Творчеството на Ран Босилек

Извънкласно четене2 клас

Истинското му име е Генчо Станчов Негенцов. Той е роден в Габрово.

Баща му - опълченец в Руско-турската освободителна война, умира, когато момчето е едва седемгодишно.

Майка му - будна и сладкодумна българка, през деня работи по чужди къщи, за да изхранва петте си деца, а вечер, им разказва приказки. Малкият Генчо е запленен от техния чар и през целия си живот не престава да събира, преразказва или преработва в ритмическа проза десетки български народни приказки.

Връх в поетичното му творчество са стихотворенията „Родна реч"

Роднареч, омайна, сладка, що звучи навред край мен… „Родна стряха" Бяла, спретната къщурка. Две липи отпред. „Я кажи ми" Я кажи ми, облаче ле бяло, отде идеш, де си ми летяло? Тези творби са посветени на родния език и

на родния дом.

Огромен е приносът на Ран Босилек за съхраняването и популяризирането на българските народни приказки. Преразказани от големия майстор на словото стегнато (с кратки изречения), живо и увлекателно, те се четат на един дъх.

Част от тях са римувани и това ги прави още по-интересни и лесно запомнящи се.

Тези от вас, които обичат приказки за животни, могат да потърсят и прочетат сборниците:

„Клан-недоклан", „Косе Босе" и „Ба биното петленце". Там са поместени много ваши любими приказки като:

„Кумчо Вълчо рибар", „И аз съм като баща си", „Кума Лиса кръстница",както и чудесните битови приказки „Който не работи, не трябва да яде", „Гъргалчо", „Сливи за смет", „Умното овчарче" и др., в които се осмиват мързелът и глупостта и се възхваляват трудолюбието и умът. Почитателите на вълшебни приказки пък могат да прочетат сборниците „Незнаен юнак" и „Неродена мома".

Изключително интересни, изпълнени с безброй детски шеги и лудории, са писмата на Патилан и Патиланчо Данчо до Смехурко, поместени в сборниците „Патиланци", „Патиланско царство" и „Патиланско училище". Написани в римувана проза и бликащи от остроумие и хумор.

Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица. Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла:

Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости. Ще им направя чорбица.

Косенцето й дало едно яйчице...

“Косе Босе”

Както Меца яла, в тясното й гърло крива кост се спряла.

Ревнала Мецана:-Тичайте! Умирам, братя и сестрици! Дошъл Кумчо Вълчо.-Какво ти е, Мецо?-Лошо, Вълчо, лошо! В гърлото, ей тука,

една кост се спряла...

“Задави се Мецана”

Две момчета често ходели с баща си за дърва в гората. Веднъж баща им казал:

- Деца, хайде идете самички за дърва!-Бива, тате - рекли момчетата. - Ами ако се

строши колата, кой ще ни я направи?- Ако ви се строши колата, синко, викайте неволята. Тя ще ви я направи...

“Неволята”

Дядо, баба, ряпа, внучка, Шарко, Писана, Гризана.

Дядо, вечно недоволен козел, зайче, къщичка на зайчето, Вълчо, Мецана, Бръмбарко

Лисица, дядо (който кара кола с прясна риба), вълк, река, гърне, зима, селяни със сопи, воденица.

“Кумчо Вълчо рибар”

“Клан недоклан”

“Дядо и ряпа”

Дългобрадко

а) Патилан и дружината му, защото се подигравали на баба Цоцолана;

б) Татунчо, защото се скрил в храстите и изплашил берачите на коприва;

в) Дългобрадко, защото с рогата си обърнал кошниците с коприва върху лицето на спящата баба Цоцолана.

РОДНА РЕЧ

Родна реч, омайна, сладка,що звучи навред край мен;реч на мама и на татка,реч, що мълвя всеки ден.

Тя звънти, когато пея,в радостни игри ехти;вечер приказки на неябаба тихо ми реди.

И над книгата унесен,родна реч ми пак шепти...милва тя кат нежна песен,като утрен звън трепти!

Илюстрации - Вадим Лазаркевич

СНЕЖИНКИ

Фъркат белите снежинки,махат ми с крила:-„Ний сме весели и лудивън при нас ела!

При нас румени играчиоткога крещят,и шейни, дорде се сдрачи,все летят, летят!...”

Фъркат белите снежинки,махат ми с крила:-„Ний сме весели и лудивън при нас ела!”

ЕСЕН

Златни листи, златни листистелят дол и рът;паяжинки над полетокат сребро блестят.

Златни листи, златни листистелят дол и рът;чуйте жерави в небетокъмто юг летят.

БИВА ЛИ ТАКА

Я кажи ми, птичко,ти ли казваш всичко,що трябва, не трябва,на мама и баба?

Ти ли ме издаваш,татко да се мръщи?ти ли ми създавашядовете в къщи?

Ах, така ли бива?Птичко, помисли си!Ти по-малко ли сиот мен пакостлива?

И в праха се ровиш,и малини зобиш,скачаш по цветята,мокриш си краката!

И аз виждам всичко,но мълча и трая,че зная, сестричко,какъв му е края!

СЪНЧО

Златен виторожко грей.Трепкат палави звездици.Сънчо люлчица люлей,милва склопени ресници.

Нанкай, къдроглавко мой,Сънчо скъпи дари носи.Чудно царство има тойи три щерки златокоси.

Първата от оня крайросен здравец ти изпраща –здрав да бъдеш, да играйш,болест зла да те не хваща.

Втората по татка свойпраща сладкопойна птичка –весел да си, сине мой,като птиченце в горичка.

Третата от небесати изпраща две звездички –светли като тях да сатвоите хубави очички.

http://www.decata.info/2b/starnet/media/kosyt.htm

http://biblioteka.biberonbg.com/klasika/index.php?section=7&page=-1

В презентацията са използвани материали от:-вестник “ Рикчо” бр. 20, 2009;-http://rariart.blogspot.com/2009_01_01_archive.html-http://www.decata.info/2b/starnet/media/kosyt.htm

-http://biblioteka.biberonbg.com/klasika/index.php?section=7&page=-1-http://libruse.bg/bg/gallery/detailed.php?id_alb=39&PHPSESSID=9bd811741492c3f5b4b4cf4a41838474-http://megimg.info/mg/modules/booklists/knigi/Bg/Ran%20Bosilek/index.html