МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО И ПРЕПОДАВАНЕТО

ПЪРВА ТЕМА

МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА НАБЛЮДЕНИЕТО И АНАЛИЗА НА УРОК КАТО МЕТОД ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА ПЕДАГОГИЧЕСКА ПОДГОТОВКА

1.Същност и значение на практическото обучение-теоретичните разработки по проблемите на практиката варират от –общо теоретични философски интерпретации на човешката практика до технологични описания на конкретни дейности.В тази широка конкретика е необходимо да се разграничат понятията:практика;професионална практика; професионално практическо обучение;образователно възпитателна практика.

В най широк смисъл ПРАКТИКАТ се олицетворява от вече превърнатото в действие знание.Според Алфред Шмид ПРОФЕСИОНАЛНАТА ПРАКТИКА е насочена към собственото препитание дейност,а практическото действие включва следните характеристики:

-умение за целеполагане детерминирано от отчитането от множество вътрешни и външни фактори.

-умение за съгласуване на наличните средства и цели-умение за ефективно мисловно обслужване в качеството му на инструмент сред други

инструменти. Понятието ПРОФЕСИОНАЛНО ПРАКТИЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ на бъдещият учител

включва в себе си следните характеристики:-на практика в най общ смисъл-на практичността като професионално качество,тоест пригодността за образователно

възпитателен труд.В рамките на тази практичност се обособява и конкретното професионално качество –

педагогическа адаптивност.То е умение да се обучава оптимално в непрекъснато променящите се условия на реалният живот.

Действителната връзка между педагогическата теория и педагогическата практика се реализира от методите за професионално практическо обучение.

Наблюдението на урок е основният метод за всеки етап от професионалната подготовка на учителя.То е и първият метод използван в съчетание с метода-анализ на урок /педагогически;психологически;методически/ по време на първият етап от държавната практика-хоспитирането.

2.Възможности по отношение на организацията,технологията и съчетаването на методите наблюдение и анализ на урок.-Изследванията по проблема са малко на брои или общи по характер или тясно специализирани за контрол на педагогическата дейност от страна на съответните органи.В указанията за провеждане на педагогическата практика не се отделя специално внимание на проблема за оптималното използване на посочените методи. От наблюденията в практически условия в реалното професионално обучение се идентифицират следните затруднения от страна на практикантите:

-в регистрирането/записването на наблюдаваният урок-в отдефиренцирането на различните нива на урока-в схващането му като специфична комплексна и управляема реалност-в разкриването на резервите за оптимизация на равнището както на постоянните така и

на променливите му компоненти.Осъзнаването на статута на практиката има значение за добрата му професионална

подготовка,за него практическото обучение е преходен етап между наличният статут на обучанаи перспективата да обучава,поради това особено положение той търси теоретичните основи в практическите действия на учителя и учениците от една страна но от друга страна е склонен да се идентифицира с обучаващият,да търси възможност за опредметяване на знанията си в реално наблюдаваните от него учебни ситуации.

В реалните учебни ситуации практиканта участва в непосредствено наблюдение,първо като свидетел по време на хоспитирането а в последствие като участник в пред стажантската

1

и стажантската практика.Главната специфика тук е че наблюдението протича едновременно, това позволява да се отчитат в единство различните равнища на урока:

-организационно съдържателно-структурно-технологично-В частност равнището на постоянните и променливите компоненти на видовете

дейности и учебни ситуацииПодобно наблюдение създава представа за цялостност на урока.Във хода на

наблюдението се фиксират компонентите на конкретният урок.В хода на анализа се уточняват техните функции по отношение на цялоста му и се търсят варианти за но добри педагогически решения.

ВТОРА ТЕМА

МЕТОДИКА НА НАБЛЮДЕНИЕТО И АНАЛИЗЪТ НА УРОК

1.Как и какво се наблюдава-за да отговори най релевантно на училищните условия съвременната методология изхожда от системният подход при интерпретация на урока, неговите основни принципи са свързани със следните три аспекта:

-съдържателен-отнася се както до учебното така и до урочното съдържание-структурен-отнася се до така наречената макро структура на урока,тоест визира

неговите постоянни елементи-технологичен-отнася се до така наречената микроструктура на урока-визира неговите

променливи елементи.В предложената схема намират място още:видовете дейности както на учащия така и на

учителя;етапите на протичане във времето разнородните педагогически ситуации; методическото обезпечаване на урочното съдържание,както и формите за самостоятелна работа на учениците.

В методическо отношение трите принципа на системният подход при прилагането на методите наблюдение и анализ на урок се реализират в следните конкретни изисквания:

1.1.Във връзка със съдържанието-практикантите трябва да наблюдават и регистрират хода на урока търсейки отговор на следните въпроси:

-целесъобразни ли са подборът и поднасянето на учебното съдържание?-целенасочено или самоцелно е изложението-налице ли е вътрешна логика между отделните методически единици-фиксира ли се последователността на изложението-оптимално ли се използват ресурсите на учебното съдържание в образователно,

възпитателно и развиващо отношение-какъв е подборът на източниците на знание във връзка с тяхното разнообразие и

адекватно ползване.1.2.По отношение на структурата-наблюдавайки практиканта трябва д търси отговор на

следните въпроси:-разпознават ли се видовете цели и задачи на урока-колеспондират ли те с темата на урока-кои са основните компоненти на урока в хода на урочната работа от гледна точка на

вида/типа урок-какво е равнището на композиционата работа на урока-добра ли е оринтацията във времето по отношение на темп,плътност/наситеност с

урочно съдържание/,деиностно разнообразие и обслужване на формулираните цели и задачи.

1.3.В технически аспект-тук се търсят отговори на следните въпроси:-разнообарзни и подходящи ли са методите в хода на урока-целесъобразни ли са методическите подходи на работа/технология на отношение/-налице ли са умения у учителя за предпоставяне на проблемни ситуации както и за

решаване на спонтано възникнали такива

2

-реализира ли се взаимодествие/синхрон в деиностите и методите на учителя и учениците.

-каква е степента на удовлетвореност на равнището на комуникацията входа на урока.-ефективно ли е управлението на образователно възпитателният процес-отговарят ни съвремените изискваният контролът и оценяването на учениковите

постижения.-каква е активноста/желанието за участие на учениците в хода на урока.

Примерен план/карта за регистриране на резултатите от наблюдение на урок

Дата.........клас..........училище............учител.............Тема на урока.......................вид на урока................. ХОД НА УРОКА

ВРЕМЕ СЪДЪРЖАНИЕ МЕТОДИКА И ОРГАНИЗАЦИЯ

АЛТЕРНАТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Хипотетични цели и задачи:...................................................Образователни,възпитателни и ..........цели.............................

ТРЕТА ТЕМА

?

1.По отношение на съдържанието :-налице са специфични трудности при подбора на училищната информация

произтичащ главно от изискването за спазване на принципа за достъпност от една страна и небходимоста от достатъчна степен на познавателна трудност от друга страна.Подбор на информацията има лазличие между урочна и учебна информация,учебната идва от науката психология само че трябва да се редуцира.Има книга за разпределение на ватериала.Акцентира се върху самостоятелната работа на учениците-подход на преподаване въобще върху предметите от философският цикъл.

-изграждат се първоначални абстрактни понятия.Формирането им се базира върху настоящият опит и вече ПРЕЖИВЕНИТЕ знания от страна на ученика.Думите преминават отп пасивния в активният речник навлизаики в оперативната памет.Самият преход: дума-понятие е и база за формиране на нови понятия,затова процесът има значение за цялостният акт на обучение.Когато човек обучава някого е много добре да се базира върху собственото преживяно знание или върху предполагаемото преживяно знание на партньора/опит/.Това става чрез различни видове .......?........Това е като момент за актуализация.Така на тази база ще обогатяваме същноста на този феномен.Толерира се проникмването в същноста на явленията/разбиране/.Когато се отнася до ново понятие то се изписва на дъската за да го видят всички.

-развитие на качествата на мисленето се постига чрез интегрираните усилия на всички предмети от цикъла.

-възможностите за вътрешно предметна и междупредметна интеграция са много големи и предпоставени в самото учебно съдържание на предметите от цикъла.Използването им е една от специфичните цели на обучението и средство за по ефективна урочна работа.

2.По отношение на структурата на урока:-актуализиране на опорният опит и налични знани е удължен момент които се преплита

с другите структурни компоненти в хора да урока.Тази о-ност е свързана с формирането на по висок етап познавателно отношение към себе си,другите и реалността.Новото знание се базира на опита,наспецифичният манталитет на ученика и естествено първично се осъзнава на емоционално ниво.Да не се преподава ново знание а съвместно да се конструира.

-затвърдяването също е удължен момент като при това се преплита с преподаването и усвояването на новото знание.Търси се първо житеиското определение след това се дава

3

научното след което се дава примери които се допират до техните разбирания и интереси в момента.

-специфичен акцент има поставянето на домашна работа-то е по посока на засилване на самостоятелноста,автономноста,правото на мнение,по добре обосновано и дащитено с цел формиране на креативност в мисленето.Да се толерира,подкрепя,да се формира самочувствие.

-темпът на работа и плътноста на урока нарастват до краят на курса на обучение.3.По отношение на технологичната страна на урока:-приоритетни методи на обучеине са:лекцията,разказът,презентацията,беседата и

дискусията.В хода на уроците те усложняват характераси.-съществува мнение че възпитателните задачи са водещи по отношение на другите два

типа.Днес деиства тенденцията за приеоритет на развиващите и трите равнища на задачите се реализират посредством учебното съдържание тоест обвързани са тематично с него.

-игровите елементи в познавателните задачи имат своя методическа специфика отговаряща на потребностите на съответният възрастов период.На лице е елемент на забавност перманентно захранващ любопитството чрез анекдоти, психовицове, сентенции, казуси, логически задачи.

-типична е смяната на учебните дейности в качеството на целенасочени методи за активизиране и подържане на вниманието.

-принципът на онагледяване на теоретичните модели е характерна особеност на урците и има специфичен статут –по правило съобразе с естеството на преподаваната материя.

ЧЕТВЪРТА ТЕМА

СПЕЦИФИКА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ,ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ И МЕТОДИЧЕСКИЯТ АНАЛИЗ НА УРОК

КОНФЕРИРАНЕ-формата под която се извършва анализът на преподаваният урок.Има два метода:1.Конфериране на цялостният урок-по време на конферирането на наблюдаваният урок

се прави коментар върху всички регистрирани в картата аспекти:-уточнява се степента на синхоринизирането им,като се вземе под внимание

спецификата на обучението по предметите от цикъла.-обсъждат се алтернативни предложения за решаване на реално наблюдавани

проблемни ситуации.-характеризира се като се оценява ефективноста на всеки вариянт.-дискутират се отчетените от практикантите неизползвани възможности вурока по

отношение на интеграция,диференциация и управление на процесите.-разисква се съотношението между деиноста на учителя и тази на учениците във връзка

с тяхната целесъобразност и степен на синхронизиране.-коментира се характерът на интерактивните отношения. Ефективност на

комуникационият процес,поведенчески стил,присъствие,авторитет.Главната цел на конферирането е осъзнаване от страна на практикантите на различни

варианти за методически решения.Винаги обаче остава валидна тенденцията към оптимизацията им.Това трябва да се превърне в рефлекс,начин на мислене на бъдещият учител.На следващият етап от професионалната му подготовка вече да се закрепи като умение за педагогически труд,професионален подход и изобщо личностно качество.

2.Конфериране на отделните компоненти от структурата на урока-частен случаи на анализа на урок при които се поставят индивидуални или групови задачи.

-на отделни методически единци-на един или няколко структурни елемента в хода на урока.-на учебната деиност упражнявани или само от учителя или само от учениците.-на някои локални проблеми/среда,шум,имидж на даден преподавател/В този случаи се използва така нареченият формализиран подход при които се

игнорират интегративните характеристики на урока,а вниманието се фиксира върху

4

единичен, отделен аспект.Тази форма на работа е уместна за прилагане когато се доказва многоаспектната същност на урока или при анализа на някакво конкретно ниво.

Методически е по целесъобразно обаче отделите данни да се имплицират/вкарват един в друг/ затова задачите поставяне за индивидуално наблюдение на един и същ урок трябва да са взаимосвързани,вписани в определен контекст.Предимствата на подобен подход при наблюдение и анализ са в следните посоки:

-налице е ситуация която позволява на наблюдаващите да отдиференцират от синтезната урочна деиност проявленията на педагогическите феномени на различно ниво. Това създава условия за добро осмисляне и разкриване на възможности за оптимизиране на всяко от тези нива.

-регистрирането на урока в подобен вариянт рязвивапедагогическата наблюдателност, може да се нарече тренировка за интегриране на педаогическите,психологическите и методическите знания в реалната практика.

-подходът позволява цулостно осмисляне на педагогическите феномени,компоненти, структура,взаимовръзки,функции,управление.

-провокира мисленето на практиканта по посока на алтернативност и вариативност на методическите решения.Подпомага създаването на аз-образ в реално наблюдавана или хипотетична професионално педагогическа ситуация.

-съдеиства за изграждане на критерии за оценка и в перспектива.-утвърждава разбирането за урока като управляема,творческа и многоаспектна

реалност.

ПЕТА ТЕМА

СЪВРЕМЕНЕН СТАТУТ НА ПРЕДМЕТИТЕ ОТ ФИЛОСОФСКИЯ ЦИКЪЛ

Вече са признати на различни нива на образователната систева позитивните промени в обучението по предметите от философският цикъл.През последните години най общо успехът може да се определи като:деидеологзация на обучението и опит за адаптирането му към съвременото състояние на науката и образователната практика.От учебната 200192002 засилената необходимост от промени се превърна в реалност.

1.Фактори наложили промяната:-новите преоритети в българското образователна политика,това са промените в закона

за народнота просвета в частност въвеждането на 12 класно обучение и приетият през `99 закон за степента на образование ,общо образователният минимум и учебният план довели до новите учебни програми и учебници.

-изискването за хармонизиране на българското образование с европеиската образователна практика,в българия повечето предмети от философският цикъл са в модула-общо задължителни за следните училища в повечето европеиски страни нямат такъм статут. В деистващите по настощем учебни планове в задължителната обща подготовка на учениците присъстват предмети като:религия,етика,гражданско образование.В някои от тях предметителогика и психология са заложени в учебните планове като профил и избираеми, съдържанието на тези учебни предмети има следните характеристики:

В значителна степен е ориентирано към актуални практически въпроси. Налице е методика на преподаване по активно ангажираща учениците Новите информациони технологии намират широко приложение.

Не е целесъобразно да се копира стихиино и безкритично от опита на европа тъй като някои модули са неприложими или неподходящи за нашите условия.Европеиското образование обаче има успеха които е желателно да се интегрира у нас.

-оценките на учители,ученици и експерти по предметите от цикъла:в хода на редица обсъждания преобладаващите мнения показват следните аспекти:

По отношение на стила на учебниците и помагалата преобладава академизма с не ефективна дидактическа редукция пради което те се оказват не адаптирани към етапа в развитието на учениците.

По отношение на учебното съдържание/знание,обем,умения/ доминира ориентацията къмпреподаване на знания и прекалено теоретициране в резултата

5

се пренебрегва формирането на умения и ценостни нагласи.Освен това обемът на учебното съдържание се оказва неадекватен на предвиденото учебно време.

По отношение на методиката:липсва развита съвремена методика на обучението, няма методически ръководства,работни тетрадки и почощна литература по всички предмети от цикъла,учителите са принудени субективно да решават какво,как и с каквои материали да правят,в резултата на което неможе да се говори за сходен продукт на тяхната деиност.

По отношение на системата на конторл и оценка на знанията-липсва ефективно развита и операционализирана система за оценяване на придобитите знания и формираните умения.

-Мнението на родителите и широката общественост-налице е информациона претовареност на учениците,твърде много имена,понятия и концепции.Не е правомерно учебният предмет да представя съвременната наука в умален вид,той трябва да бъде неина дидактическа редукция детерминирана от специфичните възрастови образувания у учениците. Освен това има много възражения свързани с разнопосочните изисквания на учителите с недостатъчно обосновани оценки на учениковите постижения.

2.Отговори на съвремените образувателни тенденции:-разработване и приемане на държавни образователни изисквания/стандарти за учебно

съдържание по предметите от философсият цикъл на две нива: За общо образователният минимум За профелираното обучение.

Това означава нови учебни програми,учебници,помагала и съответната методика, означава още намалено учебно съдържание разбираем за учениците стил на изложение и ориентация към проблема на житеиската практика.

-Разработване и приемане на стандарти за контрол и оценяване,това са методики, техники, критерии, показатели и процедури за оценка на учениковите постижения по отношение на:

Придобитите знания. Формираните знания. Качеството на ценостните ориентацияя и реалности на практическите способности.

-Отчитане на общите за средното образование в България приоритети детерминиращи промените в областта на предметите от цикъла:

Въвеждане на ранно чуждоезиково обучение Интегриране на новите информациони технологии Въвеждане на гражданско образование.

-Ново равнище в методическата подготовка на студентите бъдещи учители,това означава:

Засилване на информираноста по отношение на съвремените образователни тенденции.

Формиране на позитивна нагласа за излизане от стериотипите на консервативната в редица отношения българска образвателна практика.

Формиране на умения за прилагане на иноваторска технология в процеса на обучението.

Преструктуриране в реализацията на хоспитирането,предстажанската и стажантската педагогическа практика свързано с удължаване на срокът й за провеждане в училище.

По адекватна реакция на необходимоста от квалификация на учителите чрез курсове,специализации,внедряване на система за самооценяване и експертно оценяване в училище и др.

Правят се усилия за рализиране на по тясно сътрудничество между преподавателите от ВУЗ,учители,специалисти от регионалните инспекторати, МОН и неправителствени организации от българия и чужбина.Израз на подобно сътрудничество са видовете работни срещи,конференции,семинари,симпозиуми, разработването на съвместни проекти и т.н.

6

ШЕСТА ТЕМА

ВЪВЕДЕНИЕ В ПРЕДМЕТНАТА ОБЛАСТ

1.Понятие за методика-мястото на методиката е в пространството между абстрактното формулиране на закономерности от психологията и педагогиката и конкретното им проявление в учебната практика,между толерантното конструиране на правила и претенции и тяхната реализация в училищното ежедневие,клчът към разбиранеот на методиката е в понятието “между”:

-между науката сама по себе си и практиката осмисляща неината истиност.Методиката е междинна наука,неините теоретични разработки имат смисъл само тогава когато се постигат целите на релната възпитателна практика.

Атрибутивни черти на всяка методика е неината ситетичност:-като квинтесенция между обобщенията на няколко науки.-като дидактическо снемане между техните теоретични конструкти и собствените и

обобщения.-като реално деистващо единство между неината теория и определени практически

нововъдения.Възоснова на тази атрибуция може да се дефинира че смисълът на всяка методика е в

неината основна цел:да технологизира психологическите,педагогическите и дидактичските постижения до степен адекватна на деиствителните учебни условия и възможности за развитие на учениковата личност.Самият процес на формиране на личноста от гледна точка на социокултурните етални е въпрос на технология на избора на прилагане на съответни начини и средства,тоест въпрос на методика.

2.Предмет на методиката-тя осигурява образователно възпитателният процес и в този смисъл обект на методиката на обучение по психология и логика е образователно възпитателния процес по учебните предмети психология и логика,той обаче се изследва от различни науки,да се обоснове предмета на методиката означава да се конкретизира неиното предназначение като се следва правилото за формулиране на предмета на методиките ,изобщо трябва д се дефинира че предмет на методиката на психологията и логикат са закономерностите на протичане на обучението по съответните предмети. Компонент които най силно отразява особеното в преподаването на тези знания е задължителното наличие на взаимодеиствието преподавател-обучаван.Тази специфика трябва да се търси в основното предназначение на тези предмети.

-да водят към усъвършенстване на образованието,себе познанието и самооценката,така за предмет на методиката по психология и логика се приемат закономерностите в образователното възпитателният процес по психология и логика реализиращ се чрез организираните форми на обучение в училище.

3.Задачи на методиката-при формирането на задачите си тя изхожда от структурата на процеса на обучение,по конкретно от проблематичен кръг със следните сектори:

-информазионен-отразява съдържанието на знанията,какво да се научи и усвои.-методическа-отразява технологията на ученето,как да се научи и усвои.-психологически-отразява процесът на формиране на ново образувание у учениците

като цел и резултата от ученето.Това са въпросите задаващи схемата по която се формират задачите на

методиката,тоест тя има три типа задачи:-СЪДЪРЖАТЕЛНИа/да прецезира съдържанието на знанията по подходящ начин за усвояване в горния

курс на обучение.Проблемът тук е каква и колко информация да бъде предоставена , определянето на съдържанието на знанията има следните аспекти:

-обем на знанията-вид,количество и особености на явленията-задълбоченост-степен на обобщеност и абстрактност на информацията.-перспективност-насоченост на знанията към най близката зона на развитието им.-екзистенциална актуалност.

7

б/да структурира знанията като поставя акцент върху логическите връзки между различните психични процеси,своиства,състояния и мисловни операции чрез обособяване на съществуващите им характеристики.

-МЕТОДИЧЕСКИа/да определи формите за оргаизация на образувателно възпитателният процес по

психология и логика,тя се търси главно в две направления:-дидактическо-определят се и се разясняват типичните за учебните предмети типове

уроци,структурата им,изискванията за провеждането им.-житеиско-търсят се ситуции и епизоди от ежедневието на учениците като се издигат до

начини на организация на урок по съответната тема.б/да определи адекватните методи на обучение като обоснове функционирането им

разкриваики тяхната същност и процедура по прилагането им.-ПСИХОЛОГИЧЕСКИ-отразяват смисълът на обучението по психология и логика.-усъвършенстване на учениковата личност,неиният психологически профил има за

методиката самооценяваща роля.

СЕДМА ТЕМА

ОБЩО ТЕОРЕТИЧНА И МЕТОДИЧЕСКА ПОСТАНОВКА НА ВЪПРОСА ЗА ЦЕЛИТЕ НА ОБУЧЕНИЕТО

1.Същност и функции на целеполагането-като всяка човешка деиност образователно възпитателната работа е целесъобразна деиност,по дефиниция целта е идеализиран образ на предполагаемият резултата от работата.Едно от иманентните и особености е че оказва значимо обратно въздеисвие върху целеполагащият като детерминира избора на механизмите за своето осъществяване,а чрез тях и краиният резултата.Проблемът за целите има значение за всеки деиностен акт,респективно и за обучението.

Обичаино при набелязването на целите в образователно възпитателниятпроцес се прилагат два подхода:ЕМПИРИЧЕН И ТЕОРЕТИЧЕН.За емпиричния е характерно осъзнаването на най непосредствените и близки цели чието постигане удовлетворява потребностите на конкретният момент или ситуация,при при него не се вземат под внимание обективната детерминираност на целите,връзките между близки,междини и по далечни цели,не се обособяват главни и второстепени цели.Емпиричният подход по същество означавалипсата на яснота и перспектива,с което се явява по скоро импровизация,една от главните задачи на методиката е свързана с изискването за проедоляването му.

2.Предимства на теоретичният подход-този начин на работа показва други черти и предявява друг род изисквания.

-целта на всяка човешка деиност в крайна сметка се обуславя от няколко обективни потребности,осъзнаването на техния харакер е изискване на теоретичния подход при формулирането на целите.

Целите на всяка социална институция включително и училището и конкретният учебен предметса обективно детерминирани от потребностите на обществото за съответен етап от развитието,така те не са свободни да издигат произволни цели,по традиция всяко общество оразява ценостните си чрез формулирането на някаква обща наречена генерална цел на образованието и възпитанието.Целите на обучението и отделните учебни предмети немогат да бъдат и не са неино механично повторение,те са свързани и произтичат от нея,но същевремено отразяват спецификата на учебния предмет,мястото му в системата на образователният процес както и възрастовите характеристики на обучаваните.

-целите подлежат на определено ранжиране,това дава възможност по ясно да се открият задачите решавани не само ситуативно но и в перспектива,най високо стои генералната цел на образованието и възпитанието след това в последователност са :

Целите на типа учебно заведение Цикълът учебни предмети Този на отделния учебен предмет,раздел и урок.

Между целите на различно равнище съществуват отношения на субординаця /съподчиненост/ а между учебните заведения от един тип и учебните предмети от един цикъл

8

отношения на координация/съгласуваност/.Теоретичният подход изисква съобразяване с принципите на субординация и координация.Способноста на учителя за адекватно ранжиране на целите му ава възможност за упражняване на определена ясна стратегия,липсата и е равностоина на безперспективност в работата.

-ефективноста на учебният процес зависи от предварителната целева ориентация на учителя при планирането на учебните деиности.При целевото планиране се очертава следната последователнот на процеса:

Формулиране на целта Оценка на възможностите Идентифициране на средствата Определяне на деиствията

Теоретичният подход изисква планиране на учебните дейности в хода наурока,да се съобразява не само с достигнатото но и с необходимото равнище на развитие на учениците.

-конкретните условия винаги оказват влияние върху целеполагането,недопестмо е обаче то да играе задържаща роля.

-непосредствено свързани с целите са задачите на учебния предмет/урок.По значимост те са близки но не тъждествени с тях,трябва да отразяват отделни техни страни или да конкретизират съществени техни аспекти.

3.Методически указания за реализиране на целеполагането.-цели на учебната програма-формулировките на резултатите които обучаваните трябва

да постигнат след завършване на обучението се наричат цели,те представляват основата за подбор на съдържанието,техниките на преподаване,проверката и оцената на постиженията, те подпомагат обучаемите да се фокусират върху собствената си усилия.

Целите описващи резултатите от обучението трябва да са измерими те трябва да са точно формулирани за да е налице сигурност чу целта е изпълнена,трябва да е възможна за наблюдение,това са трите характеристики на целите.Те приличат на план,дават насоките които гарантират че преподаването е свързано с учебният програма.Целите описват постиженията на обучаемите,а не това което учителят прави,,те се интересуват от краинитеултати а не от средствата.

-Целите на урока са кратки формулировки на постиженията които представляват междини стъпки преди обучаемият да постигне целите на учебната програма.основният въпрос при планирането на резултатите от проподаването е:

Какво ще знаят,умеят да правят и чувстват обучаемите в края на урока което да е по различно от онова което са знаели,умели и чувствали в началото на урока. Отговора на този въпрос следва да се запише като цел.

Целите на урока започват с глагол,глаголът описва ясно и достъпно за наблюдение резултати или поведение.Примерни глаголи полезни при формулиране целите на уроците:

По отношение на знанията:да се определи;да се опише;да се изброи;да се формулира;да се отгатне;да се припомни;да се назове;да се свърже;да се разкаже

По отношение на уменията:да се разположи;да се реши;да се приложи;да се анализира;да се класифицира;да се групира;да се открие;да се демонстрира;да се покаже;

По отношение на нагласите:да се избере;да се обясни;да се интерпретира;да се сравни;да се съпостави;да се оцени,да се подбере;да се обоснове

ОСМА ТЕМА

МЕТОДИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА УЧЕБНИЦИТЕ И УЧЕБНИТЕ ПОМАГАЛА

1.Дефиниране на функции и изисквания-Учебниците и учебните помагала за системата на народната просвета се разработват в съответствие с държавните образователни изисквания одобрени от министъра на МОН и оценени според определени условия те съдействат на училищното обучение.

Учебникът е дидактическо произведение подпомагащо цялостното обучение по учебният предмет в следните насоки:

9

-овладяване на знания дидактически редуцирани от предметната област на дадена наука.

-формиране на умения за справяне с обстоятелствата на живота.-изграждане на отношения,ценностни ориентации и начини за просоциално поведение.-придобиване на професионални компетенции определени в учебната програма.Учебното помагало е произведение допълващо обучението по един или повече учебни

предмети и реализиращо следните функции:-конкретизиране-разширяване и задълбочаване изцяло или в отделни части на учебното съдържание-затвърдяване,оценяване или практическо прилагане на усвоеното.-анализиране,осмисляне и реализиране на образователно възпитателно развиващите

цели на учебното съдържание.По всеки учебен предмет за определен клас,модул и вид подготовка могат да бъдат

одобрени повече от един учебник и повече от едно учебно помагало.Изискванията за учебниците и учебните помагала се отнасят до два техни аспекта:

СЪДЪРЖАНИЕ-трябва да съответства на учебните програми в следните аспекти:-цели на обучение по съответния предмет за съответния клас-основни теми,ключови понятия,вътрешно и между предметни връзки-специфични методи и форми за оценяване и самооценяване на учениковите

постижения.Изискванията към съдържанието на учебника се отнасят до:-съвременно развитие на науката с основните дидактически принципи за системност,

последователност и приемственост с възрастовите и познавателните възможнжстш на учениците

-осигуряване на познанията,методи и стратегии за учене-наличие на упражнения,задачи и др. Съобразно спецификата на учебния предмет с цел

формиране на базисни умения и прилагане в реалният живот-наличие на система за ориентиране в стуктурата на учебника и подпомагане на

ученето.-наличие на допълнителни и пояснителни текстове подпомагащи самостоятелната

работа-достъпност и яснота и точност на езика на изложение-подпомагане на личностоното формиране на ученикаГРАФИЧЕН ДИЗАИНТ-се отнася до:-съответствие на оформлението със спецификата на предметната област както и с

новите технологии на полиграфичното изпълнение.-наличие на единство в стил на графичната композиция и съдържание-съобразеност с параметрите на визиулната информация и възрастовите особености на

учениците-балансираност при използването на различните типове изображения-естетическо и емоционално въздеиствие върху учениците2.Методика за оценяване на учибници-реализира се на два етапа.На ПЪРВИЯТетап с

порожителна оценка –“Да” и отрицателна “Не” се оценява адекватноста на учебника по следните критерии:

-съответствие на целите и структурата на учебната програма.-ефективност заосмисляне на вътрешно и между предметните връзки-съдържа компоненти от типа на тестове,примерти теми,упражнения,задачи

предназначени за оценяване на постиженията на учениците или за самооценка от тяхна страна

-графично е съобразен съсъспецификата на предметната областНа ВТОРИ етап по пет степенна скала учебника се оценява и по следните критерии:-включва ли системно познание за основните теории и понятия в съответната предметна

област-съответства ли на терминологията и езикът й-съдържанитео е практическо насочено и приложимо в реолна ситуация-стимулира самостоятелното учене

10

-наименованието на структурните компоненти/глави,раздели,теми/ съответстват на логиката на учебната програма

-съдържа справочен апарат,допълнителни и пояснителни текстове подпомагащи ученето и самостоятелната работа.

3.Претенции на учебника по психология и логика-основават се на смисъла и целите на учебното съдържание ,като го ползват обучаемите следва да намерят отговори на интересуващите ги въпроси:

?ТУК СА ЗАПИСАНИ ТЕМИТЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗПИТ?

ДЕВЕТА ТЕМА

СПЕЦИФИЧНИ НАСОКИ И ПОДХОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТИТЕ ВЪВ ФИЛОСОФСКИЯ ЦИКЪЛ

1.Общи положения-извършващите се днес трансформации на науката и образованието е достатъчно определена радикална методическа преориентация във формирането тна нови представи за света,за научното знание и за самото образование.Все по голямо значение придобива анализът на социалните последствия,влиянието на промените върху човека, мястото им при формирането на личноста.Всички тези тенденции имат наименованието хуманизация,тоест засилване на интереса към човешките предпоставки за промяна на образованието,простото натрупване на нови знания водещо до нови технологиии в материалната исоциалната практика е само една страна на образованието,другата е свързана с изменението на духовния свят на образоващият се.

Съвременото училище е обърнато с лице към интелектуалният пазар,училищната традиция предполага перманентно ново въведение,но се оказва че консерватизмът е неизменен неин спътник.

Образователният процес загубва хуманистичният си характер когато човешката духовност се използва от една единствена доминанта,била тя рационална ,естетическа, молабна,религиозна или политическа която безусловно подчинява всички останали.Този факт изисква проблемът за хуманизацията на образованието да се исмисля и прилага поне в три основни посоки:

-теоретична-организационно приложна-предметно методологическаПо отношение на методиката хуманистичната парадигма отрича изучаването на

природата,човекът и неговият свят като еклектичен сбор от явления които са предмет на диференцирано разглеждане о т отделните учебни предмети.Обосновава се потребноста от интежграция на всички знания за човека,това единство би могло да се реализира чрез:

-въвеждане на факултатитевни и интердисциплинарни часове в които да се изучава историята на конкретната наука като културен феномен в контекста на цялостното развитие на обществото.

-чрез подход от описаните на процесите и явленията към разкриване на обусловяващите ги причини

-чрез усилия за толериране на учебно изследователската деиност на учениците, необходимо е разпределението на учебния материал да се съставя разгърнато/отворена структура/ която да позволява гъвкавост,експериментиране с активни образователни методи.

-в училище да се развива култ към свободата на мисълта,знанието и правото на творчество,належащо е атмосферата да се разчисти от догматизма,монопола и кариеризма на отделни учители.

-на учениците да се предоставя реална възможност за пряк контакт с учителите а при обоснован интерес от тяхна страна и възможност за преструктуриране на урочния материал, отделяне на време заекспозета ,съобщения,краткосрочни семинари в рамките на 10-15 мин. от хода на урока посветени на повдиганти от тях проблеми.

2.Психологически специфики на личностният подход-той е не просто и само добразяване с индивидуалните им особености,а последователно винаги и във всичко отношение към ученика като към личност.

11

ИЗИСКВАНИЯ към осъществяване на личностният подход:-стремеж към намаляване на страховото напрежение и създаване на климат за

сътрудничество.Учителят може да да изпробва нови поведенчески образци,преиграване на когнитивни ситуации в търсене на алтернативни решения,той трябва да лансира желанието на обучаваните за експериментиране със себе си и другите.

-важен фактор за укрепване на личностната идентичност е указването на емоционална подкрепа в търсенията на подрастващия от страна на учителя.Погрешно е тя да се схваща като съчувствие или състрадание та е съпреживяване и индивидуализация на формиращите въздеиствия,така че те да имат стимулиращ личноста ефект.

-не е уместно да се демонстрира пред учениците собственото интелектуално или морално превъзходство като се използва ситуативното предимство за налагане на волята и ?развитие?.На обучаваните трябва да се осигури пространство в което те да търсят свободно себе си и своето място.

-общуването учител-ученик следва непрекъснато да се оптимизира,да е конструктивно и съответстващо на реалните проблеми иситуации.

3.Механизми за повишаване на мотивационната активност:-редуването на една деиност с друга в хода на урока премахва психичното напрежение,

всяка монотоност намалява работоспособноста на учениците и предизвиква безразличие към процеса на учене,за да се преодолеят подобни прояви учителят трябва да търси нови актуални мотивациони състояния чрез промяна в учебната деиност.

-мотивацията се издига на високо ниво ако урокът е наситен с богато учебно съдържание с достатъчно нови сведения и факти които привличат с необикновеноста си.

-вълнуващото преподаване , разнообразните средства , добрият баланст между рационалните и емоционалните отношения пораждат у учениците чувство за задоволство и увереност в себе си.

-целесъобразно е подаването на енциклопедична информация за насочване на познавателния интерес към различни области на живота като тези знания се поставят на второ нездължително и неоценявано равнище.

-радоста е основната жизнена потребност през всички периоди на човешкият живот.

ДЕСЕТА ТАМА

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ ПРИ ПРЕПОДАВАНЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ЗНАНИЯ

1.Вариативно представяне на психологическите знания –предявява се изискване за излагането им в зависимост от разнообразието на подходите,школите и направленията.Да няма ограничаване или еднотранцивост само в рамките на един подход.

2.Всяка методология има своя детерминация и причина обусловеност,това налага практиката при преподаването на знанията да се акцентува върху причинната обусловеност на психичното явление в зависимост от съответната методология.Една от основните слабости на преподаването е смесването на различните теории при изясняването на даден феномен,учениците трябва да схванат една от фондаменталните харакетирстики на психичните явления че те са причино и многофакторно обусловени от предшестващият опит,средата,наследственоста ,културнияут модел.

3.Психичните явления трябва да се представят не в застинали и дефинитивни форми,а в процеса на тяхната динамика,промяна,развитие.Етапите в развитието на психологията следва да се изяснят в генезис,методически обосновано е даването на най общи понятия за развитието на животинската психика което би позволилона базата на сравнителният анализ по лесно да се осмисли човешката.

4.Значение при излагането на знанията имат характера и степента на сложност на мисловните задачи поставени в хода на урока с цел трениране на мисловните операции.В тази връзка внимание заслужава и акцентът върху развитието на волевата деиност при преодоляването на трудностите,много често отговорът за незаинтересованоста е че е много трудно.

5.Изисква се разясняване на причините,факторите и движещите сили на психичното развите.Ползват се адекватни примери за онагледяване на абстрактинет модели.

12

6.Да се акцентува при изясняването на различните сфери на деиноста като фактор на психично развитие.Важно е да се осмисли от учениците структурата на деиствения акт и механизмите чрез които той се явява двигател на развитието.

7.ПРоблемът за личноста да бъде централен,постояно присъстващ проблем за интерпретация.Неободимо е да се изгради представа за цялостата концепция около проблематиката на АЗ-а,да се осъзнаят различните възможности за прогнозиране на поведенческата реакция.

8.Във връзка с актуалните интереси на учениците детерминирани от възрастовите им особености,да се обръща внимание върху проблеми касаещи вътрешият свят на личноста, сексуалноста,любовта,истината.

9.Проблемът за личноста е пряко свързан с диагностиката на психичното развитие чрез обосновано използване на различни тестови методики учителят трябва да провокира у тях стремеж към осъзнаване на собствените качества по отношение на отделинте психични процеси,чертите на темперамента,характера,волята както и желание за усъвършенстване на тези качества в процеса на обучение и извън него.Във връзка с професионалната насоченост на учениците чрез преподаването учителят може да съдества за изграждане на способности за адекватна самооценка у учениците.

10.Методическата работа е ефективна ако у обучаваните се изгради потребност за самостоятелно търсене и ползване на специализирана литература при това със способност за разграничаване между строго научното,популярното и псевдо психологична литература.

ЕДИНАДЕСЕТА ТЕМА

МЕТОДИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ПРЕПОДАВАНЕТО

1.Вариятивнст в дефинирането на понятието-приема се че обучението е двустранен процес и съдържа две съществени компонента-учене и преподаване.Субектите на двете дейности са съответно ученик и учител.В системата на разп. на труда обучението се обособява като самостоятелен,относително независим вид труд със специфична същност и технология на реализация.Така функците на учителя представляват специифичен професионален педагогически труд които има свои особености.Затова преподаването схванато като съвкупно понятие за функциятана учителя в обучението трябва да се разбира от гледна точка на неговата професионално педагогически особености.Понеже преподаването има за основен предмет житеиската подгогтовка на учениците то не може да се схваща извън контекста на бинарността,тоест като единство на преподаване и учене.В този смъсъл неговата основна е перспективно - подготвителната и развиващо –образователната.

Преподаването притежава основните характеристики на всеки човешки труд,но за методиката най голямо значение имат неговите професионално педагогически измерения. Точно те му дават право на обособена ъщност.

Преподаването е високо организирана деиност с многомерни характеристики.Тази негова природа затруднява определянето му като дидактически синтез между о-тите на различните видове човешка деиност.То наподобява деиноста на производителя,ученият, творецът,общественикът но неможе да се отъждествява с нито една от тях защото е-тите на тези видове деиност се организива по нов и своеобразен начин.На преподаването се отрежда отговорна социална функция:

-да въведе обучаваните активно и организирано в основните сфери на човешкият опит развиваики тяхната духовност.То се схваща като много важна част от технологията на обучението и означава:ДА СЕ УЧИ ДРУГИЯТ/ученикът/КАК ДА СЕ УЧИ.Тази деиност се реализира от учителя въз основа на различни методически стратегии които следва да отразяват:

Целта наобразованието и възпитанието Стимул на учениковите интереси Съд на ученото по съответния предмет Проверка и оценка на езултатите от обучението

13

2.Технология,основи и производни функции на преподаването- в процеса на обучени учениците се нуждаят от социално програмирани и и организирани дейности за да формират качества в съответствие с общите изисквания и възрастовите си възможности.Това обуславя и ръководната роля на преподаването която то реализира най общо чрез следните основни функции:

-в преподаването се включва подбора и структурата на учебното съдържание-формулират се целите на всеки урок и се мотивират разновидностите на деноста на

учениците с цел да се формира активна нагласа заучене.-подбират се най подходящите и ефективни методи с чиято помощ обучаемият постига

целите си.-предварително се планира,проектира се общият ход на процеса на учене в

съответствие с конкретно формулираните задачи-непосредствено се организира и насочва процесът на ученето през различните му

етапи.-интересите на учениците се насочват с цел да се формират адекватни представи и

понятия за реалният живот.-стимулират се мисловните операции на учениците с цел по ефективно възприемане и

осмисляне на реалността-у ученицитесе формират умения за самостоятелно опознаване и ориентиране в

деиностаОсвен тези основни функции като производни могат да се посочат още две функции на

преподаването:Организиране на дейности за затвърдяване на представите и понятията на

придобитите познавателни процеси за да се извлече пълноценен на социума опит от една генерация към друга.Методически е целесъбразно формите на затвърдяването да бъдат различни и да варират като нагледно – образни,символни или словести-в зав. от ................... .......... ................ .................... опит,формите на неговото проявление е специфика на конкретният учебен предмет.

Съдеиствие за ускоряване на познавателното ортажение на реалността което трябва да съдества е-ти на опроставяне и на схематизиране.Основна задача за “съкратеното” позноние имат аналогичните и абстрактно-логическите форми на човешкият опит редуцирани като учебно съдържание.Те значително облекчават положителният трансфер и гъвкавосттта на реакциите на нови учебно познавателни ситуации.Съдеистват и за усъвършенстване на пр.

Поради .............. на феномена преподавено в специалната литература липсват еднозначни твърдения и дефиниции свързани с неговата същност и функции.

В някои страни е разпространена следната функционална класификация на преподаването:

-работа с нов учебен материал-затвърдяване на усвоеното-систематизиране на различни равнища-прилагане в живота-проверка и оценка на приложениятаДруго решение на този въпрос изхожда от постановката за преподаването като вид

трудов процес призван да решава социално значими задачи.В този контекст функциите му се свеждат до следните:

-разработване и подготовка на начини за възпроизвеждане на новия учебен материал-допълнителна работа над учебното съдържание свързана със затвърдяването му-контрол и оценка на резултатите от обучениетоВсяка от тези функции се реализира под ръководството на учиеля чрез определени

учебни деиности.В тази връзка към него се предявяват следните методически изисквания:-да организира и ръководи цялостната познавателна,емоционална и волева деиност на

учениците.-да е компетентен източник на знания,умения и т.н.-да подпомага учениците при справянето им с всякакъв род трудности в процеса на

обучение14

-целесъобразно да оползотворва възп. и ........ възможните предтави от съдържанието на учебният материал

-да е проводник на целите на общ. в съответните държ. в соц. институция училице като регулира,контролира и оценява резултатите от обучението.

Независимо оно дискусионият характер около проблематиката на преподаването в краина сметка могат да се формулират няколко постояни негови структурни елементи:

1.Организиране на дейности за преподаване и разработване на новото учебно съдържание.

2.Организиране и ръководене на дейности за затвърдяване чрез разработване форми на повторението и упражнението.

3.Организиране надености за използване на новото учебно съдържание в различни познавателтни ситуации и в практиката.

4.Организиране на дейности за контрол и оценяване на постиженията и резултатите от обучението.

5.Организиране на дейности за системата на обучението.

ДВАНАДЕСЕТА ТЕМА

МЕТОДИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА СТРУКТУРНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕПОДАВАНЕТО

1.Представяне и разработване на новото учебно съдържание-главният момент тук е да се формира подходяща нагласа у учениците за възприемането на точно определено учебно съдържание.Процесът на възприемане изобщо е начален при усвояването на знания и по правило се собразява с двете степени на познанието:сетивна и логическа.Характерът на сетивното познание значително предопределя качествата на рационалното като последното от своя страна подпомага,изостря наблюдателноста.

Възприемането на новият материал е по ефективно когато е формирано активно отношение към предстоящето деиствие следователно резултатът от него пряко зависи от актуалния мотивационене фон на възприемащият.Най голямо значение обаче има начинът па които е разработен за представяне учебният материал.Методически изисквания:

-новият учебен матерал да е подготвен за систематизирано и лаконично изложение без излишни или туширащи същноста на учебната информация елементи.

-форматите на представената учебна информация да са рационално обобщени и унифицирани с цел да се усигори еднство в познавателната деиност на учениците.

-основните смислови пунктове да се акцентират в подходяща форма и адекватни средства.

-относително самостоятентие методически единици ясно да се разграничат една от друга защото подобна автономност облекчава тяхното възприемане.

-новият учебен матерал да има ясна,точна и лека за запомняне структура добре разграничаваща се от структурата на другите методически единици.

-новото учебно съдържание да е съобрзено със стадия на познавателната ......... на подрастващите с цел да се реализира принципа за последователност във възприемането.

-при представяне на символна учебна информация да се търси помощта на обикновените асоциации,без това да води до опростечество на научните представи за явленията.

-да се държи сметка за явлението инпринтинг,тъй като в много случаи първото впечатление оставя траини следи в съзнанието.Това е механизъм от голямо значение изобщо в процеса на обучението защото често правилноста или поглешноста на запомнянето до голяма степен зависи от първото впечатление.

-да се търсят начини за визуализираното представяне на информацията тъй като зрителната памет у повечето хора е по силно развита от другите видове памет.Непосредствено възприемане обаче на редица елементи от съдържанието може да играе отрицателна роля,да има роля не на опорен а на затрудняващ фактор в процеса на възприемането.

-чрез възприемането познавателната деиност на учениците следва да се насочва към разкриване на същественото на явлението тоест да води до разбиране.

15

Идентифицират се три основни степени в процеса на разбирането:а/ОСЪЗНАВАНЕ-първична степен при която възприемането се съотнася към наличните

представи за явленията,достига се до познаване на обекта като той се подвежда под близък род свързва се с думи и езикови структури.

б/ОСМИСЛЯНЕ-установяват се смисловите връзки между думите и изречения отразяващи реалните взаимозависимости между съответните явления.

в/ИНСАИТ-определя се като качествен скок от неразбиране нагоре,детерминиран е от миналият опит на всеки отделен ученик,индивидуалните им различия,различното качество в образователната им подготовка,посоката на деиностната им ориентация и интереси.Достига се по три начина:индуктивно,дедуктивно,традуктивно.

-процесът на възприемането на знанията значително се облекчава от антиципацията и се затруднява от инхибицията.Източниците им в условията на обучението са твърде много,което поставя пред учителя изискването да уползотворява първите и да неутрализира вторите.

2.Затвърдяване на учебният матерал-реализира се още при възприемането и осмислянето но в недостатъчна степен затова от учителя се изисква да организира специални дейности за по висока ефективност.Методичеки изисквания:

-най голямо значение за траиното овладяване на знанията имат процесите на запомнянето и възпроизвеждането,в значителна степен детерминирани от първото впечатление за новата информация,в тази връзка се утвърждава наличие на правопорпорционална зависимост:добра методичека разработка на материала –по малко усилие за затвърдяването му и обратното.

-ефективноста и бързината на запомнянето пряко зависят от количеството и качеството на материала,начинът на възприемането и емоционалното сътояние.

-голямо значение за затвърждаването на знанията има повторението,то се дефинира като дидактически полифункционален компонент на обучението.Методиката идентифицира различни видове повторение:

Пъвично-осъществява се по същият начин по които е бил възприет учебният материал.

Текущо-перманентно се възпроизвеждат по рано възприети знания в същия план по в различна форма

Повторените знания се включват в решаването на нови познавателни задачи.В организационен рплан повторението бива:

Индивидеално Диадно Групово

В зависимост от сферата в която се прилага: Въвеждащо Информационо Корекционо Тематично Глобално Проблемно

-за да бъде вярно съждението”повторението е майка на знанието “ последното трябва да отговаря на следните изисквания:

Винаги да бъде целенасочено Да е подходящо мотивирано Да се реализира на различни равнища Да се разпределя правилно по време:

При многократно повторение на материала но в малък интервал от време пълнотата на запомнените знания е по голяма,а продължителноста на задържането в паметта по малка,когато повторениета се разпределят в по продължителен период,задържането на знанията е по пълно и по тараино.Затова вторият вид е за предпочитане.От значение са и интервалите между повторенията:както много късите/от порядъка на часове/ така и много дългите /от порядъка на 2-3 дни/ са неблагоприятни за учениците.

16

-от значение за краините резултати е повторението на части или изцяло:по обширните и трудни теми е целесъобразно да се повтарят на части като при това първото повторение трябва да се извърши в първите 2-3 дни след възприемането а следващите да се разположат в по големи интервали.

-интересът на учениците е от базисно значение , при затвърждаването обаче липсва елемента ”новост” провокиращ любознателноста този тази неблагоприятна страна може да се компенсира от учителя чрез разнообразяване на формите за затвърждаване.

-от учителя се изисква да влага усилия за предотвратяване на механичното заучаване на материала,полезно е да се посочва кои материал трябва да се запомни точно,какво да се осмисли и разбере добре и по какъв начин наученето би могло да се апробира реално.

3.Прилагане на знанията и уменията-това е заключителен етап от процеса на усвояване на знанията при които се осъществява преход от абстрактната към конкретната степен на познанието.Доброто запомняне на учебният материал недетерминира еднозначно ефективноста на прилагането му.Самото прилагане е и определена степен на творчество следователно то се обуславя от други компоненти различни от добре запомненото знание.

Прилагането на знанията има двоинствена функция-от една страна съдества за разкриване на съдържанието на вече възприетото знание тоест явява се средство за усвояване,а от друга страна съдеиства за овладяването на нови методи на познание,чрез прилагането на новото учебно съдържание се постига интеграция на разнородни знания, умения и нагласи.Свързва се стар и ново и още по добре се затвърждава новото защото изисква повторение и упражняване в друг контекст,то изисква трансформация,реконструкция на вече натрупаният опит при която прилагането изпълнява друга функции:

-служи като предпоставка за усвояване на нови знания-играе ролята на фактор за затвърдяване на учебното съдържание-създава възможности за решаване на нови проблеми-формира по сложни уменияКонкретно прилагането на знанията се постига с различни упражнения,самостоятелна

работа,различни видове повторения,писане на съчинения,реферати,есета,презентиране на ...........в нарочно създанеди ситуации.

4.Формиране на умения и нагласи-осъществява се въз основа на знанията ,но в някаква степен процесът е паралелен.Счита се че умението е знание в деиствие но с по сложно естество неизчерпвщо се само със знанието.Въз основа на уменията се формират навиците,те се приемат за деиствия с автоматизирани компоненти в резултата на многокранто повторение.Уменията и навиците определят нагласите.

5.Систематизация-реализира се на три равнища с цел да засилва интегралноста в процеса на обучението.

А) систематизация на учебнното съдържание-отразява основните концепции но служи за отправна точка при подбора и структурирането на учебното съдържание.Основният документ за неговата систематизация е учебната програма в която материалът е субординиран на тематично равнище,от друга страна в учебника той също е разработен в системен вид и така учебника представялва оперативна конкретизация на учебната програма но на обяснително и информационо равнище.

Б) систематизиране на преподаването-реализира се възоснова на методичесите изисквания към учителя и необходимоста да се изгради единствено между двата процеса преподаване и учене.

В) систематизиране деиноста на ученика-включва контрола,проверката и оценяването на постиженията,предназначено е да осигури по ефективни условия за учене,а също и да изгариди у учениците способности за систематизиране на собствените им деиности.

ТРИНАДЕСЕТА ТЕМАМЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ И

СИСТЕМАТА НА ОЦЕНЯВАНЕ

Актуалната цел на предметите от философският цикъл е свързана с подготовката на учениците за адекватно и ефективно участие в социалните процеси и взаимодеиствия при

17

което те трябва да мислят и деистват като автономни личности и членове на обществото. Тази цел определя както системата от знания,умения и цености,нагласи чието изграждане и развитие се очаква като резултата от обучението тека и съответната технология на неговото реализиране,тоест методика.

Държавните образователни стандарти за учебно съдържание и за системата на оценяване изискват ясно формулиране на знанията,уменията и ценостите които следва да се придобият чрез обучението по съответния предмет.Изискват също и определяне на равнищата на овладяност.

В методически план определянето на учебното съдържание и системата на оценяване по предметите се основава върху следните пояснения и насоки:

1.За знанията,уменията и ценоститеА)ЗНАНИЯТА-новите знания да се конструират не само от учителя но и с повишена

активност от страна на учениците,това означава интерактивно,за улесняване на този процес новата информация ,опит,усещане и отношение следва да се интегрират във вече съществуващите лични разбирания и нагласи.Усвояването на различни идеи,концепции и нови мисловни конструкти изисква критично запознаване с материала от разнообразни източници:

-научна и художествена литература-преса-аудио,видео и др.електрони материали,включително умения за работа с интеренет

изисква също рефлексия и писане на есета.Критична презентация на мнения свързани със съответното социално явление.

Тенденцията към подобно “самостоятелно” конструиране на знанията цели смяна на парадигмата в съврменото образование в горният курс на обучение-от”научено е “ към “проучено е”.

Б)УМЕНИЯ-традиционо измествани от амбицията за преподаване на знания в днешните условия те имат вече първостепена важност,защото ако на учениците се помогне да разберат “как” те сами ще могат да овладеят “какво”.В конкретен план теоретииното значение има формирането на умения за:

-търсене и обработка на информация то различни източници включително електрони медии.

-формиране и представяне на решения,аргументи,позиции.-писане,интерпретиране,класифициране,обосноваване,анализ,сентез,сравнение,

обобщение,оценка.-конструиране на ново знание чрез концептуализиране на непозната информация-откриване на причинно-следствените връзки-работа в група,с осъзнаване на еднаквата отговорност на всеки участник и способност

за представяне и защита на обосновани лични гледни точки.-участие в решаването на конфликти и проблеми в качеството си на автономни личности

с конструирано поведениеВ)ЦЕНОСТИ-учениците следва да познават,уважават и съхраняват базисните общо

човешките цености от порядъка на:истина,добро,достоинство,право на живот,равенство пред закона,свобода,справедливост,лична неприкосновеност и т.н.

Ценостното ориентиране и самоопределение предполагат вид самостоятелно обследване на процеса на формиране на ценостите както и на влиянието им върху човешкото поведение,чрез различни методически похвати учениците трябва да се мотивират при опитите им да определят цуностните приеоритети в различни житеиски ситуации, конфликти защото днес ценостният избор често е труден и има дори характер на дилема. Освен това той се задава и от персоналните интереси,вярвания,нагласи,манталитет.

Най често срещаните ценостни конфликти се фиксират в следните релации/отношения:Истина – справедливост ; културно многообразие – асимилация ; индивидуални

интереси - обществена сигурност;право на информация-лична неприкосновеност; толерантност-свобода; и т.н.

Чрез подходящи методически единици в структурата на уроците учениците трябва да анализират .......... разнообразни ситуации,да дискутират аргументи “за” и “против”,да

18

предвиждат следсвия от дадено поведение или ситуация-ретроспективно,актуално и проспективно,за себе си и за другите.

2.Насоки за равнищата на интелектуалните умения-определянето на тези равнища е въвъ връзка на разработването на системата за оценяване за нуждите на предметите от философският цикъл тя се конкретизира в нина,критерии и показатели.От своя страна те се придружават от система различни по характер и трудност въпроси и задачи с цел по адекватно оценяване на учениковите постижения.Всяко ниво се дефинира чрез конкретно умение като включва и вече формираните умения от предходхождащите го по ниски нива, същевременно за всяко ниво се определят различни степени на овладяност.

По настоящем са дефинирани следните равнища на интелектуални умения:А)РАЗПОЗНАВАНЕ-изразява се в посочване,изброяване,определяне на произхода,

източника,класифициране,групиране.Най ниската степен на учението може да бъде идентифицирането на дадено произведение,школа и т.н. на произведения от определен автор.По трудно е разпознаването на концепция или класифициране на понятие.

Б)ОПИСАНИЕ-вербано или писмено да се посочат характеристиките на нещо-обект, процес,явление,взаимоотношение,цели,средства,резултати.

В)ОБЯСНЕНИЕ-да се идентифицира ,описва,пояснява или интерпретира нещо:причина на събития,мотиви на поведенчески стил,смисъл на защитавани цели,основания за деисвия или позиция

Г)ОЦЕНЯВАНЕ-да се разпознавят критерии за формулиране на съждения,относно основанията на дадена позиция,целта и средствата за постигането й ,ефектите и резултатите от нея.

Д)ЗАЕМАНЕ НА ПОЗИЦИЯ-да се използват критерии и механизмиза форм,лиране на позиция която някои може да заеме,може да се избере сред няколко алтеранативи или пък е лично твоя

Е)ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОЗИЦИЯ-да се дават допълнителни аргументи за нечия позиция, да се формулират по възможност висички “за” и”против” в съответната позиция.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ТЕМА

МЕТОДИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА ПО ПСИХОЛОГИЯ

1.Общи положения-предметите от философският цикъл целят да ориентират ученика в отношението му към себе си,другите и света в които живее като съдеистват за неговото самоопределение като автономна личност.

Убочението по психология и логика като част от задължителната подготовка в рамките на цикъла е насочена главно към личностнотосамопознание,към развитието на умения за общуване и съвместен живот,към развитеито на критическо и творческо мислене.То полага основите на подготовката за ефективноста на убочението по етика и право в 10 клас, философия в 11 клас и свят и личност в 12 клас.Извън цикъла обучението по психология и логика практически е свързано с всички останали предмети от общо образователната подготовка доколкото уменията за критично мислене имат универсално приложение.

Учебната програма има две части:психология и логика.1-ва ЧАСТ-ПСИХОЛОГИЯ е свързана с постигането на стандартите от първо равнище

на ядрото “себе познание и взаимност” от изискванията за учебно съдържание по философия, освен с тях то е свързано съсстандартите за учебното съдържание по гражданско образование/свят и личност/ в следните насоки:

-ученикът да разгаринчава основните социални групи и общности като може да коментира проблемите им.

-да показва готовност за противодествие срещу насилието и стремеж към разрешаване на конфликтни ситуации.

-да определя мястото си и да проектира бъдещата си кариера.2-ра ЧАСТ ЛОГИКА е свързана с постигането на стандартите от първо равнище на

ядвото “критично мислене” и “създаване на смисъл” в изискванията за учебното съдържание по философия.

19

2.Цели на обучението-общите цели на обучението по психология и логика се ранжират в следния порядък:

-учениците да развиват умения за себе познание и планиране на личностното развитие.-да се ориентират в света на човешките взаимоотношения и да знаят как да общуват

конструктивно,да работят в група и да вземат решения.-да се учат как да опознавят другите и света като развиват уменията си за ясно,точно и

критично мислене.-да се учат да разбират и приемат различията между хората и социалните групи като се

подготви за живота в свет на многообразие и толерантност.3.Учебно съдържание по психология3.1.Очаквани резултати на ниво учебна програма и на ниво тема-ученика трябва да:а)познава етапите на личностното развитие и възникването на Аз-а като описва

основните етапи в развитието на индивида и се ориентира поне в две различни концепции за човешката личност,познава съдържанието и структурата на Аз-образа и използва източници на информация за защита на представата за себе си.

Това се реализира чрез първата тема:”психологията наука и практика” по която ученикът трябва да познава обекта и предмета на науката психология,да се ориетира най малко в две алтернативни психологични концепции и да има понятие за практическото приложение на психологията.

б)може да се ориентира в основните аспекти на човешката сексуалност като описва половата структура на индивида,оценява основните модели на сексуално поведение и е способен да дискутира по проблеми на сексуалното насилие.

Това се реализира с втората тема:”Процесът на опознаване на себе си.Аз и моята сексуалност “ по която ученикът трябва да описва етапите в развитието на личноста,неинита полова структура и да знае как се реализира самооценката и представата за себе си.

в)разбира значението и функционирането на общноста и познава ролята на семеиството,приятелите,колегите за личтностното и професионалното развитие като аргументира избора за бъдещото си образование и кариера,ориентира се в основните човешки групи и познава основните жизнени цикли.

Това се реализира чрез третата тема:”Светът на връстниците” по която ученикът трябва да познава особеностите на общуването в юношеска възраст и да може да анализира групата на връстниците в която е включен.

г)умее да създава адекватен образ за себе си и разбира различията между хората като се ориентира в механизмите за формиране на Аз-образа в тякои аспекти на личностната типология и социокултурните различия.

Това се реализира чрез четвъртата тема:”Светът на възрастните” по която ученикът трябва да анализира семеиството и учиблището като социални общности и да се ориентира в отношенията в и между тях.Освен това трябва да съпоставя собственият си потенциал с изискванията на бъдещата си професия.

д)познава основните принципи на обучението,правенето на избор и вземането на решение като изследва комуникационите умения,прилага принципа при вземането на решения,разбира смисъла на конфликтите и търси начини за решаването им.

Това се постига чрез петата тема:”Личностни различия и общуване” по която ученикът трябва да познава особеностите на комуникациите между хората и движещите сили на човешкото поведение освен това да приема физическите ,етническите и религиозните различия между хората.

е)ориентира се в различните видове психологични зависимости на личноста като познава основните механизми за създаване на зависимости от типа на:наркомании,секти, психорелигии,хазарт и др.Ориентира се в стратегиите за справяне с тях и разбира ролята на психологическото консултиране и психотерапия.

Това става чрез шестата тема:”Зависимостите” по която ученикът трябва да познава основните зависимости и да осъзнава последствията от тяф за себе си и другите около него.

ж)разбира смисъла на образованието като фактор за развитието си.Това става чрез седмата тема:”Познание и учене” по която ученикът трябва да схваща

ученето като процес на преработване на информация,да се ориентира в аспектите на човешката интелигентност и да си конструира модели за опознаване на света.

20

3.2.Необподими основни понятия(ОП),учебни дейности(УД) и междупредметни връзки (МПВ)

тема Основни понятия Учебни дейности Междупредметни връзки1 Психика,съзнание

поведениеЗапознават се с възможностите на

съврмената психология да помага на човека, психодиагностика,

психоконсултиране, психологически измервания

Свързват понятииния апарат на психологията с

категориални понятия като съзнание,човек, свят,

наука2 Личност,Аз-образ,

самооценка, полова структура на личноста

Изследват себе си чрез:различни тестови методики и сравняват

резултатите както с нормите така и помежду си

Разширяват понятииният си апарат

3 Общуване,група, група на връстниците

Откриват силните и слабите си страни, придобиват опит за живота в група

Правят връзка с наученото по биология за пола,

размножаването и ВНД4 Семеина и училищна

система родителство кариера настоичивост

Упражняват се в различни процедури прилагани при подбора и наемане на

работа

Усвояват знания и умения прилагани в

професионалното обучение

5 Мотиви психологични различия

комуникативни умения вземане на решение,

решаване на конфликти

Работа върху казуси и дискутират по теми за сексуалноста, зависимостите

различията между хората

Обосновават биологичното начало на човека с психичното и

личностното, доразвиват знанията си по късно в обучението по логика и

етика6 Психоактивна

зависимост, научена безпомощност

Работа с различни източници на информация

Свързват познавателните процеси с наученото по биология за сензорната

ситема7 Познавателен процес,

учене, интелектСвързват мисленето като познавателен

процес с моделите на формалната логика

Прилагат наученото при характеризирането на

литературни и исторически лица

ПЕТНАДЕСЕТА ТЕМА

МЕТОДИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА ПО ЛОГИКА

1.Характеристики на учебното съдържание.1.1.Очаквани резултати на ниво учебна програма и на ниво тема-ученикът трябва да :а)познава разликите между рационалното и ирационалното мислене в частност между

аргументация и внушение като разбира понятието разум и мислене.Може да разпознава различните типове мислене : рационално , емоционално , интуитилно и да свързва аргументраноста с рационалното мислене.

Това се реализира чрез първа тема:”Рационалното мислене” по която ученикът трябва да познава ролята му в науката и в живота,да схваща разликата между рационално, емоционално и интуитивно мислене и да разграничава феномените аргументация и внушение.

б)може да формулира изводи от гледна точка на тяхната релевантност към предпоставките като разпознава основните форми на мисленето,умее от определени предпоставки да формулира изводи както и да разкрива предпоставките на даден извод.

Това става чрез втората тема:”Логика и форми на мисленето” по която ученикът трябва да познава спецификата на логиката като философска наука,да разбира ролята й за познанието и мисленето,да разграничава понятиет,съждението и умозаключението както и основните закони на мисленето,освен това трябва да умее да прилага формите на мисленето при преценяването на отношението между извод и предпоставки.

21

в)умее да формулира теза по даден проблем и да дава аргументи в неина защита като знае що е теза,твърдение,проблем,умее да ги прилага при анализиране на текст или ситуация кактои да различава субективна ценост от обективна валидност на тезата.

Това си реализира в трета тема:”Въпроси и отговори” по която ученикът трябва да анализира текст или реална ситуация с цел да формулира твърдение или теза,да разпознава аргументите на дадена теза или твърдение в текст или ситуция,освен това трябва да може да представя във вербална или писмена форма свои логически обосновани тези,да умее да задава въпроси по позната или непозната тема.

г)разпознава типовете аргументации включително и грешки във вербални умозаключения или философски текст като познава методите на логическото мислене може да разграничава истината и грешките в различните умозаключения,да оценява ролята на фактите и да разбира значението на въпросите за изясняване на дадена теза.

Това става чрез четвъртата тема:”Истина и аргументация” по която ученикът трябва да познава индукцията и дедукцията като методи на логическото мислене,да открива индуктивни и дедоктивни умозаключения в различни познавателни сфери,да познава видовете аргументация и да дава различни аргументи при разграничаване на истината от грешката.

д)демонстрира гъвкавост и толерантност към различни схващания като приема чуждите аргументи в качеството им на необходим момент в търсенето на истината и разбира че всяка гледна точка има своите основания поради което може да оценява положителното в нея.

Това става с тема номер пет:”Комуникация и толерантност” по която ученикът трябва да умее да изслушва чужди аргументи,да знае и спазва правила при водене на спор,да демонстрира умения за работа в група да умее да говори и пише ясно по геми от различни предметни области.

1.2.Необходими основни понятия,учебни дейности и между предметни връзки.

тема Основни понятия Учебни диености Междупредветни връзки1 Мислене

рационалност интуиция аргумент

внушение,истина

На учениците трябва да се предостави възможност да:

-формират собствени тези по различни въпроси като ги аргументират вербално

или писмено-задават въпроси свързани с

прилагането на логическите знания към други предметни области

Обучението по логика е естествено продължение и

доразвитие на знанията ученията и нагласите получени по

психология

2 Понятие съждение

умозаключение закон

Работа с афтентични предимно философски но и др. текстове,

сравняват различни подходи към изучаваните теми като ги анализират

Формираните умеия за логическо мислене се прилагат при

усвояването и систематизирането на учебното съържание по всички останали

предмети3 Теза,твърдение

проблем ,анализОценяват чуждите тези от гледна точка

на тяхната аргументираносктУменията за водене на спор се

прилагат при дискусии в предметите от хуманитарният

цикъл4 Дедукция

индукция аналогия ,факт

въпрос сравнение

интерпретация

Добиват личен опит в аргументирането при участие в дискусии по различни

проблеми

Уменията за работа в група се прилагат в обучението по

предметите от хуманитарният цикъл

5 Разбиране смисъл

толерантност

Откриват приложението на логическото знание в другите науки

Уменията за формулиране и аргументиране на тези се

прилагат при писане на есета и др. самостоятилни разработки по

всички учебни предмети

2.Специфични форми на оценяване

22

-Всъответствие с определеното съдържание ,контекст и дейности в коиот учениците трябва да бъдат включени краината оценка на постиженияута им се формира чрез спазването на следните изисквания:

Окло 1/3 от устни отговори и участия в дискусии Около 1/3 от есета и писмени отговори на въпроси и задачи Около 1/3 от самостоятелни/индивидуални или групови/ проучвания и проекти

-При оценяването трябва да се търси баланс между знанията,ученията и нагласите,обект на оценка да бъдет не само репродуктивните знания а и уменията и отношенията : интелектуални , емоционални и практически за целта учителят следва да използва разнороднии по характер и степен на трудност въпроси и задачи.

-Във връзка с отношения/ценостни ориентации и нагласи/ оценяването нетрябва да се превръща в инструмент за идеологизация и ограничаване на личната свобода на ученика,обект н оценка тук е не конкретния личен избор на ученика а способноста му да прилага наученото при анализ на цености и конфликти,както и умението му да прави автономен избор.Поставянето на оценка в конкретни практически ситуации,включването му в дискусии и др. форми на групова работа създава условия за непреднамерена изява на ценостните му нагласи.

-Оценяването на фелософски есета се извършва соред степента в която те отговарят на следните показатели:

Разбиране на темата или въпроса на които е посветено есето. Познаване и анализ на философски аргументи за различни позиции по

въпроса като се разграничават предпоставките и заключенията Представяне на оригинална лична позиция която е логически обоснована Познаване и правилно използване на философски понятия като се посочва

смисъла коиот е вложен в тях и връзката им с темата на есето Езикова култура,ясно организирана логическа структура/теза,аргументи/ и

спазен стандарт за оформяне на текста.

ШЕСТНАДЕСЕТА ТЕМА

ТИПОЛОГИЧНА СТРУКТУРА И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СЪВРЕМЕНИЯ УРОК

1.Същност на урока-основна форма на обучение по психология и логика е урокът,на въпросите за неговата същност,структура,технология,организация,съдържание и методка е посветено чногообразие от специализирана литература.В научната му интерпретация в краина сметка се обособяват три подхода:

-анализът на урок се измества от разкриването на закономерностите на целия процес на обучение,при което неговата специфика остава неизяснена.

-акцентува се върху отделни методически единици без урокът да се разглежда като цулостно явление

-урокът се схваща като интегрална отворена и динамична системаОПРЕДЕЛЕНИЕ:дескриптивно урокът може да се разглежда като форма за организация

на деиноста на учителя и на учениците чрез която се разработва и усвоява определена тема от учебната програма в рамките на регламентираното време с цел да се решават образователни,възпитателни и развиващи задачи въз основа на определеноучебно съдържание и подходящи методи на обучение.

Най общата схема на структурата на урока включва следните елементи:-ясни цели и убедително мотивиране на тези цели-точно формулиране на конкретните задачи произтичащи от целите-планиране на конкретни дейности на учителя и учениците за решаване на задачите-подбор на адекватни методи-ход на урока-перманентен контрол,проверка и оценка на резултатите от работата-обобщаване и систематизиране на постижениятаКачеството на урока е тясно свързана със съблюдаването от страна на учителя на

редица условия,правила и изисквания по отношение на методическата страна,те се отнасят

23

предимно до спазването на основните дидактически принципи , адекватен избор на методите и използването на различни техники за активизиране на учениците.

2.Типология на уроците-проблемът за класификацията на уроците има значение за рационализацията на учебните дености.В специализираната литература няма единство между авторите предлагащи класификации на уроците въз основа на различни признаци: образователна цел на урока;съдържание на урока;начин на провеждане на урока; дидактически задачи;методи на обучение;начини за организация на деиноста на учениците и т.н.

В методическо отношение е приемлива класификацията на уроците в зависимост от образователните цели:

-комбиниран урок-урок за разработване и усвояване на нови знания-урок за затвърдяване на знанието,формиране на умения и нагласи-урок за обобщаване и систематизиране на знанията,формираните умения и нагласи-урок за контрол,проверка и оценка на знания,умения и нагласиГовори се за така нареченият синтезен/интегриран урок и за проблемен урок.Всеки урок

се характеризира със структура,специфична не толкова със своите външни колкото с вътрешните си елементи,с взаимовръзките и взаимодеиствието между тях.Структурата на съвременият урок трябва да отразява видовете цели и задачи,съдържанието на темата, методите на работа,организацията на познавателната деиност на учениците,насочващата роля на учителя.Последният винаги внася своя методически почерк и стил на работа,в този смисъл той е демиург/творец.

СЕДЕМНАДЕСЕТА ТЕМА

МЕТОДИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СЪВРЕМЕНИЯТ УРОК

1.Възпитателни:-формиране у убениците на дълбоки и траини знания-разкриване на реалните връзки и зависимости между явленията в живота-формиране у ученицте на активно отношение към изучаваното-адекватност на възпитателните цели и задачи на съответното учебно съдържание и

тема-изпълнение на формулиранети възпитателни цели и задачи в ода на урока.-отношение към проявите на дисциплинираност и недисциплинираност в урока,причини

за недисциплинираноста:общо настроение на класа;отделни недисциплинирани ученици; външни причини;причини произтичащи от качеството на урока или дължащи се на личните взаимоотношения между учителя и учениците

2.Дидактически:-правилно въвеждане в темата на урока-рационално използване на учебното време-структуриране на урока в съответствие с основните дидактически прниципи-степен на усвоеност на основните теории и водещи научни идеи свързани с учебното

съдържание-формиране на умения и нагласи чрез конкретното учебно съдържание-решаване на творчески или проблемни задачи в хода на урока-рационално съчетаване на различни методи на обучение-формиране на основни смислови пунктове в учебното съдържание по темата чрез

съставяне на план-наличие на перманентен контрол в хода на урока-извършване на своевремена корекция на забелязани грешки в учебната деиност и на

учителя и на учениците-наличие на целенасоченост,организираност в урока-последователност,приемственост и завършност на отделните методически единици-наличие на оптимален ритъм и темп на работа,икономия на време,плътност,

наситеност на урока с учебно съдържание24

-наличие на достатъчно време за поставяне и изясняване на домашните задачи-съчетаване на индивидуалното,груповата и самостоятелната работа по време на урока.-стил,език,яснота на изложението и обяснението на учителя-авторитет на учителя3.Психологически:-баланс в стимулирането на репродуктивното и творческото мислене-баланс при експлоатирането на произволната и непроизволната памет на учениците-поставяне на акцента върху задържането на вниманието върху изучавания материал-стимулиране на волята на учениците за преодоляване на трудностите-осигуряване на положителни емоции в хода на урока-отношение на учениците към изискванията на учителя в урока и към собствените им

забължения-наличие на дорожелателност,справедливост,взаимно умажение,педагогически такт от

страна на учителя4.Примерни признаци на добрият урок:-определеност на целите на урока-адекватност и единство в реализацията на задачите на урока-правилен подбор на учебното съдържание за всяка методическа единица-целесъобразно използване на методи и техники на обучение-съчетаване между индивидуалната и груповата работа-организирана строиност на урока,наситеност на отделните му компоненти с учебно

съдържание-активност на учениците-адекватност на средствата за подържане на дисциплината-сполучливо обособяване на урока в системата от уроци по учебният предмет

ОСЕМНАДЕСЕТА ТЕМА

МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВАНИЯ НА ПРОБЛЕМА ЗА МЕТОДИТЕ

1.Детерминанти на подбора на методите-провеждането на урок по всеки предмет изисква съчетаване на различни методи,затова проблемът за подборът им от страна на учителя винаги носи белезите на актуалност.Това е проблем за зависимоста на избора на метода от различни фактори и е важен защото в практически план се решава изцяло от учителя в хода на подготовката и реализацията на урок.

В специализираната литература се обособяват два типа детерминанти на методите:-ОПОСРЕДСТВАНИ-към тях се отнасят:

Целта на обучението по предметите от цикъла Спецификата на учебният предмет Възрастовите характеристики на обучаваните Своеобразието както на макро средата така и на локалните условия на обучение

-НЕПОСРЕДСТВЕНИ-към тях се отнасят: Спецификата на конкретната тема Наличието на дидактически полагала и материали Етапът на урока в които се прилага методът Личностните особености на учителя,неговите достоинства и недостатъци Учебното време на разпхоложение Етапът на познавателното развитиена учениците

Непосредствените детерминанти имат по голяма оперативна стоиност,процесуално заемат по голям относителн дял и конкретно предопределят изборът на метода от учителя.От опосредстваните особено голямо е значението на целите на учебното съдържание,те са краен определител на методите и детерминират не само съдържанието на учебната деност но и технологията на тези деиности.Счита се че адекватноста на методите с целите на обучението е най важното условие за оптимален учебен процес.Ролята си на определител на методите,целите изпълняват чрез учебното съдържание.

2.Класификация на методите-тя може да се структурира на три равнища:25

а)Методи на преподаване-използват се главно при изложението на материала от страна на учителя и намират макро приложение в обучението по предметите от цикъла.Дават големи възможности за поднасяне на обширна информация за неиното подреждане в система за рационално използване на учебното време и указване на многопосочно въздеиствие върху учениците.

Изложението е словесна изява на учителя.Схващането че изложението на материала в готов вид от учителя е “пасивен” метот на работа ,нестимулиращ активноста при обучението във философският цикъл е лишето от основание.Тази техника е една от основните.Ефективното и прилагане има адресат,не само и не главно паметта а засяга по скоро мисленето,въображението,волята и интересите на учениците тоест въздеиства върху тях цялостно.

Доколкото устното изложение на учителя като метод има характер на монологична реч и доколкото най добрата изява ва последната е ораторската реч,методът търпи перманентно ъсъвършенстване отчитаики предимството на това изкуство/ораторската реч/-произношение; изисканост на стила;реторично художествена и музикална страна;образност;емоционалност и др.Неправомерно е обаче отъждествяването между устното изложение на учителя и ораторската реч.Тъй като философският цикъл има своя специфика различна от патетизъм , приповдигнат тон и др.В обучението по цикъла голямо значение има съдържателната страта на устното съдържание тя включва:

-съчетаване на научното с учебното познание,това означава очертаване на научната проблематика и връзката с неиня дидактически еквивалент:маркиране на нерешените и дискусиони предмети в съответната наука;съпоставяне на различни становища на даден проблем.Възможностите в това отношение са неограничени и съществуват нън нсички видове уроци.

-намиране на оптималния вариянт в съотнешинето между изложение на учителя и учебните помагала.Устното изложение нитрябва да повтаря буквално текста даден в учебника, особено неправомерно е когато при анализите се ползват посочените в уебниците примери.Това се възприема от учениците като проява на елементарност от друга страна някои от включените в помагалото данни,примери,разработки неизбежно остаряват и се превръщат в пасивна или неактуална илюстрация на визираните проблеми.Подобни недостатъци се компенсират от учителя точно в хода на изложението му когато се въвеждат в допустими граници новостите в областа на съответната наука.

-правилно осъществяване на принципа за съотношение между историческо и логическо в изложението.Историческото и логическото са преди всичко философски категории но имат голяма стоиност и в практиката на обучението.Спазването на принципа означава от една страна да се използва исторически подход при разкриването на понятията,категориите, законите и теориите съгласно правилата че историята на всеки въпрос дава половината от неговият отговор,а от друга страна да се търси вътрешната логика на изложението,то да се структурира така че отелният компонент за заема мястото коеот произтича точно от тази логика.Основните форми на методите за устно изложение са:лекция;разказ;обяснение; беседа;дискусия;демонстрация.

б)Методи за контрол/проверка и оценка на знанията-контролът и оценката ако са адекватни на формулираните цели и задачи на обучението изпълняват важни функции: гносеологическа; дидактическа; осведомителна; възпитателна; диагностична; прогностична; регулираща;селективна;стимулираща;формират умения за самоконтрол.

Сред тези методи се обособяват две под групи свързани но не тъждествени помежду си:-методи на контрол/проверка-към тях се включват наблюдението;вербалната и писмена

проверка на постиженията.-методи за оценка-сред тях продължават да бъдат най разпространени:устната

качествена оценка и оценката с бележка.в)Методи на учене-отнасят се до деиноста на учениците,доколкото тя е свързана с

деиностап на учителя и произтича от нея,дотолкова и методите на учене са следствие от тази деиност беза елиминира относителната самостоятелност на ученика.Обичаино методите за учене се обозначават като:рационални похвати за учебна работа,за чието усвояване отговорност носи и учителя,като основни сред тях се обособяват следните: съставяне на план на даден текст;конспектиране;изготвяне на тезиси;съставяне на

26

библиография; съставяне на обзор;изготвяне на съобщение;нарецензия;на анотация; написване на есе,реферат и т.н.Овладяването на тези методи е труден и продължителен процес изискващ координиране на усилията и на учителя и на учениците.

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ТЕМА

СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИ И ТЕХНИКИ НА ПРЕПОДАВАНЕ

ЛЕКЦИЯ-изнася се от преподавателя и се използва за предаване на голям по обем и сревнително труден по характер материал.Особеност в структурата на лекцията е ползването на метода на теоретичното доказателство.да се владее този метод означав да се владее от учителя доказателството като логическо средство както на равнището на формалната таки и на равнището на диалектическата логика.Това предплага:

-ясно и точно формулиране на теоретичното положение чиято истиност или неистиност ше бъде доказана

-строг научен подбор на фактологичния материал на аргументите които трябва да имат безспорна доказателствена стоиност.

-подходящо ползване на формите на доказателството/индуктивни;дедуктивни; традуктивни/

-формиране на изводи точно произтичащи от приведените аргументи.РАЗКАЗ-една от най популярните форми за монологично изложение на учебния

материал.Заема съществено място в обучението по философският цикъл.Разказът има предимно описателен характер предоставяики информация за същноста и особеностите на почти всички явления от живота.Съдържа потенциали за силно емоционално и интелектално въздеиствие върху учениците чрез възможностите за образно разкриване на изучаваните факти.Ролята на метода не се ограничава само съсъ съобщаването на нови знания,той може да се използва като изходна предпоставка за създаване на проблемна ситуация за решаване на нови познавателни задачи за систематизиране на определен обем знания и за достигане но значими изводи.Значението му в обучението по предметите от цикъла е толкова по голямо колкото в по голяма сптепен обслужва теоретичните доказателства в изложението на учителя.

БЕСЕДА-един от основните методи също с широко приложение в обучението по предметите от цикъла.Реализира се като фронтално поставяне в определена последователност на въпроси от учителя към учениците,те могат да бъдат свързани с новото учебно съдържание но основното им предназначение е да се рализира обмен на информацията между всички страни в акта на обучение.Главната цел на беседата е да се постиген по задълбочено осмисляне на учебното съдържание и да серазкрият реалните посоки в които то може да бъде приложено.Предимство на метода е възможноста за активно включване в мисловната деиност на целият клас.

Изисквания към въпросите:-да бъдат логически свързани така че сравнително пълно да търсят съответните

отговори.-да бъдат формулирани ясно,точно и не многословно-да небъдат подсказващи или внушаващи-беседата да бъде управляем процес,тоест отговорите да се следят от всички и

своевременно да се коригират и допълват при необходимост.Има два типа беседа:

ЕВРИСТИЧНА-когато се извлича ново знание възоснова на миналият опит КОНТРОЛНА/проверовачна-когато учителят има за цел да установи степента

на усвоеност на съответният материал.ДИСКУСИЯ-характерът на учебното съдържание във философският цикъл и

особенстите на юношеската възраст са добри предпоставки за широкото им приложение.В практиката на обучението най често се реализират импровизирани дискусии,те бързо приповдигат тонуса на чебната работа но като явление трудно поддаващо се на ръководене не оказват съществено влияние върху съдържателният аспект на обучението.По целесъобразно е прилагането на ръководената от учителя дискусия което предполага

27

предварителна организация от страна на учителя и на учениците.Целесъобразно е да се ползва в хода на уроците семинари.

ПРЕЗЕНТАЦИЯ-изнася се от преподавателя,използва се за представяне на тема илиидея.Учениците могат да си водят бележки и да участват в обсъждането.

ЧЕТЕНЕ ПОСТАВЕНО КАТО ЗАДАЧА-даден текст се използва за предаване на идея или част от нея.Обучаемите получават задача да четат в групи/диади или триади/ или самостоятелно/наум/.След обсъждане на прочетеното може д се ползва някакво упражнение за затвърдяване на информацията.

ВОДЕНЕ НА БЕЛЕЖКИ ПОД РЪКОВОДСТВОТО НА УЧИТЕЛЯ-той предава някакъв обем информация като показва /инструктира обучаемите как да си водят бележки.

УПРАЖНЕНИЯ ЗА ЗАПМНЯНЕ-предлагат се задачи специално насочени към превръщане на даден обем от информация в част от дълготраината памет.

СЕМИНАР ПОД РЪКОВОДСТВОТО НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ-съдържа набор от упражнения които се проведат на някакъв етап с цел да въведат стъпка по стъпка някаква идея.Препоръчва се свободно общуване както и водене на бележки от стрпана на учениците.

ПЪЗЕЛ-учителят поставя някаква задача с повишена трудност като изисква от обучаемите да размишляват върху нея и на всяка цена да намерят някакво решение.

МОЗЪЧНА АТАКА-учителят задава въпрос и задължително записва всички отговори след това те се обсъждат,сравняват,обобщават и приемат с консенсос.

АКТАЛИЗАЦИЯ-чрез подходящ набор от въпроси учителят цели да актуализира в оперативната памет по рано усвоени знания.

ИНСТРУКЦИЯ-НАБЛЮДЕНИЕ-ОТЧЕТ-учитулят поставя задача проследява изпълнението й,и накрая го анализира.

РАБОТА В ГРУПА-учителят поставя пред целия клас задача/и които трябва да намерят решение чрез работа в групи от 3 до 5 човека.

УПРАЖНЕНИЕ ЗА КООПЕРИРАНЕ/работа в екип/-поставя се една задача в групата чието решение изисква коопериране на деиствията между участниците.

ИЗУЧАВАНЕ НА КАЗУС-на учениците се представя някакъв казус чието решение изисква от тях да демонствират определени деиствия или идеи.

ФОРМАЛЕН ДЕБАТ-реализира се чрез дебатиране по правила върху предварително обявена тема.

РОЛЕВА ИГРА-симулиране на конкретна ситуаця с цел да се експериментират нови поведенчески стилове.

САМОСТОЯТЕЛНО УЧЕНЕ-на учениците се дават конкретни указания и инструкции за самостоятелна работа по определени теми.

ДВАДЕСЕТА ТЕМА

ТЕХНИКИ НА УЧЕНЕ ЧРЕЗ ОПИТ И ПРЕЖИВЯВАНЕ

1.Същност и основни характеристики-ученето чрез опит и преживяване е насочено към промяна на поведението на индвида в резултата от практическото прилагане на изводите направени от анализа на личният опит.Това е вид обучение при което обучаемият разсъждава върху занятията,прави критичен анализ отсяваики полезното и важното което трябва да запомни и в последствие прилага на следващото занятие това което е научил.

Ученето чрез опит и преживяване е процес основаващ се на четири компонента:-опит и преживяване-анализ реализиран чрез рефлексия-осмисляне на преживяното-обобщение и приложениеВ рамките на един модул преподавателят има задачата участниците да направят

следното: Да участват в занятие основано на опита и преживяването.Опитът и

преживяването се състоят н представянето на дадена проблемна ситуация в която участват всички присъстващи.Пресъздаването на тази ситуация се ръководи от преподавателя чрез подходящ подбор на методи и техники.

28

Да дискутират и споделят събствен опит описваики случилото се като го анализират след приключване на разиграната проблемна ситуация водещият я подлага на разискване заедно с участниците с цел д се “обработи” наличната информация. Обработката се състои в провеждане на разговор с групата относно случилото се по време на разиграването и относно опита коиот са добили от него.Обработката дава възможност за извършването на редица дейности:

Участниците които имат неясноти или въпроси да намерят отговорите Водещият да прави съответна оценка и да определя следващи задачи Да се прави преговор иили да се синтезират вече казани неща и цел

исмисляне на най съществените моменти Да направят съответни изводи от разиграната ситуация за да формират принципи и

евентуални нагласи за деиствия така че да могат да ги използват в реалният живот. Преподавателят подпомага участниците и ги мотивира самостоятелно да могат да формулират съответните изводи за себе си.Методически това се реализира като се предоставят за допълване изречения от следния вид:”научих че...;коагот попадна вситуация в която...аз це кажа.... и ще направя....защото това ще ми помогне да...”

Прилагането на получените знания зависи от индивидуалните характеристки на участниците.преподавателят неможе да преконтролира дали в сходни нововъзникнали ситуации те прилагат знанията последвали от направените от тях изводи.Може обаче да се проследи дали използваните в групата методи са провокирали членовете и да опитат нов начин за поведение,да анализират случващото се около тях,да формират и да апробират ново умение.

2.Методи на преподаване-повечето от тях се концентрират върху активното участие и общуване в групата даваики възможност за поставяне на въпроси,споделяне на идеи и обсъждане на набраната информация.Всички методи съдестват за постигането на главната цел на образователната институция изобщо-развитие на личноста.В този смисъл те отговарят на трите основни компонента на обучението: познание ; мение ; поведение. Към методите се предявяват средните изисквания:

-да са адаптирани за работа в група-да отговарят на модела за учене чрез опит и преживяване-да са съвместими с опита на участниците вгрупата-да съответстват на адекватните им уменияПодборът на методите зависи от стилът на обучание както и от степента в която могат

да обслужват предварително формулираните цели и задачи за изпълнение.Почти всяка преподавателска техника е повече или по малко застъпена припредставянето на информацията,формирането на уменията и промяната на поведението.Ролята на учителя е в създаването на баланс между трите основни компонента,в хода на цялостния процес на обучение и в следенето на коректното им приложение.Целта на всички методи е да провокират положителна промяна в поведението на участниците.Конкретният им подбор почти изцяло зависи от компетентноста и предпочитанията на учителя,от педагогическият му стил и от специфичните характеристики на всяка отделна група.

ПРЕЗЕНТАЦИЯТА/ПРЕДСТАВЯНЕТО-представянето на дадена тема е деиност чиято цел е да предаде съответна информация чрез факти,концепции и теории ,принципи.Формите на презентация варират от еднострани/монологично изложение/ до индиректно привличане на всички обучавани посредством въпроси и дискусии.Поради смато си естество презентацията на тема зависи в най голяма степен от преподавателя и много по малко от самите техники на преподаване.Най често се използват следните компоненти или форми:

Въведение в овата тема;предлагане на кратки резумета и синтезирани материали; съобщаване на конкретни факти;цитиране на данни;формулиране на изводи.

Методическите съображения към прилагането на презентацията са свързани със следните положения:

-да се улеснява общуването между презентатор и обучаван-да не се допуска подход при които участниците имат пасивна роля-да се демонстрират умения за ефективно,атрактивно представяне на информацята

както и висока комптентност по нея

29

-при разконцентриране на вниманието да се намират начини за актуализиране на мотивацията

-да се анкцентува върху взаимо връзката на представената информация с минали и предстоящи за обсъждане теми.

ФАСИЛИТАЦИЯ/улесняване/-това е вид дискусия с точно определена проблематика по дадена тема под ръководството на преподавателя.Участниците споделят идеи и факти за изясняване на въпросите като се стремят да разбират чувствата и ценостните си системи взаимно.Ефективноста на работата във висока степен зависи от усещането за равенство между всички в групата включително и фасилитатора.Разполагането на всички включително и на водещият в кръг е начин осигуряващ еднакви шансове за участие.

БРЕИНСТОРМИНГ-мозъчната атака визирапостоянният поток на идеи провокирани от дадена идея.приемат се всички отговори но не се оценяват.Това е техника най вече за събиране и проверка на наличната у обучаваните информация,за стимулране на творческото им мислене е осигуряване на свободно общуване .Всяко предложение се взема в предвид без да се обсъжда икритикува.Развиваики предимно креативноста и въображението методът работи много успешно за откриване на решения на различни проблеми.

РОЛЕВИ ИГРИ-техниката сеп прилага по предварително разработен сценари и но резултатът не винаги е предвидим.Тя позволява на участниците да”опитат” дадено поведение, да влязат в ролята на друго лице,да го усетят,говорят и да се държат като него, тоест свързана е с експериментиране на определена гледна точка в зависимост от възприетата роля в неините параметри участниците могат д правят следното:

-да експериментират по отношение на начина по които дадено лице би могло да се чувства в определена ситуация

-да опитат нова стратегия за общуване и да получат обратна връзка-да се учат един от друг въз основа на успехите и неуспехитеОбикновено техниката се възприема лесно и с удоволствие особено ако се прилага в по

малка група в която има възможност повече хора да разигграват дадена роля,прилага се главно за:

Промяна на поведението Повод да се влезе в нечия”чужда кожа” Осъзнаване на последствията за другите от собственото поведение Намиране на алтернативно решение в реални ситуации и повишаване на

устоичивоста на натиск Експериментиране с нещо по различно от собственият стил и ценостна система

Относно методиката на ролевите игри са от значение следните съображения: Да се стимулира спонтаноста при играенето на ролята Актьорите да ъдат абсолютно наясно с целта преследвана от съответната ролева

игра Ефективноста от играта пряко зависи от подготовката и доброто разясняване на

целите и пред групата.ИЗЯСНЯВАНЕ НА ЦЕНОСТИТЕ-участниците биват провокирани свободно да изразяват

позициите и мненията си без намесата на преподавателя с каквито и да било сравнения между различните становища и без оценка по тях.Упражненията за изясняване на цености включват различни по вид дейности като:форсиран избор;определяне на пространстното на ценостите;класифициране и ранжиране на ценостите.Ползват се следните въпроси:

-по отношение на чувствата:“Колко важно е това за теб?Какво чувстваш във вързка с това?”-по отношение на разсъдъка:“Мислил ли си много върху този проблем,смяташ ли че и другите мислят като теб?”-по отношение на избора:“По твое желание ли направи това,Взели в предвид алтернативите,Какви са

последствията от твоите убеждения за теб и другите.”-по отношение на деиствията:“Ще направиш ли нещо във връзка с твоа,Акоа трябва отново да направиш това какво

ще промениш?”-търсене на помощ:

30

“Ти казваш че ...кажи ми какво аз мога да помогна по този въпрос?”Основната тема обхваща изясняването на ценостната система се отнася до стила на

живот,представата за самият себе си и сибствената философия за общуване с другите.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ТЕМА

САМОСТОЯТЕЛНАТА РАБОТА НА УЧЕНИЦИТЕ И УЧЕНЕТО ПО ГРУПИ

1.Същност и структура на съмостоятелната работа-една от формите на учебната работа за активизиране на познавателната деиност а също за повишаване на развиващите ефекти обучението по предметите от философският цикъл е самостоятелната работа.

В специализираната литература тя се разглежда твърде протиоречиво,някои автори я определят като форма,други като метод,а трети като......... .Като авторитетно се счита мнението на Даири,той приема за основен признак степента на самостоятелност на учевниците при овладяването на знанията,уменията и нагласите.Тя е:”Онази деиност която ученикът осъществява без пряка чужда помощ,базираики се на собствените знания,жизнен опит и убеждения.”Тук се поставя акцентът върху развиващият характер на самостоятелната работаЕдно от условията за успешното и изпълнение е осъзнаването от страна на учениците на неините цели,само тогава у тях се поражда желание за проява на активност.Други автори приемат за основни критерии на самостоятелната работа решаването от страна на учениците на някакава проблемна познавателна задача или проблемна ситуация.

Независимо от противоречията в неиното определение самостоятелната работя все повече се утвърждава като една от най значимите форми за организация на учебната деиност.В най общ вид структурата и включва следните етапи:

-постанвяне на проблемна познавателна задача със съответните пояснения и инструкции от страна на учителя

-актуализиране на знанията на учениците от предшестващи теми свързани с темата на самостоятелната работа

-съвместно формулиране на предстоящите задачи за изпълнение-разработване на план чрез фиксиране на начини,методи,средства за изпълнение на

задачата-изпълнението на задачите възоснова на собствени проучвания,разсъждение и жизнен

опит-анализ на работата извършена от учениците в някои случаи придружена с оценкаВсички етапи на самостоятелната работя има смисъл само ако се разглеждат въвъ

взаимовръзка.Най важният компонент в структурата на самостоятелната работа е самоконтролът по правило реализиращ не на всеки етап.

За да е по ефективна самостоятелната работя трябва да отговаря на редица условия: Учениците деиствително да осъзнаят целите и ползата от предстоящата работя Да притежават както необходимите интелектуални така и практически умения за

реализиране на неините цели Задачите да бъдат съобразени с образователното равнище и възрастовите

възможности на учениците Да се прдхожда от конкретен инструктаж от страна на учителя Да не е самоцел,а винаги насочена към конкретна познавателна цел Винаги да се реализира обратна връзка чрез анализ на учениковите постиженияВ методическо отношение е важен също и въпроса за оранизирането и управлението на

самостоятелната работа,теоретично все още неразработен,а впрактиката свързан с редица трудности.

2.Видове самостоятелна работя-предназначенвието им е да се промени съотношението мужду деиноста на учителя и учениците така че последните деиствително да се превърнат в субект на обучението.Изборът на определен вид самостоятелна работя зависи от:

-характерът на конкретното учебно съдържание-от вида на урока-от целите и задачите му-от индивидуалните интереси и потребности на учениците

31

-от професионализма и пристрастията на учителяНай малки са възможностите на самостоятелната работя в уроците за усвояване на

нови знания съдето основният метод са лекцията и разказът.По време на самото устно изложение обаче учителят може да формулира някои проблемни въпроси ,след съобщаване на новият материал да поиска от учениците сами да потърсят възможни отговори и да формулират съответни изводи по тях.

По големи възможности за активно включване на учениците при усвояването на новото учебно съдържание имат типовете уроци в които преобладаващ метод е беседата.Тя дава възможност за многообразно съчетаване на различни видове самостоятелна работа.За основни източници могат да служат учебните помагла и тетрадки,приложенията в учебникя, първоизточници,статии от периодичен печат,различни дидактически материали,таблици, схеми и т.н.

Най големи възможности за изява на творческата самостоятелност представят уроците за обобщение и систематизация.В тях се съчетават индивидуални и групови задачи предварително поставени пред учениците.В хода на подготовката и провеждането на урока те ги осмислят по добре,защитават собствени мнения,проявяват лично отношение в процеса на обсъждането.

ВИДОВЕ:1.Поставяне на проблемни познавателни задачи-това е един от най разпространените

начини за организиране на самостоятелната работя.Тя изисква:анализ,сравнение и оценка на разглежданите фактори и явления при което се ползват вече усвоети знания но в нови смислъви връзки.

2.Съставяне на сравнителни таблици на базата на различни източници-служат за разкриване на нови знания,затвърждаване и обобщение на проблематиката на темата по даден урок.Използват се във всички видове уроци,някои служат като предпоставка за разкриване на новото учебно съдържание и се попълмат в хода на изложението.Тези за систематизирането на знанието и обобщаването на знанието могат да се попълват в края на урока или да се дават като домашни задачи.

3.Работа с таблици,схеми и идиаграми в типовете уроци за проверка и оценка на постиженията.

4.Работа с предварително подготвени дидактически материали съдържащи задачи и упражнения.

5.Работа с първоисточници- тук се формират умения у учениците за идентифициране на главното/същественото както и за теоретично проучване по конкретен въпрос.

6.Изготвяне на план-тезиси,конспекти,научни съобщения,анотации на книги,обзорни справки по даден въпрос,написване на реферати и есета.

7.Учениците проявяват значителен интерес и самостоятелност при провеждането на неголеми изследвания по предварително разработен проект.

8.Най големи възможности за самостоятелна работя предоставят формите на извън класна деиност.Те трябва да бъдат естествено продължение на класно урочната работя където по задълбочено се усвояват въпроси от учебния програмен материал.

Методически затруднения при организиране на самостоятелната работя произтичат от желанието и организаторските способности на учителя.От учениците се изисква максимална активизираност и продължителна устоичивост на вниманието,по различни причини те не са достатъчно формулирани.Липсват формирани умения за самостоятелна работя,умения за ориентиране в различните знания в нови познавателни ситуации или в реалните условия на живот.

3.Целесъобразност на самостоятелната работя и работата в групи-двете форми на учене: самостоятелно и по групи имат определени предимства и сфери на прилагане,те зависят от различни фактори и взаимовлияние в следните посоки:

-вид на задачата-степен на трудност-особени обстоятелства : пространствена отделеност ; време на разположение ;

организациони трудности.-лични особености на отделните ученици и степента на тяхната образованост-мотивация по отношение на съответната задача.

32

Методически е целесъобразно да се учи самостоятелно в следните смучаи: Първоначално запознаване с определено учебно съдържание Запознаване с проблемите по дадена тема Писане на съобщения,формулиране на собствени съждения и аргументи Четене на книги Организиране на по сложни мисловни процеси с цел формулиране на тези Подготовка по дадена тема Решаване на по незначителни/обикновени проблемиС партньор е по целесъобразно да се учи когато е налице личен контакт или

поносимост/съвместимост.този вид учене се прилага при: Обработка на възприетата и съхранена информация Откриване на противоречия в нея Изясняване на неразбраните или неясни моменти Проверка на личните знания чрез взаимно задаване на въпроси Попълване на пропускитеТака нареченият “равностоен” състав,тоест с приблизително еднакви знания и умения

има следното предимство:мотивацията за учене се повишава а периодите на апатия се преодоляват по бързо тъй като стимулирането е взаимно.Смисълът на състав в които единият знае повече като вид групово учене е в даването на консултации на по малко знаещият партньор.

Каква е методиката на ученето по групи?-желателно е те да имят състав от 3 до 5 но не повече от 5 участника защото:

-възникват типични организациони трудности по уточняване на мястото и времето-всички трябва да имат възможност да говорят,по големите групи се нуждаят от

ръководител-възникват трудности от съдържателен и обективен характе/пример:членовете трябва

да са с равностоно равнище на знание и подготовка както и да имат сходни цели/Ученето по групи е целесъобразно да се прилага при: Проверка на обемисти знания Събиране на нова информация чрез сондирането на мнения Подлагане на критика на собствените мисли и представи Избор на целесъобразни решения Уточняване на общ подход Възприемане и доразвиване на идеи и инициативи Изясняване и структуриране на комплексни проблеми Стимулиране на позитивни емоции и иповишаване на мотивацията за

самоосъвършенстванеНеобходимоста от взаимно допълване и разпределение на задачите е следствие не

само от напредналият етап в социализацията на учениците от горните курсове на обучение но и резултата от убеждението че редица успехи са възможни едва при една съвместна работя.Освен това всеки човек се нуждае от контакт с другите, от доказване,съпричастност, отстраняване на чувството за самотност.

В обобщение методиката препоръчва трите метода на учене в следните случаи:а)самостоятелно учене при:-първоначално запознаване с учебното съдържание и

запознаване с пробелми по дадена темаб)учене по двоики при:-асимилиране и проверка на наученето както и за активиране и

отстраняване на пропускив)учене по групи при:възприемане и доразвиване на идеи както и при подбор на

целесъобразни решения.Всички разновидности на самостоятелната работа нетрябва да се разглеждат като

противоположни а като необходимо взаимо допълване с цел оптимизиране на ученето по предметите от философският цикъл.

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ТЕМА

МЕТОДИ ЗА КОНСТРУИРАНЕ НА ЗНАНИЯ33

1.Разработка на конспект-конспектът е писмено произведение което трябва да се разбира като кратък преглед на съдържанието на определен текстови материал, формулировките трябва да са кратки,точни и ясни.Разновидностите на конспекта зависят от задачите които той изпълнява и в този смисъл се говори за:

-план конспект-план тезис-експозе-резюмеНеобходимо е да се даде кратко съдържание на основните проблеми третирани в

материала.Конспектирането улеснява процеса на преработване и съхраняване на информацията и формира у учениците умения за работа с текстове.

2.Представяне на книга-изисква много добро познаване на неиното съдържане и умение за насочване на вниманието към най съществените идеи и позиции на автора. Целесъобразно е да се направи съпставка на разглжданата книга с други произведения на автора или други автори работили по същият проблем.Типичното представяне н книга има следната структура:

-представяне на автора с основни дани от житеиската и творческата биография.-кратка презентация на съдържанието и позициите на автора-запознаване с рецензии и оценки на книгата-посочване на предназначението на книгата3.Методика на рецензирането-рецензията е кратък обобщен научен и методически

разбор на даден текст,най често монографично произведение.Изисква достатъчно задълбочено проучване на неговото съдържание с цел идентифициране на научната и практическата стонст на разглежданите проблеми и тяхното решение,това дава възможност за отдиференциране на приностите моменти в произведението.Задачите при подготовката на репрезентацията се структурират в следният порядък:

-да се даде обективна,а не пристрастна оценка на труда като точно се посочи неговата деиствителна познавателна и практическа значимост

-възоснова на анализа на съдържанието да се изяснят както положителните му страни така и погрешно,слабо или недостатъчно развитите в труда тези.

-да се даде обобщена и кратка оценка на езика и стила на изложението,на неговата логическа последователност,ясновта и достъпност.

4.Съставяне на обзор-по твърдение на статистикатав резултата на лавинообразното нарастване на информационият поток читателите могат да използват самостоятелно средно не повече от 10% от публикуваните произведения.Този и други фактори налагат необходимоста от усъвършенстване на информационото обслужване.Съчетаването на специалните знания с уменията за кратко излагане на съдържанието представлява специфичен, труден и много важен вид работа в сферата на информационото преработване. Освен това ролята на реферата,обзора,анотацията става все по значим в структурата на познавателните процеси защото те са в основата на изходни основни документи в автоматизираните информациони системи.

Обзорът цели да даде информация за съдържанието и предназначението на дадено произведение за да се получи най обща представа за него и да се предизвика читателски интерес.Като жанр той се доближава до анотацията и рецензията,осведомява за основният характер на научния труд,посочва темата и проблемите,най важните идеи и изводи.Дава най обща оценка за значимоста без да има за цел да му прави задълбочен анализ или критика.Чисто методически автрът на обзора най напред се запознава добре съсъ съдържанието, разграничава съставните му части,отделя основнте идеи и проблеми за да може по лесно да ги осмисли.

5.Обзор на списание-целта е да се направи кратък анализ на статиите разработващи определени проблеми.Прилагат се две основни метода:репродуктивно възпроизвеждане и логически.Отметодическа гледна точка е необходимо да се спазват следните изисквания: започва се с най общо описание на списанието/чии орган е,какви основни проблеми разисква,от какви позиции/добре е да се представи неговата редакционна колегия и основен авторски екип.

34

Има двата подхода при разработването на обзора на списание:по рубрики и тематично.Необходи е учителят да постави конкретни задачи за самостоятелна работа пред учениците като точно разясни деиностите котио трябва да осъществят.При обзора по рубрики се проследява в последователност всички поместени в него.Този вид работа обаче носи само информативен характер.По сложен е вторият вид обзор,препоръчва се той да се постави като задача на учениците с изявени наклоности,с афинитет към теоретичното мислене способни самостоятелно да анализират,синтезират и общават.Този вид обзор изисква да се проследи от определен брои списания разглеждането на един проблем-как се поставя,от какви гледни точки се анализира,има ли спорни моменти в него и как са решени от различните автори.Добре е обзорът да завършва с предлагането на собствено виждане придружено с аргументирано и защитено мнение.

6.Интервю-много надежден метод развиващ креативноста и уменията за общуване у учениците.Необходи мо е интервюиращият ученик предварително да се запознае с творчеството, живота и деиноста на човека от когото ще взема интервю,да подготви въпросите в зависимост от формираните цели и задачи по дадената тема.

При интервюирането се използват няколко вариянта-записване на касетофон,предават се в точна писмена форма или се редактират по бележки.Целесъобразно е в уводната и закрючителната част на интервюто да се изкажат лични съображения както въведение по темата и да се направят оценки и изводи.

7.Примерна схема на съобщение от работна група по решаване на даден проблем:а)цели и задачи на проучванетоб)състав и интереси на работната групав)използвани методи и форми на работаг)анализ на получените резултати от проучването свързани главно с:-актуалното състояние и тенденции в развитието на проблема-слаби страни и причини за тях-проблеми за решаване-перспективи-оценка на работната група

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ТЕМА

ИЗВЪНКЛАСНАТА РАБОТА ПО ПРЕДМЕТИТЕ ОТ ФИЛОСОФСКИЯТ ЦИКЪЛ

1.Същност и цначение-организирането на съдържателна извън класна деиност изисква от учителя наличие на научна еродиция,професионална компетентност,висока обща култура, личностна активност и инициатива.

Участието на учениците в тези форзи форми на обучение е израз на потребностите им от самостоятелно намиране на отговори по важни за тях въпроси.То е доброволно/по желание провокира се от личният избор за участие в съответната форма предварително оповестена от учителя.Мотивирано е още от стремежа за задълбочаване на знанията и обогатяването на културата.В резулатат на повишената интелектуална активост формите създават естествени предпоставки за ускорено протичане на процесите на интернализация на широк обем информация.Овладяват се знания за формиране на методически умения за самостоятелно извършване на неиности и се създават добри условия за прилагане на индивидуално личностен подход към участниците.

Формите на извън класна работя са насочени към обслужването на следните цели:-да изгруждат творчески тип личност способни на самостоятелност в мисленето и

деиствията.-да развиват респект към знанието,националната и общо човешката култура.-да конструирата знания с практическа стоиност подпомагащи обучаваните н

реализацията им на автономни личности.-да формират предпоставки за по лесно преодоляване на бариерите в общуването на

различни равнища и в различни ситуации.-да обугатяват комуникатевните способности

35

-да формират умения за работа с първоизточнци на авторитети в областа на философското познание.

-да култивират перманентен стремеж към себепознание.2.Форми за осъществяване на извън класна работя:а)Дискусионен клуб-формира се след проучване на интересите на учениците с цел да се

установи наличие на насоченост към проблемен кръгвъпроси.Провежда се периодечно или по конкретна проблематика.Дискутират се теми включбени в учебното съдържание по неподлежащи на по подробна интерпретация в хода на уроците.Ръководството в работатата на клуба се осъществява чрез няколко методически подхода:

-учителят изцяло поема организацинети е ръководните функции.-те се разпределят между учениците като перманентно се разменят-ръководството изцяло се поема от един ученик показал добри лидерски функции и

желание за упражняването им.б)Кръжок по психология или философия-предварително се разработва от учителя

програма която включва теми доразвиващи и задълбочаващи знанията усвоявани в урочните форми.Задължително програмата се предоставя за обсъждане от учениците въвъ всички паралелки в горният курс на обучение.Въз основа на сондираните интереси учителят я коригира приемаики някои предложения и отново я предоставя на учениците.Фактъ че те имат възможност сами да определят темите предполага по голяма ангажираност и активност в работата на кръжока.Главните акценти са насочени към писане,презентиране, обсъждане на творчески разработки,есета,реферати по темите от програмата.В зависимост от локалните условия чроят на участниците и показаният интерес кръжокът се провежда 1-2 пъти месечно.

в)Вечери на психологията,логиката,етиката-предхождат се от предварителна подготовка и по същество представляват разговори с изявени в различни професионални сфери с хуманитарна насоченост лица.Провеждат се по сценарии.

г)Разработване напроекти и провеждане на експериментални изследвания с ограничен периметър-акцентува се върху формирането на умения за самостоятелно решаване на нови познавателни задачи.Препоръчва се получените резултати да се докладват и обсъждат от целият клас включени като подходящ компонент в структурата на някои от уроците по съответният учебен предмет.

д)Участие в работата на психологически и консултативни кабинети-подходящо е включването на учениците при работа с деца със семеини проблеми,непълнолетни законо нарушители и употребяващи наркотици,тъй като в кабинетите се прави опит за изясняване на причините за отклоненията и начините за отстраняването им,те са подходящо място за трупане на социален опит.

е)Индивидуална работа с ученици от средните и начална училищна възраст.ж)Водене на психологически дневник на класа-в него се вписват съобщения за различни

извън класни дейности,психологически казуси,логически задачи,любопитни факти,мнения върху проблемни ситуации от животътъ на класа,атрактивни предложения.

з)ПРоблемен семинар-има за основна цел проучване и анализ на определен проблем с актуално значение.Съставът на семинара се определя не само от интересът на учениците към нещо а по скоро от интерес към някакъв общ методологически проблем.За всеки семинар се определя научен ръководител.Занятията се провеждат от 3 до 4 пъти годишно без ограничение във времето.Целесъобразно е да се избират два пъти по два дни през зимната и пролетна ваканция,а времетраенето на не бъде повече от пет часа.Основна в проблемният семинар е самостоятелната работя на учениците въвъ връзка с проучването на литературата,конспектрането й,съставянето на обзор и т.н.Това се предшества от приемането на работна програма на семинара и възлагане на конкретни задачи.Понякога се оформят проблемни групи работещи под ръководството на студенти от ВУЗ,научни работници и др.Методиката на провеждането на семинара има опростена структура.В началото научният ръководител представя проблема проблема след което учениците съобщават за схващанията и дискусиите по него в науката.Творчески момент е обсъждането на собствените и м схващания и предложения за решения.Накрая научният ръководител обобщава,оценява и предлага вони посоки за размисъл,доверието оказано на учниците във всока степен повишана тяхната отговорност и активност.

36

и)Четения-предоставят големи възможности за изучаване на теоретичното наследство и актуално творчестно на авторитетни имена в областа на психологията и философията. Прилагат се най често два методически подхода:

-учениците разработват реферати посветени на живота и творчеството на съответният автор,те се придружават оот открити уроци

-четат се откъси от произведения и по предварително изготвен сценарии се изпълвняват подходящи художествени тдворби на музикален фон.

к)Творчески портрети-дава възможност за представяне животът и идеите на утвърдени имена в историята на психологията и философията.Подходящо е организирането им при кръгли годишнити или при масов интерес към тях.Творчески портрет се прави чрез сценарии по следната методика: Водещият ученик запознава аудиторията с живота на личноста и ръководи разказа за неините дела.В разговорът се включват участници със съобщения за различни периоди от животът й.Всичко това се съпровожда с художествени илюстрации. Полезно е да се включи и изказване на учен или творец.Началото и краят са винаги силно емоционални и е добре да се ползват музикални изпълнения на любими творби на честваният автор.В хода на подготовката могат да се обявят конкурси за най добър сценарии,режисура и изпълнители.

л)Състезание двубои-провежда се изключително по въпроси от учебното съдържание а целта му е да се постигне единство между програмата и извън урочната работа.В началото на годината учителят определя и съобщава върху коя тема ще се проведе състезанието и през кои месец.Участват всички ученици от дадена паралелка.Седмица преди датата учителят обявява регламента и конкретните въпроси по темата.Учениците се разделят на два отряда и си избират капитави.За жури се определят от 3 до 5 ученици от друг клас.

За добра организация съдеистват множество фактори:-предварителна подготовка,консултации,контролин проверки-изработване на нагледни материали в помощ на водецият-формиране на подходяща нагласа на която съдеиства емблемата на отборите и

девизът на състезанието.-подходящо подреждане на обстановката-оформяне на работната маса на журите и определяне начина на определяне на

краините резултати.Подходящо е методиката за провеждане на състезанието да включва следната

последователност от деиствия: Всеки отбор отговаря на пет въпроса от общо десет избрани лотариино.Капитанът посочва кой ученик ще отговаря защитяваики името на отбора,след всеки отговор се дава възможност за допълнение от другият отбор.Журите оценява отговорите от 1 до 6 точки.Резултатъ се обявява чрез вдигане на специална табелка и се вписва на дъската в таблица.С приключване на състезанието се обявяват краините резулатати, поздравява се отборът победител и се връчват награди.

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ТЕМА

МЕТОДИКА ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРЕЗЕНТАТИВНИ УЧЕНИКОВИ ИЗЯВИ

1.Кръгла маса-към провеждането на разговор/дисксия около кръглата маса се поставят следните изисквания:

-темите да бъдат актуални и вълнуващи-в разговорът да се включат и квалифицирани специалисти работещи в областа на

науката и културата-темата,участниците и въпросит да се обяват най малко един месец преди

провеждането-да се изнесе информация за литературните и други източници-да се осигури подходяща обстановка-задължително помещението да се подреди в

конфигурация на кръгла маса,да се оформи кът с литература и нагледни матералиДискусията кръгла маса може да се реализира в два методологически вариянта:

37

а)Учителят ръководещ разговорът трябва да притежава компетентност по темата, тактичност в общуването и импоризаторски способности.С уводно изложение той поставя темат,съобщава проблемите,въпросите на които ще се търсят отговори от участниците.Регламентира и основните посоки на дискусията,следват въпроси и изказвания от страна на учениците и гостите,накрая учителят обобщава правеики оценка и изводи от работата.

б)Освен учителя като водещ присъства и научен ръководител,учителят открива дискусията с кратко слово след това предоставя функцията на научният ръководител.Той рализира ?отговора? чрез въпроси и изказвания.В заключителната част обобщава получените резултати.При този вариянт предварително с научният ръководител се уточняват въпросите,литературните източници и основните проблеми на разговора.

ПРодължителноста на дискусията кръгла маса е около 4 часа,добре е да се ползват визуални средства,музикални палзи,да се презентират фрагменти от научна или художествени произведения по темата.Тези емоционални елементи са много характерни за ученическите кръгли маси тъй като съответстват на възраста и потребностите.Полезно е на всички участници да се предоставят папки с допълнителна литература,справочници и други материали по темата.Участието на учениците в кръглата маса позволява изява на личното мнение и позиции,формира умения за общуване с връстниците и за автономно проучване на литература.Всичко това определя ефективно място на кръглата маса в системата на обучението по предметите от цикъла.

2.Конференция-тя е високо ефективна организирана форма за изява на учениковите потребности чрез отстояване на собствени убеждения.Конференцията позволява да се реализира процес на обобщение на резултатите от обучението поставяики си за цел масово да привлече вниманиеот на учениците към темата.

В методическо отношение се препоръчват два подхода при определяне на темата:При първият подохд се изхожда от теоретичното и приложното значение на даден

проблем,от неговата актуалност.Конференцията се провежда с цел да разшири познанието по него.

Вторият подход се проявява когато към характеристиките актуалности значимост се прибави някакъв конкретен повод:честване на юбилеи на някакво събитие или личност което провокира интерес към тях.

Самото формулиране на темата пряко зависи от интересите и възможностите на учениците проучени чрез анкети в началото на учебната година.Заедно с приемането на плана се съставят работни групи на които се възлагат задачи с проучвателен характер.

В подготовката на конференцията участват всички ученици,след уточняване на темата се разработва план програма и се създава организация за целогодишна деиност,тя включва главно самостоятелна работа на учениците ,проучватнията на работната група и консултациите по темата.В план програмата се формулират целите и задачите на конференцията, определятсе организациония комитет,системата за консултации и за индивидуална работа с учениците.Определят се комисии за преглед,рецензиране,ценка и класиране на докладите и за разпределяне на техните задачи.

Конференцията може да се проведе по три методически вариянта:а)открива се с пленарно заседание и доклад от учителят по философските дисциплини ,

научният ръководител или научен работник гост на конференцията.Времетраенето му не надвишава 30-35 мин. следват заседанията по секции с различни под теми,тук участват с доклади от 15-20 мин. учениците.След изчерпване на изявите се провежда общо пленарно заседание за приключване на работата ,на него докладват ръководителите на секциите а научният ръководител обобщава резултатите ако е предвидено обявява наградите.Този вариянт е целесъобразно да протече чрез три заседания по около два часа в рамките на един ден.

б)конференцията се провежда само като общо пленарно заседание на което се представят доклади по отделните под теми.Определянето им става чрез класиране на най добрите разработки.Времетраенето е не повече от пет часа в рамките на един ден.

в)Конференцията се провежда на два етапа:-първи етап-след подготовка в продължение на 3-4 месеца протичат секционите

заседания по парлалелки или тематични групи.38

-втори етап- в края на учебната година се провежда пленарното заседани на което докладват специалисти по темите и учениците представили се най добре на секционите заседания през първият етап.

Препоръчва се времетраене от два дни с по 3-4 часа дневно.Важен момент в подготовката на конференцията е създаване на система за

консултации. Добре е учителят да определи сепицален ден и час за перманентното им провеждане.На тях се дават указания как да се пароти с научни статии и т.н.,какво трябва да се знае когато се чете научна литература,как да се водят бележки при проучването й,как да се ползват и вписват цитати в разработките и др.Заедно с отделните групи се съставят плановете за проучвателна деиност,уточняват се литературата както и методите които ще се ползват в хода на подготовката.Консултациите се провеждат чрез устни и писмени методически указания разработени от учителя и отпечатани за всик ученик.

Друг момент в хода на подготовката са някои орагинзациони задачи като:осигуряване на подходящо помещение;списък на гостите;изпращане на покани;осигуряване на награди; подреждане на изложбен кът;щанд за литература по темата на нконференцията;ритуал за посрещане на гостите;ембелма и т.н.

Пленарните заседания се водят от делови президиум състоящ се от гости и ученици.А секционите от ученици в някои случа и от учители,студенти,бивши възпитаници и т.н.Винаги се определят и секретари за отделните заседания които изготвят протоколи за работата.В заключителната част се връчват наградите.

Провеждането на една конференция има делови и тържествен характерцДобе е тя да се провежда всяка година превръщаики се в своеобразен преглед на резултатите от обучението.За да се получи приемственост на идеите и да се създаде традиция при закриването е добре да се обявява темата за конференцията през следващата година.

Опитът позволява в резюме да се обособят следните основни етапа за провеждането на една конференция:

-проучване на мненията на учениците по темата-уточняване на темата и включването и в плана на училището-съставяне на работна програма за провеждането-създаване на работни групи-популяризиране на съдържанието,целта и задачите на конференцията-провеждане в подходяща обстановкаоценка на резултатите

ПРИМЕРЕН ВИД НА МЕТОДИЧЕСКА РАЗРАБОТКАТема:Вид на урока:Цели –образователни,възпитателни и развиващиЗадачи –образователни,възпитателни и развиващи-по конкретни от целите ,начина за

постигане на целитеМетоди:План на урока-точките по урокаХод на урока-кратка технология на провеждане какво и какОбобщение:какДомашна работа-каква и цел

39