Етиката като онтология на медиите

Етиката като онтология на

медиите

От Хайдегер към Маршал Маклуън.

Пример с български медии

Васил Пенчев,ст.н.с. в Института за

философски изследвания на Българската академия на

науките

E-mail: vasildinev@gmail.comБлог с публикации:

http://www.esnips.com/web/vasilpenchevsnews .

Основна теза:

Онтологията (на медиите) е етиката, така както “Медията е съобщението”

(М. Маклуън)

И в общия си вид води началото си от “Битие и време” на Хайдегер

“Битие и време” на Хайдегер

В “Битие и време”...

... етиката е онтология в следния смисъл: редица етически

категории – напр. Грижа, Съвест – са основни “екзистенциали”, т.е. преживявани основовополагащи

философски понятия. Тяхното преживяване и осъществяване е

напрегнато творчество и откритост към бъдещето

В “Битие и време”...

От напрегнатото творчество на екзистенциалното се пропада (с

термина на Хайдегер) в безличното социално обективно (das Man):

така се прави, хората... Конституитивните моменти на

пропадането са: мълвата любопитството, двусмислието

Мълвата, любопитството, двусмислието, пропададането в

“Битие и време”...

... задават една неявна етическа онтология на медиите. Те се

конститутират от пропадането от екзистенциалното (също така с

измерение на етическо творчество) в социално безличното “така се прави”,

в което творчеството отсъства...

Аналогична концепция се съдържа в:

D. Dwan. Idle Talk: Ontology and Mass Communications in

Heidegger – New Formations, No 51 (winter 2003-2004) pp. 113-117)

Оттук, но само на пръв поглед, може да се заключи една

“антиекзистенциалност” на медиите...

Всъщност: “Мълвата, любопитството и двусмислеността характеризират начина,

по който Dasein е ежедневно своето “Da”, разтвореността на битието-в-

света”. Тоест, “Dasein най-непосредствено и най-вече съществува

при угрижилия свят” (S. 175)

Оттук, следвайки Хайдегер, най-дълбоката, онтологична същност на медиите е отварянето и разтварянето

на Dasein в Da ...

И чрез това придобива не само и дори не толкова получава битие с

другите, колкото разтварянето урав-новесява неговата изначална битий-

ност с фактичност и историчност

“Това разкриване в битието при... има най-често характер на загубеност в публичността на хората (des Man).

Dasein от собствената способност да бъде цялост най-непосредствено

винаги вече е отпаднало и пропаднало в “света”. Пропадането в “света”

подразбира разтваряне в битието един с друг, доколкото последното се води

от мълва, любопитство и двусмисленост” (S. 175)

Да се върнем назад в “Битие и време” на Хайдегер, “преди”

разтварянето - в самия феномен!

Това връщане се оказва връщане преди медиите в

“чистата” (във философски смисъл) медия, преди

знаковостта – в чистия знак!

Определението на феноменот “Битие и време”:

“Само-себе-си-показващото-в- себе-си”

(S. 28)

Тълкувание на така определеният феномен

Това е знакът, който е; знакът, който е битие

Обичайните знаци в семиотиката са конвеционални,

означаващото и означаемото (означеното) са разде-лени,

обединени от интерпретатор, именно който тълкува

тяхното единство като знак

Така определеният феномен...

…e “истинният знак”: не медията, която посредничи,

предавайки някакво послание, но онази медия,

която сама е това послание, по определението на Маршал Маклуън

Маршал Маклуън

“... медията е съобщението”

“Това е просто да се каже, че личните и социалните последствия

от всяка медия, т.е. от всяко разширение на нас самите са

резултат от новата скала, която се въвежда в делата ни от всяко

разширение на нас самите или чрез всяка нова технология” (с. 7)

Коментар:

Медията, разширявайки нас самите, увеличава областта на взаимо-действието между индивидите,

социалното, което може да се тълкува като усредненото, безличното, “das

Man” на Хайдегер, “хората”, “хорското”, общовалидното за хората и поради това социално обективното

Медиите от самото си естество на разширение на човека пораждат и

увеличават социалната обективност

Ако определим етическото като ”битие-с-другите”, като непрекъснато творчеството за запазване на своята и чужда индивидуалност, то ефектът от

действието на медиите е прехвърлянето от областта на

етичното в безличнотосоциално обективно “така се прави”

Самите медии, обаче са насочени към търсене и откриване на

уникалното: новината ...

... И заедно с това те вкарват уникалното, новината в

безличното социално обективно: “известната новина не е новина”

Скритата етична същност на медиите:

Бидейки насочени към “лошата новина”, но пренебрегвайки добрата, защото “добрата новина не е новина”,

медиите всъщност изпълняват етически санитарни функции.

Безличността на социално обективното всъщност обезсилва негативното: “така не се прави”

Несъстоятелност на някои критики към етиката на медиите:

По самото си естество въвличането в безличността на социално

обективното, осъществявано от медиите, обезсилва етическото. Затова

социално-полезната функция на медиите е тъкмо по отношение на етически-негативното и неговото

“санитарно” обезсилване

Несъстоятелност на някои критики към етиката на медиите:

Тъкмо затова критики към медиите, че са насочени към

етически негативното, че едва ли не го популяризират, са напълно несъстоятелни и се основават на

неразбиране на същността и социално-етичните функции на

медиите

“Глобалното село”...... е фраза въведена в обръщение от

Маршал Маклуън за да опише света, който се е “свил” до едно “село” от

съвременните комуникации. Той оприличава мрежата на

комуникациионните системи на разгърната централна нервна

система, окончателно свързала всеки с всеки в света

Етическото обаче изисква автономност, индивидуалност,

свобода... Метафората за единния глобален

“организъм” на обществото, управляван от “централната нервна система” на медиите и комуникациите, обаче означава обезсилване изобщо на етическото, което се редуцира до социално функциониране. Или тоталитарни

социални автоматизми, заместили етическото, ще гарантират “доброто”, или

всеобщ терор и хаос ще бъдат злото...

“Галактиката на Гутенберг”

“Глобалното село”

В “Галактиката на Гутенберг” идеята за глобалното село

всъщност е въведена в отрицателен смисъл: пълна и наложена взаимозависимост,

пораждаща терор и тоталитаризъм (p. 32)

“Глобалното село”: коментар

Наистина, медиите, разширявайки всеки индивид, заедно с това го

поставят в състояние на заплашена индивидуалност, на непрекъснато опасение от посегателство върху

личния живот: както пряко - в случай на интерес от медиите към него, така

и косвено - чрез хипнотичната безалтернативност на налаганите

медийни образци

Примери с български вестници:

• “Работническо дело”

• “24 часа”

• “Капитал”

Вестник “Работническо дело”...... беше насочен към “добрата нови-на”. С това той е доказателство чрез reductio ad absurdum за невъзмож-

ността на подобна насоченост. Дори и когато етически позитивното и жела-телното не е фабрикувано, то насоч-ването на медиите към него, със спе-цифичното за тях пропадане в соци-ално обективно обезличаващото, го

обезсилва

Така “Работническо дело”...

...засилваше казионността на режима, подпомагаше обезличаването на

етическото, обратно на официално заявяваните и пропагандирани

намерения за “възпитание на масите”. Причината за това е в самата природа

на мас-медиите, на специфичната етика в качеството на онтология,

която ги конститутира

Вестник “24 часа”...

... се появи в началото на прехода като обичайна, но с това алтернативна,

медия, насочена към “лошата нови-на”. Неговият девиз, “Новините таки-ва, каквито са” би подхождал на всяка

медия. С това той се създаде като медията, която е типичната, но заедно с това поради контраста с “Работни-

ческо дело” – алтернативната!

Така “24 часа”...... като всяка медия се образува чрез “пропадането” на етическото твор-

чество, (Хайдегеровият Dasein), в еже-дневието, грижите, реално травма-тизиращото битие-един-с-друг. С

попадането в лъча на медията, то ста-ва социално обективно, обезличено,

казионно, губи всъщност своя заряд ... което обяснява етическия смисъл на насочването към “лошата новина”

Вестник “Капитал”...

... чийто девиз е “Прогнози, които се сбъдват”, показва една друга страна

на “пропадането” в социално обективното: прогнозите, които се

четат, и бидейки от това неутрални, обективни, се сбъдват тъкмо по

силата на своята просто социална обективност. Медиите “произвеждат”

социално обективното...

Така “Капитал”...... чийто девиз е “Прогнози, които се

сбъдват!”, разкрива “производството” на социална реалност - в качеството й на обективност - от медиите. Моделът,

създаван от медиите, бидейки социално обективен, се потвърждава

от хода на събитията, точно така както моделите в теориите,

изработвани от природните науки “се сбъдват” в експериментите

Заключение:Медиите се образуват в своята фило-софска същност в своебразна диалек-

тика на пропадане в ежедневието, грижите, битието с другите, при което етическото творчество произтичащо от уникалността на битийната разпо-ложеност на всеки един се нивелира

да безличното и обезсилващо етическото социално обективно “така

се прави/ не се прави”

Това беше всичко!

Благодаря за вниманието!

Васил Пенчев,e-mail: vasildinev@gmail.com .

Блог с публикации:http://www.esnips.com/web/vasilpench

evsnews