Ψ В Ъ П Р О С Н И Кпо консултативна психология

1. Въведение в консултативната психология. Същност и основни принципи

2. Пациент и болен. Болестно поведение. Търсещо помощ поведение. Екстремни ситуации.

3. Методи на консултативната психология4. Интервюто като терапия в процеса на консултирането5. Същинско интервю6. Консултираща терапия7. Ниска самооценка8. Техника за дискусии при ниска самооценка9. Тревожност. Същност на тревожността. Видове тревожност.

Основни моменти в консултирането и в терапията на тревожността10. Паника11. Хипохондрия12. Натрапливост

1

Въпрос-1а

Ψ Въведение в консултативната психология. Същност и основни принципи

1. Предмет на консултативната психология .Като научна област основите на консултативната психология се полагат

през 20-ти век от онези видни представители на динамичната теория в психологията и на екосистемния възглед за индивида, които са умеели да виждат и да слушат клиента (или пациента си). Тя застъпва разбирането, че всяко ед но психично явление, колкото и да е сложно, може да бъ де разбрано като се изследва неговия произход, неговото развитие и промяна .

Предмет на консултативната психология е консултацията и намесата при проблеми в:

адаптацията на пациенти, на болни, на инвалиди; на лица с правно-поведенчески проблеми; на психически и физически здрави лица с емоционални

проблеми; както и на близките на хората от горните категории, които

търсят консултация и помощ.

2. Цел на консултативната психология .Когато човек има проблем, за него е важно да разбере причините и

факторите, лежащи в основата на този проблем. Само така човек може да реши (или да отстрани) проблема си. Неразбирайки нещата, хората приемат, че те нямат значение и по този начин причините и факторите, предизвикали проблема, остават неразбрани, а там - и самия проблем остава да "стои". Целта на психо логичното консултиране е да помогне на хората да раз бират .

3. Обект на консултативната психология.Обект на консултативната психология могат да бъдат психично и

телесно здрави хора с дезадаптивно пове дение .При тях много често става въпрос за различни варианти на "защитно

поведение". Какво значи терминът "защитно поведение"?То се проявява тогава, когато индивидът се стреми да промени

ситуацията в своя полза преднамерено, но не и „симулиращо” При защитното поведение истината се "премества" на "удобно за индивида място". Защитното поведение означава, че някой в застрашаващата го ситуация се стреми да избегне очакваната репресия (напр. може да изразява дълбоко отчаяние, така че "обвинение то" да бъде отменено; може да бъде свърхпасивен - така се

2

предпазва от евентуален неуспех, който не може да понесе и пр.) Защитното поведение не винаги трябва да се приема с отрицателен знак.

4. Основни понятияВодещо значение консултативната психология имат понятията

"консултиране" и "намеса". "Консултация" означава, че трябва да отговаряме на въпросите на

хора с проблеми. "Намеса" означава третиране и подпомагане, т.е. решаване на

проблеми.

5. Основни принципи на консултирането Първи принцип : Едно и също събитие може да има различен

смисъл и значение. Хората се травмират не от самите събития и ситуации, а от значението, което им придават и ако това значение е негативно, се стига до негативни емоции.

Втори принцип : Двамата (психолог и пациент) винаги работят в сътрудничество.

Когато имат емоционален проблем, хората мислят само по един начин. Консултативната психология обаче предлага и алтернативни начини на мислене. Това обаче не значи, че личната интерпретация е погрешна. При психоло-гичното консултиране работата на консултанта е да идентифицира начина на мислене и да помогне за алтернативите, а човекът трябва сам да си избира коя от тях да приеме.

Трети принцип : "Приеманията" сами по себе си са ни полезни и не трябва да се махат - трябва само да бъдат по-гъвкави, а не ригидни.

Особената ситуация, интерпретирана по особен начин, води до особена емоция, променяща поведението. Например идеята, че ако се провалиш - ще изглеждаш глупак, е много разпространена. Сама по себе си тази идея води до напрежение. И това не е някакъв глас в главата, а е емоция.

Консултативната психология е емоционално ориентирана - важно е значението на мига, в който си бил напрегнат. Почти всеки човек при напрежение променя поведението си - смисълът, интерпретацията, а и поведенческата реакция. Така социалната фобия - "Страхът, че ще изг-леждаш глупав" променя поведението по начин, по който човекът си мисли, че ще му помогне - напр. в такива случаи често се мълчи. Това са т.нар. "помагащи" поведения. Тези "помагащи" поведения обаче много често при-чиняват бъдещи проблеми.

Как става това? Хората имат емоционални проблеми поради негативните си интерпре-

тации на случки и събития. Тези негативни интерпретации идват от целия

3

личен опит - т.нар. "приемания". Особеното в тези "приемания" е, че не си мислим непрекъснато за тях, но те са постоянно "отзад в ума ни" - за тяхното съществуване разбираме едва когато бъдат нарушени. Тези "приемания" обикновено са полезни. (напр.: Ако върху едно дете бъде упражнено насилие, то ще развие приемането "Не се доверявай никому!" и това приемане помага за оцеляването му. В същото време обаче това иначе полезно "приемане" по-късно, в зрелостта на детето, ще му пречи при създаването на емоционални връзки - т.е., ще създава проблеми).

Хората научават различни "приемания", но ригидният характер на тези "приемания" в бъдеще създават проблеми. (Напр. "приемането" че трябва да държиш емоциите си под контрол е полезно, но ако конкретната емоция е много силна, лесно можеш да повярваш, че губиш контрол, а това значи, че не се държиш както трябва - много често резултатът от подобно преживя-ване е паническата реакция).

При пациентите реакцията се разпростира върху целия им живот. Коренът на този начин на реагиране се крие в негативното мислене. На свой ред негативното мислене "стартира" със селективното внимание, последвано от селективното мислене – създава се „порочен кръг”.

Схемата на този порочен кръг изглежда приблизително по следния начин:

Ако мислиш негативно - това те прави нещастен: ако си нещастен - мислиш негативно. От тук следва отново селективното внимание - колкото си по-нещастен, толкова повече мислиш за негативни неща.

В резюме - "приеманията" (допусканията), които хората развиват в опита си, са полезни за момента, в който се формират. Но когато те са ригидни и се фиксират, започват да пречат, защото при промяна на ситуацията, трябва да се промени и мисленето, а ригидните "приемания" пречат на тази промяна на мисленето.

Четвърти принцип : Всеки един от нас се ражда с определен ранг на поносимост и с определена степен на възможностите за справяне, т.е. в определен момент проблемът може да премине прага на поносимост и тогава на човек му трябва помощ.

Петият основен принцип в консултативната психология е принципът за отношението на професионалиста - трябва да се мисли глобално, а да се действа локално, т.е., първо трябва да се направи всестранен анализ за да се стигне до конкретния начин за помощ при конкретния проблем на този конкретен човек.

4

Въпрос-2а

Ψ Пациент и болен. Болестно поведение. Търсещо помощ поведение. Екстремни ситуации.

I. Основни понятия Понятията "пациент", "клиент", "болен", "болестно поведение",

"търсещо помощ поведение", "екстремни ситуации" са основни понятия в консултативната психология, поради което техният смисъл и значение трябва да са точни и ясни.

Понятието "пациент" е тясно свързано с болестта т.е. с нарушеното физическо или психическо функциониране на индивида. Пациентът е човек, който изтърпява някакъв вид страдание - соматично, психично, психосоматично. В този смисъл болният човек е подвид на пациента,

Понятието „клиент” се отнася до здравия човек - здрав и като психика, и като сома.

Сделката – най-честата форма на общуване при консултирането между клиента и психолога т.е., клиентът получава услуга и заплаща за нея (независимо по какъв начин). В психологическите услуги отношенията винаги трябва да са ясни. Клиентът не бива да се чувства длъжник. Ако един човек си плаща, то той винаги приема услугата по-сериозно. „Колкото е по-ниско заплащането, толкова е по-ниско доверието”.

II. Нормалпсихологично и болестно поведение Нормалпсихологично поведение – Поведението на болния човек не е

болестно поведение. Поведението на болния човек е нормалпсихологично поведение, повлияно от конкретните прояви на болестта.

Болестно поведение – Болестното поведение не трябва да се разбира като поведение на боледуващ човек (в прекия смисъл на думата), а като поведение на страдащ човек. По принцип болестното поведение е в различна степен дезадаптивно, а не нормалпсихологично поведение. Болестното поведение се явява тогава, когато индивидът преживява някакво нежелано явление, което го кара да страда и той иска да се освободи от него, но не притежава в достатъчна степен необходимите за целта умения и способности.

Решаващо значение за болестното поведение има обаче силата на тревожността .

Тревожността е перцепция (т.е. възприятие) за заплаха. При това възприятие човек обикновено преценява вероятността тази заплаха да е реална и това е съществен момент в човешкото поведение.

При консултирането психологът трябва да установи: Как се чувства човек в своя проблем като емоция;

5

Да бъде убеден, че наистина е разбран;За да изпълни тези задачи психологът трябва да има: а) годност за

емпатия, б) умения за слушане и в) добри аналитични способности.При консултирането на тревожността психологът помага на клиента да

разбере как "работи" проблемът при него - това се постига чрез т.нар. "споделе но разбиране". За целта се идентифицира начина, по който дадената тревожна мисъл води индивида до разбирането на собственото му тяло или психика (зависи с кое от двете е свързана конкретната тревожна мисъл ). Освен това трябва да се има предвид и факта, че всичко, което този човек вижда, чете или чува, води все до същата тревожна мисъл. А това са все порочни кръгове (за всеки проблем те могат да са няколко) - от тези порочни кръгове следва самонаблюдение - това самонаблюдение още повече засилва тревожността и т.н.

III.Модели на болестно поведение Съществуват две групи спонтанни модели на болестно поведение:а/ активни модели - те разрешават намеса и водят де активното и търсещо

помощ поведение. При този тип поведенчески модел хората търсят психологичната консултация. Към тези модели спада и търсенето на "компетентна помощ" от врачки, лечители, екстрасенси и пр. При консултиране охотно разрешават намеса.

б/ пасивни модели - хората, които ползват тези модели, не стигат до психологичното консултиране, тъй като в случая или е налице отричане на проблема, или се предпочита изчакване на неговото спонтанно разрешаване. При консултиране са трудно достъпни.

От тези два модела следва следното поведение на психолога: Спрямо активните модели – пасивно поведение, изслушване,

насочване към избор; Спрямо пасивните модели – активно поведение, трудности,

продължителна работа, подпомагане, насочване, по-чести консултации;

IV. Екстремна ситуацияЕкстремната ситуация винаги възниква остро, изведнъж. По тази причина

човек обикновено няма готовност (а и годност) за справяне с нея.Екстремната ситуация има няколко разновидности:-Загуба: -Ампутация;-Умиращ индивид (или пациент).Екстремната ситуация винаги се преживява като шок. И този шок има

няколко последователни фази: - Депресивност;- Отричане на реалността;- Стремеж към връщане на невъзможното (нормалпсихологичното

желание времето да се върне назад, до преди възникването на екстремната

6

ситуация);- Враждебност ("Светът - съдбата - е несправедлив!")

От тук и справянето с екстремната ситуация се подчинява на строго определени правила и протича по точно определен начин:

а/ представяне (професия; средства, с които борави този вид дейност; възможности на консултирането; какъв е конкретния проблем);

б/ водене на диалог (забранено е ползването на какъвто и да е вариант на жаргон от страна на консултиращия) - целта е снемане на част от напрежението у консултирания и установяването на контакт между двамата (консултиращ и консултиран);

в/ емпатия – показване на психологичния резонанс - тук психологът трябва да убеди пациента си, че разбира неговия проблем, че се отнася със съчувствие към човека с проблем, че не само може да бъде полезен, но и искрено желае да окаже помощ;

г/ стимулиране на правото на информираност (подаване на информация, което снижава нивото на напрежение у консултирания) - изходен пункт тук е тезата, че всеки човек, независимо от характера на ситуацията, в коя-то е попаднал, има пълното право да знае всичко, свързано с тази ситуация, всичко, което го очаква лично него (каквото и да е то). Спазването на това правило дава възможност на индивида да се ориентира в екстремната си ситуация, да се подготви за последиците, които тя ще има за него, да направи личния си избор - всичко това също допринася за смъкване нивото на напрежение;

д/ стимулиране на афективна експресия (напр. плач); стимулиране на отреагиране или на вентилация - тези варианти на "изхвърляне навън" на част от натрупаната негативна емоция също в значителна степен допринасят за смъкване нивото на вътрешното напрежение;

е/ изчаквателна позиция (ненарушаване на личния идентитет на човека) - това дава възможност на консултирания сам да реши какво и кога да подаде като информация, да организира мислите и емоциите си; не бива да се допуска консултираният индивид да изпита усещане за принуда или дори за агресия от страна на консултанта, което допълнително би засилило напрежението у него (всеки има правото сам да избира и да решава своите действия и реакции);

ж/ пренасочване на вниманието от проблема към някакъв друг (по-маловажен и по-малко болезнен за индивида) проблем (или сфера на действие). Отвличането (пренасочването) на вниманието към нещо друго дава известна "почивка" на емоциите и на психиката на индивида;

з/ създаване на нови стимули, на нова ценностна система - това е най-важният и същевременно най-труден момент в психологичното консултиране при екстремна ситуация. Всеки човек в такава ситуация "зацикля" в собствената си емоция, приема, че животът за него е "свършил", тъй като всичко е загубило смисъл и значение. Това своеобразно "блокиране" пречи на индивида да осъзнае

7

простичкия факт, че независимо от всичко, животът продължава (с доброто и лошото в него), че има и друг смисъл в човешкия живот.

Основната цел при психологичното консултиране в екстремна ситуация е да се помогне на индивида да направи това "откритие" сам за себе си и да преподреди (отново сам за себе си) ценностите в живота си след ситуацията, в която се намира.

Въпрос-3а

Ψ Методи на консултативната психология

Консултативната психология използва два метода: интервю и консултираща терапия

I. Интервю – същност, приложение, видовеОсновен метод в консултативната психология е интервюто. То участва

както в диагностичния, така и в терапевтичния процес. Това участие може да е самостоятелно, може да е придружено от различни психодиагностични и психотерапевтични техники. От тук само по себе си интервюто се прави било с диагностична, било с терапевтична цел.

Съществуват две основни направления по отношение на интервюто когнитивно и динамично (принадлежат съответно на когнитивното и психо-динамичното направление в психологията).

От позиция на когнитивното направление интервюто се нарича „оценъчно”, а от позиция на динамичното направление интервюто се нарича „динамично”.

1.Оценъчното интервю от позиция на когнитивното направление Когнитивното направление приема емоциите като нещо много важно

за личността, но основното, което моделира дейността на човека, са неговите морални норми и ценности.

Оценъчното интервю винаги е краткосрочно !Неговата цел е решаване само на конкретния проблем ! Когато оценъчното интервю се води от позициите на когнитивното

направление, се използва термина "експлорация". Основната задача на психолога в този случай е да следи, да

възприема, да наблюдава, да констатира и да оценя. Като професионалист той трябва да прецени кои особености от личността и от поведението на клиента е необходимо да се позитивират и за кои е необходимо обратното - да бъдат потиснати, преизградени или поне омекотени.

8

При експлорацията психологът се грижи за своето поведение и за обратната връзка, но не работи през своите емоции.

При експлорацията психологът никога не поставя пряко въпросите. Никога не задава: Кога ?, Как?, Къде?, Кого?, Кой? и т.н. Тук се използват: „Може ли по-подробно?, „Това ме впечатли, може ли да повториш”,

Най-същественото при воденето на експлорацията е психологът чрез въпросите си да насочи разговора към различните сфери на социално функциониране на клиента и към различните етапи от жизнения му цикъл, като същевременно се придържа към целта и повода, заради които клиентът е дошъл.

Схемите на експлорацията А. В зависимост от различните фактори, схемите на експлорацията са

най-различни, но основните сфери, които трябва да бъдат оценени чрез събирането на информация са:

Мирогледните възгледи и житейската позиция на личността, o нагласата й към света (позитивна или негативна);o доколко тази житейска позиция е в синхрон със семейната среда или й се противопоставя.

Сферата на доминиращите потребности, интереси и ценности, както и какъв е начинът, по който те се пос тигат.

o може ли човекът да разбира по смисъл своите потребности;o дали те реално определят неговата активност;o до колко те на практика мотивират неговата дейност;o доколко (и в каква степен) е налице дисонанс между значимите за индивида ценности и тяхната практическа реализация.o доколко значимите за него потребности и ценности са съразмерни спрямо неговата годност - това именно е мярката за нивото на личностната зрялост.

Сфери на професионалните умения, ангажираност, амбиции . o доколко желанията на клиента в това направление се синхронизират с неговата действена активност за тяхната практическа реализация.

Сфери на уменията за интер-персонални контакти o уменията за непосредствено общуване (неангажиращите, ежедневните контакти);o умението за контакти в приятелската (неформалната) група;

9

o уменията за формални (особено професионалните) контакти.o доколко човекът е отворен или затворен към контакти в интер-персоналните си отношения;

Затворени хора са тези, които толерират повече самотата, намират повече спокойствие и удовлетворение в нея.

o дали за клиента е важно или не е да е с хората;o доколко индивидът е способен трайно да поддържа контактите;o кои са областите, които най-често са конфликтни за него в общуването с другите; o какви умения за общуване притежава (напр. как индивидът се самооценява);o дали е налице ангажираност със собствения си "Аз" (по принцип хората, които обичат себе си, толерират самотата);o каква е самооценката на клиента за собствените му годности и качества, с позитивни или с негативни качества той е повече ангажиран.

Сфера на конфликтите o по какъв начин клиентът решава конфликти;o има ли лична стратегия за справяне с конфликтитеo в конфликтна ситуация индивидът прави анализ, дали умее да анализира и своята вина, дали я отхвърля (това говори за екстрапунитивно, т.е. насочено навън, поведение) или я приема (тогава става въпрос за интрапунитивно, т.е. насочено навътре, поведение);o дали клиентът умее да изгражда варианти за решаването на конфликта, или не е способен да го стори.

Сфера на уменията за партньорство и на уменията за родителство, т. нар. („Полагане на интимност”)

o При работа да се щади достойнството на клиента !o събира се информация за евентуалните травматични събития, преживяни от индивида, дори назад в детството;

1

o каква е емоционалната самооценка за проблемите му;

Б). Оценъчно интервю от позицията на динамичното направление. Динамичното направление приема, че най-важното и основното във

всеки един момент от комуникацията са емоциите - те именно определят смисъла и посоката на комуникацията.

Динамичното интервю винаги е дългосрочно !Неговата цел е цялостно преизграждане на личността !Динамичното интервю е един емоционален процес. По време на този

емоционален процес се задават въпроси, прави се наблюдение, дава се оценка, но всичко това е на базата на емоционалното взаимодействие, което се поражда в хода на комуникацията. Консултиращият психолог трябва да е наясно с динамиката на този процес и с въздействието му върху емоционалния живот на клиента.

Препоръчително е:o да се започва с проблемите, които са довели клиента;o да бъде предварително (още преди започването му) договорено относно неговите цели (т.нар. заявка за интервюто);o работи се изцяло през емоцията – „Какво си преживял?, „Какво си усетил”, „Колко те е заболяло” и т.н.

Въпрос-4а

Ψ Интервюто като терапия в процеса на консултирането

o Интервюто е самостоятелен терапевтичен похват !o Терапия (в широкия смисъл на думата) се разбира онази

промяна, която хората в състояние на психично здраве търсят, т.е. психически здрави хора, но с проблеми.

o Консултативната терапия е процес, при който психологът е партньор на клиента в съвместната им дейност по а) обсъждането на проблема и б) търсенето на пътища за решаването му, но самото решение клиентът взима сам, без намесата на терапевта.

o Консултиращата терапия може изцяло да бъде водена през позициите на интервюто !

Основните стъпки в процеса на взаимодействието те рапевт/клиент по време на интервюто.

I. Въвеждане в интервюто.Нагласите на клиента към срещата:

1

По-голямата част от хората влизат на терапия с нега тивни (страхово-невротични) очаквания. Тази особена нагласа е налице дори в случаите, когато клиентът сам и активно търси помощта на психолога.

Друга част от хората влизат на терапия с особено чувство на примиреност и сервилност .

Емоцията, с която клиентът влиза в ситуацията на среща с терапевта, винаги е причинена от миналия опит на индивида. На практика при всяко интервю по време на първата стъпка (въвеждането) двамата участници в интервюто (клиентът и терапевтът) се срещат като двама души с различни регистри на емоциите и на очакванията.

Тази първа стъпка от интервюто има няколко под- стъпки: а/ въвеждане - влизането на клиента, поканата от страна на психолога да

седне.б/ представяне - първоначално от страна на психолога: започва с името си; представя областта, в която се е специализирал; описва професията и проблемите, към които тя е насочена; дава възможност и на клиента си да стори същото (разбира се, ако

той желае).в/ въвеждане на форма на обръщение – трае най-често 2-3 до 5 мин. съвместно определят формата на обръщение "Вие" или на "Ти", като

изборът на вариант принадлежи на клиента; психологът иска разрешение да води записки; Забранява се ползване на диктофон !Коментар: Това е важен момент от интервюто, нерешаването на

който може да предизвика у клиента било реакция на подценяване (като отношение от страна на психолога), било реакция на дистанциране и самонадценяване (като поведение от страна на терапевта).

II. Отваряне на интервюто – същинска част Целта на тази стъпка е: а) да бъдат чути повода и проблема, довели

клиента при психолога и б) да се отвори терапевтично пространство. Този етап от интервюто задължително започва с т.нар. "отворен въпрос". В зависимост от степента си на отвореност, този първи въпрос има няколко варианта.

а/ крайно отворен въпрос: "Е?" - в него няма никаква насока.б/напълно отворен въпрос: "Слушам Ви!", "Говорете." - в него няма

никаква насока за евентуалния проблем, но има насока за действие и активност от страна на клиента.

в/ отворен, но насочващ въпрос: "Какво Ви води насам?" - насочва към активност за споделяне на някакъв проблем от страна на клиента.

г/ полуотворен насочващ въпрос: "Бихте ли ми говорили за проблемите, с които Вие идвате?", "Бихте ли ми говорили за нещата, които

1

Ви водят при мене?", "Защо точно днес сте решили да дойдете?" "Бихте ли казали...?", "Бихте ли споделили... ?" - тези въпроси насочват към споделяне на конкретния проблем.

Забележка: На този етап е забранено да се дава какъвто и да е съвет, да се прави коментар, да се обобщава и оценява, дори пациентът да настоява за това. Психологът Единствено може да си позволи реплики от типа: „Има време”, „Нужна ми е още информация”.

Кога се използват насочващите въпроси ? когато клиентът е спокоен човек, разбира същността на

проблемите си и е господар на положението си. те са задължителни при интервю със затворен клиент. Това е

така, защото затворените хора по принцип се фрустрират от крайно отворените въпроси. Подходящо е също така насочващите въпроси да започват с учтиво подканяща част, напр.: "Бихте ли казали...?", "Бихте ли споделили... ?", "Бихте ли започнал да говорите за проблемите...".

Коментар: По този начин психологът оставя контрола на нещата в ръцете на клиента си, отваря му пространство да поеме лична отговорност за решаването на проблема си, да прояви инициатива в тази насока (значение на отговорността!).

Макар и рядко, при тази стъпка на интервюто се налага ползването и на т.нар. "затворени въпроси" -тези въпроси са подходящи тогава, когато след един отворен или насочващ въпрос клиентът не е в състояние "да събере и концентрира" проблемите си с цел тяхното формулиране и излагане пред психолога, обърква се, започва да говори разхвърляно и неподредено, скачайки от една проблемна тема на друга и т.н. Затворените въпроси са различни в зависимост от всеки един конкретен случай и са от типа:

-"Как вървят нещата в работата? Добре или зле?"-"Разкажете ми малко за децата! Имате или нямате проблеми с тях ?"- "А кое възприемате като проблем в отношенията си с другите?"

Предназначението на тази стъпка от интервюто е да бъде отворено едно продължително пространство, в което човекът да говори, разкривайки по този начин своята версия (своето виждане) за проблемите си. Психологът участва в този процес чрез невербалното си поведение (езикът на тялото, на жестовете) - т.е., чрез активно слушане.

Докато клиентът говори, консултиращият психо лог трябва да систематизира и да обобщи за себе си ин формацията :

а/ експресна оценка на ситуацията, проблема, личността на клиента;б/ дали у клиента е налице контрол върху преживяванията и емоциите си

(ориентация дава начина, по който той подрежда монолога си);

1

в/ дали става въпрос за психоза, за някаква друга болест или за нормал-психологичен проблем;

г/ от какво равнище е субкултурата на клиента? По какъв начин ще трябва да му дава обясненията си - по-сложно, по-просто или пък да приведе всичко на равнището му?

д/ да запомни областите на проблемите му (професия, семейство, партньор, здраве);

е/ да чуе колко сериозно е преживяването на клиента, каква е оценката му за проблема (до каква степен е драматично преживяването му?);

ж/ да следи емоциите и да се ориентира относно техния регистър (страх, тревога, депресия, гняв);

з/ какво е личното обяснение на клиента за проблема му, какви са причините за него и дали тези причини са извън или вътре, в самия индивид.

Финализиране на стъпката. В края на тази стъпка психологът трябва да е решил следните задачи: 1. Ясно да е чул конкретните проблеми, които се поставят и да се е

ориентирал относно тяхната поредност (т.нар. йерархия на проблема).2. Да се помнят думите , с които клиентът разказва проблемите си (не се

допуска никакво преформулиране на проблемите).3. Да е ясно каква е личната значимост за клиента на проблема му.4. Да чуе каква е неговата обяснителна схема - разбира се, пречупена

през личната му житейска позиция.5. Да е наясно относно това какво точно клиентът се е опитвал да

прави, за да реши своите проблеми. Дали моделът му за справяне с проблема е положен върху принципите, по които е устроен света (тогава този модел не е болестен, а е нормал-психологичен), или моделът за обяснение и справяне с проблема е болестен?

6. Да има оценка за клиента си - за неговата личност, интелект, социално и културално ниво.

Забележка: На този етап от воденето на интервюто е недопустимо консултиращият психолог да прави квалифициращи изказвания (напр.: "Разбирам, че това, което казвате, говори за депресия!"). Подобни изказвания са възможни само когато психологът е вече абсолютно сигурен в оценката си - тогава квалифициращите изказвания внасят внушение за власт и сила. Сам по себе си обаче подобен терапевтичен похват е много рискован.

Освен това трябва да се избягват въпросите от типа: "Кога?", "Къде?", "Как?" и пр. - тогава отговорът на клиента е на съдържателно ниво, а емоциите се пренебрегват.

III. Сключване на договор.

1

Това е обобщаваща стъпка (т.нар. "процедура на пазарлък"), при която психологът задължително предлага офертата си, отваряйки едновременно с това пред клиента и пространство за въпроси. Как става това ?

започва с реплика на психолога от типа: "Да, но като Ви слушах..." - така психологът връща интервюто към същността на проблема с думите на самия клиент, т.е. "скачва" с него, осигурява доверието му.

следва обяснението: "Аз разбрах какъв е Вашия проблем и го приемам. Работил съм с такива проблеми и знам как да помогна. За да решим тези проблеми, аз Ви предлагам да се срещнем 4 пъти, за да ги решим един по един.";

По този начин психологът на практика отваря офертата на договарянето. В случая е особено важно да се пред ложат определен брой срещи (4, 2, 10 и т.н.) - това е т.нар. "предлагане на нещата на парче". Договаря се цената.

Коментар: Ако клиентът не е в криза не бива да има чести срещи (всеки ден, през ден), а например веднъж седмично. Трябва да му се даде време да осъзнае консултацията.

След това се дава възможност клиентът да пита, да обяснява какво иска, какво предлага, да зададе всичките си въпроси относно неясните за него моменти или тревожещите го подробности. Това става с помощта на въпроси от типа: "Искате ли да ме питате нещо за това кое как ще става?", или "Остана ли нещо, което да не е ясно до край?"

Със сключването на договора се приключват стъпките на отваряне на интервюто.

С това на практика завършва и първото интервю (първата степен) и следва СЪЩИНСКОТО ИНТЕРВЮ.

Въпрос-5а

Ψ Същинско интервю

Като цяло тази стъпка продължава около 40-45 мин. При нея се осъществява преминаване от съдържателно в процесно

равнище и обратно, преминаване от един проблем в друг.

1. Последователност на работа. Започва с разговор за проблемите, за които консултиращият психолог

и клиентът са се договорили в края на първата среща; Психологът обикновено ползва въпроси от типа: "Вие откъде

бихте искали да започнете?"

1

Темите (проблемите) в интервюто могат да бъдат запълнени позитивно или негативно. Позитивно запълнена е тази тема, по която клиентът говори с лекота. Негативно запълнена е тази тема, която клиентът бързо напуска. Това е така, защото индивидът не може да остане продължително време в негативно запълнената за него тема - тя му е трудна и с нея той се справя чрез защитите си.

Смисълът на терапията е да се отида към по-трудните за разговор теми, при което отрицателните емоции в трудните за говорене области да се трансформират.

Дълбоки психо-динамични области на съпротива са семейството, родителите. Обикновено те са толкова болезнени, че остават несъзнавани. Когато бъде докосната болезнена тема, следва да се обърне внимание на емоции те, те да станат тема на разговор - това е основната цел на същинското интервю.

За да се реализира тази цел на интервюто е необходим преход от съдържателно ниво (темата) към процесно ниво (емоциите).

Съдържателно ниво: „Днес ме съкратиха от работа”Процесно ниво: „Цялата треперя”Този преход може да се осъществи по няколко начина.:

o Спонтанно - осъществява се от самия клиент.o Естествен преход - психологът има задачата да улесни прехода като

връща необходимата тема чрез конкретни думи и изрази, казани от самия клиент, напр.: "Може ли да се върнем към тази тема за...?", "тъй като ти каза, че..?

o Фантомен преход - той се реализира изцяло от психолога в случаи, когато той има свои терапевтични съображения, изискващи прехода, напр.: "Нека сега да говорим за...!" Така в интервюто се засягат важни за терапията проблеми, за които психологът има хипотези, но които клиентът не засяга.

o В същинското интервю е много важно първо, да преобладават спонтанните и естествените преходи от едно ниво към друго и второ, фантомните преходи трябва да са значително по-малко на брой.

o По време на същинското интервю за психолога е важна и ориентацията за съпротивите и защитите, които клиентът ползва.

II. Затваряне на интервюто.Тази стъпка на интервюто има две основни задачи: 1. Да се определят и назоват постигнатите промени (разбира се, когато ги

има). Презумпцията в случая е, че когато една промяна бъде назована, тя вече се интегрира в нашето минало като нещо осъществено . И тук е особено важно да се намери онази формула, чрез която конкрет ният клиент ще запази желанието си да се променя и в бъ дещето . За да стане това възможно е необходимо "дозирано" да го позитивираме (не бива да го позитивираме до

1

степен да се изживява като "Бог" - дозата позитивиране винаги зависи от особеностите на конкретния клиент).

2. Чрез въпрос отново да се отвори пространство за всички незададени въпроси от страна на клиента. За целта се използват въпроси от типа на:

"Има ли нещо важно, за което искате да ме попитате? Нещо, което да е съществено за Вас и да сме го пропуснали?"

Обикновено за реализацията на тази задача се отделят около 10 мин.

След това следва рекапитулация на постигнатото. Най-често това става с помощта на фразата: "Като консултант и терапевт аз ти казвам, че ти постигна много!"

Следва обяснението, че по дискутираната по време на интервюто клиентът вече ще има много по-голям капацитет.

Ако има и други теми, подлежащи на терапия, тук те се формули-рат (по реда на значимост) с цел договаряне на следващото интервю, напр.: "Ние оня път се договорихме да отворим темата за интелигентността". (Винаги трябва да се има предвид факта, че ако следващия път клиентът бяга от темата, то тя е наистина болезнена за него).

Забележка: Понякога (особено при по-обезверените индивиди), постигнатата промяна им "идва в повече" - т.е., нямат готовността да се приемат до край, да са убедени, че тя реално е налице. Обикновено това се разкрива чрез реплики от страна на клиента по типа на: "-И все пак мога ли да се оправя?" или "Справихме се с всички неща, не мислите ли, че това е лудост и "групата" няма да ме приеме,, че ще ме отлъчи?"

В такива случаи следва да намалим стъпката за да може клиентът "да носи" болката си с помощта на промяната - т.е., да му дадем възможност допълнително да се убеди в реалността на постигнатото. За тази цел се използват въпроси от типа: "А ти на колко процента оценяваш шанса си?" и "А преди да започнем съвместната си работа, колко процента беше реалният ти шанс?" Отговаряйки на тези въпроси и дискутирайки отговорите си, клиентът затвърдява в себе си вярата в постигнатото.

III. Стъпка на приключване на интервюто.Целта на тази последна стъпка на интервюто е да се напусне пространството

на процесното терапевтично действие. Това става чрез езика и чрез тялото:- Чрез езика - напр. с репликите от типа на : "Навън вали!"- Чрез тялото - напр. ставане от мястото си.Тази стъпка е необходима, за да може клиентът да излезе от терапевтичното

пространство и да не носи в живота болезнените неща.

Технически прийоми на интервюто

1

1. Интериорът на помещението – не по-малко от 12 кв.м., с какво е запълнено то, би могло да има малко книги, някои

терапевти избират и картини, които носят посланието на техниката, която ползват.

колко е широко и светло. трябва да се търси комфорт, а не да му се придава уют, напомнящ

напр. на този в едно заведение. не бива да напомня болнично заведение, консултирането и

терапията са неща, които изискват усилия и страдание, но те не бива да се идентифицират с болест, боледуване, болница.

2. Разположение на работните места между столовете на двамата да няма нищо; разстоянието да е между 70 см и 1 м. ; столовете да бъдат разположени почти под прав ъгъл един

спрямо друг - така терапевтът винаги има възможността да отпочине чрез обръщане на тялото, без да се ограничават възможностите му за възприятие и без да се нарушават при клиента както усещанията за взаимност, така и усещането за свобода.

не се препоръчва клиентът и терапевтът да ся дат един срещу друг - това отключва у клиента фантазията за конкурентната, съперническата позиция от страна на психолога.

да се пази неприкосновена интимната зона на клиента (за славянските култури това разстояние е около 70 см);

Докосването до клиента е допустимо само в условията на кризисна интервенция, но тогава клиентът регресира и това всъщност не е терапия.

3. С тойката на пси холога да бъде съчетание между спокойствие, увереност, толерантност и

приемане, да носи сигнал за важни неща; сключените ръце и крака носят сигнал за заключен "Аз" - т.е. ,

приемат се като отказ от проблемите. не се препоръчва също така тялото на консултанта да бъде

прекалено изпънато или обратно - отпуснато и небрежно облегнато (в първия вариант позата се приема като проява на напрежение и несигурност, а във втория вариант - като проява на пренебрежение и незаинтересованост към проблемите).

сигнали за напрежение и изчерпване носи и слагането на ръцете в джобовете или зад гърба.

3. Очният кон такт. Чрез него се изразява широкият регистър на емоци ите .

1

В нашата култура регистърът на очния контакт по принцип е стеснен, но ако напълно липсва, това се възприема като отнасяне в безличното пространство.

не е необходимо психологът непрекъснато да следи с поглед клиента си, но "танцът" на очите е нещо важно. (Напр. : когато клиентът започне да говори, консултантът го поглежда и ако нещо не му е много ясно, може да отмести погледа си;

когато терапевтът обхожда пространството с поглед, той дава сигнал, че не е ангажиран, че разговорът е на ниво "бърбори си!";

чрез очен контакт "в упор" се подчертават изключително важните неща).

Коментар: Ако клиентът не може да удържи очния контакт, това е проява на негова съпротива, но ако го прави постоянно - тогава е проява на дисбаланс и говори, че при комуникацията не е в състояние да удържа емоциите си. Много специфичен е и погледът на човек, който е загубил чувството за реалност - в този случай погледът е "отнесен", той като че минава" през теб.

4. Гласът на психо лога – интонация, тон, паузи. В случая е важен не гласовият регистър на консултанта (при

различните хора той е различен), важни са промените в регистъра на гласа;

при притеснение, чувство за вина – фалцет или става "задавен"; при благост, приемане , топлота, но и за тъга – нисък тон ;Коментар: С ниския тон не бива да се спекулира, защото пациентът

може да направи извод за заучен похват, а това да го отблъсне. при увереност или прибързаност, припряност – по ритъмът на

говор; за съпричастност – вдигане силата и ускоряване на темпото; липсата на паузи – възприемат се като несериозен разговор; с паузи – акцентира се на значимостта на темата; при промяна на емоциите – задължително се осигурява

пространство за пауза. паузата е сигнал за изчерпване на дадена тема, както и за

приключване на интервюто. паузата дава възможност на психолога да отвори достатъчно и

съразмерно понятие за тишина.

Въпрос-6а

Ψ Консултираща терапия

I. Същност и цели на консултиращата терапия

1

Консултираща терапия има за основна цел да помогне на човека с проблеми,

o да започне да разбира проблема си, а не само конкретната причина, която го е породила, не само конкретната форма на проява;

o да види дълбоките корени на проблема в собствения му живот, които са допринесли да стане възможна появата на проблема.;

Консултираща терапия има за основна цел на база постигнатото разбиране на проблема,

o човек да види различни алтернативи за решение;o човек сам да избере онази алтернатива, която е подходяща и

възможна за него.Консултиращата терапия помага на индивида да стане по-адаптивен в

поведенчески план, което рязко увеличава и възможностите му за справяне.

II. Принципни постановки 1. Основен принцип в консултиращата терапия е разбирането, че хората

се травмират не от самото събитие, което им се случва или от самата ситуация, в която са попаднали, а от значението, което те придават на това събитие или ситуация. Това значение води до някакъв емоционален отговор, който, ако е негативен, води до проблем.

Ето защо консултиращата терапия не се занимава с положителните емоции, тя търси и акцентира на негативните емоции, защото те са израз на проблема.

2. Принцип – Психологът и клиентът работят винаги в екип.Личната интерпретация не е задължително погрешна. "Грешката"

се състои във факта, че при проблем тази интерпретация е единствена, няма алтернатива. Психологът не трябва да казва на клиента си, че мисли погрешно(това ще подсили проблема му), а трябва да му помогне да види и други начини на мислене, което ще му помогне да започне да се справя с проблема си.

„Интерпретацията на консултиращият психолог е винаги номер едно”

„Измъкнете човека от ъгъла! Дайте му алтернативи за избор” !3. Всеки един пациент възприема проблемът си като уникален. Това за него

означава, че уникалността води до сложност, а от тук и до неувереност, че психологът може да му помогне.

„Модифицирайте винаги уникалния за клиента проблем в стандартен”!

4. За разликата между консултиращата терапия и останалите терапии.

2

При всяка една психотерапия по принцип винаги има опасност от дисбаланс между терапевта и клиента му - специфичната сила и власт на терапевта могат да подтиснат инициативността и активността на клиента, да го направят (в една или друга степен) зависим от терапевта. При консултиращата терапия този дисбаланс практически го няма, защото на клиента се дава повече власт - той сам описва ситуацията, сам избира начина за решение на проблема си, сам привежда в действие този си избор.

5. При консултиращата терапия работата на психолога има само стабилизиращ ефект, тъй като чрез теорията за нормалните емоции помага с въпросите си клиентът да стигне до т.нар. "насочено откри ване" на същността на проблема си, както и да отдели истинския си проблем от всички останали "съпътстващи" проблеми.

„Отделянето” – жалон в консултиращата терапия”!При консултиращата терапия клиентът сам привежда в действие

решението си (избора си).

6. Принцип – Да не се иска от клиента да приеме "на доверие" тезата на консултанта, а да "тества" на базата на постигнатото разби-ране на проблема алтернативните обяснения - т.е. да провери сам и чрез личния си опит да стигне сам до решението на проблема си.

За мисленето на психолога и клиента:Разликата между двамата се състои в това, че психологът, имайки

алтернативно обяснение, няма да е така изненадан, както е човекът с проблем - за психолога нещата ще са значително по-ясни, той ще има алтернативни обяснения на базата на личния си професионален опит и познание.

7. Принцип – Психологът всячески да се стреми да подпомогне клиента да преодолее негативното си мислене чрез трансфер към алтер-нативно мислене.

Основава се на разбирането, че когато един човек има сериозен проблем, той не само реагира емоционално, но е склонен и да мисли емоционално. Но когато се мисли емоционално, мисленето е винаги в "черно-бяло", като се забравя, че между тези два полюса има оттенъци. има различни междинни състояния. Наличието на сериозен проблем насочва мисленето към "черния полюс" - т.е. мисленето става негативно, а това не само че задълбочава проблема, но може да причини и нови, още по-сериозни проблеми.

Как се реализират посочените принципи ?1. Чрез различни поведенчески експерименти, чиято цел е: да помогнат на човека с проблем да разбере по-ясно "затворения и

порочен кръг", в който е влязъл;

2

да открие корените на проблема си, да идентифицира негативното си мислене;

да започне да придобива някакъв личен опит в преодоляването на проблема;

да стабилизира и постепенно да увеличава този си опит ; да повиши личната си годност сам (или с минимална подкрепа) да

решава проблемите си. Коментар: Нерядко по време на тяхното провеждане се получават

"атаки на симптома", но тъй като чрез експеримента се достига до вяра във възможността той да бъде преодолян, това вярване помага да се преодолеят и атаките.

2. Изисквания към поведенческия експеримент (подготовка и провеждане).

решаващо за успеха на поведенческия експеримент е терапевтичната подготовка - психологът предварително трябва да е уверен в това, което прави и старателно да го е обмислил;

консултираният не бива да бъде "притискан" - той трябва да върви постепенно за да може да се справя с малките и безопасни "атаки на симптома". Експериментът трябва да е лесен за клиента (трудностите са за психолога).

задължително клиентът да бъде насочен към алтернативни обяснения на преживяванията и на мислите си по-време на експеримента (всеки един сериозен проблем повишава нивото на тревожността, а тревожният човек е склонен да вижда собствения си проблем в драматична светлина.).

Изисквания към алтернативните обяснения:1. Да помагат да се промени виждането на ситуацията.2. Да водят към модификация на факторите, поддържащи проблема.3. Да са базирани върху доброто разбиране на психо-патологията на

разстройството.4. Да са насочени точно към това, което консултираният прави, мисли,

преживява.5. Да са адаптирани към миналия опит на клиента, за да го доведат до

т.нар. "насочено откриване".

И накрая - всеки поведенчески експеримент задължително трябва да бъде последван от обстойна дискусия.

III.Техники на консултиращата терапия.1. Поставяне на клиентът в ролята на консултант (човек по-лесно

оценя другите , отколкото себе си). "Какво бихте посъветвал друг човек, който е в такава ситуация?"

2. Графиката на т.нар. континиум

2

"Къде по тази линия стоят различните хора (напр. любимия ти приятел, колега и т.н.)?

А къде си ти на линията?"Основание за ползването на тази техника е

също добре известен от практиката факт - хората обичат да поставят нещата на линия. Това им помага не само по-добре да възприемат реалностите и да ги класират по степени на важност, но и да видят , че при различните реалности и ситуации в позициите на отделните хора винаги има разлика.

Независимо от проблема, с който човек идва при психолога консултиращата терапия върви по следния ред:

- Идентифициране на нарушеното мислене;- Модификация на това мислене;- Работа със съпътстващите проблеми до тяхната промяна.Схемата за реализиране на консултативната терапия (стъпки)

1.Уточняване на първия признак, с който проблемът се е проявил ("Какъв беше първият признак на проблема?").

Коментар: Тук е важно да се направи така, че клиентът да се фокусира върху последния епизод, когато проблемът вече е бил ясен за него, а ситуацията е добре и с подробности запомнена.

2. Фокусиране върху този случай ("Бихте ли могли да си спомните и да мислите за последната ситуация?").

Коментар: Целта е човекът да си припомни добре не само конкретния случай, но и всички обстоятелства около него.

3. Идентификация на проблемите, възникващи във връзка с водещия проблем.

Коментар: Задача на психолога е да ги подреди, обобщи и даде на клиента ("Това също допринася за проблема Ви и по-късно трябва да му обърнем внимание!").

4.Експлорация на усещанията, преживяванията, мислите на клиента в конкретната ситуация ("Какво ти минава през ума по отношение на тези твои усещания, преживявания, мисли?"; "Какво мислиш, че е най-лошото, кое-то би могло да ти се случи?").

Коментар: Тук консултантът би могъл да направи оценка за себе си на ефекта от работата си до момента. Признак за ефективността на терапията е снижаването на силата на емоцията.

2

мax на самоконтрол

min на самоконтрол

аз

той

началопоследносъбитие

5. Уточняване на типичното в реакциите и мислите, това, което го има при всички подобни ситуации.

Коментар: Тук следва психологът да зададе серия от уточняващи въпроси, които се задават в този ред и по този начин, по който клиентът възприема нещата. Така се постига т. нар. споделено разбиране.

6. Накрая следват два завършващи въпроса: "Имали нещо, което Ви кара да мислите, че обяснението ми не е

вярно?" "Има ли нещо, което Ви кара да мислите, че обяснението ми е вярно?" Коментар: Целта на тези въпроси е да се прецени доколко клиентът вече

разбира проблема си, което е доказателство, че търсената терапевтична промяна вече е започнала.

Как се финализира сесията ?Всяка една сесия спира там, където клиентът престава да показва

маркери на съпротива. Това значи, че проблемът вече се е изчистил и е станал нормал-психологичен, т.е., от типа на тези проблеми, които всеки човек си има и за които не е необходимо да прибягва до консултиране.

IV. Цели на консултиращата терапия1. Краткосрочни цели - тяхната реализация се очаква още в първите 2-3

сесии. Те преследват едно частично подобрение, което да даде на клиента "да опита успеха" - нещо, което ще увеличи вярата му, че ще успее да се справи с проблема си.

2. Средносрочни цели - те се постигат към края на терапията и преследват едно значимо подобрение в състоянието на клиента.

3. Дългосрочни цели (не са задължителни) - те са фокусирани към неща, които клиентът би желал да постигне във времето след терапията. Тук обикновено става въпрос за проблеми с многогодишна давност (детство).

„Никога не преследвайте свръхцели”Въпрос-7а

Ψ Ниска самооценка

I. Място на ниската самооценка в психологичната кон султация. Ниската самооценка лежи в основата на широк кръг проблеми, налагащи

потребността от психологична консултация. Нерядко именно ниската самооценка е в основите на тревожността, на различните страхове, на депресията, на психологичните кризи.

Бек: „Мислите за Аз-а са централни причинни фактори за възникване на депресия”.

2

В днешно време Аз-концепцията се разглежда като водеща причина за появата на емоционалните разстройства.

II. Произход и същност на ниската самооценка Ниската самооценка е схема, един модел на емоционална и

поведенческа реакция на личността.В основата на този модел лежи ранният опит на индивида. Този ранен

опит се заучава и вече съществуващ - на свой ред моделира начина, по който личността възприема и осмисля последващия си опит. На практика обаче този модел не включва нещо много важно - обособените и гъвкави оценки на вариращите качества или аспекти на Аза.

по своята същност ниската самооценка е негативна или подценяваща;

ниската самооценка често е непроменлива, повтаряща се във времето и в ситуацията;

ниската самооценка е "претегляне" и открива някаква липси; ниската самооценка може да бъде базирана на навика, да е

"автоматична" и по тази причина да се намира извън актуалното съзнание. ниската самооценка е с голямо разнообразие: както подценяване

на силните страни, така и надценяването на слабостите, дефицитите и недостатъците на личността.

въпреки, че нейната същност е структура от високо ниво, тя на прак-тика се проявява на много, включително ниски, нива (от абстрактното убеждение до ежеминутните мисли, чувства и действия).

III. Поведението на личността с ниската самооценка индивидът си дава цялостна негативна характеристика; отхвърля отделните стойностни качества и характеристики; глобализира негативната си оценка спрямо цялата си личност.

IV. Модел на ниска самооценка на Мелани Фенел. Механизмът за формиране на ниска самооценка действа по следния

начин: 1. Приема се, че „Хората на база опита си правят заключения, от

които изграждат убеждения за себе си, за другите, за света”.

2.При наличието на определени условия тези убеждения се активират.

3. Ако обстоятелствата са неблагоприятни, те пораждат негативни автоматични мисли, т.е. - специфични когниции (мисли, образи или значения).

4. Специфични когниции отключват негативни емоции, дискомфортни физиологични симптоми и дезадаптивно поведение.

2

5. В резултат се създава един самоподдържащ се порочен кръг, където негативните мисли водят до болезнени емоции, промени на физиологично ниво и до неефективно поведение (напр. избягване или отдръпване), а те на свой ред поддържат и затвърдяват негативните мисли.

Моделът на ниската самооценка изглежда по следния начин:

2

(Ранен) опит

темперамент

липса на оценяване и валидизация; липса на интерес; „елиминиране" в семейството; отхвърляне; насилие - емоционално, физическо, сексуално;

„Дъно”

(цялостно негативно себеоценяване - подценяваща оценка на стойността и на значимостта като

личност).

Специфични дифункционални допускания+ „Клауза за бягство”

критерии, според които може да се измери значимостта на личността

Критично събитие (я)

ситуация, в която критериите:

Формирането преминава следните ДЕСЕТ ЕТАПА: 1. „Ранен опит”В основата на ниската самооценка (НС) е „ранния опит”, т.е.

детството, съпроводено с отрицателни преживявания.Това обаче не е достатъчно. Отрицателният „ранен опит” не винаги

води до НС. Тя се формира тогава, когато отрицателни преживявания (опита) влезе взаимодействието с темперамента.

Слаб темперамент (високи тормозни процеси) + отрицателни преживявания = ниска самооценка → отива „на дъното”.

Коментар: Мелани Фенел дава като пример изследване в Холандия, по-казващо, че "биологично заложените" темпераменетови променливи могат да повлияят на взаимоотношенията между детето и хората, които се грижат за него; освен това те могат да повлияят и на неговата увереност, че ще се справи с новите изисквания дори още през първата година на живота му.

Клиничните наблюдения показват, че известен брой фактори от околната среда могат да улеснят развитието на негативните схеми за Аза. Тези фактори попадат в континиум, включващ преживяванията от относително слабото отхвърляне, липсата на интерес или липсата на възможност за утвърждаване до тежката загуба, раздялата, изоставянето, откритото емоционално, физическо или сексуално насилие.

2

не са покрити могат да не са покрити

Активизация на "дъното"

Депресия Предвиждания

Тревожност

Себекритично мислене Неадаптивно

поведение

Затвърждаване

2. Автосхема ("дъно") На базата на този опит личността стига до фундаментални

негативни заключения за себе си. Това заключение при различните хора се изразява по различен начин, напр.: "Аз не съм добър!"; "Не съм компетентен!"; "Нетърпелив съм!"; "Има нещо нередно в мен!" и т.н.

По правило всеки човек се стреми да скрие своите дефицити. При човека с „дъно” започва търсене на различни начини да прикрие ниските си годности.

3. Дисфункционални допускания ("Клаузи за бягство”). „Клаузите” са насоки за живеене или базисни правила за

взаимоотношения със света, основаващи се върху "истината" на "дъното".

По принцип „клаузите” имат формата на условни изказвания:"Ако не успявам във всичко, което правя, аз съм пълен провал!" "Ако някой не ме харесва, аз съм отхвърлен, неприет!""Винаги трябва да правя всичко по възможност по най-високите

критерии, без значение какво ми струва това!" Тези „клаузи” на практика определят точно критериите, които

човек трябва да покрие, за да се чувства относително комфортно със себе си.

"Вярно е, че аз не съм компетентен, но докато правя всичко според най-високите критерии..."

В този смисъл „клаузите” действат като критерии за личната стойност на индивида, като своеобразни "клаузи за бягство", позволяващи на личността да избягва дистреса, който придружава глобална негативна представа за Аза.

„Клаузите” позволяват на човека с НС да функционира успешно до тогава, докато изпълняват изискванията. Работата обаче е там, че „клаузите” не са начин за промяна на негативните убеждения на Аз-а. На практика "дъното" си остава непокътнато и създава у индивида уязвимост към дистреса и към емоционалните разстройства.

И накрая, тогава когато тези „клаузи за бягство” не могат да бъдат удовлетворени - нещо често случващо се в живота (напр.: човек , чието възприятие за собствена стойност се базира върху това да бъде обичан, се случва да бъде отхвърлен или изоставен), тогава се появяват "трябва обстоятелствата ".

4. Критично събитие.Кога се активира дъното ? Когато личността с НС попадне в ситуация, в която определените

от „клаузите” критерии не са (или могат да не бъдат) покрити.

2

Веднага след това "дъното" се активира, отключвайки порочен кръг от негативно мислене, емоция и поведение.

висока тревожност → неадаптивно поведение → → засилва се себекритичното мислене → идва депресията

→ → подсилват се негативните предвиждания → → последните още повече засилват тревожността

5. Негативни предвиждания.Кога възникват негативните предвиждания ? Когато уязвимата личност е изправена пред ситуация, където

критериите на нейната "клауза за бягство" могат да не бъдат покрити, тя започва да генерира негативни предвиждания с тревожен характер.

"Ще объркам всичко!"„Какво ще стане, ако изглеждам като глупак?" "Да предположим, че никой не ме харесва!".

6. Тревожност (психологична реактивност).Негативните предвиждания водят до телесните усещания,

характерни за тревожността - ускорено сърцебиене, изпотяване, дискомфорт в областта на стомаха и пр. Те на свой ред могат да станат фокус на по-нататъшни негативни мисли.

"За всички е ясно в какво състояние съм!".

7. Дисфункционално поведение.Негативните предвиждания водят до дезадаптивно поведение. Това

поведение най-често се изявява чрез един от двата варианта: категорично бягство от критичната ситуация или влизане в ситуацията с пълен набор от личните защитни

поведения.В тези случаи ниско оценяващата се личност винаги омаловажава

доброто си справяне, дори и в онези изяви, в които се е представила изключително компетентно.

"Ако не бях вложил всичката си енергия и усилия, щях да се проваля!" Негативните мисли могат да доведат дори до поведенчески

задръжки и блокажи - напр. запъване, недодяланост, неадекватно поведение в емоционални ситуации или дори до "изпразване на съзнанието" по време на изпит или друго отговорно и важно за индивида представяне.

8. Затвърждаване на "дъното".

2

Независимо от резултата от критичното събитие „дъното” получава утвърждаване а от там личността получава доказателство в полза на основ-ната негативна представа на Аза.

„Ето, винаги съм си знаел, че съм некомпетентен, неприет, необичан" .

Затвърждаването е продукт на два паралелни процеса: единият е свързан с изкривяване във възприятието; другият е свързан с изкривяване в начина, за интерпретация

на информацията;Изкривяването на възприятието води до два процеса:

Съдба на положителната информация:"Те само бяха любезни!";"Трябва да има нещо странно в начина, по който изглеждам!"."Беше просто късмет!".Съдба на отрицателната информация:"Те са прави, аз съм напълно безполезен!"."Аз съм си виновен!".

Изкривяването в интерпретацията води до два процеса:

Негативните събития, които са си по принцип негативни, независимо от конкретната личност, ще бъдат отнесени и свързани към постоянните недостатъци и слабости на Аза: "Аз съм си виновен!" Това неблагоприятно изкривяване на ситуацията е особено характерно за депресията.

9.Себекритично мислене. Много често явното затвърждаване на "дъното" се съпровожда (или

следва) от поток себекритични мисли: "Как може да съм толкова глупав!"; "Винаги схващам погрешно!"; "Защо винаги и всичко обърквам?"

3

Аз

Д ъ н о

информация данни, които не съответстват на "дъното", се "скриват", отхвърлят.

данни, които са съвместими на "дъното", се приемат

положителнаинформация

негативнаинформация

Аз

Изкривяване на данните за да паснат нагосподстващата схема или отнасяне към

външни причини

Многократно повишава валенцията наистинските негативни данни

Нерядко фокус на това мислене стават, и негативни прогнози за бъдещето: "Така ще бъде винаги!"; "Никога няма да успея да направя това, което искам!"

10.Депресия. Негативните автоматични мисли за Аза и за бъдещето директно

влияят и върху настроението. Личността става депресивна. Депресивното настроение на свой ред оказва реципрочно въздействие

върху мисленето. Това "осигурява" на индивида възможността "дъното" да остане ак-

тивирано, честотата и силата на негативните предвиждания да расте и по този начин целият този процес се "увековечава".

V. Допълнителна информация за процеса1. Ниското самочувствие може да е аспект от проблема, с който човек е

дошъл на консултация.2. Ниското самочувствие може да е следствие от съществуващ проблем,

т.е. преодоляването на личния проблем косвено възстановява една по-добра самооценка.

3. Ниското самочувствие не е еднакво при различните хора, то може да варира:

От слабо съмнение в себе си, което не винаги е активно; През интелектуална постоянна себеомраза и разстройства на

емоциите До тотално потискане на индивидаКъде е това от . . до . . ? От какво зависи ? от интензивността, т.е. от нивото на снижаване на самочувствието; от ширината и чувствителността, т.е. при наличие на повече

стимули за „отключване” на „дъното”, толкова повече критични събития възникват.

от значимостта на областта – по-висока значимост → по-висока тревожност → по-ниско самочувствие

Въпрос-8а

Ψ Техника за дискусии при ниска самооценка

По време на лекциите е предложена техниката „Десетте положителни и десетте отрицателни качества. Изисква се клиентът да напише първо 10 положителни свои качества, за определено време, като всяко едно от тях подкрепи с конкретен факт от живота му.

3

След това се попълват 10 отрицателни качества и се работи по същия начин.

Значение на резултатите от тази техника:Това е една превъзходна техника за провеждане на дискусия, като:1. Търси се смисъла на всяко понятие (операционализиране).2. Търси се личната интерпретация на всяко понятие.3. Установява се каква е йерархията (редът на попълване).4. От особена важност са отрицателните качества, защото клиентът

ги излага, въпреки защитите си.5. Трябва да се държи сметка, че в някои случаи клиентът може да

посочи неверни качества или да не посочи доказателство.6. Ниската самооценка води до трудности в излагането на

качествата,7. Идеална техника за това как се развива текущата терапия.

Принципни положения за редуциране на ниската самооценка и изграждане на нова

1. Ако ниската самооценка е базисна характеристика, (формирана е в детските години) много трудно се променя.

2. Препоръчва се при избора на техника подходът да включва и психо-диагностика.

3. При ниска самооценла (ситуативна или хронична) психологът се придържа към следните изисквания:

Засилване на връзката между психолог – клиент. Всички техники за интервенция да се определят за всеки

клиент индивидуално. Фокусиране върху конкретни, лесни за диференциране

проблеми. Акцент върху задачите за самопомощ. Акцент върху видима и лесна за измерване промяна.

Въпрос-9а

Ψ Тревожност. Същност на тревожността. Видове тревожност. Основни моменти в консултирането и в терапията на

тревожността

Тревожността се характеризира с наличието на отрицателно мислене у индивида с фокусиране е върху заплашващата го опасност (било реална, било фантазна). Преживяванията за опасност винаги имат някаква интен-зивност, която е различна при всеки един конкретен случай.

И от тук,При консултирането на тревожността се преследват две задачи:

3

Определяне интензивността на заплашващата опасност Определяне нивото на тревожност.I. Определяне на ИНТЕНЗИВНОСТТА За да постигне тази си цел, консултиращият трябва да се ориентира

относно следните основни моменти при клиента си:Първи етап:1. Колко е вероятно (според индивида) да се случи нещо лошо - това е

т.нар. натрапливост на проблема; 2. Колко страшно за клиента би било, ако лошото нещо наистина се

случи (т.е., нещата са малко вероятни, но лично за индивида те са твърде ужасни и той в никакъв случай не би желал те да му се случат;

3. Доколко всъщност индивидът е наистина тревожен.Отговорът е свързан с това дали човекът има все пак някакво вярване, че

ще успее да се справи с проблема, или че нещо извън него ще му помогне да се измъкне от проблема, или пък е налице обратното вярване - няма да се справи и никой (или нищо) няма да му помогне да се измъкне от ситуацията, в която е попаднал.

След като психологът получи горната ориентация, следва да конкретизира проблема за решаване с помощта на приблизително следната схема:

1. Фокус върху конкретния случай (подробен разказ от страна на консултирания индивид).

2. Фокус върху обстоятелствата около събитието и върху тези около конкретния момент (подробно описание от страна на клиента).

3. Фокус върху момента, в който индивидът е бил особено тревожен, върху това, което си е мислел точно в този момент, върху това, което е било за него възможно най-лошото, което би могло да се случи и доколко това "нещо" е било наистина ужасно. Този трети фокус се постига най-добре и най-пълно, ако се използва прийомът на "насочената надолу стрелка" по приблизително следния начин:

3

"Да предположим, че това, от което се страхуваш, се случи, Кое е най-лошото?"

"Да предположим, че това, това което току-що ми обясни, се случи –

Кое е най-лошото?”

обяснение от клиента

следващо обяснение от клиента

"Да предположим, че и това се случи (по повод следващото обяснение) –

Кое е най-лошото?”

ново обяснение от клиента и т.н.

Тези въпроси надолу продължават докато човекът започне да повтаря отговорите

си. Това не гарантира, че клиентът е дал своя окончателен отговор. Затова е добре

да се постави още веднъж един як въпрос за „капак” и на онзи му писва :)

От тук нататък (след като вече е сготвен) следва оценка за смисъла на ситуацията:

за това доколко реална и голяма е била заплахата за него; мислел ли е, че ако всичко това се случи; ще може да се справи по някакъв начин (и доколко); имало ли е фактори, които все пак биха могли да го спасят (т.е.,

реализира се третия фокус).Когато задава всичките тези въпроси, психологът преследва две основни

цели. Първата цел е да се ориентира доколко клиентът е тревожен въобще и

конкретно - в момента на консултирането. Втората цел е да си отговори" на въпроса: „Ако всичко това се беше

случило на мен – щях ли да имам същите тези емоции?” Отговорът на този въпрос, който психологът трябва да си зададе, е много

важен, защото ако този отговор е "Да!", това значи, че е уловена същността на.нещата, ако отговорът е "Не!", това значи, че на психолога му липсва още нещо в информацията. Ако консултантът не може да приложи схемата към себе си, тъй като не е получил достатъчно информация относно проблема на клиента си, че зад тревогата на този човек стои нещо друго, което за момента остава неясно за психолога, той не само, че няма да може да помогне достатъчно ефективно, но и няма да може да постигне така необходимата емпатия.

II. Определяне НИВОТО на тревожност.1. Каква е ситуацията?2. Кога бяхте най-тревожен - преди, по време или след ситуацията?3. Какво мина в този момент през главата Ви?4. Когато бяхте най-тревожен – какво точно си мислехте?5. Кое, според Вас, би било най-лошото, ако това, от което се

страхувате, се случи.?6. Успяхте ли да идентифицирате

заплашващото Ви явление, защото е напълно възможно човек да изпитва тревога и без да е истински застрашен?

7. Каква беше вероятността в този момент (в момента на ситуацията) да се случи лошото? Колко процента беше тази вероятност?

3

"Може да ти се стори странно, но все пак –

Какво ти се струва, че ще е най-лошото, ако това наистина стане?" Ха.. Ха

отново обяснение от клиента, при което могат да излязат още нови

и странни неща.

8. B този момент, в който сте бил тревожен, кое Ви се струваше, че ще е най-ужасяващото последствие?

9.Ако това, най-ужасяващо според Вас последствие, наистина беше настъпило, кое щеше да е най-лошото за Вас?

10. А кое щеше да бъде най-ужасяващото, ако и последствието на последствието се беше случило?

Съществуват ред фактори, поддържащи тревожността у човека. Най-важният от тях е селективното внимание към маркерите "потвърждаващи" проблема. Обособява се следната схема, поддържаща тревожността:

негативна интерпретация → избирател но внимание → негативизъм →

лошо настроение → което подхранва депресията (респ. тревожността) →

формират се негативни мисли и реакции + вегетативни компоненти → повишава се още повече тревожността.

Външно тревожността се проявява по различни начи ни, най-често срещаните от които са:

- Фобии - при тях заплахата идва от нещо конкретно, което е неин носител;

- Паника - при нея различни телесни усещания се интерпретират по много специфичен начин и това създава усещането, че нещо ужасно и страшно ще се случи "ей сега";

- Хипоходрични изживявания - тук събитията, които носят заплахата (ужасното нещо, което ще се случи) не са така непосредствено предстоящи, те са отложени във времето;

- Натрапливости - натрапливите мисли по своята същност са нормал-психологично явление, но когато тези мисли се интерпретират като знак за лична отговорност (в смисъл, че от индивида зависи дали "нещото" да се случиили да не се случи), тогава тези нормал-психологични мисли се превръщат в натрапливости, а в основата им отново лежи тревожността;

Социална фобия - това е страхът, тревогата на индивида, че ще бъде зле оценен. В случая нещата са по-широки - те включват погрешна интерпретация на наличната информация.

Работата на психолога е да накара клиента да види истинските причини за тревожността си. В този случай най-добър ефект се получава, когато консултантът действа от позицията „Не ми вярвай, работи с мен и го пробвай, вярвай повече на себе си!" Тази терапевтична позиция увеличава доверието на клиента в психолога.

Да се върви от частното към общото !

Въпрос-10

3

Ψ ПАНИКАПаническите прояви на тревожността настъпват когато човек

изпитва промяна в телесните си усещания. Паниката е подчинена на порочен кръг:телесни усещания → грешна интерпретация → формира тревожност →→ засилва телесните усещания → следва нова погрешна

интерпретация → → засилва тревожността → задълбочава телесните усещания.

Хората с панически пристъп имат не само трайна нагласа да интерпретират погрешно телесните си усещания, но и са много добри в "улавянето" на тези усещания. За да разберем всъщност хората с паника, много е важно да разберем защо те правят тези свои погрешни интерпретации, които освен това са и "задължително" негативни. За тази цел съществува специален модел на интервю и за да бъде накаран клиента да започне за разбира проблема си, психологът последователно минава през отговорите на следните въпроси:

1.Кой е първият признак при теб за появата на твоя проблем!2. Какво означават за теб тези усещания? (тук се изисква

подробен отговор).3. Какво са направили за теб в емоционален план тези усещания?4. Какво са направили тези твои емоционални реакции за

телесните ти усещания?5. Приключване с подробно очертаване на конкретния порочен

кръг.Когато е необходимо да се направи оценка на това, което практически се

случва при консултирания индивид по време на паническия му пристъп, винаги е необходимо да се фокусира върху специфичен епизод. За тази цел психологът не казва: "Разкажи ми какво става при тези пристъпи!". Неговият въпрос е: "Разкажи ми всичко, което се случи при последния епизод!"

Значението, което конкретната ситуация има за клиента, стои в сърцето на формулировката на проблема. И тъй като правилната и точна формулировка на проблема е от изключителна важност за ефективността на консултиращата терапия, и тук психологът работи по определен модел:

"Сега ще правя следното -ще питам за всичко, свързано с най-скоро случилата се проява на конкретния проблем и искам максимално точни и подробни отговори на въпросите ми”:

1. Кога е било това? Какви бяха усещанията ти?2. Какво премина през мисълта ти в онзи момент?3. Кое беше най-лошото в това, което се случи и в това, което си

мислеше тогава?

3

По време на отговора психологът дискутира спори с клиента, като иска той да се съгласява или обратно - да не се съгласява с психологичната теза. Когато клиентът се съгласява, тогава фактически се постига терапевтич но сътрудничество .

4.Тази мисъл обичайна ли е за теб, когато възникват такива проблеми?

Отговор, при който следва да се стимулират и разсъждения.5. Как се чувстваш, когато имаш тази мисъл? Как точно (опиши ми)

почувства, че си уплашен (уплашена)?6. Какво стана тогава с твоите физически усещания?Този модел практически оформя порочния кръг, в който клиентът се

намира. Клиентът постепенно започва да разбира порочния кръг но само

като една последователност. За да се доведе процесът докрай, психологът трябва да сподели

разбиранията си за порочния кръг и да мине по него заедно с клиента си. Целта е този кръг да стане много ясен за човека с панически

проблем, тъй като едва след това вече би могло да се говори с него за негативните му емоции.

При това на консултиращия трябва да му е пределно ясно, че клиентът няма да приеме обясненията, ако те не стигнат до нивото, на което той може да ги разбере.

По време на тази дискусия проблемът може да се раздвоява, да се размножава, да се разчленява и всички тези варианти и разклонения е необходимо да се разглеждат и обясняват един по един.

По време на тези разяснения и дискусии клиентът сътрудничеството на клиента трябва високо оценено и от тази позиция да се търси снемането от напрежението - на преживяването за вина у него.

Да се върви от частното към общото !

Въпрос-11

Ψ Х И П О Х О Н Д Р И ЯI. Същност и произход Хората с хипохондричен проблем по принцип са много тревожни и много

стресирани. Съществуват различни варианти на хипохондричност: Едни индивиди се боят, че ще се разболеят. При тях терапията е

относително по-лесна, тъй като проблемът е страх от бъдеща. При други е налице категоричното убеждение, че вече са болни.

Те по-трудно се поддават на консултиращо терапевтично въздействие.В този случай всъщност отново става въпрос за вид паника, тъй като е

налице погрешна интерпретация на симптомите. Разликата е в това, кога възниква проблема: при паниката – веднага, а при хипохондрията – след време,

3

т.е. „все още може да се направи нещо”. При тях поначало истинското възникване и изява на проблема е отложено във времето (между другото - същото е валидно и за натрапливостите).

При хипхондричните преживявания тревожността е винаги вторична по произход и върви в следния ред:

проявява на симптом → погрешна интерпретация → → мисълта за болест → поява на тревожност

Хипоходричната тревога възниква поради две основ ни причини: 1. Телесните усещания са погрешно интерпретирани от клиента.2. Убедеността на хипохондричния индивид, че или лекарите

погрешно са преценили резултатите от изследванията, или самите резултати не са били верни. Затова му казват, че е здрав, а той лично е виждал човек със същите симптоми, който е бил болен (или дори е умрял от болест).

II. Особености на хипохондрията.1. Хипохондрикът е напълно убеден, че трябва да намери обяснение за всеки

свой синдром и пристига при психолога с това очакване.2. Хипохондрикът е напълно убеден, че ако престане да търси помощ

„лошото” ще се случи.3. Хипохондрикът не бива да се препраща при други специалисти, защото

това утвърждава мнението му за болестта, както и всяко едно ново изследване (преглед).

4. Хипохондрикът става особено чувствителен към усещанията си, които глобализира и фатализира,

5. Хипохондрикът не се задоволява само с един преглед. Той стига до крайности в себеубеждаването си, че е болен.

6. Никога не казвайте на хипохондрика: „Ти трябва да ми вярваш!” – те по принцип не вярват на никого и второ: „Никога не ги успокоявайте!” – стават още по-резистентни, убедени са, че ги лъжете.

3

Вярвания в негативните интерпретации

Вярването, че си болен, те кара да ходиш при лекари и да правиш многобройни изследвания, вкл. и авто-изследване,

което влошава състоянието

Вярванията ти те правят тревожен, а това усилва негативното мислене

Селективно интерпретиране

Медицински изследвания

III. Техники за консултиращата терапия при хипохондрия 1. Използване на логическите грешки.При хипохондрика тревожността се намалява само по пътя на логиката и

алтернативни обяснения. Хората с хипохондрия често допускат елементарни логични грешки в

хода на своите разсъждения (напр.: при мозъчен тумор имаш главоболие - ако имаш главоболие, значи имаш тумор!).

Хипохондрикът вярва винаги, че е болен във висок процент (над 50%). От тук следва и логичният въпрос от страна на психолога: "Колко (в какъв процент) вярваш, че ако имаш главоболие - имаш мозъчен тумор?" След отговора на клиента, консултиращият прави списък на всички по-известни причини за главоболие и поставя задача на клиента си да събере информация за всяка една от тях.

На следващата среща му се предлага да направи кръгово графика, която да раздели (започвайки от най-долната й част) на сегменти в зависимост от процента, която всяка една от проучените причини за главоболието дава.

По този начин се процедира за всеки един соматичен синдром, при интерпретацията на който хипохондричният клиент прави аналогични грешка в логичното си мислене. Тази техника дава на

клиента алтернативата, че това което го тревожи, може да бъде предизвикано и от многобройни други причини, а не само от тази, с която са свързани страховете му.

От тук обаче произтича нова задача за психолога – да научи нипохондрика сам да се справя с проблемите, като за целта от него се иска да направи списък с всичките хипо-страхове (тези които е изпитвал + тези за които дори само е чувал), като към тях се прилага същата процедура.

2. Използване на миналите страхове При тази техника се започва отново с искането клиентът да опише

подробно актуалната за момента ситуация и да прецени откога (като време) тя съществува.

След това бързо се преминава към изброяване и описание на всички предишни ситуации, на мисли, които са му минавали през главата при тези предишни ситуации, да сподели опитите си, които вече има от преди.

Клиента се подтиква да направи връзка между това, което клиентът вече си е мислил при предишните си проблеми и това, което си мисли сега, в новата за него ситуация.

По този начин се реализира фокусиране върху корена на хипохондричните страхове, който може да е в далечното минало на индивида, дори още в ранните му детски години.

3

мигрена и т.н. съдова болест

Да се върви от частното към общото !

Въпрос-12

Ψ Н А Т Р А П Л И В О С Т ИI. Същност и произходНа пръв поглед механизмът, по който възникват натрапдивостите при

хората, е прост:нормални мисли → интерпретирани негативно → трансфер презмного силно чувство за отговорност → страх → високо ниво на тревожност→ селективно внимание → негативни мисли По своята същност натрапливостите представляват своеобразна

трансформация на ЧУВСТВОТО ЗА ОТГОВОРНОСТ. Човекът с натрапливости се чувства "отговорен да не стане причина, да се стигне до някаква увреда" или въобще до нещо негативно) (било за себе си, било за околните) и поради това си чувство за отговорност предприема определени действия за да не допусне по негова вина да се случи това (увредата или въобще "лошото нещо").

Тъй като натрапливостите на практика пречат или дори блокират нормалната дейност на човека, тези хора търсят и използват най-различни свои вътрешни критерии, дори разработват цели лични стратегии за справяне с проблема си. Тези техни начини обаче също придобиват натраплив характер и още повече засилват наличния проблем. Така колкото повече нараства броят на поведенческите прояви, целящи справянето с натраливостта, толкова повече индивидът се отдалечава от преодоляването на своя проблем.

Основни правила при консултирането: При консултирането на този тип хора отново важи правилото да

не се спори с клиента, а да се прилага "ръко водещото откриване". Целта в случая е да се въведе в мисленето на индивида алтернатива от типа на: "Може би не си опасен (не е опасно), а се тревожиш да не би да си опасен!"

Тук задължително отново, както при хипохондрията психологът трябва да застане на позицията: "Не ми вярвай, а провери сам!" .

Хората с натрапливости често питат: „Можеш ли да ми гарантираш, че ако престана да . . . . . няма да се стигне до . . . ?”. На този въпрос психологът винаги отговаря: „Не, не мога, но мога да ти гарантирам, че ако ти не спреш да правиш това, този твой проблем ще става все по-голям, ще обсеби целия ти живот, а вероятността това да стане е много по-голяма, отколкото това от което се страхуваш”.

Психологът не бива да ограничава своето и на клиента мислене само в положителна насока.

Психологът трябва да помогне на клиента си да види какъв е на практика ефекта от решаването на натрапливостите си сам.

„Работете с логиката на клиента, за да докажете пред него

4

абсурдността на проблема му !” Многократно обсъждане и обяснение на порочните кръгове. Да се използва кръговата диаграма (виж хипохондрия). Да се върви от частното към общото ! Да се подтиква клиента сам да търси отговорите “насоченото

откритие”. Демонстрация на начина , по който действа проблемът

"натрапливост".Обобщена схема на стъпките в консултиращата терапия

1. "Какъв беше първият признак?"(Най-близката и ясна ситуация във времето.)2.Фокусиране върху тази ситуация:"Бихте ли могли да си спомните и да мислите за последната

ситуация?"(във връзка с корнкретния проблем).3. Обобщение на проблемите, възникнали покрай основния: "Това

също допринася за твоя проблем и по-късно трябва да му обърнем внимание!" (евентуално да сенарисува спираловидно порочния кръг).

4.Есплорираме симптомите, които пациентът е ималв конкретната ситуация: "Какво ви минава през ума по отношение на тези симптоми?" "Какво мислиш, че е най-лошото, което би ти се случило?"

5. Кое е типичното в ситуацията (което го има и придруги подобни ситуации). (Последователността би могла и да се запише - по-ясно се вижда взаимовръзката).

6. "Има ли нещо, което те кара да мислиш, че обяснението ми не е вярно?"

7. Първи етап на споделеното разбиране – графично представяне!8. Преглед на нещата.

4