Хармония

СПИСАНИЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕброй 1, год. І, 2012 г.

темиДържавите от ЕС се готвят за срещата Рио+2040 години българско движение за устойчиво развитиеЕнергийна сигурност на България 2012Хартия от коноп спира обезлесяването

авториМорис СтронгПринц Чарлзарх. Георги Стоиловд-р Пенчо Пенчев

„ХАРМОНИЯ” – СПИСАНИЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

ПОЛИТИКА НА “ФОРД” ЗА ОКОЛНА СРЕДА ЧИСТО ПРОИЗВОДСТВО

СИСТЕМЕН ПОДХОД къМ ПРОИЗВОДСТВО,СъВМЕСТИМО С ОкОлНАТА СРЕДА:Система за околна средаПолитика за околна средаНаучно - изследователска дейностПлан - проект за околна средаИкономия на горивоОтделяне на отработени газовеПревозни средства с алтернативни гориваТелематикаРециклиране на превозни средстваОтделяне на отработени вещества Управление на отпадъчни материалиПрактика на търговцитеЕкошофиранеНагради за опазване на околната среда

За допълнителна информация:Public Affairs Ford Motor Company 1/455 Eagle WayEssex CM 13 3 BWUnited Kingdom

Директор: лазар карадалиев Главен редактор: Дончо Иванов

Председател Редакционен съвет: Иван ЕсенскиРедакционен съвет: д-р Пенчо Пенчев, д-р Вяра Ганчева, д-р Тодор Трифонов, д-р Вихрен Заяков,посланик Христо Халачев, посланик Здравко Попов, арх. любомир Пеловски, адв. Господин Атанасов, адв. Дончо Йорданов, инж. Емилия Петрова, Петя Чолакова, Павел Маринов, Маргарита Топалова, Драгомир Бояджиев, Димитър Димитров, Петар колев, Магдалена лисева, Атанас Грозев,Валентина кордова, Атанас Черешаров, Иван Димитров, Марийка Георгиева, Бистра АндрееваРедакционен екип: лиляна Соколова, Иван Иванов, Стоян Терзийски, Теодора Давидова, Мария Мацова, Недялка Дончева

Предпечат и дизайн: Сдружение „За един по-добър живот” Печат: “Дайрект Сървисиз” ООД

Издава: коалиция за устойчиво развитие

Адрес на редакцията: София 1504, ул. „Будапеща” № 20, ет. 2-9, тел.: 02/439 [email protected], www.migidea.org

Цена: 1 кн. - 10 лв. Годишен абонамент: 6 кн. - 50 лв. Реклама: 1 стр. - 1200 лв.

Снимка корица: Рудник в Алаверди, Армения, където Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа съдейства пред властите за намаляване на тежките екологични последствия от безконтролния рудодобив. Източник: списание „ОССЕ”

Принц Чарлз - Предисловие 2

СРЕЩА НА ВЪРХА „РИО+20”

Бан ки Мун - Бъдещето, което искаме 5

Дилма Русеф - Среща с ЕС 5

Ек - консултации за устойчиво развитие 6

ЕП - За водещата роля на ЕС 6

София - конферениция за устойчиво развитие 7

БГ - Природозащитници поздравиха Срещата на върха 8

ЕС - Политически насоки 8

Ек - Съобщение за “Рио+20” 10

40 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО ДВИЖЕНИЕ

ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

Морис Стронг - Интеркомунална конференция в София 20

Арх. Георги Стоилов - Харта на обединените градове 25

Призив на софийската общественост към света 28

ООН

Пътна карта за жизнеспособно и справедливо бъдеще 29

Европа - с обща позиция срещу глобалното неравенство 29

НПО партнира в три направления 30

Разумното земеползване – крайъгълен камък за развитие 30

Зелен и всеобхватен модел на икономическо развитие 30

Д-р Пенчо Пенчев – Безпрецедентно събитие 31

Първи доклад на Групата на високо равнище 33

ЕС

Д-р Янез Поточник – Наука, сигурност, климат 37

Проф. Жаклин Макглейд - Екологичен транспорт 39

Ек - Местен Дневен ред 21 с гражданско участие 41

БЪЛГАРИЯ

Анастасия Игнатова - Екологични престъпления 47

Стефка Шпангенберг - Здравен риск за децата 57

Галина Иванова - Рудодобив и социална отговорност 63

Инж. Юлиан Данчев - Гроздово масло от отпадъци 67

Деси Игнатова - Хартия от коноп пази горите от изсичане 69

Дискусия - Погребване на въглеродния диоксид 72

Годишни награди за устойчиво развитие 78

СИГУРНОСТ

Борис Елцин - Пред 49-та сесия на ООН 83

Д-р Раджендра Пачаури - климат и сигурност 84

Харта за мирно развитие на китай 89

КАЛЕЙДОСКОП 99

СъДъРЖАНИЕ

хармония 1/2012 1

Prince Charles - Foreword 2

Summit “Rio +20”Ban Ki-moon – The future we want 5Summit EU - Brazil 5Consultations of the EC on Sustainable Development 6EP – leading role at the Summit 6Conference on Sustainable Development in Sofia 7Environmentalists hail the Summit 8EU political guidelines 8EC announcement on “Rio +20” 10

40 YEARS BuLGARiAN moVEmENt FoR SuStAiNABLE DEVELoPmENtMaurice Strong – Inter - communal conference in Sofia 20Arch. Georgi Stoilov - Charter of the United Cities 25Sofia public appeal to citizens of the world 28

uNRoadmap for a viable and equitable future 29 Europe - with a common position against global inequality 29NGOs partnership with the UN in three directions 30Judicious land use - the cornerstone of the sustainable development 30Green and comprehensive model of economic development 30Dr. Pencho Penchev - An unprecedented event 31First report of the High Level Group 33

EuDr. Janez Potoč nik - Science, Security and Climate Change - 37Prof. Jacqueline McGlade - The basics of green transport 39EC on civil participation in Local Agenda 21 41

BuLGARiAAnastasia Ignatova, Stanislav Petkov - Environmental Crimes 47Sarah Spangenberg and others - Health risk for children 57Galina Ivanova - Social responsibility in mining 63Eng. Julian Danchev - Grape oil from wastes 67Desislava Ignatova - Paper from hemp saves from deforestation 69Discussion - Disposal of carbon dioxide 72Annual Awards for Sustainable Development 78

SECuRitYBoris Yeltsin, President of the Russian Federation At the 49th Session of the UNGA 83Dr. Rajendra Pachauri - Climate change and security 84Charter for the peaceful development of China - 2011 89

KALEiDoSCoPE 99

CONTENT

SAvE THE EARTH, JONATHON PORRITT, FOREwORD HRH THE PRINCE OF wALES

ПРЕДИСЛОВИЕНегово кралско Височество Принц на Уелс

Но аз повдигнах тези въпроси, защото от известно време чувст-вах, че събитията на които сме свидетели и предупрежденията, които ни бяха отправяни от някои учени, бяха симптоматична форма на индустриалния, техническия и социален прогрес, който се преследва без достатъчна мисъл за последствията от подобен прогрес в дългосрочен план.когато всичко е казано и сторено, ние имаме единствено тази планета, която можем да обитаваме. Все още не е открита друга планета, на която има живот. Докато бъде намерена някоя дру-га и се усъвършенстват средствата за нейното колонизиране, има смисъл, доколкото разбирам, да се опазва нашата един-ствена система – източник на живот. Ние сме, или би трябвало да бъдем, повече от всеки друг, ревностни пазители на този уникален оазис в иначе явно пустата, безплодна и негостопри-емна вселена.лесно, разбира се, може да попадне човек в капана на въобра-жението и да си мислим, че в романтичното далечно минало нашите прадеди са живеели в някакъв вид пасторална утопия,

В момент, когато не е особено модно да се говори за проблемите на околната среда, когато те бяха на последно място в списъка на приоритетите на хората, оказа се, че аз доста необмислено и непредпазливо ги повдигнах пред об-ществеността. Необмислено и непред-пазливо, защото тогава открих, че ме смятат меко казано нестабилен или в най-лошия случай сравнително безоби-ден чудак, задето правя това!

в пълна хармония с природата и заобикалящата ги среда. Под-дръжниците на опазването на природните ресурси и околната среда често пъти са били обвинявани, че искат да ни върнат назад към нереалистичното разбиране за прединдустриалното минало.Докато представите от миналото естествено са романтизирани, то аз твърдо вярвам, че стремителното втурване с главата на-пред към така наречения „прогрес” означава, че ние сме забра-вили някои скромни уроци, които нашите прадеди са научили в продължение на хиляди години опит, придобит с тежък труд. (Един древен китайски философ има точен коментар за тези, които са страстни привърженици на прогреса. Той е казал: „Те се давят в онова, което вършат”). Убеден съм, че нашето запад-но, гръко-римско наследство, съдържа някои фундаментални истини за вселената и за човека като микрокосмоса на вселе-ната, която сме загубили и ще направим добре да си я върнем.На Изток е вярно обратното. Там се стремят да обръщат внимание предимно на духовната страна на живота и гледат

www.slava.bg

2 хармония 1/2012

на ежедневието като на „майя”, т.е. чиста илюзия, залъгване. В резултат на това, ежедневието им поднася от време на време бедствени сътресения под формата на суша и глад. Това, което липсва и на Изтока, и на Запада, е балансът между външния и вътрешния свят.Изглежда, че всяко древно общество е било повлиявано и управлявано от митологията. Докато за нашия модерен начин на мислене митовете от древността може да ни се струват примитивни или несъвместими с технологичния ни свят, аз ще оспоря, че това се дължи точно на факта, че сме забравили тези митове или не успяваме да вникнем в тяхното истинско значение в подсъзнателна връзка, че целият ни подход към живота и към заобикалящата ни природа са станали толкова неуравновесени.Може би си струва да припомним какво е митът. Това е разказ или басня, които имат още едно друго значение, освен това, което се придава ясно, когато се разбира буквално. Самият термин е гръцки, което означава „дума”, а оттам и приказка, или разказ, история. Вътрешните аспекти на истината, когато тя е представена на буквален език, са податливи на неправилно разбиране, тълкуване и следователно всички големи религии и философии са използвали митове и алегория за обвиване с неяснота (и в същото време за разбулване за тези, които имат очи да видят) най-дълбоките си истини. Нашите прадеди може да не са разработили сложни технологии, но тяхното вникване в скритите, подсъзнателни закони на природата, е било просто и дълбоко, и в известен смисъл много по-мъдро от придобития опит, отколкото нашето.Гръцката митология със символичния език на боговете, богини-те и странните създания, ни казва

някои вечни истини, които ние трябва да разберем, за да възстановим баланса в нашия живот

и да посрещнем предизвикателствата, пред които ни изправя светът. Историята за това, което се случило с Прометей, който е откраднал огън от боговете, трябва да ни напомни, че съвре-менният технологичен човек е присвоил количество енергия, присъща само за богове и че с нея има опасност да унищожи своя свят. Мощта на човека днес внушава страх, тя е ужасяваща. как ще употреби той тази сила в своя и за природата полза?Друг мит, който ни разказва подобна история е този за Фаетон, тщеславното, самовлюбено дете на слънцето-бог Хелиос, което настоявало да кара слънчевата колесница на баща си по небе-то. Прекалено късно то осъзнава, че нито е достатъчно голямо, нито пък достатъчно силно, за да овладее мощния впряг от неопитомени коне. Те подкарали колесницата и стигнали много близко до Земята, в резултат на което започнали да горят ре-колтата, гори и градове, та дори моретата заврели и били опас-ни за целия морски живот. За да се избегне унищожаването на

всичко, което е живо, собственият му баща е бил принуден да порази своя любим син с гръмотевична мълния и да го хвърли пламтящ в морето.За много съвременни рационалисти митове като тези са просто синоним на измислица. „Това е само един мит”, казват хората, като искат да изтъкнат, че в тях няма истина. Обаче в Индия, където тези неща са по-добре разбирани, известният философ Гомара Свами казва: „Митът въплъщава най-близкия подход към абсолютната истина, която може да бъде заявена с думи”. А Юнг казва към края на живота си: „Митът е откриването на божественото у човека”.С езика на Запада, един от основните фактори, който е възмож-но да е допринесъл (ако това се приеме буквално) за

желанието да се вземе превес над природата, а не да се живее в хармония с нея на устойчива база

трябва да се намери в книгата на Битието, където е увековече-но, че: „И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете Земята и обладайте я и господарувайте над морски-те риби (и над зверовете), над небесните птици и над всякакви животни, които пълзят по земята”. За мене тази стара притча на Вехтия завет е дала на западния човек заедно с юдейско-хрис-тиянското наследство, повелително и деспотично отношение към творението на Бог. Това може да не е било осъзнато разби-ране, но въпреки това то е спомогнало за усещането, че светът е нещо, с което човек някак си изцяло може да разполага – като резултат, а не като основно богатство, което се нуждае от сто-панисване. Точно обратното е в корана, където специално се споменава факта, че природният свят е даден на заем от Бог.Това, което се опитвам да кажа с доста отклонения е, че днес ние започваме да осъзнаваме, че трябва да направим поправки в нашия „конвенционален” поглед върху неща като приетата теория на икономиката и върху това какво разбираме под про-грес. Може би се налага да оставим още веднъж пространство за този подсъзнателен елемент в живота ни, който бе изместен от похода на рационализма, процес, който все повече води до недоразумения и чувство на обида от страна на по-традици-онните общества в развиващия се свят. Да се направят такива поправки не ще бъде лесно. Аз самият не съм също сигурен как ще го направя. Но за да решим бъдещите глобални предизвика-телства, лично мое убеждение е, че

ние се нуждаем от съчетаване натехническите способности с духовното преустройство

и осъзнаването, че някои истини са вечни, а не само предмет на прищевките на модата на 20-ти век.


SAvE THE EARTH, JONATHON PORRITT, FOREwORD HRH THE PRINCE OF wALES

По този начин съм сигурен, че ще преоткрием древното изку-ство на стопанисване: опазване на земята, което винаги е при-знавало това, което сега е модерно да се описва като „устойчи-вост”. Ще открием също, че наистина е възможно да се избегне ненужното прахосване и нещо повече, че човешката изобрета-телност и умения, подхранвани от нуждата, могат да намерят забележителни методи за разрешаване на разнообразните проблеми, които ние признаваме, че трябва да разгледаме.Много е писано и казвано за проблемите на развиващия се свят и в момента във връзка с това е на мода вид жаргон. Тряб-ва да бъдем много внимателни да не налагаме нашите западни понятия за решения на проблеми на народите от развиващите се страни. Само защото имаме всички технологични ноу-хау и икономически теории, не означава, че имаме всичките отгово-ри.Преди всичко ние трябва да действаме в рамките на културата и религията на всяка отделна страна. Например, в Индонезия (която е преобладаващо мюсюлманска), те са едни от тези, които прокарват най-успешно политиката за планиране на семейството в развиващите се страни, главно поради усилията, които положихме да убедим имамите във всяка общност да приемат тази политика като част от мюсюлманската религия.

Без подобни усилия тази политика щеше да се срине веднага.В тези страни ще откриете, че те мислят, че ние в развитите страни трябва да преоткрием нематериалните ценности, които позволяват да бъде установен съответния баланс между външния свят на природата и вътрешния мир. Такова равно-весие ни разрешава да разбираме по-добре закона на вечните противоположности, което означава, че всяка явна изгода има винаги недостатък и че известни ограничения се налага да бъдат приети. Безспорно това е неудобна истина, но докато съществува постепенно приемане на нашата погрешимост в това отношение, мисля, че ще бъде трудно да се постигне вида „устойчивост”, за който говорим сега.В тази нова важна книга, предизвикателното и впечатляващо послание на Джонатън Порит придобива още по-голям смисъл от приноса на много известни защитници на околната среда, всеки един с малко по-различен възглед за световните пробле-ми на околната среда, а също и още много други хора. Тяхната обединена мъдрост показва, поне на мене, колко е належаща необходимостта от промяна в нашето отношение, ако искаме да бъдем сериозни по въпроса за оцеляването на планетата в дългосрочен план.Чарлз


кОНФЕРЕНЦИЯ

ЕНЕРГИЙНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ ‘2012

София, 24 януари 2012 г.х-л “Симона”, София

организира

със съдействието на

СРЕЩА НА ВЪРХА РИО +20

Бан Ки Мун: Бъдещето, което искаме


Генералният секретар на ООН Бан ки Мун даде старт на кампа-нията „Рио+20: Бъдещето, които искаме”, насочена към подго-товката на Международна конференция в Рио де Жанейро - 20 години след първата историческа среща, на която е начертан пътя към устойчиво развитие. Новата кампания на ООН цели международен диалог за това как да се обезпечат нуждите на седеммилиардното население на Земята и да се съхрани планетата за бъдещите поколения.На специално заседание за началото на кампанията главата на ООН припомни, че по-нататъшния път на развитие на чове-чеството е пред задънена улица: пренаселеност на градовете, ръст на емисиите парникови газове, последствия от измене-нието на климата. Генералният сектерар на ООН съобщи, че е предприета инициатива „Устойчива енергия за всички” и оч-аква до конференцията в Рио де Жанейро да бъдат предпри-ети и други инициативи по широк кръг въпроси - достъп до чиста вода, развитие на щадящо земеделие, строителство на безопасни и екологични селища, възстановяване на океаните и създаване на работни места в „зелената” икономика. „В Рио ние се нуждаем от поставяне на нови цели в областта на устойчивото развитие след Целите на хилядолетието, както и от конкретни договорености за пътищата на тяхното постига-не”, заяви Бан ки Мун.Източник: Организация на обединените нации

Дилма Русеф, президент на Бразилия, Херман ван Ромпьой, председател на Европейския съвет и Жозе Мануел Барозу,председател на Европейската комисия

© Европейски съюз

Международното финансово положение, конференцията „Рио+20” и сътрудничеството на международно равнище бяха сред обсъжданите теми на Петата среща на високо равнище ЕС - Бразилия, която се проведе в Брюксел. Бразилия беше представлявана от своя президент Дилма Русеф, а Европейски-ят съюз - от Херман ван Ромпьой, председател на Европейския

Среща на високо равнищеЕС - Бразилия

съвет и Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия. “Заедно, ЕС и Бразилия могат да бъдат водеща сила в Съвета по правата на човека. Заедно можем да подтикнем света към повече действия в отговор на изменението на климата по вре-ме на срещата в Дърбан и да прокараме пътя за екологосъо-бразен растеж на срещата на високо равнище „Рио+20”. Заедно можем да допринесем значително за управлението на кризи и мироопазването”, заяви Херман ван Ромпьой след срещата. лидерите се договориха да работят в тясно сътрудничество за оглавяване на международни форуми за търсене на решения на предизвикателства като изменението на климата, икономи-ческото управление и правата на човека и ще се стремят към укрепване на диалога по въпросите на правата на човека и сигурността, в това число предизвикателства за сигурността като корупцията, изпирането на пари и трафика на наркотици. лидерите обмениха мнения за международното икономи-ческо положение и изразиха съгласие, че е необходимо да се гарантират ефективната реформа на финансовите пазари, ефикасни пазари на суровини и подходящи реформи на меж-дународната парична система.

Те изтъкнаха възможностите за растеж, които може да създаде развитието на екологосъобразна икономика в контекста на устойчивото развитие и премахването на бедността - въпрос, който ще се обсъжда на конференцията на ООН за устойчиво развитие “Рио+20” в Рио де Жанейро на 4-6 юни 2012 г. “Нека подчертая, че междуличностните контакти остават гръбнака на отношенията между ЕС и Бразилия. Безвизовото пътуване, обменът на студенти, общата ни страст към футбола, културните събития - всичко това е важно за поддържането на старите връзки и за създаването на нови. Радостен съм от активната роля, която изиграха деловите среди и гражданско-то общество в подготовката на срещата на високо равнище ЕС-Бразилия”, отбеляза в заключение Херман ван Ромпьой. Бразилия е 10-я по обем търговски партньор на ЕС, което се равнява на 2,2 % от общата търговия на ЕС. ЕС е основният търговски партньор на Бразилия, което възлиза на 22,2 % от общата търговия на страната.


През 2010 г. износът на стоки на европейски компании за Бра-зилия възлиза на 31,3 милиарда евро. Вносът е в размер на 32,3 милиарда евро с общ търговски дефицит от 971 милиона евро. Срещите на високо равнище между Европейския съюз и Бра-зилия се провеждат веднъж годишно.Източник: Европейска комисия

Консултации на ЕК заустойчиво развитие

Европейската комисия проведе онлайн допитвания в областта на околната среда и устойчивото развитие. Първото допитване е за политически действия, които биха насърчили преминава-нето към по-ефективно използване на природните ресурси в европейската икономика. Второто допитване е за позицията, която трябва да заеме ЕС на конференцията на Обединените нации по въпросите на устойчивото развитие, която ще се състои в Рио де Жанейро през 2012 г. комисията предприе и допитване по друга близка тема — за събиране на мнения за европейската биоикономика, което също включва въпроси за ефективното използване на ресурсите. Първото допитване за ефективното използване на ресурсите спомогна за изготвянето на „Пътна карта за ефективно използ-ване на ресурсите в Европа“: общи виждания за използването на ресурсите, техния недостиг, текущите пречки и основните проблеми; области на политика, които могат да бъдат включе-ни в пътната карта; възможности за насърчаване на отделния човек да промени поведението си. Проучено е мнението на обществените органи, частния сектор, заинтересованите стра-ни от областта на околната среда, както и на заинтересовани граждани по 22 въпроса. комисията прие Съобщение „Европа за ефективно използване на ресурсите“ - една от водещите

сп.Мениджър

инициативи на “Европа 2020”, стратегията на ЕС за заетост и растеж. Стратегията създава основа за няколко инициативи на комисията, които ще бъдат приети през 2012 г.Резултатите от второто допитване са в основата на изработва-нето на позицията на ЕС за участието в конференцията, орга-низирана от Обединените нации, по въпросите на устойчивото развитие през 2012 г. конференцията, известна също и като „Рио+20”, тъй като съвпада с 20-та годишнина от Срещата на върха за Земята, която се състоя в Рио де Жанейро през 1992 г., има за цел да осигури политическа подкрепа за устойчиво развитие. На нея ще бъде направена оценка на отбелязания до момента напредък, ще бъдат очертани пропуските при изпълнението на ангажиментите и ще бъдат обсъдени новите предизвикателства, като акцентът ще бъде поставен върху две основни теми: „зелена икономика в контекста на устойчивото развитие и преодоляването на бедността“ и „институционална рамка за устойчиво развитие“.Осъществено е и допитване по инициатива на ГД „Изследо-вателска дейност, иновации и наука“, свързано с ефективното използване на ресурсите и други аспекти на “Европа 2020”. То обръща внимание на състоянието и потенциала в бъдеще на европейската биоикономика. В допълнение към въпросите за ефективното използване на ресурсите, допитването включва въпроси за потенциала на биоикономиката да допринася за насърчаване на иновациите и посрещане на социални предиз-викателства.Източник: Европейска комисия

Европейският парламент -за водеща роля на ЕСЕвродепутатите гласуваха резолюция с поглед към Срещата на високо равнище по въпросите на устойчивото развитие и „зе-лената“ икономика, която ще се проведе в Бразилия. Според резолюцията ЕС трябва да поеме инициативата и да настоява за глобални мерки за увеличаване на възобновяемите енер-гийни източници и за повишаване на енергийната ефектив-ност по време на срещата на държавните и правителствените ръководители „Рио +20”. По време на пленарния дебат относно „Рио+20” на 28 септември 2011 г. председателят на комисията по околна среда Jo Leinen (С & Д, Германия) припомни съби-тията отпреди 20 години: „Тогава имаше много надежди и ние постигнахме някои неща, но големите тенденции все още са в погрешната посока. Пропастта между бедни и богати стана по-голяма, унищожихме много гори, унищожихме рибите в много моретата. През следващата година в Рио де Жанейро имаме нужда от нова политическа воля, от нов ангажимент. “„ЕС трябва да поеме водещата роля в конференцията за устой-чиво развитие в Рио де Жанейро“, това е в центъра на резолю-



цията на ЕП, гласувана на 29 септември 2011 г., по думите на един от нейните автори Karl-Heinz Florenz (ЕНП, Германия). На срещата на върха да се договорят конкретни цели за „зеле-на“ икономика, настоява ЕП в резолюцията и подчертава, че ЕС трябва да говори с един глас по време на срещата. Евродепута-тите искат още формулиране на конкретни цели за енергийна ефективност и за използване на енергия от възобновяеми източници.До 2020 г. да се сложи край на субсидиите, вредни за околна-та среда, е записано още в резолюцията, която настоява на срещата на ООН да бъдат обсъдени суровините, енергийната ефективност и мерки за запазване на горите.Депутатите очакват „Рио +20” да представи алтернативен мо-дел за измерване на растежа и благосъстоянието „отвъд БВП“, защото мислят, че при измерването на напредъка е необходи-мо да се включват не само икономически, но и екологични и социални измерения.Членовете на ЕП искат още международен данък върху финан-совите сделки (подобно на предложения от Ек данък на равни-ще ЕС) в подкрепа на климата и опазването на биологичното разнообразие в развиващите се страни.Международните преговори за срещата на върха започват през пролетта, самата конференция е насрочена за юни 2012 г.Източник: Европейски парламент

Sustainability Forum Sofia - more than Green В навечерието на „Рио+20” в хотел „ Хилтън” – София се състоя конференция за устойчивото развитие с участието на предста-вители на международните научни среди, бизнеса и правител-ството, дискутираща бъдещето на България в контекста на ев-ропейската политика за устойчиво развитие, сгради и градско развитие, фасилити мениджмънт и устойчиви технологии.

Приветствия поднесоха арх. Георги коларов, президент на Българския съвет за устойчиво развитие и Йоханес крайсиг, член на Борда на директорите на Световния съвет за устойчи-во развитие. кристалина Георгиева, еврокомисар по между-народно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи прочете лекция „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”. Маркус Репник, постоянен представител на Световната банка за България представи „По-литики за устойчиво развитие на Световната банка”. Томислав Дончев, министър по управление на средствата от Европей-ския съюз запозна участниците с „Необходимост от нацио-нална стратегия за устойчиво развитие, национални цели и приоритети за програмния период 2014 – 2020 г.”, а Цветелина Бориславова, вицепрезидент на Български съвет за устойчиво развитие презентира „Зелените банкови инструменти - мощно средство за устойчив растеж”.

Форумът продължи със семинар, на който д-р Франк Хайнлайн представи общите принципи и закономерности на систе-мата DGNB с бъдещите европейски директиви и стандарти. Sustainability Forum Sofia – More than Green завърши работата си като част от поредица глобални инициативи, целящи да привлекат вниманието и разпространението на мисията на устойчивото развитие по време на международно признатата Световната седмица на устойчивото строителство. Източник: Български съвет по устойчиво развитие

© кзур

Политика BG


Природозащитници поздравиха Срещата на върха

Уъркшоп на българската неправителствена екологична ор-ганизация коалиция за устойчиво развитие започна с връч-ването на петиции до индустриалните гиганти в района на Средногорието за диалог с местните общности, премина през национална НПО - конференция „Обществото, икономиката, околната среда” и завърши с хепънинг на хълма „Бакаджик” – курбан, песни, хора и връчване на годишни награди за актив-на доброволческа дейност в опазването на околната среда. Над 1200 души делегати, гости, активисти и доброволци на неправителствени природозащитни организации от района на Средногорието и от цялата страна подкрепиха въвеждането в България на Целите на Хилядолетието и Местен дневен ред 21 на ООН и Стратегията за устойчиво развитие на Европейския съюз, поздравиха предстоящата Среща на върха „Рио + 20”, пяха националния химн, ”Хубава си моя горо”, „Ода на радост-та” и скандираха: „Ел пуебло, унидо, яма сера венсиду”.Проявата се състоя в местността „Бакаджик” – някогашните пасища на гр. Златица, възродени за пладнуване и водопой от местните граждански комитети и сдружения за активно живод-новъдство и отмора.Домашните животни от региона не искат да пият вода от рав-нината, отровена с тежки метали и киселинни води, което кара местните общности да се потрудят, да изведат вода на „Бака-джика”, да изградят водопойни корита, да започнат да залеся-ват хълма с подходящи дървесни видове и да издигнат сушина за пастирите и добитъка. Инициативен граждански комитет от Златица планира да покрие обезлесената планина с живород-на гора и да я превърне в народен парк „Бакаджик”.Народни песни и хора, изпълнени от красивите и талантливи млади певици - любов Танчева от Златица и Гергана Радунчева

от Пирдоп, разлюляха хълмовете на Стара планина и Средна гора. Едно до друго хороводците вееха флаговете на България, Европейския съюз и коалиция за устойчиво развитие, начело с байрактарката д-р Десислава Толинова.Навръх празненството множеството ознаменува прощъпул-ника на внукът на Петрана и Спас Нейкови - малкия Адриан – символ на новото поколение, което прохожда в глобалните времена, но и което е призвано да съхрани българската иден-тичност, местните обичаи и традиции, като част от принципите на устойчовото развитие. Петрана Нейкова е водач на екоак-тивистите, протестирали срещу незаконното разтоварище на минна компания на железопътната гара.Награди за неотложна гражданска намеса раздаде Петя Чо-лакова, главен редактор на сп. „Средногорски БАГРИ”, медиен партньор на събитието. Сред наградените първа награда беше за луцина Найденов – полска гражданка, омъжена за Марин Найденов - и двамата активисти на Граждански кризисен щаб, борещ се за опазване на вододайната зона „Шипките” от неце-лесъобразни геоложки проучвания, контролиращ влиянията върху общественото здраве от промишлените замърсявания на медодобивния комбинат, извършващ граждански монито-ринг на дейността на незаконно разтоварище на жп гара, ра-ботещо с опасни концентрати. луцина Найденов живее от две години в Златица. Тя е работила в европейската администра-ция на Полша и има опит в неутрализирането на промишлени замърсявания от индустриалния гигант „Нова хута”.Награди за активна доброволческа дейност връчи еколожката Магладена лисева от името на гражданско сдружение „Хармо-ния”, с първа награда бяха удостоени Галина Иванова и Мария Узунова от Челопеч, организирали защитата на домовете на съгражданите си, пострадали от взривните вълни и свлачища-та на местния рудник.В края на хепънинга лидерите на гражданските сдружения се събраха за обща снимка, изграждайки с телата си буквите SD – символ на устойчивото развитие като глобална политика на ООН и основен принцип, залегнал в основата на лисабонския договор между европейските народи и държави. Източник: Коалиция за устойчиво развитие

Политически насоки на ЕС Европейската комисия прие съобщение, подготвящо почвата за позицията, която ще бъде заета от ЕС по време на кон-ференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие - „Рио+20“, насрочена за юни 2012 г. в Рио де Жанейро. В него са изложени целите и конкретните мерки по отношение на двете взаимосвързани теми на конференцията: осъщест-вяването на прехода към зелена икономика в контекста на устойчивото развитие и преодоляването на бедността, както и осигуряването на по-добро управление с цел устойчиво развитие. Съобщението бе представено съвместно от евроко-

© П. Чолакова


мисарите по околната среда и по развитието Янез Поточник и Андрис Пиебалгс, с което бе отбелязана важната връзка между околната среда и развитието.Янез Поточник заяви: „Устойчивото управление на ресурсите и природните богатства е изключително важно за всички страни, независимо от степента на тяхното развитие. То може да даде най-вече шанс на развиващите се страни, тъй като ресурсите и природните богатства са фундаментално свързани с усилията за преодоляване на бедността. С цел това да бъде постигнато на световно равнище, ние трябва да започнем да налагаме в световен мащаб необходи-мите пазарни и регулаторни рамки. С „Рио+20“ може да бъде поставено началото на световен преход към глобална зелена икономика.“Андрис Пиебалгс добави:„Развиващите се страни първи пона-сят последиците от изменението на климата и разрушаването на околната среда. Наводненията, сушата и покачването на морското равнище са най-явните последствия. Те застрашават икономическото и социално развитие, което се опитваме да постигнем посредством предоставяното от нас подпомагане. „Рио+20“ ще ни даде възможност да гарантираме политическия ангажимент за подобряване на благосъстояни-ето на милиони хора. За постигането на устойчиво развитие, което ще бъде от полза за всички граждани, ние трябва да осъществим прехода към зелена икономика.“В съобщението са очертани насоки по основните въпроси по прехода към зелена икономика – „какво, как и кой“, като са предложени конкретни действия, които биха могли да се при-ложат на международно, национално и регионално равнище. Основните аспекти са:1. Инвестиции в ключовите ресурси и природни богатства


Дир-бг

(„какво“): в т.ч. вода, възобновяеми енергийни източници, морски ресурси, биологично разнообразие и функциониране на екосистемите, устойчиво селско и горско стопанство, об-работка и рециклиране на отпадъци. Тези области осигуряват прехраната на милиони хора и могат да допринесат за намаля-ване на бедността. Те биха могли да се превърнат във фактор за бъдещия икономически растеж и глобални пазари.2. Съчетаване на пазарни и регулаторни инструменти („как“): екологични такси, прекратяване на субсидиите за дейности, които вредят на околната среда, набиране на публични и частни финансови средства, инвестиции в практически умения и зелени работни места. Трябва да бъдат разработени показа-тели, които да отразяват напредъка като цяло (екологичен и социален) и да се използват в допълнение към БВП.3. Подобряване на управлението и насърчаване на участие-то на частния сектор („кой“): укрепване и оптимизиране на съществуващите международни структури за управление (на-пример чрез разширяване на Програмата на ООН за околната среда). От съществено значение е и по-активното участие и ангажимент на бизнеса и гражданското общество.Това съобщение ще послужи като основа на бъдещите съв-местни усилия на комисията, Съвета и Парламента за пости-гане на съгласувана позиция на ЕС, която ще допринесе за амбициозните цели на „Рио+20“ чрез конкретни политики и мерки за постигане на по-екологосъобразна икономика.Въпреки значителния напредък, постигнат две десетилетия след първата „Среща на върха за Земята“ от 1992 г. по отно-шение на преодоляването на бедността и разрушаването на околната среда, на световно равнище остават значителни предизвикателства. Изпълнението на редица от целите на хилядолетието за развитие закъснява значително. Хората, които все още живеят в изключителна бедност, са приблизително 1,4 милиарда, а една шеста от населението на земята страда от недохранване. Природните ресурси се изчерпват, докато глобалните емисии на парникови газове продължават да нарастват. На фона на това световните лидери ще участват в четвъртата поредна Среща на върха за Земята, насрочена за юни 2012 г. в Рио де Жанейро — 20 годни след проведената през 1992 г. в Рио конференция на ООН за околната среда и устойчивото развитие и 10 години след Световната среща на върха за устой-чиво развитие в Йоханесбург през 2002 г. По време на „Рио+20“ акцентът ще бъде поставен върху две взаимосвързани теми: зелената икономика в контекста на устойчивото развитие и премахването на бедността; както и институционалната рамка за устойчиво развитие.Източник: Европейска комисия


1. РИО+20: ВЪЗМОЖНОСТ, КОЯТО СВЕТЪТ НЕ МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА ПРОПУСНЕ

През юни 2012 г. цялото внимание ще бъде насочено към Рио де Жанейро, където двадесет години след първата среща на високо равнище за Земята, държавните и правителствени ръководители ще присъстват на конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие (UNCSD или „Рио+20“). Рио+20 ще надгради предишните световни срещи на високо равнище: конференцията на ООН за жизнената среда на чо-века в Стокхолм (1972 г.), конференцията на ООН за околната среда и развитието (среща на високо равнище за Земята) в Рио де Жанейро (1992 г.) и конференцията на ООН за устойчивото развитие в Йоханесбург (2002 г.). Рио+20 също така следваСрещата на върха на хилядолетието на ООН през 2000 г. и уста-новяването на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР).Рио+20 е единствена по рода си възможност за нашия свят на взаимна зависимост да се поднови политическият ангажимент към устойчивото развитие. На нея ще бъде оценен постигнати-

STFC e-Science

ят напредък и ще се разгледат пропуските при прилагането инововъзникващите предизвикателства. За тази цел ще се дискутират две взаимно свързани теми: „екологична иконо-мика в контекста на устойчивото развитие и премахването на бедността“ и „институционална рамка за устойчиво развитие“.Рио+20 може да отбележи началото на засилен и задълбочен преход към екологична икономика в световен мащаб – иконо-мика, която генерира растеж, създава работни места и премах-ва бедността, като инвестира в и опазва природния капитал, от който зависи оцеляването на нашата планета в дългосрочен план. Тя също така ще постави началото на необходимата реформа на международното управление на устойчивото развитие.Европейската комисия е решена да спомогне за успеха на Рио+20. като основа за по-нататъшен диалог с институциите на ЕС, гражданското общество, бизнеса и държавите като цяло, настоящото съобщение излага първоначалните идеи на коми-сията за евентуалните конкретни резултати от Рио+20.То надгражда редицата политики на ЕС в областта на устойчи-вото развитие и стратегията „Европа 2020“, и взема предвидконсултациите с обществеността, започнати през февруари 2011 г.

2. ОБЗОР ОТ 1992 г.: ПРОПУСКИ В ПРИЛАГАНЕТО И НОВОВЪЗНИКВАЩИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

2.1. Устойчивото развитие на международно равнищеПрез изминалите десетилетия станахме свидетели на различни положителни глобални тенденции. Това най-вече се забелязва в ръста на доходите, като между 2000 г. и 2005 г. над 120 млн. души преминаха прага от „един долар на ден“. Подобрения бяха постигнати и в областта на образованието, здравеопазва-нето и водата. Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC) и конвенцията за биологичното разнообразие (CBD),

Европейска комисия: Съобщение на Комисиятадо Икономическия и социален комитет и до

Към екологична икономика и по-добро управление


започнали в Рио през 1992 г., демонстрираха потенциала за действие на световно равнище. Преговорите в областта на климата през 2010 г. в канкун отбелязаха напредък към ново глобално управление на климатичните изменения и към целта за ограничаване на климатичните изменения до не повече от2°C. Подобен значителен напредък беше постигнат и на срещата за конвенцията за биологичното разнообразие през 2010 г. в Нагоя. Отбелязано беше и увеличаване на научната информация и обществената осведоменост по отношение на проблемите на околната среда, по-специално климатичните изменения, и участието на гражданското общество в създа-ването на политики в световен план, не на последно място и благодарение на подобрената интернет комуникация.През последните двадесет години някои развиващи се дър-жави се превърнаха в основни фактори на икономическата и политическа сцена. В резултат на това започна да се образува нов баланс на власт и влияние, което породи и нови роли, а с тях и необходимостта от поемане на нови отговорности.Въпреки положителното развитие, все още има сериозни пропуски при прилагането и трудности, които следва да бъда разгледани като част от дневния ред на Рио+20. Около 1,4 млрд. души продължават да живеят в крайна бедност (голя-ма част от тях са в Африка на юг от Сахара и в Южна Азия), а една шеста от световното население страда от недохранване. Някои от Целите на Хилядолетието за развитие (ЦХР) са далеч от постигане. Например за ЦХР в областта на канализацията, само половината от населението в развиващите се страни има достъп до добра канализационна структура.Напредъкът към постигането на ЦХР е твърде неравномерен в географско отношение, като някои региони изостават спрямо други, и нито една ЦХР не е била постигната в нито една неста-билна държава. Усилията за преодоляването на тези проблеми бяха възпрепятствани от неотдавнашната икономическа криза и от ръста на цените на храните, което увеличи броя на хората, живеещи в бедност.Много от предизвикателствата в областта на околната среда не намериха решение и се изостриха. Увеличеното търсене на ресурси (например земя, вода, гори, екосистеми) задълбочи

изчерпването и деградацията, а загубата на биоразнообразие и обезлесяването продължават с обезпокоителни темпове. Недостигът на материални ресурси, както и достъпът до тях, също се превръщат в проблем в световен план.Глобалните емисии на парникови газове продължават да се увеличават в резултат на промените в земеползването и ръста на търсене на изкопаеми горива. Освен това, последиците от климатичните изменения (като промените във валежите иповишаването на морското равнище) допълнително могат да задълбочат проблемите на околната среда. Изчерпването и за-мърсяването на водните ресурси и морската среда предизвик-ват все по-сериозни проблеми, а недостигът на вода може да засегне една трета от световното население до 2025 г. Опусти-няването и деградацията на земите оказват негативно влияние в голям брой развиващи се страни, чиито икономики до голя-ма степен зависят от селското стопанство и дребното земеде-лие за осигуряване на прехраната на населението. Излагането на опасни вещества (като опасни отпадъци от пестициди) е все още налице в развиващите се страни и нововъзникващите икономики, въпреки напредъка в прилагането на международ-ните конвенции. Много от проблемите на околната среда не са изолирани, а са взаимно свързани и зависят един от друг.Очаква се в бъдеще икономическият растеж да бъде най-висок в нововъзникващите икономики, и ако се управлява добре, може да спомогне за изваждането на хората от бедността. Въ-преки това, продължаването на сегашните модели на потреб-ление и производство в много държави по света ще увеличи използването на природните ресурси, ще ускори деградаци-ята на околната среда и ще влоши климатичните изменения. Натискът върху околната среда и последиците за нея ще бъдат изострени от увеличаващото се население (очаква се то да дос-тигне поне 9 млрд. през 2050 г.), както и от урбанистичните и социални проблеми (очаква се в нововъзникващите икономи-ки населението от средната класа да нарасне с 1,2 млрд. души).

2.2. Устойчивото развитие в ЕСПрез последните десетилетия устойчивото развитие се насър-чава от различни политики на ЕС. Съюзът например е приел


Към екологична икономика и по-добро управление

до Европейския парламент, до Съвета,Комитета на регионите


обвързващи цели за климата наред със системата на ЕС за тър-говия с емисии, както и редица законодателни инструменти за биоразнообразието, управлението на отпадъците и качеството на водата и въздуха. Така беше насърчен растежът на екоин-дустриите на ЕС, чийто дял сега възлиза на 2,5 % от БВП на ЕС и се откриха нови работни места за 3,4 млн. души. През 2001 г. ЕС прие стратегия за устойчиво развитие, подновена през 2006 г.След доклада по стратегията за устойчиво развитие на ЕС от 2009 г. напредъкът към постигане на устойчивост беше оценен по различни начини, а именно чрез показатели за устойчивост и чрез състоянието според доклада за околна среда на Евро-пейската агенция за околната среда. Тези публикации показ-ват, че макар и да се отбелязва напредък, все още има много предизвикателства, особено пред постигането на по-устойчив растеж.ключово развитие в политиката беше приемането през 2010 г. на стратегията „Европа 2020“. Тя цели да превърне ЕС в икономика, основана на знанието, ефективното използване на ресурсите и ниската въглеродна интензивност, както и да предостави устойчив отговор на предизвикателствата пред ЕС до 2050 г. Стратегията цели да интегрира и засили ролята на устойчивостта в разработването на политиките, като установи взаимно поддържащи се приоритети за интелигентен, устой-чив и приобщаващ растеж, ръководен от пет основни цели и седем водещи инициативи (вж. приложението).Много от тези водещи инициативи са пряко свързани с насто-ящото съобщение. Например, водещата инициатива за ефек-тивност на ресурсите цели да отдели използването на природ-ните ресурси от икономическия растеж и предвижда редица нови политически мерки, включително действия в областта на суровините, енергийната ефективност и биологичното раз-нообразие, както и пътни карти за намаляването на въглерод-ните емисии в икономиката, енергетиката и транспорта. Тази инициатива също така препоръчва използването на пазарни инструменти, постепенното премахване на вредни за околната среда субсидии и „екологизирането“ на данъчните системи.Напредъкът в ефективното използване на ресурсите и другите цели и водещи инициативи ще се наблюдава в рамката за упра-вление на стратегията „Европа 2020“ и „Европейски семестър“. По този начин ще се обединят секторните Съвети, национал-ните програми за реформа на държавите-членки, становищата на комисията, както и заключенията на Европейския съвет. Това ще доведе до укрепване на механизма за подобряване на интеграцията и последователността на политиките в полза на околната среда и устойчивото развитие.За да оценят напредъка в прилагането на стратегията за устойчиво развитие на ЕС, Европейската комисия чрез ста-тистическата си служба Евростат, Европейската агенция по околна среда и други организации ще продължат да предос-тавят статистическа информация и показатели, чрез които да се измерва и докладва устойчивостта, също и в контекста на стратегия „Европа 2020“.

Рио+20 ще бъде решаващ момент за устойчивото развитие, както в ЕС, така и в света. Резултатът от Рио+20 ще даде нов стимул на стратегията и действията на ЕС за устойчиво раз-витие и особено ще спомогне за оформянето на стратегията на ЕС „Европа 2020“ като ефективно средство за постигане на устойчиво развитие.

3. КЪМ ЕКОЛОГИЧНА ИКОНОМИКА И ПО-ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ

3.1. Възможност за преход Двадесет години след срещата на високо равнище в Рио, све-тът продължава да е изправен пред две главни и взаимосвър-зани предизвикателства: да удовлетвори нуждата от по-добър живот за световното население, което се очаква да нарасне с една трета до 2050 г., и да облекчи натиска върху околната сре-да, който ако не бъде овладян, ще ограничи способността на света да посрещне тези нужди. Тези предизвикателства няма да бъдат решени чрез забавяне на растежа, а по-скоро чрез насърчаване на правилния вид растеж. Налице са неоспорими причини за фундаментално преосмисляне на конвенцио-налния модел за икономически напредък: само действията в периферията на икономическа система, която насърчаванеефективното използване на природния капитал и ресурси, няма да бъде достатъчно, за да предизвика промяна. Имаме нужда от икономика, която може да гарантира растеж и разви-тие, като същевременно подобрява благоденствието на хората, осигурява достойни работни места, намалява неравенствата, преодолява бедността и запазва природния капитал, от който ние всички зависим. Такава екологична икономика предлага ефективен начин за насърчаване на устойчивото развитие, премахване на бедността и решаване на нововъзникващите предизвикателства и сериозните пропуски в прилагането.По пътя към екологична икономика е необходимо опазване на ключовите природни ресурси и инвестиране в техните пре-димства. Това е от жизненоважно значение за всички икономи-ки, но най-вече важи за развиващите се страни, които трябва да имат възможност да постигнат растеж на икономиките си, основан на устойчивото управление на природния им капитал. Това също така означава прилагане на решения с ниски еми-сии на въглерод и ефективно използване на ресурсите, както и полагане на повече усилия за насърчаване на моделите на устойчиво потребление и производство.Всичко това включва и установяване на правилните законови рамки, създаване на силни стимули за пазара и новаторството, привличане на финансови ресурси и насърчаване на пре-дприемачеството и по-голямото участие на частния сектор. Включва също така и правилното оценяване на природния капитал, и по-общо преразглеждането на начина, по който измерваме растежа и напредъка. В една екологична икономи-ка много предизвикателства могат да бъдат преобразувани в



икономически възможности, така че не само да се постигне обрат в отрицателните тенденции за околната среда, но и да се стимулират бъдещият растеж и разкриването на работни места. Опитът например показва, че пазарните подходи като търговията на емисии са не само рентабилни средства за решаване на проблемите на околната среда, но и източник на инвестиции.Екологичната икономика предлага възможности на всички държави, независимо от равнището на развитието им и струк-турата на икономиките им. Докато в много случаи инвести-циите за преход към екологична икономика могат да доведат до краткосрочни решения в полза на всички, в други случаи ще е необходима средносрочна перспектива и поемане на разходите по промяната, включително чрез политики в полза на бедните.Макар че няма универсално приложим модел, налице са общи предизвикателства и решения, и държавите ще се възползват от обмена на опит и подобреното международно сътрудни-чество. Същевременно стъпките към екологичната икономика не започват от нулата. Вече са въведени някои стратегии, които могат да послужат за основа: климатични изменения, биоразнообразие, устойчиво потребление и производство, изследвания и иновации - всички те могат да допринесат за прехода към екологична икономика. Бъдещите национални и международни стратегии за екологична икономика следва да ги доразвият и укрепят, какъвто е примерът със стратегията „Европа 2020“ и неотдавнашната пътна карта за стъпки към конкурентоспособна икономика с ниски емисии на въглерод до 2050 г.Международни организации, сред които Програмата на ООН за околна среда (UNEP) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), разработват стратегии за екологична икономика и екологичен растеж. Международнатаорганизация на труда разработва програми за екологични и достойни работни места. Г8 и Г20 също все повече участват в програмата за екологична икономика.В канкун страните по Рамковата конвенция на ООН по измене-ние на климата (UNFCCC) приеха, че всички държави следва да разработят стратегии за развитие с ниски емисии на въглерод в съответствие с устойчивото развитие. като се имат предвид горепосочените инициативи, за осъщест-вяването на прехода към екологична икономика трябва да разгледаме три взаимосвързани измерения на политиката:1) инвестиране в устойчивото управление на ключовите ресурси и природния капитал („какво“);2) установяване на правилния пазар и законови изисквания („как“);3) подобряване на управлението и участието на частния сектор („кой“).В следващите раздели тези три измерения ще бъдат анализи-рани по-подробно като рамка за целеви действия и инвести-ции.

3.2. Инвестиране в устойчивото управление на ключовите ресурси и природния капиталРесурсите като вода, енергия, земя, гори, както и материалите, съставляват основите на всяка една икономика — и особено на екологичната икономика. Препитанието на много хора по света зависи от тях, особено в развиващите се страни, където липсата на достъп до качествени ресурси, както и недостатъч-ните знания за устойчивото им управление са важни причини за бедността. Съществуват много показателни примериза извеждане на хората от бедността чрез осигуряване на достъп до устойчиво управлявани ресурси. Описаните по-долу групи ресурси могат да се превърнат в ключови пазари за рас-теж на екологичната икономика, като осигурят опорите набъдещото икономическо развитие, създаването на работни места и премахването на бедността, особено в развиващите се страни.Водата е един от най-ценните ресурси, с фундаментално значе-ние за живота и здравето, но и за растежа в много икономиче-ски сектори като селското стопанство, производството и енер-гетиката. Устойчивото управление на водата е жизнено важно в усилията за премахване на бедността, тъй като животът на бедните хора е тясно свързан с достъпа до вода и множеството приложения и функции на водата. Водата също така има силно влияние върху регионалните отношения, мира и сигурността. Очевидно е, че трябва да се засилят политиките за подобря-ване на достъпа до водата, нейното качество и ефективното и използване.Достъпът до енергийните услуги е фундаментална предпос-тавка за социалното и икономическо развитие. Достъпът до енергия също е ключов елемент от премахването на бедността. В развиващите се страни над 1,4 млрд. хора в момента нямат достъп до електричество, а 2,7 млрд. разчитат на традицион-ното използване на биомаса за готвене. Много от тези региони разполагат с огромен потенциал за възобновяема енергия, особено там, където разширяването на електропреносната мрежа не е изгодно.Развиването на възобновяемите източници на енергия трябва да върви ръка за ръка с мерки за засилване на енергийната ефективност и намаляването на зависимостта от изкопаемите горива.Морските ресурси са източник на храна и икономическо благополучие. Отрасълът на рибарството е важен за икономи-ческото развитие и прехраната на милиони хора по света, осо-бено в развиващите се страни. Океаните и моретата са важен компонент от екосистемата на Земята и играят ключова роля в намаляването на климатичните изменения. кораловите рифо-ве и горите от мангрово дърво не са само склад за въглерод и източник на биоразнообразие, но и защита за крайбрежните области от наводнения, което от своя страна намалява риска от природни бедствия. Независимо от това, морската среда е изправена пред няколко заплахи: изчерпването на рибнитезапаси, загубата на биоразнообразие, отпадъците и замърсява-


нето на моретата, включително повишаването на киселинност-та. Много от проблемите засягат повече държави и трябва да бъдат решени на международно равнище.ключово предизвикателство пред селското стопанство е да успее да изхрани 9 млрд. души до 2050 г., без да доведе до допълнителна деградация и замърсяване на земята. Устойчи-вото земеползване и селското стопанство ще бъдат крайъгъ-лен камък в екологичната икономика. Сегашните земеделски практики представляват над 70 % от ресурсите от прясна вода в света и са отговорни за над 13 % от емисиите на парникови газове. Устойчивото селско стопанство значително може да повиши добивите, особено в малките земеделски стопанства. Въпреки че съществуват разнообразни техники за управление на земята, инвестирането в тях не е достатъчно. Деградацията на земята има пряка връзка със селското стопанство и пряко въздействие върху близо 1,5 млрд. души, сред които са 42 % от бедното население в световен мащаб. Деградацията на земята е глобален проблем не само в сухите и полусухи региони и на-лага намирането на глобално решение. Доброто управление е от съществено значение за преодоляването на тези проблеми, като се зачитат правата и собствеността върху земята, включи-телно от общностите и коренните жители. Всички тези аспекти трябва да бъдат разгледани, за да се гарантира устойчивотстта на хранителните запаси.Горите са основата за прехраната на милиони хора, много от които живеят в тропиците и принадлежат на по-бедните слое-ве от обществото. Освен това, горите са жизненоважна част от екосистемата на Земята, тъй като допринасят за опазването на почвите, водата и биоразнообразието. Въпреки това, глобал-ните темпове на обезлесяване все още са тревожно високи и оказват значително влияние върху климатичните изменения и биоразнообразието. Емисиите от тропическото обезлесяване и деградацията на горите и тресавищата в момента се изчис-ляват на 15 % от глобалните емисии на CO2. Горите могат да заемат все по-важно място в една екологична икономика като източници на нови материали, например биопластмаса, и в стратегиите за възобновяеми източници на енергия. В този смисъл съхраняването и устойчивото управление на горите е жизненоважно. Устойчивото земеползване, селското стопан-ство, горите, водата и океаните се основават на екосистемите и биоразнообразието, които определят гъвкавостта и здравето на околната среда в дългосрочен план. Все повече нараства ос-ведомеността за ползите от екосистемните услуги за предпри-ятията и обществото като цяло и за потенциала на вложенията в природния капитал за екологичната икономика.Отпадъците могат да бъдат ценен ресурс, а ако не се управля-ват правилно, създават рискове за околната среда и здравето. Доброто управление на отпадъците намалява максимално въз-действията върху околната среда като емисиите от парникови газове, насърчава ефективното използване на ресурсите и предоставя нов източник на рециклирани материали. Иконо-мическият потенциал на управлението на отпадъците нараства

в много региони по света, като предлага важни възможности за стопанска дейност и работни места. Жизненоважно е да се гарантира, че работните места са достойни, особено по отношение на условията на труд. Тъй като икономиките на развиващите се страни бележат растеж, все повече нарастват нуждата от по-добро управление на отпадъците и икономи-ческите възможности за постигането му. Опасните отпадъци и химикалите също продължават да будят особена тревога както в национален, така и в световен мащаб.За прехода към глобална екологична икономика ще са необхо-дими засилени глобални политики, основани на тези области, а Рио+20 следва да предложи платформа за постигането им.

3.3. Установяване на подходящите пазарни и нормативни условияСледва да бъдат създадени определени пазарни и нормативни условия, чрез които да се насочва растежът в горепосочените области. Тези условия са не само ключ към популяризирането на целите в областта на околната среда, но и към гарантиране на предвидимостта и равнопоставеността на стопанските субе-кти. Те също така предоставят стабилна основа за инвестиции и насърчаване на екоиновациите чрез нови технологии и нови начини на работа.Законовите инструменти ще имат важно място в екологи-зирането на икономиката в национален и световен мащаб. Законовите инструменти следва да се комбинират с пазарните инструменти (като данъци, търгуеми разрешения и субсидии за околната среда), които са гъвкави и рентабилни средства за постигане на икономическите, социални и екологични цели. Данъчните реформи за преход от облагането на труда към об-лагането на влиянието върху околната среда и енергопотреб-лението могат да доведат до резултати в полза на всички по от-ношение на заетостта и околната среда. Схемите с фиксирани максимални цени и търговските системи, например системата на ЕС за търговия с емисии, са се доказали като ефективни пазарни инструменти. Други ефективни схеми са данъчните стимули за малките и средни предприятия, водните такси, еко-таксите и преференциалните изкупни цени за електроенергия от възобновяеми източници. Плащанията за екосистемни услу-ги вече се прилагат в някои държави и са отразени в текущите преговори относно намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите (REDD).Вредните за околната среда емисии са главно препятствие по пътя към по-екологична икономика. Те затвърждават неус-тойчивите практики и отклоняват финансови ресурси от така необходимите екологични инвестиции. Заражда се импулс за преодоляването им. През 2009 г. Г20 пое ангажимент за раци-онализиране и постепенно премахване на неефективните суб-сидии за изкопаеми горива, които насърчават разточителното потребление. Този ангажимент ще бъде преразгледан през 2011 г. През 2010 г. страните по конвенцията за биологично разнообразие поеха ангажимент за елиминиране, постепенно



премахване или реформиране на вредните за биоразнообра-зието субсидии до 2020 г. За да се осъществи преходът към световна екологична иконо-мика, ще трябва да бъдат мобилизирани финансови ресурси в широк мащаб. За тази цел ще е необходимо действие от всички държави, международни организации и банки. UNEP оценява обема на необходимите глобални инвестиции на около 2 % от световния БВП годишно в периода до 2050 г. В този смисъл ще е необходимо да се промени парадигмата в подходите за финансиране, като се даде възможност на държавите да из-ползват новаторски публични и частни решения. Да се разчита само на публични средства няма да е достатъчно – публичното финансиране по-скоро ще трябва да катализира и привлече много по-големи частни инвестиции. Ще трябва да бъдат въведени стимули, които да насърчат частните екологични инвестиции, а начините за насочване на капиталовите, застра-хователните и пенсионните фондове към устойчиво развитие могат да бъдат приложени в много по-голям мащаб. Същевре-менно както публичният сектор на национално равнище, така и международното публично финансиране ще играят важна роля при определянето на условията, чрез които да се намалят рисковете за частните инвестиции и да се гарантират справед-ливи и равнопоставени подходи към инвестициите. В допълне-ние, достъпът до финансови средства и рисков капитал, заедно с благоприятна законова рамка, са от жизненоважно значение за стимулирането на екоиновациите, екологичните технологии и екологичните малки и средни предприятия.Без необходимите умения и познания преходът към еколо-гична икономика е неосъществим. Същевременно трябва да се гарантира, че новите работни места ще бъдат „достойни работни места“, а именно с гаранции за правата на работното място, социална защита и социален диалог. Икономическите политики трябва да бъдат придружени от трудови политики, които да предоставят на служителите нови умения и подпомог-нат създаването на нови работни места.Безработните по света през 2009 г. се оценяват на 211 млн. души, като почти 40 % от тях са между 15 и 24 години, така че трябва да се предприемат редица мерки за предоставянето на възможности на младите хора. Освен това, много от пречките пред прехода към екологична икономика и по-устойчиво бъ-деще могат да бъдат премахнати само чрез по-тясно сътрудни-чество в областта на научно-изследователската дейност.Устойчивите модели на търсене и предлагане на международ-но равнище могат да бъдат подкрепени чрез засилване на вза-имната поддръжка между търговията и устойчивото развитие. Това означава да се запази отворената и недискриминираща многостранна търговска система, както и да се гарантира, че на нито една държава няма се пречи да предприема мерки за насърчаване на устойчивото развитие при условие, че тези мерки не съставляват своеволна или неоправдана дискрими-нация или прикрито ограничение на международната търго-вия. Взаимната подкрепа може също така да се насърчава, като

се намалят или премахнат тарифните и нетарифни бариери за екологични стоки, технологии и услуги, както и за продукти, незамърсяващи околната среда и продукти на справедлива-та търговия. В допълнение, с разширяването на схемите за гарантиране на устойчивостта и практиките за корпоративна социална отговорност, разработването на международни на-соки и стандарти, сертификационни схеми и етикети може да предостави икономически, екологични и социални ползи.Международните мерки за борба с незаконната търговия с въздействащи върху околната среда стоки (като дивата флора и фауна, опасните вещества и природните ресурси) трябва да бъдат засилени; добър пример в този аспект са доброволните споразумения за партньорство, които ЕС сключва в рамките на инициативата си за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията(FLEGT). Необходимо е да се насърчава и включването на разпоредби за устойчивост в многостранните и двустранните търговски споразумения.Гарантирането и измерването на напредъка налага да бъдат въведени сравними методи за измерване и показатели. Някои организации, като ОИСР, работят за предоставянето на различ-ни форми показатели, които могат да отразят състоянието наактивите на природата и околната среда, благосъстоянието и качеството на живот. Тези показатели трябва да се използват заедно брутния вътрешен продукт (БВП). Въпреки това, само някои от тях досега са били широко използвани при обсъжда-нето на необходимостта от политически решения, например интензитет на CO2 и индекс за човешкото развитие. „Програма 21“ вече поиска от правителствата да разработят показатели за устойчиво развитие и счетоводство за околната среда. Въпреки това, напредъкът е бавен и неравномерен. Рио+20 трябва да насърчи прозрачността на националната отчетност и да приеме използването на счетоводство за околната среда и на солидни показатели на национално и световно равнище, за да може да се измерва напредъкът в този по-широк смисъл в допълнение към БВП.

3.4. Подобряване на управлението и участие на частния секторСтруктурите за управление са жизненоважни за осигуряването на устойчиво развитие, екологизирането на икономиките ни и премахването на бедността. Общопризнат е обаче фактът, че сегашните структури за управление се нуждаят от значителна реформа. Необходимо е тя да се извърши по четири широки направления. Необходимо е да се засили и интегрира управле-нието за устойчиво развитие в системата на ООН, inter alia като се засили последователността и интеграцията на политиката между дейностите, провеждани по икономическия, социалния и екологичния стълбове.В рамките на ООН се полагат редица усилия, сред които подобрени механизми за координация между агенциите и в рамките на инициативата „Да работим като един“, замислена да насърчи последователността в ООН в областта на развити-


ето, хуманитарната помощ и околната среда. Взаимосвързани въпроси като климатичните изменения също се нуждаят от допълнително интегриране. Такива процеси трябва да бъдат укрепвани. колкото и да е жизненоважно засилването на международното управление за устойчиво развитие, внимание трябва да се обърне и на регионалните, национални и местни структури.В сравнение със световните икономически структури, меж-дународното управление на околната среда е слабо. Това се дължи на фрагментираните институции, липсата на отчетност за прилагането на приетите политики, липсата на силен и авторитетен глас в глобалната система за управление, както и липсата на човешки и финансови ресурси.Освен това, новите роли и отговорности на нововъзникващите икономики не са определени достатъчно добре. През послед-ното десетилетие бяха направени опити за подобряване на международното управление на околната среда — последно в рамките на консултативната група на високо равнище под егидата на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) (про-цеса Найроби-Хелзинки), но постигането на осезаем напредък засега се оказва трудно.Решенията, свързани с международното икономическо и социално управление, се вземат от различни институции. Международните финансови институции (като Групата на Световната банка и Международния валутен фонд), както и ре-гионалните банки за развитие (Азиатската банка за развитие, Интерамериканската банка за развитие, Африканската банка за развитие, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка) играят централна роля в световните икономически политики и действия. Съществено място в регулирането на световната търговия заема Световна-та търговска организация. Също така, институции като Международната организация на труда и други органи на ООН имат своето място при решава-нето на социални и трудови въпроси. Всяка от гореизброените институции ще даде своя принос по пътя към екологизирането на световната икономика.„Програма 21“ и планът за изпълнение от Йоханесбург набля-гат на важното място на недържавните участници („основните групи“), които включват коренни жители, жени, млади хора, работници, земеделски производители, местно управление, научната общност, търговията и промишлеността и неправи-телствените организации. Въпреки това, тяхната роля и влияние са ограничени и е необходимо да се засилят. По-специално, стимулирането на участието на стопанските субекти ще бъде много важно. Много често те вече се стремят към екологизиране на дейност-та си, например в хранително-вкусовата, питейната и химиче-ската промишленост. Необходимо е тези процеси да се засилят чрез по-динамични публично-частни партньорства, нови биз-нес мрежи и съюзи, както и чрез инструменти за финансиране за насърчаване на екологичния бизнес и иновации.

4. ПРЕДЛОЖЕНИ НАПРАВЛЕНИЯ ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА РИО+20

4.1. Рамка за постигане на резултатиЗа да поднови тласъка към устойчиво развитие, Рио+20 трябва да създаде споделена визия за промяна, подкрепена с рамка за вземане на решения за конкретни действия. Могат да се очакват следните основни елементи на цялостния резултат:1. Широка политическа мобилизация с общи амбициозни визия и цели.2. Поредица от конкретни действия на международно, регио-нално и национално равнище - разработена като „Пътна карта за екологична икономика“.3. Инструментариум с подходи за политика и примери с най-добри практики, които да се използват за постигане на договорените цели.4. Механизъм за насърчаване и преглед на цялостния напре-дък. Пътната карта за екологична икономика може да гаран-тира непрекъснат ангажимент и след Рио+20, като осигури системното следване на приетата визия и цели. Рио+20 може да очертае поредица от международни, регионални и наци-онални действия с важни етапи, показатели и цели, както и механизми за наблюдение на цялостния напредък.Пътната карта за екологична икономика може да помогне на всички държави да ускорят напредъка към екологична икономика, като доразвият съществуващите инициативи при зачитане на националните различия. Създаването на страте-гии за екологизиране на икономиката като част от цялостните икономически и политики и планове за развитие на държавите ще има съществена роля. Подобни стратегии - изградени по възходящ подход - трябва да съдържат цели и графици за действие на национално, и ако е уместно, и на регионално равнище. Действията трябва да се основават на вече положените усилия и могат да се включат в национални стратегии за икономика и развитие, като обединят стратегиите за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и плановете за устойчиво потребление и производство. когато е необходимо, финансиращите държави и международни организации могат да предоставят помощ в съответствие с националните стратегии за развитие. При разработването на конкретни мерки държавите биха мог-ли да използват инструментариума от подходи за политиката с най-добри практики. Въпреки това, само усилията на нацио-нално равнище няма да бъдат достатъчни за екологизирането на световната икономика. Тъй като много предизвикателства трябва да намерят отговор на световно и регионално равнище, пътната карта за екологична икономика също трябва да включ-ва действия в световен и регионален план.При наблюдаването на напредъка към екологична икономика от съществено значение ще бъде определянето и разработ-ването на ключови показатели и световно приета система



за екологично и социално счетоводство в допълнение към сегашното икономическо счетоводство. За тази цел могат да се доразвият съществуващи инициативи като международната система от интегрирани икономически сметки за околната сре-да (SEEA), Програмата за развитие на ООН (индекс за човешко развитие) и ОИСР (измерване на напредъка на обществата). Предвидената законова рамка на ЕС за екологичните сметки също може да послужи за пример. Въз основа на измеренията на политиката, описани в раздел 3 („какво“, „как“ и „кой“), след-ните раздели предлагат първоначална поредица от конкретни действия, които могат да бъдат включени в пътната карта за екологична икономика.

4.2. Дейности в областта на ресурсите, материалите и природния капиталРио+20 трябва да поднови ангажимента за насърчаване на устойчивото управление на водата. За тази цел могат да бъдат създадени международни партньорства в областта на вода-та. Те могат да доразвият и разширят инициативата на ЕС в областта на водата, която е допринесла за подобряване на управлението на водата, но като придават по-голямо значе-ние на икономическите аспекти и на по-активното участие на стопанските субекти. Международното управление на речните басейни също трябва да се разгледа, особено в рамките на трансграничните комисии за реките.Могат да бъдат сключени и партньорства за разширяване на достъпа до енергия, енергийната сигурност и насърчаването на възобновяемите източници на енергия и енергийната ефек-тивност. Те могат да се базират на съществуващи дейности като енергийното партньорство ЕС-Африка (AEEP), механизмите за регионални инвестиции на ЕС, доверителния фонд за инфра-структура ЕС-Африка, инструмента за енергия за държавите от АкТБ и фонда за глобална енергийна ефективност и възобно-вяема енергия (GEEREF), които могат да предоставят опит в областта на привличането на частни инвестиции за подобни партньорства. Държавите, които все още не са укрепили опазването на морската среда и океаните, трябва да бъдат насърчени да ратифицират конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS). Необходими са нови инициативи за опазване и съхраняване на области извън национална юрисдикция (в открито море и морското дъно), например чрез споразумение за прилагане в рамките на UNCLOS. За подпомагане на съхранението на мор-ското биоразнообразие в тези области, в споразумение трябва да бъдат определени многоцелеви защитени морски области и да се гарантира достъп до справедливото и равноправно поделяне на облагите от използването на генни и други ре-сурси. Също така трябва да се установят механизми за надзор и изпълнение. Специално внимание трябва да се обърне и на разработването на програма за глобални действия за борба с морските отпадъци и замърсяване.Необходимо е да бъдат въведени дейности за устойчиво земе-

делие, земеползване и безопасност на храните. За тази цел трябва да се засилят съществуващите инициативи в областта на устойчивото земеделие и да се разработят мно-гостранни действия (например ФАО), регионални дейности (например органичното земеделие), както и бизнес инициати-ви. Освен това могат да се установят международни партньор-ства за хранителни стоки с цел по-устойчиво потребление и производство на хранителните стоки. като се има предвид, че земеделието зависи от качеството на земята, трябва да се увеличат усилията за подобряването му и борбата с опустиняването. Може да бъде изготвен глобален икономически разчет на разходите и ползите от подобряване-то на качеството на земята. Инициативите могат да включат и даване на допълнителен стимул на „Световното партньорство в областта на почвите“, както и извършването на услуги за свето-вен преглед на земеползването като част от Глобалната систе-ма от системи за наблюдение на Земята(GEOSS). Партньорства-та с правителствата, гражданското общество и частния сектор също могат да помогнат за устойчивото управление на горите и за борбата с обезлесяването. Подобни партньорства биха могли да доразвият успешния подход на FLEGT (прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията) и първите опити за REDD.Назрял е моментът за създаване на по-стабилен и последова-телен международен режим за химикали и опасни вещества и на Рио+20 може да се постави началото на процеса на уста-новяването му. За тази цел могат да се разширят предишни ангажименти като Стратегическия подход за международно управление на химикалите (SAICM), както и придобития опит от подхода на ЕС към управление на химикалите. Един такъв режим — например под формата на рамкова конвенция - след-ва да се ръководи от целта от Йоханесбург, според която до 2020 г. химикалите трябва да се използват и произвеждат, без да оказват значителни вредни въздействия върху човешкото здраве и околната среда. Режимът следва да отчете световния обзор на химикалите, кой-то се подготвя от Програмата на ООН за околната среда (UNEP), и да работи същевременно за финансирането на възможности за подпомагане на развиващите се страни да посрещнат пре-дизвикателството на глобализиращите се сектори на произ-водство на химикали и преработка на отпадъци. Необходимо е режимът да включва критерии за определяне на химикали и вещества, предизвикващи загриженост в световен план, както и рамка за оценяване на веществата. Всички тези предизвикателства ще изискват безпрецедентно равнище на научно и технологично сътрудничество в свето-вен план, и ще трябва да се приложи механизъм за глобално сътрудничество в областта на научните изследвания, за да се отговори на глобалните предизвикателства пред общества-та (например ограничени ресурси, климатични изменения, океани).


4.3. Предоставяне на икономическиинструменти и финансиране и инвестиране в човешки капиталРио+20 трябва да насърчи държавите, особено индустриали-зираните и нововъзникващи икономики, да разработят наци-онални и регионални схеми за търговия с въглеродни емисии с цел намаляване на емисиите с възможно най-ниски разходи, и превръщането им в основа на бъдещ международен пазар на въглеродни емисии. Подобни инструменти също могат да играят важна роля в създаването на новаторски средства за финансиране. Освен това, Рио+20 трябва да постави началото на редица координирани действия на държавите за иденти-фициране и постепенно извеждане от употреба на опасните за околната среда субсидии, придружени от целеви показатели и крайни срокове.Ангажиментът на Г20 да реши въпроса със субсидиите за изкопаемите горива може да бъде пример в този смисъл. За такава инициатива могат да се използват насоки и примери за добри практики от миналото, чрез които успешно са били премахвани вредни субсидии. За насочването и привличането на финансови средства за екологичната икономика Рио+20 следва да препоръча консолидиране и засилване на същест-вуващите финансови стратегии и инструменти или да установи нови публично-частни схеми за финансиране, според нуждите. Организациите за развитие (като UNDP) и международните финансови институции (като Световната банка и други мно-гостранни банки за развитие, Европейската инвестиционна банка, Глобалния екологичен фонд) трябва да играят важна роля, като се ангажират да установят финансови стратегии за екологична икономика, които могат да доведат до видими резултати. Частните банки, застрахователните компании и пен-сионните фондове също трябва да дадат своя принос. Важен аспект от посочените финансови механизми и схеми трябва да бъде подпомагането на най-слабо развитите страни, както и на малките и средни предприятия.В развиващите се страни официалната помощ за развитие ще продължи да представлява значителен източник на инвести-ции. ЕС поддържа ангажимента си да увеличи обема на по-мощта до 0,7 % от брутния национален доход (БНД) до 2015 г.; към момента ЕС осигурява около 58 % от помощта в световен план. Официалната помощ за развитие ще продължи да бъде предоставяна и може да помогне за прилагането на нацио-нални и регионални стратегии за екологична икономика на страните партньори в контекста на националните им планове за развитие. В подкрепа на дейностите за устойчиво потребле-ние и производство в световен план могат да бъдат създаде-нин програми като EU SwITCH, която насърчава практиките за устойчиво потребление и производство в Азия. Рио+20 трябва да създаде програми за обучение във връзка с екологични умения в приоритетни области като енергетика, земеделие, строителство, управление на природните ресурси, отпадъци

и рециклиране. Тъй като преходът към екологична икономика ще създаде работни места и ще замени други, ще е необходи-мо преквалифициране на съществуващата работна ръка. За тази цел могат да се създадат схеми за защита на интересите на работниците с осигуряване на социална защита и легализи-ране на труда от сивата икономика, например като се разшири работата за „справедлив преход“ на Международната органи-зация на труда (МОТ). Необходими са и програми за обучение на млади хора. Целта им е да подкрепят прехода от училище към работа със специфично обучение и да насърчат нацио-налните учебни програми в средното образование да включат екологични умения.

4.4. Подобряване на управлениетоНеобходимо е по-добро и ефикасно глобално управление за ускоряване на глобалните действия за преход към по-еколо-гична и по-устойчива икономика и за премахване на бедност-та. Така ще се дадат възможности за включване и принос от всички засегнати участници.Има няколко възможности за засилване на управлението на устойчивото развитие в рамките на ООН. Една от тях е засил-ването на ролята на Икономическия и социален съвет на ООН (ECOSOC) за устойчиво развитие, като се придава еднаква тежест на икономическия, социалния и екологичен стълб. Ал-тернативен подход може да бъде превръщането на комисията на ООН по устойчиво развитие (CSD) в по-постоянен орган с разширени функции. Подобни усилия трябва да нараснат, за да се гарантира, че съответните органи на ООН придават много по-голямо значение на устойчивото развитие. В много случаи подобрения могат да бъдат въведени в рамките на текущите мандати.UNEP трябва да бъде укрепена, на основата на препоръките от процеса Найроби - Хелзинки от Програмата на ООН за околната среда (UNEP), насочен към засилване на екологич-ното управление. За това има няколко начина: i) укрепване на UNEP в рамките на сегашния и мандат; ii) укрепване на UNEP с възлагане на нови задачи и отговорности; iii) създаване на световна многостранна организация за околна среда, напри-мер чрез преобразуване на UNEP в специализирана агенция на ООН (като МОТ).Последната възможност, за която би трябвало да се приеме правно обвързващ договор, би била най-обещаваща за подо-бряването на международното управление на околната среда и постигането на напредък към глобално устойчиво развитие. Същевременно е ясно, че всички възможности имат предим-ства и недостатъции трябва да бъдат обсъдени допълнително.Трябва да се ускори работата по рационализиране и укрепване на системата на многостранните споразумения за околната среда като част от засилването на международното управле-ние на околната среда. Зачитайки автономията на отделните многостранни споразумения за околната среда, тяхната



администрация може да бъде значително рационали-зирана, а припокриването намалено; по този начин ще се създаде по-добра платформа за осигуряване на последователен и фокусиран политически надзор и ръководство и ще се поощрят благоприятните усло-вия за екологичен растеж.Необходимо е засилено изграждане на капацитет за околната среда в рамките на ООН. За тази цел трябва да се засилят екологичните експертни познания и ос-ведомеността за екологичната икономика в рамките на националните екипи на ООН за насърчаване на ин-тегрирането в национални програми, на увеличаване-то на обхвата от експертни познания в регионалните представителства на ООН/UNEP и разработването на рамка за цялата система за изграждане на капацитет за прилагането на многостранните споразумения за околната среда. капацитетът за наблюдение на гло-балната околна среда също трябва да се засили.Тъй като предприятията са двигателят на икономика-та, Рио+20 трябва да засили участието на частния сек-тор. Предприятията и гражданското общество трябва да играят важна роля в разнообразието от партньор-ства и схеми, предложени в настоящото съобщение - в областта на водата, енергията, хранителните стоки, горите и финансирането.

5. СТЪПКИ НАПРЕД

Макар от срещата на върха в Рио де Жанейро през 1992 г. досега да е осъществен известен напредък към постигане на устойчиво развитие в някои области, продължаваме да бъдем изправени пред важни глобални екологични, икономически и социални предизвикателства. Настоящото съобщение излага първоначалните идеи на комисията като част от под-готвителния процес за Рио+20. Рио+20 е значителна възможност за напредък към устойчивото развитие в световен мащаб. Въпреки това, Рио+20 не трябва да завърши само с декларации за добри намерения — необходими са осезаеми действия, за да се гаранти-ра, че Рио+20 ще бъде основен етап при осъщест-вяването на прехода към екологична икономика и по-добро управление. ЕС е готов за дискусии с всички държави и участници за по-нататъшното развитие на тази програма в подготовката за Рио+20. Всички държави и участници трябва да работят заедно, за да се гарантира, че резултатите от Рио+20 ще посрещнат адекватно глобалните предизвикателства. Всички ние се нуждаем от осезаеми, ефективни действия, които могат да окажат реално влияние в света.Източник: Европейска комисия

Приложение

СТРАТЕГИЯ „ЕВРОПА 2020“: ОСНОВНИ ЦЕЛИ И ВОДЕЩИ ИНИЦИАТИВИОсновни цели1) 75 % от населението между 20 и 64 години трябва да бъде наето на работа;2) 3 % от БВП на ЕС трябва да бъде инвестиран в научно-изследо-вателска и развойна дейност;3) трябва да бъдат постигнати целите в областта на климата/енергията „20/20/20“: 20 % намаляване на емисиите от парнико-ви газове, 20 % дял на възобновяемите източници на енергия и 20 % подобрение на енергийната ефективност (и 30 % намалява-не на емисиите от парникови газове, ако условията са подходя-щи);4) делът на преждевременно напусналите училище следва да спадне под 10 % и поне 40 % от по-младото поколение да за-вършва висше образование;5) 20 млн. души по-малко да бъдат застрашени от бедност.

Водещи инициативи 1) „Съюз за иновации“ за подобряване на рамковите условия и достъп до финансиране за изследвания и иновации, за да се гарантира, че новаторските идеи могат да бъдат превърнати в продукти и услуги, които създават растеж и работни места;2) „Младежта в движение“ за подобряване на качеството на образователните системи и улесняване на влизането на младите хора на пазара на труда;3) „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ за ускоряване на въвеждането на високоскоростен интернет и възползване от предимствата на единен цифров пазар за дома-кинствата и фирмите;4) „Европа за ефективно използване на ресурсите“ за подпо-магане на отделянето на икономическия растеж от използва-нето на ресурсите, за подкрепяне на прехода към икономика с ниски емисии на въглерод, за увеличаване на използването на възобновяеми източници на енергия, за модернизирането на транспортния отрасъл и за насърчаването на енергийната ефективност;5) „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ за подобряване на бизнес средата, особено за малките и средни предприятия, и за подпомагане на разработването на стабилна и устойчива индустриална база, която да е конкурентоспособна в световен мащаб;6) „Програма за нови умения и работни места“ за модернизиране на пазарите на труда и предоставяне на възможности за хората да развиват умения през целия си живот, за да бъдат по-активни и по-добре да отговарят на търсенето и предлагането на пазара на труда, включително чрез мобилност на работната ръка.


РЕЧ НА МОРИС СТРОНГгенерален секретар на Конферен-цията на ООН по околната среда на човека, представител на Гене-ралния секретар на ООН

Уважаеми г-н Президент, уважаеми участници,Ние всички долавяме значимостта на тази конференция. Това е моята голяма привилегия – да имам възможност да бъда тук с вас. Съжалявам, че не можах да присъствам на церемонията по откриването, тъй като както Вие може би знаете, месец юни наближава и аз се подготвям за конференция в Стокхолм. Във връзка с тази конференция трябваше да пътувам в различни части на света. Все пак смятам моето присъствие тук от голямо значение за мен. Благодарен съм да бъда тук с вас и да взема участие във вашите дискусии в този важен момент от подгот-вянето на конференцията в Стокхолм. Едва ли има по-добър форум от този, организиран от Световната организация на IDRS CRDI

София, 27 април 1972: Международен форум “Градът и жизнената среда на човека”

През 1971 г. пада златно-доларовия стандарт. Това е радикална промяна на финансово-кредитните отно-шения в света, която осигури развитието на богати-те страни, но подкопа адаптационните способности на човечеството – ресурсна криза, енергийна криза, продоволствена криза, глобално затопляне. На 12 март 1972 г. във Вашингтон е представен първият доклад на Римския клуб - „Границите на растежа”. През април, повече от месец преди Стокхолм - 1972 г., считан в света за началото на процеса устойчиво развитие, в София се провежда голяма международна

конференция, посветена на урбанизацията и околна-та среда, където се приема и Софийска харта. На 28 април 1972 г., на конференцията в София реч произна-ся Морис Стронг, човекът, който изведе света до Рио де Жанейро ’92. Срещата в София поставя същите въпроси пред човечеството, които след месец са поставени в Стокхолм. През юни 1972 г. в Стокхолм се провежда конференция на ООН по околната среда и човека, която се счита за начало на процеса устойчи-во развитие, получил своята кулминация през 1992 г. в Рио де Жанейро.

40 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ


обединените градове, организация, която е направила толкова много за световно разбирателство и за световния мир и едва ли би имало по-подходящ град за тази цел от София, град както древен, така и модерен, град, който е направил толкова много за мира. А символът на този град са отговорните хора, които обсъждат на тази конференция бъдещето на човечеството, организацията на човешкото общество на бъдещето, което е главната тема на конференцията в Стокхолм. Бих искал да се възползвам от тази възможност и да изразя моето уважение към вашата конференция, към високото равнище на вашата работа и към мобилизирането на толкова много изявени и компетентни експерти и отговорни личности.както знаете, планирането и управлението на множество хора е една от главните теми на конференция на ООН за околната среда, която ще се обсъжда в Стокхолм през следващия месец. Делегатите ще се съберат заедно, за да направят конкретни предложения за действие пред правителствата, проблем с който се надяваме да се справим. Все пак, дължим ви много за пионерската работа, която сте извършили и продължавате да вършите посредством вашата организация през последното десетилетие. Също така се надявам и вярвам, че на конфе-ренцията в Стокхолм ще имаме възможност да предоставим на правителствата и нациите по света ново прозрение за спешността на проблемите, които срещаме, и че това ще бъде съпроводено с увеличаващата политическа воля и финансова-та помощ, за да придадем на вашата работа по-големи изме-рения. Ето защо твърдо вярваме в целите, които ви доведоха тук, в целите, които ще съберат заедно правителствата през следващия месец в Стокхолм. Тези цели напълно се допълват една друга. Много съм доволен, че вашата организация получи официално признание преди една година. Дотогава тя имаше различно по-ложение в ООН. Затова твърдо вярвам, че вие ще се отзовете на нашата покана да бъдете представени на конференцията в Стокхолм. Ние очакваме всякакво тясно сътрудничество с вас, особено след Стокхолм, тъй като едва ли има друга организа-ция от такова голямо значение за бъдещата работа в сферата на опазване на околната среда, която на официална основа ще бъде обект на нашите дискусии в Стокхолм. Днес всички се на-мираме в повратен, пиков момент в развитието на човешкото общество. конференция като тази е кръстопът, на който хора и нови идеи се срещат, пренебрегвайки езици, религии и по-литически позиции. Можем да се надяваме, че новите предиз-

викателства ще бъдат посрещнати с готовност и че отворените пред нас възможности са невиждани. Прекрасният град София изпълва с възхищение посетителя с неговия пролетен пейзаж, с превъзходната природа, която се съчетава толкова велико-лепно с модерно планиране и хубави сгради. Ето един пример на добро планиране на модерен град в хармония с неговата околна среда. Всеки може да види, че е възможно при добро планиране да се направи модерен град. Обаче всеки град има свои проблеми на околната среда. В това отношение

България служи като стимулиращ пример на ефикасна работа, насочена към бъдещето

Бяха необходими важни законодателни актове за защита на въздуха, водата и почвата от замърсяване и за градоустрой-ственото планиране. Направените значителни усилия вече дават своите резултати. Никой няма да оспорва факта, че голе-мите проблеми на околната среда са комплицирани, но това е истина не само в България, истина е в целия свят. И затова сме дошли тук, за да обсъждаме тези проблеми. Демографският взрив и засилването на човешката активност във всички сфери поставят непрекъснато нови изисквания към основните ресур-си – вода, почва, енергия, въздух. И когато океаните – въз-душният океан и водният океан – са пълни с всички видове

София, 27 април 1972: Международен форум “Градът и жизнената среда на човека”


замърсители, и когато всеки жив организъм е застрашен, ние разбираме проблемите, изправени срещу нас. Разбира се, ние не знаем къде са критичните прагове на природата, но знаем, че за цялото човечество е настъпил денят, когато случайно-стите могат да станат фатални за същинското продължение на живота, или най-малко, на цивилизования живот на нашата планета. Ние започваме да осъзнаваме, че за да избегнем тези случайности, да направим по-добро използването на ресур-сите, които природата ни предлага, трябва да изясним нашето отношение към тях въз основа на принципи. Наистина ние не можем и не трябва да спираме нарастването на население-то. Би било опасно да се опитаме да го спрем точно толкова, колкото би било опасно да не се опитваме да сложим ред в настоящото неблагоразумно и неорганизирано нарастване на населението. Индустриализираното общество трябва да възприеме нова ориентация, то трябва да промени своята концепция за нарастване на населението, наблягайки повече на човека и неговите нематериални нужди и ценности.Трябва да бъдем подготвени да понесем увеличаващите се размери на нарастване на населението в развиващи се страни, да им помогнем да предотвратят бедствието - болестното със-тояние на масовата нищета, която подлага на опасност техния живот и тяхната околна среда. Да ги облекчим, да спомогнем за по-добро сътрудничество, което ще бъде необходимо, за да постигнем общо по-добро управление на околната среда.

Големият урок от това, което се случва сега в околната среда на човека е, че нашата и останалите планети са взаимосвързани

Мисля, че тази конференция трябва да посочи нови примери на тази неизбежна зависимост в нашия свят. Това е необходи-мо, тъй като намесата на човека в неговата околна среда тряб-ва да бъде по-добре планирана. Тя може да бъде предпазена така, както самият човек може да бъде опазван. Човекът трябва да огледа околната си среда по нов начин. Защото околната среда е както глобална, така и локална. Тя е глобална при всич-ки случаи, но не е задължително локална. Това се отнася до всички нас. Това е неизбежна действителност и ние се надява-ме, че няма изход от това положение. Животът е много сложен и той е също едно цяло. Тази цялостна система може да бъде разрушена, ако се разстрои баланса дори на една от частите му. И тъй като всички видове смущения са достигнали запла-шителен предел, където ситуацията става критична, време е за нас да действаме. Това означава, че за първи път в историята на човечеството нейните собствени действия стават решаващ фактор, определящ бъдещето на човешкия вид. Това ни задъл-жава да поставим тази дейност под контрол и управление, кои-то са безпрецедентни в човешката история. Нашите отношения в този аспект, нашите институции все още не са достатъчни, но

поне сме започнали работа в тази насока. Глобалните измере-ния на проблема за опазване на околната среда изискват гло-бално разбиране и глобални мероприятия. Това е така, защото ООН е единствената институция на човечеството в световен мащаб. Тя безусловно играе най-голяма роля в създаването на подходяща околна среда. Това е необходимо, защото основа-вайки институции, които дават възможност на човечеството да реши по-ефикасно проблемите на околната среда, ние също имаме рядката възможност да поставим пред ООН нови цели, нови средства за борба, нови стремежи и нов смисъл за полез-ността и важността на тази световна организация.

Това ни дава възможност да установим тесни взаимоотношения с такива неправителствени организации

като вашата, организации с необходим опит, разбиране и ясен подход, без които тези проблеми не биха могли да бъдат реше-ни. Имайки предвид това, аз няма да се извиня за Стокхолмска-та конференция за това, че е политическа. Това е конференция, на която политическите лидери ще се съберат, за да вземат решения за конкретни мерки, които да бъдат предприети от човечеството и осъществени от правителствата - решения и мерки, свързани с пари, необходими за преодоляване на тези проблеми. В това отношение Стокхолм ще постави началото. Няма да отнемам повече от вашето време, дискутирайки про-блемите на човечеството. Тук са се събрали талантливи хора от целия свят и аз не мога да им кажа нищо ново в това отноше-ние. Те познават проблемите по-добре от мен. Вярвам обаче, че като обикновен човек, чиято най-главна задача е да помогне за създаването на организации и начини на сътрудничество с групи от хора като вас, за да имам като резултат решения, взе-ти от политически лидери, ще се постарая да направя всичко, за да ви запозная с предложенията, които ще бъдат приети на конференцията в Стокхолм от правителствата, които ще вземат участие.Няма да систематизирам тези предложения, но както знаете, темата за градските общини ще заеме важно място в Сток-холмската конференция. Проблемите на срещата, нуждите на бързо растящото градско население, и особено в развиващи-те се страни, където нарастването на градското население е безпрецедентно и където необходимостта от обезпечаване на минимални условия е най-належаща, са сред главните. Бих искал да отбележа някои от конкретните препоръки, направе-ни към конференцията в Стокхолм:1. Одобряване на нов общ подход към проблемите на околната среда.2. Подобряване на съществуващото и оформяне на новото законодателство и институции, за да бъде ефективен този подход по проблема.3. Одобряване на нова политика за по-нататъшно развитие



на населението с оглед увеличаването чу и разумното използ-ване на ресурсите.4. Разработване на национални програми за решаване на про-блемите с водоснабдяването и успоредно с това, подобряване на програмите за решаване на проблемите с твърдите от-падъци и прахосването на водата. В това направление нови средства ще бъдат насочени, за да се решат проблеми, които са били игнорирани толкова дълго: отделяне на по-големи средства за жилищно строителство; рационално използване на земята; използване на средствата за масова комуникация; привличане на общественото мнение на хората, работещи извън сферата на политиката за градско планиране; основа-ване на международна фондация за подобряване на околната среда с широка програма за обмяна на информация, с осигуря-ване за всички участващи в тази дейност, достъп до техноло-гии и постижения, спомогнали вече за решаване на проблема. Предложенията, които ще се обсъждат в Стокхолм, вече са били представени на правителствата. Бяха взети предвид както значимостта на решаваните проблеми, така и политическата действителност. Също така бяха взети предвид действителните възможности, които вече са

обсъдени от правителствени и неправител-ствени организации и по-специално от различни ведомства към ООН

Всички предложения са формулирани по начин, подходящ за дискусии на политическо равнище от политическите пред-ставители, които ще се съберат в Стокхолм. Обаче всички или повечето взети мерки за защита на околната среда са пред-приети на национално ниво. До известна степен е насърчи-телно да знаете какво е било направено вече за подготовката на конференцията в Стокхолм. Например 116 правителства активно се подготвят за конференцията и 80 от тях ще предста-вят национални доклади. Някои правителства са натоварили специализирани организации с решаването на проблемите на околната среда в национален мащаб. Освен това много от правителствата са навлезли в напреднал стадий на преговори за подписване на конвенции по конкретни международни про-блеми, като защитата на националната околна среда, защитата на моретата, на някои острови.какво може да очаква света от Стокхолм по-конкретно?Първото и най-важното, светът може да очаква, че Стокхолм ще събере хората и правителствата с конкретна ориентация за реалността, за физическата взаимосвързаност на човечест-вото. И тази взаимозависимост е голяма. В това отношение се изискват нови норми на международните взаимоотношения и нови отговорности. Това ще стане ясно от Декларацията за околната среда, чийто проект е разработен и сега се обсъжда. Тя ще бъде представена на конференцията. Тази декларация ще бъде първият опит на нациите в целия свят да се съгласят

с нови принципи на международните отношения и междуна-родните отговорности, насочени към истинското решение на проблемите на околната среда.Разбира се, съществен елемент в това отношение ще бъде принципът, който отделните нации ще възприемат за поемане на отговорността за техните собствени действия, засягащи околната среда на другите, или

70% от биосферата, която е извън юрисдикцията на всяка една нация

Това са световният океан и въздухът. Чувството за ориентация ще бъде основен, подразбиращ се принцип на конференцията. Второ, Стокхолмската конференция ще разработи всестранен план за опазване на околната среда, целящ организиране на първа международна офанзива в защита на околната среда на човека в глобален мащаб. Този план включва препоръки по започващата глобална акция за опазване на околната сре-да, както и мрежа от организации, които ще сътрудничат за решаване на глобалните проблеми и за намиране на същест-вуващите възможности. Целта е да се даде на правителствата и нациите най-дълбото възможно разбиране за последовател-ността от решенията и предприеманите мерки. Това включва мерки в областта на управлението на околната среда, които ще бъдат глобални като цяло, но няма да бъдат централизи-рани. Мерките, очаквани за национално действие, включват широк диапазон от норми и документи, които да послужат като основа за подписване на международни споразумения. Те ще осигурят поредица от стъпки в сферата на образовани-ето и финансовата помощ. Всички предложения, а те са над 100 – специфични, конкретни предложения, са разработени в периода на подготовката и се отнасят до горе-споменатите проблеми и действия. Ясно е, че Стокхолм само ще постави началото. Необходимо е да предприемем стъпки, свързани с намиране на финансови средства, за да се ускорят действията, произтичащи от конференцията в Стокхолм. Трябва да кажа, че едно от многото неща, които смятам за най-важни, когато се съгласих да участвам в стокхолмската конференция, беше че тя няма да бъде конференция само за разговори. И това се оказа вярно. Това е конференция на мобилизацията, на действието, на интернационалното действие и тя ще бъде началото на примера, който ще следваме. Ето защо се съгласих да участвам в нея и да я организирам. По мое мнение ще бъде безполезно, ако правителствата дойдат в Стокхолм само, за да направят декларации и препоръки и да гласуват резолюция, без да съз-дадат условия за осъществяване на тази резолюция и решени-ята. Предложенията по създаването на нови организации към ООН, които да ръководят и направляват усилията, отнасящи се към околната среда, са целесъобразни.Трето, трябва да се създаде специален фонд, не бюрократично управляван фонд, а такъв, който ще дава финансова помощ и


поддръжка на всички организации за техните усилия, свързани с опазването на околната среда. Няма да предричам, че това ще бъде направено в Стокхолм и че конференцията ще даде отговори на всички ваши въпроси. Обаче ние трябва да бъдем реалисти и да очакваме с нетърпение важната първа стъпка. Тази важна стъпка може да бъде направена в Стокхолм. В име-то на утрешния ден, на реда в нашия свят, който е необходим за защитата и щастието на цялото човечество, правителствата трябва да бъдат убедени в необходимостта да се съберат заедно в Стокхолм и само тогава конференцията ще даде жела-ните резултати. Ето защо горе споменатите предложения бяха предоставени на правителствата три месеца преди конферен-цията. Това беше направено, за да не може нито едно прави-телство да избегне отговорността при вземане на решения в Стокхолм.Признавам, че задачата няма да бъде лесна за днешния поли-тически свят, който ние познаваме. Но точно това е причината, поради която в Стокхолм трябва да се приеме ново споразу-мение по този въпрос. Следователно, отсъствието на Съветски съюз и Чехословакия от състава на Подготвителния комитет, в чиято работа те предпочетоха да не вземат участие, е много важен и все още нерешен проблем. както знаете, участието на Германската демократична република, която не е член на ООН и неговите принадлежащи организации, също е все още отворен въпрос. Имайки предвид важността на проблема за околната среда за всички народи и държави, надявам се кон-ференцията в Стокхолм да придобие универсален характер.Мога да Ви уверя, че ние в Секратариата работим усърдно, за да намерим решение на този важен проблем. Ние настояваме пред правителствата, защото осъзнаваме, че само те са в със-тояние да го решат.Бих искал да отбележа, че по време на подготвителния период на конференцията имаше съмнение в нейния възможен успех. Това съмнение възникна от неучастието на развиващите се страни. Трябва да бъда искрен и да кажа, че това съмнение беше оправдано. Тези страни искаха гаранции, че конферен-цията ще се занимава с проблемите, които се отнасят изключи-телно до техните народи:

необходимостта от по-добър живот, храна, жилища, образование, работа

Те искаха да разберат дали по-високо развитите страни ще им окажат помощ, дали ще имат достъп до пазарите на развитите страни, дали ще привлекат към тяхната промишленост новите отрасли? Те предявиха условието конференцията да се занимава с тях-ната специфична околна среда и техните собствени проблеми. С една дума, проблемите, произлизащи от бедност и изостана-лост. Тези проблеми са много по-големи, отколкото околната

среда на развитите страни. И могат ли развиващите се страни да се справят с подобни проблеми, когато населението им рас-те с невиждани размери? Това бе основният мотив на интереса на тези страни към конференцията, произлизащ от факта, че един от въпросите, с които ще се занимава конференцията ще бъде въпросът за водоснабдяването на градските области. Бих искал да бъда искрен и да ви кажа, че успехът в Стокхолм зависи предимно от позицията на индустриализираните страни, защото те са онези, които дават най-големия принос и които на практика внедряват новите технологии. Развиващите се страни ще разберат, че промените в тяхното общество, в тяхната околна среда, зависят от революционните промени в техните общности, тъй като досега такива действия не са били предвиждани от индустриално развитите страни. Те все още не са готови за това. Това е разбираемо и съм сигурен, че ще бъде по-добре да осъзнаят техните собствени интереси и че тази трудност ще бъде преодоляна. Това не е само един отделен проблем, това е един от съществените основни проблеми – по какъв начин човек ще организира първата технологическа цивилизация в неговата история. И това ме връща пак към проблемите на вашата конференция. Проблеми, които също ще бъдат обсъдени на конференцията в Стокхолм. Решението на тези и много други въпроси изисква конкретен подход, който ще обхваща всички елементи:

природа и човек, бедност, замърсяване на въздуха, вода и почва, днешния ден, също както и бъдещето, нуждите на човека

И в крайна сметка всяко решение на проблема с околната сре-да ще зависи от нови смели стъпки, за да се подобри живота на всички хора по света, стъпки, които ще се отразят в по-пра-вилно разпределение на ресурсите по света, в нов подем на технически и научни възможности и способности за по-голяма социална и политическа справедливост в международния живот.Световната организация на обединените градове изигра голя-ма роля в развитието на чувство за отговорност и солидарност на гражданите и ръководствата на нациите. Ние сме сигурни, че с ваша помощ, работата на Стокхолмската конференция ще продължи и след нейните сесии в Стокхолм, че усилията за подобряване условията на живот на нашата планета няма да секнат – това ще бъде общата ни цел. Г-н Президент, това е единственият начин, по който ние можем градивно да прилагаме постиженията на човечеството в защи-та и подобряване на околната среда. Щастлив съм, че вашата конференция има принос за постигането на тази цел. Благодаря ви!

Източник: Фондация «Институт за устойчиво развитие»



СОФИЙСКА ХАРТА НА ГРАДОВЕТЕархитект Георги Стоилов, министър на архитектурата и градоустройството, вицепрезидент на Световната организация на обединените градове

Ние, делегатите на Софийската конференция на организациятана обединените градове, след като обсъдихме тенден-циите в градоустройството и промените в околната среда на човека, декларираме че:

Градът винаги е бил и винаги ще бъде

- по-висока форма на организация на пространството на чо-вешкото общество;- хранилище на огромни ценности, създадени от човека за човека в течение на хилядолетия в сферата на науката, техно-логията и изкуствата, в сферата на материалната и духовната култура;- израз на икономическото и духовното могъщество на човека, олицетворено хранилище на неговата история;- многофункционален комплекс с оптимални възможности за социални контакти и обмяна на информация във всички сфери на човешкото усилие за встестранно развитие на човешката личност;- фактор за развитието на производителните сили, инфраструк-турите и подобряването на жизнения стандарт;

- арена за социални движения, където е генерирана мотивира-щата сила на социалното развитие.Градът играе важна роля във формирането на бъдещите жите-ли на нашата планета, на утрешното човешко общество.

В наше време процесът на урбанизация

- досега е добил безпрецедентни размери както в неговите цифрови значения, така и в скоростта на неговия растеж и е станал универсален и необратим феномен. Той дълбоко е проникнал в научната и техническата революция, в концентра-цията на производителните сили и накрая, но не най-маловаж-но, в грамадния, макар и неравномерен, демографски растеж в различните части на планетата;- е осигурил най-високия коефициент на интензивно използва-не на земята и оптималния разход на време;

energyday.wordpress.com


- е генерирал нови системи от градски тип, агломерации, ко-нурбации и други пространствени формации с нови и по-висо-ки комплексни индикатори;- е концентрирал грамадни човешки, материални и финансо-ви ресурси и по този начин е създал колосален потенциал за бъдещето развитие на човешкото общество.

Неблагоприятни последици от урбанизацията

Екологически:- Натрупването на грамадни човешки и производствени ма-териали, високи напрежения на модерните производствени системи, високи скорости, темпове и мощности на технологи-ческите и комуникативните процеси, тотална химизация в мно-го случаи е деформирала и деградирала природната околна среда, в която животът беше генериран и се развива.- Въздушният басейн се е замърсил и в някои градове неговата токсичност е достигнала границата на допустимото; жизне-застрашаващият смог все повече и повече е надвиснал над определени градове.- Водите на реки, езера и световния океан са се замърсили. Несъвършена технология е превърнала реките, тези някогаш-ни източници на здраве, свежест и красота, в отвратителни потоци, в които животът е отровен.- Замърсяването и ерозията са разрушили хумуса на почвата – този основен източник на всички производителни сили.- Пестициди и други отровни химикали са проникнали в универсалния цикъл на хранене, акумулирали се и се концен-трирали в него, докато не са достигнали до краен стадий, т.е. човека. Цели биологически видове са в опасност от изчезване, което причинява тежко смущение на природното биологиче-ско равновесие. - Нивото на радиоактивност се е увеличило застрашително.- Безразсъдната и безмилостна експлоатация на основни-те природни ресурси, които до този момент се смятаха за неизчерпаеми и вечни, е причинила екологически дисбаланс, заплашващ тези ресурси от изчерпване и унищожение. Твърде често интересите на отделни групи хора се поставят над главните и трайни интереси на човечеството, реалната цена на някои продукти не се заплаща, и „свободни” ресурси се раз-грабват, въпреки че те принадлежат на цялото общество.

Урбанистични:- В много случаи процесът на урбанизацията е спонтанен и е довел до смущения на социално-икономическото равновесие в национален мащаб и към резки диспропорции в градските структури между градоустройствени и обслужващи фактори, които пречат на градовете за осъществяване на техните основ-ни функции.- Растежът на градовете е увеличил производството на жилищ-на смет и индустриални отпадъци съответно. Натрупване на

мрежи в градовете е често на ръба на провал от свръх пре-натоварване. Хранителните продукти са замърсени. Условия, благоприятстващи за развитие и концентрация на вируси и микроби, се увеличават с големи скорости. Болести, породени от мърсотия, все още не са елиминирани.- Бедняшки квартали, поникнали безпланово покрай много от градовете и условията на околната среда, също както и услови-ята за живот са под всякакви стандарти.- Безплановото строителство на определени градове лишава техните жители от слънце – това основно човешко благоден-ствие.- Градската околна среда е все повече и повече пропита от всички видове на шума и ултра- и инфразвукови вълни, които с техните размери и интензивност причиняват сериозни пси-хически и физиологически увреждания; появиха се болести от шум. Тишината, необходима на човека, е станала необикновена стока, която конструктори на домове, поради спекулативни причини, не винаги се стараят да осигурят.- Транспортът и уличният трафик в някои градове са достигна-ли критично ниво на задръстване.- В много градове смъртността и дехуманизираните зони, в които техниката е блъснала настрани, провалила и деперсона-лизирала човека са се увеличили.- Градоустройството често е стереотипно, то пренебрегва особености на природата, нейния екологически баланс и исторически, национални и културни ценности, то унищожава индивидуалността и има ефекта на еднообразие, което сериоз-но наранява емоционалното усещане на човека и го лишава от естетическо наслаждение.- конструкции, които са диспропорционални към човека са се издигнали, което подтиска него или води до отчуждение и самоизолация.- Високите цени на земята и спекулативното търгуване със земята пречи на възможността за адекватно структуриране и за хармонично изграждане на градовете.- Градската околна среда периодично се е подлагала на разрушение през войни. Резултатите са хиляди пъти по-силни отколкото всички тези замърсявания взети заедно.

Нашата отговорност

Планетата, на която ние живеем ще послужи също и на бъде-щите поколения. Ние трябва да помним, че когато сме оставя-ни да развиваме безпланово цивилизацията, ще оставим след себе си пустиня.Ние не трябва да толерираме нарушаването на вътрешния ме-ханизъм на самовъзстановяване и саморазвитие на природата.Ние не трябва да оставяме на идните поколения замърсена и изхабена планета.Ние не трябва да толерираме ситуация, в която грамадните технически постижения и открития служат за криминални и антихуманни цели.



Ние не трябва да позволяваме уродлива урбанизация на нашата планета с безпланово построени градове и сблъск-ващи се диспропорции на зоните и системите, с погрешно и безперспективно проектирани структури и инфраструктури в явен конфликт с изискванията на околната среда на човека, реконструкцията на които ще предизвика пълно унищожаване на околната среда.Ние трябва да предотвратим трагедията на голямата илюзия, че човекът е станал истински майстор на природата, когато сме на ръба на нейния голям провал.

Нашите перспективи

Днес, на прага на 21-то столетие, всеки жител на нашата планета тревожно обръща поглед към огромните задачи на бъдещето.Никога в неговата история човечеството не е притежавало такъв грамаден технически потенциал. Техническият прогрес, който расте с безпрецедентни темпове, ще създаде условия за по-голям жизнен стандарт на хората с помощта на ядрена, геотермична, слънчева и други видове енергия.Работното време постепенно ще се намали, докато времето за отдих постоянно ще расте. Ще се увеличи продължителността на живота. Високоскоростните и безвредните видове транспорт, както и безотпадъчните технологии ще се увеличат.Напълно автоматизирани фабрики, също така и автоматизира-ни и кибернетични системи на производството и управление-то, ще бъдат създадени.Микроклиматът в домовете, сгради и в цели зони, ще бъде контролиран.Ще стане възможно да се овладеят пустини, Антрактида, оке-аните и дори планети.Модерната наука и технология има ефективни методи на под-ражание с неблагоприятни последици на технически прогрес и урбанизация. Тези процеси са контролируеми и са напълно в ръцете на човека.

Необходимо е

- всички процеси на социалното, икономическото и градоус-тройственото развитие да се подчинят на обединени и ком-бинирани програми, в които човекът и неговата околна среда трябва да бъдат критерий и главната цел;- пълни и комбинирани инвестиции да се ръководят от баланса на природните ресурси и възстановителните процеси; да се разработи адекватна научна стратегия, при която производ-ството да бъде зависимо стриктно от динамичния баланс на екологическата система и универсалната природна цялост-ност;- производството да се развива според дълготрайни интереси на човечеството, а не с временни фактори и интереси;

- да се създаде нова култура на консумация, необходима за по-хуманното общество на утрешния ден, основана на принци-пите на свободно разпределение съгласно потребностите на индивидуалните членове;- да се овладее процесът на урбанизацията и той да се подчини на дълготрайно планиране на бъдещето; градовете да станат ограничен елемент от околната среда, на нейния естетически и екологически баланс, да се постигне хармония между техно-сферата и биосферата;- да се създадат дълготрайни функционални структури и високохудожествени изображения в замърсените центрове, отразяващи традиция и прогрес;- да се развият безопасните технологии, с достатъчно безо-пасни предпазни мерки или със затворен вътрешен цикъл на асимилация на веществата;- да се разработят научни стандарти на човешката интервен-ция и негови максимално допустими деформации;- да се създаде универсално законодателство също както и местна юрисдикция за защита и развитие на природата;- да се създадат органи за прилагане на стандартите, програми-те и юрисдикцията на околната среда; да се изградят ефикасни мрежи за инспекция и сигнализиране на деформациите на околната среда;- да се създадат национални и интернационални научни инсти-тути и информационни центрове за тези цели;- да се развие теория на същността и функциониране на при-родното равновесие и тя да стане достояние на общността;- да се даде пълна и прецизна информация на широките маси относно процесите на социално-икономическото развитие и неговото отражение върху околната среда;- да се развие интернационално двустранно, регионално и многостранно сътрудничество за решаване на проблемите при стриктно съблюдаване на суверинитета на държавите и другите принципи на международното право;- да се развие масово народно движение в защитата на при-родната околна среда, за морално отношение към нея;- да се създадат местни и национални програми също както и световно-мащабни програми, за околната среда, програма за побратимяване и сътрудничество на градовете за мирно сътрудничество между хората по света;- градовете и техните жители да се включат в световни движе-ния за мир, за премахване веднъж и завинаги най-голямото зло на човечеството, този позорен атавистичен феномен, бича на война; да се осигурят мирни условия, източник на щастие и просперитет на градовете.Във всички тези отношения Организацията на обединените градове и Световния център за техническа информация и гра-доустройство ще бъдат важни и активни фактори.

Ние официално се обръщаме

- към всички правителства по света незабавно да направят


необходимите стъпки за защитата на околната среда и осигу-ряване на хармоничното развитие на градовете в интерес на благоденствието и просперитета на настоящите и бъдещите поколения;- към отговорни специалисти по градоустройство – да разбе-рат тази грамадна и често невидима опасност, която все повече надвисва над градовете и да предприемат всички необходими технически и административни мерки, също както и да разви-ват приятелство и сътрудничество на широка основа между градовете за по-ефикасна борба срещу различни замърсители и безмилостно използване на природата, която се излага на опасност от замърсяване;- към всички политически и социални, национални и интерна-ционални организации – да се присъединят към движението за защитата на околната среда;- към всички жители на нашата планета, към работниците и инженерите, към учените и хората на изкуството, млади и стари, да мобилизират усилията си за енергична борба срещу замърсяване, за възстановяване на природната околна среда и просперитета на градовете по света.Борбата срещу неблагоприятните последици от урбанизация-та и от индустриалното развитие ще бъде ефикасна само ако се води в рамките на национална и световна политика, като дълбоко осъзната необходимост.Източник: Фондация «Институт за устойчиво развитие»

Днес цялото човечество посреща един общ проблем - борбата за опазване на околната среда. Въздухът, водата и замърсяването в големите градове причиняват големи тревоги. Това замърсяване наистина е достигнало опасни размери. Населението на градовете страда от постоянно увеличаващия се шум.Представители на градовете от тридесет и две държави, следващи призива на Организацията на обединени градове, се събраха в столицата на Народна република България – София и обсъдиха на тяхната конференция (27-29април, 1972 г.) жизнените проблеми на градското население по отношение на околната среда.С чувство на удовлетворение разбрахме, че огромен успех е отбелязан в страните, където каузата на защита на околната среда е работа на държавата, полицията и представлява съществена част от плановете за развитие. Ние трябва да сме наясно, че успешното решение на проблемите на окол-ната среда зависи от мира, сигурността, разбирателството между отделните нации и международно сътрудничество на всички страни, всички нации и цялото човечество.Осъзнавайки жизненото значение на каузата на защита на

Из Призива на софийската общественост по време на Софийската конференция на обединените градове от целия свят, София, 28.04.1972 г.

околната среда, конференцията призовава всички прави-телства и местни органи на властта, всички политически партии и обществени организации, всички работници и инженери, всички хора на науката, технологията и култу-рата и цялото градско население - да насаждаме у всички граждани, у нашата младеж уважение и любов към безцен-ните богатства на природата, чувство на отговорност към опазването и развитието на нейното изобилие.Защитата на околната среда на градовете е тясно свързана с решението на много проблеми от социално значение. Ние се обръщаме към всички муниципалитети, общини, градове,комитети на обединените градове, цялото граждан-ско население, да действат вдуха на тази ХАРТА, да проявя-ват инициатива и да положат усилия за нейното практиче-ско осъществяване в живота.Ние се обръщаме към всички градове да осъществяват за-дачи, насочени за постигане на жизненоважни цели, такива като укрепване на мира, сигурността и сътрудничеството между народите, сплотяване на редиците на приятелските и обединените градове, водени от Организацията на обеди-нените градове.



Трябва да осигурим възможности за всички при съхраняване на природния капитал, който е крайъгълен камък на човеш-кото благополучие и развитие, заяви Генералният секретар на ООН Бан ки Мун по време на Генералната асамблея на ООН пред Групата на високото равнище за глобална устойчивост.Генералният секретар на ООН обяви началото на работата на Групата на високо равнище по глобална устойчивост „за обсъждане и изработка на ново виждане за устойчив растеж и процъфтяване на човечеството и неговото претворява-не в живота” с отчитане на временните процеси, свързани с изменението на климата, загубата на биоразнообразие и липсата на продоволствена сигурност. В състава на групата със съпредеседатели президента на Финландия Тария Халонен и президента на Южна Африка Джейкоб Зума участват още 22-ма влиятелни международни дейци, които обединяват усилията си за изработването на всеобемаща концепция за нисковъгле-родно устойчиво бъдеще. Бан ки Мун отбеляза, че днес в целия свят икономиката е подложена на колебания и това трупа съмнения и разочаро-вания в съществуващия световен ред. Главата на ООН обърна внимание на процесите, свързани с изменението на климата и ръста на населението. Той призова да не се губи време и да се действа днес, припомняйки, че в края на годината се роди седеммилиардният жител, а към 2050 г. населението на Земята ще достигне численост девет милиарда. Трябва да се научим да живеем в устойчив свят така, че днешните и бъдните поколе-ния да живеят достойно и да имат повече възможности. Групата на високо равнище за глобална устойчивост, опирайки се на материали от много източници и на своя политически опит, е решена да изработи „пътна карта” на жизнеспособно и справедливо бъдеще за всички.

Пътна карта на жизнеспособно и справедливо бъдеще

Европа да осигури обща позиция срещу социалното неравенствоГенералният секретар на ООН Бан ки Мун призова европей-ските страни да се обединят в усилията за разрешаване на гло-балните въпроси и да обезпечат благополучието на бъдните поколения. Това той направи в изявление на сесия на Изпъл-нителния съвет на Европейската икономическа комисия на ООН в Женева, припомняйки, че е необходимо да се изработи общ дневен ред, който да отговаря на стремите на хората и да способства бъдните поколения да растат в мир и безопасност.Говорейки за неотдавнашните протести в редица градове, Бан ки Мун коментира, че демонстрациите са резултат от широ-комащабно разочарование от неравенството, ширещо се по света. „Много хора са разочаровани от съществуващия ред, битува общо недоверие към институциите, смята се, че те действат в интерес на елита”. Бан ки Мун отбеляза важната роля на Евро-пейската икономическа комисия на ООН в гарантирането на благополучие и безопасност на планетата и посъветва: „Вземете най-добри постижения в цялата система на ООН и установете тесни отношения с важни регионални организации като Организацията за безопасност и сътрудничество в Европа, Общността на независимите държави, Организацията за чер-номорско инокономическо сътрудничество. Все повече от нормите, изработени от Европейската иконо-мическа комисия на ООН се използват от Европейския съюз, а напоследък - и от Евразийското икономическо пространство”.Главният секретар очерта пет важни приоритета в дейността на ООН за предстоящите години: устойчиво развитие, пре-дотвратяване на конфликтите, правата на човека и борба с последствията от природни бедствия, подкрепа на страните в период на преход, разширяване участието на жените и младе-жта в решаване на проблемите на съвременността.

wayoflife.orgskanska

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ


Генералният секретар на ООН Бан ки Мун направи изявление пред акредидитираните при ООН неправителствени организа-ции. Той поиска от тях поддръжка и партньорство в сферата на устойчивото развитие, разоръжаването и оказването на помощ в страните в преход: страните от Близкия Изток и Северна Аф-рика – Тунис, Египет и либия имат да разрешават много задачи – организиране на избори, изработване на нови конституции, извършване на демократични преобразования, изграждане на независима съдебна система и свободни медии.„Дайте своя принос, помогнете на женските организации, на социалните медии, на правозащитниците да участват в общест-вения живот, на правителството, парламента, обществените институции, призова Бан ки Мун неправителствените орга-низации. Управлението се нуждае от поддръжката на бизнеса и гражданското общество. Длъжни сме заедно да установим в света единен дневен ред за устойчиво развитие, благоден-ствие, свобода и справедливост. Партньорството с гражданско-то общество носи прекрасни резултати, резултатите от борбата с маларията могат да бъдат повторени при намаляване на детската и майчината смъртност, при осигуряването на достъп за всички до съвременни източници на енергия”.

Призоваваме НПО към партньорство в три направления

Разумното земеползване- крайъгълен камък на устойчивото развитие

Генералният секретар на ООН Бан ки Мун направи виодео-обращение към Х–та конференция на държавите-участнички в конвенцията на ООН за борба с опуститиняването, провежда-ща се в Южна корея. Главата на ООН предупреди, че предо-твратяването на опустиняването е от задължителен характер за устойчивото развитие. „Ако защитаваме, възстановяваме и използваме рационално почвата, ще можем да разрешим мно-го проблеми, свързани с бедността на село, продоволствената и енергийната сигурност, загубата на биорзнообразие, изме-нението на климата, проявите на миграция и геополитическа нестабилност” – се казва в обръщението на Бан ки Мун.Бан ки Мун призовава към съвместна работа разумното земе-ползване да стане крайъгълен камък на устойчивото развитие. конвенцията на ООН за борба с опустиняването е одобрена още през 1994 г., но в световен мащаб земите, годни за селско-

Зелен и всеобхватен модел на икономикатав целия святГенералният секретар на ООН Бан ки Мун участва във форум за глобално икономическо развитие в Дания. В обръщение към участниците във форума главата на ООН заяви, че старият ико-номически модел не работи, а новият, опиращ се на справед-ливо разпределение на ресурсите и защита на околната среда, отваря огромни перспективи. Главата на ООН подчерта, че дневният ред за устойчиво развитие представлява подходящ модел за обезпечаване на разцвета на планетата в условията на многоаспектни сигнали, в това число, свързани с изме-ненията на климата, загубата на биологичесо разнообразие, опустиняването и замърсяването на околната среда.Бан ки Мун припомни за провеждането на предстояща конфе-ренция на високо равнище по устойчиво развитие в Бразилия и подчерта, че именно на нея трябва да се изработи точно разбиране за необходимостта от по-бързо придвижване към устойчива, справедлива и всеобхватна икономика. Зелената икономика не е лукс, а печеливша политика за всички, на която вече и дошло времето.Източник: Организация на обединените нации

Бан ки Мун - Генерален секретар на ООН

стопанска обработка продлъжжават да намаляват, заплашвай-ки продоволствената сигурност и провокирайки хуманитарни и икономически кризи.


akademika.bg


Безпредентно събитие

д-р Пенчо Пенчев, президент на Фондация «Институт за устойчиво развитие»

Условното начало започва в края на Втората световна война, когато световната общност приема система от социално-ико-номически човешки права, за да избегне ужаса на трета све-товна война. За кратък исторически момент светът се обединя-ва под Всеобщата декларация за правата на човека, създадена с активното участие на Елеонора Рузвелт и одобрена от Й. В. Сталин. За съжаление започва „студената война”, основана на две противоположни гледища за системата на човешките пра-ва. След 1972 г. започва нов период на планетарната система за сигурност. Тогава става ясно, че светът не може да продължи съществуването си в условията на необуздана ядрена надпре-вара и нарастване на заплахите за предпоставките за живот на планетата Земя – глобалното затопляне, деградацията на почвите, водите, атмосферата, критичното изчерпване на полезните изкопаеми, биологичното разнообразие. Това ка-

Този доклад е без прецедент в световната история и излиза в безпрецедентен исторически момент за човечеството.В него е синтезиран повече от 60-годишен особеногорчив исторически опит.

тегорично е заявено на Световната среща по околна среда на човека – Стокхолм ’72. В същото време е съобщено за озоно-вия пробив, публикувани са редица доклади на Римския клуб, които показват, че при съществуващата обществена организа-ция на планетата Земя и технологична структура, границите на растежа са достигнати.Първият национален доклад по тези въпроси в САЩ – «Глобал 2000» (1980) доказва невъзможността следващите поколения да си осигурят развитие подобно на тогавашното. Заявена е необходимостта от смяна на курса. Следва т.нар. Доклад на комисията Брунтланд (1983-1987) – «Нашето общо бъдеще». Докладът е разработен от представители на двадесет и две нации, събрани са становищата на десетки експерти от целия свят. Изводите са категорични и доказват необходимостта от смяна на парадигмата.


Това е период на интензивен международен диалог за бъдеще-то на планетата. Събитията от 1989 г. не са продиктувани само от разгрома на бившите социалистически страни в «студената война», те имат своята предистория и в контекста на необ-ходимостта от общопланетарна промяна за осигуряване на устойчиво развитие – околна среда, социално и икономическо. Развитите страни още тогава обявяват преход към устойчиво развитие, а някои дори го определят като «тиха революция».Около 1990 г. сякаш разумът надделява. Хората повярваха, че «студената война» е свършила и че ще могат да съсредоточат своето внимание за разрешаване на заплахите, произтичащи от ескалиращата деградация на околната среда. Точно тогава се лансира т.нар. Вашингтонски консенсус за бъдещото разви-тие. Неговата несъстоятелност е очевидна, науката в лицето на 62-ма Нобелови лауреати и стотици учени от целият свят го определи като “ирационална идеолоция” и застана твърдо зад ценностите на устойчивото развитие.Съпротивата срещу несъстоятелността на Вашингтонския консенсус се води ожесточено в Третия свят и сред интелекту-алците в развитите страни. В бившите социалистически страни вниманието бе манипулирано и насочено в антикомунисти-чески коловоз. Оценявайки от позицията на днешния ден и от позициите на настоящия доклад, това е невероятна война, оръжието в която бяха психичната манипулация, осъществява-на чрез политическа корупция.Войната се води срещу целия съвременен научен разум, срещу неговата основа – Ренесанса от Хv–ХІХ век, срещу А. Смит, Д. Рикардо, Дарвин, к. Маркс, Ф. Енгелс, кейнс и посткейнсиан-ците, срещу цялата икономическа и социална култура на ХХ век, цялата система от човешки права, установена през ХХ век, системата на ООН, срещу планетарната и европейската инте-грация чрез устойчиво развитие.Разпалват се конвенционални войни, за които след това тихомълком се признава, че са грешка, но действа максимата, че победителите не ги съдят. Това продължи до 11 септември 2001 г. кошмарът от атентатите на този ден създаде илюзията за известно осъзнаване. Отново е обявен краят на «студената война», а на 24.05.2002 г. в Москва Буш и Путин подписват «До-говор за стратегическия нападателен потенциал». В страните от Централна и Източна Европа този факт дори не е отбелязан, той остава без достоен коментар в медиите. Изва-дена беше картата на тероризма в защита на Вашингтонския консенсус. Последваха войните в Афганистан и Ирак. Послед-ната изостри отношенията между Европа и САЩ. Всичко това показа, че Вашингтонският консенсус не работи дори и за богатите страни от Г-8. Той не решава въпроса за устойчивото развитие и най-вече за климатичните изменения.Г-8 призовават за използване на технологии, съвместими с устойчивото развитие, но устойчивите модели на развитие не властват навсякъде. Докладът доказва ясно, че Вашингтонски-ят консенсус и устойчивото развитие са несъвместими.Република България отново се озова в коалиция с губещите.

Оказа се, че тези, които бяха спечелили битката със «студената война», загубиха войната за бъдещето на света. Европа при-знава това чрез проекта си за Европейска конституция, в който устойчивото развитие е издигнато в конституционна норма. Присъединяването на България към Европа е без алтернатива, но за българите устойчивото развитие е непонятна фраза. През изминалите години “демократичната” ценцура не поз-воли запознаване с целия общопланетарен и общоевропейски процес за устойчиво развитие. Не са публикувани официално от властите:

- Декларацията от Рио де Жанейро’92 и Програмата за ХХІ век, станали основа за разработването на стратегии за устойчиво развитие на всички страни от света и Европа, но с изключение на България;- материалите на Комисията за устойчиво развитие и Конференцията за напредъка към устойчиво развитие, наречено условно „Рио плюс пет – 1997 г.”;- Докладът на хилядолетието, Целите на хилядолетието и Декларацията на хилядолетието, които дават осно-вата на бъдещото развитие на света, континентите, страните, общностите;- документите от Срещата на върха в Йоханесбург 2002 г. за устойчиво развитие, Декларацията от Йоханесбург, Програмата за приложение на устойчивото развитие от същата конференция;- решенията на Съвета на Европа от Гьотеборг 2001, Европейската стратегия за устойчиво развитие, разрабо-тена и приета от неправителствени организации, както и Стратегията на Европейския съюз. Не се публикуват материали и не се коментира работата на Европейската кръгла маса по устойчиво развитие;- националните стратегии по устойчиво развитие на европейските страни, с които сме в една общност.

Процесът за устойчиво развитие в България не започва от вчера, той започва месец преди Стокхолм ’72 с Декларация на софийската общественост по тези въпроси. До 1989 г. процесът се развива не по-зле от процеса в остана-лите страни, нещо повече – той легна в основата на събитията от 1989 г. В последствие стана неудобен за властите и развити-ето му продължи в сравнително ограничен кръг от интелекту-алните среди на България.Вярваме, че процесът на устойчивото развитие ще заеме сво-ето приоритетно място в цялостния културен, икономически, социален, политически живот, както и за околната среда на страната и ще определя нейното място сред останалите страни на обединена Европа и света. С публикацията на този доклад в духа на старите български традиции през 2005 г. е основана поредицата «Библиотека за устойчиво развитие на България» от граждани и спомоществуватели.




ЕДИН ПО-СИГУРЕН СВЯТ: НАшАТА ОБЩА ОТГОВОРНОСТ

Анан Панярачун, председател

Доклад на Групата на високо равнище по заплахите, предизвикателствата ипромяната към ООН – 2004 г. /резюме/

Организацията на обединените нации е създадена през 1945 г. преди всичко, за да „избави идните поколения от бедствията на войната” и така за предотврати повторението на ужасите от войната. Сега, когато изминаха повече от 60 години, много добре знаем, че най-сериозните заплахи за сигурността, с които се сблъскваме днес и ще се сблъскваме в следващите десетилетия, далеч не се свеждат до агресивни войни между държавите. Те включват бедността, инфекциозните болести, влошаване състоянието на околната среда, войните и насили-ето вътре в държавите, разпространението или възможността за употреба на ядрено, радиологично, химическо и биологич-но оръжие, тероризма и транснационалната организирана престъпност. Тези заплахи произхождат както от недържавни субекти, така и от държавите, при това става дума както за сигурността на човека, така и за сигурността на държавата.Основателите на Организацията на обединените нации са мислили преди всичко за сигурността на държавата. когато са говорили за създаване на нова система за колективна сигур-

По пътя към нов консенсус по въпросите за сигурността

ност, те са употребявали термина в традиционното военно значение: това е система, при която държавите се обединяват, заявяват, че агресията срещу една от тях е агресия срещу всич-ки и се задължават в подобен случай да реагират колективно. Но дори и преди концепцията за колективна сигурност да стане известна, те добре са разбрали, че сигурността, икономи-ческото развитие и свободата на човека са неделими. Още в самото начало на Устава на Организацията на обеди-нените нации се казва, че тя е създадена, за да „потвърдим отново нашата вяра в основните права на човека”, а също „да насърчаваме социалния прогрес и да подобряваме условията на живот при по-голяма свобода”.Главната задача през ХХІ век се състои в това, че сме длъжни да постигнем ново, по-задълбочено разбиране на системата за колективна сигурност във всичките й проявления и с всички нейни функции, задължения, стратегии и институции, тъй като само в такъв случай системата за колективна сигурност ще бъде ефективна, икономически рационална и справедлива.За да се постигне нов консенсус по въпросите за сигурността, е

akademika.bg


необходимо преди всичко да стигнем до разбирането, че глав-ните действащи лица, които се борят с всички заплахи пред тях - както нови, така и стари – все още са отделните суверенни държави, чиито роля и функции, а също така право на уваже-ние с пълна сила са признати от Устава на Организацията на обединените нации. Но през ХХІ век, повече от когато и да било преди, нито една държава не може да разчита само на своите сили. колективни-те стратегии, колективните институции и чувството за колек-тивна сигурност са съвършено необходими.Аргументите в полза на колективната сигурност се крепят на три стълба. Настоящите заплахи пресичат националните граници, те са взаимосвързани и трябва да се отстраняват на глобално, регионално и национално равнище. Нито една държава, колкото и силна да е тя, не може самостоя-телно да се предпази от съвременните заплахи. Не може да се смята за естествено, че държавата винаги ще има възможности и желание да изпълни своите задължения за защита на народа си, без да нанася вреди на съседите си.Не бива да недооценяваме трудностите за постигане на нов консенсус относно съдържанието и функциите на системата за колективна сигурност. Мнозина считат, че някоя от посочените опасности или много от тях в действителност не заплашват международния мир и сигурност. Някои смятат, че ХИВ/СПИН е страшна болест, а не заплаха за сигурността, че тероризмът заплашва някои държави, но не всички, че гражданските войни в Африка са хуманитарна трагедия, но все пак не са проблем за международната сигурност, или че бедността е проблем на развитието, а не на сигурността.Различията в степента на влияние, богатство и географските различия действително определят нашето разбиране за това, което създава най-голяма заплаха за нашето оцеляване и благосъстояние. Нееднаквите подходи водят до игнориране на факти, които се въприемат от други като най-сериозни заплахи за тяхното оцеляване. Различните подходи към заплахите водят до още по-голям разкол. Много хора смятат, че днешната тъй наречена „система за колективна сигурност” е само систе-ма за защита на интересите на богатите и силните. Такива гледни точки в значителна степен затрудняват изграж-дането на система за колективна сигурност в наши дни. Ако го-ворим направо, без взаимно признаване на заплахите не може да има система за колективна сигурност. Иначе ще надделее опората в собствените сили, ще възтържествува недоверието, а сътрудничеството в интерес на дългосрочна взаимна изгода така и няма да стане реалност.Най-малкото, което трябва да постигнем, е нов консенсус между отслабналите съюзи, между богатите и бедните страни и народи, обхванати от недоверие на фона на все по-разширява-щата се пропаст между културите. Същността на този консенсус е проста: всички ние отговаряме за сигурността на другия, а здравината на консенсуса ще бъде проверена на дело.

Колективната сигурност и задачата за предотвратяване

Всяко събитие или процес, които водят до масова гибел на хора или намаляване на шансовете за оцеляването им и от-слабват държавите като основни елементи на международната система, представляват заплаха за международната сигурност. Изхождайки от това определение, съществуват шест блокови заплахи, с които светът трябва да се занимае сега и в близките десетилетия:- икономически и социални заплахи, включително бедност, инфекциозни болести и екологична деградация;- междудържавен конфликт;- вътрешен конфликт, включително гражданска война, гено-цид и други масови зверства;- ядрено, радиологично, химическо и биологично оръжие;- тероризъм;



- транснационална организирана престъпност.През първите 60 години от своето съществуване Организа-цията на обединените нации даде своя решаващ принос за намаляването или отслабването на тези заплахи за между-народната сигурност. Независимо от някои големи неуспехи и недостатъци, постиженията и направеният принос не са оценени напълно. Въпреки това има надежда, че Организаци-ята ще може да се адаптира, за да се противопоставя успешно на новите предизвикателства на ХХІ век. Главната задача на Организацията на обединените нации и нейните членове е да не допуснат отдалечените заплахи да се превърнат в непосред-ствени, а непосредствените заплахи да не предизвикат разру-шителни последици. Това изисква изработването на рамки за превантивна дейност, които да обхващат заплахите във всички аспекти, в които те с най-голяма сила се проявяват в различни райони на света. И преди всичко това ще накара ръководи-телите от национално и международно равнище да вземат своевременни, решителни и колективни мерки за противодей-

ствие на всички заплахи – от ХИВ/СПИН до ядрения тероризъм – преди да предизвикат най-опостушителни последствия.Описвайки как да се реши сложната задача за предотвратява-не, ние започваме с развитието, тъй като то е необходимата основа на системата за колективна сигурност, в която сериозно внимание се отделя на предотвратяването. То има многофунк-ционален характер – подпомага борбата с бедността, инфек-циозните болести и екологичната деградация, които убиват милиони и заплашват сигурността на човека. Играе жизнено-важна роля в усилията, призовани да помогнат на държавите да предотвратят или преобърнат процеса на отслабване на потенциала на държавата, което има решаващо значение за от-страняване на всякакъв вид заплахи. Също така представлява част от дългосрочна стратегия за предотвратяване на граж-данска война и премахване на условията, в които процъфтяват тероризмът и организираната престъпност.

Колективната сигурност и употребата на сила

какво ще се случи, ако използването на мирни средства с цел предотвратяване претърпи неуспех? Ако нито една от пре-вантивните мерки, описани по-горе, не спре движението към война и хаос? Ако далечните заплахи станат непосредствени? Или ако непосредствените заплахи станат реални? Или ако заплахата, която няма непосредствен характер, въпреки това стане напълно реална и никакви мерки, с изключение на упо-требата на военна сила, не биха успели да я неутрализират?Тук разглеждаме обстоятелства, в които ефективната система за колективна сигурност може да изисква подкрепа с употреба на военна сила, и ще започнем от нормите на международ-ното право, които трябва да регулират – с цел избягване на анархия – всяко решение да се започне с война. Необходимо е да се прави разлика между ситуациите, когато държавата заявява, че действа от позицията на самоотбрана; ситуациите, когато държавата създава опасност за другите извън нейните граниници; и ситуациите, когато заплахата има преди всичко вътрешен характер и става дума за задължението на държа-вата да защити собственото си население. Във всички случаи, както ни се струва, Уставът на Организацията на обединените нации, ако правилно бъде прилаган и разбран, ще позволи да се справим със задачата: член 51 не изисква нито разширява-не, нито ограничаване на нейната отдавна осмислена сфера на обхват, а глава vІІ предоставя на Съвета за сигурност всички пълномощия да се занимава с всякакъв вид заплахи, с които държавите могат да се сблъскат. Задачата не е да се намери алтернатива на Съвета за сигурност като източник на пълномо-щия, а да се направи така, че той да работи по-добре, отколко-то както досега.Това, че може законно да бъде употребена сила невинаги означава, че ако се помисли и разсъди добре, се налага да


бъде употребена. Ние направихме списък на ръководните принципи – пет критерия за легитимност – които по наше мнение Съветът за сигурност (и всеки друг, който участва във вземането на такива решения) трябва винаги да има предвид при разглеждане на въпроса, да се разреши ли употребата на въоръжена сила, или да не бъде употребена. Приемането на тези ръководни принципи (сериозност на заплахата, правилна цел, крайно средство, съразмерност на средствата и баланси-рана сметка на последствията) няма да доведе до съгласувани изводи с автоматична предсказуемост, но трябва съществено да повиши шансовете за постигане на международен консен-сус по отношение на въпросите, които в последните години породиха дълбок разкол.Ние разглеждаме тук също други основни въпроси, които възникват в хода и след приключване на насилствен кон-фликт, включително необходимите потенциали за налагане на мир, поддържане на мира и изграждане на мира и защита на гражданските лица. Основна тема е необходимостта всички членове на международната общност – както развитите, така и развиващите се държави – да проявяват значително по-голяма готовност за предоставяне на готови за разгръщане военни сили и средства и да осигуряват поддръжката им. Празните же-стове не изискват никакви усилия, а ефективната, действена и справедлива система за колективна сигурност изисква проява на реална подкрепа.

По-ефективна Организация на обединените нации през ХХІ век

Организацията на обединените нации никога не е замисляна като нещо утопично. Тя е замислена като работеща система за колективна сигурност. Уставът на Организацията на обедине-ните нации предостави на най-могъщите държави постоянно членство в Съвета за сигурност и право на вето. В замяна на това от тях се очаква, че ще използват своята мощ за общото благо, ще отстояват международното право и ще му се подчи-няват.както отбелязва в своето изказване на заключителното пле-нарно заседание на конференцията, посветена на създаването на Организацията на обединените нации, тогавашният прези-дент на Съединените американски щати Хари Труман: «Всички трябва да признаем, че колкото и голяма да е нашата сила, ние трябва да се въздържаме винаги да постъпваме така, както ни се прииска».Пристъпвайки към въпроса за реформата на Организацията на обединените нации, днес, както и през 1945 г. е също толкова важно да съчетаем мощта с принципа. Препоръки, игнонира-щи основополагащите реалности на силата ще бъдат обречени на провал или ще са неуместни, а препоръки, които отразяват само грубото разпределение на силата и не се стремят да

укрепят международните принципи, едва ли ще се спазват повсеместно, а това е нужно за промяната на международното поведение.Движеща сила на предлаганите промени трябва да бъдат по-требностите на реалния свят. Промяната заради промяната по-скоро ще поеме изтъркания курс на безкрайните обсъждания от миналото десетилетие относно реформата. Безпогрешната проверка е следната: помага ли предлаганата промяна да се реши проблемът, създаван от опасната заплаха?По време на своята работа Групата анализира инстуционал-ните слабости и днешните начини за реагиране на заплахите. Посочените по-долу се нуждаят от най-спешните промени:

- Общото събрание е загубило своя боен дух и често е неспособно ефективно да се съсредоточи върху най-злобо-дневните теми на деня.- Съветът за сигурност в бъдеще трябва да е все по-ини-циативен. Затова страните с най-голям финансов, военен и дипломатически принос в Организацията, трябва да участват в най-голяма степен във вземането на решения в Съвета, а участниците във вземането на решения в Съвета трябва да имат по-голям принос в Организацията. Съветът за сигурност се нуждае от по-голям авторитет, легитимност и представителност, за да прави онова, което се изисква от него.- Съществува голяма институционална празнота при решаване на проблемите, с които се сблъскват страните, намиращи се в състояние на напрежение, и страните, изли-защи от конфликт. Такива страни често страдат от де-фицит на внимание, политическо ръководство и ресурси.- Съветът за сигурност не използва изцяло потенциални-те предимства на работата с регионалните и субрегио-налните организации.- Трябва да се създадат нови институционални механизми за отстраняване на икономическите и социалните запла-хи за международната сигурност.- Комисията за правата на човека страда от дефицит на легитимност, което хвърля сянка на съмнение върху обща-та репутация на Организацията на обединените нации.- Необходим е по-професионален и добре организиран Секре-тариат, който в значително по-голяма степен е способен на съгласувани действия.

Реформите, които предлагаме, сами по себе си няма да напра-вят Организацията на обединените нации по-ефективна. Ако държавите-членки не постигнат съгласие относно кон-сенсуса по въпросите на сигурността, залегнали в настоящия доклад, Организацията на обединените нации ще работи под нивото на възможностите си. Нейните институции както и преди ще останат точно толкова силни, колкото енергия, ресурси и внимание им отделят държавите-членки и техните ръководители.




Наука и сигурност на борба с промените в климатад-р Янез Поточник, европейски комисар по околна среда

Нека да започна с един въпрос. кога според вас Съветът за сигурност за първи път обсъжда последиците от промяната в климата? През 80-те години? През 90-те? Преди няколко години?Нищо подобно. Правилният отговор е 2007 г. Това е знак, че най-после се оформя все по-широк консенсус около факта, че промяната в климата е най-голямото екологич-но предизвикателство. Някои изследвания като доклада Стърн показаха, че предизвикателството е и индустриално. А последиците от него ще го превърнат и в сериозен проблем за сигурността. По време на един брифинг на британското външно министер-ство карта на регионите, където скоро е имало конфликти и размирици, бе наложена върху карта на регионите, най-силно засегнати от промяната в климата. Съвпадението бе почти пълно. Но защо все пак промяната в климата е проблем на сигурнос-тта? Защото тя заплашва жизненоважни ресурси – вода и земя, които имат голямо влияние върху политиката. Ние се нуждаем от земя за селското стопанство. Но изсичането

Европейският комисар по околна среда д-р Янез Поточник e бил минис-тър по европейските въпроси на Словения и европейски комисар за науката и научноизсле-дователската дейност

на тропическите гори само ще засили последиците от промя-ната в климата. В Сахара всеки хектар обработваема земя се използва. В Четвъртия доклад за оценка на Междуправител-ствената група за промените в климата се твърди, че още през 2020 г. в Африка добивът от селскостопанските земи, напоява-ни от дъжд, ще намалее наполовина. Натискът върху обработваемата земя ще доведе до напреже-ния между номадските общности и фермерите, между съ-седните племена и между държавите. И понеже добивите ще намалеят, населението ще мигрира във и през националните граници.С разтопяването на ледниците по полюсите и възможността да се стигне до нови запаси от петрол и газ и да се създадат нови, по-кратки морски пътища, нараства рискът от териториални спорове. Друга последица от промяната в климата ще бъде промяната в профила на валежите. В някои части на света ще има разруши-телни наводнения. Други ще страдат от суша. Питейната вода ще се превърне в рядка и търсена стока и изворите могат да станат причина за конфликти.

europe.bg

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

versia.bg


Засега това е само един възможен сценарий. Но с времето и ако ние не направим нищо, той може да стане твърде вероя-тен. Но не е неизбежен. С решителни действия и с помощта на науката можем да променим тази перспектива. казано най-просто, когато трябва да решим един проблем, ние трябва първо да го разберем. Научната общност извървя дълъг път в разработването на под-робни и точни модели, които помагат да се разберат последи-ците от промяната в околната среда. С развитието на науката и усложняването на моделите пред-вижданията могат да се изнесат на местно равнище. Това ще ни позволи не само да разберем какво ще се случи, но може би и да намалим въздействието на някои събития. В областта на защитата на околната среда науката не е просто практически инструмент . Много неща могат да предизвикат конфликт между хората, но науката ги обединява. Неотдавна наблюдавах много добър пример за това в кейптаун на срещата на най-високо равнище за глобално наблюдение на земята. Видях министри и официални представители на над 70 правителства и 40 международни организации, решени да разработят заедно „система от системи” за мониторинг на на-шата планета. Системата ще позволи всеки да получава повече информация и данните да са уеднаквени и ще даде тласък на усилията за намиране на решения. Съществен проблем при борбата с промяната в климата е да се разруши връзката между икономическото развитие и изкопае-мите горива. Има различни алтернативи – биомасата, слън-чевата, вятърната и водната енергия, енергията на морските вълни, събирането и складирането на въглеродния окис. Но във всички тези области трябва много да се работи, за да ста-

нат тези енергийни източници истински конкурентноспособни. Неотдавна Европейската комисия предложи Стратегически технологичен план за енергетиката, в който се подчертава, че Европа може да обедини научноизследователските си ресурси в областта на енергията и да ги използва по-ефективно, така че в близко бъдеще да бъдат намалени емисиите на въглероден двуокис. Разбира се, борбата с промяната в климата не се изчерпва с изследванията в областта на енергетиката. Надявам се, че Седмата рамкова програма на ЕС за научноизследователска и развойна дейност, възлизаща на над 50 милиарда евро, е красноречив пример за многообразните изследвания, от които се нуждаем. Ние подкрепяме разработването на нови, по-чис-ти технологии в изследователската програма за транспорта, включително и 300 милиона евро, предвидени за всички про-мишлени отрасли, които обслужват въздухоплаването.Много нещa могат да предизвикат конфликт между хората, но науката ги обединява.

Интересуваме се от области, които могат да окажат

сериозно влияние. Например:

- Научноизследователската дейност в областта на

материалите може съществено да допринесе за енер-

гийната ефективност на сградите или за евтино произ-

водство на слънчеви панели.

- По отношение на околната среда могат да се по-

добрят системите за преработка на отпадъците и

защитата на водоизточниците.

- Могат да се проектират по-ефективни напоителни

системи.

- Биотехнологиите и агрономическите изследвания

могат да стимулират отглеждането на устойчиви на

суша сортове и да препоръчат оптимално използване

на съществуващите земи.

- Можем да впрегнем силата на информационните

технологии в името на по-ефективно използване на

ресурсите.

- Социално-икономическите изследвания могат да

изиграят безценна роля за оценката на мащаба на

проблема, въздействието му върху нашите икономики и

общества и политическите реакции.

Промяната в климата е проблем на сигурността, както и иконо-мически и социален проблем. Надявам се, че когато най-после разберем това, ще впрегнем умовете си да намерим решения. Надявам, че това ще доведе до признаването на важната роля на науката за общото ни бъдеще. Източник: сп. НАТО преглед



Транспортният сектор трябва да покаже амбиции проф. Жаклин Макглейд, изпълнителен директор на ЕАОС

Според последния годишен доклад на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) относно емисиите от транспорта това намаление обаче може да е само временен ефект от икономическия спад. Механизмът за отчитане на състоянието на околната среда и транспорта (TERM) проучва екологичното въздействие на транспорта. За първи път в доклада се раз-глежда цялостен набор от количествени цели, предложени в Пътната карта за транспорта 2011 на Европейската комисия. „През 2009 г. нивата на емисиите на почти всички замърсители от транспорта намаляха, тъй като имаше спад в търсенето“, заяви професор Жаклин Макглейд, изпълнителен директор на ЕАОС. „Но този спад се дължеше на икономическата рецесия. Затова сега ние трябва да станем свидетели на една по-фунда-ментална промяна в европейската транспортна система, така че емисиите да не се увеличават дори и в периоди на засилен икономически растеж.“Докладът на ЕАОС относно транспорта и околната среда показва, че е постигнат известен напредък по отношение на ефективността. Например новопроизведените автомобили през 2010 г. са били с около 1/5 по-ефикасни в сравнение с

Намалели са вредните емисии от много замърсители в транспорта

2000 г. Този сравнително скромен напредък обаче често пъти бива изпреварван от растящото търсене, дори ако рецесията е забавила дейността в някои сектори. Между 1990 г. и 2009 г. търсенето в транспортния сектор е нараснало с приблизител-но 1/3, което е довело до увеличение с 27 % на парниковите газове (ПГ) от транспорта през същия период.Новите цели, предложени в Пътната карта на комисията, ще очертаят рамка за изготвяне на политики на европейско, национално и общинско равнище, за да се разрешат свързани-те с транспорта екологични проблеми. В доклада се посочва, че пред политиците съществуват значителни възможности за съгласувано разглеждане на тези проблеми, например чрез съвместно разглеждане на проблемите за качеството на въз-духа и изменението на климата. За първи път ЕАОС разработи базови параметри за оценяване на напредъка по отношение на екологичните цели на транс-портния сектор. Те включват цели по отношение на емисиите на парникови газове, потреблението на енергия и шума. Беше разработен основен набор от 12 показатели, обхващащи широ-ка гама от области на политика.

actualno.com


„Полагане на основите за един по-еко-логичен транспорт“ е последният от годишна серия от доклади, публикувани от Европейската агенция за околната среда във връзка с Механизма за отчитане на състоянието на околната среда и транс-порта (TERM).Годишният европейски доклад за качест-вото на въздуха 2011 предоставя резюме и анализ на качеството на въздуха в Европа. Оценяването на състоянието и на тенден-циите на качеството на въздуха се базира на измервания на атмосферния въздух (1999—2009 г.) във връзка с антропоген-ните емисии и техните тенденции (1990—2009 г.).Докладът на TERM включва глава относно емисиите от въглероден диоксид (CO2) от автомобили.ЕАОС ще представи актуализирана инфор-мация относно напредъка на производите-лите по отношение на целите във връзка с CO2 при новопроизведени автомобили.Тя ще бъде публикувана на: www.eea.europa.eu.През 2012 г. докладът на TERM ще просле-ди напредъка по отношение на базовите параметри, определени в този доклад за първи път. Емисиите на ПГ от транспорта са определени в Протокола от киото като емисии от изгарянето и изразходването на гориво за всяка транспортна дейност независимо от сектора, но с изключение на международното въздухоплаване и морския транспорт (котелни горива за международния транспорт).Целта по отношение на емисиите на парникови газове от транспорта в Пътната карта на комисията е определена като емисиите, отчетени съгласно Протокола от киото, плюс международното въздухо-плаване (но без международния морски транспорт).Цифрите са в CO2 еквивалент. Транспор-тирането на товари включва пътища (вътрешен и международен транспорт с тежкотоварни превозни средства, вклю-чително кръстосана търговия и каботаж), железници и вътрешни водни пътища.Източник: Европейска агенция по околна среда

Основни констатации

• На транспорта се дължат 24 % от всички емисии на парникови

газове в ЕС през 2009 г. В Пътната карта се посочва, че до 2050 г.

държавите-членки на ЕС трябва да намалят парниковите газове от

транспорта с 60 % спрямо нивата от 1990 г. Тъй като на практика

между 1990 г. и 2009 г. емисиите са се увеличили с 27 %, ЕС трябва да

постигне общо намаление от 68 % между 2009 г. и 2050 г.

• Годишното потребление на енергия от транспорта е нараствало

непрекъснато между 1990 г. и 2007 г. в държавите-членки на ЕAOС.

Въпреки че общото търсене на енергия от транспортния сектор е

спаднало с 4 % през периода 2007 - 2009 г., вероятно тенденцията на

увеличаване ще се възобнови с икономическия растеж.

• В много области целите по отношение на пределните стойности

за качество на въздуха бяха надвишени. За азотния диоксид (NO2),

който може да причини астма и други дихателни проблеми, годиш-

ните пределни стойности бяха надвишени в 41 % от пунктовете за

наблюдение на движението през 2009 г.

• Фините прахови частици (PM10) от транспорта също причиняват

сериозни здравословни проблеми. През 2009 г. дневната пределна

стойност за PM10 е била надвишена в 30 % от местата с натоваре-

но движение на територията на ЕС-27.

• Почти 100 млн. души са били изложени на вредни дългосрочни средни

нива на шум от пътни превозни средства по основните пътища.

• Средната реална цена на горивата за сухопътен транспорт

(изчислена като еквивалент на безоловен бензин с включени акцизи и

данъци) е била 1,14 евро за литър през юни 2011 г., което на практика

представлява повишение с 15 % в сравнение с 1980 г. Това означава, че

цената на бензина се е увеличавала реално средно с по-малко от 0,5

процентни пункта за година, което показва, че цените на горивата

не изпращат сериозни сигнали за насърчаване на по-ефективен избор

на транспорт.

• Делът на автомобилите на алтернативно гориво по пътищата

нараства стабилно, като съставлява над 5 % от автомобилния

парк през 2009 г. Повечето от тези автомобили използват втечнен

нефтен газ (LPG), а електрическите превозни средства съставляват

0,02 % от общия парк от превозни средства.

• Пътищата, железопътните линии и магистралите разделят

ландшафта на Европа на все по-малки части, което води до сериозни

последствия за биоразнообразието. Почти 30 % от земята в ЕС е

умерено, високо или много високо фрагментирана, което ограничава

придвижването и размножаването на много голям брой различни

видове.



Гражданско участие чрез обществени и консултативни съветиМестен Дневен ред 21 - основни ръководни насоки от ЕК

Какво е Местен Дневен ред 21Откъде води началото сиКакво е особеното за Местен Дневен ред 21Каква е ролята на местното самоуправление в Местен Дневен ред 21Какво се стремим да постигнем с Местен Дневен ред 21Какъв подход трябва да изберем в процеса Местен Дневен ред 21

Това ръководство ще се опита да отговори на тези въпроси и да даде някои идеи за практическо приложение на Местен Дневен ред 21 във вашата община. Целта на това Ръководство е да насърчи повече местни власти/общини да се ангажират с подкрепата на процеса за устойчиво развитие и да инициират процесите на Местен Дневен ред 21.

Какво е Местен Дневен ред 21

Местен Дневен ред 21 е процес, в който местните власти рабо-тят в партньорство с всички сектори на местната общественост за очертаване на планове за действия за изпълнение принци-пите на устойчивото развитие на местно равнище.

Откъде води началото си

Местен Дневен ред 21 се споменава за първи път в раздел 28 на Дневен ред 21, документ на ООН, одобрен от ръководители-те на големите държави в света през 1992 година за подкрепа на принципите за устойчивото развитие. Той призовава всички местни власти/общини в целия свят да очертаят и изпъл-нят местните планове за действие за устойчиво развитие в партньорство с всички отговорни лица на местно равнище. В международен мащаб над 2000 местни власти в 64 различни страни вече са обвързани в този процес и около 1000 от тях са в Европа.

Какво е особеното за Местен Дневен ред 21

Местен Дневен ред 21 е специфичен по редица причини:- има определени правомощия, които са съгласувани с ООН и местните власти от цял свят са ангажирани в този процес- той отчита ключовата роля на местните власти в постигане на устойчивост на местно равнище- той е насочен към проява на отговорност в глобален мащаб - както за намаляване на нашето собствено въздействие върху околната среда и нашето влияние в общини в отдалечени местности, така и при споделянето на идеи и опит с други, в частност с развиващите се страни, за да им се помогне да ми-нимизират тяхното въздействие върху околната среда- той призовава за участие на всички сектори на местната об-щественост и подкрепя местните демократични процеси- той е нещо повече от един „зелен” план за действие – той е насочен към интеграцията на околната среда, социалните, икономическите и културните въпроси и е насочен към подо-бряване качеството на живота на местно равнище на всички хора. В същността му са ключовите принципи на устойчивото развитие.

Местните власти в Европа все повече използват процеса Местен Дневен ред 21 за хармонизиране и изпълнение на стратегиите за устойчиво развитие на местно равнище. Това е процес на партньорство за подобряване качеството на живот на местните общ-ности, съблюдавайки задължителните екологични изисквания. Отдавайки необходимото значение на Местен дневен ред 21 за местното самоуправление, мрежата на СЕОР от национални координатори по Местен Дневен ред 21 подготви това ръководство като част от приноса на СЕОР към Кампанията за Устойчиви градове в Европа на Европейската комисия.


Принципи на устойчивото развитие

(1) Околна среда: физическият „поддържащ капацитет” на околната среда налага ограничения на много човеш-ки дейности и означава, че трябва да намалим използ-ването на ресурсите. Ние трябва да живеем в рамките на такива ресурси, че да предадем планетата на нашите потомци със способността й да поддържа човешкия живот безвреден;(2) Бъдеще: Ние имаме моралното задължение да избег-нем „компрометирането на възможността на бъдещите генерации да посрещат своите собствени нужди”;(3) качество на живота: Човешкото благосъстояние има както социални, културни, морални и духовни измере-ния, така също и материални;(4) Справедливост: изобилие, възможности и отговор-ности трябва да бъдат честно разпределени между страните и между различните социални групи в рамки-те на една страна със специален акцент върху нуждите и правата на бедните и хората в неравностойно социал-но положение;(5) Принцип на предпазливостта: ако не сме сигурни за екологичните ефекти на действията/разработките, ние трябва да прилагаме този принцип и да бъдем предпаз-ливи;(6) Всеобхватно мислене: решаването на сложния про-блем на устойчивото развитие изисква всички фактори, които допринасят за възникването на този проблем, да бъдат обединени в решаването му.

Каква е ролята на местното самоуправление в Местен Дневен ред 21

Местен Дневен ред 21 отчита факта, че местните власти/общи-ни имат решаваща роля в устойчивото развитие, защото те:- представляват и работят в името на местната общественост;- имат значителна роля при изготвянето на планове;- изпълняват, контролират или оказват влияние върху много услуги, от които зависи качеството на живот;- управляват/притежават големи части от застроената и естест-вена околна среда;- могат в много голяма степен да влияят върху другите власти чрез образование, консултация, информация и пример;- могат да бъдат катализатор за партньорства с други органи-зации;- имат широки непосредствени въздействия като съществени консуматори, купувачи и работодатели.

Най-важното от всичко е, че демократично отговорната местна власт е основната точка, където гледищата, ценности-те и стремежите на обществото могат да бъдат превърнати в проекти, политики, планове и програми и по такъв начин те имат практически ефект. Местен Дневен ред 21 е насочен към реализирането на устойчивост и не трябва да се разглежда като отвличане на вниманието от „истинската” работа – с него трябва да се започне и да свърши „истинската” работа.

Какво се стремим да постигнем с Местен Дневен ред 21?

Глобалните проблеми изискват действия на местно равнище. Визията на Местен Дневен ред 21 трябва да бъде насочена към устойчива местна среда и към постигането на разбиране на глобалния контекст на индивидуалните ни решения. Той е насочен към постигането на повече с по-малко, използването на нашите умения повече отколкото ресурсите, да бъдем по-скромни в нашите материални изисквания, изисквайки все пак по-добра околна среда и по-добро качество на живот.Обединените нации си дават сметка, че ако всяка община и нейната местна общественост направи малко за устойчивото развитие, то приносът ще е значителен. Разбира се, изискват се действия също на регионално, национално, европейско и международно равнище.Имайки представа от вида на обществото, ние се опитваме да работим с всички сили, за да спомогнем визията да стане действителност и да покажем обхвата от въпросите, които стоят за разрешаване пред Местен Дневен ред 21.

Потенциални характеристики на устойчивото общество

- ресурсите се използват ефективно и загубите се минимизират чрез затворени цикли;- замърсяването е ограничено до равнища, на които естестве-ните системи могат да се справят с нанесените щети;- разнообразието на природата е оценено и защитено;- където е възможно, местните нужди се покриват на местно равнище;- всеки има достъп до добра храна, вода, подслон и отопление на разумна цена;- всеки има възможността да се заеме със задоволяваща го работа в една разнородна икономика. Оценява се стойността на неплатения труд, а заплащането на труда е справедливо и е разпределено справедливо;- доброто здраве на хората е защитено чрез създаването на сигурна, чиста, приятна среда и здравни услуги, които са на-сочени най-вече към здравна профилактика и съответстваща



грижа за болните;- достъпът до различни средства, услуги, стоки и други хора не се постига за сметка на околната среда или да е ограничен само за тези, които имат автомобили;- хората живеят без страх от насилие върху личността, от прес-тъпление или преследване заради техните убеждения, раса, род или пол;- всеки има достъп до умения, познания и информация, които са му необходими, за да играе пълноценна роля в обществото;- всички сектори на обществото имат правото да участват във вземането на решения;- възможности за културни занимания, свободно време и по-чивка са налице за всички; - места, пространства и обекти съчетават мисъл и красота с полза. Населените места са „човешки” по мащаб и форма. Раз-нообразието и местната специфика са оценени и защитени.- Перспектива в глобален мащаб се съдържа във всички дейст-вия на местно равнище.Разбира се, темите, които са свързани с местните въпроси, ще бъдат различни за отделните местни власти.

Как трябва да подходим в процеса Местен Дневен ред 21?

От решаващо значение е убеждението, че насоченото към устойчиво развитие мислене е основна тенденция във всички начини на действие на местната власт/общината, главното, в което тя вижда своята роля. Процесът Местен Дневен ред 21 трябва да е последователна инициатива, адресирана към устойчиво развитие и концепциите и принципите за качест-вото на живота, не само сбор от „привлекателни” проекти за опазване на околната среда. В крайна сметка това трябва да се очаква от една добра местна власт/община.Няма фиксирани начини за приложение на Местен Дневен ред 21, но има някои ключови компоненти за развитие на процеса. Предложените по-долу точки могат да бъдат полезни. Тези предложения не са приоритети, но трябва да се разглеждат като действащи едновременно и допълващи се една друга.

Седем компонента на процеса

Местен Дневен ред 21

(действия в рамките на местната власт/община)

(1) Управление и подобряване изпълнението на проце-

са на устойчиво развитие от местната власт/общината

(2) Интегриране на устойчивост в проектите, плановете,

политиката и дейностите на местната власт/общината

(действия сред по-широка общност)

(3) Повишаване на осведомеността и образованието

(4) консултации и включване на по-широка обществе-

ност

(5) Действия в партньорство

(6) Изготвяне на стратегия или план за действия за

местна устойчивост

(7) Оценка, контрол, отчет и преглед на напредъка

Всеки от тези седем компонента по-долу ще бъдат раз-

гледани детайлно.

Управление и подобряване изпълнението на процеса на устойчиво развитие от местната власт/общината

Важно е да съществува стремеж към обща ангажираност към принципите на устойчивото развитие, така че те да проникнат във всички действия и политика на общината, администраци-ята, училищата и всички останали сектори на местната власт в „по-широк” смисъл. Устойчивостта трябва да се разглежда като неразделна част от културата на управление, а не като незадължително допълнение. Персоналът трябва да бъде обучен да развива разбирането на общите принципи за устой-чиво развитие и след това да бъде обучен как да прилага това мислене в своята ежедневна работа.Въпроси като „зелена” местна търговия, намалена консумация на енергия, „зелена” отчетност, избягване на отпадъци и опасни химически вещества като пестициди, трябва да бъдат взети под внимание.Редица управленски методи и инструменти могат да помогнат за подобряване на изпълнението на процеса на устойчиво развитие от местната власт, включително:- целенасочени становища и общи визии;- работни групи от различни сфери и мултидисциплинарни екипи, насочени към подкрепа на устойчивото развитие;- списък за проверка или критерии за устойчиво развитие, с които да се направи оценка на взетите решения;- системи за управление на околната среда камо ЕMAS (Ев-ропейска схема за екологично управление и контрол) могат да установят със сигурност дали поставените от една местна власт/община цели са приведени впоследствие в действие. Макар че EMAS беше създадена за „управление на околната среда”, тя е достатъчно гъвкава, за да включва по-широк кръг въпроси на устойчивото развитие;- обучение на целия общински персонал, не само тези, които са включени в работата по опазване на околната среда, да им се покаже с какво могат във всекидневната си работа да спомо-гнат за устойчивото развитие.


Интегриране на устойчивост в общинските политики и дейности

Всички функции на местното самоуправление имат въздейст-вия, свързани с устойчивото развитие. Много от тези функции ще бъдат съобразени с всички документи, представящи стра-тегията/политиката и плановете, които трябва да установят подробно какво се прави/ще бъде направено, за да е сигурно, че критериите за устойчиво развитие са намерили отражение в изпълнението на тези планове. Някои от тях, като тези, които третират биологичното разнообразие, културното наследство, пейзажа, стратегии за борба с бедността и здравни стратегии ще имат очевидно устойчиво приложение, но с други въпро-сите може да не са така ясно очертани, като тези, свързани с услуги в социалната сфера, жилищната политика организа-цията на свободното време. Важно е тези планове да бъдат приспособени към по-сбита цялостна стратегия за устойчиво развитие. Всички планове в отделните сектори трябва да се приспособят към една обща ангажираност към процеса на устойчиво развитие.

Повишаване на осведомеността иобразованието

Ако хората на местно равнище трябва да играят пълноценна роля в действията за устойчиво развитие, те трябва да разби-рат проблемите и защо едно действие е нужно да бъде част от решението, а не проблем. Често въпроси от местно естество като сметта, бездомните кучета или местата за паркиране ще бъдат стартова точка, а на хората ще е необходимо да се покаже, че това са само признаци на по-големи проблеми. кампаниите за повишаване на обществената осведоменост относно въпроси, по възможност свързани с това как могат да се спестят пари (напр. чрез пестене на енергия), са само един начин за постигане на това. Други идеи включват: конкурси, специални оферти за закупуване на екологични продукти като например икономични електрически крушки, изолация за резервоари за гореща вода, контейнери за отпадъци и други; щандове на местни фестивали, библиотеки и други; и използ-ването на местни вестници и радиостанции за представяне на свързаните с това теми.Друга обективна сфера на дейности е използването на учили-щата и други образователни институции за разпространение на послания за устойчиво развитие, не само използването на официалната учебна програма, но и в екологичното упра-вление на училищата, в оформлението на пейзажа и други. Задавайки на учениците общи въпроси за жизнения стандарт, за това как те пътуват до училище, какво са изхвърлили, как прекарват свободното си време, може също да се провокира мисленето.

Консултации: включване напо-широка общественост

Местен Дневен ред 21 е насочен към поощряване на по-голямо участие на обществеността. Общината тряб-ва да се допитва до обществеността в самото начало на процеса относно местни въпроси. Всяка стратегия за Местен Дневен ред 21, за да е достойна да бъде такава, трябва да бъде съвместно усилие между различни-те сектори в обществото и местните жители. Това не означава, че властта на общината да взема окончател-ното решение е подкопана, но то трябва да помогне на изборните представители да вземат по-добри решения, базирани на нуждите и стремежите на местните хора.Съществуващите в цяла Европа техники за развитие на обществото се адаптират за програмата Местен Дневен ред 21 и се правят опити за нови. Те включват:- визиране на техники за насърчаване на участниците да изразят представата си за това в каква общност биха желали да живеят в бъдеще- целеви групи да обяснят какви са отделните групи в обществото, в т.ч. жени, етнически малцинства, младе-жи, инвалиди- журита на граждани, които оформят група от предста-вители на местните граждани за подробно обсъждане на местни въпроси и за представяне на избран начин на действие в бъдеще, в т.ч. злоупотреба с опиати, възмож-ности за обществен транспорт и други.

Партньорство

Програмата за устойчиво развитие е много обширна, за да бъде адресирана само към местните власти. Ясно е, че местни-те власти поради своите отговорности, своите демократични правомощия и може би освен всичко поради своите ресурси, трябва да бъдат ключовата фигури в този процес. Но макар че местната власт/общината може да бъде в най-добра позиция за подкрепа на процеса Местен Дневен ред 21, тя не трябва да го изпълнява сама. Всички други сектори в местната общест-веност ще играят своята роля. Ако местните хора разберат, че Местен Дневен ред 21 не е само въпрос на местната власт, а се възприема сериозно от другите отговорни сектори на местно равнище, те ще осъзнаят неговата важност. като потенциални партньори се включват местният бизнес, комуналните услуги (фирмите по енергоснабдяване, телекомуникации, водоснаб-дяване и канализация, и други), болници, транспортни фирми, обществени и доброволни групи и други.



Някои от тях ще предпочетат да се включат в специфични проекти, като например подобряване на централната градска част на града, планове за изменение, докато други биха могли да предпочетат да се присъединят към консултантски групи или там, където могат да имат принос в широк кръг въпроси, базирани на техния собствен опит.

Изготвяне на стратегия или план за действие за устойчивост наместно равнище

Всеки процес, свързан с Местен Дневен ред 21, трябва да има за цел изготвянето на такава стратегия, че отговорните лица на местно ниво могат да видят какво е договорено и какво е необходимо да се направи. Всяка стратегия трябва да бъде за кратък, ясен и достъпен публикуван документ, който да съдър-жа следното:Най-важните елементи от стратегията на Местен Дневен ред 21(1) визия, която трябва:- да идентифицира главните въпроси на устойчивото развитие и целите за дадена област- да оформи подробно целите за качеството на живота в даде-на област- да представи ръководните задачи за развитие на обществото през 21 век(2) План за действие, който трябва да дава информация за това коя организация или лица ще предприемат определено дейст-вие и до кога. Изготвянето на план за действие е ключовата стъпка, която процесът Местен Дневен ред 21 предприема след разговорите. Планът за действие отговаря на дългосроч-ните цели и задачи и обхваща социалните, икономическите и екологичните аспекти. Действията могат да бъдат разделени според техния предмет, сектора, за който се отнасят или гео-графското разположение и най-често са комбинация от:- нови проекти и инициативи – например общинско сметище, създаването за ново обществено пространство, рекламна кампания на здравословни начини за живот;- промени в приоритетите или дейностите на обществените органи – например предоставяне на повече консултации за използването на енергията или обиколни маршрути;- промени на установените със закон и извънзаконови полити-ки и планове(3) Прилагането на механизмите, което се състои в:- как да направим възможно изпълнението на действията- как да бъдат оценени резултатите и постиженията- как да бъде направен преглед на самата стратегия и да бъде актуализирана с времето.като се има предвид, че стратегията на Местен Дневен ред 21 трябва да бъде процес на партньорство, общинските служите-ли трябва:

- Да правят писмени промени и допълнения или редакции само със съгласието на другите партньори в процеса на изпъл-нение на Местен Дневен ред 21- Да вземат под внимание дискусиите на отговорните за проце-са хора или работните групи и да устояват на изкушението да представят готово написани проекти на заседанията;- Да включват останалите партньори при изготвянето на про-екти, когато те пожелаят и са в състояние- Да правят проекти за стратегия като част от съответните етапи от процеса на изпълнение на Местен Дневен ред 21 – не изолирано- Да наемат консултанти – когато това е необходимо, за да помагат на отговорните за процеса хора, за да обосноват или напишат своите собствени предложения. Платени хора отвън не трябва да пишат стратегията.

Оценка, контрол и отчет за напредъка в посока към устойчиво развитие

Важно е да се внедрят процедури за контрол в процеса на изпълнение на Местен Дневен ред 21. Съществуват различни методи за това:- използване на определени на местно равнище индикатори за устойчивост, които показват дали ние се движим в посока към устойчивост, или сме далече от това;- поставяне на специфични цели;- чрез редовни доклади по въпросите на устойчивото разви-тие. Това включва да се реши каква информация е необходима за оценка на устойчивостта на отделна обособена дейност, план или политика, получавайки тази информация и използвайки резултатите за направляване на действията и решенията.

Направени изводи досега

Много общини в Европа вече са ангажирани в процеса на из-пълнение на Местен Дневен ред 21 и са извадили много поуки в процеса на развитие. По-долу е дадено резюме на някои от най-важните точки, които са се откроили от опита досега. Те могат да се групират в три основни категории: общи, в обще-ството, в общината.

ОБЩИ:- устойчивото развитие е насочено към интеграцията на екологичните, социалните и икономическите проблеми: не е само рециклиране или „зелени” проблеми. Изтъквайки цялата същност на Местен Дневен ред 21, повече хора ще бъдат оку-ражени да се включат в процеса като част от своята собствена програма;- важно е да се знае, че общината не доминира процеса, по-


скоро действа като катализатор за обединяване на хората и събиране на примери от техния собствен живот;- спомогнал е да се обясни, че Местен Дневен ред 21 е процес, а не резултат и че е необходимо време за неговото развитие. Някои определени постижения от миналото могат да бъдат полезни като поддържаща сила;- напомня да се отчитат успехите и те да се отбелязват тържест-вено;- важно е да се оформят цели на действията и да се поеме отго-ворността за изпълнението на тези цели;- партньорства на всички равнища са от първостепенно значе-ние за бъдещия напредък;- да се направят всички усилия за включване на нови хора в процеса на изпълнение на Местен Дневен ред 21;- не се опитвайте да свършите всичко изведнъж – приоритетно изпълнение на възникналите задачи;- изграждането на мрежи в местен, регионален и национален мащаб изиграва огромна роля;- погледът напред и търсенето на нови мероприятия увеличава техния брой и полза;- продължавайте напред!

В ОБЩЕСТВОТО:- да се започне там, където са хората;- да се продължи вече започнатото, вместо да се започва отново;- да не се използват жаргонни изрази: концепцията за устойчи-во развитие и Местен Дневен ред 21 трябва да бъде разбира-ема и достъпна за всички;- да се насочва Местен Дневен ред 21 към местни въпроси, но да не се пропуска създаването на връзки в глобален мащаб;- макар че устойчивото развитие е свързано с проблемите на хората, има съществено доказателство, че те са безсилни да осъществят промяната. Те имат нужда да научат за предходни действия, за да поддържат своята ангажираност и движеща сила;- възнаграждаване на обвързването на хората към процеса и отдаване на необходимото значение на приноса на всеки;- процесът трябва да изглежда привлекателен и стимулиращ за младите хора да се включват в него;- „разговорите” са важна част от процеса – за идентифициране на общата основа и изграждане на доверие, особено между хората извън и вътре в общината; - да не се очаква хората да възприемат присърце проблемите на устойчивото развитие – това е процес, който изисква време.

В ОБЩИНАТА:- от решаващо значение е общият ангажимент от страна на общините за процеса на изпълнение на Местен Дневен ред 21;- важно е избраните местни участници да се включат от самото начало; да се търси всяка възможност за стимулиране на

избраните участници да гледат на устойчивото развитие и Мес-тен Дневен ред 21 като възможност, а не като заплаха;- обучение на участниците и служителите за необходимото структуриране;- увереност, че въпросите на устойчивото развитие са свърза-ни с всички дейности на местно равнище, планове и стратегии;- от първостепенно значение е да се свърже дейността на Местен Дневен ред 21 с настоящата работа в общините, като например развитието на обществото, икономическа и социал-на регенерация;- необходимо е включване на целите на устойчивото развитие в плановете за предоставяни услуги на всички отдели;- от първостепенно значение е да има ясна стратегия за разра-ботване и изпълнение на Местен Дневен ред 21 вътре и извън общината;- създаване на възможности за действие чрез свързване на ефективно обществено участие и усъвършенстване на страте-гическото мислене;- общината трябва да е готова да влезе в диалог с обществото и да изложи местните проблеми, възникнали в процеса на вземане на решения;- важно е да се работи в обратна връзка с обществеността;- общината трябва да мисли за това как ще отговори на очаква-нията, които ще произтичат от изпълнението на програмата; - необходимо е общината да има желание да стартира проце-са и да й се даде възможност да приеме свой курс, без да се нарушават нейните отговорности за действия, които тя може да изпълни. Всъщност общината не е необходимо да поеме ръководството – други партньори и отговорни лица могат да изпълняват процеса на Местен Дневен ред 21 заедно с общи-ната като един от участниците.

Допълнителна литература

Документи, използвани при подготовката на ръководството:LGMB, Обединено кралство (1994, 1996, 1997), Местен Дневен ред 21 Министерство на околната среда и енергията, Дания (1995) Шведски Съюз на общините (1997)

Документи на Европейския съюз:Европейска комисия – Генерална Дирекция ХІ – Дневен ред 21 – първите пет години на изпълнение на Дневен ред 21 в Европейската общносткампания за устойчиви градове в Европа (1994) Олборгска хартакампания за устойчиви градове в Европа (1996) Европейска комисия – Генерална Дирекция ХІ (1996) Евростат (1997) - Индикатори за устойчиво развитие

Източник: Европейска комисия



Екологични престъпления и новите промени в наказателния кодекс Анастасия Игнатова, Станислав Петков, Нов български университет

В еволюцията на правната защита на околната среда можем да разграничим два основни исторически периода. Пър-вият е този на т.н. Индустриална революция от началото на XIX в., а вторият е периодът на възстановяване след Вто-рата световна война, продължил до края на седемдесетте години на XX в. Връзката между икономическото развитие и потреблението на природни ресурси е много добре из-вестна. Очевиден е и фактът, че колкото повече развиваме индустрията, търговията и други икономически сектори, толкова повече ресурси са необходими. Систематичното им изчерпване и непосредствената опасност от трайно ув-реждане на природата са причината хората по целия свят да се замислят и да предприемат мерки. Европейските дър-жави започват да създават законодателство насочено към опазването на околната среда, такова каквото го познаваме днес още в началото на Индустриалната революция. Тази закони биват част от гражданското и административното право, като основна тяхна цел е да гарантират изплащането на задоволителни компенсации в случаи на замърсяване и да се създаде система за избягване увреждане околната среда и предпазване здравето на хората. В този начален момент от развитието на екологичното право не се смята за необходимо криминализирането на действията, увреждащи природата, тъй като самите те не са били толкова силно разпространени. Нещата се променят значително с възстановяването пос-ледвало Втората световна война, плана Маршал и увели-чението в експлоатацията на различни природни ресурси. Тогава се зараждат и първите екологични движения в отговор на явното замърсяване на околната среда. ката-лизатор в тази посока става инцидентът с танкера „Torre Canyon“ през 1967 г., който е първият от поредица петрол-ни разливи. Всичко това води до търсене на нов вид мерки за борба срещу увреждането на околната среда. Един от вариантите е да се прибегне към криминализирането на тези действия. Японците са първите, които създават наказателно законо-дателство (Закон за наказване замърсяването на околната среда от 1970 г.), насочено към предпазване и съхранение на околната среда. Някои страни, следвайки японския пример, приемат подобни наказателни разпоредби под

формата на специални закони или отделни части в нака-зателните им кодекси. Европейският съюз от своя страна приема няколко директиви, задължаващи страните членки да наказват като престъпления определени деяния против околната среда.

Историческо развитие на екологичното законодателство на Р България

Ангажираността на държавата за регулиране на обществените отношения в сферата на екологичното право личи от истори-ческото развитие на екологичното законодателство. Нормати-вен акт с обща приложимост на територията на цялата страна е приетата през 1936 г. Наредба-Закон за защита на родната природа. Тя поставя под закрила някои природни забележи-телности, резервати, природни обекти и природно-историче-ски местности. През 1960 г. Президиумът на Народното събрание приема Указ за защита на родната природа. С него правната регламентация в тази област значително се разширява. Въвеждат и по-обемни и всеобхватни изисквания за охрана на природата, за нейното възстановяване и разумно използване. Разработени са и спе-циални закони разширяващи действието на общите. Това са Законът за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване (ЗОВВПЗ) от 1963 г. и Законът за защита на при-родата (ЗЗП) от 1967 г. С приемането на ЗЗП се отмени Указа за родната природа от 1960 г. През 1985 г. влиза в сила Законът за използването на атомната енергия за мирни цел (ЗИАЕМЦ), а през 1987 г. се приема Закон за морските пространства. В наши дни надделява схващането за нуждата от общ закон за опазване на околната среда, който обхваща и определя параметрите на общите държавни политики във всички сфери на екологията, а отделните направления да се регулират със специални закони, уреждащи опазването на отделни природни компоненти и ограничаването на човешки дейности с отри-цателно въздействие върху околната среда. Така, през 1991 е приет Закона за опазване на околната среда, който многократ-но е изменян и докълван и изцяло подновен през 2002 година. Приети са и редица специални закони като Закон за биологич-ното разнообразие; Закон за управление на отпадъците;

БЪЛГАРИЯ


Закон за генетично модифицираните организми; Закон за задълженията към международния фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт; Закон за защита от шума в околната среда. Не малък е и броя на подзаконовите нормативни актове към тях.

Предмет на правно регулиране и принципи

Предмет на правното регулиране от нормативните актове, включени в отрасъла на екологичното право, са обществените отношения, свързани с опазването на околната среда от за-мърсяване, както и обществените отношения, свързани с раци-оналното използване на природните ресурси. Разбира се тези обществени отношения са взаимосвързани и трудно могат да се разглеждат поотделно поради зависимостите между тях. Субект на тези обществени отношения е всеки правен субект по българското законодателство. Тук можем да подчертаем че съгласно чл. 55 от конституцията на Република България, основно право на всеки български гражданин е правото на здравословна и благоприятна околна среда. За това, основна роля за осигуряване на това право е отредена на държавни-те органи и от това следва преобладаващото използване на властническия метод за регулиране на обществените отноше-ния във връзка с екологичното право. Разбира се застъпен е и диспозитивния метод на регулиране на тези отношения, но основно място се отдава на императивните норми. Държавната политика в сферата на опазване на околната среда се базира на принципи, залегнали в чл.3 от ЗООС, а именно: 1. устойчиво развитие; 2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве; 3. предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него; 4. участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда; 5. информираност на гражданите за състоянието на околната среда; 6. замърсителят плаща за причинените вреди; 7. съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъ-щото им биологично разнообразие; 8. възстановяване и подобряване на качеството на околната среда в замърсените и увредените райони; 9. предотвратяване замърсяването и увреждането на чистите райони и на други неблагоприятни въздействия върху тях; 10. интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионалните политики за развитие на иконо-миката и обществените отношения; 11. достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околна-та среда.

Органи и институции, изпълняващи функции по опазване на околната среда

За провеждане на държавната политика по опазване на околната среда, българското законодателство предоставя правомощия на отделни държавни органи, както и създава специализирани институции, изпълняващи функции по опазва-не на околната среда. В следствие на това е изградена солидна структура от административни органи, чиито функции са свър-зани с изпълнението и контрола на действията и мероприяти-ята свързани с екологичното законодателство. Съгласно чл. 10 от ЗООС компетентни органи по смисъла на закона са: минис-търът на околната среда и водите; изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда; директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИО-СВ); директорите на басейновите дирекции; директорите на дирекциите на националните паркове; кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите; областните управители. Министър на околната среда

Българското екологично законодателство възлага на специ-ализиран орган, какъвто е министъра на околната среда и водите, основна роля в реализацията и контрола на държавни-те екологични политики.Съгласно Закона за опазване на околната среда, основно задължение на министъра е да разработи (заедно с другите заинтересовани министри) стратегията на правителството в областта на околната среда. На него е възложено да управлява Националния фонд за опазване на околната среда. Министъ-рът на околната среда и водите контролира състоянието на околната среда на сухоземната територия на държавата, както и в нейните морски пространства. Той координира контролни-те функции в областта на околната среда на другите минис-терства и ведомства, информира обществеността за своята дейност (чрез средствата за масово осведомяване, специали-зирани издания или по друг достъпен начин), подготвя ежегод-ния доклад за състоянието на околната среда и забранява или спира дейности увреждащи околната среда. Заедно със заин-тересованите министри и други държавни органи, министърът на околната среда и водите утвърждава: норми за емисии и концентрации на вредни вещества по райони, компоненти на средата и видове замърсители, както и за използването на въз-обновимите и невъзобновимите природни ресурси; специални режими на райони със застрашена околна среда, проекти и мероприятия за възстановяване на нормалните качества на средата в тях, които представя за утвърждаване от Министер-ския съвет; инструкции за етикетирането на стоките; инструк-ции за транспортирането, складирането, употребата и депо-нирането на опасни вещества; тарифи за такси за използване

БЪЛГАРИЯ


закон

на природни ресурси и допустимо замърсяване. Освен това, министърът на околната среда и водите направлява и контро-лира опазването на биологичното разнообразие и природните екосистеми, обявява със заповед някои от защитените терито-рии и поставя под закрила заплашени от изчезване растителни и животински видове. Той утвърждава методиките за контрол и оценка на въздействието върху околната среда. На него е възложено организирането на Национална система за наблю-дение и контрол върху състоянието на околната среда. Важна законодателно възложена функция на министъра е, че той официално представлява страната в междуправителствените организации, както и в срещите по проблеми на опазването на околната среда. Това е специфична проблематика и с много го-лямо значение в развитието на съвременните междудържавни отношения, предвид все по-растящата роля на международно-то сътрудничество в областта на околната среда. компетентни органи, свързани с прилагането на екологичното законодателство и държавните политики в секторите транс-порт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други се дефинират в съответ-ните специални закони. Например съгласно чл. 4 от Закон за почвите, държавната политика по опазване, устойчиво полз-ване и възстановяване на почвите на национално ниво се осъ-ществява от министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и храните, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно чл. 4 от Закон за лова и опазване на дивеча, органи-зацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от министъра на земеделието и храните. Министъра на икономи-ката и енергетиката издава лицензии за търговия с отпадъци от черни и цветни метали, издава разрешения за търсене или проучване на определени видове полезни изкопаеми. Минис-търа на здравеопазването упражнява здравен контрол, който се изразява в опазване чистотата на питейните води, контрол върху дейностите, свързани с източниците на йонизиращи лъчения, утвърждава самостоятелно или съвместно с други министерства и ведомства пределно допустими норми за със-тоянието на околната среда, упражнява контрол върху шума и вибрациите в населените места и извън селищните територии и други.

Областен управител, местна власт,

неправителствени организации

На областно ниво ЗООС възлага на областните управители функциите по контрол и координация на политиките по опаз-ване на околната среда. Трябва обаче, да се отбележи факта, че реалните правомощия на Областния управител са доста ограничени и трудно се достига желаната ефективност. Чл. 16. от ЗООС гласи, че областните управители: - осигуряват провеждането на държавната политика по опазва-

не на околната среда на територията на областта; - координират работата на органите на изпълнителната власт и техните администрации на територията на областта по отно-шение провеждането на държавната политика по опазване на околната среда; - координират дейностите по провеждане на политиката по опазване на околната среда между общините на територията на областта; - издават наказателни постановления за актове, съставени по реда на чл. 15, ал. 1, т. 8 на ЗООС. Във съзвучие с тенденцията за децентрализация на държавна-та власт, като и с по-разширеното включване на гражданите в изпълнението на държавните политики в сферата на опазване на околната среда, съвременното законодателство предоставя все повече правомощия на местата власт и неправителствени-те организации. Общините имат следните по-важни функции: нормотворческа функция (ЗМСМА) - правомощие за общински-те съвети да приемат наредби с местно значение; контролна в случаи, определени със закон. Общинските органи могат да бъдат административно наказващи в определени случаи, определени със закон; могат да налагат принудителни админи-стративни мерки в случаи, предвидени със закон; извършват управление на дейности, свързани с отпадъците на територия-та на общината.Участието на обществеността в управлението и опазването на околната среда, чрез неправителствени организации е един от показателите за демократизация на обществото. След 1991 г. се наблюдава като тенденция в законодателството ни увеличаване на правните възможности на неправителствените организации за участие в управлението на околната среда. Могат да бъдат посочени следните по-важни правомощия на неправителствените организации: включване на представи-тели на неправителствени организации в структурни звена на държавни органи с консултативни функции; сигнална функция за забелязани от тях правонарушения; оказване на съдействие при разработването на програмите за намаляване на замърся-ванията от източници на наднормено замърсяване на въздуха; участие в разработването на общински програми за управле-ние на отпадъците; участие в разработването на общински програми по опазване на околната среда като цяло; право на достъп до информация за състоянието на ОС; доброволно участие в залесителни мероприятия; участие в процедурите по оценка на въздействието върху околната среда и екологични оценки на планове и програми.

Административни процедури ипринудителни административни мерки

1. Оценка на въздействието върху околната среда

За изпълнение на политиките и уреждане на обществените от-


ношения в сферата на опазване на околната среда, в арсенала на държавните институции са съсредоточени широк набор от административни процедури и принудителни административ-ни мерки. Типичен пример за административни процедури по превенция при опазване на околната среда са Екологичната оценка (ЕО) и Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Чл. 81 ал.1 от ЗООС дава следното определение: ЕО и ОВОС се из-вършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда. ЕО се прави за планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълни-телната власт, органи на местното самоуправление и Народно-то събрание. Вземат се предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват. ОВОС от своя страна се прави за инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии по Приложение 1 и 2, като се определя, описва и оценява по подходящ начин и спо-ред всеки конкретен случай преките и непреките въздействия от инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии върху човека, биологичното разнообразие и не-говите елементи, включително флора и фауна, почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта, земните недра, материалното и културно-историческото наследство и взаимодействието между тях. ОВОС представлява процедура за оценка на отри-цателните последици от въздействие върху околната среда на конкретно инвестиционно предложение. Това, практически е процедура, която оценява дадено инвестиционно предложе-ние и оценява как то ще въздейства върху околната среда, до каква степен и какви ще бъдат последиците както от процеса на реализацията му, така и от последствията както от нормал-ната му експлоатация, така и при аварийни ситуации. В ЗООС е определен обхвата на процедурите за оценки на въздействие върху околната среда, като инвестиционните намерения са разделени на две групи: Приложение 1 - инвестиционни предложения, подлежащи на ОВОС и Приложение 2 - инвестиционни предложения не под-лежащи на ОВОС. към приложение 1 спадат и инвестиционни предложения за трансгранични обекти. Процедурите по ОВОС следват предписана в закона после-дователност, която участие в и взимане на мнения на всички заинтересовани страни, както и изясняване на всички естества на въздействието върху околната среда. От административна гледна точка процедурата следва следната последователност:

• Стартиране на процедурата - по инициатива на инвеститора на обекта, който уведомява писмено за това компетентния орган (МОСВ или РИОСВ) и засегнатото население ;

• Разработване на доклад за ОВОС. Инвеститорът на обекта възлага по граждански договор разработването на доклад за ОВОС на колектив от експерти, не заинтересовани от реализа-цията на обекта. След разработването на доклада за ОВОС той се предоставя за преценка на неговото качество на компетент-ния орган;

• Обществено обсъждане на доклада за ОВОС. То се организи-ра от инвеститора съвместно със заинтересованите общини. За целта обществеността трябва да бъде уведомена най-малко 3 дни предварително за датата, мястото и часа на обществено-то обсъждане. В него могат да участват всички заинтересовани органи и лица. По време на общественото обсъждане може да се изкаже всеки от присъстващите или да предостави писмено становище.

• Предоставяне на резултатите от общественото обсъждане на компетентния орган. След обсъждане инвеститорът е длъжен да предостави на компетентния орган доклада за ОВОС и про-токола от обсъждането;

• Вземане на решение по ОВОС. компетентният орган (МОСВ или РИОСВ) е длъжен да вземе решение по ОВОС в срок от 45 дни след обсъждането. Това решение може да бъде положи-телно или отрицателно. То е абсолютна процесуална предпос-тавка за бъдещето издаване на разрешение за строеж.

2. Обжалване на решение по ОВОС

Решението по ОВОС е индивидуален административен акт, и подлежи на обжалване по реда на АПк. В 7 дневен срок от постановяване на решението по ОВОС компетентния орган го оповести в средствата за масово осведомяване. Срокът за обжалване започва да тече от датата на оповестяването му. То е задължително условие за по нататъшно одобряване на инвестиционно предложение по реда на Закона за устройство на територията. компетентни да обжалват решението по ОВОС са всички заинтересовани страни, физически и юридически лица, както и органи на местната власт, намиращи се в обхвата на инвестиционно намерение. Това дава възможност процедурата по ОВОС и решенията по нея да подлежат на широк обществен контрол, което гаранти-ра взимане на най-правилното решение, свързано с опазване на околната среда. 3. Екологична оценка

Докато ОВОС е оценка за конкретно инвестиционно предложе-ние, то екологичната оценка на планове и програми, съгласно чл. 85 от ЗООС обхваща по мащабни инициативи, свързани със селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, електронни съобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези планове и програми

БЪЛГАРИЯ


закон

очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2 от ЗООС. Етапи на проце-дурата по екологична оценка на планове и програми може да се обобщи до следните стъпки:

• Стартиране на процедурата – по инициатива на възложителя на плана или програмата, който предоставя проект за план или програма на компетентния орган (МОСВ или РИОСВ). Освен това той извършва консултации с обществеността и заинтере-сованите лица. компетентния орган преценява необходимост-та на екологична оценка на този план или програма;

• Разработване на доклад за екологична оценка. Възложителят на плана или програмата възлага разработването на доклад за екологична оценка на експерти незаинтересовани от реализа-цията на плана или програмата. За разлика от процедурата по ОВОС, ЗООС не предвижда обществено обсъждане на доклада за екологична оценка. По изключение обаче такава се пред-вижда в две хипотези, посочени в чл. 21 от НАРЕДБА за усло-вията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми: когато такова обсъждане се изисква от специален закон (напр. ЗУТ); когато са постъпили повече от две мотиви-рани негативни становища или предложения за алтернативи, отразени в доклада за екологична оценка;

• Предоставяне на доклада за екологична оценка на компе-тентния орган. Това се извършва от възложителя на плана или програмата, като законът не установява изричен срок за това;

• Издаване на становище по екологичната оценка. компетент-ния орган (МОСВ или РИОСВ) се произнася със становище по доклада за екологичната оценка въз основа на представената документация. Реквизитите на това становище са посочени в чл. 88 ЗООС. То е задължително за органите, отговорни за прилагане и одобряване на плана или програмата.

4. Принудителни административни мерки за опазване

на околната среда

Съгласно чл.159 от ЗООС принудителните административни мерки за опазване на околната среда, могат да се класифици-рат като: превантивни – целящо предотвратяване на вредно въздействие върху околната среда; преустановителни – целя-що спиране на вече настъпило вредно въздействие; и възста-новителни – целящи поправяне на последствията от вредно въздействие върху околната среда. Пример за превантивна административна мярка е забраната за пускане на пазара на горива, неотговарящи на изискванията за качество, съгласно чл. 343 от Закона за чистотата на атмосфер-ния въздух. Друг пример за превантивни административни мерки има в текстове от Закона за водите. Например чл. 200 гласи: (1) Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: (...) 2. ползва водни обекти, вод-ностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предви-

дените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.; 3. замърси водите, разруши леглата или бреговете на реките в нарушение на забраните, съдържащи се в чл. 132, 134, 143 и 144 - от 5000 лв. до 15 000 лв.; 21. строи или ползва строителна постройка извън целите на предоставеното право за използва-не на водите на разстояние 50 м от водното течение - от 2000 до 10 000 лв.; 23. добива разсипно злато или инертни материа-ли в леглата на реките и деретата с механизация и без разре-шително за ползване на воден обект - от 10 000 до 50 000 лв.; В Закона за почвите, чл. 364, се използват административни мерки за преустановяване на вредното влияние върху окол-ната среда. Друг пример за административни мерки с преуста-новително действие може да се вземе от Закона за чистота на атмосферния въздух: Чл. 33а. Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице прилага принудителни административни мерки съгласно наредбите по чл. 9а, ал. 1, чл. 9б, чл. 11а, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 и 2 в случаите на:1. аварии, предизвикани от действия или бездействия на опе-ратори на обекти и територии; 2. възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората; 3. предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. Според разпоредбата на чл. 33б от Закона за чистота на атмос-ферния въздух принудителните административни мерки са:

• временно спиране или ограничаване дейността на операто-рите на инсталации;

• ограничаване на достъпа до инсталации на операторите, включително чрез пломбиране или запечатване;

• даване на задължителни писмени указания за преустановя-ване извършването на определени действия или за задължи-телно предприемане на такива действия в определен срок;

• разпореждане за извършване на: а) анализи, експертизи, проверки, изпитвания на вещества и продукти, инсталации, съоръжения, техни части, системи или компоненти; б) допъл-нение или изменение на учебните програми и курсове и про-веждане на допълнително обучение, включително проверка на знанията и уменията;

• ограничаване, забрана за пускане на пазара, разпростране-ние, използване или за изтегляне от пазара на вещества, про-дукти, съоръжения и инсталации от обхвата на регламентите и наредбите по чл. 9а, ал. 1, чл. 9б, чл. 11а, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 и 2. Текстът на чл. 37 от Закона за почвите има пример за възстано-вителни мерки, последващи замърсяването: лице, което вслед-ствие на извършвана от него дейност, водеща до увреждане на почвите, или след причинено от него увреждане не възстанови почвите в състоянието, определено от компетентните органи, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв. или съответно с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.


5. Налагане и обжалване на принудителни

административни мерки

Принудителните административни мерки се налагат от орга-ните определени в ЗООС, както и в специалните закони. Такива органи могат да бъдат: министърът на околната среда и водите или оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, ди-ректорите на националните паркове и директорите на басей-новите дирекции, областните управители, както и министри и длъжностни лица посочени в специални закони. Прилагане на принудителните административни мерки става чрез мотивира-на заповед, която се издава от компетентния орган и се връчва по реда на ГПк. Заповедта може да се обжалва от заинтересо-ваното лице по реда на АПк. От особено значение е факта, че обжалване на заповедта не спира нейното действие. Това е гаранция за преустановяване на въздействие върху околната среда, докато текат процедурите по обжалване на администра-тивния акт. Това се доказва и от съдебната практика. Не така стоят нещата, когато заповедта за налагане на прину-дителни административни мерки се обжалва от Министъра на околната среда и водите или управомощен от него орган. Съгласно чл.161 ал.2 от ЗООС обжалването спира неговото действие. За нарушаването на екологичното законодателство лицата подлежат на административно наказание - глоба, ако наруше-нието не представлява престъпление, или ако не подлежат на по тежко наказание. Чл. 162. (1) За нарушенията на този закон, които не съставляват престъпления, физическите лица, областните управители, кме-товете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и длъжностните лица се наказват с глоби от 100 до 6000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 1000 до 20 000 лв. (2) При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двойния размер по ал. 1. (3) При явно маловажни случаи на нарушения, извършени от физически лица, глобата е 100 лв. От текста на чл. 162 от ЗООС се вижда, че обекта на лицата подлежащи на глоба е максимално широк, а за повторни нарушения глобата се удвоява. Положителна тенденция е и обхващане в административно – наказателната норма на мало-важните случаи, като по този начин се повишава бдителността по спазване на екологичното законодателство. В много случаи под предлог за маловажност нарушенията остават без послед-ствия, като по този начин се възпитава нехайство към спазване екологичните норми. Това води до множество малки наруше-ния които се акумулират и водят до значителен вредоносен ефект. Съгласно чл. 167 от ЗООС, актовете за установяване на админи-стративни нарушения, се съставят от длъжностни лица, опре-делени от министъра на околната среда и водите, съответно от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове, а наказателните

постановления се съставят по реда на ЗАНН и се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него лица, от директорите на РИОСВ, директорите на басейно-вите дирекции или директорите на националните паркове. Във връзка с тенденцията за участие на обществеността в проце-сите по опазване на околната среда, ЗООС дава възможност актове за установяване на административни нарушения да се съставят от представители на обществеността и неправител-ствени организации. Чл. 169. (1) Актове за установяване на административни нару-шения по този закон могат да съставят и представители на об-ществеността и на неправителствени екологични организации, определени от министъра на околната среда и водите. (2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от минис-търа на околната среда и водите или оправомощени от него лица.

Екологични престъпления и новите промени в Наказателния кодекс от 2011г. В последните няколко десетилетия с развитието процесите на глобализацията, очевидно потреблението на природни ресур-си се повишава, а от друга страна замърсяването на околната среда приема масов характер не само на битово, но и на индустриално ниво. Това е и причината повечето държави да започнат да налагат не само административни, но и наказател-ни мерки с оглед превенция на неблагоприятните практики, увреждащи околната среда. На ниво Европейски съюз два от най-важните актове, свързани с екологичните престъпления и носенето на наказателна отговорност за тях са Директива 2008/99/ЕО от 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право и Директива 2009/123/ЕО за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения. В тях се криминализрат определени деяния срещу околната среда, като целта е по-ефективна защита и по-добро изпълнение на политиката на съюза за опазване на околната среда. Всички държави членки, в това число и България, следва да синхронизират си законо-дателство в съответствие с директивите. Последните изменения на българския Наказателен кодекс, ко-ито влизат в сила на 27 май 2011г. във връзка с престъпленията против околната среда имат за цел именно изпълнението на задължението на държавата ни за уеднаквяване на вътрешно-то законодателство в съответствие с Директива 2008/99/ЕО и Директива 2009/123/ЕО. От една страна са изменени същест-вуващи състави на престъпления, а от друга са предвидени нови, съответно в Глава единадесета „Общоопасни престъ-пления“, Раздел III „Престъпления против народното здраве и против околната среда“ и Глава осма „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“, Раздел I „Престъпления

БЪЛГАРИЯ


закон

против реда на управлението“. По-надолу в изложението ще бъдат разгледани отделните състави (изменени и нови), които ще бъдат съпоставени и със съответните изисквания от горе споменатите директиви.

1. Общоопасно замърсяване на въздуха, почвата

и водата (чл.352 НК)

На първо място текстът на чл. 352 от Наказателния кодекс е изменен. Цели се от една страна да се обхване напълно визи-раното престъпление в чл. 3 буква а) от Директива 2008/99/ЕО, а именно изпускането, емисията или влагането на известно количество материали или йонизиращо лъчение във въздуха, почвата или водата, което причинява или може да причини смърт или сериозни увреждания на което и да е лице или значителни вреди на качеството на въздуха, качеството на почвата или качеството на водата, или на животните или расте-нията. Затова законодателят, към старият текст на чл.352 Нк, и по-точно към предмета на престъпно посегателство, морските води в зони, определени с международно съглашение, в което участва Република България. Субектът остава същия – всяко наказателно отговорно лице. Това престъпление може да бъде извършено, както в следствие на действие (замърсяване), така и в следствие на бездействие (допускане да се замърси). Освен това то е резултатно. За да имаме престъпление, е необходимо: - извършените действия да доведат до негодност на посочени-те елементи за използването им за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели (законодателят е отстра-нил народностопански) или - посочените елементи, предмет на престъплението да станат опасни за хора или животни и растения (добавен е съюзът или). Старият текст на разпоредбата се четеше - хората, живот-ните и растенията, което можеше да остави грешното впечат-ление, че ако даден елемент е опасен само за растенията, то няма да имаме съставомерност, тъй като е необходима куму-лативност, а именно да е опасен и за хората, и за животните и за растенията. Съдебната практика приема, че от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се изразя-ва в замърсяване или допускане да се замърсят елементи от природната среда, вследствие на което същите да са станали опасни било само за животните, било само за растенията или хората. Законодателят е направил и промени във връзка с наказани-ето. Сложен е минимален праг от една година лишаване от свобода, като максимума от пет години е запазен. Паричната санкция е актуализирана и става от сто до пет хиляди лева на пет хиляди до тридесет хиляди лева. Формата на вината е уми-съл (пряк и евентуален), което е в съответствие с изискванията на Директивата. Ал.2 на чл. 352 Нк остава в редакцията си от 2004 г. За сметка на това ал.3 и ал. 4 са напълно изменени. Ал. 3 дава квалифици-раните случаи (на престъпленията и по ал.1, и по ал.2) с оглед

на престъпния резултат: - ако бъдат причинени немаловажни вреди на околната среда, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева, - ако бъде причинена смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева (тук са погълнати съставите на тежката телесна повреда и убийството).леконаказуем, привилегирован случай спрямо тези престъ-пления (по ал. 1 и ал. 2) е даден в ал. 4 на чл.252, където се предвижда лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието е извършено по непредпазливост. По отношение на вината единствените изисквания на Директива 2008/99/ЕО са посочените деяния да са съставомерни, когато са извършени умишлено или при груба небрежносност. Нашият кодекс обхваща случаите, както на пряк и евентуален умисъл, така и на два вида непредпазли-вост, като не прави разлика в наказанието при самонадеяност и небрежност.

2. Замърсяване на морски води с петролни продукти или деривати (чл.352а НК)

Чл.352а от Наказателния кодекс е изменена с оглед неговото синхронизиране с Директива 2009/123/ЕО, където е записано, че държавите-членки гарантират, че изхвърлянето на замърся-ващи вещества от корабите, включително маловажните случаи на такова изхвърляне, в което и да било от пространствата, посочени в член 3, параграф 17, се счита за престъпление, ако е извършено умишлено, самонадеяно или при груба небреж-ност. Наказателна се отговорност не се търси при маловажни случаи, когато извършеното деяния не причинява влошаване на качеството на водата. Текстът на ал. 1, чл. 252а е запазен, единствено е актуализира-но наказанието – лишаване от свобода от една година и глоба от десет до петдесет хиляди лева. Субект е всяко наказателно отговорно лице. Изпълнителното деяние на престъплението се състои в замърсяване или допускане да се замърсят води (териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което уча-ствува Република България) с петролни продукти или дерива-ти. когато деянието е извършено от капитан на кораб, съдът постановява и лишаване от право да се упражнява тази профе-сия/ дейност. Прави впечатление, че Директива 2009/123/ЕО не говори само за петролни продукти, а изобщо за замърсяващи вещества. Затова и законодателят с последните промени е добавил ал. 2, която гласи, че се налага същото наказание на онзи, който замърси или допусне да се замърсят водите по ал. 1 с вредни течни вещества в наливно състояние, опреде-лени в международно съглашение, в което участва Република България. Формата на вината на тези две престъпления (по ал.


1 и ал. 2 ал. 252а) е умисъл. Ал. 4 предвижда, че ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до петнадесет хиляди лева.

3. Управление на отпадъци, опасни отпадъци

и опасни вещества не по установения ред Текстовете на чл. 353б и чл. 353в са нови. Целта им е да бъдат адекватно и справедливо наказани всички визирани престъ-пления в чл. 3 точка б) на Директива 2008/99/ЕО - събирането, транспортирането, възстановяването или обезвреждането на отпадъци, включително надзора над тези операции, както и последваща поддръжка на съоръжения за обезвреждане на отпадъци, включително действията, предприети като търговец или като посредник (управление на отпадъци), които причи-няват или могат да причинят смърт или сериозни увреждания на което и да е лице или значителни вреди на качеството на въздуха, качеството на почвата или качеството на водата, или на животните или растенията. Първото престъпление е управлението на отпадъци не по установения ред (чл. 353б). Субект отново е всяко наказател-но отговорно лице. Изпълнителното деяние е управление на отпадъци не по установения ред и създаване на опасност било то за живота или здравето на другиго било за причиняване на немаловажни вреди за околната среда. Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат е създаване на опасност за живота или здравето на другиго или за причиняване на немаловажни вреди за околната среда. Формата и видът на вината са умисълът – възможен е както пряк, така и евентуален умисъл. Предвиденото наказание е ли-шаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева. квалифицирани случаи на разглежданото престъпление са налице съгласно ал. 2на чл. 353б. Те са идентични и пред-виждат същите наказания, както квалифицираните случаи на престъплението общоопасно замърсяване на водата, въздуха и почвата по чл. 352, ал 2 Нк. В ал.3 изпълнителното деяние е нарушение или неизпълнение на задълженията си за осигуряване на изправността и правил-ното функциониране на инсталация или съоръжение за обез-вреждане или оползотворяване на отпадъци. Престъплението е резултатно, необходимо е да е причинена смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица, или да е причинена немаловажна вреда на околната среда. леконаказуеми са случаите, когато деяние част от състава на това престъпление или квалифицираните му случаи бива извършено не умишлено, а по непредпазливост. Тогава имаме по лека санкция - лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до петнадесет хиляди лева.

4. Следващото престъпление наподобява много предходното

Разликата е в предмета на престъплението опасни отпадъци и, че изпълнителното деяние тук се изчерпва с управлението им не по установения ред. (чл. 353в, ал.1). квалифицирани случи са дадени с оглед на престъпния резултат: - ал. 2: предвижда слуаите на създаване на опасност за живота или здравето на другиго или за причиняване на немаловажни вреди за околната среда, а - ал. 3: причиняване на смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица или немаловажни вреди за околната среда. Следва да се има предвид, че както управлението на отпадъци, така и управлението на опасни отпадъци са дейности, за чието извършване е необходим лиценз. С оглед на това законодате-лят да симулира този процес на лицензиране той предвижда в ал.4 намалена отговорност за длъжностно лице, което наруши или не изпълни задълженията си по управление на опасни отпадъци. Наказанието е лишаване от свобода до три години, в сравнение с общия случай където е лишаване от свобода до пет години и глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.Отново имаме леконаказуеми случаи при същата предпостав-ка както в разпоредбата на чл. 353б – деянието да е извършено по непредпазливост.

5. Пренасяне на отпадъци през граница в нарушение на установения ред (чл. 353г НК) Разпоредбата на чл. 353г е създадена с оглед хармонизирането на законодателството ни с текста на чл. 3, т. в) от Директива 2008/99/ ЕО и задължението да бъде приравнено на престъ-пление - превозът на отпадъци, когато тази дейност попада в обхвата на член 2, параграф 35 от Регламент (ЕО) № 1013/20068 и се предприема спрямо количества, които не са незначи-телни, независимо дали се извършва с един или с няколко превоза, които изглеждат свързани. Субект по нашето зако-нодателство е всяко наказателно отговорно лице. Предмет са отпадъците. Изпълнителното деяние – техния пренос през границата на страната в нарушение на установения ред. За ма-ловажните случаи не е предвидена наказателна отговорност, която иначе е лишаване от свобода до четири години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева. Директива 200899/ЕО, чл. 3, буква д) производството, обра-ботката, боравенето, употребата, държането, съхранението, транспортирането, вносът, износът или обезвреждането на ядрени материали или други опасни радиоактивни вещества, които причиняват или могат да причинят смърт или сериозни увреждания на което и да е лице или значителни вреди на качеството на въздуха, качеството на почвата или качеството на водата, или на животните или растенията; Ал. 2 на чл. 353 г променя предмета. Не говорим за отпадъци,

БЪЛГАРИЯ


закон

а за опасни отпадъци, токсични химически вещества, биоло-гически агенти, токсини и радиоактивни вещества. Изпълни-телното деяние отново е пренасянето им през граница, но тук в нарушение на международни договори, по които Република България е страна. От субективна страна, вината е умисъл във двете и форми. При извършване на деянието наказанието е редуцирано.

6. Съхранява не по установения ред на опасни

вещества или смеси (чл. 353д НК)

Чл. 3, буква г) от Директива 2008/99/ЕО налага на държавите членки на ЕС да обявят за престъпления експлоатацията на инсталация, в която се провежда опасна дейност или в която се съхраняват или употребяват опасни вещества или препа-рати и, която причинява или може да причини извън инста-лацията смърт или сериозни увреждания на което и да е лице или значителни вреди на качеството на въздуха, качеството на почвата или качеството на водата, или на животните или расте-нията. В отговорнашият законодател приема чл. 353д, където е предвиден основниятсъстав (ал.1) на престъплението. Субект отново е всяко наказателноотговотно лице. Изпълнителното деяние се състои в съхраняване не по установения ред на опасни вещества или смеси и с това създаване на опасност за живота или здравето на другиго или за причиняване на нема-ловажни вреди за околната среда. Престъплението е резултат-но. Формата на вината умисъл и непредпазливост. В ал. 2 предметът е променен. Става дума за предприятие или инсталация, за чието функциониране се използват опасни вещества или смеси. Изпълнителното деяние е под формата на пускане или нареждане да се пусне подобно предприятие, като е необходимо в следствие на деянието да са настъпили об-щественоопасни последици – създаване на опасност за живота или здравето на другиго или за причиняване на немаловажни вреди за околната среда. Предвиденото наказание е лишава-не от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Същото се налага и в случаите ал.3 на чл. 353д Нк - който не по установения ред пусне или нареди да се пусне в експлоатация предприятие или инсталация, чието функциониране може да създаде опасност за живота или здра-вето на другиго или за причиняване на немаловажни вреди на околната среда.Във случаите по ал.2 и ал. 3 формата на вината е умисъл, а при извършване на деянията по непредпазливост се предвиждат редуцирани санкции. 7. Действия не по установения ред с вещества,

които нарушават озоновия слой (чл. 353е Нк)

Чл. 353е от Нк почти дословно възпроизвежда текста на чл.3, буква и) от Директива 2008/99/ЕО, която определя като престъпление производството, вносът, износът, пускането на пазара или употребата на озоноразрушаващи вещества. Субект

по нашето законодателство е всяко наказателно отговорно лице. Предмет са вещества, които нарушават озоновия слой. Изпълнителното деяние е действие – производство, употреба, разпространяване, внасяне или изнасяне през границата на та-кива вещества. Наказанието е лишаване от свобода до четири години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. Отново по-леко-наказуеми са случаите, при които деянието е извършено по непредпазливост - лишаване от свобода до една година или пробация. Престъплението не е резултатно, а формално. Две много кратки и ясни разпоредби са тези на чл. 353ж и чл. 353з от Нк. Субекти и по двете престъпления са всички нака-зателно отговорни лица. И двете са формални. Предмет по чл. 353ж водовземно съоръжение или съоръжение за използване на повърхностни или подземни води. Изпълнителното деяние е изграждане на такова съоръжение в нарушение на закона. Предмет по чл. 353з е минералната вода. който в нарушение на закон използва минерална вода за стопанска дейност, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до пет хиляди лева.

8. Унищожаване, повреждане, придобиване, държане

или отчуждаване на екземпляр от защитен вид

Чл. 278г и 278д, отговаря на изискването поставено в чл. 3, букви е) и ж) на Директива 2008/99/ЕО да бъде обявено от националното ни законодателство за престъпления е) убива-нето, унищожаването, притежанието или придобиването на екземпляри от защитени видове от дивата флора или фауна, освен в случаите, когато с деянието се засягат незначителни количества от такива видове и то оказва незначително въз-действие върху статуса на опазване на видовете; ж) търговия с екземпляри от защитени видове от дивата флора или фауна или техни части или продукти, освен в случаите, когато с дея-нието се засягат незначителни количества от тези видове и то оказва незначително въздействие върху статуса на опазване на такива видове. Субект на престъплението по чл.278г, ал. 1 Нк, както в почти всички от разгледаните до сега случаи, е всяко наказателно отговорно лице. Предмет е екземпляр от защитен вид от дивата флора или фауна. Изпълнителното деяние е незаконно унищожаване, повреждане, придобиване, държане или от-чуждаване на такъв екземпляр. Престъплението е формално.Форма на вината е умисъл – пряк и евентуален. Деянието не трябва да съставлява маловажен случай, иначе няма да имаме престъпление. Следващото престъпление по ал. 2 е търговия с такива екзем-пляри или с техни части или продукти. Отново престъплението е формално. Деянието не трябва да съставлява маловажен случай. когато деянието и при двете престъпления е извърше-но по непредпазливост, наказанието е редуцирано. Предмет на престъплението по чл. 278д е екземпляр от евро-пейски или световно застрашени диви гръбначни животни или


екземпляр от вид по приложение № 3 към Закона за биологич-ното разнообразие, означен със знак (*).Тук очевидно имаме бланкетна диспозиция, за уточняване съ-държанието на престъплението и по специално на предмета в слуая, се препраща към норма в друг нормативен акт - Закона за биологичното разнообразие. Изпълнителното деяние е про-тивозаконно унищожаване, повреждане, държане, придобива-не или отчуждаване на подобен екземпляр.

Отговорност на юридическите лица И двете директиви - Директива 2008/99/ЕО от 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право и Ди-ректива 2009/123/ЕО за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения, очертавайки границите на престъпленията срещу околната среда, говорят не само за наказателна отговорност на физическите лица, но и за наказване на юридическите лица. Директивите предвиждат, че държавите членки гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подвеждани под отговор-ност за престъпленията описани в тях, когато тези престъпле-ния са извършени в тяхна полза от лице на ръководна позиция в рамките на юридическото лице, действащо индивидуално или като част от орган на юридическо лице, въз основа на: а) мандат за представляване на юридическото лице, б) правомощие за взимане на решения от името на юридиче-ското лице; или в) правомощие за упражняване на контрол в рамките на юридическото лице. Държавите-членки гарантират също така, че юридическо лице може да бъде подвеждано под отговорност в случаите, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено по-горе, е направила възможно извършването на престъпление, (...) в полза на юридическото лице от лице на негово подчине-ние. Отговорността на юридически лица (...) не изключва нака-зателно преследване на физически лица, които са извършите-ли, подбудители или съучастници в престъпленията (...). Деликтоспособността на юридическите лица обхваща отговор-ността за престъпления, за административни правонарушения и за граждански деликти. Познатата като колективна, корпоративна наказателна отго-ворност или наказателна отговорност на юридическите лица, не е позната на нашата доктрина. Въпреки това идеята за нака-зателната отговорност на юридическите лица се възприема от все повече страни с развити правни системи. Една от най- ва-жните причини за това е разрастването и интернационализи-рането на международните предприятия и организации, така и на престъпността и използването на юридическите лица като инструмент за осъществяването на престъпления (било екологични или други).Приема се, че дейността на юридическите лица се осъщест-вява не пряко от тях, а от хората, назначени в ръководните

им органи, и от лицата, работещи за юридическото лице като непосредствени изпълнители. Престъпното поведение на тези лица се вменява като престъпно поведение на юридическото лице. В световен мащаб съществуват две разрешения относно кръга на лицата, чиято дейност може да ангажира юридическото лице респективно основанието за неговата отговорност. Първото разрешение, възприето във Франция, е че само престъпните действия на служителите от ръководните органи могат да ангажират отговорността на юридическото лице. В този случай юридическото лице отговаря за своята собствена дейност, осъществена от ръководните служители. Според второто разрешение (Холандия) поведението на всеки слу-жител или работник на юридическото лице може да ангажира отговорността му, стига да е в рамките на дейността на самото юридическо лице. В този случай отговорността на юридическо-то лице е производна. В България правото засега изключва възможността юридиче-ските лица да носят наказателна отговорност, основавайки се на идеята, че наказателна отговорност може да бъде търсена само за лични действия. Във връзка с изискването на актовете на Европейския съюз да се предвиди отговорност и за юридическите лица, кога-то съответно поведение е извършено от физическите лица, които са овластени да ги представляват и управляват в сила от 27.05.2011г. влезе в сила изменение на чл. 83а, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.Според тази разпоредба на Юл, което се е обогатило или би се обогатило от едно от престъпленията, разгледани по-горе в настоящата разработка (екологични престъпления) се налага имуществена санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена, а когато облагата няма имуществен характер или размерът й не може да се установи, санкцията е от 5000 до 100 000 лв. Необходимо е тези престъпления да са извършени от: - лице, овластено да формира волята на юридическото лице; - лице, представляващо юридическото лице; - лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридиче-ското лице; - работник или служител, на който юридическото лице е възло-жило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа. Имуществената санкция на Юл се налага независимо от осъ-ществяването на наказателната отговорност на извършителя на престъпното деяние. Облагата или нейната равностойност се отнема в полза на държавата, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане по реда на Наказателния кодекс. На държавата, държавните органи и органите на мест-ното самоуправление, както и на международните организа-ции не се налага имуществена санкция. Източник: Law Journal of NBU (със съкращения)

БЪЛГАРИЯ


обществено здраве

ОЦЕНКА НА ЗДРАВНИЯ РИСК ЗА ДЕЦАТА

Стефка Шпангенберг, Валентин Пръвчев, Мирчо Вуков, Национален център по опазване на общественото здраве, Национален център по здравна информация

от ДМСГД, гр. Златица, във връзка със замърсяването на атмосферния въздух в промишления район Пирдоп - Златица

Ранното детство е рисковият период за сенсибилизиране на организма, поради недостатъчното развитие на естествени защитни механизми. Редица автори установяват, че през този период атмосферното замърсяване с химични вещества пре-дизвиква молекулярни и генотоксични увреждания, които от своя страна лежат в основата на алергичните заболявания. За повишената чувствителност на детския организъм от значение са и някои социално – битови фактори. Въз основа на данни от Единната национална система за наблюдение и информация за замърсяването на околната среда, са определени следните атмосферни замърсители с приоритетно значение: прах, серен двуокис, оловни аерозоли, сероводород и азотен двуокис. Резултатите от редица проучва-ния показват, че в някои области на страната има влошаване на качеството на атмосферния въздух и е установено наблагопри-ятно въздействие върху здравето на населението. Особено чувствителни към неблагоприятното въздействие на атмосферното замърсяване са децата. Освен специфичното въздействие, замърсяването води и до неспецифично отраже-ние върху растежа и развитието на детския организъм. Атмосферното замърсяване рядко предизвиква остри за-болявания. В повечето случаи въздействието е бавно, като благоприятства възникването и хронифицирането на заболя-ванията и преди всичко тези на дихателната система – инфек-ции на горните дихателни пътища и бронхиален обструктивен синдром. Някои автори установяват, че децата са около 6 пъти по-чувствителни от възрастните.Според най-нови данни около 40% от населението на нашата планета страдат от алергични заболявания, от които – 10-15% от популацията – от бронхиална астма. Ето защо профилакти-ката на бронхиалната астма и алергиите става едно от приори-тетните направления на здравеопазването на страните от ЕС и света. Изследванията, проведени през последните няколко

години, показват, че за широкото разпространение на алергии-те от значение са както генетичното предразположение, така и въздействието на околната среда, в това число и експозицията на битовите алергени. Не случайно, в последните години, се дискутира въпросът за изграждане на „хипоалергични” поме-щения в детските градини, с оглед намаляване на честотата и тежестта на алергичните заболявания сред детското населе-ние. Ето защо особено актуални са изследванията, изясняващи причините, които водят до увеличаване честотата на алергич-ните заболявания, в това число на бронхиалната астма при деца от най-ранна детска възраст.Редица изследвания сочат, че качеството на въздуха в затворе-ни помещения е от съществено значение за нивото на заболе-ваемостта, особено при най-малките деца. Особено внимание се отделя на биологичните замърсители като бактерии, вируси, плесени, животински косми, домашни изпарения, паразити и други, които предизвикват специфична симптоматика: кихане, кашляне, зачервяване и/или сълзене

Децата са най-ранимата популационна група. Доказано е, че рискът за възникване на свързана с атмосферното замърсявне патология в детството е от два до четири пъти по-голям от този при възрастните. Причината е в анатомичната и функционалната незря-лост на дихателната система в тази възраст, несъвър-шената обща и местна защита и повишената чувстви-телност към токсични нокси. Освен това, малките деца са особено уязвими на влиянието на атмосферните замърсители поради по-учестеното дишане и повише-ната белодробна вентилация, вследствие на което те вдишват по-високи концентрации при еднаква експо-зиция с възрастните.


на очите, учестено дишане, виене на свят, летаргия, повишена температура и др. Особено предразположени са деца с алер-гии, заболявания на горните дихателни пътища и белодробни заболявания. Анкетно проучване, проведено във Воронеж, показва, че 80-90% от времето децата прекарват в затворени помещения, като 20% са с алергични оплаквания, а 7% от тях асоциират заболяването си с контаминацията на жилищната среда. Резултатите от редица изследвания показват, че пренаталната и в периода на ранното детство експозиция на CO, NO2, CO3 и прахови частици – PM10 и др., има негативен ефект върху диха-телната функция при деца, болни от астма, диагностицирана преди 2-рата година. становена е висока корелационна зависимост – 0,717 (99%), между заболяванията от бронхит, емфизем, обструктивни бе-лодробни заболявания и концентрацията на РМ10 във въздуха. Доказана е връзка между неонаталната респираторна смърт-ност и високи експозоционни нива на замърсяване на въздуха в околната среда по време на бременността.Изследванията на биологичните механизми, свързани с интра-утеринната хипотрофия и изоставането във феталния растеж показват, че експозицията на SO2 на майката през бремен-ността, предизвиква морфологични промени и функционални нарушения в плацентата. На фона на плацентарната дисфункция се проявява хемато-логичният ефект на атмосферните замърсители, свързани с възпалителни промени, водещи до повишаване коагулацията на кръвта, което предизвиква намалена плацентарна перфузия и намален приток на кислород в плацентата.Именно хипоксията обяснява рестрикцията във феталното раз-витие и LBw, свързани с повишен риск за синдрома на внезап-ната детска смърт през първата година от живота; забавеното развитие и намалението на функционалните възможности на белия дроб; по-чести и тежки респираторни инфекции в кър-маческата и ранната детска възраст; заболяванията от астма; повишено артериално налягане; диабет; както и проблеми в обучението и поведението на децата през по-късните периоди на детството и юношеството.Работната хипотеза на проучването се основава на предпо-ложението, че продължителното въздействие на рисковите фактори, следствие замърсяването на околната среда, макар и при относително променяща се експозиция, в сравнение с минали години, оказват негативно влияние (специфично и/или неспецифично) върху здравното състояние на децата от еколо-гично застрашените райони.

Целта на настоящето проучване

е да се направи оценка на здравия риск за децата от ДМСГД – гр. Златица във връзка със замърсяването на атмосферния въздух в промишления район Пирдоп – Златица.

Задачи на проучването

• Провеждане на скринингово проучване на респиратор-ния статус и моментната болестност на децата от ДМСГД в гр. Златица.

• Здравна оценка на ДМСГД – гр. Златица.3. Оценка на атмосферното замърсяване от основните емисии на замърсителите на атмосферния въздух в гр. Златица.

• Анализ на демографските показатели – раждаемост, детска смъртност от 0 – 1 г.; детска смъртност от 1 – 18 г.; смъртност по причини от 1 – 18 г., заболяемост от 1 – 18 г.

• Ояценка на риска за здравето на изследваните деца.

Постановка и използвани методики

Проучването е проведено през месеците октомври/ноември 2008 г. Обект на изследването са 58 деца от ДМСГД – гр. Злати-ца. Скрининговото проучване включва:Анкетно проучване с анамнестичен въпросник за установя-ване на респираторния статус и въпросник ATS – DLD – 78 – C (детска компонента) на American thoracic Society, адаптиран и валидиран от А. Манолова и кол. (2004), съдържащ въпроси за:

• респираторни и иритативни симптоми през последната годи-на, извън епизодите на остри инфекции на горните дихателни пътища;

• брой остри инфекции на горните дихателни пътища, пневмо-нии, бронхиолит или друго бронхо – белодробно заболяване през последната година;

• диагностицирани от лекар хронични заболявания: сину-зит, бронхит, бронхит с обструктивен синдром, пневмония, алергии, тонзилит, сенна хрема – обостряния през последната година, болничен престой;

• фамилна предиспозиция (астма, алергии) – в случаи, че има данни;

• среда на обитаване (горива за отопление и готвене, подови покрития, наличие на влага и мухъл в жилището), домашни животни.Насочен клиничен преглед, извършен от педиатър или педи-атрични екипи, в зависимост от броя изследвания, съгласно изискванията на Наредба №: 39 на МЗ за профилактичните прегледи и диспансеризацията (ДВ. №: 106/2004г.).При наличие на показания, по преценка на педиатъра, са про-ведени допълнителни диагностични изследвания за уточнява-не на диагнозата.За оценка на атмосферното замърсяване в гр. Златица са из-ползвани данните от функциониращите стационарни пунктове за системно наблюдение и контрол на атмосферното замърся-ване.Данните са обработени статистически и за всеки показател и пункт са изчислени интегралните стойности за годишна експо-зиция на населението за 2007, 2008 г.

БЪЛГАРИЯ



Анализът на данните от проведените системни наблюдения за качеството на атмосферния въздух в гр. Златица е направен въз основа на действащата у нас нормативна база – Наредба №: 9/1999 г.За анализа на демографските показатели – раждаемост, детска смъртност от 0 – 1 г.; детска смъртност от 1 – 18 г.; смъртност по причини от 1 – 18 г.; заболяемост от 1 – 18 г., са ползвани данните от РЦЗ гр. Златица.

Статистически методи

• вариационен анализ на количествени променливи;

• честотен анализ на качествени променливи (абсолютни чес-тоти и относителни честоти в проценти). Чрез метода хи – ква-драт е оценявана връзката между качествените променливи;

• изчисляване на prevalence ratio и odds ratio.Използван е точен критерии на Фишер, както и модел за съот-ношение на шансовете (OR) като функция на местоживеенето (от две екологично застрашени селища).Получените данни са обработени със SPSS за windows 11.0.1.При всички данни е използвано ниво на значимост Р<0.05.Характеристика на извадката – изследваните групи деца от контролното селище, гр. Гълъбово и гр. Златица, са сравнител-но равномерно разпределени по пол и възраст.

Резултати и обсъждане

В дома са създадени необходимите условия за нормално физическо и психическо развитие на децата, при спазване на подходящ дневен режим, съобразен с възрастовите особено-сти и здравния статус на децата в групите и хранене, отговаря-що на физиологичните норми за съответната възрастова група. Осигурен е достатъчен персонал, който обгрижва децата, както и медицинско обслужване, имунизации, при спазване на изискванията на имунизационния календар и профилактични прегледи.Сградата на дома е твърде голяма, предвид броя на отглеж-даните деца. Големият брой помещения, някои от които неизползваеми, вероятно създава известни неудобства както за стопанисването им, така и за подържането на текущата хигиена.Една част от помещенията, в отделни крила на сградата, се нуждаят от ремонт, поради наличието на течове и мухъл. Впечатляващ е и фактът, че един от етажите на сградата е неиз-ползваем.Текущата хигиена в основните помещения на дома е добра, провежда се ежедневното почистване и дезинфекция с раз-решени препарати, в съответствие с изискванията на Наредба №: 44 от 2004 г. за условията и реда за пускане на пазара на биоцидни препарати / ДВ, бр. 113 от 2004 г.Основните емисии на замърсяване на атмосферния въздух

в градовете Златица и Пирдоп са от промишлеността /цвет-на металургия/, емисии от изгаряне на твърдо гориво /ТЕЦ, временни отоплителни централи, местни битови източници и автотранспорта.Резултатите от предходно наше изследване, „Проучване на здравното състояние на деца от детските градини в екологич-но застрашени райони” (1997 г.), показва, че мощен източник на замърсяване на атмосферния въздух в района е Медно – до-бивен комбинат (МДк) „Г. Дамянов”, който изхвърля в атмосфе-рата серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, аерозоли на сярната киселина, тежки метали и прах.През 1997 г. в гр. Златица са изградени 2 пункта за визуализи-ран в реално време мониторинг на въздуха, които са част от Националната автоматизирана система за екологичен мони-торинг (НАСЕМ). Измерените стойности за концентрации на серен диоксид във въздуха, много по-често, отколкото тези в гр. Пирдоп, надвишават пределнодопустимите норми (ПДН). Причина за това е преобладаващата североизточна посока на вятъра, в резултат на което емисиите от промишленото предприятие „кумерио Мед” АД се отнасят в посока гр. Златица и с. Църквище.Основен проблем за града е ясно изразената тенденция на увеличаване на концентрациите на серен диоксид във въздуха, като отчетените средноденонощни и максимални стойности надвишават многократно ПДН, особено през зимните месеци на годината. Тази неблагоприятна тенденция се подсилва и от факта, че за битовото и промишленото отопление в района се използват въглища и мазут с високо съдържание на сяра. Допълнително утежняващ фактор са температурните инвер-сии, характерни за зимния сезон в Златишко – Пирдопската котловина.Серният диоксид е основен замърсител на атмосферния въздух в района на гр. Златица, съгласно предоставената ни информация от РИОкОЗ – Софийска област, на базата на факс сигнали за превишение на праговата стойност за среднодено-нощната норма за съдържание на серен диоксид от предприя-тието „кумерио Мед” АД.Редица проведени изследвания показват, че един от най-съ-ществените източници на серни емисии в атмосферата се оказ-ват ТЕЦ – овете, работещи на твърдо гориво. При изгарянето – в зависимост от състава на ползваното гориво, се отделят 2,5% - 6,0% сяра и съединенията й и до 30% - 50% пепел. Инте-ресен е фактът, че с преминаване на централите на течно гори-во, количеството пепел значително намалява, но количеството на отделения в атмосферата серен диоксид не се променя чувствително, тъй като мазутът съдържа над 4,5% сяра.Особено неблагоприятно е обстоятелството, че серните емисии най-често се съпровождат от прахови екструзии, което потенцира тяхното вредно въздействие върху организмите и околната среда, както и сумарния ефект от вредното въздейст-вие от смесени емисии на серен диоксид и азот, серен диоксид и сероводород, серен диоксид и някои силни минерални кисе-


лини, други токсични агенти като: етилен, пропилен, бутилен, формалдехид и др.

От предоставената ни информация става ясно, че основен замърсител на въздуха в гр. Златица е серният диоксид, чиито концентрации във въздуха периодич-но достигат стойности, превишаващи не само ПДК, но и алармените прагове. Това е сериозен екологичен проблем, с риск за здравето на населението.

Серният диоксид попада в организма основно чрез вдишване. В зависимост от концентрацията му в атмосферния въздух се отчита до 90% абсорбация от човешкия организъм. Резултати-те от редица проучвания сочат, че дори в сравнително него-леми концентрации (20 – 30 μг / м³) дразни очните лигавици и тези на дихателните пътища). Олфакторният прагов минимум съставлява около 3 – 6 μг / м³ (Arts et al. 2005).Не без значение е и фактът, че до 2000 г. нормата за съдържа-ние на SO2 в атмосферния въздух е била по-висока /ПДк 500 μg/ m³ / и не е имало законово изискване за незабавно уведо-мяване на обществеността.Препоръчителните норми за SO2 са: за 24-h експозиция – 125 μg/m³ / 0,044 ррm/; средногодишна – 50 μg/m³, както и допуст-ми концентрации – до 500 μg / m³/ 0,175 ррm/- за не повече от 10 минути /Air quality guidelines for Europe, 1987/.Данните за здравния риск при краткотрайна остра експозиция (по-малко от 24 часа) се базират предимно на контролирани експериментални проучвания в камера. Ефектът от експозици-ята настъпва много бързо – в първите 10 минути след началото на инхалаторното въздействие. Наблюдаваните промени са свързани с намаление на обема на форсирано издишване в 1–ва секунда (FEv1) и други показатели на външното дишане, симптоми като задух, хъркане и свиркане в гърдите. Тези про-мени се задълбочават при физическо натоварване и свързано-то с него увеличение на обема вдишан въздух, с който постъп-ват и по-големи количества SO2. (ATSDR, 1998).Дълготрaйната експозиция, изразена като средногодишна, при нива равни или по-ниски от средногодишен LOAEL на серния диоксид от 100 μg/m³ (0.035 ррm) и съчетано въздействие на прахови частици, води до рязко намаление на фагоцитарната активност, а оттам и на неспецифичната резистентност на ор-ганизма към интеркурентни заболявания. При лонгитудинална експозиция и някои съпътстващи фактори, аналогичните про-мени в организма могат да доведат до развитие на алергични реакции и астма. (Linn wS et all., 1987/; Yu et al. 2007).От предоставените ни данни се вижда, че средногодишните нива на серния диоксид през наблюдавания период са от стой-ности около регламентираната средноденонощна пределно допустима концентрация за нашата страна /125 μg/m³/, /препо-

ръчителната от СЗО средногодишна концентрация / 50 μg/m³/ и такива, в които са регистрирани значителни превишения на праговата стойност на средноденонощна и максималнодопус-тима концентрация.От значение е и обстоятелството, че наличието на емисионни концентрации над пределните стойности (ПС) е свързано и с неорганизирани емисии през халето на металургичното произ-водство, както и на температурна инверсия в котловината, която способства за понижена миграция на замърсения въздух във височина през нощните часове. Наличието обаче на епи-зоди с превишаване на максимално еднократната допустима концентрация / 350 μg/m³ / представлява значителен здравен риск за по-чувствителния детски контингент и за лицата с хро-нични заболявания, включително и с бронхиална астма.На Фиг. 1 са представени данните за максималните измерени стойности на SO2 в пункта, който се намира в непосредствена близост до ДМСГД в гр. Златица.Резултатите от проучването показват, че серният диоксид е основен замърсител на въздуха в гр. Златица, за което говорят измерените превишения в праговата стойност на средночасо-вата, средноденонощната норма, както и максимално измере-ните нива на съдържание на SO2 в атмосферния въздух. Не без значение е и обстоятелството, че в отделни дни, обикновено през зимния сезон на годината, са измерени концентрации на SO2 над алармените нива.

Измерените нива на So2 в района на гр. Златица са значително по-високи от отчетените превишения на праговата стойност за нивата на So2 от 350 μg/m³ през летните месеци /юни – август/ в общините / Гълъбово, Димитровград, Раднево, Стара Загора и Бургас/, в които са разположение и най-големите източници на емисии на този замърсител, както и от тези, измерени в пункта в гр. Пирдоп. Масираното замърсяване със серен диоксид, аерозо-ли на сярната киселина, прах в течение на десетиле-тия, неблагоприятните атмосферни условия, честите мъгли, измерените надпрагови средноденонощни, среднодневни концентрации, както и наличието на епизоди с превишаване на максимално – еднократната допустима концентрация / 350 μg/m³/ и алармени-те нива на So2 ни дават основание да заключим, че замърсяването на въздуха в региона на гр. Златица със So2 представлява значителен здравен риск за по-чувствителния детски контингент и за деца с хронични дихателни заболявания, вкл. и с бронхиална астма.

За оценка на риска за здравето на децата от ДМСГ – гр. Златица са обхванати 40 деца (от общо 58), на които здравословното състояние, по данни на скрининговото проучване, проведено от педиатрите на дома, е сравнително добро и те формират

БЪЛГАРИЯ



Фиг. 1. Максимално измерени

стойности на SO2 /в μg/m³/,

в пункт „ДМД,”- гр. Златица,

„Общежитие” и Болница –

гр. Пирдоп

Таблица 1. Регистрирани заболя-

вания на децата от ДМСГД - гр.

Златица за периода 2005 - 2008 г.

Таблица 2

Таблица 3


за периода 2007 – 2008 г. в Пирдоп – Златица, установихме, че отношението на шансовете (оценка на относителния риск) от заболяване на дихателната система на децата от Пирдоп – Златица е около 680 пъти по-висока от това на децата от Гъ-лъбово – град с най-висока степен на замърсяване на въздуха от област Стара Загора.На Таблица 2 и Таблица 3 са представени регистрираните ре-спираторни заболявания на посочените населени места.Тази оценка на относителния риск е изключително голяма и е несравнима с подобни оценки от различни литературни източници.

В заключение считаме, че рискът за здравето на децата от ДМСГД – гр. Златица е изключително висок, предвид продължаващото замърсяване на атмосферния въздух в града. За това свидетелстват измерените високи концентрации на основния за-мърсител на въздуха – серния диоксид – продукт от дейността на „Кумерио Мед” АД – най-голямото про-мишлено предприятие в гр. Златица, още повече, че измерените концентрации са най-високи в пункта, намиращ се в непосредствена близост до дома. В случая става дума за това, че не е спазено едно от най-важните здравни изисквания при разкриване на детското заведение, а именно, че е недопусти-мо да бъде в близост до източници, замърсяващи околната среда.

Източник: Българско списание за обществено здраве(със съкращение)

групата на децата, считани за практически здрави, с нормално психическо и физическо развитие по време на проучването. При 18 деца (31%) са установени тежки хронични и вродени аномалии, поради което те не са включени в изследването.На Табл. 1 са представени регистрираните заболявания на децата от ДМСГД – гр. Златица за периода 2005 – 2008 година.От представените данни става ясно, че както общата, така и респираторната заболеваемост на децата е висока. Това важи особено за 2007 г. Имайки предвид броя на децата и броя на регистрираните заболявания, установихме, че три е максимал-ният среден брой заболявания на едно дете за разглеждания период от време. Според редица педиатри, деца с 3 – 4 заболя-вания годишно се считат за често боледуващи.На тази основа изчислихме какъв би бил теоретичният брой заболявания на децата за разглеждания период както по отно-шение на общата, така и на респираторната заболяемост.Резултатите сочат, че броят на заболяванията през 2007 г. (91,1%) е статистически значимо по-голям от този през 2008 г. (60,8%) при (Р<0,0001), което е в синхрон с честотата на дните с високи концентрации през разглежданите две години.До това заключение стигаме и при сравнение на получените резултати от проучването в гр. Златица с тези от проучването на здравния риск при децата от градовете – Ст. Загора, Задне-во, казанлък, Гурково и Гълъбово. В този случай е използван моделът за съотношение на шансо-вете като функция на респираторната заболяемост на децата от гр. Златица, в сравнение с тези от друг замърсен район на страната – гр. Гълъбово. Получените данни показват, че в Гълъ-бово са регистрирани 20 заболявания на дихателната система, а общият брой на децата е 1129. Имайки предвид регистрира-ните заболявания и теоретичния брой заболявания, изчислен

След този доклад вероятно органите ще вземат решение за преместване на детския дом. А къде да се преместят жителите на Златица и Пирдоп?

Средногорски БАГРИ

БЪЛГАРИЯ


местни общности

СОЦИАЛНА И ЕКОЛОГИЧНА ОТГОВОРНОСТ

Галина Иванова, зам.-председател на Граждански комитет - Челопеч

при добив и преработка на подземни богатства

Минната промишленост и особено добивът на метали са изключително рискова сфера на икономиката - за околната среда, за градската среда и за общественото здраве. Тя се характеризира с непредвидимост на природната среда, силна уязвимост поради екологичните проблеми, които създава и сложните социални взаимоотношения. Това предполага дър-жавата да има ясно формулирана политика за експлоатирането на подземните богатства, за да се осигури не само икономиче-ски просперитет, но и траен социален ефект.Икономическата, социалната и екологичната отговорност са ясно регламентирани в български нормативни актове и европейски документи за чистотата на въздуха, околната среда, водите, почвите, здравето, а именно: Закон за чистотата на атмосферния въздух, Закон за почвите, Закон за защита на лечебните растения, Закон за управление на отпадъците, Закон за опазване на околната среда, Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, Закон за защитени територии, Закон за здравето на населението, Закон за устройството на територията, Закон за местното самоупра-вление и местната администрация, Европейската директива за опазване на биоразнообразието „НАТУРА 2000” и др. Съгласно тях състоянието на околната среда в населените места се оп-ределя от качеството на компонентите поотделно и в тяхната съвкупност (въздух, води, почви, шум, отпадъци и др.). липсата на социална отговорност на активната промишлена дейност в съчетание с променените социални условия не рядко пораждат необходимост от изселване на жителите на района, подлежащ на разработване. Настъпват промени в ин-фраструктурата на населените места. Пораждат се конфликти във връзка с нарушаването на жилищната инфраструктура, на земите, които активно се използват за целите на земеделието и/или горското стопанство, или съдържат значими паметници на културното и историческо наследство и/или зони за рекре-ация. По отношение на селищните системи и тяхната инфраструкту-ра се пораждат конфликти с местното население във връз-ка с възстановяване на първоначалния тип на ползване на

земите след рекултивацията, което не винаги е съвместимо с качествените им показатели, с дълготрайната устойчивост на съоръжението и мястото, както и с ползването на наличните водоизточници за производствени цели. Най-често срещаните проблеми са свързани с наличието на тежки метали и токсични елементи, риск от киселинно продуциране и дренаж и грубо скелетен състав на депонираните материали. Те създават пред-поставки за лесна миграция на замърсителите към подземните води и хранителната верига, и риск за човешкото здраве и околната среда. Налице са перманентен недостиг на влага и хранителни вещества, необходими за бъдещата растителност. За преодоляване на неблагоприятните физични и химични показатели на възстановените след добивна или преработ-ваща дейност земи е необходимо: разработване на пилотни



проекти, провеждане на разяснителна кампания сред населе-нието относно риска от ползването на земите за отглеждане на традиционни култури, насърчаването и необходимостта от прилагането на подходящи за условията агротехнически и биологични мероприятия. Влиянието на провеждания добив и първична преработка на подземните богатства върху земите и почвите се изразява в:

• отчуждаване земи от селскостопанския и горския фонд, и фонд населени места за нуждите на добивната и преработва-щата промишленост;

• нарушаване на баланса на земите от различните фондове

• селскостопански (обработваеми и необработваеми), горски, населени места и водни площи;

• бавни темпове на рекултивация, които лишават държавата и частните собственици от реален поземлен ресурс и ползване на благата от него. Преки въздействия от минно-добивната промишленост (вкл. рудодобива) върху земите и почвите са:

• Деформации и обрушаване на земната основа (обрушовки и слагания) – характерни за подземния добив на полезни богат-ства. Процесът е динамичен и с голяма продължителност във времето. Засегнати са главно земите в района на подземните изработки. Нарушенията са временни или постоянни (в зависи-мост от дълбочината на пропадането на масива).

• Нарушаване на естествените местообитания на дивите жи-вотни и растителността. Сериозни са последствията за биоразнообразието - в зоната на минното/рудното поле се стига до пълно или частично унищожаване или нарушаване на растителността, както и в съседните райони поради дренирането им и промяната в нивото на подземните води. Налице е намаляване на фауната от естествените зони на местообитание. Увеличава се рискът за човешкото здраве. Въздействието много често е трайно. Независимо от провежданите рекултивационни мероприятия възстановените земи са от по-ниска категория и с по-нисък бонитетен бал. Формираните нови земи от геологични матери-али са с ниска биогенност и неблагоприятни за растителността физически и химически показатели. При някои табани /насипи-ща/ и хвостохранилища на повърхността са насипани геоло-гични субстрати с кисела реакция и рискови концентрации на тежки и/или редки метали, Cd, Мn и др., което допълнително увеличава риска за човешкото здраве и околната среда. Това води до промяна в условията на живот на местното населе-ние и формиране на нови населени места и/или изселване на жителите от съществуващите. Налице е потенциален риск от промяна на микроклимата. Провежданата добивна и преработваща дейност на природ-ни богатства оказва отрицателно въздействие върху земите и земните ресурси, изразено преди всичко в редуциране, компрометиране или прекратяване на основните им функции - продуктивна, екологична, физиологична и културна. Основният акцент относно неблагоприятните въздействия

пада върху почвите, като най-значим ресурс за получаването на растителна селскостопанска и горска продукция. В други (подземен добив) се наблюдават промени в състава и свойствата (вкисляване, засоляване, уплътняване, ерозира-не, преовлажняване, намаляване на съдържанието на хумус, промени в хранителния режим, замърсяване с тежки метали и токсични елементи) без или с нарушаване целостта на гене-тичния почвен профил, което се отразява върху почвеното плодородие.

Експлоатацията на минералните ресурси в България се извършва съгласно Закона за подземните богатства (ДВ 23/ 1999)

В този закон обаче не се коментират мероприятията по ликви-диране на минни обекти и необходимостта от възстановителни работи, което е предмет на специални ПМС - ПМС № 56/ 1994; ПМС №74/ 1998; ПМС №356/2000 г и ПМС №140/23.07.1992 г.(за уранодобив, въгледобив и рудодобив), обратното запълване на подземните рудници с отпадъците, получени при добива или преработката с цел предотвратяване обрушаването на земната повърхност над отработените пространства и свърза-ните с това загуби на земи и ползи, селективното депониране на скалните отпадъци, като превантивна мярка за ограничава-не продуцирането на кисел скален дренаж. Водени от принципа, че човешкият живот е най-голямата цен-ност, според политиката за устойчиво развитие на Р България, ЕС и ООН, местните общности констатират липса на каквато и да било икономическа, социална и екологична отговорност от страна на българската администрация за преустановяване вредите, от добива и преработката на подземни богатства, системно нанасяни при нарушаване на национални и европей-ски правни норми върху здравето на населението, околната и градската среда от дейността на „Челопеч майнинг” ЕАД, ка-надска минодобивна компания, в района на община Челопеч, както и

липсата на воля за компенсиране на пострадалите граждани и на програма за превенция на риска

а именно:

• Неизпълнение на приватизационен и концесионен договор в частта за отстраняване на стари вреди и замърсявания от оператора на рудник „Челопеч”, пасивна позиция на местната и централната администрация за контрол, вследствие на което прекомерно е увеличен здравния риск за местното население и са нарастнали вредните влияния за околната и градската сре-да в Челопеч и региона. За извършваната дейност на компани-ята няма одобрен ДОВОС и издадено комплексно разрешител-

БЪЛГАРИЯ

местни общности


но според българските и европейските правни норми;

• Съдът в Р България през 2010 г. по жалба на неправителстве-ния сектор отхвърли ДОВОС и отмени комплексно разре-шително на „Челопеч майнинг” ЕАД за проект за фабрика за излужване с цианиди и увеличение на производството от 1 на 3 млн. т. годишно, заради представени стари и неверни данни и нарушени процедури по оповестяване пред обществеността, но въпреки това концесионерът осъществи увеличение на мощности до 2 млн.т. годишно и разширение на дейностите, от което се появиха нови разрушения на къщи и прилежащи постройки, собственост на местното население и допълнител-но разрушаване на градската инфраструктура, за които свои действия концесионерът не показва социална отговорност, превенция и компенсиране на пострадалите, а публичната администрация отказва съдействие и справедливост;

• Шахта „Север” на рудник Челопеч, извеждаща навън под-земната вентилация, трайно компрометира околната среда и нанася с увеличеното производство нови вреди на местните общности с взривна вълна, вибрации, вредни емисии, прах, шум, замърсяване на въздух, води, почви, без да е забелязан и санкциониран от държавния контролен орган, без да са пред-приети действия от оператора по превенция на риска, възста-новяване и рекултивация, с тежки и нарастващи ежедневни последствия върху околната среда и здравния риск;

• Заради декларирани, но само частично и привидно извър-шени дейности по метода „камерно изземване с последващо запълнение” от страна на концесионера, за което не е имало и няма действителен административен контрол, са се появи-ли огромни пропадания на скалния масив на Стара планина, което е установено от медии, местни общности, неправител-ствени организации, видимо е на сателитни снимки, но не и от МОСВ. Работата по този метод е изостанал с 3 години, през което време се е работило само по „шведски вариант”, без запълнение, и вече и не може да се догони и да се компенси-ра запълването, макар то да е стар ангажимент на оператора съгласно концесионния договор;

• Първоначално получената подкрепа от местните общности за реализиране на инвестиционното предложение на „Челопеч майнинг” ЕАД е дадена при условие, че компанията ще се под-ложи на доброволен мониторинг чрез Обществено -контролен съвет, доминиран от граждани и граждански организации. концесионерът е създал сам свой формален „съвет”, който е декларирал пред МОСВ с участие на „избрани” от него граж-дани, но този „съвет” така и не е изпълнил предназначението си. Обществен съвет и доброволен мониторинг има, когато гражданите и техните организации сами определят статута на отношенията в него и дневния ред на обсъжданията и дейностите, възлагат проучване на избрани от тях независими и акредитирани лаборатории и експерти;

• Изнудване на местната изпълнителна власт от страна на инвеститора: срещу предоставяните всяка година дарения в общината в размер на не повече от 300 хил. щ.д. да се вземат

решения за преобретяване на земи в полза на концесионера, за анулиране на неизгодни за инвеститора такси и разреши-телни режими, за одитиране на дарението с цел да се избере подходящ за концесионера изпълнител, налагане на транс-портна схема за преминаване на високотонажни камиони, компрометиращи градската среда и частната собственост;

• липса на протекционистични мерки от страна на „Челопеч майнинг” ЕАД към местния бизнес, наемане за изпълнителни на външни услуги на фирми извън региона, с оправдание за липса на капацитет на местния бизнес. Декларираното споделяне на принципите на устойчиво развитие от оператора би следвало да бъде последвано от мерки за увеличаване на капацитета на местния бизнес - за подпомагане на стандарта на живот на местното население, поемащо върху себе си вред-ните влияния;

• Отказ на „Челопеч майнинг”ЕАД от създаването на ком-пенсационен фонд и програма за развитие на алтернативно земеделие – подпомагане очистването на почвите и стимули-ране на земеделските производители и животновъди за работа с единствено приемливите за компрометирания в екологично отношение регион технически култури – коноп, лавандула, рапица, рози и др.;

• Местните общности са против увеличаването на мощностите и разкриване на нови, което „Челопеч майнинг”ЕАД извършва в противоречие на Постановление №50 на Министерски съвет от 1994 г. и Решение № 822 на МС от 19.12.2008 г., взето на основание чл. 33, ал. 1 от Закона за здравето, което „определя Златица и Пирдоп за райони с повишен здравен риск, свързан със замърсяването на атмосферния въздух и замърсяването на почвата”. Създава се кумулативен ефект в региона на Пана-гюрище - Златица – Пирдоп - Челопеч - Мирково от наличи-ето в радиус от няколко километра на още три оператора в минодобивната и миннопреработвателна дейност – „Асарел-Медет”АД, „Елаците-мед”АД и „Аурубис-България”ЕАД. Въпре-ки това, публичната администрация позволява на „Челопеч майнинг”ЕАД увеличаване на мощностите и разкриването на нови.

• Мълчалив отказ от оператора и от държавния контролен ор-ган – МОСВ, за достъп до информация на гражданите за вида, състава и произхода на концентратите, които се извличат и обработват във фирмата – съдържание на вредни елементи, компоненти, наличие на тежки метали и вещества в тях (арсен, мед, кадмий, живак, олово и други), които се съхраняват с ме-сеци на територията на Челопеч и в съседната община Златица, по ж.п. гарите до пристанище Бургас и пряко влияят върху живота и здравето на хората и околната среда.

• Ползвайки облекченията на чуждестранен инвеститор първи клас, издадени от Българска агенция по инвестиции, до момента „Челопеч майнинг” ЕАД, нарушавайки срокове, все още не е предоставил отчет за изпълнение на декларираната инвестиция от 150 млн. щ.д., за която вече е ползвал предвиде-ните в закона привилегии, без от това да са произтекли пенали;


• „Челопеч майнинг” ЕАД не поема отговорност и не пред-вижда мерки относно влошеното здравословно състояние у местното население – децата боледуват от астма и белодробни заболявания; у жените има висока степен на безплодие; въз-растните жители са с висока степен на ракови заболявания и висока смъртност. Тази лоша бизнес практика няма реакция от страна на българските и европейските власти.

• „Челопеч майнинг” не се смята зъдължена да спазва европей-ската директива за опазване на биоразнообразието „НАТУРА 2000”, нито е принуждавана за това от държавната екологична администрация и от администрацията на ЕС. Вредните емисии, изпускани във въздуха, водите и почвите влияят негативно върху естествените местообитания на защитени видове птици, растения и животни.

• От компанията не се изисква и тя не се занимава с преработ-ка или унищожаване на опасните отпадъци – те се отвеждат в хвостохранилище, където се подтискат на дъното и остават да застрашават живота и здравето на местното население и окол-ната среда в случай на криза, бедствие, или авария.Издадени са разрешителни за добив и флотация, без да е предвидена пречиствателна станция за замърсени води от опасното производство, при европейски изисквания да се пре-работват дори отпадните води от фекалии на хора и животни в населени места до 2000 жители;

• Българската държава и европейската администрация са абдикирали от ангажимента да проверяват какви метали - стратегически суровини се изнасят извън границите на Бъл-гария и ЕС. концесионерът заплаща концесионна такса само за добитите мед и злато, но не и за германий, платина и други десетки пъти по-скъпи метали, установени в съдържанието на челопешката руда, добивана и изнасяна от „Челопеч майнинг” ЕАД за Африка или за Чили и продавана по-късно с огромна печалба на лондонската метална борса на европейски фирми;

• Чуждестранни лица, външни експерти на „Челопеч май-нинг” ЕАД, пребиваващи в България с туристически визи, без трудов договор и произтичащите от това отговорности според българските и европейските правни норми, са допуснати да ръководят взривни и минни дейности, представляващи потенциална опасност за работещите в рудника и за местното население от региона;

• И концесионерът, и администрацията, нямат подсигурени проект, програма, екшън-план, финансов ресурс, специалисти - за превенция на риска в случай на оттегляне на „Челопеч майнинг” ЕАД при изчерпване на находището, за управление на системно генерирани в рудника милиони куб. м. води с пре-обладаващо съдържание на природна сярна киселина, арсен и тежки метали, които могат да прелеят и да унищожат Средно-гориено с авария, по тежка и от Унгарската и да предизвикат дори трансгранични замърсявания.

• Пред Министерство на икономиката от „Челопеч майнинг” ЕАД е деклариран годишен инженерен план, който включва

проучване и изземване на широка площ и с високо, и с по-ни-ско златно съдържание.На практика компанията изземва само на места с високо злат-но съдържание, което намалява разходите на компанията и увеличава печалбата, но обрича страната ни след оттеглянето на този концесионер добивът да не може да бъде продължен.„Челопеч майнинг”ЕАД не се вписва в разбиранията и пред-ставите на европейските граждани от община Челопеч и от Р България, като европейска компания, споделяща и работеща по парадигмата за устойчиво развитие, което е духът, смисълът и философията на лисабонския договор и на лисабонската стратегия.Представители на „Дънди Прешъс Металс” и дъщерното им дружество „Челопеч Майнинг” ЕАД подписаха дългосрочни договори за заем с „Европейската банка за възстановяване и развитие” и „Уникредит Булбанк” в размер на 66 млн. 750 хил. щатски долара, които ще се използват за изпълнение на проекта за разширение на добива от рудника и на забранената фабрика за излужване с цианиди в Челопеч, без да са получили уверения за добра бизнес практика и съпричастност с целите на устойчивото развитие на инвеститора. Всъщност компанията „Дънди Прешъс Металс” и дъщерното и дружество „Челопеч майнинг” ЕАД имат регистрирани в Р България системни прояви на лоша бизнес практика, липса на екологична и социална отговорност, увреждане на околната и градската среда, заплашват живота и здравето на местното на-селение, не споделят целите на устойчивото развитие, описани в лисабонския договор и лисабонската стратегия.

Източник: Конференция на Коалиция за устойчиво развитие

БЪЛГАРИЯ


оползотворяване на отпадъците

МЕТОД И УСТРОЙСТВО ЗА СУБКРИТИЧНА ВОДНА ЕКСТРАКЦИЯинж. Юлиан Данчев

Гроздово масло от остатъците на винопроизводството

В човешкия организъм, особено в условията на стрес, нездравословно хранене, тютюнопушене, прекаляване с алкохол, се образуват така нарече-ните „свободни радикали”. Те са ключов фактор за оксидацията на холестерола, с който в различна степен е наситена кръвта на човека. Иначе, холесте-ролът е изключително важен за човека – от него се изграждат клетките, а значи и целия организъм. Но частиците на оксидирания холестерол, вече не служат за изграждане на клетки, а се слепват и образуват тромби, които могат да запушат някоя артерия, която храни сърцето и... следва инфаркт. Ако артерията храни мозъка – инсулт. Ето защо на свободните радикали следва да се обяви безпо-щадна война. Най-ефикасният начин е да бъдат дезактивирани, т.е. да им се отнеме способността да окисляват холестерола. Как - като кръвта се насити с така наречените “антиоксиданти”.

Природата се е погрижила да ни снабди с практически неиз-черпаем запас от естествени антиоксиданти. Те могат да бъдат открити в плодовете на много растения, но в най–голямо коли-чество се намират в семките на някои сортове червено грозде. От там, с помоща на специални технологии те се извличат, за да се предложат под формата на биоактивни хранителни добавки в аптеките и дрогериите. Една такава хранителна добавка е „ТОкОВИТАл–ДУБъл” – желатинови капсули, които съдържат олеозен екстракт от семената на специално подбрани сортрове червено грозде.Две капсули дневно са достатъчни, за да ви препазат от свободните радикали. Ако холестеролът в кръвта ви е пови-шен, можете да увеличите дозата, няма никаква опасност от предозиране. Но преди да започнете, е добре да ви направят липиден профил в някоя специализирана лаборатория, за да

изясните съотношението на “добрия” и “лошия” холестерол в кръвта ви, за да го сравните с показанията след месец. Ще бъдете очаровани от резултата.От незапомнени времена човечеството се отнася със силно подозрение към една от най-вкусните и привлекателни храни – свинската пържола. Стигнало се е до там, че някои официал-ни религии, като ислямът и юдаизмът, просто забраняват на своите последователи да консумират свинско месо. Основа-нието – консумиращите свинско месо страдат значително по-често от сърдечни заболявания, от склероза на кръвоносните съдове, от инсулти и инфаркти, остаряват по–бързо и в крайна сметка умират рано. Тъжна статистика и солидно основание за тотална забрана, ако не е едно интересно изключение: французите – тези всеприз-нати гастрономи и страстни любители на свинската пържола, страдат най - рядко от всички останали народи от сърдечно–съдови заболявания.Продължителни и сериозни научни изследвания, проведе-ни през средата на миналия век, разкриват тайната на този парадокс. Обяснението е в червеното вино, което францу-зите употребяват в значителни количества. В него, именно, е открито веществото Proanthocyanidin, който така ефикасно предпазва любителите на червеното вино от сърдечно–съдови заболявания.Разбира се, веднага възниква въпросът: струва ли си човек да се алкохолизира, за да предпази сърцето си, а да увреди черния си дроб, например? И не само него.Разбира се, че не си струва. Много по-елегантно решение е да се извлекат полезните вещества от гроздето и да се консуми-рат само те.По–нататък станало ясно, че тези биологично активни веще-ства се съдържат в многократно – по високи количества в семките на гроздето, отколкото във виното, но са там заедно с вещества които блокират директното им усвояване от човеш-кия организъм. Вече са налице, обаче, промишлени способи за извличане само на полезните съставки от семките.


Субкритична водна екстракция

Изложеното по-долу предложение се отнася за метод и устройство за субкритична водна екстракция на олеозни и во-доразтворими вещества от растителни суровини и отпадъци, по–специално, но не само, от отпадъците при винопроизвод-ството. С практическото индустриално използване на пред-лаганите метод и устройство може да бъде постигнато 100% безотпадъчно оползотворяване на огромното количество отпадъци при винопроизводството, известни под наименова-нието „джибри”, които понастоящем се изхвърлят на сметища-та, а по-често безразборно около населените места. Според статистиката на Министерството на земеделието, за година тяхното количество в България е над 100 000 тона.По този начин, освен замърсяването на околната среда, се похабява и ценна суровина, от която годишно могат да бъдат произвеждани около:

• 10 000 (десет хиляди) тона гроздово масло,

• 1 000 (хиляда) тона полифеноли (проантоцианидин и резве-ратрол),

• 70 000 (седемдесет хиляди) тона експелер (кюспе).Гроздовото масло, освен че е ценен хранителен продукт с качества, превъзхождащи тези на слънчогледовото масло (особено при пържене), се използва широко във фармацевтич-ната и особено в козметичната промишлености.Полифенолите са мощни антиоксиданти. Поради това те са ос-новни ингредиенти в редица лекарства и хранителни добавки за превенция и лечение на сърдечно – съдови заболявания.В последно време зачестява публикуването на резултати от се-риозни научни изследвания за мощното антираково действие на гроздовите полифеноли.Експелерът (кюспето) получен при преработването на гроздо-вите джибри съдържа около 15 - 20 % суров протеин. Заедно със съдържащата се в джибрите разтворима целулоза, експе-лерът е ценен фураж за преживни животни.Известни са методи и устройства за извличане на маслото и полифенолите от растителни отпадъци и по–специално от гроздови джибри. Най-разпространен е методът при който джибрите предварително се промиват и изсушават, след което се пресоват. Получават се масло и експелер. След това експе-лерът се смила и се подлага на спиртна екстракция в екстрак-ционни колони. Така от експелера се извличат полифенолите под формата на спиртно-воден разтвор. Следва отделяне и рециклиране на спирта. Получените продукти са качествени, но производственият цикъл е пожаро и взривоопасен, сложен, енергоемък, бавен и затова скъп.Предлаганият метод за Субкритична водна екстракция не при-тежава описаните недостатъци, защото:

• Джибрите не се нуждаят от предварителни обработки, като промиване и сушене

• крайните продукти: масло, полифеноли и експелер, се

добиват чрез едновременен паралелен кратък технологичен процес.

• Не се употребяват никакви химически екстрагенти, включи-телно спирт. Това значително поевтинява производството, като го прави и пожаро- и взривобезопасно.

• Рабoтната температура през целия производствен цикъл е ниска: от 25°С до 35°С, при което се запазва напълно антиокси-дантната активност на полифенолите.

Устройството се състои от следните основни части:

1. Инсталация за структуриране на вода.2. Съд за смесване на джибрите със структурираната вода.3. Дезинтегратор.4. колоидна мелница.5. Реактор.6. Трикантер.

Описание на процеса:

Суровината (джибрите) се подава в смесителния съд (2), където едновременно с това се прибавя екстрагентът – водата, обра-ботена в инсталацията за структуриране(1). Сместа джибри – вода, се подава кък дезинтегратора (3), от където след зададена предварително степен на оситняване, постъпва в колоидната мелница (4). От там колоидният разтвор постъпва в реактора (5). При точно определени стойности на вакуум, температура и време на третиране (различни при раличните суровини), протича процес на деструктуриране на дисперсната система. Получената в реактора смес се подава в трикантера (6), където протича процес на разслояване в три рязко разграничени фази: олеозен екстракт (масло), воден разтвор на полифеноли и утайка (експелер).

Авторски претенции:

1. Метод за Субкритична водна екстакция, характеризиращ се с това, че за екстрагент се използва структурирана питейна вода.2. Метод за Субкритична водна екстракция съгласно Претен-ция 1, характеризиращ се с това, че олеозните, водоразтвори-мите и твърдите съставки на третираната суровина се екстра-хират едновременно и се добиват разделно.3. Метод за Субкритична екстракция съгласно претенции 1 и 2, характеризиращ се с това, че целият процес протича при температура на обработваната среда не по-висока от 25-35°С.4. Устройство за Субкритична водна екстракция, функционира-що съгласно претенции 1, 2 и 3, характеризиращо се с това, че се състои от Инсталация за структуриране на вода (1), Дезин-тегратор (2), колоидна мелница (3), Реактор (4), Трикантер (5).

Източник: Конференция на Коалиция за устойчиво развитие

БЪЛГАРИЯ


щадящи технологии

ХАРТИЯ ОТ КОНОП СПАСЯВАДЪРВЕТА ОТ ИЗСИЧАНЕ

Десислава Игнатова

Преди 1850-та година хартията по света се е произвеждала от недървесни източници на влакна – предимно лен, коноп и памук Тези култури не са се отглеждали за хартия – отначало от тях се правели въжета или тъкани и едва след като първичното им предназначение се изчерпвало, парцалите от тях били давани за хартия. Не е случайна поговорката: парцалите правят хар-тия, от хартията се правят пари, от парите се създават банки, банките правят просяци, а просяците правят парцали.когато за първи път производителите на хартия чули за идеята да се прави хартия от дървесина, те се изсмяли. В дървесината има много малък процент целулоза, така че каквато и да било идея да се прави хартия от дървета, из-глеждала доста пресилена. По-късно обаче била представена технология, при която, за да се произведе хартиената пулпа (субстанцията, от която се прави хартия), се използвали – и се използват до днес – силно токсични процеси. Въпреки съм-нителните качества на крайния продукт, основния аргумент в полза на нововъведението било предположението, че броят на дърветата бил на практика почти неограничен. Така на паза-ра се появило нещо, което силно наподобявало хартия. казваме “наподобявало”, защото много от книгите, произведе-ни преди триста и четиристотин години, днес са в отлично със-тояние, докато повечето от книгите, произведени в последните сто години бързо се разпадат, като пожълтяват и изтъняват с времето. Въпреки това, повечето хора започнали да свързват “хартията” със субстанция, произведена от дървесина.И двете първоначални предположения, залегнали в основата на възхода на производството на пулпа и хартия от дървесина, днес се нуждаят от преосмисляне. С изобретяването на авто-матичната машина за производство на хартия стана възможно да се произвеждат огромни количества хартия със скорост, която е била непостижима в миналото. За съжаление обаче гигантската крачка на тези машини, която продължи да нараства както по отношение на скоростта, така

и на обема на произвежданата продукция до точка, в която отделна машина понякога може да произведе 3500 тона хартия дневно, доведе до днешната необратима ситуация. Дните на тези чудовища са преброени, поради бързо стопя-ващите се горски ресурси. Дървесната хартиено-целулозна промишленост се опитва да ни убеди, че новите дървета се засаждат със същата скорост, с която се отсичат, но това просто не е истина. Гора, засята с елови дървета трябва да се отглежда седем години след засяването, но тя не може да замени една Древна гора. След две или три реколти от подобни гори земята силно се изтощава и дърветата вече не растат толкова добре, за да оправдаят усилията – по-добра икономическа стратегия е земята да се използва за построяването на търговски молове. В крайна сметка, ако теглим чертата, става ясно, че общото количество гори днес е около 2 % от Древните гори от преди 1000 години – далеч отвъд точката, при която отглеждането на нови гори би имало смисъл. Ето една аналогия. Ако човек притежава капитал от $ 100 000,


той би могъл да инвестира парите и да живее скромно от лих-вата. Ако капиталът се намали до $ 50 000, все още е възможно да се живее (оскъдно) от лихвата. Ако капиталът се намали до $ 10 000, може да се поддържа само един окаян живот, който изцяло би бил зависим от лихвата. Но когато човекът притежа-ва капитал от $ 400, повече изобщо не стои въпрос да живее от лихвата! В този случай трябва да се намери алтернативен източник на капитал, което е необходимо и неизбежно.

Второто предположение, което стои в основата на растежа на хартиено-целулозната промишленост също е ужасна грешка – изхвърлянето на отпадъците в реките вече не е приемливо в днешния чувствите-лен към замърсяването свят. Тъй като дървесната пулпа съдържа високо количество лигнин, постигане-то на светла бяла хартия не е възможно без използ-ването на избелващи процеси с хлор, за които е доказано, че предизвикват опустошителни последи-ци върху околната среда, включително и произвеж-дането на силно токсичния диоксин, който се отделя в нашите водоизточници. Все по-често се използват алтернативните процеси, базирани на кислород, но те са много скъпи многоетапни системи, които оскъ-пяват произведената от дървесна пулпа хартия. Тъй като източниците на не-дървесната целулоза съдър-жат значително по-малко лигнин от дървото, избел-ването при тях може да се извърши само с много лека програма за избелване базирано на кислород.

Новите (стари) източници на целулоза – конопът и другите технически култури

И така, дървесината е лош избор за производство на хартия: има ниско количество целулоза (материалът, от който се изгот-вя хартията) и високо количество лигнин (нечистите елементи, които трябва да се премахнат в процеса на производство на пулпа). Превръщането на нашите Древни гори отначало в пулпа, а след това в хартия, и най-накрая в отпадък, е една от най-големите грешки на човешката раса в дългата й история след стъпването на морския бряг. Общоприетият начин на производство на хартиена пулпа от дървесина е много силно замърсяващо производство, тъй като огромно количество дървесна пулпа трябва да се преработи, за да се извлече малко количество целулоза. От друга страна, високите нива на лигнин налагат при избелването да се използва хлор, при което във водните ни запаси се отделя токсичния диоксин.Недървесните източници на пулпа от друга страна, предста-вляват ценна и почти изцяло неоползотворена суровина. към настоящия момент в света милиони тонове едногодишни

растения и източници на целулоза се изхвърлят като отпадък и дори се изгарят. Някои от тези суровини имат два пъти по-ви-соко съдържание на целулоза с по-малко количество лигнин, което ги прави идеален избор за алтернативния подход при производство на хартия. Направени са изчисления, че от някои алтернативни източници на влакна може да се произведе над четири пъти повече целулоза в сравнение с дървесината при годишен производствен добив. Съществуват множество възможни източници на целулоза за хартиена пулпа, които могат да се разделят на две основни категории:

• Източници на влакна, които могат да бъдат култивирани с тази цел като първичен посев, като влакната на лена (Linum usitassimum), влакната на конопа (Cannabis sativa) и на кенафа (Hibiscus cannabinum). Всички те са бързорастящи едного-дишни растения, от които може да се произведе определено количество висококачествени влакна още същия сезон.

• Източници на влакна, които се рециклират от селскосто-пански или индустриални отпадъци: всичко от житна слама до слънчогледови стебла, отпадъци от шивашката индустрия, парцали и целулозни остатъци от други производства. Голяма част от тези материали в момента не се оползотворяват. Някои растения спадат и към двете категории: възможно е да се култивират както лен, така и коноп, първоначално заради тяхното семе и след това да се използва останалата слама за хартиена пулпа. Това максимизира добива за селскостопанския производител, който отглежда тези посеви, като запазва цена-та на влакната много ниска.

• Отглеждането на не-дървесни източници на влакна ще нама-ли пораженията, нанесени от хартиената индустрия, тъй като дърветата на земята не успяват да се справят със скоростта на отсичането им за производство на хартия. Все още не-дървес-ните източници на влакна не се отглеждат в достатъчен обем за да елиминират в близко бъдеще дървесната индустрия за хартиена пулпа. Но с всяка изминала година ние очакваме в световен мащаб делът на хартиено-целулозните продукти, про-изведени от не-дървесни източници да се увеличава.

• От техническите култури, които изброихме по-горе, без-спорен фаворит е конопът. Широко използван като един от най-евтините и най-добрите източници на висококачествена целулоза, конопът е първото известно растение, от което се е произвеждало хартия (около 200 г. пр. н.е.), и си остава една от най-добрите възможности до днес. Фината хартия, произ-ведена от дългите влакна на конопа или лена е най-добрият архивен материал, далеч по-добър от какъвто и да било аналог, произведен от дървесина. конопът се използва също така като специална хартия за цигари и библии. конопът е един от най-старите култивирани посеви и в момента се отглежда в почти всяка страна по света.Повече от две хиляди години преди настоящия век конопът е бил гръбнака на хартиената индустрия и в момента съществува

БЪЛГАРИЯ


щадящи технологии

интерес към повторното връщане към индустриалния потен-циал на конопа на световно ниво, не само поради качеството, дължината и здравината на влакната му, но също и поради лесното му култивиране. В сравнение с един тон дървесина, в един тон коноп има два пъти повече целулоза. конопът също така може да предложи изобилни количества семена и влакна, без необходимост от пестициди и при лесно отглеждане.конопеното семе се използва широко и няма ограничения за количествата, които могат да се използват както за хранителни, така и за индустриални нужди.когато конопът се отглежда заради семената, оставащите стебла ще се превърнат във вторичен продукт за хартиената фабрика. конопените насаждения са много продуктивни по отношение на годишния добив на семена. Семето има нео-граничен потенциал за индустриални цели, тъй като маслото, което се получава от него е с много високо качество. Освен това, семето е много хранително. То е на второ място след соята по количеството протеини, които съдържа. Също така притежава други много ценни компоненти: високо съдържа-ние на есенциални мастни киселини (80%) и е сред растенията с най-ниско съдържание на наситени мазнини (8%). (Fats and Oils: The Complete Guide to Fats and Oils in Health and Nutrition, by Udo Erasmus, Ph.D.) конопът би могъл да се превърне в соя-та на новото хилядолетие.Въпреки, че у нас добивът на коноп драстично е намалял в последните години, възможно е технологии като настоящата, да възродят интереса към тази култура. Препоръчително е от-глеждането на коноп да е с цел добив на семена за хранителни нужди и вторично използване на стеблата за хартиена пулпа. конопът обаче не е единствения възможен избор. Съществуват много други алтернативи като кенаф, сламата от лен, памук, жито, ориз и други едногодишни растения, които също могат да се използват за направата на великолепна хартия. ленът и памукът са сравнително добре разпростране-ни в някои региони в България, а сламата от тези растения не само е идеална за алтернативния процес на производство на хартия, но и се намира в изобилни количества и е евтина.

Представяне на технологията

За щастие, технологията, с помощта на която може да се произ-веде хартия от алтернативни на дървесината източници, вече е разработена и тествана в лабораторни условия.Освен конкурентната цена на крайния продукт, технологията предлага и важни предимства като икономичност – при нея разходите за труд и енергия намаляват от 3 до 5 пъти. Процесът представлява затоворена верижна система с много високо ниво на интеграция, осигуряваща много по-добра ефективност в сравнение със стандартната индустрия. Разходите за растенията, от които се извлича пулпа, могат зна-чително да се редуцират, добива на висококачествена пулпа

е увеличен. Технологията и машините са екологично чисти. Чистата вода изцяло се изключва от процеса на производство на пулпа. Вместо възпламеними течности, в края на процеса се получават твърди разтворители, като ценни пазарни проду-кти.*

Възможности за реализиране напроекта в България

Реализирането на подобен проект в България може да донесе позитиви както в икономически план, така и по отношение на имиджа на страната. Предлагането на екологична „зелена“ хартия и въвеждането на щадящо околната среда производ-ство биха били в съзвучие с най-новите световни тенденции в областта на глобалната икономика. Несъмнено, от бизнеса със „зелената“ хартия биха спечелили всички участници, ангажира-ни в проекта. Тук искаме да обърнем внимание по-специално на първото звено по веригата – доставчиците на суровина.

Добър източник на целулоза при този алтернативен подход са селскостопанските отпадъци като житна слама, слъногледови стъбла и др., както и отпадъците от текстилната и шивашката промишленост. Сътруд-ничеството с партньор, който би изкупувал отпадъ-ците от едно производство, го превръща на практика в безотпадъчно, с всички предимства за реномето на бизнеса в този случай. Както отбелязва Н. Найде-нова (в. Дневник), все повече компании разглеждат устойчивостта като ключов фактор за увеличаване на конкурентоспособността си. Друга, не по-малко интересна възможност, предста-влява отглеждането на индустриален коноп като сред-ство за възстановяване на замърсени от промишлена дейност земи. Конопът е култура, която влияе много благоприятно върху състоянието на почвата. „Индус-триалният коноп действа като естествен обезплеви-тел; силните му корени проникват дълбоко в почвата и избутват на повърхността хранителните вещества, закотвят се и пазят от свлачища, изграждат и запазват структурата на горния и долния слой на почвата, като я оставят в отлично състояние за следващи посеви и култури“. (В. Мелтева, „Зелената трева“, публ. в gorichka.bg). Тези качества на растението позволяват то да се използва успешно за възстановяване на този тип земи, които са компрометирани и не са подходя-щи върху тях да се засяват хранителни култури.

*В обзора са използвани материали от Джон Стал, Earth Pulp and Paper (www.tree.org)


ЗАКОНОПРОЕКТЪТ ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД В ЗЕМНИТЕ НЕДРА – „ЗА” И „ПРОТИВ”

БЪЛГАРИЯ НЯМА НУЖДА ОТ ЕКСПЕРИМЕН-ТАЛНА РИСКОВА ТЕХНОЛОГИЯ

Екофорум за устойчиво развитие и коалиция от екологични не-правителствени организации призовават Народното събрание да вземе предвид всички рискове за хората и околната среда, които могат да възникнат при приложение в България на технологията за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (УСВД) в земните недра, да се съобрази с липсата на натрупан опит и научни знания за тази технологията и да забрани внед-ряването й в страната. Алтернативно решение може да бъде мораториум, докато не се утвърди технологията като безопас-на.Понастоящем парламентарните комисии разглеждат внесения от правителството законопроект, който цели да разреши и регламентира приложението в България на тази нова, рискова и неутвърдила се технология. България трябва да транспонира европейска директива, в която ясно е указано, че е право на избор на всяка страна-членка дали да разреши прилагането на технологията за УСВД на своя територия. Предложеният законопроект е преждевременен и има редица пропуски по отношение на рисковете за здравето на хората и околната

СДРУЖЕНИЕ „ЕКОФОРУМ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ”

Сдружение „Екофорум за устойчиво развитие”

(www.esd-bg.org) е една от първите български

природозащитни неправителствени организации,

която отбеляза двадесет и пет години от създаването

си. Учредена е през 1986 г. като български клон на

международното екологично движение към ООН от

учени и общественици от 32 страни и 12 международ-

ни организации. Сред основните цели на сдружени-

ето са опазване на околната среда, насърчаване на

устойчивото развитие в България, и застъпничество

за представяне на екологични теми в образованието,

науката и ежедневния живот.

среда, безопасността и бъдещите финансови задължения на държавата към операторите на инсталации за инжектиране в земните недра.Екологичните организации призовават депутатите да се позоват на точка 19 и чл. 4, ал. 1 от директивата и да забранят приложението в България на технологията. Разпоредбата от директивата гласи: „Държавите-членки запазват правото си да определят зоните, измежду които могат да бъдат подбрани места за съхранение в съответствие с изискванията на насто-ящата директива. Това включва правото на държавите - членки да не позволяват съхранение в определени части от своята територия или на цялата си територия”.Технологията за инжектиране на въглероден диоксид в земни-те недра е експериментална и все още не са изяснени всички рискове около нейното приложение. Със сигурност има риск за подземните води и за екосистемите в случай на изтичане на въглероден диоксид. Технологията не е устойчива и не гаран-тира разрешаване на проблема с големите емисии парникови газове. Същевременно, в България няма подходящи геоложки условия за УСВД, тъй като страната се намира в сеизмично активна зона.Разрешаване използването на технологията обрича страната на безсмислени инвестиции и на растящи цени на тока за дъ-лъг период от време. Също така, в момента не е необходимо да се приема закон, който разрешава внедряването на технологи-ята, след като самата директива признава липсата на достатъч-но научни и технологични знания и предвижда ревизия след пет години.Страни като Австрия и Германия вече забраниха УСВД на своя територия като твърде скъпа и рискова технология, неефек-тивна и недостатъчно надеждна за справяне с климатичните промени по един устойчив и сигурен начин. Причините за това бяха загриженост за безопасността и съпро-тива от страна на провинциите да приемат на своя територия инжектиране на въглероден диоксид в земните недра. Ако тези развити държави отхвърлят технологията, то Бълга-рия има още по-големи основания да не я разрешава на своя територия.Съществува огромен неизползван потенциал в страната за

БЪЛГАРИЯ

дискусия


борба с климатичните промени чрез повишаване на енер-гийната ефективност, развитие на достъпните технологии от възобновяеми енергийни източници, саниране на сградния фонд, залесяване и опазване на горите, развитие на геотермал-ни електроцентрали. Използването им може да намали значи-телно парниковите емисии в нашата страна и да обезсмисли напълно необходимостта от огромни инвестиции за УСВД.

СТАНОВИЩЕ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УЛАВЯНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА Co2 (УСВ)

Улавянето и съхраняването на въглероден диоксид е експе-риментална и скъпа технология, като все още не е доказано безопасна. Рискове за околната среда и здравето на хората са големи.България има правото да избере дали да разреши на нейна територия да се прилага подобна технология. Това право про-изтича от Директива 2009/31/ЕО , чл.(19) от встъплението:„Държавите-членки следва да си запазят правото да опреде-лят зоните на тяхна територия, измежду които могат да бъдат подбрани места за съхранение. Това включва правото на държавите-членки да не позволяват съхранение върху цялата си територия или на отделни части от нея,...“Германия и Австрия отхвърлиха вече възможността на тяхна територия да се съхранява CO2. Причините за това бяха загри-женост за безопасността и съпротива от страна на провинци-ите да приемат на своя територия инжектиране на въглероден диоксид.Ако тези развити в технологично отношение държави отхвър-лят дадена технология, то България има още по-големи основа-ния да не я разрешава.Настояваме да се позовете на възможността, която дава Дирек-тива 2009/31/ЕО и да забраните технологията за улавяне и съхраняване на СО2 в земните недра на България.

УСВ не е решение за справяне с климатичните промени

Технологията за УСВ би следвало да помага за решаването на климатичните проблеми, като се намалява количеството емисии, отделяни в атмосферата. На практика тази технология не може да осигури навреме избягване на опасната промяна в климата.Технологията за УСВ представлява скъп експеримент, който отклонява вниманието от истинските решения. Отклонява и значителни средства, като с нея се оправдават инвестиции в нови въглищни централи. Няма основания на базата на този скъп експеримент да се говори за „чисти въглищни техно-логии“, при положение че технологията вече се отхвърля в Германия и Австрия.

Съхраняването на въглероден диоксид е рисково

Безопасното и постоянно съхранение на СО2 не може да бъде гарантирано. Дори много ниски равнища на изтичания биха могли да подкопаят всички усилия за смекчаване на промяната в климата. Технологията представлява заплаха за здравето, екосистемите и климата. Не е ясно колко сериозни ще бъдат тези рискове. При транспортиране на втечнения газ в тръбо-провод от комплекс Марица-изток под Балкана до северните части на страната (проучен е района около Павликени) могат да се очакват различни проблеми със самия тръбопровод като корозия, разхерметизиране на системата, пукнатини. При евентуално изтичане на CO2 от площадките за съхранение може да се очаква натравяне на подземните води, което ще застраши живота на хората и екосистемите.

В България няма подходящи геоложки структури за тази технология

Поради специфичните особености на геоложкия строеж в България единствено възможните, и то след проучване, земни недра за съхранение на СО2 са частични райони от Северна България и в много по-малка степен в прилежащият ни шелф. Защо е така:

• Подходящи геоложки структури са тези, които са изградени от специфичен ред от скални формации – единствено възмож-ни са редуването на карбонат съдържащи скали, варовити пясъци и глинести скали и то подредени по специфичен начин и в определени геоложки структури. Това е така защото ще се съхранява газ, а те изискват специфични условия на съхра-нение и най-важното ненарушеност на скалите и липса на флуидна връзка с повърхността.

• По своя геоложки строеж България е разделена на две ясно очертани зони – северна и южна с делител Стара планина с различен геоложки строеж и различни особености. По прин-цип в южната зона няма подходящи условия за съхранение, поради различни причини – скални формации, структури и тектоника. Единствено в северната зона могат да се установя подходящи геоложки структури за съхранение. към момен-та, единственото хранилище на газове е това в Чирен и то е бивше газово находище. От подобен тип са такива в района на луковит, Павликени и евентуално Добруджа. От икономическа гледна точка, най-изгодно би било да се ползва отработено газово находище, но засега такова няма. Проблемът е огро-мен, тъй като подходящи структури се откриват на огромни дълбочини по-големи от 1000 м – проучването е скъпо, а да не говори за контрола и мониторинга. Споменаването в доклада на “Уорли Парсънс” за наличие на подобни капани в района на Гълъбово е доста странно, тъй като този капан попада в рамки-те на голяма нарушена /тектонска/структура, и трудно могат да се установят ненарушени /херметични/ капани.


• Друг е въпросът за наличието на подходящи “капани” в шелфовата зона. Откриването на газово находище в северната акватория показва наличието на подобни подходящи структу-ри, но досега от многобройните сондажи не е открито все още нищо. Това е така, поради геоложките особености на Черно море, това е една стъпаловидна тектонска падина /грабен/, в която има силно нарушение на геоложките формации. В този случай е трудно, а може би невъзможно да се открият подходящи условия за съхранение на СО2.

• Предлагането за съхранение на CO2 в силно солен разтвор и то при налягане по-голямо от 100 бара предполага възмож-ности за разрив на пластовете и нарушение на хранилището.

• Досега всички предложения и експерименти са само такива, без конкретен пример, където и да е в света.

• Предлагането на солни куполи за съхранение е утопия, защото те са силно пластични при високи налягания и лесно се деформират и нарушават.

• Необходимо е хранилището на въглеродния диоксид да е стабилна и неземетръсна територия, защото при разместване на земните пластове газът лесно може да излезе на повърх-ността и това да доведе до силно повишаване на концентраци-ята му. България е разположена в сеизмично активен район.

Цената на технологията е много висока Технологията е експериментална

Текущите цени за изграждане на система за улавяне и съхраня-ване на въглероден диоксид в подземни кухини е €60-90/тон. Същевременно тази година цената на въглеродните квоти е €15/тон. Това е и една от причините енергийните компании от цял свят да отказват внедряване в индустриални мащаби на улавящи инсталации без финансовата подкрепа на правител-ствата. По изчисления на Европейската комисия за оборудва-нето на централа от 400 Мw с такава система, която на намали емисиите до 85%, са нужни €750-980 милиона. Цената за тези технологии в крайна сметка ще бъде пренесена върху крайния потребител и всички граждани в България ще заплащат за безсмислена и опасна технология.Приложението на технологията би довело до голямо увелича-ване в цената на електричеството, произведено в ТЕЦ, тъй като централите ще имат разходи към инсталации за инжектиране.Примери:За да изградят централа с изгаряне на въглища и улавяне на 90% от отделените газове в САЩ заделят $1,4 милиарда ($1,0 милиард от стимулиращия държавен фонд и $400 милиона частни инвестиции).Демонстрационният проект Illinois-ICCS project е финансиран тази година със $141,1 милиона от ARRA и $66,5 милиона част-ни инвестиции. Сред главните цели са да се съберат научни и технически данни, нужни за оценката на този метод за улавяне и съхранение на СО2. Другата цел на проекта е да се придви-

жи технологията до ниво готовност за пазарна реализация. Подобна е и целта на няколко демонстрационни проекта в САЩ и ЕС. В Германия се водят политически дебати и сериоз-ни научно-технически експерименти, докато в България вече приемаме закон за тази технология! Закон за дейност, която ще се плаща от данъкоплатеца и приходите от която ще влязат в джоба на чуждестранна фирма изпълнител, а населението ще поеме негативите. Един вид това е легална форма на източване на държавата в особено големи размери. Защото България произвежда годишно около 25-30 милиона тона СО2, при цена €70/тон означава €1,5-2,1 милиарда, което е огромен разход за страна като нашата.Вместо да насочи усилията си към стимулиране на научноиз-следователска дейност и демонстрационни проекти, които чрез решаването на проблема да доведат до реално присъст-вие на страната в „чистата” икономика със съответните финан-сови постъпления и работни места, законодателят гарантира законово включване на българския данъкоплатец само в разходната част на тази икономика.Стотиците километри трасе на тръбопроводите изискват специален режим – в определена зона не могат да се засаждат дървета и някои култури, ограничени са някои видове селско-стопанска дейност, поливането, използването на определен вид торове и химикали. Това означава огромни площи земе-делска земя с ограничен статут на използване.

Алтернативи на УСВ

Земните недра могат да се използват по устойчив и безопасен начин в борбата с климатичните промени чрез изграждане на геотермални електроцентрали;Съществува огромен неизползван потенциал в България за борба с климатичните промени чрез мерки за залесяване, опазване на горите и ограничаване на дърводобива; В закона не се споменават никакви алтернативи, като биоаб-сорбирането. Разновидност на биоабсорбирането е производ-ството на биопродукти с пазарна реализация. Това е реална алтернатива не само за намаляване на цената на абсорбира-нето на СО2, а и производството на хранителни артикули и биогорива. За тази цел се използват изключителните свойства на някои водорасли.За допълнителна информация и контакт:Илиян Пламенов, Екофорум за устойчиво развитие, 088/ 885 47 43, [email protected] Деница Петрова, Грийнпийс – България, 088/ 988 09 08, [email protected] Георги Стефанов, Коалиция за климата – България, 088/ 951 79 76, [email protected] Тодор Тодоров, ЕС „За Земята”, 02 943 11 23, [email protected]

Сайт на коалицията: http://www.climatebg.org

БЪЛГАРИЯ


дискусия

НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА КОАЛИЦИЯ „ПРИРОДАТА ЗА ХОРАТА И РЕГИОНИТЕ”Национална гражданска коалиция „Природата за хората и регионите” e първото по рода си обеди-нение между общини, които развиват зимен и ски туризъм и неправителствени организации. В него са представени градовете: Банско, Разлог, Сапарева Баня, Самоков, Смолян и туристическите центрове Пампорово и Боровец. Всички ние сме обединени около идеята за европейското развитие и бъдеще на България. Програмата на коалицията се основава на Стратегията на Европейския съюз за устойчиво развитие, според която икономическият растеж, социалният прогрес и опазването на околната среда вървят заедно, подкрепяйки се взаимно. Ние споде-ляме и посланието от ревизирания план на ЕС, което подчертава значението на образованието, научните изследвания, физическото здраве и публичното финансиране за постигането на устойчиво производ-ство и модели на потребление. Коалицията развива конкретни стратегии и експертни становища за ус-тойчив и опазването на околната среда чрез повече наука и технологии.

Контакти: Председател на коалицията е Филип Цанов, а представител на коалицията за работа с ЕК и институции в Брюксел е Ваня Бижева, тел. +359888908016 или +359887677826; е-мейл: [email protected] или [email protected]

БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА РАЗВИВА ИКОНОМИКАТА СИ ЗА ДА ОТГОВОРИ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ НА ДНЕшНИТЕ ХОРА, КАТО МИСЛИМ ЗА БЪДЕЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ И ТЕХНИТЕ НУЖДИ

Базирайки се на тази философия ние работим за създаването на широк градивен форум и разгръщането на компетентна и прозрачна дискусия относно:

• Изработване на държавна политика за развитието на зимния туризъм, основана на обективен анализ, прогнози за развитие и принципи за разумно използване на природните ресурси на страната

• Незабавно провеждане на законодателни реформи в цялата нормативна уредба, касаеща зимния спорт и туризъм, като се почерпи опит от законодателствата на водещите в секто-ра европейски страни. Премахване на всички абсурди в сега действащата уредба, които са в очевидно противоречие или взаимно се изключват и създават среда за тромави бюрокра-

тични процедури

• Незабавна промяна на новия закон за горите, който отново бе приет без необходимата дискусия и отчитане на мнението на регионите, в които се развива зимният туризъм

• Създаване на междуведомствена работна група с участие на местните власти от българските региони за подобряване на нормативната уредба в областта на защитените територии

• Промяна на Закона за защитените територии в посока на съз-даване на възможности за използване на 10-15 % от терито-риите на Национални и Природни паркове за спорт и туризъм, като определянето на тези зони се базира на световните и европейските добри практики, български научни анализи и прогнози за въздействието върху околната среда.

• Необходимостта от спешна ревизия на всички действащи в страната Планове за управление на природни паркове и използването на географските информационни системи (GIS) при съставянето на следващите планове, което ще създаде обективност и прозрачност на процеса.

• Използването на повече наука и технологии в екологията и преразглеждане на критериите за определяне на местооби-танията на птиците, които не бяха създадени по прозрачен начин, с необходимия научен подход коалицията работи прозрачно и разумно за намаляване на бедността в България, за увеличаване на работните места, за технологичното развитие на нашата икономика и екология. Ние поддържаме всеки значим за България инвестиционен проект, за който нашите експерти по икономика и екология да-ват позитивна предварителна оценка. Участваме в европейски семинари и проекти за подобряване на качеството и на прак-тиките в екологичното образование и устойчивото развитие.

УЛАВЯНЕТО И СЪХРАНЕНИЕТО НА ВЪГЛЕРОДНИЯ ДИОКСИД Е НАшИЯ ДЯЛВ БОРБАТА С КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Не може едни и същи екологични организации в страната да бъдат едновременно против изграждането на нови мощности в АЕЦ „Белене”, да знаят, че няма технология, която да замести ТЕЦ-овете и същевременно да са против улавянето и съхране-нието на въглеродния диоксид, който те изхвърлят в природа-та.Основната цел на цивилизованото общество в момента е наред с развитието на индустрията и технологиите да създаде механизми и методи, които да осигурят запазването и съхране-нието на природата за бъдещите поколения. Това е заложено в стратегията на ЕС и в Договора за създаването на Европей-ската общност, където икономическият растеж, социалното сближаване и опазването на околната среда вървят заедно, ПОДкРЕПЯЙкИ СЕ ВЗАИМНО. като част от изпълнението на тази стратегия и на този договор възприемаме внасянето на


проектозакона за улавяне и съхранение на въглероден диок-сид в земните недра.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТЕХНОЛОГИЯТА ЗА УЛАВЯНЕ И СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД

Технологията е разработена в канада, САЩ и Австралия. За България тази технология е приложима при улавяне на въглероден диоксид след изгаряне на лигнитните въглища от топлоелектрическите централи. Годишното изхвърляне на въглероден диоксид в атмосферата на страната се изчис-лява на над 50 млн.т. Най-сериозните обеми са от комплекса „Марица-Изток”, ТЕЦ „Варна”, ТЕЦ „Бобов дол”. Същността на технологията е следната: след горивно изгаряне въглеродният диоксид се улавя, компресира, защото е много разреден, и по тръбен път на принципа на нефтопроводи и чрез газопроводи се транспортира и съхранява под налягане в кухи земни недра. Това за нашата страна са изчерпани нефтени и газови резер-воари, или галериии от солни образувания, какъвто е случаят в газохранилищата Чирен и Галата. Технологията позволява и складирането на СО2 в шелфа, но използването в Черно море не е препоръчително, тъй като през последните години сероводородният слой на дъното се е повишил и е достигнал между 80 и 100 м. под повърхността на Черно море.

ПРЕИМУЩЕСТВА НА УСВД

Чрез улавянето на въглероден диоксид от ТЕЦ се намалява с почти 90% изхвърлянето на СО2 в атмосферата и замърсява-нето на околната среда. По този начин се опазва здравето на населението в целите региони около ТЕЦ - овете в страната. От десетки години съществува проблема с обгазяването на Стара Загора, Гълъбово, Раднево и редица други населени мес-та. Основната причина за замърсяването на въздуха в София и цялото Софийско поле беше изхвърлянето на въглероден диоксид от кремиковци. По данни на РИОСВ - София въздухът в столицата, когато кремиковци е работил, е бил замърсен пет пъти над нормата. След затварянето на кремиковци, дори на Орлов мост, където може да го види всеки столичанин на таблото, чистотата на въздуха е три пъти под нормата. Методът е относително лесен за изпълнение.От години съществуват технологии, които дават възможност за улавяне на въглероден диоксид след изгаряне от ТЕЦ.компресирането също не е сложен процес, наподобява комп-ресирането на природния газ и втечняването му с възможност за транспортиране, включително с морски и автомобилен транспорт. Но най-сигурният метод за транспортиране е по тръбопроводи, а съхранението - да се извършва в изчерпени нефтени и газови резервоари.

Икономическа ефективност: дори сега, в началото на прилага-нето на технологията, тя е икономически ефективна. Извърше-ните изследвания разделят по равно на 6 долара на МВтч за улавяне, транспорт и съхранение, общо около 20 долара/ МВтч произведена електроенергия. В сравнение с цените, по които НЕк купува от ТЕЦ „Марица-изток” електроенергия - средно 72 лв/МВтч, това означава увеличение с около 25.38 лв., или с около 30% увеличение на изкупната цена от ТЕЦ - овете, или общо цената ще бъде около 90 лв/МВтч. За сравнение цената, по която НЕк изкупува ток от ВЕИ е: от фотоволтаици – 760 лв., от ветрогенератори – 180 лв., тоест от ТЕЦ - овете е в пъти е по-евтина, дори с прилагането на тази технология. Изводът е, че в близките 50 - 100 год. няма технология, която да замести в България производството на ток от ТЕЦ, което в момента е над 50%. Европейската Директива 2020 дефинира до 2020 год. 16% от енергията да бъде от ВЕИ. Следователно твърденията за драстично увеличение на цената на тока са абсолютно безпочвени и неоснователни.Преувеличени са твърденията за големите рискове, свързани с транспортирането и съхранението. По никакъв начин те не са по-големи от съхранението и транспортирането на природен газ и нефт. Няма сведения в изкуственото хранилище в Чирен да е имало проблеми с изтичане на газ и замърсяване на окол-ната среда. Проектозаконът ще принуди да се извършат необходимите инвестиции в ТЕЦ с цел опазване на природата и здравето на хората. След улавянето, транспортирането и съхранението, има възможности тези количества да се търгуват или преработват, което също ще създаде допълнителни приходи.

НЕДОСТАТЪЦИ

Основен недостатък е, че при приемането на законопроекти, свързани с опазването на околната среда липсва широко и ма-щабно обществено обсъждане и запознаване на населението с преимуществата на тези законови изисквания, свързани със социално-икономическото развитие на регионите и населени-ето. Друг недостатък е съобразяването с малки групи непра-вителствени организации и експерти, които обслужват чисто корпоративни интереси.

ИЗВОДИ

Това засега е единствената реална и изпълнима технология, създадена да се справим с изхвърляния в атмосферата на стра-ната въглероден диоксид. Некоректни и неточни са сравненията, които се дават с Ав-стрия и Германия, защото в Австрия основното производство на електроенергия е от газови централи, които отделят мини-

БЪЛГАРИЯ

дискусия


мални количества въглероден диоксид. В Германия, където е голям процентът на ТЕЦ, съществуват технологии, които и в момента се използват, за улавяне на въглеродния диоксид и неговото третиране. като пример може да бъде дадена ТЕЦ в котбус, разположена на най-голямото находище на лигнитни въглища в Източна Германия. Предложеният проектозакон е изключително прогресивна стъпка на Министерство на икономиката, енергетиката и тури-

Българските екологични и патриотични организации са ревниви към погребването на вредни емисии под хребетите на Балкана - символа на нашата Родина.

зма, защото превръщането на България в чиста от въглероден диоксид страна ще е позитивен знак пред Европа и света и ще даде възможност за благоприятно развитие на селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и туризма в страната. Надяваме се, след сериозни и задълбочени обсъжда-ния, този законопроект да бъде приет.Източник: Народно събрание и Министерски съвет на Р България



НАГРАДИ И АНТИНАГРАДИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

„КОСМАТ ДЪБ И ПЪСТЪР ПОР”

МОТИВИТЕ

Според Цели на Хилядолетието, Местен дневен ред 21 – до-кументи на ООН и Стратегията за устойчиво развитие на ЕС, формирането и контрола на политики за устойчиво развитие на администрацията и бизнеса не могат да бъдат осъществени без участие на заинтересованите групи на влияние – граждани-те и техните организации. културата на опазване на околната среда, общественото здраве и човешките права не може да бъде създадена и развита в гражданското общество без актив-ната съпричастност на гражданите. Инициативата на коалиция за устойчиво развитие е насочена съм създаването на актив-ност у гражданите и техните организации да опознаят кри-териите за добра или лоша администрация, за добра и лоша бизнес практика, за мандата, който администрацията и бизнеса трябва да поемат в своята дейност с грижа за околната среда и общественото здраве, за разумно управление на природните ресурси, за намаляване на рисковете и бедствията и подобря-ването на качеството на човешкия живот.

ИНИЦИАТИВАТА

коалиция за устойчиво развитие учредява Годишни награди „космат дъб и Пъстър пор” за отличаване на добри и лоши практики на администрацията и бизнеса в сектор устойчиво развитие по следните критерии: опазване на околната среда, опазване на общественото здраве, възстановяване и развитие на градската среда, грижа за коренното население и местните общности, борба с климатичните промени, оползотворяване на отпадъците, опазване на биоразнообразието, консултации със заинтересованите групи на влияние, гражданско предста-вителство и гражданско участие, подкрепа на малцинствени групи и хора в неравностойно положение, социална и иконо-мическа отговорност и справедливост.

УЧАСТНИЦИ

Активни граждани и граждански организации, изпратили на-длежно предложения за номинации до Общественото жури.

ДОПУСТИМОСТ

Да има представени мотивирано предложение с ясен подател, точни данни и обстоятелства от констатираната добра или лоша практика, наличие или липса на екологична, социална и икономическа отговорност, доказателства във вид на снимки, докменти, звукови и видеофайлове. Да става ясно до какво води подобна лоша или добра практика – последствия, въз-действие, резултати и какви са очакванията на подателя на но-минацията. Изключва се възможноста да бъдат радзглеждани предложения на граждани и граждански групи с некоректни прояви, граждански сдружения, несподелящи стандартите за добро управление на НПО, политически партии и организации, търговски дружества, публична администрация.

ПРОЦЕДУРА

Обществено жури одобрява или отхвърля номинациите, а одобрените качва на електронна платформа – за публичност и прозрачност на предложените за обществен достъп и общест-вено мнение добри/лоши практики. Последващи обстоятелства в политиките на номинираните могат да повлияят върху по нататъшното присъствие/отсъст-вие в класациите „про” или „анти”. В края на годината Обществе-ното жури определя получателите на награда и антинаграда в категории бизнес, администрация. Възможно е получаването на призове и от медии с принос в поощряването на устойчивото развитие или със заслуги за премълчаването или прикриването на политики, обратни на добрите практики на устойчивото развитие.

ЦЕРЕМОНИЯ НА ВРЪЧВАНЕ

Провежда се публична церемония с присъствие на номини-раните и отличените, на активните граждани и организации, посочили примери за добри/лоши практики на устойчиво развитие, с участие на медиите и на водещи експерти и дейци на устойчивото развитие в страната, ЕС и по света.

БЪЛГАРИЯ


граждански контрол

НАГРАДИ И АНТИНАГРАДИ

Специално изработени символи на пъстър пор и космат дъб се връчват като антинаграда и награда на годишна церемония, придружени със свидетелства. И двата символа за връчване на победителите - за награда и антинаграда - са предмет на опазване по европейската еколо-гична мрежа „НАТУРА 2000”. Наградата за устойчиво развитие се символизира от косматия дъб - Quercus pubescens, листопаден храст или дърво, високо до 15 метра, от семейство букови, род дъб. Цъфти през май, обитава сухи, каменисти склонове, най-много разпространен в Южните части на Европа и Югозападна Азия. косматият дъб формира гори, които са с богато биологично разнообразие на територията на цяла България. В короната си приютява птици, прави сянка за животните на паша, генерира води, храни с жъ-лъди и листна маса горски бозайници. Видът е ключов за прио-ритетно опазване на природно местообитание “91AA Източни гори от космат дъб” в мрежата “НАТУРА 2000”. косматият дъб има и горскостопанско значение, за добив на дърва за огрев. Антинаградата за липса на устойчиво развитие е със символ Пъстър пор, известен още като европейски пъстър пор и сарматски пор (vormela peregusna), eдин от най-редките бъл-

гарски бозайници. Населява открити пространства, храни се с гризачи, гущери, змии, птици. Много съобразителни и интели-гентни животни, носят славата на безпощадни убийци. както всички порови – невестулки, златки, белки, те се преследват от човека заради щетите, които нанасят на стопаните. Пъст-рият пор е най-риещият се от всички видове невестулки, със жълтеникавокафява козина и с тъмни петна. Разпространен е от Югоизточна Европа до китай. У нас се среща в степи, в гори, влажни места и храсталаци в цялата страна, по-често в Добру-джа и Западна България. Пъстрият пор е активен след залез и привечер. Има отлично обоняние и слух. Живее единично, в дупки на степни гризачи. ловува под земята, като преследва жертвите си в техните дупки. когато е разтревожен, вдига глава назад и извива опашката си над гърба, подобно на катерица. Ръмжи и се зъби, а ако опасността не отмине, изпуска силно миризлив секрет. Пъстрият пор е строго защитен вид, включен в Закона за биологичното разнообразие и Бернската конвен-ция. В червения списък на IUCN е вписан в категория “уязвим”.

НАГРАДИ „КОСМАТ ДЪБ И ПЪСТЪР ПОР”

Космат дъб Пъстър пор

За участие: Коалиция за устойчиво развитие, Награди и антинагради за устойчиво развитие, Обществено жури - 1504, София, ул. „Будапеща”№ 20, ет. 2-9, 02/439 4006, [email protected], www.migidea.org


Доказателства: Становища, публикации, върнато решение от Министър на околната среда по ДОВОС с грижа за чистотата на водите в регионаОчаквания: Да осигури непрекъснат и ефективен граждански и общински мониторинг върху бизнеспрактиката на рудодо-бивната компания с опасно производство

НОМИНАЦИИ ЗАНАГРАДИ “КОСМАТ ДЪБ”- БИЗНЕС Номинация №1 за принос в политиките на

устойчивото развитие

БЪЛГАРСКА МИННО-ГЕОЛОЖКА КАМАРА

Източник: Сдружение Академия за европейска култура „Орфе-ева лира”Мотиви: Организиране на обществен дебат за екологичната, социалната и икономическата отговорност на минерално-суровинната индустрия с участието на инвеститори, научна общност, граждански сдружения, публична администрацияДоказателства: снимки, дневен ред, презентацииОчаквания: Да продължи диалога със заинтересованите групи на влияние при изготвяне и приемане на стратегия за устойчивото развитие на минерално - суровинната индустрия с привличането на представители на научния сектор, граждан-ските организации и местните общности

Номинация №2 за принос в политиките на


„ГОРУБСО – КЪРДЖАЛИ” АД Източник: Сдружение „Екострума 2000”Мотиви: Участие в дейността на Обществен съвет – кърджали, проява на екологична, социална и икономическа отговор-ност на рудодобивната и рудопреработвателна индустрия, допускане на активни граждани и граждански организации до мониториг на производствената практика, използваща опасни химични вещества, подлагане на доброволен мониторинг от граждански организации на производствени процеси с опас-ни химикалиДоказателства: Протоколи от заседания на обществен съвет за предприемане на мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух и от провеждан доброволен мониторинг на граждански организации за гарантиране на безопасност за работещите и населението от дейностите на производствения

НОМИНАЦИИ ЗАНАГРАДИ “КОСМАТ ДЪБ”- АДМИНИСТРАЦИЯ Номинация №1 за принос в политиките на


СТОЛИЧНА ОБЩИНА

Източник: Сдружение „Независим обществен контрол”Мотиви: Уредяване и първо заседание на координационен съвет за устойчиво развитие на Столична община - локален принос към европейското и глобалното движение за устойчи-во развитие, подготвящо се за Среща на върха в Рио - 2012Доказателства: снимки, дневен ред, участнициОчаквания: Да изпълни със съдържание създадената форма за дискусии и да премине към формиране по политики, които да приведе в изпълнение



МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА

Източник: Гражданско сдружение „Младост”Мотиви: Учредяване на Междуведомствен съвет по устойчиво развитие, координиращ политиките на ведомствата от цен-тралната администрацияДоказателства: Статут, определени участнициОчаквания: Да послужи за демонстрационен модел за бъл-гарската администрация в приоритизиране на устойчивото развитие в процесите на управление, да се преобразува от междуведомствен в консултативен съвет с участието и на дру-гите заинтересовани групи на влияние – бизнес, граждански организации, научен сектор



ОБЩИНА КРУМОВГРАД

Източник: Сдружение „Заедно”Мотиви: Защита на околната и градската среда и на общест-веното здраве при процедури по обществено обсъждане и експертни съвети на инвестиционно предложение за изграж-дане на открит рудник за добив на злато в крумовград

БЪЛГАРИЯ


граждански контрол

НОМИНАЦИИ ЗААНТИНАГРАДИ “ПЪСТЪР ПОР” - БИЗНЕС Номинация №1 за липса на екологична отговорност

„АУРУБИС БЪЛГАРИЯ” АД

Източник: Сдружение „За един по-добър живот”, извършващо мониторинг на вредните влияния от промишлените замърся-вания в СредногориетоМотиви: Залпово замърсяване със замърсени води, прелива-щи от предприятието към общински и частни терени, към реки за водопой и напояване, и поради това създаващи опасност за общественото здраве, за околната среда, за поминъка на местното население Доказателства: Снимки, сигнали, доклади от граждански мониторингРезултати от проверка: Протоколи и предписания на кон-тролни органиВъзможни решения: Изграждане на пречиствателна станция за отпадни дъждовни води, отговаряща на европейските и националните стандарти и гарантиращи безопасност за рабо-тещите, околната среда и местното население

Номинация №2 за липса на екологична отговорност

„ЧЕЛОПЕЧ МАЙНИНГ” ЕАД

Източник: Граждански комитет – Челопеч, извършващ мо-ниторинг на вредни влияния върху околна и градска среда и общественото здравеМотиви: Залпови замърсявания от хвостопровода на „Челопеч майнинг”ЕАД, компрометиращи общински и частни земи и водите на язовир „качулка”, ползвани от местното население и домашни животни за водопой, риболов и отдихДоказателства: Снимки, регистрирани сигналиРезултати от проверка: Протоколи от проверка на контролни органи и предписанияВъзможни решения: Изграждане на съвременни, отговоря-щи на националните и европейски стандарти съоръжения за транспортиране на хвоста, гарантиращи безопасност за окол-ната среда и местното население

Номинация №3 за липса на екологична отговорност

„ГЕОТЕХМИН” АД

Източник: Гражданска инициатива „кризисен щаб” – Златица, извършващ граждански мониторинг на качеството на околната среда в СредногориетоМотиви: Залпово замърсяване с отпадни води на вододайна зона в местност „Шипките” – Стара планина, при извършване на геоложко проучване, изхвърляне на опасни отпадъци на нерегламентирано сметищеДоказателства: Снимки, протоколи от извършен граждански мониторингРезултати от проверка: Протоколи от държавни контролни органи

процесОчаквания: Да задълбочи и разшири диалога и сътрудни-чеството с местни общности, местна администрация и местен бизнес по разрешаването на тревожни теми от екологичната обстановка на региона, да проявява социална и иконимическа отговорност на адекватен оператор в минерално - суровинна-та индустрия


Възможни решения: Стриктно спазване на национални и европейски норми за проучване на подземни богатства, под-лагане на доброволен мониторинг на оператора на геолож-кото проучване от страна на активни граждани и граждански организации

НОМИНАЦИИ ЗААНТИНАГРАДИ “ПЪСТЪР ПОР” - АДМИНИСТРАЦИЯ Номинация №1 за лошо управление на публични

средства на европейските данъкоплатци

УПРАВЛЯВАЩ ОРГАН НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА”

Източник: Граждански комитет - ЯмболМотиви: Одобрение и подкрепа на проект за изграждане на регионално депо за битови отпадъци – Ямбол, финансира-но със средства на Оперативна програма „Околна среда” с невалидни строителни книжа и компрометирани ДОВОС и комплесно разрешително, изисквани от българските норма-тивни актове и европейските норми

Доказателства: Граждански петиции, експертни становищаРезултат от проверката: Анулирани незаконосъобразни и нецелесъобразни процедури, обявяване на новиВъзможни решения: Недопускане на финансиране на проекта със средства на европейските данъкоплатци, както и изграждането му, ако не е приведен в нормите на национални и европейски стандарти.

Заб.: Процедурата остава отворена за нови номинации

Източник: Коалиция за устойчиво развитие

За нас човешкият живот е най-висшата ценност.

Щаденето на човешкото същество и повишава-

нето на качеството на човешкия живот е нашата

най-важната задача. Това трябва да стане чрез

политиката на устойчиво развитие, при макси-

мално запазване за бъдните поколения на окол-

ната среда, на живата и неживата природа,

с които сме едно цяло, на връзката с родния

край, отечеството, историческото наследство, на-

ционалната култура, бит, обичаи и идентичност.

Сдружаването на гражданите и техния капацитет

трябва да застави администрацията да спазва

принципите на добро управление, а бизнеса

– правилата на добра бизнес практика, в полза на

каузата да оставим Земята на децата ни такава,

каквато сме я наследили от дедите ни, а чове-

чеството – толкова мъдро, че да не се нарани и

самоунищожи, а да се запази и развие.

БЪЛГАРИЯ


РЕЧ ПРЕД 49-ТА СЕСИЯ НА ООНБорис Елцин, президент на Руската федерация

Днес вече е остаряло предишното чисто военно разбиране за „сигурност”.Спектърът от проблеми, с които се сблъсква човечеството, е значително по-широк.

Съвременното определение за сигурност е неделимо от поня-тието „Устойчиво развитие”. Човечеството остро се нуждае от стратегия на ХХІ век – стратегия на общата отговорност.Нейните най-важни ориентири могат да се определят по след-ния начин: Устойчиво икономическо и социлно развитие не само на отделните региони и държави, но и на цялата планета, като един организъм. Човечеството е задължително да поеме отговорността за решаването на такава мащабна задача.Отказ на диктат на силните над слабите. която и да е страна – голяма или малка – трябва да чувства своята отговорност за поддържане на реда, основан на правото и морала.Безусловно признаване на правата на човека, в това число и на националните малцинства. При цялото разнообразие на култури, традиции, исторически опит на различните страни и народи, фундаменталните права на човека са универсална цен-

ност, и не трябва да се допусне тяхната девалвация.Укрепване на екологичната сигурност на човечеството.Светът стои пред опасността от сериозна криза, свързана с недостига на ресурси, деградация на околната среда, с още много негативни явления.Здравият смисъл, инстинктът за самосъхранение ни подсказва: стига сме използвали нашите намаляващи ресурси във вреда на природата, обществото и човека.Русия поддържа международната програма „Глобално обуче-ние и наблюдение с цел съхраняване на околната среда”. Още повече, че тя напълно се вписва в стратегията за обща отговор-ност. Ние възнамеряваме активно да участваме в реализацията на тази програма.

Източник: 49-тата сесия на ООН, стенограма от 27.09.1994г.

answlrs.com

СИГУРНОСТ


ПРОМЕНИТЕ В КЛИМАТА И ВЪПРОСИТЕ НА СИГУРНОСТТАинтервю с Д-р Раджендра Пачаури председател на Междуправителствената експертна група за промените в климата, спечелила Нобелова награда за мир (МЕГПК)

Първият ми въпрос е за Нобеловата награда за мир. Но преди това, поздравления за МЕГПК и за Вас!Благодаря.

Бихте ли ми казали какво означава тя лично за вас и какво послание носи? За мен естествено тя е повод за гордост. Това радва, но разби-ра се наградата е за цялата общност в МЕГПк и за правител-ствата, които вземат решения в нея. Огромно удовлетворение е да видиш, че такива мащабни усилия получават признание. Според мен тя носи и много важно послание, a именно, че про-мените в климата са свързани с различни аспекти на мира и че е крайно време да се заловим с решаването на този проблем. Убеден съм, че това послание ни задължава да подчертаваме връзката между климатичните промени и мира, стабилността и сигурността на планетата.

Смятате ли, че вероятните последици от по-нататъшната промяна в климата като засилването на борбата за ресур-си, земя или вода налагат потребностите в областта на сигурността да се предефинират?Да, смятам, защото сигурността не се изчерпва с изпращането на войски на едно или друго място. Преди всичко мисля, че в интелектуално отношение трябва много прецизно да осмис-лим носителите на сигурност и заплахите за сигурността и започналите усилия в тази насока трябва да се извършват в голям мащаб.На второ място е необходимо да разберем, че промените в климата са свързани с редица проблеми на развитието. Например справедливостта. Тук има ясно етично измерение. Или проблемът с намаляването и изчерпването на природните ресурси. Вероятно ще се засили съревнованието за оставащи-

те ресурси като въглеводородите например. Фактът, че Русия заби флаг на северния полюс е символ на съревнованието кой първи ще стъпи там. И то със сигурност под една или друга форма може да представлява заплаха за сигурността. А това по някакъв начин ще деформира светов-ната политика. Ще бъдат облагоприятствани и подкрепяни

bgvesti.com

СИГУРНОСТ


тези структури и организации, които могат да предоставят на държавите и обществата достъп до ресурси, дори и ако са репресивни режими и нарушават основните принципи на демокрацията и всички свободи, на които се основават нашите ценности. Така че има редица въпроси, които трябва да бъдат изтъкнати и разбрани, когато говорим за сигурността.

Предизвикателствата в областта на околната среда са оче-видно глобални, но по-лошият вариант е, когато те засягат по-бедни региони. Според вас с промяната в климата зна-чението на границите ще се увеличи ли, или ще намалее?Въпросът е много сложен. От една страна, значението на гра-ниците намалява, защото в крайна сметка природата, промени-те в климата, вятърът и времето на признават териториалните граници. Но от друга страна, заплахите, свързани с природните бедствия, като преселението на големи групи например, ще предизвикат засилване на граничния контрол, просто защото за обществата в приемащите страни хората отвъд границата ще се възприемат като заплаха. както виждате, ситуацията е доста особена.От една страна факторите, водещи до заплаха за сигурността и стабилността, не зачитат никакви граници. От друга страна реакцията на заплахата води до много по-строго определяне на границите и превантивната им защита.

По отношение на определянето на границите – вие вече споменахте, че Русия заби флаг на северния полюс – смя-тате ли, че то и защитата им ще се превърнат във важен въпрос?Смятам, че нашите закони и договори много ясно определят границите и наистина няма място за никакви съмнения. Но разбира се, може да възникнат спорове по тълкуванието на тези договори, някои може да се опитат да ги тълкуват в своя полза. Според мен фактът, че заплахите за сигурността и мира в резултат от промените в климата не признават границите ще накара или най-малкото ще подтикне някои правителства и общества да определят тези граници по начин, които им дава предимство пред останалите.Така че вероятно ще възникват много повече спорове и това ще засили опасността в региони, където границите са мъгляви в съзнанието на хората, макар и договорите да са ясни.

Споменахте правителствата. Бих искал да задам един въпрос за съотношението между правителствата и недър-жавните актьори. В някои развити страни населението е много по-радикално от правителствата по отношение на промяната в климата. Как виждате баланса между прави-телствата и недържавните структури за в бъдеще?

както може да се очаква, правителствата се занимават само с проблеми, които според тях могат да имат значение за следва-щите избори. Така че хоризонтът, докъдето стигат проблемите и приоритетите, се определя само от тези съображения. Но нарастващата загриженост за това, което може да се случи в бъдещето, кара хората в различни страни и общества да се замислят все по-сериозно по тези въпроси. Ако те поискат дългосрочните последствия от днешната поли-тика и действия да бъдат включени в политическата програма на правителството, което да ги обсъди и да направи избор, това определено ще повлияе на политиците. Днес се нуждаем от лидери, които виждат предупреждението, които могат да предвидят движението и да заемат позиция не само в зависимост от политическата конюнктура. А защото са дълбоко убедени, че това е добре за човечеството и за обще-ствата, които ръководят. Но ако трябва да бъде честен, ще кажа, че за момента не виж-дам много лидери с подобна визия и загриженост за бъдещето.

Предизвикателствата налагат да се засили доверието и сътрудничеството. Каква роля според вас могат да играят големите международни организации като ООН или НАТО за изграждането на доверие и развитие на сътрудничест-вото? Това ще придобива все по-голямо значение, защото проблеми-те са такива, че една или група държави не могат да се справят сами. Необходимо е едно напълно различно глобално споразу-мение. Необходими са глобални инициативи за определяне на проблемите и намиране на многостранни решения.По мое мнение организация като ООН трябва да предефини-ра ролята си и дори да се преструктурира. Новият генерален секретар на ООН Бан ки-мун издигна промяната в климата като един от най-важните приоритети в своята програма. Той бе с нас във Валенсия, Испания, където приехме четвъртият доклад за оценка и обобщение на МЕГПк. Много съм му благодарен за позицията и за разбирането, че това наистина ще бъде основният проблем на XXI век.

Как виждате баланса между стремежа на развиващия се свят към развитие и стабилността, която това развитие може да донесе на обществата, от една страна, и влияние-то върху климата от това развитие и нестабилността, която промяната в климата ще създаде, от друга? Знаете ли, аз наистина смятам, че трябва да преосмислим световното развитие. За жалост от началото на индустриалната революция ние да голяма степен се ръководим и вдъхновява-ме от успеха на технологиите и модерните производствени ме-тоди, които ни позволяват да произвеждаме все повече и пове-че и да потребяваме все повече на по-ниски цени. Опиянява ни

климатични промени


усещането, че развитието означава все по-голямо потребление и увеличаване на БВП независимо от несъвършенствата. Това трябва да се промени.Факт е, че гонейки така нареченото развитие, ние заплатихме висока цена за увреждането на природата и намаляването на природните ресурси и нанесохме редица щети, които никога не са се признавали открито. Едва сега, бих казал, хората се убедиха в реалността на промя-ната в климата, в щетите върху природната среща и във факта, че някои ресурси на тази земя не са неизчерпаеми. И разбраха, че вероятно ще се наложи да преразгледаме самите основи на развитието. Развиващите се страни според мен трябва да извършат ог-ромно интелектуално усилие, а не сляпо да възпроизвеждат направеното в развития свят.Това разбира се не може да стане от само себе си. Развитият свят също трябва да помисли как да намали прекомерното потребление на природни ресурси и влиянието върху екосистемите на земята. Нуждаем се от съвършено ново разбиране на човешкото

благополучие и ползите за човешкия род, което налага съ-ществена промяна. Не искам да кажа, че трябва да се върнем в пещерите. Смятам, че имаме достатъчен технологичен и икономически капацитет, за да извършим тази промяна, без да нарушим прогреса или това, което наричаме прогрес.

Смятате ли, че сигурността през последната част на XXi век ще се мисли не толкова като лично богатство, колкото като устойчиво качество на живота? Напълно, и това означава, че някои от сериозните неравенства, съществуващи днес както между, така и вътре в обществата, трябва да бъдат намалени и ние трябва да разберем, че това е една от най-важните цели на развитието. Развитие, която позволява само малка част от обществото да благоденства и оставя повечето хора извън системата, не е никакво развитие.кенет Боулдинг, икономист, когото много ценя, заяви преди двадесет и пет години, че преди 200 години разликата между най-богатите и най-бедните страни едва ли е била повече от пет пъти, докато днес е над петдесет пъти.

actualno.com

СИГУРНОСТ


Така че според мен тенденцията да се върви сляпо напред, без да се мисли по тези въпроси, е самоубийствена. На това трябва да се сложи край.

Според вас каква е възможността промяната в климата да доведе до сериозен въоръжен конфликт? И какво би довело до него – водата, петролът, нещо друго? Да, според мен една от причините за подобен конфликт би било съревнованието за оскъдните ресурси. Водата със сигур-ност е един от тях. Горивата също. Могат да възникнат пробле-ми като западане на селскостопанското производство, които да доведат до лишения и глад. както и всички видове природ-ни бедствия, които ще се засилят от промяната в климата.Всичко това означава, че има опасност все по-големи групи хора да напускат местата, където са установени. Подобна тен-денция определено може да стане причина за конфликт. А тя вероятно все повече ще се засилва и ще разширява обхвата си.В обобщителния доклад на МЕГПк ние сме изчислили на-пример, че през 2020 г. само в Африка от 75 до 250 милиона хора ще страдат от нарастващата липса на вода. И какво ще направят тогава? Ще се местят наоколо. И това ще предизвика конфликт. Дори между общностите, заради оскъдните водни запаси. И това може да се повтори в по-голям мащаб в различ-ни региони по света.

Някои изследвания, извършени в Орегонския универси-тет, показват, че от 2500 г. пр.н.е. водата не е била повод за война между държави и най-лесният начин за уреждане на споровете за вода са споразуменията за сътрудничество. В тях се цитират и Израел, Палестина и Йордания, където вече има недостиг на вода и се налага компромис. Вярвате ли все още, че човечеството може да постигне сътрудни-чество и да избегне конфликтите в такива региони? Без съмнение, защото ако проблемите предварително се опре-делят и опишат и се намерят решения, това ще даде надежда за бъдещето. Нито един от тях не е нерешим. Те лесно могат да бъдат решени с усилията на хората.Но искам да добавя, че споразуменията и разбирателството в миналото работеха, защото не бяхме достигнали кулминаци-онната точка. Успявахме да регулираме дори и ограничените и намаляващи ресурси така, че да има достатъчно за всички. Но не съм убеден, че тази ситуация ще може да продължава и в бъдеще. НАТО вече игра роля при големи природни бедствия като урагана Катрина и земетресението в Пакистан. Смятате ли, че подобна роля ще се търси все повече със зачестяването на този род събития? Да, смятам и мисля, че в свой собствен интерес и в рамките на

общите си цели НАТО ще започне да предвижда някои от тези събития и възможности. което означава, че организацията ще трябва да извършва много по-задълбочени изследвания и с по-голямо интелектуално внимание да следи как се развиват нещата в различни краища на света.В крайна сметка НАТО е създаден по време на Студената война, тогавашният начин на мислене вече не съществува и тъй като притежава огромен капацитет с участието на редица изключи-телно важни държави, организацията трябва да преосмисли ролята си. И си мисля, че трябва повече да се ръководи от проучвания какво е най-вероятно да се случи в бъдеще, а не да бъде сварвана неподготвена. Ако това се случи, НАТО със сигурност може да играе изключи-телно важна роля за предотвратяването или овладяването на някои от тези заплахи и проблеми.

Какво препоръчвате за предотвратяването им? Струва ми се и не отскоро мисля така, че организация като НАТО трябва да работи много по-тясно с гражданското обще-ство, с организации, които имат антени по места, които имат подкрепата на редовите хора. Това не само ще му позволи да получава обратна връзка, но и ще му осигури съюзници в ли-цето на тези организации при евентуална криза или конфликт. Затова според мен трябва да се обърне към тях. Алиансът трябва да излезе от чисто военните операции. Мисля, че пре-дотвратяването е далеч по-удачно от намесата след избухване-то на конфликта.

Какво е значението на научноизследователската и развой-ната дейност за намирането на решения на проблемите пред нас? Жизненоважно според мен. Ще класирам научноизследова-телската и развойната дейност в две категории. Едната е от типа на социалните науки, които изследват как обществото се готви да отговори на специфичните промени, които ще станат в бъдеще и позволяват да се предвидят действията за предо-твратяване на проблемите или конфликтите.Другата са технологиите и тяхното развитие. В тази област е необходимо правителствената политика да стимулира научно-изследователската и развойната дейност. Един от елементите, които сме изтъкнали в четвъртия доклад за оценка на МЕГПк е значението да се определи цената на въглерода. Може да разработвате колкото си щете технологии в лаборато-риите, ако няма цена и пазар за тяхното разпространение, това няма да доведе до нищо. Ние вървим по този път. Заделяме пари за научноизследова-телска и развойна дейност. Но имаме нужда от фирмите. И потребителите трябва да подкрепят някои нови технологии, а това налага правителствата да вземат някои трудни решения.

климатични промени


По отношение на заплахите за сигурността как според вас тероризмът ще се адаптира към екологичните предизви-кателства на планетата? Смятате ли например, че такти-ката им в все по-голяма степен ще включва нападения на структурите за енергийни доставки или заводите за обезсоляване? Несъмнено. Трябва да приемем факта, че терористите получа-ват огромни суми от най-различни източници. Имат и сериозна подкрепа. Благодарение на това и методите им на действие стават все по-модерни. И сигурно ще прибягнат до някои действия, които ще им позволят да предизвикат инциденти и реакции, които ще ги извадят в светлината на прожекторите и ще им позволят донякъде да влияят върху хода на събитията.Така че със сигурност ще започнат да вършат действия от рода на отравяне на водоснабдителните мрежи, взривяване на пет-ролопроводите, пиратски дейности в различни части на света или прекъсване на снабдяването с петрол или с други ресурси. Затова трябва предварително до обмислим всички тези въз-можности. Има и друг важен факт. Организациите като НАТО трябва да работят в много тясна координация с разузнаването и може би не само с класическото, а да развият някои нови от-ношения в области, които се очаква да се превърнат в горещи точки. Това ще бъде от огромна помощ.

През 2000 г. Робърт Каплан написа книгата „Задаващата се анархия”. И наистина, ако погледнем някои статистически данни и някои тенденции, става ясно, че има голяма ве-роятност от възникването на социални безредици или на атмосфера на отчаяние, както става в Европа между двете световни войни. Мислите ли, че подобно нещо ще се случи, какво може да се направи, за да се избегне, и ако се случи, какви ще са последствията? Мисля, че наистина има възможност нещо подобно да се случи, но ми се ще да вярвам, че в ерата на информацията съвременните хора ще забележат признаците и симптомите, преди това да се случи, и ще разработят стратегии за реакция, които ще им позволят да избегнат подобна криза. И точно тук ролята на лидерите има ключово значение.Нужни са няколко големи и силни лидери, които виждат в бъ-дещето и са готови да изразят своите убеждения под формата на действия и инициативи, защото ако не се намерят такива, и ако хората с лидерски позиции се държат опортюнистки, се боя, че ще игнорират реалността на някои от заплахите, с които вероятно ще се сблъскаме. Имали сме такива лидери в миналото. Ейбрахам линкълн е бил такъв, мнозина други също. Но днес не виждам много такива. Надявам се осъзнаването на проблемите да изведе напред подобни лидери, защото това е изключително важно.

Споменахте, че е необходима промяна не само на върха,

но и в низините. Промяна в културата. Как според вас ще стане това? Какво е необходимо? Мисля, че трябва да се започне с промяна в поведението на потребителите. Те трябва да дадат сигнал, че няма да купуват стоки и услуги, свързани по какъвто и да било начин с причи-ните, водещи до конфликти от типа, за който говорим. Ако това стане, пазарът ще се превърне в сериозна сила на промяната. И точно в това лидерската роля може да има реша-ващо значение. Ако един лидер посъветва хората да насочат потребителските си навици в дадена посока, той ще се сблъска със съпротива и критики, но ако той или тя успее да убеди общностите или на-родите, че са отговорни за страните си, смятам, че ще настъпи промяна в потребителското поведение. Спомням си, че когато в Банкок приехме доклада на третата работна група, на пресконференцията един журналист ме попита: „Можете ли да препоръчате някакви промени в начина на живот?” Отговорих, че МЕГПк не препоръчва нищо, но ако иска да узнае личното ми мнение, да започнем с това да ядем по-малко месо – това е добре както за нашето здраве, така и за планетата. Според мен необходими са промени точно от този род и хо-рата трябва да хванат бика за рогата и да започнат да вървят в тази посока. Няма нищо по-важно и по-могъщо от един сигнал, преминаващ през пазара. Убеден съм, че потребителите трябва да бъдат възпитавани в това. Например да си купят енергоспестяващ хладилник, дори и да е малко по-скъп, или икономична крушка, макар да струва повече, защото това ще донесе полза не само на тях, но и на цялото общество. Трябва да направим това.

Пред всички тези предизвикателства Майк Чайлдс от „При-ятели на земята” казва, че трябва да разчитаме на човеш-ката изобретателност. Вярвате ли, че я има в достатъчно количество? Изобретателност има и това е голям капацитет и потенциал.Въпросът е ще съумеем ли да го използваме. Ако искаме да ус-пеем, на първо място трябва да видим истината. лестър Браун, когото много уважавам, го казва много лаконично: комунизмът се разпадна, защото говореше лъжи за икономиката. капитализмът може да се разпадне, защото говорим лъжи за екологията. Редица лидери отричат проблемите. Ако продъл-жат с подобни нагласи, те ще нанесат огромни щети на света и на собствените си общества. Затова трябва да започнем да виждаме действителността. И да намираме истината там, къде-то реално е. Съумеем ли да направим това, човешката изобре-тателност може да надделее.

Източник: Интервю на главния редактор на сп. „НАТО Преглед” Пол Кинг

СИГУРНОСТ


ХАРТА ЗА МИРНОТО РАЗВИТИЕ НА КИТАЙИнформационен офис на Държавния съвет на китайската народна република

Разположен в източната част на света, китай, страна с древна цивилизация и население над 1.3 млрд. души, върви с широки крачки по пътя на модернизацията. какъв път на развитие е избрал китай? какво ще донесе за останалия свят развитието на китай? Тези въпроси са във фокуса на вниманието на целия свят.китай многократно е обявявал пред останалия свят, че следва пътя на мирното развитие и се ангажира с поддържането на световния мир и насърчаването на общото развитие и благоденствие за всички страни. В началото на второто десетилетие на 21-ви век и по повод на 90-та годишнина от основаването на китай-ската комунистическа партия (ккП), китай отново обяви тържествено пред света, че мирното развитие е стра-тегически избор, направен от китай, за да осъществи модернизация, да стане силна и просперираща държава, и да допринесе още повече за напредъка на човешката цивилизация. китай неотклонно ще следва пътя на мир-ното развитие.

i. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПЪТЯТ НА МИРНОТО РАЗВИТИЕ НА КИТАЙ

През последните 5,000 години хората от всички етнически групи в китай, с усърдие и мъдрост, са създали прекрасна цивилизация и са изградили единна мултиетническа държава. китайската цивилизация притежава уникалното качество да е трайна, всеобхватна и отворена. китайската нация е положила усилия да се учи от други нации, и да се самоусъвършества по време на вековното й взаимодействие с останалата част на света, давайки съществен принос за напредъка на човешката цивилизация.В средата на 19-ти век, Западните сили отварят с бойни кораби вратите на китай. Вътрешните трудности и външната агресия постепенно превръщат китай в полуколониално и полуфе-одално общество. Страната става бедна и слаба, и хората страдат от войни и хаос. Изправени пред непосредствена опасност от национално поробване, поколение след поко-ление патриоти се борят усилено, за да реформират и спасят нацията. Революцията от 1911 г. слага край на монархията,

която управлява китай в продължение на няколко хилядоле-тия, и вдъхновява китайския народ да се бори за независимост и благоденствие. Тези усилия, обаче, не успяват да променят същността на китай като полуколониално и полуфеодално общество, и да спасят китайския народ от бедността. В отговор на очакванията на хората, ккП ги повежда в тежка борба, в резултат на която през 1949 год. създава китайската народна република. Това бележи постигането на независимост за китай и свобода за неговия народ, и възвестява началото на нова епоха в историята на китай.Преодолявайки трудности и неуспехи, китайският народ на-предна с течение на времето благодарение на опита и поуките от развитието на самия китай и на други страни, задълбочи разбирането на законите, управляващи развитието на човеш-кото общество, и насърчи самоусъвършенстването и растежа на социалистическата система. Това е път на научно, независи-мо, отворено, мирно, съвместно и общо развитие.

hobyto.com

съгласуване на интересите


• Научно-обосновано развитие Научно-обосновано развитие означава зачитане и следване на законите, управляващи развитието на икономиката, общество-то и природата, фокусирайки се върху развитието, и освобож-давайки и развивайки производителните сили. китай въз-приема научните възгледи за развитие като важен принцип, ръководещ икономическото и социалното развитие, и дава голям приоритет на развитието в управлението и укрепването на страната от Партията. китай поставя хората на първо място, насърчава комплексното, балансирано и устойчиво развитие, и взима под внимание всички фактори при изработването на балансирани цялостни планове. Поставяйки хората на първо място, правителството на китай винаги зачита правата на човека и човешките ценности, и работи за задоволяване на все по-растящите материални и културни нужди на хората и съдейства за благоденствието за всички. Правителството се стреми към ускоряване на всестранното развитие на човека, за да гарантира, че развитието е за хората, от хората и с хората, които споделят плодовете му. В насър-чаването на комплексно, балансирано и устойчиво развитие, китайското правителство подпомага комплексното икономи-ческо развитие, а също и политическия, културния и соци-алния напредък и подобряването на околната среда, както и координираното развитие на всички връзки и аспекти по пътя на модернизацията. китайското правителство се стреми да установи и правилно да управлява основните взаимовръзки в изграждането на социализъм с китайска специфика, и поддър-жа баланс в развитието на градовете и селата, в развитието на различни региони, икономическото и социалното развитие, човека и природата, и вътрешното развитие и отварянето към външния свят.

• Независимо развитие като гъсто населена развиваща се страна, китай трябва да разчита на себе си в стремежа към развитие. В ерата на иконо-мическата глобализация, само чрез следване на независимо развитие китай може по-ефективно да участва в международ-ното разделение на труда, и да допринася за взаимноизгодно сътрудничество с други страни.

• Отворено развитие Възприемайки реформата и отварянето като основна поли-тика, китай едновременно осъществява вътрешна реформа и се отваря към външния свят, следва независимо развитие и участва в икономическата глобализация, пренася в бъдещето добрите традиции на китайската нация и черпи от добрите постижения на другите цивилизации. китай се интегрира с останалата част на света чрез отношение на откритост, разширява и задълбочава стратегията на отваря-не, и засилва обмена и сътрудничеството с други страни. китай се стреми да изгради отворена икономическа система,

която осигурява по-добри връзки с глобалната икономика, вза-имноизгодно сътрудничество, а също и сигурност и ефектив-ност. китай никога няма да затвори своята врата към външния свят и ще се отваря все по-широко.

• Мирно развитиекитайската нация обича мира. От горчивите страдания от война и бедност в своята нова история, китайските хора са разбрали каква е стойността на мира и на належащата нужда от развитие. Те виждат, че само мирът може да им позволи да живеят и работят в благоденствие и доволство, и че само раз-витието може да им донесе достоен живот. Ето защо, основната цел на китайската дипломация е да създаде мирна и стабилна международна среда за тяхното развитие. В същото време, китай се стреми да даде дължимия си принос към световния мир и развитие. Страната никога не извършва агресия или екс-панзия, никога не търси хегемония, и остава надеждна сила за поддържането на регионалния и световния мир и стабилност.

• Съвместно развитие Винаги има конкуренция и конфликти в международните отношения. Всяка държава трябва да се възползва от качества-та на другите, за да компенсира собствените си слабости чрез честна конкуренция, да намери възможности за партньорство, да разшири сферите на сътрудничество и общите интереси. ки-

СИГУРНОСТ


тай използва сътрудничеството като начин да следва мира, да насърчава развитието и да урежда спорове. Той цели създава-нето и развитието на отношения на сътрудничество в различни форми с други държави, и ефективно посреща нарастващите глобални предизвикателства чрез непрекъснато разширяващо се взаимноизгодно сътрудничество с други страни, и рабо-ти с тях за решаване на основните проблеми, които засягат световното икономическо развитие, оцеляването на човека и прогреса.

• Общо развитиеДържавите стават все по-взаимозависими. Само когато се осъществи общо развитие на всички страни и повече хора споделят плодовете на развитието, световният мир и ста-билност може да имат солидна основа и да бъдат ефективно гарантирани, и развитието може да бъде устойчиво във всички страни. Затова китай неотклонно следва стратегията на отва-ряне и взаимна изгода. Той следва едновременно собствените си интереси и общите интереси на човечеството, и работи, за да гарантира, че неговото собствено развитие и развитието на другите държави взаимно се подсилват, като по този начин допринася за общото развитие на всички държави. Делът на доходите на глава от населението в китай, сравнен със средното потребление в света, нарасна от 24.9% през 2005 г., до 46.8% през 2010 г.

Пазарът играе все по-важна роля при разпределянето на ресурси и системата на макроикономическото регулиране се подобрява. Оформя се системата на социално осигуряване, покриваща градските и селските жители; процъфтяват култура-та, образованието, науката и технологиите, здравеопазването, спортът и други социални програми.Беше осъществена историческа трансформация, превър-нала китай от затворена или полузатворена държава, във всестранно отворена страна. Със създаването на специални икономически зони, с отварянето към външния свят на край-брежните райони, на регионите по протежение на големите реки, граничните райони и тези във вътрешността на страната, приемайки чуждестранни инвестиции и правейки китайски инвестиции в чужбина, както и влизайки в Световната тър-говска организация (СТО), китай започна активно да участва в икономическата глобализация и в регионалното икономиче-ско сътрудничество, и отварянето постоянно се задълбочава. китай има важен принос към стабилното развитие на световна-та икономика. През 2009 г. фирмите с китайски капитал в чужбина са плати-ли данъци на стойност 10.6 млрд. долара и са наели 439,000 местни лица. китай е допринесъл с повече от 10% за световния икономически растеж ежегодно през последните години. След избухването на международната финансова криза през 2008 г., китай активно участва в усилията на Г-20 за създаване на механизъм за глобално икономическо управление, допри-нася за реформата на международната финансова система, включен е в многостранната координация на макроиконо-мическата политика, и участва в схеми за финансиране на международната търговия и финансово сътрудничество. Той изпрати големи мисии за покупки в чужбина и помогна на страни в затруднено положение. китай добросъвестно отгова-ря на Целите на хилядолетието за развитие на Организацията на обединените нации, и е единствената страна в света, която предсрочно намали наполовина броя на хората, живеещи в бедност. Освен това китай предоставя помощ на други страни и региони, доколкото позволява неговият капацитет. До края на 2009 г. китай е предоставил помощ на стойност 256.3 млрд. юана на 161 държави и над 30 международни и ре-гионални организации, намали и опрости 380 дълга, натрупани от 50 силно задлъжнели бедни страни и най-слабо развити страни, обучи 120,000 души за други развиващи се страни, и изпрати в чужбина 21,000 медици и близо 10,000 учители, за да помогнат на други държави. китай играе важна роля в опазването на световния мир и посрещането на глобалните предизвикателства. китай е единствената ядрена държава, която публично заяви, че няма да бъде първата, които ще използва ядрено оръжие, или да използва или заплашва с използване на ядрено оръжие неядрени държави или зони, свободни от ядрено оръжие. китай е изпратил около 21,000 души в 30 мироопазващи мисии на ООН, което е най-много измежду постоянните членове на

съгласуване на интересите


Съвета за сигурност на ООН. китай активно участва в между-народното сътрудничество за борба с тероризма и неразпро-странение на ядрени оръжия. китай е първата развиваща се страна, формулирала и внедрила Националната програма за изменението на климата. Той е също една от държавите, които са положили най-големи усилия за енергоспестяване и нама-ляване на емисиите, и които са реализирали най-бърз напре-дък в разработването на нови и възобновяеми източници на енергия през последните години. китай играе конструктивна роля при работата по международни и регионални проблеми в горещи точки на света. Така например, той призовава за разре-шаване на корейския ядрен въпрос, на иранския ядрен въпрос и други горещи въпроси чрез мирни преговори, и е помогнал за установяването на механизма на Шестстранните преговори по корейския ядрен въпрос. китай е разрешил исторически гранични спорове с 12 сухоземни съседи. Той призовава за уреждане на споровете със съседните страни относно терито-рията и морските права и интереси чрез диалог и преговори. Така например, китай направи конструктивно предложение за “изоставяне на споровете и търсене на съвместно развитие”, и направи всичко възможно, за да поддържа мира и стабилност-та в Южнокитайско море, Източнокитайско море и околните райони. китай се стреми да подпомага общото развитие и благоденствието в Азиатско-тихоокеанския регион чрез пости-гане на двустранно сътрудничество и участие в регионално и субрегионално сътрудничество. Развитието на китай от осно-ваването на Нов китай през 1949 г. и особено след обявяването на политиката на реформи и отваряне към света през 1978 г. показва, че китай е важен член на международната общност, който е дал своя принос за постигането на по-справедлив и честен международен политически и икономически ред.

ii. КАКВО СЕ СТРЕМИ ДА ПОСТИГ-НЕ КИТАЙ, СЛЕДВАЙКИ ПЪТЯ НА МИРНОТО РАЗВИТИЕ

Главната цел на китай за следване пътя на мирното развитие, е да насърчава развитието и хармонията в страната, и да се стреми към сътрудничество и мир в международен план. По-конкретно това означава, че китай ще полага усилия да направи живота на своя народ по-добър, и да допринесе за човешкия прогрес чрез упорита работа, иновации и реформи, извършвани от китайския народ, и развивайки дългосрочни приятелски отношения и насърчавайки равноправието и взаимноизгодното сътрудничество с други страни. Това се е превър-нало в национален ангажимент, който е очевиден в стратегиите за национално развитие и в напре-дъка, постигнат в хода на развитието на китай.Общата цел на китай в стремежа му към мирно развитие, е постигането на модернизация и общо благоденствие за хората. След обявяването на

политиката на реформа и отварянето към външния свят в края на 70-те години на 20-ти век, китай прие и реализира триет-апна стратегия за постигане на модернизация. Основната цел на тази тристепенна стратегия за развитие е да се подобри материалният и културният живот на хората, да направи хора-та богати и страната - силна. Междувременно, тъй като общата мощ на страната нараства, китай ще поеме съответни между-народни отговорности и задължения.Средносрочната и дългосрочната цел на курса на китай към мирно развитие е изграждането на общество с високо и всестранно първоначално благоденствие, което да е от полза за над един милиард китайци. До 2020 г. китай ще е изградил такова общество с високо и всестранно първоначално благо-денствие, което да е от полза за над един милиард китайци. Общият жизнен стандарт и качеството на живот на китайския народ ще се повишат, и природната среда в страната ще бъде добре защитена. китайският народ ще се радва на пълни демо-кратични права, ще бъде по-добре образован и ще преследва общи стремежи. Социалната система и институциите в китай ще бъдат още по-усъвършенствани, китайското общество ще бъде по-динамично, по-стабилно и единно, и китай ще бъде по-отворена и привлекателна страна, която ще допринася повече за човешката цивилизация.През следващите пет години китай ще се фокусира върху научното развитие, ще ускори промяната на модела на растеж в преследването на икономическо и социално развитие, и ще бъдат положени усилия за постигане на следните цели: осигуряване на стабилно и сравнително бързо развитие на икономиката, постигане на голям напредък при извършване-то на стратегическо регулиране на икономиката, значително

СИГУРНОСТ


подобряване на науката, технологиите и образованието, реализиране на значителен напредък в пестенето на ресурси и опазването на околната среда, продължаване подобрява-нето на живота на хората, засилване на социалните услуги и още по-голямо задълбочаване на реформата и отваряне към външния свят. Междувременно, китай енергично ще участва в международния обмен и сътрудничество, и ще разширява и задълбочава общите интереси на всички страни за подпомага-не на съвместното развитие.От осигуряване на основните жизнени потребности, до из-граждане на общество на първоначален просперитет, и след това до достигане нивото на средно развитите страни - това е стратегията на китай за мирното развитие. За да постигне тези цели, китай ще извърши следните действия:

• Ускоряване на промяната на модела на растежаАдаптирането на икономическите сектори ще получи най-голям приоритет. Вътрешното търсене, особено потребител-ското търсене, ще бъде стимулирано чрез увеличаване на индивидуалното потребление чрез множество канали, и чрез коригиране и подобряване на вътрешния инвестиционен микс. Индустриализацията, урбанизацията и селскостопанската модернизация ще бъдат насърчавани едновременно, така че икономическият растеж ще бъде задвижван от комбинираните сили на потреблението, инвестициите и износа, а не само на инвестициите и на износа. китай щесъществява стратегии за ускоряване на развитието чрез развитие на науката и технологиите и насърчаване на хората с възможности, за изграждане на китай като страна на иновациите. Ние трябва да бъдем отворени към нови идеи и да сме иновативни в подобряването на институциите, да се възползваме от най-добрите технологии и управленски опит на други страни, и да подобрим устойчивостта и ефективност-та на икономическия растеж.Ние ще положим повече усилия за премахването на тесните места в ресурсите и околната среда, които възпрепятстват развитието. Ние ще възприемем подход за зелено и ниско-въ-глеродно развитие, с акцент върху спестяването на енергия и намаляването на въглеродните емисии, и ще ускорим форми-рането на енергоспестяващи и екологично чисти начини на производство и потребление. Ние ще изградим кръгова икономика, ще подобрим качеството на околната среда, ще изградим сигурна, стабилна, ефективна, чиста и модерна енергийна индустрия, ще повишим снабдя-ването с ресурси, ще насърчаваме хармоничното развитие между човека и природата, и ще постигнем баланс между икономическото развитие, населението, ресурсите и околната среда. Ние ще търсим нов път към индустриализация, базиран на на-уката и технологиите, с висока икономическа възвръщаемост, ниска консумация на ресурси, по-малко замърсяване на окол-ната среда и пълноценно използване на човешките ресурси.

• По-нататъшно използване на вътрешните ресурси на Китай и неговите пазарни преимущества

С обилни човешки и материални ресурси и сравнително цялостна промишлена система, китай ще разчита основно на себе си в преследването на устойчиво развитие. Очаква се, че до 2015 г. броят на квалифицираните кадри в китай ще достигне 156 милиона, 15% от работната сила ще има висше образование, и степента на приноса на квалифицирани-те хора към икономическия растеж ще достигне 32%. Това ще гарантира достатъчно наличие на качествена работна сила за поддържане на икономическото развитие на китай. китай ще използва пълноценно силните страни на своето про-изводство на суровини, на оборудване и на стоки за широко потребление, за да отговори на търсенето на хората в китай и да осигури по-качествени стоки и услуги на международния пазар.Броят на населението на китай и неговото общо икономическо производство означават огромен потенциал на вътрешното търсене. С непрекъснатото увеличаване на доходите на глава от населението, стабилен ръст на вътрешните инвестиции и по-нататъшен напредък в прилагането на стратегията за реги-онално развитие, в китай ще се появят двигатели за растеж, и неговият пазар още ще се разшири.

• Ускоряване изграждането на хармонично обществокитай ще ускори изграждането на хармонично общество, с акцент върху подобряването на живота на хората, като по този начин ще укрепи основата за постигане на социална хармония. Това ще ускори реформата на социалната система, ще подобри основните публични услуги, ще развие нови механизми за социално управление и ще направи това управление по-ефек-тивно, ще подобри разпределението на доходите и социал-но-осигурителната система. Нашата цел е да гарантираме, че всички хора имат право на образование, работа и заплащане, медицински и пенсионни услуги и послон, така че всички хора да споделят отговорността за създаване на хармонично общество и да се радват на живота и на цялостната полза от развитието в такова общество.Ние ще продължим да провеждаме демократични избори, вземане на решения, управление и надзор в съответствие със закона, ще отстояваме правото на хората да имат достъп до информация, да участват в управлението, да изразяват своите становища и да контролират правителството, и методично ще разширим общественото участие в политическия процес. Ние ще продължим да се отнасяме към всички етнически гру-пи като към равни, и ще прилагаме системата на регионална автономия на етническите малцинства, ще защитаваме свобо-дата на религиозните вярвания в съответствие със закона, и напълно ще зачитаме и отстояваме основните човешки права и други законни права и интереси на гражданите.


• Прилагане на стратегия към отваряне за взаимна изгода

китай ще продължи да провежда основната държавна полити-ка на отваряне към външния свят и стратегията към отваряне за взаимна изгода. Чрез пълноценното използване на благо-приятните условия, създадени от икономическата глобализа-ция и регионалното икономическо сътрудничество в хода на отварянето, ние ще се придвижим от фокусиране върху износа и усвояване на чужди инвестиции, към поставяне на еднакъв акцент върху вноса и износа, и върху усвояването на чуждес-транни инвестиции и правенето на инвестиции в чужбина. Ние постоянно ще търсим нови начини на отваряне и за подобря-ване на отворената икономическа система и за по-добро функ-циониране на отворената икономика, така че чрез отваряне да насърчаваме развитието на китай, реформите и иновациите.Ние ще ускорим начина на осъществяване на външната тър-говия и ще продължим да участваме активно в международ-ното разделение на труда. От фокусиране единствено върху увеличаването на обема на търговията, ние ще преминем към подобряване на качеството и ефективността на търговията, и към повишаване на общата конкурентоспособност на външна-та търговия на китай, вместо да разчитаме на евтино произ-водство. Ние ще положим големи усилия за насърчаване на търговията на услуги и увеличение на вноса, и ще допринесем за основния платежен баланс в международната търговия. Ние се противопоставяме на търговския протекционизъм и се справяме адекватно с търканията в международната търговия.Ние ще използваме по-добре чуждестранните инвестиции чрез непрекъснато подобряване на инвестиционната структу-ра, разнообразяване на начините за инвестиране и разширя-ване на каналите за инвестиции. Ние също така ще ускорим из-ползването на интелектуални ресурси, талантливи хора и нови технологии, и ще насърчаваме чуждестранните инвестиции в ключови области и региони. Ние ще защитим законните права и интереси на чуждестранни компании в китай, ще бъдем отво-рени към чуждестранния капитал и напредналите технологии, и ще подпомагаме развитието на честна и порядъчна инвести-ционна среда. Ние ще продължим да прилагаме националната стратегия за правата върху интелектуалната собственост, и ще подобряваме възможностите за създаване, прилагане, защита и управление на интелектуална собственост.Ние ще отдаваме по-голямо значение на инвестирането в чужбина и на международното сътрудничество. Ние насърча-ваме компании от всякакъв тип да инвестират в чужбина и да участват в съвместни дейности съобразно установения ред, да правят инвестиции, свързани с научно-развойната дейност, да реализират проекти в чужбина и да предоставят трудови услуги. Освен това, ние ще разширим международното сътруд-ничество в селското стопанство и ще задълбочим взаимно изгодното сътрудничество с други страни в разработването на енергийни и други ресурси. Ние ще реализираме повече съвместни проекти в приемащите страни, които подобряват живота на местните хора и пови-

шават способността за самостоятелно развитие на страните-домакини. От китайските компании е поискано да съблюдават местните религии и обичаи, да спазват местните закони, да поемат дължимите социални отговорности и задължения, и да насърчават развитието на страните-домакини. Ние ще изградим финансова система, която предоставя ефективни услуги и поставя рисковете под контрол. Ние ще подобрим управляваната, плаваща система на обменен курс, основана на търсенето и предлагането на пазара, и поетапно ще направим юана конвертируем в капиталовата сметка. Тези мерки не само ще улеснят външнотърговското и инвестиционното сътрудни-чество с китай, но и ще създадат по-добри условия за поддър-жане на стабилността на международните валути и финансов пазар, и ще насърчат стабилното развитие на икономическата глобализация.

• Създаване на мирна международна среда и благоприятни външни условиякитай ще продължи да насърчава приятелските отношения с другите страни, на базата на Петте принципа за мирно съв-местно съществуване. Ние ще засилим стратегическия диалог с развитите страни, за да насърчим взаимното стратегическо доверие, задълбочаването на взаимноизгодното сътрудни-чество, справянето с различията, проучването на начините за създаване и развитие на нов тип взаимоотношения между основните страни и насърчаването на дългосрочен, стабилен и солиден растеж на отношенията на китай с тези страни. Ние ще продължим политиката на развитие на добросъседски от-ношения и третиране на съседите на китай като партньори, и ще подобряваме приятелството и сътрудничеството както със съседните страни, така и с другите азиатски държави. Ние ще разширяваме двустранното и регионалното сътрудничество, и съвместно ще създаваме регионална среда на мир, стабил-ност, равнопоставеност, взаимно доверие, сътрудничество и взаимна изгода. Ние ще засилим единството с други развива-щи се страни, ще задълбочим традиционното приятелство, ще разширим взаимноизгодното сътрудничество, искрено ще по-магаме на други развиващи се страни да постигнат независимо развитие, като им предоставяме помощи и инвестираме, и като подкрепяме техните законни права и интереси, както и техните общи интереси. Ние активно ще се ангажираме със справянето с многостранни проблеми и решаването на глобални пробле-ми, ще изпълняваме нашите международни задължения и ще играем конструктивна роля в правенето на международния политически и икономически ред по-честен и по-справедлив. Ние ще продължим да извършваме обмен и сътрудничество с парламенти, местни власти и неправителствени организации от други страни, да разширяваме връзките между хората и кул-турния обмен, за подобряване на разбирателството и дружба-та между китайския народ и народите на другите държави.

Източник: Организация на обединените нации(със съкращения)

СИГУРНОСТ


Лидерите на Г-20 подкрепят Зелен фонд за климата и опазване на морската среда

кан, Франция (ENS) - лидерите на групата на големите иконо-мики /Г-20/ приключиха двудневната си годишна среща с обе-щания да финансират борбата срещу изменението на климата чрез Зеления фонд за климата, да защитават морската среда от нефтени разливи и да насърчават стратегии за нисковъглерод-но развитие. “Финансирането на борбата срещу изменението на климата е един от основните ни приоритети” – декларираха лидерите на Г-20. Те заявиха, че финансирането за климата ще дойде от публични, частни, двустранни и многостранни източници.

Обама в клопката на решение относно петроолопровод за петрол от нефтоносни пясъциВашингтон, САЩ (ENS) - 12 хиляди души наобиколиха Белия дом с най-малко три кръга, искайки президентът Барак Обама да отрече, че е дадено разрешение петролопроводът Kийстоун XL на Tрансканада, пренасящ петрол от нефтоносни пясъци, да прекоси американско-канадската граница. Някои демонстранти носеха дълга черна имитация на тръбо-провода с надпис “Спрете XL петролопровода”. Около 4000 протестиращи носеха оранжеви жилетки за безо-пасност, за да символизират заплахата от разливи на петрол. Някои бяха облечени като полярни мечки. Други носеха знаци, искащи от президента да изпълни предиз-борните си обещания.

Световни производители на автомобили акостираха в Китай

Шанхай, китай (ENS) – Тойота Мотор корп. планира от 2015 год. да продава произведени в китай хибридни автомобили. Дженерал Моторс и Даймлер Бенц АД вече произвеждат ки-тайски марки електромобили, а Форд обмисля същото.Тойота Мотор корп., компания, базирана в Япония, има за цел от 2015 година да продава преобладаващо китайски хибридни коли. За да постигне това, компанията обяви плановете си да инвестира $ 689 милиона в нов изследователски и развоен /И&Р/ център по автомобилни технологии за ниски емисии в източнокитайския град Чангшу.“Ще акцентираме върху развитието на технологии за опазване на околната среда”, оповести Toйота.

Южна Африка преследва бракониери на носорози, избиването им нараства

Претория, Южна Африка (ENS) - Общо двеста и четиринадесет предполагаеми бракониери на носорози са били арестувани в Южна Африка между април 2010 г. и март 2011 г., а шестнайсет са били убити при въоръжени конфликти със служители по опазване на дивата природа през този период, се казва в 4-тия Национален доклад за спазване и прилагане на националните норми за опазване на носорозите, публикуван в Претория.Статистическите данни от Националните паркове на Южна Африка обаче показват, че през последните 10 месеца в Южна Африка са били убити повече носорози отколкото за цялата 2010 г.

аргумент.bg

narod.ru

КАЛЕЙДОСКОП


Въглеродните емисии в САЩ намаляха със седем процента за четири години

Вашингтон, САЩ (ENS) - Въглеродните емисии от използването на въглища в САЩ са намалели с 10 процента през четирите години между 2007 и 2011 г., а емисиите от употребата на пе-трол са паднали с 11% през това време, според нов доклад на неправителствения институт Политика за Земята. В контраст на това въглеродните емисии от използването на природен газ са се увеличили с шест процента. Нетният ефект от тези тенденции е, че емисиите на въглероден двуокис в САЩ са паднали със седем процента за четири години. “Това е нова историческа фаза, която виждаме с обрата в тенденциите на въглерод”, коментира лестър Браун, основател и президент на института.

Бангладеш, Индия - топиндекс на уязвимост при изменението на климата

БАТС, Великобритания (ENS) - Някои от най-големите и най-бързо растящи икономики в света, особено тези в Южна Азия, са най-изложени на риск от промените в климата, смята глобална класификация, която уточнява уязвимостта на 170 страни от въздействията на измененията на климата през след-ващите 30 години. Бангладеш и Индия водят класацията.Индексът за 2011 г. относно уязвимостта от промяна на клима-та, публикуван от консултантската фирма за глобалните риско-ве Мапълкрофт /Maplecroft/ отчита 42 социални, икономически и екологични фактора, за да оцени националните уязвимости в рамките на три основни области.

Глобален син пазар на въглеродни емисии предложен от пет агенции на ООНПАРИЖ, Франция (ENS) - Глобален син въглероден пазар, който ще създаде пряка икономическа полза за тези, които защитават океанските местообитания, е основният елемент на план, издаден от пет агенции на Обединените нации, за да се подобри управлението на световните океани и крайбрежните райони.“Планът за морска и крайбрежна устойчивост” посочва, че агенциите възнамеряват да работят със съществуващите меж-дународни пазари на въглерод, за да се дефинира и изпълни Син пазар на въглеродни емисии за защита на морските и крайбрежни погреби на въглерод.

ЮНЕСКО предостави на Палестина статут на пълноправна държава-членкаПариж, Франция (ENS) - Организацията на обединените нации за образование, наука и култура /ЮНЕСкО/ гласува приемане на Палестина като пълноправен член на агенцията.Генералната конференция на ЮНЕСкО, най-високият упра-вляващ орган, прие решението с гласуване при резултат: 107 гласа „за”, 14 – „против” и 52 - “въздържал се”, се казва в изявление на ЮНЕСкО. като единствена агенция на ООН с конкретен мандат да насърчава науката, ЮНЕСкО е домакин на множество екологични дейности, включително конвенция за световното наследство, Програма “Човекът и биосферата” и Световния ден на водата.

actualno.com

pw-word.de

Източник: Environment News Service

КАЛЕЙДОСКОП

ПАРТНьОРСТВО, ПОРТАЛ, ПРОЦЕСИСБРЕ като партньорствоИСБРЕ е резултат от партньорството между Европейската комисия (ГД „Околна среда“, Съвместния изследователски център и Евростат) и Европейската агенция за околната среда. Тя включва мрежата на Европейския клирингов механизъм в контекста на конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичното разнообразие (кБР на ООН).

ИСБРЕ като порталИСБРЕ е съвместен информационно технологичен ин-струмент, който допълва съществуващите операционни системи на европейско и глобално равнище и в основата на който стои наборът от инструменти на Европейския клирингов механизъм.В ИСБРЕ информацията на европейско равнище е органи-зирана в пет направления:

• Политика: политика, законодателство и спомага-телни дейности, свързани с директивите на ЕС, Плана за действие на ЕС за биологичното разнообразие (ПДБР), паневропейските и световни политики

• Теми: състояние на видовете, местообитанията, екосистемите, генетичното разнообразие, заплахи за биологичното разнообразие, въздействия вслед-ствие загубата на биологично разнообразие, оценка на политическите решения в тази област

• Данни: източници на данни, статистически данни и карти, свързани със земята, водите, почвата, въздуха,

моретата, земеделието, горското стопанство, рибар-ството, туризма, енергията, земеползването, транс-порта

• Научни изследвания: важни научноизследовател-ски проекти, обхващащи целия ЕС, свързани с био-логичното разнообразие и услугите от екосистемите, които подобряват връзката наука — политика

• Държави и мрежи: дейности по докладване и обмен на информация за биологичното разнообразие на национално равнище чрез мрежи, които излизат извън националните граници

ИСБРЕ като процесПрототипът ИСБРЕ представя възможно най-добрата информация на европейско равнище през 2010 г., като например констатациите от Доклада на Европейската аген-ция за околната среда за първоначалното състояние на биологичното разнообразие и оценките на показателите по проекта за унифициране на показателите за европей-ско биологично разнообразие (SEBI). Нейното съдържание и услуги ще бъдат разработвани в сътрудничество с клю-чови ползватели и доставчици на информация, така че тя да отговаря на потребностите от информация във връзка с визията и целите на ЕС за биологично разнообразие след 2010 г.

За коментари или въпроси:

www.eea.europa.eu/enquiries.

ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМАЗА БИОЛОГИЧНОТОРАЗНООБРАЗИЕ НА ЕВРОПА(ИСБРЕ)

ИСБРЕ Активен източник на информация за биологичноторазнообразие

Информационната система за биологичното разнообразие на Европа (ИСБРЕ) е единна входна точка за данни и информация по отношение на биологичното разнообразие в ЕС. Чрез нея се изгражда връзка между съответните политики, центровете за данни за околната среда, оценките и научноизследователските открития от различни източници, тъй като тя обединява факти и данни за биологичното разнообразие и услугите от екосистемите. Тя е разработена, за да се обогати базата от знания и да се подпомогне вземането на решения относно биологичното разнообразие.

ИСБРЕ е вашият портал за информация по отношение на европейското биологично разнообразие: www.biodiversity.europa.eu

Хармония

Documents