ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

СТЪПКИ ПО ПЛАМЪЦИ

Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде

размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричнотосъгласие на автора и на издателство „gabriell-e-lit”.

© Габриела Цанева, автор, 2019© Габриела Цанева, художник, 2019© Габриела Цанева, корица, 2019© Издателство „gabriell-e-lit”, 2019ISBN 978-619-7520-07-1 за мека подвързияISBN 978-619-7520-08-8 за pdf форматISBN 978-619-7520-09-5 за ePub формат

ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

СТЪПКИ ПО ПЛАМЪЦИ

Издателство

gabriell-e-litСофия, 2019

СЪДЪРЖАНИЕПЪРВА ЧАСТЛИРИКА

СТЪПКИ ПО ПЛАМЪЦИПЪТУВАМ КЪМ ИЗГРЕВАФАБРИКА ЗА СПОМЕНИДНИТЕЗАД СТЪПКИТЕ МИПОРТОКАЛОВО СЛЪНЦЕРОКЛЯТА ТИТРИ МИНУТИУСТНИТЕ МИ ИЗПРЪХНАХАЛУННАТА ПЪТЕКАПЕПЕЛ В ЧЕЛАТАПОРТРЕТ НА НАДЕЖДАСКЪСАНИ ГИРЛЯНДИМАРТЕНИЦИСЛЕДИ ОТ СТЪПКИНАПРАВИХ ОТ ПИСМОТО ТИ ХВЪРЧИЛОПЪТИЩАТА МИОГЛЕДАЛО

ГРАДПРАЗЕН ПРАЗНИКСТЕНАТА НА ДЕНЯУСТНИТЕ МИ СТАНАХА ПЪРЗАЛКИРУСАЛКА В РАКОВИНАОБИЧАМНАДОЛУСЛАДКИШЪТ И ГАЛАКТИКАТАМРАМОР В ДРИПИМИГРАЦИЯОСВОБОЖДЕНИЕГЛЪТКИТЕ НА ВРЕМЕТОЛЯТНА КОЖАКРАЯТ НА ЕСЕНТАЕЗИ-ТУРАОПТЕЧАТЪЦИТЕ ОТ СТЪПКИТЕ ТИВИРУСЗИМНА ПРИКАЗКАНОЩТА ИЗБЛИКВА ОТ ЖЕЛАНИЕКАТО ИЗСЪХНАЛ ЛИСТ

ВТОРА ЧАСТХАЙБУН

26 януари:27 януари:28 януари:29януари:30 януари:31 януари:#nahaiwrimoВЯТЪРГАРВАНХАРТИЯОТПИВАММЪГЛАЧАЙKOTKAУЛИЦАЗВЕЗДИ, ПЛАНЕТИ, КОЛА TeslaЗАДУШНИЦАИГРАУХАНИЕЗАЛЕЗ

СВЕТИ ВАЛЕНТИН или ТРИФОН ЗАРЕЗАНСЯНКАКУЧЕ , КИТАЙСКА НОВА ГОДИНАСЪЛЗАБЯЛПЪТХРИЗАНТЕМИТРАМВАЙ, ВЛАК, КОЛА, САМОЛЕТ....ДАНТЕЛАРЕКАКРАЙГОСТИПЕРО ИЛИ СНЯГУТРОМАРТЕНИЦАПО ХАЙКУ НА ДЕН след февруариСЛЕДИДЪНЕР, ДЪРВОПРАЗНИК, ЗАРЯВОДА И КАЛДЪЛБОЧИНА, ДЪЛБИНАДАЛЕЧИНА

ЧАША, КАНЧЕДУПКАПОДАРЪЦИЦЕЛУВКИСЛЪНЦЕ, КОЛБА, ЗАЛП, ПОХЛУПАКПЛИТЧИНАПЛОЧКИМРЪСНИТЕ ДУМИ НА ПОЕЗИЯТАИЗДАДЕНИ КНИГИ

ПЪРВА ЧАСТ

ЛИРИКА

СТЪПКИ ПО ПЛАМЪЦИ Топлината пълзипо въздуха,попива в кожатаи враства в костите.Течението на кръвта я отмива,все по-навътре я всмуква –до всяка гладна клетка,до всяка глътка вакуола,до всяка локва цитоплазма... Топлината пълзи,не спираот задъхването на почвата –все по-дълбоко потъва,влива се във вените на листата...Потича в кръвта на дърветата,вкопчва се във хлорофила,дъвче светлинатаи повръща храната ни... Топлината пълзи,впива зъби във залеза,боса си,отънялата кожа на ходилата типие огъня на луната и сънуваш,че стъпваш по пламъци...

Топлината пълзи,няма си –пот и сълзи текат по лицето ти –облаци...

ПЪТУВАМ КЪМ ИЗГРЕВА пътувам към изгрева,нося отраженията на дните,ръцете ми са грапави –като керемиди жадувам залеза –кадифен и маслинен,тялото ми го пази –като стъкло от рубини стъпвам по въздуха –пръстите ми са облачни,вдишвам влагатаи кашлям светкавици пътувах към изгрева,сънувах молитви за слънце,кожата ми бе лъскава –като обещание..

ФАБРИКА ЗА СПОМЕНИ Захарни къщички –във фабриката за сладкишимиришена ванилияи шоколад. Адза сетивата –тетиватана душатасе къса. Детствототупти зад ъгълана главата... ***захарни къщички –струпаниспоменидо трупа на дърво...

ДНИТЕ дните болят, като разкъсани вени,зъбят се, плезят се – зли и студени;думи пълзят и дращят в устата ти,стипчиви, неказани и зелени дишаш задъхано, крещиш без пощада –сучеш езика си – нищо не става,тропа в зъбите – като чук в брава;дращиш лицето си, скубеш косата – дните реват – косатка на плажа... ***терорът на мерената речмери ударите на сърцето ми –аритмия;коприната на кожата тивпреде нишките си в мозъка ми –инсулт;гвоздеите на смеха пробихамяха на гърдите ми –издъхнах...

ЗАД СТЪПКИТЕ МИ Пилея миговете –есента дойде,смених сандалитес ботуши,мъглата сепромъквав дрехите,ушите ми са глухи...На пръстистъпваммежду кал и локви,прескачамуличните вади,изпразнихджобовете сиот камъни –зад стъпките ми –блато...

ПОРТОКАЛОВО СЛЪНЦЕ Златен следобед...Хаосътна прашинкитеме омайва...Дърпам струнитена светлината –все едно,свиря накитара...Хапя устни,вместо плод –детството бяга...И само портокаловатакора в чинията,обелена като слънце,ми напомня за дядо...

РОКЛЯТА ТИ Роклята ти –захвърлена на стола –водопадот червена свилаи мека отрова...Котаракът забиваострието на ноктите сив тъмните гънки –докосваплътта ти –ти си красива –бакърена кожаи бели зъби...

ТРИ МИНУТИ пясъчен часовник – отмерва точнотри минути –едно сварено яйце; лачени обувкискърцат по паркета –закъсняла среща ... с три минути... пясъчен часовник – отмерва точнотри минути –една нова Вселена...

УСТНИТЕ МИ ИЗПРЪХНАХА устните ми изпръхнаха,докато търся очертанията на твоите;кожата ми стана пустиня,докато чакам докосването тида изтрие спомените...

ЛУННАТА ПЪТЕКА Морето разплискалунната пътекав краката ми,а някъде встраниприбоят звънии хвърля капкикато звезди –обратно в небето... Или –като светулкив ръцете ми? Лепиш ги по челото,а бризът – в косите ми... Стъпкипо лунна пътека –обратно в морето ли? Или...

* * *зрънца от светлинапо пода – лунатанаднича през прозореца зад завесатасвети звезда – не, мигаокото на лулата ти

ПЕПЕЛ В ЧЕЛАТА вятърът брулиполата в краката ми,пясък в косите,пръски в лицата ни;твоите пръсти –сплетенив облаци,свирятс лъчитена слънцето...вярътър мачкалистата в краката ти,пепел в челата,дъжд в гърбовете ни;моите пръстидържат перилата,които нипазятот сплескване... * * *стон –разбито стъклопод подметките

ПОРТРЕТ НА НАДЕЖДА Рисувам с въгленпрофила тии въгленътвсесетроши.Размазвам с пръстисенките –устните тръпнат,бузите хлътват,помръква погледът –не си ти...не си... Започвам дарисувам очите тис четка –нанасям синьото,водата се стича,отнася сълзите;разголва душата –и виждам,че нямашзеници...Знам,не си ти,не си...

Новзимамтуш,изписвам веждите,чертая миглитеи те търся...Тогаваразливаммастилото –то скрива лицето ти... Знам,не си ти...не си –не мога да те намеря...

* * *върху устнитеизсъхнали следи от сол –безмълвие

* * *кошмарикамък върху гърдитедуши съня ти

СКЪСАНИ ГИРЛЯНДИ Сочни стръкове подподметките на зимнитеми обувки –джвака калтав тревната площна парка,не свършва есента;мокри теменужкицъфтят под умрелилиста,птици цвърчат,като пред свиванена гнезда,скъсани гирляднилъщят сред голиклони,вятърът развяваплаща на Дядо Коледа –не може да го откачиот върха на бора,сухи игличкикичат косите тии блестиш -уморена инесбъднатаСнежанка си...

МАРТЕНИЦИ Две вълнени топкивисят на ревера,развети от вятъра,лицето замерят... Две вълнени куклипод червените бузи,запращат в очитеснежни вихрушки... * * *празна алея –само обрулени листапо пейките под тополите –шумът от смачканихартии * * *разтварям дланисрещу снежната фъртуназамръзнали сълзи

СЛЕДИ ОТ СТЪПКИна проф. д-р Иван Байчев

Сълзи,като следи от стъпки,замръзнали по хълмана живота.Устните савече неспособниза усмивкаръцете –сплетени в решетка;торбички под очите,отметнати назад коси,върху гърдите ти –снежинки,вместо венчелистчета...И черните обувкисред цветята на полянатаи тишината,залепнала в калта...

накрая –шепа пръст за сбогом...Не, довиждане –до следващата среща,сред звездите...

НАПРАВИХ ОТ ПИСМОТО ТИ ХВЪРЧИЛО Направих от писмото тихвърчило,завързах му опашкаот гердан ихукнах към скалитеда му дам крила.Вятърът го грабнаот ръцете ми,завърза гов косите мии ме захвърликъм небето... Направих от писмото тихвърчило... * * *клошар и куче –край кофата за сметкозина и козирка * * *следи от устнивърху чашата ти;върху сянката й – прах

* * *мирис на пролет и снягпаяк тъче капанв сухите листа на лоза

ПЪТИЩАТА МИ Пътищата ми не те намират,не мога да стигна до теб –пътищата ми не се събират...Разтврарям шепи,разпиляват се –не са юзди,не впрягат живота ми –пътищата ми са съдби,които не мога да пребродя... ***след бурята –в локва край бордюралодки от листа

ОГЛЕДАЛО в дъното на алеята –силует на пощальон,изгубен в мъглата само шум от вятърв корони на кестени...

ГРАД град –дъга от смог и прах;слънчевите лъчи,разложени на съставните си цветовецелуват асфалта и бетона на тротоарите,превръщат се в пролети обещават възкресение... затваряш очи, колебаеш се –струва ли си да изживеешоще едновъзкресение?унищожение?унижение? умиление –ято врабци пищи в клонитена сухо дърво,нокти и клюнове дращят кората,лющят я –конфети в косите ти...

град –трафикът не намалява празнично;продраният гракна разгонен котаракраздира мракаи те връщакъм първичната същност,към тъматав душатана предчовека,който паке чакалобещанието за възкресениена слънчевите лъчи,преминаващи през дъга от дъжд,разложени на съставните си цветове,целуващи базалта на пещерата...

* * *черно-бял филм –стиска трева пред устатана мъртвия кон * * *замръзналите ми пръсти –в козината на куче;то души вятъра итърси съчувствие

ПРАЗЕН ПРАЗНИК Празно е,когато празникъте само цветяи заучени пожелания;когато, скритизад ненужни подаръции нелепи усмивкизабравяме същносттаи смисъла на онова,което празнуваме...

Празни бутилки,стопени свещи,мръсни покривки,болни глави...

Вятърът развявастаниоловите обвивкина бонбони и пробити сърца.

Рекламните брошурина френски парфюмии кремове против бръчкисе въргалят в калтаи полепватпо старите ни обувки,

защото новите,опаковани в лъскавити си кутии,дремят в дрешникаи чакат да бъдат обутина някой друг празник,в някой друг живот...

СТЕНАТА НА ДЕНЯ Стената на денястои пред мен –вратата е отворенаи вятърът, като крадецтършува в къщата...Дъждът рисувас мокрите си пръстипо прозореца –не спирамда се взирамвъв картините,които криволичатпо стъклата,набъбватв ръбоветена первазаи капят –като потпо челото на болен...Стената на денястои пред мен,вратата е отворена,мъглата - тих убиецсе промъква в стаятаи с мъхестите си ръцеме задушава.

***изкушение –върху устните тикапка вишнев сок ***крило на прилепме погали по лицето –протегнах бялатаси длан в нощта –над нас мъждешекато крушказабравена луна...

УСТНИТЕ МИ СТАНАХА ПЪРЗАЛКИ Мъглата хвърли бялата си мрежавърху дървета, улици и преспи,преплитам пръсти с клони и с ръцете ти,дланта ми лепне върху ръкавицата,в която тръпнеш, дишаща кошмари... Изпръхнал е езикът ми от вятъра,а устните ми стават на пързалки,докосвам гънките на слепоочията ти –днес пак ще тичам, въздухът ще парии коленете ми ще бъдат рани...

РУСАЛКА В РАКОВИНА Свличам кожата си на плажа -като излишни дрехи,морето ближе краката ми,лунна пътека ме мами,звездите са удавени... Вплитам вълните в косите си,пяна лепне върху плътта ми,нощта се стича, връщам се -русалка в раковина съм,на пясъка забравена.

***луната плуванад мъглата –плод в сметана

ОБИЧАМ обичам шума на снежинкитев мрака,игличките на студапо лицетои кучето,което...изпъчи корема си –като рунтав барабан,по който думка сърцето му;свиуши –ивърхувърхана носа мушапката ми затанцува –като гумена топкавърху носана тюлен

обичамшума на пързалката,и усмивкатана снежен човек – сметана с боровинки –като въглени в сняг,иликато многоточие... обичамтръпчивия вкусна зимния плаж,пясъка в зъбите,мириса на изгоряло...шума на прибояи онядив шепот в ума,който ме карада бягам нагоре... обичам ***върху снега –следи от човкии счупени крила

НАДОЛУ Сънят тежи –като камък,вързан за краката ми;лепне –като лепило,зашило очите ми;и задушава,като вълна,в която се давя...Вървя и пред мен зейва врата –черна дупка в бяла стена...Стръмно каменно стълбище,слизам надолу, надолу –като в пещера,като в утроба...Не, просто топла влага –стар зимник,увиснала крушкана протрит кабел,торба със замръзнал цименти замръзнала историяв куп стари вестници исчупен часовник...Вървя с вързан камък в краката си,гледам със зашити с лепило очии се давя...

Пред мен зейва врата –черна дупка в черна стена...Стръмно каменно стълбище,слизам надолу, надолу –като в пещера,като в гроба...Не, просто влага –стар зимник под зимника,паля клечка кибрит,държа пламъка в шепа,усещам в краката си вятър,мишки и плъхове –това ли чакам?Твърде дълбоко е,слизам надолу,писък на прилеп –като пирон в ухото...Не, просто долу,някъде в дъното –стар грамофон свирисимфония –плочата пука,като градушкапо ламаринен балкон,а от златната му фуниясе излива меланхолия...Събудих се – не е сън,в старата къща съм –чистя мазето и хумбата...

СЛАДКИШЪТ И ГАЛАКТИКАТА Сладкишът,с аромат на ванилияи зелени ябълки прегоря –като сърцето ми,уморено от сънища. Искам да скитам по тъмните улици,да вия срещу пълната луна –като кучеи гласът ми да глъхне в тишината на нощта –като свирката на оня влак,от примера за доплеров ефект,с който обясняват почервеняванетона светлината от отдалечаващите се галактикив разбягващата се вселена... Пяната на бирата преля от чашата,потече по масата, изсъхна.Мехурчетата й не се разпукаха –не се превърнаха в паралелен свят... Пия жълтата течност на битиетои зяпам отражението си в огледалото...Мечтая да отида там, къдетоще видя началото на сътворението,отразено в масата на гравитационна леща...

Лещата извря –опече се върху керамичния плот.Аз галя къдриците си, свивам се в одеалото –реша думи и пиша поезия,докато чакам да се прибереши искам по спиралата на загиващата материяда падна във фунията на сингурярносттаи да потъна в някое друго измерение –ще се освободя ли?

МРАМОР В ДРИПИ хриплива кашлицав мъглата –или еполъх от тютюнев дим?в очите светиуличната лампа,увиснала натъничък фитил...заспиваш свит,върху ръждиво скеле –дъска ти служиза легло,ботушите са сдупки, но до тебетупти сърцев горещоколело.завиваш сес проскубанатакозина,захвърлил сиконсерватас доматен сос,посръбвашизветряла бираи бършеш

с безпръстнаръкавицачервения си носсуграшицатапада във косите ти,небето е катопокров,ледът сковаважицитезаспал си –мраморв дрипи

МИГРАЦИЯ когато шипките заприличатна петна от кръв,детелините прецъфтяват –тогава лятото се превръщав шепот от прах,и лястовиците бягат... ***тополите се огъват,свистят короните им –като тетива на лъковевятърът отвяваптиците от клоните –като есенни листа

ОСВОБОЖДЕНИЕ

освобождение –потъвам все по-дълбоков мрака на душата сиоголвам сеот спомени –като от люспи луксе беля,до зелено,но нямахлорофилв сърцевината ми...разкъсваммаранятапред очите сии дните падат –тежки, като помен...

Вече нямам воляда гледам в упор света,вече не искам да споря,да вея знамена,да говоря с гласана мъченицитеза свобода...защото свободатаникой не я искакрай брега на нищетата,която плискав краката ни,пред вратата на къщите,които пазим заключени,отдавна изгубилиценното от същността си...Вече нямам силада вървя през живота...счупена шия –главата ми виси,като на обесен,езикът ми се вдърви –нито вик, нито песен,само с раздранипръсти драскампо паважаняколко строфи,коитоне мога да кажа...

***восъчни пеперудипърхат върху хризантемите –забвение

ГЛЪТКИТЕ НА ВРЕМЕТО Бавно пия глътките на времето,кашлям и се давя в спомении забравям настоящето,тихо гаснещо в душата ми... Бавно мия стъпките от пътя си,и събирам камъчета в шепи –всяко е едно завръщанекъм несбъднатото бъдеще. ***откраднах нощта –не можах да вземакадифето на кожата ти,забравих мекотата й,изгубих светлината й;само няколко светулкиполепнаха по косите ми –прах от звездив краката ми...

ЛЯТНА КОЖА Облякох лятната си кожа –златисто-загоряла и гореща;вървя по кея и посрещамизбягалите чайки от морето. Съблякох лятната си кожа –лилаво-гладка, като чужда;изящна съм без нея и ненужна –като забравена надежда. ***светулки върхупрозореца – очитена баба в отвъдното

КРАЯТ НА ЕСЕНТА Краят на есента попива в кожата –напоена със злато от лятото,изсушена с целувки от слънцето,изпръхнала от дланта на вятъра,изранена от треви и нокти... Краят на есента попива в кожата –да бъде зимата бяла,цялата в сняг и чисто,зимата – ново начало... Краят на есента полира тялото –жадно за дъжд и зелено,търся цветя в поляната на душата тимъртви листа дращят нозетеи мъглата ме дави... Краят на есента повива душата –да спи в дома на тялото,въжето е вързано здраво –кибрит ми трябва, да го запаля...

ЕЗИ-ТУРА звън на разпиленимонети пред касатав хипермаркета – късчета неизживенивъзможностиза щастиеези-тура –пътищата чакатда бъдат извървени

ОПТЕЧАТЪЦИТЕ ОТ СТЪПКИТЕ ТИ Отпечатъците от стъпките тиоще личат по перваза –Птица ли си? Пролет ли си?Полетя ли с пъстрите цветовена спомените ни,прегърна ли пръските на дъжда?Или се приземи върху пясъкана надеждите ни?Ще се върнеш ли?Отпечатъците от пръстите тиоще личат във въздуха,още горчат върху устните ми,още горят отраженията ни,залепнали върху огледалото...Не, гори стената зад него –то вече е пясъкот счупени стъклаи измислици...

ВИРУС поезията ме убивакато вирус –напада всяка мояклетка,руши нормалнотовъв неяи го заменяс луда същност... поезията ме изяждабезпощадно,разграждапосивялата миличност,разпрашва щуриобрази в ума ми –набъбватв цветна пищност

копнеж за лято –борчето затрупанов снега ЗИМНА ПРИКАЗКА Скърцастарото стълбищена старата къща,дървото стърже,като щурче.Въздухът лепнев гърдите, замръзнал,устните пръхнатот прах и безмълвие.Ръцете горятот студаи болятот липса на допир. Очите тъкатот лъчитена слънцетомрежа за спомени –тайно завръщане. Зимната къщаотвръщас мълчаниена моя летен въпрос –

къде останадетството –скрито в скринана баба ли?Детство,поднесенона ленен поднос. Бавно изкачвамстарото стълбище,дърпам завесатаот светлина.Там, на тавана,почти под слънцето,виждам сандъка,пълен с мечти.Вдигам капака му –варак в комина...В очите ми –сажди ипеперудни крила.И неоткриладуха на детството,дъха мистава сива мъгла...Тръгвам унила,преглъщам ножове,впили се в гърлото –строшени стъкла...

Прегръщам ръцеи загръщам яката си –денят е син от лед и слана.Вървя в следата си –хруска пътеката... И не разбирамкога разбрах –зимната приказкане е средствотода се завърнав света...

***пробита шапка –в локва сняг саксияза кокичета

НОЩТА ИЗБЛИКВА ОТ ЖЕЛАНИЕ нощта избликваот желание,разкъсаноот бялапищностнощта пулсиравъв ръката ми,съсирва сев дланта мии умиранощта е пълнасъс копита,които чаткатпо стъклата,като захвърлениот вятър кестени

раненипръсти диплятгънкитена тъканта,с коятоутре щеушиятдрехиза утехана вдовиците

с конци,разплетениот скъсанияплащ на просякобесихадевиците нощта изригваот мълчание,разкъсаноот чаткащикопита... не питамоткога сънувамсечища...не искамда битувамсред пълчища –без дниза спомени;без дниза мислене –потъналивъв бездниот безличие,от ежедневие,от безпаричиеи липси

обувамлудата сисъщност,разцъфналаот зимнителъчи –разпрашени,пречупениот бяло,ликуващи,разкъсващислани... срамувамсе от дневнатаси цялост –безлична,като липсващадушамъдрувамкак да оцелявамв нощите –разкъсваниот разоранидрумищаи чаткащикопита

пирувамс лудитеси сънища,гладувамс днитебез мечти...

КАТО ИЗСЪХНАЛ ЛИСТ Като изсъхнал листиграя с вятъраи бавно падамкъм земята.По пътя си те срещнах –докоснах сев ръката ти –изсъхнал листв шушулка куха... Изсъхнал лист,изтрит от вятъра –при полетаси към земята бленувампролети очакване...Мъглада ме обвива –като булка.Снежинкитеда се превръщатвъв светулки –в очите тида търсяцветовете ни...

Ще стоплятишината ти,ще бъда бяла –като зима...Ще те обричам –като есен,ще те наричаммое щастиеи ще чертаявърху тялото тистъпкикато по празнотополе на Антарктида. Ще дойде пролетта –тогава листата мище цъфнат във зеленои птиците ще пеятвъв косите мии пръстите тище ни светят...

ВТОРА ЧАСТ

ХАЙБУН

Толкова е тихо, че шумът от вентилатора на лаптопа вие катовитло на самолет. Тя спи, очите тичат под клепачите и капчици,като роса, блестят по челото й – или като конденза по стъклата.Дишането й е накъсано, като скъсани и смачкани листа от тетрадка.Докосвам я, студена е, температурата спада... антибиотикътдейства, и антипиретикът и шините, и етеричните масла... самоспоменът за оня звук на строшени кости още стърже в главата ми, ощеогъва колената ми, още вади кръвта от главата ми... Сърфирам, бягам,все по-далеч от стаята, от нея и от себе си... Фейсбук, хайку-кръг„Шошин”... толкова отдавна не съм писала хайку, толкова отдавна несъм чела хайку...

26 януари:МИР (вътрешен мир - вгледайте се в себе си, огледайте се наоколо за хора,

птици или животни, които излъчват спокойствие; световен мир - пазете сеот сълзливи изказвания или лозунги)

Пръстите галят клавиатурата, пиша, за да отговоря на темата и

не мисля дали това е хайку... Това е майка ми, заспала на възглавницатадо главата ми... И болката в тялото ми, което си почива...

спокойствие –пот по възглавницатана болен

Този миг беше мой, уловен, истински, миг на мир, на отмора, следумората на ужаса. И кой знае защо, вътрешно се разсмях – да се сложизнак на равенство между мира и спокойствието е все едно да се сложизнак за равенство между мира и войната...

мир и тишина –пот по възглавницата,болният заспа Но аз не заспивам, лаптопа ме топли и жужи приспивно, глобалната

мрежа ме е обсебила – източник на информация, затрупана подреклами и чатове, все някъде под тях ще намеря онова, което митрябва... Ха-ха... Доктор Га лекува по интернет...

Пот по възглавницата. Спи, челото й е хладно, бузите – хлътнали,кожата – сива... Някъде в нея воюват белите й кръвни клетки синфекцията от разкъсаните тъкани... хематомите пулсират някъдетам, под кожата и под шините – надявам се, че антибиотикът ще сисвърши работата, а антикоагулантът, който приема след инсултаняма да позволи да се получат тромби...

Е, поне й спестих бърза помощ и болницата...Пот по възглавницата – болната спи и сънува, че тича...

27 януари:ЦИТРУСОВИ ПЛОДОВЕ или ОРАНЖЕВ Оранжево... Портокалът е оранжев, и слънцето - когато залязва.

Искам слънцето да залезе и да заспя. Искам, когато се събудя, да едруго...

горчиво –кора от лимонв студения чай Зъбите ми тракат; не от студ треперя.Докосвам челото й и търся дъха й. Кожата й е суха, като стърнище,

пръстите ми я стържат, като ренде...Компютърът вие. Искам да мисля оранжево, но мисля само за

портокали и студ... за студ и смърт... портокал в снега – оранжево вбяло, оранжев жълтък – пържено яйце, замръзнало в леда.

портокал в снега –просякът мечтаеза пържено яйце Стоплих се.Ръцете й са студени. И челото. Искам да продължа, търся

следващата тема; връщам се назад, към вчера, към началото, къмпредизвикателството да пиша поезия... да не мисля как да спасявампарализиран с два счупени крака...

25 януари: СВЕЖ, НОВ, ЧИСТ Свежо, чисто и ново... Де да беше...Само настръхнал студ...

скреж по цветето...изгревът се скри в мъгла –януари Какво по-чисто и ново от изгрев...... и от януари?Заспала съм.Очите ми са подути и клепачите бодат ретината, когато ги

затварям – все едно затварям таралеж в кутия... Спи ми се, толкова,че чак боли.

Дишането й боде. Гърлото й е сухо, като шкурка. Някъде дълбоко вдробовете нещо хрипти, но гърлото й е сухо и знам, че не мога да гонамокря...

24 януари: ПРАХ прах върху пързалката –ваканциятасвърши Ще ме стоплиш ли? Къде си, ще ме стоплиш ли?Зъбите ми тракат,

ще изскочат, като в кошмарен сън.как да изкореня болестта?

23 януари: КОРЕН Не мога да мисля за поезия и хайку. Тази дума, „корен”, винаги я

свързвам със знака за коренуване... и едва след това с корен – като основаи свързване, като дълбочина и влага, като стремеж към стабилност ивръзка... „Ще впия корени във теб” – бях писала някога... Сега искам...да се изкореня... и ми става смешно-тъжно, защото си представямбягащо дърво, нарисувано в детска книжка... Това ли съм – карикатурана дърво без корен?

Отивам още по-назад... 22 януари: LINGER"Linger" означава оставам още малко с нещо, някой или някъде, където ми

харесва. "Linger" може да се отнася и за чувство, усещане, мирис,преживяване, спомен за сън, топлината на летен ден, желание, от коетомислим, че сме се отказали...

спомен за пътеката –ръцете ни са вплетени,вървим Да, LINGER, представа-спомен, която мислех, че съм забравила. Не

съм.Непоносима тема – от нищо не съм се отказала. И още събирам

спрели мигове...А онова, изплъзващото се, то пъпли край мен, души ме... онова нейно

присъствие, отпреди, което няма да се върне, но което не мога даприбера в килера на паметта си, защото тя е тук, още тупти, ощеиска и се променя...

28 януари:РЕЖА 28.01.1отрязан кичурот коса –изхвърлена болка 28.01.2откос сено –тревата ще порасневместо козина Днес мисля само за тъга...А пред очите ми е оня вързан миг, когато кучето ми тичаше в

майската трева и козината му се смесваше с цветята...

***21 януари: МЕДИТАЦИЯ или ХАРМОНИЯ 21.01.1медитация –изтръпнали коленепод лаптопа 20 януари: ТАРО или КАРТИ ЗА ГЛЕДАНЕ на мониторапасианс след пасианс –няма надежда 19 януари: КАМБАНА камбанен звън –ехо от стъпкипо борови иглични жужене на пчелиглавите на камбанкитетежат 18 януари: МЕК, НЕЖЕН, ТИХ пуста градина –върху сухата розатих сняг вали

29януари:ГРИПНА ВАКАНЦИЯ Някога, когато бях малка ученичка, мечтаех за грипна ваканция... за

зима, за студ и за сняг, за виелица... а аз у дома, с книга в ръка... далеч,далеч, накрай света...

Свобода у дома, със сълзи и хрема... 29.01.1прах по чина,пързалката пустее –сълзи и хрема 17 януари: ПТИЧИ ПЕСНИ(ако знаете коя е птицата, назовете я) 17.01.1славеят мълчи –смениха клетката мус нова

16 януари: ПИСЕЦ, ВРЪХ(или остър ВРЪХ на каквото се сетите - писалка, карфица, стрела,

пирон...) писецътразкъса хартията –детски сълзивърху мастилото Знам, че не е хайку, но не ми пука – харесва ми! И ми напомня нещо

старо, старо... Началното училище, учителката, която искаше да нинаучи да пишем с писалка... защото... хм... с химикал не можело да сепише тънко и дебело... Та, спомням си как преписвах летния сидневник, в нова тетрадка, онази, която трябваше да представя научителката... Писецът дращеше листа, като пирон, разкъсвашефината му структура, мастилото се разливаше в грапавините ибуквите изглеждаха настръхнали. Много внимавах да се сгреша, защотодневникът ми беше дълъг, един истински пътепис... Но накрая... накраяписецът все пак разкъса хартията, мастилото се разля, а сълзите ми –върху него...

Тогава бях на осем, трябваше да минат още десет години, за да сесблъскам с нещо подобно – в университета, преподавателят ни пофизика искаше да смятаме със сметачни линийки, защото... хм...калкулаторите били за глупаци...

По-добре да спра дотук.И да се върна към темата от предходния ден... 15 януари: ПАСТЕЛИ(или моливи, четки...) следа от пастелвърху стената –знак за теб, че бях тук

14 януари: СТРАНА, ДЪРЖАВА(или хайку, вдъхновени от пътувания в чужбина) само мечтитемежду мизериятаи поносимото

30 януари:ПАУН 30.01.1януарски пек –очите ти цъфналиириси 30.01.2слънцето закриокото си – паунътразпери опашка

13 януари: ПУКНАТИНИ, ПРОЛУКИ суша –мравките на походкъм Долната земя

12 януари: УЧИЛИЩЕ Вчера писах за училището, ще стане много, ако и днес пиша за

същото. А всъщност, всеки ден е училище. Всеки ден, в който оцеляваш...

11 януари: ВИНО 11.01.1винена чаша с оцет –още ли чакашда дойда

11.01.2очакване –във винена чашаоцет

10 януари: БИЛКИ и ПОДПРАВКИ Билки и подправки – може да звучи като подготовка за кулинарно

шоу, но аз се сещам за магьосническата нощ, за еньовден и вещици... и засветулки

букет от светулки,вместо киткас еньовче Магьосническа нощ -вдигни магията от нас -с билки и цветя,с цъфнали жита,с кръглата Луна,с танцуващи светулки… Магьосническа нощ,в която майчини милувкини правят по-добри. Обичам го, това мое стихотворение... Още повече го обичам сега,

слагам дланта й върху бузата си, ръката й пари, тя отваря очи, гледаме учудено, прибира ръката си под завивката... пак затваря очи, дишаповърхностно, унася се... и най-неочаквано хваща ръката ми и я мачка всвоята... Знам, това е начинът й да ми каже, че ме обича.

31 януари:ЛУННО ЗАТЪМНЕНИЕ 31.01.3супер луна ли? –кармин с брилянтно синьовъв сладкиша 31.01.2луната в анфас,слънцето я целува –земята ревнува луната в анфасчервената сянка на теразатъмнение 31.01.1затъмнение –луната, целунатаот сянката на тера 9 януари: ОТРАЖЕНИЕ 09.01.1отражение –в очите тиоблак над езеро

09.01.2отражение –очите тив счупено огледало 8 януари: БЪРЗИНА, УСТРЕМ или БАБИНДЕН 08.01.1лястовицатасе стрелна след мухатагладна челяд 7 януари: БЛАГОУХАНЕН ПОЛЪХ или ИВАНОВДЕН следи от парфюмскрежвместо цъфнали клони 6 януари: СУПА или БОГОЯВЛЕНИЕ супа от спанакнабола тревапод снега 5 януари: ДНЕВНА ЛУНА дневна луна –снежният човекс двойна глава

4 януари: ПЕПЕРУДА 04.01.3 червени пеперудиокапаха листатана лалето 04.01.2 вятърът отвялистата на лалеточервени пеперуди 04.01.1 миглите типеперудени криласбогом ли каза? 3 януари: ПЪТУВАНЕ 03.01.1пътуване –броенициот лястовици 03.01.2стъпка в снеганачалотона пътя

2 януари: ЯЙЦА 02.01.1счупени яйцапод гнездото цъфналимаргаритки

1 януари: УТРИННА МЪГЛА 01.01.1утринна мъгла –животът задхоризонта 01.01.2старецътсе взира в хоризонта –утринна мъгла 01.01.3скреж цъфнали саплодните дръвчетаутринна мъгла утринна мъглацъфнали са плоднитедръвчета скреж

Първи февруари. Дните ме застигат, вече не мога да спра.Всъщност, днес започва международното предизвикателство „По хайкуна ден през февруари”... доколкото успях да прочета...

Вятърът роши неокапалите листа на дървото, което се опитва данадрасте блока... Лаптопът вие в скута ми, майка ми спи... Днес вечевсичко съм направила. Дали?

#nahaiwrimo 1 февруари:

ВЯТЪР(зимен, пролетен, летен, есенен, лек ветрец, буря, морски бриз, вечерен

бриз, дневен бриз, южняк, северняк, ухаещ, утихващ) 01.02.1люляков полъх –целувката на мамаза лека нощ 01.02.2вечерен вятър –тръстиката шушнеза страст и за смърт 01.02.3летен бриз смирис на тиня и сол –тръстикова песен

2 февруари:

ГАРВАН(врана, чавка, сойка, сокерица, сврака, гарга) 02.02.1поличба –врана кълве от ръкана дете 02.02.2залез –слънцето в клюнана гарван

3 февруари:

ХАРТИЯ 03.02.4отминал миг –хартиени лодкив калния/дъждовен поток 03.02.1бяло –ято жеравивърху снега 03.02.2оригамивърху снега – по-белиот цъфнали сливи 03.02.3ято жеравивърху снега – по-белиот цъфнали вишни

4 февруари:

ОТПИВАМ(Кои питиета, кои неща от живота и кога предпочитаме да пием глътка

по глътка, с наслада или с тъга, или със страх, че ще се изгорим? ) 04.02.1забързан ден –върху чашата с кафеслънчево зайче 04.02.2наслада –глътка изворна водав горещи шепи

5 февруари:

МЪГЛА 05.02.1в мъглата –само свиркатана влака Е, под този опит трябва да сложа емотинка на усмихнато човече...

по-добре така:мъгла –само свиркатана влак 05.02.2виелица –силует на пътникпрез снижинките

6 февруари:

ЧАЙ(от мащерка, лайка, липа, шипка, кантарион, мента, портокалови кори,

розови листенца... черен чай, зелен чай, индийски чай, грузински чай, студенчай...)

Чай – чайка. Не обичам чай...само аромата на чай, обичам цвета му

в бял порцелан със синьо-златна глазура. Обичам докосването наустните до горещата чаша и парата върху бузите, замъгления поглед иочакването за облекчение на болката в гърлото, в което са впитиножове.

И писъкът на чайка в полет. 06.02.1писък на чайка –изгревът се утаив празната чаша илиписък на чайка –изгревът в дънотона празна чаша 06.02.2венецът на булката –чай от портокаловицветчета 06.02.3шипков храст,езикът боде –

лято в чаена чаша

7 февруари:

KOTKA 07.02.1зимна топлинакотешки лапи върхукапака на кола

8 февруари:

УЛИЦА 08.02.1трева междутротоарните плочки –пустош или, не –живот –тротоарните плочкинадигнати от трева 08.02.2режещият звукна моторен трион –улицата просветля

9 февруари:

ЗВЕЗДИ, ПЛАНЕТИ, КОЛА Tesla 09.02.1пролетен вятърна пода съзвездиеот счупени стъкла 09.02.2раздвоениев огледалотоблизначката ми

10 февруари:

ЗАДУШНИЦА Простете ми черния хумор, вчера бях на погребение на близък човек.

Усещането, че личността липсва от трупа, никога не ме бевръхлитало толкова осезателно. Светлините и златото в полумракана храма ме замаяха, почувствах се дрогирана от тамяна имърморенето на свещеника. Излязох вън, а на плочника, черни просяци,като врани, чакаха своя пир... Не знаех, че днес е задушница.

Когато за първи път загубих близък човек, пак беше ден предизадушница. Тогава някой каза, че праведниците умирали така – за давлязат душите им право в рая:

10.02.1райската вратаотворена –време за умиране 10.02.2задушноот мирис на тамян –пир за просяка

11 февруари:

ИГРА 11.02.1летен бриз / игра на пастиркуче гони гълъбина площада 11.02.2мъглана балкона играятснежинки/децамъгла –децата играятна криеница

12 февруари:

УХАНИЕ(аромат, парфюм, мирис)

12.02.1ох, пак ароматна лавандула –кашлица и схванат врат 12.02.2в коридорамокри ръкавици и шалмирис на зима

13 февруари:

ЗАЛЕЗ зелено небе –върху слънчевия дискзакъснели гларуси или

зелено небе –Вечерницатаизпревари залеза

14 февруари:

СВЕТИ ВАЛЕНТИН или ТРИФОН ЗАРЕЗАН 14.02.1раздяла –празна бутилкав огледалото илипразно –следи от червилото йпо чашата 14.02.2зарязване –сълзи капятдо лозата

15 февруари:

СЯНКА есенен вятърсянка на пеперудавърху суха трева

16 февруари:

КУЧЕ , КИТАЙСКА НОВА ГОДИНА 16.02.1цялата любовв очите на кучекучешки живот 16.02.2нетърпениевятър в прозорецакучето зад стъклото 16.02.3бурен вятъркозината на кучетонастръхнала

17 февруари:

СЪЛЗА 17.02.1порой –под мократа ми косаняма място за сълзи илипорой –по бузите миняма място за сълзи 17.02.2отсечен клон –сълзите на дървотовърху мъртвите листа

18 февруари:

БЯЛ 18.02.1черно-бяла снимка –прегърнати на пейкамама и татко 18.02.2пътека в снега –драскотина в бялатапустош 18.02.3стъпки в снеганапред и назадвсе бяло 18.02.4лошо хайку –само петновърху белия лист

19 февруари:

ПЪТ следи от стъпкиизтрити от вятърастарец на пътя разпилян животпо пътякъм целта стъпки в снегастигат до бесилотобезсмъртие

20 февруари:

ХРИЗАНТЕМИ 20.02.1 в ъгъла - кашпас изтлели хризантемиотминал празник 20.02.2 цяло езеров чашката на лалетомокри обувки

21 февруари:

ТРАМВАЙ, ВЛАК, КОЛА, САМОЛЕТ.... мигат в небетофаровете на колаздрачаване

22 февруари:

ДАНТЕЛА 22.02.1скъсани чорапидантеления делникна клошаря 22.02.2ранна пролетсянката на брезичкатадантела върху тревата

23 февруари:

РЕКА залез над Дунав –границата очертанас червено мъглаот разбита вода –реката в пропастта

24 февруари:

КРАЙ (край на период от време, на сезон, на книга, на страница, на филм, на

връзка, на село, на нишка, на танц, на песен, на разговор, на кавга, насмешка)

край ъгълана старата къщапак играят деца деца играяткрай старата къщалятото дойде

25 февруари:

ГОСТИ 25.02.1досадагостенките на бабапият трето кафе 25.02.2петно от восъкна покривкатагостът не дойде

26 февруари:

ПЕРО ИЛИ СНЯГ 26.02.1кучетосред облак от снежинкискъсана възглавница 26.02.2стъпкано перокотката се облизвагълъб на клона

27 февруари:

УТРО 27.02.1сива пролукамежду завеситемиглите притворени 27.02.2звън на будилниктопката в стомахапълзи към гърлото

28 февруари:

МАРТЕНИЦА щъркели в небето –дървото разцъфтяот мартеници напъпил клонс червено-бели нишкищъркел в небето

ПО ХАЙКУ НА ДЕН след февруари Искам да продължа. Всеки ден – една дума, едно хайку... или две

хайку? Два мига, пет, уловени, залепени за листа. Не знам какви думида измисля, думите ми се разпиляват, потъват някъде, откъдето немога да ги извадя... А дори не знам дали ще бъде истинскопредизвикателството да пиша по хайку на ден по думи, които аззадавам...

1 март:Истинското предизвикателство ще бъде да намеря думите... и ги

търся... вървя по следите им...

СЛЕДИ 01.03.1следи по снега –човек и кучепо пътеката

илипътека –по снега следиот човек и куче

2 март:

ДЪНЕР, ДЪРВО 02.03.1пълноводие –чайка върху дънерв реката 02.03.2гарван надизкоренено дърво –наводнение

3 март:

ПРАЗНИК, ЗАРЯ зарянад дрипави дървета –трети март

4 март:

ВОДА И КАЛ мартенски снягвода и кал с петна от греси сажди

5 март:

ДЪЛБОЧИНА, ДЪЛБИНА езеро –в дъното на кратеранебесна дъга

6 март:

ДАЛЕЧИНА самотен пътник –все по-далеч оставадолината цъфнали кокичетав снега

9 март:

ЧАША, КАНЧЕ звън на счупен порцеланято врабчетапирува с кафето ми

10 март:

ДУПКА дупка в асфалтаулично кучепие Луната

11 март:

ПОДАРЪЦИ даровете на пролетта –клошарка спина тротоара

12 март:

ЦЕЛУВКИ целувка –върху чашата с кафеследи от устни Не, просто хрупкави целувки –захар и белтък,опечени върху хартия

13 март:

СЛЪНЦЕ, КОЛБА, ЗАЛП, ПОХЛУПАК слънцето в колба;земята под похлупак –красив ум

14 март:

ПЛИТЧИНА сух дънер в пясъка;в корените му –гнездо

15 март:

ПЛОЧКИ счупено яйце –над тротоарните плочкиувиснало гнездо

МРЪСНИТЕ ДУМИ НА ПОЕЗИЯТА Има мръсни думивъв поезията,които се заричахда не пиша –душа,сълзи,лъжа,мълча... Душата мие болна от мълчание –сълзите на росатаполепнаха по нея...Пак искам синева...Как искам паквъв тишината –копнения... Да, казват,изтъркани са думите –мечта,звезди,небеи пролет...

Мечтата миза звезден полете обречена –небето се стоварикато чуквърху тезгях...Душата мисъс думие облечена –одрипавява,когато я лишаот тях... И други мръсни думиимав съвременната ни поезия –копнежстраданиелюбови блян...

Кипежв главата ми –ще се взриви...В любов клокочатвсичките ми сетива!Капчукът – как звъни!Мъглата пак блести –като дъга...И бляноветеразцъфтяват –като разкъсанострадание...

ИЗДАДЕНИ КНИГИна Габриела Цанева

1. ”Миналото в мен”, документална повест (изд. „Сеяч”,

В.Търното, 1994 г., е-изд. LiterNet, Варна, 2010 г.);2. „Догонвам бягащия ден”, стихосбирка (изд. „Елги”, Русе, 1998

г., изд. gabriell-e-lit, София, 2019 г.);3. „Треви под снега”, роман (изд. „Весела Люцканова”, София,

2000 г.);4. „Реши се и ще си свободен”, сборник с есета и стихове (изд.

„Весела Люцканова”, София, 2001 г.);5. „Шофьори”, новела (е-изд. „Литернет”, Варна, 2008 г.);6. „Заскрежени птици”, стихосбирка (изд. „Буквите”, София,

2008 г., изд. „Изток-Запад”, София, 2011 г.)7.„Светлата пътека към звездите”, стихосбирка (изд. „Буквите”,

София, 2010 г.);8. „Врабче върху антената”, стихосбирка (е-изд. „е-Книги”,

София, 2010 г.);9. „Искам себе си”, хайбун (изд. „Изток-Запад”, София, 2011 г.);10. „Състояния”, хайга (изд. „Изток-Запад”, София, 2013 г.);11. „Бурята сплита ръце”, стихосбирка, (изд. „Захарий

Стоянов”, София, 2016 г.)12. „Високосният ден”, лирика, (изд. „Захарий Стоянов”,

София, 2018 г.)13. „Живота в стих събрах”, сборник, (изд. gabriell-e-lit, София,

2019 г.)

Габриела Цанева

СТЪПКИ ПО ПЛАМЪЦИ

Българска, първо издание

Редактор

Надежда Александрова

Компютърна обработкаgabriell-e-lit

ИЗДАТЕЛСТВО

gabriell-e-litwww.gabriell-e-lit.com

e-mail: gabriell-e-lit@mail.bg

Формат 32/84/108Обем 8 п.к.

www.gabrielazaneva.free.bg