ig newsletter december 2011

В обновения бюлетин на ИГ Пасивни сгради България можете да прочетете историята на една необикновена детска градина и да научите как се стигна до първата сграда в Швеция сертифицирана по стандарта пасивна сграда.

Прочетете повече на с. 5 - 9

ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА ДЕТСКА ГРАДИНА

с. 1

с. 2

с. 4

с. 10 - 12

ИГ вече има енергиен калкулатор и издава първата книга за пасивни сгради

Най-успешните „Дни на пасивните къщи“ досега

Осми международен конкурс „Изовер Мулти-комфортна къща“

„Нулево-енергийното“ строителство отвъд океана - статия на Ню Йорк Таймс

Информационна група за популяризиране на стандарта пасивна сграда в България

1164 София, ул. “Университетска” 8Б, ет. 1телефон: (+359) 2 442 30 04, (+359) 889 16 83 22e-mail: [email protected]

www.passive.bg

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ЗА...

БЮЛЕТИНброй 11, декември 2011

Колко енергия харчи вашият дом?Колко въглеродни емисии бихте спестили, ако домът ви отговаря на стандарта пасивна сграда?Как би се отразило това на бюджета ви?

Отговорът на тези въпроси можете да откриете с помощта на Енергийния калкулатор на ИГ. Вижте в цифри какви са разликите между настоящия ви дом и вашата бъдеща пасивна къща.

ИГ организира издаването на първата в България книга за стандарта пасивна сграда. Изданието е практически насочено и богато на примери и конкретни решения.

Автор на книгата е арх. проф. Мартина Збашник-Сенегачник, преподавател във факултета по архитектура на Университета в Любляна и дългогодишен сътрудник на Института за пасивни сгради в Дармщат; един от лекторите на Втората национална конференция Пасивни сгради България през февруари 2011. Книгата на проф. Збашник е преиздадена в Словения и преведена и издадена в Хърватска. Целта на изданието е да събере на едно място теория и практика и да покаже на широк кръг читатели – както професионалисти, така и инвеститори, как „работи” една пасивна сграда.

ИГ ВЕЧЕ ИМА ЕНЕРГИЕН КАЛКУЛАТОР

ИГ ИЗДАВА ПЪРВАТА КНИГА ЗА ПАСИВНИ СГРАДИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК



www.passive.bg

1НОВИНИ

Идеята за енергиен калкулатор е резултат от срещите на членовете на сдружението, а инициатор и автор на проекта е арх. Кунчо Цилков - член на ИГ от създаването на сдружението. Благодарим ти, Кунчо!

Към енергиен калкулатор >> www.passive.bg/bg/conception/22-conception.html

Прочетете интервю с автора на книгата >> www.passive.bg/bg/articles/62-articles.html

http://www.passive.bg/bg/conception/22-conception.html

http://www.passive.bg/bg/conception/22-conception.html

http://www.passive.bg/bg/articles/62-articles.html

В най-дългата досега проява участваха над 850 пасивни сгради по целия свят. Дните на пасивната къща, които се проведоха между 11 и 13 ноември бяха съпроводени и от конференции, семинари и турове. Германия Страната отбеляза 20-та годишнината от създаването на Концепцията Пасивна къща, както и 15-годишнината на Passive House Institute, който отвори врати за обществеността. В събота, 12 ноември, институтът посрещна около 200 посетители, които се срещнаха с Волфганг Файст и други експерти от PHI и научиха повече за пасивната къща чрез серия лекции по различни теми. Желаещите се запознаха със системи за пасивни къщи, след което бяха поканени да се присъединят към екскурзия, включваща велосипедна обиколка на пасивни къщи в региона.

Унгария Дните на Пасивната къща в Унгария, организирани от Affiliate iPHA на PAOSZ, преминаха с огромен успех, с повече проекти и посетители от всякога. Участваха 11 пасивни сгради, посетени както от отделни гости, така и от организирани групи. Холандия "Отворихме нашата пасивна къща в събота и имахме повече от 80 посетители. Всички много се интересуват от концепцията пасивна сграда. В сравнение с предишни години, изглеждаше, че хората са много добре информирани", смята Йос Радемакерс от Ecologie en Ontwikkeling.

НАЙ-УСПЕШНИТЕ ‘ДНИ НА ПАСИВНИТЕ КЪЩИ’ ДОСЕГА



www.passive.bg

2СЪБИТИЯ

Швеция Skogslunden Kindergarten, намираща се в Åkersberga на около 80 километра северно от Стокхолм, прие група от 9 посетители. Детската градина е първата сертифицирана в Швеция пасивна къща, което доказва, че стандартът може да бъде постигнат дори и при много студен климат.

Великобритания 20 Lena Gardens Passive House в Лондон е посетена от около 50 души в течение на два дни, а Craigrothie Passivhaus в Шотландия - от същия брой посетители в продължение на 3 дни. "Трябваше да определим още 2 дни по-късно този месец за посещения с цел да задоволим интереса на хората", казва Греъм Дръмонд от Passivhaus Associates.Hadlow Rural Regeneration Centre имаше 16 посетители на 11 и 12 ноември, включително Джон Бътланд, главен изпълнителен директор на Passivhaus Trust, iPHA's Affiliate във Великобритания, който дойде с велосипед. "Получихме много положителни отзиви. Всички бяха еднакво заинтересовани в изграждането на сградата и обосновката за нея", казва Сю Бримлоу от Hadlow College. САЩ Passive House in the Woods и MinnePHit Passive House retrofit project в Минеаполис привлякоха около 100 посетители. "Събитието мина изключително добре. Имахме около 12 посетители в петък следобед - специалисти по енергийна ефективност, архитекти, които се интересуват от пасивен дизайн, студенти, които изучават курс за Пасивни сгради, репортери и други", казва Нанси Сириани, собственик на Bayville Passive House в Ню Йорк. Тед и Мария Евърхарт участваха в Дните на Пасивната къща, като отвориха техния Southeast Portland home. Дните на Пасивната къща догодина ще се проведат от 9 до 11 ноември.

Прочетете статия за детската градина в Швеция на стр. 5-9 в раздел „Статии“.



www.passive.bg

3СЪБИТИЯ

Източници:

www.passivehouse-international.orgwww.citybuild.bg

http://www.passivehouse-international.org,

http://www.citybuild.bg

8-ят конкурс на Изовер ще събере през май 2012 г. в Братислава студенти от 22 държави в състезание по енергоефективно строителство. България е активен участник във всичките 8 издания и домакин на първия международен конкурс. Заданието на конкурс 2012 ще се състои в разработване на „устойчива” общност (жилищен квартал) в рамките на програмата за възстановяване на областта около водния басейн Трент /Trent Basin/, по поречието на река Трент, Нотингам, Великобритания.

Темата на конкурса е проект- предложение за регенериране, обновяване и създаване на квартал, в който да се настанят 12-15 семейства. Трябва да се развие и проектира необходимата инфраструктура, да се осигурят работни места /офис-площи/, места за отдих и забавление. Проектът и новите функции ще бъдат част от програма за обновяване, основана на съвременни идеи за „устойчиво” пост-индустриално градско възстановяване, регенерация и развитие. Всичките сгради трябва да се проектират съобразно критериите на „Изовер Мулти-Комфортната Къща”, която осигурява най-висок топлинен комфорт, спестявания на енергия, намаляване на вредни емисии на CO2, отлични акустични качества, противопожарна защита и безопасност. Същината на задачата е активно да бъдат обсъдени и предложени идеи за бъдещо развитие на европейските градове, градската тъкан и изоставените промишлени зони.

Във Великобритания към момента ежегодно се строят около 100 000 къщи, но е постигнато съгласие броят им да се увеличи приблизително до 200 000. На държавно ниво Великобритания се е посветила на целта да намали въглеродните емисии с 50% до 2025 г. Въпросът е как да се осигурят всички нови домове, много от които трябва да са достъпни като цена (отделни самостоятелни къщи не са приоритет) и същевременно да имат нулев въглероден отпечатък (или близък до нулевия).

Председателят на ИГ Пасивни сгради България - арх. Георги Николов, е част от журито на конкурса, както и лектор в лекционния курс съпътстващ събитието.

За повече информация: , www.isover.bg www.isover-students.com, [email protected]



www.passive.bg

4СЪБИТИЯ

ОСМИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС - „ИЗОВЕР МУЛТИ-КОМФОРТНА КЪЩА”

http://www.isover.bg

http://www.isover-students.com,

mailto:[email protected]

ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА ДЕТСКА ГРАДИНА!

Как се стигна до първата сертифицирана пасивна детска градина в Швеция?

„Една необикновена детска градина!” - Това е слогана, който виждаме на интернет страницата на детска градина в Швеция с екологичното име „Горичка“. Оказва се, че не само името й е Еко - детската градина е първата сграда в Швеция, която е сертифицирана по стандарта пасивна сграда.

Авторът на проекта е създал сграда с опростен обем, но отразяваща внимание към детайла. Проектът е инспириран от характерните за италианския район Емилия-Романя детски градини, които имат просторни помещения, апелиращи към конкретно послание – децата и тяхната самоинициатива и изобретателност да бъдат на фокус. В резултат детска градина „Горичка”, предлагаща пространство за 90 деца, е просторна и отворена към околната буйна зеленина.

Доказвайки, че стандартът пасивна сграда може да бъде постигнат, въпреки строителните нормативи в Швеция, този проект прокарва път за бъдещи проекти за пасивни сгради в страната.

Проект: Детска градинаМестоположение: Окершберя, 80 км на север от СтокхолмИнвеститор: Armada Real Estate Ltd.Архитект: Birgitta Grebius, Bleck Arkitekter ABПроектиране: 2008 г.Реализация: 2010 г.



www.passive.bg

5СТАТИИ

Чиста площ: 21012 мЕнергийна нужда за отопление: 215 kWh/m годишноОбщо потребление за всички нужди за първична енергия : 270 kWh/m годишноТоплинен товар: 210 W/mНиво на въздухонепроницаемост (измерено с Blower door test):

-10,15 h (0,15 пъти обема на сградата при разлика в наляганията на въздуха вътре и вън от 50 Ра)

Технически характеристики:

Техническите характеристики са на базата на сертификата за пасивна сграда. Данните са взети от международната база данни за пасивни сгради - www.passivehousedatabase.eu

снимка: Andrea Johnson, 2010



www.passive.bg

6СТАТИИ

http://www.passivehousedatabase.eu

Идеята и проектът

Въпреки дебатите по дефиниране на н а ц и о н а л е н с т а н д а р т з а е н е р г и й н а ефективност, през август 2008 г., една общинска компания за недвижимо имущество решава да построи сграда, която да отговаря на пасивния стандарт като проект - експеримент.



www.passive.bg

7СТАТИИ

снимка: www.passivehousedatabase.eu

След множество дискусии, посещение на пасивни сгради в Германия и събиране на подробна информация за стандарта, стартира “първият сертифициран проект за пасивна сграда в Швеция“. Архитектът е преминал базово обучение за стандарта преди да започне работа по сградата, но за всички други инженери и строители, организаторите на проекта предвиждат необходимото обучение и консултация по време на работата им.

Най-вече силната воля на компанията за недвижимо имущество довежда до построяването на детска градина, която днес изпълнява изискванията на Passivhaus Institut, Дармщат за сертификация по стандарта пасивна сграда.

Строителството започва през август 2009 г. Освен прозорците и продуктите, осигуряващи въздухонепроницаемост, всички използвани строителни материали и продукти са изработени в Швеция. Строителната компания, участваща в проекта, се изправя пред предизвикателството да се справи с нови и непознати практики, продукти и процедури за осигуряване на качеството и взаимодействие между различните работни екипи. Всички работници, включени в строителните работи, са обучени и в резултат,

-1сградата е най-въздухонепроницаемата в Швеция с 0,15 h резултат от Blower door теста. Този резултат е в пъти по-нисък от задължителните изисквания на стандарта за нивото на херметизация.

Детската градина е официално открита през септември 2010 г. Две години след влизането на сградата в употреба ще бъдат изследвани и анализирани количеството изразходена енергия за отопление, влажност на въздуха, температури на помещенията, както и други технически характеристики.

Строителството




www.passive.bg

8СТАТИИ


Резултатът

Специфичната нужда от енергия за отопление и охлаждане на детската градина в 2Окершберя, изчислена по PHPP, e 14,6 kWh/m годишно. Ако сградата беше построена в

Мюнхен, енергийната нужда щеше да бъде на половина. На служителите в детската градина се предоставят наръчници след двучасов информационна сесия, изясняваща особеностите на пребиваването в пасивна сграда.


След първите 4 зимни месеца, енергийния разход за отопление е 2,1 kWh/m2 – по-нисък от която и било детска градина в Швеция. От комфорта и качеството на живот в пасивната сграда са впечатлени не само обитателите и компанията – инвеститор, но и всички нейни посетителите. Резултатът от построяването на пасивната детска градина предизвиква други проекти за пасивни сгради – няколко други детски градини и дори тенис център. Курсът за сертифицирани проектанти на пасивни сгради се предлага в Швеция от декември 2009 с повече от 60 участника до момента, включително и архитекта на първата в страната сертифицирана пасивна детска градина. Този курс, както и опитът от проекти за пасивни сгради на местно ниво (и най-вече осъзнаването на резултатите, до които те водят) са ключът към енерго-ефективното строителство в Швеция.

Автор: арх. Силвия Драганова, ИГ Пасивни сгради България

Източници на материала и снимките: www.passipedia.org, www.passivehousedatabase.eu, www.lundensforskolor.se



www.passive.bg

9СТАТИИ


http://www.passipedia.org;

http://www.passipedia.org;

http://www.passivehousedatabase.eu,

http://www.lundensforskolor.se

На улица „Сан Маркс” 96 в Бруклин, Ню Йорк се реновира сграда, така че да достигне изискванията на методичния Европейски стандарт, известен като пасивна къща. Изглед на рамката на прозорец с троен стъклопакет.

Щ а д я щ и о к о л н а т а с р е д а строителни технологии са известни от векове. През последните години, обаче съществуват стандарти като сертифицирането по LEED от Щатския Green Building Council, които са разработени като образец за строителите.

Един от най-конкретните стандарти, наречен „пасивна къща”, си проправя път до Щатите от Европа. Пасивните, или „нулево енергийните” сгради осигуряват комфортен вътрешен микроклимат без активни отоплителни и охладителни системи, според Института за Пасивни къщи, основател на стандарта. Това се осигурява от система, която обменя вътрешния и външния въздух, херметически затворен обем на сградата, енергоспестяващи уреди, както и други подобрения.

Всички допълнителни енергийни нужди могат да бъдат генерирани от възобновяеми източници. Институтът твърди, че една пасивна къща харчи по-малко от една четвърт от енергията, необходима на една обикновена къща.

По света има около 32 000 пасивни сгради, повечето от които в Австрия и Германия, според Института, който се намира в Дармщат, Германия. В Ню Йорк има няколко сгради, които се реновират като пасивни, включително и една многофамилна сграда в Бруклин на Сан Маркс Авеню 96.

“Исторически погледнато, зелените къщи са най-високо оценени”, казва Брендън Агуейо, инвеститорът на сградата на Сан Маркс Авеню, “и мислим, че стандартът пасивна сграда е най-солидния пример за зелена къща.”

Г-н Агуейо казва, че все още не знае колко ще струва реновирането на сградата, но през януари, когато е готова, ще се разбере. Достигането на стандарта добавя около 10 % към строителните разходи, казва той.



www.passive.bg

10СТАТИИ

снимка: Ули Сейт за Ню Йорк Таймс

„НУЛЕВО-ЕНЕРГИЙНОТО” СТРОИТЕЛСТВО ОТВЪД ОКЕАНА

Още няколко многофамилни пасивни сгради се строят в Ню Йорк, включително ново строителство. Маршал Соне, директорът на Passiv House Xperimental, очаква този месец старт на строителството на още 2 многофамилни сгради в Бруклин – една с общо 8 апартамента и една с 2.

Г-н Соне също възнамерява стартиране на строителството на многофамилна, 8-апартаментна сграда, която ще се отдава под наем, през идната година. Въпреки, че стандартът пасивна сграда добавя 10 до 15 % към цената на строителството, ниските енергийни разходи компенсират бързо това, казва г-н Соне.

„Арендаторите ще осъзнаят това”, казва той, „и ще предпочетат да платят по-висока рента за сметка на по-ниските месечни разходи, а и заради подобреното качество на живот. Този апартамент е по-спокоен за арендаторите.”

Пасивните сгради все още не са се утвърдили в САЩ поради няколко причини, казва Кен Левенсън, архитектът на сградата на Сан Маркс и президентът на NY Passive House, организацията, промотираща стандарта и предлагаща професионално обучение в Щатите.

„Първата разлика с Европа“, обяснява г-н Левенсън, „е че разходите на енергия са много по-малки в Америка. Втората разлика е, че повечето компоненти се произвеждат и продават в Европа и не са налични в Щатите. Малко архитекти и строители се обучават към изискванията на стандарта, а и повечето крайни клиенти не са запознати с концепцията.“

Дъг Макдонълдс, който живее в реновирана пасивна сграда вече година, казва че обитаването му е значително по-различно от това в обикновена къща.

„Усещаш разликата в момента, в който прекрачиш прага на входната врата”, казва г-н Макдонълдс, обяснявайки, че тези, които са обитавали пасивна къща, първо са усетили по-доброто качество на въздуха. „Ние се разхождаме по къси ръкави през цялата година”, казва той.

Тази комфортна среда на обитаване се постига без отоплителни уреди или централна отоплителна система, а г-н Макдонълдс няма месечни сметки за енергийни разходи. „Живея в нулево-въглеродна сграда, не консумирам нито газ, нито мазут, нищо.”

Това, което има г-н Макдонълдс, е вентилационна система с вентилатор с възвръщане на енергията (E.R.V. – energy recovery ventilator). При отвеждането на вътрешния въздух през вентилатора, топлината му се запазва в мембрани, които в същото време я отдават и затоплят входящия пресен въздух. Този процес се нарича рекуперация.



www.passive.bg

11СТАТИИ

Прозорци с троен стъклопакет и 50 сантиметрови стени са част от въздухонепроницаемия дом, в който семейството на г-н Макдонълдс едва чува някакъв шум отвън. А чрез постоянния приток на свеж въздух, вентилационната система осигурява дом, който не може да се постигне по настоящите строителни стандарти: къщата запазва ниско нивото на въглероден диоксид.

„Когато се събудиш сутрин в пасивна къща”, казва г-н Макдонълдс, „никога нямаш обичайното неприятно усещане. Невероятно е, защото се събуждаш отпочинал, защото в помещението има наситен на кислород въздух.”

Той казва, че вентилаторът редуцира енергийната нужда за отопление и охлаждане с около 90 %. Енергията, необходима за останалите 10 % може да се осигури от чайник с вряща вода, от сушилня за дрехи, или от слънчевото лъчение, понеже пасивната къща трябва да бъде с оптимална южна ориентация.

Институтът за пасивни сгради разработва стратегии, за да направи строителството на пасивни сгради ефективно и постижимо при всякакви климати, казва Волфганг Файст – председателят на института.

Д-р Файст, който е реализирал първата пасивна къща в Дармщат през 1991, казва че стандартът се корени още през 30-те години на XX в.

Един от последните проекти на Института за пасивни къщи може да се приложи успешно и при строителството в Щатите. Институтът е разработил система за конзолни тераси без термомостове, казва д-р Файст.

„В Европа, допълнителните разходи при строителството на пасивна сграда е редуцирано до 4 %“, казва Файст, "в САЩ, където общите енергийни разходи са по-малки, тази разлика възлиза на 6%.“

Стандартът пасивна сграда е по-стриктен от този на Green Building Council, който изисква сертифициране по LEED или от стандарта Energy Star на Щатското правителство, казва г-н Левенсън. Стандартът „Energy Star” може да спести 15 до 20% енергия от отопление, при LEED, „невероятно ще е, ако постигнеш до 30%”, казва той. „Така, че стандартът пасивна къща”, казва г-н Левенсън, „където говорим за 90% редуциране на енергията за отопление и охлаждане, става основния образец.”



www.passive.bg

12СТАТИИ

Автор: Алисън Грегър, Ню Йорк ТаймсПубликувано: 01 декември 2011

Превод: арх. Силвия Драганова

КЪЩАТА ПЕСТИ ЕНЕРГИЯ ВМЕСТО НАС

Не, това не е част от научно-фантастичен роман, а реално съществуваща действителност. Къщата не е илюзия, а е просто пасивна. Нарича се така, защото не хаби енергията, а я използва оптимално, без да има нужда от допълнително топлоснабдяване и монтирането на климатични системи. В Европа отдавна се строят такива домове, а в България все още те изглеждат футуристично и може да се преброят на пръстите на едната ръка. Трудностите според проектантите са свързани както с липсата на стимули от страна на държавата, така и с недостатъчната информация за хората.

Изграждането на една пасивна къща струва с 10-15% повече от стандартната и се изплаща за 10-12 години. Спестената енергия е до 90%, категорични са специалистите от бранша. Няма изисквания къщата да е малка или тясна, нито пък стените да са дебели по метър. Няма условия да се използват само определени конструкции или материали - една къща може да стане пасивна дори с класическите тухли например, обясняват строители. Няма пречка и нормалната къща да се превърне в пасивна, но невинаги това е най-евтиният вариант.

“Ниското потребление на енергия е нов начин на живот и нова философия, която изисква и промяна в принципите на строителство”, категоричен е Радослав Радушев, чиято фирма е построила първата пасивна къща в България край Варна.

Цената



www.passive.bg

13СТАТИИ

Представете си, че слънчевата енергия, която в л и з а п р е з п р о з о р ц и т е , р а б о т е щ и т е електроуреди и човешката топлина са достатъчни да създадат идеалния микроклимат във вашата къща и целогодишно температурата там да е около 20 градуса. Не е задушно, защото има вентилационна система, която непрекъснато сменя и пречиства въздуха. Освен това не получавате сметки от местната топлофикация или не ви се налага да трупате огромни запаси от дърва за огрев.



www.passive.bg

14СТАТИИ

“Истината е, че това е бъдещето. Светът става все по-зависим от енергията, а източниците за нейното производство намаляват. В случай че сами не вземем мерки за създаването на такива къщи, нуждата ще ни принуди да го направим”, коментира пред “Труд” арх. Георги Николов. Студиото, в което работи, се занимава и с проектиране на пасивни къщи.

Първото важно условие, за да се построи една пасивна къща, е нейното правилно разположение. Заблуда е, че тези сгради са като затвор - без прозорци, с дебели зидове, опаковани отвътре и отвън с изолация. Къщата може да бъде с големи прозорци - важното е те да са разположени на юг, за да получава сградата по-голямо слънцегреене. И обратното, на север прозорците се правят по-малки, обяснява Гергана Барабонкова от компанията “Пасивна къща България”, която сертифицира проектанти на подобни сгради.

Сред най-популярните за строителството на подобен тип обекти са модулните системи. Те се изработват в по-голямата си част в заводски условия и се сглобяват на място за няколко седмици. Архитекти и инженери уверяват - въпреки че са сглобяеми, те не отстъпват по нищо като надеждност, устойчивост и сигурност на обичайните строителни материали. “Стената на обикновената постройка се състои от 25 см строителен материал и се поставят допълнително 10 см стиропор за изолация. При пасивните къщи общата дебелина на стените е 32 см, като 30 см от тях се състоят от изолация”, обяснява Георги Николов.

След добрата изолация ключова е и добрата вентилация. За тази цел се изгражда специална система, която внася непрекъснато чист въздух в къщата, без да се налага да се отварят прозорци, особено през зимата. Въздухът първо се пречиства през специални филтри, а след това минава през тръби от вътрешната страна на стените, за да се затопли от вече съществуващия в къщата, преди да влезе в помещенията. Тази система се нарича регенерационна вентилация и успява да задържи 85-90% от енергията на вече затопления въздух, който след като изпълни функцията си, се изхвърля от къщата, допълва Радушев. По думите му, ако все пак се чувстваме некомфортно при 20 градуса вкъщи, може да повишим температурата чрез използване на геотермални помпи. Цената на подобни съоръжения се движи около 7000-10 000 евро, като инвестицията се изплаща до 25 години.

Как къщата става пасивна?

Автор: Цветелина Катанска

Източник: вестник „Труд“ - 30.11.2011 г.



www.passive.bg

15СТАТИИ

Бъдещето пред пасивните къщи е свързването им с умни електропреносни мрежи. Така един ден дори ще може да продавате произведената от вашата къща излишна енергия на местното електроразпределително предприятие.

Основните причини, поради които този тип сгради още са слабо разпространени в България, е липсата на достатъчно информация за тях, категорични са специалистите в бранша. “Ако хората знаят колко могат да спестят с такава къща, никога не биха предпочели друга”, смята Радослав Радушев. По думите му строителството на пасивни къщи се нуждае от допълнителни стимули. “Ако притежаваме такива къщи, ние всъщност спестяваме на обществото разходите за допълнително производство на енергия. Трябва да получаваме възнаграждение за това под формата на субсидии. Такива отдавна се прилагат в страни като Австрия и Германия.”

Хората трябва да са наясно, че могат да повишат жизнения си стандарт, като намалят едновременно и разхода на използваната енергия, допълва арх. Николов.

В страните, в които изграждането на пасивни къщи се стимулира, те задължително се сертифицират, с което се удостоверява, че отговарят на условията за сгради с ниско потребление на енергия. В България може да има и повече от обявените досега енергоспестяващи домове, но хората избягват да ги сертифицират поради високата цена на процедурата - около 1500 евро, коментира Гергана Барабонкова.

Нещата едва ли ще се променят, докато подобен сертификат служи само за лично удовлетворение на собственика на къщата и не му гарантира достъп до по-нисколихвено кредитиране или друга финансова изгода.

Липсват информация и стимули

ig newsletter december 2011

Documents

passive house institute

bayville passive house

ny passive house

woods minnephit passive

lena gardens passive

passiv house xperimental

andrea johnson

passivhaus associates