1

Валентин Желязков

best of the best from

NapolitanoНе бих могъл да пиша за

звездичките, за ветреца топъл и за пролетта, ни за пеперудите - тревичките тъга и мрак е... моята душа !

А стиховете ми, ята от гарвани, летят и грачат

нощ, и ден, привидно мил, не е за вярване, че толкоз

мъка има в мен....

ff¬eæe.˛ 2014

2

Mapæowo msgawencwæo æ banrapme ow wmua ueuaw upm uomcuæa+e (ueuaw upm uopauua) ow 2010 r.

Aæwop: Bane+wm+ Xenesuoæ Best of the best from Napolitano Mapæo msga+me, Mneæe+ S014 Bcmuum upaæa sauase+m Hsgawencwæo m ueuaw:

ISBN 978-al9-laS-559-8

Hmuauæa uacw ow woæa msga+me +e uowe ga 6age uoumpa+a, æasupomsæewga+a, saumcæa+a, apxmæmpa+a æ m+Øopuaymo++m cmcweum mnm upegaæa+a uog uauæawo m ga e Øopua mnm upes uauæmwo m ga ca cpegcwæa, 6es upegæapmwen+o umcue+o carnacme +a msgawene m aæwopa, c msunDue+me +a upeæogaum, nmwepawyp+m upmwmym m peye+se+wm.Heowopmsmpa+owo æasupomsæewga+e, +a uoewo m ga e uacw ow

3

woæa msga+me e +eneran+o m ce +auasæa ow sauo+a!

4

Валентин Желязков

bestof

the best from

Napolitano

5

Плевен 2014

6

ВИЗИТНА КАРТИЧКА - /Napolitano/

Не ми казвай, че в моите стихове текат мъка и болки Човешки,че са болезнени моите викове, че оплаквам собствени грешки!... Аз... калинки и цветя не "обичам" няма в тях ни фауна - флора, всяка дума е едно мъртво обичам в сърцето на влюбени хора...Пролет, цветя, насекоми, луни, все похвати - изтъркана антика, есенна шума, пейки, звезди, нелепа и.... безвкусна романтика... Красиви залези, изгрев - небе чайки , птички и... пеперудки, винаги плачещо тъжно море,без Орли - само... гугутки...Аз искам да разказвам за нещата, които във душата ти кървят,за болката, за самотата, за... наранената ти плът...Да бръкна в раната ти с пръсти, за заплача с твоята душа,И нека Бог да те прекръсти, да влее в тебе светлина...Не мога аз да пиша за тревичките, за ветреца топъл и за пролетта, ни за

7

пеперудите, пчеличките, тъга и мрак е в моята душа...

8

А стиховете ми ята от гарвани, летят и грачат нощ и ден, привидно мил - не е за вярване, че толкоз мъка има в мен....

НЕ КАЗВАЙ НИЩО

Не ме закачай, остави да те обичам, не казвай нищо! Замълчи!...Желая те, със поглед те събличам и оглеждам се във твоите очи.Усмихната и толкова красива, подпряла се на бялата стена, притиснала поличката свенливо, превърнала се в истинска жена. Косите, като черни водопади, разливат се на крехки рамене, очите ти, изгарящи ме клади, устни, пълни с грехове.Гледам те и със очи те пия, любов си ти от жива плът и болка като дим се вие, души ме и за кой ли път!?... Не казвай нищо, остави да те обичам, не ме закачай... Замълчи!Ето ме, до теб съм коленичил и любя те с

9

препълнени очи. Моля те, не казвай нищо!...

10

АКО ЗНАЕХ…

Ако знаех, че си някъде там, ще тръгна самичък сред нищото, загърбил суетност и свян,ще заровя глава в пепелищата. Ако знаех, че тебе те има,че живееш накрай на света, ще измина пътеки незрими, преминал сред глад - нищета.Ще вървя все напред и към тебе, ще дерзая заветният часвъв който ще съм ти потребен и само твой ще съм аз.Ще те взема в моите шепи, като звезда от ясно небе,ще си... свeтлината на слепите изгаряща в мой‘те ръце.Ще те скътам в тихата пазва, ще те топля със устни и дъх,ще ти шепна, за любов - ще разказвам, а росата и горския мъх...Ех...Ако знаех, че си някъде там, ако знаех, че тебе те има, нямаше веч да съм сам

11

и да давя живота си в вино..

Ако знаех,Ех... ако знаех....

12

АКО НЯКОГА ОТ ТЕБ СИ ОТИДА...

Ако си отида така изведнъжи света "безвъзвратно" напусна, ще се върна като пролетен дъжд, ще покапя по твоите устни...След това, щом изгрее дъгата, ще се върна от миг неповярван,ще почукам със клюн по стъклата, на душата ти... като гарван!...Ще приемам лица най-различни, ще пресичам света покрай тебе, ще преливам в слова екзотични, ще бъда - вечният жребий...Щом се свиеш на топло във шатъра и ако спомен кърви във сърцето ти, аз ще вляза при теб като вятъраи ще погаля с ефира - лицето ти... Ако някога от теб си отида,ако живота внезапно напусна, запомни, че където да идеш,аз ще спя, върху твоите устни... Докосни ги с ръка - ще усетиш как се галя в нежните прЪсти, като лъч във душата ми светиш, затова...Не бих те напуснал!!!

13

Но...ако някога от теб си отида...

14

МЕЖДУ КАФЕ И... ДВЕ ЦИГАРИ

Продадох те! Между кафе и... две цигари, защото явно днеска беше уморена, заяждаше се - погледите парехаи лъхна някак между нас... студеното... А тя... ме гледаше с възхита, почерпих я... едно кафе!Усмивката и беше Дяволита, а кожата и... фино кадифе... Кафе-цигара-мили думи,потопих се тихо във... спокойното и ето: "Смесихме" парфюмите...А ти в съзнанието ми бе... "покойница"... Разделяха ни с тебе грозни думи,като шипове - бодлива тел, зейнала бе пропаст помежду ни, ти бе у нас... А аз в хотел...Събудих се - тя бе до мен. Запалих втората цигара...Продадох те във този денс една... пиклива изневяра...И всичко бе реално - не сънувах, прибрах се - ухаеше на тебе къщата,погледна МЕ с вина, а аз... напсувах СЕ... Но...Вече нищо не бе същото...

15

Продадох те!Между кафе и... две цигари...

10

ОТВОРЕНИ ОЧИ...

Прогледнах, Приятелю - щом си отиде! Прогледнах, Мамо - щом ни напусна!Спрях да помня стари обиди, погребах молитвите в моите устни... Промени се светът ми - обърна се, смениха цвета си много картини,летях високо но... в себе си върнах се, за да се вгледам в очите си сини...Там видях се сляп... като кърт, затварях очите ви - срещнах смъртта... Да!... Срещнах я - вашата смърт,която погледна ме... и влезе в нощта... Не беше моята... Мен ме подмина,но ме изгледа студено - кръвнишки, знам ли?! Може би имам години или е тънка и... моята нишка?...И днес ви чувам как разговаряте,и се изгубвам на мислите в кривите... Живите... На мъртвите очите затваряте, а... мъртвитеотварят очите на... живите!...

11

ДУХНАХ В МЕНЕ СВЕЩИТЕ...

Като стара снимка те скъсах, изрязах те от сърцето си, "турих ти пепел" - поръсих те, и те изтрих от небето си...Затворих вратите - кепЕнците, не ща да напивам водата ти, изритах на двора чак менците, залостих зад тебе вратата си!... И свих се там, някъде в ъгъла, духнах във мене свещИте, доброволно влязох във пъкъла, задрасках със нокти и дните... Боли!... Не мисля за себе си!Сълзата... загася цигарата и в лабиринт съм от ребуси,загубих се нейде в омарата... Исках така - да изчезна,да се заровя в недрата си,да потъна в безкрайната бездна, там... в черното на душата си!... Но... затварям очи и те виждам, като Ангел сред облаци сини, зная... сега ненавиждам те,но те гледам с очите - незримо!... И... като свещ пред олтара, изтичам в мъка съдрана,от сЪлзи извайвам кошмара, и... набираш

12

във мен...Като рана...

13

НЕВЕРЕН СВЯТ...

Изсипаха се свлачища от гарвани в очите на незрящи гълъби,във болките от недовярванепод куполи на храмове и църкви. Ковейки кръстове в зениците, изпепеляваха лицата на мадоните, от богохулства на езичницикато восък се разтичаха иконите. Покълваха в религиите, в семето, които избуяваха в мъдреца...Мъдрецът - изпитанията на времето, сътворили, като скулптор, младенеца... И на Пегаси в стременАта стъпили, раждат се от сЪлзи недоплакани,в криле на Ангели напъпили, перата... черни са... от чакане.И бурите от пясъчните спомени утаяват се със писък във отровите, в святостта... на щастията гонени, завърнали се в ятото на совите!... А мракът гъст - смола от борове, залепва по стените на душата,в която екнеха исА на хорове, забравени във вековете от съдбата...

14

И ПАДНА МРАК...

И падна мрак, потече по алеите, легна между сухата трева, отидоха в леглата даже феите, остана само... бледата луна.Настъпи тишина - измамна,и само сенки лазеха в стените, и лампите за миг припламваха, и сетне гаснеха в очите ми...И... Тихо е! Самотен, булевардът поглъща само плахите ми стъпки, порязана до смърт от алебардата на мъката, душата ми прокЪрвя... Вървя... и тихо е, и влажно, залепват по лицето спомени, терзания звънят продажновъв сухи сЪлзи неотронени... Загубих те... ти сля се с тъмнината, потъна в гърлото на грубия живот, захапал в зЪбите съдбата си, загубих пътя - няма брод!...Вървя и губя се сред мракана неизвестното, от следващ ден, погребах те в душата си разплакана, но... Паметник издигнах ти във мен..

А мракът там... Почиваше в тревата...

15

СТОП КАДЪР...

Една любов, като кървяща рана, която искам да забравя!Една любов, живяла в двама, в бутилка бренди да удавя... Във бара, сам, във сепарето, едва мъждука мека светлина,обгърнат с дим и с мисълта където, живее в мене... спомен за жена...Наливам Бренди, лед - цигара, отпивам, за да се отпусна,а болката... със Нея разговаря...В един рефрен, самотен и... безвкусен... Една любов - кървяща рана!...Как бих желал да я забравя, душата празна и... издрана, със нокти спомени заравя...Последна глътка и гася цигарата... Бутилката - едва на половина...Защо все още съм на... гарата? Та... Тя, отдавна си замина... Стъпките отекват по площада, изсвирва влак, а ехото го връща, душата ми... стоп кадър безпощаден, Любов и Болка...

в него се

16

прегръщат...

17

ДУШАТА МИ Е МЪРТЪВ ВЯТЪР…

И... Хрип в гърдите...Дъх!... Болезнен!...И писък, който замълча!... Умря във ужас... безполезен, мъката... в душата на плачА... И мрак потече... като слуз,в кора на борова смола,в солен и сив... до кръв привкУс с дъха... на ангелски крила...И болките с обелени колЕна, изграждат хаоса от здрача...на тръпнеща във спазъма вселена и в унес... че душите плачат!...В света на мрака, в сенки и заблуда, изгарям в тайни от незнания,очите избелели, до полуда, парят от пресъхнали стенания...А... Прилепи със гарвани се любят, крещят на мъртвите в ушите,и ехото, от Оргиите луди, гнои... във раните на дните...А някъде сред пустоша на суетата, животът ни играе си на... театър... Със мъка недоплакана в душата, на сух...

18

изстинал...

Мъртъв

вятър!...

19

ЯСНОВИДЕЦЪТ

Картината е в черно-бяло, пробягват линии и щрихи. Навярно копието е старо и няма звук и... тихо е!Флеш!!! Картина след картина, ясни с непонятни се редуват, на хора - минали години, усмихват се и се целуват...След туй... дървета - паркова алея, капят есенно листата,тя върви - човек до нея, но... тука мътни са лицата... А иначе са млади хора, после сватба - дълги масив сянка, под асмите в двора, виждам... весели гримаси... Сега е тъмно! - Плисна дъжд, някой звънна на вратата, тъмен силует на мъж,има нещо... във ръката!... Свeтлина! - Вратата се отваря, писък - изстрел - тишина!... Мъка тежка - дом изгаря, скръб се смесва със дъжда...Отново мрак - картината изчезна!Усещам мирис на цветяи... някаква огромна

20

бездна... Оттук е минала смъртта!...

21

Чувам гласове да питат:- Кой е? Кой бе тоз... негодник?... А мисли из главата ми се скитат и шепнат:"Нейният любовник"...

- Боже! Говориш като... ясновидец, видение е туй... или лъжА?!...- Не, човече! Аз съм очевидец, на таз жена... аз бях мъжът!...

ЛОШ

Да бъде лош - не всеки го умее, поне не го умее като мен,ще вляза в теб и като въглен ще изтлея, ще изпепеля до края твоя ден.Ще вляза в теб, ще те накарам да се влюбиш до там, че времето да спре,ще ме сънуваш, ще изгаряш до полуда, ще искаш в тебе всичко да умре.Душата ти ще стане черна,по-черна тя от сутрешно кафе,ще полудяваш, но... Ще бъдеш верна, но няма да си никога добре.И нежният ти поглед ще посърне, искрите в него ще

22

умрат,душата ти на въглен ще превърна,

23

ще молиш Бога и... за кой ли път отново ще мълвиш ти мой‘то име, ще ме търсиш с нокти в пепелта...

О, мили Боже, накажи ме и аз в такава обич да горя!

СМЪРТТА Е НЕВИДИМА ЗА НАС

Стига мисли - сложности - дилеми! Защо живеем в страх и колебания? Нима не може, дявол да го вземе, да заплюем всичкото страдание.Живей сега и в този ден, докосвай със ръка цветята, та те са... като теб и мен,самотници сред другите в полята. Но... дишат, ухаят и цъфтят,за краткия живот не разсъждават, раздават красота и аромати на своя миг се наслаждават. Те носят почит и признание, трептят със всички сетива,те цвят прекланят с обаяние,

24

когато ги даряват на жена... След туй ще паднат, ще повехнат,

25

какво от туй... смъртта, че е дошла, та тя е миг, най-нежната утеха, когато дните ти се отброят.Не се страхувай!... Тя, смъртта е пряма, или никога не ще я видиш ти,през теб ще мине - ще остане няма и за сетива, и за очи...Живей сега и в този ден, докосвай със ръка цветята, та те са... като теб и мен,самотници сред другите в полята...

АЗ СЪМ ТУК...

Ще съм тук и... навсякъде, когато в беда се обърнеш назад, ще съм там, винаги... някъде,дори премръзнал или умиращ от глад. Ще те следвам и чакам те,твоя сянка ще съм,да, все там... ще съм някъде, ще бъда дори в твоя сън.Твоят Ангел хранител ще стана, ще бъда твоя егида,сърцето ми в мокреща рана превърна се... щом си отиде.

26

Превърна ме в дух - между живите,

20

да бродя и търся те в мрака, измежду сенките - в сивото, ще съм там... и ще чакам... И когато веднъж ти потрябвам,обърни се, кимни ми, към нищото, ще бъда до тебе... повярвай,във вятъра и в огнището.Ще галя със въздух лицето ти, ще се гуша с огън в снагата ти,ще изгарям с любов във сърцето ти, ще живея в теб - в сетивата ти...

Обърни се,аз съм тук и... навсякъде!

21

ЗАГУБИХ ТЕ!

Пътуват сенки между наси носят скръб от старо минало, на души, подгизнали от страст... Някога!... Сега - изстинали...И всеки ъгъл, всяка вещ, ухае с феромоните на тебе, които се изтичат като свещ, сега на никой непотребни... Къщата от ужас глуха, празна е като камбана,с очи от влага, а устата суха, шепне споменни закани...И ехото ги блъска във стените, прозорците потръпват в резонанс, след туй се свличат по ъглите, и се усмихват с реверанс...И гаврят се със мойте грешки, не вещаят никакъв обрат,оглеждам се в ехидните насмешки, разбрал, че няма път назад...

Една любов си тръгна безвъзвратно...

22

ДА СРЕЩНЕШ СТАРА ЛЮБОВ...

Когато те срещнах, времето спря, наоколо всичко застина,прекрасна жена сред градински цветя, с устни червени - рубини...И стана тихо, толкова тихо, чувах как пулсира сърцето ми, нови надежди там се стаиха и... закапаха по ръцете ми... И ето, че в спрялото време, душата сама коленичи,сякаш в сърцето засяваше семе за нова любов и... обичане...Ти ме погледна, усмихна се нежно, видях как сълза от окото потича, поклати глава в знак - безнадеждно е, и сякаш ми каза: - Недей ме обича!... След туй посочи с поглед цветята,а там, дъщеричката тичаше, там, милата, нейния Татес цветни венчета закичваше... Поклатих глава в знак на разбиране, усмихнах се тъжно - завъртя се светът, времето тръгна отново без спиране,а аз се обърнах и... слях се с града...

23

ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН АНГЕЛ....

Пътят бе пуст - осева линия, фарове светят - бяло петно, мисълта ми мирише на... тиня, рови се в спомен, за нещо билО... Тръгвам понякога в ранни зори,и не зная кога ще се върна, дали ще пристигна не зная дори, и искам към теб да обърна...Ти си отиде - не зная къде,а бяхме семейство с дечица невръстни, все още не зная дали е добре,но... моите мисли са... мръсни... Нямам ден - не ми провървя,какво да се прави - шофьор съм на тир, от сутрин до здрач волана въртя, кръстосвайки земната шир...Спирам! Изваждам тигана,започвам да пържа картофи, консервата реже - направи ми рана, измивам ръцете във кофата...И... тръгвам отново - отново на път, не желая дори да се върна,в душата ми някак ухае на... смърт, щом децата не мога да зърна!...

24

И ето, изскача там зад завоя, малка кола - той,тя - две деца, камионът ръмжи, раздира покоя,

25

фарове блясват, като слънца... Изгуби контрол внезапно колата, хлъзна се - литна срещу камиона, светлината огря на децата лицата с бледи очи... на икони!...Сякаш видях мой'то лице и ти... как си до мене,децата ни зяпнали с свито сърце, как иде смъртта да ги вземе...Волана извих - мостът изпука, тира подскочи - усука се бясно, бездната... безкрайно дълбокаи литна в пространство неясно... Нямах ден - не ми провървя,какво да се прави - шофьор бях на тир, от сутрин до здрач волана въртях, кръстосвайки земната шир...

Да!...Нямах ден! Не ми провървя!...

26

РОКЛЯ НА ЦВЕТЯ

Градът бе лъскав, истинско сияние, витрина на луксозен магазин...Пред нея мъж, загледан с обаяние, в рокличка със вид неотразим...Прекрасна - ярка, с хиляди цветя, рокличка - достойна за царица, ще пожелае да се покаже на света със нея всяка хубавица...Гледаше човекът, а стъклото зад него отразяваше света, потока, хората - живота... зад гърба му дишаше градът... Едно момиче слезе от трамвая, държеше Мама под ръка,таз рокличка на нея - зная,ще блесне като истинска звезда... Загледан тъй, усмихна се мъжът, витрината оглеждаше детето, отнякъде двигател изръмжа, изсвири с гуми, след което...Майката понечи да затича, след туй колата връхлетяи... помете малкото

момиче... Светът утихна...

Скъпата витрина потрепери, майката

27

останала без глас

28

потъна в Адските му двери, които са... невидими за нас... Животът спря! Слънцето се скри! До детето коленичил бе човекът, свали сакото си и го покри, но... не стана му по-леко...Застинал миг във детските очи, на радост, на живот без корист, караше светът да замълчи,с вина... отчаяна до болест. И... миг - градът се съживи, линейката изгуби се зад блока, дъждът отмива кървави следи, изтичащи в канала със потока.Мъжът погледна скъпата витрина, и онази дивна рокля на цветя, момичето... край нея си "замина", и... в "суматохата" не я видя!...Дъждът.... Последната надежда...Греховете да измие на света,неразбрала нищо - продавачката подреждаше... Една красива рокля, на... цветя...

29

ИЗПИЙ МЕ!...

Кипяща кръв съм в чаша тънкостенна, забравена на масата след пир,като дух горещ във тяло тленно,в студената ръка на луд "Вампир"... Кипя горещ - безкрайно нежен, бълбукам и искря, като шампанско, дъхът ми... хладен и небрежен... на старо вино - Италианско... Излях се сам - по воля своя...Изпий ме! Глътките не брой! Докоснеш ли ме с устни - ще си моя! А аз завинаги ще стана твой...Ще плисна бурно в твой‘те вени, ще лумна като огън в твой‘та плът, Ще те превърна в част от мене, докрай ще бъда - твоят път...В чаша тънкостенна съм притихнал, заложил съм се - като стръвс надеждата... да те усмихна, да заживея в твойта кръв...

Ела... и докосни ме с устни!...

30

ЖИВЯХ ТЕ

Впи нокти бясно в моето сърце останаха бразди дълбоки, вопли закапаха по ръцете ми сЪлзи на Циколпи еднооки... Болката е дива и гореща лъкатушеща из цялото ми тяло,гърлото... притиснато е в клещи - очите ми, изтръпнали до... бяло! Залостих се зад порти-седем във ъгъл тъмен и самотен, ненужен, слаб и... непотребен, далеч от теб и от живота ти!Пространството и времето замряха, секундите спряха вътре във мен, душата и сърцето овдовяха, нощта... Вечна! - нямаше ден!...Сега само тихото плаче до мене, самотата разлага моята плът, болка се плиска из моите вени навсякъде мъка е - няма и път... В този транс дълго - много дълго аз бях в страх и в молитви - да те забравя, но... знам, че те имах и те живях, сега търся сили да се изправя....

31

СТО МИГА ОТЧАЯНИЕ

Застинали очи в мълчание сред хаоса, родени във покой, и мислите - ранени колебания, настръхват за пореден бой... Но ти си тиха, гледаш ме смирено и в тебе няма капка суета, сърцето твое - наранено е, но се усмихваш - въпреки това... Гледаш ме и... някак мило, прощаваш се със мен, без глас, и няма по-голяма сила, решена да застане между нас. И реже ме жестока равносметка и болките с разперени крила издигат ледени решетки, без обяснения и правила... Понякога в живота идва "краят" на всяко дело - намерения, а този миг настъпи ли, аз зная, в него не живеят вдъхновения... Ако искаш да си идеш, си иди, забрава болките ти да прегръща, ако искаш да забравиш - забрави,

32

но знай... От края никой не се връща... Животът научи ме една-едничка гадост и вкара я във моето съзнание, че от всеки миг на изживяна радост раждат се сто мига отчаяние...

30

ИЗГУБЕНА ВЯРА

Сетен дъх и... всичко си отива, в унес литва нечия душа, потта по дланите изстива, обръщам гръб и тръгвам си пеша. Изгарят клади с цвят на кехлибари, във мен се лутат максими–понятия, издайнически скрили се в олтарите, с един замах троша разпятия...Голготите... не са тегоба. Нито стръмен път са - пълен с ребуси, човекът още от утробата върви по него, за да търси себе си...И... Господи, дали те има, и чуваш ли молитвите на болката, или само си понятие незримо, превърнало ни... в Богомолки.Крещи небето, въздухът просвирва, истината някъде сама проплаква тихо, после нос навирва и стихва в твой‛та самота...Молитви! Те до никой не достигат, душите само хранят се от тях, И щом... надеждите ти уморено си отидат, питаш се: Защо живях?...Последен поглед – черна пръст, някои не могат да избират, молитвите са... празни! Дървен кръст!... Когато синовете ни... умират!

31

СЛАГАМ КРЪСТ

Слагам кръст над своето приличие, отварям душата си за грехове, не става дума тук за... безразличие, а за смъртта на фалшиви страхове... Да отправя взор към безкрая и птиците, да прегърна всяка красива жена, да избистря от стреса зениците,да не живея в миражна вина!...Крила да разперя и волния дух да го пусна да литне сред гори и дъбрави, да остана за проблемите глух, да усетя земята под себе си - здраво...Вдигам глава и поглеждам живота, стига съм хленчил над дребни проблеми, стръмният път не е Голгота...Той просто път е, който води към... мене! Всеки дъх, всеки миг е единствен за себе си, няма как назад да ги върна, ще разчупя трънливите ребуси и към моето Аз ще се върна...Слагам кръст над... всички проблеми, заравям болки и мисли опасни, бъди, Приятелю, и ти като мене, така светът ще е...по-прекрасен...

32

ЕДНО ДЕТЕ РИСУВАШЕ…

Едно дете рисуваше елха, но не със четка, не с молив, а... с пръстче, на стъкло, под сива стреха, а до елхата... имаше кръстче!- Боже, когато ти се роди, и теб ли те бяха оставили?!... Душата, като мой'та боли ли те, когато са те забравяли?!...Тук е студено, но... нищо! Това е... защото е зима!Няма в "Дома" ни огнище, но... и това ще отмине.Градът е красив - украсен, светят лампи навсякъде, днес е... твой - рожденият ден, където родил си се някъде...Коледа - празник красив, хората днес болки заравят, Боже, а... дали си щастлив, те в твоето име го правят?... И... сплете детето ръчички, вдигна очи към стрехата: Моля те, искам само цветни боички, с тях... да рисувам елхата....

Едно дете рисуваше... елха!

33

ДЪЖД ОТ КИНЖАЛИ

Ти мина през мен, като чума, изгори - отрови ми взора, така мина... Тихо, без думи, а мислех, че бях ти опора... Защо ли обаче отново те искам, защо ли е толкова странно?Сякаш с нокти сърцето си стиснала, а то... скимти неразбрано...Витаеш наоколо в празната стая, изпълнена с смрад на тютюн, пепелникът пред мен е пълен до края, а... усеща се твоя парфюм...Чувам стъпки и сякаш ръцете ти пак се вплитат в мойта коса, затварям клепачи, а виждам лицето ти с кристали в очите, като ранна роса... Ти мина през мен, като... чума, направи ме тъжен човек - уморен...Замина така... Тихо, без думи, угасна последният влюбен рефрен... Болката страшна е - дива и чужда, снагата студена е - душата... гори! Странни желания в мене пробуждат се и дъжд от кинжали в плътта ми вали...

Болка е! Страшна

34

!Дива и... чужда!...

35

НА СТАРИЯ ЧОВЕК/На Арсо Арсов – с.Кошарево/

Той стар е вече - доста стар, ръцете му са груби и напукани един живот те бъркали са вар, а ноктите му черни и начупени... Боли го кръстът, коляното му пука, придвижва се полека и със зор, стиснал пак мистрията и чука повикали са го в съседен двор...И гледам го прегърбен как измазва, поредната оръбена стена,работи той, без думица да казва и пръска във лицето му варта... Накрая "Чорбаджията" - доволен, му плаща с няколко "трохи", а той - прегърбен, плах и болен със тях семейството гостù...А утре пак нанякъде ще иде, докато сърцето му държи, не иска никой да го види, кога смъртта над него закръжи... Парченце хляб, паничка супа, водица в старото бърдуче, оскъдните парици трупа за подаръче на свойто внуче...Той зъби няма - уморен е! Болката си зад усмивка крие, съзнава, че не му

36

остава време

37

и... радостта е в чашката с ракия... Единствената му утеха.Изхранил е семейство, внуци и все е с старата си дреха, и гумените скъсани папуци...

Поклонете се на стария човек, за него отворете си сърцето, животът... Никак не е лек.По-скоро - целунете му ръцете...

НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ

Животът като змия изпълзява, оставя си мъртвата кожа и тихо напред продължава - назад да се върне не може.Веднъж покълнало семето се ражда и отново умира, така и колелото на времето, вечно се движи, не спира.Така изтича и пясъка от часовника на вселената, на вълната чуеш ли плясъка, тя значи остана във времето...

38

Вървиш ли напред, глава не обръщай, не търси известност и слава, защото назад не се връщат,

39

навеки потъват в забравата. Погали по-добре до тебе човека, в труден момент подай му ръка, когато падне, вдигни го полека, кажи му две тихи и мили слова.Попитай го сетне, след десет години: Кой е известният градски поет? - (ще поспрат да се движат очите му сини)

Няма да помни! Но... ще се сети за теб.

САМОТАТА

Самотата ми е смесена с умората, животът ми тежи като олово.Заглеждам се в усмивките на хората и търся те в лицата им отново.Самотата е навред около мене, тъй властна, като зъл велможа върлува, бие ме със времето и лепне по треперещата кожа. Самотата, аз я срещнах много пъти, познавам я, за мене тя е стръв, тя всяка вечер погледа ми мъти, живее в мен и в мойта кръв.

40

Самотата, който я познава, той само знае как горчи,

откъсната... тя вече е проклета, но с любов на теб е подарена...Докосвай листите с дъха си, вдишвай я, до дъно я изпий,

41

как тихичко те носи към забравата и в тишината покрай теб мълчи.Самотата ли? Познавам я добре, със мене се събужда и заспива, тя кара любовта ми да умре, но споменът за тебе я убива!

ДУША ХЕРБАРИЙ

Душата се разлиства като роза и пръска аромат чрез листата, но веднъж откъсната, не може за се затвори вече наобратно. Отпусната самотно във ръцете, тя тръпне да не бъде наранена,

не я убивай със страха си, с най-милата целувка я повий! Така ще се запази свежа, ще пълни твоя свят с омая, не натирвай в вазичка цъфтежа в ъгъла на твой‘та стая...Откъсна я, сега - пази я! И тя докрай ще се

42

раздава,

43

с любов и нежност я обливай, не я обричай на забрава!...И ако някога листата й изпръхнат и тя премине в... спомените стари, те... розите, дори и да изсъхнат, се превръщат на красив... хербарий...

НА РЪБА НА СВЕТА

На ръба на света превил съм коляно, пред мен е необятното... нищо!Небитието бездушно - голямо е, тъмно, спокойно и хищно!...И вперил съм взор във тъмата, и взирам се с поглед издънен, и реже скалата краката ми, и тихо е!...Безветрие трънено... На ръба на света съм - падат звезди, преливат в сияния сънени, релефно в лицето ми ваят бразди и гаснат в зенИци продънени...А край мен като в бездна изтичат океаните, в най-големия водопад на земята, съскат, клокочат,

44

изливат си раните и изчезват дълбоко в недрата й.

45

На ръба на света е безкрайно и... тихо... Седя и се взирам - търся нов свят, и... друга галактика, леко усмихнатo, ме зове... като скъп непознат...

Там... На ръба на света... Чака ново начало...

РЪЦЕ

Дъх на любов, хладни постели, по стената пробягва лъч светлина, колите режат нощта онемели, окъпани в бледата, пълна луна.А длани потни, пръсти преплели, изстискват любов от нежно сърце, тела горещи, в копнежа замрели за сладката тръпка, говорят с ръце. Когато ръцете говорят във мрака, телата разбират този език.Могат даже да разплачат душата или да я сгърчат в радостен вик. Те плъзват се нежно по крехкото тяло, в конвулсии карат дъхът да замре.Ръцете... самодивите в

46

бяло, които танцуват и пеят добре.

40

Но дъх на любов в хладни постели и потно, щастливо, женско лице кара сърца от любов онемели да разказват за себе си... само с ръце...

ЗАЩО ТЕ ОБИКНАХ…

Леко вървя, отново съм сам, глухо долавям шума на кръвта си, защо те обикнах, направо не знам, всяка нощ да те виждам в съня си. Ти идваш към мен усмихната, мила, очите ти греят с пламък зелен...Гореща любов в гръдта потаила, целуваш дъха ми и лягаш до мен. Тръпки разлагат моето тяло, с устни докосвам твой‘те бедра, телата се гърчат под топло одеяло, сякаш се гъне морска вълна.Устни горещи целувам в забрава, косата с лунен оттенък искри, червило разлято чар ти придава и пот от страстта по лицето блести. Отново вървя - отново съм сам, отново нощем те виждам в съня си, защо те обикнах ли, вече го знам, защото те нося в кръвта си...

41

42

ГРОБЪТ/Написано на 6 годишна възраст/

Там, далеч извън града, където диво вятърът пълзи, опрял в земята силни колена, юноша проливаше сълзи.Букет притиснал до гърдите, той гледаше със поглед плах и с мъка спомняше си дните, за любовта, превърнала се в прах. Купчина пръст и паметник от мрамор, издигащ се зловещо над пръстта, пред свитите нозе на Амор, почиваше навеки любовта.Тук, в таз изстинала градина, сред уханието на дивите цветя, почиваше завинаги Жасмина, открадната без време от смъртта. А нейде там, отсреща бе града, със шумни улици, тъй пълни с хора, добри, красиви, с весели лица и птици, реещи в простора.А той стоеше мрачен и унил, трепереха му потните ръце... Да! Гледаше го! Беше го открил... Онуй, засмяното лице...Онази малка кръгла снимка, оградена с позлатен венец и този спомен,

43

вързал го във примка,

44

като неизмъкнал се от къщата крадец... Тя беше нежна - тъй красива,по-красива даже от преди, но... снимка беше бяло-сива, а от нея... никакви следи.Години минаха и след това, случайно минах пак от там... Един човек, на колена пред оня гроб стоеше сам.Отново вятър брулеше листа, отново свиреше в ушите, отново гледаха се две лица, с... огромна разлика в чертите... И ето вече слънцето угасна, смъртта прескочи ледения мрамор, ръка се вдигна и кама проблясна, пронизваща плътта ма Амор.Прегърнал паметника със ръка, той падна до затрупания ров, по тревата капеше кръвта, гореща... като тяхната любов...

ГЛАРУС

Като гларус самотен, зареян в небето, все още със сила в мой‘те крила, търся своята суша в морето,къде да отдъхна, къде да се спра.

45

Горе, високо, щастлив и доволен, синевата за мене е храм,

46

самозабравен във полета волен, свободен съм, волен, но сам.Като гларус самотен над скалистият бряг ще кръжа до последна умора - сред вятъра леден, сред бури и сняг, далеч от животни и хора.Като гларус самотен с уморени крила, изчерпал последния дъх, ще рухна на някоя мокра скала или някой зъбер без мъх.И с поглед догарящ в тъжния ден, който се ражда отново, последният изгрев, до болка червен, за мене ще бъде прокоба.Въздъхвам спокоен, че аз не съм птица, че ти си до мен в моите дни, но боли ме, моя малка царице, че волните птици умират сами!...

СИНЯ РОЗА

Прости, че те накарах да тъгуваш, навлязох бурно в твоя ден, оставих те да чакаш, да бленуваш сред сънища и спомени за мен.И днес аз пак те моля, Боже, ти дай ми сили нещо да направя, сътвори от вятър синя роза - да я

47

помириша и забравя.

48

По-скоро ти на нея занеси я, сърцето и ранено утеши, с божествените сили на Месия, помогни и, Боже, да реши, Дали тя розата да помирише или слепите очи и отвори, сухите пътеки или кишата, накарай я сама да извърви.И ако тя от розата омайна и красотата и се упои, и миризмата и ухайна спомена във нея заличи!Захвърли ме, Боже, някъде далече, вдигни ме с вятър - ураган, и някъде самотен и обречен, остави ме да живея там.Но, ако самата без да знае, поиска своите очи, и в мене любовта познае... Тогава, Боже... Замълчи!

ВЕЧЕ ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ?!...

Бяло цвете - шепа пръст, студено е - приижда мрака, пресен

49

гроб до дървен кръст,

50

буци... по капака тракат... Минават разни: чужди, свои, отново пръст, отново цвете, изпращат го във вечните покои, така... отива си човека...Оттук насетне - равносметка. Защо живя? Кому бе нужно? Живя свободен или в клетка?!... Дали усмихнат... или тъжен?!...Какво оставил?! Има ли значение?!... Без него как е? Трябвал ли е някому?!... Делата му минават във забвение,или ще помнят, на живота знака му?... Каквото и до днес... човека,каквото да е взел и дал, направена във въздуха пътека, а който е видял - видял...Колите тръгват - вече здрач е, резето пада на портала стар... Нощта!...За него ще поплаче, в компания...на стария гробар....

А...Вече има ли значение?!...

51

НЕ ПЪДИ ЛЮБОВТА ЩОМ ЗАСТАНЕ НА ПРАГА ТИ!

Отварям писмото - ти си ми писала?! Там, на мегдана - близо до кметството. Кален до зъби - миришещ на... кисело, чета и си спомням сцени от... детството... Бяхме тъй влюбени двама със тебе, държах ръцете ти до... изпотяване...Сега ми пишеш, че... мислиш за бебе и че време дошло е веч... за узряване... Питаш ме как съм? Какво ли правя?Все още ореме земята с волОве,от сутрин до здрач в потта си се давя, сякаш живеем по време... Христово!... Само дето магареце нямаме,(взе го Исус - беше му нужно)Мамка му... Болка е! Нека забравиме!...

А писмото ли?!Не, не! Не съм го получил!...

52

РАЗКАЯНИЕ...

Из тръните на моите безумия сенки хвърлят огнени кристали, сред върхове на тъмни пълнолуния пясъчно във мен цъфтят корали...И в светостта на мислите си в бяло,в хлад озъбена прегърнал съм душите, сред стволове колонно в катедрали почиват върху острието на стрелите.От нереалните мостОве над морета закътан дом строя между дъбравите, нагазил в пълноводието на "Лета", а мътна е... реката на забравата...И мислите ми, като жерави през лято, долитат там, където не ги чувами колкото е по-висока любовта ти, аз толкова по-ниско те целувам...

53

НА ЖЕНА МИ С ЛЮБОВ

Минават годините и сянката ляга бавно, но сигурно на твой‘то лице,а сякаш за мен си оставаш по-млада, с по-нежно и топло, любящо сърце. Заспива до тебе малката фея,а аз ви гледам с очи на дете. Живот си отдала на мен и на нея, загърбила в себе си свой‘то небе.И тихо, безропотно, все ни слугуваш, заливаш ни с обич от сутрин до здрач, за свой‘то гнездо, болееш - радуваш...На всичко, що плаши го - ти си палач!... И в болка и радост, все се раздаваш,не жалиш за нищо - отдала живот, усмихваш се вечно и... подмладяваш, а ние сме твоят, единствен имот...Затуй аз до теб съм да бъда - обречен, да пазя таз трудна, но сладка съдба... И твоето щастие нека е вечно!...А аз ще живея... да се случи това...************************************* В мене живей до края на дните ми, в плътта ми гори, като забита кама.Дишай от въздуха, пий от сълзите ми и никога няма, да

54

бъдеш сама!...

55

ТРЪГНАХ СИ..

Тръгнах си, а сякаш си тръгнах от себе си! Изгубих се - потънах във нищото!...Плетяха в мен паяци ребуси, разгаряха гневно "огнищата"... Изгубих се - потънах в безброя, сред хиляди взора - утробни, самотата е истинска в... тоя, който е сам, сред... подобни...Угаснаха чувствата в тебе, макар че ме гледаше... мило, така отредил бе ни жребият,да помним, че някога бИло е!... Сега съм... някъде в празното, кънтят във мене камбаните, отсявам глупост от... важното и чистя солта ТИ от раните...Вървя и мисля за Нея,към ъглите тъмни надничам, а там виждам те - "Фейо",и... мразя те, и... те обичам...

50

НЕ МОГА БЕЗ ТЕБ...

Сини светкавици режат очите ми, зеници бледнеят в дива възбуда, пръсти се сплитат плахо в косите ми и вливат в сърцето ми тихи заблуди... Изтръпва снагата - пареща - жарка, любов се плиска из моите вени, пепелникът на масата пълен с угарки, говори защо ли те няма до мене...Устните лепнат с дъх на горчиво, чувствата тлеят, като сива луна, лудост чете се в погледи дивии режеща болка от сляпа вина... До мене мястото още е топло, сред стаята пълна с дим от тютюн, нощите помнят страстните воплии фино ухаят на твоя парфюм... Отчаяно всичко напомня за тебе, макар че... секунди от както замина, а аз прегърнал вечния жребийи липсваш ми... сякаш, те няма години.Порива ражда конвулсии - тръпки и искам отново пак да те зърна, съшивам с любов душевните кръпки до мига в който пак ще се върнеш... Сини светкавици режат очите ми зеници бледнеят в дива възбуда

51

без теб... на пепел превръщат се дните ми за мен си ЖЕНАТА и.....

52

НЯМА ДРУГО!!!МЪЖЕТЕ НИКОГА НЕ ПЛАЧАТ!..

Усещам глас и тътен на прокоба, в пороите на мъките ми крачи,и съска във ухото ми със злоба...„Мъжете никога не плачат!..."

Някой ме неучи да не плача - не помня кой, но туй е грях!Сега стоя притихнал в здрача със поглед примирен и плах!

Тук в мене всичко се препъва... Кръвта във жилите - крещи,и сякаш в бeздните потъвам, душата... разпната - пищи!

Умира всичко в мен... полека, мъката се блъска във стените, и няма изход... ни пътека,залостил съм... с „инат" вратите...

А сълзите ме давят и напъват, и съхнат в болката на здрача,засяват се във мен, и пак... покълват, но... някой ме научи да не плача...

Да можех само - щях да

53

вия, като вълк самотен към луната,

54

омръзна ми сълзите си да пия, и да се давя... във тъгата...

Умирам в себе си... полека,не ходя, не живея, а се влача... Да е проклет! Завинаги! - човека... който ме научи... да не плача...

*********Не учете децата си с думите...„МЪЖЕТЕ НИКОГА НЕ ПЛАЧАТ"Плачът е... свобода!

СПОМЕН ЗА ТЕБ...

И бягат мислите, като комети,из звездните пространства на дъха ми, над моретата в контури на планети,в небета на умиращи сияния... По мокрите алеи на дърветата и кулите на вечното познание,край градските дворци и минаретата, сред облаци от жълти обаяния...В кървящи изгреви и залези, сред мъглите на самотни острови, потънали в галактики от набези и

55

релефи лунни от безмостия...

56

Сред взривове и фойерверки от емоции, обливащи в колори същността ми,в вини, разчупени на порции, погребани във съвестта на тишината...

РАЗКОПЧАВАМ СЪС ЗЪБИТЕ БЛУЗКАТА

Тук ли си? Не те виждам във тъмното! Червило разлято, ухае на... вкусно, езикът ми тръгва надолу - по "стръмното", а с пръсти докосвам твоите устни...Разкопчавам със зЪби твоята блуза, леко те драска брадата ми,ти... божествена - Фея и Муза, плъзваш ръка към бедрата ми... Чувстваш ме вече... доста "наежен", напрегнат и много нахъсан,под мен трепериш в порива нежен, дъхът ти е все по-накъсан...Даааа! Продължавай - не спирай! Крещиш със възбуда в ухото,а аз отпивам от студената бираи се намествам удобно в... креслото... Притварям очи и сам във салона, поглеждам към

57

лампата, тъпо!Така е!... Бачкам на секс-телефона... Тааа... докъде бяхме стигнали, скъпа?!...

58

ЧУДЕСА

От света, забравен някъде край пътя, в едно бунгало, в пуста долина, прекрасен спомен погледа ми мъти, прекрасен спомен за една жена.Тя всяка нощ във моя сън пристига, тя всяка вечер стопля ми кръвта и като вулкан във мене се надигат спомени, изгарящи плътта.Студено е. Сковал е студ навън, а аз заспал съм в малкото бунгало и ето я, отново в моя сън, във лунна светлина огряла.С воал копринен, с блясък на звездите обвила нежни рамене, до мен приседна, целуна ми очите и рече: "Не сънувай, моето момче!" Сънят пристига с приказна двуколка, теглена от огнени коне: "Не ме сънувай, аз съм болка, болката на всички векове.Обичай ме и вечно ще те имам, сега си тръгвам, моето момче, когато искаш в съня ти ще пристигам, до теб ще лягам като плюшено мече." Вратата хлопна, вятър ме прониза, бунгалцето потръпна от студа.Присвит във тънката си риза, опитах всичко да я спра.

59

Вратата хлопна пак и ме събуди,

60

студът ме сграбчи като Сатана, върху леглото ми лежеше чудото... Един воал от звездна светлина..

СТРАХУВАМ СЕ ДА ОБИЧАМ ОТНОВО

Подземия усойни - лабиринт, лъх на влага и гуано, осланям се на вечния инстинкт, заслушан в разума си само.И крача, стъпвайки полека, прескачам камъни във тъмнотои следвам сам съдбата си нелека, сякаш търся пътя към отвъдното.И питам се къде съм? - Тук студено е, сенки се прокрадват край стените...Времето заспало! Уморено е!... Тук долу - спрели са стрелките... Но аз вървя, и търся светлината, от мен извират спомени - любови, когато ми даряваха луната,а друг път ме забиваха в окови. Но... аз вървя с душа опустошена, и пазя в нея зрЪнчице любов, боли снага - сърце опожарено, ридае болката от ужас нов...

61

В ушите глъхнат стъпки на гиганти, над мене вече птици не кръжат,но вярата, подпират сто атланта,

62

дано успеят да я удържат...И ето, в мрака виждам две очи, които ми даряват светлината,а аз пристъпвам плахо - замълчи!... Страхувам се, аз помня тъмнината...

СМЪРТТА Е ТАЗ, КОЯТО НЕ УМИРА!

Дошла при Буда плачеща жена, изгубила дeтенцето си свое,тя молила и скубела коса,върни го, давам си живота - твой е... Добре - и рекъл, тоз премъдър Буда, Стани и в селото иди сега,и донеси ми, но... без никаква заблуда, шепичка синапени зърна.Спри за миг плача креслив, и донеси ми тези семена, единствено от дом щастлив,недосегнат нивга от смъртта... И... тръгнала жената тъй да броди, из къщите да търси семената, замръквала във късни доби, кървяла, но вървяла все нататък... Тя търсила, всецяло - неуморно, молела за шепичка една,

63

но въпросът винаги бил спорен!... "За дом... непипнат от смъртта..."

64

И тъй, разбрала мъдрите му думи, смъртта, макар да е себична, пресича тя житейски друмии никога не е тъй лична.Така се върнала женицата при Буда, а той поискал и да види семената, тя, погледнала го със почуда, сетне рухнала в краката му...Аз веч не моля моя син да върнеш, макар, че толкоз ми е зле,дори да дойде и да го прегърна, все някой ден отново ще умре... Но нещо в този свят на смъртни има ли - кажи ми - не разбирам?... В живота ни така безпътен, нещичко, което не умира...

КОГАТО ПЪТЯТ СЯКАШ ТИ СВЪРШИ...

Когато стигнеш до там, че да седнеш на пейката в "бялата стая"и нищо не виждаш макар и да гледаш, и да се взираш в безкрая,и почувстваш се сам и обречен във свят който не е бил твой, който и днес е сякаш далечен, и вие край

65

теб и убива покоя...

66

Крещят сетивата и блъскат в стените, напомнят за победи нелепиболката реже - стяга гърдитеи затихва сред спомени слепи... Спри! Съвземи се, не бързай да съдиш, задръж гнева и...дъха си,опитай все още - голям да бъдеш, просто... изчакай реда си!...Какво, че до днес е кървяла душата, идват и хубави дни,и ако той/тя спре на вратата и дойде при теб... Забрави!... Вземи ръката - стани и върви! Опри се на приятелско рамо,посрещни с усмивка горчивите дни, защото ти сам -си... Нещо Голямо....

Стани и... Върви!...

67

ТЯ… ЧАКА ТЕБ!

Когато болката се плисне по бръснача и покапе тя по сухите ръце,и гарванът простене в здрача с уплашено до смърт лице,оглежда се в прехапаните устни на майката с превити колена, не искайки да я напуснеи бие яростно с крила,дъждът размива глината по склона, светкавица се гъне и... плющи, отблясва в старата иконаи тихото в душата и крещи, прогонва мрака мъничка свещица в треперещите пръсти на жена, самотна, дребничка старица поддържа "огъня", една....

И... чака...- Защо не идваш, дъще? Ела, да те прегърна, мама, че "време е"...да си отида...

60

НЕКА ДА НЕ ХОДИМ НИКЪДЕ?!...

Приклекнала на малката тераса във ъгъла присвита под звездите, чертите са извити до гримаса във опита, да спрат сълзите...Хладна нощ - омразно тиха, цигарата затопля ти пръстИте. Луната гледа и ти се усмихва, чака разказът ти за мечтите ти...Да! Да дойда, да те взема - обещах!... Часът отдавна бе отминал,в минутите на яд и... страх, една надежда сякаш си замина...Сълзата се търкулна по ръката ти, отрони се от хладната ти буза, парна, като лъч душата ти, попивайки във новата ти блуза... Но... ето, че се върнах скъпа,не бе вината моя - закъснях, оказах се на трафика във пъпа, едва не съжалих, че... обещах... Не се сърди, аз бързах да се върна, за да се загубя във очите ти,ела, и дай да те прегърна...Какво ще кажеш, да не ходим никъде?!...

61

Да останем двама... Тука! Под звездите?!....

62

ПЕСЪЧИНКИ...

Песъчинка съм във пясъчен часовник, из хаоса на времето въртя се, винаги променям си посокитеи между другите те търся. Понякога понася ме течението, под напора и силата на другите в отсрещната страна на времетоза миг те виждам - сетне... губя те.И ето, че завърта се стъклотои втурваме се - времето да гоним, и драскат песъчинките в окото, неизбежно е, сред милиони...И с теб се разминаваме във него, а друг път толкова сме близки, въздържим ли се от суета и его, падаме отново в ниското...И стъклото безпощадно се завърта, разделя ни, нехае, че сме влюбени, а времето ни шлайфа и превъртаи с теб отново сме изгубени... И тръгват пак секунди и минути,лабиринти във безпътици издигат, а ние с теб сме... необутии силите ни сякаш не достигат... А пясъкът тече неумолимо,

63

играе с нас, реди и... пренарежда, пътеките из лабиринтите незрими, изплетени от нашите надежди...Песъчинките на времето сме ние,

64

ту падаме, ту се катерим,в стъкленицата сред другите се крием във търсене...Да се намерим...

КАТО ШЕПОТ...

Тази нощ небето засия, сякаш сляха се звездите, избухваха над мен, като заря, сетне се посипваха в очите... А аз вървя по мокрия асфалт, през тихия - самотен град,а стълбовете, сиви до... кобалт, в колони, като за парад.Сърцето ми звънеше, като струна, под напора на вятъра студен, превърна се, щом ме целунав смисъла на сивия ми ден... Вървя замаян, влюбен под луната, сам съм в приказната нощ, локвите танцуват под краката мии пръскат из душата ми... разкош...А лампите над мене вяло сипят с шепи звезден прах,а ти си в мен, тъй приказна и бяла... Нежна...Като шепот на монах...

65

КОГАТО НАБЛИЖАВАШ ВЪЗРАСТТА...

Когато се старее на години, това не е кошмарно или грозно, щом блясъкът в очите още син е,и блещука с мирис на... "помпозното", издават те, че там - душата,наднича чиста - вечно млада, какво от туй, че рухнал'е снагата, и от разни болки, леко страда... Сърцето още следва ритъма, ритъма на... хиляди любовии няма нужда да го питаме, готово ли е да посрещне нови... Любовта, тя... възраст не подбира, тя влиза в теб, изпълва те и блика, премята се, кипи, извира, различна винаги и... многолика...Но... видиш ли, наближаваш петдесет и вече я познаваш тъй от близо...Знаеш... и какво ще донесе, а "плътта ти" вдига мизата...Но... щом държа ръката ти все още и тръпката в душата ми напира,и щом без тебе незаспивам нощем, какво тук има да избирам...Дали пък, ако някога загубим

66

един от нас... Или пък тръгнеш си от мене?! Не бих желал да ме събуждаш,но.... това е вече, друга тема!...

67

КАК ИМЕТО ТИ БЕ?!...

Защо за теб копнея и се взирам?... Сред нищото наоколо те диря, дъхът ми спира и не го разбирам, сърцето ми препуска и не спира?!...Задъхвам се из лабиринти от копнежи, изтекоха очите ми от взиране, заплетен в тънките ти мрежи,и миг без теб бе... мъничко умиране!...Трънлив е пътят - остър камънак в търсене, искрицата на радост, когато в мен остави знак, някъде във мой‘та младост...От много време аз не съм те срещал, едва ли бих могъл да те позная, а... може би си минала отсреща или сме се разминали? Не зная?!... Но, още помня колко тихо беше,и чувах те как дишаш покрай мен, душата с лудостта горешеи пламъкът в очите бе... зелен!... И името ти беше някак... странно!? Но те зовях със толкоз топлина, треперех, а... не беше хладно, дали не бе?!....Любов или.... Жена?!...

68

МЕЖДУ ДРУГОТО...

Гравираш с нокти по душата ми тръни от бодлива светлина, вплели шипове в снагата ми, пускайки ми капки от вина...И мислите... олющени гръбнаци, проскърцват като лястовици в дъжд, хвърлят напосоки знаците,водещи към... "цъфналата ръж". Където някога, целувал някого, романтично в тоя пущинаки сетне е "завил" на някъде, хващайки последния си влак... Дращиш и гравираш по душата ми, знаци водещи към... нищото, тихо хванала ръката ми,с която хвърли ме в "огнищата". А после ме накара да "възкръсна" като спомен, който не е бил...Илюзиите във миговете пръсна, сега пък, искаш да съм мил... Иди си! Аз нямам господари!Убивай щастието на другите, сърцето ми погреба чара ти, а днес за тебе мисля...

"Между другото!..."

69

НЕ СИ ОТИВАЙ...ТАТЕ!

Съдът реши! Оставаш при Мама...И така, повярвай, най-добре е!Защото обичта и е голямаи винаги... душата ти ще грее... Ще идвам често!Винаги ще идвам...Ще те прегръщам... ако... Мама позволи...Понякога пък, ти при мене идвай, ще бъдем двамата - сами...Моята Любов ще е за тебе,от началото, до всичките ми дни, обикнахте, когато беше бебе, сега... обичам те по... три!Прегръдка нежна, целувка за раздяла, нали със теб сме най-добри познати?... Помни, за теб е - обичта ми цяла...- Недей!... Постой!... Не си отивай!...Тате!...Сълзата се търкулна по сакото, крачката... поспря за миг,и... някъде в скриптежа - на метрОто, се сплетоха и... плач, и вик!...

Недей!...

70

Не си отивай!... Тате!...

71

СМЪРТНА ПРИСЪДА....

Като стоманени чукове минутите тракат! Блъскат в стените, ехо ужасно, Дяволи зли в "тъмното" чакат...точат тризъбци - виещи бясно... Сетне някак... пусто настава,от време на време - звън на ключОве, мигове вечност глъхнат в забрава, стихват сетне из сиви дворове...Загледан в стената, в малката ниша, тънка свещица мъждука - догаря, въздуха свири - все още диша, врата се хлопва, и се отваря...- Време е момко - часът ти удари,Ако искаш нещо да кажем на... Ваш'те?!... Там где отиваш - няма кошмари...Смъртта няма нокти - неможе да дращи.... В... сбогом човече - думите секваха, чакай ни скоро - идем след тебе,верига звънеше - стъпки отекваха... Такъв е братко - вечният жребий... Така си тръгна - не искаше прошка, от време... беше на Ти със Съдбата, по вената тръгна... "злата стоножка",...Краят дойдЕ!...

72

"Хлопна вратата"...

Убиха човек...=

73

ВАЛИ!...

Вали! Защо?Закони някакви - Физични. Вали!...По мокрото стъклопотичат вадички... различни. Едни приличат на... пътеки, гладки, като кадифе, рисувайки цветя - решетки, фигурки, като в кафе...Чертаят линии - Вещаят...Сякаш разговарят с мен... Предсказание, че иде краят или ще е дълъг ден?...Живот!Тече във струйки по стъклото. Незнайно накъде "върви..." Гадая....А, вали! Защо?...По закони някакви ли? Вероятно...Защо не дойдеш пак при мене, тук камината - гори!...

74

ОТ СЪЛЗИТЕ СИ ДУМИ НАРЕДИХ...

Мъката си вплетох в пергамент, от сЪлзите си думи наредих, прибавих най-жестокия момент, облякох го в прекрасен стих... Подчертах със болка редовете,за да звучат по-истински и... цели, да давят с мириса на... цвете, раните във мен неоздравели...Замесих аз терзания със вяра, добавих най-изстрадания зов, подписах се под твой‘та изневяра, с едничката за мен любов...Изпратих ти писмо от вопли и свих се в себе си по здрач, очите ми - безкрайно топли, някога... Сега - Палач!...Уж чакам те все още да ми "пишеш", да ми върнеш някой ред,а в сърцето ми усещам те да дишаш и с всеки ден съм, все по-блед...Дори и да не кажеш дума,аз срещнах те - до теб вървях, вървяхме миг, из прашни друми... Да!... Беше миг!...

75

Но те живях!...

70

СМЪРТТА НА ГОСТИ ДОЙДЕ!

Какво си ме зяпнала с тия празни очи?! В мене ли гледаш, плашиш ли някого?! Нищо не казваш, а? Гледаш - мълчиш, а може би жива била си и ти някога?!... Костите сиви, даже чернеят,от много време така си ходиш ли? Когато те видят, всички немеят?!И какво сега? Ще ме споходиш ли?!... Аааа, чакаш! Защо? Ето ме тука!Гледаш ме, стиснала тази коса... Е, хайде давай! Дано е наслука, или се уплаши - чу ми гласа?!... Може би всички, дето те виждат в последния миг от живота си, загубват гласа си - само замижват и приемат покорно съдбата си?!Е, тука си сбъркала, мила ми "сестро", хич не ме плашиш, все ми е тая!Ела, вземи ме - виртуозни... маестро, чувствам как ледено край мене витаеш... Хайде, влизай, но затваряй вратата,че камината скоро запалих,пък аз ще черпя по едно за... отплата... Аааа, не пиеш! Забравих!...Ай кажи нещо де и стига ме зяпа, какво се чешеш по голото теме?... Аз, мила... с

71

тая заплатка...Отдавна те чакам - от време...

72

Идваш сега! Ама я да се махаш!!! Иди да плашиш болни и жадни, не дойде тогава, когато те чаках, а сега ми се правиш на... важна! Ако ще влизаш, влизай накрая, щото ми пИсна от... тайните ти!Ма... к'во ли съм седнал с теб да се мая?... Айде пътувай! И... майната ти!!!

СТРАННИКЪТ...

В жарка пустиня, под парещо слънце, странник спря в оазис зелен.В оазиса кладенец - глинени грънци, които блестяха в горещия ден...До него стоеше млада жена, бедна и тиха, с окъсана роба, пристъпи напред, погледна мъжа, и заговори му плахо с тревога :- Защо спря тук, странен Евреино, за всеки в оазиса е загадка това, кажи ми защо? Кажи ми, Юдеино?!Тук Юдеин не стъпва... от много летА. Идваш смирен - жаден и сам,една самарянка да те напоИ?! Дори и да исках... не мога да дам, водата

73

дълбоко е, едва се таИ...- Защо ли ме мразиш, не мога да

знам,

74

ако от мен ти поискаш вода,с радост водата щях да ти дам, не ми трябва съд за това...И вдигна нагоре ръцете свои, и шепи събра, като кОпа,към нея поднесе ги - каза и той: Пий, жено! - вода на живота...Сетне наведе се и нещо прошепна й, тя го погледна и... побеля, коленичи покорно и раболепно, устата и сякаш в миг онемя...- Ти знаеш, човеко, всичко за мене, в душата погледна дълбоко,видя живота ми в минало време, туй може го само пророка...Аз знаех, страннико, не мога да крия, така е написано - след много години, при нас ще дойде, ще спре месията, самотен и благ - очите възсини...-Че какъв е човекът, за който говориш?!.. Та... дадох ти само... жива вода?!

Не желая с тебе, жено, да споря,сега, сполай ти... имам път да вървя... Не го и попита дали той е гладен, а... и пое по пътя си... боси в унес разбра как в оазиса

75

хладен, чрез пътника странен...

докосна Христос...

76

БАЩА ПОГРЕБВА СИН...

Кокалите бели са до... камък, в юмруци стиснати до скъсване, в зениците му... няма пламък,очите му - червени са до пръсване. Тече дъждът и плъзнал в пепелта, с полуотворена уста, без глас, ковчежето отнася го калтав един невидим свят за нас... Гърми! Небето пада!...Тръгват чуждите роднини,а той - в предверието на Ада остава за безброй години...Гледам го и в мене нещо плаче, за непоправимо и... погубено, душата му как Демоните... влачат,натам, където всичко е... изгубено... А мъката се слива със дъжда,И на "удавник" устните са сини, тъгата... дави се в мъжа,в душата негова - Пустиня!... Калта ковчежето залива, водата тихо сипе се във гроба, от днес той няма да заспива, "жив" във "мъртвата утроба"...Останал сам, той тръгва със очакване, някъде на... другата

77

страна,в очите му, все още неизплакани, залези преливаха в... зора!...

78

ПЕТЛИ ПО РАЗСЪМВАНЕ(Омръзна ми да те сънувам)

Омръзна ми да те сънувам, да те чакам всяка нощ в съня,от днес, не ща да спя!... Будувам!... Ще бъде ден... за мен нощта!...Все идваш тихо - приказна и млада, до мен полягаш - плюшено мече, В душата ми разпалваш клади, мислех, че съм... твоето момче!... Но, стига вече! Ти си виртуална, само в мислите със тебе споря,и само в тях изглеждаш тъй реална, и като луд на себе си говоря...Денят за мен превърна се във рана, едва предъвквам часовете,по вятъра изпращам ти покани,и за теб от вятър сътворявам цвете... От вятър вече... сътворих букети, разпръснати по стаите в леглата, превърнаха се в урагани - клетите, заляха в студ сърцето и душата ми... Вече ми омръзна да сънувам,да те имам само в себе си, до сбъдване, да изгарям в любовта - да те жадувам,и да тръгваш със петлите по

79

разсъмване... Да...Отдавна спрях... да те сънувам!!!

80

КЛЕТКАТА...(Сляпа любов)

Ти мина през мен като стихия, вряза се във всяка клетка,във "звяр" превърна ме, да вия, окован зад твоите "решетки"... И чаках всяка вечер твоя вопъл, да минеш и да ме погалиш,и хвърляйки оглозгания "кокал", със "любов"... да се погавриш... Макар смрадлива, клетката с мухите струваше ми се като палати колко вкусни бяха и трохите, със тях бях "сит" и бях "богат"...Уж "звяр" бях аз, а мърках като коте, щом чувах стъпките по здрач, хормоните въртяха оборотии режеха плътта като палач...А "клетката" ти беше толкоз слаба, с един замах бих счупил я на части, но сякаш бе за мен награда:исках да съм ти подвластен... Живя мизерно в мене "звярът", по глътчица те имах на година, Но, бях "щастлив" и хранех вяра, че някъде край мен те има...Сега те няма, пак съм сам, отдавна клетката разчупих... Винаги те...

81

нямах! Знам!Или пък в тебе се изгубих?...

82

ТИК – ТАК…

Тик-так...Тик-так...Тече живот и... време, потъващ във небитието знак, на радост, скръб и поколения...

Тик-так...миг, във който ний се раждаме,тик-так и... безвъзвратно е заминал... Тик!.. Нов миг - прераждане...Так!... И... вече е изстинал...

Време...Съдник на вселената!Едва долавям глухото му ехо, а ние долу - на "арената"се ръчкаме за слава и успехи...Тик-так и... гордостта ни мимолетна е потънала навеки в бездните,а новата секунда - роболепно, бавничко ни носи към изчезване... Тик-так, тик-так и... нови мигове извират в ехото на старите, годишни кръгове чертаят с стихове вековно в стволовете на чинарите... Тик-так и... раждаш се дете,тик-так и... вече... премалял

83

си, тик-так и... сивото небе

84

ти дава знак, че... побелял си!... Тече живот и... време!Потъващ във небитието знак!На радости, на скръб и... поколения в един безмилостен... ТИК-ТАК!...

ЗВУКЪТ НА… ТИХОТО!

Тиха вечер - уморена! Сънят не идваше при мен, стаята до сиво задимена, свърши още един ден...Вечер тиха, аз съм сам!... В мене чувствата се борят, къде ли си сега? Не знам!.. А искам с теб да поговоря... Излязох - нощ е - три часА,седнах в паркчето - до моста! Седях и... чувах ти гласа,говорех с теб - човешки - просто!... Очи притворих - звук прекрасен, зареян в мислите летеше,шумеше с листи едър ясен,сами в нощта - градчето спеше... Отиде си - прощална вечер!Замина и не се обърна. Всичко е

85

различно вече,душата ми... на пепел се превърна.

86

Отново звук - неземен и божествен, пое ефирно в небесатас кристална болка - чист и девствен, а край мен, заплака...тишината!..

АНГЕЛЪТ НА МРАКА

И вдигна се тъма - разцепи взора, с огромна сила с трясък го разби, затули се - угаснаха просторите, изсъскаха последните лъчи.Угасна всичко!... Мракът появи се! Притисна се о мен, показа зъб, сетне изпищя и сви се,сгъна се - обърна гръб... И всички сетива застинаха,черен Ангел плачеше до мен, сълзите във крилата му попиваха, дошъл е тук в незнаен ден...Стоеше той и взираше се в мрака, до него бях, докосвах го с дъха,той беше там... със векове от чакане, готови да се слеят със греха...Засвири вятър - литнаха пера, а той не мърда -

87

тихо чака, какво ли търси в дебри от тъма,

88

Защо ли плаче Ангелът на мрака?!... Обърна се и впери взор във мен,и бавно - тихо заговори...- Дойде в очаквания ден,аз чаках и... с душата ти говорех!... За тебе няма път обратен,с невяра в мрака си, ни в светлината, ето ме, но... не за теб съм пратен, дойдох, да отведа душата ти!...На никакви молби не се поддавам, напуснах Рая, за да спя сред мрак утробен... Иди си ти! - душата ти остава!!!Защото аз самият сам съм и... свободен! И вдигна се тъма, и блесна взорът,и сетне с трясък се разби, кучета залаяха на двора,а часовник... сред просъници звъни...

Събудих се!Едно перо във черно... падна отстрани...

80

ДА ХАПНЕМ НЕЩО СЛАДКО, А?!

Не мисля за себе си - не мисля за тебе, "примката" стяга сякаш трахеята, омерзен, осквернен - непотребен,влача крака по алеята... Усещам "бръснача" в гърдите как леко се плъзва по... дроба.Дъхът се накъсва - тъмнеят очите, светът се превръща в прокоба...Вървя и ръцете ми тръпнат, дъщеря ми тича пред мени стъпките в мене заглъхват, и се мразя, че съм роден.Отиде на парти с колеги!Целунах те и те изпратих с усмивка! Без думи излишни и... тъпи "обреди", исках да си... щастливка!...Тръгна тогава и... няма те още! Май... стана вече година,а ние с малката... се гушкаме нощем и се надяваме да ни мине!...Не, не мисля за себе си - нито пък мисля за тебе, но примката стяга все още трахеята!...В джоба ми дрънкат няколко дребни... А!... има сладкарничка там... на алеята...

81

И ДУХНА ВАТЪРЪТ В ГЪРЛОТО...

Пропука се снагата ми и... рухна, болка преряза сърцето,сух вятър в гърлото духна, и остави следи по лицето... Нервите свиха се в спазъм, увиха пръсти в гръбнака, тръпки преляха в боязън, очите... потънаха в мрака... Изхрупаха всички надежди, разпиляха из мрака лъчите, хвърлиха морни одеждии се разбиха в... мечтите ми... Всичко избухна във миг, изпищяха Демони Пъклени, светът се разцепи със вики се превърна на... въглени... Ти се притискаше в него,той беше бръкнал под ризката, забравила гордост и... его, плъзна ръката към... низкото... Сгушена бе във ръцете му!Аз - на тротоара отсреща! Впила устни в лицето му, гънеше тяло - горещо... Нервите свиха се в спазъм,

82

обърнах се - тръгнах по стръмното, бръснач дъха ми разряза,а... очите ми?!... Потънаха в тъмното...

83

КАТЕДРАЛИ НА СКРЪБТА...

На мозъка в затворените кътчета, като розите разпукват се на части, покълват спомени от стръкчета избуяват сетне в диви храсти...Преплитат клоните затворени, издигат кули с колебания, пуснали дълбоко коренив преживяна радост и страдания... Така потичат в сетивата,а болките във вените изтръпват, примира в спазмите снагатаи тихо във душата се промъкват... А там... обезкрилени птици възкръсват в тъмното с кошмарите, гаснат писъци в зениците, изпепелени кръстове в олтарите... Душите наранени плачат, изгубили те свой‘те половини, сърца, превърнати в сирачета, пътища, изгубили в незримото... Прилепи със гарвани се любят, крещят на мъртвите в ушите,и ехото, от Оргиите луди, гнои... във раните на дните... И омразата там зида дигите, изправя крепостни стени, размива

84

във безверие религиите и ни се смее отстрани...И пак се чупят спомени на късове,

85

изпръхват по стените като плесен, а в новите души коват се кръстове, окъпани... от жални песни...А болките с тъгите се преплитат и истините още неразбрали,че гарвани над мъртвите прелитат ли, скръбта... им вдига катедрали...

КОГАТО МРАКЪТ ПЛЪЗНЕ СЕ ПО ВЕНИТЕ

И легна мракът във нозете ми, сгуши се и тихичко простена, сетне плисна по ръцете мии с болка вряза се във вените. Огън лумна във снагата, припламна - след това изстина, силата във мен проплака, изпука тъжно и... се срина...Звукът на болката в душатасе блъскаше, по всичките стени, изход търсеше от мрака,сред раните на тъжни дни... Родиха Демони очите ми, омразата по сълзите е свлечена, ненанвистта ми бе, като...обичане, силна, безпощадна и... обречена. Болката не спира да се лута,

86

крещи във мен безброй обиди,

87

остра е - свирепа - необута, с ходила нарязани от "миди"... А мракът плъзне ли по вените, изтръпват лесно сетивата,и ужаса трепери в гените, разрязвайки на късове душата. Страстта потъва във отвъдното, напуска ме но... болката не спира, и плюе ме със всичкото несбъднато с прозрението,че и Любовта умира....

ДЪРВЕТАТА ПЛАЧАТ...

Плачат дърветата свити в нощта, тъжна е тази вечер прощална,под крайпътните стълбове в светлина, булевардът... "звучи" театрално...Застинали мигове - сякаш в картина, разказват за... чуден живот,видях силуета си в крайпътна витрина, на нечий луксозен имот...А в същото време - пред входа, бе задрямал дребен човек,дрехите му... отдавна не бяха на мода, а багажа му... никак

88

нелек...Мислех, че моята драма,

89

няма равна на себе си днес. Напусна ме - тиха и... няма, не остави ни намек, ни вест... На нощта виждах сълзИте, мислех, че дърветата плачат, пълзяха край мене лъжитеи чувах... кореми как влачат... Драми - съдби - сЪлзи - насмешки, довяваше хладния вятър,всеки с грима си... с помпозните дрешки и...С роля във земния театър...

ДО СЛЕДВЕАЩОТО СБОГОМ… ДЪЩЕРИЧКЕ!...

За последен път те виждах може би,ти толкоз малка бе, а сякаш го разбираше. С веждички сключени, а погледът - изкри, погледна ме... и мъката напираше...Понечи за последно да се гушнем, направи стъпчица една,а майка ти - ръката ти не пусна, така я дръпна - сякаш изпращя...Ти толкоз малка бе, сред коридорите огромни, свидетел тих, на алчност и... "разплата",

90

а сякаш бе самичка и бездомна, сред фоайето на Съдебната палата...

91

Майка ти, повлече те нататък, а ти зад нея, плахо се обърна,Любовта ми знай... е твоя, без остатък,и помни че... с мисълта си, те прегърнах...

До... следващото сбогом... Дъщеричке...

МЕЧТИТЕ С „КРЪВ“ СЕ ПЛАЩАТ...

Разкъса ризата животът ми, размаха своя зъл камшики изплющя със него грохотно, звукът му сля се с моя вик... А там прекръстваха се щрихи, стари с нови, като мелези,в кръвта изтичаща се тихо, умираха и раждаха се белези...Понасях ударите му покорно и стисках зъбите до пръсване, но пътя следвах неуморно,вървях към новото възкръсване... Последен удар - рукна дъжд,

92

превръщаше кръвта във спомени, завръщали се неведнъж, преследвйки мечти оголени...

93

И... гръм! Небето промълви, чувах шепота му във водата:- Така е, винаги боли, няма лесен път мечтата... И в локвата превил колене, забил юмруци във калта, мечтата ми растeше в мене, в очакване на новата зора!...

ЗАСЪХНАЛ СПОМЕН...

В студена кръв засъхнал спомен, до съсирек в жълтата трева, горчиви болки с дъх отровен, изгубени във ехо от слова...Изгаряща тъга пулсира в вени, и тяло тръпне в неприязън... Сред кикота на лигави хиени, нагарча в гърлото боязън...И тътен глъхне в старо ехо, рикошира между вяра - колебания, а стената между разум и сърцето, се цепи на надежди и страдания... Изстрадала душа, до кръв в тревата, събира се на части до припадане... Попива в пясъците на съдбата, подготвя се за новото отдаване...Повторен опит, крачка в любовта, жарава пари

94

крехките и стъпки,

95

изтича се отново във сълзасред шевове, стенания и тръпки... Боли!... Притихнала в нощта,с ръце протегнати в надежда, ще дойде Той - ще дойде Тя, живота и да пренарежда...И... Блясък от измамна светлина и отново... онзи дъх отровен, преплетен с болки в любовта,в засъхнал до съсирек спомен.... И ето пак...Студена кръв по жълтата трева, пищи уплашена!... Закана е!... За да ми напомня вечно за това, че всеки спомен... жива рана е...

ВЕДНЪЖ ТЕ ЗЪРНАХ И НЕДОЖИВЯХ...

Попих те във очите си и там те скрих, а сетне никога не те видях...Търсих те - от сълзите ти пих и те желаех, като грях...Попих те във очите си и там те скрих, до днес се лутам, без да те намеря, какво сега аз дал не бихда спра да те жадувам и...

96

треперя!... Затворя ли очи, аз там СЕ виждам, дълбоко в себе си да крача,

97

проклинам и... се ненавиждам,че тръпна, че съм слаб, че... плача!... Уж в мен попи, а... пресуши ме!...Премина като блясък на комета, който ме беляза - изгори ме,и потъна... във кръвта като монета... Веднъж те зърнах и... не доживях мига, във който няма да те помня, ти влезе в мен... за други ослепях, така и не успях да те прогоня...

Попи в очите ми, а там те скрих и...Сетне никога не те видях...

НЕ ГО ОБИЧАМ ГОСПОД...

И ето, Мамо, вече стъмни се, снегът в душата - заваля, дали сега ти "горе" - будна си,или бродиш в Райските поля?... Има ли такова място "горе", където вечно лятото цари,или бездънен там простор еи слънце сред галактики гори?... Защото там, дори и да го има, дори небесно

98

царство да е то,

90

аз моля, мамичко - прости ми, не вярвам в него и... това е то!

Не го обичам Господ - не кори ме, той глух бе - ням, за моя вики ако в съня ми дойде - събуди ме, не мога да му вярвам - и за миг!!!Отиде си ти, Мамо - Той не спря те, не те пожали - нито нас,ни Отец за мен, ни Бог, ни Брат е, не вярвам в него вече аз!...

*************************

Запалени свещИ във храма, капят тленно в пясъчна тава,едно ми стига - да те помня, Мамо, и да наведа във твоя чест глава...

СПОМЕНИ ТИЧАТ ИЗ ДВОРИТЕ...

Спомени кръстосват из дворовете на тихи къщи в запустяло село с една мечта, разчупила оковите и незнайно накъде поела...И лъчите й, като бръснач над гроздето в узрели кичури се

91

ронят,от бурени задъхало се лозето,

92

в което само спомени се гонят...В примряли махали щурците плачат и тук-таме мъждука светлинка, която дава дъх на здрача,и напомня за... живяла топлина... И сякаш мъртъв е мегданът,като че никога не е живял, чешмата от ръждясала стомана порутено тъжи във... бяло...А спомените ми кръстосват из дворовете, препъват се със старите налъмии като деца подтичват след воловете из прашните, заспали калдъръми... Едва крепи се старата ни къща, погалвам нежно бялата бреза,а споменът на детството - преглъща една отронена сълза...Отмина времето на родните ни кътчета, покрити в сиво са и къщите, и дворите, споменът за детство с щърби зъбчета, отдавна дръпнало е... щорите...И тръгвам си по пътищата същи, които ме извеждат към града, зад мен оставям няколкото къщи с догарящата, своя... тишина…

93

ВРАТАТА МИ ОТВОРЕНА Е ОЩЕ..

Избеляха очите ми от гледане в пустото, годините потекоха по бедрата ми,един живот на гребена - в лустрото, пулсира като вена в ръката ми...Останала отворена вратата ми след ехото на стъпките ти в мрака, приведена пищи душата мисъс пръсти сплетени в косата... Раздадено на тебе без остатък, целували сърцето ми разбито, от устните ти пази отпечатъка чашата ти с вино недопито...Все още екне ципът на багажа,в ушите ми кънтят прощални думи, които рикошираха в паважа,а погледът ти сивкав до... куршумено!Вина със греховете ми се срещат във мене всичко е... изплакано... Уж жив съм, а не се усещам, очите бели са от чакане...Вратата ми отворена е ощеи в спомена си чувам те да плачеш, и сякаш никога не свършват нощите в

94

очакването прага да прекрачиш... Така си тръгна и не се обърна, пусна бримки на... покоя,какво не бих дал пак да те прегърна, и на колене да те моля - да си моя...!

95

НА РАЗХОДКА С ВЯТЪРА

Нощта навън като лепкава глина е, сякаш се стича по мойте клепачи, дъхат ми воали, от пара копринени, чувам щурци в песента си да плачат... Крача, а вятърът стене в листата, тихо, напевно, върви той до мен, сякаш е хванал куражно ръката ми, макар да е леден и зимно студен...Сега той е моят единствен приятел, толкова сам е... до мене подтичва, сякаш ми казва: - Уж бурен съм вятър, а виж ме сега, на вопъл приличам... Животът, приятелю, е като мен, променя посоката - в миг се обръща, нощта заменя я светлия ден,а нежна любов във рана превръща... Скрий във себе си болка и ярост, да бъда свиреп, ураганен и лош,аз мога това, но мога и с радост, да бъда безгрижен и весел гаврош... Лепкава нощ е, с тебе вървим,но ето... прокрадват се първи лъчи, в самотата, приятелю, ще устоим, сега да походим и помълчим...И крачим, а вятърът играе с листата, тихо, напевно, върви той до мен, сякаш е хванал куражно ръката ми, макар да е

96

леден и зимно студен...

97

ИЗСТИНАХА КАФЕТАТА...

Не стигат слово, ни понятия, едва достигнали... видимото, любовта вселена е от необятия, в която... всичко е ранимо...Кървят души, покълват спомени, раздели със омрази се преплитат с наведени глави, като изгонени, довчерашните чувства си отлитат...И с дързост режат всички думи в истериите и въздухът горчи, и погледи... като куршуми, изгарят... в ледени очи...А колко топли бяха някогаи колко сълзи бяха приютили, във тях по-истински от всякога, звездите бяха все по-мили...Мълчим, загледани във нищото, кафетата ни вече са студени, огънят е само във "огнището", далеч... от тебе и от мене...Слова не стигат, ни понятия, едва домогнали... прозримото, любовта... вселената от необятия, в която...Ние, сме ранимите...

98

А днес...По-чужди и от... винаги!..

99

НЕПОПЪТЕН ВЯТЪР...

Светкавица разцепи небето, разряза със гръм планината, буря сгърчи моретата, вятър разкъса платната.Виеше с грохот неземен, попиваше в мокрите пясъци, огнени дири - Вълшебни!Плющяха и чезнеха с крясъци... Пукаха мачти и палуби, стенеха ръждиво скрипците, Бяха... минало -чайки и гълъби,умря - песента на скорците... Вълни се късаха в борда, ревяха, бучаха - Зловещо!..Планината тъмна, но... горда, стискаше залива в клещи...Буря бе - Утихна дъжда!Със залез кървав - обречен,Стар "кораб" съм с доста "ръжда", а и... брегът е все още далече... Така е, всяка буря утихва,ражда се новият ден,поглеждам с надежда - усмихнат, компасът...Все още е в мен...

10

ПЪТУВАНЕ С ВЛАК

Раждаш се, отваряш очи и си на някаква гара,оглеждаш се плахо и ето, фучи странното нещо, обвито във пара. Потрепваш неволно от свирката страшна и звън на метал ужасно скрипти,леко пристъпяш от плочката прашна, оглеждаш се плахо със диви очи.Решаваш и качваш се в странното чудо, влизаш... седалки, купе,всичко е някак си толкова лудо, и тръгваш незнайно къде.Двама отвън пият си бира, друг се храни във ъгъла свит, някаква баба багажа прибира, трети отваря купето с ритник.Всички със своята орис са тръгнали, и никой не знай накъде,пътуват на някъде, лицата обръгнали, а ти... си с очи на дете...Оглеждаш света, а навън, през стъклото, се нижат картини безброй,край тебе забързано бяга животът и няма минутка покой.Минават си гарите една по една, а влакът все си

10

пътува,поглеждаш в стъклото и виждаш едва, как старостта със теб се ръкува.И ето "кондукторът" идва накрая,

10

а ти нямаш пари, ни билет, защото наистина ти и не знаеш, не си чувал за такъв мурафет. И ето, че идва и твоята гара, а тъкмо в живота да влезеш, оня от ъгъла на някой се кара, а ти пък не искаш да слезеш.Но, времето свърши, "кондукторът" влезе, държиш се за дръжката, силно я стискаш, гарата дойде ли, трябва да слезеш, колкото и да не го искаш...Бе малко дете, после хлапак, порастваш и... слизаш накрая... Животът е едно пътуване с влак, който пътува в безкрая...

10

СЛЯПА АТМОСФЕРА

Обърнах поглед и... какво?...Една бездушна пустотас мириса на въглен и дърво, насечен дъх в горещина...Сред влага, слуз, кървяща плът, паяжина, нервни окончания, гръбнак, като олющен пръти ехо от отминали страдания. Видях сърце през поглед отмалял, как с лудия си ритъм нажежи ме, в което с нокти някой бе дълбал, за да изпише твой‘то име.И нечии глухи гласове, прииждащи от висини дълбоки, сякаш от далечни световеи се разбиваха по всичките посоки. И някак свит и прикован, притиснат в сляпа атмосферав пространството без под и без таван не виждах ценности ни вера.Обърнах поглед и... какво?... Разбрах, че в себе си се вглеждам, така размит и... с мирис на дърво и зъби впил във лудата надежда...

10

ПОЖЕЛАЙ МЕ!

Недей ме гледа тиха и... смирена! Ела! Излей страстта си върху мен! Омръзна ми от лигави "сирени," любов, които дават, ден за ден!... Ела до мен! Изпий ми питието!Хвани косата ми и... целуни ме! Завинаги убий клишето, страстта си луда - покажи ми!... В очите ти да видя светлини,след туй плъзни ръката зад колана, в ухото... нещо мръсно - прошепни, дори във мене да отвори рана!...Пусни на воля всичките "злодеи" и нека има те, и никога излишна, писна ми от приказки и... "Феи" Пожелай ме диво!..Истинска и... хищна!...

ТИХ "ДЪЖД"

Ти виждал ли си тишината? Добре! Аз точно като нея съм... Летя, но нямат звук крилата ми, когато идвам в твоят сън...А там в сънят ти, толкова е

10

цветно,

100

вълни любов разбиват се в дъги и... тихо е, и безответно, замлъкват болки и тъги...Усмихваш се и вдишваш ме дълбоко, в желания, мечти и... светлина,в съня ти аз съм толкова високо, сълзя по тебе - дъжд от... тишина!...

РАЗОЧАРОВАНИЯ...

Ожених се за.... създание свободно, до тогава до когато Бог решис една любов в сърца огромни и бяхме само... Аз и Ти!В прегръдка устоявахме в едно на бурите - живота - ветровете, в неспирното въртящо колело което са създали Боговете...Ударите на живота да поемем, един път аз, а после ти, защото ако винаги са в мене, цялото не ще да устои...Ще рухне бързо ти ще страдаш, сама не ще да

101

издържиш, усещайки ти болка безпощадна,

102

ще почнеш мене да виниш... А ударите аз поемах, болката ти с мен не раздели, не те виня! За тебе се ожених! Свободна бе - така реши!...Загубил твоята опора, поемам ударите свои, живея с тежката умораи мъката ми шурнала в порои... Вярвах аз и борех се за двама, и всичко мислех, че си струва!А днес... Сърцето ми е ранаи зная - "Любовта не съществува"...

ПОСЛЕДНОТО ОБИЧАМ..

Да имаше начин бих изживял живота си пак и отново.Какъвто е бил - пълен и цял с радост и с черна отрова...Не! От нищо в него не бих се отказал, бих върнал всяка Любов,

103

бих преживял и всяка омраза, бих те повторил - Живот!...Бих поправил някои грешки,

104

бих се предпазил от всички ножове, забити в гърба ми през тихи насмешки, бих възкресил - мъртви Любови!...Бих стиснал зъби след всички бръсначи, които разрязваха с болка душата, много задръжки аз бих прекрачил,бих прегърнал дори Самотата...И щом Животът, като филмова лента, спре на кадъра с твоето име,бих стопирал навеки момента, оня... в който с детенце дари ме!...Не бих продължил - останал бих там, в най-щастливият миг на живота ни, не бих допуснал днес да съм сам,да ви загубя така... Безропотно... Само тук аз навярно бих променил, моите малки грешки - фатални,да умре Любовта ни - не бих позволил, дори на цена до... Бруталност!...И тук щях да спра с поглед в безкрая, твоето име с Любов да изричам,да бъда до теб, макар и да зная, че ти си...последното мое - ОБИЧАМ!...

105

ОБЩНОСТТА НА МЪРТВИТЕ ПОЕТИ...

Защо когато живи бяхте, Никой не призна Ви?Защото явно колкото творяхте, толкова потъвахте в забрави... То Вазов ли не беше, то Дамянов,То Дубарова, Вапцаров или Ботев, Минавайки край Димчо Дебелянов, та, даже и до Христо Фотев...И колко много още гении, гении на българското слово? Сега недей да гледаш в мене, че жив съм още - слава Богу...Признават ги поетите, но... мъртви, та... Приживе не бяха ли поети?!... Не лееха ли свой'те кърви,по листите с разхвърляни куплети?!... Но неее! Народецът ни жалък,не е достоен думица да каже, преглъща ги като огромен залък, в неверие примигва даже!...Но кой от тях каквото и да стори, остава то написано в куплети!

106

Все нещо пак е, щом се заговори, за общносттана... мъртвите поети....

107

300 СПАРТАНЦИ...

-----------------------------------С поклон към онези вОини, които не позволиха до ден днешен Европа да говори на Индо-ирански (Персийски)...------------------------------------Накрая на света превил коляно, животът ми положен е на карта, небето пурпурно голямо е,в омарата аз виждам - Спарта...Картини нижат се из неяи виждам силуети стройни, как бродят из земите на Егея, истински, Спартански воини... Прозира само смелост чиста,на воини, превъзмогнали смъртта, а само шепа - само триста, изправени срещу врага...Сами, срещу несметни легиони, застанали открито със телата си, последвали до гроба си - Лион/а посрещат те като мъже съдбата си... Отраснали с уменията бойни,

108

избили хиляди кохорти,и жертви паднали, достойни, опазвайки горещите Ни порти...***********************************И ако някога от тук мине свободна душа през столетията, които предстоят, незнайно как - на кон или пеша, гласове им ще й шептят:Един завет... из въздуха витае... И... тихо е! И... вятър ще го носи. "Помнете ни!" - и всеки да узнае! "Помнете ни!" - и без въпроси!... Че тук, във местността Платея, като 300 брънки от железен ланец, почиват синовете на Егея!...

И...под всеки камък тук... лежи, Спартанец!...

ЖИВОТЪТ ДЕБНЕ В МРАКА...------------------------------"Вълкът дебне момчето, с нокти от черно желязо, с

109

козина като черната нощ, с очи, пламтящи в червено като скъпоценни камъни от ада. Огромният вълк души, наслаждава се на мириса на предстоящото пиршество. Не го обзема страх, а изострено обоняние, студеният въздух в дробовете му, накланящи се от вятъра дървета. Ръцете му не трепват, а движенията му са съвършени..."(Из филма 300 (Спартанци)-------------------------------------------------

Животът се облизва в мрака като вълк надушил крехка стръв, стаен сред камъните - чакаи дУши - предусеща кръв... Очите му свирепи - жадни зеници впиват в моя ден, Аз зная - той е... гладен,гладен за такива като мен.... И чака, дебне притаен, снишава дъх - оголва зъби, изчаква търпеливо в мен смелостта да ме загърби...Но... аз не чувствам страх, а някаква неясна тръпкаи погледът ми не е плах, усеща смелите ми стъпки... Пристъпва леко -

110

лигите текат,

111

гледа ме с присвита вежда, лапите от чакане кървят,да си тръгне всякаква надежда... Така се гледаме от дълги зими, щом по територията му газя, така сме с него - от години, той дебне ме, а аз се пазя...И... тихо е! Не чувам да ръмжи, напускат ме болезнените тръпки, но... той е там - наоколо "кръжи" и тихо следва мой'те стъпки....И всяко утро, щом отворя за новия си ден очи, отново... с него ще се боря,а той ще дебне, и... мълчи!...

И пак....ще се облизва в мрака, надушил крехката си стръв...

НЕ, НЕ СИ МИ ЛЮБИМА!....

Защо да те имам Любов? Та… нали вече те имах?!

112

Остави ме в оня, метох

113

в онази, кървава зима… След това ме даде в ръцетеНа милостта на твой‘та "сестра" Бях, като стъпкано цвете,и я гледах в очите – Смъртта! Уж сте еднакви – Сестри!Но… не е – не е така! Ти.. погубваш души, а тя… Убива плътта!Влизаш в нас, като болест, Жестоко болиш, до… садизъм! Посяваш в сърцата ни корист И Его, до… Егоизъм!...Криле ни даваш – въздигаш ни, даряваш Рай и мечти,след туй без милост – убиваш ни, и... стихваш в тъжни очи…Защо да те имам – кажи! Нали хиляди пъти те имах?! Изживях и мечти и… лъжи, Неее!Не си ми вече – Любима!..

114

ПО РЪБА НА СВЕТА!/МИКС ОТ НЯКОЛКО СТИХА/

115

----------------------------------Разкъса ризата животът ми, размаха своя зъл камшики изплющя със него грохотно, звукът му сля се с моя вик... А там прекръстваха се щрихи, стари с нови, като мелези,в кръвта, изтичаща се тихо, умираха и раждаха се белези...Понасях ударите му покорно и стисках зъбите до пръсване, но пътя следвах неуморно,вървях към новото възкръсване... Последен удар - рукна дъжд, превръщаше кръвта във спомени, завръщали се неведнъж, преследвайки мечти оголени... И... гръм! Небето промълви, чувах шепота му във водата:- Така е, винаги боли, няма лесен път мечтата...И в локвата - превил колЕне, забил юмруци във калта - мечтата ми растeше в мене

116

в очакване на новата зора!...И прогледнах, Приятелю - щом си отиде! Прогледнах, Мамо - щом ни напусна!

110

Спрях да помня стари обиди, погребах молитвите в моите устни... Промени се светът ми - обърна се, смениха цвета си много картини,летях високо, но... в себе си върнах се, за да се вгледам в очите си сини...Там видях се сляп... като кърт, затварях очите ви - срещнах смъртта... Да!... Срещнах я - вашата смърт,която погледна ме... и влезе в нощта... Не беше моята... Мен ме подмина,но ме изгледа студено - кръвнишки, знам ли?! Може би имам години или е тънка и... моята нишка?...И днес ви чувам как разговаряте,и се изгубвам на мислите в кривите... Живите... На мъртвите очите затваряте, а... мъртвите,отварят очите на... живите!... Сетен дъх и... всичко си отива, в унес литва нечия душа, потта по дланите изстива,обръщам гръб и тръгвам си пеша. Изгарят клади с цвят на кехлибари, във мен се лутат максими – понятия,

111

издайнически скрили се в олтарите, с един замах троша разпятия...

112

Голготите... не са тегоба.Нито стръмен път са - пълен с ребуси, човекът още от утробатавърви по него, за да търси себе си... И... Господи, дали те има,и чуваш ли молитвите на болката, Или само си понятие незримо, превърнало ни... в Богомолки.Крещи небето, въздухът просвирва, истината някъде самапроплаква тихо, после нос навирва и стихва в твой'та самота...Молитви! Те до никой не достигат, душите само хранят се от тях,и щом... надеждите ти уморено си отидат, питаш се: Защо живях?...Последен поглед – черна пръст, някои не могат да избират,молитвите са... празни! Дървен кръст!... Когато синовете ни... умират!И този миг е... свлачище от гарвани в очите на незраящи гълъби,във болките от недовярванепод куполи на храмове и църкви. Ковейки кръстове в

113

зениците, изпепеляват се ръцете на мадоните, от богохулства и езичници

114

като восък се разтичат и иконите. Покълват във религиите, в семето, които избуяват във мъдреца...Мъдрецът - изпитанието на времето, сътворило като скулптор младенеца... И на Пегаси в стременАта стъпили, раждат се от сЪлзи недоплакани,в криле на Ангели напъпили, перата... черни са... от чакане. И бурите, от пясъчните спомени,утаяват се със писък във отровите, в святостта... на щастията гонени, завърнали се в ятото на совите!... А мракът гъст - смола от борове, залепва по стените на душатав която екнат там, исА на хорове, забравени във вековете от съдбата... Но... една комета в мен чертае орбити на кървави планети,където в бездиханността витаят небитиета от неписани куплети.С лъчите си огряла мракана една отминала безбрежност, в която там душата чака

115

с ръце, протегнати за нежност. И храмове градят сълзИте,и бият катедрално в мен камбани,

116

и митове кънтят в ушите мис верижен звън, на болки оковани. Които блъскат се в стените,горят и леденеят - сиви, покълват спомени в очите ми,... танцуват в черно - самодиви... Изгубен във лъжовните причастия, събирам се, разчупен на парчета,и давя се в изтръпнали пристрастия, потънал сред забравата на Лета...Из тръните на моите безумия, сенки хвърлят огнени кристали, сред върхове на тъмни пълнолуния, пясъчно във мен цъфтят корали...И в светостта на мислите си в бялов хлад озъбена прегърнал съм душите, сред стволове колонно-катедрални, почиват върху острието на стрелите.От нереалните мостОве над морета, закътан дом строя между дъбравите, нагазил в пълноводието на Лета,а мътна е... реката на забравата...И мислите ми, като жерави през

117

лято, долитат там, където не ги чувам,и колкото е по-висока любовта ти, аз толкова по-ниско те целувам... И... вдигна се тъма - разцепи взора,

118

с огромна сила с трясък го разби, затули се - угаснаха просторите. Изсъскаха последните лъчи.Угасна всичко!... Мракът появи се! Притисна се ò мен, показа зъб, сетне изпищя и сви се,сгъна се - обърна гръб... И всички сетива застинаха,черен Ангел плачеше до мен, сълзИте му в крилата му попиваха. Дошъл е тук в незнаен ден...Стоеше той и взираше се в мрака, до него бях, усещах му дъха,той беше там... със "векове" от чакане, готови да се слеят със греха...Засвири вятър - литнаха пера, А той не мърда - тихо чака, какво ли търси в дебри от тъма,защо ли плаче Ангелът на мрака?!... Обърна се и впери взор във мен,и бавно, тихо заговори...- Дойде в очаквания ден,аз чаках и... с душата ти говорех!... За тебе няма път обратен,

119

с невяра в мрака си, ни в светлината, ето ме, но... не за теб съм пратен, дойдох, да отведа душата ти!...

120

На никакви молби не се поддавам, напуснах Рая, за да спя сред мрак утробен. Иди си ти! - душата ти остава!!!Защото аз самият съм... прогонен! И знай от мен:Животът се облизва в мрака, като вълк надушил крехка стръв, стаен сред камъните - чака,и дУши - предусеща кръв... Очите му свирепи - жадни зеници впиват в твоя ден, Аз зная - той е… гладен,гладен за такива като теб и мен... И чака, дебне тихо и лениво, снишава дъх - оголва зъби, изчаква - без да бърза, търпеливо - смелостта да те загърби...Но… ти не чувстваш страх. Ще е някаква неясна тръпка и погледът ти не е плах, усеща смелите ти стъпки...Пристъпва леко - лигите текат, гледа те с присвита вежда, лапите от чакане кървят -да си тръгне всякаква надежда... Така се гледате

121

от дълги зими, щом по територията му газиш,

122

така сте с него - от години той дебне те, а ти се пазиш...И... тихо е! Не чуваш да ръмжи, напускат те болезнените тръпки, но... той е там - наоколо "кръжи" и тихо следва твой'те стъпки...И всяко утро, щом отвориш за новия си ден очи, отново... с него ще се бориш, а той ще дебне и... мълчи!...И пак…ще се облизва в мрака надушил крехката си стръв…Ще бъде там... и вечно ще те чака... щом в вените ти блика още кръв.А аз на ръба на света превил съм коляно, пред мен е необятното... нищо, небитието - безумно голямо е,тъмно, спокойно и хищно!... И вперил съм взор във тъмата, и взирам се с поглед издънен, и реже скалата краката ми,и тихо е!... Безветрие трънено...На ръба на света съм - падат

123

звезди, преливат в сияния сънени,релефно в лицето ми ваят бразди и гаснат в зеници продънени...

124

А край мен, както в бездна, изтичат океаните, в най-големия водопад на земятасъскат, клокочат, олизват си раните и изчезват дълбоко в недрата й.

На ръба на света е безкрайно и... тихо...

ЧУЙ МЕ СИНЕ!...

Замълчи Сине, виж ми очите, Заслушай се тихо в сърцето ми, Виж браздите дълбоки с които, беляза живота лицето ми...Всеки прорез е белег изпръхнал, всеки цвят е нивото за болка, всеки косъм по мене настръхнал, е плачещ писък на Богомолка... Виж ме така, набразден и насечен, вие душата ми с крясък,от спомен много далечен, с'запазен в очите си блясък... Всички удари които успях, поемах ги Сине, да те опазя, сега върви без никакъв страх, казвай Обичам и никога - Мразя!

125

Където погледнеш, все линии, щрихи, мъртви мечти, бивши страдания,

126

замълчи сега, заслушай се! Тихо! Тялото мое тръпне в стенания... Повярвай ми Сине когато говоря, щом можеш и чуваш сърцето ми, от гроба си даже за теб ще се боря,Но... Обичай живота, момчето ми!...

ПРИНЦИПЪТ НА ЖИВИЯ ЖИВОТ...

Нов монах дошъл е при Светеца, приседнал и попитал тихо:- Кажи, пресвети ми

Мъдрецо,да зная искам - питал той усмихнат. Кажи ми, искам да науча,принципа на живия живот, за да мога да сполуча, гнездо да свия - свой имот...- Вечеря ли? - попитал го

Светецът.- Да, вечерях!- Сега... водица пий,във теб се вгледай - там стои мъдрецът. Но... най-важното...

Паницата измий!...

127

ЕРОТИЧЕН СЪН

Сънувам те на спалнята от бяло, завита само със парфюма фин, докосвам с пръсти тръпнещото тяло и любим се сред нежен балдахин. С премрежени очи глава полюшваш, гореща страст в полуотворена уста, ти леко пръсти под езика мушвашв несвяст на Ерос под властта.И всяка фибра в тебе се препъва, с дъха си те докосвам аз, желанието в трепета потъвав конвулсии и еротична страст. Езикът гали влажните бедра, ухаещи на мокри бреговеи чувствата от твоите недра бликат в сладки грехове.Хлъзвам се на топлите гърди, ти гънеш се под мен като вълна, със нокти казваш ми - поспри, ще продължиме след това.И сънят отново се повтаря - обличаш пак парфюма фин, в страстта снагата ти догаря сред ласки в нежен балдахин.И...

120

КОГАТО ТЕ НЯМА

Вятърът стърже в улуците и в ъгъла, там притаен,заслушан, долавям във звуците как спомени плачат във мен.Аз те виждам в тревите и пясъка, на буйни огньове в искритеи чувам на птиците в крясъка да идваш и бършеш сълзите ми. Като звезда отразена в морето, светлина без физическа плът - аз търся те горе в небето,в среброто на млечния път. Така замечтан и безмълвен, подхранван от луда надежда, пепелникът до мен е препълнен, говори за всичко, небрежно...Почиствам душата от бурени, магарешки тръни все... плевел, сълзят очите обрулениот мъка, превърнати в пепел. И така, с шепи преплетени, аз твоето име крещя,а ти с вятъра галиш лицето ми и ме целуваш с нощта.И след целувките, ласките, аз всички

121

костюми събличам, захвърлям грима и маскитеи тихо прошепвам - обичам те...

122

ОТ ГУРБЕТ

Когато дойда аз на твоят праг, премръзнал, мокър и посърнал, не спал не ял не сгънал кракс едно желание да те прегърна. И двама ще се гледаме смутени, събрали се след толкова години, замръзнали, безсилни, вцепенени, с очи превърнати в руини.А вънка ще вилнеят ветровете, гръмотевици нощта ще цепят, ще сложа в шепите ти цвете и ще те помилвам с трепет...И бели кичури в косите мище ти напомнят мъки и страдания, че си давала живот на дните ми и чакала във болка и мълчание.И ето ме при теб се върнал отново беден - много преживял, приближи се - дай да те прегърна аз имам теб, а значи съм успял...

123

ЗАВРЪЩАНЕ

Годините лекуваха и вътре във мен всяка рана в белег завяхна, бледнееше споменът за оня ден, във който заедно бяхме.Не гореше в кръвта ми с онази сила, когато умирах за тебе,когато в пазвата ми беше се свила като мъничко розово бебе.С годините тихо прегаряше тръпката, не мъчеха спазми снагата ми,не чаках да чуя отново стъпките, които да спрат пред вратата ми. Но дълбоко в скрина на спомените, далече от дневни лъчи,пазех сълзите - отронените, като перли от твой'те очи. Само те ми бяха останали и бяха мой'то богатство, със греховете си хранех ги, с надежди и светотатство.Чувствата в мене се бореха, вдишвах те даже с кръвта си. Сърцето и разумът спореха, не вярвах на любовта си.Тогава ти грабна, отнесе я, в болка, в сълзи ме остави, в

124

купища мъка - депресия, но нещо да върнеш забрави!

125

От тогава изминаха зими,днес срещнах те тук, при тополите. Любовта ми къде е? - кажи ми, целуни ме и върни ми я, моля те!

ОПИТ

Бяла светкавица изтрещя от мрачното и сиво небе, родих се така във нощта уплашено, малко дете.Дъжда плющеше в лицето ми и в бебешкото ми тяло, трепереше сърчицето ми,и гледах освирепяло.И бос тръгнах сред тръните, в джунглата, сред лианите, корените ме пънехаи ме щипеха раните. Уплашено бебе сред вълците, като животно сред хората, живота сред сълзи и хълцане си впиваше в мене шпорите. Вървях, но пътят не свършваше и неусетно пораствах.Вълчица кръвта ми бършеше и дните със нокти задрасквах.Но уважавах животаи всичко което се

126

движи. Седях сам при потока

127

и в болка раните ближех. И ето ме днес на открито, извън храсталака и лъките, крача с гордост не скрита -на това се научих от мъките!

ЗАМРЪЗЕНИ СПОМЕНИ

Кърпя със мисли душата си, раздрана от милиони бримки и правя разбор на съдбата си сред стари, забравени снимки.Във "фризера" на спомените мои аз пазя ги от всякаква заразаи мъките ми, шурнали в порои, да не ги превърнат във омраза. И всеки път размръзвам по една, и всеки път в очите ти се взирам, поставям ги в албума след това и в моята любов ги консервирам.Снимки замразени, в скреж покрити, но чисти, свежи и до днес,като тихи болки, във сърцето скрити, те носят ми за тебе вест.И стиснал снимка аз във шепите, с надежда да

128

стопя скрежта,докосвам те със пръсти като слепите и те съживявам със дъха.

129

И тъй минутите се движат, вековете се превръщат в часове и спомени за теб се нижат, пристигащи от стари светове.Прибирам го сред скреж и пара и "фризера" завива като бебе, албума стар със ледена омара и пази в мене спомени за тебе.

ВИК

Три години след наш'та раздяла аз заминах напуснах странатаи пазех те в себе си цялата в бяло, и плашех със теб самотата.Заминах натам, гдето пътя завива, завива по посока на вятъра,гдето небета с морета се сливат и клокочат вулкани във кратери. Затварях очи и в тихите повеи на вечерния бриз и вълните,дарих ти сърцето си - винаги твое е, дарих ти го там, сред мъглите.Там... гдето морета кристални, къпят земята с пенливи заливи, там... гдето гларуси жални, се реят в очите ми палави...Там... на природата в театъра, седнал на мокра

130

скала, крещях твоето име във вятъра, там... над вълните в нощта...

131

И една се разби,и в грохота рече ми: "Хайде, върви си във къщи!Не знаеш ли ти, че назад момчето ми, морето - нищо не връща?..."

ЧОВЕК СИ ТРЪГВА...

Човек си тръгва, когато задъхан е, отдавна забравил усмивката, може би там, в мазето напъхана или просто изплюта във мивката. Когато го давят тежки проблеми, когато поти се в омарата,когато не знае кое да вземе - дали любовта или вярата.Но и човек си тръгва тогава, щом умори се от чакане.Когато все още, вън от забравата, има сълзи за плакане...

132

АРЛЕКИН

Това съм аз, роден палячо, обречен по света да скита незнайно накъде, но крача натам, където някъде ме викат. Един палячо забавлява,дарява радост, светлина, хората се смеят до забрава, след туй се връщат у дома. Но той остава на арената сам, потънал в тишина, седнал на ръба на сцената усмихнат, но с напукана душа. Затуй те моля, потърси ме,търси ме навсякъде около тебе -във вятъра и светлината потърси ме... Как искам да съм ти потребен.Търси ме не когато имаш нужда, търси ме, обичай ме на тъмно, дори когато се събуждаш,дори отдавна вече да е съмнало. Повярвай ми, макар че аз съм един палячо, бягащ по света, но ето, тук съм и това съм,обречен скитник с влюбена душа. Така кръстосвам влюбен по света, срещам се с различни хора,с душа от мрак и

133

суета разказвам моята история.

134

И всеки ден във себе си те търся, за тебе само смея се и плача, заблуждавах се земята да разтърся,но сам, без теб, съм скитащ се палячо!

АКО ИЗКУШЕНИЕТО?!...

Ако изкуша се и изцапам душата си, влизайки на Ерос във шатъраи в себе си предам ли те някак си, ще си отида самичък със вятъра.Не ще мога с любов да погледна отново твой'те прекрасни очи, да попитам морето, ще седнаа то, ще ми каже: - Мълчи! Всеки път при мене се влачиш, дай ми това - онова ми върни! Все за любовта ти ми плачеш а сега... ти кого нарани?!Слаб си, нещастен, без воля, не се живее така през прЪсти. Не зная сега й да молиш дали милата тя, ще прости...Затуй иди си, не ща да те слушам, не вярвам на твой'те лъжи,дойде ми вече от тебе до гуша, при нея иди и кажи :“Това бе само луда

135

представа, не е бИло и няма да бъде,

136

ако се случи, убий ме с'забрава и любовта ни...Нека ме съди...” Не, не е бИло и... няма да бъде!

КОМПАНИЯ

Отново е дълбока нощ - студена, тъжна и неприветлИва. Танцуват в мен със дива мощ спомени и бели самодиви.Мълчи около мене тихото,в нощта ужасно е да си самичък като във филм от жанр психо или някоя история на Хичкок.С отворени очи в издънен поглед, бягащи натам по стръмното, зареяни във празният си полет,долитащи със тишината на отвъдното. И мили Боже, гърлен крясък, изтръгва се от моите гърдии чувствам как пустинен пясък засяда в ноздрите - гори !И в нервен тик главата тръсвами връщам се към погледа смирен,

137

и стискам в шепа снимката до скъсване, със мисъл, че отново си при мен.

130

КЪДЕТО БЕДНИТЕ СЕ МОЛЯТ

Там където бедните вървятсред небостъргачи или мелници, там, където плашат те смъртта с ужаса на свой'те делници.Там, където ветрове и зими оставят бръчки в техните лица, в прегръдки тъжни, но любими те раждат своите деца...Там където не остава друго, освен да вярват в чудесаи в погледа зареян лудов молба към пъстри небеса... Там, където както и преди, от техните мечти изплували те, молят свой'те прадедиза чудеса, които са бленували. Там, където знаят, че ще ги избави, ще дойде през горите бос,че няма никой да забравис късмет ще ги дари Христос... Там, където...В тънките завивки,хора не познават користта! Там, където...С тъжните усмивки, нещастни са,

131

но... горди в бедността!...

132

ЗАЩО?

Защо ли, когато затворя очи, все твоят образ аз виждам, мисълта ми говори,устата мълчи и въпроси безкрайни прииждат?Защо си далече от мене кажи ми, защо всичко е толкова сложно, защо това безкрайно тежи ми, защо е така невъзможно?Защо не можем да бъдем двама, защо ли сме скришом щастливи? Защо простото, превръща се в драма, защо не сме ние, а сме фалшиви?Защо задавам въпроси излишни, защо ли питам себе си,защо ли чопля в рани предишни, защо, и на кого ли потребни са? Защо на въпроси безкрайни, защо отговор не намираме, защо, тези глупави тайни... защо нашето бъдеще спираме?Защо ли пред тези проблеми, защо двамата с тебе сме боси?Защо? - ще кажеш; - “Не са големи, защо тогава подтиснатост носят?” Не ме разбирай погрешно,не те карам да решаваш

133

ребуси, но с тези въпросчета “смешни”, питам не теб, а себе си!

134

САМ

Лицето си закрил със длани, В стаята самотен аз лежа, Глух към голи обещанияИ сляп към грозната лъжа. Решил се разума да слушам Сърцето спира своя ход,и на фактите ботуша настъпва грубия живот. Лежа аз свит – душата стене,стените се събират покрай мен и нерешените проблеми разяждат ме от ден на ден… Тежи тавана, лампата бледнее пердетата се движат като живи, някъде душа щастлива пее,а над мене други са щастливи.Навън е топло а на мен ми е студено, въздухът просвирва във гърдите, хладнее мястото до мене,устата шепне някаква молитва… Въздухът тежи като олово, тежи и ляга върху мени като някаква прокоба, ме дави спомен съкровен..

135

ГОРЧИВО КАФЕ

Къде изчезна от мен покоя, измъчено тежко минаваха дни, къде си сега, красавице моя, къде ли са твоите прекрасни очи? Без теб е някак си тежко и трудно, вървя замислен в студената нощ,стрелките на времето влачат се мудно и облива лицето ми ситния дъжд.В града милионен сякаш съм сам, трамвайно ехо, улици мокри...Леко пристъпвам, макар че не знам къде да отида, при кой да се стопля. И трепвам неволно от хладния вятър, треска ме гърчи като пред сцена,както гладният просяк, пред оня театър, гдето детето в прегръдка приема.Защо във конвулсии стене душата, къде изчезна от мене смехът?Защо тъй съдбата подрежда нещата да бъдат изпълнени с болка до смърт? Не зная направо от где да захвана, захапал в зъбите си влажно Бе Те.Премръзнал и мокър влизам в "Хавана" да пия горещо, горчиво кафе.Замислен, отчаян, потънал във

136

дим, храня надежди, но тебе те няма, хора се нижат един по един,а аз съм седнал на маса за двама...

137

САМОТЕН БУЛЕВАРД

Един човек, самотен булевард, денят, загърнат с черно наметало и стълбове, строени - за парад,пронизват мрака с лампите си в бяло. Един човек със мъката останал, върви замислен в своя свят,в годините той себе си забравил, в душата - с електричеството слят. Отдавна бе забравил да обича, доскоро бе сърцето му от лед,а в тази нощ сълза потича като лирика от някакъв куплет.Един човек на мокрия асфалт пристъпва бавно, гледайки смутен, лицето с цвят е на кобалт,а погледът, умерен и смирен. СълзИте си преглътнал без вина, в зЪбите си стиснал болка дива, и ето я пак таз сълза,която блясва, като самодива. Един човек във дреха сива, един човек във лепкавия мрак питаше нощта красива :“Ще те срещне ли отново пак?”

138

СВАТБА

Всецяло отдала се в бисерна младост с мен потегляш по дългия път,в зениците грее искрена радост, пулсира плътта ти,замира дъхът. И ето те тебе, облечена в бяло, разливаш искрящата черна коса, звездно - сребриста,така засияла, момичето станало вече жена.Лумва във пламък над нас полилея и блеснал в очите денят озарен, радост желаят на мен и на неяи тръпнещи чувства във ден съкровен. А ти тъй грациозна, прекрасна и млада, с топли очи и усмивка добра,любов преуспяла и сладка награда, са твоите тихи и нежни слова.Милион ореоли горят като клада и чаши кристални с метален обков,кръстосваме тихо и пием с наслада не вино искрящо,а вечна любов.

139

МОЛИТВА

Защо не взе и мене, Боже, когато беше време за това, кога от брачното ми ложе отне ми дръзко любовта.И през всички тез годинити чоплеше във лютата ми рана - не искам да те хуля, но прости ми, в душата си запалих храма.Не вярвам в никой и във нищо, ще търся Нея, по света ще скитам, ще спра до някое огнищеи огнената фея ще попитам... Дали гори и в нея любовта и,тъй както в мене, като въглен пАри, чака ли ме, дали знае,че търся я сред спомените стари. Ако си Бог наистина, открий я, и моля те не ме лъжИ.Иди при нея, намери я,че страшно я обичам и кажи. Покажи и пътя, дай и воля, милост имай и към мене.Тя дойде ли, аз плахо ще помоля: Бъди пак моя - паднал на колене.

140

ЛИПСА

Нощите, които никога не свършват, трепети, които теглят ме напред, спомени, които се завръщатс лица, приличащи на теб.Мята се във мен душатасъс звън на две кристални чаши, до болка впива се в тъгатаи тъмното във мен ме плаши. Често се страхувам и треперя и страхът ми съска като пяна. Аз зная, че куража ще намеря, но ти си нещото, което нямам. И търся те наоколо, навсякъде,за мен си идол - тъй вълшебен. Животът ще ме отнесе на някъде, но... няма да е същото без тебе.Изминаха лета и дълги зимии в мислите за тебе аз пораснах, желаех вечно да те имами пазех любовта да не угасне. Но... често се страхувам и треперя и страхът ми съска като пяна,да бъда сам - куража го намерих, но ти си нещото... което нямам...

141

ТЪГА

Сам!...Змии, сплели се в спомените. Очи бездънни – скитащи, Като прилепи в тихата нощ Плюят влажни кристали.Твоята усмивка отново обърква Този който примирено потъва. Чоплиш с нокти, изравяш спомени Измежду все още топлата пепел…

КОГАТО НИШКАТА СЕ СКЪСА…

Когато нишката се скъсаи светлината се стопи край мен живота мрачен и навъсензаби зеници в моя ден, мрак покри със "одеяло" блясъка от твоите очии като в строшено огледало, разхвърли стъклени лъчи... Угасват буйните ни пламъци опустява нежния ни шатър рухват пясъчните

142

замъции духва леден, мъртъв вятър...

143

Когато нишката се скъса, надеждите измряха с крясък времето сълзата ми избърса и изтече, като лунен пясък... Хрип просвирва във душата, снагата тръпне - няма сън, и екне трясък от вратата, която бе затръшната отвън... Когато, скъсана е нишката, не оставя нищо - тишина...И само спомен от въздишката води ни към глуха самота... В традиция на диво племе сред луди ритуали и тимпани, запраща някъде във времето, Една Любов...сред грохот на камбани...

ПРОЗОРЕЦ

Като прозорец пред света, отворен съм, така прозрачен, невинен с чистите стъкла,а погледът - смутен и мрачен. Когато ветрове

144

вилнеят, скована в скреж душата стене,

140

зад мен във стаята си пеят, пеят... а на мен ми е студено...Когато плисне леден дъжд в стъклата, притихнал, стискам зъби в здрача, превръщам се в молитва към съдбата и времето, с което плача.Сълзите ми се сливат със дъжда, в поточето те правят синя пяна. Да, това съм аз - мъжът, безмълвно ближещ лютите си рани!

ЗАПЛАХА

Попитах вятъра за ирата* на боговете, реката на мъртвите и ревността,за жените, надеждите, мечтите, за вселената и вечността.Попитах вятъра за океаните, за нови континенти и комети,за чудесата, пирамидите и Маите, за душите, дадени и взети.Попитах вятъра за любовта, сълзите, самотата и поетите, за болните сърца, съня,за вярата във Бога и планетите. Попитах го, а той нехаещ, вдигна от очите ми завеса:“Сигурен ли си, че искаш да го знаеш!? Внимавай, може да не

141

ти хареса!”--------* ира = гняв (богиня на гнева)

142

БЕЗ МЕН

Самотата полепва по дланите като синя мъгла преди здрач, потаила в сърцето си раната,аз в пространството чувам, че плачеш.Нека слънцето грейне отново и духне вятър приятен и свеж, нека обич облее те в огъни дъхът ти да секне в копнеж. Няма смисъл помни, няма смисъл, да очакваш живот от смъртта.Щом веднъж е изчезнало нещо, то не ще се завърне в света.И за туй в мен кръвта не пулсира, аз те гледам с очи вцепенени, само синя мъгла ме повиваи залепва, залепва по мене. как на тъмният връх под луната духа вятъра твойта пола,как държиш ти цветя във ръката, и до теб как стои, самота...

143

БЪДИ КУЧЕ

Настъпиха времена на идиоти, на хора със свирепи нрави, на борба за пари и имоти,за богатство и слава.Всеки гледа във другите докъде са и как да ги мине, но си предлага само услугите да постави в леглото им мина.Ще се ползват от твойте услуги, ще те изтискват докато може,но щом видиш лицето им, другото, ще погалят твоето с ножа.Никой аванта не пуска,кръвта ти през сламка ще смуче, твоите кости ще схруска,ако и ти не си куче.Ако искаш и ти да успееш в крак на живота с ритъма хапеш ли ще оцелееш,а за противното, не ще и питане.

144

ИСТИНИ

Колко ли истини има във нас и колко ли ние не казваме?... Угодните нам, говорим на глас,от колко ли други се пазимe?... Понякога искаш тъй да извикаш, да викаш, додето олекне,в тъмни тунели безкрайни да скиташ, доде колене ти омекнат.Но... дишаш, живееш, не може така, да хвърлиш живота си груб,ходиш по камъни, чупиш крака, а сетне... проблемите - куп!Решаваш ги леко, един по един, и търсиш им някак колая,така си отиваш, погълнат от дим - дима... на живота и края.И луташ се, тичаш в безпътици сам и търсиш жестоката истина,която навява и радост, и срам, която не е измислена...

145

БЛЯН

Видях те навън сред цветята унесена, в слънце обляна, с развята коса,в края на лятото слънчево-есенна към мене погледна, помаха с ръка. Усмихнах се леко и ти се усмихна, погледна ме топло със черни очии в някаква нежност сърцето притихна и топлият вятър нашепна - Мълчи!Сякаш от страх между нас се изви, сгърчи се бясно и после изчезна, в очите запали милиони искрии блесна пред мен красотата ти звездна. Аз се затичах и ти се затича,с ръце отворени ти ме прегърна, златна река по косите потичаи вятъра ето отново се върна.Изви се, изсвири и после те грабна, отнесе те нейде далече от мен,в огън запали ме, сърцето отслабна, направи ме тъжен човек - уморен... И ето, видях те сред цветята унесена, в слънце обляна, с развята коса,в края на лятото слънчево-есенна, към мене погледна, помаха с ръка.

146

НЕЖНИ КОШМАРИ

Тежи сънят на миглите в разгара, със цветната проказа на страстта и в балдахин на тръпнеща омара, като море бушува ми кръвта.Луда надежда в мозъка лута,че ще се върнеш в сияние синьо,ще положиш плахо глава във скута ми и нежно ще кажеш със устни - Любими!И огън ще се лута тъй зловещ ще изгаря в пламък мой'то тяло, и ще пламва порива горещ, като призрак в черно наметало.И ето те с разпуснати коси, превита в кръста, гола, нежна, любима моя, туй си ти страстта във тебе се оглежда. Но някой свири там отвън,опипвам със ръка местото хладно, о, Боже мой, нима е сън...Та кой от мене те открадна?

147

МОРСКА СИМФОНИЯ

Учихме някога в клас за Илиада и Одисея, как Омир пял е в захлас своите песни от кея.И питах се, винаги сам, защо е седял до морето?...Омир бил е все тами пял е свойте куплети.И ето, залязваше слънцето, гаснеше полека небетои звездите като сребърни зрЪнца се отразиха в морето.Приседнах на камък край кея, заслушал се в тихата нощ, не мърдах със поглед зареяннад вълните и морската площ. И нежни мисли потекоха, редяха се една по една, приказни дрехи облякохаи превърнаха се в слова.И като ручей течаха в главата ми под ритъма на всяка вълна,те идеха от душата ми,а оставаха с мен на брега... И със всеки удар вълните отмерваха техния

148

ритъм,тез думи, в душата ми скрити,

149

идеха без да ги викам. Блестеше звезда във водата, трептеше като тиха сълза, пораждаше трепет в душата ми и чайка над мен закръжа.Усещах нощта по лицето си, долавях нейния допир, чувах шума на сърцето сии отново се сетих за Омир... Затворих очи и сляп като него, притихнал, но заслушан в морето, сякаш виждах лицето му бледои чух песента на поета...И с всеки удар вълнитена стиха ми даряваха ритъм. Тез думи от слава пропити идеха без да ги викам.И ето, успях най-накрая секрета му аз да разкрия, да слуша морето той знаел,в това се съдържа магията!...

150

ПО РЪБА НА МОРЕТО

Пристъпих полека и тръгнах по плажа в една от двете посоки,реших нещо да ти разкажа там, до скалите високи.Вятър се вреше в косата, усещах го бурен и лош, чувах шума на водатас цвета на хладната нощ. А тя покриваше всичко, мълчеше и морската гара, бях в тъмнината самичък, в компания само на фара. Вървях по ръба на водата, заслушан в гларусов крясък,растърсваше вятър снагата ми и крачех по мокрия пясък.В мен се оглеждаше времето, сивотата, дъждът и сълзите, сваляха от плещИте ми бреметои го захвърляха там, сред вълните... И някъде там, във скалите,морето жестоко ги блъскаше, и нейде сред грохота, скритосъс пяна, в лицето ми съскаше. Крачех лениво по кея,нищо, че дъждът ме

151

вали... Вървях и си мислех за нея - любовта, която крепи.

152

Стигнах чак до върха му, светеше кораб в морето. Изведнъж ме сграбчи страхът ми, когато опрях парапета.Бях сам, там... сред морето, сред черната маса вода, стисках с ръце парапета,а назад не виждах брега. Но... Ти бе отново до мене, говорех със тебе на глас,сила ми даде, страховете отне ми, и бавно потеглих към нас...Прибрах се премръзнал и мокър във къщи и направо се пъхнах под душа.Не знам на какво, но на нещо се мръщех и седнах цигара да пуша.Взех химикала и ето ме на - ти пиша какво ми се случи...Вече, на топло съм - свил знамена, но... нещо отново научих...

150

ЦВЕТЕТО

Нейде сред мъглите на степта, сред синьото на пурпура, в което един лъч от сляпа светлина разказва за души в небитието.Край венци на времето герои - вяра в чудеса, стъпили здраво във стремето рицари без възраст и душа.Тез яки фигури, издялани в скалата, бдят над хората от векове,като деи слезли от седлата, на вихрени, божествени коне. В очите им от камък и трева, блести надеждата на световете.На меч подпрели тежки рамена, бе цъфнало омайно цвете.Там сякаш беше свършила войната! - във този кът, потънал в тишина, пустинен вятър брулеше лицатана рицари от стари времена. И въпреки че камъкът мълчи,се носи звън от рицарски доспехи и звук на рог във времето ручи, утихва сетне в странно ехо...Отново виждаш каменни очи, вперени в надеждата

151

на вековете и нищо, че устата им мълчи, на меча там... растеше цвете…

152

ЖИВОТА МОЙ СИ Е !

Как искам да чупя окови, да късам вериги звънки,да крача безгрижен край сноби, свободен с разкъсани дънки!Да разчупя шаблоните,да изляза от всякакви норми, да пусна на воля хормоните, да не се вмествам във догми. Да бъда свободен във себе си, мои да бъдат дните ми,с ръце да прегръщам небето си и на живота ритъма!Защото живота мой си е и без маска и грим,да намеря в него спокойствие, защото е само един!И как искам да чупя окови, да късам вериги звънки, да крача гордо край сноби,свободен... С разкъсани дънки!....

153

СРЕЩАТА

Там, в планината на черна пътека изщрака моторът, угасна колата. Грабнах сакото и тръгнах полека, напряко поех през гората.Някъде там зад малкия рид трябваше да има градче,а там във река, на участък открит се къпеше малко мече.И като малък съм влизал в гората, когато бяхме пастири, разказвахме си за Сатанатаи че бродели нощем вампири. Денем в таз чудна природа не чувстваш в тебе умора,но нощем, звуци от дива порода превръщат дърветата в хора.И вървейки, така с тази "утеха" ми се искаше да крещя,денят тихо свали своята дреха и надяна оназ на нощта.Въздухът даже беше изстинал, внимавах и стъпвах по-леко, не знам колко път бях изминал, но градът бе още далеко.Сетне видях огъня лек, запален от някой в гората, до него бе

154

седнал едър човек и странни бяха краката му.Отнякъде чух кучешки лай,

155

пристъпих, подадох ръката си, помолих човека за мъничко чай и седнах да стопля снагата си. После разказах му за страха си, за вампирите, за Сатанатаи двамата потънахме във смеха си, който отекна в скалата.Легнахме заедно и моята мисъл се виеше като пушека плавно.Не зная кога, но си беше отишъл, а огънят догаряше бавно.И на разсъмване, не знам откога, чувах един свиреп смяхс кози копита, с опашка, рога, диви очи ми всяваха страх.Събудих се сам от това приключение. Душата ми не бе се надявала,но сетне разбрах как във забвение нощта, бях прекарал със ДЯВОЛА!

* * *

Прелетял годините на миналото, родил се във пространство и звезди със кървави очи, вампирски зъби, съсухрено лице на крехък череп, напукани ръце и сини нокти,за да дойдеш в моя сън като

156

кошмар, който ме изпива като паяк.Не вярвах, че си толкова зловещ, представях си те по-невинен,

157

като палач в изкуството си вещ, разкъсваш в мене всяка сила.Отиваш си и пак се връщаш трагедия, необуздана лудост, разложен в грях във тръпки и полуда, със сините си нокти ме прегръщаш.При угасени светила аз пак те виждам, виждам те на живо и мълча,потя се, сетне... смях, прехапал устни диво се обръщам и кървави очи във мойте гледат,от теб не може да се скрие никой... СТРАХ !!!

АКТУАЛНО

Когато вървя понякога сам, се питам различни неща.Дали светът е толкоз голям и защо е студена нощта?На тези въпроси понякога аз отговарям си кратко и ясно. Но не разбирам, как между нас нещата завиват на дясно.Та значи, посрещаш приятел добър, грабваш чанта и бала пари,

158

жената подава ти бързо чадър,

159

навън ужасно вали.И тъй препускаш приятно замаян, а те двама стоят на балконаи сетне, тихо във топлата стая, разкопчава му тя панталона... За всичко човешко във тоя живот аз отговор ясен намирам.Душа да дадеш, пари и имот но, ето това не разбирам.А после си лягаш до нея и спиш, а с оня - колега и здрасти.Навеждаш глава, примирено вървиш и плюеш на своето щастие!За всичко човешко във тоя живот аз отговор ясен намирам.Душа да дадеш, пари и имот но, ето това не разбирам...

КОШМАРИ

Не си спомням кога, но се случи.Една нощ ме погълна сънят сред яростен лай на кучета, крачех премръзнал в снега.

160

След туй озовах се във езеро, около мене плющеше вода,

161

сякаш на извор във гейзера, виждах ужасни неща.И сред пръските синивидях себе си в тъмна страна и нереални картинисе нижеха една по една. Там, до реката на мъртвите, се издигаше черна скала,от върха и се стичаха кървите до нещо като врата.Опитах с ръце да отворя, завъртях механичния винт.Сам със страха си се борехи пред мен се откри лабиринт. Вървях и се лутах в безкрая, но всичко пред мен се руши... Може да бъркам - не зная, наоколо шептяха души.Минах край водопада, отвори се друга врата и до каменната ограда имаше къща една.Намерих се може би в хола, до масичка вино с хранаи една книга на стола, огряна от бледа луна. И с треперещи пръсти

162

разлистих книгата тихо,паднаха от стената кръстове и някъде вълци извиха.Да шепне чух глас със кръвта си

163

и рече ми: - Недей да четеш, защото така любовта си мигом ще погребеш!...Захвърлих в ъгъла книгата и огряна от лунни лъчи, видях те горе, на дигата, как гледаш ме с мокри очи.Стреснах се диво, кошмара прокудих. Към теб ми се щеше да тичам...Важното бе, че се събудих!... Без тебе не мога!Обичам те!...

УСЕЩАНЕ

Ще разбереш, докосна ли те с пръсти, че моето сърце кърви,във болката душата ми се кръсти и давя се в пресъхнали сълзи.Вибрират страхове, мечти, болката ме стърже и не спира, тялото ми в спазмите крещии примирен във трепета умирам.Ще разбера, докоснеш ли ме с пръсти, че твоето сърце кърви,как в болката душите ни се

164

кръстят, но болката ни прави по добри...Ще разберем, докоснем ли се с пръсти...

165

“ГЛУПОСТИ”

Някои, пишат за светски проблеми. Грабват перото и пишат.Всичките тези, са като мене, от всякъде въздух издиша.Но, знаеш ли братко, не може така, да гледаш и все да въздишаш, грабваш молива и листа в ръка, сядаш и почваш да пишеш.И чувстваш се някак, ей тъй, накрая, че става ти някак си леко.Е, може да не си му намерил колая, но... на твърдото, става ти меко!... И въпреки всичко, напук на науките, дори на цялата... Геодезия,сядаш и пишеш - изваждаш поуките, макар и да не е поезия.Без претенции за литературна творба, дори, поетично да куцаш,казваш ти истини с прости слова и пада от плещите буца.Всичко написано горе е... “лудост”, но аз продължавам на глас.Може да сметнете всичко за

глупост, но... Краят остава за

Вас!...

166

ЖИВОТЪТ ИГРАЕ СИ С ВСЕКИ ОТ НАС

Седеше момиче на масичка бяла в едно малко, кокетно кафе.С очи на русалка - красавица цяла, а кожата?!... Oт кадифе.Край масата мина красиво момче, погледа я, бе като фея,носеше бял бастун във ръце и понечи да седне при нея. Тя се обърна и даде му знак с очи, че може да седне,но той остана до масата прав, дори не я и погледна...После докосна го леко с ръка, побутна му стола да седне, усетил ръката ù той я разбра, отново без да погледне.Той се обърна и тихичко каза: Благодаря ви, госпожице мила, днес реших сам да изляза, защото... живея наблизо.Никой не му отговори... Поглед отново към нея обърна своите думи повтори...След кратко мълчание, тя проговори: На мен ли казахте нещо?

167

Така ли бе или ми се стори да... прав сте, много горещо е!

160

Замислих се после животът какво е, как си играе с всеки от нас,тича, не спира, играе,

лудува... От другата маса

гледах ги аз...

Той не я виждаше - а тя, не го чува...

БАЛАДА ЗА ХАН АСПАРУХ

Велик и пълководец славен, могъщ владетел – Аспарух, на тебе, хане, нямаш равен - сърце на Българския дух.На историята тежките врати отвори и поведе своя скъп народ, напуснал свой‛та мила Фанагорияи тръгнал към живот или безмълвен гроб. Непосилни мъки и страдания,години път и все пак спря,за да останеш в старите предания с народ, чиято слава не умря.Отседна ти в блатата мочурливи, макар че беше пъден и презрян, зад гърба

161

оставил бе години сиви, ти водеше народа изтерзан.

162

Но няма как, ще трябва да останеш, народът ти не може все напреди за меча си ще трябва да се хванеш, прегазят ли граничния ти ”плет”.

Минаваха години, все така пред теб шумеше бели Истър, народът ти се размножипред погледа ти свеж и бистър... А там, зад буйните води, издигаше се дълъг бряг.Богат на хълмове, гори, земя на император Погонат.Ти даваше си сметка що ще стане, пристъпиш ли в отсрещната земя,че трябва да се биеш - страшни Хане, че ще е клане в голямата война.

И ето - времето дойде,ти изправи се пред твоите хора, като чувстваше много добре,че в очите им няма умора И... каза:

Не ви ли отесня Онгъла, люде?! Не ви ли омръзна да газите кал?! Това ли е дарът за наш'те зслуги, тази земя ли Тангра е дал?!Не! Ние трябва да

163

минем! Да минем на отсрещния бряг! Нима, Българи, нямаме сили

164

да я запазим с юмрука си як?Нима моите братя - ювиги Кубер и Котраг, не намериха богата земяи се уплашиха от омразния враг?Не! Те живеят честити, а ние гнием в калта!

Ето! Днес аз заминавам! Завинаги минавам отвъд! Седем дни ще ви чакам, дано трепне вашата гръд!...Оставям ви, люде! Аз – Ханът, зимата свали своето було, снегът се разтапя и аз заминавам, оставя ви – последният Дуло...На коня си властно застанал тогава, вдигнал ръка в небесната бездна,ти каза: "Народ, който няма държава, е обречен да изчезне!"

На кого ни оставяш ти, Хане? – обади се някой подир.Къде се е чуло видяло стадо да няма пастир? А на тебе, войне, само ще кажа,а извода сам намери: Видял ли си някога, друже,след стадо пастир да върви?!

Ти тъй реши и...

165

замина, премина на отвъдния бряг, шестият ден вече мина,а ти чакаше на коня си як.

166

Главни, огряващи водата,и плясък шеметен, и шумна глъч, и някак леко става на душата, огрее ли те огнен лъч.Те идваха... А значи верни бяха.Верни, предани на своя Хан и техните сърца копняха да не живеят в малък сан.Те идеха към тебе - Аспарух,ти си този, който им вдъхва живот, народ и непреклонен духкъм теб прокарваше си брод. Стъпвха по сухата земя, едни пеша, а други на коне, и тръгваха из тучните поля,в близост до съм Черното море.Със салове и с лодкии с мисълта за нова Фанагория, като тихи предпазливи котки, нвлизаха в Великата история... Поведе ги ти след това,избра и местност най-корава, за да издигнеш крепостта, която ще ги защитава.Напразно се гневеше василевсът, едва от гняв и

167

съли не проля - безнаказан варварин да се разхожда там... по негова земя!Крещеше в транс, без гняв да крие, че грешката ще се поправи,

168

но арабите по-бързо да отбие,а после с Варварина ще се справи.

От прастар род, покрит със слава, със хладен ум и сила надарен, за благото на своята държава, изкова с словените съюз свещен.Пресметнаха те всяка своя стъпка, обмислиха те всеки ловък ход,от стъблото чак до мъничката пъпка, за да цъфне и да върже плод.Ковеше се оръжие безбройно, доспехи нижеха се всеки час, че след това умението бойно да каже тежкия си глас.

Готови бяха копия и бойници, купища от наръчи стрели, приготвяха се всички конници, те чакаха... последните луни.Слънца с луни се сменяли, додето в един прекрасен ведър денс войските си по суша и морето идел василевсът разгневен.За кървав бой с това дивашко племе настъпвал той непримирено,

169

но успехът му изплъзвал се без време, всяко кътче бИло защитено.

Не жалел той войски и със досада да ги удари в гръб решил по мрак,

170

но там попаднал на засади, словените избили ги до крак.А там, отпред, на предната стена, се сипел дъжд от копия, стрели, с пречупените триумфални знамена отстъпвали окървавените войски.

Императорът все мислел недоволен: "Как да бъде, как да им го кажа?", сетне заявил им, че е болени избягал с личната си стража.Сред войските се разнесло недоволство, захвърлили те всеки меч и щит,не дължели вече никому покорство, за да бъдат бойния елит.Разпръснали се всички в безпорядък, на свойте кораби да се спасят, Аспарух, съгледал бойния упадък, заповядал: "Портите да се свалят!"Изскърцали на крепостта вратите и още не опрели о земята, затропали по тях копитана конниците, търсещи разплата. Срещу войските Погонатови безбройни поведе своя смел народ,поведи ти – Кубратовите войни, към смъртта

171

настъпващи в галоп. Но всички знаеха тогава,водени от своя хан,че им трябва собствена държава, а не преселически стан.

172

Крепост подир крепост ти разби ги, подобно зъл и свирещ ураган, войските им със сила ти сломи ги, за да помнят – Аспаруха хан.Тогава василевсът от уплаха поискал мир от българския хан, и да бъде той под здрава стряха, съгласил се да му плаща дан.

* * * * *И... погледът ти, хвълен подир боя, пропита с кръв, ужасна равнина, воини и коне излезли са от строяи гадна смрад, и дъх... мъртвешка хладина... В душата ти все още, хане,отеква писък на стрелаи виждаш кръв – течащи разни и хиляди пронизани гърла.И воините покрил със слава, ти границите беше начертал на младата и хубава държава, за която бе пре-много дал...

Живот ти даде – не забрава, на цветя, поляни, планини.на един народ и основа държава, за да пребъде и до наши дни!...

173

ПОХОДЪТ

Смърдящо блато - жабурняк, бъка, от зелени жаби, крякат в тоя пущинак,едни по-силно, други - слабо... Гледат към върха на планината, мечтаят - луди романтици, дали ще издържат краката им, жаби са все пак - не птици!...Събрали се - решили те накрая и тръгнали на поход към върха, а старите поглеждайки "безкрая" далечината - спирала дъха...- Не можеме да стигнем - срам! Ще ни напуснат бързо силите, всички ще измреме там,ще погубим и децата - милите... И всеки метър тежък бил, изгубвали жабоците надежда,и падали оставайки без сили,не спирайки да хленчат и... нареждат.Но... малко жабче скачало напред и не след дълго стигнало върха, младеж левент и тъй напет, сякаш не познавало страха!...Какво се случи? - питали се жабите. Братството им заумувало...

174

Не, не става дума тук за.... "слабите", просто... жабчето НЕ ЧУВАЛО!...

175

НА КАКВО МЕ НАУЧИ КОВЧЕГЪТ НА НОЙ

1. Не изпускай "лодката" - гледай по-зряло, помни, че всички сме заедно в нея,2. Планирай от рано!Когато Ной строил е ковчега, тогава навярно... не е валяло!...3. Грабни живота! Не той да те

грабва.4. Поддържай форма - говори прямо, че когато си на "600" може да трябва и ти да сториш - нещо голямо...5. Пътя си свой - строй на широко, Със мисъл ясна и светъл взор, своето бъдеще гради на високо,и ако сам не успяваш вземи си партньор...6. Целта не е имàне да

вàрдите,не мислете, че бързината е... лудо предимство! Охлювите в ковчега бяха с... Гепардите, разбрали, че силата е... в единството...7. Помня и друго - кой какво ще да говори, когато вървя от изгрев до заник,ковчегът строен е... от "аматьори", а... от "професионалисти" - Титаник...8. Независимо от бурята и колко е силна, и колко те мъчи житейска

176

негà,и колкото "дъжд" да се сипе обилно, помни че след него…изгрява - Дъга!...

177

СТАРОТО ВРЕМЕ ЧОВЕШКО

Адам стоял и питал в нощта:- Боже, какво е това... Демокрация? Тогава Бог дошъл и му довел Ева и казал:- Ето сега имаш възможност да си избереш САМ жена! Това е... Демокрация!...***********************************

Родих се през... другия век, а в него хората бяха добри. Сега не знам кой е човек,кой е истински, кой е прикрит? Имаше някакво чувство, човечност, хората ходеха често на... гостии без заблудата за глупава вечност, доволни от малките "работи", прости... Туй време сякаш е чуждо,живуркаме някак, едва оцеляваме, всяка сутрин със страх се събуждами после се радвам на своето ставане... Хората зли, затворени, груби,всеки захапал парчето от "тортата", вилнеят гамЕни, пълчища от... луди, които ни чукат с ножа по портата... Едва оцеляваш и времето помниш,в което живяхме задружно,а сега смъртта почти те догонва и едва набавяш,

178

което е нужно.Този свят на заблуда... е далечен за мене,

170

чужд съм във него, а съм сред свои, с тъга копнея по старото време, когато съседа ми за мене герой бе... Сега го гледам седнал на стълбите, рови с пръчка в меката пръст,Държавата в него, в нас... впила е зъбите и бавно кове за всеки ни кръст...

ДУШИ ОГРАБЕНИ НА ЧАСТИ

Аз бивш съм имигрант и зная,видиш ли как стапя се животът ти, не виждаш нищо свястно -иде краят и тежи тина България хомотът й?! Решаваш,никак не е лесно и тръгваш тида търсиш свобода, след теб разлайваш кучетата "бесни" примирили седа гният във калта. Нима са

171

родолюбци повече от мене?!

172

Нима сърцето мое не кърви?!Да! Помагамеза нейното топене,но... и за напразните надежди и лъжи...А ние не сме роби запомнете!Свободни хора сме, а тук сме оковани, Да, мъчно ми е, щом погледна цвете и ми замиришена... Родопи и Балкани... Но...Аз искам да живея - ДНЕС!А не да бъда роб на нечии Тирани....Трудно се обича в тез години, чувствата се уморяват,очите помъдрели са, до... синьо,а слънцето...по-малко се раздава....И идва ми тук нещо да напиша, да ви разкажаза един прекрасен свят, който се раздава, който дишас нежен и любовен аромат.

173

Но... Нежни стихове, плетат се със душа!Даряват се с любов цветя - откъснати, сълзИте...във звездите на нощта са бисери...от миговете пръснати.И тупка венав ляво слепоочие, въздържа гняв - непреживяни страсти, които са поредно - (многоточие)на душиограбени на части... А... многоточието е низ -пътека,от много Смърт посявана без глас, съдба... посрещала човека, от векове...и много преди

нас... Но...

Аз искам да живея... ДНЕС!

174

ПРИТЧА ЗА ВОЙНИКА

Едно момче надало вик: Аз съм най-голям войник, силен съм и съм напет, газя всичко аз наред...Силен съм и толкоз здрав, на крака съм, все съм прав... Хвърлям копие далеч,най-острият е моят меч... С лъскавите си доспехи, жъна лаври и успехи...Не берете ми кахър,аз от вас съм по-добър... Всичките сте ми чудесни,но пред мен сте жалки - смешни... Аз голям съм и велик,аз съм истински войник... Аз съм музата девета,вий пред мене сте... джуджета... И след таз голяма глъч,той получи страшен къч... Издаде само гъглен стон, ритнат бе... от своя кон... Преляха му на гроба вино, така "войника" се спомина... Мита за него бе разкъртен, забравил, че и той

175

Е... СМЪРТЕН!... ;)

176

ИЗЛИЗАТ НА МЕГДАНА САМОДИВИ

Дъски сковани в портата изгнила, порутен камънак сред сухи тръни, пътеката в тревата се е свилас засъхналите стъпки от... налъми. А слънце грее - сливата на двора презряла е и рони плодове...Невиждала отдавна живи хора, плодовете кой да прибере?... Вятърът просвирва през дуварите, греди напукани скриптят...Не тича никой край чинаритеили влюбени под тях да полежат... Слънцето припича - топли!Мараня! Ни звук, ни глас... Поточето разнася тихи вопли, едва ли спомня си за... нас. Отдавна мъртво - старо село... Градено е от "наш'те прАдедИ". И само бръчки в морното ми чЕло, издават, че душата ми кърви...

Ляга мракът... И... Тихо е!...Излизат на "мегдана", Самодиви...

177

РОДОПСКА МАГИЯ

Лумнаха тъпани - гайда засвири, звук се разнесе - тежък, небесен, литна над време и сини баири, глас се понесе в Родопска песен... Ехото носеше тъжните звуци, екнеше глухо потъваше в шумите, опираше плещи ò стари каруци...а мъката... мъката стенеше в думите... Кънтеше в камбани на бели храмове,в тънки джамии, наболи небето, дереше езика на старите чанове, лющеше лакти по прашни калета... Гайдата спря! - Тлееха тъпани...Звуците плачеха - болеше душата, гората шепнеше с лùсти окъпани... Песента стихна - потъна в тревата... Слънце преваляше - блееше стадо, огнено злато заля планината, Плисна мирис на морни ливади... звукът издъхна и попи...В тишината...

178

КОЙ ЗНАЕ?....

И пътува влакът през земи неизвестни, край сини хребети и равни полета, край китни градчета с улички тесни, край загадъчни храмове и... минарета. Пътуваше влакът, сякаш без цел, разкриваше ярки картини,после се губеше в някой тунел с прозорец - екранът на... кино.Светът бе прекрасен с небето си чисто, толкова пъстър, ухаещ на пролет,с цветята в полето, като мъниста, и птици свободни във полет...И някак странно всичко се движи, а аз съм седнал в сиво купе,светът е красив, свободно безгрижен, а в душата ми облаци - тъмно небе!... Притварям очи и само теб виждам, как стоиш на празната гарас погледа тъжен, мил и загрижен, сЪлзи горещи, сърцето изгарят...А... светът зад стъклото с небето си чисто, пръска разкош и... нехае,че аз съм те скътал в моите

мисли... Дали пак щете видя...

179

Кой знае?!...

180

ТЯ ВИЖДАШ ЛИ, НЕ ИСКАЛА МНОГО!...

Съвременната - днешната "девойка", мислите и сякаш я изгарят,все казва, че не търси "бройката", а очите и не спират - шарят...Искала да бъде хубав, силен, нежен и... богат, да я люби до полудаи да бъде вечно млад...Тя... видиш ли - не иска много,че какво пък толкоз, има ги такива?!... Да е усмихнат - да не гледа строго, желае да е "мъничко" щастлива...Да има кинти, да е елегантен,със собствен бизнес за 5-6 милиона,да е с тяло на... "Давид" - да е галантен, да я третира като примадона...И тъй живее - трепетно мечтае,и "принца" чака с... бялото ПоршЕ, с надежда из града се шляе,да дойде - да я прибере... Отхвърля погледите нежни, на момчета с... пламнали очи, намира ги за... НЕнадеждни,щом нямал "ценза" - тихо!

181

Замълчи!... И тъй, годините се нижат,обръща гръб тя, неведнъж,а рАни... трудничко се ближат в търсене на... "истинския" мъж.

182

И днес се вглежда в свой'та дъщеря със същите мечти - принцесени, така заспива, тихо, в самотаи лятото отново, пак е... есенно!... А... онези, влюбени момчета, които бяха със протрити панталони, сега във "Хилтън" пият си кафето, със бизнес за 5-6 милона...А тя, отново с пълната си "раница" от претенции и "истински" надежди, заспива до поредния пияницаи кърпи на мечтите си одеждите...

СЕКРЕТЪТ

Някой чувал ли е за... "Секретът"?! Пазен жестоко от времето,чрез който може да види човекът мечтите си, даже нетленното...Някой питал ли се е - какво движи вселената?! Защо всичко там е... перфектно?!И че изчезват веднага... дилемите, ако се вгледаш в нея - директно?!Из нея "Секретът" се лее

183

и за любовта, и за... обричането, и ще започнеш добре да живееш,

184

ако вникнеш в "секрета" - "Привличането"! Някои този закон - който движи света, наричат различно - правят облог,едни го сравняват с красиви цветя, други наричат го... "Бог".Всеки от нас се надява - мечтае, следва своите цели,гони ги стръвно, но едва ли той знае, не си го представя и в мислите смели, че този закон на "Привличането", който чертае нашата орис,както смъртта и... обричанетов живота ни - пълен със корист... Поискай си нещо - пожелай си го силно, не трябва да знаеш как да го сториш, мисълта ти ще прати импулси обилни към "него" - без да говориш...Вселената взима този сигнал, събира го с подобни на негои ни изпраща, дори неразбрали,онуй, що желаем, без... "моля" и "prego"! * Повярвай в "Секрета" - мисли, отдадено, желай силно и... вярно,законът задвижва се и... ще ти бъде дадено, без да търси от теб благодарност.Всеки сам изплита съдбата си. ПрогонИ от себе си мислите лоши. Мечтай и живей в свободата си,

185

мисли, че "богат" си, дори по галоши!... И знай, че каквото искаш, ще стане,то ще се случи... без звук и без стон,

180

защото вселената винаги там е и казва ти тихо:"Желанието твое, за мен е... закон." Поврявай, приятелю - вярвай в това, този закон е на човека опората,бил е скатаван, много летА и скриван далече от... хората!Малко са знаели и пазели тайната,като Айнщайн, Да Винчи и други велики, преплитали са я със незнайното, ползвана - пазена като реликва!Ти само поискай - ще ти бъде дадено, дори да не знаеш как ще се случи, само мисли го, всецяло - отдаденои онуй, що желаеш - ще го получиш! Сега като мен - затвори ти очи, макар и да виждаш мрак, както в рог, твойте желания, магнитни лъчи, които ще светнат в очите на... "Бог". А с името "Бог", наричат "Секрета"!Съдбата, ориста и обичането,за който разказах ви, тук във сюжета и... този закон е... "Привличането".

За него разказах ви и винаги помня, че на него, дължиме... хармонията!

181

* рrеgо - (от Италиански) - моля, заповядай!_

182

СВАТБАТА Е ТЪПО НЕЩО

Ааааа, не ги харесвам вече тия, като камили - слонове от цирка, минавайки през цялата чаршия,под звуци на тромпети и на свирки... А отпред най-личните "маймуни", главните чеда на "панаира",окичени с различни суми, герои важни на сеира...След тях се мъкнат цели тумби, с различна възраст и години, вихрят се в хорА и румби, наши, чужди и роднини...И целият тоз ужас за какво е?!...Да покажем - на кого?! - Че ще се женим?! Че вече мойто ще е твое,и това е връх и... постижение?!... Да се налапаме с по шест кюфтета, да си покажем "добрината",и в ситуация така... нелепа,да сложим подписа във Общината... И к'во? Това ли ни събира?!Подпис върху лист хартия? Шест кюфтета с четри бири?!... Ааааа не! Не на мене... тия!!!Със теб ще бъда, щом

183

избрал съм, няма току-тъй да се извия,на теб сърцето си щом дал съм,

184

не ще го върне... подпис на хартия!... Ах, как ги мразя тези ритуали, отживелици просташки и... снобизъм, и да повторя, ако не сте разбрали:За мен, това е чист - ИДИОТИЗЪМ!...

SMS БАЛАДА

"Мюзик айдъл" - шоу "страшно", грозен дубъл - втора лентаи два опосума нещастни, пияници на сто процента!... Започна "шоуто" с "Биг брадър", сеирът пълен - всеки ден, набутаха ни после в кадъри "Сървайвър", и "Танцувай с мен"... И не спират!!! Даже на инат,гаврят се със наш'те умове, продължиха със "Стани богат", а после с "Сделка или не?" Насаждат ни в душите стреса и призовават от екрана: Пуснете по... стотина SMS-а, богати с глупостта да станем... И ние?! - Агънца на

185

заколение, се връзваме на тези простотии,

186

не ни спохожда и прозрение, че... глупаците сме ние!...И с телефончета в ръце натискаме проклетите бутони, знае го дори хлапе,че набутваме им милиони!...И понеже Господ мен не ме дари със буден ум и си останах прост, едва дочаквам аз "Големите пари" или "Големия въпрос"...Какво величие?! О, Боже мили, накъде повел ни е прогресът?!... Направил ни зомбирани - със сили, колкото за SMS-a!...И радостта ни е голяма,а те се наредили в броеница, гледат мазно от екранаи си хапват... наш'та пица!...

ВРЕМЕ Е ДА СЕ СЪБУДИМ

Робуваме ли, или сме подваластни на скрупули и грозни правила,на чужда воля - тъпи "басни" катранът в

187

белите крила?...И някак негодува съвестта ни,

188

по бръсначите танцува его, убивайки в зародиша страстта ни полекичко превръщайки ни в... него. Каквото и да прави същността ни, да крещи или да страда тихо,все в някого посява раниа... в други, леко се усмихва... Но, когато свободата е в ръцете ти, макар понякога и неразбрана, живота преминава през сърцето ти, а в душата плахостта е няма.Тогава губиш се - незнаеш кой си, куража много - силите оскъдни, впусни се в нея и... не бой се!... Мечтата ти пък... може да се сбъдне! Така си е - объркан свят,уж ясно всичко, а сме в... дупка, копнеем за свободен бряг,а вместо чайки - пълно е с... гугутки. Свободата "Санчо" живее във душата, изгубиш ли куража, си обречентогава ще изчезнеш с тишината във свят незнаен и... далечен. Понякога размиват се представите изгубваш се, не знаеш кой си, усещаш се един от...слабите?!... Е... и аз съм с теб,върви... не бой се!...

189

ДАЛИ - АКО?

Дали ако ти беше аз? Или пък аз да съм ти? Дали щеше в захлас,да се губиш в мой'те мечти? Дали щах да живея живот, живот, който да не е моят? Дали пък моят щеше да е хомот, ако той пък... бе твоят?Да разменим местата си казвам, да заживеем живота на другия, с устата си да приказвам,а пък теб, да вземат за... "лудия"! Дали пък близките с мене живели - теб ще обичат,дали пък аз ще съм тебе,ако твоите "дрехи" обличам?!... Дали това променя нещата, колкото и маски да сложим, сменяйки дрехите и... колата, и да забравяме... ако можем!?... Опитвайки се да бягаме,да заживеем живота на друг, да протакаме - да отлагаме, да вървим на съдбата на пук...Ще се превърнем в тъжни истории, заплетени в собствени ребуси,но за... едно все ще се моля, до край, да остана

190

себе си!...

191

НЯМА РАЗВОД

Все се питам и със себе си споря, от години място не намирам,разбира се - за Топлофикация говоря, нещото, което не разбирам...Значи купуваш, апартамент, със всичко, което е в негои навярно си мислиш и ти като мен, че си истински собственик негов, но... става така, че ставаш заложник, на една терористична организация, която те е подпряла с триножник, Да, това е... Топлофикация.Аз им казвам:- Не желая тръбите ви,не желая радиатори - ваш'те услуги, а те отговарят:- Това са мечтите ви,но... кажете ги на някои други... Как така няма да имаш,парно, що за брътвежи?Хляба ли искаш ти да ни взимаш, да разбиваш нашите мрежи?!...Няма не искаш - плащаш и... т'ва е!- Но... аз не го ползвам - Спрете го! - казвам.- Ха, не го ползвал, че кой това знае, чак пък се чувствал...

192

наказан?!...Не искал парно, не щял да плаща, луд ли си ти бе! Бегай от тука,

193

паднал си в кюпа - тъкмо си сгащен, кой ще изпусне... фъндъка?!...- Имам два климатикас тях отоплявам дома си, вашите пАри - кръвта ми изпиха, не ви искам бе... Баси!!!...- Климатици имал!? - на кой му пука, ний сме платили на депутатите, закончета са ни направили тука,за да си вържем заплатите... Рекет Държавен - "няма измама", тотален и див монопол,избор свободен в България няма, на бандитизма - нула контрол...Грабят ни всички - безспирно, юнашки и нямаме избор - искаш, не искаш, плащаш си рекета - гледаш хлапашки, и се чудиш как да устискаш...Това е... и Господ да им доведа, "нещастна" Българска демокрация, аз... със жената ще се разведа, но... не мога с Топлофикация!...

194

СТЪПКИТЕ БОЖИ

Една нощ сънувах... сън!Разхождах се с Бог по брега на морето, уж крачехме заедно, двамата вън,а го усещах дълбоко в сърцето... А някъде горе, из вселенската шир, по екрана на небесния свод,се редяха картини от синкав ефир, сцени... от моя живот!...Два чифта стъпки на всяка от тях оставяхме двамата, ходом,уж сам... а всъщност не бях, до мене крачеше... Бога!...Но, когато оставах без приятелско рамо и се губех в най-черния ден,виждах стъпки - единствени само, стъпките Божи не бяха до мен...

И... попитах Господ тогава:

- Ти беше казал, че ако веднъж те последвам, не би ме оставил във всеки мой ден,не би ме забравил, не би пренебрегнал, отдаден на вяра човек, като мен?!...Да! Бе ми казал, че не би ме оставил, щом вярата в теб за мен стане... хлеб, не разбирам... Защо ме забрави, когато най-

195

силно се нуждая от теб?!...

Бог ми отвърна:

196

- Мое скъпо дете, не съм те забравил, щом носиш ме винаги в твоето сърце! Мислиш за стъпките, що си... оставил?!... Недей!!!Защото тогава... те носех в ръце!...

ЖАБОКЪТ ПРИНЦ

Денят дошъл, слънцето изгряло и Царят с трите дъщери, качили се в каретата си бялаи тръгнали към двете пещери... И както повелявали законите, за които ще разкажа в този стих,събра ли се тълпите - милионите, Принцесите... избирали жених...Дали им по лък от изумруди и от злато... по една стрела,за да реши съдбата без заблуди, на кого ще отреди честта!...Да бъде техен скъп другар, след детсвото им изживяно, кого съдбата ще даде във

197

дарстрастта им да разбули премълчана?... И ето, че забили барабани,

190

фанфари проехтели над скалите, стрелата писнала и само, блестяща се изгубила в мъглите... Не минал час и горе от скалата видели конници да идат във галоп, донесли вестоносците мълвата стрелата где посяла е живот...А в доспехи пищни с тежък взор, стрелата носел Генералът, пълководецът на царския им двор, стрелата него бе избрала...Писнала и втората стрела, изчезнала в далечинатаи пак съдбата е добра, ковчежника избрала на хазната... А мъничката - третата Принцеса, красива, по-красива от сестрите, с треперещи ръце от стреса, стрелата и поела към... горите!... И търсили я дни и нощи, обходили надлъж и шир страната, и чак след нови три дни още открили я дълбоко във блатата...А там... О, чудо! Приказна идилия, някъде насред водата,един жабок на лист от лилия с коронка и стрела в устата... Пристъпила красавицата млада във дланите жабока тя поела,предчувствала, че принц е и че

191

страда, магия страшна го е взела...

192

И в невинноста си искрена тя своя устни впила в жабата зелена, но... нищо не отнело му покоя, жабокът си стоял невъзмутено...Нима не съм достатъчно красива?!... Или не го целунах, както подобава?!... Съмнения във мислите и живо изгаряли като жарава...Поела дъх - куража си събрала, притворила очи и го целунала,да стане принц се беше размечтала, що в дългите си нощи бе бленувала... Отворила тя мигли и... Отново нищо! Съмненията в нея загорели -вярата, превърнала се в пепеплища, а приказките за жабока - остарели... Царят бил неистово ядосан,едва крепял гневът да не възстане... Да тръгваме, жених ще търсим после да не правим от жабока драма!Завърнали се във двореца всички сестрите и с женихите щастливи Запяли в купом всички птички сватбите разгласяли щастливо... И ето, че настъпила нощта.Духнати са вече всички свещи щом тропнала - последната врата, Принцесата заплакала горещо.

193

Тогава облак звезден се явил обходил цялата и стаяи сетне в тишина превъплатил се

194

в момък снажен и... омаен. Принцесо моя, недей да губиш вяра в загадъчните приказни нещаче в'всеки мит - легенда стара, живеят всички чудеса...

СВЕТСКУ ПАРТИ

Ко да ви разпраям начи, дъ'н излези, чи съ плача...

Обръснаф съ тъз вечер гладку, метнаф новатъ си ризъ,и с акъл кът за три патки, решиф и аз дъ пуизлезъ. Дъ съ пуразождам начи, тръгнаф из силоту, гледам, Бай Илия влачи, слама със гриблоту...Викам: - Ильо, я устъй туй гръбло и съ умий, ей кът мени, ей на, тъй, пу ракия да изпийм...Виж мъ, къ съм съ дукарал, чи... убръснаф съ биля, панталочиту й стару,

195

ма... ко да прайш - чувещика?!...

196

Пруграмъ има в Ори макъ, шъ фърля кълки наша Цена, дъ върим - артис ни чака, шъ съ почнат и без мене!...- Ба!!!... Ма, ко шъ гледам тая? Шъ ми пей, шъ ми тънцува, мигър, чи ни я пузнаам,па шъ зема да запсуааам!...Нъл мъ знайш!... Ни съм ут тия!... Аз аресвам табла, карти,от туй разбира Бай'т Илия,аз ни съм за... светску парти... Ся шъ идим с кака Мая,дъ съ гушним пуд юрганя, к'ъф купон шъ й напраяяя, ощ'ут ся, чи... ду сабалян...

И... тръгнаф аз, към Ори-мака, и си викам: - Глей чувека...Дом си завъртели с кака, а пък аз?!...

На дискутека!!!...

197

СТЪБЛО И РОЗА

Розата на дръжката си се присмяла:- Каква си крива, Боже, жалка - уродлива, я виж ме мене - приказна и... бяла,а ти... зелена и бодлива...Виж аз прекрасна съм и ароматна, а там са моите сестрици, окъпани в росата златна, всичките сме хубавици...А вие?! Дръжки! Криви - нямам думи, забили сте нозе в калта,щтръкнали като бастуни, измежду дивна красота!...Но... ето, че едно момченце дОде и между розите изтича,понечи да откъсне но... убОде, непредпазливо своята ръчица... Отказа се и се разплака...Към Мама то отиде да се жали. А розата, едва дочака,на другите стъблото да похвали...- Видяхте ли, видяхте ли, сестрици, как стъбълцето мое го наказа?- Да! Знаем, мила хубавице, и нашите така

198

ни пазят!...- Розичке! - прошепна й стеблото, ти родена си, за да цъфтиш,а аз да пазя те от... злото

199

и спокойна нощем да заспиш... Ти мойта си прекрасна хубавица, аз нося ти живота на земята,за да блестиш с росата и искриците, а аз да бдя над красотата...Така е, всеки има своя принос, за да си така прекрасна,аз имам роля, а не съм във минус, макар бодливо и... ужасно!...Сега цъфти ми, розичке красива, а аз бодливо, криво кат сифон, за да изпъква красотата дивна, на моя груб - ужасен фон...

Цъфти! Цъфти ми, розичке, тъй дивна...

/ЛУЦИФЕРбиблейска хроника по време на дъжд (По Едуард-Уилям Брадфорд)

Луцифер - ангел или дявол?Водач на възстаналите ангели, Сатана, низвергнат от небето, повелител на ада./

200

ЛУЦИФЕР СЪЗДАДЕ БОГ

Той Луцифер сe казваше и го възпявам, и непокорен бе там в царството небесно, свободен бе, затуй го уважавам,и в него има нещо интересно... Той някога бе сам в вселената и бродеше нашир и длъж,за него беше тя... арената и никога не бе валяло дъжд. Бе той единствен Господар,един-единствен в цялата вселена, самотата негов бе другар,която бе приятел, но и бреме... Един ден всичко му омръзна, не искаше да бъде наблюдател, да насели света не дръзна,той само Ангел бе, а не създател... Не понасяше той своето несъвършенство и мисълта родила бе във него плод, опашката си скъса и с блаженствоот нея и венец създаде... Бог!От това си деяние той бе щастлив,от венец и опашка бе покълнало семето...- От днес ти ще бъдеш мой Бог справедлив и така ще бъде, до края на времето...

201

Така беше и без разногласие,и някак зората бе ефирна и лека,Бог кимна към него в знак на съгласие, създаде света, а в него... Човека.

202

Сега освен Луцифер, имаше Бог и той сега бе въздесъщият, който създаваше този животи този свят не бе вече същият. Луцифер вече не беше самотен, всичко бе хубаво - понякога лудо, радост за него - не беше сиротен и още не можеше да се начуди.Но имаше нещо недоизказано между хората - незнайно какво,което се изплъзваше все безнаказано, което нарече - безпричинното зло!Тогава изрече пред Бога съмнението:- Не знам какво е и дали е било, но има някаква грешка в творението и тя е, Боже, безпричинното зло.Какво ли не правех, всяка нощ, всеки ден, край мене диша, шушука и драска,и... ха, да го хвана, и се изплъзва от мен, и сякаш зад ъгъла мяркам опашка...- Знам - рече Бог. - Това е проклятие, там е проблемът, че злото успешносе крие в порочното хорско зачатие,в грях се създават, и всички са грешни...- Адам бе създаден от

мен.

203

- Ти го създаде човека - така е!

- Бе мое подобие, бе съвършен, докато не го изгоних от Рая...- Аха, значи в създанието е заложено несъвършенство! Има йерархия между теб и твойте творения...Луцифер рече това без блаженство,

204

а деянието Божие бе под съмнение...- Това е неравенство - несправедливост, ето тук аз виждам дилема -говореше тихо без капка страхливост - тука аз виждам, Боже, проблема!...Зачатието на злото и това... понятие, така значи... от там е дошло,от теб произлиза порочно(то) зачатие,в теб е зародишът на безпричинното зло... Бог го погледна навъсен и... млъкна, слушаше в себе си гневът как свисти, но... Бог милостив е - даже не гъкна, погледна го мило и... му прости!...- Не се измъчвай - рече му той - из широкия свят разходи се, добри неща ще видиш безброй, след туй ела и... примири се!...И разходи се Луцифер долу, сред хората, различно се виждало - друго било, отново стъпваше пак на опората,ако не беше проклето - безпричинното зло. Когато се върна, Луцифер каза:- Много ходих и много видях, цели 13 години, но... записах история от последния часна умиращ човек в очите незрими... Специално за теб я

205

записах,защо да не я прочетем, чрез нея себе си ще откриеми твойто творение ще разберем... И... Бог бе великодушен - естествено,- Остави я при мен и ела утре пак,

206

после погледна отгоре Божествено...- Добре - рече Луцифер - но... се почувства глупак...На другият ден го завари във "къщи":- Е? Как е? - попита - а Бог мълчеше, завари го тъй, сърдит и намръщен, сякаш лава от него течеше...- Какво? Не ти ли харесва? - беше като за "Пулицър!..."- Не! - Бог троснато отвърна.- Защо?! - недоумяваше Луцифер... А мислеше... ще го прегърне...- Безполезен за себе си и всички

останали!- И такива ги има, и те също

съществуват?!- Като него такива безполезните станали, такива хора не ме интересуват!...- Казваш, човекът бил безполезен, и не разбирам, как го прозря?!...Аз усетих дъха му болезнен, аз бях там, когато умря!- Те, хората, имат право на

избор.- Може би онзи, преди да умре, не се е оглеждал никога в извор и не е знаел кое е добре?!- Не! Защото не знаел е как да

207

живее.- Та това нима знае някой от

нас?- За да казвам кое праведно е и кое не е, та нали затова тука съм Аз!...Ти... май осъждаш мойто творение?! Хората трябва да се замислят!Всеки си мисли, че е в забвение,

200

но имат нужда да се причестят...На никого Аз не съм длъжен да слушам това светотатство, на оня краят е толкова тъжен, защото живял е в богатство... Луцифер бе занемял...Той наведе глава и... пророни:- Така е безспорно, но в света, що си създал, всеки се чувства нещастен и... гонен!...А милост няма, никакво опрощение! Дори за онези, които са съгрешили, има само наказание и престъпление, на никому те - не са... мили?!...Ти си казал на ближния си да прощават, а научи ли ги как да правят това?!Най-важното - да не забравят на себе си да прощават греха?...- Луцифеееер!!! - Бог изкрещя гръмогласно, жалко създание - идеалист,това, що говориш, е много опасно,ти - горди ми - нравствен максималист!... Създадох не един, а много светове, вселявах доброта и неприязън!...Гордостта ти е най-тежкият от всички грехове, за което ще бъдеш наказан!...Луцифер отдавна не чуваше

201

Бог... Безсилен бе - бе само Ангел един, никому нужен не бе такъв Бог,за радост беше незрим...Думите Божии звучаха безцеремонно и огън пламна в очите - душата,

202

уж за прошка погледна, а... запали трона му и всички храмове по Земята...Гореше и Земята, и Раят - Луцифер бе направил пожара, за него това явно бе краят - отвратен и изпълнен с невяра...- Какво направи, нещастникооо?! Запали всичко с твоята гордост,- Така ли виждаш нещата... Всевластнико? Запали ги твоята... подлост...И замахна с ръката си Бог, изхвърли клетия Ангел от Рая и изсипа се дъждът кат из рог, да угаси пожара... до края...И много години той падаше, падаше с проливния дъжд, падаше, но... се радваше, почувствал свободата веднъж...- Какво пък, това е... награда, кой ли, кой знае... накрая?!... По-добре Господар да съм в Ада, отколкото слугата му в Рая...Мислите му се сляха с водата и го вееше вятърът като ръж, и никой не знаеше на земята кога ли ще спре този дъжд?...

203

"Никoй не можеше да каже кога точно бе завалял този дъжд. Нито кога ще спре. Така, както Луцифер не помнеше откога всъщност падаше надолу с главата между капките дъжд, устремили се към земята.

204

Валеше."Едуард-Уилям Брадфорд

* * *"Няма нищо по-абсурдно и безбожно от това да свързваме името на Луцифер с Дявола, да го превръщаме във въплъщение на злото.Интелектуалецът Луцифер е духът на ума и любовта; той е Светият дух, а физическото същество Луцифер е велик носител на универсален магнетизъм. "

"Окултистът и мъдрец на ХІХ век Елифас Леви"

САМО ЗА МЪЖЕ.... УЖ!

"Никога не успях да разбера защо сексуалните подбуди при мъжете и жените са тъйразлични. И никога не проумях цялата история с Венера и Марс. Така и не разбрах защомъжете мислят с главата си, а жените със сърцето." Неизвестен (поне за мен, автор)Следва пример на Автора в проза, който се опитах да перифразирам в стих.

* * *

205

Каква нежна нощ бе само, лежахме с теб с преплетени ръце, една любов в души на двамасе гушеше във моето сърце. Страстите клокочеха като вулкан, притиснах я, понечих да се любим, изглежда, че останах неразбран, усетих в думите и нотка груба...- Остави ме, скъпи, нямам вдъхновение, на мястото ти искам да се върнеш,сега не съм във настроение, желая само, ти да ме прегърнеш... И сякаш вятър в стаята повява, какво това пък, трябваше да значи,и думи, от които всеки мъж се опасява, които чува, но не разбира ги обаче...- Ти не си на нивото на моите емоционални потребностикато жена. За живота аз имам други познания!Имам други приоритети и ценности,и не мога да задоволятвоите плътски, мъжки, желания...Не можеш ли да ме обичаш по присъщност и да заглушиш на

206

хормоните рефлекса,да ме обичаш заради човешката ми същност, а не... заради сластта и секса?...Направих се, че все едно я разбрах,

207

че кой ли ги разбира пък жените?!... Обърнах се и със въпрос заспах, какви ли ще са бъднините?!...Събудих се, гледах я - бе като фея, казах и, че имам изненада,че този ден посвещавам на нея и ще има много награди...Погледна ме с поглед философски и тръгнахме из големия град,в огромния център търговски,я посветих на... пазарен парад... Хареса си много и разни парцала, не се загледа за миг във ценичките,- Ако не си решила кое - не си разбрала, взимаме, скъпа... от всичките...И нови обувки за всяко парцалче пазаруваше щедро със марш,за всяко отгоре - копринено шалче, няма проблеми - днеска съм... ларж... Отидохме до бижутерите,взе обеци с по два диаманта...- Ако желаете други да мерите? - рече човекът зад щанда.Така е, си мислех - нали съм съпруг, а тя пазаруваше без да се мае, мислеше сигурно, че вече съм луд,даже гривни за тенис?! Та, тя не играе!... В очите ми нямаше дори

208

неприязън, купът от вещи беше на... масата,тя от възторг бе пред... оргазъми усмихнато каза: - Хайде към касата!...

209

Навярно си мислеше: "Леле, колко изкрънках". Да пазаруваш, Боже... какво забавление!...А аз едва се сдържах и измрънках:- Неее, мила, не съм в настроение... Побеля! Ченето увисна! Бе жалко,но мисля, че това са подробности.- Просто исках да ги подържиш за малко Ти не си на нивотона моите финансови възможности!...Тук няма нищо за хитруване, не намирай тука нередности, не мога в това пазаруване,да задоволя твоите женски потребности... След всичко това после добавям,а огънят в очите и взе да лудува.- Защо не ме обичаш за това, което представлявам, а не заради нещата, които ти купувам?...Изцъкли убийствен поглед насреща, с блясъка, с оня ужасен рефлекс, знаех, че няма да има ни свещи, ни тиха вечеря...

Да не говорим... за секс!!!

210

ШВЕДСКА МАСА

Светско парти - Шератон, лъскат смокинги, корсети, фолк певачки кат бонбон, във оскъдни тоалети...Лукс - шампанско и цветя, пръскат Искри, ароматив тази "приказна страна", всички тук са тарикати... Всяко... Вип - синче на тати, хвърля погледчета дръзки, от ъгъла дере се... Кати, бъка от цървули с връзки...Група мутрички дофтаса, гладни като... Сан Франсиско, до... голяма шведска маса, дърпат столчетата... близко. И запретнаха ръкави, манджи разни - колко щеш, от тази "масичка" със здраве, можеш... доста да ядеш...Стана тихо - всички зяпат, иде келнера - небрежно, а мутраците си лапат,им прошепна плахо - нежно:- Ей момчета, зимат ви за... гадове, на шведска масичка

211

се... храниме...- Кажи, Баце!... Нема

ядове!...Като дОат Шведите... ние че станеме!...

212

МОНАСИ, МОМИЧЕ И....КАЛ

Два монаха по пътя вървели, валял дъжд, размеквал пръстта, на пътя младо момиче съзрели да се мъчи да прескочи калта. Единият, бил по-напЕт,взел я в ръце и я вдигнал,пренесъл, оставил я и продължили напред, а другият, даже не мигнал...Стигнали по-късно до манастира, а другият все тъй мълчал,нещо, не му давало мира, накрая продумал - не издържал:- Какво направи, млади монахо, монаси не докосват жена,а ти дори без никаква плахост, я взе на ръце във калта?...- С това ли съзнанието свое си мътиш и разрешаваш загадки и ребуси,аз момичето... отдавна оставих на пътя, а ти... все още го носиш във себе си…

213

СТАРИТЕ ДРЕХИ

Императорът имал учител, а учителят дрипави дрехи и в тази Имперска обител го учел да жъне успехи...Един ден Императорът - за утеха на учителя дал три жълтици:- Иди си купи нови дрехи с тези златни парици...Поклонил се учителят и излязъл, на другия ден дошъл да го учи...- Пак в старите дрехи?! - императорът казал, не си ли купи, какво се случи?!...Не, Ваше Величество, купих одежди, и по-щастлив бе за мен този ден, но... ги раздадох на бедни с надеждата да са богати и те като мен...Императорът леко приседнал на стола и замислен в него притихнал,едва забелязал таз истина гола... Погледнал учителя и... се усмихнал!...

НА МАЙКА МИ /ПОСМЪРТНО/Вдъхновено от творбата "Писмо до мама"

*************************************** Малцина знаят, че в стихотворението

214

"Писмо домама" на Павел Матев, послужило за основа на една от най-популярните песни на Емил Димитров, е разказана истинска история от живота на поета

215

Тази история също...Какъв човек била си, мила Мамо, когато от не знам къде дошласи прала, готвила, работила и само, за да отгледаш двете си деца?Съпруг пияница, не струващ нищо, хрантутила си нощ и ден,и ден след ден животът ти е нищил, защо родила си и гледаш мен...Какъв човек била си, мила Мамо, да търпиш самичка и в нощта огънчето на цигарата ти самода сгрява твойта самота...И когато все ме нямаше при тебе, и когато рядко виждаше ме ти, за теб оставах вечно твойто бебе и гледаше ме с плувнали очи... Какъв човек била си, мила Мамо,когато казах ти, че искам да замина, погали ми главицата и... самоми рече: Щом е тъй... върви?!... И в тази нощ видях те, мамо, притихнала в тъга - душевни рани,единствено кураж да ми дадеше само -можа. И самичка плачеше над... бедността ни!... Ти чакаше ме с трепет дни и нощи,

216

да се обадя или да се върна,и може би ме чакаш, Мамо, още,и тъй си "тръгна"... без да те прегърна... Какъв човек била си, мила Мамо, сърцето ти кървяло е във мисли тежки,

210

завърнах се, а тук във къщи само, заварих всички... мои грешки...Ожених се, роди ми се момиче, което носи твойто име,дано на тебе да прилича,да ми напомня вечно, че те има... Дано да бъде силна, търпелива, да вземе твойта доброта,човек да бъде - тъжна и щастлива, та чрез нея, да се "върнеш" у дома... Какъв човек била си, мила Мамо, когато от не знам къде дошла, създаде нещо истински голямо, създаде мен и... мойта дъщеря!...

ЖЕЛАЯ ДОСТАТЪЧНО

Срещнах човек на малката гара, изпращаше някъде свойто дете, прегърна го силно, сълзите го пареха... Сетне прошепна и думички две.- Там, накъдето си тръгнала, дъще, ще бъдеш щастлива, аз зная, помни, което научи във къщи, върви... "Достатъчно ти желая..."

211

Обърна се той, избърса сълзата и тихо тръгна назад,не се стърпях и там до вратата, спрях... човечеца благ...- Простете нахалството, добри ми човеко, но... много искам да зная,какво значи туй, що казахте, гдето, "... Достатъчно ти желая?!..."- Във мойто семейство от много лета се е казвало тъй... от любов,това се предавало от бащи на деца, като тих и щастлив благослов...Туй е надеждата - мъничко зрънце, да запази погледа светъл...Желая й достатъчно, достатъчно слънце, за да грее в очите... навеки...Желая й достатъчно... дъжд, слънцето да оцени.И... щастие желая й веднъж, със нея духът да върви...Достатъчно болка й желая навреме, малките радости под небето,така ще изглеждат й... все по-големи, да ги цени... след което...Желая й достатъчно... за да може да осъществи свойте желания

212

и достатъчно, да се тревожи, за да добие познания...Желая й да загуби достатъчно, за да оцени, каквото имала е,да не обича в живота... остатъчно,

213

да даде, колкото взимала е...Желая й достатъчно... приятели мили, достатъчно "Здравей", без завиждане, за да получи повече сили,за... последното си "Довиждане"!... Някъде чу се как тръгна влакът, душата в мене разтръгна,човекът сякаш... безгласно заплака, кимна за сбогом и... тръгна...

(Из цикъла притчи)

МЪДРОССТТА Е…. „ПРОСТО НЕЩО"

Един човек вървял в полята, вървял напред, незнайно накъде и не веднъж, пресичайки гората, се връщал пак на същото поле... Привечер пътечка малка зърнал, по нея той с надеждата поел,напред вървял - поляната загърбил, вярната посока взел...И ето, селянин той срещнал в планината, овците кротко си пасял,излязъл от пътеката в гората и пред човека уморено спрял...- Кажи, човече, знаеш ли кога, вървейки по пътеката

214

ще стигна, ще стигна ли по нея до града

215

на съмване, кога нощта се вдигне? Човекът нищичко не рекъл, посочил да върви напред с ръка, а другият разбрал, не чакал, поел по пътя към града...Зад себе си дочул той глас:- Ще стигнеш утре по обяд!Човекът върнал се тогаз и попитал своя непознат:- Защо, когато те попитах, не ми го каза, а... чак сега?!Цял ден в горите тук се скитах, а ти ми го извика зад гърба?... А селянинът рече му тогава:- Така е, момко, казах ти и... виж! За да зная колко ти остава, трябваше да видя как вървиш...

ВЪПРОС ЗА СЪН И… ПЕПЕРУДА

Вървял Конфуций с ученика буден, и рекъл тихичко с тъга:- Сънувах, че съм пеперуда...- Че к'во пък има странно във това?! - попитал в упор ученикът...

216

Аз сънувах, че съм пък... трева, не помня вече... или перуника?!...

217

- Нееее, друго питам се с почуда,

в главата ми, въпроси - странни звуци! Дали сега пък тази пеперуда...не сънува като мен... че е Конфуций?...

НЕ СЪЖАЛЯВАМ ЗА ВРЕМЕТО

Не съжалявам за времетов което премина животът ми, стъпил на вихъра в стремето, живях го така... безропотно. Живях ли? Бях ли във него? Де да знам и аз какво беше, градях самочувствие-его,а той, до мене вървеше... Май... всичко от него опитах, докосвах и живи, и мъртви, и нито веднъж не попитах, Защо? - когато прокървях...А той... си вървеше, не спираше, тихо си крачеше с мене,дори и... не подозираше, че тече във моите вени...Изстисквах го колкото можех, взех си от него

218

дължимото, заради него зарязах те, Боже, забравих за теб и... незримото...

219

Сега съм вече в години, пълен със спомени-мигове, за небета със облаци сини, за... недописани стихове... Не, не съжалявам за времето в което живяхме... животе, сега разбирам, че... момъкът,до теб що живя - "Дон Кихот" е!... До теб изживя свой'те делници, премина през кръв и Голготи, атакувахме заедно мелници,но... живяхме със тебе - животе!...

ЧАЛГА

Свят на високи технологии, на фалш и безразличие,на интриги, клюки и пародии, на роли тъпи на... приличие. На чалга, пошлост и простащина, на пълни кръчми и пияници,на бюрократи и бумащина, на рекетьори и нещастници... На излъскани колици стари, огризките на старата

220

Европа,

221

на отрепки мазни и гъзари, "дъсчицата" им дето хлопа... Момиченца едва невръстни, със тежък грим на седем ката, вилнеят в часовете "късни", а... тате бачка за "заплатата"... С пиърсинг на носа и пъпа,стеснени от... какво? - зениците! И някъде из деколтето тропат, напомпани с протези, циците... О, времена, О, нрави...Къде ни води чалгата свирепа, какво ли може да направим,щом всички се опиват от... вертепа?!... Къде ли е онази... красота,запътила се на... където, тъне всичко в... пошлостта,сред разврат и тежки питиета... И как "страхотно" ни се струва и идол са ни чалга "дивите", простотията ни се любува, тумора за... умно живите...

И хубавото е, че туй... Апостолът не го видя и рано си "отиде", вероятно нямаше да го обесят...Щеше да се гръмне... приживе!!!

222

ТАНЦЪТ НА СВЕЩиТЕ!

Въртим се в танца луд налиа хлъзгав е тоз дансинг плосък един... по-силно винаги гори изтича се на пода като восък... А другият се впуска в'вихър нов защото малко време му остава догаря вновата Любов,

а ти?!

Изстинал восък си оставаш…

223

КОГАТО ЛЮБОВТА УМИРА.....

Последният спор - неистови крясъци, събирам омразно изречени думи, добавям погледи с гневни отблясъции всичките те... се превръщат в куршуми... И питам се още - как е възможно?След толкова ласки и влюбени нощи, след такава Любов, да вият тревожнои хулят душите ни - проклиняйки още!... След спора последен - болезнени крясъци, след последната гнусно изречена дума, всички пътеки са... движещи пясъци,и всяка мечта е превърната в чума... И... тази Любов поругана - обречена вече е с гърло.. прерязано,захвърлена в ъгъла - гола - съблечена, като тъжно детенце - наказано...Какво ли разделяме? - Какво не ни стига? Сякаш делим несметни съкровища,а колко е нужно? Една усмивка - намигване, за да избием всички чудовища...Но... нещото случи се! Всичко строшено е! Липсва ми въздух - изгарят ме думите!Спомени плачещи - стоят на колЕне а в моята шепа съм стиснал... куршумите...

224

НЯКЪДЕ ТАМ МЕЖДУ ДЕВА И... РАК (ПЪТЯТ КЪМ РАЯ)

Мъглявини и пурпурни залези, в необятното празно на нищосред орбити - астероиди и набезии черни дупки преглъщащи хищно... Някъде в тази глуха безкрайност сред тишина от която боливитаят чувства на скръб и потайности, на ярост и... минали дни.Безкрайни пространства - вселени милиони слънца и звезди Бездиханни, но... живи във мене. комети оставят бразди...Красиво е - много красиво, сред цвета на безкрайният мрак и е страшно, и тихо, и диво е, някъде между... дева и... рак. Във всяка далечност се взирам на всяко начало и... края търся го, но не намирамнито виждам - пътят към Рая... Поглед хвърлям назад към Земята с облаци бели - океани покрити и тази гледка топла - позната край която летят сателити...И няма Бог - няма Рай в тишината

225

в един живот и съдба - в две ръце... И разбрах, че Бог на Земята е,и че бие със мой'то сърце!...

220

А зад мен там вселената, тихо реди и пъзела свой пренареждачертае - влияе - променя съдби раздава Любов и...Отнема надежди...

"БЕЗЗАЩИТЕН!"

Аз гол съм в света - беззащитен, в милостта на времето спряло, и отдавна не съм любопитен, разбрах, че е в черно и бяло!...Бият се в мене бурите, оставят рани дълбоки, чупя колене в бордюрите,по житейската стълба висока... Опознах любовта и каприза, непреклонният дух и умората, но... под житейската риза, лъсват лицата на "хората"...Тогава издигаш стените си, бетонни, огромни и страшни, сетне затваряш очите сиза обиди и... хулите прашни... Сега съм изправен пред хората, крача смело през дните, открито - вдигнал съм щоратаза да ти кажа: Не съм беззащитен!... В живота си свой и всеки мой час Аз ще

221

съм Аз - никога друг

222

и нека го знае "вашият бяс",за него аз имам... силен

Юмрук! ВИК !!!

Крещя небе, крещя, не чуваш ли с плача на болките оголени,а те отдавна в мен пътуващи забили острите си корени увиват се гръбнака като клещи,разплакват безпощадно съвестта ми и с пламъка на милиони свещи изгарят всяка клетка от плътта ми... Крещя небе, но глухо си за мене,а вътре в мен е .. черно, като в рог, и мислите ми със обелени коленене вярват в нищо и... не търсят Бог!... Съдбата ми пребита е до синьо, изронени са всичките надежди, гласът ми... глас в пустиня е, неясни стонове нарежда...Но... стига вече! Омръзна ми от криене на чувствата и болките продажни,не ми остана глас от виенеи плач над всичко... маловажно!... Крещя небе, и чуй ме най-накрая, отправям за последно този зов, поемам пътят на безкраявъв търсене на... "Вечната

Любов"... Не ме ли чу небе, на

223

теб говоря?!....

224

КАЖИ Й !

Кажи й приятелю, когато я срещнеш, кажи й, че аз съм добре,кажи й, че всичко било е тъй грешно, че синьо е мой'то небе...Кажи й, че аз съм щастлив,че пролет цъфти във душата ми, кажи й, че още съм живи се радвам на свободата си.Че гледам с усмивка към слънцето, което свети в очите ми,кажи й, че на живота от грънците пия любов до насита...Кажи й, че наш'то дете, здраво е и... все я очаква, Разкажи и дори, че сърцето ми, вече по-рядко проплаква..Кажи й, че птици игриви, кацат по мой'те ръце,че сме обичани и... щастливи, че вече съм с друго лице...Кажи й, че наш'то дете, един ден ще ни съди, и... че никак не е добреда се държим, като луди... Кажи и приятелю - всичко кажи! Как зад всеки ъгъл надничаме,

225

Разкажи й ! - Но... едно премълчи! Не й казвай,ч

226

КАПАНЪТ НА БОГА....

Аз не моля Любов,аз не искам да страдам и със тоз стихослов не търся награди...Не търся аз слава,аз не търся известност, през живота минавам нормален и... честен. Любовта ли приятелю, Любовта ме ограби, бях с нея съзнателно, в годините млади.Познавам я аз, много пъти се срещахме, уж различна бе Тя, но все си бе същата, след нея остава - души безутешни болка свирепа, без никакво връщане...Неее, не моля Любов,моля спокойно - така благодарно, че няма я още в живота ми нов,за мен тя е чувство - жестоко - коварно!... Аз се страхувам от такава Любов...Всеки желае я - търси я - иска я, аз пък заключих вратите зад себе си, и щом усетя, че някъде близко е,скривам се бързо в най-сложните ребуси... Нека отмине и когато е тихо,и бъде слънчев прекрасният

227

ден,да дишам спокоен - нежно усмихнат, без ненужната болка, живееща в мен...

228

Аз се страхувам да обичам отново, Жената е страст - капанът на Бога, влезе ли в мен, е... като жива отрова, и дрога...без която не мога!... Не, не!Не моля Любов......

НУЖЕН....

Колко малко е нужно понякога, да усещаш, че тебе те има,че желан си, че нужен си някому и за теб в хоризонта се взира...Че някой тръпне в дълбоко очакване да те види - теб да прегърнес очи мокри - може би... плакали и вярата в теб да възвърне...Колко малко, колко малко понякога е нужно да бъдем щастливи,за да поемем после на някъде, окрилени, спокойни - красиви... Всичко друго е... вятър пустинен, а моят свят със теб е вълшебен, и ако някога, без време "замина",нека помня, че бил съм потребен...

229

АЗ…

Обикновен съм в свят нормален. Обикновен за някои, за себе си – не знам!Или специален съм, а пък светът е ненормален, за някой кръст, за други… Пентаграм!Когато с прЪсти ме докосне сляп,той вече в себе си портрет е нарисувал, за него аз съм нужен, като хляб,а други пък… Не спират да ме псуват... За някои съм – някакво момче!А други даже, не поглеждат в мене. Но… Кой каквото и да ми рече,Аз знам, че в мене има две Вселени… В едната аз съм, като птичка,която нощем пее с ритъм нов, а в другата, Жена…Която ВСИЧКО...

Дълбоко в мен, превръща на … Любов!...

230

ПРИЗНАНИЕ...

Недей! Не падай на колЕне!Недей моли за прошка или любовта ми!Та тя е твоя в'всяко времета ти живееш в мен и във дъха ми...Моята любов е само твоя и няма друга на света,и само ти единствена си моя като жар изгаряща кръвта... Прекрасна - истинска Кралицо, нежна, като цветен листв магията съм твоя - Жрицо, Любов съм аз със поглед чист... Недей! Не падай на колЕне! вярвай ми, че аз съм твой, помни, че ти живееш в мене,като мощен ураган... и див порой... Обичам те и вечно ще ме има,до теб ще съм във всеки миг, във дни на пек, на люта зима, сред тишини и страшен вик.Ще бъда твой, защото те обичам, ти биеш в мен, като сърце, душата си пред теб събличам когато съм във твоите ръце...Ти свят си мой, ти мой си страх, който ме държи навеки буден живот си мой и... сладък грях

231

и винаги помни, че.. Аз съм влюбен...

232

РАЗОЧАРОВАНИЯ...

Ожених се за.... създание свободно, до тогава до когато Бог решис една любов в сърца огромни и бяхме само... Аз и Ти!В прегръдка устоявахме в едно на бурите - живота - ветровете, в неспирното въртящо колело което са създали Боговете...Ударите на живота да поемем, един път аз, а после ти, защото ако винаги са в мене, цялото не ще да устои...Ще рухне бързо ти ще страдаш, сама не ще да издържиш, усещайки ти болка безпощадна, ще почнеш мене да виниш...А ударите аз поемах, болката ти с мен не раздели, не те виня! За тебе се ожених! Свободна бе - така реши!...Загубил твоята опора, поемам ударите свои, живея с тежката умораи мъката ми шурнала в порои... Вярвах аз и борех се за двама, и всичко мислех, че си струва!

233

А днес... Сърцето ми е ранаи зная, че... "Любов не съществува..."

234

КАТО ЦЕЛУВКА ПРЕЗ СТЪКЛОТО.....

Не зная защо но се случва понякога, след хиляди сълзи отроненида усетиш как идват със вятъра и връщат се старите спомени.. И всеки от тях е различен, наивни, смели и доверчиви,а други до крайност себични. Спомени!... Сладко - горчиви!... Едни от тях ме потупват по рамото и ми напомнят - мечтите.Други са... спомен за двама ни, и... Как се смеят очите ни!...Хаос от спомени наоколо тичат, витаят край мен, тихо, без шум,но всичките те, по едно си приличат, ухаят... на твоя парфюм!...Там, един зад дървото наднича, и гледаме с твой'те очи.Сетне сякаш прошепва - обичам те, скрива се и... отново мълчи...Плисва дъжда и потича по мене, всеки спомен със писък се скрива, аз тръгвам полека в лошото време, Мокър! Но...С мисли красиви....

235

ДЪЩЕ МОЯ...

Ти си сърцето ми, ти си душата ми, ти си дъхът ми в моята гръд,ти си кинжалът забит в снагата ми, ти си единствен и истински път!... Ти си моето скъпо момиче, гордият ритъм на моите стъпки,ти си най - истинско, чисто... Обичам! сърдечният пулс - болезнена тръпка.Каквото и друго Дъще да кажа, никоя радост не е така вечна, всичко в света ще е маловажно, ако тебе те няма - или си далече... Ти си моята Божа награда,за теб като жар до край ще изтлея, с радост бих влязъл дори и във Ада, за да те има... За да живееш...Ти си моята радост, болка и мъка, моят изгрев и моя прокоба,ти си моята среща и моя разлъка,за тебе ще мисля - дори и от гроба!...

230

ЕДНА ЧАСТИЦА ВРЕМЕ....

Въздухът едва достига глътката, сетне с мъка се промъква,и хрупа, като звук под стъпките, които в мене не замръкват...Сълзата ми набира сили, корени забила във сърцето,подхранвана от спомени тъй мили, плъзва длани по лицето ми...Само тя с душата ми парцалена, може да говори в тишината, само тя... В зениците запалени, може да убива самотата...В нея е събран един живот, който в мигове изтича, като шифър - като таен код,в който Любовта се разсъблича... И впила корени дълбоко, извлича мъки, болки и лъжи, след туй издига ги високов душата ми да не тежи...Хрип, отново! Задъхвам се по стръмното на дните с тебе изживянии искам да остана в тъмното във писъка на болки оковани.... Сълза! Една частица време!...Жадуван трепет - изгрев нов, с душа покорна и...

231

сломена, от мъка...По отминала Любов...

232

БОЛКА И ДЪЖД.....

Мрачно небе е – град без душа, застинала снимка в албум, бавно вървя, сам под дъжда, няма го вятъра - никакъв шум… О, мое страдание, защо е така, защо ме е страх от нова любов, живях с годините в много лъжа, за която не бях и готов…Локви в краката ми – улици мокри, обръщам небета – вятър и нощ,от твоето име изтръгват се вопли и съм разкъсан от спомена лош… Горя и обичам в леден копнеж, разум, сърце – вечна вражда, едно срещу друго – думи и скреж и… Пада върху ми, дъжда… Крача, а всичко в мен - e руини, пустота само останаНямам небе, нито облаци сини, Единствено… Мокреща рана !… Над града опустял дъжда си вали, и се стича по мокрите длани,а ти още си в мен и... страшно болиш! Влюбено...Мое страдание…

233

ТВОЙ СЪМ...

Уморих се от измислени Феи, Уморих се от принцеси на... нищото, погледни ме сега и... живей, виждам как искаш ме хищно...Разбий в мен всяка преграда, целувай ме и... не питай!Приеми ме за твоя награда, нека всички задръжки отлитнат... Аз съм твой до край и изцяло, впий устни в мен и... люби ме, дари ме със твоето тяло,и в свой‘та Любов приюти ме!... Аз всички Голготи преходих, преминах през цели Вселени, битки, какви ли не водих,за да те имам до мене... Търсих, вървях и пропадах, и че има те някъде - знаех, от сънища те създадохи тръгнах към теб и безкрая... Тук съм - при теб съм - вземи ме! Слей се със мен - изгори!Аз съм реален и... има ме! Отдай се! Дори да боли!... Уморих се от измислени Феи! Уморих се от принцеси на нищото! Прегърни ме сега и.. живей!Виждаш, че искам те хищно... Сам и без теб

234

съм нещастен.

235

Преградите, мои ли?!... Срина ги!... Като Рицар без кон, и... безвластен, Но... ще бъда до теб и....Завинаги!...

МИНАЛА ЕПОХА... 1-2-3Минала епоха....(сън първи)-------------------------Мъгла е, гъста като мляко, Лондон - минала епоха, Тук някъде и мене чака, съдбата, като зъл пройдоха. Влажно е и въздухът вода е, фенери осветяват авенюта, злокобно е - смъртта витае,и тихо стъпва - тя не е обута. И там една дебела проститутка говори с някакъв човек,и гукане задгробно на гугутка, заглъхва във по-миналия век. Цилиндри, ръкавици и бастуни, аристокрация от висшия етаж, стари кули - нямо и без думи, оглеждат се във мокрия паваж... Въздъхвам аз във влагата и крача и се питам за пореден път, дали живял е тука изкормвача,оня - Джак - легендата - митът?... Хвърлих поглед

236

сетен на пейзажа, и замръзнах сякаш, като пън!!!

237

Дали живял съм тука? - Ще ти кажа... Ела отново с следващият сън.....

Минала епоха....(сън втори)------------------------Не се страхувай - тъмно и мъгливо е, не ще те видят, с вечерта си слят, виж... нощем тука, колко диво е,над тебе само... духовете бдят...А ти?!! Какво си? Дух или реалност?!.... Щом витаеш тука - още из града, живееш още във легенди за...бруталност, в жестока смърт - изкормени тела?...Не се обръщай!!! Слушай ме и само, със теб ли съм аз тук отвън,реален ли съм - чувстваш ли дъха ми?!... Или съм кошмар... във твоя сън?....Нали това ме пита миналият път, щом чу да шепна във мъглата,Не, не само тук съм - бродя по светът, и все съм с форма непозната...О, скъпи мой, от смях ще се разплача, наричай ме със името - Вина...Или как ми рече?! - Джаки изкормвача?!.. Неее приятел, аз съм...хорската злина!.. Подвизите мои ще научиш,ще ти ги разкажа тук...

238

навън... Дано от нещо се...поучиш, но... туй,във следващият сън...

239

Минала епоха... (сън трети - последен)------------------------------Ти чел ли си за лунни нощи, в сребро обливащи града,за писъците чуващи се още, когато се замислиш за това?... Как паднали тела на тротоара, окъпани от свой'та кръв, умиращи във грях и сред поквара, реалност жива е - не блъф...След туй, как хората говорят, как Джаки изкорвача чак съм бил, противоречат си, после спорят,едни ме плюят, а за други...мил!... Това сте вие - хорски грях...Всеки е в душата си убиец, един живее прекалено в... страх,а друг пък, гневен - кръвопиец... И сетне.... Пак, отново АЗ?!!!Виновен съм ви бил за всичко... Не съм Аз вън, търсете ме във вас, кажете името си но... на срички!... И ако пак не ме прозрете кой съм, така ще ме направите щастлив,

240

а ти мисли приятелю - не бой се! Дали аз още в теб съм.... жив???...

241

ТАМ ГОРЕ...

Ти бил ли си там горе в планината, когато я погълне черна нощи само светлината на луната огрява страшната й мощ?

И когато облакът я скрие

и над тебе легне леден мрак, и чуеш вятърът как вие, затихва и се връща пак...И легне на плещИте ти умора в утробата на майката природа, дървета се превръщат в хораи сенки ти нашепват за прокоба... И изведнъж небето пада,опира в остри върхове.

И светкавица, като девица млада, се гъне в тъмното небе...

242

А борове пищят със сухи клони, вятър ближе с лед очите

243

и мократа скала заслон е,

във който търсиш топлота прикрито. И ето пак, оназ девица млада, която озарява небосклона,издига сред водата нощна клада и гуши се до тебе под заслона.Ти бил ли си, сам, горе в планината?!... да я поглъщаш с всички сетива...да забравиш... дребното и суетата, и... да отпуснеш... тетивА.И след като отмине всичко и блеснат златните лъчи,и глас напънат диви птички, а тя утихне... Замълчи!...Това е тя, великата природа, а ний сме нейните чедА, но... Не сме една порода,

244

в това е наш`та красота...

245

СЪНЯТ ТИ

Морфей е сграбчил твоите клепачи и в безсилие отпуснала ръце някакъв човек в съня ти крачис ожулено от вятъра лице.И колко ти се иска да е твой, но той е сам във твоя сън върви незнаейки покой,на някъде запътил се навън...Не си спокойна - сепваш се веднъж от вените ти се изтръгва стон, вълна гореща - после хладен душ погася тъжният му тон...Унасяш се спокойна и след миг, усмихваш се в съня щастлива, и сякаш виждаш оня ликщо прави сънищата живи.А аз те гледам с пламнали очи и виждам моята принцесакак в сънен унес тя лежии вдига от очите ми завеси...А там в съня, човека крачи и незнайно на къде вървино струва ми се, че той плаче, себе си изгубил е дори

246

Той себе си изгубил е, но ти го имаш

247

и той е твой и само твой - нали?! И пътя му ти нявга ще преминеш дори и дъжд, и огън да вали...Щастлива си във своя сън и той е твой и само твой вярвайки, че там... навънНякога ще те прегърне той...

ОЧИТЕ НА СМЪРТТА

Нощта бе тиха, светеше луната, сред стари къщи виеше се пътят, заслушан във мотора на колата, в спомени за теб душата къпех. Остана малко, вече се прибирах, оставаше да мина долинатаи в мислите при теб се спирах, докато... не блесна светлината. Избухнаха два фара като взрив, разпръснаха милион искрици, и като вълнА във морски риф разбиха се във моите зеници... Ужасен шум на счупени стъкла и писък на раздрана ламарина, неистов грохот в ек от

248

тишинаи някъде в пространството замина...

240

Отворих аз очи и в мрака, притиснат от стъкло и ламарини, начупен в себе си, зачаках болката свирепа да отмине.Забравен спомен върна се отново, прииждащ от търбуха на нощтаи взряха се бездънни и сурови, във мен... очите на смъртта!... Ледени, студени, като зима, горяха, като адско наказание, кръвта във тялото изстинаи сънят премина в безсъзнание... Не знам кога, но чух сирена, бях легнал на желязна пейка, имаше човек до мене,беше санитарят на линейката... От тогава време толкова измина, от разтрошЕните костИ, кръвта, но... винаги студени, като зимата, ще помня аз... очите на смъртта!!!

241

ЖЕНСКАТА ЛЮБОВ...

Болката сърцето щом познае то бряг намира в тихата печал За друго нищичко нехаещом разумът в Любов е ослепял...И в своя писък то се губи и моли жално за любовТо... с другият държи се грубо Глух за плачещия зов.Любовта му вече възродена но не към него, а към друг Тя сляпа е и заблуденаоставила е веч дете - съпруг... Женското сърце ако се влюби забравя всичко - минало - било към свой.та страст ще тича лудо Прекършила семейство и гнездо. Любов ли - страст или нагон ?Чувства все преплетени - себични, разбиват всеки влюбен дом, безсъвестно с дела егоистични.Женската любов - стихия е! Помита всичко в своя път,

242

Такава тя е! - Орисия е!Нагон и страст... Облечени във плът!...

243

ПУШЕЧНИ КАМШИЦИ...

В поглед мил чете се луда страст, косите ти са пушечни камшици, във устните е скрита, тиха власт, с душа... като красива птица...И блика слънце от лицето ти с изваяни черти като икона,с любов прикрита във сърцето ти, ти... грях си - жива Дездемона!.. А аз пред теб съм коленичил, забравил всяка гордост - суета,а ти си спомен, който съм обичал, спомен... със неземна красота!И слънце, и тъга, и огън, преливат те във твоето лице,аз гледам те с копнежа си да мога да имам кътче в твоето сърце..

244

Косите ти, тез пушечни камшици, които вплела си във мен, спомен жив във парещи зеници,

245

за един отдавна... мъртъв, ден!..

ВЪЖЕ ОТ НЕБЕСАТА...

Хората, ний раждаме се голи, на дъното и в страх от злото, израстваме - играем ролии търсим пътя на живота... И ето спуска се от небесата към нас съдбовното въже,катерим се по него в тишината и се превръщаме в мъже..Докато излезем на открито, пред нас разкрива се светас несигурност в сърцето свита поемаме на някъде пеша...Вървим, а пътят е безкраен изпъстрен е от чудесавървим, през истини и... тайни, омити в утринна роса.Докато не блеснат светлините, преливащи се

246

в пурпурна зора, живот да вдъхнат на душите ни, когато ни намери любовта....

247

МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО…

Разкъсай мрежата, счупи оковите, пусни духа на свобода,измий душата от отровите, бъди... неземната жена!В света навлез и усмихни се люшни бедра, наперена и горда, от погледи коварни примири се, смеси се, сред греха на хората... Повярвай в свой'та уникалност, раздавай се докрай и със Любов, бъди щастлива до... баналност, сама бъди си благослов...Прегърни живата и вдигни глава, и всяка злоба погреби в сърцето, бъди ти истинска жена!..Жена!...Между земята и небето...

248

ЖИВОТЪТ ЛИ?!...

Загледан дълбоко в своето минало, всеки прикрива кирливите ризии рови в неща - отдавна изстинали и се вживява в поредните кризи... Търси, сравнява, стъпил на... опита, на всичко до днес преживяно,усещайки единствено на душата си... ропота с мисли за все по-голямото...А... опит какво е? Човешките делници?! Или съдбата дъска е, а ние сме пешките?! Опита ?! Наниз от... "понеделници!..." Дума... с която наричаме грешките...Страдаме, линеем, по стари изгори, пропуснати шансове - трудни успехи,с възторзи, депресии, всеки ден борим се и... кътаме в шкафа стари доспехи....Едва ли се сещаме, че под носа ни, е минало лошото, а животът остава,че били сме боси, по пътека от... тръни, а животът ли?!...Е ТОВА...КОЕТО ПРОДЪЛЖАВА!...

249

ВИНОВЕН..

Седеше Мама - пушеше цигара... Сама! Отново, както всеки път, сълза очите й изгаряше,а аз бях винаги на път... Живеех във илюзиите свои, света голям да покорявам,

умираха мечти с порои,а аз изправях се и продължавах... Когато се завръщах в къщи,тя все ме чакаше замислена за мене и бях все нервен и намръщен...Какъв глупак бях, Дявол да ме вземе!!! Посрещаше ме винаги тъй мила, намерила кураж да се усмихнеда ме погали, да ми влее сила, да накара страховете да утихнат...След туй отново - пак

250

сам със мислите за мен оставаше, говореше си с бледата луна,

251

докато душата и изгаряше...

И когато аз отново заминавах

да търся щастие по чуждите страни и с младостта си аз неосъзнавах, че то е тук... във нейните очи...Така си тръгна и не ме дочака, колкото да бързах да се върнаи грешките душата ми разплакват не успях дори да я прегърна...Животът й премина във очакване, че някога ще стана по-щастлив, оглеждах се в очите й разплакани

щастлива че съм здрав и жив...*****************************

Седеше Мама - пушеше цигара...Сама! Отново, както всеки път

и пламъчето във очите и догаряше... Не го видях!!!

252

Защото бях на път!...

253

ОТ ТВОЕ ИМЕ....

Питаш се дали не грешиш

ако тръгнеш със мен през калта, не знаеш какво да решиш,не вярваш във мен, в любовта... И питаш след толкоз години защо точно мен, защо точно аз, защо ме обичаш - кажи ми, защо ме оставяш без глас?...Защо във тихите нощи ме караш да роня сълзИ?Защо ли страхувам се още,

щом тръпка през мен пропълзи?!...

Незная какво да направя и питам приятели, хора,не зная дали ще се справя, и търся във тебе опора.Но, знаеш сама си с

254

проблема и трябва сама да решиш, замислена над тази дилема,

255

не трябва тоз път да грешиш... Накрая при мен ще се върнеш зная, усещам го аз...Ще дойдеш тиха, ще ме прегърнеш, и аз ще ти кажа без глас:Този път връщане няма, ти ще ми кимнеш с очи,след туй ще тръгнеме двама,

и ръка във ръка - ще мълчим...

ЩОМ СЪРЦЕТО СПРЕ ДА ОБИЧА...

Угасна искрата в очите ми, угасна, отдавна не тлее,и тягостни станаха дните ми, трудно със теб се живее...Няма го вече поривът -

256

тръпката, с която гледах те в здрача, когато мъка засядаше в глътката,

250

когато се радвах и... плачех!... Усещам се хладен и леко претръпнал, нещо във мен е разкъсано,скалата я няма, на която бях стъпнал и гонех мечтите нахъсано...И зейнала пропаст... между ни - голяма, и "вятърът" вее из стаята,всеки самичък е, а всъщност сме двамата, и няма я вече... омаята !...Прибирам багажа - целувка и сбогом, и тръгвам надолу по стълбите,аз зная сега, че плюеш по Бога, вървя и стиснал съм зъбите...Сега си седнала - цигара в ръка, боли душата - сълзите потичат...Сбогом, "приятелко" - по-добре е така, щом сърцата... спрат да обичат..

251

ГРОБЪТ НА МЕЧТИТЕ...

Денят дойде - отварям очи, никакъв шум... Чувам дъха си! Край мен всичко задгробно мълчи, усещам тъга във кръвта си...Два дни вече от както замина,не чувам гласчето и детските стъпки сякаш те няма до мен от... годинии впиват в мен нокти - болезнени тръпки!......Тихо е! Сам съм! Душата ми плаче! Чувам как вие с болка в ушите ми, вини и грешки кореми как влачати раждат сълзи във очите ми... Къщата куха е - душата раздрана, а спомени гонят се там из ъглИте, някога жива - сега е камбана, глуха и празна - гроб на мечтите... Бликва сълза - на теб я наричам, скърби и радости от влюбени дни, сбрани в едно - милиони обичам,скрила във себе си, болка - злини... И...Отново е тихо! Душата ми плаче, в спомен отеква детския глас, затварям очи

252

и в мислите крача, търся човека - доброто у нас...

253

Седя заслушан с поглед до бяло, гледам до мен как спи самотата, разбито сърце - душа ослепяла, разплакват до мен тишината...И...Тихо е!....

НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ...

Любов! Колко интересна дума?! Какво ли значи? Кой ли я измисли? Това е болест, нещо като... Чума!Като метастази в твой'те мисли... Достигне ли до теб... Това е краят! Загубваш връзка със реалното,но хората едва ли знаят,че клонинг е на... виртуалното... Уж има я, но всъщност е... Химера. Очите, при която се затварят, нехаеща за ценности, за вера,с душата твоя разговаря... Химера! Тъй измислена и... луда, която те обсебва постепенно, перфектната, завършена заблуда, обещаваща ни... съвършеното.

254

И няма по въпроса друго мнение,

255

срещне ли те - няма вече разум, като агнета на заколение, мечтаещи поредния оргазъм...След туй си тръгва - просто си отива! Отварят се и твоите очи,но болката във тебе жива е, не спира гневно да ечи...Разбираш го, било е грешка, от белега и тежката зараза,оглеждаш се в човешката насмешка, и... някак, без вина - наказан!Любов! Че кой те теб създаде?! Душата във заблуди да въздигаш и накрая фанатично за награда,да я захвърляш и... да я убиваш!... Сестрата твоя, казват е Смъртта, казват, че живота Тя руши,Да Тя, погубвала плътта,но Ти!... Погубваш пък души!... Любов ли си?! Не искам да те виждам! И моля те, далеч от мене стой!Докоснеш ли ме - ще се ненавиждам, не искам никога да бъда твой!...Любов! Понятие тъй

256

грешно! Родено от нагон и... страст,о, Боже мили - толкова си смешна!... Но всеки е под твой'та власт!...

257

ДАДОХ ТЕ НА БОГОВЕТЕ...

Болката достигна своя пик всяка клетка потопи се в мрака душата изпищя със вик,и вряза, шипа си в гръбнака...И блесна "Смърт", като прозрение, със погледа наведен към нозете, поех към твой'то "погребение",с душа, като последно цвете... Буря вие - тъжно време,а ти в сърцето ми не дишаш, погребвам те дълбоко в мене във най-закътаната ниша...Тихи стъпки - "шепа пръст", душата ми изстрадана за... цвете, Любов продадена, за... кръст и... "Дадох те на Боговете"...Отварям в тихото очи,отсипвам от уискито за... помен, Тихо е! И болката мълчи, превърнахте в ненужен спомен...

258

РИКОШЕТИ...

Любовите мои обрасли са в бурени, задъхани уморени и... тежки.Душата ми... до кръв е обрулена, с отдавна разкъсани дрешки...Текат по ъглИте лепкави спомени, в хиляди "някога" - нещо билО, шепи пълни със сЪлзи отронени, в строшено на птица крило...И носи се някакъв мирис на... гнило, ни дума, ни ред - послеслов,в спомен останал без капчица сила, да напомня за стара Любов...В Дяволско гърло гласове рикошират, в зеници, като сиви куршуми,и всички надежди бавно умират, от неказани, никога думи...Болките само вият в невяра, и хапят жестоко - до рана,в храма любовен, на коленЕ пред олтара, с душа... до кръв разорана...Те са самотни - първични - естествени, те цели са в телени

259

шипове, себични... уж, несъществени,но крещящи в най - тихите викове.А там, Любовта ми обвита е в бурени,

260

и е безвкусна, и... неродена, наказана, бедна - жестоко охулена, в изгубена вяра и...Време!...

ОБРЕЧЕН...

Погледът мой по тебе се стича, извайва прекрасното тяло, душата до грях те съблича,с Любов всеотдайна и... цяла. Като Богиня си в тяло нетленно от сили неземни родена, изваяли в теб съвършеното, изгаряш... в моите вени...В желания - страст се препъвам, минавам по твой'те извивки, във влажният поглед потъвам,и заспивам до твой'та усмивка... Щом със дъх те докосна във мрака, чувам как бие сърцето ти, превръщам се във... очакванеи в сълза по ръцете ти... Ти си приказка влюбена,

261

без чудовища и... злодеи, Ти си Любов - пеперудена, в крилата на истински Феи... С душа до голо съблечен,с надежди и вяра закичвам те, аз на теб съм обречен,да съм твоя Любов

и... Обичам те!....

СБОГОМ ЛЮБОВ...

Тръгваш ли?! Нищо не оставяй! Вземи си всичко - всеки спомен, внимателно ъглите проверявай, празнотата нека е... огромна!Отвори прозорците и... проветри! От тебе дъх дори да не остане, не оставяй и най-малките мечти, Душата ми надежди да не храни...Животът да се върне към началото, Преди мигът на срещата - далечен, на излизане - счупи махалото,че времето да бъдем с теб - изтече!...

262

Щом вземеш всичко, ти не ме търси! Погледът ми вече ще е в здрачът ти, сърцето ми отдавна се... строши,от ударите на бръснача ти...Ще екне вечно в мене, като тътен, писъкът от ципа на багажа,върви при друг и... Дано намериш пътя! Аз нямам повече какво да кажа!...Върви Любов и никога не се завръщай Ако ще си такава, никаква и... малка!За сбогом ли?!... Недей! Не ме прегръщай! Ще бъде глупаво! Наивно...Много жалко!...

НАРИСУВАХ СИ ЩАСТИЕ...

Нарисувах си щастие, много красиво, имаше твоите, черни очив които играе пламъче диво... а косите му златни юлски лъчи.

263

Кожата гладка на морски делфин,

264

с тяло на бяла Сирена, черти извайващи образа фин,красиво - изящно - неземно... Нарисувах си щастие, за което копнея, добро и толкоз желанов което да мога пак да живея и което... да не е измамно...Миг невнимание и... капка мастило, плисна на белия лист...Разби се внезапно с такава сила, покривайки образа чист...Сетне се плъзна и бързо пролази, зачеркна го някак безгласно,с капчици ситни, като... метастази, превърна го в нещо неясно...Погледът светъл сякаш помръкна, прохулих съдбата си лоша, смачках листа -

265

бавно си тръгнах и...небрежно го хвърлих във коша...

260

ОЩЕ ЛИ НЕ ВЯРВАШ?!....

Още ли не вярваш в чудеса?!

За теб и тях света ще преобърна. Сълзата ми е утринна роса, бликваща, когато те прегърна... Мечтите ми - разхвърляни в безкрая, събираш ги в един единствен миг,а в тебе аз живея и... го зная, като болезнен и неспиращ вик... Погледна ли в очите ти засмени,не вярваш, но аз виждам там искрици, в тях толкова любов е отразена,и полет на свободни птици... В тях откривам своето момиче, Жената в тях, която ме зове, която с ветровете тичасред бризове и мокри брегове... Душата ти е

261

истинско море,на която истински приличам...

262

Не ми ли вярваш още?! Е... Добре! Помни - поне!....

Ужасно те обичам!...

ЧУЙ МЕ ДЪЩЕ!...

Замълчи Дъще, виж ми очите, Заслушай се тихо в сърцето ми, Виж браздите дълбоки с които, беляза живота лицето ми...Всеки прорез е белег изпръхнал, всеки цвят е нивото за болка, всеки косъм по мене настръхнал, е плачещ писък на Богомолка... Виж ме така, набразден и насечен, вие душата ми с крясък,от спомен много далечен, с'запазен в очите си блясък... Всички удари, които успях,

263

поемах ги Дъще, да те опазя, сега върви без никакъв страх, казвай Обичам и никога - Мразя!Където погледнеш, все линии, щрихи, мъртви мечти, бивши страдания, замълчи сега, заслушай се! Тихо!Тялото мое тръпне в стенания... Повярвай ми Дъще, когато говоря, щом можеш и чуваш сърцето ми, от гроба си даже за теб ще се боря, Но... Обичай живота, детето ми!...

НЕ МЕ СЪБУЖДАЙ!...

Не ме буди! Недей - не искам!... Сега съм с теб в съня си съкровен и имам те, и нежно те притискам сега съм в теб и ти си в мен.Не ме буди! Дори не ме

264

докосвай! Не искам пак да те загубя!

265

Сега щастлив съм и не се ядосвай, сега обичам и... обичам до полуда... Не ме събуждай! Нека да поспя!Да те имам и целувам във съня си, за миг поне бъди добраостави ме да ти дам от любовта си... А в мене има толкова любов,която бих раздавал с шепи. Тя слънце е и изгрев нов, което виждат даже слепите... Мечтая си, че още си до мене, дари ми още - само миг,една частичка от Любов във времето, едно страдане в забравен вик..

Тук честно е - без никакви лъжи

в сълза гореща, като свещ изтичам... Не ме буди - сънят да продължи!

266

Остави ми този миг, да те обичам...Моля те, не ме буди!...

267

ЗАЩО НЕ СПРЯ МЕ?!

Не си до мен сега, но зная че те има, и скитам се самотна по света

вървя на някъде с душа ранима,

с надеждата да срещна Любовта... Как можа да ме оставиш да си тръгна? Мълча и думичка не каза,а колко исках аз да ме прегърнеш и толкова неща да ти разкажа...Да ти кажа, че животът ми ще свърши усмивката ти щом угасне,ако сълзата ми гореща не избършеш или не ме целунеш - страстно...Да ме прегърнеш в теб да се притисна, да се слея с твой'та топлина,

като кръв във вените да

268

плисна,

да съм твоята единствена - Жена!... И няма сила по-голяма,която да ми дава смисъл нов,

269

в сърцето ми сега си... рана, Ти... моя и единствена Любов!...

ДО ЖЕНСКОТО СЪРЦЕ СЕ СТИГА ПРЕЗ... УШИТЕ!

Женската души са някак.."луди" отхвърлят всяка истинска реалност, предпочитат да живеят във заблуди дори да са фалшиви до бруталност... Копнеят да живеят в свят прекрасен, измислен свят от техните мечти, свят красив и... безопасен,

свят... на вяра във лъжи...

Те слушат думи! Ласкави - копнежни, дали са истински - не искат и да знаят! Важно е да са сладникави и нежни, жената в тях да ... величаят!...И... Тогава слепи като

270

"гъски", окрилени от красивите лъжи, горди са - усмихнати и дръзки

271

а света... "около тях кръжи!..."

Но... идва ден когато всичко става ясно! Истината се стоварва върху тях,и истерията е дива, и е бясна... Химерите разбити са на... прах! Мъжете се превръщат в гнусни гниди! И... как ли го разбраха - изведнъж?!Душата им ридае от обиди

и вече нямало го... Истинският мъж!... А онзи, честният - що беше прям, който беше истински и... влюбен,не галеше ушите им с "балсам", незабавно биваше - прокуден!Жената ли? - тя просто устроена е така! Тя влюбва се в прекрасни думи, копнее за лъжи и... топлинаи някой, който да и шепне - влюбено!... Тя влюбва се във

272

ДУМИ, не в ЧОВЕКА, на тръпката им нежна се любува,поема все по грешната пътека,

273

И...

Така е от как свят - светува!...

ЗАЩО ЛИ?!

Какво според вас виждат мъжете, поглеждайки под бялата ризка?! Дали виждат душата - сърцето

или... нещо, което ТЕ искат?... Та... Какво ли виждат мъжете?Дали е това, за което мечтаете?! Хайде.... Честно, кое е - кажете?!...Или отново ще кажете, че... не знаете!?... Аз зная обаче, че добре го разбирате,

за това е и... деколтето ви!

И няма нужда да ни презирате, че... не сме видели сърцето ви!...

Прическа - спирала - линия очна, сластно червило - очи

274

игриви, поведение весело и... порочно,

275

и ето, че вече се чувствате живи!...

Сетне моля, недейте обижда

и вадили поводи от кол и въже, да мразите и... ненавиждате

че... изчезнали са - "истинските мъже!"...

СМЪРТТА - НАЙ-НЕЖНО Е СЪЗДАНИЕ!..

Защо описваме Смъртта като чудовище със череп гол и кървава коса?Живееща в най - тъмното леговище, някъде, из дълбините на страха!...Защо ли я описват, като Демон? Защо ли и придават грозни роли? Тя е милосърдна и е... "земна", за твоята душа и теб се моли!...

276

Тя не е страх! Тя истинска е'еуфория, единствена, която пътя знае,тя гид в пътуването ни "нагоре" е,

277

пазител на душата ти - към Рая... Смъртта е най-красивото създание, сестрата тя, на... Любовта е, проклета е от нашето незнаниеи ледено около нас витае... Това е най-голямата награда,във нас е винаги и... никога от вън, Тя, най- реалната пощада е,към болката и... вечният ни сън!.. Описваме я страшна - уродлива, но Тя утеха е и нежна ласка, Смъртта е Фея - истински красива е, а цялата и грозност - само маска!... Ще ни погали с нежните си ласки

самотната душа ще утеши,ще я облее в топли краски, до Рая, ще я... придружи!...Не се страхувай! - Тя Смъртта е пряма, и никога не ще я видиш

278

ти,и жалко е, че ще остане няма,

270

и за сетива, и... за очи!...

Смъртта красива е - тя, Божие създание, всичките ти мъки тя убива,отнема най-ужасните страдания, и в тишината своя те "приспива..."Ще дойде тихо - теглото ти ще вземе, до теб ще е в най-трудният ти час,и всеки страх, и болка ще отнеме, със вечната си тайна покрай нас...

ГЛАСЪТ МУ ЧУВАМ...

Разминах се със теб и продължих, сърцето ми в ръцете ти остана, на теб аз с радост позволих,във мене да отвориш рана... Поиска го! Е, имаш го сега!

271

Какво ще правиш с него - ти реши! Ще бие плахо в твоята ръка,

272

сърце е то... Не може да сгреши!... А аз вървя и следвам своя път, който се изгубва сред безкрая, остана ни душа, ни жива плът,

в ръцете ти оставих Рая...

Там тихо той във шепата ще бие, ще има дни в които ще кърви, щом мъката по тебе ме опиеот спомени за твоите очи... Помни, галсът му аз ще чувам, дори да съм накрая на света,с една Любов, карсиво-луда,

в живот... Сред океани самота... Сърцето ми във длани ти държиш! Оставих го! При теб в покой!Вдигни глава и после виж, Че си единствена...А аз... Съм

273

твой!

274

ПАРЧЕ ОТ ОГЛЕДАЛОТО...

Когато моливът поти се в ръката ми и нервно се гърчи в разни посоки, писецът му нежно рисува душата ми, която е спряла пред порти високи.Напрегната, волна с изпръхнали жили вратите тя ще да отворис отслабнали мускули, с изчерпани сили тя иска да литне нагоре.А портите сякаш каменно тежки могъщо стоят на местата си, стоманени нокти, не сили човешки, са нужни да мръднеш ги някак си. Зад тях е живота, зад тях е простора,зад тях е пространството в слънце и плам зад тях са усмивките на всичките хора,а аз съм обречен да бъда все сам... Ще кажеш човече, това е съдбата, какво да се прави

275

така е "написано"

276

от ужас неволно потрепва ръката ми

и отдъхвам спокойно - това е измислено... А може би туй измислено вече,да се случи със теб някоя сутрин, но нека тоз миг да бъде далечен, днеска да не е, поне да е утре... Но... портата сякаш сама се отваря, пред тебе изгрява простора голям,прекрачваш ти прага и мигом изгаряш, защото си стар и...

Защото си сам!...

""ПРИЯТЕЛЮ""

Изправи се пред мен "приятелю" спри, погледни ме в очите!Говори ми прямо - ласкателю, не си стреляй на халос стрелите! Кажи ми всичко - ето ме!

277

Тук съм пред теб и сега!

278

Влей отрова в сърцето ми, или ме пусни да вървя...Естествен бъди и ако нещо те мъчи, или не съм ти аз по вкуса,вместо зад мен да се пъчиш, и да си вириш нагло носа... Всичко кажи ми - искрен бъди!А щом е искрено, то... се усеща, грешките мои ти осъди,покажи, че съм жалък и смешен... Но... Бъди честен - Верен приятел!... Аз зъби мога да стискам,потупване по рамо не ми подарявай, да си го ползвам когато си искам... Не, мерси!...Ако има нещо кажи го директно, подай ми ръката си, или... си върви! И още нещо нека да вметна,

279

ножа в гърба - на друг го забий!...

280

НАПРАВИХ И ЗА ТЕБ КАФЕ ...

Направих и за теб кафе, запалих и една цигара, потънах в погледа от кадифе, пуснах кръв от рана стара.Цигарата догаря в пепелника, стаята мирише на тютюн,и спомени жестоки ме повикват и носят дъх от твой парфюм... Сълзата бликва под клепача, из вените потича лаваи всяка фибра в мене плаче, в агония... да не забрави...

И пази всичко в мене влюбено

и крие те на топло във кръвта ми не ми остави нищичко за губене щом още идваш във съня ми...Кафето ти до мене е

281

изстинало, цигарата ти - още тлее

282

с една любов - превърната във минало Душата мъртва е, но...

Ти живееш...

МЕЧТИ В НОЗЕТЕ

Положих мечтите в нозете ти!... Внимавай! Стъпвай по-леко!...С любов душата обзета,

те моли... Стъпвай по-леко!... Разголих я цяла пред тебе, раздадох я парче по парче, избивах със нея злодеи,за Нея щом лошо рече... Чиста и свята е, вярвай!...Аз дарих ти я малко по малко, чрез нея ти пътя прокарвай,а аз ще ти бъда Весталка...

Но... внимавай, стъпвай по-

283

леко,

284

аз ще те водя - следвай очите ми, не, не забравяй - мисли отдалеко, че в краката ти са... мечтите ми...

С ТЕБ НОЩТА Е ТИХА...

Годините превръщат в тихи спомени онези хубави черти,в които грееха звезди - разгонени, с които гледаше ме ти...Сега уж същите, а сякаш... Други гледат се през нашите очи, черти, отпуснати, по-груби,но в погледа са същите лъчи... Полягам в скута ти, а ти ме галиш с онази нежна топлина,с която клади в мене палиш, останала си... същата жена... Косите ни

285

прошарени са вече,

286

децата ни отдавна са пораснали, но ето, че сълзата пак потече, докоснеме ли спомени обраснали... И... тихо е в самотната ни къща, сърцата ни звънят с еднаква струна, с Любов отново те прегръщам...Свалям очила... да те целуна... Врекох се, до теб ще съм, до... края, ти същото на мен ми обеща...Любов ли е това? - Не зная!...

Но... някак тиха е със теб нощта...

ВРЕМЕ ЗА...БИРА

Пристъпил професорът с усмивчица ведра, носел буркан и голфови топки,сложил ги той, отпред, на катедрата и попитал

287

студентите кротко...- Ето, празен бурканът е тук,

288

в него тез топки ще сложа, докато пълня го, тихо - ни звук, да питате, после ще можете.Бурканът е пълен догоре, нали?! - Попитал все леко усмихнат - или някой ще ми възрази?!

Но... всички останали тихи...

- Добре!... Че пълен бурканът е вярно, не спорим по този въпрос?Но... с усмивка така благодарна, извадил чакЪл на поднОс.ЧакЪла изсипал го вътре, изпълнил той кухините.- Сега пълнен е плътно, нали?! - отново попитал... И с поглед, иначе буден, кимали те тихо с глава,

289

и гледали, доста учудени, професора с нова тава.А на катедрата бурканът със блясък

280

показвал, че нямало място,

и професорът тавата със пясък изсипал в пространствата празни.- Сега как е? - попитал ги смело - Пак ли е пълно догоре?Студентите тъй онемели, не знаели що да говорят...

Погалвали тихо косата...

- Пълна е всяка пролука,

но... ако им бяхме сменили местата? - попитал професорът в упор...- Не бихме сложили нищо, освен... пясъка ситен...- Добре огледайте, вижте! - сетне попитал елитно...- Все още ли мислите, драги студенти, че бурканът е пълен

281

до... дупка,или се нуждая от инструменти да отворя в него пролука?!В залата някой учудено свири,

282

за да види пък някой е станал, професорът взел 1-2 бири

и... тях ги изсипал в буркана...

- Сега, студенти, иде поуката... Големите топки са... вашите ценности, чакълът само... запълва пролуките,а пясъкът - дребни потребности... Трябва да знаете кое във живота, да е на първа позиция,а не да изглеждате полуидиоти, със гола и тъпа амбиция!!!И счупил сетне буркана със трясък...

- Такъв е животът на всеки от нас, другото, драги, е... чакъл и пясък, но... то не е важно за вас...Сетне отзад, оня дето си свири, попитал без да се мае.

283

- Какво ще кажете за двете бири, които бяха накрая?!...

284

- Аааааа, да!

От всички несгоди е тежък хомотът, но изход и за това се намира, колкото и да е пълен животът ни,

все ще намерим време за... бира!... :)))

ОГЪН В КАМИНАТА

И... ето настъпи раздяла,

прегърнахме се и взехме си сбогом, в стаята празна и... бяла,

бе угаснал, нашия огън...

Ти си тръгна, излезе с багажа, аз останах, загледан в стената, щях много неща да ти кажа,

285

но заедно бяхме за... кратко. А как горяха очите - обичаха! Как трепереха наш'те тела, как звездите отгоре надничаха и се любеха с нас във нощта... Огън тихо гореше в камината,по чаршафа грехове се разтичаха, навън... вилнееше зимата,а телата без свян се обичаха... В приказка наша живеехме,

до насита й се любувахме,

да затворим очите - не смеехме, и въпреки всичко - сънувахме...Любовта ни беше прекрасна или поне така я усещахме, сега, си замина - угасна!За Нея, не се й досещаме... Днес от

286

отдавна съм женен,ти в парка пък - буташ количка... Дъщеря ми тича пред мене,

287

а твоето, казва ми... чичко. И като ехо в мене затихва... Тръгваме в различни посоки,дъщеря ми ме гледа - усмихва се, а жена ми ни маха от блока...

А огънят тихо, гореше в камината...

ЕДНА ЛЮБОВ ОТ ТЕБЕ СИ ОТИВА…

Мрак се спусна и… града заспа, полегна върху улиците мокри, нощта, като вълна заля, звездите отразени в локвите… И… Тихо е! Паркът е вълшебен, с пейките си пусти и алеите, и от тази

288

тишина обсебен, вървя и… разговарям с „Феите“…

289

Над булевардите шумят дърветата, а лампите са светещи звезди,а там, край църквите и минаретата витаят влюбени души…А аз вървя и стъпките си чувам, града заспал е – лекичко похърква, две катерички виждам ми се струва, а в парка… бухалче прехвърква.

И… Тихо е! Спуска се мъгла,

с воал завива сградите заспали, вдишвам я със всички сетива, усещам я как бузите ми гали… Тръгвам си! И... болка ме залива!... така сълзите нека да изтрия,

Оставям те! Без мен сега заспивай!... Една Любов, от тебе си отива….

290

НЕДЕЙ МЕ ЧАКА…

Отиде си, но зная, че ме чакаш, чакаш ме във себе си - една, скимти душата ти разплакана, и се сбогува... в самота.А там, на оня кръстопът, нейде между разум и сърцето, болката те среща всеки път, и белези оставя по лицето…Ти уж си тръгна, но ме чакаш още, със някаква измислена винаи… някак са безкрайни нощите, в плача на истинска Жена… Всяка фибра в тебе се препъва, разума крещи: Защо така?!Една любов сред спомени потъва... Една Любов – една

291

вина…Така си тръгна ти във мрака, не се обръщай мила и… върви!

292

Помни! Света пред теб те чака, макар и днеска да … кървиш!Върви напред! Недей ме чака!...

НЯКОЛКО БИСКВИТИ....

Бъдни вечер е...

Пристъпи мъничката към елхата, загледана в зелените игли, малко листче стискаше в ръката

пристъпя плахо и... мълчи.След туй прошепна със надежда:

- Ето тук оставям ти писмото, Дядо Коледа - оглеждай се, прочети го ти... защотоаз много слушках, бях добричка и зная, че

293

подарък ще оставиш, но аз мечтая повече от всичко,

294

бедните деца да не забравиш... Ето, тук оставям няколко бисквити, занеси им ги - подаръче от мен...Аз нямам други - тез ги пазех скрити, пазех ги за... този ден...Сега ще лягам вече, късно стана, но тате каза, може - Вечер Бъдна, а порасна ли, желая като мама, детските желания да сбъдвам...Коледа е!...

ПРАЗНОТАТА....

На този свят сте ми останали, ти Любов и наш'та дъщеря,от винаги аз нищичко съм нямал, само вас и моето благодаря.Останал ми е само, този

295

шепот,

296

от тръпката на мислите ми луди и чувството на онзи трепетот крилата на "стомашни" пеперуди... Щастливите очи на две момичета, разделящи живота си със мен, виждайки във тях едно - обичам те, давайки кураж на моят ден...Разбирам, че отново ви сънувам, празнотата в мене е огромна, всяка болка с обич се лекувала,но не когато чувстваш се бездомен.. Душата дръпнала е щорите,а светлината в нея е голяма, затулени са там просторитеи цялата ми същност - жива рана е!... Щом обърна поглед уморено,

към времето оставило следи,

към обичта ми чиста -

297

споделена, към всичките изплакани сълзи, виждам птици как отново се прибират,

290

при свой'та челяд във гнездата, загледан във стената... Аз разбирам!... Какво за мен е всъщност...Празнотата.

НЕ ЧАКАЙ !....

Не, не чакай, най-удобният момент,

за да прошепнеш някому, че го обичаш, повярвай - няма точен ден,дори до края на света да тичаш...

Да прегърнеш някого - да го целунеш, да кажеш - липсваш ми и... извини, не стой във вцепенение и унес,ако пламъче в очите ти блести... Не чакай ти "добрият ден",и по-благоприятни обстоятелства, да дойде

291

подходящият моментда лавираш все между ласкателства...

292

Заслушай се и разбери това, което във сърцето ти вибрира, изкажи с най-милите слова, чувствата, които в теб напират.... И нищо в тебе няма да е мръсно, щом покрито е във честна дреха, не чакай - утре ще е късно, мигът е мъничък и... крехък!...Ако не го сторим то... животът вещо, истината свята ще напомни,

че вечно в неговите клещи

ще останем тъжни и... бездомни!... Не чакай за да кажеш , че обичаш, не чакай за да кажеш - липсваш ми, и сред страховете свои да надничаш, кажи ти просто:

Извини, но...

ИСКАМ ТЕ!...

293

СЕЗОНИ...

Пролет е - очите ми зелени са, А лятото пък вятъра е топъл все търся те, а ти във мене си.и споменът за теб е тъжен вопъл... Есен е - златиста - листопадена, Зимата пък падат снеговете,душа скимти в Любов продадена... а ти, на топло си...Там, вътре във сърцето ми... И... все така,

и пак, и пак и... пак!...

294

УРОКЪТ НА ДЖЕНТЪЛМЕНА

Здравейте Господине - Джентълмен, вие със обноските красиви,

навярно и така сте си роден,

във слънчев рай - без облачета сиви?! Пред този вид - изтънчени маниери, в саката скъпи - златни ръкавели, женската душа трепери,прехласната пред мачове успели... С осанка горда и походка лека, сядате във скъпа лимузина, потегляте с усмивка мека,пред погледите завистливи на мнозина... Жените вече - почти са като луди,не могат те местО да си намерят, в стомасите им пърхат пеперуди,в копнежите - ръцете им треперят... О, Боже мили, мъж

295

сте на мечтите, още миг и..."дамите" ще се изпуснат!

296

Миг само още и... готови са горките, съпрузите си даже да напуснат...

--------

И ето, че след час във ресторанта, отново влезе "Джентълмена"с все същата наперена осанка,

но.. облечен в старо яке, като мене! Нямаше я вече лимузината,на вън паркиран беше - GOLF 4-ka, а якенцето му от зимата,

миришеше на... мухоморки!...И... в миг онези, палави женици, които припознаха "Джентълмена", приеха вид на тъжните вдовици

смирени и с морал родени...Всичко бе под наем взел човека за време колкото за по кафе,за да покаже на жената, че е ..

297

лека, и малко трябва и да разбере!...-------

298

Благодаря ви за урока Господине, доблестно му рече честна Дама, пред лъскавият вид сме... уязвими, а пред нормалните играем драми!...

БЪДИ ДО МЕН...

Ти Ангел мой и Демон див, усмивка моя и сълза,тъга ти моя - порив жив, и болка тиха на кръвта.Трептиш във всяка моя клетка, вибрираш в'всеки влюбен стон, сърцето ми зад твоята решетка, звъни с най-искрения тон.Ти Рай си мой и мой си Ад,

и слаб да следвам твоят ритъм, и жизнен съм, и...

299

много млад,

300

на твоите криле - политам. Усещам се аз истински и цял,в нощта на моите гърди заспивай, светът ми с теб е нежно бял...Бъди до мен!... Не си отивай!...

БИХ ИСКАЛ...

/на дъщеря ми/

Бих искал само във една прегръдка да вкарам смисъла на цял един живот и с трепета на бащината тръпкада ти даря Вселенската Любов... В очите ти бих искал да посея, блясъка на нежните мечти,вяра и надежда да ти влея,

в една звезда... над тебе да

301

гори. Да грее тя над пътят ти вълшебен,

302

да те целува с мека светлина, да те ориса с мир и вдъхновение, да те превърне в истинска жена... Като красива, вярна - Пенелопа със гордо вдигната глава,която да поеме през живота

с една съдба, с Любов и топлина...

"КНИЖКАТА"

Бях шарена книжка в ръцете ти, а те бяха топли и нежни, трепереха - чувах сърцето ти и твоите мисли копнежни...Страници с пъстри картини очите ти пълнеха - жадно!...

303

Минаваха бързо години -

304

стареехме безпощадно...

И в този безкраен, нежен копнеж, душата ми все бе сиротна,да, ти ме разлистваше но... без да четеш, до край не разбрах, че си... неграмотна!..

ПОЖЕЛАЙ МЕ!

Недей ме гледа тиха и... смирена! Ела! Излей страстта си върху мен! Омръзна ми от лигави "сирени," любов, които дават, ден за ден!... Ела до мен! Изпий ми питието!Хвани косата ми и... целуни ме! Завинаги убий клишето, страстта си луда - покажи ми!... В очите ти да видя светлини,след туй плъзни ръката зад

305

колана, в ухото... нещо мръсно - прошепни,

306

дори във мене да отвори рана!... Пусни на воля всичките "злодеи" и нека има те, и никога излишна, писна ми от приказки и... "Феи" Пожелай ме диво!..Истинска и... хищна!...

НЕ БИХ ТЕ ИЗЛЪГАЛ.....

Ето те тук! Гледаш ме мило!

Признаваш чувства - държиш ръката ми, нещо в стомаха така се е свило, трепери гласът и... снагата ти...Любов извира от твой'те зеници, очакваща плахо, моето - ДА!Пърхат в гърдите ти хиляди птици, и раждат у теб Любовта...Виждам това и страдам за теб, няма в душата покой,

307

защото съм верен дал съм обед

300

не мога да бъда аз... твой... Имам съпруга - невръстно дете, което ме чака във къщи, мъничко "пиле" е - няма криле,любовта ми при него ме връща ... Със тебе честен искам да бъда, не мога да грабя любов и душа, която да бъде грубо излъгана

Не мога! Не мога... така!

Прегръщам те плахо - целувам челОто, избърсвам сълзата с ръка.не мога със теб да разделям живота друга е мой'та съдба...Вземи живота си, отново в ръце дари си сърцето - душата на друг, желая усмивки щастливо лице,

сърдечно желая - семейство - съпруг!

301

Сега си тръгвам,

НЕ БИХ ТЕ ИЗЛЪГАЛ.....

302

НЕКА ТЕ ОБИЧАМ.....

В очите ти погледна ли веднъж

аз виждам кораби разгънали платната. На бури устояли и на дъжд,които следват пътя на дъгата. Дъга - Любов! Тя има всичко! Небесна - истинска красавица! Любов ли е? - не е самичка!Тя порив е, но и... светкавица... Остави ме да живея в този сън, да плувам във очите ти бездънни и нека порази ме онзи гръм

мечтата ми отново да те сбъдне. А щом във мене всичко заликува, и вдигнат чувствата наздравици, на твоята дъга да се любувам,в една любов от бури и... светкавици!

303

==================================

И ако някога настане тихо,

304

и тихото започне да боли, сърцето ми ще се усмихне защото там....живееш ТИ!!

НЕ ТЕ НАМИРАМ....

Много думи изрекох в живота си нежни - красиви - вулгарни и тежки, не се оплаквах и носех хомота си живях, ей така... по човешки.Пусках монетка на просяка вън с илюзия за морал и честност винаги цветен бе моят сън

невидим в безкрайната вечност. Срещах те някога с тебе живях заспивах до твоето рамобеше красиво - нямаше страх дни във време

305

измамно...

306

Сега съм сам пред бутилката с вино затворил очи в спомена плувам кадри въртят се като на кинои всичко нищо не струва...

Не хленча, не съдя, не плача от време, свикнах, че болката в мене живее, падах и ставах - белех колене,някога можех и през сЪлзи да пея... Живот, като филмова лента,която развивам и търся те в нея, душата ми стръкче от дъхава мента все още за тебе копнее... "Лентата свърши" - тебе те няма, днес си само - сълза отронена нищо вече в мен не остана, загубих те сякаш и в спомена...

307

ПИСМА ПО ВЯТЪРА....

Аз съм такъв, живея по старо му, може да кажеш, че съм античен,но моите чувства са вятър в платната му, на кораба бял със име - "Обичам"...Все още говоря за теб на морето, на залеза... в златен обков,което разбива вълни във сърцето ми, вълни... на безкрайна Любов...Говоря със теб - пиша писма, последната дума във тях е... обичам, пиша и сякаш изкупвам вина,с копнежа да съм романтичен.

Затварям бутилки и... пращaм по вятъра, частици от... мои сълзи.Които отварят в душата ми кратери, яхнали силни

308

вълни...Такъв съм си аз - писма във шишета, с надежда да стигнат до тебе,

309

може би смяташ, че това са клишета, или хазарта със вечния жребий.

Забравям, често забравям,

че днешният свят е... свят на потфейли, на морето все още бутилки раздавам, докато другите, пращат имейли...Такъв съм си аз, стар и себичен, леко наивен и... не толкова умен,но... аз мога така, със сърце да обичам, без фалшива любезност и... тихи заблуди!...Такъв съм си аз, живея по старо му може да кажеш, че съм глупав - античен, но моите чувства са вятър в платната му На... Оня кораб...

Със име - "Обичам"...

310

РАЗДЕЛИ....

Дълбока нощ е - тъжен мрак всички времена са спрели... сред тишина - неясно как, попиват във сърца осиротели... Нощта разлива своето мастило, мракът лепне, като борова смолавъв две души останали - безкрИли, заспали в тиха самота...И в своя сън те макове сънуват сред извори на истински мечти.... и пламъци с който да танцуват във зениците на влюбени очи...

311

ЕДНА ЛЮБОВ, КОЯТО БЕШЕ МОЯ...

Жена, която нявга беше моя, просто си замина - ей така, тръгна и... не се обърна в зноя, пое... по пътя към света...А беше моя - Боже мой, създадена от мой'те молекули,ще срещне друг, на някой сляп завой, вероятно в него ще се влюби?!...Ще иде някъде и дом ще изгради, Аз зная - може го! Създадох я такава! Несгодите без страх ще победи,а аз ще бъда в нейната забрава... Загубих я наивно! Как можах?!... Допуснах го да ме разлюби,

но истинският моят черен страх

312

е, че аз навеки в нея ще съм влюбен... Нооо... Животът е такъв и... го съзнавам, никак не го искам, но - обаче,

313

отново да е моя се надявам

и спомена за нея в мене плаче... Примирен обръщам се и тръгвам сам, запалвам си цигара за разтуха!Друга ли?!... Не! Няма да създам! Ще остана да живея с нея - духом....

ЖЕНСКИ НАРЪЧНИК...

Искате ли скъпи, мили жени да ви разкрия няколко тайни, че мъжете не са само свини, а са и любовни омайници...Има няколко прости неща

и ако всяка от вас не ги забрави всеки мъж ще е ваш във нощта и никога не ще ви остави....

314

А това, че не помнел някоя дата,

315

че кой номер обувки носите, че му била малка заплатата и го съсипвате от въпроси?!...Това не помага, мили момичета! За мъжете това не е от значение! Спрете по химери да тичате покажете му - уважение....1-во

Бъдете му вярна! 2-роОглеждайте се в очите му! 3-тоОтдайте се с благодарност! 4-тоЗаспивайте на гърдите му! 5-тоПокажете покорство, а не своеволие! 6-тоНе го приемайте за касова бележка! 7-мо

310

До него си лягайте БЕЗ "ГЛАВОБОЛИЕ"! 8-мо

Уверявайте го, че е безгрешен!

Виждате ли, колко мъничко трябва и той ще е ваш до смъртта си!...Ще е до вас - ще ви радва и... ще ви носи в кръвта си!

"СЪНУВАНО..."

Когато над нас небесата са тъмни, всичко вече е... друго.Пурпурни залези вече са кървави, морето е черно и... лудо!Златни жита превиват глави, слънчогледите вече са сиви, поляни

311

разливат сини треви,

312

а горите усойни и диви. Бяла светкавица щом изпищи, и небето започне да падаи в мрака студен, дъжд завали, чуваш душата да страда...Черни Ангели по мокри скали, накацали с погледи хищни, мият лица в дъждовни води, и... всичко става излишно...Пустинните пясъци изгубили цвят, преливат в безжизнени дюни, покриват в просъници целият свят, като... снимки от стари албуми...А щом... небесата са тъмни и под тях проплаче земята,и цветята превърнат се в тръни, умират със тях чудесата...

313

Точно тогава се раждат душите, дават живот на човека,посаждат у него смехът и сълзите

314

и... хиляди трудни пътеки... Дете проплаква и... идва живот, расте - сънува - копнее,слива душа - рисува Любов, отново се ражда - живее...

А, утро е!... Време желано!щурец във здрача проплака.. На гърдите ми - книга,- /Napolitano/ -

"Дневниците на мрака"....

315

ЖЕНА ПЕРФЕКТНА...

Жената друга е порода не се побира в правила,простичка е нейната природа събира се във няколко слова... Жената се раздава всеки ден, сама дори поплаква безутешнас едно желание - да бъде оценена, когато справя се успешно...Тя радва се на птичката на жицата, на красивите неща - добрият тон, не копнее тя за двора на кралицата, не би я купил даже с милион...Жената се нуждае от... слова. Да чува колко е красива,от една усмивка след това и... тя е вече

316

Самодива... Не би отказала и диаманта, но стига и усмивчица една

317

в очите ти да е... брилянтна, да е единствена в света...

Едно внимание и стига,

всеки ден да и показва, че я има,

да и купиш... сладолед, да и намигнеш, да вижда тя, че не е... анонимна.

Тогава тя за теб ще се раздава,

ще се превърне в твоят влюбен зов, ще бликне, както вулканична лава, гореща и изпълнена с Любов...Но ако за миг усети, че е изоставена, че останала е неразбрана?Види ли в очите ти, че е забравена, превръща се в кървяща рана...

Нелогична казват е Жената,

но как до днеска никой не разбра,

318

че договор би сключила със Сатаната, за капчица Любов и... топлина?Поглед влюбен, цвете и усмивка, една прегръдка и целувка за нощта,

319

на нея толкова и стига

за да е перфектната жена... Веднъж погледне ли в очите ти, види ли, че е за теб значима, усети ли, че бие във гърдите ти, навеки ще е твоята любима...

В ДОМЪТ НА ТИШИНАТА...

Щом проплачат в хрип предсмъртен няколко безкрайни тишини,и отекват в тъжен свят... безплътен, като сълза в пресъхнали очи...В меланхолии, тъги и отчаяния, надеждите отдавна са измрели,в застинали от спомени послания, разказващи за времена живели... Самотните

320

души те нямат слабости,

321

самотните души се хранят с тихото, едничките им малки радостиса само в мигове преди да се усмихнат... И тъжна е - самотна, тишината,

боли ужасно всеки дъх,

а мътната сълза на самотата, се смесва с топлата и кръв...Там болките са въздухът за дишане, лабиринтите и нямат изходи,горят съдби все още недописани, и реят се сред демони и... изроди!В домът на тишината и на... нищото, където лута се безпътната душа, където всичко безпощадно хищно е, във който не живее светлина...Самотните души там нямат слабости, самотните души се хранят с тихото, едничката им

322

малка радост е мигът... преди да се усмихнат...

323

ВЪПРОСЧЕ...

Дали пък... Ако?!

Интелектът у теб. Прескочи няколко граници,би чул сърцето на... оня човек, който раздава, а не яде баниците... Дали ще го вземе отново за луд?!...

--------

Каквото и до днес човека, каквото да е взел и дал, направил е във въздуха пътека а... който е видял - видял!...

324

ДАЛИ Е... ЛЮБОВ?!

Когато не те виждам или чувам, когато не ми пишеш нито ред, заблуждавам се и се преструвам, че сякаш всичко е... на ред.Тогава някак си на сила се усмихвам, показвайки на всеки, че съм "зрял", че мъката "отдавана е утихнала"и... че без тебе пак съм "цял"... Обаче ти си мой'та половина, и някак съм непълен и... сакат. Сърцето ми със тебе си замина, и празно е сега във моят свят... Щастие, мечти, семейство, дом в един единствен миг изчезнаи сякаш по неведом нам закон, потъна в необятна бездна...Но щом те видя или чуя твоят

325

глас, отново Ангелите ме прегръщат,

326

във някакъв невидим свят за нас

и чувствам, че сърцето ми се връща... Дааа, знам приятелю, че ти ще кажеш: "Вдигни глава - недей се унижава!"

И всички мъдрости да ми разкажеш,

като тези, че... "Животът продължавал..." Но, знаеш ли приятелю, че не е вярно?!Животът ми е спрял в един момент, във който чувствам чиста благодарност и век Любов, когато бе до мен...И колкото и маски да си сложа, аз в тази болка сякаш съм роден,не мога да го променя и се тревожа, за всеки ден във който не е с мен.. Нима?! Ако се усмихна в моя "полет" и покажа на света, че... "Не ми пука?!" И горд с фалшивия си поглед,

327

неминуемо ще се завръщам тука...И?!... Кой ли лъжем, че сме важни? За да докажем колко сме специални?!

320

Оплаквайки душите си продажни, живеем от заблуди и... баналност!В гордост, в глупост, в непризнати грешки, уж, тайни скрити във... Известност!В нелепост, в страх или в насмешки, все толкова ненужна неуместност...В маски с маски, колкото си щем, сърцето ми обаче, казва друго, ридае плахо щом не си до мени всеки ден надява се на... Чудото!... Чудото е... Да обърнеш гръб на другите, да чуеш истините в своя глас,който винаги убивал е заблудите, Така!... Без чудеса!И... Да ни превърне В нас!...

321

В СЪНЯТ НА ГРАДА...

Лягат сенките върху паважа, из улиците лепне тъмнина някой пуши горе на етажа, цигарата светулка е в нощта.. Бетонен град, коли и тротоари,застинали секунди и... дървета, погълнати от тишината аерогари от които не излитат самолети... И...Тихо е! Градът заспал, пулсира във неонови реклами бездомник със осанката на... Крал, живее в своят свят измамен...Денят замина- иде ново време, Пореден къс превърнал се във минало, задвижено обратното броене,на миг забравен в спомена изстинал... Сенките попиват във

322

паважа,и сякаш мъртъв е под тях града

323

а аз вървя и... нещо ти разказвам, и дишам с тишината... на нощта!...

ЗАГУБИЛ...

Как минаха бързо години, аз връщам се отново Мамо, къщата ни вече е руини,а теб отдава веч те няма... Детенцето пораснало е вече, жена ми пък живее с друг, животът ми в чужбините изтече, а аз завръщам се отново тук...

Тръгвам си от мъничката гара, почти без никакъв багаж, прекрачвам плахо тротоараи стъпвам върху мокрия паваж... А мислите ми някак разпилени се хлъзват

324

между сгради сиви,

325

като вълни нахлуват в мене

спомени от мигове щастливи... Фонтанът на жетварката със стомна, от която се изливаше вода,сега го няма, но я... помня

жетварката бе... хубава жена... И чувствата във мен напират, сред парка със алеите си мокри, гласът на времето ме спира нашепва в мене тихи вопли...Къщата студена като... замък, разстояния стопили Любовта, очите ми - с угаснал пламък

тлеят в тъжна самота...И простичко животът ми човешки тихичко, спокойно без емоции, бие ме със собствените грешки, и дава ми жестоките уроци...Затрупва ме с ненужни вещи, желанията мои

326

изпълнява,

327

не разбирайки, че с неговите клещи, той взима повече... (от колко дава...) Безмилостна, жестока равносметка,

наградата е жива самота,какво от туй, че банковата сметка е пълна, но...

е мъртва Любовта!...

КОЛКО МИ ЛИПСВАШ !...

Колко ми липсваш и как копнея

да виждам усмивката - леко небрежна, как пърхаш от щастие с крилата на Фея, Влюбена... мила и... нежна!А аз да те гледам - с очи да те пия, когато щастлива... приготвяш вечеря, дали с дъх на кюфтета, или на яхния, аз винаги чара във теб ще намеря...

328

Какво по-прекрасно от туй да те гледам,

329

как се грижиш за дом и семейство, как вървим по пътя неведом, забравили страх и злодейства...Ах, колко красива си! Kолко си мила! И колко модерна в домашната дреха!... Така... Без спирала - или червило... Обичана!... Моя утеха...Как липсват ми тези мигове малки, тези, естествени - чисти моменти, без тях животът е... толкова жалък, като скъсана филмова лента...Не може да бъдеш и по-прекрасна, нито скандална или дребнава...Във на'ща Любов - детето порасна, а аз те искам - вечно такава...В мечтите си виждам как се завръщаш, събуваш обувките - хвърляш си чантата, после идваш

330

и... ме прегръщаш,а в очите ти... свети - Романтика... Боже, как липсват ми тези моменти

331

твой'та усмивка - светла - небрежна, спомени връщам на филмова лента, А там ти живееш, мила и... нежна...

Да знаеше само?!

Колко ми липсваш?!...

ПОСЛЕДНИЯТ КРУИЗ....

Аз бях влюбен! Ти Самодива, която прегърнах с усмивка широка, така двама поехме щастливи, през "морската" шир на живота...Време прекрасно - слънце, вълни, а нашият дом - мъничка яхта.Денем ни галеха топли лъчи, а в нощите аз бях на вахта...

332

Посрещах с усмивка изгрева нов,

333

душата ми пееше песен нечута,

С едничката истинска чиста Любов ти правех кафе във каютата...Но... Ето че буря изви се, Дъжд заваля - вятър излезе, блесна светкавица - скри се, слънцето сякаш залезе...Руля държах - ревяха вълни, оставах вече без сила,имах нужда от теб. Ела! Помогни!... Но... няма те! - беше се скрила!Кървяха ръцете ми, въздух не стигаше, отправях молби към предците,курса държах - носът се издигаше, пищяха ужасно скрипците...Имах нужда от теб - от твоето

334

рамо с мен беше Ти и волята Божа,но за тебе вече НЯМАШЕ ДВАМА, важна бе само твоята кожа....Океанът живот е толкоз голям,

335

че ме подмяташе както си иска, Имах нужда от теб, не можех все сам с кървави пръсти руля да стискам... И ето, че риф се вряза във кила, отвори пробойна голямаживота нахлу с такава сила,

и Любовта ни превърна във драма... Потъваше яхтата с платна разгънати, теб на малката лодка качих,а аз поех с... "дома ни" към дъното, без да се кая, че те спасих....Ако с някого пак през живота отплаваш,

не играй на Любов, през лъжа не надничай, не искай само ДА ПОЛУЧАВАШ,а ако можеш... Поне малко обичай!... Тогава няма да има умора,

само обич ще грее в ефира,

и когато е нужно - БЪДИ МУ

336

ОПОРА, само такава Любов НЕ УМИРА!....

337

ПОСЛЕДНОТО ОБИЧАМ..

Да имаше начин бих изживял живота си пак и отново.Какъвто е бил - пълен и цял с радост и с черна отрова...Не! От нищо в него не бих се отказал, бих върнал всяка Любов,бих преживял и всяка омраза, бих те повторил - Живот!...

Бих поправил някои грешки,

бих се предпазил от всички ножове, забити в гърба ми през тихи насмешки, бих възкресил - мъртви Любови!...Бих стиснал зъби след всички бръсначи, които разрязваха с болка душата, много задръжки аз бих прекрачил,бих прегърнал дори

338

Самотата...

И щом Животът, като филмова лента, спре на кадъра с твоето име,

330

бих стопирал навеки момента, оня... в който с детенце дари ме!...Не бих продължил - останал бих там, в най-щастливият миг на живота ни, не бих допуснал днес да съм сам,да ви загубя така... Безропотно... Само тук аз навярно бих променил, моите малки грешки - фатални,да умре Любовта ни - не бих позволил, дори на цена до... Бруталност!...И тук щях да спра с поглед в безкрая, твоето име с Любов да изричам,да бъда до теб, макар и да зная, че ти си...

последното мое - ОБИЧАМ!...

331

ПИЕДЕСТАЛИ РАЗНИ...

Защо ли хората един на друг се мазнят, ехидно се усмихват и намигат?Хвалебствия, пиедестали разни за противните им те издигат.От страх ли? Може би и... Вероятно... Да не би със същото да им отвърнат?! Или защото ужасът е... необятен...А, ако ме целунат и прегърнат?!... Така оплетени във собствените грешки, изгубени във свой'то лицемерие, облечени в ласкателните дрешки, опитваме се да внушим доверие...

Но, сами на себе си не вярваме

в очакване - поредните ласкателства, и като слепи тъмното обарваме,

332

нечестни, а боим се от предателства?!...

И, ако се възправиш срещу нечия некадърност, и с презрение повдигнеш веждата,

333

ще кажат някои: "О, дързост!... Недей!... Убиваш му надеждата!..."Ами, ако надеждата отдавна в него мъртва е?! Ами, ако никога не я е имало?!Колкото да сучеш и увърташ, тя...

Все едно!

Ще си остане минало...

МЪЖКО МОМИЧЕ...

-------------------------------

...."Аз съм мъжко момиче – за Бога….

И вратите отварям със крак

и цигара си паля в движение, Аз мъжко момиче! Че как…"/Маргало/

--------------------------------

Да бъдеш мъжко момиче,

не е да гледаш с пренебрежение, и през

334

локвите смело да тичаш

335

или палиш цигара в движение...

Не е и да гледаш с повдигната вежда, да не се страхуваш от мрак,да бягаш от своята нежност

и да отваряш вратите със крак!... Мъжко момиче да бъдеш,е да си горда, вярна и честна, да обичаш и... да не съдиш, макар, че това не е лесно...Мъжко момиче не значи,

да изглеждаш жалък хлапак, то трябва и може да плаче, когато подложат му крак... То е мило, добро, интересно,

то е гордо, нежно и дръзко, гледа в очите ти с... честност, Това е!...Момичето мъжко!...

336

КРАЛЯТ Е МЪРТЪВ - ДА ЖИВЕЕ КРАЛЯТ!

И моля се за теб, и мразя те, и ненавиждам те, и те обичам, нападам те, а сетне пазя те, признавам те и те отричам...И винаги, и никога съм грешен, въртят се в мене радости и мъка, веднъж щастлив, а после безутешен, Днес двама сме, а... утре е разлъка... Дъха ми спира - Дяволи създавам!Давя се в морета от Любов... Два свята в мен преобладават, В НОВИЯТ СЪМ МЪРТЪВ

В СТАРИЯТ СЪМ...НОВ!

337

ЛАБИРИНТ....

Някъде във Ъглите на Ада, сред непрогледна тъмнина, където всичко клето страда, върви - изгубена душа...Лута се и плахо крачи, опипва с пръсти тишината, и болката във нея плачеи търси път към светлината.. Душа! Погубена - сиротна!Уплашена напред върви.

В един прокЪлнат свят - самотен, във който ужасът кърви...

А там, мечтите са отровени,

в самотен шум на капеща вода, която е... сълзи от спомени, изтекли в чувства за вина...

338

А... щом една душа ранена е, мъката със лекота пролазва,

339

и нокти впива - до... червено, във грах на минала омраза... Единственият начин да излезе, от този лабиринт на слепотата е, Да помни!... Слънцето залезе ли, животът ще се върне със зората...

ЕДНОТО И... ДРУГОТО!

Едно сърце щом вече не е влюбено, то мъката във другото не ще да види, Любовта, която е погубена,трябва неминуемо да си отиде... Каквото и да каже - другото,да се разкайва или истински да страда, никога не ще събуди то,нова обич, милост и...

340

пощада!...

341

Светът върху му ще се срути,

и всяка болка - влюбена молитва, горещи сЪлзи?! - Няма да са чути! Душата щом на две превита е...Едно сърце щом вече е разлюбено то трудно другото оставя,и... ясно е! Там, всичко е загубено! То тръгва си с надежда!...

Да забрави!

НОВА РЕКА!...

Виждам да идваш насам между къщите, към мен се завръщаш - сама,

но ние със теб не сме същите,

не се стъпва два пъти в една и съща река.... Защото водата, онази -

342

бялата,е изтекла много отдавна,

343

вече не е тази в началото, дори дъното не е тъй равно...Нито ти, нито аз сме вече еднакви, така, както в началото,в стари мигове недоплакани, е спряло от време махалото... На забрава времето е обрекло дори пътят ни за завръщане, реката, нашата е изтекла, нищичко...не е същото...Виждам лицето - косите от пяна, но вътре във тебе е празно, моята обич е ... много голяма, но... отдавна, това не е важно!...Загубен е блясъка - няма я тръпката, в очите ти - Изумруди!...Сърцето ми вече - разкъсана кръпка е, излетяха от там

344

пеперудите...Не може в една и съща река , два пъти ти да нагазиш,

345

не е онази, сега е друга вода, в нея има, Любов и Омраза...Обичам те много, но... Моля! Иди си! Не искам да видиш как плача,гръб обърни и... Просто, върви си, На две крачки - Пропаст! -

Не се прескача!...

С ВЯРА В СЕБЕ СИ САМО!

/НЕ НАТРАПВАЙ СВОЯТА ВЯРА НА ДРУГИТЕ! ТЕ НЕ НАТРАПВАТ СВОЕТО НЕВЕРИЕ НА ТЕБ!/

Щом толкова имаш вяра във Бога, и убеждаваш мен, че греша,и ме навиваш до изнемога, да вярвам в такава лъжа?!

346

Остави ме приятелю тук да живея, във земния Ад да горя,

340

моята песен до край да изпея, без вяра във Бог - чудеса!Да се осланям на себе си, да не моля за помощ небето, да разплитам своите ребуси, и да следвам само сърцето...Не вярвам в задгробни животи, в Богове и духове свЕти, песента ми от собствени ноти е, и написани от мене куплети... Вярвам в себе си, без подаяния, на Божества от някoй измислени,стъпвам здраво на своите знания, на всичко реално и... смислено! Защо ли го правиш все още не зная убеждаваш ме все и... не спираш, щом толкова много вярваш във Рая, Защо си тук още ? А, не умираш?!...

341

АЗ СЪМ ТАКЪВ...

Аз не се боря да бъда харесван, аз не се моля да ме ласкаят, на всяка цена да съм интересен,и лъскава слава дори не мечтая... Аз съм това, което е в мене,и съм нежен, и груб, и нахален, казвам истини без да ми дреме, никога тесногръд и... банален!... Не мога да бъда и вечно ухилен, не мога да бъда и... нереален, Мога да бъда и Любвеобвилен,но мога да съм и... брутално скандален... Тaкъв съм си аз, но не интригант,ще ти кажа приятелю всичко в очите, не мога да бъда кретен, спекулант или да забия... нож във гърдите ти... Аз съм това -

342

чист и реален,дали ме приемаш - избор е твой,

343

не мога да бъда, тих - неутрален, див е духът ми - такъв си е той!...Отворен до болка съм, няма подлост у мен, дори и понякога да съм неуместен!Аз съм такъв! До кръв откровен!... Но...Заспивам спокойно,

защото съм... честен!...

АЗ НЕ МОЛЯ ЛЮБОВ !...

""Любов и Смърт не се търсят! Те те намират сами!""

Аз не моля за обич, аз не търся вина, аз не моля за прошка неверна жена, аз самичък лекувам раните в мене,аз пред Бога дори, не стоя на

344

колЕне... Дори моите болки, да бъдат нечути,

345

дори да ограбиш, небесата ми сини, дори мечтите, мои да срутиш, душата дори да превърнеш в руини, за Любов аз не моля - Тя идва сама, ръка ще протегна към нея аз пръв

ако в мене открие Тя - сродна душа, и плисне до ярост в моята кръв...Но, дОйде ли някога с усмивка добра, бих я прегърнал дори и без сила,в нежният дъх, ако крие душа,

ако е... топла, прекрасна и.. мила, може би, бих повярвал, дори да греша, може би, бих поел, към нея пеша, може би, бих простил дори изневяра,може би - може би! Но... загубих аз вяра... Погълнах през времето много отрови, мечтаех, обичах, страдах, копнях, предаван аз бях от всички Любови,

346

вярно обичах, но... обичан не бях!... Вече не моля Любов от жена,

347

не моля за прошка - ако нямам вина, все още лекувам раните в мене,за Любов и пред Бог... Не стоя на колЕне!....

МАКСИМИ РАЗНИ....

Умният има своя скрит ход, той има своето правило златно, може да играе роля - идиот,но... Идиота не може обратното... Същото е и когато умреш,ти не знаеш че си умрял, даже не може да разбереш, че на други за теб им е жал...Бедният духом едва ли

348

разбира, че е излязъл от евтин калъп,

349

все е досаден - не подозира, че много е видно колко е тъп... Безизходни положения - няма!Дори да си в център на поредно одумване, това е пауза не много голяма,между едното и... другото хрумване!... И няма нужда очите да белиш,да се ядосваш и да умуваш, не е важно колко печелиш,важно е само ти колко струваш!... Не се красете с безсмислени краски, бъдете себе си, дори да сте странни,

не ползвайте временни маски,че често остават те... постоянни!... И много е лошо когато в съня ти, прозрение идва и казва ти - Виж!Онези които са на гърба ти,

350

започнат да плачат, че им тежиш!.. Често в гъста непрогледна тъма,с тактичност се питаш що ли да сторя,

351

кажете тогава "Подарих тишина" вместо да кажеш: "Спрях да говоря!..." Гледам как всички са толкоз себични, слушам как все се оплакват,на мен ми се смеят, че съм различен, аз пък се смея, че са еднакви...Друг пък се пъчи и все разказва, някой мълчи, но вътрешно вие, Умен е мислиш, а не го показва, или пък тъп е и умело го крие?... Повярвай ми друже и знай го навеки, той, животът от коле го казва,че ако някой е искан от всеки, другите напук се отказват...

Защото:

Умният винаги има скрит ход, Има и своето правило златно,Той може да бъде и кретен и

352

идиот, но... Идиотът не може обратното!...

353

БЕШЕ...

Ти беше моят свят и мое рамо,

ти беше моят дъх и нервният ми спазъм, единствената ми Любов голяма, душевният, най-истински "оргазъм"...Ти моят господар бе, мой Велможа, ти беше слънчевите ми лъчи, галещи треперещата кожа,звездите бе във моите очи...

Живееше в мечтите и в сърцето ми, бе моя радост - пъкленият грях,прегръдката най-страстна на ръцете ми, моята любов и моят страх...

За теб живеех, искрен и щастлив,

ах, как гореше в мене - как гореше!... Обичащ, влюбен - вечно жив,

354

такава беше!- Някога!... Но... Беше!...

355

------

Вълните не умират в тишина, те идват да погалят бреговете и тихо се завръщат след товада се преродят отново във морето.... Така и....Любовта пристига за да ни прегърне, тя идва и залива ни душите!След туй отива си, за да се върне, някога на бъдещето в дните ни...

------

ИЗГУБИХ ТЕ.....

Пътуват сенки между нас

и носят скръб от старо минало, на души, подгизнали от страст... Някога!... Сега - изстинали...

356

И всеки ъгъл, всяка вещ,

357

ухае с феромоните на тебе, които се изтичат като свещ, сега на никой непотребни...

Къщата от ужас глуха, празна е като камбана,с очи от влага, а устата суха, шепне споменни закани...И ехото ги блъска във стените, прозорците потръпват в резонанс, след туй се свличат по ъглите, и се усмихват с реверанс...И гаврят се със мой'те грешки, не вещаят никакъв обрат,оглеждам се в ехидните насмешки, разбрал, че няма път назад...

Една любов си тръгна безвъзвратно...

350

НИМФАТА НА БОГОВЕТЕ...

Жената е начало и е край стаила в себе си вселена, ухайна, като липов чай,във вечери самотни и студени... Тя свежест е и мека топлина, страст изпепеляваща и нежна, тя въздух е и... Райска светлина, която към небето те повежда...Тя тихия е шепот на прибоя, пяната на морската вълнА, глътка хладина е в зноя,тя сладък грях е и... вина...

Тя може да те води към безкрая, демоните да държи далеч,към свят на никого незнаен, мечтан и на Любов обречен... Извор

351

на живот и упование,

Любов и обич, грях и страст,

352

Тя е, като Божие наказание, за който е под нейна власт... Тя Нимфа е на Боговете, жестока сласт и... благослов, и винаги е там където, живее - истинска Любов...

ЗА ЛЮБОВ НЕ МИ ГОВОРИ!...

Недей! За Любов не ми говори, Любовта от отдавна е мъртва само духът и край нас се върти, няма я даже във църквите.Недей! За Любов не ми говори, за романтика куха и тъпи звезди, тя интерес е! Секс и пари...За Любов ли? Недей! - Замълчи! Времето вълче е -

353

хората зли,

354

само надменност и чист интерес, така че за Любов не ми говори! Тя няма дом вече - нито адрес! Вероятно я носи само Спасителя, който плаче от свой'то небе,тя е безкористна само в Родителя, който отглежда свой'то дете...Недей! За Любов не ми говори!

ЕДИН БЯЛ ЛИСТ И... АЗ!...

Малка стая - четири стени компютър в ъгъла ми свети, листа бял и аз - сами,душата си изливам във куплети... А спомена ми - зейнал ров.Болката ми все за Нея

355

пита, една... отминала Любов, удавена във вино недопито..

356

А колко искам аз да я опиша с едничката и своя красота, Любов, която в мене диша, и вие в мой'та самота...И няма радост! Мъка и страдания! Ограбен и... мечтите ми отнети, зная, че ... на клик си разстояние, гледам, че компютъра ми свети... Не мога гордостта си да преборя, гърлото ми стиснато е в клещи, със листа бял и с'себе си говоря,в душата ми, до лава е... горещо... Малка стая - поглед във страни, компютърът все още свети,един бял лист и аз... Сами! И...

Няма влюбени куплети...

357

ТЪЖНО МАРТИНИ...

Над морският бряг на висока скала, в къща прекрасна с бели стени,

в нея живея от много лета,

в радост и болка, Любов и вини... Веранда бяла, гледа морето, обира на бриза острите набези, тихите вечери вливат в сърцето,Любови отминали - кървави залези... Чайките гонят ръба на вълните, златни лъчи - морски пейзаж,бели делфини скачат в очите ми, пяна залива жълтия плаж...Масичка малка, шезлонг и... мартини, греят звездите в лунен разкош,горят във очите ми пурпурно сини, луди надежди в тихата нощ...

358

Но... тебе те няма - отново съм сам, В тази приказка няма надежди,

359

сърцето боли - не искам да знам и гледам през сключени вежди...Помръкват пейзажите - чайка крещи, душата ми плаче без глас наранена, болката бясно се мята - пищи, Самотата притихва край мене...И всичко е някак ненужно - загубено! Спомени връщат молитви към Бога. Вълните бият в сърцето ми влюбено и...

Отекват със твоето - Сбогом!....

ЛЮБОВ...

Като нож във сърцето, като вик за любов, като Бог и небето, като порив и зов...

360

Ти дишаш във мен, като полъх си тих, влюбен миг прероден, в най-любовния стих... Обърни ти очи,и душата ми виж как по нея личи,че в кръвта ми гориш.. Тя е повика нежен,тя е горският мъх, тя е вик безметежен, тя е моят жив дъх.. А ти в мене изгаряш,ти... Вик си небрежен, ти вратите отваряш, ти си шепота нежен... И минаваш през мен

361

без капчица жалти си нощ, ти си ден, ти си остър кинжал...

362

Ти животът си мой, ти си тих благослов, аз съм твоят герой!...

Щом е така,

това е ... Любов...

ИЗПОВЕД

Аз бях добра, до вярност бях добра. Окрилях те, раздавах се, копнях.Не стигаха понякога слова

а друг път... цяла болка бях... И слаба бях, от всекиго отричана,осмислени по тебе бяха дните ми, обичах, но... не бях обичана, тъгата спеше само във очите ми. Не, не се оплаквам от това,

363

обичах, но обичана не бях,

не съжалявам, че изпитах Любовта, не бях със теб, но... те живях...

ВЪРВИ СИ, "МИЛА" !...

ОК! Така да бъде... "мила", върви, но гледай си в краката, Виж пътя който се разстила, прокаран бе за тебе през житата.Прокарвах го за теб - да ти е леко, със вяра и до твой'то рамо, прокарвах го - от толкова далеко,с любов към теб, като жена и... Мама! За миг не спрях за тебе да се боря, чупех нокти в тоя камънак,

вярвах в твоята опора,

мислех, че си Божият ми

364

знак...

365

Ти гледала си зад гърба ми предавала си ме и си ме клела, а аз съм чистел калдъръма , по който с мене бе поела...

Ръцете ми сега окървавени,

до капка е изстискано сърцето ми, душата ми на две сломена е, пуснала бразди в лицето ми...Предавала си ме, докато аз умирах, за да бъдат дните ни прекрасни, вървях напред и никога не спирах, обичал съм те - толкова е... ясно!Но ти ми даде ябълката на раздора, да те обичам вечно исках само, Любовта ти да ми е опора,да бъдеш моят свят, и мое рамо... Върви си "мила",защо ли не те мразя, във болката ми Адът ми намига,не бих могъл аз повече да

366

лазя, дори Любов без теб да не достига.

360

Върви по пътя който ти направих, въври към оня - "истинският мъж" върви си "скъпа" - вече те забравих, върви назад...

През цъфналата ръж!....

ДУШИ РУИНИ...

Ледени очи - горчиви думи, яростни гримаси с поглед див, като безмилостни куршуми, Разстрелват в упор всеки жив... Непоносими и убийствено далечни, скрили се зад ледени стени, вещаят само, мигове обречени, обич мъртва - изгорели дни!А някога - някога в... началото, бе пълно с'залези - луни,

361

бе спряло на часовника махалото, в преливащи, усмихнати очи!...И всичко беше истинско и... цяло, избухваха в пространствата звездите, сетне като влюбени воали,падаха и... гаснеха в очите...

В дома ни беше топло и приятно, усмивката ти раждаше живота, живеехме в безвремие и златно бе времето в наслади и... охота...Сфера от Любов - премала и безсилие, на страст, изпепеляваща и жива,

Бог бе дарил ни изобилие,

да бъдем - "Принц" и... "Самодива"... Не зная как, но... Сферата се счупи!И... счупи я ръка - дошла от вън, намесила се грубо и безскрупулно, отрови

362

приказният сън...Между ни - всичко е изстинало!... Някога, бе време - Някога!...

363

С изгаряща Любов - Отминала! Сега?!...По-чужди и от... Всякога!Ледени очи - отровни думи, мечтите ни студени са до... синьо, С омрази - сиви до куршумено...С души - превърнати в руини!...

КАРТИНАТА НА БОГ...

Лунен прах, кристали от човечност, смесени в боите на твореца, извайват истина от... вечност,по образа на младенеца...

Прекрасни линии - черти, овал, очи - изящна шия, буйни

364

водопади за коси,

365

които раменете мият...

Очи дълбоки, страстни устни, веждИ от Ангелски перА, линии изящни и изкусни, душа от звездна светлина...С характера на тъжната щастливка, с богатата безбрежност на духа, вплетени в Божествена усмивка,в едно родена от греха... Рисува Господа картина,с Божествена и дивна красота, на фона на сияния от... синьо, създава Господа - ЖЕНА!...

366

ХОДОМ ПРЕЗ ВРЕМЕТО....

Времето спря - всичко утихна, вятърът тъжно проплака,първите дневни лъчи се усмихнаха, и нахално прогониха мрака..Тази нощ си отиде - сънят не дойдЕ, вибрират във мен страховете ми скрити покрито е цялото мое небе,с облаци в мъка пропити... Тръпнат ръцете - сърцето прескача, полепва по спомена пресен,болки крещят - душата ми плаче, свила се в ъгъла тесен...Сънят не дойдЕ - нощта си отИде, очите до кръв заслепени,щом не може тебе да види, полегнала тихо

367

до мене... Все тебе търси сънят ми, не иска със мен да говори,

368

стиска ми гърлото - спира дъхът ми, сетне тича из дворите...Красиво и слънчево - светло е вън, а дълбоко в мен бури валят,не ще да ме види, дори моят сън, щом спомени в мене горят...Нощта и деня - спират кръвта, напук на всички закони,

чест и морал - Любов и тъга

в сълзата ми, мътно отронена... Ставам - вдигам глава към небето! Поемам през времето ходом,и тръгвам... натам на където, всяка болка е...

в моето Сбогом....

369

СЕКСУАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ...

Ценностите се размиха във годините, на дневен ред бе нова резолюция, прегърнали мечтите - сините, родихме сексуална революция!

Сега Жените, станаха Мъже,

не чакат никой да ги съблазнява, впримчват те във своето въже, и твърдо вече се налагат...Щом някоя поиска някой Мъж, дали е сам той, женен или не, не ще се спре ни в пек ни в дъжд, ни в падане на колене!...

Отиват и... го получават,

за другото сърце не се замислят, важното е те да... побеждават,в конкуренция с душата "близка"... Мъжете вече само са... играчки, щом се

370

наиграят с тях... ги чупят,

371

особено щом свършат пачките и монети в джоба затанцуват... Тогава свършва тяхната "Любов"

изстиват сетива и... тръпки,и в търсене на спонсор нов се спускат като диви хрътки...А някога тъй крехки и свенливи, искрени при допир с Любовта, те бяха Богобоязливи,нежни като пухени пера... Ооо, минало незабравимо, от тебе вече помен не остана,сексуална революцио недостижима, ти цяла интерес си....

Обич.......... НЯМА!

372

БИ ТРЯБВАЛО...

Би трябвало да мога да разбирам, когато тръгваш и не искаш да останеш, аз искам го и в себе си умирам,но само плюя думи неразбрани...

А как бих искал - как бих искал само, да мога Любовта да възкреся,но зная... ще са нужни двама, без теб не стават чудеса...Дъждът вали за тебе зад стъклото, със ритъма на моите сълзИ, ръцете ми са вплетени в челото, очи горят - душа кърви!...А как бих искал Боже, как бих искал, да останеш тук - да се завърнеш, полата ти целунал бих аз ниско,с едно желание, да ме

373

прегърнеш... Би трябвало да мога да разбирам че щом една Любов си заминава,

374

на един от нас сърцето е изстинало, а другият...

Ще трябва да прощава...

NO COMMENT...

Ти, Боже, който си на небето,

дали виждаш, Боже, когато надничаш? Или ако пък туй е волята твоя,то аз и от теб се отричам. А моята обич така голяма е, че няма къде да я дяна,a едва не умрях, когато ми казаха, че... такова "животно" - нямало... Кога да си тръгне, сама избира!И рухват в миг всички надежди - Пясъчни замъци - мехури сапунени,Вяра, любов - мечти - копнежи

и всички разни човечета...

375

гумени!

Та... Боже небесни, какво става със хората?

370

Стихнаха песните - пристигна умората... Легна до мен изпива кръвта ми.В ума си тъгата със сълзи рисувам, Някога изричах със святост - ЖЕНА МИ - А днес ми иде все да псувам...Да! Псувам... Но, себе си!

Псувам онова, Боже, що за мен си написал, моята орис - живот на нещастник,

който в един миг е загубил

вяра във всичко и на всичкото смисъла. Продължавай, Боже, да сипеш помия щом ме смяташ за непотребен,но ти знаеш също, че и аз съм от... тия дето страх нямат да дойдат при тебе... И блика в перото ти, Боже... извор, извор, който се сипе върху ми,но, забрави ли, Боже, че дал си ми - избор? А моят избор е...

NO COMMENT - Без думи!...

371

ТИ!.....

Ти си във въздуха и във сърцето ми. Ти дишаш във мен и в моята кръв.Ти пулсираш с Любов във ръцете ми, Ти си животът ми - пъпната връв.

Ти шуртиш из моите вени,

Ти там париш, като лава гориш, Ти си малка частица от мене,Ти в мене се радваш и в мене кървиш... Ти си порива и тръпката сладка,Ти ме събираш парче по парче, Ти си истина - вечна загадка, Ти си кръвта що в мене тече... Ти, която стихия си в мен, Ти, която палиш звезди.Ти си адският огън - пламък свещен Ти... оставила в мене бразди!

372

Стигат ти вече толкова - ТИ!

Да крещя, че обичам те - останах без глас!...

373

Не спирай! - живей във мой'те мечти, тогава не ТИ, а това... ще съм АЗ!...

ПИЕСА ЗА ЕДНА ЛЮБОВ...

Защо избра ти точно мен, защо ограби ми мечтите, угасна пламъкът зеленсъс който грееха очите ми...

Богиня ти красива и неземна

със поглед чист, изпълнен с доброта с усмивка прелестна - вълшебна, прогони мой'та самота...Дойде и сви се в мене като бебе, както Божи благослов,аз бях желан и... тъй потребен, душата ми бе

374

цялата - Любов...

375

Преливахме от обич без страдания сякаш в нас живееха звездите, родихме най-прекрасното създание, което преосмисли дните ни...Имахме най- истинската радост, живеехме на Бога в щедростта, не бяхме с теб във първа младост, но носехме в сърцата Любовта... Но ето... Тя внезапно си отиде, тъй както и внезапно бе дошла, без да се усетим или видим, напусна ни без вест и... Отлетя!.. Ти срещнала бе друг и го залюби, загърби всичко, дом, дете, морал,без капка съвест с мисълта за... другия, заби ти ножа си, без миг на жал...И питам се защо избра ти мен? Защо уби - ограби ми мечтите? Защо сега дете с

376

любов родено, гледа ни с тъга в очите?...

377

Вземи и нея - нека е до тебе, защото мама - винаги е... мама! А аз сега парцалът непотребен, душата си ще кърпя разорана...Прегръщам ви, целувам ви и... сбогом, щастието сменя си адреса,изгубил вяра в Любовта и Бога, си тръгвам тихо....

И?!...

Завеса!...

КАЖИ, ИЛИ ЩЕ СИ ИДА!

Искаш ли във мен да се притиснеш, да ме докосваш там където си желала? Да ме целуваш, нежно да ме стиснеш, да пуснеш пръсти към...

378

чатала?...

379

Дъха ми да се хлъзне край ухото ти, по твоите гърди да потече,сълза да бликне във окото ти, душата ти да съблече...И цяла в трепет да настръхнеш, да пръснеш чувствата на.. прах. Да се отпуснеш и... въздъхнеш, преливаща от сладък грях...

И в тези мигове изкусни,

крила над тебе Ангел да разпери, тялото ти да рисува с устнии всичко в теб да... затрепери! Кажи ми нещо! Просто, знак ми дай! Не се затваряй, като мида,в твоята Любов ме припознай кажи ми, или...

Ще си ида!...

380

Просто! Просто ми кажи!...

381

ШУМ ОТ ПАВАЖИ....

Ще остана във мрака насаме със вината си, ще остана – ще чакам, прегърнал душата си. Ще тръгна нанякъде ей така, без причина, да я пръсна навсякъде, за да знам, че я има, че след туй ако мина пеша ли – на стреме?! В някой ден и година, в неочаквано време, да усещам дъха и

даже болката в здрача, как впива в мен зъби

и... жили „бръснача” ù.

След туй ще седна - отново сред мрака. Пак прегърнал душата си,

382

ще боли, но... ще чакам,

383

за да срещна съдбата си,

която не помня колко време измина, откакто градеше мечтите ми сини.Откакто изсвири – след туй ги... срина!...

И пак ще вървя

все натам без причина, ще пълзя – ще кървя, там, където я има...С онази руса коса на талази, с осанка права на балерина...От такива, Майко – Бог да ни пази, че спират дъха ни - снагата изстива... И... отново си в мрака,когато замине, оставаш и... чакаш, без мотив и причини...

А тя отново ще врътне дупèто,

384

Ще развее косите ù бризът край плажа, а аз ще се вслушвам натам, откъдето токчета чукат в унисон по паважа...

385

САМОТАТА МИ БЕЗ ТЕБ Е.... САМОТА!...

Простих, повярвах, ти се върна! Хора сме, човешко е да се греши! Животът ми се преобърна, душата с тебе утеших...Надеждата отново беше жива, все търсех пламъка в очите ти, но...няма го, там толкова е сиво и мъртви са във тях мечтите ти...Тялото е тук, но... няма я душата, уж с мен си, но... не те усещам, това, по-страшно е от самотата, макар, че виждам те насреща...Сама, ненужна е плътта, вземи багажа си и си върви!Самотата ми без теб е... Самота! Но, някак си по-малко ще боли!... Обичам те

386

и все ще е така,в агонията своя ще те пазя,

387

макар, че в теб е мъртва Любовта, не мога и.... Не искам да те мразя!...

СИНИЯТ ЧОВЕК....

Той свит е на парче кашон,

там, някъде във ъгъла под моста. Събужда се на мокрия картон, живеейки живота - просто!Усмихва се и... дълго рови в джоба кибрит и някакъв, угаснал фаси в него няма корист, няма злоба, и някак... По-щастлив от нас...Сгъва скъсаното си одеало, кашона слага в малката количка,разтрива с длан премръзналото тяло и... тръгва гордо, (сякаш

388

има всичко...) Минава покрай вас и кофата за смет,

380

тя неговият бар е - сутрешна закуска! Да я намери, ако има той късмет, ако ли не?! - И днес ще я пропусне... Брадата му е доста дълга вече, падаща върху пуловер чер,но... тез очи - познавам ги човече, съученик бе мой - прекрасен инженер...Пред бара на кварталното казино той сяда там на... тротоара, сервитьорката го черпи чаша вино,а в ръцете му... подхвърлена цигара... И плашим днес децата си с човека,С допушващият фас от милостиня, а той... усмихнат със съдба нелека, но...С Аура, която свети в синьо!...

381

ВИРТУАЛНИ ИЛЮЗИИ....

Щом се събудиш и направиш кафе, влизаш във нета и... вече си друг! Усещаш се някак си странно - добре, а живота минава край тебе напук... Влизаш в илюзия виртуална, изживяваш "тръпки, моменти,"с хора, така НЕРЕАЛНИ, сипещи комплименти...Утре ще седнеш на пейката вън, и... отново си пак в телефона, вечно живееш... в някакъв сън, от живота си сякаш изгонен!...Кажи ми приятелю, сега в този чат, има ли нещо... реално?Не можем ли вече в тоз свят, да общуваме ние нормално?... Да седнем с

382

теб на чашка кафе, аз да те гледам в очите,

383

дори да докосна твой‘те ръце, или прекарам ръка през косите?...Да почувстваш приятел до себе си, да усетиш топлия глас,мънички, човешки потребности, който са далече от нас?...Погледни се! Да, точно сега! В този момент в който четеш!

В стаята сам... В самота

и с... някакъв странен копнеж... Говориш си уж със човек, някакъв статус - снимка еднас компютър, телефон ли - таблет, затворен и сам... В тишина!...А животът препуска, диша, живее, минава и ти не го виждаш,гледа учудено и ти се

384

смее, съжалява те и... Не завижда!... Ела приятелю, хвани ръката ми, изключи за миг това "чудо",

385

Да излезем навън - някъде, да бъдем за малко "по-луди".Да излезем от този миг непотребен, илюзия страшна е - светове виртуални, животът ни вече от тях е обсебен,Да отворим очи и... да бъдем... реални!

НЕДЕЙ! НЕ МЕ ОБИЧАЙ!...

Недей, не ме обичай - моля! Защото ще те нараня!Ще отнема в тебе всяка воля, да останеш… истинска жена!Ще забравиш гордост - свобода! Ще се раздаваш без да искаш нищо, ще захвърлиш Его - Суета,

386

ще ме желаеш истински и... хищно! Недей! Не ме обичай - моля!

387

Не съм обект за твоята Любов, не съм реален... Аз съм... роля, във театъра на вечния живот!Ще заспят във тебе сетивата, усещането за добро и зло!Без мен ще заживееш в самотата, ще бъдеш цвете... Без стебло!Очите ще те заболят от взиране, в очакването само да ме зърнеши всеки миг щ‘е... мъничко умиране, щом нямаме до теб, да те прегърна... Недей! Не ме обичай - моля!

Аз рана съм, която все кърви!

А тази рана, ще превърна в твоя, ако решиш, до мене да вървиш... Сърцето ми отдавна е сломено, Такива, като теб му взеха всичко, усещането за Любов -

388

солено е, и пълно е със мъртви птички...Не мога да приема Любовта ти!

389

Забравих как се вярва на жена... Живеят в нея Демони крилати,а аз пред тях - издигнал съм стена!.. Ти просто затвори очи,разпалИ във тебе всички свЕщи, не казвай нищо… Замълчи!Раздай на друг душата си гореща... Недей да ме обичаш - моля!Но… остави се Аз да те "обичам", а да бъда в тази невъзможна роля, повярвай... аз владея го...Отлично!...

390

СБОГУВАНЕ

Застинал спомен на перона сред шум на заминаващ влак, една душа като икона

потъна в синкав полумрак.Отиде си, отиде си навеки, завърна се във своя свят.Ще има пътища нелеки във своя див лудешки бяг.А аз ще спра на някой кръстопът, за Нея ще разпитвам всички хора и пак, отново, и за кой ли път

очите й ще търся без умора.И всеки миг, дълбоко във нощта ще виждам стоповете вечни, как с тях замина любовта

391

към пътища - безкрайни и... Далечни....

392

ИЗМИСЛЯМ СВЯТ....

Измислих свят във който сам да имам свои си мечти,свят във който - някъде от там, изгряват лунните лъчи...

Защото този тук не ми харесва,

не е за мен, не се откривам в него, тук Любов със завистта се смесва, и няма ореоли - Само Его!...

Мечтател наречи ме и не ме кори,

не искам в тази кал да газя до колЕне, тук всичко сведено е до... парии Любовта живее много кратко време... Измислям свят във който да обичам, от сънищата аз да го създам,във който Дяволът да е...

393

безличен, и Бог да бъде винаги голям...Ела и ти със мен човеко, подпри ръка на мой‘то рамо,

394

да влезем в този свят и... нека, Любов и обич да царуват само!... Измислям свят във който сам,да раждам, да живея сред безкрая, свят, във който - някъде си там... Да мога със Любов,

да те мечтая..

ТВОЙ СЪМ...

Уморих се от измислени Феи, Уморих се от принцеси на... нищото, погледни ме сега и... живей, виждам как искаш ме хищно...Разбий в мен всяка преграда, целувай ме и... не питай!Приеми ме за твоя награда, нека всички задръжки

395

отлитнат...

396

Аз съм твой до край и изцяло, впий устни в мен и... люби ме, дари ме със твоето тяло,и в свой‘та Любов приюти ме!... Аз всички Голготи преходих, преминах през цели Вселени, битки, какви ли не водих,за да те имам до мене... Търсих, вървях и пропадах, и че има те някъде - знаех, от сънища те създадохи тръгнах към теб и безкрая... Тук съм - при теб съм - вземи ме! Слей се със мен - изгори!Аз съм реален и... има ме!

Отдай се! Дори да боли!... Уморих се от измислени Феи! Уморих се от принцеси на нищото! Прегърни ме сега и... живей!

397

Виждаш, че искам те хищно...

390

Сам и без теб съм нещастен. Преградите, мои ли?!... Срина ги!... Като Рицар без кон, и... безвластен, Но... ще бъда до теб и....

Завинаги!...

ДВОРЦИТЕ НА ТЪГАТА...

От кулите на вечното мълчание, мъките ечат, като закани!Кънтят из моето страдание

със ехото на минали камбани... Звукът им резонира във кръвта ми, вибрира в цялото ми тяло,искат да убият Любовта ми

и спомена... за всичкото живяно... В нокти стиснал съм сърцето,

391

залостил съм Душата с девет ключа, а там... Тя сгушена е клетата, пазена от... луди кучета!...Не би могъл да я докоснеш, Тя вяра е загубила отдавна,и в болката си, дива - високосна, Тя гасне... тихичко и бавно!...И само нощем щом заспива, притихва под лъчите на луната, превръщайки се в черна Самодива, живееща...в Дворците на тъгата...

392

ПУСТА ДУША...

Страстта ми страдаща отшелница заключена сред пареща пустиня живее там... от много понеделници, не помня вече - може и години...Забравих аз любовните слова, не зная даже що е покаяние, прокудена от мен е Любовтас кодираното име за страдание. Като призраци кирливите ми ризи, треперещи във синкавия хлад,са още на опашката за визи билет... за хубавия свят...А грешките ми в пазвата са свити, и гузната ми съвест кротко спи,в молитви за Любов пропити, и с вяра за

393

прекрасни дни... Отдавна сякаш съм в несвяст в душата вее ледена прохлада

394

а демоните с'зейналата паст

очакват ме пред дверите на ада... Отрекъл се от вяра и светци,от грешници, които палят свещи, от хрисими персони и лъжци, от чувства - правила и грешки... С очи, като прозорци към света, с душата си безсрамно млада,

с агония, изгаряща в кръвта,

аз, сам се качвам днес на кладата... И плъзват мислите като проказа,в спомени след изгрев нов, превръщайки го във омраза,

нещото...

наречено,

Любов!

395

АКТ...

В съня си нарисувах ти лицето и споменно изтекоха мъглите, как някога целувах те където, криеше кристали във очите... И рукна злато по косите ти, очите черни трансперАнти, блестяха цветове в мечтите ти, а устните рубини с диаманти... Ръцете твои са тъй ласкави,покълнал мъх в разлистена гора, прегръдките ти, дъх на праскови, в които губя се в нощта...И като бреза извива се снагата ти в гръдта ти дишат сто фъртуни, които се опиват от благата тии сеят ги по диви друми. Ръцете парят

396

при докосване, дъхът ти разгорява свЕщи,

397

като клетви и... анатемОсване сливаме тела... горещо!!!

С ОЧИ ТЕ НАРИСУВАХ...

Косите ти са мигли на Богиня, изплетени от огнен прах, падащи над две очи тъй сини, препълнени със облаци и грях....ВеждИте ти са линии от... честност, Ресните им, пера на Феникс, черти... като дъги небесни,в които можеш да изчезнеш...

Носле и скулите - перфектни, заспали върху устни от коприна, родени те от грях и... мимолетност, които уж ги няма, но.... ги има!..Брадичка, шия - сексапил, разливащ се на

398

нежните гърди,

399

рамене крещящи - стил, с които гордостта върви... Осанка, тяло на кралица, сластно дългите бедра,с походката на дивна Жрица в която се оглежда Любовта... Ти, неземна си Богиня,която сее болки и вина, създание - Неотразимо! с името единствено...

ЖЕНА!

ЕЛА, РАЗКАЖИ МИ ПРИЯТЕЛЮ...

Знаеш ли нещо ти по въпроса?! За Любовта, Сълзите и фразите, за

400

душата, гола и боса,за мъките и... омразите?!...

401

Ако знаеш нещо - Кажи ми?! Ела до мен - сподели!Ако трябва дори - разплачи ме! Нека бъде! Нека боли!...

Защото... аз се изгубих

във неясни въпроси и ребуси, може би от както се влюбих и.. ето! Загубих и себе си... Ела, разкажи ми приятелю,

ръката хвани - утеши ме!..Защото не вярвам в Създателя , той ли така нарани ме?!...Щом имах нужда от рамо, когато го виках, беше до мен, сега останах с'сърцето си само,със спомен и... лик - съкровен... Любовта щом от мене си тръгна, остави ме в ръцете на

402

свой'та сестра, а в нейните шепи не мога да мръдна сили не стигат - та... това е Смъртта!

403

Губя аз вяра, не ща да се боря! Моля те!... Помогни ми!..Ела приятелю, бъди ми опора, подай ми ръка и... вдигни ме!...

КРИЛА НА ЗАЕМ...

Аз... съм Жена! Непокорна и жива, живота живея по свои правила, макар да не съм ужасно красива, на заем... Не взимам крила!Ето ме тук - засмяна, щастлива, безгрижна през локвите крача,но... душата понякога в куршумено сиво и в мене тихичко плаче...Само жена съм - горда - богата, от святост и грях

404

наранена,икона човешка... между два свята,

405

с любов в гръдта притаена... Не ме обуздавай - не ме и съди!

Жена на колене не мога да бъда! Аз съм такава - дори да боли!Аз съм живот и.. присъда!

Бъди до мен и аз ще те имам и твоя навярно ще бъда до гроб, мога да бъда - неотразима, Съдба да съм, любов и живот...Аз съм... просто Жена! Непокорна и жива! Живея и имам свои правила,макар да не съм ужасно красива, На заем не взимам крила!...

400

ОСТАНИ ТУК БЕ СИНЕ!...

*********************

Те тръгнаха Майко - децата ти, те тръгнаха - тебе оставятс протрити сакчета и... ликът ти в сърцата си, никога...

не ще те забравят....

/Napolitano/

*********************

Прокуди ги Майко - страната им, Държавници - глупци неразбрани, наредили погрешно съдбата им, в душите им... отворила рани... Аз зная Майко - тежко е,

душата плаче - сина провождаш,

но... прости Майко - сърце младежко е в съня си само, ще го

401

спохождаш...И ще го питаш : - Защо бе, Мама?...

402

Защо бе сине - не те разбирам?!... Без тебе чедо, съм глуха - няма, в сърцето само - сълзи събирам... Аз искам сине, щастлив да бъдеш, иди, открий я, таз твоя "радост", но знай още сине, ако си додеш,ще си загубил... и мен, и младост... Дано те дочакам - щастлив да те видя, да те прегърна - мъдър - порастнал...След туй, ако речено е, да си отида и огъня в мене, нека угасне...

Остани тук бе сине - къде отиваш?!...

403

ПРОДАВАМ ЛЮБОВ…

Да, курва съм Аз ! И ?! Това Ви тормози ?! Че защо ?! Нали продавам Любов!...Аз зная какво съм! Нима съм аз грозна ? Като момиче, което продава картофи ? То е мръсно и… дрипаво на пазара,зад сергията там - вегетира !

А аз съм хвърлила за себе си зара, и мъжки потфейли прибирам… Нима сме различни ние със нея ?! Всеки продава което може!Тя на пазара е, щом слънце изгрее, а аз ?! В балдахинено ложе !...Всеки от нас подрежда живота си, защо ли ме съдиш тогава ?!Ти си се свил на топло в имота си, а... моят живот те смущава ?!

404

Да, курва наричаш ме ! А… обичаш живота?! И тайно завиждаш ми как го живея,

405

но... моето име не е Пенелопа, макар да приличам на нея… Недейте ме съди строго бе хора, аз съм просто… красиво момиче. Сама съм в живота – нямам опора и все след химерите тичам…Друго немога ! Аз... продавам Любов, а мой‘та сергия не е тъй голяма...Погледни ме приятел и… дай благослов, Аз продавам Любов…

Но…

всъщност я нямам!...

ЕДНА ЛЮБОВ ОТ ТЕБЕ СИ ОТИВА…

Мрак се спусна и… града заспа, полегна върху улиците мокри, нощта, като вълна заля, звездите

406

отразени в локвите…

407

И… Тихо е! Паркът е вълшебен, с пейките си пусти и алеите, и от тази тишина обсебен, вървя и… разговарям с „Феите“…Над булевардите шумят дърветата, а лампите са светещи звезди,а там, край църквите и минаретата витаят влюбени души…А аз вървя и стъпките си чувам, града заспал е – лекичко похърква, две катерички виждам ми се струва, а в парка… бухалче прехвърква.

И… Тихо е! Спуска се мъгла,

с воал завива сградите заспали, вдишвам я със всички сетива, усещам я как бузите ми гали… Тръгвам си! И... болка ме залива!... така сълзите нека да изтрия,

408

Оставям те! Без мен сега заспивай!... Една Любов, от тебе си отива...

409

НЕДЕЙ МЕ ЧАКА…

Отиде си, но зная, че ме чакаш, чакаш ме във себе си - една, скимти душата ти разплакана, и се сбогува... в самота.А там, на оня кръстопът, нейде между разум и сърцето, болката те среща всеки път, и белези оставя по лицето…Ти уж си тръгна, но ме чакаш още, със някаква измислена винаи… някак са безкрайни нощите, в плача на истинска Жена… Всяка фибра в тебе се препъва, разума крещи: Защо така?!Една любов сред спомени потъва... Една Любов – една

410

вина…Така си тръгна ти във мрака, не се обръщай мила и… върви!

411

Помни! Света пред теб те чака, макар и днеска да … кървиш!Върви напред! Недей ме чака!...

ЖЕЛАЯ ТЕ!...

Дъхът си по твоята шия ще плъзна, ще чуя тихото мъркане,ще те целуна и... ще замръзна, нежен и мил до... побъркване! На нокти ще те изправя,ще си пеперуда в ръцете ми, а... вляза ли в теб ще направя, огън да лумне в сърцето ти...А, когато блеснат очите ти

и в конвулсия сладка

412

потръпнеш, ще сипя по тебе звездите,

413

докато... не въздъхнеш...

Само дъх, ще плъзна по твоята шия, ще застине цяла вселена,Искам!.. Не мога да крия! Да съм твой...А ти...

да си с мене!...

ЖИВОТЪТ МИ СЧУПИ СЕ!...

Счупи се животът ми и… пръсна, разби се на парчета във мечтите ми, отдавна знам, че няма да възкръсна, или пък да светнат пак очите ми…

Свали ме! Паднах на коле ̀не,и щом до мене се докосна, болка плисна се по вените, бясна и свирепо – високосна!...

414

Калта от себе си почиствам, сълзи ̀те от изтръпнали зеници, душата в себе си разлиствам, порязана от… зли езици…Не зная как да събера парчетата, не помня даже как и да се вдигна, а… душата сгърчена е клетата, погледна ли я… ми намигва…И търся рамо – рамо на приятел, който малко вяра да ми купи, скулптор да е той, да е... Ваятел, да събере Живота ми… разчупен!...

ЗАЩО ?.........

Защо? В тъмата непрогледна, все виждам твоите очи,като видение -

415

неземно обвито в слънчеви лъчи?

416

Защо те чувам все да дишаш, във тишината покрай мени сядам в стих да те опиша, и всичко плаче, вътре в мен?.. Защо? Когато вътре лудо,

заблъска плачещо сърце, умират цветни пеперуди, плахо в моите ръце?Защо? Когато с дъх те галя, а стаята мирише на тютюн, и всяка фибра в мен премаля, от спомена по твой парфюм? Защо? Едва когато си замина,превърнах се във болка и вина, и щом света във мен се срина, видях те... Истинска жена!

Защо? Не мога аз да те забравя,

и в сърцето си потайно все надничам, а душата ми в

417

конвулсии се дави,и крещи в ухото – Колко те обичам?...

410

ПАРЧЕ ОТ ОГЛЕДАЛОТО...

Когато моливът поти се в ръката ми и нервно се гърчи в разни посоки, писецът му нежно рисува душата ми, която е спряла пред порти високи.Напрегната, волна с изпръхнали жили вратите тя ще да отворис отслабнали мускули, с изчерпани сили тя иска да литне нагоре.А портите сякаш каменно тежки могъщо стоят на местата си, стоманени нокти, не сили човешки, са нужни да мръднеш ги някак си. Зад тях е живота, зад тях е простора,зад тях е пространството в слънце и плам зад тях са усмивките на всичките хора,а аз съм обречен да бъда все сам... Ще какжеш човече, това е съдбата, какво да се прави

411

така е "написано"

412

от ужас неволно потрепва ръката ми

и отдъхвам спокойно - това е измислено... А може би туй измислено вече,да се случи със теб някоя сутрин, но нека тоз миг да бъде далечен, днеска да нее, поне да е утре... Но... портата сякаш сама се отваря, пред тебе изгрява простора голям,прекрачваш ти прага и мигом изгаряш, защото си стар и...

Защото си сам!...

ЛЮБОВТА ЛИ?!....

Любовта... Тя не е избор наш или идва, без да ни попита?... А дойде ли при теб веднъж, изпълнена е с тайни скрити...

413

Ще смъкне звездната си дреха и ще ни разкрие сладостта, ще ражда жажда към успеха, сред път от скръб и светлина.Ще лумне след това в простора, ще блеснат нови светове,ще се влее Тя във всички хора, вдишвайки я с пълни дробовЕ... А там... ще порасте и... нека да помни "бабината" си история, ще тръгне по света полека,за радостта ще ни говори.

И кръговратът на живота се повтаря, ще ни среща Тя със хиляди съдби, със страст душите ще изгаря,ще ги радва... после ще кърви... А знае ли се? Там, на някой плаж,ще я срещнеш, като истинска принцеса, като момичето от...

414

седмия етаж, свенливо криещо се зад завесата...

415

Напрегнала Тя сетива и пръсти, опипва мрака, даже да умира, душите ни в надежда ще прекръства, и с вечната молитва да не спираме... И...Всичко е във наш'те намерения и ако са чисти нашите ръце,ще разтопим със нежност и умение, дори... бронирано сърце...Но...

Понякога и лоша да е любовта, Тя все ще носи дъх от тебе,

и щом открия я сред суетата,

в лоното си... ще я скътам, като бебе...

416

ЛЕКА НОЩ ЛЮБОВ...

На люляци диви прекрасно, ухаеш, и обич искри от ръцете ти,

всяка тайна и отговор знаеш,

за мен и любовта на сърцето ми. А когато нагоре погледна, виждам кристали в очите тикак пролет на тях е полегнала и те милва нежно с лъчите си. Облаци в теб къдели изплитат, нижат ги в цветни венчета,в косите ти тръпки се вплитат, и звънят, като медни звънчета. Небето звездни мъниста раздава, а аз... Ложе за двама постилям, Рай от дъгите неземен създавам, и сгушен до тебе заспивам...

417

ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ...

Ще мине време моя дъще, когато вече няма да ме има, покоя ще се вмъкне вкъщи, ще стане хладно, като зима... Ще молиш времето да върнеш,със спомена на мъничко момиче, ще искаш пак да те прегърна, ще помниш, колко те обичах...В дома ни ти ще се завръщаш, но... няма кой врата да ти отвори, само тишина ще те прегръщаи няма със кого да поговориш... Днес... За мене нямаш време, и тикче до окото ми подскача, и се ядосвам дявол да ме вземе и иска ми се да поплача...

418

Ще мине време, ще настане... тихо! Ще шуми на двора бялата бреза,

419

в спомен твой ще съм усмихнат, в окото ще съм пареща сълза... Ще мине време - някога ще мине,минавай скъпа, пък макар и рядко, все още тук съм... и ме има.Помни, че те обичам : Татко.

ВАЛЯТ СЕКУНДИ...

Валят секундите, мокрят реверите,подгизват минутите в дрехите, след локвата кална на часовете, нагазваш в езерото на дните... А вятърът...Носи ни в море от години,

което тече в океана -

420

Живот.... Изтече... Залезе времето...

421

Нови секунди заваляха отново, някъде...

На младостта по реверите...

ЕДИН ДЕН... НЕ ЩЕ СЕ РАЗМИНЕМ....

Каква странна музика, дъхът ми застива...Сякаш милиони камбани, кънтят непрестанно

и някакъв стон се изгубва далече...

Дали това е душата ми

или някаква злокобна омайност?...

Дали не съм влюбен

или навеки изгубих човека до себе си?

Или може би спомени тежки измъчват и гаснат в душата ми? Но...

Всичко ще свърши...

422

Ето цигарата вие дима си нагоре.

423

И тя ще угасне, и тя ще се свърши... Като нас - хората.

Но, ние се срещаме и всеки от нас

е толкова скрит и затворен във себе си.

Само погледи бегли се плъзват и... изчезват в пространството... Сетне отнасяме в домовете си -

образът, който за нас е бил всичко. Колко е... глупаво...Всеки подтиснал е в себе си чувствата и дал криле на гордостта си...Върви заслепен от проблеми и спомени, и се надява, че един ден ще се върнат.Ето ти отново минаваш

и всичко в такъв кръговрат се повтаря... Както слънцето сменя луната,както мрака денят... Но, сигурно

424

- знам ли?

Изглежда и двамата вярваме,

че... един ден, не ще се разминем...

425

РОДОПСКА МАГИЯ.....

Лумнаха тъпани - гайда засвири, звук се разнесе - тежък, небесен, литна над време и сини баири, глас се понесе в Родопска песен...

Ехото носеше тъжните звуци, екнеше глухо потъваше в шумите, опираше плещи ò стари каруци...а мъката... мъката стенеше в думите... Кънтеше в камбани на бели храмове,в тънки джамии, наболи небето, дереше езика на старите чанове, лющеше лакти по прашни калета... Гайдата спря! - Тлееха тъпани...Звуците плачеха - болеше душата, гората шепнеше с лùсти окъпани... Песента стихна - потъна в тревата...

426

Слънце преваляше - блееше стадо, огнено злато заля планината,

420

Плисна мирис на морни ливади... звукът издъхна и попи...

В тишината...

ОВОРЕНИ ОЧИ....

Прогледнах, Приятелю - щом си отиде! Прогледнах, Мамо - щом ни напусна!Спрях да помня стари обиди, погребах молитвите в моите устни... Промени се светът ми - обърна се, смениха цвета си много картини,летях високо но... в себе си върнах се, за да се вгледам в очите си сини...Там видях се сляп... като кърт, затварях очите ви - срещнах смъртта... Да!... Срещнах я - вашата смърт,

421

която погледна ме... и влезе в нощта...

422

Не беше моята... Мен ме подмина, но ме изгледа студено - кръвнишки, знам ли?! Може би имам години или е тънка и... моята нишка?...

И днес ви чувам как разговаряте,

и се изгубвам на мислите в кривите... Живите... На мъртвите очите затваряте, а... мъртвите

отварят очите на... живите!...

НЕ, НЕ СИ МИ ЛЮБИМА!....

Защо да те имам Любов? Та… нали вече те имах?!

Остави ме в оня, метох в онази, кървава зима…След това ме даде в ръцете

423

На милостта на твой‘та "сестра" Бях, като стъпкано цвете,и я гледах в очите – Смъртта! Уж сте еднакви – Сестри!Но… не е – не е така! Ти.. погубваш души, а тя… Убива плътта!Влизаш в нас, като болест, Жестоко болиш, до… садизъм! Посяваш в сърцата ни корист И Его, до… Егоизъм!...Криле ни даваш – въздигаш ни, даряваш Рай и мечти,след туй без милост – убиваш ни, и... стихваш в тъжни очи…Защо да те имам – кажи! Нали хиляди

424

пъти те имах?! Изживях и мечти и… лъжи, Неее!Не си ми вече – Любима!..

425

НЕ ВЯРВАХ....

Не вярвам в теб, но хората разправят че възкръснал си във тази нощ, Столетия те помнят, не забравят,че си роден с вродена в тебе мощ. Не вярвам в теб, но хората приказват,че с думи в битки влизаш, не със шлем, с миро във храмовете те помазват,и слави се звездата над Витлеем.

Не вярвам в теб, но притчи се разказват, че си плод на лъч свещена светлина, останал на земята, за да те наказват, на хората... да върнеш любовта...И ето, Великден е! На вратата се почука, усмихнах се, че кой ще е? - Христос?!!... Не можех да повярвам, ... той бе тука, без ореола си, но в дрипи... бос!...

426

Не поиска друго, само къшей хляб, усмихна се, благодари сърдечно...

427

На този ден, ще бъде по-богат... Дано, да е усмихнат вечно...

(И клошарят носи в сърцето си... Бог) ...

И АЗ СЪМ С ТЕБ!

Робуваме ли, или сме подвластни на скрупули и грозни правила, на чужда воля - тъпи "басни" катранът в белите крила?...И някак негодува съвестта ни, по бръсначите танцува его, убивайки в зародиша страстта ниполекичко превръщайки ни в... него. Каквото и да прави същността ни, да крещи или да страда тихо,все в някого посява рани

а... в други, леко се усмихва...

428

Но, когато свободата е в ръцете ти,

429

макар понякога и неразбрана, живота преминава през сърцето ти, а в душата плахостта е няма.Тогава губиш се - не знаеш кой си, куража много - силите оскъдни, впусни се в нея и... не бой се!...Мечтата ти пък... може да се сбъдне! Така си е - объркан свят,уж ясно всичко, а сме в... дупка, копнеем за свободен бряг,а вместо чайки - пълно е с... гугутки. Свободата "Санчо" живее във душата, изгубиш ли куража, си обречентогава ще изчезнеш с тишината във свят незнаен и... далечен. Понякога размиват се представите

изгубваш се, не знаеш кой си, усещаш се един

430

от...слабите?!... Е... и аз съм с теб,върви... не бой се!...

431

ВЪРНИ МИ Я !...

Годините лекуваха и вътре във мен всяка рана в белег завяхна, бледнееше споменът за оня ден, във който заедно бяхме.Не гореше в кръвта ми с онази сила, когато умирах за тебе,когато в пазвата ми беше се свила като мъничко розово бебе.С годините тихо прегаряше тръпката, не мъчеха спазми снагата ми,не чаках да чуя отново стъпките, които да спрат пред вратата ми. Но дълбоко в скрина на спомените,

далече от дневни лъчи,пазех сълзите - отронените, като перли от твойте очи.Само те ми бяха

432

останали и бяха мойто богатство,

433

със греховете си хранех ги, с надежди и светотатство.Чувствата в мене се бореха, вдишвах те даже с кръвта си. Сърцето и разумът спореха, не вярвах на любовта си.Тогава ти грабна, отнесе я, в болка, в сълзи ме остави, в купища мъка - депресия, но нещо да върнеш забрави! От тогава изминаха зими,днес срещнах те тук, при тополите. Любовта ми къде е? - кажи ми, целуни ме и върни ми я, моля те!

434

С ДУША НА КОЛЕНЕ...

След дългото лутане и взиране в тъмното, и тихият шум на моята кръв,с всички съмнения към цялото сбъднато, в напразното тичане все да съм пръв… Спрях и погледах навътре във себе си, И поех през мене пеша,Оплетох се целия в болки и ребуси, и разбрах, че отново греша…Видях как в мене всичко е скъсано, душата ми, куп... от парцали, която, гола и боса – навъсена,

все още изглежда ми цяла…

Тя, свила се милата в Ъгли незнайни, Ъгли... Без път и посока.в забравени мигове… Нелепи – нетрайни, В гърло на бездна

435

дълбока…Докоснах я плахо по голото рамо,

436

а тя се облещи насреща ми с'страх, понечих да кажа и нещичко само, поглед приведе… Избухна във смях…. Беше изгубила образ човешки,бе се превърнала в мътна сълза, бедната Тя – като жалка насмешка, изстрадана, моя душа!..И тихо попитах без да я плаша : Какво да направя за тебе – кажи! Тя извърна погледа страшен,и рече ми тихо: Недей ме лъжи!... Стига ме мачка – стига убива,дай ми посока – път към света, чувствата свои, стига прикрива, не искам да дишам все в самота...Моля те... Дай ме, подари ме на някого, разпилей ме – отвори ме докрай,че в тази бездна… по сама съм от

437

всякога, и сякаш не идва, никакъв край!--------------

430

И ето ме днес, през спомени вия, полагам мечтите… в краката си!Душа на колЕне е! – Ето, вземи я! И с нея убий самотата си….

АТЕИСТИЧНО...

Ах, колко странно ми се струва, когато погледът ни към небето литва, кръстим се - душата ни робувана митове във шепот на молитва!... И молиш се, и чакаш... подаяние, да падне гръм?!... От ясното небе?!...

Загърбил сили и познание,на църквата под... златното кубе!... Оставяш се сред някакви легенди на милостта

431

на разни... Богове

432

и себе си усещаш непотребен, далече от реални светове...И вярваш, вярваш, че ще ти помогне, че по-добър животът ти ще стане, че болката във тебе ще надмогне, че ще излекува твойте рани?!...И... странно някак - чувстваш се добре!... Говорим си сами - душата луда, преплели двете си ръце,с вяра във... перфектната заблуда!... И гледам те, и мисля си, човече, нима сме толкоз слаби хора?...Че вярваме в задгробен свят далечен, неспособни в този да се борим...

Слаби, с недоверие във себе си,

в упование на Божества и... митове, разшифроваме Библейски ребуси, превръщаме ги сетне в...

433

хитове!... И молим се, и гледаме в небето, шептим молитви във захлас,

434

прегърнали Библейското либрето, а... Слепи сме...

За Бога в нас!...

САМОТНА СВОБОДА....

Ти бе пътят към нищото. поех го стигайки до... никъде, а то свирепо е и… хищно, изгаря в болка и във викове… От себе си ти беше недоволна, пожела си обратно крилата, днес си свободна и… волнаНо… пулсира до теб… Самотата! Не знаеш - едва го разбираш и гледаш ме с тиха ехидност, поела напред без да спираш,

435

с увереност… до наивност… Самотата! Хората - измислят, в чувствата се преобличат, но идва ден и го осмислят, когато никой вече не обичат….

Сега…Издишай – затвори очи, почувствай с всички сетива, гласа ми чуй, и запомни!Свободата…

Равна е, на Самота!....

НЕ ГО ОБИЧАМ ГОСПОД....

И ето, Мамо, вече стЪмни се, снегът в душата - заваля, дали сега ти "горе" - будна си,или бродиш в Райските поля?... Има ли такова място "горе", където вечно

436

лятото царИ,

437

или бездънен там простор е

и слънце сред галактики гори?... Защото там, дори и да го има, дори небесно царство да е то, аз моля, мамичко - прости ми, не вярвам в него и... това е то!Не го обичам Господ - не кори ме, той глух бе - ням, за моя вики ако в съня ми дойде - събуди ме, не мога да му вярвам - и за миг!!!Отиде си ти, Мамо - Той не спря те, не те пожали - нито нас,ни Отец за мен, ни Бог, ни Брат е, не вярвам в него вече аз!...*************************

Запалени свещИ във храма, капят тленно в пясъчна тава,едно ми стига - да те помня, Мамо, и да наведа във твоя

438

чест глава...

439

ОЧИТЕ ТИ!...

В очите ти изстрадани дълбоки, поели цялата вселена, безбрежия - галактики високи, извайват световeте в мене...В очите замечтани и обичащи, Приютили океани - небеса, водопади, водоскоци тичащи, вяра в приказки и чудеса...В очите ти, там раждат се мечти, блянове и нови континенти, криле на птици - слънчеви лъчи, истини и влюбени моменти...Очите ти, изгряващи са залези, пурпури - воали бели,

в небета от вселенски набези,

в еротика и страсти

440

полудели... В очите ти, потъват светове.а аз съм в мислите ти - Вик,

441

пристигащ от дълбоки страхове, живеещ в теб… и всеки миг...Очите ти ли?!

Те са моят свят…Две галактики необуздани. живея в тях и съм...богат, като шепот тих...На Любовта ни!...

КОТЕНЦЕ, Я ПО-ДОБРЕ ИДИ СИ...

Леопардът котки не търпи, той търси своята пантера, сърце без ритъм не тупти, вечно души за да я намери... Котката в краката му се вие, препъва неговия

442

ход,щом дойде трудното се крие,

443

и търси лесния живот... Пантерата до него щом застане, опора тя е... И съдба,с вярност ближе неговите рани, получени след кървава борба... Той търси вечно своята пантера не би могъл до котка да върви, тя може само да трепериако в душата му кърви... За туй, ти котенце, иди си,пантера може с леопард да тича, подвий опашка и... върви си Леопардът...Котки не обича...

444

40 СЕКУНДИ…

Тя не разбра, че съм я напуснал, a не… че отивам в другата стая!...Любовта ни в коша вече бе пусната, на мен и на… "моята" Мая.

Душата ми бе отдавна сираче,

уж двамата в къщи, но нея я нямаше, някак тихо дишаше здрача,угасна и последното - влюбено пламъче... Мъртви надежди живееха в мене,че веднъж ще влезе - без да се пунди, с някаква нова – любов преродена Но…тя вече бе минало… от.......... 40 секунди…

445

ОТЪРВИ СЕ !...

Хората влизат в твоя живот сетне излизат от него...Всеки има си своя подход,

едните скромни, другите с его.. Някои от тях си струват и... грях и толкова искаш да задържиш, даже смело се бориш за тях,и все си готов да простиш!

Не всички обаче, трябва да пазиш, даже душата ти гола да видят,в своята болка дори и да лазиш, някои от тях - ще си идат...Всеки е важно, приятелю мой, своя личен подход да намери, душата да може в себе си - кой, да остави, без да "трепери".Кой дава стойност на твоят

446

живот? И кой желае да я отнеме?

440

Щом не откриваш в сърцето му брод, той за теб ще е , бреме...Не прави неща - защото... "ТРЯБВА!" Дори да се включи обратно броене... Щом има емоции, които те грабят, пред живота не стой...

На колЕне.....

А БЕ Я....

Какво, че ми обръщаш гръб животe не виждаш ли отдавна съм при теб борех се със зъби и със нокти душата ми превърната е в дреп.Но явно и това за теб е малко

Желаеш да ме смачкаш - подчиниш?

441

Влияеше на времето, но... Жалко! Изпсукаш ме понякога и... виж,сега се сърдиш - гръб си ми обърнал? Ядосваш се, че никак не ми пука?!Жаден - гладен и посърнал, искаш да ме видиш на... боклука? Че аз отдавна сякаш съм клошар. болките събирам на душите,но те за мен са Божи дар, някак си осмислиха ми дните... Животе мой, защо не си добър, така, че погледни ме във очите,На теб говоря - чуваш ли ме Сър? Или Джентълменът в теб убит е?...Предпочиташ да си тих, да си подмолен... Какво приятел? - Смелост ли изгуби?

Винаги от мен си недоволен

и вкараваш ме във всякакви

442

заблуди? И знаеш ли, аз знам че си нещастен, но... няма да разкрия тайната си,

443

Над мене вече си безвластен, за туй сега,

Върви на... майната си!...

МОЯ ЛЮБОВ...

Залез си кървав - вЕчерен бриз, нагазил там... сред водата, цвете омайно си - женски каприз, който боли в самотата...Ти си надежда - малка звезда, огряваща в тъмния ден,огън избухнал - бяла искра пожари разпалила в мен...Ти си душата ми - луда стихия, докосна ме с нежни ръце, тихо, полека с мигове триеш,

444

тъгата от мой'то лице... Колко ли залези вече изпратих, колко ли мечти измечтах,колко ли сълзи тайно изплаках, колко ли нощи не спах?...И скрита във мен те усещам, да дишаш, красива и бяла, оплетена в грях,в душата ми там... в най-дълбоката ниша, като нежният шепот...

На влюбен монах!..

445

КАКВО ДА ТИ КАЖА ПРИЯТЕЛЮ ?...

Какво да ти кажа, приятелю?... Колко "мътна вода" съм погълнал, колко приел съм ласкателства,от колко места съм се върнал?... Какво да ти кажа - че знам ли?!...

То... толкова смрад, че... загубих нюха си.

Не различавам враг от приятел и се задъхвам в съня си...Щом сутрин отворя очите си,

вече щастлив съм - значи... "живея", спрях да вярвам в мечтите сии... напразни надежди да сея... Какво да ти кажа - Животът ли ?... Приятелче... Кучешка радост е! "Ядем се"

446

за... мършави кокали

и се гордеем със... гадости.

Водата, приятелю - мътна за... пиене,

447

но... жажда - мира не дава! Нямам глас вече от виене,

но пък и лесно не се предавам!...

ПРЕЖИВЯХ ТЕ

Изгубих те, обичах те, пропадах, заспивах в спомена на твойте устни, душата ми не спираше да страдаот мига във който ме напусна... Запазих всички мигове прекрасни, макар тъгават в мене да вали, пазех Любовта да не угасне,

а днес...

Боли ме, че не ме боли!...

448

МОЛИТВА ОТ ЛЮБОВ...

Ти свят си мой, ти моя си планета, във твой'та светлина се къпя,а аз една искра съм от комета, до теб... за да ти чертае пътя... И вихри огнени във тебе тичат, пръснаи из цялата вселена,а истините... дрехи не обличат, те голи са и споделени в мене... Сега от тебе аз съм обладана

изпълнена е всякак моя клетка, с усещане, за истинска голяма,свободна и без никакви решетки... Сама, аз твоя съм Богиня,а ти си моят Бог и Исполин, до вчера бях, душа пустиня, а днес...море и изгрев

449

син... И ето ме пред теб вселено, крехка пеперуда, като... дим.

450

Любовта ми чиста - споделена, раздай на всеки Божи син!..

"ВОЛНИ ПТИЦИ"

Остави птицата гнездото си, остави недомътени яйца,за да се завърне към живота си реши внезапно - ей така!...И плъзна се по синия ефир, света погледна в свобода, с емоции - душевен мир,

полегнали на нейните крила.

Зареяна и волна над света с блясък слънчев във очите, копнееше за

451

любовта

452

и обич търсеше във дните... Но...Плисна дъжд - кръжаха лешояди, птиците се свиха по гнездата, живота и... Замръзнал кадър, изтичаше между перата...И мисъл осени я страшна, успяла да познае злото,

и грешката от истина по-ясна,

че птицата е мъртва - без гнездото...

---------------

И Вие "птици," дето дом оставяте, и тръгвате да гоните химери,да търсите "Любов" - забравяте, че имали я... Тя, ще Ви намери!...

453

/Из цикъла: Златни миксове/ "МИКС 2-РИ"

Впи нокти бясно в сърцето ми остави ми бразди дълбоки, вопли закапаха по ръцете ми

сЪлзи на Циклопи еднооки... Сто дявола във мен говорят, едва се диша въздухът, тежи, една муха с пердетата се бори и в лудите ми спомени кръжи.Цигарата догаря в мой'те пръсти, в ушите ми крещи самотен вик, демони в душата ми се кръстят, а аз сънувам твоя лик...Спомени във мислите кървят, извикват болки - стари рани, прегракнали в ушите ми крещят във

454

ужас думи неразбрани...

450

И мята се във мен душата, и чупи нокти в голите стени, пищи уплашена - горката,а в мислите ми... Хиляди вини! Време и пространства спряха, секундите замряха в мен, душата и сърцето овдовяха, нощта... не се превърна в ден!... Трепери и се гърчи бясно,тя иска да забрави всеки миг, за всичко минало и страстно, за всеки вопъл, всеки вик... Спомените в мислите кървят, заравят в болка старо минало. Разказвайки на веки за денят, за една Любов,живяла и... изстинала...Болката е дива и гореща

лъкатушеща из цялото ми тяло,

451

гърлото... притиснала е в клещи - очите ми, изтръпнали до... бяло!

Сърцето твое е изстинало,но всяка фибра в мене те копнее. Любов - превърнала се в минало... Душата мъртва е, но...

Ти живееш...

Живееш там от спомни щастливи, грабили алчно със шепи нощта, дори когато безброй уродливи

Демони палеха ада в кръвта.Без воля да спрем това безумие, мòстовете между нас да задържим и когато дойде ново пълнолуниевъв мислите поне да сме.. Любими!... А аз до днес във всеки миг те търся, за тебе само смея се и плача, заблуждавах се земята да разтърся, но сам,

452

без теб съм...Скитащ се палячо!...

453

АКО МИНА СЛУЧАЙНО ПРЕЗ АДА....

------------

"Имам само една слабост в живота си и тя е да обичам без да очаквам нищо. Днес се събудих и разбрах,че съм получил толкова " НИЩО", че ми стана мъчно за мене си."

------------

Желая всички прекрасни жени

но в сърцето ми само една е стаена щом си помисля за нея - Боли!Макар, че не мисли за мене... Не искам и всички пари на света, за парите... забравих отдавна, едничка молитва изричам - Ела! Пък дори да си боса и гладна...Аз виждам как гледат ме с пълни очи красиви девойки - Икони!А сърцето ми свито, тихо мълчи,

454

уморено... химери да гони!

Копнея и мисля за свой'та любов, душата ми пърха красива,а помежду ни зейнал е ров, зад който е сякаш щастлива...Загубих сърцето и - не помня къде, не разбрах и как се получи,покри се в облаци мой'то небе, но... ето, че нещото случи се... Забрави ме, тръгна до днес е неясно, забрави за дом, дъщеря и... години,тръгна към нищото - влюбена страстно, в миражи просторни и... "сини".Животът тежи ми - едва го живея, но... още държа се - не може така! Любовта ми всецяла - беше за нея, дива и буйна - бърза река...Жена!... Луда и тежка

455

прокоба! Която ме взе във небето си,с блясък в очите, и... с чиста отрова,

456

я погребах, дълбоко в сърцето си... От болката бяла душата ми страда, толкова пъти са ме предавали,че ако някога мина - случайно през Ада след мен ще се кръстят...Всичките Дяволи...

ЗАЩО ТЕ ОБИКНАХ ?...

Леко вървя, отново съм сам, глухо долавям шума на кръвта си, защо те обикнах, направо не знам, всяка нощ да те виждам в съня си.Ти идваш към мен усмихната, мила, очите ти греят с пламък зелен...Гореща любов в гръдта потаила, целуваш дъха ми и

457

лягаш до мен.

458

Тръпки разлагат моето тяло,

с устни докосвам твой'те бедра, телата се гърчат под топло одеяло, сякаш се гъне морска вълна.Устни горещи целувам в забрава, косата с лунен оттенък искри, червило разлято чар ти придаваи пот от страстта по лицето блести. Отново вървя - отново съм сам, отново нощем те виждам в съня си, защо те обикнах ли, вече го знам, защото те нося в кръвта си...

459

НИЕ ПАЯЦИТЕ....

Щом паяците бурята почувстват, започват нови мрежи да плетат, а мрежите им, приказни изкуства, с кристали влажни ги лепят...Защото знае се, живеят кратко, подготвят всеки земен час, животът им - една загадка, не се интересуват те от нас... Следва си природните закони, търпеливо чакат в своя кьош,щом бурята "мушиците" подгони, тогава той ще стане лош!...Ще паднат в мрежата му яка

и там ще свърши земният им ден, а той отново ще зачака,

460

защото е затуй роден!...

И идва ден на неговия час,

461

в очакване така ще свърши, а колко паячета има в нас,

които са отдавна... мърша?!...

Но с нова буря ще се пръкнат други, ще опнат мрежи те безчет,знаейки без всякакви заблуди, че след мушиците ще дойде... твоят ред!...

БРАТ СЪМ И БИЛ?!....

Щом слънцето се слее със отвъдното и претърколи невидимия праг,и мечтата ти остава недосбъдната, и в огледалото откриеш враг, спираш да се движиш и оставаш, макар че си красив

462

и млад, неможейки на нищо да се радваш,

463

а не си ни беден, ни богат... Загубил вярата във хората, че могат и да са добри склещила те е умората, дъхът ти спряла е дори,си казваш:

Толкова можах, и толкоз дадох, раздадох се от край до край, до изнемога, и до задухно, сякаш не достигна... май?!

Накрая, някак си предаден се затваряш в своя свят, бе на нея целия отдаден,а тя... те имала за... брат!!! След тези думи, в твой'те вени, усещаш как потоците са спряли, думи тежки - откровени, взривяват всички катедрали...Слънцето се слива със отвъдното прескача зад

464

невидимия праг

465

мечтата ти все още недосбъдната умира тихо в своя бяг.

А тя...

Все още влюбена в гласа си, се оглежда за поредния "репон," Не вижда по-далече от носа си, любовта за нея е... сезон...

СИНЪТ НА БОЛКАТА...

Ти ме продънваше с твоето тяло

макар, че треперех - умирах от страх, бях във истерия - мразех до бяло, ти... се смееше, а аз кървях...Когато накрая ти изтощен, излезе от своята плячка

ненавистта тлееше вътре във мен, и към Бога

466

влачеше крачки...

460

Тогава наоколо наш'те "приятели", започваха всичко отново, нещастни и грозни предателиси взимаха с мене... Сбогом!.. Ти тихо стоеше в страни,а аз... хиляди пъти умрях! Не моето тяло - ума ми рани,ти... се смееше, а аз кървях...

Твоята жестокост в утробата ми ще умре! Не стой настрана! - Обърни се и виж!Погледни ме "приятелю" - виж ме добре, защото от там... ще се преродиш!...Сега идва ред на живота, природата следва свой'те закони, син исполин на вратата ти хлопа, но не идва да иска бонбони...Идва да съди - "приятелю" мой, мъст да търси за мене,

461

да види баща си - какъв е герой, идва да пита...

462

Как е заченат?!...

А ти кажи му, че омразата ще спре, че на себе си ще трябва да простиш, и всеки Демон в тебе ще умре, щом...пред хора и Бог си платиш...

НЕДЕЙ РАЗБИВА.....

Не разбивай влюбено сърце, в него се огледай и се питай че свито е във твоите ръце, заблуди в него не изплитай. Можеш ли до край да устоиш,да го пазиш в тихото на здрача, до старост с него да вървиш, без никога да го разплачеш?... Можеш ли ти теб да посветиш,

463

щом с него слееш се веднъж, над сънищата му да бдиш, във студ, във пек и дъжд?... Влез в душата си сега. докосни стените - мрака,и щом откриеш светлина, дари я цяла, и... не чакай!... Не разбивай, влюбено сърце, ако в тебе обич не кърви,не го докосвай със ръце, просто...

МЕЖДУ ДРУГОТО...

Гравираш с нокти по душата ми тръни от бодлива светлина, вплели шипове в снагата ми, пускайки ми капки от вина...

464

И мислите... олющени гръбнаци, проскърцват, като лястовици в дъжд,

465

хвърлят напосоки сластни знаци, водещи към..."цъфналата ръж". Където някога, целувал някого романтично в тоя пущинаки сетне е "завил" на някъде, хващайки последния си влак... Говориш и гравираш по душата ми, знаци водещи към... нищото, тихо хванала ръката мис която хвърли ме в "огнищата". След туй направи да "възкръсна",

като спомен, който не е бил...Илюзиите на миговете пръсна, сега пък, искаш да съм мил... Иди си! Аз не искам господари!

Убивай щастието на другите, сърцето ми погреба чара ти,

466

а днес...

за тебе мисля... "между другото!..."

467

КЪМ БОГА В МЕН

Защо не взе и мене, Боже, когато беше време за това, кога от брачното ми ложе

отне ми дръзко любовта.

И през всички тез години

ти чоплеше във лютата ми рана - не искам да те хуля, но прости ми, в душата си запалих храма.Не вярвам в никой и във нищо, ще търся Нея, по света ще скитам, ще спра до някое огнищеи огнената фея ще попитам... Дали гори и в нея любовта и,тъй както в мене, като въглен пАри, чака ли ме, дали знае,че търся я сред спомените стари. Ако си Бог наистина,

468

открий я, и ако трябва мене накажи.

469

Иди при нея, намери я,

че страшно я обичам и кажи. Покажи и пътя, дай и воля, милост имай и към мене.Тя дойде ли, аз плахо ще помоля: Бъди пак моя - паднал на колене.

БАСТУНЪТ И ЗАЛЕЗА....

Бе краят на лятото - залез - море, от плажа съзерцавахме пурпура.Потъваше слънцето... незнайно къде, изваяна - прелестна скулптура...Червени отенъци в тъмно небе рисуваха приказни блясъци, примесени фино с дъх на море и на чайки с задъхани крясъци...

470

Наоколо хора - всички говорят:

471

-Каква красота - неземно видение... Сочат небето, други пък спорят,

...хора... от три поколения...

А там, при огъня - до дюните близо, с поглед наведен - момиче мълчи.... Отрони се капка върху бялата риза от влажните мигли на красиви очи.Сетне, изправи се - олюля се и... тръгна, към табора цигански, вдигнал катун... красотата на залеза в мене помръкнав ръката щом зърнах... Един бял бастун...

472

ДАЛИ ПЪК ?!...

Аз нямам спомен някога да съм те виждал! Аз нямам спомен за звука на твоя глас, но в съня ми продължаваш ти... да идваш, ухаеща на болка и на страст...Дива - бурна, като... вятър, който разгорява всяка жар... който разплющява всеки шатър, като всевластен господар...

Затварям очи и те виждам отново,

как огнена крачиш под пролетен дъжд, как в тебе преливат живот и... отрови, покоя умира щом те видят веднъж...

Отварям очи и... вече те няма!

А... целият в пот съм облян

и още във мен гориш, като рана и пърхаш... трептиш,

473

като блян. Дали живееш вън от мисълта ми? Дали си... жива - материална?

474

Дали пък плод си на страстта ми?... Дали пък е добре да си... реална?... Така поне,оставаш си... перфектна!А в реалността съм сигурен... Ще си досадна!...

КОГАТО НИШКАТА СЕ СКЪСА...

Когато нишката се скъса

и светлината се стопи край мен живота мрачен и навъсензаби зеници в моя ден, мрак покри със

475

"одеяло"

476

блясъка от твоите очи

и като в строшено огледало, разхвърли стъклени лъчи...

Угасват буйните ни пламъци опустява нежния ни шатър

рухват пясъчните замъции духва леден, мъртъв вятър... Когато нишката се скъса, надеждите измряха с крясък времето сълзата ми избърсаи изтече, като лунен пясък... Хрип просвирва във душата, снагата тръпне - няма сън, и екне трясък от вратата, която бе затръшната отвън... Когато, скъсана е нишката, не оставя нищо - тишина...И само спомен от

477

въздишката води ни към глуха самота... В традиция на диво племе

470

сред луди ритуали и тимпани, запраща някъде във времето, Една Любов...сред грохот на камбани...

НЕВИДИМО ЗА НАС...

Стига мисли - сложности - дилеми! Защо живеем в страх и колебания? Нима не може, дявол да го вземе, да заплюем всичкото страдание.Живей сега и в този ден, докосвай със ръка цветята, та те са... като теб и мен,самотници сред другите в полята. Но... дишат, ухаят и цъфтят,за краткия живот не разсъждават, раздават

471

красота и аромат

472

и на своя миг се наслаждават. Те носят почит и признание,

трептят със всички сетива,те цвят прекланят с обаяние, когато ги даряват на жена... След туй ще паднат, ще повехнат,какво от туй... смъртта, че е дошла, та тя е миг, най-нежната утеха, когато дните ти се отброят.Не се страхувай!... Тя, смъртта е пряма, или никога не ще я видиш ти,през теб ще мине - ще остане няма и за сетива, и за очи...Живей сега и в този ден, докосвай със ръка цветята, та те са... като теб и мен,

самотници сред другите в полята...

473

НЕДЕЙ!...

/По идея на Добромир Радев/

/Перифраза/

Недей разплаква никога жена със сЪлзите и любовта изтича пресъхва влюбена душа която страстно е обичала.Една сълза е равна на... години, години на изгаряща любов които да отдава на любимия със тиха страст и благослов...Сълзите и изтичат се от вените убиват нежните мечтии като взрив са във вселената на хубави - разплакани очи... Умират в нея, чувства и желания

умират те с измислена вина умират трепети в страдания

474

недей разплаква никога - Жена!...

475

ОСТАВАШ В МЕН....

Оставих в теб много от себе си, движения, мисли и чувство...И, измежду всичките ребуси, ти се превърна в изкуство... Сега те виждам... завършена,ще раздаваш на друг красотата си. Наш'та история?! - Свърши се!Но... аз ще те нося в душата си...

НЕ ЗНАЯ ПРИЧИНАТА...

Аз бях до теб сякаш от... винаги, не отнех свободата ти - радвах се, мечтите във мене ли?! - Срина ги!...Че ще бъдем "нормални" - надявах се. Дадох ти себе си -

476

любовта си,ти ми отдаваше своята,

477

че ще живеем така до смъртта си, беше идея, поне... моята.

И ето, че нещо счупи се,

ако ме питаш, не знам и какво, Просто... "НЕЩОТО" случи се, и отговор нямам - защо?А бях до теб, сякаш от... винаги, не отнех свободата ти - радвах се, живота, мечтите ми?! - Срина ги!... А и... на какво ли надявах се?...Така ти замина, не помня годината, но спомена за теб ми остана,така и до днес, не разбрах за причината, но усещам солта ти във.... раната!

478

НА ТЕБ... ЖЕНА!!!

Жена - перфектната частица,

на една вселена в себе си събрала, на цялата любов искрицитеи щастие, и... болка онемяла...

Раздаваща се без покана

и в'всеки къс от тебе е събран, една любов - възвишена - голяма, преплетена от гордост, и от свян... Жена - перфектният баланс,на който се крепи земята, прекланям се пред теб във реверанс, и целувам края... на полата ти...

479

СВЯТ НА ВЪРХА НА ХИМИКАЛА....

(На дъщеря ми)

Мъничката ми, рисува мишка. Сетне приказна Русалка, скицника отворен, като книжка, а светът - върха на химикалка... И ето, до Русалката - Дворец,а тя полегнала върху вълните, малко езерце и.... скакалец, а отгоре са... дъгите...И цели две - страна на чудесата! Аз я гледам и неволно се навеждам, инстинктивно я целувам по косата, а в очите ми... горят надежди...А тя вглъбена и така унесена, езичето и е извън устата...В своя свят изцяло е

480

пренесена, съсредоточена над листата...Фантазия от цветове на лист хартия,

481

и драска малката ръчица,

а Тате горд е - със очи я пие, влюбен в своята звездица....

СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ…

Градя мостове все между скали а въжетата изплетени са спомени и пътя ми се губи сред мъгли

океани от сълзи́ отронени...А бури там дерат душата ми оставят белези - дълбоки рани,и луди мисли блъскат се в снагата ми и шепнат... думи неразбрани...А аз превит на две - на дъното, затворил съм очи, а все те виждам с любов задъхана по стръмното

482

желая те и... ненавиждам...

483

Леден дъжд се стича по ръцете ми Изтръпнал цял зова те в мрака,а някъде там близо, до сърцето ми, два демона - озъбени те чакат...Отварям аз очи, а теб те няма, една сълза понечва да се стича, докосва тя отворената рана,а, аз там мразя те! И...те обичам!...

СТО ДЯВОЛА...

Сто дявола във мен говорят едва се диша въздухът тежи една муха с пердетата се бори и в лудите ми спомени

484

кръжи.

485

Цигарата догаря в мой'те пръсти в ушите ми крещи самотен вик демони в душата ми се кръстят а аз сънувам твоят лик...И пада пепел от цигарата, дима си вие като зла змия,а аз седя в кафенцето на гарата със мисъл за една жена...

Сто дявола във мен говорят

и плюят те, по тебе с лекота, сърцето ми и разума ми спорят, дали е истина това?...Но тук съм - сам съм - теб те няма, все още ти живееш ми в кръвта, оказа се перфектната измамав която аз намерих - Любовта...

480

ЗЕВЗЕКЪТ....

Звзекът щом отвори си устата той с истините си - осмива забива ги дълбоко във душата ни боли ни, но не ни убиват.Не е клюкар зевзекът - той е съвест, която ти не смееш да изкажеш,не ти харесва хумора му ръбест на моменти даже и го мразиш ... Така оставя той следи големи, макар, че във очите ти е шут, той дава лъч на твоите проблеми, и щастлив е ако бъде чут.Клоун е зевзека - лала - жокер, очите ни отваря той полека, играе с умовете ни на покер, показва ни у нас Човека...Когато осъзнаем, че сме

481

малки,

482

самозабравени от суета и его, високомерни, глупави и жалки, желаем...да приличаме на него...

ДЕМОНИ В КРЪВТА...

/на Мая М./

Не изгаряй мостовете помежду ни пази пътечката към менне казвай грозни - тежки думи бъди човек и в този ден...Помни страстта и тръпките щастливи които си дарявахме в нощтадори, когато страшно уродливи Демони живееха в кръвта.

Изправяха ни с ледени очи

един към друг да гледаме с

483

жестокост

484

да мразим и да си мълчим

с ненавист скрита в нас дълбока... Не искам да си спомням за това за тези мигове ужасни

мечтая да запомня Любовта

и нощите тъй парещи и страстни...

Застана нещо между нас оказа се тъй грозно - силно изпепели, онази свята страст която си раздавахме обилно... И... ето ни сега какви сме!Не мога да повярвам, че се случва, като отрова в'вените ни плисна озъби ни, като свирепи кучета...Нека спрем дотук с това безумие мОстовете между нас да задържиме и когато дойде нощ на пълнолуниевъв мислите поне да сме.. Любими!...

485

МАРТЕНИЦА

/на Мая М./

Два конеца оплитам.. бял, като тъгата в мен

червен, като кръв от сърце в този първи мартенски ден С треперещи влажни ръце

И всяка оплетка наричам на теб и на нащо детедобавям милиони Обичам ви и късчета синьо небе...И плаче в мене душата сгърчена в спазъм и вика аз сплитам конци в самотата и вая със тях твоя лик Мартеница от любов и мъка създавам в

486

глуха тишина вплитам спомен за разлъка

487

и шепна мили имена... Мартеницата плета за... мене на теб не мога да я дамвъв нея вплел съм на колене бяла мъка, кръв и... срам. ще я сложа близо до сърцето да ме пари и да ми напомня за времето за теб в което

последната сълза пророних...

ПЯСЪЧНИ ЗАМЪЦИ

Бях някога пред теб на колене

държах ръцете ти, гледах в очите ти Попитах: Дали можеш със менеда доживееш до края дните си? Ти ме погледна, помисли и каза:

488

Ще бъда до теб в любов и във слабост

489

не ще те предам дори да лазя,

ще бъда до теб - до моята старост... И... Тогава на теб посветих живота си, рожба създадохме, мила -прекрасна, с вярност заклета във гроба сидо теб аз вървях и... пораствах.

Живяхме в охолство и в бедност, и в мъка бяха живи и цветни дните ни,Не сме и мислели че... разлъката, един ден ще легне в очите ни!И в този ден ти ми каза смирено, погали с тъжен поглед лицето ми, Не съм щастлива - вече студено е...И замъкът пясъчен рухна в ръцете ми!...

Измамно наивен седах до огнището със спомен за деня в който те питах Останах сам,

490

захвърлен сред нищото

и змии в сърцето ми клетки изплитат...

491

ИДВАМ НА СЕБЕ СИ...

Живота ми бе низ от грешки

големи, малки - всякакъв калибър, понасях радост и насмешкидокато е спал във мене тигъра. Натрупах опит в години нелеки, а как се живее все още не зная,минах през дълги - трънливи пътеки и още вървя - а няма го края.Падах, и ставах - чупех крака, плаващи пясъци даже преминах на бедния винаги давах ръка,към клюки-интриги отдавна изстинах. Вече живея с поглед напред, забравил за рани и кървави белези,ако ме видиш наведен - да бъда проклет, това е защото... идвам на себе си...

492

Парите отдавна стойност загубиха, живее се също, дори и без тях,

493

колко жени ли в мене се влюбиха

и колко пък мен, от тях ме бе страх. Днес нищо не може да ме уплаши, жив съм... и здрав съм - поне за сега, все още в разум съм и на крака съм, и с пламъче вяра в свой'та душа.Така и ще бъде - а аз го умея, оставям момчето в мен да "умре", живота си взимам и ще успея!..Светът е пред мен, макар...

И БЕЗ ТЕБ!..

494

КОМА

Незнайна синя планета с кърваво червено небе, метеори и черни комети,като кораби в сиво море... Няма улици, нито паваж, остри зъбери само... и лава, застинал в лунен пейзаж, хоризонтът едва се подава... Няма вятър - болезнено тихо е, занемяла е цяла вселена,мечтите в пространства се свиха, тишината потъна във мене...Откри се гледка неземна, трепереха сетивата ми

в тази нощ, така съвършена,

ти отново държеше ръката ми... Прекара длан

495

по лицето ми, светеха странно очите ти,

496

тишината се върна в сърцето ми, докато дойдат... сестрите...Изведнъж притъмня и разцепи се небето червено на късове, понесе ме дух на крилете си, изпукаха в мозъка кръстове...Комата отново се върна, не даде дъх да поема,светлината в мрак се превърна, а тишината... заплака до мене...

И няма вятър...

Болезнено тихо е...

490

КОМА 2

Във влажните очи на птиците, свободни в своята дива природа, миех краката си от хорската тиня и стисках в шепи сърцето си.Събираха се облаци в очите ми, картини от живота се пресичаха, експлоадираха на хиляди парчета, разсечени от меч на мъртъв рицар. Но всичко беше толкова реално, преплитаха се пътища с гори, едва поемам дъх и в тишинатаусещам вятъра на... цялата вселена.

Не знам дали ти се е случвало да чувстваш влага в костите, косата ти да лепне като глина и вадички студена пот

491

да пъплят по треперещото тяло

Загърнат в хладина и здрач от пурпур,

492

който ти се стича между пръстите... И виждаш живота си в черно и бяло, като филм от минала епоха.Глъхнеш с всеки метър

в тътена на своите стъпки, и... странно ехо...

Ехо, на капеща вода!...

Само сянката на твоята фигура

се стрелва между лиани и подгизнали дървета, и те пронизва странен дъх,дъх... дошъл от вековете. О, странно чувство, страх или... прокоба?!Със страшна сила шурва в твой'те вени, отваря яростно зеници,продънени от... лепкава мъгла... И ето, как разбираш, че живееш в някаква незнайна точка,

493

забравена от всичко и от всеки... И... няма изход - този лабиринт!

494

Сам си... в лабиринта на душите, не ти се иска вече да излезеш, а... чакаш...Дъждът, който да отмие всичко! Вървиш с надеждата,погълнат в ехото на крясък в болка, изтръгнал се от някого,преди няколко космически години.

И отново онзи странен шум в мъглата, шум, на... капеща вода -кап... кап... кап! Внезапен взрив... После... тишина. Отчетлив ритъм... тит... тит... тит!Дочувах вяло глас от коридорите...

Дежурната сестра, викаше хирург в операционната!

495

ЗАВЪРНАХ СЕ!...

496

И ТЛЕЕ ЖАР В ИСКРИТЕ...

Ти сякаш беше светлината в тъмното, гореше сред искри и ореоли,гореше с пламък на отвъдното, прекрасна, истинска и... гола!... Мелодии крей теб се рееха, преливаха във приказни сияния, светове наоколо пустеехав едно неистово терзание... Една искрица падна върху мене, прихвана се и... взе да тлееи включи се обратното броене, душата ми започна да линее... Предаде се накрая - лумна в огън, изпепели се всяка съпротива,за помощ не помоли Бога, сама пристана, като

497

самодива... И вплетоха се в огнени езици кълба от Искри, пепел - жар,

498

изгаряща любов в зениците, превърна се във истински пожар...И... затанцувахме сред огнения блясък, стъпките ни раждаха огнища,

а чувствата догаряха със трясък

и се превръщаха във... пепелище... Духна вятър - пепел се разнесе...И... песента започна да се рее... Една искрица... още неотнесена издаде плахо,

че жарта ни... тлее...

И РЕЕ СЕ ПЕСЕН...И рее се песен далеч във вселената луната наостря уши,кой ли със ноти подхвана и темата, която тя в рими реди...И божествени звуци се блъскат в планетите, обикалят сред ярки

499

звезди,на които завиждат даже поетите,

500

когато ги чуят... нали!И ехото отнема на земята умората, луната учудено слуша звукакак той попива в душите на хората, за да събуди у тях... любовта...

501

МАНАСТИРЪТ

(По идея на Джовани Бокачо

из "Декамерон"- ден трети новела 1)

ЧАСТ I

Нейде зад далечната дъбрава хей там, на оня баир, живеел тайно във забрава

сгушен, но приветлив манастир.

Ограждали го ябълки и вишни, зидове от каменни грамади,а в него, осемнадесетгодишни

девойки, все хубави и млади. Игуменка не възрастна, а строга. С широко расо като призрак

502

чер. Все плашела момичетата с бога и с пъкления дяволски килер.

503

И с този страх в покорство те живели и с страх от дявола с лица възбледи, те най-прилежно литургиите си пели и разни други сутрешни обреди.

Калугерът пък стар човечец бил, едва помръдвал болните си кости, но в петък рано той камбана бил и обявявал божиите пости.

Друг мъж няма в манастира, освен ако не смятаме пастира. Но болест стадото сковала,не останало едно живо, все умряло и като нямало друг цяр,

на манастира станал градинар.

Забутали го до гората

504

в близост до голямата стена

505

и щом привършвал си нещата, приспивал там до утринта.

Не чувал той, не можел да говори и глупав бил, като отрязан пън, затуй бил още в манастира, иначе отдавна да е вън.

Едва той двадесетгодишен с живот нещастен отреден,изпращал слънцето предишно и чакал утрешния ден.

До тук аз спирам да говоря

от учтивост към присъстващата дама, затуй оставям моите герои

да играят свойта драма.

506

И тъй... Прибирали се в свойте стаи, щом нощ покриела горите,

507

а там, в леглата, замечтани, като стъкла светлеели очите.

Страстта измъчвала ги не веднъж с гърди прекрасни, напращели, нивга не докосвани от мъж,

в страх от бога те живели.

И огън лутал се зловещ, изгарял в страст прекрасно тяло и лумвал поривът горещ,като призрак в черно наметало.

Полегнала с разпуснати коси, превита в кръста, гола, нежна, монахинята - това си ти,

о, страст във тебе се оглежда.

508

Преваляла нощта със леки стъпки и пламвал изгрев свеж и здрав,

500

през тялото и пъплят тръпки на мокрия, на хладния чаршаф.

И цяла мокра, с лепкави коси, сякаш в огън си горяла,о, страст, стани и разкажи

за мъката по нощната раздяла.

А нашият герой в спокойна нощ допушвал своите цигарии сладко, като в детски кош, преспивал във колибата си стара.

Представял си във сънищата свои, че славен рицар и велик герой е, как в славна нощ на близки времена успехи той ще жъне в любовта.

501

Но нека не придирваме нещата. Всичко ще си дойде по реда.

502

За туй, което е от тук нататък, не ще ви кажа аз, а любовта.

И тъй... От всички монахини

игуменката имала две най-любими. Те с радост във градината играли и песни пели и така се смяли,че прелестно тъй нежния им глас унесена тя слушала в захлас.

Елена казвала се тя,

а двете млади монахини

наричали със мили имена, щастливите Хелен и Мелорина.

На болярки правели се те, прекланяли глава пред царя, но в тяхната добра игра

за господар избрали

503

градинаря.

504

За него те скърбели без утеха, че той отишъл на война, посрещали го след успеха със вино в сребърни блюда.

И тъй до залез те играли, а той бил глупав и смутен, че правел се на що желали, на цар, на рицар, манекен.

Така течал животът в манастира, в молитви, радости игривии сетне в стаите на мира прибирали се те щастливи.

И днес, без много да надувам, да ви призная, вече знам,че Плош се правел, че не

505

чува, съвсем не бил глупак и ням.

506

И не от горест и печал, правел го съзнателно, напук, той четири години премълчал, че инак няма да е тук.

Тук в този манастир

не ще се вмъкне и вампир, дори да е и Дон Кихот, понеже е от мъжки род.

Но Плош, със хитрост и умение, успял зад тежките вратина глупак да прави впечатление, под покрив даже да преспи.

И в топла нощ приятна, звездна, със хрисим израз на мадона,от старата колиба той изчезнал, за да си почине

507

под балкона.

508

От страх от някой сомнамбул, присвил той своето сърце, над главата си той стъпки чул и тихи женски гласове:

"Хелен, та туй безумие пред бога е! Не ще го сторя аз, Хелен,не ще го сторя туй, не мога"!

"Не ставай глупава, момиче, та туй, което ще го сторим, не ще узнае никой след това,

та той е ням, не може да говори"!

"И все пак, Хелен, Разбери ме, аз не мога,

игуменката казва, че е грях!

Та нямаш ли ти страх от бога"?! "Нима не виждаш,

509

Мелорина, че тук сме вече от година,

510

за теб не зная, но пък аз

изгарям всяка нощ от страст".

"Добре, сестрице, тъй да стане, навсякъде със мен си, знам, кажи кога и аз ще стана, душата си на дявола да дам".

"Да кажем, утре в полунощ ще идем заедно при Плош. Одеждите си аз ще съблека,а ти отвън ще чакаш до вратата, когато свърша аз, сестра,ще си сменим местата.

И тъй, разбрахме се за Плош сега да си вървиме - лека нощ".

И мислил той, замаян

511

бил, в душата му горяло плам.Във него сякаш дявол се вселил.

512

"Не трябва да забравям, че съм ням".

Така отминала нощта, изгревът донесъл сладост и двете монахини през деняиграли с него в пълна радост.

А скупчили се, другите сестри, в градината цветя си бралии чак от ранните зори

не спирали те Бога да възхвалят.

Елена била сладостно доволна, пригласяла на своите ученички с молитва тиха богомолна, загрижена била за всички.

Щом после се прибрали в манастира и тропнала последната врата,

513

и звън камбанен екнал във ефира,

514

свил Плош и свойте знамена.

Приклекнал в старата колиба, поставил всичко на место, полегнал като котка дива, захапал сламка и листо.

Поставил той глава на свойте длани, загледан във небесния разкош, застинали очите замечтани, усещали, че иде полунощ.

Часът ударил, мъртва тишина, в тревата свирели щурци, сияела прекрасната луна, като факел в царските дворци.

И ето, в тъмнината синя, преминал нечий силует, да, туй било е

515

Мелорина,

516

а Хелен вървяла по-напред.

И ето я колибата отсреща, обляна в лунна светлина, от нея просто и горещо без звук ги мамела страстта

"Почакай, Мелорина, час до този бор във тъмнината, дордето не изляза аз,

не се явявай на вратата"!

"Добре, сестрице, тук стоя, но ти побързай, че нощта ще мине, без да се обърнеи не ще успеем да се върнем".

И странен шум във тишината, отбрулил

517

вятърът листаи Плош погледнал към вратата,

518

красивата Хелен била.

"О, мили Боже, помогни -

повтарял клетникът на ум - недей прославя мойте дни, ако туй, що става, е разумно".

Във роба черна и голяма, през мигли гледала Хелен, връвчица дръпнала и само

Плош трепнал силно запленен.

И плъзнало по кожата и бяла расото до сухата земя, открила крехкото си тяло, тя гъвкава била като змия.

Със хубави коси, очи възсини, подвижен,

519

гъвкав като лъв, бе той на двадесет години

510

красавец млад със буйна кръв.

Обгърнала тя неговата шия, притиснала се в мъжки рамене, приклекнала в нозете му, не крия, и члена му тя хванала с ръце.

С език го галела небрежно, дорде не блеснал оня миг, щом впила устни в него нежно, той станал твърд като гранит.

О, твърда плът човешка, грешна, ела и в мене се вмъкни, страстта ти моя тъй горещав наслада да преобразиш.

И в минутите изкусни, отмерващи те всеки тласък

511

нов, пое го тя със срамните си устни,

512

макар че беше хладен и суров.

И чувстваше го как прониква, прониква в нейните недра, как девствената кръв избликва и мокри топлите бедра.

Но дойде миг, когато страшно кръвта нахлу във нейните очи и някак от безумие и властно, във потен гръб тя нокти впи.

Във този час на дива радост, със твърди розови гърдисе гърчи тялото от сладост, устата лепне и горчи.

Тоз миг не искала да

513

мине, Плош галел я като на сън, тя спомнила си Мелорина,

514

че чака в тъмното от вън.

И бляскава като жар птица, изтичала в градината отпред, тя казала на своята сестрица: "Върви, сега е твоят ред".

"О, стой, сестрице, трябва ли да вляза? Нима сега той не лежи?По мене разни тръпки лазят, приятно ли е, разкажи"?!

"О, скъпа моя Мелорина, сърцето тъне ми в разкош, иди, сестрице, в таз колиба, ще видиш чудо тази нощ"!

"Щом моята сестра ме кани, не ще му мисля,

515

тръгвам аз, игуменката няма да ни хване,

516

сестрице, тука съм след час".

Изтичала със леки стъпки, тя расото в колибата свалила, с гърди овални с едри пъпки на Плош сърцето запленила.

Започнала любовната игра,

тъй нежно, като в приказките стари, полегнали на сухата трева,

те в огън двамата горяли.

-----------------------------

ЧАСТ II

И в ранна утрин над горите, издигало се огнено кълбо, с лъчи огряло висините, събудили се камък и

517

дърво.

518

А тихо през големите врати преминали неуловимо монахини, старши и сестри, а с тях, Хелен и Мелорина.

И грейнал кръст на златното кубе, на църквата със светия олтар, камбана тежка, май от векове, разнасяла гласа си стар.

И двете монахини с черни раса, на манастира живата украса,се правеха на глупави и кротки, но ловки бяха, хитри като котки.

Опрели колене пред кръста, прекръствайки се с трите пръста, девойките, облечени във черно,

519

кълняха се на Бога, че са верни.

520

Но не разбираха горките, че не прощава Бог лъжите,че с всяка плътска грешна страст изчезва разума от нас.

И тъй със тежкия си ход, преминало кълбото през небето и чак на западния свод потънало като монета.

И втори тур надигал се отново, на две тела във синкав мрак, тъмнеели със цвят оловен, неудържимо да започнат пак.

Обредна нощ било, нощ божия,

в душите им промъквало се

521

злото и галейки прозрачните им кожи, топлела завивката в леглото.

522

Потрепвали под топлото одеяло и всяка фибра мръдвала от трепет, прониквал поривът във всяко тяло със грация, вълшебна като лебед.

Тежал сънят на миглите в разгара, със цветната проказа на страстта, сред балдахин на тръпнеща омара, като море бушувала кръвта.

И всеки мускул в тях слабеел, щом мъжки дъх усещали гърдите, тогаз Исусовият лик бледнеел

и огън пламвал във душите.

Докато всички във съня блажен изчаквали пристигащия ден,

523

нова птичка в манастира приютили, девойка, сякаш богове са я родили!

524

"Такова нещо на земята не се среща - говорела игуменка Еленаи завист ме гризе така гореща, по-хубава да е от мене".

А момичето със грация вълниста

с коси блестящи, истински мъниста, очите, като пламъчета сини, блестели със любов за сто години.

И топъл вятър във нощта

разсейвал тихо тъмнината, гаснели звезда подир звезда, дордето идел някой от гората.

С походка на отиваща си нощ, разливащ своята зараза, красавецът, на

525

име Плош,от Бога надарен, но и наказан.

526

Вървял замислен, но щастлив, че толкова добре е да си жив, тук, във Божия харем, красавец млад и надарен.

И ето, че проблеснала звезда, за миг огряла младото момиче, после непрогледна тъмнинасе спуснала, на ад прилична.

Запалила се лампа на етажа, със длан очите той разтрии нямам думи просто да разкажа за гледката, която се разкри.

В косите се оглежда Ниагара, до кръста и разлива той води, дори и

527

Афродита да докарат, по-хубава не ще да се роди.

528

Очите и големи, образ фин, страстта е смесена с кръвта и бронзовата кожа на делфин чакат полъха на любовта.

И сякаш като призрачно видение, около ней разлива се дъхът,на Божията благодетел и творение, на душа, родена в женска плът.

Жена, неземна, сътворена от Божия ръка и горски мъх,създадена душата ти да вземе, да спира жизнения дъх.

И мъжкото сърце забива лудо, разкъсано в любов кърви

529

и сякаш възродено чудо ражда пориви добри.

520

Каква жена, о, Боже, мили, това не виждал бях до днес,о, скъпа Афродито, дай ми сили, направи ми този жест.

До прозореца застана тя, гола, като бяла самодива, целуна мрака и заспа, унесена в блаженство диво.

Отново раждаше се ден,

нощта е майката на туй отроче, но щом проплака озарено,

от другата страна прескочи.

А в манастира, няма спор, били девици до еднаи всеки хладен коридор държал ги

521

в своята ръка.

522

А там сред нежен балдахин, в специални грижи обградена, се радвала на изгрев син

съперницата на Елена.

"Да и сторя нещо лошо май няма да се осмеля, но в съзнанието и пошлост

и гърч за секс ще и вселя.

И тогаз, опорочена, млада, манастира тя ще трябва да напусне, а пък моята награда

да я благословя със мойте устни".

И тъй, реши пошлостта си коварна, към нея загрижено тя се обърна, сякаш дяволът сърцето и парна

523

и в нежна прегръдка Клио обгърна.

524

"От днес аз ще бъда наставница твоя, защото с нечисти очи в тебе гледат, слушай ме, вярна послушнице моя, по-хубава, чиста, си била от обреда...

Завистливи очи са женските - знаеш, ако не си до мен, след туй ще се каеш! Затуй те моля да правиш това,което аз кажа и наредя".

"Така да бъде, Майко наша,

кълне Ви се Клио, послушница Ваша".

От злорада усмивка бе озарена, доволна от случая беше Елена.

"Ще живееш при мене от днес, скъпа Клио, пренеси си нещата във мойта килия"!

525

"И нека бъде волята твоя, тръгвам веднага, наставнице моя".

И дни редяха се красиви, дни препълнени със радост, не всички бяха боязливи,

щом чувстваха любовна благост.

Веднъж започнали така

в градината да се промъкват тихо, плътта им да желае любовтаи сладко във съня да се усмихват.

Нещейки да изпуснат всяка нощ, която толкова набързо си отива, една след друга ходели при Плош и сетне се прибирали щастливи.

526

Но колкото и мъж да бъдеш ти, не можеш издържа на сто жени.

527

И търсейки навсякъде покоя,

не спеше Плош в колибата си своя.

Качваше се на онуй дърво,

от гдето виждаше се малкия прозорец и гледаше през чистото стъкло онуй, що бе направил чудотвореца.

Понякога оставаше смразен, когато сваляше тя своите одежди и като паяк в мрака ослепенопипваше със чувства свойта мрежа.

А сърцето му, тъй живо във гърдите, на силни тласъци туптеше,неволно разширяваше очите и с пламък порива гореше.

528

От спазъма трепереше на клона, в безсилие той хапеше юмрук,

529

изписана тя бе като икона, не можеше да вярва, че е тук.

И влюбил се в красавицата млада за първи път от толкова години, защо това го караше да страда, защо не бе щастлив и силен.

И нощите изнизваха се тихо, и всеки път пристигаха жени, колибата му всички посетиха,по два пъти, по три пъти дори.

И все мълчеше той, и все бе ням, мълчаливо си посрещаше съдбата и в мълчанието свое беше сам

и с пламъче любов в душата.

530

А в спомените му - бардак, колиба, шума, ближещи езици

531

и носи се във гнусен полумрак, дъхът на пот от похотливи цици.

На мокри, хлъзгави бедра, на слуз влагалищна, боязън, на гърчеща се в акт снага,

на смесен в женска слуз оргазъм.

На гърди, на тръпнещи тела, бедрата галени с език,

от пориви набъбнали зърна,

на стон провлачен в девствен вик.

И туй с годините върви и всяка вечер се повтаря, желание във страст гори, дорде душите ни изгарят.

532

Но нещата се развиваха така: Полегнала във своите постели,

533

Елена Клио позова

в душата грях да и засели.

"Ела при мене, скъпа Клио, Ела, че много съм нещастна, понеже красотата твоя направо прави ме безвластна.

Ела, божествено създание, ела и в мен се притисни, че тъй не може от незнаниемладостта си да погубиш ти".

Елена беше приказна и млада, брадичката трепереше от страст, избила бе по челото и влага, разкриваше природния контраст.

Кръстче златно, падащо между гърдите, верига от изсечени

534

звена,

535

о, Боже, с тяло на момиче, какви гърди, какви бедра!...

И падна нощница от раменете, откри на Клио младостта, уханна, крехка като цвете, пристъпваше към любовта.

Полегна тя с притворени очи, притисна се о свойта господарка и сякаш слънчеви лъчипарнаха във устните и жарко.

Езикът на Елена все така

премина през брадичката, гърдите, дорде с набъбнали зърна,

широко се отвориха очите.

Продължаваше любовната

536

игра, кръстчето повдигна и се леко

537

и някак си без дъх замря,

щом плъзна се между бедрата меко онуй, що караше я да трепери, познала вече сладостта,едва не падна във истерия, не искайки да спира любовта.

Езикът на Елена обигран,

до шията се плъзваше високо, изгубил, връщайки се, свян, се впиваше отново на дълбоко.

Обратно легна тя на нея, положила глава между бедрата, наистина добра идея,щом дупето и бе откъм главата.

Послушницата Клио я

538

разбра, с ръце притисна стегнатия таз, езика си прокара тя,

530

както никой до тогаз.

Елена първо онемя, простена сетне с тон парлив, една конвулсия самароди и порива щастлив.

А дупето и приказно красиво, галеше го Клио със езики чувстваше как в нея се забива свещ дълга, хладна като щик.

Разтворила тя срамните и устни проникваше със тласък лек,Елена знаеше изкусно как се прави от човек.

За момичето красиво, светлооко тоз миг

531

достатъчен и бе,за да почувства в себе си дълбоко

532

как мъж сърцето и зове.

Игуменката гърчеше се бясно, бръкнала със пръсти в своя храм, на послушницата си показа ясно, че до оргазъм стига се без свян.

А Клио беше онемяла,

с очи притворени от страст, плътта и беше засияла

и се гънеше в несвяст.

Открила най-великото блаженство на този свят, откакто бе родена,всели се в нея истинската женственост, със име Клио преродена.

Полегнала така в чаршафа мокър, превита в кръста,

533

гола, нежна, превръщаше се във любовен жокер

534

в колодата на любовта небрежно.

С коси, разляти по леглото, със пълната луна, що грей,след туй, що казваха му "злото", се отдаде нежно на Морфей...

------------------------------------

ЧАСТ III

Отново ден бе, ново слънце, отново се роди, разпука клас, във залеза покълна като зрънце,

за да цъфне днес със пълна власт.

Камбаната заби отново,

събуждайки тя всеки лист и храст,

535

прогонвайки най-черната прокоба

от нощ, подгизнала от страст.

И ето, всичките сестри

занизаха се в сутрешен обряд, смирени, скромни и добри, невестите на Бога млад.

А седнал там, под сянката голяма на ореха с корона от разкош,върху цветната завивка на поляната, седеше замечтан и влюбен Плош.

Омръзнало му бе това едно и също, сред самота и свирещи щурции с фантазията си само да препуща, сред хора, градове, дворци.

536

Да стане и да си замине,

537

погълнат бе от тази мисъл, но сам, без нея, непростимо е, не виждаше къде е смисъла.

Да бъде някъде, а тя да съществува, да не може да я има и в нощта, във всеки миг да я бленува, търсейки я с пръсти в пепелта.

Ще трябва да направя нещо, ще трябва да го сторя тази нощ с любов изпълнени, горещи, планове кроеше Плош.

Усмихнат ден с искрящо слънце, окъпан със градински аромат,а Плош, едно нищожно зрънце в природата и Божия палат.

538

Той бе дошъл във този манастир

539

с едничка цел на хиляди мъже, в одеждите на младия пастир красиви девственици да... "кове".

И тоз младеж, със хитрост надарен, кроеше планове горещи,но желания за грях във този ден изгаряха във него като свещи.

А там, до тясната алея,

до онзи мъничък малинов храст, премина неговата Дулцинея, която го оставяше без власт.

Изтръска той глава, не можеше да вярва. Наистина това бе тя.Онази нежна, Божа

540

дарба, тя сън, неземна красота!

541

Която дебнеше той всяка нощ в градината сред дивите цветя. Тя идол бе, неземна мощ...

Желаеше до нея да притича,

да се поклони, та даже коленичи, да и прошепне колко я обича,че за него тя е райско птиче.

Но сепна се, опря плещи о ореха, умът с сърцето взе да спори, желанието и разума се бореха... "Помни, че Плош не може да говори!...

Но ето, че красавицата млада откъсна цвете, после продължи, пое пътеката към водопадаи нишката във Плош се нажежи.

542

Не бързаше девойката, вървеше леко,

543

поклащаше се като клонче на върба, а Плош пое по пряката пътека

и стигна до скалата на ръба.

Под краката му бучеше водопада, плющеше в езерцето от кристал и малка пещера като наградав основата му бе съзрял.

Спусна се полека по скалата, пресече хладната вода, приседна тихо в пещерата

с надежда в Божи чудеса.

Сипеше се в езерцето водопада, разпръскваше милион искри, изгаряше снагата като кладав желания и пориви добри.

И ето го, неземното момиче

544

пристъпи върху камъка голям, сигурен бе Плош, че я обича, стягаше го гърлото от свян.Тя още с цвете бе в ръка, надигна поглед към дъгата, прошепна нещо и с тъга хвърли цветето в водата.

"Клиииоооо! Клиииоооо!" Някой я повика.Кънтеше ясно като гласа Божи. Стресна се, едва не викна,

"Да се страхуваш ти не можеш!.."

Момичето с отворени зеници ослуша се и сетне промълви:"Къде си, не те виждам в тез искрици, кажи ми нещо,

545

говори!"

"Послушай, мъничко момиче,

546

обходил съм вселената на шир и длъж пред жени недей да се събличаш,

по-скоро потърси си мъж!"

"Но, Боже мой, аз твоя съм невяста, не мога с мъж да ти изневеря, дойдох аз тук на това мястодушата своя да спася!

Да си призная, малко ме е срам, мислила съм не веднъж,но тук, във този Божи храм няма нито един мъж!?"

"Невесто моя, няма да се маеш, за твойта болка има цяр,ще ти кажа, щом не знаеш, в манастира има градинар!

547

Момък млад, красив и нежен,

540

не ще се пазари, не спори, направи го фино, с жест небрежен, той е ням, не може да говори.

Сега, ако ще се къпеш, давай, приготви се свежа за нощта,щом под прозореца пропее славей, това е знак за любовта.

Иди по-тихо в малката градина, но нека да е тъмна нощ, попитай ти Хелен и Мелорина где е шатрата на Плош.

Ти, скъпа моя, знаеш малко как се прави от жена,да не опиташ с мъж, ще бъде жалко, той ще чака през нощта.

541

Наясно си, че аз не се явявам

542

на никой смъртен в този свят, но теб със този шанс дарявам, люби таз нощ красавец млад!"

Смирена, Клио коленичи,

преплете пръсти в смирен жест и като мило горско птиче благодари на Бога за тоз жест.

Настъпи тишина и след което, заглъхна нейде гласът Божи, потъна сякаш във небитието, но рече и, че да се люби може!

Неопитна бе Клио още,

вълнението раздвижи и плътта. "Нямам време, скоро нощ е, по-скоро да се връщам у дома.

543

Не зная аз какво да сторя,

544

Елена трябва да приспя, биле във вода ще и разтворя и ще изляза след това."

Решителна бе малката хитруша, макар неопитна, поде напред,във крайна сметка Бога си да слуша, бе свят за нея тоз обред.

Спомни си живота си, предишния, когато беше мъничко момиче, когато посвети се на всевишния и се закле до гроб да го обича.

В ушите и кънтеше ясно

гласът Божи, там, при водопада, душата мяташе се бяснов очакване на нощната

545

наслада.

А там, до портите от дясно,

546

до храстите в место прохладно, растеше биле, свежо, прясно, биле тъжно, но омайно...

Слънцето към своя дом клонеше, Клио бързо в храстчето се спусна, откъсна биле, от което щеше Елена в сън да се отпусне.

И ето, до камбаните отзад там, до малката градина,къде преспива градинарят млад, разказа и набързо Мелорина.

О, Боже мой, до тук добре, направих всичко, що ми каза, колибата разбрах къде е, страстта разяжда ме като зараза.

547

И тихо през големите врати,

548

прибираха се в своите килии монахини, старши и сестри, а с тях и мъничката Клио.

Дълбока нощ бе, синкав виолет, отвори се вратичка на килия, пробяга нечий силует,пъргаво промъкваше се Клио.

Достигна на градината до края, но що да види, колиба не съзря, сякаш бе отишла в рая,

във огън мрака загоря.

Там, пред погледа премрежен, горяха милион свещи,на бяла тъкан легнал бе младежът, чакаше я с пламнали очи.

549

Тръпки пропълзяха по снагата,

550

на крака едва се задържа, расото се плъзна до земята, пристъпи плахо към мъжа.

Протегна той ръка и я погали, почувства тя ръката хладна

и впиха устни онемяли

и в трепета изпиваха се жадно.

И тръпнеше моминското и тяло под топлата младежка плът, под огъня в постелята от бяло

пое го тя за първи път.

Пропукаха недрата в нея, прехапа устни с поглед див, усети сякаш въглен тлее, жарко, под венериния риф.

551

Тялото в конвулсии потръпна,

552

сгъна се като вълна,

за миг душата и изтръпна, за да избухне след това.

И сладост се промъкна в дълбините. сграбчи Плош и нокти впи. взривиха се в очите и звездитеи гаснеха по нейните гърди.

Косите галеше и с пръсти. топлеше очите и със дъх, очите палави, чевръсти

и устни, меки като мъх.

Удоволствие върховно се изви, промъкна се през тъмнината синя и с цялата си същност съжали, защо е още монахиня.

С огънчета живи покрай нея

553

топяха се в нощта свещите и смея да ви кажа, че копнея да ви разкажа за мечтите им.

Но ще оставиме назад проблема и ще отидем по-напред, живота на героите да вземеми да караме по ред.

И тъй, нощта угасваше полека и тихо наближаваше зората, за ръце вървяха по пътеката, която водеше в гората.

Тя взе решение накрая:

"Не ща назад да се прибирам, но в нещо сигурна съм - зная, няма да се върна в манастира!

554

Че ти не можеш да говориш,

555

това за мен не е проблем,

но искаш ли щастлива да ме сториш, разделяй с мене твоя ден".

Той спря за миг и я погледна, усмихна се, не искаше да спори, крака преви, едва не седна, когато Плош и заговори.

Не си мисли, че ням като скалата не съм способен да обичам,но такъв ми беше занаята, не биваше да се увличам.

Години преживях под тоз капител и хиляди неща разбрахи дом за мен бе таз обител, във който ден и нощ мълчах.

556

Мълчах в годините и чаках

557

и с не една девойка спах, самичък смеех се и плачех, бях сам, но много преживях.

Но ето, че към мене Бог смили се, дари той моето мълчание,с любов душата ми ориса и прати своето създание.

И ето, че пристигна от звездите, роди се ти и влезе в моя дени лумна огън във очите ми, разбрах - за тебе съм роден.

Полегна тя на силното му рамо и двама, като Ева и Адам, пресякоха голямата поляна, към селото потеглиха натам.

558

Вървяха тъй три дни и нощи,

550

пресякоха големите реки,

а в манастира, може би се питат още, къде ли са чедата им добри.

А те, вървейки за ръце, спряха в тиха долина, там, във мъничко селце има къщичка една.

Престъпиха през прага на вратата, дворът бе в треви обрасъл, спомени прииждаха в главата му, във къщата, в която бе отраснал.

И днес, там, горе на върха, днес, след толкова години, във разкази разкриваше света, баща на син, до езерото синьо.

Кажи ми, тате, що е любовта?

551

Питаше детето любопитно. Щом ти загори кръвта ли, или е чувство първобитно?!

Когато... Нещо те души... не зная как да ти покажа, затуй изслушай с две ушиисторията, гдето ще ти кажа...

И тъй:

Нейде зад далечната дъбрава

хей там, на оня баир,

живеел тайно във забрава

сгушен, но приветлив манастир...

552

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Визитна

картичка Не

казвай нищо Ако

знаех

Ако някога от теб си отида

Между кафе и... две

цигари Отворени очи

Духнах в мене свещИте

Неверен свят

И падна мрак

Стоп кадър

Душата ми е мъртъв вятър

Ясновидецът

ЛОШ

Смъртта е невидима за нас

Аз съм тук

Загубих те

Да срещнеш стара

любов Изповедта на

един Ангел Рокля на

цветя

Изпий ме

ЖИВЯХ

ТЕ

СТО МИГА ОТЧАЯНИЕ

553

Изгубена вяра

Слагам кръст

Едно дете рисуваше

554

Дъжд от

кинжали На

стария човек Не

се обръщай

Самотата

Душа хербарий

На ръба на

света Ръце

Защо те обикнах

Гробът

Гларус

Синя роза

Вече има ли значение?!...

Не пъди любовта, щом застане на прага ти!

Разкаяние...

На жена ми, с любов

Тръгнах си…

Не мога без теб...

Мъжете никога не плачат!..

Спомен за теб...

Разкопчавам със зъбите блузката

Чудеса

Страхувам се да обичам отново

Смъртта е таз, която не умира!

Когато, сякаш пътят ти

свърши...

Тя чака... теб!

555

Нека да не ходим никъде?!...

556

Песъчинки...

Като

шепот...

Когато наближаваш възрастта...

Как името ти бе?!...

Mежду другото...

Не си

отивай...Тате!

Смъртна присъда...

Вали!...

От сЪлзите си думи наредих...

Родопска магия...

Смъртта на гости дойде!

Странникът...

Баща погребва син...

Петли по разсъмване

(Омръзна ми да те

сънувам) Клетката... (Сляпа

любов) Тик-так...

Звукът на... тихото!

Ангелът на мрака

Да хапнем нещо сладко, а?!

И духна вятърът в гърлото...

Катедрали на скръбта...

Когато мракът плъзне се по вените

Дърветата плачат...

До следващото сбогом, Дъщеричке...

557

Мечтите с "кръв" се плащат...

558

Засъхнал спомен...

Желая...

достатъчно...

Веднъж те зърнах и... не доживях...

Не го обичам "Господ"...

Спомени тичат из дворите...

Вратата ми отворена е

още..

На разходка с вятъра

Изстинаха

кафетата...

Непопътен вятър...

Пътуване с... влак

Сляпа атмосфера

ПОЖЕЛАЙ МЕ!

ТИХ "ДЪЖД"

РАЗОЧАРОВАНИЯ...

ПОСЛЕДНОТО

ОБИЧАМ..

ОБЩНОСТТА НА МЪРТВИТЕ ПОЕТИ...

300 СПАРТАНЦИ...

ЖИВОТЪТ ДЕБНЕ В МРАКА...

НЕ, НЕ СИ МИ ЛЮБИМА!....

ПО РЪБА НА СВЕТА!

/МИКС ОТ НЯКОЛКО

СТИХА/ ЧУЙ МЕ СИНЕ!...

ПРИНЦИПЪТ НА ЖИВИЯ ЖИВОТ...

559

ЕРОТИЧЕН СЪН

КОГАТО ТЕ

НЯМА ОТ ГУРБЕТ

560

ЗАВРЪЩАНЕ

ОПИТ

ЗАМРЪЗЕНИ СПОМЕНИ

ВИК

ЧОВЕК СИ ТРЪГВА...

АРЛЕКИН

АКО ИЗКУШЕНИЕТО?!...

КОМПАНИЯ

КЪДЕТО БЕДНИТЕ СЕ

МОЛЯТ

ЗАЩО?

САМ

ГОРЧИВО КАФЕ

САМОТЕН БУЛЕВАРД

СВАТБА

МОЛИТВА

ЛИПСА

ТЪГА

КОГАТО НИШКАТА СЕ

СКЪСА… ПРОЗОРЕЦ

ЗАПЛАХА

БЕЗ МЕН

БЪДИ

КУЧЕ

ИСТИНИ

БЛЯН

НЕЖНИ КОШМАРИ

561

МОРСКА

СИМФОНИЯ

562

ПО РЪБА НА МОРЕТО

ЦВЕТЕТО

ЖИВОТА МОЙ СИ

Е СРЕЩАТА

АКТУАЛНО

КОШМАРИ

УСЕЩАНЕ

ГЛУПОСТИ

ЖИВОТЪТ ИГРАЕ СИ С ВСЕКИ ОТ НАС

БАЛАДА ЗА ХАН АСПАРУХ

ПОХОДЪТ

НА КАКВО МЕ НАУЧИ КОВЧЕГЪТ НА

НОЙ СТАРОТО ВРЕМЕ ЧОВЕШКО

ДУШИ ОГРАБЕНИ НА ЧАСТИ

ПРИТЧА ЗА ВОЙНИКА

ИЗЛИЗАТ НА МЕГДАНА

САМОДИВИ

РОДОПСКА МАГИЯ

КОЙ ЗНАЕ?....

ТЯ ВИЖДАШ ЛИ, НЕ ИСКАЛА МНОГО!...

СЕКРЕТЪТ

СВАТБАТА Е ТЪПО

НЕЩО

SMS БАЛАДА

ВРЕМЕ Е ДА СЕ

СЪБУДИМ

ДАЛИ - АКО?

563

НЯМА РАЗВОД

СТЪПКИТЕ

БОЖИ

564

ЖАБОКЪТ ПРИНЦ

СВЕТСКУ ПАРТИ

СТЪБЛО И РОЗА

ЛУЦИФЕР СЪЗДАДЕ

БОГ САМО ЗА МЪЖЕ....

УЖ!

ШВЕДСКА МАСА

МОНАСИ, МОМИЧЕ

И....КАЛ

СТАРИТЕ ДРЕХИ

НА МАЙКА МИ /ПОСМЪРТНО/

ЖЕЛАЯ ДОСТАТЪЧНО

МЪДРОССТТА Е…. „ПРОСТО

НЕЩО"

Въпрос за сън и... пеперуда

НЕ СЪЖАЛЯВАМ ЗА

ВРЕМЕТО ЧАЛГА

ТАНЦЪТ НА СВЕЩиТЕ!

КОГАТО ЛЮБОВТА УМИРА.....

НЯКЪДЕ ТАМ МЕЖДУ ДЕВА И... РАК

(ПЪТЯТ КЪМ РАЯ)

БЕЗЗАЩИТЕН!

ВИК !!!

КАЖИ

Й

КАПАНЪТ НА БОГА....

НУЖЕН....

565

АЗ…

ПРИЗНАНИЕ...

РАЗОЧАРОВАНИЯ...

566

КАТО ЦЕЛУВКА ПРЕЗ СТЪКЛОТО...

ДЪЩЕ МОЯ...

ЕДНА ЧАСТИЦА ВРЕМЕ....

БОЛКА И ДЪЖД.....

ТВОЙ СЪМ...

МИНАЛА ЕПОХА... 1-2-3

ТАМ ГОРЕ...

СЪНЯТ ТИ

ОЧИТЕ НА СМЪРТТА

ЖЕНСКАТА

ЛЮБОВ...

ПУШЕЧНИ КАМШИЦИ...

ВЪЖЕ ОТ НЕБЕСАТА...

МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО…

ЖИВОТЪТ ЛИ?!...

ВИНОВЕН...

ОТ ТВОЕ

ИМЕ....

ЩОМ СЪРЦЕТО СПРЕ ДА ОБИЧА...

ГРОБЪТ НА МЕЧТИТЕ...

НЕ ИСКАМ ДА ТЕ

ВИЖДАМ... ДАДОХ ТЕ НА

БОГОВЕТЕ...

РИКОШЕТИ...

ОБРЕЧЕН...

СБОГОМ ЛЮБОВ...

НАРИСУВАХ СИ ЩАСТИЕ...

567

ОЩЕ ЛИ НЕ ВЯРВАШ?!....

ЧУЙ МЕ ДЪЩЕ!...

560

НЕ МЕ СЪБУЖДАЙ!...

ЗАЩО НЕ СПРЯ МЕ?!

ДО ЖЕНСКОТО СЪРЦЕ СЕ СТИГА ПРЕЗ... УШИТЕ!

ЗАЩО ЛИ?!

СМЪРТТА - НАЙ-НЕЖНО Е СЪЗДАНИЕ!..

ГЛАСЪТ МУ ЧУВАМ...

ПАРЧЕ ОТ

ОГЛЕДАЛОТО...

ПРИЯТЕЛЮ

НАПРАВИХ И ЗА ТЕБ

КАФЕ

МЕЧТИ В НОЗЕТЕ

С ТЕБ НОЩТА Е

ТИХА ВРЕМЕ

ЗА...БИРА ОГЪН В

КАМИНАТА

ЕДНА ЛЮБОВ ОТ ТЕБЕ СИ ОТИВА

НЕДЕЙ МЕ ЧАКА

НЯКОЛКО БИСКВИТИ

ПРАЗНОТАТА

НЕ ЧАКАЙ

СЕЗОНИ

УРОКЪТ НА

ДЖЕНТЪЛМЕНА БЪДИ ДО

МЕН

БИХ ИСКАЛ

КНИЖКАТА

561

ПОЖЕЛАЙ

МЕ

НЕ БИХ ТЕ ИЗЛЪГАЛ

НЕКА ТЕ ОБИЧАМ

562

НЕ ТЕ НАМИРАМ

ПИСМА ПО

ВЯТЪРА РАЗДЕЛИ

ЕДНА ЛЮБОВ, КОЯТО БЕШЕ МОЯ

ЖЕНСКИ НАРЪЧНИК

СЪНУВАНО

ЖЕНА

ПЕРФЕКТНА

В ДОМЪТ НА ТИШИНАТА

ВЪПРОСЧЕ

ДАЛИ Е... ЛЮБОВ

В СЪНЯТ НА

ГРАДА ЗАГУБИЛ

КОЛКО МИ ЛИПСВАШ

ПОСЛЕДНИЯТ КРУИЗ

ПОСЛЕДНОТО

ОБИЧАМ ПИЕДЕСТАЛИ

РАЗНИ МЪЖКО

МОМИЧЕ

КРАЛЯТ Е МЪРТЪВ - ДА ЖИВЕЕ КРАЛЯТ

ЛАБИРИНТ

ЕДНОТО И... ДРУГОТО

НОВА РЕКА

С ВЯРА В СЕБЕ СИ

САМО АЗ СЪМ ТАКЪВ

АЗ НЕ МОЛЯ ЛЮБОВ

МАКСИМИ РАЗНИ

563

БЕШЕ

564

ИЗГУБИХ ТЕ

НИМФАТА НА БОГОВЕТЕ

ЗА ЛЮБОВ НЕ МИ

ГОВОРИ

ЕДИН БЯЛ ЛИСТ И... АЗ

ТЪЖНО МАРТИНИ

ЛЮБОВ

ИЗПОВЕД

ВЪРВИ СИ,

"МИЛА"

ДУШИ РУИНИ

КАРТИНАТА НА БОГ

ХОДОМ ПРЕЗ ВРЕМЕТО

СЕКСУАЛНА

РЕВОЛЮЦИЯ БИ

ТРЯБВАЛО

NO

COMMENT ТИ

ПИЕСА ЗА ЕДНА ЛЮБОВ

КАЖИ, ИЛИ ЩЕ СИ ИДА

ШУМ ОТ ПАВАЖИ

САМОТАТА МИ БЕЗ ТЕБ Е.... САМОТА

СИНИЯТ ЧОВЕК

ВИРТУАЛНИ ИЛЮЗИИ

НЕДЕЙ! НЕ МЕ

ОБИЧАЙ СБОГУВАНЕ

ИЗМИСЛЯМ СВЯТ

565

ТВОЙ СЪМ

ДВОРЦИТЕ НА ТЪГАТА

566

ПУСТА ДУША

АКТ

С ОЧИ ТЕ НАРИСУВАХ

ЕЛА, РАЗКАЖИ МИ

ПРИЯТЕЛЮ

КРИЛА НА ЗАЕМ

ОСТАНИ ТУК БЕ

СИНЕ ПРОДАВАМ

ЛЮБОВ

ЕДНА ЛЮБОВ ОТ ТЕБЕ СИ ОТИВА

НЕДЕЙ МЕ ЧАКА

ЖЕЛАЯ ТЕ

ЖИВОТЪТ МИ СЧУПИ

СЕ

ЗАЩО

ПАРЧЕ ОТ ОГЛЕДАЛОТО

ЛЮБОВТА ЛИ

ЛЕКА НОЩ ЛЮБОВ

ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ

МИ ВАЛЯТ СЕКУНДИ

ЕДИН ДЕН... НЕ ЩЕ СЕ РАЗМИНЕМ

РОДОПСКА МАГИЯ

ОВОРЕНИ ОЧИ

НЕ, НЕ СИ МИ ЛЮБИМА

НЕ ВЯРВАХ

И АЗ СЪМ С ТЕБ

ВЪРНИ МИ Я

567

С ДУША НА КОЛЕНЕ

АТЕИСТИЧНО

568

САМОТНА СВОБОДА

НЕ ГО ОБИЧАМ

ГОСПОД

ОЧИТЕ ТИ

КОТЕНЦЕ, Я ПО-ДОБРЕ ИДИ

СИ 40 СЕКУНДИ

ОТЪРВИ

СЕ А БЕ Я

МОЯ ЛЮБОВ

КАКВО ДА ТИ КАЖА ПРИЯТЕЛЮ

ПРЕЖИВЯХ ТЕ

И РЕЕ СЕ ПЕСЕН

МАНАСТИРЪТ

С Автор: Валентин ЖелязковBest of the best from

Napolitano Първо издание, Плевен 2014 Всички права

запазени Издателство и печат:R

izdavam.comISBN 978-619-162-559-8

Формат А5

xd CO