[BG 0001][BG 0002] Константин Преславски. Учително евангелие, oк. 893–894.〔手稿〕[BG 0003] [BG 0004] Черноризец Храбър, О писменех, oк. 893.〔手稿〕[BG 0005] Šafarik, Pavel Josef, Památky dřevního písemnictví Jihoslovanův, Praha, Synové Bohumila Haase, 1851, 28–30.[BG 0006] Лавров, П. А., Климент епископ словенский. Труд В. М. Ундольского, Mосква, Въ Университетский типографш,

Страстной бульнаръ, 1895, 34–38.[BG 0007] Теодоров-Балан, Александър, Кирил и Методи, I, София, 1920, 109–113.[BG 0008] Иванов, Йордан, Български старини из Македония, София, 1931, 328–333.[BG 0009] [BG 0010] Kukuljević-Sakcinski, I., Prezvitera Kozme slovo o bogomilih i ereticih, Aktiv za provjestnicujugoslavensku IV, Zagreb,

1858, 69–97.[BG 0011] Соколов, И. Беседа Козмы Пресвитера на богомилов, Православный собеседник (Казань), 1864, І, 483–500.[BG 0012] Попруженко, М. Г. Козмы Пресвитера слово на еретика и поучение от божественных книг, Памятники древней

письменности и искусства, Санкт Петербург, [?], 1907, 167 с.[BG 0013] Киселков, Васил, Презвитер Козма и неговата беседа против богомилите, Карнобат, [?], 1921, 96 с. (София, 1934,

1938, 1942, 1943)[BG 0014] [BG 0015] [BG 0016] [BG 0017] [BG 0018] [BG 0019] [BG 0020] Иванов, Йордан, Жития на св. Ивана Рилски, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически

факултет, ХХХІІ, 1936.[BG 0021] Евтимий, Търновски, Житие на св. Петка Параскева Търновска, ХІV в.〔手稿〕[BG 0022] Евтимий, Търновски, Синодикът на Борил, Последна четвърт на ХІV в.〔手稿〕[BG 0023] Цамблак, Григорий, Похвално слово за Евтимий, Краят на ХІV в.〔手稿〕[BG 0024] Цамблак, Григорий, Разказ за пренасяне мощите на Петка Търновска от Видин в Сърбия, Краят на ХІV в.〔手稿〕[BG 0025] Цамблак, Григорий, Житие на Иван Нови Белградски, Краят на ХІV в.〔手稿〕[BG 0026] Цамблак, Григорий, Житие на Стефан Дечански, Краят на ХІV в.〔手稿〕[BG 0027] Шафарик, П., Живот деспота Стефана Лазаревиħа, великог кньеза српског, Гласник српског ученогдруштва, 28,

1870, 362–428.[BG 0028] Stanojević, St., Die Biographie Stefan Lazarević von Konstantin dem Philosophen als geschichtsquelle, Archiv für

slavische Philologie, XVIII, Berlin, 1896, 409–472.[BG 0029] Куев, Куйо, (бел., изследв.), Житието на Стефан Лазаревич от Константин Костенечки: Кирило-Белозерски

препис, София, Наука и изкуство, 1983, 220 с.[BG 0030] Куев, Куйо, (съст., съавт.), Събрани съчинения на Константина Костенечки. Изследване и текст, София, БАН,

1986, 574 с.[BG 0031] Костенечки, Константин, Пътуване до Палестина, Първа половина на ХV в.〔手稿〕[BG 0032] Бдински, Йоасаф, Похвално слово и отчасти чудесата и животът на нашата преподобна и триблажена наша майка

Филотея, 1395.〔手稿〕[BG 0033] Bogdan, Ioan, Ein Beitrag zur bulgarischen und serbischen Geschichtsschreibung, Archiv für slavische Philologie, XIII,

1891, 481–543.[BG 0034] Иванов, Йордан, Старобългарски разкази, София, Придворна печ., 1935, 66–71, 223–227.[BG 0035] Дуйчев, Иван Симеонов, Из старата българска книжнина, ІІ, София, Хемус, [1944], 265–275, 406–411.[BG 0036] Динеков, Петър Николов; Куев, Куйо; Петканова, Донка, Христоматия по старобългарска литература, София,

Наука и изкуство, 1961, 425–430.[BG 0037] Житие на преподобния и богоносен наш отец Козма, Зографски чудотворец, Прев. от църковнослав, Православно

слово, XI, 2003, 3, 17–24.[BG 0038] [BG 0039] Bakšev, P. Bogdan, Relazione del regno di Bulgaria, Димитров, Б. (Съст.), Петър Богдан Бакшев. Български политик

и историк от ХVІІ в, София, 1985, 128–179.[BG 0040] Bakšev, Bogdan, Quando e come I Marcomanni (Moravi) abbracciorno la fede di Christo, Петър Богдан Бакшев.

Български политик и историк от ХVІІ в., Димитров, Б. (Съст.), София, 1985, 124–127.[BG 0041] Bakšev, P. Bogdan, Storia di Soffia. 1653, Петър Богдан Бакшев. Български политик и историк от ХVІІ в. Димитров,

Б. (Съст.), София, 1985, 181–187.[BG 0042] Bakšev, P. Bogdan, Storia di Ochrida; Storia di Servia e l’arciveskovato di Prisren. 1655, Петър Богдан Бакшев.

Български политик и историк от ХVІІ в., Димитров, Б. (Съст.), София, 1985, 188–199. [BG 0043] Дуйчев, Иван, Два исторически опита на архиепископ Петър Богдан Бакшев, Родина, І, 1939, 3, 162–163.[BG 0044] Bakšev, P. Bogdan, Historia Bulgariae. Praefatio, Cap. I, Cap. II, Cap. III, Cap. IV. 1667., Петър Богдан Бакшев.

Български политик и историк от ХVІІ в., Димитров, Б. (Съст.), София, 1985, 115–123.[BG 0045] Софроний Врачаски, Първи препис на „История славеноболгарская“, 1765.〔手稿、ブルガリア国立図書館が所

蔵〕

1

[BG 0046] Софроний Врачаски, Втори препис на „История славеноболгарская“, 1781.〔手稿、ルーマニア科学アカデミーが所蔵〕

[BG 0047] Райков, Божидар, Паисиевият ръкопис на „История славяноболгарская“ 1762, София, Наука и изкуство, 1989, 128 с.

[BG 0048] Павлович, Христаки, Царственик или История болгарская, която учи от где са болгаре произишли, како са кралевствовали и како же царствовали и како царство свое погубили и под иго попаднали, из Мавробира Латинскаго, Барония, Иоана Зонаря, Буефила Французкаго, Теофана Греческаго, Светаго Евтимия Терновскаго, Святаго Димитрия Ростовскаго и другиф летописцев собрана. Издание первое. Bolgarische Geschichte, писмени Кр. Свеучилища Пещанског, Будим, Писмени Кр. свеучилища Пештанског, 1844, 80 с.

[BG 0049] [BG 0050] История во кратце о болгарском народе словенском, Сочинился и списася в лято 1792 Спиридоном

иеросхимонахом.〔手稿〕[BG 0051] Карастоянов, Никола, Краткое описание на святите двaдесят манастири, заради поклонниците, що идат на Свята

гора, и за ония, които желаят да знаят чудесата, що са по святогорските манастири, [Самоков], Печатано будинскими писмени, 1846, [9] л., 1 с., ил. (Третое издание)

[BG 0052] Венелин, Юрий, Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам, I. Историко-критические изыскания Юрия Венелина, Москва, В Университетской Типографии, 1829.

[BG 0053] Венелин, Юрий, Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам, ІІ, Москва, В Университетской Типографии, 1841.

[BG 0054] Априлов, Васил Евстатиев, Българските книжици, или на кое словенско племе собствено принадлежи кирилската азбука?, Одеса, [?], 1841, 31 с.

[BG 0055] Априлов, Васил Евстатиев, Деница новобългарского образования, 1, Одеса, [?], 1841, 168 с.[BG 0056] Априлов, Васил Евстатиев, Дополнения к книге Деница новобългарского образования, [?], [?], 1842, 42 с.[BG 0057] Славейков, Петко Рачов, Подновението и успехат на българите в Търново, Цариградски вестник, VII, 311, 12

януари 1857.[BG 0058] Славейков, Петко Рачов, Житие на святаго Теодора Тирона, в Ст. Ровобский, Учебна книжка за образованието на

децата, [?], 1858.[BG 0059] Славейков, Петко Рачов, Трявна, 30 ноемврия 1860, България, II, 1860, 91, 610; 92, 621.[BG 0060] Ботев, Христо, Символ-верую на българската комуна, Галац, 20 април 1871. [BG 0061] Ботев, Христо, Примери от турското правосъдие, Дума на българските емигранти, I, 1871, 1 (10.06.), 2 (25.06.), 4

(17.07.) и 5 (5.08.). [BG 0062] Ботев, Христо, Смешен плач, Дума на българските емигранти, 1871, 2 (25.06.).[BG 0063] Ботев, Христо, O, tempora! o, mores!, Будилник, I, 1873, 1 (1.05.).[BG 0064] Ботев, Христо, Длъжностите на писателите и на журналистите, Независимост, IV, 1874, 52 (12.10.) .[BG 0065] Ботев, Христо, Пролятата за свобода кръв ще измие племенните раздори, Знаме, 1874, І, 3 (22.12.).[BG 0066] Ботев, Христо, Единственото спасение на нашия народ е в революцията, Знаме, I, 1875, 4 (5.01.).[BG 0067] Ботев, Христо, Само разумният и братският съюз между народите ще унищожат теглилата, Знаме, 1875, І, 14,

(2.05.).[BG 0068] Раковски, Георги Стойков, Няколко речи о Асеню Първому, великому царю българскому и сину му Асеню

Второму, Бeлград, Раковски, Георги Стойков, Няколко речи, 1860, 128 с.[BG 0069] [BG 0070] Раковски, Георги Стойков, Показалец или ръководсктво, как да ся изискват и издирят най-стари чърти нашего

бития, язика, народопоколения, старого ни правления, славного ни прошествия и проч, Чяст първа, Одеса, В типографии П. Францова, 1859, 144 с.

[BG 0071] Раковски, Георги Стойков, Кратко разсъждение върху тъмния и лъжовния начяла, на коих е основана стара повестност всех европейских народов, Бeлград, Печатано в Кн. сърб. книгопечятня, 1860, 64 с.

[BG 0072] Engel, Johann Christian, Geschichte des Ungarischen Reiches und seiner Nebehlaender, Ester Teil, Geshichte des alten Pannoniens und der Bulgarey, nebst einer allgemeinen Einleitung in die Ungarische und Illyrische Geschichte, Halle, [?], 1799.

[BG 0073] Войников, Добри Попов, Кратка българска история от Добря П. Войникова, Вена, у книгопечятн. Л. Сомера, 1861, 196 с.

[BG 0074] Цанков, Драган Киряков, Един поглед върху българската история, Месецослов на българската книжнина, І, 1857.[BG 0075] Цанков, Драган Киряков, Българска история, Вена, У книгопечатница Л. Сомер и др. 1866. (Второ издание)[BG 0076] Цанков, Драган Киряков, Кратка българска история, Пловдив, Издава се от книжарницата Д. В. Манчева, 1868, 92

с. (Трето издание)[BG 0077] Цанков, Драган Киряков., Кратка българска история, [?], Печатано в типографията на Л. Сомер във Вена, 1869, 76

с. (Четвърто издание)[BG 0078] Груев, Йоаким, Българска история от Й. Груев, Виена, У книгопечатницата на Л. Сомер, 1869, 32 с.[BG 0079] Груев, Йоаким, Моите спомени, Пловдив, Хр. Г. Данов, 1906, 94 с.[BG 0080] [BG 0081] Груев, Йоаким, История българска, сочинена от Гавриила Кръстьовича, член от върховното ц. судилище Диван-и

Акхям-и Адлие, Том первий, част І., Цариград, в петаницъ-та на Македония, 1869.[BG 0082] Душянов, Д. Т., Кратка българска история по питание и отговор за първоначалнити училища от Д. Т. Душянова,

Казънлък, [Цариград], в печатницата на Курие д’Ориан, 1870, 148 с.[BG 0083] Душянов, Д. Т., Кратка българска история по питание и отговор: За първоначялните училища, Пловдив и др.,

Книжарница на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук, Велес, 1874, 150 с. (3. прераб. изд.)2

[BG 0084] Манчев, Драган Василев, Кратък извод от българска история. Изваден от съчинения на А. Хилфердинг и на други, Пловдив/Свещов/Битоля, Печатано в печатница Л. Сомер и др. у Вена, 1872, 88 с.

[BG 0085] Манчев, Драган Василев, Блъгарска история за народни училища. Стъкми от разни съчинения по българската история Драган В. Манчов. Книга преглядана от царската цензура, Пловдив/Свещов/Солун, Книжарница Д. В. Манчов, Печатано в печатница Л. Сомер и др. у Вена, 1874. (Второ издание допълнено)

[BG 0086] Шишков, Тодор Николов, История на българския народ. Съставил Т. Н. Шишков. Нов учебник в две части, назначен за по-горните класове на народните наши училища, От книгопродавницата “Mомчилов и сие“ в Търново и Русе, Цариград, в печатницата на Читалище, 1873, 322 с.

[BG 0087] Моравенов, Константин, Паметник на пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, Цариград, подарен на Българското читалище, 1869.

[BG 0088] Палаузов, Спиридон Николаевич, Век болгарского царя Симеона, Санкт Петербург, тип. Акад. наук, 1852, 166 с.[BG 0089] Палаузов, Спиридон Николаевич, Синодик царя Борила, Москва, [?], 1855. [BG 0090] Палаузов, Спиридон Николаевич, Синодик на царя Борила. Ръкопис от ХІV в., Български книжици, 1858.[BG 0091] Палаузов, Спиридон Николаевич, Юго-Восток Европы в ХІV столетии, [Санкт Петербург], [?], [1857], 79 с.[BG 0092] Палаузов, Спиридон Николаевич, Уния в царуването на Йоана І Асеня, Български книжици, 1858. [BG 0093] Палаузов, С. Н., Грамота патриарха Каллиста как новый источник истории Болгарской церкви, Санктпетербург, В

Типографии Императорской академии наук, 1858, 21 с.[BG 0094] Палаузов, Спиридон Николаевич, По вопросу о болгарском патриаршестве, Санкт Петербург, [?], 1860.[BG 0095] Палаузов, Спиридон Николаевич, Исторический очерк сербского государства до конца ХV столетия, Москва, тип.

Августа Семена, 1845, 35 с.[BG 0096] Палаузов, Спиридон Николаевич, Руминския государства Молдавия и Влахия, Санкт Петербург, [?], 1859.[BG 0097] Палаузов, Спиридон Николаевич, Австрия со времени революции, 1848, Санкт Петербург, Д.Е. Кожанчиков, 1850,

113 с. [BG 0098] Палаузов, Спиридон Николаевич, Реформа и католическая реакция в Венгрии, Санкт Петербург, Д.Е. Кожанчиков,

1861, 128 с. [BG 0099] Палаузов, Спиридон Николаевич, Политическое и этнографическое народностей состояние Австрии, Санкт

Петербург, тип. Н. Тиблена и К°, 1861, 28 с. [BG 0100] Палаузов, Спиридон Николаевич, Участие Австрии в возрождении Италии, Санкт Петербург, тип. Н. Греча ценз,

1861, 23 с. [BG 0101] Палаузов, Спиридон Николаевич, Одной из средств Австрийской политики, Санкт Петербург, тип. Тиблена и К°,

1861, 15 с. [BG 0102] Палаузов, Спиридон Николаевич, Ян Гуниади. Историческая характеристика, Санкт Петербург, [?], 1860, 150 с.[BG 0103] [BG 0104] Палаузов, Спиридон Николаевич, Иоганн Вильхельм Цингейзен, Санкт Петебург, тип. Н. Греча ценз, 1863, 30 с.[BG 0105] [BG 0106] Дринов, Марин, Съчинения, I–III, Под редакцията на В. Н. Златарски, София, Българско книжовно дружество,

1909–1925.[BG 0107] Jireček, Konstantin, Dějiny bulharského národa, Praha, Tempského, 1876, 536 p. [BG 0108] Jireček, Konstantin, Geschichte der Bulgaren, Prag, F. Tempsky, 1876, 586 p.[BG 0109] Дринов, Марин, Поглед връх происхожданьето на българский народ и началото на блъгарската история от М.

Дринов, Намира ся за продан в книжарницата на Х. Г. Данов и с-ие в Пловдив, Русчюк, Велес, Виена, у книгопечатн. Л. Сомерова, 1869.

[BG 0110] Дринов, Марин, Исторически преглед на българската църква от самото й начало и до днес от Марина Дринова, Виена, у книгопечатн. Л. Сомерова,1869.

[BG 0111] Дринов, Марин, Хуни ли сме?, Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 1872.[BG 0112] Дринов, Марин, Заселение Балканскаго полуострова славянами, Москва, Издание Императорскаго общества

истории и древностей российских при Московском униврситете, 1873, 174 с.[BG 0113] Дринов, Марин, Южные славяне и Византия в Х веке, Москва, Издание Императорскаго общества истории и

древностей российских при Московском университете, 1876, 152 с.[BG 0114] Дринов, Марин, Южните славяни и Византия през Х век, Страшимир Славчев, [1930], 136 с.[BG 0115] Дринов, Марин, Началото на Самуиловата държава, Периодическо списание на Българското Книжовно

Дружество, 1874–1876.[BG 0116] Дринов, Марин, Несколько слов об езыке, народных песнях и обычаях дебрских славян, Известия Санкт-

Петерсбургскаго славянскаго благотворительнаго общества, 1887.[BG 0117] Дринов, Марин, Изработването на Българската конституция, Гражданин, І, 1904.[BG 0118] Дринов, Марин, Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му, Периодическо списание на

Българското Книжовно Дружество, 1871.[BG 0119] Стоянов, Захари, Васил Левски Дяконът. Черти из живота му, Пловдив, T. Гатев, 1883, 136 с.[BG 0120] Стоянов, Захари, Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1867–1869), Пловдив,

Областна печатница, 1885, 282 с.[BG 0121] Стоянов, Захари, Христо Ботьов. Опит за биография, Русе, Н. Л. Каравелов, 1888, 479 с.[BG 0122] Стоянов, Захари, Записки по българските въстания. (Разказ на очевидци), 1870–1876 г., I–III, Пловдив, Областна

печ., 1884–1892.[BG 0123] Летописът на Женда Вичов от Котел, Съобщава Гено Киров, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина,

ХII, 1895, 362–363.[BG 0124] Пърличев, Григор Ставрев, Автобиография (1830–1892), Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, ХІ,

1894, 343–403.

3

[BG 0125] Ненов, Юрдан Йорданов, Автобиография, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, ХІІІ, 1896, 355–397.

[BG 0126] Ненов, Юрдан Йорданов, За възражданието на българщината в Татар-Пазарджик, София, Либералний клуб, 1890, 62 с.

[BG 0127][BG 0128] Сапунов, Никола Евтимов, Дневник по съграждането на първата българска църква в Цариград, Периодическо

списание на Българското Книжовно Дружество, 1881.[BG 0129] Влайков, Марин Тодоров, Бележки върху икономическото положение на града Панагюрище преди и след

въстанието, Пловдив, Г. Данов, 1904, 36 с.[BG 0130][BG 0131] Краев, Стефан Иванович, Въстанията на българите за освобождение от турското иго (1396–1877 г.), София,

Печатн. Св. София, 1904, 83 с.[BG 0132] Касабов, Иван Христов, Моите спомени от Възражданието на България с революционни идеи, София, П. М.

Бъзайтов, 1905, 137 с.[BG 0133] Марковски, Минко Иванов, Спомени и очерки из българските револиционни движения: 1868–1877, І.

Деятелността на Васил Левски и неговите сподвижници в Троянско. (Нови данни и документи), Враца, М. Богданов, 1902, 182 с.

[BG 0134] Марковски, Минко Иванов, Спомени и очерци из българските революционни движения 1868–1877 г. II.1873–1876, Ловеч, Д. Митев и син, 1925, 88 с.

[BG 0135] Милев, Христо Иванов, Избиването на Хаджи Димитровата чета и черти от живота на въстаниците Орешков и Патрев, Пловдив, Единство, 1886, 60 с.

[BG 0136] Цанков, Кириак, 23 писма и бележки на Васил Левски по неговата апостолска дейност в България през годините 1871–1872, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, XVI–XVII, 1900, 754–781.

[BG 0137] Хранов, Васил, Спомените ми от миналото, София, [?], 1910, 69 с.[BG 0138] Данчев, Иваница, Любопитен поглед за народното ни движение. Събития от 1874 по 1878, Свищов, Ясен Д.

Паничков, 1878, 65 с.[BG 0139] Димитров, Петър Пенков, Лични спомени по изследването на печалните събития в България през времето на

българското въстание в 1876-а година от Цариградския американски генерален консул Евгений Скайлер [Eugene Schuyler] и по неговите заслуги към българския народ през същата 1876-а година, София, Ал. Паскалев и сие, преди, 1918, 31 с.

[BG 0140] Цанков, Кириак, Официални румъно-турски документи по минаването на Хр. Ботевата чета през Дунава в 1876 г., Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, ХVІІІ, 1901, 207–241.

[BG 0141][BG 0142] Беловеждов, Никола, Първата пушка. Записи по Копривщенското въстание през 1876 година, София, И. Г.

Говедаров, 1901, 162 с.[BG 0143] Чардафон, П. Т. [Продан Тишков], Принос към историята на Габровското въстание в 1876 г. По повод на

“Историята на града Габрово и габровските въстания“ от Христо Павлов Гъбенски, Габрово, Т. Кехачев, 1905, 64 с.

[BG 0144] Евтимов, Георги, Лични спомени за въстанието в с. Петрич и Смолско през 1876 година, София, М. П. Бъзайтов, 1902, 31 с.

[BG 0145] Владикин-Йонков, Никола, История на Белювското въстание (1876), София, [?], 1887, 103 с.[BG 0146] Георгиев, Тома, Бележки за Средногорското въстание в 1876 година, София, Света София, 1901, 43 с.[BG 0147] Петлешков, Никола Христов; Иеремиев, Иван К., История на Брациговското въстание, Пловдив, Търговска

печатница, 1905, 138 с.[BG 0148] Черновежд [Петър Панталеев Карапетов], Кратко описание на Панагюрското въстание на 20 април 1876 г.,

Средец, 1893, 126 с.[BG 0149] Бойчо [Ангел Петров Горанов], Въстанието и клането в Батак. (Исторически очерк), Пловдив, Д. В. Манчов, 1892,

104 с.[BG 0150] Попконстантинов, Христо, Спомени за страшната пролет (в Ахъчелеби) в 1876 година, Пловдив, Христо Г. Данов,

1884, 160 с.[BG 0151] Йорданов, Димитър, Четата на Христо Ботьов, Котел, Ат. Димитров и сие, 1897, 101 с.[BG 0152] Москов, Моско, Четата на Христо Ботев, Велико Търново, Коста Евстатиев, 1894, 136 с.[BG 0153] Димитров, Петър Пенков, Спомени по изследванията на турските свирепства при покушението на българското

въстание през 1876 и по резултата от тия изследвания, София, Иван Г. Говедаров, 1901, 42 с.[BG 0154] Събев, Теодор Николов, Последните дни на въстанията, София, П. И. Гешев, 1885, 72 с.[BG 0155] Блъсков, Владимир Рашков, Мъчениците на освобождението ни. Събрал и наредил, Шумен, П. Блъсков, 1899, 119

с.[BG 0156] Черновежд [Петър Панталеев Карапетров], Няколко записки от сегашния век, Сборник за народни умотворения,

наука и книжнина, VІ, 1891, 379–394.[BG 0157] Шопов, Атанас Петров, Десет-дневно царуванье. Из българското въстание през 1876 година. Дневници на един

бунтовник, София, Български глас, 1881.[BG 0158] Шопов, Атанас Петров, Литературни спомени на българското възраждане в Македония, Пловдив, [?], 1890.[BG 0159] Шопов, Атанас Петров, Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница,

1893, 381 с.[BG 0160] Шопов, Атанас Петров, Из новата история на българите в Турция. Първата българска печатница в Солун. Живота

на архимандрит Теодосий. Живота на Кирил Пейчинович, Пловдив, Търговска печатница, 1895, 116 с.[BG 0161]

4

[BG 0162] Шопов, Атанас Петров, Из живота и дейността на д-р Стоян Чомаков по църковния въпрос и Възраждането, Сборник на БАН, 1919, 12.

[BG 0163][BG 0164] Балабанов, Марко Димитриев, Страници от политическото ни възраждане, София, Българско книжовно

дружество, 1904, 483 с.[BG 0165] Балабанов, Марко Димитриев, Гаврил Кръстевич. Народен деец, книжовник, съдия и управител, София, Свети

Синод, 1914, 405 с.[BG 0166][BG 0167] Кисимов, Пандели, Спомени от сегашната епоха в България, Букурещ, Издание на автора, 1894, 104 с.[BG 0168] Кисимов, Пандели, Исторически работи. Моите спомени, І–ІV, Пловдив, Единство, 1897–1903.[BG 0169][BG 0170][BG 0171][BG 0172] Радев, Никола, Защитата на Шипка на 9, 10 и 11 август 1877 г. и историята на първата българска военна светиня.

Самарското знаме, София, Петър Иванов Григорчев, 1902, 120 с.[BG 0173] Михалев, К. С., Княз Александър Батемберг. Неговата неуморима деятелносг в нас и в другите държави, Сливен,

скоропеч. Бълг. знаме, 1898, 32 с.[BG 0174] Цанов, И., Из бележките ми по Съединението (1885–1886), Български преглед, 5, 1889, 8, 2–39.[BG 0175] Хаджистанчев, Тодор, Борбите, страданията и успехите на българите (от 679 до 1882). Историческо описание,

Русчук, скоропеч. на в. Славянин, 1881, 112 с.[BG 0176] Хаджистанчев, Тодор, Сръбско-българската война (обявена от Сърбия на 2 ноември 1885 г.), Русе, скоропеч. на в.

Славянин, 1886, 54 с.[BG 0177] Радев, Никола Радев, Генерал от пехотата Данаил Николаев, патриарха на българското воинство, София, Инвалид,

[1934], 114 с.[BG 0178] Джансъзов, Стоян Петков, Няколко документа дадени от турските султани на Рилския манастир, Сборник за

народни умотворения, наука и книжнина, ІV, 1891, 610–620.[BG 0179] Джансъзов, Стоян Петков, Турски документи за нашата история, Сборник за народни умотворения, наука и

книжнина, Х, 1894, 580–589.[BG 0180] Гаджанов, Д. Г., Турски източници за новата ни история, Сборник на БАН, 3, 1914.[BG 0181] Два берата, дадена на гр. Преслав от султан Махмуд II (1808-1839г.), Минало, III, 9, 12–15.[BG 0182] Чехларов, Н., Документи по Българското възраждане (Документи из копирната книга на БЦБО в Букурещ),

Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, ХХІІ–ХХІІІ, 1906–1907, 1–64.[BG 0183] Добруски, Вацлав, Няколко историко-археологически бележки. I–ІІ, Сборник за народни умотворения, наука и

книжнина, ІІІ, 1890, 41–47.[BG 0184] Добруски Вацлав, П., Три старобългарски царски печата, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина,

ХVIII, 1901, 813–818.[BG 0185] Бобчев, Стефан Савов, Юбилеен сборник по случай петдесетгодишнината на българската журналистика и

чествуванието паметта на основателя й Константин Фотинов, София, Вълков, 1894, 116 с.[BG 0186] Бойчев, Тодор Н., Юбилейна история на 25 годишната България, София, Т. Пеев, 1903, 377 с. [BG 0187] Бойчев, Тодор Н., Съединението на Южна Добруджа със Северна, София, П. Зографски, 1910, 100 с. [BG 0188][BG 0189][BG 0190] Начов, Никола Енев, Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877 г., 1921, 132 с.[BG 0191] Начов, Никола Енев, Цариград като културен център на българите до 1877 г., Възхвала: Сб. в чест на Стефан С.

Бобчев. 1871–1921, София, 1921, 49–57.[BG 0192] Начов, Никола Енев, Калофер в миналото 1707–1877, София, Калоферска дружба, 1927, 654 с.[BG 0193] Начов, Никола Енев, Христо Ботьов. Биографическа скица, София, Развитие, 1918. 152 с.[BG 0194] Начов, Никола Енев, Христо Ботев, София, Министерство на народната просвета, 1931, 88 с.[BG 0195] Начов, Никола Енев, Де е роден Христо Ботев, София, Калоферска благотв. и култ. просв. дружба, 1938, 19 с.[BG 0196] Начов, Никола Енев, Княз Стефан Богориди. Биографически бележки, София, П. Плушков, 1929, 75 с.[BG 0197] Начов, Никола Енев, Христо П. Тъпчилещов. Живот и неговата обществена дейност, София, Калоферска дружба,

1935, 235 с.[BG 0198] Спространов, Евтим, По възраждането на град Охрид, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, ХІІІ,

1896, 1–61.[BG 0199] Спространов, Евтим, Опис на ръкописите в библиотеката при Светия Синод на Българската църква в София.

Описа нареди Евтим Ангелов Спространов, София, Държавна печатница, 1900, 235 с.[BG 0200] Спространов, Евтим, Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир, София, Света Рилска обител,

1902, 136 с.[BG 0201] Спространов, Евтим, Материали по историята на Рилския манастир, Сборник за народни умотворения, наука и

книжнина, ХVІІІ, 1901, 1–38.[BG 0202] Кесяков, Христо, Пътувания през България през 1635 г., Периодическо списание, ХІХ–ХХ, 1886, 339–347.[BG 0203] Кесяков, Христо, Стари пътувания през България: 1557, 1569, 1640 г., Периодическо списание, ХХІ–ХХІІ, 1887,

339–344.[BG 0204] Кесяков, Христо, Стари пътувания през България, СбНУ, 1891, VІ, 167–171.[BG 0205] Кесяков, Христо, Стари пътувания през България, СбНУ, 1894, ХІ, 155–194.[BG 0206][BG 0207]

5

[BG 0208] Радославов, Радко Маринов, Следствия от Кримейската война на 1854–856 год.: За памят за 1876 год. по въстанието в Търновското окръжие и описание на търновските тъмници, Търново, В печатницата на Л. Каравелова, 1878, 73 с.

[BG 0209] Радославов, Радко Маринов, Руските стремления от Екатерина II 1777 г. до 1891 г., Свищов, скоропеч. Дамянов и Казанджиев, 1891, 78 с.

[BG 0210] Димитров, Георги, Княжество България в историческо, географичесхо и етнографическо отношение (в 3 части), 1, София, Придворна печ. Б. Шимачек, 1894, 495 с.

[BG 0211] Димитров, Георги, Княжество България в историческо, географичесхо и етнографическо отношение (в 3 части),2, София, Придворна печ. Б. Шимачек, 1896, 539 с.

[BG 0212] Димитров, Георги, Княжество България в историческо, географичесхо и етнографическо отношение (в 3 части), 3. (По Руско-турската война през 1877–1878 г.), София, Придворна печ. Б. Шимачек, 1900, 320 с.

[BG 0213] Димитров, Георги, Страданията на българите и Освобождението на България през 1877–1878 г., София, [?], 1899, 320 с.

[BG 0214] Миларов, Светослав, Спомени от цариградските тъмници, Държ. печ., 1881, 247 с. [BG 0215] Миларов, Светослав, История на българский народ 679–1877, Пловдив, Областна печ., 1885, 276 с.[BG 0216] Бурмов, Тодор Стоянов, Българите и гръцкото високо духовенство, [Цариград], [1860], 10 с.[BG 0217] Бурмов, Тодор, Исторический очерк спора болгар с греками о правах по церковному управлению, Православное

обозрение, Москва, 1871, 4, 524–546.[BG 0218] Бурмов, Тодор, Българо-гръцката черковна разпря, София, Св. Синод на Бълг. църква, 1902, 620 с.[BG 0219] Мишев, Димитър, В мир и във война. Случайни драски, Велико Търново, Червен кръст, 1917, 136 с.[BG 0220] Мишев, Димитър, България в миналото. Страници из българската културна история, София, Искра, 1916, 492 с.[BG 0221] Mishev, Dimitr, The Bulgarians in the past: pages from the Bulgarian cultural history, Lausanne, Libr. Centrale des

Nationalités, 1919, xi, 478 p.[BG 0222] Mishev, Dimitr, The Truth about Macedonia, Bern, Drechsell, 1917, 40 p.[BG 0223] Micheff, Dimitri, La Serbie et la Bulgarie devant l’opinion publique: A propos des protestations publiques de Genève et

de Lausanne, Berne, P. Haupt, 1918, 131 p.[BG 0224] Mishev, D.; Petkov, Boris P., La federation balkanique. Origin, developpement et perspectives actuelles, Sofia, [?], 1930,

48 p.[BG 0225] Мишев, Димитър, Начало на българската пробуда, София, Държавна печатница, 1925, 27 с.[BG 0226] Мишев, Димитър, Възраждане чрез печата, България 1000 години 927–1927, [София], М-во на нар. просвещение,

1930, 601–663.[BG 0227] Цанов, Андрей Стоев, Партиите в България. Напомняние на някои уроци из народната ни история и посочване

няколко вредителни пороци, София, Българска народна печатница, 1887, 32 с.[BG 0228] Цанов, Андрей Стоев, Първий българский княз (Александър I) или очерци из историята на първите седем години

на свободна България. С приложение на партиите и за длъжността на всякой българин, Пловдив, Търговска печатница, 1895, 168 с.

[BG 0229] Цанов, Андрей Стоев, България и Източний въпрос, Пловдив, Янко С. Коловчев, 1879, 238 с.[BG 0230] Заимов, Стоян Стоянов, Миналото, Белетрестически и исторически очерци из областта на българските движения

от 1870–1877 г. Кн. І., Кн. ІІ. Арабаконашкото събитие, Кн. ІІІ. Димитър Общи и убийството на дякона Паисии в Орхание, Кн. IV. Троянското съзаклятие, Атанас Узунов и убийството на Хаджи Ставри в Хасково, Варна, Л. Ницше, 1884–1888.

[BG 0231][BG 0232][BG 0233] Заимов, Стоян Стоянов, Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметникът,

София, Христо Олчев, 1895, 161 с.[BG 0234] Заимов, Стоян Стоянов, Малък дневник. Спомени от главната квартира на царя Освободителя при село Горна

Студена през Освободителната война 1877 г., София, Дневник, 1905, 40 с.[BG 0235] Заимов, Стоян Стоянов, Светите места на признателна България. 1, София/Плевен, Плевен, Коста Г. Мутафчиев,

1912, 199 с.[BG 0236] Заимов, Стоян Стоянов, Светите места на признателна България. 2, Плевен/Пордим, Плевен, Коста Г. Мутафчиев,

1912, 176 с.[BG 0237] Маджаров, Михаил, Дипломатическа подготовка на нашите войни. Спомени, частни писма, шифровани телеграми

и поверителни доклади, София, акц. д-во Мир, 1932, 372 с.[BG 0238] Маджаров, Михаил, Източна Румелия. Исторически преглед, София, С. М. Стайков, 1925, 368 с.[BG 0239][BG 0240] Шишманов, Иван, Значение и задачи на нашата етнография, София, Държавна печатница, 1889, 64 с.[BG 0241] Шишманов, Иван, Стари пътувания през България в посока на римския военен път от Белград до Цариград,

Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, ІV, 1891, 320–448.[BG 0242] Шишманов, Иван, Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и

етимологиите на името „българин“, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, ХVІ–ХVІІ, 1900, 251 с.[BG 0243] Шишманов, Иван, Константин Г. Фотинов, неговият живот и неговата дейност, Сборник за народни умотворения,

наука и книжнина, ХІ, 1894, 591–764.[BG 0244] Шишманов, Иван, Един непознат труд на Неофита Бозвели, неговата цена за историята на нашето Възраждане и

неговите отношения към „Мати Болгария“, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, ХVІІІ, 1901, 252–354.

[BG 0245] Шишманов, Иван, Значение и заслуги на братя Миладинови, Списание на БАН, 1912, 3, 43–73.[BG 0246] Шишманов, Иван, Паисий и неговата епоха. Мисли върху генезиса на Българското възраждане, Списание на БАН,

6

1914, 8, 1–18.[BG 0247] Шишманов, Иван, Раковски като политик, Сборник на БАН, 1918, 9, 1–32.[BG 0248] Шишманов, Иван, Априловият сборник от български народни песни в архивата на Раковски, Списание на БАН,

1919, 10, 2–16.[BG 0249] Шишманов, Иван, Кузман Шапкарев и Марин Дринов, Македонски преглед, 1925, 3, 51–80, 159–161.[BG 0250] Шишманов, Иван, Нови студии из областта на Българското възраждане. В. Е. Априлов, Неофит Рилски. Неофит

Бозвели. София, П. Глушков, 1926, 544 с.[BG 0251] Шишманов, Иван, Иван Вазов. Спомени и документи, София, БАН, 1930, 380 с.[BG 0252][BG 0253] Шишманов, Иван, Увод в историята на Българското възраждане, България 1000 години 927–1927, [София], М-во

на нар. просвещение, 1930, 279–319.[BG 0254] Златарски, Васил, Наместници-управители на България през царуването на Алексия І Комнин, Бизантинославика

/ Byzantinoslavica IV, 1932, 2, 139–398.[BG 0255] Златарски, Васил, История на българите. 1, Лайпциг, [?], 1918, 192 с.[BG 0256] Zlatarski, Vasil N.; Nikola Stanev, Geschichte der Bulgaren, Teil: 1. Von der Gründung des bulgarischen Reiches bis zur

Türkenzeit (679 –1396) von W. N. Slatarski, Leipzig, Parlapanoff, 1918, 182 p.[BG 0257] Златарски, Васил, Политическата роля на Софроний Врачански през Руско-Турската война 1806–1812 г., София,

[?], 1923, 86 с.[BG 0258][BG 0259] Златарски, Васил, Нова политическа и социална история на България и Балканския полуостров, София, Балкански

близкоизт. инст.: Свободен унив. за полит. и стоп. науки, 1921, 159 с.[BG 0260][BG 0261][BG 0262][BG 0263][BG 0264][BG 0265] Златарски, Васил, Юрий Иванович Венелин и значението му за българите, София, [?], 1903.[BG 0266] Златарски, Васил, Дейността на д-р Константин Иречек в България. По случай 50 години от рождението му,

София, [?], 1905, 30 с.[BG 0267][BG 0268][BG 0269] Златарски, Васил, Марин С. Дринов. Живот и дело, София, [?], 1908.[BG 0270][BG 0271] Златарски, Васил, История на българската държава през средните векове. T. I. Първо българско царство. Ч. 1.

Епоха на хуно-българското надмощие (679–852), София, БАН, 1918, 485 с.[BG 0272] Златарски, Васил, История на българската държава през средните векове. T. I. Първо българско царство. Ч. 2. От

славянизацията на държавата до падането на първото царство (852–1018), София, БАН, 1927, 893 с. [BG 0273] Златарски, Васил, История на българската държава през средните векове. T. II. България под византийско

владичество (1018–1187), София, БАН, 1934, 566 с.[BG 0274] Златарски, Васил, История на българската държава през средните векове. T. III. Второ българско царство.

България при Асеневци (1187–1280), София, БАН, 1940, 637 с.[BG 0275][BG 0276] Златарски, Васил, Тъй наречените „грамоти“ на Пинция и неговия син Плезо, Годишник на Софийския

университет, XV–XVI, 1919–20, 1–58.[BG 0277] Иванов, Йордан, История славяноболгарская / Паисий Хилендарски; Собрана и нареждана Паисием йеромонахом

в’ лето 1762, София, БАН, 1914, 91 с.[BG 0278] Иванов, Йордан, Северна Македония. Исторически издирвания, София, Хр. Олчев, 1906, 420 с.[BG 0279] Иванов, Йордан, Български старини из Македония събрани от Йордан Николов Иванов. (От IX в. до

Освобождението – 1878 г.), София, Бълг. книж. д-во, 1908, 311 с.[BG 0280] Иванов, Йордан, Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност, София,

БАН, 1915, 238 с. (Второ издание: 1917, 381 с.)[BG 0281] Иванов, Йордан, Богомилски книги и легенди, София, БАН, 1925, 388 с.[BG 0282] Иванов, Йордан, Старобългарски разкази. Текстове, новобългарски превод и бележки, София, Придворна

печатница, 1935, 322 с.[BG 0283] Иванов, Йордан, Жития на св. Иван Рилски. С уводни бележки, ГСУ, Историко-филологически факултет, 32, 1936,

13, 28–108.[BG 0284] Иванов, Йордан, Цар Самуиловата столица в Преспа, Известия на Българското археологическо дружество, І, 1910,

55–80.[BG 0285][BG 0286][BG 0287][BG 0288] Ivanoff, J. [Ivanov, Jordan], Les Bulgares devant le Congres de la paix. Documents historiques, ethnographiques et

diplomatiques, Berne, Haupt, 1919, 226 p. (2. ed. 304 p.)[BG 0289] Ivanov, Jordan., Les Bulgares et leurs manifestations nationales. Documents historique, etnographique et diplomatiques,

Berne, Haupt, 1919, 225 p.[BG 0290] Ivanov, Jordan, La question Macedonienne au point de vue historique, ethnographique et statistique, Paris, Gamber, 1920,

292 p.

7

[BG 0291] Иванов, Йордан, Българо-албанската етническа граница, Македонски преглед, 1925, 4, 36–48.[BG 0292] Иванов, Йордан, Македонските славяни са българи. Свидетелства и документи, София, Прилепско братство, 1939,

122 с.[BG 0293] Попстоилов, Антон, Кукувицата в народната поезия на славяните, Български преглед, 1899, 7, 73–87.[BG 0294] Попстоилов, Антон, Документи и бележки по миналото на българите в Македония, [?], 1917, 30 с.[BG 0295][BG 0296] Попстоилов, Антон, Своден хрисовул за историята на Зографския манастир, В. Н. Златарски, 1925, 447–457.[BG 0297] Трифонов, Юрдан Цветков, Към въпроса за старобългарското болярство, Списания на БАН, ХХVІ, 1923, 14, 1–70.[BG 0298] Трифонов, Юрдан Цветков, Бележки върху среднобългарския превод на Манасиевата хроника, Известия на

Българския археологически институт, ІІ, 1924, 137–173.[BG 0299] Трифонов, Юрдан Цветков, Беседата на Козма Презвитера и нейният автор. (докладвано в Исторически-

философски клон на 4. X. 1923 г.), София, [?], 1923. 77 с.[BG 0300][BG 0301][BG 0302] Трифонов, Юрдан Цветков, Цар Борис-Михаил. Време, царуване, величие, София, М-во на нар. просвещение,

1927, 68 с.[BG 0303] Трифонов, Юрдан Цветков, Плевен в тракоримско и старобългарско време, Известия на Историческото дружество

в София, Х, 1930, 20–48.[BG 0304] Трифонов, Юрдан Цветков, Плевенско под турско владичество до XIX в., Българска историческа библиотека,

1930, 4, 94–144.[BG 0305] Трифонов, Юрдан Цветков, Деспот Иван Александър и положението на България след Велбуждската битка,

Списание на БАН, LIII, 1930, 21, 61–92.[BG 0306][BG 0307][BG 0308] Трифонов, Юрдан Цветков, История на града Плевен до Освободителната война, Плевен, Съгласие, 1933, 373 с.[BG 0309] Трифонов, Юрдан Цветков, Бележки върху Учителното евангелие на епископа Константина, Сборник в чест на В.

Н. Златарски по случай на 30-годишната му научна и професорска дейност: Приготвен от неговите ученици и почитатели, София, 1925, 459–479.

[BG 0310] Трифонов, Юрдан Цветков, Известието на сирийския пресвитер Константин за Исперихова победа над византийците, Известия на Историческото дружество в София, ХІ–ХІІ, 1931–1932, 199–215.

[BG 0311] Трифонов, Юрдан Цветков, Константин Философ (св. Кирил) като царски пратеник при сарацини и хазари, Сборник в чест на Любомир Милетич за 70 годишнината от рождението му (1863–1933), София, 1933, 307–320.

[BG 0312] Трифонов, Юрдан Цветков, Пространните жития на Кирила и Методия като исторически паметници, Славянски глас, ХХVІІ, 1933, 3–4, 114–118.

[BG 0313] Трифонов, Юрдан Цветков, Две съчинения на Константина Философа (св. Кирил) за мощите на св. Климента Римски, Списание на БАН, LXVIII, 1934, 23, 159–240.

[BG 0314] Трифонов, Юрдан Цветков, Съчинението на Константина Философа (св. Кирила), Списание на БАН, LXII, 1935, 25, 1–85.

[BG 0315] Трифонов, Юрдан Цветков, Кога са писани Учителното евангелие на епископа Константина и Беседата на Козма Пресвитера, Списание на БАН, 58, 1939, 29, 1–46.

[BG 0316] Трифонов, Юрдан Цветков, Бележки върху известията за св. Ивана Рилски, Македонски преглед, ХІ, 1939, 3–4, 77–112.

[BG 0317] Трифонов, Юрдан Цветков, Живот и дейност на Константин Костенечки, Списание на БАН, LXXVI, 1942, 32, 223–292.

[BG 0318] Трифонов, Юрдан Цветков, Зографската българска история, Списание на БАН, LXX, 1940, 30, 1–66.[BG 0319] Трифонов, Юрдан Цветков, Началото на Второто българско царство в нашите истории от втората половина на

XVIII в., Списание на БАН, LXVIІІ, 1939, 29, 47–72.[BG 0320] Трифонов, Юрдан Цветков, Преданието за изгорена старобългарска библиотека в Търново, Списание на БАН,

XІV, 1917, 8, 1–42.[BG 0321] Трифонов, Юрдан Цветков, Съчинения на П. Р. Славейков с исторически характер, Списание на БАН, ХХХVІІІ,

1929, 20, 81–123.[BG 0322] Трифонов, Юрдан Цветков, Васил Друмев - Климент Браницки и Търновски. Живот, дейност и характер, София,

БАН, 1926, 208 с.[BG 0323] Трифонов, Юрдан Цветков, Русия в българския църковен въпрос. Митрополит Филарет и неговото участие в този

въпрос, Прослава на Освободителната война 1877–1878: Руско-български сборник, София, 1929, 144–155.[BG 0324] Трифонов, Юрдан Цветков, По произхода на името „шоп“, Списание на Българската академия на науките, XXIІ,

1921, 12, 122–158.[BG 0325] Трифонов, Юрдан Цветков, Към въпроса за византийско-български договори с езически обреди, Известия на

Българското археологическо дружество, ХІ, 1937, 263–282.[BG 0326] Ихчиев, Диаманди Андреев, Турски държавни документи за кърджалиите, София, Държавна печатница, 1907, 71

с.[BG 0327] Ихчиев, Диаманди Андреев, Еснафски документи и еснафски организации в турско време, Списание на

Българското историческо книжовно дружество, 1907, 7, 445–461.[BG 0328] Ихчиев, Диаманди Андреев, Турските вакъфи в българското царство и документи върху тях, Минало, 1909, 3,

239–264/1910, 4, 346–354.[BG 0329] Ихчиев, Диаманди Андреев, (съавт.), Привилегиите на християните, рая в Османската империя и някои документи

върху тях, Минало, 1909, 1, 15–34.

8

[BG 0330] Ихчиев, Диаманди Андреев, Турските документи на Рилския манастир, София, Рилски манастир, 1910, 819 с.[BG 0331] Ихчиев, Диаманди Андреев, Принос към въпроса за спахиите в Османската държава и турски документи върху

тях, Сборник народни умотворения, наука и книжнина, ХХV, 1909, 1–96.[BG 0332] Архив на Възраждането. 1. Документи по политическото възраждане, Под ред. на Д. Т. Страшимиров, Димитър

Тодоров (съст.), София, М-во на нар. просвещение, 1908, 497 с.[BG 0333] Архив на Възраждането. 2. Документи по Съединението, Под ред. на Д. Т. Страшимиров, Димитър Тодоров

(съст.), София, М-во на нар. просвещение, 1908, 412 с.[BG 0334] Страшимиров, Димитър Тодоров, Васил Левски. Живот, дела, извори. 1. Извори, София, нар. к-т Васил Левски,

1929, 767 с.[BG 0335] Страшимиров, Димитър Тодоров, Раковски и неговото време. По повод на една книга, [София], [?], [1924], 32 с.[BG 0336] Страшимиров, Димитър Тодоров, Левски пред къкринската голгота. История и критика, София, Факел, 1927, 128

с. (Второ издание: 1991, 135 с.)[BG 0337] Страшимиров, Димитър Тодоров, Комитетското десетилетие 1866–1876, България 1000 години 927–1927,

[София], М-во на нар. просвещение, 1930, 781–888.[BG 0338] Страшимиров, Димитър Тодоров, Централен таен комитет в Букурещ, Българска историческа библиотека, 1931,

2–3, 96–145[BG 0339] Страшимиров, Димитър Тодоров, История на Априлското въстание. I. Предистория. Пловдив, Окръжна постоянна

комисия, 1907, 379 с.[BG 0340] Страшимиров, Димитър Тодоров, История на Априлското въстание. II. Приготовления. Пловдив, Окръжна

постоянна комисия, 1907, 287 с.[BG 0341] Страшимиров, Димитър Тодоров, История на Априлското въстание. ІII. Въстание и пепелища, Пловдив, Окръжна

постоянна комисия, 1907, 460 с.[BG 0342] Станев, Никола Бонев, Причини за француската революция. І, Велико Търново, Пано Иванов, 1891, 314 с.[BG 0343] Станев, Никола Бонев, Причини за Френската революция. 1, Пловдив, Д. В. Манчов, 1903, 319 с. (Трето издание)[BG 0344][BG 0345] Станев, Никола Бонев, История на българския народ, София, Д. Голов, 1917, 216 с.[BG 0346] Станев, Никола Бонев, Васил Левски. Живот и апостолска дейност, София, Б. А. Кожухаров, 1923, 204 с.[BG 0347] Станев, Никола Бонев, Най-нова история на България 1878–1918. I. От Освобождението до Балканската война,

София, С. М. Стайков, 1924, 248 с.[BG 0348] Станев, Никола Бонев, Най-нова история на България 1878–1918. II. Най-нова история на България 1912–1918,

София, С. М. Стайков, 1925, 416 с.[BG 0349] Станев, Никола Бонев, България под иго. Възраждане и освобождение. 1393–1878, София, Придворна печатница,

1928, 464 с. (Второ издание)[BG 0350] Станев, Никола Бонев, Цар Симеон. Златен век на българската книжнина и държава, София, Държавна печатница,

1929, 93 с.[BG 0351] Станев, Никола Бонев, Средновековна България, София, Ст. Атанасов, 1934, 423 с.[BG 0352] Stanev, Nikola, Histoire chronologique de la Bulgarie, Sofia, Société Slave en Bulgarie, 1938, 119 с.[BG 0353] Станев, Никола Бонев, България под иго. Възраждане и освобождение. 1393–1878, София, 1947, 496 с. (Трето

издание)[BG 0354] Радев, Симеон, Строителите на съвременна България, І–ІІ, София, Тане Пеев, 1910–1911.[BG 0355] Radev, Simeon T., La Macédone et la Renaissance bulgare au XIX-e siécle, Sofia, Impr. de la Cour Royale, 1918, 315 p.[BG 0356] Радев, Симеон, Македония и Българското възраждане през ХІХ в., І–ІІІ, София, Макед. науч. инст., 1927–1928. [BG 0357] Радев, Симеон. Македония и българското възраждане. 1. Борбите за народност и народна църква, София, М-во на

нар. просвещение, 1943, 402 с. (2. променено издание)[BG 0358] Иширков, Анастас, Упътване за изучаване селищата в българските земи, Училищен преглед, ХІ, 1906, 2, 217–227.[BG 0359] Иширков, Анастас, България. Географически бележки, София, Придворна печатница, 1910, 172 с. [BG 0360] Иширков, Анастас, Характерни черти на градовете в Царство България, Годишник на Софийския университет,

Историко-филологически факултет, ХХІ, 1925, 26 с.[BG 0361][BG 0362][BG 0363] Иширков, Анастас, Историко-етнографски преглед на населението в царство България, Известия на Народния

етнографски музей, Х–ХІ, 1932, 5–38.[BG 0364] Иширков, Анастас, Град София през ХVІІ в., София, Софийско археологическо дружество, 1912, 96 с.[BG 0365] [BG 0366] Иширков, Анастас, Походът на Владислав Варненчик в България 1443–1444 г., 1923, [?], [?], 29 с.[BG 0367] [BG 0368] Иширков, Анастас, България и Бяло море. Политико-географически чъртици, София, Придворна печатница, 1914,

60 с. [BG 0369] Iširkov, Anastas T., La Bulgarie et la Mer Egée: le problème de la Thrace, Berne, Haupt, 1919, 64 p.[BG 0370] Иширков, Анастас, Скопската област останала българска и под духовното владичество на Сръбската и Ипекска

патриаршии 1557–1766, Известия на Историческото дружество, 4, 1915, 53–70. [BG 0371] Иширков, Анастас, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, София, Всеобща библ. Просвета, 1920, 67 с.[BG 0372] Добруджа. География, история, етнография, Иширков, Анастас, (съавт.), София, Царска придворна печатница,

1918, 320 с.[BG 0373] [BG 0374] [BG 0375] Цонев, Беньо, История на българския език, I–III, София, СУ „Кл. Охридски“, 1919/1928/1937.

9

[BG 0376] Цонев, Беньо, Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. І–II, София, Народна библиотека, 1910–1923.

[BG 0377] Цонев, Беньо, Славянски ръкописи в Българската академия, Сборник на БАН, 6, 1916, 1–86.[BG 0378] Цонев, Беньо, Опис на славянските ръкописи и старопечатни книги в Пловдивската народна библиотека, София,

Пловдивска нар. библ., 1920, 292 с.[BG 0379] Цонев, Беньо, Каменният надпис над с. Боженица, Списание на Българската академия на науките, 22, 1921, 117–

122.[BG 0380] Теодоров-Балан, Александър, Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища,

Пловдив, Хр. Г. Данов, 1896, 251 с.[BG 0381] Теодоров-Балан, Александър, Български книгопис. От времето на първата новобългарска печатна книга до

последната Руско-турска война (1641–1877). София, преди, 1893, 176 с.[BG 0382] [BG 0383] Български книгопис за сто години. 1806–1905. Материали, Събра и нареди Александър Теодор-Балан, София,

българско книжовно дружество, 1909, 1667 с.[BG 0384] [BG 0385] Теодоров-Балан, Александър, Софроний Врачански. За стогодишшшата на новата българска печатна книга (1806–

1905), София, Българско книжовно дружество, 1906, 139 с.[BG 0386] Милетич, Любомир, Нови влахо-българси грамоти от Брашов, Сборник за народни умотворения, наука и

книжнина, ХІІІ, 1896, 3–152.[BG 0387] Милетич, Любомир, Към грамотите от Брашовската сбирка, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина,

ХХV, 1910, 48 с. [BG 0388] Милетич, Любомир; Агура, Д. Д., Дако-румъните и тяхната славянска писменост. 2, Сборник за народни

умотворения, наука и книжнина, ІХ, 1893, 211–390.[BG 0389] Милетич, Любомир; Агура, Д. Д., Бележки от едно научно пътуване в Румъния, Сборник за народни умотворения,

наука и книжнина, ІХ, 1893, 161–210.[BG 0390] Милетич, Любомир, Седмиградските българи, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, ХІІІ, 1896,

153– 256.[BG 0391] Милетич, Любомир, Заселението на католишките българи в Седмоградско и Банат, Сборник за народни

умотворения, наука и книжнина, ХІV, 1897, 262 с. [BG 0392] Милетич, Любомир, Седмиградските българи и техният език, София, БАН, 1926, 182 с.[BG 0393] Милетич, Любомир, Нашите павликяни, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, ХІХ, 1903, 1–369/

ХХІ, 1905, 1–155.[BG 0394] Милетич, Любомир, Нови документи по миналотона нашите павликяни, Сборник за народни умотворения, наука

и книжнина, ХХІ, 1905, 1–155.[BG 0395] Милетич, Любомир, Разорението на тракийските българи през 1913 г., София, БАН, 1918, 344 с.[BG 0396] Милетич, Любомир, За Македония. Културно-историчен поглед, София, Държ. печ., 1918, 35 с.[BG 0397] Miletič, L., La Macedonie Bulgare: apercu historique et culturel: a l’occasion du 15e anniversaire de l’Insurrection de la

St. Elie aout 1903–18, Sofia, Impr. de la Cour Royale, 1918, 32 p.[BG 0398] Милетич, Любомир, Македония и македонските българи. Културно-исторически поглед, София, Македонски

научен институт, 1925, 63 с. (Трето издание)[BG 0399] Въстаническото движение в Югозападна Македония (до 1904 г.). По спомени на Славейко Арсов, Съобщава Л.;

Милетич. С., София, Макед. науч. инст., 1925, 135 с.[BG 0400] Към борбите в Югозападна Македония (Кичевско, Битолско, Леринско, Преспанско, Дебърско). По спомени на

Лука Джеров и др., Съобщава Л. Милетич. С., София, Макед. науч. инст., 1926, 145 с.[BG 0401] Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Ив. Попов и др., Съобщава Л. Милетич. С., София,

Макед. науч. инст., 1926, 141 с.[BG 0402] Солунският атентат и заточениците във Фезан. По спомени на Павел П. Шатев, Съобщава Л. Милетич. С., София,

Макед. науч. инст., 1927,155 с.[BG 0403] Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, Съобщава Л. Милетич. С., София, Макед. науч. инст.,

1927, 136 с. [BG 0404] Спомени на Гьорчо Петров, Съобщава Л. Милетич. С., София, Макед. науч. инст., 1927, 208 с. [BG 0405] Движението отсам Вардара и борбата с върховистите. По спомени на Яне Сандански и др, Съобщава Л. Милетич.

С., София, 1927, 193 с. [BG 0406] В Македония и Одринско. Спомени на Михаил Герджиков. Първият Централен комитет на ВМРО. Спомени на

Христо Татарчев, Съобщава Л. Милетич. С., София, Макед. науч. инст., 1928, 107 с. [BG 0407] Освободителната борба в Костурско (до 1904 г.) По спомени на Пандо Кляшев, Съобщава Л. Милетич. С., София,

Макед. науч. инст., 1925, 136 с.[BG 0408] Милетич, Любомир, Документи за противо-българските действия на сръбските и гръцки власти в Македония през

1912–1913 г., София, Макед. науч. инст., 1929, 293 с.[BG 0409] Miletič, Ljubomir G., Documents relatifs aux actions antibulgares des pouvoirs serbes et grecs en Macédoine au cours de

l’année 1912–1913, Sofia, Inst. Scientifique Macédonien, 1930, XXVI, 300 p.[BG 0410] [BG 0411] [BG 0412] Данаилов, Георги, Един паметник на старото българско право. Закон судний людем. Историко-догматична студия,

София, Държавна печатница, 1901, 59 с.[BG 0413] [BG 0414]

10

[BG 0415] [BG 0416] Данаилов, Георги, Изследвания върху демографията на България, Сборник на БАН, 1930, 24, 454 с.[BG 0417] Михов, Никола Василев, Библиографски източници за историята на Турция и България, 1–4, София, БАН, 1914–

1934.[BG 0418] Михов, Никола Василев, Населението на Турция и България през XVIII и XIX в. Библиографско-статистични

изследвания, София, БАН, 1915–1967.[BG 0419] Michov, Nikola Vasilev, La Bulgarie et son peuple d’apres les temoignages etrangers. I. Extrait des publications

francaises, Lausanne, Libr. centrale des nationalités, 1918, 256 p. (3. éd.)[BG 0420] [BG 0421] Michov, Nikola Vasilev, Bibliographie des articles de periodiques allemands, anglais, francais et italiens sur la Turque et

la Bulgarie, Sofia, Impr. de la Cour, 1938, 687 p.[BG 0422] Michov/Michoff, Nikola Vasilev, Contribution à l’histoire du commerce bulgare. 1. Rapports consulaires belges, Sofia,

Odeon, 1941, 162 p.[BG 0423] Michov/Michoff, Nikola Vasilev, Contribution à l’histoire du commerce bulgare. 2. Österreichische Konsularberichte, Bd.

1, Sofia, Odeon, 1943, 463 p.[BG 0424] Michov/Michoff, Nikola Vasilev, Contribution à l’histoire du commerce bulgare. 2. Österreichische Konsularberichte, Bd.

2, Sofia, Odeon, 1953, 700 p.[BG 0425] Michov/Michoff, Nikola Vasilev, Contribution à l’histoire du commerce bulgare. 3. Rapports consulaires français.

Documents officiels et autres documents, Svichtov, [?], 1950, 815 p.[BG 0426] Michov/Michoff, Nikola Vasilev, Contribution à l’histoire du commerce bulgare. Documents officiels et rapports

consulaires belges. 6. Contribution à l’histoire du commerce bulgare, Sofia, [?], 1970, 573 p.[BG 0427] Бобчев, Стефан Савов, История на българския народ. По д-р К. Иречека, Пловдив, Хр. Г. Данов, 1881, 296 с.[BG 0428] [BG 0429] Бобчев, Стефан Савов, Преглед на българский периодичен печат (1844–1894), Юбилеен сборник по случай 50–

годишнината на българската журналистика..., София, Вълков, 1894, 116 с.[BG 0430] Бобчев, Стефан Савов, Сборник на българските юридически обичаи. Събрал и наредил Стефан Бобчев. І.

Гражданско право. Семейно право, Пловдив, Единство, 1896, 302 с.[BG 0431] Бобчев, Стефан Савов, Сборник на българските юридически обичаи. Събрал и наредил Стефан Бобчев. ІІ. Вещи.

Наследство. Обязателства, Пловдив, Единство, 1902, 302 с.[BG 0432] [BG 0433] Бобчев, Стефан Савов, Старобългарски правни паметници. 1. Историко-юридически бележки, София, печ. П. М.

Бъзайтов, 1903, 176 с.[BG 0434] [BG 0435] [BG 0436] [BG 0437] Бобчев, Стефан Савов, История на старобългарското право. Лекции и изследвания, София, П. Бъзайтов, 1910, 560

с.[BG 0438] Бобчев, Стефан Савов, Българското обичайно съдебно право..., Сборник за народни умотворения, наука и

книжнина, ХХХІІІ, 1917, 1–154.[BG 0439] [BG 0440] Бобчев, Стефан Савов, Източна Румелия... (Приноси към новата история на българското право), София, [?], 1924,

144 с.[BG 0441] Бобчев, Стефан Савов, За някои тегоби и данъци според влахо-българските хрисовули, Сборник в чест на В. Н.

Златарски по случай 30-годишната му научна и професорска дейност: Приготвен от неговите ученици и почитатели, София, 1925, 25–33.

[BG 0442] Бобчев, Стефан Савов, Симеонова България от държавно-правно гледищер, ГСУЮФ, XXII, 1928, 1–152.[BG 0443] [BG 0444] Бобчев, Стефан Савов, Римско и византийско право в старовремска България. Правно-исторически етюд, София,

Иван К. Божинов, 1925, 122 с.[BG 0445] Бобчев, Стефан Савов, Държавно-правен и обшествен строй в България през време на османското владичество,

София, Художник, 1937, 56 с.[BG 0446] [BG 0447] [BG 0448] Бобчев, Стефан Савов, Раковски като публицист, Сборник на БАН, 1918, ІХ, 74 с. (Отп.)[BG 0449] Бобчев, Стефан Савов, Раковски за правната ни история, Сборник на БАН, 1918, ІХ, 74 с. (Отп.)[BG 0450] Бобчев, Стефан Савов, За делиорманските турци и за казълбашите. Принос към държавно-правната и културна

история на България, София, П. Плушков, 1929, 16 с.[BG 0451] [BG 0452] Бобчев, Стефан Савов, Славянската идея в Руско-турската освободитлна война, Славянски глас, 1928, 22, 1–22.[BG 0453] Бобчев, Стефан Савов, Най-нова политическа и социална история на света (1789–1920), София, [?], 1930.

(Съкращение из лекциите, четени от Свободен университет за политическите и стопански науки). [BG 0454] Бобчев, Стефан Савов, Какво иска българският народ? Историческо-политически очерк, София, Балкан, 1915, 21

с.[BG 0455] Бобчев, Стефан Савов, Бегъл поглед върху балканските събития до и след 1юни 1913 г., София, Нов живот, 1935,

38 с.[BG 0456] Бобчев, Стефан Савов, Руско-турската война 1877–1878 г., София, Издава Славянското дружество в България,

1928, 244 с. (Tрето издание)

11

[BG 0457] Баласчев, Георги, Климент, епископ словенски и службата му по стар словенски превод. С една част гръцки паралелен текст, София, Собств. изд., 1898, 48 с.

[BG 0458] Баласчев, Георги, Бележки върху веществената култура на “старобългарското ханство и основаването му в Европа, София, Собств. изд.,1902, 80 с.

[BG 0459] Баласчев, Георги, Върху държавното и военно устройство на старобългарската държава, Минало, 1909, 1, 96–117/2, 203–216/3, 314–334.

[BG 0460] Баласчев, Георги, Титлите на старите български господари, Минало, 1909, 1, 79–95.[BG 0461] Баласчев, Георги, Старобългарските каменни надписи от времето на великия хан Омуртаг, Минало, 1909, 3, 219–

238/1910, 4, 327–345.[BG 0462] Баласчев, Георги, Българският народен герб. Студия, София, 1910, 84–92. (Отп. )[BG 0463] [BG 0464] Баласчев, Георги, Словенски надписи в Югозападна България, Минало, 1912, 5–6, 3–46/ 7–8, 191–210.[BG 0465] Баласчев, Георги, Титлите на старите български господари, Минало, 1909, 1, 79–95.[BG 0466] Баласчев, Георги, Най-старата славянска държава на Балканския полуостров през VІІ и VІІІ в. И нейния

етнически състав, София, П. Плушков, 1924, 20 с.[BG 0467] Баласчев, Георги, Българите през последните десетгодишнини на X в. и първите от XI. 1–2, София, П. Плушков,

1927/1930, 84/32 с.[BG 0468] Баласчев, Георги, Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Златна Панега, Мадара, Царичина и другаде и

тяхното значение, Сфоия, П. Плушков, 1932, 103 с.[BG 0469] Баласчев, Георги, Походите на полско-маджарския крал Владислав ІІІ Ягело през 1443–1444 г. против турците и

битката при Варна, София, П. Плушков, 1935, 24 с.[BG 0470] [BG 0471] Баласчев, Георги; Ихчиев, Д., Привилегиите на християните, рая в Османската империя и някои документи върху

тях, Минало, 1909, 1, 15–34.[BG 0472] [BG 0473] [BG 0474] Ганев, Венелин Йорданов, Историческото развитие на търговското право, София, [?], 1921.[BG 0475] Ганев, Венелин Йорданов, Закон соудный людьмъ. Правно-исторически и правно-аналитични проучвания, София,

БАН, 1959, 621 с.[BG 0476] Станимиров, Станимир, Учебник по историята на българската черкова, Провдив, Хр. Г. Данов, 1894, 128 с.[BG 0477] Станимиров, Станимир, История на българската църква, София, в. Синод на Бълг. църква, 1925, 212 с. (Трето

издание)[BG 0478] Станимиров, Станимир, Учебник по историята на християнската черкова, Провдив, Хр. Г. Данов, 1897, 176 с.[BG 0479] [BG 0480] Станимиров, Станимир, Бачковският манастир, Известия на Историческото дружество, 7–8, 1928, 113–148.[BG 0481] Станимиров, Станимир, Бачковският манастир през XV век, Известия на Историческото дружество, 14–15, 1935,

125–137.[BG 0482] Станимиров, Станимир, Бачковският манастир през втората половина на XVI и през XVІІ в., Известия на

Историческото дружество, 16–17, 1937, 390–410.[BG 0483] Станимиров, Станимир, Житие на свети мъченик Николай Нови Софийски, [?], [?], 1931, 80 с.[BG 0484] Станимиров, Станимир, Едно малко познато житие на св. Георгия Нош Софийски от Кратово, Известия на

Историческото дружество, 11–12, 1932, 288–336.[BG 0485] Станимиров, Станимир, Спомените ми за архиепископ Йосиф Соколски, Известия на Историческото дружество,

5, 1922, 129–154.[BG 0486] Станимиров, Станимир, Страници из живота и дейността на архиепископ Йосифа Соколски, ИИД, 4, 1924.[BG 0487] Станимиров, Станимир, Архиепископ Йосиф Соколски и опитите му да се върне в лоното на православната

черква, Сборник в чест на В.Н.Златарски, 1925.[BG 0488] Цухлев, Димитър, История на българската църква. 1. Първи период (864–1186), София, Св. София, 1910, 1153 с. [BG 0489] Цухлев, Димитър, Кирилица или глаголица в старата българска книжнина, Видин, Видинско епархийско духовно

братство Антим I, 1923, 40 с.[BG 0490] Бакалов, Й., Материали за историята на няколко манастира в България, Сборник за народни умотворения, наука и

книжнина, 12, 1895, 339–348.[BG 0491] [BG 0492] Шандаров, И., Няколко бележки за Кремиковския манастир при София, СбНУ, ХV, 1898.[BG 0493] Мушмов, Никола Анастасов, Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе

(Monnaies antiques du Peninsule des Balkans et les monnaies des rois bulgares), София, Гр. Ив. Гавазов, 1912, 509 с. [BG 0494] Мушмов, Никола Анастасов, Българските монети с двуглав орел, Известия на Българското археологическо

дружество, ІІІ, 1912/13, 81–87.[BG 0495] Мушмов, Никола Анастасов, Старобългарските монети, Минало, ІІІ, 1914, 9, 58–64.[BG 0496] Мушмов, Никола Анастасов, Названията на старобългарските монети, Известия на Историческото дружество в

София, ІV, 1915, 189–206.[BG 0497] Мушмов, Никола Анастасов, Развитието на българската нумизматика икласификация на българските монети

(L’evolution du numismatique bulgare et classification des monaies bulgares), Годишник на Народния музей, ІІІ, 1921, 113–146.

[BG 0498] Мушмов, Никола Анастасов, Монетите и печатите на българските царе. С 266 образа в текста и 7 автотипни таблици, София, Нар. музей, 1924, 197 с.

[BG 0499] Мушмов, Никола Анастасов, Монетите и монетарниците на Сердика, София, Бълг. археол. инст. със средствата от

12

фонда на Соф. община, определен на тая цел, 1926, 224 с.[BG 0500] Мушмов, Никола Анастасов, Монетите на тракийските царе, Сборник Борис Дякович. (Годишник на

Пловдивската народна библиотека и музей 1925), 1927, 195–265. [BG 0501] [BG 0502] Мушмов, Никола Анастасов, Женският образ в българската нумизматика (L’effigie de la femme sur les monnaies

bulgares), Известия на Историческото дружество в София, ХІ/ХІІ, 1931/32, 160–168.[BG 0503] Mušmov, N., Le trésor numismatique de Reka Devnja (Marcianopolis), Sofia, Impr. de l’Etat, 1934, 139 p.[BG 0504] Шкорпил, Карел; Шкорпил, Херменегилд, Могили, Пловдив, книж. Пчела, 1898, 168 с.[BG 0505] Шкорпил, Карел; Шкорпил, Херменегилд, Някои бележки върху археологическите и исторически изследвания в

Тракия, Пловдив, Областна печ.1885, 105 с.[BG 0506] [BG 0507] [BG 0508] Шкорпил, Карел Вацлав, Бележки за старата българска столица (Notes sur l’ancienne capitale bulgare Preslav),

Известия на Българското археологическо дружество, ІV, 1914, 129–147.[BG 0509] [BG 0510] Шкорпил, Карел Вацлав, Преслав, Известия на Варненското археологическо дружество, ІІІ, 1910, 101–146.[BG 0511] [BG 0512] [BG 0513] [BG 0514] [BG 0515] Шкорпил, Карел Вацлав, Паметници от столица Преслав (Monuments de la capitale Preslav), България 1000 години

927–1927, [София], М-во на нар. просвещение, 1930, 183–223. [BG 0516] Шкорпил, Карел; Шкорпил, Херменегилд, География и статистика на Княжество България, Пловдив, Хр. Г. Данов,

1892, 248 с. (Второ издание)[BG 0517] Шкорпил, Херменегилд Вацлав, Изкопаеми богатства, изнамерени досега в целокупна България: С особено

зрение на геол. к. на Юж. България, Сливен, в. Бълг. знаме, 1882, 102 с.[BG 0518] Шкорпил, Херменегилд Вацлав, Природни богатства на целокупна България, Пловдив, Хр. Г. Данов, 1884, 208 с.[BG 0519] [BG 0520] Попов, Рафаил Петров, Доисторическа България, София, Кн.изд. „Хр.Г.Дановъ“, 1929, 96 с.[BG 0521] Попов, Рафаил Петров, Култура и живот на предисторическия човек в България 1. Каменна епоха, II. Метална

епоха“, София, Бълг. археол. инст. със средствата от фонда Ив. Д. Буров, 1928–1930.[BG 0522] Господинов, Йордан Симеонов, Преслав. Минало и старини, Шумен, Л. и Пр. Търговски, 1928, 36 с. [BG 0523] Господинов, Йордан Симеонов, Нов старобългарски конник, Списание на БАН, 2, 1939, 213–220.[BG 0524] [BG 0525] [BG 0526] [BG 0527] Кацаров, Гаврил Илиев, Принос към старата история на София, София, археол. д-во, 1910, 94 с.[BG 0528] [BG 0529] Кацаров, Гаврил Илиев, България в древността. (Историко-археологически очерк), София, Бълг. археол. инст. със

средства от фонда Ив. Д. Буров, 1926, 87 с.[BG 0530] [BG 0531] Кацаров, Гаврил Илиев; Дечев, Д., Извори за старата история и география на Тракия и Македония София, БАН, от

фонд Напредък, 1915, 200 с.[BG 0532] Kazarow, Gawril I., Beiträge zur Kulturgeschichte der Thraker, Sarajevo, Komm.-Verl. von Studnicka, 1916, 122 p.[BG 0533] Кацаров, Гаврил Илиев, Нови мнения по въпроса за етнографическото положение на старите македонци,

Периодическо списание, 58, 1908, 7–15. [BG 0534] Кацаров, Гаврил Илиев, Етнографическото положение на старите македонци, Минало, 1909, 2, 156–175; 3, 265–

281.[BG 0535] Кацаров, Гаврил Илиев, Пеония. Принос към старата етнография и история на Македония, София, Бълг. геогр. д-

во, 1921, 63 с.[BG 0536] Кацаров, Гаврил Илиев, Цар Филип П Македонски. История на Македония до 336 г. пр. Христа, София,

Придворна печ., 1922, 319 с.[BG 0537] [BG 0538] [BG 0539] [BG 0540] Kacarov, G., Die Denkmaler des thrakischen Reitergottes in Bulgarien, Budapest, 1938, 190 p. (Dissertationes

Pannonicae).[BG 0541] Kazarow, Gawril I., Ein neues Denkmal zum Kult des thrakischen Reiters, Archäologischer Anzeiger, 1936, H. 3/4, 421–

426.[BG 0542] [BG 0543] [BG 0544] Кацаров, Гаврил Илиев, Армения и арменският въпрос преди и след войната, София, С. М. Стайков, 1927, 47 с.[BG 0545] Кацаров, Гаврил Илиев, Древна Армения и произходът на арменския народ, Известия на Историческото

дружество в София, 1929, ІХ, 1–24.[BG 0546] Кацаров, Гаврил Илиев; Кепов, И. Документи по Кресненското въстание от 1878 г., Сборник на БАН, 36, 1942, 19,

1–112.[BG 0547] Касабов, Иван, Русия и българский въпрос, София, Ив. П. Даскалов, 1895, 48 с.

13

[BG 0548] Христов, Димитър, Русия и Източния въпрос, София, Ст. Атанасов, 1905.[BG 0549] Маринов, Димитър, Политически въстания и движения в Западна България. (Видинско, Ломско, Белоградчишко и

Берковско). (Принос към българската история), Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, ІІ, 1890, 61–144.

[BG 0550] Русев, Стоян Енчев, Из въстанието в Македония, София, Напредък, 1895, 32 с.[BG 0551] [BG 0552] [BG 0553] Жечкин, Ст. [Кутинчев, Стилиян Атанасов], Македонското движение, Кюстендил, Бр. Дюлгерови, 1903, 58 с.[BG 0554] Марангозов, Иван Н., Новоселското въстание. Осемдневната борба под Мара гидия, София, Воен.-изд. фонд,

1937, 144 с.[BG 0555] Цанков, Александър, Македонският въпрос и Балканският съюз, София, Студентско д-во Напред, 1906, 66 с.[BG 0556] [BG 0557] Antonoff, Veltscha, Bulgarien vom Beginn seines staatlichen Bestehens bis auf unsere Tage (679 –1917). Eine knappe

Darstellung der geschichtlichen Entwicklung des bulgarischen Volkes und dessen politischer Bedeutung, Berlin. Stilke, Georg., 1917, 75 p.

[BG 0558] Цанков, Александър, Нашите икономически интереси на Дунава и на морето,София, [?], 1917, 47 с. [BG 0559] Гешов, Иван Евстратиев, Балканският съюз. Спомени и документи, София, кооп. печ. Гутенберг, 1915, 102 с. [BG 0560] [BG 0561] Гешов, Иван Евстратиев, Спомени и студии, София, БАН, 1928, 393 с. [BG 0562] Гешов, Иван Евстратиев, Черти из живота му и документи из архива му, [?], 1928. [BG 0563] [BG 0564] Силянов, Христо, Сръбско-българският спор и Русия, София, Гутенберг, 1915, 156 с.[BG 0565] Пърличев, Кирил, Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912–1915, София, Ал. Паскалев,

1917, 154 с.[BG 0566] Părličev, Kiril G., Le régime serbe et la lutte révolutionnaire en Macédoine, Sofia, Pascalew, 1917, 187 p.[BG 0567] Томов, Ангел; Баждаров, Георги, Революционната борба в Македония, София, Ал. Паскалев, [1918], 167 с.[BG 0568] Tomov, Angel; Baždarov, Georgi, Le mouvement révolutionnaire en Macédoine, Sofia, Pascalew, 1918, IV, 160.[BG 0569] Марков, Милан Г., Историческите права на България върху Добруджа, София, Народоспомаг. фонд Добруджа,

1917, 84 с.[BG 0570] Мавродиев, Методи Ангелов, Добруджа: Крит. етюд, София, Воен. книгоизд., 1917, 103 с.[BG 0571] [BG 0572] [BG 0573] [?], La question Bulgare et les etats balkaniques, Sofia, Imprimerie de l’état, 1919, vii, 113 p.[BG 0574][BG 0575][BG 0576] Beltcheff [Belčev], Georges, La Bulgarie et ses voisins: faits et documents, 1870–1915, Sofia, A. Pascalew et Cie, 1919,

47 p.[BG 0577] Stephanove, Constantine, The Bulgarians and Anglo-Saxondom, Berne, P. Haupt, 1919, 384 p.[BG 0578] Соларов, Константин, България и македонският въпрос. Причините на Балканските войни, София, 1925, 180 с.[BG 0579] Stephanove, Constantine, We, the Macedonians, Berne, P. Haupt, 1919, 36 p.[BG 0580][BG 0581] [?], Les Macédoniens dans la vie culturo-politique de la Bulgarie (enquête du Comité Executif Macédonien), Sofia,

Pascalew, 1919, 117 p.[BG 0582][BG 0583] Gerčev, Chr., Aveaux Serbes sur la Macédoine, Sofia, Pascalew, 1919, 67 p.[BG 0584] Герчев, Христо, Сръбски свидетелства срещу българите в Моравско, София, Съюз на бълг. учени, писатели и

художници, 1921, 41 с.[BG 0585] Stefanov, Constantine, The question of Thrace, Berne, P. Haupt, 1919, 43 p.[BG 0586] Tsanoff, Vladimir A. (Еd.), Report and Letters of American Missionaries: Referring to the Distribution of Nationalities in

the Former Provinces of European Turkey, 1858–1918, Sofia, [?], 1919, 111 p.[BG 0587] Dimtcheff, Kroum T., Le traité de Neuilly, Toulouse, Imprimerie languedocienne, 1930, 183 p.[BG 0588] Юруков, Данаил Стефанов, Спомени из политическия живот на България, София, Георги Д. Юруков, 1932, 276 с.[BG 0589] Ганчев, Добри, Спомени 1864–1887, София, БАН, 1939, 299 с. [BG 0590] Пешев, Петър Иванов, Историческите събития и деятели от навечерието на освобождението ни до днес: С

бележки за живота ми: Чуто, видяно и преживяно, София, Либер. клуб, 1929, 864 с.[BG 0591] Пешев, Петър Иванов, Историческите събития и живота ми от навечерието на освобождението ни до днес: Чуто,

видяно и преживяно, София, Либер. клуб, 1925, 403 с.[BG 0592] Станчова, Анна, Дворцови и дипломатически спомени, София, [?], 1934, 221 с.[BG 0593] Костенцев, М., Спомени от моето книжарство, Сп. БАН, 26, 1923, 163–189.[BG 0594] [BG 0595] [BG 0596] [BG 0597] Радославов, Васил Христов, България и световната криза, София, Сава Тодоров, 1923, 218 с.[BG 0598] [BG 0599] [BG 0600] [BG 0601] Тодоров, Асен, Политически, стратегически и психологически причини и поуки от катастрофите: 16 юни 1913 и

14

16 септ. 1918 г, София, Арм. воен.-изд. фонд, 1930.[BG 0602] Соларов, К., Балканският съюз и Освободителните войни през 1912 и 1913 г., София, Макед. научен институт,

1926, 158 с.[BG 0603] [BG 0604] [BG 0605] Фичев, Иван Иванов, Лични спомени за всеобщата Европейска война, София, Арм. воен.-изд. фонд, 1921, 44 с.[BG 0606] Фичев, Иван Иванов, Балканската война 1912–1913: Преживелици, бел. и док., София, БАН, 1940, 488 с.[BG 0607] Каблешков, Илия Стоянов, Спомени и бележки от войната, 1915–1918, I, София, Бойна библ., 1932.[BG 0608] Стоянович, Сава, Спомени от освободителните войни на българския народ - 1912–1913 и 1915–1917. част 1. В

Сърбия, София, Художник, 1926,[BG 0609] Таслаков, Васил Гечев, 35-ти пех. 5 пехотен Врачански полк във Всеобщата европейска война през 1915–1918 г.,

Враца, Фонд за увековечаване паметта на загиналите герои от 35 пехотен Врачански полк, 1930, 295 с.[BG 0610] Тошев, Стефан, Действията на III армия в Добруджа през 1916 г. Отговор на писаното за българите в мемоарите

на генерал Лудендорф, София, С. М. Стайков, 1921, 322 с.[BG 0611] [BG 0612] Кусев, Георги, Боят на Яребична, Варна, Морска уч. част, 1930, 73 с.[BG 0613] Рибаров, Никола Илиев, Истината за поражението на Добро поле - Голям Козек - Трибор и генерал-майор Русев:

Подкрепена с имеющите се документи у авт. на отговора, София, Банка за търговия, индустрия и книжнина, 1921, 32 с.

[BG 0614] Банков, Димитър Банков, Причините на погрома, София, Арм. воен.-изд. фонд, 1922, 131 с.[BG 0615] Малеев, Лука Малеев, Принос към истината за катастрофата на България през септември 1918 г.: Документи,

факти и спомени из дневника на Лука Малеев Малеев, С предг. от Н. Жеков, София, Арм. воен.-изд. фонд、1921, 262 с.

[BG 0616] [BG 0617] Русев, Ив. Ат., Добро поле и 2-а пех. Тракийска дивизия: Подкрепена с данни от следственото дело и анкетната

комисия, София, Арм. воен.-изд. фонд, 1921, 114 с.[BG 0618] [BG 0619] Влайков, Тодор Генчов, Съчинения, V. I. Следи от кръстния ход на племето ни. Статии и бележки върху нашия

национален въпрос, София, Придворна печ. Радика, 1930.[BG 0620] [BG 0621] Михлюзов, Никола Радев, Исторически преглед на войните и политиката на България 679–1918 год., Пловдив, Хр.

Г. Данов, 1933, 250 с.[BG 0622] [BG 0623] Бобчев, Стефан, Славянската идея в Руско-турската освободителна война, Славянски глас, 1928, 22, 1–22.[BG 0624] Бендерев, Анастас, История на Българското опълчение и Освобождението на България. 1877–1878, София,

Поборн.-опълченско д-во Шипка, 1930, 433 с.[BG 0625] [BG 0626] [BG 0627] [BG 0628] Тошев, Стефан, Победени, без да бъдем бити. Отговор на хулителите ни като съюзници. Преглед на трите войни

1912–1913 и 1915–1918 г., София, Арм. воен.-изд. фонд, 1924, 324 с.[BG 0629] Кесяков, Богдан, Принос към дипломатическата история на България. 1. (1878–1925), София, Родопи, 1925, 335 с.[BG 0630] Кесяков, Богдан, Принос към дипломатическата история на България. 2. Ньойският договор, София, Родопи, 1926,

194 с.[BG 0631] Кесяков, Богдан, Принос към дипломатическата история на България. 3. Ньойският договор, София, Родопи, 1926,

276 с.[BG 0632] Кесяков, Богдан, Принос към дипломатическата история на България. 4. Родопи, София, [?], 1936, 168 с.[BG 0633] [BG 0634] [BG 0635] Алтънов, Иван, Източният въпрос и нова Турция с особен поглед към интересите на България, София, Държ.

книгоизд., 1926, 519 с.[BG 0636] Неманов, Лев Мойсеевич, Балканската криза, София, печ. произв. кооп. Съгласие, 1923, 23 с.[BG 0637] Бобчев, Илия Савов, Македонските българи и българската народна просвета: Предимно за учредяване на Бълг.

екзархия: Кратък истор. преглед, София, П. Глушков, 1922, 31 с.[BG 0638] Божков, Христо Александров; Милев, Никола Илиев, Македонското освободително движение, София, Хемус,

1923, 31 с.[BG 0639] Николаев, Н., Независима Македония, София, Обзор, 1924, 16 с.[BG 0640] [BG 0641] [BG 0642] [BG 0643] Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховистите, по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеевъ, Сава

Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ, съобщава Л. Милетичъ, София, Печатница П. Глушковъ, 1927, 193 с.

[BG 0644] Марангозов, Иван Николов, Новоселското въстание: Осемдневната борба под Мара Гиди, Ловеч, Др. Минчев и син, 1925, 102 с.

[BG 0645] Веритас [Марангозов, Иван Н.], Македония под иго 1919–1929, София, Макед. науч. к-т, 1931, 579 с.[BG 0646] Трайчев, Георги, Принос към историята на революционното дело в Македония (Прилепско), София, Фотинов,

15

1925, 116 с.[BG 0647] Trajcev, Georgi, Les qualites spirituelles del bulgares de Macedoine, Sofia, La Bulgarie, 1930, 63.[BG 0648] Trajčev, Georgi, Manastirite v Makedonija, Sofija, Pečatnica „Chudožnik“, 1933, 256 p.[BG 0649] Павлов, Тихомир, Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания.

Днешният моравчанин, София, Арм. воен.-изд. фонд, 1931, 183 с.[BG 0650] Силянов, Христо, Освободителните борби на Македония. 1. Илинденското въстание, София, на Илинденската

Орг., 1933, 454 с.[BG 0651] Силянов, Хр., Освободителните борби на Македония. 2. След Илинденското въстание, София, на Илинденската

Орг., 1943, 570 с. [BG 0652] [BG 0653] [BG 0654] Кирил Рилски, Българската самостоятелна църква в Илирия на Балканския полуостров и нейната апостолска

древност: Кратък ист.-канон. очерк, София, Нов живот, 1930, 100 с.[BG 0655] В Македония и Одринско. Спомени на Михаил Герджиков. Първият Централен комитет на ВМРО. Спомени на

Христо Татарчев, Съобщава Любомир Милетич, София, П. Глушков, 1928, 107 с.[BG 0656] [BG 0657] [BG 0658] Попов, Станимир, Населението на Одринска Тракия преди и след Балканската война, 1, София, Доверие, 1930.[BG 0659] [BG 0660] [BG 0661] Чалъков, Неделчо Николов, Една страница от гръцкия варваризъм в XX век над българите в Македония и Тракия,

Пловдив, Модерна печ., 1930, 68 с.[BG 0662] Разбойников, Анастас Спасов, Село Булгаркьой, Тракийски сборник, 2, 1930, 63–103. [BG 0663] Разбойников, Анастас Спасов, Клокотница, Българска историческа библиотека, 1930, 3, 228–237. [BG 0664] Разбойников, Анастас Спасов, Свиленград. Произход на селището, Тракийски сборник, 3, 1930, 115–163.[BG 0665] Разбойников, Анастас Спасов, Обезбългаряването на Западна Тракия. 1919–1924 г., София, Тракийски науч. инст.,

1940, 132 с.[BG 0666] [BG 0667] [BG 0668] [BG 0669] Dimitrov, Delčo, Le problème de la Thrace et l’accès de la Bulgarie à la Mar Egée: les différantes phases du problème

Tracien depuis le Traité de San-Stéphano jusqu’à nos jours, Paris, Les nouvelles éd. balkaniques, [1939?], 126 p.[BG 0670] Дякович, Вл., Българите в Бесарабия. Кратък исторически очерк, София, [Държ. печ.], 1930, 240 с.[BG 0671] [BG 0672] Тодоров-Хиндалов, Владимир, Добруджа в миналото според турски официални източници, Годишник на Нар.

библиотека в София за 1926–1928 г., София, 1930, 199–284.[BG 0673] [BG 0674] Киранов, П., Българското земеделско движение (идеи, развитие и дело), София, Братя Миладинови, 1927, 234 с.[BG 0675] Турлаков, Марко Иванов, История, принципи и тактика на Бълг. землед. народен съюз, Ст. Загора, Светлина, 1929,

419 с.[BG 0676] [BG 0677] Петков, Никола Димитров, Александър Стамболийски. Личност и идеи. По документи, събрани и подредени от

Никола Димитров Петков, София, Землед. знаме, 1930, 343.[BG 0678] Табаков, Йордан, Александър Стамболийски: Характеристика, София, Книпеграф, [?], 64 с.[BG 0679] България 1000 години 927–1927, [София], М-во на нар. просвещение, 1930, 1023 с.[BG 0680] [BG 0681] [BG 0682] [BG 0683] [BG 0684] Момчилов, Ернест, Царствующа династия на българите, София, Родопи, 1930, 32 с.[BG 0685] [BG 0686] [BG 0687] [BG 0688] Прослава на Освободителната война (1877–1878). София, 1929, 395 с.[BG 0689] Бобчев, Никола, Славянофилското движение в Русия и новобългарското образование, Прослава на

Освободителната война 1877–1878 г., София, Слав. д-во, 1929, с. 156–246.[BG 0690] [BG 0691] [BG 0692] Никитов, Никола Савов, Апостоли на бългорското възраждане: От Паисий до Освобождението, София, библ.

Полза, 1933, 80 с.[BG 0693] [BG 0694] Янчулев, Кирил Димитров, Руско-турската война 1877–78 г., В. Търново, Е. п. Христов, 1931, 120 с.[BG 0695] Кантарджиев, Тодор Димитриев, Петдесетгодишнината на Съединението и войната за него. 1885–1935, София,

[Едисон], [1935],120 с.[BG 0696] Христов, Тодор, Отец Паисий, София, Хемус, 1936, 32 с.[BG 0697] [BG 0698]

16

[BG 0699] Сборник в чест на 50-годишното архиерейско служене на Варненския и Преславския митрополит Симеон, София, [?], 1922.

[BG 0700] Юбилеен сборник в чест на Негово Високопреосвещенство св. Пловдивския митрополит Максим по случай 80-годишнината от рождението му, 60 години от служенето на църквата в духовно звание и 25 години от избирането му за пловдивски митрополит: 1850–1930, Пловдив, Хр. Г. Данов, 1932, 218 с.

[BG 0701] Сборник в чест на Васил Н. Златарски по случай 30-годишната му научна и професорска дейност: Приготвен от неговите ученици и почитатели, София, [?], 1925, 573 с.

[BG 0702] Сборник в чест и в памет на Луи Леже 1843–1923 / Под ред. на Б. Цонев и др, София, Държ. печ., 1925, 338 с.[BG 0703] Борис Дякович: Сборник, Пловдив, Нар. библ., 1927, 371 с. (Годишник на Пловдивската народна библиотека и

музей 1925)[BG 0704] Сборник в чест на проф. Л. Милетич за седемдесетгодишнината от рождението му: 1863–1933, София, Макед.

науч. институт, 1933, 687 с.[BG 0705] Силистра и Добруджа: Научно-култ. изследвания, Кн. 1, София/Силистра, Научен к-т за гр., [1927], 343 с.[BG 0706] [BG 0707] Actes du IV-e Congres international des etudes byzantines, Sofia, sept. 1934, Vol. 1–2, Publ. sous la red. de Bogdan D.

Filov, Sofia, Impr. de la Cour, 1935–36.[BG 0708] [BG 0709] [BG 0710] [BG 0711] Из архивата на Найден Геров. I. Кореспонденция с частни лица А-Лk., Под редакцията на Т. Панчев, София, БАН,

1911.[BG 0712] Архив на Найден Геров, 1–2, Подредил Г. Панчев, под ред на М. Попруженко, София, БАН, 1931–1932.[BG 0713] Документи из турските държавни архиви 1564–1909. 1–2, Панчо Дорев (Съст.), София, БАН, 1940–1942.[BG 0714] [BG 0715] [BG 0716] Стамболски, Христо, Автобиография, дневници, спомени. 1–3, София, Държ. печ., 1927–1931.[BG 0717] Шивачев, Антим, Материали за историята на българския църковен въпрос и храма „Св. Стефан“ в Цариград -

Фенер, Известия на Българското историческо дружество, 7–8, 1928, 177–221.[BG 0718] [BG 0719] [BG 0720] Анков, Мито, Спомени за размирните години: 1872–1878, Под редакцията на Н. Начов, София, БАН, 1936, 179 с.[BG 0721] Мусевич-Бориков, Александър, Документи за Освободителната война: 1877–1878: Из Глав. генер. щаб в

Петербург, София, П. Глушков, 1937, 54 с.[BG 0722] Орешков, Павел Неделчев, Неизвестна преписка на манастирите Соколски и Рилски със Н.Хр. Палаузов. 1845–

1854, София, Държ. печ., 1941, 113–208.[BG 0723] [BG 0724] Гълъбов, Гълъб, Мюсюлманско право. С кратък обзор върху историята и догмите на исляма, София, кооп. печ.

Франклин, 1924, 126 с. [BG 0725] Гълъбов, Гълъб, Османо-турски извори за бълг. история. 1. Няколко стари османотурски държавни документи

относно войниганите, [?], 1938, 70 с.[BG 0726] Гълъбов, Гълъб, Османо-турски извори за бълг. история. 2. Един закон и друг държавни документи по събиране

на момчета за яничари, [?], 1939, 36 с.[BG 0727] Гълъбов, Гълъб, Османо-турски извори за бълг. история. 3. Народностното ни име българи в старите османо-

турски документи, [?], 1939, 70 с. [BG 0728] Доросиев, Лука Иванов, Българските колонии в Мала Азия, Списание на БАН, 24, 1922, 32–192. [BG 0729] Доросиев, Лука Иванов, Първи наши училища, учители и книжовници, София, М-во на нар. просвещение, 1929,

61 с. [BG 0730] Доросиев, Лука Иванов, Неофит Рилски, патриарх на българските книжовници и педагози, София, М-во на нар.

просвещение, 1931, 219 с.[BG 0731] Шишков, Стою Неделев, Тракия преди и след Европейската война. Издирвания и документи, Пловдив, Изд. авт.,

1922, 176 с.[BG 0732] [BG 0733] [BG 0734] Шишков, Стою Неделев, Българо-мохамеданите (помаци). Исторически землеписен и народоучен преглед с

образи, Пловдив, [?], 1936, 144 с.[BG 0735] [BG 0736] [BG 0737] [BG 0738] [BG 0739] [BG 0740] Дорев, Панчо, Външна политика и причини за нашите катастрофи, София, Родопи, 1924, 79 с.[BG 0741] Дорев, Панчо, Външна политика. Наши и световни проблеми, София, Придворна печ., 1926, 64 с.[BG 0742] Документи из турските държавни архиви 1564–1909. 1–2, Панчо Дорев (Съст.), София, БАН, 1940–1942.[BG 0743] Милев, Никола Илиев, Известия за състоянието на Турция в края на XVIII в., Списание на БАН, 6, 1913, 1–72. [BG 0744] [BG 0745] Милев, Никола Илиев, Охридският патриарх Атанасий и скитанията му в чужбина (1557–1615), Известия на

Българското историческо дружество, 5, 1922, 113–128.

17

[BG 0746] Милев, Никола Илиев, Историческите връзки между българи и поляци, София, [?], 1923, 64 с.[BG 0747] Милев, Никола Илиев, Факторите на Българското възраждане, Иван Д. Шишманов. София, 1920, 129–157. [BG 0748] Юбилейят на проф. Ив. Д. Шишманов: По случай тридесетгод. му книж.-култ. дейност, София, Франклин, 1920,

24 с.[BG 0749] Милев, Никола Илиев, Католишката пропаганда в България през XVIII в. Историческо изследване, София,

Придворна печ., 1914, 194 с.[BG 0750] [BG 0751] Ников, Петър, Задачата на днешната бълг. историография, Годишник на Софийския университет, Историко-

филологически факултет, ХVІІ, 1921, 289–307.[BG 0752] Ников, Петър, Кавхан Исбул, Сборник в чест на В. Н. Златарски по случай 30-годишната му научна и

професорска дейност: Приготвен от неговите ученици и почитатели, София, 1925, 196–228.[BG 0753] Ников, Петър, Цар Борил под светлината на един нов паметник, Списание на Българската академия на науките, 3,

1912, 121–134.[BG 0754] Ников, Петър, Към историята на северозападните бълг. земи. Списание на Българската академия на науките, 16,

1918, 43–64.[BG 0755] Ников, Петър, Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 г. Историко-критично изследване, 1920, Сборник на

БАН, ХІ, 1920, 1–220.[BG 0756] Ников, Петър, Татаро-български отношения през средните векове, с оглед към царуването на Смилеца, Годишник

на Софийския университет, Историко-филологически факултет, ХV–ХVІ, 1921, 1–95.[BG 0757] Ников Петър, Българи и татари в средните векове, Българска историческа библиотека, 1929, 3, 97–141.[BG 0758] [BG 0759] Ников, Петър, Материали за средновековната история на България, София, [?], 1922, 22 с.[BG 0760] Ников, Петър, История на Видинското княжество до 1323 г., Годишник на Софийския университет, Историко-

филологически факултет, ХVІІІ, 1922, 6, 1–124.[BG 0761] Ников, Петър, Турското завоевание на България и съдбата на последните Шишмавовци, Известия на

Историческото дружество, 7–8, 1928, 41–112.[BG 0762] Ников, Петър, Българската дипломация от началото на ХІІІ в., Българска историческа библиотека, 1928, 3, 76–108.[BG 0763] Ников, Петър, Видинските първенци Шишманоглу, Известия на Историческото дружество, 13, 1933, 81–112.[BG 0764] Ников, Петър, Второ българско царство (1186–1396), София, Историческо дружество, 1937, 47 с.[BG 0765] [BG 0766] Ников, Петър, Едно неизвестно описание на бълг. черноморски бряг от ХVIII в., Годишник на Соофийския

университет, Историко-филологически факултет, ХХVІІІ, 1932, 3, 1–60.[BG 0767] [BG 0768] Ников, Петър, Възраждане чрез църквата, България 1000 години 927–1927, [София], М-во на нар. просвещение,

1930, 321–381.[BG 0769] Ников, Петър, Българското възраждане във Варна и Варненско, Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция,

София, БАН, 1934, 494 с.[BG 0770] [BG 0771] [BG 0772] [BG 0773] [BG 0774] [BG 0775] Мутафчиев, Петър, Войнишки земи и войници във Византия през ХІІІ–ХІV в., Списание на Българската академия

на науките, 27, 1923, 1–113.[BG 0776] [BG 0777] Мутафчиев, Петър, Владетелите на Просек. Страници из историята на българите в края на ХІІ в. И началото на

ХІІІ в., Списание на Българската академия на науките, 1, 1913, 1–85. [BG 0778] Мутафчиев, Петър, Боженишкият надпис, Списание на Българската академия на науките, 22, 1921, 88–114.[BG 0779] Мутафчиев, Петър, Българи и румъни в историята на Дунавски земи, Годишник на Софийския университет,

Историко-филологически факултет, ХХІІІ, 1927, 248 с.[BG 0780] Мutafchiev, P., Dobrotič, Dobrotica et la Dobrudža, Rev. Étud. Slaves, VII, 1927, 1–2, 27–41. [BG 0781] Мutafchiev, P., Encore sur Dobrotica, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет,

ХХVІІ, 1931, 1–14.[BG 0782] Мутафчиев, Петър, Маджарите и българо-византийските отношения през третята четвърт на Х в., Годишник на

Софийския университет, Историко-филологически факултет, ХХХІ, 1935, 1–35.[BG 0783] Мутафчиев, Петър, Произходът на Асеневци, Македонски преглед, ІV, 1928, 4, 1–42.[BG 0784] Мутафчиев, Петър, Съдбините на средновековния Дръстър, Силистра и Добруджа, 1. София, 1927, 102–196.[BG 0785] Мутафчиев, Петър, Стари градища и друмове из долините на Стрема и Тополница. София, Комисия за старините

при Народния археологически музей, Придворна печатница, 1915, 92 с. (Материали заархеологическата карта на България. Кн. 2.)

[BG 0786] Мутафчиев, Петър, Из нашите старопланински манастири, Списание на Българската академия на науките, ХХVІІ, 1931, 1–122.

[BG 0787] Мутафчиев, Петър, Eленската църква при Пирдоп, Известия на Българското археологическо дружество, V, 1915, 20–84.

[BG 0788] Мутафчиев, Петър, Кръстовидната църква в с. Клисе кьой, Известия на Българското археологическо дружество, V, 1915, 85–111.

[BG 0789] Мутафчиев, Петър, Старият друм през Траянова врата, Списание на Българската академия на науките, LХV, 1937,

18

19–148.[BG 0790] Мутафчиев, Петър, Към историята на Софийската митрополия през ХVІІ-ия в., Духовна култура, 1927, 32–33, 49–

64.[BG 0791] Мutafchiev, P., Die angebliche Einwanderung von Seldschuk-Türken in dei Dobridscha im XIII. Jahrhundert, Списание

на Българската академия на науките, LХXVI, 1943, 1–130.[BG 0792] Мутафчиев, Петър, Дух и завети на Възраждането, Отец Паисий, VІІ, 1934, 10, 197–200.[BG 0793] Мутафчиев, Петър, Петър Ников, Известия на Историческото дружество в София ХVІ–ХVІІІ (Сборник П. Ников),

1940, 11–16. [BG 0794] Мутафчиев, Петър, Изток и Запад в европейското средновековие. Всъпителна лекция, Годишник на Софийския

университет, Историко-филологически факултет, ХХІ, 1925, 1–34.[BG 0795] Мутафчиев, Петър, Към философията на българската история. Византинизмът в средновековна България,

Философски преглед, ІІІ, 1931, 1, 27–36.[BG 0796] Mutafčiev, P., Der Byzantinismus im mittelalterlichen Bulgarien, Byzantinische Zeitschrift, 30, 1929–1930, 387–394.[BG 0797] Мутафчиев, Петър, Записки по българска история, София, [?], 1941, 296 с.[BG 0798] Мутафчиев, Петър, История на българския народ. 1. Първо българско царство, 2. Второ българско царство,

София, Българска книга, 1943, 394/329 с.[BG 0799] Мутафчиев, Петър, Книга за българите, Отг. ред. В. Гюзелев, София, БАН, 1987, 204 с.[BG 0800] [BG 0801] Мутафчиев, Петър, Към историята на месемврийските манастири, Сборник в чест на В. Н. Златарски по случай на

30-годишната му научна и професорска дейност: Приготвен от неговите ученици и почитатели, София, 1925, 163–183.

[BG 0802] Мутафчиев, Петър, Към въпроса за българските извори на руските летописни известия, Списание на Българската академия на науките, ІІІ, 1912, 135–148.

[BG 0803] Мутафчиев, Петър, Съчинения. 4. Добруджа, Сборник от студии. Под ред. [и предг.] на Д. Крънджалов, София, Хемус, 1947, 360 с.

[BG 0804] Мутафчиев, Петър, Избрани произведения. В два тома, Под ред. [с предг., бел. и добавки] на Д. Ангелов, 1–2, София, Наука и изкуство, 1973, 684/752 с.

[BG 0805] Мутафчиев, Петър, История на българския народ (681–1323), Под ред. [с животописен очерк за автора] на В. Гюзелев [и библиогр. на трудовете му от Д. Димитрова], София, БАН, 1986, 344 с.

[BG 0806] Мутафчиев, Петър, Книга за българите, Отг. ред. [и предг.] В. Гюзелев. София, БАН, 1987, 204 с. (БАН; Български изследователски институт в Австрия).

[BG 0807] Бешевлиев, Веселин, Народността на старите македонци, Българска историческа библиотека, ІІ, 1929, 2, 1–24.[BG 0808] Бешевлиев, Веселин, Към въпроса за народността на старите македонци, Годишник на Софийския университет,

Историко-филологически факултет, ХХVІІІ, 1932, 1–76.[BG 0809] Бешевлиев, Веселин, Историческа граматика на гръцкия език. 1–2, София, Придворна печ., 1939–1943.[BG 0810] Бешевлиев, Веселин, Д-р Никола С. Пиколо като класик-филолог, Годишник на Софийския университет,

Историко-филологически хакултет, ХХХVІІ, 1941, 3, 1–178.[BG 0811] Бешевлиев, Веселин, Старохристиянски надписи от Варна, Известия на Варненското археологическо дружество,

ХІV, 1963, 55–64.[BG 0812] Бешевлиев, Веселин, Два малко известни византийски надгробни надписа, Известия на Историческото дружество

в София, ХVІ–ХVІІІ, 1940, 37–47.[BG 0813] Бешевлиев, Веселин, Гръцката колонизация на Беломорието в древността, Беломорски преглед, І, 1942, 157–177.[BG 0814] Бешевлиев, Веселин, Гръцката колонизация на Беломорието в древността, Прометей, VІІ, 1942/43, 1, 1–7.[BG 0815] Бешевлиев, Веселин, Гръцкият език в прабългарските надписи, Годишник на Народния музей, ІV, 1922/25, 381–

429.[BG 0816] Бешевлиев, Веселин, Надписите около Мадарския конник, Българска мисъл, VІ, 1931, 10, 660–667.[BG 0817] Бешевлиев, Веселин, Надписите около Мадарския конник (Die Inschriften des Reiterreliefs von Madara), Известия

на Историческото дружество в София, ІХ/ХІІ, 1931/32, 1–32.[BG 0818] Бешевлиев, Веселин, Надписите около Мадарския конник, Просвета, І, 1935/36, 533–542.[BG 0819] Бешевлиев, Веселин, Към въпроса за тълкуването на надписите около Мадарския конник, Годишник на

Софийския университет, Историко-филологически факултет, ХХХ, 1933/34, 28 с.[BG 0820] Бешевлиев, Веселин, Първобългарски надписи. Увод, текст и коментар, Годишник на Софийския университет,

Историко-филологически факултет, ХХХІ, 1934, 162 с. + ХХVІІ табл.[BG 0821] Бешевлиев, Веселин, Първобългарски надписи. Добавки и отправки, Годишник на Софийския университет,

Историко-филологически факултет, ХХХІІ, 1935/36, 44 с. + ХХХ табл.[BG 0822] Бешевлиев, Веселин, Вярата на първобългарите, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически

факултет, ХХХV, 1938/39, 64 с.[BG 0823] Бешевлиев, Веселин, Чаши от черепи у прабългарите, Годишник на Софийския университет, Историко-

филологически факултет, ХХІІ, 1926, 23 с.[BG 0824] Бешевлиев, Веселин, Гръцки и латински извори за вярата на прабългарите, Известия на Народния етнографски

музей, VІІІ/ІХ, 1929, 149–176.[BG 0825] Бешевлиев, Веселин, Религията на прабългарите, Българска историческа библиотека, ІІІ, 1931, 2, 29–60.[BG 0826] Бешевлиев, Веселин, Черепът на Никифор, Векове, І, 1931, 1, 3–6. [BG 0827] Бешевлиев, Веселин, Нов извор за вярата на прабългарите, Известия на Историческото дружество в София, ХІІІ,

1933, 176–179.[BG 0828] Бешевлиев, Веселин, Един нов извор за вярата на прабългарите, Българска мисъл, Х, 1935, 5, 315–317.[BG 0829] Бешевлиев, Веселин, Новият извор за поражението на Никифор І в българия през 811 г., Годишник на Софийския

19

университет, Историко-филологически факултет, ХХХІІІ, 1936, 8 с.[BG 0830] Бешевлиев, Веселин, Няколко бележки към българската история, София, Придворна печ.,1936, 36.[BG 0831] Бешевлиев, Веселин, Античната топонимия у нас като исторически извор, Известия на Института за български

език, ІІІ, 1954, 341–355.[BG 0832] Бешевлиев, Веселин, Латинските местни имена в Мизия и Тракия, Сборник Г. И. Кацаров (Известия на

Археологическия институт, ХІХ), 1955, 279–303.[BG 0833] Бешевлиев, Веселин, Надписите около Мадарския конник, Сборник Мадарският конник, София, 1956, 51–113.[BG 0834] Бешевлиев, Веселин, История на изучаванията на Мадарските надписи, Сборник мадарският конник, София,

1956, 5–36.[BG 0835] Die protobulgarischen Inschriften, Hrsg. von Veselin Beševliev., Berlin, Akademie-Verl., 1963, 361 p.[BG 0836] Beševliev, Veselin, Spätgriechische und spätlateinische Inschriften aus Bulgarien, Berlin, Akad.-Verl., 1964, 220 p. 114

ill.[BG 0837] Бешевлиев, Веселин, Проучвания върху личните имена у траките, София, БАН, 1965, 132 с.[BG 0838] Besevliev, Veselin, Untersuchungen über die Personnamen bei den Thrakern, Amsterdam, Hakkert, 1970, XV, 144 p.[BG 0839] Младенов, Стефан, История на българския език, София, 1935, 136 с.[BG 0840] Mladenov, Stefan, Geschichte der bulgarischen Sprache, Sofija, Izdat. na Bălgarskata Akad. na Naukite, 1979, 411 p. [BG 0841] [BG 0842] [BG 0843] Младенов, Стефан, Първобългарско, а не печенежко е т. нар. Атилово златно съкровище от Нади-Сент-Миклош,

Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, 31, 1935, 5–78.[BG 0844] Младенов, Стефан, Печенези и узи-кумани в бълг. история, Българска исторческа библиотека, 1931, 1, 115–136.[BG 0845] Младенов, Стефан, Вероятни и мними остатъци от езика на Аспаруховите българи и новобългарската реч,

Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, 17, 1921, 201–287.[BG 0846] Младенов, Стефан, Испериховият военен стан в Южна Бесарабия, Годишник на Софийския университет,

Историко-филологически факултет, 34, 1938, 10, 1–21.[BG 0847] Romanski, Stojan, Lehnoworter lateinischen Ursprungs im Bulgarischen, Jahresberichte des Instituts für rumänische

Sprache, 1909, 15, 89–134.[BG 0848] [BG 0849] Библиографски преглед на славянските кирилски източници за живота и дейността на Кирила и Методия.

Романски, Стоян (съавт.), София: БАН, 1935, 68 с.[BG 0850] Романски, Стоян, Прародина и разселване на славяните, През вековете, 1, 1938, 1–32.[BG 0851] Романски, Стоян Маринов, Австрийски документи по Нишкото българско въстание от 1841 г., Сборник народни

умотворения, 1912, 1–195.[BG 0852] Романски, Стоян Маринов, Браилски историйки. (1841–1843), София, [?], 1915, 145 с. (Студия и документи. 1.

Българската въстаническа чета от 1841 г.)[BG 0853] Романски, Стоян Маринов, Георги Мамарчев и доброволческата му команда от 1828–1829 г., Списание на

Българската академия на науките, 22, 1921, 175–201.[BG 0854] [BG 0855] Романски, Стоян Маринов, Заговорът на Г. С. Раковски (Георги Македон) в Браила през 1842 г., София, [?], 1920,

186 с.[BG 0856] Романски, Стоян Маринов, Въстанически заговор на Васил хаджи Вълков в Браила през 1843 г., [?], [?], 1922, 132

с.[BG 0857] Романски, Стоян Маринов, Народописна карта на нова румънска Добруджа, Списание на Българската академия на

науките, 11, 1915, 33–112. [BG 0858] Романски, Стоян Маринов, Народностен характер на Добруджа, Добруджа, 1918, 235–280. [BG 0859] Романски, Стоян Маринов, Добруджа в свръзка с въпроса за Дунава като етническа граница между българи и

румъни, [?], [?], 1918, 40 с.[BG 0860] Романски, Стоян Маринов, Нов Софрониев препис на Паисиевата история, съпоставен с преписа от 1765 г.,

София, БАН, 1938, 189 с.[BG 0861] Романски, Стоян Маринов, България в образите на Феликс Каниц, София, БАН, 1939, 195 с.[BG 0862] Киселков, Васил, Презвитер Козма и неговата беседа против богомилите, Карнобат, 1921, 96 с.[BG 0863] Киселков, Васил, Кирил и Методий, София, Държ. печ., 1931, 95 с.[BG 0864] Киселков, Васил, Славянските първоучители Кирил и Методий, София, Книгоизд. на Бълг. историческо д-во.,

1946, 436 с.[BG 0865] Киселков, Васил, Панонските легенди или пространните жития на славянските просветители Кирил и Методий,

Ямбол, Просвета, 1923, 56 с.[BG 0866] Киселков, Васил, Митрополит Йоасаф Бдински и словото муза св. Филотей, Българска историческа библиотека,

1931, 1, 83–120.[BG 0867] Киселков, Васил, Патриарх Евтимий, София, Св. синод на Бълг. църква, 1939, 320 с.[BG 0868] Киселков, Васил, Свети Климент Охридски. Живот, дейност и жития, София, [Печ. Бълг. подем], 1941, 148 с.[BG 0869] Киселков, Васил, Свети Иван Рилски. Жития, София, Бълг. поде, 1940, 88 с.[BG 0870] [BG 0871] Киселков, Васил, Рилският манастир, София, Хр. Г. Данов, 1937, 160 с.[BG 0872] Киселков, Васил, Из живота на Раковски в Цариград, Списание на Българската академия на науките, 26, 1922, 66–

112.[BG 0873] Киселков, Васил, Софроний Врачански. Живот и творчество, София, БАН, 1963, 231 с.[BG 0874] Арнаудов, Михаил, Дух и насоки на Българското възраждане, През вековете, 1938, 190–229.

20

[BG 0875] Арнаудов, Михаил, Г. С. Раковски : Живот, произведения, идеи, София, Държ. печ., 1922, 290 с.[BG 0876] Арнаудов, Михаил, Климент Търновски. Васил Друмев. За 25-годишнината от смъртта му. Изследвания, спомени

и документи, В. Търново, к-т Митрополит Климент, 1927, 480 с.[BG 0877] Арнаудов, Михаил, Петров, Неофит Хилендарски Бозвели. 1785–1848. Живот, дело, епоха, София, Св. Синод на

Бълг. църква, 1930, 848 с.[BG 0878] Арнаудов, Михаил, Петров, Неофит Хилендарски – Бозвели. Живот, дело, епоха. 1785–1848, 1–2, София, Наука и

изкуство. 1971–1972, 599/538 с.[BG 0879] Арнаудов, Михаил, Априлов. Живот, дейност, съвременници, София, М-во на нар. просв., 1936, 409 с.[BG 0880] Арнаудов, Михаил, Селимински. Живот, дело, идеи, София, БАН, 1938, 600 с.[BG 0881] Арнаудов, Михаил, Братя Миладинови. Живот и дейност. 1810, 1830–1862, София, Печ. Книпеграф, 1943, 319 с.[BG 0882] [BG 0883] [BG 0884] Арнаудов, Михаил, Българското възраждане, София, Бълг. мисъл, 1941, 192 с.[BG 0885] Арнаудов, Михаил, Иларион Макариополски и българския черковен въпрос, Иларион Макариополски -

Митрополит Търновски, 1925, 3–384.[BG 0886] Арнаудов, Михаил, Към историята на Българската екзархия, Годишник на Софийския университет, Историко-

филологически факултет, 1944, 1–151.[BG 0887] Арнаудов, Михаил, Екзарх Йосиф и българската културна борба за създаването на Екзархията (1870–1915), 1.

София, Св. Синод на Бълг. църква, 1940, 666 с.[BG 0888] [BG 0889] [BG 0890] [BG 0891] Арнаудов, Михаил, Из миналото на Котел, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически

факултет, 27, 1931, 1–100.[BG 0892] Арнаудов, Михаил, История на Софийския университет „Климент Охридски“ през първото полустолетие. 1888–

1938, София, Придворна печ., 1939, 647 с.[BG 0893] Арнаудов, Михаил, Любен Каравелов. Живот, дело, епоха, София, БАН, 1964, 864 с.[BG 0894] Арнаудов, Михаил, Българското книжовно дружество в Браила, София, БАН, 1966, 338 с.[BG 0895] [BG 0896] Димитров, Михаил, Биография на Христо Ботев, София, Кооп. печ. Едисон, 1924, 94 с.[BG 0897] Димитров, Михаил, Хр. Ботев. Биография, София, Печ. Г. Кирков, 1948, 202 с.[BG 0898] Димитров, Михаил, Българската добродетелна дружина, Българска историческа библиотека, 1930, 4, 165–198. [BG 0899] Димитров, Михаил, Комитетът на старите. Добродетелна дружина, България 1000 години 927–1927, [София], М-

во на нар. просвещение, 1930, 737–779.[BG 0900] [BG 0901] [BG 0902] Димитров, Михаил, Любен Каравелов. Биография, София, БАН, 1959, 408 с.[BG 0903] [BG 0904] Димитров, Михаил, Васил Левски в осветлението на най-новата ни историческа литература, Исторически

преглед, 1947–1948, 11, 99–118.[BG 0905] Пенев, Боян, История на новата българска литература, 1–4, 1930–1936, 456/411/1033/1031 с.[BG 0906] Пенев, Боян, Начало на Българското възраждане, София, Щаб на действующата армия, 1918, 106 с.[BG 0907] Пенев, Боян, Сведения за българите в по-стари чужди съчинения, Годишник на Софийския университет,

Историко-филологически факуртет, ХІV–ХV, 1920, 1–41.[BG 0908] Пенев, Боян, Любен Каравелов. Живот, личност, творчество, Под ред. на Борис Йоцов, София, М-во на нар.

просвещение, 1936, 321 с.[BG 0909] Пенев, Боян, Любен Каравелов в Будапещенската тъмница, Сборник в чест на В. Н. Златарски, по случай

30-годишната му научна и професорска дейност: Приготвен от неговите ученици и почитатели, София, 1925, 253–268.

[BG 0910] Пенев, Боян, Из миналото на гр. Шумен, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факуртет, XXIII, 1927, 1–30.

[BG 0911] [BG 0912] Гандев, Христо, Фактори на Българското възраждане (1600–1830), София, Бълг. книга, 1943, 304 с.[BG 0913] Гандев, Христо, Зараждане на капиталистически отношения в чифлишкото стопанство на Северозападна

България през XVIII в., София, БАН, 1962, 186 с.[BG 0914] Гандев, Христо, Българската народност през XV в. Демографско и етнографско изследване, София, Наука и

изкуство, 1972, 398 с.[BG 0915] Орешков, Павел, Няколко документа за Пазвантоглу и Софрония Врачански (1800–1812), Сборник на БАН, III,

1914, 1–55.[BG 0916] Орешков, Павел, Жинзифов като журналист, Македонски преглед, 1928, 1, 31–90.[BG 0917] Орешков, Павел, Руска държавна преписка по нашето освободително движение (1866–1868), Спсание на БАН,

LXII, 1935, 255–328. [BG 0918] Орешков, Павел, Византийски старини около Цариград, Списание на БАН, Х, 1915, 71–118.[BG 0919] Клинчаров, Иван Георгиев, Христо Ботйов. Биография, София, книж. Ив. Г. Игнатов, 1910, 820 с.[BG 0920] Клинчаров, Иван Георгиев, Васил Левски - Дяконът. Живот и революционна дейност, София, Родопи, [1924], 196

с.[BG 0921] Клинчаров, Иван Георгиев, Любен Каравелов. Биография, София, Придворна печ., 1925, 48 с.

21

[BG 0922] Клинчаров, Иван Георгиев, Христо Ботев. Живот и дела, София, Политика, 1926, 505 с.[BG 0923] Клинчаров, Иван Георгиев, Поп Богомил и неговото време, София, С. М. Стайков, 1927, 167 с. (Второ издание:

1947, 184 с.)[BG 0924] [BG 0925] Клинчаров, Иван Георгиев, Димитър Благоев. История на неговия живот, София, Землед. знаме, 1926, 280 с.[BG 0926] [BG 0927] Кьорчев, Димо Петров, Балкански съюз или Югославия, София, Нар.-либер. партия, 1919, 56 с.[BG 0928] [BG 0929] [BG 0930] Караманджуков, Христо Иванов, Поглед върху тракийския въпрос, [?], [?], 1932.[BG 0931] Караманджуков, Христо Иванов, Принос към църковните борби на ксантийските българи, [?], [?], 1932.[BG 0932] [BG 0933] Георгов, Иван, Андреев, История на философията, Т. 1–4, София, Ив. К. Божинов на Сп. и Н. Божинови, 1925–

1936.[BG 0934] Георгов, Иван, Андреев, Днешното положение в Македония под сръбска и гръцка власт и Обществото на

народите, София, Макед. науч. инст., 1925, 87 с.[BG 0935] Кепов, Иван Петров; Кепова, Вана Иванова, Кратко упътване в обучението по история в прогимназията, Пловдив,

Хр. Г. Данов, 1932, 64 с.[BG 0936] Кепов, Иван Петров; Кепова, В., Христоматия по българска история, София, Хр. Г. Данов, 1933.[BG 0937] [BG 0938] Кепов, Иван Петров, България под турско владичество, София, Хр. Г. Данов, 1931, 188 с.[BG 0939] Кепов, Иван Петров, История на Княжество България, София, Хр. Г. Данов, 1933, 208 с.[BG 0940] Кепов, Иван Петров, Въстанието в Перущица през 1876 г., Пловдив, Хр. Г. Данов, 1931, 284 с.[BG 0941] Йорданов, Велико, Дарители на народната ни просвета. Биографични бележки, 2. София, Гражданин, 1911, 260 с.[BG 0942] Йорданов, Велико, Крали Марко. Историко-литературен преглед, София, [Изд. авт.], 1916, 45 с.[BG 0943] Йорданов, Велико, Какво са направили русите за създаването на Бълг. народна библиотека в София, Училищен

преглед, 1930, 1, 102–121.[BG 0944] Йорданов, Велико, Лайпциг и българите, София, [?], 1938, 156 с.[BG 0945] Йорданов, Велико, Село Медвен, Котленска околия. Историко-обществен преглед, София, Стоп. развитие, 1940,

146 с.[BG 0946] Чилингиров, Стилиян, Възраждане чрез читалищата, България 1000 години 927–1927, [София], М-во на нар.

просвещение, 1930, 665–683.[BG 0947] Чилингиров, Стилиян, Български читалища преди Освобождението. Принос към историята на Българското

възраждане, София, М-во на нар. просвещение, 1930, 683 с.[BG 0948] Чилингиров, Стилиян, Васил Левски. Живот и революционна дейност, София, Д-во Куриер, 1923, 61 с.[BG 0949] Чилингиров, Стилиян, Поморавия по сръбски свидетелства. Исторически издирвания, София, Печ. Военен

журнал, 1917, 256 с. (2 допълнено изадние: 1942).[BG 0950] Чилингиров, Стилиян, Добруджа и вашето Възраждане. (Културно-исторически издирвания), София, Държ. печ,

1917, 259 с.[BG 0951] Чилингиров, Стилиян, Сръбско-българските отношения от най-старо време до днес, София, Щаб на

действующата армия, 1918, 204 с.[BG 0952] Гиргинов, Александър Ангелов, Народната катастрофа. Войната 1912–1913 г., София, Арм. воен.-изд. фонд, 1926,

414 с.[BG 0953] Гиргинов, Александър Ангелов, България пред велнката война, Пловдив/София, Хр. Г. Данов, 1932, 316 с.[BG 0954] [BG 0955] Кожухаров, Константин Д., Източният въпрос и България. 1875–1890. Дипломатически студии, София, ъюз на

бълг. учени, писатели и художници, 1929, 446 с.[BG 0956] [BG 0957] [BG 0958] [BG 0959] Генов, М., Иван Екзарх, София, [?], 1931.[BG 0960] [BG 0961] [BG 0962] [BG 0963] Константинов, Георги, Нашите учители. Русия и българите, руската литература и българската, София, Бълг.

писател, 1959, 283 с.[BG 0964] Константинов, Георги, Лев Толстой и влиянието му в България, София, Нар. култура, 1968, 380 с.[BG 0965] [BG 0966] [BG 0967] Орманджиев, Иван Пандалиев, Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско (1895–1903). І.

Георги Кондолов и дейността му в Странджанското въстание, София, Тракийски върховен изпълн. к-т, 1927, 119 с.[BG 0968] Орманджиев, Иван Пандалиев, Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско (1895–1903). ІІ.

Борбата в Бунар Хисарския район, София, Тракийски върховен изпълн. к-т,, 1928, 152 с.[BG 0969] Орманджиев, Иван Пандалиев, Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско (1895–1903). ІІІ.

Революционното движение в Малкогьрновския район, София, Тракийски върховен изпълн. к-т,, 1933, 390 с.[BG 0970] Орманджиев, Иван Пандалиев, Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско (1895–1903). ІV.

Освободителната борба в Лозенградския район, София, Тракийски върховен изпълн. к-т,, 1941, 312 с.

22

[BG 0971] [BG 0972] Орманджиев, Иван Пандалиев, Антим I, български екзарх, София, Тракийски върховен изпълн. к-т,, 1928, 178 с.[BG 0973] Орманджиев, Иван Пандалиев, Васил Левски, София, Казанлъшка долина, 1940, 96 с. (Второ издание)[BG 0974] Орманджиев, Иван Пандалиев, Атанас Узунов, заместникът на Левски, София, Тракийски науч. инст., 1937, 136 с.[BG 0975] Орманджиев, Иван Пандалиев, Освободителната борба в Лозенградския район, София, Тракийски върховен

изпълн. к-т, 1941, 312 с.[BG 0976] [BG 0977] [BG 0978] Орманджиев, Иван Пандалиев, Момчил юнак в историята и народните творения, София, Хр. Г. Данов, 1941, 100 с.[BG 0979] Орманджиев, Иван Пандалиев, Тракийският въпрос като кумир на българската държава, София, Тракийски

изпълн. к-т, 1929, 45 с.[BG 0980] Орманджиев, Иван Пандалиев, Външната политика на България с особен поглед към тракийския въпрос, София,

Тракийски върховен изпълн. к-т,, 1934, 72 с.[BG 0981] Орманджиев, Иван Пандалиев, Средиземно море в светлината на историята, София, Б. А. Кожухаров, 1940, 68 с.[BG 0982] Орманджиев, Иван Пандалиев, Уилям Юрт Гладстон и дейността му за Освобождението на България, София,

Фонд бедни ученици при Образцовата гимназия, 1938, 78 с.[BG 0983] Орманджиев, Иван Пандалиев, Из всеобщата и родната ни история. І–IIІ, София, Казанлъшка долина, 1935,

68/96/59 с.[BG 0984] Орманджиев, Иван Пандалиев, Нова и най-нова история на бългския народ, София, Завети, 1945, 664 с.[BG 0985] [BG 0986] Пастухов, Иван, Българска история, 1–2, София, Хемус, 1942–1943.[BG 0987] Йоцов, Борис, Българска революционна романтика (Д. П. Чинтулов и Г. С. Раковски), [?], [?], 1929. (Българска

историческа библиотека 1.)[BG 0988] [BG 0989] Йоцов, Борис, Йозеф Добровски и нашето възраждане, Българска историческа библиотека, 1930, 1, 154–189. [BG 0990] Йоцов, Борис, Иван Асен II като образ на национално съзнание през време на робството, Българска историческа

библиотека, 1930, 3, 187–227.[BG 0991] [BG 0992] Йоцов, Борис, Паисий Хилендарски, Паисий Хилендарски. История славяноболгарская, 1937, 3–47.

[BG 0993] [BG 0994] [BG 0995] Панайотов, Иван, Българската криза и Европа. (1885–1889). Принос към предисторията на Общоевропейската

война, София Гладстон, 1924, 97 с.[BG 0996] [BG 0997] [BG 0998] Панайотов, Иван, Русия и българските народни идеали, Българска мисъл, 1932, 3, 362–374/ 1932, 4, 445–458/ 1932,

5, 572–583/ 1932, 6, 661–673/ 1933, 1, 57–65/ 1933, 2, 142–149.[BG 0999] Панайотов, Иван, Руско-немските отношения и българският въпрос през 1887 г., София, С. М. Стайков, 1934, 160

с.[BG 1000] Панайотов, Иван, Източният въпрос и неговото влияние върху събитията от най-новата история, Годишник на

Софийския университет, Историко-филологически клон, 33, 1936, 3, 1–22. [BG 1001] [BG 1002] Панайотов, Иван, Русия, Великите сили и българският въпрос след избора на княз Фердинанд (1888–1896),

София, Унив. печ. 1941, 274 с.[BG 1003] Тошев, Андрей Славов, Балканските войни. 1. Предистория и причини, София, Тошев, А., Факел, 1929, 438 с.[BG 1004] Тошев, Андрей Славов, Балканските войни. 2. 5/18 октомври 1912 год. – 16/29 септември 1913 год,

Пловдив/София, Факел, 1931, 495 с.[BG 1005] [BG 1006] Тошев, Андрей Славов, Сръбската национална политика и нашата политическа действителност, София, 1932,

325–346. (отпеч.)[BG 1007] [BG 1008] [BG 1009] [BG 1010] [BG 1011] Дървингов, Петър Георгиев, От Пловдив и София към Цариград и Скопие : Паралел на воен. сили, София, Св.

София, 1903, 133 с.[BG 1012] Дървингов, Петър Георгиев, Пирин и борбата в неговите недра, София, К. Чинков, 1904, 236 с.[BG 1013] Дървингов, Петър Георгиев, История на Македоно-одринското опълчение, 1–2, 1919–1925, 659/736 с.[BG 1014] Дървингов, Петър Георгиев, Влияние на морската мощ върху историята на България, София, Бълг. нар. морски

сговор, 1935, 134 с.[BG 1015] Дървингов, Петър Георгиев, Атаката на Одрин под осветлението на историята и изкуството. Историко-

пснхологически анализ, София, Художник, 1932, 116 с. (Второ издание)[BG 1016] Дървингов, Петър Георгиев, Духът на историята на българския народ, София, Художник, 1932, 110 с.[BG 1017] Дървингов, Петър Георгиев, На крилата на несломимата българщина : 60 г. с макед. и тракийските българи,

София, Пловдивско макед.-одринско опълченско д-во, 1939, 32 с.[BG 1018]

23

[BG 1019] Стоянов, Стамен, Записки по военна истори, София, Арм. воен.-изд. фонд, 1933, 211 с.[BG 1020] [BG 1021] Венедиков, Йордан, Войната за освобождението на България, България 1000 години 927–1927, [София], М-во на

нар. просвещение, 1930, 921–1024. [BG 1022] Венедиков, Йордан, Въстанието (Априлското), България 1000 години 927–1927, [София], М-во на нар.

просвещение, 1930, 891–920.[BG 1023] Кашев, Стефан Георгиев, Походите на цар Симеона, София, Арм. воен.-изд. фонд, 1927, 72 с.[BG 1024] Кецкаров, Владимир, Войни на българить въ Тракия 689–972. София, Воен.-изд. фонд, 1940, 322 с.[BG 1025] Недев, Никола, Освободителни войни. 1877–1878, 1885, 1912–1913, 1915–1918, [?], 1929. (Трето издание: 1937,

224 с.)[BG 1026] [BG 1027] Занетов, Гаврил, Западните предели на българската народност, София, Г. Чомонев, 1916, 31 с.[BG 1028] Занетов, Гаврил, Западни български земи и Сърбия. История и етнография, София, [Либер. клуб], 1917, 166 с.[BG 1029] Занетов, Гаврил, Населението по долината на Велика Морава, София, Държ. печ., 1918, 77 с.[BG 1030] [BG 1031] [BG 1032] [BG 1033] Гълъбов, Гълъб, Султански ферман в защита правата на жителите на с Шейтаново, Асеновградска околия,

Известия на Българското историческо дружество, ХІХ–ХХ, 1944, 161–170.[BG 1034] Тодоров-Хиндалов, Владимир, Принос към българската история; Видинското въстание през 1850 г. : Новооткрити

документи: 1. Материали по Унията; 2. Стопанското и икономическото положение на Северна България преди Освобождението, София, Държ. печ., 1926.

[BG 1035] Тодоров-Хиндалов, Владимир, Въстания и народни движения в предосвободителна България: Според новооткрити турски офиц. документи / Владимир Тодоров-Хиндалов, София, Росица, 1929, 190 с.

[BG 1036] Крачунов, Кръстю, Дипломатическата история на Сръбско-българската война: 1885–86, София, Калъчев, 1921, 57 с.

[BG 1037] [BG 1038] Крачунов, Кръстю, Дипломатична история на българия: 1886–1915, 1, София, Типограф, 1928.[BG 1039] [BG 1040] Kratchounov, K., La politique extérieure de la Bulgarie 1880–1920: étude diplomatique documentée, Sofia, [La Bulgarie],

1932, 108 p.[BG 1041] Крачунов, Кръстю, Външната политика на България (кабинетът Малинов, 1908–1911) според документи, София,

1931.[BG 1042] Крачунов, Кръстю, Правата на българите върху Македония, Тракия и Добруджа: Според 150 дипломат. док. и

видни мъже, София, Добринов, 1933, 72 с.[BG 1043] Крачунов, Кръстю, Народна просвета в България. Някои от зидарите на националната култура, София, Добринов,

1934, 144 с.[BG 1044] Крачунов, Кръстю, Страници от българската политическа история: 1878–1941: България и Бяло море, София, Т.

Ф. Чипев, 1941, 142 с.[BG 1045] Крачунов, Кръстю, Марин Дринов: 1838–1906: Живот и дейност, София, М-во на нар. просвещение, 1938, 104 с.[BG 1046] Jaranov, Dimitar, La Thrace égéenne, [София: Бълг. подем], [1939], 29.[BG 1047] Яранов, Димитър, Преселническо движение на българите от Македония и Албания към източните български земи

през XIV–XIX в., Македонски прееглед, 1932, 2–3, 63–118.[BG 1048] Яранов, Димитър, Въпросът за етническото потекло (етногенезиса) на българите от Западна България и

Македония през последните десет години, Македонски преглед, 1934, 1, 31–52.[BG 1049] Яранов, Димитър, Беломорска Тракия и Приморска Македония. Географски очерк. Обща част, [?], [?], 1938, 159 с.

(Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, 34). [BG 1050] Велчев, Велчо Тодоров, Принос към новата ни история. Стамболов и Фердинанд. Диктаторския режим и борбата

против него, София, Кооперативна печатница „Гутенберг“, 1922, 181 с.[BG 1051] Велчев, Велчо Тодоров, Към погром: Как се провалиха нар. идеали, София, Гутенберг, 1926, 191 с.[BG 1052] Велчев, Велчо Петров, Константин-Кирил и Методий в старобългарската книжнина, София, Казанлъшка долина,

1939, 150 с.[BG 1053] Велчев, Велчо Петров, Отец Паисий Хилендарски и Цезар Бароний. Към изворите на Паисиевата история, София,

С. М. Стайков, 1943, 120 с.[BG 1054] [BG 1055] [BG 1056] Филипов, Никола, Богомилството: Произход и същност, София, Бълг. ист. библ., [1941], 48 с.[BG 1057] [BG 1058] [BG 1059] Батаклиев, Иван Атанасов, Град Татар Пазарджик. Историко-географски преглед, Т. Пазарджик,

Татарпазарджишка община, 1923, 446 с.[BG 1060] Батаклиев, Иван Атанасов, Нашият Черноморски бряг: Геогр. преглед, Варна, Бълг. нар. морски сговор, 1932, 25 с.[BG 1061] Батаклиев, Иван, Долината на р. Арда (Източни Родопи), Известия на Българското географско дружество, 2, 1934,

160–215.[BG 1062] [BG 1063] Batakliev, Ivan, Die Entwicklung der bulgarischen Geographie von 1918–1940 mit besonderer Berücksichtigung der

länderkundlich-anthropogeographischen Richtung, Südost-Forschungen, 8, 1943, 211–227.

24

[BG 1064] [BG 1065] Стоянов, Иван, Възраждане на българския народ, София, Хр. Г. Данов, 1931, 190 с.[BG 1066] Стоянов, Иван, Македония и македонският въпрос, София, Хр. Г. Данов, 1933, 218 с.[BG 1067] [BG 1068] Стоянов, Иван, Карел Шкорпил и българската археологическа и историческа наука, Byzantino-S1avica, 5, 1934,

162–234. [BG 1069] Йоцов, Димитър Ангелов, По нашето освобождение. Политиката на Сърбия. (Дипломатическа студия), София, П.

М. Бъзайтов, 1905, 253 с.[BG 1070] Йоцов, Димитър Ангелов, Културно-политическа история на Враца. 1–2. София, Изд. авт., 1937–1943, 392/419 с.[BG 1071] Йоцов, Димитър Ангелов, Граф Игнатиев и нашето освобождение. (Дипломат,студия по личната архива на графа),

София, Стоп. развитие, 1939, 231 с.[BG 1072] Йоцов, Димитър, Русия, Босфорът и Дарданелите. Дипломатическа студия, София, Хр. Г. Данов, 1944, 159 с.

(Трето издание)[BG 1073] Георгиев, Светозар, Еней Силви Пиколомини като хуманист и проповедник на кръстоносен поход срещу турците,

София, Придворна печ., 1911, 103 с.[BG 1074] [BG 1075] [BG 1076] [BG 1077] [BG 1078] [BG 1079] [BG 1080][BG 1081] [BG 1082] [BG 1083] Николов, Георги, Историята на българския всекидневен печат 1877–1932. Принос. 1–2, София, Родопи, 1932.[BG 1084] Дуйчев, Иван, Из старата българската книжнина. 1. Книжовни и исторически паметници от Първото българско

царство, София, Хемус, 1943, 248 с. (Второ издание)[BG 1085] Дуйчев, Иван, Из старата българската книжнина. 2. Книжовни и исторически паметници от Второто българско

царство, София, Хемус, 1944, 436 с.[BG 1086] Dujcev, Ivan, Il cattolicesimo in Bulgaria nel sec. 17. secondo i processi informativi sulla nomina dei vescovi cattolici,

Roma, Pont. institutum orientalium studiorum, 1937, 202 p.[BG 1087] Дуйчев, Иван Симеонов, Чипровец и въстанието през 1688 г., София, Бълг. истор. д-во, 1938, 47 с.[BG 1088] Дуйчев, Иван Симеонов, Софийската католишка архиепископия през XVII в. Изучаване и документи, София,

Воен.-изд. фонд, 1939, 203 с.[BG 1089] Дуйчев, Иван Симеонов, Македония в българската история, София, Македонски научен институт, 1941, 44 с. [BG 1090] Дуйчев, Иван Симеонов, Св. Климент Охридски, София, Унив. Св. Климент Охридски, 1941, 24 с.[BG 1091] Дуйчев, Иван Симеонов, Цар Иван Асен II (1218–1241), София, М-во на нар. просвещение, 1941, 55 с. [BG 1092] Дуйчев, Иван Симеонов, Преписката на папа Инокентий III с българите, София, [?], 1942, 116 с.[BG 1093] Дуйчев, Иван Симеонов, Страници из българското минало, София, Т. Т. Драгие, 1944, 144 с.[BG 1094] Гръцки извори за българската история. 1–6, Дуйчев, Иван Симеонов, (съст., съавт.), София, БАН, 1954–1965.[BG 1095] Дуйчев, Иван Симеонов, Рилският манастир. Историческо минало и паметници, София, 1960, 42 с.[BG 1096] Дуйчев, Иван Симеонов, Латински извори за българската история, 1–2, София, БАН, 1958–1960.[BG 1097] Дуйчев, Иван Симеонов, Славянски местни и лични имена във византийските описни книги, Известия на

Института по български език, 8, 1963, 197–215. [BG 1098] Дуйчев, Иван Симеонов, Un’acalutia inedita peri martiri di Bulgaria dell’anno 813, Byzantion, 33, 1963, 71–106.[BG 1099] Дуйчев, Иван Симеонов, L’ epistola sui Bogomili del Patriarca Constantinopolitano Feofilatto, Melanges E. Tisserant,

IL Citta del Vaticano, 1964, 63–91.[BG 1100] Дуйчев, Иван Симеонов, Le mont Athos et les Slaves au Moyen Age, Millenaire Mont Athos, 2, Veneaa, 1964, 121–144. [BG 1101] Дуйчев, Иван Симеонов, Миниатюрите на Манасиевата летопис, София, Бълг. художник, 1964, 140 с. (Второ

издание)[BG 1102] Дуйчев, Иван Симеонов, (съст., съавт.), Латински извори за българската история. 1–3, София, БАН, 1958–65.[BG 1103] Дуйчев, Иван Симеонов, Болонски псалтир. Български книжовен паметник от ХШ в., София, БАН, 1968, 532 с.[BG 1104] Georgiev, Vladimir, Die Trдger der kretisch-mykenischen Kultur, ihre Herkunft und ihre Sprach, 1–2, Sofia, Imprimerie

de la Cour, 1937–1938.[BG 1105] Георгиев, Емил, Две произведения на св. Кирила. Към въпроса за книжовната дейност на славянския

първоучител. Истор-лит. проучване, София, Култура, 1938, 135 с.[BG 1106] [BG 1107] [BG 1108] Георгиев, Емил, Изнамирането на старобългарските букви, Известия на Българското историческо дружество, 16–

18, 1940, 134–151.[BG 1109] Георгиев, Емил, Началото на славянската писменост в България. Старобългарските азбуки, София, Култура, 1942,

88 с. [BG 1110] Георгиев, Емил, Книжовното дело на славянските просветители Кирил и Методий: Книжовна дейност на св.

Кирила до създаването на славянската глаголическа писменост, София, Книпеграф, 1943, 73 с.[BG 1111] Георгиев, Емил, Създаването на Преславската и Охридската книжовна школа в средновековна България,

Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, 50, 1955, 1, 3–71.[BG 1112] Георгиев, Емил, Основи на славистиката и българистиката, София, Наука и изкуство, 1980, 355 с.

25

[BG 1113] [BG 1114] Динеков, Петър Николов, Марин Дринов и Нешо Бончев, Списание на БАН, 56, 1937, 177–239.[BG 1115] Динеков, Петър Николов, София през XIX в. до Освобождението на България, София, Бълг. археол. инст., 1937,

355 с. [BG 1116] Динеков, Петър Николов, Софийски книжовници през XVI в. 1. Поп Пейо, София, Хемус, 1939, 124 с. [BG 1117] Динеков, Петър Николов, Отношения между българи и турци в София през XVI в.,Известия на Българското

историческо дружество, 16–18, 1940, 196–211.[BG 1118] Динеков, Петър Николов, Към въпроса за отношението на българите към делото на Феликс Каниц, Списание на

БАН, 63, 1942, 117–137.[BG 1119] [BG 1120] [BG 1121] Доросиев, Иван Тодоров, История на железниците, София, печ. кооп. Едисон, 1935, 186 с.[BG 1122] Тишков, Петър, История на нашето занаятчийство до Освобождението ни, София, Нов живот, 1922, 59 с.[BG 1123] [BG 1124] [BG 1125] Хинков, Христо Стефанов, Занаятчийството в България: Минало, настояще и средства за подпомагането му,

София, Франклин, 1926, 183 с.[BG 1126] [BG 1127] [BG 1128] [BG 1129] Сакъзов, Иван, Средновековното манастирско стопанство в България, Списание на Българското икономическо

дружество, 22, 1923, 205–232.[BG 1130] Сакъзов, Иван, Манастирското стопанство през турско време, [?], [?], 1925, 35 с.[BG 1131] [BG 1132] [BG 1133] [BG 1134] Сакъзов, Иван, Стопанските връзки между Дубровник и българските земи през XVI–XVII столетие.Страници из

стопанската история на България, София, М-во на търговията, промишлеността и труда, 1930, 222 с. [BG 1135] Sakâzov, Ivan, Bulgarische Wirtschaftsgeschichte, Berlin, de Gruyter, 1929, 294 p.[BG 1136] [BG 1137] [BG 1138] Сакъзов, Иван, Развитието на градския живот и на занаятите в България през XVIII-XIX в., България 1000 години

927–1927, [София], М-во на нар. просвещение, 1930, 685–703.[BG 1139] Сакъзов, Иван, Обществено и стопанско развитие на България през епохата на Първото бъларско царство,

България 1000 години 927–1927, [София], М-во на нар. просвещение, 1930, 91–115.[BG 1140] Сакъзов, Иван, Обществено и стопанско развитие на България при Асеневците, Българска историческа

библиотека, 1930, 3, 112–148.[BG 1141] Сакъзов, Иван, Стопанските връзки на България в XIV в., Годишник на Софийския университет, Юридически

факултет, 30, 1934–1935, 1–100.[BG 1142] Сакъзов, Иван, Влиянието на Цариград върху стопанското минало на България до X в., Годишник на Софийския

университет, Юридически факултет, 29, 1933–1934, 1–40.[BG 1143] [BG 1144] Кинкел, Иван, Световната война 1914–1918 г. и международното право, София, Елит, 1920, 170 с.[BG 1145] Кинкел, Иван, Опит за построяване нова теория относно стопанското развитие на културното човечество, [?], [?],

1921, 302 с.[BG 1146] Кинкел, Иван, Курс по сравнителна история на стопанския строй в най-ново време, София, Унив. печ., 1947, 220 с.

(Второ издание)[BG 1147] Кинкел, Иван, Към въпроса за психологическите основи и произхода на религията, София, Психол. д-во, 1921, 43

с.[BG 1148] Кинкел, Иван, Социална психология в революционното движение, Годишник на Софийския университет,

Юридически факултет, ХІХ, 1923–1924, 1–167.[BG 1149] [BG 1150] Кинкел, Иван, Етическият фактор в стопанската история, София, [?], 1930, 157 с.[BG 1151] Кинкел, Иван, Биологическият фактор в стопанската история, [?], [?], 1934, 165 с.[BG 1152] Кинкел, Иван, История на политическата икономия. Ч. 1, 2. От антично време до средата на XIX в., София, Унив.

печ., 1943, 409 с.[BG 1153] [BG 1154] [BG 1155] [BG 1156] Киранов, Прокопий, Кооперацията в разните държави и народи, Т. 1–4, София Полиграфия, 1935–1938.[BG 1157] [BG 1158] [BG 1159] [BG 1160] [BG 1161] Благоев, Никола, Лекции по история на българското право. Първа половина: увод, извори, държавно право,

София, Художник, 1926, 210 с.[BG 1162] Благоев, Никола, Курс по история на българското право, София, Художник, 1934, 336 с. (Второ издание)

26

[BG 1163] Благоев, Никола, История на бълг. право, Ч. 1, 2, 3, 4., [?], [?], 1929, 196 с.[BG 1164] [BG 1165] Благоев, Никола, Отговорите на папа Николай I - извор за историята на българското право, Сборник на БАН, 6,

1916, 1–87.[BG 1166] Благоев, Никола, Причини за покорението на българите от византийци и турци, [?], [?], 1920, 23 с.[BG 1167] [BG 1168] [BG 1169] Благоев, Никола, Произход и характер на цар Самуиловата държава, Годишник на Софийския университет,

Юридически факултет, ХХ, 1924–1925, 1–107.[BG 1170] [BG 1171] [BG 1172] Благоев, Никола, Правни и социални възгледи на богомилите, София, Придворна печ., 1912, 104 с.[BG 1173] Благоев, Н., Беседата на презвитер Козма против богомилите, Годишник на Софийския университет, Юридически

факултет, ХVIII, 1923, 1–80.[BG 1174] [BG 1175] [BG 1176] Алексиев, Владислав, Принос към византийско-българските правни отношения. Еклогата с оглед на завещанието,

София, [?], 1928, 80 с.[BG 1177] [BG 1178] Алексиев, Владислав, Наказателноправни исторически проучвания, Годишник на Софийския университет,

Юридически факултет, ХXVIII, 1933, 1–124.[BG 1179] [BG 1180] Алексиев, Владислав, Принос към закона за земевладението според Земеделския закон и хрисовулите от ХШ и

XIV в., [?], [?], 1937, 142 с.[BG 1181] Алексиев, Владислав, Основи на историята на българското право, София, Рангел Младенов, 1940, 240 с.[BG 1182] Генов, Георги Петров, Източният въпрос. 1–2, София, Художник, 1924–1926, 160/145 с.[BG 1183] [BG 1184] [BG 1185] [BG 1186] [BG 1187] Генов, Георги Петров, Правното положение на малцинствата с особен оглед на бълг. малцинства в съседните

държави, София, Художник, 1929, 120 с.[BG 1188] [BG 1189] Генов, Георги Петров, Ньойският договор и България, София, Хр. Г. Данов, 1935, 188 с.[BG 1190] [BG 1191] [BG 1192] [BG 1193] Генов, Георги Петров, Международни актове и договори, засягащи България, (с обяснителни бележки), София,

[?], 1940, 464 с.[BG 1194] Ghénov, Georgi P., Actes et traités internationaux concernant la Bulgarie, Sofia, Pridvorna pečatnica, 1940, 460 p.[BG 1195] Genoff, Georgi P., Das Schicksal Bulgariens: Sein Kampf gegen d. Friedensdiktat v. Neuilly, Berlin, C. Heymann, 1940,

160 p.[BG 1196] Данаилова, Лукса Георгиева, Византийските правни школи и техните отражения върху българското и славянското

право, София, Семинар по история на бълг. и слав. право при Соф. унив., 1942, 88 с.[BG 1197] [BG 1198] Zankow, Stefan, Die Verfassung der bulgarischen orthodoxen Kirche, Zürich, Leemann, 1918, 223 p.[BG 1199] Zankow, Stefan, Die Verwaltung der bulgarischen orthodoxen Kirche, Halle (Saale), Karras, Kröber & Nietschmann,

1920, 288 p.[BG 1200] Цанков, Стефан, Патриарх Евтимий, Живот и дейност, София, Св. Синод на Бълг. църква, 1906, 91 с.[BG 1201] [BG 1202] [BG 1203] Снегаров, Иван Иванов, История на Охридската архиепископия (от основаването й до завладяването на

Балканския полуостров от турците). 1. София, [?], 1924, 349 с.[BG 1204] Снегаров, Иван Иванов, История на Охридската архиепископия. 2. От падането й под турците до нейното

унищожение (1394–1767), София, Макед. науч. инст, 1931, 615 с.[BG 1205] [BG 1206] Снегаров, Иван Иванов, Старият Търновски църковен кодекс, Годишник на Софийския университет, Богословски

факултет, 11, 1934, 1–60/ 12, 1935, 1–48/ 13, 1936, 49–74.[BG 1207] Снегаров, Иван Иванов, Нов кодекс на Търновската митрополия, Сборник на БАН, Клон историко-филологичен и

философско-обществен. XXXI, 1937. [BG 1208] Снегаров, Иван Иванов, Кратка история на съвременните православни църкви. 1. (Иерусалимска, Антиохийска,

Александрийска, Цариградска, Кипърска, Синайска, Грузинска), София, Унив. печ., 1944, 686 с.[BG 1209] Снегаров, Иван Иванов, Кратка история на съвременните православни църкви. 2. (Българска, Руска, Сръбска),

София, Унив. печ., 1946, 472 с.[BG 1210] Снегаров, Иван Иванов, Византийски свидетелства от XI–XIII в. за българския характер на Македония,

Македовски преглед, 1925, 5–6, 1–17.[BG 1211] Снегаров, Иван Иванов, Българският първоучител св. Климент Охридски. Живот и дейност, Годишник на

27

Софийския университет, Богословскифакултет, 4, 1927, 219–334. [BG 1212] [BG 1213] Снегаров, Иван Иванов, Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи, София,

Придворна печ., 1937, 323 с.[BG 1214] [BG 1215] [BG 1216] Снегаров, Иван Иванов, Снегаров, Ив. Българският дух на Охридико-Преспанската епархия преди

Освобождението на България (1878), Македонски преглед, 1943, 4, 1–35.[BG 1217] Снегаров, Иван Иванов, Скопската епархия. Исторически очерк и възражения върху съчинението на проф. Р.

Груич „Скопска Митрополйа“ (Скопие, 1935), Годишник богосл., ХV–XVI, 1937–1938, 1–132/ ХVІ, 1938–1939, 1–184.

[BG 1218] Снегаров, Иван Иванов, Принос към биографията на Райно Попович, София, БАН, 1959, 265 с.[BG 1219] Снегаров, Иван Иванов, Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия, Сборник на БАН, 41, 1949, 177–490.[BG 1220] Снегаров, Иван Иванов, Принос към биографията на Неофит Рилски. (Грьцки писма до него), София, БАН, 1951.

(Второ издание: 1952, 480 с.)[BG 1221] Снегаров, Иван Иванов, Духовно-културни връзки между България и Русия през средните векове (X–XV в.),

София,Синодално книгоизд, 1950, 96 с.[BG 1222] Снегаров, Иван Иванов, Културни и политически връзки между България и Русия през XVI–XVIII в., София,

Синод. к-во, 1953, 132 с.[BG 1223] Снегаров, Иван Иванов, Турското владичество - пречка за културното развитие на българския народ и на другите

балкански народи, София, БАН, 1958, 244 с.[BG 1224] [BG 1225] [BG 1226] [BG 1227] [BG 1228] Иванова, Вера, Стари църкви и манастири в бълг. земи. IV–ХII в., Годишник на Народния музей, 4, 1926, 429–582.[BG 1229] Иванова, Вера, Оряховският манастир и неговите грамоти, Известия на Историческото дружество, 11–12, 1932,

84–118.[BG 1230] [BG 1231] [BG 1232] Ковачев, Михаил, Драгалевският манастир, Св. Богородица Витошка и неговите старини, София, Бълг. археол.

инст., 1940, 251 с.[BG 1233] Ковачев, Михаил, Зограф. Изследвания и документи, 1. София, Воен.-изд. фонд, 1942, 383 с.[BG 1234] Ковачев, Михаил, Български ктитори в Света гора. Исторически очерк, изследвания и документи, София, Воен.

книгоизд. фонд, 1943, 176 с. [BG 1235] Ганев, Спас Петров; Васил Найденов, Гложенският манастир Св. Великомъченик Георги Победоносец, Ловеч,

Гложенски манастир Св. вм. Георги, 1937.[BG 1236] Паисий Пастирев, Петричко-Бачковския монастир и гробът на св. Евтимий, патриарх Търновски, Станимака,

Дърваров, 1928, 184 с.[BG 1237] Карaнешев, Недялко К., История на общежителниа манастир Св. Преображение Господне при гр. В. Търново,

манастир Св. Преображение Господне с иждивението на йеромонах Неофит Калчев - Доктора, 1927, 143 с.[BG 1238] Герасимов, Тодор Димитров, Няколко неиздадени български монети, Годишник на Народния музей, VІ, 1932/34,

223–243.[BG 1239] Герасимов, Тодор Димитров, Три старобългарски моливдовула, Известия на Българския археологически институт,

VІІІ, 1934, 350–360.[BG 1240] Герасимов, Тодор Димитров, Първата златна монета на цар Иван Асен ІІ., Известия на Българския

археологически институт, VІІІ, 1934, 361–368.[BG 1241] Герасимов, Тодор Димитров, Медни монети на Георги Тертерий І и сина му Тодор Светослав (Kupfermünzen des

königs Georgi Terterij und seines Sohnes Svetoslav), Известия на Българския археологически институт, ХІV/NV, 1937, 109–116.

[BG 1242] Герасимов, Тодор Димитров, Оловни печати на българските царе Симеон и Петър, Известия на Българския археологически институт, ХІІ, 1938, 354–364.

[BG 1243] Герасимов, Тодор Димитров, Фалшив сребърен печат на цар Симеон (Faux sceau en argent attribué au roi Siméon), Известия на Българския археологически институт, ХІХ/ХХ, 1944, 428–430.

[BG 1244] Герасимов, Тодор Димитров, Монети на деспот Иванко (Monnaies d despote Ivanko), Известия на Българския археологически институт, ХІІІ, 1939, 288–296.

[BG 1245] Герасимов, Тодор Димитров, Нови монети на цар Михаил Асен, Известия на българския археологически институт, ХVІ/ХVІІІ, 1940, 84–90.

[BG 1246] Герасимов, Тодор Димитров, Един подправен златен печат на Константин Асен, Известия на Българския археологически институт, ХІХ/ХХ, 1944, 66–73.

[BG 1247] [BG 1248] Попгеоргиев, Йордан, Село Арбанаси. Историко-археологически бележки, Периодическо списание, 64, 1903, 1–

38.[BG 1249] Попгеоргиев, Йордан, Град Елена. Принос към историята му, [?], [?], 1904, 26 с.[BG 1250] Попгеоргиев, Йордан, Град Враца. Принос към историята му, София, [?], 1904, 75 с.[BG 1251] Попгеоргиев, Йордан, Панагюрското въстание през 1876 г., [?], [?], 1900, 34 с.[BG 1252] Попгеоргиев, Йордан, Кърджалиите и Осман Пазвантоглу, [?], [?], 1900, 43 с.

28

[BG 1253] [BG 1254] Попгеоргиев, Йордан, Материали по църковната борба, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина,

ХХІІ–ХХІІІ, 1907, 1–180/ХХІV, 1908, 98–133.[BG 1255] [BG 1256] Попгеоргиев, Йордан, Архиепископ Йосиф Соколски и Русия, Списание на БАН, 8, 1914, 109–124.[BG 1257] Дечев [Дечов], Васил, Миналото на Чепеларе. Принос за историята на Родопа. 1–2, Чепеларе, Образов.-спомаг. д-

во Родоп. искра, 1928/1936, 308/464 с.[BG 1258] Меджидиев, Асен Хр., Град Дупница до Освобождението. Принос към историята на града и околията, София, [?],

1935, 144 с. [BG 1259] Грънчаров, Юр. Юр. [Грънчаров, Йордан Йорданов], Произход и епоха на еленските чорбаджии, Елена, П. С.

Кършовски, 1925, 144 с.[BG 1260] Островърхов, Стоян Йорданов, Произход и история на седалищата, съставляющи Илаковрътската община, Елена,

Еленска околия, 1931, 176 с.[BG 1261] Историята на града Габрово и габровските въстания, Христо Гъбенски; Петър Гъбенски, Състав.; [предг.] Катя

Димкова; Стефка Василева; [Въвед. Стефан Дойнов], Габрово, Терит. дир. Държ. арх., 2003, 304 с. (2. изд.)[BG 1262] [BG 1263] Каролев, Райчо, История на Габровското училище, София, [?], 1926.[BG 1264] Цончев, Петър, Из стопанското минало на Габрово, София, Художник, 1929, 636 с.[BG 1265] Цончев, Петър, Из общественото и културно минало на Габрово. Исторически приноси, София, Печ. Художник,

1934, 797 с.[BG 1266] Цончев, Петър, Копринарството в Габрово, [?], [?], 1923, 42 с.[BG 1267] Цончев, Петър, Народно багрилно изкуство в Габрово, Известия на Народния етнографски музей, ІІІ–ІV, 1923,

116–129.[BG 1268] Цончев, Петър, Гайтанджийството в Габрово [?], [?], 1924, 29 с.[BG 1269] Цончев, Петър, Железарската индустрия в Габровско [?], [?], 1926, 41 с.[BG 1270] Кънчов, Васил, Град Скопие. Бележка за неговото настояще и минало, [?], [?], 1898, 156 с.[BG 1271] Кънчов, Васил, Бележки за основаването на Казанлък и Карлово, Летопис на Българското книжовно дружество, 1,

1901, 87–98.[BG 1272] [BG 1273] Казанлък в миналото и днес, 1–3, София, Казанлъшка дружба Розова долина, 1912[–1929].[BG 1274] Попов, Христо Филипов, Град Клисура в Априлското въстание.: Очерк за миналото и настоящето на града: По

случай 50-год. на въстание, София, С. М. Стайков, 1926, 191 с.[BG 1275] [BG 1276] [BG 1277] [BG 1278] Маринов, Д., Чипровци или Кипровец, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, ХІ, 1894, 135–144. [BG 1279] Захариев, Йордан, Чипровци. Поселищно-географски проучвания с исторически бележки, [?], [?], 1938, 300 с.[BG 1280] Захариев, Йордан, Още нещо за шопите, Известия на Българското историческо дружество, ХІХ–ХХ, 1944, 142–

160.[BG 1281] Ганев, Никифор, Провадия в своето минало и настояще, София, Провадийска община в попул. банка, 1929, 127 с.[BG 1282] Семерджиев, Христо, Самоков и околността му, София, [?], 1913.[BG 1283] Табаков, Симеон, Опит за история на град Сливен. 1. Историко-хорография, София, К-т, историята на гр. Сливен,

1911, 626 с. (Второ издание: 1986)[BG 1284] Табаков, Симеон, Опит за история на град Сливен. 2. София, К-т, историята на гр. Сливен, 1924, 605 с.[BG 1285] Табаков, Симеон, Опит за история на град Сливен. 3. Икономичен развой. Народен бит, София, К-т, историята на

гр. Сливен, 1929, 352 с.[BG 1286] Георгиев, Матей Матев, Икономическото минало на гр. София и Софийско, София, Камбана, 1926, 144 с.[BG 1287] [BG 1288] [BG 1289] Ганчев, Стефан П., Свищов. Принос към историята му, Свищов, р. община и Попул. банка, с материалната

подкрепа на свищовското ч-ще Еленка и Кирил Д. Аврамови, 1929, 426 с.[BG 1290] Попхристов, Георги, Свищов в миналото. 86–1877, Свищов, П. А. Славков, [1936], 480 с.[BG 1291] [BG 1292] Крусев, Пенчо Дончев, История на В. Търновския терзийски еснаф - днес манифактуристко-галантеристко

сдружение - според кондиките му: 1856–1919 г., В. Търново, изд. с подкрепата на Тодор Т. Коларов, 1942, 162 с.[BG 1293] Цухлев, Димитър, История на града Видин и неговата област. Видинско, Кулско, Белоградчишко, Ломско,

Оряховско, Врачанско, Фердинандско, Берковско и Крайна, София, П. Глушков, 1932, 615 с.[BG 1294] Цветков, Андрей, Тайните революционни комитети в някои врачански села, Известия на Историческото

дружество, ХІІІ, 1933, 163–175.[BG 1295] Цветков, Андрей, Начало на тайните революционни комитети в България, Известия на Историческото дружество,

ХVІ–ХVІІІ, 1940, 516–524.[BG 1296] Папазов, Димитър Ив., Село Арбанаси. Лични спомени и събрани данни, София, [?], 1935.[BG 1297] Ганев, Ганчо Ив., История на село Ганчовец, Дряновско и на съседните селца Руня, Зая, Саласука, Геня и Ялово,

София, К-т, по отпразнуване 100-год. на църквата Св. Параскева, 1944, 199 с.[BG 1298] Юрданов, Юрдан, История на българската търговия, София, [?], 1938.[BG 1299] Миков, Васил, Могилите в България, Българска историческа библиотека, ІІ, 1929, 2, 1–43.[BG 1300] Миков, Васил, Принос към погребението на мъртвите у старите траки, Известия на Историческото дружество в

29

София, ХІ/ХІІ, 1931/32, 136–150.[BG 1301] Миков, Васил, Предисторически селища и находки в България (Stations et trouvailles préhistorique en Bulgarie),

София, Нар. археол. музей, 1933, 183 с.[BG 1302] Миков, Васил, Идолната пластика през новокаменната епоха, Известия на Българския археологически институт,

VІІІ, 1934, 183–214.[BG 1303] Миков, Васил, Атичната гробница при Казанлък, София, БАН, 1954, 40 с. [BG 1304] Миков, Васил, Античная гробница близ Казанлык, София, БАН, 1954, 40 с.[BG 1305] Mikov, Vasil, Le tombeau antique prés de Kazanlăk, Sofia, Acad. bulg. des sciences, 1954, 40 p.[BG 1306] Миков, Васил, Златното съкровище от Вълчи трън, София, БАН, 1958, 68 с., 31 табл. [BG 1307] Миков, Васил, Извори за историята и географията на нашите градове и села, София, Бълг. геогр. д-во, 1935, 110 с.[BG 1308] Миков, Васил, Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места (origine et

signification de noms de nos villes, villages, rivières, montagnes et régions), София, 1943, 316 с.[BG 1309] Миков, Васил; Орманджиев, Иван, България. Бележити исторически селища и местности, София, Казанлъшка

долина, 1936, 160 с.[BG 1310] Миков, Васил, Едно пътуване през България преди 230 години, Известия на Българското географско дружество,

ІІІ, 1935, 142–149.[BG 1311] Миков, Васил, Стари пътешествия през българските земи, преведени на български език, Архив за поселищни

проучвания, І, 1938, І, 107–120.[BG 1312] Миков, Васил, По следите на племената и народите, живели в нашата страна, София, НС ОФ, 1956, 48 с.[BG 1313] [BG 1314] Гошев, Иван Иванов, Старите печати на манастира „Св. Наум“ в Македония, Известия на Историческото

дружество в София, ХVІ/ХVІІІ, 1940, 91–108.[BG 1315] Гошев, Иван Иванов, Българо-гръцки литургичен фрагмент от стария Преслав (Ein bulgarisch-griechisches

Fragment aus der alten Atadt Preslav), Годишник на Народния музей, V, 1926/31, 1933, 233–259.[BG 1316] Гошев, Иван Иванов, Преславски керамичен фрагмент с богослужебни текстове от ІХ–Х в., Годишник на

Софийския университет, Богословски факултет, ХІ, 1933/34, 1–19. [BG 1317] Гошев, Иван Иванов, Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир, Годишник на Софийския

университет, Богословски факултет, VІІІ, 1930/31, 341–388. [BG 1318] Гошев, Иван Иванов, Църковни старини из Врачанската епархия, Годишник на Софийския университет,

Богословски факултет, ХІ, 1933/34, 54 с.[BG 1319] Гошев, Иван Иванов, В Трявна през времето на последните търновски гръцки владици (1820–1870), Българска

историческа библиотека, ІІІ, 1930, 2, 196–233.[BG 1320] Гошев, Иван Иванов, Търновски царски надгробен надпис от 1388 г. (Epitaphe royale de Tarnovo datant de 1388),

София, Бълг. акад. на науките и изкуствата, 1945, 75 с. ХІ tabl.[BG 1321] Гошев, Иван Иванов, Старобългарски глаголически надписи от ІХ и Х в., София, БАН, [1963], 196 с.[BG 1322] Филов, Богдан Димитров, Помощните войски на римската провинция Мизия. Прил.: Военните дипломи за

мизийските помощни войски, Известия на Историческото дружество в София, ІІ, 1906, 84–90.[BG 1323] Филов, Богдан Димитров, Историческа бележка за Българското археологическо дружество. (Notice historique sur la

Société archéologique bulgare à Sofia), Известия на Българското археологическо дружество, ІV, 1914, 242–247.[BG 1324] Филов, Богдан Димитров, Софийската църква „Св. София“, София, Соф. археол. д-во със средствата от фонда на

Соф. община, отреден за тази цел, 1913, 172 с., ХХІ табл.[BG 1325] [BG 1326] Филов, Богдан Димитров, Софийската църква „Св. София“. София, 1913 г., София, Бълг. археол. инст., 1933.

(София, Издателска къща “Изток Запад“ 2005, 388 с.)[BG 1327] Филов, Богдан Димитров, Старобългарското изкуство, София, Нар. музей, 1924, 128 с., LVIII табл.[BG 1328] Филов, Богдан Димитров, Старобългарската църковна архитектура, Списание на БАН, клон историко-

филологически, 21 (ХLIII), 1930, 1–60.[BG 1329] Филов, Богдан Димитров, Старобългарската живопис през ХІІІ и ХІV в., Българска историческа библиотека, ІІІ,

1930, 1, 52–95.[BG 1330] Филов, Богдан Димитров, Портретът на Иван Александра, Сборник в чест на В. Н. Златарски по случай на

30-годишната му научна и професорска дейност: Приготвен от неговите ученици и почитатели. София, 1925, 499–504.

[BG 1331] Филов, Богдан Димитров, Лондонското евангелие на Иван Александра и неговите миниатюри, Списание на БАН, клон историко-филологически, 20 (ХХХVIII), 1929, 1–32.

[BG 1332] Филов, Богдан Димитров, Възраждането на българското изкуство, Българска историческа библиотека, ІV, 1931, ІІ/ІІІ, 30–57.

[BG 1333] Филов, Богдан Димитров, Архитектурният тип на големия дворец в Абоба, Списание на БАН, клон историко-филологически, 27 (LV), 1937, 1–18.

[BG 1334] [BG 1335] Avramov, Vasil, Jubileen sbornik Pliska-Preslav, 1–3, Sofija, Pec. na Arm. voenn. izd. fond, 1929, 253/176/204 p.[BG 1336] Аврамов, Васил, Юбилеен сборник Плиска-Преслав (Recueil jubilaire Pliska-Preslav), София, Арм. воен.-изд. фонд,

1929, 189 с.[BG 1337] [BG 1338] [BG 1339] Бобчев, Сава Николов, Сердика: Материали за изучаване топографията, устройството на архитектурата на града,

София, Бълг. археолог. инст., 1943, 70 с.[BG 1340] Бобчев, Сава Николов, История на архитектурата на стария свят, 1–2, София, Наука и изкуство, 1954–1955.

30

[BG 1341] Бобчев, Сава Николов, История на архитектурата през средните векове: [За студентите от ВИСИ], София, Техника, 1973, 232 с.

[BG 1342] Велков, Иван, Първата българска столица, Българска историческа библиотека, І, 1928, 2, 1–26.[BG 1343] Велков, Иван, Стари селища и градища по долината на р. Вита, София, Нар. музей, 1927, 57 с. (Материали за

археологическата карта на България, кн. VІ).[BG 1344] Велков, Иван, Стари римски пътища и селища в днешните български граници, Българска историческа

библиотека, ІІ, 1929, 4, 44–71.[BG 1345] Велков, Иван, Един римски град в България - Nicopolis ad Istrum (Никюп), Българска историческа библиотека, ІІІ,

1930, 2, 1–28.[BG 1346] Велков, Иван, Бележки за колонизацията и градовете по нашето Черноморско крайбрежие, Известия на

Историческото дружество в София, ХІ–ХІІ, 1931/32, 33–53.[BG 1347] Велков, Иван, Могилни гробни находки от Дуванлий, Известия на Българския археологически институт, VІ,

1930/31, 1–44.[BG 1348] Велков, Иван, Мъртви градове, София, 1933, 161 с.[BG 1349] Велков, Иван, Прочути крепости (Fortresses célèbres), София, М-во на нар. просвещение, 1938, 139 с.[BG 1350] [BG 1351] Велков, Иван, Няколко тракийски и средновековни крепости по Средна Арда, Известия на Българското

археологическо дружество, ХVІ/ХVІІІ, 1940, 70–78.[BG 1352] Велков, Иван, Градища. Опит за систематизиране и датиране на укрепените селища в българските земи,

Годишник на Пловдивския народен музей, І, 1950, 157–183.[BG 1353] Миятев, Кръстьо Иванов, Мозайки от Трапезица (Mosaiques de Trapesitza), Известия на Българския

археологически институт, І, 1921/22, 163–176.[BG 1354] Миятев, Кръстьо Иванов, Съкровищницата на Рилския манастир, Годишник на Народния музей, ІV, 1922/25, 314–

361.[BG 1355] Миятев, Кръстьо Иванов, Декоративната система на българските стенописи (Système décoratif des fresques

bulgares), Сборник в чест на В. Н. Златарски по случай на 30-годишната му научна и професорска дейност: Приготвен от неговите ученици и почитатели, 1925, 135–149.

[BG 1356] Миятев, Кръстю Иванов, Кръглата църква в Преслав, София, Държ. печ., 1932, 218 с.[BG 1357] Миятев, Кръстьо Иванов, Художествени занаяти у старите българи, Българска историческа библиотека, І, 1928, 1,

160–184.[BG 1358] Миятев, Кръстьо Иванов, Изкуството на българите през ІХ и Х в., Българска историческа библиотека, І, 1928, 4,

148–197.[BG 1359] Миятев, Кръстьо Иванов, Българското изкуство през ІХ–Х в., България 1000 години 927–1927, [София], М-во на

нар. просвещение, 1930, 139–182.[BG 1360] Миятев, Кръстьо Иванов, Мадарският конник, Известия на Българския археологически институт, V, 1928/29, 90–

126.[BG 1361] Миятев, Кръстьо Иванов, Мадара и Мадарският конник, Българска историческа библиотека, ІІІ, 1930, І, 24–51.[BG 1362] Миятев, Кръстьо Иванов, Местни традиции и национални елементи в Кръглата преславска църква (Traditions

locales et éléments nationaux dans l’église de Preslav), Известия на Българския археологически институт, VІ, 1930/31, 194–205.

[BG 1363] Миятев, Кръстьо Иванов, Разкопките в Преслав през 1930 г. (Ausgraungen in Preslav im J. 1930), Годишник на Народния музей V, 1926/32, 189–221.

[BG 1364] Миятев, Кръстьо Иванов, Разкопки на „Вътрешния град“ в Преслав (Ausgrabungen in der “Inneren Burg“ von Preslav), Известия на Историческото дружество в София, ХІ/ХІІ, 1931/1932, 151–159.

[BG 1365] Миятев, Кръстьо Иванов, Преславската керамика: Die keramik von Preslav, София, Държ. печ., 1936, 154 с., ХХVІІІ табл.

[BG 1366] Миятев, Кръстьо Иванов, Эпиграфические материалы из Преслава, Byzantinoslavica, ІІІ, 1931, 383–403.[BG 1367] Миятев, Кръстьо Иванов, Старинни църкви в западна България, Известия на Българския археологически

институт, ХІІІ, 1939, 228–245.[BG 1368] Миятев, Кръстьо Иванов, Крумовият дворец и други новооткрити постройки в Плиска, Известия на Българския

археологически институт, ХІV, 1940/42, 73–135.[BG 1369] Миятев, Кръстю Иванов, Славянската керамика в България и нейното значение за славянската археология на

Балкана, София, БАН, 1948, 85 с. (Трудове на секцията за славянска археология. ІІ).[BG 1370] Рилският манастир, Кръстьо Иванов Миятев; Христо Ангелов Христов; Георги Стойков (съавт.), София, БАН,

1957, 320 с.[BG 1371] Миятев, Кръстю Иванов, Боянските стенописи/Роспись Боянской церкви/The Boyana Murals/Die Wandmarelei in

Bojana/Les peintures murales de Boiana, София, Бълг. художник; Дрезден, Изкуство, 1961, 23, 92 с. с репрод. и факс.[BG 1372][BG 1373] Миятев, Кръстю Иванов, Архитектурата в Средновековна България, София, БАН, 1965, 250 с.[BG 1374] Мавродинов, Никола Петков, Външната украса на старобългарските църкви, Известия на Българския

археологически институт, VІІІ, 1934, 262–330.[BG 1375] Мавродинов, Никола Петков, Византийската и старобългарската архитектура, Родина, І, 1938/1939, 2, 140–155. [BG 1376] Мавродинов, Никола Петков, Базиликата в Плиска и българският дворцов церемониал (La grande basilique de

pliska et le cérèmoniel de la cour bulgare), Известия на Българския археологически институт, ХІІІ, 1939, 246–252.[BG 1377] Мавродинов, Никола Петков, Археологически и художествено-исторически изследвания из Македония,

Македонски преглед, ХІІІ, 1942, 2, 1–25/4. 89–139.[BG 1378] Mavrodinov, N. Le trésor protobulgare de Nagyszentmiklós, Budapest, 1943, 232 p., et 50 ill.

31

[BG 1379] Мавродинов, Никола Петков, Старобългарска живопис, 1946, 196 с.[BG 1380] Мавродинов, Никола Петков, Феликс Каниц като изследвач на български и сръбски художествени паметници,

Списание на БАН, клон историко-филологически, 31, 1942, 63, 91–116.[BG 1381] Мавродинов, Никола Петров, Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий

до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни, София, Бълг. книга, 1947, 90 с.[BG 1382] Мавродинов, Никола Петров, Изкуството на Българското възраждане, София, Наука и изкуство, 1957, 460 с. [BG 1383] Мавродинов, Никола Петров, Старобългарското изкуство. Изкуството на първото българско царство, София,

Наука и изкуство, 1959, 309 с. с 351 обр.[BG 1384] Цончев, Димитър; Тодор Николов, Водач за старините в град Велико Търново и околността, Велико Търново, Ст.

п. Ралевски и Хр. Дамянов, 1933, 120 с.[BG 1385] Цончев, Димитър, Приноси към старата история на Пловдив, София, Бълг. археол. инст. със средства от фонда на

Пловдивската община, 1938, 172 с.[BG 1386] [BG 1387] Димитров, Димитър Петров, Исторически мотиви в драмата „Резос“, Известия на Историческото дружество в

София, Х, 1930, 1–19.[BG 1388] Димитров, Димитър Петров, Към историята на Августа Траяна (Стара Загора), Известия на Историческото

дружество в София, ХІ/ХІІ, 1931/32, 54–70.[BG 1389] Димитров, Димитър Петров, Съществувало ли е племето Хиперпеони?, Известия на Историческото дружество в

София, ХІV/ХV, 1937, 28–34.[BG 1390] Димитров, Димитър Петров, Бележки върху античната география и етнография на Старозагорско, Известия на

Историческото дружество в София, ХІІІ, 1933, 1–7.[BG 1391] Dimitrov, D., Sechzing Jahre archäologische Wissenschaft in Bulgarien (60 години археологическа наука в България),

Bulgaria, Jahrbuch der detschübulgarischen Gesellschaft, Berlin, 1940/1941, 59–66. [BG 1392] Димитров, Димитър Петров, Портретът върху античните надгробни плочи от римско време в Североизточна

Македония, Известия на Българския археологически институт, ХІІІ, 1939, 1–128.[BG 1393] Димитров, Димитър Петров, Надгробните плочи от римско време в Северна България, София, Държ. печ., 1942,

119 с., ХХХІ т., 1 карта.[BG 1394] Димитров, Димитър Петров, Две изображения на добрия пастир от България, Известия на Историческото

дружество в София, ХІХ/ХХ, 1944, 40–50.[BG 1395] Димитров, Димитър Петров, Увод в археологията, София, Наука и изкуство, 1958, 204 с. с ил.[BG 1396] Протич, Андрей Димитров, Същност и развитие на българската църковна архитектура, Известия на Българския

археологически институт, І, 1921/22, 186–205.[BG 1397] Протич, Андрей Димитров, Сасанидската художествена традиция у прабългарите, Известия на Българския

археологически институт, ІV, 1926/27, 211–235.[BG 1398] Протич, Андрей Димитров, Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 г., България

1000 години 927–1927, [София], М-во на нар. просвещение, 1930, 383–540. [BG 1399] Протич, Андрей Димитров, Художествените паметници на Иван Асен ІІ, Българска историческа библиотека, ІІІ,

1930, 3, 149–186.[BG 1400] Protič, Аndrej, Der Barok der byzantinischen Monumentalmalerei (Барокът на византийската монументална

живопис), Atti V congr. Intern. Di studi bizant. Roma, 1940, 343–351 + tav. CVIII–CXII.[BG 1401] Protič, Andrej, Ikonographie und byzantinische Kunst. Ein Beitrag zum Untersuchungsverfahren der Kunstwissenschaft

(Иконография и византийско идкуство. Принос към изследването на изкуствознанието), 3 Aufl., Sofia, Staatsdruck, 1942, 61, 65 Illustr.

[BG 1402] Дечев, Димитър, Принос към античната география на България, Известия на Историческото дружество в София, ІV, 1915, 23–36.

[BG 1403] Кацаров, Гаврил Илиев; Дечев, Димитър, Извори за старата история на Тракия и Македония, София, БАН, от фонд Напредък, 1915, 200 с.

[BG 1404] Кацаров, Гаврил Илиев; Дечев, Димитър, Извори за старата история на Тракия и Македония (Sources sur l’histoire et la géographie anciennes de la Thrace et de la Macédonie), София, БАН, 1949, 488 с. и 1 карта. (2. разш.изд.)

[BG 1405] Дечев, Димитър, Хемус и Родопа. Принос към античната география на България, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, ХХІ, 1925, 10, 1–36.

[BG 1406] Дечев, Димитър, Една келто-т,ракийска религиозна успоредица, Известия на Историческото дружество в София, V, 1922, 17–33.

[BG 1407] Дечев, Димитър, Очерк за религията на древните траки, Българска историческа библиотека, І, 1928, 3, 22–55.[BG 1408] Дечев, Димитър, Едно ново тълкуване на тракийския надпис от Езерово, Годишник на Софийския университет,

Историко-филологически факултет, ХХVІІ, 1931, 12 с. [BG 1409] Дечев, Димитър, Едно средновековно описание на бълг. земи, Годишник на Софийския университет, Историко-

филологически факултет, XIX, 1923, 1–42.[BG 1410] Дечев, Димитър, Где са живели смолените? (Les habitations des Smoljenas), Сборник в чест на В. Н. Златарски по

случай на 30-годишната му научна и професорска дейност: Приготвен от неговите ученици и почитатели, София, 1925, 45–54.

[BG 1411] Дечев, Димитър, Източно-германският произход на българското народностно име, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, XXІІ, 1926, 1–25.

[BG 1412] Дечев, Д. [Димитър Дечев], Отговорите на Николай І по допитванията на българите (responsa Nikolai papae ad consulta Bulgarorum), София, Арм. воен.-изд. фонд, 1927, 119 с. (Второ издание: 1939, 152 с.)

[BG 1413] Дечев, Димитър, Ръкописите на тъй наречените „Отговори на папа Николай І по допитванията на българите“, Известия на Българския археологически институт, VІІ, 1932/33, 322–340.

32

[BG 1414] Тодоров, Янко, Паганизмът в Долна Мизия през първите три века след Христа, София, Нар. музей, 1928, 276 с.[BG 1415] Тодоров, Янко Янев, Античната цивилизация в България, Българска историческа библиотека, ІІ, 1929, 2, 25–63.[BG 1416] Тодоров, Янко Янев, Предхристиянски религиозни течения в нашите земи, Българска историческа библиотека, ІІІ,

1930, 4, 1–32.[BG 1417] Тодоров, Янко Янев, Източно-азиатският животински цикъл от гледище на астрологичните вярвания (Към

въпроса за Именника на първите български ханове), Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, XXVІІ, за 1930/31, 1931, 1–42.

[BG 1418] Тодоров, Янко Янев, Към въпроса за културното влияние на стария Изток върху Римската империя, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, XXVІІІ, 1932, 1–24.

[BG 1419] Тодоров, Янко Янев, Тракийските царе, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, XXІХ, 1932/33, 80 с.

[BG 1420] Тодоров, Янко Янев, Историята на древна Македония у Тит Ливий (По случай 2000 години от рождението на Тит Ливий), Известия на Историческото дружество в София, ХІХ–ХХ, 1944, 125–141.

[BG 1421] Тодоров, Янко Янев, Таблици за определяне и проверяване на дати от бългаарската и византийската история, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, XXVІІ, за 1942/43, 1943, 1–40.

[BG 1422] [BG 1423] [BG 1424] Данов, Христо Милошев, Връзките на Понтийското царство със западното черноморско крайбрежие според два

новонамерени надписа, Известия на Историческото дружество в София, ХІV/ХV, 1937, 54–70.[BG 1425] Данов, Христо Милошев, Към култа на Изида в Долна Мизия, Известия на Историческото дружество в София,

ХVІ/ХVІІІ, 1940, 169–172.[BG 1426] Бицили, Пeтр Михайлович, Игнатий Лойола и Дон Кихот, Сборник в чест на В. Н. Златарски по случай

30-годишната му научна и професорска дейност: Приготвен от неговите ученици и почитатели, София, 1925, 11–23.

[BG 1427] Бицили, Пeтр Михайлович, Очерки теории исторической науки, Прага, Изд-во „Пламя“, 1925, 338 с.[BG 1428] Бицили, Петър, Основни проблеми от теорията и историята, Родина, І, 1938, 93–104.[BG 1429] Бицили, Петър, Русия и Европа в навечерието на Освободителната война, Българска историческа библиотека, І,

1929, 242–277. [BG 1430] Бицили, Петър, Кримската (Източната) война (1853–1856), Българска историческа библиотека, 1930, 4, 145–164. [BG 1431] Бицили, Петър, К вопросу о взаимоотношениях „Востока“ и „Запада“ в истории Европы, Известия на българското

историческо дружество, XVI–XVII в. Сборник в памет на проф. Петър Ников. 1939, 48–54.[BG 1432] Бицили, Петър, Увод в изучаването на новата и най-новата история. Опит за периодизация, София, [?], 1927, 341

с.[BG 1433] Бицили, П. [Пьотър Михайлович], Основни насоки в историческото развитие на Европа от началото на

християнската ера до наше време, София, Унив. печ., 1940, 280 с.[BG 1434] Бицили, Пeтр Михайлович, Россия и восточный вопрос в царствование императора Николая I., Прослава на

освободителната война 1877–1878. Руско-български сборник, София, 1929, 66–84.[BG 1435] Бицили, Пeтр Михайлович, Место Ренесанса в истории культуры, Годишник на Софийския университет,

Историко-филологически факултет, ХХХІ, 1932–1933, I–Ш. [BG 1436] Бицили, Пeтр Михайлович, Краткая история русской литературы, София, Витоша, 1934, 260 с.[BG 1437] Благоев, Димитър, Съчинения, І–ХХ. София, БКП, 1957–1964.[BG 1438] Благоев, Димитър, Нашите апостоли (Захари Стоянов като публицист, революционер, апостол, патриот), София,

книгопеч. Янко С. Ковачев, 1886, 94 с. [BG 1439] Благоев, Димитър, Принос към историята на социализма в България, София, Парт. социалист. книж., 1906.[BG 1440] Кабакчиев, Христо, Българските революционери Раковски, Каравелов, Левски и Ботев за Балканската федерация,

София, Партийна социалистическа книжарница и печатница, 1915, 71 с.[BG 1441] Кабакчиев, Христо, Как возник и развивался Коммунистический интернационал. (Краткий исторический очерк).

Москва/Ленинград, [?], 1929, 289 с.[BG 1442] Кабакчиев, Христо, Спомени и материали от историята на партията на тесните социалисти, София, [?], 1955, 209

с.[BG 1443] Кабакчиев, Христо, Димитър Благоев и партията на тесните социалисти, София, Партиздат, 1979, 397 с.[BG 1444] Кабакчиев, Христо, Партия тесных социалистов, революция в Россия и Цимервальдское движение, Октябрьская

революция и зарубежные славянские народы, Москва, 1957, 9–34.[BG 1445] Кирков, Георги, Дремиградски смешила, Ст. Загора, в. Раб. вестник, 1900, 104 с. [BG 1446] Кирков, Георги, \Избрани произведения, 1–2, София, БКП, [1950].[BG 1447] Коларов, Васил Петров, Против лявото сектантство и троцкизма в България, София, Издателство на БКП, 1949,

205 с.[BG 1448] Коларов, Васил Петров, Освобождението на България от турското робство: Реч на тържестевното събрание, 3

март 1948 г. в стол. театър Република, послучай 70 г. от сключването на Сан-Стефанския договор, София, Дир. на печата, 1948, 22 с.

[BG 1449] Бакалов, Георги, Българската литература и социализмът, София, Знание, [1911], 92 с.[BG 1450] Бакалов, Георги, Руските приятели на Христо Ботев, София, Бр. Миладинови, 1937, 80 с.[BG 1451] Бакалов, Георги, Сергей Нечаев и Христо Ботев, Летописи марксизма,1929, 9–10, 3–37.[BG 1452] [BG 1453] Бакалов, Георги, Г. С. Раковски, София, [?], 1934, 45 с.[BG 1454] Бакалов, Георги, Христо Ботев. Живот, идеи, съчинения, София, [?], 1934, 145 с.[BG 1455] Бакалов, Георги, Очерки по българското национално-революционно движение, София, [Бр. Миладинови], 1936,

33

160 с.[BG 1456] [BG 1457] Сакъзов, Янко, Българите в своята история, София, Ал. Паскалев и сие, 1917, 464 с.[BG 1458] Кунин, Петко, Характер на селското стопанство в България, София, [?], 1940, 239 с.[BG 1459] Кунин, Петко, Аграрноселският въпрос в България от Освобождението до края на Първата световна война, 1878–

1918 г., София, Партиздат, 1971, 251 с.[BG 1460] Кунин, Петко, Влиянието на Октомврийската революция и ленинизма за развитието на аграрно-селския въпрос в

България, 1919–1944 г., София, Партиздат, 1975, 503 с.[BG 1461] Натан, Жак, Българското възраждане: Истор.-социол. очерк, София, Братство, 1939, 243 с.[BG 1462] Бурмов, Александър Колев, Български революционен централен комитет, 1868–1876, София, Бълг. книга, 1943.

(Второ издание: 1950, 224 с.)

34