da.uni-vt.bgda.uni-vt.bg/u/114/pub/9141/bel_3_2016 (1)statia.pdf · 2016-10-13 ·...

Национално издателство за образование и наука

София – Sofia2016

BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE

НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИНА LVIII КНИЖКА 3, 2016

JOURNAL OF LANGUAGE AND LITERATURE EDUCATION

VOLUME 58 NUMBER 3, 2016

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

ГОДИНА LVIII

32016

БЪ

ЛГА

РС

КИ

ЕЗ

ИК

И Л

ИТЕ

РАТ

УРА

• К

НИ

ЖК

А 3

• 2

01

6 Г

ОД

ИН

А

Цена 6.00 лв.ISSN 0323 – 9519

АБОНАМЕНТ '2016

Списания Цена за година

Български език и литература 36 лв.

История 36 лв.

Математика и информатика 36 лв.

Педагогика 80 лв.

Професионално образование 48 лв.

Стратегии на образователната и научната политика

50 лв.

Философия 28 лв.

Химия. Природните науки в образованието 50 лв.

Чуждоезиково обучение 36 лв.

mathinfo.azbuki.bg science.azbuki.bg

philosophy.azbuki.bg vocedu.azbuki.bg

pedagogy.azbuki.bg foreignlanguages.azbuki.bgstrategies.azbuki.bg

history.azbuki.bg

bel.azbuki.bg

Вестник „Аз Буки“ 78 лв.

Абонирайте се в редакцията с отстъпка:

3%от цената –при три и повече издания

5%от цената –при пет и повече издания

15%от цената –за пълен комплект от изданията

www.azbuki.bg

Изданията на „Аз Буки“ можете да намерите в книжарниците на:

Националния природонаучен музей при БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“,Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”,Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Journal Scope

“Bulgarian Language and Literature” is a specialized scientifi c and methodological journal. For over 50 years, it has been contributing to the improvement of the educational process in Bulgarian Language and Literature by applying cutting-edge theoretical, methodological, linguistic and literary approaches while meeting the European standards and criteria with respect to national tradition. It publishes research papers on essential topics in Bulgarian Language and Literature.

The journal provides an opportunity for everyone involved in the students’ linguistic and literary background and its realization to participate in professional scientifi c research, to discuss issues on language and literary training, and share good teaching practices. It is useful for teachers, university professors, doctoral students, experts, and readers interested in the area of continuing education.

The main topics of the journal are: Methodology (training in Bulgarian Language and Literature), Linguistics, Literature, Teacher Experience, Individuals and Events in Education and Science, Opinions and Positions, Reviews and Information.

Frequency: 6 issues per year.

Профил на списанието

„Български език и литература“ e специализирано научно списание. Повече от 50 години то способства за усъвършенстване на образователния процес по български език и литература, като го полага на актуални теоретични (методически, лингвистични, литературоведски) основи, като отстоява европейски стандарти и критерии, но с респект, уважение и съобразяване с националната традиция. То публикува научни изследвания по съществени теми и компоненти на учебната дисциплина български език и литература.

Списанието предоставя възможност на всички, причастни към езиковата и литературната култура на учениците, към начините за постигането є, да участват професионално с научни разработки, да дискутират по проблеми на родноезиковото и литературното обучение, да споделят добри преподавателски практики. То е полезно за учители, университетски преподаватели, докторанти, студенти, експерти, както и за читатели с интереси в областта на продължаващото образование.

Основните тематични направления на списанието са: Езикознание; Литературознание; Методика (на обучението по български език и по литература); Опитът на преподавателя; Мнения и позиции; Рецензии и информация; Личности и събития в образованието и в науката. За публикуване се допускат материали в посочените направления и отговарящи на изискванията за оформяне.

Периодика на списанието – 6 книжки годишно.

The articles from Bulgarian Language and Literature Journal are listed through EBSCOhost Research Databases

Bulgarian Language and Literature Journal has been included in the European Reference Index

for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS)

Българска академия на наукитеwww.bas.bg

Национално издателство

за образование и наука

Министерство на образованиетои науката



Година LVIII Книжка 3 2016 Volume 58 Number 3 2016

София – Sofi a2016

Journal of Language and Literature Education

Научно списание

Списанието излиза 6 пъти годишно: книжка 1 (януари-февруари); книжка 2 (март-април); книжка 3 (май-юни); книжка 4 (юли-август); книжка 5 (септември-октомври); книжка 6 (ноември-декември).Printout: six issues per year. Issue 1 (january-february); Issue 2 (march-april); Issue 3 (may-june); Issue 4 (july-august); Issue 5 (september-october); Issue 6 (november-december)

НАУЧНО СПИСАНИЕБЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРАhttp://bel.azbuki.bg/

ГЛАВЕН РЕДАКТОР:Проф. д.п.н. Маргарита ГеоргиеваШуменски университет „Епископ Константин Преславски“ул. „Университетска“ 115, Корпус 1, стая 1119712 Шумен, Българиятел. 054/ 830 350, e-mail: [email protected]


BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATUREhttp://bel.azbuki.bg/

EDITOR-IN-CHIEF:Prof. Margarita Georgieva, DSc.University of Shumen „Konstantin Preslavsky“115, Universitetska Street, Building 1, office 1119712 Shumen, Bulgaria, tel. + 359 54/ 830 350, e-mail: [email protected]

С изпращането на текст или илюстрация до редакцията на НИОН „Аз Буки” авторът се съгласява да преотстъпи правата за анонсиране, публикуване и разпространение в изданията на издателството. Авторските права на публикуваните текстове и илюстрации

са собственост на НИОН „Аз Буки“.Материали, които не са одобрени за публикуване, не се рецензират и не се връщат на авторите.

By sending text or illustration to Az Buki Publishing House, the author agrees to submit the copyrights for announcing, publishing and distributing in all Az Buki editions. The copyright

of all published texts and illustrations is property of Az Buki Publishing House.Not accepted for publication texts are not reviewed and sent back to the authors.

ИЗДАТЕЛ: Национално издателство за образование и наука „Аз Буки“Директор: Надя Кантарева-БарухНаучен ръководител направление „Обществени и хуманитарни науки“: проф. Добрин ДобревНаучен ръководител направление „Природни науки и математика“: проф. Борислав ТошевДизайн на корицата: Ива БатаклиеваГрафичен дизайн: Иван ШоповСтилист-коректор: Анелия ВрачеваРазпространение:Иван Шопов

PUBLISHER:Az Buki National Publishing HouseDirector:Nadya Kantareva-BaruhScientifi c Head of Section„Social Sciences and Humanities“:Prof. Dobrin Dobrev, DScScientifi c Head of Section„Natural Sciences and Mathematics“:Prof. Borislav Toshev, DScCover Design:Iva BataklievaLayout Design and Prepress:Ivan ShopovStylist-Corrector:Aneliya VrachevaDistribution:Ivan Shopov

АДРЕС НА ИЗДАТЕЛСТВОТО: бул. „Цариградско шосе“ 125, бл. 5 1113 София тел. 02/ 425 0470;02/ 425 0471; 02/ 425 0472www.azbuki.bg e-mail: [email protected]

PUBLISHING HOUSE ADDRESS: 125, Tzarigradsko Chaussee Blvd., bl. 5 1113 Sofia, Bulgariatel. + 359 2/ 425 0470; + 359 2/ 425 04 71; + 359 2/ 425 0472 www.azbuki.bg e-mail: [email protected]

ПЕЧАТ: „Алианс принт“ ЕООДФормат 70/100/16Печатни коли: 7

PRINTING HOUSE:Aliance Print LtdSize: 70/100/16Printed Quires: 7

ISSN 0323 – 9519 (Print)ISSN 1314 – 8516 (Online)

Издател на научното списание „Български език и литература“ е НИОН „Аз Буки“ – второстепенен разпоредител на бюджети на МОН

Главен редактор / Editor-in-Chief

Проф. д.п.н. Маргарита ГеоргиеваШуменски университет „Епископ Константин Преславски“

Редактор / Editor

Д-р Мая Падешка

Редакционна колегия / Editorial Board

Д-р Аделина Ангушева-Тиханова, Манчестърски университет, Великобритания

Иван Велчев, 91. НЕГ „Проф. К. Гълъбов“, София

Д-р Ирина Владикова, Училище „Св. св. Кирил и Методий“, Виена, Австрия

Проф. д.п.н. Мария Герджикова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. Константин Джамбашу, Букурещки университет, Румъния

Милена Иванова, Министерство на образованието и науката

Проф. д.п.н. Румяна Йовева, Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“

Доц. д-р Ваня Кръстанова, Пловдивски университет „П. Хилендарски“

Проф. д-р Ангел Петров, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Радослав Радев, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

Проф. Стана Смилкович, Нишки университет, Учителски факултет Враня, Сърбия

Проф. д.ф.н. Елза Стоянова, Киевски славистичен университет, Украйна

Проф. д.п.н. Галя Христозова, Бургаски свободен университет

CONTENTS / СЪДЪРЖАНИЕ

METHODOLOGY / МЕТОДИКА223 Типологични характеристики на задачите за възприемане на текст при

четене [Typological Characteristics of Reading Comprehension Tasks] / Димка Димитрова / Dimka Dimitrova

LITERATURE SCIENCE / ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ234 Драматургията на Йордан Радичков – невъзможната словесност

[Yordan Radichkov’s Dramaturgy – The Impossible Speech ] / Николай Кирилов / Nikolay Kirilov

249 Поетът, съдбата и любовта (непубликувани писма на Теодор Траянов) [The Poet, Fate and Love (Unpublished Letters of Teodor Trayanov)] /

Румен Шивачев / Rumen Shivachev

BULGARIAN LANGUAGE AND CULTURE ABROAD / БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И КУЛТУРА ПО СВЕТА 261 Проект „Живописна България”: литературният маршрут „Литература

и музика – българските прегласи” 263 Мелодиката на думите и лирическата структура като музика [The

Melody оf Words аnd the Lyrical Structure аs Music] / Любкa Липчева-Пранджева, Гертруде Крайнц / Lyubka Lipcheva-

Prandzheva, Gertrude Krainz

STUDENT’S FORUM / СТУДЕНТСКИ ФОРУМ273 Ще спасят ли технологиите образованието? [Will Technology Save

Education?] / Полина Иванова / Polina Ivanova

НАЦИОНАЛЕН ФОРУМ “ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД РАЗВИТИЕ-ТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, ЛИТЕРАТУРА И КУЛТУРА”

279 За принципите в работата на преподавателя по български език като чужд [About the Principles in the Work of the Teacher in Bulgarian as a Foreing Language] / Бонка Василева / Bonka Vassileva

287 Специфични особености на българския разговорен синтаксис [Specifi c Features of Bulgarian Spoken Syntax] / Радослав Цонев / Radoslav Tsonev

307 Води ли неправилната артикулация и перцепция на съгласната Л до грешки при писане? [Does the Incorrect Articulation and Perception of Consonant L Leads to Spelling Mistakes?] / Гергана Падарева-Илиева, София Мицова / Gergana Padareva-Ilieva, Sofi a Mitsova

315 Българският език в исторически граници – разпространение през вековете и обучение в настоящето [Bulgarian Language in Historical Borders – Spreading over the Centuries and Training at Present] /

Лучия Антонова-Василевa, Илияна Гаравалова / Luchia Antonova-Vasileva, Iliyana Garavalova

312 READ IN THE LATEST ISSUES OF “AZ BUKI“ JOURNALS / В НОВИТЕ БРОЕВЕ НА СПИСАНИЯТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ ЧЕТЕТЕ

324 GUIDE FOR AUTHORS / УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ

223

Bulgarian Language and Literature

Volume 58, Number 3, 2016

Български език и литература

MethodologyМетодика

ТИПОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЗАДАЧИТЕ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ТЕКСТ ПРИ ЧЕТЕНЕ

Димка ДимитроваВеликотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

Резюме. Текстът предлага модел за типологизиране на въпросите и зада-чите с рецептивен характер, както и варианти за тяхното конструиране. Мо-делът се базира на зависимостите между информация – текст – реципиент, от една страна, и четене – разбиране – обучение, от друга. Анализирането на тези зависимости дава възможност да се конструира теоретичен модел, чрез който се представят сложните и многостранни връзки между характера на информацията в текста и нейното езиково експлициране (или липса на та-кова) и когнитивните процеси, които съпровождат възприемането на текста при неговото четене.

Keywords: text, perception, information, dependency in text, education

Развитието на отделната личност е резултат от взаимното въздействие на три фактора: различни форми на общуване, познание, съвместна дей-ност. Четенето е обвързано и с трите фактора, затова е толкова значима ролята му в живота на съвременния човек.

Процесът на възприемане на текст при четене има сложен и комплек-сен характер, което предполага: 1) разнопосочни подходи при оценяване на резултатите от него; 2) трудност при избора на показатели и критерии, по които да се оценяват резултатите на учениците. Липсата на единство в изискванията към резултатите на учениците води до разминаванията (по-някога драстични) в оценките от вътрешното и от външното оценяване.

Затова е важно да се изработи модел, който да класифицира и описва задачите, които се използват в обучението за четене с разбиране, а този мо-дел да се използва и при оценяване на ученическите резултати. С тази цел в статията се предлага теоретичен модел за типологизиране на въпросите и задачите с рецептивен характер.

Общуването събира в една триада човека, заобикалящия го (в него и извън него) свят, който се експлицира в разнородна информация, и текста, като посредник между света и човека (доколкото езикът е най-универсал-

224

Димка Димитрова

ното средство за общуване). Затова и в предлагания модел основните до-минанти са два вида отношения:

– информация – текст;– информация – човек (познавателни процеси).Ясно е, че обединяващото звено е информацията, тъй като общуването

винаги е съпроводено с обмен на информация, а не се осъществява самò за себе си. Използваме думата информация в нейния най-общ смисъл, т.е. фактологическа и концептуална, обективна и субективна, подтекстова (им-плицитна) или видима на езиковата повърхност на текста (експлицитна).

Текстът е посредникът между човека и света; средство за придоби-ване на познание за света, за социално общуване, за съхраняване и пре-даване на култура; той е източникът на информация. В обучението по български език текстът получава и допълнителни функции като средство за формиране на умения, като инструмент за проверка и оценяване на придобити компетентности (Димчев, 2010: 196 – 197). Информацията в текста може да е пряко изразена, т.е. сигнализирана чрез различни ези-кови маркери. Разполагането є в силни за текста позиции, каквито са заглавието, началното и финалното изречение, началото на абзац, улес-няват нейното намиране и разпознаване. Затова и такъв вид задачи са лесни за учениците и повечето от тях се справят. По-трудно им е, когато търсената информация е вътре в текста и не е толкова видима1). С още по-голяма степен на трудност са задачите, при които се търси имплицит-на, подтекстова информация, когато няма конкретни езикови маркери за наличието на такава информация. И в този случай има две възможности. Едната възможност е в текста все пак да има достатъчно непреки езикови опори – такива могат да са думите от едно и също лексикално-семантич-но поле, синонимите (контекстови и лексикални), антоними, хипероними и хипоними и др. Възможно е маркерите да са свързани с графиката и архитектониката на текста, която „изпълнява важни направляващи функ-ции в процеса на рецепция, които специфично се проявяват в различните категории текстове“ (Добрева, Савова, 2000: 182). Другата възможност е да липсват всякакви опори с насочващ характер – в този случай достига-нето до търсената информация става чрез интерпретиране на детайли от текста, чрез оценяване на неговото съдържание и формат, чрез съотнася-не с познати предишни модели и др.

Въплътената в текста информация стига до човека чрез различни когни-тивни процеси: разпознаване и извличане, осмисляне, обобщаване, оценя-ване, интерпретиране. Подхождаме към тези процеси като към „мисловни стратегии, подходи и цели, които читателят използва“ (PISA 2009: 27). С оглед спецификата на обучението по български език ще разграничим три ос-новни процеса: извличане на езиковото значение на текста; общо разбиране

225

Типологични характеристики на задачите...

на текста и ориентиране в неговото съдържание; осмисляне, интерпретира-не и оценяване на детайли от текста.

И така, в най-общи линии моделът е представен в следващата таблица (фиг. 1). По вертикала са обособени варианти – два основни, от които все-ки има по два подварианта, според характера на търсената информация и нейната експлицираност в текстовата повърхнина; символно те се сиг-нализират чрез буквите А, Б, В, Г. В хоризонтален план са нанесени три-те основни процеса, за които стана дума по-горе, обозначени с римските цифри I, II, III. Така се оформят 12 групи от типове задачи, чрез които, от една страна, може да се формират и развиват уменията за възприемане на текст при четене, а от друга страна, да се проверява и оценява степента на формираност на тези умения.

Когнититивни процеси

Характер наинформацията

Извличане на езиковото значение на текста

Общо разбиране на текста

Интерпретиране на детайли от текста

Пряко изразена в текста

В силна2) позиция на текста

I А1

II А2

III А3

В слаба за текста позиция

I Б2

II Б3

III Б4

Имплицитно присъстваща в текста

Наличие на непреки езикови опори

I В3

II В4

III В5

Липса на опори с насочващ характер

I Г4

II Г5

III Г6

Фигура 1. Класификация на задачите за рецепция на текст

Арабските цифри в долния десен ъгъл на всеки квадрат показват нара-стващата сложност на съответната дейност, която трябва да извършва уче-никът. Всяка следваща категория и по хоризонтала, и по вертикала започва с по-висока сложност, тъй като задачите в нея предполагат надграждане над постигнатото в предходните категории. Например, ако ученикът не е извля-къл буквалното езиково значение на отделните думи и изрази, той не може да установи логически връзки между отделните части на текста, не може да осмисли и да интерпретира ролята на детайла с оглед на цялото, на общата информация, не може да прецени и оцени ефекта от използваните езикови средства.

Тук трябва да уточним, че правим разлика между сложност на дейността и трудност на поставената задача. Във всяка категория могат да се обособят задачи с различна степен на трудност, тъй като върху степента на трудност се отразява не само това какъв когнитивен процес протича и какъв е харак-

226


терът на информацията, вложена в текста, но и какви са стиловите, функ-ционално-смисловите и жанровите характеристики на текста, как е форму-лирана задачата – дали тя повтаря, или перифразира казаното в текста, дали предлага насоки, инструкции за действие, или очаква ученикът сам да избе-ре стратегия за работа, и др.

За да стане по-ясна концепцията, ще дадем в следващата таблица по-под-робно описание на задачите от оформените 12 групи.

Група Характеристика на задачитеI А При тези задачи се извлича семантичната информация за думи и изра-

зи, чието значение е посочено в силна позиция на текста, например в неговото начало или край, в началото на отделен абзац. Към тази група се отнасят и задачи, при които учениците трябва да направят справка за значението на думите в някакъв вид речник, в това число и електронно базирани речници.

I Б Задачите от тази група са насочени към откриване на значението на думи и изрази, които са обяснени описателно или в друг текст, предста-вляващ речникова статия. В този случай реципиентът трябва да възпри-еме информацията от единия текст и да я използва за разбирането на другия. Възможно е задачата да насочва към досещане за смисъла на думата с оглед на цялостния контекст, в който е употребена.

I В Задачите от тази група изискват допълнителни умения за разпознаване на помощна информация, носена от синоними, антоними, хипоними, хиперо-ними, от думи от едно и също лексико-семантично поле, от заглавието или от други индикатори – графични, архитектонични. Реципиентът трябва да прецени коя синонимна информация е приложима за изпълнение на конкретната задача. Ако формулировката на задачата го улеснява в тази преценка, то задачата е с по-малка степен на трудност. Възможно е зада-чата да предполага попълване на пропуснати думи от смисловата структу-ра на текста. При такива задачи степента на трудност зависи от характера и функцията на пропуснатите думи – дали са ключови, дали се намират в силните за текста позиции, дали заглавието ориентира читателя в същ-ността на пропуснатото.

I Г Тези задачи са най-сложните от тази категория и изискват от реципиента да установи връзки между неявно посочена информация, понякога – от различни части на текста, за да разчете семантичната информация, закодирана в дадената дума или израз. Особено трудни са такива задачи върху текстове от художествената литература, които се отличават с об-разност и засилена преносност на употребите.

II А Откриване и извличане на факти, съждения и мнения, пряко посочени в силните позиции на текста. Много важно е реципиентът да има знания за спецификата на различните разновидности на текста – типови, жанро-ви, стилови, и за силните им позиции. Например да знае, че в края на приказката и баснята обикновено има поука, разкриваща позицията на разказвача по разгръщаната в текста тема.

227


II Б Да разпознава смисловите части на текста и да открива основната инфор-мация във всяка смислова част. Да подбира информация от различни части на текста по определен критерий.

II В Да установява смисловите връзки между информация от различни части на текста, като използва ролята на някои категории думи (например предлози, съюзи), които разкриват определени отношения.

II Г Задачите предполагат откриване на взаимовръзки, които не са очевидни и не са подсказани по някакъв начин в текста, четящият трябва да направи изводи, обобщения за части от текста или за целия текст. Трудността се увеличава, когато трябва да се комбинират повече единици информация.

III А Задачите изискват тълкуване на смисъл на фрагменти от текста с оглед на цялостния смисъл; откриване на мнения, характеристики, назовани директ-но в текста.

III Б Задачи за тълкуване на реплики на герои от художествен текст, за открива-не на логически връзки между различни текстови цялости, за разпознаване на идея, която се повтаря в текста.

III В Целта на задачите е възприемателят да открива аргументи в подкрепа на някаква теза, да търси и обяснява зависимости, за които само е загатнато в текста; да определя кое е причина, кое – следствие, да характеризира явления, като използва информацията от текста.

III Г Тази група задачи са най-сложни и предполагат оценяване на информация-та в текста; на неговия формат, структура и езиково оформяне; изразяване на лично отношение към това, за което се говори в текста; свързване на ин-формацията от текста със собствения опит и идеи; тълкуване на авторовата цел; осмисляне на езикови употреби и анализиране на техните функции (особено трудни са такива задачи, отнасящи се до художествен текст, но от друга страна, те подпомагат обучението по литература).

Фигура 2. Характеристика на типовете задачи за оценяване на рецептивната дейност

В таблицата посочихме само някои възможни посоки, в които да бъдат ориентирани задачите, на практика възможностите са много повече, а и те са зависими от характеристиките на използвания текст и от това, което той предоставя като потенциал за бъдеща работа. Затова ще илюстрираме предлагания от нас модел и групите задачи3) чрез работа върху конкретен текст:Шумът и шумовото „замърсяване“ на околната среда представляват

един от големите екологични проблеми на нашето време. Шумът е комплекс от звуци, които действат неблагоприятно върху

човешкия организъм. Проучванията показват, че няма орган в човешкото тяло, който да е пощаден от вредното въздействие на шума. Високият шум засяга най-рано слуховия орган и нервната система. Хората стават неспокойни, раздразнителни, неработоспособни, често имат главоболие и световъртеж, страдат от безсъние.

228


Някои данни на Световната здравна организация показват следното:– от 8 до 10 млн. души в САЩ се нуждаят от слухови апарати;– според направените изследвания в Англия всяка трета жена и всеки

четвърти мъж страдат от невроза, която е резултат от шумово въз-действие;

– проучвания във Франция показват, че всеки пети пациент на психиа-тричните болници е загубил разсъдъка си поради вредното действие на не-прекъснато растящия шум в жизнената среда.

Установено е по безспорен начин, че човешкото ухо възприема звуци и по време на сън, затова шум от 50 – 60 децибела може да породи в спящо със-тояние същите реакции, каквито се установяват в будно състояние при въз-действие на шум с интензитет 80 – 90 децибела, т.е. шумовото въздействие по време на сън е по-вредно в сравнение с това в бодро състояние.Шумът е широко разпространен и особено агресивен към човешкото

здраве в съвременните големи градове. Световната здравна организация (СЗО) акцентира на факта, че шумът, причинен от градския транспорт, излага европейците на сериозен риск. За последните 10 години европейското население, което е изложено денонощно на шум над допустимите нива (над 65 децибела), се е увеличило от 15 на 26%.

Ето защо се работи по програми, целта на които е създаване на благоприятна и здравословна акустична среда в териториалните общ-ности.

Текстът е научнопопулярен, съдържанието му е свързано с вредното влия-ние на шума върху човека. Обемът на текста и характерът на информацията – достъпна, интересна, полезна, позволяват той да бъде използван в обучението по български език в периода V – VII клас.

В началото е необходимо да характеризираме текстуиращите механизми и средства в текста. Анализът на видовете връзки в текста и на средствата, чрез които се реализират, е необходим, за да се конструират адекватно задачите и да се определя реално степента на тяхната сложност. Имплицитните връзки в текста се опират на смисловото единство на инфор-

мацията. Те могат да бъдат семантични, структурни, позиционни. В конкретния текст най-богати са семантичните връзки, които се градят на смисловите отно-шения между отделните елементи на текста:

– цяло – част, например организъм – орган; – род – вид, например звук – шум; слуховия орган – човешкото ухо;– действие – резултат, например спящо състояние – сън;– симптоматична зависимост – човешки организъм – човешко здраве;– думи и изрази, отнасящи се към едно и също лексико-семантично поле

– човешкото тяло, слуховия орган, нервна система; замърсяване – околна среда – екологични проблеми;

229


– сходство – човешкия организъм – човешкото тяло; действат неблаго-приятно – вредното въздействие – вредното действие;

– противопоставяне – спящо състояние – будно състояние.Позиционни са връзките, които се създават от позиционния контакт между

изреченията и разчитат на презумпцията за свързаност на текста. Например: Шумът е широко разпространен и особено агресивен към човешкото здра-ве в съвременните големи градове. Световната здравна организация (СЗО) акцентира на факта, че шумът, причинен от градския транспорт, излага европейците на сериозен риск.Структурните връзки се градят на логико-семантичните отношения меж-

ду съобщаваните състояния на нещата. Например за уточняване: Високият шум засяга най-рано слуховия орган и нервната система. Хората стават неспокойни, раздразнителни, неработоспособни, често имат главоболие и световъртеж, страдат от безсъние.Експлицитните връзки се проявяват на текстовата повърхнина чрез раз-

лични езикови елементи. Рекурентни връзки: пълна рекурентност (повторение на шум) и частична

рекурентност (чрез сродни думи шум – шумово замърсяване; град – градски транспорт; европейците – европейско население).Инцидентните връзки се осъществяват чрез различни юнктиви (в текста са

маркирани в по-тъмно черно) и проформи (шум – шумът). Текстът, който използ-ваме, е научнопопулярен и очаквано в него различните семантични отношения са маркирани чрез юнктиви. Например затова уточнява отношения на причинност, тоест показва добавяне, тълкуване на смисъла, ето защо насочва към обобще-ние, което е резултат от всичко казано в предходните текстови елементи.

В заключение може да обобщим, че текстът е сравнително кратък, но е богат на различни видове връзки, което, от една страна, улеснява неговата рецепция, а от друга, дава възможност да се формулират задачи от различен вид, както доказват и следните примери.

I. Задачи и въпроси за извличане на езиковото значениеI А Какво означава думата „шум“?Към тази група I А причисляваме задачата, тъй като в текста, и то в нача-

лото на втория абзац, т.е. достатъчно видима позиция, директно е посочено значението на думата шум. От ученика се изисква единствено да локализира тази информация и да я извлече от текста.

I Б Какво означава съкращението „СЗО“?Отговорът на този въпрос е директно посочен в текста, но не е на силна

позиция. Въпреки това трудността е ниска, защото все пак абревиатурата е достатъчно видима заради изписването є с големи букви.

Към група I В отнасяме следващата задача, тъй като търсенето на инфор-мацията трябва да бъде обвързано с разпознаване на значението на думата с

230


оглед на контекста, в който е употребена. Задачата е: Посочете дума, с която може да замените думата „пощаден“, като запазите смисъла.

I Г Към тази група може да причислим задача, изискваща обяснение защо думата замърсяване е поставена в кавички. За да стигнат до верния отговор, учениците трябва да познават лексикалното значение на думата замърсява-не, да имат определени езикови познания за употребата на кавичките като пунктуационен знак и да съобразят, че в този контекст думата замърсяване е употребена в преносен смисъл, което пък е причината за поставянето є в кавички.

II. Задачи и въпроси за общо разбиране на текстаII А Намерете в текста информация, която показва как се работи сре-

щу шумовото „замърсяване“. Причисляваме задачата към група II А, тъй като търсената информация е разположена в силна за текста позиция – в неговия край, като дори е отделена в самостоятелен абзац.

II Б От тази група е следващият въпрос: Как високият шум влияе на хората? Отговорът на въпроса е даден директно в текста, но е по-трудно локализирането на търсената информация.

II В Какви факти привежда авторът в подкрепа на своето твърдение? Една част от фактите са лесни за откриване, тъй като са отделени графично, но сложността идва от това, че другите факти са разпръснати на различни места в текста. От ученика се изисква да открие тяхната обща функция, за да може да отговори пълно и точно на поставения въпрос.

II Г Като използвате информацията от текста, обяснете защо шумът е по-вреден по време на сън. Задачата е най-сложната от тази група, тъй като предполага откриване на взаимовръзки, които не са очевидни и не са под-сказани по някакъв начин в текста.

III. Задачи и въпроси за интерпретиране на детайли от текстаIII А Към тази група ще посочим два варианта на задача, които са свърза-

ни с една и съща информация, в конкретния случай – с цитираната в текста информация за становището на СЗО.

1. вариант: Кой фактор според СЗО оказва вредно въздействие върху здравето на населението в Европа?

2. вариант: Според СЗО главна причина за шумово „замърсяване“ е ...................................................................................................... .

Вторият вариант е с по-малка степен на трудност, тъй като словоредът на формулировката се доближава максимално до словореда в изходния текст.

III Б Кои органи и системи в човешкото тяло се увреждат от шума най-рано? Отговорът на въпроса предполага откриване на логически връзки между части от текста.

III В От тази група би била задачата да определят тезата и подтезите на автора или да открият аргументи в подкрепа на авторовата теза.

231


III Г Това са най-сложните въпроси и задачи от тази група. Някои от тях предполагат оценка, например: Как преценявате осведомеността по тема-та (убедителността) на автора на текста? Други изискват определяне на прагматичната стойност на текста за реципиента: С какво е полезна за вас информацията от текста? Каква част от тази информация бихте споде-лили с членовете на вашето семейство? С кого и защо?

Предложените задачи не са единствените възможни за този текст – те имат само илюстративна функция.

От проведено изследване върху рецептивните умения на ученици от V – VII клас става ясно, че най-много неверни и липсващи отговори има при задачи, свързани с информация, която не е директно представена в текста или за нея има непреки езикови опори (това са задачи, означени с буквите В и Г). От друга страна, според очакванията учениците са били затруднени повече от задачите, свързани с третия етап на рецептивна-та дейност – смисловото интерпретиране, отколкото с предходните два етапа. Притеснителен е твърде големият процент отказали се въобще да работят по трудните задачи. Съотношението между верни, неверни и липсващи отговори може да бъде видяно на фиг. 3.

Фигура 3.

Съзнавайки многопластовия характер на проблема за оценяване на ре-зултатите, които показват учениците при възприемане на текст при четене, и многото фактори, които влияят върху резултатността на процеса, предла-гаме този модел, който може да се прилага в обучението по български език

232


особено когато става дума за задачи със свободен отговор или когато трябва да се диференцира подходът с оглед на индивидуалните възможности на учениците.

БЕЛЕЖКИ1. В трудовете по текстолингвистика се коментират различните начини и

средства за осъществяване на свързаността в текста.2. По отношение на опозицията слаба – силна позиция в текста силни за те-

кста позиции например са заглавието, началното и финалното изречение, началото на абзац и др. За различните текстови видове и жанрове различни елементи могат да заемат такива позиции. Повече по въпроса може да се прочете в Добрева, Савова (2000: 84, 92, 94, 96) и др.

3. Невинаги върху даден текст може да се формулират задачи от всички гру-пи, а и това не е необходимо.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРАDimchev, K. (2010). Osnovi na metodikata na obuchenieto po balgarski

ezik. Sofi ya: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski” [Димчев, К. (2010). Основи на методиката на обучението по български език. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“]

Dimitrova, D. (2007). Tekst i retsipient. – V: Proglas, V. Tarnovo, 2007, god.HVI, kn. 2. [Димитрова, Д. (2007). Текст и реципиент. – В: Проглас, В. Търново, 2007, год.ХVI, кн. 2.]

Dobreva, E. & I. Savova. (2000). Tekstolingvistika. Shumen: Izdatelstvo na SHU „Episkop K. Preslavski“ [Добрева, Е., И. Савова. (2000). Текстолингвистика. Шумен: Издателство на ШУ „Епископ К. Преславски“]

PISA 2009 (2010). Uchilishte za utreshniya den. Rezultati ot uchastieto na Balgariya v Programata za mezhdunarodno otsenyavane na uchenitsite – PISA 2009. Sofi ya: MON, CKOKO [PISA 2009 (2010). Училище за утрешния ден. Резултати от участието на Бълга-рия в Програмата за международно оценяване на учениците – PISA 2009. София: МОН, ЦКОКО]

PISA 2012 (2013). Predizvikatelstva pred uchilishtnoto obrazovanie. Rezultati ot uchastieto na Balgariya v Programata za mezhdunarodno otsenyavane na uchenitsite – PISA 2012. Sofi ya: MON, CKOKUO [PISA 2012 (2013). Предизвикателства пред училищното образование. Резултати от участието на България в Програмата за международно оценяване на учениците – PISA 2012. София: МОН, ЦКОКУО]

233


TYPOLOGICAL CHARACTERISTICS OF READING COMPREHENSION TASKS

Abstract. The text offers a typological model of questions and tasks with a receptive nature as well as the options for their construction. The model is based on the dependencies between information, that is text and the reader on one hand, and their understanding of the information on the other.

The analysis of these dependencies gives the opportunity to construct a theoretical model that represents the complex and multi-layered connections between the information within the text and its representation (or lack thereof) in the language and the cognitive processes that accompany the interpretation of text during reading.

Dr. Dimka Dimitrova, Assist. Prof. University of Veliko Tarnovo

2, T. Turnovski Str.5003 Veliko Turnovo, Bulgaria

Е-mail: [email protected]

234




ДРАМАТУРГИЯТА НА ЙОРДАН РАДИЧКОВ – НЕВЪЗМОЖНАТА СЛОВЕСНОСТ

Николай КириловИнститут за литература – БАН

Резюме. Статията изследва функционалността на диалектите и фолклор-ните форми в Радичковите драматически творби. Акцентираната етнически маркирана реч на героите в тези пиеси е разбрана не като oбединяваща същ-ност, а тъкмо обратното – като разединяваща, като език на провалената кому-никативност, безсмислицата и нелогичността.

Keywords: dramaturgy, folklore, dialects, nonsense, communication

Освен интертекстуалното кореспондиране на драматургията с прозата на Радичков и това въобще на цялото му творчеството с националната литера-турна традиция, съществува една външна сфера, която Радичковият драма-тически Текст обхожда, а именно – фолклорът. За връзката на Радичковото творчество с т. нар. „фолклорно начало“ доста е писано, като обикновено то служи на критиката за приковаването на автора към „корените“, „българско-то“, „бита“, „селото“, „традицията“ (включително литературната). Тук обаче ще погледнем на народностния език не като на приобщаващ, а обратно – като на разединяващ, като на антиезик.

За целта първо ще се спрем на една особеност, която, въпреки че не е въоб-ще под едноличната власт на художественото творчество, можем да кажем, че в определени случаи се превръща в „колония“, богата на смислови ресурси, и това е диалектният език. Тази област има, ако не идентична на фолклора роля за Радичковата драматичност, то в много отношения влиза в специфично взаимодействие, разполагайки се по някакъв начин на противоположния край на скáлата познатост – непознатост.

Инерцията при обсъждането на Радичковото творчество налага опро-стената констатация, че става въпрос за северозападен говор. Защитни-ците на прецизната локализация дори прибягват към авторови указания (като това в началото на пиесата „Януари“, където се говори за „сюжет, поверия, музика и действуващи лица“ от Северозапада, но не и за ди-алект), превръщайки писателя в нещо като музей за определен говор.

Literature ScienceЛитературознание

235

Драматургията на Йордан Радичков...

Диалектът в пиесите и прозата на Радичков е труднодоказуемо просто северозападен, а пък и не може да се изваждат критически дивиденти от подобна локализация.1) Факт е обаче, че става въпрос за поредица въоб-ще диалектни особености, и смятам, че в основата на тяхното участие лежат по същество модернистки и постмодернистки тези за несправяне с езика.

За да илюстрираме това, нека разгледаме най-видимото – някои лексикал-ни единици, обикновено определяни като архаизми и диалектизми, които в една или друга степен се приемат за външни на книжовния език. Ще си поз-волим изброяване на по-голямата част от тях в пиесите:

п`ърлица – същ., диал., ‘муцуна, муцуна на свиня, на животно’;куртул`исам – глаг., от тур., ‘отървавам, избавям, успокоявам’;джамб`азин – същ. от тур., ‘препродавач, търговец на добитък’;текнеф`ес – прил., от тур., ‘който страда от задух, за кон’;неф`елам – глаг., диал., ‘болнав съм, не ставам за работа’;бес`овица – същ., остар., ‘глутница кучета, събрала се около разгонена

женска’;бат`исвам – глаг. от тур., ‘потъвам, загазвам, съсипвам, развалям’;спр`ия – същ. диал., ‘вихрушка, буря’;гр`ъсти – същ., мн. остар., ‘коноп’;тез`ек – същ. от тур., ‘дебели плочки от сухи говежди изпражнения с

дребна слама за топливо’;клювод`ървец – същ., диал., ‘кълвач’;кл`юси – същ., проф. диал., ‘капан, вълчи капан’;торл`ак – същ., от тур., ‘укорно прозвище на някои селяни от Североза-

падна България’; разг., ‘простак, селяндур’;пап`уняк – същ., диал., ‘пъдпъдък’;тен`ец – същ., диал., според самия Радичков, “човек, който след смъртта си

не отива в отвъдния свят, а остава още известно време да обикаля из селцето, най-вече обикаля къщите на близките и роднините и върши черна работа“ („Торлак пише писмо до Торлаците“);

дам`ар – същ., от тур., ‘жила, жилка’; сайб`ия – същ., от тур., ‘стопанин, владетел’;разб`ой – същ, остар., ‘тъкачен стан’;клим`ия – същ., остар., ‘четвъртито дърво, вкарано отсрани на стола на

каруцата, за да подпира ритлите или товара’; кл`епане – същ., диал., ‘коване’;стърв`я се – глаг., диал., според самия Радичков, „стърви се“ се казва за

„нещо, което чезне безследно: стърви се житото от колата по пътя; стърви се гроздето, кълвано от птиците; стървят се кокошките, отнасяни от лисици; човек също се стърви“ („Козята брада“);

236

Николай Кирилов

с`угреб – същ., диал., според самия Радичков, място, „дето вълк помири-ше земята, попикае я и след това гребе с нокти земя да посипва попиканото“ („Спомени за коне“);

теслим`я – глаг., от тур., ‘предавам, пробутвам’;пайван`исан – прич., от тур., ‘вързан, спънат, за кон’;дар`ак – същ., от тур., остар., ‘уред за ръчно влачене на вълна, памук и

др.’;дреб – същ., остар., ‘отпадъци от влачена вълна, коноп, лен и др., извалчени

парцали’;в`идня – същ., диал., ‘пещ’;пладн`ище – същ. остар., ‘място, където пладнува добитък’;ног`авица – същ., остар., ‘ярешки или кози кожи, които овчари и козари

пришиват на коленете си’;градоб`итнина – същ., остар., ‘нива или ливада, която е бита от градушка’;катран`ик – същ, остар., ‘малък съд за катран’; прен., ‘човек, който се

влачи подир други, върви по чуждо внушение, негодник’;бр`ъстя – глаг., остар., ‘ям бръст, за добитък’; бръст – ‘зелени клонки и

листа от дърветата’;асл`ански – прил., от тур., ‘присъщ на лъв, лъвски’;`орница – същ., остар., ‘нива, неорана, необработвана две-три години’;

и др.Дори само така извлечени, диалектизмите като че ли издават особената си

функционалност в лексико-семантичната система на текстовете. Но тяхната роля става по-осезаема, ако погледнем към тези места, където се осъществява необичайна, особено подчертана метабола на дадена диалектна лексема. Ето два примера – единият от „Суматоха“, а другият от „Образ и подобие“2):

ГЛИГОР. Абе, че ще влеза и аз, ще влеза, само че не обичам с главата в торбата, ами малко така, да се ориентирам. Къде бе другари, как така без ори-ентири, как така без интифа бе, другари.

ГАМАША. Как така! Ами нали дадоха интифа!ГЛИГОР. Дадоха ли? Тууу, да се невиди! Аз помислих, че още не са дали

интифа. …КРАЛЯТ. (…) Това там на хълма, дето тъй скрибуца и потраква, какво е?

Защо така е обгърнато в дим?БЯЛА ТОГА. Това, ваше величество, е мелницата ни! Понеже кралството е

на ветровито място, ние се възползвахме от вятъра, като построихме ветрена мелница на хълма, за да можем да мелим мливото на кралството. Димът, за който питате и който е обгърнал хълма, всъщност не е дим, а е паспал. Там поданици щъкат и пренасят мливо, но от паспала не можем да ги видим. Тази част от кралството постоянно е обгърната в паспал. Там, гдето се мели мливо, из въздуха се носи и паспал.

237


КРАЛЯТ. Паспалът навсякъде прониква. Толкова е фин той и тъй се наби-ва, че с нищо не можете да го изтупате. (…)

На такива места текстът настойчиво избягва субституцията, осъществява ак-центиране върху мъглявата от гледна точка на книжовния език лексема („интиф`а“ – същ., от тур., ‘пример, подражание, сведение, указание, справка’; ‘вземам интифа’ – вземам под внимание, сверявам си часовника; „паспал“ – според са-мия Радичков ‘финият прах от мливо, който се вдига, когато мелницата мели’), привличащо внимание върху нейната странност, върху нейната непопулярност. Диалектизмът е глоса, тъй като е географски и/или исторически „фиксиран“. Той е затворен в пределите на определен регион или определена епоха, а съв-местяването му с актуалното слово сигнализира, че не става въпрос за педантич-но пресъздаване на екзотиката на един или друг регион или историческо време. Съжителството на различни говори несъмнено също работи в посока възпрепят-стване прочита поради това, че при него се „сглобява“ език, несвой не само за ползващия се от книжовното слово, а също и за носителя на конкретен диалект. Когато има няколко говора, творбата остава, в една или друга степен, далечна за всеки възприемател. В случая с драматическото произведение „затормозяваща-та“ функция се подсилва и от още едно допълнително обстоятелство, свързано с характерната предназначеност на литературния род – особеностите на театрал-носценичната ситуация (слухово възприемане на словото, социален процес) изключват „превода“ на диалектната глоса. Зрителят, за разлика от читателя, не може да провери неясната му дума, още повече когато става въпрос за изобилие от неясни думи – това би означавало да влиза в театралната зала с диалектоло-гичен речник или с молив и лист, да записва неразбраното от словесната инфор-мация и когато напусне театралната зала, да го провери.

Хипотезата за един такъв замъгляващ механизъм в пиесите на Радичков може да бъде подкрепена, ако се обърнем към прозата. Разказите и новелите на Радичков също се ползват от народен говор, но там често в самия текст се появява необходимото разяснение3) – на места дори се прибягва към нетипич-на за дискурса бележка под черта (както е това, да кажем, в новелата „Страх“, където под черта е обяснена думата „меунка“). Такова поведение на текста подсказва саморефлексия, в която употребеният локализъм е тъмна дума, нуждаеща се от съответното изясняване. В драматическата творба подобни преводи са, ако не напълно невъзможни, то твърде неестествени. Във всеки случай, те трябва да преминат към речта на персонаж и тъй като това прекале-но би обременило диалога, се мяркат съвсем рядко в Радичковите пиеси (че-тири пъти – обяснени са „клюводървец“, „тенец“, „радъква“ и „паспал“). На тези места около „превода“ се продуцира текст, недвусмислено подчертаващ бездната, възникнала между словата. В този дух е в „Опит за летене“ обясне-нието, което дава Матей Нищото на опонентите си (които са от предполагаема за него друга диалектна група) на думата „радъква“:

238


МАТЕЙ НИЩОТО. Те и без да го ръбиш с ножица, са радъкви! Тях бог ги е наръбил още по рождение, радъкви с радъкви такива. Те обаче и радъква не знаят какво е, затова го мислят, че е чест, а то никаква чест не е, защото радъквата е най-проста ряпа! (…)

Всъщност затруднението, в което изпада Исай от „Януари“ с една от сво-ите кръстословици, е може би най-ясната илюстрация за това Радичково раз-месване на езиците. За Исай (а явно и за другите в ханчето) „пемперугата“ си е „пемперуга“ и не може да бъде „пеперуда“. Разказът на героя за травма-тичния сблъсък с тази дума не само провокира последвалите разсъждения на останалите за раздалечеността на „питомното“ и „дивото“ слово, но ражда у самия него сравнението на трудностите при решаването на кръстословица с „търкаляне на жироскоп“; фразата впоследствие преминава у Сусо, но тук сравняваното с „търкаляне на жироскоп“ не е решаването на кръстословица, а пребиваването в живота. И това сближаване на понятията „кръстословица“ и „живеене“ придърпва усилено смисъла на творбата към заключението: ако животът е също толкова нерешим като кръстословицата, то една от причините за това е разнородността на езиците, или по-точно – убегваемостта на ези-ка, неговото преобразуване, непрекъснато движение, невъзможността да бъде „замразен“, независим от времето и пространството.

Как стоят нещата при „радичковизирания“ фолклор? Съществува една (често пропускана) истина и тя е, че фолклорът винаги е чуждо слово. Поре-дицата от „безавторски“, познати форми и наративи не могат напълно да се асимилират, да се превърнат в „собственост“ на който и да било персонаж – той не ги измисля, не ги „сътворява“, той или ги пре(пре)дава напълно точно, или поднася пореден вариант, но отново според общностни правила, по които това се прави. Такъв един персонаж се оказва отдалечен от езика, не съумява да го подчини, да го „опитоми“, той е подвластен на колективното. От друга страна, когато този герой говори с твърде „популярно“ слово, той намалява информативността спрямо конверсивния си партньор, а правейки това, се от-далечава и от него, „не му казва нищо“. В тази своеобразна диалектика, при която говорещият „по народному“ се приравнява и едновременно с това дис-танцира от другия, фолклорът добива облика на празнословие от гледна точка на „цивилизованото“, прагматично умонастроение на съвременността.

Но тук трябва да отбележим, че говоренето за фолклор у Радичков укрива и известна несигурност: възможно ли е въобще една литературна творба да има фолклор в себе си? Може би в най-точния смисъл на думата, за такъв можем да говорим при песните „Развявай байрак ти, Мануш войвода“ на Лазар от „Лаза-рица“ и „Биляна платно белеше“ на момите от „Опит за летене“. В тези случаи текстът на творбата не изговаря текста на фолклорната песен, но така или ина-че го вместява в себе си, и то без автор(ския)итарния избор (точно защото не го изговаря) от фолклорната парадигма, съдържаща всички варианти. Затова

239


пък „фолклорността“ на определени образи в Радичковата драма остава доста несигурна. Така например въпросът с „народността“ на прословутите тенци в „Януари“ досега е получавал само еднозначни отговори, утвърждаващи това, че тенецът е „фолклорен образ“ или в най-добрия случай – образ от „народни-те вярвания“. На първо място, нека отбележим, че в противовес на изглежда съществуващото мнение тенците в „Януари“ са само три – тенецът на Сусо, написалият писмото роднина на Торлака и тъпанджията на музикантите; в по-слеслова на пиесата на сцената излизат героите не като тенци (нима ги е преско-чила котка в преспите?), а „в отвъдното“ (определение на самия текст). Второ, трите тенеца, колкото и парадоксално да звучи, всъщност не са тенци. Това, че текстът употребява думата „тенец“, не значи, че употребява фолклорния концепт; тенецът в текста на Радичков е толкова фолклорният тенец, колкото Змеят от „Змейова сватба“ на Петко Тодоров е фолклорният змей. Аргументът е сменил функцията си, думата – своето съдържание; най-просто казано, фол-клорният тенец едва ли кара колело или пише писма, за разлика от Радичковия. Затова проблемът за тенците в „Януари“ не е проблем за фолклора, а за семан-тиката. Архаизмът (в случая тенец) не само е глоса, но бива придърпан към други семантични полета. И в това се коренят голяма част от тълкувателските главоболия с разглеждания автор – за да разберем „йероглифа Радичков“, първо трябва да обърнем внимание на това, че чрез пропозициите в наратива неговият Текст руши семантиката. Ето един цитат от разказа „Верблюд“, който, струва ми се, ясно демонстрира този антисемантизъм на Радичков: „Извънредно много съм затруднен с тези хроники и от самото название в е р б л ю д. На руски език тази дума значи камила. Но тълкуването, което се дава на верблюда, отделни откъслеци от неговото описание и начинът на появяване и изчезване в никакъв случай не могат да бъдат свързани с камилата, макар че на някои места става дума за гърбици“ (Радичков, 1965). По подобен начин ние можем да кажем: „Извънредно много сме затруднени с текста на „Януари“ и от самото название т е н е ц. В народните вярвания то значи ‘човек, който след смъртта си не отива в отвъдния свят, а остава още известно време да обикаля из селцето, най-вече обикаля къщите на близките и роднините и върши черна работа’. Но тълкува-нето, което се дава на тенеца, отделни откъслеци от неговото описание и някои негови действия в никакъв случай не могат да бъдат свързани с фолклорния тенец, макар че става дума за извършване на домашна работа“.

Тъй че, приемайки една (слово)форма, текстът не е задължително да при-ема съдържанието є. От позицията на тази констатация можем да съзрем на фразеологично равнище в Радичковата драма формалния фолклорно-поети-чески модел в словосъчетанията, имитиращи етимологична фигура и съще-временно изявяващи една „антипоетика“: „ПЪРВИ КРОКОДИЛ. (…) Гръсти гръстя и плача, камъни от кариерите вадя и плача, децата уча да не подсмър-чат, щото не е хубаво, и плача – океан съм изплакала“ („Суматоха“); „ЛАЗАР.

240


(…) Да го пита човек за какво му беше туй щъкане, каква придобивка придоби той от него“ („Лазарица“); „КРАЛЯТ. Пратеничества приемам в този трон, оттук мечтая и кроежи нови за кралството кроя“ („Образ и подобие“); „ПЪР-ВИ ВЕРНОПОДАНИК. Но не спряхме ние със сламата, с шумата и с върши-ните, макар че голям лютеж лютеше на очите“ („Образ и подобие“); „Не помня вече колко години съм тук и колко съблекла съблякох… в този синор“ („Добродушните смокове“). Както може да се забележи, в повечето случаи тези „етимологични фигури“ са от типа сказуемо+допълнение (от посочените примери само предпоследният е подлог+сказуемо), а словоредът е инверси-ран. Излишно е да подчертаваме съвсем очевидната тавтологична същност на етимологичната фигура, а що се отнася до инверсията, то тя служи на пароди-ращия механизъм в творбите, тя е това, което сигнализира, че става въпрос за етимологична фигура, а не за тавтология в широк смисъл.

В пословиците и поговорките на Радичковите герои също можем да откри-ем една експозираща езикови невъзможности функционалност. Изключител-но показателна за проблемното фолклорно слово е употребата от Велико на две пословици в някакво парадоксално сливане, в някакъв странен хибрид:

ТОРЛАК. (…) Ще идеме двамата. Лазар с пушката, аз ще взема брадвата, нищо не може да ни излезе насреща!

ЛАЗАР. Двама ще е по-добре, друго е, кога човек има дружина.ВЕЛИКО. Сговорна дружина планина повдига, а орташката кобила и кучетата

не я ядат.Противоречивият смисъл на двете паремични форми обслужва отдале-

чеността на героя от колективните езикови образувания, от устойчивите, но станали непонятни фрази. Съвсем различно, но посвоему изразяващо неуспе-ваемия език е пък прибягването към пословиците и поговорките на Лазар от „Лазарица“. „Народната мъдрост“ в неговия монолог е прицелена предимно в кучето: „Кучетата си лаят, керванът си върви“, „Куче, което лае, не хапе“, „Храни куче – да те лае“. И докато за Велико смисълът на пословиците е загубен и те са останали само като мъртви реликти, поради което напълно недопустимо са се слели, Лазар търси опора в словесните формули, за да про-мени възпрятието си за ситуацията, опитва да си вдъхне увереност в индиви-дуалните способности да се справи с нелепицата чрез подчертаване на при-надлежността си към колектива. Това негово „придърпване“ към общността остава абсолютно нищожно в безмилостната с логиката си ситуация, в която самотността му извън човешкото продължава да е в същата степен непреодо-лима. Текстът демонстрира невъзможността на „провереното“ и „излятото“ във фраза знание, сблъсквайки статистическата уникалност на случващото се с Лазар и очакваната от него „терапевтична“ способност на „народната мъд-рост“: „Храни куче – да те лае! Има смисъл в тая поговорка, опарил се е някой с подобен пример, затова и поговорка е измислил…“.

241


Функцията, която възлага Лазар на народната сентенциозност, сякаш из-мества нейното значение в посоката на друга група жанрове фолклорни умот-ворения, притежаваща доста подтипове и също получаваща известни права в Радичковите драматически текстове, а именно – наричанията (баяния, благо-словии, заклинания, клетви, гадания). Поради отредената им магическа роля наричанията в по-голяма степен от други жанрове (например от приказките) са свързани с формализирана среда. В повечето случаи те са подчинени на определени условности – пространствени (не могат да се изричат където и да е), времеви (не могат да се изричат когато и да е), акционални (свързани са със заклинателни ритуали или някаква жестовост). В този смисъл, те са в по-малка степен „игрови“ и не могат да напускат свободно кинематичната си среда, както и ситуационния контекст. Оказва се обаче, че това не важи за наричанията на Радичковата драма.

Така Първи циганин в „Суматоха“ парафразира една популярна благо-словия, произнасяна на сватба: „Господ здраве да ви дава, да остареете, да оглушеете, да побелеете като снеговете на Стара планина, от щастие да не се отървете, както казваше моята баба, фараонката, с горещата кръв, и да ни благославяте, че ви водим тоя кон“. Поводът обаче няма нищо общо със сват-бата – циганите искат да изтъргуват кон, а присъствието в „благословията“ на свойствената за историографския дискурс и морфологически деформирана лексема „фараонка“ (съществителното фараон е в мъжки род) създава допъл-нително смислово напрежение. Още по-осезаем става този механизъм на сло-весна алиенация в заклинанието на Първи крокодил от „Суматоха“:

ПЪРВИ КРОКОДИЛ. (…) А кога стана войната с турчина, три години (мъ-жът – Н. К.) се би с него, три години се стреляааа, стреляааа, другари, ни той застреля турчина, ни турчина него! Да се бяха изпозастреляли, та да си знам само моята грижа! Ами че мене, ако ме пратят на война с турчина, ще го за-стрелям за един ден и ще се прибера да си гледам другата работа. Какво ще се стрелям аз три години! Требе да си ептен прост, та да се стреляш три годи-ни!… Бягайте, змии, гущери и жаби, че утре е Йеремия! Бежте, крокодили! (Крокодилите побягват, гонени от Крокодила.)

Тук неочакваността на заклинанието не е само привидна. Неговата „син-кретична“ обвързаност с празника Пророк Йеремия (1 май) е нарушена.4) Ези-ковата формула е „изтръгната“ от атмосферата на празничната уникалност – текстът на пиесата (с изключение на приготвяната от Крокодилите трапеза, която може да има всякакъв повод) не сигнализира за това, че става въпрос именно за деня на пророк Йеремия. Магическата действеност отсъства, из-реченото е останало лишено от паралингвистичната си среда, която му дава смисъл, която го превръща в значимо. Някогашната мощ на думите е загубена, а те са продължили съществуването си, нелепо пребиваващи в едно неадек-ватно обкръжение, изземващо силата им.

242


Сякаш тенденцията „без повод“ да се изговаря фолклорът от героите, про-личава в „Суматоха“ и в прословутата приказка за лисицата, чийто жанр на-истина не е подчинен на някаква нормативност на условията, но пък преко-мерността наистина е очебийна. Повторяемостта на тази история като че ли е един от моментите, върху които критиката се е фиксирала – постоянното є разказване от Радичковия текст предизвиква едно постоянно обговаряне извън него; като че ли непроницаемостта на връзката между „поуката“ в тази исто-рия и общото художествено внушение на пиесата стимулира преминаването и настоятелното преговаряне на приказката и извън границите на творбата. В повечето случаи тълкувателите отбелязват фолклорността на наратива, но пропускат да отбележат, че за по-голямата част от героите приказката, явно, не е фолклор, тя е истински случай, станал с конкретно, реално (в тяхната визия) лице – на Араламби тя е разказана в кръчмата от някакъв прекупвач на добитък, а самата случка е станала с търговец „от горните села“; на Гамаша е разказана от някакъв ловджия по време на хайка, а е станала с баджанака на този ловджия; на Шушляка е разказана в чужбина, в ресторант, а станала с чужденец, каращ трабант; на циганите е разказана от друг циганин – Рамчо, и се е случила със същия този Рамчо, а и с попа, който се застъпил жените от селото да не бият Рамчо, че е изгубил бакъра; Крокодила разказва историята като случила се с мъжа є. Както може да се забележи, никому приказката не е разказана от баба му или майка му, което би била една нормална за жанра ре-ференция. Затова пък никой от героите не изгражда дистанция от инфантил-ното възприятие за историята – това би придърпало изказвания от типа: „По-добни истории са само бабини деветини и не трябва да се приемат за истина“, в какъвто смисъл се изказват част от героите в „Януари“ по повод тенеца.

Оказва се обаче, че дори в представянето на приказката в полето истина – измислица творбата не е единна – един път я предава като „исторически“ факт(и) от диегетичното минало време във фикцията, а друг път – като про-дукт на народното въображение, безавторски наратив, фикция във фикцията (или поне не казва, че не е такъв, случила се е с „един селянин“ – така я преда-ва в началото чрез Лило, а малко по-късно и чрез Глигор). По този начин, в по-добие на семантичния казус тенец в „Януари“, в микротекстовия десигнат се срещат две неутрализиращи се означаеми – историята освен „народностното“ си означаемо (носено от наратива) е сдобита с едно друго такова, категорич-но ненародностно (съдържащо се в езиковата форма на този наратив). Също както участието на тенеца в „Януари“5) (при което обаче езиковата форма е народностна, а пропозициите, в които влиза, са ненародностни) Лисицата, която се преструва на умряла, и е фолклорна приказка, и не е. Най-просто илюстрирано, това е сблъсъкът на предполаганото от всяка приказка „Имало едно време…“ с „човек отишъл с трабант за риба“ – във второто се съдър-жа семата ‘съвременно’. Или сблъсъкът на простата поука (от народностния

243


наратив) ‘лисицата е хитра’ с възможната поука от крайно деформираното разказване на историята от Втори циганин ‘свещениците са алчни и хитри’ – втората поука отхвърля първата: или лисицата е измамила попа, или попът е измамил владиката, не може и двете да са верни. Възможно е това контами-ниране да се дължи и на природния „принцип на поглъщането и събирането“, който Ромео Попилиев открива у Радичков (Попилиев, 2005: 70 – 71 и по-до-лу), с уточнението, че тук става въпрос за сливане и на семантика/смисъл. Но в този литературен „пантеизъм“ въпреки всичко присъства унищожението, и то именно поради това, че говорим за словесното означаемо. Един път осъ-ществено, събирането (или „поглъщането“) на смисли унищожава всеки един поотделно; смисълът на фолклорния наратив вече не е фолклорен, смисълът на текстовата реализация не е още смисълът на текста.

Но какъв е смисълът поука, който има историята за лисицата, но извън текста, т.е. иносказателността на народностния наратив? Тази парабола на повърхността си казва следното: ‘Лисицата е хитра, обича да се преструва на умряла и затова никога не є вярвай!’. Това е разбирането и на всички герои. Същевременно, ако погледнем на приказката като аполог (т.е. говори се за животни, но се имат предвид хората), можем да видим и редица други ино-сказания, като: ‘Не бъди прибързано уверен, че си надиграл някого, защото излъганият може и да си ти!’, или ‘Не бъди алчен за нови придобивки, защото могат да ти вземат и това, което имаш!’, или (ако използваме думите на Лазар от „Лазарица“) ‘Нещо, което се придобива, то се и губи’, или ‘Това, което не си придобил сам, не е твое и ще го загубиш’ и пр. Изглежда, героите (в спо-менатото инфантилно възприятие) остават на едно елементарно ниво на ин-терпретация, при което казваното от историята се открива само посредством поредица от еднопосочни умозаключения, касаещи лисицата и не допускат многосмислие. За тях поуката се отнася само до лисицата и това е разбираемо, точно защото гледат на историята като на случила се, а не като на парабола. Поради някакво несъобразяване с полисемията героите се хипнотизират от хитростта на лисицата, но пропускат прибързаността на този, който я е уловил. Това е може би част „поведенческото“ обяснение за това защо Лило става поредната жертва на хитрото животно.

Текстът на Радичков обаче подава и (поне) още един (извън „народност-ния“) смисъл в приказката. Към края, в диалоговия тематичен контекст на дихотомията говор – мисъл, Лило казва: „Аз ще ти кажа сега, да знаеш, че говорът е също като лисицата. Ти с говор си се преструвай на умрял, па нека другите си бият главите да решават – умрял ли си, или само се преструваш на умрял“. Сякаш текстът подигравателно заявява какви са възможните (или по-скоро невъзможните) му четения; сякаш казва: „с историята за лисицата аз ще се преструвам на безсмислен, па нека другите си бият главите дали съм безсмислен“. Но именно в репликата на Лило като че ли „хитростта“ му изне-

244


верява. Тази реплика (и контекста си) прикрепя присъствието на приказката в пиесата към проблематиката мисъл – говор. Изглежда, че Лило отделя говора от мисълта, както хитростта – от искренността, метонимично – привидно-то от истинското (в известен смисъл и както мъртвото от живото); това е и колебанието на пиесата между фолклорност и „историчност“ на приказката. Езикът се самозаявява като несъответстващ на ratio, двете са несъчетаеми („или ще употребяваш само мисълта си, без говор, или само говора си ще употребяваш, без мисъл“). Тяхното събиране е неумелост (поведението на Петраки), защото са несъотносими – едното винаги е „по-голямо“ от другото („говора му толкова голем, че по никой начин не можеш да откриеш къде му е мисълта“; „На него още мисълта му голяма, а говорът му малък. С малкото не можеш да прикриеш голямото“).

Какво ни казва повторението на историята? Първо, в никакъв случай не трябва да гледаме на това повторение като на заклинание (нещо, което доста изследователи са склонни да правят), най-малкото поради това, че едно закли-нание не може да мени езиковата си форма – то се произнася винаги по един и същ начин. Евокативната сила на словото (доколкото я има в приказката) е по-скоро извън очакванията или желанията на изговарящите. Второ, в пиесата изговарянето на историята има винаги своето провокиране извън изговаря-щия – повечето разказвания са предходени от реплика от типа: „Мигар ти не си чувал, че лисицата обича да се преструва на умряла“, произнесена от Лило. Т.е. наративът не се ражда просто от желанието да се разказва, а от стремежа на героите да докажат компетентността си по въпроса. Вероятно поради второто обстоятелство се открива „игрови“ елемент, някаква „агоналност“, „надразказване“. Но трябва да отблежим, че съревнованието на героите не е в полето на езика (от типа „аз мога по-добре от теб да разказвам“), а някак по постмодерному, в полето на информираността („аз даже познавам човек (който познава човек), на когото се е случило“); всъщност повечето герои не знаят, че приказката е разказвана преди тях от друг, т.е. не може да се говори за „конкурентност“ в сладкодумието, защото при това положение от тяхната гледна точка те нямат кого да конкурират. Затова е съмнително и че героите произнасят историята, знаейки, че останалите я знаят. Те опитват да при-сво-ят не-своя разказ и точно с това илюстрират излинялостта на общностните стойности.

И така достигаме до въпроса: след като всички знаят, че историята е кате-горична в поучителността си, защо все пак Лило изпуска лисицата? От една страна, драматическото обрамчване на еднотипния разказ сякаш илюстрира това, че станалото с друг задължително ще стане и с теб. В така построения свят на творбата индукцията е напълно вярна – щом толкова хора са били излъгани от лисицата, разбира се, и ти ще бъдеш излъган. Присъства някаква недвусмисленост в заключението, има някакво утвърждаване на мисловния

245


инструмент. От друга, се казва: чуждата поука не ти върши работа, опитът се трупа само на свой гръб; колкото и пъти да чуеш чуждата поука, тя никога няма да бъде твоя поука. От трета – едно е да знаеш какво трябва да правиш, друго е да го правиш. Мисленето няма нищо общо с действането, едното не имплицира другото, двете са изолирани, поради което напълно нефункцио-нални.

Така в приказката за лисицата можем да видим няколко измерения на един „антиезик“.

1. Във и чрез нея се сливат семантики и смисли, които взаимно се отхвър-лят.

2. Героите наивно не отчитат нейната условност, поради което я приемат еднозначно.

3. Присъствието є обсъжда темата мисъл – говор като несъответни.4. Съдържателното є повторение загатва идеята, че няма какво ново да се

каже, може само да се парафразира.5. Героите опитват да превърнат в индивидуална собственост наратив, кой-

то не е индивидуална собственост – проблематизира се общностното знание за света.

6. Героите (които я чуват, след като самите те са я разказали) не отчитат необичайността на еднотипното случване в диегетичното минало време на фикцията.

И накрая, завършвайки този обзор на Радичковата „народностност“, нека направим едно съвсем кратко заключение. В поетиката на Радичков работата със словото е в две посоки – далечните езикови цялости стават свръхдалеч-ни, а близките – свръхблизки. Похватите могат да са сходни (като метаболата и парафразата). Същото важи и за резултата на този разнопосочен процес – той е винаги един и същ или твърде сходен: словото се саморазкрива като неуспеваемо.

БЕЛЕЖКИ1. Например прави впечатление, че у Радичков липсват или не са прокарани

последователно някои типични особености на северозападната диалектна област (например окончанието -е във формите за мн. ч. на миналото дея-телно причастие на -л – дошлè, давàле, третолично местоимение в дателен падеж ед. ч., ж. р. н’ой вместо ней и пр.). Дори характерният въобще за Западна (не само за Северозападна) България ятов преглас към -е не е на-стоятелно спазван. Формата „пемпер`уга“ (Исай от „Януари“) се среща и в Гоцеделчевско, Асеновградско, Етрополе, Ардино; формата „лес`игер“ (Лазар от „Януари“) – в Софийско (с. Стъргел), а употребата на суфикс -ер за животно е характерна и за Благоевградско (сл`авер – славей); демину-

246


тивната форма „кошл`е“ (Торлак от „Януари“) – в Елин-Пелинско, а дори и в Гюмюрджина; формата „цвърт`я“ (Торлак от „Януари“) – в Казанлък; формата „з`аяк“ (Лазар от „Януари“) – в Търновско, Кюстендилско, Гоце-делчевско, Банско; формата „блещ`я“ (Петлето от „Опит за летене“) – в Ботевградско, Хасковско, Софийско. (Данните са според справка в ИБЕ на БАН). За разнотипността на диалектите (или за своеобразното примесване книжовен език – народен говор) свидетелства и употребата на различни окончания за 1 л. мн. ч. на глаголи от I и II спрежение: „ВЕЛИКО. (кихва) Ей, що не вземеме да внесем печката, ами стоим тука и мръзнеме“. (Курсив тук и по-долу мой – Н. К.) За смесването на говорите у Радичков вероятно спомага и често неприкритият афинитет на автора към някои български писатели – Софроний Врачански, Иван Вазов, Захари Стоянов, Алеко Кон-стантинов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев и др. (с различни от северозападния диалекти), от които той заимства цели синтагми, изре-чения и пасажи – в пиесата „Образ и подобие“ например неколкократно преминава словосъчетанието „ветрена мелница“ (отпращащо към Елин Пелин), а формата „кошл`е“ се употребява и от споменавания от Радичков (например в разказа „Кучешка преписка“) Ст. Ц. Даскалов („Моите уче-ници“, с. 540). Казано с едно изречение – едно е северозападният диалект, друго е Радичковият идиолект.

2. Цитатите от пиесите са по Радичков, 1986; Радичков, 1989; Радичков, 1998.

3. В новелата „Спомени за коне“ например има поредица от такива разясне-ния в самия текст: „Дворовете имаха почти еднаква уредба – плетен кош за кукуруз, навес, кочина и кокошарник, торище, обор, кошара за овце, на-речена п о я т а“; „По повод на тая вълча ябълка чичо Гаврил разказваше, че видял как веднъж бели вълци (минали откъм Влашко по замръзналата река Дунав) я засявали, попикали посятото и хвърлили вълчи сугреби вър-ху дяволското є семе. (…) Там, дето вълк помирише земята, попикае я и след това гребе с нокти земя да посипва попиканото, се нарича с`у г р е б“; „Дойде майката с бебе, изправи три пръта под едно дърво в люцерна-та, върху тях разпъна бозов ямурлук, стана нещо като катун, върза вътре люлката с бебето (…) Този прост заслон се нарича л у л и л а, (…)“ (Радич-ков, 1975). Макар че в повечето от тези примери диалектизмът (глосата) следхожда разяснението и прилича повече на онасловяване, отколкото на речников превод („това се нарича така“, а не „тази дума означава това“, т.е. става въпрос за номинално определение), в тези случаи също имаме „избягване на глоса“ – текстът би могъл да се ограничи и до следните изречения: „Дворовете имаха почти еднаква уредба – плетен кош за кукуруз, навес, кочина и кокошарник, торище, обор, п о я т а“; „Дойде майката с бебе, изправи три пръта под едно дърво в люцерната, върху тях разпъна л у л и л а, (…)“.

4. Ето част от сложния магико-ритуален комплекс на празника Пророк Йеремия: „Палят се и се прескачат огньове, изричат се заклинания,

247


пропъждащи опасните животни (змиите – Н. К.). Вярва се, че ако змия влезе в къщата, ще умре човек. Затова змиите се гонят с дрънкане на же-лязо и тенекия, с викове и закани. Дворът се обикаля ритуално и шумно, магията – слово и закана – звучи по всички краища на дома: ‘Бягайте, змии и гущери, че е заран Йеремия, ще ви връзва с въжета, ще ви стяга с ремъци’. На къщната врата се слага билката вратига, която има сил-но предпазващо магическо действие. Запушват се дупките по стените с парцали или тор, запалени от големия огън. Младежите и девойките берат див чесън, чиято предпазна магическа сила е издигната в култ от народа ни. Извършва се обредно приготвяне на подници (глинен съд за печене на хляб). Жените, пременени и с китка от специална трева лепка, отиват да копаят пръст. Пръстта се смесва с плява, кълчища, козина и се гази с боси крака. Който поне малко нагази в глината, няма защо да се страхува от змия през лятото. Обредът е придружен с песни. Подниците (броят им е нечетен) изработва възрастна жена, баш майсторка. Сушат се на проветриво място. На финала на този ритуал е общата женска тра-пеза“ (Старева, 2003: 180).

5. Васил Пенчев също оприличава приказката за лисицата именно на дума (Пенчев, 2000: 15).

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРАPenchev, V. (2000) Radichkov drugaruva s dumite ili ekzistentsialnata fi losofi ya na negovoto tvorchestvo. Sofi ya: Filvest [Пенчев, В. (2000) Радичков другарува с думите, или екзистенциалната философия на неговото творчество. София: Филвест]

Popiliev, R. (2005) Dramite na Yordan Radichkov ili ednovremennoto neednovremenno. Sofi ya: Akademichno Izdatelstvo “Marin Drinov” [Попилиев, Р. (2005) Драмите на Йордан Радичков, или едновремен-ното неедновременно. София: АИ „Марин Дринов“]

Radichkov, Y. (1965) Svirepo nastroenie. Sofiya: Balgarski pisatel [Радичков, Й. (1965) Свирепо настроение. София: Български писател]

Radichkov, Y. (1975) Spomeni za kone. Sofi ya: Balgarski pisatel [Радич-ков, Й. (1975) Спомени за коне. София: Български писател]

Radichkov, Y. (1986) Obraz i podobie. – Savremennik, № 2 (1986) [Радич-ков, Й. (1986) Образ и подобие. – Съвременник, № 2 (1986)]

Radichkov, Y. (1989) Izbrani proizvedeniya, t. III. Sofi ya: Balgarski pisatel [Радичков, Й. (1989) Избрани произведения, т. III. София: Българ-ски писател]

Radichkov, Y. (1998) Dobrodushnite smokove. – Balgarski mesech-nik, № 8 (1998) [Радичков, Й. (1998) Добродушните смокове. – Бъл-гарски месечник, № 8 (1998)]

248


Stareva, L. (2003) Balgarski svetsi i praznitsi. Sofi ya: IK Trud [Старева, Л. (2003) Български светци и празници. София: ИК Труд]

YORDAN RADICHKOV’S DRAMATURGY – THE IMPOSSIBLE SPEECH

Abstract. This article examines the functionality of the dialects and the folklore forms in the Radichkov’s dramatic works. The accented еthnically marked speech of the characters in the plays is realized not as uniting substance, but as such of the disuniting, as language of the failed communication, the nonsense and the illogicality.

Dr. Nikolay Kirilov, Assist. Prof.Institute for Literature

Bulgarian Academy of Sciences52, Shipchenski Prohod Blvd.

1113 Sofi a, BulgariaE-mail: [email protected]

249




ПОЕТЪТ, СЪДБАТА И ЛЮБОВТА (Непубликувани писма на Теодор Траянов)

Румен ШивачевИнститут за литература – БАН

Резюме. Текстът представя някои неизвестни писма на Теодор Траянов до Дора Дюстабанова през времето от 1932 г. до нейната смърт през 1937 г. Ко-ментират се интимните отношения между поета и артистката, както и влияни-ето є върху неговото творчество. Включено е и непознато негово стихотворе-ние, посветено по всяка вероятност на Дора Дюстабанова.

Keywords: creativity, fate

В писмата на Теодор Траянов до Дора Дюстабанова се открояват две глав-ни линии – едната разказва за чувствата му към нея, а другата – за реакциите и отношението му към заобикалящата го интелигентска среда. Повече от видно е, че тези линии са взаимно зависими, като водеща е първата, която обусла-вя отрицателната сила на втората. Но не обратно. Причината е, че чувствата към Дора имат по-значимо влияние върху творческите нагласи и търсения на Траянов, отколкото средата им оказва влияние и ги формира. Но не само това – привързаността към Дора, а и взаимността в отношенията им, поддър-жа във висока степен позитивния му светоглед и жизнелюбието му. След безвременната є смърт чувствителността му се изостря дотам, че враж-дебността на света и разклатеното му вътрешно себечувство се отразяват радикално на душевния му тонус и предизвикват неуспешен опит за само-убийство. С положителност може да се каже обаче, че поетът чувства у себе си и интуитивно целия контраст „живот – смърт“, загатван понякога както в по-дребни случки, така и в по-остри сблъсъци с фактори, от които зависи творческата му реализация. Тук безусловно се включват и професионалните отношения на Дора в Народния театър. Траянов твърде често формулира този контраст с простичката дума „съдба“, в която очевидно сравнява свършените факти с една особена тяхна предопределеност, за която той е имал някакво предусещане. Не бихме преувеличили, ако сравним тази интуиция с ранните предусещания и страхове на Яворов за зрението му. Различието е в това, че при Яворов страхът е локализиран в очите, докато при Траянов става дума за едно общо чувство, което съпътства и обхваща комплексно перипетиите в

Literature ScienceЛитературознание

250

Румен Шивачев

хода на живота му и общенията му с Дора. Цялата дълбока и протяжна драма на поета е зададена още в неговите публикувани писма, но сякаш нагледно е разкрита и в цитираните по-долу, където употребата на думата „съдба“ про-дължава със същия заряд.

„Каква е тая моя страшна съдба?“ (№ 5) – това съвсем не е изолирана поетическа екзалтация, а реторична „чуденка“ на едно съвсем синоптично и трайно самонаблюдение, съпътстващо Траянов от най-ранни младини. „Как тече животът ми?“, „Какво се случва с мен?“, „Това знак за бъдещето ми ли е?“ – с такива приблизително въпроси могат да се формулират предпоставки-те за емоционалното му „чудене“ върху случилото се или промислено, върху контактите му с действителността, върху присъствието на Дора в живота му. Точно тези предпоставки обострят раздвояването на душевния живот на чо-века, наричано от психолозите „дисоциация на личността“ и водещо до дъл-бинни самонаблюдения и осторожност. Ако обаче това е естествено и нор-мално за хората раздвоение, при Траянов то е твърде интензивно през тези години и в значителна степен обуславя дори битовия ход на всекидневието му. Тази раздвоеност е не само непосредствено проследима в неговите писма, но и даваща възможност за възстановка на процесите, протичащи зад кули-сите на Народния театър, сред персоналните междуредия на литературната ни история и в отношението на поета към собствените му творби и творческа работа. С други думи, подлага на съмнение всяко по-крайно и идеалистично гланциране на фрагменти от взаимоотношенията и начина, по който живеят значимите български творци. Ето защо не са за чудене отделни квалификации на Траянов към Вл. Василев или Н. Лилиев; към хората около „Златорог“ като „златорожка мафия“ (№ 9) или към колегиума в Народния театър, в който Дора е перманентно съветвана „ти не обръщай внимание на подлостите на колегите си“ (№ 7).

Че Дора Дюстабанова влияе върху творческата работа на Траянов, е вън от всяко съмнение. Това може би не се отнася за всяка творба и в една и съща сте-пен, но съществуващите в писмата му до нея индикации свидетелстват за по-конкретно и пряко влияние на нейното присъствие в творческия му и душевен свят. Съответно, в реализацията и оформянето на отделни художествени идеи. „Щях ли да имам смелост да се разправям с Бога в „Песен на песните“, ако не знаех, че след 10 дена и ти ще се влюбиш в мене? “ (№ 2), както и отделни пасажи в №№ 4, 11, 12, които са достатъчно красноречиви сами по себе си. Може би точно затова мистичността в „Песен на песните“ е просмукана от дълбинен психологизъм, особено „Първа вигилия“. Тя е твърде вдъхновена, за да разчита само на богоборчеството. В тази вигилия то е силно зависимо от отношението му към Приснодевата, в чийто образ очевидно се вписва и Дора. Подобни са индикациите и за други поетически творения на Траянов – „от „Освободеният човек“ до „Пантеон“ (№ 5). А доколко количественото

251

Поетът, съдбата и любовта...

измерване на Дориното участие в художническия свят на поета може да даде точна картина („50 % от моята жизнена и творческа сила“ – № 12), може би и най-вещите психолози ва литературното творчество не са в състояние да кажат. Във всеки случай, не толкова моментната екзалтация от присъствието на артистката води до такова „количествено“ признание на Траянов, колкото онова оценъчно самонаблюдение, което той обобщава като „съдба“ и което бе споменато по-напред.

Коя всъщност е Дора Дюстабанова? Потомка на възрожденеца и племен-ник на В. Априлов Цанко Дюстабанов, тя е родена през лятото на 1904 г. Из-глежда, че борческото и просветителското начало у двамата е трансформира-но в нейната поетична и артистична природа. Тя също пише и печата стихове под псевдонима Дора Янтрина – изповедни, автентични, талантливи. Сестра є Женя е годеница на поета Хр. Смирненски. Като артистка от Народния те-атър, тя е една от водещите фигури в постоянните турнета на трупата из Бъл-гария. Играе в пиеси на Молиер („Мнимият болен“, „Тартюф“, „Любовта-ле-кар“), на Ибсен („Малкият Йолф“), на Горки („На дъното“), в постановки по прозата на Дикенс („Щурецът в огнището“). Сред най-успешните є актьорски превъплъщения е това в „Орлето“ на Е. Ростан, играна многократно в София и провинцията. Дора се запознава с Траянов в годината на „Песен на песни-те“ (1923) и тяхната любов трае до преждевременната є смърт през лятото на 1937 г. Болестта и смъртта є са съвсем неочаквани за поета. Дали Дора Дю-стабанова умира от рак, или при аборт, не може да се твърди със сигурност. Сред най-близките на поета остават само децата от първия му брак с Елена Петерс – Стефан, Асен и Жанет (синът му Васко се самоубива), както и кри-тикът Иван Радославов, когото той боготвори.

1.София, 9. ІV. 1932 г.

... Ти знаеш, че аз непрестанно благодаря на провидението, че те прати при мене! За „Песен на песните“1) Бог ме порази и наказа, като ме удари право в сърцето, но възгласът ми: „Да, Отче мой, готов съм!“2) го смили и той те пра-ти при мене. Аз съм с тебе най-щастливото същество на земята, но аз можах ли да ти дам онова щастие, което исках и искам?! Ето въпроса, който често, много често ме измъчва.

2.София, 20. VІ. 1932 г.

...И колко дължа на тебе! Колко много! Всичко, всичко! Щеше ли да съ-ществува в днешния си завършен вид „Освободеният човек“3), ако ти не бе дошла из въображението ми в живота и не бях те имал така, както само ти можеш да се отдадеш и тялом, и духом на оногова, когото си очаквала цялото си моминство!... Ами чии са „Романтични песни“4) ? Не са ли също твои, само твои! Щях ли да имам смелост да се разправям с Бога в „Песен на песните“,

252


ако не знаех, че след 10 дена и ти ще се влюбиш в мене? Ами „Пантеон“5)? Не си ли ти постоянната вдъхновителка, духовната пружина, ферментът на въоб-ражението ми? Колко трябва да ти бъде благодарна цялата българска култура, защото днес вече ясно съзнавам значението на творчеството си за най-бедния и най-нещастния от всички народи по земята! Най-бедният, най-нещастният, но същевременно и най-богопомазаният народ.

3.София, 27. VІ. 1932 г.

...Аз съм доста нервен и не мога да спя. А трябва да преработвам „Песен на песните“. Реших да издам „Пантеон“-а така, недовършен. На това настояват всички приятели. Разбира се, ти, вдъхновителката на тоя „Пантеон“, имаш решителната дума.

4.София, 28. VІ. 1932 г.

...Знаеш ли, Доренце, че не знам как да преработя „Песен на песните“. На няколко места само ще поправя някои по-неудачни работи. Но дали ще мога със същия патос да я допълня на някои места – не зная. Въобще, чудя се как съм имал физическа издръжливост да напиша тоя страшен монолог. Или ще ми кажеш – сърцето ти откога е болно? Да, Дора, „Песен на песните“ ми струва моето здраво сърце. Но не съжалявам, защото тая песен ме пречисти и направи достоен за твоята велика любов, с която ти ме възроди и върна към живота... Освен ти, никой не знае, че във всяка дума на моите песни и химни шурти моята топла жива кръв.

5.София, 7 юлий. 1932 г.

Скъпа моя жена!Защо не ми пишеш всеки ден? Ето, втори ден как нямам известие от тебе.

Вчера не ти писах, понеже след обяд не се прибрах вкъщи. Имах извънредно много работа. Трябваше да търся клишета от „Български балади“6), защото получих писмо от преводача им Eichműller7), с което ми съобщава, че ще се тургат под печат и иска клишетата. Обширен предговор за значението на мое-то творчество от европейско гледище е написал той. Но иска и един обширен предговор от Ив/ан/ Радославова8). Той обеща да го напише до в неделя. Тъй че, мило дете, „Български балади“ ще излязат вече на немски език.

Ще трябва, като се върнеш, да направим с тебе един избор от около 100 пиеси от „Освободеният човек“, също за превода. Аз мислех, Дора, че като получа известия, подобни на горните, много ще се зарадвам и че много ще се почувствам щастлив. Напротив. Една страшна тъга ме обзе. Обяснявам си това състояние с тежкото ми положение в родната страна, където мнозина събратя, както казва Иван, просто искат и очакват смъртта ми. Защо е тази завист спрямо мене? Аз, който обичам всички хора, който съм готов да слу-

253


жа на най-нищия, трябва всеки ден да изпитвам отровата на завистливите стрели; аз, който забравих да живея за себе си! Съдба. Но тежка е, тежка. Моят живот, който никога не е принадлежал на мене, трябваше ли да се счита за някаква пречка за успеха на други събратя. Каква е тая моя страшна съдба? О, как бих искал да се махна завинаги оттука. Та, нека тогава всички си отдъхнат и станат велики. Кому не съм помогнал, кому не съм подал искре-но, честно ръката си? Дори един Трифон Кунев9), който дължи, както знаеш, живота си на мене, не скривал своята завист и омраза. И само той ли? Ах, сти-га толкова. Стига. Знаеш ли, че в понеделник и вторник нямах дори 20 лева, та да обядвам с кисело мляко, а съм ял само краставици и хляб? И то сега, когато ме чакала, както пише Ейхмюлер, европейска слава! Не мислú, Дора, че роп-тая против участта си. Ти знаеш, че аз понасям всичко, но някак си, като че почна целият ми духовен и физически ръст да скърца и да се превива. Като че не мога да издържам вече тая страшна мизерия. Бодър съм и силен, но нещо, което не зависи от волята ми, се чупи в душата ми. А тая самотност ме просто премазва. Ти кога ще тръгнеш и кога ще бъдеш в София? Пиши ми да знам, за да изляза на гарата, ако ти е удобно, разбира се. Прегръща те твоят Тодор.

6.София, 22. VІІ. 1934 г.

...Сега слушай:Вчера след обяд Кисимов10) бил по „търговски“ работи при военния минис-

тър. И представú си: министърът, възмутен до крайност, му казал, че писатели и артисти му разправяли, че аз съм бил най-големият пияница и развратник в България! Както виждаш, и моите хубостници „колеги“ не отстъпват по ни-зост на твоите. Вярвай, страшно жал ми стана за тия нещастни роби, които по зла съдба им е писано да оставят спомена за апокалиптически парии!

Да, скъпа моя: „...Глутница от парии пирува над мършата на царствена страна!“ Жестока истина!Снощи Ал(ександър) Дзивгов11) ми каза дълбоко съкрушен, че най-страш-

ното е, че Лилиев (ох, какво нежно име) от дълги години подстрекавал мнози-на против мене и че всъщност тоя изкусен плагиатор ми е бил най-големият таен враг. Също така ми разкри и Тихов за чудовищната подлост на Трифон Кунев спрямо мене и тебе! Тоя човек, комуто – както знаеш – след атентата в „Св. Неделя“12), с риск да загина, му спасих живота из ръцете на „неотговор-ните“! Жалък раб! Боже мой, толкова ли рабска и подла е българската интели-генция! Ужас ме обзема при тая мисъл!

Знаеш, скъпа Дора, как болезнено изживявам всичко това, понеже го смятам за органически дефект на своя народ, когото така безумно обичам! Съдба.

254


7.София, 23. VІІ. 1934 г.

... Аз всъщност лентяйствам на вид, а във въображението ми живеят: 1 ко-медия („Сватбата на Дон Жуан“) и 2 пиеси! Дано да имам спокойствие да ги напиша. Ти знаеш: щом узрее нещо в мене, трябва – искам или не искам – да го напиша. И вярвам, че нещо хубаво зрее в мене!

Ти не обръщай внимание на подлостите на колегите си, особено на оная слугиня. Писах ти: ти стоиш толкова високо като човек, жена и артистка, че само с дълбоко християнско съжаление гледай на мизериите на тия раби! Ами, аз какво да кажа, като цяла глутница организирана посредственост се стреми да ме унищожи физически! Но няма да успеят. Защото аз още не съм завършил човешката си мисия на земята, а главното – още не съм достойно прегръщал и целувал сладкото си Мъни! А още повече – искам любовта ми към тебе да се удвои; неразумно искане, нали? Защото вечността и безкрай-ността не могат да се удвояват!!!

8.София, 31. VІІ. 1934 г.

...Дзивгов (Александър) ми разправя, че цяла цяла София се смее на Вл(адимир) Василева за начина, по който най-после стана за трети път дирек-тор на вашия театър. Чисто по Сагаевски13) начин. Един от министерството заявил, че най-малко 15 чифта нови рога красят до 30. юлий т(ази) г(одина) телешката глава на Вл(адимир) Василева! Утре ще надвия по християнски отвращението си и ще ида да му говоря енергично за твоята заплата, като му припомня, че той и Хр(исан) Цанков единствени са причина за твоето лошо бюджетно положение в театъра.

9.София, 5. VІІІ. 1934 г.

...Както знаеш, Василев потърси разбирателство с мене и аз искрено и пря-мо му подадох ръка, верен на себе си, въпреки спомените за неговите безброй-ни мизерии, които е вършил по отношение на тебе и на мен. Уж уговорихме разните проблеми около театъра, и ни в клин, ни в ръкав тоя непоправим под-лец почна да усуква, че туй, че онуй. Разбрах го, че иска да ме отбие, но като всеки страхливец няма смелостта да го каже. Не можеш да си представиш, скъпа Дора, какво презрение пламна в мене. Боже мой, си мислех, може ли да бъде човекът толкова низък и нищожен. Разбира се, аз престанах да се срещам с него и си чаках назначението в Библиотеката. Този обрат в него настъпи, ко-гато се върна оная пепелянка „Лилиев“ от Варна. Ти знаеш, сладка моя, че аз винаги съм се стремял да простя и намеря човешкото и в най-злия си враг. От все сърце прощавам на Василева и тая негова подлост, но не мога да разбера защо е тая смъртна омраза на златорожката мафия към мене. Никому никакво зло не съм направил. Ами ти, най-кристалната душа в света, кому какво зло

255


си направила? О, да, скъпа Дора, най-върховното нещо е – да можеш да про-щаваш. А туй можем и аз, и ти.

Но на въпроса. Дзивгов отива при Василева за твоята заплата и го пита направо защо ме е излъгал! И знаеш ли златорожкият джентлемен какво отго-ворил: Казаха ми, че Траянов или някои негови близки работят против мене! Дзивгов с възмушение отхвърлил тия нови лъжи и извъртания, а Василев му казал, че с Рашко Маджаров14) и аз, и близки мои сме говорели против него. Както виждаш, тая стара клюкарка Цвета пак е измислила нещо и го е предала на другата клюкарка (бабата на Сирака). Дзивгов ме помоли да не ти съобща-вам за тая клюка на нашата „приятелка“ Цвета Маджарова, но аз имам ли от тебе тайни?

Но най-куриозното е, че министърът под давление на военните настоя-вал аз да стана драматург! Хич нямам желание да гледам всеки ден тъпите и злобни физиономии на твоите колеги и да слушам „театралните мъдрости“ на Влад/имир/ Василева.

10.София, 10. VІІІ. 1934 г.

...Днес у г-жа Рачо Петрова срещнах г-ца Казаска15), която ми каза, че цяла-та младеж ме боготвори и че тя знае какво един от най-смъртните ми врагове от години бил „милият колега“ Николай Лилиев. Завистта му и омразата му към мене напомняла животинската ненавист на Салиери към Моцарта! (Как гениално е изразено това в Пушкина!) Да, единствена Дора, всеки ден полу-чавам доказателства от цялата младеж за преданост и любов към мене, но за жалост, всеки миг трябва да чувствам омразата и ненавистта на „колегите“.

Около вашия театър новините са позорни! Двамата великолепни подлеци Василев и Хрисан Цанков се примирили, сватосвал ги е по хитър начин ве-ликолепният политикос Масалитинов. Това помирение е станало за сметка на Юрий Яковлев16) и Стаматов. За драматург – след дълги тичания, унижения, сводничества и т.н., и т.н. туземни прийоми – ще бъде назначен „светлият“ Лилиев, който „не искал“, но най-после решил (старият Хипократ!) „да се жертва“!

11. София, 1. VІІІ. 1935 г.

...Защото предчувствам, че много скоро ще дойде краят на нашата библей-ска бедност!!!

Права си. – Уплаших се не на шега от „Песен на песните“. Всичко ми е ясно – какво трябва да стане – дори сили имам да го изживея, но не съм налуч-кал тона! А трябва да я допълня на всяка цена! Имам сили, Доренце. Особено ще се боря с втората вигилия. Тя е най-непълна...

Всичко дължа на тебе, на Бога и на себе си. На никого друг. А и само пред Бога, пред тебе и пред себе си отговарям и за делата си. Били те в реда на

256


нещата или не. Никакъв друг съдия не признавам. Нито народ, нито челове-чество, нито държава, нито общество. А аз имам право да го кажа, понеже никога в живота не съм мислил за себе си. Винаги за другите. Аз съм раздал себе си на света така, както никой друг досега – в творчеството си и в личния си живот.

И Бог ме възнагради. Даде ми най-голямото богатство, с което е удостоя-вал някого – даде ми твоята любов...

Кой е по-богат от мене? Кой? – Нека излезе да го видя! Най-богатият е този, който притежава най-скъпото – Истината! Аз я имам – в творчеството си, в сърцето си и в тебе.

Най-богат е този, който притежава и най-голямата любов, и най-голямата радост, и най-голямата скръб, и най-голямата буря – аз ги имам: в тебе, в ду-шата си и в творчеството си.

12.София, 6. VІІІ. 1935 г.

...Защото Дорито ми е най-ужасният критик, безпощаден! Права си за „Пе-сен на песните“ – аз сам не знам какво съм написал. Уплаших се. И докато не се върнеш, няма да пипам нищо. Едно има – богоборчеството съм го изживял! Дали ще мога – ако не като човек, то поне като творец – да го изживея наново, ретроспективно! Тук е мъката! Ще се опитам, но само когато ти си до мене. Понеже ти си, Доренце, 50% от моята жизнена и творческа сила.

Слушай, женичката ми, хич да не ти е мъчно, че не ме рецитирали. Ста-матов е бил прав да иска хонорар от тия цигани. Роби и раби! Но аз ще турна още един куплет в Пролога, който ще прекръстя „Черноморска балада“. Един куплет за славния унгарец Хунияди17)!!!

13. София, 29. VІІ. 1936 г.

...И може би е прав Иван Радославов, който казва, че съм най-некнижният и най-нелитературният поет на земята! Но, Мъни, много ме трогна писмото ти от Казанлък, в което ми пишеш толкова прочувствено за българския пей-заж и че никой не е изживял българската природа като мене. Дълго мислих върху тая твоя мисъл, но изведнъж се сетих за „Вихрове гонят тръне в полето“ и си казах: „Да, Мънито е забравило и Ботева“. Инак не може и да бъде – бъл-гарският пейзаж е героичен и само героична лирико-драматична натура като Ботевската или моята може да изживее синтетично-баладично нашата несрав-няема българска природа! Вазов и Славейков я гледаха с епически очи и нищо не проумяха от вековната є тайна. Яворов беше толкова ужасéн от себе си, че немá сили да разтвори душата си за природата. Димчо Дебелянов я даде в своята хубава „Гора“ патетично-декоративно. Но струва ми се, Дора, че никой не е разбрал гóвора на Балкана, Родопите, Шар (съзерцавал съм го от Скопие), на нашите реки и равнини, както съм го разбрал аз. Но дали съм дал всичко

257


това в творчеството си? – Балканската симфония, великото Амин! Благодаря на Всевишния и за този дар, който е вложил в сърцето ми, но не по-малко съм му благодарен и за другия, най-скъпия дар – сърцето на моята Дора!

14. София, 2. VІІІ. 1936 г.

...И непоносимо ме измъчва мисълта, че съм още беден, че нямам пари и други истинни нелепости...

Един милион пъти съм ти казвал и ще ти го повторя и сега: Когато не си при мене, аз чувствам цялото си духовно и физическо същество като парализирано. Не съм способен за нищо. Ставам друг, чужд на себе си. Чувствам се като един слаб великан. И аз, който не мога да мразя най-злите си врагове, в такова състо-яние изменям на цялата си природа и съм способен на големи омрази.

15.София, 3. VІІІ. 1936 г.

...Всичко е 50% твое – от това, което съм сътворил от 14 години насам! Твое и мое – наши рожби. А те може би наистина да са безсмъртни деца, нашите безсмъртни деца! Скъпа, безценна, сладка и небесна моя Дора – това си ти.

Щé ми се да те разкъсам със зъби от любов, да те нагълтам цяла, да те излапам! Пазú се!

16. Без място, без дата.

...На „Турандот“18) снощи не ходих. Чакам, когато ще оздравееш, да идем заедно. Снощи? – Пълно проваляне. М(ария) Кръстева е била просто смешна. Цяла сцена – шарки, бои, негърска черга и полуголи жени. Провинциално театро. При все туй, публиката се разочаровала! Брей?? Най-добри били Ста-матова и Сейков19), а след туй... Колю Икономов20)! Нашият Кисим21) се мъчел да стане център на Вселената, но не успял. Бедният! Гениалната музика на Бузони22) – окепазена до неузнаваемост и т. н. Ръкопляскания много малко. Кючеците от генералната репетиция ги нямало снощи. Язък, поне те щяха да примамят обожателите на Мимито! Инак – един културен човек трябвало да се измъчва. Траело представлението от 8 до 2 часа! Ужас...

17. Без място, без дата.

3 часът след полунощ.Живот и смърт моя!Не знам дали очите ми ще те видят утре, но знам, че устните ми ще произ-

насят твойто име и тогава, когато смъртта ще е сковала сърцето ми.Може би ми е отсъдено да си отида, без да мога да ти кажа за последен път

какво безумие е моята любов.Може би да ти е отсъдено да не чуеш моето последно прости и да не раз-

береш ужаса на едно нечовешко страдание. Съдба!

258


18.Без място, без дата.

...Питаш ме работя ли. Нищо не работя. Но ще почна, когато дойда при тебе. Знаеш ли – за да бъде почти пълен Пантеонът, още колко нещо трябва да напиша?

Слушай – за: Гьоте, Хофман, Шилер, Гюнтер, Ницше, Лилиенкрон, Хо-фманстал, Пушкин, Гогол, Тургенев, Толстой, Достоевски, Стринберг, Ибсен, Якобсен, Алмквист, Верхарн и Роденбах; Балзак, Стендал, Флобер, Мюсе, Юго, Словацки, Мицкевич, Красински, Сова, Бжезина, Врхлицки, Уилям Блейк, Браунинг (двамата), Шекспир, Леопарди, Данте, Сервантес (о, милият Дон Кихот!) – всичко, без античния мир!

37 поеми още!Ще имам ли физически сили? Ами персийските, арабските, китайските и

японските братовчеди?Ето защо ти трябва да ме обичаш, както досега – разбра ли, Бубо?

19.23)

Без място, без дата.В такава тревога съм за тебе, че струва ми се всеки миг ще полудея. Затова,

моля те, пиши ми веднага чрез Хола24) в Роял – как си, температура, апетит и мислиш ли за мене! Безумно те целува твоят Тодор.

ОРИСАН ДЕН25)

Орисан ден, последен луч, до ледни две сърца заспива.И шепне им, че техний ключу неоплакан гроб почива,

Че там две странни дървесапоследни листи мълком ронятискреж, не пролетна роса,посребря горестните клони.

Въздишат сетни листица,умират кротко в изнемога,Прости! Прошепват две децас очи обърнати към Бога.

259


БЕЛЕЖКИ1. „Песен на песните“ е част (Книга първа) от една цялостна, но незавършена по-

редица, озаглавена „Земя и дух“. Излиза през 1923 г. И е опит за продължение на „Български балади”.

2. Цитат от финалната строфа на „Трета вигилия“ в „Песен на песните“.3. Теодор Траянов пише и печата „Освободеният човек“ във времето от 1905

до 1911 г., но в завършен вид се появява през 1929 г.4. „Романтични песни“ излизат през 1926 г.5. В завършен вид „Пантеон“излиза през 1934 г.6. „Български балади“ излизат през 1921 г. Автор на рисунките към това из-

дание е Сирак Скитник, от когото впоследствие поетът е разочарован (вж. Писмо № 13).

7. Eichmuller данни за лицето не бяха открити.8. Иван Радославов (1880 – 1969) – литературен критик и публицист, един от

редакторите на сп. „Хиперион“ заедно с Т. Траянов и Л. Стоянов. Член и съосновател на Съюза на българските писатели (1912). Автор на книгите „Идеи и критика“ в два тома (1921 – 1939), „Портрети“ (1927), „Българска литература. 1880 – 1930“ (1936). Главен библиотекар и директор на Пло-вдивската библиотека (1928 – 1934).

9. Трифон Кунев (1880 – 1954) – поет, белетрист, общественик. Член на БЗНС и депутат от Народния блок. Арестуван след атентата в църквата „Света Неде-ля“ (1925). Редактор на сп. „Изкуство“. Председател на СБП (1944 – 1945).

10. Константин Кисимов (1897 – 1961) – драматичен артист от Народния те-атър. Учи право в София, Виена и Париж. Създава повече от 130 роли на сцената на Народния театър и в киното.

11. Крум-Александър Дзивгов (1895 – 1936) - критик и публицист. Завършил естетика и литература в Париж и Гренобъл. Автор на статии и студии върху литературата, културата и обществено-политическия живот. Съставител и редактор на издания на Петко Р. Славейков, Луи Леже, Г. Брандес.

12. Атентатът в църквата „Света Неделя“е извършен на 16. IV. 1925 г.13. Константин Сагаев (1889 – 1963) – директор на Народния театър и На-

родната опера (1931 – 1933). Автор на стихове, разкази, сценки за деца, рецензии. Главен редактор на сп. „Обществена обнова“ (1919-1920), в. „Театър“(1923 – 1924), сп. „Време“ (1928). Основател и директор на „Бъл-гарска драматическа школа“ (1921 – 1936).

14. Рашко Маджаров (1874 – 1943) – политик, депутат, многократно министър – на земеделието, на правосъдието, на железниците, пощите и телеграфите.

15. г-ца Казаска – данни за лицето не бяха открити.16. Юрий Яковлев (1888 – 1958) – актьор и режисьор от руски произход; от

1922 г. е главен режисьор в Народния театър, където поставя редица пиеси; по-късно се премества в гр. Рига, Русия.

260


17. Ян Хунияди (ок. 1387 – ок. 1456) – виден унгарски държавник.18. „Турандот“ – опера от италианския композитор Дж. Пучини.19. Сейков – данни за лицето не бяха открити.20. Става дума за Никола Икономов (1896 – 1953) – артист от Народния теа-

тър, режисьор и драматург, ръководител на театрални състави; специали-зира във Виена (1920 – 1921); директор на театрите в Русе и Варна, както и на пътуващия „Български художествен театър“; автор на драматични про-изведения – „Калин Орелът“, „Хан Татар“ и др.; драматизира образци на световната класика – „Ана Каренина“, „Тарас Булба“ и др.

21. Става дума за Константин Кисимов.22. Бузони (Бенвенуто Феручо, 1866 – 1824) – италиански композитор, дири-

гент, пианист, музикален педагог, автор на „Избор на невестата“ (по Хо-фман), „Турандот“, „Арлекино“ и незавършената опера „Доктор Фауст“.

23. По всяка вероятност това е последният писмен документ с почерка на Т. Траянов до Дора Дюстабанова. Тя умира от емболия след операция от рак на 8. VІІ. 1937 г.

24. Хола – данни за лицето не бяха открити.25. Това стихотворение е споменато от Цв. Трифонова, но е цитирано само

последното четиристишие (вж. Цвета Трифонова – Голямата любов на Те-одор Траянов. Интертекстуални отражения, в: Теодор Траянов и неговата епоха [сб.], С., 2008, с. 262 – 263).

THE РOET, FATE AND LOVE ( UNPUBLISHED LETTERS OF TEODOR TRAYANOV)

Abstract. The text presents some unknown letters from Teodor Trayanov to Dora Dustabanova written from 1932 to her death in 1937. Analyzed are the private relations between the poet and the actress, as also her infl uence on his creativity. An unknown poem, probably devoted to Dora Dustabanova is included.

Dr. Rumen ShivachevInstitute for Literature

Bulgarian Academy of Sciences52, Shipchenski Prohod Blvd.

1113 Sofi a, BulgariaE-mail: [email protected]

261




ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колективнаучен ръководител: Любка Липчева-Пранджева

участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Ивановамузикален консултант: Елена Герчева

Виенски университет, Институт по славистика

Концепция на маршрутаСъществуват множество изследвания, посветени на синкретизма между

изкуствата, на тяхното взаимно проникване от Античността насам, на пре-дизвикателствата на прегласите между тях. В тези изследвания аналитично се обяснява защо словото може да рисува, а музиката – да разказва...; защо скулптурата може да създава оди, а балетът – живопис на телата... Не е не-обходимо обаче да си специалист изкуствовед, за да разбираш привлекателната сила на случващото се на границата между изказните възможности на всяко изкуство. И точно обратното – достатъчно е да си любител, изкушен в поне една сфера на културата, за да проявяваш и любопитство, и чувствителност към всичките форми на диалог с други изкуства, които тя поддържа и развива. Нашият маршрут се основава тъкмо на това любопитство и се стреми не само да го активизира, но и постепенно да го развие в директория, отвеждаща към комплексността на българската култура.

Логиката на изграждането на маршрута следва принципа на движение от популярното и вероятно познатото към по-малко известното и неочакваното. Първата беседа е свързана с българския фолклор и проследява два периода – на възрожденската литература на XIX век и нейните „открития“ за спецификата на българския музикален фолклор и на 70-те години на ХХ век, когато магията на българската музика е „открита“ в Западна Европа и става феномен, прите-жаващ магнетична сила и известност в цял свят. Лириката на двама български автори – Петко Славейков и Хр. Ботев, е представена в обвързаността є с фол-клорната песен като мотиви и образи, но и като музикална стихия. Вторичната фолклоризация на текстовете на Ботев е илюстрацията за пълно осъществя-ване на преглас: от хайдушката песен към лирическия текст и от текста към неговите многопосочни музикални вариации. Предвидено е първата беседа да се проведе в Националното училище за фолклорни изкуства в с. Широка лъка.

Bulgarian Language and Culture Abroad Български език и култура по света Проект „Живописна България“

262




Целта е тематиката да се „вгради“ в природната панорама на Родопите, в ес-тествената среда на хайдушкия фолклор, а при възможност (маршрут през пър-вата седмица на август) – да се съчетае с надпяванията в близкото село Гела.

Втората беседа трябва да бъде организирана в галерия „Тракарт“ в Плов-див. Предварителното запознаване на туристите с орфизма е задължителен елемент за тази беседа, тъй като в нея се представят литературните вариации на фолклора (Пенчо Славейков, П. Яворов, Багряна, Гео Милев) и се разглеж-дат дълбинни митични мотиви („Неразделни“, „Мене ме, мамо, змей люби...“). Музикалните прегласи и тук са богато илюстрирани: от шлагерната песен, ти-пична за новата градска среда, до невероятната музиката на К. Илиев по „Си-неоката“ на Багряна. Беседата приключва с модерния вариант на прегласи и чрез мотива „Зайди, зайди, ясно слънце“ описва обратна дъга: саундтракът на филма „Триста“ се завръща към възрожденеца Каравелов и неговата лирическа обработка на фолклорната песен.

Третата и четвъртата беседа са предвидени за къщата музей „Пейо Яворов“ в Чирпан и музея „Литературна Стара Загора“. Двата музея ясно насочват към тематиката си – раждането на българския модернизъм в музиката (Пенчо Сла-вейков, Яворов, Дебелянов, Лилиев, Траянов); музикалността на лириката на символистите, музикалните мотиви и метафори в текстовете на символистите и музиката по текстове на български автори. Дори и на места беседите да изглеж-дат доста теоретични, те всъщност никога не губят атрактивността на сюжетите. Разказът за сладкогласната (Калиопа, Καλλιόπη) и влюбения в нея Пейо Яво-ров е предисторията на може би най-музикалната поема на българската лирика; Дебеляновите черни/сиротни песни говорят освен за жанровите озаглавявания, като означени прегласи между двете изкуства, и за войни и разрухи, за изпепеле-ните в тях човешки съдби. В тези две беседи българската лирика кореспондира с цялата световна музикална култура и в тях звучат Григ, Бетовен, Рахманинов.

Финалната, пета беседа е отредена на София. В Националния литерату-рен музей и чрез текстовете на Емилия Дворянова – най-европейския от бъл-гарските женски гласове, но и един от най-ерудираните гласове на днешна-та българска литература, туристите трябва да се запознаят със съвременните прегласи между музика и литература в България. Езикът на един български роман постига сливане на музика, философия, кино и живопис и разказвайки за страстта, превръща думите и изреченията в музика. Проектирана е и вътрешна за текста „културна карта на Виена“, в която едната столица разпознава себе си (първообраза си), отразен в другата. Наред с музикалните илюстрации са вклю-чени фотоси от сецесиона на Виена и на София и кадри от филма „Червената цигулка“. Това е финалът на маршрута ни, но и „отключващата“ провокация, отправена към всички следващи пътувания из България.

Маршрутът е предвиден за много широката аудитория на любители на му-зиката и литературата и не изисква предварителна информираност за специфи-

263

Беседа „Мелодиката на думите и...

ката на българската културна среда и нейната история. Сегашният му вариант е разработен на немски език за туристи от немскоезичния ареал и съответно включва множество музикални и литературни отпратки към класическата и съвременната немска култура, чрез които се създава необходимата „контекстна опора“ на рецепцията. С известна преработка на тази съпоставителна част и пре-вод маршрутът може да се адаптира за туристи от съвсем различни контексти: англоезични, рускоезични и др.

БЕСЕДАМЕЛОДИКАТА НА ДУМИТЕ И ЛИРИЧЕСКАТА

СТРУКТУРА КАТО МУЗИКА

Гертруде КрайнцУниверситет Виена – Австрия

Резюме. Представеният текст е извадка от третата и четвъртата беседа на маршрута и проектира само частично разгърнатата в тях проблематика. Потърсена е дълбинната връзка между поетическия език и музиката и чрез примери от творчеството на Дебелянов е обоснована специфичната роля на символизма в постигането на максимален синтез между тях. Показани са и експлицитни форми на търсеното сближаване като употребата на музикал-ни термини и жанрове в езика на лирическата творба. Обратната посока на прегласи – лириката като пред-текст и мотивация за създаване на музикални творби – е очертана като част от развитието на културния контекст. Чрез „Пос-вещение“ на Дора Габе и „Тайната на Струма“ на Т. Траянов са илюстрирани сливането на лирика и музика в единно естетическо преживяване.

Keywords: symbolism, lyrical emotion, musical metaphor, Debelyanov, Gabe, Trayanov

1. За лирическата емоция и музикалната метафораВ тази беседа ще се опитаме да си изясним магията на особеното отноше-

ние между поетическия език и музиката. От специално значение за нас ще е онази гранична естетическа зона, в която лирика и музика стоят особено близко една до друга.

Музиката на езика се постига най-лесно, когато заговорят чувствата, които, от друга страна, самите ние обвързваме с определени „лирически“ гласове. Много често хората си спомнят далеч по-добре емоциите чрез му-зиката на думите, отколкото чрез значението на самите думи. В известен

264

Гертруде Крайнц

смисъл всяко стихотворение, прочетено с прочувствен глас, е склонно да се превърне в песен. Съществува обаче и един друг тип, внимателно нюанси-рано изграждане на езика, при което, за да се засили лирическият изказ, се подчертава звукописът му. Когато постига подобно звучене, когато ритъмът и звучността на езика, отделни емоционални тонове и естествената им ези-кова мелодичност са създадени като единно звучащ комплекс, поезията се доближава много плътно до музиката (Peacock, S. 154). Този вид съотнасяне между поезията и музиката съзнателно се търси първо от някои поети на ро-мантизма, а по-късно, в несъмнено изменена форма, и от символистите във Франция и в цяла Европа (Peacock, S. 167). Основната роля за засилването на въздействието на стиховете при тях се възлага на звучността и мелодич-ността, с нарастването на която – подобно на музиката – се интензифицира и емоционалността.

Друго базисно поле на припокриване на музика и лирика е метафората. Метафората е основен естетически инструмент на лириката. Тя позволява на поета да изгражда сравнения, немислими дотогава; да създава нова, не-подозирана комплексност на съотнасяния; да превежда ежедневното в света на естетичното. Това с особена сила важи за поезията на символистите, в чиято естетика метафоричното не само надскача семантиката на думата, но и включва нова емоционална компонента, непостижима за творците преди тях. За българската лирика класически пример за такъв тип прерастване на метафората в символ е образът на Дебеляновите „белоцветни вишни“. Про-летната магия на детството, невъзвратимата прелест на абсолютното начало и на пълната невинност за българския читател завинаги ще останат обвър-зани с този образ:Помниш ли, помниш ли в тихия дворшъпот и смях в белоцветните вишни?1)

Метафоричното поражда смисъла на лирическото произведение. Въобра-зените му картини имат уникално символно значение, което не съответства на рационалната логика и което остава дълбоко закодирано във вътрешните съ-отнасяния на изображенията. Тъкмо с това лирическата творба се приближава до музиката, която по своята същност също е метафора. Тайнственият език на музиката има свой речник и свой синтаксис, които не могат да бъдат преве-дени в обичайното ни езиково общуване и които въздействат директно върху въображението на слушателя. Аналогичен е процесът при лириката: високата степен на метафоричност и на символни съотнасяния при нея заместват из-цяло обичайния език с формален и въздействат по същия тайнствен начин на нашите възприятия (Реасоск, S. 161).

Емоционалното въздействие на лирическите творби върху читателя се дължи на внушените изображения, на пробудените спомени, на изплъзва-щото се и едва доловимото. Имплицитното – не видимото, а предусетеното

265


– е това, което „манипулира“ въображението на читателя. Думата „черно“ на-пример сама по себе си е напълно достатъчна, за да оттласне настроението на възприемателя към тревожност, нещастие, депресия, смърт. При символистите високата ефективност на този елементарен, но мощен метод на въздействие е изведен до истинско художествено майсторство, дори нещо повече – до висша-та степен на виртуозността в изкуството. Нека останем верни на избрания автор и отново си послужим с пример от творчеството на българския символист Д. Дебелянов. Ето как звучи финалът на неговата „Черна песен“:На безстрастното време в неспира гасне мълком живот неживян, и плачът ми за пристан умира низ велика пустиня развян. Черното, означено единствено в озаглавяването на творбата, метафорично

прелива в трагичното звучене на стиховете, превръща ги в траурна песен. Песента се приема за най-ранната и най-елементарната жанрова форма

както на лириката, така и на музиката (етимологията на думата лирика сама го подсказва). Близостта се основава преди всичко на сходното за пеенето и по-езията психично преживяване, породено от звука и ритъма, от музикалността на гласа и емоционалната му подчертаност (Peacock, S. 167). Но стихотворе-нието на Дебелянов ни насочва и към още един феномен. Поетите и компози-торите съзнават метафоричната общност на изкуствата си и понякога съвсем преднамерено я посочват. Музикалните термини и музикалните жанрове на-пример често са включени в метапозицията на озаглавяване на лирическия текст. При Дебелянов можем да открием цяла поредици от такива заглавия: Сонет, Песен, Сиротна песен, Черна песен, Елегия, Станси и др. Това явле-ние обаче се среща още в българската възрожденска литература (Ботев, Еле-гия); към него често прибягват и Патриарха на българската литература Иван Вазов (Малки симфонии, Моите песни, Сонет, Музика, Песента на фърту-ната, Марш, Песен), и естетическият му опонент – модернистът Пенчо Сла-вейков (Скерцо. Григ, Марш, Симфония на безнадежността, Cis moll). Не всички позовавания на музикални жанрове и термини са свързани с търсено съответствие (при Христо Смирненски например Серенада и Соната се из-ползват единствено в сатиричната му поезия). Все пак, ако искаме да откри-ем доминантата на това явление специално в българската лирика, на преден план ще излезе името на един символист, на може би най-известния в Европа български символист – Теодор Траянов: Полонеза, Земен хорал, Маршът на варварите, Далечен хор, Празничен химн, Хор на нощните сенки, Старинна балада, Вечерна хармония, Скитнишка песен, Северна песен, Песен на песни-те, Балада на майката, Балада на неопетите, Лунна балада и др.

Същевременно всяка култура познава и обратните прегласи – лириката често вдъхновява, подтиква композиторите към „озвучаване“ на поетическия

266


текст, към създаване на „музикален превод“ на неговата метафоричност. В бъл-гарската култура примерите никак не са малко и обхващат доста обширна му-зикална жанрова палитра. Като илюстрация е достатъчен примерът на автор, когото поколения наред българи приемат за „патриарх“ на културата си – Иван Вазов. Неговото творчество събира имената на най-известните български ком-позитори (Георги Златев-Черкин, Панайот Пипков, Филип Кутев, Марин Голе-минов, Константин Илиев и др.) и включва от музикалносценични произведе-ния (опери: Георги Атанасов Борислав; Димитър Сагаев Под игото (1965); Емануил Манолов Сиромахкиня (1900); Лазар Николов Чичовци) до хоровата музика и по-съвременните варианти на театрална и филмова музика. Десетки-те варианти на хорови песни понякога са възниквали върху един и същ Вазов текст: Клепалото бие – балада на Филип Кутев (1929) и балада за мъжки хор Клепалото бие на Борис Ибришимов (1939). Всъщност най-популярните сти-хотворения на автора се познават тъкмо през песенния им вариант: Питат ли ме дей зората… (Де е България) на Панайот Пипков; Тих бял Дунав на Дими-тър Генев; Българският език на Константин Илиев.

Текстовете на Вазов доминират в жанровото поле на сценичните произ-ведения, но по отношение на хоровите песни безспорно го изпреварват мо-дернистите: Пенчо Славейков (27 произведения), Яворов (23), Лилиев (15) и Дебелянов (13). Сред женските гласове на българската лирика особено ярко се откроява поетесата Елисавета Багряна с цели 20 музикални прегласа на свои текстове.

Нека се върнем към нашия основен поет днес: Димчо Дебелянов. Пъту-ването ни из света на музиката започна с една негова метафора: белоцветни-те вишни. През 1970 г. Т. Попов създава музика по стихотворението, което, както често се случва в лириката, е без заглавие, и я предлага с ново, жанро-во название: Хорал. Ако се вслушаме в изпълнението на хор „Бодра смяна“ (диригент Л. Бочева), ще можем да доловим не само колко удачно е това вторично озаглавяване на текста на Дебелянов, със сигурност ще доловим и цялата хармонична нежност на Дебеляновия символ по нов начин и в нова дълбочина.

Като отделен жанров вариант на това „прегласяне“ или двойно раждане на музикалност можем да посочим случаите на специално създадено от поети либрето. Така през 1935 г. символистът Николай Лилиев и изключително по-пулярната по това време българска писателка Фани Попова-Мутафора създа-ват по молба на Панчо Владигеров либретото за неговата опера „Цар Калоян“. Операта има успех и извън България, но днес много малко от самите българи знаят, че в основата є стоят историческият роман „Солунският чудотворец“ на Ф. Попова-Мутафора и лирическият глас на символиста Лилиев.

Проследени чисто хронологично или по авторски имена, прегласите меж-ду лирика и музика ясно показват и още нещо – българската литература има

267


своя позиция и свой принос в развитието на музикалната култура и музи-калния вкус на българската публика. Ще представим два примера, които по различен начин и в различни етапи от българската история илюстрират това твърдение.

2. Светът е пълен с музикаТози забележителен стих принадлежи на Дора Габе и е от стихотворението

є Посвещение, включено в стихосбирката Почакай слънце (1967 г.).

ПосвещениеНа светлата памет на Боян Пенев

Ти ме научи да разбирамневидимото съчетаниена тоноветеи вплетената твоя мисъл в тях.Във трепета на твоята ръкаусещах ритъма на чувствата,във твоя поглед изживяхтъгата на адажиотои радостта на скерцото.Макар да не те виждам,макар да си превърнатв бръшлян, обвил гранитана своя паметник,аз те долавямв хорала на нощта,в мелодиите на деня.Светът е пълен с музика.Светът е пълен с теб.

За Дора Габе Боян Пенев е живото превъплъщение на музиката. От една страна, той самият притежава обширни и задълбочени познания за музиката, дори издава чудесна книга за Бетовен – композитора, който служи за образец на символистите по отношение на съзидателната роля, която творецът/музи-кантът/поетът би трябвало да поеме. От друга страна, Б. Пенев е човекът, който въвежда Дора Габе в света на музиката: води я на различни представле-ния и концерти със себе си и като подготовка за тях є предоставя подходящи информационни материали, с които тя трябва да се справи предварително. След всичко това нищо чудно, че за Дора Габе Боян Пенев диша и живее чрез музиката.

268


Подобно на ситуацията ментор – ученик в Пигмалион Боян Пенев влияе върху развитието на младата Дора Габе и в други области: например при пър-вите є опити за преводи от полски.

„Превеждах „Анхели“ на Словацки. Боян Пенев ме подтикна към това, той смяташе Анхели за поезията на голямото човешко страдание и на голямата любов към родината и като цяло за произведение, което е уни-кално в световната литература по своя характер. Залових се с превода, завърших го и го дадох на Боян Пенев да го прочете – това беше през 1925. „Просто си предала някакво литературно произвдение. Това не е Анхели, не е и Словацки. Стилът на Анхели е стилът на библията. А ти си направила от него единствено някаква смесица от литeратура и сред-новековния му език». Направих втори превод. И вторият превод не му хареса. И тогава реших: ще замина нанякъде, ще се изолирам напълно. Боян Пенев ми каза: „не чети никакви вестници, изобщо не чети нищо освен библията, не говори с никого и тогава преведи Анхели“. И знаете ли, след това изключително лесно я преведох, до такава степен се бях потопила в езика є, в тона є, че всяка дума съответстваше на дадено чув-ство, на преживяване, на късче от най-скритата същност на човешката душа“ (Kroucheva, S. 39).

Боян Пенев е не просто неин съпруг и ментор, той е духовният спът-ник на Дора Габе. Това духовно сродство, за което през 1908 г. крити-кът пише в едно от писмата си: „За мен ти си всичко – ти, неизразима, далечна, близка ... Аз не знам де е началото на твоята душа и де е краят на моята. Аз чувствам две души, които се стремят мъчително една към друга, обзети от мощен копнеж да се прелеят една в друга. И в тия две души живея аз“ (Pamukov, S. 2), продължава като че ли и след смъртта. Когато двама души до такава степен са слели съществуването си, един поглед или един жест са напълно достатъчни, за да изразиш себе си или съответно да разбереш изцяло емоционалното състояние на другия: дали той е тъжен или радостен; мисловната връзка може да е толкова силна, че да се осъществява по невербален път: в трепета на ръката му тя открива ритъма на всяко чувство, в погледа му – тъгата на адажиото, радостта на скерцото. Смисловата поанта на творбата все пак е в последните два стиха:Светът е пълен с музика. Светът е пълен с теб.И тъкмо защото за поетесата Боян Пенев е олицетворение на музиката,

човешкото є превъплъщение, за нея музиката е и единствената възможност адекватно да изрази спомена за него, да пресъздаде магията на общуването между две души. Началото на творбата, когато Дора Габе споделя, че от него се е научила да разбира невидимото съчетание на тоновете и да разпознава

269


вплетената в тях негова мисъл, свидетелства за дълбоката интелектуална връзка между двамата. С времето тя се научава да следи хода на мисълта му и да възприема идеите му като свои, което дори я приближава до своеобраз-на загуба на идентичност:

Когато се омъжих за Боян Пенев (...), следвах повече неговите стремления. Влиянието му ме обогати, но постепенно загубих своята идентичност. Не жи-веех свой собствен вътрешен живот, а неговия. За съжаление, моето развитие се случи едва след смъртта му.

Дори когато вече няма как да го вижда, когато стои пред неговия обвит от бръшлян надгробен паметник (а бръшлянът несъмнено е символ на вяр-ност, на приятелство, но и на вечен живот), поетесата го разпознава като музика: в „хорала на нощта“ и в „мелодиите на деня“; обвързани със съ-бития и настроения, те отново извикват спомените за него. Така светът не просто се състои целият от музика, той целият е спомени за Боян Пенев, който пък е самата музика. Подобен жест откриваме у Новалис (Friedrich von Hardenberg). В романа си от фрагменти „Хайнрих фон Офтердинген“ (1800/1802), за да изрази в поетичен синтез чувствата си към любимата и значението на тази любов за собствения му живот, той заявява: „Тя ще ме разтвори в музика“ (Peacock, с. 166).

3. Песента на Струма Стихотворението Тайната на Струма е една от най-известните твор-

би на българския поет Т. Траянов. То е част от стихосбирката му Бъл-гарски балади (1921 г.), чийто патос изцяло е посветен на участта на България след тежките є поражения от войните в началото на ХХ век: Балканска, Междусъюзническа, Първа световна. В стихосбирката роди-ната България е представена предимно чрез географски обекти и при-родни картини (в това произведение – река) и чрез съдбовни моменти от нейната история. Така стихотворението Тайната на Струма напомня за битката от 1014 г., когато Василий Българоубиец побеждава армията на Самуил и нарежда да ослепят 1500 български пленници. На всеки сто войници е оставен по един с едно око, за да могат пленниците въобще да се завърнат у дома. Експлицитни отнасяния към тази ужасяваща исто-рия откриваме в изразите: „тук димят се кърви свети“, „стон простенва“, „гроб след гроб“. Резонансно на историята, пресъздадена чрез природна картина, въздействат и толкова характерните за символизма символни ядра като: позлатена шума, върхове тъмнеят строги, Тъмен вслушва се Пиринът, сенки над Беласица, белий блясък на Егея, който трябва да бъде покрит с черни листи (Udolph, S. 104 – 107).

270


За изграждането на звукописа Траянов използва познати риторически фигури като етимологическа фигура, полиптот и кръговата повторителност (куклос). Критикът Удолф отделя редуването „Струма – дума – шума“ като основен звукописен мотив, изграждащ мелодичната структура на творбата (Udolph, S. 105):

Бърза бързоструйна Струма,тайна в хладна гръд там,бърза, дума не продума,само в позлатена шумавлачат бързите струи. Бърза, през скали, разтроги,бързо глъхне тъжен ек,върхове тъмнеят строги,сенки, вили леконоги,бродят из надвесен брег. В миг вълна вълната спирасякаш зов дочули скъп,всичко околовръст замира,само изворът извирана дълбока, страшна скръб. Спомен ли от вековетеспомня новия разгром?Тук димят се кърви свети,стон простенва: отмъстетепоругани чест и дом! Тъмен вслушва се Пиринът,дига каменния лоб,знай, че сенки ще преминатнад Беласица, ще зинатиз недра є гроб след гроб. Бърза Струма, странно пее,свеждат клон слез клон гори,шъпнат, молят се на нея,белий блясък на Егеяс черни листи да покрий.

271


Прави впечатление и честата употреба на корена бърз- в първите две строфи и след това отново в последната строфа, чрез което се внушава усещането за забързаното движение на Струма, като звукът б се появя-ва и в други алитерации като: бродят, брег или белий блясък. Шумът на водата, усетите за пяна, шепот, шумолене се постига и чрез употребата на звукове като р/ър или на редуването на беззвучното С със звучното З. На няколко пъти се срещат и алитерации на (-)стр-, обвързани с топо-нима Струма. Чрез тъмното звучене на гласната Ъ, особено видимо във втора и трета строфа (бързо, глъхне, тътен, върхове тъмнеят строги..., дълбока, страшна кръб) зазвучава и мрачното, тъмно настроение на твор-бата (Udolph, S. 106). Подборът на думите съблюдава повторителност, ко-ято е в пълно съответствие с експлицитния въпрос от текста: Спомен ли от вековете//спомня новия разгром? Това изречение отразява актуалната реалност след войни и разрушения – такава, каквато е преживявана в Бъл-гария през 20-те години, но и отваря времевата перспектива напред – към всички следващи поколения, които ще съпреживяват трагичната история на родното като свое драматично настояще.

Удивителната лирическа стихия на българските балади на Т. Траянов привли-ча с магнетичната си сила други двама талантливи българи. Сирак Скитник създава илюстрациите към книгата, а през 1931 г. Петко Стайнов написва хо-ровата песен „Тайната Струма“. Така лирика, изобразително изкуство и музи-ка се сливат в единно преживяване.

БЕЛЕЖКИ1. Всички цитати от произведения на българските лирици Д. Дебелянов, Дора

Габе, Т. Траянов са взети от двата сайта: slovo.bg и http://liternet.bg/.

REFERENCESKroucheva, K. (2009). „Goethereif!“ Die bulgarischen Faust-Übersetzun-

gen. II.3 – Konzepte der „wissenschaftlichen“ oder „adäquaten“ Über-setzung seit dem Anfang des 20. Jahrhunderts. Wiesbaden: Harrassowitz Verlag.

Peacock, R. (1984). Probleme des Musikalischen in der Sprache. In: Scher, Steven P. [Hrsg.]: Literatur und Musik. S. 154 – 168.

Scher, S. P. [Hrsg.] (1984). Literatur und Musik: ein Handbuch zur Theorie und Praxis eines komparatistischen Grenzgebietes. Berlin: Schmidt.

Udolph, L. (1993). Teodor Trajanov: die Entwicklung seiner Lyrik 1904 bis 1941; eine philologische Studie. Köln, Wien [u.a.]: Böhlau.

272


THE MELODY OF WORDS AND THE LYRICAL STRUCTURE AS MUSIC

Abstract. The present text is an excerpt from the third and fourth lectures of the route and addresses only partially the issues evolved therein. The profound re-lationship between poetic language and music is scrutinised and the specifi c role of Symbolism in achieving maximum synthesis between the two is depicted by exam-ples from Debelyanov´s work. Shown are also explicit forms of the convergence sought, such as the use of musical terms and genres in the language of the lyrical work. The reverse approach – poetry as hypotext and motivation for the creation of musical works – is outlined as part of the development of the cultural context. Dora Gabe´s “Dedication” (“Посвещение”) and T. Trayanov´s “The Secret of the Struma” (“Tайната на Струма“) illustrate the blending of poetry and music into one aesthetic experience.

1) Prof. Lyubka Lipcheva-Prandzheva, DSc., 2) Ms. Gertrude Krainz, MAInstitute for Slavonic Studies

University of ViennaSpitalgasse 2, Court 31090 Vienna, Austria

E-mail: 1) [email protected], 2) [email protected]

273




ЩЕ СПАСЯТ ЛИ ТЕХНОЛОГИИТЕ ОБРАЗОВАНИЕТО?1)

Полина ИвановаСофийски университет „Св. Климент Охридски“

На 30 март 2015 г. в публичната си лекция ,,Темпорални аспекти на ви-деоигрите“ – част от цикъла лекции на тема ,,Повторение и митологии: Как (не) обясняваме трансформациите?“, проф. Миглена Николчина представя връзката между света на фолклора, литературата, историята, архитектура-та, от една страна, и света на игрите, от друга. Връзка между Омировия епос и видеоиграта Gothic тя открива чрез сравнение на хронологическата несъвместимост при древния епос, което е и една много често срещана характеристика на игрите по принцип. Омир не може да пресъздаде две действия, които се извършват едновременно, той ги изразява така, сякаш те се извършват последователно; не съществува ,,в същото време; през това време...“.

Разказът е за една случка, спира, захваща друга и след това се връща на предишната. Например, ако на Олимп се случва нещо, на бойното поле всички спят, ако на бойното поле се случва нещо, всички на Олимп гледат. И именно в тази игра – Gothic, разказва проф. Николчина, разхождайки се из непознато ниво, среща един овчар, който е нападнат от вълци; героят є не е достатъчно силен, за да се пребори с вълците. Но тя трябва да продължи нивото, оставя овчаря и поема напред. Обикаля други светове, побеждава в битки и след доста дълъг период се сеща за този овчар, връща се, а той все още се бори с вълците. Тя, достатъчно силна вече, убива вълците и по този начин се връща към това действие от момента, в който го е оставила, както прави и Омир.

Връзката митология – игри и фолклор – игри, особено в ,,Clash of the Titans“, ,,The Battle of Olympus“, ,,Metamorphic Force“, ,,Perseus and Andromeda“, ,,Age of Mythology: The Titans“, е много силна. Децата, които играят подобни игри, могат да придобият представа за тази връзка, а защо не и сами да я открият. Трудната за запомняне гръцка митология в IX клас би била много по-достъпна за научаване от екрана, пред който децата така или иначе прекарват достатъчно време.

Student’s Forum Студентски форум

274

Полина Иванова

Компютърните игри могат да бъдат също продуктивни, използвани като ресурс в училищата. Ако децата играят образователен/стратегиче-ски тип игра в училище по даден предмет, вероятно вкъщи ще бъдат по-малко заинтересовани от монитора. Не е нужно задължително да бъде игра пред екран, има прекрасни настолни игри, които също биха могли да предизвикат интерес и да бъдат полезни за децата – ,,Война за из-куство“, ,,DIXIT“ , ,,The Resistance: Avalon“, ,, The Voyages of Marco Polo“ и други. В един от епизодите на предаването Brain games по Na-tional Geographic доказват, че децата, които играят стратегически ком-пютърни игри, игри за побеждаване и извоюване на територии, много по-лесно взимат решения, много по-бързо могат да преценяват как да се справят с даден проблем, имат силно развит усет и стремеж за постигане на най-добри резултати – и всички тези положителни въздействия върху характера на детето благодарение на игрите със състезателен характер. В изследване на Molecular Psychiatry, проведено през 2013 г., учени от Университета „Макс Планк“, занимаващи се със структурата и функции-те на мозъка и с невропластичност, твърдят, че видеоигрите подобряват дейността на мозъка. Тези предположения са на базата на изследвания, които показват, че само след 30 минути на ден игра в продължение на два месеца се вижда повишаване на сивото мозъчно вещество в онези области на мозъка, които контролират съзнанието, паметта, стратегиче-ското и пространственото мислене. Българската игра ,,Triviador“ – вер-сия на познатата по цял свят ,,Conquistador“, дава много добри познания по история и география (чрез въпроси като: Колко страни имат излаз на Каспийско море? Кой хан създава първите писани закони? и др.). Играта „O!Думи“ е много популярна както сред децата, така и сред възрастните. Стремежът за търсене на думи едновременно обогатява, но и в същото време упражнява правописа.

В обучението по български език може да се използва и прилага моделът на нивата както в компютърните игри, които учениците да „минават“ ус-пешно. Игра, която би могла да е полезна за обучението по български език, може да представлява например подреждане на пъзел, в частите на който да са написани различните видове местоимения. Като по-трудно следва-що ниво може да се предложи на учениците да „решават загадки“, като подреждат изречения, в които да включват подходящи форми на открити-те вече местоимения, и така да преминат към по-високо ниво. Играта би могла да бъде направена като анимация, местоименията да представляват съкровища, които децата да търсят. Мотивацията за победа ще бъде полез-на, за да се поддържа интерес, а намирането на съкровищата местоимения ще упражни у децата знанията им за успешно разграничаване на отделни-те видове местоимения. Онова, което би могло да заинтригува децата, е

275

Ще спасят ли технологиите...

именно това търсене и намиране, сблъскване с предизвикателства, борбата с непознатото и най-вече придаване на занимателен, игрови характер на уроците по български език.

Игрите са много забавен и интересен начин, чрез който децата лесно могат да превърнат информационните и комуникационните технологии в образователен ресурс. Учителите, които успяват да балансират желанията на децата за разнообразяване на учебния процес чрез електронни средства и все пак да поддържат интереса към книгата, са облагодетелствани да получават повече внимание от децата. Актуалните учители, които дори включват картинки от 9gag в презентациите си, правят часовете съчета-ние от полезно и приятно и често получават одобрението на учениците. Защото поколението на ,,геймърите“ е такова, че за тях информацията ос-новно идва от сайтове и те разчитат най-често на тях. Фейсбук е новата емисия новини, но не само сутрин, обед и вечер, а ежесекундно. Нова и нова информация блика от сайтовете. Събитието на века – засичането на гравитационните вълни, породи голям интерес в медийното пространство. Но децата първо трябва да си изяснят какво представляват гравитационни-те вълни. В час по физика със сигурност е споменато, но не и запомнено. Сайтове като 9gag притежават картинки от типа: 10 въпроса – 10 отговора. Последователно в един ,,пост“ е обяснено първо какво представляват тези вълни, след това откритието на Айнщайн и потвърждението за съществува-нето на тези вълни днес. В учебника пише всичко за теорията на Айнщайн, но не и за откритието на 12 февруари (и няма как!). Определено инфор-мационните и комуникационните технологии не бива да заместват изцяло помагалата и учебниците, но могат много умело да служат за допълване и актуализиране на информация. Огромният набор от възможности, които компютрите притежават, биват усвоени от децата още в ранна възраст и днес една от най-скъпоплатените дейности е тази на програмистите.

В заключение, няма как да отучим децата от технологиите, няма как да им забраним да прекарват времето си пред компютъра, когато ние самите правим същото. По-добре би било да насочим правилно децата към тех-нологиите и колкото се може повече да ,,ъпдейтнем“ системата в учили-ще, защото така ще спечелим вниманието на децата. Така те ще намерят границата между забавление, развлечение пред компютъра и средство за научаване на нови знания, особен вид ,,учебно помагало“. Успеем ли да превърнем компютрите в източник и на развлечение, и на полезна инфор-мация, тогава децата ще започнат да правят разлика между шестчасово играене на Counter strike, включващо стрелба и убиване на противника с нож, и игра на Conquistador, където освен че ще отговарят на въпроси по история, ще завладяват територии, ще тренират паметта си и ще придоби-ят добри познания по география, математика, музика.

276

Полина Иванова

БЕЛЕЖКИ1. Авторката е студентка в IV курс, специалност „Българска филология“,

СУ „Св. Климент Охридски“. Есето е създадено като семестриален пис-мен изпит по дисциплината „Аудио-визуални и информационни техно-логии в образованието“.

WILL TECHNOLOGY SAVE EDUCATION?

Mrs. Polina Iliyanova Ivanova, Bachelor Student Sofi a University

15, Tsar Osvoboditel BlvdSofi a, Bulgaria

E-mail: [email protected]

„ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД РАЗВИТИЕТО

И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК,

ЛИТЕРАТУРА И КУЛТУРА”

40 години Югозападен университет „Неофит Рилски“ и 25 години Филологически факултет, ЮЗУ „Неофит Рилски“

НАЦИОНАЛЕН ФОРУМ

На 12 април 2016 г. в Благоевград се проведе национален форум на тема „Предизвикателства пред развитието и разпространението на българския език, литература и култура”.

Форумът е организиран по повод 40 години Югозападен университет „Неофит Рилски“ и 25 години Филологически факултет, ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Организатори:Югозападен университет „Неофит Рилски“Национално издателство за образование и наука „Аз Буки“Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“ – БАН Асоциация на българските училища в чужбина

Бяха представени доклади в следните направления: – Български език, литература, култура – предизвикателствата днес– Българският език в дигиталната епоха: „Написаното остава. Пиши правилно!“– Българският език в интеркултурна среда – политики, парадигми, методики

Списание „Български език и литература“ публикува част от докладите, представени на Форума.

279




ЗА ПРИНЦИПИТЕ В РАБОТАТА НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

КАТО ЧУЖД1)

Бонка Василева Сегедски университет – Унгария

Резюме. Целта на доклада е да представи някои основни дидактически принципи в работата на преподавателя по български език днес. Разглеждат се ръководни постулати като: практическа насоченост на обучението, тясна връз-ка с учещия, „откритост“ към него, достъпност, краткост, яснота на представя-ната учебна информация, осигуряване на действеност и активност на обучава-ния и др., и се дават методически препоръки за реализирането им в урока.

Keyswords: didactic principles, teaching, Bulgarian as a foreign language

През последните години в обучението по български език като чужд на-раства многообразието от потребности на изучаващите го, засилва се раз-нородността на предишния им езиков или социокултурен опит; увелича-ват се различията в учебната ситуация и обстановката, в която се провежда обучението – в българско или чуждо езиково обкръжение, в учебно заве-дение или дистанционно, индивидуално или в група и т.н. Тази пъстрота и многоликост на условията повишава изискванията към преподавателите, които често са както с различна филологическа, педагогическа, методическа подготовка, така и с нееднакъв социален опит и комуникативни умения по български език. Това налага необходимостта от уточняване на изискванията към педагогическите им компетенции.

Ще представим някои водещи за нас идеи, които, по наше мнение, е не-обходимо да станат убеждения в работата, за да се достигне до резултатно обучение по български език като чужд. Тези, можем да ги наречем, принципи за преподавателя отразяват класическите дидактически постулати за обуче-нието (вж. Коменский, 1939), както и собствените ни наблюдения и педагоги-чески опит.

1. Първото изискване към преподавателя е да има съзнанието за практи-ческата насоченост на обучението. Преди известно време един авторитетен български професор по време на интервю в телевизионно предаване заяви,

Национален форум„Предизвикателства пред развитието и разпространението на българския

език, литература и култура”

280

Бонка Василева

че той не може да помогне на ситуацията в страната сега, но иначе е напълно удовлетворен от работата си в университета със студентите. Това изказване би било неоспоримо, ако не събуждаше въпроса: А на кого служи образова-нието? Не е ли предназначено да помага на живота на хората в настоящето и да го подобрява? Това признание всъщност ни сблъсква с една от погрешни-те нагласи у преподавателя – образованието не е за настоящето, то ще носи плодове в бъдещето. Последствията от подобно мислене са особено значими, защото то „програмира“ поведението на обучаващия в урока, начина на под-бор и представяне на учебното съдържание, отношението към учещия и т.н. Това, което стои особено остро като изискване пред обучението по български език като чужд и съответно пред преподавателя, според нас е да има реални и възможно най-бързи резултати, които са ясно видими за учещия и съзнава-ни от него. За да има такава резултатност, обучението трябва да е свързано с конкретните речеви потребности на обучавания и да е близко до мисленето му. Това означава:

а) При подбора на учебното съдържание за урока да поставя акцент върху онази информация, която ще бъде полезна на учещия съобразно собствена-та му мотивация и цели на обучението, нагласата и способностите за учене. Например още при избора на речниковия материал по всяка изучавана тема е необходимо да се държи сметка за това коя лексика от урока (от учебника) е релевантна на конкретните комуникативни потребности на учещия. Така, ако той не е в страната на изучавания език, с цел олекотяване на учебното съдър-жание не е необходимо още от самото начало да се дават всички фрази за ус-тановяване или прекратяване на контакт при запознаване, при посрещане на гости или например всички поздрави, а само основните. Ако обаче учещият е в България, тази лексика трябва да се въведе възможно най-пълно, защото иначе той би чувствал дискомфорт във всекидневното общуване (Сравни: в първия случай би било достатъчно да се даде изразът Приятно ми е!; във вто-рия е необходимо да се допълнят: Радвам се да ви видя! Много ми е приятно! Особено ми е приятно! Драго ми е! Добре дошли! Добре заварили! и т.н.) По същия начин и при другите теми приоритетно се въвежда онази лексика, коя-то е необходима за „оцеляването“. Например неутралните лексеми за наиме-нования на роднински отношения – майка, баща, брат, сестра, или пък пъл-ните български собствени мъжки или женски имена (Васил, Станка, Петко и др.) биха били напълно достатъчни в чуждоезиково обкръжение, за да дадат поглед към имената в езика ни, но в българска езикова среда те трябва да бъ-дат допълнени със стилистично натоварените им синоними, умалителни или звателни форми (мама, маминка, татко, тати; братче, сестричка, Васко, Таня и т.н.), които представят по-цялостно речевата картина. Така още в самото на-чало на обучението се формира представа за формообразуването, а също и за някои културологични особености, отразени в мисленето и лексиката, развива

281

За принципите в работата на преподавателя...

се интуиция и нещо много важно за самостоятелното използване на езика – прогностичност за образуването на формите на думите и за употребата им.

б) Провеждането на урочното занятие да има за изходна база равнището на учещия и предварителните му знания. Например описанието на което и да е граматично явление е необходимо да се прави винаги в съпоставка с първия език на учещия, като се акцентира върху различията между сравняваните сис-теми, върху възможните грешки. Ако се представя фонетичната система на бъл-гарския език, се поставя акцент върху грешки при изписването на буквите, при транскрибирането или произнасянето им и т.н.; посочват се проблемни въпроси и им се дават отговори. Съпоставките следва да са ръководени от вече придо-бития езиков опит на обучаваните и да предотвратяват конкретните им грешки. Например, ако учащите се са унгарци – се тренира изговорът на вокалите и консонантите (в унгарския език гласните имат по 1 – 2 фонологични варианта, а съгласните често се удвояват); ако са рускоговорящи – специално трябва да се акцентира върху произношението на ъ и ударенията на думите; при гърците се отделя време за произношението на някои консонанти ц, ч, дз и т.н.

2. Тясна връзка с учещия, „откритост“ в поведението. Обучението по всеки чужд език е свързано с голяма интензивност на мисленето поради връз-ката му с езика. Вече изградените и установени на родния език логически връзки между предмета и наименованието му, вече създадените представи за реалии от всекидневието се проявяват и означават в новия език по нов начин. Това изисква от учещия концентрация във всеки момент и съответно предиз-виква по-бързо умора, което може да е причина за демотивация у него. Затова от особена важност за преподавателя е да познава езиковата личност2) на уче-щия и способността му за учене. В отношението си към учещия е необходимо той да проявява гъвкавост и креативност, да е добронамерен, готов да по-сочи всеки негов напредък – по време на урока и при проверката на знанията и уменията обективно да обяснява причините за неуспеха. По този начин се поддържа положителна мотивация за учене, която е ключова в учебната рабо-та (предвид тежестта ú). Ненасилието, естественото следване на процеса на учене, което не означава бездействие или застой, е най-доброто отношение към учещия. „Учителят е помощник на природата, а не неин творец или прео-бразувател, затова, ако той види, че някой от учениците няма достатъчно спо-собности за нещо, не бива да го подтиква да върви напред (...) и ако никой от учениците не бива заставян да върши нещо против волята си, то и нищо у него няма да събуди отвращение и да притъпи силата на ума му – всеки ще върви напред в това, в което го влече скритият му инстинкт“ (Коменский, 1939: 205). Всеки има свой темп на учене и усвояване на новото. Преподавателят трябва да си дава сметка за това. Понякога е необходимо просто да се спре с новата информация за езика и да се повтарят и осмислят вече познатите структури – в диалози в ролеви игри или поотделно.

282


Тук специално бихме искали да акцентираме върху необходимостта от „откритост“ към обучавания. Поради трудностите, с които е съпроводен про-цесът на изучаване на новия език, отношението на преподавателя е особено важно. То може да бъде „заключващо“ учещия. Това се случва тогава, когато например му се задават въпроси, на които той не може да даде отговор на чуж-дия език – било поради непознаване на необходимата лексика, фрази, езикови структури, било поради това, че няма идея как да отговори, тъй като това не е актуален за културното му обкръжение въпрос (напр.: Какъв е животът на просяка или на уличния музикант?). По същия начин „заключващи“ речевото му поведение са и въпросите, изискващи отговор да или не. Ако например при запознаване с глаголни да-конструкции от типа обичам да спортувам се по-ставят въпроси от типа: Обичате ли да спортувате? или: Какво обичате да спортувате? първият предполага само отговор да или не, а вторият изисква друга, често и нова за учещия лексика. Разбира се, отговори на тези въпроси, с оглед на комуникативната насоченост на обучението, трябва да се дадат, но преди това е необходимо да се разработи структурата по парадигмата – във всички лица и числа, с положителни, отрицателни, въпросителни форми. След това те трябва да се включат в кратки диалози, важни за речевото обкръжение на учещия за близки, приятели и т.н.: Сестра ти обича ли да спортува? Какво обичате да спортувате ти и брат ти? и др.п. „Откритостта“ има и друга проява – когато преподавателят споделя своя опит в ученето на чужд език, затрудненията, с които се е сблъсквал, и начините, по които ги е преодолял.

3. Достъпност. Трудностите обикновено отблъскват. Затова е необходимо преподавателят във всеки момент от урока да се стреми поднесеното учебно съдържание да е ясно и разбираемо за учещия. Как да се осъществи това? На първо място – трябва да се „стъпва“ върху опита на учещия. Опитът винаги е индивидулен и определя широтата на „картината за света“. Например, ако човек, който от прелетните птици познава само щъркелите, когато през зима-та види ято летящи птици, които отиват на юг, според собствения си опит, ще ги определи като щъркели. Но ако е виждал и сиви жерави, които също всяка година прелитат към Африка, и ако знае откъде минава пътят им, той ще пред-положи, че това не са щъркели, а сиви жерави. Този, който не е виждал нито едните, нито другите птици, просто ще отбележи, че това е ято птици. Когато някой специалист разговаря с тези хора за поведението на птиците през зима-та и иска да бъде разбран от тях, за всеки трябва да употреби различно наиме-нование: щъркели, сиви жерави или просто прелетни птици. По този начин ще отчете предишната им информираност и съответно ще определи обема и естеството на новата информация.

Достъпното обяснение на учебното съдържание означава и да се търси аналитичност и осъзнатост от учещия, като се използват нагледността, об-разността, оприличаване или разграничаване. Представянето на скритата на

283


пръв поглед връзка между нещата – ето кое може да вдъхнови учещия. Бъл-гарският език е съвършеният предмет за изучаване в това отношение – толко-ва последователно, хармонично изградена е системата му, толкова стройна е структурата му, че и двете позволяват след усвояване на правилото да се пред-виждат безпогрешно следващите форми, и то още от самото начало на обуче-нието. Така например още в първите уроци може да се даде словообразува-телният модел за формите за ж.р. със суфикс -ка на съществителните имена за професии и всеки път, когато учещият се запознава с ново съществително име, назоваващо професия, да се изисква от него сам да го прилага. Подобна възможност за прогнозиране и пренасяне на знанията създава усещане за дос-тижимост на целта – усвояването на езика, усилва вярата в успеха. Логичната, ясна връзка между отделните елементи в системата на езика дава възможност при представянето им да се прави вътреезикова съпоставка, като се оприли-чават и разграничават признаците им. Това подпомага обучавания сам да си създаде представа за вътрешната връзка между нещата. Например, когато се въвеждат формите за повелително наклонение, те могат да се представят само според комуникативната им употреба – като форми за изразяване на подкана, искане, заповед и т.н. Наклонението в българския език обаче е лингвистично явление, което, като част от езиковата система, е необходимо да се „впише“ в общата представа на учещия за българския език. Затова трябва да се ситуира във вече получените знания – като глаголна категория, която означава отноше-нието на говорещия към изказаното от него глаголно действие, което може да е представено като реално (изявително), възможно (преизказно), желателно (условно) или наложително (повелително) и т.н. Колко подробна ще е по-на-татък информацията, зависи от лингвистичната култура на обучавания, но е необходимо всички да получат цялостна представа за нещата.

Диалозите по различните теми също биха останали недостъпни за речева употреба от обучавания, ако не се включат в актуален и реален за него кон-текст. Например по темата Час и време като важни за комуникацията може да се определят въпросите: Кога ...? В колко часá ... ? От колко до колко часá ...? Колко чáса? и отговорите им. Включването на тези въпроси в диалози може да даде представа за строежа на фразата. За да се осъзнаят и да влязат в активна употреба обаче, те трябва, по зададените в диалога модели, да се включат в разговор, актуален за самите обучавани. Изборът на сказуеми или сказуемни словосъчетания, които да се включат във въпросите, с оглед на индивидуали-зирането и достъпността на обучението, е задача на преподавателя. Той го прави предвид комуникативните потребности на учещите. Например за сту-денти се тренират глаголите имам (лекции), уча, почивам, ставам, спорту-вам, работя и т.н.

4. Следващият принцип в преподаването е свързан с начина, по който се поднася информацията. Той може да се формулира като: краткост и яснота

284


на изложението. Динамиката на живота около нас променя отношението ни към света. Съзерцателността, уседналостта на живота, спокойствието отстъп-ват място на забързаността, движението, напрежението. Хората предпочитат сбито и разбираемо поднесената информация; картината пред текста, схемата пред обяснението с думи. Това не изключва пълнотата на представяното, об-щата картина. Преподавателят трябва да се стреми да използва по време на урока малко думи, които изразяват същността на явлението. Нищо обаче не трябва да се учи само за себе си, а е необходимо да се посочва мястото му в системата и когато е възможно, как се е достигнало до него. Език посредник се използва само когато разбирането е наистина затруднено. В противен слу-чай използваната нагледност – схеми, таблици, означавания и т.н., е достатъч-на подкрепа за облекчаване на разбирането.

5. Действеност и активност на обучавания. Важно за преподавателя е разбирането, че няма унифицирани учебни лингвистични правила. Те се формулират спрямо развитието на езиковата личност на учещия, а когато е необходимо, се правят съпоставки между общото и различното между бъл-гарския и родния език. Това обаче не бива да става без активното участие на обучавания в урока. Важно правило е: всичко, до което учещият може да дос-тигне сам по пътя на логиката, да не се формулира наготово от преподавателя. Да оставиш учещия сам да се досети за правилото, като предварително си му създал условия да види тази логика – това е основата на „откривателското“ учене. Разбира се, след това правилото трябва да бъде ясно повторено от пре-подавателя и упражнявано в урока.

Друг път за събуждане на активност у обучавания е при преподаване на новото учебно съдържание преподавателят да подпомага осмислянето на новата информация. За целта той трябва да подбере задачи, които са ориентирани към най-често допусканите грешки при разбиране на учеб-ното съдържание, за да даде възможност да се осмислят причините за тях и да се направят корекции. Особено важно е в хода на урока да се организира и процесът на учене, да се предлагат стратегии за запаметя-ване. Това може да става чрез: а) показване на логическата връзка между лингвистичните явления (например обучаваните често грешат окончани-ето на глаголите в 3 л. мн. ч., защото не го свързват с основната гласна в 1 л., ед.ч.: уча – учат; мисля – мислят, и т.н.; когато им се покаже тази връзка, грешките намаляват); б) посочване на етимологията на новата дума или свързването ú с вече познати лексеми или с лексика от родния език на обучавания и др. Формулирането на проблемни въпроси по вре-ме на представянето на лингвистичната информация или създаването на проблемни ситуации, свързани с лингвистичен проблем или с речевата употреба, поддържа мотивацията и осигурява достъпността на изложе-нието. Например при запознаване с простите форми на повелителното

285


наклонение такива въпроси могат да са: Кой от видовете глаголи (свър-шен/несвършен) има форми за това наклонение? Кои глаголи образуват повелително наклонение с окончания -и, -ете и кои с -й, -йте? Всяка форма ли има свой вариант за отрицание? При всеки от тези въпроси трябва да се дава възможност на обучаваните сами да намерят отговора, като им се предоставят подходящи примери за това. Само при такова „откривателско“ учене може да се гарантира разбирането, осмислянето и запаметяването на новата информация. Предлагането на задачи с различ-на степен на сложност, които изискват различни по вид дейности, също поддържа активното поведение на учениците по време на усвояването на знанията и уменията.3)

6. Непрекъснатост на обучението – обучение във и извън урока. Ученето на чужд език в много по-голяма степен от всяко друго обучение изисква да се създаде среда, която да доведе до „потапяне“ в новата ин-формация. Ученето на езика само започва в учебната зала. На практика, то е индивидуален мисловен процес, който продължава и след занятието и за-виси в голяма степен от мотивацията на учещия, от опита му в ученето, от осъзнатостта или способността за усвояване на новия език. Затова препо-давателят е този, който трябва да се погрижи да осигури точно определена езикова среда, в която да се „потопи“ обучаваният. Това обикновено той прави с учебните задачи, които поставя за изпълнение вкъщи. За да се обу-чи някой да си служи с българския език обаче, трябва да се обезпечи по-продължителното и устойчивото присъствие на българската реч в живота му. В един по-напреднал етап това може да стане чрез четене на текстове, близки до сферата, в която учещият е компетентен; чрез гледане на фил-ми, на телевизионни предавания. В по-ранен етап – с видеоуроци, учебни текстове за слушане и т.н. Ключово се оказва осъзнатото речево поведение на учещия, което, разбира се, зависи от степента на развитие на езиковата му личност. То включва например умението да се наблюдава честотата на употреба на определени думи, изрази или граматични категории в речта и да се съсредоточава вниманието към тях в процеса на обучението; да се прилагат стратегии за тяхното запаметяване; да се записват думите, фрази-те, които учещите биха искали да кажат на български език, а не са им дос-тигнали знания, да се описват речево всички всекидневни дейности и т.н. Затова преподавателят трябва да се интересува от тази извънурочна среда и от комуникативните потребности на обучавания и във всички случаи да се отнася с разбиране и подкрепа.

Представените принципи на преподаването са само една част от методиче-ските компетенции на обучаващия и те могат да бъдат допълвани и доуточня-вани. Осъзнаването и следването им във всекидневната работа обаче е добра подкрепа за преподавателя по чужд език.

286


БЕЛЕЖКИ1. Текстът е представен на Националния форум „Предизвикателства пред раз-

витието и разпространението на българския език, литература и култура“. 2. Езикова личност е термин на В. В. Виноградов, чийто потенциал вижда и до-

разработва за съвременната лингвистика Ю.Н. Караулов. Както уточнява той, езиковата личност не е някакъв друг аспект на личността, тя е „задълбочаване, развиване, насищане с допълнително съдържание на понятието личност въоб-ще“ (Караулов, 2007: 38). Тя е носител както на национални особености, така и на конкретно индивидуализиращи черти. Езиковата личност, подобно на про-цесите на възприемане и разбиране, се разглежда на три нива – мотивационно, тезаурусно и вербално-семантично (Караулов, 2007: 51).

3. Вж. Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София, Авангард Прима, 2013.

REFERENCES Komenskiy Y. A. (1939). Yan Amos Komenskiy – tom I: Velikaya didaktika.Gosudarstvennoe Uchebno-pedagogicheskoe izdatelystvo Narkomprosa

RSFSR [Коменский Я. А. (1939). Ян Амос Коменский – том I: Великая дидактика.

Государственное Учебно-педагогическое издательство Наркомпроса РСФСР]

ABOUT THE PRINCIPLES IN THE WORK OF THE TEACHER IN BULGARIAN AS A FOREING LANGUAGE

Abstract. The aim of the report is to present some basic didactic principles in the work of the teacher in Bulgarian language now a days. Guiding postulates such as: practice-oriented training; closer relation between the teacher and the learner; “open” approach of the teacher to the learner; an easy to understand way of presenting the educational information, combined with a short and clear presentation; opportunities for the learner to actively take part and show activity within the educational process, etc. are discussed. Some methodological recommendations for the implementation of the above listed principles within the lessons in Bulgarian language are also provided.

Dr. Bonka VassilevaSzegedi Tudományegyetem

Szeged, HungaryE-mail: [email protected]

287




СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ РАЗГОВОРЕН СИНТАКСИС1)

Радослав ЦоневЮгозападен университет „Неофит Рилски“

Резюме. В проучването са представени някои от най-типичните черти на бъл-гарската разговорна реч и разговорния синтаксис: недостатъчната подготвеност на изказването, неофициалността, непринудеността, липсата на етикетна скованост, предимно битовата тематичност, богатата експресивност, силно изразената субек-тивност, повишената активност на паралингвистичните фактори (мимики, жестове и др.), специфичните синтактични термини и конструкции и др.

Keywords: syntax, colloquial speech, utterances, constructions

1. Българската разговорна реч като обект на самостоятелно изследва-не – същностни черти и дялове.

Самостоятелното изучаване на разговорната реч в българския език (ней-ните характерни особености) е относително нова научна дисциплина. Инте-ресът към специфичните черти на разговорната реч (устната комуникация) в България е доказан от вече станалите традиционни конференции „Проблеми на разговорната реч“ и „Проблеми на устната комуникация“ във Велико Тър-ново, организирани редовно и периодично от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ от 1990 г. насам („Проблеми на разговорната реч“ кн.1 от 1991 г., кн. 2 от 1994 г., кн. 3 от 1995 г., кн. 4 от 1998 г., кн. 5 от 2001 г., кн. 6 от 2004 г., кн. 7 от 2007 г., и „Проблеми на устната комуникация“ кн. 8 от 2010 г., кн. 9 от 2013 г. и кн. 10 от 2016 г.). Тази все още нова за българска-та лингвистика област е обект на изследване и за екип учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (Ат. Атанасов, Г. Дачева, И. Ликома-нова, И. Мавродиева, Й. Тишева, Кр. Алексова, М. Цветкова, М. Джонова, Р. Влахова, Т. Ангелова, Х. Ро Хауге и др.). Във връзка с проекта BgSpeech те поддържат сайт с база данни, представящ актуалното състояние на устни-те форми на съвременния български език (транскрипции на ученическа реч, медии, публична реч, политически дискурс, неформална комуникация). На сайта са достъпни публикации по проблемите на българската разговорна реч и на българските диалекти. Особено внимание е обърнато на синтактичните



288

Радослав Цонев

особености на устните форми на съвременния български език, като целта е да бъде изграден достъпен структуриран корпус на тези синтактични особе-ности (не само от разговорната реч, но и от българските диалекти). Популя-ризирането на публикациите и на електронните ресурси на сайта е улеснено от възможностите за отдалечен достъп, които предоставя глобалната система интернет.

Поради особения статус на разговорната реч – да заема междинно, но вече и самостоятелно място между високостилната книжовна форма и интердиа-лектната – в българската езиковедска литература съществуват различни мне-ния по въпроса дали тя е разновидност (по-нисша форма) на книжовната реч, по-висша наддиалектна (интердиалект), или пък притежава специфични особе-ности, които я обособяват самостоятелно. Въз основа на регионалните отлики някои български езиковеди (като имат предвид двата интердиалекта – източния и западния) говорят и за два типа българска разговорна реч: източнобългарска разговорна реч и западнобългарска разговорна реч (Виденов, 2005: 32, Буров, 2013: 42).

Разнопосочни са твърденията и за отношението книжовен език – разговор-на реч – диалекти, както и за лабилната граница между тях. И. Кочев счита, че в българските речници няма единна концепция за маркерите „разговорно“, „просторечно“, „диалектно“ и др. Една и съща дума много често в различните речници носи различни маркери. Отбелязва се ту като „разговорна“, ту като „народна“, ту като „просторечна“, а дори и като „диалектна“. Такива според Кочев са думи като: маханà, която е регистрирана в БТР като разговорна, а в РСБКЕ като народна; хептèн, която в БТР е означена като народна, а в РСБКЕ като разговорна и т.н. (Кочев, 1979: 57, 105). Границата между диалектните, разговорните и книжовните думи е и обективно нестабилна. Колебанието в характеристиките посочва пътя, по който част от диалектните думи се пре-връщат в разговорни, а малко на брой от тях по-късно могат да се превър-нат и в книжовни (Кочев, 1969: 104).

В последните години е налице ярко изразена тенденция за възприемане на разговорната реч не като по-нисш вариант на книжовния език, а като самос-тоятелна езиковедска дисциплина, която има свои специфични фонетични, морфологични, лексикални и синтактични черти. Според Й. Тишева разго-ворната реч има надрегионални и наддиалектни особености на всички езико-ви равнища, „които я отличават както от нормативната книжовна реч, така и от диалектите и груповите говори“. Те се реализират в спонтанното и неофи-циално общуване и невинаги са резултат само от диалектни влияния (макар че в редица от тях има видима диалектна подкладка): елизии, елипси и синкопи (вашто, кво, кат, тряа, щот и др.), изговор на частицата за бъдеще време ше и ш, използване на окончанието -ме вместо -м за 1 л. мн. ч. сегашно време при глаголите от първо и второ спрежение (ядеме, четеме, спиме, правиме и др.),

289

Специфични особености на българския...

изговор на определителния член за ж. р. ед. ч. под ударение при съществител-ни, завършващи на съгласна като ъ (зависттЪ, песентЪ, есентЪ и др.), гла-голни окончания -ах/-ъх вместо -ох при глаголите в минало свършено време в 1 л. ед. ч. и в 1, 2 и 3 л. мн. ч. (отидъх, донесах, дадах и др). Съществуват оба-че и фонетични черти, които са с по-широко регионално въздействие, като на-пример екането (нема, бех, бега и др.) и „свръхякането“ (бяли, видяли, спряни и др.), дейотацията (тоа, онаа, писателъ и др.), редукцията на е в и (бибирон, зилену, тирен и др.) и т.н. (Тишева, 2013: 78). Тезата за самостойното място на разговорната реч изказва и И. Ангелова (Ликоманова), която акцентира на значимостта на синтактичните разговорни явления като „един от доводите за обособяването на българската разговорна реч като самостоятелен лингвисти-чен обект“ (Ликоманова, 1993: 12).

Постоянно увеличаващият се интерес към проблемите на устното общува-не води до разширяване на обекта на разговорната реч. Нейните граници все още не са очертани напълно, но е безспорно, че тя се разраства. За това допри-насят както използването ù в художествената литература (една от най-новите български книги „Възвишение“ на Милен Русков е написана на нестандартен (некодифициран) език, който до голяма степен притежава характерните черти и на разговорната реч), така и засилената ù употреба в интернет.

В настоящото проучване за описание на специфичните разговорни явле-ния ще бъде използвано понятието разговорна реч, тъй като това е утвър-деният в нашето езикознание термин. И. Ангелова (Ликоманова), която е автор на първото широкообхватно изследване на синтаксиса на българска-та разговорна реч, също избира понятието разговорна реч вместо разгово-рен стил, разговорна подсистема или разговорен език (Ангелова, 1994: 5). Именно поради прозрачността и популярността на термина разговорна реч тя го предпочита, въпреки че в по-ранни свои публикации използва разго-ворна реч и разговорен език като синонимни понятия без разлика в смисъла (Ангелова, 1988а: 525 – 528 и 1988б: 44 – 50).

От социолингвистична гледна точка М. Виденов определя книжовната разго-ворна реч като „речта на интелигенцията в неофициалните сфери на общуване“ (Виденов, 2000: 162). Според него тя е подчинена на норми, които са различни от писмените, но това не означава, че е неправилна или погрешна. Напротив – разговорният вариант е допустим при комуникация между книжовни носители и той е задължителен за случаите, когато трябва да се маркира неофициалност (Виденов, 2000: 163). За А. Василева и Х. Стайкова присъщи на разговорното общуване са маркерите – субективност, емоционалност, конкретност, ситуатив-ност, стихийност, асоциативност, противоречивост, неопределеност и др. (Ва-силева, 1988: 149). Искра Ангелова (Ликоманова) акцентира на спонтанността като най-съществена характеристика на устното общуване. Тя също твърди, че в чисто езиков план разговорната реч притежава определени особености (морфо-

290


логични, лексикални, синтактични), които имат „различна от книжовноезикова-та фреквентност“ (Ангелова, 1994: 5). Цв. Николова счита, че разговорната реч е „спонтанна и непринудена (непровокирана), много често диалогична и ситу-ационно обусловена, леко небрежна както към граматичната форма, така и към лексиката и правоговора, осъществявана между българите във всекидневното им общуване на неофициални места“ (Николова, 1987: 12). О. Ахманова в „Словарь лингвистических терминов“ посочва като разговорно това, което е „присъщо на ежедневната устна (обикновено диалогична) реч“ (Ахманова, 1966: 376). В БТР като разговорен е дефиниран този, „който се употребява само при разговор, кой-то е типичен, характерен за устната реч“ (БТР, 2003: 806). Според авторите на РСБКЕ разговорни са „думите, които се употребяват във всекидневното общува-не и се отличават с повече живост, непринуденост, фамилиарност, а понякога и с емоционалност и образност“ (РСБКЕ, 1955: 13).

Могат да бъдат откроени следните специфични черти на разговорната реч, по които тя се отличава от писмената форма на книжовния език: недос-татъчна подготвеност на изказването, неофициалност, непринуденост, липса на етикетна скованост, предимно битова тематичност, богата експресивност, силно изразена субективност, зависимост от ситуацията, повишена активност на паралингвистичните фактори (мимики, жестове) и т.н. Тези особености на неформалното общуване провокират реализирането на две основни проти-воречиви тенденции на фонетично, морфологично, синтактично, текстово и лексикално равнище: а) стремеж към съкращаване на изказа (реализиращ се чрез изпускания, прекъсвания и т.н.) и б) стремеж към повторяемост на части от изказа чрез удвояването, натрупванията на нови елементи и др.

2. Особености на синтаксиса на българската разговорна речВ повечето изследвания по проблемите на българската разговорна реч раз-

говорният синтаксис е представян чрез отделни характерни черти. Различни аспекти на синтактичните явления проучва И. Ангелова (Ликоманова) в сво-ите статии ,,За повторението като особеност на разговорната реч“ (Ангело-ва, 1990: 49 – 55), „Видове рамкови конструкции в българската разговорна реч (в съпоставка с други славянски езици)“ (Ликоманова, 1993: 12 – 17), „Многократността на изразните средства като особеност на българската разговорна реч“ (Ликоманова, 1995: 116 – 121) „Организация на репликата в българската разговорна реч“ (Ангелова, 1988: 525 – 528) и др. Ролята на прагматичните маркери в разговорната реч на българския език е обект на изследване в поредица публикации на Й. Тишева: „Наблюдения върху някои разговорни въвеждащи конструкции“ (Тишева, 1994: 108 – 119), „Съюзи за противопоставяне във функцията на прагматични частици“ (в съавторство с Хетил Ро Хауге) (Тишева, 2001: 242 – 252), „За динамиката в системата на прагматичните частици в българския език“ (Тишева, 2002: 213 – 219), „Час-

291


тицата абе като прагматичен маркер“ (в съавторство с Хетил Ро Хауге) (Ти-шева, 2004: 255 – 266), ,,За разговорните маркери и устната комуникация“ (Тишева, 2013: 73 – 87), „Динамика в системата на прагматичните маркери“ (Тишева, 2015: 283 – 290), ,,Прагматични маркери или „паразитни думи“ в официалното общуване“ (Тишева, 2016: 79 – 96) и др. Тишева отделя вни-мание на словоредните модели в българското просто изречение (Тишева, 2009: 244 – 255), а съвместно с М. Джонова и на моделите на удвояване на аргументи (Тишева и М. Джонова, 2006: 231 – 237). М. Цветкова акцентира в своята статия на хезатиционните паузи при непринуденото устно общува-не (Цветкова, 1996: 190 – 196). И. Спасова анализира щафетните въпроси в спонтанната устна реч (Спасова, 2016: 64 – 78). На експресивните частици в българския език е посветена работата на М. Врина (Врина, 1999: 1 – 206). П. Баракова разглежда разговорните конструкции с два (а понякога и с три пред-лога) (Баракова, 2003: 363 – 375). М. Джонова изследва конструкциите от типа аз ми се струва в българската разговорна реч от гледна точка на информаци-онната структура (Джонова, 2004: 107 – 116). И. Кръпова проучва разговорния словоред в конструкции от типа Topic-Focus в балканските езици (Кръпова/Krapova, 2004: 139 – 161). Двусъставните изказвания в българската разговор-на реч са предмет на работата на Ст. Кирилова (Кирилова, 2016: 122 – 132). А. Кочева-Лефеджиева разглежда елипсата в постпредложна синтактична пози-ция в диалог (Кочева, 2013: 77 – 82) и удвояването (утрояването) на подлога в речта на виенските българи (Кочева-Лефеджиева, 2016: 342 – 346). За емоци-оналноекспресивната употреба на адмиратива като типично разговорно явле-ние, което провокира появата на множество прагматични маркери (частици, междуметия и др.) в устните изказвания, пише Кр. Алексова (Алексова, 2004: 21 – 34). А. Ефтимова акцентира върху невербалните и вербалните сигнали (застъпванията, прекъсванията, повторенията и т.н.) при неформалното общу-ване (Ефтимова, 2013: 247 – 262). Най-цялостното проучване на разговорния български синтаксис до момента „Синтаксис на българската разговорна реч (в съпоставка с руски, чешки и полски език)“, както вече беше споменато, е на И. Ангелова (Ликоманова). Авторката поставя в центъра на своето изслед-ване именно синтактичните явления в разговорния език. Тя описва най-спе-цифичните синтактични конструкции в българската разговорна реч, като ги съпоставя „имплицитно“ с книжовния език и „експлицитно“ с разговорната реч на посочените славянски езици (Ангелова, 1994: 6). Ангелова (Ликомано-ва) типизира разговорните конструкции: 1) конструкции с наличие на иреле-вантен синтактичен елемент (двойно допълнение, двоен подлог, повторения); 2) конструкции с отсъствие на релевантен синтактичен елемент (конструкции с именни групи, асиндетични конструкции, рамкови конструкции); и 3) из-следва най-характерните словоредни особености на разговорния синтаксис (словоред на именната група, словоред в рамките на автономни конструкции,

292


словоред в конструкции, които съдържат предикативни елементи). Основни-те изводи, до които тя достига, са, че: в разговорната реч възникват явления, които нямат своя база в книжовния език; словоредът, който преобладава в ко-муникативен план, е рема-тема за разлика от неутралния книжовен с тема-рема, който също се среща, но по-рядко; налице са специфични разговорни синтактични особености, които се реализират най-често в монопредикатив-ните изказвания поради краткостта им; откриват се голям брой удвоявания в устната комуникация, получени в резултат на контаминацията при смяната на предварително замислената стратегия на изказването и пр. (Ангелова, 1994: 97). През 2014 г. в Благоевград беше издадена книгата „Разговорни съчинител-ни съюзи в българската устна комуникация (с оглед на конкуренцията между тях)“ (Цонев, 2014: 1 – 196), в която е изследвана конкуренцията между съ-чинителните конектори, отбелязани като разговорни в българската синтакто-ложка литература. Чрез структурно-семантичния анализ е разкрита дълбинната структура на сложните отношения между частите на изказа. Проличава липсата на резки и непреодолими граници между тях. Проследен е преходът между па-ратаксиса и хипотаксиса, достигащ до неутрализация на противопоставянията. На съвременното развитие на разговорните съюзи е посветена и работата на Н. Станков „Additive, adversative and disjunctive conjunctions in Bulgarian – recent developments and current situation“ (Станков/Stankov, 2015: 1 – 76).

В разговорния синтаксис (и в разговорната лексика) в най-пълна степен се проявяват типичните черти на разговорния език. Усложненият синтаксис е при-същ за писмената книжовна норма (Първев, 1983: 85), но многобройните пов-торения, непълните (елиптични) конструкции, недовършените реплики и др. в устната комуникация усложняват допълнително синтаксиса на разговорната реч. Налице са прекъсвания в изказването на комуниканта поради субективни или обективни причини, добавяне на нова информация от говорещия или от неговия събеседник, спорадично връщане към нещо, вече споменато и др. Понякога може да се създаде впечатление, че разговорната реч е много по-разточителна от кни-жовната заради наличието на паузи, повторения, паразитни думи и изрази. Спо-ред Б. Кръстев дори и тогава е налице стремеж към икономично функциониране на езика, тъй като адресантът повтаря, опитвайки се да не затормозява паметта си, като търси най-подходящия израз, прави паузи, събира мислите си (Кръстев, 1981: 23). В тези случаи явлението икономия намира качествен, а не количествен израз, тъй като икономисването е осъществено не по линия на единиците в говор-ната комуникация, а по отношение на информативността (Кръстев, 1981: 13).

3. Основни терминологични синтактични понятия и конструкции в българската разговорна реч

Поради обособяването си като самостоятелна научна дисциплина разго-ворната реч има своя специфична терминология. Макар че се откриват и ня-

293


кои общи понятия, по-голямата част от термините в разговорния синтаксис се различават от понятията, битуващи в традиционния синтаксис.

Устното речево общуване се осъществява непосредствено чрез говорене между участниците. То може да бъде пряко, но и непряко (посредством те-лефон, радио, телевизия, интернет и т.н.). При него речевите съобщения се възприемат слухово за разлика от писмената речева комуникация, при която съобщенията са писмени и се възприемат зрително и непряко (с помощта на графични знаци – букви) (Попова и др., 2009: 456, 295)2). Когато разговорната реч е включена в литературни произведения (за да бъде подчертан народният характер на изказванията на героите) или се използва в интернет чатове, фо-руми и др., тя е изразена писмено, но продължава да притежава повечето от основните характеристики на устното общуване, каквито са отсъствието на етикетна скованост, непринуденосттта, предимно битовата тематичност, сил-ната експресивност, небрежното отношение към граматичните норми и др.

Речевата (комуникативната) ситуация включва обстоятелствата, при кои-то протича речевото общуване. Езиковото общуване (комуникацията) се осъ-ществява между комуниканти (събеседници), които обменят мисли и перио-дично сменят ролята си.

Когато говорещият не очаква непосредствен отговор от лицето, към което е отправено съобщението, е налице монологична реч (монолог), напр.:

М: – Да искаш нещо е едно / ма да го направиш е друго //При диалогичното общуване (диалог) се извършва обмен на информация

между две лица, които са в непосредствен контакт. Отправителят на речевото съобщение е адресант, а получателят – адресат, напр.:

Г: – Сега обаче десет години по-късно / аа / пак ли би стартирала преда-ване по същия начин? //

В: – Да / да //Г: – Пак без никва реклама / никакъв пиар //В: – Да // Няма смисъл от реклама / билбордове // И от такива / нали зна-

еш големи рекламни кампании //Когато събеседниците са повече от двама, се осъществява полилогично

общуване (полилог), напр.: Р: – [Подкрепяла ги е] със сигурнос // Ние ня… // Ние не виждаме абсолют-

но нищо // Аз примерно сега правя промоция на новия си концерт / и търся зала / в която искам да направя тая промоция // Такава зала не съществува // [Няма нещо…] //

С: – [Ако намериш пари / ше имаш] // Р: – Ами / аз къде да ги намера тия пари? // Вие едно време сте ги имали /

[падайки отгоре / докато ние ги нямаме] //И. – [Като държавна политика / държавата е помагала / и ф това няма

нищо лошо] //

294


С: – [Не / не бих казала] //В процеса на комуникация (при диалог и полилог) участниците често сме-

нят ролите си на говорещ и слушащ. Те си служат с реплики (речеви единства, които се реализират без прекъсване от единия участник в акта на речевото общуване), напр.:

Р: – Колко сме? //М: – Трима // Р: – Ганчо ше го земем ли? // М: – Абе нека първо дигне левъл / пък после ше видим //Всяка реплика може да включва един или повече изкази (изказвания). Изказът

(изказването) е основен термин в разговорния синтаксис и представлява „част от речев акт (от речева изява, от реплика), ограничена от сигнал за край – препина-телен знак (най-често точка) в писмената реч и интонационен (пауза) в устната реч“ (Попова и др., 2009: 152). Най-общо този термин отговаря на термина изре-чение в синтаксиса на книжовния език, без разбира се, семантично да се покрива напълно с него, напр.:

Н: – Той знае / че винаги съм с него //Изказите формират разнообразни синтактични конструкции. В синтак-

сиса на разговорната реч терминът синтактична конструкция се използва за означаване на „синтактично цяло, съставено от обединени в речта езико-ви единици, съчетаващи се в резултат на определени граматични свойства“ (Ахманова, 1966: 205).

Синтактичните конструкции са специфична особеност на устната ко-муникация. Те са резултат от стремежа към максимална и едновременно с това бърза информативност на комуникантите и се реализират с помощта на многобройни уточнения и съкращения на изказването при диалогич-ното и полилогичното устно общуване. С вида си и с честотата на своята употреба тези своеобразни синтактични конструкции разграничават ярко разговорната реч от писмената форма на книжовния език, която е допъл-нително обработвана. Най-фреквентни са повторителните и елиптичните конструкции.

1. Повторителни конструкции1.1. Пролептични повторителни конструкции (от гр. pròlepsis ‘едновремен-

на употреба на съществително име и заместващото го местоимение’). При тях върху темата на изказа допълнително се акцентира посредством предхождащ или добавен след това, най-често местоименен елемент, напр.:

Пешо / той ф Петрич е карал казармата //1.2. Механични повторителни конструкции (с цел да се отдели или набле-

гне на определен елемент от изказа), напр.:Па тая не мош не да пее... / не да слуша //

295


1.3. Повторения с добавяне на нов (уточняващ) елемент, напр.:Много добър е / ама / аз там… // Аз нямам вече… // Нямам нерви да се

занимавам //1.4. Повторения, в които един от синтактичните елементи на изказването

бива заменян с подобен, напр.: Обикалят по цял ден по града / по центъра обикалят //1.5. Хезитационни повторения за печелене на време (от англ. hesitation ‘ко-

лебание’), напр.:Ти тръгвай / а ние ... / ние ше видим ... //1.6. Рамкови конструкции (с еднакви рамкиращи елементи в началото и в

края на изказа), напр.: Ядè / ядè от сутрин до вечер само ядè //1.7. Повторения за интензификация (усилване) на някакво действие, ка-

чество или количество, напр.:Цяла седмица реве / реве // Ще се скъса //1.8. Повторения, употребени с цел редуциране (намаляване) на изказването, напр.:И се наредили некъф и некакъф си там //(И се наредили Калин и Стефан там)1.9. Глаголно-отрицателни повторения, с които се изразява несигурно

твърдение, напр.:Има-няма седемнайсе / а се кълчи от телевизора //1.10. Повторителни конструкции с пейоративна функция (думата се пов-

таря със своя фонетично изопачена форма, за да се подчертае отрицателното отношение на говорещия) 3), напр.:Никакъф багер-магер няма да ти купя //

2. Елиптични конструкции (изкази с елидирани елементи) (при които ня-кой от синтактичните елементи изпада)

2.1. Конструкции с елидирано (изпуснато) сказуемо:2.1.1. Най-чести в българската разговорна реч са случаите, когато изпада

сказуемо, което е от екзистенциален или друг глагол, съдържащ се под ня-каква форма в предходна част от изказването или в предхождащата реплика (Ангелова, 1994: 59). Този тип елиптични конструкции са типични за диало-гичната реч, в която контекстът помага за разбирането на пропусната главна или второстепенна част от изказването, напр.:Абе той винаги си е бил такъв / не Ø 4) много умен и Ø доста лигав//2.1.2. Много характерно за разговорната реч е и последователното „наниз-

ване“ на именни групи, които имат аналогична структура при изкази, които са част от по-продължителен разказ и при изброяване, напр.:Телефоните звънят въф къщи // Журналисти Ø / колеги Ø / приятели Ø /

роднини Ø //

296


2.1.3. В ежедневието изкази с пропуснато сказуемо, при които е налице изброяване, се срещат често при пазаруването, напр.:

Ø Едно парче от наденицата / Ø едно кисело мляко и Ø двеста двеста и петдесе грама сирене //

2.1.4. От този тип са и елиптичните конструкции, с които си служим при поръчването в ресторант, напр.:За мене Ø голяма бисерна ракия / Ø шопска салата / Ø една кола и Ø пор-

ция пържени картофи //2.1.5. В много случаи екстралингвистичните (извънезиковите) средства

също биват използвани от говорещия при изпускане на сказуемото, напр.:Ще сложим малко босилек за свежест // Ø Чушките (донася ги и ги по-

ставя на масата) … // На теб се пада честта //Невербалните (паралингвистични) средства, каквито са позата, мимики-

те, жестовете, погледът и т.н., са една от характерните особености на не-посредственото общуване. Те се използват активно и могат да заместят не само сказуемото, но и всяка друга част на изказването, която е изпаднала от разговора в резултат на брахисинтаксия (съкращаването на синтактични единици).

2.1.6. Елидирането на сказуемото (спомагателния глагол „съм“), когато то се намира до минало страдателно причастие, също се отличава с висока упо-треба в устната комуникация, напр.:Преди малко се прибра / Ø пребит като куче //Миналото страдателно причастие, което се използва най-вече за предаване

на минали събития и състояния, лесно успява да добави необходимата преди-кативност на израза поради отглаголния си морфологичен произход.

2.1.7. Интерес представлява и отсъствието на сказуемо при коментари на спортни игри като футбол, баскетбол, волейбол и т.н., напр.:

Ø Георги Братоев / Ø добър флоп отново/ Ø проблеми за Щорвал // Сега Поп Ø / Ø тройна блокада срещу него // Ще може ли? //

2.2. Конструкции с елидиран (изпуснат) подлог:2.2.1. Изпускане на подлога, когато е изразен с лично местоимение, напр.:Ø Стана / Ø напаля печката / Ø позачиста малко // В повечето разговорни изкази подлогът се изпуска. Той се използва пре-

димно в случаите, когато върху него пада логическото ударение (Ас го знам / къф приятел е той //).

2.2.2. Изпадане на подлога, за да се избегне неговото многократно повта-ряне, напр.:Секи човек си знае / Ø вижда / Ø преценява //2.2.3 Безлични изкази (в които се съобщава за действие, което се върши от

само себе си, независимо от активен вършител). Най-често се откриват слу-чаи с кратките форми на възвратните местоимения – „се“ и „си“, напр.:

297


Ø Знае се / кой ше изкяри //2.2.4. Изкази с обобщен подлог (изразяват някакъв обобщен подлог, който

се противопоставя на индивидуализирания), напр.:Там май Ø и да работиш / Ø и да не работиш / Ø си зимаш заплатката //2.2.5. Изказвания с неопределен подлог (когато деятелят не е известен на

говорещото лице или то не иска да го назовава), напр.:Сега Ø си прават / квот си искат //2.3. Конструкции с елидирани (изпуснати) второстепенни елементи (за да

се избегне повторение), напр.:Подаръци има много // И за Рая има Ø / и за Йоана има Ø / и за сички

има Ø // 2.4. Конструкции с изпускане на съюза да пред модалния глагол „мога“5),

напр.:Не мош Ø си намериш място от кеф //Други характерни разговорни конструкции, които се появяват в резултат

на диалогичното и полилогичното общуване, са:1. Реконструкции (възстановявания) като: 1.1. Собствена комплементация (самостоятелно допълване на изпуснатото

от адресанта), напр.: В: – Да се направи пресконференция / както сега правят за другите пре-

давания // Аз казах не // Искам да видя / дали това предаване има шанс // Дали ше се гледа // Пускаме го без никаква реклама // [Ако почнат...]

Г: – [има добри резултати]В: – Не // Ако почнат хората да говорят… //1.2. Чужда (адресатна) комплементация (когато репликата се допълва от

втория комуникант), напр.:С: – Но.. / аъ / правителствата / които следваха едно след друго / ми-

нистрите на културата / коит се сменяха един след друг / аа / унищожиха селското ни стопанство / промишлеността / здравеопазването // Айде да не ги изброявам / шото [сигурно…]

А: – [Няма да стигнем до темата] // 1.3. Двойно зависима реконструкция (при взаимно допълване на участни-

ците в разговора), напр.:Л: – Гледахме новините // Супер стрес … // А: – е това // [Има ного... ] // Л: – [Много полиция] // 2. Стимулни реплики (при които единият участник в диалога стимулира

изказване у другия), напр.:М: – Стоят / и чакат… //И: – Ами ти? //М: – Е аз опитах //

298


3. Хипербати (прескоци) с вмъкване на синтактични елементи между две съгласувани части, напр.:Повечето са на Банско от София // вм. Повечето от София са на Банско //

4. Анаколути (нарушения на правилната формално-синтактична връзка между елементите на изказването), напр.:

С: – То беше… // Броени / аъ / хора имаше тогава / но те минаваха през комисии / [през цедки / през цедки за…] //

Д: – [А / за това] исках да кажа //Словоредът на разговорната реч също има своите специфични особености.

При него се откриват редица отклонения от книжовния език. Според теорията за актуалното членение на изречението неговите части се разделят на главни и второстепенни на синтактично и на комуникативно равнище. При стилистично неутралното книжовно изказване обикновено на първо място стои познатата информация, наречена тема, а новата информация ремата6) е на втора позиция (т. нар. обективен словоред) (ГСБКЕ. Т.3, Синтаксис, част 2 1998: 48 – 50). Те-мо-ремното изказване е типично за книжовния словоред, напр.:

Иван трябва да пие повече чай //Отличителна черта на разговорния словоред е „комуникативният прин-

цип, на който се подчиняват елементите на изказването“ (Ангелова, 1994: 79). Стандартното темо-ремно разположение, което е характерно за неутралното изказване, често бива нарушавано при непринуденото общуване. За разлика от обективния субективният (актуален) словоред предполага по-предно място за новата (допълнителна) информация в резултат на субективната оценка или емоционалното отношение на говорещото лице (Попова и др., 2009: 416). Ремо-темното изказване е характерна особеност на разговорния словоред, напр.:

Повече чай трябва да пие Иван //Прагматичността провокира участниците в разговора в повечето случаи да

започват със значимите (според тях) и познати към по-незначителните и не-познати факти. В неформалната комуникация, при която събеседниците имат пряк контакт, е отчетливо въздействието на говорещите върху собствените и чуждите реплики. Това променя първоначалните комуникативни задачи на участниците по време на разговора и влияе на словореда, но не и на мястото на информативно значимите елементи в изказването, напр.:

П: – Викам си нещо / е така // Даже точно е такова / сам да си // Нали… // Пак малко сам // И некси / мисля / че ше ми е интересно / това новото // Да си напраа един паладин // Нали като почнеш отначало с некакъф герой / винаги ти е интересно //

В: – Кат си с нов герой / да //П: – С нов герой //

299


В: – За разнообразие //Колебанията във формалната свързаност на разговорните изкази и техните

елементи провокират появата на интересни случаи на конкуренция в устната комуникация. Терминът конкуренция произлиза от латинското наименова-ние concurentia с основно значение ‘съревнование, съперничество, надпре-варване’ (БТР, 2003: 382). Конкуренцията в българския език се проявява на различни равнища (фонетично, акцентно, морфологично, лексикално и син-тактично). Тя е силно изразена при употребата на различните разговорни съ-юзи. Съюз (съюзна връзка, конектор) е общо понятие за двата типа синтаксис (книжовен и разговорен). Това са онези несамостойни служебни думи, които „изразяват синтактични и смислови отношения между елементите, които свързват“ (Ницолова, 1983: 447). В основната си функция те свързват различ-ните компоненти в изказа така, че не е трудно да бъдат отчетливо установени приликите и съвпаденията при тяхното функциониране. Този факт позволява честата взаимозаменяемост на конекторите в процеса на общуването, без да се променя смисълът на изказването, напр.:Ти лесно ше го изключиш / ама после кой ше го включи //Ти лесно ше го изключиш / ами после кой ше го включи //Ти лесно ше го изключиш / пък после кой ше го включи // Ти лесно ше го изключиш / па после кой ше го включи //Ти лесно ше го изключиш / та после кой ше го включи // и т.н.В книжовния език съчинителните и подчинителните отношения в изрече-

нието са ясно определени. В устната комуникация паратактичните и хипотак-тичните връзки често биват нарушавани. Това нарушение на синтактичния строеж при съюзните по тип изкази се осъществява чрез смесването на съюз-ните връзки по форма и по смисъл. Откриват се редица случаи, в които подчи-нителни по форма конектори в изказването могат да бъдат възприемани като съчинителни по смисъл и обратното – съчинителни по форма съюзи изразяват подчинителни синтактични отношения, напр.:Са си чукай главата / та миналата година спа // (Сега си чукай главата,

щом като миналата година спа.)Измъчила се е / ами задачите са били трудни // (Измъчила се е, защото

задачите са били трудни.) и т.н.Освен съюзни по тип изкази като горепосочените в разговорната реч са

налице и редица асиндетични (безсъюзни) конструкции, които се образуват в резултат на изпадане на някой от свързващите елементи. О. Ахманова опреде-ля асиндетизма (англ. asyndetism) като използване на безсъюзното свързване в строежа на речта (Ахманова, 1966: 56), а според авторите на РЧДБЕ асиндети-чен (от а и гр. sỳndeton ‘съюз’) означава „безсъюзен, несвързан със съюз“ (Вж. РЧДБЕ, 2000: 92). Отсъствието на съюзни връзки в асиндетичните конструкции предпоставя по-свободното интерпретиране на синтактичните връзки в изказ-

300


ванията. За адресата изпуснатият от адресанта съюз може да бъде възстано-вен както като съчинителен (съединителен, присъединителен, съпоставителен, противопоставителен и т.н), така и като подчинителен (определителен, сказу-емноопределителен, допълнителен, обстоятелствен и т.н.), например:Ние сме / ше я натоварим // Ние сме и ще я натоварим – съчинителен съединителен съюз; Ние сме, които ще я натоварим – подчинителен сказуемноопределителен

съюз; Ние сме, затова ще я натоварим – подчинителен обстоятелствен съюз за

последица.

4. ЗаключениеСинтаксисът на българската разговорна реч е все още недостатъчно разработе-

на и проучена от българските езиковеди област. Езиковите особености на устното речево общуване провокират появата на редица специфични синтактични черти като: уникални синтактични конструкции, своеобразен разговорен словоред, съ-перничество при използването на разговорните съюзи (в много случаи формал-ното заместване на един съюз с друг не води до съществена промяна в смисъла на изказването), конкуренция между паратактичните и хипотактичните отношения и т.н. Те ярко отличават разговорната реч от книжовния нормативен език и раз-криват нови възможности за интересни и актуални лингвистични проучвания.

БЕЛЕЖКИ1. Текстът е представен на Националния форум „Предизвикателства пред раз-

витието и разпространението на българския език, литература и култура“.2. Определенията на термините в работата са основно по „Терминологичен

речник по хуманитарни науки“ (Попова и др., 2009: 1 – 497).3. Най-вероятно турско влияние (Асенова, 2002: 288).4. Означението Ø се въвежда, за да покаже мястото на пропуснатия елемент

(сказуемо, подлог и т.н.) в изказването.5. Този тип изпускане на съюза да може да бъде определен като един от мно-

гото случаи на диалектно влияние, тъй като е налице в повечето български говори.

6. В по-ново време в някои варианти на теорията вместо термините тема и рема се използват и названията topic и comment (Илиева, 2001: 285).

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРАAleksova, Kr. (2004). Admirativat v balgarskata razgovorna rech. – V: Problemi na

razgovornata rech, kn. 6. Veliko Tarnovo: University of Veliko Tarnovo Press,

301


21 – 35 [Aлексова, Кр. (2004). Адмиративът в българската разговорна реч. – В: Проблеми на разговорната реч, кн. 6. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 21 – 35].

Angelova, I. (1988a). Organizatsiya na replikata v balgarskata razgovorna rech. Balgarski ezik, kn. 6. Sofi ya: BAN, 525 – 528 [Ангелова, И. (1988а). Орга-низация на репликата в българската разговорна реч. Български език, кн. 6. София: БАН, 525 – 528].

Angelova, I. (1988b). Nyakoi nablyudeniya varhu edno yavlenie ot ustnata rech (vaz osnova na balgarski material v sapostavka s polski). – V: Slavistichen sbornik, Sofi a: BAN, 44 – 50 [Ангелова, И. (1988б). Някои наблюдения вър-ху едно явление от устната реч (въз основа на български материал в съпос-тавка с полски). – В: Славистичен сборник, София: БАН, 44 – 50].

Angelova, I. (1990). Za povtorenieto kato osobenost na razgovornata rech. Sapostavitelno ezikoznanie, kn. 2. Sofi a: University of Sofi a Press, 49 – 55 [Ангелова, И. (1990). За повторението като особеност на разговорната реч. Съпоставително езикознание, кн. 2. София: Унив. изд. „Св. Климент Ох-ридски“, 49 – 55].

Angelova, I. (1994). Sintaksis na balgarskata razgovorna rech (v sapostavka s ruski, cheshki, polski ezik). Sofi a: University of Sofi a Press [Ангелова, И. (1994). Синтаксис на българската разговорна реч (в съпоставка с руски, чешки, полски език). София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“].

Asenova, P. (2002). Balkansko ezikoznanie. V. Tarnovo: Faber [Асенова, П. (2002). Балканско езикознание. В. Търново: Фабер].

Ahmanova, O. (1966). Slovary lingvisticheskih terminov. Moskva: Sovetskaya entsiklopediya [Ахманова, О. (1966). Словарь лингвистических терминов. Москва: Советская энциклопедия]

Barakova, P. (2003). Nablyudeniya varhu polipredlozhnite konstruktsii. Srpski jezik, broj 8/ 1 – 2. Beograd, 363 – 375 [Баракова, П. (2003). Наблюдения върху полипредложните конструкции. Српски jезик, брoj 8/ 1 – 2. Београд, 363 – 375].

Burov, St. (2013). Za dve normi na balgarskata ustna knizhovna rech. – V: Problemi na ustnata komunikatsiya, kn.9, T. 1. Veliko Tarnovo: University of Veliko Tarnovo Press, 42 – 74 [Буров, Ст. (2013). За две норми на българската устна книжовна реч. – В: Проблеми на устната комуникация, кн.9, Т. 1. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 42 – 74].

BTR 2003: Balgarski talkoven rechnik (chetvarto izdanie). Sofi ya: Nauka i izkustvo [БТР 2003: Български тълковен речник (четвърто издание). София: Наука и изкуство].

Vasileva, A. & H. Staykova. (1988). Russkaya razgovornaya rechy v sopostavlenii s bolgarskoy. Sofi a: Narodna prosveta [Василева, А. & Х. Стайкова. (1988). Русская разговорная речь в сопоставлении с болгарской. София: Народна просвета].

302


Videnov, M. (2000). Uvod v sotsiolingvistikata. Sofi a: Delfi [Виденов, М. (2000). Увод в социолингвистиката. София: Делфи].

Videnov, M. (2005). Diglosiyata. S ogled na balgarskata ezikova situatsiya. Sofi a: Akademichno izdatelstvo Marin Drinov [Виденов, М. (2005). Дигло-сията. С оглед на българската езикова ситуация. София: Академично издателство „Марин Дринов“].

Vrina, M. (1999). Ekspresivnite chastitsi v balgarskiya ezik. V. Tarnovo: Abagar [Врина, М. (1999). Експресивните частици в българския език. В. Търново: Абагар].

GSBKE (1998). Gramatika na savremenniya balgarski knizhoven ezik . T. 3. Sintaksis, chast 2. Sofi a: BAN [ГСБКЕ (1998). Граматика на съвременния български книжовен език . Т. 3. Синтаксис, част 2. София: БАН].

Dzhonova, M. (2004). Konstruktsii ot tipa az mi se struva v balgarskata razgovorna rech. – V: Problemi na balgarskata razgovorna rech, kn. 6. Veliko Tarnovo: University of Veliko Tarnovo Press, 107 – 116 [Джонова, М. (2004). Конструк-ции от типа аз ми се струва в българската разговорна реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч, кн. 6. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 107 – 116].

Eftimova, A. (2013). Signali za obratna vrazka v dva televizionni zhanra – intervyu i diskusiya. – V: Problemi na ustnata komunikatsiya, kn.9, T. 1. Veliko Tarnovo: University of Veliko Tarnovo Press, 247 – 262 [Ефтимова, А. (2013). Сигнали за обратна връзка в два телевизионни жанра – интервю и дискусия. – В: Проблеми на устната комуникация, кн.9, Т. 1. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 247 – 262].

Ilieva, L. (2001). Uvod v obshtoto ezikoznanie. Blagoevgrad: University of Blagoevgrad Press [Илиева, Л. (2001). Увод в общото езикознание. Благоев-град: Унив. изд. „Неофит Рилски“].

Kirilova, St. (2016). Vazmozhnite ednosastavni izkazvaniya v „oblekloto“ na dvusastavni. – V: Problemi na ustnata komunikatsiya, kn. 10, Chast 1. Veliko Tarnovo: Univеrsity of Veliko Tarnovo Press, 122 – 132 [Кирилова, Ст. (2016). Възможните едносъставни изказвания в „облеклото“ на двусъставни. – В: Проблеми на устната комуникация, кн. 10, Част 1. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 122 – 132].

Kochev, I. (1969). Grebenskiyat govor v Silistrensko. – V: Trudove po balgarska dialektologiya, kn. 5. Sofi a: BAN [Кочев, И. (1969). Гребенският говор в Силистренско. – В: Трудове по българска диалектология, кн. 5. София: БАН].

Kochev, I. (1979). Mnogoaspektnost na problema za dialektnoto. – V: Ezik i literatura, № 1. Sofi a: BAN, 55 – 60 [Кочев, И. (1979). Многоаспектност на проблема за диалектното. – В: Език и литература, № 1. София: БАН, 55 – 60].

Kocheva, A. (2013). Postpredlozhnata elipsa v balgarskata ustna rech. – V: Problemi na ustnata komunikatsiya, kn. 9, T. 1. Veliko Tarnovo: University of

303


Veliko Tarnovo Press, 77 – 82 [Кочева, А. (2013). Постпредложната елипса в българската устна реч. – В: Проблеми на устната комуникация, кн. 9, Т. 1. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 77 – 82].

Kocheva-Lefedzhieva, A. (2016). Udvoyavaneto (utroyavaneto) na podloga v re-chta na vienskite balgari. – V: Problemi na ustnata komunikatsiya, kn. 10, Chast 1. Veliko Tarnovo: University of Veliko Tarnovo Press, 342 – 346 [Кочева-Ле-феджиева, А. (2016). Удвояването (утрояването) на подлога в речта на ви-енските българи. – В: Проблеми на устната комуникация, кн. 10, Част 1. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 342 – 346].

Krastev, B. (1981) Ikonomiyata v balgarskiya ezik. Sofi a: Narodna prosveta [Кръстев, Б. (1981) Икономията в българския език. София: Народна просвета].

Likomanova, I. (1993). Vidove ramkovi konstruktsii v balgarskata razgovorna rech (v sapostavka s drugi slavyanski ezitsi). Sapostavitelno ezikoznanie, kn. 1. Sofi a: University of Sofi a Press, 2 – 17 [Ликоманова, И. (1993). Видове рамкови конструкции в българската разговорна реч (в съпоставка с други славянски езици). Съпоставително езикознание, кн. 1. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 12 – 17].

Likomanova, I. (1995). Mnogokratnostta na izraznite sredstva kato osobenost na RR. – V: Problemi na balgarskata razgovorna rech, kn. 3. Veliko Tarnovo: University of Veliko Tarnovo Press, 116 – 121 [Ликоманова, И. (1995). Мно-гократността на изразните средства като особеност на РР. – В: Проблеми на българската разговорна реч, кн. 3. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 116 – 121].

Nikolova, Tsv. (1987). Chestoten rechnik na balgarskata razgovorna rech. Sofi a: Nauka i izkustvo [Николова, Цв. (1987). Честотен речник на българската разговорна реч. София: Наука и изкуство].

Nitsolova, R. (1983). Sayuz. Gramatika na savremenniya balgarski knizhoven ezik. T. 2. Morfologiya. Sofi a: BAN [Ницолова, Р. (1983). Съюз. Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. Морфология. София: БАН].

Popova, M. i dr. (2009). Terminologichen rechnik po humanitarni nauki. Sofi a: Nauka i izkustvo [Попова, М. и др. (2009). Терминологичен речник по хума-нитарни науки. София: Наука и изкуство].

Parvev, Hr. (1983). Vazrazhdaneto na balgarskiya knizhoven ezik. Sofi a: Narodna prosveta [Първев, Хр. (1983). Възраждането на българския книжовен език. София: Народна просвета].

RSBKE (1955). Rechnik na savremenniya balgarski knizhoven ezik. T. 1. A–K. Sofi a: BAN [РСБКЕ (1955). Речник на съвременния български книжовен език. Т. 1. А–К. София: БАН].

RCHDBE (2000). Rechnik na chuzhdite dumi v balgarskiya ezik. Peto osnovno preraboteno i dopalneno izdanie. Sofi a: Nauka i izkustvo [РЧДБЕ (2000). Реч-ник на чуждите думи в българския език. Пето основно преработено и до-пълнено издание. София: Наука и изкуство].

304


Ruskov, M. (2011). Vazvishenie. Plovdiv: Zhanet 45 [Русков, М. (2011). Възвише-ние. Пловдив: Жанет 45].

Spasova, I. (2016). Shtafetni vaprosi v spontannata ustna rech. – V: Problemi na ustnata komunikatsiya, kn. 10, Chast 1. Veliko Tarnovo: University of Veliko Tarnovo Press, 64 – 78 [Спасова, И. (2016). Щафетни въпроси в спонтанната устна реч. – В: Проблеми на устната комуникация, кн. 10, Част 1. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 64 – 78].

Tisheva, Y. (1994). Nablyudeniya varhu nyakoi razgovorni vavezhdashti kon-struktsii. – V: Problemi na balgarskata razgovorna rech, kn. 2. Veliko Tar-novo: University of Veliko Tarnovo Press, 108 – 119 [Тишева, Й. (1994). Наблюдения върху някои разговорни въвеждащи конструкции. – В: Про-блеми на българската разговорна реч, кн. 2. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 108 –119].

Tisheva, Y. & Hetil Ro Hauge (2001). Sayuzi za protivopostavyane vav funktsiyata na pragmatichni chastitsi. – V: Problemi na balgarskata razgovorna rech, kn. 5. Veliko Tarnovo: University of Veliko Tarnovo Press, 242 – 252 [Тишева, Й. & Хетил Ро Хауге (2001). Съюзи за противопоставяне във функцията на прагматични частици. – В: Проблеми на българската разговорна реч, кн. 5. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 242 – 252].

Tisheva, Y. (2002). Za dinamikata v sistemata na pragmatichnite chastitsi v balgarskiya ezik. Litora Psycholinguistica. Sofi ya: Sema RSH, 213 – 219 [Тишева, Й. (2002). За динамиката в системата на прагматичните частици в българския език. Litora Psycholinguistica. София: Сема РШ, 213 – 219].

Tisheva, Y. & Hetil Ro Hauge (2004). Chastitsata abe kato pragmatichen marker. – V: Problemi na balgarskata razgovorna rech, kn. 6. Veliko Tarnovo: Uni-versity of Veliko Tarnovo Press, 255 – 266 [Тишева, Й. & Хетил Ро Хауге (2004). Частицата абе като прагматичен маркер. – В: Проблеми на българ-ската разговорна реч, кн. 6. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 255 – 266].

Tisheva, Y. & M. Dzhonova (2006). Stariyat „nov“ topik. – V: Slavistika i ob-shtestvo. Sofi ya: Heron Pres, 231 – 237 [Тишева, Й. & М. Джонова (2006). Старият „нов“ топик. – В: Славистика и общество. София: Херон Прес, 231 – 237].

Tisheva, Y. (2006). Balgarskata razgovorna rech v internet. – V: Paisievi cheteniya, tom 44, kn. 1, sb. A. Plovdiv: University of Plovdiv Press, 277 – 288 [Тишева, Й. (2006). Българската разговорна реч в интернет. – В: Паисиеви четения, том 44, кн. 1, сб. А. Пловдив: Унив. изд. „Паисий Хи-лендарски“, 277 – 288].

Tisheva, Y. (2009). Za slovorednite modeli na balgarskoto prosto izrechenie. – V: Otgovornostta pred ezika, kn. 3. Sbornik, posveten na 65-godishninata na prof. d-r Kina Vachkova. Shumen: University of Shumen Press, 244 – 255 [Тишева, Й. (2009). За словоредните модели на българското просто из-речение. – В: Отговорността пред езика, кн. 3. Сборник, посветен на

305


65-годишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен: Унив. изд. „Епископ Константин Преславски“, 244 – 255].

Tisheva, Y. (2013). Za razgovornite markeri i ustnata komunikatsiya. – V: Problemi na ustnata komunikatsiya, kn. 9, T. 2. Veliko Tarnovo: Univеrsity of Veliko Tarnovo Press, 73 – 87 [Тишева, Й. (2013). За разговорните маркери и устната комуникация. – В: Проблеми на устната комуникация, кн. 9, Т. 2. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 73 – 87].

Tisheva, Y. (2016). Dinamika v sistemata na pragmatichinite markeri. – V: Lingvistikata: istoriya, predizvikatelstva, perspektivi. Sbornik v chest na 80-godishninata na prof. d-r Ivan Kochev, Blagoevgrad: University of Bla-goevgrad Press, 283 – 290 [Тишева, Й. (2016). Динамика в системата на прагматичините маркери. – В: Лингвистиката: история, предизвика-телства, перспективи. Сборник в чест на 80-годишнината на проф. д-р Иван Кочев, Благоевград: Унив. изд. „Неофит Рилски“, 283 – 290].

Tisheva, Y. (2016). Pragmatichni markeri ili „parazitni dumi“ v ofi tsialnoto obshtuvane. – V: Problemi na ustnata komunikatsiya, kn. 10, Chast 1. Veliko Tarnovo: University of Veliko Tarnovo Press, 79 – 96 [Тишева, Й. (2016). Прагматични маркери или „паразитни думи“ в официалното общуване. – В: Проблеми на устната комуникация, кн. 10, Част 1. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 79 – 96].

Tsvetkova, M. (1996). Pauzi na kolebanie v balgarskata razgovorna rech v sa-postavka s drugi slavyanski ezitsi. – V: Problemi na balgarskata razgovorna rech, kn. 3. Veliko Tarnovo: University of Veliko Tarnovo Press, 190 – 196 [Цветкова, М. (1996). Паузи на колебание в българската разговорна реч в съпоставка с други славянски езици. – В: Проблеми на българската разговорна реч, кн. 3. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Ме-тодий“, 190 – 196].

Tsonev, R. (2014). Razgovorni sachinitelni sayuzi v balgarskata ustna komunikatsiya (s ogled na konkurentsiyata mezhdu tyah). Blagoevgrad: University of Blagoevgrad Press [Цонев, Р. (2014). Разговорни съчинителни съюзи в бъл-гарската устна комуникация (с оглед на конкуренцията между тях). Бла-гоевград: Унив. изд. „Н. Рилски“].

Krapova, I. (2004). Word order in Topic-Focus structures in the Balkan languages. – In: L'Europa d'oltremare. Contributi italiani al IX congresso Internazionale dell' Association Internationale d'Etudes du Sud-Est Europeen, Tirana, 30 agosto – 3 settebre 2004. Romania Orientale 7, XVII, Bagatto Libri, Roma (a cura di Alberto Basciani e Angela Tarantino), 139 – 161.

Stankov, N. (2015). Additive, adversative and disjunctive conjunctions in Bulgarian – recent developments and current situation. Masterarbeit zur Erlangung des akademischen Grades Master of Arts (M.A.) der Philologischen, Philosophischen und Wirtschafts- und Verhaltenswissenschaftlichen Fakultät der Albert-Ludwigs-Universität Freiburg i. Br., Freiburg.

306


SPECIFIC FEATURES OF BULGARIAN SPOKEN SYNTAX

Abstract. The study examines some most typical features of Bulgarian colloquial speech and its syntax: the informality, the extreme subjectivity, the expressiveness, the lack of preparation, the strong depending on situation, the absence of etiquette stiffness, the dominance of household themes, the increased activity of paralinguistic factors (facial expressions, gestures), the specifi c syntactic terms, utterances and constructions etc.

Dr. Radoslav Tsonev, Assist. Prof.South-West University “Neofi t Rilski”

66, Ivan Mihaylov Str.2700 Blagoevgrad, Bulgaria

E-mail: [email protected]

307




ВОДИ ЛИ НЕПРАВИЛНАТА АРТИКУЛАЦИЯ И ПЕРЦЕПЦИЯ НА СЪГЛАСНАТА Л

ДО ГРЕШКИ ПРИ ПИСАНЕ?1)

Гергана Падарева-Илиева, София МицоваЮгозападен университет „Неофит Рилски“

Резюме. В предходни наши изследвания доказваме, че изговорът на алвео-денталната съгласна [л] като [ў] във всяка позиция в думата, с изключение на позиция пред предни гласни, е масово явление особено сред по-младите носи-тели на българския език. В настоящата статия представяме резултатите от екс-перимент, чиято цел е да провери доколко тази артикулация води до съответна перцепция и може да е причина за допускане на правописни грешки. В екс-перимента участваха четиридесет и един ученици от V и VI клас. Получените резултати показаха ясна тенденция към задълбочаване на проблемите в право-писа, дължащи се на неправилната артикулация и на съответната перцепция на алвеоденталната съгласна [л].

Keywords: alveodental consonant l, incorrect articulation, spelling mistakes, perception

Проблемът за некоректния изговор на алвеоденталната съгласна [л] като [ў] в последните години стои на дневен ред пред нас, тъй като все по-често се сблъскваме с него: неправилна артикулация на [л] и произтичащо от това възприемане на този звук като друг.

Съгласната [л] е единствената латерална съгласна в българската консо-нантна система заради образуваните при коректна артикулация латерални проходи в устната кухина. Едновременно с образуваните проходи върхът на езика е плътно долепен до границата между алвеолите и горните резци. По този начин в устната кухина се оформя преграда, която не позволява на издишната въздушна струя да премине осевата линия между гласните връзки и устните. Основната артикулация на съгласната изключва участие на устните. Участие на устните се реализира при изговора на алофона [lw] като допълнителна артикулация (резултат от позиция пред лабиал-ни гласни [о], [у]) към основната, която остава непроменена. Това коректно учленение е в процес на избледняване през последните три де-сетилетия и се променя към учленение на [ў]. Типично за тази некоректна



308

Гергана Падарева-Илиева, София Мицова

артикулация е участието на устните, като върхът на езика не образува ал-веодентална преграда, а е отпуснат зад долните резци, както при артикула-цията на високата задна гласна [у]. Резултатът е [ў]. Проблемът не засяга артикулацията на палатализирания алофон [lj] пред предните гласни [е] и [и], който се изговаря коректно дори и от артикулиращите [ў] вместо [л].

В логопедичната литература изговорът на [л] като [ў] се разглежда като артикулационно нарушение – „билабиален дисламбдацизъм“ (Андреева, 2014). Той обаче е толкова масов, че се превръща в проблем на социолин-гвистично равнище и смятаме, че има своето обяснение от гледна точка на фонетиката и фонологията (Padareva-Ilieva, Mitsova, 2014).

В лингвистичната литература досега въпросът се засяга от две гледни точки – като диалектна черта (Стойков, 1956; Холиолчев, 1974; Жобов, 2004; Кочев, 2007; Буров, 2013 и др.) и от книжовна гледна точка, като „нова“ експанзивна артикулационна особеност (Холиолчев, 1974; Мурда-ров, 2001; Жобов, 2004; Падарева, 2009 и др.) без пряка връзка с диалекти-те. Допреди няколко години липсваха експериментални изследвания, които да докажат масовостта на тази неправилна артикулация на [л] въпреки на-личието на отделни наблюдения в тази посока. Ние разглеждаме проблема по-задълбочено, като обвързваме въпросната артикулация със семантиката и правописа (Падарева-Илиева, Мицова, 2012). Аргумент в подкрепа на твърденията ни, че изговорът на [л] като [ў] във всички позиции в думата, без позиция пред предни гласни, е масово явление, са резултатите от наше изследване, проведено през 2013 година (Padareva-Ilieva, Mitsova, 2014). В тогавашния експеримент взеха участие 30 произволно избрани лица – студенти от специалностите „Българска филология“, „Английска фило-логия“ и „Логопедия“ на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Специалностите бяха нарочно подбрани, тъй като обучаващите се в тях студенти би трябвало да имат коректна артикулация и теоретични познания за реализацията є. Задачата им беше да прочетат пет изречения, съдържащи думи с раз-лична позиция на [л] в тях. Резултатите от експеримента показаха, че нито един от участниците не изговаря коректно [л] във всички позиции в думата. Нашата дипломантка Соня Божанина (Божанина, 2014) направи наблюдение над българската медийна реч и интернет форумите през 2013 и 2014 г. Тя откри, че [ў] вместо [л] може да бъде чуто от всички медии в цялата страна. Това потвърждава наблюдението ни, че тази артикулация е експанзивна и не се ограничава само до определени територии и кон-кретни речеви ситуации. Досегашната ни работа по проблема и наблюде-нията ни в тази посока показват, че некоректната артикулация на [л] като [ў] е все по-налагаща се тенденция в съвременната българска реч (Ми-цова, Падарева-Илиева, 2016). Според нас тя определено е резултат от вече дългогодишен масов изговор от страна на медийните лица, в семей-

309

Води ли неправилната артикулация...

ството, в институциите, където се очаква изговорът да следва нормата, дори и от учителите в училище. На този проблем не се обръща никакво внимание.

Откакто се занимаваме с този въпрос, наблюдаваме писмени работи на студенти и ученици, както и текстове в интернет (форуми и социални мре-жи). Събраният материал все повече затвърждава убеждението ни, че не-коректната артикулация се отразява на правописа. Все по-често срещаме думи с правописни грешки, които се отнасят до замяната на буквата л с буквата у и обратно (лайфай вм. уайфай, аувеодентална вм. алвеодентал-на, пауаталност, палатауност вм. палаталност, сална вм. сауна, Кон-стантинопоу вм. Константинопол, палза вм. пауза, Халс вм. Хаус, валчер вм. ваучер, нетлорк вм. нетуърк, Рейнбол вм. Рейнбоу, Хил вм. Хю, ал-дио- вм. аудио-, калчук вм. каучук, куош вм. клош), както и пропускане на буквата л (филоогия вм. филология, Уксор вм. Луксор) или вмъкването є в позиция пред или след у (блуза вм. буза, галобица вм. гаобица, куплувам вм. купувам, луиски вм. уиски).

В други наши публикации сме отбелязвали, че освен проблеми с пра-вописа тази артикулация довежда и до възможно семантично объркване не само на отделни думи (склош (скуош)/с клош), но и на цели изречения, защото контекстът невинаги помага:

Алт – аут: Тази певица е алт/Тази певица е аут. Получавам – поучавам: Той знае само да получава./Той знае само да

поучава. Лобирам – обирам: Откакто зае този пост, се научи само да лобира./

Откакто зае този пост, се научи само да обира. Блуза – буза: Нарисувах дете с малко носле и червена блузка.Блуден – буден: Днешната блудна младеж…/Днешната будна мла-

деж… (Падарева-Илиева, Мицова, 2012).Предполагаме, че проблемът с правописа е особено отчетлив сред

учениците, но подобно изследване липсва. Смятаме, че е важно да се направи обективна оценка на базата на резултати от конкретен експе-римент и да се отговори на въпроса дали този проблем действително се среща често сред учениците. Това е и причината, която ни провокира да проведем такъв експеримент именно сред ученици. Една от целите ни е не само да покажем съществува ли тенденция за допускане на правопис-ни грешки (замяна на буквата л с буквата у и обратно), но и в случай че нашето предположение се окаже вярно, то да бъде възприето като сигнал за съществуващ проблем, който заслужава специално внимание още в началния курс на обучение.

Представеният тук експеримент е пилотен. Той включва четиридесет и един ученици от V и VI клас от произволно избрано основно училище в

310


Благоевград. Целта на експеримента е да проверим дали се допускат пра-вописни грешки от посочения по-горе тип.

Вербалният материал се състои от изречения, в които има думи, съ-държащи л. Изреченията бяха продиктувани от двама филолози с корект-на артикулация на алвеоденталната съгласна [л], нарочно подбрани по този признак, за да изключим допускането, че евентуални правописни грешки от страна на учениците са в резултат на неправилно изговаряне от диктора.

– За рождения ми ден ми подариха ваучер от магазин за играчки.– Децата слушаха приказката на аудиозапис.– Гумите на автомобилите са направени от каучук.– Аудиторията беше празна.– След всяко изречение има кратка пауза. – За да станеш учител по български език, трябва да учиш българска

филология.– Моята сестра е студентка във филологическия факултет.Във вербалния материал са включени и познати, и по-малко познати за

субектите думи с идеята да проверим не правописа, а слуховото възпри-емане на консонанта и отражението му при писане. Пет от думите (гру-па 1) съдържат вокално съчетание [ау] (ваучер, аудиозапис, каучук, ауди-тория, пауза). Останалите пет думи (група 2) съдържат консонанта л в различни позиции (слушаха, учител, българска/филология/филологически, факултет). И в двете групи от думи, по наши предварителни наблюдения, при писане е възможно буквата у да бъде заменена с буквата л.

Резултати от проведения експериментВажно е да се отбележи, че от 41 ученици само двама са написали

всички думи правилно. Резултати за думите от група 1 (фигура 1):Резултатите за думите от група 1 показват, че по-непознатите и вероятно

рядко употребявани думи каучук и ваучер са написани грешно от най-много ученици. 14 ученици (35%) са допуснали грешка в думата каучук (калчук) и 12 (29%) при думата ваучер (валчер). За сравнение, думата пауза например, която е със същото вокално съчетание в ударена позиция е с наполовина по-малко грешки – 7 ученици (17%) са написали палза вм. пауза. При дума-та аудиозапис грешките са значително по-малко. Само трима ученици (7%) са написали алдиозапис вм. аудиозапис. Думата аудитория, която съдържа същото вокално съчетание, но в неударена позиция, е написана грешно от седем ученици (17%) – алдитория вм. аудитория.

Резултати за думите от група 2 (фигура 2):Според нашите очаквания думите слушаха и български/а са написани вярно

от всички ученици. Проблем отново представляват думите, които са с по-ряд-

311


ка употреба сред учениците. Само шест от лицата, участващи в експеримента (15%), са написали филология/филологическия правилно, а останалите са напи-сали тези думи в различни варианти: фиология, филоогия, фиулогия, фиологи-ческия, филоугическия. Подобно е и положението с думата факултет. Тринаде-сет ученици (32%) са написали думата правилно, а останалите са допуснали

Фигура 1. Процентно съотношение на думите от група 1

Фигура 2. Процентно съотношение на думите от група 2

312


грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До-като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви.

Изводи от проведения експериментРезултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване

на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съответната перцепция на алвеоденталната съгласна [л]. Отчитаме факта, че експериментът е пилотен, а за да си позволим генерални обобще-ния, е необходим по-мащабен експеримент, в който да се включат респонден-ти и от Източна България. При все това проведохме този експеримент, макар и малък, за да проверим дали предположенията ни са верни, и намираме, че резултатите, които получихме, са достатъчно основателни, за да планираме продължение на изследването.

Един от важните резултати, на който искаме да обърнем внимание, е, че по-големият процент правописни грешки се допускат при думите от чужд произход (ваучер, пауза, филология, факултет, аудитория), които са по-ряд-ко употребявани и правописът им не е упражняван. От друга страна, това дава реална картина на степента на възприемане на звука [л] от учениците и отра-зяването му с определена буква в писмена форма.

БЕЛЕЖКИ1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз-

витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРАAndreeva, A. (2014). Vliyanie na artikulatsionnite narusheniya pri izucha-

vane na angliyski ezik (ss. 23 – 28). – V: Trayanova, D. (red). X nat-sionalna konferentsiya po logopediya na natsionalnoto sdruzhenie na logopedite v balgariya (NSLB) na tema „Mnogo ezitsi, mnogo kulturi – edna komunikatsiya“. Sofi a: NSLB [Андреева, А. (2014). Влияние на артикулационните нарушения при изучаване на английски език (сс. 23 – 28). – В: Траянова, Д. (ред). X национална конференция по логопедия на Националното сдружение на логопедите в България (НСЛБ) на тема „Много езици, много култури – една комуника-ция“. София: НСЛБ].

Bozhanina, S. (2014). Izgovorat na alveodentalnata saglasna L kato Ў v savremennata balgarska mediyna rech. – Ezikov svyat, 12 (2), 15 – 22 [Божанина, С. (2014). Изговорът на алвеоденталната съгласна Л

313


като Ў в съвременната българска медийна реч. – Езиков свят, 12 (2), 15 – 22].

Burov, St. (2013). Za dve normi na balgarskata ustna knizhovna rech (pred-varitelni belezhki) (ss. 42 – 74). – V: Ilieva, M. (red). Problemi na ust-nata komunikatsiya, kn. 9, tom 1. Veliko Tarnovo: University of Veliko Tarnovo Press [Буров, Ст. (2013). За две норми на българската устна книжовна реч (предварителни бележки) (сс. 42 – 74). – В: Илиева, М. (ред). Проблеми на устната комуникация, кн. 9, том 1. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“].

Zhobov, Vl. (2004). Zvukovete v balgarskiya ezik. Sofi a: SemaRSH [Жо-бов, Вл. (2004). Звуковете в българския език. София: СемаРШ].

Kochev, Iv. (2007). Plavnite saglasni v balgarskiya ezik. – Ezikov svyat, 3, 19 – 22 [Кочев, Ив. (2007). Плавните съгласни в българския език. – Езиков свят, 3, 19 – 22].

Mitsova, S. & Padareva-Ilieva, G. (2016). Tendentsii v izgovora na alveodentalnata saglasna l v savremennata balgarska rech (ss. 232 – 237). – V: Angelov, A. (red). Problemi na sotsiolingvistikata. Ezikovata situatsiya. Sastoyanie i tendentsii, T. 12. Veliko Tarnovo: Znak 94 [Мицова, С., Падарева-Илиева, Г. (2016). Тенденции в изговора на алвеоденталната съгласна л в съвременната българска реч (сс. 232 – 237). – В: Ангелов, А. (ред). Проблеми на социолингвистиката. Езиковата ситуация. Състояние и тенденции, Т. 12. Велико Тър-ново: Знак 94].

Murdarov, Vl. (2001). 99 ezikovi saveta. Sofi a: Prosveta [Мурдаров, Вл. (2001). 99 езикови съвета. София: Просвета]

Padareva, G. (2009). Nay-chesto sreshtanite ezikovi greshki v mediynoto prostranstvo, ili koy nalaga pravilata – mediite ili ezikovedite ( ss. 212 – 220). – V: Cholakova, Zh. (red) Nauchni trudove na Plovdivskiya universitet, tom 47 (1), sb. B. Plovdiv: University of Plovdiv Press [Падарева, Г. (2009). Най-често срещаните езикови грешки в медийното пространство, или кой налага правилата – медиите или езиковедите ( с. 212 – 220). – В: Чолакова, Ж. (ред) Научни трудове на Пловдивския университет, том 47 (1), сб. Б. Пловдив: Унив. изд. „Паисий Хилендарски“]

Padareva-Ilieva & G.&Mitsova, S. (2012). Kam vaprosa za ў vmesto l v rechta na savremenniya balgarin. – Balgarski ezik, 3, 99 – 104 [Падаре-ва-Илиева, Г., Мицова, С. (2012). Към въпроса за ў вместо л в речта на съвременния българин. – Български език, 3, 99 – 104]

Stoykov, St. (1956). Edna nova promyana na saglasnata l v balgarski ezik. – Balgarski ezik, 1956, № 8, s. 239 – 244 [Стойков, Ст. (1956). Една нова промяна на съгласната л в български език. Български език, 1956, № 8, с. 239 – 244]

314


Holiolchev, Hr. (1974). Za rechta na govoritelite, redaktorite, reportyorite i korespondentite na radio Sofi ya (ss. 30 – 37). – V: Andreychin, L. (red): Problemi na balgarskata knizhovna rech. Sofi a: Nauka i izkustvo [Хо-лиолчев, Хр. (1974). За речта на говорителите, редакторите, репор-тьорите и кореспондентите на радио София (сс. 30 – 37). – В: Ан-дрейчин, Л. (ред): Проблеми на българската книжовна реч. София: Наука и изкуство]

Padareva-Ilieva, G. & Mitsova, S. (2014). Is Bulgarian Language Losing Its Alveodental Consonant [l]? IJLC, 2, 1, 45 – 65.

DOES THE INCORRECT ARTICULATION AND PERCEPTION OF CONSONANT L

LEAD TO SPELLING MISTAKES?

Abstract. In previous research we have proved that the articulation of the Bulgarian consonant [l] as [ŭ] in all positions except the position before the front vowels [e] and [i] is an expansive phenomenon especially among the young people. This paper presents the results of a pilot experiment which main goal is to prove the assumption that this incorrect articulation leads to a relevant perception and could be a reason for spelling mistakes. The respondents in the experiment are forty one students in fi fth and sixth grade which mother tongue is Bulgarian. The results indicate an evident tendency towards deepening in spelling mistakes as a result of the incorrect articulation of the consonant [l].

1) Dr. Gergana Padareva-Ilieva, Assist. Prof., 2) Dr. Sofi a Mitsova, Assist. Prof.

South-West University “Neofi t Rilski”66, Ivan Mihaylov Str.

2700 BlagoevgradE-mail: 1) [email protected], 2) sofi [email protected]

315




БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В ИСТОРИЧЕСКИ ГРАНИЦИ – РАЗПРОСТРАНЕНИЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

И ОБУЧЕНИЕ В НАСТОЯЩЕТО

Лучия Антонова-Василева Илияна Гаравалова

Институт за български език – БАН

Резюме. Публикацията разглежда диалектните особености на българския език по данни на Български диалектен атлас. Обобщаващ том. Посочват се примери за лексикалното богатство на българския език. Разглежда се обучени-ето по български език в районите, в които той съществува днес само под диа-лектна форма. Проследява се и употребата на диалектни форми на български език със стилистична функция в съвременната езикова практика.

Keywords: dialectology, Bulgarian language, teaching methods

Българският език, както всеки друг език по света, не е напълно еднакъв на цялата езикова територия, на която е разпространен. Той има своите общи черти, които разкриват неговото единство. Те се откриват преди всичко в гра-матичния му строеж: например в изразяването на определеността при систе-мата на имената: дай ми книгата; в начина, по който се образуват формите за бъдеще време в системата на глаголите – с неизменяема частица и с форма за сегашно време на спрегаемия глагол: ще чета (че четем, ке четам, ша че-там, за четам, са четам и т.н.) и мн. др.

Заемайки средищно място на Балканския полуостров, българският език се разпространява сред разнообразна по своите географски особености и релеф територия. Той се говори в селища, разположени в равнини и низини, близ-ки до големи икономически центрове, но също така и в отдалечени високо-планински местности, в разделени от реки и долини райони. По исторически причини, въпреки че именно България става огнището на разпространение на първия писмен славянски език, в по-късната ни история нашата земя неедно-кратно е била лишавана от възможността да организира културни и книжовни средища, които да служат за разпространение на езикови норми, уеднаквя-ващи българската реч в отделните географски области. Поради всички тези причини, които повече или по-малко се откриват във всеки език по света, въ-



316

Лучия Антонова-Василева, Илияна Гаравалова

преки общите особености на българския език в отделни райони може да се забележат и редица диалектни различия.

Тези различия са представени на Картата на диалектната делитба на българския език, издадена в електронен вид и като книжно тяло от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН. Тя е съставена от Л. Антонова-Василева, Л. Василева, Сл. Керемидчиева и А. Кочева (Карта, 2014). Картата обхваща разпространението на българския език вътре и из-вън съвременните държавни граници, които, както знаем, многократно са се променяли. На картата се очертава основната двудялба на източни говори (с изговор хляб, мляко, сняг), отразени с цветове в топлата гама – червен и нюан-си на червения, и западни говори (с изговор хлеп, млеко, снек), отразени с цве-тове в студената гама – син и нюанси на синия. Вътре в източния и западния ареал се открояват основните групи диалекти – североизточни, между които мизийски, балкански и подбалкански; югоизточни, между които източноруп-ски – странджански и тракийски, среднорупски – родопски, западнорупски; а в западния дял на българското езиково землище – северозападни, между които същински северозападни (западномизийски) и крайни северозападни, югоза-падни, между които същински югозападни и крайни югозападни.

В границите на основните диалектни групи са очертани основните диалекти, разграничаващи се по своите главни диалектни особености. Те са около 40, но трябва да се каже, че в зависимост от различните критерии – различните диалект-ни явления, според които се извършва класификацията, този брой би могъл да варира, защото, както казват хората, „Всяко село си е башка език“.

Диалектното многообразие на лексикално равнище може да се илюстрира с кар-тата за Названия за пръжки от Обобщаващия том на Български диалектен атлас (БДА. ОТ, 2001: к. № Л 24). На картата откриваме 13 различни лексеми: пръшки, дропки, жумерки, чварки, кацанки, клиси, чурупки, шушульки, джубри, джикариди, какърдак, ципори. Някои от тези диалектнити лексеми имат различни словообра-зувателни варианти – напр. дропки и дрошки, а освен това и различни фонетични варианти – т.е. различни варианти на произношението.

Картите на лексикалните диалектни различия показват и любопитни слу-чаи на семантични различия между лексемите, поради които се развива свое-образна омонимия на диалектно равнище. Така на картите Названия за диня (БДА. ОТ. 2001: к. № Л 34) и Названия за пъпеш (БДА. ОТ, 2001: к. № Л 35) личи, че названието диня, което в Североизточна България и съвременния бъл-гарски книжовен език означава ‘растение с голям, объл, сладък и сочен плод с твърда зелена кора, Citrullus vulgaris’ в Западна България има названия лю-беница. В тази област обаче названието диня означава ‘пъпеш – т.е. растение с голям, обикновено продълговат и бледожълт, ароматен и сочен сладък плод, cucumismelo’. На Югозапад пъпешът се нарича пипон, а динята – най-често бустан или карпуз, на Югоизток, когато искаме да похапнем диня, трябва да

317

Българският език в исторически...

си поръчаме карпуз, а ако ни се яде пъпеш, най-добре да помолим за каун. Из-общо, когато пътуваме из България, е добре да познаваме местните названия на плодовете, зеленчуците и храните, ако искаме да се насладим пълноценно на трапезата.

Диалектните карти разкриват не само разнообразието на говорите, но и един-ството на българския език, отразено в неговото диалектно разнообразие. Така на картата Глаголи със значение ‘зова, призовавам’ (БДА. ОТ, 2001: к. № Л 84) от-криваме диалектните ареали на западнобългарското окам, на родопското рукам, но и единството между североизточните съртски говори в Преславско и югоиз-точните западнорупски говори по наличието на глагол кликам в Гоцеделчевско и Драмско, изгубен в съвременния книжовен език, но съхранен в глаголите въз-кликна, възкликвам, в съществителното възклицание и др.

Във връзка с картата на диалектната делитба на българския език трябва да отбе-лежим, че тя почива на многобройни факти и документи за изявите на българската диалектна реч вън от съвременните държавни граници. На нейния електронен ва-риант може да се чуят образци от диалектите в Албания – Гора, Голо бърдо, Прес-панско, Корчанско, както и от Северна Гръция. Тук може да покажем един малък писмен документ на диалекта на с. Бобощица, Корчанско, написан с латински бук-ви. От текста личи запазването на старобългарското произношение на гласни с но-сов призвук – братученд, както и отглаголното съществително итенье от глагола итам ‘обичам, желая силно’. Снимката е от 1929 г. – годините, през които френс-кият езиковед Андре Мазон е определил диалекта като български (Mazon, 1936). И до наши дни носителите на диалекта, макар и останали малобройни, ползват този диалект в своите документи и писма. Важен е фактът, че езикът не може да изчезне или да се промени съществено през един период от 50 или дори 100 години. Роенето на множество „малки езици“, станало популярно в наши дни, е несъстоятелно от езиковедска гледна точка. Съществуването на население, кое-то пази родния си български диалект, налага грижи за обучението по български език, култура и история в Република Албания.

Обучението по български език в Република Албания се извършва, на пър-во място, в Университета на Тирана. Редица изтъкнати българисти и спе-циалисти по балкански езици са били преподаватели там. Между тях трябва да споменем проф. Петя Асенова. Преподаватели са били и възпитаници и сътрудници на Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Института за бъ-лгарски език при Българската академия на науките – София, и др.

Освен в Университета на Тирана обучение по български език, история и култура в Република Албания се осъществява и в летни курсове за кандидат-студенти от български произход. Те се организират в Тирана и Корча. През последните години е организирано и Училище по български език, история и култура по програмата Роден език и култура зад граница, финансирана от Ми-

318


нистерството на образованието и науката на Република България. Работата при обучението по български език на кандидат-студентите се състои главно в обяснението на различията между книжовната норма и диалекта на фонетично и граматично равнище, както и на изучаване на културната лексика и терми-нологията. Естествено, големи усилия трябва да се полагат за обучението по българска история и литература, с които младежите са напълно незапознати.

Благодарение на усилията на Дружеството на българите мюсюлмани в гр. Призрен и на подкрепата на Посолството на Република България в Прищи-на през последните години започна организирането на летни курсове за канди-дат-студенти от български произход и в Република Косово. Те се провеждат в с. Речене, Призренско, и се радват на голям интерес – ежегодно са посещавани от повече от двадесет младежи. Това е добро начало за развитие на българистиката в Република Косово. Територията на тази млада държава включва обширна част от областите Гора и Жупа, мюсюлманско население, говорещо диалект, който споде-ля основните типологични особености на българския език и преди всичко разви-тието на аналитизъм в именното и глаголното словоизменение. Още през 1900 г. В. Кънчов акцентира върху българския произход на населението от разглеждани-те области, чийто говор е „много чист“, „запазен от арнаутски примеси“ и носещ „всички отличия на дебърското българско наречие“ (Кънчов, 1900: 100-102). Това наблюдение е потвърдено и от експедицията в Македония и Поморавието през 1916 г. (Тончева, 2012: 33). Най-новите изследвания по проблема също потвърж-дават извода, че най-вероятно това са „местни стари жители от български род, приели мохамеданството“ (Иванов, 1993: 140 – 141; Антонова-Василева, 2014а и др.). Затова и в Република Косово, както и в Република Албания, при обучението по български език се набляга преди всичко на преодоляването на диалектните на-вици в речта. Значителни усилия се полагат за запознаване с българската история и литература. В курсовете се използват следните учебници:

1. Говорите ли български език, Юлия Антонова и Елга Кирякова, изд. „На-ука и изкуство“, София, 1991 и сл.

2. Литература за XI клас, ЗПП Пелева, И., Хранова, А., „Просвета“, Со-фия, 2001, 2012 и сл.

3. Христоматия по литература за XI клас, ЗПП Пелева, И., Хранова, А., „Просвета“, София, 2001, 2012 и сл.

4. История и цивилизация за XI клас, ЗП Гюзелев, В., Гаврилова, Р., Стоянов, Ив., Лалков, М., Огнянов, Л., Радева, М., „Просвета“, София, 2001, 2012 и сл.

5. Здравейте! – Учебник по български език за чужденци (ниво А1 – А2) + СD, Курева, Г., Бумбарова, Кр., Бъчварова, Ст., Изд. на НБУ, София, 2013.

6. „Българските ханове и царе: От хан Кубрат до цар Борис ІІІ“, Пантев, А., Андреев, Й., „Абагар“, София, 2015.

7. „История на България за кандидат-студенти“, Матанов, Хр., Калфо-ва, М., „Сиела“, София, 2002.

319


8. Христоматия по литература за XI клас, Протохристова, Кл., Черпоко-ва, С., „Анубис“, София, 2009.

9. Христоматия по литература за XII клас, Протохристова, К., Ичевска, Т., „Анубис“, София, 2009.

10. Българска история в 100 личности, Кънчев, Ив., Колев, Ив., Мишев, М., БГ Учебник Прес, София, 2014.

11. Българска история в 100 събития, Кънчев, Ив., Колев, Ив., Мишев, М., БГ Учебник Прес, София, 2015.

В курсовете се използват и допълнително разработени урочни материали от преподавателите, както и създадените от ИБЕ „Проф. Л. Андрейчин“ – БАН, във връзка с проектите „Заедно напред“ и „Написаното остава. Пиши пра-вилно!“ интерактивни уроци по български език и езикови разработки и всички лингвистични ресурси, достъпни за ползване на интернет-страницата на Инсти-тута http://ibl.bas.bg/. Използва се подходът на съчетаването на усвояването на текстове по българска литература и българска история с обучение по български език, като се изтъкнат специфичните фонетични явления, граматични форми и лексикални особености в тях. При разглеждането на всяка от тези особености се провеждат и упражнения, свързани с уроците по български език, които да затвърдят знанието по съответния въпрос – напр. правило за произношение и писане на променливо я; правило за употреба на пълен и кратък член и др.

Териториите, останали вън от съвременните държавни граници, са едини-ят тип райони, където диалектите безспорно съществуват и днес. Диалектът в тези области е основният облик, под който продължава да живее и днес българският език. Но и в границите на Република България диалектите също неизменно присъстват и се развиват. Диалектните навици личат в спонтанна-та писмена и устна реч. В това отношение обучението по граматика и право-пис трябва да се насочи именно към обяснението на диалектните различия от писмената норма, за да се улесни възприемането на нормата и обучението на правоговор и правопис.

В нашата съвременност наблюдаваме и един друг тип диалектни прояви в речта, които все повече се разширяват. Те се основават на употребата на диалекта със стилистична функция в речта – за придаване на оригиналност, автентичност и отношение на близост със събеседниците. Като пример може да се посочи снимка на старателно монтиран надпис на един буклукчийски камион, заснет от мен преди няколко дена в София, който гласи: „Е оти се напиньаш, бе, пустиньак!“. Подтикът за подобни езикови изяви идва от съ-временната публицистика – телевизионните предавания, медийните изяви, но в действителност те по-скоро разпространяват, отколкото създават феномена. Механизмът е същият, на който се дължи употреба на диалектните облици в езика на художествената литература и драматургията – стремеж към по-силно въздействие върху слушатели и читатели.

320


Днес процесът обхваща все по-широко езика на младежта дори и в ин-тернет. Това е едно своеобразно разширяване на диалектните особености в младежкия сленг, и по-специално в младежкия тарикатски жаргон, тъй като в диалектната реч се съхраняват белезите на самобитност и културна исто-рическа памет на народа. Този тип прояви на диалектното в речта трябва да се схващат не като грешка при отклонението от нормата, а като стилистично маркиране на речта, което я обогатява. При наличието на добро обучение по български език не само на книжовно, но и на диалектно равнище, на инфор-мация за разнообразието в езика на писателите от различни епохи, този начин на използване на диалектното би могъл дори да се насърчава. След като той вече се прилага спонтанно и широко, опитът да бъде спрян едва ли ще доведе до успех. По-скоро той би трябвало да се овладее и използва заради способ-ността на диалектите да изградят мост в езиковото и куртурното съзнание, който да послужи за връзка между история, настояще и бъдеще в хроноло-гичен план. Още по-важно е разширяването на познанията за диалектното единство на българския език във и извън държавните граници, защото те в наши дни стават все по-нетрайни. Известно е, че в Албания и Косово бъл-гарските общности наричат своите говори „нашенски“. Но и на гостите от България те казват: Збòрите чùсто нàшенски. Знанието за нашите диалекти е знание за този обширен нàшенски език, което не трябва да забравяме, а трябва да предадем на нашите потомци.

БЕЛЕЖКИ1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз-

витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРАAntonova-Vasileva, L. (2014). Fonetichnata sistema na govora na s.

Shishtevets, Kukaska Gora, Republika Albania. – V: IIBE, kn. HHVІІ, s. 76 – 112.[Антонова-Василева, Л. (2014). Фонетичната система на го-вора на с. Шищевец, Кукъска Гора, Република Албания. – В: ИИБЕ, кн. ХХVІІ, с. 76 – 112].

Antonova-Vasileva, L. L. Vasileva, Sl. Keremidchieva & A. Kocheva (2014). Kartata na dialektnata delitba na balgarskiya ezik, Sofi a: Akademichno izdatelstvo „Prof. Marin Drinov“; http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/ [Антонова-Василева, Л. Л. Василева, Сл. Керемидчиева & А. Кочева (2014). Карта на диалектната делитба на българския език, София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“; http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/]

321


Balgarski dialekten atlas. Obobshtavasht tom. Fonetika. Aktsentologiya. Leksika (2001). Sofi a: KK „Trud“ [Български диалектен атлас. Об-общаващ том. Фонетика. Акцентология. Лексика (2001). София: КК „Труд“].

Ivanov, Y. (1993). Zapadnite kraishta na Makedoniya v etnografi chesko otnoshenie. – V: Nauchna ekspeditsiya v Makedoniya i Pomoravieto 1916. Sast. Petar Hr. Petrov, s. 136 – 150 [Иванов, Й. (1993). Западните краища на Македония в етнографическо отношение. – В: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. Съст. Петър Хр. Петров, с. 136 – 150].

Kanchov, V. (1900). Makedoniya. Etnografi ya i statistika. Sofi a: Balg. Knizhovno D-vo [Кънчов, В. (1900). Македония. Етнография и ста-тистика. София: Бълг. книжовно д-во].

Mazon, А. (1936). Documents contes et chansons slaves de l’Albanie du sud. Paris: Librairie Droz, 1936, 461 pp.

Toncheva, V. (2012). Nepoznatata Gora. Sofi a: Rod [Тончева, В. (2012). Непознатата Гора. София: Род].

BULGARIAN LANGUAGE IN HISTORICAL BORDERS– SPREADING OVER THE CENTURIES

AND TRAINING AT PRESENT

Abstract. The publication examines dialectal features of the Bulgarian language, according to the data from “Atlas of Bulgarian Dialect. Generalizing Volume”. The examples of lexical richness of the Bulgarian language are considered. The teaching of Bulgarian language is reviewed in the areas where it exists today only in dialectal form. The use of dialect forms of Bulgarian language with stylistic function in modern linguistic practice is analyzed.

Dr. Luchia Antonova-Vasileva, Assoc. Prof.Institute for Bulgarian LanguageBulgarian Academy of Sciences

Sofi a, BulgariaE-mail: [email protected]

Dr. Iliyana Garavalova, Assist. Prof.Institute for Bulgarian LanguageBulgarian Academy of Sciences

Sofi a, BulgariaE-mail: [email protected]

322




В новите книжки на научните списания на издателство четете

4/2016: сп. „Педагогика“Нравствено-етичното и религиозното в съвременната педагогическа наука /

Лучиян МилковПедагогическата наука е наука за човека, за неговия вечен и непрестанен стремеж

към усъвършенстване и самопознание. Основите Ӝ са положени в класическата гръцка епоха, в древна Елада, чрез дейността и трудовете на множество древногръцки фило-софи, сред които се отличават Сократ, Платон и Аристотел.

Педагогически условия за постигане на режим на преодоляване на детската само-та / Александра Ковачева

Научният труд идентифицира и анализира необходимите педагогически условия за преодоляването на детската самота. Определят се пет условия за превенция и корек-ция на самотата. Те са: резилианс, взаимоотношения, оптимизъм, компетенции, емоци-онални умения.

2/2016: сп. „Химия. Природните науки в образованието“Mediation in Resolving Conflicts between Chimeric School Groups – A Restorative Practice

in School / D. Chankova, N. Tsankov, E. PopovaThe relatively new phenomenon in school settings – chimeric school groups – creates new school

ethos and deserves privileged attention and research. Apparently, new approaches are needed too. Mediation as a universal restorative practice has been adapted to school environment.

The Contribution of Model Teaching and Material Development to Physics Teaching: Faraday’s Law of Induction / İ. Karaman, R. Dilber, A. Yelgün

This study aims to enable the subjects of physics lessons to be understood easily and permanently, to help the students associate the subjects with life when they do their jobs, and to develop the feel that they can construct a material through the information they gain in Physics lessons.

2/2016: сп. „Чуждоезиково обучение“Невронауките в помощ на преподаването на чужди езици / Таня ДимитроваОгледалните неврони, звученето на всеки език на различна честота на звука, ролята

на хипоталамуса – „емоционалния мозък“, за запаметяването са научно доказани факти. Те могат да отключат резервите на мозъка, като го използват цялостно, балансирайки неговия аналитичен и творчески потенциал.

Преводът – процес на транскодиране / Ирена КръстеваСтатията анализира критично някои аспекти на семиотично-трансформационния модел

на превода. Първата част проблематизира машинния превод, а втората представя залозите на науката за превода, така както я разбира българският семиотик Александър Людсканов.

2/2016: сп. „Математика и информатика“Ойлер-Вен диаграми или MZ-карти в началната училищна математика / Здравко

Лалчев, Маргарита Върбанова, Ирина Вутова, Иван ДушковПредметът на статията е построяване на математически модели на проблемни си-

туации, породени от адитивни операции (обединяване, пресичане и допълване) с крайни множества в началната училищна математика.

323




Обвързване на обучението по алгебра и геометрия / Румяна Маврова, Пенка Рангелова

В настоящата статия показваме приложението на безкрайно малка геометрична прогресия в геометрията. За целта предлагаме система от задачи, илюстриращи тази връзка.

2/2016: сп. „Професионално образование“Учителят герой в центъра на образователната реформа (през погледа на специа-

листа) / Лилия СтояноваАвторът представя професионално мнение по проектозакона за народната просве-

та от 2016 година. Разгледани са ключовите компетентности, които са дефинирани, политиките, гарантиращи равнопоставеност и повишаване на качеството. Коменти-рана е също и новата трудова характеристика на длъжността учител.

Mузеите и училищата – заедно за модерно и иновативно образование, или връзка, обречена на успех / Екатерина Цекова

В статията се разглеждат възможностите за сътрудничество между училищата и музеите в тяхната обща мисия по образоването на младото поколение. Предложени са идеи за мотивиране на учениците чрез въвеждане на известни личности, които да засилят интереса към придобиването на знания в различни области. Дадени са примери за успешни практики в подобно сътрудничество.

2/2016: сп. „История“Българските училища в чужбина – историко-географско изследване / Боян КуловПредмет на настоящото изследване е ролята и отношението на българската дър-

жава към тези нови явления, към продължаващото рязко увеличаване на училищата в чужбина, в които се преподава български език и култура.

Лихварството в България и опитите за неговото регулиране в края на XIX век / Росица Златинска

Статията има за цел да проследи лихварството, определяно като неорганизиран кредит, при който отделни лица дават заем срещу лихва (натурална или в пари). Лихвар-ската дейност се корени в период далеч преди Освобождението.

2/2016: сп. „Стратегии на образователната и научната политика“Проявление на културните зависимости при тестовото оценяване през приз-

мата на международните сравнителни изследвания на постиженията на ученици-те / Наталия Василева

Описани са няколко типични отклонения в процеса на създаването на тестови инструменти, които биха довели до ненадеждни резултати за постиженията на учениците, ако не бъде отчетено влиянието на различни културни характерис-тики.

„Стратегическо мислене – метапознание – рефлексия“ в практическото обу-чение на студенти педагози / Николай Цанков, Веска Гювийска

Статията разглежда релацията „стратегическо мислене – метапознание – реф-лексия“ в контекста на практическото обучение на студентите педагози. Тя пра-ви ретроспекция на идеята за стратегическо мислене при Им. Кант, Джон Дюи до Мартин Ковингтън, който го проблематизира от гледна точка на образованието и успеваемостта на студентите.

1/2016: сп. „Философия“Връзката с „Другия“ – приемане или отхвърляне, релация между „Аз“ и „Ти“ /

Лучиян МилковРазглеждат се въпроси, свързани с развитието на обществото в нашето съвремие

и мястото на „Другия“ в междуличностните взаимоотношения. Проследяват се позици-ите на М. Бубер за връзката с „Другия“ и релацията между „Аз“ и „Ти“.

324




УКАЗАНИЕ ЗА АВТОРИТЕ

Редакционната колегия на списанието „Български език и литература“ (Bulgarian Language and Literature) разглежда само ръкописи, които са насочени единствено към него. Ръкописи, които вече са публикувани някъде или са изпратени или са под печат в друго списание, няма да бъдат публикувани. Изпратените статии трябва да съдържат оригинални научни резултати и идеи и това ще бъде проверявано чрез експертна оценка на двама анонимни и независими рецензенти.

Електронното изпращане на ръкописите е предпочитано. Адресът за това е bel@ azbuki.bg. Стандартна word програма трябва да се използва за оформяне на ръкописите, които се прилагат като приложение (attachment) към съпровождащото ги електронно писмо. Изпра-щането на ръкописа, записан на диск, също е допустимо.

Подготовка на ръкописаОбщи указания(1) Ръкописите могат да бъдат написани на български или на английски съобразно

желанието на автора.(2) Ръкописите трябва да бъдат структурирани по следния начин: заглавна страница с

информативно и без никакви съкращения заглавие на статията, след което следват имената на авторите без техните академични степени и длъжности (ако имат такива); резюме, което ясно представя същността на проведеното изследване с акцент върху получените нови научни резултати (не повече от 20 реда); 3 – 6 ключови думи (само на английски); пълен текст; благодарности; приложения (ако има такива); бележки; литература; пълни адреси на всички автори с техните академични позиции, училища или научни организации, пощенски и електронни адреси.

(3) Фигурите и техните надписи се представят отделно от основния текст в допълнителен файл, но мястото на тези фигури в текста трябва да бъде посочено – фиг. 1, фиг. 2 и т.н.

(4) Таблиците и техните надписи се представят отделно от основния текст в допълнителен файл, но мястото на тези таблици в текста трябва да бъде посочено – таблица 1, таблица 2 и т.н. Таблично се представят числени данни, изразяващи функционални зависимости между някакви величини или променливи. Текстовите таблици затрудняват печата и четенето на статиите и затова тяхната употреба не се окуражава.

Бележки и литератураЦитираните литературни източници трябва да бъде на латиница. Източниците на кирилица

се представят с латински букви или с превод на английски език или чрез транслитерация. Примерите по-долу показват как това трябва да стане.

Списъкът на използваната литература трябва да съдържа литературни източници, които са достъпни за проверка или справки. Всички останали източници се посочват в раздела „Бележки“, където могат да намерят място и допълнителни обяснения или сведения, за които е преценено, че присъствието им в основния текст на статията би го обременило излишно. Цитирането на интернет източници не се препоръчва, но ако това наистина е необходимо, мястото им не е в литературата, а в бележките, и то в предпочитания portable document format (pdf). Мястото на бележките се маркира в текста на статията с арабски цифри като горни индекси.

Представянето на литературните източници в списъка на литературата става в APA стил (вж. Publication Manual of the American Psychological Association), който се използва широко в обществените и хуманитарните науки, включително в науката за образованието.

Ето основните примери:Списания:Mochrie, S.G.J. (2011). The Boltzmann factor, DNA melting, and Brownian ratchets: topics in an intro-

ductory physics sequence for biology and premedical students. American J. Physics, 79, 1121 – 1126.

325




Kaischew, R. (1998). Autobiographical notes. Chemistry, 7, 112 – 119 [Каишев, Р. (1998). Автобиографични бележки. Химия, 7, 112 – 119].

Ако източникът е на български език, но е представен във вторичен литературен източник, например в SCOPUS, той трябва да се появи в списъка на литературата по следния начин:

Platikanov, D. (2016). Development of the university physical chemistry in two historic epochs. Chemistry, 25, 12 – 20 [In Bulgarian].

Такива източници се цитират в основния текст като: Thompson (1986) или (Thompson, 1986).

Missen, R.W. & Smith, W.R. (1989). A question of basic chemical literacy? J. Chem. Educ., 66, 217 – 218.

Rajcheva, A. & Jordanov, V. (1999). Forming skills through solving of graphical problems. Fizika, 24 (1), 19 – 21 [Райчева, А. & Йорданов, В. (1999). Формиране на умения чрез реша-ване на графични задачи. Физика, 24 (1), 19 – 21].


Tzanova, N.B. & Raitcheva, N. (2012). Professional profi le and standards for teachers in biol-ogy. Chemistry, 21, 349 – 363 [In Bulgarian].

Такива източници се цитират в основния текст като: Missen & Smith (1989) или (Missen & Smith, 1989).

Subramanian, R.M., Goh, K. & Chia, L.S. (1995). The relationship between the number of elements and the number of independent equations of elementary balance. J. Chem. Educ., 72, 894 – 895.

Botev, B., Tsonev, I. & Doychev, P. (1988). Ecology: its problems and environ protection. Biologia & Khimiya, 20(6), 15 – 17 [Ботев, Б., Цонев, И. & Дойчев, П. (1988). Екологията, нейните проблеми и опазването на околната среда. Биология и химия, 20 (6), 15 – 17].


Boiadjieva, E., Kirova, M., Tafrova-Grigorova, A. & Hollenbeck, J.E. (2011). Science learning environment in the Bulgarian school: students’ beliefs. Chemistry, 20, 44 – 56 [In Bulgarian].

Такива източници се цитират в основния текст като: Subramanian et al. (1995) или (Sub-ramanian et al., 1995).

Ако трябва да се цитира списание, в която номерацията на всяка книжка от даден том започва със страница 1, тогава номерът на книжката също трябва да се посочи в библиог-рафското описание на източника:

Nichols, P., Twing, J., Mueller, C.D. & O’Malley, K. (2010). Standard-setting methods as measurement processes. Educational Measurement: Issues & Practice, 29 (1), 14 – 24.

КнигиAtkin, J.M., Black, P. & Coffey, J. (2001). Classroom assessment and the national science

education standards. Washington: National Academies Press.Merion, D.B. (1975). Physics and physical world. Moskva: Mir [Mэрион, Д.Б. (1975). Физика

и физический мир. Москва: Мир].

Книги/сборници с редакторLakatos, I. (1970). Falsifi cation and the methodology of scientifi c research programmes (pp.

59 – 89). In: Lakatos, I. & Musgrave, A. (Eds.). Criticism and growth of knowledge. Cambridge: Cambridge University Press.

Bizhkov, G. & Kraevski, B. (2009). Basic methodological requirements for doctoral studies and some typical errors in their realization (pp. 44 – 104). In: Ganchev, I. & Toshev, B.V. Theory and methodology of leaning in sciences and mathematics. Blagoevgrad: Neofi t Rilski University Press [Бижков, Г. & Краевски, В. (2009). Основни методологични изисквания към дисертационните изследвания и типични грешки при тяхната реализация (сс. 44 – 104). В: Ганчев, И. & Тошев, Б.В. (ред). Теория и методология на обучението по естествени науки и математика. Благоевград: Унив. изд. „Неофит Рилски“].

326




КоректуриПреди публикуването на приетите за печат ръкописи авторите ще получат коректури на

своите статии, които трябва да върнат в редакцията в срок от една седмица; големи промени в текста на този етап не се допускат.

ОтпечатъциПубликуването се обявява на авторите с писмо, което съдържа pdf на техните статии, с

които авторите сами могат да подготвят неограничен брой отпечатъци на своите трудове, които да използват в кариерното си развитие или в комуникацията с други изследователи.

Последни думиПубликуването на представените материали се определя от препоръките на рецензентите

и не означава непременно съгласие на редакцията със застъпваните от авторите гледища. Редакторите могат да редактират ръкописите, когато това е необходимо. Публикуването в това списание е безплатно както за авторите, така и за техните научни или учебни органи-зации.

327




GUIDE FOR AUTHORS

Manuscripts submitted to this journal are considered if they have been submitted only to it, they have not been published already, nor are they under consideration for publication or in press elsewhere. Contributions to the Bulgarian Language and Literature must report original research and will be subjected to review by anonymous and independent referees at the discretion of the Editor(s).

Manuscripts for consideration should be sent electronically to [email protected]. Electronic sub-missions should be sent as email attachments using a standard word processing program. If email submission is not possible, please send an electronic version on disk.

Manuscript preparationGeneral guidelines

Manuscripts can be presented in Bulgarian or in English.(i) Manuscripts should be compiled in the following order: title of the paper (informative (ii)

without any abbreviations); names of the authors (without their current academic positions); abstract in size not exceeding 20 lines; 3-6 keywords (only in English); full text; acknowledgments; appendixes (as appropriate); notes; references; full addresses of all authors (academic positions, affi liations, postal addresses, email addresses).

Figures and their captions are to be presented separate to text but their position in the (iii) text must be indicated (Fig. 1, Fig. 2, etc.). Please do not embed fi gures in the paper fi le.

Tables and their captions are to be presented separate to text but their position in the text (iv) must be indicated (Table 1, Table 2, etc.). Please do not embed tables in the paper fi le. It is expected the tables contain values of some quantities or variables; the text tables are not encouraged.

Notes and ReferencesThe references should be cited in Roman script. If there are sources in Cyrillic script, they

(authors, titles and sources) should be presented in Roman script with translation into English or by transliteration.

The list of references includes sources which can be easily checked by the referees and by the readers as well. The marginal sources without world visibility should not be included in the list of references. Nevertheless, if such sources are necessary to be cited, they should be put in the list of notes. This list should contain some additional explanations or marginal sources including internet addresses, preferably in portable document format (pdf). The position of notes within the text is marked by Arabic numerals as superscripts.

Style of the list of references should conform to that of Publication Manual of American Psy-chological Association (APA style), widely used for such kind of publications.

Examples: Journals Mochrie, S.G.J. (2011). The Boltzmann factor, DNA melting, and Brownian ratchets: topics

in an introductory physics sequence for biology and premedical students. American J. Physics, 79, 1121-1126.

These sources are cited in the text as: Mochrie (2011) or (Mochrie, 2011).

Missen, R.W. & Smith, W.R. (1989). A question of basic chemical literacy. J. Chem. Educ., 66, 217-218.

This source is cited in the text as: Missen & Smith (1989) or (Missen & Smith, 1989).

Subramanian, R.M., Goh, K. & Chia, L.S. (1995). The relationship between the number of elements and the number of independent equations of elementary balance. J. Chem. Educ., 72, 894-895.

Such sources are cited in the text as: Subramanian et al. (1995) or (Subramanian et al., 1995).

If one should cite a source without continuing numeration of pages through the whole volume of the journal, then the number of the corresponding issue is to be also included in the bibliographic description of the paper in question, e.g.

Nichols, P., Twing, J., Mueller, C.D. & O’Malley, K. (2010). Standard-setting methods as measurement processes. Educational Measurement: Issues & Practice, 29(1), 14-24.

BooksAtkin, J.M., Black, P. & Coffey, J. (2001). Classroom assessment and the national science

education standards. Washington: National Academies Press.

Edited BooksLakatos, I. (1970). Falsifi cation and the methodology of scientifi c research programmes (pp.

59-89). In: Lakatos, I. & Musgrave, A. (Eds.). Criticism and growth of knowledge. Cambridge: Cambridge University Press.

ProofsBefore publishing the authors will have the opportunity to check the proof of their paper. The

proof should be corrected and returned to the Editor within a week. Major alterations to the text cannot be accepted.

ReprintsAfter publishing the paper, fi rst in the online edition of the journal, the authors will have the

possibility to make themselves an unlimited number of reprints of their articles using the PDFs sent to them.

Last wordsThe acceptance of the submitted manuscripts for publication depends strongly on the reviewers’

recommendations. The publishing of the paper does not mean that the editors are in agreement with the points of view advocated by the authors. The editors reserve the right to edit manuscripts when necessary. There are no page charges to individuals or institutions.

Изданията на „Аз Буки“ можете да намерите в книжарниците на:

Националния природонаучен музей при БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“,Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”,Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Journal Scope

“Bulgarian Language and Literature” is a specialized scientifi c and methodological journal. For over 50 years, it has been contributing to the improvement of the educational process in Bulgarian Language and Literature by applying cutting-edge theoretical, methodological, linguistic and literary approaches while meeting the European standards and criteria with respect to national tradition. It publishes research papers on essential topics in Bulgarian Language and Literature.

The journal provides an opportunity for everyone involved in the students’ linguistic and literary background and its realization to participate in professional scientifi c research, to discuss issues on language and literary training, and share good teaching practices. It is useful for teachers, university professors, doctoral students, experts, and readers interested in the area of continuing education.

The main topics of the journal are: Methodology (training in Bulgarian Language and Literature), Linguistics, Literature, Teacher Experience, Individuals and Events in Education and Science, Opinions and Positions, Reviews and Information.

Frequency: 6 issues per year.

Профил на списанието

„Български език и литература“ e специализирано научно списание. Повече от 50 години то способства за усъвършенстване на образователния процес по български език и литература, като го полага на актуални теоретични (методически, лингвистични, литературоведски) основи, като отстоява европейски стандарти и критерии, но с респект, уважение и съобразяване с националната традиция. То публикува научни изследвания по съществени теми и компоненти на учебната дисциплина български език и литература.

Списанието предоставя възможност на всички, причастни към езиковата и литературната култура на учениците, към начините за постигането є, да участват професионално с научни разработки, да дискутират по проблеми на родноезиковото и литературното обучение, да споделят добри преподавателски практики. То е полезно за учители, университетски преподаватели, докторанти, студенти, експерти, както и за читатели с интереси в областта на продължаващото образование.

Основните тематични направления на списанието са: Езикознание; Литературознание; Методика (на обучението по български език и по литература); Опитът на преподавателя; Мнения и позиции; Рецензии и информация; Личности и събития в образованието и в науката. За публикуване се допускат материали в посочените направления и отговарящи на изискванията за оформяне.

Периодика на списанието – 6 книжки годишно.

The articles from Bulgarian Language and Literature Journal are listed through EBSCOhost Research Databases

Bulgarian Language and Literature Journal has been included in the European Reference Index

for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS)

Българска академия на наукитеwww.bas.bg

Национално издателство за образование и наука

София – Sofia2016


НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИНА LVIII КНИЖКА 3, 2016


VOLUME 58 NUMBER 3, 2016


ГОДИНА LVIII

32016

БЪ

ЛГА

РС

КИ

ЕЗ

ИК

И Л

ИТЕ

РАТ

УРА

• К

НИ

ЖК

А 3

• 2

01

6 Г

ОД

ИН

А

Цена 6.00 лв.ISSN 0323 – 9519

АБОНАМЕНТ '2016

Списания Цена за година

Български език и литература 36 лв.

История 36 лв.

Математика и информатика 36 лв.

Педагогика 80 лв.

Професионално образование 48 лв.

Стратегии на образователната и научната политика

50 лв.

Философия 28 лв.

Химия. Природните науки в образованието 50 лв.

Чуждоезиково обучение 36 лв.

mathinfo.azbuki.bg science.azbuki.bg

philosophy.azbuki.bg vocedu.azbuki.bg

pedagogy.azbuki.bg foreignlanguages.azbuki.bgstrategies.azbuki.bg

history.azbuki.bg

bel.azbuki.bg

Вестник „Аз Буки“ 78 лв.

Абонирайте се в редакцията с отстъпка:

3%от цената –при три и повече издания

5%от цената –при пет и повече издания

15%от цената –за пълен комплект от изданията

www.azbuki.bg