capital - 04.12.2009

www.capital.bg

СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ

Коледен каталог

КОМЕНТАР

Дни преди започването на срещата за промените в климата в Копенхаген шансовете за постигане на ново глобално споразумение изглеждат поч-

ти толкова минимални, колкото и през изминалите 12 години от Протокола от Киото насам. Развити и разви-ващи се държави спорят все толкова упорито, колко-то и противниците, и застъпниците на научната тео-рия за глобалното затопляне. Промяна обаче има. През изминалата година най-големите икономики в света

се ангажираха да се борят с климатичните промени, САЩ под ръководството на Барак Обама, изглежда, за пръв път ще подкрепят подобно споразумение, а кри-зата даде възможност много от новите държавни ин-вестиции да бъдат насочени в „зелени“ сектори и нови технологии. Все по-ясно изглежда, че въпросът не е дали, а кога ще има ново споразумение. България ще влезе в него от страната на развитите държави и това ще я ангажира да отделя средства за най-бедните на

този свят. Нов договор също така ще й наложи огра-ничения, които в следващото десетилетие ще станат осезаеми (стр. 28-29). Този двоен удар изисква не прос-то следване на линията на ЕС, а собствена стратегия, която да изведе страната сред онези с положителен ба-ланс от промяната. България почти изпусна търгови-ята с емисии по Киото и се оправда с неподготвеност. Този път обаче никой няма да е снизходителен зара-ди собствената ни некадърност. � K

Подготвени този път

година XVII, цена 2.50 лв.

9 7 71 3 1 0 7 9 8 02 4 84

ISSN 1310-7984

5 - 11 декември 2009 г.

#48

Тя още е тук

На стр. 10 - 14

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА стр. 22

Минута е много, много скъпа

СНИМКА: REUTERS / КАПИТАЛ

www.capital.bg/christmascatalogспециално издание на

КОЛЕДЕНк а т а л о г2 0 0 9

Дубайският шок показа, че краят на

кризата е мираж

48

OЧАКВАЙТЕ!! ще издаде "Светът през 2010" (The World In) на The Economist

Изданието ще бъде подарък за всеки, който се абонира за вестник "Капитал" за 2010г.


Новите патриоти

ИИИКА стр. 20

ттттиии

48

SPORT

ГОДИНА VII, 5 - 11 ДЕКЕМВРИ 2009

А КОГАТО СНЯГ ЗАПРЪСКАSOFIA JUMPERS CREW

СИДНИСАНКТ ГИЛГЕН

ЛЕЩЕН

2 KАПИТАЛ 5 - 11 декември 2009 г.

НАВИГАТОР

6-7 Срещу вятъра. Как Рууд ван ден Ейнден от „Загорка“ развива пивоварния бизнес в кризата

K3 КАРИЕРИ

K1 K2

44-45 Разпродажба. От най-агре-сивния купувач Equest се превър-на в най-бързия продавач

46 Зелена магистрала. OMV и „Лукойл” скоро може да предла-гат метан на бензиностанциите си

47 Очаквания на склад. „Шен-кер“ открива първия си логисти-чен терминал в България

48 Lacroix напуска висшата мода. Компанията спира произ-водството на дизайнерски облек-ла, след като 22 години не успя да реализира печалба

49 Високоскоростна раздяла. Нов директор на General Motors ще търси изход след провалената продажба на Saab

КОМПАНИИ

61-62 Застраховай ближния си. С новия продукт „Защита на семейството” можете да предпа-зите бюджета на домакинството при злополука

МОЯТ КАПИТАЛ

ПРЕДПРИЕМАЧ

54-55 Занаятчия по неволя. Де-сетки фирми се оказаха финансо-во задължени по закон от 2001

„Капитал“ и „Дневник“ използват за опаковането на изданията си торбички, изработени от DEGRALEN®. Те се разграждат в природата за 24 месеца, което е над 100 пъти по-бързо, отколкото обикновените полиетиленови торбички.

„Икономедиа“ АД е член на „Одит бюро по тиражите“

КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ

9 Опитите на държавата да нама-ли цените на мобилните разгово-ри Твоят телеком те наказва

9 Реформата в здравеопазването

Трудното судоку

9 Номинацията на Румен Янков за член на ВСС Без компромис

16-17 Здравето е пари. Упра-вляващите вече имат и втори мо-дел за реформа в сектора

18 Срещи за милиарди. До февруари държавата обеща да разплати 380 млн. лв.

от задълженията си към частния сектор

24 Двоен аршин. Защо Висши-ят съдебен съвет си затваря очите за проблемите в благоевградския съдебен окръг

ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА

27 Поглед от минарето. Рефе-рендумът за забрана на минаре-тата в Швейцария показа, че ан-тиислямистките настроения в Ев-ропа стават все по-силни

30 Войната на Обама. Нова-та американска стратегия за Аф-ганистан е голям политически и военен риск. Въпросът е дали ще проработи

35 А ти хвана ли вълната*? Google Wave предизвика онлайн цунами, още преди да се разбере какво представлява

37 Логика за милиони.

ТЕХНОЛОГИИ

СВЯТ

ОБЩЕСТВО

32 Родилни мъки. Жените в България раждат при лоши усло-вия и унизително отношение

10-11 Тя още е тук. Дубайският шок показа, че краят на кризата е мираж и в световната икономи-ка може да тиктакат още неизбух-нали бомби

12-13 Пясъчни кули. Шейх Моха-

ТЕМА НА БРОЯ

КОМПАНИИ 44 / Стоки и продажби 50 / ИМОТИ 52 / ПРЕДПРИЕМАЧ 54 / ФИНАНСИ 56 / МОЯТ КАПИТАЛ 61

www.capital.bg

K2

5 - 11 декември 2009 г.

Реалният бизнес на фонда остана

само един - търговията

с техникa � КОМПАНИИ 44

БИЗНЕС

В

� K

КОМЕНТАР

КОМПАНИИ От най-агресивния купувач Equest се превърна в най-бързия продавач

Разпродажба

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Зорница МАРКОВА

59

Борба за контрол над Федералния резерв

52 124-метров оптимизъм

56 Малко кеш в кризата

www.capital.bg

СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ

Коледен каталог

КОМЕНТАР

Д

� K

9 7 71 3 1 0 7 9 8 02 4 84

5 - 11 декември 2009 г.

#48

Тя още е тук

На стр. 10 - 14



?????? ? ??????????? ?????????????????

Дубайският шок показа, че краят на

кризата е мираж



мед ал Мактум заведе Дубай в не-познати територии. Сега емирство-то трябва да намери път обратно

14 Хайде с нас в Дубай. Интере-сът към арабското емирство заля и българския бизнес

56-57 Малко кеш в кризата. Три нови компании излязоха на пазара на бързите кредити

58-59 Резервирана подкрепа. Бен Бърнанке може да не успее да запази правомощията на Фе-дералния резерв и да остане да го ръководи

60 Вятър регулация. Финансо-вият надзор създаде опасен пре-цедент, като пусна рекордно раз-дутото увеличение на капитала „Енергони“

ФИНАНСИ

СТОКИ И ПРОДАЖБИ

50-51 По името посрещат. Български компании опитват да привличат клиенти и чрез фирме-ното си наименование

52-53 124-метров оптими-зъм. “Арко тауърс” плати 3.5 млн. лв. за разрешителното за строежа на два небостъргача

ИМОТИ

33 Дългата ръка на рецесия-та. Съкращенията в рекламни-те агенции са факт, но не и тен-денция

34 Различната телевизия. Краят на Re:Tv е необичаен като самия проект

МЕДИА И РЕКЛАМА

СПОРТ

38 Звезди за смяна. Прибързано е да се твърди, че дните на Роджър Федерер и Рафаел Надал на корта са преброени

1000 София, ул. „Иван Вазов“ 20

� Редакциятел. 02/ 9376 122факс: 02/ 9376 440e-mail: [email protected]

� Рекламател. 02/ 9376 444факс: 02/ 9376 236 e-mail: [email protected]

� Абонаменттел. 02/ 9376 349факс: 02/ 9376 173 02/ 9376 279e-mail: [email protected]

� Човешки ресурсител. 02/ 9376 289факс: 02/ 9376 440 е-mail: [email protected]

Представителство на „Икономедиа“ АД в гр. Варна: Варна 9000, ул. „Братя Миладинови“ 86 вх.Б ет.2, тел. 052/ 601 651 Мирослав Петров

Изпълнителен директорФилип Харманджиев

Административен директорНели Христова

Директор рекламаРумяна Георгиева

Търговски директорВеселка Данчева

Маркетинг директорКатрин Иванова

Мениджър бизнес развитиеЛюбомир Василев

Издава “Икономедиа” АДрегистрирано в СГС под №11665/2004

Главен редакторГаля Прокопиева

Първи заместник главен редакторСтанка ТошеваУправляващ редактор „Икономика“ в „Икономедиа“Васил АтанасовЗаместник главни редакториГалина Александрова, Алексей ЛазаровОтговорен редактор: Йово Николов ([email protected]) Редактор on-line: Момчил МилевОтговорен секретар: Деян Христов ([email protected]); Специален кореспондент: Иван Михалев ([email protected]); Политика: Сибина Кръстева, Велина Господинова, Елена Старидолска, Панайот Ангарев, Росен Босев, Люба Йорданова ([email protected]); Икономика: Вера Денизова, Калина Горанова ([email protected]); Международна икономика и политика: Илин Станев, Светломира Гюрова, Огнян Георгиев, Цветелина Манолова ([email protected]); Общество: Ирина Ценкова ([email protected]); Медиа и реклама: Борислав Кандов, Весислава Антонова, Зорница Стои-лова ([email protected]); Технологии: Андриан Георгиев, Асен Георгиев, Ясен Пекунов ([email protected]); Спорт: Георги Филипов, Елеонора Тарандова ([email protected]); Компании: Теодора Василева, Десислава Николова, Маргарита Вачкова, Константин Николов ([email protected]); Стоки и продажби: Зорница Маркова, Жана Иванова; Имоти: Яна Бодурова ([email protected]); Предприемач: Mара Георгиева ([email protected]); Финанси: Емил Ангелов, Николай Сто-янов, Мария Иванова (fi [email protected]); Моят Капитал: Василена Христова ([email protected]); Кариери: Ека-терина Попова, Боряна Пенева, Таня Обущарова ([email protected]); Капитал Light: Богдан Русев, Биляна Димова, Светлана Мирчева, Росица Илиева, Янко Терзиев, ([email protected]); Фоторе-портери: Асен Тонев, Надежда Чипева, Цветелина Ангелова ([email protected]); Дизайн и инфографики: Ася Колева, Ан-тония Тилева ([email protected]); Дизайн и предпечатна подготовка: Тихомир Колев, Калина Колибарска, Лили Георги-ева, Марияна Попова, Мария Маркова, Нана Бурска ([email protected]); Секретар: Михаил Вълканов; Уредник: Светозар ГермановПечат: „Печатница Дружба“ ЕАДСофия жк „Дружба“ 1, ул. „Илия Бешков“ №3

телефон за контакти: 02/42 25 900

За проблеми с разпространението:тел.: 02/ 93 76 349е-mail: [email protected]

Хонорари се изплащат в сряда от 10.00 до 12.00 и от 14.00 до 16.00 часа.

Пощенските пратки се изпращат на адрес: София 1000, ул. „Иван Вазов“ 20

„Икономедиа“ АД няма отношение към поднесената информация в публикуваните в „Капитал“ реклами.Отговорността за съдържанието им е изцяло на рекламодателите.

СЕДМИЦАТА3KАПИТАЛ 5 - 11 декември 2009 г.

ИНИЦИАТИВА Най-голямата ма-гистратска организация в Бъл-гария - Съюзът на съдиите, предложи тази седмица на пар-ламента да избере за член от своята квота във Висшия съде-бен съвет (ВСС) бившия предсе-дател на Върховния касационен съд и Конституционния съд Ру-мен Янков. „Изключителната ситуация изисква изключител-ни решения и високо осъзната отговорност на другите власти за укрепване на здравословния баланс помежду им“, се казва в писмото. Мандатът на Румен Янков като член на Конститу-ционния съд изтече преди мал-ко повече от месец. Той беше из-биран на два пъти за председа-тел на съда. През последните го-дини Румен Янков практически беше единствената опозиция в съда. Парламентът трябва да из-бере двама членове на ВСС, тъй като Иван Димов и Стойко Сто-ев подадоха оставки, след като стана ясно, че активно са кон-тактували с плевенския лобист Красьо. Преди време правосъд-ният министър Маргарита По-пова каза, че ще работи активно за това парламентът да избере личности, които се ползват с до-верие в съдебната система.

РАЗВРЪЗКА След 40-дневен прес-той в плен Румен Гунински-син беше освободен миналата неде-ля. Той беше оставен от похи-тителите в автомобил до ста-диона в град Елин Пелин. Сту-дентът от Националната спорт-на академия е син на бизнес-мена и общински съветник от БСП в Правец Румен Гунин-ски и беше отвлечен на 19 ок-томври по време на разходка в Студентски град. Една от ос-новните версии за похищение-то му беше свързана с бизнеса на баща му, който е близък до директора на „Лукойл - Бълга-рия“ Валентин Златев. Според неофициалната информация за освобождаването му похитите-лите са поискали 1 млн. лв. На специална пресконференция в присъствието на сина си Гу-нински-баща отрече да е пла-щал откуп. Студентът заяви, че по време на престоя си в плен с него са се държали добре, като през цялото време е бил със за-вързани очи и запушени уши. След щастливата развръзка министърът на вътрешните ра-боти Цветан Цветанов каза, че МВР е постигнало основната си цел - момчето да бъде живо и здраво.

Съдии предложиха Румен Янков за член на ВСС

Отвлеченият Румен Гунински беше освободен

� Специалният представител на Държав-ния департамент на САЩ за енергетиката в Евразия Ричард Морнингстар (на сним-ката вдясно) се срещна с премиера Бойко Борисов, а след това говори и с президента Георги Първанов по време на краткото си посещение у нас. "Виждаме и оценяваме усилията на прави-телството България да играе важна роля в енергийната политика на Европа. Действи-ята, които предприемате, ще ви позволят да бъдете енергийно независими", каза

посланикът на срещата с министър-пред-седателя. Двамата обсъдиха проектите "Южен поток" и "Набуко". Според правителствената пресслужба Ричард Морнингстар е поздравил прави-телството за действията в енергийния сектор. „Подхождате по правилния начин. Виждаме и оценяваме усилията ви”, е ци-тиран да казва дипломатът от САЩ. Само преди дни той се срещна във Вашингтон с външния министър Румяна Желева. СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

Премиерът се срещна с посланика на САЩ за енергетиката на Евразия

>>мобилна версияна capital.bg

СЕДМИЦАТА


Търгът за винетки ще бъде обжалван

СПОР Докато се чака агенция „Пътна инфраструктура“ да обяви кой е победителят в тър-га за разпространение на ви-нетки през следващите 4 годи-ни, процедурата може да стиг-не до съда. Документи за учас-тие в търга бяха закупени от 19 компании, но само три по-дадоха оферти. Те са „Българ-ски пощи“, консорциумът „Лу-койл България“ - „Холдинг Пъ-тища“ и консорциумът СИБанк - „ВИП Секюрити“. Тръжната комисия не допусна офертата на ръководената от Валентин Златев фирма „Лукойл Бълга-рия“ и притежавания от Васил Божков „Холдинг Пътища“ с мотива, че не отговарят на из-искванията. Представителите на двете компании заявиха, че ще обжалват. Критерият за из-бор на изпълнител на поръчка-та е най-ниска оферта. „Българ-ски пощи“ поискаха комисиона от 8.5% от приходите от всички винетки, а СИБанк и „ВИП Се-кюрити“ - 4.75%. Отстраненият консорциум обяви, че е с най-ниска оферта.

S&P покачи перспективата си за България

ПОВИШЕНИЕ Рейтинговата аген-ция Standard & Poor's ревизи-ра перспективата си за Бъл-гария от „негативна“ на „ста-билна“. Кредитните рейтинги на страната остават непроме-нени - BBB (дългосрочен) и A-3 (краткосрочен). S&P обоснова оценката си с водената от пра-вителството фискална полити-ка, ниския брутен дълг, прог-нозите за стабилен икономи-чески растеж в средносрочен план, както и членството в Ев-ропейския съюз. „Считаме, че България продължава да е из-правена пред икономически рискове заради несигурната перспектива за външно търсе-не и рязкото ограничаване на външния канал за търговски кредит, което се отразява нега-тивно върху вътрешното тър-сене“, обясняват от S&P. В от-делно съобщение агенцията обясни, че по-високата оценка на държавата няма да се пре-несе и в покачване на рейтин-гите на следените от нея мест-ните банки, които остават без промяна.

Бюджет 2010 бе приет с малки промениГЛАСУВАНЕ След 17-часов дебат и почти без промени по същество бюджетът на държавата за следващата година беше приет на второ четене от парламента. Депутатите решиха да отпус-нат 70 млн. лв. повече за лече-ние на онкоболните. Допълни-телните разходи ще се финан-сират с по-високите постъпле-ния от корпоративния данък

след въвеждането на по-висо-ка ставка върху хазарта. С 50 млн. лв. повече от първоначал-но предвиденото ще получат и земеделските производите-ли. Парите ще дойдат от нама-ляване на трансфера към БАН с 10 млн. лв. и свиване на дру-ги капиталови разходи на пра-вителството с 40 млн. лв. Една от най-спорните разпоредби в

закона бе чл. 17, който позволя-ва на правителството да съкра-щава държавните разходи без ограничения, ако прогнозите вещаят по-неблагоприятно раз-витие на икономиката от зало-женото в бюджета. След гласу-ването му депутатите от БСП напуснаха пленарната зала и заявиха, че свободата, която правителството си дава да сви-

ва държавните разходи, как-то прецени за добре, самостоя-телно и без разрешение на пар-ламента, противоречи на кон-ституцията и на разпоредба-та в Закона за устройството на държавния бюджет. Това пра-ви парламента излишен, заяви-ха от опозицията и обявиха, че ще изпратят гласувания текст в Конституционния съд (КС).

Подобен казус имаше и при приемането на подобен текст в бюджета за 2009 г. от тройната коалиция. Тогавашната опози-ция, в която участваха парти-ите от сегашната „Синя коали-ция“, обяви същите мотиви за несъгласието си и го атакува в Конституционния съд. Съдът реши, че текстът не противоре-чи на основния закон.

2процентни пункта ще са по-ниски вноските за фонд „Пенсии“ от следващата година, след като депута-тите гласуваха промените в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. От догодина практикуващите свободни професии ще се осигуряват върху 420 лв. месечно.

3.3 млн. лв. превишение на при-ходите над разходите в бю-джета за октомври отчете финансовото министерство. Така натрупаният от начало-то на годината дефицит се сви леко до 546 млн. лв.

ЧИСЛА НА СЕДМИЦАТА

� Макар и при облекчен режим, заемите между физически лица ще трябва да се декларират в годишните данъчни декларации. Това приеха депутатите при гласуване на пре-ходните и заключителни разпоредби в Закона за бюджета за 2010 г. Така от догодина ще се декларират натрупаните или отпуснати заеми над 10 хил. лв., а не каквото беше пър-воначалното предложение - над 5 хил. лв. Освен това стари заеми, несъбрани или дължими, в размер над 40 хил. лв., ще се декларират, но само ако са натрупани в последните 5 го-дини, а не както беше решила бюджетната парламентарна комисия с председател Менда Стоянова (на снимката) - до 10 години назад във времето. СНИМКА: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Заемите между приятели все пак ще се декларират

СЕДМИЦАТА

5KАПИТАЛ 5 - 11 декември 2009 г.

Скандинавските страни са първи по благоденствие

ЕС ще наблюдава икономиката на Гърция

Чеченци поеха отговорност за взривения влак в Русия

СТАНДАРТ Жителите на сканди-навските държави живеят мно-го по-добре от хората в други развити страни като САЩ и Ис-пания, показва индексът на ико-номическото благоденствие, разработен наскоро от канад-ския Център за проучване на равнището на живот. Сред 14-те държави - членки на Организа-цията за икономическо сътруд-ничество и развитие (ОИСР), най-високо е класирана Норве-гия. На следващите места в кла-сацията са Дания, Холандия и Белгия. Франция e шеста, а Ка-нада е девета. На последните места са САЩ и Испания. Но-восъздаденият индекс, който бе публикуван в четвъртък, из-мерва равнището на живот не само от гледна точка на разви-тието на БВП, а отчита и факто-ри, свързани с потреблението, степента на финансова сигур-ност, неравенството на доходи-те и натрупването на капитали. Според някои икономисти този индекс е по-точен индикатор за развитието на икономиката и трябва да замени БВП.

ТЕРОРИЗЪМ Ислямски сепарати-сти, подчинени на един от най-известните чеченски терористи - Доку Умаров, поеха отговор-ността за взривения влак меж-ду Москва и Санкт Петербург. Бързият влак, който има лук-созни купета и е често използ-ван от висшата администрация на Русия, бе взривен миналия уикенд, като 26 души загинаха, а стотици бяха ранени. Руските разследващи откриха кола, за-редена с експлозиви до жп стан-ция в Северна Русия, близо до границата с Финландия. Исля-мистите пуснаха писмо до сай-та kavkazcenter.com, в което за-явяват, че ще ударят икономи-чески важни цели. Остава неяс-но защо атакуват сега, както и защо изчакаха близо седмица, преди да поемат отговорност за атентата. Първоначално заслу-ги си приписа крайнодясна не-онацистка руска организация. В реакция след атентата руският премиер Владимир Путин обе-ща да „счупи гръбнака“ на те-роризма, който според него още е „реална заплаха пред Русия“.

МОНИТОРИНГ Европейската ко-мисия ще проверява на всеки три месеца икономическите по-казатели на гръцкото правител-ство, след като високият бюдже-тен дефицит на страната поро-ди спекулации, че може да из-падне в неплатежоспособност. Въпреки предупрежденията на Брюксел кабинетът в Атина все още не е предприел мерки за за-тягане на фискалната дисци-плина. Тази година бюджетни-ят дефицит ще достигне 12.7% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е повече от четири пъти над прага, заложен за ев-розоната. „Заложеното свиване на бюджетния дефицит до 9.1% от БВП е важна първа стъпка в правилната посока, но тряб-ва да бъде последвана от още мерки“, обобщи председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юн-кер. Гръцките медии коменти-раха, че заради поетите анга-жименти пред Брюксел от на-чалото на следващата година данъкоплат ците могат да очак-ват „дъжд от данъци върху го-рива, напитки и цигари“.

Путин: Скоро няма да изляза от политикатаЗАЯВКИ Руският премиер Влади-мир Путин намекна, че обмис-ля възможността да се кандида-тира за президентските избори през 2012 г. „Аз ще помисля. Все още има достатъчно време“, за-яви Путин в отговор на въпрос в рамките на традиционната му

годишна „среща“ в пряк ефир с руснаците. В четвъртък той се опита да отговори на част от по-стъпилите над 1.5 млн. въпроси по теми като икономическата ситуация в страната, заплаха-та от тероризма, проблемите в социалната сфера, корупцията

в правоохранителните органи и др. Програмата, озаглавена „Разговор с Владимир Путин. Продължението“ и излъчвана на живо по няколко държавни телевизии и радиа, както и он-лайн, продължи четири часа. На въпрос дали смята да се от-

тегли скоро от политиката Пу-тин отговори категорично: „Не се и надявайте.“ По друга набо-ляла тема - икономическата си-туация в страната, премиерът побърза да увери сънародници-те си, че пикът на кризата вече е бил подминат, макар както по

света, така и в Русия и занапред ще се усещат „известни сътре-сения“ в икономиката. Той под-черта, че руските власти са ус-пели да избегнат превръщането на настоящата рецесия в повто-рение на пагубния за страната финансов срив от 1998 г.

� Външният министър на Афганистан Рангин Дадфар Спан-та (вляво), колегите му от ОАЕ Абдула бин Зайед ал Нахаян (в центъра) и на Германия Гидо Вестервеле (вдясно) разговаря-ха на срещата на външните министри от НАТО в Брюксел, където стана ясно, че 25 страни членки ще изпратят допълнително общо 7000 войници към омиротворителната мисия в Афганистан. На срещата са възникнали остри раз-ногласия по въпроса за ситуацията на Балканите и възмож-ността за предоставяне на план за действие за членство в НАТО на Черна гора и Босна, предадоха световните агенции, позовавайки се на дипломатически източници. Според тях Босна няма шансове да получи пътна карта, докато за Черна гора въпросът остава открит. СНИМКА: REUTERS

Министрите от НАТО се споразумяха за Афганистан

КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ // МНЕНИЯ


Обратна връзкаТази страница е за вашата гледна точка по въпроси във и извън вестника, която сме получили по e-mail или сме видели като коментари на www.capital.bg. Приемаме обосновани мнения, интересни снимки и допълнителни материали на [email protected] или на адреса на редакцията.

�

Въпрос на седмицата:

Въпросът е отворен за дискусия на capital.bg. Следва-щата седмица ще публикуваме най-доб рото мнение.

Отговор на седмицата:Re: Какви са проявленията на финансовата криза лично за вас?

В анкетата са участвали 343 души, гласували на capital.bg

ЧЕТЕТЕ ЛИ „ЖЪЛТИ“ САЙТОВЕ?

Продадох имот изгодно - вложих на борсата и станаха кинтите 1/2. Тя и земята толкова стана, така че танто за кукуригу. Имах предложение да си продам апартамента 60 кв. за 65 к евро. Реших, че пак ще ги лепна на борсата и я загубя, я спечеля, па после пак ще си търся апарта-

мент - и се разубедих, че и с родителското тяло много ядове щях да имам. Постоянните доходи от заплата - все същите са си, и все по един и същ начин си живея, бих казал, скромно, но хапвам и пийвам каквото ми е кеф и нямам никакви затруднения да си покривам режийните. Кое ни е наред

Какви са проявленията на финансовата криза лично за вас?

WWW АНКЕТА

нала. Ако нямаш, трябва да помолиш някой да те метне. Толкова ли не могат хо-рата в София да разбе-рат, че плащането на пар-коместата е за тяхна пол-за. Почти няма значение къде отиват парите - ва-жното е да има механи-зъм за регулиране и пра-вила. Сега всеки спира на забранено място - трото-ар, трева, кръстовище, и нарушава закона с изви-нението „няма къде“. А полицията, на която пла-щаме всички, си затва-ря очите - ами да, няма къде човекът да парки-ра. А пешеходците, те не са ли хора - не те пречат на човека.Дано и СОС разберат това и защитят европейските ни права. Дано Фандъко-ва има гражданско мисле-не. Не може да има 100% популярност. Понякога се налага, по изключе-ние, разбира се, да репре-сираш 90%, за да защи-тиш нормалните. Да на-малиш броя на автомоби-ли на едно семейство. Да намалиш пътните про-изшествия и жертвите. Да защитиш природата. Да промениш мисленето към по-добро. Да спреш упадъка. ?????????

� Работя в един магазин на Докторската градина. Смените ми са през ден по 12 часа. Преди да има синя зона, идвах с голфа в 7.40 сутринта, чаках ня-кой да излезе с колата и паркирах до 20.15 вечер-та. И колежките от дру-гата смяна правеха така. Общо сме четири колеж-ки - продавачки в мага-зин за магазин 45 кв.м. Аз живея в „Овча ку-пел“ - пътувам с колата по един час, час и нещо дневно. Откакто е синя зона, не идваме с кола на рабо-та. На нашите две мес-та спират през деня поне двадесет-тридесет души, част от които са наши клиенти.Винаги има празни места. И улиците са по-свободни и по-чисти. Стана по-при-ятно, даже и хората стана-ха по-малко изнервени.За жалост, когато дойдох от с. Краводер в София преди 15 години, у мен имаше грешното впечат-ление, че в София тряб-ва да се ходи навсякъде с кола. Иначе си изоста-

ПРИЛОЖНА ИКОНОМИКА

26 KАПИТАЛ 28 ноември - 4 декември 2009 г.

След кметските избори

И да ги построиш, пак ще ги задръстят

Георги ГАНЕВ*

Кметските избори в София ми-наха и пред новата-стара власт в общината стоят добре позна-тите предизвикателства. Едно от тях са задръстванията. Най-вероятно голям брой от пред-лаганите в момента решения на този проблем съдържат из-граждането на повече транс-портни артерии.

Тази идея обаче влиза в пряк конфликт с фундаменталния закон за пътните задръства-ния, формулиран от Антъни Даунс още през 60-те** години на XX век. Технически законът твърди, че в големите градове еластичността на пропътувани-те автомобилокилометри спря-мо промените в количеството пътища е единица. Това се пре-вежда така: трафикът нараства едно към едно с пътищата. И да се появят нови ленти, те ще бъ-дат пъргаво задръстени.

Този закон е бил много оспор-ван в миналото, но съвсем нас-коро се появи ново и изключи-телно подробно изследване на Дюрантон и Търнър***, което не просто потвърждава по убе-дителен начин самия закон, но с висока степен на увереност идентифицира причините за не-говото съществуване. Към това те добавят и анализ на нетната

път за домакинствата, подобре-ните възможности за миграци-онната работна ръка и т.н. Сре-щу това противопоставят цена-та на строежа. В крайна смет-ка резултатът се оказва предел-но категоричен: разходите по строежа значително надвиша-ват съвкупния размер на всич-ки мислими и потенциални ползи. Едната основна причи-на е, че ползите са все пак мар-гинални и основната от тях, на-малената интензивност на тра-фика, така и не се материализи-ра. Другата причина е, че и са-мият строеж на нови ленти, и земята, върху която той трябва да се извърши, са много скъпи в големия град.

Обречени ли сме?Но този извод не означава, че извършеният анализ има само отрицателни резултати. Авто-рите стъпват на откритото по време на изследването, за да идентифицират две действия от страна на общинските власти в голям град, които могат да бъ-дат особено ефективни за нама-ляване на задръстванията.

Първо, иконометричните ре-зултати показват много висо-ка чувствителност на „търсене-то“, т.е. на желанието на дома-кинствата и фирмите да полз-ват пътищата, към цената на това ползване. Всъщност имен-но тази чувствителност е и ос-новната причина законът за за-дръстванията да е валиден. Но тя има и обратна страна - дори и малко повишаване на цена-та на ползване може видимо и значително да намали задръст-ванията. Поуката е, че ако съ-ществува ценови механизъм за ползване на пътищата из-вън загубата на време, гориво и амортизация на превозните средства, той би бил изключи-телно силен инструмент за на-маляване на трафика.

Второ, във всеки голям град съществува набор от конкрет-ни точки на задръстване и чес-то проблемът не е липсата на платна, а струпването в неврал-гични точки. Построяването на инфраструктура (надлези, про-биви, тунели) е скъпо на лине-ен метър, но понеже метрите не са особено много, общата полза от отпушването на тесните мес-та може лесно и значително да надхвърли тези разходи.

И така общият извод от това много подробно изследване може да се побере в три съве-та към кмета. Не строй нови пътни ленти - и тях ще задръс-тят. Отпуши тесни места, дори ремонтът да е скъп на линеен метър. Убеди хората и въведи цена за ползване на пътищата в града.

*Център за либерални стратегии

**Downs, Anthony. 1992. Stuck in

Traffic: Coping With Peak-Hour

Traffic Congestion. Washington d.c.:

Brookings Institution Press

***Duranton, Gilles, and Matthew

A. Turner, „The fundamental law of

road congestion: evidence from US

cities“, NBER Working Paper w15376,

September 2009

обществена полза от строежа на нови пътища като начин на решаване на проблема. От ра-ботата им следват някои изво-ди, които биха били полезни и за днешна София.

Защо има задръстванияДюрантон и Търнър първо про-веряват дали фундаментални-ят закон за задръстванията е верен, като използват данни от всички общини на САЩ и различни мерки за интензив-ността на трафика и за коли-чеството основни пътища. Ав-торите използват разнообраз-ни формулировки на иконо-метричния модел и техники за статистичес ка оценка. Резулта-тът от огромния масив данни и методи е прост: по отношение на трафика във и около големи-те градове законът е валиден, при това впечатляващо близо до точно „едно към едно“.

Следващата стъпка на Дю-рантон и Търнър е да проверят кои между възможните обясне-ния на подобен закон получа-ват потвърждение в данните. Отново след многобройни ико-нометрични тестове те иден-тифицират три основни начи-на, по които увеличаването на пътищата води до увеличава-

не и на трафика. Те са подреде-ни в стриктно низходящ ред по важност.

Първият и най-важен е уве-личеният брой и разстояние на пътуванията на „завареното“ от промяната население на града. Хората просто виждат новите пътища, решават, че трафикът вече ще е по-лек, и увеличават пътуванията си. Вторият много важен канал, по който връзка-та „повече пътища - повече тра-фик“ се реализира, е търговска-та употреба. Бизнесите реаги-рат като домакинствата и ко-гато видят повече пътища, уве-личават ползването им, особено по отношение на по-големите и тежки транспортни средства.

Третата и средно важна връз-ка между пътища и трафик е любимото обяснение на досе-гашния кмет - миграцията. Гра-дът става по-привлекателен за пътуване и работа в него, ко-ето увеличава трафика. Това обяснение не е лишено от тео-ретични основания и емпирич-на подкрепа, но далеч не е най-важното.

„Цени/ползи“ на новите пътищаИ така, основната причина за валидността на закона за за-

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

дръстванията е реакцията на домакинствата и фирмите - те възнаграждават новопостро-ените пътища с повече и по-дълги пътувания и интензив-ността на трафика остава не-променена. Но и при тези об-стоятелства увеличението на пътищата носи полза за града. Домакинствата и фирмите из-бират да пътуват повече, защо-то имат полза от това.

Дюрантон и Търнър прилеж-но пресмятат всички възможни ползи от новите пътища като повече извършени транспорт-ни услуги със съответна доба-вена стойност, повече изминат

Задръстванията в големия град са нечувствителни към количеството пъти-ща, но са силно чувст-вителни към цената за ползването им.

Строежът на нови пътища е твърде скъп, но отпушването на невралгични места може да си струва.

Re: И да ги построиш, пак ще ги задръстят

бина. Но не би! Затова вече е късно да им се по-могне. То и сега бъка от самозвани доктори, ин-тернационални центро-ве с център Ловеч, меж-дународни академии с център кв. „Люлин“, фи-лиали на междугалак-тическия университет... Все пак нали всяка сгра-да с алуминиева догра-ма носи името „Световен търговски център“, а вся-ко капанче - бар „Маями“. Така че нека ти каже, че е доктор, а ти питай „от кой университет“ и си прави извода. Не чакай ВАК да мисли вместо теб, защо-то просто нямат повече акъл от твоя. Бъди сигу-рен! Методиев

� Никога не съм си ми-слил, че ще защитавам някоя от съществуващи-те академични структури в България, но смятам, че ако ВАК се разформира, без да се замести с нещо смислено, то само за ме-сеци България ще бъде на първо място в света по доктори и професори на глава от населението. Nikolay UK

� Николайчо, да бяха дали личен пример и да бяха самите членове на ВАК пласирали малко научна продукция в чуж-

снтвабсснп

Една реликва си отиваЗакриването на Висшата атестационна комисия дава шанс за младите учени

Люба ЙОРДАНОВА

На пръв по-глед карие-рите на Ро-сица* и Бо-рис си прили-

чат - двамата са мла-ди, решени да се пос-ветят на науката и с успешно защитени докторати.

Пътят им обаче е мно-го различен. Тя е до-цент доктор в български университет, той - док-тор и изследовател във Великобритания.

Тази седмица тежката структура на науката в България направи първи опит да се задвижи. Нови-ят министър на образова-нието, младежта и наука-та Сергей Игнатов пред-стави проектозакон за развитие на академичния състав, който ще замени действащия от 37 години Закон за научните степе-ни и звания. Така най-по-сле ще си отиде Висша-та атестационна комисия (ВАК), която по стар съ-ветски модел присъжда научните длъжности и степени и чийто еквива-лент съществува само в Русия, Беларус, Северна Корея и Монголия. ВАК е истинският образ на научната дейност у нас - тромава, остаряла, непро-зрачна и неразбираема за обществото. Най-лошо-то обаче е, че членовете на ВАК (главно учени от БАН и Софийския универ-ситет) притежават реална власт и на практика реша-ват съдбата на всеки, дръ-знал да се занимава с нау-ка в България.

Ако се върнем към ге-роите от по-горе, начало-то на научното им израст-ване изглежда така. След три години докторанту-ра Росица защитава в ка-тедрата на университета. Пет месеца по-късно пред-става труда си пред специ-ализиран съвет към ВАК - 20 души, мнозинството от които не са запознати със сферата на работата й. Те мълчаливо я изслушват

и пускат тайни бюлетини с „да“ или „не“. Следва друга комисия във ВАК, където 14 светила на на-уката преглеждат доку-ментите на Росица и й от-съждат степента доктор. Само че не веднага - в про-дължение на 40 дни тече т.нар. карантинен период, в който всеки, който има възражения, може да по-даде жалба.

По същото времеБорис също подготвя сво-ята дисертация. Той има достъп до най-актуални-

те изследвания в негова-та област, а постоянният контрол от страна на кате-драта му следи за правил-ната разработка на тема-та. Борис защитава пред комисия от двама специ-алисти, единият от кои-то е от друг университет. Защитата е като интер-вю за работа - дискусия, обсъждат се контрааргу-менти. След края й Борис е доктор.

С новия закон на Ми-нистерството на образо-ванието, младежта и нау-ката (МОМН) има шанс да се приближим с една крач-ка към така нормално из-глеждащата ситуация от примера с Борис. Според промените защитата на степените ще се провежда в университетите и науч-ните институти, а за оцен-ка на работата ще се съби-ра ad hoc научно жури от около пет специалисти в областта. Поне трима от журито ще трябва да бъ-дат външни за институ-цията експерти. Целта е учените да са приключи-ли с колекционирането на степени до максимум 45-годишна възраст и да се отдадат на науката и създаването на школи за млади кадри.

С бавни крачки„Предлаганата система би била по-демократична, за-щото ще децентрализира процеса“, коментира за „Капитал“ доц. д-р Бой-чо Кокинов от Нов бъл-гарски университет. Така университетите ще са по-автономни и ще могат да водят политика за собст-вените си кадри. „Тези промени трябваше да ста-нат още преди 20 години и колкото по-радикална е реформата, толкова по-добре“, допълва Кокинов. Според него обаче някои точки от проектозакона са „компромиси за успо-коение на духовете“. Като например запазването на степента хабилитиран доктор, която не същест-вува почти никъде по све-та и която губи няколко години от живота на уче-ния в безсмислен труд.

Друг компромис според Кокинов е запазването на част от ВАК под форма-та на контролна комисия към МОМН. Идеята на ми-нистерството е тази коми-сия да контролира закон-ността на процедурите и да е място за обжалва-ния. „Наистина има нуж-да от външен контрол, но той може да се осъщест-вява от Агенцията по ак-редитация“, смята Коки-нов. Председателят на ВАК проф. Александър Федотов е на противопо-ложно мнение. „Хубавото е, че на мястото на ВАК все пак ще има комисия с държавен статус, коя-то да следи за нормално-то и правовото протича-не на процедурите. Ина-че всеки втори ще се сдо-бие с научна степен“, смя-та той, но не отрича, че „ВАК отдавна трябваше да се реорганизира“.

Реформата би трябва-ло да прекрати ролята на държавата в раздаването на научни степени и длъж-ности. Преподавателят в Софийския университет доц. д-р Петя Кабакчиева определя политическото назначение на ВАК като

ция „Фокус“, че може „да се допусне профанизиране на званието“.

Недоволството на акаде-миците обаче звучи незна-чително на фона на истин-ския проблем във висше-то образование - неговото качество. Защото идеята е не кой е професор и кой асистент, а какви хора из-лизат от българските уни-верситети и защо все по-вече предпочитат да учат в чужбина. „Български-те университети са мно-го назад като академич-но развитие и научен де-бат, изолирани са от на-учния обмен“, коментира д-р Димитър Бечев, който е избрал да продължи на-учното си развитие в Цен-търа за европейски из-следвания към Оксфорд-ския университет. Според него кариерното израст-ване трябва да е свързано със стимули за публика-ции и участия във външ-ни проекти. В комбинация с обективно оценяване на учените и адекватно за-плащане подобни проме-ни могат действително да задвижат неподвижното колело на научната дей-ност в България. � K

*Имената са сменени


ВАК решава съдбата на всеки учен в България.

основен проблем на раз-витието на науката. „Не-допустимо е министър-председателят да назна-чава членовете на науч-ните комисии“, смята тя. Всъщност цялата система на ВАК е била измислена по време на комунизма и целта е била да се държи под контрол научната ин-телигенция. Дори и да сме вече далеч от това време, в сега действащия закон продължава да съществу-ва текстът, че „дисертаци-онните трудове трябва да бъдат насочени към реша-

ване на научни проблеми, свързани с нуждите на со-циалистическото развитие на страната“.

Ясните критерии и по-бързата процедура ще са стимул за млади хора да се заемат с научна дей-ност. Предимство, което обаче не среща разбира-не сред по-възрастните членове на академична-та общност, които са ми-нали през по-мъчителни-те стъпки. Ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев вече из-каза опасения пред аген-

ТЕЖКИ ПРАТКИ НА ОЛЕКОТЕНИ ЦЕНИТЕЖКИ ПРАТКИ НА ОЛЕКОТЕНИ ЦЕНИ

ЦЕНА

– 20%UPS Standard & UPS Expedited

100 100 кгкг++

10 10 кгкг++

UPS Express & Express Saver

„ИН ТАЙМ“ ООД – ОТОРИЗИРАНА ФИРМА-ИЗПЪЛНИТЕЛ ЗА УСЛУГИТЕ НА UPS

WWW.INTIME.BG0700 1 88 77


25KАПИТАЛ 28 ноември - 4 декември 2009 г.

Re: Една реликва си отива

10.2%Да, но за забавление

Да, всеки ден

6.41%

57.43%Не

22.16%Рядко

Какви сайтове, аз нямам интернет3.79%

Туит на седмицата:

�

Това е определеният от последователите на @CapitalBg в социалната мре-жа Twitter (позволяваща на потребителите да споделят мисли в 140 знака) туит на седмицата. Тук ще можете да откривате победителя всяка седмица.

МНЕНИЯ // КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ


Едва 3% от българите са готови да вземат банков заем

Карикатура на седмицата

Трудни кредити

НАП започна проверка на данъчните декларации и имуществото на фолкизпълнители и певци

използвани (от 26% от българи-те) са потребителските креди-ти. От възможността да заку-пят стока на разсрочено плаща-не са се възползвали 18%, а до ипотечен кредит са прибeгна-ли други 8%. И ако през послед-ните месеци банките определят все по-голяма част от кредити-те като лоши, 53% от тези, ко-ито ги изплащат, ги определят като трудни и срещат затрудне-ния при погасяването им. Смет-ките излизат на друга, също не-малка част от кредитополуча-телите (45%), които нямат труд-ности да обслужват кредита си. Усещането, че изплащането на месечните вноски е на цената на редица трудности, засяга в еднаква степен различни со-циални и демографски групи - както по възраст, така и по на-селено място, в което живеят.

На фона на тези нагласи ши-роко тиражираната напоследък идея за намаляване на лихвите по банковите кредити, както и понижението на основния лих-вен процент от БНБ успява да създаде оптимистични очаква-ния. Според 37% от българите през идната година лихвите ще тръгнат надолу. Въпреки това по-голямата част от населени-ето (40%) не очаква да настъпи

нява все повече изтънелия се-меен портфейл. Една трета от кредитоползвателите предвиж-да тежестта на месечните внос-ки върху бюджета на домакин-ството да се запази непроме-нена, а оптимистите, за които новата година ще донесе въз-можността по-лесно да погася-ват кредита си, са 17%. Тази не-сигурност и неизвестност, свър-зани с тегленето и погасяване-то на банковите кредити по вре-ме на криза, ограничават кръга

на желаещите през следващи-те 6 месеца да се възползват от потребителски кредит до 3%, а от ипотечен - до 1% от пълно-летното население на страна-та.

Данните са от национално пред-

ставително проучване на „Маркет

ЛИНКС“, проведено по поръчка на

вестник ”Капитал” сред 509 пълно-

летни граждани в периода 01-02 де-

кември 2009 г.

реална промяна на лихвите, а най-скептично настроените са значително по-малко (17%), ко-ито дори предвиждат увелича-ването им. Този лек оптимизъм относно промени в банкова-та система бързо намалява на ниво промени в семейния бю-джет. Независимо от тази оп-тимистична обществена прог-ноза за спад или запазване на лихвите 46% от хората с кредит очакват през следващата годи-на изплащането му да затруд-

КАРИКАТУРА: ИВАН КУТУЗОВ

Майя БОЖИКОВА, „Маркет ЛИНКС“

ПРЕЗ СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА ПО-ТРУДНО ИЛИ ПО-ЛЕСНО ЩЕ ВИ БЪДЕ ДА ИЗПЛАЩАТЕ КРЕДИТА СИ?

19.5%Категорично

по-трудно

26.8%По-скоро по-трудно

32.6%Не очаквам

промяна15.3%По-скоро по-лесно

Категорично по-лесно1.7%

Не мога да определя

4.1%

Източник: „Маркет ЛИНКС“

зплащането на кредит е част от живота на всеки втори пълноле-тен гражданин у

нас - независимо дали е лично ангажиран с него, или вноски-те са част от семейния бюджет. Това е една от причините лих-вите по кредитите традицион-но да се определят като висо-ки. Най-предпочитани и често

КОМЕНТАРИ & АНАЛИЗИ // МНЕНИЯ


Мъгла покрива хълмовете в центъра на италианския град ПеруджаСНИМКА: REUTERS

Да ти честитя ли... К А П И Т А Л Н О

„Бойко Борисов има удивително медийно присъствие. Когато чета неговите коментари, му се радвам, че намира толкова точен и кратък израз, който отеква в главите на хората.“Меглена Кунева, еврокомисар, пред радио „Дарик“

„Не знам кой е Васил Божков, нито съм го виждал, нито го знам. Имам щастието след 20 години отсъствие от България да не познавам подобен вид играчи. Не знаех, че е най-богатият българин, но щом е така и той се оплаква от нас, значи, че работим добре.“Симеон Дянков, министър на финансите, в ефира на телевизия bTV

„Не виждам в залата Яне Янев и Волен Сидеров. Явно бюджетът не е материя, от която разбират.“ Сергей Станишев, лидер на БСП, пред в. „Труд“

„Написах стихотворението „Пре-миер, избран от народа“ в Деня на независимостта - 22 септември. Докато обядвах, си казах: „Защо да не напиша нещо за Бойко Борисов? Той го заслужава. Седнах към 15 ч. и започнах. До вечерта бях готова.“

Венета Бакалова, поетеса от Русе, написала хвалебствено стихотворение за премиера Бойко Борисов, пред в. „Труд“

„Някои от играчите изядоха само по два банана, но издържаха двуразовите тренировки… И когато разбрах, хванах мениджъра на хотела за гушата, дадох им пари, ключовете от колата си и наредих да отидат и да купят нещо за ядене.“Христо Стоичков разказва за някои битови проблеми в своя отбор „Мамелоди съндаунс“ пред в. „24 часа“

„Една квартална мутра не само изкарва повече, но има и по-голяма тежест, отколкото един независим журналист.“Георги Лозанов, медиен експерт, пред в. „Труд“

„С години ще чакаме визите, ще ни убият с акцизите. С ко-лежките никакви намеци, вър-ху бакшиша данъци.“

Ето така пророчески фолкпе-вецът евроскептик Руси Русев е запял през 2007 г. в парчето си „Европа“. Две години по-късно данъчните наис-тина погнаха ко-лежките му.

„Да ти честитя ли-и-и-и...“, виеше разтърсващо Преслава в своя хит „Новата Ти“. Горе-долу та-къв е сега рефренът по повод данъчните проверки между на-ричаните фолкдиви в масови-те вестници. Те обърнаха зна-чително внимание и страници не толкова на самите провер-ки, колкото на това колко взи-мат за едно участие фолкпеви-ците и на какви коли се возят. „Малина с S класа, Преслава с бричка“, пише в. „Стандарт“ в сряда. „Ей, май съм забравила да декларирам силикона, кой-то си сложих миналата зима“,

възстановява въображаем ди-алог в студиото на „Пайнер“ вестникът. „Русите амбиции“ се питат още „Защо Бойко ни разлюби“. Някои от въпроси-те им имат основание. Данъч-ните проверяват 16 поп- и фолк-изпълнители, като 80 на сто от тях са с договори при инж. Ди-митър Димитров-Пайнера. Той беше кандидат за кмет на Ди-митровград от ГЕРБ, но Бойко Борисов го изтегли, след като беше обвинен, че се сродява с чалгата. След това беше и кан-дидат за кандидат-депутат, но и това не му се случи.

„Чалгата на-същна, данъчно се тръшна“, поч-ти пропя в ритъм в. „Труд“. Извест-ната с никней-ма си Мара От-

варачката прочувствено се ядосва пред вестника: „Тази проверка е една голяма гнус-на обида, несериозен и смешен фарс... Ние сме хора на изку-ството. Но хем правим нещо, хем ядем дървото...“, казва в изискан стил тя.

От „24 часа“ научаваме, че Мария кара бентли. А „Ауди Q7“ бил най-предпочитаната кола от фолкпевиците. Според вестника Васил Найденов, Ива-на и Рени не били подали да-нъчни декларации, но и двете певици отричат подобно нещо.

„24 часа“ продължава темата с просторно интервю с т.нар. кос-тинбродски славей Азис, кой-то съвсем откровено и без осо-бена емоция посреща данъчни-те проверки: „Във фолка е един безкраен парад на лукса. Няма защо да се крием. Богати сме и не трябва да се срамуваме.“ „Мерси от таз реклама. Може да ни донесе само грижи“, спо-деля Азис, който заявява, че печели повече от милион, но с труда си и не крие доходи.

Някои медии направо пус-наха тарифата на фолкпеви-ците и блиц интервюта с пове-чето от тях. Това, което стана ясно, е, че те печелят между 2 и 8 бона за участие, но повече-то пари отиват при продуцен-та им Митьо Пайнера.

Тази история ще мине, но горчивината у фолк певици-те, вероятно ще остане. Истин-ските български звезди, разби-ра се, нямат основания за не-доволство, но ако случката им създава дискомфорт, поне мо-гат да го изпеят. Така напри-мер Андреа би могла прочув-ствено да поздрави министър-председателя Бойко Борисов за данъчните проверки с песента си „Сърце от камък“:

„Угасна огъня в те-е-бсега сърцето ти е ле-е-едсърце от камък имаш ти-и-и-исърце което не боли-и-и-и.“ � K

Медийна сергия

Снимка на седмицата

Данъчните започнаха проверка на доходите на фолкпевиците и медиите сочно им отразиха хонорарите

Йован АТАНАСОВ feat. АЛЕКС

КОМЕНТАРИ АНАЛИЗИ


Позицията на „Капитал“komentari.capital.bg

„Изключителната ситуация изисква изключителни ре-шения и високо осъзната от-говорност на другите власти за укрепване на здравослов-ния баланс помежду им“ - с тези думи най-голямата ма-гистратска организация в страната - Съюзът на съдии-те, се обърна към Народното събрание и представи своето предложение за член на Вис-шия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота - бив-шият председател на Върхов-ния касационен съд и доско-

рошен председател и член на Конституционния съд Румен Янков. През последните годи-ни Румен Янков беше част от опозиционното малцинство в съда и ярко контрастираше с позицията си пред безлични-те си колеги със съмнителни морални и професионални качества, изпратени в Кон-ституционния съд от парла-мента и президентството.

Когато силите в съда се обърнаха и решенията за-почнаха да се взимат с моти-ви, често разминаващи се с

принципите на правото, Ру-мен Янков опонираше с осо-бени мнения, без съмнение най-качественият и обнадеж-даващ продукт на съвремен-ното правораздаване.

Много преди скандала с Красьо лобиста Румен Янков каза: „За независимостта на системата трябва да се съди от дейността на Висшия съде-бен съвет - доколко той е про-водник на политически, род-нински или приятелски на-значения. Назначенията, ос-новаващи се на трайни, пов-

тарящи се в миналото кон-такти на зависимост на едни от други лица, са в основата на правосъдието в сянка“.

Парламентът не може да открие по-достоен юрист за овакантения пост. Номинаци-ята на Румен Янков идва в мо-мент, в който повече от всяко-га ВСС трябва да спечели до-верието както на обществото, така и на съдебната система. Всяко друго предложение ще носи привкус на компромис и нездрави амбиции за контрол над системата. � K

При слабо потребление абонат на Mobilkom Austria плаща по 4 евро месечно. Клиенти на „Мобилтел“ - над 12 евро.

Решавали ли сте толкова трудно судоку, че не може да го свършите за един цял ден. Слагате числа, после ги трие-те, пишете отстрани предпо-ложенията си и накрая го ос-тавяте, за да се върнете към заниманието си утре, защото нещо ви човърка и просто ис-кате да го довършите.

Ако сте минали по този път, значи знаете каква е си-туацията със здравната ре-форма в България. С тази разлика, че изборът да се на-реди пъзелът вече не е до-броволен, а задължителен. И дългото отлагане на ре-шението го направи все по-трудно.

Добрата новина в случая

е, че промяната в сектора очевидно е сред приоритети-те на правителството и пар-ламентарното мнозинство и вече има две идеи за това как да се случи реформата (виж стр. 16). Още по-добра-та новина е, че поне моделът на финансовото и здравно-то министерство предвижда монополът на здравната ка-са да бъде разбит и така да се увеличи конкуренцията в сектора.

За съжаление тези идеи са придружени и от няколко стряскащи предложения, ко-ито могат до такава степен да маргинализират частни-те здравни фондове, че да не се стигне до промяна на ста-

Трудното судокуРеформата в здравеопазването

Без компромисНоминацията на Румен Янков за член на ВСС

Мобилните оператори твър-дят, че разговорите в Бълга-рия са суперевтини. Да, така е, но ако само звъните в рамки-те на своята мрежа. И ако не смятате фиксираните месеч-ните абонаменти (виж стр.22). Твоят телеком те наказва, ко-гато звъниш на абонат от кон-курентна мрежа. В резултат много българи са принудени да ходят с по два телефона, за да избегнат високите такси. А Комисията за защита на кон-куренцията характеризира си-туацията в мобилния бизнес

като олигополна. А ние доба-вяме - пазар, в който иноваци-ята се случва по-бавно заради слабата конкуренция, защото големите играчи нямат сти-мул за промяна и въвеждане на нови технологии.

От тази седмица имаме опит за промяна на статук-вото. Държавата в лицето на Бойко Борисов започна дис-кусия с операторите за на-маляване на цените. Прави-телството няма инструмент, с който да променя директ-но тарифите, но може да на-

мали цените, на които се раз-плащат операторите помеж-ду си, и така разговорите да поевтинеят.

Съпротивата срещу то-ва от страна на оператори-те естествено ще е сериозна. Техните приходи спадат за-ради кризата и през послед-ното тримесечие само „Гло-бул“ регистрира минимален ръст. Евентуално намалява-не на цените, разбира се, ще намали печалбите на опера-торите, но в крайна сметка те отново ще бъдат на плюс.

По-евтините разговори обаче ще доведат до по-големи ико-номически ползи - повече из-говорени минути и по-малки разходи за бизнеса и частни-те потребители.

Дълги години намаление в цените няма, заради което нещата сега трябва да се слу-чат по-бързо. Според изчис-ленията на Европейската ко-мисия тарифите в България са най-високите съюза, дока-то с доходите е точно обра-тното. Не е нито логично, ни-то честно. � K

Твоят телеком те наказваОпитите на държавата да намали цените на мобилните разговори

Броят на болниците трябва да бъде намален независимо от съпротивата сред съсловието.

Номинацията на Румен Янков идва в момент, в който повече от всякога ВСС трябва да спечели доверието на обществото.

туквото. Подобни опасения, които не се оправдаха, има-ше и при пенсионната рефор-ма. За да сме сигурни обаче, че този път промяната ще проработи, са важни някол-ко неща. Първо, броят на бол-ниците трябва да бъде нама-лен независимо от съпроти-вата сред съсловието. Второ, здравната каса трябва да по-еме задължително само со-циално значимите заболява-ния и да може да се конкури-ра наравно с частните компа-нии във втория стълб на сис-темата. И трето, дори финан-совата криза да направи не-възможна пълната промяна, този път судокуто не бива да остава нерешено. � KИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

ТЕМА НА БРОЯ10 KАПИТАЛ 5 - 11 декември 2009 г.

tema.capital.bg

ТЯ ОЩЕ Е ТУКДубайският шок показа, че краят на кризата е мираж и в световната икономика може да тиктакат още неизбухнали бомбиСветломира ГЮРОВА, Константин НИКОЛОВ

Само за няколко дни в края на миналия месец криза-та сякаш се подигра с всич-ки, на които им се иска да я обявят за свършила и да за-бравят за нея.

Точно когато големите иконо-мики излязоха от рецесия, а възходът на финансовите паза-ри закръгли осем месеца, крат-ко изявление от една малка, но богата държава предизвика глобална паника и върна све-та опасно близо до ситуацията след краха на Lehman Brothers. Стъписващото изявление на Ду-

бай от 25 ноември, че държавни-ят холдинг Dubai World иска от своите кредитори шест месеца да не плаща дълговете си, на-помни, че финансовата система все още съвсем не е в перфектно здраве. И че може да има още много неизбухнали бомби в све-товната икономика.

До 30 ноември пазарите извън Персийския залив вече се бяха успокоили и стана ясно, че и Ду-бай няма да срине света. Епизо-дът показа колко крехко е запо-чналото икономическо възста-новяване. Нещо повече - затъва-нето на екстравагантното емир-ство е червена лампичка, че не само компании, но и държави могат да фалират под натиска на надвисналата дългова криза. В конкретния случай тези стра-хове може и да са преувеличе-ни, но страни, като Гърция на-пример, имат съвсем реални и застрашително нарастващи дългови проблеми. И ако стряс-кането от дубайската случка на-кара инвеститорите да преоце-нят рисковете, за подобен тип държави може да стане още по-трудно и скъпо да продават и обслужват задълженията си.

Седемзвезден провалГоляма част от паниката око-ло Дубай беше предизвика-на от арогантния и тромав на-чин, по който беше направено изявлението за мораториума. То не само бе изненадващо на фона на уверенията само отпре-ди няколко седмици на дубай-ския владетел шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум, че вто-рото по богатство емирство в ОАЕ ще успее да „посрещне на-стоящите и бъдещите си задъл-жения“, но и дойде в крайно не-подходящ момент - точно в на-вечерието на четиридневния ре-лигиозен празник Хадж. Първо-начално дори не стана ясно за каква част от близо 60 млрд. до-лара дългове на компанията, в която влизат строителят на про-чутите изкуствени острови, тре-тият по големина оператор на пристанищни терминали в све-та DP World, инвестиционната компания Istithmar World и дру-ги, става въпрос.

Същевременно оповестява-нето на новината преди по-чивните дни вероятно беше с цел ограничаване на глобал-ната реакция. Получи се точ-

но обратното - паниката еска-лира заради липсата на ин-формация и борсите в Европа и Азия потънаха до осеммесеч-но дъно, а брокерите от токий-ската Nomura Securities опи-саха ситуацията като „Финан-совата криза, втора серия“. И без това опънатите нерви на инвеститорите се сринаха от опасенията за банкрут не само на Dubai World, но и на самото емирство (на следващия ден застраховките срещу фалит на Дубай се увеличиха с цели 131 базисни пункта до 571 пункта според CMA DataVision). Най-силно пострадаха акциите на банките, които са сред креди-торите на дубайския холдинг (HSBC Holdings Plc, Standard Chartered, Barclays Plc, Lloyds Banking Group Plc, Royal Bank of Scotland Group Plc. и Credit Suisse Group), както и книжа-

та на компаниите, в които соб-ственици са някои от суверен-ните фондове от Персийския за-лив. Изплуваха страховете от милиардни загуби на банките, които да замразят отново кре-дитирането, и възраждане на глобалния ефект на доминото, което се случи след фалита на Lehman Brothers.

С изясняването на ситуация-та нещата се успокоиха и се на-ложи мнението, че дубайската криза няма да предизвика ново финансово земетресение и да хвърли света в рецесия с двой-но дъно, а е по-скоро последващ трус. „Болезнено, но не фатал-но“ - така описа случката в свой бюлетин RBC Capital Markets. „Събитията в Дубай са наслед-ство от кризата, а не катализа-тор на нова, поне докато мак-роикономическите показате-ли продължават да са стабил-ни“, коментира Дейвид Блум от HSBC пред в. Guardian.

Въпреки отказа на дубайско-то правителство да гарантира дълговете на Dubai World все пак настъпи известно облекче-ние, че нуждаещите се от пре-структуриране задължения на холдинга са всъщност 26 млрд. долара. „Винаги е трудно да се каже дали един финансов ин-цидент е голям, защото не сме наясно какви са финансовите мрежи, преди да мине извест-но време. И все пак, съдейки по известния размер на разсро-чените дългове и по реакциите в следващите дни, това е само един от многото последващи шокове от кризата, въпреки че на пръв поглед човек можеше да се изплаши, че става въпрос за нов Lehman Brothers“, каза за „Капитал“ Андерс Аслунд, експерт от базирания във Ва-шингтон Peterson Institute for International Economics.

За момента най-големият гу-бещ от цялата история е сами-ят Дубай. Емирството си нане-се самоубийствен удар по ре-путацията на инвестиционен магнит и финансов център на

Дубай попадна във финансова буря

Дубайският епизод напомни, че финансо-вата система все още съвсем не е в перфектно здраве.

та си, особено когато лихвите тръгнат нагоре. Най-притесни-телна обаче е ситуацията в по-малките държави, които имат по-ограничени ресурси да по-крият сметките си. Благодаре-ние на Дубай например в момен-та Гърция, Ирландия и Латвия плащат повече за своя дълг.

„Наясно сме, че сме в много трудна икономическа и фискал-на ситуация. Притеснени сме, че международните пазари гле-дат с голяма тревога на нас“, призна тази седмица гръцки-ят финансов министър Георги-ос Папаконстантину в интервю за BBC World Service. Страната, която някои вече наричат Егей-ския Дубай (с много руини и ни-какви небостъргачи), има най-високия държавен дълг в евро-зоната (очаква се да достигне 135% от БВП до 2011 г.). �13

ТЕМА НА БРОЯ >>


С мисъл за семейството!

www.residentialpark-sofia.com Създателите на Business Park Sofia02 976 9 976

ЗАЕМИ НА БАНКИ

HSBC 17.03Standard Chartered 7.77Barclays 3.58ABN AMRO 2.24Arab Bank 2.09Citigroup 1.92Bank of Baroda 1.78Bank Saderat Iran 1.74BNP Paribas 1.69Lloyds 1.57Източник: Forbes

към ОАЕ в млрд. долари (2008 г.)

БРЕМЕ

2007 г. 2014 г.*Австралия 15.4 16.6Великобритания 46.9 87.8Германия 65.5 91Испания 42.7 69.2Италия 113.2 129.4Канада 64.1 66.2САЩ 62.9 106.7Франция 70.1 89.7Южна Корея 28.9 51.8Япония 170.6 234.2*прогнозаИзточник: ОИСР, МВФ, Economist

Държавен дълг, процент от БВП

СНИМКА: REUTERS

Предупреждения и в БългарияНезависимо колко големи (или малки) са експозициите на европейски банки в дълг на Dubai World, може да се очаква по-слаб капиталов поток към считаните за най-рискови развиващи се пазари. А за един малък пазар като българския и няколко милиона лева, изтеглени от акции, могат да предиз-викат сериозни трусове. Анализаторите предупреж-дават, че несигурността остава. „В първия момент фондовите пазари реагираха на случилото се в Дубай, но после бързо възстановиха загубеното и дори отчетоха нови върхове. Тази реакция донякъде говори за леко неглижиране на новината и на риска от наличието на

трудности в системата по обслужването на кор-поративни и на държавни дългове“, заяви Александър Маджиров, портфолио мениджър в „ОББ асет мениджмънт“. „Реакцията беше много силна, но за един ден“, допълни и ръководите-лят на отдел „Анализи“ в „Елана трейдинг“ Цветослав Цачев. Но случилото се в Дубай постави въпроса ка-къв риск крият останалите развиващи се икономики. „За момента капиталовите пазари още не го отчитат реалистично, но нищо чудно да видим една по-трезва реакция в края на годината или началото на следващата след силния ръст от проле-тта насам“, смята Цачев.

�

региона. Всъщност проблеми-те му са известни отдавна - ако има емблема на подхранваната с дългове екстравагантност от последното десетилетие, това е точно Дубай, който искаше да има най-високите, най-големи-те, най-луксозните и най-добри-те от всички неща (виж втория текст). Но се оказа, че с пука-нето на имотния балон и пре-съхналата ликвидност просто не може да си ги позволи. Друг е въпросът дали шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум не може-ше да отиграе по-добре ситуа-цията, трябваше ли така да вбе-сява инвеститорите и дали не прецени погрешно какво може да очаква от Абу Даби. Именно към богатото на петрол емир-ство, бяха насочени и надеж-дите на кредиторите на Дубай. За момента обаче официално-

то изявление от Абу Даби е, че ще си изберат на кои от ду-байските компании да помог-нат. На практика Абу Даби не е длъжен да спасява Дубай, как-то и Дубай не е де юре задъл-жен да покрива дълговете на Dubai World. Ако инвестито-рите са приели на доверие, че след като холдингът е държа-вен, държавата гарантира кре-дитите, а ако тя не може, ще го направи някое друго емир-ство, проблемът си е донякъ-де техен. И когато дубайският финансов министър Абдулрах-ман ел Салех арогантно заяви тази седмица, че „кредиторите трябва да понесат част от отго-ворността за щедрите си заеми към Dubai World. Те мислят, че компанията е част от дубайско-то правителство, което не е вяр-но“ - формално беше прав.

Идват ли още проблемиИзвън Дубай и региона щетите от труса за момента са овладени и настроението е, че правилният отговор към събитията е осъз-наването на пропорциите. При целия си луксозен блясък Дубай

не е достатъчно голям и важен, тъй като формира едва 0.3% от световния БВП, а държавният му дълг (вкл. задълженията на Dubai World) е 80 млрд. долара, макар да има подозрения, че е повече. Все пак на фона на дъл-говете от близо 600 млрд. дола-ра на Lehman при фалита маща-бът е доста по-различен.

Независимо от моментното успокоение обаче въпросител-ните дали има и други тиктака-щи бомби и колко опасни могат да бъдат те остават. „На инвес-титорите беше припомнено, че не всичко в глобалната финан-сова система е наред. Въпреки предостатъчната ликвидност на пазара в момента за някои държави и компании ще е мно-го трудно да получат достъп до свеж капитал“, предупреди в своя черен пророчески стил професорът от Нюйоркския университет Нуриел Рубини.

Антикризисните спасителни операции оставиха планини от дълг и дори в богатите страни като САЩ и Япония нараства-щите държавни разходи и бю-джетни дефицити предизвик-ват опасения как правителства-та ще обслужват задължения-

Извън Дубай и региона щетите от труса за момента са овладени.



КАК ПОРАСНА ДУБАЙ

1973 г.

1990 г.

2008 г.

Пясъчни кули

Шейх Мохамед ал Мактум заведе Дубай в непознати територии. Сега емирството трябва да намери път обратноОгнян ГЕОРГИЕВ

„За керваните Уади ал Юун беше феномен, чудо, невероятен за онези, които го зър-ваха за първи път, и незабравим завинаги след това.

Името му се повтаряше по време на цялото пъ-тешествие: „Колко има до Уади ал Юун“, „кога-то стигнем там, ще почи-нем няколко дни, преди да продължим“ и „къде си, о, Уади ал Юун, земен рай?“ Така един от съвре-менните арабски класи-ци, Абдулрахман Муниф, описва въображаемия пу-стинен град, около който завърта трилогията си за възхода и прокобата на арабските държави след откриването на петрола - „Градове от сол“.

Дубай също е въобра-жаем град - продукт на фантазията не на писа-тел, а на своя шейх Моха-мед бин Рашид ал Мак-тум. Той обаче бе превър-нат в реалност - не от сол, а от амбиция, и както бе припомнено тези дни - от много кредити.

На 14 декември основ-ната строителна компа-ния на Дубай - Nakheel, ще трябва да се разплати с 3.5 млрд. долара дълг. Допре-ди време кредиторите не биха предположили, че това е проблем за компа-ния, в чието портфолио влизат планове за най-го-лемия изкуствен остров в света и която до голяма степен създаде новия об-лик на емирството. Мина-

лата седмица обаче ней-ният собственик Dubai World обяви, че ще иска отлагане на плащанията с поне половин година и ще започне преструктури-ране на дълговете си. Кри-зата не подмина перлата на шейх Мохамед и по всичко изглежда, че сло-жи край на най-бурния и впечатляващ растеж, кой-то арабският свят някога е виждал. От малко селище, занимаващо се с добив на перли, до световен център за (луди) мечти Дубай се опита да надскочи себе си повече от веднъж. И поч-ти успя.

Разкош назаемКакто Миша Глени от-белязва в книгата си „МакМафия“, в годините след войната между Иран и Ирак и първата война в Залива бедният на петрол Дубай откри, че може лес-но да предоставя комфорт и сигурност на хора с дос-татъчно пари независи-мо откъде и защо идват. Без данъци, без престъп-ност, без излишни въпро-си, с море и целогодишно слънце емирството, раз-положено стратегически между Иран и Саудит-ска Арабия, се превърна във втори дом за мнози-на богати араби и индий-ци. Пресметливият Моха-мед бин Рашид ал Мак-тум още тогава осъзнава нуждата от инфраструк-тура, която ще се превър-не в най-съвършената в Близкия изток. Той оба-че поиска повече. Него-вото емирство подобно на останалите пет в ОАЕ е зависимо от петрола на богатия Абу Даби, който осигурява огромна част от приходите и отпуска траншове на по-бедните си събратя. Абу Даби има парите, но Дубай имаше амбицията и ерата на лесните кредити на своя страна. През 2002 г. шей-хът основава свободна икономическа зона, в ко-ято не само може да се ин-

вестира, но и да се купува земя - нещо, непозволено дотогава. Западняците и арабският капитал откри-ват нова интересна точка на инвестиционната кар-та. Започват лудите годи-ни на Дубай.

От платното на хоте-ла „Бурж ал Араб“, през палмата в морето, десет-ките небостъргачи, най-високата сграда в света „Бурж Дубай“ (и нейни-те 35 етажа по дизайн на Джорджо Армани) и най-голямата марина градът търси нови и нови предиз-викателства. Планиран е най-големият изкуствен остров, отново във вид на палма, предлага се цял морски квартал заедно със серия острови и пла-вателен канал, който да стане най-голямото по-добно човешко творение. Нищо не изглежда твър-де разточително за мира-жа на шейха, подхранван от световната машина за PR. Дейвид Бекъм, Брад Пит, Майкъл Оуен, Миха-ел Шумахер, Тайгър Уудс са само част от звездите, чиито имена се свързват с новите луксозни имоти в пустинята. Балонът наби-ра скорост, парите се вли-ват без въпроси. Вили, жи-лища и офиси се препро-дават няколко пъти преди завършване, като в пове-чето случаи инвеститори-те предплащат едва 10% от цената и стават богати за един ден.

Около 25% от БВП на Дубай е от строителство и имоти. За да осъществи мащабните си проекти, Dubai World взимаше ог-ромни кредити на между-народните пазари, въвли-чайки след себе си банки, повярвали, че дават пари на шейха и неговата ви-зия за бъдещето (подпла-тена с петрола на ОАЕ). Това също ще се окаже илюзия. През 2008 г., до-като светът затяга кола-ни, казиното „Атлантис“ на стойност 1.5 млрд. до-лара е открито с гранди-

Dubai World издържаха над година, преди осно-вите да поддадат под от-теглящия се капитал. По-следните числа, извадени от агенция Gulf news, со-чат, че холдингът има дълг в размер на 59 млрд. долара, от които за пре-структуриране са обявени 26 млрд. След странните реакции, които объркаха световните пазари, тази седмица човек от банка в Абу Даби потвърди пред Gulf news, че най-големи-те кредитори ще се събе-рат за среща много ско-ро. Сред тях са Standard Chartered, HSBC, Lloyds и Royal Bank of Scotland, както и арабски банки и кредитори.

„Ако те не дойдат и не кажат „вижте, трябва да ни платите утре“, мисля, че нещата ще са ок“, ко-ментира за „Капитал“ Раид Баркауи - главният редактор на най-големия англоезичен всекиднев-ни в ОАЕ Khaleej Times. „Очевидно нямат дос-татъчно сега, но аз смя-там, че имат достатъчно резерви да могат да ре-структурират и да про-дължат операциите си за в бъдеще.“

Абу Даби, към кое-то всички, заложили на Дубай, гледат с надеж-да, вече преведе 10 млрд. заем на правителството в Дубай през Централна-та банка на ОАЕ и още 5 млрд. през контролирани

от него банки. Емирства-та, които празнуваха об-щата си 38-годишнина на 2 декември, са достатъчно независими едно от дру-го, за да си позволят да се месят директно, макар ве-роятно балансът на влас-тта да се измести към Абу Даби вследствие на удара по Дубай. Директно спа-сение от съседното емир-ство за Dubai World обаче не се очертава. „Защо Ду-бай или Абу Даби трябва да спасяват тази компа-ния? САЩ не помогнаха на Lehman или на жертви-те на Мадоф, защо очак-ват Дубай да прави това? Това е отделна компа-ния, която има проблеми като всички останали. Те са жертва на рецесията“, твърди разпалено Бар-кауи. Единствената при-чина да свързват Dubai World с Дубай, казва той, е името. Това, разбира се, не е напълно вярно - шейх Мохамед ал Мактум лич-но назначи ръководите-лите на компанията, кои-то са негови приближени. И макар те сигурно да не са споменавали нищо за държавни гаранции при търсенето на инвестито-ри, смесването на дър-жавни и фамилни интере-си в арабския свят е тол-кова близко, че на чужде-нците им е простено (но не безплатно) объркване-то. „Те не разбират точно какво се случва в Дубай“, заяви почти обидено шей-

Урокът от Дубай е, че при липсата на прозрачност инвеститорите трудно преценя-ват рисковете.

59млрд. долара са задълженията на Dubai World. Активите му са около 100 млрд. долара.

ДЪЛГОВЕ

озно парти, за което са из-разходвани 20 млн. дола-ра. Нещата очевидно из-лизат извън контрол, а списание Economist сла-га това парти като при-мер в текста си за имот-ните балони.

„Те не разбират...“„Наемът ми скочи почти четворно за една година“, разказва пред „Капитал“ доскоро живял в Дубай арабин. По неговите думи балонът се е спукал някъ-де в средата на 2008 г. Чис-лата потвърждават това - сривът на цените на им-отния пазар в емирство-то за последната година е от порядъка на 50-60%. Nakheel и стоящият зад него държавен холдинг

Всичко в Дубай трябваше да бъде „най“... и пазено в тайна. Дори височината на „Бурж Дубай“ бе крита до последно СНИМКА: REUTERS

ТЕМА НА БРОЯ >>


� Метрото - автоматизирана система за градски транспорт над и под земята. Първата част завърши 2009 г. Обща прогнозира-на цена - 7.6 млрд. долара.

� Светът - изкуствен архипелаг от 300 острова във формата на карта. Около 50% от островите са продадени на цени между 15 и 45 млн. долара. Проектът е замразен. Цена - 14 млрд. долара.

� Палмовите острови - обща цена само за инфра-структурата и създаване-то на островите - около 20 млрд. долара.

� Палм Джумейра - 5 на 5 километра. 78 ки-лометра плажна иви-ца. Първата част за-вършена през 2006 г.

� Палм Джебел Али - започната през 2002 г. и трябва да завър-ши през 2008 г. Про-ектът продължава.

� Палм Дейра - планиран като най-големия изкуст-вен остров в света. Окон-чателна дата за завърш-ване - около 2015 г.

� Дубай марина - крайбрежен квартал, плани-ран да бъде най-голямата марина в света. Тряб-ва да има 200 небостъргача, да покрива 3.5 км дължина и 11 км дължина на марината. Прибли-зителна цена - 10 млрд. долара.

� Кулите на езерото Джумейра - 87 небостъргача и четири изкуствени езера, планирани за завършване до 2012 г. 730 хил. кв. м. Цената само на една от кулите е 300 млн. долара.

� Международно летище Дубай уърлд сентър - планирано като най-голямо-то летище в света, заедно с огромен логистичен и товарен център. При-близителна цена - 82 млрд. долара.

� Dubai waterfront - трябваше да бъде квартал с изкуствени остро-ви и канали - най-големият в све-та. Плановете бяха за 70 километра брегова ивица и 1.5 млн. обитатели.

Миражи в пустинята в проектизпълнено

� „Бурж Дубай“ - най-високата сгра-да в света. С 30 хил. апартамента, 9 хотела и изкуствено езеро - 2.5 хектара земя, 2 млн. кв. м застрое-на площ. Цена - 20 млрд. долара.

хът в интервю за „Ал Ара-бия“ тази седмица, комен-тирайки реакцията на за-падните медии и пазари. Това всъщност е ключът към проблема.

Миражи в омарата„Един от големите уро-ци за инвеститорите е, че в този регион не всичко е числа, а става въпрос и за връзките между хора, племена, фамилии“, ко-ментира за „Капитал“ експертът от центъра на Carnegie за Близкия из-ток и от Международния институт за стратегиче-ски изследвания в Лон-дон Свен Бирънд. „Това трябва да се взема пред-вид при планирането на инвестициите. Ако не зна-ете как да анализирате политическата ситуация в тези страни, не отивай-те там. Светът не е пло-сък. Той не е просто ико-номически взаимовръз-ки. Той е и политика.“

Бирънд, който е специ-алист в изследването на т.нар. държавни инвес-тиционни фондове, смя-та, че проблемът в Дубай разкрива една от важни-те слабости на тези фон-дове. „Например фон-дът на Абу Даби, който е най-големият. Светът на практика спекулира дали имат някъде меж-ду 600 и 800 млрд. долара. Те не са казали нищо по въпроса. Това се отнася и за катарския фонд, и за

кувейтския. Има голяма несигурност за това кол-ко пари на практика кон-тролират. Това би могло да има негативни после-дици за световната иконо-мическа система заради липсата на прозрачност.“ При спорадичните пуб-лични изявления на ръ-ководството на тези фон-дове и на компании като Dubai World, при безкри-тичните местни медии и при липсата на какъвто и да било закон за достъп до информацията в Пер-сийския залив нито мест-ните, нито чуждестранни-те инвеститори могат ре-ално да оценят рисковете. Дубай и неговият владе-тел крепяха претенциите си да бъдат най-големият бизнес и финансов център на Близкия изток върху идеалната инфраструк-тура и удобството на жи-вот за чужденците, които са между 80 и 90% от на-селението му. След този удар може да се окаже, че слънце, море и палми не са достатъчни. „Това е краят на истерията в Ду-бай, а тя беше огромна. Той просто се пресегна твърде надалеч. Това, ко-ето се случва сега, е здра-вословно“, смята Бирънд. „Не бих казал, че е краят на Дубай, но е време за ре-ализъм. Не ви трябва PR машина, която думка ба-рабана по света, а после да не можете да платите сметката.“ � K

>> стр. 11Тя още е тукА и правителството в Ати-на не предизвика доверие с криенето на бюджетния дефицит, който се ока-за двойно по-голям и ще достигне 12.7%. ЕС вече помогна на Латвия, Румъ-ния и Унгария, но Гърция е в еврозоната и може да е сложен тест за европей-ския валутен съюз. Дей-вид Марш от London and Oxford Group прогнозира във в. Handelsblatt, че ще има конкуренция вътре в еврозоната за най-добри-те кредитни условия. Спо-ред него Германия няма желание да разпъва своя фискален чадър над дър-жави с дефицит като Гър-ция, Ирландия и Испания. А за тези извън еврозона-та издаването и обслужва-нето на дълг може да ста-не още по-трудно и скъпо. „Инвеститорите ще запо-чнат да изискват по-висо-ки лихви по държавните облигации заради страхо-вете от инфлация или фа-лит. Ако условията на ка-питаловите пазари се за-тегнат, когато икономи-ческото възстановяване още не е стабилно, рис-кът от влизането в пороч-на спирала, водеща надо-лу, е почти неизбежен“, смята Марш.



СТОКООБМЕН МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ОАЕ (В МЛН. ДОЛАРИ)

0

2003

13.9 26.1

-12.22004

10.1 31.8

-21.72005

21.5 10.4 11.1

2006

77.3 7.4 69.9

2007

18 23.4

-5.4

2008

245.7 36.3 209.4

2009 I-VIІІ

53.9 10.7 43.2

Износ

Внос

Салдо

Изтоник: Министерството на икономиката, енергетиката и туризма

ИЗНОС ВНОС

% %882.5

9.5

Нефтени масла и битуми

Необработено олово

Ел. апарати, жици и кабели, машини и апарати за тютюн, железни конструкциии, стоманени изделия, други

Автомобили

39

37

Отпадъци и отломки от мед

Полиацетати, други полиетери

и епоксидни смоли20

4

Други

ИНВЕСТИЦИИ

Приток на преки инвестиции от ОАЕ (в млн. долари)

2005

2006

2007

2008

Общо

0.65

5

10.1

5.2

20.9

450

ТУРИЗЪМТуристи от ОАЕ в България

Български туристи в ОАЕ

2204

6251 6164

4263

2005 2006 2007 2008 2005 2006 2007 2008

Под 1000 души годишно

Източник: Министерството на икономиката, енергетиката и туризма

450

Хайде с нас в ДубайИнтересът към арабското емирство заля и българския бизнесЗорница МАРКОВА

строителни предприемачи.

Шум и блясъкПрез следващите години след-ват редица посещения - офици-ални и неофициални. Въпрос на престиж е да пътуваш до Ду-бай или до друго от арабските емирства и да си гост на някоя богата фамилия там. Развива се и туризмът - Дубай посреща все повече туристи от Бълга-рия, които комбинират почив-ката по плажовете с разглежда-нето на мегаломанските сгра-ди и строежи и шопинга в ла-биринтните молове, търговски улици и центрове. След завръ-щането си в България почита-телите на шума и славата с охо-та разпространяват свои сним-ки из жълтите и „хай-лайф“ из-данията, снимани пред „Бурж ал Араб“ или в неговия про-чут ресторант, на летището или пред изкуствената писта за сняг.

Български инвеститори пра-вят и следващата крачка към Дубай и започват да купуват имоти там. Няма официална статистика колко жилища на Палмовия остров и в другите новоизградени затворени ком-плекси са собственост на бъл-гари, но се смята, че числото е трицифрено. Адвокат Тодор Табаков, който е консултирал българи при покупката на имо-ти там, разказва, че в начало-то световните агенции за имо-ти са привлекли като собстве-ници на жилища представите-ли на арабските кралски фами-лии, холивудски звезди и вся-какви световно известни лич-ности. След това са използ-вали имената им като рекла-ма да продават другите имо-ти. „Престижно е да кажеш, че съсед ти е някой шейх или Ма-

дона“, дава пример Табаков. Така расте и интересът на бъл-гарските купувачи към Дубай. Първо купуват малка група из-вестни в България личности, а след това промотират възмож-ностите сред свои познати.

Повече имоти, по-малко бизнесВсъщност имотите се оказват основните български инвести-ции в Дубай. Първоначална-та еуфория и желание за друг

вид партньорство с арабската страна бързо губят силата си. Разбира се, има и такива, ко-ито правят и по-сериозен биз-нес, но те или от години да жи-веят там, или имат много си-лен местен партньор. Дори са-мият Иван Дяков казва, че съ-трудничеството му с ОАЕ е на базата на близките контакти на италианските му партньори с арабски. Правенето на бизнес в емирствата е много специфич-но, казва той. Всичко става бав-но, хората трябва да се харесат и опознаят.

„Там има специфичен ман-талитет. Всичко се изговаря по няколко пъти. Те могат да гово-

рят по три часа и едва в послед-ните три минути да се каже нещо конкретно по сделката“, разказва Дяков.

Фактът, че правенето на биз-нес с Дубай изглежда по-лесно, отколкото на практика е, се до-казва и от факта, че в повече-то случаи бизнес делегациите и посещенията на инвестито-ри от България през последни-те години са завършили само с приятно изживяване и първо-начално опознаване. Произво-дителят на вината „Тодоров“ - Иван Тодоров, също е бил в делегацията в края на 2005 г. „Като че ли никой не успя да направи бизнес, каза той за „Капитал“. Основната цел из-глеждаше възможността да ку-пуваме имоти.“

Но и имотите не се оказват златната кокошка за тези, ко-ито са инвестирали в тях. Осо-бено през последните две годи-ни, когато пазарът значително падна (виж инфографиката на стр. 12-13). Един вече бивш соб-ственик на имот в Дубай е ня-когашният футболист на „Лев-ски“ и съдружник в компания-та БНК, която до миналата го-дина се занимаваше с безмит-на търговия, Веселин Балев-ски. Той каза за „Капитал“, че е успял да продаде имота си пре-ди спада на пазара и в момен-та не вижда възможности за други инвестиции. Преди пет-шест години той е бил сред ак-тивните привърженици на биз-неса в емирството. Има обаче немалко собственици на имо-ти там, които сега трудно мо-гат да се разделят с активите си на печалба.

А дотогава само туризмът се радва на положителни резул-тати и чартърите от България към Дубай не спират. � K

Икономическите отношения между България и ОАЕ

Ако отидете в Дубай и срещнете полицай, погле-днете го в краката. Твърде възможно е той да е с обув-ки, произведени от „Ком-форт шус“ в Карлово.

Българска фабрика е собстве-ност на италианската Stonefly и дава голяма част от продук-цията й. Вече няколко пъти тя е доставяла всекидневни и па-

радни обувки за полицейските офицери в Обединените араб-ски емирства, включително и Дубай, разказва партньорът на италианците в България Иван Дяков.

В края на 2005 г. Дяков е един от участниците в бизнес група, която се самоорганизира, нае-ма чартърен самолет и посе-щава едно от емирставата на 70 км от Дубай. Инициатори са банкерката Петя Славова и биз-несменът Борислав Дионисиев. Подборът на участниците е на принципа приятели, близки, познати... всички, които искат да потърсят своя златен шанс в една от страните, които при-вличат световния бизнес елит. Групата е разнородна, включва банкери, производители на про-дукти и стоки от най-различен тип, хотелиери и туроператори,

2.2хил. български туристи са посетили през миналата година Обединените арабски емирства. Част от тях са търсили и бизнес възмож-ности там.

ПЪТУВАНЕ

ПОЛИТИКА & ИКОНОМИКА16 KАПИТАЛ 5 - 11 декември 2009 г.

Офшорни фирми

Лавеко ЕООД1463 София, ул. Адриана Будевска № 2, ет. 5, ап. 42

Тел.: +359-2-953-2989 • GSM: +359-888-126-013 Факс: +359-2-953-3502 • E-mail: [email protected]

WEB SITE: WWW.LAVECO.COM

THE LAVECO GROUP ВЕЛИКОБРИТАНИЯ - КИПЪР - УНГАРИЯ - РУМЪНИЯ

• Регистриране на офшорни фирми в 38 страни по света.

• Готови фирми в 10 страни - САЩ (Де-лауер, Уайоминг, Юта, Невада, Ню Йорк, Вашингтон ДС), Великобритания, Кипър, Белиз, Британски Вирджински острови, Сейшелски острови и др.

• Откриване на банкови сметки на фир-ми и физически лица, с възможност за ин-тернет банкиране, в най-големите банки в Унгария, Австрия, Швейцария, Кипър,

Латвия, Лихтенщайн и др.• Готова компания с банкова сметка в ун-

гарска банка за един ден.• Секретарски услуги (адрес, телефон,

факс) в Унгария, САЩ, Великобритания и др.

• Осигуряване на номинални директори и акционери.

• Пълна дискретност.• Безплатна информационна

брошура.

Здравето е пари

Управляващите вече имат и втори модел за реформа в сектора

Най-скъпата услуга в здравния сектор е бол-ничното лечение. В България тя се предла-га от 450 болници (най-много на глава от на-селението в целия ЕС) и всяка година техни-ят брой нараства.

Никой не контролира процеса, защото никой не знае нито от какво боле-дуват хората и каква е ре-алната цена на един пре-глед, нито пък оценява обективно дали в болни-цата се предлага качест-вена услуга. И така с вся-ка изминала година па-рите за здраве все пове-че не стигат. За крайния резултат сме писали чес-то, но си заслужава да се припомни - освен здрав-ни вноски българите пла-щат нерегламентирано за здраве 3 млрд. лв. вся-ка година, но остават най-недоволните от медицин-ските услуги европейци.

Затова въобще не е слу-чайно, че по думите на са-мия финансов министър Симеон Дянков той най-често си говори с премие-ра Бойко Борисов именно за здравната реформа.

Засега управляващи-те имат два модела как тя да се случи и как да се харчат парите от здравни вноски. Единият е на ви-цепремиера Симеон Дян-ков и е изработен от еки-пите на финансовото и здравното министерство, а другият е на заместник-председателя на парла-мента и председател на здравната комисия д-р Лъчезар Иванов. И два-

та варианта си приличат по стъпките за преструк-туриране на сектора, но имат една съществена за всички разлика - дали здравната каса ще се кон-курира с частните здрав-ни фондове и кой може да се осигурява в частен фонд.

Да съкратим болницитеБолничната карта на Бъл-гария ще бъде прерисува-на до края на тази годи-на, като това е и първият етап на реформата. Ми-нистерството на здравео-пазването планира те да намалеят до 100, като ре-формата ще започне в на-чалото на следващата го-дина. Там, където болни-цата ще бъде закрита, ще бъдат осигурени центро-ве за спешна помощ, въз-можност за продължител-но лечение и медицински грижи (как ще става това - виж втория текст). Ще бъдат въведени и кли-нични пътеки за хосписи и продължително лече-ние на болни. Стъпката е логична - в крайна смет-ка всяка реформа започ-ва с оптимизация на ре-сурсите, а затварянето на болници автоматично ще освободи пари от здрав-ни вноски, които да пос-лужат за по-пълно финан-сиране на медицинските услуги. Очаква се обаче това да е и най-трудни-

ят етап от реформата за-ради съпротивата на ле-карското съсловие. Част от него е и определянето на цената на медицински-те услуги от Агенцията за икономически анализи и прогнози към финансово-то министерство.

За втория стълб на здравното осигурява-не частните фондове ще имат право да работят с болници, които сами са избрали. От следващата година НЗОК също вече няма да работи с всич-ки лечебни заведения, а само с отговарящите на определени критерии като осигуреност с апара-тура и специалисти. Така пациентът ще решава сам къде да се лекува спрямо възможностите на лечеб-ното заведение.

Здравната каса срещу частните фондовеСпорът за това дали На-ционалната здравнооси-гурителна каса (НЗОК) да бъде напълно демоно-полизирана, или все пак да продължи да предлага минимален пакет меди-цински услуги, не е нов. Въпросът дали осигуре-ните да могат да избират между нея и частен здра-вен фонд, който могат да сменят също.

Новият модел, който предложи здравното ми-нистерство, предполага, че здравната каса ще по-

ема социално значими-те заболявания, а всич-ки осигурени ще тряб-ва да избират за разши-рения пакет услуги час-тен фонд. Идеята е, за да се финансира напълно здравната помощ, внос-ката да бъде увеличена през 2011 г. от 8 на 10%.

Според източници от финансовото министер-ство обаче решението за увеличението на осигу-ровките ще се вземе едва след като се остойностят медицинските услуги. Ос-вен варианта за ръст от 2 процентни пункта от 2011 съществува и опцията повишението да е посте-пенно с 0.5% или 1% през следващите години.

Досега предложение-то на здравния минис-тър Божидар Нанев беше увеличените осигуровки да отиват задължително в допълнителен частен здравен фонд, който няма да има право да подбира клиентите си по възраст и заболеваемост и поне в първите години няма да има право на печалба. Об-мисля се обаче и вариант, според който на пациен-тите ще бъде предложено да плащат увеличението от 8 на 10% доброволно в частен фонд.

Предложението на д-р Лъчезар Иванов е раз-лично и предвижда всич-ки, които държавата оси-гурява - държавните слу-

politikonomika.capital.bg

Десислава НИКОЛОВА Съществува вариант, при който родителят да бъде осигурен в частен фонд, а детето му - само в здравната



(Без)краят на абсурдите

Встрани от спора за здравните вноски все още въпросът с това как точно ще бъде осигурено на пациентите качество

остава нерешен.

Досегашната процедура за акредитация (оценка на качеството на медицинска помощ) в лечебните заведения, която предполагаше, че за да работиш със здравната каса, трябва да платиш неопределена сума пари на здравното министерство за акредитационна оценка, беше отменена от парламента на първо четене. Освен това процесът на акредитация вече няма да е задължителен и ще бъде безплатен. В бъдеще болниците ще се оценяват по вида и ка-чеството на апаратурата в тях и те ще могат да полу-чават пари от здравната каса само ако отговарят на изискванията. Проблемът е, че кой и как отговаря на изискванията ще следи отново държавата в лицето на Медицинския инспекторат. Това пък си е конфликт на интереси и чисто абсурдна ситуация, тъй като Министерството на здравеопазването представлява държавата като собственик в 63 от най-големите болници. Брилянтен пример за това би било ситуацията, в която инспекторатът, който ще оценява качеството на медицинските стандарти, би трябвало да препоръча на държавната здравна каса да не сключи договор за лечение на определена диагноза в държавната болница, защото държавата в

лицето на Министерството на здравеопазването не е купила определен вид апаратура. Още по-интересно е, че коя болница или поликлиника отговаря на стандартите и коя не ще отговаря една дирекция, в която ще работят 13 души според устройствения правилник на Медицинския инспекторат, публикуван наскоро. Така се получава, че Министерството на здравеопазването ще разполага само с 13 инспектори, които ще могат и да закриват и наказват лечебния заведения, като им издадат констативен протокол, че не зачитат правата на пациентите например. Инспекторите ще трябва да дадат

и експертно становище по медицинското поведение във всеки отделен случай по жалби или молби на гражданите. За да бъдат обективни те, би трябвало да има

специалисти по всички възможни направления в медицината, което е невъзможно. Дирекцията пък има право да предложи на здравния министър мотивирано предложение за закриване на лечебно заведение. Това би било добре, ако става въпрос за наистина неработещи структури. Проблемът е, че в правилника е записано, че обжалването на съда на заповедта на министъра не спира нейното изпълнение. Това би могло и да е бърз начин за затваряне на ненужни държавни болници, но е и начин държавата да се намесва безапелационно в бизнеса на частни лечебни заведения. � K

жители, пенсионерите, децата и социално слаби-те, или общо близо около 4.5 млн. души, да се оси-гуряват само в Национал-ната здравноосигурител-на каса (НЗОК), включи-телно и за допълнителни-те услуги.

„Така отговаряме на всички, които питат ред-но ли е публични сред-ства да се дават на част-ни фондове. Обществе-ни средства няма да се превеждат на частните фондове, а в тях ще оти-ват само пари от лични-те вноски на здравно оси-гурените“, отбеляза Ива-нов на публично обсъж-

дане на модела в парла-мента. Освен това той предлага допълнителни-те 2% здравна вноска да се плащат върху реални-те доходи, включително и върху приходите от на-еми на имоти. Все още не е ясно как точно ще бъ-дат разпределяни хора-та, които пропуснат сро-ка за избор на фонд, но ако се спази пропорцио-налният принцип, как-то става при пенсионно-

то осигуряване, може да се окаже, че те ще бъдат разпределени във фон-да с най-много осигуре-ни - здравната каса. Така на практика има шанс здравната система отно-во да се реформира само наполовина и основна-та част от клиентите - 4.5 млн. души, да останат в здравната каса.

„Ако държавните слу-жители, децата и възраст-ните отидат под строй в касата, по този начин те са лишени от право на избор на кого да поверят здравната си вноска. От друга страна, това няма да дисциплинира здрав-ната каса да се грижи по-добре за изразходването на парите за здраве, а ще затвърди монопола й“, смята д-р Мими Витко-ва, председател на Асо-циацията на дружества-та за доброволно здравно осигуряване. По думите й по този вариант частните фондове ще получат общо едва около 200 млн. лв от около 2.5 млрд. лв., дава-ни за здраве, а ще тряб-ва да изградят система, конкурентна на здравна-та каса.

Предложението на Лъ-чезар Иванов има и по-ложителна страна. При положение че държава-та в момента е в затруд-нено финансово положе-ние, тя най-вероятно няма да плаща пълния размер на здравната вноска за де-цата и пенсионерите. По този начин прехвърляне-то на тези две групи, кои-то са и сред най-често бо-ледуващите, към частни-те здравни фондове по съ-щество ще е прехвърляне на риск към бизнеса. За-това депутатът от ДСБ Петър Москов обяви, че това по-скоро е много до-бър вариант за частни-те фондове, тъй като те няма да покриват лечени-ето на по-често боледува-щите, а работещите хора ще им осигуряват добри приходи.

Другата съществена разлика между двата мо-дела е свързана с печал-бата на частните здрав-ни фондове. Предложе-нието на Иванов е част-ните фондове да имат право на печалба, дока-то здравното министер-ство изключва тази въз-можност. Изискването за това да работят със здрав-ни вноски също е различ-но. Фондовете ще могат да записват клиенти и да бъдат лицензирани, ако имат 5 млн. лв. уставен капитал и са ги избрали 50 хил. Според варианта на здравното министер-ство фондовете ще тряб-ва да имат от 5 до 15 млн. лв. капитал и от 100 до 500 хил. клиенти. � K

Правителството обмисля дали да увеличи здравната вноска на 10% от 2011 година.

Медицинският инспекторат ще разполага само с 13 инспектори.

4.5млн. души пенсионери, деца и държавни служители могат да останат осигурени само в здравната каса.

ЗАВИНАГИ

200млн. лв. ще бъдат очакваните приходи на частните здравни фондове от бюджет 2.5 млрд. лв.

„ПЕЧАЛБА“

0лева ще струват акредитационните оценки за качество в лечебните заведения. Досега държавните служители получаваха миниму 1000 лв., за да оценят болниците и клиниките.

КАЧЕСТВО

каса СНИМКА: АСЕН ТОНЕВ



Срещи за милиардДо февруари държавата обеща да разплати 380 млн. лв. от задълженията си към частния секторВера ДЕНИЗОВА, Яна БОДУРОВА

В ранната сутрин на по-следния петък на ноември столовете около заседа-телната маса в кабинета на премиера Бойко Борисов не достигат.

Там са представители на стро-ителния бранш, експерти, три-ма министри и един вицепре-миер. Причината за срещата са близо милиард лева (а спо-ред фирмите и двойно повече) задължения на държавата към частния сектор, натрупани от различни ведомства и общини назад във времето. По-голяма-та част са дългове към строи-телния сектор, който и без това страда от ликвидни проблеми заради кризата.

Борисов вече е заявил, че се търсят резерви правителство-то да плати на фирмите, но си-

туацията е сложна. Ако държа-вата не реши проблема бързо, задълженията между фирми-те ще нараснат и ще се стигне до верижни фалити. Ако ком-паниите получат дължимото веднага обаче, бюджетът из-лиза на голям дефицит. А лип-сата на финансова дисциплина намалява шансовете страната да бъде поканена в „чакалня-та на еврото“, което е основ-на цел на кабинета „Борисов“ още за началото на следваща-та година.

Към момента вече има час-тично решение на проблема. Според източници от Минис-терския съвет по сметките на фирмите до февруари ще бъ-дат преведени първите 380 млн. лв. За останалите преговорите продължават.

Пари няма, действамеЗа проблема с натрупаните още от предишното правител-ство дългове на държавата ста-на ясно преди по-малко от ме-сец. Договорите на отделните министерства са по Закона за обществените поръчки, за пла-щания по европроекти (вклю-чително на общините), за по-чистване и ремонт на пътища.

Освен безлихвен кредитор на държавата фирмите са под на-тиск и заради данъците, кои-то трябва да платят. По закон в момента, в който извършена-та от тях работа по даден про-

ект се фактурира или се акту-ва, компаниите трябва да вне-сат ДДС (а понякога и авансо-ва вноска за данък печалба). В противен случай са заплашени от блокиране на банковите им сметки и лоши данъчни доси-ета. За тези от тях с вземания, проверени и безспорни от глед-на точка на финансовото ми-нистерство, са и първите 380 млн. лв., които правителството ще се опита да плати до идния февруари, твърдят източници от изпълнителната власт.

Вече са започнали и транс-ферите към общините по опе-ративни програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“. По непотвърдена информация ста-ва въпрос за над 100 млн. лв., които трябва да се преведат на местната власт. „Това силно об-надеждава кметовете“, твър-ди Гинка Чавдарова, изпълни-


телен директор на Национал-ното сдружение на общините (НСОРБ). Те също имаха анало-гична на тази със строителни-те предприемачи среща с Бой-ко Борисов преди дни.

В момента се изготвя списък и на компаниите, които още не са фактурирали работата си (за да не внасят ДДС), но ще имат да получават пари от бюджета по изпълнени обществени по-ръчки. Най-вероятно след това ще бъде сключено тристран-но споразумение между тези фирми, съответните минис-терства и Националната аген-ция за приходите. Така по бло-кирани сметки на компании-те ведомствата ще превеждат суми в размер на дължимото от тях към агенцията, която след това ще си го вземе от фирми-те. По този начин, освен че ще се облек чи натискът върху биз-неса от страна на приходната администрация, ще намалеят и задълженията на държавата. Има и допълнително условие. Източници на „Капитал“ от ми-нистерството на регионалното развитие разказват, че на ком-паниите, които попадат в гор-ния казус, е намекнато, че ако не фактурират извършената от тях работа до средата на декем-ври, не трябва да очакват пла-щания през идната година.

Тука има, тука нямаЗасега не е ясно как държава-та ще се разплати за оставащо-то до милиард. Като начало на-трупаните задълженията на об-щините извън тези по еврофон-довете са за около 200 млн. лв. „Те не са по проекти, а за ус-луги - доставки на горива, на електроенергия“, пояснява Чав-дарова. Според нея кметовете не бива да си правят илюзия, че държавата в момента има въз-можност да плати и тях. Изхо-дът от ситуацията според нея е свиване на общинските разхо-ди и затягане на обръча върху неизрядните данъкоплатци.

Отделно според неофициал-на информация от финансово-то ведомство има още около 400 млн. лв. (а според бизнеса бли-зо милиард), които фирмите ча-кат от различни министерства. В сумата попадат и договори, които са сключени в последния момент от предишното прави-телство с ясното съзнание, че за тях не е осигурено финанси-ране. Други пък са по проекти със завишени цени. По неофи-циални данни например близо 40% от сумите, които държава-та и общините дължат на стро-ителните фирми, са по допъл-нителни анекси, т.е. за плаща-ния над цената, която е посо-чена по тръжната документа-ция. Имало е и друга практика. Първо да се строи, а след това да се подписва договор. При-мер е ремонтът на пътната от-сечка между Шумен и Каоли-ново, извършен от „Автомаги-страли Черно море“. В конкрет-ния казус шуменската компа-ния печели търга за поръчката, но преди да подпише договор, започва ремонта. Впоследствие търгът е анулиран, но пътят е

обновен. За изобилието от по-добни случки има и друго обяс-нение, което фирмите в бран-ша обаче отказват да си при-знаят. А именно, че умишлено са предлагали нереално ниски цени, като са разчитали впо-следствие да увеличат сумата, която имат да получават.

Идеята на финансовото ми-нистерство е такива казуси първо да бъдат подложени на ценова проверка и чак след това за тях да се търсят пари. Борбата на бранша пък е въз-можно по-скоро държавата да признае за реални и максимал-но голяма част от задължения-та по допълнителните анекси.

Може биЗа оставащите все още спорни около 400 млн. лв. (според дър-жавата) се търсят различни схеми. Те обаче са невъзможни без помощта на банките. Бан-кери обясняват, че един от ва-риантите е емитирането на об-лигации или книжа на вътреш-ния пазар, с които да се „обере“ част от ликвидността в сектора, каквато има достатъчно. Със средства държавата ще може да се разплати с фирмите. Тази идея обаче среща неодобрение-то на правителството, тъй като набраните чрез ДЦК средства ще предизвикат и апетитите на останалите ведомства.

Друго, сочено като по-веро-ятно решение, е държавата да признае, (ако не всички задъл-жения, поне някаква част от тях) и банките да ги изкупят от нея (под формата на факто-ринг или цесия) срещу писмо-потвърждение. С него прави-телството трябва да признае въпросните вземания. Според банкери в документа трябва да са посочени конкретен срок и дата, в които държавата се ан-гажира да изплати (вече на бан-ките) изкупените задължения. Така ще спечелят, и то двойно, банките - ще вкарат в балан-са си по-нискорисков актив, а в същото време фирмите с по-лучения свеж ресурс ще могат да погасяват задълженията си към тях.

Има и още един важен мо-мент. Дори и тези оставащи плащания да не бъдат направе-ни от държавата, няма гаран-ция, че по методологията на Евростат те няма да бъдат от-четени като разход, който уве-личава дупката в бюджета. На езика на финансистите българ-ският бюджет се води на касо-ва основа. Преведено, това оз-начава, че поетите от държа-вата ангажименти по различ-ни договори не се отчитат като разход до момента, в който не бъдат платени. Това е позво-лило на предишните управля-ващи да сключват договори за суми, с които отделните минис-терства не разполагат.

Сега въпросът е, ако се въз-приеме идеята за писма за признаване от банките за оста-ващите над 400 млн. лв., те да бъдат юридически оформени така, че освен да помогнат на бизнеса, да не навредят на ба-ланса в бюджета.

1млрд. лева са задълженията на държавата към фирмите, по информация на прави-телството. Според бизнеса тази сума е почти двойна.

ДЪЛГ



Газова еманципацияЕнергийният холдинг подготвя стратегия за развитие на пазара на синьо гориво с помощ от американски консултантиПанайот АНГАРЕВ

С навлизането в зимата на-растват и опасенията на бизнеса дали няма да се пов-торят проблемите с дос-тавките на природен газ от януари, когато икономи-ката ни практически беше блокирана.

Само през последния месец няколко сигнала от Москва и Киев показаха, че тревогата е основателна.

Договорката между Русия и Брюксел за сигурност на достав-ките не можа да смекчи напре-жението у нас - при тоталната газова зависимост на България от Русия никога не може да се изключи нова криза. Това обяс-нява в голяма степен припряна-та забързаност на енергийния холдинг да развие вътрешния пазар и да увеличи източници-те на синьо гориво за страната. Другата причина е, че потреб-лението на това по-екологично и ефективно гориво в света и в Европа нараства, страната ни също има намерение да развива енергийния си пазар в синхрон с тази тенденция и за целта са не-обходими нови източници и раз-

ширяване на инфраструктурата за доставки.

Американската връзкаПрез последните месеци „Бъл-гарски енергиен холдинг” (БЕХ) започна два проекта за нови връзки с газовите мрежи на Гърция и Румъния и даде ход на други два - за изграждане на тръба към Сърбия и за дос-тавка на компресиран газ от Азербайджан.

И ако това по-скоро бяха оч-аквани стъпки от страна на хол-динга след януарската газова криза, последното решение на компанията - с помощта на аме-рикански консултанти да започ-не подготовката на газова стра-тегия за пълно отваряне на па-зара на синьо гориво и интегра-цията му в регионалния пазар, е нещо напълно ново. Този амби-циозен проект не само ще допри-несе за намаляване на зависи-мостта от руския газ, но ще по-могне за либерализация на сек-тора и за нарастване на инвес-титорския (западен) интерес.

Ръководството на БЕХ се е обърнало към Агенцията за търговия и развитие на Съе-динените щати (US Trade and Development Agency - TDA), ко-ято да извърши анализ на паза-ра на синьо гориво в България и региона, връзки със съседните газови мрежи, инвестиции в ка-пацитет за съхранение, терми-нали за втечнен и кондензиран газ и доставки от нови източни-ци на газ.

В началото на миналия ме-сец експерти на агенцията са провели поредица от срещи в София. Те са поискали разго-вори с представители на БЕХ, „Булгаргаз” „Булгартрансгаз”,

�

Газовите проекти

01 ГАЗОПРОВОД БЪЛГАРИЯ - СЪРБИЯ Време на реализация: 2013 г.; Цена: 60 млн. евро за българския дял; Капацитет: неизвестен; Статус: проектът предвижда изграждане на газопровод Дупница - Ниш с дължина 250 километра

02 ВРЪЗКАТА СТАРА ЗАГОРА - КОМОТИНИ Време на реализация: до 2013 г.; Цена: около 120 млн. евро; Капацитет: 3-5 млрд. куб. метра; Статус: към момента е пред приключване предпроектното проучване

03 ВРЪЗКАТА РУСЕ - ГЮРГЕВОВреме на реализация: до 2013 г.; Цена: 27.6 млн. евро; Капацитет: 1.5 млрд. куб. метра; Статус: през септември 2009 г. е избран консултант за предпроектно проучване - Tractebel Engineering

04 „НАБУКО”Време на реализация: 2013 г.; Цена: 8-9 млрд. евро; Капацитет: 31 млрд. куб метра; Статус: до края на 2010 г. трябва да бъдат сключени договорите за доставка

05 „ЮЖЕН ПОТОК”Време на реализация: 2015 г.; Цена: 8-10 млрд. евро; Капацитет: 31 - 64 млрд. куб метра; Статус: работни групи подготвят акционерното споразумение и предпроектно проучване за преминаване на тръбата през България

06 ДОСТАВКА НА КОМПРЕСИРАН ГАЗВреме на реализация: неизвестно; Цена: неизвестна; Капацитет: 1 млрд. куб метра; Статус: „Булгартрансгаз“ и ГНКАР - Азербайджан, ще създадат съвместно дружество за проучване на възможността за доставка на компресиран азербайджански газ

07 РАЗШИРЯВАНЕ НА ЧИРЕНВреме на реализация: 2 години; Цена: 250 млн. евро; Капацитет: 850 млрд. куб метра; Статус: Чешката „Моравске нафтове доли“ подготвя техническия проект

08 РЕВЕРСИВНИ ВРЪЗКИ С ГЪРЦИЯ И ТУРЦИЯ„Булгаргаз” и гръцката компания DEPA имат споразумение за реверсивни доставки от Гърция на 3 млн. куб.м в денонощие по съществуващата транзитна мрежа. Подобна възможност има и за тръбата до Турция

След три години България ще има повече от една тръба за доставка на газ СНИМКА: КАПИТАЛ

икономическото министерство и енергийния регулатор, както и с „Овергаз” и „Газстроймон-таж”, с „Директ петролиум” (проучва новото газово находи-ще край село Девенци), с шот-ландската „Мелроуз рисорсиз“ (стопанисва находището в Га-лата), с представител на Jacobs Consultancy (консултант за га-зовата връзка с Гърция) и реги-оналния мениджър на „Джене-рал електрик”. Американците са пожелали да видят находи-щата в Галата и Каварна и хра-нилището в Чирен.

Според източници от БЕХ сре-щите са били опознавателни за състоянието на сектора за оч-акванията за развитието му. От агенцията за търговия и разви-тие също така са искали да пре-ценят дали си заслужава да се ангажират с проекта. Ако това стане, TDA ще финансира разра-ботването на стратегията. Отго-ворът се очаква да бъде получен в енергийния холдинг до март 2010 г.

С пълна газ на западВ случай че двете страни се до-говорят, газовата стратегия се очаква да е готова най-рано в края на следващата година. В документа ще бъде направен анализ на сектора, газовите ре-сурси и проекти, регулаторни-те рамка и цени на газа. За раз-витие на сектора от TDA пред-лагат да се направи анализ на инфраструктурата, подготовка-та на специалистите, технологи-чен трансфер и реформа на га-зовия пазар - промени в закони и регулаторни режими, които биха го отворили.

В стратегията ще бъдат напра-вени предложения и за възмож-ните доставки на американски стоки и услуги за осъществява-не на газовите проекти и модер-низация на инфраструктурата, както и ще бъдат посочени име-ната на щатски компании, кои-то биха могли да го направят. В края на ноември, по време на по-сещението си в САЩ, външният министър Румяна Желева пока-ни американските компании да инвестират в българската енер-гетика. Това беше тема и на раз-говорите в София на специал-ния представител на Вашинг-тон по енергийните въпроси за Евразия Ричард Морнингстар. До този момент именно амери-канска компания - AES, e сред водещите чужди инвеститори в енергетиката. Компанията вла-га 1.3 млрд. евро в ТЕЦ „AES Ма-рица-изток 1“ и заедно с българ-ско-немското дружеството „Гео пауър” построи най-големия ветроенергиен парк „Свети Ни-кола“ за 270 млн. евро.

За жалост газовият сектор не може да се похвали с подобен западен пробив. От години той е запазена руска територия, ко-ято обяснява и забавянето в раз-витието му. Ето защо последни-те решения на енергийния хол-динг за нови проекти и разра-ботване на цялостна стратегия са добра новина - шанс за газо-ва еманципация от руската за-висимост и създаване на норма-лен пазар. � K




Политически проект забърква „Защита“, част от ВМРО и Алексей Петров в опит за алтернатива на „Атака“

Велина ГОСПОДИНОВА, Елена СТАРИДОЛСКА

“Сто и девет дни от управлението на Бойко Борисов - ето нашата видеоравносметка“, СКАТ, Велизар Енчев.

Следват надписи на фона на снимка на сградата на Министерския съвет: „Но-вините на турски език по БНТ продължават“, „Не е разрушена кървавата чешма в с. Трънак - па-метник на турските те-рористи - убийци от гара Буново“, „Никой не раз-следва „мултимилионе-ра в зелено Ахмед Доган“ И още: „ГЕРБ продължа-ва васалната политика на БСП за американски-те бази“, „Няма да отме-нят неизгодните заменки на кабинета „Станишев“, „Няма ревизия на цар-ските имоти на Симеон и сестра му“, „Няма раз-валени концесии“, „3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Коз-лодуй“ остават затворе-ни“, „Турция и Македо-ния имат териториални претенции към Бълга-

рия заради нихилистич-ната балканска политика на ГЕРБ“, „Продължават да се харчат милиони за контингента ни в Ирак, в същото време бюджетът за здравеопазване е нама-лен с 220 млн.лв.“... Все в този стил са и останалите предавания на СКАТ все-ки делничен ден - в тях неизменно присъстват чувствителни теми като лекарствата за онкобол-ните, пенсиите, а полити-ческата част обикновено е насочена срещу правител-ството на ГЕРБ.

Звучи познато, нали? По същия начин преди време започна политиче-ската кариера на Волен Сидеров и възходът на партия „Атака“. При това доста успешно. Анти-ДПС лозунгите и говоренето срещу правителството на Симеон Сакскобурггот-ски, управляващата то-гава коалиция на НДСВ и движението на Ахмед До-ган плюс изключителна-та медийна подкрепа на бургас ката кабелна теле-визия СКАТ вкараха на-ционалистите в парла-мента, а впоследствие им гарантираха и по-ната-тъшно присъствие в за-конодателната власт.

Откакто обаче двайсет-минутката на Волен Си-деров беше свалена от ек-ран през юли, а неотдав-на собственикът на теле-визията Валери Симео-

нов се разведе окончател-но с „Атака“ - официално заради твърдата подкре-па на формацията за пра-вителството на Бойко Бо-рисов, неофициално - след неуспешен опит да овла-дее партията за водещия Велизар Енчев започна да се говори като за но-вото лице на следващ по-литически проект. В него участват бившите коа-лиционни партньори на Сидеров от предишния парламент - партия „За-щита“, отцепилите се от ВМРО и Красимир Кара-качанов партийни струк-тури след злополучния конгрес на организация-та миналия месец, соци-

алдемократите на Георги Анастасов, бившият депу-тат от „Атака“ и лидер на партия „Свобода“ Павел Чернев, няколко професо-ри в лично качество, Сава Гърбузанов от Обединена-та партия на пенсионери-те и още няколко малки националистически фор-мации. И, разбира се, соб-ственикът на СКАТ Ва-лери Симеонов, който ос-вен кабелната телевизия притежава и регионалния вестник „Десант“.

Новият проект„Идеята е да създадем един патриотичен проект, който да включва някол-ко патриотични форма-

ции, обществени движе-ния и съсловни организа-ции“, потвърди за „Капи-тал“ лидерът на „Защи-та“ и бивш депутат в 40-то Народно събрание Йор-дан Величков. Като уточ-ни, че замисълът е той да е по-умерен от крайните националистически пос-лания на ранния Сидеров и да е центристки, т.е. да може да си партнира как-то с леви, така и с десни формации. По думите му обаче партиите, които ще се включат в него, ще бъ-дат равнопоставени и ръ-ководството й ще е колек-тивно, за да не се допус-ка „персонализиране и во-ждизъм“, както в случая с

„Атака“ и лидера й. „ Во-лен Сидеров дискредити-ра патриотичната идея“, добави той.

По думите му засега проектът е на ниво разго-вори. Той обаче отрече в него да участват Велизар Енчев и телевизия СКАТ. „Нямам политически ам-биции“, заяви пред „Капи-тал“ и водещият на „Дис-кусионно студио“. Но уточни: „Засега, защото не можем да оставим Бой-ко Борисов да управлява сам.“ Съпричастност към новия патриотичен про-ект отрече и Валери Си-меонов. „Не знам за как-во става въпрос. От вас чувам, но не ми се вижда

„Няма да откажем подкрепа от нито един български бизнесмен, а аз възприемам г-н Алексей Петров като такъв.“ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ, лидерът на „Защита“

„Това е странна амалгама от политически рет-рогради. Каквото и да правят, те никога не могат да минат 0.2%.“ЯНЕ ЯНЕВ, лидер на РЗС

„СКАТ може и 10 партии да създаде. Няма нищо непоч-тено да направиш достояние на хора-та някоя полити-ческа платформа.“ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ, собственик на телевизия СКАТ

„Проектът на „Атака“ се изчер-па, защото с упра-влението си Бойко Борисов осъщест-вява идеите на крайнодесните“. ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ, лидер на партия „Свобода“

Проектът „Атака“ стана успешен благодарение на телевизия СКАТ. Това обаче едва ли може да се повтори

�� ! ��!

Всяко коледно пожелание може да се сбъдне ако вярваш истински в него.В Техномаркет по КОЛЕДА стават чудеса!

Хиляди подаръци ви очакват при нас!Всеки закупен промоционален продукт ви дава шанса да спечелите подарък!Изтеглете своето късметче: Очакват ви 1000 елхички, 1000 бутилки вино

или 1000 коледни шоколада.

И

Най-голямата изненада - 100 от вас

ще получат БЕЗПЛАТНА ПОКУПКА

независимо от стойността й!

ПО КОЛЕДА СТАВАТ ЧУДЕСАПромоция 05.12.2009 г. - 20.12.2009 г.Промоция 05.12.2009 г. - 20.12.2009 г.

LED TV

29.9 mm SAMSUNG UE-40B6000 40” (102 см) FULL HD LED телевизор •LED подсветка на панела •ULTRA SLIM •резолюция 1920 X 1080 •MEGA КОНТРАСТ • 100Hz MOTION PLUS • SAMSUNG LED Engine •звук SRS Trusurround HD & Dolby Digital Plus

100 Hz сканиране

PANASONIC DMP-BD60EGBLU-RAY плейър•съвместим с VIERA CAST, BD-LIVE и BONUSVIEW •възпроизвеждане на

AVCHD, MPEG2 и JPEG(HD) със слот за SD карта•възпроизвеждане на MP3, JPEG и DivX от USB•PHL •вграден DOLBY TRUEHD, DOLBY DIGITAL PLUS и DTS-HD •7.1-канално

декодиране без загуби

1999.

199.679.

мощност потребление за 4 години при

5 часа работа на ден

цена за ел. енергия за

4 години

LED 95w 693.5kw 118 лв

LCD 175W 1277.5kw 217,40 лв

С покупката на LED TV Samsung спестявате за 4 години 99.40 лв в сравнение с LCD дисплей!

+подарък

2 Blu-Rayфилма

2799.

спестявате 800 лв

FULL HD

Тел.: 02/9421 205�� * �� Разумно и практично решение.

Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212�� * ��

37/42

“94

/107 с

м

46 “

117 с

м

42 “

107 с

м

32 “

81 см

32 “

81 см 26

/32 “

66/81

см

42 “

107 с

м42 “

107 с

м

32 “

81 см

1099.

PHILIPS 26PFL3404PHILIPS 32PFL340426/32’’ (66/81 см) LCD телевизор •DIGITAL CRYSTAL CLEAR система за

остра и ясна картина •резолюция: 1366x768p •яркост: 350 cd/m•време за реакция

на дисплея - <5 ms •HDMI вход с “Easylink” функция • VGA вход

TOSHIBA 32AV605PG 32”(81 см) LCD телевизор •резолюция 1366 Х 768 •DYNAMIC

контраст 18000:1 •яркост 450 cd/m2 •време за реакция 8 ms. •ъгъл на виждане 178/178° •входове -HDMIx3, Component YPbPr,

PC, SCART •ЗВУК 2X3W RMS

SONY KDL-32P355032’’ (81см) LCD телевизор• дигитален кабелен и ефирен тунер (DVB-T/C) • HD Ready • BRAVIA ENGINE 2 • 24p True Cinema

• динамичен контраст 10000:1 • система за подобряване на цветовете ‘’Live Colour’’

• HDMI x 3 USB

SONY ICF-C205LРадиочасовник•зелен 0.7” (1.8 см.) LED дисплей •аналогов тунер FM/AM •пести място•единичен час на будилник •таймер за заспиване

PANASONIC TX-L32S10E 32’’ (81 см) FULL HD LCD телевизор •FULL HD, резолюция 1920 X 1080 •50 000:1 динамичен контраст •преглед на снимки с VIERA IMAGE

VIEWER (AVCHD/JPEG) •V-AUDIO SURROUND

•DVB-T тунер (DVB-T/DVB-T (H.264)/DVB-C), EPG •3 X HDMI, S-VIDEO, COMPONENT, COMPOSITE Входове

PHILIPS 37/42PFL8404H37/42” (94/107 см) Full HD LCD телевизор•Ambilight Spectra 2 система за осветяване•резолюция 1920x1080p •100Hz цифрово сканиране•време за реакция 3ms •функция Net TV•връзка с YouTube •DLNA PC - връзка с PC за

гледане на филми•DVB-T и DVB-C цифрови тунери •USB 2.0 - video

PANASONIC TX-P42U10EFULL HD 42’’ (107 см.) плазмен телевизор •резолюция 1920 X 1080 •400HZ SUB-FIELD DRIVE INTELLIGENT FRAME

CREATION PRO •2,000,000:1 динамичен контраст •VIERA LINK

•преглед на снимки с VIERA IMAGE VIEWER•V-AUDIO SURROUND •DVB-T тунер (DVB-T/DVB-T

(H.264)/DVB-C), EPG •2 X HDMI, S-VIDEO, COMPONENT, COMPOSITE входове

400 Hz

FULL HD

SAMSUNG LE-32B450 32” (81 см) LCD телевизор •HD READY •резолюция 1366 X

768 •HIGH контраст •ЗВУК SRS Trusurround HD & Dolby Digital Plus

•звукова мощност 2Х10W •дигитален кабелен и ефирен тунер (DVB-T/C,MPEG4)

•входове 3x HDMI; 1xSCART; DIGITAL AUDIO (OPTICAL) PC-вход

SAMSUNG PS-42B43042’’(107 см) плазмен телевизор• резолюция 1024х768 • дигитален кабелен

и ефирен тунер (DVB-T/C,MPEG4)• контраст 40 000:1( динамичен 2 000 000:1)• яркост 1500:1 • 100 HZ сканиране• 2XHDMI;PC IN;S-VIDEO;2XSCART• време за реакция -0.001ms• въртящ стенд • меню и телетекст на

български

LG 32LF2500/2510LG 37LF2500/2510LG 42LF2500/251032/37/42” (81/94/107см) LCD FULL HD телевизор•резолюция: 1920X1080 •динамичен контраст: 50000:1 •яркост: 500CD/M2 •звукова мощност 2X10W•звукови системи: TruSurround XT, Clear Voice II•DVB-T цифров тунер • DVB-C тунер •входове: 2X HDMI; 2X SCART;

32/37

/42 “

81/94

/107 с

м

*цена при върнат стар уред

999.*Рециклира всички върнати от вас Рециклира всички върнати от вас стари и ненужни уреди.стари и ненужни уреди.

Върнетестария си уред

/независимо каква марка или вид е/и вземете нов TV-LG 32/37/42LF2500

с отстъпка от ТЕХНОМАРКЕТ

Промоцията е валидна за периода

05.12 - 20.12.2009 г.

1199.*цена при върнат стар

уред

1099.*

SAMSUNG UE-46B6000 46” (117 см) FULL HD LED телевизор •LED подсветка на панела •ULTRA SLIM •резолюция 1920 X 1080 •MEGA КОНТРАСТ • 100Hz MOTION PLUS • SAMSUNG LED Engine •звук SRS Trusurround HD & Dolby Digital Plus

SAMSUNG HT-BD2BLU- RAY система за домашно кино 7.1•мощност 1100W

(6X135W + SUBWOOFER 155W + 135W)•BLU-RAY; DVD;CD; MP3; JPEG; DVD-RW/R; CD-R/RW•радиотунер с RDS •HDMI; COMPONENT; LAN; AUDIO IN;

COMPOSITE •декодери: DTS-HD; DOLBY TRUE HD; DOLBY DIGITAL+ •ANYNET функция

MOTION FLOW 200 Hz

SONY KDL-40/46/52Z5500 40/46/52”(102/117/132 см) LCD телевизор•FULL HD •MOTION FLOW 200HZ •резолюция: 1920Х1080•динамичен контраст: 100 000:1•24P TRUE CINEMA •BRAVIA ENGINE 3•(DVB-C , DVB-T)MPEG4 тунер •входове: 5X HDMI; USB;

2X SCART •меню на български

SONY KDL-19L4000K 19”(48 см) HD READY LCD телевизор • 1366X768 •24P TRUE CINEMA режим •контраст 2 000:1 •ъгъл на виждане 178/178 •DVB-T цифров кабелен тунер •меню и телетекст на български

LG 42LH2000 42”(107 см) LCD телевизор •резолюция 1366 Х 768 •контраст: 30,000:1 • DVB-T/C тунер • 24P REAL CINEMA •време за реакция 5ms • EXPERT MODE / ISF READY • AV режими (кино,игра,спорт) • SRS TRUSURROUND XT •входове: 2Х HDMI,

2X SCART, 1X RGB, PC вход, 1X PC AUDIO

4999.

3599.

1899.1899.1699.1699.1199.1199. 949.949. 1099.1099.

979.979. 779.779. 679.679.649.649.749.749.

2799.2799.3599.

32 “

81 см

19 “

48 см899.


829.*+

подаръкSONY KDL-19L4000K

LED TV

FULL HD

899.

+подарък

SAMSUNG HT-BD2

+подарък

SONY ICF-C205L

22/26

“56

/66 см

SAMSUNG LE-22/26B350 22/26”(56/66 см)LCD телевизор •HD READY •резолюция 1366 x 768 •HIGH CONTRAST •звук SRS Trusurround

HD & Dolby Digital Plus •звукова мощност 2Х5W

• дигитален ефирен тунер (DVB-T) •входове:2X HDMI; 1XSCART; DIGITAL

AUDIO (OPTICAL) PC-вход

629.629.449.449.

FULL HD

контраст: 50 000:1

FULL HD

HD READY

HD READY

100 Hz


Ambilight Spectra 2

100 Hz

FULL HDHD READY

време за реакция 5ms

HD READY HD READY


HD READY

контраст: 2 000 000:1

NET TV

FULL HD


100 Hz

спестявате 1000 лв

Тел.: 02/9421 205�� * IT ��

�� * IT �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212

Разумно и практично решение.

18.5

“47

см 10 “

25.4

см

13 “

33.8

см

NEO 3250 XPRESSION•CPU INTEL DUAL-CORE E3200 2x2.4GHz•MB INTEL G31 DUAL DDR2, PCI-EX, 6CH,

LAN -RAM 3 GB DDR II -HDD 500GB SAMSUNG SATA II

•VGA INTEL GMA X3100 up to 256MB •DVD-RW DUAL FORMAT -CASE ATX

FANTASY 400W •SOUND 6-CHANNEL HD AUDIO•LAN ON BOARD 10/100 •MOUSE OPTICAL, KEYBOARD PS2

CANON PIXMA MP550Mултифункционално устройство• принтер, копир, скенер • резолюция UP TO 9600 x 2400 DPI• печат без бели полета във формат 10х15 см• скорост на печат: • 30стр./мин черно, 20стр./мин.цветно• директен печат, 5 CM цветен LCD DISPLAY • скенер 2400 X 4800

DPI , 48-BIT • интерфейс USB 2.0, PICTBRIDGE • слот за карти, BLUETOOTH

D-LINK DIR 600Безжичен рутер•Wireless N 150 Home Router •4 Port 10/100 Switch

LENOVO IDEAPAD U350 • DISPLAY 13.3” (33.8 CM ) 1366x768 HD LED

GLARE• CPU INTEL PENTIUM DUAL CORE SU4100 • RAM 3 GB DDR3 • HDD 320 GB SATA • VIDEO INTEL GMA X4500 • WLAN 802.11 B/G, BLUETOOTH• HDMI OUT, 3xUSB, VGA• 1.3 MPxl WEBCAM, CARDREADER• WINDOWS 7 HOME PREMIUM 32BIT• 4 клетъчна батерия • тегло 1.6kg

TOSHIBA SATELLITE L500-1EV• DISPLAY 15.6” (39 CM ) HD 1366x768 TRUBRITE• CPU INTEL PENTIUM DUAL CORE T4400 2.2GHz• RAM 4 GB DDR2 • HDD 320 GB SATA• DVD RW SUPER MULTI DL • VIDEO Intel GMA

4500M • WIRELESS 802.11B/G, BLUETOOTH• LAN 10/100 • WEBCAM, CARDREADER 5IN1• 2xUSB,HDMI OUT, E-SATA• ТЕГЛО 2.72 КГ

HP COMPAQ PRESARIO CQ61-330SQ•DISPLAY 15.6” (39 CM ) HD BRILLIANTVIEW •CPU AMD TURION II DUAL CORE M500 2.20GHz•RAM 4 GB DDR2 •HDD 500 GB• VIDEO ATI MOBILITY RADEON HD 4330•DVD RW DUAL LAYER, LIGHTSCRIBE •WLAN 802.11 B/G •FAX/MODEM 56.6K, LAN 10/100•WEBCAM, CARDREADER •3XUSB, HDMI, VGA•6 клетъчна батерия •тегло 2.68 kg•1 г. международна гаранция

MSI CR610X-005EU• DISPLAY 16” (40 CM ) HD 1366x768 GLARE • CPU INTEL AMD SEMPRON M100 2.00GHz • RAM 3 GB DDR2 • HDD 320 GB SATA• DVD RW SUPER MULTI • VIDEO ATI RADEON HD4200 • WLAN 802.11 B/G/N• 3xUSB, HDMI, CARDREADER 4IN1• 1.3MPXL WEBCAM • ТЕГЛО 2.5 KG• 6 КЛЕТЪЧНА БАТЕРИЯ

MSI U100-1061EU• DISPLAY 10” (25.4 CM) 1024x600 LED WSVGA • CPU INTEL ATOM N280 1.6GHz • RAM 1GB DDR II • HDD 160 GB • VIDEO INTEL GMA 950 • WLAN 802.11 B/G/N• 1.3 MPXL WEBCAM, CARDREADER• 3xUSB, 1xVGA, 1xLAN • 6 CELL BATTERY• WINDOWS XP HOME• тегло 1.2 кг• международна гаранция

LOGITECH CORDLES MOUSE M205Безжична мишка

TARGUS TAR300 NB CASEЧанта за преносим компютър

PHILIPS SPA-2602Активни колони

GEMBIRDSTR-RACEFORCESTEERING WHEEL USBВолан с педали

SONY VAIO VGN-FW51JF/H• DISPLAY 16.4’’ (41.7 см) FULL HD X-BLACK• CPU INTEL CORE 2 DUO P7450 2.13GHz, 3MB CACHE • RAM 4 GB DDR2 • HDD 500 GB SATA 5400RPM• VIDEO ATI RADEON HD 4570 512MB DDR3 UP TO 2280MB• BLU-RAY DISC COMBO DRIVE: BD ROM, DVD±RW• WLAN 802.11 A/B/G/DRAFT N, BLUETOOTH• LAN 10/100/1000 • CARDREADER, HDMI OUT, 3xUSB, VGA• 1.3 MPxl MOTION EYE CAMERA• SPEAKERS 3D SURROUND• тегло 3.2 Kг• WINDOWS 7 HOME PREMIUM 64BIT• международна гаранция

HP PAVILION DV6-1320EQ • DISPLAY 15.6” (40 CM) WXGA 1366x768 HD BV• CPU INTEL CORE 2 DUO T6600 2.20GHz• RAM 4GB DDR3 • HDD 500 GB SATA 5400 RPM • DVD RW SUPERMULTI DL LIGHTSCRIBE• VIDEO ATI RADEON HD 4530 512MB DDR3 UP TO 2302MB• WLAN 802.11 B/G• FAX/MODEM 56.6K, LAN 10/100/1000• HP PAVILION WEBCAM, CARDREADER• 4XUSB 2.0, E-SATA, HDMI OUT. VGA • HP MOBILE REMOTE CONTROL• WINDOWS 7 PREMIUM • BATTERY 6-CELL • тегло 2.8 кг • международна гаранция

LENOVO IDEAPAD G550A• DISPLAY 15.6” (40 CM ) 1366x768 HD LED GLARE• CPU INTEL PENTIUM DUAL CORE T4300 2.1GHz• RAM 3 GB DDR3 • HDD 320 GB SATA • DVD RW DUAL LAYER • VIDEO UMA • WLAN 802.11 A/B/G/N, BLUETOOTH• HDMI OUT, 3xUSB, VGA• WEBCAM, CARDREADER• 6 КЛЕТЪЧНА БАТЕРИЯ • WINDOWS 7 HOME PREMIUM 32BIT• ТЕГЛО 2.75 KG

ASUS K50C-SX002D• 15.6” (40 CM.) HD 1366x768 GLARE TYPE• CPU INTEL CELERON C220 • RAM 2 GB DDR2 • HDD 250 GB• VIDEO ONBOARD • DVD RW SUPER MULTI DL• WLAN 802.11 A/B/G/N • ТЕГЛО 2.6 КГ• LAN 10/100/1000 MODEM, 4 X USB 2.0• CARDREADER SD/MMC/MS/MS PRO• 0.3 MPXL WEBCAM

SAMSUNG SM-943SN18.5” (47 см)Wide TFT монитор•контраст: DC 15000:1(1000:1)(Typ.) •резолюция 1360x768 •ъгъл на виждане: 170/160 (CR>10)•яркост: 250 cd/m2•време за реакция: 5ms

Пакетна цена

1+2

649.649.749.749.1049.1049.999.999.

699.549.549.

199.199.

159.159.

25. 35. 99. 25. 79.

HP PHOTOSMART C4680 Q8418BМултифункционално устройство•принтер, скенер, копир •резолюция на печат UP TO 4800X1200 DPI•резолюция на скенера UP TO 1200DPI ;48-BIT •скорост на печатчерен: UP TO 29PPM цветен: UP TO 23PPM •3.68 см. LCD дисплей •четец на карти

+подарък

чанта

CANON PIXMA IP1800Принтер

1949.1949. 1749.1749. 1069.1069. 1199.1199.

+подаръкколони

+подарък

чанта

FULL HD

+ФОТОХАРТИЯ 10 Х 15 СМ

�� * IT �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212

Тел.: 02/9421 205� � * IT �� Разумно и практично решение.

BAKUGAN1 PACKAGING LOBAKUGAN1 PACKAGING LOДва пъти по-голям за дава пъти Два пъти по-голям за дава пъти

по голяма силапо голяма сила

NINTENDO WII BLACK EDITION + GUITAR HERO PACKИгрова конзола • безжични джойстици реагиращи на всяко движение •CPU 729 MHz, 88MB оперативна памет •възможност за LAN internet през USB •512MB вградена FLASH памет 599.599.

SONY PSP CONSOLE + GOD OF WAR/SECRET ACМобилна игрова конзола•широекранен TFT дисплей/480х272пиксела/•възможност за възпроизвеждане на Мр3•поддръжка на безжична игра през 802.11В•стереоговорители •USB 2.0 IRDA IEE 802.11 B /WI-FI/•работа със SONY-UMD •зарядно и батерия в комплекта•игра в комплекта - FIFA 2010

SONY PS3 250GB CONSOLE + NFS SHIFTИгрова конзола•Slim дизайн •процесор - GPU-RLX •звук - DOLBY 5.1 CH, DTS, LPCM•възпроизвеждане на BD / DVD / CD •памет 256 MB

XDR MAIN RAM / 256 MB GDDR3 VRAM •твърд диск - 2.5 ‘’ SERIAL ATA 250 GB •интерфейс - USB 2.0 (x2) / MEMORY STICK / SD •връзки - ETHERNET, WIRELESS 802.11, BLUETOOTH 2.0 •SEXAXIS WIRELESS CONTROLER •SCREEN SIZE 480i, 480p, 720p, 1080i, 1080p •HDMI OUT / AV MULTI OUT / DIGITAL OPTICAL

379.379.

689.Пакетна

цена

1+1


1+2

GORMITIGORMITIНова колекцияНова колекция

GX RACERGX RACER

SPONGESPONGEMатерия лека като перце, Mатерия лека като перце,

фантазирай и миксирай нови фантазирай и миксирай нови цветове и моделирай цветове и моделирай забавни геройзабавни герой


1+1

229.229.SONY PS2 CONSOLE + SPACE CHIMPS Телевизионна игра • възпроизвеждане на DVD/DVD-RW/CD/CD-R • оптичен изход за DOLBY DIGITAL и DTS декодери • вибриращ джойстик •вграден мрежов адаптер • 1 бр игра в комплекта

58,58,8080 24,24,8080 18,18,8080

28,28,8080

38,38,8080 9,9,9090

RATCHET & CLANKRESISTANCE FALL OF MANBUZZ! QUIZ TV/EXP

RIDGE RACER 7GT5 PROLOGUEMOTORSTORM

PURSUIT FORCERIDGE RACER 2WIPEOUT PURE

RATCHET&CLANK 3GRAN TURISMO 4JAK 3

ZELDA PHANTOM HOURGLASSNARUTO SHIPPUDEN NINJA COUNMARIO & LUIGI BOW INS STORY

NINTENDO DSI HW Преносима игрова конзола • 2 екрана 260 000 цвятя• уникален екран реагиращ на докосване• гласово разпознаване• литиево-йонна батерия позволяваща до10 часа игра• picto - снат функция• безжична връзка през wi-fi• 2 слота позволяващи съвместимост• с всички GBA карти 299.299.

159.159.

99.99. 99.99. 79.79. 79.79.

ПОЛУЧАВАТЕ1 Конзола NINTENDO Wii BLACK EDITION

1 китара1 комплект барабани1 микрофон3 игри WII SPORTS RESORT,WII SPORTS,GUITAR HERO WORLD TOUR

НОВО!!! над 600 вида играчки в Техномаркет

+Подарък

ИГРА

+Подарък

ИГРА

299.299.

Тел.: 02/9421 205�� * ��

�� * �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212


5 години гаранция5 години гаранция

на компресорана компресора

649.649.

MPMAN MP-180 FMMp3 плейър•8GB вградена памет•1,8”(4.57см) цветен дисплей•ID3 TAG•възможност за преглед на

изображения • FM радиоPLUG & PLAY•Презареждаща се батерия•зареждане през USB

SONY MHS-PM1DCHigh Definition видеокамера•Лека, компактна•CMOS сензор с 5 ефективни мегапиксела•директно качване в популярни сайтове за

споделяне, като YouTube™, Picasa™•Въртящ се обектив с 4x цифрово увеличение•1080HD видео клипове със скорост до 30 кад./

сек. в подвижен MP4 формат

SAMSUNG DIGIMAX ES-60 Дигитален фотоапарат• 12.2 мегапиксела •3 X Оптичен зум •LCD - 2.5” (6.4 см)• стабилизация на образа• видеоклип със звук• Li-Ion батерия• разпознаване на лица

OLYMPUS FE-4000/x-925Дигитален фотоапарат •CCD - 12 MP - 1/ 2.33” •4 X Оптичен зум•широкоъгълен обектив 26.3-105ММ , F 2.6-5.9 • двоен стабилизатор •LCD - 2.7” (6.9 см) 230 000 точки •супер макро до 4 см • меню на български •LI-42B

(Акумулаторна литиево-йонна батерия)

PANASONIC DMC-FS62 Дигитален фотоапарат •10.1 мегапиксела •4x оптично приближение • F2.8 LUMIX DC VARIO обектив •2.5”(6.35см) -LCD

дисплей • WVGA(848x480) 30 fps видеоклип •вградена памет 50mb и слот за SD Memory Card •USB2.0 •Li-ion батерия+зарядно устройство в

комплекта

PANASONIC DMC-TZ7EPДигитален фотоапарат•10.1 мегапиксела (1/2.5” CCD)•12X оптично приближение •4х дигитално приближение•5 см макро режим •видеоклип със звук•стерео микрофон •оптичен

стабилизатор на образа -OIS•3.0” ( 7.6 CM) TFT LCD дисплей •40мв вградена памет•слот за SD карти •Li-Ion батерия

CANON IXUS 95 IS Дигитален фотоапарат• 10 мегапиксела (1/2,3” CCD) • 3 X оптично приближение• 4 X цифрово приближение • 3 см макро режим • оптичен стабилизатор • видеоклип със звук (640 x 480;

30FPS) • 2.5” ( 6,35 CM) TFT LCD дисплей• слот за SD/ SDHC/ MMC/MMC PLUS/ HCMMC PLUS• Li-Ion батерия + зарядно устройство

SONY DSC-H20Дигитален фотоапарат•10,1 мегапиксела (1/2,3” CCD)•10 X оптично приближение •5 см макро режим•стабилизатор на картината•3” ( 7,5 cm) TFT LCD дисплей•11 мв вградена памет•слот за MS DUO PRO•Li-Ion батерия + зарядно

устройство

оптичен стабилизатор

GARMIN NUVI 255W + BG MAPПреносим GPS навигатор• широкоекранен TFT дисплей, TOUCH-

SCREEN • гласови напътствия’’завой по завой’’ • екранни текстови съобщения на български • запаметяване на 1000 любими точки • функция “WHERE AM I” -показва текущите координати

• качена карта на Европа и България• преглед на снимки,световен часовник• конвертор на валута, калкулатор, MICRO

SD слот • зарядно за автомобил, адаптер за монтиране • LI-ION батерия

MPMAN MP-160FMMp3 плейър•2/4GB вградена памет•1,5”(3.81см) цветен дисплей•ID3 TAG•възможност за преглед на

изображения • FM радиоPLUG & PLAY•Презареждаща се батерия•зареждане през USB

NEO WCH-1885Стенен отоплителен уред •2 степени на отопление

1000 W / 2000 W•дистанционно управление •вентилаторен режим •термостат •7,5 часов таймер

VIEWSONICVFD-1024W Дигитална фоторамка•10” (25.4см) дисплей•резолюция 1024Х600•контраст 500:1 •яркост 250CD/m2•слот за SD/MMC/MS/

MSPRO/CF карти•USB вход•възпроизвеждане на

JPEG/MP3•дистанционно управление

ROWENTA SO-2030Вентилаторна печка•Механичен терморегулатор•Защита срещу заскрежаване •Защита срещу прегряване•Функция “Студен въздух”•Функция “Безшумен режим”•Мощност 1200/2400 W

PANASONIC CS/CU-UE9/12JKEКлиматична инверторна система• тих режим/мощен режим • режим меко изсушаване• самодиагностика • енергиен клас на ефективност А•отдавана мощностохлаждане -2.60/3.5KW, отопление - 3.30 /4.25KW • консумирана мощностохлаждане -0.75 /1.01KW, отопление - 0.82/ 1.14KW

SAMSUNG AQV-09/12UGA Климатична инверторна система •функция ‘GOOD SLEEP MODE’ за по-добър сън •SMART INVERTER технология •енергиен клас А (охлаждане),

А (отопление) •ниско ниво на шум •SILVER NANO изпарител •дистанционно управление•отдавана мощност охлаждане - 2.5/3.3KW •отдавана мощност отопление - 3.3/4.0 KW • консумирана мощност охлаждане - 0.735/1.028 KW • консумирана мощност отопление - 0.910/1.108 KW

3.30/4.253.30/4.25KWKW

2.60/3.52.60/3.5KWKW

3.3/4.03.3/4.0KWKW

2.5/3.32.5/3.3KWKW

Oдобрен по програмата за кредитиране на

енергийна ефективност.

Oдобрен по програмата за кредитиране на

енергийна ефективност.

949.949.849.849.

JVC UX-G200EМикро система•мощност 2 х 8 W (RMS) •възпроизвеждане: CD-R/RW, MP3, WMA,•USB вход •фронтален аудио вход •FM радио тунер с RDS

MPMAN CSD-17 RED BOXпреносим CD/Радио плейър•възпроизвеждане на CD, MP3, CD-R/-RW•аналогов AM/FM радиотунер•LCD дисплей

89.89. 59.59.55.55.

349.349.

699.699. 49.49. 53.53.9999

129.129.

169.169.

179.179. 239.239. 279.279. 329.329.

349.349.519.519.

ASUS HDP-R1HD медия плейър•изходи - аналогов, HDMI,Digital Audio, LAN, USB,

USB+eSata•подържани формати:MPEG1/2/4,RM/RMVB,VC-1,H.264•снимки: JPEG,BMP,PNG,GIF,TIFF Subtitle: SRT,SUB,SMI,SSA •дистанционно управление

199.

+подарък

чанта

599.599.

+Подарък2GB SD

карта

+Подарък4GB MS

карта

+Подарък2GB SD

карта

10 “

25.4

см

Енергиен клас


999.999.SAMSUNG HMX-H105BP•дигитална FULL HD SSD видеокамера•CMOS матрица 1/4.5” •2,7 “ (7 cm) TFT LCD дисплей•Schneider Kreuznach Varioplan-HD оптика•вградена памет: 32GB SSD•оптично приближение: 10Х•дигитално приближение:100Х•4.7 мегапиксела фото режим за снимки•резолюция : 1920x1080i / 1280x720P / 720x576P•OIS - оптичен стабилизатор на картината•Li-Ion батерия + зарядно устройство

799.799.

69.69.

FULL HD вградена памет: 32GB SSD

�� * �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212

Тел.: 02/9421 205�� * ��

INDESIT IDWC-6125INDESIT IDWC-6125 S*Пералня със сушилня•1200 оборота/мин. •енергиен клас А•енергиен клас на сушене в

ELECTROLUX EWF-12483WПералня Time Managerс програма за предпазване от алергии• макс. обороти 1200 • електронен контрол

• специална Анти-алергична програма сертифицирана от Allergy UK Foundation

• доп. програми: отложен страт, лесно гладене, допълнително изплакване

• капацитет 7 кг • енергиен клас А+

ZEROWATT OZ 107DПералня•1000 оборота•клас AA+

NEO WM-A545Пералня 500 оборота•голям люк 44см •клас “А”•електронен терморегулатор

ELECTROLUX ERB-34402WХладилник с фризер•2 компресора•общ обем 315 л.

SAMSUNG RS-A1DTPE Хладилник с фризер •общ обем - 516 л •хладилна част - 357 л

•фризерна част - 159 л

•”NO FROST” система

•MULTI FLOW •LED дисплей •SILVER NANO

HEALTH SYSTEM •Звукова аларма

за отворена врата

•диспенсер за студена вода

•отделение за плодове и зеленчуци

•размери В/Ш/Д: 178.9/91.2/73.4 см

LIEBHERR CUESF-3503 Хладилник с фризер •електронен контрол•възможност за вграждане

•общ обем 308 л •хладилна част 219 л•фризерна част 89 л •автоматично

размразяване •енергиен клас “А+” •поставка за

бутилки •размери В/Ш/Д

- 181.7/60/63 см

TEFAL 5396.46Тостер •6 степени на изпичане•Термоизолиран корпус•Функция претопляне и

размразяване•Мощност 800 W

BRIEL ES-35 Кафемашина •15 BAR налягане на помпата •2 бр.цедки с кремадиск •капучино система •1 л.резервоар за вода •регулация на парата

SAMSUNG SC-4021 Прахосмукачка •мощност 1500w •постоянна торба •метални тръби •индикатор за препълване

на торбата •автоматично прибиране на кабела

SAMSUNG HDC-6145BXАбсорбатор•широчина 60 см •един мотор•капацитет 450 кубм./час•осветление 2х40W•3 скорости •метални филтри

SAMSUNG C-61R2AEEСтъклокерамичен плот•4 зони за готвене•2 бързонагряващи котлона•сензорно управление Touch

Screen •индикатор за остатъчна топлина

•размери 560X490X52.6см

SAMSUNG BF-1N3T009Фурна за вграждане•равномерно печене с помощта на

функцията Airvection(конвектор с два вентилатора+

2 грила+долен нагревател)•обем 65 литра •енергиен клас А•6 функции •LED дисплей

•капацитет на пране - 6 кг.

•капацитет на сушене - 5 кг.

•казан от карборан

•в /ш/д - 85/55/60 см

•автоматично дозиране на водата

•програма “бързо изпиране”

•бутон “без центрофуга”

•защита от препълване

•за 5кг пране

•хладилна част 223 л.

•фризерна част 92 л.

автоматично размразяване

•енергиен клас “А“+•поставка за

бутилки•размери в/ш/д

- 176/60/60

Новата революционна система за автоматично дозиране определя необходимото Новата революционна система за автоматично дозиране определя необходимото количество течен препарат и омекотител, гарантирайки перфектната доза препарати количество течен препарат и омекотител, гарантирайки перфектната доза препарати за съответното количество и вид на прането.за съответното количество и вид на прането.Новата система дава възможност за съхранение на 5.5 л течен перилен препарат и Новата система дава възможност за съхранение на 5.5 л течен перилен препарат и 3.5 л омекотител в два вградени контейнера. Това означава 60 изпирания при пълна 3.5 л омекотител в два вградени контейнера. Това означава 60 изпирания при пълна автономност. Специални индикатори следят и ви информират за количествата автономност. Специални индикатори следят и ви информират за количествата препарати в контейнерите.препарати в контейнерите.

1199.1199.

HOTPOINT-ARISTON AQL-F9D69UПералня•1600 оборота •Енергиен клас ААА•капацитет за 9 кг пране•графичен LCD дисплей•система за автоматично

дозиране на препаратите•размери ВхШхД-85х59.5х64.5 см

LG V-CD281HTПрахосмукачка•„CYKING” работа без торбичка•мощност 1800W,всмукателна

мощност 360W•HEPA Филтър H12 •9 метра дължина на кабела •антибактериален контейнер

BRAUN MP-80 Сокоизстисквачка •мощност 600W •9000 оборота/мин. •метален, лазерно заточен нож •отделяеми контейнер за месеста

част и кана за сок •автоматично отделяне на пяната

За първи път в България, Техномаркет За първи път в България, Техномаркет представя първата пералня със система представя първата пералня със система за автоматично дозиране!за автоматично дозиране!

+ Подаръци

4.5 L Ariel и

Lenor 2L

DAEWOO WM DWD-M8031 Автоматична пералня •капацитет 6 килограма •800 оборота •клас АА •антибактериална Nano Silver технология•електронен дисплей•Air Bubble •размери: в/ш/д: 85/60/42


1+1

3години

гаранция

•капацитет за 7kg пране

•люк с голям отвор

•отложен старт

•дигитален дисплей

НОВмодел

1699.1699.379.379.5

годинигаранция

5години

гаранция

5години

гаранция

899.899.

828.828.** 599.599.

666.666.

777.777. 539.539. 299.299.

109.109.49.49.139.139.69.69.159.159.

+подарък

хартиениторби

799.799. 179.179.









НОВмодел

5години

гаранция

НОВмодел


за ВСЯКА закупена готварска печка в ТЕХНОМАРКЕТ, получавате подарък пасатор PHILIPS HR-1341ПОРАДИ засиленият интерес промоцията се удължава До 31.12.2009

контрол от ръкохватката

метални телескопични тръби

Air Bubble

Тел.: 02/9421 205�� * ��

�� * �� Тел.: 0700 10 800, GLOBUL 0898 121212


BOSCH SRS-55M42EUСъдомиялна машина

SAMSUNG WF-8622SFVАвтоматична пералня•1200 оборота/мин. •капацитет 6 кг•SILVER NANO стерилизация•JOG DIAL управление

ELECTROLUX EWT-10115WПералня с горно зареждане.•1000 оборота•регулация на температурата

NEO BCD-290Хладилник с фризер •общ обем 229 л

SAMSUNG RT-25DASS Хладилник с горна камера •общ обем нето 216 л •хладилна част нето 160 л

•фризер нето 56 л • диспенсър за

студена вода •NO FROST

система •система за

пречистване на миризмите

•отделение за плодове и зеленчуци •ледогенератор

•размери В/Ш/Д: 154.5/54.5/60.7 см

ZANUSSI ZRB-836Хладилник с фризер •общ обем 337 л •обем хладилначаст 245 л

•обем фризерна част: 92 л

•Easy water - диспенсър за вода •Ниска енергийна консумацияклас: A+

•Енергийна консумация: 0,77 kWh / 24 ч

•чекмеджета за зеленчуци

•прозрачни чекмеджета на фризера

•размери-в/ш/д/: 185x59.5x63.2 cм

ZANUSSI ZRT-324WХладилник с горна камера•на хладилна част•общ/полезен обем:186/186литра

•на фризерната част

•общ/полезен обем:44/44литра

•автоматично размразяване

•размери-в/ш/д:140/54.5/60.4

PHILIPS HQ-6920/16Електрическасамобръсначка•система LIFT and CUT за

по-гладко бръснене•работа на батерия•тример за бакембарди

PHILIPS TT-2021 Мъжка самобръсначказа тяло •3 приставки •сухо и мокро бръснене •акумулаторни батерии •8 часа зареждане за 50 мин.

работа

PHILIPS HP-6511Епилатор•24 керамични диска•2 скорости •звуков масаж с

алое вера

SAMSUNG MWO GE-82WМикровълнова фурна с грил•обем 23 литра •мощност 850W•грил 1100W •керамично покритие•електронен дисплей •T.D.S. система•часовник

PANASONICER-407 Тример•за почистване на

нос и уши•хипоалергенно

неръждаемо ножче

•хладилна част 141л

•фризерна част 88л

•енергиен клас А •автоматично

размразяване •размери в/ш/д-

164,5/54/55

PHILIPS HP-4960Сешоар• мощност 1400 W • 2 степени на работа

WHIRLPOOL AWO/D-63205Пералня 6-то чувство •1000 оборота •капацитет 6кг •енергиен клас АА+ •плавно

регулиране на оборотите•електронен контрол •отложен

старт •кратка програма •бутон за лесно гладене

WHIRLPOOL AWZ-7468Сушилня на принципна на кондез•капацитет за 6 кг пране•енергиен клас B •електронно

управление •3 програми за памук •3 програми за

лесно поддържащи се дрехи•1 програма за деликатни дрехи•отложен старт •в/ш/д : 85х60х60 см

Подарък монтажен кит и безплатен

монтаж при закупуване на двата

уреда.*монтажният кит се

получава при монтаж от оторизиран сервиз.

6години

гаранция

599.599.599.599.

• Енергиен клас: ААА • 5 програми •4 температури•Консумация на ток: 0,8 kW/h•LED индикация за

дозиране на соли/гланц

•регулация на броя плакнене

•програма за дънкови и джинсови облекла

•отложен старт - 2,4,6 часа

•размери : в/ш/д - 85/40/60 см.

•керамичен нагревател•”диамантен” барабан

(предпазва дрехитеот повреда)

•защита от токов удар и изтичане

•енергиен клас А +•електронен дисплей •размери в/ш/д:

85/60/55 см

MOULINEX IM-1110Ютия•Плоча от неръждаема стомана •Паров удар 50г/мин•Променлива пара 0-20г/мин •Резервоар за вода 200мл•Мощност 1600 W

PANASONIC ES-2064 Епилатор•за суха и мокра епилация•три въртящи диска - 54

пинсети•механизъм за защита на

кожата•възможност за измиване


1+1 Пакетна цена

1+1


1+1


1+1

+подаръкCalgonit


1+1

PANASONIC ES-6003Електрическасамобръсначка•за сухо и мокро

бръснене•Ni-Mh батерия•тример

5години

гаранция

6години

гаранция

139.139.

636.636. 419.419. 499.499. 399.399.

579.579. 539.539. 737.737.

149.149.

TEST t

he b

est

TEST the best

+Power-

SteamBowl

купа за готвене на параПри закупуване на уреда до 20.12.2009 имате право да го върнете в магазина от който сте го закупили ако не сте доволни в срок от 30 дни.За повече информация www.technomarket.bg

99.99.

229.229. 139.139. 59.59. 89.89.

139.139.

29.29.9090

И тази зима снегът ще е пухкав и бял благодарение на и . Вземете сега от Техномаркет перална

машина и 2 кг прах Ариел, и ще получите БЕЗПЛАТНО още 2 кг. Ариел планинска пролет. Предложнието е валидно от 21.11

- 31.12.2009, за всички перални машини, без значение от марката и модела.

PHILIPS HP-4668/SA018102P-02Преса за коса + MP3 плейър•мощност 210W•автоматично изключване след

1 час•керамично покритие•загрява до 210 C

ROWENTA CF-7052Преса за коса•Изправяне/ начупване

посредством пара •Плочи за начупване тип “хармоника”

•Плочи за изправяне •Керамично покритие на плочите за блестяща коса •Гумирана дръжка •Подвижни гребени

KENWOOD BM-256Хлебопекарна•мощност 480 W•три размера хляба

- 500/750/1000 гр.•12 програми•1 час запазване на

продукта топъл

KENWOOD DS-607Електроннавезна•LCD дисплей•до 3 кг•автоматично

изключване







14

14

14

КУПИ ВЕЧЕ ИОНЛАЙН ОТ

гр.Карлово, ул. Теофан Рапнов, Борова местност,0335/980 88гр.Свиленград, ул. Г. С. Раковски 11,0379/63 003гр.Силистра, ул. Драгоман 13,086/821 658гр.Смолян, ул. Бузлуджа 3,0301/813 37гр.Казанлък, бул. 23-ти пех. шипч. полк 80,0431/70130гр.Петрич, ул. Цар Борис III 50, 074/561 510гр.Пещера, пл. България 1,0350/62 724гр.Бургас 2 в Бургас Плаза Мол, ул. Транспортна, 056/522186гр.Благоевград, бул. Св. Д.Солунски 21,073/834 251гр.Бургас 056/581807 Янко Комитов 8Агр.Варна, бул. Република 60,052/599 501гр.Монтана, бул. “Зти март” 139,096/301 347гр.Пазарджик, ул. Димчо Дебелянов,034/442 506

гр.Плевен, ул. Сан Стефано 80,064/800 850гр.Пловдив, ЖК Тракия, бул. Освобождение 47,032/682 056гр.Русе, бул. Липник, 082/871 761гр.Русе, бул. Христо Ботев 38,082/860876гр.Сливен, ул. Георги Данчев 30, 044/686 555гр.София, ЖК Младост III, ул. Ф. Аврамов 3,02/975 50 37гр.София, кв. Овча купел, ул. Кукуряк 3, 02/955 41 58гр.София, кв. Банишора,ул. Скопие 1,02/891 35 90гр.Хасково, бул. Съединение 44,038/662 319гр.Шумен, бул. Симеон Велики 28,054/882 327гр.Ямбол, ул. Граф Игнатиев 30,046/660119å

ÄÉÄá

àçà

Ñéå

éå

ÄÉÄá

àçà

íÖïç

éåÄê

äÖí

ëÓÙËfl, ·ÛÎ. ñ‡Ë„‡‰ÒÍÓ ¯ÓÒÂ 92, ÚÂÎ.: 02/970 48 88ëÓÙËfl, ·ÛÎ. Ö‚ÓÔ‡ 189, ÚÂÎ.: 02/925 00 26, ëÓÙËflñìå Ô‡ÚÂ, ‚ıÓ‰ ÓÚ ÛÎ. íË‡‰Ëˆ‡, ÚÂÎ.: 02/92 60 372ëÓÙËfl, ÊÍ. ÑÛÊ·‡ – Ï‡„‡ÁËÌ Ö‚ÓÔ‡, ÚÂÎ.: 02/97 91 334ëÓÙËfl, MALL CITY CENTRE SOFIA, ÒÂ˘Û ı-Î ïÂÏÛÒ, ÚÂÎ.: 02/964 24 90ëÓÙËfl, MALL OF SOFIA, ·ÛÎ. ÄÎ. ëÚ‡Ï·ÓÎËÈÒÍË 101, ÚÂÎ.: 02/920 95 80ëÓÙËfl, SKY CITY, ÛÎ. äÓÒÚ‡ ãÛÎ˜Â‚ 52, ÚÂÎ.: 02/ 971 87 85ëÓÙËfl, ëÍÎ‡‰Ó‚‡ ·‡Á‡ àÎËflÌˆË, ·ÛÎ êÓÊÂÌ 31, ÚÂÎ.: 02/810 43 10ëÓÙËfl, ·ÛÎ. ÇÎ‡‰ËÏË Ç‡ÁÓ‚, ÚÂÎ.: 02/80 62 810ëÓÙËfl, ÔÎ. èÂÚÍÓ ê. ëÎ‡‚ÂÈÍÓ‚ 11, ÚÂÎ.:02 926 60 70Ç‡Ì‡, ÛÎ. ñ‡ éÒ‚Ó·Ó‰ËÚÂÎ, ÚÂÎ.: 052/57 41 99Ç‡Ì‡, Phoe Mall, ·ÛÎ. ëÎË‚ÌËˆ‡ 201, ÚÂÎ.: 052 728 029Ç‡Ì‡, ·ÛÎ. äÌflÁ ÅÓËÒ I, èËÍ‡‰ËÎË Ô‡Í, ÚÂÎ.: 052/300 791ÑËÏËÚÓ‚„‡‰, ÛÎ. ã‡ÈÔˆË„ 2, ÚÂÎ.: 0391/68 0 50

ÑÓ·Ë˜, Ê.Í ÑÛÊ·‡ 4, Ï‡„‡ÁËÌ 1 Ë 2, ÚÂÎ.: 058/690 585èÎÂ‚ÂÌ, ·ÛÎ. Ö‚ÓÔ‡ 6, ÚÂÎ.: 064/892 360, 892 370èÎÓ‚‰Ë‚, ·ÛÎ. Å˙Î„‡Ëfl 4-ÚË ÍËÎÓÏÂÚ˙, ÚÂÎ.: 032/90 50 60èÎÓ‚‰Ë‚ 2, ‰Ó Ï‡„‡ÁËÌ åÖíêé, ÚÂÎ.: 032/65 45 60èÎÓ‚‰Ë‚ 3, ·ÛÎ. åÂÌ‰ÂÎÂÂ‚ 2Å, ÚÂÎ.: 032/ 278 210èÎÓ‚‰Ë‚ 4, ÛÎ. èÂÛ˘Ëˆ‡ 8, ÚÂÎ.: 032/ 273 580ÅÛ„‡Ò, ÛÎ. í‡ÌÒÔÓÚÌ‡, ÚÂÎ.: 056/ 861 068ëÎ˙Ì˜Â‚ ·fl„, Ú˙„Ó‚ÒÍË ˆÂÌÚ˙ Royal Beach, ÚÂÎ: 0554/25 190ëÚ‡‡ á‡„Ó‡, Í‚. ÜÂÎÂÁÌËÍ, ÚÂÎ.: 042/27 70 12ÇÂÎËÍÓ í˙ÌÓ‚Ó, ÛÎ. å‡„ËÒÚ‡ÎÌ‡ 17, ÚÂÎ.: 062/614 242ÇË‰ËÌ, ÏÂÒÚÌÓÒÚ å‡ÈÒÍË ãÂÒ, ÚÂÎ.: 094/691 410Ç‡ˆ‡, ÛÎ. Ç‡ÒËÎ ä˙Ì˜Ó‚, àÁÚÓ˜Ì‡ ÔÓÏË¯ÎÂÌ‡ ÁÓÌ‡, ÚÂÎ.: 092/669 010ÅÎ‡„ÓÂ‚„‡‰, ·ÛÎ. üÌÂ ë‡Ì‰‡ÌÒÍË, ÚÂÎ.: 073/829 444É‡·Ó‚Ó, Í‚. ÇÓÈÌÓ‚Ó, Ì‡ ‚ıÓ‰‡ ÓÚ ëÓÙËfl, ÚÂÎ. 066/80 31 32

ВН

ИМ

АН

ИЕ!

!! О

рган

изир

анит

е от

Тех

ном

арке

т п

ром

оции

се

обяв

яват

сам

о на

сай

тa

на ф

ирм

ата

ww

w.te

chno

mar

ket.b

g ил

и на

изд

аван

ите

от т

ърго

веца

бро

шур

и. Т

ехно

мар

кет

не

пров

ежда

про

моц

ии о

бявя

вани

по

тел

ефон

а. В

секи

кой

то

Ви

се о

баж

да в

таз

и вр

ъзка

и и

ска

личн

ите

Ви

данн

и це

ли д

а зл

оупо

тре

би с

тях

.

ï‡ÒÍÓ‚Ó, ·ÛÎ. ë˙Â‰ËÌÂÌËÂ 77, ÚÂÎ.: 038/609 000ë‡Ì‰‡ÌÒÍË, Ì‡ ‡ÁÍÎÓÌ‡ Á‡ ÒÂÎÓ Ñ‡ÏflÌËˆ‡, ÚÂÎ.: 0746/34 600ëËÎËÒÚ‡, ÛÎ. íÛÚ‡Í‡Ì 27, ÚÂÎ.: 086/ 878 800ëÂ‚ÎËÂ‚Ó, ÛÎ. ëÚÂÙ‡Ì èÂ¯Â‚ 90Ä, ÚÂÎ.: 0675/80 163òÛÏÂÌ, ÛÎ. ëËÏÂÓÌ ÇÂÎËÍË 34 - Ï‡„‡ÁËÌ BILLA, ÚÂÎ.: 054/850 810ëÎË‚ÂÌ, ÛÎ. Å. åËÎ‡‰ËÌÓ‚Ë 25 - Ï‡„‡ÁËÌ BILLA, ÚÂÎ.: 044/610 777êÛÒÂ, ·ÛÎ. ãËÔÌËÍ 113Ä, ÚÂÎ.: 082/81 56 60è‡Á‡‰ÊËÍ, ÛÎ. ã˛·ÂÌ ÅÓflÌÓ‚ 1-Ï‡„‡ÁËÌ BILLA, ÚÂÎ.: 034/405 840è‡Á‡‰ÊËÍ 2, ÛÎ. èÎÓ‚‰Ë‚ÒÍÓ ¯ÓÒÂ 115ä˙‰Ê‡ÎË, ·ÛÎ. Å˙Î„‡Ëfl 115, ÚÂÎ.: 0361/21 160åÓÌÚ‡Ì‡, ÏÂÒÚÌÓÒÚ ã˙Í‡Ú‡, ÚÂÎ.: 096/39 05 10ãÓ‚Â˜, ãÓ‚Â˜ ëËÚË ñÂÌÚ˙, ÂÚ. 2, ÚÂÎ.: 068/68 98 10üÏ·ÓÎ, ÛÎ. Ä‰‡ 7, ÚÂÎ.: 046/68 218Разград, бул. България 36, тел. 084/633190

сс10%10% отстъпкаотстъпка

Върнетестария си уреди вземете нов

енергоспестяващ уред от колекция Ora Ito

BO-87 ORA X 1115 лв.

ECT-680-ORA W 779 лв. RK-ORA E 1455 лв.

DKG-552 ORA W 1545 лв.


699.*

Фурна за вграждане• Мултифункционална фурна +

голям обем - 60 л• Електронно сензорно управление• Енергиен клас: A• 11 функции на фурната• Телескопична страница - 3 нива• UCD - супер студена врата• Функция водно почистване• Размери (ШхВхД): 59,7 х 59,5 х

56,5 см

Аспиратор• Електронно управление 4 степени• Индикатор за работа• Мощност 850 m3/h връзка с комин

или рециркулация• Метален миещ се филтър• Осветление халогенно: 2 х 35 W• Размери (ШхВхД): 55 х 51 х 38 см

Хладилник с фризер• Общ обем 268 литра• Хладилна част 203 литра• Фризерна част 65 литра• Антибактериална защита в

хладилника• Енергиен клас: A+• Размери (ШхВхД):

54 х 179,1 х 63,5 см

Стъклокерамичен плот• Сензорно управление• функция “BoilControl”

- автоматичен контрол на загряването

• Таймер за програмиране• Възможност за заключване на

контролния панел• Индикатор за остатъчна

топлина• Размери (ШхВхД): 60 x 5,4 x 51 см


279.*


319.*

DPP-ORA E/S/W 315 лв.Панел за съдомиялна

DPM-ORA E/S/W 355 лв.Панел за микровълнова

и Gorenjeза една по-зеленаБългария!


999.**цена при върнат стар

уред

1390.*


1299.*

Фурни BO-87 ORA X/B/W – 1115 лв., BO-71 ORA X/B/W – 635 лв.Плот ECT-680 ORA B/W - 779 лв.Аспиратор DKG-552 ORA B/W – 1545 лв., DFG-602 ORA - 275 лв.Хладилник RK-ORA E/S – 1455 лв., NRK-ORA W - 1869 лв. - NO-Frost

X и Е – черно стъкло с иноксова дръжка

B и S - черно стъкло с черна дръжка

W – бяло стъкло с иноксова дръжка

Период на промоцията от 05.12 - 20.12 2009 г.

гр.Велико Търново, ул. Магистрална 40,062/670 425гр.Габрово, ул Любен Каравелов 33,066/860 313гр.Плевен, МОЛ пл. Свобода 25, 064/820122 гр.Самоков, ул. Софийско шосеЗ0А, 0722/60 578гр.Свищов, ул.Петър Ангелов 28,063/164 003гр.Търговище, бул. Ал. Стамболийски 42, 060/165 554гр.Асеновград, бул. България 68,0331/62 785гр.Горна Оряховица, ул.Янко Боянов 12,0618/20910гр.Дупница, ул.Николаевска 59,0701/41 936гр.Ихтиман, бившата баня до автогарата, 0724/82 228гр.Харманли, кв. Дружба бл. 4,037/382 089гр.Пловдив, бул.Брезовско шосе 180 (склад №5), 032/963 873гр.Гоце Делчев, местност Мочура, 0751/60 845гр.Гълъбово, бул. Република 2,0418/63 336

НОВО ОТ ТЕХНОМАРКЕТИЗБЕРЕТЕ ПОДАРЪЧЕН ВАУЧЕР ЗА ВАШИТЕ БЛИЗКИ И ПОЗНАТИ!АКО СЕ КОЛЕБАЕТЕ ЗА КОНКРЕТНАТА СУМА, ТО ВЗЕМЕТЕ НАШИЯ СПЕЦИАЛЕН ВАУЧЕР И ДОБАВЕТЕ СУМАТА, КОЯТО ВИЕ ЖЕЛАЕТЕ!



гистрацията на организа-цията. „Имаме и предло-жение от „Ред, законност и справедливост“ (РЗС) да се присъединим към тях“, сподели бивш де-путат от ВМРО. И намек-на, че политическият про-ект на Яне Янев и новият са паралелни и зад тях стои бившият съветник в ДАНС Алексей Петров.

Два проекта - една целСъмненията, че успехът на парламентарните избо-ри на РЗС е плод на поли-тическо инженерство, се появиха още в предишно-то Народно събрание, ко-гато независимият депу-тат Яне Янев периодично захранваше прокуратура-та с папки с информация за злоупотреби и коруп-ция по високите етажи на властта. А по няколко сиг-нала не само прокурату-рата, но и ДАНС се задей-стваха подозрително бър-зо. Достатъчно е само да припомним случая „Риб-ново“, когато след среща на Янев и сигнал за раз-пространение на радика-лен ислям в селото ДАНС арестува кмета на община Гърмен Ахмед Башев. По подобен начин беше при-нудена да подаде оставка и директорът на Нацио-налната агенция за прихо-дите Мария Мургина. Не-отдавна председателят на софийската организация на БСП Румен Овчаров риторично запита бившия премиер Сергей Стани-шев какво спечели БСП от „политическото инженер-ство с РЗС“. Янев ожесто-чено отхвърля предполо-женията, че партията му е плод на инженерство и че за това му е помогнал Алексей Петров. „Ако вие можете да ми докажете един сигнал, който ми е дал Алексей Петров или ДАНС, аз съм готов да се откажа от политиката. Един сигнал, който те са ми дали на мен. Аз съм им давал на тях“, каза той за „Капитал“.

Сега, макар да подкре-пя правителството на Бойко Борисов и офици-ално да се води в мнозин-ството, Янев периодич-но влиза в словесни кон-фликти с управляващите. Първо партията му издиг-на свой кандидат за кмет в София срещу този на ГЕРБ Йорданка Фандъко-ва, а след вота РЗС оспор-ва в съда избора й. Мина-лата седмица пък запла-ши, че след като минат шестте месеца толеранс, може да променят отно-шението си към ГЕРБ, ако дотогава Борисов не сключи споразумение с РЗС. „Пред нас има две възможности - да станем ясна опозиция отдясно или да проведем консул-

тации с ГЕРБ и след тях да решим“, каза Янев.

Коментарът му за но-вия проект е доста краен. „Нито съм чувал, нито ми прави впечатление тази странна амалгама от по-литически ретрогради, които никога не са имали никакво влияние в обще-ството. Като събереш една поредица от политически нули, това не прави еди-ница. Каквото и да правят тези партии, те никога не могат да минат повече от 0.2% одобрение“

Лидерът на „Защита“ Йордан Величков отрече пред „Капитал“ Алексей Петров да стои зад новия патриотичен проект. „Не се познавам с него, но ние няма да откажем подкре-па от нито един български бизнесмен, защото това е патриотично, а аз възпри-емам г-н Петров като та-къв“, добави той. „Не по-литически проекти, ако иска космонавт да стане Алексей Петров, малко се интересувам от това“, ко-ментира и Янев.

„Капитал“ на няколко пъти се опита да се свър-же по темата с Алексей Петров на мобилния му телефон, но той не отго-вори на позвъняванията. Запитан дали е чувал бив-шият съветник от ДАНС да е архитектът на новия патриотичен проект, Ва-лери Симеонов отговори така: „Може. То и Ахмед Доган може да стои.“ А в отговор на въпроса дали СКАТ може да подпомог-не създаването на нова формация, както напра-ви с „Атака“, каза: „И 10 партии може да създаде. Няма забрана в закона, няма нищо непочтено да направиш достояние на хората някоя политиче-ска платформа. Достойно ли е 90% от медиите у нас да са официози? Вече ми се повръща от простотии-те на ГЕРБ и хвалебствия-та по техен адрес.“

Съмненията за евен-туално задкулисно учас-тие на бившия съветник в ДАНС допълнително се подхранват от факта, че водещият в ТВ СКАТ Ве-лизар Енчев ежеседмич-но публикува свои тек-стове в сочения за близък до Петров в. „Галерия“. Чест гост в предаванията му с коментари по поли-тически теми е журналис-тът Григор Лилов, който също пише за седмич-ника. По същите въпро-си в „Дискусионно сту-дио“ присъства и бивши-ят депутат от Демократи-ческата партия Алексан-дър Джеров, за когото ли-дерът на „Защита“ твър-ди, че най-вероятно ще бъде привлечен в патри-отичния проект.

Засилващата се близост

между Валери Симеонов и Алексей Петров може да бъде видяна и в отно-шенията на СКАТ с вар-ненската журналистка Веселина Томова, по-из-вестна със сайта си afera.bg. В него тя публику-ва материали в защита (и възхвала) на Алексей Петров и приближени до него бивши служители на ДАНС. Отскоро Томо-ва има собствено преда-ване по СКАТ („Афера“),

чиито теми гравитират именно около интересите на Петров („Кой иска да поръча Алексей Петров“ например беше темата на последното предаване на Томова).

Може ли да се повтори успехът на „Атака“Големият въпрос е дали новият проект може да от-неме част от симпатизан-тите на „Атака“ и дали

раздялата между Вале-ри Симеонов и Волен Си-деров може да предизви-ка трусове в националис-тическата формация, ко-ято единствена безуслов-но подкрепя правител-ството на Бойко Борисов. „Логично е целта на едно подобно формирование е да се опита да измести „Атака“. Ако обаче Вале-ри Симеонов иска да пра-ви партия, не мисля, че ще успее, защото на по-следните кметски избо-ри Велизар Енчев спече-ли едва около 500 гласа. А предишните опити на „Защита“ и „Нова зора“ да постигнат нещо на из-борите не успяха“, комен-тира за „Капитал“ Волен Сидеров. Подобно е мне-нието и на управителя на „Алфа рисърч“ Боря-на Димитрова. „Атака“ все още има потенциал. В голяма степен тя зави-си от личността на лиде-ра си.“ Според нея няма сериозен разпад в поле-то на партията, за да се е отворила ниша за дос-татъчно силна нова по-добна формация. А по по-вод проекта за патриоти-чен съюз първоначална-та оценка на Димитрова е, че „изключителната раз-нородност на участници-

те в него прави проспери-тета му невъзможен“.

Сидеров не се учуди на информацията за евен-туалната подкрепа на Алексей Петров за начи-нанието. „Ясно е, че той има политически амби-ции и се опитва да пра-ви това задкулисно чрез сайтове и вестници. Този тип ченгесарско-задку-лисен начин на действие обаче не може да бъде ус-пешен политически про-ект“, твърди той.

Лидерът на „Атака“ беше категоричен, че раз-дялата му с Валери Си-меонов няма да предиз-вика трусове в парламен-тарната група на „Атака“, но може да предизвика щети в партията му. До-като групата от депутати обаче е единна, това ще поддържа високата „по-литическа стойност“ на Волен Сидеров, тъй като гласовете, които може да осигури на ГЕРБ, форми-рат управляващото мно-зинство в Народното съ-брание. Щетите за „Ата-ка“ ще станат видими на първите по-големи избо-ри през 2011 г. - за мест-на власт и президент, ко-гато през гласуването ще се измери обществената подкрепа за нея.

много реалистично да се съберат толкова различ-ни хора.“ Но добави, че ако се появи „нещо отго-ворно и патриотично, ще си помисли“. „Дадохме трибуна на „Атака“ не за-щото е първата мърдаща патриотична партия, а за-щото много добре позна-вах Волен Сидеров и по-литическата му платфор-ма. Вече ще сме по-внима-телни, ако решим да под-крепим някого, защото и сега носим отговорност, че „Атака“ не спази пре-дизборните си обещания, зад които и ние застанах-ме“, добави Симеонов.

От ВМРО потвърди-ха, че с тях са водени три разговора да се включат в проекта, който засега има няколко работни имена - Патриотичен съюз, Па-триотична лига или На-ционален блок. Според бивши депутати, които се противопоставиха на ли-дера Красимир Каракача-нов на последния конгрес на организацията, на сре-щите се е обсъждало едно от лицата на формацията да бъде именно Велизар Енчев, а другото - кметът на Пловдив Славчо Атана-сов, който е от ВМРО, как-то и участието на телеви-зия СКАТ в проекта.

От отцепилите се от ВМРО бяха категорични, че на този етап само об-мислят предложението, защото тепърва престоят дела с Каракачанов за ре-

СНИМКА: АСЕН ТОНЕВ

Няма сериозен разпад в полето на „Атака“, за да се е отворила ниша за достатъчно силна нова подобна формация.

Има „недопустим натиск както върху дейността на КРС, така и върху прокуратурата, следстве-ните, съдебните органи“, казва Веселин Божков, председател на КРС




Цените за мобилни разговори най-вероятно няма да спаднат драстично в скоро времеАндриан ГЕОРГИЕВ

Всички знаем, че говорим скъпо по телефона. Но ако питате мобилните опе-ратори, те ще ви кажат, че всъщност цените в Бъл-гария са сред най-ниските в Европа. Ето защо не са прави:

Темата за скъпите мобилни разговори отново стана инте-ресна тази седмица. Различно-то е, че този път тя беше пов-дигната лично от премиера Бойко Борисов. На планирана среща с трите мобилни опера-тора и Веселин Божков, предсе-

дател на Комисията за регули-ране на съобщенията (КРС), ми-нистър-председателят е насто-ял компаниите и регулаторът да спазват европейските прак-тики. И ако е възможно, да сва-лят цените...

Прекъсваме текста за три кратки въпроса и отговора:

Какви са цените сега?Таксите за телефонни разгово-ри са два вида. Цените на едро са тарифите, които телекомите начисляват помежду си, кога-то приемат обаждания от друга мрежа. Ако абонат на „Мобил-тел“ звъни на клиент на „Гло-бул“, първият плаща на втория за това, че приема обаждането. Цените на едро се калкулират в цените на дребно, които пла-щаме всеки месец. Таксите на едро в България са сред най-ви-соките в ЕС - 23 ст. на минута от понеделник до петък между 8 сутринта и 20:00. В останали-те часове и почивните дни це-ната е 17 ст. За сравнение, съ-щите цени в Косово в началото на 2009 г. са 8 ст., в Сърбия - 12 ст., в Хърватия - 18 ст., в Черна гора - 20 ст.

Добре, тогава защо мобилните оператори твърдят, че българските цени са сред най-ниските?„Мобилтел“ и „Глобул“ цити-рат доклад на ЕС, според кой-то цените на дребно в Бълга-рия са 12 ст. Така излиза, че те са вторите най-ниски в ЕС. „Вяр-но е, но тази статистика не от-чита фиксираните абонамент-ни такси. За нас като регулатор имат значение разходите за ко-муникации като част от потре-бителската кошница“, коменти-ра председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Веселин Божков. Дан ните на държавния регулатор сочат, че при силно потребление кли-ентите на „Мобилтел“ плащат средно на месец по 72 лв., а або-натите на „Глобул“ - 96 лв. Сред-ната стойност за ЕС е 66 лв.

И все пак кога ще паднат цените?КРС може да намали само це-ните на едро, и то след извърш-ване на пазарни анализи, кои-то отнемат няколко месеца и за-това се правят на всеки две го-дини. „Ако операторите се раз-

Стандартен отговор

Покрай офанзивата на правителството за намаляване на цените има и друг интересен сюжет.

От около месец и половина, когато се появяват първите сигнали, че държавата ще се опита да ускори намаляването на цените на разговори по мобилни телефони, председателят на Комисията за регулиране на съобщенията се озова в центъра на няколко скандала.Преди месец Софийската градска прокуратура повдигна обвинения срещу двама председатели на КРС в престъпление по служба, и по-специално бездействие. Това са Георги Александров и Веселин Божков. Прокуратурата е сезирана от Илиана Беновска, мениджър на софийското радио „К2“. Според нея в началото на 2007 г. Георги Александров неправилно лицензира радио Melody на честотата на станция „Вива“, в което съдружник е Беновска. Тя обжалва решението на КРС във Върховен административен съд с аргумента, че неин съдружник продава лиценза с фалшиво пълномощно на Melody. Веселин Божков също е обвиняем, тъй като оглавява КРС в края на 2007 г. когато казусът още не е решен. По това време Melody излъчва, а радио „К2“ е извън ефир. Прокуратурата издава постановления до КРС да се спре Melody, но регулаторът не успява да намери собствениците на радиото, за да им връчи своето решение. Така станцията продължава да излъчва незаконно и магистратите използват повода, за да повдигнат обвинение. Според Божков, КРС няма правомощията да издирва хора и да спира насилствено излъчвания. Прочее след време радио „К2“ започва да излъчва на честотата. Сега обаче,

близо година след тази случка, прокуратурата решава да повдигне обвинение за забавянето.Преди това да се случи, Илиана Беновска посещава Веселин Божков в КРС поне осем пъти, за да убеди регулатора да върне нейното радио на честотата на Melody. „Той поиска 300 хил. евро подкуп“, твърди Беновска. От достоверен източник на „Капитал“ научихме, че веднъж тя идва в комисията със записващо устройство, но е засечена от металодетектора на входа. Беновска звъни на Веселин Божков, но той я

отпраща. „Не коментирам“, беше реакцията на Беновска. „Има свидетели. Тя не е приета, отпратих я по телефона и съм уведомил ДАНС“, казва председателят на КРС. Това се случва през ноември 2008 г., обяснява мениджърът на „К2“. Дни по-късно КРС издава решение, с което връща радиото на честотата, която използва Melody. „К2“ излъчва и до днес, а Melody се мести на друга честота.„КРС никога не е пренебрегвала съдебни решения, напротив, винаги когато е имало такива, регулаторът ги е изпълнявал стриктно и в срок“, каза за „Капитал“ Веселин Божков. Той е убеден, че срещу него се води „сериозна медийна кампания“. Според него с действията на комисията (включително за намаляване на цените на разговорите) „бяха засегнати много лични и корпоративни интереси“. „Лица, свързани пряко или косвено с определена печатна медиа и телекомуникационен оператор, имат персонален интерес от отстраняването ми“, твърди Веселин Божков.Вестникът, който пише най-често и остро по темата за обвиненията срещу шефа на КРС, е „Стандарт“. („Съобщение до един мошеник“ е едно от заглавията на статиите във вестника). Собственикът на всекидневника Тодор Батков е член на надзорния съвет на „Мобилтел“. Той не беше открит за коментар. От „Мобилтел“ официално коментираха, че не участват в медийни атаки срещу Веселин Божков.Срещата на Бойко Борисов с шефовете на големите телекоми (вижте горния текст) вероятно ще сложи край на тази драма. Знакът, който тя изпраща, е, че ако някой иска да се противопоставя на планираното намаление на цените, трябва да тръгне на война срещу цялото правителство, а не само срещу шефа на КРС. Ход, който точно в момента не изглежда по силите на който и да било в телекомуникационния сектор.

СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

Ако някой иска да се противопоста-вя на планираното намаление на цените, трябва да тръгне на война срещу цялото правителство, а не само срещу КРС.

берат помежду си за намаление на цените, ние ще ги подкре-пим“, казва Веселин Божков. „Капитал“ попита операторите и те заявиха, че има действащ график за намаляване на цени-те и засега няма нова инициати-ва за спад. Може да видите ак-туалния график в приложена-та таблица. КРС прие тези цени по препоръка на ЕК въпреки яр-остните протести на „Мобил-тел“ и „Глобул“. Грубо казано, 30% от намалението в цените на едро се отразяват в поевтинява-не на цените на дребно.

„Виваком“ настоява плани-раното намаление в цените на едро за юли 2010 г. да бъде из-местено за януари. Компания-та има интерес от него, защото нейният мобилен бизнес е най-малък и по-ниските цени биха могли да й донесат нови кли-енти. „Ако не от 1 януари, поне от 1 февруари, 1 март, в самото начало на годината“, коменти-

ра финансовият министър Си-меон Дянков в сутрешния блок на bTV. Той също присъства на срещата между операторите и държавата.

„Глобул“ и „Мобилтел“ са против. Неофициални данни, потвърдени от източник в КРС, сочат, че ако това намаление се случи по-рано, печалбите на мо-билните оператори ще се свият общо с между 10 и 15 млн. лв. всеки месец. Ако понижаване-то в цените на едро бъде насро-чено за януари, може да има спад на печалбите на мобилни-те оператори с около 25%, смя-та анализаторът Красен Йотов от Industry Watch. Положение-то не е толкова страшно за те-лекомите. „Мобилните операто-ри пак ще реализират положи-телен финансов резултат, ма-кар и по-малък спрямо отчете-ните печалби през 2009 г.“, до-пълни Красен Йотов.

Освен заради тромавата про-

цедура и по-ниските печалби за двата най-големи играча на мобилния пазар бързото нама-ление може да не се случи и по още една причина. „Мобилтел“ и „Глобул“ обжалват действа-щия график в съда, въпреки че едновременно с това намаляват

таксите. Те разчитат на това, че ако Върховният администрати-вен съд отмени плана, операто-рите ще се разплащат помежду си със задна дата. Според КРС „Мобилтел“ и „Глобул“ не на-маляват цените на едро и сега таксуват на 25 ст., за което са предупредени. От телекоми-

те отричат това и твърдят, че стриктно намаляват таксите.

Попитахме Комисията за за-щита на конкуренцията (КЗК) дали държавата трябва да се намеси на пазара на мобилни комуникации. Получихме след-ния отговор: независимо от спа-да на пазарната концентрация българският мобилен бизнес е слабо конкурентен и може да се определи като олигополен. От КЗК ясно дефинират меха-низма за налагане на конку-ренция - намаляване на цените на едро. Техните експерти посо-чиха препоръката на Брюксел от май тази година - достигане на нива от 3-6 ст. на минута до края на 2012 г. - не само в Бъгла-рия, но и в ЕС.

Сигурно има хора, които ще попитат уместно ли е така дър-жавата да се намесва на паза-ра? Според Красен Йотов „всяка допълнителна държавна наме-са трябва да следва една дълго-

срочна стратегия за развитието на телекомуникациите в Бълга-рия и в този смисъл промяната на регулациите трябва да бъде ясно аргументирана, последо-вателно приложена и предви-дима“. А това изисква време и не просто една среща с Бойко Борисов.

Затова скоро ще има нова сре-ща между министър-председа-теля, КРС и мобилните опера-тори, твърди източник на „Ка-питал“. „Глобул“ и „Мобилтел“ ще се съпротивляват до послед-но и ще разчитат на своите ар-гументи. Въпросът е дали дър-жавата този път ще бъде по-мо-тивирана да се пребори с лип-сата на реална конкуренция на пазара на мобилни услуги. Ако Борисов, Дянков и шефът на КРС не успеят, олигополът ще удържи много високите си тарифи, а цената за това ще се плати от всички хора и компа-нии.



АКТУАЛНИЯТ ПЛАН ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА ЕДРО (ЛЕВА)

Източник: КРС

1 юли 2010 г.

силен трафик слаб трафик

1 януари 2010 г.

1 юли 2009 г. 0.230.17

0.2050.15

0.130.11

25евро средно на месец плаща абонат на „Глобул“, а клиент на „Мобилтел“ - 21 евро. Съ-щият разход в ЕС е 19 евро.

СРАВНЕНИЕ

15млн. лева може да достигне общият спад в месечните печалби на трите оператора.

ИНТЕРЕС

В случай че оператори-те се разберат помеж-ду си за намаление на цените, регулаторът ще ги подкрепи.



Двоен аршин

Защо Висшият съдебен съвет си затваря очите за проблемите в благоевградския съдебен окръгРосен БОСЕВ

Пълен институционален абсурд. Това е най-прости-ят начин да опишем едно странно мероприятие в парламента от тази сряда, което събра на едно място председателя на комисия-та за борба с корупцията и парламентарната етика Яне Янев, неговия „колега“ във Висшия съдебен съвет (ВСС) Цони Цонев (председа-тел на Комисията за про-фесионална етика и превен-ция на корупцията), глав-ния инспектор на съдебна-та власт Ана Караиванова, зам. главния прокурор Ва-лери Първанов, окръжния прокурор на Благоевград, районния прокурор на Пе-трич, както и 12 съдии от различни районни съдилища в Благоевградския окръг.

Дневният ред е обявен така: „Изслушване на магистрати от Благоевградски съдебен ра-йон по повод преписка №241 на

КБККИПЕ.“ Зад тази на пръв поглед суховата тема седи съд-бата на един от най-проблемни-те съдебни райони в България - Благоевградския. През послед-ните няколко години окръгът, в който се разиграват ключови интереси (освен две митници - Кулата и Илинден, в него попа-дат и градовете Банско, Разлог, Добринище и Сандански, кои-то привличат милиарди левове като инвестиции), е разтърсван от грозни интриги и скандали.

И въпреки че сигналите за евентуални злоупотреби в ре-гиона са изпратени до всички възможни институции, никой не проявява желание да извър-ши проверка по тях и да каже веднъж завинаги дали те са основателни.

Макар и погазваща принципи-те на разделение между власти-те, за голяма част от магистра-тите, дошли в парламента тази седмица, срещата е последната надежда да получат отговор на въпросите, които ги вълнуват. За тяхно съжаление заседание-то се проваля, тъй като члено-вете на комисията са в пленар-ната зала заради дебатите по бюджета...

Следващата седмица ВСС ще избере председател на Благоев-градския окръжен съд (БлОС) за четири години, като кандидати-те са двама - председателят на Районния съд в Сандански Ди-митър Узунов и досегашният председател на съда в Благоев-град Красимир Аршинков. Пър-вият се е номинирал сам, а вто-

рият е фаворит на председателя на Софийския апелативен съд ген. Веселин Пенгезов, чийто избор беше спорен и остро кри-тикуван от различни неправи-телствени организации.

Решението, което ВСС ще взе-ме, идва в ключов момент. Едва излязло от скандала около Кра-сьо Черния, правителството на съдебната власт повече от вся-кога има нужда да спечели до-верието на обществото с предви-дими, прозрачни и добре моти-вирани решения.

Има ли конфликт на интереси при разглеждането на граждан-ските дела в окръжния съд в Благоевград? Съпругата на Кра-симир Аршинков Михаела веро-ятно е най-известният граждан-ски адвокат в града. Или е на-истина добър юрист, или пора-ди някаква причина повечето граждански съдии в съда, ръ-ководен от съпруга й, изпитват симпатия към страните, които тя представлява.

Преди месец по време на съ-дебно заседание благоевград-ският адвокат Красимира Дой-чинова поиска отвод на всички съдии от гражданското отделе-ние с мотив, че са зависими от

административния ръководи-тел Красимир Аршинков.

Проблемът съпруг съдия - съпруга адвокат (и обратното) е често срещан в съдебната сис-тема и наистина осезаем в про-винцията. В конкретния слу-чай директен конфликт на ин-тереси практически няма - Кра-симир Аршинков наблюдава наказателни, а не граждански дела. В същото време от пози-цията си той може пряко да вли-яе върху кариерното развитие на съдиите въпреки тесните си по закон правомощия. Дали де-лата, по които съпругата му се явява, преобладаващо са реша-вани в нейна полза може да се установи само след задълбоче-на проверка на Инспектората към ВСС.

Заплаха за убийство или опит за цензура?В началото на февруари във форума на благоевградската редакция на радио „Дарик“ за-почва дискусия относно случва-щото се в съдебния регион. Към настоящия момент във форума има над 2500 мнения. Преди два месеца човек с никнейм Колчо пуска следното съобщение във форума: „Уважаеми председа-телю, не се разхождай неглиже в Банско, защото незнайно как може случайно да ти се стова-ри от небето тухла или кереми-да...“ Красимир Аршинков раз-чита последното като заплаха за убийство и подава сигнал в полицията. Разследващите по-лучават съдебно разрешение и изземват от „Дарик“ IP адресите на всички, които са писали във форума, и така установяват кой стои зад 20-30 по-критични съоб-щения (а не само автора на т.нар заплаха за убийство). Тъй като Аршинков е жалбоподател, той има право да се запознае с ма-териалите и така лесно разбира имената на критиците, писали срещу него във форума. По-ин-терсното в случая е, че в рамки-те на досъдебното производство за заплахата за убийство проку-ратурата открива, че от дома на съдията в окръжния съд Петър Узунов във форума са публику-вани обидни съобщения (не за-плахата, за която е обвинен тре-ти човек) по адрес на Аршин-ков. Въпреки че е далеч от пред-мета на досъдебното производ-ство (кой е заплашил Аршин-ков с убийство), информацията е изпратена на ВСС, който обра-зува дисциплинарно производ-ство срещу Петър Узунов. Той е брат на опонента за председа-телския пост на БлОС Димитър Узунов. Председателя на коми-сията към ВСС, която разследва случая, Цони Цонев каза, че ще докладва висящото производ-ство по време на избора. Защо обаче Димитър Узунов ще отго-варя за действията на брат си не става ясно.

Събраната от разследващи-те информация за участници-те във форума се използва ак-тивно от съпругата на Краси-мир Аршинков - адвокат Миха-ела Аршинкова. След като по-лучава информация, че от ком-пютъра в дома на Петър Узунов

са публикувани обидни съоб-щения, тя започва да иска отво-да на съпругата му - Надя Узу-нова, която е граждански съ-дия. Магистрат от региона, по-желал анонимност, коменти-ра: „По този начин на практика успя да си осигури мнозинство и в последния останал с недос-татъчно удобни граждански съ-дии състав.“

Ако сте се загубили в пълната плетеница от роднински отно-шения, ще напомним едно - име-ната не са важни. Това, което е притеснително, е, че въобще ня-кой е допуснал тези хора да по-паднат в подобни зависимости един от друг и това видимо да влияе на работата им.

Двоен аршин или двоен аршинОт няколко месеца във ВСС е получен сигнал срещу Краси-мир Аршинков. Сигналът е ано-нимен, но цитира множество не-анонимни публикации в медии-те. ВСС отказва да извърши про-верка. Цони Цонев коментира пред „Капитал“, че законът не предвижда разглеждането на анонимни сигнали. Друг е въ-просът, че Конвенцията на ООН срещу корупцията изрично по-сочва, че антикорупционните органи трябва да са достъпни и за анонимни сигнали.

В същото време пренебре-жението към сигналите срещу Аршинков рязко контрастира с бързината, по която ВСС отра-боти сигнала срещу другия кан-дидат - Димитър Узунов.

Източник на „Капитал“ в Ев-ропейската комисия коменти-ра, че институцията е запозна-та със сигналите и ще следи ре-акцията на ВСС. Главният съде-бен инспектор Ана Караивано-ва от своя страна изрази пози-цията, че би било редно преди избора на председател на БлОС повдигнатите проблеми да бъ-дат изчистени.

Нито Красимир Аршинков, нито Димитър Узунов пожела-ха да говорят с „Капитал“. Съ-диите от района, които потър-сихме за коментар, не искаха да излязат с името си с мотив, че се страхуват от администра-тивен натиск.

Теми като свободата на фору-ма явно са проблем на друго по-коление. Не трябва обаче да ос-тава за друго поколение въпро-сът защо ВСС не проверява сиг-нали, съдържащи твърдения, които обективно могат да бъ-дат проверени и които макар и анонимни засягат пряко об-ществения интерес (носят дан-ни за евентуална корупция). Вместо това се занимава квали-фикации, на които силово е от-махната анонимността, за да се обслужи личен интерес и за кои-то дали са обидни може да каже само и единствено съдът.

Убедителните отговори на въ-просите, които тресат Благоев-градския съдебен окръг, ще са от полза на цялата съдебна сис-тема, която трябва да прогони всякакви съмнения, че е фео-дална и решенията в нея могат да се взимат с родово-приятел-ски мотиви. � K

Отговорите на пробле-мите на Благоевград-ския съдебен окръг ще са от полза за цялата съдебна система.

Красимир Аршинков ще се бори за втори мандат като председател на окръжния съд СНИМКА: ЛЮБИМА КАЛПАЧКА, DARIKNEWES

Докато голямата идея на началото на прехода е върховенството на закона, сега голяма идея става вендетата срещу забога-телите в прехода СНИМКА: ИВАН ГРИГОРОВ



Licence to loot*

Стефан ПОПОВ**

Ще стане ли новият закон за конфискация инструмент срещу организираната престъпност престъпление.Дори за миг да забравим ос-

порваното по цял свят размива-не на граници между наказател-но и гражданско право, могат да се изкажат сериозни съмне-ния за смисъл на тази мярка.

Първо, мярката не отчита характера на организираната престъпност в България. Зако-ните за гражданска конфиска-ция имат някакъв успех в стра-ни като САЩ, където държава и организиран криминалитет са отделени и си противостоят. Аргументът на държавата е, че е необходимо да се отслаби икономическата база на прес-тъпността (например да бъдат принудени 5-те мафиотски фа-милии в Ню Йорк да се оттеглят от бизнесите си, главно строи-телството). Но в България орга-низираната престъпност няма солидна икономическа база. Тя има обаче здрава връзка с властта, тоест има политически фундамент. Тази база няма да помръдне с прилагане на граж-данска конфискация.

Второ, такава агресивна на-казателна политика не може да се води последователно, прос-то на практика не се получава. Два пресни примера го показ-ват ясно: ДАНС и Законът за културното наследство. ДАНС бе струпване на изключителен властови ресурс (разузнаване, полиция и следствие) в една структура, което произведе па-родия на институция. Законът за културното наследство съв-сем открито предвижда амнис-тия за собственици на свръх-ценни археологически пред-мети, защото държавата е без-силна да ги конфискува. И два-та казуса трябва да подскажат, че работата е толкова сложна, че дори придържането към ра-дикална идея за ефективност няма да произведе желания резултат.

Трето, вероятно Конституци-онният съд ще бъде сезиран от опозиция, президент или ом-будсман. Съдът ще разполага с много аргументи да отмени или силно ограничи закона. Ако пък Конституционният съд в Бълга-рия по някаква причина остане безучастен, съдът в Страсбург ще свърши неговата работа.

Законът ще бъде подкрепен от “народа” и бламиран от жур-налисти, НПО-та, академични среди, правозащитници и пр. Такъв закон криминализира прехода и е мечта на масите, популистка инициатива. Ще се формира остър дебат по оста криминален преход vs. върхо-венство на закона. Докато голя-мата идея на началото на прехо-да е върховенството на закона, сега голяма идея става вендета-та срещу забогателите в прехо-да. Артикулираният, мислещ непопулист ще остане в консер-вативна позиция на страната на върховенството на закона, кое-то е обвързано пряко с индиви-дуалните права. � K

* Лиценз за плячкосване, за грабеж

** Авторът е изпълнителен директор

на фондация „РискМонитор“

Лиценз за плячкосване, за гра-беж. Изразът е употребен от Р. Т. Нейлър, един от най-голе-мите съвременни криминоло-зи, по повод гражданската кон-фискация. В България тя пред-стои да бъде уредена с нов за-кон, който да смени т.нар. закон „Петканов”, с който пък е уре-дена т.нар. комисия „Кушлев”. Действащият закон предвиж-да конфискация на имущество само ако е доказана престъп-на дейност на собственика. Об-съжданият сега проект разши-рява конфискацията далеч от-въд това ограничение и въвеж-да т.нар. гражданска конфис-кация. Новият закон е зами-слен като основен инструмент в борбата с тежката организира-на престъпност и високата ин-ституционална корупция. Във вида, в който се обсъжда и веро-ятно ще бъде внесен в Народно-то събрание, законът наистина ще бъде свръхефективна мярка. Той е сравним примерно с идея-та да бомбардираш с ядрена ра-кета Дупница, за да се справиш с феодалната мафия на извест-ните братя Галеви; няма съм-нение, че сицилианският ко-

оператив на талантливите бра-тя ще бъде завинаги ликвиди-ран. Или да разположиш арми-ята на границата с Македония с цел превенция срещу незако-нен търговец, пренасящ в ку-фара си дънки менте; има се-риозни основания да се смята, че нещастникът ще бъде сил-но обезкуражен, сиреч превен-цията ще бъде ефективна. Иде-ята на закона “пост-Петканов” е подобна: като криминализи-раш една трета от населението на България, надяваш се в тази група да попаднат и истински престъпници, някои от тях дори организирани.

Законите за гражданска кон-фискация (civil asset forfeiture/recovery) са нова световна мода в политиките срещу организи-рания криминалитет. В ядрото им лежи една спекулация - си-реч произволна игра с правни понятия. Тя се състои в това, че конфискацията заобикаля нака-зателното право, където дейст-ва неудобната презумпция за невиновност. Идеята е, че

Собствеността се легитимиране просто от официален доку-мент (той е бюрократичен ар-тефакт), а от законен доход, с който е придобита. Ако този за-конен доход не може да се дока-же, ти не си собственик на ня-какви активи и те ти се отне-мат. Всъщност не е точно така: те не се отнемат от теб, защо-то никога не са били твои. Дър-жавата просто ги прибира като

един вид реещи се в социално-то пространство безстопанстве-ни предмети. Така отнемане-то става по чисто гражданска процедура.

Версията на закон за конфис-кация, която предлага прави-телството, е радикална (като сигнал за несъответствие меж-ду доход и активи може да бъде даден дори от завистливия ти съсед). Тя дава възможност да се прави наказателна политика без характерните защити на на-казателното право.

Полето на произволкоето такъв закон открива, е непредвидимо. В тежко корум-пирана среда като българска-та най-надеждният механизъм за регулиране на дейността на новата комисия “Кушлев” ще бъде корупцията, срещу която е насочен законът. Не случай-но цитираният по горе крими-нолог настоява, че гражданска-та конфискация, отначало за-мислена като борба с икономи-чески престъпления, впослед-ствие сама се оказва такъв вид

В тежко корумпирана среда като българска-та най-надеждният механизъм за регулира-не на дейността на но-вата комисия “Кушлев” ще бъде корупцията, срещу която е насочен законът.

ПРИЛОЖНА ИКОНОМИКА


Изкуството да инвестираш

Димитър ЧОБАНОВ*

Какво движи покупките на картини

Хората, които гледат на покуп-ката на картина, скулптура или колекция антики като на вложение, не са много. Логич-но – не всеки може да разпоз-нае кой ще е следващият Ван Гог, нито пък има достатъчно спестявания за подобна покуп-

ка. Факторите, които определят цените им, не са като тези при ценните книжа. А и за разлика от чистите финансови инстру-менти арт произведенията са стока, която се купува, защото носи чисто естетическа наслада и в същото време е белег за бо-гатство. Затова предметите на изкуството представляват съв-купност от парични и непарич-ни ползи за притежателя си, ко-ето пък ги прави неустоими за покупка и трудни за оценка.

По-голям риск, несигурна печалбаАмериканският икономист Бенджамин Мандел1 се опитва

ността, който увеличава цената на изкуството. Дивидентът от полезността представлява удо-влетворението, което се полу-чава от потреблението на скъ-пи стоки. А изкуството носи до-пълнителна полезност, когато цената му е висока. Така уве-личението на цената на произ-ведение на изкуството води до увеличение на пределната по-лезност от потреблението му.

Да си направим портфейлДългосрочната реална въз-вращаемост от изкуство вари-ра между 0.6% и 5% за карти-ните като цяло (виж таблица-та). Тези доходности са твърде разнородни в различните пери-оди, което се дължи до голяма степен на трудността при оп-ределяне на ценови индекси за твърде различни и неликвидни активи. А и те отразяват горна-та граница на инвестиционната доходност, тъй като неповторя-емите продажби и транзакци-онните разходи не се отчитат.

Таблицата сравнява индекса на възвращаемост от изкуство с други инструменти. Средна-та доходност е по-ниска, откол-кото при акциите, и по-висока от облигациите. Изкуството не-двусмислено реализира най-го-лямата вариация от всички ак-тиви, която е от 2 до 3 пъти по-висока от индекса Dow Jones Industrial или от корпоратив-ните облигации. Затова риско-вата премия от един арт порт-фейл е отрицателна.

Изкуството може да бъде включено в относително нис-корисков портфейл със съкро-вищни бонове. В литература-та не е установена връзка меж-ду изкуството и цените на ак-циите, но за портфейли от про-изведения на изкуството е ха-рактерен по-нисък системати-чен риск, което означава, че те са привлекателни инвестици-онни обекти.

По-скъпи, по-нискодоходниКонвенционалната логика за инвестиции в изкуство е да се закупят най-известните произ-ведения, за да се получи най-ви-сока доходност, въпреки че при по-внимателно емпирично тест-ване шедьоврите често реализи-рат по-ниска печалба от средна-та за индекс от произведения на изкуството. Като цяло покупка-та на арт произведения с най-висока цена представлява лоша инвестиционна стратегия. При-чината е, че точно тези шедьо-ври носят най-голяма полезност от очевидното потребление.

Като цяло доходността от ин-вестициите в арт произведения е ниска, докато вариацията на цените е висока, което е белег за по-висок риск. Така много често при произведенията на изкуството парите остават на втори план за сметка на естети-ческото удовлетворение. � K

1 Mandel, Benjamin, 2009, Art as

an Investment and Conspicuous

Consumption Good, American

Economic Review 99, 1653-1663.

* преподавател в УНСС


Период Възвращаемост Изкуство S&P Dow Jones Държавни Корпоративни Съкровищни 500 Industrial облигации облигации бонове1950-1999 Средна 8.2% 8.9% 9.1% 1.9% 2.2% 1.3% Стандартно отклонение 21.3% 16.1% 16.2% 9.5% 9.2% 2.3%1900-1999 Средна 5.2% 6.7% 7.4% 1.4% 2.0% 1.1% Стандартно отклонение 35.5% 19.8% 22.2% 8.6% 8.4% 4.9%1875-1999 Средна 4.9% 6.6% 7.4% 2.0% 2.9% 1.8% Стандартно отклонение 42.8% 8.7% 20.8% 8.0% 8.0% 4.8%Източник: Art as an Investment and the Underperformance of Masterpieces

да разкрие кои са факторите и какъв е размерът на премията за риск на портфейл от произве-дения на изкуството (рисковата премия на един актив предста-влява функция на съвместното изменение на възвращаемостта от инвестицията и пределната полезност от потреблението на икономическите играчи ). Уста-новява се, че търсенето на изку-ство се повишава с нарастване-то на богатството. Следовател-но ръстът на дохода увеличава търсенето, цените и възвраща-емостта от изкуство в периоди на висока полезност от потреб-лението, което води до висока премия за риск.

Тази логика обаче е в проти-воречие с емпиричните изслед-вания, които измерват средна-та финансова доходност от кар-тините спрямо по-традицион-ни инструменти за инвестира-не. Те показват, че доходността от изкуството често е по-ниска в сравнение с акциите и обли-гациите. Въпреки че са налице поразяващо успешни индиви-дуални случаи при инвестици-ите на арт пазара, дългосроч-ните средни норми на възвра-щаемост са по-ниски, отколко-то при акциите, и в множество случаи средната реална доход-ност от “безрисковите” дър-жавни облигации превишава тази от изкуство, което означа-ва отрицателна премия за риск. Спестовният мотив при покуп-ките на картини не е достатъ-чен да обясни тези факти.

От теоретична гледна точка изкуството като инвестиция е различно от акциите и остана-лите рискови активи. За разли-ка от ценните книжа собствени-ците на арт произведения ня-мат право на дивиденти. Всъщ-ност доходността от изкуство-то като цяло е независима от всякакви производствени фак-тори. Високият сегмент на па-зара се доминира от шедьоври на всепризнати майстори като Сезан, Гоген, Мане. Налице е и значително нарастване на це-ните на картините веднага след смъртта на авторите им, което е свързано с ограниченото бъде-що производство на близки за-местители на съществуващите картини. Множеството живи ху-дожници са третирани по-ско-ро като краткотрайни увлече-ния и предлагането на техни-те картини има слабо влияние върху цените им. По този начин предлагането става съвсем ус-ловно. Следователно динамич-ното търсене на арт произведе-ния представлява единственият фактор за доходността от инвес-тицията в тях. Мандел предла-га термина дивидент от полез-

ВЪЗВРАЩАЕМОСТ ОТ ИЗКУСТВОТО И ОТ ФИНАНСОВИ АКТИВИ

СВЯТ27KАПИТАЛ 5 - 11 декември 2009 г.

sviat.capital.bg

Поглед от минарето

Референдумът за забрана на минаретата в Швейцария показа, че антиислямистките настроения в Европа стават все по-силниЦветелина МАНОЛОВА

Никога не ме е било тол-кова срам, че съм швейца-рец“ - с тези

думи в главите осъм-наха половината жи-тели на живописната алпийска република ми-налия понеделник, след като на референдум беше одобрена забра-на за строежа на мина-рета в страната.

Мнозина биха се запита-ли дали швейцарците ня-мат по-сериозни неща, с които да се занимават, и вероятно ще са прави, за-щото след този референ-дум реномето на страна-та, популярна като една от най-толерантните, не-

утрални и демократични държави в Европа, вече никога няма да е същото. Резултатът от допитване-то не е никак безобиден. Първо, защото се случи в страна, позната с демо-кратичните си традиции, в която мюсюлманите са едва 3.5% от населението, а от 150 джамии и молит-вени домове само 4 имат минарета. Второ, защото на референдума излязо-ха да гласуват нетипич-но много хора - 53% (при условие че традиционно активността е не повече от 40%). И трето, защо-то резултатът беше абсо-лютно изненадващ, тъй като всички анкети пре-ди гласуването показва-ха, че повечето гласопо-даватели ще маркират

отговор „не“, а почти 58% избраха „да“. Така Швей-цария, която е предимно известна с пасторалната си атмосфера, алпийски-те пасища, шоколада, ча-совниците, банките и не-утралитета си, отчетли-во се включи в една от-кровено популистка и все по-силна напоследък ан-тиислямска тенденция в Европа.

Страх, покрит с буркаПричините, които могат да вкарат в подобни про-блеми дори една зряла и демократична страна, са доста разнообразни. Една от основните е либерал-ната система, която поз-волява почти всякакви казуси да бъдат подлага-ни на референдум. Кул-турните различия, които за страна, в която повече от 20% от населението са чужденци, също имат ва-жна роля. „Този резултат се дължи на страха и не-разбирането на мюсюл-манската култура и е из-раз на едно широко раз-пространено притесне-ние“, обясни пред „Ка-питал“ журналистът от авторитетния швейцар-ски седмичник NZZ am Sonntag Маркус Хефли-гер. Именно в този страх се прицелиха плакатите, агитиращи за забраната, на които беше изобразена мрачно гледаща жена, за-гърната в бурка, на фона на издигащите сe като черни ракети минарета, стъпили върху червените цветове на швейцарското знаме. Дори невежество-то на хората обаче труд-но може да обясни подоб-ни страхове. В Швейца-рия, която има 7.5 мили-она жители, живеят око-ло 400 000 мюсюлмани, голяма част от тях идват от Балканите - от Босна, Косово и Турция, и дори не следват правоверни-

За самата Швейцария последствията от референ-дума пък ще са предимно с отрицателен знак. Близо 7% от годишния износ на страната, или $14.4 млрд., са предназначени за мю-сюлманските държави, а компанията Nestlе е най-големият производител на храна, която е допусти-ма за консумация според ислямските норми. Голя-ма част от туристите в Женева и Цюрих пък ид-ват от страните от Персий-ския залив. Турция, която е най-силно засегната от антиислямските настрое-ния в Европа, вече призо-ва мюсюлманите да изтег-лят парите си от швейцар-ските банки. „Предпола-гам, че търговските ни от-ношения с другите страни ще станат по-трудни“, при-зна министърът на право-съдието Евелин Видмар-Шлумпф. Авторитетът на страната като посредник в конфликта между изра-елци и палестинци, както и в опитите за помирение на турци и арменци, също е накърнен.

Освен това отношени-ята на Швейцария с мю-сюлманските страни вече са доста обтегнати заради проблемите с Либия. Те започнаха миналата годи-на, когато в Женева бяха задържани синът и сна-хата на либийския лидер Муамар Кадафи, и про-дължиха с ареста и осъж-дането на двама швейца-рци, работещи в Либия. Най-вероятно това също е повлияло върху швейцар-ските избиратели при гла-суването в неделя.

те норми - не носят ти-пичните дрехи, не се мо-лят редовно и не се хра-нят по ислямските тра-диции. По швейцарски-те улици пък много ряд-ко се срещат жени с бур-ки. Дебатът преди гласу-ването се фокусира око-ло ислямските обичаи и техния ефект върху поло-жението на жените в об-ществото, което накара отявлени активистки на феминисткото движение да се включат в кампани-ята. Те атакуваха мюсюл-маните, защото оправда-ват принудителните бра-кове, убийствата на чест-та и побоя на жени - все неща, които не се впис-ват в традиционните ев-ропейски норми. Според

Хефлигер дори и иници-аторите на референду-ма от дясната Швейцар-ска народна партия при-знават, че той е имал по-вече символично значе-ние и че гласуването не е било срещу минаретата. „Минаретата се смятат за символ на политическия ислям“, обяснява той.

Лошият пример и последствиятаРезултатите от референ-дума в Швейцария пре-дизвикаха доста отрица-телни реакции, особено в другите европейски стра-ни, където антиислямски-те настроения не са но-вост. Притесненията от бързо нарастващото в ре-зултат на имиграцията и

високата раждаемост мю-сюлманско население на Стария континент стават все по-силни. Преди месец във Франция, където жи-веят една пета от общо 15 млн. мюсюлмани в Евро-па, се обсъждаше евенту-ална забрана за носенето на забрадки. В Холандия, Италия и Дания, в която дори няма джамии с ми-нарета, пък се чуха силни призиви да бъде послед-ван швейцарският при-мер. „Швейцария ни из-праща ясен сигнал: да на камбанариите, не на ми-наретата“, коментира Ро-берто Калдероли, минис-тър в италианското пра-вителство от националис-тическата партия Север-на лига.

Апокалиптични картини стряскаха швейцарците в навечерието на референдума СНИМКА: REUTERS

Притесненията от бързо нара-стващото мюсюл-манско население на Стария конти-нент стават все по-силни.

СВЯТ


Както никога или както винаги?Срещата за климата в Копенхаген започва с необичайни надежди и обичаен скептицизъмОгнян ГЕОРГИЕВ

�

Един скандал за началоКлиматгейт, както побързаха да го кръстят британските журналисти, е свързан с изтичането (или кражбата) на хиляди писма от електронна кореспон-денция между американски и британски учени. В някои от тях се говори за умишлено изкривяване на данни и за изхвърлянето от уважавани научни списания на учени, които са „отри-цатели“ на климатичните промени. Това бе подето от блогос-ферата на противниците на теорията за глобалното затопляне и скандалът се разрасна, защото става въпрос за най-уважавания британски климатичен център в университета „Ийст Англия“. Официалният сайт на срещата в Копенхаген не споменава нито дума за случая.

те в атмосферата, които водят до изменения в климата. Защо тогава при толкова много дру-ги срещи, завършили безслав-но, тазгодишният форум в Ко-пенхаген събуди такива надеж-ди и противоречия сред зелени-те активисти, неправителстве-ните организации и дори голе-мия бизнес?

Съгласни и неясниПричините, изглежда, са някол-ко. Първата е импулсът, който получи темата за климатични-те промени и чистата енергия. След като през последните ня-колко години хора като сър Ни-кълъс Стърн (британският ико-номист, изчислил ефекта вър-ху икономическото развитие) и Ал Гор (с Нобелова награда за мир) издигнаха зелената въл-на на качествено ново ниво, тази година избирането на Ба-рак Обама в САЩ и световна-та икономическа криза донесо-ха още плюсове в полето на ра-детелите за нов път на разви-тие. Само за изминалия месец три от най-големите замърсите-ли извън Протокола от Киото - САЩ, Индия и Китай, обявиха в конкретни числа ангажимен-та си към промяна на модела. Аргументите на анализатори

като McKinsey, че вложенията в нови източници на енергия и в по-висока ефективност ще се из-платят многократно в бъдеще, придобиха нова тежест покрай огромните суми, които много държави инвестираха като ле-карство против кризата. Китай стана най-големият инвеститор във вятърна енергия, САЩ пос-ветиха милиарди на възобновя-еми източници, енергийна ефек-тивност и електромобили.

Това беше годината, в която Г-8 и Г-20 потвърдиха, че искат да задържат повишението на температурите в рамките на 2 градуса в следващите 40 годи-ни. Както в. Financial Times и самият Стърн подчертаха, го-лемият урок от кризата е, че не-зависимо колко малък изглеж-да рискът, пренебрегването му може да доведе до катастрофал-ни последици. Така истории като климатгейт подхранват обществения дебат, но този на държавно ниво изглежда при-ключил. Единствената страна, която досега е заявила, че този скандал ще повлияе на форума, е най-големият износител на пе-трол - Саудитска Арабия.

Втората причина за очаквани-ята от Копенхаген е изтичане-то на Протокола от Киото през 2012 г. Подготвянето на всеобх-ватен договор, който да свърз-ва развити, развиващи се и бе-дни държави в схема за разпре-деляне на бъдещи емисии и на огром ни финансови потоци, е вероятно най-сложното глобал-но упражнение, предприемано някога. За да бъде изчистено като идея, прието като споразу-мение и наложено на практика, две години могат да се окажат твърде недостатъчни. Новина-та, че лидерите на най-големите държави в света ще присъстват на преговорите в датската сто-лица, бе приета като обнадеж-даващ сигнал, че се върви към подобно споразумение. Дни пре-ди започването на срещата оба-че шансовете това да се случи в Копенхаген са минимални.

Играта с цифрите“Не мисля, че ще имаме ясно споразумение за намаляването на емисиите на развитите дър-жави и за действията на разви-ващите се като Китай“, заяви откровено ръководителят на климатичната конвенция към ООН Иво де Боер. Според него максималната надежда е, че ще бъде договорена финансо-ва помощ за най-бедните и по-литическа карта за споразуме-ние догодина в Мексико. Тази седмица Китай, Индия, Бра-зилия и ЮАР отхвърлиха дат-ското предложение за намаля-ване наполовина на емисиите до 2050 г. и постигане на тех-ния пик през 2020 г. Това остава най-голямото препятствие. До-като Западът е отговорен за на-растването на емисиите до на-чалото на ХХІ в., тези четири развиващи се бурно държави и други като тях ще са източник на огромната част от вредните газове до 2050 г. Китай вероят-но ще достигне пика на емисии-те си през 2030 г., а Индия - през

Остарял и беловлас, ликът на Барак Обама посреща гостите на летището в Ко-пенхаген. „Съжалявам, мо-жехме да спрем катастро-фата... не го направихме“, гласи надписът на билборда до годината - 2020 г.

Инициативата е на „Грийнпийс“ и макар да не е ясно дали сами-ят американски президент ще види кампанията при пристига-нето си на 9 декември, идеята из-разява ясно настроенията на все по-разрастващия се зелен лагер, който настоява в датската сто-лица да бъде прието ново гло-бално споразумение за борба с климатичните промени. В също-то време лагерът на скептиците също се активизира, разпалвай-ки т.нар. климатгейт (виж ка-

рето) и поставяйки за пореден път и по-гръмогласно от всяко-га под въпрос научните доказа-телства за глобалното затопля-не. Тези кампании добиха гран-диозни измерения с наближава-нето на форума, който се откри-ва на 7 декември, вдигайки лет-вата на очакванията по-високо от когато и да било.

Което е странно, предвид че подобна среща се случва вся-ка година, вече цели 15. Стра-ните, подписали Конвенцията на ООН за климатичните про-мени, се срещат на редовен фо-рум, продължаващ две седми-ци и приключващ обикновено с присъствието на няколко де-сетки висши държавни пред-ставители. Форуми с участие-то на толкова много държави (192) винаги привличат внима-нието на медиите, но са толко-ва неефективни в постигането на каквото и да било (общото събрание на ООН е пример), че бързо угасват в съзнанието на хората. Единствената наисти-на известна такава среща оста-ва тази в Киото през 1997 г., къ-дето за пръв път развитите ин-дустриални държави поеха за-дължението да намалят свои-те вредни емисии газове, за да противодействат на промени-

Дали? СНИМКА: REUTERS

СВЯТ


ЕМИСИИ НА БЪЛГАРИЯ (В МЛН. ТОНOВЕ)

1988 г.*

132.6

1990 г.

117.6

2005 г.

71

2007 г.

75.7

Източник: European Environment Agency* Базова до 2012 г. по Протокола от Киото

2025 г. Всеки опит на развитите да наложат ограничения на раз-виващите се е разглеждан като нечестна игра, още повече че ог-ромна част от продукцията на тези държави отива към бога-тите пазари. Китайците наис-тина обявиха първата си кон-кретна мярка - 45% съкраща-ване на въглеродния си интен-зитет (количеството CO

2 за вся-

ка единица БВП) до 2020 г., но изчисленията на Международ-ната енергийна агенция сочат, че това е очакваното развитие на китайската икономика - със или без Копенхаген. „При очак-ван ръст от 218% на БВП това означава между 70 и 90% нови емисии спрямо 2005 г.“, казва Майкъл Леви, директор на про-грамата за климатични проме-ни на американския Съвет за външна политика.

Другата голяма неизвестна - САЩ в лицето на Барак Обама, обявиха, че са готови за 14-20% намаление спрямо 2005 г., кое-то е едва между 0 и 7 % спрямо 1990 г. - както един бразилски икономист вметна, това е цел-та, която си поставя град Сао Пауло. При това Белият дом трябва да внимава да не раз-дразни с обещанията си Сена-та, където предстои да мине за-конът за емисиите (все още го-лямо „ако“). „Моят голям урок от Киото е, че е много важно американската делегация да поддържа връзка със Сената

с 21% по-малко емисионни кво-ти спрямо първата година като член - 2007 г. Този сериозен удар България досега се надяваше да компенсира на глобално ниво - с продажбата на излишъка спря-мо 1990 г., когато индустрията й бълваше много повече замърся-ване. Ако двете - европейското и световното, изисквания се при-покрият, източният блок (вкл. Русия и Украйна) остава само с надеждата за прехвърляне на досега непродадените квоти за след 2012 г. - т.нар. банкиране. България има близо 200 млн. т такива квоти - почти 1 млрд. евро по днешни цени. Предвид неуспешното им ползване досе-га (нямаме продаден нито тон) не сме в силна преговорна пози-ция. Новите страни членки ще

ТЕЖКИ ПРАТКИ НА ОЛЕКОТЕНИ ЦЕНИТЕЖКИ ПРАТКИ НА ОЛЕКОТЕНИ ЦЕНИ

ЦЕНА

– 20%UPS Standard & UPS Expedited

100 100 кгкг++

10 10 кгкг++

UPS Express & Express Saver

„ИН ТАЙМ“ ООД – ОТОРИЗИРАНА ФИРМА-ИЗПЪЛНИТЕЛ ЗА УСЛУГИТЕ НА UPS

WWW.INTIME.BG0700 1 88 77

за това, кое е приемливо“, каза самият Де Боeр преди дни.

Третият удар по започваща-та конференция дойде от нео-чаквано място. Япония също смали амбициите си, като обе-ща 15% намаление до 2020 г., но също спрямо 2005 г. В сравнение с обещаното по изтичащия Про-токол от Киото Токио ще нама-ли за периода 2012 - 2020 г. само 2% над 1990 г.

Самота за ЕС, грижи за БългарияНа този фон ЕС остава самотен. Двайсет и седемте дори се анга-жираха да увеличат с една тре-та предложението си и да сло-жат на масата до 30% намаля-ване на емисиите спрямо 1990 г., ако останалите държави

„влязат“ с достатъчно сериоз-ни предложения, които да про-менят обичайната им практи-ка. За такова например Брюк-сел би счел още между 15 и 30% свиване на въглеродния инте-зитет на Китай. Това не изглеж-да вече особено вероятно. Нещо повече - ако в Копенхаген или в Мексико догодина бъде постиг-нато споразумение, в него като базова година може да е зало-жена именно 2005 г. Това е лоша новина за България и за т.нар. източен блок, в който влизат новите страни - членки на ЕС, и страни от бившия СССР. Со-фия вече има един такъв анга-жимент - според договорения в ЕС пакет „Енергетика-климат“ през 2012 г. българската индус-трия и енергетика ще получат

получат облаги вътре в самия ЕС (виж карето), но за сметка на това ще внасят средства в све-товен фонд за подпомагане на най-бедните държави.

Пари на масата, а план?Този фонд всъщност е едно от нещата, за които вероятно ще се постигне съгласие в Копен-хаген. Целта е в него първона-чално да влизат около 10 млрд. долара годишно. Колко ще дава България не е ясно, защото ЕС настоява държавите членки да предложат доброволен размер за първоначално финансиране. „Полша смята, че начинът, по който това ще става, трябва да зависи от възможностите спря-мо БВП“, бе категоричен Дари-ус Дубка от Центъра за между-народни отношения във Варша-ва. Пред „Капитал“ той нарече разпределението на тези внос-ки червена линия за Полша, ко-ято обичайно е водещата стра-на за позицията на новите член-ки в ЕС. Ако 27 държави се раз-бират трудно, разговор между 192 звучи направо невъзмож-но. Обсъжданите теми обаче са толкова много, че успех за Ко-пенхаген би било дори ако пре-говорните точки се намалят до един лист и се подкрепят с път-на карта за срещата в Мексико. Това няма да направи тази сре-ща второто Киото, но и няма да я остави в историята като сре-щата след климатгейт. � K

200млн. т натрупани и неизполз-вани квоти за вредни емисии има България за 2008-2012 г. На настояща цена това е над 1 млрд. евро. Ако новото спо-разумение е за базова година 2005 г., страната може и да изгуби квотите.

ЗАПАСИ

СВЯТ


Войната на ОбамаНовата американска стратегия за Афганистан е голям политически и военен риск. Въпросът е дали ще проработиВаня ЕФТИМОВА, Южна Каролина

Афганистан се превърна от необходимата война (как-то я наричаше Барак Обама в предизборната си кампа-ния и първите месеци в Бе-лия дом) във войната, коя-то президентът е необхо-димо да приключи.

При това бързо, ако се съди от представената след повече от три месеца консултации нова стратегия, която той обяви на специална церемония във воен-ната академия “Уест пойнт”.

С все по-нетърпеливи изби-ратели у дома, увеличаващ се брой убити войници, ненадеж-ден партньор в Кабул и съюзни-ци от НАТО, сред които опера-цията от ден на ден губи попу-

лярност, Обама рискува с го-лям и бърз удар, преди ситуа-цията съвсем да излезе от кон-трол. Стратегията му е с много занижени цели за бъдещето на Афганистан и с възможно най-краткосрочния ангажимент за стабилизация на страната.

Малко преди Коледа, по вре-мето, когато на президента официално ще бъде връчена Нобеловата награда за мир, 7 хил. морски пехотинци ще се отправят към Южен Афганис-тан, последвани от още 23 хил. войници в първите месеци на 2010 г. Когато Обама влезе в Бе-лия дом, в Афганистан имаше само 32 хил. американци, уве-личени през май на 68 хил.; с новото попълнение те ще ста-нат общо 100 хил. души.

За сметка на това войници-те ще си дойдат много по-рано, отколкото някой очакваше - из-теглянето от Афганистан ще за-почне през юли 2011 г. Макар и още да няма дата кога послед-ните части ще се качат на само-лета за дома, според съветни-ци на Белия дом операцията по омиротворяването ще е в рам-ките на 18 - 24 месеца в зависи-

мост от условията. Така приби-рането на частите от Афганис-тан по предварителен план ще съвпадне с това на тези от Ирак - декември 2011 г., точно навре-ме за предизборната 2012 г.

Новата стратегия за война-та отново е упражнение по ба-ланс, толкова характерно за следваната от Обама полити-ка. От една страна - изпращане на повече войници, за да бъде задоволен десният лагер, който се страхува от загуба на прес-тиж, ако Америка се изтегли победена. От друга - обозрим краен срок за левите, които не искат още една безкрайна вой-на като Виетнам. И между два-та параметъра има малко ясно-та и детайли как точно ще бъде омиротворен Афганистан, така че талибаните да нямат шанс да се завърнат на власт, а “Ал Каида” - да намери отново под-слон там.

Афганистан сега е неговата война СНИМКА: REUTERS

Явно вдъхновена от успе-ха на широкомащабната ан-титерористична операцията в Ирак от 2006-2007 г., стратегия-та предвижда голям брой вой-ници за гарантиране на сигур-ност, интензивна подготовка на местните армейски и поли-цейски части (240 хил. до края на 2011г.), засилване на инсти-туциите, амнистия за умере-ните талибани, силно регио-нално партньорство - най-вече с Пакистан, за да бъде отряза-на подкрепата за радикалните елементи. Но съмненията дали стратегията ще проработи на друг терен остават.

Дебатът около Афганистан до известна степен напомня на

Залагане на рулеткаПрез лятото главнокомандва-щият силите на САЩ и НАТО ген. Стенли Маккристъл изле-зе с три предложения за оми-ротворяване - с допълнителни 10 хил., 40 хил. или 80 хил. вой-ници. Други експерти по анти-тероризъм пък твърдят, че ре-алното число за голяма страна като Афганистан с хиляди мал-ки изолирани населени места, където местните жители тряб-ва да са ежедневно в контакт с войниците, за да им вярват и да се обърнат срещу талибаните, е 400 хил.

В крайна сметка решението на Обама за допълнителни 30 хил. души е под златната сре-да на генерала. “Ген. Маккрис-тъл ще получи своите 40 хил. души”, твърдо заяви по CNN съветникът по националната сигурност на Обама Джим Джо-унс. Според него ще се включат още 5 хил. добре подготвени аф-ганистански командоси и съюз-ниците от НАТО ще добавят 5-7 хил. души към досегашните си 36 хил., защото са “ентусиази-рани от новата стратегия”.

Точно този ентусиазъм засе-га обаче трудно се забелязва - от обещаните от генералния се-кретар на пакта Андерс Фог Ра-мусен поне 5 хил. души около 1500 всъщност са войници, из-пратени заради изборите през лятото и получили сега запо-вед да останат за неопределе-но време. Великобритания обе-щава нови 500 души, Полша - 600, а амбициозната кандидат-членка Грузия - 900. Военният министър Николай Младенов също допусна възможността за увеличаване на българския контингент, който в момента наброява 500 души. Всички ос-танали обаче бавят решенията си, най-вече канцлерът Ангела Меркел, въпреки настоявани-ята на Вашингтон за още 2500 германски войници.

Според журналистa Нир Ро-зън (който като военен корес-пондент е прекарал последни-те години в Афганистан, а сега е изследовател в Центъра за право и сигурност на Нюйорк-ския университет) самата идея за изпращане на голям брой войници при население, враж-дебно и параноично настроено срещу окупатори, е проблем-на. В крайна сметка СССР из-прати половин милион войни-

ци - число, което САЩ, все още неизтеглили се от Ирак, нико-га няма да стигнат. “Страте-гията за драстично увелича-ване на местните полицейски и военни части и силно прави-телство също е спорна, защото тези две неща исторически ви-наги са били противни на афга-нистанците. Местната полиция е корумпирана, тя е най-силно-то средство за рекрутиране на нови талибани, а ние сега ще умножим двойно числеността й”, обясни той пред “Капитал”. Според него бъдещият Афга-нистан много ще прилича на днешния авторитарен, корум-пиран и военизиран съюзник на САЩ - Пакистан.

Недоверието от страна на Ва-шингтон се простира и върху афганистанското правителство начело с президента Хамид Карзай, спечелил втори мандат с безобразно манипулиране на вота. Затова в речта си в „Уест пойнт“ Обама подчерта, че но-вата финансова помощ ще бъде насочена директно към регио-нални политици и кланови ли-дери, т.е. на практика ще заоби-каля властите в Кабул. Според анализ на в. NYTimes обаче

Ширещата се корупция всъщност не цели толкова раз-пределението на средствата от Запада, а по-скоро огромните печалби от опиум. Така скан-далната история за това как въп реки настояванията на за-падни дипломати Хамид Кар-зай не иска да се освободи от брат си Ахмед Вали Карзай, смятан за голям играч в нарко-търговията, придобива съвсем нова логика.

Това, което явно обнадежда-ва Белия дом, че стратегията може да успее, е “стесняване-то на целите” - термин, използ-ван от съветника по национал-ната сигурност Джоунс и ми-нистъра на отбраната Робърт Гейтс. “Не е нито нужно, нито осъществимо да се създаде мо-дерна афганистанска държа-ва по западен модел. Стратеги-ята не включва и омиротворя-ването на всяко село и провеж-дането на контратерористич-на операция като по учебник от единия край на Афганистан до другия”, заяви Гейтс по вре-ме на изслушванията в Сената. “Тя е със стеснен фокус, обвър-зана директно с нашата основ-на цел на разрушаване и евен-туално побеждаване на “Ал Ка-ида” чрез изграждане на сили-те на афганистанците”, допъл-ни военният министър.

Тази ситуация е далеч от го-лемите надежди през 2001 г., когато талибаните бяха прого-нени, и дори от предизборните обещания на самия Обама от миналата година. Но Америка, изморена от осем години война и с огромни вътрешни пробле-ми, няма как да върне времето назад. Така или иначе скоро ще стане ясно дали новата страте-гия дава резултат.

Барак Обама, който наследи две войни, сега се стреми да ги приключи преди края на пър-вия си мандат. � K

Новата стратегия за войната е упражне-ние по баланс, толкова характерно за Обама.

СВЯТ


Безядрен мираж

Мъртвата хватка около иранската ядрена програма показва колко далечна е мечтата на Обама за свят без атомни оръжияЮлия ДАМЯНОВА, Виена

В сивата и дъж-довна виен-ска сутрин на 1 декември 62-годишни-

ят японски дипломат Юкия Амано се нане-се в кабинета на пред-шественика си Моха-мед ел Барадей, дъл-гогодишния генера-лен директор на Меж-дународната аген-ция за атомна енергия (МААЕ).

„Дами и господа, както знаете, сега вали“, бяха едни от първите думи на сдържания Амано. С тях той, изглежда, има-ше пред вид метеороло-гичните условия извън просторния си кабинет на 28-ия етаж във виен-ското седалище на ООН. „Ситуацията около аген-цията сега е буреносна“, продължи Амано. Този път за присъстващите на малката церемония по встъпването му в длъж-ност не остана съмнение, че той има предвид ситу-ацията около противоре-чивата иранска ядрена програма.

Само ден преди Ама-но официално да заеме поста си, Техеран гръм-ко обяви, че има наме-рение да изгради още 10 фабрики за обогатяване на уран, като пет обекта за тях вече са били про-учени. В тях Иран щял да инсталира общо 500 000 центрофуги за про-изводството на около 300 тона ядрено гориво го-дишно. В предходната седмица политическото тяло на МААЕ - съветът на директорите, гласува резолюция, с която раз-критикува Техеран зара-ди ядрената му програ-

ма. Това бе първият по-добен документ срещу Иран във Виена от фев-руари 2006 г. насам. Тек-стът призовава Техеран да преустанови обогатя-ването на уран, да отго-вори на все още открити въпроси около възмож-ното военно измерение на програмата си, да от-вори своите ядрени обек-ти за повече инспекции и да осигури уверения, че няма тайни съоръжения. Освен това Иран трябва веднага да спре по-ната-тъшното изграждане на втората фабрика за обо-гатяване на уран „Фор-доу“, чието съществува-не бе разкрито през сеп-тември. Двайсет и пет от

общо 35-те страни член-ки на съвета на директо-рите подкрепиха резолю-цията срещу Иран, вклю-чително Китай и Русия. В миналото двете невед-нъж са се противопоста-вяли на опитите за по-го-ляма международна изо-лация на Техеран, не на последно място заради търговските си интере-си, но сега и те, изглеж-да, започват да губят търпение. Само три стра-ни - Куба, Малайзия и Ве-нецуела, гласуваха про-тив документа, а шест други, основно мюсюл-мански държави, се въз-държаха. Това ядоса Те-херан. “Нямахме намере-ние да строим много съ-оръжения като Натанз,

но очевидно Западът не иска да разбере иранско-то мирно послание“, зая-ви пред иранското дър-жавно радио вицепре-зидентът на страната и шеф на иранската Орга-низация за атомна енер-гия Али Акбар Салехи.

Мнозина анализатори виждат в новия ирански ядрен план просто една прибързана реакция. „Бих казал, че това е за-плаха, предизвикваща тревога, но тя не е много за вярване,“ каза за „Ка-питал“ Питър Крейл от американския институт Arms Control Association. Според него такъв емоци-онален отговор на една резолюция едва ли е най-добрият начин да се под-ходи към планиране-то на амбициозен ядрен проект. Освен това Те-херан не разполага нито с достатъчно техниче-ски, нито с финансови възможности за подоб-на офанзива, припомня Крейл. „Въпреки запаси-те от петрол в Иран ико-номиката страда от го-ляма инфлация и безра-ботица. Предполагам, че в Иран ще има въпро-си как страната може да си позволи подобен про-ект при такива икономи-чески условия и при по-ложение че има сериоз-на нужда от инвестиции в петролния си сектор“, каза американският ана-лизатор. Освен това три-те кръга санкции на Съ-вета за сигурност на ООН срещу Техеран наложиха сериозни ограничения за вноса на частите, нуж-ни за обявените половин милион центрофуги. Ос-тава и въпросът с нами-рането на суровина за ра-ботата им.

Колкото и нереалистич-ни да изглеждат ирански-те закани за мащабно разрастване на ядрената програма, това далеч не е повод за успокоение. Точ-но обратното. След около 7 години, в които МААЕ се опитва да установи дали иранската ядрена програма действително е само с мирни цели, раз-следването на агенцията е ударило на камък. „На практика сме стигнали до задънена улица“, при-зна миналата седмица Ел Барадей.

След три мандата на-чело на агенцията, хари-зматичният египтянин си тръгна, без да наме-ри разрешение на иран-

ския пъзел. В една от по-следните си пресконфе-ренции, преди да напус-не МААЕ, той предупре-ди, че разрешаването на иранския казус ще оста-не един от големите про-блеми пред агенцията. Мнозина се съмняват до-колко обаче наследни-кът му, сдържаният те-хнократ Амано, въпреки големия си дипломати-чески опит в областта на разоръжаването и на не-разпространението на яд-рено оръжие действител-но ще успее да се справи с тази задача. „Докато от-делните личности могат да са от значение, самата агенция има да изиграе определена роля и тази

Спирането на иранските ядрени амбиции за момента остава невъзможна ми-сия СНИМКА: REUTERS

Техеран гръмко обяви, че ще изгради още 10 фабрики за обога-тяване на уран.

роля няма да се промени с Амано начело“, контри-ра обаче Крейл. И прогно-зира, че ако се продъл-жи по същия път с Иран, през първото тримесе-чие на следващата годи-на може да се очаква още един кръг от санкции.

Липсата на напре-дък по разследването на иранската ядрена про-грама и провалилите се (или поне засега несра-ботващи) опити за нами-ране на дипломатическо разрешение на проблема - най-пресните примери са застоят на преговорите за доставка на гориво за те-херанския изследовател-ски реактор и замразява-нето на разговорите в Же-нева - имат сериозни гло-бални последици. Освен че подкопават доверието в способността на между-народната общност да се справя с подобни пробле-ми, те застрашават дръз-ката визия на американ-ския президент Барак Обама за свят без ядрено оръжие, която той очер-та в реч в Прага по-рано тази година. Макар и се-риозна част, Иран е само част от проблема, подчер-та пред „Капитал“ проф. Маркус Корнпробст от Виенската дипломати-ческа академия. „Клю-чът към това (визията на Обама - бел. ред.) е мул-тилатерален. Ключът е и онези, които имат ядре-но оръжие, да се заемат с разоръжаване, което е трудно постижимо“, каза Корнпробст. Все пак про-блемът около иранската ядрена програма си ос-тава една от поне засега непреодолимите пречки към безядрен свят.� K

ОБЩЕСТВО32 KАПИТАЛ 5 - 11 декември 2009 г.

obshtestvo.capital.bg

Родилни мъки

Жените в България раждат при лоши условия и унизително отношениеИрина ЦЕНКОВА

Животът оставя белези. Понякога дълбоки и некра-сиви, макар и преплетени с щастливи последствия.

Раждането в средностатистиче-ска българска акушеро-гинеко-логична болница ви снабдява именно с такива.

Преди седмица група майки излезе на протест пред софий-ската клиника „Света София“, бившата „Тина Киркова“. Иде-ята беше да се изправят срещу насилието, на което е подложе-на раждащата жена в България. Поводът - детайлно описан ужа-сяващ разказ за едно особено травмиращо раждане в същата болница. Мястото на протеста бе избрано заради повода, ма-кар че „навсякъде е така“. По-водът от своя страна се превър-на в отправна точка за разго-вори за дефектите на раждане-то в България като цяло. Раж-дащите жени имат право да бъ-

дат чути не само когато викат от болка.

Откъде идват бебетата Малко преди 11 ч. в сряда, бол-ница „Св. София“. Пред вратите, зад които се ражда животът, не-спокойно пристъпват притесне-ни роднини. Бележката на стък-лото е категорична: Информа-ция се дава след 12 ч. По стъл-бището отпред освен роднините се разхождат накъсани останки от брошури. Циментовият под е постлан с нетънък филм захабе-на мръсотия. „А, реших, че пак някой е дошъл да ни се кара“, посреща ни служителка, непре-дупредена за посещението ни. В коридора, без да издава звук и почти без да мърда, лежи на кушетката видимо изтощена жена, завита с одеяло. Родил-ките престояват два часа там за наблюдение, разясняват про-цедурата от болницата. На ме-три от краката й е предродил-ната зала. Ако сте си предста-вяли момента, в който между болката се промъкват мислите за предстоящата радост, и всич-ко това - закътано в интимно уе-динение, грешите. Неголямата стая е запълнена от легла с ро-дилки. Първото, което ви посре-ща през широко отворената вра-

та обаче, са разкрачените крака на жена, между които се намес-ва акушерката. Личното прос-транство е поле на широки тъл-кувания и на евентуално допла-щане за ВИП зала. Вашите внос-ки за здравни осигуровки не ви гарантират интимност. В съсед-ство с предродилната реанима-цията посреща най-новата си посетителка - едра гола жена с превръзка над прясната опе-рация се стоварва на леглото в ъгъла.

От другата страна на кори-дора се озовавате в следродил-ното, т.нар. пуерпериум - мяс-тото, където отиват онези, ко-ито са излежали двата си часа в коридора. Мария* се усмихва и разхожда бебето си. Благодар-на е, но с нотка на притеснение пита: „Доктор Григорова, нали не се изложих много?“ Мария си е взела изпита. По дължина-та на коридора са разположени стаите на „простосмъртните“, които не са платили за ВИП. че-тири жени и четири бебета в тес-ни стаи делят една тоалетна за две стаи.

Майките от тези стаи все пак имат късмет. За разлика от две-те жени от ромски (случайно или не) произход, за които мес-тата не са достигнали и са пре-карали последното денонощие на дивани в коридора. „Не, не съм виждала бебето, защото не можах да стана и да ида да го видя“, обяснява едната от тях, която е родила със секцио. Ще получи информация за него в определен час.

Информация по график„На практика има 5 лекари на 57 родилки - ако всяка родилка отиде, когато си пожелае, да по-пита за сведения, какво правим ние. Заради това, ако е за едно нормално родено дете и няма никакъв проблем, тогава са ре-гламентирани часовете за да-ване на информация“, обясня-ва информационната цедка д-р Валентина Григорова, замест-ник-директор „Медицински дей-ности“ в болницата.

Именно информацията е и в основата на спорните точки, по които майки и лекари не нами-рат общ език. В разказа на жена-та, който отприщва протеста, тя обяснява за отказа си да подпи-ше т.нар. информирано съгла-сие. Според нейните думи това разгневява медицинския екип, който си отмъщава чрез пред-намерено болезнени действия и процедури. Въпросното инфор-мирано съгласие е документ, вид застраховка за лекарите, в който раждащата жена дава съ-гласие за използването на цял пакет от процедури с „опреде-лени лекарства“ и декларация, че „разбира“ рисковете. Инфор-мираното съгласие се връчва за подпис в общия случай при пос-тъпване за раждане.

„Една от причините да не го подпиша беше, че аз отивам с 9 см, на върха на контракции-те, и те ми казват: „Подписвай тук.“ Как - няма да подпиша нещо, което не съм прочела. Те ми казват: Не го чети, подпис-вай“, разказва днес Ивета Дра-

ганова, член на сдружение „Ес-тествено“, които се борят за ак-тивно участие на майката в про-цеса на раждане и минимална външна, хирургическа и меди-каментозна намеса. Смятат, че част от действията и медика-ментите са резултат от ненужна свръхпревенция и за да спестят време на лекарите. Според Ва-силена Доткова, автор на книга-та „Близо до бебето“, бързането е свързано и с пари: „Ако е пла-тила на определен лекар/екип или дежурните очакват да полу-чат пари под масата за помощта си, те ще направят всичко въз-можно жената да роди в тяхната смяна, а смените за разлика от раждането имат точно опреде-лена продължителност.“ За да се избегне пакетното съгласие с всичко при всякакви обстоятел-ства, от „Естествено“ са изгот-вили т.нар. „План за раждане“, в който раждащата жена сама може да избере процедурите и съпътстващите обстоятелства.

Лошо възпитаниеДругата основна кауза, зад ко-ято застанаха протестиращи-те майки, е противопоставяне-то на насилието от страна на ле-карите - физическо и най-вече вербално. Например акушерка-та да крещи смразяващи репли-ки като: „Не напъваш като хора-та. На части ли искаш да го изва-дим това дете.“ Подобни разкази не са единични случаи. Според д-р Григорова страховитите за-плахи всъщност са форма на мо-тивиране. „Понякога те изпадат в един много интересен статус, в който, ако мога точно да се из-разя, излизат от час. Както ние казваме: „Ни предава, ни прие-ма.“ Трябва по някакъв начин този човек да намериш по-сил-ни думи, за да го мобилизираш“, казва д-р Григорова. Именно тук минава тънката граница между възприятията за раждането на лекари и пациентки.

„Докторът, който водеше раж-дането ми, се държа просташки и грубо. За капак и бебето ми беше посрещнато от въпросния човек с думите: „Ха-ха и тя ще крещи така, като майка си, като ражда“, разказва потребителка във форума на bg-mamma. Уни-женията са обект на различни модификации. Обяснението им според докторите е стресът, на който е подложен медицински-ят персонал. Обяснението спо-ред майките е липса на уваже-ние и хуманност.

Към момента по данни на Българска асоциация за закри-ла на пациентите са образува-ни две следствия, в които основ-ни действащи лица са родилки-те. Адвокат Пламен Таушанов, председател на УС на асоциаци-ята, казва, че при тях са постъ-пили 7-8 оплаквания от родил-ки. До момента осъден за учас-тие в раждане лекар няма.

Майките се борят за човечно отношение, уважаване на право-то им на избор, по-малко униже-ния и лекари в крак със светов-ните медицински постижения. Техните искания са важни, за-щото началото никога не е без значение. � K

�

И иначе можеВ Австралия, разказва Гергана, родила трите си деца там, има три варианта за раждането - в болница с акушер-гинеколог или с акушерките; в родилна къща с акушерки и вкъщи с акушер-ка. Бебето се дава веднага след раждането, а бащата има възможност да прекара нощта с майката и детето. „Главното предимство да родиш тук е, че си третиран като човек, а не като безлич-но тяло, от което трябва да се измъкне бебе на всяка цена“, обобщава Гергана. Екатерина, медицинска сес-тра, карала стаж в България и родила в Германия, също открива разликите: няма задължително подписване на информирано съгласие. Документ за разрешение има само за оперативни интервенции. По всяко време можеш да откажеш процедури или да си тръгнеш. Има стаи за кърмене, където денонощно има консултант.

Крайният резултат изличава отчасти болезнения спомен СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

МЕДИА И РЕКЛАМА33KАПИТАЛ 5 - 11 декември 2009 г.

Дългата ръка на рецесията

Съкращенията в рекламните агенции са факт, но не и тенденцияЗорница СТОИЛОВА, Борислав КАНДОВ

Първо бяха на-малените маркетинго-ви бюджети. После бяха

забавените плащания, а сега дойде ред и на съкращенията.

Дългата ръка на рецесия-та сграбчи сериозно и биз-неса на рекламните аген-ции в България. И ако през последните десет го-дини те се радваха на по-стоянен възход, растящи обеми работа и дори им беше трудно да смогват с намирането на хора, през тази есен за пръв път им се наложи да се разделят със служители заради трудната икономическа обстановка.

В началото на година-та кризата изглеждаше по-скоро като мениджър-ски казус, който може да бъде разрешен с по-внима-телно вглеждане в собст-вения бизнес и оптимизи-ране на по-малко ефектив-ните звена. Управляващи-те директори на агенции-те настояваха, че съкра-щенията ще са последна-та стъпка, която ще пред-приемат, за да неутрали-зират действието на реце-сията, защото по ред при-чини в бранша трудно се намират качествени слу-жители. Явно този мо-мент за някои агенции е настъпил.

Някои съкращават...„Заради прекратяването на обслужването на „БТК груп“ се налагаше да на-малим екипите в творче-ския и btl* отдел, но цел-та ни беше това да е ми-нимално, за да запазим хората си“, признава Со-фия Коен, директор „Връз-ки с клиенти“ в рекламна агенция Leo Burnett Sofia.

Освен броя на служители-те агенцията намалява и разходите за автомоби-ли, пътувания, оптимизи-ра някои вътрешни проце-дури, въвеждайки софту-ер, и преструктурира част от звената си. Тези стъп-ки са по-скоро с оздрави-телен ефект за рекламна-та компания, тъй като по думите на Коен намалени-те бюджети на клиентите се отразяват положител-но на агенцията в някои отношения.

„В някои случаи въз-приехме практиката въз-награждението да е обвър-зано с резултатите от ак-тивностите ни. Увеличи-хме и спектъра от услуги, които предоставяме, за да разширим бизнеса си и да бъдем още по-полезни за оптимизирането на разхо-дите на клиентите. Стре-мим се да предлагаме все повече иновативни меха-низми и канали, които до-принасят за ефективност-та на кампаниите, без да ги оскъпяват“, изброява София Коен.

Изпълнителният дирек-тор на Euro RSCG Sofia Сребрина Бобева потвър-ди слуховете, обикалящи пазара, че има намале-ние в персонала на аген-цията. „Оптимизирането на ресурсите на агенция-та е една от мерките, кои-то стандартно се предпри-емат по време на рецесия. Като цяло ние се стараем това да са изолирани слу-чаи, но например закри-ваме позиции като traffic manager, които са по-ско-ро „лукс“ в дадената ико-номическа ситуация“, ко-ментира тя. Бобева допъл-ни още, че са намалили и разходите за командиров-ки и обучение на персона-ла. По думите й клиенти-те са се ориентирали към

по-измерими комуникаци-онни инвестиции и затова дигиталното и btl звено-то в агенциите са едни от най-малко засегнатите от рецесията.

Източници от пазара пожелали анонимност казват, че и агенция Lowe Swing Communications се е разделила с някои слу-жители. Оттам обаче ни отказаха официален ко-ментар по темата.

Други все още не...София Пенева, управля-ващ директор на реклам-на агенция Graffiti BBDO, казва, че не им се е нала-гало да предприемат съ-

кращения на служители, а по-скоро са прегрупира-ли и преструктурирали бизнеса си. „Имаме слу-жители, които излязоха в майчинство, и не сме взи-мали други на тяхно мяс-то. В същото време обаче имаме и нови хора в аген-цията. Няма ясно оформе-на тенденция в това отно-шение“, допълва тя.

„Не сме правили съкра-щения, дори леко се раз-растваме. Спечелихме за клиент Mall Plovdiv и в момента разширяваме екипа си, за да можем да осигурим пълно обслуж-ване на клиента на място в Пловдив, каза съуправи-

телят на създадената през 2008 г. рекламна агенция The Smarts Гергана Ива-нова. Иначе се разделих-ме с някои служители, други са в отпуск по май-чинство, но веднага ги за-местихме с нови хора. Ра-ботим на пълни обороти през втората половина на годината.“

По подобен начин отго-вори и Чавдар Кенаров, криейтив партньор в Noble Grаphics. „Нямаме съкра-тени хора, даже наскоро назначих ме нов копирай-тър“, коментира той. Но и добави: „Не ни е никак лесно, но не сме си и по-мисляли за съкращения. Догодина не знам какво ще стане. Клиентите на-маляват бюджети, гледат под лупа всеки разход, ба-вят се плащания...“

Ненад Лозович, уп-равляващ партньор в New Moment New Ideas Company, също беше кате-горичен, че не са съкраща-вали хора. „Агенцията има фиксирани разходи, сама-та й поддръжка струва дос-та пари. Оптимизация на разходи направих ме само там, където бе възможно, без да бъде нарушен ра-ботният процес. Но също така тази година направи-хме и много инвестиции с цел подпомагане на рабо-тата“, добави той.

Според Лозович, от една страна, клиентите гене-рално правят намаления в бюджетите си, но, от дру-га, повишават изисквани-ята си към рекламните агенции. Което на практи-ка означава повече рабо-та за по-малко пари. „На-

шата стратегия е всячески да помагаме на бизнеса на нашите клиенти, защото от него, разбира се, зави-си и нашият“, коментира още Ненад Лозович.

Добрата новина е, че все още няма фалирала аген-ция, както гласяха най-апокалиптичните прог-нози от началото на годи-ната, както и че големите агенции не прибързват с освобождаването на слу-жители. Лошата е, че биз-несът си остава в режим на изчакване и неизвест-ност. На пазара се комен-тира, че за част от своите клиенти рекламните аген-ции не са работили от ме-сеци. „Тази година няма да има и коледни бонуси, но това не ни пречи да сме оптимисти за 2010 г.“, каз-ва с усмивка София Коен от Leo Burnett Sofia.

Докато разпитвахме агенциите, ни направи впечатление, че явно раз-мерът на агенцията няма отражение върху случва-щото се с нейните служи-тели. Noble Graphics и The Smarts са сравнително малки агенции, но съдба-та им при свиващия се па-зар в момента е идентич-на с тази на New Moment, които пък са една от най-големите агенции в Бъл-гария. Тоест в случая раз-мерът няма значение, ва-жното е качеството на уп-равление на бизнеса как-то от страна на агенцията, така и от страна на клиен-тите й. � K

*btl - below the line, немедийни

рекламни активности

madpr.capital.bg


МЕДИА И РЕКЛАМА


Различната телевизия

Краят на Re:Tv е необичаен като самия проектВесислава АНТОНОВА

Когато попитах тази сед-мица един приятел защо му е харесвало да работи в Re:Tv, без много да обмис-ля, той ми каза съвсем ка-тегорично: „Заради коле-гите там и заради идея-та, че правим различна те-левизия.“ Именно различ-ността беше най-ценното за канала.

Най-привлекателното в Re:Tv бе уникалната й формула - чист граждански проект с про-зрачна собственост и финан-сиране - неща, които са ряд-кост за българската медийна действителност.

Re:Tv се финансираше чрез дарения от едноличния соб-ственик - фондация „Граж-дански медии“, чиито съз-датели са финансистът Све-тослав Божилов, Иво Проко-пиев, (съиздател на „Капи-тал“ и „Дневник“) и полито-логът Иван Кръстев. Мисия-та й бе да подкрепя свободата на изразяване, разнообразие-то на мнения и качествената журналистика.

0.045

0.040

0.035

0.030

0.025

0.020

0.015

0.010

0.005

0V VI VII VIII IX X XI XII I II III IV V VI VII VIII IX X XI

ране на медии в България, че и в българското общество има място за сериозна и независи-ма телевизионна журналисти-ка. Не успяхме.“

Според създателите на Re:Tv „телевизионният рекламен пазар не подкрепи нуждата от съществуването на граж-данска телевизия. В проекта до момента са инвестирани 9 млн. лева средства на дарите-ли на фондация „Граждански медии“, но тежката финансова криза направи финансиране-то на телевизията невъзмож-но за по-дълъг период по този начин“.

Изпълнителният директор на канала Асен Григоров е убе-ден, че „подкрепата трябваше да дойде от пазара, от големи-те компании. В един канал, ка-къвто е CNN например, никой не рекламира, за да си прода-де стоката, а за престиж. При нас не се получи. А и в кризата рекламодателите свиха бюдже-тите“. Един от учредителите на фондация „Граждански ме-дии“, Светослав Божилов, ко-ментира, че „голям граждан-ски проект в условията на кри-за оцелява трудно“.

По принцип каналът още в началото категорично заяви аудиторията си - заможни вис-шисти. Re:Tv бе ориентирана и основно към градска ауди-тория. Тези два фактора и фак-тът, че каналът беше сериозен - с новини и анализи на полити-ческите и икономическите про-цеси в страната, й отредиха да има бутикова аудитория, която медията така и не успя да раз-шири. Това личи и от данните на пийпълметричната агенция GARB (виж таблицата). Още тогава управляващият дирек-тор на Initiative/Media Club Ка-терина Буюклиева коментира: „Това обаче, което ме притес-нява, е броят на извадката от този тип хора, която е малка.“ Малобройна аудитория и сви-ти рекламни бюджети.

Резултатът е невъзможност каналът да се развива на те-левизионен и рекламен па-зар като българския, в който има два основни играча, въз-питали рекламодателите в очакване на огромни пазар-ни дялове от типа на 40-50% от аудиторията.

Опитите за преструктурира-не на медията и търсенето на нова формула за финансира-нето й не са гарантирали дъл-госрочност за качеството на проекта и затова собственици-те обясняват: „Взехме трудно-то решение да затворим теле-визията. Смятаме, че е по-пра-вилното пред това да оставим успешен екип и телевизионен продукт с добро име да стане зависим от евентуално бъдещо неясно финансиране.“

Предимства, заплахи, възможностиСпоред преподавателя в Со-фийския университет и ръко-водител на проекти във фон-дация „Медийна демокрация“ Орлин Спасов „формално Re:Tv беше „граждански проект”.

„По същество тя бе частна ме-дия, финансирана през фонда-ция, създадена специално за целта, имаше ясна ценност-на ориентация в политически смисъл и силен обществен ком-понент в програмната си схема (осигурен най-вече от новини и дискусионни формати)“, смята преподавателят.

По думите му в съдържате-лен план гражданската жур-налистика „засега съществу-ва предимно в интернет и се свързва най-вече с блогосфе-рата и с някои социални видео-мрежи. Гражданските медии включват задължително еле-мент на аматьорство. Re:Tv не беше блог, нито нещо спонтан-но, което възниква отдолу и после търси финансиране. Те-левизията по-скоро беше при-мер за топ-даун модел“, обяс-нява Спасов.

Според него настояването още от самото начало непре-менно да се реализира „граж-дански проект” до известна степен е подвело нещата в не-правилна посока. „Възприе-тият начин на финансиране може би е подходящ за печат-но издание, но не и за телеви-зия, защото икономиката на тази медия се нуждае в по-го-ляма степен от пряко обвърз-ване с пазара. Освен това днес „гражданското” и „обществе-ното” са на мода (след възхо-да на интернет) и всеки желае да етикира собствената си ра-бота чрез тях. Непрекъснато го прави дори bTV. В този смисъл Re:Тv можеше да опита първо-начално да се утвърди на един по-автентичен терен“, каза Ор-лин Спасов.

Според него е било по-въз-можно Re:Tv да успее, ако беше стартирала първо само в мре-жата (като качествена интер-нет телевизия). Нещо повече - тази ниша е напълно свободна и много перспективна, включи-телно и в плана на привличане на реклама.

„Директната конвергенция с формите на активност и с на-чините на циркулиране на ин-формацията в интернет щяха да бъдат голямо предимство. Едва на по-късен етап телеви-зията можеше да опита евенту-ална реализация и извън мре-жата“, коментира Спасов.

Възможно е да е прав, защото само за два дни след закрива-нето й Re:Tv спечели многохи-лядна подкрепа във Facebook. Краят на телевизията предиз-вика и огромна реакция сред другите „граждански журна-листи“ - блогосферата прегря от постинги, пълни със съжа-ление за канала.

Спирането на Re:Tv беше също толкова различно, колко-то и целият проект. Телевизи-ята нито фалира - тя все пак не оставя след себе си неизплате-ни дългове, нито дълго агони-зира, нито я сполетя съдбата на много други канали да преми-нава няколко пъти през ръцете на поредните медийни авантю-ристи. Тя просто призна, че на етапа моделът й не може да по-беди статуквото... � K

Всичко това обаче е в мина-ло време. За жалост.

Банално, но фактНа 27 ноември новинарската телевизия Re:Tv спря да из-лъчва програмата си. Решени-ето на собственика на канала - фондация „Граждански ме-дии“, да закрие телевизията е свързано със свития рекламен пазар и световната финансова криза. В отворено писмо до ра-ботещите в телевизията бордът

на фондацията обясни: „Преди почти две години решихме да инвестираме средства и уси-лия в създаването на граждан-ска телевизия, водени от раз-бирането, че публичният дебат има нужда от място, в което се съобщават важните новини и където се провеждат качестве-ните разговори за проблемите на обществото и държавата. Със създаването на телевизи-ята искахме да покажем някол-ко неща - че може да има про-зрачна собственост и финанси-

Re:Tv стана първата жертва на икономическата криза на телевизионния пазар СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

„Голям граждански проект като Re:Tv в условията на криза оцелява трудно.“

СВЕТОСЛАВ БОЖИЛОВ, един от учредителите на фондация „Граждански медии“

РЕЙТИНГ НА RE:Tv (% ОТ АУДИТОРИЯТА)

9милиона лева са инвестира-ни до момента в проекта.

ИНВЕСТИЦИЯ

Източник: GfK Audience Research Bulgaria2008 2009

ТЕХНОЛОГИИ35KАПИТАЛ 5 - 11 декември 2009 г.

technology.capital.bg

А ти хвана ли Вълната*

Асен ГЕОРГИЕВ

Имам седем покани за Google Wave. Някой иска ли?

- Какво е Google Wave? - ...нещо, което, каз-ват, може да бъде по-лезно, но аз не мога да го разбера...“

Подобен диалог с малки смислови отклонения на-водни социалните мре-жи Facebook и Twitter през последните две сед-мици, а концентричните кръгове на разбиващите се вълни достигнаха до университетските ауди-тории, след което заляха предпразнично настрое-ните корпоративни офи-си. А в резултат на тотал-ната он- и офлайн офан-зива (от типа „ти раз-бра ли за новото...“) един въпрос беше артикули-ран на десетки езици по всички краища на земно-то кълбо: какво всъщност е това чудо Google Wave и за какво може да ми свър-ши работа?

На барбекюЧрез Google Wave лесно можете да организирате барбекю например. На-писвате менюто, качвате приятелите си на „вълна-та“ (под формата на про-зорец за комуникация, подобен на тези в Skype), а те добавят и зачеркват каквото не им хареса, как-то и линкове към предпо-читани локации или хра-ни и напитки. Друга по-тенциална функция е уточняването на марш-рут при бъдещо пътува-не, срещи, оперативки и други подобни.

Това са само част от възможностите на Google Wave, които към момен-та са ограничени заради ранната му тестова фаза. За момента Google Wave „предлага“ премного не-домислици. Зарежда бав-но; индикаторът, който трябва да показва дали някой е онлайн, не рабо-ти; няма достатъчно хора, с които да комуникирате, защото всъщност прия-телският ви кръг е огра-

ничен до поканите, кои-то можете да изпратите (седем в моя случай); ус-лугата е достъпна само за хора, които имат ака-унт в Google; няма усло-вия за чат в реално време и т.н. Неща, които вероят-но ще бъдат „поправени“ до официалния дебют на продукта (преди средата на 2010 г.), но създаващи лошо впечатление към момента.

Мейлът на ХХІ век...Това е възможно най-краткото определение на Google Wave, което дават създателите му (Ларс и Дженс Расмусен - братя-

та, които преди някол-ко години продадоха на Google идеята си за Google Maps). Той обаче по ника-къв начин не задоволява любопитните получате-ли на безценните вирту-ални покани, които с ча-сове блъскат главите си в опит да налучкат някоя полезна функция на нова-та модна Вълна.

Ако проследим реак-циите на бета-тестърите (които наброяват 100 000) в произволна интернет търсачка, ще се натък-нем предимно на крайни позиции. Робърт Скобъл пише в своя технологи-чен блог, че „около тази услуга се вдига прекале-но много шум за нищо и когато хората започнат да я използват, ще осъз-наят, че носи най-лошо-то от електронната поща и програмите за чат - не-продуктивност“. Раз-бира се, съществуват и мнения, които ни запра-щат директно на другия полюс - те най-често ид-ват от тесни специали-сти, които вече съзират

потенциалните ползи за своята ежедневна работа, като например организа-ция на събития, коопера-тивна работа по докумен-ти, организиране на сре-щи и други подобни.

...или не съвсемАко се абстрахираме от лаконичното и амбици-озно определение „елек-тронна поща на ХХІ век“, Google Wave е онлайн при-ложение, което трябва да служи за комуникация и сътрудничество меж-ду отделни хора. Именно тук възникват основни-те въпроси, а определено най-открояващият се е какво ще накара потреби-телите да мигрират от до-бре познатите и утвърде-ни решения, използвани в момента за тази цел, към нещо ново и сложно като Google Wave. По-удобно ли е то за съвместна ра-бота върху документи и организиране на срещи от комбинирани Skype и Google Docs например? И най-вече ще успее ли най-накрая Google да направи дългоочаквания пробив при корпоративните кли-енти, където до момента компанията по-скоро не може да се похвали със съкрушаващи успехи?

Все още е рано за ка-тегорични отговори на всички тези въпроси. Едно нещо обаче е поне толкова сигурно, колкото факта, че Земята е кръг-ла - ако приложението не успее да привлече дос-татъчно поддръжници, склонни да отделят част от ценното си време, за да се научат да го използват, то е обречено. Липсата на популярност ще доведе до ситуация, в която ще попаднете, ако например продължите да използва-те ICQ още една-две годи-ни - виртуална самота.

За момента това е най-голямото предизвикател-ство пред Google Wave - след като свърши тесто-вият период и приложе-нието бъде официално обявено, около него тряб-ва да се събере достатъч-но голяма маса хора, ко-


^_^

>_<

>_<

(*_*)

☺�

��

☺

�

�

^_^>_<

(*_*)

☺

�

�

�

�

: )

�

��

�

� �>_<

>_<

�

�

�

�

☺(*_*)

�

�

�

: )

ито да осмислят същест-вуването му. При подоб-но развитие на нещата шансът за растеж в стил Facebook е реален. За мо-мента обаче все още не е ясно какво точно е нещо-то, което ще накара хора-та да зарежат своите елек-тронни пощи и чат про-грами, за да се окажат на върха на Вълната. Може би липсата на спам, ако от търсачка номер едно намерят начин за справя-нето с тази напаст...

Ако стратезите на Google не успеят да от-крият правилната форму-ла, този факт вероятно ще се хареса на компании съ-перници, като софтуерна-та SAP например. Немски-ят гигант вече обяви кон-курент на Google Wave. Инструментът на SAP, наречен Constellation, ще бъде налаган като ал-тернатива на предложе-нието на Google. Вълна-та ще срещне и отпор от компании като Microsoft и Cisco, които от години продават софтуери за ор-ганизиране на конферент-ни срещи като WebEx на Cisco и Office Live Meeting на Microsoft.

*от англ. wave - вълна

Едно от първите определения на Google Wave е, че кара младите да се чувстват като родителите си, из-правени пред екра-на на компютър.

Google Wave предизвика онлайн цунами, преди да се разбере какво представлява

ТЕХНОЛОГИИ


Би ли платил за тази статия

Медиите на News Corp. може да извадят своето съдържание от Google. Здравей, Microsoft!Андриан ГЕОРГИЕВ

Вече се водят преговори между двете страни. Едва ли обаче ще се стигне до пълно изваждане на информация от Google, тъй като за Bing ще е трудно да ком-пенсира (с пари) отлива от он-лайн аудитория на News Corp., ако индескирането спре. И все пак за Microsoft това изглежда като полезен ход в борбата за налагане на Bing на пазара на търсачки, оглавяван безапела-ционно от Google.

Агрегаторът Google News оби-ра обвиненията на Рупърт Мър-док, защото публикува част от новини, които често са платени, на сайта на съответната медиа. Освен това, ако потребител пос-ледва линк от Google News към сайта на Wall Street Journal на-пример, може да броди безплат-но в платените статии на изда-нието. До момента Мърдок не е бил склонен да извади съдър-жанието на своята медиа от аг-регатора, защото 25% от онлайн трафика на Wall Street Journal идват именно от Google (тър-сачката и останалите услуги).

В стремежа си да тушира не-доволството на медиите интер-нет търсачката представи два инструмента, с които издатели-те могат да контролират трафи-ка от Google News към своите сайтове. Те вече могат да огра-ничат броя на статиите, кои-то хората виждат безплатно. И дори да премахнат своите ста-тии от Google News.

Всичко това обаче едва ли ще окаже голямо влияние вър-ху онлайн аудиторията. Твърде малко хора четат Google News и прескачат към платените архи-ви на вестниците, така че нови-те мерки да имат силен иконо-мически ефект за създателите на онлайн съдържание. По-ско-ро Google дава сигнал към из-дателите, че могат да направят платени системи, без да се сти-га до изваждане на съдържа-ние. Междувременно тенден-цията за преминаване към пла-тени онлайн версии се засилва. Британският издател Johnston Press например реши да таксу-ва читателите на шест свои из-дания по 5 лири (8 долара) за тримесечен абонамент.

По-голям контролЗа да демонстрира, че има се-риозни намерения спрямо съз-дателите на онлайн новини, Microsoft реши да инвестира над 160 хил. паунда в разработка на протокола ACAP (Automated Content Access Protocol). Зад него стоят Световната вестни-карска асоциация, Европейски-ят съвет на издателите и Меж-дународната асоциация на из-дателите. „ACAP дава много по-вече контрол на издателите, от-колкото инструментът robots.txt. Сега robots.txt дава (след-ните) опции (на търсачките) - „давам достъп до моето съдър-жание“ и „не давам достъп до моето съдържание“. Очевидно между двете има много други възможности“, обясни за „Ка-питал“ Хайди Ламберт, гово-рител на разработчиците на ACAP. „От пускането на прото-кола през 2007 г. досега 1600 сай-

та са внедрили стандарта“, до-пълни Хайди Ламберт. Засега в Google са доволни от работа-та на robots.txt и затова не под-държат ACAP.

Ако предположим, че Bing приеме ACAP и добави огром-но вестникарско съдържание, което отсъства от Google, тър-сачка №1 ще бъде поставена под известен натиск. Тогава пред нея далеч по-сериозно ще стои въпросът дали да мигри-ра към ACAP.

До голяма степен успехът на инициативата на Мърдок зави-си от броя на издателите, кои-то го последват и извадят свои-те материали от Google. Особе-но ако Bing плаща на всеки из-дател, така както би плащала на News Corp. Затова е малко вероятно подобен сценарий да се случи в мащабите, в които си го представят медийни магнати като Рупърт Мърдок. Все пак скорошно изследване наглед-но демонстрира какво се случ-ва, ако Google не индексира ва-шето съдържание. Германска-та агенция за социологически проучвания TRG извади стати-ите на 148 немски издатели от индекса на Google. Така, докато ползвате търсачката, не вижда-те почти 1000 вестникарски до-мейна. Набиране на над милион ключови думи показва, че едва 5% от първите десет резултата на Google са свързани с въпрос-ните вестници. Така че вероят-но финансовият удар за Google ще бъде преодолим. Изважда-не на Wikipedia от индек са на Google обаче би се оказало да-леч по-болезнено за търсачката - така изчезват 13% от най-пър-вите позиции.

Вместо да затваря съдържа-ние, медийната индустрия ве-роятно първо ще трябва да про-мени себе си. Например да про-дава директно онлайн рекла-ма и да намали зависимостта си от посредници. Сега издани-ята отдават площите, които не могат да продадат, на реклам-ни мрежи като Google AdWords и т.н. Те от своя страна прода-ват на рекламодателите мили-оните площи, които обслужват в интернет. В дългосрочен план спечеленият приход чрез тях е по-малък, отколкото ако изда-телят продава директно, твър-ди пред paidcontent.org Джим Спанфелер, бивш изпълните-лен директор на forbes.com. „За година площите, продава-ни от седем избрани сайта чрез рекламни мрежи, се увеличават от 5% на 30%. Приходите от тях са по-малко от 2% от общите по-стъпления на издателя“, пише Джим Спанфелер.

Най-важният въпрос обаче си остава този в заглавието - би-хте ли платили за тази статия. „Мисля, че да“, отговаря Руп-ърт Мърдок. Може би е прав, но само ако статията дава до-бавена стойност за читателя. Ако имате мнение по въпроса - колко бихте платили за този текст или за какъв микс от но-вини/анализи/коментари сте склонни да дадете пари, запо-вядайте на capital.bg да си по-говорим...


Pasadena Now е регионално-то онлайн издание в еднои-менния калифорнийски град. Интересното в случая е, че неговите репортери се на-мират на няколко хиляди километра от Пасадена и дори... английският не е те-хен матерен език.

Журналистите са принудени да работят в часова зона, къде-то всичко се случва с 13 часа по-рано от калифорнийския град, но не се оплакват. Притисна-ти от глобалната икономиче-ска криза и продължаващия спад в медийния бранш, соб-ствениците на Pasadena Now решават да наемат шестима индийци, които да пишат ста-тии... за Пасадена. Журнали-стите следят „на живо“ заседа-нията на кметството по интер-нет, изстискват най-полезното от пристигащите прессъобще-ния и ровят в мрежата за допъл-нителна информация. Този аут-сорсинг на журналистика веро-ятно изглежда абсурден за тра-диционните медии и би бил не-възможен без интернет в съвре-менния му вид...

Но ако за някои глобалната мрежа е възможност за нови приходи, за други е смъртна заплаха. Най-отявленият про-тивник на онлайн медиите е Ру пърт Мърдок, собственик на

новинарския конгломерат News Corp. Той на няколко пъти ги нарича паразити, крадци, дори вампири. И може би Мърдок на-истина има основание да е гне-вен. Като цяло американска-та вестникарска индустрия се намира в процес на творческа разруха с 13 поредни тримесе-чия на спад в рекламните при-ходи. А както знаем, повечето онлайн читатели не плащат за новини.

По дирите на вестникарския ОПЕК „Добрата журналистика не струва евтино... Няма такова нещо като безплатни новини“, обяви Рупърт Мърдок на меди-

ен семинар тази седмица. Зато-ва магнатът планира да напра-ви голяма част от съдържание-то на своите издания платена. Втората част от плана е да из-вади новините на своите компа-нии от индекса на Google. Ако това се случи, няма да виждате статиите на вестници, собстве-ност на News Corp., докато тър-сите в Google. В тази група по-падат Wall Street Journal (с ръст в продажбите), New York Post, Times, Sun и т.н. След това Мър-док замисля да премести своите издания в Bing - интерент тър-сачката на Microsoft, чиято цел е да бъде основен конкурент на Google. Ексклузивно, срещу за-плащане от страна на Microsoft.

Логика за милиони

Ново изследване показва, че пазарите може би не са толкова непредсказуеми, колкото би трябвало да са според възприетите икономически теорииЯсен ПЕКУНОВ

„Инвеститорите не мо-гат да победят пазара. Това просто няма да се случи!“

С тези думи Нобеловият лауре-ат по икономика Даниел Кане-ман изразява своя скептици-зъм, че пазарите могат да се държат достатъчно рационал-но, за да бъдат предвидими, така че някой систематично да ги „побеждава“.

Джон Майнард Кейнс дори е по-ироничен: „Пазарите мо-гат да останат ирационал-ни по-дълго, отколкото човек може да остане платежоспосо-бен.“ Според ново изследване на д-р Джон Коутс и д-р Лионел Пейдж обаче двамата именити икономисти не са съвсем пра-ви (PloS One 2009;4:e8036). Име-то на д-р Коутс нашумя в науч-ните среди, след като той до-каза, че количеството тестос-терон в кръвта на трейдърите повлиява действията им на бор-сите. Наскоро икономистът от „Кембридж“ откри също така (PNAS 2009;106:623), че съотно-шението между дължината на втория и четвъртия пръст при мъжете може да се приеме като достоверен показател колко до-бре ще се представя един трей-дър (виж карето).

Ефективни пазариМоже би най-влиятелната ико-номическа теория, постулира-ща, че промените на пазарите

не могат да бъдат предсказва-ни, е т.нар. хипотеза за ефек-тивните пазари (ХЕП). Поне така смятат Коутс и Пейдж. Доста от предвижданията на ХЕП (тези, които могат да се тестват) се потвърждават.

Според ХЕП единственото нещо, което дава реална оцен-ка на един актив (стока, акция и т.н.), е цената му, защото в нея е включена цялата налич-на информация за него. Цени-те се променят, когато се появи нова информация. Целият про-блем с предвиждането на паза-рите според Коутс и Пейдж се дължи на това, че новата ин-формация идва неочаквано и никой не може да предвиди каква ще бъде тя. Последното е очевидно, като се има пред-вид, че цената на акциите на Microsoft, да речем, зависи от безкраен брой възможни съби-тия, например дали Стив Бал-мър няма да реши внезапно да стане хокеист.

Съотношение на ШарпАко един трейдър е спечелил 100 милиона, това не ни казва мно-го за него, ако не знаем колко е можел със същия успех да загу-би. Ако точно толкова вероятно е било той да изгуби 1 милиард, то печалбата му се дължи на добър късмет, а всяка себеува-жаваща се компания ще счита този свой служител за огромна опасност и ще го уволни.

За да подпомогне финансови-те институции в уволнението на необмислено рискуващите трейдъри, Нобеловият лауреат Уилям Шарп е създал уравне-ние, което най-общо дава отно-шението между постигнатата доходност и поетия риск. Едно от предвижданията на ХЕП е, че съотношението на Шарп на даден трейдър не може систе-матично да се повишава и да задържи над това на пазара, на който той инвестира. Това се

�

Пръсти и пазариПренаталните андрогени* имат роля за формирането на мозъка на мъжките инди-види, докато са в утробата на майка си, и по-конкретно за това как бъдещият човек ще реагира на хормона тес-тостерон. Тестостеронът има определяща роля при мъжете за способността им да се съревновават и поемат рискове. Мярка за количеството андрогени, на които мъжкият плод е бил изложен, е съотношението между дължината на втория и четвъртия пръст. Колкото безименният пръст е по-дълъг от показалеца (по-ниско 2D:4D отношение), толкова по-силно е било андрогенното въздействие върху плода. Футболисти, скиори, бейзболисти и други

спортисти с ниско 2D:4D отношение се справят по-добре от колегите си като цяло, защото имат по-бързи реакции, по-склонни са да поемат риск, имат по-високо самочувствие и са по-бдителни. Изследванията на д-р Коутс потвърждават тази тенденция и сред „висо-кочестотните“ трейдъри в Лондонското сити. При този вид търговия бързината и поемането на риск са много важни. Затова трейдърите с относително по-дълъг бези-менен пръст се представят по-успешно на пазара.

* Андрогените са химични съедине-

ния, които стимулират и управляват

развитието на мъжките полови беле-

зи при гръбначните организми.

дължи на същата тази непред-сказуемост на пазарите. За да печелим повече, трябва да рис-куваме повече.

Старите кучетаКоутс и Пейдж обаче решават да проверят дали всичко наис-тина е така. За целта следят в продължение на 20 месеца ба-ланса печелба/загуба на 53 трейдъра от Лондонското сити и пресмятат тяхното лично съ-отношение на Шарп. Експери-ментът е проведен между 2005 и 2007 г., като избраните за учас-тие в него трейдъри са инвес-тирали в германския борсов ин-

декс DAX, чието Шарп съотно-шение за периода също е било пресметнато.

Важно е да се отбележи, че из-следваните трейдъри са се зани-мавали с т.нар. високочестотна търговия, където позициите се задържат само секунди или ми-нути. Тази стресираща дейност се възнаграждава по различен начин от обичайните за финан-совия свят бонуси (често бази-рани на представянето на цяла-та банка). Вместо това този тип трейдъри получават процент от печалбата, която са изкарали сами през годината. Тук поведе-нието „да взема бонус веднъж и съм милионер за цял живот“ не е възможно и неуспешните по-бързо отпадат.

Резултатите от изследването показват, че средното съотноше-ние на Шарп на участниците за

периода е като това на DAX, то-ест точно както предрича ХЕП. Когато обаче учените разделят трейдърите на опитни (с повече от 2 години стаж) и млади, те от-криват, че старите кучета имат два пъти по-високо съотноше-ние на Шарп от борсовия ин-декс, на който инвестират (мла-дите пък по-нис ко). Това показ-ва аномалия в ХЕП и означава, че старите трейдъри някак са се научили да предвиждат вярно поведението на пазара. Това се потвърждава от факта, че тях-ното съотношение на Шарп по-стоянно се покачва с времето, тоест те стават все по-успешни с натрупания опит, без да се на-лага да рискуват повече.

ПослеписСъвсем неочаквано Коутс и Пейдж завършват своята на-учна статия с послепис. Тяхно-то изследване е проведено пре-ди започването на световната финансова криза. В този период всички печелят много, а трей-дърите прибират крупни коми-сиони. После дойде кризата (ко-ято никой не предвиди, точка за ХЕП), банките загубиха па-рите, спечелени през измина-лите години, и високорисково-то и необмислено инвестиране остана в историята. Трейдъри-те милионери, донесли в край-на сметка огромните загуби с неразумното си поведение, си останаха милионери.

Какво се случва с успешни-те трейдъри на Коутс и Пейдж по време на кризата? Те про-дължават да повишават свое-то Шарп съотношение и като цяло са изкарали повече пари през 2008 г., отколкото през 2007 г. Някои дори са имали рекорд-ни печалби в разгара на криза-та. Ако пазарът може да бъде предвиждан, както в някаква степен сочи това изследване, то това явно не се променя от никакви си там кризи. � K

НАУКА



Повече за тестостерона

на capital.bg

СПОРТ38 KАПИТАЛ 5 - 11 декември 2009 г.

Номер в ранглистата Мачове (победи-загуби, % победи) Асове Асове годишно на мач Двойни грешки1.Роджър Федерер 68 (57-11, 84%) 633 9.4 1242.Рафаел Надал 73 (62-11, 85%) 209 2.9 983.Новак Джокович 92 (76-16, 82%) 496 5.4 2554.Анди Мъри 72 (62-10, 86%) 540 7.5 1445. Дел Потро 63 (47-15, 75%) 510 8.1 168

Сезон 2009 за топ 5 в ATР

УСПЕШEН ПЪРВИ СЕРВИС (%)

Рафаел НадалНовак ДжоковичРоджър Федерер

Дел ПотроАнди Мъри

6863

6261

58

СПЕЧЕЛЕНИ ГЕЙМОВЕ ПРИ СЕРВИРАНЕ (%)

Роджър ФедерерНовак Джокович

Анди МъриДел Потро

Рафаел Надал

918585

8484

СПЕЧЕЛЕНИ ТОЧКИ СЛЕД УСПЕШЕН ПЪРВИ СЕРВИЗ (%)

Роджър ФедерерАнди МъриДел Потро

Новак ДжоковичРафаел Надал

7976

7573

71

ПРИХОДИ ОТ НАГРАДНИ ФОНДОВЕ

Роджър ФедерерРафаел Надал

Новак ДжоковичАнди МъриДел Потро

(в млн. долари) 2009 г. общо

6.75.44.84.04.4

51.326.2

15.39.5

6.3СНИМКА: REUTERS ГРАФИКА: АСЯ КОЛЕВА

sport.capital.bg

Звезди за смянаПрибързано е да се твърди, че дните на Федерер и Надал на корта са преброениЕлеонора ТАРАНДОВА

Кой ще бъде прекият кон-курент на номер 1 в тени-са през 2010 е трудно да се каже. Дали слабата форма на Рафаел Надал е времен-но явление, или е навлязъл в лош дълъг период? Ще из-падне ли Рафа от второто място? Ако питате Новак Джокович, е въпрос на вре-ме да го изпревари.

Веднага след Ноле натискат шотландецът Анди Мъри и ар-жентинецът Хуан Мартин дел Потро. След тях се набира и шестият в ранглистата Нико-лай Давиденко, който взе фина-ла на последния турнир от сери-ята „Мастърс“ в Лондон. Мъри неистово се стреми към пър-ва титла от Големия шлем, Дел Потро вече има една от US Open, а Давиденко е уверен, че играе най-добрия тенис в кариерата си, и вярва, че може да отстра-ни всеки от тези преди него. И на последния „Мастърс“ турнир в Лондон го доказа. Изобщо по върховете на класацията на АТР ще става все по-напрегнато.

Агаси пенсионира Роджър и РафаСедмица преди да се забърка в собствените си скандални раз-крития за употреба на стиму-ланти, Андре Агаси прогнозира,

че е дошло време за смяна на по-коленията при мъжете. Според американската легенда ерата на Федерер и Надал се намира в началото на края. Двамата топ играчи вече губели почва пред Джокович, Мъри и Дел Потро. Нещо повече - Агаси твърди, че по всяка вероятност Мъри ще е доминиращият в новата ера, ко-ято вече идва.

Колкото и високо да са оценя-вани, анализите на Агаси зву-чат доста прибързани, комен-тира изданието „Блийчър ри-порт“. Ерата на по-високите, по-бързи и мощни играчи може да настъпва, но не е ясно кой от този клас ще се очертае като доминиращ на следващия етап.

Освен това оценката, че дните на Роджър и Рафа на корта са преброени, изданието определя като прибързана.

Да се говори, че Роджър и Рафа са в „отстъпление“, е не-сериозно. Защо? Защото и два-мата са все още навътре в игра-та, допълват анализаторите. И

двамата са толкова оп-итни, че винаги могат да

се възползват от слабите места на изгряващите иг-

рачи. Още повече че тези, ко-ито им клатят столовете, включ-ват двама играчи само с по една титла от Големия шлем - Джоко-вич и Дел Потро, и един шотлан-дец, който още чака своята пър-ва титла.

Може и да е вярно, че идва ерата на по-едрогобаритните, по-високите и по-бързи игра-чи, но тя все още не е навлязла. Само Дел Потро отговаря на тези описания, Мъри просто ми-нава за строен, а Джокович е не-вероятен талант и достоен член от ерата на Роджър и Рафа.

Ако продължава така, Дел Потро може да се изкачи до но-мер 3 в класацията, защото иг-рата на Мъри и Джокович про-дължава да е непостоянна. Спе-циално Мъри има над какво да поработи още много. Статисти-ката показва, че само Федерер има по-висок процент спечеле-ни точки (виж инфографика-та), когато сервисът на Мъри влиза. Но през последната го-дина шотландецът има най-ни-сък процент вкарани първи сер-виси - 58%, което го нарежда на последно място от топ 5

Ако Роджър поиска, може да е номер 1 още три години. Фор-мата на Рафа зависи от конту-зиите, но нито Дел Потро, нито Мъри, нито Ноле могат да над-минат Роджър в дългосро-чен план. Всъщност, ако Рафа е здрав, също не може да бъде изместен.

Федерер пак ще е №1Федерер сега ще си почине, ще се порадва на близначките и пак ще е номер 1, прогнозират експертите. За швейцареца от-миналият сезон може и да за-почна със сълзи в Мелбърн, но завърши по блестящ начин - за пети път на върха на световна-та ранглиста. Той бетонира ли-дерската си позиция с победата над Анди Мъри с 3:6, 6:3, 6:1 още в груповата фаза на мастърса в Лондон. “Усещането е прекрас-но, заяви тогава Федерер пред репортери. Това беше една от моите големи цели за този се-зон и едно от най-добрите ми представяния.“

28-годишният швейцарец за-почна годината със загуба в пет сета от Надал на финала на Australian Open. Той плака неу-държимо на церемонията по наг-раждаването, като в своята реч като финалист изрече пред пуб-ликата: „Това ме убива.“ След това излезе в дълги болнични заради досадна контузия в кръ-ста. Върна се, за да спечели пър-вата си титла от „Ролан Гарос“, а през юли постави рекорд с 15 титли от Големия шлем, след като победи Анди Родик на фи-

нала на „Уимбълдън“. Този ус-пех го върна като №1, където беше 237 седмици, преди Надал да го измести миналата годи-на. По-късно същия месец ста-на баща за пръв път, след като жена му Мирка роди близнач-ки. „Беше невероятна година за мен както на корта, така и извън него. Невероятно е, че поставих рекорд с титлите от Големия шлем и завърших годината на върха“, заяви Федерер.

Рафа не е за отписване Агаси може и да мисли, че Анди Мъри е новата звезда, но оче-видно Надал има други плано-ве. Испанецът предупреждава, че слабата форма и неувереност-та му са само временни. Рафа не престава да се бори с един или с друг физически проблем. Ис-панецът не стигна до финала в Лондон по здравословни причи-ни и изглежда далеч от най-до-брата си форма, с което разбира-емо предизвика загрижени въ-проси за бъдещето му.

Нищо ново. Миналата годи-на тръгнаха клюки, че колена-та му са с хронични проблеми, което щяло да съсипе кариера-та му. Точно тогава Рафа из-ненада всички, като спечели Australian Open. Това бе първа-та му титла на твърд корт от Го-лемия шлем. Испанските жур-налисти знаят, че всяка година играта на „зачеркване на Рафа“ е изпълнена с капани, коменти-ра вестник „Гардиън“. Те отдав-на установиха, че е невъзможно да бъде направен всякакъв ра-ционален анализ. Неприятните факти за Надал са, че не е пече-лил титла след мастърса в Рим, има само една победа над топ 10 играч през последната половин година, загуби за пръв път „Ро-лан Гарос“ и пропусна „Уим-бълдън“. Това притеснява ли Надал? Не.

“Това е спорт, всичко е въз-можно“, каза Рафа тази седми-ца. Младият испанец много до-бре знае, че проблемите с ко-ленете му пречат да се състеза-ва и да тренира, а и по принцип той никога не се справял особе-но добре в края на годината на мачове на неудобните за него бързи и твърди кортове на за-крито. Тази седмица Надал води Испания в мача срещу Чехия на финала за купа „Дейвис“ в Бар-селона, който се играе на черве-но. След това за него всичко ще е „тренировки, тренировки, тре-нировки“. Той знае, че сега пра-ви прекалено много грешки, а ритъмът в играта му е спаднал драстично.

Няма никакво съмнение, че Надал е загубил мускулна маса от горната част на тялото си, ве-роятно така намалява натовар-ването върху коленете му, но мненията на докторите относ-но ефективността на подобен метод са разнопосочни.

Надал е само на 23 години и има шест титли от Големия шлем. Нормално е тенис обще-ството да изпитва съмнения, но би било доста глупаво да бъде отписан на този етап. „Би било добре и аз да съм в подобна кри-за“, коментира Анди Мъри. � K

Повече по темата

на capital.bg

Ромският лидер Цветелин Кънчев беше задържан за 72 часа, след като прокуратурата прецени, че той е бил

гарант в изнудването на бившия шеф на Гражданска защита ген.-майор Никола Николов. ИЛЮСТРАЦИЯ: ИВАН КУТУЗОВ

Строители на капитализма

Джип „Ауди Q7“ на-бира скорост в райо-на на хотел „Плис-ка“. Пътят му е пре-пречен от столич-

ни полицаи. За секунди те из-важдат от колата не кой да е, а Ицо Папата - 57-годишния ром-ски бос от Костинброд Хрис-то Върбанов, известен с двата атентата срещу него, множе-ството криминални регистра-ции и това, че е чичо на фол-кпевеца Азис. Върбанов е за-държан, след като дни по-ра-но бившият шеф на Граждан-ска защита и бивш началник

на политическия кабинет на Емел Етем о.р. ген.-майор Ни-кола Николов подава сигнал, че е изнудван от Папата. Ни-колов твърди, че Върбанов го е заплашил, че ако не получи 250 хил. евро, ще предостави на ме-диите документи, уличаващи го в корупционни действия по времето, когато е бил директор на Гражданска защита. Шейсет и седем годишният Никола Ни-колов явно се е уплашил от за-каната и предал набързо 150 хил. евро. По обясненията на прокуратурата гарант за сдел-ката бил не кой да е, а лидерът на коалиционния партньор на БСП - „Евророма“, Цветелин Кънчев, известен още като Дон Цеци. Ден след ареста на Папа-та за 72 часа беше задържан и Кънчев.

Случайно или не съвсем, пъ-

тищата на Дон Цеци и жалбо-подателя ген. Николов се пре-сичат в президентството, като явно Георги Първанов изпит-ва топли чувства и към двама-та. Преди години администра-цията на „Дондуков“ 2 помил-ва Цветелин Кънчев, а малко по-късно дари ген. Николов с орден за заслуги.

В края на седмицата полица-ите задържаха и трети човек - шефа на великотърновското мешере Димо Станчев. Проку-ратурата тепърва ще устано-вява откъде ген. Николов има 150 хил. евро (според последна-та декларация той е деклари-рал, че има 100 хил. лв. спестя-ваня) и с какво наистина са го държали тримата ромски босо-ве. Така от жалбоподател ген. Никола Николов може да и да се окаже обвиняем. � K

Циганска защитаПапата, Дон Цеци и генерал от запаса се забъркаха в абсурдна драма с вкус на корупция

ДИАЛЕКТИКА

ВИЦ НА СЕДМИЦАТА

Главният прокурор Борис Велчев извикал зам. градския прокурор на София Роман Василев на ки-лимчето:- От вас ще излезе велик прес-тъпник, г-н Василев.

- Защо, г-н главен прокурор? - запитал с треперещ глас Роман Василев.- Защото не оставяш абсолют-но никакви следи от дейност-та си - отвърнал му главният прокурор.

imena.capital.bg

� БСП снабди Народното събра-ние с меню на пицария „Ало-о-о - ало-о-о“. На корицата му има снимка на „главния готвач“ - половината от лицето е на фи-нансовия министър СИМЕОН ДЯНКОВ, а другата - на героя хер Флик от комедийния сери-ал „Ало, ало“. Социалистите пародират идеята на министъ-ра да сравни бюджета за 2010 г. с малка постна пица. Загла-вието на менюто гласи „Няма-те хляб?! Яжте пица!“. На теле-фона за доставки отговаря се-кретарката на Дянков. На гър-ба на менюто има предупреж-дение „Собственикът е чувст-вителен и приема само похва-ли“. И още „Десерт няма! Каца-та с мед не е за всички“. Комен-тарът на премиера Бойко Бори-сов, цитиран от агенция БГНЕС, е „Простаци“.

� Световноизвестният британ-ски певец, музикант и компози-тор сър ЕЛТЪН ДЖОН ще пее в България догодина, съобщи-ха организаторите „София мю-зик ентърпрайсис“. Звездата, прочула се с незабравими хи-тове като Sorry Seems to Be the Hardest Word, Don't Go Breaking My Heart и Nikita, ще зарадва българските му фенове в рамки-те на IX издание на музикалния фестивал Arena Muzika. Шоуто е на 6 юни на стадион „Локомо-тив“ в столицата. През дългата си кариера, простираща се в че-тири десетилетия, Елтън Джон има продадени над 200 млн. копия от своите албуми, кое-то го прави един от най-успеш-ните изпълнители на всички времена.

� Американският певец СТИ-ВИ УОНДЪР е избран от гене-ралния секретар на ООН Бан Ки Мун за пратеник на мира със специална мисия в помощ на хора в неравностойно поло-жение, съобщават световните агенции. Посланиците на мира са знаменитости от света на му-зиката, киното, литературата и спорта, които отстояват идеали-те на ООН в публични и медий-ни изяви. Сред тях са Майкъл Дъглас, Даниел Баренбойм, Ели Визел. В декларация на гене-ралния секретар на ООН се каз-ва, че Уондър е вдъхновение за младите хора по света и пример за онова, на което човек е спосо-бен независимо от физически-те ограничения. „Той използва гласа си и специалната връзка с публиката, за да гради по-до-бър и толерантен свят, да защи-тава гражданските и човешките права и да подобрява живота на онеправданите“, смята Бан.

� Русенската поетеса ВЕНЕТА БАКАЛОВА е посветила своя-та последна стихосбирка „Звез-да от Витлеем“ на областна-та структура на ГЕРБ, която е подпомогнала финансово ней-на операция на очите. В лири-ческия сборник има творба и за премиера БОЙКО БОРИСОВ. Така звучи част от стихотворе-нието „Премиер, избран от на-рода“: „О, достолепни Генера-ле, поведи ни! Ний вярваме във твоя свят обет! (...) Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти Генерала и България!“ Освен за очната операция от партията са отделили пари и за издаването на стихосбирката. Информаци-ята бе разпространена от прес-центъра на ГЕРБ. В прессъоб-щението пише: „В израз на дъл-бока благодарност към област-ната структура на политиче-ска партия ГЕРБ - Русе, поете-сата д-р Венета Бакалова изда-де стихосбирка сакрална лири-ка, наречена „Звезда от Витле-ем“. (...)


ИМЕНА

КОМПАНИИ 44 / Стоки и продажби 50 / ИМОТИ 52 / ПРЕДПРИЕМАЧ 54 / ФИНАНСИ 56 / МОЯТ КАПИТАЛ 61

брой #48, година XVII www.capital.bg

K2

5 - 11 декември 2009 г.

Една верига за техника и един замразен про-ект за ски курорт - това е останало в активното портфолио на Equest Investment Balkans, кой-то само допреди две години се смяташе за най-агресивния инвеститор в България. От края на миналата година обаче фондът пое по нов път, обяви почти всичко за продажба и ще се

Реалният бизнес на фонда остана

само един - търговията

с техникa

фокусира върху два проекта. Днес почти всич-ко е разпродадено. За пет години фондът вло-жи 210 млн. евро, а в пика си оценяваше акти-вите си на 400 млн. евро. Сега реалният бизнес е един - търговията с техника, а натрупаните дългове към края на 2008 г. - 410 млн. евро. От най-агресивен купувач Equest стана най-бър-зият продавач. � КОМПАНИИ 44

БИЗНЕС

Възможно ли е една компания да работи в промишлеността, а служителите й да се водят занаят-

чии? И да нямат правото да про-менят този факт, без да си сме-нят професията? И да са задъл-жени да плащат пари всяка го-дина на частна организация? И всичко това да е по закон, приет преди 8 години, но влязъл в по-лезрението на съда и ресорното министерство чак сега?

Вероятно това ви звучи аб-сурдно, дори за често нелогич-ните български бизнес прак-тики или правила. За съжале-ние всичко това е факт (виж стр. 54). Оказва се, че заради липсата на изричен текст в За-кона за занаятите над 15 хил. фирми и еднолични търговци в страната, които всъщност са регистрирани по Търговския закон, всъщност се третират като занаятчии. Което означа-ва задължително членство в ре-гионални поделения на нацио-налната камара, плащане на членски внос и на такси за из-пити за получаване на майстор-ско свидетелство.

Абсурдът е застигнал цели 129 дейности, описани в закона. Твърде големи усилия са нуж-ни обаче, за да си представи чо-век корабостроенето или произ-водството на бира като занаят-чийска дейност, дори и да при-еме спорната идея, че поняти-ето занаят се модернизира и разширява.

Добрата новина в случая е, че Министерството на икономика-та, енергетиката и туризма е го-тово с проект за изменение на Закона за занаятите, който про-меня кардинално действащата регулация. Колко от предложе-нията ще бъдат приети зависи от парламентa. Но е добре това да стане бързо. Просто защо-то така ще се улесни работата на фирмите и ще им се спестят пари и нерви. И ще бъде пре-махнат поне един абсурд. � K

Как корабите станаха грънци

КОМЕНТАР

КОМПАНИИ От най-агресивния купувач Equest се превърна в най-бързия продавач



Зорница МАРКОВА

59

Борба за контрол над Федералния резерв

52 124-метров оптимизъм

56 Малко кеш в кризата

М.О.Л.

„Мобилтел“, оглавяван от Андреас Майерхофер, купи марката „Мсвят“ за-едно с 20 магазина за мо-билни телефони. Остана-лите около 40 магазина на „Мсвят“ се разпределят между веригите Office 1 Superstore и Handy. Стой-ността на сделката е тър-говска тайна.

СДЕЛКА Американският кабелен оператор Comcast придоби мажоритарен дял от 51% в медийната група NBC Universal от досегашните собственици General Electric и френс-ката Vivendi. Сделката за 13.75 млрд. долара създава гигант в развлекателната индустрия: сред активите на NBCU са телевизионна-та мрежа NBC, филмовото студио Universal Pictures и кабелните телевизии Bravo и CNBC, докато Comcast притежава кана-лите Versus, Golf Channel и E Entertainment. GE ще запази дял от 49% в компанията.

Кабелен оператор купи NBC Universal

АКЦИЗ „Булгартабак“ уве-личи междинно цените на част от най-продаваните си марки цигари - „Викто-ри“, „Средец“, GD и „Фе-мина“. Приетото увели-чаване на акциза ще по-виши цената средно с 30% след края на март, а меж-динните цени ще са факт от януари. Кутия „Вик-тори“ ще струват 3.60 лв. вместо досегашните 3.40 лв., като впоследствие ще достигне 4.40 лв. Между-временно пазарният дял на компанията продъл-жава да пада. В начало-то на 2009 г. той беше 60%, а към края на октомври е под 46%.

„Булгартабак“ увеличи цените на цигарите

РЕКЛАМА КЗК наложи ре-кордна санкция от бли-зо 1.2 млн. лв. на алко-холната компания SIS Industries заради заблуж-даваща реклама на ана-соновата напитка „Узаки Зорбас“. Регулаторът пос-танови глоба от 60 340 лв. и за рекламната агенция Noble Graphics, създала кампанията. КЗК задъл-жава двете фирми да пре-кратят излъчването на ре-кламата до една седмица след като решението бъде оповестено. Също така SIS Industries трябва да спре продажбата на продукта „Узаки Зорбас“, докато не променят етикетите.

КЗК с рекордна глоба за SIS Industries

� „Eлпром ЗЕМ“ е подписала договор на стойност 3.5 млн. евро с Националната електрическа компа-ния за проектиране, изработка и рехабилитация на оборудване във водноелектрическата централа „Ор-фей” на река Въча до Кричим.

� Цигарената фабрика „София БТ“ е сключила до-говори за два нови кредита от Райфайзенбанк - овър-драфт за 13 млн. евро и банков кредит за 22.5 млн. евро. Отпуснатите пари ще бъдат ползвани за обо-ротни средства.

� Фондът Advent International, който наскоро придоби мажоритарния дял от компанията за бути-лирана вода „Девин“, е подал търгово предложение в Комисията за финансов надзор за закупуване на още 9.9% от акциите в българското дружество.

� Министерският съвет разреши шест нови кон-цесии за добив на подземни богатства на компании-те „Елимар“, „Дионисомарбле - България“, „Диони-со 2“, „Гнайс Д и И“ , „София - Стройпроект“, ЕТ „Ви-ки-Любомир Славейков“, „Дата Дот Балкани“.

� Фризьорска академия и салони Stephan започва да предлага франчайзинговия си модел и ноу-хау в обучението на фризьори и развитието на центрове за красота в България.

Сделки и проекти

Цифром

1146лв. стойност на 1000 лв., инвестирани в БГ40 преди една година.

Източник: БФБ

С Л О В О МКризата е нещо като диета. От нея човек излиза по-лекичък, без тлъстинки и може да тича. Въпросът е какви други товари ще има. Според мен в сравнение с европейските страни, че дори и на световно ниво, от фискална гледна точка България ще излезе от кризата в много добра форма. Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии

На свободния пазар предлаганата цена на енергия е по-висока от тази в региона. Тя почти не се изнася и сделките са основно на вътрешния пазар. Наши членове не вна-сят електроенергия и основната причина за това е свързана с недостатъчната степен на либерализа-ция на пазара. Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК)

Идващата 2010 г. няма да е лесна. Има хора, които смятат, че дотогава най-ло-шото ще отмине, но според други тепърва предстои. Никой обаче не може да знае с точност, защото никой не предвиди тази криза. Андреас Василиу, регионален президент и главен изпълнителен директор за Централна и Източна Европа на застрахователя Alico (American Life Insurance Company, част от групата на AIG)

Подобрените условия на финансовите пазари показват, че не всички наши мерки за по-вишаване на ликвидността са необходими в същата степен, както в миналото. Банките трябва да свършат своята работа. Ние вече им оказахме значителна помощ.Жан-Клод Трише, президент на Европейската централна банка

Големите банки са важни за икономическия растеж, защото финансират водещите компании и подкрепят мащабните сделки. Но не големината, а размерът на поетия риск от банките налага по-високите капиталови изисквания към тях.Йозеф Акерман, изплънителен директор на Deutsche Bаnk

� В сряда „Софийска вода“ открива нова когенерационна инсталация, която ще произвежда енергия и то-плина от метан. Биогазът се добива при обработката на отпадни води в пречиствателната станция „Кубра-тово“. Инвестирани са 5 млн. лв. в централата. Новото съоръжение се

намира на територията на Софий-ската пречиствателна станция за отпадни води в столичния квартал Бенковски. “Тази централа ще пести по 1 милион тона вредни емисии годишно, откриваме я точно преди срещата в Копенхаген за климата”, каза Бойко Борисов. СНИМКА: AСЕН ТОНЕВ

Пречиствателна станция произвежда ток и топлина

K2 СЕДМИЦАTA42 KАПИТАЛ 5 - 11 декември 2009 г.

Източник: Datastream

ПЕТРОЛ

85

75

65

55

45

353.XII.08 3.VI.09 3.XI.09

$/барел1 барел=158.9 л

79.6921.X.09

39.5518.II.09

Източник: Reuters Investor

ДОЛАР/ЛЕВ

1.38

1.36

1.34

1.32

1.30

1.282.IX.09 18.X.09 3.XII.09

1.37237.IX.09

1.292027.XI.09

Източник: Reuters Investor

175

150

125

100

753.XII.08 3.VI.09 3.XII.09

Hang Seng, ХонконгDJIA, Ню ЙоркCAC 40, Париж

19.XI.2008 г. = 100

ИНДЕКСИ

K2 СЕДМИЦАTA


заеми (над 90 дни) не притесняват БНБ, тъй като банките имат буфери. Натрупаният капиталов излишък е 3 млрд. лв. БНБ ще про-дължи антицикличната си политика и през следващата година. Централната банка предвижда да облекчи някои изисквания в регулаторната рамка - ще въведе по-благо-приятни рискови тегла за различните видове кредити, както и по-лесно признаване на текущата печалба от годината в капитала на банките. В момента у нас рисковите тегла по ипотечните и потребителските кредити са по-високи от тези в останалите европейски страни. С намаляването им ще се увеличи нивото на ка-питалова адекватност на банките. Искров подчерта, че БНБ няма да намалява нивото на минималните задължи-телни резерви, които банките поддържат в централната банка, тъй като в сектора има достатъчно крат-косрочна ликвидност. СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

1.3%1.3% е ръстът на при-ходите от междунаро-ден туризъм от нача-лото на годината до края на септември спря-мо същия период на ми-налата година. Общата сума на постъпленията е малко под 2.3 млрд. лв. Броят на чуждестранни-те туристи за периода е спаднал с 0.2%.

ТУРИЗЪМ

� Бъдете внимателни, но вече и по-активни там, където виждате светлина. Това каза управителят на БНБ Иван Искров (на сним-ката) на банкерите в обръщението си към общността в наве-черието на Деня на банкера (6 декември). Според него и през

следващата година предизвикателствата ще са основно в секто-ра на строителство-то и свързаните с него отрасли. По думите му обаче с излизането на еврозоната от рецесия ще се увеличи търсене-то на продукция на екс-портно ориентирани български фирми. „Това

ще позволи и на вас да бъдете по-активни в кредитирането“, каза Искров. Все пак централният банкер предупреди, че и 2010 се очертава да е тежка година.Очакваната печалба за тази година ще бъде наполовина в сравнение с миналата, но все пак

Иван Искров: Бъдете внимателни, но кредитирайте

банките ще приключат годината на печалба. Прогнозата е размерът й да бъде около 700 млн. лв. Миналата година тя беше 1.387 млрд. лв. Към края на октомври печалбата на сектора е 656.5 млн. лв., като отчете спад с 46.1% в сравнение с финансовия резултат за десетте месеца на миналата година. Очакваното ниво на капиталова адекватност (съот-ношението между рисково претеглени активи и капитал) в края на годината е 16.5-17% при 17.4% към момента, което е дос-та над регулаторното изискване от 12%. “Някой от вас (банкери-те - бел. ред.) сподели с мен, че от десет преписки на кредитен съвет седем-осем са за реструктуриране на кредити и само две-три за отпускане на нови заеми и това е нормално, тъй като ни-коя банка няма желание и интерес да задушава клиентите си”, посочи управителят. По думите му обаче нарасналите просрочия по необслужвани

Източник: SeeNews

ИНДЕКСИ

250

200

150

100

50

Букурещ BET Загреб Crobex Белград Belex 15

София BG 40 Истанбул ISE 100

3.XII.08 3.VI.09 3.XII.09

3.XII.2008 г. = 100

КОМПАНИИ44 KАПИТАЛ 5 - 11 декември 2009 г.

kompanii.capital.bg

Година Оценка (в млн. евро)2006 310.12007 405.02008 159.7Източник: Годишните отчети на EIB

ОБЩА ОЦЕНКАна активите на EIB

ЦЕНИ НА АКЦИИТЕна Equest Investments Balkans

* на сегмента AIM на Лондонската

фондова борса, в британски лири

Източник: Global Factiva

1210

86420

XII VI XII VI XII VI XII2006 2007 2008 2009


От най-агресивният купувач Equest се превърна в най-бързия продавачЗорница МАРКОВА

Една верига за техни-ка с балкански размер и един замразен про-ект за ски курорт - това е останало в ак-тивното портфолио на инвестиционния фонд Equest Investment Balkans (EIB)*, който само допреди две го-дини пазаруваше с раз-мах компании от тър-говията, бизнеса с имоти и някои услуги в България.

След като през минала-та година основен акцио-нер във фонда стана Дър-жавният фонд на Оман и не без помощта на криза-та, Equest пое по нов път. Обяви всичко за продаж-ба и намерението си да се фокусира върху два проекта: „Техномаркет-Домо“ (TMD) и „Супер Боровец“. Близо година след това почти всичко е разпродадено.

Последната сделка...Само пред дни EIB офи-циално обяви със съобще-ние до борсата в Лондон, където се търгуват акци-ите му, че е сключена по-редната сделка. Бивша-та автомобилна фабри-ка във Варна - „Родакар“, е продадена за близо 10 млн. евро на „БА Креди-танщалт Булус“, едно-

лична собственост на ита-лианското лизингово дру-жество UniCredit Leasing. Според източници на „Ка-питал“ цената е малко над тази, за която фабри-ката е била купена пре-ди няколко години. Това всъщност е първият етап от една по-голяма сделка. Лизинговото дружество купува терен от близо 13 дка, за да го продаде след това на австрийската ве-рига от типа „направи си сам“ Baumax, съобщи-ха от UniCredit Leasing. В момента се договарят финансовите условия с Baumax за лизинга и ин-вестиционната програ-ма на веригата. Освен 10-те млн. евро лизинговата фирма ще даде още 8 млн. евро за изграждането на магазина. Baumax ще трябва през годините да плати 18-те млн. евро за-едно с дължимите лихви. Накрая на този период ве-ригата ще придобие соб-ствеността върху терена и магазина, който трябва да заработи през зимата на следващата година.

Преди решението за продажба Equest има-ше намерение да изгра-ди офис и търговски цен-тър на мястото на бивша-та фабрика. Дори има раз-решение за строежа на 100 хил. кв.м сгради. Имотът е привлекателен с това, че лицето му е към цен-тралния булевард „Вла-дислав Варненчик“, кой-то е западната входна ар-терия на града. Някогаш-ният завод се намира и в непосредствена близост до новата търговска зона на Варна, която се раз-раства с бързи темпове.

...след много другиПродажбата на Rodacar е само една от много други сделки, които фондът на-

е предложена нова схема за генериране на прихо-ди. След като бъде завър-шена хотелската част, це-лият комплекс ще бъде даден за управление на туроператор, който да го експлоатира с туристиче-ска цел, като плаща наем на инвеститора. За проек-та е теглен заем от Бан-ка ДСК от 10.5 млн. евро, пише в отчета на фонда.

Продават се и три-те кина в София, кои-то фондът придоби пре-ди няколко години. Това са „Изток“, „Урвич“ и „Европа палас“. На тя-хно място трябваше да се случат модерни офис и търговски центрове, но това остана само на план. Най-вероятно три-те актива ще бъдат про-дадени на парче, твърдят от Equest. И трите имота обаче имат „утежнения“. Реконструкцията на „Из-ток“ вече две-три годи-ни се спира от съседите на терена с мотива „ще ни се закрие гледката“. За да може да се използ-ва кино „Европа палас“, трябва да бъде сериозно реконструирано, но това вече е било отказвано веднъж. Новите собстве-ници и на двата обекта ще трябва да се съобра-зяват с тези ограниче-ния. „Урвич“ пък не е ин-тересен от инвеститорска гледна точка.

Камъкът на вратаАко трябва да се избе-ре един проект, който да символизира неуспешни-те ходове на фонда, това е инвестицията в „Нове-ра“. Компанията, която трябваше да чисти Со-фия, в момента е докара-на до фалит и е в ликви-дация. За миналата годи-на има приходи от 24 млн. евро, загуба преди данъ-

прави през последната го-дина (виж схемата). Съв-сем наскоро той се разде-ли със собствеността си в централния софийски хотел „Сердика“. Постъ-пленията бяха предвиде-ни за покриване на натру-пани задължения. Преди това беше продаден авто-мобилният бизнес „Авто юнион“ заедно с всички имоти - офиси, терени и шоурумове. Холдингът внасяше Maserati, Lancia, Fiat, Mazda и др.

Фондът се раздели и с инвестицията си в застра-хователния сектор („Уни-ка България“). Equest продаде и проекти, кои-то въобще не беше започ-нал. По подобие на „Ро-дакар“ беше продаден и „Бояна парк“, преди да бъде направена първата му копка. Това трябваше да е луксозен жилищен комплекс от затворен тип в София, който сега е собственост на гръцкия инвеститор Bluehouse Capital. Вън от портфо-лиото е и неслучилият се проект за ваканционно селище край Каварна. В него фондът имаше 50%, които също е продал, съ-общи източник на „Капи-тал“, близък до Equest.

Още преди две години фондът излезе от едно от вложенията си, които по-паднаха в графата „Най-неусшешни“. Това беше

търговската верига „Фа-милия“, която беше дока-рана до силна финансова нестабилност и разпрода-дена на парче. Една част от магазините бяха купе-ни от конкурента „Макси-ма“, а останалите заедно с натрупаните задълже-ния бяха прехвърлени на „Нова Фамилия“, тогава-шен партньор в управле-нието на веригата.

For SaleПо-интересно е да се види какво е останало за про-дажба. В портфейла на фонда са два мащабни ва-канционни проекта, кои-то са замразени, трупат загуби и трудно си изпла-щат кредитите. Единият е „Созополис“ в морския град, който е почти за-вършен. Той е реплика на стария Созопол с луксоз-ни къщи, но продажбите в него са под 30%, което на практика го прави не-успешен. За проекта има теглен заем от Alfa Bank от 38 млн. евро и в мо-мента се търси възмож-ност за предоговарянето му, съобщиха от дъщер-ното дружество на EIB Immofinance.

По-голям проблем има с другия проект, който се намира в село Баня. За него няма нито една про-дажба. Мениджърът на Immofinance Иван Таков съобщи за „Капитал“, че

44%от търговията с бяла и черна техника държи веригата „Техномар-кет“ в България.

ПРОДАЖБИ

160млн. евро е оценката на портфейла на EIB към края на миналата година.

ПОРТФЕЙЛ

На това място ще бъде бъдещият магазин на Baumax във Варна

КОМПАНИИ


EQUEST INVESTMENT BALKANS

ЗАПАЗВА

„ТехномаркетДомо“

61.8%

EIB EIB EIB

„Новера“

94%

„Супер Боровец“

33.5%

ПРОДАВА СЕ

� Кината „Европа палас“, „Урвич“ и „Изток“ � Проектът „Созополис“ - ваканционно селище на морето. За проекта е теглен заем от 38 млн. евро от Alfa Bank� Banya Spa&Wellness - ваканционен курорт. За него е теглен заем от 10.5 млн. евро от Банка ДСК � Терен от над 5 хил. кв. м до Дипломатическия клуб в Бояна, предвиден за жилища

ПРОДАДЕНО

� „Уника България“ - Equest продаде своите 37.7% на Uniqa International � „Авто юнион“ - „Еврохолд“ купи 80% за 8 млн. евро � Хотел и кино „Сердика“ бяха продадени на „Аргиуей холдингс“ на бащата на Валентин Зла-тев - Васил � „Родакар“ - купена от „Уникредит лизинг“ за 10 млн. евро � Бояна парк - жилищен комплекс от затворен тип, продаден на гръцкия инвеститор Bluehouse Capital� Kavarna Blue Lagoon - проект за ваканционно селище край Каварна, в който Equest имаше 50%� „Фамилия“ - беше разпродадена на парче на „Нова фамилия“ и „Максима“

мегакурорт. Само че там нищо не се случва и едва ли скоро ще има промяна на ситуацията. Със све-товната криза и резкия спад на пазара на имоти инвестициите в подобни начинания станаха прека-лено рискови, а омански-ят акционер не е склонен да прави такива рискови инвестиции.

Или добро, или нищоПреобразяването на ак-тивния инвеститор в още по-активен продавач има своите обяснения. На пър-во място това е в резултат на кризата, която засегна почти всички инициати-ви на Equest. За една го-дина (сравнение между края на 2007 г. и края на 2008 г.) оценката на порт-фолиото се промени от около 400 млн. евро на 160 млн. евро (виж таблица-та). Трябва да се има пред-вид обаче, че разликата в общата оценка включва и някои сделки, правени през миналата година.

Кризата съвпадна и със смяната на основни-те акционери и влизане-то на Оманския държа-вен фонд в EIB. С някол-ко сделки те добиха кон-тролен пакет от акциите на фонда и обявиха стра-тегията си, че няма да се разфокусират към мно-жество малки проекти, а ще се занимават само с по-големите. Това беше последвано и от промя-на в борда на директо-рите и оттам окончател-но си тръгна Георги Кру-мов. Преди това той беше един от основните менид-жъри, които взимаха ре-шенията по проектите на фонда.

След смяната на упра-влението от последните месеци се поставиха и но-вите цели - по-ефективно управление на ключови-те проекти, намаляване на разходите и покриване на част от задълженията чрез продажба на по-мал-ките бизнес инициативи.

Ето я и равносметка-та: фондът съществу-ва пет години, като пи-кът на инвестиране беше до края на 2007 г. Дотога-ва вложи близо 210 млн. евро, а към края на 2007 г. портфейлът му се оце-няваше двойно - на близо 400 млн. евро (според от-чета на Equest). В момен-та EIB концентрира дей-ността си само в два про-екта, като същевремен-но общите натрупани за-дължения към края на 2008 г. са в размер на 410 млн. евро.

Equest ще се запомни като най-агресивния ку-пувач, а след това и най-бързия продавач на сво-ите проекти и активи. Още малко остава и до-

СНИМКА: СПАС СПАСОВ

ци - близо 14 млн. евро, и общи задължения от около 35 млн. евро. През тази година статуквото с чистенето на града беше променено и от монопо-лен чистач компанията се превърна в големия гу-бещ. Сега в нея няма поч-ти нищо за продаване.

На фокусСлед като бъдат завър-шени и последните про-дажби, EIB ще се фоку-сира само върху два свои проекта, се казва и във финансовия отчет на фонда. На практика оба-че единственият бизнес, който генерира приходи,

е холдинговата структу-ра TMD, която обединява веригите „Техномаркет“, „Домо“ и бизнеса им в България, Румъния и ня-кои страни от бившата Югославия. В дружество-то Equest има близо 62%. В България веригата дър-жи 40% от продажбите на техника, в Румъния - 22%. Групата има продажби за миналата година от 621.5 млн. евро, а за предходна-та - 444.3 млн. евро. Ком-панията има добра опе-ративна дейност, но при влизането на Equest част от цената на придобива-не се оформи като дълг на дружеството.

Другият проект във „фокус“ е „Супер Боро-вец“, който трябваше да се превърне в планински

скорошният гигант сред инвеститорите ще стане една обикновена компа-ния.

По темата работи и Спас СПАСОВ

*EIB е единият от двата фонда

под шапката на Equest. Други-

ят е Equest Balkan Properties

(EBP), в който през минала-

та година също се смениха ос-

новните акционери, а през

тази акциите му бяха свалени

от публично търгуване. Дото-

гава двата фонда се управля-

ваха паралелно от един екип,

а от момента на смяната на

акционерите управлението им

се раздели. Моментът съвпад-

на с началото на кризата. Още

през миналата година и EBP

разпродадоха почти всичко в

България, като сред по-инте-

ресните сделки беше молът

City Centre Sofia. На сайта им

в момента не се виждат актив-

ни проекти в България.

Equest се фокусира към два проекта - „Техномаркет“ и „Супер Боровец“. Само преди две години беше най-активният инвеститор.

КОМПАНИИ


Зелена магистрала

OMV и „Лукойл” скоро може да предлагат метан на бензиностанциите сиПанайот АНГАРЕВ

„Ако ХХ век беше на петро-ла, XXI век ще е на газа” - твърдението е на руски енергиен експерт и е напра-вено миналата седмица в София.

То обяснява и желанието на вносителите на станции за сгъстяване на природен газ и дистрибуторите на метан за по-осезаемо присъствие на този вид автомобилно гориво на па-зара в България.

България е на 5-о място в Ев-ропа по използване на метан в транспорта, но пазарът още не е наситен. Изчисленията са, че ако за покриването на страна-та са нужни над 200 метанстан-ции, сега има едва 30%. В съ-щото време в синхрон със зеле-

ната мода в енергетиката в по-вечето страни от Европейския съюз нараства осезаемо използ-ването на алтернативни горива в транспорта.

Мобилно вместо по тръбаОсновната причина за недос-татъчния брой метанстанции е ниската степен на газифика-ция на общините. Едва 20% от тях имат изградени газопренос-ни системи, което пък е усло-вие, за да има метанстанция. Тъй като засега основните по-требители на природен газ са таксиметровите компании, по-вечето системи за зареждане с газ са съсредоточени в големи-те градове.

„Липсата на станции по пъ-тищата и нуждата да се влиза в градовете, за да се зарежда ав-томобилът, кара хората да не използват метан”, смята Геор-ги Жайгаров от „Овергаз”. Той е ръководител на проекта „Вир-туален газопровод”, който ком-панията предлага като разре-шаване на проблема с недоста-тъчния брой станции. По думи-те му интерес към него са проя-вили от OMV и „Лукойл”, от чи-ито централи са дали съгласие за включване в проекта.

„Виртуален газопровод” предвижда доставката на гото-ви модули - подвижни метан-станции, които ще могат да се доставят до всяка бензинос-танция, която иска да предла-га и този продукт на клиенти-те си. Така се спестява от скъ-пата инвестиция да се строи га-зопровод до бензиностанцията. Инвестицията в подобен мо-дул ще е между 100 и 200 хил. евро. Подвижната метанстан-ция ще може да остане до мо-мента, в който има достатъч-но потребление в конкретния обект, за да се изгради отделен газопровод.

Любо Ганев, управител на „Ремикс България“, която е сред водещите компании на па-зара на метан, е на мнение, че дъщерните компресорни стан-ции са „перфектно решение, тъй като може да се сложи на всяко едно място, без да се съо-бразяваш с нуждата от тръба“. Заради липса на метанстанция и газопровод в момента осем автобуса в Смолян стоят, без да бъдат използвани. Другото решение според зам. изпълни-телния директор на „Овергаз“ Светослав Иванов е да се ус-кори газификацията на общи-

�

Какъв е пазарът� В България има 76 метанстанции;� Към септември 2009 г. в страната има 60 236 авто-мобила, използващи метан;� От всички превозни средства с метан 99.6 % са автомобили, а 0.4% автобу-си и камиони;� По данни на „Овергаз“ око-ло 90% от автомобилите на метан са в автопарка на транспортни компании, най-вече таксита;� Броя на автомобилите на метан във фирмените авто-паркове и тези на общински-те фирми е около 10%.

ните. Това е една от мерките в правителствената програма. Изчисленията показват, че за цялата страна ще са необходи-ми 440 млн. евро. Това ще уве-личи общото потребление на природен газ с 1.5 млрд. кубич-ни метра.

Главният секретар на Бъл-гарската асоциация на автомо-билите на природен газ Мар-тин Бояджиев смята, че най-правилната посока за разви-тие на пазара на природен газ е да има правителствена поли-тика в сектора. „При нас неща-та се случват малко хаотично, на базата на частния интерес“, посочва Бояджиев. Той дава за пример Германия, където раз-витието на пазара на приро-ден газ става планирано, дори на ниво община. Страната е на първо място в Европа по стан-ции за природен газ - 800. Това обаче е ефект от правителстве-ната политика за намаляване на данъците и по-малки такси за използващите метан.

Според Мартин Бояджиев трябва да бъде извършен мар-кетингов анализ на пазара, кой-то да включи и трите фактора, влияещи на пазара - потока на автомобили, броя на метан-станции и вноса на автомобили с метанови уредби. Към момен-та в България има 76 станции за природен газ. Като най-перс-пективни и подходящи за из-граждането на дъщерни комп-ресорни станции в България са паневропейски транспортни ко-ридори: Видин - София - Солун, София - Бургас - Варна и София - Пловдив - Истанбул.

Кое е първоПрез последните години се уве-личава броят на внесените ав-томобили, които са пригодени за работа с природен газ. Вече осем от вносителите на нови коли предлагат подобни моде-ли. Според Георги Жайгаров, когато става дума за увелича-ването на потреблението на ме-тан в транспорта, се стига до казуса „Кое е първото - кокош-ката или яйцето”. Защото, ако няма достатъчно метанстан-ции, собствениците на автомо-били не искат да инвестират в газова уредба или купуване на оборудван с такава нов автомо-бил, който е по-скъп от бензино-вите и дизеловите. И обратното - при нисък брой автомобили на метан няма интерес от инвести-ции в станции за природен газ. В Германия този проблем е раз-решен чрез държавна подкрепа за купувачите на коли с мета-нови уредби.

С други думи, за да се увели-чи пазарният дял на метанстан-циите, ще трябва нещо повече от частна инициатива. Необхо-димо е и държавата да се анга-жира. Засега тя го прави - за ме-тана няма акциз. Особено след срещата в Копенхаген, която се очаква да напише новия регла-мент за борба с климатичните промени, включително и за на-маляване на използване на бен-зин и дизел за сметка на по-еко-логичните метан и пропан-бу-тан. � K

Подвижните станции са изградени от газови бутилки, компресор и колонка за зареждане на метан СНИМКА: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

България е на 5-о място в Европа по използване на метан в транспор-та, но пазарът още не е наситен.

КОМПАНИИ


Очаквания на склад

„Шенкер“ открива първия си собствен логистичен терминал в България

Прогнозите за началото на 2010 г. от гледна точ-ка на бизнеса

са всичко друго, но не и оптимистични. Някои фирми обаче ще имат поводи за празнуване.

Една от най-големите ло-гистични компании на българския пазар - „Шен-кер“, очаква интересни първи месеци на следва-щата година. Въпреки оч-акванията на българска-та асоциация за спеди-ция, транспорт и логис-тика пазарът на този тип услуги да се свие напо-ловина през 2009 г., през март ще започне рабо-та първият собствен ло-гистичен терминал на „Шенкер“ в страната. Обектът с площ 48 дека-ра има склад от 3000 кв.м и 10 м височина, 2000 кв.м

склад за претоварване на пратките и над 3500 кв.м офиси. Терминалът ще е само за собствените нуж-ди на компанията и няма да има отдаване на пло-щи под наем. Очаквания-та на дружеството са въ-преки кризата да постиг-нат 60% запълняемост на капацитета му още през първите месеци. Инвес-тицията в базата близо до Божурище е 10 млн. евро.

Въпреки кризатаИдеята за проекта се за-ражда през 2005 г. Кри-зата не спира разработ-ването му - от „Шенкер“ дори успяват да извле-кат ползи от нея, като до-говарят по-добри условия и цени при изграждането на терминала.

„Пректът случайно съв-падна с кризата, но дър-жахме да го разработим и преценихме, че може да

си го позволим“, обясня-ва Хелмут Швайгхофер, управител на „Шенкер“ в България. „Ако сте ста-билна във финансово от-ношение компания, това е най-доброто време за инвестиции“, продължа-

ва той. „Преди година и половина, когато дойдох в България, ситуацията беше коренно различна - пазарът вървеше нагоре, цените бяха високи, стро-ителните компании има-ха много работа и ако ус-пееш да събереш три оферти, си беше чист къс-мет. Сега можеш да полу-

чиш каквото пожелаеш, и то на по-добри цени. Тол-кова голяма конкуренция в строителството нико-га не е имало“, обяснява още Швайгхофер. Парце-лът, на който се изгражда терминалът, е придобит от Министерството на от-браната срещу 10 апарта-мента в жилищен блок на бул. „Климент Охридски“ в Студентски град.

До момента „Шенкер“ разполага с шест клона в страната - в София (къ-дето складовете са три на брой), Пловдив, Севли-ево, Русе, Варна и Бургас. Всички тях обаче компа-нията държи под наем, като след пускането на новата база досегашни-те софийски складове ще бъдат освободени.

За избора на терена ре-шаваща роля е имала при-лежащата инфраструкту-ра. Камионите, пристига-

щи от Сърбия, няма да е необходимо да минават през София. Едновремен-но с това базата е в не-посредствена близост до столицата. Много важна за компанията обаче е била директната връзка с жп мрежата. В центъра има два жп коловоза, кои-то позволяват обработка-та на жп товари и пред-лагането на интермодал-ни превози. Партньор на компанията е БДЖ.

Очакванията на Хелмут Швайгхофер са за едно трудно първо тримесе-чие на 2010 г. за целия ло-гистичен пазар. Въпреки това „Шенкер“ има готов-ност при необходимост да разшири логистичния склад, както и терминала за претоварване на прат-ки. Всичко необходимо за бъдещото разширяване е изградено още сега, така че то да се извърши въз-

можно най-бързо.

Недостиг на квадратни метриВъзможността капаците-тът на построеното до мо-мента да се окаже недоста-тъчен е висока. Като цяло предлагането на складо-ви и логистични площи в България е недостатъч-но, а това определя и ви-соките цени на този тип услуга.“В България като цяло складовата дейност не е добре развита и така е в цялата страна“, обяс-нява Швайгхофер. „Имам предвид специализира-ните логистични складо-ве с необходимата инфра-структура. В София спе-циално цените са доста високи. Ако сравните на-емните цени в София с це-ните в Европа, ще видите, че са почти същите. Това противоречи на логиката, тъй като като цяло скла-довете, които се използ-ват за логистика, не са до-бре оборудвани. Високата цена се дължи единствено на липсата на достатъч-но площи с добра инфра-структура“, обяснява той.

Проучването на пазара на индустриални и логис-тични имоти за тази го-дина на международна-та компания Cushman & Wakefield показва също-то. С наемна цена от 79 евро на квадратен метър на година София е с най-скъпите складове в Цен-трална и Източна Европа. А очакванията са, че сред първите сигнали за края на кризата ще е именно по-голямото търсене на такива услуги.

Шенкер“ ЕООД е част от групата на световния транспортен и ло-гистичен гигант DB Schenker. Компанията предлага цялостни ло-гистични услуги - международни и

национални автомобилни и жп транспорти, прево-зи по въздух и море, панаирна и изложбена спеди-ция, митническо посредничество, както и превоз на опасни и извънгабаритни товари и превоз при тем-пературен режим. „Шенкер“ се появява на българ-ския пазар през 1889 г., 17 години след основаване-то на фирмата във Виена. След прекъсване в среда-та на ХХ век дейността й е възстановена през 1993 г. и става една от най-големите спедиторски компании на пазара. За 2008 г. приходите на компанията са 56.6 млн. лева.

Компанията майка DB Schenker е световен лидер в доставянето на интегрирани логистични услуги, об-хващащ всички транспортни и логистични дейности на немските железници (Deutsche Bahn). Компания-та има 2000 представителства в 130 страни в световен мащаб. DB Schenker е №1 в жп, автомобилния и ком-бинирания превоз в Европа, №2 в световните превози по въздух, а в превозите по море се нарежда на 3-то място в света. DB Schenker е официален спедитор на всички международни панаири и изложби в Евро-па и по света. Компанията е избрана и за официален доставчик на МОК за спедицията, транспорта и мит-ническата обработка за олимпийските игри в Сидни 2000, Солт лейк сити 2002, Атина 2004, Торино 2006 и Пекин 2008.

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВАИнвестицията на компанията е 10 млн. евро

Кои са „Шенкер“

Предлагането на логистични площи в България е недостатъчно и на висока цена.

Калина ГОРАНОВА

КОМПАНИИ


Lacroix напуска висшата мода

Компанията спира производството на дизайнерски облекла, след като 22 години не успя да реализира печалбаМаргарита НАСЕВА

Модните подиуми в Париж, Лондон, Ню Йорк

и Милано ще станат малко по-скучни.

Един от най-големите съвременни дизайнери, Кристиан Лакроа, вече няма да представя свои-те екстравагантни колек-ции. Парижки търговски съд одобри плана за драс-тично свиване на бизнеса на модната къща, пред-ставен от собственици-те й - семейство Фалик. Планът предвижда про-изводството на дизайнер-ски дрехи и прет-а-порте

да бъде прекратено. Бли-зо стотина служители ще напуснат емблематична-та френска къща. В нея ще останат да работят 15-20 служители, които ще обслужват лицензионни-те договори за други про-дукти на Лакроа като пар-фюми, аксесоари, мъжки дрехи и сватбени рокли.

Отсъствието на името Christian Lacroix вече се забеляза на дефилетата на висша мода в Париж през октомври. На прак-тика последното пред-ставяне на колекция на френския моден дизайнер стана през юли тази годи-на и то бе по-скоро емоци-онално, отколкото модно

събитие, коментира AFP. Ревюто събра едва 250 гости - това е по-малко от половината от обичайния брой за събитие с марка-та Lacroix.

Предрешен тъжен крайОще от пролетта на 2009 г. съдбата на френската модна къща изглеждаше предрешена. През май Christian Lacroix обяви фалит заради глобална-та финансова криза, ко-ято ограничи продажби-те на луксозни и модни стоки в света. Дизайнер-ската къща получи разре-шение от съда да продъл-жи да работи под съдебен

СНИМКА: REUTERS

за намирането на купу-вач в бъдеще. Такива на-дежди продължава да таи директорът на дизайнер-ската къща Никола Топи-ол. „Все още всичко е въз-можно“, твърди той. Ако не се стигне до сделка, самият Топиол смята да възобнови производство-то на конфекция по ли-ценз, отбелязва сайтът fashionologie.com.

Кристиан Лакроа, кой-то създаде модната къща преди 22 години, отказа да коментира решението на съда. Миналата сед-мица той изрази загри-женост, че златните ръце на дизайнерите на ком-панията ще останат без работа.

Формулата на провалаПрочутата френска мод-на къща е създадена от дизайнера Кристиан Лакроа през 1987 г. като част от френската импе-рия на лукса LVMH (Moet Hennessy Louis Vuitton). Още с появата си моде-лите на Лакроа предиз-викаха фурор на модния подиум.

Макар крещящите цве-тове, буфани, пищни поли и блузи и барокови рокли да се харесаха на крити-ката и на публиката, мо-делите на дизайнерска-та фирма така и не успя-ха да я изведат на печал-ба. През 2005 г. къщата бе продадена на Falic Group, собственик на американ-ската компания за без-митни магазини Duty Free Americas. Новият собственик се опита да за-ложи на популяризиране на марката на американ-ския пазар и позициони-рането й главно във вис-шата мода, но без резул-тат. През миналата годи-на френската модна къща реализира загуба от 10 млн. евро при продажби в размер на 30 млн. евро.

Неотдавна 58-годишни-ят Лакроа призна в ин-тервю за френско радио, че малко след създаване-то на модната къща е осъ-знал, че има очевидно не-съответствие между твор-ческата му визия и фи-нансовата реалност.

Жан-Клод Пикар, който навремето е помогнал на Лакроа да създаде компа-нията и който сега рабо-ти в LVMH, заяви пред в. Liberation през седмица-та, че бившият му колега не е имал „нито късмета, нито умението да си на-мери изпълнителен ди-ректор, който да превър-не неговите модели в зла-то“. В модата „са необхо-дими търговец и творец, като и двамата трябва да работят заедно“. А в биз-неса печалбата винаги е на мода. � K

�

ВлошаванеОтминаващата година ще остави черна следа в историята на модата и лукса. Кри-зата и намаляващите продажби принудиха част от компаниите в сектора да съкра-щават служители, да свиват разходите, да променят плановете си за разрастване и откриване на нови магазини. От началото на годината две модни легенди обявиха фалит - италианската компания IT Holding, собственик на марки-те Gianfranco Ferre и Malo, и германският производител на лук-созни дамски облекла Escada. Миналия месец семейството на индийския милиардер Лакшми Митал купи Escada с надеждата да я позиционира в масовата мода.Консултантската фирма Bain & Co не очаква индустрията за луксозни стоки да се възстанови напълно преди 2011-2012 г. Про-дажбите, включително на облекла, бижута и модни аксесоари, ще се понижат с 8% през 2009 г. до около 227 млрд. до-лара, като най-тежко ще пострадат по-дреб-ните участници на па-зара. Гигантите като LVMH, собственикът на Cartier - Compagnie Financiere Richemont и Gucci Group, ще се справят по-добре.

контрол още половин го-дина, докогато трябваше да се намери купувач.

Световните медии пи-шат, че ръководството на Christian Lacroix сил-но се е надявало да по-лучи помощ от един от шейховете от Обедине-ните арабски емирства. Доскоро те не се двоу-мяха да пръскат пари за лукс и имидж. Твърди се, че разговори са воде-ни с шейх Хасан бен Али ан Наими, племенник на управителя на Аджман - най-малкото от емирства-та в ОАЕ. През септември Ан Наими бил предложил 100 млн. евро за Christian Lacroix след оттеглянето на друг кандидат - итали-анската инвестиционна група Borletti.

По информация на Reuters арабският шейх се е състезавал с френската консултантска компания Bernard Krief Consulting и с холдинговата фирма Financiere Saint-Germain, която притежава произво-дителите на кристални и стъклени изделия Daum и Lalique. Нито един от тях обаче не е предста-вил финансови гаранции в необходимия срок, твър-ди BBC.

“Съдът отхвърли всич-ки планове на потенци-алните купувачи и прие плана, предложен от на-стоящите собственици на компанията. По този на-чин съдът изключи въз-можността за ликвида-ция, която да сложи край на дейността на фирма-та“, заяви адвокатът на Christian Lacroix Симон Таар. Решението на съда всъщност не изключ-ва възможността за въз-раждане на марката и

Екстравагантните колекции на френския дизайнер Кристиан Лакроа определено ще липсват на модните подиуми

КОМПАНИИ


Високоскоростна раздялаНов директор на General Motors ще търси изход след провалената продажба на SaabМаргарита НАСЕВА

В света на ви-соките ско-рости, както и в големия бизнес, всяка

грешка се заплаща скъ-по и веднага.

Изпълнителният дирек-тор на General Motors (GM) Фредерик Хендерсън внезапно бе отстранен от поста му, след като бор-дът на директорите пре-цени, че компанията не се променя достатъчно бър-зо. За временно изпълня-ващ длъжността бе назна-чен досегашният предсе-дател на борда Едуард Уитакър, докато не бъде намерен нов титуляр за поста.

По време на набързо ор-ганизирана церемония във вторник Уитакър бла-годари на Хендерсън за неговата работа в трудния за компанията период, но заяви, че е време темпото да се ускори.

Напускането на Хендер-сън бе обявено непосред-ствено след заседание на борда на GM, на кое-то трябваше да се обсъж-да бъдещето на шведска-та автомобилна компания Saab след провала на про-дажбата й. Saab е една от няколкото марки, с кои-то GM търси начини да се раздели, за да се концен-трира върху развитието на по-перспективни про-дуктови серии - Chevrolet, Cadillac, GMC и Buick. Ма-кар че ръководителите GM определиха решение-то за раздяла с Хендерсън като „взаимно” и че пред-ставители на Белия дом категорично заявиха, че американската държава няма пръст в раздялата, сред медиите и анализа-

торите преобладава мне-нието, че Хендерсън е бил отстранен предсрочно за-ради начина, по който ръ-ководи компанията, и за-ради провала на няколко ключови сделки в послед-ните седмици.

Фредерик (Фриц) Хен-дерсън бе назначен за ди-ректор на GM преди осем месеца на мястото на Рик Уогънър. Задачата на 51-годишния дългогоди-шен кадър на GM бе да преведе компанията през трудния етап на фалита. GM обяви банкрут на 1 юни т.г., преструктурира се на скорост под управле-нието на Хендерсън и след 40 дни излезе от процеду-рата по-малка, по-здрава и с нов мажоритарен акцио-нер - американската дър-жава (с дял над 60%).

Голямата мисия на Големия ЕдЕд Уитакър, 68 години, бе назначен от правител-ството през юни тази го-дина, за да влее „свежа кръв” в американския мастодонт. Още тогава се очакваше, че Уитакър ве-роятно ще бъде следващи-ят изпълнителен дирек-тор. Тексасецът с прякор Големия Ед, чието хоби е да убива гърмящите змии в своето ранчо, е външен човек както за компани-ята, така и за автомобил-ния бранш. Името му се свързва с успешното ръ-ководството на малката телекомуникационна ком-пания Southwestern Bell, превръщането й в гиган-та SBC, който през 2005 г. придоби AT&T и взе ней-ното име. На практика Уи-такър прекарва цялата си кариера в телекомуника-ционния бизнес, където

работи от 1963 г. и стига до поста председател на борда и изпълнителен ди-ректор на националния гигант AT&T. Там той се слави с репутацията на ро-ден лидер и безкомпроми-сен шеф, разказва за него Джералд Майерс, бивш председател и директор на American Motors.

Защо напуска ХендерсънРаздялата с Фриц Хендер-сън може да е провокира-на от много причини. Най-спряганата е провалът на Хендерсън, когато се опит-ва да продаде европейско-

то поделение Opel на кон-сорциум между канадския производител на авточа-сти Magna International и руската Сбербанк. През ноември бордът на дирек-торите на GM гласува да се прекрати сделката и да запази Opel. Вестник Los Angelis Times отбелязва, че останалите ръководи-тели на автомобилния ги-гант са подлагали на съм-нение необходимостта от продажбата, защото тя би извадила GM от европей-ския пазар. „Хендерсън искаше да продаде Opel, но бордът се възпроти-

Ед Уитакър - новият пилот зад волана на General Motors СНИМКА: BLOOMBERG

ви”, твърди Мишел Кребс от Edmunds.com. И доба-вя, че през последните ме-сеци Хендерсън и остана-лите мениджъри на ком-панията очевидно говорят на различен език. Бордът предпочиташе да запа-зи Opel и да го преструк-турира, вместо да го про-дава, тъй като смята, че GM се нуждае от европей-ските технологии за мал-ки и дизелови автомоби-ли, коментира Wall Street Journal.

През септември се про-вали и споразумение-то за продажба на мар-ката Saturn на дистри-бутора на автомобили Penske Automotive Group. Впоследствие GM реши да закрие поделението, вместо да търси нов ку-пувач. През октомври GM се споразумя за про-дажба на Hummer на ки-тайския производител на тежко оборудване Sichuan Tengzhong Heavy Industrial Machinery. За-сега това е единствената сделка за продажба на ня-коя от марките на GM, ко-ято има реален шанс да бъде финализирана.

В края на ноември оба-че шведската компания Koenigsegg Group се отка-за да купува марката Saab. Това е капката, която пре-лива чашата на търпение-то, довела до отстранява-нето на Фриц Хендерсън. Всъщност продажбата на Saab ще е първото изпита-ние за новия директор на GM Ед Уитакър.

Според Automative News отстраняването на Фриц Хендерсън е логично. Той

вече си е свършил работа-та. Хендерсън оставя ком-панията със сравнител-но добър баланс, конку-рентни разходи и някол-ко добри марки в сферата на автомобилите и ками-оните, твърди изданието. GM вече няма проблем с разходите, а с печалбите. Всъщност това ще трябва да бъде свършено дори не от Ед Уитакър, а по-скоро от неговия наследник на директорския пост.

Wall Street Journal пред-полага, че това ще бъде външно за компанията лице. Възможно е Белият дом да потърси и мени-джър извън автомобил-ния бранш.

В най-новата исто-рия има няколко успеш-ни примера за това как външни за сектора мени-джъри са постигнали за-бележителни резултати, като например Алън Мъ-лали във Ford и Серджио Маркионе във Fiat. Ка-дърът на Boeing Мълали не допусна Ford да при-бегне до държавни помо-щи в кризата и дори от-чете изненадваща печал-ба, докато Маркионе има пълни заслуги за това, че успя да върне Fiat от ръба на фалита, измък-на го от неизгодна сдел-ка с GM и в крайна смет-ка зае директорския пост в Chrysler, след като Fiat погълна по-добрата част от американския автомо-билен гигант.

Точно такъв директор сега е нужен и на GM, кой-то може да изведе компа-нията на печалба колкото се може по-бързо. � K

Според дебелите учеб-ници по маркетинг, за да бъде успешно име-то на една компания, трябва да отгова-ря на няколко условия. Да се помни лесно. Да не изисква обяснения. Да указва бизнес ка-тегорията. И да опис-ва онова, което пра-ви фирмата различна и уникална.

Някои компании понякога използват леки хитринки, за да може името им да предизвиква асоциация, която помага. Така на-пример отскоро по наци-оналните телевизии вър-ви реклама на колбаси с марката „Кесар“ на фир-ма „БДС - Български дели-катесен стандарт“. Волно-то или неволно съкраще-ние на името носи асоци-ации с БДС (Български държавен стандарт), а от-там и внушение към кли-ентите, че става въпрос за проверено качество.

Това не е забранено по закон, а и ограниченията за фирмените имена са по-малко в сравнение с тези за търговската марка. Ос-вен това е начин да си по-интересен и различен.

Ново началоКомпанията с реклама-та на „Кесар“ се оказа не-позната дори за колегите й в месопреработващия бранш. След справка ста-на ясно, че това е новото

име на месокомбината в град Левски.

Смяната на името идва покрай финансови про-блеми на предприятие-то. До идеята за промяна и налагане на нова мар-ка се стига, след като за-ради дългове дружество-то в град Левски е заложе-но в полза на основния си кредитор - „Глобъл фай-неншъл мениджмънт“, като обезпечение на заем от 550 хил. евро. Креди-торът решава да оздрави предприятието, вместо да го фалира. Като част от плана новият мени-джърски екип на фирма-та предприе нестандарт-ни маркетингови похва-ти, обясни Тодор Жилов, маркетинг мениджър на „БДС - Български делика-тесен стандарт“.

Започват със съзнате-лен избор на ново име на дружеството. „Исках-ме в него задължително да присъстват две думи - български, за да е ясно, че става дума за местен про-изводител, и деликатесен. Не сме привърженици на практиката да се налагат продукти със западни на-именования, като вурстче-та например. За нас беше важно още с името да ка-жем, че става дума за бъл-гарски деликатеси“, под-чертава Жилов.

Първоначално решили месокомбинатът да бъде наречен „Български дели-катесен завод“. После от съкращението БДЗ стиг-нали до БДС, а оттам - до „Български деликатесен стандарт“. Абревиатурата БДС се свързва импулсив-но с Български държавен стандарт, но Търговски-ят закон не налага забра-на за регистрация с това име. Принципното неофи-циално становище на Ко-мисията за защита на кон-

куренцията е, че то не на-рушава правилата на до-брата конкурентна прак-тика. Още повече че ком-панията изписва коректно и пълното си наименова-ние, в което фигурира де-ликатесен. „Извеждане-то на въпросната абреви-атура БДС в началото на фирменото наименова-ние, т.е., превръщайки я във водещ негов елемент, показва, че подобна асо-циация е нарочно търсе-на и постигната“, допъл-ват от регулатора.

Асоциацията би могла да носи ползи за произ-водителя. Тодор Жилов се съгласява само доня-къде с това твърдение. И подчертава, че в годините понятието е било символ както на високо качество на продуктите, така и на пълната му липса. „Тръг-ваме от нулата в опита си да наложим нова търгов-ска марка и ново име на компанията производи-

тел. Затова за нас рекла-мата по телевизията е вхо-ден билет за пазара“, обоб-щава Жилов. Досега месо-комбинатът в град Левски произвеждал евтини кол-баси с марката „Коби“. Само за един месец след началото на рекламната кампания фирмата вече продава в основните гра-дове на страната 11 вида колбаси с марката „Ке-сар“ в най-високия ценови клас . „Засега сме извест-ни като „колбасите с ри-царите“, макар че в кли-

КОМПАНИИ // СТОКИ И ПРОДАЖБИ


По името посрещат

Български компании опитват да привличат клиенти и чрез фирменото си наименованиеМара ГЕОРГИЕВА, Деси НИКОЛОВА

В епохата на директния марке-тинг е важно име-то на фирмата да казва незабавно за какво става дума.

ЖБИ

KАПИТАЛ 5 - 11 декември 2009 г.

СТОКИ И ПРОДАЖБИ // КОМПАНИИ


па няма рицари“, призна-ва Тодор Жилов. За да на-ложи продуктите си, ком-панията не разчита само на реклама и подходящо име, а доизгражда дист-рибуторската си мрежа и разширява каналите си за продажба.

Как се казвашИдеята още в самото нача-ло да се избере име на фир-мата, което да носи жела-ни асоциации, свързвани с предлаганата стока, да е модерно и лесно запомня-що се не е нова.

Едни от най-коменти-раните във фармацевтич-ния сектор например са имената на компаниите от групата на лекарстве-ния дистрибутор „Тър-говска лига“. Дистрибу-торът носи името „Тър-говска лига - Национален аптечен център“, аптеки-те се наричат „Образцови аптеки“, фармацевтично-то производство - „Чайка-

фарма - Висококачестве-ните лекарства“, а здрав-ният фонд - „ДаллБогг: Живот и Здраве“. Според консултант от сектора, по-желал анонимност, трома-вите на пръв поглед име-на са брилянтна PR стра-тегия, която демонстрира уникалност и цели бран-дът да стане популярен сред потребителите. Спо-ред консултанта съчета-нието „национален цен-тър“ налага дистрибуто-ра в съзнанието на кли-ентите като монополист

и единствена фирма с на-ционално покритие, ма-кар че още поне десетина други компании доставят в цялата страна. „Високо-качествените лекарства“ е с членувано прилагател-но, което внушава, че само това са качествени лекар-ства, а избраното име на аптеките („образцови“) говори само за себе си. В същото време стратегията на фирмата е подкрепена от много интензивна ра-бота с лекари, с телевизи-онна и медийна реклама. Заради всичко това фар-мацевтичният производи-тел е увеличил пазарния си дял от 2% на 2.4% през миналата година.

За благозвучие и цвят„По принцип в епохата на директния маркетинг и комуникации е важно името да ти казва неза-бавно за какво става дума и да може да бъде връзва-но лесно с рекламни кам-пании. Затова все повече фирми подбират наиме-нованията си внимател-но. Някои търсят благо-звучие и даже рими. Дру-ги избират дори логото си в цветова гама, която може да бъде ползвана за реклама“, обобщава све-товния опит Елица Цено-ва, юрист, работещ в об-ластта на интелектуална-та собственост.

На Запад има фир-ми, които се занимават с измислянето на имена (name companies, brand companies). Тяхната рабо-та е да изобретят името, да проверят дали може да се регистрира като тър-говска марка, дали е ези-ково съвместимо на раз-личните езици или поне в държавите, където ще се предлага. Има например Vokswagen Sharan, което не е лошо, но в България имаме малко по-особени асоциации с шарана, по-сочва Ценова.

Nespresso например е създадено от първата сричка на Nestle - храни-телният гигант, който за-почва да налага новата кафемашина на пазара, и espresso. Така то носи пря-ка асоциация с продукта, а компанията Nespresso се занимава с разпростране-нието му.

Пример за това как една фирма целенасоче-но променя името си, за да може да се впише на международния пазар, е и Hukemoller. Дружество-то е част от най-голямата търговска верига в Холан-дия и от 120 години се за-нимава с производство и продажба на бельо. Кога-то решават да излязат на европейския пазар, раз-бират, че с това име ще им бъде много трудно да

пробият - то е старомодно, консервативно, не носи никакви асоциации със самия продукт, а и е труд-но произносимо на дру-ги езици, разказва Елица Ценова. Тогава специали-зирана агенция предлага Bodique и така фирмата се преименува на Bodique by

Hunkemoller. Името идва от body (тяло) и boutique (скъп, луксозен магазин).

Jobpilot е сайт за тър-сене на работа (много по-пулярен в Австрия и Гер-мания). Името му идва от „работа“ и „пилот“, кое-то освен летец може да

се преведе и като водя, направлявам - и внуша-ва доверие на търсещите работа. Пример за подо-бен подход е и компани-ята за компютри Compaq, чието име идва от „ком-пактен, малък“, защото това е била първоначал-ната идея - да се предла-гат малки компютри. А Diesel се асоциира с ка-миони, мощ, бруталност дори.

По правилата Законодателството в Бъл-гария поставя три изис-квания към фирменото наименование, освен да е уникално: да отговаря на истината, да не въвеж-да в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. „Със си-гурност обаче контролът дали фирменото наимено-вание съответства на гор-ните три изисквания не е

твърде строг“, коментира Николай Янев, адвокат от международната адвокат-ска кантора CHSH Cerha Hempel Spiegelfeld Hlawati във Виена.

„От публикуваната съ-дебна практика успях да открия само едно решение (на Окръжния съд в Доб-рич от 2009 г.), с което се отказва да се впише фир-мено наименование, в ко-ето има „заложна къща“ за дружество, което не е заложна къща. Аргумен-тът е, че в противен слу-чай фирмата няма да отго-варя на истината и ще въ-вежда в заблуждение“, по-сочва Янев. Той си спомня за едно друго съдебно ре-шение за отказ да се впи-ше фирмено наименова-ние на погребално бюро „Възкресение Христово“ ООД (или нещо подобно). Аргументът в този случай бил, че заявеното фирме-

но наименование накър-нявало обществения ред и морала.

Според него, „ако тър-сим тенденция в Бълга-рия, тя е по-скоро към по-либерално използване на фирмени наименования по преценка на търговци-те“. Въпреки че админи-страцията (Агенцията по вписванията) и съдилища-та биха могли да са по-рес-триктивни при прилагане-то на закона, те очевидно не са, обобщава Янев.

Кой знае - може би тък-мо тази разкрепостеност би помогнала на повече изобретателни фирми в страната хем да отгово-рят на изискванията на законодателството, хем да регистрират фирми с наименования, които ра-ботят в полза на продаж-бите им. � K

По темата работи и Зорница СТОИЛОВА

Някои фирми из-ползват хитринки, за да може името им да предизвиква асоциация, която помага.

Тенденцията в България е към по-либерално използ-ване на фирмени наименования.

KАПИТАЛ 5 - 11 декември

ИМОТИ52 KАПИТАЛ 5 - 11 декември 2009 г.

imoti.capital.bg

124-метров оптимизъм

„Арко тауърс“ плати 3.5 млн. лв за разрешителното за строежа на два небостъргача

Да дадеш няколко ми-лиона, за да получиш разрешително за стро-еж на мегакомплекс, и то точно сега, на пръв поглед изглежда като да похарчиш послед-ните си пари за ново портмоне.

От една страна, пазарът на имоти във всички-те си сегменти вече по-вече от година е в състо-яние на пълна летаргия, а банковото финансира-не продължава да е скъ-по и трудно за намиране. От друга обаче, ако си за-почнал проекта преди две години и ще го завършиш след четири, моментната ситуация на пазара не из-глежда толкова важна.

За мениджърите на дружеството „Арко та-уърс“ АДСИЦ, които пла-тиха рекордната строи-телна такса от 3.514 млн. лв., това не е просто проя-ва на оптимизъм, а стъп-ка към реализирането на проекта им за смесен ком-плекс с обща площ от 300 хиляди квадрата върху терен от 48 дка в столич-ния квартал „Банишора“. Според неофициална ин-формация предвидена-та инвестиция за изграж-дането му е над 250 млн. евро, като се очаква стро-ителството да отнеме че-

Текст: Яна БОДУРОВА Инфографика: Антония ТИЛЕВА

тири години.В консултантските сре-

ди новината беше разтъл-кувана като знак, че дори и сега София остава атрак-тивно място за инвести-ции. На подобно мнение е и главният архитект на София Петър Диков, кой-то заяви, че в началото на следващата година се оч-аква други двама пред-приемачи също да пла-тят по близо милион лева за разрешителни за стро-еж на проектите си.

От всичко по много Освен за най-висока цена на разрешителното за строеж проектът на „Арко тауърс“ поставя още един рекорд - за най-висока сграда. Или по точно за две кули с височина по 124

метра. За сравнение, най-високата сграда в Бълга-рия в момента е 104-ме-тровият хотел „Родина“ в София, а макар и да не е първият небостъргач в идея, тоя е единственият, който е получил разреши-телно до този момент. От представянето на проек-та на Sofia Architecture

ул.Скопие

бул.Сливница


бул.К

онст

ант

ин В

елич

ков

ул.О

пълч

енск

а

бул.Тодор Александров


бул.Княгиня Мария Луиза

ул. Габрово

124 м.

50 хил. кв метра офиси

Търговски център с площ от 80 хил. кв метра

33.5%Юник

инвестмънт

36.5%Сингулар асет мениджмънт

Регулус3.1%

АМД комерс3.8%

23.1%Arco Towers

Malta Limited

СТРУКТУРАна капитала на Арко тауърс АДСИЦ

Източник: КФН

Week стана ясно, че след завършването всяка от ку-лите ще бъде с площ бли-зо 50 хил. кв.м, а идеята на инвеститорите е едната да бъде отредена само за офиси. В другата пък ще съжителстват хотел и жи-лищни апартаменти. За продажба ще бъдат обяве-ни само жилища, намира-щи се на последните ета-жи на сградата, и по вся-ка вероятност те няма да са повече от една трета от цялата сграда. Хотелска-та част пък ще е на първи-те седем етажа, като пове-че от половината от близо 200 стаи ще бъдат луксоз-ни апартаменти.

Източници на „Капи-тал“ разказват, че компа-нията инвеститор е пред подписване на договор с една от големите меж-дународни вериги за уп-равление на хотели, коя-то още не е представена в България. Идеята е съ-щата верига да поеме уп-равлението и на около 120 апартамента, които ще бъ-дат отдавани под наем.

От „Арко тауърс“ от-казаха информация, а като причина посочи-ха публичния статут на дружеството.

Освен кулите в ком-плекса ще има и търгов-ски център с площ 80 хил. кв.м, паркинг за над 2500 хил. автомобила и някол-ко ресторанта, включи-телно и върху озелене-ния покрив на търговска-та част. Сред другите екс-три на комплекса са дет-ска градина, фитнес и уел-нес център.

Проектът е направен така, че камионите, кои-то ще обслужват търгов-

Проектът

ИМОТИ


UFFICIO SPAGNOLO DEL TURISMO Via Broletto, 30 20121 MILANOTel.: 02/72 00 46 25 (operatori) [email protected] www.spain.info/it

www.comunitatvalenciana.comwww.spain.info

УСМИХВАЙ СЕ!НАМИРАШ СЕ В КАСТЕЛЬОНCOSTA AZAHAR

Oбласт Валенсия.Давам ти всичко.

Неботърсачите

Преди началото на икономическата кри-за част от строителните предприе-мачи в Българя буквално бяха зарови-ли глава в облаците над страната и се надпреварваха кой точно ще построи

първия небостъргач.

Причината те така и да не се случат освен кризата е и трудна процедура по издаване на разрешително за високи сгради. Проектът трябва да бъде съгласуван с множество държавни и общински органи, като по ду-мите на инвеститорите по веригата най-трудно се по-лучава одобрението на службите по въздушния кон-

трол, с които трябва се съгласува, че сградата не пречи на преминаващите над града самолети. Според неофициална ин-формация именно въз-душният трафик е причи-ната най-високата стро-яща се сграда в момен-та в столицата (проек-

тът на „Софарма имоти“ в кв. „Дианабад“) да е 80, а не 100 метра. Близо до старта пък е проектът на „Форт Нокс“ за 130-метрова офис кула на булевард „Цари-градско шосе“. За неизвестно бъдеще обаче са отло-жени проектите на братя Домусчиеви за 180-метрова кула върху терена на бившия завод „Балканкар Сре-дец“ и този за небостъргач в Бургас. В мъгла оста-ва бъдещето и на проекта на братята Стефан и Краси-мир Джанкови за строителството на два небостъргача в квартал „Сердика“. Неясна е съдбата и на стомет-ровата кула „Ропотамо плаза“ в близката до центъра част на бул. „Цариградско шосе“, както и на 110-мет-рова офис сграда зад Централна гара, която трябваше да изгради испанската компания „Риофиса“. � K

близостта до центъра на града и ключови пътни артерии, включително метро в бъдеще. От дру-га обаче, зоната не е сред най-престижните, напри-мер цените на жилища-та в района традиционно са едни от най-ниските за София.

Звезден екипЗа консултант на проек-та е била наета една от водещите международни компании в сектора на не-движимите имоти - DTZ, като по всяка вероятност тя ще поеме и отдаване-то под наем на офисите и магазините в комплекса. Това е първият проект на DTZ в България и слухо-вете в консултантските среди са, че от компания-та вече проучват възмож-ности за отваряне на свой офис в София.

Архитектурното бюро Gensler, чието дело е про-ектът, също е със звезден статус, а комплексът на „Арко тауърс“ е преми-ерата им в България. На фона на други техни про-екти като „Сити център“ - нещо като „град в гра-да“ в Лас Вегас с 1.67 млн. кв.м разгъната застроена площ, и 632-метрова кула в Шанхай, изглежда като

еднофамилна къща. За проекта в София Gensler са работили съвместно с българското бюро „Сек-тор арх“ с ръководител арх. Атанас Панов.

Най-малкото любопит-ни са и основните акци-онери в „Арко тауърс“. Според потвърдена ин-формация от трима неза-висими един от друг из-точници на „Капитал“ зад малтийското дружество Arco Towers (виж графи-ката) стои американски-ят инвестиционен фонд Gramercy (собственик на „Бизнес парк София“. Ос-новен акционер в „Син-гулар асет мениджмънт“ пък е бившият директор на Агенцията за привати-зация Илиян Василев.

„Новото портмоне“ от инвеститорите едва ли ще остане празно, дори тъкмо обратното. Една от функциите на слабия па-зар на имоти са падащи-те цени на строителните работи и основните ма-териали. Така, ако „Арко тауърс“ започнат строи-телство, скоро ще могат да спестят няколко мили-она, а когато след четири години проектът бъде го-тов, пазарът отново най-вероятно ще е тръгнал на-горе. � K

ската част и ще извоз-ват отпадъците, ще вли-зат през специален вход, който няма да е видим за посетителите и живеещи-те в комплекса.

Идеята на инвеститори-те е проектът да бъде тар-гетиран в най-високия це-нови клас. От една страна, това ще е лесно заради ви-сококатегорийния хотел,

Най-трудно се получава одобре-нието на служби-те по въздушния контрол.

Жилища за продан

Апартаменти под наем

Петзвезден хотел

124 м.

Общо РЗП за проекта 300 хил. кв. м

Кулите са високи по 124 метра всяка

2500 парко места

ПРЕДПРИЕМАЧ54 KАПИТАЛ 5 - 11 декември 2009 г.

Занаятчия по неволя

Десетки фирми се оказаха финансово задължени по закон от 2001Мара ГЕОРГИЕВА

От 19 години прите-жавате семеен рес-торант. Регистриран сте по Търговския за-кон и по Закона за ДДС. Получили сте катего-ризация по Закона за туризма.

Плащате данъци плюс за-плати и осигуровки на 12 души. С две думи - спаз-вате правилата. Един прекрасен ден обаче ви информират, че въпреки всичко сте нарушител. Просто защото не сте ре-гистриран като занаят-чия, не членувате в реги-онална занаятчийска ка-мара (РЗК) и не плаща-те задължителен член-ски внос. За да продъл-жите да бъдете изряден, трябва да станете част от занаятчийската гил-дия в страната. Макар и неохотно.

Точно това се случва с Жеко Кемалов, собстве-ник на ресторант „Магно-лия“ в Казанлък. „Пред-ставители на РЗК ни за-плашиха с глоба и ни при-нудиха да се регистрира-ме, макар че работим по Търговския закон. И през ум не ми е минавало, че сме занаятчии. Наши ко-леги в други части на България не са и чували за такова изискване“, раз-казва Кемалов. „Oт член-ството си в занаятчийска-та камара нямам никаква полза. За мен плащането на членски внос е вид ре-кет“, твърди той.

Изискването всички за-

наятчии да са членове на камарата е заложено в действащия от 2001 г. За-кон за занаятите. Обхва-тът му се простира върху цели 129 дейности. Освен традиционните занаяти - медникарство, ножарс-тво, гайтанджийство и др., в списъка са и зани-мания, които в повечето международни класифи-кации сe свързват с про-мишленост - корабостро-ителство и лодкарство, колбасарство, пивоварс-тво, изработване на из-куствени крайници, гот-варство и ресторантьор-ство, обществено хранене и кетъринг, медийна тех-ника и медиен дизайн, пе-чатарство, вътрешно об-завеждане и др. Има и ре-дица регулирани по за-кон професии като завар-чик и масажист, за които съществува специален режим за упражняването им по други закони. За-наяти са и дейности, из-искващи лицензиране - например приготвяне на спиртни напитки, как-то и професии в областта на строителството, рес-таврацията и довърши-телните работи, контро-лирани от Камарата на строителите и Дирекци-ята за национален строи-телен контрол. Компани-ите от тези браншове би трябвало да се обозначат като занаятчии и да пла-щат пари на РЗК. Наисти-на сумите са незначител-ни, но става въпрос за по-вече от 15 хил. души. Тол-кова са членовете на На-ционалната занаятчий-ска камара (НЗК) към мо-мента по информация на известния стилист Кръс-тю Капанов, който от два месеца е нейният нов председател. Месечни-ят членски внос е по три лева за майстор, калфи-

те плащат по два, а чира-ците - по един лев. За за-наятчийско предприятие членският внос е пет лева на месец. Според Капа-нов обаче далеч не всич-ки членове внасят член-ски внос, а постъпления-та от него дори не стигат за издръжка на офисите. Самият той като предсе-дател работи без заплата от камарата.

Вълна от недоволствоЖеко Кемалов не е един-ственият, научил, че има задължения, които не спазва. Активността на регионалните камари 8 години след влизане в сила на закона обаче си има обяснение.

„Проблемът с масова-та регистрация на зана-ятчии стана остър, след като през март Върховна-та административна про-куратура е поискала да се направят проверки как се спазва Законът за зана-ятите. Окръжните проку-ратури са възложили това на регионалните занаят-чийски камари“, обясня-ва хронологията на съби-тията Ели Анави, начал-ник-отдел в Министер-ството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и ръководител на работната група, изготви-ла предложения за промя-на на Закона за занаяти-те. Проверени са авторе-монтни сервизи, бижутер-ски ателиета, сервизи за електронна техника, фри-зьорски салони и др., ко-ито вече са регистрира-ни по Търговския закон. При неподчинение за ре-гистрация се съставят ак-тове, които след това се изпращат на областните управители, оторизира-ни по Закона за занаяти-те да издават наказател-ни постановления и да на-лагат глоби или имущест-вени санкции, коментира Анави.

Искането на още пари от предприемачите в раз-гара на икономическата криза обаче не остава без отзвук.

„Собственик съм на козметичен салон в Гор-на Оряховица. Регистри-рана съм като едноличен търговец, плащам патен-тен данък и осигуровки, имам и професионална квалификация“, обяснява в писмо Атанаска Станче-ва. Тя също получава ука-зания от РЗК във Велико Търново, че трябва да се регистрира като занаят-чия. „Спазвам законите на България и не искам да попадна под ударите на чл.324, ал.1 от Наказа-телния кодекс и да бъда наказвана с лишаване от свобода до една година и глоби. Може ли да ми да-дете съвет как трябва да

predpriemach.capital.bg

ПРЕДПРИЕМАЧ


�

Какво е занаятчийска камараНационална занаятчий-ска камара (НЗК) обе-динява 25 регионални занаятчийски камари и девет национални занаятчийски бран-шови сдружения. По закон камарата води регистър на своите членове, предоставя им информация, кон-султира ги, организира курсове и семинари за обучение. Задължение на НЗК е да организира обучението на зана-ятчиите, да изготвя правила за провежда-нето му и да следи за тяхното изпълнение. Регионалните камари определят изпитни комисии, които организират изпити за калфи, а НЗК - издава правилник за провеж-дане на майсторски изпит, организира обучението и назнача-ва изпитни комисии за майстори.

постъпя? РЗК ми е дала 7-дневен срок за регистри-ране“, пита Станчева.

„През август фризьор-ският салон „Ирен“ в Русе бе посетен от пред-ставители на РЗК. Със-тавиха ни протокол, спо-ред който трябваше да се регистрираме в камара-та, да си платим за май-сторско свидетелство, из-давано от същата камара, и да се издължим с член-ски внос за шест години назад. Сумата е малка, но не знаем защо я даваме“, разказва и Едуард Сла-вов, съсобственик на са-лона. „Длъжни ли сме ос-вен по Търговския закон да се регистрираме и като занаятчии и да плащаме членски внос“, питат в специално писмо над 80 собственици на фризьор-ски салони и салони за красота в Русе. Предпри-емачите искат да знаят и „за какво ще отиват на-шите пари, които трябва да плащаме като членски внос и къде се инвестират средствата от таксите, ко-ито ще плащаме (325 лв.) за изпит за майсторско свидетелство в РЗК“.

„Натискът за регистра-ция беше толкова твърд, че аз бях напълно убеде-на, че занаятчийската ка-

мара е държавна структу-ра. След дискусии с коле-ги и справки с юристи с изненада открих, че това не е така“, споделя соб-ственичка на салон за красота във Варна, поже-лала анонимност.

И в Националния бран-шов съюз „Сервиз елек-тронна техника“ прис-тигат оплаквания от соб-ственици на сервизи за бяла и черна техника, ко-ито са били принудени да се регистрират и като за-наятчии, посочва предсе-дателят на сдружението Димитър Лулчев.

Задължително или доброволноСлед постъпили жалби и въпроси Министерство-то на икономиката иска официално становище на Върховната касацион-на прокуратура (ВКП). От него става ясно, че „няма пречка едно лице да ор-ганизира дейността си по Търговския закон и да изпълнява дейностите, описани в Закона за за-наятите по търговски (а не по занаятчийски) на-чин. Съответно провер-ките не могат да се от-

насят за тези търговци, нито да се изисква от тях да се регистрират в зана-ятчийската камара, още по-малко да плащат член-ски внос“. Министерство-то изпраща това писмо до областните управители.

С друго писмо от 09.11.2009 г. Върховната касационна прокуратура настоява МИЕТ да пред-приеме действия за зако-нодателна промяна, с коя-то да се избегне съществу-ващото към момента про-тиворечиво тълкуване на Закона за занаятите за-ради липсата на изричен текст в него, който дава на хората право на избор по кой закон да работят.

„Място за конфликт между Търговския за-кон и Закона за занаяти-те няма“, заяви по време на разискванията на спе-циална кръгла маса Бо-рислав Белазелков, съ-дия във Върховния каса-ционен съд, един от авто-рите на Закона за зана-ятите. „Занаятчии или индустриалци - това е въ-прос на организация на производството. Не съ-ществува нормативно ди-лема за правото на избор между двата закона. Нека собственикът на предпри-ятието да си избере на-

чин, по който да го орга-низира. На това действа-щият Закон за занаяти-те не е пречил и няма да пречи“, категоричен е съ-дия Белазелков.

„Добрите намерения на авторите на Закона за за-наятите са били промене-ни в практиката“, репли-кира Ели Анави. „Дока-зателство за това са ма-совите проверки на леги-тимни фирми, регистри-рани по Търговския за-кон, и настоятелните по-кани да станат членове на занаятчийската кама-ра. Правото на сдружава-не обаче включва и право на несдружаване. Занаят-чийската камара има мо-нополно положение, кое-то дава значителни въз-можности за въздействие. Става въпрос за много се-риозни финансови инте-реси“, добави Анави.

„По време на проверки-те е имало хора, които са си превишили правата, но Законът за занаяти-те не принуждава нико-го насила да се регистри-ра“, коментира и Кръстю Капанов. Той е катего-ричен, че целта на ново-то ръководство на Наци-

оналната занаятчийска камара не е да увеличава на всяка цена членовете си или да налага глоби, а да търси начини как хо-рата да представят и про-дават по-добре продукци-ята си.

„Ако държавата про-дължава да казва кой е занаятчия и кой не е, ще има проблеми и в бъде-ще. Нека браншовите ор-ганизации да имат пра-во да решават дали да са във или вън от списъка. В Европа има примери и за задължително, и за до-броволно членство в за-наятчийска камара. Вся-ко от решенията има сво-ите плюсове и минуси“, е мнението на Цветан Си-меонов, председател на Българската търговско-промишлена палата.

Според Върховната касационна прокуратура критерий при определе-нието за занаят може да бъде спазването на много специфична технология на производство, която да го прави различно от този вид дейност, упражнява-на по Търговския закон. „Например, ако хлябът се меси на ръка и се използ-ва фурна с изцяло ръчна обработка, това е занаят за разлика от поточните линии при индустриал-ното производство. Или тъкачество, което се из-вършва на ръчен стан, а не на машинен с изцяло механизирани техноло-гии“, посочва прокурор Павлина Николова.

Законът в сегашния му вариант обаче си има и привърженици. Според Георги Шиваров, замест-ник-председател на Бъл-гарската стопанска ка-мара, членството в зана-ятчийска камара гаран-тира защита на потреби-теля. Подкрепя го и Ди-митър Антов от Съюза на каменоделците, кой-то казва, че така „се от-сяват истинските зана-ятчии от пиратстващите в бранша, които мамят клиентите“.

РешениетоИкономическото минис-терство е готово с про-ект за промени в Закона за занаятите. „Измене-нията са продиктувани от желанието ни да по-добрим бизнес средата и да осигурим свобода на търговците да се самооп-ределят къде ще члену-ват“, коментира замест-ник-министърът на ико-номиката, енергетиката и туризма Евгени Анге-лов. Проектът съдържа изрично уточняване, че търговците, регистрира-ни по Търговския закон, няма да бъдат задължени да се регистрират по За-кона за занаятите. Пред-

лага се законът да се прилага само за физиче-ски лица - занаятчии или граждански дружества на няколко такива физи-чески лица, които ще се вписват в регистър БУЛ-СТАТ, а не в регистър на занаятчиите.

Проектът предлага също броят на занаятите да бъде редуциран значи-телно и от сегашните 129 да станат 50-60, предимно стари традиционни дей-ности. Членството в кама-рата да е по желание, а не задължително. НЗК и ре-гионалните й структури пък трябва да започнат да работят като неправи-телствени организации.

Предлага се също да от-падне полагането на до-пълнителни изпити пред занаятчийските камари за придобиване на квали-фикация по Закона за за-наятите. При завършване на професионално обуче-ние с ІІ или ІІІ степен на професионална квали-фикация младежите ав-томатично да получават степен калфа, а след две-годишен стаж в занаят-чийско предприятие - и майстор.

Това са промени, които по същество сменят изця-ло философията на сегаш-

ния закон, и те имат свои-те противници. „България ще се превърне в един-ствената страна - членка на ЕС, която ще чете по-нятието занаятчия като исторически анахрони-зъм и ще сведе закона си само до описание на оце-лели през вековете зана-яти, за дешифрирането на някои от които (като му-тафчийство, куюмджий-ство) трябва да се използ-ва тълковен речник“, зая-ви Кръстю Капанов. „Ев-ропа използва занаят и в съвременен смисъл и ре-гулира не само оцелялото от миналото“, казва той. „Занаятите не са нещо статично. Те се променят с годините. В Германия мехатроника и компютър-на промишленост напри-мер са занаяти“, посочи Александър Баден, гла-вен изпълнителен дирек-тор на Занаятчийската ка-мара в Кобленц.

От икономическото министерство твърдят, че ще търсят балансира-не на позициите, но стре-межът е промените в за-кона да улеснят макси-мално бизнес средата и да не натоварват задъл-жително предприемачи-те с допълнителни регис-трации.

Регистрираните по Търговския закон няма да се регис-трират по Закона за занаятите.

Проектът предлага броят на занаятите да бъде редуциран значително.

ФИНАНСИ56 KАПИТАЛ 5 - 11 декември 2009 г.

fi nansi.capital.bg

Малко кеш в кризата

Три нови компании излязоха на пазара на бързите кредитиВалентина ИЛИЕВА

“Кешът е цар“ и „Кри-зата носи и възмож-ности“. Може да ви се струват като клише-та, но тези две фрази описват много добре ситуацията не паза-ра на т.нар. бързи кре-дити, които се отпус-кат от небанкови ком-пании, специализира-ни в потребителско финансиране.

В последните няколко месеца тази възможност беше прегърната от три нови дружества, предла-гащи бърз кеш - „Терра кредит“, „Фератум Бъл-гария“, „Кеш кредит“, по-казва регистърът на фи-нансовите институции на БНБ (виж карето).

Малки кредити...В общия случай тези ком-пании отпускат малки бързи заеми без формал-ности и документация и само срещу лична карта и без обезпечение.

„Фератум България“ има малко нетрадицио-нен за българския кли-ент подход - отпуска кре-дити след молба от кли-ента с sms или чрез за-явка на интернет сайта на компанията, а не чрез пряк контакт със служи-тел в офис на дружество-то. Бизнес моделът на „Фератум България“ за-лага на минимум персо-нал и добър софтуер с цел по-ниски разходи.

Технологията на по-лучаване на заем е след-ната: клиентът изпраща sms-а или заявката от сай-та, след няколко минути получава пак чрез съоб-щение потвърждение и веднага след това парите се превеждат по банкова-та сметка, която е даде-на на „Фератум“. На по-сочен от клиента адрес пък се изпраща фактура за задължението. По ин-формация на компанията тя работи с четири банки - ОББ, Банка ДСК, Уникре-дит Булбанк и Пощенска банка. Клиенти на други банки също могат да по-лучат заем по сметка, но това ще отнеме повече време за транзакцията, посочват от „Фератум“.

Дружеството всъщност предлага т.нар. заеми до заплата, широко разпрос-транени в САЩ. Клиен-тът взима назаем дребна сума пари за покриване

�

Кой кой е„Фератум България“ е започнала реално дейност на 20 октом-ври. Дружеството е собственост на фин-ландската компания „Фемили холдинг ОИ“, която работи в още дванайсет страни в Ев-ропа - Финландия, Шве-ция, Литва, Латвия, Словакия, Холандия, Испания, Дания, Чехия, Словения, Естония, Полша. „Терра кредит“ е собственост на Кирил Маринов и „Терра груп БГ“, сочи информацията в търговския регистър. Маринов е и едноличен собственик на „Терра груп“. Освен това той е

едноличен собственик и на фирмата „Мул-тиспорт БГ“ ЕООД (с предмет на дейност организиране и провеждане на спортни прояви, консултантска дейност, осъществява-не на инфраструктурни проекти, продажба на имоти и др.), съдружник е и в „Ивас 2008“ ООД, която се занимава с търговия с електроенергия, в управата е и на фирма „Аве център“ ООД. „Кеш кредит“ е соб-ственост на фирмата iQuest („айКуест“), еднолична собственост на Георги Крумов.

Един от офисите на една от новите компании за

на текущи нужди за кра-тък срок, обяснява сай-тът на „Фератум“. В Бъл-гария кредитите, които се отпускат, са 80, 160 и 240 лв., а срокът за връщане-то им е 15 дни. При връ-щането на заема не се на-числяват лихви, а се дъл-жи такса, която зависи от размера на отпуснатия кредит. При заем от 80 лв. клиентът трябва да вър-не 100 лв., при 160 лв. връ-ща 200 лв., а при 240 лв. - 300 лв. Този тип заеми са удобни, но начинът им на отпускане не е утвър-

ден като практика на на-шия пазар и това може да е един от проблеми-те при събирането на за-дълженията, коментират от пазара.

„Терра кредит“ отпус-ка заеми от 100 до 1500 лв. Компанията заявява, че ако навреме си плащате всички вноски, послед-ната ще е наполовина, а при следващ кредит полз-вате преференции. Заеми-те, които предлагаме, са без обезпечение или с по-ръчител, в момента раз-работваме и заеми сре-

ФИНАНСИ


нов. Той обясни, че при проблеми в обслужване-то разсрочват отпуснати-те кредити, като удължа-ват сроковете.

И според Румен Сто-янов, регионален ди-ректор на „Фератум“ за България, ограниченото предлагане от страна на банките и другите креди-тори на пазара за тях се явява възможност. Дру-жеството вече има клиен-ти в просрочие, като пред-вижда да ползват услуги-те на колекторски фирми за събиране на вземания-

та си. „Удачно е да започ-нем сега, защото смятаме, че ще има търсене на та-кива кредити“, посочи и Любомир Танкишев. Той уточни, че „Кеш кредит“ планира да започне реал-но дейността си в начало-то на следващата година с малък пилотен проект, „за да тестваме почвата“. Сметките и анализите на компанията са показали, че печалба на този пазар се постига едва на трета-та година при около 15 000 клиенти.

И според някои пред-ставители на „стари“

дит“ работи с чужди ком-пании и използва външ-но финансиране. Той оба-че не уточни за кои ком-пании става въпрос.

Любомир Тинкишев каза, че капиталът на дружеството „Кеш кре-дит“ е осигурен чрез за-емни средства от дру-ги компании в групата на iQuest. Първоначал-но идеята ни беше да за-почнем дейността си със собствен капитал и банко-во кредитиране. На този етап обаче банковото кре-дитиране е силно ограни-чено. Затова изчакваме с реалния старт, обясни още Тинкишев. В даден момент бих ме желали дружеството да се консо-лидира с установена ком-пания на пазара, като ве-роятният изход би бил с банка, каза още той.

ТенденциитеСвито кредитиране и консервативен подход от страна на дружествата, предпазливост и по-вни-мателно отношение към задлъжняване от стра-на на клиентите - това е ситуацията в момента. Нищо изненадващо. Съ-ществуващите играчи на пазара за бързи кре-дити са по-консерватив-

ни в отпускането на нови кредити предвид високи-те нива на необслужвани заеми от клиенти, посо-чи Неделчо Спасов. При-чините за това са значи-телно намалялото търсе-не на кредити в момен-та и много по-завишени-те изисквания на финан-совите институции към кредитополучателите, е мнението на Георги Ата-насов. Голямо влияние оказва повишаващата се безработица в страната. Кредитополучателите от този сегмент на паза-ра са изключително уяз-вими от рецесията в ико-номиката. Както и в бан-ковия сектор, така и при небанковите дружества под внимание трябва да се поставят ръстът и де-лът на просрочията по за-емите. Към края на сеп-тември 2009 г. делът им от портфейла на компа-ниите е 11%, като за една година се е увеличил поч-ти двойно. Все пак очак-ваме в началото на 2010 г. най-трудното да е от-минало, прогнозира Ва-лентин Гълъбов. И кога-то това се случи и иконо-миката се нормализира, възможностите на криза-та ще се сменят с възмож-ностите на растежа. � Kпотребителско кредитиране СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Източник: БНБ

на дружествата, специализирани в

кредитиране, в млрд. лв.

0

0.5

1

1.5

2

2.5

3

30.IX 31.XII 31.III 30.VI 30.IX

компании в сектора на пазара има място за нови играчи. Сега не е труд-но да се отпускат заеми, тъй като банките са кон-сервативни в това отно-шение и кредитиране-то е свито. От тази глед-на точка е подходящ мо-мент за установяване на пазара, като е необходи-мо само леко да се зани-жат критериите към кли-ентите, тъй като и банки, и други кредитиращи ин-ституции завишиха изис-кванията си, обясни шеф на компания от пазара, пожелал анонимност. По думите му основният про-блем е събирането на раз-дадените кредити. В това отношение са необходи-ми много силна мотива-ция на персонала и мно-го работа, смята той.

На обратното мнение е Георги Атанасов, дирек-тор „Бизнес развитие“ в „Кредитбул“ (част от гру-пата на Societe Generale), тъкмо напротив - в мо-мента няма потенциал за нови играчи на пазара. „Наблюдаваме навлиза-нето на някои нови мал-ки компании, които са привлечени от по-висо-ките лихви на този сег-мент от пазара. Трябва да се отчете обаче, че нива-та на риск и разходите по тези кредити също са по-високи“, обясни той. Спо-ред него един бърз поглед върху финансовите отче-ти на някои от водещите компании на този пазар за последните няколко го-дини разкрива, че дори и преди кризата те работят на загуба. По думите му играчите, които тепърва навлизат на пазара, ще се сблъскат с доста се-риозни проблеми и труд-но ще оцелеят. Още пове-че че компаниите, които не са собственост на го-ляма международна гру-па, изпитват проблеми и със собственото им фи-нансиране. Валентин Гъ-лъбов, изпълнителен ди-ректор на „Ти Би Ай кре-дит“, смята, че новосъз-дадените компании, ко-ито все още не са изчер-пали възможностите си, провокират съществува-щите, което подобрява ка-чеството на бизнеса.

С какви пари го правятНовите играчи на пазара на бързите заеми имат различни модели за оси-гуряване на средства за дейността си. Според Ру-мен Стоянов „Фератум България“ използва соб-ствено финансиране. „Компанията е междуна-родна и собственикът ни осигурява ресурс“, посочи той. Кирил Маринов обяс-ни, че за осигуряване на финансиране „Терра кре-

щу ипотека на имот, каза Кирил Маринов, собстве-ник и управител на дру-жеството. Броят на офи-сите на компанията в Со-фия и страната е 45, ко-ето показва доста агре-сивно настъпване на па-зара, тъй като компани-ята работи реално от три месеца.

„Кеш кредит“ ще отпус-ка кредити за физически лица и микробизнес, „за малкия бизнес, който е под радара на банките“, каза Любомир Танкишев, изпълнителен директор на дружеството. Няма да се насочваме към клиен-ти, които взимат кредит, за да погасяват стари за-дължения, допълни той. Средният размер на за-емите, които ще отпус-кат, ще бъде 500 лв.

...голям бизнесСпоред новите компании в този сектор кризата е дала потенциал за поява-та им. По думите на Ки-рил Маринов в момента „има глад за пари, хора-та търсят пари и ние из-ползваме факта, че бан-ките не отпускат заеми“. Въпреки това той смя-та, че на този етап рис-кът наистина е доста го-лям. „Наблюденията ни показват, че в началото, когато започнахме, кли-ентите искаха по-големи заеми - в горната грани-ца, а сега искат по-малки суми“, посочи още Мари-

Има мнения, че компаниите, кои-то сега навлизат на пазара трудно ще оцелеят.

101са регистрираните в БНБ финансови компа-нии към 20 ноември.

НА ПАЗАРА

11%е делът на необслуж-ваните кредити от всички отпуснати.

ВЛОШАВАНЕ

ВЗЕМАНИЯ

ФИНАНСИ


Резервирана подкрепаБен Бърнанке може да не успее да запази правомощията на Федералния резерв и да остане да го ръководиНиколай СТОЯНОВ

„Сбогом! Преизбирането на Бърнанке е повече, отколко-то мога да понеса.“

С тези думи Никълъс Насим Талеб, автор на книгата „Чер-ният лебед“, донесла му сла-вата на един от малкото пред-рекли кризата, обяви пред Huffington Post, че се оттегля от публичния живот в „плато-ничното спокойствие“ на сво-ята библиотека, за да потърси утеха във философията и нау-ката и да работи върху следва-щата си книга.

Това не е първата критика (но пък е сред най-колоритни-те) към председателя на Фе-дералния резерв на САЩ Бен Бърнанке и почти сигурното му преизбиране. Два месеца преди изтичането на мандата му на 31 януари 2010 г. общест-вената подкрепа към него спа-да (виж графиката) заради на-чина, по който Фед използва па-рите на данъкоплатците, за да спаси Уолстрийт. Същият Уол-стрийт, който продължава да си раздава тлъсти бонуси, до-като безработицата вследствие на спукването на създадения от него балон достига 10%.

Дни преди изслушването в четвъртък на Бърнанке пред банковата комисия на Сената по повод номинацията му от-делни сенатори вече заявиха, че няма да подкрепят кандида-турата му. А той трябваше да излезе пред тях и да се пребори не само за себе си, но и

За честта на ФедЦентралната банка е под дво-ен натиск по няколко направ-ления. Критики към нея има и

от демократи, и от републикан-ци. И в Сената, и в Камарата на представителите. На всичкото отгоре в Конгреса сега едновре-менно циркулират два различ-ни проектозакона, които целят да ограничат правомощията на Фед.

По-голямата опасност идва от Камарата на представите-лите. На 19 ноември нейната комисия за финансови услуги прие промяна в сегашната ре-гулация, която дава на разслед-ващата агенция към Конгре-са Government Accountability Office допълнителни инстру-менти на контрол над Фед. Още през 70-те години на миналия век агенция получи властта да одитира дейността на централ-ната банка, но без монетарната й политика и отпусканите за-еми. Предложението, прокар-вано активно от републикане-ца Рон Пол и демократа Алън Грейсън, е изключението да се премахне.

Опасенията на анализатори-те са, че ако това се случи, аме-риканското правителство на-ред с пълната си власт върху фискалната политика ще по-лучи съществен контрол вър-ху монетарната. Икономи-ческата теория не е поощря-ва това да се случва в която и да било страна, защото прави-телствата обикновено не ус-тояват на изкушението да из-ползват намаляването на лих-вите за краткосрочни полити-чески цели (като спечелване-то на избори) за сметка на дъл-госрочната икономическа ста-билност. А когато става въпрос за контрола на лихвените нива по глобалната резервна валу-та (каквато все още е доларът), опасността става глобална.

Друг възможен проблем е, че това ще направи Федералния резерв по-тромав и той няма да може да реагира на кризи като сегашната. Освен това Фед ще стане и по-неефективен като кредитор от последна инстан-ция и ще накара банките да за-емат от него само когато ножът опре до кокала, за да не се раз-крият проблемите им. А това ще направи спасението им по-скъпо и по-рисково.

Затова Бърнанке, а и финан-совият министър Тимъти Гайт-

Председателят на Федералния резерв Бен Бърнанке се безпокои не само за оздравяването на икономиката, но и за собствения си пост СНИМКА: REUTERS

ФИНАНСИ


Тъй като централните банке-ри рядко прибягват до писане на коментари, а предпочитат да се придържат към завоали-рани речи, анализаторите не бяха сигурни дали коментарът на Бърнанке е проява на сила или на слабост. Във всеки слу-чай, ако допреди седмица пре-избирането на Бърнанке изгле-ждаше като чиста формалност и само няколко алтернативни икономически блогъри се съм-няваха в шансовете му, след статията и дни преди изслуш-ването му пред Конгреса неща-та вече не изглеждаха чак тол-кова безапелационно сигурни.

Независимият сенатор с демо-кратически уклон Бърни Сан-дърс заяви, че няма да подкре-пи кандидатурата на Бърнанке, и дори в четвъртък наложи сво-еобразно вето върху номинаци-ята му. То може да бъде отхвър-лено с мнозинство от 60 гласа в сточленния Сенат. „Миналата година американският народ гласува за промяна в национал-ните приоритети, които да сло-жат интересите на обикновени-те хора пред алчността на Уол-стрийт и на богатите, коменти-ра Сандърс. „Това, за което аме-риканският народ не се е спора-зумявал, е още четири години за един от основните архитекти на икономиката на Буш.“

Повечето анализатори видя-ха в това единствено лека про-цедурна пречка, която може да забави малко процедурата, но не и да се окаже препъника-мък. Пред The Hill обаче репу-бликанският сенатор и член на банковата комисия Боб Коркър каза, че още не е сигурен дали Бърнанке има нужните гласове в комисията и в Сената.

На самото изслушване пред Конгреса председателят на Фе-дералния резерв повтори пле-доарията си в защита на дейст-вията и на свободата на цен-тралната банка и изигра

Най-силната си картаА тя е стратегията за изход от политиката на почти нулеви лихви и наливане на неограни-чена ликвидност за банките. С тях беше избегнат колапсът на системата, но остана проблемът как и кога ще бъдат спрени, така че да се избегне инфлацията, но да не се задушат наченките на възстановяване на икономика-та. „Аз и колегите ми сме реше-ни да приложим стратегията си за изход по начин, който едно-временно ще подкрепи създава-нето на работни места и ще под-държа ценовата стабилност“, е казал Бърнанке пред сенатори-те, цитиран от Bloomberg.

Целият свят си задава въп-роса как точно ще бъде постиг-нато това и засега никой, поне публично, не е дал ясен отго-

вор. Но доколкото все пак има някаква стратегия (която се-наторите може би знаят), едва ли е добра идея да се орязват инструментите за реализаци-ята й или начело да се слага нов човек с нов план. Поне не и без този план да е ясен, пуб-личен и подложен на широко обсъждане.

Всъщност точно тук се опи-ра и до един от най-важни-те фактори за неодобрени-ето към Фед - липсата на проз рачност. Според анали-за на специализирания сайт AmericanBankingNews.com Бърнанке е наясно, че проек-тозаконът на сенатор Дод има минимален шанс да бъде при-ет. „Той се страхува от пове-че светлина върху дейността

на Фед, което ще се случи, ако бъде одитиран от Government Accountability Office по предло-жената от Рон Пол регулация, а тя среща безпрецедентна под-крепа.“ Така че вероятно, за да запази правомощията си, Фе-дералният резерв може би ще трябва да жертва поне част от пословичната си потайност, ко-ето ще е от полза за всички.

Оттук нататък въпросът за ролята на американската цен-трална банка и за ролята на са-мия Бърнанке зависи от това как той ще изиграе останалите си карти. През седмицата той оглави годишната класация на Foreign Policy за стоте най-голе-ми мислители на света, така че вероятно има какво да извади от ръкава си. За справка - сред аме-риканците, които остават след него, са президентът Барак Оба-ма на второ място, Бил и Хила-ри Клинтън, които семейно си поделят шесто място, бившият вицепрезидент Дик Чейни (13) и икономическият съветник на Обама Лари Съмърс (14).

Не е ясно дали, ако раздава-нето се обърка за Бърнанке и му се падне лоша ръка, Талеб (който дори не попада в класа-цията) ще излезе от самопро-възгласеното си отшелничест-во и ще предложи работеща ал-тернатива на досегашната по-литика. Но ако ви интересу-ва с какво смята да се занима-ва именитият автор освен с пи-сане: „Заедно с моите прияте-ли от Universa (инвестицион-на компания, консултирана от Талеб и основала хедж фонда Black Swan Protection Protocol-Inflation, осигуряващ печалба от евентуална хиперинфлация в САЩ - бел. ред.) ще структу-рирам стратегии, залагащи на следващата грешка на Бърнан-ке, Съмърс или Гайтнър.“ Тук за доброто на световната ико-номика не му пожелаваме ус-пех. � K

нър (който до преди да заеме поста беше президент на Ню-йоркската федерална резервна банка) опитват всячески да ата-куват новата регулация и най-добрата им надежда е Крис-тофър Дод. Председателят на банковата комисия към горна-та камара на Конгреса отхвър-ли искания, подобни на горно-то, от сенатори и от двете пар-тии. Той обаче си има собствен план, и то далеч не много при-ятен за Фед. В началото на но-ември Дод внесе проектозакон, с който да се създаде един фи-нансов мегарегулаторен орган, което би лишило централната банка от надзора върху банки-те. Друго предложение на сена-тора е ръководството на двана-десетте федерални банки да се назначава централно (а не от частните банки, собственици на Фед). Което в крайна смет-ка пак води до намаляване на независимостта на централна-та банка.

В опит да се пребори с попъл-зновенията към правомощията на Фед Бърнанке прибегна до

Нетипична медийна изяваВ неделния Washington Post той излезе със статия, където изтъква ролята на Федералния резерв в укротяването на криза-та. По повод на предложенията за законови промени той изтък-ва, че са в противоречие с кон-сенсуса по света за подходяща-та роля на централна банка и сериозно ще накърни икономи-ческата и финансовата стабил-ност на САЩ.

“Предложените мерки са поне отчасти продукт на об-ществения гняв към финансо-ва криза и справянето на прави-телството с нея и по-специално на спасяването на отделни фи-нансови компании. Действия-та на правителството от мина-лата есен обаче, колкото и не-приятни и несправедливи да бяха някои от тях, бяха необ-ходими, за да се предотврати глобална икономическа ката-строфа, сравнима с Голямата депресия по продължителност и сила, с дълбоки последствия за икономиката и обществото ни“, пише Бърнанке.

Два проектозакона в Конгреса опитват да ограничат правомо-щията на Федералния резерв.

ПОДКРЕПАза втори мандат на Бърнанке

45%

40%

35%

30%

25%

20%

15%

10%

5%

0%Да Не Не знам

Юли 2009 Декември 2009

Източник: Rasmusen Reports

ФИНАНСИ


Вятър регулация

Финансовият надзор създаде опасен прецедент, като пусна рекордно раздутото увеличение на капитала на „Енергони“Чавдар ПЪРВАНОВ

началото на потенциално опасен прецедент.

РешениетоПреди броени дни Коми-сията за финансов надзор (КФН) разреши на „Енер-гони“ да се слее с „Роял ресортс“ и дъщерната й „Роял инвестмънт“, чи-ето единствено имуще-ство е патент за „метод за изграждане на вятър-на електроцентрала“, преоценяван три пъти, за да се стигне до нечува-ната стойност - 547 млн. лв. „Енергони“ е прите-жавана почти изцяло от изпълнителния дирек-тор Димитриос Айвали-отис, който има дял и в „Роял ресортс“, собстве-ник на ценната техноло-гия. Броени часове след разрешението на КФН ак-ционерите на публичната компания одобриха вли-ването, след като на ре-довно насроченото общо събрание четири дни по-рано „внезапно влошава-не на здравословното със-тояние“ на директора от-ложи гласуването.

Даването на зелена светлина за проекта дой-де независимо от съмне-нията на енергийни екс-перти в достоверността на оценката, предполага-ща годишни приходи от използването на патен-та в размер на 626.8 млн. евро. „За да се постигне подобен приход при на-стоящите цени на изкупу-ване на електроенергия от вятърни мощности, това означава, че от нача-лото на 2010 г. вече тряб-ва да функционира вятъ-рен парк от поне 1100 вет-рогенератора с мощност 2 МВт всеки, които да имат минимум 3000 ефек-тивни часа работа, кате-горичен беше пред „Днев-ник“ Георги Георгиев, из-пълнителен директор на „Елана енерджи менидж-мънт“. Няма как за един месец да се изгради подо-бен парк и да бъде пуснат в експлоатация.“

Проверката„Нямаме никакъв избор, освен да приемем вписа-ните в Търговския регис-тър оценки за патента“, коментира пред „Капи-тал“ Ралица Агайн, зам.-председател на КФН, като уточни, че регулаторът няма правомощия да ос-порва оценката на вещи-те лица, нито пък може да назначава нова експерти-за. Намеренията на Агайн са чрез принудително-ад-министративна мярка да изиска одиторска провер-ка за оценения на над по-ловин милиард лева па-тент. Идеята е това да го извърши един от четири-те големи одитора, като очакваният ефект е една

„по-реална оценка на па-тента и след това „Енер-гони“ да коригира балан-совия си отчет, като на-мали капитала си“. Това може да стане само чрез обезсилване на част от ак-циите, тъй като номина-лът им е 1 лв., а по закон не може да е по-малък.

Експерти на пазара оба-че са скептично настрое-ни към мярката на КФН предвид законовата за-брана акции на публично дружество да се обезсил-ват принудително. „Това е абсурд. Одитор може да провери финансовите по-казатели на дружество-то, но не и да прави нова оценка на патента“, смя-та юрист с опит на капи-таловите пазари.

ПрецедентътНещо повече - опасения-та на някои експерти са, че пропускането на про-екта на „Енергони“ съз-дава опасен прецедент, който може да доведе до опасни балони.

В този краен вариант това едва ли ще се слу-чи, но все пак показва, че една публична компания лесно може да надуе ка-питала си, без зад него да стои каквото и да било. Какво точно цели „Енер-гони“ предстои да разбе-рем в близко бъдеще. Ди-митриос Айвалиотис за-сега упорито отказва да отговаря на въпроси на „Капитал“ и „Дневник“. През юни от дружеството обявиха, че има вариант да пуснат акции за бъл-гарски инвеститори през 2010 г., а на общото съ-брание е решено в рамки-те на девет месеца капи-талът да се увеличи пак - този път до 1 млрд. лв. Ос-вен „Енергони“ на едни и същи адреси и с общи соб-ственици и лица в ръко-водните органи през годи-ната се появиха още око-ло дузина компании, ко-ито засега не са предпри-ели такава масирана екс-панзия, но са дали заявка за мащабни проекти.

Като става дума за ин-тересни лица, в ръковод-ството на вливащото се дружество „Роял ресортс“ влизат някои от създате-лите на бившия привати-зационен фонд „Северко-оп Гъмза“, които по-ната-тък завързват доста раз-нородни политически и икономически контакти. Там (а вече и в борда на „Енергони“) попада бив-шият депутат от ДПС и впоследствие финансист на НДСВ Максим Димов. Друг е Емил Кало, който беше съветник на бившия министър на вътрешни-те работи Румен Петков и бивш кандидат за евро-депутат от „Коалиция за България“.

Ново, малко, едва прохож-дащо, без ни-каква исто-рия, без дей-

ност, без активи.

Що е то? За любители-те на куриозите на бъл-гарския капиталов пазар това е компанията, която се очертава да стане най-голямата на борсата по размер на акционерния си капитал.

Шега няма. Въпреки ин-веститорското недоуме-ние и проверката от фи-нансовия регулатор съв-сем прясно учредената с гръцки капитали компа-ния за възобновяеми енер-гийни източници „Енер-гони“ ще може да увели-чи капитала си от скром-ните 250 хил. лв. на косми-ческите 547 млн. лв. бла-годарение на неясно как оценен патент. И да даде

547млн. лева става капиталът на „Енергони“ след увеличението.

ОЦЕНКА

288млн. лева е капиталът на БТК, която има фикси-рана мрежа, покриваща цялата страна.

СРАВНЕНИЕ



Застраховай ближния си

С новия продукт „Защита на семейството” можете да предпазите бюджета на домакинството при злополукаВасилена ХРИСТОВА

Когато ико-номиката е в рецесия, е трудно да се балансира не

само държавният, а и семейния бюджет.

Дори обаче работното ви място да е сигурно и за-дълженията ви да са под контрол, винаги може да се случи някоя непредви-дена злополука. Наред с всички други по-сериозни проблеми това означава и временен спад в доходи-те и проблеми за цялото семейство. Докато обаче още не сте си казали кли-шираната реплика „точно на мен ли пък ще се слу-чи“, може би не е зле да помислите за вариантите да подсигурите финансо-вата си стабилност, дори и в най-лошите мигове. Освен традиционната за-страховка „Живот“, която е предвидена да предпази близките ви от трудни за поемане разходи при фа-тален случай, има и за-страховки при злополука и следваща от нея времен-на нетрудоспособност.

Такава е и новата „За-щита на семейството” на „БНП Париба Лични фи-нанси“, чрез която с един ход може да се обхване цялото домакинство. За-страховката е разработе-на съвместно с живото-застрахователната ком-пания „Кардиф“, коя-то също е част от група-та „БНП Париба” и дава възможността освен себе си да застраховате и чле-новете на семейството си. „Всеки знае, че ако се слу-чи нещо с нас и сме нетру-доспособни за определен период, това на практи-ка създава една празни-на в семейния бюджет, която трябва да бъде за-пълнена. В тази връзка създадохме съвместно с колегите от „БНП Пари-ба Лични финанси” про-

дукт, който защитава се-мейния бюджет”, каза Ма-рио Костов, управител на „Кардиф България“.

Застрахователното по-критие, което можете да си купите, е за 5000, 7500 или 10 000 лв., като имате възможност да избирате и едно от трите

Нива на защитаАко изберете първото ниво, застраховате само

себе си подобно на нор-мална застраховка живот и злополука срещу три ри-ска. Единият е хоспита-лизация над 3 дни вслед-ствие на злополука и то-гава ще получавате по 40 лв. за всеки ден престой в болница, но за не повече от 30 дни от настаняване-то. Ако изпаднете в състо-яние на временна нетру-доспособност над 30 дни в резултат на злополука, независимо дали трудова или друга, ви се полагат най-много 6 месечни обез-щетения по 200 лв. Броят на обезщетенията зависи от месеците, които тряб-ва да прекарате в отпуск. Покрит е и рискът срещу смърт, резултат от злопо-лука, като при тази хипо-теза се изплаща пълният размер на застраховател-ната сума. При фатален изход вследствие от ката-строфа с кола се изплаща обезщетение в двоен раз-мер, а ако при инциден-та починат двамата ро-дители, детето получава обезщетение в троен раз-мер на застрахователна-та сума.

Второто ниво на за-страховката ви предпаз-

ва от същите рискове, но включва и половинката ви при случай на смърт при споменатите обсто-ятелства. Това означава, че при най-лошото, за ко-гото и да било от двама ви другият ще получи за-страхователната сума. А разширението на поли-цата до ниво 3 на защита по полицата осигурява на вас всички обезщетения от първото ниво, на ваша-та половинка - защитата от второто ниво, а на де-тето ви се осигурява обез-щетение при хоспитали-зация до 30 дни в размер на 40 лв. на болничен ден, както и на вас. За момен-та застраховката може да включва само едно дете, поясняват от „БНП Пари-ба Лични финанси”. Но от компанията коментират, че се работи по развиване на продукта с възможност за включване на още деца към полицата с доплаща-не на някаква сума. А де-цата ви могат да бъдат за-страховани по тази поли-ца, докато навършат 18 го-дини, а след това, ако про-дължат да учат в универ-ситет, могат да се застра-ховат по същата полица, докато навършат 26-го-дишна възраст. В зависи-мост от нивото на защита, което изберете, и застра-хователната сума, която предпочитате, ще ви стру-ва между 52 и 107 лв. го-дишно (виж таблицата).

Срокът на полицата е една година и може да се сключва без медицински прегледи и декларации за здравословното състо-яние. За целта трябва да посетите офис на „БНП Париба Лични финанси”. „Застраховката е пред-видена бързо и лесно да може да се сключва, като единственият документ, който е необходим, е лич-ната ви карта. Няма нуж-да от допълнителни до-кументи като удостове-

рение за брак или акт за раждане на детето ви”, ко-ментират от „БНП Пари-ба Лични финанси”. Гор-ната възрастова граница за сключване на застра-ховката е 60 години и 61 за изтичане на срока. Това означава, че последният ден, в който можете да си купите такава полица, е 60-ият ви рожден ден. Ос-вен това застрахователно-то покритие важи не само

на територията на страна-та, но и на цялата терито-рия на Европейския съюз. При настъпило застрахо-вателно събитие трябва да попълните искане за обезщетение, като имате право да го направите до 5 години след настъпва-нето на събитието.

Злополука, не неплатежоспособностНе е нужно да сте кли-

ент на „БНП Париба Лич-ни финанси” и да изпла-щате стоков кредит, все-ки може да си купи тази полица. Също така, как-то при всички застрахов-ки, е хубаво да четете об-щите условия, преди да си купите определен за-страхователен продукт. Подробна информация за тези случаи можете да по-лучите в клон на кредит-ната институция. �62

Последният ден, в който можете да си купите такава полица, е 60-ият ви рожден ден.




>> стр. 61Застраховай ближния си

„Основен принцип тук е, че съ-бития, настъпили преди застра-ховането, се изключват от по-лицата. Тъй като в конкретния случай говорим за застрахов-ка срещу злополука, това, кое-то покрива полицата, са всич-ки видове събития, настъпили след ден първи на сключването й”, коментира Марио Костов.

Обезщетението, което ще по-лучите при нетрудоспособност до 6 месеца, може да послужи за покриване на вноски по кре-дит, но то в никакъв случай не е предвидено като застраховка срещу безработица или трай-на нетрудоспособност - т.е. за-страхователят не поема вашите вноски по ваш кредит, а от ком-панията са преценили, че обез-щетението от 200 лв. е достатъч-но да помогне. „Според наше из-следване 79 лв. е средната пога-сителна вноска на нашите кли-

енти за 2008 г. по техните креди-ти, така че това обезщетение е напълно достатъчно да помог-не при покриване на вноските”, поясняват от „БНП Париба Лич-ни финанси”. „Обезщетението може да облекчи семейния бю-джет и да предотврати празно-ти, като тези 200 лв. могат да се ползват и за покриване на за-дълженията, каквито семей-ството прецени”, пояснява Ма-рио Костов. В общи линии то надвишава средната погасител-на вноска по кредит от небан-кова финансова институция, до-

пълва той. Така например, ако имате стоков кредит за 2000 лв. със срок на изплащане 1 година и в банкова или небанкова фи-нансова институция, месечни-те вноски са около 180 - 200 лв., но ако имате по-обременителен кредит, разсрочен повече във времето, или например ипоте-чен заем, тогава тези пари няма да са ви достатъчни.

Безработен, но застрахованАко имате по-големи кредити, имате възможност с друг про-дукт на същата компания „Кар-

Застрахователна сума 5000 лв. 7500 лв. 10 000 лв.Ниво 1 52 лв. 60 лв. 69 лв.Ниво 2 66 лв. 82 лв. 96 лв.Ниво 3 77 лв. 93 лв. 107 лв.Източник: БНП Париба Лични финанси

ЦЕНИ НА „ЗАЩИТА НА СЕМЕЙСТВОТО“

диф” да се застраховате, че при неработоспособност от продъл-жително заболяване, инвалид-ност вследствие от злополука и смърт, както и уволнение, за-страхователната компания ще поеме вашите вноски по креди-та ви за определен период в за-висимост от договора ви. „Та-кава застраховка може да се сключва само в кредитната ин-ституция, от която се кредити-рате”, пояснява Юлиана Гоце-ва, търговски директор в „Кар-диф България”. Застраховател-ната компания стартира про-дажбата на полицата в парт-ньорство с Уникредит Булбанк, а впоследствие и Банка Пиреос. „Все повече кредитни институ-ции, не само банки, но и небан-кови дружества започват да я предлагат”, коментира още Юлиана Гоцева. Най-важното условие по тази застраховка е, че трябва да сте физическо лице и да сте здрави, без меди-цински диагнози. Иначе няма значение на каква възраст сте, нито за какъв тип кредит става въпрос - процедурата по застра-ховането е една и съща. Ценооб-разуването на премията може да става по различни начини - процент от кредита, от глав-ницата, от вноската, може да е еднократна премия за някакъв период и др. Но конкретна цена на застраховката за безработи-ца няма как да се определи, за-щото тя зависи от много факто-ри, като например риска от без-работица. „Принципно може да се добави рискът безработица към застраховката „Защита на семейството”, но към днешна дата той е много скъп. Въпро-сът е, добавяйки го, дали всъщ-ност всеки ще може да си позво-ли да го купи. Ние сме свидете-ли в момента на покачващата се безработица, а този фактор влияе пряко върху цената на застраховката”, пояснява Ма-рио Костов. � K


МАЛКИ ОБЯВИ


� �

��

брой #48, година VIII www.karieri.bg

КАРИЕРИK35 - 11 декември 2009 г.

Pro.File: Рууд ван ден Ейнден

СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

В началото на март 2009 г. един холандец каца в София и тръгва сам да опознава

България. За разлика от обик-новените туристи негов при-оритет не са културните и природните забележител-ности, а кръчмите, ресто-рантите, супермаркети-те и кварталните магази-ни. Нищо чудно - месец по-късно Рууд ван ден Ейнден ще стане гене-рален мениджър на „Загорка“.

В старозагорска-та пивоварна, собственост

на „Хайнекен“, се бутилира холанд-ската марка бира за българския пазар и се произвеждат още марките „Загор-ка“, „Ариана“, „Столично“, „Кайзер“ и „Амстел“. Към октомври 2009 г. пазарни-ят дял на компанията е 36.9%, което я по-ставя на първо място в страната.

Като почти всеки експатриат на толко-ва висока позиция Ван ден Ейнден започ-ва българския си период с изучаване на па-зара. За разлика от повечето си колеги обаче при събирането на информация той разчита не толкова на докладите на предшествениците си, колкото на личните си впечатления. Затова и обикаля заведенията из страната.

Изглежда, навикът да вярва най-вече на собствени-те си очи и уши е в основата на цялостния му упра-вленски подход. Доказва го амбицията му да научи

български: „Ръководя на английски - това е официал-ният език за комуникация в компанията. Но за мен е важно да разбирам средата, в която се намирам, а и така стеснявам езиковата бариера с тези, които не го-

ворят английски добре. Освен това смятам да оста-на тук по-дълго, не просто няколко месеца.“

Ван ден Ейнден попада в списъка с потенци-ални мениджъри на „Хайнекен“ преди година. Тогава прави за себе си два важни извода: че в

Холандия няма достатъчно мениджърски по-зиции за всички в списъка и че той предпо-

чита да е генерален мениджър, макар и в чужбина, отколкото само мениджър в Хо-ландия. Стискат си ръцете за България - непозната страна, но все пак в ЕС и не

толкова далече от дома.

�на стр. 6-7

Срещу вятъраТодор БОЖИНОВ

КАРИЕРИ // KARIERI.BG


Шанс или риск

НА СТРАНИЦА ВТОРА публикуваме със съкращения най-актуалните теми от форума и блoга на www.karieri.bg, както и най-интересните коментари от статиите в предишния брой на „К3 Кариери“. Оригиналният правопис на мненията от сайта е запазен.

В днешно време, когато заетостта се превърна в рядка привилегия, едва ли много хора обмислят възможността да си вземат известно време “почивка” от работата.

Т.нар. career break или Sabbatical представлява извест-но време неплатен отпуск, през което човек се посве-щава на нещо различно от традиционните офисни ан-гажименти - допълнително обучение, преквалифика-ция и т.н. В академичните среди най-често творчески-ят отпуск се оползотворява с писане на книга или на-

учноизследователска дейност.Подобна практика е загубила популярност - разби-

раемо - заради свития трудов пазар в световен мащаб. Немалко съкратени служители обаче попадат в сход-на ситуация, само че не по собствена воля. Най-естест-вената реакция в такъв случай е търсенето на нова ра-бота или регистрация в бюрата по труда.

Дали обаче известно време “почивка” не би се отра-зило добре на търсещите работа? Вие бихте ли риску-вали възможността да намерите нова работа или да се развиете професионално в името на изцяло лични потребности?

Радина КОЛЕВА

ИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

Обратна връзка

Re: За един признат изпит

КАРИЕРИ // ОБРАЗОВАНИЕ

4

За един признат изпит

Боряна ПЕНЕВА

През академичната 2008-2009 г. Лилия Буюклийска учи журналистика в Софий-ския университет. През зимния семестър тя зами-нава на академичен обмен по европейската програма „Еразъм“.

Защо става така

ПОЛЯ ДАЧЕВА* ПЪРВА РАБОТА

Големите компании предлагат повече възможности за развитие

Работата на колектора е да събира дългове

Тази есен завърших висшето си образование и сега си търся работа. Нямам нищо против да започна от ниска позиция, но не си представям 10 г. да работя като секретарка. Ето защо ми се иска да отида някъде, където ще имам възможност да раста. Къде ще имам такива шансове?

Анонимна

Подходящи във вашия случай са големите компании. При такива организации процесите на развитие са по-регламентирани, отколкото в малките фирми, и възможностите за растеж са повече. Освен това те често имат и програми за повишаване на квалификацията на служителите.Професионалното развитие в големите организации може да бъде хоризонтално или вертикално. Хори-зонталното развитие е премества-не от една позиция в компанията на друга на същото ниво, но в различно структурно звено. Това обикновено става след определен период на първата длъжност. Вертикалното развитие е растежът в йерархията. Предпоставка за него е отличното ви представяне на първоначално заеманата от вас позиция. Мога да дам конкретен пример от нашата компания. В началото, когато все още бяхме няколко души в малък офис, един млад колега поддържаше компютрите ни. След това той започна да работи като първа линия отдалечена

техническа поддръжка на сървъри в аутсорсинг проект на наш клиент. Оттам се премести на втора линия техническа поддръжка, след което стана последователно отговорник на екип и мениджър по качеството. В момента той е на 25 години, а вече е мениджър на един от трите наши основни отдела и отговаря за десетки служители. Там, където се срещнат вашата подготовката с отворилата се възможност, развитието пред вас е гарантирано. Опитът като секре-тарка, административен асистент, рецепционист или специалист по обслужване на клиенти ще ви позволи да опознаете компанията, да натрупате професионален опит, да създадете контакти и да се докажете пред колеги и началници. В момента, в който чувствате готовност, можете да заявите же-ланието си за развитие. Рядко ще ви откажат, особено ако изпълнявате необходимите изисквания за хареса-ната от вас свободна длъжност.

Какво означава професия колектор? Опитах се да намеря длъжностна характеристика, но безуспешно.

Въпрос

Колектор идва от английската дума to collect, което значи събирам. На архаичен български език преводът на думата е бирник (спомнете си „Ан-дрешко“ от часовете по литература в гимназията), на съвременен - спе-циалист по вземания. До средата на миналия век държавата е разчитала на бирници, които да обикалят населените места и да събират дължимите към хазната данъци. В съвременния контекст фирмите разчитат на такива служители или цели отдели, които да се свързват с техните длъжници - физически или юридически лица, за да напомнят за задължението и да уговарят срок и начин, по който то да бъде платено. Понякога длъжниците избягват те-лефонните обаждания и писмата или уговарят ангажименти, които след това не спазват. Тогава фирмата може да прибегне до правни мерки, за да получи парите си. Това обаче е извън задълженията на колектора. Служителите на подобна позиция обикновено получават бонус на база на средствата, които са успели да

възстановят за работодателя си. Работата е свързана с изходящи обаждания и провеждането на сравнително един и същ разговор. Това я прави лесна, но и монотонна и натоварваща, поради което подобни длъжности са с голямо текучество. Това означава, че сравнително лесно можете да започнете такава рабо-та и да научите много тънкости, свързани с общуването с клиенти. На пазара има и специализирани фирми за събиране на вземания (collection agencies), които изкупуват от компаниите техните задължения и ги събират вместо тях.

Разминаването между учебните програми е най-честата причина за непризнаване на из-питите, взети в чужд университет.

� Почти няма проблеми� Някои студенти имат проблем� Много от студентите имат проблем

ПРИЗНАВАНЕ НА АКАДЕМИЧНИ КРЕДИТИ

K3

� над 40 г. съм, канди-датствала съм за толко-ва свободни позиции, че вече им изтървах бройка-та - резултат няма. Дори по документи бях одобре-на и в момента, в който разбраха, че съм над 40, отказаха интервюто. Мно-го е обидно, но така стоят нещата в България.

"

� Ще ви издам една тай-на: възрастта не е пречка. Но от дискриминация се оплакват хора, които не са квалифицирани или просто са мързеливи и

това им личи отдалеч.Дискриминатор

� Дискриминатор, не го-вори така наизуст, защо-то и ти можеше да се ока-жеш в такова положение. Нали знаеш: няма неза-меними хора. Няма да те търпят дълго, защото ще остарееш и доста ще пови-шиш средната възрастова граница, а и винаги ид-ват по-можещи и знаещи от теб. Аз съм на 31 и се дразня от тези примитив-ни обяви, защото знам, че след години няма да бъда на 31. жана

� Как пък във форуми-те е пълно само със су-пер професионалисти - отговорни и инициатив-ни (макар и с правопис на първокласник), но по-тискани от тъпи начал-ници, а в реалния живот човек среща поне в 90% от случаите безотговор-ни и неквалифицирани, но с претенции служите-ли? Единствената ми за-бележка е към препоръ-ките за правене на карие-ра. Не всеки е роден за на-чалник и не всеки иска да става началник. Пък и да искаха всички, йерархич-

ната структура на всяка фирма е като пирамида - колкото по-нагоре оти-ваш, толкова по-малко място има. И на върха е само един (е, може и не-колцина). Някой си

� Дискриминация вина-ги има и ще има навсякъ-де. Моя приятелка живее в Торонто и работи в аген-ция за подбор. Обикнове-но работодателят я „пре-дупреждава“ какъв тип служителка му е нужна, например за офис мени-джър - да е бяла, да гово-ри добре английски, да

е млада до еди-каква си възраст и редица други. Но в официалната обя-ва няма право да напише дори и изискване за се-мейно положение и наци-оналност- напише ли ги, проверката и глобата са й в кърпа вързани. За сним-ка изобщо не смее да си помисли. Отсяването ста-ва на интервюто, където вече по-завоалирано от-хвърля кандидатите, ко-ито няма да се харесат на шефа. Така че винаги има начини да отсеят непод-ходящите по някой крите-рий кандидати. belle

РАБОТА Дискриминация

ОТ ФОРУМА

ОТ БЛОГА

� Целият проблем е от това, че в нашите уни-верситети често пропус-кат да споменават важни факти преди заминава-нето. В последствие се оказва, че голяма част от Erasmus студентите тряб-ва да презаписват семес-тър или дори цяла учеб-на година. Истината е, че когато заминаваш, не зна-еш къде отиваш - разби-раш го едва когато прис-тигнеш на място.Ти чувал ли си за азимут!?

� Еразъм е ценен не тол-кова с нещата, които би могъл да научиш или из-питите, които можеш да вземеш. Мисля, че всеки заминал по такава програ-ма е готов да жертва един или два семестъра сре-щу това да се докоснеш до културата и образова-телната система на друга държава, да научиш език или най-малкото да попъ-туваш. ХХристов

Re:

� И кой според експер-тите и консултантите ще ме издържа, докато съм в „творчески отпуск“? Завоите в кариерата без-спорно са предизвикател-ство и са нещо интересно, но те могат да се осъщест-вяват и без творчески от-

пуск. Подобни експери-менти могат да си позво-лят хора, които имат со-лидни спестявания и/или сигурни доходи от други източници.

Гост

� Супер си е от време на време да не работиш. Мен ме съкратиха май месец

и не съжалявам, някол-ко месеца си починах до-бре :) Преди това 5 годи-ни постоянно работа, пъ-лен ден, 5 дена в седми-цата. Само с полагаема-та отпуска, която не полз-вах цялата. А сега имах време да направя някои неща, които все отлагах.

П К

� Тази статия се отна-ся за България или за на Запад, защото там кари-ър брейкът има законова база, там не е просто взи-мане на неплатен отпуск като в бг, а част от фир-мената култура и освен че ти се пази мястото, не се гледа с лошо око за раз-лика от тука. capitalist

МЕНИДЖМЪНТ // КАРИЕРИ


Бизнес с кауза

Не риск, а възможност

Тоби УЕБ*

Компаниите могат да печелят от своето социално отговорно поведение

ве. Те са се превърнали в дви-гатели на социално отговорни-те политики в своите браншове. В индустрията такива са напри-мер General Electric, Siemens, Chevy Volt, Prius, при бързооб-оротните потребителски стоки - Procter&Gamble, Unilever, Mark & Spencer, Cadbury.

С времето качеството на кон-курентните марки до голяма степен се уеднаквява. В край-на сметка не е толкова важно кой точно прах за пране ще из-ползвате - в общи линии те пе-рат еднакво добре. Ето защо в момента корпоративната со-циална отговорност е най-се-риозният диференциращ фак-тор между продуктите и ус-лугите. Практиката показва, че се налага най-силно този бранд, който обръща най-мно-го внимание на КСО. Напри-мер Procter&Gamble произвеж-да течен препарат, който пере със студена вода. Това спес-тява много пари за енергия и емисии на въглероден двуо-кис и се приема много добре от потребителите.

Компаниите от някои бран-шове са много уязвими по от-ношение на тяхната репута-ция. Това са например фирми-те от фармацевтичния сектор. Те имат много големи пробле-ми, свързани с разработката на нови медикаменти. Срещу мин-ната индустрия има силно не-доволство заради отрицател-ното въздействие върху при-родата. Същото важи за неф-тените компании. Всички тези организации се сблъскват със сериозни проблеми в търгови-ята, в договарянето, в наемане-то на персонал. Един пример: през 90-те години „Шел“ допус-на голям разлив на нефт в Се-верно море. Компанията имаше конфликти и при експлоатаци-ята на нефтените залежи в Ни-герия. За да реши тези пробле-ми, фирмата се опита да нае-ме научни работници, химици, но повечето от тях отказаха да работят с нея заради лошата й слава. През последните 15 годи-ни „Шел“ предприе много ини-циативи по отношение на КСО и това до голяма степен възста-нови нейния имидж. Тя е при-мер как една компания може да спечели по отношение на репу-тацията си, ако има КСО в сво-ята стратегия.

Ако правилно разработите, провеждате и управлявате со-циално отговорната си полити-ка, ще спестявате пари, ще ра-ботите по-ефективно и ще пе-челите повече. Освен това вие ще бъдете много по-надежден партньор в очите на външния свят и ще можете да се възполз-вате от всички възможности, които една такава репутация ще ви предостави. � K

* Акценти от презентацията на

Тоби Уеб, основател и управляващ

директор на британската Ethical

Corporation, пред първия форум на в.

„Капитал“ и фондация „Лале“ за кор-

поративна социална отговорност и

мястото й в съвременния бизнес, със-

тоял се на 17 ноември т.г.


Източник: Ethical Corporation's report, май/юни 2009 г.

ПРОМЕНИ В БЮДЖЕТИТЕ ЗА КСО В КРИЗАТА*

няма промяна

намаляване с по-малко

от 10%

54%

15%

11%

10%

7%

3%

намаляване с 10% до 20%



не са отговорили

* % от фирмите, участвали в изследването

Ерата на корпоративната фи-лантропия свърши. Да засадиш няколко дръвчета, след като си изсякъл цяла гора, отдавна не е индулгенция за съвестта и не лъска фирмения имидж. Обществото вече лесно улавя корпоративното лицемерие и в същото време щед ро възна-граждава искрената социална ангажираност.

Дарителските PR акции за Коледа или Великден не са кор-поративна социална отговор-ност (КСО). Социално отговор-но е това, което правим за об-ществото като компания, кога-то останалите не ни гледат. Ха-рактерно за социално отговор-ните инициативи е това, че те са тясно свързани с основната дейност на компанията, която ги развива.

Инвестиции в бъдещетоКаква е ролята на КСО за бизне-са днес? Същата като през ми-налите 15 години, но по-голя-ма и по-комплексна. Социал-но отговорните инициативи на компаниите сега са свързани с регулацията на тяхната дей-ност, с финансите и репутаци-ята им. Борбата срещу коруп-цията например сега е важна част от КСО, докато само доп-реди седем години в Германия

този тип междуфирмени взаи-моотношения изобщо не бяха незаконни.

Ролята на КСО в съвременно-то развитие на бизнеса е свър-зана не само с рискове, но и с нови възможности. Компани-ите могат да печелят от свое-то социално отговорно пове-дение. Производителят на шо-коладови десерти Mars напри-мер залага на устойчиви прак-тики във веригата си на достав-ки и вече използва само серти-фицирано какао, за което има гаранция, че се произвежда при хуманни и безопасни условия. Това поведение на Mars проме-ни целия пазар на какао в све-та. Друг пример от тежката ин-

дустрия: Toshiba и Siemens въ-ведоха нови природосъобразни технологии и отчитат големи печалби. Така че инвестиции-те в социално отговорни иници-ативи всъщност са инвестиции в бъдещето на самия бизнес.

Фирмите с политики за КСО са предпочитани партньори за водещите компании, защото големите очакват повече. Го-лемите корпорации все по-чес-то разработват свои вътреш-ни етични стандарти и непре-къснато следят как поведени-ето на свързаните с тях фир-ми се отразява върху верига-та на доставките. Компанията за спортни стоки Nike напри-мер има производства във Ви-

етнам. Там тя създава образо-вателни центрове, в които обу-чава местните хора как по-до-бре да управляват бизнеса си и как да развиват по-етичен и ус-тойчив бизнес, така че да ста-нат предпочитани партньори. От това печели и самата Nike - тя си осигурява устойчива мре-жа от лоялни партньори, които работят по сходни стандарти.

Правителствените догово-ри са друга област, в която со-циално отговорните компании могат да печелят. Върху прави-телствата се оказва все по-го-лям граждански натиск да об-ръщат повече внимание вър-ху КСО и да я изискват от ком-паниите, на които възлагат об-ществени поръчки.

КСО засилва доверието меж-ду компанията и нейните кли-енти и доставчици, между нея и неправителствените органи-зации, защото тя изгражда до-верие. Големите компании ис-кат да се ползват с доверие и да се харесват на обществото. КСО им дава възможност да го по-стигнат, като откликнат на по-требностите на хората и непра-вителствените организации.

Отговорни брандовеВъв Великобритания вече се говори за т.нар. КСО брандо-

КАРИЕРИ // ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ


В компанията, където работя отскоро, е изградена дос-та порочна практика за оценка на работещите. За жа-лост произтича от изпълнителния директор. Той лично следи ежедневно кой кога идва и си отива от офиса, без да се интересува какво е свършено. Повечето служители са се ориентирали в това и може по цели дни нищо да не пра-вят, но остават често след работно време, без да е не-обходимо, за да направят подходящото впечатление. А на тези, които си тръгват навреме, независимо че рабо-тят съвестно и са с добри резултати, не се гледа с добро око. Не зная как мога да променя нещата и да сложа край на този театър.

Началник на отдел, мъж, 37 г., Плевен

старанието им, взема насери-озно тяхното благополучие и се стреми да създава възмож-ности за кариерното им разви-тие, твърдят експертите. Ключ към дългосрочната ангажира-ност на служителите се оказ-ват и възможностите за кариер-но развитие и планирането на приемствеността, периодична-та промяна на позициите или отделите, задачите за работа в екип и менторинг, формалните и неформалните възможности за обучение, партньорствата с професионални асоциации и международните обмени.

Жестове на признаниеПаричното възнаграждение си остава най-важен мотиватор за повечето служители. То е пър-вата стъпка към тяхното задър-жане, но далеч не е единствена-та, твърдят консултантите по човешки ресурси. Служители-те трябва да чувстват, че тру-дът им е подобаващо възнaгра-ден за сектора, в който работят, и за уменията, които притежа-ват. Но неща като здравна оси-гуровка и застраховка живот, поемането на такса за обуче-ние или магистратура са все по-важна част от мотивационни-те фактори. По-добрият пакет от допълнителни придобивки може да определи дали един служител ще остане да работи за дадена компания шест месе-ца или шест години.

„Все по-често кандидатите за работа се интересуват от това какво друго (освен заплащане-то) би им предложила компа-нията“, казва Мария Темелко-

ва, мениджър „Ключови клиен-ти“ в Manpower България. Най-често те питат за възможност-ите за подобряване на квали-фикацията и за обмен в рамки-те на компанията (между раз-личните офиси или клоновете в чужбина). Според Темелкова в големите компании е важно и вниманието на висшия ме-ниджмънт: „Там хората нямат пряк достъп до началниците си и когато могат да се срещнат с тях, го оценяват като жест. Ли-дерите обикновено мотивират хората, нахъсвайки ги, че имат възможност да растат в рамки-те на компанията, ако полагат целенасочени усилия“, обясня-ва тя. Организирането на кор-поративни събития, фирмени партита също е форма на сбли-жаване и работи добре в голе-мите компании.

Независимо дали заплатата е достатъчно добра за съответ-ния сектор или пък компания-та няма достатъчно средства да плаща много, все по-голяма роля играят фактори като ба-ланса работа-личен живот, гъв-кавото работно време, възмож-ностите за развитие и допълни-телните придобивки. Балансът работа-личен живот е може би най-важният нефинансов сти-мул, който можете да предло-жите на служителите си, съ-ветват консултанти. Подходя-щи практики за подобряване-то му са гъвкавото работно вре-ме, възможностите за работа от къщи, детска градина или ясла на работното място, по-дълги ваканции, фитнес в офиса или отстъпка за ползване на спорт-

Когато парите не стигатВ криза нефинансовите стимули са ключът към дългосрочната анагажираност на служителитеТаня ОБУЩАРОВА

ЮЛИЯНА ДОБРЕВА*

Трябва да се опитате да разберете корените за поведението на изпълнителния директор. Дали се държи по този начин поради некомпетентност или поради липса на необходимите личностни качества за изпълнение на ръководни функции. Има хора, които, когато не знаят какво да правят или не могат да свършат определена работа, проявяват т.нар. заместваща активност. Те са постоянно заети, обръщат изключително внимание на формалните аспекти на дейността. С времето проблемите от загърб-ването на същинската работа и пренебрегването на базисните функ-ции на позицията се задълбочават и блокират системата. Вие нямате друга алтернатива, освен да повдигнете въпроса и да предложите начин за излизане от това положение. Познаването на причините за случващото се ще ви помогнат да изберете подходящата за това форма. Ако директорът ви не знае как да оценява и контролира работата, опитайте се да му обясните и да го улесните, като му дадете конкретни съвети. Ако не е способен да изпълнява тази част от ръководните си функции, подска-жете му да ги делегира на някого, който е достатъчно подготвен, за да установи новите правила. Няма да е лесно сам да се противопоставите. Може да не бъдете чут от когото трябва, а сигурно ще срещнете и съпротивата на тези, които са свикнали да симулират активност. Затова се опитайте да откриете

* Юлияна Добрева е психолог, серти-

фициран мениджър по управление на

персонала. Тя е управляващ съдруж-

ник на компанията за психологичен

подбор, оценка и обучение на персо-

нал „Д&Д груп“ ООД. Можете да й пи-

шете на e-mail: [email protected].

Новия казус от „Психолог в офиса“ можете да намерите в едноименната ру-брика на KARIERI.bg

K3

Мога ли да променя критериите за оценка на работата?

� Ако не те притеснява, говори с прекия си началник по тоя въпрос. Не всеки го може, аз се притеснявам винаги някой да не остане обиден... А знам, че е грешно, порочно и не е градивно и ме е яд... И просто си събирам нещата и напускам, ако са достатъчно умни, ще се сетят...

Puf-paf

� Има две решения, но и при двете губите. Първото - прав сте, тогава причината е в изпълнителния

директор, не звучите като човек, който може да му повлияе (...) в тази криза няма да свършите добре. Второто - грешите, просто не сте се запознали с критериите на оценяване на изпълнителния директор, добре е да ги разучите. Най- вероятно във фирмата ви се плаща извънредният труд по-скъпо и по този начин хората си увеличават заплатата, така че коментарите ви ще отрежат парите на хората, за последствията се сещате. И в двата случая сте за друга фирма...

stoiank

и други служители, които споделят вашето безпокойство и нежелание да участват в този театър. Въоръжете се с търпение и настойчивост, защото трудно се променят нагласите на хората, а и резултатите не идват веднага.

Re:

�

Идеи за безплатни мотиватори� Похвалете служителя кол-кото е възможно по-скоро, след като се е представил добре.� При похвалата се обърне-те към човека по име („Чу-десна работа, Ана!“).� Посочете конкретно това, с което човекът се е справил добре.� Окуражете го пак да на-прави същото.� Изпращайте персонални благодарствени бележки или имейли до добре справили се

служители.� Давайте допълнителни почивни дни.� Радвайте хората си с дребни награди - ваучери за подаръци, билети за кино или концерт.� Организирайте сезонни празници - летни пикници, коледни партита и т.н.� Включвайте качестве-ните хора в специални проекти.� Организирайте добровол-чески обмени и програми.

С по-ниски заплати, без бо-нуси, фирмени партита и командировки в чужбина. Така свикнаха да работят хората в много компании в България и по света през по-следната година.

Работодателите едва ли си пра-вят илюзии, че всичко това уве-личава мотивацията и ангажи-раността на персонала им. При-тиснати от стремежа за съкра-щаване на разходите и запазва-не на пазарните позиции оба-че, повечето от тях имат твър-де малко време да се тревожат за служителите си.

Веднъж изгубени, доверието и лоялността се възстановяват трудно, показват редица проуч-вания на персонала. Ако компа-ниите не искат да загубят най-добрите си специалисти ведна-га след края на рецесията, тряб-ва да продължат да инвести-рат в тях въпреки трудностите в момента. Има начини хората да се чувстват ценени, незави-симо от съкратения бюджет и по-малките приходи.

Давайте положителна обра-тна връзка на служителите си. Възложете им работа по страте-гически проекти и не забравяй-те да им напомните колко са ва-жни за компанията. Това съвет-ват консултантите от McKinsey Quarterly, базирайки се на из-следване, проведено през юни 2009 г. сред 1047 изпълнителни директори, мениджъри на сред-но ниво и служители в целия свят. Според резултатите от проучването на нефинансови-те фактори могат да бъдат дори по-мотивиращи от допълните-лен бонус, по-високо заплаща-не или предоставяне на акции или опции в компанията.

Нематериалните стимули като похвалите от прекия мени-джър карат хората да усещат, че работодателят им оценява

Д-р Елена Митова оглави отдела за маркетинг и продажби на Novartis Pharma за

Северна Европа.

Тя е досегашен генерален ме-ниджър на Novartis за Бълга-рия. Кариерата й във фарма-цевтичната индустрия започ-ва през 1998 г. Преди това д-р Митова е работила над 10 годи-ни като асистент по детски бо-лести в Университетската дет-ска болница в София. Завърши-ла е медицина и е специализи-рала детски болести и детска нефрология. Има и магистра-тура по бизнес администрация към университета в Сиатъл, Вашингтон.

ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ // КАРИЕРИ


� Симеон Арнаудов ще ръ-ководи Изпълнителна аген-ция „Автомобилна админи-страция“. Негови заместни-ци са Любомир Христов и Ана-стас Тодоров. Арнаудов рабо-ти в „Автомобилна админи-страция“ от 1998 г., като заема различни длъжности, свърза-ни с международната дейност в областта на автомобилния транспорт. Той е магистър по международни икономически отношения.

� Тилко Петров вечe е гла-вен директор на Гражданска въздухоплавателна админи-страция. Досегашният главен директор Захари Алексиев зае директорски пост в Междуна-родната организация за граж-

данска авиация (ICAO) в Аф-рика. Петров е работил в гер-манската авиокомпания „Лу-фтханза“ в продължение на 29 години. Заемал е позициите стейшън мениджър и замест-ник-представител в Москва. През 1994-1999 г. е представи-тел на авиокомпанията в Ал-мати, Казахстан. През 1999-2000 г. е представител в Ско-пие, Македония, а от 2000 г. представлява „Луфтханза“ в София. Петров е магистър по международни икономически отношения.

� Велислава Ивановска пое-ма връзките с общественост-та на Първа инвестиционна банка. Досега тя е работила в пресцентровете на министер-ствата на труда и социалната политика и на икономиката. През последните няколко годи-ни е била консултант „Инфор-мация и публичност“ по проек-ти, финансирани от структур-ните фондове на Европейския съюз. Завършила е „Връзки с обществеността” в Югозапа-ден университет „Неофит Рил-ски“ и „Социология” в Софий-ски университет „Св. Климент Охридски“.

Д-р Елена Митова стана регионален мениджър в Novartis Pharma

награждение, защото ако слу-жителят се е справил добре, а не получи нищо в замяна, може да се почувства излъган.

Друг потенциален проблем с нефинансовите мотиватори е, че като цяло те изискват много по-голяма инвестиция на време от страна на висшия менидж-мънт. Един от интервюирани-те от McKinsey директори „Чо-вешки ресурси“ признава, че от началото на кризата мениджъ-рите в компанията са започна-ли да се „крият“ в офисите си заради несигурността на насто-ящата ситуация.

Мария Темелкова съветва фирмите да използват повече непарични методи за мотива-ция въпреки кризата, защото имат интерес да запазят вече обучените и подготвени ка-дри. Проучването на McKinsey Quarterly показва обаче, че ре-цесията е принудила някои ра-ботодатели да посегнат не само на заплатите, но и на нефинан-совите стимули. В 13% от участ-валите компании мениджъри-те по-рядко хвалят подчинени-те си, в 20% от тях хората имат по-малко възможности да уп-равляват важни проекти, в 26% лидерите значително по-малко успяват да мотивират подчине-ните си. Явно мениджърите все още подценяват дребните же-стове: понякога безплатни би-лети за концерт, фирмено пар-ти или състезание между отде-лите в една компания дейст-ват като трамплин за ангажи-раността на изморените от но-вини за съкращаване на бюдже-ти служители. � K

ни съоръжения навън, споде-ляне на едно работно място от двама души на непълен работен ден. Много е важно служители-те да усещат, че работодателят им ги уважава като личности. Той трябва да им покаже, че давайки им повече свобода, не смята, че това се отразява нега-тивно на тяхното представяне.

Българските компании до-някъде осъзнават важността на нефинансовите мотивато-ри и ги прилагат в практика-та си. Голяма част от участни-ците в проучването на Hewitt Associates „Най-добрите рабо-тодатели“ използват нефинан-сови стимули като здравно и пенсионно осигуряване, гъв-каво работно време и изготвят индивидуални планове за раз-витие. Участвалите в проуч-ване на възнагражденията за 2009 г. на ConsulТeam показва, че 60% от компаниите предла-гат на служителите си частно медицинско обслужване, 97% - служебни мобилни телефони, а 45% - ваучери за храна.

Все пак нефинансовите при-добивки не би трябвало да се абсолютизират. „Със сигур-ност нефинансовите стимули са ефективен метод, но те тряб-ва да се прилагат в комбинация със и в подкрепа на всички ос-танали инструменти за мотива-ция“, подчертава Ива Тодоро-ва, мениджър „Консултантски проекти“ в ConsulTeam.

Според нея, за да се постиг-не най-ефективният микс от финансови и нефинансови мо-тивационни инструменти, ра-ботодателите могат да се до-

питат до мнението и нагласи-те на персонала. „Служители-те трябва да чувстват, че тях-ното мнение е важно“, подкре-пя я Мария Темелкова.

Отговорностите като мотиваторМного добър начин да се уве-личи мотивацията на служи-телите и да се извлече добаве-на стойност от това е да им бъ-дат делегирани повече права и да им бъдат възлагани важни за компанията проекти, едино-душни са експертите. Един от интервюираните от McKinsey HR директори казва, че включ-ването на хората в специални

проекти „ги кара да се чувстват като част от решението и част от бъдещето на компанията“. Този подход дава възможност на хората да се изявят, но в съ-щото време е нож с две остри-ета, предупреждава Темелко-ва: „Има опасност човекът да не се справи с поставената за-дача, тъй като не е достатъчно подготвен за нея.“ Освен това делегирането на права трябва да е последвано от някакво въз-

Ефектът на непарич-ните мотиватори върху ангажираността на служителите може да се измери чрез въ-трешни проучвания и нивата на текучество в компанията.


КАРИЕРИ // PRO.FILE


Срещу вятъра

Как Рууд ван ден Ейнден от „Загорка“ развива пивоварния бизнес в кризатаТодор БОЖИНОВ

„Ако искаш да си шампион и да задържиш първото място за дълго време, е необходимо да бъдеш повече от добър играч.“

„Като технологичен процес самото производство на бира не е толкова трудно - трудно е да създадеш качествен бранд и да го продаваш.“

�

Компанията� служители - 563� обем продажби към октомври 2009 г. - 36.9% (AC Nielsеn)� капацитет на линията за стъклени бутилки - 45 хил. броя на час

ВИЗИТКА

ЖИТЕЙСКИ ФАКТИ� роден на 22 април 1969 г.� женен, с три деца

ОБРАЗОВАНИЕ� Erasmus University, Ротер-дам, бизнес икономика (1987 - 1994)� Допълнителни квали-фикации по преговори и споразумения, презентиране, мениджмънт на продажби, маркетинг на продажби, ефективност на персонала и др. (1994 - 2005)

ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ� „Хайнекен“, Холандия - стажант по програма за уп-равленски умения (1994-1995)- отдел „Продажби хорека“, мениджър „Клиенти“ (1995-1997)- отдел „Продажби хорека“, национален търговски мениджър (1997-1999)- отдел „Продажби хорека“, търговски директор „Сту-ден пазар“ (1999-2000)� „Юниливър“, мениджър по категоризацията на продуктите (2000-2002)� Duyvis snack nuts company/Sara Lee- директор „Продажби“ (2002-2004)- ген. мениджър (2004-2007)� „Хайнекен“, Холандия, директор продажби „Топъл пазар“ (2007-2009)� „Загорка“, генерален мени-джър (2009 -)

Рууд ван ден Ейнден: „Понякога сме потото малко или много бирата се про

Какво научихте за пазара на бира след обиколката си из България?

Че българският пазар е доста добре развит, което аз не оч-аквах в такава степен. Убедих се, че има големи пивоварни в България, които инвестират сериозно и в хората, и в мар-ките си. Но пък, от друга стра-на, в България все още не са навлезли основни играчи от големите вериги супермарке-ти, което тепърва ще се случ-ва. Това наистина ще проме-ни покупателните навици на хората, а и начина, по който работим ние, организацията ни и т.н. Това е една от основ-ните ми задачи - да подготвя компанията за този следващ етап от развитието на пазара в България. Друго, в което се убедих, е, че „Загорка“ наисти-на е в много добро състояние

и печелим пазарен дял, но не с големи стъпки, а много вни-мателно и разумно. Ние има-ме няколко марки и се опитва-ме да инвестираме дългосроч-но в тях. Не използваме стра-тегия, която да е печеливша само в близко бъдеще.

Бира се пие предимно през лятото. Какво правите през зимата? Хората пият бира и през зима-та. Разбира се, в по-малки ко-личества, отколкото през ля-тото, но пият достатъчно, за да имаме работа. Специално в Стара Загора се подготвяме за силния сезон, за да сме сигур-ни, че всичко е готово за про-изводство на пълен капаци-тет. То е като с поддръжката на автомобил - понякога лини-ите трябва да минат профилак-тика и ако се налага, да се ре-монтират. А такива неща мо-жем да направим през зима-та. Освен това през този сезон обучаваме хората си. Най-ве-че в София, където се намира маркетинг отделът, изготвяме плановете за следващата годи-на, кампании, цели и т.н. В мо-мента работим по новите мар-кетингови планове на „Ариа-на“ и „Загорка“, преосмисляме маркетинг и продажбените си програми за следващата годи-на. Трябва да защитим бюдже-тите си пред регионалния офис във Виена. Съгласуваме с тях колко ще можем да инвестира-

ме през 2010 г. Така че има ра-бота. Дори може да се каже, че понякога сме по-заети през зи-мата, защото през лятото мал-ко или много бирата се прода-ва сама.

Не е ли рисковано да поемеш компания на непознат пазар точно в разгара на кризата?Когато пристигнах тук през март, кризата не беше дости-гнала напълно страната, както е сега. „Загорка“ беше в мно-го добро състояние. В момен-та целта е да успеем да преми-нем през бурята. Но българите са виждали бури и преди, така че не чувствам някаква пани-ка в компанията.

Лесно ли е да поемеш ста-билна компания?За мен това е голямо предиз-викателство - да запазя това добро състояние и дори да го подобря. Сега, във времето на криза, когато се налага да се движим „срещу вятъра“, е много по-трудно компанията да расте и да запази същото темпо като в предходните го-дини. Понякога не е лесно и да направиш ръста устойчив. Ако искаш да си шампион и да за-държиш първото място за дъл-го време, е необходимо да бъ-деш повече от добър играч.

Имаше ли нужда от драс-тични промени в началото?В самото начало не съм пра-

вил толкова много промени, защото смятам, че е важно първо да опознаеш компания-та и пазара, преди да предпри-емеш нещо. Затова през пър-вите два-три месеца пътувах много. Чак след това започ-нах да гледам вътре във фир-мата и хората, които работят в нея. Ако погледнете резулта-тите на „Загорка“ от последни-те години и пазарния дял, кой-то имаме, ще разберете, че не е имало спешна нужда от промя-на. В учебниците по менидж-мънт пише, че през първите 90 дни новите ръководители са изправени пред, общо взе-то, стандартни предизвикател-ства. Те варират от нужда от радикална промяна до задър-жане на успеха. Мисля, че в „Загорка“ имахме втория слу-чай. Нямаше причина да пра-вя големи промени. Единстве-ното нещо, което предприех в началото, бяха някои промени в персонала. Разделих се с ня-кои хора, на други дадох пове-че отговорности. И това е оби-чайно при смяна на генерал-ния мениджър - след известно време виждате как някои хора израстват по-бързо, отколкото преди три месеца се е смятало, че могат.

Как решавате кого да освобо-дите и кого да повишите за толкова кратко време?Когато се разделям с няко-го, винаги взимам решение-

PRO.FILE // КАРИЕРИ


Хората не искат по-късна пенсия

Над 96% от българите са про-тив увеличаването на пенсион-ната възраст на жените от 60 на 63 години. Това показват резул-татите от проучване на КНСБ сред структурите на синдика-та в страната. В него са участ-вали общо 43 367 души, вклю-чително и хора, които към мо-мента не членуват в синдикал-ни организации. Едва 2.61% от участниците са подкрепили идеята на правителството за увеличаване на пенсионната възраст на жените от 60 на 63 години.

Бригади в ГерманияСтуденти, които искат да рабо-тят в Германия през лятото на 2010 г., вече могат да подават документи в бюрата по тру-да в градовете, където има ви-сши учебни заведения. Канди-датите трябва да бъдат редов-ни студенти на възраст между 18 и 35 години и не трябва да са в последен курс на обучение. Изискват се много добри по-знания по немски език. Край-ният срок за кандидатстване е 8 януари 2010 г., като дотога-ва студентите трябва да пода-дат декларация, че са свобод-ни от други ангажименти през лятната ваканция и че могат сами да финансират замина-ването си.

САЩ чакат български студентиТуризмът и развлекателният бизнес са сферите, в които бъл-гарски студенти могат да рабо-тят през лятото на 2010 г. в Съ-единените щати. Според гене-ралния консул на САЩ в Бъл-гария Ерик Алекзандър ико-номиката започва постепенно да се стабилизира и студенти-те ще намерят много възмож-ности за работа въпреки све-товната икономическа криза. Всички студенти редовно обу-чение могат да подадат доку-менти за кандидатстване още в първите месеци на следваща-та година. Консулът посъветва българските студенти да се до-веряват само на лицензирани от Държавния департамент компании посредници.

НОВИНИ

Всички новини за управление на персонала и кариерното развитие четете на KARIERI.bg

K3

то заедно с неговия пряк ме-ниджър. Това винаги става по приятелски начин, винаги се опитвам да намеря прием-ливо решение за двете стра-ни. Защото искам, дори напус-кайки, хората да продължа-ват да твърдят, че „Загорка“ е много добро място за работа. Но по принцип винаги е труд-но. Разглеждам няколко пъти въпроса, премислям решени-ето поне три пъти. Задължи-телно го консултирам с други хора от компанията, за да се убедя, че то не е продиктува-но от някаква моя предубеде-ност, а е добре аргументирано. Колкото до решенията за пови-шение, имам достатъчен опит в управлението на хора, така че съм развил усет за момента, в който някой е готов да напра-ви следващата крачка.

По какъв начин карате хората да дават максимума от себе си?Стремя се да слагам хората в комфортна среда, където да се чувстват защитени и да се представят по най-добрия на-чин, по който могат. Понякога обаче решавам да ги извадя от тяхната собствена зона на ком-петенции и да ги сложа в не-комфортна среда, което може да е конкретен проект или пък обща задача с друг отдел. В ня-кои случаи решавам просто да им дам повече власт чрез въз-можността да вземат самостоя-

телни решения, за да видя как ще се справят и дали са готови за следващата крачка в разви-тието си. Подходът винаги е в зависимост от конкретния слу-жител, неговите способности и отговорности като човек.

Имате ли затруднения с новата култура, в която рабо-тите? Различава ли се начи-нът, по който се прави биз-нес тук, от този, с който сте свикнали в Холандия?Трудно ми е да говоря за бъл-гарите като цяло, тъй като все още не познавам много бълга-ри извън компанията и бран-ша. Лично аз мога понякога да бъда много прям и директен, а друг път - по-търпелив. В Хо-ландия е нормално, ако не ха-ресваш някого или ако не си съгласен с нещо, да изразиш несъгласието си с друг човек сред група от хора, докато тук това го няма. Но това не е го-лям проблем, защото според мен истинското предизвика-телство е не да започнеш да работиш като българин, а да намериш начин различните култури да работят заедно. От друга страна, смятам, че бъл-гарите са много гъвкави. В Хо-ландия, ако искаш да напра-виш някаква промяна, първо трябва да минеш през много преговори, на които да обясня-ваш защо се налага тази про-мяна и защо така ще е по-до-бре. А хората тук просто каз-

ват „нека го направим“ и не се боят да преминат към дейст-вие. Гъвкави са в съзнание-то си, готови са да изслушат и друга гледна точка. В край-на сметка като европейци ние имаме повече прилики, откол-кото разлики, така че спомена-тите различия не са трудни за преодоляване или пречка за бизнеса.

Провеждате ли някаква специ-ална антикризисна политика?Нямаме специална антикри-зисна политика, защото има-ме достатъчно сериозна стра-тегия за развитие. Със сигур-ност обаче кризата ни засяга и сега сме по-загрижени за това, което харчим, отколкото сме били в минали години. Въпре-ки това в момента подготвяме коледното парти за компания-та - не сме от тези, които в ста-ранието си да съкратят разхо-ди не правят коледно парти. Не се налага да замразяваме и работни позиции - когато ня-кой напусне, наемаме друг.

Все пак кои разходи бихте съкратили, ако се наложи?Човек винаги се стреми не тол-кова да ограничава разходи-те, колкото да кара компани-ята да расте като приходи, пе-чалба, пазарен дял и т.н. Ние също предпочитаме да подо-бряваме резултатите на ком-панията чрез увеличени про-дажби, но ако това не работи

о-заети през зимата, защото през ля-одава сама“ СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

Преди време работих в голяма холандска компания, която произвежда и продава ядки. Марката имаше многогодиш-на история и почти всеки холандец я познаваше. Бяхме абсолютни лидери в този сегмент. Пазарът обаче спря да расте. Появиха се проблеми както с по-малките магазини,

така и с големите супермаркети, които вече не искаха да продават нашите ядки. Трябваше да решим дали просто да се примирим със спада в продажби-те на основния ни продукт и да пренасочим усилията си към други ка-тегории като чипс и снакс (популярната марка имаше този потенциал), или да вложим всичките си усилия в съживяването на пазара за печени ядки. И двата варианта имаха своите предимства и недостатъци. Основната ни цел беше да осигурим дългосрочни бизнес възможности пред компанията. Бяхме застанали на кръстопът. Изборът щеше да предопредели бъдещето на компанията, което правеше решението още по-трудно.След подробно потребителско проучване и вътрешни дискусии в компанията решихме да развиваме бранда в още една продуктова категория - снакс, освен в бизнеса с ядки. Смятахме, че ще съумеем да спрем спада при ядките и едновременно с това лесно да се позицио-нираме в нишата на снакс продукти. Резултатът беше бърз, но не и устойчив успех за новия продукт, не и толкова, че да компенсира спада в бизнеса с ядки. Сега, като се замисля, правилното решение изискваше да обърнем негативната тенденция при ядките, а не просто да я спрем. В друг подобен случай бих избрал целенасочени действия за съживяване и рас-теж на основния бизнес, където имаме своята история, конкурентни предимства и ясна представа за пазара. Ако бяхме вложили всички ресурси в тази категория, резултатът най-вероятно щеше отново да е ръст в продажбите. Моят урок от този случай е, че трябва да се прави категоричен избор - по-добре да избереш един приоритет и да го следваш на 100%, отколкото да разделиш по 50% от усилията си върху два различни.

Разфокусирането на ресурсите не доведе до устойчив резултат

Поглед встраниТрудното решение

Данчо Панайотов, управител на „Хеликон“ АД

Задайте му въпроси на www.karieri.bg.

K3 #49

Чуйте и вижте Рууд ван ден Ейнден

на KARIERI.bg

За кого искате да прочетете в Pro.File?

Пишете ни на [email protected].

Всички текстове от тази поредица

можете да намерите в рубрика

Pro.File на KARIERI.bg.

или не дава големи резултати, тогава вече ще трябва да пре-разгледаме разходите си. Аз не обичам да съкращавам работ-ни позиции и служители. Пред-почитам да съкращавам таки-ва разходи, които не са пряко свързани с бизнес резултати-те. Не бих съкратил разходи за реклама, тъй като смятам, че тя създава марката. Пример-но, ако в компания е практика на всеки три години да се ку-пуват нови столове и бюра, аз бих увеличил този срок на че-тири години. Но не съкращава-ме инвестициите в марките, ос-вен ако не решим, че съответ-ният бранд няма да може да възвърне тази инвестиция. В такъв случай не бихме дейст-вали неразумно.

Чувствате ли се прекалено зависим от компанията майка?Не. Ако сравним „Хайнекен“ с други компании, нашата структура е относително де-централизирана. Бирата все още е местен продукт. Не са чак толкова много марките, които се продават в цяла Ев-ропа или в целия свят. Затова е много трудно от регионалния център на „Хайнекен“ във Вие-на да взимаш решения за една марка в България. В крайна сметка ние продаваме марки. Като технологичен процес са-мото производство на бира не е толкова трудно - трудно е да създадеш качествен бранд и да го продаваш. Така че много е опасно да централизираш взи-мането на решения за локални марки, без да взимаш предвид тяхната специфика и култур-на среда. Разбира се, като вся-ка голяма компания ние има-ме определена йерархия за взимане на решения. Ако на-истина искаме да инвестира-ме в нещо голямо, ако искаме да променим позициониране-то на определен бранд, реше-нието се взима с одобрение-то и подкрепата на Виена. Но инициативата най-често идва от нас и аз имам голяма свобо-да на действие. Не се чувствам зависим, дори напротив - смя-там, че е много добре да имаш зад гърба си толкова голяма и силна компания майка. � K

КАРИЕРИ // КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ


Портфолио системите предлагат нов начин за кариерно ориентиране и развитиеТаня ОБУЩАРОВА

Вече имате профили във Facebook, Twitter, LinkedIn и може би в още няколко соци-ални мрежи и платформи.

Когато получите поканата за поредната такава мрежа, я из-тривате от пощата си с доса-да като спам. Смятате, че няма сила на света, която да ви на-кара да си направите още един профил, където да споделяте информация с приятели и ко-леги, с далечни познати или напълно непознати. Ако сте в последните класове на гимна-зията или в университета оба-че, може би има нещо, което би улеснило живота ви и би ви по-могнало в това да решите как-ва професия да изберете.

Това е електронното портфо-лио - система, която събира и съхранява информация за ва-шите постижения през години-те и ви помага да се ориентира-те в професионалните си лута-ния. То е вашият съветник и ка-риерен консултант. В него мо-

жете да включите подбрани факти, които да ви представят най-добре пред работодателите и преподавателите, и онези, ко-ито да споделите само с прия-телите си.

“Едно електронно портфолио може да съдържа различен тип информация - за образование, лични постижения, награди, препоръки, графики, анимация, текстове, статии“, казва Росен Петков, председател на Нацио-нална асоциация „Студентско общество за компютърно из-куство“ (СОКИ). За разлика от традиционното портфолио оба-че електронното е динамично, може да се променя и актуали-зира по всяко време. Освен това то позволява различно предста-вяне и организиране на инфор-мацията в зависимост от пред-назначението - за самооценка, за оценка от преподавател или за кандидатстване пред работо-дател. Това са така наречени-те изгледи (views), които орга-низират информацията според желанието на притежателя на електронното портфолио. Част от съдържанието му например може да остане скрита за част от потребителите, ако собстве-никът пожелае това.

Като на играЕлектронното портфолио, раз-работено от СОКИ по програма-та на ЕС „Леонардо да Винчи“, има три елемента - портфолио, игра и тест. „Играта дава оцен-ка на вашите умения и компе-тенции, която след това може-те да сравните със своето мне-


Според създателите пред-назначението на портфолиото е съвсем различно от профи-лите в социалните мрежи като Facebook, LinkedIn и т.н. То е за кариерно развитие и консулти-ране, а не за забавление, уточ-няват те. Ако бъде попълвано систематично, така че да отра-зява напредъка на притежате-ля си във времето, то може да послужи и като инструмент за търсене на работа.

В о л ф Х и л з е н с а у е р о т Research Forschungsgesellschaft в Залцбург вижда е-портфоли-ото именно като връзка меж-ду образованието и професио-налното развитие на притежа-теля. Според него информаци-ята, която едно портфолио съ-държа (способности, умения, ценности, лични качества и об-разование), трябва да отговаря на работното място и неговата структура, култура, както и на поведението и набора от уме-ния, които се изискват за заема-нето му. Така преходът от уни-верситетската скамейка към реалния живот е по-плавен и безболезнен, а и по-удовлетво-ряващ и за двете страни.

“В България липсват тра-диции в комункацията меж-ду работодатели и университе-ти“, смята Петков. Според него обаче електронното портфолио може да е от голяма полза за работодателите и да създаде липсващата връзка. Електрон-ните профили на студентите може да са тясно фокусирани и насочени към конкретния ра-ботодател, за да може той да не

губи време да разглежда пъл-ния профил на студента.

Много от участниците в разра-ботването на такива системи в британски и холандски универ-ситети твърдят, че поддържане-то и развиването на електронно портфолио създава навици за учене през целия живот. Порт-фолиото трябва да има ясна цел, така че хората да знаят защо го използват, казва Фил Харли от University of Nottingham. Спо-ред него е много важно как един подобен проект ще бъде пред-ставен на потребителите и как ще бъде въведен. Той твърди, че потребителите обикновено не се интересуват от това кой предоставя платформата, зато-ва институционалното обвърз-ване не е важно. В същото време електронното портфолио тряб-ва да бъде внедрено в някакъв стратегически план или атеста-ционна политика, за да бъде ус-тойчиво. Според Харли потреби-телят трябва да има пълен кон-трол над своя профил, за да се чувства сигурен в полезността на подобна система.

В университетаПодобни на електронното порт-фолио платформи се използват в много европейски универси-тети. Някои от тях са интегри-рани в учебния процес и поз-воляват на студенти и препо-даватели да си дават обратна връзка по време на образова-телния процес. Такъв е случа-ят с University of Westminster, където проектът за електрон-но портфолио E-Refelct е бил

Ако бъде попълвано систематично във времето, електронно-то портфолио може да послужи като ин-струмент за търсене на работа.

Чрез електронното портфо-лио студентите могат да:� събират своите постиже-ния в дигитален архив� избират специфични час-ти от своята работа� си поставят цели за бъде-що усъвършенстване� споделят постиженията си с преподаватели, работо-датели, връстници.

�

Предимства

Електронен паспорт вместо CV

ние (самооценка)“, обяснява Пе-тков. Така можете да разберете дали силата ви е в работата с цифри, или имате силно разви-та визуална памет например. Тестът пък служи за открива-не на потенциалните аутсай-дери, които са застрашени от отпадане от училище. „Тестът може да помогне за идентифи-цирането на тези хора, но не и за окончателното решение на проблема. За това играят роля семейната среда и много други фактори“, добавя Петков.

КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ // КАРИЕРИ


„На преподавателите трябва да се осигури време и допълнително заплащане за кариерно консулти-ране, тъй като в момента то не влиза в задълженията им.“РОСЕН ПЕТКОВ, председател на Национална асоциация „Студентско общество за компютърно изкуство“

тел на програмния съвет на ма-гистърската програма на НБУ. Той обяснява, че на създава-нето на портфолио е посветен специален курс, който създава у студентите навика да се за-писва, анализира и разсъждава върху постигнатото. Това дава възможност на човека да раз-бере към какво се стреми, как учи и го мотивира да участва в процеса на учене. Според Алка-лай обаче самооценката е само едната страна на процеса, дру-гата е обратната връзка от пре-подавателя, който е и съветник на студентите. Той насърчава преподавателите в програмата по мениджмънт също да напра-вят свое портфолио, за да раз-берат истинските ползи на сис-темата. „Повечето от тях обаче са заети хора - те са действащи мениджъри и очаквам да има известна съпротива от тяхна страна“, добавя той.

Участието и ангажираност-та на преподавателския състав са потенциален проблем и спо-ред Петков. „На преподавате-лите трябва да се осигури вре-ме и може би допълнително за-плащане за кариерно консул-тиране, тъй като в момента то не влиза в задълженията им. А тяхната обратна връзка е много важна за развитието на учени-ците и студентите“, казва той. Според него портфолиото дава възможност да се направи план за развитие на притежателя му, но това може да стане самосто-ятелно само ако човек е доста-

тъчно опитен. Във всички ос-танали случаи преподавателят или кариерният консултант трябва да помогнат за разработ-ването на кариерен план.

В училището Портфолиото може да се из-ползва не само от работодате-ли, предподаватели и кариер-ни консултанти в университе-тите, но и от педагогическите съветници в училищата за ка-риерното ориентиране на уче-ниците. Часовете по кариерно ориентиране са практика, коя-то се използва в редица страни, за да се насърчи развитието на гимназистите.

В България все още няма обу-чение по кариерно развитие в училищата и младежите нямат дори елементарни умения като това да подберат информация за своето CV. В последните го-дини се появиха няколко проек-та, които си поставят за цел да въведат кариерното ориентира-не в средното образование, така че децата от най-ранна възраст да знаят какво се изисква, за да овладеят дадена професия. За-сега обаче усилията са разпокъ-сани и спорадични, няма цялос-тен план за създаването на по-добна практика в българското училище. Може би тъкмо елек-тронното портфолио е един от начините да се помогне на мла-дите хора да открият своята професия и да работят целена-сочено за кариерното си разви-тие още докато учат. � K

внедрен в учебната програ-ма на катедрата по природни науки.

На други места портфолио-то е по-скоро съпътстващ еле-мент, който подкрепя усили-ята на студентите да намерят правилната посока за разви-тие както вътре, така и извън университета. В University of Nottingham съществува по-добна система, която се нари-ча електронен паспорт за про-грес. Тя регистрира постижени-ята на студентите във всяка об-ласт, не само в академичния им живот, и предоставя възмож-ност за самооценка и измерва-не на напредъка.

Университетът в Амстердам е една от многото образовател-ни институции в Холандия, ко-ято се стреми да използва ди-гиталната грамотност на мла-дежите, за да им помогне да се развиват в професионален план. Първата портфолио сис-тема в университета е разрабо-тена през 2004 г., но някои хо-ландски образователни инсти-туции имат над 10-годишни традиции в използването на по-добни платформи. В Холандия университетите работят съв-местно за създаване на обща система, която да бъде универ-сална и широко достъпна.

Студентите от Университета в Амстердам смятат, че елек-тронното портфолио трябва да служи за три основни неща: планиране, показване, раз-съждаване. Според холанд-

ските експерти по въпросите на е-портфолиото то трябва да включва не отделните умения на завършващите и завърши-лите университет, а основни-те им компетенции. Друго ва-жно условие за ефективност-та на системата е включване-то на мненията на различните заинтересувани страни (сту-денти, преподаватели, асис-тенти). Подкрепата на менидж-мънта също е от особено зна-чение, както и техническата поддръжка.

“Системата е напълно без-платна, с отворен код и може да бъде локализирана и инста-лирана навсякъде. Тя може да се модифицира в зависимост от спецификите на универси-тета“, обяснява Петков. В мо-мента се водят преговори за въвеждането й в няколко уни-верситета - Училището по ме-ниджмънт към Нов български университет (НБУ), Универси-тета за архитектура, строител-ство и геодезия (УАСГ), Техни-ческия университет - София, и Софийския университет.

В Училището по менидж-мънт на НБ У се работи по внед-ряването на системата в учеб-ната програма на магистърска-та степен „Мениджмънт за ор-ганизационно съвършенство“. „Портфолиото дава възмож-ност да се събират доказател-ства за компетентност, придо-бити по време на следването, и то не само формално“, казва доц. Юрий Алкалай, председа-

КАРИЕРИ


DEPUTY CHIEF ACCOUNTANT

RESPONSIBILITIES:Responsible for organization and systemati-zation of the accounting records;Processes accounting records in ERP soft-ware;Prepares data for statistical reports and forms, and completion of the relevant re-porting periods;Prepares trial balances, statements and reports made by the analytical accounts and is involved in the preparation of quarterly, six-month- and nine-month-interim accounts and annual balance sheet of the company;Participates in inventory or inspection committees of materially responsible for company assets people;Performs other specifically assigned tasks related to position.

REQUIREMENTS:University degree – Accounting and Control or other Economic educationExcellent computer skills – MS OfficeExcellent EnglishExperience on similar position – min. 3 yearsExtensive knowledge in IFRS and TAX legis-lation Experience with SAP or other ERP system is an advantage

The position is temporary substitution

If you are interested in this offer, please send your CV, motivation letter and a recent photo to the following address: Sofia, Mladost 4, Business park Sofia, building 3, floor 2, Carlsberg Bulgaria AD, to the attention of HR Department, e-mail: [email protected], not later than December 15th, 2009.

Deputy Chief Accountant

�

��

>

ИНДЕКС� Продажби и маркетинг

София

Старши специалист

продажби стр. 9

Моден консултант/ка стр. 11

Ръководител/ка филиал стр. 11

Заместник ръководител/ка

филиал стр. 11

� Финанси и счетоводство

София

Deputy Chief Accountant стр. 10

Tax Manager стр. 11

Financial Controller стр. 12

� PR

София

PR Coordinator стр. 12

� Администрация

София

Program Manager стр. 12

� Други

Лом

Logistic Operation Manager стр. 10

Русе

Директор производство стр. 10

Специалист по логистика стр. 10

Ръководител отдел „Развойна

дейниост“ стр. 10

София

Steuerberater стр. 10

Директор

Оперативна дейност стр. 11

Medical Information

Advisors стр. 12

� Обучение стр. 12

КАРИЕРИ


© 2009 KPMG Bulgaria OOD, a Bulgarian limited liability company and a member firm of the KPMG network of independent member firms affiliated with KPMG International, a Swiss cooperative. All rights reserved.

Your application package will be treated with strict confidentiality. Only shortlisted applicants will be contacted.

... and career

opportunity

you're seeking.

We can deliver

the business

challenge ...

Станете

Моден консултант/кав екипа на Хуманик!

Ние сме успешна компания в областта на търговията с обувки с над 300 филиала в 10 страни в Европа с магазини с най-модерен дизайн. Ние поддържаме най-актуалната световна мода в обувките.Този, от когото все още имаме нужда за откриването на нашия нов магазин ХУМАНИК в

Софияе някой като Вас, като

Ръководител/ка филиал Заместник -ръководител/ка филиал Продавач – консултант(к)и

Вие сте подходящи, ако притежавате позитивно излъчване, обичате да бъдете между хора, притежавате екипен дух и изпитвате удоволствие да продавате. Но преди всичко, защото обичате обувките!Кандидатствайте писмено с автобиография, свидетелства за завършено образование и снимка на адрес:

ХУМАНИК ЕООД, г-н Венцислав Огнянов[email protected]

Всички кандидатури ще бъдат разглеждани при строга конфиденциалност съгл. ЗЗЛД. Първоначалният подбор ще бъде извършен по документи. Одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю.

КАРИЕРИ


1

48

SPORT

ГОДИНА VII, 5 - 11 ДЕКЕМВРИ 2009

А КОГАТО СНЯГ

ЗАПРЪСКАSOFIA JUMPERS CREW

СИДНИ

САНКТ ГИЛГЕН

ЛЕЩЕН

CMYK Капитал Light стр. 1

2 48/5 - 11 декември 2009 г.


3

ЗИМАТА НА НАШЕТО НЕТЪРПЕНИЕ

Богдан Русев

В момента, в който приключваме работата по този брой, темпе-

ратурата навън е около петнайсет градуса, а слънцето на един от

най-кратките дни в годината къпе покривите на къщите по улица

„Иван Вазов“ в златно-червена светлина. Честно казано, малко

трудно си представихме как след по-малко от месец ще се спуска-

ме с несъобразена скорост по белите писти, така че потърсихме

по-широко определение за понятието зимни спортове. Започваме

със среща (на стр. 4) с Милен Иванов от Sofia Jumpers Crew - един

от пионерите на модерния градски спорт фрийрънинг (или паркур за

франкофоните), който може да се практикува през цялата година и

при всякакви метеорологични условия. Продължаваме с нещо като

исторически преглед на ски спорта (на стр. 8), от който става ясно,

че в отношенията между хората и снега водещата роля винаги е била

на човешката изобретателност. Епичният пътепис на Юлия Дамя-

нова продължава в Сидни (на стр. 10), където тези дни лятото е в

разгара си, но веднага след това (от стр. 12) се връщаме към зимната

тема с една модна сесия, вдъхновена от новите колекции във верига

магазини Max Sport. Васил Георгиев - успешен корпоративен адвокат

и автор на още по-успешен дебютен сборник разкази и на предстоящ

пътеводител на софийските улици, демонстрира интересна позиция

(на стр. 16) и по въпроса за сексуалния заряд на женската ски екипи-

ровка. Симпатична демонстрация на самата екипировка (на стр. 25)

поставя многоточие на темата на този брой. Освен това: пътуване

до Санкт Гилген (на стр. 18) и Лещен (на стр. 20) и нов разказ от

Александър Катев (на стр. 30), в който участват двама съмнително

познати отнякъде дебели чичковци.

интро

Главен редакторБогдан Русев

РедакториБиляна ДимоваЯнко Терзиев

Росица Илиева

Творчески директорСветлана Мирчева

ФотографияЦветелина Ангелова

Рекламен офис[email protected]

02/9376444

[email protected]

P.S. В следващия брой ще се занимаваме с трима мъже, които ще занимават всички през декември: Георги

Тенев започва да води нов голям проект на БНТ (от създателите на „Голямото четене“), така че най-

сетне ще има какво да се гледа по телевизията; Джон Гришам е написал сборник с новели, в който няма

нито един сблъсък на млад нахъсан адвокат с голяма безскрупулна корпорация в съдебната зала, така че

го очакваме с нетърпение; а Джеймс Камерън с новия си филм „Аватар“ ще напълни триизмерните кина

по целия свят и може би най-сетне ще успее да прескочи летвата, която сам си постави преди дванайсет

години с „Титаник“.

© Тихомир Рачев / No Frame Studio


4 48/5 - 11 декември 2009 г.

лица

МИЛЕН ИВАНОВ ОТ SOFIA JUMPERS CREW

МЕЖДУ ДВА СКОКА: „ЗНАМ КЪДЕ СЪМ И КАКВО ПРАВЯ“

От Росица Илиева

Фотография Цветелина Ангелова

„Знам къде да си сложа краката, ръцете... Знам къде се намирам.

Този спорт научава да се самосъхраняваш.“ Вестибуларният апарат

на Милен Иванов работи с оптимална точност. Изскача на секун-

дата, в която имаме среща. Двигателната му система е толкова

прецизна, колкото само на един фрийрънър може да бъде - засилва

се, прави салто, отскача от реалността, превърта се и се връща с

една вяра в бъдещето повече.

Милен Иванов (21) е в перфектна аеродинамична форма и балансира

между „Индустриален дизайн“ (втора година), проекти за вътре-

шен дизайн на автомобили (с работно време от 9 до 6) и фрийръ-

нинг с приятели (в събота и неделя). Следваме го на подскоци от

адреналин и възклицания, докато се върти от Народния театър, в

градинките край Националната художествена галерия, чак до първи

километър на магистрала Тракия. Скок след скок, скок-подскок...


5

REVERSE

„Още като малък, докато живеех в Добрич, обичах да си строя

кулички от сняг. От върха се опитвах да правя задно салто. Имаше

и някакви гаражи, които се опитвах да прескачам. Играехме такива

игри - стражари и апаши, гонехме се. Има адреналин, харесва ми.

Явно ми е в природата да

скачам...

Рисувам от малък, правя макети и в приложното училище (СХУПИ,

ако го знаеш) влязох „Детски играчки“. Коли си рисувах и исках да

се занимавам с коли. После ме приеха в aкадемията - „Индустриален

дизайн“, от първия път.“

ПЪРВАТА ИГРАЧКА, КОЯТО НАПРАВИХТЕ? В осми клас са играчки-

те от хартия. После се правят плоски играчки от шперплат, после

обемни играчки, играчки от гипс и глина, след това шихме плюшени

играчки и накрая - от всякакви материали. В последната година се

прави и дипломна работа.

КАКВА Е ВАШАТА? Много яка - исках да направя нещо, което не

е правено досега, и се сетих за лагерните колички. Реших да е мо-

дерна лагерна количка, но вместо с лагерни, да е с гумени колелца.

Нямаше по-ентусиазиран човек от мен - рисувах, ходех по фабрики,

Майстора много ми помагаше, изрязвах емблеми, направих подобре-

ния на седалките и дръжките, за да са меки. Има и спирачки. Идеята

беше да е за деца от 10 до 12 години, до 40 кг. Когато решихме

да я изпробваме, аз бях 75, а Сашо - 80 и нещо. Бу-тай! И издържа.

После стоя една година в училището и преди около месец я изкарах

с Илко. Разбихме се да я караме. Ама се разцепихме! Имаше много

баири и... О-о-о!

VAULT

„В осми клас седим с един приятел и решаваме да гледаме филм в

събота и неделя. И гледаме Yamakasi! Излизаме от киното и веднага

пробваме и ние. В училище разказваме и на един друг приятел -

Сашо. После викаме и Ицо, ровим се в някакви сайтове и разбираме,

че има такъв спорт - фрийрънинг. Започваме да разпространяваме

идеята, събираме се около НДК, говорим във форуми и чатове,

постепенно много хора научават и започваме да

скачаме...

Направихме група - SJC (Sofia Jumpers Crew) и бяхме трима човека.

Сега вече сме десет - това са и приятелите ми.“

НЯКАКВА НЕЗАБРАВИМА СЛУЧКА ОТ ТОГАВА? Пикът беше през

2005. Тогава беше много модерно пред Билетния център - събота,

в един часа. Има много митове и истории за тогава. Дидо, който

вече е от групата и сега стана световен шампион, ми разказа как

веднъж съм отивал към Билетния център и са си казвали: „А-а-а,

виж, това е Милко! Тоя е много добър.“ Сега не мога да повярвам,

но и за самия Дидо има истории. Дошъл при нас и питал: „Може ли

да вляза в SJC?“ Ние сме му казали: „Не. Трябва още да тренираш.“

Той отишъл в гората, тренирал три месеца, без храна и вода,

научил всички салта и се върнал при нас, а ние сме му отговорили:

„Вече си достоен за SJC.“

КАКВИ СА СЕГАШНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ В СПОРТА? Много инте-

ресно се развиват нещата, танците започват леко да влизат.

Скоро гледах в едно филмче от Русия - скок, скок - и в един момент

започва да се върти с някакви шантави движения. Изглежда много

красиво! После скача от един лост и се върти и на него. Има танц в

цялата работа, брейк.

КЪДЕ Е НАЙ-ПОДХОДЯЩИЯТ ТЕРЕН ЗА ФРИЙРЪНИНГ? По

принцип в кварталите, които са построени на наклон. Лозенец е

такъв - получават се виражи, има много начупени пространства,

парапети, рейлове.

�� !�� !

�� "� �##�� "� �##

�� "� �##

�6


6 48/5 - 11 декември 2009 г.

ANGEL

„Първо трябва да прецениш колко можеш да скочиш. Трябва да има

постоянство, за да има развитие. Има нещо като правило, за да

свикнеш. Примерно скачаш половин година и като застанеш от

място, знаеш дали и колко ще скочиш. После спираш да тренираш

за един или два месеца и за същото нещо вече мислиш, че няма да

можеш да го скочиш. Това важи за дълъг скок, за височина, за

салто...

Рисувал съм нощем, от кеф, от някаква мания. Имам скици на

коли - цял тон под леглото. Нямам любима марка. Сериозно. Има

толкова много - ретро, модерни, класически. Не мога да си избера.

Всяка кола си има характер. Тази, която прилича най-много на моя

характер, сега е в сервиза. Бил съм малка спортна кола с голям

потенциал, но в момента ме правят модерна кола - с нови части и

нови възможности.“

КОЕ Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ВИ ПРЕОДОЛЯНО ПРЕПЯТСТВИЕ ДОСЕ-

ГА? Гледам да си подреждам живота така, че да нямам препят-

ствия. Понякога сградите се чупят и плановете се променят, но

това също е част от живота.

НАКЪДЕ Е СЛЕДВАЩИЯТ ВИ СКОК? Колкото и да планирам, нещо

все се прецаква, затова засега съм ден за ден. Но имам и цел в живо-

та. Трябва да имаш цел в живота. Моята е да се развивам постоян-

но и да живея лекичко.

�5

лица


7www.panasonic.bg

�� 600 HZ NeoPDP.

� �� VIERA NeoPDP 600 Hz* �� . �� , �� .

��!"� # �$%&�.

*Sub-fi eld Drive

5��

�� *

* �� NeoPDP,

��

�� 07.11.2009 �� 09.01.2010.

��

�� !"�.

PAN_VieraZ1_Capital Light_210x295_BUL.indd 1 11/18/09 11:13:27 AM


8 48/5 - 11 декември 2009 г.

неща

ПРОСТО ДВЕ СЛЕДИ

КРАТКА, НО ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА ИСТОРИЯ НА СКИТЕ ОТ 300 ДО 2010 ГОДИНА

От Росен Босев

Някъде през ІІІ век след новата ера, когато цивилизацията на маите

достига своя пик на развитие, а в Китай е изобретен компасът,

неизвестен на историята скиор кръстосва заснежените мочурища

в Норвегия. Той едва ли е допускал, че дългите над четири метра

дъски на краката му се казват ски. За него и всички около него това

е бил единственият начин за бързо придвижване в снега и практи-

чески единственият начин за успешен лов през зимата.

Днес ските на този незнаен скандинавец се намират в музей в

Гренобъл, където са представени за „едни от най-старите на

планетата“. Открити са в същите тези мочурища, но 1600 години

по-късно - през 1906. Ските на норвежкия ловец обаче далеч не са

първите, които човек някога е използвал. Независимо дали става

дума за Скандинавия, Лапландия или Сибир, ските са били използвани

още в праисторическата епоха като средство за придвижване в

снега. Те практически не са еволюирали значително чак до края на

ХІХ век, когато от оръдие на труда се превръщат в средство за

спорт и забавление. Някъде по това време във френските Алпи

започват да наричат ски това, което до този момент са наричали

просто дъски.

През 1888 за 41 дни със ски на крака Фритьоф Нансен прекосява

Гренландия. Подвигът му популяризира ските в нова светлина -

като начин за изследване на непознати територии. По време на пъ-

тешествието си Нансен използва ски, привързани с кожени ленти

за краката му. Вместо щека използва дълга тояга, която сънародни-

ците му употребяват по време на зимен лов.

Матиас Здарски е роден през 1856 в днешна Южна Чехия. Освен че

най-вероятно е първият австрийски ски учител, Здарски е баща-

та на съвременните ски. Вдъхновен от постиженията на Нансен,

той започва да преработва популярните тогава ски и устройства

за закрепването им към краката, за да измисли през 1890 първия

ски-автомат от стомана. Идеята на Здарски е, че когато ските

просто са завързани за краката, те не са закрепени достатъчно

здраво, което силно затруднява контрола над тях, особено по

стръмен терен и висока скорост. През следващите 15 години

Здарски работи върху усъвършенстването на техниката (и той

подобно на Нансен използва една щека). През март 1905 Здарски

организира ски състезание, което печели безапелационно. По това

време абсолютюно никой не подозира, че посоката на развитие на

техниката, заложена от Здарски, ще стане основа за развитие на

модерния ски спорт.

Втората световна война практически спира развитието на ски

екипировката. През този период и до 50-те години на миналия век

подобренията се броят на пръсти и са пряко насочени към намаля-


9

неща

ване на вредите при падания (т.е. са в областта на сигурността на

автоматите). След края на войната ските бързо набират попу-

лярност и собствениците на малките работилници се превръщат

в индустриалци, като пазарът на екипировка се разраства много-

кратно само за няколко години. Такъв е случаят със създадената

от Абдел Росиньол малка фирма. През 1907 Абдел прави първите

ски от масивно дърво, а през 60-те години „Росиньол“ представят

първите изцяло метални ски, както и модел, изработен изцяло от

фибростъкло. Щеките също търпят сериозна еволюция. Освен че

стават две (още през 1910), тяхната дължина се скъсява (заедно

с тази на ските), а бамбукът, от който са правени дълго време, е

заменен с по-здравия (но, уви, по-тежък) алуминий.

След 70-те години с развитието на зимните курорти и ски съоръ-

женията ските започват да стават все по-популярни (някъде по

това време в САЩ се появява и сноубордът). Производителите

на екипировка започват да заимстват технологии от състезател-

ните модели. През 1989 се раждат карвинг ските, които успяват

да се наложат масово на пазара през следващите десет години.

Екипировката за ски все повече се ориентира към персонализация

- обувки, които се моделират по крака; кантове на ските, чийто

ъгъл отговаря точно на уменията и техниката на скиора; ясно

разграничаване между мъжки и женски модели (не заради дизайна и

цвета, а заради различната анатомия).

Бърз поглед към екипировката за сезон 2009/2010 показва, че

финансовата криза явно се е отразила на компаниите, които за раз-

лика от последните години не представят революционни техноло-

гии, а по-скоро залагат на нови и гами и десена върху ските.

С леко закъснение екомодата обхваща и ски екипировката. Ав-

стрийците от „Атомик“ например се връщат към корените, като

представят модел, изработен почти изцяло от дърво, с минимални

пластмасови детайли (Atomic Nomad Renu). Компанията предлага и

ски обувки, направени от рециклирани материали (Atomic Renu 90).

Както и през последните няколко години, ските стават все по-

широки - вече има модели, които са 120 милиметра в средната си

част. Интересното е, че тази тенденция се наблюдава и при жен-

ските модели (Mumbo Jumbo на Roxy например е с ширина 140 - 110

- 118). Истинското удоволствие от fat ските, разбира се, се усеща

извън пистата и в дълбокия сняг.

И като стана дума за дълбокия сняг, все повече компании предлагат

т.нар. rocker модели, които бяха представени през последните

две години от K2 и Salomon. Конструкцията и дизайнът на тези

ски позволяват по-добър контрол при каране в дълбок сняг, без да

се губи усещането за потъване. Тази година почти всяка компания

предлага такъв модел.

След като в продължение на десетилетие бяха в немилост, моде-

лите за ски алпинизъм се завръщат - или поне технологиите в тях,

които ги правят леки, здрави и лесни за управление, постепенно

навлизат в моделите за фрирайд. Идеята е, че все повече фрирай-

дъри се ориентират към това сами да се качват по върховете, от

които искат да се спуснат. (Миналата година Marker дори предста-

виха автомат за извънпистово каране, който позволява придвиж-

ване с колани). За целта им трябват леки ски (чифтът тежи малко

повече от един килограм). Тенденцията за търсене на лекота се

наблюдава и при пистовите модели, като това по никакъв начин не

се отразява на стабилността.

Списание „Бакхус“ излиза всеки първи

петък и може да го купите всеки ден от

месеца с актуалния брой на „Дневник“ на цена 2.80 лева.

> 24/ 365 дни празници в Мадрид и Сан Себастиан> Гурме пътеводител из Европа или 10 идеи как да се

насладим максимално на удоволствията в живота> Стилът „Рьодерер“ се разпознава по звука на мехурчетата

oт 4 декември с


10 48/5 - 11 декември 2009 г.

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЗЕМЯТА: СИДНИ

ПУНКТИРАНАТА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ ПРОДЪЛЖАВА КЪМ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ГРАД

В АВСТРАЛИЯ, КЪДЕТО СЕ ОТБИВА НА РИБНИЯ ПАЗАР, СПИРА В ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ

THE ROCKS И ДА, НЕИЗБЕЖНО СТИГА И ДО ОНАЗИ СГРАДА НА ОПЕРАТА

От Юлия Дамянова

Собствениците на ресторанти, домакините и туристите далеч

не са единствените посетители на рибния пазар в Сидни. Ята от

чайки и други по-големи и по-малки птици, които не разпознавам, са

накацали навсякъде по кофите за боклук или кръжат около входо-

вете на пазарските халета. Вътре е истински рай за любителите

на морските деликатеси. Върху купчини лед по безкрайно дългите

щандове са подредени различни видове омари, раци във всякакви

форми и размери, десетки риби, скариди, стриди, миди - изобщо

всичко, което може да се намери в богатите океански води край

Австралия и става за ядене. В специални контейнери пък има живи

раци. „Истински деликатес“, уверява ме продавачката. Сигурно.

На мен обаче са ми малко страшнички: скупчени един върху друг,

огромните им сивкави туловища са здраво опасани с върви, за да не

бягат и щипят, само щръкналите им очи мърдат и следят движени-

ята на купувачите.

Освен най-добрият адрес за купуване на морски деликатеси рибни-

ят пазар в Сидни е и чудесно място да хапнете прясна морска храна.

Специални закусвални в халетата предлагат в пържена, печена или

варена форма всичко, което виждате по пазарските щандове. При

това на страшно добри цени. За порция от половин омар с пържени

картофи и салата плащам 20 австралийски долара, или около 23

лева. Не е без пари, разбира се, но е далеч под онова, което бих

очаквала да похарча за подобен деликатес. Вярно е, че мястото не

е изискан ресторант, а и омара си получавам в пластмасова чиния,

към която ми връчват пластмасови нож и вилица. Но пък храната

е незабравима. С учудване се оглеждам наоколо - заети са всички

маси до една въпреки напоения с рибна миризма въздух. Странно.

Времето навън е типично за австралийската зима - около 18 гра-

дуса, меко и приятно. В момента, в който излизам навън обаче, към

мен стръвно се спускат десетина чайки и веднага разбирам защо

повечето хора предпочитат да обядват в халетата. Птиците са

направо агресивни и се държат по-скоро като досадни мухи, които

отново и отново налитат, колкото и да ги отпъждате. Докато с

лявата ръка непрекъснато махам, за да прогонвам птиците, с дяс-

ната някак съумявам да си хапна от омара. Упорството на една от

птиците обаче се увенчава с успех и тя успява да грабне черупката

с остатъците от месо в нея, докато нося чинията си към кофата

за боклук. В единия край на паркинга, при изхода от рибния пазар, за-

белязвам огромната фигура на пеликан - прилича на восъчна статуя,

но се чудя дали не е от метал. Вече вървя към нея, за да я разгледам

по-добре, когато тя изведнъж се размърдва, разтърсва криле и с

поклащане се отправя към... един друг жив пеликан. Явно това са

още двама почитатели на рибния пазар на Сидни.

Двайсетина години след като корабът на капитан Джеймс Кук

акостира на южното австралийско крайбрежие, Сидни изниква от

двете страни на най-голямото естествено пристанище в света,

наричано Порт Джаксън. Първото селище е британска колония за

затворници. Днес тя е изместена от модерен град с население от

четири милиона (най-големият в Австралия), но в подножието на

небостъргачите се гушат десетки стари постройки и продължа-

ват да разказват историята на Сидни. В централната част на гра-

да, в района The Rocks, всичко напомня за родната Англия - къщите,

църквите и тесните калдъръмени улички сякаш са пренесени от

друга епоха на Стария континент. Много от имената на улиците в

града пък събуждат усещането за d jђ-vu с Лондон - Глостър роуд,

Падингтън, Кингс крос... Пресичайки местния Хайд парк обаче,

минавам под палми и огромни евкалиптови дървета, които напълно

разсейват всяко съмнение, че по някакъв необясним начин съм попад-

нала обратно в английската столица.

Въпреки откровеното плагиатство на имена Сидни не ме оставя

с впечатлението на град, който се опитва да имитира други, по-

известни свои събратя. Вярно е, че на моменти напомня Ню Йорк

с небостъргачите и забързаните тълпи от делови мъже и жени, а

уличките на чаровния жилищен район Глеб приличат на Манхатън с

малките му книжарнички, закусвални и ресторантчета. Сидни обаче

има достатъчно собствен чар, който веднага се усеща в атмос-

ферата на града и в характера на хората. За разлика от Лондон,

тук всичко е добре организирано и, изглежда, работи без проблем,

включително градският транспорт. За разлика от Ню Йорк хо-

рата са страшно мили и отзивчиви и винаги са готови да помог-

места


11

нат, без дори да ги помолите за това. „Търсите ли нещо конкретно“, обръща се към мен

пълничък млад мъж в синя униформа. Застанала съм в средата на малък площад, на който се

събират няколко автобусни линии. Явно съм изглеждала доста объркана, докато се опит-

вам да отгатна номера на автобуса, който ми трябва, за да стигна до Глеб. Оказва се, че

пълничкият мъж е шофьор от градс кия транспорт и веднага посочва правилната спирка.

„Трябва да слезете на петата спирка - това е точно в сърцето на Глеб. Но ако слезете

две спирки по-рано, също е окей. Там е началото на една от главните улици в квартала и е

много приятно да се разходите надолу по нея“, обяснява и добавя бъбриво, че самият той е

живял недалеч от тази спирка в продължение на пет години.

Изобщо австралийците с лекота подхващат разговор и са слад кодумни събеседници, с ко-

ито не се получават конфузни паузи. Заговарят ви обикновено с екзистенциалното „как е

животът“ - въпрос, който първоначално ме стряска с дълбочината си. Скоро разбирам, че

това не е покана да споделям съкровени тайни, а просто стандартна увертюра към пов-

семестното бъбрене. Туристическите справочници за Австралия не ме бяха подготвили

точно за тази реплика, но пък изобилстват с други местни фрази. „Нямаш грижа“ например

е местният еквивалент на „с удоволствие“ и е съвсем приемлива реплика дори в изискана

обстановка.

През последната ми вечер в Сидни сядам в елегантен бар, във витрината на който се

оглеждат осветените бели миди на прочутата опера. Поръчвам бира и нещо за хапване.

Първото нещо, което получавам, е непознат малък кръгъл предмет - друга местна особе-

ност. В много заведения само напитките се поднасят на масата, а храната трябва да си

я вземете сами, когато е готова. За това сигнализира въпросният малък кръгъл предмет,

който започва да вибрира. Сервитьорът ми носи бирата и потъва обратно навътре към

бара. „Извинете! А ще може ли и чаша вода, ако обичате“, под виквам след него. „Нямаш

грижа“, - отговаря през рамо той.

Завършва в следващия брой


12 48/5 - 11 декември 2009 г.

мода

Фотография Тихомир Рачев / No Frame Studio

Стил Garderob

Грим Христина Трайкова

Модели Гея и Николай / Xground

Николай е с яке

и панталон Halti

Гея е с яке и панталон

Halti и каска Dainese

IF ON A WINTER'S DAY


13

мода

Яке и панталон

Phoenix


14 48/5 - 11 декември 2009 г.

Яке и панталон

Kjus

мода


15

Гея и Николай са с якета и

панталони Peak PerformanceВсичко - от магазини Maxsport, www.maxsport-bg.com

мода


16 48/5 - 11 декември 2009 г.

истории

СНЕЖНИ НЕЧОВЕЦИ

От Васил Георгиев

Тази сутрин мацките на пистата са ослепително красиви, което

означава, че още съм пиян от вчера. Жените или може би момиче-

тата са покрити от косите до пръстите на краката си с маркови

якета, панталони, маски, очила, обувки и ръкавици - по такъв начин,

че устните им са единственото нещо, което разпалва главните на

алкохолното ми въображение...

Няколко седмици по-рано, преди началото на сезона, седя на бюро-

то си в офиса и на монитора съм включил уебкамерите от писти-

те, за да ме топлят със снежни пейзажи.

Според безпристрастните уебкамери на Тодорка хвърчат снежни

иглички, които са образували два-трисантиметров снежен налеп по

металните стълбове на лифта. Към края на работния ден прозор-

ците на хижа „Алеко” светят, но сняг няма. Снежната покривка, за

която съобщават страниците на ски курортите, е равна на нула,

като за пръв път в последните години без бой си казват абсолют-

ната истина.

След работа правя няколко мързеливи тренировки за крака във

фитнеса, за да не загубя първите два дни от карането в болки. От

стената на съблекалнята счетоводителят Рони Колман, осемкра-

тен „Мистър Олимпия” с мускулна маса, симетрия и сепарация на млад

черен бог, крещи: „Днес е ден за крака! Бъди безмилостен към тях!”

На пистата вече съм забелязал червената каска R.E.D., черното

яке 686 на лилави и сини петна като листа от лотос и новите ски

Völkl, от които се подава червена къдрава коса. Скиорките са по-

готини от сноубордистките, а сноубордистите са по-готини от

скиорите. Причината за този парадокс се крие във факта, че пове-

чето скиорки от малки са научени на ски от добрите си семейства,

което, съчетано с доброто им възпитание от родители-не-селян-

дури, ги е оформило сравнително окей. Сноубордистите мъже пък

са по-авантюристичната част от мъжкото население - качество,

което винаги се признава за предимство при мъжете и за недоста-

тък при жените. За да не ме упрекнете в пристрастие, си призна-

вам, че карам ски. И си падам по скиорки.

Обаче отново я изпуснах на опашката. Бях се подредил точно

в четворката, която трябваше да се качи заедно на седалковия

лифт, но, уви, тя закъсня, защото четецът не й прочете картата.

Тъпи електронни карти! Едно време според вехтите скиори, като

дадеш на лифтаджията една бутилка ракия, цял ден си можел да

караш на аванта. Миналото обаче е безвъзвратно загубено и рядко

напомня за себе си - посредством някой спускащ се призрак с прави

ски „Пампорово”, автомати „Жермина” и грейка с неустановена

марка, която благодарение на безспорно по-добрите си качества

от съвременните екипи успешно е отбила няколко атаки на високи-

те градуси в пералнята.

Нагоре по лифта не ми остава нищо друго, освен да се радвам

на затрупания с два метра сняг махмурлук и да поразсъждавам по

въпросите, които вълнуват всеки, качил се поне веднъж на ски или

борд. „Защо банският старец закопа самоковския компир?” „Защо

старецът така устремно построи ковчега на лошите инвести-

ционни намерения?” „Защо ми харесва хем да има писти, хем да има

природа?” „От добрите или от лошите съм всъщност аз?”

В кухата ми глава нахлува една песен, за която Адела Пеева може

да направи филм „Чия е тази песен” в зимно-курортен вариант. В

Банско песента се казва „Г*з, г*з, рунтав г*з” и е нещо като химн на

курорта. Обикновено се свири като мелодия от циганските оркес-

три по механите, които се държат от варненци и в които щеш-не

щеш веднъж поне ще отидеш. В Боровец песента се казва „Калугер

ми мига, мамо”, което звучи малко по-богоугодно, но либретото е

дори по-непристойно от това за г*за. Със сигурност обаче е доста

по-добре да го има, отколкото да е както в Пампорово, където за

поредна година не им е до песен. Там още обсъждат липсата на сняг

и сватбата на семейство Паси - двете големи събития на миналата

година. Все пак от село Стойките вече има чисто нов кабинков

лифт.

На Витоша концесионерът на пистите плаща 12 000 лева годишна

такса, за да ги ползва, това му се вижда прекалено и решава, че

тази година ски няма да има. После решава, че ще има ски, но само

ако няма планина. Истинските маниаци обаче са на Безбог, където

хижата продължава да се превръща в хотел. На „Езерата” вероят-

но се чудят дали хипер-Паничище няма да скъса въжето на хлабавия

ски влек.

Ние пък първо ядохме шкембе в „Орлето” при злия сервитьор и при

още по-злата му колежка, после слушахме дръменбейс, после сме

финиширали в „Баш Бар”-а, а преди да стигнем до него, Пецо се бил

изпикал върху пластмасовото меню на един ресторант, на което

с тебешир е бил написан хепи-ауърът - пътеводителят на млади

евробойс и гърлс, които за пръв път виждат толкова голяма малка

водка, при това на цена, по-ниска от 10 евро. После Пецо замалко

да се сбие с един таксист, а накрая за всеобщо облекчение не го

допуснали в някакъв стриптийз клуб.

Слизам от лифта и чакам мацката, обаче в същия момент вдясно на

борд виждам надпис, че има лавина и като цяло пистата е забра-

нена. Гледам също и че други са се пускали два-три пъти, тоест за

какви лавини изобщо може да иде реч. Те са чак пролетта, а тези

табели съм ги виждал и лятото, от което следва, че несъмнено

лъжат, за да е мирна концесионерската глава. Вече десет години

карам извън пистите, пък както виждаш, нищо ми няма. Забравям за

686-девойката веднага.

Има далеч по-опасни неща от лавините извън пистите и това са

снек-баровете по пистите. Сандвичите в тях съдържат критич-

ния минимум признаци, които ги характеризират като такива - фи-

лия хляб и резен варено-пушен салам. В сравнение с тях Дянковата

пица изглежда като трюфели с карпачо, а за разлика от пицата

покупката на сандвича би затворила едноседмичния бюджет на

пестеливо китайско емигрантско семейство в Токио. Освен това

оставят неприятен дъх в устата - дъх, който девойката от ли-

фта едва ли ще оцени, защото бас ловя, че е вегетарианка.

На следващото спускане вече седя на седалката до нея. Чудя се

какво да я питам. Най-добър за айс-брейкинг разговори е влекът

котвичка - там по необходимост диалогът започва с дискусия как е

по-удобно да си сложиш котвичката зад дупето - разговор, който

чувствително намалява дистанцията, съществуваща благодарение

на недоверието, изпитвано от хората един към друг.

Поглеждам я и се усмихвам, свалям очилата си, за да види колко

хубав съм всъщност.

И тя се усмихва.

- Видях те вчера - казва. - Изпика се върху пластмасовото меню на

ресторанта, в който вечерях с нашите.

Благодаря ти, Пецо.

- Кога ще ме запознаеш с вашите - отговарям.

- Може би е по-добре първо да се запознаеш с мен - ми казва тя.

И е напълно права, защото тази сутрин мацките на пистата са ос-

лепително красиви, което означава, че още съм пиян от вчера. Же-

ните или може би момичетата са покрити от косите до пръстите

на краката си с маркови якета, панталони, маски, очила, обувки и

ръкавици - по такъв начин, че устните им са единственото нещо,

което разпалва главните на алкохолното ми въображение.


17


18 48/5 - 11 декември 2009 г.

АВСТРИЙСКИ ПОТАЙНОСТИ

ЕДНО ЕСЕННО ПОСЕЩЕНИЕ В ПЛАНИНСКИЯ КУРОРТ

САНКТ ГИЛГЕН, ПРИТИХНАЛ В ОЧАКВАНЕ НА ЗИМАТА

От Ели Грънчарова

истории

Санкт Гилген е скрита перла на австрийските Алпи, която изпъква сред

десетките подобни курортни градчета с едно-единствено нещо: това

е родното място на майката на Моцарт и през 2005 г. е обявено за

„селото на Моцарт“ от туристическия борд на областта Волфгангзее,

макар че великият композитор не го е посещавал нито веднъж. Само на

трийсет километра от Залцбург, истинското родно място на Моцарт,

разположено на брега на кристално чистото планинско езеро Волфганг-

зее, заобиколено от внушителни скални зъбери и просторни зелени по-

ляни, Санкт Гилген потапя гостите си в една действителност, съвсем

различна от тази на индустриалните австрийски градове.

Пътят към селото се вие покрай още няколко езера, заобиколени от

надвиснали мощни каменни образувания, които ме карат да си предста-

вя планински екшън със светкавично движещи се коли. Другата причина

вероятно са перфектните умения на шофьора на автобуса - чистокръ-

вен австриец, който умело и на висока скорост жонглира със завоите,

тунелите и стесненията по пътя. Малко след залез слънце успешно

пристигаме в Санкт Гилген и аз най-сетне се успокоявам, когато усещам

твърда земя под подметките си.

Първоначалното ми впечатление за хладно и резервирано място се

разтапя от топлите усмивки на местните хора. Пиколото на хотела

ни - дама над петдесетте - със заразително удоволствие ни отвеж-

да до мястото, където ще прекараме следващите четири омайни

дни. Хотелът се рекламира като Ein Haus mit Herz (къща със сърце) и

определено успява да заслужи това определение по време на краткия

ни престой. През цялото време в хотела се чувствам като героиня от

приказка на Андерсен: обзавеждането е като в кукленска къща, наки-

чена с всевъзможни чаровно-романтични аксесоари, картини, свещи и

свещички, цветя, фигурки и пъстри чинийки, а всички мебели в трапе-

зарията и коридорите са декорирани с приказни фрески и орнаменти.

Дори стаите си имат имена, грижливо изрисувани и закачени в рамка до

входната врата.

Хотелът ни сякаш е умален модел на цялото село, чиито къщи са изящ-

но оцветени във всички цветове на дъгата, но с подчертани дървени

орнаменти от тъмен махагон, които напомнят в коя част на света се

намираме. Докато се разхождаме по тесните, криволичещи и все пак

асфалтирани като по конец улички на селото и търсим брега на езеро-

то в тъмнината, откриваме, че местните (които са общо около 4000

души) обичат да прекарват по-голямата част от времето си вкъщи,

където вероятно грижата за декорацията на спретнатите им домове

заема по-голямата част от времето им.

Разходката в селото задължително включва и посещение на мест-

ния музей - къщата, в която е родена майката на Моцарт, както и

похапване на домашно приготвени сладкиши в местната сладкарница.

Обслужването навсякъде е на границата между милото и досадното.

Задължителен завършек на вечерта в някой от ресторантите на

четиризвездните хотели е концерт на Моцарт и австрийска народна

музика, а сувенирите, без които не бива да се напуска селото, са ръчно

изработените фигурки от неполирано дърво, весели и романтични

като всичко наоколо.

Санкт Гилген се радва на доволно количество туристи и през зимата.

Самото градче е разположено на нищо и никаквите 545 метра, но има

кабинков лифт, който ви изкачва на 1000 метра по-нагоре, на върха на

планинския рид Шафберг, откъдето започват пистите. Гледката от

върха е величествена: от едната страна е тъмносиньото езеро, а от

другата - безкрайното море на Алпите.


19


20 48/5 - 11 декември 2009 г.

В РЕЗЕРВАТА

LAND CRUISER ПРЕВЗЕМА ЛЕЩЕН И КОВАЧЕВИЦА, БЕЗ ДА СЕ ПРЕВЗЕМА

От Александър Бойчев

Снимки Георги Панайотов

Лещен. И Ковачевица. Или само Ковачевица? Докато планираме

пътуването си към двете малки родопски села, продължаваме да се

суетим около дребните детайли. Нашият Land Cruiser монолитно

е заел няколко квадратни метра от асфалта и отегчено чака да

решим - хайде, ще тръгвате ли, колко му е, 200 километра завои,

голямата работа. След кратка консултация с картата решението

е взето - пълен напред!

Вали дъжд, студено е, всичко е мокро и кално. Това малко ни раз-

очарова, защото излетът ни сред природата в крайна сметка е

саботиран от самата нея. Нищо, ще се отдадем на най-типичното

занимание, характеризиращо селския туризъм в България - пиенето

на ракия, по възможност домашна.

Но както ще покаже емпирично натрупаният ни опит и от други

инициативи със селски характер, пиенето на алкохол и гледането

на зелени поляни са двата крайъгълни камъка на всяко изживяване

извън големите населени места. И независимо дали във всекидневи-

ето си пиете само биосокове или просто удряте по една бира след

работа за отпускане, в условията на селски туризъм 200-300 грама

не ви мърдат, защото така или иначе няма какво друго да се прави.

Лещен и Ковачевица се намират на около 20 километра от град Гоце Делчев. Пътят дотам е страхотен и почти изцяло нов. Бурното строителство край Банско и милионите, излети преди кризата в този регион, са донесли чудесна инфраструктура, по която е огромно удоволствие да се шофира. Удоволствие за нас е и возенето в големия Land Cruiser с монтираният на задния ред DVD плеър, който кара пътниците да притихнат концентрирано. Тъпото е, че докато те зяпат филми, на предния ред не можете да слушате музика. Избрали сме за фон на краткия си воаяж “След утрешния ден”. Отзад трещи и се пука, земята замръзва и умира, отвън се излива порой, но подгряващите се кожени седалки правят

така, че аз просто се наслаждавам на удоволствието от шофира-нето. По завоите след Банско огромната Toyota е впечатляващо стабилна и сигурна. Изцяло преработеното й окачване е може би най-голямата гордост на производителя. Т.нар. Kinetic Dynamic Suspension System ограничава наклоняването в завой, а поведението на двигателя и спирачките могат да се настройват според няколко предварително въведени програми за различен тип терен. Просто влизате в менюто на Multi-Terrain-Select системата и подбирате на око - кал, асфалт, сняг, иху-аху. Поклащам глава и натискам педала на газта, за да помоля 173-те коня на дизеловия мотор по-бързичко да ме прекарат през природния катаклизъм около нас и да стигнем заветната си цел.

След като стигнете Гоце Делчев, едно кръгово кръстовище

учтиво ще ви насочи по посока на Ковачевица и Лещен с модерни

европейски кафяви табелки, отбелязващи културно-исторически

обекти. И двете села има статут на архитектурен резерват за-

ради автентичността на къщите в тях, запазени от няколко века.

След въпросното кръгово бъдете много внимателни, защото след

около 10 километра ще трябва да направите ляв завой, който,

уви, не е маркиран по никакъв начин освен с табелка “Марчево”.

Европейските фондове очевидно са стигнали само за една табелка

в Гоце, след нея сте оставени на собствената си ориентация. (Да,

ние покарахме в грешната посока и не ни е срам от това.)

Оказва се, че пътят към планинските села преминава през циганска-

та махала на село Марчево. Малки чавета играят под дъжда, млади

ромски моми танцуват небрежно в локвите край колата, а стари

цигани вършат някаква работа, която видимо се изразява в отег-

чено подръпване на нещо по коня или отговорно взиране в някаква

точка на хоризонта. Под сипещия се дъжд е простряно пране, кое-

то окончателно ме убеждава в силата на свободния житански дух.

ревю


21

След някакви си три километра достигаме табелка, на която пише Лещен. Както знаем от приятели, тук и в Ковачевица местно насе-ление почти няма, тъй като характерът им на резерват отблъсква желаещите да живеят наоколо. Разглеждаме и установяваме, че наоколо няма никого, а прословутата кръчма на Лещен е затворена, така че и една ракия не можем да изпием. Решаваме да видим докъде ще ни изведе пътят, който преминава през селото, и се озоваваме в друго село, с нови къщи и сравнително интензивен за лошото време живот - Горно Дряново. Тук пътят е супертесен, асфалтът е в оскъдица, а наоколо забелязваме военната техника под фор-мата на камиони и джипки, които местните жители помаци са придобили отнякъде. Гигантска помощ в провирането по тесните

коловози получаваме от трите камери на нашия Land Cruiser. Две от тях са в страничните огледала, а една е на предната решетка на радиатора. Идеята им е да виждате какво се случва около вас и да избегнете дупка, яма или неподходящ камък, когато сте в

пресечен терен. В градски условия тези камери са просто удобни за паркиране. Тук те дават усещане за интерактивност - нека да ми-нем през лявата локва, нека да минем и през този коловоз. Филмът на задната седалка е свършил, когато стигаме до Ковачевица. На външен вид тук много прилича на Лещен, в който бяхме преди мал-ко. Каменни покриви, старинни къщи и много, много красива природа наоколо. Усещането в това населено място е особено. Предста-вете си, че сте в музей и разглеждате автентични артефакти от епохата на Възраждането. С тази разлика, че тук е истинско и на живо.

Дали заради сезона, дали заради лошото време, но тълпи от турис-

ти наоколо няма. Което всъщност е може би чарът на това място

- забутани в нищото, тези села с автентичен дух ви позволяват

челно да се сблъскате с възможността да видите какво е забавле-

ние като от едно време - само с приятели, храна и пиене. И в това

има чар. Макар и с леко битов оттенък...


22 48/5 - 11 декември 2009 г.

ревю

ОКЕАНИЯ

СЕДЕМТЕ МОРЕТА - В ЧИНИЯТА

От Боряна Кирилова

Няма да се затрудните да откриете „Океания“ - намира се в адми-

нистративната част на НДК, на мястото на бившия „Континентал

плаза“. Както става ясно и от името, сега ресторантът е ориен-

тиран предимно към предлагане на риба, морски деликатеси и суши.

Всичко - от интериора до обслужването, дава заявка за висока

класа, а менюто (дори визуално) я оправдава напълно.

За начало избираме микс от салати и червено зеле с октопод,

калмари и скариди, полети с горчичен сос. Салатите са чудесно

комбинирани, пресни и овкусени колкото трябва и с деликатен сос

(11.49 лв). В менюто има около петнайсет вида салати и в пове-

чето участват различни морски деликатеси (не липсва дори филе

от морски дявол), към които са добавени каперси, рукола, хрупкав

пармезан, соеви кълнове, нудели. Дискретният оглед показва, че

порциите на съседните маси изглеждат точно толкова изкусител-

ни, колкото и нашите. Цените на салатите са между 5 и 12 лв. - в

по-ниската ценова категория са традиционните шопска и зелена, а

повечето от останалите са около 10 лв.

Заведението предлага стриди, черен и червен хайвер, но се налага

да ги оставим за по-тържествен случай заради доста солените

им цени. Стридите например достигат до 64 лв. за 12 броя. За

любителите на този деликатес все пак отбелязваме, че разновид-

ностите са изкусителни - от просто приготвени с лайм и табаско

до фламбирани с бренди и поднесени с ароматно масло.

От топлите предястия избираме калмари на плоча със средизем-

номорски сос, поднесени с кръгчета червено цвекло (11.99 лв.), и

никак не съжаляваме за избора си. При основните ястия се спираме

на филе от ципура с тиквички, калмар и краб сос. Рибата буквално

се топи в устата и е с едва доловим сладък вкус, който много й

подхожда.

Ако не обичате ципура, вземете филе от лаврак с патладжан и

джинджифил или сьомга с уасаби, зеленчукови вармичели и бил-

ков сос. Част от комбинациите са доста екзотични и понякога

включват непознати подправки и храни, но и без да са ви известни

предварително, можете спокойно да се доверите на вкуса на гот-

вача. Цените на ястията са около 20 лв. с изключение на разполо-

вения и изпечен на барбекю лаврак по каталунски, който започва

от 60 лв. в зависимост от големината на рибата. Суши менюто е

цяла отделна тема, но засега отбелязваме, че има нигири, хосомаки,

сашими, арт суши и интересни сетове - сьомга, туна и ципура сет

(между 11 и 13 лв.).

Можете да посветите цели часове и на винената листа, която

съдържа почти сто вина - пенливи, бели и червени, български и

вносни, десертни, розе... Има и вина от частни селекции от Ав-

стралия, Чили и Нова Зеландия, а цените варират от 30 до 180 лв.

Шампанското, разбира се, гърми над тази цена.

Интериорът от столовете до салфетките и полилеите разчита

на кафявата гама и е елегантен, леко претенциозен, но уютен.

Големите аквариуми с риби и високите зелени растения подхождат

на стилистиката на мястото. (Въпросните растения може би ще

стоят по-добре в изящна средиземноморска керамика, отколкото

в безличните пластмасови саксии, в които са засадени, но времето

ще покаже.) Иначе музиката е тиха и служи единствено за приятен

фон на разговорите, а сервитьорите са дискретни, приятно дис-

танцирани и перфектни като отношение към клиентите. Вкусът,

който ни остава от чудесната вечер тук, е за изключителна храна

и лукс, в които понякога си заслужава да се гмурнем.

Океания

Площад „България“ 1

02/ 951 54 30 и 0882 9999 02

© Цветелина Ангелова


23


24 48/5 - 11 декември 2009 г.

100 НЕИЗВЕСТНИ ФАКТА

ЗА L'OR AL

Деветдесетте години на миналия век се отнасят особено внима-

телно към красотата и статутът й на висша ценност се повиша-

ва. Тя продължава околосветското си пътешествие и изглежда все

по-влюбена в живота, докато следва нежната пътеводна светли-

на на L’Or al.

12 - До 1990 боите за коса съдържат амоняк, но

професионалистите поправят тази несправедливост и за първи

път въвеждат нова технология за оцветяване, известна като

“тон върху тон”. Първият такъв продукт е Diacolor и оттогава

косите изглеждат по-естествено, защото се боядисани по-

здравословно.

11 - Истинското съкровище по това време е в Tr sor. Най-новият

парфюм от Lanc me повтаря успеха на предишните сензации и

Magie Noire и до днес е сред десетте най-продавани.

10 - Силата му се дължи на добрата химия между съставките

- аромат от рози, праскови и кайсии в изискана опаковка, плюс

лицето на безценната Изабела Роселини на фона на Париж - всичко

това в цвят сепия за допълнителна романтика.

9 - Най-скъпото обаче е Земята да остане все така хубаво място

за живеене и L’Or al инвестират с желание в модерна екологична

фабрика през 1992. Там основните приоритети са да се произвеж-

дат продукти с грижа за околната среда, косите и кожата от

Garnier.

8 - Стратегическото развитие на френската група продължава и

отвъд богатите американски земи, а след специално разрешение от

правителството на Индия, марката е с гарантирано първо място и

на азиатския пазар.

7 - След като влагат десет години в лабораторна работа, L’Or al

създават синтетичната реплика на естествения керамид. Гениал-

ното им постижение се нарича Ceramide R, внедрява се в увредени-

те участъци на косъма и ги заздравява. Следват високи оценки за

съвременните шампоани и забележителни обем и плътност.

Очаквайте последната серия от предстартовото броене и един още по-красив свят.

КАК СЕ ПРОМЕНЯ ЛИЦЕТО НА КРАСОТАТА

ревю

ДОКТОР ХАОС

„АНТИХРИСТ“ НА ЛАРС ФОН ТРИЕР

Е УРОК ПО АНАТОМИЯ

НАД МЪРТВОТО ТЯЛО НА КИНОТО

От Янко Терзиев

След бръснача през окото в „Андалуското куче“ на Бунюел не би

трябвало да има неща, забранени за показване в киното. Пробле-

мът на „Антихрист“ (Antichrist) не е женската кастрация с ръждива

ножица, нито кървавата мъжка еякулация (за тези два и още един

кадър в началото Триер е ползвал порноактьори), а финалното

посвещение на Тарковски. Нищо по-далечно и взаимно изключващо

се не може да съществува между терапевтичната теорема на дат-

чанина тук и храмове на човешкото като „Сталкер“ или „Жерт-

воприношение“. „Антихрист“ отблъсква не с картините (в тях

има елегантна тъга, оператор е Антъни Дод Мантъл от „28 дни

по-късно“ и „Беднякът милионер“), а с философията си. Обърнат

е Аристотелевият механизъм на изкуството - катарзисът не е

насочен към зрителя, запазен е за самия автор.

Вярно, Триер предупреди за това. В интервю за вестник „Гардиън“

той обясни и корените на депресията, от която филмът трябвало

да го извади. Майка му го третирала като възрастен още от много

малък. Когато си лягал на 6, той я питал дали може да умре в съня

си, а тя му отговаряла, че статистически е възможно, но веро-

ятността е малка. През 1995, когато е на 39, майка му признала на

смъртния си одър, че биологичният му баща е друг. Това е годината

на завоя на Триер към „Догма“. Дали болезнените женски образи в

последвалите „Порейки вълните“, „Танцьорка в мрака“ и „Догвил“

не са личен акт на отмъщение към продължителната власт на

майката?! Извинявам се, че си говорим с такива, а не с естетически

аргументи, но самият филм приканва към това.

“Антихрист“ доказва теоремата си в четири стъпки (скръб - тре-

вожност - отчаяние /геноцид/ - болка /хаосът царува), затворени

между пролог и епилог в черно-бяло. Логическата верига на тезата

е „природата е църквата на дявола - не коя да е природа, а човеш-

ката - не коя да е човешка, а женската; ерго - жената е дяволът“.

В надписите последното t е оформено като знака на женския

хромозом. Въпреки натурния декор естетиката е на отстранена

(по Брехт) театрална условност като в „Догвил“ и „Мандърлей“,

хората са само илюстрация на тезата. Те са двама - Тя (Шарлот

Генсбур) и Той (Уилям Дефо); в пролога правят красив като в

рекламен клип секс на свръхбавен каданс и забравят за малкия си

син, който се измъква от кошарката и пада от прозореца на фона

на ария от Хендел. Мъжът е всезнаещ терапевт; за да освободи

жената от травмата на вината, я води в девствена гора, наречена

„Рай“. В самотна колиба там двамата са оставени на инстинктите

си. В дуела той е рационалното начало, с нея е природната сила. В

нихилистичната трактовка на Триер природата е крайната тлен-

ност. Олицетворяват я сърна, гарван и лисица в различни стадии

на умиране. И от момента, в който лисицата каже с човешки глас:

„Хаосът царува!“, не може да става дума за никакъв Тарковски.


25

селекция

Яке Berghaus Temperance

с трислойна GORE-TEX®

Pro Shell мембрана, водоус-

тойчиви ципове и подлепе-

ни шевове 559 лв.

Снегоходки TSL Rando 226

Easy със система за повди-

гане на петата Easy Up и 6

стоманени зъба 185 лв.

Прибор Light

my fire Spork

3.90 лв.

Термос TSL

350 мл 23 лв.

Термооблекло

Ortovox 185 Long

Sleeve Men 100 %

Merino wool 127 лв.

Лавинен уред

Ortovox Patroller

с 3 антени, цифро-

ва визуализация на

разстоянието до

затрупания и звуков

сигнал 462 лв.

Всичко - от магазини Стената

www.stenata.com

Фотография Бояна Бонева

Стил Христина Митовска

ВИСОКО, ВИСОКО, ВИСОКОВИНАГИ ГОТОВИ В ПЛАНИНАТА

ПРЕЗ ЗИМАТА


26 48/5 - 11 декември 2009 г.

представяне

ГОТОВИ! СТАРТ!

Декември е идеалният месец, в който да подновите облеклото и

екипировката си за зимния сезон, независимо дали карате ски, сноу-

борд или просто се разхождате в планината. Избрахме да напазару-

ваме в някой от мултибранд магазините на Макс Спорт – лидер

в областта на търговията със стоки за зимни спортове. Компани-

ята има в портфолиото си безброй марки, затова ще представим

само най-важното, и то накратко. Вие обаче можете да бъдете си-

гурни, че предлаганият избор ще задоволи всички нужди и вкусове.

Halti например е финландската топ-марка за облекла, предназначе-

ни за сериозни спортисти. Марката предлага подходящите дрехи

за колоездене, бягане, алпийски ски, голф, ски бягане, сноуборд, ка-

терене и походи. Компанията спонсорира атлети (лица на марката

са Таня Путяйнен и Хале Паландер) и се възползва от опита им при

разработване на нови модели. Колекцията Halti Outdoor например

е създадена да функционира при всякакви метеорологични условия.

DrymaxX тъканите осигуряват комфорт при спортуването

на открито. Очевидно са достатъчно качествени, защото вече

втора година обличат българските национали по ски, както и ски

училищата Витоша Ски и Юлен в Банско.

Ските Doubledeck на ATOMIC са едновременно гъвкави и плавни,

бързи и динамични в завоите. Освен това седят твърдо и осигу-

рявят отличен контрол – нещо, което досега не можеше да бъде

постигнато.Това се дължи на революционната технология, при ко-

ято контрукцията на ските се състои от две части – горна и до-

лна, свързани чрез гъвкава връзка, благодарение на която горната

по-твърда част може да се плъзга свободно върху долната. Долна-

та, по-мека част поглъща вибрациите и се плъзга по-гладко, като

осигурява по-голямо сцепление, в сравнение с традиционните ски.

Ако обичате да карате екстремно, D2 Race са създадени за високи

скорости, бърза смяна на посоката и безкомромисно състезателно

спускане. Ските от върха до опашката са с дървена сърцевина с

титаниеви елементи и G-Force амортисьори за гладко каране. Ако

трябва да изберете и обувки, препоръчваме Hawx - адаптират се

към естественото движение на крака и разполагат с асиметричен

чорап за оптимална подкрепа и мекота във всяка част от завоя.

Името KJUS означава дизайн и функционалност в едно. Звучи

познато, защото това е марката на Ласе Кюс, световен и олим-

пийски шампион в ските. Марката му е позиционирана в горния клас

екипировка и затова се работи с голяма прецизност по всеки един

детайл. Дрехите са конструирани така, че да предоставят макси-

мална свобода на движение и оптимална температурна среда. Това

обаче не означава, че дизайнът им остава на заден план. Колекцията

KJUS SPIRIT е издържана в цветове като малина, ярко синьо, чер-

но и торф, а новите дамски якета LAVA DOWN са естествената

еволюция на успешните ултра леки, пухени якета. Важна част от

колекцията е висококачественият кашмир. Плетеното кашмире-

но яке SUAVE DANCE е с дизайн на снежинки и бродерия Spirit of

Skiing. За своите дамски ски облекла, KJUS залага на женствени

кройки и на нежни детайли като флоралните бродерии (вижте

например якето FAMARA).

Peak Performance неслучайно спечелиха награда Global Sport &

Style от изложението ISPO. Екипът-победител е част от новата

колекция за напреднали скиори в свободен стил Heli, която се

състои от Alpine панталон, Alpine яке и W Primaloft яке. Екипите са

по-широки и стоят свободно. Изработени са с цялостна Gore-Tex

мембрана, разчертани линии на тялото и допълнителна защита

от износване на уязвимите места като раменете и гърба. Peak

Performance предлага пълна свобода при избора и комбинирането

на цветове, както и дрехи от долния, средния и горния слой. Ако

тези предложения ви се струват прекалено спортни, можете да се

насочите към колекцията Supreme – авангардни и футуристични

кройки плюс луксозни елементи със сребърни детайли. Цветовете?

Бордо, керемидено червено, сребристо, бледо синьо, черно и бяло.

Колекцията ALPINE на V lkl е много повече от оптимална еки-

пировка. Предпазни тъкани, функционални и затоплящи подплати

– всичко това е съчетано с добър дизайн. ALPINE е сбор от кла-

сическата елегантност и спортен силует. Облеклата използват

меки, функционални тъкани с несравнима устойчивост. Разтегли-

вите материали издържат на вятър и вода, а революционната

технология Open Membrane е приложена на местата, където об-

леклото има нужда от допълнителна влагопромокаемост. Mountain

Race ски линията си има нов лидер : TIGERSHARK 11 FEET с иновационна

система за закопчаване. Това са необикновени ски за спортисти, които

знаят как да карвират бързо и чисто, на професионално ниво. Техни-

те състезателни характеристики имат нов, изключително спортен

профил, който гарантира бърза реакция при резки смени на посоката и

отличен контрол. Професионалистите могат да разчитат за пореден

път на V lkl Rаcetiger. Гордеят се със стабилност при високите

скорости и изключителна точност. Racetiger са ски за истински

шампиони.

Повече информация на www.maxsport-bg.com


27


28 48/5 - 11 декември 2009 г.

представяне

Успешната компания за матраци Magniflex тези дни има троен

повод да празнува – 50 години от началото на производството

в сърцето на Тоскана близо до Флоренция, 5 години присъствие в

по-добрите магазини в България и представяне на най-скъпия ма-

трак в света у нас. Цената му ни кара да преглъщаме, но въпреки

това решаваме да проучим за какво става въпрос. В покритието

на новия матрак на Magniflex са втъкани 22-каратови златни

нишки. Още от древността златото се възприема като подхо-

дящо средство за борба с умората и скованите крайници. Именно

затова в продължение на шест месеца учените от научноизсле-

дователския отдел на Magniflex задълбочено изследват свой-

ствата на златото като материал, който може да предостави

максимален комфорт и здравословен сън за всеки. Резултатите

от тестовете са успешни. Терморегулиращите, антистатич-

ни, антибактериални и антиалергенни свойства на златното

покритие на матрака подобряват кръвообращението, намаляват

стреса и умората в тялото и улесняват достъпа на кислород

до кожата. Вътрешността на матрака е изработена от високо-

технологична пяна с памет, т.нар. Memory® Foam. Създаденият

в лабораториите на НАСА материал има висока плътност и

невероятна еластичност. При контакт с топлината на кожата,

той заема точната форма на тялото, без да го притиска в нито

една точка, а след отстраняване на натиска матракът възвръ-

ща напълно първоначалната си форма. Когато спи на матрак от

Memory® Foam, човек намира идеалната поза за почивка и наруша-

ващите съня движения намаляват до 80 процента. Това означава

само едно – мускулите и нервите не се натоварват, кръвообра-

щението е свободно, тялото е щастливо. Освен това матракът

е съобразен със специфичната височина и тегло на притежателя

си. Зоните за подръжка са изградени според характерните осо-

бености на клиента с цел правилно разпределение на тежестта.

Личното отношение не спира дотук. Като всяка лимитирана

вещ, матракът може да се персонализира не само като техничес-

ки спецификации, но и като име: етикетът на златния матрак

съдържа инициалите на собственика.

Матраците Magniflex сa в национални мебелни вериги и по-добрите магазини.

Повече подробности за марката и поръчки – на www.magniflex.bg

ЗЛАТЕН СТАНДАРТ

Доверете се на противосъстаряващата сила на магическото

цвете ирис, което подобрява стегнатостта, еластичността и

влажността на кожата. Подарете си изискан ритуал за красота:

разнесете съдържанието на капсулата върху лицето и шията и

отгоре нанесете богат дневен/нощен крем и крем за околоочния

контур. Никога не е било по-лесно да сте толкова красиви! Не-

вероятната формула на възстановяващите капсули Royal Velvet

Ultra Restorative Capsules от Oriflame намалява фините линии

и бръчките и съживява кожата. Във всяка от луксозните капсули

се съдържа комбинация от разкошни масла, изофлавони от ирис и

витамини.

Кожата е видимо по-гладка и мека - 93% ефективност*

Намалява появата на фини линии и бръчки - 89% ефективност*

*Самооценка на 96 жени с всички типове кожа след 4-седмична употреба.

Royal Velvet Ultra-Restorative Capsules струват 34.90 лв. Повече информация на www.oriflame.bg

ПОДАРЕТЕ НА КОЖАТА СИ ЛУКСОЗНА ТЕРАПИЯ

С „КРАЛСКА КАДИФЕНА КОЛЕКЦИЯ“


29


30 48/5 - 11 декември 2009 г.

СТАЯ 404

От Александър Катев

Бях отседнал в стая 403, но докато се връщах от басейна и погле-

дът ми все още беше размазан от хлорираната вода, по погрешка

отворих една врата по-надясно. Веднага разбрах, че съм сгрешил

- стаята беше празна, прозорците затъмнени, а точно в центъра

седяха двама дебелаци с бели ризи, през които прозираха презрам-

ките на потниците им. Те се бяха облегнали над някакъв чертеж и

ожесточено спореха по някакъв очевидно важен въпрос.

- Извинете, господа - казах аз. - Объркал съм стаята.

Те изведнъж млъкнаха и се обърнаха към мен.

- Ама ти ни виждаш - каза единият.

- Направо си ни виждаш - каза другият, наплюнчи ръка и си заглади

бретона. - Момче, тебе давали ли са те по телевизията?

Когато разбраха, че не са ме давали, двамата се загрижиха и започ-

наха да ми изреждат други медии:

- По радиото?

- Ами, не.

- Вестници?

- Не.

- Личен блог?

- Не.

- Профил във Фейсбук поне?

- Мразя Фейсбук.

- Това обяснява всичко. Остави си името и адреса.

- Няма да ви дам личните си данни! - възмутих се аз.

- Мисля, че не разбираш колко сериозна е ситуацията. - каза еди-

ният от дебелаците. - Пази си данните, щом искаш. Но както е

тръгнало с теб, може всичко да завърши фатално. Нещата сега са

сложни...

- Не са като едно време - намеси се другият. - Концепцията за реал-

ност на хората просто не е същата.

Докато те ми говореха, някой нахълта в стаята.

- Скъпа, прибрах се! - каза непознатият, хвърли един озадачен пог-

лед в стаята и добави. - Ха, тук няма никой.

После си тръгна.

- Видя ли какво имам предвид? - каза единият от дебелаците. - Въ-

обще не те забеляза.

- Дори и фактът, че си почти гол, не му направи впечатление -

добави другият.

Помислих си, че това е някаква скрита камера, но не можех да се

сетя кой от приятелите ми може да поръча такова нещо. После

осъзнах, че всъщност нямам много приятели и че наистина ми се

беше случвало хората да ме подминават все едно не съществувам.

- Какво казахте преди малко? - попитах аз. - За концепцията за

реалност на хората?

Въпросът сякаш отприщи нещо в тях. Двамата започнаха да гово-

рят един през друг.

- Имаше една много красива водеща на сутрешен блок - каза едини-

ят.

- Сякаш циците й искаха да излязат на свобода, докато говореше -

добави другият.

- И тя беше женена за един наш познат. Много свястно момче, но

през живота си не беше направил нищо, за да го дават по телевизи-

ята. Дори на митингите на СДС през деветдесет и седма не беше

влязъл в кадър. А жена му - всяка сутрин по два часа. И всяка вечер

пак само пред телевизора седяла. И както гледала само в екрана, по

едно време спряла да забелязва мъжа си.

- Никакво внимание.

- По едно време и той забелязал, че тя не го забелязва.

- Веднъж си тръснала цигарата върху него. И това преляло чашата.

- И какво станало? - попитах аз.

Единият дебелак ми бутна някаква изрезка от вестник в ръцете:

„Мъжът на Лили Райчева я пребил с колан.”

- Ужасно! - казах аз.

- Е, вестниците винаги преувеличават - сряза ме единият.

- Беше от тия, малките коланчета - добави другият. - Въобще не

я заболяло, даже добре им е дошло. След този случай се оправиха.

Тази, като видяла мъжа си в репортажа по телевизията, изведнъж

все едно го преоткрила. Отново си дала сметка за него. После

любов, деца...

- Решихме да изследваме този феномен и се натъкнахме на много

такива случаи - взе думата другият. - Хората вече се осведомяват

за всичко само от телевизията и интернет. Ако някой го няма

там, той все едно спира да съществува. И понеже ние двамата сме

добри хора, решихме да се погрижим за това.

- Всеки да си получи петнайсетте минути слава, както се казва.

- Забелязваш ли певиците и филмовите звезди как се появяват и изчезват всяка година? Да не мислиш, че е случайно? Ние го правим, за да набутаме максимално много хора да ги дават по телевизия-та. Ето, вчера уредих един биохимик да танцува в балета на Азис, защото се оплакваше, че министерството не му отпуска пари за експерименти. Така че дай да те набутаме и тебе някъде, защото иначе лошо...

- Мога да ти покажа каква е съдбата на тия, невидимите. Свестни,

съвестни хора потъват в анонимност. Когато се обадят на майка

си и баща си, дори те не ги помнят. Викат: „Скъпи, обажда се ня-

какъв човек, който твърди, че ни е син. Ти помниш ли да сме имали

син?” „Не знам, скъпа - чакай да проверя във Фейсбук.”

- Един момент - обадих се аз. - А вие? Вие защо сте невидими, след

като можете да уредите петнайсетте минути слава на всеки друг?

- Ти нас не ни мисли - каза единият.

- Сега се опитваме да помогнем на другите - каза другият. - Защо-

то сега, колкото и да си способен и свестен, ако нямаме новина,

все едно те няма. Ще ти намерим нещо и на теб. В краен случай

можем да те уредим в някой уличен репортаж по телевизията - ти

ще се престориш на случаен минувач, а те ще те питат за глобал-

ното затопляне...

- Не, мерси - казах неуверено аз. - Аз съм си добре.

Ясно ми беше, че медиите създават една нова реалност, но просто

не исках да бъда част от нея. Излязох от стаята и продължих да

водя моя малък и невидим, но щастлив живот.

Няколко години по-късно ги видях по телевизията, докато гледах

предаване за най-големите хитове на 90-те. Двамата пееха някаква

песен, която се казваше „Макарена”.

разказ


31

bacchus.bg

с п и с а н и е


capital - 04.12.2009

Documents