if mp 12 - uni-sofia.bg · история и Тракология. Теми за...

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

СПЕЦИАЛНОСТ ИСТОРИЯ

• Антична история и тракология• Средновековното общество – идеология, политика и култура • Средиземноморски култури и цивилизации през Античността и Средновековието• България и българите (VІІ–ХІХ век) • Възраждане и памет• Модерна България: държава и общество (края на ХІХ –

началото на ХХI век)• Европейски Югоизток (международна магистърска

програма)• Европейски Югоизток• Балканите и Русия (история, култура, политика)• Кризи, конфликти и дипломация в световната политика (ХVI–ХХІ

век)• Историко-етнически модели на националната сигурност• Американистика и трансатлантически отношения(Съвместна програма с Факултета по класически и нови филологии.

Приемът на документи се извършва от двата факултета, а конкурсният изпит и класирането на кандидатите – от Историческия факултет.)

• История на Евразия, Русия и Източна Европа• История и съвременно развитие на страните от Източна

Азия (Япония, Китай, Корея) (Съвместна програма с Факултета по класически и нови филологии

– Катедра езици и култури на Източна Азия.).• Образованието по история в средното училище• Гражданското образование чрез обучението по история и

цивилизация

Условия за кандидатстване: Кандидатите да притежават образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“.

Кандидатстващите за обучение срещу заплащане трябва да имат успех от дипломата за завършено висше образование, не по-нисък от

добър (4,00).За магистърските програми към специалност История могат да

кандидатстват лица, завършили бакалавърска степен по друга специалност, като за тях е предвидено допълнително обучение, с изключение на бакалаври филолози за магистърската програма Американистика и трансатлантически отношения.

За всяка от магистърските програми ще има прием срещу заплащане до 20 места.

Конкурсен изпит: Конкурсен изпит се полага само от кандидатите за бройки, субсидирани от държавата. Конкурсният изпит е събеседване пред специализирани комисии за отделните магистърски програми (вж. приложението към всяка програма).

За обявените бройки за обучение срещу заплащане кандидатите се класират по документи.

Класиране: Състезателният бал за кандидатстващите за субсидираните от държавата места се формира като сума от оценката от конкурсния изпит и средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование (среден успех от семестриалните изпити и среден успех от държавните изпити).

Състезателният бал на кандидатите за обучение срещу заплащане се формира като сума от средния успех от семестриалните изпити и средния успех от държавните изпити от дипломата за висше образование.

Магистърска програма: Антична история и тракология

Срок на обучение: 3 семестъра (специалисти и неспециалисти)Форма на обучение: редовнаПрием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: доц. д-р Диляна Ботевател.: 9308 354; 866 75 86; 0888 / 675 383e-mail: [email protected]

Магистърската програма Антична история и тракология е насочена към задълбочаване на професионалната подготовка на студентите в областта на античната история и култура с акцент върху

тракийската проблематика и палеобалканистиката, както и върху етнокултурните взаимодействия в контактните зони на Източносредиземноморския свят и на Европейския Югоизток.

Със своята научноизследователска и педагогическа квалификация магистрите по антична история и тракология могат да намерят професионална реализация в сферата на образованието, в научните институти, Министерството на културата, музеите, държавните институции, свързани с опазването на културните паметници, масмедиите, обществената администрация, културния туризъм, във фондации и неправителствени организации, чийто предмет на дейност е свързан с културно-историческото наследство, както и с етнокултурните взаимодействия и процеси, етническите и междуетническите отношения и др.

За неспециалисти се предвижда допълнително обучение: Стара история и Тракология.

Теми за събеседване1. Полис и монархия;2. Принципатът на Август;3. Тракийското културно наследство.Забележка: Литература за кандидатмагистърския изпит не е

посочена, тъй като целта е да бъдат проверени натрупаните в бакалавърската степен знания на кандидатите.

Магистърска програма: Средновековното общество – идеология, политика и култура

Срок на обучение: 3 семестъраФорма на обучение: редовна/задочнаПрием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: доц. д-р Ивайла Поповател. 9308 321; 952 00 38e-mail: [email protected] [email protected]

Завършилите успешно магистърската програма Средновековното общество – идеология, политика и култура придобиват задълбочена фундаментална научно-теоретична подготовка по история и специализирана по медиевистика. Те надграждат и задълбочават знанията си в областта на хуманитаристиката и обществените науки предимно в сферата на средновековната история на Европа и Европейския Югоизток, проблемите на османското нашествие на Балканите, политическата идеология, културата и изкуството във Византия и Западна Европа, преходите между Античност и Средновековие и между Средновековие и Новото време , етнокултурните взаимодействия, религиозните християнски и ислямски общности, средновековния протонационализъм.

Със своята научноизследователска и педагогическа квалификация, с придобитите възможности за исторически анализ и синтез, с усвоените умения за работа с исторически извора и специализирана научна литература магистрите по история със специализация по средновековното общество – идеология, политика и култура могат да намерят професионална реализация в сферата на образованието, в научните институти, Министерството на културата, музеите, масмедиите, обществената администрация – българска и европейска, туризма, във фондации и неправителствени организации, чийто предмет на дейност е свързан с културата и етнокултурните взаимодействия и процеси, етническите и междуетническите отношения и др.

Студентите, завършили магистърската програма Средновековното общество – идеология, политика и култура, могат да участват в процесите на европейската интеграция, да се включат активно в постприсъединителните програми за различни области на общественото развитие, чрез които България ще заеме своето окончателно място в европейското „семейство“, могат да съдействат за културното и политико-идеологическото синхронизиране между Европейския Югоизток и Западна Европа.

За неспециалисти се предвижда допълнително обучение: Средновековна история.

Теми за събеседване1. Франкска култура;2. Арабска култура;

3. Ренесансът като феномен на културата – Византия и Италия.

ЛитератураБицили, П. М. Европейската култура и Ренесансът. Избрани студии.

С., 1994.Бърк, П. Ренесансът. С., 1996.Медведев, И. П. Византийский гуманизм ХIV–ХV вв. Ленинград,

1976.Павлович, П. История и култура на древна Арабия. С., 2001.Теофанов, Цв. Арабската средновековна култура. С., 2001.Bolgar, R. R. The Classical heritage and its Beneficiaries: From The

Carolingian Age to the End of Renaissance. New York, 1964.Halfen, L. Charlemagne and the Carolingian Empire, Amsterdam, 1977.McKitterick, R. The Frankish Kings and Culture in the Early Middle Ages,

Variorum, 1995.Pirenne, H. Mohamet et Charlemagne. Paris, 1961.Renaissance Before the Renaissance. Cultural Revival of Late Antiquity

and the Middle Ages. Edited by Warren Treadgold. Standford, California, 1984.

Setton, K. M. The Byzantine Background to the Italian Renaissance – In: Europe and the Levant in the Middle Age and Renaissance. London, 1974, I, 1–76.

Магистърска програма: Средиземноморски култури и цивилизации през Античността и Средновековието

Срок на обучение: 2 семестъраФорма на обучение: редовнаПрием: държавна субсидия, обучение срещу заплащане

Ръководител: доц. д-р Ивайла ПоповаТел: 9308 321, 952 00 38e-mail: [email protected], [email protected]

Магистърската програма „Средиземноморски култури и цивилизации през Античността и Средновековието“ е насочена

mailto:[email protected]




към повишаване на професионалната квалификация на студентите в областта на Европейската история и по-конкретно – историята на Средиземноморието през Античността и Средновековието.

Завършилите успешно двусеместриалната магистърска програма “Средиземноморски култури и цивилизации през Античността и Средновековието” придобиват задълбочена фундаментална научна-теоретично подготовка по история и специализирана по антична и средновековна история за региона на Средиземноморието. Те надграждат и задълбочават знанията си в областта на хуманитаристиката и обществените науки предимно в сферата на Средиземноморието, на Европейския Югоизток и Европа като цяло; навлизат в проблемите на близкоизточните антични цивилизации, островните култури през античността, римската история на Средиземноморския регион; запознават се с проблемите на ислямската цивилизация в Средиземноморието, на Етруските, с културата на Палеологова Византия, на Италианския Ренесанс; специално се акцентира върху взаимодействието и противопоставянето на културите в различни зони от района на Средиземноморието – ислямска, западна, византийска култури в Норманска Сицилия, Латинска Морея и др.

Със своята научно-изследователска и педагогическа квалификация, с придобитите възможности за исторически анализ и синтез, с усвоените умения за работа с исторически извор и специализирана научна литература, магистрите по история със специализация “Средиземноморски култури и цивилизации през Античността и Средновековието” могат да намерят професионална реализация:

- в сферата на образованието – средни училища и университети;

- в научните институти към БАН;

- в архивите – държавни и частни;- в редица културни институции – Министерство на

културата, фондации и неправителствени организации, чийто предмет на дейност е свързан с културата;

- в музеите – централни и регионални;- в средствата за масова комуникация;- в бъ л г а р с к а т а и е в р о п е й с к а о бщ е с т в е н а

администрация;- в туризма;Също така успешно завършилите магистри, които имат

сериозен интерес към научните изследвания, могат да продължат своята научно-образователна квалификация в различните форми на докторантура.

С придобитата квалификация в магистърската програма “Средиземноморски култури и цивилизации през Античността и Средновековието” студентите могат да участват в процесите на Европейската интеграция, да се включат активно в пост-присъединителните програми за различни области на общественото развитие, могат да съдействат за културното и политико-идеологическото синхронизиране между България, Средиземноморието и Западна Европа.СЪБЕСЕДВАНЕ С КАНДИДАТИТЕ ПО ВЪПРОСИ,

ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ТЯХНАТА МОТИВАЦИЯ ЗА ИЗБОРА НА ПРОГРАМАТА. ПРИ ФОРМИРАНЕ НА ОЦЕНКАТА СЕ ИМА ПРЕДВИД НИВОТО НА ОБЩАТА ИМ ИСТОРИЧЕСКА КУЛТУРА, А СЪЩО КАКТО И ПРЕДВАРИТЕЛНИТЕ, МАКАР И ПО-ОБЩИ ЗНАНИЯ И ОРИЕНТАЦИЯ В ПРОБЛЕМАТИКАТА НА ИЗБРАНАТА ПРОГРАМА.

Магистърска програма: България и българите (VІІ–ХІХ век)

Срок на обучение: 3 семестъра (специалисти и неспециалисти)Форма на обучение: редовна/задочнаПрием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: проф. д-р Миляна Каймакамовател.: 9308 305; 0888 / 831 482e-mail: ка[email protected]; [email protected]

Магистърската програма “България и българите (VІІ-ХІХ в.)” е насочена към повишаване на професионална подготовка на студентите в областта на българската история през Средновековието и Възраждането. Нейното по-задълбочено изучаване оптимизира реализацията на магистрите в обществената сфера. Включените в програмата курсове обхващат водещите тенденции в стопанското, духовното и политическо развитие на българите в контекста на европейската история. Важно място в обучението заема и дискутирането на специфичните условия, при които протича общественият живот през тези два исторически периода. В Българското средновековие се залагат трайно основите на българската държавност и народност, а създаденият устойчив културен модел играе основна роля за осъществяване на прехода към Новото време. Цялостното обновление на духовния живот по време на Българското възраждане възстановява общуването на българите с европейския свят, прекъснато през първите векове на османското владичество.

Магистърската програма има за цел: Да доразвие уменията на студентите за самостоятелна и критична работа с изворовия материал, за анализ и синтез на значимите исторически процеси в българското пространство на фона на балканската и европейската история; да формира определени



професионални практики за работа в книгохранилища, архиви, обществени и научни институции; да създаде необходимата подготовка на магистрите за успешно кандидатстване и реализация в третата научно-образователна степен “доктор”. Придобилите магистърска степен по тази програма ще могат, освен като научни работници, да се реализират като специалисти в университети и институти, в музеи и архиви, в системата на средното образование, в различни културни институции и медии.


Кандидатстващите за обучение срещу заплащане трябва да имат успех от дипломата за завършено висше образование не по-нисък от добър 4,00.

За магистърската програма „България и българите (VІІ-ХІХ в.)” могат да кандидатстват бакалаври от всички хуманитарни специалности. Бакалаври, които са завършили специалностите : история , археология , етнология , архивистика, история и география, минало и съвремие на Югоизточна Европа, се водят „магистри-специалисти”, за разлика от бакалаври, завършили други специалности, които се водят „магистри-неспециалисти”. И за едните, и за другите, обучението е 3 семестъра по един и същи учебен план, но магистрите-неспециалисти слушат допълнително лекции по три от общите курсове, преподавани в бакалавърските програми на ИФ (по Средновековна българска история, История на българските земи 15-17 век и История на Българското възраждане).

Конкурсен изпит се полага само от кандидатите за бройки, субсидирани от държавата. Конкурсният изпит се състои в събеседване по избран от кандидата аспект от приложените по-долу

теми:1) Мястото на личността в българската история, 7-19 в. (личност

по избор).2) Значението на религията в живота на българското общество,

7-19 в. (езичество, християнство, ислям).3) Културни достижения на българите, 7-19 в. (творци и

паметници; културни процеси и влияния).

Препоръчителна литература:Божилов, Ив., В. Гюзелев. История на средновековна България

VІІ-ХІV в. Т. 1, Изд. къща «Анубис», С., 1999, 20062.Георгиева, Цв., Н. Генчев. История на българите ХV-ХІХ век. Т. 2,

Изд. къща «Анубис», С., 1999.История на България. Т. 2 и 3 (Първа българска държава и Втора

българска държава), Изд. на БАН, С., 1981, 1982.История на България. Т. 4 (Българският народ под османско

владичество – от ХV до началото на ХVІІІ в.), Изд. на БАН, С., 1983.История на България. Т. 5 и 6 (Българското възраждане ХVІІІ –

средата на ХІХ в.; Българското възраждане 1856-1878), Изд. на БАН, С., 1985, 1988.

История на българите. От древността до края на ХVІ век. Т. 1, Книгоизд. къща «Труд», С., 2003.


Класиране: Състезателният бал за кандидатстващите за държавна субсидия се формира като сума от оценката от конкурсния изпит /събеседване/ и средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование (среден успех от семестриалните изпити и среден успех от държавните изпити).


Магистърска програма: Възраждане и памет

Срок на обучение: 3 семестъра (специалисти и неспециалисти)Форма на обучение: редовна/задочнаПрием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: доц. д-р Надя Манолова-Николовател.: 9308 280; 297 14 82; 0888 / 124 448e-mail: [email protected]; [email protected]

Магистърската програма Възраждане и памет предлага на студентите обучение върху механизмите, средствата и начините, по които се е изграждала съвременната ни представа за Българското възраждане от XVIII и XIX в. Към възрожденската епоха, основополагаща за националната ни история и проучвана повече от столетие, са предложени нови подходи с оглед на по-широкото понятие за паметта. Акцентът е върху практическото усвояване на професионалната работа с домашното и чуждото ръкописно и печатно н а с л ед с т во от е п охат а ; въ р ху г р а д ежа н а микро - и макровъзрожденското минало. Програмата включва подготовка върху музейната практика и комуникация и върху изготвянето и реализацията на проекти за опазване на културното наследство. Специално внимание се отделя на обучението за визуално компютърно представяне на епохата, което в бъдеще ще има решаваща роля за младите поколения.

Завършилите магистърската програма могат да намерят работа като експерти в областта на музейното дело (обществено и частно), в различни звена на държавните и частните архиви, в органите на държавната власт, неправителствените организации, туризма, като учители в средното образование, могат да продължат научно-образователната си квалификация в различните форми на докторантура, да се реализират с научно-преподавателска работа във ВУЗ и системата на БАН, да участват в разработването на различни проекти в България и чужбина за проучване и дигитализация на българското културно-историческо наследство и памет.


Кандидатстващите за обучение срещу заплащане трябва да имат успех от дипломата за завършено висше образование не по-





нисък от добър 4,00. За магистърската програма „Възраждане и памет”

могат да кандидатстват бакалаври от всички хуманитарни специално сти . Бакалаври , които с а з авършили специалностите: история, етнология, архивистика, история и география, минало и съвремие на Югоизточна Европа се водят „магистри-специалисти”, за разлика от бакалаври, завършили други специалности, които се водят „магистри-неспециалисти”. И за едните, и за другите обучението е 3 семестъра по един и същи учебен план, но магистрите-неспециалисти слушат допълнително лекции по основни (един) и специализирани (три) курса по История на Българското възраждане, преподавани в бакалавърските програми на Исторически факултет.

Конкурсен изпит се полага само от кандидатите за бройки, субсидирани от държавата. Конкурсният изпит се състои в събеседване по избран от кандидата аспект от посочените по-долу три проблемни кръга:

1) Просветно дело през Възраждането (основни етапи, просветни центрове и дейци).

2) Възрожденска култура (литература, изкуства, архитектура – нови явления и тенденции; по-ярки творци и произведения).

3) Църква и църковен въпрос през Възраждането (основни етапи на църковното движение, дейци, идейни течения, чужди пропаганди).

Препоръчителна литература:Гандев, Хр. Проблеми на Българското възраждане. С., 1976.Генчев, Н. Научни трудове. Т. 1 и 2, С., 2003.Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция.

Българското училище през Възраждането. С., 1987.История на България. Изд. на БАН, Т. 5 и 6, С., 1985, 1987.Маркова, З. Българското църковно-национално движение до

Кримската война. С., 1973.Маркова, З. Българската екзархия 1870-1872. С., 1988.




Магистърска програма: Модерна България: държава и общество (кр. на ХІХ – нач. на ХХІ век)

Срок на обучение: 2 семестъра (специалисти и неспециалисти) Форма на обучение: редовна/задочна Прием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: доц. д-р Валери Колев тел. 9308 232 e-mail: [email protected]

Учебният план включва:1. Обучение в рамките на два семестъра на бакалаври, които са

завършили специалностите история, етнология, архивистика, история и география, минало и съвремие на Югоизточна Европа.

2.Обучение в рамките също на два семестъра на бакалаври от други специалности, които трябва да слушат допълнително лекции по общите двусеместриални курсове по Нова българска история и Съвременна българска история, преподавани в бакалавърските програми на ИФ.

Програмата предлага 6 (8 за магистри-неспециалисти) задължителни дисциплини и 11 избираеми, от които магистрите трябва да изберат 6, за да приключат програмата. В блок “Избираеми



дисциплини” магистрите имат право да избират, освен от посочените в програмата, и от други магистърски програми в рамките на Историческия факултет, независимо от това дали дисциплините са задължителни или избираеми за съответната друга програма.

Проверката на знанията се осъществява посредством писмени семестриали и изпитни тези, защитата на които обикновено преминава в семинарни дискусии. Придобиването на образователно-квалификационната степен “магистър” става след успешна защита на магистърска теза (дипломна работа) пред държавна комисия, съставена от хабилитирани университетски преподаватели. До защита се допускат магистри, които успешно са положили изпитите, заложени в учебния план.

Завършилите Магистърската програма “Модерна България: държава и общество (кр. на ХІХ – нач. на ХХІ век)” могат да намерят професионална реализация в следните по-важни направления: да продължат своята научно-образователна квалификация в различните форми на докторантурата; да започнат научно-преподавателска работа във висшите училища и институтите на БАН; да бъдат привлечени на работа в публичния сектор и в структурите на обществено-политическите организации; да се ориентират към журналистическа работа в средствата за масова информация; да участват в различни проекти у нас и в чужбина; да се заемат с редакторска и издателска дейност; да се насочат на работа в отделните звена на Главно управление на архивите при Министерския съвет, ведомствените архиви и областните дирекции на архивите; да постъпят като учители по история в средните училища в страната; да бъдат назначени като уредници в различните музеи (централни и регионални).


Кандидатстващите за обучение срещу заплащане трябва да имат успех от дипломата за завършено висше образование не по-нисък от добър 4,00.

Конкурсен изпит се полага само от кандидатите за бройки, субсидирани от държавата. Конкурсният изпит се състои от събеседване пред специализирана комисия по тема от предложените по-долу:

1. Възстановяване и развитие на Българската държава до Балканските войни.

2. България по време на войните за национално освобождение, 1912-1918 г.

3. От парламентарна демокрация към авторитаризъм, 1918-1944 г.4. Националноосвободителното движение на македонските и

тракийските българи, 1878-1934 г.5. България след Втората световна война – международно

положение и държавно-политическа система (1944-1947 г.)6. Българският вариант на сталинизма в политическия,

икономическия и културния живот на страната (кр. 40-те – кр. 50-те години).

7. Българската държава и общество през 60-те – 80-те години на ХХ век и крахът на социалистическата система.

8. Проблеми на прехода към многопартийна система и пазарно стопанство след 1989 г.

Литература:История на България, БАН, Т. 7-9, С., 1991-2012.Националноосвободителното движение на македонските и

тракийските българи, 1878-1944, Македонски научен институт, Т. 1-3, С., 1994-1997.

Изследвания по история на социализма в България 1944-1989. Съст. Е. Кандиларов. С., 2010.

История на българите. Т. III. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). Под ред. на Георги Марков. С., 2009.История на Народна република България. Режимът и обществото. Под ред. на Ивайло Знеполски. С., 2009.Калинова, Е., И. Баева. Българските преходи 1939-2010. С., 2011.НРБ от началото до края. Под ред. на Ивайло Знеполски. С., 2011.




Магистърска програма: Европейски Югоизток

Срок на обучение: 2 семестъраФорма на обучение: редовна, задочнаПрием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане / зимен и

летен прием

Ръководител: доц. дин Иван Първев Тел.: 9308 343e-mail: [email protected]

В рамките на 2 семестъра студентите изучават 10 задължителни дисциплини с общ брой кредити 39. Блокът от задължителни дисциплини включва изучаването на балкански език по избор (гръцки, турски, румънски). Студентите задължително избират и 4 избираеми дисциплини от предложените или от друга бакалавърска или магистърска програма при положение, че хорариума и кредитите на дисциплината съвпадат.Завършилите успешно двусеместриалната магистърска

програма по История (Европейски югоизток) ще повишат квалификацията си в една област на историческото познание, която през последните десетилетия доказа своята важност. Те ще разширят знанията си в областта на теорията и историята на национализма, на международните отношения на Балканите, на специфичните особености на развитието на балканските народи. Получилите магистърска степен ще имат много по-задълбочени познания по корените на етническите конфликти, които раздират Централна и Югоизточна Европа, ще получат възможност да правят сами теренни проучвания в области с потециално етническо или

конфесионално напражение. Завършилите магистратурата ще могат да осъществят

професионалната си реализация в областта на образованието, на масмедиите, на музеите, във всички сфери на държавната администрация, в обществени и неправителствени организации, насочени в областта на междудържавните и междуетническите взаимоотношения.

Събеседването има за цел да провери общата информираност и интерес на кандидатите в областта на историята и културата на отделни страни от Югоизточна Европа по приложената литература, както и езиковата им подготовка.

Литература:Христо Матанов. Средновековните Балкани. Исторически очерци.

С., 2002Георги Бакалов. Византия. Културно-исторически очерци. С., 2001Мария Тодорова. Балкани – балканизъм. 2. изд. С., 2008Едгар Хьош. История на балканските страни. С., 1998

Магистърска програма: Европейски Югоизток

Срок на обучение: 4 семестъраФорма на обучение: редовнаПрием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: доц. дин Иван Първев Тел.: 9308 343e-mail: [email protected] Международната магистърска програма ”Европейски

Югоизток” е съвместна академична Joint Degree инициатива на осем европейски университета (Университета в Грац, Университета в Регенсбург, Университета Клуж-Напока, Македонския университет в Солун, Загребския университет, Университета в Нови Сад, Университета в Любляна и СУ ”Св.

Кл. Охридски”). Целта на така създадения университетски консорциум е да се популяризира проучването на Югоизточна Европа, като се даде възможност на студентите да следват един семестър в някои от университети партньори.

През първите два семестъра обучението на студентите магистри се извършва в Историческия факултет на СУ. По време на третия семестър студентите учат в един от университети в консорциума, като финансирането става по линия на програмите за академичен обмен (напр. ”Еразъм”). Езикът на обучение е местният, т.е. колегите трябва да разбират много добре немски, румънски, гръцки, сръбски, хърватски или словенски, за да бъдат пълноценни студенти в съответния чужд университет. Четвъртият семестър е предназначен за писане на дипломна работа, като научният ръководител е от СУ, а консултант е преподавател от университета, където студентът е бил през третия семестър на обучението си.

Завършилите международната магистърска програма получават диплома на СУ заедно с приложение към нея с печати на всички университети от консорциума.

Завършилите магистърската програма ”Европейски Югоизток” ще повишат квалификацията си в една особено актуална през последните десетилетия област на историческото познание. Те ще разширят знанията си в областта на теорията и историята на национализма, на международните отношения на Балканите, на специфичните особености на развитието на балканските народи. Получилите магистърската степен ще имат по-задълбочени познания върху корените на етническите конфликти, които раздират Централна и Югоизточна Европа, ще получат възможност да правят сами теренни проучвания в области с потенциално етническо и конфесионално напрежение. Не на последно чрез възможността да учат и в университетите от консорциума магистрите сами ще могат да се убедят в сложността и тежестта на историческото наследство, което пък ще ги насочи да търсят начини наносите от миналото да не пречат на общуването и

сътрудничеството в региона Югоизточна Европа. Абсолвентите на магистърската програма могат да

осъществят професионалната си реализация в областта на образованието, средствата за масова информация, музеите, в държавната администрация, обществени и неправителствени организации, насочени в областта на междудържавните и междуетническите взаимоотношения и др.

Събеседването има за цел да провери общата информираност и интерес на кандидатите в областта на историята и културата на отделни страни от Югоизточна Европа по приложената литература, както и езиковата им подготовка, която е нужна за завършване на международната магистърска програма.

Литература:Христо Матанов. Средновековните Балкани. Исторически

очерци. С., 2002Георги Бакалов. Византия. Културно-исторически очерци. С.,

2001Мария Тодорова. Балкани – балканизъм. 2. изд. С., 2008Едгар Хьош. История на балканските страни. С., 1998

Магистърска програма: Балканите и Русия (история, култура, политика)


Ръководител: доц. дин Иван Първев Тел.: 9308 343e-mail: [email protected]

Завършилите успешно двусеместриалната магистърска

програма по История /Балканите и Русия/ ще повишат квалификацията си в една област на историческото познание, която е традиционно важна за Европейския Югоизток. Студентите ще се запознаят с миналото на балканско-руските отношения, с културните взаимовръзки между Русия и Балканите, както и с двустранните контакти и проблеми от съвременността. Те ще разширят знанията си в областта на руската културна и политическа история, ще разберат също така на какво се дължи крайната полярност във взаимното възприемане – на Русия през ”балканската призма” и на Балканите през ”руския поглед”. Не на последно място студентите ще получат добра езикова подготовка, изучавайки интензивно руски и едни балкански език.

Завършилите магистратурата ще могат да осъществят професионалната си реализация в областта на образованието, на масмедиите, на музеите, във всички сфери на държавната администрация, в обществени и неправителствени организации. В търсенето на подходяща работа абсолвентите на магистратурата биха могли да се възползват, от една страна, от засилените стопански връзки между държавите в балканския регион, а, от друга, и от обстоятелството, че взаимният икономически интерес насочва Балканите и Русия към нови форми на сътрудничество.

Събеседването има за цел да провери общата информираност и интерес на кандидатите в областта на историята и културата на Балканите и Русия по приложената литература.

Литература:Христо Матанов. Средновековните Балкани. Исторически очерци.

С., 2002Георги Бакалов. Византия. Културно-исторически очерци. С., 2001Мария Тодорова. Балкани – балканизъм. 2. изд. С., 2008Едгар Хьош. История на балканските страни. С., 1998

Николай Цимбаев. История на Русия, ХІХ- началото на ХХ век. Т. 1-2. С., 2005-2007

Магистърска програма: Кризи, конфликти и дипломация в световната политика (ХVI–ХХІ век)


Ръководител: проф. д-р Искра Баевател.: 9308 231; 943 76 62

e-mail: [email protected]

Магистърската програма Кризи, конфликти и дипломация в световната политика (ХVІ–ХХІ век) дава възможност на студентите да се запознаят с широк кръг проблеми от историята и теорията на международните отношения – от раждането на модерната дипломация в Ранното ново време през класическата система от ХІХ век, големите военни конфликти и двуполюсния модел през ХХ век, различните модели на европейска интеграция, процесите на глобализация, прехода към демокрация и разрастване на световния тероризъм на фона на новите предизвикателствата пред системата за сигурност след края на Студената война. Завършилите трисеместриалния курс получават знания и умения в областта на хуманитаристиката и обществените науки и експертна квалификация в сферата на европейските, американските, руските и други регионални и локални аспекти на новата и съвременната европейска, американска и руска история, международните отношения, историята на дипломацията, на институциите и транзитологията.

Със своята научноизследователска квалификация магистрите по кризи, конфликти и дипломация в световната политика (ХVІ–ХХІ век) могат да намерят професионална реализация в сферата на образованието; изследователските институти и центрове; държавните институции, включително като кадри за външно министерство; в

международни организации и институции , свързани с международните отношения, дипломацията и европейската интеграция, европейските институции; системата на културата и масмедиите; като експерти към фондации и други неправителствени организации; като специалисти в областта на архивите и архивното дело, при администрирането на различни образователни програми.

Програмата е предвидена както за специалисти историци, студенти, завършили някоя от бакалавърските специалности в Историческия факултет и бакалавърската програма по Международни отношения в Юридическия факултет, така и за неспециалисти хуманитаристи, които в рамките на редовното обучение полагат два допълнителни изпита: „Нова история “ и „Съвременна история“.

Приемът се осъществява с помощта на събеседване с комисията върху мотивацията на кандидатите, тяхната готовност за обучение по тази проблематика и техните очаквания от магистърската програма. В събеседването ще бъде проверена общата историческа култура на кандидат-магистрите.


" Магистърска програма: Историко-етнически модели на националната сигурност


Ръководител: доц. д-р Таня БоневаТел:. 9308 356; e-mail: [email protected] [email protected]

Условия за кандидатстване:Кандидатите да имат завършено образование и да притежават образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“.



Кандидатстващите за обучение срещу заплащане трябва да имат успех от дипломата за завършено висше образование, не по-нисък от добър (4,00).

За магистърската програма Историко-етнически модели на националната сигурност към специалност История могат да кандидатстват бакалаври от всички хуманитарни специалности. Обучението е в рамките на два семестъра, редовна форма.

Конкурсен изпит се полага само от кандидатите за бройки, субсидирани от държавата. Конкурсният изпит се състои от написване на есе по зададена тема.


Класиране: Състезателният бал за кандидатстващите за субсидираните от държавата места се формира като сума от оценката от конкурсния изпит (есе) и средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование (среден успех от семестриалните изпити и среден успех от държавните изпити).


Магистърската програма Историко-етнически модели на националната сигурност е насочена към кандидати, които проявяват интерес към националната политика за „включващо“ образование в междуетническа среда. Съдържанието на програмата съответства на нейните цели и дава възможност студентите да придобият научно-теоретична и специализирана подготовка по етносоциални технологии. Придобиването на образователно-квалификационна степен „магистър по историко-етнически модели на националната сигурност“ се осъществява след успешна защита на магистърска теза (дипломна работа) пред държавна комисия.

Магистратурата подготвя специалисти, които могат да се реализират като: експерти по етносоциални технологии и практики в държавни институции на общинско, регионално и национално равнище; специалисти от неправителствени организации: служители в системата на МВР, МО, МК, МТСП, МЗ, НСЕДВ, ДАЗД и други държавни ведомства; журналисти в специализирани печатни и електронни медии и т.н.

Успешно завършилите магистърска програма могат да преминат в образователно-научната степен „доктор“.

Теми за есе1. История и национална сигурност.2. Междуетническите взаимодействия и конфликти на Балканите3. Образование и национална сигурност.Забележка: Литература за кандидатмагистърския изпит не се

посочва. Идеята е да бъдат проверени натрупаните в бакалавърската степен знания на кандидатите.

Магистърска програма: Американистика и трансатлантически отношения


Ръководители:доц. д-р Костадин Грозев проф. д-р Мадлен Дановател.: 9308366 тел.: 9308 382e-mail: [email protected] e-mail: [email protected]

Завършилите успешно магистърската програма Американистика и трансатлантически отношения придобиват знания и умения в областта на хуманитаристиката и обществените науки и експертна квалификация в сферата на културните , икономическите , политическите, дипломатическите, социалните и цивилизационните взаимодействия между Стария и Новия свят, между Европа и двете Америки, поставени в контекста на трансатлантическите връзки, глобализацията и геополитиката на третото хилядолетие.

Със своята научноизследователска и педагогическа квалификация магистрите по програмата Американистика и трансатлантически отношения могат да намерят професионалната си реализация като преподаватели в сферата на средното и висшето образование, като експерти в научните институти, администрацията и другите държавни институции , в междуправителствените и международните

организации и институции, свързани с дипломацията и европейската интеграция, администрацията на културата и масмедиите, като експерти към фондации и други неправителствени организации, чийто предмет на дейност е свързан с историята, политологията, международните отношения, правото, културата и културните взаимодействия, администрирането на различни програми. В програмата се обучават специалисти историци, кандидати, завършили бакалавърска специалност в Историческия факултет (История, Археология, Етнология, Архивистика и документалистика, История и география, Минало и съвремие на Югоизточна Европа), и специалисти филолози, студенти, завършили бакалавърска степен по западна филология във ФКНФ. Студентите от всички останали специалности се обучават като неспециалисти. В хода на учебния процес неспециалистите изучават допълнителни задължителни предмети успоредно с основното обучение в програмата.Приемът се осъществява въз основа на резултатите от събеседване

с комисията (съставена от историци и филолози) относно мотивацията на кандидатите и техните очаквания от обучението в магистърската програма. В събеседването се проверява общата историческа и филологическа култура на кандидат-магистрите.


Магистърска програма: История на Евразия, Русия и Източна Европа


Ръководител: доц. д-р Дарина Григоровател.: 9308 238; 989 39 84e-mail: [email protected]

Магистърската програма “История на Евразия, Русия и Източна Европа” извежда студентите от традиционното европоцентрично образование и ги запознава с историческите,

културните и социалнополитическите измерения на евразийското пространство. Евразийската тематика става особено актуална след разпадането на СССР през 1991 г., променило геополитическите конфигурации в международните отношения. Основните четения са центрирани, от една страна, върху историята на Руската империя - СССР - постсъветска Русия. От дру г а с т р ана , сп ециа лно внимание е обърнато на взаимоотношенията на Русия с Югоизточна Европа, на СССР с Източна Европа, Източна Азия и Латинска Америка, на постсъветска Русия с Централна Азия. Подходът на преподаването е интердисциплинарен и дава разнообразни гледни точки на трансформацията във времето на триизмерната координатната система на Русия−Евразия: европейска култура, източна държавност и православна духовност.Професионалната реализация на магистрите на програма “История на Евразия, Русия и Източна Европа” е в сферата на образованието и науката, музеите и архивите, държавната администрация и международните отношения. Изисквания за кандидатстване: П р о г р а м а т а е предвидена както за специалисти-историци , така и за неспециалисти, които трябва да положат два допълни изпита в рамките на двата семестъра − по “История на Русия и Източна Европа ХIII − ХIХ век” и по “История на Русия − ХХ век”. За кандидатстването е предвидено събеседване, в което кандидатите ще мотивират интереса си към дисциплината.

Магистърска програма: История и съвременно развитие на страните от Източна Азия (Япония, Китай, Корея)


Ръководители:проф. д-р Искра Баева проф. дфн Нако Стефановтел.: 02 9308 231; 02 943 76 62 тел.: 0898 71 99 10e-mail:[email protected] [email protected]





Съвместна програма с Факултета по класически и нови филологии – Катедра езици и куллтури на Източна Азия. Магистърската програма „История и съвременно развитие на страните от Източна Азия (Япония, Китай, Корея)” дава възможност на записалите я студенти да получат системни познания за миналото и съвременното развитие на три големи и важни за съвременния свят страни от района на Източна Азия. Предлаганите от програмата разнообразни курсове на специалисти от различни сфери на хуманитаристиката предлагат задълбочени знания за историята, политиката, икономиката и културата на такъв ключов регион в съвременната епоха, каквато е Източна Азия. Интересът към Япония, Китай и Корея в началото на ХХІ в. непрекъснато нараства по света, затова и България може само да спечели от подготовката на специалисти, които познават миналото, съвременното положение и тенденциите за бъдещо развитие на Източна Азия, както и нейното място в регионалните и глобални международни отношения.

Със знанията и уменията, които ще получат в рамките на трисеместриалното си обучение и с широката си подготовка по регионална (азиатска) и световна дипломация, магистрите, завършили програмата „История и съвременно развитие на страните от Източна Азия (Япония, Китай, Корея)”, могат да се реализират професионално в сферата на: образованието; научноизследователските институти и центрове; държавните институции, включително и като кадри за външно министерство; в междуправителствените и международните организации и институции, свързани с международните отношения, дипломацията и отношенията с Източна Азия; в системата на културата; музеите; масмедиите; като експерти към фондации и други организации, чийто предмет на дейност е свързан с историята, политологията, международните отношения, културата и културните връзки и взаимодействия между България и страните от Източна Азия; като експерти към изложби, музейни експозиции и колекции; като специалисти в областта на архивите и архивното дело, при администрирането на различни образователни програми.

Програмата е предвидена както за специалисти историци, студенти, завършили някоя от бакалавърските специалности в Историческия факултет, за бакалаври от Факултета за класически и нови филологии, за бакалавърската програма по Международни

отношения в Юридическия факултет, така и за неспециалисти хуманитаристи, които в рамките на редовното трисеместриално обучение полагат два допълнителни изпита: „Нова история “ и „Съвременна история“.

Приемът се осъществява с помощта на събеседване с комисията върху мотивацията на кандидатите, тяхната готовност за обучение по тази проблематика и техните очаквания от магистърската програма. В събеседването ще бъде проверена общата хуманитарна култура на кандидат-магистрите.


Магистърска програма: Образованието по история в средното училище

Срок на обучение: 3 семестъра (специалисти) 5 семестъра (неспециалисти)

Форма на обучение: редовна/задочнаПрием: държавна субсидия и обучение срещу заплащане (за

неспециалистите)

Ръководител: доц. д-р Красимира Табаковател.: 9308 279; 0889 / 341 146e-mail: [email protected]

Магистърската програма има интердисциплинарен характер. Насочена е към кандидати, които са завършили специалностите на Исторически или друг хуманитарен факултет, които желаят да повишат своята квалификация и да придобият учителска правоспособност.

Нашата цел е чрез предложената магистърска програма, да се формират висококвалифицирани специалисти със самостоятелно, критично мислене и готовност за усъвършенстване и посрещане на предизвикателствата в реалните условия на българското училище. Студентите се запознават с най-новите постижения на историческата и педагогическата наука, получават знания и умения, които позволяват подобряване качеството на образователния процес чрез използването на

съвременни образователни технологии.Освен всичко магистрантите ще придобият и специфични

компетенции за педагогическо общуване, както и такива, които ще им позволят да приложат своите знания като организатори и ръководители.

Магистратурата подготвя специалисти, които могат да се реализират като: учители; директори и заместник-директори на училища; експерти по история на национално и регионално ниво; ръководители на методически обединения; автори и/или оценители на учебници и учебни помагала; преподаватели, работещи с деца със специални потребности; специалисти в различни държавни и частни институции; журналисти в средствата за масова информация; редактори и издатели и т.н.

Завършилите магистърската програма могат да продължат своята научно-образователна квалификация в различните форми на докторантурата.

Приемът се осъществява чрез събеседване по въпроси, които се отнасят до мотивацията за избора на програмата. При формиране на оценката се вземат под внимание общата историческа култура и методическата подготовка на кандидата.

Литература: Сайт на Министерството на образованието, младежта и науката –

общо образование – учебните програми по История и цивилизация за всички класове от 5 до 11 клас:

http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/top_menu/general/educational_programs

Кушева, Р. Методика на обучението по история. Парадигма, С., 2000Табакова, Кр., Т. Мишев. Историческо образование. Сборник

статии. Т. 1, С., 2003.

Магистърска програма: Гражданското образование чрез обучението по история и цивилизация

Срок на обучение: 3 семестъра Форма на обучение: редовна/задочна (само срещу заплащане)Прием: държавна субсидия, обучение срещу заплащане

Ръководител: доц. д-р Красимира ТабаковаТел.: 9308 279; 0889 / 341 146e-mail: [email protected]

Промените в средното образование налагат младите хора да проявяват все по-голяма гъвкавост. Магистърската програма Гражданско образование чрез обучението по история и цивилизация е насочена към кандидати, завършили специалностите на Историческия и Философския факултет, но е отворена и към всички онези, които желаят да повишат своята квалификация и да работят в сферата на формалното и неформалното образование.

Съвременното общество се характеризира със своята глобализация и информационна натовареност, с появата на нова социална чувствителност и стремеж към преодоляване на проблеми от всякакъв тип чрез диалог и сътрудничеството. В новата среда е необходимо младият човек да се ориентира, като проявява критичност и самостоятелно мислене.

Именно гражданското образование е насочено към процеса на социализация на младите хора в съвременните условия. В тази нова ситуация образованието за демократично гражданство се превръща във важен елемент. Това личи от Програмата на Съвета на Европа, където е посочено, че образованието в демократично гражданство е набор от практики и дейности, насочени към ученика, с цел да се помогне на него, както и на младите и на зрелите хора да участват активно и отговорно в процесите на вземане на решения в техните общности. Тя цели подпомагането и укрепването на демократичната култура върху основата на осъзнаването и ангажирането с определени основни ценности като права и свободи на човека, равенство на различията и силата на закона, собственото добро и доброто на обществото като цяло. Образованието за демократично гражданство се съсредоточава върху осигуряването на възможности за придобиване, прилагане и разпространение на информация, ценности и умения, свързани с демократичните принципи и процедури в широк обхват от формални и неформални образователни среди.

Ц е л н а м а г и с т ъ р с к а т а п р о г р а м а е д а ф о р м и р а висококвалифицирани специалисти със самостоятелно, критично мислене и готовност за усъвършенстване и посрещане на

предизвикателствата в реалните условия на българското училище. Студентите ще се запознаят с най-новите постижения на историческата и педагогическата наука и ще получат знания и умения, които позволяват подобряване качеството на образователния процес чрез използването на съвременни образователни технологии и специфични компетенции за педагогическо общуване, както и такива, които ще им позволят да приложат своите знания като организатори и ръководители.

Завършилите тази програма могат да се реализират като: учители; директори и заместник-директори на училища; експерти по история на национално и регионално ниво; ръководители на методически обединения; автори и/или оценители на учебници и учебни помагала; преподаватели, работещи с деца със специални потребности; специалисти в различни държавни и частни институции; журналисти в средствата за масова информация; редактори и издатели и т.н.

Завършилите магистърската програма могат да продължат своята научно-образователна квалификация в различните форми на докторантурата.

Приемът се осъществява чрез събеседване по въпроси, които се отнасят до мотивацията за избора на програмата. При формиране на оценката се вземат под внимание общата историческа култура и методическата подготовка на кандидата.

Срещу допълнително заплащане може да се придобие и учителска правоспособност.

Литература:Сайт на Министерството на образованието, младежта и науката –

общо образование – учебните програми по История и цивилизация за всички класове от 5 до 11 клас; ДОИ за Гражданско образование:

http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/top_menu/general/educational_programs

Балкански, П. Захариев, З. Въведение в гражданското образование. С., 1998

Балкански, П. Захариев, З. Гражданското образование (книга за учителя). С., 1995

Якимов, Г. Гражданското образование: теория, история, съвременни измерения. С., 2011

СПЕЦИАЛНОСТ АРХЕОЛОГИЯ

• Археология• Археометрия

(Съвместна програма с Химически, Биологически, Геолого-географски факултет. Приемът на документи и класирането на кандидатите се извършват от съответните факултети.)

Условия за кандидатстване: Кандидатите да имат завършено образование и да притежават образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“.


Продължителността на обучението в магистърската програма по Археология е с продължителност от 3, 4 или 5 семестъра и зависи от бакалавърската специалност, която кандидатите са завършили.

За обучение в магистърската програма Археометрия се приемат студенти, придобили бакалавърска степен по археология, химия, геология, география или биология. Продължителността на обучението в магистърската програма Археометрия е 3 семестъра.


Конкурсен изпит: Конкурсен изпит се полага само от кандидатите за бройки, субсидирани от държавата. Конкурсният изпит е събеседване пред специализирана комисия за отделните магистърски програми.


Класиране: Състезателният бал за кандидатстващите за субсидираните от държавата места по магистърски програми се формира като сума от оценката от конкурсния изпит и средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование (среден успех от семестриалните изпити и среден успех от държавните изпити).


Магистърска програма: Археология

Срок на обучение: 3 семестъра 4 семестъра (завършили специалностите: История, Етнология, Архивистика и документалистика, История и география) 5 семестъра (за бакалаври без историческа

подготовка)Форма на обучение: редовнаПрием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: доц. д-р Тотко Стояновтел.: 9308 572; 0888 145748e-mail: [email protected]

Магистърската програма Археология е насочена към специализираната и профилирана подготовка на студентите в областта на археологията. Студентите получават задълбочени теоретически и практически познания и опит, които им дават възможност да се реализират професионално в музеи, в научни и културни институти, висши училища, в сферата на културния туризъм и др.

Магистрите по археология са високо подготвени специалисти в областта на проучването и опазването на културното наследство, които могат да заемат експертни и други длъжности, за които се изисква висше образование и/или магистърска степен, в държавните и общински организации и ведомства, в частни и държавни фирми, както и в неправителствения сектор.

Конкурсният изпит е събеседване, което има за цел да установи научния интерес на кандидатите и мотивацията за работа в конкретна проблематика на археологията и нивото на общата им археологическа и езикова подготовка.

Теми за събеседване:1. Границите на археологическата интерпретация2. Археология и време – датиране, периодизации, хронологически таблици3. Артефактът и неговата археологическа среда.4. Методи в археологията

5. Археологическото изследване – принципи на структуриране на научния текст за различни цели

Магистърска програма: Археометрия


Ръководител: доц. д-р Тотко Стояновтел.: 9308 572; 0888 145748e-mail: [email protected]

Завършилите магистърската програма Археометрия ще получат специализирана и профилирана подготовка в областта на археологията и естествените науки, които са свързани със: модерните методи за датиране , количествен и качествен анализ на археологически артефакти; методите на полева и лабораторна консервация на движими и недвижими археологически паметници; специфичните естественонаучни методи за полево и дистанционно изследване и документиране на природната среда и археологическите комплекси. Студентите получават теоретически и практически познания и опит, даващи им възможност да се реализират професионално в музеи, в научни и културни институти, висши училища, в сферата на проучването и опазването на културното наследство; могат да заемат експертни и други длъжности, за които се изисква висше образование и/или магистърска степен, в държавни и общински организации и ведомства, в частни и държавни фирми, както и в неправителствения сектор.

Конкурсният изпит е събеседване, което има за цел да установи научния интерес на кандидатите и мотивацията за работа в конкретна проблематика на археометрията и нивото на базисната и езикова подготовка.

Теми за събеседване:1. Гефизични методи в археологията.2. Методи за датиране на археологически артефакти.3. Структура на археометрията като наука4. Гео- и еко-археология

Литература: Кулев,К. Археометрия, Университетско издателство, С., 2012.

СПЕЦИАЛНОСТ ЕТНОЛОГИЯ• Етнология и културна антропология• Мобилност и миграции • Културен туризъм(Съвместна програма с Геолого-географски факултет. Приемът

на окументи и класирането на кандидатите се извършват от ГГФ.)

Магистърска програма: Етнология и културна антропология

Срок на обучение: 3 семестъра (завършили специалностите:Е т н о л о г и я , Ис т о р и я , Ар хе о л о г и я , Архивистика и документалистика, История и г е о г р афия , Минало и с ъ вр емие на Югоизточна Европа , Културология , Международни отношения и Балканистика)5 семестъра (за бакалаври от други хуманитарни специалности)

Форма на обучение: редовнаПрием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: доц. д-р Веселин Тепавичаровтел:. 9308 356; 956 17 33; 0887 / 507 485e-mail: [email protected]; [email protected]



За магистърската програма Етнология и културна антропология могат да кандидатстват бакалаври от специалностите Етнология,



История, Археология, Архивистика и документалистика, История и география, Минало и съвремие на Югоизточна Европа, Културология, Международни отношения и Балканистика. Обучението е в рамките на три семестъра. За кандидати, завършили други хуманитарни специалности, се предвижда два семестъра допълнително обучение.

Конкурсен изпит се полага само от кандидатите за бройки, субсидирани от държавата. Конкурсният изпит се състои от есе и събеседване пред специализирана комисия.


Класиране: Състезателният бал за кандидатстващите за субсидираните от държавата места се формира като сума от оценката от конкурсния изпит и средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование (среден успех от семестриалните изпити и среден успех от държавните изпити).


Студентите от магистърската програма надграждат знания в областта на българската, балканската и европейската етнология; в сферата на конфесиите, междуконфесионалните и междуетническите отношения; в полето на социалната, стопанската, политическата, физическата, културната екология и антропология. Усвояват редица практически умения при изработване и управление на проекти, при усвояване методите на приложната и визуалната антропология. Придобиват знания в областта на историческата антропология, балканското танцово изкуство и професионалното народно творчество.

Завършилите програмата намират реализация във всички сфери на образованието и културата, като експерти в държавната и общинската администрация, в музеите, в масмедиите, в туристическия бранш, в неправителствени организации и фондации, чийто предмет на дейност е свързан с културата и културните взаимодействия, с етническите процеси и междуетничните взаимоотношения, с изучаването на малцинствените групи и правата на човека. Уменията на завършилите

магистърската програма им позволява те да намерят място и в областта на екологията, етносоциологическите проучвания и политическата анимация.

Теми за есе и събеседване:1. Етничност и етнически процеси;2. Култура и глобализация;3. Българите – култура и идентичност;4. Българската култура през ХХ век и преходът към новото хилядолетие;5. Българската култура в обединена Европа;6. Културата в преход;7. Европейското културно пространство.Забележка: Литература за кандидатмагистърския изпит не се

посочва. Идеята е да бъдат проверени натрупаните в бакалавърската степен знания на кандидатите.

Магистърска програма: Мобилност и миграции

Срок на обучение: 3 семестъраФорма на обучение: задочнаПрием: обучение срещу заплащане

Ръководител: доц. д-р Веселин Тепавичаровтел. 9308 356; 956 17 33; 0887/507 485

e-mail: [email protected] [email protected]

Условия за кандидатстване: Кандидатите да имат завършено образование образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ и успех от дипломата за завършено висше образование, не по-нисък от добър (4,00).

За магистърската програма Мобилност и миграции могат да кандидатстват бакалаври от специалностите Етнология, История, Археология, Архивистика и документалистика, История и география, Минало и съвремие на Югоизточна Европа, Културология, Социология, Балканистика, Българска филология, Ромистика и Антропология.



Обучението е в рамките на три семестъра.Конкурсен изпит: За обявените бройки кандидатите се класират по

документи.Класиране: Състезателният бал на кандидатите се формира като

сума от средния успех от семестриалните изпити и средния успех от държавните изпити от дипломата за висше образование.

Обучението в магистърската програма Мобилност и миграции има за цел да подготви висококвалифицирани специалисти по въпросите на мобилността и миграциите на етническите общности в България. Това включва изучаване на традиционните и новите (след 1989 г.) български емигрантски общности в чужбина, традиционните и новите малцинства в България, както и трансграничните миграционни процеси, засягащи в една или друга степен българското общество и българската държава.

Завършилите магистърската програма Мобилност и миграции придобиват знания и умения за проучвателска и научна дейност, подготовка за справяне с предизвикателства от организационен, административен, мениджърски, икономически и политически характер в сферата на мобилността и миграциите, както и в областта на сигурността.

Магистрите по мобилност и миграции намират професионална реализация в специализираните институции (на МВнР, на МВР), в социалната дейност, културата и образованието, в общинските съвети, в научните институти и висшите училища, в частните и държавните фирми и фондациите, специализирани за работа с малцинствата и миграциите, както и в специализираните органи на ЕС и НАТО, засягащи миграциите и сигурността. С оглед реализирането на държавните цели по изучаване и контролиране на миграциите през/от и във България завършилите магистърската програма могат да бъдат консултанти и експерти, включително на най-високо политическо ниво.

Магистърска програма: Културен туризъм

Срок на обучение: 4 семестъраФорма на обучение: задочнаПрием: обучение срещу заплащане

Ръководител: доц. д-р Дочка Казачкател.: 9308 263e-mail: [email protected]Координатор: доц. д-р Веселин Тепавичаровтел.: 9308 356; 956 17 33; 0887/507 485e-mail: [email protected]

Обучението в магистърската програма Културен туризъм се извършва при следните условия.

След придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалностите История, Етнология, География, Културология, Икономика, Туризъм, Филология, Богословие и др. – със срок на обучение 4 семестъра с общ минимален хорариум 720 часа.

Условията и редът за приемането на студенти се определят в правилника на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

За включване в магистърската програма се изискват следните документи: бакалавърска диплома (със среден успех не по-нисък от добър (4,00) и документ за владеене на чужд език на ниво над средното (на бакалаври филолози се признават и оценките по чужд език от дипломите им за завършена първа образователно-квалификационна степен).

Завършилите успешно 4-семестриалната магистърска програма по културен туризъм надграждат знанията си в областта на хуманитаристиката и обществените науки главно в 3 научни сфери – Туризъм, История, Етнология.

С придобитата квалификация магистрите по културен туризъм могат да намерят професионална реализация като екскурзоводи интерпретатори; ръководители и експерти във фирмите от туристическата индустрия (туроператорски , турагентски , хотелиерски, ресторантьорски и др.), публични и частни организации в областта на туризма, културата и опазването на българското културно-историческо наследство; консултанти по разработването и реализацията на международни и национални проекти в сферата на туризма; в научни институти и неправителствени организации, чиято дейност е свързана с културата, туризма, опазването на българското културно-историческо наследство и пр.

Начин на завършване: защита на магистърска теза пред държавна изпитна комисия.

СПЕЦИАЛНОСТ АРХИВИСТИКА И ДОКУМЕНТАЛИСТИКА

Магистърска програма: Защита на документални и архивни ресурси

Срок на обучение: 2 семестъра (от летен семестър) 4 семестъра (за неспециалисти)Форма на обучение: редовна/задочнаПрием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: проф. д-р Адриана Нейковател.: 9308 239; 9308 279e-mail: [email protected]

Магистърската програма Защита на документални и архивни ресурси има за цел да подготвя професионалисти за различни отрасли на съвременното информационно общество , да повиши квалификацията на завършилите бакалавърската програма на специалност Архивистика и документалистика в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и на лица, работещи в системата на администрацията – служители в явни и секретни деловодства. Стратегията на обучение в магистърската програма е да бъдат допълнени и надградени получените знания в посока на по-тясно специализирани четения в областта на защита на документните и архивни ресурси, като се следват начертаните европейска и национална стратегия в тази област, да запознае с приложението на най-новите информационни продукти за защита на информация. В програмата се изучават два основни блока дисциплини – задължителни и избираеми. От избираемите дисциплини студентите посочват задължително минимум две от списък, който се актуализира всяка година. Формата на обучение е

редовна и задочна и протича в рамките на два семестъра. Всички студенти подготвят дипломна работа под ръководството на научен ръководител – хабилитирано лице от специалност Архивистика и документалистика. Завършилите магистърската програма придобиват професионална квалификация „магистър по архивистика и документалистика – защита на документални и архивни ресурси“. Подготовката им позволява да управляват документни системи в електронна среда и на хартиен носител, да решават проблеми, свързани с архивирането и защитата на електронни и традиционни (на хартиен носител) документи. Специалистите с тази подготовка се реализират успешно в държавната администрация на предвидените от Закона за защита на класифицираната информация и Закона за държавния служител длъжности, както и в сферата на бизнеса.Прием: Кандидатите представят мотивационно есе, отразяващо

тяхното отношение към избраната професия и оценката им за значението на сигурността на документите и архивите в съвременното информационно общество, по което се провежда събеседване с кандидатите.Литература за консултация можете да намерите на адрес: http://

www.electronic-library.org

Магистърска програма: Документален и архивен мениджмънт

Срок на обучение: 2 семестъра (специалисти) 4 семестъра (неспециалистиФорма на обучение: редовна/задочнаПрием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: проф. д-р Юри Тодоровтел.: 9308 378e-mail: [email protected]; www.yuritodorov.hit.bg



Магистърската програма Документален и архивен мениджмънт подготвя специалисти по документационно и архивно осигуряване на съвременното управление и социални дейности. Документалният и архивен мениджмънт е универсална дейност във всички администрации – на правителствени и неправителствени организации, бизнеса, науката, образованието, културата и останалите обществени сфери и институции. Магистратурата дава подготовка за системно формиране, ефективно управление, обработка, съхраняване и използване на документалния и архивен ресурс в съвременната информационна среда. Усвоените от магистрите професионални умения и опит им позволяват да се справят със спецификата на работа с документите в качеството им на средство за управление, основен информационен източник и обект на архивиране – учрежденско и историческо. Магистърът по документален и архивен мениджмънт осигурява стратегии за развитие на учрежденските архиви и националната архивна система, разработва необходимия нормативно-методически регламент относно провежданата държавна политика в тази област.

Специалистите с тази подготовка намират професионална реализация в сферата на деловодството и документооборота на всички национални равнища, в националните, местните и фирмените архиви, в публичната администрация, в банковите документни центрове и архиви, в бюрократичното управление, в образованието, в научно-изследователските институти и центрове, в сферата на културата и средствата за комуникации, в музеите.

Завършилите успешно програмата получават образователно-квалификационна степен „магистър по документалистика и архивистика –документален и архивен мениджмънт“ и могат да работят в системата на архивните учреждения и държавната администрация.Прием: Кандидатите представят мотивационно есе, отразяващо

тяхното отношение към избраната професия и оценката им за значението на документите и архивите в съвременното информационно общество, по което се провежда събеседване с кандидатите.

Въпроси за събеседване:

1. Документът, неговите функции и значение като информационен ресурс.

2. Проблеми на съвременните архиви, модели на архивни системи, основни архивни процеси и дейности.

3. Архивно описание и информационни системи – справочници в архивите и информационна съвместимост.

4. Документооборот и електронно управление.5. Институции и памет.6. Архивно законодателство и нормативна основа на

електронното правителство.

Литература:Анчова, К. и др. Речник на българската архивна терминология.

Варна: ВСУ «Черноризец Храбър», 2002Дуйчев, И. Лекции по архивистика. С.: «Св. Кл. Охридски». 1993Кук, Т. Архивите в постмодерния свят: взаимодействие на

архивната теория и практика след издаването на Холандския учебник от 1898 г. — АП, 1996, № 3–4, 25–51

Нейкова, А. Архиви и общество. С.: Издателство «СОФИ-Р». 2007Нейкова, А. Българските архиви и научната комуникация в

информационното общество. — Известия на националния литературен музей, 2004, Т. II, 42–50

Савов, Н. Към историята на българската архивистика. Българската общественост и документалното ни наследство. С.: «Българска академия на науките», 1990

Тодоров, Ю. Лекционен курс по информатика и количествени методи за историци. С 2011 г. електронно издание: http://www.clio.uni-sofia.bg/todorov/II&C.pdf

Тодоров, Ю. Цифровата памет. Електронно историческо списание „Анамнеза”, бр. 14 2012 г. http://www.anamnesis.info

Сайтове:http://archives.government.bg/http://electronic-library.org

http://www.clio.uni-sofia.bg/todorov/II&C.pdf




http://www.anamnesis.info

http://www.anamnesis.info

http://archives.government.bg/

http://archives.government.bg/

http://electronic-library.org

http://electronic-library.org

ОБЩОФАКУЛТЕТСКИ И МЕЖДУФАКУЛТЕТСКИ ПРОГРАМИ

• Музеология• Икономика и мениджмънт на туризма на историческото

наследство(Съвместна програма със Стопански факултет. Приемът на

документи и класирането на кандидатите се извършват от СФ.)



За обучение в магистърската програма Музеология се приемат студенти, придобили бакалавърска степен по история, археология и етнология. В програмата се приемат и студенти, преминали предварително обучение за „неспециалисти“ за тези специалности. Продължителността на обучението в магистърската програма Музеология е 3 семестъра.


Конкурсен изпит: Конкурсен изпит се полага само от кандидатите за бройки, субсидирани от държавата. Конкурсният изпит е събеседване пред специализирана комисия за отделните магистърски програми.


Класиране: Състезателният бал за кандидатстващите за субсидираните от държавата места по магистърски програми се формира като сума от оценката от конкурсния изпит и средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование (среден успех от семестриалните изпити и среден успех от държавните изпити).


Магистърска програма: Музеология

Срок на обучение: 3 семестъраФорма на обучение: редовна/задочнаПрием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: доц. д-р Тотко Стоянов тел.: 9308 322; 934 46 63; 0888 / 145 748e-mail: [email protected]

Магистърската програма Музеология има подчертано професионален характер – подготовка на висококвалифицирани кадри за нуждите на музеите и музейните комплекси в страната.

Магистърската програма има за цел както придобиване на допълнителна широкопрофилна и интердисциплинарна подготовка в областта на музеологията, така и допълнителна задълбочена фундаментална научно-теоретична и специализирана подготовка на студентите в областта на специалността, придобита в бакалавърска степен. Учебният план включва дисциплини с теоретичен, методологичен и практически характер в сферата на музейното дело.

Магистрите по музеология могат да намерят професионална реализация в музеи, в научни и културни институти, висши училища, в сферата на културния туризъм, да заемат експертни и други длъжности в областта на проучването и опазването на културното наследство в държавни и общински организации и ведомства, в частни и държавни фирми, както и в неправителствения сектор.

Конкурсният изпит е събеседване, което има за цел да установи научния интерес на кандидатите и мотивацията за работа в конкретна проблематика на музеологията и нивото на базисната подготовка.

Теми за събеседване.1. Културното наследство на днешните български земи.2. Музейната мрежа на България.3. Законодателство в областта на културното наследство и

музеите.4. Институции и организации, занимаващи се с опазване и

популяризиране на културното наследство.

Магистърска програма: Икономика и мениджмънт на туризма и историческото наследство

(съвместна програма със Стопански факултет, където се извършват приемът и обучението)

Срок на обучение: 3 семестъра; 5 семестъра за неспециалистиФорма на обучение: редовнаПрием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: доц. д-р Соня Милева (Стопански факултет)тел.: 0887 / 219 612e-mail: [email protected]

Настоящата магистърска програма от професионално направление 3.7. Администрация и управление е предназначена за кандидати с базова образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по произволна специалност, за предпочитане История, Археология, Етнология, Архивистика и документалистика, История, География и Туризъм. Продължителността на обучението в общия случай е 2,5 години (пет семестъра) и обхваща: Подготвителен модул – 1 година (два семестъра); Основен модул по професионалните дисциплини – 1 година (два семестъра); Финален модул (един семестър) – учебна практика, разработване на преддипломен проект и защита на магистърска теза.

Поради широкия спектър на допустимост на бакалавърските специалности максималната продължителност на магистърската програма е 2,5 години, но:

• кандидати с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ с икономическа специалност изучават само основния и финалния модул, с обща продължителност на обучението 1,5 години (3 семестъра);

• кандидати с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ с неикономическа специалност, различна от История, Археология, Етнология, Архивистика и документалистика, История,

География и Туризъм, изучават и трите модула (подготвителен, основен и финален), с обща продължителност на обучението 2,5 години. За неикономическите специалности История, Археология, Етнология, Архивистика и документалистика, История, География и Туризъм се изучават подготвителният и финалният модул, като от основния модул се признават изучаваните професионални дисциплини.

Целта на програмата е да създаде висококвалифицирани ръководни специалисти, които да владеят съвременните форми, методи и средства за управление на стопанската дейност на туризма и частност в сферата на културно-историческото наследство. Чрез специализиращите дисциплини студентите ще овладеят знания за културно-историческото наследство и умения за разработване, предлагане и реализация на туристическия продукт на културно-историческото наследство.

Разработването на магистърските тези следва да профилира реализацията на студентите за работа в туризма на културно-историческото наследство в съответствие с теорията и съвременните тенденции на ефективно и устойчиво икономическо развитие на туризма. Магистърската програма има интердисциплинарен характер в областта на икономиката на туризма и историческите науки. Разработена е съвместно между Историческия и Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като завършилите програмата придобиват икономически шифър: Икономика и управление на отраслите. Завършилите програмата могат да се реализират като: мениджър, консултант ръководител и експерт в областта на управлението на туризма на историческото наследство. Програмата създава възможности за студентите да се подготвят за работа в стопанските и нестопанските сфери и главно в сферата на туризма, като специализират определени форми и методи за ефективно управление на икономиката на туризма на историческото наследство. Тя осигурява възможности на студентите да разширят и да задълбочат познанията си по специален предмет на управление – културно-историческия туризъм, да формират и развиват специфични управленски умения за успешна реализация в туристическата индустрия.

Възможна реализация на завършващите: ръководители на туристически предприятия, звена на стопанската дейност и др.; в научноизследователски организации , занимаващи се със

стратегическо управление, планиране, управление на човешките ресурси, оперативно управление, консултант; преподаватели и научноизследователски кадри.

if mp 12 - uni-sofia.bg · история и Тракология. Теми за...

Documents