Обща теория на държавата

проф. д-р Даниел Вълчев

ДЪРЖАВА, ВЛАСТ И СУВЕРЕНИТЕТ

1. Общи положения

2. Проблемът за суверенитета до Боден

3. Суверенитетът – самата абсолютна власт на държавата

4. Суверенитетът като качество на държавната власт

5. Учението за народния суверенитет

6. Характеристики на суверенитета. Носител на суверенитета

Структура

• Понятието суверенитет е едно от най-дискутираните през последните няколко века понятия, свързани с науките за правото и държавата

• То е едно от двете основни концептуални понятия (заедно с понятието нация), върху които са изградени най-експлоатираните и днес теории за модерната държава

• Значението на теориите за суверенитета в правната наука се дължи основно на претенцията им да посочат критерий за разграничаването на държавата от всички други политически форми на социално съжителство

• Теориите за суверенитета не само отразяват, но също така и влияят върху реалния политически процес (особено учението за народния суверенитет)

1. Общи положения

• Времето – теориите за суверенитета са опит да се легитимира правно-философски един консумиран политически процес – възникването и укрепването на централизирани държави в Западна Европа през ХV и ХVІ век

В източната част на континента – изчезване на последното политическо образувание, носещо духа на световната Римска империя (завладяване на Константинопол от турците през 1453 г.)

На запад – вътрешно укрепване и централизиране на Франция и Англия (Стогодишната война); силно укрепване на кралската власт в Испания; в Германия и Италия – стремеж към създаване на единни държави, намиращ своето отражение в търсенето на една нова национална духовна идентичност

Загуба на авторитет от страна на папската власт – самата организация на римокатолическата църква понася няколко силни сътресения, започнали с пренасянето на Светия Престол от Рим в Авиньон (1309-1377) и последвалия смъртта на папа Григорий ХІ (1378) разкол

2. Проблемът за суверенитета до Боден (1)

Широко движение за църковни реформи (началото на ХVІ век), получило събирателното име Реформация – допълнително задълбочаване на кризата в католическата църква;отпадане на църковната хегемония на Рим и създаване в редица европейски страни на самостоятелни национални църкви; допълнително избледняване на идеята за единно в политическо и културно отношение християнско пространство

Началото на великите географски открития (Васко да Гама, Колумб, Магелан – края на ХV и началото на ХVІ век) и развитието на научното познание, което коренно променя представите за света (Коперник – по същото време и Кеплер – около век по-късно)

Обща тенденция на интелектуален подем и еманципиране в Европа; тази тенденция е подпомогната от началото на книгопечатането (40-те години на ХV век), дало възможност на повечето грамотни хора да притежават поне семейна библия, и има като резултат постепенното разширяване на социалните слоеве, имащи достъп до водещите идеи на своето време

2. Проблемът за суверенитета до Боден (2)

• Думата “суверенитет”

Думите “суверен“, “суверенен“, “суверенитет“ се срещат още в края на ХIII век във Франция, а малко по-късно в Англия и Испания; през ХIV век в Италия, а през ХVII век и в немския език

Думата “суверенитет“ не произлиза от своя латински или гръцки аналог, подобно на други понятия, свързани с публичното право – република, монархия, политика. Самият Боден в направения от него латински превод на “Шест книги за Републиката” от 1586 г. използва думата majestas, за да означи онова, което във френския текст е нарекъл souverainté. Думата “суверенитет“ се развива от френското souverain, което вероятно идва от superanus, средновековна форма на класическото латинско superus (върховен)

2. Проблемът за суверенитета до Боден (3)

2. Проблемът за суверенитета до Боден (4)

• Суверенитетът като доктринално понятие

Появява се в началото на ХIV век

Смекчаване на противоречията между две противоположни идейни тенденции

o апологетизирането на кралската власт във Франция (Jean de Paris, Jean Du Bois и др.), от една страна

o утвърждаването на политическото единство на католическа Европа, а оттам и всемогъществото на императора от италианските постглосатори (преди всичко Bartolus), от друга страна

o компромисна формула – императорът е rex universalis, но само de iure, докато de facto някои принцове не признават висшестояща власт в рамките на своите владения – в рамките на отделната държава кралят няма властна конкуренция

2. Проблемът за суверенитета до Боден (5)

Значение на идеите, отнасящи се до международното право

o формулиране на принципа, според който право на участие в международната общност имат само суверенните държави – т.е. онези, които се управляват според собственото си право и без чужда намеса отвън (късната испанска схоластика и автори като Gentili, Wolff, Vattel и Grotius)

o През ХVI век понятието суверенитет е вече натоварено не само с тезата за вътрешното могъщество на държавата (по-късно започва да се говори за вътрешен суверенитет), но наред с това включва и представата за нейната външна независимост (развила се впоследствие в идеята за външния суверенитет)

3. Суверенитетът – самата абсолютна власт… (1)

• Жан Боден (Jean Bodin) – Les Six livres de la République (Шест книги за държавата – 1576)

Дефиницията на държавата

o "République est un droit gouvernement de plusieurs mesnages et de ce qui leur est commun, avec puissance souveraine" – “Държавата е правно (с помощта на правото, правилно) управление на много семейства (домакинства, домове) и онова, което е общо за тях, със суверенна власт (могъщество)”

o Държавата е droit gouvernement, т.е. правилно, справедливо, морално управление. Управлението в държавата не е произволно, а почива върху правото. Държавната власт е абсолютна, но трябва да е в съответствие с божествения и естествения закон

o Разглежда държавата не като съвкупност от индивиди, а като съвкупност от mesnage (съвр. ménage – семейството, домакинство, дом)

o Puissance souveraine – суверенно могъщество, суверенна власт

3. Суверенитетът – самата абсолютна власт… (2)

Дефиниция на суверенитета

o Puissance absolue et perpétuelle d'une République – абсолютно и постоянно (вечно) могъщество (власт) на една държава

o Суверенитетът винаги е puissance absolue – абсолютна власт, което означава, че носителят му (суверенът) не се подчинява на ничия чужда воля; идеята за абсолютния характер на властта включва в себе си и тезата за нейната единственост – само един суверенитет в рамките на една и съща държавноорганизирана общност

o Puissance perpétuelle – постоянна, вечна власт – независимо от съществуващата форма на управление и от евентуалните промени в нея, суверенитетът остава иманентна характеристика на държавата; без значение каква е формата на управление и кой е органът, имащ най-голяма тежест в държавния механизъм

Извод – ако една политическа общност не притежава тази абсолютна, постоянна и единствена власт, която Боден нарича суверенитет, тогава тя не е държава

3. Суверенитетът – самата абсолютна власт… (3)

Критики

o Смесването на проблема за суверенитета като присъщ белег на държавата с проблема кой упражнява властта от името на държавата

o Опитите да се попълни предпоставящото отрицателни изводи понятие суверенитет с конкретни положителни правомощия – les vraies marques de souveraineté

o Трудно прилагане към усложнени форми на държавно устройство

4. Суверенитетът като качество на държавната власт (1)

• Теорията на Боден застава в основата на оформилата се по-късно френско-английска традиция при интерпретиране на понятието “суверенитет” – самата абсолютна държавна власт

• През втората половина на ХІХ век в немската публичноправна доктрина – трудността да се намери поле за примирение между господстващата идея за равностойност между понятията суверенитет и държавна власт, от една страна, и конфедеративната (а впоследствие федеративна) структура на Германия

• Разбирането, че суверенитетът е всъщност държавната власт и е същевременно необходим белег на държавата, съпоставен с федеративна Германия, води до един от трите еднакво неприемливи извода:

- Суверенитетът е делим

- Членовете на федерацията не са държави

- Федеративният съюз не е държава

4. Суверенитетът като качество на държавната власт (2)

• Немските правни мислители отхвърлят първото твърдение на теоретични основания, а другите две – и по политически съображения

• Решението – необходим белег на държавата е държавната власт (Herrschaft – господство, власт), а суверенитетът е само едно от възможните, но не задължителни качества на държавната власт; много често държавната власт е суверенна, но е възможно и тя да не притежава качеството суверенитет

• Следствия – суверенитетът престава да бъде критерий за наличието на държава; заменянето му с Herrschaft не е само въпрос на понятия – суверенитетът може да има отрицателна дефиниция, а държавната власт – не

5. Учението за народния суверенитет (1)

• Жан-Жак Русо (Jean-Jacques Rousseau) За Обществения договор (Du contrat social), 1762

• Поставяне на проблема за властта и подчинението

− Есетствено състояние – обществен договор – обществено състояние

− Отправна точка – идеята за свободата на човешката личност

− Задачата – как да бъде създадена теоретична конструкция за легитимиране на самата власт, когато “човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.”

5. Учението за народния суверенитет (2)

• Поставяне на проблема за властта и подчинението

− аргументи, които легитимират властта:

аргументи, легитимиращи властта чрез нейния произход (аргументи, условно наречени "защото") – властта и подчинението са приемливи, ЗАЩОТО възникват по волята на членовете на самото общество, ЗАЩОТО те сами са се съгласили да се подчиняват – основната клауза на Обществения договор е задължението за пълно отчуждаване на всички права на индивида в полза на общността

аргументи, легитимиращи властта чрез социалната цел – понятията "общ интерес" (общото в разлините индивидуални интереси) и "общо благо" (le Bien commun) (желаното бъдещо публично благо) дават възможност на Русо да търси втора група аргументи за легитимиране на властта, почиващи върху идеята за социалната цел (аргументи "за да") – властта и подчинението са необходими, ЗА ДА бъде защитен общият интерес, ЗА ДА бъде обществото организирано и насочено към социалната цел (общото благо)

5. Учението за народния суверенитет (3)

• Суверенитет, обща воля, общ интерес

− Понятието "суверенитет" заема централно място в учението за народния суверенитет; Русо се обляга на класическото определение на Жан Боден puissance absolue et perpétuelle d'une république (абсолютно и постоянно могъщество на една държава)

− С обществения договор, по силата на който индивидите губят естествената си свобода, те не само преминават в обществено състояние, но същевременно се ражда и един нов субект – народът-държава, който има своя воля – обща воля; индивидът е изцяло подчинен на тази обща воля

− Абсолютната власт на политически организираната общност над нейните членове, ръководена от общата воля, Русо нарича суверениетет, държавна власт или просто власт

5. Учението за народния суверенитет (4)

− Общата воля е различна не само от волята на отделния индивид и от волята на мнозинството, тя се различава и от "волята на всички"; общата воля винаги е насочена по посока на публичния интерес и затова общата воля не може да греши

− Законът е израз на обща воля – следователно законът е валиден, когато е насочен към общото благо, а не когато мнозинството и дори всички го одобряват – подходящо за оправдание на безконтролното разрастване на властта в името на една абстрактно формулирана социална цел (якобинската диктатура)

5. Учението за народния суверенитет (5)

• Народният суверенитет като конституционен принцип

Жан-Жак Русо – суверенитетът принадлежи на народа-държава, той има своя воля и сам я изразява

Френската революция – суверенитетът принадлежи на нацията-държава, има воля, но може да я изразява единствено чрез представителното събрание

САЩ – We the People

Днес – преобладават политическите интерпретации (ограничен суверенитет, делегиране на суверенитет), но понятието остава важна легитимираща реда опора

5. Учението за народния суверенитет (5)

• У нас – Конституция от 1991 г.

Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.

(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

6. Характеристики на суверенитета.Носител на суверенитета (1)

• На две плоскости – от една страна, при съпоставката му с други форми на социална (политическа) власт, а от друга – разглеждайки взаимоотношенията общност – индивид

• Характеристики: върховенство – единствената власт с превъзходна степен – като властови

възможности и/или с толкова висока степен на легитимност; не търпи нито власт над себе си, нито власт до себе си

единственост – също следва от превъзходната степен неограниченост – като сфери, в които може да се проявява, и средства на

въздействие неотговорност – след като няма власт над или до него, то суверенът няма

пред кого да отговаря самопроизводен характер – ако би се приело, че е възникнал от нещо

друго, то това друго би било “по-...” и следователно суверенитетът не би бил “най-...” (от тук по-късно се извежда идеята за учредителна власт)

6. Характеристики на суверенитета.Носител на суверенитета (2)

• Носител на суверенитета

Държавата – класическият възглед

Народът (нацията) – този възглед не е толкова различен от класическия, новото е в акцента върху доказването на легитимността и приравняването на държавата на организирания и легитимиран народ (нация)

Държавен орган (монархът, парламентът, народът като орган) – този възглед смесва суверенитета като белег на държавата със суверенитета, схващан като висшата власт измежду органите, снабдени с власт вътре в държавата

6. Характеристики на суверенитета.Носител на суверенитета (3)

• Характеристики, свързани с носителя на суверенитета

Неотчуждаемост – легитимността не може да бъде прехвърлена другиму чрез волеизявление

Неделимост – аргумент от неговия абсолютен характер, но и от легитимността на носителя; делимост означава част от суверенитета да бъде прехвърлена другиму

Невъзможност да се представлява – пряка и представителна демокрация

Обща теория на държавата

проф. д-р Даниел Вълчев

www.danielvalchev.com