ПРИКАЗКИ ЗА ХИТРОУМНИТЕХИТЪР ПЕТЪР И НАСТРАДИН ХОДЖА

разказ Мария Меранзова

I ЧАСТ – ХИТЪР ПЕТЪР НАДХИТРЯ НАСТРАДИН ХОДЖА

II ЧАСТ – НАСТРАДИН ХОДЖА НАДХИТРЯ КАДИЯТА

I ЧАСТ

ХИТЪР ПЕТЪР НАДХИТРЯ НАСТРАДИН ХОДЖА

СЛАВЕЙ И ПУЯК

Решил Хитър Петър да отиде на пазара да продаде един пуяк. А пуякът бил охранен, добре гледан, Хитър Петър нямало току-така да кара стока на пазара, без да е сигурен, че ще вземе добри пари за нея. Та гледането на пуяка нали си струвало труда и харчовете на стопанина му.И така. Хитър Петър потеглил към пазара. Ходил що ходил той и стигнал дотам. Гледа. Един човек в хубав разкрасен кафез продавал малко, ама ей толкова мъничко славейче. Славейчето пее, та чак се залива. Да ти се доще да го имаш. А пуякът на Хитър Петър тежко мълчал. Нали бил добре охранен, пък и къде сте чували пуяци да пеят. Тях ги бива повече да красят трапезата.Та ето че приближил продавача. Погледнал първо той славейчето и попитал собственика му:- Колко искаш за славейчето?А собственикът на славейчето отговорил:- Искам половин жълтица. Виж само как хубаво пее, пък и не го продавам много скъпо. Чакай да видя този охранен пуяк колко ли ще струва.И продавачът заоглеждал нагласения и охранен пуяк на Хитър Петър.- А ти колко пари ще искаш за твоя пуяк? Доста понагласен изглежда твоя пуяк, но славейчето пее и то пее, та се захласва. Да ти е драго да го слушаш., пък и не ще стопанинът му много пари. - За моя пуяк ще искам пет жълтици.- Пет жълтици? Та аз за тия пари глей що пуяци ще купя.- Ама като моя добре охранен пуяк къде ще намериш? Но обиколи пазара и ще се увериш, че няма да откриеш по-тлъст от моя. То пари се дават само за хубава стока.- Хубава, хубава стока, ама я го виж славейчето как чудно припява. На душата ти става драго Пък и колко малко пари иска собственикът му. А твоят пуяк само се пъчи с красотата си.- Така е.- Моето славейче радост донася на хората. Пък и парите не са много.- А пък моят пуяк е сто пъти по-тлъст от твоето славейче, а пък и каква радост ще носи на този, който ще го хапне.А купувачът отвърнал на думите на Хитър Петър:- Едно нещо е птица, която тъй сладко пее, друго нещо е един охранен пуяк. Как можеш да ги сравняваш, я, пък и ти толкова много пари искаш за пуяка си.

- Така е – хитро погледнал Хитър Петър и се засмял. - Славейчето струва половин жълтица и пее, а пък аз за моя охранен пуяк искам пет жълтици. И съм прав. На всички е известно това: говоренето струва сребро, а пък мълчанието, нали знаеш – отново погледнал хитро нашият познайник Хитър Петър, - струва злато. А, ето защо искам пет жълтици за моя пуяк, защото мълчанието струва злато!

ДА НЕ СИ ГЛЕДА СРАМА

Хитър Петър бил от беден по-беден. На огнището се мъдрело едно гледжосано нащърбено гърне, на полицата две-три паници, дрехите, които имал, висели на гърба му и имал един сандък за тях. И Хитър Петър дочул, че из селото им шета крадец. И тогава Хитър Петър се зачудил, че какво толкова ще намери у мене този кой знае откъде пръкнал се крадец. Но, не щеш ли, крадецът се промъкнал в къщата на Хитър Петър. И се огледал. Бре, бре, че тук няма какво да се краде – си рекъл той. Минал покрай гърнето и паниците, поогледал се отново. Нищо, ама нищо нямало, което заслужавало да се открадне.Но изведнъж съзрял в дъното на схлупената стаичка един дървен сандък. Огледал го крадецът, приближил се до него и рязко повдигнал капака му. А на момента отвътре изскочил Хитър Петър. Крадецът на мига се стъписал и едва изрекъл:- А, бе, ти, Хитре Петре, какво правиш в сандъка?А Хитър Петър отвърнал хитро- Да не си гледам срама, бе, комшу, че то какво има от мен за крадене!

ТОРБАТА С ШЕГИТЕ

Хитър Петър още като малко момче обичал да се шегува По едно време Настрадин ходжа го срещнал на пътя. Зарадва се той на добрата среща, спрял се той и момчето спряло, и Настрадин ходжа му рекъл:- Добра среща – тъкмо съм те срещнал, Петърчо, разкажи ми една шега.Петърчо погледнал както всеки път хитро и също рекъл:- Нека първо да отида вкъщи за голямата ми торба с шегите.Рекъл това Хитър Петър и свърнал бързешката в пресечката, като преди това заръчал на ходжата:- А ти ме чакай тук, ей сега се връщам.И Настрадин ходжа останал на мястото си и се заел да чака. Минали колко си минали минути, ама наближавал вече половин час, а Хитър Петър все не идвал. В това време по пътя се задал селянин. И като видял замисления ходжа, го попитал:- А, бе, ходжо, ти какво стоиш тука, чакаш ли някого?Настрадин ходжа се усмихнал криво:- Да, бе, точно така, чакам Хитър Петър да ми разкаже една шега. Ама вече колко време го няма и все не идва и не идва, отиде за голямата си торба с шегите, а на мен така ми се искаше да чуя някоя шега.И така, селянинът и той си тръгнал радостен, че ще може и той да разкаже една шега за ума на Настрадин ходжа.

ОТРОВНАТА БАНИЦА

Родителите на Хитър Петър били сиромаси. Нямало как, наложило му се от ранни години да иде да чиракува в града.Взели го в един чорбаджийски дом. Чорбаджийката била оправна жена, разбирала си от къщната работа. Ставала рано сутрин, шетала из кухнята и много често разточвала баница.И тази сутрин тя се заела да прави баница. Но чорбаджийската млечна баница била богато надарена. С много масло, яйца и захар. И като я приготвила, мушнала я във фурната и зачакала, после я извадила. Ама че хрупкава коричка имала, на Хитър Петър

му потекли слюнки. Толкова хубаво миришела и толкова била вкусна на вид. Чорбаджийката я завила хубаво в месал, да е мека после за ядене и се застягала за излизане. Рекла на Хитър Петър:- Аз излизам, отивам на църква. А ти тука стой мирно, върши си работата, ама и хич не поглеждай баницата., че вместо сол съм забъркала и съм й сложила отрова. Внимавай да не ядеш, а то ще се отровиш.Излязла, а Хитър Петър отишъл да цепи дърва. Но изведнъж брадвата се сцепила и острието й паднало. Затюхкал се Хитър Петър, но какво да прави? Влязъл в къщата и в очите му веднага - баницата! Нямало как, отвил месала и я заръфал. Парче по парче и изял половината баница. Така хубаво се наял, та му се приискало да легне, легнал и сънят го оборил. Събудила го чорбаджийката:- Ама ти да си изял половината баница?Хитър Петър застенал:- Сякох дърва, счупих секирата и рекох да се отровя. И излапах половината баница.Чорбаджийката се хванала на тия му приказки, засмяла се и ядът й бързо минал.

СТОПАНИТЕ СА ВИНОВНИ

Някой откраднал на Хитър Петър магарето. Търсил го той, викал го, тюхкал се заради него, но не би. Не се откривало. Тогава той отишъл при съседа си и му се заоплаквал:- Комшу, някой ми е откраднал магарето. Няма го и туй то.А съседът му го запитал:- А обора заключваш ли го?Хитър Петър се изсмял:- А, бе, кой заключва обора заради едно магаре!- А те затова са го и откраднали, защото държиш обора.отключен – не спирал да натяква съседът на Хитър Петър, - и да беше вдигнал един висок, висок стобор, толкова висок, че да не могат да го прескочат крадците, огради си двора от всички страни пиле да не може да прехвръкне, та камо ли да влязат крадци.Този път на Хитър Петър му станало криво:- То аз заради едното магаре що пари ще трябва да похарча, струват ли си тия толкова харчлъци.Съседът му също се намусил:- А ти, комшу, от съвет не отбираш. Троши си тогава главата, магарето да не е коте, та да го мушнеш в пазвата си и дим да те няма.А Хитър Петър вече целият бил настръхнал:- А, бе, според теб, комшу,излиза, че стопаните са виновни, че им крадат магаретата, а не крадците, дето, дето ми затриха стоката!

ГЛУПАВИЯТ ЧОРБАДЖИЯ

Сиромахът Хитър Петър се хвалел:- Ако ми паднат сега десет жълтици, с тях щях да заживея пребогато, а и от тях щях да заделя и за по-сиромасите от мен.Дочул това един от пребогатите чорбаджии и скришом, когато Хитър Петър се бил заприказвал с едни хора на пазара, му пуснал в пояса седем жълтици и зачакал как ще реагира Хитър Петър. Превалял дена, минала нощта, задало се утрото, чорбаджията изчакал и новия ден, но от никъде не се появявал Петър.да разкаже какво е открил в пояса си.Минал още един ден и чорбаджията на изтраял: Отишъл у Хитър Петър и още от портата завикал:- Къде си,бе, Петре?Хитър Петър излязъл от къщата си ни лук ял, ни лук мирисал и също викнал:- Какво, чорбаджи, какво те води насам?Чорбаджията го изгледал кръвнишката и троснато рекъл:

- Това ме води, Петре, че да те попитам не си ли намирал в пояса си девет жълтици? Този ден аз ти ги пуснах в пояса, да не кажеш, че не си ги намирал, я поглеж, отговаряй, де! – още повече се разсърдил чорбаджията.Хитър Петър изгледал ядосано чорбаджията и казал:- Не, чорбаджи, жълтиците не бяха девет, а десет, сигурно някой друг ги е пуснал, а не ти, твоите са били девет, а не десет. Значи не си бил ти! Чорбаджията направо скочил от яд:- Ще те дам на съд, магаре такова!Хитър Петър се заусмихвал:- Аз пеш и без нови дрехи на съд не ходя!А чорбаджията:- Ще ти пратя магаре и нови дрехи, да видим тогава какви ще ги дъвчеш!Хитър Петър тогава само дето не се изкискал, но си замълчал и почакал да дойде новия товар. И наистина чорбаджията изпълнил заръката си и пратил по човек на Хитър Петър най-охраненото си магаре и кат чисто нови дрехи. Тогава Хитър Петър се пременил, яхнал магарето и право в съда. Чорбаджията вече бил там. Съдията ги изгледал двамата и попитал:- За какво е спорът ви? Чорбаджията започнал да разказва всичко отначало.- Пуснах му в пояса девет жълтици, за да..., а той отрече... казва – десет били..., а аз... ще ходим на съд... лъжеш..., а той... как ще докажеш, че ти си бил, чорбаджи..., ама аз съм чорбаджия, думата ми трябва да тежи... А Хитър Петър го прекъснал:- Виж какво, съдийо, сега ще вземе да каже, че и дрехите са негови, дето ги нося...А чорбаджията викнал:- Мои са, разбира се, че са мои.Хитър Петър се ухилил:- А сега и магарето сигурно е негово...Чорбаджията вече не изтраял:- Мое е, мое е...Съдията ги огледал двамата и троснато казал:- А сега двамата си тръгвайте и друг път да не съм ви видял тука повече да идвате за нищо и никакво!Хитър Петър се прибрал в селото, съблякъл се, хвърлил си дрехите връз магарето, натирил го, после тръгнал по селото и раздал жълтиците на сиромасите.

ТИ ПЛАЩАШ

Хитър Петър и приятелят му замръкнали в съседния град. Ама нямали пукната пара и сега какво да правят? Приятелят на Хитър Петър рекъл7- Сега я втасахме! И къде ще преспим тая нощ?Хитър Петър го успокоил:- В ей тоя хан, дето е отсреща.Приятелят му се зачудил:- А пари откъде? С какво ще платим?Хитър Петър му смигнал7- Ханджията нали има много пари, нали е много богат, все ще изтърпи двама сиромаси заедна нощ. Речено-сторено: и двамата влезли в хана. Настанили се в една стая,, повикали момчето на ханджията и си поръчали пребогато ядене. Хубаво си хапнали и се изтегнали на креватите. Наспали се те и на сутринта се застягали за път.Приятелят на Хитър Петър попитал:- А сега как ще се измъкнем като ни лук яли, ни лук мирисали, а, Петре? С кои пари ще платим?Хитър Петър се захилил:

-С нашите – и извадил празната си кесия, потупал я, после... - ще му вържем очите и когото хване, той ще плаща!Момчето чуло това и се зарадвало- Ще играем на сляпа баба! – и само си завързало очите с кърпата.А в това време нашите приятели дим да ги няма. А момчето се спънало в един стол и паднало на земята. Шумът стреснал чорбаджията, той изтичал набързо, пощурал се насам-натам, видял отворената врата и момчето си, което скочило и веднага се залепило за баща си и викнало:- Ти плащаш!Ханджията сурово изревал:- Аз ще плащам, разбира се, щото изпусна ония маскари да се измъкнат по живо, по здраво.

НАРЕДБАТА ЗА ФЕНЕРА

По турско време имало наредба българите след залез слънце да ходят по улиците с фенери.И за да следят дали се спазва наредбата, из града обикаляли пазачи. И веднъж тия пазачи срещнали Хитър Петър и го спрели:- Ти, Петре, нали знаеш наредбата, къде ти е фенерът?Хитър Петър измъкнал от торбата си един олющен фенер и им го показал:- Ето ми фенера.Пазачите го огледали, повъртели го в ръцете си и му казали:- За имане имаш фенер, но къде ти е газеничето?Хитър Петър им се опулил:- Ама в наредбата нямаше такова да имам газениче, а само се споменаваше думата фенер.Пазачите нищо не отвърнали и отминали. След няколко дена отново срещнали Хитър Петър и му се сопнали:- А, бе, хитрецо, имаш ли вече газениче! Във фенера?Хитър Петър отговорил дръзко:- Имам, имам, чоджум, и фенер имам, и газениче!Пазачите го дръпнали:- Дай да видим!Хитър Петър показал фенера и вътре наистина имало газениче.Но те отново му се сопнали:- Има газениче, ама не свети!, а трябва да свети!Хитър Петър вече се захилил7- Ама в наредбата не пише,, че газеничето трябва да свети!Тогава пазачите се спогледали, повъртели се и отминали.

ЗЪБЪТ С ДЪЛГИЯ КОРЕН

В Петровото село живеел един много богат и стиснат чорбаджия. И него една нощ го заболял зъба. Ставал, лягал, реже го. Налагал го с топли трици, слагал му карамфил и го жабурил с ракия. Но не би. Боли, та се къса. И си рекъл: ще ида да го извадя при Петър, той нали вади зъбите на селяните. Наа заранта станал, измил се, облякъл си нови дрехи, вързал си главата и беж при Петър. Като стигнал, Петър го посрещнал и го запитал:- Какво те води насам, чорбаджи?Чорбаджията почти през сълзи отвърнал:- Ох, зъб ме боля цяла нощ, боли, та се къса, какво ли не му слагах, и жабурих с ракия, и карамфилче му слагах и с топли трици го налагах, ох, мама му стара, страшно боли, вади го, Петре, вади го!Хитър Петър казал на чорбаджията да седне на едно трикрако столче с дупка, взел едно колче, подострил го с ножа и го забил в земята. После усукал един як конец, вързал

единия му край за колчето, а другия за зъба но чорбаджията, после взел една игла и убол чорбаджията през дупката на столчето. Като усетил убождането,, чорбаджията извикал и начаса скочил. И тогава зъбът му изхвръкнал от устата. Чорбаджията се зарадвал, че вече няма да го боли и се наканил да си тръгне.Чорбаджията викнал.- Брей, че дълъг корен имал този зъб, чак от бутовете ми изтръгна зъба.И рекъл на Петра:- Петре, забравил съм си кесията, ти ела у дома и ще ти се отплатя.Следобеда Хитър Петър тръгнал към чорбаджийската къща. Стигнал и погледнал към прозорците. На единия се виждал скъперникът-чорбаджия. Петър почукал на вратата, ратаят отворил и го попитал:- За какво идваш, та чорбаджията не е вкъщи. Още от сутринта излезе, ела друг ден.Хитър Петър повъртял глава и рекъл:- Кажи на чорбаджията, че друг път като му потрябвам, ще му извадя зъб с още по-дълъг корен и още ще му кажа да не си забравя главата на джама.

ТРИЦИ И ХАЛВА

Петърчо, като бил малък, го главили за чирак на шивача. Веднъж шивачът му казал:- Вземи паницата хи отиди до кръчмата за бобена чорба.-А ако няма бобена чорба, мога ли да взема халва?Майсторът отвърнал:- Ако няма бобена чорба, вземи картофена чорбаПетърчо отново викнал от вратата:- Ако няма картофена чорба, да взема ли халва?Шивачът отново му наредил:- Ако няма картофена чорба, вземи чорба от леща.Петърчо вече не изтраял:- А ако няма лещена чорба, да взема ли халва?На майстора му прикипяло, размахал ножицата и викнал:- Ако няма лещена чорба, вземи каквито и да са трици.- А ако взема на тебе трици, мога ли да взема на себе си халва?

КАК ПЕТЪР ИЗЛЪГАЛ СУЛТАНА

Султанът налагал големи данъци на народа, направо го ограбвал и затова хазната му била пълна с жълтици. Той си живеел охолно, леко му било на сърцето и се чудел как по-весело да му минава деня, за да заспивал предоволен. И веднъж той наредил навсякъде да разгласят, че ще даде цяла торба с жълтици на оня, който му каже най-хубавата лъжа.Навсякъде тръгнали глашатаи, обикаляли градове и села и викали: “Който каже на султана най-хубавата лъжа, ще получи голяма торба с жълтици. И от всички места започнали да се стичат сиромаси и всеки си мислел, че за лъжата, която е измислил или знаел, ще получи пълна торба с жълтици. И така много отивали и се връщали посрамени, че никак, ама никак не успявали да се доберат до заветната торба с жълтиците.По едно време и Хитър Петър се застягал за път. Метнал си антерията, покачил се на магарето и поел към Цариград.На изпроводяк жена му се заусмихвала:- Къде ти е, Петре, торбата за жълтиците?Хитър Петър стигнал до султанския палат, явил се пред султана, а този, като видял, че Петър е без торба, му викнал:- А, Петре, къде ти е торбата за жълтиците? За какво си бил напразно път?А Петър отвърнал:- От мене лъжата, от тебе торбата!Султанът се зачудил, но рекъл:

- Айде, давай, казвай си лъжата.Но Хитър Петър само изгледал султана зачудено и рекъл:- Ама яз не съм дошъл да те лъжа, господарю, просто се сетих покрай другото, че навремето твоят баща, старият султан, беше останал без пари, та моят дядо му дал назаем две крини, пълни със златни лири, та аз дойдох да си уредим сметките.Тогава султанът направо подскочил от креслото си от яд.- Моят баща никога не е вземал пари назаем, а и от къде дядо ти е имал толкова пари накуп? Народът никога не е имал пари и ти сега каза най-голямата лъжа, която някога съм чувал.Тогава Хитър Петър засукал мустак, заподхилвал се и казал:- Не е лъжа, истина е, и ти трябва да ми върнеш двете крини със златни лири, ако пък не, и е лъжа, тогава ми дай торбата с жълтиците.Нямало къде да мърда султанът и заръчал да дадат на Петър голяма торба, пълна с жълтици. И Хитър Петър развеселен и той този път и с леко сърце яхнал магарето си и поел по обратния път. Смушквал магарето и си мислел: “Даром пара не изкарана с черен труд, лесно се харчи!” И когото от сиромасите срещнел на пътя си, дарявал с по една жълтица. Така изминал пътя си, торбата олекнала и вече на дъното й дрънчели две-три жълтици. Жена му го посрещнала, зачудила се и казала:- Каквато ти и лъжата, такава ти и торбата! Малка ти е била лъжата, Петре!Хитър Петър преметнал крак, слязъл от магарето развеселен и казал:- И лъжата беше голяма, и торбата пълна, но нали знаеш: “Сиромах човек с малко се задоволява”.

МАГАРЕ ФАСУЛ ЯДЕ ЛИ?

Бил студен зимен ден. Петър бил останал без грош, извел магарето си и тръгнал с него към гората. Там събрал наръч дърва, вързал ги добре за магарето и поел към града. А там – тук предлагал дърва, там предлагал дърва, никой не видял. Петър се почудил, почудил, па тръгнал към хана да се постопли и хапне, че зимният ден бил кратък и нямало време за чудене.Петър влязъл в хана, ханджията му бил познат и те спазарили дървата. Около печката били насядали охранени чорбаджии и търговци Те въртели в пръстите си броеници и дори и не се наканили да сторят път на Хитър Петър. Така той останал прав, тропал от студ с цървулите си и после викнал на ханджията:- Имаш ли фасул със свинско, побратиме?Ханджията отвърнал7- Имам, да ти сипя ли?Хитър Петър се подсмихнал:- Сипи, сипи, занеси на магарето ми една паница.Ханджията се стреснал:- Ама магаре боб яде ли?Хитър Петър продължил да се хили под мустак:- Яде, яде, особено много обича, когато фасулът е със свинско.Ханджията сипал от фасула в една паница и се отправил към обора, където Хитър Петър бил вързал магарето на завет.Ханджията и търговците се запътили към обора. Ханджията сложил паницата с боба на земята под носа на магарето и всички зачакали магарето да наведе глава и да засърба боба. Но магарето така си и стояло без да трепне.А това време Хитър Петър извадил от торбата си сух самун хляб, вече бил седнал до печката на освободеното от търговците място, отрязал няколко филии, сложил ги върху печката да се постоплят и станат готови за ядене. В това време ханджията се върнал с паницата с боба и рекъл съкрушено на Хитър Петър:- Ама, Петре, магарето не ще да яде боба, нищо, че вътре има свинско! Ама ти много ни излъга...Хитър Петър се подсмихнал и също рекъл:

- Щом магарето не ще да яде боба, дай го насам, аз ще го изям вместо него – и засърбал чорбата с претопления хляб. И когато се наял хубавата, избърсал си устата и попитал:- А търговците къде са?Ханджията този път и той се усмихнал:- Засрамиха се, че се хванаха на тлъстата ти като боба със свинско лъжа и си отидоха по живо, по здраво.Тогава Хитър Петър също станал, помахал на ханджията, отишъл в обора, отвързал магарето си, потупал го по гърба от благодарност, че го нахранил, и също поел по пътя си.

ЦАР ЦЪРВУЛАН

Хитър Петър се застягал за път – пъхнал един хляб в торбата, похлупците със сол и пипер и потеглил. Вървял що вървял и взел, че огладнял. Спрял до едно изворче, начупил хляба, отпил вода, пак отпивал водица. Наял се до насита, станал и продължил пътя си. Вече мръквало той стигнал до едно село, но в това село не знаели за Петра и той затърсил къща, където да се подслони. Съгледал една голяма къща. Това била къщата на попа. Хитър Петър потропал на вратата, показала се попадията, изслушала Петра и с неохота го пуснала в къщата.А тя била сварила една голяма патка за попа и веднага я вдигнала на горната полица да не я зърне нечаканият гостенин. Петър усетил приятната миризма, облизал се благо, благо, и зачакал връщането на попа и си рекъл: “Ех, голямо ядене ще падне тази вечер с попа!”Попът се върнал, здрависал се с Петра и попадията започнала да нарежда масата: насипала им по голяма паница с боб, като не казвала изобщо за патката. Попът, който бил съвсем гладен, сърбал боба, чупел хляба и си хапвал сладко, сладко, без до знае, че в тенджерата го чака вкусна сварена патица и все приканвал гостенина:- Хапвай, хапвай, що дал Бог!Попадията, като мислела, че на другия ден ще яде патката, казала, че не е гладна, хапнала два-три сухи залъка и после с попа отишли в стаята да спят.Попът казал:- Хапнахме каквото Бог дал, и на това да сме благодарни!А преди да си тръгнат Хитър Петър промърморил като на себе си, но да го чуят и те:- Ох, дал Бог патка на полицата, а после и в торбата, да ми е сита душицата и си легнал на рогозката в ъгъла.На сутринта Хитър Петър се излюпил рано, рано, свалил тенджерата от полицата, извадил патката, изял й двете крилца, и щипнал и от бялото месо. После пъхнал патката в торбата си, а в тенджерата пъхнал два прокъсани кални цървула на попа. После и попът станал, дотътрил се до трикракото столче, наклал огъня, турил кафеничето на него и като черпел Петра с кафе, все го питал:- Ех, Петре, Петре, ти много ходиш насам-натам, я кажи какво казват препатилите хора как върви светът?Хитър Петър се мъчел да не се разсее на глас и отвърнал:- Ами напоследък, знаеш ли, какво разправят хората... за света... Имало на света един цар Паторан. Ама нещо му се случило, хем такова особено в неговия тенджера град, още не бил царувал от ден до пладне и да вземат да го свалят и да турят на негово място цар Цървулан. И така цар Паторан се оказал в торбичкова града, ама и там не го бивало дълго, и взели, че го глътнали,както някои, е , като тебе понякога си гълтат езиците от стряскане, защото същата тази сиромашия му отряза крилцата и го натъпка в тая тъмница на торбичкова града, и на негово място в тенджера града се покачил цар Цървулан. Така че вече беднотията ще е сита и зарадвана заради тази смяна и спокойно ще продължи пътя си.И тогава попът въздъхнал:-Така е то по белия свят – един се въздига, друг се смъква в калта.

Тогава Хитър Петър метнал торбата си на рамо, допил си кафето и се отправил по пътя си, зарадван от хубавата случайност да си похапне варена патица, замислен за случайността по пътя, и на сиромашията, и на богаташите.

ТЪРГОВЕЦЪТ

При Хитър Петър един ден отишъл братовият му син:-Чичо, решил съм да ставам търговец!Хитър Петър го изгледал и му казал:- За да станеш добър търговец, първо трябва да почиракуваш, така се учи и на занаят от майстора, ти добре разбери кое за какво е и тогава се захващай с търговията сам!-Няма какво да се уча! Всички знаят, че се купува евтино, а се продава скъпо, и аз няма да отстъпя от това. Ще ми дадеш ли някой и друг грош да започна търговия.Хитър Петър имал скътани двадесет гроша за черни дни. Но много обичал момчето и му ги дал. Решил, че то ще поиска от него и съвет за бъдещата си работа, и му казал:- Парите душа нямат, но могат да извадят и душа... Та ако търговците винаги печелеха, щяха да ги наричат печелковци, а не търговци.Момчето взело грошовете, пуснало ги в кесията доволно и понечило да върви. Хитър Петър обаче продължил със съветите си:- На добрите хора парите са добри слуги, а на лошите – лоши господари. И запомни – парите могат и на ум да те научат, но могат и да ти вземат ума!Момчето целунало ръка на добрия си чичо и си тръгнало предоволно.Вечерта Хитър Петър решил да отиде до кръчмата. Когато влязъл вътре, се изумил неприятно. Братовият му син седял на една по-голяма маса с голяма компания. Всички си пийвали и се смеели доволни. Питието поръчвал братовият му син. Хитър Петър се приближил до гуляйджиите, сбутал братовия си син и му рекъл:- Дай ми кесията си, мисля, че съм ти дал по-малко пари. Да взема да ги проверя.Хитър Петър взел кесията на момчето, отброил двадесет гроша и ги пуснал в пояса си. Момчето се зачудило:-Чичо, защо вземаш парите? – попитал младият търговец.Хитър Петър на мига отвърнал:-Ти както си тръгнал да купуваш, скоро няма да има какво да продаваш търговецо! – потупал го по рамото Хитър Петър и си тръгнал и той доволен.

ПОДРЯЗАЛ ЛОЗАТА

Хитър Петър цяла зима се задържал в снелото си, никъде не бил ходил извън него. Но дошла пролетта и той решил да се поразтъпче и се отправил за града. Стигнал града, повървял, повървял и се оказал пред една бръснарница. Погладил си брадата и решил да се обръсне. Влязъл вътре и застанал срамежливо до вратата. Вътре седели и чакали чорбаджии и търговци. Хитър Петър престъпил от крак на крак и се наканил и той да чака, по едно време бръснарят казал:- Сядай, ще те бръсна!Хитър Петър казал:-Ама има и други хора.Бръснарят се усмихнал:- Сядай, сядай, те така и така чакат, ще почакат още!Нямало как и Хитър Петър седнал на стола. Бръснарят започнал бръсненето, само че без пяна и с тъп бръснач. Стъргал, стъргал, Хитър Петър вече бил готов да заплаче, но си помислил: “Който може да почака, всичко навреме му идва”- И тогава бръснарят се обадил:- Байно, много си стискаш зъбите. Да ти дам ли да захапеш дръжката на метлата, за да не си прехапеш езика – подиграл му се бръснарят и се обърнал към разсмените чорбаджии и търговци:Бръснарят попитал Хитър Петър по каква работа е дошъл в града. Петър му отвърнал:

- Свят да видя! Нищо, нищо, ти си върши работата, всеки плаче, когато му дойде.Бръснарят довършил бръсненето на Хитър Петър и му казал:- Вместо да ми плащаш, я вземи да ми подрежеш лозата в двора, браво, добре изтърпя всичко, ще ме помниш, докато си жив.Хитър Петър го погледнал хитро и веднага се съгласил:- Ако ми дадеш бръснача, с който ме обръсна, на мига ще я подрежа. Не си ми ял попарата, затова така приказваш.Бръснарят дал бръснача си на Хитър Петър и той отишъл в двора на бръснаря, и отрязал лозата му из корен, после отишъл да върне бръснача в бръснарницата. Бръснарят го попитал:- Добре ли подряза лозата?А Хитър Петър отвърнал:- Така добре я подрязах, , че няма да ти се наложи да я подрязваш втори път.Тогава бръснарят също хитро попитал:- А плаче ли?Хитър Петър се засмял и отвърнал:- Много плаче, и ти да я видиш, и ти ще зарониш крокодилски сълзи!Когато бръснарят, чорбаджиите и търговците разбрали какво е станало с лозата, Хитър петър вече бил напуснал града забързано.

ДОБРЕ СЕ ПРЕСТРУВАШ

Едно време по селата поповете се славели със своята гостоприемност: когато заколели свинята си, канели на гости много хора. И тогава тия хора изядали свинята на кебап и изпивали една бъчва вино. Но на такова голямо угощение попът не канел бедните и гладни хорица, а чорбаджиите, богатите, които имали и свинско,, и бели хлябове, и пълни бъчви с вино.Чорбаджиите не ходели с празни ръце на гости у попа, а носели винаги бели хлябове, и луканки, и пълни бъклици с вино. И тогава къщата на попа догоре се напълняла с всякакви лакомства, тяясна ставала от донесеното ядене и пиене.Попът в Петровото снело бил голям скъперник. Когато му умряла попадията, той останал сам самин вкъщи, нямало кой да се грижи за него, поживял той така някой и друг ден, а после пазарил Петра за чирак. Хитър Петър познавал нрава на попа много добре, мълчал си, търпял всичко и все гледал да му угажда.По едно време, щом дошъл денят на колене на свинята, попът попитал Петра:- Виж, Петре, ти си умен и схватлив човек, я да вземеш да ми разкажеш какво трябва да направя, та гостите да не изяждат свинята ми?И Хитър Петър започнал:- Виж сега.Ще заколим свинята, ще я опърлим и после ще я закачим както е цялата на една кука под стряхата. Когато хората я видят, ще ри рекат: “Брей, попадията умря, ама виж ти попът каква голяма свиня е отгледал. Голямо ядене ще падне у попа тази година, я да занесем и ние повечко и от нас, тия дето ще ходим да ядем свинята му”. А вечерта ще скрием свинята и ще кажем, че са я откраднали!Попът похвалил Петра за добре измислената работа и казал:- Е, такова нещо не ми е идвало на ум! – казал попът и отишъл да точи ножа...Попът и Хитър Петър направили така, както бил измислил Петър. Заклали свинята, опърлили я и я закачили на кука под стрехата. А когато дошла нощта, нарязали свинята на парчета, посолили ги и ги наложили в каче, после похлупили качето с капак. И попът рекъл на Петра:-. А сега иди и покани хора, ама от по-богатите чорбаджии, каже, че попът е заклал много голяма свиня, та да се сетят да донесат повече неща за мене.Хитър Петър излязъл, но после изчакал да настъпи нощта, върнал се, напълнил дисагите си с парчетата месо от качето и тръгнал да ги разнася по сиромасите. Цяла нощ разлайвал кучетата из селото, тропал на всеки вратник, подавал месчината и казвал:

- Ако ви питат откъде го имате това месо, отговаряйте: “Дядо поп ни г о донесе за Бог да прости попадията!”На сутринта попът станал доволен, нахлузил расото, нахлупил килимявката и се наканил да ходи в църквата, но решил да се отбие в мазето да види месото. Отворил капака на качето и що да види, качето било празно! И попът завикал с всички сили:- Петре, някой е откраднал свинята!Хитър Петър се зарадвал, изтърчал до мазето и потупал попа по рамото:- Ха така, викай, още по-силно викай, да ти повярват чорбаджиите, та да донесат повечко от виното и от месата.Попът бил като гръмнат:- Истина ти казвам, Петре, някой е откраднал свинята – завикал още по-силно попът.Хитър Петър отново го потупал по рамото:- Точно така! Много добре се преструваш! – говорел му Хитър Петър, похвално, и се смеел от сърце.

МАЛКА Е ПОКАЗАЛКАТА

По времето, когато живял Хитър Петър, било забранено да се носи оръжие. Един ден Хитър Петър затъкнал в пояса си ятаган и тръгнал по града. Но не щеш ли, срещнал го Настрадин Ходжа. Той видял, че в пояса на Хитър Петър е затъкнат ятаган и веднага се обадил:- Петре, ама ти не знаеш ли за султанската заповед да не се носи оръжие? Защо си го затъкнал в пояса си този ятаган?Хитър Петър на часа отговорил:- За да показвам на децата с него, когато четат.- И за какво ти е чак талкова голям ятаган за показалка?- Остави се! Някои хора правят толкова големи грешки, че за техните грешки и тази показалка е малка!

КРАДЕЦЪТ НЕ ТЪРСИ СТОПАНИНА

Хитър Петър живеел в самия край на селото, къщата му била малка и варосана, но около нея нямало нито висок плет, нито дувар. И наоколо било ясно и чисто небе, каквато ясна била душата, и каквото чисто било сърцето на стопанина. Къщата се гушела между ябълкови и сливови дървета. Хитър Петър бил излязъл на двора, греело ясно слънце, на душата му било радостно и затова той си подсвирквал. По това време покрай двора му минал един приятел:- Добър ден – поздравил приятелят му.- Добро за добрите – отзовал се и Хитър Петър.Петре, дошъл съм да те моля за помощ. Да си постегна портите и плета покрай къщата.- Добре, ще дойда да ти помогна. Но трябва да знаеш, че ако мине добър човек покрай къщата ми и види ли, че е затворена вратата и ме повика, и аз не изляза, значи ме няма вкъщи! А крадецът не търси стопанина! Той и през плет, и през порти, и през вратата на къщата минава. Нищо не го спира – и плет, и порти, и ключ!

ОВЧЕ РУНЦЕ, ВЪЛЧЕ СЪРЦЕ

Всички съселяни на Хитър Петър го обичали и уважавали, и те били като него сиромаси, но Хитър Петър бил много приятен човек – весел закачлив, умен и съобразителен.На един от съселяните на Хитър Петър в зеленчуковата му градина израснала една много голяма зелка. Щом този селянин изрязал всичкото зеле в градината и го закарал вкъщи с каруца, нарамил голяма зелка и я занесъл на Хитър Петър.Хитър Петър много се зарадвал на обичта и уважението на съселянина си, знаел, че и този човек бил беден като него, и тогава решил и му дал една жълтица. От тия, дето

успял да измъкне от султана след лъжата си. Тази му щедрост, дето за една зелка Хитър Петър дал на селянин цяла жълтица,, изкривила в зла усмивка устните на един доста богат и лукав чорбаджия. И той решил:- Що не взема и аз да измъкна от този глупак нещичко, дето не знае цената на златото, дето е дал цяла жълтица за някаква си зелка.На другия ден чорбаджията нарамил най-тлъстия овен от стадото си и тръгнал за Хитър Петър. Селяните, които го срещали по пътя му, го питали:- Къде го караш този тлъст овен, чорбаджи?- Нося го на Петра!У Петрови той се провикнал:- Петре, вчера получи като подарък най-голямата зелка на селото, а днес аз ти нося и най-големия и тлъст овен от стадото ми!Хитър Петър веднага съобразил какво бил замислил чорбаджията и викнал на жена си:- Жено, ела да видищ какво овче рунце е дошло у нас, вълче сърце!Жена му изтичала навън и попитала Хитър Петър:- А ти, Петре, как ще се отблагодари4ш на чорбаджията?Хитър Петър погледнал и той лукаво:- На най-тлъстия овен се пада и най-голямата зелка! – рекъл Хитър Петър и отишъл за зелката. Но когато се върнал, от чорбаджията нямало и следа. И тогава Хитър Петър поканил всички свои приятели-сиромаси да опитат тлъсто овнешко с прясно зеле.И така сиромасите яли и се надсмивали над ума на чорбаджията цялата вечер.

НИЩО НЕ СЪНУВАЛ

Хитър Петър, селския чорбаджия и попа нощта ги сварила в един хан. Там те седнали да повечерят кой каквото си носел. Хапнали, пийнали и изведнъж попът поразклатил бъклицата си и казал:- Още много вино ми остава, как не успявам да го изпия! Ако до утре не го свърша, ще се вкисне! Главата вече ми се замъти от него!Чорбаджията и той се оплакал:-Я що нещо ми е останало от патицата, хапнал съм само крилцата, я каква голяма е тази патица! Ще се вмирише, ако не я изям цялата!Хитър Петър започнал да прибира похлупците със солта и пипера, и казал:- А на мен нищо не ще ми нито вмирише, нито ще вкисне, солта и пиперът са издръжливи.А после се наканили да спят. Хитър Петър заръчал:- И който сънува най-страшния сън, той на сутринта да изяде патицата, и да изпие винцето.- Хубаво – казал попът, а чорбаджията вече бил захъркал.Тогава хитър Петър отишъл при патицата на чорбаджията и бъклицата с винцето на попа и започнал ту да отхапва от патицата, ту да си пийва винце от бъклицата. И така докато не изял цялата патица, и не изпил всичкото вино.На сутринта, когато всички се събудили, Хитър Петър почнал:- А сега да чуем кой какво е сънувал през тази нощ?Пръв започнал попът:- Моят сън е най-страшен1 Сънувам, че ора нивата си, впрегнал съм в един хомот две черни котки. С върховни усилия натискам ралото, котките и те се напъват, теглят ли, теглят ралото, но от време на време се обръщат и ми се усмихват. Поглеждам! Ама това не са котки, а същински дяволи! Хуквам аз да бягам. Те подире ми! И ме хващат: “Дядо попе, не можеш ни избяга!” Сграбчват ме под мишниците и ме повличат нанякъде. По едно време гледам някакви черни врати. И ги питам: “Какво е това, какви са тези врати?” А те ми казват: “Прочети какво пише отгоре им!” А аз и чета: Над вратите има надпис – АД! Започвам да се дърпам, викам: “Ама аз за тук ли съм! За АДА!” А сатаните отварят портата и ме блъскат вътре и после заключиха! Страхотия! Опазил ме Бог! – вайкаше се попът.

Тогава чорбаджията се затюхка:- Дядо попе, моят сън е по-страшен! Сънувам, че съм на селската поляна. А поляната пълна с бели патки. Там и моята патка, дето жена ми я свари, гола голеничка, без пера, същинска сварена патка, каквато си и беше. И аз взех, че я възседнах. После патките полетяха към небето и застанаха на облаците и ми викат: “А сега паси, паси!” Питам аз какво да паса, а те: “Облаците паси! Паси или сега ще те хвърлим от небето, та долу, да се разбиеш на земята!” Добре, че точно тогава се събудих!А Хитър Петър казал: “Преядохте и препихте снощи и всеки от вас своето е сънувал. А аз, като видях, че тебе, дядо попе, те затвориха в АДА, а чорбаджията пасеше облаците, си рекох: “Вие повече няма да се върнете тук, и взех, че изядох патицата и изпих виното от бъклицата, легнах, и така съм заспал сит, че нищо и не сънувах.

ОБАЖДАЙТЕ СЕ И ВИЕ

Една пролетна сутрин в двора на селския чорбаджия се чувала силна глъчка. Той бил повикал млади селяни и селянки да му прекопаят лозето. Между тях бил и Хитър Петър. Той разказвал на събралите се весели истории и те се смеели зарадвани. И тогава излязъл чорбаджията и наредил:- Няма какво да се разтушвате, а я се хващайте и тръгвайте към лозето. Кой ще носи торбата с хляба?Хитър Петър се обадил:- Аз ще нося торбата с хляба!Чорбаджията прооодължил7- А кой ще носи кошницата с яденето?Хитър Петър отново се обадил:- Аз ще нося и кошницата с яденето!- А бъкела с водата кой ще носи?Хитър Петър отново се обадил:- Жената!Но чорбаджията не спирал:- А кой ще понесе мотиките?Тогава Хитър Петър подхвърлил:- Няма само аз да се обаждам, я! Е, обадете се и вие! Аз ли да нося всичко? – обърнал се Хитър Петър към другите копачи.

ЧОРБАДЖИЯ-ХАДЖИЯ

Едно време християните ходели на хаджилък до Йерусалим. Да се поклонят на Божи гроб. Но това не го можел всеки, а само чорбаджията човек. Не било това за сиромасите – хаджилъкът не бил за всяка уста лъжица!По това време Хитър Петър се хванал да пасе овцете на един селски чорбаджия. Вече се бил стопил последният мартенски сняг, вече била ясна пролет и чорбаджията и жена му се застягали за дълъг път. Щели да стават хаджии.И затова чорбаджията поканил гости – и тези гости били отново чорбаджии и хаджии! По този повод заклал един овен, било наготвено много ядене, и веселбата започнала. Всички гости много си услаждали, пийвали си, веселили се, благославяли и се прощавали с чорбаджията и жена му. На третия ден Хитър Петър извел конете от яхъра, засамарил ги и натоварил вещите за из път на чорбаджиите. След като яхнал коня се, чорбаджията пред всички заръчал на Хитър Петър- Петре, на тебе оставям стадото си. Грижи се за него като за собствена стока,, пази овцете, гледай ги добре, ако заваря всички овце, като се върна – най-тлъстата овца ще е за тебе. Но ако и дори и една се е загубила – тогава си прави сметката...Хитър Петър отворил широко голямата порта на двора на чорбаджията и той заедно с жена си поели по дългия път към Божи гроб.

Хитър Петър останал със стадото овце, водел го всеки ден по поляните извън селото, поляните били обсипани с цветенца, ухаели чудно, агънцата подтичвали насам-натам, Хитър Петър свирел с кавала си, ядял лучец и все си мислел: “Какъв ли хаджия ще бъде тоя чорбаджия, хората гладни гладуват, а той тръгнал на хаджилък! И ще иска Бог да му прости греховете, а той сам на никого не прощава!”И тогава Хитър Петър решил и отишъл при попа, и му рекъл:- -Дядо попе, удряй камбаната на умряло!Попът се стреснал и попитал:-Кой е умрял1- Чорбаджията! – престорено натъжен изрекъл Хитър Петър. – дойде един човек, който е бил на Божи гроб, и каза, че чорбаджията пристигнал там изпосталял, от многото постене и молитви, И после хванал треска и умрял. Но преди да умре, си спомнил, че е искал прошка от бедния народ, от сиромасите, и за да му простят греховете тук, на Божи гроб, заръчал да ми предадат да заколя половината стадо и да нахраня сиромашкия народ, да се моли за опрощаване на греховете му.Тогава Хитър Петър повикал неколцина приятели, те наточили ножовете, заклали половината стадо, опънали кожите на овцете да се сушат на слънцето, хората разбрали за смъртта на чорбаджията от силния звън на камбаните, после добре си хапнали и се помолили за опрощаване на греховете на чорбаджията.Срещу Гергьовден Хитър Петър отново отишъл при попа, видимо притеснен, покашлял се и казал:- Дядо попе, онази работа излезе пълна лъжа!- Коя работа?- Дето чорбаджията беше умрял. Не бил умрял, жив бил, и се връщал хаджия.Попът попитал изумен:- И сега какво ще правим?-Ще го поменем! Да го поменем за здраве!- Добре, Петре, добре правиш, грижиш се за душата на чорбаджията, такива хора като тебе рядко се срещат!На Гергьовден останала само една овца от стадото на чорбаджията, най-тлъстата, после по поляните цял ден народът ял и се веселил за здравето на чорбаджията-хаджия.Но настъпил денят и се чуло за завръщането на хаджията. Конете спрели пред чорбаджийските порти, новите хаджии слезли от тях, бил се събрал много народ да ги посреща, хаджиите раздавали на всеки седефено кръстче или книжна иконка, цялото село било там.Хитър Петър пристъпил към чорбаджията-хаджия.- Е, Петре, опази ли ми стадото?- Остана само една овца, най-млечната и с най-меката вълна! – и разказал на чорбаджията как изяли половината стадо за опрощаване на греховете му, и другата половина за здравето му, и му поднесъл една пръстена паница с овче кисело мляко.Чорбаджията страшно се ядосал и взел, че захлупил паницата на ратая си на главата. Тогава Хитър Петър излязъл навън целият оплескан с киселото мляко и там го запитали7- Петре, защо ти е толкова бяло лицето?А той отвърнал7- Чорбаджията и хаджия да стане, пак си остава чорбаджия, а на сиромаха, когато са му чисти сметките, и лицето му е бяло!

ЧИСТО НОСИ – СЛАДКО ЯДЕ

Момчето на брата на Хитър Петър му отишло на гости. Но тъй като цял ден играло навън, където било кално, било много лошо изцапано и омърляно. И Хитър Петър му казал:- Иди се измий и си изчисти дрехите, и тогава сядай на масата.

- Ама защо да го правя, утре пак ще играя навън и пак ще се изцапам, няма да се мия сега!Минало не минало време и Хитър Петър казал на братовото си момче:- А сега вземи метла, лопата и кофата и иди да пометеш двора, там магарето също е изцапало.Момчето изгледало чичо си и казало:- Няма смисъл да чистя двора, утре магарето отново ще изцапа.Не му станало добре на Хитър Петър от ината и мързела на момчето и казал на жена си:- Ние утре с теб ще ядем скришно от момчето, да се научи, мързела му с мързел!Жена му изплашено го изгледала:- Ама как така, нали и момчето трябва да яде, че то ни е дошло на гости? Ама така ли ще го посрещнем?- Прибери хляба в сандъка! Според госта и посрещането! – засмял се Хитър Петър. По едно време момчето наистина огладняло. Отишло при чичо си и попитало7- Чичо, няма ли вече да ядем?Хитър Петър го изгледал хитро и казал:- Вкъщи вече няма да ядем, момчето ни!Казал това Хитър Петър и отишъл из селото по работа.Момчето започнало да поглежда стринка си, но и тя не му давала нищо за ядене, а не се и канела да приготвя нещо.На обед Хитър Петър се върнал. Те влезли с жена му в къщата, хапнали и отново излезли да си гледат работата по двора. Но момчето толкова вече било гладно, че не се стърпяла и попитало чичо си:- Чичо, ама кога ще ядем, вече съм много гладен!Хитър Петър се засмял:- Много ли си гладен?- :Много съм гладен! Гладен съм като вълк!- Но ние вече няма да ядем, момчето ни!- Сега ще ти обясня, момчето ми.Ти нали каза, че няма нужда да чистиш дрехите си, защото пак ще се изцапат. Та и аз реших – защо да ядем пак, като отново ще огладнеем,, напразно само да се трудим!И тримата тогава се засмели. И момчето, и чичо му, и стринка му. Момчето много се било засрамило и веднага започнало да си чисти дрехите, стринка му веднага се заела да готви и да нарежда софрата. А Хитър Петър доволен сучел мустаци и говорел:- Който добре работи, и чисто носи, и сладко яде.

ГРЪМНИ НА КАЛПАКА МИ

Още преди освобождението ни от турско робство комитски хора дали на Хитър Петър кесия с много пари и му казали да ги занесе на свой човек, за да ги пази. И Хитър Петър веднага тръгнал за съседно село да носи кесията с парите. Пътят му минавал пред букова гора, той бил затъкнал кесията в пояса си и весело си подсвирквал, мислел си, че няма от какво да се плаши. По едно време насреща му излязъл един турчин разбойник. Разбойникът спрял свирнята на Хитър Петър и го запитал:- Ти накъде си тръгнал? – ревнал разбойникът и насочил пищов срещу него.Хитър Петър се стъписал, какво да измисли, и казал:- Отивам на сватовщина, в съседното село.- Тогава дай си тютюницата! – изръмжал още по-страховито турчинът разбойник.- Ама аз не пуша! – оправдал се Хитър Петър.Тогава разбойникът бръкнал в пояса на Хитър Петър и измъкнал кесията с парите.- Тия пари чии са? – изръмжал доволен разбойникът.- Мои са!- Лъжеш!- Като си намислил, че лъжа, тогава защо ме питаш?- Тогава чии са?

- Чорбаджията ми ги даде да ги дам за сватовщината.- Тогава кажи и на чорбаджията, и на тоя, дето ги носиш, много здраве от мен, и че аз съм ти взел парите1 – казал разбойникът и затъкнал кесията в своя пояс.Тогава Хитър Петър рекъл:- За да ми повярва чорбаджията, а и другият, че е било много страшно, когато си ме обирал, гръмни два пъти на калпака ми.И Хитър Петър закачил калпака си на едно клонче. Разбойникът гръмнал два пъти. После Хитър Петър свалил и антерията си и нея я метнал на клон и казал: А сега гръмни и по нея за по-сигурно! Разбойникът пак гръмнал два пъти. Тогава Хитър Петър казал:- Що не гръмнеш по нея още два пъти?Тогава разбойникът се огледал и казал:- Да гръмна, ама ми свършиха патроните!- Тогава какво ме опяваш без патрахил1 -Хитър Петър само това и чакал: зашлевил няколко шамара на объркания турчина разбойник, бръкнал бързо в пояса му и взел народните пари обратно. Грабнал калпака и дрехата си и бързо се скрил в гъстата гора.

ПОКАЗАЛ МАГАРИЯТА СИ

На един конски великден селският чорбаджия подарил на сина си кон. Синът веднага го оглавил с юзда, сложил му гердан от сини мъниста, украсил го с шарени ширити, яхнал го и заминал за хорото на мегдана. Там се били събрали много младежи, там също бил и Хитър Петър. Един от младежите запитал Хитър Петър:- Дали можеш да познаеш на колко години е конят на чорбаджийския син?През това време Хитър Петър вече оглеждал коня. А младежът продължил:- Ти нима не знаеш, че годините на конете се определят по зъбите им?- Знам, чичовото – отговорил набързо Хитър Петър.Тогава младежите се разсмели, а чорбаджийският син, който помислил, че Хитър Петър му се подиграва, грабнал калпака му и го ударил в земята. Тогава Хитър Петър казал:- Като стана така се сетих за една приказка, ей сега ще ви я кажа. “Един цар разбирал езика на животните. И веднъж решил да ги събере на едно и също място по едно и също време та да чуе какво си говорят. Речено сторено. Събрали се животните на това място. Но по пътя натам конят казал на магарето – братовчеде, и гледай сега, когато ще се съберат всички животни, ти да си покажеш магарията! Пристигнали конят и магарето на указаното място, а там вече се били събрали всичките животни. И най-неочаквано магарето започнало да се въргаля в прахта, започнало да реве, да рита, да скача. Когато животните вече започнали да се разотиват и конят и магарето също си тръгнали, конят казал на магарето – братовчеде, ама аз нали ти казах да внимаваш да не си покажеш магарията за срам пред всичките животни? А магарето отвърнало – като видях колко много животни са се събрали, не можех да не си покажа цялата магария!Тогава чорбаджийският син яхнал коня и си заминал, явно подразбрал, че тази приказка се отнася и за него.

ПИТАМ РИБАТА

Веднъж селският кръчмар купил много риба евтино, защото вече се била вмирисала, и решил да я продава в магазина си на простите селяни, които се заседявали в кръчмата му. По това време в кръчмата бил и Хитър Петър. Той усетил отдалече, че тук има нещо нередно, много лошо вече миришела рибата и той си казал: “Риба без вода и кръчмар без лъжа не могат! Който се прави на овца, вълците го изяждат! Селяните вече започнали да се тълпят около подредената риба, но в това време Хитър Петър взел една голяма риба и започнал да я поднася ту до устата си, ту до ухото си. Селяните започнали да любопитстват и да питат Хитър Петър:- Петре, какво правиш? Какво си я грабнал тази голяма риба?

- Ами че аз си говоря с нея. Питам я какви новини има в морето. - И тя какво ти казва?- Казва, че новините й били много стари, защото била излязла от морето преди седмица.Тогава селяните подразбрали каква е работата и всички се разотишли.

УВАЖЕНИЕ НА ДРЕХИТЕ

Хитър Петър бил много приказлив, чудесно разказвал и хората го слушали с удоволствие. Канели го на сватби, кръщенета и по всички особени случаи, да забавлява гостите. Веднъж се заженил един приятел на Хитър Петър. Този приятел го поканил на сватбата си и му казал, че ще го сложи да седне до кума. Хитър Петър отишъл н сватбата в старите си дрехи, Но тогава никой не го и погледнал, не го поканили да седне, никой не му обръщал внимание. И той се повъртял по двора и си тръгнал. Върнал се вкъщи и се преоблякъл в нови дрехи. И отново се върнал на сватбата. Този път обаче го поканили на масата, сложили го да седне до кума, наредили пред него ядене и му донесли и много вино за пиене. Сипал си Хитър Петър в чашата вино и вдигнал наздравица. После започнал да полива новите си дрехи с виното. Всички много се зачудили и започнали да го питат защо прави така. А той отвърнал: “Поканихте новите ми дрехи на сватбата и затова сега те пият и ядат! Май вие тях уважавате?”

ОТ НИЩО НЕЩО

Хитър Петър тършувал нещо из мазето, претърсвал полиците и най-неочаквано паднало едно голямо сито и го цапнало по главата, видял звезди посред бял ден, свитки му излезли от очите и то после паднало на пода. Хитър Петър го ритнел, ситото обаче го треснало по коляното. Тогава Хитър Петър го сритал още веднъж, грабнал го и го ударил в земята. И ситото го плеснало по челото. Тогава Хитър Петър се ядосал, грабнал един голям нож и се заканил::-Удряй ме сега, удряй, удряй по-силно, да видиш какво ще ти се случи!И, разбира се, че ситото тогава се продънило от ножа.

ТОГАВА ВМЕСТО СЕГА

Хитър Петър отишъл на баня. Влезнал в банята и прислужникът веднага изтичал и му донесъл налъми. Но е единият бил много голям, а другият много малък. Той обул големия налъм,, а малкия закачил на големия пръст на другия си крак. Отишъл до коритата, загребал със шепите си вода и започнал да се плиска. Тогава прислужникът му донесъл едно тасче. Но то било пробито и изкривено, Хитър Петър някак си се изкъпал и започнал да подскача на място да му се отцеди водата. Тогава прислужникът му донесъл една не много чиста и здрава хавлия, но Хитър Петър криво ляво се избърсал и се облякъл. Преди да си тръгне пуснал в шепата на прислужника десет пари.След дни Хитър Петър отново отишъл в банята. Ама тогава прислужникът му донесъл хубави налъми, здрав тас за вода и чиста и здрава хавлия. Като свършил с къпането Хитър Петър се облякъл и пуснал в шепата на прислужника само една пара. Прислужникът останал много учуден.- Ама защо така? Първият път ми дадохте десет пари? – казал недоволен той.- Е, десетте пари бяха за този път, а едната пара за миналия път. Не се чуди, така излиза.

ИДИ ПИТАЙ МАГАРЕТО!

Хитър Петър бил на воденица, смлели му няколко чувала брашно, той ги натоварил на магарето си и се върнал вкъщи. Разтоварил чувалите, вкарал магарето в обора и си легнал да спи. По едно време чул, че някой го вика:- Петре, Петре!Той се направил, че не е чул и отново заспал. Този някой отново викнал:- Петре, Петре...Хитър Петър се надигнал, показал се през прозореца и попитал:- Какво има, какво си се развикал така? – познал човека, който го викал.Онзи обяснил:- Исках да те питам – ще ми дадеш ли магарето си за пренеса на лозето няколко кола?Хитър Петър ядосано отговорил:- Магарето не е тука!В това време магарето, явно стреснато от виковете, заревало от обора. И тогава човекът викнал:- Петре, че магарето ти реве от обора. Чу го, нали?Хитър Петър завъртял глава и казал7- Като го чу, иди при него и него питай дали ще ти занесе коловете!

ЗА НАШАТА ЧЕРГА

Веднъж, пред къщата на Хитър Петър сее били събрали доста хора и се карали или говорели шумно. Хитър Петър и жена му спели. Навън било много студено и те се били завили с една голяма и топла черга. Жената на Петър попитала:- За какво ли викат тия хора? Иди виж!Хитър Петър се обърнал на другата страна и отново заспал.Но навън продължавали да викат и да шумят. И жената отново казала:- Я иди виж за какво ли е тази кавга, Петре?Нямало как и Хитър Петър станал, наметнал чергата на гърба си, увил се с нея, и излязъл пред портата. Навън имало доста хора и преди още Хитър Петър да каже нещо, един от тях се хвърлил към него и смъкнал чергата от гърба му, и побягнал. И другите се разпръснали. Хитър Петър се върнал вкъщи. Жена му го попитала:- И за какво се караха тия хора?- Караха се за нашата черга1 – ядосано отвърнал той.

РАБОТАТА Е ДРУГА!

Било лято, напечено и задушно, Настрадин ходжа къде, къде, и легнал под голямата слива, имал такъв навик да си подремва следобед. Лежал на сянка и току при него дошъл Хитър Петър, видимо разтревожен. Настрадин го попитал:- Какво така си се умислил, Петре?И тогава Хитър Петър започнал да разказва:- Знае ли какво стана току-що? На поляната пасяха две крави. И изведнъж едната крава навири рога и намушка другата в корема. И тази крава, намушканата, скоро умря. И сега как ще я бъде?Настрадин ходжа само се завъртял на едната си страна и казал:- Е, чак пък, лошо, намушканата крава ще я одерем и изядем. Какво по-хубаво от това! А онази, дето я е намушкала, че то, добичето, какво е виновно, не мисли, и няма вина.Хитър Петър въздъхнал успокоен.- Е, щом е така, добре. Защото кравата,, която беше намушкана, беше твоята крава, а другата беше моята. Значи, всичко е наред.Тогава Настрадин ходжа подскочил:-Е, чакай тогава, така работата е друга!

“БЛАГОРЯ НА ЖЕНАТА”

Било есен, още по турско, и в селото на Хитър Петър се появил пашата. Всички селяни се събрали да се му се жалват. И Хитър Петър тръгнал, но когато стигнал до дюлята, се замислил и викнал:- Жено, донеси една кошница да набера дюли, да не ходя при пашата с празни ръце.!-Но жена му възразила:- Не му носи дюли! Занеси му смокини, да се подслади, че дюлите могат и да му приседнат.Но Хитър Петър не отстъпвал. И така те започнали да спорят. Всеки настоявал на своето. Най-накрая Хитър Петър отстъпил и жена му донесла една кошничка със смокини. И Хитър Петър отишъл на мегдана при пашата. Поздравил го и казал:- Ето да се подсладиш със смокините и гледай да не мъчиш сиромашията.Като чул това пашата, събрал вежди, сбръчкал чело и започнал да замеря Петра със смокините. Тогава Хитър Петър се развикал:- Благодаря на жената,, че ме накара да нося смокини, а не дюли!Тогава пашата го попитал:- Защо викаш “Благодаря на жената” – запитал го пашата.А Хитър Петър побързал да отговори:- Защото аз исках да ти донеса дюли, а тя ме накара да ти донеса смокини, но ти както благодариш, щеше да ми строшиш главата с тия огромни дюли!

ДОБРЕ ГО ОБРЪСНАЛ...

Срещу един празник Хитър Петър решил да се обръсне. Отишъл в бръснарницата, вътре бил само чиракът, нямало го бръснаря, и той накарал Петра да седне и да го обръсне. А Хитър Петър го попитал:- А ти умееш ли да бръснеш?Чиракът отговорил7- Ами умея, колко лави съм обръснал досега!И Хитър Петър седнал на стола. Чиракът му сложил кърпа, насапунисал го, наточил бръснача и започнал да го бръсне. Но на всяко замахване го порязвал и веднага слагал там памук. И така го обръснал наполовина, защото Хитър Петър го спрял.- Стига толкова!Чиракът се зачудил:- Но аз съм избръснал само половината лице!-Така е, ти-на половината ми лице насади памук, а аз на другата половина на лицето си имам намерение да засея лен!

КАКВА НЕПРАВДА!

Хитър Петър бил тръгнал по работа в едно далечно село, ходил що ходил, но се изморил и легнал да си почине под един голям дъб. Около дъба били нападали жълъди. Той взел един жълъд, опитал го със зъби и рекъл:- Такова голямо дърво, а ражда такива малки плодове, а лозинките раждат огромни тикви, по-големи от човешка глава!Точно казал това и отгоре върху носа му паднал един жълъд.- Така е, природата си знае работата! – рекъл си Хитър Петър. - Добре, че дъбът не ражда тикви!

ПОСЛЕ ЩЕ МИСЛИ

Пред къщата на Петров съсед имало купчина пръст. Минаващите покрай нея я заобикаляли и вечно нареждали:- Няма ли тоя човек да я изрине най-накрая тая купчина от пътя! Сляп ли е или го е хванал мързела! На всички пречи, и децата все налитат на нея, спъват се и някое ще

вземе на се пребие. Бре че неразбран човек! Хей, ти, махни тази купчина пръст от пътя ни! И добитъка не може да мине, оглушки ли си правиш?Точно така било, този човек си правел оглушки. Хората минавали, заобикаляли купчината и все викали и нареждали. Един ден Петър видял, че съседът му взел лопата и мотика и започнал да копае до нея. Копаел и изхвърлял пръстта до старата купчина.. Изкопал бил вече цяла яма, когато Хитър Петър отишъл при него и го попитал:- Съседе, защо копаеш тази яма, нали трябваше да разкараш предишната пръст оттук, а ти сега направи още една купчина пръст.- Ами ще вкарам пръстта от старата купчина в нея.Хитър Петър се изумил:- А пръстта от ямата, която нахвърля на пътя, къде ще я денеш?- За това после ще мисля. Нали искаха да махна пръстта от пътя, а за новата пръст къде ще я дяна, за това още не ми е дошло на ум.Хитър Петър се извърнал и казал:- Ум царува, ум робува, ум патки пасе!

САМОХВАЛКО

Приятелите на Хитър Петър веднъж се били събрали на приказка и си говорели за коне и за езда. Там бил и един самохвалко.- Веднъж – започнал самохвалкото, бяхме отишли по работа до едно село, а там хората бяха наобиколили един жребец. А той подскачаше, дърпаше се , риташе, хапеше и на никого не даваше да го яхне. По-страхливите стояха на страна, а сърцатите, ако го яхнеха, той ги хвърляше веднага от гърба си... Аз гледах отстрана, после приближих до жребеца, хванах се за седлото, подскочих и...В това време към събраните хора приближил Хитър Петър. Той знаел за случая с лудия жребец и самохвалкото. Самохвалкото го видял, спрял да говори, почесал се по главата,, махнал с ръка и продължил:- А.. и аз така не успях да го яхна!

ШЕГОБИЙЦИ

Веднъж поканили на угощение Хитър Петър. Имало печено агне и много вино. Всички яли, пили и много се веселили. Накрая всички решили да се пошегуват с Хитър Петър. Един го накарал да се извърне назад, а другите през това време натрупали в чинията му всичките кокали. И някой от тях завикал:- Вижте колко много е ял Петър!Хитър Петър не се смутил, а само казал:- Аз съм ял само месото, а вие сте изяли и кокалите!

ДЕЛБА

Трима братя имали ниви една до друга. На слога, който ги делял, имало голям орех. И те били дошли да оберат ореха. Бали що брали, събрали само една торба орехи. Но тъй като те не били сговорни и вечно се карали, този път повикали Хитър Петър да им раздели по равно орехите. Тримата седнали на земята, седнал и Хитър Петър и делбата започнала. На първия брат Петър загребал една шипа орехи и я сложил пред него. Загребал две шепи и ги сложил пред втория брат. Пред третия брат сложил три шепи. После станал от земята, метнал чувала на рамо и казал:- Останалото е за мене.- Ама как така?- Нали щеше да бъде по равно!- Щом е така, ето ви чувала, делете си орехите сами, по равно! – отсякъл Хитър Петър и си тръгнал.

ТАКА СЕ ТЪРСИ...

Загубило се чорбаджийското магаре. Ратаите плъзнали по поляните и нивите да го търсят, срещнали Хитър Петър и го повикали той с тях да търси. Той решил да мине през лозята. Вървял и си подсвирквал, и пеел. Срещнал го един съсед:- Какво си се разпял, Петре?- Търся чорбаджийското магаре, било се загубило, такова магаре така се търси. Ела да седнем, да си починем и да си поприказваме.

ИНАТ

Хитър Петър и жена му заспорили кой да храни магарето. И, разбира се, че се скарали. Жена му викала:- Няма само аз да върша работата в тая къща, нещо направи и ти, Петре!После и Петър се развикал. Викали, карали се, най-накрая се разбрали, че ще храни магарето този, който проговори пръв.Жена му на Хитър Петър не могла дълго да мълчи, излязла и отишла при съседката. Започнали с нея дълга приказка, и така до вечерта.В това време в къщата им влязъл крадец. Повъртял се,, повъртял се и съзрял Петра в ъгъла. Загледал го, онзи блещел ли блещел очи, но нищо не говорел. Крадецът обиколил къщата, събрал каквото видял, после отвързал и магарето от обора, натоварил всичко заграбено на него, и си тръгнал.Вечерта вкъщи се върнала жената. Видяла, че от нея всичко е изнесено, и се развикала:- Тук е идвал крадец! Ти, Петре, къде беше по това време, не го ли видя, за да го спреш!Хитър Петър само се захилил и казал:- Ти проговори първа. Ха сега иди, стигни крадеца, вземи магарето и после го нахрани.

ДАВИ СЕ – НЕ ДАВА

Няколко души от Петровото село тръгнали на път. С тях бил и Хитър Петър , и един скъперник. Вървели що вървели и стигнали до голяма река. Над нея било прехвърлен дънерът на едно голямо дърво. Да служи за мост. И всички започнали да минават по него. Последен започнал да минава скъперникът. Но той бил страхлив,, нескопосен и току паднал в реката. Всички се спуснали на брега да го вадят. Подавали му ръце, викали му: “Дай ръка!” Но скъперникът така и не им подавал ръка. Тогава Хитър Петър казал:- Аз ще го извадя. Гледайте как!Хитър Петър взел една тояга и се спрял на брега, после завикал:- Ей, приятелче, на ти, на ти, вземи тоягата!Онзи като чул това вземи, веднага сграбчил тоягата и излязъл на брега. Хитър Петър подметнал:- На скъперника змия да дадеш – и нея ще вземе!

ПИЯНИЯТ КАДИЯ

Една вечер Хитър Петър съгледал, че пред портата му на пътя лежи пия кадията и кожухът му е захвърлен настрана. Взел Петър кожуха и се прибрал вкъщи. Оставил пияния кадия да лежи на пътя. На другия ден кадията, след като бил разбрал, че някой му е отнесъл кожуха,, веднага пратил слугата си из селото да претърси и му намери кожуха. Ходил слугата насам-натам, заничал по хората и най-накрая отишъл в кафенето. А там бил и Хитър Петър, облечен в кожуха на кадията. Слугата обиколил кафенето и веднага забелязал Петра в кожуха на кадията. Приближил и му казал, че кадията е заръчал да го заведе в съда при него. И те тръгнали.

В съда било пълно с народ. Когато Хитър Петър приближил до кадията, онзи го попитал:- Петре, откога носиш този кожух?- От снощи го нося.- А ти знаеш ли на кого е този кожух?- Зная, На един, дето се въргаляше пиян пред портата ми на пътя. Беше си захвърлил кожуха на пътя и аз го взех, облякох го и ето , че ходя с него да си го познае стопанинът му.На кадията му станало неудобно пред толкова много хора да казва, че кожухът е негов и махнал с ръка към Петра да си ходи.

ДЕВЕТТЕ МАГАРЕТА НА ХОДЖАТА

Настрадин Ходжа се приготвил да ходи в гората за дърва. Той имал девет магарета. Засамарил ги всичките, облякъл се подобаващо и поел към гората. Бил взел въжета и секира. Стигнал в гората, насякъл дърва, направил ги на снопчета, закачил ги на самарите на магаретата, сам яхнал едно от магаретата и решил да тръгва. Но се подсетил да преброи магаретата. Както си седял на едното магаре, започнал да ги брои. Но ги изкарал осем. - - Бре – рекъл си той. – Едното магаре се е загубило.Слязъл от магарето и отново започна да ги брои. Този път излезли девет. Защото като седял на едното магаре, него не броил.После няколко пъти така се качвал на едното магаре, броил, после слизал, пак броил, и все ги изкарвал ту осем, ту девет. Най-накрая решил:- Ще вървя пеша! Да мога да закарам всичките девет магарета вкъщи.На пътя срещнал Хитър Петър. А той го попитал:- Ходжа, защо вървиш пеша?- Защото като се кача на едното магаре и ги преброя, магаретата излизат осем, а като сляза – стават девет.- Ама ти какво правиш, ходжа? Ти не броиш едното магаре! Я се качи и наново ги преброй!Ходжата отново се качил и преброил магаретата. - Ето, видя ли, отново са осем магарета.- Ходжа, като се преброиш и ти, и ще станат девет – присмял му се Хитър Петър.

ПЛЕСНИЦА ЗА ПЛЕСНИЦА

Веднъж Хитър Петър вървял по пътя и срещнал един нехранимайко. По едно време този хаймана взел, че ударил на Петра плесница. Хитър Петър го взел за ръкава и му казал:- Веднага отиваме при кадията!Така и станало. При кадията Петър обяснил случилото си и запитал:- Какво е трябва да е наказанието му?Кадията отговорил:-Една сребърна пара!Хайманата подскочил:- Ама аз нямам пари1Кадията го погледнал хитро и казал:- Върви да донесеш парата!Онзи си тръгнал. Хитър Петър чакал, чакал, но онзи все не идвал. Тогава Хитър Петър приближил до кадията и попитал:- А колко струва една плесница:Кадията се зачудил, но му казал:- Една сребърна пара!

Тогава Хитър Петър ударил една плесница на кадията и му обяснил:- Когато оня се върне, нека на теб даде едната сребърна пара. Да ти заплати за моята плесница!

НЕКАНЕНИ ГОСТИ

Хитър Петър бил прочут не само в родното му село, ами и наоколо колкото села имало, все го знаели. Радвали му се, защото бил умен и хитър.Веднъж един селянин потропал на портата му. Петър излязъл, отворил портата и поканил селянина в къщата си. Селянинът му казал:- Виж, Петре, донесох ти една кокошка, кажи на жена ти да я сготви и да си похапнем хубавичко.Жената на Хитър Петър сготвила кокошката, те седнали на трапезата и си хапнали доволно.Не минало много време и този селянин отново потропал на портата на Хитър Петър. Петър този път не го познал, но отново го поканил вкъщи, но този път селянинът бил с празни ръце. Хитър Петър отново го поканил да сподели с тях скромната им вечеря – бобена чорба. Селянинът хапнал с тях и си тръгнал.Отново не минало много време и на портата пак се почукало – там стояли няколко селянина и казали на Хитър Пеетър7- Ние сме съседи на селянина, който ти беше донесъл кокошка. Много искаме да се запознаем с теб.Хитър Петър не ги познавал, но и тях поканил в къщата си и ги нагостил с каквото имал.Но случката отново се повторила след някоя и друга седмица. Отново няколко селянина потропали на портата на Хитър Петър и казали:- Ние сме съседи на съседите на селянина, който ти донесе веднъж кокошка.Петър не ги познавал, но и тях поканил да влязат. Те седнали и много дълго останали в къщата му. Тогава Хитър Петър се сетил, че и те искали той да ги нагости и тогава той направил ето какво Сипал в паниците вода и ги занесъл на масата. Селяните веднага взели лъжиците и погледнали в паниците. Но какво да видят – там имало само вода. И казали:- Ама каква е тази вода?Хитър Петър ги изгледал хитро и казал:- Това е вода от водата, с която варих кокошката, която ми донесе селянинът, който

бил съсед на съседите на вашите съседи.

ТРИ СЪВЕТА

Веднъж Хитър Петър вървял по улиците на града. Било пазарен ден и имало много народ. Пред един дюкян до Хитър Петър застанал селският кръчмар. Повъртял се и го попитал:- Петре, имаш ли работа?- Не, нямам работа – отвърнал Хитър Петър.- Ами аз накупих много стъклария, пълен чувал, ще ми помогнеш ли да го занесем до колата ми. Всичките си пари изхарчих за стъкларията, остана ми само един грош, ще ти го дам и отгоре ще ти дам и три съвета. Съгласен ли си?- Не ще и дума, съгласен съм.Хитър Петър вече бил нарамил чувала. Кръчмарят му казал:- Ето, почакай да чуеш първия съвет. Ако някой ти каже, че е по-добре да лежиш, отколкото залуду да работиш, не му вярвай!Хитър Петър казал, че е така, и продължил да мъкне чувала. Селският чорбаджия продължил със съветите си.

- Ако някой ти каже, че е по-добре да преядеш, отколкото да гладуваш, не му вярвай! Ако преядеш, после ще сънуваш лоши сънища.- Я, какъв хубав съвет, не съм чувал такъв досега - казал Петър и продължил да мъкне чувала.- А ето и третият съвет. Ако някой ти каже, че има по-голям глупак от тебе, не му вярвай!Тогава Хитър Петър погледнал чорбаджията хитро и казал:- А ако някой ти каже, че е останала здрава и една стъклария, не му вярвай!И Хитър Петър се засмял и метнал чувала със стъкларията на земята.

ДЕСЕТ ГРОША

Хитър Петър и селският чорбаджия се заварили в банята. Чорбаджията вече се бил изкъпал, наметнал си чаршаф и се изпъчил. Втренчил се в Петра и го попитал:- Петре, кажи, така като ме гледаш, на колко ме оценяваш?- На колко ли? На десет гроша!- Ама ти си пълен глупак! Та само чаршафът струва десет гроша! Е...- Ами аз само чаршафа и оцених!

ЕДНО НЕ ХАРЕСВАМ

Братът на Хитър Петър се наканил да купува къща в едно съседно село. Той повикал и Петра и двамата заедно започнали да оглеждат къщите. Когато гледали една къща при тях дошъл селският чорбаджия, когото всички познавали като зъл човек. И той започнал да хвали къщата:- Къщата е чудна, о, каква е богата – има и градина, и овощни дръвчета, и цветя, и кладенец, чудна къща, купете я. Аз имам къща през една от тази. Съседи ще сме.Хитър Петър се огледал и казал:- Право е, така е, къщата е хубава, но едно не ми харесва?Чорбаджията се зачудил:- И какво още трябва да има? Какво не й е хубавото, какво не харесваш?- Не я харесвам, защото ти си съсед!

ВЗЕМИ ЗВЪНА НА ПАРА’ТА

Имало панаир в града. И Хитър Петър отишъл на панаира. Той обикалял целия ден, от сергия на сергия, от магазинче на магазинче, и по едно време усетил, че от някъде се носи миризма на нещо вкусно. И съзрял гостилница. А пред нея върху масичка къкрела тенджера. Много вкусно миришело. И на Петра му се прияло. Но той бил беден и нямал и грош в джоба. Но все пак приближил до тенджерата и на вкусно излъхваната от нея па’ра си подържал известно време парчето сух хляб, което извадил от торбата си. Когато къшеят омекнал,р Хитър Петър го изял с наслада и решил да си ходи. Но не би! Бил се появил гостилничарят. И той казал на Петра:- Къде тръгна, не си платил!Хитър Петър се изумил:- За какво да плащам? Ама аз нищо не съм ял при тебе!- Как не си! А хляба дето изяде на па’рата?- И за това ли требва да плащам1Наоколо се били събрали доста хора. Хитър Петър се обърнал към тях и казал:- Кой ще ми даде един сребърник? Веднага ще му го върна!Един човек му дал сребърник. Петър го взел, отишъл при гостилничаря и му казал:- А сега вземи звъна на сребърника – и го пуснал на земята.Хората започнали да поздравяват Хитър Петър за остроумието.

СПОРЕД СВЕТЕЦА И ТАМЯНЪТ

Казали на Хитър Петър, че гръцкият владика желае да го види. Той яхнал магарето си и поел към града. Стигнал до владишките покои, там слугите му поели магарето и завели Хитър Петър при владиката. Той влязъл и в там видял много хора, поздравил владиката, но той не му обърнал никакво внимание. Петър седнал на ъгъла на миндерчето и запалил луличката си. Тогава владиката се извърнал към него, присмял му се и казал:- Петре, не си много далеч от магарето си!Хитър Петър отвърнал:- Така е. Само на няколко педи съм от него - и продължил да си пуши луличката.После всички били поканени на владишката трапеза. Там имало печено прасенце и боб. Владиката бил скъперник и започнал да яде първо от боба. Така направили и останалите. Но Петър си откъснал задното бутче на прасенцето и си облизал пръстите. Тогава владиката казал:- Петре, защо почна първо с прасенцето, защо не ядеш боб?- Дядо владика, ама аз вкъщи само и боб ям, че на владишката трапеза ли няма да се наям като хората!- Ама така е много скъпо – възразил владиката.Петър осмукал едно кокалче и го сложил пред себе си и се усмихнал:- Ако не беше скъпо, сиромасите все печени прасенца щяха да ядат1Владиката се намусил, изръмжал ядовито и казал:- Не си цвете за мирисане! - Зависи кой се навира да ме мирише!- отвърнал Хитър Петър и се застягал да си върви.На излизане слугите попитали Петра:- Петре, защо се държа тъй лошо с владиката?А той казал:- Вие сте владишки слуги и трябва да знаете, че какъвто е светецът, такъв е и тамянът!И Хитър Петър се качил на магарето си и поел към къщи.

ГАТАНКА

Когато Хитър Петър и Настрадин Ходжа се запознали, започнали да се разпитват: Настрадин Ходжа попитал Хитър Петър има ли братя. А той отговорил:- Имам един брат.Ходжата отново попитал::- А какво работи брат ти?- Когато има вода, пие вино, а когато няма вино, пие вода!Настрадин Ходжа се удивил: - И какво означава това?- Не разбра ли, това е гатанка – работи воденичар – когато има вода, има повече доход, и пие вино, а когато няма вода, няма пари и затова пие вода,, не вино!

СВИРИ НА ЦИГУЛКА

Веднъж късна вечер Хитър Петър и жена му се прибирали у дома и минали покрай селската бакалница. А там един крадец търкал с пила катанеца на вратата. Жената попитала:- Петре, какво прави този човек?- Свири на цигулка - обяснил непонятно Хитър Петър.Жена му се учудила:- Ама не се чува и звук!- Днес свири на цигулка, а звукът ще се чуе утре!!

И СЛОНИЦА!..

Турският султан имал много слонове. Извикал слугите си и им наредил да разкарат слоновете по селата на прехрана. Слугите довели един слон и в Петровото село. И го оставили на една поляна. Селяните отишли да го видят, но стояли надалече, не смеели да приближат. После се разотишли. Но слонът започнал да минава през градините на селяните, тъпчел ги, мътел водата в коритата на чешмите и при изворите с хобота си, тъпчел посевите им, правел всевъзможни пакости. Хората се страхували, но нищо не могли да направят.Но селяните си поговорили един друг, мъжете се събрали и решили да помолят султана да си прибере слона.- Сговорна дружина планина повдига! – казал Хитър Петър и всички мъже поели по пътя към султанския палат. Но повечето ги дострашало и те започнали един по един да изостават. На кой му се развързали вървите на цървула, на друг пояса му се размотал, на трети – нещо друго му се случило, на четвърти – друго... И така на Хитър Петър му се наложило сам да оправя селските работи пред султана. Стигнал султанския палат, спрял пред портата му, пооправил се, стегнал се, завъртял глава и казал: “На мен ми се падна да оправям селските работи”.Влязъл при султана, а той го изгледал строго, намусено и го попитаал7- За какво си дошъл? – запитал го султанът строго.- Идвам от нашето село с една молба Селяните молят – нали при нас има един ваш слон...Султанът сурово казал:- От вас само молби чувам! Не друго!Хитър Петър се уплашил и започнал да смотолява работата:- Селяните искат... много им е харесал вашия слон, много го обичат и много са свикнали с него, та искат... да пратите и една слоница, та да си имат и слонче в селото, дали ще може?Султанът чак подскочил от радост при тази приказка и казал на слугите си:- Дайте на тоя човек нови дрехи и го нахранете добре.Хитър Петър останал доволен от приказката на султана, но когато си тръгвал, си казал: “Свърших работата като кучето на нивата!”

ХИТЪР ПЕТЪР ЛЕЧИТЕЛ

Хитър Петър се славел в селото си и като лечител. Казват: “Пръст да вържеш и тръгнеш между хората – много лекове ще намериш!” Той лекувал понародному. С билки, с бани, с превръзки, хората били доволни, оправяли се, а той ги изпращал по живо, по здраво, с блага приказка –“Вървете си по живо, по здраво, от здраве да се не отървете, споминайте ме с добро!Веднъж през зимата един скъперник от селото настинал. Кашлял, гърлото му го дращело, тресяло го.Сврял се в един ъгъл кръчмата и започнал да говори с Петър:- Петре, ти настиваш ли?- Ами и аз съм човек! Настивам.- И какво правиш като настинеш?- Какво да правя? Лекувам се.- Е, като простинеш, кашляш ли?- Разбира се, че кашлям.- А гърлото дращи ли те?- Дращи ме.- И как се лекуваш?Хитър Петър усетил, че скъперникът по заобиколному искал да разбере как де се лекува и тогава му казал:- Ами поръчвам в кръчмата гряно вино с черен пипер, сядаме с приятели да пием, и когато се сгорещим и почнем да пеем, ми минава.- Ама това струва много скъпо!

- Е, струва, но щом повече цениш здравето си от парата, така е!

СТРАХЛИВ ДРУГАР

Хитър Петър тръгнал на лов с един приятел. Вървели през гората, но изведнъж насреща им излязла една мечка. Другарят на Петър много се изплашил, хвърлил пушката и се покатерил на едно дърво. Хитър Петър търтил да бяга, но се спънал и паднал на земята. Мечката отишла до него, подушила го, повъртяла се и си тръгнала.Тогава ловците дошли на себе си, грабнали пушките и отново си продължили пътя. Приятелят на Петър го попитал:- Кажи какво ти каза мечката?- Мечката ми каза повече да не ходя на лов със страхлив другар!

СВИДЕТЕЛ

Един приятел на Хитър Петър една нощ вървял през града, видял едно заспало заптие и му откраднал пушката. Наскоро после срещнал Петър и му казал:- Петре, откраднах пушката на едно заптие, но искат да ме съдят. Стани ми свидетел и кажи, че съм намерил пушката на пътя1Отишли в съда. Съдията попитал Петър:- Петре, ти виждал ли си тази пушка?- Да, виждал съм я. Приятелят ми намери на пътя едно пищовче, после се грижи за него, в ръцете му, дето се казва, после порасна до голяма пушка.

НЕ ДАЙ, А ВЗЕМИ

Веднъж Настрадин Ходжа, извършвайки измиване, паднал в басейна. Басейнът бил много дълбок, а ходжата не умеел да плува. Той ту потъвал във водата, ту изплувал, без да забравя през това време да вика за помощ. Събрали се хора.- Дай ръка - викали всички наоколо, но той на никого не давал ръка и продължавал да се мята.Никой не знаел какво да прави, ако в това време не бил отишъл Хитър Петър. Като разбрал каква е работата, той отишъл до басейна, протегнал ръка, и казал:- Ходжо, вземи!Потъващият като с клещи се впил в ръката на Петра и онзи го изтеглил от басейна.Хората се чудели. Един от събралите се попитал ходжата:- Защо, колкото и да ти викахме: “Дай ръка!», ти не даваше, а когато Хитър Петър каза: «Вземи!», ти веднага я хвана?Ходжата замълчал. Заради него отговорил Хитър Петър:- Няма какво да се учудвате. Вие викахте: «Дай ръка!» - той не даваше. Аз казах: «Вземи» - и той взе. Цялата работа е в това, че ходжите са свикнали да вземан, а не да дават.

КАТО МИ УМРЯ МАГАРЕТО

Заточила се дълга зима, ечемикът започнал да свършва и Хитър Петър започнал да намалява дажбата на магарето за деня. Първо с една шепа, след няколко деня и с по две шепи. После започнал да му дава наполовина от началната дажба. И му казвал:- Добро магаре си ти! Ще изтраеш до зелено. Напролет тревата ще порасте, птичките ще запеят, ти ще пасеш трева и щети бъде хубаво. Само изтрай до тогава.И още повече му намалявал дажбата. Магарето се умърлушило, вече звук не издавало, залиняло, и един ден Хитър Петър го намерил в вирнати крака. И тогава завикал:

- А ти, трева,, сега расти колкото искаш, чак до пояса!

ДА ИЗПЛЮЯ ЛИ КАМЪЧЕТО?

Задала се чудна пролет. Всичко живо живнало,и кукурякът разцъфнал, и де що има пролетни цветя, пълнят ти душата с хубостта си и мириса си. Пролет та пролет. И владиката се застягал за път. Метнал дисагите на дорестия си кон, наоколо всичко цвъртяло, пеело и ухаело, свят да ти се завие. И решил да обиколи християнските села, да разбере къде какво се случва по тях.Пристигнал и в Петровото село. Там чорбаджиите се събрали в поповата къща по един, по двама, посрещнали владиката и той започнал да ги разпитва, как е по вас? Те му отговорили:- Тука в нашето село имаме едно шиле. То стадо без мърша може ли! Казва се Петър, викат му Хитър Петър, все ще клъвне тоя,, ще прободе оня, все хитрува, и така ни прави за смях пред хората.Владиката се зачудили и им казал7- Я го повикайте тоя хитрец според вашему, да го чуя що за човек е и да го посъветвам.Пратили човек да повика Петра. Хитър Петър влязъл в поповата къща, в одаята, където бил владиката, застанал в ъгъла и започнал да мачка калпачето си. Преди това поздравил владиката и зачакал. Тогава владиката го попитал:- Какво ще кажеш, човече, как си, как вървят работите ти?- Какво да ти кажа, дядо владика, ей на, запролети се, лападът и копривата избуяха, ще има какво да хапнат селяните, хванаха се за зелено, все ще живеят криво ляво, ще изкарат постите,нали е така? Аз най-много исках да стана поп, като гледам, дядо владика, дисагите ти, най-хубаво е да си поп, бае за здраве, чете за умирачка, все пари взема, все прави добро.- Ти много ли такива песни знаеш? – ядосал се владиката.- На какъвто кон яздя, такива песни знам!Владиката гледал Петър с неприязън, чорбаджиите пък с омраза и започнали да сумтят. Владиката се обърнал към тях и казал::- Добър човек и Петър, няма дума, обича сиромасите, познава човешките неправди и иска да ги оправи, но не знае, че това Бог така е подредил света, така е наредил нещата, всичко е Божа работа, не е за човека! Трябва да се примирим1- Аз знам, чорбаджиите добре познават Бога, защото го смятат за свой съдружник – добавил Хитър Петър.- Аз те разбирам, Петре. Ти не можеш да се сдържаш, да си държиш езика зад зъбите, да не приказваш много, много, но така си навличаш неприятности, така че чуй моя съвет – когато те доядее на някого, сложи в устата си едно камъче, дръж го под езика си, докато ти премине.Заканил се дядо владика да си ходи, яхнал коня и заизлизал от селото. Но от една порта, чорбаджийска била, изскочило момиченце и викнало:- Дядо владика, не бързай да си ходиш, мама пече питка, пърленка, ще ти я дадем за из път – и се шмугнало през портата.Зачакал владиката. Отдавна не бил ял питка, пърленка, прияла му се, нямало как, ще чака! Но той чакал, времето минавало, щял да окъснее, да го хване тъмното и решил да си ходи. В това време от портата отново изскочило момиченцето и викнало:- Дядо владика, отивай си.- Ама как така? Нали щяхте да ми дадете питка пърленка?- Няма питка, мама сади квачка и каза – ако излъжем поп, ще се родят качулати пиленца.Хитър Петър бил наблизо и казал на владиката:- Видя ли сега какви са чорбаджиите! Сега да изплюя ли камъчето? СМУТИЛ СЕ

В Петровото село на събора кметът винаги държал реч. И този ден също имало събор. На поланата край селото се бил събрал много народ. Хората били нагиздени в носии, чудни и пречудни. Гайдите свирели, тъпаните думкали и се виело кръшно хоро. Имало и халваджии, и бозаджии, и шербетчии, и сергиджии. По едно време на един стол се качил кметът, за да държи реч. Всички се насъбрали около него. Той си отворил устата, но не казал нищо, замръзнал така с отворена уста. Тогава Хитър Петър му казал:- Ако нямаш какво да кажеш на хората, слез от стола и ги остави да се веселят.

ХИТЪР ПЕТЪР НЯМ

Хитър Петър нарамил товар дърва на гърба си и отишъл да ги продава в града. Дървата били тънки-дълги и за да не задяват хората, Хитър Петър през целия път викал:- Пазете си! По-надалеч!Обаче един чорбаджия не искал да се отдръпне от пътя и дървата разкъсали дрехата му. Чорбаджията се скарал, развикал се и заблъскал Петра и го повел към съда. Влезнали при съдията и там той обяснил как му била скъсана дрехата. Съдията погледнал строго към Хитър Петър и го попитал:- Е, байно, а сега с какво ще се оправдаваш?Но Хитър Петър мълчал. Съдията отново попитал:- А, бе, този да не е ням?Тогава чорбаджията завикал:- Не е ням, преструва се! По целия път през града все викаше: “Пазете се! По-

надалеч!”

II ЧАСТ

НАСТРАДИН ХОДЖА НАДХИТРЯ КАДИЯТА

ЦЕНАТА НА ШАМАРА

Веднъж, когато Настрадин Ходжа вървял по пътя, някакъв непознат го ударил отзад по врата. Ходжата се обърнал и видял, че човекът, който го ударил, той изобщо не го познавал. А онзи, като познал ходжата, се смутил, изчервил се и започнал да моли за прошка:- Извинете, сбърках! Отзад ви приех за мой приятел и ударих на шега.Ходжата много се бил разсърдил и замъкнал обидчията при кадията. Но така се случило, че обидчията се оказал приятел на кадията. Онзи, като разбрал каква е работата, поискал под какъвто и да е предлог да избави приятеля си от претенциите на ходжата и казал:- Ходжа, той се е припознал и затова те е ударил. Ако не искаш да му простиш, то удари го ти и тогава ще бъдете квит.Ходжата не се съгласил. Тогава кадията казал:- Щом е така, аз ще глобя този човек на една златна монета в твоя полза.Обидчията започнал да ги убеждава, че не носи пари със себе си. Кадията, като изпратил човека у дома за пари му намекнал да не се връща.

Ходжата чакал час, чакал два, докато не се убедил, че неговият обидчия няма да се върне. Като разбрал каква е работата, той приближил до кадията и попитал:- Господин кадия, значи според закона, един шамар струва една златна монета?- Да - отговорил кадията.Ходжата се засилил, силно ударил кадията по ухото и казал:- Нямам време да го чакам. Когато той дойде, ти ще вземеш от него една златна монета в замяна.

НОСИ СЪС ЗДРАВЕ

Веднъж през нощта, като се връщал вкъщи, ходжата забелязал лежащ на улицата човек. Като приближил, той узнал в него пияния градски кадия. Ходжата го съблякъл и му взел дрехите.Като се събудил на разсъмване, кадията видял, че е съвсем гол. Криво ляво добрал се до къщи и се заклел да накаже този, който му отнесъл дрехите.На сутринта кадията заповядал на слугата си да отиде на пазара, да хване всеки, на когото са неговите дрехи и да го заведе при него.Същата сутрин Настрадин Ходжа, нарочно наметнал на гърба си абата на кадията и чалмата му на главата си и също излезнал на пазара.Слугата, след като познал дрехата на своя стопанин, хванал ходжата и го завел при кадията.Като влезнал при него, ходжата видял, че при кадията се бил събрал много народ. Без да му даде да заговори първи, ходжата казал:- Здравей, господин кадия!- Здравей! Почакай да завърша работата си с тези хора и тогава ще поговорим.- Не, господин кадия - отговорил ходжата, - имам много спешна работа и не мога да чакам. Вчера вечерна, като се връщах вкъщи, видях на улицата пиян с аба и чалма. Помислих, че ако го срещнат крадци, ще го съблекат. Затова аз всичко снех сам, което беше на него и го занесох вкъщи. Ето ги вещите. Моля те, намери стопанина им и му ги върни.Кадията разбрал как се обърнала работата, погледнал насъбралите се хора и ходжата и за да не се изложи пред всички, казал:- Бих искал да видя този пройдоха, на когото принадлежат тези дрехи, Вземи ги за себе си и ги носи със здраве.

ДЕЛБАТА НА ХОДЖАТА

Веднъж при кадията отишли трима посетители (просители). Кадията ги изслушал и се оказало, че те тримата купили седемнадесет магарета и сега никак не могат да ги поделят; един бил заплатил половината пари, вторият - една трета, а третият - една девета.Колкото и да мислил кадията, колкото и да се старал, до никакво решение не стигнал. Накрая, като не намерил никакъв изход, той повикал Настрадин Ходжа. Ходжата седнал на магарето си и отишъл при кадията. Той внимателно изслушал жалбата и после попитал:

- Вие какво искате?- Ние искаме - отвърнали просителите, - на всеки да му се падне по толкова магарета, каквато част той е заплатил, а и всичките магарета да са цели.Ходжата се надигнал и ги повикал:- Да отидем при магаретата.Всички заедно излезли на двора. Ходжата прибавил и своето магаре - те станали осемнайсет, а след това започнал да дели.- Не, ходжа, твоето магаре не ни трябва -- казали му спорещите. -Защо да губиш? Ти раздели магаретата така, че всекиму да се падне неговото. - Настрадин Ходжа не е такъв групак - отговорил, смеейки се, ходжата, - че да ви дам моето магаре. Почакайте малко. Скоро ще получите своите магарета, а моето ще си остане за мене.След това той попитал първият спорещ:- Ти казваш, че си заплатил половината пари?- Да - отговорил онзи.Ходжата отделил девет магарета и му ги дал:- Ето твоята част.После казал на втория:- Ти си заплатил една трета, нали?- Да - отговорил вторият.- Значи на теб ти се полагат шест магарета, нали така?- Да, дори малко повече.Накрая ходжата попитал третия:- Ти си заплатил една девета. Това прави от осемнадесет - две. Нали така?- Точно така - отговорил третият.Ходжата му дал две магарета, яхнал своето и си заминал.

РЕШЕНИЕТО НА ХОДЖАТА

Веднъж при кадията отишли двама души. Те двамата били купили камила. Един от тях заплатил три-четвърти от цената, а другият - една четвърт. И доходите, които те получавали от превозването на товарите на тази камила, делели така: заплатилият повече, получавал три-четвърти, заплатившият по-малко - една четвърт. Веднъж, като преминавала през една река, камилата потънала. Този, който заплатил за камилата повече, започнал да иска от другия да му възмезди загубата, защото той, така или иначе, загубил по-голяма част. Но неговият другар бил бедняк и нищо не можел да му заплати.Колкото и да се старал кадията, не му било по силите да разреши това дело. При това беднякът казвал:- Истина е, че той е заплатил за камилата три пъти повече от мен, но нали до сега той получаваше и три пъти повече от мен приходи от парите за превозването с камилата.Кадията извикал Настрадин Ходжа. Ходжата, като изслушал жалбата, забелязал, че през цялото време говори богатият, а бедният мълчи. Богатият всячески се стараел да склони нещата в своя полза.Ходжата попитал:- Когато камилата потънала, бил ли е на нея някакъв товар?- Не, нямаше - отговорили му.

- Значи - казал ходжата на богатия, - камилата е потънала не от тежкия товар, а от собствената си тежест. В тежестта на камилата по-голямата част, тоест - три части са твои, а една - негова; значи тежестта на твоята част е погубила камилата. Сега ти си длъжен да върнеш на другаря си тези пари, които той е заплатил за своята част.- Не - възразил богатият, - моята част не беше по-тежка.- Ако - попитал ходжата, <197> вашите части са били еднакви, тогава защо искаш от него пари?- Защото аз съм заплатил повече.- Значи, твоята част е била по-тежка.Кадията разбрал, че ходжата казва истината, взел от богатия пари и ги дал на бедния.

НАРАВНО СТЕ

Веднъж един бедняк, който намерил на земята изсъхнала кора хляб, приближил вратата на една кръчма. Никога през живота си той не бил ял печено месо и тогава, като гледал на жарта шишчетата, от които се носел вкусен мирис, започнал да нагъва коричката си.Това забелязал готвачът и когато беднякът искал да си тръгне, го хванал за ръката и наредил:- Плати за шишчето- Драги - замолил се беднякът, - нима съм ти изял шишчето, за да плащам за него?- Не - отвърнал готвачът,- ти вдишваше идващата от него миризма и ядеше хляба си - за това трябва да заплатиш.Колкото и беднякът да се молил да го пуснат, готвачът не го оставял на мира и най-накрая го завел при кадията.Случайно там се оказал и ходжата. Кадията изслушал жалбата на готвача и казал на ходжата:- Не се заемам да решавам това дело. То е по твоята част.- Този бедняк не ти е изял шишчето - казал ходжата, - ти какво искаш от него?- Макар да не го е изял, то е гледал и мирисал - отговорил готвачът. - За това искам и да ми плати.- Ти, братко, си прав - решил ходжата, - той трябва да ти заплати.Готвачът се зарадвал, че ей сега ходжата ще вземе пари от бедняка и ще му ги даде.Ходжата измъкнал от джоба си кисия с пари и ги тръснал над ухото на готвача.- Чу ли? - казал той.- Какво да съм чул? - попитал готвачът.- Звъна на парите.- Чух.- Значи, вие сте наравно. Сега си отивай.- Никакви пари не съм получил - разсърдил се готвачът.- Той е гледал твоите шишчета и само ги е мирисал. Ти видя кисията и чу звъна на парите. Наравно сте.

ЗАПЛАЩАНЕ

В един квартал с ходжата живеел беден старик. Цял живот той се заминавал само с това да ходи в близката гора, да сече дърва,

да ги мъкне на пазара да ги продава и все някак си да свързва двата края.Веднъж той вървял от гората с голям наръч дърва, много се бил изморил, решил да си почине и пуснал наръча на земята. Когато беднякът решил да продължи нататък, опитал да качи на гърба си наръча, но не успал, бил много тежък, а той - стар и слаб.През това време някой минавал по пътя. Старецът го помолил да му помогне да вдигне наръча. Преди да изпълни молбата му, минаващият попитал стареца:- Ако аз ти помогна да качиш наръча на гърба си, какво ще ми дадеш срещу това?- Миличък - отговорил старецът, - какво имам аз, че да ти го дам? Нищо.Минувачът, без да каже дума, качил наръча на гърба на стареца, а след това започнал да иска:- Дай ми обещаното «нищо».Старецът дълго го умолявал:- Миличък, какво искаш от мен? Остави ме на мира!Но този не преставал и вдигнал шум, и завикал:- Тоест как така какво искам? Аз те попитах какво ще ми дадеш, ако вдигна твоя наръч, а ти каза «нищо». Аз вдигнах твоя товар, сега ми давай твоето «нищо».Старецът дълго молел минаващия, но този не искал и да слуша. В края на краищата той повел стареца при кадията.Кадията, като не успял да реши спора им, повикал Настрадин Ходжа и го помолил:- За бога, ходжо, заеми се с тази работа. Само ти можеш да я оправиш.Ходжата седнал на възглавничките, изслушал двамата, и като се обърнал към жалващия се, казал:- Ти, братко, си прав! Щом ти е обещал за твоята помощ “нищо» - той е длъжен да ти го даде. Но аз виждам, че той е беден и освен това, «нищото» го имат не всички. Съгласи се с това, «нищото» вместо него да ти го дам аз.Жалващият се съгласил.Тогава ходжата повдигнал края на възглавницата и казал:- Протегни ръка и виж какво има там.Жалващият се потърсил, но нищо не намерил.- Е, какво намери? - попитал ходжата.- Нищо - отговорил онзи.- Това е тъкмо това «нищо», което ти е било обещано. Вземи го и си отивай.

ИЛИ-ИЛИ

Веднъж при ходжата отишли трима приятели и казали:- Господин ходжа, ние сме трима другари, имаме заедно четири пари и не можем да ги разделим. Помогни ни!- Или ги разделете наполовина и нека третият от вас почака докато намерите още две, или една пара дайте на мен и тогава ще ви остане точно по една.

ХОДЖАТА И БОГАТАШЪТ

Една сутрин ходжата се помолил и казал:

- О, Аллах! Досега никога нищо не съм молил от теб. А сега искам да те изпитам. Ако ти в действителност съществуваш, то дай ми сто златни монети.Жена му, която седяла недалече, казала:- Ако не сто, то поне горе-долу толкова.- Не, ние вече се уговорихме, дори да са деветдесет и девет, все едно няма да ги взема.Този разговор на ходжата с жена му чул техен богат съсед и за да подразни ходжата, поставил в кисия деветдесет и девет златни монети и на другия ден рано сутринта ги хвърлил в комина.Ходжата забелязал падналата от комина кисия, грабнал я, развързал я и видял, че е пълна със злато. Ходжата броил, преброявал и се убедил, че в кисията има точно деветдесет и девет монети.Дори без да трепне той казал:- Нищо, който е дал деветдесет и девет монети, той ще даде и още една. Аз мога да почакам - когато се появи, тогава и ще даде.Ходжата скрил златото в джоба си. Съседът богаташ като видял, че работата се обърнала иначе, слезнал от покрива и отишъл право при ходжата.:- Е, приятелю - казал той, - върни ми моите златни монети.- Какви златни? - попитал ходжата. - Ти какво, да не си се побъркал? Нима ти дължа нещо?- Тези златни монети, които паднаха в комина, ги хвърлих аз. Сутринта чух молитвата ти и исках да разбера ще си удържиш ли на думата си.- Не съм се молил - възразил ходжата, - а и от комина не е падало никакво злато. А тези монети, които броях, са наследство на жена ми. Вчера току-що го получи.Спорът им се усложнил. Богаташът видял, че ходжата не иска да дава парите, и казал:- Ставай, да отидем при кадията.- На твоите услуги - казал ходжата, - не се отказвам от съдилището, но аз съм вече стар човек, не мога да ходя пеша. Доведи ми хубаво магаре.С надежда да си върне парите богаташът довел на ходжата хубаво магаре.- Жената вчера ми изпра абата - казал ходжата, - не мога да вървя в мокра.Богаташът отишъл и донесъл нова аба. Ходжата я облякъл, седнал на магарето и тръгнал към кадията.Пред кадията богаташът разказал какво се било случило и си поискал златните монети.Кадията се обърнал към ходжата.- Ходжо, а ти какво ще кажеш?- Господин кадия - отговорил ходжата, - първо го попитай дали е с всичкия си.Богаташът се разсърдил:- Какви са тези думи? Разбира се, че съм с всичкия си.- Добре, може ли умен човек да хвърли в комина на чужд човек деветдесет и девет монети?Богаташът отново започнал да разказва за това как искал да провери дали ходжата ще удържи на думата си.

- Господин кадия - казал другият, - тези златни монети принадлежат на бащата на моята жена. Изглежда съседът ми сутринта е видял как броя монетите и сега иска да ми ги отнеме. Такава е същността на търговеца. Аз се боя, че той ще каже, че и магарето, на което дойдох, също е негово.- Че как иначе? Разбира се, че е мое! - завикал богаташът.- Ето виждаш, господин кадия, та аз ти разправях, че той се е побъркал, а ти не ми повярва. Почакай малко, той още ще каже, че тази аба на мен също е негова.Богаташът съвсем излязал от кожата си.- Разбира се, че е моя! - закрещял той.Ходжата казал спокойно:- Господин кадия, бъди на мястото си и прояви справедливостта си.Кадията наистина решил, че богаташът си е загубиил ума и го изгонил.А ходжата, като взел златото, абата и магарето, си тръгнал за вкъщи.

ЗЛАТА ЛУНА

До началото на постите оставали няколко дена. Ходжата отишъл при кадията и казал:- Господин кадия! Как мога да разбера кога започват постите?- С настъпването на месец рамазан (Рамазан - месец на поста у мюсулманите, които не ядат нищо през деня, а ядат през нощта. - Б. пр.) - отговорил кадията.- А как да разбера кога започва рамазана?- С новолунието.- Значи, докато не видя нова луна, не е задължително да постя?- Не, не е задължително.Оттогава ходжата не гледал в небето и не спазвал постите.Така продължило до края на рамазана.През последния ден на месеца на ходжата му се наложило да свърши една работа. За да не погледне случайно в небето и да види луната, той вървял, като гледал в земята. На пътя му попаднала локва и той започнал да я заобикаля. Изведнъж видял в нея отражението на луната и ядосан възкликнал:- На ти тебе! Колко само си нагла! Какво ми се навираш в очите? Но нищо няма да излезе от това. И да се навираш в локвата, и да се навираш дори в морето, аз напук няма да спазвам постите.

МЪДРОСТТА НА ХОДЖАТА

Веднъж се завързал спор между ходжата и един дервиш<Дервиш - от персийски бедняк, нищ монах. - Б. пр.>, който се представял да мъдрец. Ходжата му задал няколко въпроса, но дервишът не отговорил на ни един. Накрая дервишът се разсърдил и казал:- Аз мога да ти задам такива въпроси, че на тях нямаше да може да отговори дори твоят дядо.- На света няма такова нещо - отговорил ходжата, - което аз да не знам. Е, задавай въпросите си, ще видим!- Ти знаеш ли попитал дервишът, - къде е центърът на земята?Ходжата тикнал бастунчето си в земята и казал:- Тук!

- Докажи! - завикал дервишът.- Аз доказах - възразил ходжата. - Ако не вярваш, можеш да направиш изчисления и да се убедиш сам.Дервишът задал втория си въпрос:- Колко звезди има на небето?- Колкото косми има на моето магаре.- А къде е доказателството? - попитал дервишът.- Ако не вярваш, иди и ги преброй.- А колко косми имам в брадата си? - попитал дервишът.- Толкова отговорил ходжата, - колкото има на опашката на магарето ми.Дервишът съвсем освирепял:- Ти лъжеш!Ходжата отговорил спокойно.- Не лъжа. Ето твоята брада, а ето и опашката на моето магаре. Дърпай по косъм от брадата си и по косъм от опашката на магарето - и ако сметката не излиза, тогава ме упреквай.

ОБЕТЪТ НА ХОДЖАТА

Веднъж Настрадин Ходжа заедно със сина си плавал на един кораб.По пътя ги настигнала страшна буря. Вълните подхвърляли кораба като треска. Ходжата, който до тогава не бил виждал море, вдигнал очи към небето и се замолил: А, всемогъщи Аллах! Усмири тази буря, избави ни от бедата. Давам обет - само като се добера до къщи, то ще поставя в джамията свещи дълги колкото корабна мачта.Синът погледнал баща си, след това мачтата и казал:- Татко, откъде ще намериш свещ с такава дължина?Ходжата бързо закрил с ръка устата на сина си:- Мълчи! Изведнъж Аллах ще чуе и ще разбере. Нека да спре бурята и да ни даде възможност благополучно да се върнем у нас. А да се откажеш от обета е лесно.

ПРЪСТТА СЪС СРЕДИНКА

Веднъж синът на Настрадин Ходжа го попитал:- Татко, днес в джамията ахундът <Ахунд - богослов. – авт.> ни каза, че Аллах е създал човека от пръстта. Как така? Значи, по-рано не е имало хора?- Да, не е имало - потвърдил ходжата.- Щом като не е имало хора, значи, никой не е сеел ни ечемик, ни пшеница?- Да, никой не е сеел - потвърдил ходжата.- Щом като не е имало ечемик и пшеница, значи, че не е имало и срединка.- Да, не е имало - отново се съгласил ходжата.- Как без срединка може да се слепи нещо от пръстта? - попитал синът. - Когато казах това на ахунда, той ми отговори: «Нищо не е трудно за Аллах. Щом той е могъл да създаде човека от пръстта, то какво е за него шепа срединка?»Ходжата помислил и казал на сина си:- Значи, според думите на ахунда, към пръстта, от която бил създаден човекът, е била примесена и срединка? - Да, той така каза - отговорил синът. - Но аз не му вярвам.

- Ако това наистина е така, защо лицето на ахунда цялото е в бръчки? Та ако към пръстта е примесена срединка, тя никога няма да се напука.

ВРЕДНОТО ГОВЕДО

Веднъж в градината на ходжата влязла биволица. Ходжата, жена му и синът му, като взели пръчки, се втурнали за я гонят. Но те още не били успели да се доберат до нея, когато ходжата забелязал идващия по пътя дервиш. Като спрял, той викнал на жена си и на сина си:- Тук има говедо по-вредно от биволицата. Дайте първо него да го изгоним.

ОПАШКАТА НА МАГАРЕТО

Веднъж между Настрадин Ходжа и един дервиш, представящ се за учен, се завързал спор.Настрадин Ходжа взел връх над този самозванец и доказал, че оня е лъжец и е неук.Дервишът разбрал, че работата му е спукана, но за да смути Настрадин Ходжа, казал:- Ти по-добре да мълчиш! Та ти нищо не умееш да правиш.- Ти каза истината - отговорил ходжата. - Аз не мога да правя, което правиш ти, но мен ме знаят всички. Може би ще кажеш кой си и с какво се занимаваш?- Аз съм роднина с пророка - казал дервишът, - и всяка нощ се възнасям на небето от този грешен свят.Настрадин Ходжа се направил, че е повярвал и попитал:- Добре, а ти някога възнасял ли си се на четвъртото небе?Дервишът горделиво отговорил:- И дори не един път!Настрадин Ходжа се направил, че е повярвал, и отново попитал:- Когато се възнасяш, чувстваш ли нещо меко да те докосва по устните?Дервишът без да усети подхлъзването от страна на ходжата отговорил:- Да, да...Ходжата подмигнал на събралите се:- Тона беше опашката на моето магаре.

КУЧЕШКАТА МОЛИТВА

Веднъж някакъв човек отишъл при Настрадин Ходжа и казал:- Ходжо, на нашата улица има куче, което не ни дава да живеем. Аз така се боя от него, че не излизам от къщи. Знам, че има такава молитва на арабски, че като я прочетеш - у кучето се затваря муцуната и то не може да ухапе човека. Моля те, научи ме на тази молитва.- По-добре носи със себе си пръчка. Аз не вярвам, че кучето от нашата улица знае арабски език.

СРЕДСТВО ОТ БЕЗСЪНИЦА

Веднъж една жена казала на ходжата:

- Ходжо, нашето дете от сутрин до вечер не заспива ни за минута. Толкова много плаче, че ме умори. В името на Аллах, напиши за него някаква молитва или намери лекарство, за да заспи поне за малко.Ходжата бързо взел Корана и го протегнал на жената:- На, вземи. Когато детето започне да плаче, почети му малко на глас. То веднага ще се успокои и ще заспи.- Как? - попитала жената. - Нима от четенето на Корана детето може да заспи?- Жено - отговорил ходжата, - ти нищо не знаеш. Но аз съм забелязал: винаги, когато чета Корана, всички в джамията заспиват.

КОЗАТА

Веднъж през младостта си Настрадин Ходжа останал съвсем без пари. Той не можел да си купи дори хляб. Ходжата дълго мислил какво да прави и накрая решил да продаде единствената си коза.Но козата била толкова изпосталяла, че никой и близко не приближавал до нея. Настрадин я разкарвал по пазара до вечерта, но да я продаде така и не му се удало.Когато започнало да се мръква, той завел козата при ахунда, който погребвал хората. Богословът приближил до оградата и попитал:- Кой си ти и какво искаш?- Господин ахунд - отговорил Настрадин, - аз съм чужд в този град и съм много самотен. Предчувствам, че скоро ще умра, не ми остана много да живея. Нямам нищо, цялата ми надежда е в козата. Искам да я заколиш тази вечер и да я изядеш, а когато умра, да дойдеш и сам да ме погребеш.Ахундът веднага вкарал козата в двора си и дал на Настрадин дума да бъде спокоен. Нощта Настрадин преспал в чужда градина и на следващия ден вечерта отново отишъл при ахунда. Като видял висящата на двора козя кожа, ходжата се досетил, че ахундът вече е изял месото.Той почукал на вратата. Ахундът излязъл, познал Насредина и попитал:- Какво се е случило? Защо си дошъл?- Господин ахунд, Случи се беда!- Каква беда?- Вчера, като се върнах вкъщи, аз заварих у нас стражата на владетеля. Те ме хванаха и ме отведоха при него. Той ми даде магаре, списък на сто селища и заповяда за една година да обиколя всички тези селища и да узная как там живеят хората, кой ги притиска, кой лъже бедните, кой дава дума и не я спазва. Сега дойдох да те предупредя: приготви се, утре ние двамата заминаваме.- Аз пък защо трябва да тръгвам?- Как защо? Изведнъж по пътя или в някое селище аз взема да умра, кой тогава ще ме погребе?- Какви ги дрънкаш? Какво ме засягат мен тези селища?- Ахунде, кажи ми: ти взе ли козата ми?- Взех я.- Даде ли ми дума, че сам ще ме погребеш?

- И какво от това? Нима мислиш, че за една изнемощяла коза трябва да ходя след теб дотогава, докато не умреш и не те погреба?- Първо на първо, моята коза не беше изпосталяла, ако тя беше изпосталяла, ти нямаше да я заколиш и да я изядеш! И второ - аз ще пътувам не по своя воля. Това е заповед на владетеля. Ако не заминем, ще ни хване и ще ни тикне в затвора. И трето, ако ти се отказваш от думата си, то аз ей сега ще отида и ще кажа на владетеля, че ти си от тези хора, които той търси. Ти ме измами, бедния, и изяде козата ми. А сега се отказваш от думите си и не искаш да се подчиниш на заповедта на владетеля.На ахунда от страх очите му се качили на челото.- Е, добре - казал той. - Ще ме оставиш ли на мира, ако ти заплатя козата?- Но нали аз се надявам, че ти ще ме погребеш! Щом така се е случило и ти не можеш да тръгнеш, за което много съжалявам, то какво пък, давай парите. Ще намеря някого другиго. Но аз съм длъжен да ти кажа, че за тази коза аз съм заплатил много пари.Така Настрадин получил за изпосталялата си коза пет пъти повече, отколкото тя струвала.

ДЕЛБА ПО НАСТРАДИНОВСКИ

Веднъж децата, като събрали пари, купили орехи. Когато започнали да делят орехите, при тях пламнал спор. Накрая те отишли при ходжата и помолили:– Чичо ходжа, раздели, моля ти се, между нас тези орехи- Как искате да ги разделя - попитал ходжата, - по-божески или по настрадиновски?Децата решили, че да се дели по божески е по-добре и отговорили:- Разбира се, по божески.Ходжата започнал да дели. На единия дал десет ореха, на друг - един, а на трети - сто, на четвъртия - шестдесет, на петия - пет, а на шестия не дал нито един.Децата се изумили:- Но чичо ходжа! Защо така делиш? Така не е несправедливо!- Така дели Аллах, вие сами виждате как е разпределил богатството между хората. А ако искате да разделя орехите по настрадиновски, то на всеки от вас ще се падне по тридесет ореха и тридесет - на мене.

ЧАЛМАТА НА ХОДЖАТА

Съселянин на ходжата получил от града писмо от роднина. Селянинът намерил ходжата и го помолил да прочете писмото. Ходжата видял, че писмото е написано така нечетливо, че той няма да може да го прочете и за да се отърве от селянина, казал:- Намери някой друг да ти го прочете.- Не, ходжо - отговорил селянинът, - аз няма да те оставя на мира. Къде ще намеря друг човек, който да ми прочете писмото? Ти сам си длъжен да го прочетеш.- Първо на първо - възразил ходжата, - аз не знам персийски език. А второ - това писмо е написано на турски. А трето - просто не мога да го прочета.

Селянинът се разсърдил:- Добре, персийски не знаеш, турски също не знаеш и да четеш на тези езици не знаеш. Тогава защо си нацепил на главата си чалма с големината на воденично колело?- Ако цялата работа е в чалмата - отговорил ходжата, - тогава я надени на своята глава, ще видим дали ще прочетеш дори дума.

ХОДЖАТА СЕ ГРИЖИ ЗА НАСЛЕДНИК

Веднъж един дервиш като чул за славата на Настрадин Ходжа, се хванал на бас, че ще може да го излъже и да вземе от него каквото поиска.Започнали да чакат, когато ходжата ще дойде на пазара.Още щом се показал дервишът излязъл насреща му и казал:- Здравей, господин ходжа!- Здравей, почтени дервишо!- Ходжо - казал дервишът, - имам към теб няколко въпроса. Ти, както виждам, си учен и си длъжен да ми отговориш правилно.- Моля - отговорил ходжата. - Какви са ти въпросите?- Какъв ни се пада Адам?- Дядо.- А Ева?- Баба.- Значи, ние сме внуци на един и същи дядо и на една и съща баба., така ли?- Разбира се. - Да, това е така.- Ако тава е така - казал дервишът, - ти си длъжен да разделиш с мене каквото имаш.Ходжата разбрал, че дервишът е хитрец и невъзмутимо добавил:- Прав си, драги мой. Ето, вземи - и му протегнал на дланта си монетка.- Ходжо - възкликнал дервишът, - нима от твоето несметно богатство на мен ми се пада само един грош?Ходжата прошепнал на ухото му така, че всички да чуят:- Вземи, каквото ти давам и си отивай. Ако за това чуят останалите братовчеди, то ще се съберат толкова наследници, че на теб няма да ти остане и този грош.Останалите се засмели.- Какво се смеете? - попитал дервишът. - Може да е само грош, но все пак го взех от него.Ходжата разбрал, че са се хванали на бас и казал:- Че взе, взе, почтени дервишо, но трябва и да върнеш.- Как така?- Та нали аз също съм ти братовчед. И на мен от тебе ми се полага наследство. Сега бъди така добър да ми го върнеш.И ходжата си върнал монетата обратно.

КАКВО ЗНАЧИ ЧЕТВЪРТ ПАРА

Веднъж през младостта си Настрадин Ходжа се захванал с търговия. Като взел със себе си приятел по-млад от него, той купил гърне с мляко и го понесъл в града да го продава. След като продали млякото, те решили да купят гърне със сироп, за да го отнесат в селото си и там да го продадат. Така и направили.

След като напълнили гърнето със сироп, им останала още четвърт пара. Тъй като Настрадин бил по-стар от приятеля си с две години, парите той взел за себе си. Те купили сиропа и се отправили на път. Минали малко и ходжата казал:- Тпфу, тпфу! Само да не го урочасаме. Удачно продадохме млякото и удачно купихме сиропа.- Ако и по-нататък върви така - казал приятелят на ходжата, - то ние за месец-два ще успеем да съберем доста парици. Ще се отървем от нуждата.Минали още малко и ходжата казал:- Искам да пия в чест на това чашка от нашия сироп.- Дружбата си е дружба - отговорил приятелят му, - а парите са отделна работа. Този сироп ние купувахме заедно. И аз сметнах, че една чашка от сиропа струва четвърт пара. Щом искаш да пиеш - плащай.Ходжата извадил от джоба си четвърт пара, дал я на приятеля си и изпил сиропа. След това му се припил сироп на приятеля на Настрадин. Той му върнал същата тази четвърт пара и също изпил чашка.Минали още малко и ходжата върнал парата на приятеля си и изпил още една чашкаСлед това приятелят му направил същото. С една дума докато стигнали селото си, гърнето било празно, но затова пък им останала четвърт пара.

ХОДЖАТА ВЗЕМА НА ЗАЕМ

Ходжата дал на един търговец пшеница на кредит и всеки ден ходел от селото в града, за да получи по някакъв начин парите си. Търговецът под всякакви хитри поводи му отказвал и ходжата всеки път се връщал с празни ръце. Веднъж ходжата отново отишъл в града. Колкото и да молел, търговецът под всякакви поводи удължавал срока на плащането с още няколко дена.Привечер ходжата тръгнал за своето село.Той от сутринта нищо не бил ял и от глад започнали да му се подкосяват краката. Дълго мислил, после приближил до хлебарницата и помолил хляб с уговорката да плати утре, но хлебарят отказал.Ходжата като видял, че дори хлебарят му отказал хляб без пари, решил, че търговецът никога не ще му върне парите. Когато хлебарят се обърнал, ходжата тихичко отмъкнал от тезгяха две питки и преспокойно продължил нататък. Като стигнал крайпътния извор, той изял отмъкнатите питки, напил се с вода и започнал да размишлява:- О, Аллах! - казал той. - Ти добре знаеш, че аз не съм крадец. Също знаеш, че в джоба си нямам и грош, а при това съм и гладен. Ти видя, че този търговец не ми върна моите пари, а хлебарят не ми даде и хляб. Сега направи така, както ти знаеш - ако искаш, ми прости, ако ли не - вземи моите пари от търговеца и ги върни на хлебаря.

КОЙ Е ПРОДАВАЧЪТ

Ходжата, след като решил да се заеме с търговия, взел от продавача мариновани зеленчуци, марината, кантар, магаре и започнал да върти търговия на улицата. Магарето имало такъв навик - още ходжата не бил успял да стигне някое населено място и то започвало да реве, не давайки на ходжата да оповести на хората своята стока.Така минавал ден, два и накрая, когато магарето отново заревало, ходжата се разсърдил, дръпнал му ухото и казал:- Ти си ужасен наглец! Дай ми да извикам поне един път. Кажи, в края на краищата, кой продава тази проклета марината - ти или аз?

МАГАРЕШКАТА ГЛАВА

Ходжата, разкарвайки се по пазара, приближил едно бижутерийно магазинче. Много му харесала стоката, която била изложена, и той започнал да я разглежда.Бижутерът забелязал това и се възгордял. За да се пошегува с ходжата, той се приближил и попитал:- В какво си се загледал?- На, в това злато, в скъпоценните камъни - отговорил ходжата. - Струва ми се, че това е бижутерийно магазинче.- Не - надуто отговорил бижутерът, - твоите очи лошо виждат. това не е бижутерийно магазинче, а закусвалня. Тук се продават магарешки глави.Ходжата не се стъписал.- Изглежда добре върви търговията ти.- Откъде знаеш? - попитал бижутерът.- Ами ето, в такова голямо магазинче е останала само една магарешка глава - като посочил главата на бижутера.

ВРЕДА

Ходжата за първи път попаднал в града. Блуждаейки по улиците, той попаднал на пазара. Преди всичко пред погледа му се показала бакалница. Ходжата не знаел с какво търгуват там и като влязъл в бакалията, видял човек, а около него - дървени подноси с грозде, бадеми, фъстъци и всичко, което има вкусно на света. Но седящият човек не ядял нищо от тези лакомства.Отначало ходжата помислил: «Навярно този човек е сляп и не вижда какви вкусотии са го заобиколили!» Ходжата се приближил и се убедил, че този човек вижда. Но после, като постоял още малко и като помислил, решил, че този човек е сляп по рождение - гледа и не вижда.За да се убеди дали е прав или не, ходжата приближил до бакалина и си приближил пръстите до очите му. Онзи завикал:- Какво правиш? Едва не ми извади очите!Ходжата се учудил:- Нима ти виждаш?- А защо да не виждам? - попитал бакалинът.- Та ако виждаш, защо не ядеш?- Ако ям - казал бакалинът, - ще си причиня вреда.Като чул това ходжата грабнал цяла шепа грозде и грах и започнал да яде.- Какво правиш? - завикал бакалинът.

- Тебе какво те засяга? - попитал ходжата. - Та вредата ще бъде моя.

КАМИЛСКИЯТ ЧЕРЕП

Веднъж ходжата нямал пари за хляб. Жена му му дала кълбо конци - единственото, което имала - за да го продаде и да купи хляб.Ходжата занесъл кълбото на пазара, но колкото и да ходил, не могъл да намери купувач. Никой не искал да заплати дори толкова, колкото да стигнело за два хляба.Ходжата се разсърдил:- С тези търгаши трябва да се постъпва по търгашески.Той намерил камилски череп, омотал го с конците и отново тръгнал по пазара.Един от продавачите видял, че ходжата продава голямо кълбо конци и го извикал при себе си. Макар че продавачът му предложил по-малко пари отколкото струвало такова голямо кълбо, ходжата не се пазарил.Продавачът се усъмнил и попитал ходжата:- Ходжо, в това кълбо няма нищо повече от конци, нали?- Има - отговорил ходжата, - камилски череп.Продавачът решил, че ходжата се шегува, преброил парите и ходжата си тръгнал.Продавачът размотал конците и видял, че в кълбото наистина има камилски череп.На другия ден той повикал ходжата при себе си и започнал да го упреква:- Ходжо, как не те е срам?- Първо на първо, когато продавах това кълбо, казах, че в него има камилски череп. Да не беше купувал! И второ, ти го купи толкова евтино, че ако в кълбото не беше черепът, а цялата камила, ти все едно нямаше да останеш с празни ръце.

ЗА КАКВО ДА ПЛАТЯ

Веднъж ходжата купувал в магазинче потури за петнадесет пари. Още не бил платил парите, когато се замислил: «Потурите ми още не са износили толкова колкото абата».- Братче - казал ходжата на продавача, - потурите, няма да ги взема, върни ги на мястото им. Дай ми аба за същата цена.Продавачът му дал аба. Ходжата я облякъл и без да плати си тръгнал.- Ходжо - казал продавачът, - ти не ми даде пари.- Какви пари? - попитал ходжата. - Та аз ти оставих вместо абата потури.- Но ти и за потурите не заплати - възразил продавачът.- Ти си странен човек - учудил се ходжата, - та аз не отнасям със себе си потурите, за да плащам за тях.

СМЕХЪТ НА БАКАЛИНА

Ходжата задлъжнял на бакалина. А проклетите пари като че ли били зазидани в камък: не можеш да ги измъкнеш. Колкото и да се стараел ходжата, все не можел да върне дълга.Бакалинът всеки ден отивал при ходжата, карал се с него на двора и го позорял пред съседите му.

И ето че ходжата решил по някакъв начин да излъже бакалина. Той обърнал земята в двора си и посадил там бодли. Вечерта видял през прозореца, че бакалинът, ругаейки, идва право при него.Ходжата изпратил жена си, а сам се скрил под прозореца.Бакалинът приближил портата, почукал и като видял жената на ходжата, завикал:- Къде е ходжата?- А за какво ти е? - попитала жената. - Няма го вкъщи.- Ще седна тук - казал бакалинът, - и няма да мръдна от мястото си, докато не си получа парите.- Не се сърди, братко бакалино - казала жената както я бил научил ходжата. - Не сядай тук, миличък. Работата ни потръгна. Ходжата измисли начин да спечели пари. Дал Бог, ние скоро ще забогатеем и ще ти върнем парите.- Откъде ще вземете пари? - възрадвал се бакалинът. - И кога ще ми ги върнете?- Виждаш ли тези тръни <197> попитала жената на ходжата. - Ходжата сам ги посади тука.- И какво от това? - недоумявайки, попитал бакалинът. - Каква ми е ползата от това?- Ти само чуй! Ние не напразно посадихме тези тръни. Всеки ден сутрин и вечер покрай нас минава стадо овце. И всеки път, отивайки си, те ще се закачат за тръните и ще оставят по тях парче от вълната си, а ние ще започнем да събираме тази вълна. Аз отначало ще я разреша, после ще я изпреда и ще оплета чорапи. Ходжата ще ги продаде и ние ще ти върнем парите. Защо така се ядосваш?Бакалинът не могъл да сдържи смеха си.Като чул смеха на бакалина, ходжата се подал през прозореца и казал:- Ах, разбойнико, изглежда работите ти са тръгнали добре, щом така се смееш!

ДЪЛГ

Ходжата имал познат бакалин. Всичко, което било нужно за къщата, той винаги го вземал на вересия и когато имал пори, ги връщал.Веднъж той задлъжнял на търговеца петнадесет пари. Колкото и да се трудил ходжата, все не можел да върне дълга.Бакалинът идвал всеки ден, искал си парите и ужасно омръзнал на ходжата.Веднъж, когато ходжата седял с приятелите си на приятен разговор, отново дошъл този бакалин и със знаци му дал да разбере, че ако той не се разплати с него, пред всичките му приятели ще го опозори.За да си отиде бакалинът, ходжата всячески се измъквал. Но бакалинът стоял и не мислел да си ходи. Накрая той така омръзнал на ходжата, че той му казал пред всички:- Какъв си ти, излиза, досаден човек. Аз съм ти длъжен всичко на всичко шестнадесет пари. Ела този петък и вземи десет пари, а в следващия вземи пет.Ще остане само една пара.- Да - потвърдил бакалинът, - ще остане само една пара.

- Точно така - казал ходжата, - как не те е срам само заради една пара всеки ден да ми досаждаш?

ПУЙКАТА НА ХОДЖАТА

Веднъж ходжата срещнал на пазара човек, който продавал папагал, и попитал:- Какво е това? Отговорили му.- Колко струва?- Петдесет пари - отговорил продавачът.Ходжата, без да каже дума, се върнал вкъщи, хванал пуйка и я занесъл на пазара.- Ходжо - попитали го, - колко искаш за своята пуйка?- Петстотин пари - отговорил ходжата.- Ай, ходжо - започнали да го отрезвяват, - ти какво, да не си се побъркал! Нима пуйка може да струва петстотин пари?Ходжата посочил към продавача на папагала:- Той продава такава малка птичка за петдесет пари, а вие нищо не му казвате. А аз оцених за петстотин пари пуйка с големина на голям овен и вие още ме упреквате. Нима моята пуйка не е тридесет пъти по-голяма от този папагал?- Да, но това е папагал!- Е и какво като е папагал! Това пък е пуйка!- Та нали папагалът говори като човек!Ходжата видял, че е пресилил нещата, и казал:- Е и какво, тази птица говори, а тази - мълчи. Вие вече сте големи хора и трябва да знаете думите на Аллах, че словото е сребро, а мълчанието - злато.

НИМА ПРОДАВАТ ТОВА, КОЕТО ИЗХВЪРЛЯТ

Ходжата купил на пазара сливи, занесъл ги вкъщи и с жена си започнали да ги ядат. Жена му изведнъж забелязала, че ходжата поглъща и костилките.- Защо преглъщаш и костилките? - попитала тя.- А защо да не ги гълтам? - възразил ходжата. - Ако са неседобни, защо ги продават? Нима може да се продава това, което трябва да изхвърлиш?

СРЕДСТВО ОТ ТРЕСКА

Веднъж жената на един стиснат търговец, когото ходжата познавал добре, притичала при него и казала:- Ходжо, мъжа ми вече трети ден го мъчи треска. Той гори сякаш от огън, но изобщо не се изпотява. Може би ще му препоръчаш някакво лекарство- Аз добре знам характера на твоя мъж - отговорил ходжата. - Отиди, намери парите му и ги харчи пред очите му надясно и наляво. Той ще се изпоти и веднага ще дойде на себе си.

ПАРЧЕНЦЕ ТЕСТО

Един път ходжата отишъл на гости на един много стиснат човек. Преди всичко ходжата го напоили догоре с чай.

След това постлали пред него покривка и му поднесли супа с хлебни топчета. Ходжата забелязал, че чинията е пълна с вода и с две-три плаващи в нея парченца тесто.Ходжата не издържал, станал и започнал да се съблича. Стопанинът го попитал:- Ходжо, какво правиш?- Нареди да ми донесат хавлия.- За какво ти е хавлия? - попитал стопанинът.- Ще се овия с нея и ще влезна в чинията: може би с помощта на Аллаха в ръката ми ще попадне парченце тесто.

ЧАША ЧАЙ

Веднъж един скрънзав човек отишъл на ходжата на гости. Той не бил само скрънзав, а и голям шегаджия. Ходжата му поднесъл чай в много голяма чаша. Скрънзавият, като видял каква голяма чаша с чай му поднесъл ходжата, поискал да го закачи.- Ходжо - казал той, - дай ми връв.- За какво ти е връв? - попитал го ходжата.- Искам с нея да се овържа - отговорил гостът, - а то ще взема да падна в тази чаша и да потъна, а после сещай се как се казвах.Ходжата си замълчал. След известно време ходжата случайно попаднал на гости на този човек.Стопанинът донесъл на ходжата чай в малка чашка и казал:- Ходжо, на гостите, да си говорим истината, се полага да се сервира в такава чаша.Ходжата, без да се смути ни най-малко, отговорил:- Донеси ми връв.- Не, ходжо - казал стопанинът, - това няма да ти свърши работа. Чашата не е толкова голяма, че ти да потънеш в нея.- Не, бе - казал ходжата, - аз не се боя да падна в чашата и да потъна. Аз искам да овържа не себе си, а чашата. Страхувам се да не я погълна, а то ще ми заседне на гърлото, ще ме задуши, как ще я измъкна без връвта?

ХОДЖАТА НА ГОСТИ

Веднъж един богаташ поканил ходжата на гости. След като се веселили цял ден привечер те влезли в къщата, а ходжата съвсем бил издъхнал от умора и глад. Слугите разстлали покривка и донесли вкусна супа. Ходжата забелязал, че до прозореца положили сарми, палачинки и всякакви други вкусни неща. Ходжата приседнал до покривката. Още не бил успял да загребе и лъжица супа, когато стопанинът закрещял на готвача:- Колко пъти съм ти казвал - не слагай в супата чесън. Сега си я вземи и върви по дяволите!Готвачът взел супата и я отнесъл. Ходжата със съжаление погледнал след готвача.- Ходжо - казал стопанинът, - нали видя този готвач? Той днеска кой знае още какво ще сътвори върху главата ми.Готвачът донесъл пържени пилета. Ходжата видял, че гроздето, с което били сготвени пилетата, е така добре изпържено, че само търси устата. Едва ходжата се протегнал за яденето, като стопанинът отново завикал на готвача:

- Нима не съм ти казвал да не слагаш на пилетата грозде? Вземай ги и се махай от тука!Ходжата видял, че и пилетата ги отнесли.След малко готвачът донесъл халва. На ходжата му потекли слюнки, а стопанинът като изгледал изкъсо ходжата, избутал подноса към готвача и казал:- За какво мислиш? Ти искаш да ни храниш на гладен стомах със сладкиши? Махни това от тук!Ходжата като видял, че и халвата си «отишла», станал и се хвърлил към блюдата, които били под прозореца.- Ходжо - възкликнал стопанинът, - сядай, какво правиш?- Ти си свърши сметките с готвача - отговорил ходжата. - А аз ще мина и без това, което отнесе готвачът.

ЛОВДЖИЙСКО КУЧЕ

Веднъж в разговора дошла дума и до доброто ловджийско куче. В разговора се намесил стиснат богаташ, когото ходжата не обичал много:- На мен също ми харесват ловджийските кучета - казал богаташът, - но никак не мога да намеря породисто куче.- Обещавам ти още утре да ти доведа хубаво ловджийско куче - казал му ходжата.Богаташът се зарадвал. Рано сутринта ходжата намерил и довел хубаво ловджийско куче. Слугите казали на господаря си, че ходжата е довел хубаво ловджийско куче. Онзи, зарадван, излязъл на двора и какво да види - ходжата довел огромно, като теленце, овчарско куче.Той внимателно огледал кучето и после казал на ходжата:- Ах, ходжо, но това е овчарско куче, с него не може да се ходи на лов.- Не - отговорил ходжата, - това е много породисто куче.- Че е породиста - възразил богаташът, - не споря, само че не е ловджийско. Ловджийското куче е жилаво, изящно, краката му са тънки, коремът прибран.- Напразно се безпокоиш. Това е куче както трябва, я колко е голямо. Ако то поживее у теб поне месец, то така ще отслабне, че ще стане като ловджийско.

ЧЕТВЪРТАТА ПРЕМЪДРОСТ

Казват, че Настрадин Ходжа от млади години бил от тези, които никога не изменяли на думата си и никога не се стъписвали пред чуждите приказки.Веднъж той съвсем останал без пари и скитал по пазара в търсене на работа. В това време един търговец го извикал при себе си. Като му показал кошница пълна със стъкла, той казал:- Можеш ли да ми помогнеш да отнесем това вкъщи?Ходжата взел кошницата и те тръгнали. Когато вече почти били стигнали до къщата, търговецът казал:- Какво искаш срещу това, че носи кошницата: да ти дам пари или да ти кажа три премъдрости?Настрадин много обичал всякакви премъдрости. Той бил готов на всичко, за да ги чуе. И сега бил готов заради тях да остане и без пари, и без хляб.

Те стигнали двора на търговеца, влезли в двора и започнали да се изкачват по стълбата, дълга с четиридесет стъпки. Когато се заизкачвали, търговецът казал:- Започвам да говоря премъдростите. Ти слушай и запомняй. Първата е такава: ако ти кажат, че киселото мляко е черно - не им вярвай.Настрадин, прегърбен от товара си, злобно погледнал търговеца, но без нищо да каже, продължил нагоре.- Втората е такава - продължил търговецът, - ако ти кажат, че ледът може да гори, не вярвай.Настрадин разбрал, че търговецът иска да се измъкне от заплащането, но отново премълчал. Когато се добрали до последните стъпала, търговецът му казал своята последна премъдрост:- Ако ти кажат, че огънят може да замръзне, не вярвай.- Значи за това, че носих кошницата, ти нищо няма да ми заплатиш? - попитал Настрадин.- Че ние имахме уговорка - отговорил търговецът.Настрадин, когато стигнали последното стъпало, хвърлил кошницата така, че тя се претъркулила по всичките стъпала надолу и казал:- Ако ти кажат, че в кошницата са останали още здрави стъкла, не им вярвай.

МАЛКАТА РАЗЛИКА

Веднъж съседът казал на Настрадин Ходжа:- Защо не питаш какво се е случило с мен?- А какво се е случило с теб?- Аз взех от нашите годишни запаси десет пуда зърно, а напролет исках да продам това, което бях скрил. Днес отидох да погледна скритото зърно и се оказа, че мишките са го изяли. - Не тъгувай - казал ходжата, - с мен също се случи нещо такова. Само че между твоята и моята работа има малка разлика.- Каква? - попитал съседът.- У нас в къщата също има много мишки. През зимата аз също отделих двадесет пуда, за да ги продам през пролетта, но аз ги упазих от мишките.- Как? - попитал съседът.- Докато мишките още не бяха разбрали за това зърно, аз го занесох на мелницата, смлях го и ние цяла зима пекохме хляб и ядохме.

АЛЧНОСТ

Ходжата имал двама братовчеда по майчина линия. Веднъж те двамата дошли на ходжата на гости. Хапнали, пийнали и започнали да беседват. Единият от братовчедите казал:- Аз имам само едно желание. Ако то ми се изпълни - за нищо друго през живота си няма да мисля.- Какво е това твое желание? попитали го.- Желанието ми е такова: искам да имам толкова пари, колкото са в морето песъчинките.Другият братовчед казал:- А моето желание е такова: нека цялата вода, която съществува в света, да се превърне в мастило. Аз щях да взема перо и да

напиша голяма девятка. А после, колкото ми стигне мастилото, ще напиша след девятката нули. Ето колко пари искам да имам.След това братовчедите попитали ходжата:- Кажи, братко, а ти колко пари искаш да имаш?- Аз не съм толкова алчен като вас - отвърнал ходжата. - И изобщо не обичам алчните хора. Аз разбрах, какво вие искате и искам да се изпълнят вашите желания, но при едно условие: вие да умрете в същия ден и аз да остана ваш наследник.

ЦЕНАТА НА ОВНЕШКОТО С ОРИЗ

Веднъж ходжата, който се намирал на пазара, силно огладнял. Но в джоба си нямал нито грош. След като помислил малко, той отишъл в кръчмата, дето продавали овнешкото и казал:- Дай ми една порция.Готвачът му сервирал овнешкото.Овнешкото било вкусно. Ходжата го изял, но не се заситил. Той повикал готвача и поръчал втора порция.Готвачът му сервирал отново. Ходжата изял и нея, станал и тръгнал към вратата.- Ходжо, че ти не си ми платил- Ако имах пари, щях да платя - отговорил ходжата, - а щом не съм заплатил значи нямам пари. Защо ме излагаш пред всичките хора?Готвачът твърдял своето, ходжата - своето и накрая готвачът като разбрал, че от ходжата няма да измъкне пари, залупил му хубав шамар и казал:- Да бях ти плеснал още един, че да ми олекне на сърцето.Ходжата, без да каже и дума, излезнал от кръчмата, но като направил една-две крачки се върнал, отишъл при готвача и попитал:- Братче, а може ли за тази цена да идвам всеки ден и да ям овнешко с ориз?

ДОБРИ ПРОДАВАЧИ

Веднъж ходжата като бил в града силно огладнял. Но да си купи нещо за ядене, той не можел - нямал пари.Обмисляйки какво да стори, той скитал по града. По пътя си срещнал магазинчето на халваджията. Ходжата видял, че халваджията току-що махнал от огъня котела с халвата и я разпределя по тавичките.Халвата била такава, че не можело да не пожелаеш да я опиташ.Ходжата влязал в магазинчето и се нахвърлил на халвата. Колкото и да му викал халваджията, ходжата си провел оглушки и продължавал да нагъва халва.Накрая халваджията започнал да налага ходжата. Но и това не подействало. Халваджията бие, а ходжата нагъва.Като се наял до насита, ходжата си тръгнал, като казал на халваджията:- Добри продавачи има в този град - с побои заставят да ядеш халвата им.

ЦЕНАТА НА АБАТА

Веднъж ходжата си купил нова аба. Той я наметнал на гърба си и излезнал на пазара. Един познат го срещнал и го попитал:- Господин ходжо, колко даде за тази аба?- Десет пари <197> отговорил ходжата.Не бил успял да мине и крачка, като го срещнал още един познат, който също попитал:- Господин ходжо, колко струва тази аба?- Десет пари - му отговорил отново ходжата.Така той отговорил на още един, и на още един, и на още един - докато на ходжата не му омръзнали тези въпроси. Когато накрая се добрал до къщи, той се съблякъл, легнал и се престорил на умрял.Жена му завикала:- Ходжата умря!Всички, които чули това, се събрали около дома на ходжата. Тогава той станал, изкачил се на покрива и силно завикал:- Ей, хора! Чуйте и разберете: абата купих аз пет пари! За пет пари!

ПРЕГРЕШЕНИЕТО НА ХОДЖАТА

Ходжата срещнал на пазара няколко човека, които били седнали в кръг и като били сложили пред себе си мед и масло, хапвали с апетит. Той приближил и казал:- Здравейте, завистливи и алчни хора!- Ходжо, какви са тези думи? - казал един от тях.- Ние не сме завистливи хора и не сме алчни! - добавил друг.Ходжата веднага примъкнал към себе си меда и маслото и започнал да нагъва с цялата си уста.- Виждаш ли, Аллах - обърнал се той към бога си, - как съм се излъгал. Излиза, че те наистина са много щедри хора. Прости ми това мое прегрешение.

ЕДНА ПАРА ЗА МАГАРЕ

На ходжата му изчезнало магарето. Той се заклел, че ако магарето се намери, то за утеха на душата си ще го продаде за една пара. След два дена магарето се намерило. Съседите, които били разбрали за клетвата на ходжата, се залепили за него:- Или ти утре на пазара ще продадеш магарето на една пара, или ние всичко ще разкажем за това, че ти не си изпълняваш думата и ще те опозорим.Ходжата се оказал в безизходно положение - какво трябвало да направи?Той дълго мислил, накрая хванал котка, завързал я за гърба на магарето и го повел към пазара.- Продавам магарето за една пара - казал той, - а котката - за сто. Но само че двамата заедно.

ВСИЧКО ЩЕ ВЪРНА

Веднъж ходжата купил магаре от свой приятел, който живеел в съседната село. След известно време този негов приятел го срещнал с магарето на пазара. Онзи забелязал, че ходжата лошо се грижи за магарето и то било отслабнало много.

- Ай, ходжо - казал той, - когато ти продавах магарето, то беше угоено, какво си направил с него? Сигурно не му даваш ечемик?- Как така не давам? - отговорил ходжата. - Това не може да бъде! Ето вече три месеца откакто купих от тебе магарето и още от първия ден му давам редовно по десет кила ечемик.Приятелят му още един път обиколил около магарето и казал:- Ходжо, нещо не личи, че това магаре всеки ден яде по десет кила ечемик.- Да - казал ходжата, - ти отчасти си прав. Аз наистина му бях отделил по десет кила ечемик за всеки ден, но сега съм в затруднение и затова не мога да му давам цялото това количество. Но аз няма да го излъжа, аз си водя сметка и когато си оправя работите, веднага ще върна на магарето дълга.

ЗАДУШЕВНАТА БЕСЕДА

Веднъж жената на ходжата дълго гледала в лицето на мъжа си и после казала:- Аз се учудвам на сърцето ти. Действително, то е много здраво.- Защо говориш така? - попитал ходжата.- Ти си такъв невероятен урод, че само здравото сърце може да понесе това.- Щом е тръгнало така, то твоето сърце е още по-здраво от моето - забелязал ходжата.- Защо? - учудила се жена му.- Защото - отговорил ходжата, - аз сам не си виждам физиономията, за да понеса или не своето уродство. Но ти всеки ден ме гледаш - и нищо, твоето сърце издържа.

СПАСЯВАНЕТО НА ЖИВОТА

Веднъж през нощта ходжата чул шум на двора. Като хванал лъка и стрелите, той излязъл от къщи и видял в градината, под едно дърво, смътна сянка. Той помислил, че това е крадец, и като застанал на коляно, се прицелил и пуснал стрелата. Но самият така се бил изплашил, че го било страх да погледне кого бил уцелил: побягнал към къщи и като се покрил с одеялото, заспал.Настъпило утрото. Ходжата станал и излязал в градината. Там той видял, че през нощта бил прострелял собствената си аба. Оказвало се, че пред деня жена му изпрала абата му и я простряла да съхне на дървото.Като отишъл по-близо, ходжата видял, че стрелата била пронизала абата точно на средата. Той веднага паднал на колене, вдигнел ръце към небето и започнал да благодари на Аллаха.- Погледнете го! - завикала жена му. - Малко му е това, че продупчи абата, ами сега на Аллаха благодари!- Жено - отговорил ходжата, - поблагодари и ти на Аллах. Само си помисли какво щеше да стане, ако и аз бях в тази аба? Та нали стрелата щеше да ме улучи и мен.

САПУНЪТ НА ХОДЖАТА

Ходжата и жена му отишли на езерото да си изперат бельото и килимите. Занимавайки се с прането, те не забелязали как враната им грабнала сапуна и отлетяла.Като видяла птицата, жената на ходжата завикала:- Давай, лови враната, тя ни открадна сапуна!- Нима не виждаш каква е черна? Ако нямаше нужда да се измие, тя нямаше и да докосне нашия сапун.

ПОЛОВИН БЕДА

Както казват, ходжата бил уродлив в лицето и като знаел за това, не обичал да се оглежда в огледалото. Веднъж жена му, която била бременна, внимателно погледнала ходжата в лицето и казала:- От една страна се радвам, че ще имаме дете. Но от друга страна, мое нещастие ще бъде, ако детето прилича на тебе.Ходжата погледнал жена си и казал:- Ако детето ще прилича на мен, това е още половин беда, но тогава наистина ще е твое нещастието, ако то няма да прилича на мен.

СИНИТЕ МАНИСТА

Казват, че някога ходжата имал две жени. И двете били заядливи и вечно се карали.Едната казвала:- Ходжата много ме обича.Другата веднага възразявала:- Не, повече обича мен.В края на краищата те винаги отивали при ходжата и питали:- Коя от нас обичаш повече?Накрая на ходжата това му омръзнало. Той отишъл на пазара, купил две сини маниста и дал на всяка една тайно:- Не показвай на другата жена. Това е знак на моята любов към теб.След това, когато и да идвали и питали коя обича повече, ходжата отговарял:- Повече обичам тази, в която е синьото манисто.

УМЕНИЕТО ДА ПЛУВАШ

Веднъж между жените на ходжата възникнал спор. Накрая те отишли при него и го попитали:- Веднага отговори: коя обичаш повече?Колкото ходжата да и говорил, колкото и да се кълнял, че и двете ги обича еднакво, те не го оставяли на мира. Жената, която била по-млада, казала:- Слушай, не ме мами! Кажи, ако изведнъж паднем в дълбоко езеро, а ти си на брега, коя ще спасиш на първо време?Ходжата разбрал, че са го хванали на тясно и като се боял да не се изложи, попитал по-възрастната:- Жено, ти май умееш малко да плуваш?

НЕСПРАВЕДЛИВИЯТ ПРИЯТЕЛ

Веднъж Настрадин Ходжа се оженил. Взел си за жена една куца, едноока, беззъба, плешива и гърбава.Един приятел, който добре познавал тази жена, го попитал:- Ходжо, защо си взел за жена такава уродливка?- С такава имаш по-малко грижи - отговорил ходжата, - няма да кръшка, ще си седи вкъщи.- Та тя е сляпа с едното око.- И това е добре - отговорил ходжата, - каквото и да правя, тя ще вижда наполовина.- Че тя няма и зъби!- Ох, и без това вкъщи няма какво да се яде.- А какво ще кажеш за плешивостта й?-Е, добре, откъде ще вземам за всяка седмица пари за толкова кана?- Ох, ходжо, та тя е и гърбава!- Ти вече си безсъвестен, искаш тя да няма нито един недостатък?

ШУМ НА СТЪЛБАТА

Ходжата сутринта излязал от къщи, за да отиде на пазара и на вратата се срещнал със своя съсед.- Ой, ходжо - попитал съседът, - какво стана у вас рано сутринта? Страшно големи бяха шумът и виковете. А после последва и силно чукане. Какво се случи?Ходжата, без да повдига глава, отговорил:- Нищо, малко спорехме с жена ми. Жена ми се разсърди и удари с крак абата ми. И абата ми с такъв шум се изтърколи по стълбата!- Нищо не разбирам! - възкликнал съседът. - Нима може абата да падне по стълбата с такъв шум?- А защо не? - попитал ходжата.- Разбира се, че не може да бъде - отговорил съседът. - Абата не може да се спуска с такъв шум.Ходжата разбрал, че не може да се отърве от съседа си и разпалено казал:- Защо да спорим напразно? Та аз сам бях в абата. Сега разбра ли?

ДЯСНАТА СТРАНА

През нощта жената на ходжата го събудила:- Ходжо, в дома ни се е вмъкнала котка, сега ще разбие всичките ни чинии. Отдясно ти е свещта, дай да я запаля и да изгоня котката.Ходжата се разсърдил:- Жено, ама ти глупачка ли си? Как мога в тая тъмница да разбера коя е лявата ми страна?

КОТКАТА ИЛИ МЕСОТО

Ходжата купил на пазара десет кила месо и ги пратил на жена си да приготви обед за няколко дена.А тя извикала съседките си, те си приготвили обед и изяли цялото месо. Вечерта ходжата изтичал вкъщи, предвкусвайки хубавата вечеря.

- Жено - казал той, - гладен съм, дай ми по-скоро да ям.Жената донесла парче хляб, две-три луковици и ги поставила пред ходжата.- Жено - попитал ходжата, - а защо не си приготвила нещо местно?- Да ме удари гръм - отговорила жената, -- аз измих месото, сложих го в килера и отидох да запаля огън, но докато ходех, проклетата котка изяла цялото месо.Ходжата, без да каже и дума, станал, хванал котката и я сложил на кантара. Той я претеглил и видял, че тя тежи точно девет кила. Той се обърнал към жена си и попитал?- Сега кажи точно: ако това е котката, то къде е месото, а ако това е месото, то къде е котката?

ЗАГУБЕНАТА ИГЛА

Веднъж жената на ходжата шиела нещо. Ходжата без да иска я бутнал и тя изпуснала иглата.Жената лекичко бутнала ходжата и казала:- Премести се малко, дай ми да видя къде изпуснах иглата.Ходжата мълчаливо станал, изляязъл от къщи и тръгнал към края на града. По пътя си срещнал един приятел и казал:- Иди и виж жена ми намери ли иглата или аз трябва още малко да се преместя.

ЖЕНАТА НА ХОДЖАТА В ТРАУР

Казват, че жената на ходжата вечно ходела такава намръщена, че изглеждало, че тя носела на гърба си греховете на целия свят.Веднъж ходжата като се върнал вечерта вкъщи, видял, че жена му отново е страшно намусена.- Ах, мръщава жено! - не издържал той. - Какво отново се е случило, че си обесила така нос? Малко ни е мъката по света, та и ти отгоре на всичко си и неприветлива днес?- Та ти знаеш, че идвам от погребение, няма да се веселя, я?- Цялата беда е в това, че ти и от сватбата дойде такава.

ОМАГЬОСАНИЯТ КРЪГ

Жената на Настрадин Ходжа се изхитрила ту един път на месец, ту на половин месец да гощава своя братовчед. Но ходжата постоянно се стараел да отстрани от дома им този човек.Братовчедът не можел вече да яде наготово, но да работи все пак го мързяло. Той оставал гладен, но обвинявал за това не себе си и своето безделие, а ходжата и търсел случай да му отмъсти.Веднъж той разбрал, че ходжата се кани да ходи на гости в съседното село, където имал омъжена дъщеря. Ходжата искал да вземе със себе си много пари, за да купи за зимата много масло и сирене.В определения ден братовчедът на жена му се преоблякъл, овързал лицето си, взел нож и седнал на пътя, по който трябвало да мине ходжата.Ходжата дал на жена си парите, качил я да седне на магарето и като взел бойни снаряжения, се отправил с нея на път.

Братовчедът видял, че ходжата пристига, но как? На пояса му два ножа, в едната му ръка сабя, а в другата копие.Тогава той се скрил отстрани на пътя, но когато ходжата пристигнал, той изскочил и му преградил пътя.Ходжата се изплашил. Братовчедът на жена му прибрал от ходжата цялото му снаряжение, начертал наоколо кръг и казал:- Опитай да минеш тази линия, тогава ще разбереш какво ще се случи с тебе.Тогава той отишъл при братовчедка си.Тази отначало в смущението си искала да го удари, но той й дал да разбере кой е всъщност.Жената на ходжата разбрала и останала спокойна. Братовчедът й взел всичките пари, които й бил дал мъжът й, викнал още един път и се скрил.Жената на ходжата застанала до него и започнала да нарежда- Какво нещастие се случи с нас!- Сядай, жено, на магарето и да вървим. С мъжете такова се случва често.- Е, добре - казала жена му, - но този разбойник отне всичките ни пари. С какво ще купим сега масло и сирене?Ходжата помислил малко и казал: - Ако ни дадат на заем, ще купим и после ще ги върнем, а ако не дадат, изобщо няма да купуваме.- Добре, защо ти - попитала жена му, - не се осмели да удариш разбойника?- Нима сама не видя - разсърдил се ходжата, - че ръцете ми бяха заети?Жена му си замълчала.А ходжата казал:- Макар този разбойник да ни отмъкна парите, аз все пак му отмъстих за това.- Как? - попитала жената.- Той начерта около мен кръг - отговорил ходжата, - и каза да не излизам от него. Но той се разсея, когато отиде при тебе, и аз точно три пъти го преминах.

ТЕЛЕНЦЕТО

Казват, че веднъж, когато ходжата се върнал вкъщи, братовчедът на жена му отново бил у тях. Този път жена му го скрила в сандъка, но вече било късно; минавайки покрай прозореца, ходжата го видял и веднага се хвърлил към вратата. Жена му се досетила, че ходжата ги е видял, търпеливо пуснала от сандъка братовчед си и го скрила в кухнята, а в сандъка наместила новороденото теле, което ходжата още не бил видял.Ходжата влязъл в стаята и без да каже и дума, се хвърлил към сандъка. Когато повдигнал капака, той се втрещил: братовчедът на жена му се бил превърнал в теле.«Очаквал съм от тази жена всичко възможно - си казал ходжата, - но че тя се е изхитрила в затворен сандък да превърне човека в теле - това дори от нея не съм очаквал. По-добре да премълча, а то за зло ще вземе и мен да превърне в бик, в крава или кой знае още в какво. Къде ще се дяна тогава?»

ГРИЖОВНИЯТ БАЩА

През нощта у ходжата се разплакало дете. Жена му го събудила и казала:- Ходжо, това дете е и на двама ни: половината е мое, другата половина - твое. Успокой го поне веднъж и ти.Ходжата придърпал одеялото над главата си и казал:- Ти успокой своята част, а моята нека поплаче.

СВАТБАТА НА ХОДЖАТА

В един прекрасен ден ходжата се оженил. Неговият род му направил хубава сватба. Според народния обичай през нощта, когато трябвало да доведат невестата, сготвили овнешко с ориз. Роднините му били така заети, че когато гощавали гостите с овнешкото, забравили за ходжата.Ходжата, като видял че го пропуснали, се разсърдил и напуснал къщата.През нощта довели невестата, чакали, чакали ходжата, но него все го нямало. Търсели го и в къщата, и при съседите, но никъде не могли да го намерят. Претърсили целия град, всичките къщи и накрая го намерили на края на града, сред някакви развалини. Той седял с обърнато към стената лице. Колкото и да нареждали: «Ставай, да си вървим у дома!» - той не се помръдвал от мястото си.Накрая един от почтените старци му казал:- Ти си възрастен човек, ставай, доведоха невестата, трябва да идеш при нея.- Няма да отида - отговорил решително ходжата, - когато ядохте овнешкото, не се сещахте за мене, а сега - нека при невестата иде този, който яде овнешкото.

НЕЖНОСТТА НА ХОДЖАТА

На ходжата му се разболяла жената. Всеки път, когато се връщал от работа, той сядал до нея и плачел с часове.Една от жените, която била дошла да навести болната, казала на ходжата:- Ходжо, нищо опасно няма в нейната болест. Утре-други ден тя ще оздравее и ще стане, защо така тъгуваш?- Сестро - отговорил ходжата, - аз работя, в къщи ме няма доста време, и изведнъж тя вземе, че умре, та ето, докато имам свободно време, сега ще плача!

КОЙ ЩЕ ПОПАДНЕ В РАЯ

Веднъж ходжата казал на жена си:- Жено, нашият живот на този свят нищо не струва, не тъгувай! Но на другия свят ние ще се навеселим.- Защо? - попитала жената.- Защото ние двамата ще попаднем в рая.- Откъде знаеш това? - попитала жената.- Как откъде знам? - отговорил ходжата. - Погледни си лицето, а после и моето. Ти всеки ден ме гледаш и търпиш. И аз всеки ден те гледам и търпя. Та този, който търпи, ще попадне в рая.

ЩАСТЛИВЕЦЪТ

Заговорили за един човек, на който никак не му вървяло с жените. Независимо от възрастта му, той за последните една-две години успял да се ожени шест пъти, но винаги жените му умирали.Всички го съжалявали, а един негов доброжелател казал:- Бедничкият, много е нещастен. Първата му жена поживя с него само една година. Втората му жена живя два месеца. Третата не изкара и толкова. Четвъртата и петата също умряха, а шестата се помина днес.Ходжата, който стоял настрана, си спомнил за жена си, за нейното уродство, за лошия й характер и казал:- Ето един щастливец на този свят, а вие го оплаквате.

КЛЕВЕТА

- Ходжо - казали му веднъж едни хора, - твоята жена много често ходи по чуждите къщи. Озапти я малко.- Наистина - казал ходжата, - моята жена има много недостатъци и аз ще повярвам на всичко, което ми кажете за нея. Но да ходи по чуждите къщи - аз на това никога няма да повярвам. Това е клевета. - Защо мислиш, че е клевета? - попитали ходжата.- А защото - отговорил той, - ако тя ходеше по чуждите къщи, то макар веднъж в месеца или в годината щеше да наминава и към нас.

МАШАТА

Веднъж ходжата, като вървял по пазара, видял, че един прекупвач продавал малка, стара сабя и искал за нея триста пари. Ходжата я взел, огледал я от всички страни и се убедил, че тя не струва толкова.- Какво има в тая сабя толкова особено? - попитал ходжата. - Защо искаш толкова много за нея?Прекупвачът започнал да хвали сабята:- Ходжо, това е необикновена сабя. Струва си само да замахнеш срещу врага си и тя се удължава с пет аршина.Ходжата, без да каже и дума, изтичал направо в къщи. Той взел машата, която била до огнището, върнал се обратно и започнал да ходи с тази маша по пазара. - Маша! - викал той, - маша за хиляда пари!Събрали се купувачи и като се учудвали, че ходжата иска такива огромни пари за тази стара маша, го попитали:- Ох, ходжо, каква е тази цена? Защо искаш хиляда пари за тази стара маша?- А защо тази сабя да струва триста пари?- Защото, когато замахнеш към врага си, тя се удължава с пет аршина.- Вие още нищо не знаете за таза маша. Какво са това пет аршина? Когато жена ми ме бие с тази маша, то те, проклетите, се удължават до сто аршина.

КАЛЕНДАР

Както казват, ходжата прекарвал над книгите цялото си свободно време.

Веднъж жена му казала:- Тази нощ няма да заспя нито за минута - ще се моля на Аллаха и мен да ме превърне в книга.- Защо? - попитал ходжата.- Да си говорим истината - отговорила жена му, - аз завиждам на тези книги и също искам да стана книга, за да не откъсваш очи от мен.- Когато ще се молиш - пошегувал се ходжата, - помоли Аллах да те превърне в календар.- Защо? - попитала жената.- А защото - обяснил ходжата, - календарът става само за една година - след това го заменят с нов.

ХОДЖАТА СКЪРБИ ЗА ТЪЩА СИ

Веднъж жената на ходжата, за да се пошегува с мъжа си, силно подгряла оризовата супа, донесла я и я сложила пред него. Но така се случило, че тя забравила, че супата е гореща, и я изпробвала преди ходжата. Тя си опарила устата и сълзи потекли от очите й.- Жено - попитал ходжата, - защо плачеш?- Моята бедна майка много обичаше оризова супа, аз си спомних за нея и заплаках.Ходжата също вкусил от супата и така се опарил, че и на него му потекли сълзи.Този път жена му попитала:- Ходжо, какво ти е, защо плачеш?- Аз плача - казал ходжата, - заради това, че твоята майка умря и вместо нея е останала такава глупачка като тебе.

ПРАВИЛНА ДЕЛБА

След смъртта на първата си жена ходжата си взел за жена една вдовица.Първоначално те живеели добре. После ходжата започнал под път и над път да хвали покойницата. Това не се харесало на новата му жена и тя - за да му отмъсти - започнала да хвали своя бивш мъж.Веднъж, когато си легнали да спят, ходжата отново започнал същия разговор, а жената отново започнала да бърбори за покойния си мъж.Той казал, тя казала, и в края на краищата ходжата станал, завил се с одеялото и отишъл да спи настрана.- Ходжо, какво се е случило? - попитала жената. - Защо си отишъл там?- Горещо ми е - отговорил ходжата, - на четирима ни е тясно да спим.- Ходжо, защо на четиримата? - попитала тя.- Ти, твоят покоен мъж, аз и моята покойна жена. Нека поспим по двойки.

ПРИЛЕЖНАТА ДЪЩЕРЯ

Ходжата имал много мързелива дъщеря. Тя никога нищо не правела и ходжата казал веднъж на жена си:

- Жена, аз ще взема метлата и ще започна да мета стаята. Ти ела до мен, започни да ми отнемаш метлата и кажи: «Как не те е срам! Ние сме тук, а ти метеш». Аз няма да ти дам метлата и ще кажа, че ти и така имаш много работа, и без това си уморена. Може би, така ще засрамим дъщеря си и тя ще помете в къщата и на двора.Така и направили. Жената искала да вземе метлата от мъжа си, но той не я давал. Но тя дърпала метлата към себе си. Накрая дъщерята се надигнала, отишла при тях и казала сърдито:- Нищо тук не е толкова трудно, та да вдигате такъв шум. Метете един след друг - един ден ти, другия ден - тя.

НОВ МЕТОД НА ВЪЗПИТАНИЕ

Ходжата пратил дъщеря си за вода. Като й давал гърнето, той й залепил един шамар и казал:- Гледай, бъди внимателна, да не разбиеш гърнето.Момичето заплакало. Съседите попитали:- Ходжо, какво е направило момичето, защо я удари?- Ударих я - отговорил ходжата, - за да не счупи гърнето.- Откъде знаеш, че тя ще счупи гърнето? - му казали. - Виж, ако го беше разбира, тогава друга работа.- Това е остарял метод на възпитание - възразил ходжата. - Когато разбие гърнето и след това я ударя - каква полза от това? Трябва да бия по-рано, за да я предупредя. Ето тогава тя ще се бои и няма да счупи гърнето.

ДЪЩЕРЯ НА МАЙКА СИ

Ходжата омъжвал дъщеря си. Роднините и приятелите на жениха дошли за невестата. Когато пиршеството и веселието свършили, а момичето трябвало да го вземат, то заплакало.Ходжата попитал жена си:- Ох, жено, защо плаче детето?- Ох, мъжо - отговорила жена му, - нима ти не си баща и не чувстваш, че тя плаче, защото се разделя с тебе?Ходжата веднага казал на дъщеря си:- Не плачи, дъще, щом не искаш да се омъжваш, не се омъжвай, остани си в къщи. Сега ще изпратя роднините на жениха.- Не, татко - отговорила дъщерята, изтривайки сълзите си, - ако аз сега се откажа да отида и те послушам, нека дори да ме чака смърт - аз и на смърт съм готова да ида заради тебе.- Дъщеря ни цялата прилича на теб - казал ходжата на жена си, - тя длъжна няма да ти остане.

ЖЕНСКАТА ВЪЗРАСТ

Веднъж, още като бил млад, ходжата признал на сестра си, че иска да се ожени. Сестра му търсила, търсила и накрая намерила една девойка.Ходжата попитал сестра си:- Е, добре, само че, моля те, кажи на колко години е тая, дето си ми я избрала.- Ей богу - отговорила сестрата, - аз я попитах, а тя ми каза: «Не зная». Но тя е млада.- Не - възразил ходжата, - тогава такава не ми е нужна.

- Защо? - попитала сестрата.- Защото тя е на години.- Откъде знаеш?- Жените, когато минат тридесетте, винаги казват, че не знаят на колко са години. Щом казва така, значи е над тридесет.

НИЩО

Веднъж по улицата карали покойник. Синът на ходжата, след като видял мъртвеца, попитал:- Какво е това, дето така са го украсили и го носят?- Сине - отговорил ходжата, - вчера беше човек, а сега е нищо.Момчето се замислило и отново попитало:- Къде носят сега това нищо?- Това нищо го носят там, където няма нищо.- Тоест как така нищо?- Много просто - нищо няма: ни ядене, ни пиене, ни вода, ни пари, ни богатство.- Да беше казал веднага, че това нищо ни идва на гости.

ЖЕНАТА ВЕЧЕ ОЗДРАВЯЛА

Веднъж жената на ходжата се оплакала, че я заболял коремът.- Не виждаш ли, аз умирам! - викала тя на ходжата. - Тичай веднага за лекаря!Ходжата побягнал за лекаря. Още не бил успял да излезе на улицата и жена му отново го викнала:- Стой! Никъде не ходи, мина ми.Но ходжата все пак изтичал до доктора. Той почукал на вратата му, онзи излязъл и попитал:- Какво има, ходжо?- Нищо особено. Дори ми е неловко да говоря, че жена ми я заболя корема. Тя ме изпрати при тебе. Аз току бях излязъл и тя завика да се връщам: един вид болката й минала и не трябва да водя доктор. Но аз все пак дотичах при теб, за да те предупредя: жена ми оздравя, може да не идваш.

КОЙ ЩЕ ХРАНИ МАГАРЕТО

Ходжата винаги хранел магарето си сам. Магарето му имало отвратителен характер и когато ходжата му давал да яде, ритало и най-накрая съвсем го измъчил. Веднъж ходжата, и той най-накрая, се ядосал и казал на жена си:- Какво ти, като някаква госпожа, си седиш вкъщи и нещо не правиш? Какво си като някаква принцеса? Аз да не съм ти пък някакъв слуга? От днешния ден ти вече ще храниш магарето.Жена му не се съгласявала. В края на краищата те заспорили и след дълги препирни решили да мълчат: който първи заговори, той ще храни магарето.Седнали мълчаливо по ъглите. Жената чакала, чакала - гледа, ходжата не се кани да говори. Тя станала, оставила ходжата сам и отишла при съседите.Не се върнала до вечерта. Когато започнало да се стъмва, тя всичко разказала на съседката си:

- Ходжата е странен човек. Сега се разсърдих и няма да си ходя вкъщи. Бедничкият, той нищо няма да хапне и ще си остане гладен. Дай да му изпратим чиния супа.Те дали на детенцето чиния със супа и го изпратили при ходжата.През това време крадец се вмъкнал в двора на ходжата и видял, че всички врати са отворени и в къщата няма никого. Той влязъл в стаята и забелязал, че ходжата седи в ъгъла, не мърда и нищо не говори. Крадецът отначало се спрял, но после започнал да събира всичко, което му попаднело под ръка.Ходжата продължавал да мълчи. Крадецът в края на краищата го приближил, снел от главата му чалмата и си тръгнал.След неговото изчезване изтичало детето на съседите. Ходжата със знаци искал да му даде да разбере, че у тях са откраднали всичко, дори отмъкнали чалмата му, но момченцето нищо не разбрало. Тогава ходжата обиколил с ръка три пъти главата си, за да покаже, че са му откраднали дори чалмата.Момченцето помислило, че ходжата моли да изсипе супата на главата му. То така и направило, а след това си тръгнало. Макар че супата опарила главата на ходжата, очите му и цялото лице, той все пак си премълчал.Жена му попитала момченцето:- Мило мое, какво прави ходжата?Момченцето отговорило, че в дома им е хаос и разказало за всичко, което се било случило.Жената на ходжата изтичала вкъщи. И какво да види: къщата им ограбена!- Какво е това, какъв е тоя хаос? завикала тя.Ходжата веднага станал, щракнал с пръсти и започнал да танцува:- Ох, че хубаво, ти проговори първа. Значи, магарето ще храниш ти.

ВНИМАТЕЛНИЯТ СИН

Веднъж ходжата изпратил сина си на пазара за кибрит. Синът купил кибрит и го донесъл.- Купи ли кибрит? - попитал ходжата.- Купих - отговорил синът.- Е, добре, да не би да е мокър?- Не, добре се пали.- Откъде знаеш?- Когато го купувах, то запалвах всички клечки по отделно, една след друга, всички ги проверих и чак тогава го купих.

БЕДНИЯТ ОВЕН

Веднъж ходжата пратил сина си на пазара да купи варена овнешка глава. По обратния път момчето не издържало на съблазънта и изял цялото месо. Като видял какво е донесъл синът му, ходжата попитал:- Сине, а защо тук има само кости?- А ти, татко, нима не виждаш? - отговорило момчето на баща си. - Овенът беше много слаб.- Е, добре, тогава къде са му ушите?- Татко, той сигурно е бил глух.

- Ох, момчето ми, та той няма и очи.- Виждаш ли, бедният овен е бил сляп.Ходжата погледнал в устата на овена и видял, че няма и език.:- А къде му е езика?- Той, сигурно, е бил ням.- А къде е кожата от черепа му?- Навярно е бил плешив.Ходжата се убедил, че синът му намирал какво да отговаря на всеки негов въпрос и повече нищо не казал.Момчето помислило малко и тогава заговорило отново:- Но ти, татко, само му погледни зъбите - всичките са цели, едри и ни един не е паднал.

РЯДКА КАША

Веднъж ходжата дал пари на сина си и му казал:- Майка ти нищо не е сготвила, а аз съм гладен. Вземи съд и отиди в гостилницата, купи рядка каша, за да има с какво да накисна сухия хляб.Момчето отишло, купило от готвача рядка каша и я донесло. Постлали покривката и седнали да ядат. Ходжата с голям апетит гребял с лъжицата и изведнъж забелязал в кашата мръсен, мазен парцал. Внимателно го огледал и забелязал, че това е парцала на готвача за съдовете. Ходжата се разсърдил на сина си и казал:- Какво е това? Какво си купил? Нима може да купуваш без да гледаш какво ти дават? Ето че в кашата се е оказал парцал.- А ти какво искаш? Може би ти искаш в кашата да не беше парцал, а цяла сукнена престилка? В такава рядка каша може да има само такъв парцал!

РЕДКИЯТ ДАР

Веднъж приятелят на ходжата му донесъл баклава, каквато ходжата най-много обичал.Току той се наканил да яде, един че негов съсед го извикал от улицата. Ходжата станал, сложил халвата на полицата и се наканил да излезе, но се страхувал, че докато го няма вкъщи, синчето му ще изяде лакомството. Затова той казал на сина си:- Внимавай, сине! Гледай да не изядеш по погрешка халвата. Знай, че този, който я донесе, е мой заклет враг, той е забъркал в нея отрова, за да я изям и да умра. Не я яж, ще вземеш да се отровиш.Току ходжата излезнал, синчето му поставило пред себе си халвата и я изяло цялата, а чинията отнесло на предишното й място и я покрило с парцал. След това взело любимото тръстиково перо на ходжата, счупило го, и като го поставило до себе си, започнало да плаче.Ходжата влязъл в стаята и видял, че сина му плаче. Той бързо погледнал на полицата, намерил покритата чиния на старото място и се успокоил.- Какво има, защо плачеш? - попитал той сина си.Синът му, въздишайки и триейки сълзите си, отговорил:- Оплаквам нещастието си.- Какво се е случило? - отново попитал ходжата.

- Исках да рисувам с перото ти, но изведнъж то неочаквано се счупи. С какви очи ще те гледам сега? Знам колко много обичаше ти това перо. И ето, за да не се изчервявам пред тебе от срам, аз реших да умра. Отначало мислех да се хвърля в кладенеца, но помислих, че след това водата няма да става за пиене. Накрая взех отровената халва и я изядох всичката, за да умра. Сега седя и чакам кога ще умра, но засега не умирам.Ходжата, като чул думата «халва», изтичал към нишата и видял, че в чинията нищо не било останало. Той изкъсо погледнал на сина си и казал:- Сине, ти не си виновен. Тази наша способност ние наследяваме от поколение в поколение.

ПЕЕНЕТО НА СИНА НА ХОДЖАТА

Казват, че гласът на сина на ходжата не бил много добър, но той имал голяма страст към пеенето. От сутрин до вечер, а понякога и до полунощ, той се дерял с цяло гърло.Така досаждал на съседите, че те най-накрая се събрали и отишли при ходжата:- Ох, ходжо, само как ни е омръзнал! Нима може толкова да се пее, колкото пее твоят син? Ние, в края на краищата, ще отидем да се оплачем.- Но нали у всеки от вас - възразил ходжата, - има едно или две кучета. Те лаят от сутрин до вечер и вият от вечер до сутрин. А аз нищо не казвам! Аз имам един единствен син - и то неговият глас ви е омръзнал. Нима у този нехранимайко гласът му е по-лош от този на кучетата?

МЪДРИЯТ СЪВЕТ

Веднъж ходжата дал на сина си монета. Момчето си играело с монетата и я изпуснало в реката. То взело дълга върлина и я пуснало във водата, за да залепи монетата в края на пръчката и да я извади.Но от това, разбира се, нищо не излязло.Ходжата видял, че синът му се мотае с върлината в ръка и попитал:- Какво правиш там?- Парите ми паднаха във водата. Аз се стараех да залепя монетата за пръта, но нищо не излезе.- Изобщо не съм очаквал не очаквах - казал съкрушено ходжата, - че в нашия род ще има такъв глупак! Нима ти не знаеш, че две сухи неща не могат да залепнат едно към друго.- Какво да правя? - попитало момчето.- Плюй или на края на пръта, или върху монетата, и тя ще залепне.

КЛАДЕНЦИ

Има предание за това как ходжата със своето семейство за първи път се преселил в града. Той взел в града жилище под наем и завел там жена си и сина си от селото.Синъът му видял минарето на джамията и казал:- Ето вижте колко висок е бил човекът, който е построил това минаре.

- Това пък откъде го знаеш? <197> попитала майка му.- Та нали тоози човек е трябвало да стигне до върха му - отговорило момчето.- Няма толкова висок човек - възразила майката. - Навярно отначало са го строили в легнало положение, на земята, а след това са го изправили.Майката и синът започнали да спорят. Всеки държал на своето. Ходжата видял, че спорът им се проточил и казал:- И двамата не сте прави. Това са кладенци. Обърнали са ги наопаки, за да изсъхнат.

ПРИ КОГО ДА ХОДЯ?

Веднъж ходжата казал на сина си:- Днес моите кредитори ще дойдат за парите, а аз нямам такива. Седи на двора и който и да дойде, ще казваш, че ме няма вкъщи. Разбра ли?- Да не съм ти някакво говедо, че да не разбера - отговорил синът. - Ти казваш - седи на двора и на всички, които дойдат, казвай: »Баща ми го няма вкъщи».- Ох, благодаря ти, сине - отговорил ходжата и се наканил да влезе в къщата, но синът му го спрял:- Татко, а ако те изведнъж видят, че аз съм още дете и не ми повярват? Тогава, за да им покажа, че съм прав, да ги заведа ли при тебе?Ходжата, като разбрал, че синът му може да обърка работата, казал:- Сине, та мен ме няма вкъщи. Ще кажеш, че ме няма - и това е всичко. Н-я-м-а .м-е вкъ-щи! Разбра ли?- Разбрах - отговорило момчето.Ходжата влязъл в стаята. След два часа той извикал сина си, после викнал още един път, после трети, но никой не отговорил. Ходжата се усъмнил: да не се е случило нещо с детето. Той станал, излязъл на двора и видял, че синът му стои на предишното място и гледа във вратата.- Колко пъти да те викам? - казал ходжата, - нима не чуваш?- Как да не чувам? Да не съм глух.- Щом си чул, тогава защо не идваш?- Не знам на кого се подиграваш - на мене или на себе си. Нали сам каза, че те няма вкъщи. Тогава при кого трябваше да отида?

ОТИВАЙ

Веднъж вечерта ходжата поръчал на жена си:- Утре ме събуди рано. Имам работа, ще ходя в града.Рано сутринта жената разбудила ходжата. Вкъщи било още тъмно и ходжата по погрешка надянал калпака на сина си.Като изминал доста път, той се усетил и гледа - на него е калпакът на сина му. Върнал се вкъщи и започнал да ругае жена си.- Нали ти казах да ме събудиш?- Каза ми - отговорила жената.Ходжата показал калпака:- Защо вместо мен ти събуди сина ми?Жената разбрала всичко, веднага намерила калпака на мъжа си и му го надянала на главата:

- Ето, сега тебе те събудих, върви!

ХОДИ И СЛУШАЙ

Ходжата като малък бил голям палавник. Никого не слушал. Веднъж майка му по важна работа отишла при познати.Като излизала, тя извикала детето си и след дълги уговорки му заповядала никъде да не се отделя от къщата и до завръщането й да не се отделя от вратата. Когато майка му заминала, дошъл чичото на ходжата и попитал:- Синко, майка ти вкъщи ли е?- Не, тя отиде някъде.- Предай й, че аз вечерта ще намина към вас.- Добре - отговорило момчето.Чичо му знаел, че то никога не слуша, и затова повторил:- Гледай да не забравиш да кажеш. Ако дойда и разбера, че не си казал нищо, то се сърди на себе си. Когато чичото си отишъл, момчето прибързано побегнало при майка си. По пътя си спомнило, че тя му наредила да не се отделя от вратата. Помислило то, помислило, върнало се обратно, свалило вратата, нарамило я и тръгнало към майка си.Майката, като видяла, че синът й, задъхвайки се, е дошъл с вратата на гърба си, попитала:- Какво е това, каква е тази врата?- Това е нашата врата - отговорил Настрадин.- Какво още си направил? - попитала майката.- Ти ми поръча да не се отделям от вратата. Идва чичо и каза, че вечерта ще намине към нас. Аз дойдох да ти кажа това и за да не се отделям от вратата, я взех със себе си.- Ах ти, глупчо! <197> разсърдила се майката, - да не си се побъркал?Ходжата не почакал майка му да каже още нещо и със злоба хвърлил вратата *на земята.- Прави след това услуга! Не ги слушаш - казват, палави, а ако ги слушаш - казват, глупаави.

ДЕЛИКАТНИТЕ ХОРА

Веднъж, едва се било стъмнило, ходжата попитал жена си:- Жено, какво имаме за хапване?- Нищо - отговорила жената, - само корав хляб.Като казала това, тя подала на ходжата няколко парчета сух хляб.Ходжата, като въздъхнал, отново казал:- Ох, ако това беше тенджерка със супа, как бих си хапнал.Тогава се отворила вратата, влезнало съседското момче, което държало в ръка празна чиния, и казало:- Баща ми се разболя и моли за малко супа.Ходжата си ударил коляното и казал:- Колко деликатни станаха хората. Те разпознават не само миризмите, а и мислите.

ХОДЖАТА - ПРОТИВНИК НА ВЪЗГОРДЯВАНЕТО

Веднъж по пътя магарето на ходжата пак се заинатило. Колкото и ходжата да го бил, колкото и да го бол с шилото - магарето не мърдало от мястото си.Ходжата се върнал вкъщи и казал на жена си: Жено, то ме измъчи. Сега реших цял месец да го моря от глад. И да не помисляш да му даваш сено или ечемик.- Не се побърквай. Ако държиш гладно магарето, то ще умре.Те дълго се карали, накрая ходжата се смирил и казал:- Добре, жено, дай му сено, но така, че то да не разбере, че съм разрешил, а то ще се възгордее.

СЕМЕЙНОТО ЩАСТИЕ

Ходжата го оженили за грозна жена. Като я видял, ходжата се ударил по главата и по коленете, но вече било късно.На сутринта, когато ходжата се наканил да излиза, жена му го попитала:- На кого от съседите и роднините мога да се покажа и на кого не трябва?- Мила моя жено, показвай се на когото искаш, само не и на мене.

БОЛЕСТТА НА ХОДЖАТА

Веднъж ходжата много лошо се разболял. Виело му се свят, тъмнеело му пред очите, той така отслабнал, че дори не можел да се движи. Все някак си ходжата се добрал до лекаря и казал:- Нещо не ми е добре, прегледай ме и определи каква ми е болестта.Лекарят, като прегледал ходжата, казал:- Ходжо, от нищо не си болен, ти просто си гладен причината е само в това. Седни, сега с тебе ще хапнем и всичко ще мине.Ходжата седнал, наял се до насита, пийнал и почувствал, че той в действителност е оздравял. Тръгвайки си за къщи, казал на лекаря:- Ти наистина си истински лекар. Умееш и да разпознаеш болестта, и да дадеш лекарство, и да излекуваш. У нас вкъщи всички са болни от тази болест. Сега ще си ида и ще ги пратя всички при тебе.

ВРАНАТА

Веднъж Настрадин Ходжа донесъл вкъщи една врана.- За какво ти е тази врана? - попитала го жена му.- Учените казват - отговорил ходжата, - че враната живее триста години. Искам да проверя, истина ли казват или лъжат?- Интересно - казала жената, - нима се надяваш да преживееш триста години?Ходжата се замислил:- А този учен - възразил накрая той, - който е казал това, да не е живял триста години?

ЗЪБНАТА БОЛКА

Казват, че ходжата често го болели зъби. По цели дни той вървял овързан и охкал, но да извади болния зъб се страхувал.

Веднъж, като поовързал лицето си с голяма кърпа, той отишъл на пазара. По пътя срещнал един приятел.- Да му се невиди, ходжо - казал онзи, - голяма работа ли е да ти извадят един зъб? Защо толкова се боиш! Ако този зъб беше в моята уста, то аз тутакси бих отишъл и го извадил.- Ако зъбът беше в твоята уста, то аз също бих го извадил. Но цялата беда е в това, че той не е в твоята уста, а в моята.

СЪЗВЕЗДИЕТО КОЗЕЛ

Веднъж попитали ходжата:- Ходжо, под какво съзвездие си се родил?- Под съзвездието Козел - отговорил ходжата.- Ах, ходжо - казали му, - няма такова съзвездие!- В детството ми - възразил ходжата, - казваха, че моята съдба е под съзвездието на Козлето. Сега станах възрастен мъж и навярно това съзвездие също е пораснало и е станало Козел.

УХОТО НА КЛЮЧА

Веднъж, когато Настрадин Ходжа още ходил на училище, учителят го попитал:- Научили си урока?- Научих го - отговорил ходжата.- Тогава кажи, какво е това вещество?- Колкото и на света да има вещества, всички те се наричат вещество.Учителят разбрал, че Настрадин не си е научил урока, но добре знаел, че Настрадин дори и да не знае зададеното, все едно това не можеш да му го докажеш. Затова учителят задал още един въпрос:- Е, добре, кажи ми какви са свойствата на тези вещества?- На света всичките вещества имат свойствата на веществата.- Добре, а какъв цвят имат те?- Всички имат еднакъв цвят.- Как така?- Е, така, те имат цвета на веществата.Като разбрал, че така просто няма да уличиш Настрадин в незнание, учителят попитал:- Е, добре, а как изглеждат прозрачните вещества?- Те са прозрачни.Учителят искал да докаже на Настрадин, че не си знае урока, и му подсказал:- Тоест, като погледнеш през тях, ти виждаш светлината? Нали така?- Да, учителю, ти казваш истината - отговорил Настрадин. - През тях светлината се вижда ясно.- Дай за пример поне едно прозрачно вещество - казал учителят.- Ухото на ключа - отговорил Настрадин.

ПРИЯТЕЛЯТ, КОЙТО НЯМАЛ ГЛАВА

Веднъж през един студен зимен ден ходжата заедно с неговия приятел отивали в съседното село. По пътя им насреща им изскочил вълк.

Ходжата и неговият спътник вдигнали такъв шум, надали такива викове, че вълкът се изплашил, избягал и се скрил в някаква дупка.- Аз трябва да убия този вълк - казал приятелят му на ходжата.- Моля те, не се закачай с вълка - молел го ходжата. - Какво, да не ти е омръзнал животът? С вълка не трябва да се шегуваш, той нито от молби, нито от обещания разбира.Но приятелят му нищо не искал да слуша, отишъл при дупката и мълком си пъхнал главата. Ходжата почакал, докато оня си измъкне главата, но спътникът му лежал неподвижен. Накрая, когато ходжата се престрашил, той отишъл при дупката, хванал приятеля си за краката, измъкнал го от дупката и видял, че той няма глава.Като си размърдал мозъка, ходжата се върнал обратно в селото, отишъл при къщата на своя приятел, почукал на вратата и попитал:- Сестро, когато сутринта твоят мъж излизаше от къщи, беше ли си взел главата или не? Да не я беше забравил вкъщи?

БЕЗ ПЕТЕЛА

Младежите замислили да излъжат ходжата. Като се разбрали, те се залепили за него:- Хайде, ходжо, да ходим на баня.Ходжата се се съгласил.Като се подготвили за банята, всеки от тях взел със себе си яйце. Когато сс съблекли палтата и влезли в банята, един от тях казал:-Е, добре, но кой от нас ще плати?Първият казвал: «Ти плащай» - обръщайки се към ходжата.. Вторият: «Нека той да плати». Най-накрая някой предложил:- Хайде така да се разберем: нека всеки от нас да снесе по яйце. А този, който не успее, да заплати за банята.Всички се съгласили, съблекли се настрана, взели всеки своето яйце и започнали да кудкудякат.Ходжата видял, че лошо му се пише, и че са го измамили.Но въпреки това той не се объркал, качил се на края на басейна, плеснал с двете си длани по коленете и няколко пъти изкукуригал.Младежите го попитали:- Ходжо, какво правиш?- Не може да бъде - отговорил ходжата, . между всичките кокошки да няма и един петел.

ЗАСТАНАЛ НАОПАКИ

Ходжата и още няколко човека тръгнали на коне да пътешестват. Наложило им се да пренощуват на едно място. На сутринта ходжата станал по-рано от всички и искал да яхне коня си, за да продължи пътя, но колкото и да се оглеждал, не успял да разпознае коня си сред другите коне. Да попита своите спътници той се притеснявал.Ходжата помислил, помислил и най-накрая завикал с цяло гърло:- Разбойници! Да бягаме по-бързо!Всички спящи се събудили и наскачали по конете си. Така ходжата открил своя кон.

Когато ходжата видял, че неговите спътници така спешно яхнали конете си и сам се уплашил: може би и наистина идват разбойници. В суматохата все някак си възседнал коня си. Неговите спътници видели, че ходжата седнал на коня си отзад напред и започнали да се смеят:- Ай, ходжо - казали те, - няма никакви разбойници, а ти от страх седна на коня си отзад напред.Ходжата, без ни най-малко да се смути, отговорил:- Не, изобщо не съм се уплашил и съм седнал правилно. Изглежда моят кон се изплаши от разбойниците и когато реших да седна отгорему, той застана обратно.

КРАЯТ НА СВЕТА

Ходжата имал хубав овен. Шегаджиите се наговорили, започнали един след друг да идват при ходжата и да говорят едно и също:- Ходжо, утре е краят на света, всички ще умрем и ще отидем оня свят. За какво ти е този овен? Заколи го през този последен ден и заедно ще хапнем печено.Отначало ходжата не повярвал, но когато при него дошъл втори, трети, той повярвал, заклал овена и започнал да го пече.А шегаджиите, които стояли на страна под дървото, чакали угощението.Ходжата дочул как те разговарят за това как го били преметнали и видял как се подхилквали. Когато разбрал каква е работата, повикал жена си, за да следи за печеното, а сам отишъл при гостите. Събрал всичките им калпаци, аби, чизми и казал:- Времето се разваля, изведнъж може да завали дъжд, вещите ви са на двора, ще се намокрят, по-добре да ги отнеса вкъщи.А гостите, които нищо не заподозрели, си премълчали.Ходжата внесъл всичките им вещи в къщата, бързо излезнал от другата врата, побягнал на пазара и ги продал. С получените пари ходжата купил овен, закарал го вкъщи и го вкарал в обора вместо заклания.Гостите изяли печеното, поблагодарили на ходжата и поискали дрехите си, за да се облекат и да си тръгнат.Ходжата казал:- Приятели, всичките ви дрехи отидоха на оня свят. Колкото и да ги убеждавах: «Почакайте, утре всички заедно ще отидем», те отговаряха: «Щом като твоят овен отиде днес, то и ние трябва да отидем днес.- Ходжо, какво да правим сега? - попитал един от гостите.- Нищо - отговорил ходжата, - утре все едно ще е краят на света, за какво са ви тези дрехи?

СЪОБРАЗИТЕЛНИЯТ ПРИЯТЕЛ

Веднъж ходжата срещал на улицата един свой приятел и му казал:- Ще има черпня, роди ми се дете.Приятелят му много се зарадвал и казал:- Поздравявам те! А момчето хубаво ли е?- Не, не е момче - отговорил ходжата.- Тогава, значи, момиче - казал приятелят му.Ходжата попитал с учудване:- Как се досети, че е момиче? Досега това на никого не съм го казвал.

ДЯЛЪТ НА ХОДЖАТА

Веднъж през пролетта ходжата заедно с приятелите си отишли в едно близко село да пируват. Там те видели прохладни извори, шуртяща река, зелени хълмове - с една дума, цветето извиквало цвете, славеят - славей. Гледаш - и не откъсваш очи!Приятелите решили да останат на това място цяла седмица и както се полагало да попируват. И всеки се натоварил някакво задължение. Един казал:- Доставката на хляба през тази седмица ще бъде моя работа.- А месото от мен - казал друг.- А сладкишите - обещал трети, - от мен.Всичките задължения били разпределени. Дошъл ред на ходжата и всички го погледнали, очаквайки с какво ще се заеме.- Ако намислите тук да пирувате не седмица, а цяла година - казал ходжата, - обещавам да не ви напускам нито за минута. Ако ви изоставя, нека да ме нарекат с най-недостойното име, което само има на света.

НАСПАЛ СЕ ДО НАСИТА

Веднъж през един горещ летен ден ходжата отишъл в съседното село и отседнал у едни негови познати.- Ходжо - казал му стопанинът, - навярно по пътя те е измъчила жега. Какво искаш най-много - студена вода или удобна постеля?Ходжата забелязал, че за ядене не била казана и дума, седнал и отговорил:- По пътя аз доста време си починах до хладния ручей.

ХОДЖАТА ЗАЩИТАВА МАГАРЕТО

Един от най-добрите приятели на ходжата отишъл при него от селото си на гости и като влязъл в двора, започнал да бие магарето си.- Да пукнеш дано! - викал той. - Каквото и да исках да натоваря отгоре ти, ти не искаше да го носиш и ме опозори пред най-добрия ми приятел.- Не го бий - казал ходжата, - както не е могъл да донесе нещо от вашето село тук, така и няма да може да отнесе каквото и да е от тук.

КАМИЛАТА НА ХОДЖАТА

Веднъж ходжата се наканил да ходи на разходка и за да вижда по-добре околността, седнал на камила.- Ах, ходжо - казала жена му, - този камила е много висока. Тя може да те хвърли и да се осакатиш. По-добре да беше се качил на магарето ни.- Не, жено - казал ходжата, - стига съм яхал магаре, по-добре да се издигна нависоко.Жената казвала своето, ходжата - своето. Тя говорела много, ходжата слушал малко. Най-накрая той тръгнал на път. Дълго ли пътувал, кратко ли - най-накрая достигнал до делтата на една река.

Пътят, който водел към него, бил извит и тесен. Колкото и да подканял камилата да върви по този път, тя не искала.Ходжата се разсърдил и започнал да я бие. Камилата също се разсърдила и хвърлила ходжата на земята. Ходжата така силно се ударил, че изпаднал в несвяст.Минувачи хванали камилата и помогнали на ходжата да стане. - Хиляда пъти - учудил се ходжата, - съм падал от магарето, но нищо подобно с мен не се беше случило. Ужасно е да паднеш от камила!- Не умееш ти да яздиш камила! - му казали. - Защо не яхна магарето си?- Че какво толкова е станало? - отговорил ходжата, - исках да се издигна.- Нима не знаеш - казали му - че у всяко издигане има и падане.- Чувал съм, но не съм виждал.- Повече няма ли да седнеш на камила?- Името ми е Настрадин Ходжа! Та нима няма да се справя с някаква си камила. Разбира се, че ще седна и ще й извадя душата.- Тя отново ще те хвърли.- Не, повече няма да ме хвърля. Този път ме хвърли, защото очите й виждаха и тя се побоя да се спусне в делтата. Сега ще й избода очите, тя повече няма да вижда, няма да се плаши и аз ще я накарам да иде там, където аз искам, за мое удоволствие.

НАЙ-ДОСТОЙНИТЕ ЧОВЕШКИ ЧЕРТИ

Веднъж попитали ходжата:- Ходжо, кои са най-достойните човешки черти?- Най-достойните човешки черти - отговорил ходжата, - са основно две: първата - когато говорят знаещи хора, трябва много добре да слушаш; втората - когато сам говориш, хубаво мисли какво казваш!

ПРИЯТЕЛ В НУЖДА СЕ ПОЗНАВА

Веднъж попитали ходжата.- Ходжо, можеш ли да кажеш колко приятели имаш сега в този град?- Сега колко - отговорил ходжата, - не мога да кажа, защото тази година имам добра реколта, живея доволно. А приятелите се познават в беда.

ХОДЖАТА ФИЛОСОФСТВА

Веднъж ходжата вървял към едно село. Той много се изморил и като седнал под едно орехово дърво, разстлал покривка и обядвал. Като сложил камък под главата си, той легнал и с удоволствие поспал под сянката на дървото. Като се събудил, се огледал наоколо и видял: наблизо имало бостани, а там било пълно с дини.Ходжата гледал ту на дините, ту на ореховото дърво и накрая казал:

- Нима не е странно, че на такива тънички лъстунки растат такива яки дини, а на такова голямо дърво - дребни орехи? На този свят всичко е на обратно.В това време един орех паднал на главата на ходжата. Той потрепнал и като погледнал дървото, казал:- Ето какво лукаво същество си ти! Затова и плодовете ти са малки. Ако на тебе растяха дини, то тогава на кого щеше да оцелее главата?

ЩЕШЕ ДА СЕ ПРЕОБЪРНЕ

Веднъж попитали ходжата:- Ходжо, защо хората, когато сутрин излизат от къщи, се разотиват на различни страни?- Ако всички те тръгнеха на една страна - казал, като помислил, ходжата, - то едната страна на Земята щеше да стане по-тежка и неминуемо земята щеше да се преобърне.

И СЕГА НЕ МОГА ДА ГО ВДИГНА

През една зимна вечер се събрали хора. Разприказвали се. Всеки се хвалел със силата си. Когато дошъл ред до ходжата, той казал:- Наистина, аз се състарих, но това още нищо не означава. Силата ми каквато си беше, такава си и остана.- Откъде знаеш това? - го попитали.- Работата е там - отговорил ходжата, - че в нашия двор има голям камък. Когато бях дете, не можех да го вдигам, през младостта си също не можех до го вдигам, не мога да го вдигна и сега.

ХИТРОТО ТЕЛЕ

Ходжата имал две телета и за да не могат да избягат, ходжата всеки ден здраво ги завръзвал за дървото.Веднъж едното теле се измъкнало от въжето и избягало. Ходжата взел пръчка и започнал да бие другото. Ех, ходжо - попитал съседът, - какво ти е виновно бедното теле? Не можеш да хванеш избягалото и сега биеш това, което остана?- Ти не знаеш - отговорил ходжата, - какъв хулиган е то. По хитрост не отстъпва на избягалото. Бъди сигурен, че ако то беше се изкубнало от въжето, също би избягало.

ИЗОБЛИЧАВАНЕТО НА ЛЪЖЕЦА

Ходжата имал хубава овца. Той я хранел, за да я заколи наесен и да се запаси за зимата с месо.Тази овца се харесала на съседите. Колкото и да молели те ходжата да я заколи и да ги нагости, той не се съгласявал. В края на краищата един от съседите я откраднал.Ходжата тихомълком разузнал и разбрал кой е крадецът. Без да каже и дума ходжата почакал до есента.Крадецът-съсед имал хубав козел. Дошла есента и ходжата през една нощ откраднал козела, заклал го, опържил го и сложил в

гърне месото. Съседът дълго търсил , но да намери този, който му откраднал козела, не успял.Съъседът бил страшна скрънза и където и да сядал - на сватба или на гости - навсякъде хвалел своя пропаднал козел.Веднъж той отново заговорил за това.- Имах козел, един такъв прекрасен козел - голям колкото камила. Очите му бяха черни като на вълка, рогата му като на елен, а козината - бяла като коприна.Ходжата седял настрана и на него така му омръзнало това самохвалство, че той станал и казал:- Да ме вземат дяволите, аз сега ще отида и ще донеса кожата на този козел. Нека всички хора разберат той с големината на камила ли е или на котка, бяла ли е била вълната му или черна.

ПОНЕ ВЕДНЪЖ ДА УМРА

Веднъж през един горещ летен ден съседът поканил ходжата на гости.Сервирали в голяма кана студен сироп.Стопанинът дал на ходжата чаена лъжица, а за себе си взел купа и започнал да гребе сироп от каната. Колкото и да се стараел ходжата, не можел да го догони.А стопанинът всеки път като зачерпвал, възкликвал от възторг:- О, ще умра!В края на краищата ходжата хвърлил чаената лъжичка и измъкнал от стопанина купата.- Съседе, дай ми и на мен поне веднъж да умра!

КОЙ ГЛУПАК ТИ КАЗА ЗА ТОВА

Веднъж съседът на ходжата се връщал от градината. Ходжата забелязал, че джобовете му са издути и казал:- Здравей, съседе. С какво отново натъпка джобовете си?- Ходжо, ако познаеш какво имам в джобовете си, ще избера най-голямата праскова и ще ти я дам.- Ти имаш в джобовете праскови.Съседът се разсърдил:- Кой глупак ти каза това нещо?- Какво те интересува кой глупак ми го каза, давай прасковата.

НЕ МИ ИСКАЙ НА ЗАЕМ

Веднъж при ходжата отишъл човек, който никога не си връщал дълговете, и казал:- Идвам при тебе с молба.Ходжата веднага разбрал, че той е дошъл да иска пари и побързал да отговори:- Каквото и да поискаш, веднага ще го изпълня, но аз също имам една молба към теб - отначало изпълни моята, а после и аз ще изпълня твоята.- Кажи, моля ти се.- Моля те, не ми искай пари.

ЛЪЖА КЪМ ЛЪЖАТА

През една от дългите зимни вечери в къщата на ходжата се събрала компания и някакъв лъжец се захвалил, говорейки за всичко, което му дошло на устата. Настрадин Ходжа седял мълчешком настрани и слушал.Лъжецът говорел, говорел и като видял, че никой не му възразява, съвсем се разпуснал.- Ние бяхме много богати, моят баща имаше неизброими табуни. Ние построихме такава огромна конюшна, че докато трудната кобила влезеше от единия край, то докато стигнеше другия, раждаше.Ходжата, който не издържал на такава лъжа, възкликнал:- Той казва истината. Аз също съм виждал тази конюшна: моят баща служеше у него коняр. Моят баща имаше такава дълга пръчка, че той, намирайки се на опашката на табуна, можеше да удари с нея най-предния кон. И ако табунът пасеше в полето и небето се замъгляше от облаци, то той, за да не завали дъжд, разгонваше облаците с тази пръчка.Лъжецът като разбрал, че ходжата го позори, казал:- Знаеш ли какво, ходжо, лъжи, но с мярка. Да предположим, че у твоя баща наистина е имало такава пръчка, но кажи къде я държи оттогава? Как къде? В конюшната на твоя баща - отговорил ходжата.

КЪДЕ ОЩЕ ДА ХОДИМ?

Веднъж при ходжата дошъл самодоволен хвалипръцко.- Казват - започнал той, - че ти си много умен и учен човек. В света не бил останал такъм човек, когото ти да не си излъгал. Аз не съм по-глупав от другите и дойдох при теб, за да разбера кой от нас ще надвие.- Първо на първо - отговорил ходжата, - това е лъжа, че аз съм най-умният човек на света. И второ на второ, щом като вече си дошъл, то аз не искам ад те изпращам с празни ръце. Кажи ми какво искаш?- Искам да разбера - казал хвалипръцкото, - ще можеш ли да ме излъжеш или не?- Аз мога да те заведа на реката и ти ще се върнеш без да пийнеш глътка вода.- Моля ти се, бъди добър, докажи го.- Да отидем на реката и аз ще направя каквото казах.- Да вървим.Те стигнали до реката. Хвалипръцкото свил длан и гребнал вода. Когато я поднесъл към устата си, ходжата казал:- Почакай! Сега ще направя така, че ти да не можеш да си отвориш устата, а на дланта ти ще се получи дупка - няма да можеш да изпиеш водата. Само че ти направи грешка, не взе със себе си свидетел. Хайде да се върнем в селото, да вземем свидетел и да го доведем тук.Хвалипръцкото се съгласил. Водата от дланта си той излял в реката и те се върнали в селото.Хората видели, че спорещите се върнали.Ходжата приседнал при очакващите ги хора и се намесил в разговора. Хвалипръцкото зачакал кога ходжата ще стане, за да отидат на реката. Но ходжата продължавал да седи. Накрая хвалипръцкото, който не издържал, възкликнал:- Е, ставай де, да вървим!

- Къде още да вървим? - отговорил ходжата. - Аз казах, че ще те заведа на реката и ти ще се върнеш без да пиеш вода и както виждаш удържах на думата си.

НИЩО

Веднъж ходжата през един ветровит ден седнал на камилата и тръгнал за града. Жена му дала за из път кавуд - пържено брашно със захар - за да има какво да хапне в града.Колкото и да се стараел ходжата, той не успял да изтърпи до града и започнал да яде кавуда по пътя.Седял на камилата, вятърът духал и отнасял всичко, което ходжата поднасял към устата си.Като забелязал това, водачът на камилите попитал:- Господин ходжа, какво така ядеш с такъв апетит?- Ако вятърът още продължи да духа така, то нищо и няма да ям.

ПРЕДПАЗЛИВОСТТА НА ХОДЖАТА

Веднъж, когато ходжата орял в полето, в крака му се забил голям трън. Кракът му се оросил с кръв. Ходжата дълго се мъчил и в края на краищата измъкнал тръна.Той седнал, обхванал крака си и започнал ту да плаче, ту да благодари на Аллаха. Видели го и го попитали:- Ах, ходжо, какво ти е, защо плачеш?- В крака ми попадна трън - отговорил ходжата.- А защо благодариш на Аллах?- Благодаря на Аллах за това, че бях бос - обяснил ходжата, - а то трънът щеше да ми пробие обувката.

ПРОКЛЕТИЯТ ЕЗИК

Веднъж на ходжата заедно със собствения му син му се наложило да отиде до съседното село. Той качил сина си на магарето, а сам тръгнал пеша.Скоро срещнали група хора и един от тях, като погледнал ходжата и сина му, казал:- Погледнете ги! Палавото момченце седи на магарето, а старецът ходи пеша.Ходжата свалил сина си от магарето и сам седнал.Минало известно време и отново няколко човека ги срещнали. Един от тях, който поглеждал ту ходжата, ту сина му, казал:- Погледнете ги! Якият мъж седи на магарето, а малкото момченце се мъкне пеша.Ходжата слезнал от магарето, пуснал го напред, а сам със сина си тръгнали пеша.Вървели още време и отново срещнали хора. Един от тях казал:- Погледнете ги, погледнете! Магарето върви само, а те си чупят краката по камъните и пясъка.Ходжата седнал на магарето и сложил до себе си сина си. Минало още време и още един път пресрещнали група хора и те започнали да се смеят:- Погледнете ги! Двама са се качили на магарето, бедното не може дъх да си поеме.Ходжата тихичко слезнал от магарето, свалил и сина си, качил магарето на гърба си и казал:

- Изглежда само така ще мога да се отърва от насмешките на тези хора.

ВСЕ НЕ НА МЯСТО

Веднъж ходжата решил да ходи на пазар и попитал жена си:- Жено, какво трябва да купя? Нищо - отговорила жената.За да не забрави какво му казала жена му, ходжата през целия път си повтарял:- Нищо, нищо, нищо...Пътят минавал покрай брега на езеро. Ходжата видял рибар, който бил хвърлил серкме.Продължавайки да твърди: «Нищо, нищо», ходжата се спрял до човека, който ловял риба.Колкото и рибарят да хвърлял серкмето, не улавял нито една рибка. Тогава той се нахвърлил върху ходжата:- Защо през цялото време повтаряш: «Нищо, нищо»? Ако не беше говорил така, нямаше да измъквам серкмето празно.Те захванали да спорят и рибарят започнал да бие ходжата.- Братче - примолил се ходжата, - защо ме биеш? Кажи какво да говоря?- Говори - отговорил рибарят, - «И малки и големи, веднага по пет десет парчета».Ходжата като повтарял тези думи продължил пътя си.В това време по пътя минавала погребална процесия. Ходжата спрял. Оказвало се, че погребвали главния градски кадия.Когато тялото му минавало покрай ходжата, един богаташ чул как ходжата непрекъснато твърдял:- И малки и големи, веднага по пет десет парчета.Той се заял с ходжата:- Един умря - нима не стига? Ти искаш веднага да умрат пет десет?И богаташът започнал да налага ходжата.- Едно говорех - биха ме - чудел се ходжата, - инак говоря - пак бият. Какво да говоря?- Казвай: «Успокой душата му, Господи” - научили ходжата.Ходжата като повтарял тези думи, продължил по-нататъка. Минало известно време и срещнал двама души, които носели мъртво куче. Гледайки го, ходжата повтарял:- Успокой душата му, Господи, успокой душата му, Господи.Хората се нахвърлили върху ходжата и започнали да го бият.- За куче така не трябва да се говори - казали те. - Трябва да кажеш: »Ох, как лошо мирише».Ходжата, като повтарял тези думи, минал покрай градината на владетеля. В нея се разхождала господарката на двореца със своите приближени. Мирисът на парфюмите им се разнасял сякаш по целия свят. А ходжата вървял, стиснал носа си, и повтарял:- Ох, как лошо мирише! Ох, как лошо мирише!Като чули това, жените заповядали на слугите си да набият ходжата и той си получил заслуженото.- Какво да правя, аз, бедният? - попитал ходжата.- Казвай: «Ох, колко хубаво, колко приятно, винаги да беше така” - казали му.

Сега ходжата вървял и повтарял тези думи. После видял, че две ходжи се бият, отишъл при тях и казал:- Ох, колко хубаво, колко приятно, винаги да беше така... Ох, колко хубаво... кол...Ходжите престанали да се бият и нападнали Настрадин Ходжа.Бедният едва се отървал и попитал:- Е, добре, кажете ми, моля ви се, какво да говоря?-Трябва да казваш: «Ей, приятели, вие сте ходжи! Как не ви е срам, защо се биете?”Този път ходжата тръгнал, като повтарял тези думи.Той видял, че са се събрали хора, които гледали как се бият кучета. Ходжата отишъл при кучетата и казал:- Ех, приятели, вие сте ходжи! Как не ви е срам, защо се биете?Хората се нахвърлил върху ходжата и го набили.- Научете ме - казал отново той, - какво да говоря.- Трябва да казваш - научили го те, - «Яж, кучето ми, късай, дърпай!».Накрая ходжата стигнал пазара и си помислил:«Е, тука вече никой няма да ме закача». Той приближил до редицата на обущарите и видял, че един от тях дърпа със зъби парче кожа. Като го приближил, той казал:- Хапи, кучето ми, давай, хващай, кучето ми!Като чул тези думи обущарят се нахвърлил върху ходжата. Като се измъкнал все някакси ходжата побягнал към къщи.

АЗ ГОВОРЯ КРАТКО

Веднъж ходжата хапвал грозде. При него отишъл приятел и го попитал:- Ходжо, какво ядеш?- Така... - отговорил ходжата.- Тоест, как така? Какъв е този отговор?- Аз говоря кратко.- Тоест, как кратко?- Ти ме питаш какво ям. Ако аз кажа «грозде», ти ще кажеш: «дай и на мен». Аз ще кажа: «няма да ти дам». Ти ще попиташ: «защо?», а аз ще ти отговоря: «така...». Затова аз още от рано казвам: «така...».

ТУК Е СВЕТЛО

Веднъж ходжата си загубил пръстена и отишъл да го търси при външната врата.Един от съседите му го попитал:- Ходжо, какво търсиш?- Загубих си пръстена и го търся - отговорил ходжата.- Къде го загуби?- Вкъщи.- Ако си го загубил вкъщи, защо го търсиш тук?- Вкъщи е тъмно, а тук е светло, затова го търся тук.

ОГЛЕДАЛОТО

Веднъж ходжата намерил на улицата огледало. Той не знаел какво е това, но предметът му харесал и с радост си го взел.

Той обърнал огледалото от обратната страна, там се оказало нещо подобно на стъкло и видял отражение на собственото си лице. Ходжата бил учуден - кой е това? Като присвил очи, започнал внимателно да се вглежда - може би ще разбере кой е това.И човекът в огледалото също присвил очи. Ходжата се опулил. Човекът в огледалото направил същото.Ходжата бързо поставил огледалото там, където го намерил, и казал:- Излиза, че стопанинът на това нещо е тук наблизо.

ЧЕТИРИЙСЕТГОДИШНИЯТ ОЦЕТ

Веднъж съседът отишъл при ходжата и попитал:- Ходжо, имате ли четирийсетгодишен оцет?- Имаме - отговорил ходжата. - А какво е това?- Отлей ми малко - помолил съседът.- Не мога - отговорил ходжата.Съседът се учудил на такъв прекалено откровен отказ и попитал:- Защо, ходжо, не можеш да изпълниш молбата ми?- Нима може оцетът да издържи четирийсет години, ако го давах на всеки, който поиска?

ХАЛВА

Веднъж заговорили за това какви ястия има. Всеки говорил за тези ястия, които обичал най-много. Ходжата, който седял настрана, също се включел в разговора.- Най-хубавото ядене на света е халвата. Но настанаха такива тежки времена, че колкото и да се бъхта, не мога да я приготвя.Един от присъстващите като чул думите на ходжата, казал:- Ах, ходжо, какво му е трудното на халвата: малко мед, малко масло и малко брашно. Приготви я и яж.- Лесно е да се каже - отговорил ходжата, - но е трудно да ги събереш заедно на едно място: масло, мед и брашно. Когато има брашно, няма мед и масло.- Нима до сега - попитали ходжата, - не си ги събрал заедно и трите: маслото, меда и брашното?Ходжата като въздъхнал, отговорил:- Какво да кажа за съдбата си? Цялата работа е в това, че когато маслото, медът и брашното са заедно, мен ме няма.

НЯМАМ ТРЕТА РЪКА

Ходжата бил на гости и така изгладнял, че когато сервирали овнешкото с ориз, започнал бързо да яде и с двете си ръце.Един от гостите го попитал:- Ходжо, какво се е случило? С какъв камшик те бият, та работиш и с двете ръце?Ходжата без да маха ръце от храната, отговорил:- Какво да правя? Нямам трета ръка и ето че работя с двете, които имам.

НЕ Е НАПРАЗНО

Веднъж, когато се стъмнило, ходжата отишъл в чайната, която била наблизо до къщата му. Той видял, че пред чайната се бил събрал много народ - кой пие чай, кой пуши наргиле.На ходжата му се приискало да се пошегува с тях, отишъл до тях и казал:- Добре, а вие защо не отидохте?- Къде? - го запитали.- На панихидата. Току-що идвам от там. Там има чудно овнешко с ориз - отговорил ходжата.Като чули за панихидата, всички хукнали натам, където им казал ходжата. Ходжата видял, че всички побегнали и си казал:- Ами ако това наистина е така? Щом хората тичат, значи не е напразно.Като помислил малко, той също побягнал след тях.

ДИНЯТА

Веднъж ходжата отивал в съседното село. По пътя той купил от бостанджията диня. Разрязал я, изял я половината, а другата половина хвърлил на пътя и си казал:- Нека този, който види тази диня, да си каже, че тук е минавал бей.Изминал малко път, после се върнал обратно, взел хвърлената половина от динята, изял я и казал:- Нека помислят, че беят е имал слуга, който е изял тази половина.Повървял още малко ходжата и отново се върнал назад, прибрал динените кори, изял ги и казал:- Нека помислят, че беят е имал и магаре.

КОТЕЛЪТ

Веднъж ходжата взел от съседа си голям котел. След няколко дена го върнал, като сложил вътре едно котленце.Като видял котленцето, съседът попитал:- Ходжо, а това какво е? Аз ти дадох един котел.- Ти, оказва се, си щастлив човек - като се засмял, отговорил ходжата, - тази вечер твоят котел роди.Съседът, който се зарадвал, без да каже дума отнесъл вкъщи котела и котлето.След няколко дена ходжата отново отишъл при този свой съсед и отново помолил за големия котел.Съседът, като си спомнил за раждането на котлето, охотно изпълнил молбата на ходжата.Минал ден, пет дена, десет дена, месец - ходжата не връщал котела.Накрая съседът отишъл при ходжата. Ходжата излязъл, намусил се и съкрушено казал:- Извинявай, скъпи. Неудобно ми е от теб. Но не се измъчвай - такъв е светът, не се отчайвай. Бог ще те възнагради.Съседът нищо не разбрал и попитал:- Ходжо, какво говориш? За какво ми изказваш съболезнования? Аз дойдох за котела.Ходжата извадил кърпа и започнал да си бърше сълзите:- А аз говоря за покойното котле.- Как за покойното? - учудил се съседът. - Какво се е случило?

- Кълна се в Аллах - отговорил ходжата, - дори не ми се обръща езикът. Тази нощ твоят котел се помина.- Ходжо, какво говориш - възразил съседът, - нима котлите умират?- Съседе - отговорил ходжата, - миналия път, когато ти казах, че твоят котел роди, ти изобщо не се усъмни и повярва на това. Тогава защо не искаш да повярваш, че твоят котел е умрял? Тези, които се раждат, умират.

ПРОЗЯВКАТА НА ХОДЖАТА

На едно събиране един бъбривец толкова се разбъбрил, че не давал на никого другиго и дума да каже. Така се бил разприказвал, че омръзнал на всички. На ходжата му се приспало, той седнал настрана и започнал да се прозява.Най-накрая, за да накарат бъбривеца да замълчи, един от присъстващите казал на ходжата:- Ходжо, какво ти е? Ти за цялата вечер не си си отворил устата.Ходжата, като се прозял, казал:- Не е вярно, тази вечер не ми се е затваряла устата. Аз така се прозявах, че едва не си навехнах челюстта.

ХОДЖАТА ОСВОБОЖДАВА ЛУНАТА

През една светла лунна нощ ходжата извадил от кладенеца кофа с вода и изведнъж видял, че луната е на дъното на кладенеца.Той се тупнал по главата и по коленете: учудващо, как се случило това, че бедната луна се откъснала от небето и паднала в кладенеца.Ходжата бързо изтичал вкъщи, донесъл крик, пуснал го в кладенеца и започнал да търси. Най-накрая крикът се запънал в камък. Ходжата се зарадвал, решил, че е подцепил луната и започнал да вдига крика нагоре. Той дръпнал един път, втори път с всички сили - крикът се освободил и ходжата се пльоснал по гръб на земята.Лежейки на гърба си, той видял луната на небето и си казал:- Наистина, доста се потрудих, но все пак освободих бедната луна от неволята.

КОЙ КОГО СЪБЛЯКЪЛ

Веднъж през нощта в къщата на ходжата се вмъкнал крадец. Той претърсил всички ъгълчета, но нищо не намерил. Като си тръгвал, забелязал в ъгъла на коридора малко пшеница.- Проклета да бъде, Аллах, пустотата, ще взема каквото попаднало - казал крадецът и като смъкнал калпака си, загребал с него от пшеницата.После отишъл да отваря вратата, за да отнесе спокойно плячката си. Оказало се, че през това време ходжата, като се скрил, спокойно наблюдавал всичко. Докато крадецът отивал до вратата, ходжата изсипал пшеницата и взел калпака.Крадецът, като се върнал и видял, че работата съвсем се променила, побягнал. Ходжата се втурнал след него и завикал:- Дръжте, дръжте крадеца! Той отнесе всичко, което имах.

- Имай съвест! – викнал, като бягал крадецът. - Кой кого съблече - аз тебе или ти мене?

ТЪРСЕНИЯТА НА КРАДЕЦА

Казват, че веднъж през нощта при ходжата отново се вмъкнал крадец. Колкото и да търсил, нищо не открил. Ходжата през това време не спял и тихичко следял за крадеца. Чакал дълго и видял, че крадецът не се кани да си ходи и иска непременно нещо да отнесе със себе си.Той така омръзнал на ходжата, че най-накрая ходжата казал:- Братче, Аллах с теб, остави ме малко да поспя. Честна дума, това, което ти търсиш днес през нощта в тъмнината, аз не мога да открия дори на дневна светлина.

ХОДЖАТА НА КОРАБА

Веднъж ходжата се отправил да пътешества на един кораб. По пътя корабът попаднал на буря.Матросите се качили на мачтата, за да свалят платната. Като видял това, ходжата завикал:- Ей, вие, кораба го въртят вълните! Ако искате да стои на място, завържете го за дъното. Защо сте се качили горе?

ХОДЖАТА НА БОСТАНА

Ходжата влязъл в чужд бостан и започнал, бързайки, да събира дини в голям чувал.Стопанинът забелязал това, минал зад него и хванал ходжата:- Какво правиш тук?- Скъпи, вчера вечерта като спях на покрива, излезе вятър и ме издуха право на твоя бостан.- Какви ги плещиш? - възкликнал стопанинът на бостана.- Кълна се в живота ти - упорствал ходжата, - не лъжа. И защо да лъжа? Нима приличам на лъжец?- Е, добре, да кажем, че тук те е довял вятърът, но кой тогава е накъсал тия дини?- Когато видях, че вятърът ме отнася все по-далече и по-далече, аз започнах да се хващам за тях, за да се задържа за земята. Но за мое нещастие, за каквато и диня да се хващах, те като на зло се откъсваха и оставаха в ръцете ми.- Е, добре, а кой ги събра в чувала?- Кълна се в Аллах, когато ти дойде при мен, аз тъкмо мислех за това.

ОТИДЕ ДА ИГРАЕ

Веднъж, когато ходжата се връщал вкъщи, едно от дечицата смъкнало чалмата от главата на ходжата и избягало.Ходжата слязъл от магарето и хукнал след детето. Когато момченцето видяло, че ходжата го настига, хвърлило чалмата на друго пакостниче. Събрали се всичките момченца. Чалмата започнала да минава от ръка в ръка. Като се убедил, че няма да си върне чалмата, ходжата отново яхнал магарето и отправил към къщи.

- Ходжо, какво е това? - попитал съседът, който идел насреща му. - Къде е чалмата ти?- Тя си спомни детството - отговорил ходжата, - и отиде да поиграе с момченцата.

БЕЛЕГЪТ НА ХОДЖАТА

Недалече от къщата, където жиеел ходжата, имало пущинак. Веднъж съседът му видял, че там Настрадин Ходжа търси нещо много внимателно. Той приближил и попитал:- Ходжо, какво търсиш?- Честна дума - отговорил ходжата, - тази година не ми върви. Както казват, всяка удачна работа се обръща наопаки. Ако отивам към морето за вода, то пресъхва... Не знам на кого да се жалвам от моята съдба.- Какво се е случило все пак? - попитал го съседът му. - Разкажи, да видим, може би аз мога да ти помогна.- Честна дума, на Аллах всичко му е ясно - отговорил ходжата, - защо да крия от тебе? Аз събрах малко пари и ги закопах на това място. А сега, колкото и да ги търся, не мога да ги намеря.- Нима не постави някакъв белег? - учудил се съседът.- Там вече имаше белег - казал ходжата, - а и аз не направих втори.- Какъв беше белегът? - попитал съседът.- Когато закопавах парите - признал ходжата, - на небето имаше малко облаче и сянката му падаше тъкмо на това място. Аз закопах парите в сянката на този облак. И колко е променлива съдбата ми, облачето някъде отплува и отнесе със себе си сянката си.

СРЕЩНАЛИ СЕ БАЩА И СИН

Веднъж ходжата със своите приятели вървял по пазара. И какво да видят: двама се бият. Единият приятел казал на ходжата:- Да отидем, да ги разтървем.Ходжата се съгласил, но още не успели да стигнат до биещите се и боят спрял на часа.Единият от побойниците казал на другия:- Досега не съм те познавах добре. Излиза, че ти си истинско магаре!- Ако аз съм магаре - отговорил другият, - то ти тогава си магаренце.Ходжата, като видял как се обърнала работата, хванал приятеля си за ръката и му казал:- Да вървим, тук са се срещнали баща и син и ние с нищо не можем да им помогнем.

НАПРАЗЕН ТРУД

Веднъж приятелят-готвач на ходжата го нагостил с печен дроб. Това ястие много му се усладило. Но като свършил да яде, ходжата помислил: «Ще бъде несправедливо, ако такова вкусно ядене го изям сам, а жената дори няма да го опита».И ходжата попитал готвача:- Братче, как приготвяш това ястие, че става толкова вкусно?

Готвачът започнал да разказва как го готви. Ходжата видял, че разказът е доста дълъг - цялата рецепта не можеш да я запомниш - и помолил готвача да запише всичко това на лист хартия.Готвачът записал подред всичко, което трябвало да се свърши, и дал листа на ходжата. Той скрил листа в джоба си, купил дроб и тръгнал за вкъщи.По пътя една птица измъкнала от ръката му дроба и отлетяла. Ходжата погледнал след птицата и казал:- Не се труди напразно! Все едно няма да можеш да изядеш дроба с удоволствие. Листът, който даде готвачът, остана у мен.

ПО КОЙ ПЪТ ДА ВЪРВЯ

Веднъж ходжата сечал дърва в гората и забелязал, че ръцете и краката му мръзнат. Легнал на земята. След няколко часа овчари намерили ходжата и съобщили в селото, че е умрял.Селяните взели ковчег и отишли в гората, за да вземат трупа на ходжата. Те с почести го поставили в ковчега и го понесли. Стигнали до разклонението на пътя и започнали да спорят: едни казвали - ще тръгнем по този път, други - по другия. Ходжата видял, че спорът им не върви, повдигнал глава от ковчега и казал:- Когато бях жив, винаги ходех по този път.

МЪКАТА НА ХОДЖАТА

Казват, че ходжата имал хубава крава, която била доста млекодайна. Веднъж тя се разболяла и умряла. Ходжата толкова тъгувал и плакал, че направо обезумял.Съседите забелязали, че преди месец, когато умряла жената на ходжата, той така не тъгувал, а сега, когато умряла кравата, не можел да си намери място.Накрая някой попитал ходжата:- Ох, ходжа, смъртта на жена ти така силно не те разтърси както сега тази смърт?- Когато умря жена ми - отговорил ходжата, - се събра цялото село и всички различно ме утешаваха: «Не се бой, казваха ми, ние ще ти намерим още по-хубава жена». И аз малко се утеших. А сега вече два дена откакто е умряла кравата ми и никой не идва и не казва: «”Не се бой, ще ти купим по-хубава крава». Какво друго ми остава освен сълзите.

ХОДЖАТА ДО ИЗВОРА

Веднъж през един горещ летен ден ходжата се връщал вкъщи отдалече. По пътя го замъчила жажда. Намерил извор, но видял, че някой е затиснал с камък гърлото му. Ходжата преместил камъка да се напие и водата шурнала така буйно, че го окъпала от краката до главата.Ходжата отново затиснал извора с камък и казал:- Ти си толкова луд, че не напразно са ти затиснали глътката.

НАМЕРИХТЕ ЛИ СИ КРАКАТА

Веднъж през един летен ден момченцата седели на реката със спуснати във водата крака. Изведнъж едно от тях, като гледало босите крака на приятелите си, казало:- Предупредих ли да не си спускате краката във водата. Как ще разберем сега къде са моите и къде вашите крака?Като чули това, момченцата завикали:- А къде са моите крака? - попитало едното.- А къде са моите? - завикало другото.В това време покрай тях минавал Настрадин Ходжа. Като чул тази гълчава, той отишъл при момченцата и попитал:- Какво, не можете да си намерите краката?- Не, те така са се объркали, че не можеш да се оправиш - отговорили момченцата.- Сега ще се оправя - казал ходжата.Той взел пръчка и започнал да бие момченцата по краката. Те се спуснали да бягат. Ходжата се разсмял след тях.- Ето как намерих краката ви!

ДЕСЕТТЕ СЛЕПЦИ

Веднъж ходжата вървял към съседното село. По пътя му се наложило да минава река. Когато започнал да се съблича на брега, при него отишли десет слепеца. Те помолили ходжата да ги прекара на отсрещния бряг. Ходжата се съгласил, но при условие, че всеки от тях ще му даде по четвърт пара.Той превел девет от слепците, но когато водел десетия, по средата на реката водата подхванала слепеца и го отнесла.Слепците разбрали какво се е случило и завикали. А ходжата като видял каква станала работата, казал:- Защо напразно се вълнувате? Давайте по-малко с четвърт пара и готово.

РАЗУМЪТ НА ХОДЖАТА

Веднъж ходжата занесъл на мелницата зърно. Като видял, че се е събрал много народ, седнал и зачакал. От време на време тихичко пресипвал зърно от чуждите чували в своя. Мелничарят забелязал това и попитал:- Ходжо, какво правиш?Ходжата като видял, че са го изобличили, се направил на глупак:- Не ми обръщай внимание - аз съм нещо като побъркан.- Ако си побъркан - казал мелничарят, - то защо не пресипваш своето зърно в чуждите чували? - Аз ти казах, че съм луд - отговорил ходжата, - но не казах, че съм глупак.

ЗАГУБАТА

Веднъж на ходжата му изчезнало магарето. Ходжата тичал да го търси по целия град и викал:- Нека да бъде успешен и щастлив този, който намери моето магаре!И в същото време благодарил на Аллаха.Минувачите го попитали:

- Ох, ходжо, нали ти се е изгубило магарето, защо благодариш на Аллаха?- Благодаря за това - отговорил ходжата, - че не бях на магарето, а то аз самият щях да се изгубя и децата ми щяха да останат сираци.

ТОГАВА ЩЕ ЗАПЕЯ ИНАЧЕ

Веднъж ходжата си загубил магарето. Той го търсел и си пеел песничка. Минувачите го попитали:- Ох, ходжо, нима този, който си е загубил магарето, пее?- Все още имам надежда да го намеря - отговорил ходжата. - Затова и пея. Когато се откажа да търся и не остане никаква надежда, тогава ще видите какви погребални песни ще запея.

МОЛИТВАТА НА ХОДЖАТА

Веднъж ходжата си загубил на пътя магарето. Колкото и да го търсил, не могъл да го намери. Най-накрая махнал с ръка и си заминал за вкъщи.По пътя срещнал съседа си. Като го видял, ходжата попитал:- Съседе, какво ново в нашето село?- Нищо особено. Какво има?- Нима хората не говорят, че ми изчезна магарето?- Не, за това нищо не съм чувал.Ходжата на часа поблагодарил на Аллах:- Слава на Аллаха, слухът за това, че ми е изчезнало магарето, изглежда е лъжлив, иначе хората щяха да говорят за това.

ДОБРИНАТА НА ХОДЖАТА

В навечерието на празника ходжата купил на пазара огромна кесия с подаръци и тръгнал за вкъщи. Сам седнал на магарето и кесията сложил на рамото си. Всички, които го срещали, го питали:- Ходжо, защо не си сложил кесията на магарето, а на рамото си, така напразно се утруждаш?- Вие искате - отговорил ходжата, - магарето да ме мъкне и мен, и такава тежка чанта? Няма да е справедливо. Аз направих така, че цялата тежест да не пада на магарето.

ВЯРАТА

Веднъж един от съседите на ходжата отишъл при него и казал:- Ходжо, дай ми магарето си, искам да отнеса на мелницата малко пшеница.- Кълна се в теб - казал ходжата, - магарето не е вкъщи. Ние също имаме малко пшеница и синчето ми я отнесе на мелницата.В това време магарето заревало в обора. Като чул рева му, съседът казал:- Ходжо, как не те е срам! Магарето е в обора, а ти ме лъжеш!Ходжата се разсърдил:- Ти се засрами! Не вярваш на мен, беловласия, а вярваш на някакво магаре!