Маргарет Тачър

БИБЛИОТЕКА на списание HUMANUS, 2016 г.

2

ЕДНО ИНТЕРВЮ НА „ЖЕЛЯЗНАТА ЛЕДИ”

Приложение на списание HUMANUS

ISSN 2367-6027 (Print) ISSN 2367-6078 (Online)

Април 2016 г.

3

Най-сигурната преграда пред вредното учение на социализма са хората, готови да поемат

отговорност, здравите семейства и религиозната вяра

Наскоро един приятел журналист ми каза: - Знаеш ли, че си единственият българин, взел интервю от Мар-

гарет Тачър? Не го знаех. Не се бях замислял за това. Но ако е вярно, то още

по-малко имам право да пазя за себе си този вълнуващ разговор, който публикувах в пилотния брой на сп. Разум през 2002 г.

Споделям го днес, в памет на баронеса Тачър.

***

Св. Малинов: Защо избрахте да се присъедините към Консервативна-та партия? Бихте ли ни казали нещо повече за произхода на вашите политически идеи и убеждения? Има ли някакви събития или личности,

4

които смятате, че са оказали най-голямо влияние върху формирането на Вашата политическа ориентация? М.Тачър: Никога не бих могла да бъда нещо друго освен консерваторка. За мен Консервативната партия представлява пътя на свободата. Моят баща – бакалин и кмет на родния ми град Грантъм – бе твърд консерва-тор. Естествено от ранна възраст виждах политиката през неговите очи. Никога не съм имала никакви съмнения, че социализмът е вредно учение, така както никога не съм се съмнявала, че най-сигурната преграда пред него са индивидите, готови да поемат отговорност, здравите семейства, религиозната вяра и местните общности с дълбоко вкоренено чувство за граждански ценности. Това бе средата, в която израснах и политическите ми убеждения бяха формирани от нея.

Св.Малинов: Има ли някакъв конкретен момент в миналото, когато взехте решение да станете политик? Каква беше мотивацията Ви, за да вземете подобно решение? М.Тачър: Спомням си много ясно кога ми “просветна”, че ще преследвам политическа кариера – нещо твърде необичайно за момиче със сравни-телно скромен произход като моя. Бях се върнала след следването си в родния си град и след някакво парти един приятел каза, че сигурно искам да се занимавам с политика. “Така е” – отвърнах аз. Това бе първата стъпка по един дълъг път.

5

Св.Малинов: Вие изиграхте важна роля във вътрешно-политически план в много трудни времена. Давахте ли си сметка за обхвата и дъл-бочината на промените, които започвате? Очаквахте ли нещата да отидат толкова далеч за толкова кратко време? М.Тачър: Ние знаехме какво трябва да се направи. Знаехме какво трябва да се промени. Но не знаехме колко време ще бъде нужно – истината е, че не можехме да знаем, защото правехме нещата за първи път. Нито един политик в условията на демокрация не се бе опитвал да даде заден ход на социализма, който преди това е имал такова влияние в страната му, каквото социализмът имаше във Великобритания през 70-те години. Св.Малинов: Ние всички помним известната реч на Роналд Рейгън, когато той нарече Съветския съюз “империя на злото”. Но много бъл-гари помнят също така и истеричната реакция на тази фраза от страна на тоталитарната пропаганда по това време. Защо Съвети-те бяха толкова разстроени от тези три прости думи? М.Тачър: Това, което Съветите не можаха да понесат, бе, че президентът Рейгън каза истината. Съветският съюз наистина бе империя – той не бе “съюз на републики”, а представляваше държава, основана на военни завоевания и поддържана със сила. И тя наистина бе зла. Отвратително е да лишаваш хората от тяхната свобода, от тяхната идентичност, а в ми-лиони случаи – и от живота им; но точно това направи комунизмът. Пре-зидентът Рейгън каза, че Западът е въвлечен в морална битка; и понеже моралните битки не признават компромис, то това бе лоша новина за Съветите. Св.Малинов: Вие публично сте изразявали своите притеснения, че хората ще забравят какво се случи през 80-те след като ревизионис-тите пренапишат историята. Вие пишете и за преднамереното ома-ловажаване на Вашата роля и на тази на Рейгън и Кол, както и за не-разбирането на ролята на Горбачов. Как да отдадем дължимото на историческата истина? Кой бе “архитектът на промените”? М.Тачър: Роналд Рейгън бе главният архитект на победата в Студената война. Другите, както и аз, също имаха своята роля. Това е вярно и за президента Горбачов, но важната разлика в неговата роля е, че президен-

6

тът Рейгън и аз знаехме съвсем точно къде отиваме и накрая пристигнах-ме, където искахме. За разлика от нас, президентът Горбачов постигна разрушаване на комунизма, докато всъщност се надяваше само да го реформира и съживи. Това не е твърде сложна мисъл. Някои коментато-ри-ревизионисти обаче не желаят да я възприемат.

Св.Малинов: Съществува някаква обща убеденост, че Русия ще осъ-ществи свой уникален преход след комунизма, който ще се различава от тези в източно-европейските страни. Какво мислите за икономи-ческите реформи в Русия? Трябва ли Русия да се присъедини към НА-ТО? М.Тачър: В сферата на икономическите реформи бе постигнат напредък през първите години докато Елцин беше президент, но след това те бяха забавени и дори върнати назад. Скоростта на промените се увеличи при президента Путин. Той има няколко великолепни икономически съветни-ци, които наистина знаят какво представлява капитализмът и от какво се нуждае. Доволна съм, че Западът се радва на по-добри отношения с Ру-сия. Събитията от 11 септември 2001 г. показаха колко много общи неща имаме помежду си. Мисля обаче, че с включването на Русия, НАТО би

7

станало много тромава организация. По-добре е [между Русия и НАТО] да има добри двустранни връзки. Св.Малинов: Във Вашата последна книга Държавническо изкуство се спирате на “новата доктрина за международната общност”, обявена от Тони Блеър в Чикаго през 1999 г. Наричате я “рецепта за страте-гически безпорядък” и предричате неизбежния й провал. Защо смятате, че тези международни a ла Блеър идеи са толкова опасни? Не са ли те просто красиви думи, които много леви лидери произнасят, но нямат намерение да следват в своята политика? М.Тачър: Убедено вярвам, че понякога Западът – Америка и нейните съюзници – трябва да осъществява военна намеса. Както намесата в Косово, така и намесата в Афганистан, например, отговаряха, според мен, на ключовите критерии – бяха поставени на карта реални интереси на Алианса, ставаше дума за ясни морални принципи и двете операции мо-жеха да бъдат успешно завършени. Но ние не можем да приемем като наш дълг да се намесваме навсякъде, където държавите се управляват лошо. И ще бъдем много глупави, ако позволим тези решения да се ин-тернационализират по такъв начин, че националните интереси и практи-ческите съображения да бъдат задушени от дипломация и бюрокрация. Твърде идеалистичните слова на г-н Блеър, ако бъдат следвани в полити-ката, могат да доведат до това. Св.Малинов: В Държавническо изкуство Вие призовавате за фунда-ментално предоговаряне на връзките на Англия с Европейския съюз. Изглежда голяма част от Вашите съотечественици споделят дълбо-кия Ви скептицизъм към ЕС след като в публицистичното предаване “Панорама” по ББС (съвсем скоро след публикуването на книгата Ви през март) зрители от цялата страна гласуваха против присъединя-ването към общата валута. Виждате ли бъдещето на Обединеното Кралство в Европейския съюз? Каква трябва да бъде позицията на Консервативната партия по този въпрос? М.Тачър: В своята книга извеждам няколко цели, които трябва да бъдат преследвани при предоговарянето на условията за членство на Англия в Европейския съюз. По същество бих искала да видя Англия като страна, която преследва собствените си интереси и същевременно свободно си сътрудничи с други страни в и извън Европа. Ако не е възможно това да

8

се осъществи в рамките на Европейския съюз, то тогава ние трябва – и бихме могли без особено големи трудности – да напуснем ЕС. И никога не трябва да приемаме еврото, което с един удар ще разруши нашия иконо-мически суверенитет. Св.Малинов: Вие произнесохте една от най-силните си речи по време на дебат в Палатата на общините по повод внесен вот на недоверие, когато, защитавайки 11-те години на своето управление, казахте: “Ние върнахме на хората контрола върху техния живот и върху средс-твата им за препитание”. Не е ли всъщност това крайната цел на консервативната политика?

М.Тачър: Да. Заставам зад тези думи. Те остават едно добро описание за това какво е консерватизъм на практика. Св.Малинов: Добре Ви е известно, че консерватизмът твърде често се описва като нещо статично и защитаващо статуквото. Тези ха-рактеристики не са много привлекателни за младите хора, които мо-гат много по-лесно да се изкушат от левите идеи за радикална промя-на. Как консерватизмът може да привлече младите?

9

М.Тачър: Решаващата разлика между консерватизма и социализма (във всичките му разновидности) е, че ние искаме да дадем власт на индиви-дите, докато левите искат да дадат власт на държавата. Консерваторите ценят независимостта и свободата на хората повече от различните пла-нове и проекти, които социалистическите политици и бюрократи искат да наложат. Консерваторите не виждат никакъв конфликт между този подход и вярата в идентичността, традицията и институциите. Историята показва, че мнозинството от хората, когато имат възможност да избират, в крайна сметка предпочитат да се откажат от корените си. Повечето хора вършат нещата така, както им харесва, но обикновено се оказва, че действат като консерватори. Това ми изглежда доста привлекателна перспектива за младите хора.

Св.Малинов: Особено влиятелна част от Вашето интелектуално наследство е присъствието на морални аргументи при дискутиране на политически и дори икономически въпроси. Можете ли да конструирате морална защита на капитализма на свободния пазар? М.Тачър: Капитализмът на свободния пазар може да бъде защитаван и обясняван по много начини – и това е правено от много мислители. Пе-рифразирайки Адам Смит, ще кажа само следното. Засега той е единст-вената създадена система – ако изобщо е била [преднамерено] създава-на – чрез която, преследвайки своите собствени интереси, отделните

10

индивиди автоматично спомагат за осъществяване на интересите на всички останали. Св.Малинов: Като че ли съвременната левица се опитва да избяга от всякаква отговорност за комунизма. В България, както и в много други бивши комунистически страни, наследниците на Комунистическата партия претендират да бъдат по-прагматични и проницателни в един свят, създаден от онези, които всъщност се бореха срещу комунизма. Как да бъдат изобличени и отхвърлени тези фалшификации?

М.Тачър: Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света. След като създадоха толкова много проблеми, те се опитват да прехвър-лят върху нас вината за трудностите, възникващи при решаването на същите тези проблеми. Трябва да изтъкваме, че неприятните преживява-ния, които съпътстват реформите, са грешки на старата система, а не на новата. Но ние не трябва да се отказваме да се изправим и срещу някои от проблемите, които твърде често съпътстват икономическите реформи – най-вече корупцията в държавния апарат и беззаконието.

11

Св.Малинов: Една от най-опасните идеи, останали като наследство от комунизма, е връзката в главите на хората между добродетел-ността и колективизма, убеждението, че неравенството е неморално и че е задължение на държавата да работи за повече равенство между нейните граждани. Как свободата може да бъде защитавана в такъв контекст?

М.Тачър: Това е опасна грешка, която е трудно изкоренима. Бог дава на всеки индивид неповторим комплекс от таланти и способности. Ние тряб-ва да разберем, че стремежът към равенство – с изключение, разбира се, на равенството пред закона – по необходимост влиза в конфликт със стремежа към свобода. Тъй като егалитарната политика предрешава ре-зултатите, които би трябвало всъщност да зависят от избора и конкурен-цията, то тя изисква потискане на свободата. По този начин егалитарната политика легитимира насилието от страна на държавата. Няма нищо мо-рално в егалитаризма, понеже няма нищо морално в намаляването на свободата. Св.Малинов: Преходът към демокрация и пазарна икономика в Бълга-рия лиши много хора от работните им места и от общото чувство за сигурност, давано от комунистическия режим. Предизвикателството на свободата и отговорността се оказа непосилно бреме за по-голямата част от тях. Как можем да защитим смисъла и продължава-нето на реформите след като левицата непрестанно атакува рефор-

12

маторите като “жестоки и безсърдечни” хора, напълно лишени от “со-циална чувствителност”? М.Тачър: Отговорът на предишния въпрос е валиден и тук. Нужно е вре-ме, разбира се, за да може промяната да даде своите плодове. Бих иска-ла да добавя още нещо. Няма нищо състрадателно в това да харчиш парите на някой друг. И няма нищо безсърдечно в това да оставиш хората да контролират своята собственост. Щедростта е атрибут на индивидите, а не на правителствата. Ако левите политици искат да докажат своето състрадание, то те трябва само да се откажат от заплатите си и да разда-дат притежанията си на бедните. Очевидно те все не успяват да сторят това.

13

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ:

Маргарет Хилда Тачър или Баронеса Тачър от Кестевен (13 октомври 1925 – 8 април 2013) е британски политик и първата жена, из-пълнявала функциите на министър-председател в Обединеното кралство – позиция, която тя заема от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 г. Тя е лидер на Консервативната партия от 1975 г. до края на премиерството си. Още преди да дойде на власт, тя е наричана Желязната лейди в съветската пропаганда — прозвище, останало до днес. Носител е на титлата „Орден на жартиера“.

Произход и образование

Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в град Грантъм, намиращ се в графство Линкълншър в Източна Англия. Нейният баща Алфред Робъртс е собственик на две бакалници, човек със силни религиозни пристрастия спрямо Методистката църква, както и мирянски проповедник. Маргарет и сестра и Мюриъл израстват в жилището над едната от двете бакалници и са възпитани от баща си като методистки. Той участва в местната политика и служи като член на градския съвет

14

(докато официално е определян като независим либерал, на практика той подкрепя местните консерватори). Когато Либералната партия поема контрол над Грантъмския съвет през 1945, Алфред Робъртс не е преизб-ран за член на съвета — решение, което засяга Тачър дълбоко.

Младата Маргарет се справя добре с училищните занимания. Тя учи в хуманитарно девическо училище, а от 1944 е в колежа Самървил в Оксфорд, където следва химия. Избрана е за лидер на Консервативната асоциация на Оксфордския университет през 1946 г. — едва третата же-на, която застава на този пост. През 1947 г. получава диплома за бакала-вър и започва научна работа като химик в Колчестър. Помага за развитие-то на метод за съхранение на сладолед и е част от екипа, който развива първия замразен сладолед.

Политическа кариера (1950–1970)

По време на изборите през 1950 тя привлича медийно внимание като най-младата жена кандидат сред консерваторите в Дартфорд, който се счита за сигурно място за лейбъристите и макар че губи, с кампанията си намалява броя на подадените гласове за лейбъристите. Отново се кандидатира през 1951, но отново губи. Нейната дейност в Консерватив-ната партия в Кент я среща с Денис Тачър, те се влюбват и се женят през декември 1951. Денис Тачър е богат бизнесмен и финансира жена си да следва право. Тя се квалифицира като съдебен адвокат през 1953 и през същата година се раждат децата и� – близнаците Карол и Марк. При връ-щането си на работа тя специализира в данъчните закони.

Тачър започва да търси сигурно място сред консерваторите и съвсем малко не и� достига, за да стане кандидат в Орпингтън през 1955 г. Следват още няколко отхвърляния, докато я изберат като кандидат във Финчли през април 1958. Тя лесно печели изборите през 1959 г. и заема мястото си в Камарата на общините. Нейната първа реч е в подкрепа на законопроект, който постановява заседанията на местните съвети да са публични.

Преждевременно (през септември 1961) получава място на пред-ната скамейка като парламентарен секретар в Министерството на пенсии-те и националното осигуряване, като се задържа на поста до загубата на консерваторите на изборите през 1964 г. Когато сър Алек Дъглас-Хюм се оттегля, Тачър гласува за Едуард Хийт в изборите за лидер на консерва-тивната партия и е наградена с работа като говорител за жилищното строителство и земята.

15

Тачър е една от малкото консерватори, членове на Парламента, които подкрепят законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм, тя гласува в полза на принципа на законопроекта на Дейвид Стийл да легализира абортите. Обаче среща опозиция за отменянето на смъртното наказание. Отличава се като говорител на конференцията през 1966 г. със силна атака срещу данъчната политика на Лейбъристкото правителство, определя я като стъпки не само срещу социализма, но и към комунизма. Тачър печели място в кабинета в сянка като говорител за горивата през 1967 г., след това се издига до Транспорт и накрая Образование преди изборите през 1970 г.

В Кабинета на Хийт

Когато консерваторите печелят изборите през 1970 г., Тачър ста-ва Секретар на Министерството на образованието и науката. В първите месеци в кабинета е принудена да въведе намаление на бюджета за об-разованието, тя решава, че премахването на безплатното мляко в учили-щата би било по-безболезнено от другите мерки. Въпреки всичко, това провокира вълна от обществен протест, който и� спечелва прозвището „Maggie Thatcher, milk snatcher“.

Нейният мандат се отличава с много предложения за повече мес-тна образователна власт, за отхвърляне на хуманитарните училища и приемане на многопрофилирано средно образование, което тя одобрява, дори тогава на това се гледа като политика на левите. Тачър също защи-тава бюджета на Свободния университет от опитите да бъде намален.

След загубата на консерваторите през февруари 1974 г. тя отно-во е назначена – за Екологичен секретар в сянка. По време на тази работа тя предприема политика на отхвърляне на класовата система, която зап-лаща за работата на местните правителства, което от своя страна се оказва популярна политика в консервативната партия.

Тя се съгласява със сър Кейт Джоузеф, че правителството на Хийт е изгубило контрола си върху валутната политика. След като Хийт губи вторите избори същата година, Джоузеф и други десни решават да го предизвикат за лидерското му място, но и Тачър решава да направи съ-щото. Неочаквано тя повежда на първия балотаж и спечелва мястото на втория със 130 гласа срещу 119 за Хийт и така става лидер на опозиция-та, през февруари 1975. Тя назначава наследника на Хийт за неин замес-тник.

16

Лидер на опозицията

С Джими Картър (1979)

На 19 януари 1976 тя изнася реч в Кенсингтън, в която критикува

Съветския Съюз. Най-обсъжданата част от речта и� гласи: „Руснаците имат за цел световното господство и бързо усвояват

начините да се превърнат в най-силната империя, която светът някога е виждал. Хората в Съветското Политбюро не се тревожат за упадъка и потока на общественото мнение. Те слагат оръжията преди маслото, до-като ние слагаме почти всичко преди оръжията.“

В отговор, вестникът на Съветското Министерство на отбраната „Червена звезда“ и� дава прозвището „Желязната лейди“, което скоро е разпространено по целия свят чрез Радио Москва. Тачър приема прозви-щето със задоволство и скоро то се свързва с нейния образ — на непоко-лебим и постоянен характер.

Получава и много други прозвища като: „The Great She-Elephant“, „Attila the Hen“, и „The Grocer's Daughter“. Последното се дължи на профе-сията на баща и�, но създадено по време, когато тя е считана за съюзник на Едуард Хийт; той е бил наречен „The Grocer“ от вестник Private Eye.

Отначало тя назначава много от поддръжниците на Хийт в каби-нета в сянка и заедно с администраторите си търси кабинет, който да отразява широкия обхват на Консервативната партия. Тачър трябва да действа предпазливо при промяната на разбиранията на Консервативната партия за валутните въпроси. Тя променя становището на Хийт за само-управление на Шотландия. Интервюто за „Света в действие“ на телевизия

17

Гранада през 1978 г., в което тя говори за имигрантите, заливащи Вели-кобритания, предизвиква спорове.

Повечето анкети показват, че гласоподавателите предпочитат Джеймс Калаган за министър-председател, дори когато Консервативната партия е водеща, но Лейбъристкото правителство изпитва трудности със синдикатите през зимата на 1978-1979 г., наречена “Зимата на негодува-нието”. В тази обстановка консерваторите печелят изборите през 1979 г. и Тачър става първата жена премиер в Европа.

Министър-председател

1979–1983 г.

Министерският съвет на Тачър на среща в кабинета на Рейгън, Белия

Дом, 1981

Тачър съставя правителство на 4 май 1979 с намерението да преодолее спада в икономиката на Великобритания и да намали държав-ните разходи. Тя иска държавата да се оттласне от имперското мислене и да се съобразява по-малко с международните събития. Тачър работи в сътрудничество с Роналд Рейгън (избран през 1980 в Съединените Щати) и с Брайън Малрони (който е избран по същото време в Канада).

През 1981 осъдени дейци на ИРА обявяват политическа гладна стачка в затвора Лонг Кеш. Боби Сандс, първият сред стачкуващите, е избран за член на парламента няколко седмици преди смъртта си. Първо-начално Тачър отказва да подкрепи връщането на политическия статус на

18

затворниците, като заявява, че „престъплението си е престъпление“. След като още девет мъже умират от глад и пред нарастващата ярост от двете страни на ирландското братство, тя разрешава политически статут на затворниците на ИРА. Гневът, породен по време на тази криза, довежда косвено до успехите на Шин Фейн и е мощен тласък за деморализираната ИРА.

Маргарет Тачър и президента Роналд Рейгън в Кемп Дейвид

Тачър започва мандата си в правителството с повишаването на лихвените проценти, за да запълни паричния резерв. Тя предпочита кос-вените данъци пред данъците върху приходите, данък добавена стойност (ДДС) нараства рязко с 15%, в резултат на което инфлацията първона-чално се увеличава. Този ход удря бизнеса, особено производствения сектор, безработицата бързо преминава границата от 2 милиона души. Първоначалната данъчна политика на нейното правителство е основана на икономическите запаси. Има рязък спад в началото на 80-те години на ХХ век и икономическата политика на правителството е остро критикува-на.

Политически коментатори се връщат назад към политиката на правителството на Хийт, като смятат, че Тачър ще последва примера му, но тя отрича този подход на конференцията на Консервативната партия

19

през 1980 г., като казва: „Връщайте се, ако желаете, дамите не се връ-щат“. Тя има предвид, че каквото е казала, е потвърдено в бюджета за 1981 г., когато въпреки отвореното писмо на 364 икономисти, данъците са увеличени по средата на спада на икономиката. Затова през януари 1982 г. безработните достигат 3 милиона души, размерът на инфлацията е понижен съвсем малко и лихвените проценти спадат. През 1983 г. иконо-миката е стабилизирана отново и страната е много по-силна по отноше-ние на икономиката и предприемачеството повече от всякога.

На 2 април 1982 Аржентина окупира Фолкландските острови. Та-чър незабавно изпраща военноморски сили в района, които побеждават, а във Великобритания, година преди поредните избори, резултатът е вълна от патриотичен ентусиазъм. Голямата изборна победа на Консервативна-та партия на изборите през юни 1983 годна е приписвана често на „Фолк-ландския ефект“. Тачър осигурява правото на работниците да купуват жилищата си с отстъпка и това повишава популярността и� сред работни-ческата класа.

1983–1987 г.

Тачър е решена да намали властта на синдикатите, но за разлика от правителството на Хийт, предпочита политиката на постоянни промени, а не на отделни действия. Няколко профсъюза решават да започнат стач-ки, които целят частично или напълно да навредят на нейната политика. Най-значимият опит е този на Националния профсъюз на миньорите, оглавяван от Артър Скаргил. Насилието, проявено от демонстрантите, заедно с факта, че профсъюзът не е одобрил стачката с тайно гласуване, са достатъчни да обърнат общественото мнение на нейна страна. Стачка-та на миньорите продължава цяла година (1984-1985), преди протестира-щите да бъдат принудени да се оттеглят и да се върнат на работа без споразумение.

По време на годишната конференция на Консервативната партия в Брайтън в ранната утрин на 12 октомври 1984, ИРА извършва бомбен атентат в Гранд хотел, където са отседнали Маргарет и съпругът и� Денис, но те оцеляват като по чудо без наранявания. Пет души обаче загиват, включително и съпругата на парламентарния служител Джон Уейкъм. Видният член на кабинета Норман Тебит е ранен заедно с жена си Марга-рет, която остава парализирана. Тачър настоява конференцията да за-почне на следващия ден и да изнесе речта си, както е по план.

20

Политическата и икономическата философия на Тачър наблягат на свободния пазар и на предприемачеството. От момента, в който полу-чава власт, тя експериментира с приватизация на малката национализи-рана индустрия, националната компания за транспорт. След изборите през 1983 г. правителството става по-смело и разпродава повечето от големите държавни компании, публична собственост от 40-те години на ХХ век. Голяма част от населението се възползва от преимуществата на акционерните предложения, въпреки че много от хората продават акциите си веднага, за да получат бърза печалба. Политиката на приватизация става синоним на тачъризма и започва да се разпространява по целия свят.

По време на Студената война Тачър подкрепя политиката за не-използване на военни сили, както и на президента на САЩ Роналд Рейгън срещу Съветския съюз. Тачър допуска военните сили на САЩ да разпо-ложат ядрени ракети в британски бази, което предизвиква масови протес-ти в хода на кампанията за ядрено разоръжаване. Тя се възпротивява срещу използването на британски бази при бомбардирането на Либия от страна на САЩ през 1986 г. (въпреки това нападенията над Триполи и Бенгази се осъществяват от бази на Великобритания).

През 1985 г. Оксфордският университет гласува да отнеме почет-ната и� степен в протест срещу това, че тя намалява бюджета за образо-вание. Тази награда винаги се е давала на премиери, завършили Окс-форд.

21

1987–1990 г.

Със спечелването на общите избори през 1987 г. тя става първи-ят министър-председател на Великобритания, който печели три пъти под-ред изборите от времето на лорд Ливърпул, управлявал от 1812 до 1827 година. Повечето местни вестници я подкрепят, с изключение на Дейли Мирър и Гардиън. В таблоидите става известна с фамилиарното „Маги“.

През 80-те години на ХХ век Тачър започва да се занимава с по-литика в областта на екологията, която дотогава пренебрегва. През 1988 г. тя изнася реч, с която поставя проблеми като глобалната промяна на климата, озоновите дупки и киселинния дъжд. През 1990 тя открива цен-търа Хадли за прогнози за времето и за изследвания, които самата тя поръчва.

В Брюж през 1988 г. Тачър изнася реч, в която критикува предло-женията от Европейската общност за федерална структура на Европа и за увеличаване на централизацията при вземането на решения. Въпреки че подкрепя членството на Великобритания в ЕС, Тачър вярва, че ролята на Европейската общност трябва да бъде ограничена до осигуряване на свободна търговия и ефективна конкуренция. Тя се страхува, че новите изисквания на Европейската общност ще провалят промените, които е предприела във Великобритания. Особено негодува срещу подготвяния Икономически и валутен съюз (Еврозоната).

Тачър започва да губи популярност през 1989 г., тъй като иконо-миката е в спад и страда от високи лихвени проценти, въведени, за да го спрат. Тя обвинява финансовия министър Найджъл Лоусън, който следва икономическа политика, подготвяща валутния съюз (влизането в еврозо-ната).

Падане от власт

Новата система на Тачър да замени местните правителствени данъци е издадена за Шотландия през 1989 г. и за Англия и Уелс през 1990 г. Посочените данъци са заменени от „обществени такси“ (по-познати като „изборни такси“), които са с еднаква стойност за всеки местен жител. Предвиждат се ограничени отстъпки за социално слабите. Това се оказва най-неприеманата политика от нейното управление. Таксите са въведени рано в Шотландия, като при всички случаи облагаемата стойност би била преоценена през 1989 г.; това довежда до обвинения, че Шотландия е „опитно поле“. Тачър вярва, че новите данъци ще бъдат одобрени и е

22

убедена от шотландските консерватори да ги въведе по-рано. Въпреки нейните надежди, ранното въвеждане на таксите води до рязък спада на популярността на Консервативната партия в Шотландия.

Допълнителни проблеми се появяват, когато много от данъчните норми, наложени от местните съвети, се оказват много по-високи от пред-вижданията. Някои спорят, че местните съвети гледат на въвеждането на системата за данъци като възможност да увеличат значително събирани-те суми, преценявайки (правилно), че за това ще бъдат обвинявани тези, които са въвели данъчната система, а не местните управители.

Голямата демонстрация в Лондон срещу данъците на 31 март 1990 г., датата преди те да бъдат въведени в Англия и Уелс, се превръща в бунт. Милиони хора се противопоставят на плащането на данъците. Тачър отказва да направи компромис и да промени данъците, но неодоб-рението се оказва основен фактор за нейното падане от власт. Едно от последните и� действия в кабинета е да окаже натиск на президента на САЩ Джордж Х. У. Буш да разгърне армията си в Близкия изток и да се противопостави на навлизането на армията на Саддам Хюсеин в Кувейт.

Преди конференцията на Консервативната партия през октомври 1990 г. Тачър убеждава новия си министър на финансите Джон Мейджър да намали лихвите с 1%. Мейджър я убеждава, че единственият начин да поддържа валутната стабилност е Великобритания да се присъедини към Механизма за разменните валутни курсове.

Далеч от властта

През 1990 г. Консервативната партия изглежда силно политичес-ки уязвима от вътрешно предизвикателство заради противниците на по-литиката на Тачър, свързана с местните данъци. В този момент в страна-та лихвеният процент е 15 на сто и това не е в интерес на собствениците на жилища, предприемачите и бизнеса. Съществуват разделения в пар-тията и сред политическата класа за подходящия начин на европейска интеграция. Тачър е скептична спрямо идеята за Обединена Европа.

Предизвикателството е отправено чрез напускането на сър Джефри Хау на 1 ноември, когото Тачър е унижила на заседания на пра-вителството. Хау осъжда политиката на Тачър по въпросите за Европейс-ката общност и открито приканва “останалите да обмислят собственото си поведение“.

На 22 ноември малко след 9:30 ч. Тачър заявява, че няма да бъде кандидат във втория кръг на вътрешнопартийните избори (първият кръг

23

не определя победител само с няколко гласа, които биха и� осигурили автоматично преизбиране за лидер на Консервативната партия). Така тя се отказва от по-нататъшната възможност да бъде министър-председа-тел. Тачър подкрепя Джон Мейджър като неин наследник и напуска пар-ламента през 1992 г.

Период след активната политика

През 1992 г. тя е титулувана баронеса Тачър от Кествен в графс-тво Линкълншир и е приета в Камарата на лордовете. Съпругът и� Денис Тачър получава титлата баронет през 1991 г. През юли същата година Маргарет Тачър е назначена от тютюневия гигант Филип Морис за геопо-литически консултант със заплата от $ 250 000 на година и годишно даре-ние от $ 250 000 за нейната фондация. Тачър помага на компанията да навлезе на пазара в Централна Европа, бившия Съветски Съюз, Китай, Виетнам, както и в борбата с наложената забрана от Европейската Общ-ност за рекламиране на тютюн.

Президентът на САЩ Джордж Буш връчва на Тачър Президентски медал

за свобода, 1991

Тя пише мемоарите си в два тома. Въпреки че привидно подкрепя политическите идеи на Джон Мейджър, много от тях не и� допадат. Мейджър ще коментира по-късно, че намира отношението и� за нетоле-рантно. Тя открито подкрепя Уилям Хейг за лидер на Консервативната партия през 1997 г.

24

През 1998 г. Тачър посещава бившия чилийски диктатор Аугусто Пиночет, докато той се намира под домашен арест в Лондон, с повдигнати обвинения за мъчения и убийство.

Тя активно подкрепя изборната кампания на Консервативната партия през 2001 г. На 22 март 2002 г. лекарите и� и препоръчват да не изнася повече обществени речи по здравословни причини, след като е получила няколко леки сърдечни удара.

На 26 юни 2003 г. остава вдовица. В последните години от живота на Тачър нейното здраве е разк-

латено – в края на 2012 г. тя претърпява тежка операция за отстраняване на израстък на дебелото черво.

Умира на 8 април 2013 г. в хотел „Риц“ в Лондон на 87-годишна възраст, след няколко прекарани мозъчни инсулта.

Характеристика на политиката, водена от Маргарет Тачър

Маргарет Тачър поставя добре осъзнатият национализъм в осно-вата на своята политика. По време на своето управление (1979-1990 г.) тя съумява да върне вярата на британците в техните традиционни ценности и във възможността страната им да възстанови поне отчасти позициите си на световната политическа сцена.

„Нацията не е нищо друго, освен едно голямо семейство – отбе-лязва през 1980 г. Тачър, според която – Пътят, към който ни тласка лей-бъристката левица, този нов кошмар в стил Оруел, трябва да ни накара с нова енергия да насочим всичките си морални сили за възраждането на нацията и качествата на нашата свободна страна. Ако претърпим пораже-ние, извоюваните от британците свободи могат да се окажат под заплаха. Затова нека не се поддаваме на уговорките на слабоволните и не обръ-щаме внимание на заплахите на екстремистите. Ако всички заедно изпъл-ним своя дълг, успехът е неминуем“.

Модернизацията на британската икономика и твърдият отпор на опитите за разпалване на класова ненавист от страна на левицата се съчетават в политиката на консерваторите по времето на Тачър с ясния стремеж интересите на страната да бъдат достойно защитени във всяка точка на земното кълбо. Комбинацията от политически национализъм и икономически либерализъм, която лежи в основата на държавническата политика на Маргарет Тачър, кара някои политически наблюдатели да я подозират в „популизъм“. Всъщност тя е един от първите политици в съв-ременна Европа, открили, че в епохата на края на Студената война отно-

25

во става възможно успешно да се съчетаят икономическият просперитет и политическата независимост. Тачър твърдо вярва във възможността за създаването на нов международен ред, в който всяка държава (и особено тези, принадлежащи към „великите сили“) следва да се ръководи преди всичко от собствените си национални интереси. Според нея подобна по-литика предлага по-големи перспективи за осигуряване на мира и проспе-ритета в Европа и в света, отколкото изградените по време на Студената война системи на взаимна обвързаност, които без ръководство и задъл-жителност все повече губят ориентация.

Своеобразният национализъм на Тачър е и в основата на външ-ната и� политика. Обикновено като пример в това отношение се дават решителните и� действия при Фолкландската криза през 1982 г., когато тя определя необходимостта от оказване на военен отпор срещу аржентинс-ката агресия като “въпрос на чест за Британия като нация, на „самочувст-вие“ и в крайна сметка — на нейното положение в света“.

В много по-голяма степен обаче този национализъм добива свое-то реално изражение в „европейската политика“ на Тачър, която се ръко-води от принципа за формирането на обединена Европа на независимите, суверенни и хомогенни национални държави, категорично противопоста-вяйки се на тезата за превръщането на ЕС във „федерална европейска държава“. През 1988 г. тя ясно заявява в Брюж, че подобна концепция за бъдещето на Стария континент е опит за „ликвидирането на националната самобитност на западноевропейските страни и концентрирането на цяла-та власт в центъра на европейския конгломерат, което е недопустимо“. Използвана литература Библиография Маргарет Тачър, Годините на Даунинг Стрийт. Част 1 и 2, 1995, стр. ? Маргарет Тачър, Живот и политика, изд. Слънце Шарп П. Дипломацията на Тачър. Възраждане на британската външна политика, 1998, стр. ? „Интервю с баронеса Маргарет Тачър“, сп. „Разум“, бр. 1, 2002

Светослав Христов Малинов е български политик от партията Демократи за силна България (ДСБ), политолог, преподавател по поли-тически науки в Софийския университет. Един от основателите на ДСБ,

26

той е депутат в Народното събрание през 2005–2009 година и в Евро-пейския парламент от 2009 година.

Светослав Малинов е женен, с три деца – две дъщери и един син. Владее английски и немски език.

Светослав Малинов е роден на 19 януари 1968 година в град Дупница. Завършва Английска езикова гимназия в Бургас и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1993 година. Спе-циализира в политическа теория в Осло и Ню Йорк, а през 1995 година получава магистърска степен по политическа философия от университета в Йорк, Великобритания.

През периода 1995–1998 година е редовен докторант, а след 1998 година – асистент в катедра „Теория на политиката“ в Софийския университет. През 1999 година защитава дисертация върху на английския консерватизъм и печели конкурс за асистент в катедра „Политология“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е до-цент по история на политическите идеи. Светослав Малинов прави първи-те преводи на български на някои книги на Джон Лок, Едмънд Бърк и Френсис Бейкън. За преводите си на Лок получава награда на Съюза на българските преводачи.

27

От 2001 до 2002 година е директор на отдел „Политически анали-зи и стратегии“ в Съюза на демократичните сили (СДС), а от 2002 година е главен редактор на списание „Разум“. През 2004 година е сред основа-телите на Демократи за силна България. Член е на националното ръко-водство на партията през периода 2005-2007 година. От 2005 година е депутат в 40-ото Народно събрание, където е секретар на парламентар-ната група на ДСБ и член на Комисията по гражданското общество и ме-дии.

Член е на Парламентарната асамблея на Организацията за си-гурност и сътрудничество в Европа, както и на множество международни мисии на ОССЕ за наблюдение на избори.

През 2008 година Светослав Малинов става един от инициатори-те за провеждане на референдум за петролопровода Бургас-Александру-полис. През същата година, в качеството си на депутат от 40-ото Народно събрание, от името на ДСБ той настоява парламентарната Комисия за борба с корупцията да започне разследване на имущественото състояние на лидера на ДПС Ахмед Доган.

През пролетта на 2009 г. Малинов печели вътрешните избори в ДСБ и е номиниран за кандидат на партията за евродепутат. На евроиз-борите през май 2009 се явява с листата на Синята коалиция, в която е втори. След влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 година Светослав Малинов става депутат в Европейския парламент (2009 – 2014), член на Европейската народна партия (ЕНП). По време на първия си мандат като евродепутат Малинов е член е на Комисията по гражданс-ки свободи, правосъдие и вътрешен ред, заместник в Комисията по зае-тост и социални въпроси и член на Делегацията за връзки с Арабския полуостров.

На Осмото национално събрание на ДСБ на 26 октомври 2011 г. Малинов е избран за зам. председател на партията.

На евроизборите през май 2014 Светослав Малинов се явява с листата на Реформаторския блок и печели с преференциален вот втори мандат като евродепутат от ЕНП. В Ееропейския парламент (2014- 2019) Малинов е член на Комисията по култура и образование, заместник в Комисията по промишленост, изследвания и енергетира и в Комисията по петиции.

28

Център за развитие на личността HUMANUS

Тревожен ли сте? Чувствате ли се изолиран? Имате ли проблем, от който не виждате изход? Търсите ли промяна и по-добро качество на

живот?

Тогава ни се обадете. Центърът предлага професионална помощ на всич-ки, които търсят промяна, по-ефективно самопознание, отговорност и

авторство над собствения живот, умения за решаване на проблемите и премахване на стреса.

Всеки, който иска да сътрудничи на Центъра или да получи специализи-

рана консултация, нека да пише на angeligdb@abv.bg