eu guidance on wind energy development in accordance with the … · 2015-11-11 · стр. 123...

2 Ръководство от ЕС относно развитието на вятърната енергия в съответствие със аконодателството на ЕС в областта на околната среда

Europe Direct е услуга, предназначена да ви помогне да намерите отговори на въпросите, които си задавате за Европейския съюз.

Единен безплатен номер (*):

00 800 6 7 8 9 10 11 (*) Някои мобилни оператори не разрешават достъп до номера, започващи с 00 800, или могат да

таксуват тези обаждания.

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu). В края на изданието ще намерите библиографско каре. Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2011 г. ISBN 978-92-79-19304-0 doi:10.2779/31640 © Европейски съюз, 2011 г. Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника.

Снимка: istockphoto

Настоящият документ е изготвен със съдействието на Ecosystems LTD (участник в Гр упа N2K от Европейското обединение по икономически интереси (EEIG)) по договор с Европейската комисия (договор № 070307/2008/513837/SER/B2). От голяма полза за изготвянето на документа бяха също така дискусиите с експерти от държавите-членки и ключови групи на заинтересовани страни в рамките на специалната група за вятърна енергия и опазване на природата, както и предоставената от тях информация.

http://europa.eu.int/citizensrights/signpost/about/index_en.htm#note1#note1http://europa.eu/

3 Ръководство от ЕС относно развитието на вятърната енергия в съответствие със

законодателството на ЕС в областта на околната среда

СЪДЪРЖАНИЕ

ЦЕЛ НА НАСТОЯЩОТО РЪКОВОДСТВО ................................................. стр. 6

1. ВЯТЪРНОЕНЕРГИЙНИ РАЗРАБОТКИ В ЕС .................................... стр. 9

1.1 Вятърната енергия в Европа — 20 години постоянен растеж ...................... стр. 9 1.2 Рамка на политиките на ЕС за насърчаване на използването на възобновяем енергийни източници....................................................................................... стр. 10 1.3 Развитие на вятъната енергия: прогнози за 2020 г. и последващите периоди ......................................................................................................................... стр. 12 1.4 Развитие на вятърната енергия в различните държави-членки .................. стр. 13 1.5 Вятърна енергия от разположени в морето инсталации ............................. стр. 14 1.6 Съгласуване на изграждането на вятърни централи с по-широките социални нужди ......................................................................................................................... стр. 15

2. РАМКА НА ПОЛИТИКАТА И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ЕС ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДАТА И БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ ......................... стр. 17

2.1 Въведение ...................................................................................................... стр. 17 2.2 Ангажиментът на ЕС за прекратяване намаляването на биологичното

разнообразие .................................................................................................. стр. 18 2.3 Директивите за местообитанията и за птиците ............................................. стр. 19 2.3.1 Генерални цели на Директивите за птиците и за местообитанията ... стр. 20 2.3.2 Обща система за строга защита на биологичните видове ................. стр. 20 2.3.3 Разпоредби за опазване на местообитания: мрежата „Натура 2000“ стр. 22 2.3.4 Управление и опазване на защитените зони по „Натура 2000“ ........... стр. 24 2.3.5 Нови разработки, които засягат защитени зони по “Натура 2000” ...... стр. 25 2.3.6 Подобряване на екологичната кохерентност на мрежата „Натура 2000“ ................................................................................................................ стр. 26 2.4 Директивите на ЕС в областта на природата и изграждането на вятърни централи

................................................................................................................ стр. 26 2.5 Директивата за СЕО и Директивата за ОВОС стр. 26 2.5.1 Директивата за СЕО ............................................................................... стр. 27 2.5.2 Оценка на въздействието върху околната среда ................................. стр. 27 2.5.3 Взаимовръзката между СЕО, ОВОС и оценките за съвместимостта .. стр. 28

2.6 Международни конвенции и споразумения от значение в областта на природата и биологичното разнообразие ........................................................................... стр. 31

3. ПОТЕНЦИАЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ВЯТЪРНОЕНЕРГИЙНИТЕРАЗРАБОТКИ ВЪРХУ ПРИРОДАТА И ДИВАТА ФЛОРА И ФАУНА ................................ стр. 35

3.1 Положителни и отрицателни въздействия: необходимостта от подход, насочен към конкретните случаи ........................................................................................ стр. 35 3.2 Установяване на потенциални въздействия през различните етапи от ..... .... изграждането на вятърни централи ............................................................... стр. 37 3.3 Обзор на потенциалните въздействия .......................................................... стр. 38 3.4 Потенциално въздействие на вятърните централи върху избрани биологични видове и местообитания ................................................................................. стр. 39 3.4.1 Потенциално въздействие на вятърните централи върху птиците ..... стр. 40 3.4.2 Потенциални въздействия на вятърните централи върху прилепи .... стр. 45


3.4.3 Реконструкция на вятърни централи .................................................... стр. 47 3.4.4 Потенциални въздействия на вятърните централи върху морските животни ....................................................................................................... стр. 48 3.4.5 Потенциални въздействия на вятърните централи върху редки и уязвими типове местобитания ............................................................................. стр. 50 3.5 Разграничение между значителни и незначителни въздействия ................. стр. 52 3.6 Кумулативни въздействия ............................................................................. стр. 56

4. ЗНАЧЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКОТО ПЛАНИРАНЕ ПРИ ВЯТЪРНОЕНЕРГИЙНИТЕ РАЗРАБОТКИ ................................................... стр. 57

4.1 Стратегическо планиране: начин за осигуряване на по-ефикасноно и интегрирано вземане на решения ....................................................................................... стр. 57

4.2 Морско пространствено планиране ............................................................... стр. 58 4.3 Определяне на подходящи местоположения за изграждане на вятърни централи ......................................................................................................................... стр. 59 4.3.1 Потенциал на вятърната енергетика в Европа ..................................... стр. 59 4.3.2 Свързване към електроенергийната мрежа и пътища за достъп ........ стр. 62 4.3.3 Карти на чувствителни области на дивата флора и фауна ................. стр. 63 4.3.4 Карти на чувствителни области на дивата флора и фауна в контекста на член 12 от Директивата за местообитанията и член 5 от Директивата за птиците: .................................................................................................. стр. 64 4.3.5 Карти на защитени зони по Натура 2000 .............................................. стр. 66 4.4 Примери за добра практика на стратегическо планиране за изграждане на вятърни централи с оглед гарантиране на подходящо местоположение от природозащитна гледна точка .................................................................................................. стр.67

5. ПОЕТАПНА ПРОЦЕДУРА ЗА ВЯТЪРНОЕНЕРГИЙНИ РАЗРАБОТКИ, ЗАСЯГАЩИ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ ПО НАТУРА 2000 ..................................... стр. 77

5.1 Въведение ....................................................................................................... стр. 77 5.2 Член 6 от Директивата за местообитанията: поетапен подход .................... стр. 78 5.3 Кога е необходима оценка за съвместимостта? ........................................... стр. 82 5.3.1 Събиране на достатъчна информация ................................................. стр. 83 5.3.2 Определяне дали има „значително въздействие“ ............................... стр. 85 5.3.3 Преглед на потенциалните кумулативни въздействия ........................ стр. 85 5.3.4 Документиране на решението за проучване на необходимостта ....... стр. 86 5.4. Предназначение на оценката за съвместимостта ........................................ стр. 87 5.5 Стъпки при извършването на оценка за съвместимостта на планове и проекти за вятърни централи ........................................................................................... стр. 88 5.5.1 Определяне на базата и събиране на допълнителна информация… стр. 90 5.5.2 Оценяване на въздействията върху защитена зона по Натура 2000...стр. 92

5.5.3 Оценяване дали има неблагоприятни въздействия върху доброто състояние на защитената зона ............................................................................... стр. 101

5.5.4 Разглеждане на начините за смекчаване на неблагоприятните въздействия върху защитената зона по Натура 2000 .............................................. стр. 103 5.5.5 Документиране на резултатите от оценката за съвместимостта ........ стр. 106 5.6 Процедурата на дерогации по член 6, параграф 4 от Директивата за ....... .... местообитанията ............................................................................................. стр. 107 5.6.1 Схемата на член 6, параграф 4 ............................................................. стр. 107 5.6.2 Липса на алтернативни решения .......................................................... стр. 108 5.6.3 Наложителни причини от приоритетен обществен интерес (НППОИ) стр. 110 5.6.4 Предприемане на всички необходими компенсаторни мерки ............. стр. 112



ПРИЛОЖЕНИЯ ............................................................................................... стр. 115 Приложение I: Препоръки и резолюции, приети от международни конвенции, относно .. потенциалното въздействие на вятърните централи върху дивата флора и

фауна и върху местообитанията .............................................................. стр. 115 Приложение II: Видове птици, които се считат за особено уязвими от вятърни централи

...................................................................................................................... стр. 117 Приложение III: Поведение на прилепите във връзка с вятърните централи ................. стр. 121 Приложение IV: Хидробионти, които са включени в приложения II и/или IV, буква а) към . Директивата за местообитанията и за които се препоръчва специално .. разглеждане по отношение на неблагоприятното въздействие от вятърните

централи (списъкът не е изчерпателен .................................................... стр. 123 Приложение V: Някои примери за предложени или потвърдени въздействия на проектите за вятърни централи върху биологичните видове и групи биологични видове

...................................................................................................................... стр. 125 Приложение VI: Европейски и национални насоки, които са от значение за оценките на .

въздействието по отношение на вятърни централи ............................... стр. 130 Отправни документи ............................................................................................................... стр. 136


ЦЕЛ НА НАСТОЯЩОТО РЪКОВОДСТВО

Контекст

През декември 2008 г. ЕС прие амбициозен и широкообхватен законодателен пакет в областта на „изменението на климата и енергетиката“, който, наред с други, задължава държавите от ЕС-27 до 2020 г. да увеличат дела на възобновяемата енергия до 20 % от общото производство на енергия в Европа. Вятърната енергия, като чист и възобновяем източник на електроенергия, може да даде значителен принос за постигането на двадесетпроцентната цел. Вятърната енергия в Европа отбеляза бърз растеж през последното десетилетие. През 2008 г. тя представлява около 4,8 % от общото потребление на електроенергия в Европа. Очаква се до 2020 г. този дял най-малкото да се утрои. Затова е ясно, че в краткосрочен и в средносрочен план броят на инсталациите във вятърните централи в ЕС вероятно рязко ще нарасне. Важно ще бъде да се гарантира, че това бързо увеличаване е устойчиво във всички отношения и че се извършва в съответствие със законодателството на ЕС в областта на околната среда, включително директивите за местообитанията и за птиците. Наличните към момента данни показват, че, докато по принцип вятърната енергия не представлява сериозна заплаха за дивата флора и фауна, вятърните централи, които са неправилно разположени или проектирани, могат да предизвикат потенциална заплаха за уязвимите биологични видове и местообитания, включително защитените съгласно директивите за местообитанията и за птиците. Цел на настоящото ръководство

Целта на настоящия документ е да предостави указания как най-добре да се осигури съответствие на вятърноенергийните разработки с разпоредбите на директивите за местообитанията и за птиците. Документът е съсредоточен по-специално върху процедурите, които се прилагат съгласно член 6 от Директивата за местообитанията, когато се разглеждат планове и проекти, свързани с вятърни централи, които биха могли да засегнат дадена защитена зона по Натура 2000, и разяснява също така определени ключови аспекти от този процес на одобряване. Директивата за местообитанията не изключва a priori разработките на вятърни централи в защитени зони по Натура 2000 или в съседни на тях. Те трябва да се преценяват за всеки отделен случай. Основно се предвижда документът като такъв да се използва от компетентни органи и възложители, както и от консултанти, ръководители на обекти и други професионалисти, участващи в планирането, проектирането, изпълнението или одобряването на планове или проекти за вятърни централи. Той може да представлява интерес също така за други организации като НПО и международни органи. От голяма полза за документа, в хода на неговото изготвяне, бяха също така дискусиите с експерти от държавите-членки и ключови групи заинтересовани страни в рамките на специалната група за вятърна енергия и опазване на природата, както и предоставената от тях информация.



Структура и съдържание

Документът се състои от 5 основни раздела: В глава 1 е направен обзор на развитието на вятърната енергетика в Европа и на

рамката на политиката на равнище ЕС.

В глава 2 са представени основните разпоредби на политиката на ЕС в областта на биологичното разнообразие и директивите за местообитанията и за птиците. В нея се разглежда също така връзката между стратегическите екологични оценки по Директивата за СЕО, оценките на въздействието върху околната среда съгласно Директивата за ОВОС и оценките за съвместимостта съгласно Директивата за местообитанията.

В глава 3 е направен преглед на потенциалното въздействие на вятърноенергийните разработки върху различни биологични видове, като птици, прилепи, морски бозайници и типове местообитания, като например обраслите тресавища. Представената тук информация е получена от задълбочен преглед на съществуващата научна литература и други признати източници на информация.

В глава 4 са разгледани ползите от стратегическото планиране за развитието на

вятърни централи като средство за постигане на по-ефективен и интегриран процес на вземане на решения, който спомага за избягване или свеждане до минимум на конфликтите по-нататък на проектно равнище, и по-специално по отношение насърчаването на подходящо разполагане на вятърните централи в райони с потенциално слабо или никакво въздействие върху дивата флора и фауна. Посочени са множество примери за добри практики, показващи как това е постигнато в различни части на ЕС.

В глава 5 се акцентира по-специално на разпоредбите на член 6 от Директивата за местообитанията като се предлагат указания за стъпките на процедурите при оценяването на планове или проекти за вятърни централи, които биха могли да засегнат по-специално защитени зони по Натура 2000. В нея са предоставени съвети и насоки за извършване на оценката за съвместимостта и за гарантиране наличието на достатъчно надеждна научно-информационна база, въз основа на която да се определи дали проектът може да окаже неблагоприятно въздействие върху доброто състояние на дадена защитена зона по Натура 2000 или не.

Ограничения на документа Предвидено е настоящото ръководство да бъде обвързано с текста на директивите за местообитанията и за птиците, както и с по-цялостните принципи, залегнали в основата на политиката на ЕС в областта на околната среда и възобновяемата енергия, и да се придържа към тях. По своето естество ръководството не е законодателен документ и не създава нови разпоредби, а по-скоро дава допълнителни указания за прилагане на вече съществуващите. Поради това то отразява единствено възгледите на службите на Комисията и от правна гледна точка няма задължителен характер. Окончателното тълкуване на дадена директива е в компетенциите на Съда на Европейския съюз. Съществуващата съдебна практика е включена по целесъобразност, когато Съдът вече е изразил ясни позиции.


Настоящият документ не заменя също така съществуващите документи с общи тълкувателни и методични указания на Комисията относно разпоредбите на член 6 от Директивата за местообитанията1. Вместо това предназначението му е да поясни конкретни аспекти на тези разпоредби и по-специално да ги постави в контекста на изграждането на вятърните централи. Поради това е най-добре настоящото ръководство да се чете заедно със съществуващите общи указания и двете директиви. И накрая, в ръководството се отчита, че двете директиви за опазване на природата са обвързани с принципа на субсидиарност и държавите-членки са компетентни да определят процедурните изисквания, които произтичат от директивите. Описаните в настоящия документ процедури, представени като добри практики, и предложените методики не са предвидени да служат като предписания, а по-скоро целта им е да предложат полезни съвети, идеи и предположения на базата на задълбочен преглед на съществуващия опит и добри практики в целия ЕС и извън него. За повече сведения в приложенията са посочени препратки към различни национални ръководства и други източници на информация.

1 „Управление на обекти по „Натура 2000“. Разпоредбите на член 6 от Директива 92/43/ЕИО

(„Местообитания“)“. „Оценки на планове и проекти със значително въздействие върху обекти по „Натура 2000“. Методологични насоки за прилагане на разпоредбите на член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 92/43/ЕИО („Местообитания“)“. „Документ с насоки относно член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО („Местообитания“)“. http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/guidance_en.htm.

http://ec.europa.eu/environment/nature/natura2000/management/guidance_en.htm



1. ВЯТЪРНОЕНЕРГИЙНИ РАЗРАБОТКИ В ЕС

През декември 2008 г. ЕС прие амбициозен и широкообхватен законодателен пакет в областта на „изменението на климата и енергетиката“, който, inter alia, задължава държавите от ЕС-27 до 2020 г. да увеличат дела на възобновяемата енергия до 20 % от общото производство на енергия в Европа.

Вятърната енергия, като чист и възобновяем източник на електроенергия, може да даде значителен принос за постигането на двадесетпроцентната цел. Тя ще спомогне също така значително да бъдат намалени емисиите на парникови газове и на замърсители на въздуха, както и на потреблението на прясна вода при конвенционалното електропроизводство в ЕС.

През последното десетилетие вятърната енергия отбеляза бърз растеж. През 2009 г. тя представлява около 4,8 % от общото потребление на електроенергия в ЕС. Очаква се до 2020 г. този дял най-малкото да се утрои. Това би могло да означава ежегодно увеличаване мощността на вятърните централи, разположени на сушата и в морето, с повече от 10 GW годишно до 2020 г.

Огромната част от вятърната енергия в ЕС се произвежда от малко на брой държави-членки. Дори да приемем различията във вятърните ресурси, наличието на други възобновяеми източници на енергия и различните национални приоритети, много е вероятно вятърната енергия да се увеличи значително в повечето държави, ако не и във всички.

Последните ангажименти, поети от ЕС по отношение на възобновяемата енергия, създават благоприятна законодателна среда за развитието на вятърната енергетика, като същевременно гарантират неговото съответствие със законодателството на ЕС в областта на околната среда.

1.1 Вятърната енергия в Европа — 20 години постоянен растеж Благодарение на последните технически постижения секторът на вятърната енергетика в Европа се радва на бърз и постоянен растеж през последните 20 години. През 2009 г. около 4,8 % от общото потребление на енергия в ЕС-27 беше осигурено от вятърна енергия. Важен фактор за този бърз растеж е необходимостта от обезпечаване на сигурни енергийни доставки за Европа, което да не зависи от външни източници на газ и нефт. Друг основен фактор е значителният принос, който вятърната енергия може да даде за намаляване на емисиите на парникови газове. Вятърната енергия, като чист и възобновяем източник, вече изпълнява и ще продължи да изпълнява важна роля за смекчаване изменението на климата, като същевременно осигурява и ползи под формата на намаляване на емисиите на замърсители на въздуха и на потреблението на вода за охлаждане, които са свързани с много от конвенционалните технологии за производство на енергия.


Фигура 1. Инсталирана мощност в ЕС за периода 2000—2007 г. (MW) — Европейска асоциация за

вятърна енергия (EWEA), „Pure Power’“, март 2008 г.

1.2 Рамка на политиката на ЕС за насърчаване на използването на възобновяеми източници на енергия Изменението на климата, както и възобновяемата енергия, са сред политическите приоритети на ЕС. Политиката на ЕС в областта на възобновяемата енергия датира от 1997 г., когато беше приета Бялата книга на Комисията, озаглавена: „Енергия за бъдещето: възобновяеми източници на енергия“2. В нея се препоръчва делът на възобновяемата енергия в брутното потребление на енергия да бъде удвоен до 2010 г., като достигне 12 %. Тази препоръка намери законово отражение през 2001 г. с приемането на Директива 2001/77/ЕО относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми източници на енергия на вътрешния електроенергиен пазар3 и Директива 2003/30/ЕО относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт4. Директива 2003/87/ЕО установи схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове. През месец януари 2008 г. Комисията предложи амбициозен и мащабен законодателен пакет в областта на „изменението на климата и енергетиката“, който беше одобрен на политическо равнище от държавните ръководители на държавите от ЕС през декември 2008 г.5 Пакетът ангажира държавите-членки на ЕС с постигането на следните цели: - намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 20 % до 2020 г. спрямо

равнищата от 1990 г. (стигащо до 30 %, ако и други развити държави положат сходни усилия в рамките на ново глобално споразумение относно изменението на климата)6,

- увеличаване на използването на възобновяеми източници на енергия до 20 % от брутното крайно потребление на енергия в Европа до 2020 г., включително специалната цел за 10 % възобновяеми горива в транспорта,

- намаляване на потреблението на енергия с 20 % от прогнозните равнища за 2020 г. чрез подобряване на енергийната ефективност7.

2 COM(1997) 599 окончателен.

3 ОВ L 283, 27.10.2001 г., стр. 33.

4 ОВ L 123, 17.5.2003 г., стр. 42.

5 http://ec.europa.eu/environment/climat/climate_action.htm.

6 Включва преразглеждане на системата за търговия с емисии.

7 За разлика от останалите цели, тази цел все още е само политическа, т.е. не е правно обвързваща.



Като последваща мярка през април 2009 г. беше приета Директива 2009/28/ЕО8 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (Директивата за ЕВИ), с която бяха установени задължителни национални цели за всяка държава-членка, за да се осигури постигането на общата цел на ЕС за 20 % енергия от възобновяеми източници на енергия (вж. таблица 1). Според Директивата за ЕВИ всяка държава-членка трябва да изготви ясен план за действие, в който да покаже как възнамерява да постигне своите цели за възобновяема енергия. Въпросните национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ), които трябва да бъдат приети до 30 юни 2010 г., съдържат подробни данни, наред с другите, относно националните секторни цели и схеми за подпомагане. В тях е необходимо да се направи също така оценка на ролята, която различните технологии ще изпълняват за постигането на целите за съответната държава, и да се очертаят мерките, които ще бъдат предприети за увеличаване използването на възобновяема енергия, например чрез намаляване на административните препятствия и подобряване на условията за свързване към електропреносните мрежи. Таблица 1. Приложение I към Директива 2009/28/ЕО (Директива за ЕВИ) — Национални общи дял и цели

за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г.

8 ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.


Възобновяеми източници на енергия

Съществуват различни форми на възобновяеми източници на енергия: вятърна, слънчева, аеротермална, геотермална, хидротермална и океанска енергия, водна енергия, биомаса, биоотпадъци и биогазове. Те се използват също така по различни начини: за производство на електроенергия, за отопление или охлаждане или като гориво за транспорта.

Вятърната енергия по-специално се използва за производство на електроенергия. Електроенергията е само един от няколкото вида енергия, които се използват в ЕС. Целта за 20 % възобновяема енергия обхваща всички форми на енергия.

1.3 Развитие на вятърната енергия: прогнози за 2020 г. и последващите периоди Ясно е, че новите цели на ЕС ще наложат значителна промяна в развитието на възобновяемата енергия за един относително кратък период от време. Според Пътната карта за възобновяемите енергийни източници на Комисията се очаква 34 % от цялото потребление на електроенергия през 2020 г. да се осигурява от възобновяеми източници до 2020 г. като 12 % биха могли да се осигуряват само от вятърна енергия. Това би довело до тройно увеличение на настоящия дял на вятърната енергия в потреблението на електроенергия в ЕС (около 4,8 % през 2008 г.). Една от причините, поради които делът на вятърната енергия се увеличава толкова бързо, е, че технологиите за производство на вятърна енергия са се развили значително през изминалите 20 години. Мощността на разположените на сушата турбини е увеличена от по-малко от 50 KW през 80-те години на XX век до повече от 3 MW днес. Диаметърът на роторите също е увеличен средно от 15 m на 100 m или повече. Понастоящем преобладават турбини с 3 лопатки, с променлива скорост и с регулирана ориентация на лопатките срещу вятъра, произвеждащи 750—3000 KW, като те представляват около 90 % от пазара на ЕС9. Разходите по монтирането на вятърни турбини също са спаднали значително през годините10, което не само направи изграждането на вятърни централи по-достъпно по цена, но също така и по-привлекателно за възложителите.

9 Малки и много малки турбини все още се използват с оглед удовлетворяване на специфични нужди,

например като традиционна част от електрификацията на селските райони, например — към отдалечени от електрическата мрежа домове, лодки и телекомуникационни съоръжения. Микропроизводството може да добие популярност в градските райони, но за момента то представлява съвсем малък дял от пазара. 10

В Европа една средна вятърна турбина струва 1,23 млн. EUR/MW на сушата и 2—2,2 млн. EUR/MW в морето.



Фигура 2. Нарастване на дела на възобновяемите енергийни източници: Прогнози за електроенергията до 2020 г.

11

Като цяло мощностите за производство на вятърна енергия в ЕС са се увеличили повече от сто пъти през изминалите 12 години — от 4 753 MW през 1997 г. на 74 767 MW през 2009 (EWEA). През 2009 г. над 39 % от всички нови мощности за производство на електроенергия, присъединени към европейската мрежа, използват вятърна енергия. В своя Втори стратегически енергиен преглед12 Комисията прави прогноза, че делът на вятърната енергия ще нарасне дори повече в краткострочен и средносрочен план, а според някои от сценариите, използвани при изготвянето оценката на въздействието на пакета в областта на изменението на климата и енергетиката, общата мощност би могла да надвиши 161 GW до 2020 г. Прогнозите на EWEA са дори за още по-голям ръст — с цел от 230 GW до 2020 г., включително 40 GW от разположени в морето вятърни централи.

1.4 Развитие на вятърната енергия в различните държави-членки В момента Европа е световен лидер в технологиите и развитието в областта на вятърната енергия. Към края на 2008 г. единадесет европейски държави разполагаха с инсталирани на своя територия мощности за вятърна енергия, надвишаващи 1000 MW (Германия, Испания, Дания, Италия, Франция, Португалия, Нидерландия, Швеция, Ирландия, Гърция и Обединеното кралство), като в пет от тях (Дания, Испания, Португалия, Ирландия, Германия) повече от 5 % от общото потребление на електроенергия се осигурява от вятърна енергия. Това не означава, че вятърната енергия ще изпълнява еднакво важна роля във всички държави. Вятърните ресурси се различават значително в различните държави, както и наличието на алтернативни възобновяеми източници на енергия, като биомаса или геотермална енергия. Потенциалът на съществуващите преносни мрежи и другите централи за производство на енергия да интегрират големи количества вятърна енергия също варира и зависи до известна степен от историческото развитие. Всички тези и други фактори ще бъдат от голяма важност при стратегическото планиране на изграждането на вятърни централи в ЕС и при определянето на приноса, който вятърната енергия ще осигурява в различните държави-членки за постигане на съответните им цели съгласно Директивата за ЕВИ.

11

Съобщение на Комисията COM(2006) 848 окончателен, 10.1.2007 г. „Пътна карта за възобновяемите енергийни източници“. 12

COM (2008) 738 окончателен, 13.11.2008 г.


1.5 Вятърна енергия от разположени в морето инсталации За разлика от вятърната енергия от разположени на сушата инсталации, вятърната енергия от разположени в морето инсталации все още е в началния етап от своето развитие и представлява само около 2 % от общата инсталирана мощност за вятърна енергия в Европа. Повечето от изградените до момента централи се намират в Северно море и в Балтийско море, главно в плитки води с по-малко от 30 m дълбочина и разположени на по-малко от 40 km от брега. Разположените в морето инсталации са по-сложни и изграждането им е по-скъпо в сравнение с разположените на сушата вятърни централи. Предвид по-суровата и по-труднодостъпна работна среда към технологията има по-високи изисквания. Все още има значителни затруднения за преодоляване по веригата за доставки (липса на плавателни съдове за монтажа или на пристанищни съоръжения, липса на квалифицирана работна ръка) и при осигуряването на свързване с електропреносната мрежа. Въпреки това, като се има предвид, че се очаква средната мощност на разположените в морето турбини да бъде значително по-голяма (около 5 MW), съществува значителен потенциал за растеж на дела на вятърната енергия от разположени в морето инсталации заедно с развитието на технологиите. В своето съобщение от месец ноември 2008 г.13, озаглавено „Вятърна енергия от разположени в морето инсталации: необходими действия за постигане на целите на енергийната политика за 2020 г. и за последващи периоди“, по оценка на Комисията се очаква потенциалът на вятърната енергия от разположени в морето инсталации до 2020 г. да надвишава 30—40 пъти инсталираната мощност по времето на съобщението (от около 1,1 GW към края на 2007 г. е нараснала на 2,06 до края на 2009 г.).

Разпределение по видове източници на електроенергията, генерирана от ВЕИ през 2006 г.

0

10

20

30

40

50

60

70

80

AT BE BG CY CZ DE DK EE ES FI FR GR HU IE IT LT LU LV MT NL PL PT RO SE SI SK UK

Ге

не

ри

ра

на

ел

ектр

ое

не

рги

я [

TW

h/г

од

.] _

Биогаз Твърда биомаса Биологични отпадъциГеотермално електропроизводство Слънчеви фотопреобразуватели Сухоземни вятърни генераториМорски вятърни генератори Малки ВЕЦ Големи ВЕЦ

Фигура 3. Насърчаване и ръст на възобновяемите енергийни източници и системи в ЕС

14

13

COM (2008) 768 окончателен. 14

От Доклада на Комисията за напредъка в областта на възобновяемата енергия, COM(2009) 192 окончателен.



Фигура 4 (горе). Дял на вятърната енергия в потреблението на електроенергия (2008 г.) Фигура 5 (дясно). Дял на държавите-членки от общите мощности за вятърна енергия към края на 2008 г. (EWEA)

15

1.6 Съгласуване на изграждането на вятърни централи с по-широките социални нужди

Бързото увеличаване на инсталациите за вятърна енергия през идните години ще допринесе множество ползи за обществото, не на последно място чрез намаляване на парниковите газове. Освен за намаляването на парниковите газове вятърната енергия спомага също така за понижаване на зависимостта на икономиките и излагането им на променливите или високите цени на горивата и въглерода. Вятърната енергетика е също източник за създаване на работни места, технологично развитие, социално сближаване и износ. Както всяко едно развитие е нужно обаче и това бързо увеличаване да бъде съгласувано с други по-широки социални, икономически и екологични съображения, за да се осигури неговият устойчив растеж и приемливостта му за обществеността.

15

EWEA, „Чиста енергия“ („Pure power“): цели за вятърна енергия за 2020 г. и 2030 г., стр. 26 и 23 (декември 2009 г.) http://www.ewea.org/fileadmin/ewea_documents/documents/publications/reports/Pure_Power_Full_Report.pdf.


Все още е необходимо да се преодолеят редица препятствия, за да може вятърната енергия да изпълнява ролята, която съответства на потенциала ѝ. Наред с други, това означава да се осигури по-добър достъп до електроенергийната мрежа, да се премахнат административните пречки пред използването на възобновяема енергия вместо другите по-традиционни форми на енергия, както и да се подобри технологията, по-специално за разположени в морето инсталации. От социална гледна точка опасенията по отношение на изграждането на вятърни централи се различават значително и всеки един случай ще трябва да бъде разгледан поотделно, за да се гарантира съответното зачитане на местните интереси. Обикновено съществуват опасения относно потенциалното равнище на шума, създаван от вятърните централи, зрителното въздействие, съображения за безопасност, въздействие върху ландшафта, археологията, наследството, както и евентуални проблеми свъздухоплаването или корабоплаването и т.н.… Съществуват също така опасения относно евентуалното въздействие на недобре разположените вятърни централи върху природата и дивата флора и фауна, което, с оглед на прогнозирания мащаб на развитие, не може да бъде пренебрегнато. Законодателството на ЕС в областта на околната среда осигурява обща законодателна рамка, приложима във всички държави-членки, за преодоляване на тези опасения. Установените механизми в съществуващото законодателство на ЕС в областта на околната среда могат да гарантират развитието на вятърната енергия по един устойчив начин, при който въздействието ѝ върху природната среда е сведено до минимум. В настоящото ръководство тези процедури и евентуалните въздействия на вятърните централи върху природата и дивата флора и фауна са разгледани по-подробно. Важно е обаче да се има предвид, че евентуалните проблеми с природата и дивата флора и фауна представляват само едно от цялата група възможни ограничения, с които би могъл да се сблъска възложителят, изграждащ вятърни централи, в зависимост от местните условия. Следователно е необходимо да се прави ясно разграничение между тези различни ограничения, за да може всяко едно от тях да бъде анализирано в съответния му контекст, а не на други основания да се използват погрешно като мотив за възражения срещу изграждането. Това изисква ясно разбиране на вида на потенциалните въздействия на вятърните централи върху природата и дивата флора и фауна, както и правните задължения, които трябва да бъдат спазвани при планирането и изграждането на вятърни централи.



2. РАМКА НА ПОЛИТИКАТА И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ЕС

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДАТА И БИОЛОГИЧНОТО

РАЗНООБРАЗИЕ

Подобно на изменението на климата и възобновяемата енергия, опазването на биологичното разнообразие е един от най-важните политически приоритети. ЕС е поел ангажимент за прекратяване намаляването на биологичното разнообразие в ЕС и този ангажимент вече е включен стабилно във всички аспекти на политиката на ЕС.

Директивите на ЕС за местообитанията и за птиците са основните стълбове на политиката на ЕС по отношение на биологичното разнообразие. Те дават възможност на всички държави-членки да работят заедно за защита и осигуряване на оцеляването на най-застрашените и най-уязвими биологични видове и типове местообитания в Европа.

Основно за двете директиви е създаването на мрежата „Натура 2000“ — екологична мрежа от територии, разположени в 27-те държави-членки. До момента в мрежата са включени около 26 000 зони, които обхващат близо 18 % от сухоземната площ на ЕС. Освен това има и обширни морски зони, но този компонент на мрежата все още не е в завършен вид.

Вятърните централи, които има вероятност да окажат неблагоприятно въздействие върху дадена защитена зона по Натура 2000, трябва да бъдат подложени на оценка за съвместимостта като се отчитат целите на опазване на зоната. Изграждането на подобни инсталации може да бъде извършено при определени условия, ако са спазени процедурните предпазни мерки, предвидени от двете директиви за природата.

С двете директиви се изисква също така вятърноенергийните разработки да не причиняват никакви значителни вреди или обезпокояване на биологичните видове от интерес за Общността (т.е. обхванатите от директивите) или на основните им местообитания в по-широк териториален обхват извън защитените зони.

Плановете и проектите за нови вятърни централи могат също така да бъдат обект на разпоредбите на Директивата за СЕО и Директивата за ОВОС, но оценките по тях са отделни и се различават от оценката за съвместимостта, която се извършва по Директивата за местообитанията.

2.1 Въведение Ясно е, че се очаква в краткосрочен и средносрочен план броят на вятърните централи в ЕС да нараства с много бързи темпове в определени части на Европа. Предвид факта, че вятърната енергия е всеобщо призната като източник на чиста, възобновяема енергия и, като такава, значително допринася също така за смекчаване на последствията от изменението на климата, ще бъде важно да се гарантира, че нейното увеличаване е устойчиво във всички аспекти и се постига без ненужни вреди за природната среда и природното наследство на Европа. Подобно на всички други промишлени дейности, свързани с използването на сушата или морето, развитието на вятърната енергия неизбежно оказва въздействие върху околната среда, което също трябва да бъде взето предвид и, ако е необходимо, да бъде намалено.


В настоящата глава са представени накратко основните правни актове и международни ангажименти на ЕС в областта на околната среда, които трябва да бъдат съблюдавани при изграждането на вятърни централи в ЕС. В глава 5 са предоставени допълнителни подробни указания по отношение на разработките, засягащи по-конкретно защитени зони по Натура 2000. 2.2 Ангажиментът на ЕС за прекратяване намаляването на биологичното разнообразие

Подобно на изменението на климата и възобновяемата енергия, опазването на биологичното разнообразие е един от основните политически приоритети на ЕС. То също така се определя като една от основните оперативни цели на Стратегията за устойчиво развитие (СУР)16 и на Лисабонското партньорство за растеж и заетост. В Шестата програма за действие в областта на околната среда (6-та ПДОС)17, която определя рамката за създаването на политики в областта на околната среда в ЕС за периода 2002—2012 г., „природата и биологичното разнообразие“ са залегнали като една от четирите приоритетни области за действие18. Подробните мерки, които следва да бъдат предприети, са определени в Плана на Европейската комисия за действие на ЕС за опазване на биологичното разнообразие, приет през 2006 г.19 Планът за действие на ЕС представлява важен нов подход в политиката на ЕС в областта на биологичното разнообразие, тъй като за пръв път всички съответни икономически сектори и области на политиката са разгледани в единен стратегически документ, като е определена тяхната част от отговорността за неговото изпълнение. В него се посочва, че промяната може да се случи единствено ако се положат съвместни усилия от страна на всички икономически сектори за постигане на целите по отношение на биологичното разнообразие. В плана на ЕС се подчертават също така важните предлагани от екосистемите услуги, които природата предоставя и от които зависят нашата икономика и социално благосъстояние. Здравите екосистеми помагат за пречистване на въздуха и водата и за регулиране на климата. Те осигуряват основни стоки като храна, влакна и дървесина. Като такива, те ще изпълняват главна роля през идните години за смекчаване на въздействието от изменението на климата. Комисията планира да представи до края на 2010 г. нова стратегия на ЕС за биологичното разнообразие въз основа на Съобщението относно визията и целите на ЕС по отношение на биологичното разнообразие след 2010 г.20 и Заключенията на Съвета по околната среда на ЕС относно биологичното разнообразие след 2010 г., приети на 15 март 2010 г. Тази стратегия ще определи ограничен брой измерими подцели за различните екосистеми, движещи сили, видове натиск и ответни реакции и ще гарантира тяхното интегриране в съответните вътрешни и външни секторни политики на ЕС.

16

COM (2001) 264 окончателен; Обновена стратегия на ЕС за устойчиво развитие, приета през месец юни 2006 г. 17

Решение № 1600/2002/ЕО, ОВ L 242, 10.9.2002 г. 18

Другите са изменението на климата, околна среда и здраве, управление на природните ресурси и отпадъците. 19

COM(2006) 216 окончателен. http://ec.europa.eu/environment/nature/biodiversity/comm2006/index_en.htm.

20 COM(2010) 4 окончателен, 19.1.2010 г.

http://ec.europa.eu/environment/nature/biodiversity/comm2006/index_en.htm



Един от иновативните аспекти на „Стратегия за биологичното разнообразие 2020“ ще бъде установяването на изходна позиция на биологичното разнообразие, която ще ни позволи да оценим напредъка по отношение на постигането на целта. Стратегията на ЕС21 ще бъде разработена с оглед на глобалната рамка за биологичното разнообразие след 2010 г., която следва да бъде приета през октомври 2010 г. съгласно Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие.

Биологично разнообразие и изменение на климата

Междуправителствената експертна група по изменението на климата (МЕГИК) прогнозира, че средните температури на повърхността на Земята ще се повишат с 2—6,4 °C до 2100 г. спрямо равнищата от периода преди индустриалното развитие. Трудно е да се изчисли въздействието върху биологичното разнообразие и екосистемите, но се очаква то да бъде значително. Вече съществуват проучвания, които показват, че много биологични видове изпитват затруднения при адаптирането си към изменението на климата и това ги излага на още по-голям риск от изчезване.

Изменението на климата също излага на опасност ценни екосистеми, от които обществото зависи във връзка с осигуряването на важни стоки и услуги — като предпазване от наводнения или съхранението на въглерод. Здравите екосистеми са съществен елемент от всяка стратегия за смекчаване изменението на климата, но подобно на дивата флора и фауна и те са подложени на голям натиск вследствие на загубата и влошаването на състоянието на местообитанията, които до голяма степен са причинени от разрастването на градовете, интензивното земеползване и неподходящото развитие. Способността на екосистемите да ни помагат за смекчаване на последствията от изменението на климата ще се определя по това доколко ефективно те са защитени и управлявани.

2.3 Директивите за местообитанията и за птиците Директивите за местообитанията и за птиците представляват основните стълбове на политиката на ЕС по отношение на биологичното разнообразие. Те позволяват на всичките 27 държави-членки да работят заедно в обща законодателна рамка, да опазват най-ценните биологични видове и местообитания в Европа по целия им естествен район на разпространение в рамките на ЕС, независимо от политическите или административните граници. Директивите имат две главни цели:

да защитават биологичните видове като такива в ЕС (посредством разпоредби за опазване на биологичните видове),

да опазват основните зони, в които живеят определени редки и застрашени биологични видове (посредством разпоредби за опазване на местообитанията, довели до създаването на мрежата „Натура 2000“).

Във втория случай е важно да се отбележи, че мрежата „Натура 2000“ не е система от природни резервати със строги правила, в които всички човешки дейности са забранени. Вместо това двете директиви осигуряват обща законодателна рамка, приложима във всички държави от ЕС, която гарантира, че човешките дейности — inter alia дейностите, свързани с вятърната енергия — се извършват по начин, който не засяга неблагоприятно доброто състояние на защитените зони по Натура 2000.

21

По-нататъшното развитие може да бъде проследено на: http://ec.europa.eu/environment/nature/biodiversity/policy/index_en.htm.

http://ec.europa.eu/environment/nature/biodiversity/policy/index_en.htm


В член 6 от Директивата за местообитанията са определени процедурни предпазни мерки, които е необходимо да се съблюдават в случай на нови проекти. Разпоредбите на този член са обяснени подробно в следващите глави. Най-напред обаче е полезно да се разбере общото предназначение на двете директиви. 2.3.1 Генерални цели на Директивите за птиците и за местообитанията Генералната цел на Директивата за птиците22 е запазване и възстановяване на популациите на живеещи при естествени условия видове диви птици, налични в ЕС (около 500 вида) на ниво, което ще гарантира тяхното оцеляване в дългосрочен план. Директивата за местообитанията23 има сходни цели с тези на Директивата за птиците, но обхваща биологични видове, различни от птици, както и типове местообитания. Целта ѝ е да гарантира опазването на други 1000 застрашени диви животни и растения, както и 230 редки и застрашени типа местообитания, които са изложени на опасност от изчезване. Следва да се отбележи, че Директивата за местообитанията не обхваща всички видове растения и животни в Европа (т.е. не цялото биологично разнообразие в ЕС). Вместо това, тя е насочена към подгрупа от около 1500 биологични вида — често пъти наричани видове от интерес за Общността (или видове с европейско значение) — които са толкова редки и застрашени, че се нуждаят от опазване, за да се гарантира тяхното дългосрочно оцеляване в рамките на ЕС. 2.3.2 Обща система за строга защита на биологичните видове По отношение на опазването на биологични видове и двете директиви изискват от държавите-членки да създадат обща система за защита на всички видове диви птици в ЕС и на всички биологични видове, изброени в приложение IV към Директивата за местообитанията, в рамките на естествения район на разпространение на тези биологични видове в ЕС. Тези разпоредби се прилагат както във, така и извън защитените зони. Конкретните условия са определени в член 5 от Директивата за птиците и в член 12 (за животни) и член 13 (за растения) от Директивата за местообитанията. Тъй като определени защитени биологични видове са потенциално уязвими към вятърни централи, може да е необходимо тези разпоредби също да бъдат взети предвид от възложителите и проектантите, когато се обмислят разработки извън „Натура 2000“. Това може да е приложимо например, ако предложена за изграждане вятърна централа е разположена по важен миграционен маршрут, тъй като това би могло да предизвика значително обезпокояване или вреди на защитените птици, прилепи или други биологични видове при тяхната миграция.

22

Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (кодифицирана версия на Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици, с измененията) — вж. http://ec.europa.eu/environment/nature/legislation/index_en.htm. 23

Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, консолидирана версия с референтен номер 01992L0043 от 1.1.2007 г. — вж. http

eu guidance on wind energy development in accordance with the … · 2015-11-11 · стр. 123...

Documents