проф Иван ДобревЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ

ОТ АТИЛА ДО СИМЕОН ВЕЛИКИ(кратко представяне)

Връщаме си безценно българско съкровищесъс златни кани от хан Кубратзлатното блюдо за хранене на хан Аспарухи златните купиза покръстване на цар Борис І

Най-послеслед многократно-безуспешни опити

на най-големи наши и чуждестранни учение разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо

уникално-неповторим прабългарски надпис

Проф д-р Иван Добрев завършва турска филология в Софийския университет разработва и защитава докторска дисертация през 1982 г хабилитира се през 1990 г а научното звание ldquoпрофесорrdquo му се присъжда през 2002 г Преди това авторът работи като преподавател по съвременен турски език във Военното училище във Велико Търново и научен сътрудник в Ориенталския отдел на Народната Библиотека а понастоящем е преподавател по съвременен турски език във ВА ldquoГ С Раковскиrdquo и лектор по балканистична тюркология и турска приложна лингвистика в Центъра за източни езици и култури на СУ ldquoсв Климент Охридскиrdquo Проф Ив Добрев изнася голям брой научни доклади и съобщения пред вътрешни и международни научни конгреси симпозиуми и конференции публикува в наши и чуждестранни научни издания редица изследвания от областта на общата теория на езика лингвосемиотиката и семантиката морфологията и синтаксиса на съвременния турски език етимологията българската ономастика от източен произход контактите и влиянието на иранските и тюркските езици върху българския език прабългарското езикознание и етнолингвистика дидактиката и методиката на турския език във военноспециална аудитория стенографията където създава и ползува собствено-оригинална стенографска система за българския език Негов е първият у нас научен превод на Свещения Коран на български език

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики е известно повече под името Златното съкровище от Наги Сент-Миклош защото е намерено на 3071799 г в населеното главно с унгарци българи и румънци унгарско градче Nagy Szent-Mikloacutes разположено съвсем близо до левия южния бряг на р Марош рум Mureş и което по това време е в границите на Австрийската империя а след края на Първата световна война и понастоящем под името Sicircnnicolaul Mare и като център на район в който живеят и много българи е в границите на Румъния и по-конкретно в централно-северната част на югозападнорумънската административно-географска обл Банат Веднага след откриването си Златното съкровище е пренесено във Виена където отдавна вече се съхранява и показва пред посетители в Музея по история на изкуството най-напред под надписа THE NAGYSZENTMIKLOS HUNGARIAN GOLDEN TREASURE (Late Avar period ndash early Magyar period 9th c AD) а от известно време насам и под надписа HOARD OF GOLD FROM NAGYSZENTMIKLOacuteS (Early Middle Ages 8th-9th centuries AD helliplate Avar-Hungarian-Bulgarian cultural area) Не особено сполучливо копие на Съкровището с много лошо експониране се намира и в нашия Национално-исторически музей

Самото съкровище се състои от 23 съда с различна форма и големина изработени от много висока проба злато предимно 21 и 22 карата - 7 големи кани 1 блюдо 4 тасообразни плитки чаши или купички с тока за окачване 4 чаши 3 зооморфни купи но по-скоро пак чаши или бокали 2 патери те разлато-плитки черпаци 1 златен рог за пиене 1 дълбока купа всички с общо тегло 9926 кг те почти 10 кг По съдовете на Съкровището има три вида надписи - гръкоезичен гръкографичен прабългарски и рунически прабългарски а по стените и дъната им са изгравирани най-разнообразни изключително красиви изображения на хора и животни обединени в сцени и сюжети и около които са преплетени растителни и геометрични орнаменти или мотиви които по произход са класически гръцки византийски скитски или сасанидоперсийски с по-дълбоки корени и основа в ахеменидското изкуство от VІ в прне и асирийското изкуство от VІІІ в прне

Сред всичко това особено силно се откроява и именно по тази причина изключителен интерес представлява Триумфиращият княз или Конникът от Изтока от кана 2 под което наименование австрийците организират през 1996 год дори и национална художествена изложба Този конник е в сасанидска в основата си тежка метална ризница и шлем и е с доста особени черти на лицето когото специалистите антрополози определят като тураноид - междинно-смесен антропологичен тип от европеид и монголоид който възниква към началото на Новата ера на границата на Азия и Европа и е характерен преди всичко за тюрките най-общо но най-вече и особено за българите оногури и волжските българи както и за унгарците от края на ІХ-началото на Х в Конникът здраво държи за косата и влачи покрай коня си подтичващ мъж с вързани отзад ръце и с ясно изразени европеидни черти също в броня но римска по вид и производство а на задния край на седлото му е окачена отрязана човешка глава пак с европеидни черти на лицето и дори като че ли напълно със същите индивидуални черти като на пленника

След по-подробно-внимателното запознаване със Съкровището специалистите изкуствоведи историци езиковеди културолози и др изразяват впечатлението си от него само във вид на суперлативи като ldquoдостобележито съкровищеrdquo ldquoзлатно съкровище което спада към една от най-богатите археологически находкиrdquo ldquoнай-прекрасното наследствоrdquo ldquoнесравнимо златно съкровищеrdquo ldquoпрочутото съкровище от Наги Сент-Миклошrdquo ldquoвеликолепната находкаrdquo също и ldquoвпечатляващата археологическа находкаrdquo ldquoнай-богатата колекция от метални художествени произведенияrdquo ldquoсветовно известната колекция от златни изделияrdquo ldquoедна от най-забележителните находки от ранното европейско Средновековиеrdquo ldquoпрочутото съкровище по което са изгравирани най-известните произведения с фантастични изображенияrdquo и още мндр От българските учени най-подробно-задълбочено са проучвали Съкровището световно утвърденият езиковед акад Ст Младенов изкуствоведът проф Н Мавродинов и историкът изкуствовед проф Ст Ваклинов но първият по-сериозен опит за научно изследване и описание на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е от 1885 г на австриеца проф Хампел докато най-пълното му и подробно описание с реферативно представяне и на повечето от лансираните дотогава тези и хипотези за него е направено от двама унгарски учени монографията на които е издадена най-напред на унгарски език през 1977 г а след това през 1984 г и на английски език

Още от годините на първите опити за научно изследване на Съкровището всеки един без изключение учен по европейска средновековна история археология лингвистика епиграфика културология изкуствознание и какво ли не още се чувствува непременно задължен и той да вземе в някаква степен отношение и да предложи собственото си виждане или мнение по множеството спорни въпроси съществуващи или непрекъснато изникващи във връзка с него така че само научната литература върху Съкровището вече е практически необозрима Като резултат Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е единственото съкровище по Света относно което са предложени и изказани толкова много хипотези мнения и виждания в рамките на които по произход и принадлежност едновременно и същевременно то е -бактрийско сасанидско иранохунско туранско севернопонтийско византийско западнохунско аварско аваро-българско или пък е принадлежало на първия велик и небезизвестен на европейска земя българин Авитохол много добре познат на цяла късноантична и средновековна Европа повече под готското си по произход име Атила

-българско с притежател хан Аспарух като е откраднато от неговата гробница и е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в обл Банат или само българско с притежател българските ханове българско с притежател българската аристокрация от времето на Първата българска държава българско с притежател прабългарски боил от западната област на Държавата както и старобългарско с притежател някой владетел от тази епоха именно поради което обикновено се нарича Старобългарско владетелско съкровище -унгарско с притежател български слой в унгарския етнос и култура резултат от западните завоевания на прабългарите хунобългарско с последен собственик най-вероятно Айтони болгарско или печенежско хазаро-унгарско печенежско куманско печенежско-куманско или печенежско-къпчашко тюркско тюркопеченежско къпчакопеченежско унгарско аваро-унгарско аварско унгарско със собственик маджарския княз Айтони предшественик на който е Боила от гръкографичния надпис -румънско с притежател румънците от Арад и собственик някой княз на селска община или някой епископ

Съкровището освен това се датира от средата на V в края на VІІ в от VІІ-VІІІ в VІІ-ІХ в ldquoкъм времето на хановете Крум и Омуртагrdquo те в първата четвърт на ІХ в втората половина на ІХ в и по-точно от последната третина на века края на ІХ-средата на Х в още и от ІХ в после и от Х в също и преди 889 г но още и през ХІ-ХІІ в А от една трета гледна точка Съкровището е изработено от българския народ в сегашна Северна България който е изминал пътя от Изток към Запад и току що е приел християнството и по-специално от български златари съдовете като цяло са от съкровището на манастир и са набавяни или от златарски работилници във Видин или пък от дарения на готови съдове изработени много преди това и на редица други места то е продукт на бактрийска сасанидоперсийска и византийска художествени школи източните форми са следствие от подновяването на търговията между Изтока и Запада през втората половина на І хил съдовете са произведения на различни ателиета и майстори изработено е от хазарското племе кабари които са начело на маджарите в тяхната миграция на запад и са добри майстори на сребро и злато създадено е от печенегите като част от сасанидските съдове са изработени в Леведия а византийската част е изработена след 889 г пак от тях в Леведия и Южна Унгария изработено е от късни авари на унгарска територия и др

И най-после Съкровището е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в Банат също и към края на ІХ в когато в равнините на Средния Дунав нахлуват унгарците заровено е в края на ІХ в по време на настаняването на маджарите в района на средното течение на Дунав но така също и от маджарския племенен княз Айтони преди неговата гибел през 1008 или 1018 г и др Най-сполучливият и убедителен превод на гръкоезичния надпис върху две от златните купи е направен от акад Ст Младенов и частично редактиран стилистически от наша страна той получава вида Исусе Христе чрез водата успокой раба Твой като го освободиш от греха Определено сполучливо-убедително е разчитането на прабългарския рунически надпис от страна на турския проф Т Текин според когото там пише Чашата за напитки на Аспарух който превод обаче ние проф Ив Добрев като държим сметка главно за специфичната морфологична структура на прабългарския език и за отдавна вече съществуващата собствено българска традиционна практика на еднотипно надписване на подобни съдове поправяме и уточняваме до вида Чашата от която да пие Аспарух

И все пак засега най-голям научен шум се вдига около гръкографичния прабългарски надпис 21 наречен още и Надписът на Буила който е преди всичко и най-вече лексико-граматически най-обемистият пълният и завършен формално-съдържателно коректно-правилният и дори изящно-красив собствено-специфичният и единственият известен засега свързан текст на езика на Аспаруховите българи или с една дума този надпис както и самото съкровище е уникален и неповторим Надписът е изпълнен с главни гръцки букви по периферията на богато украсен с ажурна плетеница златен диск допълнително монтиран върху дъното отвътре на плитка полусферична златна чаша във вид на овално тасче с диаметър 12 см тегло 212 гр и дръжка за окачване на колана като там където започва и завършва Надписът е изгравиран и равнораменен кръст с уширение в краищата

daggerΒουηλαζοαπαντєςηδυγєτοιγηΒουταоυλζωαπανταγρογηητζіγηταιςηdagger

Buila žoăpan tеšеji dugetоjgiButaul žoăpan tagrogi ičigi taumljši

dagger ΒΟΥНΛΑΖΟΑΠΑΝΤЄСНΔΥΓЄΤΟΙΓΗ

ΒΟΥΤΑОΥΛΖωΑΠΑΝΤΑΓΡΟΓΗΗΤΖІΓΗΤΑΙСΗ dagger

В разчитането и превода на Надпис 21 се пробват такива големи имена от световната лингвистика като дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф В Томсен според когото там пише Жупан Буила завърши купата (тази) купа за пиене която жупан Бутаул приспособи да се окачва акад Ст Младенов - Боила зоапан гравира борбата Бутаул зоапан гравира вътрешния кръст унгарския акад Д Немет - Купата на Буйла Чабан той даде да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан който накара [за нея] да й направят дръжка карачаево-балкарския проф С Байчоров ndash Чашата на Бойла Зопан изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан изтъкнатия американски ориенталист от украински произход проф Ом Притцак и турския проф Т Текин - Чобан Буйла напълни таса Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го) Това е тас за напитки Всички тези не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори в областта на историческата тюркска лексикология и граматика по принцип и на историческата лексикология и граматика на прабългарския език в частност познаването и съобразяването с които позволяват ние проф Ив Добрев да направим обосновем и докажем превода на Надпис 21 като Чашата за която жупан Буила повели като облицоват да изпишат и от която да пие наздраве жупан Бутаул което безспорно е не само най-точният и убедителен но и един направо красив превод на Надписа

Доколкото Надпис 21 и руническите надписи по Съкровището без съмнение са прабългарски то и самото съкровище се явява прабългарско по произход и принадлежност но по силата на това че прабългарите като етнолингвистична общност са основатели и създатели на българската държава а така също и заедно с югоизточните славяни са единият но водещо-главният от двата основни дяла положили началото и основата на българската народност то Златното съкровище от Наги Сент-Миклош повече от сигурно и непременно-задължително е и българско по произход и принадлежност След вече направения в наскоро излязлата ни монография Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон София 2005 пределно подробно-задълбочен и многостранно-всеобхватен конкретноемпиричен анализ-синтез на множеството историко-лингвистични епиграфо-палеографски етнографо-фолклорни антропологически изкуствоведски и др факти сведения и данни и с помощта на пак тук формулираните и разработени принципи и методи в рамките на изградената от нас Най-обща теория на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош каквато теория по същество се явява и цялата монография ние стигаме до следното едно-единствено недвусмислено-категорично повече от ясно и сигурно обобщително заключение а именно

Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност то е събирано ползувано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ последно е било изложено и съхранявано в тронната зала на царския дворец построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г изнесено е от тук през 972 г по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд Бутаул и Ахтум заровено е през 1008 г край прабългарското селце с по-късно име Nagy Szent-Mikloacutes по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан където е и намерено през 1799 г

Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени заради оказаната му помощ от имп Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г когато са превзети и храмът в Шиза и царската резиденция Дастакерд На златното блюдо стои името на хан Аспарух така че не може да има никакво съмнение че тъкмо той се е хранел от него но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета което означава че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване най-вероятно в началото на есента на 865 г Кана 2 е изработена от български златар в Плиска по поръчка на висш български сановник и е подарена на хан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни около 826-827 г когато български войски навлизат с флот по р Драва нападат владенията на франките между Драва и Сава и с цената на една многогодишна война българите отнемат Сирмия от франките нападат Моравия разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната като на една от страните на каната е изгравиран самият хан Омуртаг в мига на своя най-бляскав триумф и тържество и наред с покровителката най-вероятно на неговия род българската богиня Умай

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

Проф д-р Иван Добрев завършва турска филология в Софийския университет разработва и защитава докторска дисертация през 1982 г хабилитира се през 1990 г а научното звание ldquoпрофесорrdquo му се присъжда през 2002 г Преди това авторът работи като преподавател по съвременен турски език във Военното училище във Велико Търново и научен сътрудник в Ориенталския отдел на Народната Библиотека а понастоящем е преподавател по съвременен турски език във ВА ldquoГ С Раковскиrdquo и лектор по балканистична тюркология и турска приложна лингвистика в Центъра за източни езици и култури на СУ ldquoсв Климент Охридскиrdquo Проф Ив Добрев изнася голям брой научни доклади и съобщения пред вътрешни и международни научни конгреси симпозиуми и конференции публикува в наши и чуждестранни научни издания редица изследвания от областта на общата теория на езика лингвосемиотиката и семантиката морфологията и синтаксиса на съвременния турски език етимологията българската ономастика от източен произход контактите и влиянието на иранските и тюркските езици върху българския език прабългарското езикознание и етнолингвистика дидактиката и методиката на турския език във военноспециална аудитория стенографията където създава и ползува собствено-оригинална стенографска система за българския език Негов е първият у нас научен превод на Свещения Коран на български език

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики е известно повече под името Златното съкровище от Наги Сент-Миклош защото е намерено на 3071799 г в населеното главно с унгарци българи и румънци унгарско градче Nagy Szent-Mikloacutes разположено съвсем близо до левия южния бряг на р Марош рум Mureş и което по това време е в границите на Австрийската империя а след края на Първата световна война и понастоящем под името Sicircnnicolaul Mare и като център на район в който живеят и много българи е в границите на Румъния и по-конкретно в централно-северната част на югозападнорумънската административно-географска обл Банат Веднага след откриването си Златното съкровище е пренесено във Виена където отдавна вече се съхранява и показва пред посетители в Музея по история на изкуството най-напред под надписа THE NAGYSZENTMIKLOS HUNGARIAN GOLDEN TREASURE (Late Avar period ndash early Magyar period 9th c AD) а от известно време насам и под надписа HOARD OF GOLD FROM NAGYSZENTMIKLOacuteS (Early Middle Ages 8th-9th centuries AD helliplate Avar-Hungarian-Bulgarian cultural area) Не особено сполучливо копие на Съкровището с много лошо експониране се намира и в нашия Национално-исторически музей

Самото съкровище се състои от 23 съда с различна форма и големина изработени от много висока проба злато предимно 21 и 22 карата - 7 големи кани 1 блюдо 4 тасообразни плитки чаши или купички с тока за окачване 4 чаши 3 зооморфни купи но по-скоро пак чаши или бокали 2 патери те разлато-плитки черпаци 1 златен рог за пиене 1 дълбока купа всички с общо тегло 9926 кг те почти 10 кг По съдовете на Съкровището има три вида надписи - гръкоезичен гръкографичен прабългарски и рунически прабългарски а по стените и дъната им са изгравирани най-разнообразни изключително красиви изображения на хора и животни обединени в сцени и сюжети и около които са преплетени растителни и геометрични орнаменти или мотиви които по произход са класически гръцки византийски скитски или сасанидоперсийски с по-дълбоки корени и основа в ахеменидското изкуство от VІ в прне и асирийското изкуство от VІІІ в прне

Сред всичко това особено силно се откроява и именно по тази причина изключителен интерес представлява Триумфиращият княз или Конникът от Изтока от кана 2 под което наименование австрийците организират през 1996 год дори и национална художествена изложба Този конник е в сасанидска в основата си тежка метална ризница и шлем и е с доста особени черти на лицето когото специалистите антрополози определят като тураноид - междинно-смесен антропологичен тип от европеид и монголоид който възниква към началото на Новата ера на границата на Азия и Европа и е характерен преди всичко за тюрките най-общо но най-вече и особено за българите оногури и волжските българи както и за унгарците от края на ІХ-началото на Х в Конникът здраво държи за косата и влачи покрай коня си подтичващ мъж с вързани отзад ръце и с ясно изразени европеидни черти също в броня но римска по вид и производство а на задния край на седлото му е окачена отрязана човешка глава пак с европеидни черти на лицето и дори като че ли напълно със същите индивидуални черти като на пленника

След по-подробно-внимателното запознаване със Съкровището специалистите изкуствоведи историци езиковеди културолози и др изразяват впечатлението си от него само във вид на суперлативи като ldquoдостобележито съкровищеrdquo ldquoзлатно съкровище което спада към една от най-богатите археологически находкиrdquo ldquoнай-прекрасното наследствоrdquo ldquoнесравнимо златно съкровищеrdquo ldquoпрочутото съкровище от Наги Сент-Миклошrdquo ldquoвеликолепната находкаrdquo също и ldquoвпечатляващата археологическа находкаrdquo ldquoнай-богатата колекция от метални художествени произведенияrdquo ldquoсветовно известната колекция от златни изделияrdquo ldquoедна от най-забележителните находки от ранното европейско Средновековиеrdquo ldquoпрочутото съкровище по което са изгравирани най-известните произведения с фантастични изображенияrdquo и още мндр От българските учени най-подробно-задълбочено са проучвали Съкровището световно утвърденият езиковед акад Ст Младенов изкуствоведът проф Н Мавродинов и историкът изкуствовед проф Ст Ваклинов но първият по-сериозен опит за научно изследване и описание на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е от 1885 г на австриеца проф Хампел докато най-пълното му и подробно описание с реферативно представяне и на повечето от лансираните дотогава тези и хипотези за него е направено от двама унгарски учени монографията на които е издадена най-напред на унгарски език през 1977 г а след това през 1984 г и на английски език

Още от годините на първите опити за научно изследване на Съкровището всеки един без изключение учен по европейска средновековна история археология лингвистика епиграфика културология изкуствознание и какво ли не още се чувствува непременно задължен и той да вземе в някаква степен отношение и да предложи собственото си виждане или мнение по множеството спорни въпроси съществуващи или непрекъснато изникващи във връзка с него така че само научната литература върху Съкровището вече е практически необозрима Като резултат Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е единственото съкровище по Света относно което са предложени и изказани толкова много хипотези мнения и виждания в рамките на които по произход и принадлежност едновременно и същевременно то е -бактрийско сасанидско иранохунско туранско севернопонтийско византийско западнохунско аварско аваро-българско или пък е принадлежало на първия велик и небезизвестен на европейска земя българин Авитохол много добре познат на цяла късноантична и средновековна Европа повече под готското си по произход име Атила

-българско с притежател хан Аспарух като е откраднато от неговата гробница и е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в обл Банат или само българско с притежател българските ханове българско с притежател българската аристокрация от времето на Първата българска държава българско с притежател прабългарски боил от западната област на Държавата както и старобългарско с притежател някой владетел от тази епоха именно поради което обикновено се нарича Старобългарско владетелско съкровище -унгарско с притежател български слой в унгарския етнос и култура резултат от западните завоевания на прабългарите хунобългарско с последен собственик най-вероятно Айтони болгарско или печенежско хазаро-унгарско печенежско куманско печенежско-куманско или печенежско-къпчашко тюркско тюркопеченежско къпчакопеченежско унгарско аваро-унгарско аварско унгарско със собственик маджарския княз Айтони предшественик на който е Боила от гръкографичния надпис -румънско с притежател румънците от Арад и собственик някой княз на селска община или някой епископ

Съкровището освен това се датира от средата на V в края на VІІ в от VІІ-VІІІ в VІІ-ІХ в ldquoкъм времето на хановете Крум и Омуртагrdquo те в първата четвърт на ІХ в втората половина на ІХ в и по-точно от последната третина на века края на ІХ-средата на Х в още и от ІХ в после и от Х в също и преди 889 г но още и през ХІ-ХІІ в А от една трета гледна точка Съкровището е изработено от българския народ в сегашна Северна България който е изминал пътя от Изток към Запад и току що е приел християнството и по-специално от български златари съдовете като цяло са от съкровището на манастир и са набавяни или от златарски работилници във Видин или пък от дарения на готови съдове изработени много преди това и на редица други места то е продукт на бактрийска сасанидоперсийска и византийска художествени школи източните форми са следствие от подновяването на търговията между Изтока и Запада през втората половина на І хил съдовете са произведения на различни ателиета и майстори изработено е от хазарското племе кабари които са начело на маджарите в тяхната миграция на запад и са добри майстори на сребро и злато създадено е от печенегите като част от сасанидските съдове са изработени в Леведия а византийската част е изработена след 889 г пак от тях в Леведия и Южна Унгария изработено е от късни авари на унгарска територия и др

И най-после Съкровището е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в Банат също и към края на ІХ в когато в равнините на Средния Дунав нахлуват унгарците заровено е в края на ІХ в по време на настаняването на маджарите в района на средното течение на Дунав но така също и от маджарския племенен княз Айтони преди неговата гибел през 1008 или 1018 г и др Най-сполучливият и убедителен превод на гръкоезичния надпис върху две от златните купи е направен от акад Ст Младенов и частично редактиран стилистически от наша страна той получава вида Исусе Христе чрез водата успокой раба Твой като го освободиш от греха Определено сполучливо-убедително е разчитането на прабългарския рунически надпис от страна на турския проф Т Текин според когото там пише Чашата за напитки на Аспарух който превод обаче ние проф Ив Добрев като държим сметка главно за специфичната морфологична структура на прабългарския език и за отдавна вече съществуващата собствено българска традиционна практика на еднотипно надписване на подобни съдове поправяме и уточняваме до вида Чашата от която да пие Аспарух

И все пак засега най-голям научен шум се вдига около гръкографичния прабългарски надпис 21 наречен още и Надписът на Буила който е преди всичко и най-вече лексико-граматически най-обемистият пълният и завършен формално-съдържателно коректно-правилният и дори изящно-красив собствено-специфичният и единственият известен засега свързан текст на езика на Аспаруховите българи или с една дума този надпис както и самото съкровище е уникален и неповторим Надписът е изпълнен с главни гръцки букви по периферията на богато украсен с ажурна плетеница златен диск допълнително монтиран върху дъното отвътре на плитка полусферична златна чаша във вид на овално тасче с диаметър 12 см тегло 212 гр и дръжка за окачване на колана като там където започва и завършва Надписът е изгравиран и равнораменен кръст с уширение в краищата

daggerΒουηλαζοαπαντєςηδυγєτοιγηΒουταоυλζωαπανταγρογηητζіγηταιςηdagger

Buila žoăpan tеšеji dugetоjgiButaul žoăpan tagrogi ičigi taumljši

dagger ΒΟΥНΛΑΖΟΑΠΑΝΤЄСНΔΥΓЄΤΟΙΓΗ

ΒΟΥΤΑОΥΛΖωΑΠΑΝΤΑΓΡΟΓΗΗΤΖІΓΗΤΑΙСΗ dagger

В разчитането и превода на Надпис 21 се пробват такива големи имена от световната лингвистика като дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф В Томсен според когото там пише Жупан Буила завърши купата (тази) купа за пиене която жупан Бутаул приспособи да се окачва акад Ст Младенов - Боила зоапан гравира борбата Бутаул зоапан гравира вътрешния кръст унгарския акад Д Немет - Купата на Буйла Чабан той даде да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан който накара [за нея] да й направят дръжка карачаево-балкарския проф С Байчоров ndash Чашата на Бойла Зопан изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан изтъкнатия американски ориенталист от украински произход проф Ом Притцак и турския проф Т Текин - Чобан Буйла напълни таса Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го) Това е тас за напитки Всички тези не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори в областта на историческата тюркска лексикология и граматика по принцип и на историческата лексикология и граматика на прабългарския език в частност познаването и съобразяването с които позволяват ние проф Ив Добрев да направим обосновем и докажем превода на Надпис 21 като Чашата за която жупан Буила повели като облицоват да изпишат и от която да пие наздраве жупан Бутаул което безспорно е не само най-точният и убедителен но и един направо красив превод на Надписа

Доколкото Надпис 21 и руническите надписи по Съкровището без съмнение са прабългарски то и самото съкровище се явява прабългарско по произход и принадлежност но по силата на това че прабългарите като етнолингвистична общност са основатели и създатели на българската държава а така също и заедно с югоизточните славяни са единият но водещо-главният от двата основни дяла положили началото и основата на българската народност то Златното съкровище от Наги Сент-Миклош повече от сигурно и непременно-задължително е и българско по произход и принадлежност След вече направения в наскоро излязлата ни монография Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон София 2005 пределно подробно-задълбочен и многостранно-всеобхватен конкретноемпиричен анализ-синтез на множеството историко-лингвистични епиграфо-палеографски етнографо-фолклорни антропологически изкуствоведски и др факти сведения и данни и с помощта на пак тук формулираните и разработени принципи и методи в рамките на изградената от нас Най-обща теория на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош каквато теория по същество се явява и цялата монография ние стигаме до следното едно-единствено недвусмислено-категорично повече от ясно и сигурно обобщително заключение а именно

Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност то е събирано ползувано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ последно е било изложено и съхранявано в тронната зала на царския дворец построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г изнесено е от тук през 972 г по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд Бутаул и Ахтум заровено е през 1008 г край прабългарското селце с по-късно име Nagy Szent-Mikloacutes по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан където е и намерено през 1799 г

Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени заради оказаната му помощ от имп Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г когато са превзети и храмът в Шиза и царската резиденция Дастакерд На златното блюдо стои името на хан Аспарух така че не може да има никакво съмнение че тъкмо той се е хранел от него но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета което означава че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване най-вероятно в началото на есента на 865 г Кана 2 е изработена от български златар в Плиска по поръчка на висш български сановник и е подарена на хан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни около 826-827 г когато български войски навлизат с флот по р Драва нападат владенията на франките между Драва и Сава и с цената на една многогодишна война българите отнемат Сирмия от франките нападат Моравия разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната като на една от страните на каната е изгравиран самият хан Омуртаг в мига на своя най-бляскав триумф и тържество и наред с покровителката най-вероятно на неговия род българската богиня Умай

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики е известно повече под името Златното съкровище от Наги Сент-Миклош защото е намерено на 3071799 г в населеното главно с унгарци българи и румънци унгарско градче Nagy Szent-Mikloacutes разположено съвсем близо до левия южния бряг на р Марош рум Mureş и което по това време е в границите на Австрийската империя а след края на Първата световна война и понастоящем под името Sicircnnicolaul Mare и като център на район в който живеят и много българи е в границите на Румъния и по-конкретно в централно-северната част на югозападнорумънската административно-географска обл Банат Веднага след откриването си Златното съкровище е пренесено във Виена където отдавна вече се съхранява и показва пред посетители в Музея по история на изкуството най-напред под надписа THE NAGYSZENTMIKLOS HUNGARIAN GOLDEN TREASURE (Late Avar period ndash early Magyar period 9th c AD) а от известно време насам и под надписа HOARD OF GOLD FROM NAGYSZENTMIKLOacuteS (Early Middle Ages 8th-9th centuries AD helliplate Avar-Hungarian-Bulgarian cultural area) Не особено сполучливо копие на Съкровището с много лошо експониране се намира и в нашия Национално-исторически музей

Самото съкровище се състои от 23 съда с различна форма и големина изработени от много висока проба злато предимно 21 и 22 карата - 7 големи кани 1 блюдо 4 тасообразни плитки чаши или купички с тока за окачване 4 чаши 3 зооморфни купи но по-скоро пак чаши или бокали 2 патери те разлато-плитки черпаци 1 златен рог за пиене 1 дълбока купа всички с общо тегло 9926 кг те почти 10 кг По съдовете на Съкровището има три вида надписи - гръкоезичен гръкографичен прабългарски и рунически прабългарски а по стените и дъната им са изгравирани най-разнообразни изключително красиви изображения на хора и животни обединени в сцени и сюжети и около които са преплетени растителни и геометрични орнаменти или мотиви които по произход са класически гръцки византийски скитски или сасанидоперсийски с по-дълбоки корени и основа в ахеменидското изкуство от VІ в прне и асирийското изкуство от VІІІ в прне

Сред всичко това особено силно се откроява и именно по тази причина изключителен интерес представлява Триумфиращият княз или Конникът от Изтока от кана 2 под което наименование австрийците организират през 1996 год дори и национална художествена изложба Този конник е в сасанидска в основата си тежка метална ризница и шлем и е с доста особени черти на лицето когото специалистите антрополози определят като тураноид - междинно-смесен антропологичен тип от европеид и монголоид който възниква към началото на Новата ера на границата на Азия и Европа и е характерен преди всичко за тюрките най-общо но най-вече и особено за българите оногури и волжските българи както и за унгарците от края на ІХ-началото на Х в Конникът здраво държи за косата и влачи покрай коня си подтичващ мъж с вързани отзад ръце и с ясно изразени европеидни черти също в броня но римска по вид и производство а на задния край на седлото му е окачена отрязана човешка глава пак с европеидни черти на лицето и дори като че ли напълно със същите индивидуални черти като на пленника

След по-подробно-внимателното запознаване със Съкровището специалистите изкуствоведи историци езиковеди културолози и др изразяват впечатлението си от него само във вид на суперлативи като ldquoдостобележито съкровищеrdquo ldquoзлатно съкровище което спада към една от най-богатите археологически находкиrdquo ldquoнай-прекрасното наследствоrdquo ldquoнесравнимо златно съкровищеrdquo ldquoпрочутото съкровище от Наги Сент-Миклошrdquo ldquoвеликолепната находкаrdquo също и ldquoвпечатляващата археологическа находкаrdquo ldquoнай-богатата колекция от метални художествени произведенияrdquo ldquoсветовно известната колекция от златни изделияrdquo ldquoедна от най-забележителните находки от ранното европейско Средновековиеrdquo ldquoпрочутото съкровище по което са изгравирани най-известните произведения с фантастични изображенияrdquo и още мндр От българските учени най-подробно-задълбочено са проучвали Съкровището световно утвърденият езиковед акад Ст Младенов изкуствоведът проф Н Мавродинов и историкът изкуствовед проф Ст Ваклинов но първият по-сериозен опит за научно изследване и описание на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е от 1885 г на австриеца проф Хампел докато най-пълното му и подробно описание с реферативно представяне и на повечето от лансираните дотогава тези и хипотези за него е направено от двама унгарски учени монографията на които е издадена най-напред на унгарски език през 1977 г а след това през 1984 г и на английски език

Още от годините на първите опити за научно изследване на Съкровището всеки един без изключение учен по европейска средновековна история археология лингвистика епиграфика културология изкуствознание и какво ли не още се чувствува непременно задължен и той да вземе в някаква степен отношение и да предложи собственото си виждане или мнение по множеството спорни въпроси съществуващи или непрекъснато изникващи във връзка с него така че само научната литература върху Съкровището вече е практически необозрима Като резултат Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е единственото съкровище по Света относно което са предложени и изказани толкова много хипотези мнения и виждания в рамките на които по произход и принадлежност едновременно и същевременно то е -бактрийско сасанидско иранохунско туранско севернопонтийско византийско западнохунско аварско аваро-българско или пък е принадлежало на първия велик и небезизвестен на европейска земя българин Авитохол много добре познат на цяла късноантична и средновековна Европа повече под готското си по произход име Атила

-българско с притежател хан Аспарух като е откраднато от неговата гробница и е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в обл Банат или само българско с притежател българските ханове българско с притежател българската аристокрация от времето на Първата българска държава българско с притежател прабългарски боил от западната област на Държавата както и старобългарско с притежател някой владетел от тази епоха именно поради което обикновено се нарича Старобългарско владетелско съкровище -унгарско с притежател български слой в унгарския етнос и култура резултат от западните завоевания на прабългарите хунобългарско с последен собственик най-вероятно Айтони болгарско или печенежско хазаро-унгарско печенежско куманско печенежско-куманско или печенежско-къпчашко тюркско тюркопеченежско къпчакопеченежско унгарско аваро-унгарско аварско унгарско със собственик маджарския княз Айтони предшественик на който е Боила от гръкографичния надпис -румънско с притежател румънците от Арад и собственик някой княз на селска община или някой епископ

Съкровището освен това се датира от средата на V в края на VІІ в от VІІ-VІІІ в VІІ-ІХ в ldquoкъм времето на хановете Крум и Омуртагrdquo те в първата четвърт на ІХ в втората половина на ІХ в и по-точно от последната третина на века края на ІХ-средата на Х в още и от ІХ в после и от Х в също и преди 889 г но още и през ХІ-ХІІ в А от една трета гледна точка Съкровището е изработено от българския народ в сегашна Северна България който е изминал пътя от Изток към Запад и току що е приел християнството и по-специално от български златари съдовете като цяло са от съкровището на манастир и са набавяни или от златарски работилници във Видин или пък от дарения на готови съдове изработени много преди това и на редица други места то е продукт на бактрийска сасанидоперсийска и византийска художествени школи източните форми са следствие от подновяването на търговията между Изтока и Запада през втората половина на І хил съдовете са произведения на различни ателиета и майстори изработено е от хазарското племе кабари които са начело на маджарите в тяхната миграция на запад и са добри майстори на сребро и злато създадено е от печенегите като част от сасанидските съдове са изработени в Леведия а византийската част е изработена след 889 г пак от тях в Леведия и Южна Унгария изработено е от късни авари на унгарска територия и др

И най-после Съкровището е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в Банат също и към края на ІХ в когато в равнините на Средния Дунав нахлуват унгарците заровено е в края на ІХ в по време на настаняването на маджарите в района на средното течение на Дунав но така също и от маджарския племенен княз Айтони преди неговата гибел през 1008 или 1018 г и др Най-сполучливият и убедителен превод на гръкоезичния надпис върху две от златните купи е направен от акад Ст Младенов и частично редактиран стилистически от наша страна той получава вида Исусе Христе чрез водата успокой раба Твой като го освободиш от греха Определено сполучливо-убедително е разчитането на прабългарския рунически надпис от страна на турския проф Т Текин според когото там пише Чашата за напитки на Аспарух който превод обаче ние проф Ив Добрев като държим сметка главно за специфичната морфологична структура на прабългарския език и за отдавна вече съществуващата собствено българска традиционна практика на еднотипно надписване на подобни съдове поправяме и уточняваме до вида Чашата от която да пие Аспарух

И все пак засега най-голям научен шум се вдига около гръкографичния прабългарски надпис 21 наречен още и Надписът на Буила който е преди всичко и най-вече лексико-граматически най-обемистият пълният и завършен формално-съдържателно коректно-правилният и дори изящно-красив собствено-специфичният и единственият известен засега свързан текст на езика на Аспаруховите българи или с една дума този надпис както и самото съкровище е уникален и неповторим Надписът е изпълнен с главни гръцки букви по периферията на богато украсен с ажурна плетеница златен диск допълнително монтиран върху дъното отвътре на плитка полусферична златна чаша във вид на овално тасче с диаметър 12 см тегло 212 гр и дръжка за окачване на колана като там където започва и завършва Надписът е изгравиран и равнораменен кръст с уширение в краищата

daggerΒουηλαζοαπαντєςηδυγєτοιγηΒουταоυλζωαπανταγρογηητζіγηταιςηdagger

Buila žoăpan tеšеji dugetоjgiButaul žoăpan tagrogi ičigi taumljši

dagger ΒΟΥНΛΑΖΟΑΠΑΝΤЄСНΔΥΓЄΤΟΙΓΗ

ΒΟΥΤΑОΥΛΖωΑΠΑΝΤΑΓΡΟΓΗΗΤΖІΓΗΤΑΙСΗ dagger

В разчитането и превода на Надпис 21 се пробват такива големи имена от световната лингвистика като дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф В Томсен според когото там пише Жупан Буила завърши купата (тази) купа за пиене която жупан Бутаул приспособи да се окачва акад Ст Младенов - Боила зоапан гравира борбата Бутаул зоапан гравира вътрешния кръст унгарския акад Д Немет - Купата на Буйла Чабан той даде да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан който накара [за нея] да й направят дръжка карачаево-балкарския проф С Байчоров ndash Чашата на Бойла Зопан изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан изтъкнатия американски ориенталист от украински произход проф Ом Притцак и турския проф Т Текин - Чобан Буйла напълни таса Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го) Това е тас за напитки Всички тези не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори в областта на историческата тюркска лексикология и граматика по принцип и на историческата лексикология и граматика на прабългарския език в частност познаването и съобразяването с които позволяват ние проф Ив Добрев да направим обосновем и докажем превода на Надпис 21 като Чашата за която жупан Буила повели като облицоват да изпишат и от която да пие наздраве жупан Бутаул което безспорно е не само най-точният и убедителен но и един направо красив превод на Надписа

Доколкото Надпис 21 и руническите надписи по Съкровището без съмнение са прабългарски то и самото съкровище се явява прабългарско по произход и принадлежност но по силата на това че прабългарите като етнолингвистична общност са основатели и създатели на българската държава а така също и заедно с югоизточните славяни са единият но водещо-главният от двата основни дяла положили началото и основата на българската народност то Златното съкровище от Наги Сент-Миклош повече от сигурно и непременно-задължително е и българско по произход и принадлежност След вече направения в наскоро излязлата ни монография Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон София 2005 пределно подробно-задълбочен и многостранно-всеобхватен конкретноемпиричен анализ-синтез на множеството историко-лингвистични епиграфо-палеографски етнографо-фолклорни антропологически изкуствоведски и др факти сведения и данни и с помощта на пак тук формулираните и разработени принципи и методи в рамките на изградената от нас Най-обща теория на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош каквато теория по същество се явява и цялата монография ние стигаме до следното едно-единствено недвусмислено-категорично повече от ясно и сигурно обобщително заключение а именно

Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност то е събирано ползувано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ последно е било изложено и съхранявано в тронната зала на царския дворец построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г изнесено е от тук през 972 г по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд Бутаул и Ахтум заровено е през 1008 г край прабългарското селце с по-късно име Nagy Szent-Mikloacutes по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан където е и намерено през 1799 г

Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени заради оказаната му помощ от имп Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г когато са превзети и храмът в Шиза и царската резиденция Дастакерд На златното блюдо стои името на хан Аспарух така че не може да има никакво съмнение че тъкмо той се е хранел от него но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета което означава че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване най-вероятно в началото на есента на 865 г Кана 2 е изработена от български златар в Плиска по поръчка на висш български сановник и е подарена на хан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни около 826-827 г когато български войски навлизат с флот по р Драва нападат владенията на франките между Драва и Сава и с цената на една многогодишна война българите отнемат Сирмия от франките нападат Моравия разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната като на една от страните на каната е изгравиран самият хан Омуртаг в мига на своя най-бляскав триумф и тържество и наред с покровителката най-вероятно на неговия род българската богиня Умай

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

Самото съкровище се състои от 23 съда с различна форма и големина изработени от много висока проба злато предимно 21 и 22 карата - 7 големи кани 1 блюдо 4 тасообразни плитки чаши или купички с тока за окачване 4 чаши 3 зооморфни купи но по-скоро пак чаши или бокали 2 патери те разлато-плитки черпаци 1 златен рог за пиене 1 дълбока купа всички с общо тегло 9926 кг те почти 10 кг По съдовете на Съкровището има три вида надписи - гръкоезичен гръкографичен прабългарски и рунически прабългарски а по стените и дъната им са изгравирани най-разнообразни изключително красиви изображения на хора и животни обединени в сцени и сюжети и около които са преплетени растителни и геометрични орнаменти или мотиви които по произход са класически гръцки византийски скитски или сасанидоперсийски с по-дълбоки корени и основа в ахеменидското изкуство от VІ в прне и асирийското изкуство от VІІІ в прне

Сред всичко това особено силно се откроява и именно по тази причина изключителен интерес представлява Триумфиращият княз или Конникът от Изтока от кана 2 под което наименование австрийците организират през 1996 год дори и национална художествена изложба Този конник е в сасанидска в основата си тежка метална ризница и шлем и е с доста особени черти на лицето когото специалистите антрополози определят като тураноид - междинно-смесен антропологичен тип от европеид и монголоид който възниква към началото на Новата ера на границата на Азия и Европа и е характерен преди всичко за тюрките най-общо но най-вече и особено за българите оногури и волжските българи както и за унгарците от края на ІХ-началото на Х в Конникът здраво държи за косата и влачи покрай коня си подтичващ мъж с вързани отзад ръце и с ясно изразени европеидни черти също в броня но римска по вид и производство а на задния край на седлото му е окачена отрязана човешка глава пак с европеидни черти на лицето и дори като че ли напълно със същите индивидуални черти като на пленника

След по-подробно-внимателното запознаване със Съкровището специалистите изкуствоведи историци езиковеди културолози и др изразяват впечатлението си от него само във вид на суперлативи като ldquoдостобележито съкровищеrdquo ldquoзлатно съкровище което спада към една от най-богатите археологически находкиrdquo ldquoнай-прекрасното наследствоrdquo ldquoнесравнимо златно съкровищеrdquo ldquoпрочутото съкровище от Наги Сент-Миклошrdquo ldquoвеликолепната находкаrdquo също и ldquoвпечатляващата археологическа находкаrdquo ldquoнай-богатата колекция от метални художествени произведенияrdquo ldquoсветовно известната колекция от златни изделияrdquo ldquoедна от най-забележителните находки от ранното европейско Средновековиеrdquo ldquoпрочутото съкровище по което са изгравирани най-известните произведения с фантастични изображенияrdquo и още мндр От българските учени най-подробно-задълбочено са проучвали Съкровището световно утвърденият езиковед акад Ст Младенов изкуствоведът проф Н Мавродинов и историкът изкуствовед проф Ст Ваклинов но първият по-сериозен опит за научно изследване и описание на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е от 1885 г на австриеца проф Хампел докато най-пълното му и подробно описание с реферативно представяне и на повечето от лансираните дотогава тези и хипотези за него е направено от двама унгарски учени монографията на които е издадена най-напред на унгарски език през 1977 г а след това през 1984 г и на английски език

Още от годините на първите опити за научно изследване на Съкровището всеки един без изключение учен по европейска средновековна история археология лингвистика епиграфика културология изкуствознание и какво ли не още се чувствува непременно задължен и той да вземе в някаква степен отношение и да предложи собственото си виждане или мнение по множеството спорни въпроси съществуващи или непрекъснато изникващи във връзка с него така че само научната литература върху Съкровището вече е практически необозрима Като резултат Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е единственото съкровище по Света относно което са предложени и изказани толкова много хипотези мнения и виждания в рамките на които по произход и принадлежност едновременно и същевременно то е -бактрийско сасанидско иранохунско туранско севернопонтийско византийско западнохунско аварско аваро-българско или пък е принадлежало на първия велик и небезизвестен на европейска земя българин Авитохол много добре познат на цяла късноантична и средновековна Европа повече под готското си по произход име Атила

-българско с притежател хан Аспарух като е откраднато от неговата гробница и е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в обл Банат или само българско с притежател българските ханове българско с притежател българската аристокрация от времето на Първата българска държава българско с притежател прабългарски боил от западната област на Държавата както и старобългарско с притежател някой владетел от тази епоха именно поради което обикновено се нарича Старобългарско владетелско съкровище -унгарско с притежател български слой в унгарския етнос и култура резултат от западните завоевания на прабългарите хунобългарско с последен собственик най-вероятно Айтони болгарско или печенежско хазаро-унгарско печенежско куманско печенежско-куманско или печенежско-къпчашко тюркско тюркопеченежско къпчакопеченежско унгарско аваро-унгарско аварско унгарско със собственик маджарския княз Айтони предшественик на който е Боила от гръкографичния надпис -румънско с притежател румънците от Арад и собственик някой княз на селска община или някой епископ

Съкровището освен това се датира от средата на V в края на VІІ в от VІІ-VІІІ в VІІ-ІХ в ldquoкъм времето на хановете Крум и Омуртагrdquo те в първата четвърт на ІХ в втората половина на ІХ в и по-точно от последната третина на века края на ІХ-средата на Х в още и от ІХ в после и от Х в също и преди 889 г но още и през ХІ-ХІІ в А от една трета гледна точка Съкровището е изработено от българския народ в сегашна Северна България който е изминал пътя от Изток към Запад и току що е приел християнството и по-специално от български златари съдовете като цяло са от съкровището на манастир и са набавяни или от златарски работилници във Видин или пък от дарения на готови съдове изработени много преди това и на редица други места то е продукт на бактрийска сасанидоперсийска и византийска художествени школи източните форми са следствие от подновяването на търговията между Изтока и Запада през втората половина на І хил съдовете са произведения на различни ателиета и майстори изработено е от хазарското племе кабари които са начело на маджарите в тяхната миграция на запад и са добри майстори на сребро и злато създадено е от печенегите като част от сасанидските съдове са изработени в Леведия а византийската част е изработена след 889 г пак от тях в Леведия и Южна Унгария изработено е от късни авари на унгарска територия и др

И най-после Съкровището е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в Банат също и към края на ІХ в когато в равнините на Средния Дунав нахлуват унгарците заровено е в края на ІХ в по време на настаняването на маджарите в района на средното течение на Дунав но така също и от маджарския племенен княз Айтони преди неговата гибел през 1008 или 1018 г и др Най-сполучливият и убедителен превод на гръкоезичния надпис върху две от златните купи е направен от акад Ст Младенов и частично редактиран стилистически от наша страна той получава вида Исусе Христе чрез водата успокой раба Твой като го освободиш от греха Определено сполучливо-убедително е разчитането на прабългарския рунически надпис от страна на турския проф Т Текин според когото там пише Чашата за напитки на Аспарух който превод обаче ние проф Ив Добрев като държим сметка главно за специфичната морфологична структура на прабългарския език и за отдавна вече съществуващата собствено българска традиционна практика на еднотипно надписване на подобни съдове поправяме и уточняваме до вида Чашата от която да пие Аспарух

И все пак засега най-голям научен шум се вдига около гръкографичния прабългарски надпис 21 наречен още и Надписът на Буила който е преди всичко и най-вече лексико-граматически най-обемистият пълният и завършен формално-съдържателно коректно-правилният и дори изящно-красив собствено-специфичният и единственият известен засега свързан текст на езика на Аспаруховите българи или с една дума този надпис както и самото съкровище е уникален и неповторим Надписът е изпълнен с главни гръцки букви по периферията на богато украсен с ажурна плетеница златен диск допълнително монтиран върху дъното отвътре на плитка полусферична златна чаша във вид на овално тасче с диаметър 12 см тегло 212 гр и дръжка за окачване на колана като там където започва и завършва Надписът е изгравиран и равнораменен кръст с уширение в краищата

daggerΒουηλαζοαπαντєςηδυγєτοιγηΒουταоυλζωαπανταγρογηητζіγηταιςηdagger

Buila žoăpan tеšеji dugetоjgiButaul žoăpan tagrogi ičigi taumljši

dagger ΒΟΥНΛΑΖΟΑΠΑΝΤЄСНΔΥΓЄΤΟΙΓΗ

ΒΟΥΤΑОΥΛΖωΑΠΑΝΤΑΓΡΟΓΗΗΤΖІΓΗΤΑΙСΗ dagger

В разчитането и превода на Надпис 21 се пробват такива големи имена от световната лингвистика като дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф В Томсен според когото там пише Жупан Буила завърши купата (тази) купа за пиене която жупан Бутаул приспособи да се окачва акад Ст Младенов - Боила зоапан гравира борбата Бутаул зоапан гравира вътрешния кръст унгарския акад Д Немет - Купата на Буйла Чабан той даде да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан който накара [за нея] да й направят дръжка карачаево-балкарския проф С Байчоров ndash Чашата на Бойла Зопан изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан изтъкнатия американски ориенталист от украински произход проф Ом Притцак и турския проф Т Текин - Чобан Буйла напълни таса Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го) Това е тас за напитки Всички тези не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори в областта на историческата тюркска лексикология и граматика по принцип и на историческата лексикология и граматика на прабългарския език в частност познаването и съобразяването с които позволяват ние проф Ив Добрев да направим обосновем и докажем превода на Надпис 21 като Чашата за която жупан Буила повели като облицоват да изпишат и от която да пие наздраве жупан Бутаул което безспорно е не само най-точният и убедителен но и един направо красив превод на Надписа

Доколкото Надпис 21 и руническите надписи по Съкровището без съмнение са прабългарски то и самото съкровище се явява прабългарско по произход и принадлежност но по силата на това че прабългарите като етнолингвистична общност са основатели и създатели на българската държава а така също и заедно с югоизточните славяни са единият но водещо-главният от двата основни дяла положили началото и основата на българската народност то Златното съкровище от Наги Сент-Миклош повече от сигурно и непременно-задължително е и българско по произход и принадлежност След вече направения в наскоро излязлата ни монография Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон София 2005 пределно подробно-задълбочен и многостранно-всеобхватен конкретноемпиричен анализ-синтез на множеството историко-лингвистични епиграфо-палеографски етнографо-фолклорни антропологически изкуствоведски и др факти сведения и данни и с помощта на пак тук формулираните и разработени принципи и методи в рамките на изградената от нас Най-обща теория на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош каквато теория по същество се явява и цялата монография ние стигаме до следното едно-единствено недвусмислено-категорично повече от ясно и сигурно обобщително заключение а именно

Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност то е събирано ползувано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ последно е било изложено и съхранявано в тронната зала на царския дворец построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г изнесено е от тук през 972 г по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд Бутаул и Ахтум заровено е през 1008 г край прабългарското селце с по-късно име Nagy Szent-Mikloacutes по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан където е и намерено през 1799 г

Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени заради оказаната му помощ от имп Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г когато са превзети и храмът в Шиза и царската резиденция Дастакерд На златното блюдо стои името на хан Аспарух така че не може да има никакво съмнение че тъкмо той се е хранел от него но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета което означава че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване най-вероятно в началото на есента на 865 г Кана 2 е изработена от български златар в Плиска по поръчка на висш български сановник и е подарена на хан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни около 826-827 г когато български войски навлизат с флот по р Драва нападат владенията на франките между Драва и Сава и с цената на една многогодишна война българите отнемат Сирмия от франките нападат Моравия разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната като на една от страните на каната е изгравиран самият хан Омуртаг в мига на своя най-бляскав триумф и тържество и наред с покровителката най-вероятно на неговия род българската богиня Умай

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

Сред всичко това особено силно се откроява и именно по тази причина изключителен интерес представлява Триумфиращият княз или Конникът от Изтока от кана 2 под което наименование австрийците организират през 1996 год дори и национална художествена изложба Този конник е в сасанидска в основата си тежка метална ризница и шлем и е с доста особени черти на лицето когото специалистите антрополози определят като тураноид - междинно-смесен антропологичен тип от европеид и монголоид който възниква към началото на Новата ера на границата на Азия и Европа и е характерен преди всичко за тюрките най-общо но най-вече и особено за българите оногури и волжските българи както и за унгарците от края на ІХ-началото на Х в Конникът здраво държи за косата и влачи покрай коня си подтичващ мъж с вързани отзад ръце и с ясно изразени европеидни черти също в броня но римска по вид и производство а на задния край на седлото му е окачена отрязана човешка глава пак с европеидни черти на лицето и дори като че ли напълно със същите индивидуални черти като на пленника

След по-подробно-внимателното запознаване със Съкровището специалистите изкуствоведи историци езиковеди културолози и др изразяват впечатлението си от него само във вид на суперлативи като ldquoдостобележито съкровищеrdquo ldquoзлатно съкровище което спада към една от най-богатите археологически находкиrdquo ldquoнай-прекрасното наследствоrdquo ldquoнесравнимо златно съкровищеrdquo ldquoпрочутото съкровище от Наги Сент-Миклошrdquo ldquoвеликолепната находкаrdquo също и ldquoвпечатляващата археологическа находкаrdquo ldquoнай-богатата колекция от метални художествени произведенияrdquo ldquoсветовно известната колекция от златни изделияrdquo ldquoедна от най-забележителните находки от ранното европейско Средновековиеrdquo ldquoпрочутото съкровище по което са изгравирани най-известните произведения с фантастични изображенияrdquo и още мндр От българските учени най-подробно-задълбочено са проучвали Съкровището световно утвърденият езиковед акад Ст Младенов изкуствоведът проф Н Мавродинов и историкът изкуствовед проф Ст Ваклинов но първият по-сериозен опит за научно изследване и описание на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е от 1885 г на австриеца проф Хампел докато най-пълното му и подробно описание с реферативно представяне и на повечето от лансираните дотогава тези и хипотези за него е направено от двама унгарски учени монографията на които е издадена най-напред на унгарски език през 1977 г а след това през 1984 г и на английски език

Още от годините на първите опити за научно изследване на Съкровището всеки един без изключение учен по европейска средновековна история археология лингвистика епиграфика културология изкуствознание и какво ли не още се чувствува непременно задължен и той да вземе в някаква степен отношение и да предложи собственото си виждане или мнение по множеството спорни въпроси съществуващи или непрекъснато изникващи във връзка с него така че само научната литература върху Съкровището вече е практически необозрима Като резултат Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е единственото съкровище по Света относно което са предложени и изказани толкова много хипотези мнения и виждания в рамките на които по произход и принадлежност едновременно и същевременно то е -бактрийско сасанидско иранохунско туранско севернопонтийско византийско западнохунско аварско аваро-българско или пък е принадлежало на първия велик и небезизвестен на европейска земя българин Авитохол много добре познат на цяла късноантична и средновековна Европа повече под готското си по произход име Атила

-българско с притежател хан Аспарух като е откраднато от неговата гробница и е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в обл Банат или само българско с притежател българските ханове българско с притежател българската аристокрация от времето на Първата българска държава българско с притежател прабългарски боил от западната област на Държавата както и старобългарско с притежател някой владетел от тази епоха именно поради което обикновено се нарича Старобългарско владетелско съкровище -унгарско с притежател български слой в унгарския етнос и култура резултат от западните завоевания на прабългарите хунобългарско с последен собственик най-вероятно Айтони болгарско или печенежско хазаро-унгарско печенежско куманско печенежско-куманско или печенежско-къпчашко тюркско тюркопеченежско къпчакопеченежско унгарско аваро-унгарско аварско унгарско със собственик маджарския княз Айтони предшественик на който е Боила от гръкографичния надпис -румънско с притежател румънците от Арад и собственик някой княз на селска община или някой епископ

Съкровището освен това се датира от средата на V в края на VІІ в от VІІ-VІІІ в VІІ-ІХ в ldquoкъм времето на хановете Крум и Омуртагrdquo те в първата четвърт на ІХ в втората половина на ІХ в и по-точно от последната третина на века края на ІХ-средата на Х в още и от ІХ в после и от Х в също и преди 889 г но още и през ХІ-ХІІ в А от една трета гледна точка Съкровището е изработено от българския народ в сегашна Северна България който е изминал пътя от Изток към Запад и току що е приел християнството и по-специално от български златари съдовете като цяло са от съкровището на манастир и са набавяни или от златарски работилници във Видин или пък от дарения на готови съдове изработени много преди това и на редица други места то е продукт на бактрийска сасанидоперсийска и византийска художествени школи източните форми са следствие от подновяването на търговията между Изтока и Запада през втората половина на І хил съдовете са произведения на различни ателиета и майстори изработено е от хазарското племе кабари които са начело на маджарите в тяхната миграция на запад и са добри майстори на сребро и злато създадено е от печенегите като част от сасанидските съдове са изработени в Леведия а византийската част е изработена след 889 г пак от тях в Леведия и Южна Унгария изработено е от късни авари на унгарска територия и др

И най-после Съкровището е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в Банат също и към края на ІХ в когато в равнините на Средния Дунав нахлуват унгарците заровено е в края на ІХ в по време на настаняването на маджарите в района на средното течение на Дунав но така също и от маджарския племенен княз Айтони преди неговата гибел през 1008 или 1018 г и др Най-сполучливият и убедителен превод на гръкоезичния надпис върху две от златните купи е направен от акад Ст Младенов и частично редактиран стилистически от наша страна той получава вида Исусе Христе чрез водата успокой раба Твой като го освободиш от греха Определено сполучливо-убедително е разчитането на прабългарския рунически надпис от страна на турския проф Т Текин според когото там пише Чашата за напитки на Аспарух който превод обаче ние проф Ив Добрев като държим сметка главно за специфичната морфологична структура на прабългарския език и за отдавна вече съществуващата собствено българска традиционна практика на еднотипно надписване на подобни съдове поправяме и уточняваме до вида Чашата от която да пие Аспарух

И все пак засега най-голям научен шум се вдига около гръкографичния прабългарски надпис 21 наречен още и Надписът на Буила който е преди всичко и най-вече лексико-граматически най-обемистият пълният и завършен формално-съдържателно коректно-правилният и дори изящно-красив собствено-специфичният и единственият известен засега свързан текст на езика на Аспаруховите българи или с една дума този надпис както и самото съкровище е уникален и неповторим Надписът е изпълнен с главни гръцки букви по периферията на богато украсен с ажурна плетеница златен диск допълнително монтиран върху дъното отвътре на плитка полусферична златна чаша във вид на овално тасче с диаметър 12 см тегло 212 гр и дръжка за окачване на колана като там където започва и завършва Надписът е изгравиран и равнораменен кръст с уширение в краищата

daggerΒουηλαζοαπαντєςηδυγєτοιγηΒουταоυλζωαπανταγρογηητζіγηταιςηdagger

Buila žoăpan tеšеji dugetоjgiButaul žoăpan tagrogi ičigi taumljši

dagger ΒΟΥНΛΑΖΟΑΠΑΝΤЄСНΔΥΓЄΤΟΙΓΗ

ΒΟΥΤΑОΥΛΖωΑΠΑΝΤΑΓΡΟΓΗΗΤΖІΓΗΤΑΙСΗ dagger

В разчитането и превода на Надпис 21 се пробват такива големи имена от световната лингвистика като дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф В Томсен според когото там пише Жупан Буила завърши купата (тази) купа за пиене която жупан Бутаул приспособи да се окачва акад Ст Младенов - Боила зоапан гравира борбата Бутаул зоапан гравира вътрешния кръст унгарския акад Д Немет - Купата на Буйла Чабан той даде да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан който накара [за нея] да й направят дръжка карачаево-балкарския проф С Байчоров ndash Чашата на Бойла Зопан изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан изтъкнатия американски ориенталист от украински произход проф Ом Притцак и турския проф Т Текин - Чобан Буйла напълни таса Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го) Това е тас за напитки Всички тези не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори в областта на историческата тюркска лексикология и граматика по принцип и на историческата лексикология и граматика на прабългарския език в частност познаването и съобразяването с които позволяват ние проф Ив Добрев да направим обосновем и докажем превода на Надпис 21 като Чашата за която жупан Буила повели като облицоват да изпишат и от която да пие наздраве жупан Бутаул което безспорно е не само най-точният и убедителен но и един направо красив превод на Надписа

Доколкото Надпис 21 и руническите надписи по Съкровището без съмнение са прабългарски то и самото съкровище се явява прабългарско по произход и принадлежност но по силата на това че прабългарите като етнолингвистична общност са основатели и създатели на българската държава а така също и заедно с югоизточните славяни са единият но водещо-главният от двата основни дяла положили началото и основата на българската народност то Златното съкровище от Наги Сент-Миклош повече от сигурно и непременно-задължително е и българско по произход и принадлежност След вече направения в наскоро излязлата ни монография Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон София 2005 пределно подробно-задълбочен и многостранно-всеобхватен конкретноемпиричен анализ-синтез на множеството историко-лингвистични епиграфо-палеографски етнографо-фолклорни антропологически изкуствоведски и др факти сведения и данни и с помощта на пак тук формулираните и разработени принципи и методи в рамките на изградената от нас Най-обща теория на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош каквато теория по същество се явява и цялата монография ние стигаме до следното едно-единствено недвусмислено-категорично повече от ясно и сигурно обобщително заключение а именно

Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност то е събирано ползувано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ последно е било изложено и съхранявано в тронната зала на царския дворец построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г изнесено е от тук през 972 г по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд Бутаул и Ахтум заровено е през 1008 г край прабългарското селце с по-късно име Nagy Szent-Mikloacutes по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан където е и намерено през 1799 г

Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени заради оказаната му помощ от имп Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г когато са превзети и храмът в Шиза и царската резиденция Дастакерд На златното блюдо стои името на хан Аспарух така че не може да има никакво съмнение че тъкмо той се е хранел от него но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета което означава че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване най-вероятно в началото на есента на 865 г Кана 2 е изработена от български златар в Плиска по поръчка на висш български сановник и е подарена на хан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни около 826-827 г когато български войски навлизат с флот по р Драва нападат владенията на франките между Драва и Сава и с цената на една многогодишна война българите отнемат Сирмия от франките нападат Моравия разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната като на една от страните на каната е изгравиран самият хан Омуртаг в мига на своя най-бляскав триумф и тържество и наред с покровителката най-вероятно на неговия род българската богиня Умай

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

След по-подробно-внимателното запознаване със Съкровището специалистите изкуствоведи историци езиковеди културолози и др изразяват впечатлението си от него само във вид на суперлативи като ldquoдостобележито съкровищеrdquo ldquoзлатно съкровище което спада към една от най-богатите археологически находкиrdquo ldquoнай-прекрасното наследствоrdquo ldquoнесравнимо златно съкровищеrdquo ldquoпрочутото съкровище от Наги Сент-Миклошrdquo ldquoвеликолепната находкаrdquo също и ldquoвпечатляващата археологическа находкаrdquo ldquoнай-богатата колекция от метални художествени произведенияrdquo ldquoсветовно известната колекция от златни изделияrdquo ldquoедна от най-забележителните находки от ранното европейско Средновековиеrdquo ldquoпрочутото съкровище по което са изгравирани най-известните произведения с фантастични изображенияrdquo и още мндр От българските учени най-подробно-задълбочено са проучвали Съкровището световно утвърденият езиковед акад Ст Младенов изкуствоведът проф Н Мавродинов и историкът изкуствовед проф Ст Ваклинов но първият по-сериозен опит за научно изследване и описание на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е от 1885 г на австриеца проф Хампел докато най-пълното му и подробно описание с реферативно представяне и на повечето от лансираните дотогава тези и хипотези за него е направено от двама унгарски учени монографията на които е издадена най-напред на унгарски език през 1977 г а след това през 1984 г и на английски език

Още от годините на първите опити за научно изследване на Съкровището всеки един без изключение учен по европейска средновековна история археология лингвистика епиграфика културология изкуствознание и какво ли не още се чувствува непременно задължен и той да вземе в някаква степен отношение и да предложи собственото си виждане или мнение по множеството спорни въпроси съществуващи или непрекъснато изникващи във връзка с него така че само научната литература върху Съкровището вече е практически необозрима Като резултат Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е единственото съкровище по Света относно което са предложени и изказани толкова много хипотези мнения и виждания в рамките на които по произход и принадлежност едновременно и същевременно то е -бактрийско сасанидско иранохунско туранско севернопонтийско византийско западнохунско аварско аваро-българско или пък е принадлежало на първия велик и небезизвестен на европейска земя българин Авитохол много добре познат на цяла късноантична и средновековна Европа повече под готското си по произход име Атила

-българско с притежател хан Аспарух като е откраднато от неговата гробница и е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в обл Банат или само българско с притежател българските ханове българско с притежател българската аристокрация от времето на Първата българска държава българско с притежател прабългарски боил от западната област на Държавата както и старобългарско с притежател някой владетел от тази епоха именно поради което обикновено се нарича Старобългарско владетелско съкровище -унгарско с притежател български слой в унгарския етнос и култура резултат от западните завоевания на прабългарите хунобългарско с последен собственик най-вероятно Айтони болгарско или печенежско хазаро-унгарско печенежско куманско печенежско-куманско или печенежско-къпчашко тюркско тюркопеченежско къпчакопеченежско унгарско аваро-унгарско аварско унгарско със собственик маджарския княз Айтони предшественик на който е Боила от гръкографичния надпис -румънско с притежател румънците от Арад и собственик някой княз на селска община или някой епископ

Съкровището освен това се датира от средата на V в края на VІІ в от VІІ-VІІІ в VІІ-ІХ в ldquoкъм времето на хановете Крум и Омуртагrdquo те в първата четвърт на ІХ в втората половина на ІХ в и по-точно от последната третина на века края на ІХ-средата на Х в още и от ІХ в после и от Х в също и преди 889 г но още и през ХІ-ХІІ в А от една трета гледна точка Съкровището е изработено от българския народ в сегашна Северна България който е изминал пътя от Изток към Запад и току що е приел християнството и по-специално от български златари съдовете като цяло са от съкровището на манастир и са набавяни или от златарски работилници във Видин или пък от дарения на готови съдове изработени много преди това и на редица други места то е продукт на бактрийска сасанидоперсийска и византийска художествени школи източните форми са следствие от подновяването на търговията между Изтока и Запада през втората половина на І хил съдовете са произведения на различни ателиета и майстори изработено е от хазарското племе кабари които са начело на маджарите в тяхната миграция на запад и са добри майстори на сребро и злато създадено е от печенегите като част от сасанидските съдове са изработени в Леведия а византийската част е изработена след 889 г пак от тях в Леведия и Южна Унгария изработено е от късни авари на унгарска територия и др

И най-после Съкровището е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в Банат също и към края на ІХ в когато в равнините на Средния Дунав нахлуват унгарците заровено е в края на ІХ в по време на настаняването на маджарите в района на средното течение на Дунав но така също и от маджарския племенен княз Айтони преди неговата гибел през 1008 или 1018 г и др Най-сполучливият и убедителен превод на гръкоезичния надпис върху две от златните купи е направен от акад Ст Младенов и частично редактиран стилистически от наша страна той получава вида Исусе Христе чрез водата успокой раба Твой като го освободиш от греха Определено сполучливо-убедително е разчитането на прабългарския рунически надпис от страна на турския проф Т Текин според когото там пише Чашата за напитки на Аспарух който превод обаче ние проф Ив Добрев като държим сметка главно за специфичната морфологична структура на прабългарския език и за отдавна вече съществуващата собствено българска традиционна практика на еднотипно надписване на подобни съдове поправяме и уточняваме до вида Чашата от която да пие Аспарух

И все пак засега най-голям научен шум се вдига около гръкографичния прабългарски надпис 21 наречен още и Надписът на Буила който е преди всичко и най-вече лексико-граматически най-обемистият пълният и завършен формално-съдържателно коректно-правилният и дори изящно-красив собствено-специфичният и единственият известен засега свързан текст на езика на Аспаруховите българи или с една дума този надпис както и самото съкровище е уникален и неповторим Надписът е изпълнен с главни гръцки букви по периферията на богато украсен с ажурна плетеница златен диск допълнително монтиран върху дъното отвътре на плитка полусферична златна чаша във вид на овално тасче с диаметър 12 см тегло 212 гр и дръжка за окачване на колана като там където започва и завършва Надписът е изгравиран и равнораменен кръст с уширение в краищата

daggerΒουηλαζοαπαντєςηδυγєτοιγηΒουταоυλζωαπανταγρογηητζіγηταιςηdagger

Buila žoăpan tеšеji dugetоjgiButaul žoăpan tagrogi ičigi taumljši

dagger ΒΟΥНΛΑΖΟΑΠΑΝΤЄСНΔΥΓЄΤΟΙΓΗ

ΒΟΥΤΑОΥΛΖωΑΠΑΝΤΑΓΡΟΓΗΗΤΖІΓΗΤΑΙСΗ dagger

В разчитането и превода на Надпис 21 се пробват такива големи имена от световната лингвистика като дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф В Томсен според когото там пише Жупан Буила завърши купата (тази) купа за пиене която жупан Бутаул приспособи да се окачва акад Ст Младенов - Боила зоапан гравира борбата Бутаул зоапан гравира вътрешния кръст унгарския акад Д Немет - Купата на Буйла Чабан той даде да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан който накара [за нея] да й направят дръжка карачаево-балкарския проф С Байчоров ndash Чашата на Бойла Зопан изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан изтъкнатия американски ориенталист от украински произход проф Ом Притцак и турския проф Т Текин - Чобан Буйла напълни таса Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го) Това е тас за напитки Всички тези не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори в областта на историческата тюркска лексикология и граматика по принцип и на историческата лексикология и граматика на прабългарския език в частност познаването и съобразяването с които позволяват ние проф Ив Добрев да направим обосновем и докажем превода на Надпис 21 като Чашата за която жупан Буила повели като облицоват да изпишат и от която да пие наздраве жупан Бутаул което безспорно е не само най-точният и убедителен но и един направо красив превод на Надписа

Доколкото Надпис 21 и руническите надписи по Съкровището без съмнение са прабългарски то и самото съкровище се явява прабългарско по произход и принадлежност но по силата на това че прабългарите като етнолингвистична общност са основатели и създатели на българската държава а така също и заедно с югоизточните славяни са единият но водещо-главният от двата основни дяла положили началото и основата на българската народност то Златното съкровище от Наги Сент-Миклош повече от сигурно и непременно-задължително е и българско по произход и принадлежност След вече направения в наскоро излязлата ни монография Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон София 2005 пределно подробно-задълбочен и многостранно-всеобхватен конкретноемпиричен анализ-синтез на множеството историко-лингвистични епиграфо-палеографски етнографо-фолклорни антропологически изкуствоведски и др факти сведения и данни и с помощта на пак тук формулираните и разработени принципи и методи в рамките на изградената от нас Най-обща теория на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош каквато теория по същество се явява и цялата монография ние стигаме до следното едно-единствено недвусмислено-категорично повече от ясно и сигурно обобщително заключение а именно

Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност то е събирано ползувано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ последно е било изложено и съхранявано в тронната зала на царския дворец построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г изнесено е от тук през 972 г по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд Бутаул и Ахтум заровено е през 1008 г край прабългарското селце с по-късно име Nagy Szent-Mikloacutes по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан където е и намерено през 1799 г

Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени заради оказаната му помощ от имп Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г когато са превзети и храмът в Шиза и царската резиденция Дастакерд На златното блюдо стои името на хан Аспарух така че не може да има никакво съмнение че тъкмо той се е хранел от него но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета което означава че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване най-вероятно в началото на есента на 865 г Кана 2 е изработена от български златар в Плиска по поръчка на висш български сановник и е подарена на хан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни около 826-827 г когато български войски навлизат с флот по р Драва нападат владенията на франките между Драва и Сава и с цената на една многогодишна война българите отнемат Сирмия от франките нападат Моравия разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната като на една от страните на каната е изгравиран самият хан Омуртаг в мига на своя най-бляскав триумф и тържество и наред с покровителката най-вероятно на неговия род българската богиня Умай

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

Още от годините на първите опити за научно изследване на Съкровището всеки един без изключение учен по европейска средновековна история археология лингвистика епиграфика културология изкуствознание и какво ли не още се чувствува непременно задължен и той да вземе в някаква степен отношение и да предложи собственото си виждане или мнение по множеството спорни въпроси съществуващи или непрекъснато изникващи във връзка с него така че само научната литература върху Съкровището вече е практически необозрима Като резултат Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е единственото съкровище по Света относно което са предложени и изказани толкова много хипотези мнения и виждания в рамките на които по произход и принадлежност едновременно и същевременно то е -бактрийско сасанидско иранохунско туранско севернопонтийско византийско западнохунско аварско аваро-българско или пък е принадлежало на първия велик и небезизвестен на европейска земя българин Авитохол много добре познат на цяла късноантична и средновековна Европа повече под готското си по произход име Атила

-българско с притежател хан Аспарух като е откраднато от неговата гробница и е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в обл Банат или само българско с притежател българските ханове българско с притежател българската аристокрация от времето на Първата българска държава българско с притежател прабългарски боил от западната област на Държавата както и старобългарско с притежател някой владетел от тази епоха именно поради което обикновено се нарича Старобългарско владетелско съкровище -унгарско с притежател български слой в унгарския етнос и култура резултат от западните завоевания на прабългарите хунобългарско с последен собственик най-вероятно Айтони болгарско или печенежско хазаро-унгарско печенежско куманско печенежско-куманско или печенежско-къпчашко тюркско тюркопеченежско къпчакопеченежско унгарско аваро-унгарско аварско унгарско със собственик маджарския княз Айтони предшественик на който е Боила от гръкографичния надпис -румънско с притежател румънците от Арад и собственик някой княз на селска община или някой епископ

Съкровището освен това се датира от средата на V в края на VІІ в от VІІ-VІІІ в VІІ-ІХ в ldquoкъм времето на хановете Крум и Омуртагrdquo те в първата четвърт на ІХ в втората половина на ІХ в и по-точно от последната третина на века края на ІХ-средата на Х в още и от ІХ в после и от Х в също и преди 889 г но още и през ХІ-ХІІ в А от една трета гледна точка Съкровището е изработено от българския народ в сегашна Северна България който е изминал пътя от Изток към Запад и току що е приел християнството и по-специално от български златари съдовете като цяло са от съкровището на манастир и са набавяни или от златарски работилници във Видин или пък от дарения на готови съдове изработени много преди това и на редица други места то е продукт на бактрийска сасанидоперсийска и византийска художествени школи източните форми са следствие от подновяването на търговията между Изтока и Запада през втората половина на І хил съдовете са произведения на различни ателиета и майстори изработено е от хазарското племе кабари които са начело на маджарите в тяхната миграция на запад и са добри майстори на сребро и злато създадено е от печенегите като част от сасанидските съдове са изработени в Леведия а византийската част е изработена след 889 г пак от тях в Леведия и Южна Унгария изработено е от късни авари на унгарска територия и др

И най-после Съкровището е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в Банат също и към края на ІХ в когато в равнините на Средния Дунав нахлуват унгарците заровено е в края на ІХ в по време на настаняването на маджарите в района на средното течение на Дунав но така също и от маджарския племенен княз Айтони преди неговата гибел през 1008 или 1018 г и др Най-сполучливият и убедителен превод на гръкоезичния надпис върху две от златните купи е направен от акад Ст Младенов и частично редактиран стилистически от наша страна той получава вида Исусе Христе чрез водата успокой раба Твой като го освободиш от греха Определено сполучливо-убедително е разчитането на прабългарския рунически надпис от страна на турския проф Т Текин според когото там пише Чашата за напитки на Аспарух който превод обаче ние проф Ив Добрев като държим сметка главно за специфичната морфологична структура на прабългарския език и за отдавна вече съществуващата собствено българска традиционна практика на еднотипно надписване на подобни съдове поправяме и уточняваме до вида Чашата от която да пие Аспарух

И все пак засега най-голям научен шум се вдига около гръкографичния прабългарски надпис 21 наречен още и Надписът на Буила който е преди всичко и най-вече лексико-граматически най-обемистият пълният и завършен формално-съдържателно коректно-правилният и дори изящно-красив собствено-специфичният и единственият известен засега свързан текст на езика на Аспаруховите българи или с една дума този надпис както и самото съкровище е уникален и неповторим Надписът е изпълнен с главни гръцки букви по периферията на богато украсен с ажурна плетеница златен диск допълнително монтиран върху дъното отвътре на плитка полусферична златна чаша във вид на овално тасче с диаметър 12 см тегло 212 гр и дръжка за окачване на колана като там където започва и завършва Надписът е изгравиран и равнораменен кръст с уширение в краищата

daggerΒουηλαζοαπαντєςηδυγєτοιγηΒουταоυλζωαπανταγρογηητζіγηταιςηdagger

Buila žoăpan tеšеji dugetоjgiButaul žoăpan tagrogi ičigi taumljši

dagger ΒΟΥНΛΑΖΟΑΠΑΝΤЄСНΔΥΓЄΤΟΙΓΗ

ΒΟΥΤΑОΥΛΖωΑΠΑΝΤΑΓΡΟΓΗΗΤΖІΓΗΤΑΙСΗ dagger

В разчитането и превода на Надпис 21 се пробват такива големи имена от световната лингвистика като дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф В Томсен според когото там пише Жупан Буила завърши купата (тази) купа за пиене която жупан Бутаул приспособи да се окачва акад Ст Младенов - Боила зоапан гравира борбата Бутаул зоапан гравира вътрешния кръст унгарския акад Д Немет - Купата на Буйла Чабан той даде да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан който накара [за нея] да й направят дръжка карачаево-балкарския проф С Байчоров ndash Чашата на Бойла Зопан изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан изтъкнатия американски ориенталист от украински произход проф Ом Притцак и турския проф Т Текин - Чобан Буйла напълни таса Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го) Това е тас за напитки Всички тези не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори в областта на историческата тюркска лексикология и граматика по принцип и на историческата лексикология и граматика на прабългарския език в частност познаването и съобразяването с които позволяват ние проф Ив Добрев да направим обосновем и докажем превода на Надпис 21 като Чашата за която жупан Буила повели като облицоват да изпишат и от която да пие наздраве жупан Бутаул което безспорно е не само най-точният и убедителен но и един направо красив превод на Надписа

Доколкото Надпис 21 и руническите надписи по Съкровището без съмнение са прабългарски то и самото съкровище се явява прабългарско по произход и принадлежност но по силата на това че прабългарите като етнолингвистична общност са основатели и създатели на българската държава а така също и заедно с югоизточните славяни са единият но водещо-главният от двата основни дяла положили началото и основата на българската народност то Златното съкровище от Наги Сент-Миклош повече от сигурно и непременно-задължително е и българско по произход и принадлежност След вече направения в наскоро излязлата ни монография Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон София 2005 пределно подробно-задълбочен и многостранно-всеобхватен конкретноемпиричен анализ-синтез на множеството историко-лингвистични епиграфо-палеографски етнографо-фолклорни антропологически изкуствоведски и др факти сведения и данни и с помощта на пак тук формулираните и разработени принципи и методи в рамките на изградената от нас Най-обща теория на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош каквато теория по същество се явява и цялата монография ние стигаме до следното едно-единствено недвусмислено-категорично повече от ясно и сигурно обобщително заключение а именно

Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност то е събирано ползувано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ последно е било изложено и съхранявано в тронната зала на царския дворец построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г изнесено е от тук през 972 г по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд Бутаул и Ахтум заровено е през 1008 г край прабългарското селце с по-късно име Nagy Szent-Mikloacutes по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан където е и намерено през 1799 г

Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени заради оказаната му помощ от имп Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г когато са превзети и храмът в Шиза и царската резиденция Дастакерд На златното блюдо стои името на хан Аспарух така че не може да има никакво съмнение че тъкмо той се е хранел от него но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета което означава че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване най-вероятно в началото на есента на 865 г Кана 2 е изработена от български златар в Плиска по поръчка на висш български сановник и е подарена на хан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни около 826-827 г когато български войски навлизат с флот по р Драва нападат владенията на франките между Драва и Сава и с цената на една многогодишна война българите отнемат Сирмия от франките нападат Моравия разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната като на една от страните на каната е изгравиран самият хан Омуртаг в мига на своя най-бляскав триумф и тържество и наред с покровителката най-вероятно на неговия род българската богиня Умай

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

-българско с притежател хан Аспарух като е откраднато от неговата гробница и е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в обл Банат или само българско с притежател българските ханове българско с притежател българската аристокрация от времето на Първата българска държава българско с притежател прабългарски боил от западната област на Държавата както и старобългарско с притежател някой владетел от тази епоха именно поради което обикновено се нарича Старобългарско владетелско съкровище -унгарско с притежател български слой в унгарския етнос и култура резултат от западните завоевания на прабългарите хунобългарско с последен собственик най-вероятно Айтони болгарско или печенежско хазаро-унгарско печенежско куманско печенежско-куманско или печенежско-къпчашко тюркско тюркопеченежско къпчакопеченежско унгарско аваро-унгарско аварско унгарско със собственик маджарския княз Айтони предшественик на който е Боила от гръкографичния надпис -румънско с притежател румънците от Арад и собственик някой княз на селска община или някой епископ

Съкровището освен това се датира от средата на V в края на VІІ в от VІІ-VІІІ в VІІ-ІХ в ldquoкъм времето на хановете Крум и Омуртагrdquo те в първата четвърт на ІХ в втората половина на ІХ в и по-точно от последната третина на века края на ІХ-средата на Х в още и от ІХ в после и от Х в също и преди 889 г но още и през ХІ-ХІІ в А от една трета гледна точка Съкровището е изработено от българския народ в сегашна Северна България който е изминал пътя от Изток към Запад и току що е приел християнството и по-специално от български златари съдовете като цяло са от съкровището на манастир и са набавяни или от златарски работилници във Видин или пък от дарения на готови съдове изработени много преди това и на редица други места то е продукт на бактрийска сасанидоперсийска и византийска художествени школи източните форми са следствие от подновяването на търговията между Изтока и Запада през втората половина на І хил съдовете са произведения на различни ателиета и майстори изработено е от хазарското племе кабари които са начело на маджарите в тяхната миграция на запад и са добри майстори на сребро и злато създадено е от печенегите като част от сасанидските съдове са изработени в Леведия а византийската част е изработена след 889 г пак от тях в Леведия и Южна Унгария изработено е от късни авари на унгарска територия и др

И най-после Съкровището е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в Банат също и към края на ІХ в когато в равнините на Средния Дунав нахлуват унгарците заровено е в края на ІХ в по време на настаняването на маджарите в района на средното течение на Дунав но така също и от маджарския племенен княз Айтони преди неговата гибел през 1008 или 1018 г и др Най-сполучливият и убедителен превод на гръкоезичния надпис върху две от златните купи е направен от акад Ст Младенов и частично редактиран стилистически от наша страна той получава вида Исусе Христе чрез водата успокой раба Твой като го освободиш от греха Определено сполучливо-убедително е разчитането на прабългарския рунически надпис от страна на турския проф Т Текин според когото там пише Чашата за напитки на Аспарух който превод обаче ние проф Ив Добрев като държим сметка главно за специфичната морфологична структура на прабългарския език и за отдавна вече съществуващата собствено българска традиционна практика на еднотипно надписване на подобни съдове поправяме и уточняваме до вида Чашата от която да пие Аспарух

И все пак засега най-голям научен шум се вдига около гръкографичния прабългарски надпис 21 наречен още и Надписът на Буила който е преди всичко и най-вече лексико-граматически най-обемистият пълният и завършен формално-съдържателно коректно-правилният и дори изящно-красив собствено-специфичният и единственият известен засега свързан текст на езика на Аспаруховите българи или с една дума този надпис както и самото съкровище е уникален и неповторим Надписът е изпълнен с главни гръцки букви по периферията на богато украсен с ажурна плетеница златен диск допълнително монтиран върху дъното отвътре на плитка полусферична златна чаша във вид на овално тасче с диаметър 12 см тегло 212 гр и дръжка за окачване на колана като там където започва и завършва Надписът е изгравиран и равнораменен кръст с уширение в краищата

daggerΒουηλαζοαπαντєςηδυγєτοιγηΒουταоυλζωαπανταγρογηητζіγηταιςηdagger

Buila žoăpan tеšеji dugetоjgiButaul žoăpan tagrogi ičigi taumljši

dagger ΒΟΥНΛΑΖΟΑΠΑΝΤЄСНΔΥΓЄΤΟΙΓΗ

ΒΟΥΤΑОΥΛΖωΑΠΑΝΤΑΓΡΟΓΗΗΤΖІΓΗΤΑΙСΗ dagger

В разчитането и превода на Надпис 21 се пробват такива големи имена от световната лингвистика като дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф В Томсен според когото там пише Жупан Буила завърши купата (тази) купа за пиене която жупан Бутаул приспособи да се окачва акад Ст Младенов - Боила зоапан гравира борбата Бутаул зоапан гравира вътрешния кръст унгарския акад Д Немет - Купата на Буйла Чабан той даде да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан който накара [за нея] да й направят дръжка карачаево-балкарския проф С Байчоров ndash Чашата на Бойла Зопан изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан изтъкнатия американски ориенталист от украински произход проф Ом Притцак и турския проф Т Текин - Чобан Буйла напълни таса Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го) Това е тас за напитки Всички тези не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори в областта на историческата тюркска лексикология и граматика по принцип и на историческата лексикология и граматика на прабългарския език в частност познаването и съобразяването с които позволяват ние проф Ив Добрев да направим обосновем и докажем превода на Надпис 21 като Чашата за която жупан Буила повели като облицоват да изпишат и от която да пие наздраве жупан Бутаул което безспорно е не само най-точният и убедителен но и един направо красив превод на Надписа

Доколкото Надпис 21 и руническите надписи по Съкровището без съмнение са прабългарски то и самото съкровище се явява прабългарско по произход и принадлежност но по силата на това че прабългарите като етнолингвистична общност са основатели и създатели на българската държава а така също и заедно с югоизточните славяни са единият но водещо-главният от двата основни дяла положили началото и основата на българската народност то Златното съкровище от Наги Сент-Миклош повече от сигурно и непременно-задължително е и българско по произход и принадлежност След вече направения в наскоро излязлата ни монография Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон София 2005 пределно подробно-задълбочен и многостранно-всеобхватен конкретноемпиричен анализ-синтез на множеството историко-лингвистични епиграфо-палеографски етнографо-фолклорни антропологически изкуствоведски и др факти сведения и данни и с помощта на пак тук формулираните и разработени принципи и методи в рамките на изградената от нас Най-обща теория на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош каквато теория по същество се явява и цялата монография ние стигаме до следното едно-единствено недвусмислено-категорично повече от ясно и сигурно обобщително заключение а именно

Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност то е събирано ползувано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ последно е било изложено и съхранявано в тронната зала на царския дворец построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г изнесено е от тук през 972 г по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд Бутаул и Ахтум заровено е през 1008 г край прабългарското селце с по-късно име Nagy Szent-Mikloacutes по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан където е и намерено през 1799 г

Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени заради оказаната му помощ от имп Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г когато са превзети и храмът в Шиза и царската резиденция Дастакерд На златното блюдо стои името на хан Аспарух така че не може да има никакво съмнение че тъкмо той се е хранел от него но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета което означава че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване най-вероятно в началото на есента на 865 г Кана 2 е изработена от български златар в Плиска по поръчка на висш български сановник и е подарена на хан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни около 826-827 г когато български войски навлизат с флот по р Драва нападат владенията на франките между Драва и Сава и с цената на една многогодишна война българите отнемат Сирмия от франките нападат Моравия разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната като на една от страните на каната е изгравиран самият хан Омуртаг в мига на своя най-бляскав триумф и тържество и наред с покровителката най-вероятно на неговия род българската богиня Умай

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

Съкровището освен това се датира от средата на V в края на VІІ в от VІІ-VІІІ в VІІ-ІХ в ldquoкъм времето на хановете Крум и Омуртагrdquo те в първата четвърт на ІХ в втората половина на ІХ в и по-точно от последната третина на века края на ІХ-средата на Х в още и от ІХ в после и от Х в също и преди 889 г но още и през ХІ-ХІІ в А от една трета гледна точка Съкровището е изработено от българския народ в сегашна Северна България който е изминал пътя от Изток към Запад и току що е приел християнството и по-специално от български златари съдовете като цяло са от съкровището на манастир и са набавяни или от златарски работилници във Видин или пък от дарения на готови съдове изработени много преди това и на редица други места то е продукт на бактрийска сасанидоперсийска и византийска художествени школи източните форми са следствие от подновяването на търговията между Изтока и Запада през втората половина на І хил съдовете са произведения на различни ателиета и майстори изработено е от хазарското племе кабари които са начело на маджарите в тяхната миграция на запад и са добри майстори на сребро и злато създадено е от печенегите като част от сасанидските съдове са изработени в Леведия а византийската част е изработена след 889 г пак от тях в Леведия и Южна Унгария изработено е от късни авари на унгарска територия и др

И най-после Съкровището е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в Банат също и към края на ІХ в когато в равнините на Средния Дунав нахлуват унгарците заровено е в края на ІХ в по време на настаняването на маджарите в района на средното течение на Дунав но така също и от маджарския племенен княз Айтони преди неговата гибел през 1008 или 1018 г и др Най-сполучливият и убедителен превод на гръкоезичния надпис върху две от златните купи е направен от акад Ст Младенов и частично редактиран стилистически от наша страна той получава вида Исусе Христе чрез водата успокой раба Твой като го освободиш от греха Определено сполучливо-убедително е разчитането на прабългарския рунически надпис от страна на турския проф Т Текин според когото там пише Чашата за напитки на Аспарух който превод обаче ние проф Ив Добрев като държим сметка главно за специфичната морфологична структура на прабългарския език и за отдавна вече съществуващата собствено българска традиционна практика на еднотипно надписване на подобни съдове поправяме и уточняваме до вида Чашата от която да пие Аспарух

И все пак засега най-голям научен шум се вдига около гръкографичния прабългарски надпис 21 наречен още и Надписът на Буила който е преди всичко и най-вече лексико-граматически най-обемистият пълният и завършен формално-съдържателно коректно-правилният и дори изящно-красив собствено-специфичният и единственият известен засега свързан текст на езика на Аспаруховите българи или с една дума този надпис както и самото съкровище е уникален и неповторим Надписът е изпълнен с главни гръцки букви по периферията на богато украсен с ажурна плетеница златен диск допълнително монтиран върху дъното отвътре на плитка полусферична златна чаша във вид на овално тасче с диаметър 12 см тегло 212 гр и дръжка за окачване на колана като там където започва и завършва Надписът е изгравиран и равнораменен кръст с уширение в краищата

daggerΒουηλαζοαπαντєςηδυγєτοιγηΒουταоυλζωαπανταγρογηητζіγηταιςηdagger

Buila žoăpan tеšеji dugetоjgiButaul žoăpan tagrogi ičigi taumljši

dagger ΒΟΥНΛΑΖΟΑΠΑΝΤЄСНΔΥΓЄΤΟΙΓΗ

ΒΟΥΤΑОΥΛΖωΑΠΑΝΤΑΓΡΟΓΗΗΤΖІΓΗΤΑΙСΗ dagger

В разчитането и превода на Надпис 21 се пробват такива големи имена от световната лингвистика като дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф В Томсен според когото там пише Жупан Буила завърши купата (тази) купа за пиене която жупан Бутаул приспособи да се окачва акад Ст Младенов - Боила зоапан гравира борбата Бутаул зоапан гравира вътрешния кръст унгарския акад Д Немет - Купата на Буйла Чабан той даде да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан който накара [за нея] да й направят дръжка карачаево-балкарския проф С Байчоров ndash Чашата на Бойла Зопан изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан изтъкнатия американски ориенталист от украински произход проф Ом Притцак и турския проф Т Текин - Чобан Буйла напълни таса Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го) Това е тас за напитки Всички тези не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори в областта на историческата тюркска лексикология и граматика по принцип и на историческата лексикология и граматика на прабългарския език в частност познаването и съобразяването с които позволяват ние проф Ив Добрев да направим обосновем и докажем превода на Надпис 21 като Чашата за която жупан Буила повели като облицоват да изпишат и от която да пие наздраве жупан Бутаул което безспорно е не само най-точният и убедителен но и един направо красив превод на Надписа

Доколкото Надпис 21 и руническите надписи по Съкровището без съмнение са прабългарски то и самото съкровище се явява прабългарско по произход и принадлежност но по силата на това че прабългарите като етнолингвистична общност са основатели и създатели на българската държава а така също и заедно с югоизточните славяни са единият но водещо-главният от двата основни дяла положили началото и основата на българската народност то Златното съкровище от Наги Сент-Миклош повече от сигурно и непременно-задължително е и българско по произход и принадлежност След вече направения в наскоро излязлата ни монография Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон София 2005 пределно подробно-задълбочен и многостранно-всеобхватен конкретноемпиричен анализ-синтез на множеството историко-лингвистични епиграфо-палеографски етнографо-фолклорни антропологически изкуствоведски и др факти сведения и данни и с помощта на пак тук формулираните и разработени принципи и методи в рамките на изградената от нас Най-обща теория на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош каквато теория по същество се явява и цялата монография ние стигаме до следното едно-единствено недвусмислено-категорично повече от ясно и сигурно обобщително заключение а именно

Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност то е събирано ползувано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ последно е било изложено и съхранявано в тронната зала на царския дворец построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г изнесено е от тук през 972 г по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд Бутаул и Ахтум заровено е през 1008 г край прабългарското селце с по-късно име Nagy Szent-Mikloacutes по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан където е и намерено през 1799 г

Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени заради оказаната му помощ от имп Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г когато са превзети и храмът в Шиза и царската резиденция Дастакерд На златното блюдо стои името на хан Аспарух така че не може да има никакво съмнение че тъкмо той се е хранел от него но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета което означава че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване най-вероятно в началото на есента на 865 г Кана 2 е изработена от български златар в Плиска по поръчка на висш български сановник и е подарена на хан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни около 826-827 г когато български войски навлизат с флот по р Драва нападат владенията на франките между Драва и Сава и с цената на една многогодишна война българите отнемат Сирмия от франките нападат Моравия разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната като на една от страните на каната е изгравиран самият хан Омуртаг в мига на своя най-бляскав триумф и тържество и наред с покровителката най-вероятно на неговия род българската богиня Умай

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

И най-после Съкровището е заровено в земята през 896 г по време на маджарско нахлуване в Банат също и към края на ІХ в когато в равнините на Средния Дунав нахлуват унгарците заровено е в края на ІХ в по време на настаняването на маджарите в района на средното течение на Дунав но така също и от маджарския племенен княз Айтони преди неговата гибел през 1008 или 1018 г и др Най-сполучливият и убедителен превод на гръкоезичния надпис върху две от златните купи е направен от акад Ст Младенов и частично редактиран стилистически от наша страна той получава вида Исусе Христе чрез водата успокой раба Твой като го освободиш от греха Определено сполучливо-убедително е разчитането на прабългарския рунически надпис от страна на турския проф Т Текин според когото там пише Чашата за напитки на Аспарух който превод обаче ние проф Ив Добрев като държим сметка главно за специфичната морфологична структура на прабългарския език и за отдавна вече съществуващата собствено българска традиционна практика на еднотипно надписване на подобни съдове поправяме и уточняваме до вида Чашата от която да пие Аспарух

И все пак засега най-голям научен шум се вдига около гръкографичния прабългарски надпис 21 наречен още и Надписът на Буила който е преди всичко и най-вече лексико-граматически най-обемистият пълният и завършен формално-съдържателно коректно-правилният и дори изящно-красив собствено-специфичният и единственият известен засега свързан текст на езика на Аспаруховите българи или с една дума този надпис както и самото съкровище е уникален и неповторим Надписът е изпълнен с главни гръцки букви по периферията на богато украсен с ажурна плетеница златен диск допълнително монтиран върху дъното отвътре на плитка полусферична златна чаша във вид на овално тасче с диаметър 12 см тегло 212 гр и дръжка за окачване на колана като там където започва и завършва Надписът е изгравиран и равнораменен кръст с уширение в краищата

daggerΒουηλαζοαπαντєςηδυγєτοιγηΒουταоυλζωαπανταγρογηητζіγηταιςηdagger

Buila žoăpan tеšеji dugetоjgiButaul žoăpan tagrogi ičigi taumljši

dagger ΒΟΥНΛΑΖΟΑΠΑΝΤЄСНΔΥΓЄΤΟΙΓΗ

ΒΟΥΤΑОΥΛΖωΑΠΑΝΤΑΓΡΟΓΗΗΤΖІΓΗΤΑΙСΗ dagger

В разчитането и превода на Надпис 21 се пробват такива големи имена от световната лингвистика като дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф В Томсен според когото там пише Жупан Буила завърши купата (тази) купа за пиене която жупан Бутаул приспособи да се окачва акад Ст Младенов - Боила зоапан гравира борбата Бутаул зоапан гравира вътрешния кръст унгарския акад Д Немет - Купата на Буйла Чабан той даде да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан който накара [за нея] да й направят дръжка карачаево-балкарския проф С Байчоров ndash Чашата на Бойла Зопан изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан изтъкнатия американски ориенталист от украински произход проф Ом Притцак и турския проф Т Текин - Чобан Буйла напълни таса Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го) Това е тас за напитки Всички тези не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори в областта на историческата тюркска лексикология и граматика по принцип и на историческата лексикология и граматика на прабългарския език в частност познаването и съобразяването с които позволяват ние проф Ив Добрев да направим обосновем и докажем превода на Надпис 21 като Чашата за която жупан Буила повели като облицоват да изпишат и от която да пие наздраве жупан Бутаул което безспорно е не само най-точният и убедителен но и един направо красив превод на Надписа

Доколкото Надпис 21 и руническите надписи по Съкровището без съмнение са прабългарски то и самото съкровище се явява прабългарско по произход и принадлежност но по силата на това че прабългарите като етнолингвистична общност са основатели и създатели на българската държава а така също и заедно с югоизточните славяни са единият но водещо-главният от двата основни дяла положили началото и основата на българската народност то Златното съкровище от Наги Сент-Миклош повече от сигурно и непременно-задължително е и българско по произход и принадлежност След вече направения в наскоро излязлата ни монография Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон София 2005 пределно подробно-задълбочен и многостранно-всеобхватен конкретноемпиричен анализ-синтез на множеството историко-лингвистични епиграфо-палеографски етнографо-фолклорни антропологически изкуствоведски и др факти сведения и данни и с помощта на пак тук формулираните и разработени принципи и методи в рамките на изградената от нас Най-обща теория на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош каквато теория по същество се явява и цялата монография ние стигаме до следното едно-единствено недвусмислено-категорично повече от ясно и сигурно обобщително заключение а именно

Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност то е събирано ползувано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ последно е било изложено и съхранявано в тронната зала на царския дворец построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г изнесено е от тук през 972 г по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд Бутаул и Ахтум заровено е през 1008 г край прабългарското селце с по-късно име Nagy Szent-Mikloacutes по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан където е и намерено през 1799 г

Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени заради оказаната му помощ от имп Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г когато са превзети и храмът в Шиза и царската резиденция Дастакерд На златното блюдо стои името на хан Аспарух така че не може да има никакво съмнение че тъкмо той се е хранел от него но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета което означава че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване най-вероятно в началото на есента на 865 г Кана 2 е изработена от български златар в Плиска по поръчка на висш български сановник и е подарена на хан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни около 826-827 г когато български войски навлизат с флот по р Драва нападат владенията на франките между Драва и Сава и с цената на една многогодишна война българите отнемат Сирмия от франките нападат Моравия разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната като на една от страните на каната е изгравиран самият хан Омуртаг в мига на своя най-бляскав триумф и тържество и наред с покровителката най-вероятно на неговия род българската богиня Умай

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

И все пак засега най-голям научен шум се вдига около гръкографичния прабългарски надпис 21 наречен още и Надписът на Буила който е преди всичко и най-вече лексико-граматически най-обемистият пълният и завършен формално-съдържателно коректно-правилният и дори изящно-красив собствено-специфичният и единственият известен засега свързан текст на езика на Аспаруховите българи или с една дума този надпис както и самото съкровище е уникален и неповторим Надписът е изпълнен с главни гръцки букви по периферията на богато украсен с ажурна плетеница златен диск допълнително монтиран върху дъното отвътре на плитка полусферична златна чаша във вид на овално тасче с диаметър 12 см тегло 212 гр и дръжка за окачване на колана като там където започва и завършва Надписът е изгравиран и равнораменен кръст с уширение в краищата

daggerΒουηλαζοαπαντєςηδυγєτοιγηΒουταоυλζωαπανταγρογηητζіγηταιςηdagger

Buila žoăpan tеšеji dugetоjgiButaul žoăpan tagrogi ičigi taumljši

dagger ΒΟΥНΛΑΖΟΑΠΑΝΤЄСНΔΥΓЄΤΟΙΓΗ

ΒΟΥΤΑОΥΛΖωΑΠΑΝΤΑΓΡΟΓΗΗΤΖІΓΗΤΑΙСΗ dagger

В разчитането и превода на Надпис 21 се пробват такива големи имена от световната лингвистика като дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф В Томсен според когото там пише Жупан Буила завърши купата (тази) купа за пиене която жупан Бутаул приспособи да се окачва акад Ст Младенов - Боила зоапан гравира борбата Бутаул зоапан гравира вътрешния кръст унгарския акад Д Немет - Купата на Буйла Чабан той даде да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан който накара [за нея] да й направят дръжка карачаево-балкарския проф С Байчоров ndash Чашата на Бойла Зопан изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан изтъкнатия американски ориенталист от украински произход проф Ом Притцак и турския проф Т Текин - Чобан Буйла напълни таса Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го) Това е тас за напитки Всички тези не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори в областта на историческата тюркска лексикология и граматика по принцип и на историческата лексикология и граматика на прабългарския език в частност познаването и съобразяването с които позволяват ние проф Ив Добрев да направим обосновем и докажем превода на Надпис 21 като Чашата за която жупан Буила повели като облицоват да изпишат и от която да пие наздраве жупан Бутаул което безспорно е не само най-точният и убедителен но и един направо красив превод на Надписа

Доколкото Надпис 21 и руническите надписи по Съкровището без съмнение са прабългарски то и самото съкровище се явява прабългарско по произход и принадлежност но по силата на това че прабългарите като етнолингвистична общност са основатели и създатели на българската държава а така също и заедно с югоизточните славяни са единият но водещо-главният от двата основни дяла положили началото и основата на българската народност то Златното съкровище от Наги Сент-Миклош повече от сигурно и непременно-задължително е и българско по произход и принадлежност След вече направения в наскоро излязлата ни монография Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон София 2005 пределно подробно-задълбочен и многостранно-всеобхватен конкретноемпиричен анализ-синтез на множеството историко-лингвистични епиграфо-палеографски етнографо-фолклорни антропологически изкуствоведски и др факти сведения и данни и с помощта на пак тук формулираните и разработени принципи и методи в рамките на изградената от нас Най-обща теория на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош каквато теория по същество се явява и цялата монография ние стигаме до следното едно-единствено недвусмислено-категорично повече от ясно и сигурно обобщително заключение а именно

Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност то е събирано ползувано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ последно е било изложено и съхранявано в тронната зала на царския дворец построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г изнесено е от тук през 972 г по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд Бутаул и Ахтум заровено е през 1008 г край прабългарското селце с по-късно име Nagy Szent-Mikloacutes по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан където е и намерено през 1799 г

Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени заради оказаната му помощ от имп Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г когато са превзети и храмът в Шиза и царската резиденция Дастакерд На златното блюдо стои името на хан Аспарух така че не може да има никакво съмнение че тъкмо той се е хранел от него но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета което означава че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване най-вероятно в началото на есента на 865 г Кана 2 е изработена от български златар в Плиска по поръчка на висш български сановник и е подарена на хан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни около 826-827 г когато български войски навлизат с флот по р Драва нападат владенията на франките между Драва и Сава и с цената на една многогодишна война българите отнемат Сирмия от франките нападат Моравия разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната като на една от страните на каната е изгравиран самият хан Омуртаг в мига на своя най-бляскав триумф и тържество и наред с покровителката най-вероятно на неговия род българската богиня Умай

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

daggerΒουηλαζοαπαντєςηδυγєτοιγηΒουταоυλζωαπανταγρογηητζіγηταιςηdagger

Buila žoăpan tеšеji dugetоjgiButaul žoăpan tagrogi ičigi taumljši

dagger ΒΟΥНΛΑΖΟΑΠΑΝΤЄСНΔΥΓЄΤΟΙΓΗ

ΒΟΥΤΑОΥΛΖωΑΠΑΝΤΑΓΡΟΓΗΗΤΖІΓΗΤΑΙСΗ dagger

В разчитането и превода на Надпис 21 се пробват такива големи имена от световната лингвистика като дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф В Томсен според когото там пише Жупан Буила завърши купата (тази) купа за пиене която жупан Бутаул приспособи да се окачва акад Ст Младенов - Боила зоапан гравира борбата Бутаул зоапан гравира вътрешния кръст унгарския акад Д Немет - Купата на Буйла Чабан той даде да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан който накара [за нея] да й направят дръжка карачаево-балкарския проф С Байчоров ndash Чашата на Бойла Зопан изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан изтъкнатия американски ориенталист от украински произход проф Ом Притцак и турския проф Т Текин - Чобан Буйла напълни таса Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го) Това е тас за напитки Всички тези не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори в областта на историческата тюркска лексикология и граматика по принцип и на историческата лексикология и граматика на прабългарския език в частност познаването и съобразяването с които позволяват ние проф Ив Добрев да направим обосновем и докажем превода на Надпис 21 като Чашата за която жупан Буила повели като облицоват да изпишат и от която да пие наздраве жупан Бутаул което безспорно е не само най-точният и убедителен но и един направо красив превод на Надписа

Доколкото Надпис 21 и руническите надписи по Съкровището без съмнение са прабългарски то и самото съкровище се явява прабългарско по произход и принадлежност но по силата на това че прабългарите като етнолингвистична общност са основатели и създатели на българската държава а така също и заедно с югоизточните славяни са единият но водещо-главният от двата основни дяла положили началото и основата на българската народност то Златното съкровище от Наги Сент-Миклош повече от сигурно и непременно-задължително е и българско по произход и принадлежност След вече направения в наскоро излязлата ни монография Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон София 2005 пределно подробно-задълбочен и многостранно-всеобхватен конкретноемпиричен анализ-синтез на множеството историко-лингвистични епиграфо-палеографски етнографо-фолклорни антропологически изкуствоведски и др факти сведения и данни и с помощта на пак тук формулираните и разработени принципи и методи в рамките на изградената от нас Най-обща теория на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош каквато теория по същество се явява и цялата монография ние стигаме до следното едно-единствено недвусмислено-категорично повече от ясно и сигурно обобщително заключение а именно

Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност то е събирано ползувано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ последно е било изложено и съхранявано в тронната зала на царския дворец построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г изнесено е от тук през 972 г по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд Бутаул и Ахтум заровено е през 1008 г край прабългарското селце с по-късно име Nagy Szent-Mikloacutes по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан където е и намерено през 1799 г

Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени заради оказаната му помощ от имп Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г когато са превзети и храмът в Шиза и царската резиденция Дастакерд На златното блюдо стои името на хан Аспарух така че не може да има никакво съмнение че тъкмо той се е хранел от него но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета което означава че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване най-вероятно в началото на есента на 865 г Кана 2 е изработена от български златар в Плиска по поръчка на висш български сановник и е подарена на хан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни около 826-827 г когато български войски навлизат с флот по р Драва нападат владенията на франките между Драва и Сава и с цената на една многогодишна война българите отнемат Сирмия от франките нападат Моравия разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната като на една от страните на каната е изгравиран самият хан Омуртаг в мига на своя най-бляскав триумф и тържество и наред с покровителката най-вероятно на неговия род българската богиня Умай

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

В разчитането и превода на Надпис 21 се пробват такива големи имена от световната лингвистика като дешифриралия Орхоно-Енисейските рунически надписи датски проф В Томсен според когото там пише Жупан Буила завърши купата (тази) купа за пиене която жупан Бутаул приспособи да се окачва акад Ст Младенов - Боила зоапан гравира борбата Бутаул зоапан гравира вътрешния кръст унгарския акад Д Немет - Купата на Буйла Чабан той даде да я отлеят [и ето я сега] купата за пиене на Бутаул Чабан който накара [за нея] да й направят дръжка карачаево-балкарския проф С Байчоров ndash Чашата на Бойла Зопан изработена е тя от Ботаул и е чаша за пиене на околните на Зопан изтъкнатия американски ориенталист от украински произход проф Ом Притцак и турския проф Т Текин - Чобан Буйла напълни таса Чобан Бутаул го прикрепи (към гроба) (=окачи го) Това е тас за напитки Всички тези не особено логични и изобщо неубедително-неточни преводи според нас са краен резултат от недостатътъчната квалификация и компетентност на техните автори в областта на историческата тюркска лексикология и граматика по принцип и на историческата лексикология и граматика на прабългарския език в частност познаването и съобразяването с които позволяват ние проф Ив Добрев да направим обосновем и докажем превода на Надпис 21 като Чашата за която жупан Буила повели като облицоват да изпишат и от която да пие наздраве жупан Бутаул което безспорно е не само най-точният и убедителен но и един направо красив превод на Надписа

Доколкото Надпис 21 и руническите надписи по Съкровището без съмнение са прабългарски то и самото съкровище се явява прабългарско по произход и принадлежност но по силата на това че прабългарите като етнолингвистична общност са основатели и създатели на българската държава а така също и заедно с югоизточните славяни са единият но водещо-главният от двата основни дяла положили началото и основата на българската народност то Златното съкровище от Наги Сент-Миклош повече от сигурно и непременно-задължително е и българско по произход и принадлежност След вече направения в наскоро излязлата ни монография Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон София 2005 пределно подробно-задълбочен и многостранно-всеобхватен конкретноемпиричен анализ-синтез на множеството историко-лингвистични епиграфо-палеографски етнографо-фолклорни антропологически изкуствоведски и др факти сведения и данни и с помощта на пак тук формулираните и разработени принципи и методи в рамките на изградената от нас Най-обща теория на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош каквато теория по същество се явява и цялата монография ние стигаме до следното едно-единствено недвусмислено-категорично повече от ясно и сигурно обобщително заключение а именно

Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност то е събирано ползувано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ последно е било изложено и съхранявано в тронната зала на царския дворец построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г изнесено е от тук през 972 г по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд Бутаул и Ахтум заровено е през 1008 г край прабългарското селце с по-късно име Nagy Szent-Mikloacutes по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан където е и намерено през 1799 г

Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени заради оказаната му помощ от имп Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г когато са превзети и храмът в Шиза и царската резиденция Дастакерд На златното блюдо стои името на хан Аспарух така че не може да има никакво съмнение че тъкмо той се е хранел от него но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета което означава че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване най-вероятно в началото на есента на 865 г Кана 2 е изработена от български златар в Плиска по поръчка на висш български сановник и е подарена на хан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни около 826-827 г когато български войски навлизат с флот по р Драва нападат владенията на франките между Драва и Сава и с цената на една многогодишна война българите отнемат Сирмия от франките нападат Моравия разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната като на една от страните на каната е изгравиран самият хан Омуртаг в мига на своя най-бляскав триумф и тържество и наред с покровителката най-вероятно на неговия род българската богиня Умай

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

Доколкото Надпис 21 и руническите надписи по Съкровището без съмнение са прабългарски то и самото съкровище се явява прабългарско по произход и принадлежност но по силата на това че прабългарите като етнолингвистична общност са основатели и създатели на българската държава а така също и заедно с югоизточните славяни са единият но водещо-главният от двата основни дяла положили началото и основата на българската народност то Златното съкровище от Наги Сент-Миклош повече от сигурно и непременно-задължително е и българско по произход и принадлежност След вече направения в наскоро излязлата ни монография Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон София 2005 пределно подробно-задълбочен и многостранно-всеобхватен конкретноемпиричен анализ-синтез на множеството историко-лингвистични епиграфо-палеографски етнографо-фолклорни антропологически изкуствоведски и др факти сведения и данни и с помощта на пак тук формулираните и разработени принципи и методи в рамките на изградената от нас Най-обща теория на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош каквато теория по същество се явява и цялата монография ние стигаме до следното едно-единствено недвусмислено-категорично повече от ясно и сигурно обобщително заключение а именно

Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност то е събирано ползувано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ последно е било изложено и съхранявано в тронната зала на царския дворец построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г изнесено е от тук през 972 г по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд Бутаул и Ахтум заровено е през 1008 г край прабългарското селце с по-късно име Nagy Szent-Mikloacutes по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан където е и намерено през 1799 г

Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени заради оказаната му помощ от имп Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г когато са превзети и храмът в Шиза и царската резиденция Дастакерд На златното блюдо стои името на хан Аспарух така че не може да има никакво съмнение че тъкмо той се е хранел от него но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета което означава че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване най-вероятно в началото на есента на 865 г Кана 2 е изработена от български златар в Плиска по поръчка на висш български сановник и е подарена на хан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни около 826-827 г когато български войски навлизат с флот по р Драва нападат владенията на франките между Драва и Сава и с цената на една многогодишна война българите отнемат Сирмия от франките нападат Моравия разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната като на една от страните на каната е изгравиран самият хан Омуртаг в мига на своя най-бляскав триумф и тържество и наред с покровителката най-вероятно на неговия род българската богиня Умай

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е българско по произход и принадлежност то е събирано ползувано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ последно е било изложено и съхранявано в тронната зала на царския дворец построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г изнесено е от тук през 972 г по време на обсадата и превземането на столицата Велики Преслав от византийската войска а с това и непосредствено преди падането на Източна България под византийско иго съхранявано е в Отвъдунавска България от българските жупани князете Гиляд Бутаул и Ахтум заровено е през 1008 г край прабългарското селце с по-късно име Nagy Szent-Mikloacutes по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на княз Ахтум жупан където е и намерено през 1799 г

Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени заради оказаната му помощ от имп Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г когато са превзети и храмът в Шиза и царската резиденция Дастакерд На златното блюдо стои името на хан Аспарух така че не може да има никакво съмнение че тъкмо той се е хранел от него но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета което означава че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване най-вероятно в началото на есента на 865 г Кана 2 е изработена от български златар в Плиска по поръчка на висш български сановник и е подарена на хан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни около 826-827 г когато български войски навлизат с флот по р Драва нападат владенията на франките между Драва и Сава и с цената на една многогодишна война българите отнемат Сирмия от франките нападат Моравия разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната като на една от страните на каната е изгравиран самият хан Омуртаг в мига на своя най-бляскав триумф и тържество и наред с покровителката най-вероятно на неговия род българската богиня Умай

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

Конкретно и специално някои от златните кани с класически гръцки и сасанидоперсийски сюжети и мотиви са подарени заради оказаната му помощ от имп Ираклий на хан Кубрат след съвместната военна кампания в Персия през 628 г когато са превзети и храмът в Шиза и царската резиденция Дастакерд На златното блюдо стои името на хан Аспарух така че не може да има никакво съмнение че тъкмо той се е хранел от него но върху блюдото има и по-късно-допълнително нанесени кръстчета което означава че то е ползвано за хранене и от цар Борис Кръстител докато двете златни купи с гореприведения гръкоезичен надпис са използувани очевидно-безспорно по време на неговото и на семейството му покръстване най-вероятно в началото на есента на 865 г Кана 2 е изработена от български златар в Плиска по поръчка на висш български сановник и е подарена на хан Омуртаг в чест на неговата победоносна война срещу франките и панонските славяни около 826-827 г когато български войски навлизат с флот по р Драва нападат владенията на франките между Драва и Сава и с цената на една многогодишна война българите отнемат Сирмия от франките нападат Моравия разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната като на една от страните на каната е изгравиран самият хан Омуртаг в мига на своя най-бляскав триумф и тържество и наред с покровителката най-вероятно на неговия род българската богиня Умай

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

Златната чаша 21 с Надписа на Буила е поставена допълнително при останалите златни съдове на Съкровището от страна на неговия последен пазител и хранител жупан княз Ахтум син на жупан княз Бутаул който от името и в границите на Първото българско царство управлява и владее онази част от неговите отвъддунавски земи които се простират между Дунав на юг Тиса на запад р Марош на север и р Олт на изток и който получава златната чаша като подарък най-вероятно около 975 г от своя съсед и добър приятел пак българския жупан княз Буила който пък по същото време управлява и владее обширна област в Седмиградско с център гр Болгарфехервар те ldquoбългарски бял градrdquo Впрочем още от времето на хан Крум (803-814) и хан Омуртаг (814-831) северозападната граница на Първото българско царство върви западно от гр Срем днес сръбската Сремска Митровица по р Сава свива под прав ъгъл на север под големия завой на Дунава на изток излиза и се движи нагоре по Дунав до малко по-назапад от Будапеща преди големия му завой на юг и оттук по права линия върви на север по течението на р Хрон докато стигне Карпатите Северната граница на Отвъддунавска България следва билото на Карпатската верига която образува широка дъга от запад на югоизток напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р Днестър в горното й течение върви надолу по Реката до големия завой малко след гр Каменец-Подолск устремява се на североизток и достига р Днепър северно от гр Кременчуг тръгва надолу по течението на Реката и излиза на най-северната точка на Черно море ndash Херсонския залив източно от днешния гр Одеса

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики се характеризира с конкретно и точно определено много важно-централно място и значение в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо защото в действителност и фактически след Златото на египетските фараони то се явява и по същество представлява първото и по-следващо най-богато и най-красиво сред всички златни съкровища по Света по силата на това че при него се наблюдава една изключителност и неповторимост като съчетание на високохудожествени качества с богатството на материала което като цяло го отделя не само от останалите произведения на старобългарското златарство но и от всички останали златарски произведения по Света Вълчитрънското и Панагюрското златни съкровища все пак по разнообразие красота и богатство се нареждат непосредствено и веднага след Златното съкровище от Наги Сент-Миклош но те обаче дори и да са намерени по българските земи са изработени от някой предноазиатски народ за първото и от гърците за второто поради което изобщо не може да се считат и признаят за български по произход и принадлежност а и при тях в никакъв случай не се наблюдава онази екзотично-древна красота и великолепие които притежава нашето собствено българското златно съкровище

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

Също така световно прочутите но безразборно-хаотично комплектуваните колекции от златни предмети в руския Ермитаж известни най-вече като Скитското злато все пак и все още са твърде и достатъчно далече от това да бъдат истински и напълно завършени златни съкровища Не е истинско и напълно завършено златно съкровище и Перешчепинското съкровище което обаче разгледано откъм златните кани и чаши в него е възможно най-близкото по състав епоха и етническа принадлежност а съпоставката между двете съкровища показва че при подбора на всеки един от съдовете за Златното съкровище от Наги Сент-Миклош именно и единствено българските ханове и царе са проявили изключително висок художествен вкус и критерий и от един определено по-голям масив от такива златни съдове с какъвто те очевидно-безспорно са разполагали са подбрали и извадили само най-красивото и представителното което пък като цяло от своя страна налага извода че този подбор го е направил но по-точно завършил лично и сам цар Симеон Велики когато е трябвало да допълни и довърши украсата на новия си дворец

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

Голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището произтича още и от факта че неговите съдове са събирани и ползувани лично от прабългарските владетели сред които особено ярко се открояват праотецът на българите хан Кубрат и основателят на българската държава на Балканите хан Аспарух като с две от купите пък е покръстен първият християнски български владетел княз Борис ролята и значението както на самия него като държавник и личност така също и на неговото епохално дело не само и единствено за българската история но и за европейската история а от тук и за цялата световна история завинаги ще останат огромни и ненадминати И не на последно място голямата културно-историческа стойност и ценност на Съкровището се обуславя и потвърждава и от уникалните прабългарски надписи по него защото такива надписи не са открити досега никъде на друго място а дори и за в бъдеще да бъдат открити те надали ще бъдат върху точно такива ldquoносителиrdquo от една страна и от друга страна прабългарските надписи върху Съкровището по един категорично-неоспорим и неповторимо-убедителен начин представят и разкриват лексико-граматичната структура не на един изолирано-ограничен прабългарски диалект а на всички без изключение късноантични и ранносредновековни български езици и диалекти който научен проблем от своя страна е изключително важен и значим не толкова и единствено за българската но и за цялата световна лингвистика и историография

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

Само едно от множеството потвърждения и доказателства за важно-централното място и голямото значение на Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон Велики в културно-историческото наследство на българския народ и на цялото човечество изобщо е и никак неслучайният факт че в организираната и лично водена от изтъкнати американски археолози десетдневна обиколка по най-големите европейски музеи в Берлин Виена и Торино с цел запознаване с тамошните колекции на египетското класическото и близкоизточното изкуство на историческите забележителности във Виена се отделят само два дни и веднага след слизането от самолета се минава набързо-последователно през ldquoСтара Виенаrdquo известна катедрала Природо-историческия музей с прословутата Вилендорфска Венера и се пристига в the fabulous Kunsthistorisches Museum Among its treasures are the 18th-dynasty sculpture of Thutmosis III the gold of Nagyszentmiklos and the Gemma Augustea cameo Значи в един легендарно-приказен музей най-малко на второ място от началото към края по място и значение в общочовешката културна история лежи и чака самотно-изоставено анонимно-непознато но по-точно под вънкашност чужда и под чуждо име ограбено-отритнато и грозно посрамено Златото на българските ханове и царе а това безспорно означава и на всички българи от тогава до сега и занапред мъртви живи и все още неродени на всички българи от векове и за векове

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54

Ето защо и тъкмо поради всичко това сега вече преспокойно може и трябва да се приемат за достатъчно обосновани и доказани и следните изводи с оглед на които пък се прави и съответната конкретна препоръка 1 Най-после след многократно-безуспешни опити на най-големи наши и чуждестранни учени е разчетен и преведен напълно убедително-сполучливо уникално-неповторимият прабългарски Надпис на Буила 2 Намереното през 1799 г в градчето Наги Сент-Миклош изключително красивото и ценно а понастоящем и световно прочутото златно съкровище е единствено и само българско по произход и принадлежност 3 Връщаме си безценно българско съкровище със златни кани от хан Кубрат златното блюдо за хранене на хан Аспарух и златните купи за покръстване на цар Борис І 4 В края на краищата все пак и въпреки всичко напълно определено-категорично и изцяло безапелационно е сложен веднъж завинаги край не само на повече от 200-годишната мистерия но и на също толкова продължилите както в отечествената така и в световната наука много непочтено-некоректни спекулации и дори и фалшификации по повод на една българска светиня 5 Съответните български власти от всички нива и степени час по скоро да предприемат най-енергични мерки и стъпки щото над тази българска светиня във виенския музей незабавно да бъде поставен най-верният и истинският единствено отговарящият и отиващият й надпис The Golden Treasure of Bulgarian Kings from Attila to Simeon the Great заедно с преводите на гръцкия гръкографичния прабългарски и руническия прабългарски надпис както и задължително с горепоместената кратка обяснителна бележка за вековно-драматичната история и съдба на единствено и само Българското златно съкровище от Наги Сент-Миклош Ние българите сме дали много на Света

Българино гледай чети знай и помни никога непреходното свое величие и слава

• Slide 1
• Slide 2
• Slide 3
• Slide 4
• Slide 5
• Slide 6
• Slide 7
• Slide 8
• Slide 9
• Slide 10
• Slide 11
• Slide 12
• Slide 13
• Slide 14
• Slide 15
• Slide 16
• Slide 17
• Slide 18
• Slide 19
• Slide 20
• Slide 21
• Slide 22
• Slide 23
• Slide 24
• Slide 25
• Slide 26
• Slide 27
• Slide 28
• Slide 29
• Slide 30
• Slide 31
• Slide 32
• Slide 33
• Slide 34
• Slide 35
• Slide 36
• Slide 37
• Slide 38
• Slide 39
• Slide 40
• Slide 41
• Slide 42
• Slide 43
• Slide 44
• Slide 45
• Slide 46
• Slide 47
• Slide 48
• Slide 49
• Slide 50
• Slide 51
• Slide 52
• Slide 53
• Slide 54