УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Курсова работана тема:

Икономическа култура на Златоград

Изготвил: Елвира Филипова МушковаФак. Номер – 281119Поток – 110Група – 1069

София2010

Стр.1

Съдържание:

1. Общи бележки и особености за Златоград.2. Развитие и символи на Златоград.3. Икономически облик на града – борбата между

индустриалния, аграрния и информационния манталитет.4. Борбеност и дух на местното население през годините.5. Религия и стопански етос.6. Образованието в Златоград.7. Местната власт на общината.8. Градски елит в Златоград.9. Бизнес сектори и структурна политика.10. Анализ на икономическата култура на Златоград по

критерийте на Хофстеде.11. Заключение.

Стр.2

1. Общи бележки и особености за Златоград.

Златоград е разположен в долината на река Върбица в самия край на Източните Родопи. Той е най-южният град на България и се намира в област Смолян. Като сравнително малък, патриархално обособен, исторически древен и съвременно обременен град, Златоград е място, където могат да бъдат наблюдавани интересни елементи на икономическата култура в местен и общински план. Икономически градът винаги е бил свързан с морския бряг, от който е отделен с неестествено прекараната граница с Гърция през 1920г. Тази граница се превръща в берлинска стена по време на Студената война и прекъсва вековни контакти между населението от двете й страни. На 15 януари 2010г. е открит ГКПП Златоград – Термес , който осигурява връзка на България с Гърция и Егейско море, като в същото време предоставя на Златоград нови хоризонти за развитие.

2. Развитие и символи на Златоград.

В различните периоди от развитието на Златоград, взаимодействието между култура и икономика има различни проявления и те най-често рефлектират във формиранане на отношения, основани на определени традиции. За икономическата култура на Златоград „дадената дума”, „имиджът” и „моралът” имат сериозно присъствие.

В Златоград съществуват сходни обичаи и традиции, има общ начин, по който се правят много от нещата. Вероятно поради това, че така се е действало до вчера, вероятно в резултат на стремежа се следва някакъв утвърден облик. Следователно, икономичската култура в Златоград е зависима от традициите. Тя е резултат от взаимодействието между възгледите и начините на действие на традиционните (структруоопределящите) фирми и това, което малкият бизнес постепенно научава от собствения си опит.

За да бъде усетена традицията и главно духът на Златоград, повече от необходимо е да се запознаем с неговите забележителности и символи, които сами по себе си говорят за мисленето, традициите и манталитета на местното население. Символите на Златоград показват това, което е зачитало като начин на живот населението преди и това, което продължава да поддържат като традиция сега.

– Първият и много важен символ за Златоград е Делъо Войвода. Той е представен в песните, легендите и паметните места. Легендите свързани с Дельо, който бил ловък и решителен и толкова дързък, че пазел неотлъчно живота и вярата на местните хора

Стр.3

и толкова бърз, че докато стигнел до Ксанти (на 45 км) питата му била още топла в торбата, подхранват златоградчанина с етническа и религиозна толерантост, която е същностна черта на местната икономическа култура. Според преданието за него - „ Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече“. Затова враговете му го простреляли със специално излят за целта сребърен куршум. Това е и една от причините и до днес златоградчани да успяват да запазят този дух на борбеност останал им от предшесттвениците им, предавайки се чрез легендите. Населението в Златоград е съумяло да се пребори с много трудности поднесени им през годините и особено по време на Турското робство. Традициите и легендите от миналото и до днес им напомнят през какво са преминали техните деди и това е причината те да запазят този бодър дух на борбеност.

– Вторият символ са Занаятчийските работилници и Етнографския ареален комплекс – ако в миналото Златоград се е славел със своите занаятчийски работилници и занаятчискии обединения (особено абаджийския еснаф, който „изпълнявал годишна поръчка” от 1 милион метра шаячна аба директно за турската армия), то сегашният символ е Етнографският ареален комплекс.

Това са не просто занаятчийски рабитилници и експозиции. Неговата неповторимост се обуславя от динамичния показ на музейната експозиция и демонстрацията на традиционни трудови умения. В съвремнни условия се демонстрира новаторски експозиционен подход в занаятчийските работилници. Характерно е разположението на обектите в сгради – архитектурни паметници на културата, които са обитавани целогодишно от своите стопани. Непрекъснато развиващ се по отношнеие на обекти , услуги и продукти Етнографският ареален комплекс демонстрира практическо проявление за публично-частно партньорство ( между местна фирма-местна власт-активни граждани) по отношение на опазване, популяризиране и развитие на културно-историческо наследство. Разхождайки се из Етнографския комплекс на Златоград, можеш да се пренесеш в традициите на миналото и поне за миг да усетиш какъв е бил битът на местното население. Днес в Етнографския комплекс се пресъздава напълно реалистично и достоверно начинът на изработка на различни продукти характерни за родопите и по-специално за Златоград. Може да се види как се тъче на стан, точно както са го правили в миналото, как се обработва кожа за създаване на колани и обувки или просто да

Стр.4

разгледаш красивите къщи изглеждащи точно по начина, по който са изглеждали в миналото.

– кръглите комини и белосани къщи – символ на стремежа на златоградчанина към хармония, уют и завършеност. Това е черта, която е по-скоро онаследена и намира приложение в желанието на всеки да има свой дом (на няколко етажа) свой покрив, който да демонстрира неговата обществена

пълноценност. В исторически план тази традиция е намерила отражение в множеството архитектурни паметници на културата с местно значение (повече от 120) и т.нар старинни и реставрирани къщи. В условията на социалистическото развитие и банковата подкрепа за златоградските миньори бяха изградени много частни къщи, повечето от които впечатляват със своята площ и висота. Спазена бе традицията да са бели и да бъде осигурено собствено жилище за всеки наследник, независимо, че далеч надхвърлят нормалните семейни питребности. В последните десет години този символ се насочва към усилието - как тази архитектура да бъде ползвана не само за свои нужди, как наличното културно и архитектурно наследство да бъдат източници на доходи или да генерат приходи на собствениците и местното население. Това води до изпълването им с ново и различно съдържание.

– много важно място в икономическата култура на Златоград заемат имената, които градът сменя през различните периоди, а именно: Беловидово, Даръ Дере, Златоград. Някога Златоград се е наричал Беловидово, причината за това са ослепително белите му къщи. Варосани са зидовете, които ограждат всички старовремски къщи, бели са стените им и стаите. През Турското робство Златоград се нарича Даръ-дере. „Дар-ъ" означава и „просо", и „тясно". След Освобождението, градът получава днешното си име - Златоград. Зеленото злато - тютюнът, залежите на олово-цинкова руда, бистра вода и чист планински

Стр.5

въздух са кръстниците на това населено място.

– Геотермалните води и залежите на оловно-цинкови руди са не толкова символ, колкото даденост, с потенциал да бъде основен ресурс. Природните богатства на златоградския край са определили облика на града през последните 50 години, а перспективите за оползотворяване на геотермалните водни запаси са основен приоритет за бъдещо развитие. Стремежите са насочени към балнеолечение, оползотворяване на минералната вода в спортните комплекси, спа-туризъм, бутилиране.

Икономическата култура на Злтоград е пречупена през тези четири символа. Тя е имала определено проявление преди Освобождението. Ако през този период в национален план българинът изпълнява ролята на “вечно догонващ” и това се превръща в историческа съдба на много поколения българи, то за златоградчанина през този период е характерно известно самочувствие.

3. Икономически облик на града – борбата между индустриалния, аграрния и информационния манталитет.

Както в повечето български градове, така и в Златоград много силно се усеща налагането на аграрния манталитет особено по време на Оманското валдичество. Земята се издига в култ и по-голямата част от местното население предпочита да се препитава, работейки на нивата, полето или на двора пред къщата. Този аграресн манталитет е запазен все още в съзнанието на златоградчани. Трудно става прехода от аграния към индустриалния и информационния манталитет. Дори след смяна на много поколения, остава съзнанието за традицията, за това да притежаваш земя, да я обработваш, да се препитаваш от нея. Както повечето българи, така и златоградчани са повече отдадени на земята, отколкото на това да създават и преоткриват нещо ново. За тях да използват съвременни съоражения или машини, да създават частни бизнеси и най-вече да създадът индустриален манталитет в съзнанието си, който да предадат на следващите поколения е нещо съвсем ново и непознато.

Стр.6

Традиция останала и до днес в съзнанието на златоградчанина е да предава земята, която притежава на синовете си, като те трябва да се грижат за нея и да я обработват. Прехраната си населението изкарва единствено и само от собствения си труд и от това, което е изкарал от собствената си градина. Това е една типична черта за златоградчаните.Още по-труден става прехода към информационния манталитет, тъй като тази огромна любов към земята, златоградчанина много трудно съумява да превъзмогне. Днес голяма част от местното население не възприема новите технологии като част от живота си, а тези, които са успели да се измъкнат от лапите на „аграрното“ се изселват. Точно това е и причината в Златоград населението много бързо да намалява.

4. Борбеност и дух на местното население през годините.

То проличава в няколко характерни примера – усилията на местната общност по издаване на разрешение и построяване на първата църква в Родопите още през 1834г., построяването на първото светско училище през 1852 г., изграждането на първото читалище, функционирането на тогавашните работилници и форми на сдружаване. В тези и подобни примери прави впечатление, че не се наблюдава отчуждението от държавата, което е характерно за много други места, а се търсят възможности за взаимодействия с нея. Търси се получаване на официални разрешителни, становища, контакти с тогавашната държавна власт. Това е резултат и от факта, че възможностите на златоградчанина за избор и комуникации, не се концентрират предимно в семейството и в местната общност.

Уникалната църква "Св. Богородица" в Златоград, една от най-старите в Родопите, е построена от местните българи през 1834г, изцяло с дарения от местни фирми. Построяването на църквата

Стр.7

станало със специалното разрешение на султана. По това време Султан Махмуд ІІ, съобразявайки се с клаузите на Одринския мирен договор от 1829г., позволявал възстановяването на стари разрушени християнски храмове. Златоградчани били едни от първите, които се възползвали от това позволение. За да издейства необходимия ферман в Цариград, на два пъти ходил златоградският първенец Димо Караджинов. Той носил подписка от много златоградчани християни и видни българи мохамедани, че е честен човек и верен поданик на султана. Султанът го наградил с отличителен почетен знак и в тази връзка закачили на коляното на потурите му специално звънче, та всеки, който го срещнел да му отдава уважение като почитан от султана човек. Въпреки огромната си амбиция и желание Димо не успял да получи фермана лично, тъй като починал три месеца преди издаването му. Тогава на помощ се притекъл митрополитът на Гюморджина, който изпратил специален човек до столицата да го вземе и донесе. Във фермана освен разрешението за строителство на ниска, вкопана в земята черква, скрита зад високи зидове, се съдържали и височайшите пожелания на султана за мирно и братско съжителство на даръдерци от двете верски групи. Според едно предание църквата била построена само за 40 дни и трябвало да отговаря на условието, когато турчин на кон минава покрай църквата да не е по висок от зидовете й, затова тя е вкопана в земята.

Подобна е ситуацията и с изграждането на българско светско училище. Идеята се подема от будни ентусиазиарни учители, търговци, еснафи, занаятчии и домогващи се чобани още през 1850 година, които решават да започнат строителство, събират първата сума от 900 т.лири за начало и зпратили Иван Колев при валията за да издейства разрешение за строеж, което се получава слде три месеца и с общи услия за градене, за материали и средства, за организация било построена учулищната сграда и училището отворило врати през 1852 г. В историческите хроники от този период четем, че и тогава ( както и днешно време) е имало противници на подобна инициатива, които пречели разрастването на просветното дело, пишейки доноси до властити, злепоставяйки и клеветийки учителите и отпарвяйки заплахи. Но тава било преодоляно , нещо повече през 1855г. на първата учителска конференция в Пловдив където участвал и златоградския учител Ангел Киряков се решава

Стр.8

въвеждане на официалното преподаване на български език, с което в Златоград започва сериозна борба с гръцкото духовенство и турската управа.

Като се има предвид развитието на просветното дело в Златоград през ХІХ в., спонтанното и непоколебимо преминаване на златоградчани към Българската Екзархия след учредяването й в 1870 г. със султански ферман и тяхната обществена ангажираност, може да се предполага, че сред тях още по това време се е появила идеята за създаване на читалище. А може би са били направени и първите стъпки, като събиране на книги и организиране на общодостъпна библиотека и читалня. Още повече, че златоградските търговци са имали връзка с Цариград, където тамошното читалище е издавало от 1870г. до 1876 г. сп. “Читалище”2. Според “Бележки по читалищния въпрос” написани от Владимир Панайотов Печев идеята за създаване на читалище в Златоград е възникнала през 1907 г., когато група родолюбиви българи – той, Илия Николов Хаджидончев, Георги Николов Хекимов и Тома Лазаров Пачилов се замислят как да намерят средства за закупуване на книги за четене и за откриване на дом “Читалище”. В доклада, посветен на 75 годишния юбилей (1983 г.) се сочи, че същите лица през 1906 г. правят първите стъпки за организиране на “читалищен отдел”, като на следващата година за тази цел им се отделя най-голямата стая на приземния етаж на Старото училище построено в 1852 г. (дн. Музейна сбирка “Просветно дело в Средните Родопи”). За начало инициаторите дарили собствените си книги и помолили и други златоградчани да направят това. Събраните книги по тяхна преценка били малко. По предложение на Илия Хаджидончев те се обърнали с молба към Братя Семерджиеви, книжари в Солун, от които златоградското училище и църковно настоятелство години наред купували учебници, учебни помагала и други книги. За да оформят писмото по правилата, то било подпечатано с печат на който е изобразена разтворена книга и изгряващо над нея слънце с озаряващи лъчи. Надписът гласял: “Читалище “Просвета” гр. Даръ-дере”. Той бил изработен от Владимир Печев от сапун. Братя Семерджиеви, родолюбиви и безкористни българи, се отзовали на молбата и изпратили безплатно, чрез Братя Хекимови в Ксанти, четири конски товара превъзходни книги – историческа, научна и художествена литература.

Стр.9

Златоградчани свързват началото на своето читалище със създаването на Българския конституционен клуб в града. Известно е, че на учредителния конгрес на Българските конституционни клубове в Македония и Одринско, състоял се на 8 и 9 септември 1908 г. в Солун, участват двама делегати от Златоград – Никола Георгиев Хекимов и Илия Николов Хаджидончев. А това означава, че в Златоград вече е имало учреден Български конституционен клуб. За да се увековечи важното историческо събитие е направена снимка на всички делегати, на която се виждат и двамата златоградчани. Първият от ляво на дясно на втория ред е Никола Георгиев Хекимов, а петият на четвъртия ред е Илия Николов Хаджидончев.

Учредителен конгрес на Българските конституционни клубове, 8 и 9 септември 1908 г., Солун.

За председател на Българския конституционен клуб в Златоград е избран Никола Георгиев Хекимов, за подпредседател Костадин Александров Чанов, за секретар Илия Шентов и за касиер Кирчо Иванов Джерахов. В протокола на заседанието № 18 от 5 декември 1908 г. е записано: “В днешното заседание под председателството на г. Никола Хекимов реши се на 7-того да се освети клуба ни и се пусне диска (дискоса в черквата ) в негова полза, а на 14-ти същи, да стане откриването му, за която цел да се поканят Нег.[ово] Благор.[одие] Каймакамина, всички правителствени чиновници и видни граждани”.

През 1912 г, първата местна управа с председател Спиридон Джинджев приема актове, с които урежда, въпроси, свързани с историята, територията на общината, официалния празник на град Златоград. Например, Протокол №5 е

Стр.10

уникален случай в родопската и националната история, когато местната временна управа на свое нарочно заседание взема специално решение, за да уточни деня на освобождението и определи неговото празнуване. В протокол №5 от 13.11.1912г. (копия от които са експонирани в Музея на просветното дело и Музейната сбирка на съобщенията), за вечен спомен се определя денят 8 ноември, Архангеловден, (нов стил 21 ноември) да се празнува всяка година като местен народен празник. Честването на този ден е възстановено през 1992 г. и продължава и до днес. Обстоятелството, че за председател на първата Временна управа е избран човек заможен и уважан, председател на най- голямото за времето си златоградско „бизнес-сружение” – абаджийския еснаф, е показателно за елементите на местната икономическа кулутура в този исторически период.

5. Религия и стопански етос.

В икономическата култура на Златоград се отбелязва важната роля на религията за запазване на вярата и езика, обичаите и традициите, бита и душевността на българите. Преди Освобождението икономическата култура в Златоград, а и в целия регион разкрива ролята на стопанската задруга като форма на семеен, родов и колективен труд и начин на живот. Разкрива се ролята на местния еснаф с неговия стремеж към собственост и усвояване на занаят, използвайки трудолюбието на златоградчанина. Същевременно се наблюдават (вкл и в посочените по-горе примери) случаи на обществена ангажираност и дарителство по важни градски дела. Като характерна черта на икономическата култура възприемам и желанието на тогавашните по-заможни златоградчани да демонстрират не само обществено благополучие, но и истинска гражданска активност. Ако до 1912 година, на пазара в Златоград традиционна гледка било присъствие на камили, доставящи товарите на търговците, то след 1920 г., тук се появяват първите автомобили и за съжаление най-заможния тогавашен представител на бизнеса загива през 1925 г. от автомобилна катастрофа.

Тези примери показват, че макар в душевността на местните хора да са присъщи някои ориенталски елементи на културата като зачитане на традиционното мислене, безразличие към времето, известна мудност в

Стр.11

поведението, то съществуват и черти, които могат да бъдат опеределени като специфични за златоградската икономическа култура - поемането на отговорност, включването в рискови начинания, стремеж към промяна и към новото. Силно е влиянието на образователните и гражданските структури, на читалището. Ако на други места се наблюдава властването на политическата над икономическата целесъобразност, тук по-скоро е налице обвързаност между политическите и икономически структури, вкл и чрез многопредставителната роля на тогавашните „видни” личности. Но на онзи етап това смятам, че не води до придобиване на икономически облаги от властта, по-скоро обратно – използване на икономическите ресурси за утвръждаване в обществото.

Разглеждайки всичко това, може да се обобщи, че за Златоград в голяма степен е присъщо твърдението на доц. Колев че “амалгамата на социумната тъкан е изключително разнообразна - от архаизъм до модерност”. На местната икономическа култура влияят болезненото скъсване с миналото, бавно настъпващите промени в икономическата култура, които като правило си пробиват път в продължение на много години, експериментите със заимствани от други страни финансови и организационни модели, своеобразието на бита и на психиката, ролята на душевността и на традициите в икономическата култура на населението.

В подкрепа на всичко това ще приложа още една характерна за Златоград историческа случка от сравнително по-ново време. През 1934г. се построява нова сграда на местното читалище. Това става с много ентусиазъм, дарения, усилия. Златоградчани не могли да се нарадват и се гордеели с новопостроената двуетажна читалищна сграда с театрален салон. Радостта им обаче била кратка. Сполетели ги две беди. Първата произтекла от обстоятелството, че строежът се извършил изключително бързо, още преди да се получи официалното одобрение на плана от Министерството на обществените сгради и благоустройството. Не друг, а самото Министерство забавило неговото утвърждаване. Лятото минавало, планът не се връщал, и ръководството, като разчитало, че все пак той ще бъде утвърден, започнало и завършило строителството. Чак на 18 януари 1935 година Дирекцията на обществените строежи пише на областния инженер в Пловдив: “Министерството не може да оформява обществен строеж, извършен без

Стр.12

всякакъв технически контрол и преди още да е бил представен плана за одобрение”. Затова одобрението на плана се възлага на Пловдивския областен инженер. По-нататък се изисква: “Да се донесе кои са виновните лица за нарушение на закона и за невземане своевременно съответните мерки”. Областният инженер от своя страна, без да одобри плана, изпраща писмо до кмета на Златоград за обяснения и списък на виновните лица. Последният, в отговора си, след като обяснява как е бил извършен строежа, пише:

“При тези обстоятелства, аз се намирам в невъзможност да Ви посоча единични виновници, защото всички отговарят и всеки от тях е строител. Всички са вярвали, че плана изпратен на 25 август 1934 година ще бъде утвърден и че добросъвестно са постъпили при изпълнение на своя обществен дълг”.

Започват нескончаеми преписки без резултат. Тогава адвокатът Диньо Бояджиев, член на Строителния комитет, пише лично писмо до Министър- Председателя генерал Златев, негов личен и семеен приятел още от 1925 г. След като му описва обстоятелствата и ентусиазма, с който в Златоград, от самите граждани, “вътре в два месеца” е построено “двуетажно читалищно здание с обширен театрален салон” и на освещаването, на което той лично го бил поканил, Диньо Бояджиев моли: “да повикате този инженер по телефона и да му заповядате, ако не благоволи да утвърди плана, да прекрати преписката”. Това писмо дало положителен резултат. Въпросът бил решен.

Но се появила и друга, не по-лесна за решаване беда. Данъчните власти в града, оценявайки брутната стойност на сградата на 456900 лв., задължават читалището да заплати на държавното съкровище еднократно 13707 лв. – 3 % такса по закона за усилване на държавните приходи. И, понеже читалищното настоятелство при всеобщото въодушевление, а и поради незнание пропуснало да подаде в срок съответната декларация за започване на строителството, същите власти го глобяват с трикратния размер на 3-процентовата такса – 41121 лв. Така читалището, което при завършване на строежа има дългове над 60000 лв. към предприемачи и членове на настоятелството от които е взело заеми, за да довърши сградата, е трябвало да намери отнякъде още 54828 лв. за да се разплати с данъчните власти. Читалищното ръководство подписва съставения акт със солидно и добре обосновано особено мнение:

Стр.13

“Подписваме акта при особено мнение. ... Господин данъчния началник в присъствието на свидетели всекидневно, още от почването на подготвителната работа, изкопите и строежа стоеше по цели часове и се възхищаваше пред започващата се читалищна сграда, както и през време на строежа на същата. Нито той, нито г-н помощника му не счетоха за свой обществен, граждански, човешки и служебен дълг да ни уведомят навреме за допуснатата, поради незнание, нередовност и едва при подаването на декларацията на 29.ІХ.1934 година ни съобщиха, че ще ни съставят акт, понеже декларацията не сме подали в срок. В дадения случай налагат се две заключения: 1-во. Или представителите на данъчната власт, поради непознаване на данъчното законодателство, не са знаели това законоположение, или 2-ро, те са знаели, но нарочно са мълчали за да подведат цял един град в лицето на първите му хора, които жертваха от залъка си за да създадат мощна крепост на българската култура в този край. В последния случай се подвеждат и всички безименни труженици, които ежедневно, до свършване на сградата, доброволно и с ентусиазъм носиха на гърба си пясък, камъни, тухли, греди и др. за довършване на голямото патриотично дело в Златоград. Последното заключение се подкрепя от факта, че г. данъчния началник е говорил напоследък пред свидетели, че ще обърне читалищната сграда и театрален салон при нея на склад, но пак ще прибере данъка и глобата – думи, които илюстрират неприязнените чувства на г. началника към делото на читалищата у нас”.

По това време читалищата били според закона, освободени от данъка върху сгради, обаче, са били длъжни да подават декларации в известен срок за притежавания от тях придобит недвижим имот. Тогава началник на финансовото управление бил Т. Костов. Изглежда, че с акта е целил да се покаже като ревностен блюстител на фиска.

Данъчният началник Костов бил преместен от Златоград. Вместо „да изкара очи, той изписа вежди”, защото не само, че глобата била опростена, но отменили за цялата страна този закон и освободили читалищата от тази никому ненужна процедура. За да се стигне до тази наистина благоприятна развръзка читалищното настоятелство и златоградското гражданство направили необходимите решителни действия пред висшите държавни органи. Прилагам част от обосновката:

Стр.14

“И тъй, златоградското гражданство, което не се обърна за помощ от Държавата, съзнавайки тежкото й финансово положение, а със свои сили, което буквално крадеше от залъка си за да изгради-издигне най-големия фар на българската култура в Южните Родопи, трябва насила да изгаси светлината му, тъй като няма и за дълго не ще има средства за да заплати само лихвите на наложения данък, без да става въпрос за дълговете на читалището…

Ние, златоградските граждани, разбираме категоричността на данъчните наредби, уважаваме тяхната строгост и се прекланяме пред санкциите, които те при нарушение предвиждат. Но, в дадения случай “нарушението” е истински подвиг, който издигна мощната крепост на българщината в най-невралгичния участък на южната ни граница...”

Подобни примери показват, че сред моралните ценности в деловия и организационен живот, са характеристики които влияят на местната икономическа култура на Златоград. Такива са :

– Трудолюбието;– Съзнателността;– Отзивчивостта;– Справедливостта;– Задружността;– Скромността;– Толерантността;– Инициативността;– Професионалната гордост;– Професионалната чест и др.

Горните примери показват, че златоградчани могат да се трудят, но могат да бъдат и организирани. Проявяват инициативност, но големите идеи ги обединяват и ги карат да забравят макар и временно дребни или лични спорове. В обосновката се вижда, че те проявяват и справедливост. А начина на изграждане – определена толерантност. И както във всички времена – налице са

Стр.15

изключения. Макар че в горните случаи, те събират общественото недоволство, това е форма за търсене на алтернативи и способ за оптимизиране.

Тези характеристики имат проявление в начина на живот и в професионалните сфери на дейност чрез културата на труда, културата на бита, културата на потреблението и културата на свободното време и т.н. Те са свързани с някои по-общи черти, присъщи в региона – като връщане към родовите/фирмените ценности, натурално стопанство и самозадоволяване, дребна собственост, но също и със специфика – проявена в стремежа към елитарност вместо към уравняване и равни възможност.

6. Образованието в Златоград.

Образованието в Златоград има над 150-годишна история, както бе отбелязано по-горе. Ориентирайки се в по-ново време може да се каже, че понастоящем цялата образователна система е общинска, като дейността е делегирана и финансирана от държавата. Позитивното през последните 10 години е въвеждането на системата за делегирани бюджети в училищата, а от две години – и в останалите учебни звена. Качеството на образованието в различните училища в Златоград и общината значително се различава. Същевремненно се наблюдава тенденция за конкуририране между учебните звена чрез подходящи учебни дисциплини, привличане на авторитетни преподаватели, организиране на извънкласни форми, добра материална база и т.н. Отчитайки многобройните предизвикателства и динамични процеси в обществото, в Златоград се отделя сериозно внимание на образователната дейност. Непрекъснато се създават по-добри условия и предпоставки за повишаване капацитета на преподавателите и мениджърските компетенции на техните ръководители. Актуално е подобряването на материалната база в училища и детски градини. Създаването на модерни условия за учене и работа е предпоставка младото поколение на община Златоград да е добре образовано, а това е инвестиция за цял живот. Нормативните фактори, които влияят на този процес са прецизиране на Държавните образователни изисквания, въвеждане на критерии за общинските училища, средищни и защитени училища, значение на външното оценяване след 4 и 10 клас, системата за кариерно развитие на

Стр.16

учителите и системата за диференцирано заплащане и други. Понастоящем в общината функционират три средни училища - СОУ „Антим І" Златоград, ПГ „Христо Ботев" Златоград и СОУ „Св. княз Борис І" с. Старцево със специализирани паралелки - чуждоезикова подготовка - немски език и английски език, икономист –информатик, организатор на туристическа агентска дейност; моделиер-технолог на облеклото, сервитьор-барман и готвач.

В професионален план се наблюдава дългогодишен стремеж на представителите на бизнеса да обвържат обучението и особено професионалното или специалното обучение с потребностите на местните фирми. В тази връзка тяхното мнение е отчетено в Съвета за сътрудничество, в приеманите мерки по заетостта, в местната образователна стратегия. През последните години отделните училища самостоятелно кандидатстват за формиране на профилирани паралелки по търсени и нужни специалности, които гарантират бърза реализация. Това би осигурило и сравнително по-високо „задържане” на завършилите млади специалисти в родното място, както и успешна професионална кариера на местно ниво.

След извършената оптимизация на учиищната мрежа, освен средните училища в общината са наличи три основни училища, пет целодневни детски градини, несамостоятелно Ученическо общежитие и Общински детски комплекс. В училищата се обучават около 1600 ученици, а в детските градини се възпитават около 400 деца, за децата и учениците от общината се грижат около 160 учители, които влагат целият си професионален опит и знания. Реализацията на проекти от различни донорски организации допринася за подобряване на материалната база и работата с учениците. Такива са:

- Довършването на закрит физкултурен салон с плувен басейн в ОУ „Васил Левски" Златоград и компютърна зала в СОУ „Св. княз Борис І" с. Старцево с помощта на фондация C R S

- С финансиране от Министерство на образованието, младежта и науката в сградата на СОУ „Антим І" Златоград е извършено енергоефективно саниране и са подменени изцяло дограмата и вратите в училището

- С помощта на Социално инвестиционния фонд /СИФ/ в СОУ „Св. Княз Борис І" с. Старцево е изграден физкултурен салон

Стр.17

- Чрез проект за подходяща образователна инфраструктура са внедрени енергоефективни мерки в три общински училища. Липсват частни училища, и детски градини, няма висши учебни заведения или техни филиали.

- Чрез „ритуализация на училищния живот” са въведени подходящи ученически униформи в две от училищата.

Образователната цел на гимназиалния курс е да се дадат широки познания по природните и обществените науки, литературата и другите хуманитарни дисциплини. Същевременно в професионалните гимназии специализацията започва още в училище. От образователните фактори, влияещи в значима степен на икономическата култура на Златоград, могат да бъдат посочени:

- ниската степен на обвързавне на образователната подготовка с възможностите за успешна трудова реализация;

- съчетаване на общообразователна с професионална подготовка;- значително широк мироглед и конкуретнота подготовка на завършилите

ученици, даваща възможност за продължаване образованието във ВУЗ и бърза реализация в големите градове и чужбина, което е в ущърб на местния бизнес;

- намаляване образователния потенциал / ценз на местните трудови ресурси;

- все още образователната система не осигурява адекватни знания и конкретни професионални умения на младите хора. Слабо са застъпени стажовете и практиките в реалния сектор, така необходими за плавното преминаване от учебната скамейка на пазара на труда.

7. Местната власт на общината.

За икономическата култура на Златоград е важно формирането на обществено доверие в местната власт, свързано с изграждане на ефективни местни политики. В последно време нараства значението за повишаване на местния административен капацитет за управление на средствата от Структурните фондове на Европейския съюз, постигане на прозрачност в дейностите на местната администрация и изграждането на устойчиво

Стр.18

сътрудничество между общинска администрация и общински съвет, с оглед постигането на добро управление. Местното самоуправление в общината се осъществява от Общински съвет – Златоград, който е съставен от седемнадесет общински съветника. Функцията и правомощията му са регламентирани в ЗМСМА и Правилник за дейността му. Изпълнителната власт се осъществява от кмета на общината и общинска администрация, структурирана в три отдела - “Благоустрояване, строителство, проекти и опазване на околната среда”, “Финансово счетоводни и стопански дейности”, „Административно - правно и информационно обслужване, обществени поръчки”. По структура в момента работят 56 служители.

Традиционно отношението към местната власт е негативно. До голяма степен то се основава на очакването на хората за професионално и бързо обслужване, добър и външен вид, излъчване и усмивка на общинските служители, скорост и еднозначност на предвидените административни и други процедури. Хората очакват обективното присъствие на обществения интерес при вземане на определени решения, особено свързани с инфрструктура, устройство на територия или формиране на местни данъци и такси. Това още в по-голяма степен се отнася към представителите на бизнеса, които имат значително по-високи очаквания от местните власти за решаване на дейности, свързани с подобряване на инвестиционния климат в Златоград. Като първа позитивна стъпка по отношение намаляване административните и регулационни режими пред бизнеса са улесняване и премахване на голяма част от процедурите за регистрация, считано от 2009. Правят се немалко усилия за подобряване на публичната инфраструктура и за създаване условия за привличане на чужди инвестиции. Поради спецификата на местната икономика, от местните власти се очаква и решаване на въпоси, които не са в техните компетенции. Такива са повишаване нивото на заетостта и намаляване на безработицата в общината, адекватни мерки за преодоляване последствията от международната финансова криза и др. По тези въпроси местната власт влияе единствено в рамките на отделен правен субект, а не на ниво общинска политика.

В тази връзка политиката на Община Златоград е насочена към по-висока "прозрачност" при дейностите, които извършва, пряко касаещи населението на

Стр.19

общината. Тя не трябва да е затворена система, обслужваща сама себе си, а да улеснява гражданите на общината с доставка на необходимата информация без излишната "бумащина" и препращане от един отдел към друг. Предприетите насоки в тази област са изграждане на е-община, оптимизиране на предлаганите услуги и подобряване на административното обслужване и регулиране, контрол и отчетност в администрацията, повишаване квалификацията на служителите и съветниците, законосъобразно организиране на обществени поръчки, търгове и конкурси, ефикасно управление на общинската собственост и подобряване на взаимодействието с бизнеса. Постигането на «Добро управление», необходимо за реализиране на модерно административно обслужване на гражданите, включва развитието на електронно управление. Работата с електронните услуги и с т.нар. електронно управление, е слабо позната сред обществото, въпреки че доста административни услуги имат вече своя електронен вариант. Електронните услуги подобряват не само комуникацията между отделните администрации в общината, инситуциите и държавата, но и между администрацията и потребителите. Електронното предлагане на административни услуги е модерният начин на административно обслужване. Този вариант не само облекчава достъпа на гражданите до тези услуги, но и повишава прозрачността в работата на администрацията. Въвеждането на е-управление намалява разходите на време и усилия на гражданите и бизнеса в комуникацията им с администрацията.

Местната власт в Златоград е поставила няколко приоритета. Първият е въвеждане на системи за управление на качеството ISO и осигуряване на съвременна периферна техника за подобряване на административното обслужване. Вторият е подобряване на административното обслужване и регулиране. Третият е развитие на човешките ресурси чрез създаване на система и ясен регламент за квалификация на кадрите в общинската администрация. В Златоград е разработена стратегия за управление на човешките ресурси, която включва подбор (конкурсно начало с ясно и своевременно определени критерии), кариерно израстване, атестиране, планиране, мотивиране на служителите, оценка на трудовото изпълнение и санкциониране при неизпълнение, провежда се обучение на служителите (английски език, гръцки език, IT умения), въвеждат се на гъвкави форми на

Стр.20

работно време за определени длъжности.Съвременните насоки на икономическата и административната култура

включват различни елементи, като основното е етично поведение на държавните служители, както и предоставяне на качествени услуги на гражданите, които имат нужда от администрацията към определен момент. В този смисъл влиянието на културата е възприема като по-сложно от това, която се формира в частния сектор, най–вече поради това, че в администрацията има редица ограничения и правила, които следва да се спазват поради законови ограничения. Тази култура трябва да включва и различни нефинансови начини за стимулиране на служителите, тъй като е известно, че възнаграждението на служителите в публичния сектор е определено от законови норми и трудно може да бъде променяно. Наред с това, ролята на местната власт за икономическата култура е важна, защото осигурява качество на услугите и развитие на публичната администрация.

8. Градски елит в Златоград.

Властта е само възможност и може да се разглежда като право или задължение за упражняване на въздействия, давани "отгоре", а реалната власт е нещо различно, което само частично съвпада по обхват и интензивност с властта по принцип. В този смисъл, както бе подчертано и в исторически план, за общности като Златоград е важна ролята на „Елита”. Елитът предлага въздействие, чрез което се налага нещата да се извършват така, че разпорежданията да се възприемат от другите като справедливи и законни.

Може би е редно да се зададе въпроса – за Златоград налице ли съвпадение на Елита и Авторитета? Според мен, по-скоро не, защото лицата, определящи се като Елит, са формирали елитарни навици и поведение в резултат на демонстриране на икономическо благосъстояние, близост до „силните за деня”, принуждение и заплахи към подчинените и зависимите. Това е особено валидно за т.нар. „бизнес елит” на Златоград, демонстриращ показно и агресивно поведение. То е възможно в резултат на подкрепата и обвързването му с адинистративната и друга власт, позволяваща приоритенно решаване на конкретни проблеми, под предлог - „подкрепа за местния бизнес”.

Стр.21

Именно стремежът за асоциирането на отделни елитни представители на бизнес в Златоград като „Местния бизнес”, е една от причините Елита в града да се разминава от Авторитетие на града.

Ако разгледаме класическите видове авторитет - традиционен харизматичен, законен, то е видно, че правото да се вземат решения, не е гаранция, че тези решения ще бъдат изпълнени. Важен е както формалният авторитет на формалния ръководител, така и неформалният авторитет на неформалния лидер. Двата вида авторитет може да се съчетават в едно лице. Тогава обемът на източниците на неговата власт се увеличава. В основата на източниците на властта лежи авторитетът, който може да бъде формален - делегиран от общността. В повечето случаи е неформален - произтичащ от експертни знания и личен чар или делегиран на неформални лидери от последователите им на базата на групови норми на неформалната група.

9. Бизнес сектори и структурна политика в града.

Съвременното общество е обосновано като постигната организация на рационално производство на стоки, рационална организация на труд, рационална размяна и рационално потребление, дълги години не се подлага на съмнение и оспорване. Ето защо възниква въпросът – дали икономическата култура възниква случайно и спонтанно, или тя постепенно е трупала легитимност още в недрата на историческата развитие.

Манталитетът на икономическо поведение в Златоград има корени в историческите традиции. Може би, защото има такива традиции. Те са променяни през годините, но са формирали определена структурна политика. Главното е, че във всеки един етап от развитие на града, такава политика е била налична и била следвана. Като в условията на плановото стопанство в края на миналия век това е било на ниво политика, дори и не на основата единствено на икономически критерии. Но подобна политика е формила определена секторност за Златоград.

Основни сектори в икономическото развитие на община Златоград са: текстилен, шивашки, минен, търговия и услуги, мебелен, машиностроене. Природните дадености са добра предпоставка за развитие на туризма,

Стр.22

почивното дело и спорта. Съчетавайки географско положение и добрите природни дадености с ентусиазма и желанието на местните жители, Община Златоград се стреми към една просперираща в икономическо и духовно отношение община, запазваща културното и историческото си наследство.

Във всички сектори на местна икономиката приключиха процесите по преструктуриране и приватизация на съществуващите държавни предприятия. Особеност на досегашното развитие на общината е изградената добра производствена база в частния сектор. Обобщаваща характеристика за икономическото състояние на общината дава размера на реализираните парични постъпления от продажби на продукция, стоки и услуги. Определяща роля в икономиката на общината има частния сектор, чиито нетни приходи са значително по-високи.

Съобразно предмета на дейността си, най-активните фирми могат да се групират по следния начин:

№ Вид фирми Брой

1. Търговски 2502. Извършващи услуги 983. Транспортни 64. Строителни 225. Шивашки 186. Хранително – вкусовата промишленост 127. Млекопреработвателни 18. Металообработващи 39. Дърводобовни 410 Хотелиерски услуги 811 Рудодобив 1

Преобладават фирмите, които се занимават с търговска дейност и извършващите услуги. На следващо място по брой са транспортните и строителни фирми. По - малко са онези фирми, които работят в сферата на производството. Търговското обслужване се извършва от частни фирми, като преобладаващо е ресторантьорството и магазините за хранителни стоки. В общината действа и регионална секция на Съюза на частните хотелиери и ресторантьори .

Стр.23

Повечето от предприемачите, които започват свой самостоятелен бизнес, се насочват към сектора на услугите, и по-специално към търговията. До голяма степен това е обусловено от липсата на собствени средства за стартиране и развитие на самостоятелен бизнес, което ги насочва към сектори, които не изискват предварителни инвестиции.

На територията на община Златоград има регистрирани над 1500 фирми. Броят на действащите стопански единици, отчитащи дейността си в Териториално статистическо бюро са около 410. Дружествата са със сравнително съвременно оборудване, и в тях работят високо квалифицирани специалисти.

Благоприятните географски и климатични условия, както и наличната материална база са предпоставка за развитието на производството на тютюн и зеленчукови култури. Животновъдството се определя като втори основен поминък. Преобладават малките частни стопанства за отглеждане на домашни животни.

Горите, в т.ч. държавни и частни са 139068 дка. Селскостопанския поземлен фонд е около 6 пъти по-малко - 27363 дка. За нуждите на транспорта са използувани 456 дка, а фонд населени места е 4737. Реките и водните течения са 1642 дка, териториите за добив на полезни изкопаеми - 55 дка.

На територията на общината се намират находища на оловно - цинкова руда. Експлоатацията на залежи се осъществяваше от "Горубсо - Златоград" АД . Към богатствата на Общината и като перспектива за развитието на икономиката може да се отнесе и геотермалното находище на гореща минерална вода в Ерморечието. Природните дадености са добра предпоставка за развитие на туризма, почивното дело.

ДОБИВЕН СЕКТОР НА ПРОМИШЛЕНОСТТА"Горубсо - Златоград" АД Основната му дейност е свързана с добив на

оловно - цинкова руда. Добивът е 260000т В момента се осигурява заетост на 372 семейства.. Ръководството на Горубсо - Златоград" АД си поставя като цел устойчивото развитие на рудодобива в следващите 32 год и реализирането на започнати проекти. Статичните запаси са около 200 .106 m3 . Произвежданите концентрати са висококачествени и се реализират в оловно-цинкови заводи.

Стр.24

Предприятието има проекти за усвояване на геотермалните ресурси в Ермореченския басейн. По тези проекти са подписани договори и предстои стартиране на дейностите, предвидени в тях. Температурата на водата е 80-100о С, а динамичните запаси 30 - 100 л/сек , средно 60 л/сек . Водата е с добри питейни качества и може да се използва за лечение. От февруари 1990 г. е започнало опитно водочерпене при спазване на определени условия. Към момента са направени пред проектни проучвания, инвестиционни проекти и геоложки отчет. Находището е публична общинска собственост.

ПРЕРАБОТВАЩ СЕКТОР НА ПРОМИШЛЕНОСТТА"Белотекс-" АД е предприятие, приватизирано чрез работническо-

мениджърски екип. То е специализирано за производство на сурови памучни тъкани за спортно и работно облекло, спално бельо, медицински и технически тъкани. Големият дял на износа на продукцията на "Белотекс-" АД - 83% от общо произведената, обуславя експортната ориентираност на фирмата. От основаването си дружеството поддържа традиционни търговски взаимоотношения с клиенти от Италия, Германия, Австрия, Швейцария.

"ЗММ - ЗЛАТОГРАД" АД е основна през 1981г., от 1998г. е акционерно дружество, собственост на акционери - основно работници и служители в предприятието. Дружеството е в отрасъл промишленост, подотрасъл Машиностроене. Предметът на дейност е: проектиране и производство на технологично оборудване, окомплектовка за металорежещи машини, др. метални изделия, търговска дейност в страната и чужбина. Фирмата се намира в югоизточната промишлена зона на гр. Златоград, тя се състои от три цеха и един инженерен корпус. Основните клиенти на фирмата ни са главно предприятия от машиностроенето-ЗММ-София, ЗММ-Хасково, ЗММ-Металик - Пазарджик, Машстрой - Троян и др. Проблемите са свързани главно с отдалечеността от големите центрове за доставка на материали, което от своя страна оскъпява произвежданата продукция и рязко намалява конкурентноспособността. Друг не по-малък проблем е ограничеността на финансови /оборотни средства/.

Добрите страни са, че фирмата разполага с добро универсално оборудване и има относително добра квалификация на персонала. Работа е осигурена на 75 души. Заетият персонал се състои главно от мъже, които работят от самото

Стр.25

създаване на предприятието. Тенденция - запазване численост на персонала, работа за стабилизиране на производствената дейност, а оттам и увеличение доходите на работещите.

ШИВАШКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ СЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ГЛАВНО ОТ ЧАСТНИЯ СЕКТОР

На територията на Общината има няколко шивашки предприятия. В Общината съществува квалифициран човешки ресурс, който работи в предприятията на отрасъла, изцяло насочен към частния сектор.

"Свобода - 97" АД гр. Златоград - приватизирано чрез работническо - мениджърски екип. В настоящият момент работи проспериращо , не освобождава работници и частично разкрива нови работни места. Основната му дейност е свързана с шивашко производство на готово облекло. Развива и спомагателна търговска дейност и услуги.

"ЕС-БИ-ЕН " - Виолета Беширова ЕООД гр.Златоград - Основна дейност на предприятието е производство на спортни и специализирани облекла. Спомагателната дейност, която развива е търговията с петролни продукти.

"БУЛТЕКС" ООД гр. Златоград - В настоящия момент "Бултекс" ООД е проспериращо предприятие със завоювани позиции и авторитет. Основната дейност на фирмата е ориентирана към производство и търговия с тъкани, работни облекла и лични предпазни средства. Персоналът на фирмата наброява 250 души, а още 200 са ангажирани извън нея с работа на ишлеме. "БУЛТЕКС" ООД има изградена търговска мрежа с офиси, складове, магазини и представителства в цялата страна. Фирмата има дългогодишни клиенти от чужбина, особено от Чехия, Словакия, Гърция и Германия. Дружеството разполага със собствен вътрешен и международен транспорт. Признание за успехите на фирмата са множеството спечелени конкурси и обществени поръчки за доставка на работни облекла и лични предпазни средства, спечелените златни медали от участия в Международния панаир в Пловдив и най-вече доверието на многобройните клиенти - у нас и в чужбина. Резултатите от тази целенасочена и планирана дейност са на лице - увеличаванеприходите от продажби на вътрешния и външния пазар, увеличаване на персонала, оптимизиране на разходите, разширяване на продуктовата гама.

Стр.26

На територията на общината има още редица шивашки фирми, чиято дейност е силно засегната от финансоватакриза и либерализирането на азиатските пазари.

Отрасъл строителство в общината се представя от 20 броя частни фирми, които работят главно по обекти от публичанта инфраструктура.

Дърводобивните и дървопреработващите фирми отчитат съществуваща не добра горска инфраструктура. С традиции е мебелното производство. Мебелните фирми произвеждат мебели и дограма с добро качество.

Банковото обслужване на територията на общината се осъществява от – офиси четири банки .

След свиване на рудодобива, възможностите за просперитет са силно намалели и в резултат от наличните ресурси се засилва желанието за развитие на туризъм. Характерно за последните години е ускореното развитие на заведенията за хранене и средствата за настаняване. Туристическата индустрия е изведена като приоритетен отрасъл в Програмата за икономическо развитие на община Златоград.

10. Анализ на икономическата култура на Златоград по критериите на Хофстеде.

• „Индивидуализъм – колективизъм“ - от гледна точка на този критерии, по-голямата част от населението на Златоград спада към колективизма или иначе казано търсят спасение в държавния, а не в частния сектор. Една малка част от населението развива частен бизнес и това бе отбелязано по-горе в курсовата работа. Тук не е добре развит индивидуализма и това до голяма степен се дължи на дългогодишното Османско владичество и особено на това, че Златоград е един от градовете , който се е освободил от робството много по-късно отколкото станалите български градове извън границите на Родопите. Тук патернализма е много силно развит, родовите рамки са много големи, а семейството и близките иключително много се зачитат.

Стр.27

• „Отдалечеността във вид на малка или голяма дистанция от нея“ - този критерий е свързан с идеята за властта и за дистанцията, която тя създава по отношение на редица социални общности и групи. Социалната диференциация може да се свърже с различията между хората по власт, богатсво, доходи и социално положение. Както в повечето страни градове не само в България, а и по целия свят, така и в Златоград се срещат подобни социални различия. В миналото едно от основните различия на местното население е била религията. Голяма част от златоградчани са изповядвали мюсюлманство, а друга християнство. Това е останало и до днес, въпреки, че сега много по-малка е разликата във вижданията и разбиранията за религията. Друго различие е йерархията на власта, това си остава основна диференцияация и колкото и поколения да се сменят няма как да се изкорени. Много важно различие между населенито е разликата в доходите, както и индивидуалното развитие на отделните личности. Едни се стремят към развитие в частния сектор, но за други традицията да се подчиняват на държавата си остава властваща.

• „Проблемът за неопределеността“ - този критерий се свързва с несигурността на човешкото битие, несигурността в бъдещето – един от основните проблеми в човешкия живот. Все още занчителна част от човечеството полага огромни усилия, за да преодолее трагизма в своето съществуване. Има два типа хора, които могат да се разгледат в този критерий. Едните са тези, които съумяват да си изградят достатъчно благонадеждни механизми, които да ги защитят от превратностите и „неопределеността на бъдещето“. Друфите са тези, които се опитват да надвиятсвоето непредказуемо бъдеще. В тях импулсивните емоции, безпокойството, агресивността, враждебността и завистта са толкова често срещани, че създават реална опасност от разруха на обществото. Златоград несъмнено спада към втория тип и не защото хората така са пожелали, а защото това им е заклеймено от векове насам, както е като цяло в България. Хората още не могат да се отърсят и съвземат

Стр.28

от това, че са били под робство толкова време. Днешното поколение несъмнено се стреми да пренебрегне мисленето и навиците на предшествензиците си, както и да промени нещата, за да се почувства по-сигурен за бъдещето. Златоград като част от една много измъчена през времето държава силно се страхува за това, което го очаква, това, което ще бъде. Това ще остане в съзнанието на златоградчаните, докато те не се почувстват сигурни като отделни индивиди и забравят колективистичните и патерналистичните традиционни мисли на по-старите поколения.

• „Мъжки пол спрямо женски пол“ - свързано е с разделението на дейностите между половете, както и с това, че половината от човечеството са жени, а другата половина мъже. В мъжките общества е прието мъжете да поемат инициативата, да търсят нови пътища за забогатяване и да получават по-високи доходи. Точно обратното се случва в женските обещества, при тях личностните взаимоотношения, приятелството и моралът се поставят пред кариерата, парите и печалбата. Обръща се по-голямо внимание на подобряване на трудовата и еколкогичната среда. Въз основа на този критерий мога да определя Златоград по-скоро като град на мъжкото общество. Тук мъжът е доминиращ, счита се, че той трябва да изкарва по-високи доходи, да се грижи за семейството и да търси нови начини за развитие. Жената е по-скоро домакиня и се грижи за двора, къщата и градината. Това е поредното наследство оставено от по-старите поколения, а именно доминирането на мъжа над жената.

Стр.29

11. Заключение.Златоград има своя специфична и неповторима икономическа култура. Да

се налага един и същи модел на икономическата култура, който да бъде универсален за всички региони и страни, е невъзможно. Всяка страна има различна културна идентичност и именно тя е “социалният капитал” за нейното развитие. Различията показват още, че икономическата култура е “напластен продукт” от историческото развитие и натрупания опит на хората. Тя е онова “социално огледало”, в което се отразява цялото многообразие на “духа” на икономическия живот на съответната нация. За това динамиката на икономическото развитие на дадена страна може да се обясни, като се разкрие връзката между духа на стопанските субекти и икономическата култура. Тя е съвкупност от ценности, норми, роли, традиции, вярвания и други социални механизми с чиято помощ се регулират икономическото мислене и икономическото поведение на индивидите, групите, класите и социалните слоеве в обществото.

Стр.30

Литература:Благой Колев - „Икономическа култура“, УИ „Стопанство“ 2008Пачилов В. - „Хекимовият род“, 2005Божидар Димитров – „Златоград пътеводител“, УИ „Св. Климент Охридски“

Стр.31