ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ–СОФИЯ МАШИНОСТРОИТЕЛЕН ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА ИНЖЕНЕРЕН ДИЗАЙН

маг. инж.-мениджър Боряна Георгиева Георгиева

ОБЩАТА ТЕОРИЯ НА СИСТЕМИТЕ КАТО ТЕОРЕТИЧНА ОСНОВА НА ИНЖЕНЕРНИЯ ДИЗАЙН

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор” в област Технически науки, професионално направление 5.13. Общо инженерство, научна специалност „Ергономия и промишлен дизайн”

научен ръководител: доц. д–р инж. Мирослав Йорданов Денчев

рецензенти: 1. проф. д–р Пенка Ангелинова Димитрова

2. доц. д–р Пламен Василев Братанов

София, 2013

2

Дисертационният труд съдържа 169 страници, включително 46 фигури, 3 таблици, 28 схеми, оформени в четири глави и заключение, научни приноси в дисертационния труд, списък на отпечатани научни трудове, свързани с темата, както и списък на използваната литература, който се състои от 122 заглавия, включително и интернет адреси, от които 79 на кирилица и 43 на латиница. Номерата на включените в автореферата фигури, схеми и таблици съвпадат с тези в дисертационния труд.

Дисертационният труд е обсъден и приет за защита на заседание на катедра „Инженерен дизайн” в Машиностроителен факултет, ТУ–София, състояло се на 15,25.04. и 13.05.2013г.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 13.09.2013 г. от 13 ч. в зала 3236 на открито заседание на жури, сформирано със заповед на Ректора № ОЖ–183/21.05.2013 г. Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в катедра „Инженерен дизайн”, кабинет 4524.

3

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД АКТУАЛНОСТ

Дизайнът е странна дума. Някои хора мислят, че дизайн означава как нещо изглежда.

Но, разбира се, ако човек задълбае, всъщност означава как нещото работи. За да направиш наистина добър дизайн

на каквото и да е, трябва да го проумееш. Човек трябва напълно да се отдаде на нещо,

за да го разбере изцяло, да го сдъвче, а не просто да го преглътне набързо.

Повечето хора не отделят време за това. Стив Джобс

В последните години масово се говори за дизайн и терминът придоби голяма популярност. Той се използва свободно и непрекъснато за всичко, което е модерно и атрактивно. И като всяко такова явление привлича масовата аудитория. Но какво всъщност стои зад тази модерна думичка „дизайн”? Това е въпрос, който няма еднозначен отговор. Само в английския език има около петнадесет различни значения на думата. Всеки влага нещо свое, индивидуално, в разбирането за дизайн. И така всички мислят, че е ясно, но се оказва, че разбиранията са съвсем различни. От тук и множеството идеи за теоретичните основи на дизайна. Какво е той? Чисто художествена или проектантска дейност или пък някаква взаимообвързаност между тях, където водещо е артистичното, а другото е някакво маловажно допълнение, непознаването на което може да бъде извинено с прекалената артистична нагласа на дизайнера. Друга, немаловажна причина за неяснотата относно разбирането на дизайна и естеството му като професия и по-конкретно на инженерния дизайн като такава е масово разпространеното твърдение, че теоретична основа на дизайна е промишлената естетика. Ако това е било достатъчно във времето на зараждането и утвърждаването на дизайна като професия, днес вече не е така. Естетиката все още е и винаги ще бъде неразделна част от дизайна, но паритетна с останалите, а не водеща. Ето защо е назрял момента за намирането на друга теоретична основа за дизайна, която може да изведе еднозначни разбирания и принципи за същността му въз основа на неговата интегративност. Следва да се потърси научна теория, която да съумее да обедини всички компоненти на дизайна – технически, художествени, ергономични, екологични и т.н. Една такава теория е формираната през 50-те години на 20 век Обща теория на системите (ОТС). В тази работа се прави опит да се анализират съществуващите много и различни дефиниции за дизайн, както и някои основни понятия в неговата област, да се изведат комплексни такива. Това ще доведе до улеснение на разбиранията за дизайн както от страна на специалистите, така и от страна на широката аудитория. Въз основа на ОТС и като се изтъкне нейната универсалност и комплексност, тя да може се използва за теоретична основа на инженерния дизайн според съвременните разбирания и изисквания на потребителите. Дизайнът е интердисциплинарно понятие. Той е интегративен процес, съчетаващ зависимости от много и различни научно–технически направления. Дизайнерските продукти са сложно единство от утилитарно и естетическо. Естетическите изисквания на дизайна се обуславят от специфичните потребности на клиентите при потреблението на дизайнерския продукт. Спецификата на продукта и средата, в която се извършва потреблението му, трябва да носят на клиентите удовлетворение. То се създава както чрез

4

инженерните съоръжения, така и благодарение на естетическото чувство и художествената интуиция на дизайнера. Тези две области определят границите на дизайна при проектирането и реализацията на продукта. Дизайнерските продукти трябва да обединяват в себе си единство от полезност и красота, както и да притежават силата да внушават, че са създадени и работят именно в услуга на клиента. Когато хората, занимаващи се с дизайн, осъзнаят необходимостта от преосмисляне на професията им и нейната специфика, ще осъзнаят и необходимостта от излизане извън пределите на тяхната област. Тогава ще се формира ново мислене, нов поглед върху дизайна, нехарактерен за този, който го е обусловил стилово и предметно по времето на неговото формиране като професия. Това осъзнаване е възможно с помощта на философия на науката, което да изведе теоретичната основа на инженерния дизайн на едно ново теоретично ниво. След като се предлага нова теоретична основа на инженерния дизайн следва да се предложи и адекватен начин за представянето й. Това означава да се внесат изменения в методиката на обучение по инженерен дизайн, съобразени с интегративността на дизайна, неговият теоретичен, приложен и практически аспект. В тази връзка, в дисертационния труд се очертават следните проблеми:

• избор на философията и методологията на дизайна; • анализ на съществуващите понятия и разбирания за дизайн.

Изложеното до дук показва необходимостта от разглеждането на инженерния дизайн от нова, различна гледна точка, за което е нужно да се намери на нова теоретична основа за неговото осмисляне, както и актуалността на темата на тази разработка.

ЦЕЛТА на дисертационния труд е прилагане на ОТС за теоретични изследвания в дизайна и по-конкретно в инженерния дизайн. От тук се определят и следните подцели:

• анализ и дефиниране на изследователско поле на дизайна; • представяне на ОТС като теоретична основа на инженерния дизайн.

Като очаквани резултати могат да се посочат следните: • класифициране на видовете и подвидовете дизайн за разпознаване на техните

отделни признаци, черти, свойства, елементи, функции и др., • извеждане на унифицирани понятия; • формиране на методични принципи за обучение по теоретични основи на

инженерния дизайн основаваща се на принципите на ОТС.

ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО на дисертационния труд са определенията за дизайн според съвременните разбирания и интерпретации, техните особености и характеристики. Представяне на същността на ОТС, анализ на някои основни понятия в дизайнерския процес и представянето им от гледна точка на ОТС.

ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО са конкретизация на видовете и подвидове дизайн до разпознаване на техните отделни признаци, черти, свойства, елементи, функции и др., вследствие на което до дефиниране и изясняване същността на универсални понятия.

МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ В дисертационния труд са използвани системен подход, аналитичен и емпиричен метод на изследване.

МЯСТО НА ИЗСЛЕДВАНЕ Анализът на дизайна като цяло и по-конкретно на инженерния дизайн, както и прилагането на разработената методика се осъществява на територията на ТУ–София.

5

НАУЧНА ЗНАЧИМОСТ И НОВОСТ На основата на проучване и анализ на съществуващите теоретични постановки в дисертационния труд са изведени научни обобщения относно същността на инженерния дизайн и принципите за създаване на дизайнерските продукти – материални или виртуални. Направеният литературен обзор показва, че няма общоприето определение за „дизайн”, и терминът има различни значения в различните области. Дизайнът може да се разглежда като пряко изграждане на един обект или като проект за виртуален или материален продукт. Всеки влага нещо свое, индивидуално, в разбирането за дизайн. И така всички мислят, че само като се каже „дизайн” за всички е ясно какво се има предвид, но се оказва, че разбиранията са съвсем различни. Във всяка област на човешката дейност – изкуство, строителство, образование или дори в политиката, се употребява понятието дизайн. Като новост в разработения дисертационен труд може да се приеме направените класификационните модели на дизайна:

• по обект на обособеност на резултатите от дизайнерските процеси, съответно на рекламен, транспортен и т.н.;

• по подход на овеществяване на дизайнерските идеи, съответно артистичен и инженерен дизайн;

• по начин на съществуване на дизайнерските продукти, съответно веществени и виртуални;

както и конкретните интерпретации в аспекта на ОТС на някои от по-основните понятия в дизайна.

ПРАКТИЧЕСКА ПОЛЕЗНОСТ И ПРИЛОЖИМОСТ Разработената в дисертационния труд методика за обучение по дисциплината „Въведение в дизайна”, която е включена в учебния план на специалност „Инженерен дизайн” към ТУ–София може да се използва и при обучение на студенти в аналогични специалности. В нея са зададени системни принципи, на базата на които следва да се разработват темите, по които се осъществява обучението. Изведен е и системен принцип на оценяване на резултатите от обучението по дисциплината чрез прилагането на общосистемен метод за многокритериална оценка с ранжиране на предпочитанията.

АПРОБАЦИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО Разработената методика за обучение и оценяване на резултатите от обучението се прилага в дисциплината „Въведение в дизайна” от учебния план на специалност „Инженерен дизайн” към ТУ–София. Части от дисертационния труд са докладвани, обсъждани и публикувани в международен научен конгрес, научна конференция с международно участие и в научно списание.

ПУБЛИКАЦИИ Във връзка с дисертационния труд са направени 3 самостоятелни публикации.

СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Увод ПЪРВА ГЛАВА Определения и разбирания за дизайн, видове, изследователско поле на дизайна 1. Въведение в проблема 1.1. Дизайн – произход, същност, значения 1.2. Философия на дизайна 1.3. Дизайн подход 1.4. Обект на дизайна 1.4.1. Основни категории на обекта на дизайн

6

1.5. Дизайнът от различни гледни точки 1.5.1. Дизайнът като изкуство 1.5.2. Наука за дизайна 1.5.3. Дизайнът като наука 1.5.4. Дизайн процес и процес на дизайна 1.5.5. Дизайн и производство 1.5.6. Дизайн и инженерство 1.6. Направления в дизайна 1.7. Изследователско поле на дизайна Изводи към първа глава ВТОРА ГЛАВА Същност на системния подход и обща теория на системите Системен подход 2.1. Възникване, същност и развитие на системния анализ 2.2. Специфика на системния подход 2.3. Системният подход и дизайнерските продукти 2.4. Методологични аспекти на системния подход приложен спрямо дизайна Обща теория на системите – същност, възникване и развитие 2.5. Възникване и същност на Обща теория на системите 2.6. Предпоставки за възникването и развитието на Обща теория на системите 2.7. Цел на Обща теория на системите 2.8. Задачи на Обща теория на системите 2.9. Същност на системите 2.10. Свойства на системите 2.10.1. Отношение 2.10.2. Декомпозиция 2.11. Критерии за системност 2.12. Канонично уравнение за система 2.13. Обща теория на системите и други науки за системите Изводи към втора глава ТРЕТА ГЛАВА Теоретични основи на инженерния дизайн от гледна точка на обща теория на системите 3.1. Същност и особености на продуктите на инженерния дизайн от гледна точка на Обща теория на системите 3.2. Някои основни понятия в инженерния дизайн от гледна точка на Обща теория на системите 3.2.1. Композиция 3.2.2. Сетивност 3.2.3. Цвят 3.2.4. Оптични илюзии 3.2.5. Гещалт принципи 3.2.6. Симетрия, асиметрия, диссиметрия 3.2.6.1. Частни закони на простите симетрии според Обща теория на системите 3.2.6.2. Тезис на Пиер Кюри за симетрията 3.2.7. Фрактали и фрактална геометрия 3.2.8. Хармония и дисхармония 3.2.9. Пропорции и пропорциониране 3.2.10. Семиотичност 3.3. Интерпретация на някои процесни понятия в аспекта на Обща теория на системите 3.3.1. Проектиране 3.3.2. Моделиране и макетиране

ИзводЧЕТВЪПробле Метод Цикъ Цикъ Цикъ Цикъ ЦикъОценяв ИзводЗаключБиблио

ИЗЛОЖПЪРВАОпредеНяма ообластипроект всяка оКоренъзапочваintero” произвена думпърватПрез Ртеориятвъв ФрdesseinПрез 17disegnoнейнотодизайн През 17разграннапомнживопидизайн.Още в нутвържПрез сеопредел

форформ

в

ди към третЪРТА ГЛАВеми на обучдични принъл 1: Проблъл 2: Общоъл 3: Стратъл 4: Проблъл 5: Атрибване на резуди към четвчение ография

ЖЕНИЕ НА ГЛАВА еления и рбщоприетои. Дизайнъза виртуалбласт на чоът на думата масово и означава „едението ната: „замита скица наРенесанса тта на изкусранция арт, който озн712г. в анг

o. По този но представопределя р750г. във Фничение меня на двойис и скулп. началото нждава термиептември 1ление:

„Под термрмалните камата се отнвръзки, коит

та глава ВА чението понципи за облеми на метсистемни пегии в инжлеми и метобути, свойсултатите повърта глава

НА ДИСЕР

разбиранияо определенът може дален или матовешката дта „дизайнеднозначн

„ражданетна изкуствоислен от ча бъдещототерминът ството. С нт теоретициначава и идглийската тначин се првяне чрез разделянетФранция сежду dessinйственосттптура във Ф

на 20 век, с инът дизайн969г., на ко

мина „дизайачества на пнасят не самто превръща

пр

дизайн в абучение по тодологиятположенияженерния диоди на дизаства и харако дисциплиа

РТАЦИОН

я за дизайнние за дизаа се разглежтериален пдейност. н” е латинсно да се изпто в художото. Оксфочовека плано произведеdisegno се

него се обозите утвържеята, и нейтеория на иротивопостпроект илио на господсе разглеждn (практикаа материяФранция в

разрастванн, интерпронгреса на

н” се разбирпредметитемо до външнат системароизводите

аспекта на Одисциплинта изайн айна ктеристикиината „Във

ННИЯ ТРУ

н, видове, айн, и термжда като ппродукт. Дн

ски – desigползва в цяжника и внордският рен или схемение на изкуе утвърждзначават каждават запйното предсизкуството тавя рисуви графикадстващитедат две раа) и desseinя/дух на Рв момента

не на индусетиращ disМеждунар

ра творческе, произведения вид, но нта в цялостеля, така и н

Обща теорната „Въве

и на дизайнведение в ди

УД

изследоваинът има рпряко изгранес поняти

gnare (мяряла Европанушена отечник от 1ма за нещокуството”.ава като еакто чертежпазването нставяне. е въведенаането срещ. Това двутеории на азлични сем (идея) за дРене Декасе препод

стриализацsegno като дродния съв

ката дейностени от промнай-вече до тно единствна потребит

ия на систеедение в ди

нерските призайна” в Т

телско полразлични знаждане на ето „дизай

рка). Появяа. Италианст Бога идея1588г. давао, което щ. едно от ожа, така и на двупосо

а концепцищу дизайнаупосочно тизкуствотомантични да се обознарт. В Крадава изкуст

цията в междизайн и фвет по дизай

т, чиято цемишленосттструктурнво от гледнателя”.

емите изайна” в ТУ

родукти ТУ–София

ле на дизайначения в редин обект

йн” се употр

ява се презският изразея” – концеа следното ще бъде реа

основните проекта. Почността н

ията за диза, означаващтълкуване о по онова значения иначи разликалската актво на диз

ждународенорма. йн е прието

ел е да опредта. Тези качите и функца точка как

7

У–София

йна различнитет или каторебява във

з 16 век из „Designoепцията затълкуванеализирано;

понятия вПрез 17 векна термина

зайн срещущ идеята ина думатавреме. и се правиката, коятокадемия заайна, а не

н аспект се

о следното

дели чества на ционални кто на

7

е о в

и o а е ;

в к а

у и а

и о а е

е

о

8

В средата на 20 век в професионалния речник за обозначаване на формообразуването в промишленото производство се използва понятието „промишлен дизайн”. По този начин се подчертава тясната му връзка с промишленото производство и се конкретизира многозначността на термина „дизайн. В края на 20 век проектно–художествената дейност в областта на индустриалното формообразуване започва да се нарича за по-кратко „дизайн”. Това отчасти се дължи на факта, че съвременното общество навлиза в етап на постиндустриално развитие, от което произлизат значителни промени в целите на промишления дизайн. Макар че схващанията гравитират около сходни тълкувания, то те са в много широки граници и не може да се направи унифицирано обобщение, което води до съществуването на много различни философии и подходи. Думата „дизайн” се прилага по различен начин в зависимост от контекста и езика, на който се правят тълкуванията. Но въпреки естеството и лингвистичните особености, всички определения за дизайн акцентират предимно върху естетическите и ергономични свойства на обекта на дизайн. Ако при възникването на дизайна и обособяването му като специфична сфера на дейност това е било достатъчно като разбиране, то днес вече не е. Това разбиране следва да се доразвие и да се акцентира върху цялостния процес на създаване на всеки един дизайнерски продукт – материален или виртуален. Оформянето на естетичните и ергономични свойства на дизайнерските продукти са отделни етапи от цялостния процес на дизайна. Днес вече дизайнът и по-конкретно инженерният дизайн се утвърждава като многоетапен процес. Много често се налага да се започне с научни изследвания, за да се установи степента на развитието на науката и техниката в момента на създаване на продукта, дали с нивото на това развитие може да бъде произведен продукта или се налага разработване на нови технологии и производствени процеси. Развиват се различни концепции, прави се оценка на осъществимостта, задават се изисквания към проектния етап, разработват се идейни проекти. Отново следва етап на оценка и преминаване към работен проект. Инженер–дизайнерът участва дори в процеса на планиране на производството и на уточняване на необходимия инструментариум за него. Ето защо инженер–дизайнерът трябва да има квалификацията на интегративен специалист, който трансформира техническите системи (производствени или потребителски) в изделия и продукти за човека в съответствие с ергономичните изисквания, естетическите предпочитания, социално–психологичните особености на потребителите и пазарните условия. Той трябва да разбира езика на инженерните специалисти, да умее да координира дейностите по създаването на изделия, добре да познава пазара и потребителските желания и да се реализира като дизайнер–проектант, консултант и мениджър в производството и маркетинга на потребителски продукти и професионални съоръжения1. Налага се изводът, че е назрял момента да се прецизира определението за дизайн и да се доразвие. По-нататък в разработването на темата на дисертацията като работно определение се използва нормативно определената дефиниция за спецификата на инженер–дизайнерската квалификация и професия. Според нея инженерният дизайн е интегративна проектантска дейност, при която техническите системи (производствени или потребителски) се трансформират в изделия и продукти за човека в съответствие с ергономичните изисквания, естетическите предпочитания, социално–психологичните особености на потребителите и пазарните условия.2

1 По квалификационната характеристика на специалност „Инженерен дизайн”, утвърдена от НАОА (протокол №38/10.12.2010г. на НАОА). 2 Дефиницията е в съответствие с акредитационните документи на специалност „Инженерен дизайн” в ТУ–София.

Основнформирна дизаОбект (комплесоциалнМасимомястотодейности разшгрупира

За по-гкласифПриетообластинаправлинженемногоо

изк

ните ръковрат филосоайна, коитона дизайнект ансамбно–културно Винели ео на дизайнт. За това р

ширява опрането на ра

голяма преикационнио е хората, ите, в коилението, верите се убразието н

куство

архрен

одни принофията на до се дефинин може дабъл, комплното е обусе казал „Дна в човешразглежданеделениятаазличните а

фиегледност, и признаци за които ито те рав което рабуточнява спна направле

проце

интериорендизайн

хитектун дизайн

дизайн на

услуги

нципи, насодизайна. Тяират за да са бъде почлекс, системсловено от Дизайнът е шкия бит. Днето на диза и внася аспекти в д

иг.1.1. – дизатази обоб

. дизайнът аботят са боти дизайпециализаценията, фиг

фиг.1. 7.

ес

дизайн на мебели

н

моден дизайн

очващи дия се разглежсе знае на кчти всякама) във вскомуникацнавсякъде

Днес дизайнайна от разяснота в пдефиниции

айнът от разлбщена схем

е професиямного и

йнерът (грцията (елекг. 1.7. пред

– направлен

дизайнкато

производст

дизайн

дизайн нтекстил облекло

на транспор

ни средств

изайнера кажда като сркъде да се ннова техн

сяка сферацията межде”. И това нът вече имзлични глепонятието.ите по следн

ични гледни ма е разви

я да се наразлични

рафичен, мктро, машставя част

ния в дизайна

нът :

тво

н

на и о

обр

ди

дизна иигр

рт

ва

ак да подхредство за онасочат усинология, пна човешкду хората. като че лима връзка седни точки Може да ния начин

точки ита чрез по

аричат дизаи, се допумоден и т.нинен и т.нот тях.

а

инженерст

азователен изайн

графичдизайн

уеб дизай

мултие

диз

зайн игри и рачки

ходи в пракопределянеилията. промишленката дейно

и обяснява с всяка едне полезно,се направ

(фиг. 1.1.):

одсхеми п

айнери. Ноуска уточнн.), също н.). Без да

во

ен н

йн

тимеден айн

9

ктиката сие на целите

но изделиеост, където

най-точнона човешка, обогатявави опит за

по отделни

о тъй катоняване накакто приа изчерпва

наука

9

и е

е о

о а а а

и

о а и а

10

Всички гореизброени направления могат да се обединят под общото наименование продукт дизайн. Продуктовият дизайн е процес на създаване на нов продукт, който да се реализира успешно на пазара. Занимава се развитие на идеите, както и с ефикасното и ефективно производство чрез процес, водещ до създаването на нови продукти. Може да бъде обект или на индустриалния, или на инженерния дизайн. Представената на фиг. 1.7. класификация е на направленията в дизайна според предметната област. Според начина на създаването на продуктите на дизайна, могат да се определят следните направления – (фиг. 1.8.)

фиг. 1.8. – направления в дизайна според начина на създаване на продуктите

Арт дизайнът е комбинация от приложно изкуство и приложна наука, чрез която се създават или подобряват естетичните, ергономичните и потребителските качества на продуктите. Създаване на единно цяло от форма, функция, цвят, полезност, ползваемост. Целта е също така повишаване на продаваемостта на продукта. Ролята на арт дизайнера е да създава и изпълнява дизайнерски решения относно решаването на проблемите на формата, ползваемостта, физическата ергономичност, маркетинга, развитието на марката и на продажбите. Инженерният дизайн създава продукти, повечето от които могат да бъдат класифицирани като изобретения и устройства или системи, създадени от човешките усилия и несъществуващи преди, или подобрения на вече съществуващи устройства или системи. Те са резултат от обединяване на науки и технологии, за да отговорят на човешките желания и стремежи или да решат конкретен проблем. Понякога дизайнът е резултат от усилията за по-бързо или по-ефективно решаване на задачата. Резултатът от дейността настъпва след определен период от време и изисква методология, позволяваща решаването на задачата стъпка по стъпка. Инженерният дизайн в много голяма степен покрива дейностите на индустриалното производство. Но много често, при даването на определения направленията индустриален или инженерен дизайн се изписват заедно. Тогава къде е разликата? Инженерният дизайн е много по-тясно свързан с инженерството като начин на мислене. Не случайно хората, обучавали се по инженерен дизайн се наричат инженер–дизайнери. При това не може да се дава приоритет нито на инженерното, нито на художественото образование. Те се припокриват и образуват едно неотделимо цяло. В резултат на това инженер–дизайнерите могат да се развиват в много от останалите направления на дизайна, тъй като имат необходимата теоретична подготовка. Тук от особена важност е инженерната подготовка. Това не противоречи на артистичната нагласа на този, който се занимава с тази дейност, тъй като по същество инженерството също има много художествени аспекти. Неслучайно се говори за инженерно творчество.

11

Изследователското поле (известно още като работно или учебно поле) по своята същност представлява събиране на първични данни в естествена среда. Терминът се използва предимно в проучванията на естествените и социалните науки. Също така намира приложение и в много направления на индустрията като общо название за събиране или създаване на нова информация извън лабораториите или традиционните работни места. Изследователското поле в по-малка степен е известно и като изследователска работа, която обаче се провежда извън лабораториите и се различава от експерименталните изследвания, провеждани в контролирана среда. Може да включва методи като социометрия, интервю, наблюдение и др. От гледна точка на ОТС може да се направи следната конкретизация – началната фаза на този проучвателен процес да се разглежда като област на трансформация, а резултатът като на поле трансформация. Тази конкретизация може да се представи като математическа процедура, която представлява трансформация (преобразуване) от вида:

y=T(x) (1) където: х е множеството от допустими значения на вектора ⎯х, който се нарича област на трансформация. Множеството на допустимите значения на вектора у се нарича поле на трансформация (фиг. 1.9.).

фиг. 1.9. – област и поле на трансформация

Дизайнът може да се разглежда като трансформация на идеята към нейното овеществяване, а изследването като процес на придобиване на знания за реализирането на тази трансформация. От така представеното разбиране за изследователско поле, то следва да се интерпретира като проучване с цел генериране на актуална информация при дизайна на конкретни продукти, а не като процес за формиране на научни знания. ВТОРА ГЛАВА Същност на системния подход и обща теория на системите Системен подход Днес системният подход се разглежда като методология и инструмент на научното знание, макар че няма претенции за отделна строга и завършена теоретична дисциплина. Използва много от постиженията на съвременната наука и практика, както и свои специфични формализирани методи и процедури. Определя се като един от успешните методи за комплексно изследване в един обект на свойствата и отношенията, които трудно се наблюдават и разбират, както и чрез представянето на обектите като целенасочени системи, изучаването на свойствата на тези системи и взаимоотношенията между целите и средствата за тяхното изпълнение. Тук е характерен преходът от изследване на частни проблеми към цялостен анализ, цялостна оценка и системна ефективност. Системният подход има много специфични разновидности. Но ако се разглеждат в тяхната цялост, във връзка с характера на съставящите го знания, те образуват две различни гносеологични направления. Едното има преимуществено общотеоретично знание, а другото – специално–научно и научнопрактическо. И двете направления

12

започват да се развиват през втората половина на 20 век и намират основания за интензивно развитие на системната методология при формирането на нови потребности. Различаването на двете направления обхваща същността на тяхното различие като концепции, едната от които има по преимуществено философска база знания, а другата – специално–научна и научнопрактическа. Втората се обективира в Обща теория на системите, която ще бъде представена по-нататък. За успешното прилагане на системния подход при създаването на дизайнерски продукти е особено важно неговото разбиране, осъзнаването на същността и предимствата му пред другите подходи. С негова помощ се задават методологичната последователност на проучване на етапите и процесите, през които се преминава при създаването или подобряването продуктите. Най-голямото му предимство от гледна точка на дизайнерския процес е възможността му да се явява аналог на математиката там, където традиционната математика е неприложима, което е най-вече в хуманитарния аспект на изследването и анализа на потребителските нужди и желания в процеса на овеществяване на дизайнерския продукт. Чрез системния подход е лесно да се осъзнаят предимствата и недостатъците на създадените от него методики и техники във връзка с решаването на конкретни задачи при проектирането на сложни обекти, каквито са всички дизайнерски продукти. Поради широкото тълкуване на термина „дизайн”, може да се приеме твърдението, че възприемането на същността му става на подсъзнателно ниво на човешкото съзнание. В тази връзка няма да е погрешно да се каже, че представлява абстракция, възникваща при изучаването на много широк и разнообразен по форма и съдържание клас емпирични образувания. Следователно, подходът към анализа, методите за проектиране, използването на понятиен апарат се определя не само от методологичните знания на дизайнера, но и от конкретния проблем, който трябва да бъде решен. Поставената задача определя избора на методологията за изследване и анализ. Така дизайнерът отсява и използва само това, което е необходимо в конкретната ситуация, интересува се, разглежда и анализира само определени параметри, компоненти и връзки на зададения обект, който проектира. Спецификата на дизайнерските продукти води до необходимост от приложни изследвания. Те от своя страна пораждат необходимост от използване на качествени методи за описание на сложни обекти. Тези методи са свързани с използването на субективна информация и често водят към неадекватно описание на изследвания обект, съдържащо редица субективни моменти наред с обективните. Това от своя страна налага търсенето и прилагането на методи за минимизиране на субективния фактор. Дизайнерът не получава фундаментални знания за природата на вещите, а за техния синтез. Не може да се каже, че тези знания са по-маловажни от първите, макар че крайната цел на всяко човешко познание е да овладее законите на природата и обществото в такава степен, че да има възможност да възпроизведе тяхното действие в реален експеримент и промишлено производство, да ги застави да служат на човека и човечеството. Иначе казано, успешният синтез на вещите сам по себе си става важен критерий в практиката. Заедно и паралелно с философско–методологичното знание се развиват по-подробни и по-инструментални методологични знания. Анализът на методологичните аспекти на системния подход дава възможност за представяне на структурата му чрез следната канонично представена зависимост:

S=<W, {M}, P, R, α, Str (Org), ier, E, G, B, I, C> (2) където: W – целостта на системата; {M} – множество от елементи, влизащи в състава на системата; (P) – свойствата;

13

(R) – отношенията; (α) – връзките на дадената система с другите системи, а също и с нейните подсистеми, части, елементи; (STR(Org)) – структурата (организацията) на системата; (ier) – нейният йерархичен състав; (Е) – взаимоотношенията на системата със средата; (G) – целите на системата и нейните подсистеми; (В) – описанието на поведението на системата; (I) – информационния аспект на системата; (С) – информация за управление на системата. Разчитането на тази зависимост трябва да става с едновременното осмисляне на съществените признаци на обекта на изследване, разглеждан като система (обозначена с S) и на методологичните изисквания на системния подход, които в случая също се съдържат в S. В гореизложеното, наред със системния подход многократно се споменава терминът „система”. Това е така, защото двете са неразривно свързани. Възникването на системния подход се съотнася към четири независими източника, които са:

1. Всеобща организационна наука или тектология на Александър Богданов. 2. Обща теория на системите на Лудвиг фон Берталанфи. 3. Кибернетика на Норберт Винер. 4. Праксекология на Тадеуш Котарбински.

От тях най-голяма популярност в съвременната наука е добила „Обща теория на системите”. За това често двете понятия се употребяват като еквивалентни. Това не е съвсем коректно, защото от терминологична гледна точка понятията подход и теория са несъвместими. Според терминологичните речници подход означава маниер, начин, метод, третиране, тактика, практика, начин/подстъп, а теория означава учение, доктрина, наука/разбиране, схващане, мнение, идея, построение. Обща теория на системите – същност, възникване и развитие Още от древността думата „система” се използва при опитите за обяснение на околната среда и възникналите връзки между нея и разглежданите обекти. В съвременността, ако се направи опит за анализ и списък на модерните понятия, думата „система” ще заеме едно от първите места. Концепцията за системното мислене и системния анализ е разпространена във всички научни сфери. Системното мислене има доминираща роля в широк кръг области; всъщност, може да се каже, че няма област в която то да не се споменава. Ако е възможно да се направи обобщение на еволюцията на съвременната наука, ще се открие, че в различни научни подразделения, независимо една от друга, са еволюирали сходни общи концепции и гледни точки. Като обобщение може да се предложи твърдението че докато в миналото науката се е опитвала да обясни явленията чрез свеждането им до взаимодействие на съставни частици, които могат да бъдат изследвани независимо една от друга, в съвременната наука във всички области се откриват концепции за явлението, наричано „цялост”. Убеждението, че научните изследвания са станали твърде тесни и специализирани и че научните дисциплини са изгубили връзката помежду си, се налага все повече и повече сред научните среди през 20-те и 30-те години на 20 век. Втората световна война забавя временно процеса на интеграция, но след края й, осъзнатата необходимост от научна комуникация подтиква изследователи от различни научни области да създадат през 1954 година „Дружество на Общата теория на системите”.

14

Учредителите на това дружество са: • Лудвиг фон Берталанфи – биолог; • Кенет Боулдинг – икономист; • Анатол Рапопорт – биоматематик; • Ралф Жерард – физиолог.

Целта на дружеството е поощряване комуникациите между учените, улесняване обмена на научни знания и минимизиране на дублирането между научните изследвания. Мнозинството от системните концепции могат да бъдат открити в съвкупността от принципи, отразяваща идеите на дружеството, станала известна като „Обща теория на системите”. Системният подход дава един нов и различен начин на мислене, насочен към изучаване на обектите и явленията като цяло. Основната му цел е развиването и поощряването на нетрадиционното мислене в различни дисциплини. Непосредствено обвързана със системния подход е Общата теория на системите. По своята същност, ОТС представлява научна и методологична концепция за изследване на обекти, които сами по себе си представляват системи. Тя е конкретизация на принципите и методите на системния подход. Тази теория е предложена първоначално от Лудвиг фон Берталанфи през втората половина на 30-те години на 20 век. Основните идеи на „Обща теория на системите” първоначално са изложени в периода 1937–38г. в лекции в Чикагския университет, а първите публикации по темата се появяват в следвоенния период 1947–50г. Извежда се дефиницията, че системата е множество от елементи, намиращи се във взаимодействие по между си и с околната среда. Това може да бъде изразено по различни начини. Възможно е показването на няколко начина за описание на системите. В резултат от това, могат да бъдат прилагани различни математични и логически методи. Тъй като основната предпоставка за формирането на ОТС като фундаментална наука е нейната всеобщност, е необходимо тя да изхожда от пределно общи предположения, каквито са философските категории. Поради стремежът да се формира и наложи като метатеория за относително специализирани системни теории, концепции и разработки, тя трябва да се основава на фундаментални предположения, имащи философски характер. Но за да не се окаже прекалено формализирана, в основата й могат да бъдат заложени следните аксиоматични условия:

1. Съществуване. Това е фундаментална системна характеристика, която има три форми:

o пространствена; o времева; o динамична.

2. Множество от обекти. Могат да бъдат материални или виртуални. Под обект следва да се разбира всеки един предмет както от обективната, така и от субективната реалност. Това условие се постулира, тъй като не е възможно дефинирането на каквато и да е система без наличието на обекти, които да бъдат обединени в нея по някакъв признак.

3. Единност – свойство или признак Ai, характеризиращо се с еднаквост за всички композиционни разновидности на дадена система. Необходимостта от отчитането му се обяснява с това, че която и да е i–та система се построява само от множеството {Mi

(0)} формирано на основание изпълнение на условието Ai(0) и

наричано множество от първични елементи. 4. Единство, което има двояко значение. От една страна, то се разбира като такова

отношение между първичните елементи, чрез което възникват системите, притежаващи нови, цялостни свойства, като адитивност и емержентност. От друга страна, се разглежда като отделен обект–система.

5. Дуо

Основнобласттдава въмоделиметодиобласт многокот другпредпазв техниОсновни затвоотворенЗа харасвойств

• цдипн

• аиоо

3 Принцуниверсасе има птвърденидруг нач4 Илюстдисципли

Достатъчноусловия заоснование,ната цел, пта на наукаъзможност и за по-слочески важв друга,

кратното отга. В същзва от повъите практичната задачаорените сините системактеризиранва: цялостностдруги елемизменениетпоказано ннова, съвсе

адитивностизменениетот друг елобразуват р

ципът на доалност търпипредвид във ие не може даин”. тративният мината „Форм

ост – разбиа съществу, формулироставена пата. Същестза използвожни и пно средствкоето от

ткриване ното времеърхностни чески послеа на ОТС е истеми. Оми и динамне и описа

т – изменементи на сито на койтна фиг. 2.1.4ем различн

т – изменето на цялалементи. Вразлични с

остатъчното и различни инвида: „Нитоа е вярно (сп

материал е нмоизграждане

ира се в смуване на ран от Лайбпред ОТС етвуването ването напо-малко уво за контрсвоя стр

а едни и съ, с цел фоаналогии, едици. изследване

Основният мичното взаание на си

ението на кистемата и о и да е ел4 При отстрна система.

фиг. 2.1. –

ението на ката системаВ този слусистеми – ф

основание нтерпретациио едно явленправедливо), б

на студент Ве” под ръково

мисъла на системата.бниц.3 е да се прена закони псистеми, куправляемирол и мотирана води ъщи принцормулиранкоито са б

ето на общакцент нааимодействстемите се

който и да води до излемент завираняване н

– цялостност

който и даа се явява сучай взаимфиг.2.2.;

е един от и в зависимосние не можебез достатъчн

Ваня Павловодството на гл

достатъчен. Съвпада

евърне във по подобнакоито са пои системи.ив за прехдо према

ципи в разлне на точнезполезни

щите закониа ОТС се вие вътре ве използват

е елементзменениетоиси от всична външнат

т на системата

а е елементсума от измодействие

основнитест от конкрете да бъде исно основание

ва. Задачите л. ас. Емилия

н брой елес принци

важно рега структурао-прости иЗатова О

хвърляне нахване на лични облаите критерв областта

и на органипоставя

в систематат следните

т оказва въо на цялатачки. Примеа част от си

а

т зависи смененията ето е равн

логически тиката на разгстинно или де, доказващо

са разработя Очкова–Ди

менти и неипа на дос

гулативно а в различнили по-извеОТС трябвна принципнеобходи

асти, изолирии, ОТС а на наукат

изация на она база аа. формални

ъздействие а система иер за това истемата с

амо от самна незави

но на нула

закони. Порглеждането. действителнозащо това е

тени в упражмитрова

15

еобходимистатъчното

средство вни областиестни катоа да бъдепи от еднаимостта отирани еднатрябва да

та и вредни

отворенитеанализа на

и системни

на всичкии обратно –свойство ее получава

мия него исещи едина. Така се

ради своятаВ случая туко, нито еднотака, а не по

жненията по

5

и о

в и о е а т а а и

е а

и

и – е а

и н е

а к о о

о

• йосн

• рпрос

• рппннре

йерархичнот низш посистема отна елемент

различие –пространстразличава определеносистеми – ф

разнообразпо-голямо по-малка енарастват нарича енразличнитеелемента, к

а организацорядък и/илт по-висок тите в разли

– обуславятвото и врв дадено о разнообрфиг. 2.4.;

зие – колие разнообре възможнонеопределнтропия. Ке елементикоито обра

фиг. 2.2. –

ция на систли разглежпорядък –ични йерар

фиг. 2.3. –

я се от иремето. Аотношени

разие. Чрез

фиг. 2.4.

ичеството вразието, толостта за изблеността и Като мярки в множестазуват систе

фиг. 2.5. –

– адитивност

темата – отжданата сисфиг. 2.3. Срхични нив

йерархичнос

изменениетко съставъие, то се разнообра

– различие н

възможни лкова по-гобор на едндезорганиа на разнтвото. На фемата.

разнообрази

т на системит

тделните елстема се явСистемата ва;

ст на системи

о на свойът на еднговори, ч

азието от е

на системите

състояния олям е избна от тях. Сизацията. Мнообразиетфиг. 2.5. мо

е на системи

те

лементи првява в качессе образув

ите

йствата на но множестче това мнлементи се

в дадено орът на възС нарастванМарката зато може догат да се р

ите

редставлявството на ева чрез под

предметнтво от елножество е образуват

множествозможностине на разноа неопредеда служи различат тр

16

ат системаелемент надреждането

ния свят влементи сепритежават различни

о. Колкотои и толковаообразиетоеленост себроят на

ри отделни

6

а а о

в е а и

о а о е а и

• оппевСипе

• стсПснс

• уввс

Тези осистемиИзходнсе постдаден енеделиммотива За яснтипологвъзниквна систразглеж

организирапонятие орпри отчителементи ввръзките Следователизменениятпримери заелемент пр

сложност –техните хсистемата При обратсвойстватана сложносса с висока

устойчивосвъздействивсяка систсистемите пределенияи, макар чените понятитулират, кателемент сема съставнв изобрази

ното и еднгизиранетова необходтемата, коиждани в м

аност – харганизирантане на мнв систематавътре в лно строгата в другиа различна ри различна

– ако взаиарактеристкато цяло етния синта на цялата ст. Ако въпа степен на

фиг. 2.7. –

ст – спосия с цел самтема, кактсе понижавя дават въе разликатаия, с коитото тяхнатае съдържа на част от гителното изнозначно о на връзкидимостта отито да се отаксимално

арактеристиността отразногообразиа играят поорганизир

ата опредеи части приорганизаца организац

фиг. 2.6. – о

имовръзкаттики се ое линейна итез тези чсистема и просните заа сложност.

– линейна зав

собността мосъхраненто и нейнва при прехъзможноста е относитео се дефини взаимна ов определгледна точкзкуство. дефинираните или взт постулиртнасят къмо общ план

ика, коятозява взаимието на тезо-съществерана систеленост наинадлежащция на елемция се обра

организирано

та между еописват с и разбиванчасти реалтакава сисависимости. Дизайнерс

исимост меж

да се прние на систната разпрхода от нист да се въелна. ира всяка еобусловенолено множка на даден

не на понзаимодейстрането на нм всички клн, или по-

не е тъжовръзката мзи връзки.на роля спртема да ба едни часщи на систементите в дазуват разл

ост на систем

елементителинейни ето й на чализират прстема се наи имат нелските прод

жду елементи

ротиводейстемата. От ространеносши към виъведат пон

една системст се предс

жество или но системн

нятието ситвията межнякакви тиласове сист-точно в м

ждествена нмежду отде. Взаимовррямо другибъдат абссти в системата. На фдадена систлични прост

ите

, респектизависимосасти не водроектираниарича простлинеен харадукти са сло

те в системат

ства на втова зависст. Среднисши йерарнятията от

ма, са елемставя чрез не. Елеме

но разглежд

истема от жду елеменпове връзктеми. Тези метатеорети

на сложноелните елеръзките меи. Не е задъсолютно утемата не фиг. 2.6. сатема. От едти системи

вно подсисти (фиг. 2и до преопите характта или с ниактер, то и ожни систе

та

външни сси жизненината устойрхични равтворени и

мент и множустановяваентът е надане. Съот

особена внтите. Следки между евръзки тряичен аспек

17

стта. Катоменти и тоежду едниължителноустойчиви.изключва

а показанидин и същии;

истемите и2.7.), то ипростяване.теристики,иска степенсистемитееми;

мущаващиия цикъл начивост навнища. затворени

жество. Теането далиай-малката,тветства на

важност едователно,елементитеябва бъдаткт и да се

7

о о и о . а и и

и и . , н е

и а а

и

е и , а

е , е т е

формулсистемнкакватоседем оТъй катсе в нпритежвсяка едпри отвсложносистема

където:M – мнR – отнZ – закструктуQ1 – усQ2 – акG – резЕдин омогат дсвойств

Примерпродуктизкуств

Емержеотделни

Em – емелементнесвързсистемасамостодадени получен

лират общност и досо е напримобщовалиднто при сисналичието жава относидна системворените со единство,а:

: ножеството ношенията кон за компурата на силовия за сътивни външзултат от сът важните да бъдат рава представ

р за адитити на промвото.

ентните сиите елемен

мержента. тите поотдзани с някаата към суоятелно и на фиг. 2ните систем

щи критеристигайки дмер кристани критеритемите се на общи ителна автома са нейнисистеми и което най

S=def{Fd

от съставнмежду съспозицията, истемата; ъществуваншни условиъществуванпроблеми азделени нвляват сума

ивна системмишленото

истеми се нти, притеж

Това са иделно, на накви особеумата на нне могат д2.17. Тук ми.

ии за систдо анализ алната решия за системнаблюдаваза цялотоономност ният състав, взаимодей

-добре се о

dis[Fs(M,R,Z

ните елементавните елпредставля

не на систеия; нето и дейнна ОТС се

на адитивна от свойст

A

ма е показо производ

фиг. 2-характери

жават и таки

sE ≈

интегративннейните подени системнейните комда бъдат рясно се о

темност. Зана систем

шетка на димност. а единство о множествна своето пструктура,йствието йописва чрез

Z)Q1Q2]G}

нти на систементи на яващ най-о

емата;

ността на се явява клаи и емержтвата на съо

∑=

≈n

iis aA

1

зан на фигдство, хран

-16. – адитивнизират с тива, обусло

m

n

ii Ea +∑

=1

ни свойствдсистеми иообразуващмпоненти. разделяни ночертават и

апочвайки ми с максииаманта, се

на елеменво свойствповедение., връзки мей с околнатз следното,

}

темата; системата;общо вид п

истемата.асификацияжентни. Адиответните е

(7г. 2.16. Тонителни пр

на система това, че осовени от це

ва на систеи блокове, щи връзки,Тези свойна части. Пи забелязв

от най-слимална пле достига

нтите и свова и функ. Основнитежду състата среда. В, т.нар. кан

(6

; подреденос

ята на систитивни са елементи:

7)

ова е систеродукти и

свен сумателостта на

(8)

емата, коита също так

, несводимйства не мПримери зват емерже

лабото изилътност на до дефини

ойствата, пркции, всякте характервящите я еВсички те нонично ур

6)

ст и изявяв

темите. Натези систе

ема за опаза произв

та от свойсистемата.

то не са прка сума отмост на свомогат да съза такива сентните св

18

искване завръзките,

ирането на

роявяващока системаристики наелементи, аобразуват

равнение за

ащ се чрез

ай-общо тееми, чийто

аковане наведения на

йствата на

рисъщи на елементи,йствата наъществуватсистеми савойства на

8

а , а

о а а а т а

з

е о

а а

а

а , а т а а

Като прдокато на елемПо отнотворенМакар нова пподходаспектитеоретиудобна противообласт като екТРЕТАТеоретсистемДизайнматериакомпонпроцес взаимоосъставаполучавпродуктразрабомеханиразбиранауки. В тазиспецифобединизпълняКатегоризследвТе трябсистемаказано,неделим

равило се семержентн

ментите и сношение нни и затвори възникнаарадигма и в различни, така и пична и праза разра

оположни сама по севивалентниА ГЛАВА тични аспеите нерският прал. Това сненти. Пътязапочва

обвързванеа на продукване на добтите е и иотено и изична взаимане на при

връзка, вфична систени в стряват в рамриите цялване на ОТбва да се ра, така и оформя смо цяло са

счита, че адните са слоъстава на мна взаимодрени. ало в античв науката.ни областипринципитактическа сботването подходи мебе си е пои или допъ

екти на и

родукт – все постигаят за тяхносъс зараже и естетикта. Това обър и полезинженерензследвано мовръзка минципите и

всеки единтема, т.е. круктури. Тмките на тост, систеТС. Като цяразглеждат като неразсе един коамо по себ

фиг. 2.17

дитивните ожни. Сложмножествотдействието

чността, дн. ОТС е ри на интерете залегналсъщност. Шна нови

могат да сео-специалнълващи се. И

инженерни

веществен а със задъото създавждане на ическо офообаче, в назен краен р, като еднинженернмежду двеи законите

н дизайнеркато единсези структтази системеми, струкяло продуккакто по озделна часомплексен бе си, и от

7. – емерженсистеми сажността се то на отнош си с око

нес понятиразработенеси, които пли в тях, Широкообхи изследове интегрирана от другиИменно так

ия дизайн

или виртуълбочени зане е творидея, раз

ормяне на аши дни ерезултат. Оното не прото творчеете. Напрое на фунда

рски продуство, коетотури се опма опредектури, елемктите на диотделно, тст от систпроблем зтново едно

тни системиа прости илизмерва чшенията. олната сре

ието „систеа с помощподходи изи служат хватносттавателски пат, ако се ите и като кива разраб

от гледн

уален – е знания в орчески, итезработване компонентнеобходим

Освен творчотиворечи ество, но отив – неаменталнит

укт е подхо се състопределят олени и стрменти, връизайна съст.е. продуктемата продза разбирано неделимо

ли с нискачрез естеств

еда систем

ема” може щта на мнзясняват каза различна и универполета. Разосъзнае, чецяло могатботки имат

на точка н

единство областите еративен, она конце

тите и елемо, но недочески, процна друготтук не ст

еобходимо те, инженер

ходящо даи от компот различнрого детеръзки и футавляват оттът сам за дукт–потренето на про цяло на

а степен на вото на мн

мите се ра

да се разглного и разакто различни предполрсалността зличните е всяка еднт да бъдат т място в О

на обща т

на функцина трите отворен проепция, прементите, востатъчно уцесът на съто. Много тава въпрое дълбокрните и пр

а се разглпоненти и ни видове рминираниункции са тделен класебе си каебител–среродуктите продукт–п

19

сложност,ножеството

азделят на

лежда катознообразнични научниложения сна ОТС еи отчастина отделнапоказвани

ОТС.

теория на

ия–форма–съставящиоцес. Тозиоектиране,влизащи вусловие заъздаване наотдавна е

ос за еднако и яснориложните

лежда катоелементи,връзки и

и функции.обект на

ас системи.ато сложнаеда. Иначекато едноотребител.

9

, о

а

о и и с е и а и

а

–и и , в а а е а о е

о , и . а . а е о .

Всяка етрябва множеспредстаДизайнразглежедин псистемнДизайнмного неприсъхудожеемержеследва Друга впредмепредстадруги опотреби(характзатворерешениСледваточка нза същнпонятияВсичкитам и пречупможе д

∗ Би било

една от тезда се разглството. Цялавляващо мнерските прждат като епродукт са ност, кактонерските прот характъщи на вествено–естентни систеда се разглводеща прт–свойствоавляват обобекти, коителите натер, знанияен, но безкие, така и пщ аргуменна ОТС е, чността на кя, които саи аспекти нна теоретиени през Оа се използ

о полезно тез

ергон

зи две завилежда целолото е съвкмножество.родукти и емержентнв сила с

о и всички ородукти днтеристикитещественитетическа еми, принцлеждат презредпоставкао–отношенбект, притеоито могата продуктия, ценностикраен цикълпосоченият нт за разглече в нея са пкатегории а традиционна естествоичните оснОТС. За прзва структу

фиг.

зи идеи да се

технол

номични

исимости иостта от глекупност, пр.∗ самостоят

ни системиистемните операции, нес не са сте и свойсите. Продуи предметципите и зз нейната па за основие. Продукежаващ опт да бъдатите, които и и т.н.) ил наподобяпроблем междането нпроведени като компонни за изкуото на дизанови на дедставяне урата, изобр

3.4. – компо

разглеждат о

огични

степенразвити

технологматериа

има своитеедна точка редставляв

телно, и в с много йсвойства присъщи зсамо вещесствата на уктите на тно–практизакономернпризма. ваването нактите, вещпределени ст както прот своя сти влизат вява на апоможе да бъдна дизайнемного изслозиция, харуството и дайнерскитедизайна слна част отразена на ф

ненти на диз

от гл. т. на хо

компонендизайнерс

продук

н на ие на иите и алите

е характерина противоаща единст

отношенийерархичнии могат да която и дствени, а иреалните, дизайна сческа обланостите на

а ОТС е еществени илсвойства, кродукти, татрана същов отношенриите на Зде разрешеерските проледвания, ормония, сидизайна. е продуктиедва да бът компоненфиг. 3.4.

айнерските п

олистичната е

ти на ските кти

пс

естетични

истики и ооположноство, или им

ие с потреби нива. Слда се прида е системи виртуалнно имат

се превърнаст, в интекоито се

единството ли виртуалкойто обекака и техно притежавния с околЗенон, но кн чрез ОТСодукти катотнасящи симетрия, пр

и, техните хъдат подронтите на пр

продукти

епистемологи

сихологическ

и ер

особеностистите на едима някакво

бителя, слеедователнолагат крита. ни, които пи свои

наха от реегративни, описват чр

на продуклни, сами пкт има отнните ползвват някаквината си сркакто те имС. то системисе до нови сроектиране

характерисобно аналродуктите н

ия – бел. на а

ки

ргономични

20

и. Или, тукинството ио единство,

едва да сео, за всекитериите за

притежаватсобствени,езултат насложни ирез ОТС и

ктите катопо себе синошение сватели, т.е.и свойствареда. Тозимат своето

от гледнасхващанияе и др., т.е.

стики, а отизирани ина дизайна

автора.

0

к и ,

е и а

т , а и и

о и с . а и о

а я .

т и а

21

Дизайнерският продукт трябва да задоволява конкретни човешки нужди и очаквания, да отразява особеностите и взаимодействието на различните културни, естетически, етнически, дори религиозни възгледи и традиции на потребителите. За това е необходимо познаването и съчетаването на материалното и духовното, изразени с определени параметри и свойства, а също така символи и знаци, които изразяват смисъла и посланието, адресирано до потребителя. Дизайнерският продукт е посредник между дизайнера и потребителя, изявяващ тяхната култура и възгледи за света. Създаването на дизайнерския продукт винаги следва да започва с определяне на функцията му, т.е. с идентификация и дефиниране на моделируемата система. Иначе казано, трябва да се създаде многослоен качествен „портрет” на продукта. След това се пресъздават всички негови детайли. Продуктите на дизайна могат да бъдат разглеждани като категориално изграден модел, като единство на много и различни по характер теории, науки и принципи. Резултат от развитието на абсолютната идея, системните теории, системно организирани категории – наука, изкуство, техника, философия. Зараждането на идеята за продукта е резултат от т. нар. сетивно съзнание, основаващо се на културно–историческите и идеологическите му форми. В зависимост от това, дали се създава изцяло нов продукт или се подобрява вече съществуващ, се преминава през процес на опредметяване или разпредметяване. Все още в книгите и учебниците, описващи теорията на дизайна, дизайнерските продукти се асоциират като наследници на занаятите, а за теоретична основа се приема естетиката или принципите на художественото изграждане и оформяне на вещите или предметите. Но дизайнерските продукти днес не са само веществени, а и виртуални, които притежават много от характеристиките и свойствата на материалните, но имат и свои собствени, неприсъщи на веществените. Продуктите на дизайна се превърнаха от резултат на художествено–естетическа и предметно–практическа област, в интегративни, сложни и емержентни системи, принципите и закономерностите на които се описват чрез ОТС и следва да се разглеждат през нейната призма. Всеки един дизайнерски продукт се състои от различен брой части, които на свой ред се обособяват като отделна система, съставляваща едно цяло сама за себе си и в някакво отношение с други автономни системи и така се получава сложно йерархично равнище, обуславящо целостта, а именно – крайния продукт. Представянето на продуктите като обект–система и въз основа на това изявяването на техните емержентни свойства е първото, което препраща към методологическите изисквания на ОТС. Резултатът от дейността на инженер–дизайнера е продукт, бил той веществен или виртуален. Този продукт се състои от непосредствено или опосредствено свързани по между си елементи, които имат някакви отношения по между си и са обединени в единно цяло, образуващо композиция, което съответства на шести критерий за системност, описващ сложни системи с множество йерархични нива. До края на трета глава са анализирани, систематизирани и интерпретирани от гледна точка на Обща теория на системите някои от основните понятия в дизайна, които са неделимо цяло от всеки един дизайнерки продукт, бил той веществен или виртуален. Тези понятия са:

• композиция; • оптични илюзии; • гещалт принципи; • симетрия, асиметрия и диссиметрия; • хармония и дисхармония; • пропорциониране и др.

Направсистеми

• п• м

От гледпродуктотношесе постнеговияна еднусловиенякаквозаконитна съот

Оптичнспециф

Психолзалегнацялост,психолов психоосновавсъбиранобщотосистемиОще Арсе дава на цяло

1. ц2. ч

цч

5 Понябиологич

вена е интеите проектиранмоделирандна точка т, задаващенията межтига психия хомеостаа системаето за нало отношенте Z, на кответната си

ните илюзфиката им. Н• двойст• простр• илюзии• невъзм

1

логичното али в Геща, форма, огията се оологията, лват на еднине и обобщо и за дветеите. За харристотел е научно об

ото се свежцялото не ечастта завцелостта. Оче да не се тието „хомечното саморе

ерпретация

не; не и макетина ОТС к

що задължижду елеменическа и емзис5. Всичк, организиичие на свние R, груоито са подистема:

зии могат Най-общо ктвени образранствени ии за движенможни обек

възприятиалт психолоконфигур

описва чрезлогиката ии и същи рщение на е науки порактеристиказал, че: „бяснение нажда до следне сходимо квиси от цяОтделянеторазруши ц еостазис” е егулиране на

я на следни

иране. омпозицияително услнтите, състамоционалнако това обаирани в невързани поупирани идвластни и

F=(M, Rда се гркатегориитзи; илюзии; ние; кти.

фиг. 3.6. –е на дизайогията. Думрация, свъз Гещалт ти епистеморазбиранияданни. Врънятие цялоиките на це„цялото е па целостта ните две изкъм суматаялото и нео на всяка целостта, за

въведено офункциите в

ите процесн

ята е основловие за неавящи тозиа адаптациаче трябва еделимо цо между сии обединенобуславящ

R, Z) рупират в те са: (фиг.

2 категории опйнерските мата „гещаързаност теорията, коологията. Фя. В нея същъзката на ост. Целоселостта са по-важно ои нейните зходни хипа на своитее може даедна част а да не се в

от биолога Ув организма

ни понятия

вно свойстеговото съи продукт.ия на потрда се разглцяло, подчи елементини според щи изпълне

(1различни

3.6.–1÷4)

птични илюзипродукти алт” произлна елемеоято е резуФормира сещо се залаГещалт тестта е еднаразсъждавт частите”.характерипотези: е съставящиа се отделтрябва да свъзприеме к

Уилям Кенъ

я в аспекта

тво на всекществуванЧрез ком

ебителя кълежда като иняващо си М, взаимстрого з

ението на о

3) и категори

3 ии е неотделлиза от нементите, заултат от кое паралелнагат принциеорията с Оа от важнитвали много. Но в ОТСстики. И в

и, т.е. цялоя без отчисе съгласувкато друга

ън при опи

а на Обща

ки един дине и регламмпозицията ъм света, вотделни косе и отговмодействащададени посновната ф

ии в завис

лимо от прмски език иатвореностнкретни изно с ОТС иипи на сисОТС се опте характеро учени и С и в Гещалдвете разг

ото е емержитане свойва с останасистема.

исанието на

22

теория на

изайнерскиментиращов дизайна

в името наомпонентиварящо нащи се чрезправила отфункция F

симост от

ринципите,и означават. Гещалтзследванияи двете сестематичнопределя отристики нафилософи.лт теориятаглеждането

жентно; йствата наалите, така

процеса на

2

а

и о а а и а з т F

т

4

, а т я е о т а . а о

а а

а

Симетркато всследнотсистемизменесистембъде спАко имналичиСиметр

• к• к• к

В послена съотОсвен пса дефисетива. могат д

• кбпд

• фо

Един прна ЗахагодишнРенесан

рията и асисеобщо свото опредемите да ения, настмите да непрямо елемма нарушаве на объркврията, асимкато фундакато особекато средстедния аспетветните напопулярниинирани и Освен то

да се обособконформнабазирана нпроцесите даден на ф

фрактална обект. ример за па Хадид, сънината от рнса (фиг. 3

метрията сойство на реление за съхраняватъпващи е съхраняваментите, сване на симване на симметрията и даментални,н предмет тво за познкт се изявяаучни и естите прости сложни си

ова разглежбят две ката симетрияна блоковина зрителниг. 3.26.

симетрия –

приложениеъздадена пррождениет.27). Инста

фи

са основни реалния свясиметрия

ат своитев систем

ат признацспрямо сисметрията, нметрията, тдиссиметри, общосистена изследвнание. яват не самтетически ксиметрии иметрии, чижда и симтегории: я – нелиния строеж нното възпр

фиг. 3.26

– възникна

ето на фракрез 2008г. то на Андралацията се

иг. 3.27. – инс

естетични ят. В съотви асиме

е признацемата, доците си слстемата ино не е достогава се каията могат емни обектване;

мостоятелнокатегории.(билатералиято база зетрията в

еен закон на двигатериятие. При

6. – конформ

ала първон

кталната сипо време нреа Паладие базира на

сталация „Ау

категорииветствие с етрия: симци преди окато асилед изменеи спрямо костигнато пъазва, че в сида се разглтивни закон

о, а като ре

лна, аксиалза трансфонеевклидо

на симетрелния апаример за ко

мна симетрия

начално в к

иметрия в на Венециаио – италиатрактора

ура” на Заха Х

. Но в ОТСпринципитметрията и след няиметриятенията. Сиомбинацииълното й ристемата илеждат в трни;

езултат от

лна, центроормация е совото прос

риране на рат на живнформна с

компютърна

дизайна е ианското биеиански архна Лоренц

Хадид

С те се интете на ОТС е свойст

някакъв крта е свойиметриятите. разрушаванима диссимри аспекта:

адекватно

ова, винотвсложна за чстранство,

частите овотните и хсиметрия в

ата график

инсталацияенале и по хитект от ец – фиг. 3.2

23

ерпретирате изведенотвото нараен броййство наа може да

не, т.е. имаметрия. :

отражение

ва), в ОТСчовешкитепри което

от цялото,хората и в дизайна е

ка на даден

ята „Аура”повод 500епохата на8.

3

т о а й а а

а

е

С е о

, в е

н

” 0 а

От глесъстоянвижданза физиобщо, кна общелементконтрасВ аспекавтономсистемаПроектсъщесттрансфоинтерпрПроектидеи в общо пстъпки,Въз оснуниверс

една точкние на равне са с еднаиологичноткоето е часщото междутите, или ст. кта на ОТСмни системата. тирането е твуващите формирана ретация в тирането е срезултат отпрез три ф, обобщаванова на обсален алгор

а на човновесие, паква големто изискванст от тяхнату тях. Харна общит

С хармониями, докато

творчески форми. То в конкретнпоследващследствие нт дефинираази – предащи цялостбщосистемнритъм за пр

фиг.

фиг. 3.2

вешкото въпри което дмина. Основне за допъта значимормонията сте елемент

та се интеро компози

процес, пое резултатни желанищата творчна вземанеаните желадпланиранетния процесните принцроектиране

3.33. – униве

к

нс

{M

ие

28. – атракторъзприятие дисимилацивният принълване. Коост, те са все увеличаи. Намаля

рпретира каицията и с

оставящ пот от възникия и стремеска дейно на решениания и стрее, оценка ис на проектципи можее.

ерсален алгор

извеждкомбинациина новообра

измененовополученсе оказва иде

задаване настрого о

единствотоMi

(1)} съгласн

избор на няклементи {M

основани

р на Лоренцхармония

ията и асинцип на хаогато две и хармония,ава с нараява с изявя

ато взаимосиметрията

од съмненикването на ежи. Резулост и завърие за реализемежи. Всеи реализацтиране. е да се изв

ритъм за прое

ане на всички от връзки мазуваната сиоптимална

ение на компното множесентична с та

елемента тези първичопределени оо Ri

(1) и образно закона за

каква съвкупMi

(0)}, въз осние Ai

(0) от ун

ята означаимилациятаармонията сили повече, която се иастване илияването на

действие ма са свойс

ие предпоснякаква нлтатът се пршва с изгзация на няеки един прия, които

веде илюст

ектиране

ки възможнимежду елеменистема и избоатапозицията наство, при коеази на първичични елементотношения нзуване на сита композиция

пност от първова на еднозниверсума {U

ава психоа на субстасе извеждае системи иизмерва съи на общоа всяка ра

между две иства на це

ставките, занужда, необподлага наготвянето якоя от възроект премса разлага

трирания с

и нтите ор на

а ето тя чните

ти на на тема ята Zi

(1)

вични значно U}

24

офизическоанцията наа от законаимат нещоъс степентаото междуазлика или

или повечеелостта на

алегнали вбходимост,а анализ ина проект.зникналитеинава най-ат на десет

фиг. 3.33.

4

о а а о а у и

е а

в , и . е -т

.

От общвеществструктуМодели

В ОТС огранич

• ом

• нп

ЧЕТВЪПроблеОбученметодипо послкоято она знанвъзможприложтворчесдипломосъщесМетодиПо своопределОсновнпроцес.предназобученисе доспредвидпроектиМетодина опретеоретиорганизтеорети

премод

щосистемнавени, вреури, съобраите се обос

са дефиниченията къобщометодмоделиранна машиннпо-специф

ЪРТА ГЛАеми на обунието по вска, която дледващи диобразува учния може джност да бжим както ски проектмни работи ствява като ични приноята същнолени целенният предм. Да се дезначение иието по състигне додените фори, самоподгиките, в т.чеделени меично обоснзация на дични полож

едметно делиране

а гледна тмеви, фуназно целитесобяват по с

ирани постм моделитдологични,не. ното моделичен харак

АВА учението псяка една дда дава сисисциплини чебния плада се осъщебъде прилапри рабо

ти, дисерти проекти.взаимосвънципи за оост методнасочени демет на всякфинира прили иначе ъответната усъвършрми на обуготовка. ч. и тези наетоди. За рановаване. действията жения мога

предмматемамодел

точка, моднкционалне, характерследната кл

фиг. тулати на ме. Постулат, на които

лиране, отнктер.

по дизайн одисциплинастематизири в крайнаан и която ествява с паган с разота по разтационни . Високо каързана дейнобучение пиката е пействия. ка една мередмета наказано, дадисциплин

шенстване учение – ле

а обучениеазлика от мС други дв процеса

ат да се при

метно–атическо лиране

делите прени, генетира и аспекталасификац

3.34. – типовмоделиранетите бивато трябва

насящи се к

от гледна та трябва дарани знаниа сметка да дава трайнпомощта назлична степзлични натрудове, тачество на ност на обупо „Въведправило, ал

етодика наа методикаа се дефинна. С прилана образкции, упра

са системиметодите обдуми, метоа, за койтоилагат като

типовемодели

знакомодели

едставляватчни, кибеа на изследция – фиг. 3

ве модели ето, които : да отговар

към киберн

точка на Оа се осъщесия, служещисе формир

ни знания на различни пен на задаучно–изслтака и пробучение сучаващия идение в дилгоритъм,

а обучениеата означавнират законагането на зованието, ажнения, ек

и от процебаче, не изодиките сао се състав равноценн

е и

ово иране

т възпроизернетични,дване на об3.34.

регламент

ря всеки

нетичното

Обща теориствява по ви за надстрра сложна, на обучаваметоди. Вдълбоченоедователскри изготвясе постига и обучаваниизайна” в Тпроцедура

е е да осигва да се кономерностиметодикатзнанието

кипни зада

едури за козискват от а алгоритмвят. На базни различн

абстрактноматематичнмоделиран

зведени ма знакови бекта.

тират изиск

обект и п

устройств

ия на систнимателноройка на оемержентнащия се. Прсеки един ст, така чки и худоянето на ксамо ако пите. ТУ–Софияа за прове

гури образонкретизирите на прота трябва до и оценачи, курсов

онкретно призпълнителмични прозата на едни методики

о–но не

абсломо

25

атериални,и други

кванията и

процес на

о. Те имат

темите о изготвенаобучениетона система,редаванетометод имаче да бъдеожествено–курсови ипроцесът се

я еждане на

зователнияра нейнотоотичане нада може даката чрези работи и

риложениеля тяхнотооцедури зани и същии.

страктно–огическо оделиране

5

, и

и

а

т

а о , о а е –и е

а

я о а а з и

е о а и

26

Всяка учебна дисциплина, особено такава, разглеждаща теоретични положения в дадена област, трябва да представя репродуктивни, продуктивни и творчески знания и умения. Репродуктивните знания са въпрос на научаване и се задават в лекционния курс, чиято основна цел е представянето на този вид знания. Продуктивните знания се отработват в упражненията по окрупнени теми. Целта е да се изяви способността на студентите да интерпретират различни теоретични постановки. При тях се развива ейдетическата интуиция6 на студентите. Продуктивните знания представляват знание за резултатите и знание за начините за достигане до тях. Творческите знания позволяват практическото приложение на получените теоретични знания при разработването на различни проекти в процеса на създаване на нови дизайнерски продукти или при търсенето на начини и възможности за подобряването (редизайна) на съществуващи такива. Творческите знания задават знание чрез опита и възприятието. Проявяват се при разработване на курсови работи и проекти, както и при екипни задачи. Дисциплината „Въведение в дизайна” представя философията на специалност „Инженерен дизайн” в Технически университет–София чрез знания за широкото разбиране на понятието проектиране.7 За теоретична база на дизайна като процес и знание се взема Обща теория на системите, интерпретирана като метод за обучение. Дисциплината задава понятийния апарат на дизайна, неговата методология, теоретичните основи на дизайна и го разглежда и като обект и като процес. Представят се основните принципи и положения на инженерния дизайн, пречупени през понятийния апарат на ОТС и се очертават основите му чрез експлициране8 на общите основания на техническото и художествено проектиране, единството на функцията и формата при дизайнерските продукти – веществени или виртуални, както и интегративния характер на теоретичната и предметно-практическата дейности в областта на анализа и синтеза на естетични функционални системи. Процесът на обучение по дисциплината „Въведение в дизайна” започва с изясняване на основни понятия, задаване на понятиен апарат, преминава през различни психически и психологически процеси, свойства, състояния и мисловни операции, интуитивни и сетивни усещания и възприятия, тяхната роля и значение при създаването и използването на дизайнерски продукти и достига до първи съзнателен опит за направа на дизайнерски проект чрез прилагане на получените теоретични знания. (фиг. 4.1.) Курсът на обучение е теоретичен и съдържателен фундамент, подпомагащ повечето конкретни и специализирани дисциплини, необходими на обучаващите се инженер–дизайнери, като създава предпоставки за продуктивно и творческо прилагане на преподаваната теория при проектиране или оптимизиране на материални и/или виртуални дизайнерски продукти, както при индивидуална работа, така и при работа в екип. Целият теоретичен материал се структурира и представя на обучаващите се по начин, който да ги интригува и мотивира за максимално усвояване на предоставяната информация и постигане на високи крайни резултати.

6 Ейдетическата интуиция е преход от понятие към образ. Този преход се обуславя от взаимовръзката на понятието и образа. Благодарение на нея може да се оперира с понятията, мислено да се създават комбинации от образи, съотнасящи се с тях и да се формира нагледна представа за изучавания предмет. Съществува тясна връзка между образ, дума и понятие. 7 Изясняването на съдържанието на тази методика е осъществено с голямото съдействие от страна на доц.д-р инж. Мирослав Денчев и гл. ас. София Ангелова от катедра „Инженерен дизайн” при Технически университет–София, за което искрено им благодаря! 8 експлициране – изваждане наяве, показване.

Обученразделяне се поСъдърж

• п• о• с• п• а

В учеб„Въведна студконкретпродуктдизайнеОсвен екипна участваформирстрани,да дадееднакватежест.ОценявОбученформаттрудносТъй кати оценяуниверсметод зпърво сса:

• к• к• к• к

извпон

нието се осяне между овтаря, а сежанието на проблеми нобщосистестратегии впроблеми иатрибути, сбния план ение в дизадентите датни проблти. Тя преерски проес курсоватзадача, коат в оценяврат умения, да прецене най-добра за всички. ване на рението по дта на тест. Вст. С тях сето основнатяването слсални метоза многокрисе определ

критерий 1критерий 2критерий 3критерий 4

ведено нятие

фиг. 4.1. – п

съществяватях, т.е. и е допълва икурса на она методолемни положв инженерни методи нсвойства и на специаайна” е зала приложалеми, срещедставляваект. та работа, оято се предването на пя за работани с кои от рото от себи екипи. Оц

зултатите дисциплинаВ него са зе проверявата цел на оледва да е ода, наречеитериална ят критери

1 – активно2 – качество3 – оценка н4 – оценка о

сетивнос

последовател

а чрез лекв едните ии се поставобучение селогията; жения; ния дизайнна дизайна;характериалност „Инложена курат теоретичщани при аа първи съ

за проверкдставя в крпредставянеа в екип. Всвоите колбе си. Темценяването

по дисципата „Въведзаложени рат аналитиобучениетона систем

ени общосиоценка с риите, по ко

ост и качесто и изчерпана предложот изпит.

ст възп

лност на етап

кции и упри в другите вят и решаве структури

н;

стики на динженерен дсова работчните си занализа, ръзнателен

ка на творрая на семеето на екипВсеки студлеги би могмата за екио е по пет к

плината „Вдение в диразлични почните и репо по дисципен принциистемни, норанжиране ноито ще се

тво на рабоателност нажението за

приятия

пите на проце

ражнения, се предост

ват практичира в пет те

изайнерскидизайн” пра. Тя е предзнания празработкатопит за с

рческите знестъра предпите. Основдент да ангъл да рабоипната задакритерия, в

Въведениеизайна” зао естество продуктивнплината е дип. На базао в случая ена предпочосъществя

ота в семеса курсова ррешение н

анализ

еса на обучен

като не сетавя научнчески задачематични ц

ите продуктри ТУ–Софдназначенаи практичта и оценкамостоятел

нания на сд целия повната цел ннализира своти добре вача се задавсеки с разл

е в дизайнаавършва с въпроси, кни възможда формираа ОТС са ре най-подхочитанията. ява оценяв

тър; работа; на екипна за

про

ние

е прави кана информачи. цикъла:

ти. фия в диса да докажеческото решката на дилно разраб

студентитеоток, като сна тази задвоите силнв синхрон зава от асисличен коеф

а” в ТУ–Сизпит, ко

които са и ности на ста системно разработенодящо да сСъгласно тането. В сл

адача;

оект

27

атегоричноация, която

сциплинатае уменияташаване наизайнерскиботване на

е се задавастудентитедача е да сени и слабиза да успеестента и ефициент на

офия йто е подс различнатудентите.знание, то

ни няколкосе използватози методлучая това

продукт

7

о о

а а а и а

а е е и е е а

д а

о о а д а

28

На следващ етап се определят тегловите коефициенти (Ti) на критериите. Приоритетите се задават в интервала [0,1; 0,9]. Тегловите коефициенти на така дефинираните критерии са следните – табл. 4.1.

Таблица 4.1.

(Ti)

критерий 1 0,4

критерий 2 0,3

критерий 3 0,2

критерий 4 0,6

Σ 1,5

Оценяването се извършва по формулата:

Примерна схема за образуване на крайната оценка в съответствие с горепосочените критерии и теглови коефициенти е представена в табл. 4.2.:

Таблица 4.2.

Критерий Ti Пример 1 Пример 2 1. активност и качество на работа в

семестър 0,4 5,75 2,3 3,25 1,3

2. качество и изчерпателност на курсова работа

0,3 4,75 1,425 4,00 1,2

3. оценка на предложението за решение на екипна задача

0,2 4,25 0,85 3,75 0,75

4. оценка от изпит 0,6 5,00 3,00 3,00 1,8 Крайна оценка: 5,05 3,40

Така разработените методични принципи обхващат пълния цикъл на процеса обучение по инженерен дизайн – понятие, възприятие, характеристики, проблем, проект, работа в екип. При следването й и усвояването на всички предоставени научни постижения и информация, обучаващите се постигат високи резултати в края на курса на обучение, което е предпоставка за трайно усвояване и затвърждаване на получените знания и от там – постигане на конкурентост и успешна професионална реализация.

29

ОБОБЩЕНИ ИЗВОДИ ОТ ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Съществува голямо многообразие на схващания за дизайн, обусловени от много и различни фактори. Различието на контекста, който се влага в тях до голяма степен е зависимо от езика на който се правят тези тълкувания. Въпреки това, те са в много широки граници. От тук следва и невъзможността за задаването на уеднаквено обобщение и тълкувание, което да е достатъчно приемливо без значение на какъв език се прави. 2. Инженерният дизайн се определя като компонент или процес, който отговаря на желанието и потребностите на потребителите. Това е процес (често повтарящ се) на вземане на решение, в който се прилагат математиката, хуманитарните и инженерните науки за оптимално преобразуване на ресурсите, за да се постигнат обявените цели. Изведено е работно определение, според което инженерният дизайн е интегративна проектантска дейност, при която техническите системи (производствени или потребителски) се трансформират в изделия и продукти за човека в съответствие с ергономичните изисквания, естетическите предпочитания, социално–психологичните особености на потребителите и пазарните условия. 3. Системният подход е аналог на математиката когато традиционната математика е неприложима. Това обикновено е в хуманитарния аспект на изследването и анализа на потребителските интереси в процеса на овеществяване на дизайнерските продукти. Системният подход борави с понятието „система”. Същността, свойствата и особеностите на системите се обясняват от Обща теория на системите (ОТС). 4. В ОТС са изведени понятия и закономерности с които се борави в дизайна. Това опериране е на интуитивно ниво. Чрез изучаване принципите на ОТС се извеждат научно обосновани принципи и съждения, които могат да се изучават при обучението по дизайн и да се прилагат след осъзнаване на теорията. 5. Дизайнерският продукт – веществен или виртуален – е единство на функция–форма–материал. Това единство се постига със задълбочени знания в областите на трите съставящи компоненти. Пътят за създаването на дизайнерските продукти е творчески, итеративен, отворен процес. Освен творчески, процесът на създаване на продуктите е и инженерен, като едното не противоречи на другото. За да бъде един дизайнерски продукт успешен е необходимо дълбоко и ясно разбиране на принципите и законите на фундаменталните, инженерните и приложните науки. Крайният резултат от дейността на инженер–дизайнера е взаимообвързаност и неделимо цяло от методологични, математически, физични, технически, художествени, естетични и ергономични елементи, които са свързани по между си чрез някакви отношения и подчинени на действащите спрямо тези елементи закони, наречени общо закон за композицията. Подходяща теоретична база за изучаването и разбирането на всички тях е Обща теория на системите. 6. Дизайнерският продукт – веществен или виртуален, е сложна, емержентна система, в която свойствата на цялото е повече от свойствата на отделните елементи. Всеки един продукт се състои от непосредствено или опосредствено свързани по между си елементи, които имат някакви отношения по между си и са обединени в единно цяло, образуващо композиция, което съответства на шести критерий за системност, описващ сложни системи с множество йерархични нива. 7. Разработените методични принципи за обучение по дисциплината „Въведение в дизайна” от учебния план на специалност „Инженерен дизайн” в Технически университет–София представят разбирането за дизайн от гледна точка на Обща теория на системите, приложена като метод. Тези методични принципи дават възможност да бъде осъществено системно обучение чрез предоставяне на обучаващите се на комплексна информация, която обхваща различни теоретични и практически аспекти на дизайна, пречупени през философска и научна гледна точка. Заложените в процеса на обучение

30

самостоятелни и екипни задачи стимулират творческата изява на тези, които имат желание да се обучават и се развиват техните знания и умения. Това задава предпоставки за успешна професионална реализация и от там за подобряване на жизнената среда на хората, повишаване стандартите на живот и опазване на околната среда.

ПРИНОСИ към

ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД на

маг. инж.–мениджър Боряна Георгиева Георгиева

Като се следва класификацията за творчески приноси в науката на акад. Азаря Поликаров, резултатите от първа и от трета глава по съвкупност могат да се разглеждат като научен принос от типа – нов метод на изследване, приложен към стар проблем.

Като научно приложни приноси следва да се разглеждат класификационните модели на дизайна, разработени в първа и трета глава на изследването. Тези класификации са:

• по обектна обособеност на резултатите от дизайнерските процеси, съответно на рекламен, транспортен и т.н.; (стр. 30–33)

• по подход на овеществяване на дизайнерските идеи, съответно артистичен и инженерен дизайн; (стр. 33)

• по начин на съществуване, дизайнерските продукти биват веществени и виртуални. (стр. 9, 88, 92, 97)

Приноси с научно–приложен характер имат и конкретните интерпретации в аспекта на ОТС на някои от по-основните понятия, представени в трета глава, както следва:

• композиция (стр. 98–101); • цвят (стр. 103–104); • оптични илюзии (стр. 104–107); • гещалт принципи (стр. 107–113); • симетрия, асиметрия и диссиметрия (стр. 108–122); • хармония и дисхармония (стр. 123–125); • пропорциониране (стр. 125–128); • моделиране и макетиране (стр. 135–138) и др.

Методичните приноси са разработени в четвърта глава. Там е изведена методика за обучение по конкретна дисциплина, а именно „Въведение в дизайна”, която е включена в учебния план на специалност „Инженерен дизайн” към ТУ–София. Тази методика може да се използва и при обучение на студенти в аналогични специалности. Зададени са системни принципи, на базата на които следва да се разработват темите, по които се осъществява обучението. Изведен е системен принцип на оценяване на резултатите от обучението по дисциплината чрез прилагането на общосистемен метод за многокритериална оценка с ранжиране на предпочитанията.

31

СПИСЪК С ПУБЛИКАЦИИ към

ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД на

маг. инж.–мениджър Боряна Георгиева Георгиева

1. Georgieva B., Theoretical Aspects of Engineering Design, IX International Congress „MACHINЕS, TECHNOLОGIES, MATERIALS 2012”, September 19–21 2012, VARNA, BULGARIA, symposium “INDUSTRIAL DESIGN ENGINEERING&ERGONOMICS 2012’’, VOLUME 2, ISSN 1310-3946, p. 47–49

2. Георгиева Б., Ролята и значението на цвета в обучението по теоретични основи на дизайна, научен семинар с международно участие „Цвят и образование 2012”, София, 20 декември 2012г., електронно издание на група Цвят–България, ISSN 1314-5142, стр. 38–52

3. Георгиева Б., Същност и видове симетрии в аспекта на Обща теория на системите и приложението им в инженерния дизайн, Българско списание за инженерно проектиране, брой 18, април 2013, ISSN 1313–7530, стр. 37–44

32

ABSTRACT What is “Design”? Purely artistic or design activities, or any correlation between them, which is leading the artistic and the other is a minor addition, the lack of knowledge that can be excused by excessive artistic attitude of the designer. At the time of the formation and confirmation of Design as a profession, and in particular the Engineering Design for the theoretical basis is adopted Industrial Aesthetics. Today it is not enough. The moment is ripe to find another theoretical basis for the Design, which can display unique conceptions and principles for its nature based on its integrative aspects. Should looking for a scientific theory which to be able to integrate all components of the Design – technical, artistic, ergonomic, ecological, etc. One such theory is formed in the 50s of the 20th century General Theory of Systems (GTS). This study attempts to analyze the existing many different definitions of Design and some basic concepts in his field, to deduce complex ones. This will lead to facilitate understanding of Design as well as by specialists and by the general public. Based on GTS, and in emphasizing its universality and complexity, it can be used for the theoretical basis of Engineering Design according to modern concepts and user requirements. The expected outcome is the development of methods for teaching the course “Introduction in Design” from the curriculum of the specialty “Engineering Design” at Technical University of Sofia. The study is structured in four chapters. They represented the object and tools of research, analyzed and interpreted the basic Design concepts in General Theory of Systems point to view. Appears training methodology for course “Introduction in Design” based on the GTS, viewed as a method. In the study have been summarized:

• etymology of the term “Design” in various European languages; • philosophy and field research of Design; • the nature and characteristics of the System Approach and the General Theory of

Systems; • classification of the directions in Design.

From the General Theory of Systems point of view have been analyzed, systematized and interpreted some of the basic concepts in the Design that are indivisible from each design product, nevertheless be it material or virtual. Some of them are:

• Composition; • Optical Illusions; • Gestalt Principles; • Symmetry, Asymmetry, Dissymmetry; • Harmony and Disharmony, etc.

It has been made an interpretation of some process terms of the aspect of the General Theory of System such as:

• Project Process; • Models and Modelling.

Displayed methodological principles for the course “Introduction in Design” can be used in the training of students in similar disciplines. There are given a system principles on which should be developed topics to be taught. It has been displayed a systematic basis to evaluate the results of the course by applying a systemic method of multi–criteria evaluation ranking of preferences.