60 Уинстън Чърчил

Уинстън Чърчил ·\~ Брой 60

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ б

В служба на Родината

Горд индивидуалист

Прословутото бягство

Първата световна война и един дързък министър

Към най-големия пост на Обединеното кралство

Борба с правителството на националното единство

Светът след Втората световна война

За Обединеното кралство и света

ВАЖНИ СЪБИТИЯ 20

Бе3усnовната съпротива, която променя хода

на Втората световна война

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Врагове и приятели, родени от патриоти3ма

и приключенския дух

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ 28

Завещанието на Чърчиn -дух на диаnог и единство

За вашето по· добро обслужване търсете изданието винаги в един и същ търговски обект~~

уведомявайте nродавача за намерението си да закуnите евентуално и следващите броеве.

За всякаква информация, справки, замяна на екземnляри или nоръчки на предишни броеве,

nотърсете ни на теnефон (02 489 95 53) или ни изnратете e-mail на адрес [email protected]. Обслужване на клиенти: nонеделник- nетък. 10:00 - 15:00 ч.

За да nопучите стари броеве по пощата, nърво се обадете на теnефон (02) 489 95 53, сnед което nреведете необходимата сума no сметка: Апфа Банк

IBAN: BG39CRBA 98981001 0718 50 BIC: CRBABG5F Кеар Дайрект ЕООД

При nопучаване на стари броеве по курмер заплащането става в момента на nолучаването.

Седмично иJдание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОПИНИ ХЕЛАС ООД

(De AGOSTINI HELLAS SЯL)

СТРАНА НА ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Каnнистос

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фотис Фотиу

МЕНИДЖЪРНА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АДРЕС: Вулягменис 44-46, 166 73 Атина

(Vouliagmenis 44-46, 166 73 Athens)

МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

МЕНИДЖЪР НА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР:

Каролина Пулиду

МЕНИДЖЪР ДИСТРИБУЦИЯ: Еви Боза

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ:

Димитрие Паскаnидис

КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Антон ис Люмис

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА БЪЛГдРСКИ ЕЗИК:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД (GIGA GEORGE ЕООО)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАН Е: HAIDEMENOS S.A.

ДИРЕКТОР Нд ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия българия ООД

е 2008 De AGOSTINI Hellas е 2003 К.К. Ое AGOSTINI JAPAN

ISSN: 1791-4256

Снимки: Un1photo Press

Цена на броевете:

Цена на nървия брой: 1,50 лв. Цена на следващите броеве: 3,70 лв.

Всички текстове са защитени с авторски nрава. Забранено

е възnроизвеждането, сканирането, nредаването или

изnолзването на материалите с търговска цел nод каквато и да

е форма без nисменото съгласие на редактора.

за да nоnучите nо-добро обслужване, nоръчваiпе всеки брой

на nоредицата от един и същ търговски nункт и информирайте

nродавача за намерението си да купувате следващите броеве.

Издателят си эаnазоа nравото да nроменя реда на издаване

на nоредицата, както и nравото на избор на имената,

които ще се nредставят.

Посетете сайта на Де Агоетини

www.deagostini.bg

- - -

Въведение

Уинстън Чърчил

Какъв е неговият живот? /c~v-~ \~. Л/е~ ~

UJ

s I UJ с::[

UJ а:)

,-0 а:)

ВКРАЯ НА XIX ВЕК АНГЛИЯ е световен завоевател, господстващ над островите в седемте морета и контролиращ

обширни части от Азия и Африка като свои колонии. Краят на

същия този век ражда и човек от привилегированото общество,

който в ранна възраст става министър, с мечтата да е велик

политик и да служи на нацията така, както го прави собственият

му баща, и то през времена, които се превръщат в периода на

най-изтощителните кризи за Великобритания.

Уинстън Чърчил - способен политик, както и смел боец,

той се изявява и като писател и печели Нобелова награда

за литература. Бидейки за времето си прогресивен лидер, с

желание да помогне на работниците, той е също така упорит

пред лицето на осезателните заплахи на комунизма и раз

падането на Британската империя.

В течение на политическата си кариера той служи на своята

страна по времето на двете световни войни първо като вое

началник, а по-късно като лидер на страната, като и двата

пъти изиграва роля, независимо дали по-незначителна, или

по-важна, в спасяването на Британската империя от ужасна

съдба. След войната той работи усърдно за поддържане на дип

ломатическите канали между двете нови световни суперсили -Съединените щати и бившия Съветски съюз.

Кой е Уинстън Чърчил, политикът на нашето време, който пред

вижда коварните намерения на нацистка Германия и началото на

Студената война преди всеки друг? Какъв е той като човек?

-------------- ----- ----

Уинстън Чърчиn

~,,,~J-

1642 ~ Избухва Пуританската революция.

1652 1 Холандците основават колонията Кейп в Южна Африка.

1704 ~ Започва битката при Бленхайм.

1874 .~ На ЗО ~nPмRnи в Уудсток (Англия) се ражда Чърчил.

1888 ~ Чърчил се записва в училище "Хароу':

1899 ~ Избухва Втората бурска война.

1900 ~ Чърчил е избран в Камарата на общините.

1901 ~ Учредява се Нобеловата награда.

1908 ~ Чърчил се жени за Клементин Хозиър.

Назначен е за министър на търговията.

1911 ~ Чърчил е назначен за министър на военноморския флот (Първи лорд на Адмирал·,.:йството).

1914 ~. IA -.&;:. П1 ~ ··J~7 ~~~ •otJtsa•a световна воина.

1915 ~ Чърчил участва в кампанията срещу Франция като подполковник.

1917 ~ Назначен е за министър на боеприпасите.

Избухва Руската революция.

1919 ~ Чърчил е назначен за министър на войната и военновъздушните сили.

Ганди основава движението за ненасилствена съпротива.

1922 ~ Основана е Свободната ирландска държава.

1924 ~ Чърчил заема поста мимv11 ... 1 otJ на финансите.

1933 ~ Обявено е основаването на нацистка Германия.

1936 ~ Избулtsа Испанската гражда!-!l'Кr~ война.

1939 ~ Чърчил се завръща на поста министър на военноморския флот.

.. ,jбулr:>а Втората световна война.

1940 ~ Сформирано е първото правителство на Чърчил.

1941 ~ Япония атакува Пърл Харбър.

Избухва войната между Германия и Съветския съюз.

1946 ~ Чърчил изнася известната реч за LIIYL"a~ ето на "желязната завеса':

1949 ~ Основана е Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).

1950 ~ Избулtsа -.... - •. - .... па война.

1951 ~ Сформирано е второто правителство на Чърчил.

1953 ~ Чърчил получава Нобеловата награда за литератур~. •.

1957 ~ Създадена е Еврог.сЙLI\аlа икономическа общност.

1965 ~ На 24 януари Чърчил умира в Лондон.

Орга!-!изира!-!О е национално погребение.

1982 ~ .. ,jбулr:>а Фолклендекият конфликт.

1989 ~ Приключва Студената война.

1991 ~ .&.. Войната в залива. '7

1997 ~ Хонг Конг е върнат на Китай.

1

-- - - ~-- -- -

Живот и дейност

В служба на Родината Девет пъти член на кабинета, заемал десет министерски поста, два пъти

начело на държавната власт в служба на своята страна през двете световни

войни, Уинстън Чърчил, най-великият политик на ХХ в., е човек, който

се бори да отложи залеза на Великобритания, държавата, която

контролира голяма част от света и чиито земи са винаги огрявани от

слънце. Да проследим дългия и знаменит живот на този славен мъж,

който винаги мисли и действа във външнополитическа перспектива.

Горд индивидуалист Потомък на знаменит род

"'\ JИliCThl l ЧЪРЧИЛ СЕ РАЖДА В дома на МНОГО

.J уважаваното семейство Чърчил, разnоложен в nрелестния дворец "Бленхайм'; близо до Уудсток,

Оксфордшър, Англия. Историята на двореца води

своето начало още от XVII в., когато негов госnодар

е Джон Чърчил, nървият херцог Марлборо. Джон,

който е nотомък на рицарска фамилия, nътува надлъж

и шир и воюва в множество битки в една епоха на

революции и вълнения. Когато започва Войната за

исnанското наследство, той застава начело на съюза

между Австрия, Холандия и Англия и усnява да изво

юва nобеда над армията на френския крал Луи XIV nри Бленхайм. За този военен успех Джон Чърчил

е удостоен с титлата "херцог" и се превръща във

важна фигура в националната nолитика. Той се радва

на изключителна nоnулярност сред хората и неза

висимо че nреживява nериоди на nадение, винаги

усnява да се завърне и възстанови своето влияние.

Неговата епоха е наречена нерата на Марлборо'~

Величественият nалат свидетелства за славата и

успеха, nостигнати от херцог Марлборо, като дълго

след това неговите nотомци живеят в този дворец.

Това е историята за nревръщането на семейството

в едно от най-многоуважаваните в Англия, но в дейст

вителност дълго след nървия херцог Марлборо във

фамилията не се nоявяват забележителни личности.

След сто и nетдесет години, на ЗО ноември 1874 г. в двореца се ражда момче - Уинстън Ленард Сnенсър

Чърчил. Това е момчето, което ще nорасне, за да стане

най-влиятелният nолитик в съвременната британска

история. Едно от имената от nълното му име, името

Сnенсър, го свързва със семейството на бившата

съnруга на английския nринц Чарлз- Даяна.

Бащата на Чърчил, Рандолф Чърчил, е третият

син на седмия херцог Марлборо. Той е nолитик от

Консервативната nартия, но nритежава доста рязък

и агресивен характер, с което усnява да си сnечели

множество врагове. Майката на Чърчил е дъщеря на

заможно американско семейство. Тя е общоизвестна

със своята красота, но като майка нейната любов към

синай е някак си ограничена. Двойката nрекарва вре

мето си в социализиране и харчене на големи суми

nари, като оставя детето на неговата бавачка. Ето защо

Чърчил nрекарва nо-голямата част от своето детство

~ Джон Чърчил е изключително

nоnулярен сред англичаните и

nериодът, е който живее, е наречен

·ерата на Марлборо~

.. '

~ Уинстън Чърчиn на

дванадесетгодишна възраст.

Баварско·френският съюз се

сблъсква с английската армия

на 13 август 1704 r. nри селото Бпенхайм.


• БибJIИоrека на спомените Zi'&~ . . ---------

ДВОРЕЦЪТ "БЛЕНХАЙМ "

Величественият дворец в стил барок, дворецът "Бленхайм~ е

разnоложен в град Уудсток, в nокрайнините на Оксфордшър- графството,

известно с nрестижния Оксфордски университет. Дворецът "Бленхайм" е

фамилният дом на Уинстън Чърчил.

на двореца е от най

луксозните и служи за

декор nри заснемането

на филма на Кенет • Дворецът"Бленхайм• в наши дни.

Земята, върху която е разnоложен дворецът, е дадена nървоначално

на Джон Чърчил, nървия херцог Марлборо, от кралица Ан в nамет на

големия nринос на Джон към военната nобеда nри Бленхайм. По-рано

тя е nолзвана за ловно nоле от кралското семейство, което се nростира

върху четиридесет и шест кв. км. Дворецът е nостроен от известния

архитект Джон Ванбръх, като строежът му, nървоначално стартирал nрез

1705 г., отнема 20 години. Сградата включва nовече от 200 стаи, завършена

е с величествена фасада и се оценява като един от най-внушителните

nримери на английската барокова архитектура. Интериорният дизайн

Брана "Хамлет': Проектът на обширните земни nлощи е изготвен от

известния ландшафтен дизайнер Ланселот "Кейnъбилити• (Сnособния)

Браун. Той включва формирано от естествена река малко езеро, водоnад,

гори, nасбища и малък дървен склад. Изтънченият дизайн на мостовете

и декоративните градини свидетелства за началото на Английския

романтизъм.

Днес госnодар на двореца е единадесетият херцог Марлборо и

дворецът е регистриран като обект на световното наследство. Той е

общодостъnен за nосещения.

затворен у дома и няма много приятели. Бавачката се

грижи добре за него, като понякога изпълнява дори

ролята на негов учител и приятел. Нейното съществу

ване е изключително важно за младия Уинстън, дори

в известна степен nо-важно от това на родителите му.

Чърчил обаче изпитва силна любов към своите роди

тели. Той се възхищава особено на баща си и мечтае

да поеме по неговите стъпки като nолитик.

Поемане по пътя на военната кариера

Бащата на Чърчил, Рандолф, е талантлив в своята работа. Той nоnуляризира демокрацията на торите,

които се борят за правата на обикновените хора. Така

той успява да nолучи пост като министър на търго

вията, важна nозиция, точно след министър-предсе

дателя.

След като учи в nодготвително училище, младият

Чърчил се заnисва в училище "Хароу'~ Поради факта че е изключително горд с фамилното си име, той не

се сnогажда лесно с останалите, включително със

своите учители и съученици. Понякога е nринуден

да търпи доста унизителни наказания, но никога не

се огъва, нито поправя арогантното си nоведение.

Например, при една случка, когато студент от по

горен курс го бие с камшик, Чърчил понася побоя, без да каже и дума. След като студентът обаче приключва,

той се изправя с високо

на крайно възмущение: "Един ден аз ще бъда по

велик от теб~' От друга страна Чърчил притежава изключите

лен талант за писане и често nише съчинения вместо

други студенти. Независимо от това обаче, той е момче с много раздразнителен характер и не следва

никакви съвети, дадени му от преподавателите. Ето

защо оценките му винаги са под средните.

През този период Чърчил се nосвещава на военни

игри. Има колекция от 1 ООО кукли войници- истин

ско съкровище за него. Като използва войниците,

той прави своя собствена кавалерия и пехота и спо

деля тези игри със своя по-малък брат. Дори в учи

лище, когато има занимания по военни тактики и

учения, Уинстън никога не приема друг пост, освен

командирския. Виждайки наклонностите на своя

син, Рандолф решава, че за него ще е най-добре да

бъде обучен за военен и го изnраща във военен колеж. В действителност за Чърчил военната кари

ера е прекрасна професия. В това училище той раз

крива своя голям талант. Като физика е нисък, с

бледа кожа и често го смятат за срамежлив и скромен. През времето, прекарано в училище "Хароу"

обаче, Уинстън печели много състезания по фех

товка и други конкурентни сnортове. Той е по-скоро

безразсъден смелчага и веднъж дори скача от една скала, като за малко да умре, само защото не иска

да бъде хванат в игра на гоненица между прия

тели . През 1895 г., на 20-годишна възраст, той поема

поста офицер в кавалерията. В сравнение с офицер в пехотата, който е най-престижният пост за елитни

военни офицери, този nост е сравнително нисък. За

Чърчил обаче, който не е добър в училище, това е чудесна възможност да се отличи с талант, с който

съвсем очевидно е надарен.

Същата година обаче е и много трудна за Чърчил.

Месец след като заема поста офицер, баща му Ранделф умира. Шест месеца по-късно умира и него

вата бавачка, която му е скъпа като родна майка.

Чърчил, неспособен да се избави от спомена за нея, в

един от своите романи създава образ с нейното име.

• Рандолф Чърчил - много влиятелен

nолитик в истинския смисъл на дума~а

Връзката между Уинстън и баща му е

много резервирана.

• Чърчил като втори лейтенант в 4-ти хусарски nолк на Нейно

Величество.

- ------- - - ..


Прословутото бягство Военен офицер и кореспондент

МЕчтАТА НА МЛАДИЯ ЧЪРЧI IЛ е да стане "велик боец· като своя предшественик Джон Чърчил или

военен политик като Оливър Кромуел, водача на

Пуританската революция. Той иска да даде своя принос на военния фронт и незабелязано за него, в края

на краищата това ще го доведе до най-високия пост

на нацията в по-късните му години.

В младежките години на Чърчил обаче Англия

преживява сравнително мирен период. В колони

ите избухват епизодични малки конфликти, но няма

изгледи за широкомащабна война, в която британ

ската армия да изпрати своите войски. И така Чърчил,

заедно със свой приятел офицер, иска отпуск и зами

нава за остров Куба в Карибско море. На острова е в

ход война между местното население и испанската колониална власт. Испания се опитва да потисне

бунта на местните хора, като причинява голям брой

жертви. Чърчил вижда в тази ситуация възмож

ност да ·изпита• истинска война. Присъединява се

на страната на Испания и започва да изпраща сведе

ния от военния фронт като кореспондент. Смелото му

поведение е оценено и той получава почетен медал

от Испания - nървата награда в живота му. За да се издържа, Чърчил изпраща също така своя дневник

от фронта на вестник ·дейли График" в Лондон. Това

се превръща в обичаен за него начин да печели пари при военните си пътувания .

През следващата година той отново взима оmуск

и заминава за селските райони на Индия. Година по

късно се присъединява към британската армия като

военен и кореспондент и заминава за поречието на

Нил. Почти всяка година Чърчил повтаря военните си

приключения по този начин. Тези вълнуващи прежи

вявания обаче са недостатъчни да задоволят любо-

Оnитьт на Британската имnерия да анексира родината на

бурите е основната nричина за Бурската война.

питството му за широкия свят. Той започва да намира военния си живот за доста скучен и монотонен.

Въпреки че по природа е голям почитател на воен

ната стратегия, Чърчил таи също и надеждата да стане

политик като своя баща. Той ней се посвещава главно заради ниските си оценки в училище. По това време

обаче тази мечта започва отново да завладява сър

цето му. През 1899 г. Чърчил внезапно напуска армията и обявява кандидатурата си като представител на Консервативната партия в Ланкашър, но губи избо

рите. Все още не е достатъчно известен, за да гаран

тира избираем пост.

Втората възможност обаче идва по-рано от очак

ванията му. Една случка го прави от най-известните

личности в страната. През октомври същата година Чърчил заминава на фронтовата линия на Бурската

война като кореспондент. Във военната суматоха

обаче е заловен от бурите и става техен пленник. Благодарение може би на присъщото му безразсъд

ство, той успява да избяга от затвора и се завръща

жив в Англия. Британските медии поемат новината

за неговото прословуто бягство и я излъчват навред.

Вестниците са пълни с негови снимки. Чърчил е благо

словен от назрмата възможност да осъществи поли

тическите си амбиции. През октомври 1900 г. той обявява отново кандидатурата си за всеобщите избори

за Камарата на общините, като този път печели. По

това време Чърчил е на двадесет и шест години.

Младият либерален политик

Първоначално Чърчил започва своята кариера като член на партията на торите, следвайки пътя на своя баща, но скоро установява, че политическите

му убеждения са в противоречие с основната поли-

~ Чърчил крачи заедно с Лойд Джорд/1<. Техните идеологически

различия са съвсем малко, а по отношение оnозицията на

милитаризма ВИII<Данията им съвnадат наnълно.

• Младежките nреживявания на Чърчип в Куб;! ще имат дълбоко отражение върху останалата част от живота му.

тика на партията. Възгледите на Чърчил се свеждат

до минимизиране на разходите за армията и насърча

ване на свободната търговия, а водещите членове на

партията имат коренно различни схващания.

Идеите на Чърчил обаче се вписват добре с тези

на Либералната партия. Естествено популярността му сред членовете на Либералната партия нараства

и скоро той се прехвърля в нейните редици. През

август 1908 г. поема поста министър на търговията

в правителството на Либералната партия, оглавя

вано от Хърбърт Аскуит. По това време Чърчил е едва

33-годишен, един от най-младите политици, поел

поста министър. Наред с това повишение, Чърчил е

застигнат и от други щастливи събития в личния си

живот, сред които романтичният епизод с Клементин

Хозиър - дъщеря на шотландски аристократ. Чърчил

среща бъдещата си съпруга на един бал. Клементин

е десет години по-млада от него и е учителка по

френски език. Семейството й вече не е заможно, но тя е красива млада дама с изтънчено обкръже

ние. Чърчил я кани във фамилния си дом - дво

реца "Бленхайм~ и й предлага брак в един дъждо

вен ден в градините на двореца. Клементин при

ема предложението му и месец по-късно те сключ

ват брак в църквата в Уестминстърското абатство.

Младоженецът нарича своята булка "котенце'; а мла

доженката нарича своя съпруг "мопс" заради израза

на лицето му. Така се ражда една историческа двойка.

Чърчил е безстрашен във военните си приключения, но в отношенията си към жените е по принцип доста

срамежлив. Според мемоарите на Клементин той не

казва и дума при първата им среща и просто стои

тихо пред нея. След женитбата Клементин прекарва

своя живот; придържайки се към ролята на съпруга

и майка, раждайки четири момичета и едно момче.


Различна ве сия

ЧЪРЧИЛ В СПИСЪК А НА ИЗДИРВАНИТЕ ЛИЦА

• ... британец, 25-годишен, висок 5 фута и 8 инча (1 75 см), с нормална физика,

върви с главата дръзко наnред. Има

светла кожа, червеникава коса и малки

мустачки. Говори с носов глас и леко

фъфли. Не говори холандски и nри бяг

ството си е облечен с кафяво яке .. . " Това е оnисанието, с което бурите

включват Чърчил в сnисъка на издирва

ните лица. Първоначално nри nоnада

нето му в nлен той е оnтимист за своето

бъдеще, надявайки се скоро да бъде осво

боден, nоради факта че е само журналист.

Бурите обаче го nриемат за военен и смя

тат да го екзекутират чрез разстрел. Дори

след неговото бягство те се оnитват отча

яно да го заловят отново, тъй като той,

като член на аристократично семейство, е

голяма nлячка за тях. Те обещават награда

от двадесет и nет nаунда за този, който

залови Чърчил. Години nо-късно Чърчил

има възможност да разговаря с борец за

ирландската независимост. Когато nослед

ният сnоменава, че наградата за неговото

залавяне е 5 ООО nаунда, Чърчил изразява

голямото си недоволство от тази разлика,

като отбелязва, че той самият навремето е

бил оценен само на двадесет и nет.

• Чърчил става знаменитост за една нощ. Тълnа

от хора идва да го nоздрави в пристанищния

град на Южна Африка - Дърбан. след nрословутото му бягство от бурекия затвор.

Младият министър на търговията се посвещава

на задачи, свързани със социалните реформи, като

защита правата на работниците, формулиране на

мерки за противодействие на безработицата,

• Чърчип и съпругата му клементин

Те са nартньори за цял живот и имат

пет деца.

подобряване на застрахователната и пен

сионната системи. По проблемите

той си сътрудничи с министъра на

финансите Лойд Джордж, като и

двамата убедено насърчават

системата на социалните при

добивки. Те са и добри парт

ньори при успешното реду

циране на бюджета на воен

ния флот. Възторженото

отношение на Чърчил му

печели висока оценка

сред членовете на

Либералната партия и той отново е поощ

рен, като през февруари

191 О г. е назначен на повисок пост - министър

на вътрешните работи. Така продължава да

работи в полза на въз

гледите, които споделя

като министър на търго

вията, както и за подобря

ване на условията на живот

на затворниците. По време

на този период от своя живот

Чърчил е пламенен млад поли

тик, работещ усърдно в името на

хората, които принадлежат към по

слабата страна на обществото.


Първата световна война и един дързък министър

Дреднаут HMS. След като Чърчил nоема nоста министър

на военноморските сиnи, той

сменя nоnитиката на контроn

над въоръженията, за да осигури

масовото nроизводство на този

военен кораб, с цел да бъде

конкурентен на ексnанзията на

германския военен флот. Неуспешен десант

lliEЗ ОКТОМВРИ 1911 r. Чърчил е назначен за министър на военноморския флот. За да модер

низира кралския военен фло~ той издава запо

вед за военните горива да се използва петрол, а

не каменни въглища. В допълнение, отдавайки

особено значение на военновъздушните сили,

той основава Кралските военновъздушни сили.

Първата световна война избухва през юли 1914 г.

и когато година по-късно Великобритания влиза

във войната, Чърчил се позиционира на летището

срещу бреговете на пролива Дувър и самият той

застава начело на Кралските военновъздушни

сили, за да защити Лондон от въздушните атаки на

немските самолети. През октомври същата година

той заминава за пристанищния град Антверпен в

Белгия, където се сблъсква с германските сили и

застава начело на битката, като поема контрола

над морските пехотинци. Все пак, въпреки че бит

ката не е безрезултатна, в крайна сметка той е пуб

лично разкритикуван, поради факта че тя се счита

за твърде лекомислен ход.

Като министър на военноморския флот Чърчил

често е център на дебати; година по-късно обаче,

по време на кампанията в Дардан елите, той става

причина за още по-големи спорове. Кампанията

представлява смела операция, чиято цел е зав

ладяване на пролива Дарданели - транспорт

ната връзка към Русия, при която се очаква

многобройни войски да дебаркират на полуос

тров Галиполи, до самата отоманска столица -

Константинопол. Мозъкът на тази операция е

самият Чърчил. Правителството и главнокоманд

ващите на армията приветстват неговата идея,

тъй като са отегчени от мудния ход на войната;

в крайна сметка обаче, отчитайки желанията на

различни други страни, операцията е разширена

до операция от доста голям мащаб, за съжале-

• Снимка на заnадния фронт, на който Чърчиn участва като министър на военноморския флот. Първата световна война

nредизвиква ужасни кръвоnролития в резултат на nоявата на

картечницата. благодарение на многото окоnи (nрокоnани в

бойното nоле, за да могат войниците да избегнат картечния огън)

самото бойно поnе nридобива вид на укреnление.

ние - неосъществима. Първоначалната

идея на Чърчил е да използва внезапна

атака, в която да участва само флотът,

но тъй като към операцията се при

съединяват армията и френските вой

ски, тя се дезорганизира, като в крайна

сметка се променя и нейната цел - да

се превърне в поход за покоряване

на целия Балкански полуостров. Като

резултат забавянето на операцията

дава на турската страна повече време

за подготовка и съюзническите сили

срещат изключително трудна битка.

Операцията претърпява ужасна загуба

- повече от 200 ООО войници от съюз

ническите сили са убити или ранени.

• Чърчил, заетанаn до своя самоnет в униформа за

летене. Заnленен е от самолетите и дори се научава да nети. Поради факта обаче, че съnругата му Клементин

се безnокои мъжът й да не nретърnи катастрофа, той

сnира малко nреди да nоnучи разрешение да nети.

Критиката към Чърчил става все по-яростна, тъй

като това е една от най-големите грешки в съвре

менната военна история на Англия. Въпреки че

не ръководи операцията, в качеството си на неин

идеолог той не може да избяга от критиката. След

като е принуден да приеме ролята на изкупи

телна жертва, Чърчил преминава на маловажния

пост канцлер на графство Ланкастър. Той приема

новото си назначение с огромно негодувание и

заминава за френския военен фронт като главно

командващ на пехотата.

.... Константиноnоn - стоnицата на

отоманските турци, която Чърчиn

планира да окуnира чрез камnанията

в Дарданеnите. Още от древни времена

градът винаги е имал стратегическо

значение, тъй като е разnоложен на тесния морски nът, свързващ

Черно и Средиземно море, като

също така е и мястото, където

се nресичат сухоnътните nътища

между Азия и Евроnа.

- --


• Британски войници на френския военен фронт. Чърчип също служи

като командир, но nо-старшите

от него офицери не знаят как

да се отнасят с него. В крзйна

сметка той не взищ участие

в nо-значимите битки.

• Чърчил no времето, когато е министър на военноморския

фnот. В морската държава

Англия nостът министър на

военноморския флот има особено

значение. Казват. че Чърчил. който

таи голямо уважение към този

nост, nодскача от радост, когато

nолучава назначението.

Намеса и вътрешна политика

Така Чърчил се завръща на военната сцена; гла

совете, които отекват с възмущение при завръ

щането му като военачалник обаче, го връщат в

политиката . Когато през юли 1917 г. Лойд Джордж,

стар съюзник на Чърчил, е назначен за министър

председател на коалиционното правителство, той

е отзован от бойното поле.

нява, по молба на Лойд Джордж президентът на

Съединените щати се опитва да го убеди. Чърчил

обича по природа военните битки и иска да бъде

поставен в такава среда. По тази причина той

често се въвлича в ненужни военни авантюри.

.... Най-новият танк на модерните

британски сили -"Чалънджър~

Той е оборудван с високо

технологични оръжия, които

могат да унищожат обекти на

разстояние три километра дори

nрез нощта.

.... Британският танк "Марк"- 1

се nоявява в Първата световна

война. Оборудван е с оръдия

При това управление Чърчил е назначен за

министър на боеприпасите, като по-късно заема

поста министър на войната и военновъздушните

сили. Когато избухва Руската революция, Чърчил,

който е страстен противник на комунизма, се

въвлича в заплетената гражданска война в Русия.

Той изпраща войски, за да се възползва от бърко

тията, която оставя след себе си краят на револю

цията, като пренебрегва изгледите за война или

проблема, свързан с демобилизацията на вой

ници в Англия. По това време министър-пред

седателят Лойд Джордж е ангажиран с посеще

ние на мирна конференция, в която участват гер

мански дипломати, и е изненадан от действията

на Чърчил. Нарежда му незабавно да прекрати

намесата. Тъй като обаче Чърчил не му се подчи-

Впоследствие през 1921 г. Чърчил е назначен за

министър на колониите. Докато заема този пост

(в министерство, което придава особено значе

ние на деспотичното управление на Обединеното

кралство и на непопулярната му понякога роля на

господар на света), той организира среща в Кайро,

на която се събират лидерите на големите арабски

държави, за да разрешат конфликтите в Близкия

изток, където противници са французи, евреи и

араби. На срещата Чърчил се опитва да разреши

проблема по мирен начин, като признава създа

ването на автономни режими в Ирак и йордания. Той урежда също така проблема с И рландия,

която към дадения момент е в състояние на граж

данска война, като признава независимостта на

Свободната ирландска държава. Впоследствие

Северна Ирландия се отказва от споразумението

и остава под британско управление.

и картечници, но рядко ги

изnолзва, за да атакува враговете.

Той се изnолзва най-вече за

nреминаване върху окоnи.

Различна ве сия

"БРОНИРАНИЯТ КОРАБ НА СУШАТА", КОЙТО ПРОМЕНЯ

ИЗХОДА НА БИТКАТА

Чърчил изnолзва бронирани автомобили, за да защити летищата от

враговете или да сnаси nилотите. които са изоставени в окоnи във вра

жески територии. Бронираните автомобили no това време обаче не

могат да nреминават над окоnите, разnоложени навсякъде из бойните

nолета. Така е изобретен брониран автомобил с безконечна верига,

наречена "гъсенична верига': За да се заnази nоверителността, авто

мобилът е наречен "танк" - термин, изnолзван и днес. При нормални

обстоятелства с това оръдие би следвало да разnолага армията, но тъй

като министерството на войната, което no това време води доста кон

сервативна nолитика, изоставя своя изследователски nроект, флотът,

nод влиянието на Чърчил, създава екиn за разработване на брониран

-

автомобил, наречен "Ландшиnс къмити': В крайна сметка Чърчил издава

заnовед да бъдат nроизведени голям брой танкове, които да бъдат

изnолзвани в битката nри Сома. Намеренията му за тяхната nърва уnо

треба е да хвърли вражеските немски войници в nаника. По това време

танковете имат ромбовидна форма и са тромави, скоростта им е бавна

и nретърnяват множество катастрофи. Има дори случаи, когато всички

танкове на бойното nоле излизат извън строя. Следват множество

nодобрения на танка и в края на Първата световна война се установява

стилът, изnолзван за танковете и днес. В момента танковете са ключов

елемент на всяка битка и се разглеждат като нещо nовече от един авто

мобил - като оръжие.

П1

-


Към най-големия пост на Обединеното кралство Грешката със златния стандарт

ТhлвитЕЛсrвото нл лойд джоРдж се разпуска през 1922 г., а Чърчил оаава на своя обществен пост до 1923 г. Той преживява две загуби в изборите в две последователни години. По време на този период,

поради влиянието на Руската революция, комунизмът

изживява бум в световен мащаб. Работническата класа и комунистическите партии набират сили и както

Либералната, така и Консервативната партия виж

дат как тяхното влияние намалява. Ето защо популяр

ността на Чърчил, като се има предвид, че е член на

Либералната партия, не е висока. Докато е далеч от

кабинета, Чърчил прекарва времето си в своето име

ние в Кент, отдавайки се на своите хобита - маслена живопис, зидане с тухли и писане. Измежду тях той

обича наистина живописта и прекарва доаа време

в Южна Франция, рисувайки пейзажи всеки ден. Като художник той дори има псевдоним - Чарлз Морин.

Когато през ноември 1924 г. Консервативната партия съставя правителство, Чърчил аава член на

кабинета като министър на финансите. Отчитайки факта, че само допреди няколко години заема минис

терски постове в Либералната партия, той претър

пява бурен преход. В този момент Чърчил твърди, че нацията се нуждае от сила, която да се противопос

тави на комунизма, и усеща, че тази сила е именно

Консервативната партия, към която тъкмо се е присъ

единил. Това означава, че Консервативната партия ще

се конкурира с Лейбъристката партия, която е силно

повлияна от комунизма. Заслужава да се отбележи

фактът, че постът министър на финансите има особено значение за Чърчил. Той е не само вторият по

значимост пост след този на министър-председателя,

но е и най-високият пост, заеман от многоуважавания

му баща. Казват, че когато министър-председателят го

назначава на този пост, той се трогва до сълзи.

Тъй като обаче Чърчил гради своята кариера върху действията си в армията, областта на икономиката

и финансите е извън полето на неговите компетен

ции. След като поема поста, той учи упорито, но за

съжаление няма успех в работата си. По това време Обединеното кралство претърпява рецесия след

Първата световна война. Икономиката е в изключи

телно тежко състояние, има над един милион безработни, а обемът на чуждестранния износ е крайно

незадоволителен. Чърчил като министър на финан

сите смята, че за подобряване на тази ситуация са необходими драстични реформи. Но политиката,

която той поема, се свежда само до връщането на

златния стандарт за британския паунд. Неговата идея обаче не отговаря на нуждите на епохата. Златният

стандарт е ефективен за укрепване на паунда, но е

причина за покачване на цената му на валутния пазар,

~ Чърчиn изгражда стена от тухли. Зидането е едно от неговите

хобита и той изгражда със собствените си ръце тухлена стена за зеленчуковата си градина. малка къщичка, в която да си играят

децата, хидрографски елементи и nлувен басейн.

чючова личност ОЛИВЪР КРОМУЕЛ

изключително неговата амбициозност и сnо

собността му да постига своите цели.

• Имението ·чартуел•- домът на Чърчил. Той куnува замъка с

хонорара от историческата си

книга за Първата световна война

"Световната криза: nубликувана

nрез 1923 г. Имението nредставлява много старомодна сграда, която води

своето начало още от еnохата на

Хенри Vll. Казват. че когато я куnува,

тя е развалина. Тъй като Чърчиn

куnува къщата по време, когато е

загубил избори, той nрекарва доста

от времето си, за да я реконструира.

Чърчип е изобретателна личност, която не се влияе силно от другите хора, с

изключение на своя баща; той обаче в много случаи изnитва възхищение към

исторически фигури от миналото, особено към сипни водачи, които притежа

ват както военен, така и политически талант. Измежду тях е Кромуел, който в

очите на Чърчип е вечният "герой• на Англия.

Въпреки това възхищението му към Кромуел

Оливър Кромуел е водачът на Пуританската революция, бунтовникът срещу

английската монархия, който отстранява членовете на кабинета, героят, който

nечели две граждански войни, начело на армията на Новия модел. Той осно

вава английската реnублика, след като през 1 649 г. екзекутира крал Чарлз 1. Въnреки че някои от действията му не се вnисват в поведението на един истин

ски "герой: като се има предвид. че той завзема Ирландия, потиска мирното

население и уnражнява други форми на диктатура, изглежда Чърчил харесва

е малко глуnовато. По времето, когато заема

поста министър на военноморския флот, Чър

чил изненадва крал Джордж V, като се оnитва да кръсти нов брониран кораб на Кромуел. Кралят

казва: "Не можем да кръстим брониран кораб на

името на човек. който е екзекутирал крал~ Чър

чил обаче не отстъnва и казват, че отnравя отново предложението година по-късно. В крайна сметка

името никога не е nрието.

• Кромуел, който сразява английската монархия

( 1599 - 1 658), създава нов nост, наречен лорд

nротектор и самият той

го заема. След това се

държи като крал.

което от своя страна забавя вече вялата експортна

търговия. В резултат на това се появяват дефлация и безработица, като недоволството на хората се раз

гръща в обща стачка.

Обединеното кралство отчита големи загуби в

резултат на този инцидент.

След действията му в ролята на военачалник,

Чърчил прави отново значителни грешки, този път

като политик.

Задаваща се буря

Когато през 1929 r. Консервативната партия губи изборите, а Лейбъристката партия ги печели, Чърчил

отново е просто един от членовете на парламента. В продължение на около десет години той остава извън

управлението. Политическата му позиция е в осно

вата си умерена, но някои от възгледите му са доста

предубедени и крайни, като по този начин се раз

личават от политиката на всяка друга партия. Така

например, той е против предоставянето на автоно

мия на Индия, което води до недоверие от страна

на Либералната и Лейбъристката партии. Влизайки в конфликт с Консервативната партия, която под

държа търговския протекционизъм, той застава зад

свободната търговия. До този момент обаче Чърчил,

който е извършил множество грешки в миналото, се

е превърнал в повече от опитен политик. Независимо

че е извън управлението, езикът и поведението му

завладяват вниманието на хората. В момент, когато

нацизмът претърпява внезапен възход в Германия, Чърчил, който се противопоставя непоколебимо на

нацистката власт, прави изявление, настроено враж

дебно към Германия. Пропастта между Германия и

британското правителство, което до този момент

следва политика на помиряване с германците, става

все по-голяма. Британското обществено мнение

обаче е крайно отрицателно по отношение на много

кратните действия на агресия, предприети от герман

ското правителство, и идеята Чърчил да стане член на

кабинета получава все по-голяма подкрепа. През 1939 г., при избухването на Втората све

товна война между Германия и съюзническите вой

ски на Англия и Франция, в деня, в който войната

започва, Чърчил е назначен за министър на военно

морския флот. Въпреки че министър-председателят

Чембърлейн е политически опонент на Чърчил, той


се нуждае от Чърчил като член на кабинета заради военния му опит. За Чърчил това е

второто назначение на поста министър на

военноморския фло~ За съжаление обаче и този път операциите, които инициира, не

се развиват добре. В началото на военните

действия той използва британския флот, за

да нанесе тежък удар на германския флот,

който обаче отвръща с внезапна атака през окупирана Норвегия. Грешката е недопус

тима за военен експерт като Чърчил, но кри

тиките към него са незначителни. Масата критики са насочени към министър-пред

седателя Чембърлейн за това, че не е поел

активна лидерска позиция по време на войната. През май следващата година, когато

Германия започва силни и тежки атаки на Западния

фронт, Чембърлейн, който не може да понесе повече

обвинения от своя кабине~ решава да си подаде оставката. Кабинетът е на ръба на провала, а войната

продължава. Единственият човек с воля, достатъчно

силна да поеме креслото на министър-председателя,

е Чърчил.

Така в момент, когато нацията е във вихъра на

ужасяваща война с нацистка Германия, се сфор

мира управлението на Чърчил и британският народ

е изпълнен с очаквания. Най-накрая Чърчил се пре

връща във върховния лидер на Великобритания. Управлението е наречено "национално правителство';

което според новия министър-председател носи пос

ланието: спрете борбата между партиите и се обеди

нете срещу Германия. Чърчил е 66-годиwен.

... Чърчил рисува с маслени бои.

Някоrа той учи живоnис nри

художник nрофесионалист. Сnоред

неrовия учител талантът и уменията

му са така завършени, че •той мо111е

да изкарва nрехраната си с живоnис.

• Чърчил nред резиденцията и работния офис на министър

nредседателя, на ·даунинr стрийт"

N2 10. Най-сетне той достиrа най-rолемия nост в nравителството

на Великобритания.

--


Борбата начело с правителството на националното единство

Самотна битка

lliEЗ МАЙ 1940 r., когато Чърчил поема поста министър-председател, Великобритания е изправена пред една от най-големите кризи в своята история. В този

момент Обединеното кралство се намира в трудната

ситуация да отстоява позициите си, тъй като Франция

- държавата съюзник, капитулира пред германската

войска. Чърчил обаче има силната воля да продължи

борбата срещу германците. Под негово командване британската армия се противопоставя яростно на

вражеските атаки.

Сериозните сблъсъци межди британската и гер

манската армии започват на 1 О юли. В началото нацистите имат преимущество в битките. Хитлер, изпълнен с увереност, нарежда подготовката на сухопътно

нашествие. Чърчил, от друга страна, твърдо вярва, че

британската победа ще бъде спечелена във въздушни

битки. От опита си през Първата световна война той знае колко значими и мощни могат да бъдат само

летите. Чърчил вярва, че: "британската армия няма

да може да покори нашия враг - немската армия,

която разполага с много мощни бойни превозни

средства. Обединеното кралство обаче е островна

държава. Ако можем да задържим въздушното гос

подство, германската армия, чийто флот е по-слаб от

британския, няма да може да прекоси морето:• Затова

издава заповед да се даде приоритет на производ-

• Военният кораб ·nринцът на Уелс~ Чърчил се качва на борда на

кораба, за да nрекоси Атлантическия океан за своята nърва среща с Рузвелт.

ството на военни само

лети. В допълнение той

изгражда щит от радарни

станции за ранно преду

преждение по протеже

ние на Канала. По това

време радарът олицетворява най-съвременната тех

нология и германците не го забелязват. Това помага на британските военновъздушни сили да се проти

вопоставят ефективно на немските самолети. Тази

въздушна битка продължава три месеца и в края на октомври Хитлер, неуспял да спечели господство над

въздУшното пространство, трябва да се откаже от

стратегията си - рискът от сухопътно нашествие на

германската армия е предотвратен.

Това обаче не означава, че всички рискове от нем

ско нашествие срещу Обединеното кралство са ели

минирани. Същевременно в морето се водят много

битки. В началото немският флот е много по-слаб

от британския, но той започва да внедрява подвод

ници "U-boat" в големи количества и да атакува търговски кораби. Броят на атаките срещу кораби и лодки се увеличава драстично. Британският флот

е решен да залови всички немски подводници. За

да усили охранителните кораби на Обединеното

кралство, които претърпяват сериозни поражения,

• Чърчил (вляво) и американският nрезидент

Франклин Делано Рузвелт.

... Съюзнически кораби,

обстрелвани от немски nодводници.

• Изтребител •сnитфайър~

изnолзван от Кралските

военновъздушни сили.

Чърчил сключва сделка с Франклин Рузвелт, прези

дента на Съединените американски щати. Чърчил се

сдобива с петдесет стари противолодъчни кораба от

Съединените щати в замяна на правото на ползване на военната база в Карибско море. Все още обаче за

флота на Обединеното кралство е трудно да защити

всички маршрути в седемте морета.

В пустинята на Африка генерал Ромел, който ръко

води немско-африканските войски, напредва към

Египет. Ако Чърчил изгуби Египет, търговските пътища с близкия изток (район, богат на петрол) ще бъдат

също изгубени. Чърчил трябва да го защити на всяка

цена. Той отпътува незабавно за Африка и назначава популярния генерал Монтгомъри за главнокоманд

ващ на този район . Монтгомъри организира реши

телно своите войски и се противопоставя на Ромел.

Повратна точка

Избегнал непосредствените заплахи, Чърчил може отново да се посвети на своята работа,

а именно - да гради международните отноше

ния. Той приканва Съединените щати и Съветския съюз (и двете неутрални държави) да се присъе

динят към Обединеното кралство и да се сражават заедно. В частност полага усилия да изгради

близки взаимоотношения със Съединените щати.

Чърчил изпраща многократно лични писма на

президента Рузвелт. Рузвелт отговаря на неговите

писма дружески и предоставя оръжия и военни

материали, но като личен принос, а не като принос

от страна на Съединените щати. От друга страна,

независимо че Чърчил изпраща често писма до

генералния секретар на Съветския съюз Сталин,

обяснявайки му каква заплаха е Германия, него

вият отговор не е дружелюбен. В крайна сметка и двете държави се съюзяват с

Обединеното кралство. По ирония на съдбата в ката

лизатор се превръщат действията на Германия и

Япония. През лятото на 1941 г. Германия нахлува в

Съветския съюз. През зимата на същата година Япония

напада Съединените щати. В резултат Обединеното

кралство печели много силен съюз с тези две дър

жави. Чърчил лети незабавно за Вашингтон, за да

посети и преговаря с Рузвелт. Те се споразумяват:

"Първо Германия, а след това Япония~ по отношение

на по-сериозните заплахи.

През този период британският парламент едва

сдържа своето недоволство срещу Чърчил. През юли

• Съюзническите сили дебаркират на nлажа nри нашествието в Нормандия.


З.сtд r(yшJif ~иТ<;

БРИТАНСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ КРИЛЕ

Политическата система на Обединеното

крапстзо е nарламентарна демокрация. Всеки

член на nарламента nринадnежи към оnреде

nена nолитическа nартия, като лидерът на най

голямата nартия nоема уnраапението на nра

вителството.

През времето, когато Чърчиn е член на nар

ламента, той е съставен основно от три големи

nартии. На nърво място е Консервативната nар

тия, която се nридържа към консервативни

и най-реакционни възгледи и представлява

хората от господстващите класи - аристократи

и земевладелци. Втората nартия е Либераn ната,

която е nо-nрогресивна и nредставлява буржо

азията, ипи средната класа. Трета е Лейбърист

ката nартия, която е nовлияна от марксизма и

изисква държавата да осигури чрез законите

nросnеритет на работническата класа и nобезоnасен живот за своите граждани.

През военния nериод в Евроnа често раз

nичните nартии се обединяват, за да се сnра

вят с войните и вътрешните неуредици.

Когато кризата обаче е nреодоляна и различ

ните nартии се връщат към това да прокар

ват съответните идеологии, не е изненада, че

след края на войната nредставителството на

националното единство, създадено от Чър

чил, се разединява.

• Парламентарната система на Обединеното кралство има стара история, която заnочва nрез

Xlll в. Интериорът на сrрадата на nарламента също е в стар стил; местата в заседателната зала

са разделени на две основни груnи: местата на

уnравляващата партия са разnоложени с лице nрез

nътеката в центъра на залата към тези на nартията

в оnозиция; разnоложението се различава

от nо-често срещания стил - nолуокръжност.

възnриет от nовечето държави.

Тъй като е аристократ по рождение, Чър

чип се нарежда по-близо до Консервативната

nартия, но идеологията му наnомня nовече

тази на Либераnната nартия; така че в дейст

вителност е някъде по средата. След Руската

революция обаче той заема твърда nозиция

срещу марксизма и в крайна сметка става

член на Консервативната nартия.

1942 г. срещу Чърчил е иницииран вот на недоверие, при все че той успява да запази поста си. Той обаче осъзнава, че ако скоро не спечели победа, може да

изгуби поста министър-председател. По тази при

чина пътува из целия свят да участва в срещи и прего

варя с лидери: януари 1943 г. - срещата в Казабланка;

август - първата среща в Квебек; ноември - срещите

в Кайро и Техеран; септември 1944 г. - втората среща

в Квебек; февруари 1945 г. - срещата в Ялта; юли и

август - срещата в Потсдам.

Най-накрая двете държави съюзнички -Великобритания и Съединените щати, предприемат контраатака. Съединените щати изпращат

войски, предвождани от генерал Айзенхауер,

във Великобритания; двете армии предприемат съвместни действия и през юни 1944 г. дебарки

рат на бреговете на Нормандия. След славната

кампания - най-голямата кампания в историята

до този момент, Съюзниците неоспоримо печелят преднина.

• Британският фелдмаршал Монтгомъри. Той е nредстави

телната военна фигура на

британската армия nрез

Втората световна война.

-


Светът след Втората световна война

Краят на войната

ОКРАСКАТА НА ВОЙНАТА се обръща в полза на Чърчил. Когато осъзнава, че превъзхождащата

сила във войната - Съюзниците - ще победят

със сигурност, той започва да обмисля следвоен

ната политика. Превръща се в ревностен антико

мунист; ето защо винаги следи и се информира

за събитията в Съветския съюз, който е един от

Съюзниците по време на войната. Чърчил пре

говаря със Сталин, опитвайки се да попречи на

съветската армия да се установи твърдо в стра

ните около Съветския съюз, като тези от Източна

Европа, балканския полуостров, Скандинавския

полуостров и близкия изток. Той е сериозно обез

покоен от експанзията на Съветския блок след

войната. Не позволява и разгръщането на никакви

комунистически действия в районите под влияни

ето на Обединеното кралство. Например, когато

комунизмът започва да набира сили в Гърция,

която преди войната има близки отношения с

Обединеното кралство, Чърчил се намесва, изпра

щайки войски и смазвайки жестоко движени

ето. Чърчил предлага и на Съединените щати

да изпратят бързо войски да окупират Източна

Европа, преди това да направи Съветският съюз;

Рузвелт обаче не споделя мнението на Чърчил.

Американският президент не разбира неговите

убеждения , а Чърчил не успява да го убеди.

От друга страна Чърчил е изненадващо безраз

личен към съдбата на Далечния изток. Той небла

горазумно споменава пред Чан Кайшъ: "Военната

обстановка в Азия не е толкова важна'; с което раз

очарова много китайския лидер. Чърчил насочва

своето внимание главно върху Индия и не се инте

ресува от страните в Далечния изток. На конфе-

.... Тримата веnики съюзнически nидери на конференцията в Яnта. Отляво надясно: Чърчиn, Рузвелт и Стаnин.

ренцията в Ялта той заема позиция на ненамеса

във вътрешните работи на Япония след войната,

докато Сталин и Рузвелт се надпреварват ожесто

чено да разширят своите сфери на влияние. Нещо

нетипично за Чърчил, който се гордее с това, че

стои редом до световните събития. На вътреш

ния фронт дипломатическите връзки на британ

ското правителство са почнали да се променят

толкова по отношение на следвоенната поли

тика, че Чърчил трябва да напусне поста минис

тър-председател. Консервативната партия, към

която принадлежи, губи общите избори през юли

1945 г. Правителството на националното единство

се разпуска и Лейбъристката партия поема власт

та. Гражданите на Обединеното кралство знаят, че

краят на войната е близо, и избират Лейбъристката

партия да определя курса на вътрешната политика,

а не партията, която определя изхода на войната и

международните отношения.

Желязната завеса

Въпреки че принадлежи към партията в опозиция

и се е опеглил като глава на правителството, Чърчил

все още е член на парламента и е ангажиран като

лидер на Консервативната партия. В този период

основната му роля е да изнася лекции във видни

институции. "Героят от войната" получава безусло

вен и възторжен прием от всяка аудитория, пред

която говори. Най-известната от неговите появи е

тази във Фултън, Мисури, по покана на американ

ския президент Хари С. Труман. Тук Чърчил изнася

.... Чърчиn изнася своята реч, в която сnоменава за сnускането

на ·желязната завеса~

.... Жена nразнува nобедата във войната, като е изработила венец, в

чийто център е nоставила снимката

на Чърчиn.

своята реч за сnускането на •желязната завеса: като

заявява, че:•над конТ\IIнента, от Шчечин на Балтийско

море до Триест на АдриаТ\IIческо море, се е сnус

нала желязна завеса~ имайки nредвид нарастващата

мощ на Сталин. Той твърдо се обръща към сво

ите слушатели, като ги nредуnреждава за надига

щата се оnасност в лицето на Съветския съюз и за

необходимоспа Съединените щати да действат съв

местно с Обединеното кралство. Сталин не може да

остане безмълвен nред тези изявления и критикува

Чърчил, като го обвинява, че се оnитва отново да

nредизвика война.

Когато nосещава Брюксел (Белгия) и Цюрих

(Швейцария), той разработва в nодробности nро

ект за "Съединени евроnейски щати'; който се nре

връща в отnравна точка за НАТО и ЕО. Въnреки че

сред народите - nобедители във войната, цари

мирна атмосфера, Чърчил е антикомунист, има

далновиден nоглед и усеща наnрежението, което

ще се засили в най-близко бъдеще.

Освен това атакува и nолитиката

на Лейбъристката nартия. Той остро

критикува британското nравител

ство за това, че nозволява на Индия

и Бирма да станат независими дър

жави. Сnоред него: •Една етническа

груnа може се гордее със себе си

само когато завладява други етниче

ски груnи"; затова независимостта на

колониите води до залез на славата

на Обединеното кралство. Въnреки

че й се nротивоnоставя обаче, той

не може да спре независимостта на

британските колонии. Това се случва

не само с Обединеното кралство,

но и с Франция . Френските коло

нии Индокитай и Алжир се борят

с Франция за своята независимост.

След Втората световна война светът

е обзет от националистическа вълна .


~ Ганди на nосещение в Англия. за да nреговаря за

независимоспа на Индия.

БУМ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА НЕЗАВИСИМОСТ НА БРИТАНСКИТЕ КОЛОНИИ

Наричали са Обединеното кралство "държавата, в която слънцето

никога не залязва"; изразът носи своето значение от nредnоложението, че

тъй като Великобритания има толкова много колонии по целия свят, nоне

Държави, които nолучават независимост е периода 1945 - 1950

Ноеа Зеландия 1947

Пакистан 1947

Индия 1947

Бирма 1948

Израел 1948

В периода 1951 - 1954

Нито една държава (периодът съвпада с времето на второто управление на Чърчил)

В периода 1955 - 1960

Судан 1956

Малайзия 1957 Гана 1957

Сомалия 1960 Нигерия 1960

Киnър 1960

В периода 1961 - 1965

Кувейт 1961

Танзания 1961

СиераЛеоне 1961

Уганда 1962

Кения 196З

Замбия 1964

Малаеи 1964

Малта 1964

Гамбия 1965

Малдиви 1965 - -

една от тях е винаги обляна в

слънце. В действителност, когато

избухва Втората световна война,

територията на Обединеното

кралство е доста обширна. Вели

кобритания обаче се сблъсква

с трудности във войната срещу

Германия. Правителството моли

населението в колониите за nъл

ното им съдействие и nодкреnа,

като в замяна обещава да nри

еме и утвърди тяхната независи

мост след войната. Когато вой

ната е към своя край, част от тези

обещания трябва да бъдат nреос

мислени.

В действителност, и без тези

обещания е естествено наро

дите, които са несnравед

ливо nокорени, да желаят сво

ята независимост. След войната,

със засилване на националното

самооnределяне, често се случва

колониите да хванат оръжие и

да се сражават сами за своята

независимост, като особено nро

чута е борбата за независимост

на nолуостров Малака . И така от

1945 г. до смъртта на Чърчил Великобритания губи много колонии. В

момента Обединеното кралство има четиринадесет малки територии

отвъд океана, като Гибралтар, Фолклендските острови и Британските Вирджински острови.

~ Знамената на множество държави се развяват от вятъра пред сградата на

Организацията на обединените нации. Първоначално в ООН членуват само nетдесет

и една държави членки, но до момента на смъртта на Чърчиn те стават 117.

---


За Обединеното кралство и света

Усърдна работа в старите му години

ПРЕЗ ОКТОМВРИ 1951 г. ЧЪРЧИЛ, който ръководи целеустремено Консервативната партия, се връща

на власт, на 77-годишна възраст. В сравнение с

първото му управление по време на война и нео

бичайни условия, второто му управление отразява

много по-добре неговите възгледи. Той се връща

на власт не защото народът подкрепя силно него

вата политика, а защото в този момент са налице

много малко съществени разлики в политическите

възгледи на Консервативната и Лейбъристката

партии. Обикновено те са опоненти, но при съз

далите се обстоятелства - смекчена междуна

родна обстановка след войната, бавно прибли

жаваща се депресия и неясно бъдеще - и двете

страни нямат ясна концепция за бъдещето. При

това, независимо от предизборните си обещания

за много силна антикомунистическа политика,

Чърчил следва много от по-ранните политики,

заложени от Лейбъристката партия.

По отношение на дипломатическите отношения

обаче Чърчил следва своя собствена политика.

• Елиэабет 11, кралицата на Англия.

• Великата творба на Чърчил ·втората световна

война• (шест тома).

Той иска да организира конференция на тема раз

оръжаване под името "Конгрес на върха~ на която

да присъстват лидери на държави от Запада и на

Съветския съюз. По време на този период от исто

рията двете световни суперсили се конкурират

ожесточено в обласпа на ядрените оръжия. Ако

лидерите на Съветския съюз и на Съединените

щати направят крачка напред в противопоставя

нето помежду си и не се съгласят да разговарят за

контрола над въоръженията, в немного далечно

бъдеще може да избухне опустошителна война.

През май 195З г., след смъртта на Сталин,

напрегнатите отношения между Изтока и Запада

в известна степен се смекчават и осъществява

нето на "Конгреса на върха· е обозримо. Чърчил

реагира бързо след смърпа на Сталин и започва

да организира конгреса. Той обаче е отложен за

известно време, тъй като Чърчил претърпява вне

запен удар. След като се възстановява, той посе

щава Вашингтон, за да се срещне с Айзенхауер -

президента на Съединените щати. Чърчил влага

цялата си енергия в плана. Това обаче не озна

чава, че е станал пацифист. Докато организира

"Конгреса на върха~ той спомага за подобряване

на производството на водородната бомба от бри

танците. Това, което е най-важно за него, е със

тоянието на Обединеното кралство. След загу

бата на много колонии и пред лицето на финан

сова депресия, за политик като него дипломаци

ята е идеалният път държавата да бъде назована

отново "Велика сила'; което обаче изисква непрес

танно упорита работа.

• След края на Втората световна война великите световни сиnи

заnочват ядрена надnревара,

която застрашава бъдещето

на човечеството.

... Ковчегът на Уинстън Чърчил, носен по време на национаnното nогребение.

Великият британец

В края на своя живот Чърчил успява да осъ

ществи много запомнящи се проекти. Той е не

само политик, но и уважаван писател. През 1953 г. литературната му книга "Втората световна война"

(The 5econd World War) печели Нобелова награда

за литература. Като писател той сътворява много

книги, като първата му литературна книга е

"История на полевата войска на Малаканд" (The Story of the Malakand Field Force), написана през 1898 г. Въпреки че повечето от книгите му пред

ставляват документална литература, като военни

разкази и различни мемоари, той пише също и

романи, а в младите си години и биография на

своя баща Рандолф.

Последната му литературна творба е "История

на англоговорящите народи" (А History of the English-Speaking Peoples) и описва историята и традициите на англосаксонските народи. Тази

книга, както и "Втората световна война·: са епопеи.

В същата година, при коронясването на Елизабет 11, кралицата го удостоява със званието "рицар'~ През

последния половин век от живота му това е най

достойният момент за верния поданик Чърчил,

който защитава Обединеното кралство като истин

ски лидер. През 1954 г. Чърчил отпразнува своята

осемдесет годишнина в Уестминстър Хол. На цере

монията се събират много хора от различни поли

тически партии да го поздравя~ като Чърчил е

наречен "баща на парламента~ От този момент

нататък обаче той често получава сърдечни прис

тъпи и има други проблеми със здравето. По-рано

се опитва да ги скрие, но тъй като положението

му се влошава, не може да продължи да ги пази в

тайна. Накрая дори ходенето представлява труд

ност за него. През април 1955 г. по съвет на много хора той неохотно се оттегля от поста министър

председател. В този момент животът на Чърчил

като политически лидер свършва.


с Лli<ili!U MOfi!e liW!U

НАЙ -ЛОШИЯТ НАВИК- ПУШЕНЕТО

Цилиндър и огромна пура - това е

запазената марка на Чърчил . Веднъж

споменава: "Пурата е моя любовница."

Той обича кубински пури и винаги в своя

офис, на военния фронт и в леглото пуши

пури. По отношение на пушенето му

липсва възпитание. Една история обяс

нява това: независимо че резиденцията

и работният офис на министър-предсе

дателя се намират на "Даунинг стрийт"

N01 О, във военно време се използват nриетройки към резиденцията на минис

тър-nредседателя, наречени "мазета ".

Пристройките nредставляват землянки,

изградени от бетон и разnоложени десет

метра nод земята. Обособена е една

много семпла заседателна зала и в тази

зала на пристройката министър-предсе

дателят има стол, разnоложен nред ками

ната. Чърчил, както nрави навсякъде,

nуши пури и ги хвърля зад стола, без да

се nритеснява да nогледне назад, за да

види къде nадат угарките. Той вероятно

си nредставя, че те nадат в камината, но

рядко някоя угарка от пура nопада там.

Затова миризмата на nури nросмуква

стаята и до камината винаги стои кофа, nълна с вода, в случай на nожар.

• Името на Чьрчил се изnолзва за означаване на nури с nоловин дьnжина Те са извесmи като nури

"размер Чърчил· и както изrnежда. това е размерът

nури, nредnочитан от Уинстън Чърчил.

Дори след това обаче той запазва своя пост

в Камарата на общините и дори печели избо

рите през 1959 г., когато е на 84-годишна възраст. Наречен е "велик британец~ През този период

британският народ се гордее с Чърчил, стария

политик, дори само заради това, че съществува.

В допълнение, през 1963 г. американският кон

грес му присъжда титлата "почетен гражданин на

Съединените щати~ Старият политик Чърчил се

превръща във •велика личност" за Западния свят.

На 24 януари 1965 г. умира в Лондон. Целият свят изпраща съболезнования, а британското прави

телство организира национално погребение. Той

е на 90 години. Доста необичайно, Чърчил напуска

този свят в същия ден, в който умира неговият

баща Рандолф.

V.'l'"\ Г< ' 1.1 ( ~J/\1~\)

.:>1'1 Nt_ ER ( 'Hlii<.CH!LL lb/~-IIJ 'J

L.!.ГMJ NTINI:. ()(J 1 [.\/У

SPENCEI-\' (:.'f-IU/{CH!LL

188.')- 1977

• Гробът на Уинстьн Чърчил.

"Направих много неща, но не успях да постигна

нищо·: казва Чърчил на своята дъщеря преди

смъртта си. Повече от половин век той работи

неуморно за своя народ.

В навечерието на него

вата смърт обаче, повечето

колонии са станали неза

висими, а от Британската

империя е останала съвсем

слаба следа. Въпреки че

много хора го възхваляват,

Чърчил би изпитал горчиво

разочарование от промя

ната, настъпила с неговата

държава.

... Катедраnата ·сейнт Поn· ("Свети Пазе:'l където е извьрwено nогребението на ЧЪJ

Безусловната съпротива, която променя

хода на Втората световна война Чърчил е стар противник на Хитлер. С изключение на кратък период от време, британецът критикува

и се противопоставя на нацистката политика. На величествената сцена на Втората световна война

тези две личности се изправят една срещу друга като национални лидери на народите си. През

лятото на 1940 r. Франция, съюзникът на Великобритания, капитулира, след като е окупирана от

Германия. Горе-долу по същото време Италия се включва във войната на страната на Германия,

като оставя Великобритания в пълна изолация. Чърчил обаче обявява безусловна съпротива срещУf f

нацистите в момент, когато всички останали смятат, че Великобритания рано или късно ще отстъпи.

Ето как Британската империя се изправя пред историческа битка за своето съществ~ане.

Един мъж със забележителен характер и неприязън към Германия

ЧЪРЧИЛ Е НАЯСНО СЪС ЗАЛllАХАТА, КОЯТО пред

ставляват нацистите още в най-ранния етап

от тяхното издигане на власт. Изглежда първона

чално той уважава Хитлер за това, че е способен

национален водач, който възстановява и консо

лидира Германия, след като остава разрушена в

хаоса на Първата световна война. Колкото обаче

нацистите стават все по-силни, толкова Чърчил

става все по-предпазлив и подозрителен относно

техните намерения. След Първата световна война

превъоръжаването на Германия е ограничено от

Версайския договор, но Хитлер обявява договора

за нищожен и започва да превъоръжава страната.

Чърчил е изключително загрижен, като заявява:

"Ако им върнем оръжията, те вероятно ще поис

кат да си върнат изгубените територии:'

От друга страна, британското правителство като цяло изглежда подценява потенциала на герман-

• Британски военни се оттеглят от евроnейския континент.

Общо 330 ООО съюзнически войници са изтеглени от nлажовете

на Дюнкерк, като 230 ООО от тях са британци. Голяма част от

тежкото оборудване обаче, включително nушките на войниците, са изоставени .

... Чърчил nрави своя знак с ръка ·v· за nобеда, когато nосещава

моряци на борда на военен кораб. Този известен nолитик улавя

военната действителност и окуражава както ранените, така и

сражаващите се бойци nри nосещенията си на бойните nолета.

ците и не обръща съществено внимание на тях

ното превъоръжаване. Освен това хора с вли

яние в британската политика се опитват да се помирят с Германия, за да избегнат ненужен кон

фликт. В крайна сметка, подкрепяна от толерантна

Великобритания, Германия успява бързо да дос

тигне пълна военна мощ. Чърчил призовава пра

вителството да подсили въоръжените сили на

Великобритания, за да могат те да се противопос

тавят на германската заплаха, но цялата нация

страда от световна депресия и никой политик не

обръща внимание на неговия призив. Дори бри

танските граждани не посрещат с голям ентуси

азъм призива на Чърчил. В този период британските студенти организират мирни демонстра

ции, като протестират срещу включването на стра

ната във война под каквато и да е форма. Чърчил

обвинява движението в това, че е нереалистично

1 -. . , 1

и срамно за народа, което го превръща в обект на

презрение сред студентите.

Международните събития обаче оправда

ват предвижданията на Чърчил. През 1936 г. в

Испания избухва гражданска война, а немски и италиански войски нахлуват в страната, като ата

куват безразборно цивилни граждани. Когато бри

танците, особено тези, които принадлежат към

интелигенцията, научават за този инцидент, изпа

дат в ужас и започват да изпитват силно чувство на

неприязън към тези два нашественика. Чак тогава,

когато целият свят изглежда е обзет от нараства

щата мощ на фашизма, Чърчил е този, който пред

ставлява гласа на обществото. Той е един от малкото политици, които никога не показват и най

малък знак на колебание срещу Германия.

Тук обаче е налице спорен момент: до каква степен Чърчил осъзнава реалистично заплахата от

фашизма като цяло? Въпросът е важен, тъй като

например той никога не критикува японската оку

пация на Манджурия. Вместо това Чърчил прави

изявления на симпатия към Япония в момен~

когато целият свят критикува японците. Дори към Мусолини първоначално изпитва възхищение

заради политическите му успехи.

Каквото и да е обаче разбирането на Чърчил

за ситуацията, общественото мнение застава зад

него и неговите възгледи.

Британското правителство обаче все още не про

меня своята политика. Невил Чембърлейн, който

през 1937 г. става министър-председател, води

снизходителна дипломация към Германия, която

показва ясно, че възнамерява да нахлуе в съсед

ните й страни. Чембърлейн, заедно с Франция и

Италия, протестира пред Германия, когато тя анек

сира Чехословакия с военна сила, но бързо се съгласява, макар и неохотно, когато Хитлер му отправя

Лондон сnед бомбардировките nрез

Втората световна война.


заплаха. При този инцидент по-голя

мата част от членовете на парла

мента изразяват одобрение, като приемат усилията на министър

председателя. Само Чърчил запазва

мълчание, скланяйки глава. Казват,

че неговият коментар е: "Ще ми се това да не доведе Британската импе

рия до нейния край:' Когато казва

"Британската империя': той най

вероятно има предвид не само

Великобритания, а общностната сис

тема, която пази целия свят. Изразът

може също да се тълкува и в смисъл,

че щом Великобритания не може да

предугади наближаващата опасност и да предпази света от нея, тя ще се принизи просто

до една държава в Европа. Междувременно с при

ближаването на застрашителната фашистка заплаха, популярността на Чърчил постоянно нараства. През

1939 г., според очакванията, Хитлер окупира Полша. Чембърлейн, признавайки, че дипломатическата му

позиция благоприятства тези събития, официално кани Чърчил да се присъедини към правителството,

като скоро след това подава оставка и отстъпва

поста министър-председател на Чърчил.

Битката за Британия

Първата задача, пред която е изправен Чърчил

като министър-председател, е как да се бори

срещу немската заплаха, разрастваща се пред

очите му. В своята реч пред парламента той казва:

"Вие ме питате- каква е нашата цел? Аз мога да

ви отговоря с една дума. Това е победа. Победа на всяка цена; победа въпреки терора; победа, кол

кото и дълъг и тежък да е пътят към нея, защото

без победа няма оцеляване:'

... Чърчиn изnробва стрелбата на картечница, nроизведена в

Англия. Той еъзхеаnяеа Британската

имnерия и нейните могъщи военн01 " въздушни сипи, които укреnва.

• Артър Невил Чембърnейн стаеа министър-nредседател

на Великобритания nрез 1 9З7 r. Той води nоnитика на nомиряване

в отношенията си с Хит nер,

но тази nоnитика ще се окаже

rоnям неусnех.

Важни събития

• Уинстън Чърчип no време на nроверка на войнишки nолк.

Независимо от насърчителните му думи, бри

танската и френската армии продължават да губят

битките преди началото на наказателните атаки

на Германия. Британските войски, изпратени

на европейския континен~ се оттеглят в своята

родина, прекосявайки Английския канал. Чърчил

често посещава Франция - единствения съюз

ник на Великобритания, и непрестанно изпраща

окуражителни слова. Но само след един месец

Франция капитулира пред Германия. Сега Англия

е оставена сама да се изправи срещу фашизма.

Световната общественост очаква Великобритания

да отстъпи и приеме унизително споразумение с

Германия, точно както прави Франция. Но отго

ворът на Чърчил е ясен. Той заявява:н ... битката за

Франция приключи. Очаквам битката за Британия

да започне съвсем скоро:'

Това е изявлението на безусловна съпротива.

През есента немската армия започва атаки над

Британските острови. Чърчил често излиза из

града, дори по време на въздушни нападения,

като окуражава британските граждани да правят

същото. Той сам проверява щетите от бомбарди

ровките и организира чести срещи с британските

войници. При тези срещи той често показва на

хората знака "V': Използван днес като символ за

победа (victory), той произлиза от самите му дейст

вия. Чърчил показва този знак често, за да окура

жава хората, така че те да не забравят крайната си

цел. Той често изнася и речи по радиото: "Ние ще

се бием ... на всяка цена, ние ще се бием ... никога

няма да се предадем.: "От тази битка зависи оце

ляването на християнската цивилизация. От нея

зависи собственият ни британски начин на живот

и дългата приемственост на нашите институции

и империя:: "Ако Британската империя и нейната

Общност съществуват хиляда години, хората все

още да казват: "Това бе техният най-добър час:'

Тези речи се радват на забележителен интерес

от страна на аудиторията и обществената под

крепа достига 88 процента. Битката за Британия е

дълга, трудна и изтощителна, но благодарение на

11П

- -

фаталните грешки във военната стра

тегия на Хитлер, Чърчил успява да

отблъсне немските войски с минима

лен превес.

Крепост на либералния

свят

Какво подтиква Чърчил да окаже

такава безусловна съпротива на

Германия?

През юни 1939 г., в разговор с

Джоузеф Кенеди, бащата на амери

канския президент Джей Еф Кенеди

и посланик на САЩ в Англия по това

време, който споделя прогермански

възгледи и е склонен на умиротворителна поли

тика, Чърчил заявява:

ндори ако тази битка приключи с победа за

Германия, както бихте казали, аз ще продължа

вам да се бия, предлагайки душата и тялото си с

голяма радост и почит. Бих помолил Вас и народа

на Америка да наследите нашата британска исто

рия. Но ако нашият враг завладее света, кой може

да ни обещае, че огънят на свободата ще про

дължи да гори? Без тази гаранция аз самият не

мога да умра в тази битка ."

В първата си реч като министър-председател

той заявява: "Нямам да предложа нищо друго,

освен кръв, тежък труд, сълзи и пот.· Чърчил, както

говорят думите му, предлага целия си живот, за да

се изправи срещу заплахата - нацистка Германия,

и да защити свободния свят. Без силната му вяра в

свободата и дълбоката привързаност към британ

ския народ, изходът от Втората световна война би

бил съвсем различен.

• Съnругата на Чърчил, Клементин, с двете им дъщери. Чърчип обича

nредизвикателствата и веднъж го

чуват да казва, че най-голямото му

nредизвикателство и nостижение е

да убеди съnругата си да се омъжи

за него.

.... Докато Англия е въо война, Чърчил често рискува живота

и здравето си, като nосещава

фронтовата линия, за да провери

лично събитията в хода на войната.

----

Уинстън Чърчил

ИСТИНСКАТА ЦЕЛ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ЗАД ИЗЯВЛЕНИЕТО НА БЕЗУСЛОВНА СЪПРОТИВА

Битката за Британия приключва с

победа за Великобритания - резултатът от безусловната съпротива.

Дали обаче тази победа е очаквана

от самото начало? Ако предположим,

че Германия беше спечелила войната,

Великобритания щеше да претърпи горчива загуба и да остане разрушена,

точно както Франция. Това пораже

ние на Великобритания би означавало също и германска окупация на цяла

Европа. В писмо до американския пре

зидент Рузвелт, Чърчил пише: "Ако се предадем, това означава, че даваме

на Хитлер правото да завладее целия

свят.' Според някои мнения обаче, изявлението на Чърчил за безусловна

съпротива е неразумно и нелогично

действие. Например, преди избухването на Втората световна война, Джо

узеф Кенеди предполага, че Великобритания почти сигурно ще загуби

войната с Германия. И така, защо Чър

чил взима такова смело и опасно

решение сам? Ако предположим, че се смята за персонално отговорен да

служи като крепост на антифашистките сили, не е ли безразсъдно той,

като лидер на нацията, да разполага

със съдбата на цялата нация, за да удовлетвори личната си идеология? В

името на справедливостта, дали Чър

чил взима това решение за оказване

на безусловна съпротива, без да има

практическа военна стратегия?

Кралските военновъ3дуwни

сили и rерманските военно

ВЪ3дуwни сили (Луфтвафе)

Съществува широко разпростра

нено мнение, че решаващият фактор

за британската победа във Втората световна война е промяна във военната

тактика от страна на Хитлер, а именно

- преориентиране на немските цели

за нападение от Кралските военно

въздушни сили към град Лондон. Без

тази промяна, която впоследствие се

оказва най-голямата грешка на Хитлер,

Кралските военновъздушни сили биха

могли да бъдат напълно унищожени.

Несъмнено, когато тази битка започва, германските военновъздушни сили

превъзхождат британските, като разпо

лагат с 2 500 бойни самолета от всякакъв тип, докато британците разполагат

само с 1 ООО самолета. Броят на бой-

ните самолети на британските воен

новъздушни сили обаче не включва бомбардировачите и патрулните само

лети. Така че в действителност разли

ката в броя самолети е значително

по-малка. Що се касае до доставките,

в Германия броят на произведените

самолети в периода 1940 - 1941 ~

достига 22 ООО, докато във Великобритания са произведени повече от

35 ООО самолета . Ако войната беше

продължила по-дълго, щеше да е

твърде вероятно в крайна сметка

Великобритания да разполага с по

голяма военновъздушна мощ от нем

ските военновъздушни сили. Освен това битките се водят във въздуш

ното пространство над британските

острови. Това означава, че когато британски самолет бъде улучен, пилотът

може да катапултира, да се приземи с

парашут и отново да участва в следва

щата битка, докато немският пилот ще

бъде взет за заложник и заради това

на практика участва само в една битка. Тактическата промяна, която предпри

ема Хитлер -да насочи бомбардиров

ките към Лондон - е наистина най

голямата му военна грешка. Отчитайки тези факти обаче, не е сигурно дали

немските войски биха победили Крал

ския военновъздушен флот дори при липса на промяна във военните опе

рации.

• Герм<~нският военноморски фnот nотаnя собствения си кораб, сnед като бива nресnедван от

британските сиnи и изnада в безизходна ситуация.

Германският фnот no своя размер се равнява на една трета от този на британски!!.

Анrлийският канал - водната крепост

Да предположим, че Кралските

военновъздушни сили са изгубили

битката. Дори при тези обстоятел

ства не можем да сме сигурни, че

немските войски ще достигнат и оку

пират британските острови, тъй като

между тях и бреговете на острова

стои британският флот. Хитлер, който е роден в района на Алпите и е израс

нал, без да познава природата на

морето, влага своите ресурси в съз

даването на армия и въздушни сили,

като подценява значението на воен

номорските сили. В държава, заобиколена почти само от суша, каквато

е Германия, значимостта на воен

ния флот се пренебрегва опреде

лено и с изключение на подводници,

почти не се строят военни кораби

и кораби-майки (кораби-транспор

тьори). Освен това военните кораби, за разлика от танковете и самоле

тите, изискват доста време да бъдат

построени. В допълнение, Англий

ският канал е с голяма дълбочина и бързи течения, което затруднява

корабоплаването. Дори в най-тяс

ната му част, зо-те км между Вели

кобритания и Франция, каналът не

може да бъде прекосен без кораб. Предполага се, че немските войски

обмислят вариант за прекосяване на

канала с техните танкове, но разбира се тази идея не се приема, а и не би

могла да се приеме. Ако предполо

жим, че те, благодарение на някаква чудотворна стратегия, са успели

да достигнат британските острови

- това най-вероятно би довело до големи загуби сред редиците на немските войници.

Чърчил би трябвало да е отчел всички тези факти, преди да вземе

своето решение. Той не пропо

вядва абсолютна съпротива само от

романтизъм, а по-скоро взима това

решение на база своята спокойна,

практическа преценка, която пре

дусеща голяма възможност за бри

танска победа. Победата на Великобритания е нито следствие от късмет

или съвпадение, нито очакван резул

тат. Тя е резултат от огромни усилия и изключителна военна страте

гия, плод на бистрия ум, и е победа,

която се чества от всички, подкре

пили Чърчил - британските граждани и войници, които се бият с

цялото си сърце, поддържани от

духа, закален във войната.

Съвременници

Врагове и приятели, родени от патриотизма и приключенския дух

Уинстън Чърчил има желязна воля. Той е упорит и винаги се придържа към възгледите си. Това прави и в името на своята родина. Враговете на Великобритания са и негови врагове, приятелите на страната са и негови приятели.

Политическите му възгледи се приемат за консервативни; независимо от това обаче той притежава силен новаторски дух, който се проявява многократно и в различни аспекти през

политическата му кариера и става причина за много пречки пред реализирането на неговите

мечти. Зад идеите му застават много членове на британското академично общество, но същевременно много интелектуалци критикуват силно неговите убеждения.

Верен приятел, който се противопоставя

на империализма на Великобритания и изпитва неприязън към Британската

империя

Франклин д. Рузвелт (1882 -1945) Франклин Д. Рузвелт, роден nрез 1882 г. в знатно семейство, е осем години nо-млад от Уинстън

Чърчил. Той е юрист, който решава да стане nолитик въnреки nроблемите, nричинени от nостоян

ната nарализа, която го nокосява още като дете. През 1933 г. е избран за тридесет и втори nрези

дент на Съединените американски щати, след като заема достойни за отбелязване nолитически nостове, като този на nомощник секретар на флота и губернатор на Ню Йорк.

Очевидно Франклин Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил са близки nриятели . По време на войната те си разменят над 1 ООО nисма, което означава, че всеки ден всеки един изnраща nисмо. Техните

начини на мислене обаче, и в известна стеnен nолитическите им възгледи, са коренно различни. Ето защо това, което много nолитически

анализатори наричат двама мъже, вървящи no една и съща линия, nредставлява всъщност двама мъже, изnравени в двата nротивоnоложни края на тази линия. Наnример, no време на Атлантическата конференция, където те се срещат за nърви nът, Рузвелт сnоделя гнева на Чърчил rio отношение на германската ексnанзионистка nолитика; от друга страна той nрави общоизвестни своите възгледи, nротивоnоставящи се на колониалната nолитика на Великобритания, съnоставяйки я с фашизма.

Вnоследствие техните конфликти nродължават зад кулисите. Когато Чърчил на друга конференция заявява, че Британската имnерия възнамерява да заnази колониите си дори след края на Втората световна война, Рузвелт тайно nодкреnя движението за независимост на Индия и открито изразява мнението си, че Хонг Конг трябва да бъде върнат на Китай. Рузвелт е оnасен оnонент дори за nолитик като Чърчил, който като талантлив оратор влиза в ролята на говорител, nоnуляризиращ интересите на своята държава - Великобритания.

На военната сцена Чърчил настоява нашествието срещу Германия да заnочне от Средиземно море. От друга страна, nротивно на желанието на Чърчил, Рузвелт настоява за сухоземна инвазия на съюзническите войски от Северна Франция . В крайна сметка американският nрезидент надделява, като убеждава Чърчил в своята nравота.

Доводите на Рузвелт се основават винаги на чувството за честност и сnраведливост. Той обаче разчита безсnорната военна и икономическа сила на Съединените щати да застане зад аргументите му, когато е необходимо, като в крайна сметка nочти не оставя място за възраженията на Чърчил. Рузвелт изnитва голяма неnриязън към консервативното мислене на Чърчил. Той целенасочено nренебрегва съвета на Чърчил no отношение на съветския диктатор и no време на срещата в Техеран nрез 1943 г. се държи nриятелски със Сталин. Независимо обаче от nротиво

речивите им мнения no много въnроси, може да се каже, че те са бойни nриятели и убедени съюзници срещу фашизма. През аnрил 1945 г., точно след безусловната каnитулация на Германия nред съюзническите сили, когато Чърчил узнава за смъртта на Рузвелт,

той изнася nублична реч, в която изказва скръбта си заради смъртта на своя боен nриятел. Франклин Рузвелт nомага на Америка да се възстанови от най-жестоката деnресия в историята й със своята nолитика "Нов курс" и взема

решение страната му да влезе във Втората световна война на страната на Великобритания и Франция. Рузвелт, който играе ключова роля във формирането на следвоенното статукво на своята страна и доnринася за установяването на следвоенния световен режим, умира от мозъчен

кръвоизлив. Това се случва точно nреди края на Втората световна война.


МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ

Стапмн

1953)

Германски nолиn<к и лидер

на Нацисткаn партия.

Хитлер crnвa диктэтор

на Германия и е осноеният противник на Чърчил през

Втората светоема война.

Съветски диктэтор и съюзник на Чърчил nрез Втората световна война.

Сталин. заедно с Чърчил и Рузвелт, участва в конференцията в Ялта.

1 Франмнн Делано Ру3вепт 1

С. Труман

- 1972)

Президент на Съединените щати след nреждевременната смърт

на Руэвеm и член на Демократическата nартия.

.... Личностите в сивите карета са nредставени в тази глава.

----188 Ид~лоrмчески съоо3ник

Комrа- пр....,..,., ч.nен НА С-,..еов

----188 Ид~nоrм..ески оnонент

----188 Противник

I ДжонФи~&~Ър 1

ЛойдДжордж (1863 -1945)

Либерален английски nолитик

и бляскава звезда на Либерал· ната nартия. Той работи

с Чърчил за насърчаване на nолитиката на социално

nодnомагане.

Арrьр Нее"" Чембърnейн (1869 - 1940)

Английски nолитик и член на

Консервативната партия. Става известен с nолитиката на nомиряване с Адолф Хитлер. Подава оставка и Чърчил заема неговия nост.

~~----------~

Лидер на деижението за независимост на Иидия.

Чърчил е лидер на днmия no същото време. когатоГаиди е въвлечен в борбата за свобода

на своята държава .

Забележителен учен в областта на съвременните икономически науки, който се И3nравя срещу паричната

система "3латен стандарт"

Джон Мейнард Кейнс (1883 - 1946)

Когато Уинстън Чърчил, по време на службата си като министър на финансите, връща паричната система "златен стандарТ: Джон Мейнард Кейнс пише книга, озатавена "Икономическите последици от г-н Чърчил" (The Ecoпomic Consequences of Mr Churchill). Тази книга, критикуваща избора и практиките на Чърчил по отношение на британската икономическа и парична политика, е написана в същия критичен дух, както и предходните му книги.

"Икономическите последици от мира" {Тhе Economic Coпsequences of the Реасе) представлява силна критика срещу решенията, взети на мирната конференция във Версай (Парижката мирна конференция). Кейнс правилно предрича лошата икономическа политика на Чърчил, която към този момент става причина за сериозна рецесия на британската икономика и предизвиква силна реакция от страна на работническата класа, която се изразява в общи стачки и ежедневни протести. Колкото и да е парадоксално, мнозинството британски икономисти не считат финансовата политика на Чърчил- връщането към системата "златен стандарт"- за грешна, което е още едно доказателство за финансовия гений на Кей нс.

Кей нс е роден през 1883 г. в Кеймбридж (Англия). Син е на професор по икономика в Кеймбриджкия университет. След като се дипломира като икономист в същия университет. става държавен служител. Скоро намира поста за скучен и решава да поеме кариерата на преподавател в Кеймбриджкия университет.

Като човек Кей нс има необикновен характер, много сходен с този на Чърчил. На изпита за държавен служител вижда, че е получил ниска оценка по икономика и обвинява изnитващите в лиnса на основни познания по икономика. След Първата световна война става служител в британското министерство на икономиката и финансите. При участието си в мирната конференция във Версай, когато дискусиите не съвпадат с неговите идеи, напуска конференцията и се връща в араната си. По това време Кей нс пише книгата си "Икономическите nоследици от мира• (Тhе Economic Consequences of the Реасе).

Когато целият свят е на колене пред Великата депресия, той nредлага икономическа политика, която по това време изmежда непонятна: основната идея

е, че в момент, когато икономиката и пазарите са в застой, а частният сектор се страхува да инвестира, правителствата трябва да се намесят, за да поддържат

икономиката. Концепцията му е революционна, далеч от господстващите по това време икономически теории. Заради това теорията му се приема за ерес.

Теориите на Кей нс обаче имат силно въздействие отвъд океана, като повлияват политиката "Нов курс" на американския президент Рузвелт. Or този момент нататък, и особено след Втората световна война, теориите му стават общоприети и се превръщат в част от общите принципи на световната икономика.

Кейнс не се задоволява само с един успех. Ето защо той преследва съвършенство в много професии: като инвеститор, началник на редакционен отдел в ико

номически списания и президент на банка. Той участва в разработването на театри и ресторанти, както и в управлението на застрахователни компании. Накрая

работи за министерството на икономиката и финансите при правителство на национапното единство на Чърчил.

Кейнс умира на 21 април 1946 г. от сърдечен удар на 62-годишна възраст.

Съвременници

Турският rерой, който се и3правя срещу Британската империя

Мустафа Кемал (1881 -1938)

Мустафа Кемал е наречен "Ататюрк'; или "баща на турцL-Пе~ Роден е в Солун (в днешна Гърция), който no това време nринадлежи на Отоманската имnерия. Заради либералните си възгледи се nрисъединява към nолитическа груnа, наречена

*младотурци~ Главната цел на тази груnа е да модернизира Турция. Ататюрк участва а1m1вно като офицер от армията. След

разnадането на Отоманската имnерия е избран за nървия nрезидент на Реnублика Турция. Умира nрез 1938 г. на 57-годишна възраст.

Кемал среща Чърчил два nъти. Първият nът е no време на битката nри Галиnоли nрез Първата световна война, докато служи като командир в турската армия. През май 1915 г. Кемал е назначен за командир на дивизия в установените тур

ски войски, които nолучават заnовед да защитават залива на Галиnоли, и nовежда войските, когато съюзническите сили,

състоящи се главно от британски и френски войски, стартират оnерацията в Дарданелите. Войниците в неговата дивизия

се сражават храбро, като възnреnятстват всички оnити за дебаркиране на Съюзниците. Лиман фон Зандерс, германският

главнокомандващ на отоманската армия, nризнава забележителнL-Пе качества и та1m1ка на Кемал като командир. И така,

Фон Зандере назначава Кемал за фронтови командир.

Като фронтови командир той nродължава да nоказва уникалните си сnособности и качества; таtm1ката му за формиране и nоддържане на силни отбраНL-Пелни линии сnира nротивниците от навлизане дълбоко във вътрешността на страната. СъюзницL-Пе изтеглят войската си и славата му се разнася бързо из цяла Турция. Още nовече, заради nобедите на Кемал, Чърчил е nринуден да наnусне nоста министър на военноморския флот.

След тези събития Кемал се nрисъединява към военните камnании в Кавказ и Палестина. Той nовдига духа на турската армия и се оnитва да задържи

фронтовата линия, която е nочти срината. Въnреки усилията на Кемал, Турция е nобедена и е задължена да nодnише Севърския договор, който я nоставя в

много неблагоnриятна nозиция.

Вторият nът, когато Чърчил и Кемал се срещат, е nрез 1922 г., когато Кемал решава да не nриеме условията на Севърския договор и да nодеме контраатака срещу окуnационните съюзнически сили. Чърчил, който no това време е министър на колониите, настоява nравителството да излезе с твърдо решение. Той nритежава силна воля и е склонен да заnочне нова война срещу Турция. В крайна сметка Кемал решава да не nровокира nовече Чърчил и заnовядва на

армията си да спре настъnлението. За съжаление военнL-Пе настроения на Чърчил не се харесват на британскL-Пе граждани, което води до разnускане на коа

лиционното nравителство между двете nартии- Консервативната и Либералната. В резултат от действията на Кемал, nряко или косвено, Чърчил nретърnява

nоражения два nъти.

Обхванат от дилема като дипломатическо аташе в Бли3кия и3ток Томас Едуард Лорънс (1888- 1935)

Томас Едуард Лорънс, който nо-късно става известен благодарение на успеха на филма "Лорънс Арабски': nроявява страстен интерес към Близкия изток още от студентските си години. След като завършва археологическо образование в Оксфорд. той участва в археологически разкоnки в Близкия изток като изследовател за Британския музей. След избухването на Първата световна война е назначен за временен офицер в британската армия и се nрисъединява към арабските нередовни войски, командвани от емир Фейсал. ТехнL-Пе интензивни nартизански оnерации нанасят големи вреди на отоманската армия.

След края на Първата световна война и когато Лорънс става цивилен, Чърчил, който служи като министър на колониите, оценява високо

кариерата на Лорънс и го кани да работи като съветник за министерството на колониL-Пе. В резултат на nредложението на Чърчил за намиране

на решение за Близкия изток, Лорънс работи за Фейсал и неговия брат Абдула като член на тяхната делегация в конференция no nроблемите на Близкия изток, nроведена в Кайро.

В този момент Фейсал все още уnравлява Палестина, Йордания и Ливан, КОL-ПО са новоосвободени части от една обединена арабска нация, въз основа на сnоразумението, nостигнато между Фейсал и Великобритания nрез войната. Франция и Световната еврейска организа

ция nротестират срещу този nакт, тъй като Великобритания има отделни уговорки както с Франция, така и с Еврейската общност. В крайна

сметка Великобритания nредава арабL-Пе на това, което се нарича "съдбата на слабия• в една имnериалистическа игра на nолитика. Предложеното от Чърчил решение е Международната еврейска общност да nоеме контрола над Палестина, а Франция да

уnравлява Сирия. В замяна емир Фейсал ще бъде крал на Ирак, а Абдула - крал на Йордания. Очевидно решението е достатъчно умно и находчиво, но от арабска гледна точка е nо-скоро неразумно и несnраведливо.

Лорънс е nоставен в затруднено nоложение и е nринуден да наnусне региона в резултат от nоследствията от"нелоялната•

диnломация на Великобритания. Той, като британски гражданин, ясно разбира та1m1ката на Великобритания. Въnреки това не

е доволен от решението Франция да nоеме контрола над Сирия. По отношение на военния му onL-П с арабскL-Пе нередовни

войски, Лорънс вярва, че Сирия трябва да остане изначално арабска държава. Освен това чувства, че идеалнL-Пе взаимоотно

шения между араби и евреи зависят от сътрудничеството и хармоничното съжителство между тях. Скоро след това той изчезва

от центъра на историческата сцена. По-късно се nрисъединява към брL-Панската армия, изnолзвайки измислено име. Умира nри

катастрофа с мотоциклет. Изглежда животът на Лорънс е обхванат от дилема, която включва Великобритания, nолтиката на

Чърчил и Близкия изток, който е разкъсван от имnериализма.

Бащата на съвременния гигантски боен кораб, който е назначен от министьра на военноморския флот

Джон Фишър (1841 -1920)

Дреднаут HMS, nостроен nрез 1906 г., се базира на идеите на Джон Фишър, който по това време служи като nърви военноморски лорд (началник на главния военноморски щаб) и в чиито ръце е съсредоточено цялостното оnеративно

командване на британския кралски флот. Концеnцията за дреднаут HMS се основава на най-съвременната информация и nроменя наnълно всички съществуващи nредстави за военни кораби. Той служи като основен nрототиn на всички

съвременни бойни кораби с тежки оръдия. Корабът е облицован с устойчива защитна броня и е оборудван с nодобрена

система за задвижване, с nомощта на която се движи много бързо. Дизайнът и разnоложението на морските оръдия по

дължина на осевата линия на кораба водят до nодобряване на огневата мощ, особено срещу враговете, разnоложени

от двете страни на кораба.

Фишър е роден nрез 1841 г. в Цейлон (в днешна Шри Ланка). Той участва в Кримската война като офицер от крал

ския флот и служи като nърви военноморски лорд nри цялостното оnеративно командване на кралския флот. Фишър

се оттегля от nоста nърви военноморски лорд nрез 1910 г. Той обаче е nризован отново на nоста си от министъра на военноморския флот Уинстън Чърчил. Взаимоотношенията между Фишър и Чърчил са най-nриятелски и доколкото се

засягат военни въnроси, Фишър е като ментор за Чърчил. След камnанията в Дарданелите обаче техните взаимоотношения се nроменят наnълно. По

време на Първата световна война Фишър изработва nлан, сnоред който британската армия да атакува Германия по крайбрежието на Балтийско море.

Подробностите на nлана са следните: начало с масирана атака на северния бряг на Германия, nри която флотът обстрелва силно укреnленията на врага

и накрая ги взима в nлен; след това войската щурмува Берлин. Фишър решително nоддържа този nлан и дори nредлага да бъдат nостроени линейни

крайцери и nодводници сnециално за тази цел. Той се nротивоnоставя категорично на nлана на Чърчил, сnоред който британската армия ще дебаркира на бреговете на Отоманската имnерия - държава-съюзник на Германия.

Когато камnанията в Дарданелите nриключва с nровал, Фишър nублично критикува Чърчил. Той иска да каже, че Чърчил е трябвало да nоследва

неговия nлан. Подобно nоведение се nриема като усилие да се избегне оп-оворността. В резултат на това Фишър губи доверието на Чърчил и nрез май

1915 г. е nринуден да си nодаде оставката. След тези събития той изчезва от центъра на историческата сцена и nрез 1920 г. умира.

Желязната лейди, която възвръща гордостта

на Великобритания

Маргарет Тачър (1925-) Тачър е nървата жена министър-председател в историята на Великобритания. Тя е лидер с желязна воля.

Тачър е дъщеря на член на градския съвет на Грантъм, Източна Англия. Тя се интересува рееностно от

nолитика още от университетските си години. 3а nърви nът nечели място в nарламента nрез 1959 г. като член на Консервативната nартия. Става министър-nредседател на Великобритания nрез 1979 г., по време на Студената

война.

Тачър е добре известна с nровежданата задълбочена nолитическа и икономическа реформа, наричана

"Тачъризъм'; която оформя икономическия облик на Великобритания. Освен това nрави много nромени по отно

шение на диnломацията. Когато поема nоста министър-nредседател, Тачър е наследник на консервативната иде

ология на Чърчил. В този момент Великобритания nреживява редица вътрешни nроблеми и не nроявява голям

интерес да играе централна роля на международната сцена. При тези обстоятелства британското nравителство

е склонно да не се въвлича в никакви международни сnорове; nоследният nът, когато Великобритания изnраща

войски извън британска територия, е по време на Суецката криза nрез 1956 г. Тачър обаче nроменя тази ситуация и заnочва да участва активно в различни международни въnроси, като войната между Иран и Ирак. Нещо nовече,

тя nодобрява стюwенията на своята страна със Съединените щати, които са охладени от nредходните кабинети, даващи nриоритет на взаимоотношенията

с конmнентална Евроnа. и nриема nо-твърда nозиция срещу Съветския съюз.

Може да се каже, че международната диnломация, силният афинитет към Америка и също толкова силната оnозиция срещу комунистическия блок

изглеждат като връщане към ерата на Чърчил.

През 1982 г., по време на Фолклендекия конфликт, който се nревръща в мерило за лидерските й умения, Великобритания демонстрира голяма военна мощ и nечели знаменита nобеда. Това е решаващ акт, наnомнящ на човечеството за великата Британска имnерия, която в даден момент от историята е

била върховен владетел на света. Тачър nрави точно това, което Чърчил nрави nрез Втората световна война- бори се за Великобритания и за гордостта на

британските граждани.

След историческата nобедаТачър nечели твърда национална nодкреnа и заnазва nолитическите си nозиции 11 години.

- --

Изкnючитеnно вnияние

Завещанието на Чърчил дух на диалог и единство

След смъртта на Чърчил кризата, причинена от Студената война, бързо се за;~ЪJIQ<)Ч~,ва

и историята на човечеството навлиза в епоха на терор и заплаха _ ... _ ... ....,..., ... Националните лидери търсят решения чрез взаимен диалог, като итват да се C!lf8:T еди друг от извършване на всякакви отделни жестоки и фатални действия. К:~

този период, се появява надежда новият свят да преодолее Студената войНаf:изг на антагонизма е свършило и Европа започва своя nът към единството. ВСе рще

нации и региони, които страдат от продължителни войни и конфлnкти.

Международната среща (зала за преговори)- опит да се намали вероятността от избухване на война

в КРАЯ НА СВОЯТА КАРИЕРА като министърпредседател Чърчил планира да проведе

международна среща на върха с участието на

министри от Източните и Западните държави.

Някои критикуват идеята на британския лидер,

като го обвиняват, че действа като самотен играч на

полето на международната политика, но изглежда

той искрено желае да осъществи интеграцията на

Източния със Западния свят. Тази конференция

не успява да бъде осъществена по време на него

вата кариера, но самата идея и свързаните дейст

вия се поемат от правителството. което го насле

дява. Първата международна среща на върха се

провежда през юли 1955 г. в Женева (Швейцария)

с участието на външните министри на четири

държави: Великобритания, Франция, Съединените

• Ракета ASAT, nостроена от Съединените щати, 3<1 да

nоразява вражеските сателити. Сnед оттеглянето на Чърчиn

от nолитическата сцена Обединеното кралство и Америка се

съюзяват срещу Съветския съюз чрез Студената война. Студената

война е nричина 3<1 военна надnревара между великите световни

сиnи, резултат от която е разработването на оръжия като ASAT.

щати и Съветския съюз. Те се договарят за това как

да възстановят системата за разоръжаване, която

да бъде прилагана от Организацията на обеди

нените нации, изпаднала в безизходно положе

ние вследствие на Корейския конфликт. В резул

тат на срещата в Женева е основан 1 О-членният

комитет по разоръжаване и с течение на времето,

тъй като броят на държавите членки се увели

чава, той променя името си на 18-членен комитет

по разоръжаване, а конференцията приема името

Конференция на комитета по разоръжаване. В

момента комитетът има 65 члена, представляващи

всички части на света.

Основната цел на тази конференция е да намали

притежанието на оръжия за масово унищожаване,

като ядрени, биологични и химически оръжия. И

особено ядрените оръжия, за които се знае, че

имат способност за масово разрушаване, която

се влошава от използването на междуконтинен

тални балистични ракети, срещу които защитата

е невъзможна. С притежаването на тези оръжия

с разрушителна сила както от Източните, така и

от Западните държави, целият свят е обхванат от

постоянен страх от евентуално изчезване. Един

миг забавяне в отбранителните действия може да

доведе до моментално унищожаване не само на

държавата опонент, но и на целия свят.

В тази кризисна ситуация и Изтокът, и Западът

започват трескава надпревара в разработването

на разузнавателни сателити, които да уловят евен

туална ядрена атака, предприета от противнико

вата страна, както и в разработването на ракети,

които да унищожават вражеските сателити и да

предотвратяват разузнавателната им дейност.

Фразата на Чърчил

"желязна завеса· се nревръща

в манифест след неговото

оттегляне от nолитическата сцена

с изграждането на берлинската

стена nрез 1961 г. символ на раздеnението на Източния от

Заnадния блок.

..,.. Политиката на Чърчил за съкращаване на военните оръжия

отеква в тази камnания за съкращаване

на ядрените оръжия по света.

- -- --- --- ---

Биологичните оръжия имат също огромна раз

рушителна сила, която се равнява на тази на ядре

ните оръжия, в зависимост от метода на при

ложение. Най-плашещият факт е, че в сравне

ние с ядрените оръжия, биологичните оръжия

са лесни за производство и транспортиране. По

време на Студената война не само суперсилите,

но и по-малки държави търсят начин да притежа

ват такива оръжия, за да отстояват военното си

надмощие над други страни . Това е период, когато

и най-малкият конфликт може да сложи край на

цялото човечество.

Работата на Конференцията на върха произ

вежда едно от малкото решения за спасяване на

целия свят от разпространението на оръжията за

масово унищожаване. Договорите, които са в сила

и днес, като: Договор за частична забрана на ядре

ните опити, Договор за неразпространение на

ядрените оръжия, Конвенция за забрана на раз

работването, производството и съхранението на

бактериологично (биологично) и токсично оръ

жие и за неговото унищожаване и Договор за все

обхватна забрана на ядрените опити, са предло

жени и подписани на срещите на тази конферен

ция. Тези договори не забраняват притежаването

на ядрени оръжия и не предотвратяват войни

сами по себе си, така че ефектът им е само части

чен. Въпреки това, благодарение на реалистичния

подход, Конференцията на върха избягва прос

тите риторични игри или спорове на теоретично

ниво и произвежда определени конкретни резул

тати. В последните години се разработва иници

ативата - съревнование за мирно използване на

космоса, при условие че бъдат преодолени раз

лични пречки.

Конференцията на върха, зад която застава

Чърчил, функционира дълго след края на

Студената война и контролира неограничените

съревнования по въоръжаване в света.


11 Ако можем да се вгледаме

по-дълбоко в нашето минало,

ще можем да видим повече

от нашето бъдеще:'

Обединението на европейските народи

След Втората световна война Чърчил се интере

сува от възможността за реформация на Западния

либерален свят и се вглежда във възможността

за обединение на страните в Европа. Той смята,

че двете световни войни са причинени от разно

гласията и недоразуменията между европейските

страни и ако тези страни се обединят, опасността

от война значително ще се намали. Не е ясно

обаче до каква степен той счита за необходимо

обединението на Европа, но въпреки това тази

идея има голямо значение за европейците. През

май 1 948 г., по предложение на Чърчил, в Хага

(Холандия) се провежда Международен конгрес

за обединение на Европа. През следващата година

се основава Съветът на Европа, като първона

чално негови членове са 6 държави. Конгресът

обаче не спомага в действителност за обединени

ето на Европа, въпреки че обвързва всяка страна

по-силно от когато и да било. По ирония на съд

бата родината на Чърчил - Англия, демонстрира

неохота срещу идеята за обединение и се смята,

че това е причина за частичния неуспех на кон

греса. Все пак идеята за обединена Европа - така,

както си я представя Чърчил, започва да набира

сила в съзнанието на хората. През 1952 г. се учре

дява Европейската общност за въглища и стомана

от Франция, Западна Германия, Италия, Холандия,

Белгия и Люксембург. През 1 957 г. се основава

Европейската икономическа общност.

• Изстрелване на ракета от подводница. Тези сцени са символ

на Студената война, която се установява след оттеглянето

на Чърчил от nолитическата сцена.

И3кnючитеnно вnияние

• Цветни евробанкноти, които са символ на Евроnейския съюз.

На Великобритания й nредстои

да въведете еврото за своя валуrа.

Ирландската реnубликанска

армия се бори в nродължение на много години за обедине

нието на Ceвeptta Ирландия с

Реnублика Ирландия. Конфликтът

в Северна Ирландия е еди!'l

от най-ужасните вътрешни

nроблеми, с КРИто се сблъскват

наследниците на Чърчил.

~ Седалището на Евроnейския съюз в брюксел.

Сближаването на Евроnа в една nо-nлътно

устроена общност е едно от безбройните

nредизвикателства, с които трябва да се борят

наследниците на Чърчил.

През 1973 г. Съветът на Европа се

разширява, като включва Англия,

Ирландия и Дания, и се превръща в

организация с 9 държави членки. Така

напредва обединението на Европа.

Пътят за обединение на страните в

Европа е наистина дълъг и труден,

защото, колкото и малка да е една

страна, тя има дълга история зад

гърба си и чувството за национална гор

дост и независимост е прекалено силно.

Има и пречки, като например създава

нето на Европейската асоциация за

свободна търговия (ЕАСТ), чийто член

първоначално е и Великобритания, и

намаляване на конкурентната сила

поради икономическия ръст на ази-

атските държави. Европейските наци

онални лидери обаче вървят напред,

силно решени да осъществят съюза, като

преодолеят препятствията едно след друго. В

края на 80-те години на ХХ в. Гърция, Португалия

и Испания стават членки на ЕО, която разширява

своето членство, за да включва 12 държави. На 7

февруари 1992 г. е подписан Маастрихтският дого-

... В минаnото се говори, че река Темза в Англия свързва седемте

морета. Днес, в еnохата след Чърчил, реката е nреди всичко

търговски коридор.

вор, който влиза в сила на 1 ноември 1993 г. Той

създава Европейския съюз и води до въвеждането

на еврото. Денят, за който мечтае Чърчил - пости

гането на обединена Европа, наближава.

Сянката на някогашната империя

Мощта на Великобритания - империята, която

Чърчил се опитва да защити на всяка цена, залязва,

тъй като нейните колонии една по една се обявя

ват за независими. Въпреки че Великобритания се

опитва да потвърди своя статут на световна сила

при Фолклендекия конфликт през 1982 г., връ

щането на Хонг Конг на Китай отбелязва края на

Британската империя - кралството, което упра

влява колонии по целия свят. Историята на про

дължителното британско владеене обаче оставя

дълбок белег на много места по света, особено

в Ирландия и Близкия изток. По времето, когато

Чърчил заема поста министър на колониите, той

се занимава с конфликтите в тези региони.

Що се касае до текущото положение на

Република Ирландия, той се съгласява с нейната

независимост, като така намира временно реше

ние, но Северна Ирландия остава британско вла

дение. Движенията за независимост на Северна

Ирландия стават все по-активни и дори днес се

• британски войници се завръщат у дома от войната на Фолклендските острови, която се води ло време на уnравлението

на Маргарет Тачър, една от наследниците на Чърчил.

извършват терористични атаки и репресии. Що се

касае до Близкия изток, Чърчил организира кон

ференция в Кайро, на която се опитва да постигне

консенсус между трите засегнати страни: евреи,

араби и европейци. Всяка сила обаче защитава

своите собствени интереси до такава степен, че

конференцията се превръща във фиаско и при

ключва с недоволство на всяка от страните, и осо

бено на арабите. По това време Чърчил пред

лага основаването на кралство Ирак. Тази идея

обаче не се приема добре от местното население

и държавата е разкъсана от последвалите рево

люционни движения. В условията на липса на цен

трална управителна власт партията БААС (Арабска

партия за социалистическо възраждане) взема

властта. Това е партията, която по-късно в исто

рията издига на власт Садам Хюсеин. През 1990 г.

Хюсеин нахлува в съседен Кувейт и през следва

щата година започва Войната в залива.

Не можем да пренебрегнем отговорността

на Чърчил за всички тези конфликти, тъй като

... През 1997 г. британската колония Хонг Конг е върната на

Китай след деветдесет и девет години британски контрол.

Това е още едно от многото nредизвикателства, nред които

се изnравят наследниците на Чърчил.


именно Великобритания е тази, която поставя

границите между двете съседни държави, при

надлежащи към една и съща култура и цивили

зация.

Нещо повече, Израел - държавата, създадена за

евреите, пренебрегвайки правата на предишните

обитатели - палестинците, не е виждала прекра

тяване на огъня от основаването си през 1948 г.

Несправедливостите и конфликтите продължа

ват и днес, както и страданията на хората, тъй

като политиците от имперската епоха чертаят све

товната карта според собствените си виждания.

Окончателното оттегляне на британските войски от

източния регион на Суецкия канал предава поста

"управител на света" на Съединените щати. Така

приключва епохата, в която Великобритания има

ролята на световен завоевател. Сър Уинстън Чърчил,

който работи така упорито, за да запази престижа на

Британската империя, е както в положителен, така и

в отрицателен смисъл последната искра от пламъка,

с който свети славната империя.

• Английски войници участват във

Войната в залива срещу силите

на Садам Хюсеин.

Терористичните атаки от 11 cen· темери срещу Световния търговски

център в крайна сметка водят до

съюз между Тони Блеър- британски

министър-nредседател и наследник

на Чърчил, и американския nрези

дент Джордж У. Буш, съюз, наречен

"Война срещу тероризма~

60 Уинстън Чърчил

Documents