1

СИГУРНОСТ ВСЕКИ ДЕН

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ Гр. София, 1606, бул. ”Пенчо Славейков” № 15A

+359 (0) 2 915 98 20, +359 (0) 2 954 95 93, www.babh.government.bg

за периода до 30 април 2015 година ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК Фенофаза:

пшеница – „братене” – „масово братене” ечемик - „масово братене” – „нач. на вретенене”

Основни вредители за периода: Фитопаразитни нематоди по пшеницата/Anguina tritici/,/Heterodera avenae/ Житни пиявици /Oulema melanopa/ ,/Lema lichenis/ Вредна житна дървеница /Eurygaster integriceps/ Пшеничен трипс / Haplothrips tritici/ Брашнеста мана /Erysiphe graminis/ Септориози /Septoria tritici/,/Septoria nodorum/ Ръжди : /Puccinia recondita/, /Puccinia striiformis/

Фитопаразитни нематоди по пшеницата Пшеничена (житна) нематода /Anguina tritici/ Овесена (житна) нематода /Heterodera avenae/ Средиземноморска цистообразуваща нематада по пшеницата /Heterodera latipons/

През миналия вегетационен период (пролетта на 2014 г.), фитопаразитните нематоди причиниха значителни повреди по пшеницата в цялата страна. Основна причина за силното намножаване на нематодите - фитофаги бяха високите почвени температури през периода декември-февруари. Това е времето, в което нематодите обичайно мигрират в дълбочина, в търсенето на по-висока и по-постоянна температура. През този период основната част от популациите им не осъществи зимната си миграция и остана

да се изхранва по корените на растенията. Това доведе до повреди през пролетта, изразяващи се в изжълтели, вджуджени и силно депресирани в развитието си растения, които се откриваха в посевите на хармани. Обичайно, повреди от фитопаразитни нематоди се констатират през месец май, когато нормално

2

паразитите се активизират след зимния си покой и мигрират към ризосферата на растенията. Контролът на тези неприятели се изразява основно чрез: балансирано торене, две-тригодишен сеитбооборот, който понижава жизнеността на нематодите в почвата и използването на здрав посевен материал.

През настоящата пролет отново са налице благоприятни условия за развитието на фитопаразитните нематоди. Това налага стопаните да наблюдават посевите си с пшеница за зони със силно депресирани в развитието си растения, с признаци на хранителен недостиг. При констатиране на подобни симптоми е необходимо взимане на проби от почва и растения и даването им за анализ. В случай на диагностициране на фитонематоди е необходимо маркиране на засегнатите зони и задължително обеззаразяване на земеделският инвентар, преди използването му в чисти от зараза блокове, за да се предотврати разпространението на паразитите. Житни пиявици

У нас обикновената житна пиявица /Oulema melanopa/ и синята житна пиявица /Lema lichenis/ се срещат повсеместно. При масова поява нанасят значителни поражения по житните посеви, с предпочитание към овеса и пролетния ечемик.

Възрастните излизат на повърхността на хармани при трайно установяване на средноденонощната температура над 7? С. Започват веднага да се хранят с листата, като изгризват тесни и дълги прозорчета между нерватурата на листата, унищожавайки двата епидермиса и паренхимната тъкан. При масово нападение листата побеляват и изсъхват. След като се хранят няколко дни, копулират и снасят яйцата си от горната страна на листата, поеденично или

наредени във верижка по две до четири. През втората половина на месец март, при трайното повишение на

средноденонощните температурите на въздуха, се наблюдава начало на поява и вредоносна дейност от бръмбарите в посевите с пшеница в области Благоевград, Пазарджик, София област, Стара Загора и Търговище. Отчетената плътност е под ПИВ.

Химично третиране срещу възрастните индивиди се провежда преди яйцеснасяне, на нападнатите части от посева, но само при установяване на плътност над прага на икономическа вредност с разрешените за употреба инсектициди.

30 бр. възрастни/кв. м при суха пролет и редки посеви; 50 бр. възрастни/кв. м при хладна пролет и гъсти посеви;

Вредна житна дървеница /Eurygaster integriceps/ Един от най-опасните неприятели по житните култури. Вреди по житните култури,

житните треви и плевели. Възрастните се активизират, при средна дневна температура над 8 - 9?С. Пролетната миграция, към житните посеви, започва масово при температура над 11 - 12?С и продължава от месец и половина до два месеца. При рязко затопляне на времето през месец април е възможно пролетната миграция на дървеницата, от местата на зимуване към посевите, да стане дружно и в съкратени срокове. Такова поведение в разпространението на дървеницата и сравнително

ранните фенофази от развитието на есенниците „братене”–„начало на вретенене” може да доведе до нанасянето на големи щети върху първоначално заселените посеви. В посевите, първо се появяват мъжките индивиди, а след няколко дни и женските. През топлите часове на деня, дървениците се хранят като смучат сок от листата, долната част на главното стъбло и страничните братя, поради което част от листата изсъхват. По-късно, във фенофаза „вретенене”, те смучат сок от връхната част на неизкласилите растения. В резултат на което,

3

след изкласяването, над мястото на повредата, класът побелява и не образува зърна, а класчетата остават празни. Вретеното се изкривява и осилите се накъдрят. Повредата е известна като „частично белокласие”. По време на изкласяването и цъфтежа дървениците смучат сок и от стъблото, над последното коляно. Повредените места некротизират, а класът побелява изцяло и остава изправен – „пълно белокласие”.

Начало на пролетна миграция на презимувалите дървеници е констатирано през втората декада на месец март в областите Благоевград и Стара Загора.

Обследвания за установяване плътността на презимувалите възрастни и изравняването на половете да започнат след стабилизиране на температурите.

Химичен контрол срещу презимувалите дървеници се провежда при завършена миграция на възрастните, когато съотношението на мъжки към женски е 1:1 и при отчетена плътност над прага на икономическа вредност:

2 бр/кв. м при суха пролет, слаби и редки посеви ; 4 бр/кв. м при нормален посев и благоприятни климатични условия; 6 бр/кв. м при хладна пролет и гъсти посеви ; 1-1,5 бр./кв. м. за семепроизводните посеви;

Пшеничен трипс / Haplothrips tritici/

Неприятеля зимува като ларва под растителните остатъци и в почвата. Метаморфозните преобразования на ларвите започват при средна денонощна температура 8-10?С и преминава за кратки срокове в пронимфа и нимфа. Първите възрастни насекоми се появяват към средата на месец април. Обикновено трипсовете смучат сок от горната част класовете, която побелява, а в местата на повредата класчетата не образуват зърна. Повредата е сходна с тази на житната дървеница – “частично белокласие”, но с много по-малки размери. Обикновено

обхваща само най-горните части на класа и рядко достига повече от половината. Химичен контрол се провежда при отчетена плътност над прага на икономическа

вредност: 10 бр. възрастни/стъбло във фенофаза “вретенене” 20 бр. ларви/клас при суха пролет във фенофаза “вретенене” 30 бр. ларви/клас при влажна пролет във фенофаза “вретенене”

Брашнеста мана /Erysiphe graminis/

Брашнестата мана се развива през целия вегетационен период, като започва от долните листа на младите растения, постепенно обхваща горните и при подходящи условия засяга всички зелени части, дори и класовете. По нападнатите органи се образуват бели до нечисто бели прашести плесенови налепи, които се разрастват, намножават, сливат и обхващат целия лист. По-късно в тях се образуват клейстотециите на гъбата, като тъмни точици.

При силна поява на болестта, листата сравнително бързо пожълтяват и преждевременно загиват. Това състояние води до недоизхранване, развитие на по-малко репродуктивни братя, класчета и зърна в едно растение, отслабване и полягане на растенията. Добивите са

по-ниски и с влошено качество. Инспекторите в ОДБХ редовно следят и отчитат: фенофаза и гъстота на посева,

състояние на патогена – разпространение, степен на нападение и очаквано развитие, и издават сигнали за контрол на болестта. При спазване на сигналите дадени от тях,

4

земеделските стопани не биха допуснали поражения от брашнеста мана и намаляване на добивите си.

Високата въздушна влага и благоприятните температури за заразяване в края на месец март, провокираха появата и развитието на болестта. Начало на проява на брашнеста мана е установена в областите: Бургас, Варна, Разград, Стара Загора и Ямбол. Отчетена е слаба степен на нападение по долните листа на растенията. През месец април се очаква повишаване степента на нападение и разпространение на брашнестата мана в посевите.

И през 2014 г. се запази вече очерталата се тенденция за извъшване на много ранни химични третирания на пшеницата срещу брашнеста мана (без реална необходимост), като на голяма част от площите фунгицидите са внесени с вегетационните хербициди.

Прилагането на фунгициди е необходимо, когато нападението от брашнеста мана достигане праг на икономическа вредност:

30% степен на нападение, във фенофаза 1-ви, 2-ри възел на житните култури Септориози

През последните няколко години се очертава тенденция за повсеместно разпространение, в по-голяма или по-малка степен, на ран листен пригор /Septoria tritici/ и петносване по класовете /Septoria nodorum/ в пшеничните посеви. - Ран листен пригор (листните петна) по пшеницата /Septoria tritici/ е повсеместно разпространена болест. През есента по най-долните листа на пшеницата се появяват трудно

забележими сиво-зелени дребни петна, които бързо нарастват. По-късно стават бледожълти до бледокафяви, ограничени от жълт разливащ се венец. В напетнените участъци се наблюдават дребни пикнидии. Образуваните през пролетта листа се напетняват до вретеното. По тях се проявяват червеникавокафяви петна, които причиняват пригор. Силно нападнатите растения остават хилави, а класовете, с дребно и спаружено зърно.

Хладното и влажно до умерено топло време благоприятства развитието на болестта. - Петносване (септориоза) по класовете на пшеницата /Septoria nodorum/ се проявява по

всички зелените части на растенията, като кафяви петна изприщени от тъмнокафяви, дребни пикнидии. Растенията се развиват слабо, имат деформирани класове с напетнени плеви и осили, стерилни класчета или зърното остава спаружено, леко и с намалена кълняемост.

Паразитът се развива при температури между 4-34°С с оптимални 24-28°С през периоди на превалявания или изобилна роса.

При обследванията, прояви от патогените са констатирани през третата декада на месец март. Наблюдават се от единични петна до слаба и средна степен на нападение по долните листата на пшеницата и ечемика в областите: Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Плевен, Разград и София-област.

Причините за разширяване ареала и увеличавене степента на нападение на патогените са комплексни: чувствителни сортове, натрупване на висок инфекциозен фон (неправилен сеитбооборот, минимален брой почвообработки, наличие на растителни остатъци, в които патогенът презимува, неспазване на пространствена изолация от минологодишните посеви) и благоприятни метеорологични условия.

Ръжди : Кафява листна ръжда /Puccinia recondita/, Жълта ръжда /Puccinia striiformis/

През 2014 година в есенните посеви се наблюдава смесено нападение от кафява и жълта ръжда, като преобладаваше нападението от жълта ръжда.

5

В сравнение с предходните години се наблюдава разширяване ареала на кафявата листна ръжда, а жълтата (болест на северните страни), която не е наблюдавана у нас през последните две десетилетия, връхлетя страната ни изненадващо и с епидемични размери.

За ограничаване високата вреда от ръждите е препоръчително да се предприемат мерки основно от предпазен характер, целящи създаването на благоприятни условия за развитието на растенията или да се елиминират предпоставките за заразяването им:

Сеитба в оптимални срокове; Балансирано минерално торене, като не се допуска едностранчиво азотно торене; Да не се допуска монокултурно отглеждане на пшеница; Унищожаване на самосевките, които служат като мост за преминаване на

уредостадия (устойчив на ниски температури) от старите към новите посеви; Към химическо третиране се пристъпва при:

← за кафява листна ръжда 10% степен на нападение, във фенофаза 1-ви, 2-ри възел на житните култури; 10% степен на нападение и първи сори по предпоследния лист във фенофаза “поява лигулата на флагелния лист”; → за жълта ръжда - При поява на сори (чуствителни сортове) във фенофаза “поява лигулата на флагелния лист”- „изкласяване”;

РАПИЦА Фенофази: „цъфтеж”- „образуване на шушулки”

Да се спазва чл.33, ал.1 от Закона за пчеларството – „Забранява се употребата на продукти за растителна защита и препарати за дезинсекция и дезинфекция върху земеделски и горски култури, трайни и крайпътни насаждения и медоносна растителност, намираща се във фаза на цъфтеж и през периода на отделяне на мана.”

Основни вредители за периода: Рапична стъблена бълха /Psylliodes hrysocephalus/ Рапичен стъблен скритохоботник /Ceutorhynchus napi/ Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/ Разноцветна зелева дървеница /Eurydema ornata / Сухо стъблено гниене (Фомоза) /Leptosphaeria maculans/ Бяло гниене (склеротиниоза) /Sclerotinia sclerotiorum/ Рапична стъблена бълха /Psylliodes hrysocephalus/

Ларвите на рапичната стъблена бълха презимуват в листните дръжки на рапицата. През месец март веднага след повишаването на температурите е установено възобновяване на вредната дейност от възрастните и ларвите на неприятеля. През пролетта ларвите продължават да се хранят с вътрешността на листните дръжки, но могат да преминат и по младите листа или да се вгризат в стъблото. В повечето области на страната Враца, Варна, Стара Загора, Сливен и др. отчетената плътност е под и около прага на икономическа вредност. Праг на икономическа вредност:

4 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза „разтворен 3-ти лист”-„9 или повече листа”; Рапичен стъблен скритохоботник /Ceutorhynchus napi/

През третата десетдневка на месец март е констатирана поява на вредителя в областите: Бургас, Варна, Велико Търново, Разград, Търговище и Шумен. Първите повреди

6

са много малки, отначало слузести, а по-късно оградени с бяло - това са местата в които са положени яйцата. В зависимост от мястото на повреда се наблюдава задържане на растежа, удебеляване и S-образно изкривяване на стъблото. На тези места стъблата се напукват (особено след обилни дъждове). След излюпване на ларвите, те изгризват сърцевината на стъблото и се придвижват надолу, като правят ходове. По-късно повредените растения се деформират и пречупват. В някои райони на страната се наблюдават смесени

популации на рапичния стъблен скритохоботник със зелевият стъблен скритохоботник /Ceutorhynchus quadridens/. Биологиите на двата хоботника са подобни, различават се само по повредите които нанасят. При нападение от зелев стъблен скритохоботник по растенията не се наблюдават никакви външни деформации.

В началото на месец март е установено начало на поява на възрастните хоботници. Да се обследват посевите с рапица и при достигане на възрастните над прага на икономическа вредност:

2-4 бр./кв.м - при температура на въздуха 8-10° С; да се предприеме третиране с някои от разрешените продукти за растителна защита. Рапичен цветояд /Meligethes aeneus/

Рапичният цветояд е неприятелят по рапицата, срещу който ежегодно се третират най-голям дял от отглежданите площи с тази култура. До края на месец март начало на излизане на неприятеля е установено само в област Стара Загора. Забавянето на мероприятията за контрол на неприятеля може значително да увеличи загубите от него. Необходимо е посевите редовно да се обследват и при повишаване плътността на вредителя над установените прагове на икономическа вредност, да се предприемат спешни

действия за своевременно извеждане на третирането. Бръмбарите нагризват пъпките, за да достигнат до цветният прашец, с който се хранят. При вече започнал цъфтеж, рапичния цветояд не причинява щети по рапицата.

Химичното третиране е насочено срещу възрастните и се определя от фенофазата на културата и прага на икономическа вредност:

Фенофаза бутонизация - „зелен бутон”: - 2 бр./растение в посев под оптималната гъстота и по-слаб потенциал; - 4 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал;

Фенофаза бутонизация - „жълт бутон”: - 4 бр./растение в посев под оптимална гъстота и по-слаб потенциал; - 6 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал;

Разноцветна зелева дървеница /Eurydema ornata / През миналата стопанска година, неприятелят е наблюдаван в Южна България, на

огнища, обикновено в краищата на посевите. През месец април се очаква поява на възрастните. Отначало те се срещат по кръстоцветните плевели, а по-късно преминават в посевите с рапица. Повреда нанасят възрастните и ларвите, като смучат сок от младите нежни части, листата и шушулките. По листата се появяват жълти петна, които могат да обхванат целият лист и той по-късно изсъхва. При нападение на шушулките, те се деформират.

7

Срещу този неприятел не е необходимо предприемането на целенасочени растително защитни третирания. Обикновено мерките предприемани срещу другите неприятели са достатъчни. Сухо стъблено гниене (Фомоза) /Leptosphaeria maculans/

Хладното и влажно време през месец март беше благоприятно за разпространението на болестта. Единични петна по долните листа на растенията са отчетени в областите Видин, Разград, София област. До 10 % нападение по долните листа е констатирано в района на Търговище. В област Стара Загора степента на нападение достига 45%. Рано напролет е необходимо да се извършват обследвания на полетата с рапица, за да се определи има ли нападение от патогена и каква е неговата степен. Към прилагането на фунгициди трябва да се пристъпи, докато гъбата се среща по листата – под формата на листни петна. Инфекциите по стъблото са нелечими, следователно използването на фунгициди в тази фаза на болестта е закъсняло и безполезно. Бяло гниене (склеротиниоза) /Sclerotinia sclerotiorum/

През 2014 г. честите валежи по време на цъфтежа и окапването на венчелистчетата на рапицата създадоха благоприятни условия за инфекции от болестта. В страната все още не са наблюдавани икономически щети причинени от склеротиниоза по рапицата.

Инфектирането на растенията започва по време на цъфтеж на рапицата. За образуването на спори от значение е не толкова температурата, колкото влажността на почвата и на въздуха. Изстреляните във въздуха спори се разнасят от вятъра. При попадане по листата и стъблата на рапицата, те покълват върху загинала или остаряла тъкан и така инфектират растенията. Много често инфекцията се извършва в разклоненията и в основата на листата, където са натрупани окапали венчелистчета. В гъсти посеви, където е по-влажно, заболяването се среща по-често.

Решението да се премине към химичен контрол на болестта е трудно, тъй като след появата на първите симптоми химическата защита е вече недостатъчно ефикасна. Общосанитарните мерки – унищожаване на растителните остатъци, спазване на сеитбообръщение, отглеждане на растенията при висок агрофон, балансирано торене с акцент върху съдържанието на фосфор и калий и други имат редуциращ ефект върху развитието на болестта. СЛЪНЧОГЛЕД И ЦАРЕВИЦА

Основни вредители за периода: Плевели Сив царевичен хоботник /Tanymecus dilaticollis/ Телени червеи /сем.Elateridae/ Щурци /сем. Gryllidae/ Плевели

Плевелите в слънчогледовите и царевичните посеви не само конкурират културните растения, по отношение на вода, хранителни вещества и светлина, но и подпомагат разпространението на болести и неприятели. При съвременното земеделие може да се разчита на голям брой методи за контрол на заплевеляването (агротехнически, биологичен, химичен и др.), всеки от които има определени възможности и ефективност.

Агротехническите мерки включват: правилно сетбообръщение – редуването на различни култури, влошава условията за

развитие на плевелите. сеитба в оптимални срокове – осигурява добър растеж и развитие на културите.

Засетите по-рано култури, поникват по-бавно и често плевелите ги изпреварват. балансирано торене – подобрява растежа и повишава конкурентността на растенията.

8

правилна почвообработка – осигурява ефективен контрол на плевелните асоциации. Слънчогледа и царевицата се отглеждат редово, което позволява механизирани обработки в междуредията. Важен момент от контрола на плевелите е избора на хербицид, който трябва да е

съобразен с видовият състав на плевелите в конкретното поле. В зависимост от фенологичното развитие на културата и механизма на действие на разрешените за употреба хербициди, те се прилагат почвено или вегетационно. За да са максимално ефективни хербицидите трябва да се приложени при подходящи почвени и климатични условия. Предимство на почвените хербициди, е че те осигуряват чист старт на поникващите растения, като унищожават по-голяма част от конкуриращите ги плевели. Премахването на плевелите в този момент е много важно, за да се формира добре гарниран посев. Недостатък на почвените хербициди, е че се влияят от засушаване и продължителността им на действие е 30-50 дни от момента на приложение, което е предпоставка за вторично заплевеляване. Вегетационните хербициди се прилагат при вече поникнали плевели и това позволява те да се подберат според типа на заплевеляването. Недостатък е, че при неустойчиви метеорологични условия може да се закъснее с внасянето на хербицида и да се допусне силно заплевеляване.

Ежегодно площите, които заема слънчогледа в страната се увеличават. Разпространени масово са житни и широколистни плевели, основно от: пролетни, късно пролетни, коренищни и кореново-издънкови биологични групи плевели, като: видовете кокоше просо, видовете кощрява, балур от семе и коренища, пирей, троскот, видовете щир, бялата куча лобода, полски синап, свиница, бутрак, татул, полски синап, паламида, поветица и др. Основни видове плевели, които заплевеляват царевичните посеви, както и при слънчогледа са от групите на ранно пролетните, късно пролетните, коренищните и кореновоиздънковите плевели. Сив царевичен хоботник /Tanymecus dilaticollis/

Сивият царевичен хоботник нанася най-големи повреди по време на поникване на растенията, когато прегризват кълновете и младите стъбла, под и над почвената повърхност. След поява на същинските листа те нагризват листата, като правят големи неправилни нагризвания. При топло и сухо време неприятеля е по-активен и се храни повече.

Наблюденията за появата и популационната плътност на неприятеля да започнат от началото на поникване на културите.

По-висока плътност да се очаква на площи без спазено сеитбообръщение. Химичният контрол срещу неприятеля се провежда по време на сеитбата, чрез

обеззаразяване на семената или чрез пръскане в началото на поникване на културата, което съвпада с масовата поява на възрастните.

Праг на икономическа вредност при слънчоглед за сив царевичен хоботник: 2 бр.възрастни/кв.м. във фенофаза „поникване”; 5-6 бр.възрастни/кв.м. във фенофаза „4-5-ти лист”;

Праг на икономическа вредност при царевица за видове хоботници:

над 2 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза до „5-ти - 7-ми лист”; 40-50% повредена листна маса;

Телени червеи /сем.Elateridae/ Най-разпространените видове телени червеи, развиват едно поколение за 3-5

години и зимуват като ларви от различни възрасти и като възрастно насекомо в почвата.

9

За предпазване на младите растения от ларвите на неприятеля да не се разчита само на химични продукти за растителна защита, но да се използват и агротехнически методи, които влияят върху развитието на ларвите и повредите по културните растения: балансирано торене, засяване на подходяща дълбочина и в съкратени срокове, редовна междуредова обработка, качествен контрол срещу плевелната растителност, варуване на киселите почви и др.

При установяване на ларви над праговете на икономическа вредност може да се използват обеззаразени семена или по време на сеитбата, едновременно със семената, да се внесе директно в почвата един от разрешените продукти за растителна защита.

Праг на икономическа вредност при слънчоглед:

5 бр./кв.м - при Сеитба до 10 април 3 бр./кв.м - при Сеитба след 10 април

Праг на икономическа вредност при царевица:

2-3 бр./кв.м. пунктирно; - преди, по време на сеитба и до 6-7- ми лист; 5-8 бр./кв.м. редово; - преди, по време на сеитба и до 6-7- ми лист; 8-13 бр./кв.м. площно; - преди, по време на сеитба и до 6-7- ми лист;

Щурци /сем. Gryllidae/

През 2014 г. вредителят е наблюдаван в лични дворове, необработваеми площи и площи засети със слънчоглед. В масивите със слънчоглед вредна дейност е констатирана в областите: Бургас, Велико Търново, Пловдив и Сливен. През миналата вегетация, отчетената плътност на щуреца пустинник в Бургаски регион е по-ниска до 2 бр./кв.м. и то при влажно време. Въпреки това земеделските производители, собствениците на вилни места и гражданите в района на Бургас, да следят за появата и числеността на щурците и да уведомяват своевременно инспекторите по растителна защита от ОДБХ – Бургас.

Праг на икономическа вредност: 1-2 бр. възрастни/кв.м. при сухо време; над 2 бр. възрастни/кв.м. при влажно време; СОЯ Основни вредители за периода:

Плевели Биологични изисквания на соята

През 2015 г. се очаква в България да се засеят над 100 хил. дка със соя. Прогнозите са соята да стане важна част от сеитбообръщението на културите, както поради благоприятния азотен баланс и растителните остатъци, които оставя, така и поради нововъведенията по европейските програми. Правилното и включване в сеитбообръщение със зърнено-житни, царевица и други култури, ще допринесе за повишаване на рентабилността. Соята не бива да се отглежда след слънчоглед и рапица, защото те се нападат от едни и същи болести.

Изисквания към почвата: соята предпочита добре аерирани почви. За правилното си развитие тя изисква почви, които не са нито кисели, нито алкални. Леки почви, със слабо задържане на вода не се препоръчват за отглеждане на соя. Oптималното рН на почвата за отглеждане на соя е неутрално.

10

Изисквания към светлината: както всички растения, за своя растеж соята изисква светлина. От значение са интензивността на светлината и продължителността на деня. Залагането на репродуктивни органи зависи от дължината на деня, т.е. от фотопериода. Соята е растение на късия ден. Изисквания към температурата: варират в зависимост от етапа на развитие на соята. Минимума за поникване на културата е 7оC и нараства с приближаване на цъфтежа, след това бавно намалява до достигане на зрялост. Изисквания към водата: потребностите от вода са различни по време на растежа и развитието на културата. По време на поникването и началото на растеж, изискванията към вода са сравнително ниски, но за пълното набъбване и поникване на семената различните сортове поглъщат 90-150% вода от абсолютно сухата си маса.

Плевели Ефективни механични методи за контрол на плевелите са оранта, подготовката на

семенното легло и междуредовите обработки. Чрез тях се унищожават всички поникнали плевели. За успешният контрол на плевелите, важно значение има и химичният метод. Правилният избор на хербицид изисква добре да се познава полето за сеитба на соя и по специално: плевелните видове, почвения тип, предшественика. Избора на хербицид и качественото му прилагане е много важно за получаването на добър ефект. Прилагането на хербицидите при отделните фенофази на плевелите и културата е специфично. Те могат да се прилагат преди поникване на културата (почвено) и след поникване на соята и плевелите (вегетационно). В зависимост от степента на заплевеляване и плевелните асоциации могат да се използват различни хербициди разрешени за употреба при тази култура.

ТЮТЮН Разсадопроизводство Основни вредители за периода:

Плевели Тютюнев трипс /Thrips tabaci/ Неинфекциозни повреди причинени от климатични фактори Сечене на разсада Див огън /Pseudomonas syringae pv.tabaci/ Мана по тютюна /Peronospora tabacina/ Кафяви листни петна /Alternaria alternata/ Плевели

Тютюневият разсад поради своето много бавно развитие до фенофаза „уши“ е силно чувствителен на конкуренцията на плевелите. Най-широко разпространените видове плевели в разсадопроизводството са: великденче, обикновен щир, бяла лобода, кокоше и кръвно просо, пирей, видове кощрява. В тютюнопроизводителните райони, най-разпространената практика е преди сеитбата на тютюневите лехи да се внася напропамид. След поникване на разсада се преминава към ръчно плевене. При използване в разсада на активното вещество напропамид, да не се засяват чувствителни на това активно вещество култури, след освобождаване на площите. Тютюнев трипс /Thrips tabaci/

Тютюневият трипс е повсеместно разпространен неприятел. Прегледите за неговото откриване трябва да се извършват, като заедно с лехите се обследва и плевелната растителност около разсадопроизводните лехи. Вниманието да се насочва към предпочитаните от трипса плевели – глухарче, магарешки трън, коприва, овчарска торбичка, както и към култури с ранна вегетация – люцерна, рапица, чесън и лук за зелено

11

и др. Студеното за сезона време, забави развитието на растенията и неприятелите, поради което до края на месец март не е отчетена поява на тютюнев трипс. Да продължат прегледите за откриване на неприятеля, както в лехите, така и по горепосочените плевели около площите с разсад. Неинфекциозни повреди причинени от климатични фактори

Тютюнът е култура силно чувствителна на неблагоприятните условия на външната среда, основно поради факта, че се отглежда заради листата. Повреди от ниски температури. При настъпване на чувствително застудяване първите образувани листа на разсада изменят формата си - връхните се удължават, а другите непосредствено под тях се удебеляват и периферията им се завива нагоре. Когато времето се затопли разсадът, който не е силно увреден, се възстановява. Повреди от нарушен водно-въздушен режим. При хладно време и чести поливки, когато разсада се отглежда на трудно отцедливи почви, се наблюдават петна в лехите от жълти, закърнели растения, които по-късно увяхват и загиват. След засушаване на лехите растенията развиват нови коренчета и постепенно се възстановяват. Сечене на разсада

Болестта се причинява от различни почвообитаващи патогени от родовете - Pythium, Rhizoctonia, Phytphtora и Fusarium. Може да засегне младият разсад още при поникване. Младите кълновете загиват преди или непосредствено след показването им над почвата. При по-развити растения, болестта се проявява в основата на стъблото, непосредствено до повърхността на почвата. Растенията полягат като посечени, увяхват и загиват. Критичният период в развитието на разсада по отношение на сеченето е от покълване на семената до месец – месец и половина след това.

За ограничаване на болестта значение имат всички агротехнически мероприятия, които спомагат за закаляване и развитие на разсада. Да не се допуска:

сеитба на преовлажнени и богати на органични вещества почви; сеитба на по-голяма дълбочина и гъстота; висока почвена и въздушна влага;

При проява на болестта, поразените растения в лехите и части от здравите растения наоколо да се изгорят с 3 % р-р на син камък или амониева селитра. Здравите растения да се третират с разрешените за това системни фунгициди. Див огън /Pseudomonas syringae pv.tabaci/

През 2014 г. бактерията не е установена в разсадните лехи. При младите растения признаците на дивият огън трудно се различават от тези на

сеченето. Болестта се развива на хармани в лехите и много бързо може да опустоши целият разсад. При поява на начални симптоми растенията да се унищожат. Мана по тютюна /Peronospora tabacina/

Благоприятните температурни условия и високата въздушна влажност през тази пролет се очаква да провокират развитието на патогена още в разсадните лехи.

По младият разсад, симптомите на болестта може да объркат с тези причинени от ниски температури. Наличието на сиво-син налеп по долната повърхност на листата е сигурен признак за развитието на мана. При хладно и влажно време през пролетта, щетите в разсада са по-големи. При такива условия листата стават воднисти и

изглеждат като попарени. За да се предпазват от излишните валежи, лехите да се покриват с полиетилен, когато дъжда спре, през деня да се проветряват добре. Поливките да се правят така, че растенията на повърхността на лехите да се подсушат добре до настъпване на вечерта. След фенофаза „кръстосване” на растенията е необходимо да се извършват предпазни третирания с някои от разрешените за употреба продукти за растителна защита.

12

Кафяви листни петна (Алтернария)/Alternaria alternata/ Влажното лято на 2014 г. предизвика масови прояви от патогена. Въпреки редовните

третирания беше отчетено трудно овладяване на симптомите. Първоначално заразата се появява по най-долните листа на тютюна. Върху листата

на растенията се появяват черно кафяви петна с воднист вид. При благоприятни условия за развитието на болестта, тя обхваща цялото растение. Растението загива и се покрива с масленокафяв налеп. Правилното торене и особено торенето с калий ограничава разпространението на болестта.

ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ Разсадопроизводство Основни вредители за периода:

Сечене на разсада Сиво гниене /Phytophthora parasitica var. nicotiana/ Кафяви листни петна /Alternaria solani/ Листни въшки /сем. Aphididae/ Галови нематоди /клас Nematoda/ Попово прасе /Gryllotalpa gryllotalpa/ Голи охлюви Сечене на разсада /Rhizoctonia solani, Pythium de Baryanum и др./

Хладното време през месец март забави сеитбата, поникването и растежа на всички разсади. Затова през месец април продължава да съществува опасност от сечене. За да не се допуска това заболяване, разсадът трябва да се отглежда в стерилен субстрат и при оптимална гъстота на засяване на семената, поддържане на оптимална температура (18-22?С) и влажност на почвата (около 70% от ППВ), редовно проветряване и поливане само с темперирана вода. Голямата разлика между дневните и нощните температури, често е причина за поява на сутрешни роси и повишаване на въздушната влажност. При поява на болни растения, да се премахват, а останалите се поливат с разрешените за употреба фунгициди.

За предпазване от лъжливо сечене разликата между почвената и въздушната температура да не надвишава 6-8?С. Контролът на лъжливото сечене се осъществява основно чрез осигуряване на оптимален режим на температура и влажност на почвата и въздуха, като се препоръчват чести поливки с по-малко количество вода и редовно проветряване. Сиво гниене /Botritys cinerea/

Болестта заразява всички надземни органи. По нападнатите части на растенията се развива сив плесенов налеп. Тъй като сивото гниене се развива бързо в гъсти посеви, повишена влажност на въздуха или при силно навлажнени растения, то често се наблюдава в полиетиленови оранжерии с разсади.

За контрол на патогена на първо място е необходимо да се подържа добър въздушен и воден режим. При поява на признаци и благоприятни условия за развитие на болестта да се третира двукратно през 7-10

дни с регистрираните продукти за растителна защитна.

13

Кафяви листни петна (Алтернария) /Alternaria solani/ Патогенът напада доматените растения при висока въздушна влажност и наличие на

капки вода по растенията. В местата за производство на разсад и в полиетиленовите оранжерии, трябва да се осигури добър въздушен и воден режим, като задължително се избягва излишното преовлажняване. При установена зараза да се проведат от две до три третирания през 7-10 дни с регистрирани продукти за растителна защитна. Листни въшки /сем. Aphididae/

Листите въшки смучат сок от растенията и предизвикват силна деформация и завиване на младите листа. По „медената роса“ отделяна от въшките се развиват чернилни гъби, които силно затрудняват фотосинтезата на листата. Химичният контрол срещу листните въшки е задължителна, тъй като те пренасят вирусни болести.

При установяване дори на единични екземпляри в лехите с разсад, незабавно да се третира с някои от разрешените за употреба инсектициди. Галови нематоди /клас Nematoda/

Вредят основно женските нематоди и ларвите, като смучат сок от корените на растенията и предизвикват хипертрофия на тъканите и надебелявания по тях – гали, подобни на грахово зърно. При силно нападение, се наблюдава забавяне в развитието на растенията, пожълтяване на листата и увяхване. Галовите нематоди са топлолюбиви и влаголюбиви организми и в оранжерийни условия се развиват непрекъснато при наличие на растения гостоприемници. За намаляване загубите причинени от нематоди необходимо да се направи почвен

анализ на площите предназначени за отглеждане на разсад и зеленчуци. Обеззаразяването с нематоциди е оправдано в участъците за производство на разсад. Попово прасе /Gryllotalpa gryllotalpa/

Поповото прасе е основен неприятел, както при производството на разсад, така и на полето. Зимува като ларва от различни възрасти и възрастно насекомо в покрайнините на торищата, в парници, оранжерии и места, торени често с оборска тор. Поповото прасе е топлолюбиво насекомо, което още в началото на пролетта извършва хоризонтални миграции, търсейки места с по-висока температура. През този период се настанява в местата за производство на разсад, прави ходове в почвата, повдига растенията и се храни с подземните им части и с кореновата система.

Скритият начин на живот затруднява контрола срещу неприятеля. Обработката на почвата помага за разрушаване ходовете и гнездата на поповото прасе. На големи площи да се използват регистрираните готови примамки. Голи охлюви

Голите охлюви са постоянни неприятели по разсадите, когато растенията се отглеждат при висока влажност. Видовете, които причиняват повреди по разсадите се отнасят основно към сем. Limacidae и сем. Ariomidae. Голите охлюви са нощни животни. Те предпочитат растителна храна, вредят по младите растения в разсадите, по салатата, спанака, марулята, по плодовете на ягоди, домати, краставици, пипер и др. При храненето и движението си оставят следа от сребристобяла слузеста

материя. Контрола срещу голите охлюви включва различни мерки: Отводняване на терените и почистване на площите от растителни остатъци. Унищожаване на превелите и редовна обработка на почвата. На малки площи може да се поставят купчинки от влажни вестници или велпапе и

след това механично унищожаване на скритите в тях неприятели.

14

Закопаване между растенията на съдове с напоени с бира трици, които всяка сутрин се проверяват и уловените в тях голи охлюви се унищожават.

Прашене с дървесна пепел. Напрашване на пътеките с негасена вар или калиев нитрат. Разхвърляне на примамки от сух спирт и трици. Използване на регистрираните лимациди.

Полско производство ЛУК Основни вредители за периода

Лукова муха /Delia antiqua/ Тютюнев трипс /Thrips tabaci/ Мана /Peronospora destructor/ Лукова муха /Delia antiqua/

През втората десетдневка на месец април се очаква начало на летеж на мухите. Те снасят по листата на лука, по луковиците и по почвата около растенията. Ларвите се вгризват в основата на листата, изгризват ход в стъблото и се придвижват в луковицата. Повредените растения изостават в растежа, пожълтяват, лесно се отскубват и накрая изсъхват. Когато ларвите не могат да се изхранят със стъблото и луковицата на едно растение, те нападат съседните здрави растения. Много е важно нападнатите растенията веднага да се изваждат и да се унищожават. Необходими са поне две пръскания, едно през периода на масов летеж, който съвпада с цъфтежа на вишните и още едно 8-10 дни след първото. Тютюнев трипс /Thrips tabaci/

Тютюневият трипс вреди по лука, като смуче сок по листата и по тях се появяват белезникави петна. При силно нападение петната се сливат и целият лист побелява. По петната могат да се забележат и малки черни точици – екскрементите на неприятеля. Трипса зимува като ларва или възрастно по растителните остатъци и в почвата. През месец април да се обърне внимание на тютюневият трипс още в началото на неговата поява, когато преминава от растителните остатъци или плевелите по лука.

Мана /Peronospora destructor/ Благоприятни условия за заразяване от мана по лука се създават при температура 3–25 ?С и задържане на капки вода върху листата за 7-8 часа. През месеца е необходимо да се правят редовни прегледи и при откриване на първи петна от болестта да се проведат вегетационни третирания. Броят на пръсканията зависи от вида на използвания фунгицид (интервал от 7-10 дни за контактните и 10-12 дни за системните) и метеорологичните условия.

КАРТОФИ Основни вредители за периода:

Плевели Телени червеи /сем.Elateridae/ Колорадски бръмбар /Leptinotarsa decemlineata/

15

Картофен молец /Phthorimaea operculella/ Плевели

Основна част от картофопроизводството в България е съсредоточено в планинските и полупланински райони. В равнинните райони се отглежда значителна част от ранното и средноранно производство. Това са едни от причините за различия в степента и видовия състав на заплевеляването, което изисква и конкретен подход при провеждането на контрола с плевелите. Най-широко и масово са разпространени едногодишните широколистни и житни плевели: полски синап, дива ряпа, мъртва коприва, бяла куча лобода, видове щир, тученица, черно куче грозде, кокоше и кръвно просо, полска лисича опашка, видове кощрява и др. Продължава увеличаването на площите с многогодишните коренищни и кореновоиздънкови плевели - балур, пирей, троскот, поветица, паламида и др.

Особено значение за намаляване на заплевеляването имат агротехническите мероприятия, а именно правилно: сеитбообръщение, висококачествена обработка на почвата, засаждане в агротехническите срокове и др. Пренебрегването или ненавременното и некачественото извършване на тези мероприятия създават условия за силно заплевеляване на площите и налагат използването на химичният контрол. Телени червеи /сем.Elateridae/

От 1 април ДФ „Земеделие“ започна прием на заявления за подпомагане, за държавна помощ по „Национална програма за контрол на почвени неприятели по картофите от сем. Телени червеи (Elateridae). Бенефициенти на помощта са земеделски стопани, отглеждащи картофи, на площи с размер над 1 дка. Преди да подаде заявление за подпомагане, земеделският стопанин трябва да е направил обследване за установяване плътността на неприятелите и да е уточнил размера площите в които неприятеля е над приетият праг на икономическа вредност:

6 -10 бр. ларви/кв.м. Колорадски бръмбар /Leptinotarsa decemlineata/

В началото на месец април се очаква появи на възрастното насекомо. Химичният контрол срещу неприятеля да започне при поява на ларвите от трета възраст. Картофен молец /Phthorimaea operculella/

През 2014 г. летеж на картофен молец по феромонови уловки е наблюдаван на територията на областите Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив и София-област. В засегнатите области е констатирано затихване на популационната плътност на неприятеля, изключение правят населените места, в които е концентрирано отглеждането на картофи в област Пазарджик. През годините се наблюдава увеличаване летежа на картофеният молец след освобождаване на първите площи с картофи, през периода август-септември. Дотогава пръсканията, които се провеждат срещу колорадският бръмбар, намаляват числеността на молеца. Ефективен контрол срещу картофения молец може да се постигне със спазването на няколко основни агротехнически мерки. Необходимо е при засаждането клубените да се заравят по-дълбоко в почвата, на дълбочина 15-18 см. През вегетацията да се извършват редовни почвени обработки, като последното загърляне да се направи с повече почва, за да се постигне добра защита на клубените. Редовното поливане през вегетацията подържа повърхността влажна, пречи да се образуват пукнатини и затруднява ларвите да проникнат в почвата.

16

ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ Фенофаза: Ябълки - „зелен конус”-„червени пъпки”-„цъфтеж”

Круши -„миши уши”- цъфтеж”

Основни вредители за периода: Струпясване по ябълка и круша /Venturia inaequalis; Venturia pirina/ Брашнеста мана по ябълката /Podosphaera leucotricha/ Огнен пригор /Erwinia amylovora/ Листозавивачки и пъпкозавивачки /сем. Tortricidae; / Обикновена крушова листна бълха /Cacopsylla pyri/ Ябълкова плодова оса /Hoplocampa testudinea / Кръгломиниращ молец /Cemiostoma scitella / Листни въшки /сем.Aphidinea/

Струпясване по ябълка и круша /Venturia inaequalis; Venturia pirina/

Това е икономически най-важната болест по ябълката и крушата. Аскоспорите узряват по време на разпукване на пъпките, за тяхното отделяне е необходимо навлажняване на листата и температура по-висока от 5?С. Първите признаци на болестта се появяват най-малко след 9 дни, при температура между 17 и 23?С. Първите симптоми по листата се появяват, още при показването им след разпукване на пъпките. По-късно при разтваряне на листата, гъбата атакува както долната, така и

горната повърхност. Напетняването пречи на фотосинтезата и засилва транспирацията, което се отразява върху растежа на плодовете и леторастите и залагането на плодни пъпки.

През настоящата пролет, поради задържането на по-ниските температури и силно преовлажнената на места почва, се наблюдава забавяне във формирането на аскоспорите. До края на месец март не е регистрирано изгърмяване на аскоспори в полска среда.

Очакваното повишаване на температурите през месец април ще доведе до бързо преминаване от една критична за културите фенофаза в друга. Това налага следцъфтежните третирания да се извършат в интервал от 8-10 дни в зависимост от използвания фунгицид, а броят им зависи от влажността и от допуснатата първична зараза.

За предпазване от проява на резистентност е задължително да се редуват продукти с различни активни бази и механизъм на действие, според метеорологичните условия и степента на зараза.

„бутонизация” „цъфтеж” „прецъфтяване” „завръз до 10 мм”

17

Брашнеста мана по ябълката /Podosphaera leucotricha/

Брашнестата мана се среща под две форми - системна и локална. Напролет със започване на вегетацията, по леторастите със заразените от предходната година пъпки се появява системната форма на болестта. При нея листата са стеснени, дребни, удължени, светлозелени и изцяло покрити с брашнест налеп от мицел и спори на гъбата. Такива листа

са чупливи. По-късно покафеняват и окапват. За предпазване от многократните локални

заразявания е необходимо системно пръскане на дърветата през вегетацията.

Третиранията срещу брашнестата мана да се извеждат едновременно със струпясването по ябълката, като се използват фунгицидите имащи добър биологичен ефект и при двете болести.

Огнен пригор /Erwinia amylovora/ Бактерията Erwinia amylovora, причиняваща огнен пригор, е много опасна за

семковите овощни видове (крушата, дюлята, ябълката), тъй като само за 2-3 години при благоприятни условия за развитието и може напълно да ги унищожи. Тя напада цветовете, плодовете, леторастите, клоните, стволовете, кореновата шийка и корените на дърветата. Презимува в раковините, образувани по клонките и стволовете на дърветата. Пригорът по цветовете е първия симптом, който се наблюдава през пролетта. Цветовете изглеждат като напоени с влага, след което увяхват, изсъхват и

стават кафяви до черни. Нападнатите листа стават кафяво-черни и висят по клоните, като изгорени. Върховете на леторастите се извиват под формата на „овчарска гега”. Повредените клонки се виждат от разстояние. При влажно време заразените участъци са обхванати от бактериен ексудат.

Да се провеждат наблюдения и при установяване на описаните признаци, да се уведомят „Областните дирекции по безопасност на храните” в лицето на инспекторите по растителна защита, за вземане на проби. Не съществуват химически методи за контрол и ако диагнозата се потвърди, се пристъпва към изрязване и изгаряне на болните клони. Резитбите през пролетта и лятото, при наличие на сокодвижение, представляват сериозна опасност за пренасяне на заразата с инструментите и подобна интервенция се предприема при крайна необходимост.

Листозавивачки и пъпкозавивачки /сем. Tortricidae / Преобладаващи видове в овощните насаждения са: розена, кафявоивичеста и ягодоплодна листозавивачки; сива и червена пъпкозавивачки и плодова корогризачка. След цъфтежа започва интензивно нарастване на листата по овощните дръвчета. Това е и периода, в който младите гъсенички на пъпкозавивачките и листозавивачките нанасят своите повреди. Вредят като се вгризват в плодните и листните пъпки, и се хранят с вътрешността им. След цъфтежа гъсениците се крият в листата, като ги завиват надлъжно по главната жилка или слепват краищата им успоредно с главния нерв. Често към листата се прилепват и завръзите, по които гъсениците правят нагризвания. В областите Пазарджик и Пловдив има установено начало на вредна дейност на листозавивачки в периода 23-26.03.2014 г. и на листогризещи гъсеници в периода 25-28.03.2014 г.

Първото химично третиране се провежда преди цъфтежа, а при по-висока плътност и след цъфтежа. Праг на икономическа вредност:

Ябълки - 8-10 броя гъсеници на 10 розетки; Круши – 8-10 броя гъсеници на 100 бутона, 5% повредени бутона или 6-8%

повредини розетки;

18

Сливи -8 броя гъсеници на 100 розетки; Обикновена крушова листна бълха /Cacopsylla pyri/

Вредят възрастните, ларвите и нимфите като смучат сок от пъпките, цветовете, леторастите и плодовете на крушата. Нанесените повреди водят до отслабване и недоразвитие на пъпките, преждевременно окапване на листата и плодовете.

Освен преките повреди, които причинява на дърветата, като смуче сок от всичките им части, предизвиква и неблагоприятни промени в обменните процеси. Най-силно е отрицателното й въздействие върху дърветата, вследствие пренасянето на фитоплазма, запушваща проводящите съдове и предизвикваща закърняване и загиване на крушовите дървета.

Напускане на местата на зимуване, на възрастните индивиди и заселване по късите и торбестите клонки е отчетено в периода 14-23 февруари, в областите Пазарджик и Пловдив. Начало на яйцеснасяне на презимувалите бълхи е установено от 20 февруари до 5 март при повишаване на температурата над 8-9°С. Начало на излюпване на младите ларви засега е констатирано само в Пловдив.

Оптималните срокове за пръскане през вегетацията се определят съобразно числената динамика на бълхите. Праг на икономическа вредност:

Във фенофаза „цъфтеж” - 2-3% заселени розетки. Във фенофаза „формиране на завърза” и „нарастване на плодовете” - 4-6%

леторасти с колонии. Ябълкова плодова оса /Hoplocampa testudinea /

Напада само ябълката. Летежът на възрастното започва непосредствено преди цъфтежа на ябълката. Активна е през деня при температури над 14-150С. Привлича се от белия цвят.

Вреди ларвата, която се излюпва в края на цъфтежа и се вгризва под обвивката на плода, минира дъговиден ход под нея, като обикаля плода по издутата му част. При нарастване на плода клетките вкорковяват и хлътват. Повредените плодове окапват с дръжките, а когато се разрежат се долавя специфична миризма на дървеница.

Химичният контрол е насочен срещу възрастните, преди и по време на яйцеснасяне -фенофаза „цветен бутон” и срещу ларвите в стадий на развитие „начало на излюпване”, който е непосредствено след опадване на венчелистчетата .

Праг на икономическа вредност: Ябълка: 2-3 бр. възрастни на 100 клонки - по време на цъфтежа; Ябълка: 1-3% повредени завръза - при формиране на завръзите;

Когато контрола се провежда по време на бутонизация и цъфтеж на ябълката, да се спазват всички изисквания за опазване на пчелите!

Кръгломиниращ молец /Cemiostoma scitella /= /Leucoptera malifoliella/ Този молец е повсеместно разпространен у нас и нанася сериозни повреди по

ябълката. Вредят гъсениците, които се хранят с паренхимната тъкан на листата непосредствено под горния епидермис, като се движат спираловидно. При премахване на епидермиса над мината се вижда пътят на гъсеницата, очертан от екскрементите

Химичният контрол на кръгломиниращия молец е ефективен само при почервеняване на яйцата и начало на излюпване на гъсениците. Това налага точна, навременна и

конкретна за всяко насаждение първична информация за числеността на популацията и за

19

степента на нападение. За да се определи точният момент на контрол, да се ползват консултации на инспекторите по растителна защита към Областните дирекции по безопасност на храните.

Праг на икономическа вредност: 2-3 броя яйца и мини на лист;

Листни въшки (Зелена ябълкова листна въшка /Aphis pomi/, Червеногалова ябълкова листна въшка /Dysaphis devecta/, Кръвна въшка/Eriosoma lanigerum/)

Листните въшки са много опасни в началото на вегетационния период, когато образуват колонии по леторастите и листата. Нападнатите части се деформират, а растежа им спира. Следцъфтежните пръскания да се извършват при спазване на праг на икономическа вредност 10-15 бр./колонии на 100 летораста, във фенофаза „формиране на завръза”, „нарастване на плодовете”.

. КОСТИЛКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ Фенофаза: „разпукване на цветни пъпките“ - „ масов цъфтеж”

Основни вредители за периода: Гъбна сачмянка /Stigmina carpophila/ Бяла ръжда (Цилиндроспориоза) по череша и вишна /Blumeriella jappii/ Ранно кафяво гниене /Monilinia laxa/ Брашнеста мана по прасковата/Sphaerotheca pannosa/ Гномония по кайсия /Gnomоnia erythrostoma/ Вишнев (черешов) хоботник /Rhynchites auratus/ Черна сливова плодова оса /Hoplocampa minuta/ Прасковен (клонков) молец (Anarsia lineatella)

Гъбна сачмянка /Stigmina carpophila/ Болестта напада всички зелени нарастващи части - листа, леторасти, плодове.

По напетнените леторасти, отчасти по плодовете, а съвсем рядко по листата се образува конидийната форма на патогена. За разсейването и кълненето на спорите и за заразяването е необходима роса или дъжд. Продължителните дъждовни периоди през пролетта могат да провокират значителна вълна на заразяване. След цъфтежа да се проведат 2-3 превантивни пръскания през седем дни.

Бяла ръжда(Цилиндроспориоза) по череша и вишна /Blumeriella jappii/ Гъбата презимува в окапалите листа, където през пролетта се образуват аскоспори и

конидии. Узряването на аскоспорите и първите инфекции се извършва при дъжд и умерено топло време, и често съвпада с разлистването. Първото пръскане през вегетацията се прави непосредствено след прецъфтяването, а второто и третото през 10-14 дни в зависимост от метеорологичните условия и последействието на използвания фунгицид.

Ранно кафяво гниене /Monilinia laxa/

Вредоносният ефект от болестта при всички костилкови видове е голям. Тя се проявява от цъфтежа на дърветата до узряването и консумацията на плодовете. Ранното кафяво гниене се развива масово при хладно и дъждовно време във фенофаза „цъфтеж”. Първите

20

симптоми се наблюдават по цветовете и венчелистчетата, които некротират и изсъхват. Заразата от цвета преминава по дръжката в носещата плодна клонка и летораст, които също изсъхват. Да се проведат две следцъфтежни пръскания – І-то във фенофаза „опадване на венчелистчетата” , ІІ-то след десет дни.

Брашнеста мана по прасковата/Sphaerotheca pannosa/ Напада най-силно листата, но също така плодовете и клонките. Тъканите на

растението се засягат, докато са още нежни. Патогена се развива в широк температурен диапазон, както при влажно така и при сухо време. Честите, обилни и интензивни дъждове значително неблагоприятстват развитието на болестта. Пръскания да се провеждат при откриване на първи петна по листата. Следващите пръскания да са през интервал от 7-10 дни.

Гномония по кайсия /Gnomоnia erythrostoma/ Гъбата зимува в нападнатите окапали листа, по които се образуват плодните тела,

които през пролетта при силни валежи се изхвърлят и заразяват новообразуваните листа. По листата се наблюдават разлети петна, първоначално светлозелени, след това жълти. По-късно засегнатите участъци засъхват и стават кафеникавосиви. Тъканите се разкъсват, опадат частично и по листата се образуват отвори с неравни краища.

При чести валежи, дърветата могат да се обезлистят. Да се извършат 2-3 следцъфтежни пръскания през интервал от 10-14 дни.

Вишнев (черешов) хоботник /Rhynchites auratus/ Бръмбарите на хоботника се появяват рано през пролетта, хранят се с набъбващи

пъпки, след това нагризват цветовете и листата, а по-късно - и плодовете, по които правят дълбоки кръгли ямички. Масовата поява на неприятеля съвпада с края на цъфтежа и началото на оформяне на завръзите.

Начало на поява на възрастните на вишневия хоботник е констатирано в областите Пловдив, Стара Загора и Бургас. Отчетената плътност е под и около ПИВ (3-5 бр. възрастни на 10 клонки).

Химичният контрол да се насочи срещу възрастните, след цъфтеж. Вредителя се установява сутрин рано чрез стръскване.

Праг на икономическа вредност: 3 бр. на 10 клонки/дърво;

Черна сливова плодова оса /Hoplocampa minuta/ През месец март, в района на Бургас, Пловдив и Стара Загора е установено начало на

летеж на осата. Вреди лъжегъсеницата на неприятеля, която се храни с

вътрешността на младите плодове и причинява червясването им. Повредените плодове окапват преждевременно.

След цъфтежа, когато 2/3 от венчелистчетата са завехнали, но не са окапали, да се извърши пръскане срещу лъжегъсениците на осата, преди вгризването им в плодчетата. При силно нападение може да се проведе и второ пръскане, когато първите повредени

плодчета почнат да опадват, за да се унищожат лъжегъсениците преминаващи от плод в плод.

Прасковен (клонков) молец (Anarsia lineatella) През месец март е отчетено възобновяване на вредна

дейност на прасковен клонков молец – анарзия в региона на Пазарджик и Пловдив.

Вредят презимувалите гъсеници, като повреждат пъпките и връхната част на леторастите. Гъсениците прогризват

21

ход с дължина 1-3 мм и върхът на летораста клюмва и изсъхва. След цъфтежното пръскане се извършва при праг на икономическа вредност - 3% нападнати леторасти и плодове.

Махнат бръмбар /Epicometis hirta/ През месец април се очаква масова поява и вредна дейност на неприятеля. Вреди

възрастното насекомо, по време на цъфтежа на овощните култури, рапицата, люцерната и др. Храни се с частите на цвета - венчелистчета, тичинки, плодник. Химичният контрол срещу този вредител е труден, поради устойчивостта му на използваните инсектициди.

При необходимост пръскането да се проведе във фенофаза „бял бутон”, непосредствено преди цъфтежа или в неговия край. Да се третира, когато пчелите са прибрани в кошерите, рано сутрин или късно вечер,.

За целите на биологичното производство може да се използва познатия в прогнозата метод на цветните уловки. Този вид уловки използват особеността на някои летящи насекоми да се привличат от определени цветове, в които са оцветени привличащите елементи. Точно този метод е използвал агронома Иван Велков от гр.Сандански, когато е установил, че махнатият бръмбар се привлича от синият цвят. Необходими са синьо-лилави пластмасови кофи/легени, напълнени с 2-3 литра чиста вода. Кофата се поставя на земята, в междуредието на овощната градина. Мъхнатият бръмбар се привлича от цвета на кофата и блясъка на водата и попадат във водния капан. ЛОЗЯ Фенофаза: „набъбване на пъпки” – „разпукване на пъпките”

Екскориоза /Phomopsis viticola/ Макар, болестта да се определя като второстепенен проблем по лозата, тя може да

причини сериозни щети, когато метеорологичните условия за развитие на потогена са подходящи.

Гъбата зимува като мицел и пикнидии в кората. Оптималната температура за заразяване е 23°С и е необходима сравнително висока влажност на въздуха.

Основните симптоми се откриват по най-долните междувъзлия на леторастите като тъмнокафяви до черни некротични петна с удължена форма. Впоследствие кората в местата на петната се напук-ва и разкъсва. Това прави леторастите крехки и те лесно се чупят. Растежът на леторастите може да бъде затормозен, когато са развити от заразени пъпки. По узрелите леторасти освен напетняване в

резултат на заразяване по време на вегетацията може да се наблюдава избледняване и побеляване на кората най-често с локален характер. През зимата по повърхността на заразените леторасти се появяват пикнидии, които могат да бъдат толкова многобройни, че да повдигат епидермиса.

Третиране с фунгицид се налага, ако са открити лози със симптоми в предходната година и ако по време на развитието на пъпките на лозите през пролетта има чести валежи от дъжд. Необходими са две самостоятелни третирания в началото на вегетацията, (когато около 40% от пъпките разположени в основата на леторастите са във фенофаза „пеперуда”), особено ако температурите са по-ниски Подценяването на самостоятелните ранни пръскания води до натрупване на инфекциозен фонд. Следващите третирания съвпадат с борбата срещу мана и оидиум по лозата.

22

_____________________________________________________________________________ __________________________________________________________

За повече информация ползвайте Бюлетините на Обрастните дирекции по безопасност на храните!

За извеждане на борбата с болестите, неприятелите и плевелите да се прилагат само разрешените за употреба продукти за растителна защита при съответната култура,

вредител и в регистрираната доза! __________________________________________________________

______________________________________________________________________________

Съгласно чл.107, т.3 от Закона за защита на растенията (обн. ДВ бр.61 от 25.07.2014 г.) се забранява прилагането на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане !

Като изключение от забраната, продукти за растителна защита могат да се прилагат чрез въздушно пръскане само след писмено разрешение, издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), когато е на лице опасност за растенията и растителните продукти, посочена в чл.109 ал. 1 от Закона за защита на растенията.

Съгласно Закона за пчеларството (обн. ДВ, бр. 57 от 24.06.2003г.)

Чл. 33. (1) Забранява се употребата на продукти за растителна защита и препарати за дезинфекция и дезинсекция върху земеделски и горски култури, трайни и крайпътни насаждения и медоносна растителност, намиращи се във фаза на цъфтеж и през периода на отделяне на мана.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При масово проявление на вредители и авиационно третиране на земеделски и/или горски култури с продукти и/или препарати за растителна защита по ал. 1 в райони, в които има пчелини, собственикът на земеделската и/или горската култура осъществява третирането след писмено разрешение на областната дирекция по безопасност на храните.

Във връзка с опазване на пчелите и пчелните семейства, съгласно чл. 9 от Наредба №15 за мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности (обн., ДВ, бр.47 от 01.06.2004 г., изм. ДВ, бр.82 от 19.09.2008 г.) възложителят на всяко авиационно третиране или третиране с инсектициди и вегетационни хербициди с наземна техника е длъжен да изпрати уведомително писмо по образец, съгласно приложение №1 от Наредба №15, до кмета на кметството най-малко 5 работни дни преди третирането.

Съгласно чл.5, ал.1 от същата наредба възложителят е длъжен писмено да уведоми не по-късно от 5 дни преди началото на третирането за използване на авиационна техника за пръскане на растителността с продукти за растителна защита и препарати за дезинфекция и дезинсекция съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ).

______________________________________________________________________________ __________________________________________________________

Закупуването на продукти за растителна защита трябва да става само от търговски фирми, притежаващи Разрешение за търговия с ПРЗ!

Изготвили: Снежана Проданова – главен експерт в отдел РЗККППЗ Татяна Величкова – главен експерт в отдел РЗККППЗ