bulgarian e-journal of archaeology

BULGARIANe-Journal of

ARCHAEOLOGY

БЪЛГАРСКОе-Списание заАРХЕОЛОГИЯ

1 / 2011 ISSN 1314-5088

Съдържание / ContentsРедакционен текст / From the Editorial board iv

І. Студии и статии / Studies and articles

Мария Гюрова Етнографски и археологически дикани: трансрегионална перспектива

1

Maria Gurova Ethnographic and archaeological tribula: trans-regional perspective 38

Георги Нехризов, Меглена Първин

Надгробна могила със зидана гробница при с. Долно Изворово, общ. Казанлък

41

Georgi Nekhrizov, Meglena Parvin

Burial mound with a tomb near Dolno Izvorovo village, Kazanlak district

69

ІІ. Методика на проучванията; интердисциплинарни изследвания; археометрия Publications for methods of investigations; interdisciplinary studies; archaeometry

Найден Прахов, Христина Ангелова,

Александър Коцев, Антон Попов,

Стелиян Димитров

Прогнозно моделиране в археологията: световна практика и български перспективи

71

Naiden Prahov, Hristina Angelova, Alexandar Kotsev,

Anton Popov, Steliyan Dimitrov

Predictive modeling in archaeology: World practice and Bulgarian perspectives

121

ІІІ. Дискусии / Discussions

Боряна Матева Проблеми на охраната и използването на паметниците на културата за туристически цели

123

Boriana Mateva Problems of preservation and utilisation of cultural monuments for touristic purposes

ІV. Новооткрити старини / Newly discovered antiquities

Stefan Alexandrov, Georgi Ivanov,Tania Hristova

BALEY: New Discoveries 127

ii

Стефан Александров,

Георги Иванов,Таня Христова

Балей: нови открития 136

Тотко Стоянов, Никола Русев

Ранни гръцки импорти от района на Попово 137

Totko Stoyanov, Nikola Russev

Early Greek Imports from the Popovo region 143

V. Рецензии; научна полемика / Reviews; research polemics

Бисерка Гайдарска Living well together? : settlement and materiality in the Neolithic of south-east and central Europe под редакцията на Дъглас Бейли, Аласдар Уитъл и Даниела Хофман

145

Bisserka Gaydarska Living well together? : settlement and materiality in the Neolithic of south-east and central Europe, edited by D. Bailey, A. Whittle, D. Hofmann

VІ. Събития; информация за научни форуми; юбилеи; in memoriam Events; information for research fora; jubilees; in memoriam

Мария Гюрова Международна конференция „The Lower Danube in Prehistory: Landscape Changes and Human-Environment Interactions”

155

Maria Gurova International conference “The Lower Danube in Prehistory: Landscape Changes and Human-Environment Interactions”

Найден Прахов Международна конференция на Научната група по аеороархеология

159

Naiden Prahov International conference of the Aerial Archaeology Research Group

Марлена Кръстева Лъчезар Лазаров. In memoriam 163Marlena Krasteva Lachezar Lazarov. In memoriam

iii

Редакционна колегия / Editorial board

Главен редактор: д-р Мария Гюрова (Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките)Editor-in-Chief: Dr. Maria Gurova (National Institute of Archaeology with Museum – Bulgarian Academy of Sciences)

Редакционна колегия на брой 1 (управителен съвет на АБА)Editoriual Board of the first issue (ABA Executive Board)Доц. д-р Тотко Стоянов (Софийски университет „Св. Кл. Охридски“) Dr. Totko Stoyanov (Sofia University “St. K. Ohridski”) Доц. д-р Явор Бояджиев (Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките) Dr. Yavor Boyadzhiev (National Institute of Archaeology with Museum – Bulgarian Academy of Sciences) Проф. дин Казимир Попконстантинов (Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“) Prof. Kazimir Popkonstantinov (St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo) Д-р Георги Нехризов (Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките) Dr. Georgi Nehrizov (National Institute of Archaeology with Museum – Bulgarian Academy of Sciences)Гл. ас. д-р Калин Димитров (Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките) Dr. Kalin Dimitrov (National Institute of Archaeology with Museum – Bulgarian Academy of Sciences)Доц. д-р Бони Петрунова (Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките) Dr. Boni Petrunova (National Institute of Archaeology with Museum – Bulgarian Academy of Sciences)Доц. д-р Петър Балабанов (Нов български университет) Dr. Petar Balabanov (New Bulgarian University)Илия Кулов (Регионален исторически музей – Благоевград) Ilia Kulov (Regional Museum of History – Blagoevgrad)Георги Майсторски (Регионален исторически музей – Шумен) Georgi Maistorski (Regional Museum of History – Shumen)Мартин Христов (Национален исторически музей) Martin Hristov (National Museum of History)

Езиков редактор: д-р Бисерка Гайдарска (Университет Дърам, Великобритания) Language Editor: Dr. Bisserka Gaydarska (Durham University, United Kingdom)

Технически редактор: д-р Георги Иванов (Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките Production Editor: Dr. Georgi Ivanov (National Institute of Archaeology with Museum – Bulgarian Academy of Sciences)

The Journal is freely available online on http://be-ja.org

Eлектронното списание и портал на Асоциацията на Българските Археолозиhttp://be-ja.org http://fubular.orgE-journal and web-site of the Acociation of the Bulgarian archaeologists

http://be-ja.org

http://be-ja.org

http://fubular.org

Уважаеми колеги, Живеем във времето на бурното и необратимо навлизане на електронните сред-

ства за информация във всички сфери на познанието. Тази тенденция, макар и малко стряскаща, е многообещаваща и безалтернативно перспективна.

Асоциацията на българските археолози реши де създаде първото професионал-но електронно списание у нас. Това списание е официално регистрирано и се ползва с всички права на релевантен реферативен източник. Целта му е на имаме възможност да публикуваме материали в широк тематичен обхват и с голям брой инструктивни цветни илюстрации.

Надяваме се да се възползвате от тази възможности и да успеем с общи усилия да създадем и обезпечим трайно една добра и издържана практика за популяризира-не на нашия труд и научни достижения.

НА ДОБЪР ЧАС !

Dear colleagues,

We live in an age of the fast and irreversible incursion of electronic media into all spheres of knowledge. Such a trend, although a little frightening, is very promising and full of perspectives.

The Association of Bulgarian Archaeologists has decided to set up the first professional electronic journal in Bulgaria. The journal is formally registered and has the rights of a relevant referent source. Its purpose is to provide an opportunity for publication of a wide range of topics, together with large number of colour illustrations.

We hope that you will find this opportunity very useful and together we can establish and maintain a good and sound practice for the popularization of our work and research achievements.

GOOD LUCK!

Редакционен текст

From the editorial Board

Be-JABulgarian e-Journal of Archaeology

Бе-САБългарско е-Списание за Археология

1/2011http://be-ja.orgISSN: 1314-5088

Етнографски и археологически дикани: трансрегионална перспектива

Мария ГюроваВъведение

Тази статия e плод на дългогодишния (и непресъхващ !) интерес на автора към про-блема за диканите в техния археологически и етнографски контекст. Статията няма характер на обобщаваща завършваща разработка по темата, а представя един етап от емпирическото натрупване на факти и анализи, и тяхното адекватното осмисляне, което неминуемо ще доведе до последващ по-мащабен и синтетичен труд.

Всъщност интересът и заниманията ми по темата преминаха под знака на учас-тието ми в един изключително интересен и успешен проект към Европейската научна фондация (ESF) наречен EARTH (Early Agricultural Remnants and Technical Heritage) или „Свидетелства за ранното земеделие и технологично наследство”, създаден и ръ-ководен от проф. П. Андерсон (CEPAM/CNRS, Sophia-Antipolis, Francе). Като член на екип 2 от проекта, който беше обединен около проблематиката за земеделските сечи-ва, умения и практики в тяхната археологическа и историческа перспектива, авторът е подготвил и предал 3 синтезирани статии, които ще се публикуват в предстоящата монография на изследователския екип.

Настоящата публикация цели да направи синтезиран, но все пак мащабен об-зор на данните за употребата на дикани, който няма характер на историографска справка или изчерпателна статистика, а е общо информативен1. Статията е богато илюстрирана, което би подпомогнало представителите от различни браншове на ар-хеологическата ни общност да добият визуална представа за диканите и кремъчните им елементи, и по-възможност би ги мотивирало да обръщат внимание на подобни артефакти, които са твърде информативни, макар и недостатъчно атрактивни. Рабо-тата е основана на личния опит на автора – наблюдения, анализи и заключения върху археологически и етнографски колекции, които в пространствено-времеви аспект мо-гат да се окачествят като диахронни и над регионални. Акцентът е поставен върху тра-сологическо компаративно проучване на етнографски и праисторически елементи от дикани от България и серия ханаански пластини от Израел, тестващо диагностичните параметри на микроследите от износване.

1 От професионално-етични съображения не се коментират публикации от архива на проекта EARTH, чиито богати резултати, както споменах, ще намерят място в предстоящата изчерпателна ко-лективна монография.

І. студии и статии / StudieS and articleS

http://be-ja.org

2

Обр. 1. Етнографски дикани: 1 – от Турция (село до емблематичния обект Чаталхююк в Анатолия); 2 и 3 – от Асос (Турция); 4 – детайл на диканята, обозначена със стрелка.

Снимки: 1 – Т. Стефанова, 2-4 – М. Гюрова.Fig. 1. Ethnographic tribula: 1 – from Turkey (from a village near Çatalhöyük in the Konya Plain, Anatolia); 2 and 3 – from Assos (Turkey); 4 – a detail of the tribulum marked by the arrow. Photos:

1 by T. Stefanova; 2-4 by M. Gurova.

Мария Гюрова

3

Диканята (tribulum) и нейните ‘средиземноморски’ характеристики

Макар и спорадични, писмените сведения за диканята като земеделско оръ-дие водят началото си от древно шумерски и вавилонски текстове (в частност „Зе-меделски алманах”). По-късно в гръко-римската класическа литературна традиция се среща названието tribolos (старогръцки) и латинската му версия tribulum, с които се описва този инструмент като неразделна съставна част от използвания земедел-ски репертоар/инструментариум от класическия период на гръцката, а по-късно и римска цивилизация. Изненадващо лаконични и оскъдни са данните за оръдието от средновековието и по-съвременните периоди (Кardulias, Yerkes 1996, 658).

Диканята е едно от най-продължително и успешно практикуваните земеделски оръдия за вършитба и e обект на оживени дискусии от тесен кръг специалисти, които са намерили отражение в специализираната литература. Според етнографски данни ареалът на разпространение на инструмента е твърде широк в рамките на т. нар. сле-диземноморско koiné – от Близкия Изток (северен и южен Левант) до Пиринейския полуостров, включвайки островите Кипър и Крит, Анатолия, северното Черноморие, Балканите и Пиринеите, както и части от северна Африка (Тунис, Мароко) (Скакун 2006; Anderson 2003; Anderson and Inizan 1994; Ataman 1999; Chabot, Eid 2007; Fox 1984; Fujii 1986; Gurova 2001; Kardulias and Yerkes 1996; Whallon 1978; Whittaker 1996,2000; Yerkes and Kardulias 1994) (обр. 1). В рамките на тази обширна територия формата и начинът на употреба на диканята е като цяло забележително сходен. Дървена дъска (най-често двусъставна), с леко извита нагоре челна част и шахматно разположени на

Обр. 2. Етнографски свидетелства за вършитба с дикани: 1 – от Анатолия (по Anderson, Inizan 1994, Pl.1); 2 – от Сирия (по Chabot, Eid 2003, figs. 23-24).

Fig. 2. Ethnographic evidence of threshing with sledges (tribula): 1 – from Anatolia (after Anderson, Inizan 1994, Pl. 1); 2 – from Syria (after Chabot, Eid 2003, figs. 23-24).


4

Обр. 3. Етнографски дикани: 1 – от музейна сбирка в Провадия; 2 – от частен дом с. Извор (община Царево); 3 и 4 – от частно стопанство в с. Студен Кладенец (Крумовградско).

Снимки: 1 – Т. Стефанова, 2 – М. Гюрова; 3-4 – С. Иванова.Fig. 3. Ethnographic tribula: 1 – from the folk museum in Provadia; 2 – from a private house in the village of Izvor (Tsarevo district); 3 and 4 – from a rustic household in the village if Studen

Kladenets (Krumovgrad district). Photos: 1 by T. Stefanova, 2 by M. Gurova, 3-4 by S. Ivanova.


5

долната повърхност индивидуални жлебове за кремъчни/каменни, и по-рядко метал-ни елементи (зъбци). Дъската се тегли от впрегатен добитък върху харман от трамбо-вана глина (в някои случаи от павирана настилка), върху който са разстлани ожъна-тите зърнени снопи. Върху дъската (наричана шейна в буквален превод от английски) в повечето случаи има човек, който направлява добитъка и служи за тежест при вър-шеенето, а в нередки случаи се добавя и допълнителна тежест (обр. 2). Въпреки общи-те характеристики на инструмента и неговото приложение, са наблюдава значително разнообразие в размера на диканите, във вида на впрегатния добитък и типа фик-сирани режещи елементи. В някои райони като Палестина, където няма кремъчни суровини, в диканята са набивани парчета базалт (или друга скална порода), а в по-ново време, с отмирането на кремъчното производство, се практикува поставянето на метални назъбени пластини. За някои европейски части на Средиземноморието като Далматинското крайбрежие и южна Франция няма документирани свидетелства за употребата на tribulum. Вършитбата се е извършвала с помощта на алтернативни спо-соби като очукване на снопите с дървени сопи или въжета, стъпкване от животни по хармана, търкаляне на дървени или метални валяци и др.

България, като традиционно земеделска страна, показва разнообразие и коло-рит в техниките на вършеене, които според Вакарелски достигат до 10 разновидно-сти. Вършитбата с диканя е една от тях и е застъпена най-вече в Източна България (Вакарелски 1977, 109, 115; Райчевски 1996). Диканите, използвани в патриархални-те български семейни стопанства, са твърде стандартизирани по форма и размери. Традиционната диканя е инструмент, съставен от 2 до 5 съразмерни дървени дъски с дължина от 1.5 до 2 м, свързани помежду си с дървени сглобки и гвоздеи. Предпочи-таните дървесни видове за изработване на диканите са топола, върба и бор. Предната част на дъските е леко огъната нагорe, като шейна, за улесняване на постъпателното движение. Долната страна на диканята (средната и задна част, или почти 2/3 от дъл-жината) е покрита с дълги редове шахматно разположени къси жлебове, в които са са набити предварително подготвени и старателно обработени кремъчни елементи (обр. 3 и 4). За предотвратяване на деформации по кремъчните зъбци и по-стабилно-то им закрепване в жлеба се използва парче гума за омекотител и дървен чук)2.

Кремъчните елементи в повечето случаи са ретуширани пластини и пластино-видни отломъци (в редки случаи неретуширани отломъци с подходяща овално-из-дължена форма). Ретушът е основно вентрален (на долната страна на артефакта), нане-сен в проксималната и дисталната част, придавайки на оръдието овално-издължена, бадемовидна форма. Нейното постигане е интенционално и подчинено на 2 основни цели: 1) да оптимизира стабилното закрепване на кремъчния артефакт в жлеба, 2) да предпазва елемента от неизбежно счупване, деформиране и лесно изпадане, което би се случило, ако кремъчният елемент има правоъгълна форма (т.е. ако е обикновен и/или ретуширан фрагмент от пластина) (Gurova 2001). Броят на кремъчните елементи в една диканя може да варира от 500 до 800, но рядко може да е по-малък от 300 (виж и Kanchev et al. 1986). Кремъчните елементи за дикани са направени в огромното си болшинство от висококачествен добруджански кремък, като особено популярна е су-ровината `тип Крива река` – с жълто-кафяв цвят и спорадични белезникави петнисти включения. Този тип кремък се среща в долнокредните варовици в Лудогорието и е

2 Това наблюдение и лично и го дължа на бащата на колегата ни Пламен Станев от с. Помощи-ца, Поповско


6

Обр. 4. Етнографка диканя от музейна сбирка в с. Бръшлян (Малко Търновско); 2-4 – детайли на кремъчните елементи. Снимки – М. Гюрова.

Fig. 4. Ethnographic tribulum from the folk museum in the village of Brashlyan (Malko Tarnovo district). 2-4 – details of flint inserts. Photos by M. Gurova.


7

Обр. 5. Етнографски дикани: 1 – от София (част от ресторантски екстериор); 2 и 3 – от с. Бръшлян (Малко Търновско). Снимки – М. Гюрова.

Fig. 5. Ethnographic tribula: 1 – from Sofia (restaurant furniture); 2 and 3 – from the village of Brashlyan (Malko Tarnovo district). Photos by M. Gurova.


8

сред най-качествените суровини в нашата страна със засвидетелствана употреба още от времето на праисторията (Начев 2009). Народната памет е съхранила разкази за специализирано производство на заготовки и оформени кремъчни елементи за ди-кани в района на Крива река, които са били разпространявани на юг – в Тракия, Ро-допите и Странджа. За съжаление не са останали сподвижници и последователи на майсторите – диканари, или поне не са известни такива на автора.

По директни наблюдения върху етнографски дикани от редица страни като Ис-пания, Турция, Кипър и Израел (както и на базата на фотографии и публикации) може да се заключи, че диканите от България са едни от най-старателно направените и поддържани земеделски инструменти от този тип. Това е валидно с особена тежест за кремъчните им елементи, които са изключително грижливо оформяни и само в редки случаи са били заменяни с подръчни кремъчни фрагменти или отпадъци, или с метални пластини. В патриархална България диканите са били в употреба до 50те г. на миналия век, когато бързо са били изместени от навлизащата индустриализация на селското стопанство. В наши дни много селски домакинства все още пазят дикани-те като носталгични свидетелства за задружното патриархално стопанство. В много случаи те се съхраняват като атрактивен акцент в дизайнерското решение на заможни `селски къщи` или битови ресторанти, за щастие често се срещат и в ексепзиционни-те сбирки на етнографски музеи и резервати (обр. 5).

Етно-археологически подход към темата

Първото етно-археологическо проучване на диканите като елемент на тради-ционните земеделски практики в България, Украйна и Молдова е осъществено от руската изследователка Н. Скакун през 70-80те г. на миналия век. Нейната работа в България включва проучване на многочислени археологически кремъчни колекции от неолита и халколита, на етнографски материали, както и инструктивни експери-ментални програми с различни видове земеделски сечива, свързани с поминъка и бита (обр. 6) (Скакун 2006; Skakun 1992, 1993, 1994, 1999). За съжаление публикуваните от Н. Скакун археологически свидетелства за праисторическата употреба на дикани не се свързват с точен стратиграфски контекст на артефактите, което затруднява кул-турно-хронологическото им осмисляне и евентуални компаративни анализи.

Моите занимания по темата датират от края на 90те г., когато имах възможност да проуча етнографската колекция от кремъчни елементи от дикани на Й. Шопов, предоставена ми от колегата С. Иванова3, а впоследствие да разширя тази колекция и да приложа емпиричен опит в идентифицирането на елементи от дикани от различ-ни археологически контексти – късен неолит, халколит, бронзова епоха (Венелинова, Гюрова 2010; Гюрова 2006, 2008; Gurova 2001, 2002). Многообещаващи в тази насока са и материалите от някои от обектите по АМ Тракия, а именно: Биково (обект 11), Езеро (обект 3), Хаджидимитрово (обект 1)4. Тяхното проучване продължава и със сигурност ще допълни и обогати данните за праисторическата употреба на дикани. Диканите от по-късни контексти – от античност до средновековие ще бъдат обект на

3 Използвам случая да ѝ изкажа горещата си признателност4 Благодаря и на колегите Г. Нехризов, С. Венелинова, Т. Стефанова, Т. Къчева-Русева и И. Илиев

за предоставената ми възможност за обработвам техните кремъчни колекции


9

Обр. 6. Вършитба с дикани: 1 – експеримент на Н. Скакун в с. Нагорное (Украйна); 2 – документално свидетелство от архива на Х. Вакарелски

(двете снимки - по Скакун 2006, рис. 43);Fig. 6. Threshing with sledges: 1 – experiment by N. Skakun in the village of Nagornoe (Ukraine);

2 – a picture from the archive of H. Vakarelski (two pictures – after Skakun 2006, fig. 43)

друго специализирано проучване.Археологическите (в частност праисторическите) елементи от дикани могат да

бъдат разпознати на базата на изключителното им сходство с етнографските екзем-пляри. Аналогиите са очевидни и неоспорими в 3 аспекта: морфометричните и типо-логически параметри, както и комплекса микроследи от износване/употреба (трасо-


10

Обр. 7. Eтнографски кремъчни елементи от диканя в с. Варвара (община Царево). Снимки – М. Гюрова.

Fig. 7. Ethnographic flint inserts of tribulum from the village of Varvara (Tsarevo district). Photos by M. Gurova.


11

логически характеристики). Както вече беше споменато, формата на кремъчните елементи от дикани е

овално-издължена, с грижливо оформено заобляне и затъпяване на проксималния и дистален край на артефактите с помощта на вентрален ретуш. Полуфабрикатите в много от случаите са трудни за разпознаване – те са пластини или пластиновидни от-ломъци със скъсени пропорции вследствие на нанесения ретуш (обр. 7). Повечето от

Обр. 8. Етнографски и археологически свидетелства за дикани: 1 – дикани от битов ресторант в София (1а - детайл); 2 – праисторически елементи от диканя от

халколитното селище Драма-Мерджумекя; 2а – микрофотографии (х100) на следите от износване. Снимки – М. Гюрова.

Fig. 8. Ethnographic and archaeological evidence of tribula: 1 – ethnographic tribula from Sofia (restaurant furniture); 1a – a detailed view of the flint inserts; 2 – prehistoric tribulum inserts from

the Chalcolithic site of Drama- Merdzumekja; 2a – microphotos (x100) of the use-wear features (2a). Photos and drawings by M. Gurova.


12

Обр. 9. Етнографски елементи от дикани от България (1 – a, b, d) и Кипър (1 – c); 2 (a-d) – микрофотографии (х100) на следите от износване, чиито места върху

артефактите са маркирани със стрелки; 3 – етнографски елементи от дикани (частна колекция). Рисунки и снимки – М. Гюрова.

Fig. 9. Ethnographic tribulum inserts from Bulgaria (1 – a, b, d) and Cyprus (1c); 2 (a-d) – microphotos (x100) of the use-wear traces taken at the points marked by arrow on the artefacts; 3

– ethnographic tribulum inserts from Bulgaria, private collection. Photos and drawings by M. Gurova.


13

Обр. 10. Етнографски елементи от дикани от с. Бръшлян (Малко Търновско). 2 с и 3 (а-с) – микрофотографии на износените участъци (х100); 2 (а, b) – остатък от слама (residue) върху вентралната повърхност на артефакт № 2 (х25 и х50); Местата на снимките са

посочени със стрелки. Снимки – М. Гюрова.Fig. 10. Ethnographic tribulum inserts from the village of Brashlyan (Malko Tarnovo district).

2 c and 3 (a-c) – microphotos (x100) of the use-wear traces; 2 (а, b) – cereal straw residue on the ventral part of artefact N 2 (x25 and x 50). Microphotos are taken on the points marked by arrows.

Photos by M. Gurova.


14

елементите показват унилатерална употреба, но има и артефакти с по два работни/режещи ръба (обр. 8).

Утилизционните микроследи на елементите от дикани (етнографски и архео-логически) са много характерни и отчетливи – работните ръбове на продължително използваните оръдия са силно заоблени и огладени, а в начална степен на износва-не, визуално и при слабо увеличение, наподобяват ръбовете на ножове за растения (Graminae). Микроизлъскването е грубо, с матови нехомогенни зони, набраздени с множество дълбоки линейни следи и негативни образования с различна (често коме-тообразна) форма и интензивност (обр. 9 и 10). По принцип този комплекс от следи многократно е отразяван и дискутиран в специализираната литература (Fujii 1986; Gurova 2001; Kardulias and Yerkes 1996; Whallon 1978). Сред българските материали няма засвидетелствани следи от битум, или друга установима свързваща материя. В някои случаи етнографски образци могат да съдържат малки остатъци от слама и/или плява (residue), които при съответен специализиран анализ се поддават на пре-цизна идентификация (обр. 10. 2а, 2b).

Моят подход за надеждно идентифициране на праисторически елементи от дикани се основава на две емпирични нива на анализ: – детайлно проучване на ет-нографски елементи в съвкупността от макро и микропризнаци на износване, както и в отчетливостта/еднозначността на всеки от тях; – сравнителен анализ и разграни-чаване между елементите от сърп и тези от диканя, произхождащи от стратиграфски контекст. Процесът на инкорпориране и дискриминиране на отделните признаци при функционалното определяне на праисторическите кремъчни земеделски сечива води до надеждно (доколкото нещо в праисторията може да е надеждно!) идентифи-циране на праисторически артефакти използвани като елементи от дикани.

До този момент освен гореспоменатите единични елементи от дикани, публику-вани от автора, Н. Скакун споменава наличието им сред неолитните ансамбли от за-падна България (Skakun 1993). Материалите са публикувани от И. Гацов с лаконично и много общо приложение, съдържащо резултатите на Н. Скакун. Тя идентифицира дикани и сред многочислените колекции от халколитните могили Голямо Делчево и Дуранкулак, но отново изделията са лишени от прецизен стратиграфски контекст (Скакун 2006; Skakun 1992, 1994). Тук е мястото да се отбележи, че в една от последните си работи Скакун е склонна да интерпретира халколитни пластини от североизточна България с ъглово/диагонално излъскване като елементи от дикани, сравними с хана-анските пластини от тел Кутан (Tell Kutan) в Ирак (Skakun 1999: 205). Тази интерпре-тация безусловно е повлияна от хипотезата на П. Андерсон за функцията на големите пластини от Леванта, за която ще стане дума по-долу. Моето мнение (на базата на проучванията ми върху халколитни ансамбли) е, че относително стандартизираните правоъгълни пластини от халколита са елементи от сърпове и сред тях няма такива, които биха могли да се третират като елементи от дикани (Гюрова 2007).

Кога възниква употребата на диканите по нашита земи и доколко етнографските данни могат да са отправна точка в реконструкцията на праисторическия архетип на инструмента? Еднозначен отговор на тези въпроси на настоящия етап от познанието ни няма. Спорадични екземпляри от кремъчни изделия, които могат да се интерпре-тиран като елементи от дикани се срещат сред материали от късния неолит (Gurova 2001, Skakun 1993; споменатите проучвания на автора по АМ Тракия).

Значително по-репрезентативна и заслужаваща внимание е серията праисто-рически елементи от дикани, идентифицирани от автора сред халколитния ансамбъл


15


от селищната могила Драма-Мерджумекя, Ямболско (Лихардус и др. 2001)5. Макар и да няма С14 дати от самия обект, периодите Караново V и VI (към които се отнася мно-гослойното селище Драма-Мерджумекя) са надеждно датирани и може да се приеме, че началото на секвенцията от обекта започва около 4 900 BC cal, докато датировката на краят не може да се посочи (Boyadžiev 1995; Kutchera et al. 2005). Серията кремъчни артефакти, определени като елементи от диканя наброява 12 типологически оръдия, отнасящи се към пластовете от Караново V и VI, и произхождащи от различни секто-ри6 (обр. 8. 2). Шест от артефактите са от хумусния пласт, но принадлежността им към халколитните хоризонти е извън съмнение7. Техният морфологически и типологиче-ски облик, както и характерните микроследи от употреба са напълно съпоставими с масовия етнографски материал, анализиран от автора.

Като косвени свидетелства, предпоставящи възможността от възникване на примитивна `машинна` вършитба още през неолита могат да се приведат археобота-ническите данни показващи, че неолитните и халколитни селища от България съдър-жат най-богатия спектър от култивирани растения на Балканите, сред които 6 таксо-на Cerealia, от които 4 – на пшеници и 2 – на ечемик (Marinova 2006, 2007; Popova 2010; Popova, Marinova 2007). Експерименталните и етнографски данни сочат, че всички те (Tricticum monococcum, Triticum dicoccum, Triticum aestivo/durum, Hordeum vulgar. v. nudum, Hordeum vulgare v. vulgare) са подходящи са вършитба с диканя (Anderson et all. 2004: 104). Археозоологическите наблюдения върху остеологични материали от неолита и халколита не изключват възможността от използване на теглова/впрегатна сила на домашни животни – говеда (Ninov 2002, 29). От друга страна има и скептично стано-вище по въпроса за възможностите да се диагностицират костни/ставни деформации предизвикани от впрегатен труд8.

Праисторически дикани от Леванта: алтернативен модел

Кремъчните индустрии от бронзовата епоха в Леванта са белязани от т.нар. ха-наански пластини, които са с впечатляващи морфо-метрични параметри и без тех-нологични прецеденти в левантийското кремъчно производство. Повече от декада тези пластини са обект на оживена дискусия в специализираната литература както от техно-типологическа, така и от функционална гледна точка. Последната хипотеза в интерпретацията на ханаанските пластини е, че са служили не/не само за пластини/елементи от сърпове, но за елементи от дикани. Иновативността на лансираната от П. Андерсон (и колектив) теза се дължи на интердисциплинарно проучване, включ-ващо експерименти в комбинация с трасологически, трибологически и фитолитен анализ (Anderson 2003; Anderson, Inizan 1994; Anderson, Chabot 2004; Anderson et al. 2004; Andreson et al. 2006; Chabot 2002; Chabot, Eid 2003, 2007). В експерименталната

5 Разкопките на микрорегион Драма бяха ръководени от проф. Ян Лихардус, който за жалост на успя да довърши мащабното си начинание

6 Тази серия артефакти ще бъде публикувана в колективната монография на проект EARTH и представянето тук е само информативно. Изказвам искрена благодарност на И. Илиев от РИМ Ямбол за разрешението да публикувам тази извадка от кремъчната колекция та Драма-Мерджумекя

7 Културно-стратиграфската принадлежност на тези артефакти беше специално дискутирана и изяснена с проф. Лихардус

8 Такова становище сподели в частен разговор проф. Л. Бартошевич

16


програма на този екип се използва твърде специфичен тип диканя, реконструира-на на базата на прочита направен от Грегоар на текстове от шумерския „Земедем-ски алманах” и други клинописни, административни архиви (Anderson, Inizan 1994)9 (обр. 11). Археологическите материали, приведени като архетип/паралели на този тип дикани, произхождат от бронзовата епоха в северна Месопотамия (ca 5000-3000 BP) и включват 800 артефакта (пластини) от селища в Сирия и Ирак, отнасящи се към периода Ниневия V. По-малка серия от ханаански пластини от селища от периода Урук (халколит – бронзова епоха в Месопотамия ~ 4000-3100 ВС) са приобщени към проучването. От южен Левант – Израел (и по-точно долината на Увда в пустинята Не-гев) са анализирани 29 кръгли съоръжения, открити от У. Авнер и интерпретирани като хармани за вършеене на базата на фитолитен анализ. Серия кремъчни артефа-кти, открити при проучванията на У. Авнер (29 големи сегмента), са подложени на функционален анализ и част от тях са идентифицирани като елементи от дикани. Със същата интерпретация е и единствената в ансамбъла ханаанска пластина (Avner et al. 2003, 467-70; Anderson et al. 2004, 116-117).

От друга страна С. Розен прави задълбоченото компаративно проучване на кре-мъчните ансамбли от южен Левант (Израел) в широка синхронна, диахронна, техно-ти-пологическа и стилистична перспектива и представя ханаанските пластини като сър-пове, продукт на специализирано производство, чиито... „exchange network extended throughout the entire Near East with respect to knowledge and use of the technology” (Rosen 1997, 145). Според автора географското и регионално разнообразие на плас-тините-сърпове само подчертава тяхната стабилна функционална детерминираност: „The control of utilitarian function is important since it demonstrates that class variability, either intra or intertype, is not the result of major change in use” (ibidem, 136). От казаното по-горе неизбежно следва изводът, че функционалната интерпретация на ханаански-те пластини от ареала на северен Израел придобива особено значение в интерпрета-цията на индустрията на ханаанските пластини и по-точно – на дуалистичното съче-тание от хомогенност и разнообразие.

Целта на моя изследователски проект в Израел беше да направя функционално/трасологическо проучване (каквото нямаше до момента) на ансамбли ханаански плас-тини от различни райони на Израел – от пустинния Негев в южната част на страната до северно-средиземноморския район и Галилея. В по-специализиран професиона-лен аспект проучването имаше амбицията да представи, по възможност, убедител-на алтернатива и средство за верификация на тезата за използването на ханаанските пластини като елементи от дикани. Не на последно място сред задачите беше да от-бележи напредък в един от нееднозначно решените проблеми на трасологическите проучвания – възможността за обособяване и разграничаване на надеждни и недву-смислени микропризнаци на употреба на праисторическите елементи от сърпове и дикани. Предисторията на изследователския ми проект е кратка: презентацията У. Авнер на един от семинарите на проекта EARTH, лансираща идеята за праисторичес-ки земеделски структури и артефакти в долината на Увда в Негев. В рамките на кратка работна визита в Ейлат (2007, спонсорирана от EARTH/ESF) започнах проучването на серия артефакти, сред които и тези, вече проучени и публикувани от екипа на П. Андерсон (Anderson et al. 2004). За съжаление, краткото време и отсъствието на под-

9 В експериментите на този тип диканя, проведени през 1999 в St.-Vallié (южна Франция), актив-но участие взе и авторът на статията

17


Обр. 11. 1 – елемент от диканя от Tell Nusstell (Сирия)(по Chabot, Eid 2007, fig. 18 a,b); 2 – елемент от диканя от Ninevite V - Kutan (Ирак) (по Anderson, Inizan 1994, fig. 6); 3 – реконструкция на праисторическа диканя от Северен Левант (по Chabot, Eid 2007, figs.

20, 21); 4 – модел на диканя използван в експерименталната програма на P. Anderson в St.-Vallié, Франция 1999, снимка - M. Гюрова.

Fig. 11. 1 – a tribulum insert from Tell Nusstell (Syria) (after Chabot, Eid 2007, fig. 18 a,b); 2 – tribulum inserts from Ninevite V village of Kutan (Iraq) (after Anderson, Inizan 1994, fig. 6); 3

– an experimental reconstruction of a threshing sledge (after Chabot, Eid 2007, figs. 20, 21); 4 – a reconstructed tribulum, used during the experimental program organised by P. Anderson at St.-

Vallié, France, 1999, photo by M. Gurova

18

Обр. 12. 1 – майстор на дикани от Кипър (корица на Near Eastern archaeology, 63.2, 2000); 2 – диканя от Кипър в Eretz Museum (Тел Авив); 3 и 4 – дикани от Израел в Eretz Museum; 5 и 5а (детайл) – диканя в предверието на ресторант в Йерусалим. Снимки – М. Гюрова.

Fig. 12. 1 – ‘doukani’ (tribulum) maker from Cyprus (cover of the Near Eastern archaeology, 63.2, 2000) , 2 – a tribulum from Cyprus in Eretz Museum, Tel Aviv; 3 and 4 – tribula from Eretz

Museum, Tel Aviv; 5 and 5a (detail) – tribulum as decoration in a Jerusalem restaurant. Photos by M. Gurova.


19

Обр. 13. Карта на Израел със селищата споменати в текста: 1 – Beth Yerah; 2 – Lod; 3 – Ashkelon-Afridar; 4 – Tell Jemeh; 5 – Uvda valley, култови обекти 124 and 166.

Fig. 13. Map of Israel with sites mentioned in the text: 1 – Beth Yerah; 2 – Lod; 3 – Ashkelon-Afridar; 4 – Tell Jemeh; 5 – Uvda valley, cultic sites 124 and 166.


20


ходящо техническо оборудване за обсервация и микро-фотодокументация не позво-лиха цялостното реализиране на проучването. Продължението на това интересно и обещаващo научно начинание беше постигнато през 2010, по време на пребиваването ми в Американския археологически институт (AIAR – Albright) в Йерусалим, като стипендиант на фондация Ендрю Мелън (Melon Fellowship). Работата ми по темата предвиждаше да придобия адекватна информация и познание за диканите в Израел – в техния етнографски и археологически контекст.

Колкото до първия аспект от навлизането ми в материята, предварителната ин-формация почерпена от интернет беше доста ограничена и се свеждаше до сайт за антики със снимки на дикани от Израел – www.biblelanpictures.com. Разговорите ми с колеги насочваха към устни и непроверени сведения за употреба на земеделския ин-струмент в земите на Галилея, без никакво конкретизиране на вида режещи елемен-ти, с които диканите са били оборудвани. От друга страна попаднах на доста инфор-мативен материал в 2 поредни броя на списание Near Eastern Archaeology (обр. 12. 1) Първият съдържаше статия на Д. Уитакър за етнографски дикани в Кипър (Wittaker 2000), а вторият – твърдението на проф. А. Биран за подобни дикани, използвани във фермерските стопанства в Галилея. Търсенето на етнографски свидетелства се ограни-чи (по обективни и обясними причини) до издирване на данни в най-богатия музей в страната – Eretz Museum в Тел Авив. В неговата палата посветена на човека и неговата производствена активност бяха експонирани няколко дикани – една от Кипър, уди-вително наподобяваща българските традиционни дикани с кремъчни елементи (обр. 12. 2) и две доста по-различни – със зъбци съответно от базалтови късчета и метални назъбени пластини (обр. 12. 3, 4). От последния тип беше и случайно открита диканя, служеща за декоративен атрибут в арабски ресторант в Йерусалим (обр. 12. 5, 5а).

Същностната работа по проекта ми се състоеше в трасологически анализ на серии от ханаански пластини, които ми бяха предоставени от колеги от различни институции и произхождаха от праисторически селища от различни райони на стра-ната (обр. 13). Статия с по-подробно представяне на обектите ще бъде публикувана в актите от международния конгрес в Лондон (ICAANE, 2010). По тази съображения информацията в този материал е по-обща и се свежда до културно-хронологическото характеристика на материала, който ми беше предоставен за анализ и обща рефера-тивна справка за обектите:

Ashqelon-Afridar (ранен бронз IA) ( Golani 2008; Gophna 2004; Khalaily 2004, ―2008; Zbenovich 2004 a,b) (обр. 14 и 15);Lod (ранен бронз IB) (непубликуван материал) (обр. 16); ―Теll Beth Yerah (ранен бронз I-III) (Bankirer 2006; Getsov 2006; Greenberg et al. ―2006) (обр. 17-21);Tell Jemmeh (халколит и ранна желязна епоха)( Rosen, Vardi) ― 10 (обр. 22. 1);Uvda valley – култови структури 124, 166 (ранен бронз) (Avner 2002; Avner et ―al. 2003) (обр. 22. 2, обр. 23 )

Културно-хронологическите параметри на периодите, към които се отнасят кре-мъчните материали от проучваните обекти могат да се обобщят по следния начин:

Халколит – 4500-3500 В.С.Е, доминират пластини (сърпове) с надлъжно затъ- ―пяване или двойно надлъжно затъпяване;

10 S. Rosen, J. Vardi. The Chipped Stone Assemblage from Tell Jemmeh, непубликуван отчет, пре-доставен на разкопвача на обекта

http://www.biblelanpictures.com

21

Обр. 14. Ханаански пластини и оръдия от селището Ashkelon-Afridar. Снимки– М. Гюрова.Fig. 14. Cannanean blades and tools from the site of Ashkelon-Afridar. Photos by M. Gurova.

Ранен бронз – 3500-2200 В.С.Е, ханаански пластини-сърпове, по-рядко такива ―с двойно надлъжно затъпяване; Среден бронз I – 2200-1950 В.С.Е, ханаански пластини-сърпове; ―Среден бронз II – 1950-1550 В.С.Е, геометрични макролити ― 11 и съставни из-вити сърпове;Късен бронз – 1550-1200 В.С.Е, геометрични макролити и съставни извити ―сърпове (Rosen 1997, 135).

На типологическо описание и трасологически анализ бяха подложени 268 ар-тефакта (повечето ханаански пластини – с и без ретуш), като 194 бяха със следи от употреба, а от тях съответно 151 разкриха типичното за сърповете излъскване от ря-

11 Това са оръдия с геометрична форма и големи размери


22

Обр. 15. Ханаански пластини и оръдия от селището Ashkelon-Afridar. Стрелките посочват местата на микрофотографиите, представени на обр. 24. Рисунки – М. Гюрова.Fig. 15. Cannanean blades and tools from the site of Ashkelon-Afridar. The arrows show the points

of taking the microphotos from figure 24. Drawings by M. Gurova.


23

Обр. 16. Ханаански пластини и оръдия от селището Lod. Рисунки – М. Гюрова.Fig. 16. Cannanean blades and tools from the site of Lod. Drawings by M. Gurova.


24

Обр. 17. Ханаански пластини и оръдия от селището Beth Yerah. Снимки – М. Гюрова.Fig. 17. Cannanean blades and tools from the site of Beth Yerah. Photos by M. Gurova.


25

Обр. 18. Ханаански пластини и оръдия от селището Beth Yerah. Снимки – М. Гюрова.Fig. 18. Cannanean blades and tools from the site of Beth Yerah. Photos by M. Gurova.


26

Обр. 19. Ханаански пластини и оръдия от селището Beth Yerah. Стрелките посочват местата на микрофотографиите, представени на обр. 24. Рисунки – М. Гюрова.

Fig. 19. Cannanean blades and tools from the site of Beth Yerah. The arrows show the points of taken microphotos from figure 24. Drawings by M. Gurova.


27

Обр. 20. Ханаански пластини и оръдия от селището Beth Yerah. Стрелките посочват местата на микрофотографиите, представени на обр. 24. Рисунки – М. Гюрова.

Fig. 20. Cannanean blades and tools from the site of Beth Yerah. The arrows show the points of taken microphotos from figure 24. Drawings by M. Gurova.


28

Обр. 21. Ханаански пластини и оръдия от селището Beth Yerah: 1 и 3 – артефакти с енигматично трансварсално Si излъскване; 2 – макроснимка на излъскването на 2

артефакта; 2а – микрофотография (x100) на артефакт 1-7, 2. Рисунки и снимки – М. Гюрова.

Fig. 21. Canaanean blades and tools from Beth Yerah: 1 and 3 – blades with transverse Si polish (polish x); 2 – macrophoto of blades with polish x; 2a – microphoto (x 100) taken at the point

marked by arrow of a blade (1 -7 and 2). Photos and drawings by M. Gurova.


29

Обр. 22. 1 – пластини-сърпове от Tell Jemeh; 2 – артефакти от обекти в Uvda valley. Снимки – М. Гюрова.

Fig. 22. 1 – sickle blades from от Tell Jemeh; 2 – artefacts from Uvda valley. Photos by M. Gurova.


30

зане на зърнени култури (таблица 1). Трасологическият анализ беше осъществен с помощта на микроскопи Leica WILD M 10 (до x50) и Olympus BH2-UMA (до x500)12. Микро-фотодокументацията беше направена в помощта на WILD M20 и дигитален фотоапарат Nikon, P 5000 с увеличение x100 (в някои случаи × 200)13.

Селище пластини оръдия общообщо следи общо следи общо следи сърпове

Ashqelon-Afridar 5 3 51 49 56 52 42Lod 22 3 40 30 62 33 22Beth Yerah 19 12 86 81 105 93 72Tell Jemmeh - - 6 6 6 6 4Uvda valley - - 39 10 39 10 11общо 46 18 222 176 268 194 151

Таблица 1. Структура на проучените кремъчни колекции

Поради обстоятелството, чe проучването беше целенасочено, функционален анализ на ханаански пластини, морфологическият и типологически облик на селек-тивно подбраните за изследване колекции не бележи голямо разнообразие – колек-циите бяха селективно подбрани за конкретното проучване. Всички неретуширани пластини са представени от фрагменти (болшинството средни), а сред типологиче-ските форми доминират ретушираните пластини – 137, следвани от пластините с на-пречни затъпявания – 27 и в значително по-малко количество – стъргалки и пластини с надлъжно затъпяване. Интересна и обособена група представляват артефактите от Uvda valley – 32 сегмента със затъпени дъговидни ръбове (macro lunates), както и 3 ге-ометрични макролита (large geometrics) от Tell Jemmeh – представители на иноватив-ната за средния бронз (и битуваща до желязната епоха) технология на съставни сър-пове с оптимално подбрани геометрични елементи, вградени в дъговидна дръжка.

Трасологическият анализ разкри следи от обработка на различни материали – кожа, дърво, камък и др., но с подчертано преобладаване на т.нар. излъскване от зърнени култури (‘cereal polish’) (обр. 24). По своята морфология то е успоредно на работния ръб и прилежащо до него, а в някои случаи достигащо до 1 см ширина и отстояние от ръба. По характера и комбинацията си микропризнаците от употре-ба отговарят на характеристиките на сърпове – ярко плътно (в някои случаи `еро-зирало`) излъскване с тенденция за заравняване на микротопографията, с различни по интензивност и кинематика линейни следи, с разнообразни по форма и размери вдлъбнатини – от точковидни до такива с кометообразна форма (обр. 23 и 24).

Дискусия

Както беше загатнато по-горе, един от проблемите с нееднозначно решение в теорията и практиката на трасологическите изследвания се свежда до надеждното

12 Това оборудване беше на мое разположение за ползване в сградата на Israel Antiquities Authority.

13 Това оборудване ми беше предоставено за ползване в AIAR от проф. Goren от университета AIAR от проф. Goren от университета от проф. Goren от университета в Тел Авив.


31

Обр. 23. Артефакти от Uvda valley: 1 – ханаанска пластина-сърп; 1a-1f – микрофотографии (x 100) на излъскванията в посочените със стрелки пунктове; 2-4

оръдия използвани като елементи от съставни сърпове. Рисунки и снимки – М. Гюрова.Fig. 23. Uvda valley artefacts: 1 – a Canaanean blade used as a sickle ; 1a-1f – microphotos (x 100) of the use-wear traces taken at the points marked by arrow on the blade ; 2 – 4 large segments and

truncated blade used as sickle inserts. Photos and drawings by M. Gurova.


32

Обр. 24. Микрофотографии (х100) на излъскване на пластини-сърпове както следва: 1 – обр. 15 - 1; 2 – обр. 15 - 2 ; 3 – обр. 15 - 4 ; 4 – обр. 15 - 6 ; 5 – обр. 19 - 4; 6 – обр. 19 - 1; 7 – обр.

20 - 6 ; 8 – обр. 19 - 3. Снимки – М. Гюрова.Fig. 24. Microphotos (x100) of cereal (sickle) polish of the artefacts as follows: 1 – fig. 15 - 1; 2 – fig.

15 - 2 ; 3 – fig. 15 - 4 ; 4 – fig. 15 - 6 ; 5 – fig. 19 - 4; 6 – fig. 19 - 1; 7 – fig. 20 - 6 ; 8 – fig. 19 - 3. Photos by M. Gurova.


33

диференциране на различни процеси, свързани с третирането на зърнени култури – жътва, вършитба, обикновено рязане и др. (Anderson, Inizan 1994; Anderson, Chabot 2004; Chabot 2002; Gurova 2008; Gurova, Chabot 2007). Един от показателните примери за двусмисления ни прочит/тълкуване на следите от употреба е интерпретацията на т.нар. кометообразни фигури, които дълго време бяха възприемани като атрибути на износването на кремъчните сърпове – от проф. Г. Коробкова и нейната С.-Петер-бургска школа (Korobkova 1996). Впоследствие тези фигури започнаха да се интерпре-тират като атрибути на износването на кремъчните елементи от дикани (Anderson 1994; Anderson, Inizan 1994; Anderson et al. 2004; Chabot 2002; Chabot, Eid 2003). На първия Семьоновски конгрес в С.-Петербург (2000) аз поставих въпроса доколко е ос-нователно да обособяваме кометообразните фигури като дискриминационен фактор присъщ на определен микрокомплекс от следи и ако това е основателно – то с кои категории оръдия трябва да го свържем – със сърповете, или с елементите от дика-ни? Аз представих на този конгрес първите систематизирани и добре илюстрира-ни различия между микроследите от сърпове и дикани (Gurova 2001). След години практика върху многочислени кремъчни ансамбли, моят отговор е, че кометообраз-ните фигури са общ белег на третирането на зърнени култури – те се откриват върху неоспорими елементи от сърпове произхождащи от различен контекст – неолитен, халколитен, бронзова епоха. Кометообразните фигури, но комбинирани с различна микротопография и текстура на излъскването са идентифицирани от автора и сред елементите от диканя – както етнографски, така и археологически.

Относно конкретното проучване на левантийски материали – аз на мога да ос-поря солидно аргументираната теза на П. Андерсон за използването на ханаански пластини от северен Левант като елементи от дикани. Вероятно много от проучените от нейния екип пластини, след употребата им като сърпове, са били реутилизирани като елементи от дикани и това би обяснило синкртичния и нееднозначен характер на микроследите по тях14. От друга страна, моят анализ на ханаански пластини от селища в Израел не ми позволява да приема безрезервно тезата за функционалната идентификация на ханаанските пластини като елементи от дикани. Сред анализира-ните от мен артефакти нямаше диагностични елементи от дикани. Въпросът за пра-историческата употреба на дикани в южен Левант е все още открит: дори да приемем по презумпция, че ханаански пластини са били използвани с такава функция, то тези пластини би трябвало да бъдат стандартизирани по морфо-метрични показатели, което не е факт сред анализираните от мен материали. Аз констатирах разнообразие сред ханаанските пластини, използвани като сърпове: разнообразие в степента на из-лъскването, неговата текстура и линейност (резултат от абразивни компоненти), как-то и в начина на употреба на пластините като сърпове (за видовете закрепване виж. Khalaily et al. 2005; Yamada 2003). Малката серия артефакти от Tell Jemmeh са интерес-ни като своеобразен terminus post и ante quem по отношение на ханаанските пластини-сърпове. Халколитните пластини с надлъжно затъпяване предхождат, а геометрич-ните макролити – следват ханаанските пластини в общата секвенция на кремъчните индустрии в Леванта, но като комплекс от микроследи всички сърпове (при цялото им стилистично многообразие) показват несъмнено сходство. Този феномен на разно-образие в сходството/единството може да се илюстрира със сравнителната таблица с

14 Подобна теза беше разисквана с П. Андерсон и Шабо през 1999г, по времето на моята специ-ализация в Sophia-Antipolis.


34

микрофотографии (обр. 24), както и с илюстрация от една задълбочена статия върху жътварски практики от неолита в Западна Европа (Ibáñez et al. 2008, фиг. 9).

В заключение може да се отбележи, че моето трансрегионално проучване не показа конвергентност между диканите на Балканите и Леванта нито в етнографски, нито в археологически аспект. Множество елементи от този пъзел са все още неиз-вестни... и може би откриването на праисторически дикани в Крит, Кипър, или Ана-толия биха послужили за свързващото звено между тези два отдалечени ареала от средиземноморското koiné.

Благодарности

За реализацията на ‘Левантийския’ аспект на моя проект за археологическите дикани държа да изкажа признателност на следните институции и колеги: А. Mellon Foundation (USA) – за високата оценка и финансовото обезпечаване на проекта; проф. Symor Gitin, Директор на Американския институт за археологически проуч-вания (AIAR) в Йерусалим, където проведох изследването си; д-р Hamoudi Khalaily (IAA), д-р Uzi Avner (Ben Gurion University- Eilat), проф. Rafael Greenberg (Tel Aviv University) и проф. Steven Rosen (Ben Gurion University) – за предоставените ми от тях археологически материали; д-р. Ofer Marder и д.р. Ianir Milevski (IAA) – за оживени-те и полезни дискусии; проф. Yoval Goren (Tel Aviv University) – за допълнителното техническо оборудване за анализа. Сърдечна благодарност отново на проф. Stevеn Rosen за поканата му да участвам в 7th ICAANE в Лондон и интереса към резултатите от изследването ми.

Цитирана литература

Вакарелски, X. 1977. Етнография на България. София: Издателство наука и изкуство.Венелинова, C., Гюрова, M. 2010. Археологически разкопки на селищната могила при

с. Иваново, Шуменско. Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 68-71.

Гюрова, M. 2006. Кремъчен ансамбъл от ямно светилище от желязната епоха и сели-ще от ранната бронзова епоха при Свиленград. В: Николов, B., Нехризов, Г., Цве-ткова, Ю. (ред.). Археологически разкопки по трасето железопътната линия Пловдив-Свиленград през 2004 г. Велико Търново: Фабер, 512-517

Гюрова, М. 2007. Н. Н. Скакун. Орудия труда и хозяйство древнеземледельческих пле-мен Юго-восточной Европы в эпоху энеолита. 2006, Санкт-Петербург: „Нестор-Ис-тория”. Археология, 1-4, 207-209.

Гюрова, М. 2008. Кремъчни артефакти от Свиленград. В: Николов, B., Нехризов, Г., Цветкова, Ю. (ред.). Спасителни археологически разкопки по трасето на железопътна-та линия Пловдив – Свиленград през 2005 г. Велико Търново, 527-533.


35

Лихардус, Я., Фол, А., Гетов, Л., Бертемес, Ф., Ехт, Р., Катинчаров, Р., Илиев, И. 2001. Из-следвания в микрорегиона на с. Драма (югоизточна България). Обобщение на основните резултати на българо-германските разкопки от 1983 до 1999 г. София: Университет-ско издателство „Св. К. Охридски”.

Начев,. Ч. 2009. Основните типове флинт в България като суровини за направа на ар-тефакти. Интердисциплинарни изследвания XX-XXI, 7-21.

Райчевски, С. 1996. Земеделие. В: Странджа. Материална и духовна култура. София: Българска академия на науките.

Скакун, Н. 2006. Орудия труда и хозяйство древнеземледельческих племен Юго-восточной Европы в эпоху энеолита. Санкт-Петербург: Нестор-История.

Anderson, P. 1994. Interpreting traces of Near eastern Neolithic craft activities: An ancestor of the threshing sledge for processing domestic crops? Helinium, 34.2, 306-321.

Anderson, P. 2003. Observations on the threshing sledge and its products in ancient and present-day Mesopotamia. In: Anderson, P. C., Cummings, L. S., Schippers, T. K., Simo-nel, B. (eds.). Le Traitement des Récoltes: Un Regard sur la Diversité du Néolithique au Present. Antibes: Centre National de la Recherche Scientifique, 417-438.

Anderson, P., Inizan, M.-L. 1994. Utilisation du tribulum au début du IIIe millénaire: Des lames « cananéennes » lustrées a Kutan (Ninive V) dans la région de Mossoul, Iraq. Pa-leorient 20, 85-103.

Anderson, P., Chabot, J. 2004. Les lames cananéennes et la première machine agricole. Les dossiers de l’archéologie 290, 44-51.

Anderson, Р., Chabot, J., van Gijn, A. 2004. The functional riddle of ‘glossy’ Canaanean blades and the Near Eastern threshing sledge. Journal of Mediterranean Archaeology 17, 87-130.

Anderson, P., Georges, J.-M., Vargiolu, R., Zahouani, H. 2006. Insight from a tribological analysis of the tribulum. Journal of Archaeological Science 33, 1559-1568.

Ataman, K., 1999. Threshing sledges and archaeology. In: Anderson, P. C. (ed.). Prehistory of Agriculture: New Ex perimental and Ethnographic Approaches (Institute of Archaeology Monographs 40). Los Angeles: University of California, 211-222.

Avner, U., 2002. Studies in the Material and Spiritual Culture of the Negev and Sinai populations, during the 6th-3th Millennia BC. Jerusalem: Hebrew University. Unpublished Ph D Thesis.

Avner, U., Anderson, P., Mai, B. T., Chabot, J., Cummings, L. 2003. Ancient Threshing Floors, Threshing Tools and Plant Remains in ‘Uvda Valley, Southern Negev Desert, Israel, a Preliminary Report. In: Andesrson, P., Cummings, L., Schippers, T., Simonel, B. (eds). Le traitment des récoltes: un regard sur la diversité du Néolithique au présent. Antibes: Centre National de la Recherche Scientifique, 455-475.

Bankirer, R. 2006. The flint assemblages (Chapter 7). In: Getsov, N. (ed.). The Tel Bet Yerah Excavations 1994-1995 (IAA Reports, 28). Jerusalem, 159-169.

Boyadžiev, Y. 1995. Chronology of prehistoric cultures in Bulgaria. In: Bailey, D., Panayotov, I. (eds.). Prehistoric Bulgaria (Monographs in World Archaeology 22). Madison, 149-191.

Chabot, J. 2002. Tell’ Atij et Tell Gudeda: industrie lithique (Cahiers d’archéologie de CELAT 13, Série archéométrie 3). Quebec: Université Laval.

Chabot, J., Eid, P. 2003. Le phénomène des lames « cananéennes » : état de la question en Mésopotamie du nord et au Levant sud. In: Anderson, P. C., Cummings, L. S., Schippers, T. K., Simonel, B. (eds.). Le Traitement des Récoltes: Un Regard sur la Diversité du Néolithique au Present. Antibes: Centre National de la Recherche Scientifique, 401-415.


36

Chabot, J., Eid, P. 2007. Stone tools from a Bronze Age Village (Tell Nusstell, Syria) in their wider context. Berythus Archaeological Studies, 50, 7-36,

Fox, W. 1984. Dhoukani flint blade production in Cyprus. Lithic Technology 13, 1984, 62-67.Fujii, S. 1986. Criteria for the identification of threshing sledge blades. Bulletin of the Okaya-

ma Orient Mu seum 5, 1986, 1-34.Getsov, N. (ed.) 2006. The Tel Bet Yerah Excavations 1994-1995 (IAA Reports 28). Jerusalem.Golani, A. 2008. The Early Bronze Age Site of Ashqelon, Afridar. ‘Atiqot 60, 2008, 19-52. Gophna, R., 2004. Excavation at Ashqelon, Afridar – Introduction. ‘Atiqot 45, 2004, 1-8.Greenberg, R., Eisenberg, E., Paz, S, Paz, Y. 2006. Bet Yerah. The Early Bronze Age Mound. Vol.

1. Excavation Reports, 1933-1986 (IAA reports 30). Jerusalem. Gurova, M. 2001. Eléments de tribulum de la Bulgarie – références ethnographiques et con-

texte préhistorique. Archaeologia Bulgarica 5.1, 1-19.Gurova, M. 2002. Feursteininventar aus Sondage O 19 in Tell Karanovo: typologische und

funktionale Analyse. In: Hiller, S., Nikolov, V. (eds). Karanovo II. De Ausgrabungen in O19. Wien: Phoibos Verlag, 149-175.

Gurova, M. 2008. Typology, function, use-wear and context: where is the common vision? In: Longo, L., Skakun, N. (eds.). Prehistoric Technology 40 years later: Functional Studies and the Russian Legacy (BAR International Series 1783). Oxford, 539-543.

Gurova, M., Chabot, J. 2007. Typologie, fonction, traces d’usure et contexte: ou est le juste milieu? Exemples de Bulgarie, de Troie et de Mésopotamie septentrionale. In: Bain, A., Chabot, J., Moussette, M. (eds.). La mesure du passé : contributions à la recherche en archéométrie (2000-2006) (BAR International Series 1700). Oxford, 75-87.

Ibáñez, J.-J., Clemente-Conte, I., Gassin, B., Francisco-Gibajas, J., González-Urquijo, J., Már-quez, B., Philibert, S., Rodríguez-Rodríguez, A. 2008. Harvesting technology during the Neolithic in South-West Europe. In: Longo, L., Skakun, N. (eds.). Prehistoric Technology 40 years later: Functional Studies and the Russian Legacy (BAR International Series 1783). Oxford, 183-196.

Kanchev, K., Nachev, I., Gatev, P. 1986. Flint artefacts from the Medieval necropolis at Ko-vachevo, Pazardzhik district. In: International conference on prehistoric flint mining and lithic raw material identification in the Carpathian basin. Budapest, 299-306.

Kardulias, N., Yerkes, R. 1996. Microwear and metric analysis of threshing sledge flints from Greece and Cyprus. Journal of Archaeological Science 23, 657-666.

Khalaily, H. 2004. An Early Bronze Age Site at Ashqelon, Afridar – Area F. ‘Atiqot 45, 2004, 121-160.

Khalaily, H. 2008. The Flint assemblage. ‘Atiqot 60, 2008, 36-40.Khalaily, H., Marder, O., Sklar-Parnes, D., Eisenberg, E., Milevski, I., Dosseur, G. 2005. Two

hafted Tools from recent Excavations of PPNB Sites from the Southern Levant. Journal of Israel Prehistoric Society, 35, 371-380.

Korobkova, G. 1996. The Blades with “Mirror-like” Polishing: Myth or reality? In: Kozłowski, S., Gebel, H.n (eds.). Neolithic Chipped Stone Industries of the Fertile Crescent, and Their Con-temporaries in Adjacent Regions (Studies in Early Near Eastern Production, Subsistence, and Environment). Berlin: Ex oriente, 227-231.

Kutschera, W., Steier, P., Wild, E., Hiller, S. 2005. Radiokarbondaten. In: Hiller, S., Nikolov, V. (eds.). Karanovo, IV.1. Die Ausgrabungen im Nordsüd-Schnitt, 1993-1999. Wien: Phoibos Verlag, 421-426.


37

Marinova, E. 2006. Archaeobotanical stuudies of the bulgarian neolithic. The current state of research and perspectives for future studies. In: Gatsov, I., Schwarzberg, H. (eds.). Aegean – Marmara – Black Sea: The Present State of research on the Early Neolithic. Langen-weissbach, 187-194.

Marinova, E. 2007. Archaeobotanical data from the early Neolithic of Bulgaria. In: Colledge, S., Conolly, J. (eds.). The Origin, Spread and Use of Domestic Plants in Neolithic Southwest Asia and Europe. California: Left Coast Press, 93-109.

Ninov, L. 2002. Prinosi kam ikonomikata na praistoricheskoto naselenie ot Severoiztochna Balgaria sporedarheozoologichnite danni. Studia Archaeologica, Supplement 2. Sofia: Izda-telstvo Sv. Klimen Ohridski, 2002, 26-31.

Popova, Tz. 2010. Plant Environment of man between 6000 and 2000 B.C. in Bulgaria (BAR In-ternational Series 2064), Oxford.

Popova, Tz., Marinova, E., 2007. Palaeoethnobotanical Data in Sourth-Western region of Bulgaria. In: Todorova, H., Stefanovich, M., Ivanov, G. (eds.). The Struma/Strimon River valley in Prehistory. Sofia, 523-532.

Rosen, S. 1997. Lithics After the Stone Age. A Handbook of Stone Tools from the Levant. London: Walnut Creek, New Delhi: Altamira Press, 1997.

Skakun, N. 1992. Evolution des techniques agricoles in Bulgarie chalcolithique (d’après les analyses tracéologiques). In: Anderson, P. (ed.). Préhistoire de L’Agriculture: Nouvelles Ap-proches Expérimentales et Ethnographiques (Centre de Recherches Archéologiques Mono-graph 6). Paris: Centre National de la Recherche Scientifique, 289-303.

Skakun, N. 1993. Results of traseological examination of flint implements from Neolithic settlements in Western Bulgaria. In: Gatsov, I. (ed.). Neolithic Chipped Stone Industries in Western Bulgaria. Kraków: Jagellonian University Press, 52-54

Skakun, N. 1994. Agricultural implements and the problem of spreading of agriculture in Southeastern Europe. Helinium 34.2, 294-305.

Skakun, N. 1999. Evolution of agricultural techniques in Eneolithic (Chalkolithic) Bulgaria: Data from use-wear analysis. In: Anderson, P. (ed.). Prehistory of Agriculture: New Experi-mental and Ethnographic Approaches. Los Angeles: University of California, 199-210.

Whallon, R.-J. 1978. Threshing sledge flints: a distinctive pattern of wear. Paléorient 4, 319-324.

Wittaker, J. 1996. Athkiajas: A Cypriot flintknapper and the threshing sledge industry. Lithic Technology 21.2, 108-120.

Wittaker, J. 2000. Alonia and Dhoukanes: The Ethnoarchaeology of Threshing in Cyprus. Near Eastern Archaeology 63.2, 62-69.

Yamada, S. 2003. Use-wear analysis of sickles and glossed pieces (Chapter 5). In: Khalaily, H., Marder, O. (eds.). The Neolithic Site of Abu Ghosh. The 1995 Excavations (IAA Reports, 19). Jerusalem, 2003, 47-57 .

Yerkes, R., Kardulias, N. 1994. Microwear analysis of threshing sledge flints from Cyprus and Greece: Impli cations for the study of ancient agriculture. – Helinium 34.2, 281-293.

Zbenovich, V. 2004a: The Flint Assemblage from at Ashqelon, Afridar – Area E. ‘Atiqot 45, 63-84.

Zbenovich, V. 2004b. The Flint Assemblage from at Ashqelon, Afridar – Areas G and J. – ‘Atiqot 45, 263-278.


38

Ethnographic and archaeological tribula: transregional perspective

Maria GurovaAbstract

The paper presents an important evidence of ethnographic tribula (and particularly their inserts) from the south-eastern Balkans, which is commented as a referential corpus to a series of archaeological tribulum inserts identified by the author and coming from a Late Chalcolithic site in Bulgarian Thrace. Their careful study and interpretation proved as quite useful for tracing back the history and evolution of this agrarian tool and for evaluation of the possibility for adequate reconstruction of a prehistoric threshing sledge.

The threshing sledge (tribulum) is one of the most long-lasting agricultural tools which (pre-) historic and ethnographic spread is quite vast within the Mediterranean koiné – from the Near East to the Iberic peninsula. Nevertheless, there is (according to the latest scientific reconstructions) a significant difference between the presumed prehistoric tribulum and its use in the Mediterranean area and those from Northern Mesopotamia.

In Bulgaria, the ‘dikania’ was certainly used until the 1950s, when they were rapidly replaced by industrial machines. However, apart from some ethnographic museums’ col-lections many tribula are still kept by families as a mark of reminiscent personal identity, or attractive furniture for some modern rustic houses (even restaurants), and fortunately many survive for ethnographic study. Unfortunately the flint knapping skills and even the memory about tribulum inserts (teeth) manufacturing is irreversibly lost. In general, Bulgar-ian threshing sledges examined by the author were very carefully manufactured and main-tained, with perfectly shaped and skilfully inserted flint segments. During the working life of a tribulum some elements have unavoidably fallen out and have been replaced by other flints or occasionally metal teeth.

Archaeological tribulum inserts can be recognized because of their striking similarity to ethnographical examples in morphology and shape, and especially in microscopic wear features. Tribulum flints from Bulgaria, both ethnographic and prehistoric, have a distinc-tive elongated ovoid shape obtained by intentional retouch. It is not always evident wheth-er they were made on blades or on elongated flakes. Some of the pieces have been used on one edge but the bilateral utilisation is very common, too.

My analytical approach to the problem of identification of prehistoric tribulum inserts is based on 2 empirical levels: on the one hand detailed study of ethnographic implements, and on the other hand – comparison and reliable distinction between tribulum and sickle inserts coming from certain prehistoric contexts. This approach allowed me to identify a series of prehistoric artefacts as having been used as tribulum inserts. These archaeological finds come from the excavations of the multilayer tell type site of Drama – Merdzhumekja (Thrace), excavated for almost 20 years by Bulgarian-German team directed by Prof. Jan Lichardus.

In the specialized literature, from at least a decade the problem of the Levantine Early Bronze Age Canaanean blade technology has been widely discussed from techno-typolog-ical and functional point of view. The latest opinions are presented in several articles based on interdisciplinary research including experimentation combined with use-wear, tribo-


39

logical and phytolith analyses. The novelty in the research of the team led by P. Anderson is the interpretation of Canaanean blades not as sickle inserts (blades), but as threshing sledge inserts.

A Mellon fellowship project in AIAR (Jerusalem) made possible a micro-wear analy-sis of a series of Canaanean blades assemblages from different areas in Israel (from the Negev to the North Mediterranean zone and Galilee) that was focused to demonstrate as convincingly as possible the results of this functional identification and that way – to verify the concept of Canaanean blades as tribulum and not as sickle inserts. Ultimately, the results have been tested in resolving one of the crucial problems in the theoretical background of use-wear studies: that of the establishment of reliable patterns for distinguishing the micro-wear characteristics (polishes and accompanied striations) of sickle and tribulum inserts

This particular study is based on 268 artefacts (most of them Canaanean blades and tools), 194 possessing traces of use and 151 (77%) revealing typical sickle cereal polish. Among the studied material from the Israeli sites, I did not see any artefact that I would qualify as a tribulum insert and in my opinion the functional determination of the Northern Levant Canaanean blades as prehistoric tribula inserts is still questionable. This transre-gional comparative analysis did not reach any firm conclusion – there is no evidence of compatibility either in ethnographic or in archaeological appearance of tribulum inserts be-tween the Balkans and the southern Levant. We need to complete the puzzle with a huge amount of missing details.

I think that a reliable verification of the threshing theory of Canaanean blades could be successfully achieved only through a further detailed comparative study comprising technological, morpho-metrical, typological and micro-wear analyses of a significant col-lection of Canaanean blades from both the Northern and the Southern Levant, but taking into consideration their contextual and discriminative patterns.






Георги Нехризов, Меглена Първин1

Могилата се намира в местността Кушльовец (Кантар чаир) на 900 м югозападно от центъра на с. Долно Изворово2. Тя е част от некропол от 4 могили, разположени в посока изток-запад (Лилова 1994, 119) (обр. 1).

Районът, в който се намира некропола, попада в горната граница на старопла-нинското подножие, във високата част на наносните конуси. По тази причина той е претърпял значителни изменения вследствие интензивните флувиални процеси, до-вели до образуване на мощни пролувиално-делувиални наслаги. Тези процеси са осо-бено активни в периода ХV-ХІХ в. като резултат от обезлесяването на южните скло-нове на планината. Вероятно тогава са изравнени микропониженията на релефа и се е формирало високото ниво на наносните конуси и съвременната повърхност3. Това беше потвърдено при огледа на разположената южно от могилата кариера за чакъл, в която наносният пласт е покрил селище от римската епоха. По тази причина долната

1 Авторите на статията желаят да изкажат своята благодарност на всички, които помогнаха при проучването на гробницата. На първо място това са пряко участвалите в разкопките специалисти – гл. ас. д-р Юлия Цветкова от СУ „Св. Кл. Охридски” и Евтимка Димитрова от ИМ „Искра” Казанлък. Специ-ална благодарност за всеобхватната помощ в организацията, осъществяването на разкопките, охраната и защитата на паметника изказваме на ръководството на ИМ „Искра“ Казанлък в лицето на д-р Косьо Зарев и Красимира Стефанова. Благодарни сме и на г-н Ферид Бекиров – кмет на с. Долно Изворово, за всеотдайната подкрепа, която оказа във всички фази на проучването, както и на фадромиста Манчо Ман-чев и работниците от селото, с чиято помощ успяхме да открием, проучим и възстановим гробницата. Тук е мястото да благодарим и на реставраторите Китан и Емилия Китанови, които направиха всичко, което беше по силите им, за да се запази щукатурата на гробницата. Признателни сме и на доц. д-р арх. Малвина Русева, доц. д-р Росица Кендерова, доц. д-р Лазар Нинов, гл. ас. д-р Даниела Стоянова, д-р Виктория Русева, д-р Чавдар Цочев, Иванка Славова, Бистра Гяурова и арх. Милена Каменова, които със знанията си ни помогнаха да осмислим този прекрасен паметник на тракийската култура.

2 До разкопките през 2009 г. единственият известен археологически обект в района на селото е крепост, разположена на 2,5 км северно (Попов 1982, 59-60). Преди десетина години инманяри разкопа-ват голяма могила над селото, издигната на стъпало на южния склон на Стара планина. При посещение-то ни установихме, че на билото на могилата има изкоп с диаметър над 10 м и дълбочина 4-5 м. Открихме фрагменти от работена на ръка и колело битова керамика и питоси с най-обща дата късна желязна епоха и няколко дребни части от човешки кости. Според събраните данни от очевидци в могилата е разкрито и разрушено зидано от камък помещение с коридор, открити са 7 амфори и „бронзови ламарини, които се разпадали”. Намерени са и гробове с кости и стъклени гривни (най-вероятно вторични).

3 Тези заключения са резултат от геоморфологическото проучване, проведено от доц. д-р Р. Кендерова.

http://be-ja.org

42

Обр. 1. Карта на района с местоположението на надгробната могила.Fig. 1. Map of the area with location of the burial mound.

част на могилата е останала под наслагите и сега видимата ѝ височина от изток е 4,50 м, от запад – 6,50 м, а диаметърът при основата ѝ е 32 м (обр. 2-3). При проучването се оказа, че височината от древния терен до билото на могилния насип е около 10 м.

Могилата е деформирана от няколко стари иманярски изкопа. През есента на 2008 г. иманяри прокопават тунел и шахта южно под билото ѝ. Въпреки взетите мер-ки за защита, по-късно могилата отново е разкопана, този път с машина, с която е оформен голям изкоп в югозападната ѝ част. Необходимостта от опазването на па-метника наложи провеждането на спасителни разкопки, които се осъществиха през май и юни 2009 г.4 (Нехризов 2010; Нехризов, Първин 2010).

След тахиметричното заснемане на могилата и полагане на план-квадратна мрежа5 бяха заложени 4 сондажа с обща площ 34 кв. м. Целта беше да се провери за евентуални по-късни интервенции в могилата, да се установят характеристиките на

4 Проучванията бяха финансирани от ИМ „Искра” Казанлък.5 Геодезическите дейности бяха проведени от Бистра Гяурова от НАИМ-БАН.


43

Обр. 2. Тахиметрично заснемане и разрези на надгробната могила.Fig. 2. Tacheometric plot and cross-section of the burial mound.

насипа, както и етапите на натрупването ѝ. Два от сондажите бяха разположени на билото на могилата, другите два – в периферията ѝ. Във всички беше достигната дъл-бочина 1,50-1,80 м и се изясни, че насипът е от чакъл, гравел и пясък, с включвания от валуни (от мергел и гранит) и че в него няма археологически структури и находки.

Проучването на могилата беше проведено с помощта на фадрома (L 34). Чрез отнемане на хоризонтални пластове от южната периферия към центъра се изчерпа могилния насип на съвременното ниво в участък с размери север-юг – 20 м и изток-за-пад – 15 м. По този начин се оформиха профили, които дадоха по-точна представа за


44

характера на могилния насип и последователността на създаването му. В профилите ясно се очерта първоначална могила със сиво-кафяв цвят и допълнителен насип вър-ху нея със светлокафяв цвят. При натрупването е използван материал от околността – чакъл, гравел, и пясък, но при основната могила той е с повече глинесто-песъчливи примеси. И в двата етапа периодично са насипвани и по-едри материали, затова в профилите се очертават пластове само от валуни с кухини между тях.

При работата в южната периферия на могилата, почти на нивото на съвремен-ния терен, се разкриха два блока от втория ред отгоре надолу от куполното покритие на зидана гробница (обр. 4). Това наложи да започне оформяне на подход от юг към входа ѝ. Подходът достигна дължина над 15 м и беше вкопан на около 4 м под нивото на съвременния терен. В профилите на този изкоп се очерта периферията на основ-ната могила с по-тъмен цвят на насипа. Под нивото ѝ в профила се установи пласт от черен глинесто-песъчлив седимент, наситен с органика и с много висока влажност. Пластът с черен цвят бележи периферната долна част на древен конус, от който е взет материал за натрупването на първоначалната могила, което обяснява и по-тъмното ѝ оцветяване (обр. 5).

При проучванията в подхода се откриха археологически материали – строител-на и битова керамика. Сред фрагментите има от съдове работени на ръка, но преоб-ладават тези от съдове на колело от късната римска епоха. Тези материали трябва да се свържат с античното селище, развило се южно от могилата, следи от което бяха

Обр. 3. Поглед към могилата от изток.Fig. 3. View to the burial mound from the east.


45

открити и в кариерата, разположена на около 50 м южно. Проведените наблюдения при прокарването на подхода към гробницата, доп-

ринесоха за по-пълното изясняване на историята на натрупването, характеристиките на насипа и параметрите на могилата. От това стана ясно, че проучването ѝ трябва да продължи в дълбочина. Въпреки че работата беше изключително затруднена от слабата споеност на насипа, който се свличаше, в централната част на могилата бе прокопана траншея, която достигна до и слезе под древния терен. В резултат се ус-

Обр. 4. Местоположение на гробницата в могилния насип.Fig. 4. Location of the tomb within the mound.


46

танови височината на първичната могила – 6,50 м и общата височина на могилния насип – 9,60 м.

При откриването ѝ гробницата беше запълнена с насипен материал. В процеса на проучване се установи, че тя се състои от кръгла гробна камера с куполно покри-тие, предгробна камера с правоъгълен план и непокрит дромос (обр. 6). Те са разпо-6). Те са разпо-). Те са разпо-ложени в една ос с ориентация север-юг с отклонение от 18о на запад. Гробницата е отчасти разрушена и ограбена в древността. Горната част на купола на гробната камера е съборена. Един блок от най-горния ред беше открит южно, на същото ниво на което се регистрираха първите два. В камерата бяха намерени 12 секторни блока с различни размери и камъкът покривал купола. По-късно се установи, че един от блоковете от шестия ред липсва. Покритието на предгробната камера не е съхранено, липсват и блокове от последния ред на стените ѝ.

Двете камери са изградени от грижливо оформени гранитни блокове, свързани с железни скоби, залети с олово, а подовете са от правоъгълни каменни плочи (обр. 7). Помещенията са били изцяло покрити с бяла щукатура, сега запазена в значител-). Помещенията са били изцяло покрити с бяла щукатура, сега запазена в значител-на степен. Гробната камера има диаметър при основата 3,34 м и височина 3,55 м (без падналите блокове – 3,22 м). Засводяването започва от първия ред. Куполът е изгра-ден от 9 реда секторни блокове с различна височина. Блоковете са с различни разме-ри, припаснати са плътно един до друг, вътрешни им лица са скосени, а външните не са обработвани. Върху най-горния ред е бил поставен голям грубо оформен гранитен блок, от вътрешната страна на който има изсичане с форма на сегмент от сфера. По този начин куполът е получил завършена кошеровидна форма (обр. 8). Входът е от юг, изграден е от четири паралелепипедни блока, светлият отвор е с трапецовидна форма (височина 1,63 м, долна основа 0,90 м, горна основа 0,80 м). Отвън е оформен като йонийска рамка с две фасции (обр. 9). След входа има тесен праг с оформени два отвора за осите на дървена двукрила врата6. На същата линия с тях, между горния праг на рамката и съседните блокове от градежа на купола, в мазилката личат отвори, в които най-вероятно са били прикрепени метални халки, захващащи отгоре осите на вратата. Следи от нея – остатъци от дърво (най-вероятно дъб, според резултатите от археоботаническото изследване7), железни пирони и части от обков, бяха открити в

6 В отворите има следи от зелена патина, най-вероятно от бронзов обков на осите на крилата на вратата.

7 Археоботаничният анализ е проведен от Иванка Славова от СУ.

Обр. 5. Разрез по оста север-юг на надгробната могила, гробницата и подхода към нея.Fig. 5. North-south cross-section of the mound, the tomb and the access to the tomb.


47

Обр. 6. План на ниво на запазените части от гробницата.

Fig. 6. Plan of the preserved level of the tomb.


48

Обр. 7. План на подовото ниво на гробницата.

Fig. 7. Plan of the tomb floor.


49

Обр. 8. Разрез по оста север-юг на гробницата, западен профил.Fig. 8.North-south cross-section of the tomb, western profile.

гробната камера и пред нея8. Срещу входа е разположено гробно ложе, отчасти разрушено от падналите бло-

кове от купола. То е изградено от две стъпаловидно оформени страници и фасадна плоча, вътрешността му е запълнена с блокове и ломени камъни. Върху тях е лягала хоризонтална плоча, която е изчезнала или е разрушена (обр. 10). На предната плоча на ложето в нисък релеф са представени силуетите на дървени мебели. Изобразе-но е клине с хоризонталната му част и два крака, завършващи горе със стилизирани лалевидни орнаменти, а долната част, която е видима само на западния от тях, е с две овални издутини. Под клинето са очертани контурите на две ниски масички или столчета с извити навън крака. Всички елементи на ложето са били покрити с бяла щукатура (обр. 11-13).

Източната и западната част от гробната камера са заети от подиуми, издигнати на около 0,20 м над пода. На север те завършват зад гробното ложе, като източният, който е по-широк, закрива част от фасадната му плоча. В южния си край те достигат до входа, там ъглите между стените и рамката на входа са запълнени, вероятно с ъг-лови блокове и измазани, така че се образуват два ниски постамента. В южния край на източния подиум е поставен малък блок, дъговидно изрязан в горната част, така че напомня възглавие (обр. 14). Това навежда на мисълта, че тези подиуми за замисле-4). Това навежда на мисълта, че тези подиуми за замисле-). Това навежда на мисълта, че тези подиуми за замисле-ни като допълнителни гробни легла. Не е ясно как са изградени и как комуникират с пода, стените и ложето, защото са покрити с дебел слой бяла хоросанова мазилка. Разположението им в камерата, така че покриват отчасти гробното ложе, дава осно-вания да се предположи, че те са добавени по-късно.

Предгробната камера е с вътрешни размери 1,86х1,44 м, на височина е запазе-на до 2,04 м. Стените ѝ са били изградени от 5 реда блокове, които стъпват на нисък слабо издаден навътре цокъл. Отделните редове са различно високи, блоковете са с различни дължини и са свързани помежду си с железни скоби, залети с олово. От най-горния ред на западната стена е запазен само един блок, а на източната – два като липсва най-южният. Вторият блок е значително по-дълъг и малко по-висок от пър-вия. В горната повърхност е изсечен жлеб с обърнато трапецовидно сечение. Широ-

8 Железните елементи, свързани с дървената врата са 135 различни по големина пирони и U-об-разно извити пластини от обкова или панти, които позволяват да се определи дебелината ѝ– 3 см.


50

Обр. 9. Входът към гробната камера.Fig. 9. Entrance to the burial chamber.

ката основа на жлеба е 0,14 м, а тясната 0,06 м, на дълбочина достига до 0,06 м. Върху вътрешната дълга страна над повърхността му се издава ивица с триъгълно сечение от хоросан и дребни камъни, която отвътре е изравнена на нивото на мазилката на


51

стената. Явно с тази хоросанова смес е бил запълнен луфт, останал между покритието и стената на помещението.

Входът на предгробната камера също е с йонийска рамка, но за разлика от този на гробната е с по-тясна външна фасция. Щурцът не е запазен. Източната страница е по-висока от западната, разликата във височините им вероятно е преодолявана с до-пълнителен блок или щурцът е имал Г- или П-образна форма. Този вход е затварян от двукрила каменна врата с касетирани отвътре крила. За разлика от вратата на гроб-ната камера, тази е монтирана отпред и се е отваряла навън като първо е трябвало да бъде отворено западното крило. Всяко от крилата, както и осите, са изработени от една плоча. Осите, долната част на които са с бронзов обков, са се въртели в специал-но оформени плитки отвори в праговата плоча, уплътнени с желязна пластина (обр. 15). Горните им части най-вероятно са били прикрепени към щурца. Каменната врата е разбита при ограбването на гробницата, от нея на място е запазена около половина-та от височината на западното крило и долната част на източното. Фрагменти от нея бяха открити на различни нива в предгробната камера и пред входа в дромоса. Пред вратата са били поставени един върху друг два масивни блока, блокиращи крилата.

Пред всяка от стените на предгробната камера са монтирани един върху друг два тесни и високи блока. В тях са изсечени анти с капители. Антите стъпват на две кубични бази, поместени в източната и западната страна на голямата гранитна плоча, в която са гнездата (петите) за осите на вратата. Косо върху горната повърхност на ка-

Обр. 10. Поглед отгоре към гробната камера.Fig. 10. View to the burial chamber from the top.


52

пителите са изсечени гнезда за скоби, осигуряващи им връзката с щурца на входа. Ве-роятно антите са носели липсващи сега елементи, оформящи представителния вход към гробницата (обр. 16).

На изток и запад до антите са долепени масивни фасадни стени от едри местни камъни. Не е изяснено каква е дължината им, защото на 0,40 м от антите, под прав ъгъл на фасадните, без да са конструктивно свързани с тях, започват стените на широк 3 м дромос. Те са изградени по същия начин, но от по-дребни камъни – еднолицева зидария на глинена спойка. Стените не са запазени в цялата си дължина. На юг висо-чината им намалява, следвайки повърхността на могилния насип. Подът на дромоса е от трамбована местна почва, нивото му се определя от няколко отухлени петна, наситени с въглени – най-вероятно следи от поменални практики, изпълнени в пред-фасаданото пространство. Спрямо централния репер на върха на могилата, това ниво е достигнато на дълбочина 9,58 м.

Гробницата при Долно Изворово е типичен представител на куполните гробни-ци с кръгла камера, затворена предгробна камера и дромос, широко разпространени в земите на траките, предимно южно от Стара планина (Русева 2002, 137-166; Стоя-нова 2002; Вълева (под печат). Гробници от този тип са открити и в Казанлъшката котловина (Димитрова 2005а). Част от тях изградени от тухли – Казанлъшката (Миков 1954; Jivkova 1974), непълно запазените гробници в могили 2 и 3 при с. Копринка (Чичикова 1957, 132, 134) и тези в Кестелева и Рачева могила при Мъглиж (Китов 2005, 42-47; Димитрова 2005б).

Кръгла камера и куполно покритие има монументалната гробница в могилата Шушманец при Шипка, но при нея е използван твърде различен похват за изгражда-не на купола, поддържан от дорийска колона (Китов 2003, 21-23, обр. 10-12; Китов 2005, 26-28, 26-28). Помещение с кръгъл план и куполно покритие предхожда монолитната гробна камера в могилата Голяма Косматка (Kitov 2005; Китов 2005, 67-98, обр.99-151; Стоянова 2008), такова има и в комплекса, разкрит в могилата Оструша (Китов 1993; Китов 2003, 23-25; Китов 2005, 17-21; Valeva 2005, 11-24). Към тази група трябва да се

Обр. 11. Фасадна плоча на гробното ложе, графично заснемане.Fig. 11.Graphic record of the façade of the burial bed.


53

включи и разкритата от иманяри през 2008 г. куполна гробница над с. Бузовград. Като планова схема и общ архитектурен облик гробницата при Долно Изворо-

во стои близо до тази в могилата Голяма Арсеналка (Китов 1996), но най-точни съот-ветствия тя има с гробницата в т. нар. „Могила с грифоните” (Kitov 2003; Димитрова 2005а, 111-112, обр. 4; Китов 2005, 23-25, обр. 21-22). Сходствата и в детайли между гробниците от Долно Изворово и от „Могилата с грифоните” са многобройни. На първо място това са допълнително изградените стени на дромоса от ломени камъни на глинена спойка. В гробничното строителство в Тракия е широко разпространена практика стените на дромоса да са по-небрежно иззидани и долепени на фуга към фасадата. Но по-късното стесняване на коридора и по този начин ограничаването на предфасадното пространството, което се използва за ритуални действия (Вълева под печат), най-вероятно е индикация за промени, наложени от поменалните практики.

Почти идентично е оформянето на входовете, рамките и крилата на вратите на двете гробници и за това те могат да се поставят в едни и същи групи по типологията на Д. Стоянова (Стоянова 2002, 534-536; Стоянова 2005, 663-664). По тази причина ана-логично на решението за фасадата на гробницата от „Могилата с грифоните” може да се предположи, че антите, фланкиращи входа на гробницата от Долно Изворово, също са носили епистил, върху който е бил разположен фронтон.

Ако се следва конструктивният модел, приложен в гробниците в „Могилата с грифоните” и в Голяма Арсеналка и се вземат предвид наличните данни, може да се заключи, че предгробната камера на тази от Долно Изворово е била с двустактно по-

Обр. 12. Фасадна плоча на гробното ложе.Fig. 12. Façade block of the burial bed.


54

критие. Изсечените легла за скоби върху блока, който ляга върху шурца на входа на гробната камера, показват, че пред него е имало липсващ сега блок. Този блок е имал трапецовидно сечение и е стъпвал от север на оставения отстъп на щурца, а от изток и запад – върху стените на предгробната камера. Върху него е бил разположен малък триъгълен блок. Така е оформена издадена напред наподобяваща фронтон основа, върху която са се опирали блоковете или плочите от покритието9. При тази рекон-струкция много важна е ролята на най-горния блок от източната стена, който е с жлеб оформен в горната му повърхност. Най-логично е жлебът да е служил за закрепване чрез сглобка на елементите от покритието, които са стъпвали върху този блок. Об-разувалата се малка празнина между блока и разположените под ъгъл елементи от покритието е била запълнена с груба хоросанова смес, част от която сега е запазена на място.

Впечатляващи са общите елементи в интериора на гробните камери на гробни-ците от „Могилата с грифоните” и Долно Изворово. И при двете куполът завършва с конкавно оформен каменен блок, а не с ключов камък с цилиндрична тапа. Простран-ството от изток и запад е заето от издигнати над пода подиуми. Най-ярката илюс-трация за близостта между двете гробници е гробното ложе с пластично представен силует на клине.

Изобразяването в релеф на елементите на клинето е познато и от друг паметник

9 Тази идея ни беше предложена от д-р Даниела Стоянова.

Обр. 13. Източната част на гробното ложе.Fig. 13. Eastern part of the burial bed.


55

Обр. 14. Източният подиум в гробната камера.Fig. 14. Eastern platform in the burial chamber.

от Казанлъшко – монолитната гробна камера в могилата Оструша (Китов 1994, 14; Valeva 2005, 12, fig. 4). Подобен похват е използван и в гробницата в Гинина могила при Свещари, централната гробна камера на която е с уникална архитектонична и


56

Обр. 15. Бронзов обков на петата на оста на западното крило от каменната врата.Fig. 15. Bronze casing of the pivot shaft of the western wing of the stone door.

пластична декорация (Fol et al. 1986; Койнова-Мечкуева 2006. 100, обр. 6). Могат да се посочат и по-отдалечени примери за пластично изобразени клинета и други детайли в гробни паметници от класическата и елинистическата епоха в Средиземноморския басейн (Вълева 1994, 59; Иванов 2006, обр. 12, 13; Guimier-Sorbets 2008, 32, 34, fig. 8, 14, 15). Поставянето на гробни легла в гробниците има връзка с източната практика, от-разена в иконографията на погребалното угощение (Вълева 1994, 57). Според М. Чи-чикова през елинистическата епоха гръко-малоазийската и македонската практика допринасят за адаптирането на клинето в гробната мебелировка на монументалните тракийски гробници и за увеличаване на ролята му в погребалния култ (Чичикова 2002, 152).

В процеса на проучването в могилния насип и в насипа, запълнил гробница-та, не бяха открити археологически материали с изключение на няколко керамични фрагмента, от работени на колело съдове от късната желязна епоха. Единствено в дро-моса, на ниво с около 1 м по-високо от подовото, се отриха находки, които могат да се свържат с погребение, извършено в гробницата. Това е нивото на горния блок, по-ставен пред вратата на предгробната камера. Южно от него се попада на части от сил-но корозирали железни предмети, къс дърво, през което преминава бронзова скоба, фрагментирани бронзови пластини, бронзов връх на стрела10, малка бронзова халка,

10 Върхът е трипер, с изявена конична втулка и остро скосени върхове на перата.


57

Обр. 16. Дромосът и входа към гробницата.Fig. 16. Dromos and entrance to the burial chamber.

листо и плод от погребален венец, фрагменти от керамичен балсамарий11 и дъно от тасоска амфора12. В близост се намериха и части от разбитата каменна врата. Веро-ятно тези находки са свързани с ограбването на гробницата, а на нивото на което се откриха е станало проникването във вътрешността ѝ. Явно грабителите са разрушили горната част на крилата на вратата и оттам са влезли в двете камери. Намерените час-ти от гробни дарове в дромоса са изпуснати или захвърлени при излизането им13.

Всички материали, открити при проучването на гробницата, носят следите от това ограбване. Не беше намерен нито един напълно запазен предмет, а някои са разрушени до неопределяемост. При достигането на нивото на пода в кръглата каме-ра се установи, че той и двата подиума са покрити с влажен пласт с фина структура, наситен с органика. Пред входа пластът бе по-дебел и имаше кафяво оцветяване, най-вероятно там са отложени остатъците от изгнилата дървена врата (обр. 17). Този се-7). Този се-). Този се-димент беше изследван много внимателно, след което беше подлаган на промиване.

11 Съдът не е възстановен напълно, липсва част от шията. В това състояние размерите му са: Съдът не е възстановен напълно, липсва част от шията. В това състояние размерите му са: Съдът не е възстановен напълно, липсва част от шията. В това състояние размерите му са: височина – 9,3 см, диаметър на дъното – 4,5 см, максимален диаметър – 8,3 см, външен диаметър на усти-ето – 3,6 см, вътрешен диаметър на устието – 2,2 см, ширина на основата на дръжките – 3,4 см, височина на дръжките – 2,2 см.

12 Горната част на същата амфора беше намерена в предгробната камера. Горната част на същата амфора беше намерена в предгробната камера.Горната част на същата амфора беше намерена в предгробната камера.13 Намереният железен цинт на това ниво насочва към хронологията на разрушаването и ограб- Намереният железен цинт на това ниво насочва към хронологията на разрушаването и ограб-Намереният железен цинт на това ниво насочва към хронологията на разрушаването и ограб-

ването на гробницата и хвърля «подозрение» върху жителите на античното селище, съществувало южно от могилата.


58

Обр. 17. Отложения от дървената врата на пода на гробната камера.Fig. 17. Sediments of the wooden door on the floor of the burial chamber.

По този начин бяха събрани и най-дребни частици от разрушените находки и дори падналият златен варак.

В някои от откриваните по време на разкопките на различни места в гробницата силно корозирали и натрошени части от железни предмети се открояват фрагменти с апликирани златни пластини, а в други личаха следи от фини златни орнаменти. По-късно при изследването на седимента, отложен на пода на гробната камера, бяха намерени четири златни орнаменти, отделени от повърхността на желязото. Единият представлява стилизиран цвят с фуниевидна форма и плодник в средата, а остана-лите – един извит на ляво и два на дясно акантови листа, изтеглени от една златна нишка, всички с врязана украса (обр. 18). Тези елементи са твърде сходни с части от композицията, инкрустирана на дръжката на махайрата от Голяма Косматка (Мавров 2007). Този факт дава основания да се предполага, че в гробницата при Долно Изворо-во е бил положен подобен меч или друг вид оръжие, украсено по този начин.

Множеството малки бронзови и сребърни клинчета с раздвоена горна част, на-мерени в гробната камера,14 са вероятно от обков на дървено сандъче или кутия (обр. 19). Освен тях в камерата бяха открити фрагменти от железен връх на копие и нож, 7 малки сребърни халки и фрагмент от още една15, части от бронзови и сребърни апли-

14 Общият брой на клинчетата е 79, бронзовите са повече и са малко по-големи, дължината им Общият брой на клинчетата е 79, бронзовите са повече и са малко по-големи, дължината им Общият брой на клинчетата е 79, бронзовите са повече и са малко по-големи, дължината им е 2,5-3 см.

15 Халките са с диаметри от 0,9 до 1,5 см. Халките са с диаметри от 0,9 до 1,5 см.Халките са с диаметри от 0,9 до 1,5 см.


59

Обр. 18. Златни орнаменти от инкрустация на желязно оръжие.

Fig. 18. Golden ornaments from incrusted iron weapon.

Обр. 19. Бронзови и сребърни клинчета.Fig. 19. Bronze and silver nails.

Обр. 20. Сребърна апликация с форма на розета.Fig. 20. Silver applique in the shape of a rosette.

кации и пластини, сред които се откроява фрагментирана сребърна пластина с кръг-ла форма. Тя е щампована по матрица и пластично представя розета с овален отвор в средата (обр. 20). Четири такива розети са намерени в Цвяткова могила край Шипка и вероятно са били част от гарнитура за конска амуниция (Чолаков 2005, 123).

Особен интерес представляват откритите в гробната камера предмети от кост, напомнящи жълъд16 (обр 21). Два много близки като форма костени предмета с не-1). Два много близки като форма костени предмета с не-). Два много близки като форма костени предмета с не-ясно предназначение са намерени в Казанлъшката гробница. Те обаче са с оформен малък перваз на края на цилиндъра и не са пробити (Миков 1954, 25, обр. 26; Jivkova 1974, 26, fig. 10). Макар и рядко мъниста от кост присъстват в гробните комплекси от елинистическата епоха (Fol et al. 1986, 26, 28; Гергова, Вълчева 2005, 63).

Основно в гробната камера бяха открити елементи от погребален венец – ке-рамични цветчета, гроздове, овални плодчета и бронзови клончета и листчета17. Цвет-

16 Предметите от кост имат удължено заоблено конично тяло, напомнящо жълъд, но задната Предметите от кост имат удължено заоблено конично тяло, напомнящо жълъд, но задната Предметите от кост имат удължено заоблено конично тяло, напомнящо жълъд, но задната част изрязана и е оформена като по-тесен цилиндър, през който е направен напречен отвор. Височината им варира от 1,5 до 1,7 см, диаметърът на тялото е 0,9 см, цилиндърът е с дължина и диаметър около 0,5 см.

17 От венеца са открити общо 3 цели и няколко фрагмента от цветчета, 9 грозда, 25 овални плодчета и 6 бронзови листа.


60

Обр. 21. Предмети от кост.Fig. 21. Bone objects.

Обр. 22. Части от погребален венец.Fig. 22. Parts of burial wreath.

четата са с фуниевидна форма, от вътрешната им страна със златен варак са офор-мени 5 венчелистчета, а пространството между тях е оцветено с редуващи се син и червен цвят. Гроздовете с релефно предадени зрънца и облите плодчета също са по-крити със златен варак, след падането на който е разкрита светло ангобирана повърх-ност. Цветовете и плодовете са прикрепвани към венеца с тънки дръжки от бронзова позлатена тел. Листата на венеца, наподобяващи лаврови, са изрязани от тънка лама-рина и също са с позлата (обр. 22). Погребалните венци са най-характерният елемент


61

Обр. 23. Кости на кон и фрагменти от транспортни амфори на пода на предгробната камера.

Fig. 23. Horse bones and fragments of trade amphorae on the floor of the pre-chamber.


62

Обр. 24. Бронзови скоби, част от дървена конструкция.Fig. 24. Bronze clamps, part of wooden construction.

на третия хоризонт на богатите погребения в Тракия, който започва в края на ІV в. пр. Хр. (Домарадски 1986; Домарадски 1998, 46).

В гробната камера бяха открити незначително количество човешки кости и ня-колко зъба. Те принадлежат на индивид на зряла възраст с неопределен пол (Maturus, 40-60 години)18.

На пода на предгробната камера се разкриха разпръснати кости от скелет на кон (обр. 23). Въпреки че са слабо съхранени, е установено, че конят се отнася към групата на високите коне. Той е едър в сравнение с откритите досега останки в проучените гробни съоръжения в Казанлъшката котловина. Възрастта му е около 4,5 години19.

Сред конските кости се откриха фрагменти от две транспортни амфори. На няколко места се установиха части от овъглено дърво (бор) – елементи от дървена конструкция, обхваната от бронзови скоби (обр. 24). След вдигането на костите и ке-4). След вдигането на костите и ке-). След вдигането на костите и ке-рамиката се откриха 8 различни по големина златни мъниста и 4 полусферични злат-ни копчета20 (обр. 25-26). Мънистата са цилиндрични, кухи, изработени са от огънат златен лист с припоени ръбове, 6 от тях имат напречни канелюри по тялото21, оста-налите две са гладки22. Тези мъниста най-вероятно са част от накит с много елементи, подобен на огърлицата от Малката могила при Шипка (Китов 1994, 52-53, 66-67, кат. № ІІ 05, цв. илюстрация 4).

Полусферични предмети с припоена малка халкичка от вътрешната страна, най-често интерпретирани като копчета, са познати от гробни комплекси от втората

18 Човешките останки са изследвани от д-р Виктория Русева. Човешките останки са изследвани от д-р Виктория Русева.Човешките останки са изследвани от д-р Виктория Русева.19 Тези наблюдения са в резултат на обработката на костите от доц. д-р Лазар Нинов. Тези наблюдения са в резултат на обработката на костите от доц. д-р Лазар Нинов.Тези наблюдения са в резултат на обработката на костите от доц. д-р Лазар Нинов.20 Копчетата имат диаметри от 0,9 до 1,2 см и височина 0,7-0,9 см. Копчетата имат диаметри от 0,9 до 1,2 см и височина 0,7-0,9 см.Копчетата имат диаметри от 0,9 до 1,2 см и височина 0,7-0,9 см.21 Три от мънистата са с диаметър 0,73 см и дължина 1 см, останалите са с различни диаметри Три от мънистата са с диаметър 0,73 см и дължина 1 см, останалите са с различни диаметри Три от мънистата са с диаметър 0,73 см и дължина 1 см, останалите са с различни диаметри

– 0,6 см, 0,55 см и 0,4 см при дължина 0,8 см.22 Гладките мъниста имат диаметър 0,5 см и дължина 0,95 см. Гладките мъниста имат диаметър 0,5 см и дължина 0,95 см.Гладките мъниста имат диаметър 0,5 см и дължина 0,95 см.


63

Обр. 25. Полусферични златни копчета.Fig. 25. Hemispherical gold buttons.

Обр. 26. Цилиндрични златни мъниста.Fig. 26. Cylindrical gold buttons.

фаза на ранната желязна епоха насетне. Две такива и 10 конични, определени като част от златна диадема, са открити в надгробна могила при с. Ново село, Пловдивско от 8-7 в. пр. Хр. (Кисьов 2004, 13-14). С малко по-късна дата са 4 бронзови полусферич-ни копчета, намерени в разрушена могила с погребение чрез кремация на място до с. Бели извор, Врачанско (Николов 1965, 165, обр. 1 е). При проучването на Гяурската могила до Карнобат в богат гроб от V в. пр. Хр. са открити две бронзови полусфе-рични копчета, едното от които покрито с тънко златно фолио (Георгиева 2002, 148; Георгиева, Момчилов 2010, 12). Значителен брой подобни бронзови позлатени пред-мети, класифицирани като украси за пришиване към кожена ризница, произхождат от Павлова могила при с. Старосел, Хисарско, датирана в ІV-ІІІ в. пр. Хр. (Димитрова 2005в, обр. 3). Златно полусферично копче е намерено в страничната камера на гроб-ницата в Гинина могила при Свещари (Fol et al. 1986, fig. 16). В Казанлъшката гробни-ца са открити 140 подобни като форма, но миниатюрни златни предмети, които без съмнение са имали друга функция, свързана с украса на дрехите (Миков 1954, 25, обр. 27; Jivkova 1974, 24, fig. 6). Около 250 почти идентични на тях са намерени и в една от гробниците до Маджарово (Чапъров 1985, 26)

В предгробната камера също бяха намерени елементи от погребалния венец, железни пирони и части от обкова на дървената врата. Откриха се и фрагменти от


64

Обр. 27. Железен връх на копие.Fig. 27. Iron spear-head.

Обр. 28. Керамичен балсамарий, графична реконструкция.Fig. 28. Graphic reconstruction of a clay balsamary.


65

силно корозирали железни предмети, сред които няколко върхове на копия, като по-добре запазен е само един от тях23 (обр. 27), малки части от бронзови предмети и еле-7), малки части от бронзови предмети и еле-), малки части от бронзови предмети и еле-менти от бронзова ажурна апликация, наподобяващи листа на палмета. Сред наход-ките са и четири части от сребърна позлатена пластина с релефна украса. Малките размери на фрагментите не позволяват възстановяване на композицията, но с голяма сигурност може да се предположи, че те са част от пластина, покривала нагръдник тип „Мезек”. До момента подобни нагръдници са намерени при Мезек, Върбица, Ян-ково, Катерини, Вергина, Пидна (Archibald 1998, 255-257, fig. 10.9-10.11) и могилите Голяма Арсеналка, Оструша и Цвяткова в Казанлъшко (Китов 1996, 43-44).

Керамичният балсамарий, открит пред входа на гробницата, не може да се въз-станови напълно. Той има устие с широко венче, цилиндрична шия, яйцевидно тяло, конкавно дъно с профилирано столче. Към плещите плътно са прилепени две малки хоризонтални дръжки. Съдът е получил след изпичането светлокафяв цвят. Върху плещите и по шията с червена ангоба е нанесена украса от спираловидна лента, оцве-тено е и устието (обр. 28).

Практиката да се поставят балсамарии или лакримарии в гробовете в Тракия се налага след средата на ІV в. пр. Хр. (Иванов 1963, 246). Съдовете с прилепени декора-тивни дръжки са сравнително по-рядко срещани в погребалния инвентар на гробове от елинистическата епоха (Дремсизова 1955, 64, обр. 7/2; Лилова 1991, 51, обр. ІV-б; Китов 1994, 71, кат. № ІІ 29 и 30, цв. илюстрация 7; Гинев 2000, 21, обр. 18). Такъв е открит в гроб 409 от некропола на Аполония Понтика, отнесен към третата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. (Иванов 1963, 246, обр. 97, № 686а). Подобен съд е представен и сред находките от Атинската агора, контекстът на откриването му го датира в периода 325-260 г. пр. Хр. (Rotroff 2006, 288, no. 400).

Проведеният анализ показва, че новооткритата гробница при с. Долно Изворово заема своето достойно място, както сред монументалните паметници в Казанлъшката котловина, така и сред известните вече над 200 тракийски гробници (Стоянов, Стоя-нова под печат). Както всички представители на гробничната архитектура в Тракия, тя притежава специфични особености, отразяващи вкуса и предпочинията на поръ-чителя, но и стила и уменията на строителите. Установената близост в архитектурния ѝ облик с тази от „Могилата с грифоните” без съмнение подсказва не само за хроно-логическа близост, но и за обмен на идеи, а твърде вероятно и за изпълнението им от едно и също строително ателие. В най-новото изследване, посветено на гробниците от Казанлъшко, за дата на изграждане на гробницата от „Могилата с грифоните” е пред-ложена ранноелинистическата епоха. Като допълнителен довод за тази датировка е посочено идентичното архитектурно решение на входа към правоъгълната камера на гробницата от с. Долно Изворово (Стоянов, Стоянова под печат).

Краткият преглед на находките се дължи на факта, че повечето от откритите при проучването на гробницата материали подлежат на анализи и консервация и все още не са приведени във вид за експониране и публикуване. Въпреки фрагментар-ността си запазената малка част от инвентара на погребението свидетелства за много-образието и богатството на положените дарове в гробницата. Явно са били предста-

23 Върхът е с издължена конусовидна втулка, остролистен, със слабо изявен централен ръб, дължината му е 26 см, дължината на втулката – 10 см, диаметърът ѝ – 1,9 см, максималната ширина на листа – 3,3 см.


66

Обр. 29. Амфорен печат.Fig. 29. Amphora seal.

вени елементи на нападателното и отбранителното въоръжение, конско снаряжение, керамични съдове, накити, части от облеклото и аксесоари, може би мебели и тоалет-ни принадлежности – видове находки, които съпътстват повечето богати тракийски погребения от ранната елинистическа епоха. Към това време насочват и посочените аналогии в архитектурата на гробницата при с. Долно Изворово и привлечените па-ралели на откритите в нея материали. Сред находките особено важна за изясняване на хронологията на гробницата и извършеното в нея погребение е една от намерени-те амфори. Тя има печат на дръжката, на който се чете: Θασίων – неопределен символ – Τιμοκλη[ς] (обр. 29). Датира се в периода 314-309 г. пр. Хр. (Tzochev 2009, 65, Table 3). На основание на тази прецизна дата, извършването на погребението може да се отнесе към самия край на ІV в. пр. Хр.


67


Вълева, Ю. 1994. Тракийски и македонски монументални гробници. Проблеми на из-куството, 3, 55-62.

Вълева, Ю. (под печат). Типология на тракийските монументални градени гробници (V-ІІІ в.пр.н.е.).

Георгиева, Р. 2002. Паметници на тракийската култура от Карнобатско. История и култура на Карнобатския край 4, 144-155.

Георгиева, Р., Момчилов, Д. 2010. Проучвания на тракийската култура в Карнобатския край в периода 1996-2007 г. В: Югоизточна България през ІІ-І хилядолетие пр. Хр., Ва-рна, 5-15.

Гергова, Д., Вълчева Д. 2005. Проучвания на западния некропол на „Сборяново“. Хе-лис ІV, 62-82.

Гинев, Г. 2000. Тракийски могили при село Кралево, Търговищко. Варна.Димитрова, Д. 2005а. Куполни храмове в Долината на тракийските владетели. В: Зе-

мите на България: люлка на тракийската култура ІІ. София, 110-114.Димитрова, Д. 2005б. Кестелева могила при Мъглиж. В: Stephanos Archaeologicos in hono-

rem Professoris Ludmili Getov (Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis IV). София, 257-263.

Димитрова, Д. 2005в. Недкова могила край Старосел. В: Тракия и околния свят. Научна конференция, Шумен, 2004 г. (МИФ 9). София, 185-201.

Дремсизова, Цв 1955. Надгробни могили при с. Янково. Сборник Г. И. Кацаров, ІІ (Из-вестия на Археологическия институт, XIX), 61-83.

Домарадски, М. 1986. Тракийски богати погребения. Terra antiqua Balcanica, III, 78-86. Домарадски, М. 1998. Тракийската култура в прехода към елинистическата епоха. В:

Домарадски, М., Танева, В. (ред.). Емпорион Пистирос, II. Тракийската култура в пре-II. Тракийската култура в пре- Тракийската култура в пре-хода към елинистическата епоха. Септември, 11-76.

Иванов, Т., 1963. Античната керамика от некропола на Аполония. В: Аполония, Разкоп-ки на некропола на Аполония през 1947-1949 г. София, 65-273.

Китов, Г. 1994. Долината на царете в Казанлъшката котловина. Анали 2-3, 46-76.Китов, Г. 1996. Могилата Голяма Арсеналка, монументална тракийска гробница в не-

кропола на Шипка-Шейново. Археология, 4, 31-42.Китов, Г. 2005. Долината на тракийските владетели. Варна 2005.Кисьов, К. 2004. Тракийската култура в региона на Пловдив и течението на р. Стряма

през втората половина на І хил. пр. Хр. София 2004. Мавров, Г. 2007. Реставрация на меч с декоративна украса от могилата на Севт ІІІ. Про-

блеми и изследвания на тракийската култура, ІІ, Казанлък 2007, 163-175.Миков, В. 1954. Античната гробница при Казанлък, София, 1954. Лилова, Б. 1991. Погребални обичаи през елинистическата епоха в района на Сев-

тополис. В: Тракийската култура през елинистическата епоха в Казанлъшкия край, София, 47-59.

Лилова, Б. 1994. Надгробните могили в Казанлъшко (проучвания и проблеми). В: Пър-ви международен симпозиум „Севтополис”. Надгробните могили в Югоизточна Европа, Казанлък 4-8 юни 1993 г. Велико Търново, 117-130.


68

Нехризов, Г. 2010. Тракийска зидана гробница при с. Долно Изворово, общ. Казанлък. В: Българска археология 2009. Каталог към изложба. София, 66-67.

Нехризов, Г., Първин, М. 2010. Надгробна могила със зидана гробница при с. Долно Изворово, община Казанлък. Археологически открития и разкопки през 2009 г. Со-фия, 232-234.

Николов, Б. 1965. Тракийски паметници във Врачанско. Известия на Археологическия институт 28, 163-202.

Попов, А. 1982. Крепости и укрепителни съоръжения в Крънската средновековна област. София 1982.

Русева, М. 2002. Тракийска гробнична архитектура в българските земи през V-ІІІ в. пр. н. е., Ямбол 2002.

Стоянова, Д. 2002. Монументалната архитектура в Тракия V-ІІІ в. пр. Хр. Строителни материали, техники, конструкции, ордери. Дисертация за присъждане на образова-телна и научна степен доктор, София 2002.

Стоянова, Д. 2005. Йонийски рамки за врати в елинистическа Тракия. В: Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov (Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis IV). София, 654-670.

Стоянова, Д. 2008. За хронологията на гробницата в могила Голяма Косматка. Пробле-ми и изследвания на тракийската култура ІІІ. Казанлък, 92-107.

Стоянов, Т., Стоянова, Д. (под печат). За хронологията и културния контекст на някол-ко „ранни” гробници от Казанлъшката долина. Проблеми и изследвания на тракий-ската култура, V, Казанлък 2011.

Чапъров, Б. 1985. Маджаровската гробница. Музеи и паметници на културата ХХV, 4, 24-28.

Чолаков, И. 2005. Цвяткова могила край Шипка в Долината на тракийските владете-ли. В: Земите на България люлка на тракийската култура. София, 122-124.

Archibald, Z. 1998. The Odrysian kingdom of Thrace: Orpheus unmasked. Oxford 1998. Fol, A., Chichikova, M., Ivanov, T., Teofilov, T. 1986. The Thracian Tomb near the Village of

Sveshtari. Sofia 1986.Kitov, G. 2003. The Griffin Tumulus. Thracia 15 (In honorem annorum LXX Alexandri Fol),

303-312.Kitov, G. 2005. The newly discovered tomb of the Thracian ruler Seuthes III. Archaeologia

Bulgarica IX.2, 39-54.Jivkova, L. 1974. Le tombeau de Kazanlak. Sofia et Aurel Bongers Verlag, Recklinghausen

1974.Rotroff, S. 2006. Hellenistic pottery: the Planes Wares (The Athenian Agora XXXIII). Ann Arbor

2006.Tzochev, C. 2009. Notes on the Thasian amphora stamps chronology. Archeologia Bulgarica,

1, 55-72.Valeva, J. 2005. The Painted Coffers of the Ostrusha Tomb. Sofia.


69

Burial, mound with a tomb near Dolno Izvorovo village, Kazanlak district

Georgi Nekhrizov, Meglena ParvinAbstract

A burial mound was excavated in 2009 near the village of Dolno Izvorovo, Kazanlak district. In its south periphery a monumental tomb was found with north-south orientation. Because of the intensive fluvial processes the level of the surrounding terrain has raised and at present the monument is lying under it.

The tomb consists of a corridor, first rectangular and second circular chambers. It has been partially destroyed and robbed in Antiquity. The two chambers are built of granite stones fastened with iron cramps poured with led. The floors are covered with stone slabs. All interior surfaces are overlaid with white plaster.

The circular chamber roof is corbelled from the first row. The dome consists of nine rows of sector blocks of different height. Opposite the entrance there is a ritual stone bed with plastic decoration in mode of κλινη and two stools. There are two platforms on the east and west sides of the chamber. The entrance is framed in Ionic order and there are two holes for a wooden folding door on the threshold.

The rectangular chamber is built of five rows of granite stones. Its entrance is also with Ionic frame /the lintel is not preserved/. It has been closed with stone folding door with coffers. Two antes with capitals flank the entrance - probably they have supported an epistyle. Massive local stones form the facade on both sides of the antes.

The walls of the corridor are perpendicular to the facade and have the same masonry. The floor is of tamped soil.

A member of the Thracian aristocracy was buried in the tomb. His battle horse was sacrificed in the first chamber, while the warrior himself with his personal belongings and funeral gifts was placed in the second chamber. Because of the plundering of the tomb most of the finds are missing. Only a few fragments and parts of artifacts are found. They are made of metal, clay, wood and bone. Among them there are gilt bronze and clay parts of a wreath, golden buttons and beads, a silver rosette and loops, bone beads, a ceramic vessel, two amphorae, iron nails and hinges from the wooden doors.

According to the architecture and the artifacts, the funeral and the closure of the tomb are dated to the last decade of 4th century BC.





ІІ. Методика на пРоучванията; интеРдисциплинаРни изследвания; аРхеоМетРия / PuBlicationS For methodS oF inveStigationS; interdiSciPlinary StudieS; archaeometry


Найден Прахов, Христина Ангелова, Александър Коцев, Антон Попов, Стелиян Димитров

Прогнозно моделиране – същност

Всички археологически обекти (градове, селища или некрополи, пътища или кръсто-пътища, тържища или ханове, светилища или манастири, пристани или вълноломи), са възникнали в определен момент на мястото, където ги откриваме и където са били използвани в продължение на определен период от време. Много човешки дейности са били осъществявани там и много събития са се случвали: лов и събирачество, земеделие и животновъдство, добив на суровини, практикуване на култове или обреди, миграции, битки, корабокрушения и т.н. Ако вникнем в логиката на възникване и използване на обектите, свидетелстващи за нормалния живот, както и в логиката на събитийността, предизвикана от културно-исторически или природни причини, която оставя след себе си материални следи, бихме могли да предугадим хронотопа, в който тези обекти са възникнали и съществували. Това е идеята, въз основа на която са построени т.н. про-гнозни модели1 в археологията, посредством които сме в състояние да предположим и прогнозираме наличието или отсъствието на различни археологически обекти на конкретно място или в определен район. Прогнозното моделиране е метод за оценка на вероятността за съществуването на археологически обекти в рамките на определена територия. Това е опит за създаване на научно обоснована и аргументирана хипотеза, която в максимална степен да преодолее субективизма при прогнозирането.

Фактори, участващи в създаването на прогнозни модели

В основата на прогнозното моделиране стоят две идеи. Първата е, че възниква-нето и съществуването на всеки археологически обект е предопределено от конкрет-

1 Терминът прогнозен модел е превод от английски (predictive model), наложил се през 60-те години на 20 в. като официален термин в англоезичната специализирана литература. (Dalla Bona 1994b, 4-5; Verghagen 2007, 14).

http://be-ja.org

72

ни фактори от различно естество – геопространствени (надморска височина, релеф, експозиция, наклон на терена, близост до водоизточници), климатични (тип климат, температура, влажност, валежи, ветрове), ботанически, зооложки, културно-истори-чески и др. Анализът на съчетаването на наличните фактори и средата, която съчета-вайки се, те формират, са показателни и насочват към възможността за присъствие на определен тип археологически обекти в рамките на изследваната територия/аква-тория. Втората е, че функционирането на всеки обект оставя следи и/или е свързано с други известни обекти, които могат да бъдат индикатори за прогнозирането му. Това са археологически индикатори (обекти, находки или антропогенни ландшаф-ти), палеоботанически и палеозооложки (наличие на таксони, свързвани с човешки дейности) и т.н.

Локализирането на различни обекти изисква създаването на различни бази дан-ни, включващи специфични за определения тип обекти фактори и индикатори. Така например, при разработването на прогнозен модел за локализиране на селища, ще бъдат отчитани фактори като надморска височина, релеф и изложение (експозиция), естествена защитеност, наличие на подходящи почви, релеф и климат, подходящи за земеделие и животновъдство, близост до водоизточник, наличие на полезни изкопа-еми или други природни суровини, ресурси и особености. Други индикатори ще бъ-дат пътните артерии, отдалеченост от известни синхронни селища, следи от човешка дейност в миналото (терасиране на терени, иригационни системи, пътища, укрепи-телни съоръжения), находки и т.н. При прогнозирането на пристанища в модела ще бъдат включени фактори като естествено защитени заливи, достъп и защитеност откъм сушата, дълбочина, (палео)климатични данни за постоянни и променливи ветрове, водни течения, приливи и отливи, близост до крайбрежни населени места, възможности за комуникация с центрове от вътрешността и не на последно място – данни за изменения в конфигурацията на бреговата ивица и относителното морско ниво, които твърде често замаскират ландшафтни състояния, които са позволявали функционирането/изграждането на пристанищни структури/съоръжения в древност-та. Индикатори биха били и исторически обосновани основания за предполагане на корабоплаване в миналото или сведения за такова, археологически индикации, като открити артефакти по морското дъно и в крайбрежните райони, антропогенни сле-ди по ландшафта (вълноломи) и т.н. При прогнозиране на трасе на път, моделът би взел предвид данни за наличие на различен тип комуникации в миналото, като търговски, военни, поклоннически, дипломатически, свързани със стопанска дейност или начин на живот – трансхуманс, номадизъм, лов и др., природни дадености, не-обходими и подходящи за функционирането на път – релеф, водоизточници, паша, наличие на известни селища или пунктове, между които е имало (или се предполага, че е имало) контакт, археологически находки (монети, артефакти, керамика) и т.н.

Повечето от използваните фактори при създаването на прогнозни модели са природни геопространствени характеристики – релеф, почви, водоизточници, климат, флора и фауна, природни богатства, геоморфоложки особености (скални масиви, пе-, пе-пе-щери) и др. Инкорпорирани в прогнозния модел, те получават културно-исторически пълнеж, свързват се с битието на хората като тяхна среда и условия на живот.

Етапи в създаването на прогнозния модел

Основен етап в създаването на прогнозен модел е идентифицирането на фак-

Н. Прахов, Х. Ангелова, А. Коцев, А. Попов, С. Димитров

73

торите, които са предопределили възникването, съществуването или появата на оп-ределен тип археологически паметник/обект на точно определено място. В това от-ношение, анализът на вече открити, регистрирани и проучени обекти от същия тип е от съществено значение. Факторите и характеристиките, за които е установено, че са били от значение за вече известни обекти, би следвало да имат подобно значение и за прогнозираните.

Важно условие при идентифицирането на определящите фактори е установява-нето на важността им по отношение на паметниците и степенуването на значението им. Присъствието на определен паметник/обект на определено място е обусловено от наличието на няколко различни фактора, но някои от тях имат предимство пред други. При прогнозирането на селища, напр., близостта до водоизточник е от по-го-лямо значение от експозицията, особено при равнинен релеф. От друга страна, бли-зостта/отдалечеността до/от източници на суровини, следва да бъде разглеждана от гледна точка на тяхната важност за бита на населението. В определени случаи, напр., близостта до суровини за изработване на определен тип артефакти не е от първосте-пенно значение и често такива находища са отдалечени от селищата на населението, което ги експлоатира (Merwin, Bernstein 2002, VII 10-VII 21; Merwin, Lynch, Robinson 2003, 41-43, 47).

Условие за коректното определяне на факторите и на тяхната важност е доброто познаване на археологическите култури и средата, в която те са съществували. Ето защо, създаването на прогнозен модел е предшествано от събиране и анализиране на разнородни данни, които разкриват спецификите на археологическите култури и тяхната среда.

Данните са съвкупност от факти и сведения, представени във форма (количест-вена и/или качествена), подходяща за използването им, в случая – компютърна обра-ботка за нуждите на модела. Те могат да бъдат данни за географски дадености (релеф, растителност, водни басейни и т.н.), процеси (наводнения, приливи и отливи, ветро-ве, въздушни и водни течения, миграции и т.н.), творения на човешката дейност (пъ-тища, селища, археологически обекти и т.н.), а също така и за абстрактни понятия – идеи, представи, хипотези. Обикновено тези данни са пространствено координирани, но има и непространствени, като времеви (епоха, период, година, сезон, време преди или след даден момент), идеологически (религиозна или политическа принадлеж-ност), такива, указващи етническа, лингвистична група и пр. (Тикунова 2008, 12-17).

Събирането на богата база разнородни данни е предусловие за създаване на качествен модел. Основно място сред тях заемат археологическите. Прогнозирането на археологически обекти е основано на паралели и аналогии с вече известни таки-ва, принадлежащи на същата или на близки култури, сиреч, идентифицирането на факторите, индикативни за определен тип обект, се осъществява на базата на вече проучени подобни обекти. Източници за тази основна база данни са публикации от археологически проучвания (разкопки, издирвания, сондажи), регистри на обекти, музейна документация, архиви на институти и институции, археологически карти, исторически карти, теренни издирвания и т.н.

След като бъде събрана максимално богата информация, тя трябва да бъде под-редена и систематизирана – отделните типове обекти биват разделяни в групи според основни техни характеристики. Напр., селищата ще бъдат групирани по хронологи-чен принцип, по тип и т.н. Следващ етап е идентифицирането на характеристи-ките на всеки обект, разкриващи неговия характер и среда. За селища, напр., това


74

могат да бъдат: площ, местоположение (надморска височина, експозиция, наклон на терена), близост до водоизточник, експлоатиране на природни суровини и ресурси, типове поминък, отбранителни съоръжения и т.н.

След съставянето и организирането на базата данни започва нейният ана-лиз. Важността на всяка отделна характеристика по отношение на изследвания обект, както и взаимовръзките между отделните характеристики и техните комбинации, могат да бъдат изчислени с помощта на статистически методи.

Основен проблем при създаването на археологическа база данни е различният произход на тези данни и, съответно, различното им качество. Няма ясни и повсе-местно прилагани критерии и стандарти за археологическа документация и публи-кации. Често те са непълни и неясни, липсват сведения за географския контекст на обектите, няма точно, ясно и изчерпателно описание на детайлите. Това прави почти невъзможно съставянето на изчерпателна и пълна база данни. Частично решение на този проблем е теренната работа за допълване и проверяване на археологическите сведения, както и посещения в музейните фондове. Данните е добре да бъдат допъл-нени и от продукти на дистанционни методи – ортофотографии, сателитни изобра-жения, заснемане с LIDAR, сонари, ехолоти, магнитометри и др.

Освен археологически, към базата данни са привличани и такива, които са резултат от различни интердисциплинарни проучвания, съпътстващи археоло-гическите изследвания и разкриващи особености на културите, обектите и взаимо-връзките им с околната среда. Палеоботаниката и палеозоологията, напр., дават све-дения за развитието на земеделието, животновъдството, лова, събирачеството и т.н., разкриват определени характеристики на палеоклимата и палеоландшафта, данни от минералогията осигуряват информация за използвани суровини и др. Етнограф-ски данни също могат да бъдат важни за прогнозното моделиране. Това са сведения за съществували в недалечното минало или до днес земеделски, производствени или ловни практики, култове, ритуали или други традиции, които е напълно вероятно да са съществували и в по-отдалечени епохи. Ето защо, при създаването на прогнозен модел за локализиране на места за риболов на мезолитното население по крайбре-жието на Дания, освен археологически данни, са привлечени и етнографски сведения, събирани през първата половина на 20 в., относно техниките на риболов и подходя-щите за това места. Оказва се, че те са сходни с тези на мезолитното население (Fisher 1995, 371-375, 382).

При съставянето на база данни се привличат и исторически сведения, които имат значение за създаването на прогнозния модел, напр. за събития, процеси, съ-ществували паметници и т.н. Ако е известно, че в определен район е било развито рударството, прогнозният модел следва да насочи вниманието ни към местата с руд-ни находища, ако е бил развит риболовът – към крайбрежните територии. Ако от писмени извори е известна състояла се битка, прогнозният модел би могъл да пред-положи, въз основа на историческата информация и географските характеристики, мястото на сражението и т.н.

Чрез събирането, организирането и анализирането на базата данни са създава-ни научно обосновани теории относно вероятността за наличие на археологически обекти в рамките на определена територия.

Съставянето на база данни и нейното анализиране помага на работещите над прогнозния модел да придобият представа за културно-историческия контекст, в който да поставят прогнозираните обекти. Например един прогнозен модел за


75

локализиране на късноантични селища на Балканите би взел предвид липсата на си-гурност и честите вражески нападения. По този начин факторът естествено защитено място ще има първостепенно значение, а селищата ще бъдат прогнозирани на такива места, в близост до водоизточник, пътища или по-ранни центрове, прекъснали функ-ционирането си. При прогнозиране на неолитни селища ще бъдат посочени райони, подходящи за земеделие, с плодородни почви и водоизточници, като основание за това е отново историческият контекст – период на мирно развитие, на земеделие и животновъдство. При прогнозирането на култови места, значение ще имат религиоз-ните представи и практики на дадена общност.

Важен етап от създаването на много прогнозни модели е реконструирането на палеоландшафта. Съвременният му вид е следствие както от непрекъснати ес-тествени процеси, така и от човешка дейност. Природните и антропогенни факто-ри по различен начин са повлияли на околната среда и ландшафта, предизвиквайки промени, някои от които са унищожили част от археологическото наследство, други са способствали за неговото съхраняване, но и в двата случая природата и човекът са оставили следи, по-лесно или по-трудно идентифицируеми в съвременната среда, които позволяват възстановяване на характеристиките ѝ и тези на ландшафта, специ-фични за определен период от време.

Промените в околната среда и ландшафта вследствие на антропогенни факто-ри са характерни за всички исторически периоди. Особено интензивна, обаче, става човешката намеса от индустриалната революция насетне и най-вече – през 20-и и на-чалото на 21 в., когато са осъществени мащабни дейности, променили значително ландшафта: изграждане на язовири, отводняване на райони, пресушаване на блата, изместване на речни корита, изграждане на диги, променяне на брегова ивица, раз-виване и изграждане на инфраструктури, земеделски дейности, добивна промишле-ност, строителство, залесяване и обезлесяване и свързаните с много от тези дейности естествени процеси – ерозионни, седиментни и др. Информация за такива събития може да бъде потърсена в архиви на местни институции, в стари топографски карти, исторически извори, стари снимки и гравюри, интервюта с местни жители и т.н.

При разработването на прогнознен модел за щата Брандербург, Германия, напр., се наложило реконструиране на палеоландшафта, тъй като обширни участъци от региона са значително изменени, основно, поради разработването на лигнитни за-лежи. За реконструирането на релефа били използвани различни топографски кар-ти, отразяващи ситуацията преди започването на добивната промишленост. Отделен информационен слой от модела представя унищожените и силно променени площи (Ducke, Munch 2005, 97).

Реконструирането на палеоландшафта е свързано с редица интердисциплинар-ни проучвания, разкриващи отделни негови детайли. Важно е резултатите от тези проучвания да бъдат визуализирани във вид и формат, подходящи за обработването им в ГИС среда и инкорпорирането им в прогнозен модел. Изискване за постигането на добри резултати е качеството на картите да е подходящо за нуждите на модела. Карти, представящи обобщена информация, често пъти са неприложими в прогноз-ното моделиране. При реконструирането на ландшафта е добре да бъдат използва-ни не обобщени изследвания, а локални, правени конкретно за района на модела. Пример за това е потъването на бреговата ивица по Българското Черноморие през холоцена. Въпреки че промяната на морското ниво е еднаква, през последните 6000 години бреговете южно от Стара планина са потънали повече и продължават да по-


76

тъват с по-голяма скорост в сравнение с тези на север. Причината е в тектоничните движения на литосферните плочи. Доказателство за това са потъналите праистори-чески селища от епохата на Късния халколит и Ранната бронзова епоха, открити по българското черноморско крайбрежие. Археологическите данни категорично сочат, че селищата са били разположени на сушата. Тяхната съвременна позиция, обаче, е различна за северното и южното крайбрежие: по северното крайбрежие обектите са разположени частично на сушата, частично – под вода, докато по южното край-брежие, те са напълно залети от морските води. Възстановяването на позицията на терена, върху който те са били разположени, спрямо морското ниво за времето на тяхното съществуване (от края V-то до около третата четвърт на ІІІ-то хил.пр.Хр.), е от изключителна важност за създаването на прогнозен модел, целящ идентифицира-нето на други места по крайбрежието, където биха могли да бъдат открити подобни обекти. Това, обаче, е изключително сложен проект, който трябва да обедини резул-татите от много и различни изследвания, свързани с факторите, които влияят върху промяната на бреговата ивица, респективно – върху положението на праисториче-ските селища на съвременния терен – тектоника, изостатика, променящо се ниво на морето и т.н. Дори и да са налице данни, които да указват и да доказват категорично тяхната позиция на някогашния терен, то това са данни, които фиксират определено положение на терена, върху който са били разположени селищата в определено вре-ме, но всъщност, липсват данни за това как тази позиция се е променяла във времето спрямо морското ниво, респективно – липсва информация за начина, по който про-менящият се бряг е повлиявал живота на населението в тях.

Логично следва въпросът дали във всички случаи е възможно включването в прогнозния модел на неопровержима реконструкция на палеоландшафта. В опреде-лени случаи подобна реконструкция е по-лесно постижима, в други, какъвто е слу-чаят с потъналите по българското крайбрежие праисторически селища, моделът би следвало и би могъл да използва само онези компоненти на палеосредата, за които са налични категорични данни. Като пример биха могли да послужат резултатите от микропалеонтологични изследвания, т.е., изследванията на микрофосили (фора-минефери, остракоди, диатомеи, полен и др.). Промените в тяхната популация, ре-гистрирани в стратиграфските профили на потъналите селища, позволяват да бъдат регистрирани промени в околната среда, а някои от тях (остракоди, фораминефери, диатомеи и др.) позволяват да бъде отчетена и промяната в солеността на водния басейн, на чийто бряг са били разположени селищата. Ако селището е било разпо-ложено на брега на река и в определени участъци на стратиграфския му профил са регистрирани сладколюбиви, бракични и соленолюбиви микорфосили, това би било явна индикация, че във време, отговарящо на съответния участък от стратиграфския профил, водният басейн, на чийто бряг е било разположено селището: е бил откъс-нат от морето (при наличие на слодколюбиви микрофосили); периодично е взаимо-действал с него (при наличие на бракични, т.е. – на полусладколюбиви, полусолено-любиви микрофосили); бил е в непрекъснат обмен с морето (при наличие на соле-нолюбиви микрофосили), като последното е доказателство за значително покачване на морското ниво, което неминуемо е оказвало влияние върху живота в изследваното селище. Съчетаването на микропалеонтологични изследвания с прецизни датировки би могло да осигури надеждна реконструкция на средата, в която са съществували селищата.

Предвид, обаче, скъпо струващите изследвания, твърде често сме принудени да


77

използваме единствено наличен материал и информация, което, само по себе си, е бариера пред научнообоснована реконструкция на палеосредата и палеоландшафта.

Географски информационни ресурси за създаване на прогнозен модел

При създаването на прогнозен модел биват използвани различни по тип и ка-чество географски информационни ресурси: дигитални теренни модели (ДТМ); топо-графски, почвени, геоложки, горски, кадастрални, хидроложки, климатични, истори-чески и други карти; съвременни и стари аерофотографии, сателитни изображения и т.н. Всички те, включени в прогнозния модел, дават различен тип информация, използвана при прогнозирането.

Основата на повечето съвременни прогнозни модели е дигитален теренен мо-дел (ДТМ). Няколко са основните методи за създаването на такъв:

дигитализиране на топографски карти и тяхната интерполация; ―радарни сензорни системи; ―заснемане с високоточна геодезическа апаратура; ―заснемане с дистанционен лазерен сензор LIDAR; ―заснемане на акватории с многолъчеви сонарни системи. ―

Редица институции и частни компании, предимно в Северна Америка и Запад-на Европа, създават и предлагат дигитализирани топографски карти и изработени въз основа на тях ДТМ-и. Проблем при използването на тези ресурси е ниската резолю-ция на някои от предлаганите продукти, което ги прави неподходящи за прогнозно моделиране, особено когато то се отнася до малка територия. Редица археолози, спе-циалисти в областта на ГИС и прогнозното моделиране, се отнасят със скептицизъм към използването им и поради множеството грешки, които тези модели съдържат, което поставя под въпрос качеството и надеждността на прогнозирането върху такава основа (Dalla Bonna 1994a; Dalla Bonna 1994b; Haeman, Bennet 2006, 121-122). Твърде често работещите по създаването на прогнозен модел предпочитат да не използват вече създадени и достъпни ДТМ-и от такъв тип, а специално да изработят нов и адап-тиран за съответните нужди ДТМ. Удачно решение на проблема с осигуряването на качествен и коректен ДТМ е използването на дистанционен лазерен сензор LiDAR (Light Detection and Ranging). LiDAR aпаратурата може да бъде монтирана на летате-лен апарат и така да бъдат заснети обекти и територии от въздуха (Airborne LiDAR). Тази технология има няколко основни предимства:

Висока резолюция – LiDAR устройството може да изпраща над 8000 импул-1. са в секунда, което, съчетано с височината на полета, може да даде резултат от по няколко десетки регистрирани точки на квадратен метър. Най-добри-те резултати досега са приблизително 60 точки на квадратен метър, което постига резолюция от по няколко сантиметра.Точност на регистрираните точки в пространството – до 10-15 см по вертика-2. ла и 50-100 см по хоризонтала.Възможност за получаване на батиметрични данни (въздушна лидарна хи-3. дрография – Airborne LiDAR Hydrography). Заснемането на дъното на водни басейни е с по-ниска резолюция. В зависимост от условията при заснемане (видимост, вълнение), може да бъде регистрирано дъното на дълбочина до


78

55 м.Заснемане на терена под растителна покривка.4. Бързо осъществяване на измерванията. За 1 час може да бъде заснета тери-5. тория от около 100 кв. км.Процесът по обработване на получените данни е автоматизиран и може да 6. бъде осъществен в кратки срокове от малък екип специалисти и т.н.

Осигуряването на ДТМ, включващ алтиметрия и батиметрия, чрез заснемане с LiDAR за нуждите на прогнозното моделиране е удачно решение. Проблем е фи-нансовата стойност на този продукт и услуга. Тенденциите, обаче, са за непрекъснато намаляване на цените и създаване на достъпни бази с LiDAR данни. Значителни тери-тории в Западна Европа и Северна Америка вече имат дигитално топографско LiDAR покритие (Crutchley, Crow 2009; Блом Аерофилмс).

За някои райони липсват налични географски информационни ресурси. Тяхно-то създаване е бавен и скъпоструващ процес, но са налице тенденциите за създаване на нови ресурси и непрекъснато повишаване на качеството и достъпността до тези източници (Dalla Bona 1994a, 6).

В определени случаи, особено когато става дума за терени под вода, индикация за палеоландшафта биха могли да бъдат батиметричните карти, т.е. картите на дъл-бочините на прибрежната зона, съчетани с цифрови модели на терена, получени от измервания с многолъчеви сонарни системи.

Продуктите от съвременните многолъчеви сонарни системи (МСС) освен бати-метрични данни, включват и формат „локатор за страничен обзор”, както и инфор-мация за отражателната способност на дъното. Батимитричните данни осигуряват тримерна, пространственна визия за релефа на дъното във вид на цифрови модели (Digital Terrain Modeling – DTM’s) със сантиметрова резолюция в плитки води (дълбо-чина до 50 м). Локаторите за страничен обзор се прилагат за търсене и идентифи-циране на различни обекти на морското дъно. Отражателната способност е пряко свързана с литоложките разновидности на дънните седименти и с успех се използва в геоложкото картиране и картирането на дънни местообитания. Поради тези ком-плексни данни, получавани едновременно от МСС, те са считани за ултимативното средство за картиране на морското дъно, включително и за целите на подводната археология (Ангелова и др. 2011). Към това могат да бъдат добавени изследвания с поддънен профилограф и/или седиментен сонар, които биха могли да осигурят ин-формация за геоложкия профил на дъното.

Работата върху прогнозен модел, свързан с идентифициране на археологически обекти по българското черноморско крайбрежие, означава, че вниманието следва да бъде едновременно насочено и към брега, и към към прилежащата акватория. При проучванията за реконструиране на някогашните ландшафти могат да бъдат привле-чени спътникови и LiDAR изображения за сушата, съчетани с гореописаните резулта-ти от морски изследвания. Крайният резултат е постигане на цифови модели на тере-на, започващи от сушата и продължаващи под вода, което помага на изследователи-те да определят много по-точно характеристиките на терена, върху който откриваме останките от сухоземните и подводни археологически обекти. В много голяма степен този подход в изследването доказва схващането, че независимо от напълно различна-та среда, в която сега съществуват, подводните и сухоземните археологически останки на брега представят един безспорен физически и интелектуален континуум.


79

Многослойност на прогнозния модел

Използването на различни географски информационни ресурси под формата на отделни информационни слоеве на модела, е общоприета практика.

Всеки фактор или индикатор съставя отделен слой на прогнозния модел, като напр. водни ресурси, флора, фауна, население, антропогенни влияния върху релефа, археологически паметници и т.н. Те могат да бъдат и много по-детайлни и специ-фични. Водните ресурси, напр., могат да бъдат представени в множество варианти – сладки и солени водоизточници, морета, езера, реки, извори, блата (Kuiper, Wescott 1999, 6), влажност, дъждове, снегове и т.н., могат да бъдат разделени според водния си капацитет, постоянност или сезонност, качества и състав на водата и други. Фло-рата може да бъде представена като различни елементи – горска, ливадна, пустинна растителност, конкретни растителни видове, такива, касаещи човешките дейности и стопанство (продукт на човешки труд или обект на човешки интерес), и др. Архео-логическите паметници могат да бъдат групирани в отделни слоеве според типа на обектите (селища, пристанища, пътища, производствени центрове, съоръжения, от-делни находки), датировката им (елинистически, римски или късноримски период, фаза А, Б, В и т.н. на определен тип паметник, явление или култура), географската или етническата, културната или идеологическата им принадлежност (христи-янство, ислям, будизъм) и т.н.

Използването на такива изисква предварителна обработка. Те трябва да бъдат дигитализирани, конвертирани във формати, подходящи за обработването им в ГИС среда, геореферирани, а отделните картни листове да са свързани в обща мозай-ка. Понякога могат да бъдат дигитализирани само онези фактори, които ще бъдат използвани при прогнозирането (Dalla Bona 1994a, 7-26; Dalla Bona 2006, 86, 90-91). Мащабите на различните карти трябва да бъдат сведени до един, използван в про-гнозния модел (Ducke, Munch 2005, 95, 97). Проблем е, че често наличните карти са в твърде голям мащаб и информацията им не е достатъчно прецизна, което ги прави неприложими за прогнозно моделиране (Dalla Bona 1994a, 6; Kathleen, Sydoriak 2006, 119). Често пъти прогнозните модели използват карти и теренни модели с различен мащаб, в зависимост от достъпа и наличието на тези ресурси, както и на целите и предназначението на конкретния проект. Така за прогнозния модел на Холандия са използвани 1:10 000 карти за територията и 1:500 000 карти за акваторията – конти-ненталния шелф (Leusen et al. 2005, 43).

Въпреки че при прогнозирането предимство имат определени първостепенни фактори, в рамките на определена територия обикновено е търсена комбинацията от различни фактори, която увеличава вероятността за откриване на неизвестни архео-логически обекти там.

Работа с прогнозния модел

Основна характеристика на прогнозните модели, изградени с помощта на ГИС-ми, е функционалността им. Отделните информационни слоеве са взаимносвърза-ни, зависими и обуславящи се един друг. Промяната на параметрите на един от тях понякога се отразява и на останалите, предизвиквайки верижна реакция. Работата в ГИС среда и функционирането на прогнозния модел представлява манипулиране с


80

факторите и индикаторите (сиреч – с информационните слоеве) като целта е да бъде придобита нова информация, която би могла да даде отговор на поставен въпрос. Основен метод за постигане на това е т.нар. овърлей (припокриване)2 на информацион-ни слоеве. В зависимост от броя застъпващи се фактори и тяхното значение, моделът изчислява вероятността за наличие на прогнозирания обект.

Промяната на нивото на водните басейни, напр., оказва влияние върху терито-рията, за която създаваме прогнозния модел, тъй като оказва влияние върху конфигу-рацията на крайбрежната ивица, която е с висок археологически потенциал.

ГИС, приложението им в археологията и прогнозното моделиране

Смисълът на прогнозния модел е в създаването на концепция, схема, система за събиране, обработване и анализиране на голямо количество разнообразни данни, с цел получаване на нова информация, а именно – научно обоснована оценка на ве-роятността за наличие на археологически обекти на дадена територия. Това е въз-можно посредством използването на компютърни технологии и програми. Тъй като прогнозният модел е обусловен от пространствени задачи и повечето данни, с които борави са пространствено реферирани, то напълно естествено е прилагането на гео-графски информационни системи (ГИС)3 при разработването му.

Първоначалните опити за прогнозно моделиране са правени на ръка, посред-ством карти и схеми на хартия, паус или прозрачно фолио, с които отделните инфор-мационни слоеве са налагани един върху друг, с отделни статистически изчисления, сравнителни анализи и т.н. Днес прогнозното моделиране е възприемано като проуч-ване в ГИС среда: повечето данни са геопространствени, голяма част от тях са набавя-ни посредством ГИС технологии, за обработването, анализирането и представянето им се използват ГИС-ми.

От 90-те г. на 20 в. ГИС-мите намират все по-широко приложение в археологи-ята. В рецензията си на публикация, представяща едно от ранните археологически проучвания чрез прилагане на ГИС-ми, американецът Кенет Квам, професор в уни-верситета на Арканзас и специалист по приложението на ГИС-ми в археологията, за-явява: „Следователно, археологията и ГИС-мите биха имали идеален брак” (Kvamme 1991)4. Това заключение се оказва напълно вярно. Резултат на това сътрудничество са многобройните осъществени научни проекти, публикации и проведени конферен-ции5.

2 Overlay- покривам, припокривам (Англ.)3 Географските информационни системи са разнообразни и многобройни технологични реше-

ния и програми, осигуряващи събирането, съхраняването, обработването, анализирането, представяне- анализирането, представяне-анализирането, представяне-то и разпространяването на пространствено-координирани и непространствени данни и извличането от тях на нова информация. В англоезичния свят абревиатурата GIS означава две близки, взаимно допъл-ващи се и припокриващи се понятия: Географски информационни системи (Geographic(al) Information Systems) и Географски информационни науки (Geographic(al) Information Sciences).

4 “Consequently, GIS and Archaeology may represent an ideal marriage.”5 Computer Applications and Quantitative Methods in Archaeology (CAA) http://www.caa2009.org

(през 2009 г. е проведена трийсет и седмата конференция);-VAST International Symposium on Virtual Reality, Archeology and Cultural Heritage. (през 2009 г. е

проведен десетият симпозиум: http://electricarchaeologist.wordpress.com/2009/03/27/10th-vast-international-symposium-on-virtual-reality-archeology-and-cultural-heritage/ );

-International Conference on Remote Sensing in Archaeology (октомври 2004 в Пекин, декември 2006


http://www.caa2009.org

http://electricarchaeologist.wordpress.com/2009/03/27/10th-vast-international-symposium-on-virtual-reality-archeology-and-cultural-heritage/

http://electricarchaeologist.wordpress.com/2009/03/27/10th-vast-international-symposium-on-virtual-reality-archeology-and-cultural-heritage/

81

ГИС-ми са използвани в различни области на археологическите проучвания. Те намират широко приложение при създаването на археологически бази данни – геореферирането, класифицирането, подреждането, сортирането и съхраняването на голямо количество информация и дават възможност за бързо, лесно и практично боравене с тези данни – намирането на местоположението на обекти в пространство-то по атрибути, класове и т. н. Друго важно приложение е в археологическата доку-ментация: документирането, картографирането и паспортизацията на археологиче-ски обекти в различен пространствен мащаб (от контекста на един обект, до този на макрорегион). ГИС дават възможности за разнообразни анализи и постигане на нови знания относно миналото. Това могат да бъдат разпространение на култури, култур-ни влияния, типове обекти, артефакти, миграции, промени на ландшафта и средата, и причините, довели до тях; откриване на закономерности и взаимовръзки между различни обекти и тяхната среда, както и за идентифициране на ландшафтните ха-рактеристики на обектите. Конкретни и често прилагани софтуерни функции са на-миране на най-удобните локализации според дадени критерии, търсене на подходя-щи маршрути и комуникационни мрежи, определяне на видимостта от определена пространствена позиция, визуализация на терена с ефекта hillshade (засенчване) и т.н. Чрез ГИС-ми са създавани модели, които симулират различни ситуации, основани на хипотези. Такива модели могат да изследват извършването на дейности в миналото, като показват подходящите за тях ареали с оглед на природните дадености, могат да анализират дейностите от гледна точка на влагането на минимални усилия и ресурси за постигането на оптимални резултати (Cost surface analysis), могат да пресъздават ландшафт и среда (климат, релеф, хидрология, флора, фауна, бедствия), в които да бъдат поставени археологическите култури, да симулират социални феномени, про-цеси и ситуации като миграции, културни влияния, търговски взаимоотношения, де-мографски и етнически промени, да оценяват вероятността за наличие на обекти на дадена територия и пр. ГИС-ми дават възможност за представяне на резултатите от проучванията в геопространствен аспект, като визуализацията може да бъде дву- и триизмерна6. Чрез ГИС-ми са създавани различни варианти на карти и дигитални теренни модели, според нуждите на изследването и на потребителя (Ненова 2010; Church, Brandon, Burgett 2006, 144-159; Gaffney, Stančič 1991; Johnson 2006; Renfrew, Bahn 1999, вж.: Index: Geographic Information Systems; Westcott, Brandon 2006; White 2002, 18-19).

Възможностите за виртуална работа чрез ГИС са многобройни и разностранни. Според някои специалисти те са ограничени единствено от фантазията и уменията на потребителя.

Създаване на прогнозен модел

Създаването на прогнозен модел обичайно минава през няколко етапа.

в Рим, август 2009 в Тиручирапали, Индия) (http://www.arqueologiamedieval.com/noticias/3353/);-Aerial Archaeology Research Group (AARG) ежегодни конференции (http://www.univie.ac.at/aarg/

php/cms/about/about-aarg).6 Триизмерното представяне в ГИС среда е условно, тъй като дигиталните „триизмерни” (3-D)

карти нямат обем, а представляват слой, представящ релефа. Поради това, в ГИС се използва понятието 2,5-измерни визуализации (2,5-D).


http://www.arqueologiamedieval.com/noticias/3353/

82

Първият, подготвителен етап, е свързан със следните дейности:– определяне на пространствените параметри на модела;– създаване на база данни, което минава през три етапа:1) концептуален – определяне на целите и функциите;2) логически – определяне на взаимовръзките между елементите и3) физически, който включва събиране на археологическа информация за обек-

ти от териториалния обхват на модела и от съседни територии и организиране на информацията по групи и класове, според геопространствения и времевия контекст, тип и т.н.;

дигитализиране на данните и привеждането им във вид, подходящ за ста- ―тистически и геопространствен анализ;провеждане на теренна работа (издирвания, интервюта с местни жители и ―т.н.) за проверка, допълване на липсваща информация (за местоположение- (за местоположение-(за местоположение-за местоположение-то, пространствения контекст, количествените и качествени характеристики на археологически обекти) и добавяне на нова. Възможно е теренната рабо-) и добавяне на нова. Възможно е теренната рабо-та да бъде проведена на представителна част от територията на прогнозния модел.преглед на археологическата и историческата литература, свързана с обекта ―на изследване на прогнозния модел, с цел формиране на хипотези, на които ще бъде основано прогнозирането: пространствени модели, разпростране-ние на обекти, акумулиране на артефакти и пр.осигуряване на дигитален теренен модел; ―привличане на разнообразни географски информационни източници – ае- ―рофотографии, стари и съвременни топографски карти, почвени, геоложки карти и т.н.събиране на информация, необходима за реконструиране на палеосредата; ―конвертиране на векторните карти и дигитални теренни модели в растерни ― 7 и т.н.

Вторият, аналитичен, етап включва:анализ на базата данни и идентифициране на онези фактори, които са от ―значение за прогнозирането;оценяване на значението на отделните фактори и степенуване на силата и ―стойността на всеки фактор според степента на проявяването му;реконструиране на палеоландшафта и палеосредата; ―определяне на растерния формат на прогнозния модел ― 8

Третият, същински, етап обхваща: създаване на отделните информационни слоеве на модела; ―чрез овърлей анализ, на базата на съчетаването от пространствено обуслове-базата на съчетаването от пространствено обуслове-четаването от пространствено обуслове- от пространствено обуслове- ―

7 При растерния формат картната основа или дигиталният теренен модел са организирани (разделени) в правоъгълна решетка от еднакви по форма и размери клетки – пиксели, подредени в ре-дове и колони.

8 При определянето на размера на клетките (пикселите) трябва да бъде спазен балансът меж-ду необходимата прецизност и прекаленото обобщаване на информацията и резултатите. Пикселите трябва са съобразени с целите на прогнозния модел и обектите на прогнозиране. Резолюцията трябва да е достатъчна, за да бъдат показани на картата и най-малките гео-пространствени елементи (фактори), които имат значение за прогнозирането, както и да ограничи максимално представянето на резултатите (Dalla Bona 1994a, 8; Kathleen, Sydoriak 2006, 109, 111-115).


83

ни фактори, територията на модела се разделя на зони с различен археоло-гически потенциал (обикновено в три категории – висок, нисък и среден).

Четвъртиат „заключителен” етап предполага:верификация – проверка на верността на прогнозите чрез работа на терен; ―въз основа на резултатите моделът бива усъвършенстван; ―добавяне на нова информация в базата данни. ―

Откриването на нови обекти и преосмислянето на наличната информация може да доведе до нови концепции и теории относно теренните модели и разпрeделението на археологическите обекти в пространството, което следва да бъде отразено и в про-гнозния модел. Неговото усъвършенстване и добавянето на информация е процес, който би трябвало да е непрекъснат и да продължи успоредно с използването му.

подходи пРи създаването на пРогнозни Модели Графичен / картографски подход

При този подход е използван метод на припокриване (овърлей) на информа-ционните слоеве на модела, представени графично върху картна основа. Всеки слой представлява отделна характеристика (фактор) или индикатор. Промяната на значе-нието им в пространството също трябва да бъде означено. Припокриването на повече характеристики в една зона увеличава вероятността за наличие на археологически паметници там. При този подход, при оценяване на резултатите от овърлей анализа и значението на комбинациите от фактори за прогнозирането, се прилагат статистиче-ски изчисления (Dalla Bona 1994b, 10-12).

Числов/геостатистически подход

При този подход взаимовръзките между местоположението на даден обект и характеристиките, които го предопределят, са представяни посредством числови стойности. Всяка характеристика получава определена стойност, след което се пре-минава към прилагане на статистически методи и изчисления, които очертават аре-али с различен потенциал за наличие на археологически обекти. Натрупването на повече характеристики увеличава потенциала на района, където те са представени. При по-опростените модели отделните характеристики получават еднаква числова стойност. Такъв подход, обаче, не води до обективни резултати, тъй като различните характеристики имат различно значение за местоположението на даден археологи-чески обект. Например, за общество, което е живяло в несигурност и опасност, естест-вено защитените и труднодостъпни места ще са от по-голямо значение за създаване на селище, отколкото плодородните, но незащитени пространства. Ето защо, според важността си, характеристиките на ландшафта следва да получат различна стойност. При по-сложните модели, според интензитета им, те биват разделяни и на катего-рии, които са с различна оценка. Това е т. нар. Weighted Value Method9. Той е ясно де-монстриран в студия на канадеца Люк Дала Бона (Luke Dalla Bona), един от доайените в прогнозното моделиране, посветена на методите на моделирането:

9 Метод на претеглената стойност.


84

ХАРАКТЕРИСТИКА(Тегло=W) КАТЕГОРИЯ ПРОМЕНЛИВА СТОЙНОСТ

(Value- V)ПРЕТЕГЛЕНА

СТОЙНОСТ (W x V)Близост до вода

(W=3) І-ва 0-100m 3 9

ІІ-ра 101-250m 2 6ІІІ-та 251m+ 1 3

Влажност на почвата (W=3) І-ва суха 3 9

ІІ-ра влажна 2 6ІІІ-та мокра 1 3

Наклон (W=2) І-ва 0-5° 3 6ІІ-ра 6+° 1 2

За илюстрирането на метода са взети три характеристики: близост до водоизто-чник, влажност на почвата, наклон на терена. Първите две са от по-голямо значение, поради което получават по-висока първоначална стойност (3) в сравнение с третата (2). Всяка една характеристика е разделена на категории, които получават различна оценка. Близостта до вода, например, има три категории: 0-100 м, 101-250 м, 251м+, които имат съответни стойности: 3, 2, 1. Крайната, т.нар. претеглена стойност, се по-лучава като се умножат стойностите на характеристиката и категорията (W×V) (Dalla Bona 1994b, 14–15).

Този метод е оценяван като един от най-прецизните за прогнозно моделиране, но е рядко прилаган, поради сложността си, необходимостта от прилагане на ста-тистически изчисления и, преди всичко, поради условието за доброто познаване на археологическите култури и обекти, необходимо за обективното поставяне на оценки на характеристиките им (Dalla Bona 1994b, 6, 14–15).

Понякога при създаването на прогнозни модели са използвани и двата подхода, картографски и числов, което осигурява повече възможности при анализирането на наличната база данни, създаването на хипотези за идентифициране на археологиче-ски обекти и постигането на обективни резултати (Dalla Bona 1994b, 6, 14–15; Verhagen 2007, 15).

Видове прогнозни модели

Прогнозните модели могат да бъдат разделени в две групи: (1) такива, чиито прогнози са основани на богата база данни и статистически изведени взаимовръзки между обектите и индикиращите фактори и (2) такива, чиито прогнози са основани на теории. Така се разграничават двата подхода, прилагани в създаването на прогноз-ни модели – индуктивен и дедуктивен. При индуктивния подход се събира налич-ната база данни за археологическите обекти в даден регион, правят се констатации относно връзката им с околната среда, като се идентифицират специфичните харак-теристики, предопределящи наличието на паметници на дадено място. Следваща-та стъпка е идентифициране на места със същите или със сходни характеристики в проучваната територия. Този подход е подходящ за региони, където са провеждани археологически проучвания и е натрупана богата база данни, която може да бъде използвана като основа за модела. Той, обаче, е неудачен, когато базата данни е не-пълна, което е често срещан проблем. Критиците на индуктивните модели изреждат


85

редица слабости по отношение на базата данни, които рефлектират върху прогнози-рането – недостатъчно изследвания за даден регион, различно качество на проучване и документиране, липса на унифицирани стандарти за археологическа документа-ция, грешки при интерпретирането на обектите и техните ландшафти, липса на ин-формация за географския контекст и т. н. Друг недостатък е, че такъв модел няма въз-можност да идентифицира паметници от тип, какъвто до момента не е регистриран. Пример за противоречивите резултати на индуктивен модел е опитът за създаване на първата прогнозна карта на Холандия. Причината за частичния и успех е липсата на археологически проучвания в някои региони, което прави невъзможно събирането на база данни и, съответно – прогнозирането (Verhagen 2007, 18-20). Този подход е свързан с вложение на сериозни средства и е трудоемък, именно поради събиране-то на достъпната археологическа информация, проверяването на достоверността ѝ и трансформирането ѝ във вид, подходящ за ГИС манипулации и анализи.

Дедуктивният подход е основан на теории, относно поведението на древните общества и вземането на решения относно местата, подходящи за обитаване или за извършване на дадена дейност. При него е необходимо добро познаване на археоло-гическите култури, като условие за създаването на аргументирани предположения. Той не е зависим до такава степен от базата данни, което често го прави по-реализуем, изисква по-малко средства и техническа работа (създаване на база данни, подходяща за статистически анализи), а и може да бъде прилаган за региони, където няма проуч-вания и преките паралели с регистрирани обекти са невъзможни или ограничени.

В докторската си теза Филип Верхаген от университета на гр. Лайден, Холандия отбелязва, че прогнозните модели в повечето случаи не могат да бъдат определени като индуктивни или дедуктивни и, че обикновено те съдържат и двата подхода, но в различно съотношение. При индуктивните, натрупването на база данни обикнове-но води до теории относно миналите общества и местата, които са предпочитали за дадени дейности, а от друга страна, дедуктивните подходи и създадените теории са основани на познаване на културите на обществата, което е постигнато чрез натруп-ване на емпиричен материал (Verhagen 2007, 17; Dalla Bona 1994b, 6-11).

Прогнозни карти

Резултатът от прогнозните модели са цифрови карти на изследваната терито-рия. На някои са обозначени конкретни места, където можем да очакваме наличие на определен археологически паметник. При други карти, според степента на архео-логическия потенциал, територията е разделена на участъци, представена обобщено като висока, ниска, средна или в процентни стойности (Обр. 1, 2, 3, 4). Така например, прогнозен модел, целящ локализиране на потънали кораби, може да посочи района на даден риф като място с висока вероятност за установяване на корабокрушения. По-ниски стойности ще имат традиционни маршрути на корабоплаването. Те ще бъдат зонирани на базата на редица фактори, като интензивност на корабоплаването в раз-личните участъци, рискове (ветрове, бури, течения, пирати, видимост), исторически сведения, археологически материали и др. Още по-ниски стойности на вероятност ще има онази акватория, попадаща встрани от морските маршрути.

Главна цел на прогнозното моделиране е да бъде преодолян в по-голяма степен субективизмът при преценката. То е основано на принципи, които са формулирани,


86

Обр. 1. Прогнозна карта на долината на р. Савана, Южна Каролина, САЩ, с означени зони с различна вероятност за наличие на археологически обекти: неопределена, ниска, средна, висока. Прогнозната карта е предоставена от Д-р. Mark Groover (Groover 2002, 4, Fig.1)

Fig. 1. Predictive map of Savannah River valley, South Carolina State, USA, with indicated zones with different archaeological sensitivity: indeterminate, high, medium, and low. By courtesy

of Dr. Mark Groover (Groover 2002, 4, Fig.1)


87

Обр. 2. Прогнозна карта на окръг Дювал, Флорида, САЩ, с означени зони с различна вероятност за наличие на археологически обекти: ниска, средна, висока. Прогнозната

карта е предоставена от Д-р. Scott Madry (Madry, Cole, Seibel)

Fig. 2. Predictive map of Duval county, Florida, USA, with indicated zones with different archaeological sensitivity: high, medium, and low.

By courtesy of Dr. Scott Madry (Madry, Cole, Seibel)

обяснени, аргументирани. Всяко действие на системата и постигането на даден резул-тат, сиреч, на нова информация, е основано на причинно-следствена зависимост. Така се избягва интуитивността при прогнозирането. Този принцип е ясно формулиран в публикация на Liebestein, посветена на пронозното моделиране в археологията: „Спо-собността за прогнозиране е безполезна без способността за аргументиране. Независимо от верността си, простото предсказване няма научна стойност. Единствено онова умение за прогнозиране, основано на логични и обосновани аргументи, има научна тежест. Силата на прогнозирането е следствие на силата на обяснението” (Liebenstein 1976, 13 – цит. по Kohler, Parker 1986, 397 ) (Прев. авт.10). Ето защо прогнозните карти са придружени с

10 “Predictive capacity without explanatory capacity is worthless. Mere clairvoyance irrespective of its sharpness, does not have scientific standing. Only predictive capacity that arises out of having coherent and communicable explanations has scientific standing. The power to predict is subsidiary to the power to explain” (Liebenstein 1976, 13 – цит. по Kohler, Parker 1986, 397).


88

Обр. 3. Прогнозна карта на окръг Сейнт Джонс, Флорида, САЩ, с означени зони с различна вероятност за наличие на археологически обекти: ниска, средна, висока.

Прогнозната карта е предоставена от Д-р. Scott Madry (Madry, Cole, Seibel)

Fig. 3. Predictive map of St. Johns county, Florida, with indicated zones with different archaeological sensitivity: high, medium, and low. By courtesy of Dr. Scott Madry (Madry, Cole, Seibel)

детайлно обяснение защо обозначените на тях зони са оценени със съответния архео-логически потенциал и какви обекти очакваме да попадат в тях.

Верификация

След като моделът е готов, той трябва да бъде тестван по предварително раз-работена стратегия. Именно тогава ще бъде установено дали неговите предположе-ния отговарят на действителността. Това става чрез археологическо теренно издир-ване, дистанционни методи за регистриране на археологически обекти (Тонков 2011; Johnson 2006), вземане на проби със сонди или археологически разкопки. В зависи-мост от мащабите на проучваната територия и от наличните ресурси, може да бъде тествана представителна част от цялата територия/акватория. Ако резултатите са по-представителна част от цялата територия/акватория. Ако резултатите са по-цялата територия/акватория. Ако резултатите са по-територия/акватория. Ако резултатите са по-. Ако резултатите са по-ложителни и моделът докаже надеждността си, може да се премине към неговото прилагане.

В случаите, когато проверката покаже пропуски и неточност при прогнозира-нето, след анализиране на несъответствията между прогнозите и действителността,


89

Обр. 4. Прогнозна карта на окръг Мортън, Канзас, САЩ,

с означени зони с различна вероятност за наличие на

археологически обекти в процентни стойности.

Прогнозната карта е предоставена от Д-р. Joshua

Stewart Campbell (Campbell 2006, 82, Fig. 4.19)

Fig. 4. Predictive map of Morton County, Kansas,

USA, with indicated zones with different archaeological

sensitivity in percentages.By courtesy of Dr. Joshua

Stewart Campbell (Campbell 2006, 82, Fig. 4.19)

параметрите на модела трябва да бъдат променени.

Приложение

Прогнозното моделиране намира широко приложение при проучването, опаз-ването на културно-историческото наследство, а също така при планирането на дей-ности, засягащи ландшафта и, съответно, потенциалните археологически обекти.

Научното значение на прогнозирането е главно при изследването на обширни, слабо проучени или непроучени територии. Осъществяването на теренно издирване върху голяма площ е начинание, изискващо сериозни ресурси – финансови средства, многочислен екип и продължителност на проекта, още повече, когато е съпроводен с дистанционни методи на археологическо дирене и сондажи. Прогнозният модел дава възможност на изследователите да насочат вниманието си и да концентрират уси-лията си на определени места с по-висока вероятност за наличие на археологически обекти, като по този начин спестяват финансови средства и човешки ресурси, и осигу-ряват възможност за постигане на по-добри резултати. Насочено търсене въз основа на прогнозен модел е особено удачно за области със слаборазвита или несъществува-


90

ща пътна инфраструктура и при труднодостъпни територии, като гористи, блатисти, скалисти, планински местности, както и при изследването на водни басейни. Проуч-ването на дъното на морета и водоеми е силно зависимо от условията на околната среда и е свързано с вложението на сериозни финансови средства, ангажирането на екип от специалисти и използването на, често пъти, трудно достъпна техника, като подводници, апарати с дистанционно управление, ехолоти, сонари и т.н. Практиката показва, че пълното обследване на дадена акватория трудно постига положителни резултати поради натрупаните седименти и сложността за осъществяване на подоб-но проучване. Прогнозирането е удачно решение на проблема, тъй като насочва към конкретни места, където, дори да няма видими археологически структури, могат да бъдат направени археологически сондажи, да бъдат взети проби чрез геоложки сон-ди или да бъдат приложени геофизични методи, за да бъдат проучени ситуации под повърхностния слой седименти и/или очертани древни терени, в случаите на потъна-ли ландшафти.

Освен с чисто научни цели, прогнозни модели са създавани и с практическо предназначение. Такова е опазването и управлението на културно-историческото на-следство там, където няма достатъчно детайлна археологическа карта. Сведенията, които предоставят прогнозните модели, са използвани от институциите, които сле-дят за опазване на археологическите паметници и техните ландшафти, като минис-терства, археологически институти, институции, отговарящи за паметниците на кул-турата, музеи, общини, дирекции на археологически и природни паркове и т.н. Въз основа на прогнозните карти те контролират извършването на дейности в поверените им области – осъществяване на инфраструктурни проекти, строителство на сгради и съоръжения, експлоатиране на природни ресурси, селскостопански дейности и т.н. Контролът включва забрана или разрешение, налагане на определени условия, като предварително археологическо проучване, археологическо наблюдение на работата и т.н.

Някои специалисти се отнасят критично към използването на прогнозни моде-ли при вземането на решения относно опазването на археологическите паметници. Според тях, оценяването на определена територия като такава с нисък археологически потенциал и разрешаването на дейности там, е рискована и безотговорна практика. Те приемат използването на прогнозиране при защита на културно-историческото наследство единствено при ограничаването на дейности и налагането на предпазни мерки (Dalla Bona 1994b, 20).

Друг основен потребител на прогнозни модели са държавни институции и част-ни компании, осъществяващи мащабни дейности, засягащи ландшафта. Съобразя-ването с археологическите паметници е важен момент от планирането на такъв тип начинания. Понякога един археологически паметник/обект може да осуети предпри-етото начинание или да го оскъпи значително. Ето защо, често пъти инвеститори и изпълнители поръчват прогнозни модели и разработват проектите си въз основа на получената информация.

Всеки прогнозен модел, съответно създалият го екип, носи голяма отговорност, от една страна, към културно-историческото наследство, а от друга, към инвеститори-те, които зависят и се съобразяват с него. Грешното прогнозиране може да е причина за разрушаването и безвъзвратната загуба на безценни археологически паметници и информация или за неудачното влагане на сериозни суми и усилия в дадено начина-ние. При използването на прогнозен модел трябва да се има предвид, че неговите


91

резултати са, всъщност, едно аргументирано предположение. Той може да даде указания, насоки и препоръки, но винаги остава рискът от грешно прогнозиране, който на този етап е неизбежен ( Kamermans, Leusen, Verhagen 2008, 7).

Някои неудачни модели и последствията от грешно прогнозиране са причи-на за критика и скептично отношение към този археологически метод (Kamermans, Leusen, Verhagen 2008, 9-13; Dalla Bona 1994b, 6; Verhagen 2007, 15 и цит. там л-ра.). От втората половина на 80-те г. на 20 в. това провокира редица научни дискусии относно надеждността на теориите и методите, върху които са основани прогнозните модели (Leusen, Kamermans 2005b, 7).

Фактът, обаче, че в началото на 21 в. прогнозирането намира широко приложе-ние при редица археологически дирения, опазването и управлението на културно-историческото наследство, както и при планирането на строителни и производствени дейности, е красноречиво свидетелство за ползата му и успешното му прилагане. На-трупаният опит от многото реализирани проекти е основа за успешното създаване на модели, при които в максимална степен да бъдат намалени рисковете и постигнати положителни резултати.

Развитие на прогнозното моделиране за целите на археологията: началото

През около 40 годишната си история прогнозното моделиране бележи сериозно развитие, основано на редица реализирани проекти. Началото е поставено в края на 50-те и през 60-те години на 20 в. в проучванията и теоретичните подходи на някои археолози, но като самостоятелно направление в археологията се обособява към края на 70-те и началото на 80-те години (Dalla Bona 1994b, 5-6). Възникването му е свър-зано с развитието на т.нар. Археология на селищните модели, създадена през 50-те и 60-те г. на 20 в., като опит да бъдат обяснени принципите, на които се основават въз-никването, съществуването и функционирането на селищата и селищните системи. Първоначалните проучвания са сведени основно до натрупването на информация и извеждането на заключения относно характеристиките на модела за даден район – онези, предопределящи възникването на селища, взаимоотношенията между тях, йерархията помежду им. От 60-те години анализирането на селищните структури се свързва тясно с географията, което дава възможности за над-локални, глобални проучвания (Dalla Bona 1994b, 3-6). От 70-те години употребата на компютри открива широки перспективи пред новото археологическо направление. С новите технологии могат да бъдат събирани, съхранявани и анализирани големи количества данни, да бъдат прецизирани резултатите от проучванията, а също така – поставяни нови въ-проси, основани на наличната информация. Те дават възможност за прилагането на статистическа обработка на бази данни и за пространствен анализ, резултат от което са основополагащи трудове като Пространствен анализ в археологията на Йън Ходър и К. Ортън (Hodder, Orton 1976), Пространствена археология на Д. Кларк (Clarke 1977) и др. Въз основа на натрупания емпиричен материал, през 60-те и 70-те г. на 20 в. са създадени различни подходи, направления и теории в археологията, като т.нар. Те-


92

ория на географския детерминизъм, Ландшафтна археология11, Site catchment theory12, Cost surface theory13, Археология на антропогенните ландшафти14, Прогнозно моделиране и т.н (Renfrew, Bahn 2000). Прогнозирането на нелокализирани селища е естествена после- 2000). Прогнозирането на нелокализирани селища е естествена после-). Прогнозирането на нелокализирани селища е естествена после-дица от натрупаните познания и новите методи на проучване. Ако проумеем причи-ните за възникването и съществуването на едно селище на дадено място, можем да използваме тази информация с обратен знак, за да предположим съществуването на сходно селище на друго място, притежаващо характеристиките на вече проученото.

Първоначално прогнозното моделиране се развива като теоретична концепция, възможен и перспективен подход в археологическото проучване. Впоследствие са на-правени и опити за практическото му прилагане. Един от първите модели е създаден в началото на 70-те г. на 20 в. от Ернестин Грийн с цел идентифициране на селища на маите в Белиз, (Британски Хондурас). Характеристиките, които използва, са наличие-то и близостта на археологическите обекти до природни дадености от основно иконо-мическо значение, като плодородни почви, флора и водни пътни артерии. Прогнози-рането не дава приложими резултати, тъй като посочените потенциални територии са твърде обширни. Въпреки това, този първи опит е от значение за изграждане на методологията на прогнозното моделиране и прилагането му (Dalla Bona 1994b, 19). Приблизително по същото време е реализиран проект за локализиране на зимните селища на индианското население по долината на р. Рийс, Централна Невада. Про-ектът е част от мащабно изследване на селищните системи в Югозападната част на Северна Америка. Теренно издирване констатира наличие на търсените обекти на 85% от посочените от модела места (Dalla Bona 1994b, 17-19).

След като този метод доказва надеждността си за идентифициране на селища, започва разработването и прилагането му и за други типове археологически обекти – временни лагери на ловци и събирачи, места свързани с икономически дейности и пр.

Законодателна основа за опазването на културното наследство и ролята на прогнозното моделиране

От 80-те години на 20 в. насетне прогнозното моделиране се утвърждава като важен метод за теренно проучване и анализ на информацията в съвременната архе-ология. Това е свързано и с политиката за опазване на културното наследство, първо-начално в САЩ и Канада, а впоследствие и в Европа. През 1966 г. в САЩ е приет На-ционален указ за защита на миналото (The National Historic Preservation Act), чиято задача

11 Ландшафтна археология – направление в археологията поставящо обектите на изследване в ге-ографския им и топологически контекст. Основната идея е, че обектите могат да бъдат правилно интер-претирани, единствено когато са разглеждани в естествената им среда.

12 Site catchment theory/model /analysis – изборът на място за обитаване често е съобразен с ико-номическите дейности на населението и природните ресурси, от които то се ползва. Според теорията, човекът е избирал такова място за заселване, което би го улеснило максимално и би му спестило време и усилия при извършване на основните дейности.

13 Cost surface theory/analysis/model (Пространствен анализ на усилията) – метод за моделиране на възприемането на околното пространство от древния човек и усилията, които са били необходими за постигането на дадена цел чрез преодоляване на бариерите на околната среда.

14 Археология на антропогенните ландшафти – направление в археологията, изучаващо как хора-та променят и оформят, съзнателно или несъзнателно, заобикалящата ги среда.


93

е опазването на културно-историческото наследство на САЩ. С указа са създадени Национален регистър на историческите места (National Register of Historic Places), Спи-сък на национални исторически забележителности от особено значение (National Historic Landmarks) и Държавни дирекции за опазване на миналото (State Historic Preservation Offices). Задачата на дирекциите е идентифициране и проучване на историческите паметници, актуализиране на Списъка на националнитe исторически забележително-сти, а също така – оценяване на влиянието на проекти, финансирани или разреше-ни от държавата, върху историческите паметници – сгради, археологически обекти, техните ландшафти и др. Тази държавна политика дава своите резултати, сред които са и създаването на първите прогнозни модели в полза на управлението на културно-историческото наследство и на териториалното планиране. Всеки щат създава свои дирекции със собствени вътрешни правила, уредба и бюджет за осъществяване на по-ставените отговорности. Служители на дирекциите (State Historic Preservation Officers) управляват федералните ресурси за опазване на културно-историческото наследство в Националните паркове (National Park Service). Сред задачите на управителите на На-ционалните паркове са идентифициране на археологически паметници в поверените им територии, картирането им, вписването им в регистри, описване на актуалното им състояние и предписания за необходимите мерки за опазването им, ако са налице някакви рискове. Тяхна отговорност е и издаване на разрешителни за осъществяване на проекти, оценка на въздействието им върху археологическите паметници и изгот-вяне на предписания за дейностите, които следва да бъдат предприети (проучване, описване, консервация, реставрация и т.н.). Невъзможността на наличните екипи да проучат чрез пълно теренно издирване огромните неизследвани територии, от една страна, а от друга – необходимостта от сведения за тези области, нужни за правилното им управление, насочват парковите служители към удачното решение на проблема чрез създаването на прогнозни модели. Те биха ги ориентирали към конкретни места с висока вероятност за наличие на археологически обекти и биха били аргумент при вземането на решения относно управлението на области, за които няма необходимата информация. За осъществяването на тази цел са сформирани изследователски екипи, обединяващи различни специалисти: археолози, картографи, паркови служители, специалисти в сферата на компютърните технологии, статистиката и т.н. Резултатът е създаването на множество прогнозни модели за различни региони в САЩ и Канада, основно национални паркове. Основната част от тях, обаче, не стават обществено дос-тояние, не са публикувани, а остават в архивите на поръчителите. Така, придобитата опитност и познание, използваната методология и резултатите, рядко достигат ши-роки научни среди и дават съответния принос при развитието на прогнозното моде-лиране като методология, теоретична концепция и прилагане (Dalla Bona 1994a; Dalla Bona 1994b). Днес този проблем е преодолян поради изискванията за прозрачност на проектите, финансирани от обществени, държавни или наддържавни фондове, за публично оповестяване на резултатите и отчет на извършените дейности и изразход-ваните ресурси. Значителна част от създадените и приложени/прилагани прогнозни модели биват публикувани или в Интернет, или на хартиен носител.

Важна роля за опазването и управлението на културното наследство, а оттам – и на прогнозното моделиране в Европа, има Европейската Конвенцията за опазване на археологическото наследство от Ла Валета, Малта от 1992 г. (European Convention on the Protection of Archaeological Heritage). Тя е основана на постигнатото от по-ранните


http://en.wikipedia.org/wiki/National_Register_of_Historic_Places

http://en.wikipedia.org/wiki/National_Historic_Landmarks

http://en.wikipedia.org/wiki/National_Historic_Landmarks

http://en.wikipedia.org/wiki/State_Historic_Preservation_Office

http://en.wikipedia.org/wiki/State_Historic_Preservation_Office

94

конвенции15, засягащи тази тема, като изменя някои принципи и въвежда нови. Сред тях са и ангажиментите на ратифициралите я страни да провеждат активна политика за идентифициране, документиране, опазване и проучване на археологическите обек-ти и техните ландшафти, чрез обезпечаване на необходимата законова среда, създава-не и подкрепа на институции, гарантиращи качественото прилагане на принципите на Конвенцията, залагането в бюджета на средства, необходими за осъществяване на поставените цели. Някои от клаузите касаят политиката на планиране, чиято цел е да бъдат осигурени добре балансирани стратегии за опазване на археологическите паметници (член V, 1-а)16, гарантиранe на необходимите средства за предварителни археологи-чески изследвания и проучвания от значение за териториалното планиране (член VI, 2-б)17, и създаването или актуализирането на изследванията, регистрите и картите на археологическите обекти (член VII, 1)18. Всички страни-членки по конвенцията са за-дължени да създадат необходимите условия (собствени закони, институции, проекти и политики), за да постигнат прилагането на принципите ѝ. В отделните държави Конвенцията има различно влияние и последствия. Тъй като утвърждава необходи-мостта от териториално планиране с оглед на опазване на културно-историческото наследство и провеждането на предварителни проучвания чрез съвременни методи, Конвенцията допринася за развитието на прогнозното моделиране в редица евро-пейски държави, изпълняващи реално поетите ангажименти.

Подобно е значението и на друга европейска спогодба – Европейска конвенция за ландшафта (European Landscape Convention), приета на 20.10.2000 г. във Флорен-ция и влязла в сила на 1 март 2004 г. Според нея ландшафтът е резултат на действия и взаимодействия между природни и/или човешки фактори. Археологическото наследство е негов важен елемент и, като такъв, попада под юрисдикцията на конвенцията. Всяка от ратифициралите я държави се задължава да:

- идентифицира ландшафтите на своя територия, да анализира техните характе-ристики, както и силите и въздействията, които ги трансформират, а също така да ре-гистрира промените;

- направи оценка на идентифицираните ландшафти, вземайки под внимание специ-направи оценка на идентифицираните ландшафти, вземайки под внимание специ- оценка на идентифицираните ландшафти, вземайки под внимание специ-ценка на идентифицираните ландшафти, вземайки под внимание специ-фичните ценности, които заинтересованите страни и населението им придават;

- приеме инструменти, целящи опазване, управление и/или планиране на ландшафти-приеме инструменти, целящи опазване, управление и/или планиране на ландшафти-и-те (чл. 5 и чл. 6).

Въпреки ратифицирането на тези конвенции от повечето европейски държави,

15 Европейската културна конвенция, подписана в Париж на 19.12.1954 г. и, по-конкретно, чл. 1 и 5 от нея, Конвенцията за опазването на архитектурното наследство на Европа, подписана в Гранада на 3.10.1985 г., Европейската конвенция за престъпленията по отношение на културните ценности, по-дписана в Делфи на 23.6.1985 г., препоръките на Парламентарната асамблея във връзка с археологията и по-конкретно, Препоръки 848 (1978), 921 (1981) и 1072 (1988), Препоръка № Р (89) 5 относно опазването и обогатяването на археологическото наследство в контекста на градоустройствените дейности и терито-риалното планиране и Европейската конвенция за опазването на археологическото наследство, подпи-сана в Лондон на 6 май 1969 г.

16 Article 5, 1- … in planning policies designed to ensure well-balanced strategies for the protection, conservation and enhancement of sites of archaeological interest”

17 Article 6, 2-b … by making provision in the budget relating to these schemes in the same way as for the impact studies necessitated by environmental and regional planning precautions, for preliminary archaeological study and prospection, for a scientific summary record as well as for the full publication and recording of the findings”

18 Article 7, 1 … to make or bring up to date surveys, inventories and maps of archaeological sites in Article 7, 1 … to make or bring up to date surveys, inventories and maps of archaeological sites in to make or bring up to date surveys, inventories and maps of archaeological sites in the areas within its jurisdiction”


95

техните правила са прилагани в различна степен във всяка една от тях. Тяхното на-лагане е едно от основните предизвикателства пред съвременното европейско обще-ство, стремящо сe да следва принципите на устойчивото развитие.

Световната практика на прогнозното моделиране за целите на археологията

От възникването на прогнозното моделиране, като подход и метод за археоло-гическо проучване, до днес са създадени редица прогнозни модели с различно пред-назначение, обхват и мащаб. Някои са фокусирани върху определен тип обекти, до-като други целят идентифицирането и локализирането на всички паметници в даден регион. Всеки модел е специфичен и уникален, свързан с особеностите на обектите, които изследва и спецификите на средата, в която те са ситуирани.

Създаването на прогнозни модели и карти е застъпено в различна степен в раз-личните държави. Водещи са САЩ и Канада, като причините за това са законода-телството, неговото съблюдаване и прилагането на иновационни методи за архео-логическо проучване и, преди всичко, на ГИС-ми. Най-мащабните, амбициозни и високобюджетни прогнозни модели са реализирани в САЩ. Такъв е прогнозният модел на щата Минесота (Minnesota Archaeological Predictive Model) (http://www.mnmodel.dot.state.mn.us/index.html), създаден с цел проучане, опазване и управление на културното-историческото наследство. Разработен е в периода 1995-1998 г., като е доразвиван през следващите години. Крайният резултат е прогнозна карта, с разме-ри на пикселите 30х30 м², за цялата територия на щата (225365 км2), визираща всички археологически и исторически паметници отпреди 1837 г. Пикселите са разделени в три категории – с висок, среден и нисък археологически потенциал. За областите, за които няма достатъчно данни, необходими за прогнозиране, пикселите не полу-чават оценка. Двайсет и три процента от територията е оценена с висока и средна вероятност, като 85,5 % от вече регистрираните обекти попадат там. На същия прин-цип е създадена отделна карта на вече проучените области, която дава възможност за сравняване на резултатите от проучванията с прогнозите на модела и преоценка на надеждността на наличните археологически карти.

Ползвател на прогнозната карта е държавната администрация, отговорна за културно-историческото наследство. След създаването на модела, регулярно са про-веждани учебни курсове за ползването му, предназначени за държавни служители.

Моделът е прилаган интензивно при проучванията, вземането на решения относно стартирането на проекти, засягащи околната среда, и планирането на ре-дица инициативи. Бюджетът за създаването му е 4,5 млн. долара, отпуснати от US Department of Transportation, Federal Highway Administration. Икономическата оценка е, че през първите две години от прилагането му, разходите, предвидени за теренни издирвания и проучвания, свързани с планирането на инфраструктурни проекти, на-маляват с 6 млн USD (Mn/Model).

Друг мащабен прогнозен модел е този на щата Северна Каролина (http://www.informatics.org/ncdot/index.html), започнал в самото начало на 21 в. Инициатор на проекта е Министерството на транспорта (North Carolina Department of Transportation), а основната цел е планиране на развитието на пътната мрежа, съобразено с културното наследство. Прогнозните карти са предназначени и за други държавни организации,


96

като министерства, общини, агенции, институти, паркови институции и др., които следва да планират териториалните си проекти въз основа на модела, като по този начин спестяват държавни разходи и опазват в максимална степен археологически-те паметници. Прогнозната растерна карта обхваща цялата територия на щата (139 480 км².) и е с пиксели 30х30 м². За създаването на модела трябва да бъдат дигита-лизирани, класифицирани и инкорпорирани 37000 известни археологически обекта. Предвидената стойност на проекта е приблизително 5 млн. USD (North Carolina GIS Archaeological predictive model).

Първата европейска държавна прогнозна карта е създадена през 1997 г. в Холан-дия. Проектът е финансиран от правителството чрез Холандския фонд за научни изслед-вания (Dutch Organization for Scientific Research). Този първи опит за прогнозен модел на държавно ниво има противоречив успех. Причината е, че наличната археологическа база данни е непълна и не отговаря на реалната археологическа ситуация, а и под внимание са взети ограничен брой географски характеристики. В някои райони про-учвания не са провеждани, което прави невъзможно създаването на надеждна карта за тях. Създаденият модел е доразвиван и усъвършенстван през следващите години, но прилагането му е сведено едва до началните етапи на планиране на проекти, без да бъде възприето като сигурен източник на информация.

Оповестяването на холандската прогнозна карта предизвиква широк интерес и дискусии сред академичните среди, като резултатът е създаването на проект, наречен Стратегическо проучване и разработване на удачни практики за прогнозно моделиране в полза на управлението на холандското културно наследство19. Проектът обединява ши-рок кръг от специалисти, сред които – археолози, ГИС експерти, информатици и т.н. Финансиран e през 2002 г. Причина за подкрепата му е активната и отговорна държав-на политика при опазването на паметниците на културата, следваща принципите, заложени в Конвенцията от Валета и в Конвенцията от Флоренция (Leusen, Kamermans 2005b, 7). От края на 90-те г. холандското правителство позволява и насърчава участие- 7). От края на 90-те г. холандското правителство позволява и насърчава участие-7). От края на 90-те г. холандското правителство позволява и насърчава участие-то на частни организации при проучването и управлението на културното наследство. Като резултат, през следващите години са основани над 50 частни археологически компании. За осъществяването на държавен контрол са създадени стриктни правила, гарантиращи опазването на археологическите паметници. Те налагат и прилагане-то на прогнозиране при планирането на строителни, инфраструктурни, добивни и други проекти. Същевременно, правителството инвестира и в програмата Опазване и развиване на археологическо-историческия ландшафт в Холандия20. Един от основните подходи за реализиране на мисията е прогнозното моделиране (Leusen, Kamermans 2005b, 7; Verhagen 2007, 18-20). В края на 20-ти и началото на 21-и в., Холандия се из- 2007, 18-20). В края на 20-ти и началото на 21-и в., Холандия се из-2007, 18-20). В края на 20-ти и началото на 21-и в., Холандия се из- 18-20). В края на 20-ти и началото на 21-и в., Холандия се из-18-20). В края на 20-ти и началото на 21-и в., Холандия се из-явява като страна със съвременна, отговорна и адекватна политика по отношение на културно-историческото наследство. Сред положителните резултати от нея са и успе-хите в прогнозното моделиране.

За разлика от ограничения брой прогнозни модели на държавно ниво, броят на тези на локално ниво е значителен. Такъв е прогнозният модел за горските територии на провинция Онтарио, Канада. Инициатор на проекта е Министерството на при-родните ресурси (Ontario Ministry of Natural Resources), като в него участват още Минис-

19 “Strategic research into, and development of best practice for, predictive modeling on behalf of Dutch cultural resource management”.

20 Protecting and Developing Archaeological-Historical Landscape in Netherlands (BBO)


97

терство на културата и туризма (Ontario Ministry of Culture and Tourism and Recreation), Министерството на развитието на северните територии и мини (Ontario Ministry of Northern Development and Mines) и Университетът Лейкхед. Създаването на модела за-почва през 1991 г. и е част от програмата за опазване на културно-историческото на-следство, намиращо се в границите на горските масиви. Целта е разработването на стратегия за управлението на природните ресурси, съобразена с културно-историче-ските паметници. Предвидени са редица стъпки за осъществяването на тази цел, сред които е създаването на прогнозен модел, който да бъде основен инструмент на отдела за управление на горите при взимането на решения. За една и съща територия са разработени два типа модели – индуктивен и дедуктивен. Взаимното им допълване и сравняване, съпроводено с теренно тестване на прогнозните им качества, цели както постигането на по-добри резултати, така и установяване на най-удачните методи за прогнозиране. Съпоставянето на двата модела показва, че повечето им прогнози съв-падат, но има специфични случаи, при които резултатите се различават.

Прогнозните модели определят около 5% от изследваните територии като при-тежаващи висок потенциал за наличие на археологически паметници. Проверката на модела, посредством вече регистрирани археологически обекти, дава обещаващи резултати – 80% от тях попадат в зоната с висок потенциал, 19, 6 % – в тази със среден и едва 0,4 % – в нископотенциалната зона (Dalla Bona 1994a).

Пример за прогнозен модел, насочен към археологическите паметници в даден географски микрорайон, е този за долината на р. Санта Круз, областта на гр. Ту-сън, Аризона. Моделът е създаден от Андрю Маршал Уайт, магистър по география и ГИС-ми в Университета на Аризона. Авторът проявява скептицизъм към редица модели, които нямат строго дефинирани времеви рамки и приемат безкритично съ-временния ландшафт като основа за прогнозирането. А. Уайт дава пример с обекта на изследването – долината на р. Санта Круз. Според представените и анализирани данни, от времето на първите заселници насам, ландшафтът и климатът непрекъс-нато са се изменяли. Това е оказвало влияние на селищните модели, земеделските и стопанските практики и социалната организация. Тези особености формулират ос-новната цел на проекта – създаването на модел в ГИС среда, който да инкорпорира промяната на средата и адаптацията на древните общества.

Андрю Уайт създава единайсет отделни модела, като всеки един представя оп-ределен хронологически отрязък, който носи археологическа, палеоландшафтна и палеоклиматична информация. Направен е опит археологическите обекти да бъдат поставени в естествената им среда, с изричното уточнение, че са възможни грешки при реконструирането. Различните по тип обекти са разделени в отделни слоеве, ко-ето допълнително прецизира и улеснява анализа (White 2002).

За разлика от представените по-горе прогнозни модели, обхващащи всички ар-хеологически обекти от проучваната територия, съществуват и такива, фокусирани върху прогнозирането на определен тип паметници. Такъв е моделът за локализира-не на римски керамични пещи в областта Аргон, Североизточна Франция. Целе-вият район обхваща над 700 км², заети от долини, равнини и хълмове, голяма част от които са покрити с гори. Между 1 и 5 в. в региона е била развита керамичната индус-трия, като продукцията е била изнасяна в различни части на Северозападна Европа. Селищният модел през разглеждания период е представлявал селища, заобиколени от вили, стопанства и работилници за производство на керамика и стъкло. В повече-то случаи керамичните работилници са имали кратък живот и са били местени от


98

едно място на друго, според търсенето на продукцията, както и според наличието и изчерпването на необходимите за производството природни ресурси.

През втората половина на 20 в. развитието на земеделието и реализирането на редица инфраструктурни проекти променят интензивно ландшафта в региона. Това налага предприемането на мерки за опазване на археологическите паметници чрез идентифицирането им и поставянето им под определен режим, гарантиращ опазва-нето им.

Проектът за археологическо проучване на античните пещи е реализиран в пери-ода 1996-1998. Осъществени са четири мащабни теренни издирвания и са създадени три прогнозни модела. След анализ на наличната информация са избрани характе-ристиките, предопределящи вероятността за наличие на керамични пещи – подхо-дящи глини, вода, дървен материал за гориво и подходящи за транспорт и търговия пътища. Като предпочитан релеф за изграждане на пещи е определен склонът, а като фактори от първостепенна важност са оценени глините и водата.

При изграждането на модела са използвани наличните релефни, почвени и ар-хеологически карти и проучвания, които са инкорпорирани в ГИС среда. Налагането на отделните слоеве и статистическият анализ идентифицират области с различен по-тенциал за наличие на археологически обекти, което улеснява теренните издирвания на тази обширна територия. Резултатът е откриването на над 60 керамични пещи, с което броят им в проучвания район нараства на 91 (до началото на проекта са извест-ни около 30). Осемдесет и три от тях попадат в районите с висок и среден потенциал, посочени от прогнозния модел. Причината няколко пещи да бъдат локализирани в райони с нисък процент на вероятност се дължи, преди всичко, на недостатъци на почвената карта за района, използвана при изграждането на модела.

Успехът на модела се основава на няколко предпоставки. Основната е, че обек-тите на изследване са еднотипни – керамични пещи. Характеристиките, предопреде-лящи местоположението им, са ясно формулирани – глини, вода, дървен материал, пътища, наклон на терена, и са степенувани по важност. Главните измежду тях са устойчиви и не се променят през различните исторически периоди. В рамките на проекта са създадени три прогнозни модела, като всеки следващ е по-прецизен и дава по-точни прогнози. При третия, териториите с висок и нисък потенциал за наличие на археологически обекти нарастват за сметка на тези със среден, което е сериозен успех. Усъвършенстването на модела е въз основа на информацията придобита при теренните издирвания, които проверяват надеждността му и дават отговор на въпро-си, които той поставя.

Създателите на модела стигат до следните изводи и препоръки, важни при раз-работването на прогнозни модели:

обектите на изследване трябва да бъдат обособени по типове ― , всеки от които да бъде анализиран отделно и независимо;факторите и характеристиките, предопределящи местоположението, тряб- ―ва да са конкретни и измерими, да са степенувани по важност и да свеждат резултатите от анализа до ограничени територии;прогнозирането е поетапен процес ― , при който създаденият модел непрекъс-нато следва да бъде усъвършенстван;успоредно с разработването на модела е добре да бъдат провеждани архео- ―логически издирвания, които да дават отговор на въпроси и хипотези, поста-вени от модела и да тестват надеждността му.


99

Важна предпоставка за успешно реализирания проект е сериозното му финан-сиране (около 600 000 Евро). Изразходваната сума, обаче, е една от причините за кри-тиките и непопулярността на модела сред местната общност (Verhagen 2007, 29-40).

Освен многото модели, целящи идентифицирането на обекти и очертаването на области с различна степен на вероятност за наличие на археологически паметници, съществуват такива, чиито функции са по-скоро аналитични и са свързани с функци-оналността на ГИС модела. Такъв е създаден за района Tricastin-Valadin, обхващащ долината по средното течение на Рона и заемащ площ от над 1000 км². Областта е заета от речни долини и хълмисти предалпийски възвишения. От времето на епи-палеолита до днес географският облик на района се е променил значително: руслата на реките многократно са се изменяли, някогашните речни долини са се запълвали с наноси, високите надречни тераси са ерозирали и т.н. Вследствие на динамичните ерозионни, наносни и утаечни процеси, редица археологически паметници са погре-бани под различни по обем земни пластове. Чрез теренни издирвания, геофизични методи за археологическо проучване, сондажи и разкопки, са регистрирани редица обекти. Някои от тях са в повърхностните слоеве, но други са на значителна дълбочи-на. Прогнозният модел не цели посочването на места с висока вероятност за наличие на археологически обекти (което на този етап на натрупани познания е неосъществи-мо), а анализ на наличната информация (археологическа, геоложка, геоморфоложка, почвена и т.н.) и посочване на типовете местности, където може да се очаква открива-нето на обекти. За нуждите на модела са привлечени всички налични карти и проуч-вания, разкриващи геоложката история и съвременно състояние на района, почвите, водните ресурси, археологическите открития и т.н., като всички те са инкорпорирани в ГИС модел. Проведени са няколко статистически анализа на базата данни, които показват вероятност за наличие на неоткрити обекти между четири и седем пъти повече от вече регистрираните. Анализът представя процентното им разпределение според типа ландшафт, като посочва някои райони, съдържащи сравнително висок потенциал за наличие на археологически обекти, които до този момент са били под-ценявани. Прогнозният модел не дава конкретни насоки за археологическо дирене, но разкрива перспективите за археологически открития и подпомага политиката за опазване на историческото наследство в региона, като дава основания за вземането на необходимите мерки за постигането на тази цел (Verhagen 2007, 41-69).

Сходни са резултатите от друг прогнозен модел, създаден във връзка с мащаб-ните инфраструктурни проекти в Словения, целящи развитие на пътната система. Моделът е фокусиран върху зона, през която ще минава 11-километрова отсечка от магистрала. Основна трудност пред екипа, разработващ модела, е равнинният терен, изключващ възможността от използване на основните при прогнозното моделира-не географски характеристики, като надморска височина, наклон, изложение и т.н. Природните фактори, избрани да предопределят степента на вероятност за наличие на археологически обекти, са близост до реки и различни типове почви. Археологи-ческите обекти в района са разделени по типове и е направен статистически анализ, показващ съчетанието на природните фактори, характерно за всеки тип. Въз основа на получените резултати изследваната територия е разделена на зони с три нива на вероятност за наличие на археологически паметници. Вътрешният тест на модела до-казва неговата надеждност – 81 % от вече регистрираните обекти попадат в зоната с висок потенциал, а 19 % – в тази със среден. Моделът е предназначен за планиране на трасета на пътища през сходни географски райони и за вземането на решения


100

относно методите на предварителните археологически проучвания (Podobnikar et al. 2001). Създатели на модела са специалисти от Института за антроположки и прос-транствени изследвания (Institute of Anthropological and Space Studies) към Научния изследователски център на Словенската академия на науките и изкуствата. Ин-ститутът е едно от водещите европейски научни институции в областта на геопро-странствения анализ (Podobnikar et al. 2001, 537-544; Institute of Anthropological and Space Studies).

Друг нестандартен прогнозен модел е за установяване на характера и маща-бите на земеделието през различни исторически периоди в долината Rio Aguas, провинция Алмериа, Югоизточна Испания. Това е едно от най-сухите места в Евро-па. Днешният облик на областта е следствие от експлоатирането на природните ре-сурси и развитието на земеделски практики от неолита до днес. Прогнозният модел е част от мащабен интердисциплинарен проект, целящ разкриването на взаимовръз-ките между древното население и природата, а именно: селищни модели, гъстота на населението, поминък, земеделски практики, антропогенно изменение на ланд-шафта и т.н. през различните исторически периоди. Целта на модела е създаване на аргументирани хипотези относно формите и мащабите на земеделието в миналото и усвояването на природните ресурси. Изследваната площ е около 160 км².

Отделните слоеве на модела включват данни за селищните модели, земедел-ските практики, антропогенните ландшафтни промени, релефа, геоморфните осо-бености, почвите, водните ресурси, климата, палеоботаниката и др. Резултатите са отделни карти за всеки значим за областта исторически период с означени селища и вероятни експлоатирани територии.

Освен с постигане на поставените цели – създаване на хипотези и тяхното визу-ализиране, разработването на модела има и друг съществен принос към проекта. Ин-корпорирането на наличната информация в ГИС среда и нейният анализ провокират диалог между различни научни дисциплини и дават нови възможности за постигане на отговор на редица въпроси, като поставя и нови. Чрез възможностите на ГИС-ми са анализирани развитието на земеделските модели и практики и влиянието на зе-меделието върху ландшафта; идентифицирани са селища, чийто основен поминък е бил свързан не със земеделие, а с други дейности – рудодобив и извличане на метали; посочени са онези територии, влизащи в икономическите интереси на две и повече синхронни селища, което е индикация за по-сложни взаимоотношения; определени са предпочитаните за земеделие области, като са посочени и вероятните причини за това – релеф, свойство на почвите да задържат влага, състав на почвите, количество на слънчева светлина, интензивност на ерозионни процеси и т.н. С помощта на ГИС са разработени и аргументирано представени хипотези за развитието и промяната на селищните модели, гъстотата на населението, мащабите на усвоените територии, зе-меделските практики, ландшафта, микроклимата и т.н. от неолита до днес. Работата с модела представлява създаване и сравняване на различни сценарии въз основа на наличната база данни, като целта е достигане до най-вероятния сценарий, основан на конкретни факти и аргументирани хипотези (Verhagen 2007, 171-193).

Особен дял в прогнозното моделиране е свързан с археологическите обекти във водни басейни – морета, езера, блата, реки. Особеностите на водната среда превръ-щат археологическите проучвания в изключително скъпо, бавно и трудоемко начи-нание, чиито резултати са силно зависими от природни фактори като седименти, покриващи дъното, видимост, течения, вълнение, температура, дълбочина. Това пра-


101

ви прогнозното моделиране изключително перспективен подход в подводните архео-логически проучвания, който има потенциала да съсредоточи теренните издирвания в определени перспективни зони. Успешен пример за такъв модел е разработен от Андърс Фишер за датската национална агенция за околната среда и горите (National Forests and Nature Agency) през 70-те и 80-те години на 20 век. Целта му е локализи-ране на местата за риболов на мезолитното население в някои области на Датското крайбрежие, използвайки съвременните топографски характеристики. Моделът е създаден въз основа на археологически и етнографки данни за фиордите Roskilde и Karrebaek, въз основа на които са определени предпочитаните места за риболов от местното население в миналото и по време на създаването на модела. Повечето от вече идентифицираните обекти са ситуирани на места, подходящи и днес за такъв тип риболов. При интервюта с местни рибари са дефинирани топографските харак-теристики на такива, благоприятни за риболов места: устия на потоци и реки, тесни участъци на фиордите, около малки острови и полуострови със стръмно дъно. От етнографски източници е известно, че в началото на 20 в. местните рибари са използ-вали съоръжения и техники, сходни с тези на мезолитното население: ограждения от плет, кошове, кейове, наколни сгради и др. При разработването на модела са взе-ти предвид сезонните вариации и различните видове риби. Моделът е съобразен с еволюцията на ландшафта и най-вече – с покачването на морското ниво. Опитът е успешен: в над 80% от посочените от модела зони с висока вероятност за наличие на обекти, са открити такива. На някои от посочените места някогашните ландшафти са значително променени, вследствие на активни седиментни процеси. Там не са пра-вени сондажи с цел проверка на прогнозите, което допълнително увеличава вероят-ността за успеваемост на модела (Fisher 1995, 371-375, 382).

Въпреки добрите резултати, обаче, прилагането на прогнозното моделиране за водни басейни не е активно продължено и доразвито нито в Дания, нито по света. Едно от малкото изключения е прогнозен модел за региона на Ню Йоркското прис-танище. Преди ок. 12 хил. години, когато в района се настаняват първите заселници, той е представлявал плодородна долина по долното течение на р. Хъдсън. Вследствие на покачването на океанското ниво и изостатичните движения след последния ледни-ков период, обширни територии, притежаващи редица географски характеристики, предполагащи интензивна човешка дейност в миналото, и, съответно, с висока веро-ятност за наличие на археологически обекти, остават под вода. Политиката за защита на културното наследство и историческите ландшафти е причина за създаването на няколко прогнозни модели през 70-те и 80-те години на 20 в., включващи района на Ню Йорк. Те оценяват вероятността за наличие на археологически обекти и под вода. През 2002-2003 г. екип специалисти, начело с Daria Merwin и David Bernstein, въз ос-нова на предходните модели, разработват нов, в ГИС среда, за микрорайон от Ню Йоркското пристанище. Обект на прогнозиране са селищата на автохтонното насе-ление. Целта е чрез този проект да бъде предоставен удачен изследователски подход и методология за бъдещите археологически проучвания и за опазване на археологи-ческото наследство под вода и в прилежащите крайбрежни зони (Merwin, Bernstein 2002, VII-7, VII 10-VII 21; Merwin, Lynch, Robinson 2003, 41-43).

Избраният район (Quadrangle Arthur Kill), състоящ се от акватория и приле-жащото крайбрежие, притежава необходимите предусловия за успешно прогнозно моделиране:

Подходящи географски характеристики, предполагащи интензивни човеш-1.


102

ки дейности в миналото: изобилие на водоизточници в съчетание с плодо-родни почви и равнинна топография, реки и потоци, вливащи се в океана, защитени заливи, достъпни суровини за изработване на сечива и др;Налични проучвания за историческите промени на ландшафта в региона;2. Богат регистър на археологически обекти в областта – 41 малки селища или 3. лагери, обитавани постоянно или временно, обикновено – продължителен период, принадлежащи към палеоиндианския и архаичния период.

Създаването и работата по модела минава през няколко основни етапа:Създадена е ГИС основа на модела. За целта са сканирани, геореферирани 1. и свързани 1:24000 топографски карти (USGS 7.5 minute series topographic maps);Въз основа на проучвани обекти, респективно култури, и по-рано създадени-2. те прогнозни модели, са идентифицирани геоморфоложките характеристи-ки, подходящи за различни типове човешка дейност: наклон на терена, бли-зост до сладка вода и водни басейни, плодородни почви, наличие на храни-телни ресурси, лесно достъпни суровини за изработване на артефакти (ин-струменти), експозиция и др. С най-голям потенциал за предопределянето на наличие на селища са някогашните крайречни тераси, морски заливи и плодородни равнини. Находищата на минерали, подходящи за изработване на сечива, попадат в зоните на еднодневен преход на реконструираните се-лищни модели и не са удачни за локализиране на селища, макар и да са ва-жен елемент от техния хинтерланд. Наклонът на терена не е първостепенен фактор, вероятно поради равнинния терен на областта;Реконструиран е палеоландшафтът на изследвания микрорегион и е напра-3. вен модел на еволюцията му. При това изследване са оценени и възмож-ностите за съхранени обекти след морската трансгресия и деструктивните абразионни процеси;Локализирани са районите с подходящи географски дадености за човешка 4. дейност в миналото;Зоните с най-висока вероятност за наличие на археологически обекти са 5. проверени чрез водолазни огледи и дистанционни методи за археологиче-ско проучване (Merwin, Bernstein 2002, VII 10-VII 21; Merwin, Lynch, Robinson 2003, 41-43, 47).

Опитите за проверка на надеждността на модела не дават задоволителни резул-тати – открити са отделни артефакти в зони, където наскоро е била осъществена дъл-бока драгажна дейност. Причините за това са в интензивните седиментни процеси в Ню Йоркския залив, довели до натрупването на слой от наноси върху залетите ланд-шафти, дебел между 1,2 и 2 м. Според авторите, решението на този проблем би било в използването на устройства, сканиращи дъното (многолъчеви сонарни системи), или такива, проникващи в седиментите (седиментен сонар, поддънен профилограф) и проверка чрез археологически сондажи (Merwin, Lynch, Robinson 2003, 47).

През около 40-годишната история на прогнозното моделиране е натрупан богат емпиричен материал. Реализирани са многобройни прогнозни модели с различен мащаб, различен подбор на методи, обекти на проучване, цели и т.н. Всеки прогнозен модел е уникален и дава своя принос в развитието на това археологическо направле-ние. Следствие на реализираните проекти са множество публикации, някои от кои-то обединени в сборници (Westcott, Brandon 2006; Judge, Sebastien 1988; Kamermans,


103

Leusen, Verhagen 2008; Leusen, Kamermans 2005b). Проведени са редица конференции, посветени на проблемите на прогнозирането.21 Прогнозното моделиране е включено в университетските курсове по теории и методи в археологията, приложение на ГИС-ми в археологията и т.н.

Прогнозното моделиране в България

Въпреки налагането на прогнозното моделиране като важен метод на съвремен-ната археология и многото успешно реализирани проекти при проучване и опазване на културно-историческото наследство, досега в България няма създаден прогнозен модел. Първият опит в тази насока бе направен от Центъра за подводна археология, гр. Созопол, институция отговорна за проучването и опазването на археологическото наследство под вода на Р България.

Многобройните археологически паметници по българското черноморско край-брежие – потънали селища и некрополи, пристанища, потънали кораби, анкражи, и др., са под сериозен риск. Те са системно и прогресивно унищожавани вследствие на строителни и драгажни дейности, иманярство и любителско колекционерство, за-мърсяване и естествени разрушителни процеси. Условие за защитата им е тяхното идентифициране, регистрирането им и определянето на техните граници. Със съз-нанието, че системното издирване на подводни археологически обекти е бавно, тру-доемко и скъпоструващо начинание, силно зависимо от условията на околната среда, Центърът за подводна археология представи проектно предложение за Създаване на прогнозни модели за идентифициране на археологически обекти по българското чер-номорско крайбрежие в ГИС среда. То бе високо оценено и финансирано от Фонд „На-учни изследвания”. Основен партньор по проекта е Катедра „Картография и ГИС” в СУ, а участници в него са специалисти от Катедра „Археология” в СУ, от НАИМ-БАН, Природонаучен музей – Варна и др. Срокът за реализирането му е тригодишен- декември 2008 – декември 2011 г.

Основна цел на проекта е създаване на прогнозен модел за ограничена зона от българското черноморско крайбрежие, като основа за разработването на методоло-гия за прогнозно моделиране, адекватна на условията в България. Прогнозният мо-дел ще включва всички типове потенциални археологически обекти със съответните им ландшафти. При успешното му реализиране, моделът следва да бъде разширен и да обхване цялото крайбрежие на страната, а по възможност – и това отвъд грани-ците и. Териториалният обхват на прогнозния модел е около 100 кв. км от Южното Черноморие, между устието на р. Ропотамо и залива на гр. Царево, включващи както територията, така и прилежащата акваторията (обр. 5).

Районът е избран поради няколко причини: разнообразен ландшафт ― , предполагащ наличие на различни типове обекти:

21 – International Conference on the Archaeology of Landscapes and Geographic Information Systems: Predictive Maps, Settlement Dynamics, and Space and Territory in Prehistory. Организирана е от State Service for Heritage Management in Brandenburg и Archaeological State Museum and the Department of Prehistory на Университета в гр. Бамберг, в Wünsdorf, 15-19 октомври 2001;

– GIS and Archaeological Predictive Modeling: Large-scale Approaches to Establish a Baseline for Site Location Models, проведена в Argonne, Illinois през март 2001 г.;

– През 2003 г. в гр. Амерсфурт, Холандия, е осъществена международна академична среща по проблемите на прогнозното моделиране, (Leusen, Kamermans 2005b).


104

Обр. 5. Приблизителен териториален обхват на прогнозния моделFig. 5. Approximate area of the predictive modeling

три реки – Караагач, Дяволска и Ропотамо, пресичат избраната територия и се вливат в морето; плодородните крайречни долини предлагат добри ус-ловия за земеделие и животновъдство; Маслен нос, нос Урдовиза и други по-малки носове се вдават в морето, образувайки подходящи заливи за приста-ване на плавателни съдове;наличие на ― ресурси: горските масиви на Маслен нос са източник на дървен материал, а реките и крайбрежието създават условия за риболов; Маслен нос и долината на р. Ропотамо са важен стратегически пункт по Via Pontica;разнообразни регистрирани археологически обекти ― , някои от които са час-тично проучени: данни за неолитно селище при гр. Приморско, местност Стамополу (Лазаров 1975, 32; Leshtakov 2011 ); потънало селище от ранната бронзова епоха в залива южно от нос Урдовиза (Angelova, Draganov 2003; Bojadziev 1995; Draganov 1995; Filipova-Marinova, Christova 2001; Bozhilova, Filipova-Marinova 1994; Filipova-Marinova 2007; Kuniholm, Newton, Kromer 2006; Porojanov 1991; Порожанов 2003; Leshtakov 1994; Ribarov 1991; Ribarov 1994); богат керамичен депозит с широк хронологически диапазон (РБЕ – ранно средновековие) в залива пред устието на р. Ропотамо (Лазаров 2009, 19; Georgiev et al. 1991, 464-467); укрепени центрове – крепости на нос Урдовиза (Даскалов, Панайотова 2008б) и Приморско, Вълчаново кале по течението на р. Ропотамо (Димитров 1981, 433-436), за някои от които са на лице лингвис-(Димитров 1981, 433-436), за някои от които са на лице лингвис-Димитров 1981, 433-436), за някои от които са на лице лингвис-), за някои от които са на лице лингвис-, за някои от които са на лице лингвис-тични и археологически данни (Ангелова 2008, 37-54; Димитров 2008, 55-64),


105

подсказващи тяхното функциониране в широк хронологически диапазон (късен бронз – средновековие); колективна находка от бронзови слитъци от акваторията на Маслен нос (Leshtakov 2007, 447-458); десетки каменни кот- 2007, 447-458); десетки каменни кот-2007, 447-458); десетки каменни кот-ви, някои от които групирани в анкражи покрай нос Урдовиза, Маслен нос, залива пред устието на р. Ропотамо (Лазаров 2009, 48-49); дървено-оловни и железни антични и средновековни котви (Лазаров 2009, 59-85); потънали кораби от различен тип и с различна датировка и т.н.проведени са редица археологически проучвания: ― първата в България под-водна експедиция е осъществена в акваторията на Маслен нос през 1960; най-добре проученото потънало праисторическо селище от РБЕ по българското крайбрежие е в залива южно от нос Урдовиза; в същия залив е единственият кораб в Черно море (нач. на 19 в.), цялостно проучен чрез редовни археоло-гически разкопки (съвместен проект в периода 2000-2003 г. на ЦПА и Institure of Nautical Archaeology (INA), Тексас, САЩ); осъществени са археологически разкопки на сушата- късноантичната и срденовековна крепост Урдовиза,

Обр. 6. Район на LiDAR заснемане за нуждите на проект Създаване на прогнозни модели за идентифициране на археологически обекти по българското черноморско крайбрежие

в ГИС средаFig. 6. The area of LiDAR survey performed within the project Development of predictive models for identification of archaeological sites along the Bulgarian Black Sea coast in GIS environment


106

Обр. 7. Територия (в червен цвят) и акватория (в син цвят), заснети с LiDAR.Fig. 7. Territory (in red) and aqua territory (in blue), surveyed with LiDAR.

Обр. 8. Схема на лазерната система Hawk Eye II (Блом Аерофилмс)

Fig. 8. Hawk Eye II Survey System (Blom Aerofilms)

обект Бегликташ на Маслен нос и др; проведени са няколко теренни издир-вания в региона, единият от които, проучил землището на гр. Китен през 2008 г. (Даскалов, Панайотова 2008, 23-29);налице са перспективи за локализиране на неизвестни обекти ― – въпреки ар-хеологическите проучвания и открития, големи зони от региона са все още неизследвани; интензивните седиментни процеси в акваторията, алувиални-те натрупвания покрай реките, горските масиви на Маслен нос и др. фак-тори, оставят тези зони като бели петна върху археологическата карта на района;проведени са редица интердисциплинарни изследвания, разкриващи про- ―мяната на палеосредата и палеоландшафата и, преди всичко, на бреговата ивица и морското ниво през различните периоди – микропалеонтология (анализи на полени, динофлагелатни цисти, фораминифери, диатомеи, ос-тракоди), макропалеонтология (молюскова фауна), дендрохронология и C14 анализи (Kuniholm et al. 1986, 399-409; Georgiev et al. 1991, 464-467; Filipova–Marinova, 2006 и цит. там л-ра; Filipova–Marinova et al. 2011).

Всички тези фактори правят района подходящ за прогнозно моделиране.Основна задача пред екипа на проекта бе осигуряването на цифров теренен

(елевационен и батимтричен) модел за територията на модела. Най-удачно решение за постигане на целта бе заснемане с въздушен LiDAR. Причините са няколко: висока резолюция на придобитите данни, географска точност, едновременно заснемане на терена – и на сушата, и под вода22, възможност за игнориране на растителната по-кривка, бързо събиране на топографските данни, напълно автоматизиран процес на обработването им, цифрова съвместимост на данните с ГИС програми и с такива за

22 За целта е използвана LiDAR системата LiDAR системата системата Hawk Eye ii – единствената в света, която може едно-временно да заснема хидрографски и топографски данни.


107

Обр. 9. Изобати в района на южния китенски залив (нос Урдовиза). Въздушна батиметрия.

Fig. 9. Isobaths of the southern bay of Kiten (cape Urdoviza). Airborne bathymetry.


108

Обр. 10. 2-D модел на района около устието на р. РопотамоFig. 10. 2-D model of the area around the mouth of Ropotamo river

обработка на изображения, и др.Поръчката за заснемане, след проведен търг, бе възложена на компанията Blom

Aerofilms Ltd, световен лидер във въздушната фотограметрия и цифровото картира-не. То бе осъществено през месец ноември 2009 г., при благоприятни атмосферни условия и тези на морската вода23 (обр. 6 и 7).

Измерванията бяха осъществени с LiDAR системата Hawk Eye II. Системата Hawk Eye II използва два лазера с различна дължини на вълните – зелена (532nm) и инфрачервена (1064nm), за отделно заснемане на хидрографски и топографски дан-ни. При хидрографската система инфрачервената лазерна светлина се отразява във водната повърхност, докато зелената лазерна светлина преминава във водния стълб и

23 Качеството на батиметричното LiDAR изображение и дълбочината на заснемане са зависими LiDAR изображение и дълбочината на заснемане са зависими изображение и дълбочината на заснемане са зависими от условията на морската вода:- прозрачност (наличие на фитопланктон, органични и неорганични раз-твори, пясък и т.н.), вълнение, състояние и характер на морското дъно и др.


109

се отразява от дъното (обр. 8).Постигнатите резултати са: заснемане с пиксели от около 2 метра за сушата,

като съществува възможност, чрез допълнителна обработка, резолюцията да бъде повишена до пиксели от 1м; с пиксели със страна 5 м за батиметрията. Достигнатата дълбочина на заснемане е 21,5 м (обр. 9).

След като данните бяха доставени и обработени от ГИС специалистите на науч-ния екип, бяха създадени батиметрични и елевационни теренни 2-D (Обр. 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16) и 2,5-D модели на заснетия регион.

Части от акваторията, обект на прогнозния модел, бяха заснети и с многолъ-

Обр. 11. 2- D модел на залива пред устието на р. Ропотамо – батиметрия и алтиметрияFig. 11. 2- D model of the bay before the mouth of Ropotamo river – bathymetry and altimetry


110

Обр. 12. Цифров модел на повърхността на части от територията и акваторията на общинa Приморско

Fig. 12. Digital surface model of parts of the territory and aquatory of Primorsko municipality

чева сонарна система (Ангелова и др. 2011). Целта е допълване на цифровия модел на сушата и прилежащата батиметрична карта (обр. 17), получени от измерването с LiDAR, с цифров модел на дъното на прилежащата акватория (обр. 18).

Друга основна задача е създаването на археологическа база данни, което включ-


111

Обр. 13. Цифров теренен (елевационен и батиметричен) модел на части от територията и акваторията на община Приморско

Fig. 13. Digital terrain model (bathimetry and altimentry) of parts of the territory and aquatory of Primorsko municipality

ва събиране на информация за археологически обекти и проучвания в изследвания район, а също така – и от цялото Западно черноморско крайбрежие и странджанския край. Тази информация трябва да бъде организирана, дигитализирана и подготвена за геостатистически анализи. Работата по базата данни продължава.


112

Обр. 14. Цифров модел на повърхността на части от територията и акваторията на град Приморско

Fig. 14. Digital surface model of parts ofthe territory and aquatory of Primorsko municipality

В процес е и събирането на сведения от различни интердисциплинарни проуч-вания, необходими за реконструирането на палеоландшафта и палеосредата и създа-ването на хронологична схема на изменението им.

След като тези задачи бъдат изпълнени, проектът ще премине към следващите


113

Обр. 15. Цифров теренен модел на територията и акваторията на с. ЛозенецFig. 15. Digital terrain model of parts of the territory and aquatory of Primorsko municipality

фази: идентифициране на индикиращите фактори, изграждане на многослоен мо-дел, овърлей анализи, създаване на прогнозни карти, проверка на резултатите, усъ-вършенстване на модела и разширяването му. Според работната програма на проек-та тези дейности ще бъдат осъществени през 2011 г.


114

Обр. 16. Цифров модел на повърхността на територията и акваторията на с. ЛозенецFig. 16. Digital surface model of parts ofthe territory and aquatory of Primorsko municipality

Желанието на създателите на проекта е, чрез успешното му реализиране, про-гнозното моделиране да бъде въведено като метод в българската археология. Крайна цел е прилагането му както при проучване, така и при защита и опазване на култур-но-историческото наследство и включването на прогнозни карти към археологическа-та карата на България.


115

Обр. 17. Топографска карта на нос Урдовиза и гр. Китен и батиметрични

данни получени чрез LiDAR заснемане. Светло синята

линия е 6-метровата изобата, показваща приблизителните очертания на брега при ниво

на морето – 6 м.Fig. 17. Topographical map of cape Urdoviza and the town

of Kiten and bathymetric data obtained via LiDAR survey.

The light blue line is the 6-metre isobath that shows

the approximate coastline at a sea level that is 6 m below the

present level

Обр. 18. Цифров модел на дъното на южния китенски залив, получен чрез измерване с многолъчева сонарна система SeaBat 7111

Fig. 18. Digital model of the sea-bed of the southern bay of Kiten obtained by multibeam sonar system SeaBat 7111


116

Проектът Създаване на прогнозни модели за идентифициране на археологи-чески обекти по българското черноморско крайбрежие в ГИС среда е първи опит за прогнозно моделиране в България. Той, обаче, е пионерски и за световната археоло-гия. Причините са две: 1) използването на батиметричен LiDAR за археологически цели и 2) създаване на прогнозен модел, както за сушата, така и за прилежащата ѝ акватория, включващ всички типове потенциални обекти.

Новаторството на проекта бе оценено от компанията ESRI – България, пред-ставител на ESRI (световен лидер в създаването на ГИС продукти и решения). На 18.11.2009 г., по случай международния ГИС ден, официално честван в България, Центърът за подводна археология бе удостоен с наградата на ЕСРИ България и му бе присъдено първото място в категорията „Наука и академично образование” във връзка с изпълнението на проекта, прилагането за пръв път в България на системата за въздушна батиметрия и първото използване на данни от LiDAR за целите на архе-ологическото изследване.

* * *Значението и възможностите на прогнозните модели в археологията са оценя-

вани различно в отделните държави. Там, където културно-историческото наследство е разглеждано като първостепенно национално богатство и е защитено от ефективно действащи закони, прогнозното моделиране намира широко приложение като ин-струмент за проучване, контрол и планиране и средство за намаляване на бюджетни разходи. То е възприето като обичайна практика в някои държави, които следват съ-временни политики за развитие, съобразени с културно-историческото наследство и изпълняват международните споразумения, гарантиращи неговото опазване. Авто-рите на статията се надяват, че България ще се причисли към тях.

* * *БЛАГОДАРНОСТИАвторите на статията благодарят на фирма Blom Aerofilms Ltd, на д-р. Scott

Madry, University of North Carolina at Chapel Hill, на д-р Mark Groover, Ball State University, Индиана и на д-р Joshua Stewart Campbell, Kansas Applied Remote Sensing Program, за предоставените изображения.


117


Ангелова, X. 2008. Урдовиза-Китен. Достоверност на лингвистичните и археологи-чески свидетелства. В: Ангелова, Х. (ред.). Пилотен проект Китен: икономическа оценка на непазарните ползи от културното наследство (Kiten Pilot Project: Economic Valuation of the Nonmarket Benefits of Cultural Heritage). София, 37-54.

Ангелова, Хр., Иванов, Я., Димитров, Л., Борисова, Е. 2011. Спасителен оглед със стра-нично сканиращ локатор по обичайните трасета за тралене на риболовни кораби между Созопол и Царево. В: Археологически открития и разкопки през 2010 г. София, 588-592.

Блом Аерофилмс. Тръжно предложение за LiDAR заснемане по проект „Създаване на прогнозни модели за идентифициране на археологически обекти по българско-то черноморско крайбрежие в ГИС среда”, финансиран от ФНИ към МОН, Про-ектно предложение Е/ 701/08

Даскалов, М., Панайотова, К. 2008. Теренни археологически обхождания на землище-то на гр. Китен. В: Ангелова, Х. (ред.). Пилотен проект Китен: икономическа оценка на непазарните ползи от културното наследство (Kiten Pilot Project: Economic Valuation of the Nonmarket Benefits of Cultural Heritage). София, 23-28.

Димитров, П. 2008. Тракийското име на днешния Китен: Лингвистичен подход към историко-археологическите факти. В: Ангелова, Х. (ред.). Пилотен проект Китен: икономическа оценка на непазарните ползи от културното наследство (Kiten Pilot Project: Economic Valuation of the Nonmarket Benefits of Cultural Heritage). София, 55-64.

ЕКЛ: Европейска конвенция за ландшафта. http://www.natura.bsnn.org/pdf/Evropeska%20konvenciq%20za%20landshafta.pdf (01.01.2011).

Лазаров, М. 1975. Потъналата флотилия. Варна.Лазаров, М. 2009. Древното корабоплаване по Западното Черноморие. Варна.Ненова, Д. 2010. Идеята зад фактите. Географски информационни системи, статистика

и пространствен анализ за археолози (Power Point презентация). http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/The_idea_behind.pdf (01.01.2011).

Тикунова, В. 2008. Геоинформатика. (В двух книгах), 1. Москва.Тонков, Н. 2011. Археологическа геофизика. http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/

departamenti/arheologiq/14.pdf (01.01.2011).Church, T., Brandon, R., Burgett G. 2006. GIS Applications in Archaeology: Methods in

Search of Theory. In: Westcott, K., Brandon, J. (eds.). Practical Applications of GIS for Ar-chaeologists: A Predictive Modeling Kit. Philadelphia, 144-159.

Clarke, D. 1977. Spatial Archaeology. London.Crutchley, S., Crow, P. 2009. The Light Fantastic: Using Airborne Laser Scanning in Archaeologi-

cal Survey. Swindow: English Heritage. http://www.english-heritage.org.uk/publications (25.11.2010).Dalla Bona, L. 1994a. Cultural Heritage Resource Predictive Modeling Project, 4. A Predictive

Model of Prehistoric Activity Location for Thunder Bay District, Ontario. Report pre-pared for the Ontario Ministry of Natural Resources, Thunder Bay, Ontario, March, 31, 1994. Ontario, 1994. http://modelling.pictographics.com/pdfs/carpvol4.pdf (01.01.2011).

Dalla Bona, L. 1994b. Cultural Heritage Resource Predictive Modeling Project, 3. Methodological


http://www.natura.bsnn.org/pdf/Evropeska%20konvenciq%20za%20landshafta.pdf

http://www.natura.bsnn.org/pdf/Evropeska%20konvenciq%20za%20landshafta.pdf

http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/The_idea_behind.pdf

http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/The_idea_behind.pdf

http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/14.pdf

http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/arheologiq/14.pdf

http://www.english-heritage.org.uk/publications

http://modelling.pictographics.com/pdfs/carpvol4.pdf

118

Considerations. Report Prepared for the Ontario Ministry of Natural Resources. Thunder Bay, Ontario, 1994. http://modelling.pictographics.com/pdfs/carpvol3.pdf (01.01.2011).

Dalla Bona, L. 2006. Protecting Cultural Resources through Forest Management Planning in Ontario Using Archaeological Predictive Modeling. In: Westcott, K., Brandon, J. (eds.). Practical Applications of GIS for Archaeologists: A Predictive Modeling Kit. Philadelphia, 78-106.

Ducke, B. U. Munch 2005. Predictive Modelling and the Archaeological Heritage of Brandenburg (Germany). In: van Leusen, M., Kamermans, H. (eds.). Predictive modeling for Archaeological Heritage Management: A Research Agenda (Nederlandse Archeologische Rapporten, 29). Amersfoort, 93–109.

ECPAH: European Convention on the Protection of Archaeological Heritage. http://conven-tions.coe.int/Treaty/EN/Treaties/Html/143.htm (01.01.2011)

Filipova-Marinova, M. 2006. Archaeological and Paleontological Evidence of Climate Dynamics, Sea-Level Change, and Coastline Migration of the Bulgarian Sector of the Circum-Pontic Region. In: Yanko-Hombach, M. ., Gilbert, A., Panin, N., Dolukhanov, P. (eds.). The Black Sea Flood Question: Changes in Coastline, Climate, and Human Settlement (NATO Science Series IV: Earth and Environmental Sciences). Heidelberg, 453-488.

Filipova-Marinova, M., Giosan, L., Angelova, H., Preisinger, A., Pavlov, D., Vergiev, S. 2011. Palaeoecology of the submerged prehistoric settlements in Sozopol Harbour, Bulgaria. In: Benjamin, J., Bonsall, C., Pickard, C., Fischer, A. (eds). Submerged Prehistory. Oxford: Oxbow, 230-244.

Fisher, A. 1995. An Entrance to the Mesolithic World Below the Ocean. Status of Ten Years’ Work on the Danish Sea Floor. In:Fisher, A. (ed.). Man and Sea in the Mesolithic: Coastal Set-tlement Above and Below Present Sea Level. Proceedings of the International Symposium, Kalundborg, Denmark (Oxbow Monographs, 53). Oxford, 371-384.

Gaffney, V., Stančič, Z. 1991. GIS Approaches to Regional Analyses: A Case Study of the Island of Hvar. Ljubljana,.

Georgiev, M., Petkov, A., Nenov, N., Georgiev, D., Angelova, Chr. 1991. Prospecting of Un-derwater Archaeological Sites Using Geophysical Methods. In: Lazarov, M. et al. (eds.). Thracia Pontica IV. Quatrième symposium international, Sozopol, 6-12 octobre 1988. So-fia, 451-470.

Haeman, J., Bennet, D. 2006. Construction of Digital Elevation Models for Archaeological Applications. In: Westcott, K., Brandon, J. (eds.). Practical Applications of GIS for Archaeolo-gists: A Predictive Modeling Kit. Philadelphia, 121-136.

Hodder, I., Orton, P. 1976. Spatial Analysis in Archaeology (New Studies in Archaeology, 1). Cambridge.

IASS: Institute of Anthropological and Space Studies. http://iaps.zrc-sazu.si/index.php?q=en//node/20 (28.01.2011)

Johnson, J. (ed.) 2006. Remote Sensing and Archaeology: An Explicitly North American Perspec-tive. Tuscaloosa.

Judge, W.J., Sebastien, L. (eds.) 1988. Quantifying the present and predicting the past: Theory, method, and application of archaeological predictive modeling. Washington.

Kamermans, H., van Leusen, M., Verhagen, Ph. (eds.) 2008. Archaeological Predictions and Risk Management: Alternatives to Current Practice (Archaeological Studies Leiden Univer-sity, 17). Leiden.

Kathleen, M., Sydoriak, A. 2006. Considerations of scale in Modeling Settlement Patterns


http://modelling.pictographics.com/pdfs/carpvol3.pdf

http://conventions.coe.int/Treaty/EN/Treaties/Html/143.htm

http://conventions.coe.int/Treaty/EN/Treaties/Html/143.htm

http://iaps.zrc-sazu.si/index.php?q=en//node/20

http://iaps.zrc-sazu.si/index.php?q=en//node/20

119

Using GIS: An Iroquis Example. In: K.Westcott, J. Brandon (eds.). Practical Applications of GIS for Archaeologists: A Predictive Modeling Kit. Philadelphia, 107-120.

Kohler, T., Parker, S. 1986. Predictive Models for Archaeological Resource Location. In: Schiffer, M. (ed.). Advances in Archaeological Method and Theory, 9. New York, 397-452.

Kuiper, J., Wescott, K. 1999. A GIS Approach for Predicting Prehistoric Site Locations. Present-ed at the Nineteenth Annual ESRI User Conference, San Diego, California, USA, July 26-30. http://proceedings.esri.com/library/userconf/proc99/proceed/papers/pap378/p378.htm (01.01.2011).

Kuniholm, P., Kromer, B., Tarter, S., Griggs, C. 1996. An Early Bronze Settlement in Sozopol, near Burgas, Bulgaria. In: Stefanovich, M. et al. (eds.). In: James Harvey Gaul: In Memoriam (In the Steps of James Harvey Gaul, I). Sofia, 399-409.

Kvamme, K. 1988. Development and testing of quantitative models. In: Judge, W. J., Sebas-tian, L. Quantifying the Present and Predicting the Past: Theory, Method, and Application of Archaeological Predictive Modeling. Denver, 325-428.

Kvamme, K. 1991. Preface. In: Gaffney, V., Stančič, Z. GIS Approaches to Regional Analyses: A Case Study of the Island of Hvar. Ljubljana, 4-5.

Kvamme, K. 1992. A Predictive Site Location Model on the High Plains: an Example with an Independent Test. Plains Anthropologist, 37 (138), 1992, 19-38.

Leshtakov, K. 2007. The Eastern Balkans in the Aegean Economic System During the Late Bronze Age. Ox-hide and Bun Ingots in Bulgarian Lands. Aegeum, 27, 2007, 447-458.

Leshtakov, P. 2011. Archaeological Evidence for Paleoclimatic Change Along the Southern Bulgarian Black Sea Coast from the sixth to third millennium BC. – In: Nikolov, V., Bach-varov, K., Popov, H. (Hgrs). Interdisziplinäre Forschungen zum Kulturerbe auf der Balkanhal-binsel. Sofia, 131-138.

van Leusen, M., Kamermans, H. (eds.) 2005a. Predictive Modelling for Archaeological Heritage Management: A Research Agenda (Nederlandse Archeologische Rapporten, 29). Amers-foort.

van Leusen, M., Kamermans, H. 2005b. Introduction. In: van Leusen, M., Kamermans, H. (еds.). Predictive Modeling for Archaeological Heritage Management: A Research Agenda (Ned-erlandse Archeologische Rapporten, 29). Amersfoort, 7-12.

van Leusen, M., Deeben, J., Hallewas, D., Kamermans, H., Verhagenn, Ph., Zoetbrood, P. 2005. A Baselyne for Predictive Modelling in the Netherlands. In: van Leusen, M., Kamermans, H. (eds.). Predictive Modeling for Archaeological Heritage Management: A Re-search Agenda (Nederlandse Archeologische Rapporten, 29). Amersfoort, 25-92.

Mehrer, M., Wescott, K. (eds.) 2006. GIS and Archaeological Site Location. New York.Merwin, D., Bernstein, D. 2002. A GIS-Based Model for Predicting the Location of Submerged

Prehistoric Archaeological Sites in New York Harbor. In: Waldman, J. R., Nieder, W.C. Final Reports of the Tibor T. Polgar Fellowship Program 2002. New York, VII-1-VII-24. http://www.hudsonriver.org/ls/reports/Polgar_Merwin_TP_08_02_final.pdf (01.01.2011).

Merwin, D., Lynch, D., Robinson, D. 2003. Submerged Prehistoric Sites in Southern New England: Past Research and Future Directions. Bulletin of the Archaeological Society of Con-necticut, 65, 41-56.

Mn/Model. Mn/Model Statewide Archaeological Predictive Model. http://www.mnmodel.dot.state.mn.us/ (01.01.2011).

NC Model. North Carolina GIS Archaeological Predictive Model Project. http://www.infor-matics.org/ncdot/index.html (01.01.2011).


http://proceedings.esri.com/library/userconf/proc99/proceed/papers/pap378/p378.htm

http://www.hudsonriver.org/ls/reports/Polgar_Merwin_TP_08_02_final.pd

http://www.hudsonriver.org/ls/reports/Polgar_Merwin_TP_08_02_final.pd

http://www.mnmodel.dot.state.mn.us

http://www.mnmodel.dot.state.mn.us

http://www.informatics.org/ncdot/index.html

http://www.informatics.org/ncdot/index.html

120

NHPA. National Historic Preservation Act. http://www.achp.gov/nhpa.html (28.01.2011).Podobnicar, T., Podobnicar, Veljanovski, T., Stančič, Z., Oštir K. 2001. Archaeological Predictive

Modeling for Cultural Resource Management (представена на четвъртата конференция на Association of Geographic Information Laboratories of Europe (AGILE) в Бърно, Чехия, през 2001г.). http://plone.itc.nl/agile_old/Conference/brno2001/proceedings/62.pdf (01.01.2011).

Renfrew, C., Bahn, P. 2000. Archaeology: Theories, Methods and Practice. 3rd ed. London.Verhagen, P. 2007. Case Studies in Archaeological Predictive Modeling. Leiden.Warren, R. 1990. Predictive Modeling of Archaeological Site Location: a Case Study in the

Midwest. In: Allen, K., Green, S., Zubrow, E. (eds.). Interpreting Space: GIS and Archaeol-ogy. London, 201-215.

Warren, R., David, L. 1996. A Predictive Model of Archaeological Site Location in the Eastern Prairie Peninsula. Springfield.

Westcott, K., Brandon, J. (eds.) 2006. Practical Applications of GIS for Archaeologists: A Predic-tive Modeling Kit. Philadelphia.

Westcott, K., Kuiper, J. 2006. Using a GIS to Model Prehistoric Site Distribution in the Up-per Chesapeake Bay. In: Westcott, K., Brandon, J. (eds.). Practical Applications of GIS for Archaeologists: A Predictive Modeling Kit. Philadelphia, 62-77.

White, A. 2002. Archaeology Predictive Modeling of Site Location Though Time: An Example of Tucson Basin (MA Thesis). Arizona: University of Calgary.


http://www.achp.gov/nhpa.html

http://plone.itc.nl/agile_old/Conference/brno2001/proceedings/62.pdf

http://plone.itc.nl/agile_old/Conference/brno2001/proceedings/62.pdf

121

Predictive modeling in archaeology: World practice and Bulgarian perspectives

Naiden Prahov, Hristina Angelova, Alexandar Kotsev, Anton Popov, Steliyan Dimitrov

Abstract

In 2009, the Center for Underwater Archaeology has started a project on the Development of Predictive Models for Identification of Archaeological Sites along the Bulgarian Black Sea Coast in GIS environment, financed by the National Scientific Fund. This is the first major project in Bulgaria aimed at archaeological predictive modeling as a method to evaluate the probability of finding of archaeological sites within a specific territory and an attempt to create a scientifically sound hypothesis that is able to overcome the subjectivity in prediction.

Bulgaria lacks experience in archaeological predictive modeling. One of the project activities is to review and study international experience in this field.

The article presents some of the archaeological predictive models developed mostly in response to the implementation of infrastructure projects in different countries around the world.

We discuss the factors involved in the development of archaeological predictive mod-els and underline their identification as a key stage in any model development. An impor-tant step in the identification of the main factors is to determine and rank their importance in relation to the monuments/sites under study.

Special attention is paid to the main stages of predictive model development:the first ― stage is concerned with the determination of the spatial parameters of the model and the development of a database;the second ― stage is analytical and consists of analysis of the database and identification of the factors that are important for prediction;the third ― stage deals with the creation of different information layers of the model andthe fourth ― final stage is the verification of the prediction through fieldwork and on-site inspection. This step allows for new information to be added to the database and for an improvement of the model. The improvement of the model should be ongoing and continuous, in parallel with its application.

The paper presents the first results of the Bulgarian project – the creation of a digital terrain model and bathymetric map of 100 square kms of the Bulgarian Black Sea coast (sea and land area) between the mouth of the Ropotamo river and the town of Tsarevo as a re-sult of the first application in Bulgaria of LiDAR technology (Light Detection and Ranging), including the first airborne bathymetry, as well.





Проблеми на охраната и използването на паметниците на културата за туристически цели

Боряна МатеваИсторически музей – Исперих1

Археологическите резервати са специфичен вид недвижими паметници на култура-та, представляващи охраняеми историко-културни територии. Те са важна част от културно-историческото наследство на регионите, а в съвременните икономически условия се явяват и като фактор за тяхното икономическо развитие. Поради това дър-жавата, местните власти и обществото имат интерес да съхранят и развият тези те-ритории. Пред организациите, стопанисващи археологическите резервати възникват ред въпроси свързани с изучаването, социализацията и охраната на природните и археологически забележителности, влизащи в техните територии. В този план най-важната задача е безспорно опазването на паметниците. За съжаление, обществото не си дава сметка на колко опасности е изложено културно-историческото наслед-ство. Да се изброят поотделно е трудно, но могат да бъдат обединени в следните ка-тегории:

Иманярство; ―Разрушителни фактори на околната среда (на първо място антропогенни); ―Частен вандализъм – на отделни лица или групи хора; ―Институционален вандализъм. ―

Въвеждането на последната категория се налага заради зачестилите в последно време явления, които не се вписват в предните три, но те са не по-малко, а може би са дори по-опасни. Тук влизат: необоснована археологическа реставрация, прекомерна урбанизация на околната среда, използване на паметника не по предназначение, пре-комерна експлоатация на паметника, водеща до разрушението му и др.

Сред изброените по-горе категории, борбата с иманярството стои безусловно на първо място.

Въпреки привидната трудност, прекратяването на иманярските набези в резер-ватите не изисква големи разходи на време и средства, а предлаганите в момента про-мени в ЗКН биха улеснили процеса още повече.

Това е единственият проблем, чието разрешаване почти изцяло зависи от уси-лията на стопанисващата организация. Всеки резерват има статут (правила за опазва-

1 Исторически музей – Исперих се грижи за опазването на ИАР „Сборяново“ от създаването на резервата през 1988 г. до сега.

ІІІ. дискусии / diScuSSionS

http://be-ja.org

124

не, забранителен режим и пр.), на основание на който да се създаде физическа охра-на (звено за самоохрана), задължително подчинено на стопанисващата организация. И собственият ми организационен опит, и този на колегите, с които съм споделяла сочи, че наемането на външна охранителна фирма, или дори ползването на общинска такава, е неефективно и води до ред усложнения. Създаването на звено за самоохрана (съгл. Закона за частната охранителна дейност) не е сложна административна проце-дура, а съществуването му предотвратява не само иманярските набези, но и проявите на вандализъм от страна на отделни посетители или групи от такива. Това е свързано, разбира се, с разход на средства, каквито музеите, стопанисващи резервати, нямат. Създаването на охрана на обектите може да се реши поетапно като се започне от ох-рана по линия на СПОЗ, Помощ при пенсиониране и други програми, и постепенно се създаде нормална щатна охрана (при нас, например, започнахме от февруари 2002 г. с дежурства на мъжете, колеги-уредници).

Въпреки тези възможности защитата от преки посегателства е само част от ком-плексния проблем на опазването на археологическите резервати. Не по-малко важно и много по-сложно е да се опази тяхната автентичност и природна среда, едновремен-но с увеличаване на туристическите посещения. Особено важно е това за вече дълго-годишно и интензивно посещаваните обекти. За съжаление, вече има доста примери на безвъзвратно „утъпкани” от посетители, а също така „реставрирани” до загуба на идентичност паметници в угода на туристическия бизнес.

Отсъствието на държавна и местна културна политика, известна научна затво-реност на музеите, стопанисващи резервати, незаинтересоваността и неинформира-ността на другия вид стопанисващи организации – общини, кметства и т.н., както и организираността и агресивността на туристическия бизнес довеждат до това, че па-зарната страна на културния туризъм „изяжда” паметника. Като правило процесът започва с благите намерения „да се развие туризма, да се социализира паметника, да се създадат нови работни места и туристическа инфраструктура”, като при това се пропускат ред изключително важни обстоятелства. На първо място – фактът, че всеки паметник на културата (а особено археологическите резервати) не са стерилно извадени от контекста на действителността, а са резултат от многовековна човешка дейност, свързана с непосредствено въздействие върху околната среда. Поради про-дължителността на това въздействие огромната част от археологическите паметници в момента се намират в чужда среда – съвременна градска, или напълно видоизмене-на природна, често враждебна и не безопасна за съществуването им. Имаме си вече и примери на демонтирани и пренесени на друго място отделни паметници. Археоло-гическите резервати, съхранили по-малко или повече автентични природни условия, са по-скоро щастливо изключение, отколкото правило. Те съставляват единен ком-плекс с тази среда, не само по смисъла на Наредбата за недвижимите паметници, а по своята същност, и опазването им има смисъл само ако се съхрани целият комплекс. В този смисъл адаптацията за туристически посещения на всеки резерват и проблемите на опазването му съставляват единен комплекс и изискват специфични комплексни решения. В тях влизат не само (и не толкова) системата от нормативни актове и забра-ни, колкото разработката и осъществяването на ефективна индивидуална програма за експлоатация на всеки резерват. Преди създаването на подобна програма следва да се направят палео-екологични проучвания, екологичен мониторинг и да се съставят социо-икономически прогнози, включващи:

1. Проучване на съответствието на съвременната природна среда и екологична-

Боряна Матева

125

та ситуация в древността, когато е създаден паметникът или комплексът;2. Анализ на баланса между съхраняването на автентичната природна среда и

създаването на условия за нормален културен отдих и туризъм;3. Проучване на туристическото търсене и „изчисляване” на оптималния брой

посетители;4. Поетапно планомерно проучване на археологическите обекти, и също така

планомерна поетапна консервация и реставрация;5. Популяризация и реклама на обектите.

Резултатите на теоретичните проучвания имат пряка връзка с практиката и най-вече с проектирането и благоустройството на резерватите. Изучаването на па-лео-екологическата ситуация би подпомогнало проектирането на пътечки, подходи, обзорни площадки, а също и разработването на маршрути за посетители. То има значение и при проектирането и осъществяването на строителната и художествена консервация и реставрация. Анализът би дал възможност, още преди започването на каквито и да е благоустройствени дейности, да се предвиди степента на модерни-зация на околната среда и последователността на изпълнението. Бързото и едновре-менно благоустройство на цялата територия на един резерват не само е невъзможно поради финансови причини, но и е опасно както за отделните паметници, така и за тяхната природна среда.

Проучването на целевите групи посетители (своего рода маркетингов анализ) изглежда незадължителен за целите на опазване на паметниците на културата, но това съвсем не е така. Независимо от нашето желание, всеки недвижим паметник на културата, вкл. резерватите, е не само обект на научни изследвания и разработки, а много повече – обект за посещение. Привличането на посетители има не само финан-сово-икономически смисъл, макар че в последно време особено силно се подчертава именно тази страна на туристическите посещения. Да гледаме на този процес като на елементарна пазарна сделка на принципа „колкото повече-толкова по-добре” е именно една от проявите на институционалния вандализъм.

Посещаването на обектите на културно-историческото наследство удовлетворя-ва интелектуалните, емоционалните, културните, а понякога чисто физически (раз-ходка) потребности на отделната личност. Посетителите на археологически обекти и исторически забележителности са хора със специфични изисквания и потребности. Понякога изискванията на различни групи посетители са противоположни едни на други. Да си мислим, че съществува „средностатистически турист”, е голяма грешка, а още по-голяма грешка, е да правим планове и програми, съобразявайки се с това митично същество. Задължителна част на анализа на посетителското търсене трябва да бъде и прогнозата за максимално допустимото и за оптималното количество по-сетители, които за определено време – ден, месец, година (много години), могат да посещават паметника без да му навредят. Информацията за състава и потребностите на посетителите дава възможност да се контролират и управляват посещенията, а при необходимост – състава и броя на посетителите. Давам си сметка колко странно звучи последното в контекста на усилията ни да привлечем максимален брой посети-тели, но ако в началото не си даваме сметка за тези опасности и не направим първите стъпки, то по-късно ще ни бъде много трудно. Археологическите паметници, като обект на културно историческото наследство, са единно цяло със своята природна среда. Унищожаването на една част от комплекса води до унищожаване на целия

Проблеми на охраната и използването на паметниците на културата за туристически цели

126

комплекс.Основно изискване към всяка програма за експлоатация на обект на културно-

историческото наследство (резерват или отделен паметник) би следвало да е принци-път за максимално съхранение. Иначе казано – никаква дейност, засягаща паметни-ка, не трябва да застрашава целостта му – нито неговата, нито на околната му среда. Напротив, всички дейности, извършвани в резервата, освен пряката си цел, трябва да включват възстановяване на нанесените в течение на времето щети.

В програмата за експлоатация следва да се посочат целите, методите, средства-та, задачите и етапите на осъществяването на всяка задача поотделно и на програмата като цяло. Последователността им трябва да подпомага постепенното развитие, про-учването трябва да предшества проектирането и реставрацията, благоустройството и създаването на инфраструктура да върви след консервацията и реставрацията и също да служи като регулатор на посещенията. Задължително икономическо изискване на всяка програма за експлоатация трябва да бъде ре-инвестиране на средствата от посещения в проучване, консервация, реставрация и охрана.

Успешното създаване и реализация на подобна програма изисква усилията на много специалисти и не може да бъде самодейност на отделни ентусиасти, каквато е сегашната ни практика. Това трябва да е целенасочена политика не само на музеите, стопанисващи резервати, и на местните власти, но преди всичко – на държавните ор-гани за управление.

Боряна Матева




BALEY: New Discoveries

Stefan Alexandrov, Georgi Ivanov, Tania Hristova

The village of Baley (Balej, Балей) is in the region of Vidin (NW Bulgaria), at the Timok river, 3 km away from the Danube river. The eponymous prehistoric settlement has been studied from the beginning opf the 70s until the end of the 80s by Rumen Katincharov from National institute of archaeology with museum – Bulgarian academy of sciences (NAIM-BAN) and Anna Iotsova, Regional Historic museum in Vidin (RHM–Vidin) and witnessed remains form the Late Bronze Age (LBA) and the Early Iron Age (EIA). Together with the necropolis close to the village of Orsoya (in the region of Lom, NW Bulgaria) the two sites became an eponym for the archaeological culture Baley–Orsoya of LBA along the Danube on Bulgarian territorty (Панайотов, Вълчева 1989, 7).

In 2009 a worker digging on a private estate in the village of Baley, came upon a concentration of pottery sherds. He collected the fragments carefully, which made possible the restoration of ten vessels and a part of a clay anthropomorphic figurine. This article offers a concise presentation of the collection. The worker who recognized the significance of the find had previously participated in the archaeological excavations on the settlement of Baley.

The team members of the Prehistoric Baley project express their gratitude to Lyubomir Petrov (the person who discovered and recognized the significance of the find) and Rosa Petkova (the owner of the estate), and to the other participants in the excavations, for their help and commitment to the 2010 excavations at the Baley-Site (Александров, Христова, Иванов 2011) and the Baley-Necropolis (Христова, Иванов, Филипова 2011). We would also like to commit our sincere appreciation t-o our colleagues from RHM–Vidin – Anna Yotsova, Fionera Filipova, Olia Milanova, Ilko Tsvetkov, Nikolai Kazashki; to Aneta Bakam-ska, Bistra Gyaurova, Martin Nikolov and Elena Nacheva who participated in the excava-tions and supported us; to Petar Zidarov, who accomplished the geo-magnetic survey and to Kitan Kitanov for the skillful restoration of the vessels, discussed in this current review.

Baley-Necropolis. 2010 excavation season (brief overview)

The 2009 chance find lead to the localization of the necropolis of the prehistoric settle-ment. The importance of this discovery prompted the opening of test trenches to collect data on the size and the chronology of the site, as well as to assess the merit of launching an excavation project. The conclusions from our observations are presented briefly below.

Over the years, Yotsova and Katincharov have searched for the necropolis associated

Іv. новооткРити стаРини / newly diScovered antiquitieS

http://be-ja.org

128

Fig. 1. Baley, the settlement and the necropolis, situated in a high terrace (orthoimage)

Fig. 2. Excavating structures 4 (below), 6 (left) and 5 (above) in 2010 (photo by the authors)

with the Baley settlement in the near vicinity; however this exact area was inaccessible to them, since it fell within a fenced garden and other private plots. Today the site sits at the edge of the village of Baley, approximately 400 m southeast of the prehistoric settlement, on


129

Fig. 3. The 2009 chance finds. Dishes. a. cat. no. 1; b. cat. no. 2 (photographer Krasimir Georgiev)

b.

the same high terrace. High waters on the nearby Danube and Timok rivers transform this terrace into a shore of a shallow riverside pond (fig. 1).

The brief 2010 excavation season (fig. 2) produced nine archaeological structures (graves) in situ and three structures of scattered pottery, stones and burnt bones (possibly destroyed graves). In one area of the necropolis a ditch (50×50 cm) with a fill of burnt plaster fragments and carbons was documented. Another cluster consisted of sherds from several vessels and a vessel base, covered with a fragment of a dish, but lacked in burnt bone frag-ments. The pottery collected at the necropolis, unlike the sherds gathered at the settlement site, were poorly fired (Христова, Иванов, Филипова 2011, 132). The ceramic material is currently undergoing restoration and analysis, in preparation for publication. Preliminary observations suggest the presence of three chronological stages:

Early, ― to which undecorated vessels, of Verbicioara (early stage) type are as-to which undecorated vessels, of Verbicioara (early stage) type are as-Verbicioara (early stage) type are as-(early stage) type are as-signed. Middle ― , with pott ery similar to the fi nds from the Baley sett lement and charac-with pottery similar to the finds from the Baley settlement and charac-teristic of the Baley-Orsoia culture (Dubovac-Žuto Brdo/Cîrna-Gârla Mare) of the LBA. Late, ― distinguished by pottery of Bistre�-I�alni�a type, also reported from the sett le-istre�-I�alni�a type, also reported from the sett le- type, also reported from the sett le-, also reported from the sett le-also reported from the settle-ment site (Христова, Иванов, Филипова 2011, 134).

a.


130

The 2009 chance finds. Comparanda for the shapes and decoration

The ten vessels and the anthropomorphic figurine are here assigned to four groups, according to their shape, and the presence and type of the decorative motives.

Group I. Two large dishes fall in this group (nos. 1, 2), as well as the anthropomorphic figurine (no. 11), bearing identical incised decoration.

Dishes with similar shape and decorative elements (nos. 1, 2) are common to all ne-cropolises of the Dubovac-Žuto Brdo/Cîrna-Gârla Mare archaeological culture. The short straight neck of the Baley samples has rare occurrence in Cîrna and Orsoia, where the tall outturned neck predominates (Dumitrescu 1961, Pl. LVIII.8, LXX.171). Comparanda in Cîrna is found only for isolated Baley decorative elements or motives but not for the complete decorative scheme applied on the body of the vessels. A band of semicircles under the rim is among the most popular motives in Cîrna (Dumitrescu 1961, PL. LXXIV.202). Spirals on the middle section are also noted there (Dumitrescu 1961, Pl. LXXVI.236, LXXIX.256), as well as the application of several bands with festoons on the lower part of the body (Dumitrescu 1961, pl. LXIV.77). A dish with rectangular spirals on the body is published from Orsoia (Филипов 1976, pl. XXIV.a). Closer comparanda for the shape and the decoration is found in Glamija-Korbovo, where dishes with straight necks and emphasized middle part and decorated with spirals (rectangular) on the mid body and with festoons on the lower body are recorded (Krstić 2003, pl.I.1, 5, II.2, V.2, VI.3, XIV.2, 9). Dishes with straight necks, and decorated with spirals on the mid body and festoons on the lower body are also present at Vajuga-Pesak (Premk, Popović, Bjelajac 1984, 101.1, 4, 5).

Comparanda for the upper portion of the figurine with incised decoration (no. 3) is so far found in Cîrna (Dumitrescu 1961, pl. CLVII, CLX.S.9) and Orsoia (Филипов 1976, 20, fig. 21, pl. XXXI.b).

Group II. Here the two vessels decorated with shallow grooves belong (nos. 4, 5).The shallow grooves are primarily employed in the decoration of Orsoia and Cîrna ce-Orsoia and Cîrna ce-and Cîrna ce-Cîrna ce- ce-

ramics (Dumitrescu 1961, Pl. LXI.50, LXXXVI.349). The vessel shapes and the groove types at Orsoia are closer to vessel no. 1 (Филипов 1976, pl. XXI.a); frequent find are the shallow grooves (Филипов 1976, pl. XXXIX.a, XL.a, LXXII.a) as well as the biconical urn with shal-(Филипов 1976, pl. XXXIX.a, XL.a, LXXII.a) as well as the biconical urn with shal-XXXIX.a, XL.a, LXXII.a) as well as the biconical urn with shal- as well as the biconical urn with shal-as well as the biconical urn with shal-low grooves (Филипов 1976, pl. IX.a, XI.a, pl. XXXI, XLIII.a, LIVa, LV.a).

Bowls shaped like the no. 7 are quite rare in Cîrna (Dumitrescu 1961, pl. LXXXIV.336). Grooved decoration on large dishes is noted at Cîrna (Dumitrescu 1961, pl. LXII.57) and Cîrna-Ostrrovogania (�andor-Chicideanu 2003, pl.17.2). Comparable shapes, but undeco- (�andor-Chicideanu 2003, pl.17.2). Comparable shapes, but undeco-pl.17.2). Comparable shapes, but undeco-.17.2). Comparable shapes, but undeco-Comparable shapes, but undeco-

Fig. 4. The 2009 chance finds. Anthropomorphic figurine, cat. no. 3 (photographer Krasimir Georgiev)


131

rated, are found at Korbovo–Glamija (Krstić 2003, pl. XXV.2); similar to the bowl no. 7 decoration is of rare occurrence (Krstić 2003, pl. XXV.6).

Group III. Two large undecorated four-handled jars are assigned to this group (nos. 6, 7).

Fig. 5. The 2009 chance finds. a. Four-handled jar, cat. no. 4; b. Bowl cat. no. 5 (photographer Krasimir Georgiev)

a.

b.


132

The large undecorated four-handled jar (no. 6) is among the most popular LBA vessel shapes across the Balkans. Comparable jars have been reported from Cîrna (Dumitrescu 1961, Pl. IV.11, LXXVI.231, LXXVII.235, 243, LXXIX.254, LXXXV.345, LXXXVIII.382, LXXX-IV.11, LXXVI.231, LXXVII.235, 243, LXXIX.254, LXXXV.345, LXXXVIII.382, LXXX-IX.396), Orsoia (Филипов 1976, pl. XII.a, XXX.a, XXXII.a, XXXIII.a, XXXVII.a, XLI.a, XLVII.a, LXIV.a), Cîrna-Ostrovogania (�andor-Chicideanu 2003, pl. 25.1, 35.1, 60b.1) and Korbovo-Glamija (Krstić 2003, pl. IX.2, X.4, XV.1, XVII.2, XVIII.1, XXIII.6, XXV.1).

More scarce is the shape of the four-handled jar with handles on the body and the neck (no. 7). Published finds include samples from Cîrna (Dumitrescu 1961, Pl. LXII.55, LXXXIII.327, XXXV.340) and Cîrna-Ostrovogania (�andor-Chicideanu 2003, pl. 37.1).

Group IV. The small undecorated vessels (nos. 8, 9) and small lids (nos. 10, 11) are combined in this group.

a.

b.

Fig. 6. The 2009 chance finds. a. Four-handled jar, cat. no. 6; b. Four-handled jar, cat. no. 7 (photographer Krasimir Georgiev)


133

The small vessels (no. 8) are of a shape common across the Balkans, with analogues in the Plovdiv-Zimnicea-Cherkovna pottery style (Hänsel 1976, 64, 79), but it is infrequent to find the shape rendered in smaller scale objects. A chance find from the vaults of the RHM-Vidin, unearthed during some digging work in the Tsarina locality, by the village of Novo Selo, Vidin District, consisted of similar containers. Urns of minute dimensions (under 20 cm high) are singular in Cîrna (Dumitrescu 1961, Pl. LXV.92, LXXVIII.252, LXXX.269), Cîrna–Ostrovogania (�andor-Chicideanu 2003, pl. 53.1, 60b.2-3) and Plosca-Cabana de met-(�andor-Chicideanu 2003, pl. 53.1, 60b.2-3) and Plosca-Cabana de met-�andor-Chicideanu 2003, pl. 53.1, 60b.2-3) and Plosca-Cabana de met- and Plosca-Cabana de met- Plosca-Cabana de met-Plosca-Cabana de met-al (�andor-Chicideanu 2003, pl. 84.2). They are recurrently found in the Korbovo–Glamija necropolis (Krstić 2003, pl. VIII.4, IX.4, XI.2, XIV.6, XVIII.6-9, XX.5, XXII.2, XXIII.8-9) and Pesak–Korbovo (Letica 1974, T.IX.I/2.1), though.

It is uncertain which containers did the two small lids (nos. 10 and 11) couple with, but it seems likely they covered the two small vessels (nos. 8 and 9). The practice of covering small containers with lids is reported from Vajuga-Pesak (Премк, Поповић, Бјелајац 1984, fig. 100.2, 102.1, 2, 4, 5). Lids atop similar vessels have also been found at Korbovo-Glamija (Krstić 2003, pl. III.4-6, IV.8, IX.12, XVI.8-9, XX.7, XXIII.3-4, XXIV.6-7) and Pesak-Korbovo (Letica 1974, T.IX.4.I/1, IV.BI/3.2, X.I/6.2, X.D/1.2). Small lids and vessels have also been found at Vajuga-Korbovo (Krstić 1986, fig. 9.3-5).

The small size bowl with horizontal handle (no. 9) is also noted at Pesak–Korbovo (Letica 1974, T.IV.D/2.2), while at Korbovo–Glamija the small bowls feature predominantly lugs (Krstić 2003, pl. II.7-8, XX.8, XXIII.2).

* * *

Comparanda for groups I, II, III (vessels with incised decoration, with shallow grooves on the body, and undecorated) is found in the two largest necropolises of the archaeological culture, Cîrna and Orsoia. Those groups are representative of the standard pottery of the Baley-Orsoia culture (Dubovac-Žuto Brdo/Cîrna-Gârla Mare). Considered separately, the

c.

d.

a. b.

Fig. 7. The 2009 chance finds. a. Two-handled jar, cat. no. 8; b. Bowl, cat. no. 9; c. Lid, cat. no. 10; d. Lid, cat. no. 11 (photographer Krasimir Georgiev)


134

undecorated pottery (Group IV) finds analogies across a vast region of the Eastern Balkans, the distribution areal of the Zimnicea-Plovdiv pottery style (Панайотов, Вълчева 1989, 14). The Group 4 small vessels also find parallels in the Balkans, but are frequent find in the Northeastern Serbia and Northwestern Bulgarian territories.

The examination of the identified comparanda suggests that the Baley-Necropolis was in use during an extended portion of the LBA (coinciding with the course of develop-(coinciding with the course of develop-coinciding with the course of develop-ment of at least three pottery styles) and the transition to the Early Iron Age, i.e. from the mid second millennium BC till its term. Finds from the three chronological stages have been identified in the Iron Gates region on the Danube – the Mala Vrbica-Livade (Vukmanović, Popović 1986, 15) and Obala-Korbovo (Krstić 1984, Sl. 81.4; Jevtić, Vukmanović 1996, 283-285) settlement sites. Pottery executed in the Bistre�-I�alni�a style, the Dubovac-Žuto Brdo/Cîrna-Gârla Mare style, as well as small urns (resembling the pottery of Group 4) is found in the Vajuga-Pesak necropolis (Premk, Popović, Bjelajac 1984, 114) and in Vajuga–Korbovo (Krstić 1986, 152). It is possible to assign the small vessels of Group 4 from the Baley-Ne-Krstić 1986, 152). It is possible to assign the small vessels of Group 4 from the Baley-Ne-, 152). It is possible to assign the small vessels of Group 4 from the Baley-Ne-It is possible to assign the small vessels of Group 4 from the Baley-Ne-cropolis to a phase later than the Dubovac-Žuto Brdo/Cîrna-Gârla Mare pottery group, or to consider them synchronous to its end (Premk, Popović, Bjelajac 1984, 114) but preceding the Bistre�-I�alni�a style at the Baley necropolis.

Catalogue of the 2009 finds

1. Dish. Biconical body, conical neck and straight rim. Four rim-body vertical handles. Height 18 cm, diameter at the rim 35 cm, diameter of the body 45 cm. Ochre surface with some black stains. The vessel base is missing. Decoration of white filled punctured lines tracing standard geometric shapes develops over the entire external surface and is di-vided into three zones: top zone of parallel vertical short strokes, punctured semicircles, groups of alternating vertical straight and arched lines (floral motive), and punctured crescents; middle zone of single and double spirals of variable width, parallel lines; bot-tom zone of two simple bands of attached semicircles (festoons), vertically separated. The decoration on the handle consists of shallow horizontal grooves on the upper segment, a triangle and a vertical undulating line (fig. 3.a).

2. Dish. Fragments of a vessel with biconical body, conical neck and straight rim. It probably originally had two vertical rim-to-body handles, and a projecting outwards rim between the handles. Diameter of the rim approximately 41 cm, diameter of the body approxi-mately 46 cm. Dark brown surface. Decoration of white filled punctured lines, tracing standard geometric shapes along the entire external surface, organized in three zones: top zone of parallel vertical short strokes, festoons, groups of alternating horizontal “lad- parallel vertical short strokes, festoons, groups of alternating horizontal “lad-parallel vertical short strokes, festoons, groups of alternating horizontal “lad-der” motives, punctured semicircles, and short stroked lines; middle zone of horizontal S and short stroked lines; bottom zone of two lines of two bands of attached semicircles (festoons), vertically separated, and marked off by short strokes vessel base. The decora-tion on the handle consists of horizontal stroked lines (fig. 3.b).

3. Anthropomorphic figurine. Fragment of the upper body. Height 5 cm, width 6.5 cm, thick-Fragment of the upper body. Height 5 cm, width 6.5 cm, thick- cm, width 6.5 cm, thick-cm, width 6.5 cm, thick-, width 6.5 cm, thick-width 6.5 cm, thick-.5 cm, thick- cm, thick-, thick-thick-ness at the head 1.8 cm. Light ochre surface. Marked projecting forward head, straight shoulders. Decoration of white filled punctured lines tracing standard geometric shapes over the entire surface, some resembling features of the human body and dress (double triangles, punctured semicircles, lines and festoons) (fig. 4).

4. Four-handled jar. Globular-conical body, funnel-like neck, outturned rim, four vertical handles attached on the maximum diameter of the body. Height 44 cm, diameter at the


135

rim 22 cm, maximum diameter of the body 35 cm. Mottled brownish grey surface. Deco-ration of shallow vertical and oblique grooves, festoons of grooves between the handles and shallow impressions on the neck (fig. 5.a).

5. Bowl. Globular-conical oval body, conical flaring neck, straight rim. Two vertical neck-body handles, a projecting mouth between the handles. Height 11/13 cm, width at the mouth 22/23 cm, width of the body 21/24 cm. Mott led dark brown mott led surface. Deco-22/23 cm, width of the body 21/24 cm. Mott led dark brown mott led surface. Deco-cm, width of the body 21/24 cm. Mott led dark brown mott led surface. Deco-, width of the body 21/24 cm. Mott led dark brown mott led surface. Deco-width of the body 21/24 cm. Mott led dark brown mott led surface. Deco- 21/24 cm. Mott led dark brown mott led surface. Deco-cm. Mott led dark brown mott led surface. Deco-. Mott led dark brown mott led surface. Deco-Mottled dark brown mottled surface. Deco-ration of shallow vertical grooves on the body (fig. 5.b).

6. Four-handled jar. Globular-conical body, stretched to an oval body, funnel-like neck, fl ar-Globular-conical body, stretched to an oval body, funnel-like neck, fl ar-, stretched to an oval body, funnel-like neck, fl ar-stretched to an oval body, funnel-like neck, flar-ing rim, two vertical handles attached to the maximum diameter of the body, two vertical handles on the neck-body transition. Height 36 cm, diameter at the rim 18 cm, diameter of the body 28/31 cm. Dark brown surface. Undecorated (fig. 6.a).

7. Four-handled jar. Globular-conical body, funnel neck, flaring rim, four vertical handles attached to the maximum diameter of the body. Height 33 cm, diameter at the rim 19.5 cm, diameter of the body 28 cm. Mottled light brown surface. Undecorated (fig. 6.b).

8. Two-handled jar. Small globular-conical body, funnel neck, fl aring rim, two vertical han-globular-conical body, funnel neck, flaring rim, two vertical han-dles attached to the maximum diameter of the body, two bulges between the handles. Height 17 cm, diameter at the rim 11.5 cm, diameter of the body 15 cm. Mottled brown surface. Undecorated (fig. 7.a).

9. Bowl. Small globular body, inwardly curved neck Two horizontal handles attached to the body. Height 7 cm, width of the body 11.5 cm. Brown surface. Undecorated (fig. 7.b).

10. Lid. Round shape. Vertical handle. Height 3 cm, diameter 10.5 cm, thickness 0.8 cm. Coarse brown surface. Undecorated (fig. 7.c).

11. Lid. Round shape. The handle is missing. Diameter 10.5 cm, thickness 0.8 cm. Coarse brown surface. Undecorated (fig. 7.d).

Works cited

Jevtić, M., Vukmanović, M 1996. Late Bronze and Early Iron Age in the Danube Valley from V. Gradište down to Prahovo. In: N. Tasić (ed.). The Yugoslav Danube Basin and the Neighbouring Regions in the 2nd millennium BC. Belgrade-Vršac, 283-293.

Hänsel, B. 1976. Beiträge zur Regionalen und Chronologischen Gliederung der Älteren Hallstattzeit an der Unteren Donau. Bonn: Rudolf Habelt Vrlag.

Dumitrescu, V. 1961. Necropola de incinera�ie din epoca bronzului de la Cîrna (Biblioteca de Arheologie 5). Bucureşti.

Krstić, D. 1984. Obala-Korbovo - izveštaj o sondažnim istraživanjima u 1980. godini. In: Đerdapske sveske / Cahiers des Portes de Fer, II, Beograd, 101–107.

Krstić, D. 1986. Vajuga-Korbovo. In: Đerdapske sveske / Cahiers des Portes de Fer, III, Beograd, 148-167.

Krstić, D. 2003. Glamija: Bronze Age Necropolis in Korbovo (Archaeological Monographies, 15), Beograd: Narodni muzej.

Letica, Z. 1974. Praistorijska nekropola ,,Pesak“ kod Korbova (La nécropole préhistorique de Pesak près de Korbovo). Starinar 24/25,1973/74, 163-174.


136

Premk, A., Popović, P., Bjelajac, Lj., 1984. Vajuga-Pesak, izveštaj o sondažnim radovima, 1980. Đerdapske sveske / Cahiers des Portes de Fer, II, Beograd, 111-117.

�andor-Chicideanu, М. 2003. Cultura Žuto Brdo-Gârla Mare. Contribu�ii la cunoa�terea epocii bronzului la Dunărea Mijlocie �i Inferioară. Cluj–Napoca: Editura Nereamia Napocae.

Vukmanović, M., Popović, P. 1986. Recherches archéologique sur la localité “Livade” près de Mala Vrbica. In: Đerdapske sveske / Cahiers des Portes de Fer, III, Beograd, 7-26.

Александров, С., Христова, Т., Иванов, Г. 2011. Балей-Некрополът. In: З. Димитров (съст.). Българска археология 2010. Каталог към изложба. София 2011, 26-27.

Александров, С., Христова, Т., Иванов, Г. 2011. Балей-селището. Археологически про-учвания през 2010 г. Археологически открития и разкопки през 2010 г. София, 129-132.

Панайотов, И., Вълчева, Д. 1989. Археологическите култури от късната бронзова епо-ха в българските земи. Векове 18.1, 5-16.

Филипов, Т. 1976. Некропол от късната бронзова епоха при с. Орсоя, Ломско. София: ДИ Септември.

Христова, Т., Иванов, Г., Филипова, Ф. 2011. Балей-некрополът. Археологически про-учвания през 2010 г. Археологически открития и разкопки през 2010 г. София, 132-134.

БАЛЕЙ: Нови открития

Стефан Александров, Георги Иванов, Таня Христова

Резюме

Село Балей, Видинско, се намира на р. Тимок, на 3 км от Дунава. От началото на 70-те до края на 80-те г. Румен Катинчаров (НАИМ-БАН) и Ана Йоцова (РИМ-Ви-дин) проучват в района му праисторическо селище с останки от Късната бронзова и Ранната желязна епохи. През 2009 г. при изкопни дейности в частен имот в селото са открити фрагменти керамика. Те са събрани старателно, благодарение на което са възстановени 10 съда и част от глинена антропоморфна фигурка – предмет на насто-ящото съобщение. Десетте съда и антропоморфната статуетка са класифицирани в 4 групи в зависимост от формата и украсата им (или липсата на такава).

След преглед на аналогиите на керамиката може да се предположи, че некро-полът в Балей представя хронологично един продължителен период (обхващаш раз-витието на поне три керамични стила) от Късната бронзова и прехода към Ранно-желязната епоха (от средата на 2 хил. пр. Хр. до неговия край). Находки от тези три хронологически етапа се срещат в района на Железни Врата на Дунава.





Ранни гръцки импорти от района на Попово


Публикуваните тук артефакти (обр. 1-2) са „случайни“ находки, както често се обoзна-чават резултати от дейността на иманярите на територията на страната ни. Сами по себе си, поради добрата си степен на запазеност, те са интересни и ценни свидетелства за културните и икономически контакти на района, от който произхождат. Новата информация за тази част на Тракия дава възможност те да получат един по-конкте-рен контекст и да допълнят характеристиките на района за един сравнително ранен период – втората/третата четвърт на V в. пр.Хр.

Амфората,1 както се вижда (обр. 1), е напълно запазена и има следните параме-три: височина 55,5 см, максимален диаметър на тялото 29,5 см, диаметър на устието 10,8 см. Изработена е от глина с примес от песъчливи и бели варовикови частици, с керемидено кафяв цвят. Устието е извито навън и е отделено с врязана хоризонтална линия от леко разширената в горния край цилиндрична шийка. Устийният ръб е скосен. Дръжките са захванати под устието и имат леко S-овиден силует. Тялото е широко, с яйцевидна форма и стъпва върху невисоко конично столче.

На пръв поглед амфората има близост с лесбоските кафявоглинени амфори от V век. Дръжките, обаче, са с елипсовидно сечение и не са така масивни както при лесбоските. Най-голямо сходство амфората има с разграничени в отделна група от И. Зеест амфори от втората четвърт на V в. (Зест 1960, 90, табл. ХІІІ. 27а-б). В изследва-нията от последните години те се отнасят към продукцията на центрове от Северное-гейската зона или Пропонтида, датирани в затворени комплекси във втората-третата четвърт на V в. пр.Хр. (Монахов 2003, 77-78; Teleaga 2008, 58). Монахов дори е склонен да ги отнесе към „кръга“ на центровете, продуциращи под влиянието на Тасос.

Нашата амфора има определено по-изразено сходство с по-ранните екземпля-ри (2-ра четвърт на V век) от Мирмекий (Зест 1960, 90, табл. ХІІІ. 27а), Керкинтида, не-кропола на Олвия (Монахов 2003, 77-78, табл. 52. 2, 6) и други комплекси от Северното Черноморие (Teleaga 2008, 58, Karte 2). Заслужава да се отбележи, че единственият познат, засега (?) паралел от вътрешността на Тракия е от богатото погребение от Светлен (б. Аязляр) Поповско, публикувано от Ив. Велков. Публикуваната запазена част от амфората2 има височина 22 см и диаметър на устието 9 см (Велков 1929, 53, обр. 80). За съжаление не е дадена информация за характеристиките на глината. Фак-

1 Исторически музей Попово, инв. № 233. 2 Ив. Велков споменава, че в гроба са открити и „много други фрагменти от глинени съдове”.

http://be-ja.org

138

Обр. 1 Амфора от района на Попово


139

тът, че публикуваната тук амфора е напълно запазена сочи недвусмислено, че тя е била част от инвентара на гроб с устойчива (каменна?) конструкция, запазила съда близо 25 столетия. Амфората е предадена в Историческия музей в Попово с инфор-мацията, че е открита в района около Попово.

Лекитът (обр. 2 а-г) е почти изцяло запазен. Трите части, на които е разтрошен съвпадат добре. Липсва малък фрагмент от основата на шийката. Изработен е от фина бежова глина с оранжев оттенък. Повърхността е покрита с фин слой (ангоба) от съ-щата глина. Върху тялото са запазени следи от бяла боя, върху която с черен фирнис са нарисувани орнаментите: два концентрични пръстена от ивици върху плещите, а под ръба между хоризонтални линии следват пояс с меандровиден орнамент, пояс от решетка в три реда, пояс с ластар от бръшлянови клонки с плодни чепки и отново ре-шетка в три реда. Дъното е плътно заето от фирнис. Върху отстъпа на цилиндричното столче е насена линия от разреден черен фирнис. Устието на съда и дръжката (отвън) също са покрити с черен фирнис, който тук е по-плътен и с метален блясък. Размери-те на лекита са: височина 19, 2 см, максимален диаметър на тялото 6,5 см диаметър на устието 3,96 см, на дъното 5,2 см.

Лекитът принадлежи на една добре позната група атически лекити с черноф-ирнисова украса върху бял фон (Attic White Lekythoi) от V в. пр.Хр. По форма той е от тип ІІ (Shoulder), а по украсата принадлежи на групата на Pattern Lekythoi от продукцията на Beldam Painter или неговото ателие, които се датират във втората и третата четвърт на V в. пр.Хр. (Kurtz 1975, 152-154, Pl. 70.6-7, Chart II). Тези лекити са разпространени далече извън пределите на Гърция и са добре представени в некро-полите на гръцките апойкии и хинтерланда им по Северното (Bouzek 1990, 43, 47, Pl. 6.3) и Източното крайбрежие на Понта (Vickers, Kakhidze 2004, 169-170, 179, Pl. 132). По Западното крайбрежие на Черно море лекити от тази група са добре познати от разкопките на некрополите на Аполония през 40-те години (Иванов 1963, 81-83, обр. 34-35, Табл. 1) и през последните години (Baralis, Damyanov, Hermary 2010, 105, Pl. 36d, 78d-e; Hermary 2010, 180,) и се датират в третата чeтвърт на V в. пр.Хр.

Отличната запазеност на лекита подсказва, че до момента на неговото изваж-дане, той е седял в кухина с масивни стени, осигуряваща стабилност и сравнително постоянни условия на влажност и температура. Т.е., както и за амфората, правомерно е да се предположи, че той е част от инвентара на богат гроб. В този посока свидетел-ства още един детайл. Точно под ръба на най-широката част (обр. 2 б), личат останки от патина със зелен цвят. При престоя си в гроба лекитът, очевидно, е бил в контакт с метален предмет (от медна сплав).

Към момента, от вътрешността на Тракия ни е познат само един гробен ком-плекс съдържащ подобен лекит – богатото погребение в Якимова могила, при с. Кру-шаре, Сливенско. В публикацията е акцентирано, че единствените керамични съдове от този комплекс с богат набор от сребърни съдове, златен негръдник и златен пръс-тен-печат със скарабеоид от ахат, са три лекита, най-запазеният от които, представен в публикацията, е от типа публикуван тук. На базата на паралелите от Апoлония съдът и комплексът са датирани в средата на V в. пр. Хр. (Димитрова 2008, 224-225, обр. 10).

Откриването и проучването през 2009 и 2010 година на изключително интерес-ната гробница при с. Гагово стимулира специален интерес към района, в който тя е изградена и използвана в последната четвърт на ІV в. пр. Хр. – първата четвърт на ІІІ в. пр.Хр. Нейният сложен план и обусловените от това конструктивни особености,


140

Обр.2. а-г Чернофирнисов лекит от района на Попово

a б в г

високото ниво на обработка и грaдеж на паметника (Русев, Стоянова 2010; Русев, Сто-янова 2011; Русев, Стоянова, под печат) свидетелстват за наличието в непосредствена близост на тракийски политически (резиденциален) център, чийто двама или по-ве-че обитатели с висок социален ранг са намерили последен подслон в този погребален монумент. Успоредно с проучването на гробницата бе стартиран проект за теренни обхождания в района на гробницата – басейна на средното течение на Черни Лом с ограждащите го Зараевски и Поповски височини. Основната цел беше да се събере актуална информация за селищната система от късножелязната епоха в посочения район на Североизточна Тракия (срв. Торбатов, Стоянов 2010; Торбатов, Стоянов 2011; Стоянов, под печат).3 Успоредно с това беше направен преглед на археологическите находки от фонда на музея в Попово, открити в района на изследването. Част от тях са представените тук амфори и лекит.

Събрана бе и допълнителна информация за находки от района, намиращи се в частни „колекции”. Резултатите надхвърлиха и най-оптимистичните очаквания. Обходите през 2009 г. изявиха непосредствено на североизток от гробницата, върху свързаните помежду си Малък и Голям Сакар на Зараевските височини селищна аг-

3 Проучванията бяха осъществени в изпълнение на проект „Идентифициране на значими се-лищни центрове и некрополите им от късножелязната епоха между Баниски и Малки Лом (СИ Бълга-рия)”, фи нансиран от ФНИ на СУ „Св. Кл. Охридски”. В него взеха участие специалисти от СУ „Св. Кл. Охридски”, НАИМ-БАН и музеите в Попово и Русе.


141

ломерация от късножелязната епоха, чийто опорни пунктове са укрепените селища известни като Иново кале и Урум Кале. Данните и наблюденията на място за второто сочат селище с обща площ около или над 100 дка, със силно укрепен дял в североиз-точната си част (Шкорпил 1914, 19, фиг. 10, 12; Стоянов под печат).

Особено значение придобиват фрагментите от два чернофигурни киликса и чернофирнисова чаша „Фидиев тип”, за които има сигурна информация, че произ-хождат от ограбено богато погребение от могила № 3 от некропола в м. Канарадю-зю, отстоящ на около два километра източно от Урум кале. Киликсите нямат засега точни паралели от западнопонтийските апойкии, но чашата се датира много добре в диапазона 450-425 г. пр. Хр. (Sparkes, Talcott. 1970, 72-74, cat. No 203-212, Fig. 3, Pl. 11). Дали представените тук амфора и лекит произхождат от некропола в м. Канарадю-зю, некропола в м. Балкана (на ок. 2 км югоизточоно от Урум кале) или друг некропол в района е трудно да се каже.

Заедно с инвентара на богатото погребение от Светлен, тези данни подсказват, че не по-късно от средата-третата четвърт на V в. пр. Хр. в района на Зараевските ви-сочини има внос на луксозна гръцка керамика и вино за удовлетворяване на нуждите на местната аристокрация, а материалите от Светлен не са вече случайна, изолирана находка. Във фонда на ИМ Попово се предадени и други амфори, произхождащи също от проучвания район, които могат да се датират в ІV-IІІ в. пр. Хр. Те допълват информацията от Урум кале за внос на амфори от Тасос и други центрове през Ран-ноелинистическата епоха (Стоянов под печат).

Оформянето на мощен икономически и политически център в района на Зара-евските височини и по средното течение на Черни Лом около средата на V век и раз-витието му до Елинистическата епоха, придобива вече ясен културен и исторически контекст в светлината на новите данни и проучвания. В този контекст матриците от Гърчиново (Damyanov 1998; Treister 2001, 161-167) и Горско Абланово (Кръстева 1983) се вписват логично и свидетелстват за ранно развитие и на торевтични ателиета в района.


Велков, И. 1929. Нови могилни находки. Известия на българския археологически инсти-тут, V (1928/29), 13-56.

Димитрова, Д. 2008. Якимова могила (предварителносъобщение). В: По пътя на ми-налото. Сборник научни статии по повод 65-годишнината на д-р Георги Китов. София, 221-225.

Зеест, И. 1960. Керамическая тара Боспора. В: Материалы и исследования по археологии СССР, 83, Москва, 1960.

Иванов, Т. 1963. Антична керамика от некропола на Аполония. В: Аполония, І, София, 1963, 65-273.

Кръстева, М. 1983. Бронзова матрица от Г. Абланово, Търговищко. Изкуство 33, 4, 45-47.

Монахов, С. 2003. Греческие амфоры в Причерноморье. Типология амфор ведущих центров-


142

экспортеров товаров в керамической таре. Каталог-определитель. Москва-Саратов, 2003.

Русев, Н., Стоянова, Д. 2010. Надгробна могила в м. Смойлан Пунар, с. Гагово, общи-на Попово, Търговищка област. В: Археологически открития и разкопки през 2009 г., София, 243-245.

Русев, Н., Стоянова, Д. 2011. Спасителни археологически проучвания на надгробна могила в м. Смойлан Пунар, с. Гагово, община Попово, Търговищка област. В: Ар-хеологически открития и разкопки през 2010 г., София, 208-212.

Русев, Н., Стоянова, Д. (под печат). Куполна гробница от с. Гагово, Поповско. Предва-рително съобщение. В: Попово в миналото, 6.

Стоянов, Т. (под печат). Новооткритата гробница при с. Гагово, Поповско, в контекста на политическото и културно развитие на Североизточна Тракия през ІV-ІІІ в. пр. Хр. В: Попово в миналото, 6.

Торбатов, С., Стоянов, С. 2010. Теренно проучване в района на Поповските височини и Зараевските височини, Североизточна България. В: Археологически открития и разкопки през 2009 г., София, 634-536.

Торбатов, С., Стоянов, Т. 2011. Издирване на археологически обекти в Поповските и Зараевските височини. В: Археологически открития и разкопки през 2010 г. София, 537-539.

Шкорпил, К. 1914. Опис на старините по течението на река Русенски Лом (Материали за археологическата карта на България 1). София.

Bouzek, J. 1990. Studies of Greek Pottery in the Black Sea Area. Prague.Baralis, A., Damyanov, M., Hermary, A. 2010. Descriptions des tombes, dépóts et foyers.

In: Hermary, A. (ed.). Apollonia du Pont (Sozopol). La nécropole de Kalfata (Ve-IIIe s. av. J.-C.). Fouilles franco-bulgares (2002-2004). Edition Errance: Paris, 83-137.

Damyanov, M. 1998. The Matrix from Garchinovo: Problems of Origin and Dating. Arcaeo-logia Bulgarica, 2, 28-39.

Hermary, A. 2010. Les céramiques peintes. In: Hermary, A. (ed.). Apollonia du Pont (Sozopol). La nécropole de Kalfata (Ve-IIIe s. av. J.-C.). Fouilles franco-bulgares (2002-2004). Edition Er-rance: Paris, 179-193.

Kurtz, D. 1975. Athenian White Lekythoi. Patterns and Painters. Clarendon Press: Oxford, 1975.

Kurtz, D., Boardman, J. 1971. Greek Burial Customs. Thames & Hudson: London, 1971.

Sparkes, B.A., Talcott, L. 1970. Black and Plain Pottery. The Athenian Agora, XII, Princeton, 1970.

Teleaga, E. 2008. Griechische Importe in den Nekropolen an der unteren Donau 6. Jh. – Anfang des 3. Jhs. V. Chr. Rahden.

Treister, M. 2001. Hammering Tecniques in Greek and Roman Jewellery and Toreutics (Colloquia Pontica, vol. 8, (Brill). Leiden-Boston-Köln.

Vickers, M., Kakhidze, A. 2004. Pichvnari. Results of Excavations Conducted bu the Joint British-Georgian Pichvnari Expedition. Vol. I, Pichvnari 1998-2002. Greeks and Colchians on the East Coast of the Black Sea, 2004, 169-170, 179, Pl. 132.


143

Early Greek Imports from Popovo region

Totko Stoyanov, Nikola Russev

Abstract

The artefacts presented here (Fig. 1-2) are ‘stray’ finds, as looters’ finds are usually referred to in Bulgaria. Due to their good preservation, they are valuable evidence for the cultural and economic contacts of their place of origin and belong to a relatively early pe-riod – the second/third quarter of the 5th century BC.

The amphora (Fig. 1) is entirely preserved and is 55.5 cm high, with a maximum body diameter of 29.5 cm and a rim diameter of 10.8 cm. It is made of brick-red brown clay mixed with sand and white calcareous particles. In recent investigations, these amphorae are asso-ciated with the production of the North-Aegean zone or Propontis and are found in closed complexes along the North Black Sea coast dating to the second/third quarter of the 5th century BC. The only so far (?) known parallel from the Thracian hinterland is a fragment from the upper part of an amphorae found in the rich burial from Svetlen (former Aazhljar) in Popovo district, dated to the end of the 5th century BC. The fact that the amphora is com-pletely preserved suggests that it is a part of an inventory of a grave with a stable (stone?) construction. The amphora was donated to the Popovo museum and recorded as deriving from the area around Popovo.

The lekythos (Fig. 2a-d) is almost entirely preserved. Only a small fragment from the base of the neck is missing. It is made of fine beige clay with an orange nuance. The surface is covered with a fine slip (engobe) of the same clay. There are some traces of white paint on the body, that is over-painted with several bands of black-glazed geometric and plant ornaments. The base is entirely covered with black glaze. The rim and the outer side of the handle are also covered in black glaze that is thicker and has a metallic lustre. The lekythos is 19.2 cm high, with a maximum body diameter of 6.5 cm, a rim diameter of 3.96 cm and a basal diameter of 5.2 cm.

The lekythos belongs to the well-known group of Attic lekythoi with black-glazed decoration over a white background from the 5th century BC (Attic White Lekythoi). Ac-cording to its shape, it belongs to type ІІ (Shoulder) and, according to its decoration, to the group of Pattern Lekythoi from the production of the Beldam Painter or his workshop, dated to the second and third quarter of the 5th century BC. These lekythoi are common for the necropoles of the Greek colonies and their hinterland along the North, East and West coast of the Black Sea and are dated to the third quarter of the 5th century BC. The excellent condition of the lekythos suggests that, like the amphora, it was a part of an inventory of a rich grave from the region of Popovo.





Living well together? : settlement and materiality in the Neolithic of south-east and central Europe под редакцията на Дъглас Бейли, Аласдар Уитъл и Даниела Хофман, Oxford : Oxbow Books, 2008; 178 стр., ISBN: 978-1-84217267-4

Бисерка Гайдарска

Сборникът се явява втори том на публикацията на международната научна конфе-ренция, състояла се в Кардиф през 2003 и посветена на аспектите на неолитизацията в Европа. Първата книга под заглавие (un)settling the Neolithic излезе през 2005 г. Съв-сем естествено е тогава свързваща тема в изследванията, включени в този том, да бъде неолитизацията или ранните етапи на неолита в различни райони на Европа.

Статиите в сборника биха могли да се разделят на следните групи: такива, които представят нова и интересна информация за обекти, изследвания и методологически приложения; други, които имат по-теоретична насоченост; трети (най-многочисле-ни) са статиите, които успешно съчетават теория, методи и практика в дискусиите на отделните археологически обект/и и/или артефакти.

Първата група включва три изследвания. Следвайки хронологическия ред на дискутираните обекти, трябва да се започне със статията на Якоб и Сонгюл Роден-берг, посветена на селищните могили Илипинар и Ментеше, които не се нуждаят от представяне пред българските праисторици. Най-важните резултати от 25 годишни-те проучвания на тези обекти от Холандския археологически институт в Истанбул са обобщени в сравнително кратко съобщение. Може би един от най-изненадващите факти е, че началните структури в Ментеше са близо половин хилядолетие по-ран-ни (6400 саl ВС) от тези в Илипинар (6000 саl ВС). Трябва да се отбележи обаче, че е допустима резервираност към валидността на С14 датите, тъй като по-голямата част от тях са от въглени, чиято надеждност като датиращ материал е компрометирана. Сред многото полезна информация в статията, изненадващо е и развитието на архи-тектурната традиция в Илипинар, което показва интересна последователност. Голе-мите кирпичени блокове са заменени от дървени конструкции, които от своя страна са заменени от малки кирпичени тухли, позволяващи по-голяма гъвкавост на архи-тектурните решения. Последното неолитно селище (5400 саl ВС) е засвидетелствано след кратък период на напускане и демонстрира друг тип постройки – полу-вкопани колиби, най-вероятно предназначени за сезонно обитаване. Тази разнообразна кар-тина се усложнява още повече от обстоятелството че приблизително по-това време

v. Рецензии; научна полеМика / reviewS; reSearch PolemicS

http://be-ja.org

146

(5500 саl ВС) в Ментеше се наблюдава едновременна употреба на три техники – коло-во-плетена, кирпичени блокове и кирпичени тухли.

Археоботаническите и археозоологически изследвания свидетелстват за добре развити селскостопански умения практикувани от първите заселници в Илипинар, което е интерпретирано като аргумент за прииждане на колонизатори, а не като раз-витие на местни ловци-събирачи.

От двата обекта произхождат почти 70 гроба, разположени съответно: в пери-ферията на селището в Илипинар, и във вътрешните дворове през началните етапи на обитаване на Ментеше. Те покриват период от почти 1000 години, което ги прави изключително важни показатели за развитието на погребалните практики в района.

Статията е изключително информативна, като се има предвид малкия ѝ обем и може само да се съжалява, че авторите на са се ангажирали с една по-активна ин-терпретативна позиция. Това би могло да стане под формата на заключение, което липсва понастоящем, и което би било от изключителна важност в дебата за неолити-зацията на Балканите и за контактите с Балканите като цяло.

Следваща в тази група е статията на Радиан Андрееску и Павел Миреа, които се спират на разпросранението на селищните могили в западна Мунтения. С помощта на подробен преглед на размерите, разположението и визуалния потенциал на мо-гилите, авторите се опитват да отговорят на въпроса защо хората избират да живеят продължително на едно и също, сравнително ограничено място. Анализите показват, че селищната мрежа е сравнително гъста (разстоянието между могилите варира меж-ду 3 и 13 км) като обектите са разположени в естествено защитени долини, с доловим стремеж към прикритост по отношение на околната среда. В близост до някои от могилите са регистрирани временни обиталища, чиито характер засега остава неи-зяснен. Авторите заключават, че има ясно изразен модел на заселване с предпочита-ние към екологичните зони долини-речни тереси и допускат, че този модел, макар и базиран само на 49 могили, би могъл да бъде валиден и за други области в Румъния и югоизточна Европа. Без да отговарят изцяло на първоначалния си въпрос Андре-еску и Миреа картографират и систематизират голям обем от информация, с което поставят едно положително начало в търсенето на причините за продължителното обитаване на селищните могили.

Последно от тази информативна група изследвания е това на Ева Ленеис, която резюмира данните на разпространението на линейната керамика в Австрия със спе-циален акцент върху най-ранните свидетелства. Статията е представител на групата изследвания в тома, занимаващи се с неолита на Централна Европа, и по-точно на формирането и разпространението на културата на линейно-лентестата керамика. До момента са регистрирани над 380 обекта на тази култура на територията на Австрия като 80 от тях принадлежат към най-ранната ѝ фаза, започваща около 5500 саl ВС. Дългогодишната научна дейност на Ленеис върху характеристиките на културата ѝ дава възможност да сравни природните условия, жилищното строителство и вътре селищната организация на селища не само от Австрия, но и от Германия и Чехия. Предпочитанието на първите заселници към почти идентични и много благоприятни природни условия кара авторката да постави въпроса дали това се дължи на факта, че първите земеделци са познавали местните условия, или по-скоро на техните познания относно возможно най-добрите условия за земеделие. Този въпрос звучи актуално не само за дискутираната територия и търсенето на възможен отговор би могло да дове-де до интересни наблюдения и изводи за процеса на неолитизация в Европа.


147

Макар че корените на културата на линейно-лентестата се търсят в раннонео-литното явление Старчево-Кьорош-Криш (виж по-долу), жилищата и селищната ор-ганизация на тази култура се различават драстично от Балканския им еквивалент. Из-следването на Ленеис показва, че докато типичната за културата издължена жилищ-на постройка не търпи много вариации, в организацията на селищата се наблюдават два варианта. По правило къщите са разположени на известно разстояние една от друга и разликите се явяват при последващото застрояване, когато при една част от селищата новите постройки са в непосредствена близост до тези на предците (тоест пространствен принцип близък до този, наблюдаван при селищните могили), докато при други селища те са на значително разстояние. Последната важна констатация на Ева Ленеис засяга микро-регионалните модели на заселване, които са слабо проучени и варират от единични ферми до групи от селища, съдържащи няколко жилища.

Както и предишните две разработки тази статия съдържа много полезна емпи-рична информация, без претенции за изчерпателна интерпретация.

Не е изненедващо, че трите теоретични статии в сборника са дело на възпита-ниците на британската школа. Всяко от изследванията следва обичайния формат на разширена теоретична дискусия, която е солидно подплатена с конкретни археоло-гически данни.

Стела Суваци акцентира върху недобре дефинираното понятие домакинство, поради научния интерес преди всичко към събития от грандиозен мащаб (като не-олитизацията например) за сметка на изследванията на социални процеси на еже-дневно ниво. На базата на теории и методи почерпани от социалните науки, Суваци развива теоритечен модел, който би подпомогнал идентифицирането и по-доброто разбиране на разнообразието на домакинствата в неолита на Гърция. Тя разглежда данните от Гърция в обособени части наречени с термините морфология на домакин-ствата, активности на домакинствата и идеология на домакинствата. В морфология на домакинствата се дискутират жилищните и селищни характиристики на гръцкия не-олит, които показват изключително голямо разннообразие. Подобна вариабилност се наблюдава и при активностите на домакинствата вариращи от приготвянето на храна до занятчийско производство. Сходна е ситуацията и с параметрите характери-зиращи идеологията на домакинствата – посочени са много варианти на домашни ри-туали, детски погребения, начини на изоставяне/замяна/застрояване на жилища (сред тях горене, директно застрояване върху старите останки и други) и т.н. Всичко това дава основание на Суваци да заключи, че моделът на независимо самоиздържащо се двучленно семейство и техните деца, обитаващи едно жилище е твърде опростен и не отговаря на археологическите данни. Още повече, че моделът на жилище от Платия Магула Зарку съдържа 8 индивида (4 възрастни и 4 деца) и е в явно противоречие с го-репосочения модел. Примерите за едно домакинство споделящо няколко жилищни постройки; за едно домакинство обитаващо едно жилище; за няколко домакинства живеещи в една къща и най-вече наличието на обвързани практики на производство и потребление формулират домакинството като една гъвкава и динамична социална единица. Адекватното разбиране на феномена домакинство осигурява една по-ясна картина на отношенията – индивид-домакинство-общество и би хвърлил светлина върху по-късните процеси на разслоение и социална йерархия. Макар и на места леко непоследователен (което е преодоляно в последната книга на авторката), моде-лът на Суваци предлага научно подплатена платформа за изучаването на социалната динамика на праисторическите общества.

Living well together? : settlement and materiality in the Neolithic of south-east and central Europe

148

Работата на Стивън Трик представлява една сравнително рядко прилагана ком-бинация от археологическа теория и компютърна технология. Предложено е съчета-ние на Географски Информационни Системи (ГИС) и археологията на ландшафта, което напоследък добива по-голяма популярност в западноевропейската и северно-американската археологическа традиция, но си остава екзотично приложение из-точно от бившата „желязна завеса”. С помощта на ГИС Трикс анализира визуалния потенциал на шест селищни могили в Телеорманската долина в Румъния. Конкрет-ната статия коментира видимостта от могилите по времето на тяхното основаване. Установено е, че първоначалните селища са разположени в райони с видимост по продължение на долините, която е най-общо ограничена от източните и западни речни тераси. Стандартна процедура при визуалните ГИС анализи е повторение на анализа от точки различни от координатите на могилите като целта е да се установи дали изборът на място за заселване е статистически показателен що се отнася до ви-димостта на мястото. Резултатите потвърждават, че могилите са съзнателно разполо-жени в области с добра видимост по протежение на долините, дори това да им коства добра видимост в други посоки. Интерпретацията на тези резултати е направена в най-добрите традиции на археологията на ландшафта а именно през призмата на хората живеещи в Телеорманската долина през петото хилядолетие пр. Хр. Комплекс от фактори определя важното решение за избора на най-подходящото място за за-селване – екологичните предимства на речните долини са достъпни на голям ареал и един от факторите за избор на конкретно място е видимостта от селището към потен-циалните кошара, градини и земеделски парцели, към потенциалната плячка или прииждаща опасност. Идилично-прагматичната интерпретация на Трик бележи нов момент в проучването на сложно преплетените мотиви на първоначално заселване на Балканите, която безспорно ни приближава към една по-адекватна картина на ми-налото.

Културата на линейно-лентестата керамика е предмет и на теоретично-анали-тичната статия на Алена Лукеш и Марек Звелебил. Както вече бе споменато, про-изходът на културата на линейната керамика се свързва с раннонеолитното явление Старчево-Кьорош-Криш, на базата на което са формирани три хипотези – миграци-онистка, автохтонна и интеграционистка. Според Лукеш и Звелебил нито една от тях не отчита проблема на културна трансмисия между поколенията, който за авторите е централен в дискусията за неолитизацията. След серия от теоретични постановки, между които въвеждането на понятия като идентичност, habitus и agency в дискусия-та на материалната култура, Лукеш и Звелебил преформулират проблема за произ-хода на културата на линейната керамика като проблем на културната трансмисия, който би могъл да се изследва чрез контекстуален анализ на материалната култура. Авторите прилагат на практика своя подход в анализа на керамиката от Ведровице, Чехия и стигат до извода за наличието на сериозни автохтонни индикатори: въпреки че керамиката е изработена по технологията на съдовете от Старчево-Кьорош-Криш, нейната украса е типична за културата на линейната керамика. Лукеш и Звелебил не се ангажират явно нито с автохтонната или пък интеграционистка хипотеза, поради нуждата от анализ на останалите елементи на материална култура. Те предпочитат да изложат предимствата на техния подход, който свързва археологическите данни с човешките действия и взаимодействия и по този начин хвърля светлина върху произ-хода на културата на линейно-лентестата керамика с оглед на човешкото поведение. Действително този подход не е лишен от приложимост, но неговата теоретична екле-


149

ктика, съпроводена с кратка аргументация (дължаща се вероятно на словесни ограни-чения от страна на издателя) възпрепятства оценката му по достойнство.

Последната група съдържа осем статии, от които тук ще бъдат коментирани седем (Пропусната е статията на Джон Чапман, поради потенциалната конфузия, ко-ято би могла да произтече от казуса „конфликт на интереси”).

Ако в една безпристрастна рецензия е позволена известна доза субективност, то статията на Пал Рацки и Александра Андерс печели моя глас за най-добрата работа в сборника. Авторите заслужават поздравления за желанието и умението да надско-чат тесните рамки на културно-историческия поход и за ангажирането им с адекват-ни съвременни теории за селищни модели, пространствени анализи, символичното значение на различните видове обекти (селищни могили, ровове) и т.н. Дискусията е организирана около представянето на резултатите от многогодишните разкопки на Полгар-Чесалом – най-северно разположената селищна могила. Обектът представля-ва сложен феномен съчетаващ обичайните на югоизточна Европа селищни могили с типичните за средна Европа ровове-рондели – в този случай пет, опасващи селищната могила. В допълнение, на 500 м от могилата има голямо плоско селище едновремен-но с последните етапи на обитаване на могилата (4830 – 4600 саl ВС), както и следи от 21 погребения извършени на могилата и 123 в плоското селище. В тази сравнително кратка студия Рацки и Андерс умело съчетават сравнителен анализ на съоръженията и материалите от могилата и съпъстващото селище с дискусия на специални струк-тури и находки (наред с масов материал), като не пропускат да осмислят и впишат споменатите археологически данни в духа на съвременните интерпретационни схе-ми, сред които теория на фраментацията на Чапман, преднамеренето изгаряне на къщи на Трингам, социално-половите (gender) характеристики на погребаните и т.н. Цялостните характеристики на сложния феномен Полгар-Чесалом и регистрираните разлики между селищната могила и откритото селище стоят в основата на една зряла интерпретация, а не простото разделение на пространството на сакрално (могила-та) и профанно (селището). Могилата с опасващите я ровове монументализира това пространство и го превръща в метафора на космически и духовен ред, но също така и в регионален център и носител на културна памет с многобройните си пластове, сим-волизиращи дълбочината на отминалото време. Социалната стратификация на база-та на придобит статус и престиж на къснонелитното население на Полгар-Чесалом не противоречи на чувството на приобщеност към една по-голяма социална единица (ако данните от гробовете се съпоставят с човеко/трудодните нужни за изкопаване-то на рововете). Подходът, който Рацки и Андерс въприемат в проучването на Пол-гар-Чесалом би могъл да бъде еталон в праисторическите изследвания в югоизточна Европа – без претенция за оригинален теоретичен принос, но пък с компетентно и обосновано приложение на модерните интерпретации в археологията.

Статията на Волфрам Шиер също се занимава с феномена селищна могила оградена с ровове, в този случай къснонеолитната/раннохалколитна селищна могила Уйвар в западна Румъния. Карпатският басейн се явява контактна зона между два се-лищни модела – този на селищните могили и този на плоските селища и/или кръгови ровове, което прави Уйвар обект с потенциално голямо значение. Шиер отбелязва, че макар натрупването на могили да отразява консерватизма на неолитните общества, развитието на материалната култура в Уйвар е динамично, състоящо се от периоди на стагнация и бърза промяна. Геомагнитните изследвания показват система от ро-вове и горели жилища, но по време на разкопките се попада и на негорели къщи.


150

Основите на жилищните подовете са от дървени греди, а една от къщите предоставя много интересни данни за строителна жертва – вградени кости от няколко индивида на едър рогат добитък. По-голямата част от керамиката (74%) е типична за културата Винча, но има и импорти от ареала на култура Тиса, както и „синтетична” керамика носеща белезите и на двете култури. Източниците на суровина от която са направени повечето кремъчни изделия не са локализирани, но малкият процент обсидиан и ра-диоларит от Сентгал говорят за контакти с области в днешна Унгария. Абсолютните дати поставят повече въпроси, отколкото отговори, което по мое мнение е резултат от (за щастие затихващата) практика да се съпоставят данни от сравнителна стратигра-фия, типология на керамиката и С14 дати от дървесина. Проблемността произтича от факта, че границите на допустимите отклонения стават твърде широки от акумула-тивния процес на малки допустими отклонения. Тъй като проучванията все още про-дължават, Шиер, разбиремо, не си позволява смели интерпретационни изказвания. В конкретния случай липсата на коментар лишава публиката от важни аргументи в дебата на: 1 – преднамерената фрагментация, където е цитирано безспорно адекват-ното мнение на Хьокман (1968), но са пренебрегнати по-късни хипотези (на Талелей 1993 и Чапман 2000) и 2 – случайното versus преднамерено изгаряне на жилища (виж Трингам 2005), за което данните от Уйвар биха допринесли много.

Професионалната активност на Микела Спатаро е свързана с приложението на природонаучни анализи в изучаването на керамиката от археологически обекти. Ра-йоните покриващи научния ѝ интерес са в широк диапазон – от Адриатическо море до Пакистан. В последните години те включват и керамика от комплекса Старчево-Криш, което е и обект на настоящата статия. Целта на Спатаро е да идентифицира центрове на керамично производство и циркулацията на готова продукция, което би хвърлило светлина върху дебата за автохтонноста на местната керамична традиция или за възприемането на чужда такава. Авторката прилага серия от природонаучни методи върху керамични фрагменти от обектите Гура Бачулий и Шоша ла – Карареа Мории в Румъния като се концентрира главно върху технологията на производство, характеристиките на глината и примесите и потенциалните източници на суровини. Резултатите от анализа на тези два обекта потвърждават вече установения извод за унифицирания характер на керамиката Старчево-Криш, което води до хипотезата за единична дифузионна вълна на разпространение на този вид керамична техноло-гия. Независимо от голямото разнообразие на форми и украси, технологията на кера-мичните изделия е удивително сходна заедно с един почти еднакъв механизъм на из-ползване на местни суровини и опоснители. Разлика се забелязва единствено между производството на съдове и култови предмети. Поради малкия брой на последните (само два), авторката е предпазлива в заключенията си, но все пак изразява мнението си за възможността от две категории занаятчии – едни отговорни за производството на съдове, другите – на култови предмети; или пък за наличието на отделни центрове на производство ако не на всички, то поне на част от култовите предмети. Финалният извод на Спатаро е за приемственост в културната трансмисия в рамките на катего-рия/група от занаяти в едно традиционно структурирано и технологически стабил-но общество. Може само да се съжалява, че анализите и техните резултати засягат само един от елементите на материална култура. Прилагането на подобни методи и върху други видове артефакти (кремък, метал и т.н.) и комбинацията от получените резултати би осигурило една пълнокръвна картина на праисторическите общества в Европа


151

Следващата работа е със сходна тематика, но включва по-обширна теоретична част. В рамките на един по-общ интерес към отношението между идентичност и тра-диции в материалната култура, Елизабета Старнини се спира на особеностите на ке-рамичното производство и връзката му с характера на обществото, което произвежда и респективно използва това производство. Преминавайки през няколко теоретич-ни постановки (сред които, че предаването на грънчарските умения става на семейно ниво от възрастни жени към млади членове (момичета?) и привеждайки етнографски наблюдения документиращи значението на даден керамичен стил не само с оглед на неговото потребление, но и на неговото производство, авторката представя резултати-те от археомагнитното изследване на керамични изделия от пет раннонеолитни сели-ща в долината на Кьорош в днешна Унгария. Старнини разделя синхронните явления Старчево и Кьорош като дискутира керамиката на последното плюс фрагменти на ранната линейно-лентеста керамика. Установено е сходство между технологиите на Старчево и Кьорош, докато линейната керамика, макар и с известни прилики, показ-ва различна традиция. Всички изследвани проби показват сравнително ниска темпе-ратура на изпичане (под 800оС) и ползването на местна суровина като фрагментите на линейната керамика показват по-добра подготовка на изходния материал. Връщайки се към съществуващите теоретични модели и търсейки обяснения на собствените си резултати Старнини констатира две противоречия: предположеното производство на семейно ниво не отговаря на огромното количество керамика в обръщение, както и непригодността на съдовете да издържат на термичен шок (плюс липсата на сле-ди от горене), което поставя под съмнение интерпретацията на керамичното произ-водство като единствено целящо приготвянето на храна. Съмненията на Старнини са в унисон с установените вече предимно представителни функции на керамиката от Ахилеон и пещерата Франхти. Авторката споменава възможността съдовете да са из-ползвани за производството на студени каши чрез накисване или алкохол (от типа на бира), но не се ангажира с конкретна интерпретация. Подходът на Старнини е един много добър пример за интерпретативния потенциал на археологическия материал при използването на съвременни природонаучни методи и съпъстващи ги социални модели на интерпретация.

Статията на Хаскел Грийнфийлд и Тина Джонгсма представяща резултатите от проучванията на раннонеолитното селище Фоени-Салаш в Румъния може да служи като еталон при изучавнето на по-ефимерни археологически структури, обикновено свързвани с временно обитаване. Селищата на общества с мобилна икономика са се-риозно предизвикателство за проучвателите и по правило се избягват от археолози, търсещи бързи и сензационни открития. За щастие Грийнфийлд и Джонгсма са ръ-ководени от други мотиви и се изправят пред трудната задача да докажат, че ранно-неолитната икономика на Старчево-Кьорош-Криш не се състои само от уседнали зе-меделци живеещи на селищни могили, но се допълва също от полу-уседнали пасти-ри-събирачи, предпочитащи открити селища като свои обиталища. Те разработват една изключително прецизна система на разкопаване (план-квадратната мрежа стига до 1×1 м), разкриване и документиране на археологическите структури (сред което идентифицирането и пространственото скициране на четири вида мазилки – стенна, подова, от пещи и огнища). Тази методика осигурява извличането на максимална сте-пен на информация от археологическите съоръжения и позволява реконструкцията на средно големи вкопани постройки с невисоки прави стени, поддържащи наклонен покрив и разположени в полукръг около централна структура. Внимателното преся-


152

ване и флотация на седиментите гарантират, че липсата на култивирано зърно не се дължи на методите на разкриване, а е резултат на стопанските практики предпоче-тени от раннонеолитните обитатели на Фоени-Салаш. В допълнение изчерпателни-ят анализ на животинските кости, показващ присъствието на мобилна одомашнена фауна, дава основание на Грийнфийлд и Джонгсма да интерпретират комбинира-ните данни от Фоени-Салаш като свиделство за мобилно стопанство, което разчита предимно на пастирство, но е подпомогнато от малко по обем използване на дива и култивирана растителност. Приносът на Грийнфийлд и Джонгсма би могъл да се обобщи в две изключително важни посоки: 1 – разработване и прилагане на мето-дология на изучаване на сезонни/временни селища; 2 – разннообразяване на соци-ално-икономическия модел на ранния неолит с аргументирано идентифициране на мобилен тип селища и икономика.

Разпространението на земеделието традиционно се дискутира с оглед на налич-ните одомашнени видове. В последното десетилетие обаче все повече внимание се обръща на плевелите като сигурен индикатор на вида земеделие практикуван в древ-ността. Това е свързано преди всичко с научната дейност на Ейми Богард, която заед-но с Джоана Бендинг и Глинис Джоунс са автори на следващата дискутирана статия в сборника. Данните за земеделските практики и тяхното значание за социо-икономи-ческата организация на културата Кьорош и културата на линейно-лентестата кера-мика са поставени в контекста на дебата за характера на раннонеолитното земеделие – дали то е било практикувано на ротационен принцип и редувано/комбинирано с пастирска заетост от местни усядащи събирачи; или е било плод на преднамерена култивация на определени естествено плодородни парцели от мигранти-колонисти. Предпочетена е сравнително новата методология, почиваща на екологията на плеве-лите тъй като за възстановката на типа земеделие сред растителните останки от архе-ологически обекти най-подходящи са не оглежданите култури, които не подсказват схемите на сеитба, жътва, торене и т.н., а плевелите, които ги съпътстват. Установе-но е, че определени видове плевели са многогодишни и виреят в залесени райони за разлика от други едногодишни видове. Тази информация, заедно с хипотезите за екстензивно и интензивно земеделие е тествана в анализите на археоботаническите материали от обекта Ечекфалфа 23 в Унгария. Резултатите са в полза на интензивно обработване на определени парцели през ранния неолит. Сравнени с данните на кул-турата на линейната керамика те показват известно сходство при растителната кул-тивацията, но определена разлика в скотовъдните практики. Заключенията на автор-ките са изразени в една задълбочена дискусия за социалните измерения на поминъка на раннонеолитните общества и се свеждат до тезата, че фермерските (земеделско-скотовъдни) практики не могат да се разглеждат само като източник на прехрана, но и като неделима част от идентичността на ранните земеделци/скотовъди. Статията е издържана в най-добрите традиции на интердисциплинарните изследвания и доказ-ва необходимостта от разширяване на приложението на такъв тип проучвания.

Поредното изследване, което отново засяга формирането на културата на ли-нейната керамика в контескта на прехода от мезолит към неолит и прииждането на колонизаторски групи от Балканите е статия на Eстер Банфи. Както и в предишни свои изследвания на подобна тематика, авторката се опира на широк кръг от изслед-вания – от палеоекологични до „чисто” археологически. Предмет на настоящата ста-тия е района на т. нар. Трансданубия в Унгария. Привеждайки серия от данни (сред които наличие на мезолитни кремъчни изделия, повишаване на нивото на водата


153

на езерото Балатон в началото на 6 хил. пр. Хр., и други), Банфи оборва остарялата теза, че ‘балканските колонизатори’ заварват територия лишена от човешко присъст-‘балканските колонизатори’ заварват територия лишена от човешко присъст-балканските колонизатори’ заварват територия лишена от човешко присъст-’ заварват територия лишена от човешко присъст- заварват територия лишена от човешко присъст-вие. Като разглежда особеностите на раннонеолитната керамика и непригодността на природните условия за типа земеделие, познат на Балканите, авторката стига до извода за наличието на късномезолитно население, което наред с поддържането на традиционния са начин на живот и прехрана, заимства определени иновации от но-водошлите представители на културата Старчево. В същото време изправени пред предизвикателствата на новия си хабитат, балканските мигранти постепенно се адап-тират към един по различен начин на живот. Тези паралелни процеси са продължи-телни и в крайна сметка водят до формирането на културата на линейната керамика. Обектът-еталон за този процес на унификация е селището Питиердомб. Авторката бърза да отбележи, че ситуцията в източна Унгария е различна и там се наблюдава гъста селищна мрежа на раннонеолитната група Кьорош. Банфи се опитва да обяс-ни тази липса на сходство между двата района с техните различни комуникационни възможности. Едната ос върви към Банат, Трансилвания и Молдова, другата към цен-тарална Европа и днешна Германия. Предложена е хипотезата, че движеща сила зад последната е необходимостта от сол. Интензивността на контактите между Трансда-нубия и северозападна Германия през неолита се обуславят от добре развитите кому-никационни мрежи през мезолита. Подходът на Банфи безспорно е крачка напред в методологията и интерпретацията на неолитизационните процесии и е напълно приложим в други части на Европа.

Затваряйки последната корица на този вдъхновяващ том, не може да не напра-ви впечатление отсъствието на България в сборник с подобна тематика. Макар съ-държането да отразява географията на научноизследователските проекти/интереси през 2003, оттогава и досега ситуацията в нашата страна остава почти непроменена. Продължаващата (само)изолация на българската праистория е тъжен факт, резул-татите от който са видими и в настоящия том – информацията от България, цити-рана от повечето автори не отразява наличието на важни археологически данни от последните 10 години. Макар новия формат на АОР и годишните издания „Българска археология” да са определен напредък в популяризирането на резултатите от нови изследвания, публикуването на чужди езици си остава проблем.

Living well together, заедно с предшественика си (un)settling the Neolithic са пре-цизен индикатор на тенденциите в съвременната археологическа теория и практика. И двата тома съдържат огромно количество полезна емпирична информация, при-ложения на интересни и иновативни анализи и методики и най-вече социално ан-гажирани интерпретации на процесите на неолитизация в Европа. Това превръща сборниците в задължителен елемент на личната научна библиотека на всеки евро-пейски праисторик.





Международна конференция „The Lower Danube in Prehistory: Landscape Changes and Human-Environment Interactions” (Долният Дунав през праисторията: промени в ландшафта и взаимодействието човек – околна среда), 3-5 ноември 2010 г., Александрия (Румъния)


Тази конференция отбелязва етап и резултат на плодотворното научно и организа-ционно сътрудничество между Университета в Кардиф (Верикобритания) и Музея на област Телеорман, намиращ се в Александрия (Румъния). Като научно събитие конференцията е част от проект на Университета в Кардиф в раздела „Обучение и култура” на ЕС, и същевременно, като тематика и проблематика, e своеобразно про-, и същевременно, като тематика и проблематика, e своеобразно про- и същевременно, като тематика и проблематика, e своеобразно про-, като тематика и проблематика, e своеобразно про-като тематика и проблематика, e своеобразно про-, e своеобразно про-e своеобразно про-дължение на проекта SRAP (Археологически проект за Южна Румъния) осъществен под ръководството на проф. Д. Бейли (D. Bailey).

Конференцията беше открита и протече в сградата на Музея в Александрия, чи-ято първа и новаторска археологическа експозиция е дело на усилията и ентусиазма на участници в проекта SRAP, както и на ученици и спомоществователи от областта. Домакин и пряк организатор на събитието беше д-р Павел Миреа (Pavel Mirea) от музея в Алексндрия, на чиято любезност дължим и онагледяването на този материал с постера към конференцията (образ 1).

Форумът даде среща на повече от 40 учени от 5 страни (Румъния, България, Франция, Великобритания и САЩ).� Сред представително аранжираните археоло-гически материали от музея, и в условията на приятелски, градивен и ползотворен диалог и дискусии учените работиха 3 дни и изслушаха 24 доклада и презентации. Последните бяха организирани в 4 тематични раздела:

Ландшафт, селища и реконструкция на околната среда през праисторията;Ландшафт, демография и гробно/отвъдно пространство;Сезонност, препитание и източници на суровини;Нови направления в проучването на праисторическия ландшафт.

vІ. събития; инфоРМация за научни фоРуМи; юбилеи; in memoriam / eventS; inFormation For reSearch Fora; juBileeS; in memoriam

http://be-ja.org

156

В първия тематичен блок бяха представени 8 доклада. Четири от тях запознаха аудиторията със състоянието на проучванията на 3 селища от неолита и 1 от халко-лита както следва: Оходен (ранен неолит в Северозападна България, представен от Г. Ганецовски); Миеркура Сибиулуй-Петриш (Miercurea Sibiului – Petriş) (ранен и сре-(Miercurea Sibiului – Petriş) (ранен и сре-Miercurea Sibiului – Petriş) (ранен и сре-) (ранен и сре- (ранен и сре-ден неолит в Южна Трансилвания, представен от К. Сучу (C. Suciu) с екип); Градища Кослоджен, Галатуй – Мовила Берзей (Gradistea Coslogeni, Galatui – Movila Berzei) (среден неолит по течението на Дунав, представен от М. Нягу (M. Neagu); селищна могила Иваново (ранен халколит в Североизточна България, представен от С. Венели-нова). Други 4 доклада третираха по-общи проблеми на зависимостта на селищната система в праисторията от климатичните промени, геоморфологичните процеси и динамиката на речните басейни. В такъв аспект бяха презентациите на К. Бонсал (С. Bonsall) с колектив – за обитаването на района на Железни Врата); М. Маклин (M. Macklin) с колектив – за неолита във водосборния басейн на Долния Дунав); Л. Кароца (L. Carozza) и К. Мику (C. Micu) (френско-румънски екип) – за интердисциплинарни-L. Carozza) и К. Мику (C. Micu) (френско-румънски екип) – за интердисциплинарни-. Carozza) и К. Мику (C. Micu) (френско-румънски екип) – за интердисциплинарни-Carozza) и К. Мику (C. Micu) (френско-румънски екип) – за интердисциплинарни-) и К. Мику (C. Micu) (френско-румънски екип) – за интердисциплинарни- и К. Мику (C. Micu) (френско-румънски екип) – за интердисциплинарни-(C. Micu) (френско-румънски екип) – за интердисциплинарни-C. Micu) (френско-румънски екип) – за интердисциплинарни-. Micu) (френско-румънски екип) – за интердисциплинарни-Micu) (френско-румънски екип) – за интердисциплинарни-) (френско-румънски екип) – за интердисциплинарни- (френско-румънски екип) – за интердисциплинарни-те проучвания в делтата на Дунав; К. Хайтъ (C. Hait�) – за селищните могили в Югоиз-(C. Hait�) – за селищните могили в Югоиз-C. Hait�) – за селищните могили в Югоиз-. Hait�) – за селищните могили в Югоиз-Hait�) – за селищните могили в Югоиз-�) – за селищните могили в Югоиз-) – за селищните могили в Югоиз- – за селищните могили в Югоиз-точна Румъния от геоморфоложка и стратиграфска гледна точка.

Вторият тематичен блок „Ландшафт, демография и гробно/отвъдно простран-ство” обхвана 4 доклада:

връзката между ландшафта и демографската динамика на човешките попу- ―лации обитаващи Южна Румъния през бронзовата епоха беше осмислена и представена от К. Шустер (C. Schuster);проблемът за ― отвъдния свят и връзката му (профанна и сакрална) със света на живите беше презентиран от Р. Когалникану (R. Kogalniceanu), Д. Черна- (R. Kogalniceanu), Д. Черна-R. Kogalniceanu), Д. Черна-), Д. Черна- Д. Черна-ков и К. Лазър (C. Laz�r). Последният акцентира върху необходимостта от преодоляване на схематичния и конвенционален подход в трактовката на некрополите от културния блок Коджадермен-Гумелница- Караново VI.

В рамките на следващата работна сесия, посветена на сезонността на праисто-рическите обиталища, обезпечаването на прехрана и на суровини, бяха представени и обсъдени 5 презентации. А. Панети (A. Pannett) запозна аудиторията с предвари-(A. Pannett) запозна аудиторията с предвари-A. Pannett) запозна аудиторията с предвари-) запозна аудиторията с предвари- запозна аудиторията с предвари-телните резултати от проучването на кремъчните ансамбли от няколко неолитни се-лища от Телеормана с акценти върху предстоящите за изясняване проблеми за мес-тонаходищата на суровини и механизмите на тяхното разпространение. М. Гюрова представи късно-халколитните ансамбли от селището при с. Кошарна (Русенско) в контекста на свидетелствата за развита мрежа за снабдяване с качествени суровини от Лудогорието и високотехнологични достижения в кремъчното производство – както за битови нужди, така и за сферата на култовите ритуали и практики. Б. Матева она-гледи и коментира проучванията си върху кремъчните залежи в Лудогорието и по-специално в района на Исперих и тяхната експлоатация през халколита. Древният поминък на неолитното селище Магура Будуяшка Телеор (Magura-Buduiasca (Teleor 003) беше представен през призмата на археоботаническите изследвания на А. Уокър (A. Walker) с колектив, както и чрез данните за употребата на животински продукти представени от френско-румънски екип (А. Тресе (A. Tresset) , В. Раду (V. Radu) и &).

Новите направления в проучването на праисторическия ландшафт бяха във фо-куса на 7 презентации. С присъщата оригиналност на пост-процесуалния си подход Д. Бейли (D. Bailey) предложи артистично онагледяване на перспектива и пречуп-(D. Bailey) предложи артистично онагледяване на перспектива и пречуп-D. Bailey) предложи артистично онагледяване на перспектива и пречуп-) предложи артистично онагледяване на перспектива и пречуп- предложи артистично онагледяване на перспектива и пречуп-ване във възприятието и усещането за пространство (по авангардни творби на Г.М.


157

Международна конференция „The Lower Danube in Prehistory: Landscape Changes ...

Кларк (G. M.-Clark) и адресира към аудиторията въпроси визиращи ограниченията и предпоставените грешки в нашите постулати и „калкулации” на събития и явления от древността. С. Милс (S. Mills) представи направлението „Историческа характерис- С. Милс (S. Mills) представи направлението „Историческа характерис-С. Милс (S. Mills) представи направлението „Историческа характерис-(S. Mills) представи направлението „Историческа характерис-S. Mills) представи направлението „Историческа характерис-. Mills) представи направлението „Историческа характерис-Mills) представи направлението „Историческа характерис-) представи направлението „Историческа характерис- представи направлението „Историческа характерис-тика на ландшафта” (HLC) с нови епистемологични акценти: възприемане на ланд-HLC) с нови епистемологични акценти: възприемане на ланд-) с нови епистемологични акценти: възприемане на ланд- с нови епистемологични акценти: възприемане на ланд-с нови епистемологични акценти: възприемане на ланд-шафта като интерпретация, а не документиране; като усещане, а не факт. Осъщест-вяването на подобен подход би способствало за по-гъвкаво и адекватно разбиране на ландшафта като идея, а не като удобна даденост. Конкретни стъпки в усвояването на ландшафта като познавателна материя за археолога представиха Р. Андрееску (R. Andreescu) (за обекти по долината на река Телеорман) и А. Моринц (A. Morintz) (за топографското позициониране на селището Йерупещ (Ierupesti). Интересен опит за реконструкция на ландшафта по стари топографски карти беше визуализиран от М. Флореа. (M. Florea). Б. Шандрик (B. �andric) представи начини за изготвяне на архе-(M. Florea). Б. Шандрик (B. �andric) представи начини за изготвяне на архе-M. Florea). Б. Шандрик (B. �andric) представи начини за изготвяне на архе-). Б. Шандрик (B. �andric) представи начини за изготвяне на архе-. Б. Шандрик (B. �andric) представи начини за изготвяне на архе-(B. �andric) представи начини за изготвяне на архе-B. �andric) представи начини за изготвяне на архе-) представи начини за изготвяне на архе- представи начини за изготвяне на архе-ологически карти с помощта на достъпна дигитална картография и GIS инструмен-GIS инструмен- инструмен-ти. Накрая домакинът на конференцията П. Миреа (P. Mirea) представи пример за микро ландшафт на базата на проучваното от него селище Магура Будуяшка Телеор (M�gura-Buduiasca (Teleor 003). Обектът представлява сложен комплекс от последова-M�gura-Buduiasca (Teleor 003). Обектът представлява сложен комплекс от последова-. Обектът представлява сложен комплекс от последова- Обектът представлява сложен комплекс от последова-телно/ разновременно вкопавани ями, отнасящи са към ранния и среден неолит (от 6100 до 5400 cal BC). Авторът е разработил дигитален подход за анализиране по ка-cal BC). Авторът е разработил дигитален подход за анализиране по ка- BC). Авторът е разработил дигитален подход за анализиране по ка-BC). Авторът е разработил дигитален подход за анализиране по ка-). Авторът е разработил дигитален подход за анализиране по ка-. Авторът е разработил дигитален подход за анализиране по ка-Авторът е разработил дигитален подход за анализиране по ка-тегории артефакти на депозитите във всяка отделна яма. Корелацията между базата данни за отделните категории позволява количествено и качествено разграничаване на отделни епизоди от запълването (респективно – функционирането) на ямите като пространствено-времеви структури. Подходът изглежда обещаващ и може да се ока-же ключов за разрешаването на пъзела на широкомащабните неолитни „ямни поле-та” и тяхната адекватна интерпретация.

Изкусително е и ще си позволя да формулирам няколко общи наблюдения вър-ху интензивната ни тридневна работа. Първото от тях е че румънските ни колеги ви-димо са ни изпреварили в приоритетни направления на археологическата практика като проучване, реконструкция и опазване на археологическия ландшафт, както и на неговото визуализиране с помощта на качествено аеро-заснемане. Убедително сви-детелство за това е достъпният за всеки сайт www.cimec.ro. Втората констатация се отнася до ползотворното им сътрудничество със западни партньори в проучването на микро-региони с ключово значение за решаването на важни над-регионални и над-културни проблеми. Третото заключение се свежда до необходимостта от по-тясно обвързване на изследователската работа на български и румънски екипи, което неми-нуемо би довело до по-голяма успеваемост в разрешаването на предизвикателствата и загадките, съпътстващи нашата работа.

http://www.cimec.ro

158


Обр. 1. Постер на конференцията, любезно предоставен ми за този материал от д-р Павел Миреа (Pavel Mirea).




Международна конференция на Научна група за аероархеология, 15-18 септември 2010 г., Букурещ, Румъния

Найден Прахов

Научна група за аероархеология (Aerial Archaeology Research Group – AARG/http://www.univie.ac.at/aarg/php/cms/about/about-aarg) е международна организация, осно-вана през 1981 г. Основните ѝ цели са сътрудничество, обмен на информация, обуче-ние и реализиране на проекти в областта на приложението на дистанционни методи в археологията: анализ на аерофотографии, сателитни и ЛИДАР (LiDAR)1 изобра-жения, Географски информационни системи (ГИС), геофизически методи и т.н. Фо-, геофизически методи и т.н. Фо-геофизически методи и т.н. Фо-румът на организацията е ежегодна конференция, на която са представяни основно проекти, вече осъществени или в процес на реализация, постигнали успешни резул-тати или приложили нововъведения в гореспоменатите научни области.

През 2010 г. ежегодната конференция се състоя между 15 и 18 септември в Бу-курещ, Румъния (http://aarg2010.cimec.ro/default.html). Домакин и главен съорганиза-тор на събитието беше Института за културно наследство на Румъния (Institutul de Memorie Culturala – IMeC/ http://www.cimec.ro/DespreCIMEC/e_Activitati.htm). В кон-. В кон-ференцията участваха около сто представители на редица, основно европейски, науч-ни институции.

Презентационната част беше предшествана от еднодневен обучителен семинар, посветен на различни аспекти на аероархеологията. В обзорна лекция Рог Палмър (Air Photo Service, Cambridge) представи постиженията при интерпретацията на ае- Photo Service, Cambridge) представи постиженията при интерпретацията на ае-Photo Service, Cambridge) представи постиженията при интерпретацията на ае- Service, Cambridge) представи постиженията при интерпретацията на ае-Service, Cambridge) представи постиженията при интерпретацията на ае-, Cambridge) представи постиженията при интерпретацията на ае-Cambridge) представи постиженията при интерпретацията на ае-) представи постиженията при интерпретацията на ае- представи постиженията при интерпретацията на ае-рофотографии и сателитни изображения в археологията и подчерта възможности-те, които предоставят общодостъпни източници на геопространствена информация (Google Earth), особено за райони, при които сателитните изображения са с висока резолюция. В рамките на семинара бяха представени и резултатите от няколко про-екта за археологическо аеропроучване в Белгия и Румъния, целящи регистриране на археологически паметници и оценяване на актуалното им състояние, като бяха диску-

1 LiDAR, абревиатура от Light Detection and Ranging, е технология за заснемане чрез импулсен лазарен лъч изпратен от предавател, отразен от обект и регистриран от приемник. Разстоянието между ЛИДАР устройството, съчетаващо предавател и приемник, и отразяващата повърхност е изчислявано въз основа на скоростта на светлината и времето между изпращането на лъча и регистрирането на отра-зения сигнал. ЛИДАР устройството може да бъде монтирано на летателен апарат и да заснема земната повърхност.

http://be-ja.org

http://aarg2010.cimec.ro/default.html

http://www.cimec.ro/DespreCIMEC/e_Activitati.htm

160

тирани основно методологични въпроси и практики, постигнали добри резултати.Питър Хорн, член на Отдела за въздушни изследвания и проучвания (Aerial

Survey and Investigation team) към Комисията за исторически сгради и паметници на Англия (English Heritage) представи дългогодишната национална програма за кар-тиране на паметниците на културата (English Heritage National Mapping Programme/http://www.english-heritage.org.uk/professional/research/landscapes-and-areas/national-mapping-programme/). До 2010 г. програмата е покрила около 40% от територията на Англия. Регистрирани са над 100 000 обекта, повечето от които дотогава са неизвест-ни. Основен метод са анализ и интерпретиране на разнообразни аероизображения.

Същинската част на конференцията, посветена на представяне на проекти и на-учни доклади, бе проведена на 16 и 17 септември. Те бяха разделени тематично в от-делни секции. В „Аероархеологията в Румъния” бе представено постигнатото до днес в страната–домакин. Опити за прилагане на въздушна фотография при документи-рането и изследването на археологически паметници и за създаване на фотоархив са правени през 70-те години, но срещат редица трудности от политическо естество и са прекратени при късния режим на Чеушеско. От 1998 г. започва редовно аероп-роучване на археологическото наследство с международни проекти, финансирани основно от Leverhulme Trust, Британската академия, а през последните години и от Националния исторически музей. Последователно са заснемани и документирани римските селища по Долнодунавския лимес и Лимес Tрансалутанус, могили и зем-лени съоръжения. Измежду докладите в секция „Аероархеологията в Югоизточна Европа” особен интерес предизвика този на Габор Берток и Сцила Гати, представящ петгодишните интердисциплинарни проучвания в област Бараня, Унгария, целящи попълване на археологическата карта на района. Теренните обходи са предшествани от анализ на сателитни изображения, които насочват екипа към конкретни локации. Резултатът е над 200 новооткрити археологически обекта от различен тип и периоди. Сред тях са петнайсет землени кръгли ограждения – рондели, принадлежащи към къснонеолитната и раннохалколитна култура Лиендиел. Териториалният обхват на културата покрива Югоизточна Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Южна Полша, Западна и Северна Унгария. Характерни за нея са кръглите землени съоръжения и за-щитни системи – рондели, разпространени из всичките ù части. Доскоро изключение е била Западна и Северна Унгария, откъдето са известни единични подобни обекти. Новите открития запълват този хиатус, причините за който очевидно са методите на теренни проучвания. Петнайсетте землени ограждения са концентрирани в южната и източната част на област Бараня и са повече от всички известни дотогава подобни обекти от Унгария. Анализът на сателитните изображения и допълнителните геофи-зични проучвания разкриват плановете на тези землени структури, като показват и някои локални особености, като U-образни ровове пред входовете на огражденията и др.

В рамките на тази сесия авторът на настоящия отзив представи проекта „Съз-даване на прогнозни модели за идентифициране на археологически обекти по Бъл-гарското черноморско крайбрежие в ГИС среда”. Проектът е изпълняван от Центъра за подводна археология, Созопол, в партньорство с Катедра „Картография и ГИС” и Катедра „Археология”, СУ и с участието на специалисти от НАИМ – БАН, РИМ – Ва-рна и др. Финансиран е от Фонд „Научни изследвания”. Цел на проекта е създаване на ГИС базиран прогнозен модел, който да очертава зони с различна вероятност за наличие на археологически обекти, както на сушата, така и под вода. Моделът по-


161

крива участък от Южното черноморско крайбрежие – между долното течение на р. Ропотамо и гр. Царево. За целта на проекта регион от около 100 кв. км. е сканиран с въздушен ЛИДАР, система Ястребово око 2 (Hawk Eye 2), която може едновременно да заснема земната повърхност, както на сушата, така и под вода. Проектът предиз-вика интерес както с опита за археологическо прогнозиране на обекти под вода и в крайбрежни райони, така и с използването на батиметричен ЛИДАР – начинания новаторски в археологическите изследвания.

Тематичната секция, посветена на прилагането на ЛИДАР като инструмент за археологично проучване и анализи, включваше няколко презентации, разкриващи широките възможности на тази технология. Михаел Донеус от Виенския университет представи проект за археологическо изследване на горист район от около 200 кв. км. южно от Виена. Територията е сканирана с въздушен ЛИДАР и е изработен прецизен теренен модел, като е игнорирана растителната покривка, едно от предимствата на технологията. Това дава възможност за идентифициране на множество археологиче-ски структури, които обикновено остават незабелязани при теренни обходи в райони с гъста растителност – селища, укрепления, могили, пътища, просеки, пътеки и т.н. Сериозен успех за проекта е картирането на мрежа от пътеки, свързващи три укре-пления от желязната епоха.

Ралф Хесе от Отдела за културно наследство на федерална провинция Баден-Вюртемберг впечатли аудиторията с резултатите от проект за актуализиране и до-пълване на археологическата карта на провинцията. Проучването е направено основ-но върху теренен модел, създаден чрез високо-прецизно ЛИДАР заснемане на цялата територия на провинцията – 35 751 км2. При анализирането на изображения, покри-ващи едва 4000 кв. км. от заснетата площ, са регистрирани над 60 000 потенциални археологически обекта, при едва 6000 известни по-рано. Повечето от тях са следи от земеделски, производствени и добивни дейности (терасиране на терена, синури, канали, мини, кариери, открити производствени пещи, клади за дървени въглища и др.), а също така пътища, селища, укрепления и надгробни могили. Натрупаната археологическа информация дава възможност за различни пространствени анализи като разпространение на групи обекти, селищни модели и т.н. При анализа на те-ренните изображения са използвани алгоритми, посредством които автоматично са очертавани места с теренни аномалии, които е вероятно да са антропогенни.

Стюърт Ейнзуът представи мащабен интердисциплинарен проект към програ-мата на английското културно наследство, целящ проучване на актуалното състояние на природното и археологическо наследство в район от Северните Апенини, обявен за природен и археологически резерват. В миналото областта е била важен оловодо-бивен център. Минното дело е изменило значително ландшафта, а мините и свърза-ните с тях структури са обявени за паметници на културата. Тези обекти са застраше-ни от динамични ерозионни процеси, а околната среда е замърсена от оловните руди и открити мини, постоянно отмивани от повърхностните води. С помощта на високо прецизно заснемане с ЛИДАР е създаден детайлен дигитален теренен модел с размер на пикселите 0,5 м. Върху модела са прибавени мултиспектрални, хиперспектрални и ултрачервени сателитни изображения, показващи ясно зоните, замърсени от олов-ни разтвори. Получените данни дават възможност да бъдат оценени, от една страна, ерозионните влияния върху археологическите обекти, а от друга – разпространение-то и мащабите на замърсяване на околната среда. Тази информация ще бъде използ-вана при изработване на стратегия за консервиране на археологическите паметници

Международна конференция на Научна група за аероархеология

162

и опазване на природния резерват.Последната презентация на конференцията бе на Ребека Бенет от Борнемутския

университет, Англия, която представи експериментален проект за сравнителен ана-лиз на разнородни сателитни изображения (хиперспектрални, мултиспектрални и др.) на вече регистрирани археологически обекти. Направен е опит за определяне на възможностите, които предоставят заснемания в различните спектри на светлината. Сред важните резултати на експеримента е наблюдението, че изображения на един и същ обект, направени с един и същ сателитен сензор, но при различни условия на околната среда (през различни сезони, след дъжд, при снежна покривка и т.н.), показват различни резултати. Този извод дава насоки за удачен избор на сателитни изображения при археологическите проучвания.

В отделна сесия беше представен и обсъден международният проект ArcheoLandscapes Europe (ArcLand /http://www.archaeolandscapes.eu/joomla/), иници-, иници-атори на който са основно членове на AARG. Основна цел на проекта е развиване на интердисциплинарните дистанционни методи за археологически проучвания и на-лагането им като основни археологически инструменти и в онези европейски страни, където те все още не са застъпени като обичайна практика. В рамките на проекта е създадена и ще бъде развивана мрежа от научни институции, работещи в областта на дистанционните изследвания, пространствените анализи, ГИС, опазването и по-пуляризирането на европейското културно наследство и т.н. Ще бъдат провеждани семинари, школи, конференции и осъществени редица съвместни проекти. ArcLand е финансиран от Европейския съюз, програма Култура 2007-2013 и ще бъде реализи-ран между септември 2010 и септември 2015 г. Партньори по проекта вече са над 40 водещи европейски научни институции, като мрежата остава отворена за нови асо-циирани членове. България все още няма свой представител в ArcLand.

След приключването на научната част на конференцията беше проведена едно-дневна екскурзия до археологически обекти в района на Букурещ.

През 2011 г. конференцията на Научната група за аероархеология (AARG) ще бъде проведена в гр. Познан, Полша, между 21 и 24 септември (http://www.univie.ac.at/aarg/php/cms/). Участието не е обвързано с членство в организацията.


http://www.archaeolandscapes.eu/joomla/

http://www.univie.ac.at/aarg/php/cms/

http://www.univie.ac.at/aarg/php/cms/




На 6 март 2011 г. внезапно почина нашия колега и приятел Лъчо Лазаров.

Роден е на 2 юни 1955 г. в гр. Тетевен. Завършва история, профил археология в СУ „Климент Охридски” и се дипломира през 1981 г. Отначало работи като шлосер в „Елпром” – Тетевен и като бетонджия в Домостроителен комбинат – София, но не се отказва от мечтата си да работи като археолог. Непрекъснато повишава знанията си с участие в археологически експедиции и усърдно четене в библиотеките. От 1984 г. започва работа като екскурзовод в музея в Тетевен, а от септември същата година – като археолог-нумизмат в Ловешкия музей. От пролетта на 1989 г. е назначен за архе-олог в музея в гр. Дългопол, Варненска област, където с прекъсване работи до края на 2006 г. В тези години той обработва фонда на музея, извършва редица археологически проучвания в района. Особено място отделя на проучването на крепостта „Арковна”, която в поредица от публикации посочва като дълго търсената от различни учени резиденция на келтите.

През 2007 година решава да се посвети на работата си като нумизмат и напуска по собствено желание музея в Дългопол. Започва последният етап от неговия живот като свободно практикуващ изследовател. През пролетта на 2007 г. година регистри-ра с група съмишленици сдружение „Център за проучване на мюсюлманското моне-тосечене в България и на Балканите”, на което става управител. Сдружението издава първия си том още през 2008 година – L. Lazarov „A ХVІ Сentury Соin Hoard from Bulgaria.” Dobrich, „Foliart”, 2008 (272 p. 40 Pl). През 2008 г. се завръща в родния си град и започва археологическите проучвания на връх Трескавец при гр. Тетевен. Ре-зултатите от едногодишните разкопки публикува в малка монография – Л. Лазаров. Трескавец. Кн. І. Отчет за археологическите проучвания през 2008 г. Варна, „Зограф”, 2009 (139 стр., ХV табла, ХІХ фототабла). През периода 2008-2010 г. е включен в един от екипите, проучващи Плиска и посвещава много от знанията и уменията си в обработ-

in memoriam

ЛЪЧЕЗАР ЦАЧЕВ ЛАЗАРОВ2 юни 1955 – 6 март 2011

http://be-ja.org

164

ката на текущо постъпващия нумизматичен материал. Навсякъде където работи се проявява като изключително съвестен специалист, забележителен с това, че не оставя недовършена работа, независимо дали се отнася за обработка на фонд, археологиче-ско проучване или публикация.

Лъчезар Лазаров беше енергичен, деен специалист, който трудно се примиря-ваше с формалното отношение към музейните ценности и търсеше на всяка цена, и с много лишения и усилия, научната стойност на паметниците от миналото: от кре-пости до най-дребните и незначителни на пръв поглед находки. Имаше дарбата да открива в тях новото, което те поднасят на науката. Въпреки че през значителни пери-оди от своя професионален път той не беше на осигурена и добре платена работа или просто нямаше „щатно” място в науката, той не пожали много от себе си и скромните си спестявания, за да издава всичко, до което се беше докоснал. Имаше идеи за нови и нови изследвания в областта на културата на келтите, и най-вече в областта на татар-ското, турското и ранноарабското монетосечене. Знанията и изследванията му в тези области бяха високо ценени не само у нас, но и в чужбина – особено в Русия, Украйна, Румъния и Татарстан. Ранната му кончина несъмнено ще остави голяма и незаменима празнина в българската и източноевропейската наука. След него остават изключител-ния му пример на безкористен и съвестен учен и десетките му стойностни статии и книги, които показват неговата изключителна ерудиция и професионализъм.

Поклон пред паметта му!

библиогРафия на тРудовете на лъчезаР лазаРов

Монографии

1. Нумизматични проучвания и материали, ч. І, 1996 (авторска поредица). София, „Агато”. Включва: – За прототипа на Кетрипоровите монети, 7-18. – Нова хипотеза за монетите с надпис АГАΘО, 19-33. – Към монеутосеченето на Адей, 34-72. – Относно келтската държава с център Тиле в Тракия при Кавар, 73-87.

2. Циркулация и трезориране на колониалните монети с по два образа на аверса (във връзка с находката от с. Славейково, Провадийско). = Нумизматични проучвания и материали, ч. ІІ, София, „Агато”, 1996.

3. Данни за монетната циркулация на Провадийската крепост (по материали от Дъл-гополския музей) = Нумизматични проучвания и материали, ч. III. Велико Търно-во, „Фабер”, 2001, 128 с., 13 фототабл.

4. Нумизматични проучвания и материали. ч. ІV, 1998 (авторска поредица). Велико Търново, „Фабер”, 2003 г. 171 с., 17 фототабл. Включва: – Рядка монета на Аполония Понтика, 7- 12. – Някои данни за разпространението на автономните бронзови месамбрийски монети в Дългополско-Провдадийския район, 13-30. – Една връзка между бронзовото монетосечене на Месамбрия и на Кавар, 31-39. – Тетрадрахма скордисков из крепости на вершине Арковна, 40-52. – Бронзови монети на Одесос от фонда на Дългопоския музей, 53-121.

IN MEMORIAM

165

– Оловни тежести от Дългополския музей, 122-129. – М. Манов. Проблеми на монетосеченето в Тракия, 281-218 г. пр. Хр., София, 1999 (рецензия), 130-157.

5. Нумизматични проучвания и материали, ч. V, 1999. Велико Търново, „Фабер”, 2004. 145 с., 19 фототабл. Включва: – Монети на Златната Орда от фонда на Дългополския и Провадийския музеи, 3-11. – Ранни османски монети (ХІV-ХV в.) от фонда на Дългополския музей, 12-31. – Акчета на Муса Челеби от Източна България, 32-35. – Съкровище с османски акчeта от ХVІІ в. от колекцията на ИМ – Дългопол, 36-73. – Част от сребърно съкровище с монети от с. Тутраканци, Провадийско, 74-102. – Персидский фельс из фонда Долгополского музея, 103-106. – Персидский фельс контрамаркированный в Реште, 107-108. – Уникална монета с името на Ногай, 131-143. – Теглилка от османската епоха от Балчишко, 144-145.

6. Исторически музей – Дългопол. Древен бронз. Каталог. Варна, „Славена”, 2001 г., 178 с.

7. L. Lazarov „A ХVІ Сentury Соin Hoard from Bulgaria.” Dobrich, „Foliart”, 2008. 272 p. 40 Pl.,

8. Трескавец. Кн. І. Отчет за археологическите проучвания през 2008 г. Варна, „Зо-граф”, 2009. 139 стр., ХV табл., ХІХ фототабл.

Статии

1. Монети от музейната сбирка в Ябланица. Нумизматика, ХХІ, 1987, 1, 25-34.2. Две интересни монети от музея в Тетевен. Нумизматика, ХХІІ, 1988, 3, 34-37.3. Колективна монетна находка от с. Невша, Провадийско. Нумизматика, ХХІV, 1990,

2, 28-43.4. Аполон и Меркурий в Дългополския музей. Векове, ХІХ, 1990, 5, 76-79.5. Монети от 16 нумии на Юстиниан І, сечени в Тесалоника и открити в България. Ну-

мизматика, ХХV, 1991, 1-2, 16-21.6. Две антични оловни варваризации. Нумизматика и сфрагистика, І, 1992, 1-2, 17-22.7. Поглед върху монетната циркулация в днешните български земи през ХV в. (Спо-

ред данните от колективните находки). НСф, І, 1992, 1-2, 33-51.8. Бронзова статуетка – реплика на творба на Мирон. Проблеми на изкуството, 25-А,

1992, 1, 37-39.9. Дребна бронзова пластика от колекцията на ГИМ – Дългопол. Археология, ХХХІV,

1992, 3, 20-29.10. Средновековни кръстове от колекцията на ГИМ – Дългопол. Поселищни проучва-

ния, І, 1992, 3-4, 11-25.11. Гробна находка от околността на с. Аспарухово, Провадийско. ИНМВ, 28/43, 1992,

81-86.12. Die Bleigewichte von Odessos. Talanta, XXI-XXV, Amsterdam, 1992/93, 77-84.13. The problem of the Celtic State in Thrace (On the basis of Kavar’s coins from Peak

Arkovna). BHR, XXI, 1993, 2-3, 3-22.

IN MEMORIAM

166

14. Л. Лазаров, Н. Митков. Гробни находки от могила при с. Тутраканци, Провадий-ско. ИНМВ, 29/44, 1993, 64-80.

15. Оловни тежести от Дългополския музей. Анали, І, 1994, 2-3, 107-113.16. Poids de plomb de Dionysopolis. Dobroudja, 12, 1995, 57-60.17. Аркуна (Аркунес, Аркунис?) – резиденция Кавара. ВНR, ХХІV, 1996, 1, 92-96.18. О кельтском государстве государстве с центром Тиле при Каваре. ВДИ, 1996, 1, 114-

123.19. Гробна находка от І-ІІ в. от гр. Дългопол, Варненска обл. Thracia antiqua, 10, 1996

(1999), 270-277.20. Варварска имитация на римска бронзова монета от ІV в. ИНМВ, 32-33 (47-48), 1996-

1997, 86-88. 21. Оловни иконки от Петрич кале край с. Аврен, Варненско. ИНМВ, 32-33 (47-48),

1996-1997, 177-180. 22. An iteresting autonomous bronze coin of Mesambria. RBN, CXLIII, 1997, 17-20.23. Sur un type de monnaies en cuivre avec la tamgha de Nogaj. BHR, XXV, 1997, 3-11.24. Две антични тежести от частна сбирка. Нумизматични изследвания, 2-4, 1997, 27-31.25. Grave find from the second half of the 1-st and the beginning of 2-nd century AD from

the town of Dulgopol Varna region (Northeastern Bulgaria). Archaeologia Bulgarica, II, 1998, 1, 70-76.

26. Съкровище с медни скифати от с. Комарево, Провадийско. ИНМВ, 34-35 (49-50), 1998/99, 239-245.

27. Коя крепост е Ракнуи на ал Идриси? ИНМВ, 34-35 (49-50), 1998/99, 245-251.28.Уникална монета на Месамбрия. Нумизматични изследвания, 3-4, 1999, 7-12.29. Хорезмский дирхем из Северо-Восточной Болгарии. Stratum plus, № 6, Санкт Пе-

тербург – Кишинев – Одесса – Бухарест, 2000, 425-426. 30. Латенские материалы из окрестностей Долгополя – Провадии. In: Thrace and the

Aegean. Proceedings of the Eighth International Congress of Thracology, Sofia, 2002, vol. I, 247-261.

31. Две пособия за производството на накити в древността. ИНМБ, ІV, 2002, 114-118.32. Ранни османски монети от фонда на Карнобатския музей. История и култура на

Карнобатския край, ІV, Варна, 2002, 273-280.33. Погребение эллинистической эпохи из курганного некрополя в местности „Усое”,

с. Аспарухово, Варненской области. Stratum plus, № 3, 2001-2002, 293-299.34. А Меsambrian coin on Geta. Talanta, XXXIV-XXXV, Amsterdam, 2002-2003, 181-182.35. Bronze statuette of Apollo from the Sava village, municipality of Dulgopol, Varna

Country. The Antique Bronzes: Typology, Chronology, Authenticity. The Acta of the 16th International Congress of Antique Bronzes, Organised by Romanian National History Museum, Bucharest, May 26th-31st, 2003, 279-281.

36. Няколко монети на Златната Орда от фонда на Варненския музей. Нумизматични и сфрагистични приноси към историята на Западното Черноморие. Международна конференция Варна, 12-15 септември 2001 г.(Acta Musei Varnaensis II). Варна, 2004, 369-378.

37. Сребърен колан от с. Аспарухово, Варненска област. Земите на България – люлка на

IN MEMORIAM

167

тракийската култура. София, 2005, 215-218.38. Монети на малоазийски бейлици от България. Българските земи през средновекови-

ето (VІІ – ХVІІІ в.). Международна конференция в чест на 70-годишнината на проф. Ал. Кузев, Варна 12-14 септември, 2002. (Acta Musei Varnaensis IIІ). Варна, 2005, 253-259.

39. Гробни находки от разрушена могила при с. Цонево, Дългополско. В: Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubae Ogrnova-Marinova. Велико Търново, 2005, 387-391.

40. Теглилка от Османската епоха. В: Град Омуртаг и Омуртагският край. История и култура, 4. Велико Търново, 2006, 301-304.

41. Едно уточнение към бронзовото монетосечене на Лампсак. НСфЕ, 3, част 1, София, 2006, 59-61.

42. New findings of Cavar’s coins and Celtic materials from the Arhaeological complex of Arkovna. In: Thracians and Celts. Proceedings of the International Colloquium from Bistriţa 18-20 mai 2006. Cluj-Napoca, 2006, 167-182.

43. Клад с джучидскими монетами из дер. Оброчиште, Добричской области. Степи Европы в эпоху средневековья, 6. Золотоордынское время. Донецк, 2008, 407-414.

44. Непубликувани джучидски монети от фонда на Варненския археологически му-зей. AMV, VІІ/ 1, 2008, 403-422.

45. A marble weight from the vicinity of the village of Manastir, Provadia region North-East Bulgaria. CUMIDAVA, 31, Braşov, 2010,

46. Тhe Celtic Tylite State in the Time of Cavarus. In: L. Vagalinski, S. Rodway (eds). In Search of Celtic Tylis in Thrace (III c. BC). Proceedings of the Interdisciplinary Colloqium Arranged by the National Archaeological Institute and Museum at Sofia and the Welish Department, Aberystwyth University Held at the National Archaeological Institute and Museum at Sofia. Sofia, 8 may 2010, 97-113.

СЪКРАЩЕНИЯ

ВДИ – Вестник древней истории, МоскваИНМБ – Известия на Народния музей – Бургас, Бургас ИНМВ – Известия на Народния музей – Варна, ВарнаНСф – Нумизматика и сфрагистика, СофияНСфЕ – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, СофияBHR – Bulgarian Historical Revue, SofiaNB – Numismatica Bulgarica, SofiaRBN – Revue Belgique de numismatique, Brussels

IN MEMORIAM

bulgarian e-journal of archaeology

Documents

ja bulgarian ejournal

folk museum

e http

ethnographic tribula

articles maria gurova

georgi nekhrizov

editoriual board

research achievements