1  

КЪМ БЪДЕЩЕТО ЗДРАВИ И МОЖЕЩИ

Юлияна Калошева – старши учител по биология и здравно образование

в ОУ „Свeти Паисий Хилендарски”, с. Сотиря, обл. Сливен

Педагогическата практика, която описвам, включва създаването и работата на

два клуба – клуб „Модерно и удобно” и клуб „Докато дойде лекарят”. Те бяха

сформирани като дейности по интереси по проект „УСПЕХ“. Желанието ми бе не само

да осмисля свободното време на учениците, но и да ги науча да работят в екип, да

придобият самочувствие и увереност. В частност целях да изградя умения за плетене и

формиране на компетентности за оказване на долекарска помощ.

Основната ми цел бе учениците и техните родители да разберат, че това, което

се учи в училище, е необходимо в живота.

Педагогическата практика „Към бъдещето здрави и можещи”се организира в ОУ

„Св. Паисий Хилендарски”, с. Сотиря, обл. Сливен. В училището се обучават ученици

от ромски произход. Създадени са всички необходими условия за съвременно

образование – мултимедии и интернет във всички класни стаи, работа с образователен

софтуер „Envision“, с образователен сайт „Уча.се”.

Условията, при които живеят учениците ни, са тежки – многодетни семейства

живеят в малки къщи, майките не работят, бащите са заети в сезонни трудови дейности.

Голяма част от родителите са неграмотни и необразовани, малко са тези, които

мотивират децата си да посещават училище. Преобладават такива, които ги изпращат в

училище, за да получат социални помощи.

Има ученици, които отсъстват от училище по неуважителни причини - гледат

по-малкото си братче или сестриче, ангажирани са с домакински дейности, а момчетата

- в гората за дърва или на друго място. На пролет заминават да работят в Италия или да

събират билки, плодове и др. В нашето училище има момичета, които отпадат от

училище, поради ранен брак.

2  

Училищната общност се стреми да организира извънкласни форми, ангажиращи

учениците, които да повишат мотивацията им за редовност и учене. А родителите,

виждайки какво могат техните деца, постепенно да променят поведението и

отношението си към училищната общност в положителна насока.

Работата в двата клуба бе свързана с гражданското образование на учениците.

Участието на учениците е пожелание, съобразно интересите им. В дейностите прилагах

иновативни подходи в мултикултурна среда.

Клуб „Модерно и удобно” създадох през учебната 2012/2013 година. Дейността

му продължи до 2014/2015 учебна година.

Клуб „Докато дойде лекарят” организирах през 2013/2014 учебна година и

продължи до 2014/2015 учебна година.

Групата от клуб „Модерно и удобно” се състои от 11 ученици от 6 клас – 4

момчета, 7 момичета , от които 4 са в риск – с повече неизвинени отсъствия от

училище. Всички са от ромски произход.

Групата от клуб „Докато дойде лекарят” се състои от 12 ученици от 5 и 6 клас –

9 момчета, 4 момичета, от които 2 в риск – с повече неизвинени отсъствия от училище.

Те също са от ромски произход.

В нашето училище проект „УСПЕХ“ стартира още през първата година –

2011/2012. Участието ми в проекта започна със създаване на клуб „Аз и природата”.

При работата в този клуб ми направи впечатление, че моториката на учениците не е

достатъчно добре развита – трудно очертават, изрязват, не залепят чисто и правилно,

имат слабо развито въображение. А имат желание за посочените дейности. Каква

дейност може да развие всичко това? Мислих… и избрах да ги науча да плетат.

Направи ми впечатление, че ходят с терлици в обувките, но терлиците не са добре

оплетени. Реших, че научавайки ги да плетат в училище, те ще продължат и вкъщи и

след като завършат образованието си. Така не само ще имат собственоръчно оплетени

топли дрехи с малко финансови средства - нещо важно за ромската общност, но и ще

притежават умения, вече позагубващи се във времето.

Целта ми бе да формирам умения и сръчност за плетене с прежда на две куки.

Програмата я степенувах от просто към сложно.

Започнахме да учим как се поставят бримки на куките, преминахме към видове

бримки – опакова, лицева, свивка и наметка. Следват видовете плетки – ластична,

ажурена. С нетърпение очакваха да започнат да плетат лентата за глава, различните

видове шалове, гети, плетени ботуши. Моделите на плетивата постепенно се

3  

усложняваха, а учениците придобиваха нужната сръчност и увереност. В погледите им

виждах радостта и гордостта, че могат сами да правят красиви шалове, гети и плетени

ботуши. Имах притеснение как ще науча момчетата да плетат, но желанието им да се

научат бе огромно, вложиха старание и любов в плетенето. На по-късен етап

споделиха, че плетат вкъщи и ми показаха какво са изплели.

Ромите говорят на своя език, при това високо и емоционално. Колкото и да

повтарях, че трябва да говорим тихо и на български език, за да го научат, не се

получаваше. И ми хрумна следното Те обичат да пеят! Тогава започнахме да слушаме

българска музика – народна, естрадна, стари шлагери. Изявиха желание да слушат и

ромска музика, която внимателно подбирах. Започнах с ромския химн – „Джелем,

Джелем”, продължих с „Кокоше перце”, „Това черно котенце” и др. Пусках ги да се

слушат на двата езика – български и ромски. Така им показвах, че всеки народ има

красиви песни и трябва да пази своето наследство.

Тематичният план трябваше да бъде написан преди да бъде сформиран клубът.

Изплетените изделия исках да бъдат избрани от тях, затова внимателно проучих

4  

желанията им. Поставих ги в ситуация, че те избират какво ще плетем – използвах

педагогическия си опит, защото имах желание да носят това, което изплетат. Да, знам,

че всичко направено по този проект се пази 5 години, но как да се пазят плетивата

толкова време и какъв е смисълът да се съхраняват в кашони, някъде в училището, след

като може да се стопли едно бедно дете. За доказателство, че сме плели и са дарени на

учениците, са направени снимки и протокол с подписи за получени изделия. Щастието

на учениците ми показа, че съм постъпила правилно. Родителите бяха горди, че децата

им носят това, което сами са изплели.

Имаше ученици извън групата, които също искаха да се научат да плетат, затова

сами купуваха прежда и присъстваха в часовете. Така постепенно увлякохме и

научихме още ученици. Учениците обучаваха своите съученици и приятели. Методът

ученици обучават ученици се оказа много добър в нашата практика.

На последната представителна изява показахме какво и как плетем. Идеята да

покажем сръчност и плетивни умения заедно с клуб „Докато дойде лекарят” под

формата на игра се оказа много успешна – спектакълът бе видян от цялото училище.

5  

А 2014/2015 завърши с демонстрация на плетиво при бедствия и аварии отново с

клуб „Докато дойде лекарят”.

Ето и педагогическата практика в клуб „Докато дойде лекарят”. Включиха се

ученици, проявяващи интерес към биологичните особености на човешкото тяло.

Същевременно виждах, че не могат и не знаят как да окажат първа помощ при

леки наранявания, да вземат лекарство при главоболие или болки в корема. Не знаят и

механизма за повикване на Бърза помощ. Това затруднява и родителите им. Разговарях

с представители на Бърза помощ и те споделиха, че често ги викат. Затрудняват се да

обяснят здравния проблем, да реагират бързо и адекватно според случая, да посочат

6  

адреса правилно. Често линейката ги чака на автобусната спирка в селото именно

поради тези факти. Ето, това ме мотивира да създам втория клуб „Докато дойде

лекарят”.

Програмата я структурирах за 2 години – с цел развитие и надграждане на

знанията и уменията.

Целта ми бе учениците да получат здравни познания за човешкото тяло,

изграждане на хигиенни навици и основно - формиране на умения за оказване на

долекарска помощ.

Учениците се запознаха с механизма на повикване на Бърза помощ. В тези

часове играехме на „болни“, ученици, които оказват долекарска помощ и „лекари“ -

облечени в бели престилки, със слушалки на врата и с лекарска чанта. Играта е

следната: болният имитира определено заболяване, ученик, който се обажда на 112 и

друг, който приема обаждането на този телефон. Научиха се да правят сърдечен масаж.

Изучиха видовете травми – счупвания, навяхвания, изкълчване и оказване на

долекарска помощ. Научиха се да шинират с шина и с подръчни материали – пръчки, да

обездвижват горен крайник с триъгълна кърпа и с подръчни материали - блуза, шал.

Теоретичните знания се прилагаха в игра - ситуация.

7  

Научиха се как да правят превръзка на глава и крайници, как да спират

кръвотечение при различни видове рани. Емоциите бяха големи, когато сами се

обездвижваха и превързваха - имаха желание да се показват на съученици и учители.

В игрите влагаха чувство за отговорност, прецизност и търпимост, ядосваха се

при несполучлива превръзка.

Ромите нямат търпение, воля, бързо избухват, крещят(викат), късат и тръшкат.

Така беше и с учениците, когато се учеха да оказват долекарска помощ. За да избегна

тези нервни състояния отново избрах музиката. Превързваха, шинираха, слушаха

музика и си тананикаха тихо и кротко.

Учениците се научиха да оказват помощ при натравяне от храна, помощ при

задушаване при пожар, помощ при ухапване от насекоми и змии.

Под формата на игра и ситуации изучихме и биологичните особености на

човека.

Както казах, за последната изява съчетахме знанията на двата клуба – „Модерно

и удобно” и „Докато дойде лекарят”. Към тези знания и умения прибавих знания,

изучавани по гражданска защита в часа на класа. Представителната изява бе на тема:

„Знанията по проект „УСПЕХ“ - най-добрата самозащита”

При симулацията на природните бедствия – земетресение и наводнение,

демонстрирахме плетачески умения, превързване на глава и крайници, шиниране и

8  

обездвижване на глава. При симулацията на горски пожар показахме как се оказва

долекарска помощ при изгаряне, задушаване.

Какъв е резултатът от работата в двете педагогически практики?

Изграждане на:

Социални и граждански компетентности:

- умения за общуване;

- умения за критично мислене;

9  

- изказване и защита на собствено мнение;

Компетентности в областта на българския език:

- усъвършенстване на книжовен български език;

- слушане на различен жанр музика – развитие на музикална култура;

- познаване на човешкото тяло;

- изграждане на здравни и хигиенни познания за човека;

Умения за оказване на помощ докато дойде линейката с лекаря.

Намаляване на броя на безпричинните отсъствия от часовете.

Повишаване на мотивацията за учене.

Подобряване на естетическите и културни ценности у учениците.

Развиване на умения за работа в екип.

Усъвършенстване на моториката на горните крайници.

Осмислено и запълнено свободно време.

Осъзнаване на необходимостта от знанията в училище.

Вярвам, че работата по проект „УСПЕХ“ и в двата клуба вдъхна увереност и

решителност у учениците и показа, че училището е мостът на знанието и

добродетелите, пътят за изграждане на умения и навици, необходими в живота на

децата при тяхното израстване.

10  

За да постигнеш поставените цели и задачи с деца билингви, е необходимо да

спечелиш доверието и любовта им, както и тези на родителите. С тези практики аз

доказах, че успявам, защото се запознах с психолингвистичните особености на

мисленето им, начина им на изразяване и общуване. Показах, че уважавам традициите

им, като някои от тях могат да бъдат променени единствено с идеята за по-добро здраве

и развитие. С ученици и родители билингви повярвали и спечелили доверието на

учителите се работи лесно, приятно, забавно и най-вече стимулиращо.

Учениците и родителите разбраха, че всичко, направено с любов и желание, е

красиво и достойно.

Юлияна Иванова Калошева e-mail: uliqna_kalosheva@abv.bg GSM - 0878324562