between life & death
TRANSCRIPT
Понякога в
прегръдката
на време
и
пространство
в живота ,
безумно се
преплитат
смъртта
, прогресът ,
красотата и
порока !
Същността се
чуди защо е
обладана
от
маниакална
обич , люта
болка ,
от
режисираната
уж за двама
живителна
илюзия, изма
ма !
Устните
мълчат
тактично ,
мозъкът се
задушава ,
но
светкавицата
във сърцето
ли
живота силно
озарява ?
Тя мечтания
покой не
разрешава ,
разсича разума
и поразява
сетивата ,
негодувайки от
наглата намеса
на
смъртта, порок
а в красотата !
Разум ,чувства
,вяра…смисъл
…
агонизират
пошло в
собствено
безмислие
на мъртви ,
смехотворни
стойности
на вече бившето
човешко уж
величие !
Мракът тежко
се разстила в
празните
души ,
вечеря хищно
с жалките
трохи
човешки
разум ,
неможейки
гладът да
утеши !
Изчезващото
слънце помръква
в тъжните обятия
на нощта ,
пръскайки
последни скръбни
зари ,
насилствено
удавени в дъжда !
Вятърът ечи
, стоманено
дихание
обрича
ледената земя
на самота ,
изгнаническа
тъмнина , …
на отчаяние !
Гневът на
свирепата зима
неумолимо и
бавно разяжда
плътта ,
в нея ненужното
,, Аз “ бързо
изстива ,
полъхва смъртта
… вечността ,
а тя със
своята
ласкава
тръпка
подвежда
нежно светът
, мисълта ,
оковава ги в
мрачна
прегръдка ,
за да убие
умът, любовт
а !
Шумните
, злокобни от
бурята улици
потъват в
кошмарния сън
на нощта ,
чужди на всички
съдби и тревоги ,
частици от бивши
спектакли –
шедьоври ,
А самотното
, дрогирано от
хорските
безумия ,
последното
човече
, болезнено се е
свило , колабира
до рухналите
сгради в ъгълът
си обречен ,
невиждайки ,
неможейки да
осъзнае ,
какво прогресът
с ценната му
личност
без да пита
нагло е
направил !
И трескаво
отправило
поглед в
празнотата
се опитва да си
спомни уханието
на живота ,
на морето
, планината
, цветята …
красотата ,
Умирам ! –
с ужас си
помисли
последното
човече
, кикотейки се
плачещо ,
но знаещо , че
дори смъртта
му без значение
е вече !
Дъх последен ,
бялата въздишка
на смъртта
ефирно се
изплъзна от
изкривената от
гърч уста
и се разтвори
бавно бавно в
мириса
на черната мъгла !