ИНСТРУМЕНТЪТ charm · 2018. 3. 8. · ВЪВЕДЕНИЕ 8 2. ОПИСАНИЕ По...

ИНСТРУМЕНТЪТ CHARMИНСТРУМЕНТ ЗА МОНИТОРИНГ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО И ПРЕВЕНЦИЯ НА НАСИЛИЕТО НАД ДЕЦА

С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА ПРОГРАМА „ОСНОВНИ ПРАВА И ГРАЖДАНСТВО“ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Настоящата публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз в рамките на проект „Идентифициране и превенция на злоупотреба с деца с интелектуални затруднения и психични разстройства в институциите” (проект №: JUST/2013/FRAC/AG/ 6348). Нейното съдържание отразява позициите на авторите, които не съвпадат непр0еменно с възгледите на Европейската комисия.

СНИМКА © MDAC

ПРОЕКТЪТ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА В ПАРТНЬОРСТВО ОТ:

Mental Disability Advocacy Centre /Център за застъпничество за лица с психични увреждания/ (координатор), УнгарияAnn Craft Trust /Тръст Ан Крафт/, ВеликобританияGlobal Initiative on Psychiatry – Sofia /Глобална инициатива в психиатрията – София/, България The League of Human Rights/ Лига за човешки права/, Чехия

Май 2017

ИНСТРУМЕНТЪТ CHARMИНСТРУМЕНТ ЗА МОНИТОРИНГ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО И ПРЕВЕНЦИЯ НА НАСИЛИЕТО НАД ДЕЦА

ВЪВЕДЕНИЕ

ПРАВЕН НАРЪЧНИК

НАРЪЧНИК ЗА МОНИТОРИНГ

НАРЪЧНИК ЗА КОМУНИКАЦИЯ

ОБУЧИТЕЛЕН НАРЪЧНИК

ИНСТРУМЕНТАРИУМ

ПРИЛОЖЕНИЕ:МОДЕЛ НА ПОЛИТИКА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

ВЪВЕДЕНИЕ 5

ИНСТРУМЕНТЪТ CHARM

ВЪВЕДЕНИЕ


СЪДЪРЖАНИЕ

1. АВТОРИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5

2. ОПИСАНИЕ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 6

3. НАСТОЯЩИЯТ ИНСТРУМЕНТ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7

4. ИСТОРИЯ НА СЪЗДЗАВАНЕТО НА ИНСТРУМЕНТА CHARM . . . . . . . . . . . . . . . 8

5. ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК И ИЗПОЛЗВАНИ АБРЕВИАТУРИ . . . . . . . . . . . . 11

ВЪВЕДЕНИЕ 7ВЪВЕДЕНИЕ 7

1. АВТОРИ

ANN CAMPBELL (Правен директор, MDAC)

ANNA ZELLER (Ръководител проект, MDAC)

ANETA GENOVA (Адвокат, MDAC)

DR ANITA FRANKLIN (Изследовател, деца и семейства, Coventry University)

CAMILLE LATIMIER (Inclusion Czech Republic)

DR DEBORAH KITSON (Изпълнителен директор, Ann Craft Trust, University of Nottingham)

ESZTER KAPITÁNY (Графичен дизайнер, Budapest)

KATEŘINA ČERVENÁ (Ръководител проект, League of Human Rights – Liga)

KRISTÓF KÖRNYEI (Сътрудник проект, MDAC)

LEO RATLEDGE (Правен координатор, Child Rights International Network »CRIN«)

DR MAGDI BIRTHA (Сътрудник „Политики”, Inclusion Europe)

DR MÁRIA HERCZOG PH.D. (Председател, Family, Child, Youth Association)

BARBARA MÉHES (Адвокат, MDAC)

MILES FARREL (Стажант, MDAC)

OANA GEORGIANA GIRLESCU (Адвокат, MDAC)

OLIVER LEWIS (Изпълнителен директор, MDAC)

ROSITSA SAVOVA (Логопед, BPID)

ROY MCCONKEY (Емеритус професор, увреждания, свързани с развитието, Ulster University, Northern Ireland, United Kingdom)

SARAH GOFF (Ръководител проект, Safeguarding Disabled Children Manager, The Ann Craft Trust, University of Nottingham)

DR SÁNDOR GURBAI PH.D. (Независим адвокат, права на човека)

SÁRA PÁSZTOR (Ръководител проект, MDAC)

ŠÁRKA DUŠKOVÁ (Ръководител проект, League of Human Rights – Liga)

STEVEN ALLEN (Директор Кампании, MDAC)

SOPHIA L. KALMAN, MD, PHD, DML (Главен консултант ААК, The Hungarian Bliss Foundation)

STEPHEN KLEIN (Инспектор, психично здраве, пенсионер)

VERONIKA LAPŠANSKÁ (Ръководител проект, League of Human Rights – Liga)

VALENTINA HRISTAKEVA (Изпълнителен директор, Global Initiative on Psychiatry - Sofia))

ZUZANA DURAJOVÁ (Сътрудник проект, League of Human Rights – Liga)


2. ОПИСАНИЕ

По приблизителна оценка, в Европа има стотици хиляди деца, настанени в институции, като децата с увреждания, включително децата с психични увреждания, имат изключително голям дял в тази статистика. Наличието на увреждане е втората най-честа причина за институционализиране на деца1. Вероятността за институционализация на децата с увреждания в Източна Европа е 17 пъти по-голяма в сравнение с децата без увреждания2. Високият дял на децата с увреждания в институциите се дължи на лип-сата на подходящи подкрепящи услуги за индивидуална грижа в рамките на семейството. Друга причина е отсъствието на училища, осигуряващи приобщаващо образование за деца с обучителни специфики. Тези факто-ри принуждават родителите да настаняват своите деца с психични ув-реждания в резидентни услуги и институции далеч от дома и общността. Институционалната грижа има дългосрочни отрицателни ефекти върху развитието на децата и бъдещото им развитие, а също така увеличава риска от физическо и психическо насилие.

Данни от изследванията на MDAC показват, че за децата с психични ув-реждания в институциите има по-голяма вероятност да станат жертва на психическо, физическо и сексуално насилие, отколкото децата без ув-реждания или децата, живеещи в семейна среда. Освен това, тези наруше-ния на човешките права, които се случват с деца с психични увреждания в институциите (някои от тях са съизмерими с изтезание) често остават без разследване или без закрила, като по този начин извършителите ос-тават безнаказани.

Инструментът „CHARM” е разработен с цел закрила на деца с психични увреждания в институции от всякакви форми на злоупотреби, както и за насърчаване на въвеждане на системни подходи за предотвратяване на повторно възникване на злоупотреба с деца с психични увреждания чрез развиване на умения и разширяване на знанията на съответните профе-сионалисти.

Проектът, в рамките на който беше разработен инструментът „CHARM”, е координиран от Центъра за застъпничество за хора с увреждания (MDAC) в сътрудничество със следните партньори:

– Глобална инициатива в психиатрията – София (ГИП-София), България,

– Лига за човешки права (League of Human Rights - LIGA), Република Чехия,

– Ан Крафт Тръст (Ann Craft trust - ACT), Обединено кралство.

1 Изследване на Лумос 2012, достъпно онлайн на: http://wearelumos.org/ (посл.преглед на 31.05.2017).

2 Eurochild, Да отворим вратите за децата на Европа: Деинституционализация и качествена алтернативна грижа за децата в Европа. Усвоените уроци и пътят напред. Работен документ. (Eurochild – Надежда & Дом за децата, Брюксел: октомври 2012, посл.актуализа-ция от септември 2014 г.), достъпно онлайн на: http://www.openingdoors.eu/wp-content/uploads/2014/11/DI_Lessons_Learned_web_use.pdf (посл.преглед на 31.05.2017), стр. 16.


3. НАСТОЯЩИЯТ ИНСТРУМЕНТ

Настоящият инструмент, предоставя набор от материали и инструмен-ти, които да подпомогнат съответните професионалисти за осъществя-ване на мониторинг на грижата за деца с интелектуални и психичноздравни трудности, настанени в резидентни услуги и институции. Наръчникът дава насоки за осигуряване на достъпа на тези деца до правосъдие в слу-чай, че правата им са нарушени. Той е наречен CHARM, понеже:

C – Child (дете)H – Human rights (човешки права)A – Abuse (насилие)R – Removal (премахване)M – Monitoring toolkit (наръчник за мониторинг)

Наръчникът съдържа:

n Въведение;

n Правен наръчник, който анализира, през обектива на човешките права, различни форми на насилие над деца с интелектуални затруднения и психични разстройства, настанени в институции;

n Наръчник за mониторинг, който предоставя поетапни напътствия, как да бъде планирано и осъществено посещение с цел мониторинг на институции, където живеят деца с увреждания;

n Наръчник за комуникация, който предоставя набор от инструменти, които да подпомогнат професионалисти, осъществяващи мониторинг в институции да комуникират с деца с увреждания;

n Обучителен наръчник, който да бъде използван за практическо обучение на професионалисти, които осъществяват мониторинг на институции на деца с увреждания;

n Инструментариум, който съдържа инструменти, които да бъдат използвани преди, по време и след осъществяване на мониторингови посещения, за да гарантират качествен мониторинг;

n Приложение с примерна политика за закрила на детето. Целта на политиката е да защити децата от нанасяне на вреда, да гарантира, че принципът за най-добрия интерес на детето винаги се съблюдава, да опише процедурите, необходими за докладването на проблеми, свързани със закрила на детето, и да осигури ефективно и навременно адресиране на всички разпознати проблеми.


4. ИСТОРИЯ НА СЪЗДЗАВАНЕТО НА ИНСТРУМЕНТА „CHARM”

Материалите, представени в този инструмент, са разработени в рамките на двугодишна изследователска инициатива, пилотирана в четири европей-ски страни: България, Република Чехия, Унгария и Обединеното кралство. Проектът беше осъществен в периода юни 2015 г. и май 2017 г.

Целият процес имаше за цел да се разработи всеобхватна методология за мониторинг, специално адаптирана за деца с психични увреждания, настане-ни в резидентни услуги и институции. Една от ключовите задачи беше да се разработят инструменти, които се основават на стандартите, заложени в международното законодателство за правата на човека с цел гаранти-ране на широкото им приложение в много различни европейски юрисдикции.

Децата с психични увреждания, в институционална грижа са изправени пред многобройни бариери, както по отношение на упражняването на основни-те си права, така и бариери, свързани с комуникацията, негативно отноше-ние и стереотипи, структурни и законови трудности. На един много ранен етап ние осъзнахме, че не е възможно да се разбере животът на такива деца без цялостен интердисциплинарен подход. По време на проекта бяха положени усилия за активно включване на професионалисти и експерти от различни области, в т. ч. от социални работници работа, специални педа-гози и логопеди, здравеопазвни работници, изследователи, юристи, експер-ти по права на детето и права на хората с увреждания, представители на доставчици на услуги.

По-долу предоставяме кратка времева рамка на развитието на проекта:Юни 2015 – Декември 2015

– Разработване на набор от критерии за гарантиране на качеството, целеполагащи по отношение на материалите.

– Създаване на работни версии на всеки от основните елементи на инструментите, включително Наръчника за мониторинг, Правния наръч-ник, Наръчниците за комуникация и обучение.

– Всеки от тези документи беше споделен с Комисията за гарантиране на качеството, чиито членове са експерти в много от областите, посоче-ни по-горе.

– Успоредно с това беше приета политика за закрила на детето, съобра-зена с конкретните нужди на целевата група и отчитаща нюансите и особеностите на законодателството за закрила на детето във всяка от четирите страни по проекта.·


Януари 2016 – Юни 2016

– Окончателният вариант на всеки от инструментите беше изготвен, интегрирайки обратната връзка на експертите, като впоследствие беше преведен на езиците на държавите, участващи в проекта.

– Партньорите по проекта във всяка страна разработиха стратегия за провеждане на пилотно обучение за интердисциплинарни екипи за мони-торинг, която също така разглежда възможностите за договаряне на достъп до резидентни институционални структури.

– Всяка държава бе домакин на пилотно тридневно обучение за монито-рингови екипи, последвано от посещения в три институции/служби от резидентен тип, където различните инструменти бяха тествани на практика.

– Бяха обучени общо 48 мониториращи специалисти и бяха посетени 12 институции.·

Юли 2016 – Септември 2016

– След всяка от монитиринговите визити бяха изготвени доклади въз основа на стандартизиран отчетен формуляр. Екипите за мониторинг предоставиха обратна връзка на директорите на институциите след всяко посещение и също така потърсиха тяхната гледна точка за осъ-щественото наблюдение.

– Впоследствие проектните ръководители за всяка държава също потър-сиха подробна обратна връзка от членовете на екипа за мониторинг и националните експерти по отношение на методологията за монито-ринг.

– Сумарната обратна връзка беше използвана за преработване на все-ки от основните елементи на методологията. На този етап акцентът беше върху приложимостта и използваемостта, като бе взето решение за включване на допълнителни практически елементи, като въвличане на експерти по опит. Решихме да разработим и набор от визуални матери-али за общуване с деца с разнообразни комуникационни увреждания.

– Окончателната методология отново беше споделена с експерти от Комисията за гарантиране на качеството за окончателни препоръки, които бяха включени в наръчника.·

Октомври 2016 – Февруари 2017

– След това всяка страна по проекта организира още две обучения за нови мониторингови екипи, всяко от които беше последвано от посещения в институционални структури от резидентен тип (т.е. бяха посетени още 3-7 институции във всяка държава).

– В рамките на трите обучения с последващи мониторингови посеще-ния бяха обучени общо 147 мониторингови специалисти и бяха посетени 30 институции. Във всяка от страните по проекта възникнаха реди-ца предизвикателства по отношение на достъпа до институциите. В резултат на това в Наръчника за мониторинг бяха предоставени допъл-нителни насоки за осигуряване на достъп.


– Докладите от всички посещения и крайната методология бяха анализи-рани от външен експерт д-р Сара Уудин, която изготви окончателния доклад – неизменна част от настоящия проект.

– Инструментът „CHARM” беше официално представен през май 2017 г. на конференция в Европейския парламент в Брюксел.

Чрез този рефлективен процес се надяваме, че инструментът „CHARM” ще има стойност за мониториращи специалисти и бъдещи такива в граници-те на целия Европейски съюз. Невъзможно е да се планира всяка промяна в законодателството и предоставянето на услуги във всяка държава, зато-ва насърчаваме настоящите и бъдещите мониториращи лица да използват материалите гъвкаво в съответствие с националните условия.


5. ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК И ИЗПОЛЗВАНИ АБРЕВИАТУРИ

A. ОСНОВНИ АБРЕВИАТУРИ И ТЕРМИНИ

ААК

Аугментативната и алтернативната комуникация (ААК) се използва за означаване на различен набор от методи за кому-никация, заместващи или допълващи устната и писмена реч при хора с нарушение в писмената или устна комуникация.

РАС

Разстройствата от аутистичния спектър (РАС) са група невро-развитийни разстройства, характеризиращи се с нарушения в 3 основни сфери: социални взаимоотношения; комуникация; едноо-бразни и ограничени интереси и дейности. Децата и юношите с РАС общуват и се свързват с околните по различен и необичаен начин. Те имат ограничени интереси и занимания

Дете

Според Конвенцията за правата на детето на ООН, «дете» озна-чава всяко човешко същество на възраст под 18 години освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано.

Деца с психични увреждания

За настоящата публикация използваме следната дефиниция: всички хора, на възраст под 18 години, които имат (или се счита, че имат) интелектуални затруднения, психични разстройства и/или разстройства на развитието (в т.ч. когнитивни), които водят до трайно нарушение във функционирането.

Задържане

Акт на ограничаване на свободата на хората. Задържането може да има равно основание, но може и да не е обосновано от закон или незаконно, и да се извърши против волята на човека.

3 American Speech-Language-Hearing Association (see: http://www.asha.org/public/speech/disorders/AAC/) (accessed 31.05.2017).

4 CRC Article 1.


ПТСР

Посттравматично стресово разстройство е състояние на пов-торно преживяване на травма, прекарана в предишен период. Типичните симптоми включват сънища или кошмари, на фона на продължаващо чувство за “вцепененост”, емоционална притъ-пеност, отчужденост.

Комуникационни помагала с продукция на глас (КППГ)

Някои хора с речеви затруднения използват помагала в общуването като предмети, снимки или символи, организирани в таблици или книги и Комуникационни помагала с продукция на глас (VOCAs). VOCAs са хар-дуерни единици или лаптопи, на които е инсталиран софтуер за комуни-кация, ползващ символи и/или текст, които произвеждат реч или чрез дигитални гласови записи, или чрез синтезиран глас

B. СЪКРАЩЕНИЯ НА ПРАВНИ ДОКУМЕНТИ И РЕЧНИК

Забележка: Броят на държавите-членки и държавите-страни по Конвенци-ите е актуален към 31.05.2017 г.

КПИ/CAT

КОНВЕНЦИЯ ПРОТИВ ИЗТЕЗАНИЯТА И ДРУГИ ФОРМИ НА ЖЕСТОКО, НЕЧОВЕШКО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации през 1984 г., ратифицирана от 161 държави – участнички

КПДЖ/CEDAW

КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ВСИЧКИ ФОРМИ НА ДИСКРИМИНАЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЖЕНИТЕ, приета от Общото събрание на Организа-цията на обединените нации през 1979 г., ратифицирана от 189 държави – участнички

СЕ/COE

СЪВЕТ НА ЕВРОПА, регионална международна организация с 47 държа-ви-членки, създадена през 1949 г. с цел защита на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона в Европа

ЕКПИ/CPT

ЕВРОПЕЙСКИ КОМИТЕТ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ИЗТЕЗАНИЯТА И ДРУ-ГИ ФОРМИ НА ЖЕСТОКО, НЕЧОВЕШКО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ, специализиран независим орган за мониторинг на Съвета на Европа


КПД/CRC

КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации през 1989 г., ратифицирана от 161 държави – участнички

КПД Комитет/CRC Committee

КОМИТЕТ ПО ПРАВАТА НА ДЕТЕТО, експертен комитет, наблюдаващ и контролиращ прилагането на КПД

КПХУ/CRPD

КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, приета от Общо-то събрание на Организацията на обединените нации през 2006 г., рати-фицирана от 179 държави – участнички

КПХУ Комитет/CRPD Committee

КОМИТЕТ НА ООН ЗА ПРАВАТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, експертен комитет, наблюдаващ и контролиращ прилагането на КПХУ

ЕК/EC

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ, една от институциите на Европейския съюз, която отговаря за изготвянето на предложения за ново европейско законодателство и за изпълнението на решенията на Европейския пар-ламент и на Съвета на Европейския съюз

ЕКПЧ/ECHR

ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА (официално: Евро-пейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи), приета от Съвета на Европа през 1950 г. и влязла в сила през 1953 г. Понастоящем има задължителен ефект във всичките 47 държави-членки на Съвета на Европа

ЕСПЧ/ECtHR

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, международен съдебен орган, създаден с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г. (наричана още Европейска конвенция по правата на човека), който контролира нейното приложение в държавите – членки на Съвета на Европа. Разглежда жалби за нарушения на правата на човека, постановени в ЕКПЧ, срещу държави – страни по ЕКПЧ

МПГПП/ICCPR

МЕЖДУНАРОДЕН ПАКТ ЗА ГРАЖДАНСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА, приет от Общото събрание на ООН през 1966 г., впоследствие влязъл в сила през 1976 г., ратифициран от 169 държави – страни по Пакта


МПИСКП/ICESCR

МЕЖДУНАРОДЕН ПАКТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ, СОЦИАЛНИ И КУЛТУРНИ ПРАВА, приет от Общото събрание на ООН през 1966 г., впоследствие влязъл в сила през 1976 г., ратифициран от 164 държави – страни по Пакта

ДЪРЖАВА – ЧЛЕНКА

Това е държава, която доброволно е решила да се присъедини към меж-дународна организация, като например Организацията на обединените нации, Съвета на Европа или Европейския съюз. Ставайки държави-те-членки, страните получават ползи от членството си и имат задъл-жения да спазват споделени или общи правила, понякога включващи обвързващи договори

OPCAT

ФАКУЛТАТИВЕН ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПРОТИВ ИЗТЕЗАНИЯТА И ДРУГИ ФОРМИ НА ЖЕСТОКО, НЕЧОВЕШКО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ, приет от Общото събрание на ООН през 2002 г., ратифициран от 83 държави – страни по Конвенцията, които се споразумяват да създадат национални превантивни механизми за независими посещения на места за лишаване от свобода и да осигурят достъп на Подкомитета за пре-дотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание за осъществяване на визити на място

РАТИФИЦИРАМ

Акт, с който една страна приема разпоредбите на международен дого-вор и се съгласява да бъде обвързана с тяхното приложение

SPT

ПОДКОМИТЕТ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ИЗТЕЗАНИЯТА И ДРУГИ ФОРМИ НА ЖЕСТОКО, НЕЧОВЕШКО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗА-НИЕ към Комитета срещу изтезанията – специализирана експертна гру-па в рамките на ООН, която има мандат да предотвратява изтезанията и малтретирането в страни, които са ратифицирали OPCAT

ДЪРЖАВА – СТРАНА (ПО ДОГОВОР)

Държава, ратифицирала международен договор


ООН/UN

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ, международна организация, създадена през 1945 г. Към момента има 193 държави – членки и работа-та й се ръководи от целите и принципите на учредителната й Харта (устав), които предвиждат поддържане на мира и сигурността в све-та, развиване на приятелски отношения между народите, основани на зачитане на равните права и правото на самоопределение, както и за насърчаване на международното сътрудничество и зачитане правата на човека и основните свободи.

ВЪВЕДЕНИЕ







ПРАВЕН НАРЪЧНИК 19





1. ВЪВЕДЕНИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 20

A. За кого е предназначен настоящият наръчник? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .21

B. Пътна карта . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .21

2. ЧОВЕШКИ ПРАВА И МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23

A. Човешко достойнство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24

B. Висшите интереси на детето. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 25

C. Недискриминация и разумни улеснения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 25

D. Участие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26

3. МОНИТОРИНГ НА ПРАВАТА НА ДЕЦАТА В ИНСТИТУЦИИ . . . . . . . . . . . . . . 27

A. Какво е институция? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27

B. Защо институционализацията има голямо значение?. . . . . . . . . . . . . . 28

C. Въведение в мониторинга на човешките права . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29

D. Защо да се извършва мониторинг на насилието над деца с психични увреждания, настанени в институции? . . . . . . . . . . . . . . . . 30

E. Кой трябва да извършва мониторинг и как трябва да изглежда той? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .31

4. НАСИЛИЕ НАД ДЕЦА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32

A. Неглижиране. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33

B. Лошо отношение/ Малтретиране . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34

C. Физическо насилие. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36

D. Психическо насилие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36

E. Телесни наказания . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37

F. Насилие сред децата и тормоз. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37

G. Нарушаване на физическата цялост и ненакърнимост (интегритет) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38

H. Ограничения (имобилизиране) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 39

I. Сексуална злоупотреба и експлоатация . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 39

5. ПОДКРЕПА И ОПЛАКВАНИЯ (ЖАЛБИ) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .41

A. Как трябва да изглеждат механизмите за оплаквания?. . . . . . . . . . . . .41

B. Докладване на случаи на насилие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 42


6. АНОТИРАНА БИБЛИОГРАФИЯ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 44

A. Задължително международно законодателство . . . . . . . . . . . . . . . . . . 44

Организация на обединените нации . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 44

Съвет на Европа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 44

Европейски съюз. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45

B. Важни международни органи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45

Организация на обединените нации . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45

Договорни органи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46

Системата на Съвета на Европа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46

C. Други полезни източници . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47


1. ВЪВЕДЕНИЕ

За децата и хората с увреждания е в пъти по-вероятно да станат жерт-ви на злоупотреба и насилие.1 Децата с интелектуални затруднения и пси-хични разстройства често биват настанени в институции, както поради липсата на налични услуги, базирани в общността, така и поради липса на на подкрепа от страна на семейството. Това ги излага на повишен риск от различни форми на злоупотреба, свързана с тяхното институционализи-ране. Настаняването в резидентна услуга или институция същевременно, само по себе си, също може да се разглежда като нарушение на човешки-те права. Институционализирането често лишава децата от контакт с външния свят. В много от институциите има ограничаващи мерки (често с мотив предпазване на настанените), несъществуващи или недостъпни механизми за жалби и оплаквания и затворена култура. Всичко това пови-шава риска от неглижиране (занемаряване), насилие и злоупотреба.2

Глобално проучване на ООН за насилието над деца, проведено през 2006 г., разкрива шокиращите измерения на различни форми на насилие, злоу-потреба и експлоатация над деца.3 То регистрира наличието на „оскъди-ца от налични данни за насилие в институции за предоставяне на грижа или задържане/лишаване от свобода в повечето части на света”,4 както и факта, че „в резидентните институции децата с увреждания могат да станат обект на насилие, замаскирано под формата на лечение”.5 „Негли-жирането често е характерна черта за много резидентни институции”, където „децата с увреждания често са оставяни в леглата или детските си креватчета за дълги периоди от време без човешки контакт или сти-мулация. Това може да доведе до тежки физически, ментални или психоло-гически увреди.”6

В световен мащаб понастоящем има единодушен консенсус, че семейство-то е най-добрата среда за осигуряване на развитие и благосъстояние за всички деца, независимо от тяхното увреждане или статус.7 В случаите, когато това не е възможно, трябва да се осигурят специални защити/гаранции за засегнатото дете8 и да се потърси алтернативна грижа в раз-ширеното семейство или общността.9 С влизането в сила на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ), вече е ясно, че наста-

1 Комитет по правата на детето, Общ коментар 9: Права на децата с увреждания, CRC/C/GC/9, 29.02. 2007 г., пар. 42, на разположение на следния е-адрес: http://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CRC%2fC%2fGC%2f9&Lang=en (посл.проверка на 15.10.2016)

2 Комитет по правата на детето, Общ коментар 4: Здраве и развитие на юношите в контекста на Конвенцията за правата на детето, CRC/C/GC/4, 21.07.2003 г., пар. 23, на разположение на следния е-адрес: http://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CRC%2fGC%2f2003%2f4&Lang=en (посл.проверка на 15.10.2016)

3 Пауло Серхио Пинейро, Изследване на ООН за насилието над деца (Ню Йорк: ООН, 2006), на разположение на следния е-адрес: http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/CRC/Study/Pages/StudyViolenceChildren.asp (посл.проверка на 15.10.2016)

4 Пак там, пар. 575 Пак там, пар. 586 И двете, пак там7 Вижте също така и: Преамбюл към Конвенцията на ООН за правата на детето

(”КПД”); Чл. 8 и чл. 9 от КПД; Преамбюл към КПХУ на ООН и чл. 23 от КПХУ8 Чл. 20 от КПД 9 Чл. 23(5) от КПХУ


няването на дете в институция поради наличие на реално или предполага-емо увреждане трябва да се разглежда като дискриминация.10

A. ЗА КОГО Е ПРЕДНАЗНАЧЕН НАСТОЯЩИЯТ НАРЪЧНИК?

Основна отговорност на държавата е да гарантира, наред с другото, нали-чието на ефективни мерки за превенция на злоупотребата, насилието и експлоатацията на деца, както и че се осъществява независим монито-ринг на правата на децата. Настоящият правен наръчник е създаден като средство в помощ на мониториращи лица и държавни мониториращи аген-ции, които искат да разберат човешкоправното измерение на злоупотре-бата с деца с психични увреждания, живеещи в институции. Ето защо, той е предназначен основно за специалисти, които извършват посещения с цел мониторинг на институции, където се предоставя грижа за деца с инте-лектуални затруднения и психични разстройтва, независимо дали това са юристи, социални работници, здравни работници, психолози или други спе-циалисти. Наръчникът, обаче, може да бъде от полза за всеки, който иска да разбере повече за правата на човека и децата с увреждания, настанени в институции.

B. ПЪТНА КАРТА

Материалите в настоящия наръчник предоставят синтез на съответно-то международно право и стандарти по отношение на прилагането им в конкретната ситуация на деца с психични увреждания в институционална-та среда. Той се фокусира върху повишената им уязвимост към специфични форми на насилие и злоупотреба в институциите и следва да бъде използ-ван в съчетание с други елементи на методологията. Наръчникът може да се послужи:

– При обучение на интердисциплинарни екипи за мониторинг на човешки права (вижте n Наръчник за мониторинг, Глава 3: „A3. Обучение на мони-ториращи професионалисти”);

– При оценка на материалната база и документите в институциите (вижте n Наръчник за мониторинг, Глава 3: „B2. Посещение на място” и „B3. Преглед на наличната документация”);

– Като насоки при интервюирането на деца и служители в институции за резидентна грижа (вижте n Наръчник за мониторинг, Глава 3: „B5. Про-веждане на интервюта с ключови информатори” и n CT Глава 4: „Интер-вюиране на деца с психични увреждания”);

– При анализ на констатациите, направени вследствие на посещения в институции, както и при структуриране на препоръки съобразно стан-дартите за човешки права след мисиите за мониторинг (вижте n Наръч-ник за мониторинг, Глава 3: „C3. „Доклад и препоръки”).

10 Чл. 4 от КПХУ


ГЛАВА 2 представлява въведение в международното законодателство за човешки права в тази сфера, основавайки се на Конвенциите на ООН за правата на детето („КПД”) и за правата на хората с увреждания („КПХУ”); същевременно тя формулира четири ключови междусекторни принципа, които са в основата на множество други специфични права.

ГЛАВА 3 съдържа международни стандарти, приложими за мониторинг на правата на човека по отношение на специфичната ситуация на децата с психични увреждания, настанени в институции.

В ГЛАВА 4 са изложени конкретните права на децата с ментални увреж-дания по отношение на неподлагането на насилие в най-различни форми: (а) неглижиране, (б) малтретиране, (в) физическо насилие, (г) психическо насилие, (д) телесни наказания, (е) тормоз, (ж) нарушение на физическия им интегритет (цялост, ненакърнимост), (з) ограничаване на движението, имобилизация и (и) сексуално насилие и експлоатация.

ГЛАВА 5 разглежда подкрепата и вътрешните механизми за оплаквания и жалби в институциите.

Накрая, АНОТИРАНАТА БИБЛИОГРАФИЯ посочва обширен набор от задъл-жителни и препоръчителни международни стандарти, свързани с деца с интелектуални затруднения и психични разстройства, настанени в инсти-туции, и допълнителни ресурси, които са използвани при изготвянето на настоящия наръчник.


2. ЧОВЕШКИ ПРАВА И МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО

Забраната за злоупотреба срещу всички деца, включително децата с увреж-дания, е абсолютна и не подлежи на никакви изключения.11Забраната е мно-гостранна и е подплатена с множество международни инструменти за правата на човека, всички от които са взаимнозависими и взаимосвързани. Естествено е към даден случай винаги да са приложими повече от една раз-поредби, а и често стандартите се припокриват.

Насилието над деца с ментални увреждания, подобно на всички деца, може да има много форми, включително небрежност, неглижиране, експлоатация, насилие, изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание и други. Много от тях са изрично забранени по силата на международно-то право, а терминологията в сферата на правата на човека ги формулира като свободи – като например правото да бъдеш свободен от изтезания. Някои форми на злоупотреба са специфични за хората с увреждания, като например отказът на разумни улеснения.12 Когато стандартите на различ-ните инструменти се различават, ние сме длъжни да прилагаме онези, кои-то гарантират най-висока защита на правата, както е посочено в член 41 на КПД. Това също така означава, че, когато националното законодател-ство дава възможност за по-високи стандарти от тези, предвидени в меж-дународното право, те трябва да се прилагат.

При присъединяването към дадено международно споразумение, държавите – страни по договора се задължават по международното право да гаран-тират реализирането на правата, посочени в документа. От гледна точка на правата на човека, това задължение може да бъде разделено на три чес-то цитирани елемента, а именно: зачитане на установените права; защита на тяхното упражняване; изпълнение на специфичните права посредством предприемането на конкретни действия. Това триединство е полезно при мониторинга на институции например. „Зачита ли се правото на семейство на детето?”, „Как тази институция защитава децата от насилие?”, „Как-ви стъпки се предприемат, за да се изпълни правото на децата да бъдат включени в своята общност?”

Природата на човешките права изисква те да бъдат приложими, което означава, че трябва да бъдат изискуеми от физическите лица. Отделните държави имат различни начини за постигане на това въз основа на специфи-ката на конституционната им рамка. В някои страни международното пра-во е пряко приложимо в съдилищата автоматично – обикновено по силата на действието на конституционна разпоредба. В други страни междуна-родното право трябва да бъде транспонирано (пренесено) в национал-ното законодателство чрез изменението/ приемането на съответните

11 Комитет по правата на детето, Общ коментар 13: Правото на детето на свобода от всички форми на насилие (CRC/C/GC/13), 18.04.2011 г., пар. 13, на разположение на следния е-адрес: http://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CRC%2fC%2fGC%2f13&Lang=en (посл.проверка на 15.10.2016)

12 Понятието “Разумни улеснения”, формулирано в чл. 2 на КПХУ, „означава всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, които не водят до непропорционално или неоправдано обременяване на околните, когато такива са необходими във всеки конкретен случай, за да се осигури на човека с увреждане признаването или упражняването на всички права и основни свободи наравно с всички останали”


закони. Някои юрисдикции дават предимство на международните закони за човешките права пред вътрешното законодателство. От практическа гледна точка, екипите за мониторинг следва да търсят доказателства за степента, в която правата на човека се реализират на практика по отно-шение на децата с психични увреждания, независимо от правното устрой-ство на страната.13

Международната правна рамка включва както обвързващи инструменти (понякога наричани „твърди закони” или договори), така и незадължителни инструменти (понякога се наричат „меко законодателство”). Настоящият наръчник се основава предимно на Конвенцията на ООН за правата на дете-то (КПД), Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) и Конвенцията на ООН против изтезанията (КПИ). Когато това е прило-жимо, наръчникът разчита също и на съществуващата съдебна практика, особено на Европейския съд по правата на човека (Европейския съд), който е компетентен по всички въпроси, свързани с тълкуването и прилагането на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Обвързващите инструменти съдържат изискуеми права и стандарти, с които национал-ното законодателство трябва да се съобразява. Необвързващите инстру-менти са предназначени предимно за подпомагане на успешното прилагане на задължителните стандарти и може да се използват за интерпретира-не на конкретното съдържание на специфични права на човека.

Правата на човека са универсални, неделими, неотменими, взаимнозависи-ми и взаимосвързани.14 Стандартите за всяко право, следователно, трябва да се разбират в контекста на други права, както и на основните принци-пи и ценности на правата на човека.

A. ЧОВЕШКО ДОСТОЙНСТВО

Принципът за човешкото достойнство е разработен в международно-то право след края на Втората световна война и днес се разглежда като един от основните принципи на международното право.15 В преамбюла на КПД се отбелязва, че вътрешно присъщото достойнство е в основата на свободата, справедливостта и мира в света, а КПХУ подчертава, че дис-криминацията срещу всяко лице въз основа на увреждане е нарушение на „на вътрешно присъщото достойнство и ценност на човека”. В допъл-нение, чл. 3 (а) на КПХУ постановява зачитането на вътрешно присъщо-то достойнство като един от принципите на Конвенцията, а чл. 23 на КПД подчертава, че децата с увреждания трябва да се радват на „пълно-ценен и достоен живот в условия, които осигуряват достойнството им, поощряват самостоятелността и улесняват активното им участие в

13 В някои случаи международните стандарти не са влезли в сила на национално равнище. Екипите за мониторинг трябва да отбелязват такива пропуски в докладите си. Вижте: Наръчник за мониторинг, глава 3: „C3. Доклад и препоръки” Виенската декларация и програма за действие на Световната конференция за защита на правата на човека и основните

14 Виенската декларация и програма за действие на Световната конференция за защита на правата на човека и основните свободи (Виена, 25.06.1993 г.), пар. 5, на разположение на следния е-адрес: http://www.ohchr.org/EN/ProfessionalInterest/Pages/Vienna.aspx (посл.преглед на 15.10.2016)

15 Ахарон, Барак, Човешкото достойнство: Конституционната ценност и конституционното право (Кеймбридж: Cambridge University Press, 2015), стр. 37


обществото”. Както бе потвърдено от Европейския съд, забраната за мал-третиране е ключова ценност на цивилизацията, тясно свързана със зачи-тането на човешкото достойнство.16 Ненужната институционализация на деца с увреждания, съчетана с оценка на условията в дадена институция, може да се отрази отрицателно върху вътрешно присъщото достойнство на детето и трябва да бъде обект на щателно обследване.

B. ВИСШИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ДЕТЕТО

Съгласно член 3 на КПД, всяко действие с участието на деца трябва да се извършва в най-добрия интерес на детето. Освен, че е съществено право, най-добрият/ висшият интерес на детето е един от водещите и основ-ните принципи на КПД. Думата „действие” се разбира широко.17 Тя включва всякакъв вид услуги, предоставяни на деца, включително здравеопазва-не, образование или различни социални услуги. Важно е, че изпълнението на принципа за висшия интерес изисква активни мерки в посока насърчаване на оцеляването, развитието, благополучието на детето, както и реали-зирането на най-високото постижимо равнище на всички права, гаранти-рани от КПД. Принципът за най-висшия интерес на детето се стреми да постигне максималния възможен стандарт на всички права на детето - това означава, че във всички действия, свързани с деца, ние трябва да се стремим към максимална защита на всички права, като се гарантира, че на никое право не е дадено неоправдано предимство пред друго. Не трябва да позволяваме сливане с професионални преценки за това кое е най-добро-то за съответното дете – всички страни, които предоставят грижи или услуги на детето, трябва да бъдат водени от подход, основан на правата.

C. НЕДИСКРИМИНАЦИЯ И РАЗУМНИ УЛЕСНЕНИЯ

Недискриминацията е един от основните принципи на международното право за правата на човека. Що се отнася до децата и младежите с психич-ни увреждания, недопускането на дискриминация е неразривно свързано с правната концепция за разумно улеснение, дефинирано от чл. 2 на КПХУ. Раз-умно улеснение означава „всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, които не водят до непропорционално или неоправдано обременяване на околните, когато такива са необходими във всеки конкре-тен случай, за да се осигури на човека с увреждане признаването или упра-жняването на всички права и основни свободи наравно с всички останали.” Съгласно чл. 5 на КПХУ, несъумяването да се осигури разумно услеснение представлява дискриминация. На практика, разумно приспособление може да приема различни форми, наред с другото, като се гарантира достъпнос-тта на информацията, предоставянето на помощ, адаптирането на пра-вила и услуги или, например, подобряване на достъпността на физическата

16 Вижте: Европейски съд по правата на човека, Bouyid срещу Белгия, Заявление №. 23380/09, решение на Голямата камара, 28.09.2015 г., пар. 81, на разположение на следния е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-157670 (посл.преглед 15.10.2016)

17 Комитет по правата на детето, Общ коментар 14: За правото на детето неговият най-добър интерес да бъде разглеждан като първостепенно съображение (чл.3, пар. 1), CRC/C/GC/14, 29.05.2013 г., пар. 17-18, на разположение на е-адрес: http://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CRC%2fC%2fGC%2f14_&Lang=en (посл.преглед на 15.10.2016)


среда, както в рамките на институцията, така и извън институцията. В делото на З.Х. срещу Унгария, Европейският съд констатира, че необхо-димостта от разумно приспособление в конкретен случай поражда пози-тивно задължение от страна на властите. Неосигуряването на разумни улеснения може да се разглежда като малтретиране на лице с увреждане.18

D. УЧАСТИЕ

Този принцип, съгласно формулировките в чл. 12 на КПД и чл. 7 и 12 на КПХУ, е основен принцип, гарантиращ личното достойнство и автономност на детето. Децата, включително малките деца, трябва да бъдат включени в процеса на вземане на решения по начин, съобразен с развитието на способ-ностите им. Необходимо е да им бъде предоставена информация за предла-ганото лечение, възможните ефекти и резултати във формат, подходящ и достъпен за деца с увреждания.19 Специфичните нужди на децата с ментал-ни увреждания не са предпоставка за незачитане на техните възгледи, а напротив, изискват по-голяма степен на съдействие и подкрепа, които да бъдат предоставени на децата с увреждания, за да се гарантира, че те са в състояние да участва ефективно при вземането на решения.20

Много често, обаче, е налице нежелание за признаване на компетентността на децата с увреждания да участват във вземането на решения. Това може да се усложнява и от отношението на лицата, които се грижат за тях, на учители и дори родители, които понякога подценяват способността на някои деца да допринасят за формиране на валидно мнение. Промяната на такъв тип възгледи за способността на тези деца да участват - или да се възползват от подкрепата за насърчаване на тяхното участие в обсъж-дането и вземането на решения за собствения им живот, е от решаващо значение.21 По отношение на здравните процедури, участието на детето има още по-решаващо значение. Нерядко такива интервенции се извърш-ват без информираното съгласие или участието на съответното дете, често позовавайки се на „най-добрите му интереси”. Такива подходи, кои-то ограничават или отричат участието на децата, не постигат изисква-нето за осигуряване на участие.

18 Вижте: Европейски съд по правата на човека, Z. H. срещу Унгария, Заявление № 28973/11, решение, 8.11.2012, пар. 31, на разположение на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-114276 (посл.преглед на 15.10.2016)

19 Комитет по правата на детето, Общ коментар 12: Правото на детето да бъде изслушано, CRC/C/GC/12, 20.07.2009 г., пар. 100, на разположение на е-адрес: http://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CRC%2fC%2fGC%2f12&Lang=en (посл.преглед на 15.10.2016)

20 Ричард Е. Рединг, „Компетентнността на децата да предоставят информирано съгласие за психично-здравно лечение”, Washington and Lee Law Review, Том 50, Брой 2, 3.1.1993, стр. 710, на разположение на е-адрес: http://scholarlycommons.law.wlu.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1759&context=wlulr (посл.преглед на 15.10.2016)

21 Комитет по правата на детето, Общ коментар 12: Правото на детето да бъде изслушано, CRC/C/GC/12, 20.07.2009 г., пар. 100, на разположение на е-адрес: http://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CRC%2fC%2fGC%2f12&Lang=en (посл.преглед на 15.10.2016)


3. МОНИТОРИНГ НА ПРАВАТА НА ДЕЦАТА В ИНСТИ-ТУЦИИ

У дома и в институциите децата с увреж-дания могат да бъдат подложени на психи-ческо и физическо насилие, и на сексуална злоупотреба, като също така те са особено уязвими по отношение на негли-жиране и небрежно отношение, тъй като често се възприемат като носи-тел на допълнително физическо и финансово бреме за семейството.22 По принцип, по силата на член 9 на КПД, едно дете не трябва да бъде отделяно от родителите си против волята му, освен когато компетентните органи установят, че такова разделяне е необходимо с оглед на висшите интереси на детето. Ако се установи, че отделянето на детето от семейството му е необходимо, приоритет при планирането на алтернативна грижа се отда-ва на приемната грижа или осиновяването – по силата на член 20 на КПД или в рамките на разширеното семейство или общност – по силата на член 23 (5) от КПХУ. Настаняването в институция следва да се разглежда като изклю-чение, да бъде краткосрочно по природа и да има за цел постигането на реин-теграция в семейството или алтернативна среда от семеен тип.2324

Материалните условия, като например липсата на жилище, не могат да се разглеждат като приемливо оправдание за извеждане на детето от семей-ството му.25 Освен това, фактът, че едно дете има или се приема, че има увреждане, не може да бъде достатъчно основание за отделянето му от него-вите родители;26 държавите – страни по Конвенцията имат задължението да осъществяват превенция на институционализацията чрез предоставяне на домашни, жилищни и други подкрепящи услуги в общността, както и оказ-ване на подходящо съдействие, информация, услуги и подкрепа на родителите и законните настойници в изпълнението на техните отговорности, свърза-ни с отглеждането на детето.27

A. КАКВО Е ИНСТИТУЦИЯ?

Дефинирането на това, кои характеристики и уговорки стоят зад поняти-ето „институция”, е трудна задача поради липсата на ясна и всеобхватна дефиниция в международното право, а също и поради голямото разнообра-зие от услуги, които могат да бъдат предоставяни от страните. Първият принцип е, че институциите не се определят от своя размер или капацитет, а по-скоро от своята култура и предпоставката, че резидентите имат огра-ничен контрол върху живота и ежедневните си решения. Като цяло, инсти-туциите имат правилници, наредби, рутинни процедури и процеси, много от които имат за цел регулирането на самата институция; това може да бъде

22 Комитет по правата на детето, Общ коментар 9 (виж бележка под линия №1), пар. 4323 Вижте също Глава 2: „Ключови принципи” по-долу24 Общо събрание на ООН, Резолюция 64/12: „Насоки за алтернативна грижа на деца”,

A/RES/64/142, 24.02.2010 („Насоки за алтернативна грижа на ООН”), пар. 22-3, на разположение на е-адрес: http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/64/142 (посл.преглед на 15.10.2016)

25 Вижте Европейски съд по правата на човека, Saviny срещу Украйна, Заявление № 39948/06, решение, 18.12.2008 г., на разположение на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-90360 (посл.преглед на 15.10.2016); Насоки за алтернативна грижа на ООН, пак там, пар. 15

26 КПХУ, чл. 23(4): „В никакъв случай едно дете не може да бъде отделяно от родителите си по причини на увреждане, било на детето, или на единия или двамата родители”

27 КПХУ, чл. 19(c) и чл. 23(3); КПД, чл. 18(2)

Вижте също:

n Наръчник за мониторинг


разграничено от един ориентиран към детето подход, където правата и нуждите на детето винаги са от първостепенно значение. На практика, в институциите дейности, като например хранене, събуждане и заспиване, се организират рутинно, независимо от предпочитанията и потребностите на детето или младия човек.28

В своя доклад за правото на децата с увреждания да живеят в общността Европейската коалиция за живот в общността (ECCL) дефинира термина „институция” като като „всяко място, в което хора, които са били етикети-рани като хора с увреждания, са изолирани, сегрегирани и/ или принудени да живеят заедно. Институция е и всяко място, където хората нямат или не им се позволява да упражняват контрол върху живота си и ежедневните си реше-ния. Институцията не се определя само от своя размер.”29

Детските институции могат да имат различни имена, размери, физически условия и персонал. Те могат да бъдат обществени или частни, може да пре-доставят общи или специализирани услуги. Термините, използвани за назова-ване на тези служби, се различават в отделните страни,30 като могат да се срещнат като „групови домове”, „жилищни центрове”, „домове за социални грижи”, „домове за защита на детето”, „сиропиталища”, „жилищни образова-телни съоръжения” и т.н. В някои страни децата с увреждания са настанени в институции, класифицирани като здравни заведения – напр. психиатрич-ни отделения за деца, невропсихологични отделения, рехабилитационни цен-трове и пр. Ключов елемент при преценката, дали дадена среда трябва да се разглежда като институционална, е дали тя представлява основно място на пребиваване на детето.

B. ЗАЩО ИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯТА ИМА ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ?

Комитетът по правата на детето,31 както и Европейският комитет за соци-ални права,32 многократно са изразявали своята загриженост във връзка с големия брой деца с увреждания, настанени в институции. Признато е, че институциите правят децата с увреждания по-уязвими към психически, физи-чески, сексуални и други форми на злоупотреба и небрежно отношение.33

28 Офисът на върховния комисар по човешки права, Правата на уязвимите деца под 3-годишна възраст: Прекратяване на настаняването им в институции (OHCHR Регионален офис за Европа, 2011), на разположение на следния е-адрес: http://www.europe.ohchr.org/Documents/Publications/Children_under_3__webversion.pdf (посл. преглед на 15.10.2016)

29 Европейска коалиция за живот в общността, Фокус върху правото на живот в общността на децата с увреждания (Cornell University ILR School: GLADNET Collection, Ноември 2006), стр. 6, на разположение на следния е-адрес: http://digitalcommons.ilr.cornell.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1457&context=gladnetcollect (посл. преглед на 15.10.2016)

30 Офисът на върховния комисар по човешки права, Правата на уязвимите деца под 3-годишна възраст: Прекратяване на настаняването им в институции (OHCHR Регионален офис за Европа, 2011), на разположение на следния е-адрес: http://www.europe.ohchr.org/Documents/Publications/Children_under_3__webversion.pdf (посл. преглед на 15.10.2016)

31 Комитет по правата на детето, Общ коментар, вижте в бележка под линия 1, пар. 4232 Комитет по правата на детето, Общ коментар, вижте в бележка под линия 1, пар. 4233 Вижте, между останалите източници, Европейски комитет за социални права, Заключения

във връзка с редовните доклади на Република Чехия във връзка с чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС: период, приключващ на 31.12.2002 (Заключения XVII-2/def/CZE/15//EN, на разположение на следния е-адрес: http://hudoc.esc.coe.int/eng?i=XVII-2/def/CZE/17//EN, (посл. преглед на 15.10.2016); период, приключващ на 31.12.2009 (Заключения XIX-4/def/CZE/17//EN, 09.12.2011, на разположение на следния е-адрес: http://hudoc.esc.coe.int/eng?i=XIX-4/def/CZE/17//EN, (посл. преглед на 15.10.2016); и период, приключващ на 31.12.2013 (Заключения XX-4/def/CZE/17/FR, на разположение на следния е-адрес: http://hudoc.esc.coe.int/eng?i=XX-4/def/CZE/17/FR [фр.език], (посл. преглед на 15.10.2016)


Дългосрочната институционализация, особено на малки деца, може сама по себе си да се счита за малтретиране34 и като цяло не се счита за успеш-на форма на алтернативна грижа, особено за деца под 3-годишна възраст.35 Децата с увреждания имат и други, много по-големи нужди, отколкото пре-доставянето на жилище, основна грижа или здравни интервенции.36 Загубата на интимна привързаност и семейна идентичност може да нанесе сериозни вреди върху цялостното развитие на детето. Ето защо, основната цел на държавите – страни по Конвенцията трябва да бъде насочена към планира-нето и предприемането на стъпки за деинституционализация и по-специал-но – към гарантиране на включването на резидентите на съществуващите институции в техните общности. В крайна сметка, държавите трябва да си поставят за цел да затворят институциите в контекста на общата стра-тегия за деинституционализация.37

И все пак, много деца по света все още са настанени в институции, като мно-го от тях – без приемлива причина – единствено заради тяхното увреждане.38 Междувременно, редица международни инструменти задължават държавите да предвидят предпазни мерки с цел защитаване на правата на децата, живе-ещи в институционална среда,39 включително редовен и периодичен преглед на тяхното лечение и всички други обстоятелства, свързани с настаняване-то им, водени от принципа за най-добрите интереси на детето.

C. ВЪВЕДЕНИЕ В МОНИТОРИНГА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА

Поради повишената уязвимост на децата с увреждания някои междуна-родни инструменти изискват да се осъществява редовен мониторинг в местата за алтернативна грижа за деца и младежи с увреждания. Това задължение произтича от чл. 19 от КПД, според който държавите - страни по Конвенцията следва да предприемат всички необходими мерки за закри-ла на детето от всички форми на физическо или психическо насилие, посега-телство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, както и чл. 16 от КПХУ, който задължава държавите – страни по Конвенцията да гарантират, че всякакви съоръжения и програми, предназначени за хора с увреждания, са обект на ефективен мониторинг от независими органи. В много ситуации децата с увреждания, които са настанени в институции, са лишени от свобода, тъй като не могат по своя воля да напуснат институ-цията законосъобразно или фактически. В тези служби държавите, които са ратифицирали Факултативния протокол към Конвенцията на ООН про-тив изтезанията („OPCAT”), имат отговорността да създадат система

34 Комитет по правата на детето, Общ коментар, вижте в бележка под линия 1, пар. 8, 4235 Вижте напр. Мarinus H. von Ijzendoorn, et al, „Децата и институционалната грижа:

забавено развитие и устойчивост” Монографии на Обществото за изследвания на детското развитие, том 76, № 4, 2011, стр. 8-30; Общо събрание на ООН, Доклад на специалния докладчик за изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание – Juan E. Méndez, A/HRC/28/68, 5.03.2015 г., пар. 32-34, на разположение на е-адрес: http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/HRC/RegularSessions/Session28/Documents/A_HRC_28_68_E.doc (посл.преглед на 15.10.2016)

36 Офис на върховния комисар по човешки права, Правата на уязвимите деца под 3-годишна възраст: прекратяване на тяхното пребиваване в институционална грижа, виж по-горе, бележка под линия №28

37 Пак там стр. 1238 Това противоречи на КПХУ, чл. 23 (4); вижте и УНИЦЕФ, Деца и младежи с увреждания:

статистически данни (UNICEF, май 2013), стр. 23, на разположение на е-адрес: http://www.unicef.org/disabilities/files/Factsheet_A5__Web_NEW.pdf (посл.преглед на 15.10.2016)

39 Насоки на ООН за алтернативна грижа, виж по-горе, бележка под линия № 24, пар. 23


за редовни посещения от независим орган с цел предотвратяване на изте-занията и други форми на лошо отношение.40

D. ЗАЩО ДА СЕ ИЗВЪРШВА МОНИТОРИНГ НА НАСИЛИЕТО НАД ДЕЦА С ПСИХИЧНИ УВРЕЖДАНИЯ, НАСТАНЕНИ В ИНСТИТУЦИИ?

Често децата, лишени от родителска закрила, са в повишен риск от лошо отношение или злоупотреба и не са редки случаите, в които тази злоупотреба се извършва от ръцете на държавните служители или става възможна благо-дарение на тяхното одобрение, мълчаливо съгласие или небрежност.41 Децата с психични увреждания са застрашени и от други рискове в случаите, в които се нуждаят от различни форми на интимна подкрепа по отношение на мобил-ността, обличането, храненето или рутинни практики, свързани с личната хигиена.42 Тяхното разбиране за ситуацията около тях може да бъде неясна, а някои деца може да имат съпътстващи увреждания, включително нарушения в зрението или слуха. В зависимост от възрастта и зрелостта, на децата може да им липсва пълно разбиране за концепции като сексуалност или чувство за собственото тяло и функции, което може да ги превърне в мишена за сексу-ална злоупотреба и експлоатация.

Децата, живеещи в институции, далеч от своите родители и разширено семейство, понякога нямат достъп до независимо застъпничество, механизми за консултация или подкрепа, а, когато такива съществуват, често те не са налични или са недостъпни за деца с ментални увреждания.43 В такава среда независимият мониторинг на човешките права е от съществено значение. Някои шокиращи случаи са доказали значението на независимия мониторинг, включително неговата превантивна цел, като например Център за правни ресурси от името на Валентин Къмпяну срещу Румъния и Асоциация за защи-та на правата на човека в Румъния - Хелзинкски комитет от името на Йонел Гарсеа срещу Румъния, и двата от които са разглеждани от Европейския съд.44

40 24 държави-членки на ЕС са ратифицирали OPCAT; Белгия и Ирландия са го подписали, но не са го ратифицирали, а Латвия и Словакия нито са подписали, нито са ратифицирали документа; Вижте: http://tbinternet.ohchr.org/_layouts/TreatyBodyExternal/Treaty.aspx?Treaty=CAT-OP&Lang=en (посл.преглед на 15.10.2016)

41 Комитет по правата на детето, Доклад за 25-тата сесия, CRC/C/100, September/October 2000, Женева, пар. 668, на разположение на е-адрес: http://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CRC%2FC%2F100&Lang=en (посл.преглед на 15.10.2016)

42 Комитет по правата на детето, Общ коментар 9, вижте в бележка под линия 1, пар. 42(a)

43 Вижте напр. Mental Disability Advocacy Centre, Достъп до правосъдие за деца с интелектуални затруднения и психични разстройства: Международни стандарти и данни от 10 държави – членки на ЕС (Будапеща: MDAC, 2015), стр. 15-16, на разположение на е-адрес: http://www.mdac.org/sites/mdac.info/files/access_to_justice_children_ws2_standards_and_findings_english.pdf (посл.преглед на 15.10.2016)

44 Европейски съд по правата на човека, Център за правни ресурси от името на Valentin Câmpeanu срещу Румъния, Заявление № 47848/08, решение на Голямата камара, 17 July 2014 на разположение на е-адрес:: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-145577 (посл.преглед на 15.10.2016); Европейски съд по правата на човека, Асоциация за защита на правата на човека в Румъния - Хелзинкски комитет от името на Ionel Garcea срещу Румъния, Заявление № 2959/11, решение, 24.03. 2015 г., на разположение на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-153027 (посл.преглед на 15.10.2016)


E. КОЙ ТРЯБВА ДА ИЗВЪРШВА МОНИТОРИНГ И КАК ТРЯБВА ДА ИЗГЛЕЖДА ТОЙ?

Мониторингът на правата на човека е специфична форма на проучване и анализ с акцент върху оценката на степента, в която правата на човека се реализират в действителност. В този смисъл, той може да бъде раз-граничен, като същевременно остава свързан с други видове мониторинг, които може би се провеждат в държавите, като например регулаторните оценки за съответствие (здравеопазване, качество на грижата и пр.), оди-ти и официални режими на инспекция.Чл. 3 (3) от КПД уточнява, че институциите, услугите и службите, кои-то отговарят за грижата или закрилата на деца, трябва да отговарят на съответните стандарти, установени от компетентните органи, по-специално в областта на здравето, сигурността, числеността и при-годността на персонала, както и компетентния контрол. Резидентните институции трябва да бъдат акредитирани и регистрирани от компе-тентните държавни органи въз основа на регламенти и на националните минимални стандарти за грижа и на базата на тези стандарти следва да се осигури ефективна система за мониторинг и външен контрол на рези-дентните институции.45

Националните системи за мониторинг трябва да бъдат приведени в съот-ветствие с Парижките принципи,46 и следва да бъдат: (а) независими и оси-гурени с подходящи човешки и финансови ресурси; (б) добре известни на децата с увреждания и техните настойници; (в) достъпни – не само във физическия смисъл на думата, но също и по начин, който позволява на деца-та с увреждания да подават своите жалби или да поставят въпроси лес-но и при условия на поверителност; (г) да имат подходяща законова власт да получават, проучват и решават жалбите на деца с увреждания по начин, чувствителен към двете им уязвими страни – детство и увреждане.47

Прилагат се и други принципи. По силата на член 16 (3) от КПХУ, държавата се ангажира да гарантира, че независими органи ефективно ще контроли-рат всички „съоръжения и програми, предназначени за хора с увреждания”, с цел предотвратяване възникването на всякакви форми на експлоатация, насилие и тормоз, като по-нататък се посочва, че гражданското общество, хората с увреждания и техните представителни организации трябва да участват в този процес (член 33 (3) от КПХУ).

45 Вижте Комитет на министрите към Съвета на Европа, Препоръка Rec(2005)5 за правата на децата, живеещи в резидентни институции, приета на 16.03.2015 г, достъпна на е-адрес: https://search.coe.int/cm/Pages/result_details.aspx?ObjectID=09000016805daac2 (посл.преглед на 15.10.2016)

46 Комитет по правата на детето, Общ коментар 9, вижте в бележка под линия 1, пар. 4347 Вижте Комитет на министрите към Съвета на Европа, Препоръка Rec(2005)5

за правата на децата, живеещи в резидентни институции, приета на 16.03.2015 г, достъпна на е-адрес: https://search.coe.int/cm/Pages/result_details.aspx?ObjectID=09000016805daac2 (посл.преглед на 15.10.2016)


4. НАСИЛИЕ НАД ДЕЦА

Насилие е всяко действие или бездействие по отношение на дете, чиято цел или резултат е да се урони неговото достойнство или да се причини форма на физическо или емоцио-нално страдание. То може да приеме много форми, включително физическо или психиче-ско насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъ-пления. Прилага се принципът „без-изключение”,48 което означава, че нито една форма на насилие над деца, колкото и лека да е тя, независимо дали е фиизиче-ска, психическа или емоционална, не може да бъде приемлива по никаква причи-на. За целите на настоящото ръководство ние се фокусираме върху най-често срещаните форми на насилие срещу деца с ментални увреждания в институции.

„Злоупотреба” може да се разглежда като една или няколко форми на физическо и/ или емоционално малтретиране, сексуалната злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, или търговска или друга експлоатация в контекста на отношенията на отговорност, доверие или власт, която има за резултат реална или потенциална вреда за здравето, оцеляването, развитието или дос-тойнството на детето.49 Това широко определение обхваща всички форми на лошо отношение към деца, причинени умишлено, по непредпазливост или пора-ди бездействие.

От юридическа гледна точка различните международни стандарти пораждат редица специфични задължения за държавата. Например КПД съдържа много широка забрана за насилие и на макро-равнище изисква от държавите да пред-приемат законодателни, административни, социални и образователни мерки за закрила и предотвратяване на инциденти.50 В чл. 3 на Европейския съд по правата на човека относно забраната за изтезания и малтретиране се пред-поставя по-висок праг на вредите, пораждащ специфични задължения за стра-ните, включително и по отношение на превенция и разследване на инциденти.

Няма подробни статистически данни за корелацията между различните типо-ве увреждания и формите на злоупотреба. Някои проучвания, обаче, предпо-лагат наличието на връзка между определени нарушения и видовете насилие, както и повишена честота на всички форми на малтретиране на деца с кому-никативни нарушения, поведенчески проблеми, психични или сензорни уврежда-ния.51 Данните сочат, че децата с увреждания могат да бъдат по-уязвими по отношение на специфични форми на насилие, включително насилствена стери-лизация и някои видове „лечение”, като електроконвулсивна терапия.52

48 Комитет по правата на детето, Общ коментар 8: Право на детето на закрила от телесно наказание и други жестоки или унизителни форми на наказание (чл. 19; 28 пар. 2 и 37, както и CRC/C/GC/8, 21 August 2006, пар.. 18, достъпни на е-адрес: http://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CRC%2fC%2fGC%2f8&Lang=en (посл.преглед на 15.10.2016); Комитет по правата на детето, Общ коментар 13, вижте бел.под линия №11, пар. 17

49 Световна здравна организация, Доклад за консултиране по превенция на злоупотреба с деца 1999, WHO/HSC/PVI/99.1, 29-31 March 1999, WHO, Genea, pp. 15-16, достъпни на е-адрес: http://apps.who.int/iris/handle/10665/65900 (посл.преглед на 15.10.2016)

50 КПД, чл. 1951 КПД, чл. 1952 Kirsten Stalker и Katherine McArthur, „Злоупотреба с деца, закрила на детето и деца с

увреждания: Преглед на съвременни изследвания,” Злоупотребата с деца: преглед, том 21, Издание 1 (2010), стр. 24-40, достъпни на е-адрес: https://pure.strath.ac.uk/portal/files/535296/strathprints027452.pdf (посл.преглед на 15.10.2016)

За повече информация:

n Инструментариум: Инструмент 1 – Контролен списък за идентифициране и реакция при злоупотреба


A. НЕГЛИЖИРАНЕ

Неглижирането е ситуация, в която човекът, полагащ грижи, не успява да отговори на потребностите на детето – физически, емоционални, психоло-гически или свързани с неговото развитие, включително защита от опас-ност или неспособност да осигури предоставянето на подходящи услуги за благосъстоянието и развитието на детето. Неглижирането може да бъде умишлено, но също така може да бъде породено от неспособността на институцията да предостави подходяща за детето грижа. Потребно-стите на децата по отношение на развитието може да варират по своя обхват и биха могли да включват подходящо хранене, образование и кон-султиране, емоционална отзивчивост, достъп до абилитационни и рехаби-литационни терапии и подходящо здравеопазване. Те са обвързани с много права.53

Неглижирането е формата на насилие, която е най-вероятно да се случи в институциите, и включва категориите физическо, психологическо и емо-ционално пренебрегване, занемаряване на здравето, небрежно отноше-ние към образователните нужди и потребностите от отдих и култура, и изоставяне – практика, която несъразмерно засяга децата с уврежда-ния в някои общества.54 Примери за неглижиране могат да бъдат открити в съдебната практика, например в решението на Европейския съд по пра-вата на човека по делото на З. и др. срещу Обединеното кралство55 или Станев срещу България, при който институцията е била в лошо състоя-ние, мръсна и рядко отоплявана през зимата; заявителят е споделял стая с размери 16 кв.м с четирима други резиденти и леглата им на практика са били едно до друго. Храната, предоставяна в дома, е била недостатъчна и с лошо качество. Достъп до тоалетната, която е била занемарена и неот-говаряща на здравните изисквания, се е разрешавал един път седмично. Тоа-летните в двора, които са били нехигиенични и в много лошо състояние, се състояли от дупки в земята, покрити с изпокъсани тенти.56

Още повече, дългосрочното или интензивно неглижиране може да доведе до нарушаване на правото на живот на детето, както е в случая Ненчева и сие срещу България, където Европейският съд по правата на човека откри-

53 Специално правото на оцеляване и развитие (чл. 6 на КПД); правото на най-високия достижим стандарт на здравословно състояние (чл. 24 на КПД); чл. 25 на КПХУ; Международен пакт за икономически, социални и културни права (“ICESCR”), чл. 12; Комитетът за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (“CEDAW”) – чл. 12; право на образование (чл. 28 на КПД; чл. 24 на КПХУ; чл. 13 на ICESCR; чл. 10 на CEDAW); правото на отдих, развлекателни и културни дейности (чл. 3 на КПД; чл. 30 на КПХУ; чл. 15 на ICESCR; чл. 13 на CEDAW); на адекватен стандарт на живот (чл. 27 на КПД; чл. 28 на КПХУ; чл. 11 на ICESCR); на самостоятелен живот и включване в общността (чл. 19 на КПХУ); лична мобилност (чл. 20 на КПХУ), достъп до информация (чл. 21 на КПХУ); право на абилитация и рехабилитация (чл. 26 на КПХУ)

54 Комитет по правата на детето, Общ коментар 13, вижте в бележка под линия 11, пар. 20

55 Вижте: Европейски съд по правата на човека, Z. and Others срещу Обединеното кралство, Заявление № 29392/95, решение 10 май 2001, достъпно на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-59455 (посл.преглед на 15.10.2016). В този случай неглижирането се е проявило в семейна среда и е засегнало малки деца. За нашите цели, релевантните аспекти са онези, които представляват пренебрегване – комбинация от условия в техния дом и лошо физическо и психологическо здраве на децата

56 Вижте: Европейски съд по правата на човека, Stanev срещу България, Заявление № 36760/06, Решение на Голямата камара, 17.01.2012, на разположение на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-108690 (посл.преглед на 15.10.2016)


ва нарушение в ситуация, в която властите не са изпълнили задължението си да защитават живота на няколко деца с увреждания, които са починали в институция от студ и недостиг на храна, лекарства и продукти от пър-ва необходимост.57

B. ЛОШО ОТНОШЕНИЕ/ МАЛТРЕТИРАНЕ

Преди да започнем да дефинираме различните форми на насилие над деца, е необходимо да изясним правната концепция за лошо отношение/ мал-третиране, която обхваща отношение или наказание, попадащо в една от следните три категории: (I), изтезания, (II) нечовешко отношение или наказание и (III) унизително отношение или наказание. Забраната за лошо отнасяне закрепва една от фундаменталните ценности на демократични-те общества58 и не предвижда място за изключения, дори и в най-екстрем-ни обстоятелства.59

То включва насилие над деца във всичките му форми: за изтръгване на самопризнание, за извънсъдебно наказание на дете за незаконно или неже-лано поведение, за насилствено принуждаване на дете да се включи в дей-ности против неговата воля. Такива форми на отношение или наказание обикновено се прилагат от полицейските и правоприлагащите служите-ли, персонала на резидентни и други институции, както и от лица, които имат власт над деца, включително недържавни въоръжени лица. Жертви-те често са деца, които са маргинализирани, в неравностойно положение или дискриминирани,60 включително деца с увреждания.

Лошото отнасяне трябва да достигне определен минимален праг на тежест. Оценката зависи от всички обстоятелства по случая, като про-дължителността на лечението, неговите физически или психически ефек-ти, а в някои случаи от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата.61 Предвид факта, че децата изпитват болка и страдание по различен начин и независимо от условията, в които са поставени, задър-жането има дълбоко и отрицателно въздействие върху здравето и разви-тието на детето. Дори много кратки периоди на задържане биха могли да подкопаят психическото и физическото благосъстояние на детето и да застрашат когнитивното му развитие. Поради тази причина прагът, при който дадено поведение или наказание може да се класифицира като изте-зание или малтретиране, е по-нисък, когато става дума за деца и особено за деца, лишени от свобода.62

57 Вижте: Европейски съд по правата на човека, Ненчева и Сие срещу България, Заявление № 48609/06, решение, 18.06.2013 г. [фр.език], достъпно на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-120956 (посл.преглед на 15.10.2016)

58 Вижте Bouyid срещу Белгия, Заявление № 23380/09, вожте бел.под линия №16, пар. 81 и правният случай, цитиран там

59 Вижте и: Европейски съд по правата на човека, Chahal срещу Обединеното кралство, решение на Голямата камара, 15.11.1996 г., пар. 79, достъпно на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-58004 (посл.преглед на 15.10.2016)

60 Комитет по правата на детето, Общ коментар 13, вижте в бележка под линия 11, пар. 2661 Вижте и: Европейски съд по правата на човека, Đorđević срещу Хърватска, Заявление

№ 41526/10, решение 24.07.2012 г., пар. 94, достъпно на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-112322 (посл.преглед на 15.10.2016)

62 Доклад на специалния докладчик за изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание – Juan E. Méndez, A/HRC/28/68, вижте бел.под линия № 34, пар. 33.


Отношението се определя като „нечовешко”, когато, наред с другото, то е прилагано в продължение на часове и е причинило телесна повреда или силно физическо или психическо страдание. 63 Отношението се счита за „унизително”, когато поражда у жертвите чувства на страх, страда-ние и малоценност, способни да ги унижат и обидят, и да доведат до въз-можно пречупване на тяхната физическа или морална устойчивост, или ги принуждава да действат против своята воля или съвест.64 Във връзка с това, въпросът дали въпросното отношение е било предназначено да уни-жи или обиди жертвата е фактор, който трябва да бъде взет под внима-ние, въпреки че липсата на такова намерение не води неизбежно до извода, че не е имало нарушение.65

Що се отнася до изтезанието, трябва да са налице поне четири елемен-та: силна болка или страдание, намерение, цел и официално въвличане на обществеността. Изискването за преднамереност е изпълнено ефектив-но, когато дадено лице е жертва на дискриминация въз основа на инвалид-ност. Това е от особено значение в контекста на медицинско лечение на лица с увреждания, където сериозни нарушения и дискриминация срещу хора с увреждания могат да бъдат замаскирани като „добри намерения” от страна на здравните специалисти.66 Още повече, задължението на дър-жавата да предотвратява изтезания не се ограничава само до държавни-те служители, като напр. служителите на правоприлагащите органи, но също така и до лекарите, здравните специалисти и социалните работни-ци, включително и тези, които работят в частни болници, други институ-ции и центрове за задържане.67

Конкретно по отношение на институционалната грижа, е признато, че децата се нуждаят от нещо повече от физическа храна; те изискват и емоционално общуване и внимание, за да се развиват, а тази основна потребност от емоционална връзка е често пренебрегвана или отрича-на по отношение на децата, живеещи в институционална среда. Понякога лицата, полагащи грижи, използват физически ограничения като дълго-срочно решение или държат децата в клетки или в леглата им – практики, които се свързват с мускулна атрофия и скелетни деформации.68 Специал-

63 Вижте напр.: Европейски съд по правата на човека, Латвия срещу Италия, Заявление № 26772/95, решение на Голямата камара, 6.04. 2000 г., пар. 120, достъпно на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-58559 (посл.преглед на 15.10.2016)

64 Вижте: Европейски съд по правата на човека, Jalloh срещу Германия, Заявление № 54810/00, Решение на Голямата камара, 11 July 2006, пар. 68, достъпно на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-76307 (посл.преглед на 15.10.2016)

65 Вижте и: Европейски съд по правата на човека, Peers v. Greece, Заявление № 28524/95, judgment, 19 April 2001, пар. 67, 68 и 74, достъпно на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-59413 (посл.преглед на 15.10.2016)

66 Междинен доклад на специалния докладчик на Общото събрание на 63-тата сесия, A/HRC/22/53, пар. 49, виж бел.под линия №34

67 Пак там, пар. 5168 Вижте напр.: Mental Disability Advocacy Centre, Легла-клетки и използване на принуда

в Чешките психиатрични институции (Будапеща: MDAC, 2014), стр. 32, достъпно на е-адрес: www.mdac.org/CzechRepublic (посл. преглед на 15.10.2016); and Офис на комисаря на националния превантивен механисъм за основните права (Унгария) (“AJB-NPM”), Резюме на доклад по случай AJB-371/2015 – OPCAT Посещение на терапевтичния дом в Дебрецен (Будапеща: AJB-NPM, 28.01.2015), достъпен на е-адрес: https://www.ajbh.hu/documents/14315/2445792/Debreceni+Ter%C3%A1pi%C3%A1s+H%C3%A1z+jelent%C3%A9s+%C3%B6sszefoglal%C3%B3-GS_eng_GS_clear.pdf/b0fc7282-832f-4ea6-a521-3da11768cc79 (посл.преглед на 15.10.2016)


ният докладчик на ООН за изтезанията потвърждава, че използването на каквато и да било форма на изолация, независимо от продължителността, може да бъде считана за жестоко, нечовешко или унизително отношение.69 Освен това, друга форма на малтретиране на деца в сферата на здравео-пазването и социалната грижа в службите за задържане са неподходящите медицински грижи, включително употребата на психоактивни лекарства за деца с наказателна (а не терапевтична) цел – посредством инжектира-не на транквиланти, които обездвижват децата за дни, както и принуди-телен труд под прикритието на медицинска необходимост.70

Доколкото специфични интервенции причиняват силна болка и страдание, те нарушават абсолютната забрана на изтезанията и жестокото, нечо-вешко и унизително отношение. 71 Например насочването на момичета с увреждания към насилствена стерилизация заради дискриминационни схва-щания, че те са „негодни” да раждат деца, е неприемливо. Насилствената стерилизация е акт на насилие, форма на социален контрол и нарушение на правото на свобода от малтретиране и може да бъде считана за изтеза-ние. 72

C. ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ

Физическото насилие включва фатално и нефатално физическо насилие и може да приема различни форми, като например различни форми на телес-но наказание, тормоз и насилие сред децата. Децата с увреждания могат да бъдат предмет на особени форми на физическо насилие, като насилствена стерилизация – особено момичетата; насилие под прикритието на лечение (например електроконвулсивна терапия (ЕКТ) и токови удари, използвани като „лечение чрез отвращение” за контрол на поведението на децата); умишлено причиняване на увреждания на деца с цел използването им за про-сия по улиците или на други места.73

D. ПСИХИЧЕСКО НАСИЛИЕ

Освен физическа сила, насилието може да бъде под формата на причиня-ване на психическо страдание на деца. Това често се описва като психо-логическо малтретиране, психически тормоз, вербален (словесен) тормоз и емоционално насилие или неглижиране, което може да включва: (а) всич-ки форми на устойчиви вредни взаимодействия с детето, например вну-шаване на децата, че са безполезни, необичани, нежелани, застрашени или

69 Вижте напр.: Mental Disability Advocacy Centre, Легла-клетки и използване на принуда в Чешките психиатрични институции (Будапеща: MDAC, 2014), стр. 32, достъпно на е-адрес: www.mdac.org/CzechRepublic (посл. преглед на 15.10.2016); and Офис на комисаря на националния превантивен механисъм за основните права (Унгария) (“AJB-NPM”), Резюме на доклад по случай AJB-371/2015 – OPCAT Посещение на терапевтичния дом в Дебрецен (Будапеща: AJB-NPM, 28.01.2015), достъпен на е-адрес: https://www.ajbh.hu/documents/14315/2445792/Debreceni+Ter%C3%A1pi%C3%A1s+H%C3%A1z+jelent%C3%A9s+%C3%B6sszefoglal%C3%B3-GS_eng_GS_clear.pdf/b0fc7282-832f-4ea6-a521-3da11768cc79 (посл.преглед на 15.10.2016)

70 Междинен доклад на специалния докладчик за изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, виж бел.под линия №34, пар. 78

71 Пак там, пар. 56 – 5772 Пак там, пар. 6473 Комитет по правата на детето, Общ коментар 13, виж бел.под линия №11, пар. 9-10


имат стойност само в задоволяване на нуждите на друг; (б) причиняване на страх, тероризиране и заплашване; експлоатиране и покваряване; пре-зрение и отхвърляне; изолиране, неглижиране и фаворизиране; (в) лишаване от емоционална отзивчивост; пренебрегване на психичното здраве, меди-цински и образователни потребности; (г) обиди, прякори, унижение, омало-важаване, подигравки и нараняване на чувствата на детето; (д) излагане на домашно насилие; (е) настаняване в единична килия, изолация или унизи-телни/ уронващи достойнството условия на задържане; (ж) психически тормоз и злоупотреба чрез налагане на унизителни условия за приемане в различни общности от възрастни или други деца, включително чрез инфор-мационни и комуникационни технологии (ИКТ), като например мобилни теле-фони и Интернет (известно като „кибертормоз”).74 То често се припокрива с други форми на насилие.

E. ТЕЛЕСНИ НАКАЗАНИЯ

„Телесно” или „физическо” наказание е всяко наказание, при което се използва физическа сила, целяща да предизвика някаква степен на болка или диском-форт, дори в лека форма. Обикновено включва удряне („пляскане”, „шама-росване”, „перване”, „бой”) на деца с ръка или с предмет – камшик, пръчка, колан, обувка, дървена лъжица и т.н. Това може да включва и ритане, раз-търсване или хвърляне на деца, драскане, щипане, хапaне, дърпане на коса или зашлевяване по ушите, бой с пръчки, принуждаване на децата да сто-ят в неудобни позиции, парене, изгаряне или принуденително поглъщане на храна и др.75 Телесното наказание е неизменно унизително и несъвмести-мо с достойнството на детето, независимо от действителната вреда.76

F. НАСИЛИЕ СРЕД ДЕЦАТА И ТОРМОЗ

Децата в институции също могат да бъдат да бъдат жертви на наси-лие, извършвано от други деца. Това може да включва физическо, психиче-ско или сексуално насилие и често се определя като „тормоз”, като може да бъде извършвано от едно дете или група от деца. Резултатите могат да включват значителни форми на увреждане на физическия и/ или психи-ческия интегритет (цялост) или благополучието на детето в краткосро-чен план, а могат също да имат и дългосрочен ефект върху развитието, образованието и социалната интеграция на детето, вкл. могат да дове-дат до самонараняващо поведение.77 Ролята на държавните органи, отго-ворни за институциите (персонал, управление, държавен мониторинг и надзорни органи), е да предотвратят такова насилие, да предприемат под-ходящи мерки, за да бъде незабавно прекратено и да се гарантира, че няма да има рецидив посредством адекватни действия в отговор на извърши-теля(ите), както и осигуряване на рехабилитация на жертвите. Не може да се приеме, че институцията не е в състояние да се справи с насилието на персонала, ако персоналът „не вижда със собствените си очи”. Против-но на това, институцията носи отговорност за насилие, което е могло да бъде предотвратено или за липсата на последващо разследване, реакция и рехабилитация.

74 Пак там, пар. 2175 Комитет по правата на детето, Общ коментар 8, виж бел.под линия №48, пар. 1176 Вижте: Bouyid, виж бел.под линия №1677 Комитет по правата на детето, Общ коментар 13, виж бел.под линия №11, пар. 21


Разглеждайки случай на тормоз и фаталното насилие сред деца в делото Каяк срещу Турция, Европейският съд отново подчертава положителните задължения на надзорните органи и заявява, че, макар и да не може да се очаква на персонала да осъществява непрекъсната грижа и надзор на всеки ученик, влизането във и излизането от училище изискват засилена бдител-ност.78 В делото Джорджевич срещу Хърватия Европейският съд разглеж-да ситуацията на дете с увреждане, което е било обект на повтарящ се тормоз за продължителен период от време. Инцидентите включват как-то вербален, така и физически тормоз, включително насилствени дейст-вия, като например изгаряне на ръцете с цигари, блъскане срещу желязна ограда и удари с топка.

Съдът постановява, че властите са имали позитивното задължение да защитават детето, но не са успели, тъй като констатациите на полици-ята не са били последвани от по-нататъшни конкретни действия – не са били приети нито политически решения, нито са били въведени механизми с цел разпознаване и предотвратяване на по-нататъшен тормоз. Имало е липса на истинска ангажираност на социалните услуги и липса на индика-ция, че са били проведени консултации със съответните експерти, които да дадат подходящи препоръки и да работят със засегнатите деца. Не е било предоставено консултиране на детето, за да му се помогне.79

G. НАРУШАВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКАТА ЦЯЛОСТ И НЕНАКЪРНИ-МОСТ (ИНТЕГРИТЕТ)

Тялото на детето и младия човек е интимен аспект от личния живот. Физическата цялост и ненакърнимост на детето с увреждане е изрично гарантирана в чл. 17 от КПХУ и е защитена от абсолютната забрана на малтретиране, както и правото на детето на лично пространство. Не всички форми на нарушаване на физическата цялост попадат в приложно-то поле на малтретирането (вижте например изискванията за степен на сериозност по-горе). Въпреки това, дори когато намесата/ нарушението не достига минималното ниво на тежест, може да се разглежда въпросът дали намесата, от която детето се е оплакало, не пречи на правото му на личен живот.80 Интрузивни и необратими медицински лечения, провеждани без свободно и информирано съгласие, може да представляват малтрети-ране – както Европейският съд постановява в случая V.C. срещу Словакия.81

78 Вижте: Европейски съд по правата на човека, Kayak срещу Турция, Заявление №60444/08, решение 10.07.2012 г. [фр. език], достъпно на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-112094 (посл.преглед на 15.10.2016)

79 Вижте: Европейски съд по правата на човека, Kayak срещу Турция, Заявление №60444/08, решение 10.07.2012 г. [фр. език], достъпно на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-112094 (посл.преглед на 15.10.2016)

80 Вижте и: Европейски съд по правата на човека, Costello-Roberts срещу Обединеното кралство, Заявление № 13134/87, решение, 25.03.1993 г., пар. 36, достъпно на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-57804 (посл.преглед на 15.10.2016)

81 Вижте и: Европейски съд по правата на човека, Costello-Roberts срещу Обединеното кралство, Заявление № 13134/87, решение, 25.03.1993 г., пар. 36, достъпно на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-57804 (посл.преглед на 15.10.2016)


H. ОГРАНИЧЕНИЯ (ИМОБИЛИЗИРАНЕ)

Използването на механични и химически средства а ограничаване на движе-нието (имобилизиране), както и затварянето на деца с психични увреждания в стаи-изолатори може да бъде често срещана практика в институции-те.82 Нуждата от предпазване на детето в контекста на недостатъчни ресурси често води до прекомерна употреба на седативни лекарства без информирано съгласие и в частност за нетерапевтични цели; до използва-нето на механични ограничения с цел наказание, контрол на поведението, удобство или за превенция на нараняване на детето или на другите – без опити за прилагане на по-малко рестриктивни мерки. Подобни практики представляват нарушение на забраната за лошо отнасяне и са абсолютно забранени.83 Въпреки че често са оправдани от гледна точка на персонала като средство за защита на децата при кризисни ситуации или за овладя-ване на трудно поведение, изследванията показват, че различните видове работа с деца са по-ефективни в борбата срещу възможно заплашително поведение.84

I. СЕКСУАЛНА ЗЛОУПОТРЕБА И ЕКСПЛОАТАЦИЯ

Сексуалното насилие и експлоатация включва: (a) склоняване или принужда-ване на дете да се занимава с незаконна или психологически вредна сексуал-на дейност; (б) изпозването на деца в комерсиална сексуална експлоатация; (в) използването на деца в аудио или визуални образи на сексуална злоу-потреба с деца; (г) детска проституция, сексуално робство; сексуална експлоатация при пътуване и туризъм, трафик (в рамките на или между различни държави) и продажба на деца за сексуални цели или принудителен брак. Много деца преживяват сексуална виктимизация, която не е съпът-ствана от физическа сила или ограничаване, но е не по-малко психологиче-ски инструзивна, експлоатираща и травматична.85

Сексуалното насилие е изрично разгледано в чл. 19 и 34 на КПД. Освен това, с излизането на бял свят на проблема с широко разпространеното сексу-ално насилие и експлоатация,86 последваха реакции от различни европейски органи под формата на правни документи. Те включват Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сек-

82 Вижте и: Hilary Brown, Предпазване на възрастни и деца с увреждания от злоупотреба (Съвет на Европа, 2003), достъпно на е-адрес: http://www.coe.int/t/e/social_cohesion/soc-sp/Abuse%20_E%20in%20color.pdf (посл.преглед 15.10.2016); доклади на Disability Rights International (Международни права при увреждане), достъпно на: http://www.driadvocacy.org/work/our-reports-publications/; MDAC, Легла-клетки и използване на принуда в Чешки психиатрични институции, виж бел.под линия №68; и Cloe Hadjimatheou, „Деца с увреждания затворени в клетки”, BBC World Service, 14.11.2014, достъпно на е-адрес: http://www.bbc.com/news/magazine-30038753 (посл.преглед на 15.10.2016)

83 Общото събрание на ООН, междинен доклад на специалния докладчик за изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание Манфред Новак, A/63/175, 28.07.2008, пар.55-56 и 63, достъпен на е-адрес: https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N08/440/75/PDF/N0844075.pdf?OpenElement (посл.преглед на 15.10.2016)

84 Ричард Е. Рединг, „Компетентност на децата да предоставят информирано съгласие за психично-здравно лечение”, вижте бел.под линия №20, стр. 711

85 Комитет по правата на детето, Общ коментар №13, виж бел. под линия №11, пар. 2586 Пауло Серхио Пинейро, Изследване на ООН за насилието над дец, виж бел.под линия №3,

стр. 8


суално насилие, известна също като Конвенцията от Лансароте,87 Дирек-тива № 2011/92/EU на ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография, Факултатив-ния протокол към КПД относно търговията с деца, детската проститу-ция и детската порнография.

Сексуалното насилие и експлоатация на деца е не само абсолютно забране-на, но държавите имат специфични положителни задължения по междуна-родното право. В делото X. и Y. срещу Холандия Европейският съд отрежда, че в ситуация, при която едно момиче с психични увреждания е било изнаси-лено в дом за деца с ментални увреждания, където тя живее, са заложени фундаментални ценности и същностни аспекти на личния живот. Пора-ди това, ефективното възпрепятстване е крайно наложително и може да бъде постигнато само чрез наказателноправни разпоредби, и законът трябва да е ясен и категоричен, че извършителите се подвеждат под нака-зателна отговорност.88

По същия начин, в случая М.С. срещу България, при който 14-годишно момиче е изнасилено от двама мъже, Европейският съд счита, че държавите са задълже-ни да преследват наказателно всички сексуални актове без взаимно съгласие, дори когато жертвата не се е съпротивлявала физически. Във връзка с това, той отбеляза, че жертвите на сексуално насилие, особено младите момичета, често са неспособни да се противопоставят поради психологически причини (или се подчиняват на ситуацията пасивно, или се дистанцират/отделят пси-хически акта на изнасилване) или поради страх от по-нататъшно насилие, а властите са задължени да вземат под внимание тези фактори.89

87 Пауло Серхио Пинейро, Изследване на ООН за насилието над дец, виж бел.под линия №3, стр. 8

88 Вижте: Европейски съд по правата на човека, X. and Y. срещу Нидерландия, Заявление №. 8978/80, решение, 26.03.1985 г., достъпно на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-57603 (посл.преглед на 15.10.2016)

89 Вижте: Европейски съд по правата на човека, X. and Y. срещу Нидерландия, Заявление №. 8978/80, решение, 26.03.1985 г., достъпно на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-57603 (посл.преглед на 15.10.2016)


5. ПОДКРЕПА И ОПЛАКВАНИЯ (ЖАЛБИ)

От държавите се изисква да разработят сигурни, широко разгласени, пове-рителни и достъпни механизми за подкрепа на децата, техните представи-тели и на други лица да докладват за насилие срещу деца. Създаването на механизми за докладване включва: (а) предоставяне на подходяща информа-ция, за да се улесни подаването на оплаквания; (б) участие в разследвания и съдебни производства; (в) разработване на протоколи, които са подхо-дящи за различни обстоятелства и широкото им огласяване сред децата и широката общественост; (г) установяване на свързани с тях услуги за подкрепа за деца и семейства; (д) обучение и осигуряване на постоянна под-крепа за персонала с цел получаване и надграждане на информацията, полу-чена чрез системите за докладване.90

Достъпът до механизъм за жалби и ефективни средства за защита е нераз-делна част от превенцията на злоупотреби и насилие, като е признат конкретно в чл. 13 и 14 на Конвенцията против изтезанията и други фор-ми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание („CAT”) и чл. 16 (3) на КПХУ. Държавите са задължени да гарантират, че са устано-вени безпристрастни и ефективни механизми за подаване на жалби, а, кога-то става дума за малтретиране, според чл. 14 от CAT държавите са длъжни да гарантират в правната си система, че жертвата ще бъде обезщетена и има законно право на компенсация. Тази разпоредба е приложима към всич-ки жертви на злоупотреба без дискриминация от какъвто и да било вид.91

A. КАК ТРЯБВА ДА ИЗГЛЕЖДАТ МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ОПЛАКВАНИЯ?

Механизмите за оплакване трябва да бъдат известни и достъпни за обществеността, включително за лица, лишени от свобода, независимо дали са в ареста, психиатрични заведения или на друго място, чрез напри-мер горещи телефонни линии или поверителни кутии за жалби, както и за лицата, принадлежащи към уязвими или маргинализирани групи, включител-но тези, които могат да имат ограничени комуникационни способности.92 За да се гарантира спазването на основните права на детето, трябва да има безпристрастен и независим орган, който да може да приема жалби и да предприема действия, когато е необходимо.

За децата и младежите с психични увреждания, настанени в институции, това означава изграждане на достъпни, поверителни и ефективни меха-низми за оплаквания, в които децата и младите хора да могат да изра-зят своите опасения, подозрения или преживявания. Препоръчително е да бъдат създадени неутрални, независими и чувствителни към децата органи/ структури, за да гарантират на децата сигурен достъп и консул-тация при спазването на стриктна конфиденциалност, винаги когато се чувстват застрашени или стават жертва или свидетел на злоупотреба

90 Комитет по правата на детето, Общ коментар №13, вижте бел. под линия №11, пар. 4991 Комитет против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително

отнасяне или наказание, Общ коментар 3: изпълнение на чл. 14 от държавите-страни по Конвенцията, CAT/C/GC/3, 19.11.2012, пар. 1, достъпен на е-адрес: http://www2.ohchr.org/english/bodies/cat/docs/GC/CAT-C-GC-3_en.pdf (посл.преглед на 15.10.2016)

92 Пак там, пар. 23


в институциите.93 Необходимо е децата да са наясно с този механизъм за жалби и с това как могат да го използват в действителност. Институ-цията следва да има смислена процедура и обучен персонал за разпознаване на евентуална злоупотреба и за възможните адекватни действия в отго-вор на твърдения за злоупотреба, включително предоставяне на терапев-тична подкрепа.

B. ДОКЛАДВАНЕ НА СЛУЧАИ НА НАСИЛИЕ

За децата, живеещи в институционална среда, именно институцията и нейният персонал са тези, които следва да им осигуряват адекватна гри-жа и закрила, включително достатъчна супервизия и превенция на актове на насилие, както и докладване при възникване на инциденти. Във връзка с това, институцията следва да разработи вътрешни насоки за превенция на злоупотреба с деца, които да се прилагат без изключение, и да подсили правилата и процедурите за външна супервизия от различни институции.94 След като докладите са направени добросъвестно, трябва да са налице процеси, гарантиращи защита на професионалиста, изработил доклада. Лицето, което получава доклада, трябва да има ясни насоки и обучение за това кога и как да отнесе въпроса до съответната агенцията/ структу-ра, отговорна за координирането на действията.95

Това отразява задължението на властите, което Европейският съд форму-лира в случая на А. срещу Обединеното кралство като задължение на вла-стите да предприемат мерки, разработени с цел гарантиране, че лицата не са подложени на изтезания или нечовешко или унизително отношение, включително и злоупотреба, прилагана от частни лица.96 В делото на D.P. и J.C. срещу Обединеното кралство Европейският съд счита, че тези мерки трябва да осигуряват ефективна защита по-специално на децата и други уязвими лица и да включват разумни стъпки за превенция на лошо отно-шение, за което властите знаят или е трябвало да знаят.97 Така например фактът, че повече от четири и половина години на децата не е била осигу-рена защита от сериозно занемаряване и злоупотреба, с които местната власт е била наясно, допринася за установяването на нарушение на забра-ната за малтретиране.98

В повечето страни насилието, злоупотребата и експлоатацията на деца, особено когато те достигат интензивността на престъпление, са пред-мет на задължителен доклад или в полицията или в агенцията за закрила на детето. Това отчитане, обаче, поражда потенциални конфликти с право-то на детето на личен живот и поверителни консултации и съвети, както и правото на детето на участие във въпроси, които го засягат. Следова-

93 Пак там, пар. 2394 Пак там, пар.. 4.2.2. и 4.2.395 Комитет по правата на детето, Общ коментар №13, вижте бел.под линия №11, пар. 49

and 5096 Вижте: Европейски съд по правата на човека, A. срещу Обединеното кралство,

Заявление № 25599/94, решение, 23.09.1998, пар. 22, достъпно на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-58232 (посл.преглед на 15.10.2016)

97 Вижте: Европейски съд по правата на човека, D.P. и J.C. срещу Обединеното кралство, Заявление №38719/97, решение,10.10.2002, пар. 109, достъпно на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-60673 (посл.преглед на 15.10.2016)

98 Вижте: Z. и други, вижте бел.под линия, пар. 74-75


телно, мониториращите лица могат да попаднат в трудна ситуация, при която дете, което е преживяло злоупотреба, не желае да докладва за инци-дента. Справянето с такива чувствителни ситуации се основава на внима-телна оценка на най-добрите интереси на детето. Допълнителни насоки се съдържат в модела на политика за закрила на детето, разработена за настоящия проект, но трябва да се подчертае, че специфичните системи за докладване и разследване се различават в различните държави.

В делото Juppala срещу Швеция Европейският съд разглежда ситуация, в която, една баба обвинява и оклеветява своя зет, след като е водила три-годишния си внук на лекар и последният е изразил съмнение, че детето може да е удряно от баща си. Съдът разрешава нарушение на свободата на изразяване и отбеляза, че хората трябва да бъдат свободни да изра-зят съмнение за злоупотреба с деца, формирано добросъвестно, в конте-кста на подходяща процедура за докладване, без страх от наказателна присъда или задължение за плащане на обезщетение за претърпени вре-ди или разходи. Не е имало предположение, че жалбоподателят е действал безразсъдно: напротив, дори здравният професионалист е решил, че слу-чаят трябва да се докладва на службите за закрила на детето. В обобще-ние, само в изключителни случаи ограничението на правото на свобода на изразяване в тази сфера може да се приеме като необходимо в едно демо-кратично общество.99

99 Вижте: Европейски съд по правата на човека, Juppala срещу Швеция, Заявление № 18620/03, решение, 2.12.2008, достъпно на е-адрес: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-89962 (посл.преглед на 15.10.2016)


6. АНОТИРАНА БИБЛИОГРАФИЯ

A. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО МЕЖДУНАРОДНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Организация на обединените нации

Конвенция за правата на детето („КПД”)

Конвенция за правата на хората с увреждания („КПХУ”)

Конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание („CAT”)

Забранява всички форми на изтезание и лошо отношение и Факултатив-ният протокол („OPCAT” предпоставя независим мониторинг на права-та на хората, лишени от свобода

Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отно-шение на жените („CEDAW”)

Предпоставя равенство и недопускане на дискриминация на жени, осо-бено в контекста на насилието срещу момичета и сексуалните и репро-дуктивни права на момичетата и юношите

Международен пакт за икономически, социални и културни права („ICESCR”)

Определя права, включително правото на образование и правото на най-високия постижим стандарт на физическо и психично здраве

Международен пакт за граждански и политически права („ICCPR”)

Определя права, включително правото на живот, свобода от изтезания, нечовешко или унизително отнасяне и правото на личен живот

Съвет на Европа

Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните сво-боди („ECHR””)

Определя права, подобни на формулираните в ICCPR, и учредява регионал-ния Европейски съд по правата на човека, който може да разглежда инди-видуални оплаквания срещу държавите – страни по ECHR

Европейски комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешко-то или унизително отнасяне или наказание

Европейска социална харта (“ESC”) и ревизирана Европейска социална харта

Формулират разпоредби за социална и икономическа закрила на всички деца (Чл. 17)

Конвенция за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината („Европейска конвенция за правата на човека и биомедицината”)

Този договор развива подробно принципа на информираното съгласие в медицината и правото на физическа неприкосновеност

Конвенция на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие


Европейски съюз

Харта на основните свободи на Европейския съюз

Директива 2011/92/EU на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното малтретиране и сек-суалната експлоатация на деца и детската

B. ВАЖНИ МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИ

Организация на обединените нации

Насоки за алтернативна грижа за деца 2009

Декларация за правата на хората с увреждания 1975

Стандартни правила за изравняване на възможностите за хора с увреж-дания 1993

Принципи за защита на лица с психична болест и за подобряване на гри-жите за психичното здраве 1991

Резолюция на Комисията по правата на човека 2005/24 относно право-то на всеки човек на най-високия постижим стандарт на физическо и психическо здраве

Декларация за защита на всички лица от подлагане на изтезания и дру-ги форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказа-ние 1975

Минимални стандартни правила на ООН за прилагане на младежко пра-восъдие (Пекински правила) 1985

Правила на ООН за защита на лишени от свобода непълнолетни лица1990

Доклад на специалния докладчик на Комисията по правата на човека на шестдесет и първа сесия (E / CN.4 / 2005/51)

Доклад на специалния докладчик на Съвета по правата на човека на седма сесия (2008) (A / HRC / 7/11)

Доклад на специалния докладчик на Общото събрание на шейсет и чет-върта сесия (2009) (A / 64/272)

Доклади на специалния докладчик относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание

Междинен доклад на специалния докладчик на Общото събрание на шестдесет и трето заседание (2008) (A / 63/175)

Доклад на специалния докладчик на Съвета по правата на човека на три-надесетата сесия ((2010 г.): приложение: Проучване на явленията изте-зание, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в световен мащаб, включително оценка на условията на задържане (A / HRC / 13/39 / Add.5)

Тематично проучване на Службата на Върховния комисар на ООН по пра-вата на човека за повишаване на осведомеността и разбирането на Кон-венцията за правата на хората с увреждания (2009) (A / HRC / 10/48)

Пауло Серхио Пинейро, Изследване на ООН за насилието срещу деца 2006

Доклади на независимия експерт за изследването на ООН на насилието


срещу деца (A / 61/299 и A / 62/209)

Доклад на СЗО относно консултации за превенция на насилие над деца 1999 (WHO / HSC / PVI / 99.1)

Договорни органи

Комитет по икономически, социални и културни права

Общ коментар № 3 (1990) за естеството на задълженията от държа-вите – страни по договораОбщ коментар № 5 (1994) за хора с увреждания Общ коментар № 6 (1995) за икономически, социални и културни права на по-възрастните хораОбщ коментар № 14 (2000) за правото на най-високия постижим здра-вен стандарт Общ коментар № 20 (2009) за липса на дискриминация при икономиче-ски, социални и културни права

Комитет по правата на човека

Общ коментар № 8 (1982) относно правото на свобода и сигурност на хората Общ коментар № 16 (1988) относно правото на неприкосновеност на личния живот Общ коментар № 17 (1989) за правата на дететоОбщ коментар № 18 (1989) за липса на дискриминацияОбщ коментар № 20 (1992) на забраната на изтезания или други форми на жестоко, нехуманно или унизително отнасяне или наказание

Комитет по правата на детето

Общ коментар № 7 (2006) относно прилагането на правата на децата в ранна детска възрастОбщ коментар № 9 (2006) относно правата на децата с уврежданияОбщ коментар № 12 (2009) на правото на детето да бъде изслушвано

Комитет за премахване на дискриминацията срещу жените

Обща препоръка № 18 (1991) за жени с уврежданияОбща препоръка № 27 (2010) за по-възрастните жени и защита на тех-ните права

Система на Съвета на Европа

Препоръка Rec (2005) 5 на Комитета на министрите към страни-те-членки относно правата на децата, живеещи в институции от резидентен тип

Препоръка CM / Rec (2010) 2 на Комитета на министрите към страни-те-членки относно деинституционализация и живот в общността на деца с увреждания

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Препоръка 1934 (2010) относно насилие над деца в институции: осигуряване на пълна защита на жертвите


План за действие на Съвета на Европа за насърчаване на правата и пълноправното участие на хората с увреждания в обществото: подо-бряване на качеството на живот на хората с увреждания в Европа 2006-2015 (Комитет на министрите, Препоръка Rec (2006) 5)

Съвет на Насоки на Европа по отношение на защитата на човешките права и достойнството на лицата с психични разстройства (Минис-терски съвет Препоръка Rec (2004) 10)

Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечо-вешкото или унизително отнасяне или наказание (CPT), стандарти CPT, CPT / Inf / E (2002) 1-Rev. 2010

Препоръки и насоки за насърчаване на живота в общността за деца с увреждания и деинституционализация, както и подпомагане на семей-ствата да се грижат за деца с увреждания у дома, приети от Комите-та за рехабилитация и интеграция на хората с увреждания на Съвета на Европа (частично споразумение) (CD-P-RR) на 31 декември 2007 г.

Права на човека и хора с увреждания: равни права за всички, Comm / DH / IssuePaper (2008) 2, Страсбург, 20 октомври 2008 г.

C. ДРУГИ ПОЛЕЗНИ ИЗТОЧНИЦИ

Европейски съд по правата на човека, прецедентно право, факти: Защита на непълнолетните, публикувани в Интернет на: http://www.echr.coe.int/Documents/FS_Minors_ENG.pdf

Европейски съд по правата на човека, прецедентно право, факти: Хора с увреждания, публикувани в Интернет на: http://www.echr.coe.int/Documents/FS_Disabled_ENG.pdf

Герисън Лансдаун, развиващите се способности на детето (UNICEF, Save the Children, 2005)

Marinus H. van IJzendoorn et al, „Деца в институционална грижа: забавено развитие и устойчивост” Монографии на Обществото за изследвания на детското развитие, том 76, № 4, 2011, стр. 8-30

UN OHCHR, Конвенция за правата на хората с увреждания: ръковод-ство за обучение, HR/P/PT/19, 2014

UN OHCHR Европейската регионална служба, Забравени европейци, забравени права. Човешките права на лицата, настанени в институ-ции (OHCHR), публикувани в Интернет на: http://www.europe.ohchr.org/Documents/Publications/Forgotten_Europeans.pdf

UN OHCHR, На правата на уязвимите деца под тригодишна възраст. Прекратяване на настаняването им в институционална грижа (2011), публикувани в Интернет на: http://www.europe.ohchr.org/Documents/Publications/Children_under_3__webversion.pdf

Световна банка, ХИВ/СПИН и хората с увреждания: да уловим скри-тите гласове. Доклад от глобално проучване за ХИВ/СПИН и хората с увреждания (Washington: World Bank, 2004)

ВЪВЕДЕНИЕ







НАРЪЧНИК ЗА МОНИТОРИНГ 51





1. ВЪВЕДЕНИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .51

A. Пътна карта . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 53

2. МОНИТОРИНГ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА В ИНСТИТУЦИИ ЗА ДЕЦА . . . . . . 54

A. Какво е независим мониторинг на човешките права? . . . . . . . . . . . . . . . 54

B. Защо е необходим мониторинг на човешките права в детските институции? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 54

C. Принципи на мониторинга на човешките права . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 55

1. Не вредете . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 56

2. Познавайте стандартите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 57

3. Предприемете любознателен (изследователски) подход. . . . . . . . . . 57

4. Уважавайте властите, ръководството и служителите . . . . . . . . . . . . . 57

5. Демонстрирайте независимост и безпристрастност . . . . . . . . . . . . . 58

6. Достоверност . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 59

7. Сигурност . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 60

8. Извършвайте редовен мониторинг . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 60

9. Грижа за себе си, супервизия и оценка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .61

10. Публикувайте, разпространете и се застъпете . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .61

3. ПРОЦЕСЪТ НА МОНИТОРИНГ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 62

A. Подготовка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 62

A1. Формулиране на цели и подцели . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 64

A2. Изграждане на екип за мониторинг. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 66

A3. Обучение на мониториращите лица . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 67

A4. Събиране на предварителна информация. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 69

A5. Планиране на посещението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 70

B. Посещение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 74

B1. Първоначална среща с директора. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 74

B2. Посещение на място . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 75

B3. Справка с наличната документация . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 78

B4. Провеждане на интервюта с ключови информатори (деца и персонал) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 79

B5. Обратна връзка към директора. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 82

C. Последващи действия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 83

C1. Дебрифинг на мониторинговия екип . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 84

C2. Анализ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 85

C3. Доклад и препоръки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 86

C4. Оценка на процеса . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 87

C5. Планиране на бъдещи действия и последващи визити . . . . . . . . . . . 88



Много деца с увреждания в Европа живеят в институционалната среда.1 Въпреки че точният им брой е неизвестен, оценките сочат, че в рамките на ЕС приблизително 150 000 такива деца живеят в институции.2 Наличи-ето на действително или възприемано като такова увреждане е втора-та най-често цитирана причина за настаняването на деца в институции.3 В Източна Европа има 17 пъти по-голяма вероятност за децата с уврежда-ния да бъдат институционализирани в сравнение с децата без увреждания.4

Съществуват множество причини за тази ситуация, включително че в редица държави не се осигуряват подходящи услуги за подкрепа в общ-ността, като например помощ в грижите или служби за дневна грижа, кои-то да дадат възможност на семействата да отглеждат децата си у дома. В допълнение, възприятията на професионалистите също могат да ока-жат значително влияние, предвид факта, че при тях е често срещано убеж-дението, че институционализацията е в най-добрия интерес на детето с увреждания.

Институционалната грижа, обаче, има дългосрочни негативни ефекти вър-ху развитието на децата и бъдещите им шансове в живота5 и ги поставя в по-голям риск от физически и други форми на злоупотреба.6

1 Вж.: Комитет по правата на детето („КПД”), Провеждане на наблюдение: Австрия, CRC/C/AUT/CO/3-4, 3.12.2012 г., пар. 44; Гърция, CRC/C/GRC/CO/2-3, 13.08.2012 г., пар. 50; Малта, CRC/C/MLT/CO/2, 18.06.2013 г., пар. 45; Белгия, CRC/C/BEL/CO/3-4, 18.06.2010 г., пар.46); Унгария, CRC/C/HUN/CO/3-5, 13.10.2014 г., пар.44(b); Чешка република, CRC/C/CZE/CO/3-4, 4.08.2011 г., пар.45; Румъния, CRC/C/ROM/CO/4, 30.06.2009 г., пар.60(d). Публикувано в Интернет на е-адрес: http://tbinternet.ohchr.org/_layouts/TreatyBodyExternal/Countries.aspx, където може да бъде избрана съответната държава (посл.преглед: 15.10.2016)

2 Агенция на ЕС за основните права („FRA”), Насилие над деца с увреждания: законодателство, политики, програми в ЕС (Люксембург: Публикации на Службата на ЕС, 2015), стр. 74

3 Изследване на Лумос 2012 “Причините за институционализация в една европейска държава”, достъпно на е-адрес: http://wearelumos.org/ (посл.преглед: 15.10.2016)

4 Eurochild, Да отворим вратите за децата на Европа: Деинституционализация и качествена алтернативна грижа за деца в Европа: Уроците, които научихме, и пътят напред. Работен документ (Brussels: Eurochild - Hope & Homes for Children, Октомври 2012, актуализирано през септември 2014), стр. 16, достъпно на е-адрес: http://www.openingdoors.eu/wp-content/uploads/2014/11/DI_Lessons_Learned_web_use.pdf (посл.преглед: 15.10.2016)

5 Вж. напр.: John Bowlby, „Грижи за майката и психично здраве” (Женева, Световна здравна организация, 1951); Zdenek Matějček и Josef Langmeier, “Psychická deprivace v dětství [Лишаване от психична грижа в детството]” (Прага: Avicenum, 1964); Charles Nelson, et al, „Когнитивно възстановяване при деца в неравностойна социална ситуация: Букурещки проект за ранна интервенция”, Наука, Том. 318, Бр.5858, (2007); Английските и румънските осиновени деца: изследователски екип, „Наваксване в развитието и дефицити след осиновяване, предшестващо тежки общи лишения в ранно детство”, Журнал за детска психология и психиатрия, Том 39, 1998, стр. 465-476

6 УНИЦЕФ, Изследване за злоупотреби с деца в институции за резидентна грижа в Румъния (UNICEF, 2000), достъпно на е-адрес: http://www.unicef.org/ceecis/protection_2946.html (посл.преглед: 15.10.2016). За подобно проучване в Сърбия, вж. Mental Disability Rights International, Изтезание, а не лечение: Сегрегация и злоупотреба с деца и възрастни с увреждания в Сърбия (Washington: MDRI, 2007) достъпно на е-адрес: http://www.driadvocacy.org/wp-content/uploads/Serbia-rep-english.pdf (посл.преглед 15.10.2016); Център за закрила от детска експлоатация и онлайн защита („CEOP”), CEOP Тематична оценка, Далеч от ума, далеч от очите - Премахване на бариерите за разбирането на сексуалната експлоатация на деца: Резюме (CEOP, юни 2011) достъпно на е-адрес: https://www.ceop.police.uk/Documents/ceopdocs/ceop_thematic_assessment_executive_summary.pdf (посл. преглед 15.10.2016); Съвет на Европа, Защита на възрастни и деца от злоупотреби (Council of Europe Publishing, 2003), стр. 31, може да бъде изтеглено от: https://book.coe.int/eur/en/integration-of-people-with-disabilities/2415-safeguarding-adults-and-children-with-disabilities-against-abuse.html (посл.преглед: 15.10.2016)



Настаняването в институция също така означава, че детето е отделено от семейството си, а в някои случаи го поставя в по-висок риск от реди-ца фактори, свързани с правата на човека (вж. n Правен наръчник, Глава 3 „Мониторинг на правата на децата в институции”). В международен план понастоящем има ясен консенсус, че държавата трябва да изостави модела на предоставяне на грижи за деца в институционална среда, като вместо това затвори тези структури и ги замени с услуги, които дават възмож-ност на децата да живеят със семействата си или в алтернативни служ-би от семеен тип.7 В същото време, институциите трябва да бъдат обект на щателен мониторинг и е от съществена важност независимото наблю-дение да се извършва с ясното разбиране, че крайната цел трябва да бъде движението на децата обратно в техните общности.

Настоящият наръчник предоставя насоки за извършване на посещения с цел мониторинг на човешките права в институции за деца и за идентифи-цирането на нарушения на човешките права, особено на правото на свобо-да от различни форми на злоупотреба. Той е предназначен за използване от широк кръг професионалисти, извършващи интердисциплинарен монито-ринг, вкл. адвокати, социални работници, здравни професионалисти в сис-темата на закрила на детето.

В допълнение, документът е разработен, за да бъде от полза за независи-ми неправителствени организации, национални институции за правата на човека и други професионалисти, които имат роля в разкриване и предо-твратяване на злоупотреба с деца с ментални увреждания.

През 2010 г. коалиция от учени и представители на гражданското обще-ство публикува „Наръчник на група ITHACA за мониторинг на човешките права и общото здравеопазване в институции за психично-здравна и соци-ална грижа”.8 След приемането на Конвенцията на ООН за правата на хора-та с увреждания ( „КПХУ”) през 2006 г., той отбелязва, че

„Институциите все още съществуват в много части на света въпре-ки емпиричните доказателства за вредата, причинена от такива заве-дения... но идеологията, че сегрегацията е в най-добрия интерес на индивида и на обществото продължава да моделира политиките за пси-хично здраве и социални грижи... Човешките права не може да се гаран-тират, ако и докато мантията на невидимостта, така характерна за институциите, не се вдигне. Най-ефективният начин за премахване на това наметало е чрез активно използване на независими инспектиращи структури, за да се предотврати лошото отношение.” 9

Настоящото ръководството приема тази логика и черпи от методоло-гията, разработена по време на проекта на група ITHACA. То доразвива методологията, като се застъпва за интердисциплинарен и центриран към детето подход за провеждане на мониторинг, основаван на междуна-родните стандарти, свързани с правата на детето и правата на хората с увреждания.

7 Общо събрание на ООН, Резолюция 64/12: „Насоки за алтернативна грижа за деца”, A/RES/64/142, 24.02.2010 (“UN Alternative Care Guidelines”), достъпно на е-адрес: http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/64/142 (посл.преглед 15.10.2016)

8 Проект на група ITHACA, ITHACA Наръчник за мониторинг на човешките права и общото здравеопазване в институции за психично-здравни и социални грижи (London: King’s College, 2010), достъпно на е-адрес: http://www.mdac.org/sites/mdac.info/files/ithaca_toolkit_english.pdf (посл.преглед: 15.10.2016)

9 Пак там, стр. 5


В допълнение, авторите силно насърчават прякото участие на деца и въз-растни с увреждания в мониторинга, включително на тези, които лично са преживели институционализация: техният опит е тяхната експертиза и с подходяща подкрепа могат да допринесат с дълбочина и прозрения, до кои-то професионалистите трудно могли да достигнат.

A. ПЪТНА КАРТА

Втора глава полага основите, като описва защо мониторингът е от съществено значение за предотвратяване на злоупотреби и прави подро-бен преглед на десет основни принципа, които трябва да бъдат съблюда-вани при всеки истински независим мониторинг на човешките права.

Трета глава, съставляваща основната част на текста, разбива процеса на мониторинг на три основни етапа, всеки от които се състои от пет необходими елемента. ЕТАП А обхваща етапа на подготовка и си поставя за цел формулирането на цели и задачи на мониторинговите посещения; изграждане на интердисциплинарен екип за мониторинг; обучение; събира-не на предварителна информация и планиране на посещение. Самата визи-та се разглежда в ЕТАП Б, който предоставя подробни практически насоки за провеждането на първоначални срещи с директори на институции; оби-колка на помещенията; оценка на документацията; провеждане на интер-вюта с ключови информатори; предоставяне на предварителна обратна връзка към управленския екип в края на деня. След това ЕТАП В разглежда значението на дебрифинга за мониториращия екип; как да се идентифици-рат нарушенията на човешките права и системните проблеми; изготвяне-то на писмен доклад; оценка; планиране на бъдещи действия.

n Инструментариум, разработен в рамките на настоящия проект, предла-га редица инструменти, контролни листове и формуляри, предназначени за подпомагане на екипите в различни практически аспекти на мониторинга. Всеки от тях може да се адаптира от екипите за мониторинг въз основа на контекста, в който се осъществява мониторингът. Те включват:

– Контролни листове за подпомагане на идентифицирането на признаци на злоупотреба;

– Насоки за интервюиране на персонала и децата;

– Ръководство за оценка на документацията;

– Насоки за оценка на взаимодействията с децата;

– Схема за провеждане на дебрифинг след мониторинга;

– Модел на политика за закрила на детето;

– Бланка за мониторингов доклад.

Една от основните цели на всички екипи за мониторинг е да комуникират директно със самите деца, настанени в институцията. Това изисква вни-мателно планиране, ангажираност и чувствителност. Мониториращите лица трябва да се консултират със специализирания n Наръчник за общу-ване, който формира част от цялостната методология за мониторинг и е бил разработен за тази цел.


2. МОНИТОРИНГ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА В ИНСТИТУ-ЦИИ ЗА ДЕЦА

A. КАКВО Е НЕЗАВИСИМ МОНИТОРИНГ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА?

Според дефиницията на Службата на Вър-ховния комисар по правата на човека, мониторинг на човешките права е „широк термин, описващ активното събиране, проверка и незабавна употреба на инфор-мация с цел да се адресират проблеми, свързани с правата на човека.”10 Организацията Defence for Children International определя мониторинга на човешките права в контекста на правата на децата като механизъм, кой-то включва „посещението на учреждението, в резултат на което се изгот-вя устен или писмен доклад за визитата; формулирането на препоръки към съответните органи и други заинтересовани страни, участващи в закри-лата на деца, лишени от свобода, на национално и международно ниво; последващи действия по отношение на прилагането на тези препоръки”.11

Важно е да подчертаем, че проверките от държавни органи, които обикно-вено са упълномощени да следят за прилагането на националните разпоред-би, не отговарят задължително на критериите за независим мониторинг на човешките права според международните стандарти; и това се отнася именно за случаите, в които националните инспекторати осъществяват своите посещения без участието на гражданското общество.

B. ЗАЩО Е НЕОБХОДИМ МОНИТОРИНГ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА В ДЕТСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ?

Мониторирането на институциите е международно задължение за дър-жавите, които са ратифицирали международни договори, като например Конвенцията на Организацията на обединените нации („ООН”) против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнася-не или наказание („CAT”), Конвенцията на ООН за правата на детето („КПД”) и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания („КПХУ”).12

Практическите измерения от зачитането на това задължение са много-бройни. Мониторингът предоставят конкретна информация за живота на децата с увреждания в институциите и за отношението и лечението, които те получават. Това ръководи политиците и изпълнителната власт особено при разработването и прилагането на национални стратегии за деинституционализация.

10 Служба на Върховния комисар по правата на човека („OHCHR”), Професионално обучение, Серия 7: Наръчник за обучение в мониторинг на човешки права, HR/P/PT/7 (New York and Geneva: United Nations, 2001), стр. 9, може да бъде изтеглен от: http://www.ohchr.org/EN/PublicationsResources/Pages/TrainingEducation.aspx (посл.преглед: 15.10.2016)

11 Defence for Children International, Практическо ръководство: Мониторинг на места, където децата са лишени от свобода (DCI – Belgium, 2016), стр. 16, достъпно на е-адрес: http://www.defenceforchildren.org/wp-content/uploads/2016/02/DCI-Practical-GuideEN.pdf (посл.преглед: 15.10.2016)

12 Което изисква създаването на независими органи за мониторинг в чл. 33; вж. също: Правен наръчник, Глава 3: „Мониторинг на правата на децата в институциите”


n Правен наръчник, Глава 2, „Човешки права и международно право”


Още повече, мониторингът допринася за повишаване на отчетността и отговорността на съответните страни. Той има ключова роля за отва-рянето на вратите на иначе затворените институции за обществен кон-трол. Също така има и превантивна функция; ако са установени ефективни системи за независим мониторинг, е по-вероятно мениджмънтът и персо-налът в институциите да реагират по адекватен начин и да се придържат към законодателството и стандартите за правата на човека в своята практика, включително чрез предоставяне на подходяща и уважителна грижа. С течение на времето мониторингът може да помогне за иденти-фициране на системните и практически въпроси, които трябва да бъдат решени, включително обучението на служителите.

Мониторингът е от съществено значение в откриването и в последващо-то разследване и преследване на отделни случаи на нарушения на човеш-ките права. Уязвимостта на институционализираните хора „произтича отчасти поради факта на институционализацията: институционалните жители са поставени под надзора и контрола на институционалния пер-сонал през цялото време и всяко предизвикателство към рисковете на институционалния режим може да се възприеме от индивида като риск от усложнения и неблагоприятни последици, свързани с тези служители. Освен това, психичното състояние на някои резиденти – хора с обучителни труд-ности или деменция например – ограничава способността на тези лица да оказват натиск за промяна, поне в отсъствието на застъпничество и услу-ги за подкрепа, каквито често не съществуват в тези институции. Ето защо това не са непременно хората, от които може да се очаква, че ще отстояват гласовито правата си.”13 Мониторинговите екипи имат силата да разкрият действителността на институционализацията, да реагират на това, което се случва, и да осигурят чуваемост на мълчащите гласове.

C. ПРИНЦИПИ НА МОНИТОРИНГА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА

Следните принципи са от съществено значение за ефективен мониторинг на правата на човека, като всеки един е подробно обяснен по-долу:14

1. Не вредете;

2. Познавайте стандартите;

3. Предприемете любознателен (изследователски) подход;

4. Уважавайте властите, ръководството и служителите;

5. Демонстрирайте независимост и безпристрастност;

6. Необходимост от последователност, постоянство и търпение;

7. Събирайте надеждна информация и я съхранявайте безопасно;

8. Извършвайте редовен мониторинг;

9. Грижа за себе си, супервизия и оценка;

10. Публикувайте, разпространете и се застъпете.

13 Peter Bartlett, „Психично разстройство от вид или степен, оправдаващи затварянето: преглед на обосновките за психиатрично задържане”, Международен журнал за човешките права, 2012, стр. 833

14 Тези принципи изграждат подходи, изложени в съответните области на мониторинга на човешките права, вкл.: OHCHR, Професионално обучение, Серия №7: Наръчник за обучение в мониторинг на човешки права, вж.бел.под линия №10, стр.87-93 и Инструментариума на ITHACA Toolkit, бел.под линия № 8, стр. 25


1. Не вредете

Мониториращите лица трябва да предприемат всички възможни мерки, за да гарантират, че няма да причинят вреда на децата, живеещи в институ-цията, на която правят мониторинг, и да предприемат действия, ако вяр-ват, че на дадено дете се причинява вреда.

Вредите могат да включват:

– Отмъщение или наказание, защото са говорили с мониториращия, кое-то може да включва различни мерки, като например поставяне в изо-лация, отказ на привилегии (притежание на телефон, самостоятелно излизане от институцията, пазаруване, участие в дейности, лишаване от собственост и т.н.), увеличаване на медикаментите, ограничаване (имобилизиране, затваряне), трансфер в друга институция, и пр.

– Ревиктимизация. Когато мониториращите лица интервюират жерт-ви на насилие, те трябва да предприемат всички възможни подходящи мерки за провеждане на интервюта насаме, професионално, с чувстви-телност по отношение на рисковете от разстройване на децата, кои-то могат да преживеят отново болезнени спомени.

– Фалшива надежда. Характерно за децата от институциите е да молят за директна подкрепа дори и външни мониториращи лица. Децата могат да искат от мониториращите да им помогнат да възстановят семейни-те си контакти, да се оплакват от несправедливи правила, да предпри-емат действия срещу конкретни служители. Понякога може да поискат по-практични неща, като например играчки, пари или повторна среща с Вас. Важно е да се управляват очакванията им и да бъде ясно какво може-те и какво не можете да направите.

– Владеене на чувствата и емоциите (контрол). Мониториращите лица могат да изпитат набор от емоции при посещение на институции и в някои случаи е възможно да станат свидетели на неща, които ги шоки-рат, разстройват или безпокоят. Децата с увреждания в институции-те, подобно на всички деца, могат да бъдат много чувствителни към емоционални или други сигнали. Контролирайте се и се уверете, че връз-ката Ви с децата е професионална и подкрепяща.

Идентифицирането на рисковете от вреда и предприемането на всички възможни мерки за предотвратяване на вредите следва да се извърши по време на началните етапи на мониторинга (вижте Глава 3, Етап А „Подго-товка” по-долу). Управлението на риска трябва да бъде обсъдено и по вре-ме на обучението на мониториращите лица.


2. Познавайте стандартите

Всички мониториращи лица трябва да са напълно запознати с приложимите меж-дународни стандарти, както и със съот-ветното национално законодателство и политики, които залягат в основата на обучението на екипите за мониторинг. Препоръчително е мониториращите лица да прегледат съответните материали в дните преди посещението, което ще пови-ши тяхната увереност, компетентност и надеждността на преценките и констатациите, като в резултат на това ще способства за извършва-нето на ефективно и ефикасно мониторингово посещение. Ще ги напра-ви по-знаещи и сигурни в своята работа и в частност в използването на информацията, която получават. Освен това, по-детайлното познаване и разбиране на правната рамка ще позволи на екипа да анализира резултати-те от посещенията.

3. Предприемете любознателен (изследователски) подход

По време на целия процес на мониторинг мониториращите лица трябва да поддържат съзнанието си отворено и да проявяват любопитство към всичко, случващо се около тях. Информацията от всички контакти и източ-ници трябва да се триангулира (съпостави с цел допълване и проверка на автентичността). Последващите допълнителни въпроси са от същест-вена важност и възможните несъответствия трябва да се разгледат и обсъдят. Всички източници следва да бъдат интервюирани и оценени. Любознателната (любопитната, питаща) нагласа е от особена важност по време на посещението за мониторинг. За повече информация, вижте Гла-ва 3, Стъпки B2 до B4 по-долу.

4. Уважавайте властите, ръководството и служителите

Мониториращите трябва да помнят, че една от основните роли на мони-торинга на човешките права е подобряването на практиките и живота на децата с увреждания в институциите. Важен аспект с оглед на постигане-то на тази цел е сътрудничеството с вземащите решения, със съответ-ните ръководни органи и със служителите на институцията. Не може да съществува сътрудничество без взаимно зачитане на въвлечените стра-ни.

В същото време, за мониториращите е важно да демонстрират своята независимост. При посещението на една институция винаги ще бъде вклю-чен аспектът на преговорите – по отношение на това за колко време ще бъде предоставен достъп, интервютата насаме ли ще бъдат провеждани, ще могат ли мониториращите да се движат свободно из институцията.Винаги трябва да се използва спокоен, професионален и независим подход, включително при обстоятелства, където може да има липса на сътрудни-чество.


n Правен наръчник, Глава 4: „Насилие над деца”

n Правен наръчник, Глава 5: „Подкрепа и жалби”

n Инструментариум: Модел на политика за закрила на детето


Конфликт може да възникне в случаи, когато мониториращите повдигат конкретни проблеми. Трябва да се подохожда внимателно, когато трябва да се адресират проблеми, свързани със съответните органи и служители-те в институцията. Аналогично, важно е мониториращите да се чувстват уверени, за да могат да повдигат въпроси за идентифицирани проблеми и никога да не избягват разглеждането на проблемите поради страх от кон-фликт.

5. Демонстрирайте независимост и безпристрастност

Независимостта и безпристрастността са от съществено значение за мониторинга на правата на човека и тези принципи трябва да бъдат ясни в доказателство на всички етапи на формиране на екип, планиране и взаи-модействия с институциите, както и в крайните продукти, като напри-мер доклади за мониторинг.

От голямо значение е екипите за мониторинг да бъдат напълно независи-ми от институцията, обект на мониторинг, както и от контролиращите органи и правителството. Всеки действителен или предполагаем кон-фликт на интереси може да се отрази негативно върху констатациите на мониторинга и да направи екипите уязвими към критика. Конфликтите на интереси могат също така да включват обстоятелства като роднински връзки със служители на институциите или правителството, членове на екипа, които предоставят срещу възнаграждение услуги на институция-та или предоставят стратегически съвети или консултантски услуги на правителството.

Демонстрирането на независимост по време на посещението на инсти-туцията също е важно. Едновременно с приемането на подход на сътруд-ничество към ръководството и персонала, екипите трябва да докажат, че не са свързани с институцията и да бъдат готови да обяснят това на персонала, децата и другите информатори. Децата са по-малко склонни да говорят откровено, ако се съмняват в независимостта и безпристраст-ността на мониториращите лица Прекалено приятелска комуникация меж-ду мониториращия и служителите в институцията ще бъде забелязан от децата и може да намали тяхното доверие. В този смисъл е важно да се вземат предвид следните съвети:

– Уверете се, че срещите насаме между ръководството и екипа за мони-торинг са строго ограничени във времето. По-голямата част от вре-мето на мониторинговия екип трябва да бъде отделено за несависимо посещение на децата и помещенията;

– Планирайте как ще обясните своята независимост и безпристраст-ност на децата, персонала и ръководството на институцията;

– Осигурете възможност интервютата с децата и служителите да бъдат проведени насаме с максимално възможно ниво на конфиденциал-ност;

– Мониторинговият екип трябва да избягва, доколкото е възможно, оби-колки на институцията, организирани от персонала; трябва да се поста-рае да договоря свободен, невъзпрепятстван достъп до всички части на институцията (съобразявайки се с релевантни здравни и правни съо-бражения и политики);


– Мониторинговите екипи трябва сами да селектират лицата, които ще интервюират, а не да питат ръководството/ служителите да избират хора, които да им предоставят информация.

6. Достоверност

Последователността, постоянството и търпението са важни за гаран-тиране на успеха на мониторинговите посещения, както и че екипите ще успеят да съберат солидна, точна и достоверна информация. Констатаци-ите им следва да бъдат подкрепени с различни източници на информация, които да послужат за изготвянето на разумни заключения въз основа на внимателен анализ. Единствено този вид информация може да се използ-ва за докладите след посещението, които по-късно може да станат осно-ва за базирано на доказателства застъпничество.

При събирането на информация обсъждането и консултациите също е от ключово значение, особено в трудни случаи. Когато мониториращите не са сигурни за достоверността на информацията или за това какъв курс на действие да поемат, те трябва да се консултират с членовете на екипа и с ръководителя на мисията, преди да продължат.

Събирането на информация трябва да се ръководи от принципа на триангу-лацията. Той предполага използване на различни източници за установяване на факти и тяхната насрещна проверка (показанията на преките участни-ци и на свидетели, документация, доклади и т.н.).

Ето някои съвети, за събиране на достоверна информация и за нейното триангулиране:

– Използвайте първични източници:

– Конкретен инцидент или ситуация може да бъде описан от онези, които участват пряко. Тази информация трябва да се разграничава от потвърждаващите информационни и вторични източници, като например доклади за инциденти, слухове и пр.

– Открийте преките участници и подробно обсъдете с тях специфич-ните въпроси.

– Бъдете безпристрастни.

– Изслушвайте мнението и гледната точка на лицето. Избягвайте предположения, които биха могли да се основават на собствения Ви опит, предпочитания или становища.

– Използвайте актуална информация. Колкото по-стара е информацията, толкова по-вероятно е спомените на човека да са започнали да избле-дняват и тя да се възприеме за по-малко достоверна.

– Проследявайте информацията. Не разчитайте само на един източник. Съпоставяйте получените показания със свидетелства от други източ-ници и с документацията и си водете записки на това, което Ви казват, и на лицата, които Ви информират.


В някои случаи конфликтна или непълна информация може да бъде идентифи-цирана едва след мониторниговата визита. Екипите трябва да помислят как биха могли да получат допълнителна информация посредством продъл-жаващ диалог с представители на институцията. Когато не може да бъде получена такава информация или се отказва, екипите трябва да обмислят дали липсата на информация или самото й разкриване е достатъчен повод за загриженост, който следва да бъде включен в техните доклади.

7. Сигурност

Цялата събрана информация трябва да се съхранява безопасно и сигурно, за да се гарантира достъп до нея в бъдеще, но също така да се гарантира и че не е достъпна за лица, които може да злоупотребят с нея. Трябва да бъдат взети мерки за сигурност от момента на събирането на информа-цията. За тази цел мониториращите трябва да внимават да не показват и да не оставят в институциите своите бележки или записи и никога да не оставят такива материали, разхвърляни наоколо или на места, където слу-жителите или други деца могат да имат достъп до тях. Мониториращите лица трябва да са наясно, че бележките им са видими, когато са в институ-цията, включително, когато се опитват да триангулират или потвърдят твърдения или въпроси.

Освен това, екипите трябва да предприемат стъпки за сигурно съхранение на информацията след посещенията за мониторинг, особено когато става въпрос за чувствителни или лични данни за деца. Всички членове на екипа трябва да предават за безопасно съхранение своите ръкописни бележки, записи или друга събрана документация на лидерите на мисията след посе-щенията. Електронната информация може да бъде защитена чрез използ-ване на криптирани файлове след посещенията. Когато информацията се използва в докладите, следва да се обмисли как да се анонимизира, за да се предотвратят еввентуални репресивни мерки срещу деца или членове на персонала, които са повдигнали някои въпроси или проблеми.

8. Извършвайте редовен мониторинг

Докато еднократните посещения за мониторинг на правата на човека могат да бъдат важни с оглед на подчертаването на някои проблеми, това не е достатъчно, за да се проследят промените във времето, особено по отношение на системни проблеми. По-вероятно е да се постигне по-голя-мо въздействие чрез редовни посещения за мониторинг, които могат да позволят на мониториращите да изградят картина на промяна, и може да бъдат от решаващо значение в периоди на деинституционализация или трансформация на институциите. Когато е възможно, мониториращи-те лица се насърчават да правят конкретни препоръки за подобряване на състоянието на човешките права на децата с увреждания. Последващите посещения могат да се използват за оценка на степента, в която се изпъл-няват препоръките, както и за проследяване на специфични нарушения на човешките права.

Срокът, в който посещенията трябва да се повторят, се разглежда за все-ки отделен случай, като се вземат под внимание различни фактори, като например: вероятност от поява на нарушения на човешките права, размер


на институцията, проблеми, които трябва да бъдат разрешени, обхват на мониторинга, предприет от други органи за наблюдение и т.н.

9. Грижа за себе си, супервизия и оценка

Както ще бъде обяснено по-долу, по време на първия етап от процеса на наблюдение (Глава 3, Етап А: „Подготовка“по-долу), екипите за мониторинг следва да включват членове с различни форми на експертиза.

Така мониториращите лица ще имат различни умения, а също и различен житейски опит и познания за живота на децата в институции, и могат да имат много различни реакции при установяването и обсъждането на злоу-потреби или при общуването с децата като цяло, или с деца с интелектуал-ни и психосоциални увреждания в частност. Екипите следва да гарантират, че мониториращите лица се чувстват удобно и в безопасност и са в добро физическо и психично здраве.

Грижата за себе си включва молба за помощ, когато е необходимо, и гаран-тирането, че членовете имат възможност да получат супервизия и оцен-ка на развитието си по рефлескивен начин. Това е особено важно, когато членовете на екипа се сблъскват с трудни ситуации, сериозни нарушения или когато това, което виждат, им оказва силно емоционално въздействие.

10. Публикувайте, разпространете и се застъпете

Общностите, обществата, политиците и управниците, хората с увреж-дания и властите трябва да бъдат информирани и да осъзнават, че се извършва мониторинг на човешките права, както и какви са резултатите от него (установено състояние, констатации). Публикуването и разпрос-транението на докладите е от съществено значение за целите на мони-торинга, който служи за увеличаване на обществения контрол с оглед на предотвратяване на текущи или бъдещи нарушения на човешките права.

Също така е важно да се отбележи, че мониторингът е не просто форма на проучване. Той има за цел да подобри състоянието на човешките права на децата с увреждания в институции, поради което е необходимо да бъдат разработени в доклади конкретни практически препоръки, които след това да се използват за провеждане на застъпничество, насочено към ключови лостове за промяна.m


3. ПРОЦЕСЪТ НА МОНИТОРИНГ

Има три основни етапа в провеждането на ефективна мисия за мониторинг на човешките права в институционална обстановка – подготовка, посе-щение и последващи действия. Всеки етап може да бъде разделен на пет основни стъпки.15 Този раздел предоставя ръководство стъпка по стъпка през целия процес, очертавайки основните въпроси, които мониториращи-те трябва да обмислят и съответните практически инструменти, които могат да бъдат използвани. Също така са предвидени съвети за избягване на често срещаните „клопки“ на всеки етап от процеса.

ЕТАП СТЪПКИ

A. Подготовка

A1: Определянето на цел и подцели на мониторингаA2: Изграждане на мониторингов екипA3: Обучение на мониториращите лицаA4: Събиране на предварителна информацияA5: Планиране на посещение

B. Посещение

B1: Първоначална среща с директораB2: Посещение на помещениятаB3: Преглеждане на наличната документацияB4: Провеждане на интервюта с ключови информатори в институцията (резиденти и персонал)B5:Обратна връзка към директора

C. Последващи действия

C1: Дебрифинг на мониторинговия екипC2: АнализC3: Доклад и препоръкиC4: Оценка на мисиятаC5: Планиране на бъдещи действия и последващи посещения

A. ПОДГОТОВКА

Мониторингът на човешките права по дефиниция е предизвикателно начи-нание, което изисква внимателно планиране и изпълнение. Целта му е да събере независима, валидна и надеждна информация за степента, до която реториката за правата на човека се осъществява в действителност и в крайна сметка да допринесе за по-широко прилагане и упражняване на на права и свободи. При поръчката на мониторинга ръководителите на про-екти трябва да разгледат редица контекстуални фактори за определяне на целесъобразността и обхвата на посещенията, като например:

– Отвореността (или липсата й) на институцията към посещения и дали достъпът може да се осигури самостоятелно или в коалиция с други органи (като например националните институции за правата на чове-ка, националните инспекторати или членове на парламента);

– Потенциалния състав и експертиза на екипа за мониторинг, като се вземат предвид въпроси, които може да окажат влияние върху децата с увреждания в институциите (вижте Стъпка A2: „Изграждане на мони-торингов екип“ по-долу);

– Наличие на ресурси – човешки и финансови;

– Потенциални цели и задачи за мониторинговите мисии;

15 Тези стъпки са адаптирани от „Десетте стъпки на мониторинга“, формулирани в Инструментариума на проекта ITHACA, вижте бел.под линия №8, Раздел 5


– Национални и местни политики и законодателство, включително и тези, свързани с грижи за деца, социални грижи, деинституционализация, неза-висими инспекции и т.н.;

– Наличие и достъпност на информация за подготовката на посещения-та, като например: данни за институции и институционализация; фор-ми на предоставяне на услуги, достъпни за деца с увреждания, различни от институции; предишни независими доклади за институции и оценка-та на международни организации като органи на ООН, Европейски коми-тет за предотвратяване на изтезанията („CPT“), и т.н.

След този първоначален анализ мониторингът трябва да се възложи по начин, който го прави целенасочен, стратегически и адекватен. В този момент лидерът на мониторинговия екип трябва да бъде натоварен с цялата отговорност за подготовката, провеждането и отчитането на мониторинговите посещения.

Следващите пет стъпки обхващат етапа на подготовка. На екипите за мониторинг се препоръчва да се подготвят внимателно за посещенията и да не бързат при етапа на планиране. Опитът показва, че инвестиране-то в подготовката несъмнено води до по-добри резултати от мисията, включително и по отношение на децата, които пребивават в посетените институции.

Достъп до институциите

Един от най-важните аспекти, които трябва да се вземат предвид още на ранен етап, е получаването на достъп до дадена институция. Според съот-ветните международни стандарти, държавите са длъжни да гарантират достъп до институции на независими наблюдатели (вижте n Правен наръч-ник, Глава 2: „Правата на човека и международното право”).

На практика обаче, получаването на достъп до институции не винаги е лесно. Има страни, в които международните стандарти са ясно транс-понирани в националното законодателство и са приети норми за дейст-вителното им прилагане. Познаването и спазването на тези национални разпоредби е от съществено значение. Те обикновено изискват, особено по отношение на мониториращите лица, които не са част от финансиран от държавата механизъм за независим контрол, да се търси предварител-но разрешение.

Такова разрешение обикновено може да се получи или от национален орган, или от местните власти. То може да бъде получено за конкретни дати или за период от време (например две седмици годишно). Когато се получава разрешение за период от време, екипът за мониторинг е свободен да про-вежда посещения в който и да е момент за неограничено време в рамките на дадения период. Разрешението може също така да обхваща конкретни институции, институции в цял регион или дори в цялата страна. Това поз-волява на ръководителите на екипи да изберат дали да осъществят пред-варително обявени или внезапни проверки.

В други държави, включително в страните, които са поели съответните международни задължения, международните стандарти не са пряко транс-понирани в националното право или нямат практически ефект. Това не


означава, че мониториращите нямат право да посещават институции, но прави достъпа до тях по-труден.

В такива ситуации мониториращите екипи имат две възможности. Едната от тях е да се свържат с надзорните органи на институциите и да поис-кат разрешение за достъп (например от министерства, местни власти). Втората алтернатива е да се поиска достъп направо от директорите на институциите. Тези две линии на действие не са взаимно изключващи се. Мониториращите могат да изберат да поискат достъп едновременно от контролиращите органи и от директора на институцията. Понякога полу-чаването на предварително разрешение от надзорните структури може да помогне при преговорите с директора на институцията.

Затова получаването на достъп до институциите често изисква внима-телно планиране и водене на преговори и трябва да се предприеме в най-ра-нен етап. Ето някои съвети, които може да помогнат:

ПОЛУЧАВАНЕ НА ДОСТЪП – КАКВО ДА СЕ ПРАВИ!

– Научете повече за всички правила, отнасящи се до достъпа до инсти-туции, и ги спазвайте (като например подаване на официални иска-ния).

– Бъдете готови да използвате уменията си за убеждаване и да обяс-ните защо независимият мониторинг може да бъде от полза за орга-ните на управление, за директора и за настанените деца.

– Обяснете на властите и на директора процедурите, които смята-те да използвате, етичните основи и как ще бъдат използвани кон-статациите и заключенията от мониторинга.

ПОЛУЧАВАНЕ НА ДОСТЪП – КАКВО ДА НЕ СЕ ПРАВИ!

– Преустановяване на опитите за получаване на достъп поради пър-воначален отказ – продължавайте да преговаряте!

– Опити за получаване на достъп въз основа на напълно неверен пре-текст.

– Да разчитате, че ще получите достъп, ако пристигнете без преду-преждение. Въпреки че това може да е възможно в някои случаи, в много други няма да проработи.

A1. ФОРМУЛИРАНЕ НА ЦЕЛИ И ПОДЦЕЛИ

Задаването на обща цел и подцели (задачи) ще позволи да бъдат напра-вени избори за изграждането и състава на екипа, за потенциалните роли на допълнителните членове на екипа и за определянето на подходящите методи за събиране на необходимата информация.Общата цел трябва ясно да очертава тематичен фокус на мисията за мониторинг, който да съвпада с фокуса, определен преди възлагането на мисията. Целта трябва:


– да се основава на международните стандарти за правата на човека;

– да бъде ориентирана към детето;

– да бъде точна, ясна и кратка;

– да бъде (C-)SMART - (Сhallenging – предизвикателна), Specific (специфич-на), Measurable (измерима), Achievable (постижима), Relevant (уместна, подходяща) и Time-Bound (обвързана със срокове).

При целеполагането може да се използват някои от следните въпроси:

– Какъв е контекстът, в който ще се проведе мониторингът (социален, икономически, политически)? Какво е вероятно да окаже въздействие?

– Какви са най-често срещаните проблеми, пред които са изправени деца-та от институциите в тази държава?

– Каква информация е налична за грижи и лечение на деца с психични увреж-дания от институции? Какво липсва?

– Работят ли стратегиите за деинституционализация на деца с ментал-ни увреждания?

– Коя ще бъде целевата аудитория(и) на докладите и застъпническите инициативи, разработени в резултат на мониторинга?

След това екипите трябва да формулират по-конкретни цели (подцели, задачи), които ще помогнат за постигане на общата цел. При изпълнение-то на тази задача е добре да вземат предвид:

– Фокуса върху конкретни теми за правата на човека (например сексуална злоупотреба, физически ограничения и изолация, принудително лечение, принудителна хоспитализация/ настаняване, планиране на реинтегра-ция в общността и т.н.);

– Обхвата на наблюдение – дали да се съсредоточат върху една инсти-туция, няколко институции в рамките на един регион, различни типове институции (например домове за социални грижи, психиатрични болни-ци) и др .;

– Дали искат да предоставят моментна снимка на настоящата ситуация или да анализират промени, които се постигат в продължение на опре-делен период от време;

– Специфични практики, изискващи подробно разследване, като ефектив-ност на системите за оплаквания, индивидуално планиране, поддържа-не на семейни и обществени взаимоотношения, реакция при тежки или животозастрашаващи инциденти, използване на изолация и физическо ограничаване, осведоменост и чувствителност по отношение на пра-вата на човека от страна на персонала и т.н.

Важен е и елементът на гъвкавост и отзивчивост. Например, в случаите, когато екипите научават за важни проблеми по време на посещението за мониторинг, които не са били планирани, трябва да има пространство за последващи действия по тези въпроси под ръководството на ръководи-теля на екипа.


A2. ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕКИП ЗА МОНИТОРИНГ

Мониторингът на човешките права в институциите е многостранен и това важи особено за деца с психични увреждания. Качеството на конста-тациите и заключенията от мониторинга е пряко свързано с разнообрази-ето от умения и опит, използвани в мониторинга. Компетентните екипи трябва да бъдат мултидисциплинарни и:

– независими от правителството и доставчиците на услуги;

– да притежават експертиза в различни области, включително здравео-пазване/ медицина, социална работа, правова държава, права на човека и обществен ред;

– да включват членове, които са експерти от опит, включително млади хора и лица с увреждания, които са живели или живеят в институцио-нална среда, или да обмислят привличането в екипа на близки на хора с увреждания, настанени в институции;

– да включват членове, които имат умения в общуването с деца с инте-лектуални или психосоциални увреждания, както и с деца с комплексни нужди и/ или множествени увреждания;

– да има място за преводачи, особено в случаите, в които децата или служителите говорят на различни езици или регионални диалекти, или мониторинговият екип включва международни експерти;

– да имат умения за критична оценка на резултатите от мониторинга през призмата на правата на човека, включително способността да се правят препоръки за промяна.

Общият размер на екипа зависи от редица фактори, включително: размер на институцията, която ще бъде посетена; брой на настанените деца; тематичен фокус на посещението за мониторинг и неговата продължи-телност. Като цяло, екипите трябва да имат най-малко 3 и най-много 6 или 7 члена.

Екипът трябва да се ръководи от ръководител на екипа, който е пре-поръчително да бъде лице с предишен опит в провеждане на независим мониторинг на правата на човека, притежаващ необходимите умения и ком-петенции за координиране на мисията. Неговите отговорности включват:

– Поддържане на връзка с управителното тяло на институцията;

– Осигуряване на насоки, супервизия и инструкции на членовете на екипа преди посещенията и на място по време на визитите;

– Вземане на решения във връзка с въпросите за закрила на детето или сериозни инциденти, които възникват;

– Отговорност за здравето и безопасността на всички членове на екипа по време на мисиите;

– Водеща роля при дебрифинга на екипите за мониторинг и оценка на събраната информация;

– Гарантиране, че основните цели са изпълнени, по-специално при изгот-вянето на доклади и препоръки след мисията.


За допълнителна информация:

n Наръчник за обучение

n Правен наръчник

n Наръчник за комуникация

В някои страни към възрастните, които контактуват с деца, младежи или други уязвими лица, може да има изисквания за проверка чрез регистрите за съдимост или други проверки за надеждност и професионален интегри-тет. Прилаганото зконодателство се различава значително в отделни-те страни. Ръководителите на екипи трябва да бъдат напълно запознати със съответните регулаторни изисквания и да гарантират, че, когато е приложимо, членовете на екипа имат необходимите сертификати или са преминали през проверки. Трябва да се планира достатъчно време за осъ-ществяването на такива проверки, а някои проверки могат да изискват плащането на такси.

След като членовете на екипа са били идентифицирани, е полезно да се извърши верификация на уменията им, което ще помогне да се дефинират техните роли по време на посещението за мониторинг. При констатиране на пропуски, екипите може да пожелаят да се внесе в допълнителен специа-лизиран експертен опит. Следният шаблон е подходящ за оценка на изграж-дането на екипа.

Име Професионални квалификации Специализиран набор умения

A3. ОБУЧЕНИЕ НА МОНИТОРИРАЩИТЕ ЛИЦА

Препоръчително е да се предвиди доста-тъчно време за провеждане на на адекват-на теоретична и практическа подготовка за новосъздадените екипи за мониторинг. За тази цел е необходим екип за обучение.

Обучението се лидерства от ръководителя на екипа за мониторинг съв-местно с друг обучител, като експерт от опит, адвокат, експерт в общуването с деца с увреждания и професионалист с опит в сферата на социалната работа. Възможно е да има нужда и от лекар или друг медицин-ски специалист.

Следният списък от теми е примерен и може да бъде допълнен с последва-що специализирано обучение в зависимост от целите на мисията за мони-торинг. Предполага се, че един нов екип изисква около три дни от обучение и подготовка за провеждане на успешен мониторинг. По-подробни указа-ния могат да бъдат намерени в Ръководството за обучение към настоящ-ия проект.


Обучителни теми

Теоретични

– Принципи и нужда от мониторинг на човешките права

– Политика за закрила на детето (вижте: n Приложение:: Модел на политика за закрила на детето)

– Висшите интереси на детето и правото му на участие в решения, които го засягат

– Социален модел на увреждането в сравнение с медицински модел на грижи

– Причини, поради които децата с психични увреждания в институциите имат повишена уязвимост към различни форми на злоупотреба, влияние върху тяхното здраве, развитие и потенциал

– Ключови човешки права, формулирани в обвързващо международно законодателство (вижте: n Правен наръчник):

– Свобода от изтезания и лошо отнасяне;

– Свобода от експлоатация, насилие и злоупотреби;

– Право на здравеопазване, абилитация и рехабилитация;

– Право на семеен живот;

– Право на личен живот;

– Право на свобода и неприкосновеност на личността;

– Право на независим живот и включване в общността.

– Нагласи към уврежданията (включително проверка и обсъждане на нагласите на участниците в екипа за мониторинг)

– Национално законодателство и стандарти:

– За закрила на детето;

За създаване и поддръжка на резидентни институции за грижи за детето и надзорни органи;

– Стратегия за деинституционализация;

– Планиране на индивидуалната грижа и оценка.

– Специфични практики: изолиране; физически, химически и/ли механични ограничения (имобилизация); интимна и лична грижа; схеми за холистична грижа

·

Практически

– Стъпки за провеждане на мисия за мониторинг

– Методи за мониторинг, вкл.:

– Умения за интервюиране, използване на алтернативни или аугментативни техники за общуване с деца на различна възраст и с различни увреждания (вижте: n Ръководство за комуникация)

– Умения за наблюдение и разграничаване на факти от интерпретации (вижте: n Инструментариум: Инструмент 5);

– Преглед на документацията (вижте: n Инструментариум: Инструмент 3)

– Демонстриране на независимост и безпристрастност и ефективна комуникация с персонала в институциите

– Интервюиране и справяне с жертви на злоупотреба

– Задължения във връзка със закрила на детето (вижте: n Модел на политика за закрила на детето)

– Събиране на достоверна и надеждна информация, особено на принципа на триангулацията

– Водене на записки

– Гарантиране на конфиденциалност

– Осигуряване на безопасност и лична сигурност

– Предприемане на мерки за минимизиране на рисковете, на които интервюираните деца може да са изложени, като възмездие и репресивни мерки

– Разпознаване на признаци за вреда и злоупотреба и задължения на институцията в тази насока

– Практикуване на умения, необходими за ефективен мониторинг

– Изготвяне на доклади от мисиите и планиране на последващи действия


В допълнение към тези елементи, екипът трябва да приеме своя собстве-на политика за закрила на детето, която да бъде в унисон с приложимото национално законодателство. n Модел на Политика за закрила на детето, който е използван при мисии за мониторинг за развитието на тази мето-дика и може да служи като полезно ръководство за някои от елементите, които трябва да бъдат взети предвид.

A4. СЪБИРАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Преди възлагането на мониторинг и в процеса на разработване на цели-те и задачите вече е била търсена базисна информация. След идентифи-цирането на институция (или институции) е важно да се осъществят по-нататъшни проучвания с оглед на адекватната подготовка за монито-ринговото посещение и за допълнително уточняване на целите на посеще-нието. Видовете информация, търсени на този етап, включват:

– Данни за институцията (понякога е налична на уебсайта на институ-цията):(i). Резиденти– Колко легла/ места има в институцията? Как се съпоставя с дейст-

вителния брой на настанените лица?– Пол, увреждане и възраст на децата.– Подробности за възрастовата група на настанените (0-3, 4-14, 14-18,

има ли лица над 18 години)?– Каква е средната продължителност на престоя в отделението/

институцията?– Как децата постъпват в институцията, кой ги приема и откъде

идват/ са насочени?– Къде отиват децата, когато (ако) напуснат институцията?– Какви са условията за изписване/ напускане?(ii). Източници – Брой и състав на персонала– Квалификации – Обучение– Бюджет на институцията и механизъм на финансиране

– Годишни доклади на самата институция и такива на надзорни или други по-висши органи

– Публично достъпни доклади от:– Правителствени органи и агенции: министерства (здравно, социал-

но, на труда и пр.), дирекции за здравеопазване, за закрила на детето и т.н.;

– Доклади на страната към органите по правата на човека към ООН, най-вече към КПД и КПХУ, както и доклади, включващи обратната връзка на тези органи;

– Други органи за мониторинг и инспекция, като Националния механи-зъм за превенция, Национална институция за човешките права (напр. националния Омбудсман), орган за мониторинг, учреден по чл. 33 от КПХУ;

– Неправителствени организации и/ или организации на хора с увреж-дания, които може да са посещавали институцията преди Вас;

– Новинарски статии и репортажи.


– Обществено достъпни доклади от регионални и международни аген-ции/ органи, като напр. Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание („CPT”),16 Комисаря по човешките права в рамките на Съвета на Европа;17 Подкомитета за предотвратяване на изтезанията към ООН („SPT”)18 и специалните докладчици (за жените, здравеопазването, изтезанията, образованието, уврежданията)19

– Доклади на правителството и препоръки от органи към международни-те споразумения на ООН, като Комитета по правата на хората с увреж-дания („Комитет към КПХУ”), Комитета против изтезанията (Комитет към „CAT”) и Комитета по правата на детето („Комитет към КПД”)20

– Релевантно национално законодателство и международни стандарти

– Съдебни решения и статистики за оплакванията, ако съществуват

A5. ПЛАНИРАНЕ НА ПОСЕЩЕНИЕТО

Целта на всяко посещение за мониторинг е да се събере пряка и надеждна информация за живота на децата, които пребивават в институцията. Тази информация може да бъде оценена, за да се определи степента на зачита-не, защита и действително изпълнение на основните права, както и да се идентифицират проблеми, ако има такива.

Точният план на мониторинговото посещение зависи от размера на инсти-туцията, нейното физическо местоположение и достъпност, както и от броя на настанените деца и размера на мониторинговия екип. Ключовите елементи могат да включват:

– Първоначално интервю с директора или друг член на висшия ръководен състав на институцията;

– Посещение на всички части на цялата институция;

– Целево и дълбочинно наблюдение на различни части на институция-та (винаги се включват помещенията за изолация или други заключени стаи) по различно време от деня, включително когато се дават меди-каментите, по време на обяд, преди лягане и т.н.;

– Интервюта с деца с увреждания, с избрани от екипа за мониторинг рези-денти;

– Интервюта със служители на всички нива в институцията, включител-но управленски екип, медицински сестри, персонал, предоставящ грижи, педагози, терапевти или други професионалисти, готвачи, чистачи и пр. Имайте предвид, че на всички служители трябва да бъде гарантирана анонимност;

– Интервюта с членове на семейството или доброволци, ако в институ-цията има посетители или доброволци;

16 Достъпно на е-адрес: http://www.cpt.coe.int/en/17 Достъпно на е-адрес: http://www.coe.int/en/web/commissioner18 Достъпно на е-адрес: http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/OPCAT/Pages/OPCATIndex.aspx19 Достъпно на е-адрес: http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/SP/Pages/Welcomepage.aspx20 Достъпно на Интернет адрес: http://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/

TBSearch.aspx?TreatyID=4&DocTypeID=5. Може да се филтрира на базата на тип документ, договорен орган, държава и дата на публикуване


– Преглед на документи - планове от грижи, дневници за произшествия и инциденти, списъци на настанените лица, дневници на персонала, реги-стрирани жалби, дневници на смъртните случаи, хоспитализации и т.н., обикновено за определен период от време.

Честа практика е мониторинговите посещения да продължават цял ден. Това е полезен подход, тъй като позволява на мониториращия да наблю-дава ежедневни рутинни практики по време на различните смени. Кога-то е възможно, нощните посещения могат да бъдат особено полезни, тъй като много институции имат значително по-малко персонал през нощта и е вероятно да имат специфични разпоредби за справяне с инциденти или други събития. Важно е също така да се планира достатъчно време, за да се гарантира, че екипът за мониторинг ще има реални възможности да общу-ва с децата в институцията. Трябва да се внимава да се избягват прибър-зани посещения за ограничено време, които няма да бъдат благоприятни за провеждане на интервюта.

И накрая, екипите трябва да подготвят планове за непредвидени ситуа-ции, ако им се откаже достъп на входа на институцията. Това може да се случи, дори ако е получено предварително разрешение. При подготовката за такава възможност, се уверете, че:

– Ръководителят на екипа носи със себе си оригинала и копията на всяко официално разрешение за достъп;

– Всички членове на екипа имат документи за идентификация и писмо от спонсора на мисията за наблюдение, потвърждаващо, че са членове на екипа;

– Ръководителят на екипа трябва да носи печатни копия на приложимите национални и международни правни стандарти, на които разчита, като има готовност да ги представи при нужда;

– Когато е възможно, използвайте телефонния номер на висш ръководи-тел в наблюдаващ орган или в съответното министерство, който може да потвърди Вашето разрешение за достъп.

Не забравяйте да подхождате към такива ситуации със спокойствие и да не се отказвате, докато не почувствате, че сте направили всичко възможно.

(i). Разпределение на ролите в рамките на мониторинговия екип

Екипите трябва също така да споделят различните роли по време на посе-щението по начин, който гарантира, че в рамките на дадения срок може да бъде събран максимален размер надеждна и актуална информация. Всеки член трябва внимателно да обмисли какво ще се търси по време на посе-щението и как той би могъл да допринесе за събирането на такава инфор-мация. Следващата таблица може да се използва като идейна основа при определянето на различните отговорности, които членовете на екипа могат да поемат, въпреки че предоставеният списък не трябва да се счи-та за изчерпателен и дадените задължения са само примерни. Те могат да бъдат разпределени по различен начин между членовете на екипа.


Позиция Кой? (посочете име/на) Отговорности

Ръководител екип

– Искане на разрешение за достъп и осъществяване и поддържане на връзка с директора на институцията

– Ръководи целия екип и се грижи за възлагането на ясни отговорности на всички членове на екипа

– Гарантира, че всички членове на екипа спазват стриктно политиката за закрила на детето, и предприема незабавни действия, когато е необходимо

– Председателства първоначалната дискусия с директора по време на посещението, описваща целта на посещението и начина на провеждане

– Изисква информация за бюджети, индивидуални планове от грижи за настанените деца, актуални проблеми на децата/ персонала, съдействие от страна на висшите власти

– Председателства сесията за обратна връзка с членовете на екипа, която се провежда на място в края на посещението, непосредствено преди финалната среща с директора

– Предоставя обобщена първоначална обратна връзка на директора към края на посещението

– Организира пълен дебрифинг с екипа след посещението за мониторинг и събира всички записки

– Изготвя доклад след посещението и препоръки за промяна

Член на екипа 1

– Провежда наблюдения на физическите условия в институцията

– Посещава стаите за изолация– Проверява регистрите на хранителните

продукти, ястията и храненето; опитва предлаганата на резидентите храна; преглежда менюта, предоставяни на децата

Членове на екипа 2 и 3

– Интервюират настанените деца (включително най-голямото, най-малкото и детето, изискващо най-високо ниво на подкрепа)

– Интервюират ключовите специалисти (водещи на случай) на интервюираните деца

– Оценяват индивидуалните планове от грижи на всяко от интервюираните деца

– Проверяват спалните и вещите на децата– Посещават семейната стая и проверяват

регистъра на посещенията

Член на екипа 4 (с медицин-ски квалифи-кации)

– Посещение на медицинското крило– Проверка на медицинския инвентар и запаси– Искане на информация за използване на физически/

химически/ механични ограничения– Оценка на индивидуалните медицински/

терапевтични графики/ листове, ако е възможно– Преглед на терапевтично оборудване и

специализирани стаи за терапия– Проследяване на всички критични или необичайни

инциденти и оценка на мерките, предприети от персонала


Въпреки че е необходимо да се придържат към поставените задачи, члено-вете на екипа трябва да поддържат и достатъчна степен на гъвкавост. Възможно е да не получат достъп до документите, които е трябвало да прегледат, или да се наложи да чакат, за да интервюират децата или пер-сонала (например по време на обедната почивка). Това време не бива да се губи. То може да се използва за подпомагане на други членове на екипа и за наблюдение на физическите условия в институцията или на дейности, кои-то се извършват там (например как се провежда храненето).

(ii). Индивидуална подготовка

Институцията, която ще бъде обект на мониторинг, се идентифицира, преди да настъпи времето за посещение. Дотога-ва членовете на екипа би следвало да са завършили обучението и специфичните им роли да са разпределени (или поне те имат идея за това какви могат да бъдат тези роли). Важно е преди визитата членове-те на екипа да прегледат още веднъж учебните материали, включително съответните стандарти.

Мониториращите трябва да подготвят и да се запознаят с контролните листове, които ще използват. Контролните списъци могат да бъдат много полезни, но използването им по време на посещението за мониторинг може да се окаже трудно, ако лицето не е запознато с тях. Мониторинговите посещения могат да бъдат натоварени, а понякога и стресиращи и члено-вете на екипа не могат да си позволят да отделят твърде много време за четене на предварително подготвените материали.

Мониториращите лица трябва да се уверят, че имат на разположение след-ните материали за деня на посещението:

– Всички контролни списъци, отнасящи се за задачите, които са им възло-жени;

– Мобилен телефон;

– Материали за осигуряване на адекватно водене на записки (напр. бележ-ник, химикалки, уреди за аудиозапис, камера и пр.);

– Материали, които биха могли да са полезни в комуникацията с децата, като напр.:

– Снимки/рисунки/символи;

– Играчки (кукли, пластилин и т.н.).

(iii). Финален брифинг преди посещението

Важно е членовете на екипа да се срещнат за последен път преди посеще-нието, в идеалния случай, колкото е възможно по-близо до датата на визи-тата. Тази среща ще бъде организирана от ръководителя на екипа. Тя ще се проведе сутринта преди първия ден на посещението или вечерта пре-ди този ден и е вероятно да продължи около 2 часа. По време на тази сре-ща да бъдат обсъдени следните моменти:


n Инструментариум: Инструмент 1 – Контролни листове за идентифициране и реакция при злоупотреба; Инструмент 9 – Образи/ снимки за комуникация с деца с увреждания


– Структурата на посещението;

– Отделните роли на членовете на екипа;

– Обобщение на най-важните стандарти и списъци за проверка, които ще се използват;

– Всякакви въпроси, които членовете на екипа може все още да имат.

Ако посещението продължава няколко дни, е необходимо тези срещи да се провеждат ежедневно преди началото на мониторинга.

B. ПОСЕЩЕНИЕ

B1. ПЪРВОНАЧАЛНА СРЕЩА С ДИРЕКТОРА

Мониторинговите посещения обикновено започват със среща с директо-ра или друг висш ръководител на институцията. На тази среща може да има и други високопоставени членове на персонала. Ръководителят на еки-па за мониторинг е отговорен за тази първоначална среща, чиито основ-ни моменти могат да включват:

Представяне;

– Кратка презентация на институцията, както и на основните й пробле-ми, тежки инциденти и решения, предлагани от управителния екип (от директора и/ли управленския персонал);

– Представяне на целта и задачите на посещението;

– Обясняване на това как ще бъдат използвани находките от мониторин-га;

– Очаквания на ръководния персонал на институцията във връзка с мони-торинговата визита;

– Поемане на ангажимент от страна на директора за осигуряване на сво-боден достъп до всички помещения в институцията и, в степента, позволена от закона, до наличната документация. Добре е екипите да повторят, че е желателно децата и персоналът да се интервюират насаме.

Тази първоначална среща с директора е посещение от учтивост, което има за цел да засвидетелства уважение към управленския персонал на институ-циите и да гарантира, когато е възможно, сътрудничество от страна на персонала по време на посещението. На срещата може да присъства цели-ят екип за мониторинг или само ръководителят на екипа.

Мониториращите лица трябва да са наясно, че има ситуации, в които директорът и служителите се опитват да удължат тази среща, колкото е възможно повече, за да спечелят време, през което другите членове на персонала да „оправят” някои неизправности или просто да се уверят, че мониториращите ще прекарат възможно най-малко време в отделенията. Поради тези причини е добре срещата трябва да се ограничи до около 30 минути. Ако разговоите се проточат по-дълго от очакваното, срещата може да продължи само с ръководителя на екипа или с упълномощен член, докато останалите мониториращи лица започнат посещението на инсти-туцията.


B2. ПОСЕЩЕНИЕ НА МЯСТО

Стъпки B2 до B4 се извършват едновре-менно: посещение на помещенията, преглед на наличната документация и провежда-не на интервюта с ключови информато-ри в рамките на учреждението. Събраната информация следва да бъде триангулирана, където е възможно, посредством комбина-ции от наблюдение, проверка на докумен-тация и интервюта.

По време на този етап от процеса на мониторинг внимателното водене на бележки е от съществено значение. Ето няколко съвета за това как да бъде постигнат успех:

– Бъдете подробни и фактически. Вашите бележки следва да включват, например:

– Показания за време и срокове (например, кога е било проведено интер-вюто, кога се е състоял наблюдаваният инцидент, колко дълго е про-дължило интервюто, по кое време сте влезли и кога сте напуснали специализираното отделение/ крило);

– Колко хора са били в стаята, когато дадена история е била разказа-на, когато инцидентът се е състоял, когато сте наблюдавали разме-рите на стаите и пр;

– Размери на стаите (предварително се упражнете в преценяване на разстояния);

– Подробности за хората, с които разговоряте или виждате (оценка на възраст, физически характеристики, имена или прякори);

– Не разчитайте на факта, че ще си спомнят подробности по-късно. Вие най-вероятно няма или те няма да бъдат толкова точни!

– Ако не успеете да си водите записки на място, направете го възможно най-скоро след визитата. Ако е необходимо, вземете си почивка за тази цел.

Контролните списъци, формуляри и съвети, предоставени в придружа-ващия n Инструментариум могат да бъдат използвани и адаптирани от мониториращия екип. В допълнение, насилието и неглижирането на деца и младежи с ментални увреждания може да има много форми и често е труд-но за разпознаване и диференциране. С цел подпомагане на мониториращи-те лица, ръководството за мониториращи съдържа също и неизчерпателен списък с най-често срещаните форми и прояви на насилие и неглижиране на деца и млади хора с психични увреждания в институциите, които биха могли да се наблюдават (n Инструмент 1). Същият инструмент също така определя стъпките, които институцията да предприеме, за да предотвра-ти различни форми на злоупотреба и, когато е приложимо, да проведе раз-следване и да ги поправи.


n Инструментариум: инструмент 1 – Контролни списъци за идентифициране и реакция при злоупотреба и инструмент 5 – Контролен списък за наблюдение


(i). Структуриране на посещението на място

По времето, когато започва посещението, екипът вече има план за това как ще се извършва мониторингът (вижте Стъпка A5) и кои членове на екипа къде ще бъдат разположени. Най-важното е този план да бъде достатъч-но ясен за мониториращите и, едновременно с това, достатъчно гъвкав, за да могат наблюдаващите да реагират на специфични нарушения на човеш-ките права, на които могат да станат очевици по време на посещението и които не могат да се игнорират.

Посещението на помещенията може да зап

очне с бърза обиколка на цялата институция, след което лицата да се върнат към конкретни части, като винаги трябва да се практикува целе-насочено и задълбочено наблюдение на определени сектори/ отделения, включително на тези, в които се прилагат мерки на изолация, сегрегация или ограничения.

Мониториращите лица трябва да планират да посетят:

– Всички видове отделения (напр. мъжко, женско и смесено; хронично и остро; жилищни пространства и отделения, където се провеждат терапии; заключени и незаключени отделения);

– Всички видове помещения (индивидуални жилищни пространства; общи части; кухни; тоалетни; стаи, където се осигурява лечение; складове и пр.).

(ii). Наблюдение

При посещението на обекта мониториращите лица трябва да бъдат изклю-чително наблюдателни, за да могат да представят подробни и обективни описания, достоверни за читателите на техния доклад. За тази цел, мони-ториращите следва да:Използват всичките си сетива (зрение, слух, обоняние, осезание и вкус);

– Наблюдават случващото се около тях, вкл. взаимоотоношенията меж-ду персонала и децата и между самите деца (напр. служителите чукат ли на вратата, преди да влязат в жилищните пространства; обръщат ли се към децата с уважение, използвайки имената им и пр.);

– Записват информация, която ще им позволи да предоставят обектив-ни описания и да обрисуват ситуацията, водейки си колкото е възмож-но по-подробни записки (напр. бележката „не е чисто” не е достатъчна);

– Съблюдават принципа за триангулация! Всички факти и проблеми, иден-тифицирани по време на визитата, трябва да бъдат проверени с други лица, служители, членове на семейството и заинтересовани лица, както и чрез наблюдение и преглед на наличната документация.


Посещение на място: Какво да се прави!

– Отделете достатъчно време, особено когато разговаряте със или интервюирате деца!

– Носете мобилен телефон със себе си, за да можете да поддържате връзка с други членове на екипа!

– Винаги искайте разрешение от детето, когато влизате в стаята му и преди да докосвате лични вещи! Дори, когато влизате в стая, в която живеят 15 души, не забравяйте, че това е мястото, където те живеят!

– Задавайте въпроси! Когато не разбирате или не сте сигурни за как-во се използва дадено помещение или каква специфична дейност се осъществява там, не правете предположения! Попитайте персона-ла и резидентите и не забравяйте да триангулирате информация-та, ако е необходимо!

– Правете паузи. Може да се наложи да си водите бележки, да обмис-лите следващите стъпки, да обсъдите даден въпрос с екипа или с отговорното лице, или просто да направите почивка за възстановя-ване на вниманието и бдителния подход, който е необходим по вре-ме на посещението за мониторинг.

Посещение на място: Какво да не се прави!

– Не забравяйте възложените си задачи и контролни листове!

– Не позволявайте на персонала да направлява посещението Ви! Помо-лете да видите помещения, където не са Ви завели, особено ако има заключени врати!

– Не позволявайте табелите на вратите да Ви подведат или да бъдат единствената основа за Вашето наблюдение. Едно складово или перално помещение може да се окаже и стая за изолация!

(iii). Срещи на екипа по време на посещенията за мониторинг

Добра практика е да се въведат редовни екипни срещи-проверки по време на посещението за мониторинг, което ще позволи на членовете на екипа да споделят информация, да приоритизират въпросите, които трябва да се проследят, да осигурят триангулация на информацията и да реагират на възникнали проблеми. Такива контролни срещи могат да бъдат насроче-ни предварително или биха могли да бъдат свикани спонтанно (обикнове-но от ръководителя на екипа).

Ръководителят на екипа и медицинският професионалист трябва да бъдат достъпни за комуникация с останалите мониториращи лица по всяко вре-ме, за да предложат насоки или да проверяват документацията, свързана с конкретни твърдения, които изискват незабавно разследване.


B3. СПРАВКА С НАЛИЧНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ

Съществува голямо разнообразие от документация, с която мониториращи-те лица могат да се консултират по вре-ме на своите посещения за мониторинг. Част от документите са достъпни и на разположение за разглеждане, докато дру-ги се третират като поверителни според националното законодател-ство. Понякога децата могат да бъдат в състояние да дадат съгласието си мониториращите лица да получат достъп до тяхна лична информация, въпреки че обикновено директорът или други ключови специалисти тряб-ва да дадат разрешение.

Формите на документация може да включват:

– Политики, планове, договори, брошури с информация за човешки права, видеоклипове и т.н., които се раздават на децата при пристигането им. Добре е да се провери дали и доколко децата познават тези източници на информация и дали персоналът е отделил време, за да им ги обясни;

– Документи, доказващи правното основание за настаняване в институ-ция или лечение на детето. Мониториращите лица могат да решат да видят договорите за предоставяне на услуги на дадено дете; съдебни заповеди, разрешаващи настаняването; форми на съгласие за лечение и т.н.;

– Политики и становища, разработени от институцията, политика за физически ограничения, политика за предотвратяване на самоубийство, политика за здравеопазване и безопасност, политика за развитие на персонала;

– Регистри за броя на децата в институцията, броя на напусналите деца и къде са отишли, напр. обратно в семейния си дом или друга институция;

– Медицински регистри и регистри за лечение. Тези документи обикнове-но са поверителни, поради което институцията може не е склонна да ги покаже на мониториращите лица. Съгласие за споделяне на информацията в тях може да бъде дадено от настойника или законния представител на детето. В този случай, мониториращите може да поискат, ако търсена-та информация е от особено значение, съгласието на съответното лице. Друго възможно решение е мониториращите да помолят да видят някол-ко досиета като примерни, излюстриращи начина на водене на регистри-те. Ако в екипа за мониторинг има медицински специалист, той може да бъде в позиция да преговаря за достъп до медицинските досиета;

– Смъртни актове или друга информация за смъртността, включително статистически данни;

– Дневници за инциденти, вкл. и такива, свързани с използването на физи-чески ограничения и изолация. Институциите обикновено имат законо-ви задължения да поддържат такива регистри.

Препоръчително е да се правят снимки или да се осигурят копия от разгле-даните материали, които са от значение за изготвянето на доклада. Поня-кога мониториращите може да поискат примерни документи или бланки, които обикновено се използват в институцията и могат да бъдат анали-зирани по-късен етап.


n Инструментариум: Инструмент 3 – Проверка на документацията в институциите


B4. ПРОВЕЖДАНЕ НА ИНТЕРВЮТА С КЛЮЧОВИ ИНФОРМАТОРИ (ДЕЦА И ПЕРСОНАЛ)

Интервюирането е важен метод за получа-ване на информация по време на посещение за мониторинг. Интервютата предста-вляват насочени дискусии, обикновено по специфична тема, която се определя във връзка с целите и задачите на визитата.

Всички монитор ингови посещения трябва да включват интервюта на деца с увреждания, живеещи в институцията, и на персонала. Могат да се про-веждат интервюта и с членове на семействата на децата или с добровол-ци, ако в институцията има такива. Може да ги попитате как се чувстват по отношение на услугите, как биха ги оценили, какво харесват и какво биха променили.

(i). Разрешение за провеждане на интервюта

В идеалния случай нуждата от провеждане на интервюта трябва да бъде обсъдена на ранен етап преди осъществяването на посещението. Поня-кога мениджмънтът на институцията може да каже, че провеждането на интервюта не е възможно, или че е необходимо специално разрешение от законен настойник или представител на детето. Важно е в етапа на под-готовка да се провери съответното национално законодателство, за да може мониторниговият екип да бъде запознат с тези изисквания.

Мониториращите лица трябва да бъдат подготвени да преговарят, обяс-нявайки ползите от мониторинга, както за институцията, така и за деца-та. Не забравяйте, че децата също имат право да разговарят с хора, с които желаят да общуват. Така че, ако детето е отворено за комуникация с Вас в рамките на институцията, бъдете готови да разговаряте.

(ii). Интервюиране на персонала

Мониториращите екипи обикновено искат да провеждат интервюта с представителна извадка на персонала, включваща лекари, психиатри, меди-цински сестри и други лица, полагащи грижи, както и охранители, админи-стративен персонал, готвачи, чистачи, градинари и др. Персоналът може да е подозрителен по отношение на разговори с независими наблюдатели, така че е важно да се възприеме професионален, незастрашаващ подход и да се признаят предизвикателствата, с които служителите понякога се сблъскват. Започвайки интервюто с потвърждение на предизвикателства-та, свързани с работата в институция, може да помогнете на членовете на персонала да се отворят към Вас!

Подборът на служителите, които ще бъдат интервюирани, зависи от цел-та и задачите на посещението за мониторинг, но в зависимост от специ-фиката на информацията, обикновено има различни категории персонал, които са в състояние да предоставят най-адекватен отговор. Монитори-ращите трябва да имат предвид видовете информация, от която се нуж-даят, преди провеждане на интервютата и да адаптират своите въпроси по съответния начин.Например, финансов персонал може да предостави подробна информация за


n Наръчник за Комуникация

n Инструментариум: Инструмент 2 и 4


бюджета в институцията, източниците на финансиране, как се изразходва бюджетът и дали има финансови ограничения. Медицинският персонал ще бъде в състояние да разкаже за лечението, което се предоставя, наличие-то на медикаменти и индивидуални планове от грижи. Други лица, полагащи грижи, медицински сестри и охранители биха могли да предоставят под-робности за ежедневни рутинни действия и процедури и други конкретни аспекти на грижите, да поговорят за децата и да опишат как се справят с инциденти в практиката. Управленският персонал е по-склонен да обсъж-да политики и правила, а практиците, които са на „фронтова линия”, могат да обяснят как ги прилагат на практика.

Не бива да се забравя, че мониториращите лица трябва да триангулират информацията от различните източници. Служителите – практици позна-ват ли приетите в институцията политики и били ли са обучени да ги при-лагат? Управленският екип знае ли какво се случва в жилищните крила на институцията? Има ли култура на откритата комуникация или е диалогът е формализиран?

(iii). Интервюиране на децата

Интервютата с децата, настанени в институцията, са сред най-важните източници на информация за мониториращите лица и изискват внимател-но планиране и изпълнение, особено когато децата са с различни уврежда-ния и/ или комуникационни затруднения. n Ръководството за комуникация предоставя подробни указания за мониторинговите екипи за това как да се подготвят и как да провеждат интервюта с помощта на различни тех-ники. n Инструментариум също съдържа насоки за интервюиране на деца (n Инструмент 2).

Освен с практическите умения за общуване с деца с увреждания, монито-риращите специалисти трябва да са наясно с потенциалните динамики на отношенията между децата и персонала, които могат да повлияят на информацията, която събират. Подобно на всяка друга група деца, някои деца с увреждания в институциите са склонни да бъдат по-разговорливи и открити, отколкото други. В зависимост от своята възраст и разви-тие, част от тях ще могат по-ясно да се изразят и да обяснят от какво са доволни и от какво – не са. Някои деца споделят много специфични оплак-вания или се опитват да действат като адвокати (застъпници) на други деца в институцията, които са по-срамежливи или се страхуват да гово-рят открито.Има и случаи, в които децата са „подковани” (подготвени) от персонала преди посещението на мониториращото лице. Например, някои деца могат по своя инициатива и желание да отидат при мониториращия и да започ-нат да хвалят служителите и функционирането на институцията. Не е необичайна практика децата да бъдат инструктирани да се държат добре, за което да им бъдат обещани различни награди, като допълнителни пор-ции на обяд, разрешение да вземат участие в желани дейности и т.н.

Отново, подобно на всички останали деца, настанените в институцията може да имат много различни реакции, когато бъдат заговорени от въз-растен, когото не познават. Те може да са много отворени и изключително приятелски настроени или, напротив, може да не се чувстват в безопас-ност да се включат в социално взаимодействие с неизвестно лице. Във всички случаи е необходимо мониториращият да възприеме ориентиран към детето, приятелски и чувствителен към нуждите му подход.


В крайна сметка, екипите трябва сами да вземат решение за това кои деца биха искали да интервюират, отчитайки различните характеристики на децата, пребиваващи в институцията и да избягват да бъдат ръководе-ни в прекомерна степен (често с добри намерения) от персонала. Особено внимание трябва да се отделя на децата, които са много отделени или изо-лирани, или на тези, които изглеждат тихи (т.е. не се насочвайте директ-но към най-шумните деца).

Времето, прекарано в общите части на сградата или в двора, е наисти-на полезен начин да се започне изграждането на разбирателство с деца-та, тъй като може да се окажете въвлечени в групови дейности. В тези ситуации мониториращият ще започне по-естествено да общува с децата. Неформалните разговори с групи деца също могат да бъдат ценен източ-ник на информация, както и изходни точки за избиране на децата, с които да бъдат организирани по-задълбочени индивидуални интервюта насаме.

Мониториращите трябва да се опитат да научат повече за личните исто-рии на децата, които ще интервюират. Това не винаги е лесно. В мно-го институции децата имат индивидуална документация, която може да съдържа повече или по-малко информация. Понякога тази документация се ограничава до медицински документи и няколко педагогически бележки. Еки-пите трябва да се постараят да открият допълнителни данни чрез интер-вютата с децата и персонала, като напр. семейна история, какво харесва и не харесва детето, предпочитания, методи за общуване и лични черти.

Мониториращите трябва да имат ясна и реалистична идея за броя на деца-та, които искат да интервюират. Целта не бива да се свежда до задъл-жително провеждане на възможно най-много интервюта, а би могла да се ориентира към провеждане на няколко по-задълбочени интервюта с пред-ставителна извадка от деца. Броят на интервюираните деца трябва да бъде достатъчен, за да позволи всички последващи находки и заключения от мониторинга да бъдат анонимизирани и да се избегне рискът децата да бъдат нарочени (наказани), защото са говорили с мониториращия екип.

(iv). Сигурността на мониториращия специалист

Понякога персоналът се позовава на съображения за безопасност и отказ-ва на мониториращите възможността да интервюират конкретни деца. В такива случаи мониториращите специалисти трябва да слушат внима-телно изложените причини и да преценят дали искат да продължат или не. Една възможност, въпреки че това обикновено не е идеалният вариант, е да има член на персонала пред вратата на стаята, където ще се проведе интервюто, така че да може да се намеси, ако е необходимо.

В крайна сметка, мониториращите професионалисти са отговорни за лич-ната си безопасност. Ето няколко съвета за това как да се сведат до минимум рисковете, без да се застрашава неприкосновеността на интер-вютата:

– Попитайте детето или младия човек дали биха желали да проведат раз-говор с Вас. Ако категорично откажат, трябва да уважите това реше-ние.

– Помолете детето или младия човек да седне далеч от вратата, за да гарантирате, че има достатъчно пространство между Вас и него.


– Направете пауза по време на интервюто, ако почувствате неудобство или заплаха за Вашата безопасност. Ако след прекъсването все още не се чувствате сигурен, може да се откажете и да напуснете интервюто.

– Мониториращите трябва да имат подходящи имунизации срещу инфек-циозни болести, да са с покрити рани, да използват антибактериални кърпички или гел и да потърсят професионален съвет, ако трябва да проведат интервюта с деца със заразни или опасни заболявания като туберкулоза.

B5. ОБРАТНА ВРЪЗКА КЪМ ДИРЕКТОРА

(i). Дебрифинг на място

В края на посещението екипът за мониторинг следва да осигури незабавна обратна връзка на директора или висшето ръководство на институция-та. Ако посещението продължава повече от един ден, обратната връзка се предоставя в края на мисията.

Независимо от продължителността на посещението, екипите трябва да проведат дебрифинг на място веднага в края на визитата, за да приори-тизират обратната връзка, която ще бъде предоставена непосредствено след края на мисията. Тази среща трябва да се проведе на уединено място, далеч от персонала – ръководителат на екипа може да поиска от инсти-туцията да предостави стая, ако е необходимо. Срещата обикновено трае между 15 и 30 минути и трябва да бъде лидерствана от ръководителя на екипа. Забележка: дебрифингът на място не трябва да се бърка с дебрифин-га на екипа след края на посещението (вижте Стъпка C1 по-долу).

Членовете на екипа за мониторинг следва:

– да споделят информация за всякакви сериозни проблеми, изискващи неза-бавно уведомяване, като сериозни опасения за здравето и безопасност-та или ако на дадено дете може да бъде нанесена вреда, или да стане обект на лошо отношение (където е необходимо, трябва да се спазват процедурите, предвидени в действащата политика за закрила на дете-то);

– да докладват накратко за идентифицирани специфични проблеми и поло-жителни практики;

– да идентифицират допълнителна информация, която трябва да бъде потърдена, или значителни несъответствия в предоставената инфор-мация, ако има такива (например брой на присъстващите деца, персонал).

(ii). Предоставяне на обратна връзка

Заключителната среща с директора или висшето ръководство трябва да се осъществи от ръководителя на екипа, който следва да обобщи точките, договорени в дебрифинга на място. Трябва да се внимава да се запази пове-рителността на индивидуалните интервюта. Дискусията, която може да продължи около 30 минути, е добре да обхване следните теми:


– Представяне на идентифицираните основни положителни аспекти и ключовите области, които пораждат загриженост и тревога;

– Осигуряване на възможност на управленския екип/ професионалист да предостави обяснение/ отговор на повдигнатите въпроси;

– Излагане на сериозни опасения във връзка със здравето, сигурността или закрилата на децата, ако ръководителят на екипа счита, че е безо-пасно да ги сподели, като запазва поверителност, доколкото е възмож-но;

– Искане за допълнителна информация, от която екипът може да се нуж-дае за целите на своя анализ, като например релевантни политики, опе-ративни процедури и др.;

– Описание на следващите стъпки, включително изготвянето на докла-да, къде ще бъде публикуван, предоставяне на предварителни копия на институцията преди неговото популяризиране и потенциална дискусия за бъдещи посещения.

Важно е обратната връзка да бъде балансирана. Разбираемо е директори-те и служителите да са притеснени, когато изслушват наблюденията на външни посетители и понякога може да се чувстват застрашени, особе-но в случаите, когато възникват някои критични въпроси. Задължение на ръководителя на екипа е да демонстрира професионален подход и жела-ние да изслушва, без да избягва трудните или сериозни проблеми. Има слу-чаи, когато управлението също признава за идентифицираните слабости и може да потърси съдействието на екипите за мониторинг при решава-нето на някои проблеми с надзорни органи, министерства и др. Желанието за разрешаване на проблемите може да бъде положителен знак и би било полезно да се отрази в докладите след мисията.

C. Последващи действия

Работата на екипа за мониторинг не приключва с излизането му от инсти-туцията; в крайна сметка, много от децата и персонала ще продължат да пребивават там дълго след заминаването на екипа. За да допринесат за осъществяването на реална промяна в полза на децата, настанени в институции, мониторинговите посещения трябва да бъдат последвани от публикуването на доклад с препоръки, който да бъде разпространен сред ключови заинтересовани страни.

Оценката на посещението може да помогне за идентифициране на слабо-сти в предприетия подход, които да бъдат подобрени по време на бъдещи посещения за мониторинг, както и да осигури на членовете на екипа важна възможност да разговарят за опита си. И накрая, всички екипи трябва да обмислят бъдещите стъпки, включително организирането на последващи мисии и ангажирането в целенасочена подкрепа за разрешаване на пробле-мите, идентифицирани по време на посещението. Ето описание на стъпки-те, които трябва да бъдат предприети след посещението.


C1. ДЕБРИФИНГ НА МОНИТОРИНГОВИЯ ЕКИП

Ръководителят на екипа е отговорен за организирането на пълен дебрифинг на екипа възможно най-скоро след посещение-то за мониторинг. Ако визитата продъл-жава няколко дни, за предпочитане е да има отделен дебрифинг в края на всеки ден и финален дебрифинг през последния ден. По време на този после-ден дебрифинг ръководителят на екипа може да обобщи какво е обсъжда-но в предходните дни.

Дебрифингът след края на мисията трябва да се провежда на спокойно уса-мотено място и има три основни цели:

1. Незабавно проследяване на сериозни проблеми, като например въпроси за закрила на детето или съображения, свързани със здравето и сигур-ността;

2. Събиране на цялата информация, получена по време на посещението за мониторинг, с цел анализ и съставяне на доклад от мониторинга;

3. Осигуряване на възможност на членовете на екипа да изразят чув-ствата си и да получат подкрепа от колегите си, особено ако мони-ториращите са видели/ преживели неща, които са разстройващи или обезпокоителни.

Във връзка с първата цел, дебрифингът е ценна възможност за членовете на екипа да сравнят записките си („триангулиране”), да идентифицират конфликти или несъответствия в събраната информация, да обсъдят клю-чови въпроси и да определят дали е необходима допълнителна информация.Също така е важно на мониториращите професионалисти да бъде осигу-рена подходяща възможност да споделят чувствата си след мисията и да получат подкрепа от членовете на екипа. Всички посещения за наблюдение изискват високи нива на внимание и концентрация за продължителни пери-оди от време, а понякога мониториращите виждат, чуват и преживяват неща, които могат да ги оставят с чувства на гняв, тревожност, тъга или притеснение. Дебрифингът трябва да съдържа възможност за вентилира-не на тези чувства и пространство за обсъждане на особено трудни или предизвикателни инциденти, възникнали по време на мисията.

За съжаление, някои посещения разкриват много сериозни проблеми, кои-то изискват незабавно действие, особено когато мониториращите вяр-ват, че има дете, което е или е било сериозно наранено в институцията. В тези случаи ръководителят на екипа трябва да организира членовете на екипа да изготвят фактическо изложение за това, което са видели и чули, като отговаря за стриктното следване на процедурите, предвидени в приетата политика за закрила на детето. Може да се наложи някои случаи да бъдат препратени към редица органи, като контролни органи, полиция, департаменти за социална работа и др.

Ако членовете на екипа за мониторинг биха се чувствали по-комфортно, могат да изберат да споделят чувствата си в писмен вид и да изпратят информацията на ръководителя на екипа, който има грижата да ги споде-


n Инструментариум: Инструмент 7


ли в бъдещо заседание с всички останали професионалисти от групата. Важно е на член от екипа да се възложи задачата за водене на записки по време на тази среща, която е от съществено значение за определяне на ключовите въпроси, върху които ще бъде съсредоточен докладът, както и на препоръките, които трябва да се направят, и на формата на просле-дяване, ако е необходимо.

C2. АНАЛИЗ

Индивидуалните бележки на всеки член на екипа се събират след мисията и се съхраняват на сигурно място, особено ако съдържат данни, въз основа на които лицата и ситуациите, описани в тях, могат да бъдат идентифи-цирани. Информацията трябва след това да бъде съпоставена, събрана и организирана в предварителна работна версия на документ по начин, кой-то може да се използва в доклада (вижте по-долу, C3: „Доклад и препоръки”).

За организиране на информацията се използва също и тематичен анализ. По принцип, идентифицираните теми следва да отразяват основните стан-дарти за правата на човека, които се оценяват по време на мисията за наблюдение. За всяка тема ръководителят на екипа трябва:

– да посочи стандартите, които са приложени (вижте: n Правен наръчник);

– да обобщи съответната информация, събрана по време на посещение-то, като вземе предвид принципа на триангулация;

– да изложи становището си дали стандартът се изпълнява или не въз основа на информацията от мониторинга;

– да използва всяка друга потвърждаваща информация, която може да обоснове направените констатации.

Лицето, отговорно за изготвянето на анализа, използва своята преценка относно темите, изискващи специално внимание, като взема предвид дис-кусиите в рамките на дебрифинга на екипа по време на посещението и след това. След изготвянето на работна версия на документа, тя се споделя с членовете на екипа за коментари и обратна връзка. Крайният вариант на анализа, с внесените изменения и уточнения, е в основата на доклада и препоръките от мониторинга.


C3. ДОКЛАД И ПРЕПОРЪКИ

Има различни начини за съставяне на мони-торингов доклад. В процеса на изготвяне може да бъде включен целият екип или част от него, въпреки че често екипът опреде-ля един човек, който да лидерства процеса. Която и стратегия да се избе-ре, разработването на документа трябва да се извърши бързо, тъй като, колкото повече време отнеме написването на доклада, толкова по-голям е рискът да бъде неточен, защото ситуацията може да се промени.

Докладът обикновено съдържа следните елементи:

– Резюме (не повече от две страници), определящо накратко методоло-гията, основните идентифицирани проблеми и отправените препоръки;

– Въведение, предоставящо информация за институцията, състава на екипите за мониторинг, подробности за посещението и евентуално коментари за това дали институцията и органите са били кооператив-ни по време на процеса;

– Тематичен анализ, формиращ основната част на доклада, въз основа на заключенията от Стъпка C3 по-горе;

– Изводи и препоръки, произтичащи от анализа и аргументирани в стан-дартите за правата на човека. Препоръките трябва пряко да произти-чат от анализа и могат да включват:

– необходими промени в политиките и практиките на институциите;

– необходими промени в управлението и дейността на конкретната институция, която е била посетена;

– необходими промени в националното законодателство и политика.

– практики също трябва да бъдат посочени, а в някои случаи екипите може да препоръчат те да бъдат разпространени и мултиплицирани.

Препоръчително е групата да се събере отново, когато докладът е готов, за да се внесат промени, ако е необходимо, и текстът да се приеме официал-но. След това, като форма на учтивост, докладът се споделя с директора или управителното тяло на институцията преди неговотото публику-ване. Целта на това действие е да се даде възможност на персонала да отговори на твърденията и да посочи дали документът съдържа информа-ция, която те считат за невярна. Коментарите на служителите могат да бъдат включени в окончателния доклад, ако управленският екип на инсти-туцията се съгласи.

Отговорите на мениджърите на институциите могат да варират в широ-ки граници. Някои са готови да приемат открито конструктивна критика и да се ангажират с необходимите промени. В други случаи констатациите на екипите за наблюдение са посрещнати с отбранителност или дори гняв. Във всеки случай, докладите следва да съдържат само информация, стано-вища и оценки, зад които екипът за мониторинг може уверено да застане, особено ако е налице риск от критики от страна на посетената институ-ция или нейните надзорни органи. Понякога на екипите може да се наложи да потърсят независим правен съвет относно съдържанието на техни-те доклади или отговорите, получени от мениджърите на институциите.


n Инструментариум: Инструмент 8


Изготвяне на доклада: Какво да се прави

– Внимателно разгледайте целевите аудитории на доклада по време на неговата подготовка. Обикновено получателите на мониторингови-те доклади включват управлението на самата институция, надзорни и регулаторни органи, централни държавни министерства, национални институции и членове на Парламента по правата на човека, както и хора с увреждания, гражданското общество и широката общественост.

– Бъдете наясно с това как Вашите различни аудитории могат да полу-чат доклада и се уверете, че той е обективен и достоверен. Докладите трябва да катализират промяна, когато е възможно, така че се поста-райте да избягвате употребата на език, който може да отблъсне хора-та от действия, мотивирани от разкритията и препоръките.

– Правете препратки към съответните ресурси, които потвърждават Вашите констатации и препоръки. Достоверността на доклада Ви ще се повиши, ако покажете ясно разбиране на по-широката правна и поли-тическа конюнктура, в рамките на която институцията оперира.

– Всички съждения и анализи трябва ясно да бъдат обозначени като таки-ва. Собствените оценки трябва винаги да бъдат обосновани и подкре-пени с факти, които са двойно или тройно проверени!

– Докладът трябва да съдържа технически подробности (например точ-но цитиране на политики и закони), но е по-добре такива подробности да бъдат изписвани в бележките под линия, в края на документа или в при-ложения. По този начин потокът на мисълта в доклада не се прекъсва.

– Използвайте цитати. Те придават достоверност и показват, че анали-зът на екипа се основава на информация от първа ръка, събрана от деца-та и персонала в институцията.

Изготвяне на доклада: Какво да не се прави

• Не предоставяйте данни, които могат да доведат до идентифицирането на лица, особено ако това може да постави дадено дете в риск. По същия начин трябва да се подхожда при представянето на информацията, събра-на от служителите на фронтовата линия.

• Не предоставяйте информация или собствени съждения, които не могат да бъдат добре обосновани. Частица погрешна информация, съдържаща се в доклада за мониторинг, може да доведе до компрометиране на цялата мисия за наблюдение, доклада и екипа. Не използвайте много емоционален език. Сериозността на даден въпрос следва да се предава с факти, анализи и препоръки, за да се избягват упреци за пристрастност.

C4. ОЦЕНКА НА ПРОЦЕСА

Целта на тази методология за мониторинг е да насърчи непрекъснат и сис-темен мониторинг на човешките права на децата с психични увреждания в институции. Ефективният мониторинг е предизвикателно начинание и винаги ще има аспекти, които екипите ще искат да направят по различен начин в бъдеще. Затова екипите се насърчават да отделят време за ана-лиз на всяко посещение за мониторинг, на собствената си работа в екип и на начините за подобряване на дейността в бъдеще.Оценката може да приема различни форми, но като цяло е необходимо


известно време след публикуването на мониторинговия доклад, за да се даде възможност за обратна връзка към изложените твърдения. Екипът може да си насрочи обща среща в определено време след публикуването на доклада, в рамките на която членовете да се съберат и да направят кри-тична оценка на:

– Степента, в която целта и задачите на мониторинга са били постигна-ти;

– Ефикасност и ефективност на проведения мониторинг;

– Какво може да се направи по различен начин по време на следващия мони-торингов цикъл и кои добри практики могат да се пренесат;

– Въздействието на мониторинга и дали е довел (или има вероятност да доведе) до реална промяна за децата в институциите;

– Как екипът е функционирал, дали комуникацията и съвместната работа е била ефективна и как тя може да бъде подобрена;

– Индивидуално представяне с възможност всеки член на екипа самостоя-телно да помисли за своите силни страни и области за развитие и да изслуша обратната връзка на колегите си във връзка с това.

C5: ПЛАНИРАНЕ НА БЪДЕЩИ ДЕЙСТВИЯ И ПОСЛЕДВАЩИ ВИЗИТИ

Публикуването на мониторингов доклад само по себе си е малко вероятно да предизвика реална и устойчива промяна, освен ако резултатите вече не са известни и няма действия във връзка с тях. Ето някои дейности, които екипите могат да вземат предвид след провеждане на мониторинга, с цел катализиране на реални действия. Разбира се, конкретните дейности, кои-то ще се предприемат, трябва да съответстват на контекста и зависят от фактори, като ресурсна обезпеченост.

1. Последващ мониторинг: редовният или дългосрочен мониторинг на институциите може да бъде начин за проследяване на изпълнението на предишни препоръки, както и осигуряване на възможност за екипи-те да идентифицират промените, реализирани в продължение на пери-од от време, или да проследят историите на отделни деца, настанени в институции. Такива схеми изискват продължително обезпечаване с ресурси и подкрепа и биха могли да бъдат постигнати чрез преговори с надзорни органи или независими органи, като например националните институции за правата на човека.

2. Застъпничество: то може да се изрази в различни формати и е свърза-но с конкретни дейности, насочени към хората, вземащи решения или носещи отговорност, които имат власт да реализират промяна. Напри-мер, екипите могат да преценят, че някои от идентифицираните про-блеми са със системен характер и налагат намесата на централната власт. Поради това те могат да потърсят пряк ангажимент от стра-на на висши служители в съответните министерства и да лобират за промени в наредби, политики и т.н.

3. Правна помощ: в случаите, когато екипите идентифицират деца, кои-то са жертви на нарушения на човешките права, е възможно да насочат децата с увреждания към адвокати или други представители, които да


им предоставят правна помощ. В някои случаи екипите формират мне-нието, че нарушенията на конкретните права са често срещани и общи за дадена целева група. Тогава може да се обмисли възможността за ини-цииране на стратегически дела, в които се завеждат дела от името на отделни жертви с цел да се обърне внимание на проблеми, пред които са изправени много други деца.

4. Медии: институциите често са затворени за обществото, т.е. малка част от случващото се вътре в тях може да бъде обществено достоя-ние. Ниските нива на обществена осведоменост и чувствителност към дадена тема при равни други условия означават, че вземащите решения чувстват по-малко натиск за действие, дори ако са наясно с пробле-мите, свързани с институционализирането на деца с психични уврежда-ния. Споделянето на резултатите от мониторинга с медиите може да бъде начин за мобилизиране на усилията на управниците и да доведе до по-голяма отчетност. Въвличането на медиите носи известни рискове, особено по отношение на гарантирането на анонимността на децата и персонала, но също така може да бъде мощно средство за постигане на по-голяма ангажираност от страна на властите.

5. Изграждане на капацитет: възможно е служителите в институциите, мениджърите и вземащите решения наистина да имат воля за промяна, но просто да нямат познания или чувствителност към съответните стандарти за правата на човека. В някои случаи, моделите на грижа за деца се базират на остарели и патерналистични парадигми. Знанията и нагласите на основните действащи лица обаче могат да бъдат про-менени чрез предоставяне на информация, обучение и предлагането на външна експертиза, когато е налице.

Каквито и методи да бъдат избрани, екипите трябва да гарантират, че имат ясна визия за по-широките цели на своите действия, като продължа-ват да бъдат мотивирани от подход, основан на човешките права. Както се споменава и в други части на тази методология, в момента има меж-дународен консенсус, че правителствата трябва да бъдат проактивни в защита на правата на всички деца, включително и тези с увреждания, чрез приемането и изпълнението на национални стратегии за деинституцио-нализация.

В крайна сметка, всички деца имат право да живеят в любящ и безопасен дом. До постигането на това, е налице легитимен и значим обществен интерес за осигуряване на непрекъснато независимо наблюдение на живо-та на децата, които живеят в институции.

ВЪВЕДЕНИЕ







НАРЪЧНИК ЗА КОМУНИКАЦИЯ 93





1. ВЪВЕДЕНИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 93

A. Цели на Наръчника за комуникация . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 93

B. За кого е предназначен настоящият наръчник? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 94

C. Как се използва настоящият наръчник? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 94

2. КАКВО Е КОМУНИКАЦИЯ? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 96

A. Двустранен процес. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 96

B. Базирана на взаимоотношения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 97

C. Емоционален контекст. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 97

D. Невербална комуникация . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 98

E. Фактори, влияещи върху комуникацията в институция . . . . . . . . . . . . . . 99

3. МЕТОДИ НА КОМУНИКАЦИЯ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 102

A. Отношение към общуването с деца с увреждания . . . . . . . . . . . . . . . . . 102

B. Индивидуализация . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 102

C. Наблюдение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 103

D. Подкрепа на диалога с картинки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 104

E. Интервюиране: какво да се прави и какво да се избягва. . . . . . . . . . . . 106

4. КАК ДА ПРОВЕДЕМ ИНТЕРВЮ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 108

A. Подготовка. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 108

A1. Познавайте инструментите си . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 108

A2. Намерете своята двойка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 109

A3. На място . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 109

B. Интервю . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 110

B1. Подготовка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 110

B2. Инструменти и правила . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 111

B3. Направете моментна снимка. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 112

C Проследяване. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 113

C1. Закрила на детето . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 113

5. БИБЛИОГРАФИЯ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 114

A. Комуникация (дефиниция, характеристики, AAC) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 114

B. Участие. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 114

C. Как да разговаряме с децата за правата им . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 114

D. Наръчници, инструменти и допълнителни материали. . . . . . . . . . . . . . . . 115

E. Травма и ПТСР . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 115



“Бях започнал да разбирам безкрайността на времето толкова добре, че се бях научил да се губя в него. Дни, дори и седмици, могат да минат, докато се затварям и ставам напълно черен отвътре – едно нищо, кое-то бива къпано и хранено, местено от инвалидния стол на леглото – или докато се потапям в малките петънца живот, които съзирам около себе си. Пълзящите по пода мравки съществуват в свят на войни и сраже-ния, на спечелени и загубени битки, като аз съм единственият свидетел на история – толкова кървава и ужасяваща, като тази на който и да е народ.”1

Кой слушаше истински Мартин по време на битката, бушуваща около него? Как е възможно да се разбере животът на децата с увреждания?

Откриването на онова, което децата мислят, чувстват и в което вярват, може да се направи по различни начини, включително чрез наблюдение, пряк ангажимент, чрез игра или други дейности. Комуникацията е многопластова и междуличностна, а това изисква чувствителност, време, индивидуализа-ция и информираност за контекста.

Ние всички общуваме по много различни начини и, докато за някои вербална-та комуникация е първостепенно средство за предаване на мисли, за други такова средство са поведението, движението, жестовете и езикът на тялото. Комуникацията с деца може да бъде разгърната, ако направим уси-лие да ги изслушаме истински, да ги разберем, да изградим отношения и ако сме подготвени да използваме езика и методите, които децата използват, за да изразят себе си. Отговорност на възрастния е да осигури подкрепа и да поддържа емоционална и физическа безопасност, доколкото е възможно.Децата с психични увреждания имат същите базисни потребности от човешка връзка и взаимодействие като всяко друго дете; и, подобно на тях, се нуждаят от непосредствено и любезно взаимодействие и от обкръже-ние на хора, на които се доверяват и с които могат да се забавляват. Някои деца използват специфични средства за комуникация и носят етикети, като „с отклонения в развитието”, „учебни затруднения”, „аутизъм” и т.н. Но отправната точка трябва да бъде признаването им като деца, които са по-близки до всички други деца, отколкото различни.

A. ЦЕЛИ НА НАРЪЧНИКА ЗА КОМУНИКАЦИЯ

Настоящият наръчник е разработен с конкретната цел да подпомага спе-циалистите по мониторинг на човешките права да разбират живота на децата с психични увреждания в институциите и най-вече да „отворят” комуникацията. Основната предпоставка е, че самите деца са най-добрите експерти за своя собствен живот и че е задължение на мониториращите да полагат усилия да комуникират с тях пряко и независимо, доколкото е възможно.

1 Мартин Писториус, Момчето призрак (Nashville: Nelson Books, 2013)


Разгръщането на комуникацията в институционална среда представя допълнителни бариери, които този наръчник има за цел да разгледа. Неза-висимостта на мониторинговите екипи означава, че е малко вероятно отделните членове да имат значително количество време, за да изградят доверителна връзка и отношения с конкретни деца. И все пак, с адекватна подготовка е възможно тези пречки да се преодолеят. НАРЪЧНИК ЗА ОБУ-ЧЕНИЕ

Настоящото ръководство се основава на подход, центриран върху детето и основан на човешките права. По-конкретно, този сборник има за цел да предостави подкрепа на мониториращите екипи в следните направления:

– Постигане на разбиране за фундаменталните предпоставки за ефектив-на двупосочна комуникация, която е основана на човешки взаимоотноше-ния и отразява институционалния и емоционалния контекст, в който се осъществява диалогът;

– Оценка на ценностите, нагласите и други фактори, които биха могли да окажат положително или отрицателно влияние върху комуникацията с деца с психични увреждания;

– Подготовка и успешно провеждане на интервю; – Практикуване на ключови умения, необходими за ефективна комуникация

с акцент върху изграждането на доверителна връзка и взаимоотноше-ния, осъзнаване на значимостта на наблюдението и използването на невербални, аугментативни и алтернативни форми на комуникация.

B. ЗА КОГО Е ПРЕДНАЗНАЧЕН НАСТОЯЩИЯТ НАРЪЧНИК?

Ефективен мониторинг на правата на деца с психични увреждания в инсти-туции може да се осъществява единствено с тяхното пряко участие. Въпреки че голямо количество информация може да бъде получено и от други източници, включително от персонала, документацията или чрез наблюдение, мониториращите трябва да отделят време, за да се научат как независимо да получават данни и от самите деца. Насоките, предоста-вени в това ръководство, имат за цел да дадат информация в подкрепа на дейността на интердисциплинарни екипи за мониторинг, като могат да бъдат използвани и от юристи, социални и здравни работници, психолози и други професионалисти.

C. КАК СЕ ИЗПОЛЗВА НАСТОЯЩИЯТ НАРЪЧНИК?

Мониториращите специалисти трябва да се научат да идентифицират възможните различни стилове на общуване на децата и да адаптират под-хода си при инициирането на диалог. Това изисква гъвкавост и творчество при преодоляването на комуникационни бариери. Изискват се увереност и отдаденост , за да чуят истински това, което децата искат да изразят.

Не съществува универсален подход за всички ситуации и затова е важно екипите да отделят достатъчно време да отработят и усвоят някои от уменията, описани в този документ. Специалистите трябва да са наясно с вида информация, която търсят от децата, а това в голяма степен зависи от крайната цел и задачите на мониторинговата визита. Наръчникът се използва съвместно с други елементи от цялостната методология, вкл.:


– Обучение на интердисциплинарни екипи за мониторинг на човешки права (вж. Наръчник за мониторинг, глава 3: „А3. Обучение на мониториращите лица” и Структура на обучението, Сесии XX и YY) и планиране на посеще-ние (вж. Наръчник за мониторинг, глава 3: „А5. Планиране на посещение-то”);

– Практически приложения на базирания на правата подход при работа с деца с психични увреждания, вкл. участие, най-добър интерес и разумни улеснения (вж. Правен наръчник, глава 4: „Ключови принципи”);

– Подготовка на въпроси за интервю на ключови информатори (вж. по-до-лу, глава 4: „Интервю”).

ГЛАВА 2 разглежда базисни измерения на комуникацията с деца с психич-ни увреждания, подчертаване на факта, че става въпрос за двупосочен, базиран на взаимоотношения процес, протичащ в по-широк емоционален контекст. Изложението разглежда и специфични аспекти, вкл. невербал-ната комуникация и осигурява информация за общуването с деца, които е вероятно да са преживели травма.

ГЛАВА 3 излага някои позиции и други фактори, способстващи за успешен диалог между мониториращия и детето. Дават се практически съвети в помощ на ефективната комуникация, вкл. индивидуализация, създаване на връзка, разбиране на функцията на наблюдението на потенциални социални подсказки, употреба на картинките в настоящия наръчник и полезни съве-ти какво да се прави и какво да се избягва.

ГЛАВА 4 разглежда практическото приложение на получените знания при провеждането на интервюта с деца. За да помогне на мониторинг специа-листите, тя операционализира процеса на три основни стадия: (A). Подго-товка, (B). Интервю (C). Проследяване.

Предоставена е и БИБЛИОГРАФИЯ, която съдържа допълнителни акаде-мични, професионални и практически източници, с които може да се кон-султирате.


2. КАКВО Е КОМУНИКАЦИЯ?

Всички ние имаме основна необходимост от взаимодействие с други хора: без комуникация не може да има участие или включване. Неразделна част от процеса на развитието е подкрепата на детето във вземането решения и избори за собст-вения му живот. Изразяването на избо-ри, чувства и цели е ключов елемент при упражняване на автономия – и, като такъв, е свързан с човешки права.

В член 2 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания ( «КПХУ») се посочва, че:

„Комуникация включва всякакви езици, зрително представяне на текст, Брайлова азбука, тактилна комуникация, уголемени шрифтове, достъпни мултимедии, както и всякакви писмени, звукови, опростен език, дикторски, допълващи и алтернативни способи, средства и форми на комуникация, включително достъпни информационни и съобщителни технологии.”

Трябва предварително да се прави разграничение между реч и комуникация. Речта може да се разбира като форма на вербално изразяване, при която мислите се организират и оформят в думи и изречения, които след това се изговарят. Това, обаче, е само една форма на вербална комуникация с останалите, включително и целенасочената употреба на звукове, сумтене, свирене и т.н.

Твърди се, че по-голяма част от комуникацията между хората е невербал-на. Поради тази причина, мониториращите и другите професионалисти трябва да имат широко разбиране за разнообразието от видове и канали на комуникация, които могат да се използват със или без реч. Невербалните форми на комуникация могат да включват жестове, знаци, комуникационни постелки, поглед, изражения на лицето, език на тялото и пр.

Аугментативната и алтернативната комуникация (ААК) се използва за означаване на различен набор от методи за комуникация, заместващи уст-ната и писмена реч. Повече по тази тема може да откриете в Глава 3: Методи на комуникация. Добрата комуникация с деца с психични увреждания е много подобна на всяка друга форма на добра комуникация. Това е двус-транен процес на взаимоотношения, който се осъществява в рамките на по-широк емоционален контекст.

A. ДВУСТРАНЕН ПРОЦЕС

Това означава, че човекът, иницииращ общуването, трябва да има при-съствие и да бъде отзивчив към детето по време на разгръщането на взаимодействието, уверено да направлява неочаквани развития и да кон-тролира обкръжаващата среда. Чувствителността и осведомеността са от съществено значение, особено когато самото общуване е предизви-кателство или когато предметът на диалога е емоционално или психиче-

Вижте също:

n Правен наръчник, глава 2, раздел d: „Човешки права и международно право: участие”

n Примерна политика за закрила на детето


ски интензивен. Мониториращите лица трябва да бъдат подготвени да обяснят кои са, защо са там, да отговарят на въпроси и да се подготвят за започване и завършване на диалог.

Комуникацията е двупосочна. Целта за мониторинговите специалисти е да формират разбиране за света на децата, за техния ежедневен преживели-щен опит, да се научат да го тълкуват и да са наясно какво чувстват към тях. Децата, от друга страна, може да имат други интереси по отношение на общуването, като например създаване на човешки контакт, изразяване на потребностите си, описване на проблема си или просто да се забавля-ват и търсят стимули. Добрата комуникация означава, че тези интереси следва да се балансират и валидизират при всяка интеракция.

Качеството на диалога ще се повиши в случаите, когато мониториращите лица предприемат мерки, за да посрещнат вътрешно присъщите силови диспропорции между възрастните и децата и да предоставят простран-ство на детето да бъде водещо, когато е възможно.

B. БАЗИРАНА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Комуникацията е дейност, основана на взаимоотношения, което означава, че протича в рамките на мрежа от социални връзки, базирани (и отразява-щи) обществени отношения, ценности, култура и история. Индивидуални-те взаимодействия са повлияни от тези по-широки съображения, както и от други социоикономически фактори и междуличностни силови неравен-ства.

Мониториращите специалисти трябва да вземат предвид как външните социални фактори могат да повлияят на взаимодействието им с деца с психични увреждания. Снизходителността, пренебрегването и обекти-вирането са чести явления в институционална среда и деца, живеещи в такива условия, може да не са свикнали да им задават въпроси или да изра-зяват себе си, или пък не се чувстват безопасно и сигурно, когато правят това. Може да са толкова привикнали да угаждат на околните възрастни или напълно да се оттеглят за продължителни периоди от време след получаването на малка стимулация. Мониториращите трябва също да имат предвид, че на децата може да са били давани успокоителни или други психотропни вещества.

Най-важното е мониторинговите специалисти да бъдат насърчавани да рефлектират върху собствените си нагласи и мисли по отношение на децата, хората с увреждания, грижите и правата, както и върху начина, по който тези перспективи оказват влияние върху дейността им и капаците-та за постигане на доверителна връзка и изграждане на взаимоотношения (вижте по-долу: „Отношение към общуване с деца с увреждания”).

C. ЕМОЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Мониториращите лица трябва да отчитат емоционалния контекст, в който ще се ангажират в диалог с деца. Важно е мониторинг специалисти-те да изразяват съпричастност и да се опитват да разберат чувствата, които децата може да изпитват, когато разговарят с възрастни, особено


в институции, където е вероятно динамиката възрастен/дете да е доста по-различна от стандартните семейни процеси. Мониториращите трябва да вземат предвид как децата биха могли да се чувстват при посещението на външни хора и да се опитат да разберат какво биха могли да мислят за тях, за обкръжението им, персонала и другите резиденти.

Взаимодействията между мониториращите и децата в институциите въздействат върху емоциите им. Осъзнаването и чувствителността са от решаващо значение, включително способността да се реагира профе-сионално на чувства на привързаност или отчуждение, щастие или тъга, неудовлетвореност, гняв или страх. Водещият принцип трябва да бъде „да не се вреди” и това включва емпатично справяне с пълната гама от чувства, които деца може да имат при общуването с нас.

D. НЕВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ

Много деца с увреждания в институции всъщност могат да използват различни вербални средства за комуникация и мониториращите трябва да избягват да правят предварителни изводи за способностите на децата, които ще срещнат. В допълнение, мониториращите трябва да развият набор от умения, включително наблюдение и активно слушане, насърчават се да бъдат креативни и да се адаптират към нуждите на всяко дете като личност. Не съществува универсален подход за всички случаи, но монито-ринговите професионалисти следва да познават някои от най-често сре-щаните алтернативни методи за комуникация, включително използването на изображения или игра. Добрата невербална комуникация зависи и от степента, в която, независимо от увреждането, детето е било подкрепе-но, било е подпомагано, насърчавано и учено как да развива и изразява това, което разбира за света си и как го преживява.

На едно невербално дете може никога да не са му били задавани въпроси, а още по-малко от него да е бил очакван отговор. От друга страна, възраст-ните могат да задават въпроси на невербални деца, без да чакат да полу-чат отговор от тях, защото е по-лесно и по-бързо, ако сами си отговорят. Затова някои деца не са свикнали към тях да се отнасят равноправно и да бъдат посрещани като истински партньори в общуването, поради което може да бъдат изправени пред предизвикателство, ако са поставени в ситуация на автентична двупосочна комуникация.

Ако детето използва устройство за комуникация (например дъска за съоб-щения, комуникационен паспорт или устройството за генериране на говор), много често тези пособия съдържат информационна карта с инструкции. Ако такива указания не са на разположение, не се претеснявайте да помо-лите детето да демонстрира или помолете член на персонала да обясни. Примери за такива карти, които сме виждали, включват:

– Моето име е … Аз съм на … години. Разбирам всичко, което казвате, но отговарям, показвайки на дъската с лявото си кутре. Моля, проследете го. Ако не разбирате, мол, задайте ми въпроси, изискващи отговор „да” или „не”. Аз обичам да говоря за ….

– Моето име е … Аз съм на … години. Моля, не говорете бързо и повтаряйте въпроса си само веднъж. Може да видите отговорите ми, проследявайки моя поглед: аз поглеждам към картинката, съдържаща отговора.


– Моето име е … Аз съм на … години. Наричайте ме … Обичам да разговарям за … Не обичам да …. Използвам комутатор; ако не го чувате, завъртете червения ключ вдясно.

E. ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ КОМУНИКАЦИЯТА В ИНСТИТУ-ЦИЯ

Членовете на персонала в институциите имат ключови роли в развитието на идентичността на детето.2 Децата с психични увреждания в услуги от резидентен тип може да не са имали регулярен или последователен опит от общуване с тях. Това може да има значителен ефект върху стиловете им на общуване, навиците и привичките им.3 Правозащитните организации трябва да бъдат подготвени, че на някои деца в институции може напълно да им липсва какъвто и да било опит с истинско общуване. Децата може да са били третирани единствено като обекти – на грижа, защита, меди-цинска интервенция и т.н. За съжаление, такива практики все още са често срещани, особено в по-големите институции. Наблюдателите не могат да решат всички тези проблеми, но може да бъдат внимателни по отношение на тях и да ги отразяват в докладите си.

Институционалната култура може да доведе до по-малко възможности за децата да практикуват или да участват в редовна комуникация, или да придобиват социални умения и да участват в социални дейности, съобра-зени с възрастта им. В този контекст поведението и реакциите на хората около децата може да станат бариери сами по себе си. Често децата са считани за по-малко интелигентни или по-малко способни да изразят себе си. Следователно, възрастните могат да говорят през главите на децата, зад гърба им, над тях и около тях; с някои деца може никога да не е било разговаряно. Това може да се превърне в порочен кръг: колкото по-малко възможности да говори има едно дете, толкова по-малко социални умения е в състояние да придобие.

В някои случаи вербални деца с увреждания не получават обратна връзка, което с течение на времето намалява мотивацията им да общуват. Някои деца могат да бъдат използвани за ритуализирани форми на вербална комуникация, особено когато в институциите има ригидни и повтарящи се режими. Положителната обратна връзка, признанието и отзивчивостта от страна на мониториращите са много важни – особено когато децата се опитват да изразят себе си по начини, които са нови за тях. Говорене-то извън обичайните модели може да причини на децата тревожност или объркване; наблюдаващите могат и трябва да признават, насърчават и подкрепят всички подобни усилия на детето.

По-малките деца и децата с аутизъм може да имат затруднения при тъл-куването на намеренията на другите хора или при приписване на намерение на останалите. За тях може да се окаже трудно да тълкуват или да отго-

2 Menzies Lyth, I. (1985): The development of the self in children in institutions /Развитието на Аз-а на децата в институциите/. J.Child Psychotherapy, Vol.15. No.2., Oxford.

3 Вижте като пример промените в качеството на общуване и навиците на Диди, след като е преместена в Могилино, Bulgaria’s abandonded children /Изоставените деца на България/ (DVD, CNN, 2009).


варят на социалните подсказки и поведение, на хумор или ирония, може да им е трудно да се ангажират с понятия като цвят, разстояние, размер или време. Моиториращите лица следва да внимават и да обсъждат конкретни концепции с тези деца, което означава да изграждат диалога си върху неща, имащи физически референти: хора, места, вещи и т.н.

Децата, които са преживели травма, може да са недоверчиви при общуване-то с възрастни – вследствие на преживяната злоупотреба или небрежност (вижте също: n Правен наръчник, Глава 4: „Насилие над деца”).

„Индивидуалната травма произлиза от дадено събитие, поредица от събития или серия обстоятелства, които са преживени от индивида като физически или емоционално вредни или опасни за живота и които имат трайни неблагоприятни последици върху функционирането на личността и нейното психическо, физическо, социално, емоционално или духовно благополучие.”4

Важно е да се вземе предвид травмата, тъй като получената промяна във функционирането влияе на способността на детето да общува. Уважавай-ки детето като експерт в своята собствена история и ситуация, мони-ториращият има отговорността да получи разказа на детето за понякога трудни, травматични обстоятелства. Придобиването на такава инфор-мация, без да се поема риска от повторно травмиране на детето, изисква ясно съзнание за повишената им чувствителност към силни емоции като срам или вина.5

Поведението на травмираните децата може да бъде сложно. Те може и да не разберат своите вътрешни състояния, нито пък да бъдат разбрани от хората, които се грижат за тях. В някои случаи деца, преживели травма, може да бъдат противоречиви, непредсказуеми и взискателни.

„Важно е да се подчертае, че най-предизвикателното поведение на трав-мираните деца често произхожда от огромно чувство на уязвимост.”6

В много случаи, самото настаняване на дете в резидентна услуга може да бъде много травмиращо. За други деца, преживявания на небрежност, зло-употреба и насилие може да имат сериозни и дълготрайни последици. Деца, страдащи от симптоми на пост-травматичен стрес, може да изпитват трудности при балансиране на емоциите и поведението си.

Александра Кук описва седем начина, по които травмата може да засегне децата, и начините за идентифициране:7

1. Привързаност: несигурност, недоверие, подозрителност, изолация, меж-дуличностни затруднения;

2. Биология: свръхчувствителност, проблеми с координацията, засилени медицински симптоми;

4 Substance Abuse and Mental Health Services Administration’s Trauma and Justice Strategic Initiative (2014): SAMHSA’s Concept of Trauma and Guidance for a Trauma-Informed Approach.

5 Karen Reitman (2011): Attorneys For Children Guide to Interviewing Clients: Integrating Trauma Informed Care and Solution Focused Strategies.

6 Massachusetts Advocates for Children (2009): Helping Traumatized Children Learn, 32-33.7 Alexandra Cook, Ph.D. et al. (ed.), “Complex Trauma in Children and Adolescence”, The National

Child Traumatic Stress Network, 2003


3. Регулиране на афекта: емоционалният самоконтрол е предизвикател-ство, затруднено описване на чувства и вътрешни състояния, комуни-кацията на желания и мечти може да бъде предизвикателство;

4. Дисоциация: амнезия, промени в състоянията на съзнанието, алтерна-тивни възприятия/ „дереализация”;

5. Поведенчески контрол: самонараняване, агресия, нарушения на хранене-то и съня, злоупотреба с наркотични вещества, затруднено разбиране и спазване на правилата, комуникация на травматичното минало чрез възстановки на ежедневно поведение или игра (сексуално, агресивно и пр.);

6. Познание: фокусирането и научаването на нова информация е предиз-викателство, липса на устойчив интерес, трудности при разбирането на собствената роля в социалните взаимодействия, ориентацията във времето и пространството може да бъде предизвикателство, труднос-ти при планиране, промени във възприятията и езиковата употреба;

7. Аз-концепция: липса на непрекъснатост на чувството за себе си, нару-шена представа за тялото, ниско самочувствие, чувство за срам или вина.

В резултат на излагане на едно или повече травматични събития – като пряк участник, страничен свидетел или пък посредством научаване от някого – вероятно дори многократно – детето може да развие пост-трав-матично стресово разстройство (ПТСР). Затова би било полезно за мони-ториращите да имат основни познания за сложността на травмата. Това ще направи процеса на интервю по-малко стресиращ за детето и по-ефек-тивен за интервюиращия. Най-добрият начин за подготовка за интервю с дете, преживявало травма, е получаването на общи познания за възмож-ното поведение, емоции, типична познавателна дейност (вижте списъка на зоните с примери) и обръщането на внимание на място за какво и как детето комуникира.


3. МЕТОДИ НА КОМУНИКАЦИЯ

A. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ОБЩУВАНЕТО С ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ

Начинът, по който мониториращите взаимодействат с децата, е от огромно значение за качеството и количеството на информацията, която може да се събере чрез разговор. Комуникативният капацитет на децата не е постоянна величина и може да варира според нагласата и уменията на наблюдаващото лице, както и времето, мястото и обстоятелствата, в рамките на които се осъществява диалогът. Ограничените очаквания водят до ограничени резултати. Мониториращият специалист трябва да демонстрира подкрепа и позитивно, насърчаващо отношение, като:

– Се ръководи от перспективата, че всички деца могат да общуват и имат право да изразяват себе си;

– Признава факта, че комуникацията може да се осъществи чрез поведе-ние, жест, начин на изразяване и език на тялото, както и с думи, като могат да се използват и картини, предмети и знаци и символи. Думите не са единствената форма на комуникация!

– Осъзнава, че комуникацията с детето е негово задължение и че трябва да инвестира достатъчно време, енергия, ресурси (практически, про-фесионални и емоционални) и творчество. Не детето има задължение да общува, а по-скоро мониторинг професионалистът, който трябва да подкрепя и фасилитира процеса;

– Демонстрира положителен и приятелски подход, отнасяйки се към деца-та като към важни, уникални и признавайки тяхната идентичност;

– Използва предпочитаните от детето начини за комуникация и им пре-доставя подкрепа да общуват.

B. ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ

За всяко дете трябва да проучим индивидуалния му стил и предпочитания за общуване, за да се адаптираме към тях по адекватен начин. Важно е да се помисли за това, че езикът им и комуникационният стил може да бъде вер-бален, невербален и/ли смесен. Повечето деца използват множество начини за комуникация, включително жестове, изображения, звуци, поведение, а може да употребяват и специфични знаци за обозначаване на „да” или „не”.

Мониториращите лица следва да оценят как детето изразява основни емоции и потребности, да уточни как то показва, че е щастливо или тъж-но, или че изпитва други чувства – като страх, глад, гняв, умора, нужда да посети тоалетната, болка или дискомфорт (физически, емоционален), възбуда, ужас или нервност.

Мониторинговите специалисти, които общуват с децата, ще трябва да използват всичките си сетива и да възприемат цялостното представяне на детето.

Някои деца с увреждания може да имат „комуникационен паспорт” или книга „Всичко за мен”, които са направени от детето с ключовия му специалист, с логопед или друго лице, полагащо грижа. Наблюдателите следва да попитат дали има такъв паспорт или книга, или дали са налични други материали, чрез които детето е описало предпочитанията си за общуване. Понякога


тези материали не са достъпни и мониториращите трябва да бъдат гъв-кави. Например, те могат да попитат член на персонала как детето общува или да изберат да прекарат известно време с детето, за да го опознаят, използвайки картинки, игри и пр.

C. НАБЛЮДЕНИЕ

Някои хора с дълбоки и множествени обучителни трудности („ДМОТ”) не общуват чрез използването на формална комуникация – като реч, символи и знаци, но това не означава, че не могат да общуват. Вместо това те разчитат на лицеизраз, вокални звукове, език на тялото и поведение.

„Някои деца с „ДМОТ” може да не са достигнали фазата на употреба на преднамерена комуникация и може да разчитат на други лица, които да интерпретират реакциите им към събития и хора.”8

Необходими са умения за наблюдение, за да се открие как детето се изра-зява, какви мимики използва, как се движи и какви звукове издава. Винаги търсете необичайни движения и звукове, които биха могли да са комуника-ционни сигнали.

Мониториращите следва да се стремят да бъдат обективен външен наблюдател, който не влияе върху мненията или реакциите на децата. Това е високо очакване, но критичният момент е мониторинговите специалисти да бъдат наясно и да минимизират въздействието си, където е възможно.

Всеки от следните знаци би могъл да е комуникационен сигнал:

– Физически знаци: промени в мускулния тонус; стискане на чаршафи/ стол/ ръката на някого; актуалните физически способности, сравнени с моментното състояние (например някой, който седи в инвалидна колич-ка, въпреки че може да върви; някой, който е принуден да лежи в леглото си целодневно, въпреки че може да седи и пр.); изпотяване; студени ръце; слюноотделяне; повтарящи се движения; отворени/затворени очи; звук и ритмичност на дишането; характеристики/ промени в цикъла сън/бодърстване (напр. спането през деня може да е свидетелство за липса на качествен или недостатъчен сън през нощта; използване на седати-ви; много кратковременни подремвания или постоянна умора може да са белег за употреба на неподходящи медикаменти и т.н.);

– Изразяване на емоциите: апатичност; отпуснатост; жизнерадостност; тъга; меланхоличност; дружелюбност; тревожност; срамежливост; агресивност; обърканост; дезориентация; бързи движения на главата или тялото или прекалено спокойни такива; мудност или припряност; липса или наличие на очен контакт; посока на погледа; стискане и дърпа-не или бутане на ръцете на отсрещния човек; плач; треперене; усмивка; обръщане на главата към събеседника или в противоположна посока; видима агресия към персонала/ връстници/ непознати под формата на удряне, сграбчване, хапане, драскане; автоагресивно поведение като удряне/ драскане/ хапане на самия себе си, удряне на главата в мебели или околни предмети/ скубане на косата си; силно натискане на специ-фични части от тялото (обикновено очите); повтарящи се вокални изрази; пищене;

8 Sue Thurman, Raising our Sights how-to guide to communication (mencap, 2012)


– Изразяване на желания или цели: протягане или липса на протягане към предмети/ играчки/ хора; осъществяване на физически контакт с човек/ храна/ предмет; лични хигиенни навици; издаване или неизда-ване на звуци; държане или хвърляне на обекти;

– Взаимоотношения с другите: изразяване на ентусиазъм и радост или страх в присъствието на някого, напр. очевидна физическа актив-ност, клатене на тялото, удряне на легло или стол, скачане, тичане;

– Дейности: причини за очевидна радост, гняв или фрустрация; има ли играчки/ предмети/ пособия около детето, които то може да дос-тигне само (в скута/ на бюрото отпред/на леглото; контактът с такива предмети опосредства ли се и адекватно ли се подкрепя от предоставящите грижа/ персонала; поведение по време на хранене.

Намеренията зад такова поведение са различни за всяко дете. Например, непротягането на ръка към играчка, която е била предложена, може да означава някое или никое от следните обстоятелства: не е свикнало да му се поднасят играчки; не харесва лицето, което предлага играчката; не познава играчката; не харесва играчката; не е в настроение да играе и т.н. Идентична реакция от страна на две различни деца може да няма еднак-во значение, тъй като комуникационните привички, индивидуалността, вътрешните и външни фактори, които влияят на децата, се различават. Бъдете внимателни при интерпретирането на физически, поведенчески и емоционални знаци, консултирайте се с членове на екипа си, които имат опит в общуването с невербални деца или в анализ на поведение, питайте персонала за обичайното поведение на конкретното дете, което наблю-давате. Може също така да проверите документацията на детето, за да получите по-добра представа. Триангулацията (вж. n Наръчник за мони-торинг) е от особена важност в случаите на невербални деца, тъй като значението на физически или емоционални изрази няма да бъде придружено с устни заявления, поради което може да не бъде изяснено веднага. Водете си внимателни, обективни и фактически бележки за наблюденията си, преди да добавите свои собствени интерпретации.

D. ПОДКРЕПА НА ДИАЛОГА С КАРТИНКИ

Специален набор от карти е разработен за настоящия проект в подкрепа на общуването с децата по теми, свързани с техните права и потенциални нарушения на тези права. Моля, имайте предвид, че тези карти не замест-ват индивидуалните средства за комуникация, които децата използват, а по-скоро са допълнителен ресурс за мониториращите. Картите са съз-дадени, за да инициират общуването с деца в институционална среда и обхващат важни теми, за които наблюдаващите биха искали да говорят.

Мониториращите трябва да използват картите гъвкаво и творчески в подкрепа на интервютата. Ето някои идеи за това как да ги използвате в ситуация на интервю, тъй като има много различни модели на приложение. Картите са предоставени като приложение към настоящия наръчник и може да бъдат възпроизвеждани свободно (n Инструментариум: Инстру-мент 9).


ИДЕИ ЗА УПОТРЕБА НА КАРТИТЕ:

– Може да бъдат използвани, за да мотивират децата да говорят за спе-цифична тема;

– Дават на децата идеи за аспекти или теми посредством допълнителен визуален материал;

– Помагат на мониториращите да запомнят теми, представляващи „гръб-нака” на интервюто;

– Може да бъдат представени под формата на игра във всяка форма (тър-сене на двойки; търсене на харесвани или нехаресвани картини и обясне-ние защо; обясняване на разликата между собствения живот и описания на картинката; употреба в групова форма и т.н.);

– Те са чудесни инструменти за общуване със срамежливи или объркани деца, които не искат да назовават гениталиите или сексуални актове, но биха могли да ги покажат на рисунките;

– Позволяват на децата да се нарисуват на празна карта „жокер” и да я използват като част от тестето, за да реферират към себе си визуал-но;

– Може свободно да се комбинират с други картинки/ рисунки/ снимки/ играчки/предмети;

– Осигуряват проста, ясна и конкретна информация за деца с разстрой-ство от аутистичния спектър; картите са разработени с цел да са лесни за разбиране и да структурират разговора;

– Те са приятни за окото и са съобразени с особеностите и потребности-те на децата, за да могат лесно да се идентифицират с изобразените герои;

– Избягват изобразяване на насилие и жестокост, за да не повлияят на потенциалния диалог между мониториращия и детето.


E. ИНТЕРВЮИРАНЕ: КАКВО ДА СЕ ПРАВИ И КАКВО ДА СЕ ИЗБЯГВА

Да!

– Покажете уважение: винаги питайте децата директно дали искат да разговарят с вас; не се опитвайте да наложите участие в дис-кусия на дете, което не желае това или не е готово да говори.

– Осигурете поверителност на интервюто, като се опитате да намерите удобно пространство, гарантиращо конфиденциал-ност за провеждане на разговора. Подобни пространства може да включват личните стаи на децата (ако се съгласят да ги използ-ват за тази цел), определена стая, която е била предоставена от институцията, на двора (ако има достатъчно пространство за спокойно провеждане на личен разговор) и т.н. Постарайте се да реализирате интервютата извън слуха и взора на персонала. Обяснете границите на поверителността.

– Демонстрирайте независимост чрез езика на тялото си, когато общувате с членове на персонала, особено когато тези взаимо-действия се случват пред деца.

– Демонстрирайте физическа откритост към децата, използвай-те езика на тялото си по осъзнат начин.

– Провеждайте интервютата по двойки, когато е възможно. Един от мониториращите трябва да е човек с опит в общуването с деца с психични увреждания. Тази стратегия също така позволява да си водите бележки непрекъснато.

– Водете си бележки и, ако е възможно, цитирайте, тъй като това е мощен инструмент за вдъхване на живот на опита на детето в докладите, които пишете.

– Предоставяйте информация, която детето иска да знае; общу-вайте непосредствено и достъпно, говорете с кратки изречения, използвайте лесен език, обяснявайте, обобщавайте, уверете се, че детето ви разбира.

– Повтаряйте въпросите и не правете изводи/интерпретации на чутото. Това важи, дори когато децата ви предоставят различни отговори на един и същи въпрос. Избягвайте да правите заклю-чения по отношение на компетентността, способностите или намеренията на детето.

– Слушайте внимателно, оставете интервюирания да говори, не прекъсвайте; разпознавайте кога едно дете се нуждае от пре-късване и позволявайте, ако е необходимо, дълги паузи. Покажете истински интерес не само към фактическата информация, но и към това как детето се чувства.

– Оставете интервюирания да говори със свои думи; бъдете гъв-кави и насърчавайте детето.

– Избягвайте подвеждащи въпроси, като например: „Не е ли вярно, че ...?”; „Сестрата напляска ли ви, когато направихте това?”


– Използвайте отворени и директни въпроси, които осигуряват на детето пространство да разкаже със собствени думи подроб-ности за това, което се е случило, а не предлагайте отговори или затворени въпроси, изискващи отговор „да” или „не”. Примери за добри типове въпроси са: какво се случи; с кого се случи това; кога се случи; кой направи това; как вие/други хора бяха засегнати от това; колко често се случва това; защо се случва; какво направи персоналът; как се чувствате/почувствахте; можете ли да ми разкажете малко повече за ...; по какъв различен начин бихте иска-ли да се бяха случили нещата; какви са най-добрите и най-лошите страни/неща от пребиваването тук.

Не!

– Не изключвайте деца, които изпитват затруднения да комуники-рат вербално.

Не използвайте персонала като посредник между вас и децата, кои-то интервюирате. Ако го направите, нека бъде ясно, че са в ролята на интерпретатор, който фасилитира общуването, но диалогът е между вас и детето; обяснете на интерпретатора, че бихте желали да разберете какво се опитва да изрази детето, а не неговото мнение или тълкуване.

– Не позволявайте на персонала да слуша разговора ви с деца, или да ръководи интервютата. Самата тяхна близост би могла да про-мени начина на общуване на децата. Изключения могат да бъдат приемливи от съображения за сигурност или по настояване на детето.

– Не се намесвайте незабавно, ако дискусията се отклонява от темата. Изчакайте и след това внимателно насочете разговора обратно към обсъждания въпрос.

– Не правете заключения, че дадено дете е неискрено, ако има несъ-ответствия по време на интервюто. Може да се дължи на факта, че зададените въпроси не са много ясни, че детето е объркано, уморено, липсва му ангажираност, разказва различни истории едновременно или променя мнението си относно разкриването на чувствителна информация по време на интервю. Вместо това:

1. Перифразирайте въпросите, ако има нужда;

2. Питайте директно за установени несъответствия или подроб-ности, които не разбирате;

3. Бъдете търпеливи и успокояващи;

4. Подчертайте своята независимост от институцията и факта, че зачитате тяхната конфиденциалност.

– Не правете бързи или внезапни движения. Деца, които в миналото са преживели травма, може да имат повишена чувствителност към внезапни промени около себе си. Всяко дете може да се чув-ства уплашено или засрамено, ако почувства, че поведението ви е непредсказуемо.

– Не давайте обещания, които не можете да спазите.


4. КАК ДА ПРОВЕДЕМ ИНТЕРВЮ

A. ПОДГОТОВКА

Най-добрата подготовка за интервюта с деца с увреждания в институции е натрупаният опит. Въпреки че това не винаги е възможно за професио-налисти, които за първи път посещават институции или които нямат опит в директна работа с деца с увреждания, адекватната практическа подготовка е от съществено значение.

A1. ПОЗНАВАЙТЕ ИНСТРУМЕНТИТЕ СИ

Запознайте се със списъка с въпроси (n Инструментариум: Инструмент 9) и с комплекта карти, приложен към настоящото ръководство. Опитайте се да запомните основните области, съдържащи се в списъка с въпроси, но се чувствайте свободни да вземете помагалата със себе си и да ги използ-вате, когато е удобно. Познаването на основните теми ви прави по-гъв-кав интервюиращ, способен да се адаптира към ритъма и интересите на детето, а познаването на картинките способства за тяхната гъвкава, адекватна, креативна и спонтанна употреба.

n Обучителният скелет предоставя набор от интерактивни задачи, кои-то имат за цел да запознаят мониториращите с практическите уме-ния, необходими за иницииране на ефективна комуникация, и да ги направи по-чувствителни на емоционално, физическо и на интуитивно ниво. Зада-чите поставят мониторинг специалистите в симулирани ситуации на интервю с деца с различни комуникационни стилове, като фокусът е върху предоставянето на практически опит в преодоляването на много от бари-ерите, които е вероятно да срещнат. Това е от съществено значение за всички мониториращи специалисти.

ЗАДАЧА 1 („ДА ОБЩУВАМЕ!“) дава възможност за размисъл относно харак-теристиките на ефективната комуникация с деца с психични увреждания. Вместо дидактична, тази задача цели да насърчи групова дискусия за перс-пективата на детето по отношение на мониторинговото посещение.

ЗАДАЧА 2 («ПРЕДСТАВЕТЕ СЕ“) предоставя на мониториращите възмож-ност да практикуват различни начини за обясняване на целта на своето посещение на деца с психични увреждания. Това е полезна възможност да приложат на практика някои от характеристиките, определени в работ-на задача № 1. Освен това, тази задача дава възможност на участниците да натрупат практика при разясняване на правата на човека на децата по достъпен начин.

ЗАДАЧИ 3-5 се фокусират върху различни видове умения, необходими а общу-ването с деца с психични увреждания. ЗАДАЧА 3 (“ИНДИВИДУАЛИЗИРАЙТЕ!”) разглежда индивидуалния подход и отзивчивостта към предпочитания метод и стил на комуникация на всяко дете. ЗАДАЧА 4 (“ПОМОЩНИЦИ В КОМУНИКАЦИЯТА”) обръща внимание върху някои от предимствата и недостатъците на работата с трети страни, които да съдействат при


общуването. И накрая, ЗАДАЧА 5 (“СЛУШАНЕ БЕЗ РЕЧ”) осигурява практи-ческа възможност за практикуване на комуникацията с невербални деца.

Всички тези умения изискват непрекъсната практика, като препоръката към наблюдаващите специалисти е да извършват редовна критична рефле-ксия върху силните страни и слабостите в хода на своята работа.

A2. НАМЕРЕТЕ СВОЯТА ДВОЙКА

Полезен подход е създаването на двойки от интервюиращи преди посе-щението за мониторинг. Силно се препоръчва да има поне един човек във всяка двойка, който има опит в общуването с деца с психични увреждания. Така другият се чувства по-удобно при интервюто. Имайте предвид, че общуването с деца с психични увреждания е част от професия (например, специална педагогика, психология на развитието) и че предходният опит, натрупан в тази област, не може напълно да се замести със симулативни комуникационни задачи. Ако сте нови в това поле на дейност, бъдете отво-рени към акумулиране на нови преживявания и учене чрез правене. Друго предимство на интервюирането по двойки е, че човекът, който не е водещ, може да си прави внимателни и точни бележки. Ролите може да бъдат разменени, както в рамките на интервюто, така и между интервютата. Най-добрата практика е да общувате с партньора си, да вземете предвид индивидуалните потребности на всеки от вас и взаимно да си обръщате внимание, за да овладеете ефективната работа в екип.

A3. НА МЯСТО

Мониториращите лица трябва да събират колкото е възможно повече информация за детето, което ще интервюират, за да направят информи-ран избор за това как могат да подходят към интервюто:

– Попитайте персонала какво знаят за предпочитаните методи и стило-ве на общуване на детето, както и други аспекти, като например слухо-ви, зрителни или физически ограничения;

– Попитайте с кого детето се чувства най-удобно да общува, за връзките му със семейството, както и за хобита, ако има;

– Попитайте дали можете да прочетете документацията на детето – може би има книга „Всичко за мен”. Говорете директно с него дали поз-волява да видите тази информация;

– Наблюдавайте какви игри играят, как се разполагат в пространството и как взаимодействат с други хора;

– Разберете на какъв език(ци) детето комуникира;

– Бъдете отворени към учене и използване на алтернативни начини за комуникация: първият език на детето може да бъде изцяло жестомими-чен, частично жестомимичен, проста система със знаци, комуникационни табла или индивидуални карти с картинки, символи или букви, конкрет-ни предмети или помощни електронни устройства (с образи, символи, снимки на жестове или букви за предаване на съобщения).


B. ИНТЕРВЮ

B1. ПОДГОТОВКА

Началното взаимодействие с детето трябва да се фокусира върху практи-куването на комуникация и развитието на чувство за сигурност и доверие, за да може дискусията да продължи гладко. Директното пристъпване към въпроси или интервю може да накара детето да се изключи или да доведе до по-оскъдни отговори. Отделете необходимото време първо да се запоз-наете с детето, както и то да опознае вас, за да се чувства комфортно.

Когато е възможно, позволете на детето да избере къде в стаята да се ситуира, кой стол да използва, дали да седне на пода и т.н. Това е важно от гледна точка на засвидетелстване на уважение към него, зачитане на потребностите му, споделяне на контрола и отговорността за съвмест-ния диалог . Бъдете подготвени, че детето може да не е в състояние да избере: деца с комуникативни нарушения може да не са свикнали да им се предлагат възможности за избор. Правенето на избор може да се обясни с малко демонстрация или с известно окуражаване, като напр.: „Виж, аз бих искал да седя тук, така че дърпам стола и сядам върху него” или „Обичам да седя до прозореца – ето така. Ти до прозореца или до бюрото искаш да седнеш?”

Ако детето е в инвалидна количка или използва друго приспособление в подкрепа на мобилността, винаги го питайте предварително дали може да му помогнете да се придвижи и го правете само с негово разрешение. Зада-ването на следните въпроси към дете: „Мога ли да ти помогна да стигнеш дотам?” или „Може ли да преместя стола ти там?” е много важно.

Намалете фоновия шум. Ако е твърде шумно, попитайте детето дали може да затворите вратата/ прозореца или дали може да се преместите на дру-го място. Изберете тихо и спокойно място, така че да може и двамата да се съсредоточите върху разговора.

Помислете за физическата близост между вас и детето. Някои деца с аути-зъм може да не желаят да седите в близост до тях. Обратното, има деца с интелектуални затруднения и по-малки деца, които може да поискат да седнат в скута ви. Ако не се чувствате удобно с това, помолете детето да седне до вас, докато разговаряте.

Гледайте детето в лицето и осъществете контакт с очи. Все пак, не забравяйте, че не всички деца и младежи ще се чувстват добре и ще са в състояние да ви гледат в очите. За тези с аутизъм може да се окаже осо-бено трудно, а онези, които използват комуникационни помощни средства или дъска/книга, ще трябва да гледат в тях, когато общуват. Децата със зрителни увреждания са чувствителни към слухови сигнали и затова бъде-те особено внимателни към това къде сядате или накъде гледате.

Представете се – кажете на детето своето име и обяснете, че не сте член на персонала и не сте приятел с никого в институцията. Демонстрирайте независимост. Кажете му, че бихте искали да разговаряте с него. Попитай-те дали е в настроение за това. Обяснете колко време бихте искали да


говорите с него. Бъдете наясно с рутинни занимания като хранене, сесии или терапия и се опитайте да направите така, че да не се налага детето да пропуска предварително уговорени дейности, ако е възможно.

Кажете на детето, ако за първи път срещате или разговаряте с човек, който използва алтернативен метод на комуникация. Това ще му даде въз-можност да ви покаже най-добрия начин за общуване. Попитайте го какво му помага. Помолете го да ви демонстрира как използва своите устрой-ства за комуникация, за да ви помогне да разберете какво може (или не може) да направите, за да е успешна комуникацията. Установете начина, по който изразяват “да” и “не”. Това не винаги е очевиден знак или кимане с глава. Попитайте детето дали иска да знае нещо за вас. Отговорете на тези въпроси, за да създадете доверие. Отделете време, за да опознаете детето чрез дейност, която му е интересна (свирене, пеене, разказване на истории и т.н.). Това може да помогне да се отвори и да му даде по-голяма увереност да говори по други въпроси.

B2. ИНСТРУМЕНТИ И ПРАВИЛА

Помнете нещата, които да се правят, и тези, които да се избягват, опи-сани в настоящия наръчник (Глава 3). Опитайте се да задавате конкретни въпроси вместо общи, любезни, социални въвеждащи коментари. Винаги използвайте прости думи и изрази, които детето е вероятно да знае. Бъдете търпеливи. Не употребявайте сложен език или жаргон. Обяснете, че сте дошли, за да разберете повече за живота и чувствата му, че искате да научите какъв е животът в институцията – добрите и лошите страни. Използвайте картинки, ако е необходимо. Имайте предвид, че дете, живе-ещо в институция, може да не разбере защо един непознат се интересува как се справя то. Използвайте прости обяснения – според индивидуалния случай, напр. „Има хора, които искат да помогнат на деца като теб да живе-ят добре, да имат по-дружелюбни детегледачи, да имат повече приятели, да не бъдат наранявани, да не се страхуват, да не им се казва какво искат и пр.”

Обяснете им, че може да прекратят дискусията във всеки един момент. Не е необходимо да говорят за нещо, което не желаят, може да задават въпроси, да ви сигнализират, ако не сте разбрали добре. Уверете ги, че може да разговаряте за всичко, което е важно за тях. „Не зная” не означава непременно „Не разбирам”, „Не ме интересува” или „Нямам мнение”. Бъдете креативни и окуражаващи, настоявайте деликатно, дори ако разговорът се превърне в предизвикателство.

Обяснете как ще запишете казаното от тях. Използвайте прости изрази, като: „Ще пиша на тази хартия с тази химикалка” или „Ще използвам този диктофон – погледни копчето, когато го натисна… Би ли искал да опиташ сам и да чуеш как звучи гласът ти на записа?”, или „Виждал ли си такъв телефон? Може да записва звук. Опитай!” Ако използвате фотоапарат или видеокамера, не забравяйте да попитате детето дали е съгласно да го снимате: „Бих искал да запомня какво ми показваш на дъската Може ли да направя снимка? Искаш ли да видиш снимката?”

Обяснете какво ще направите с предоставената от него информация с


прости изрази: „Хората биха желали да знаят как живеете тук. Ти живе-еш тук и знаеш най-добре как учите, играете, как се храните, спите и ние искаме също да разберем.” „Може да ни помогнеш да научим повече за това място.” „Важно е да разберем какво харесваш и какво – не.” „Може да ни кажеш как би искал да се променят нещата, които не харесваш тук”. Ако се притеснявате за сигурността на детето, обяснете му, че бихте искали да научите повече и да поговорите какво трябва да се промени. Ако някой ги наранява, мониториращият трябва да обясни, че следва да споделят с някого. Оставете достатъчно време на детето, за да изрази чувствата си. (За справка: Политика за закрила на детето)

Като цяло, използвайте всичко, което намерите в стаята по гъвкав и спонтанен начин, за да дадете инструкции, да илюстрирате въпросите, да стоплите атмосферата или за други цели. Не забравяйте, че интервюира-ният човек преди всичко е дете.

B3. НАПРАВЕТЕ МОМЕНТНА СНИМКА

Попитайте детето за какво би искало да говорите, изяснете, че желаете да чуете какво мисли за грижата, която получава, за преживяванията и чувствата му, как приемат живота си. Имайте предвид, че няма правилна поредност за въпросите, които желаете да зададете. По-малко застраша-ващо е първо да зададете по-лесните и по-малко чувствителните въпроси, а по-късно да преминете към по-напрягащите. Не скачайте направо към теми като сексуална безопасност или тормоз. По-късно може да задавате по-чувствителни въпроси, които изискват повече доверие. Оставете ги за втората половина на разговора.

Първо попитайте за структурата на деня, как започва, къде се провеждат различните дейности, колко лесно или трудно е да се стигне до различните места или дали всичко се случва на едно и също място. Има ли специално време, определено учене и игра, как разбират кое след кое следва?

– Добри примери за въпроси от първата част: може ли да ми помогнеш да разбера какво правиш всеки ден; каква храна харесваш и кога можеш да я ядеш; какво се случва, когато наистина искаш някаква специална играч-ка; какво се случва, ако имаш добър приятел, който живее в съседната стая, коридор или сграда, може ли да си гостувате; позволява ли ти се да избираш какви телевизионни програми/предавания да гледаш; кой ти помага, ако искаш да се обадиш на приятел или на семейството си; ако се нуждаеш от нова тениска, панталони или обувки, можеш ли да отидеш в магазина и да си ги избереш; по време на времето за посещения, оставаш ли насаме със семейството си; можеш ли да отидеш в парка или на някое тихо място в сградата, ако пожелаеш; ако имаш съквартирант, който те наранява, на кого можеш да се оплачеш; какво се случва, ако някой се оплаче от нещо – връстник, член на персонала, храна, шум; как може да направиш оплакване, можеш ли да споделиш с някого; кой е човекът, на когото можеш да се оплачеш. (За справка: Наръчник за мониторинг В4. Провеждане на интервю с ключови информатори – деца и служители).

Винаги бъдете честни за това какво и колко сте разбрали. Дайте на детето възможност да обясни точки, които не сте разбрали напълно или правилно. Предложете картинки на децата, за да им помогнете сами да изберат теми,


за които биха искали да говорят, да съживите комуникацията и за двете страни. Ако не можете да решите, покажете на детето образите. Винаги показвайте само по една снимка, а останалите оставете извън погледа им, за да им помогнете да се фокусират.

– Добри примери за въпроси от втората част: къде си живял преди; пом-ниш ли кога дойде тук; би ли искал да се преместиш другаде; знаеш ли защо живееш тук; кой се грижи за теб; от каква помощ се нуждаеш; какво правиш, когато се чувстваш зле; как постъпваш, ако нещо не ти харесва; има ли хора, на които може да кажеш; какво се случва, ако попи-таш или разкажеш на някого за нещо, което не ти харесва; какви неща са хубави/добри/лесни тук; какви неща са трудни/лоши/нелеки тук; кого харесваш най-много; кой е най-мил към теб; кой се държи най-зле с теб; имаш ли най-добър приятел; имал ли си най-добър приятел; родителите ти посещават ли те; виждате ли се с баба ти; би ли искал да те посеща-ват по-често; би ли било зле, ако те идват на посещение по-често; имаш ли любим човек тук; има ли човек, който не харесваш; с кого най-често се срещаш; как се казва той/тя; кой ти дава храна; кой ти помага да си миеш зъбите; кой те води на разходка; имаш ли застъпник, който ти помага да формулираш и да изразиш мнението си и т.н.

Разбира се, всички тези въпроси са за започване на диалог по специфични теми и мониторинг специалистите следва да бъдат креативни при задава-нето на последващите въпроси, като напр.: „Може ли да ми разкажеш пове-че за това?”; „Защо?”; „Какво мислиш/ чувстваш по отношение на това?”; „Какво може да се подобри или промени?”

Ако нямате достатъчно време, уговорете среща за по-късно – и се при-държайте към обещаното. При края на разговора се уверете, че и двамата сте казали всичко, което сте искали и проверете дали и двамата сте се разбрали правилно и ясно. Може да попитате детето дали има нещо друго, за което би желало да поговори и го информирайте, ако желаете да разго-варяте с други хора по специфични въпроси, които сте засегнали. Опитай-те се да не си тръгвате веднага след интервюто, оставете му време да осъзнае, че разговорът е приключил и завършете плавно. Благодарете за отделеното време. Не обещавайте нищо, защото истината е, че, след като си тръгнете, няма да бъдете част от живота на детето. Ако то предложи да ви покаже нещо, да поиграете и пр., отделете време за това, за да може детето да се раздели с вас и със ситуацията.

C. ПРОСЛЕДЯВАНЕ

C1. ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Не забравяйте, че, ако детето ви е казало нещо, което ви засяга, трябва незабавно да споделите информацията с ръководителя на мониторинго-вия екип (за справка: Политика за закрила на детето). В много държави има изисквания за задължително докладване на въпроси, свързани със закрила на детето и е важно да сте запознати с тях. Ако трябва да споделите свое опасение, проверете записките си повторно след интервюто, за да сте сигурни, че сте отбелязали внимателно всичко, което детето е казало. Уверете се, че наблюденията или интерпретациите ви са ясно разграниче-ни от фактическия разказ.


5. БИБЛИОГРАФИЯ

A. КОМУНИКАЦИЯ (ДЕФИНИЦИЯ, ХАРАКТЕРИСТИКИ, AAC)

– Kirsten Stalker and Clare Connors (2003): Communicating with Disabled Children. Adoption and Fostering Vol.27 No.1

– Andrea Erdélyi (2014): Unterstützte Kommunikation bei Menschen mit neurologischen Erkrankungen – Ein Überblick. Sprachtherapie aktuell 1 (September 2014 | e2014-02)

– Ruth Marchant, Ro Gordon, National Society for the Prevention of Cruelty to Children (2001): Two Way Street: communicating with disabled children and young people DVD. Triangle

– Marchant, R. and Martyn, M. (2000) Make it happen: communicating with disabled children: communication handbook. Triangle, Brighton, East Sussex

– Cohen M.J. , Sloan D. L. (2007): Visual Supports for People with Autism. A guide for parents and professionals. Woodbine House Inc., USA

B. УЧАСТИЕ

– Tom Burke (2010): A Guide to Children and Young People’s Participation Rights 2nd Edition. Children’s Rights Alliance for England

– Voice. Inclusion. Particiation. Empowerment. Research (2013): A literature review on the participation of disabled children and young people in decision making

– Rubin S., Biklen D., Kasa-Hendrickson C., Kluth P., Cardinal D. N., Broderick A. (2001): Independence, participation, and the Meaning of Intellectual Ability. Disability & Society Vol. 16. No. 3. p. 415-429

– Margaret Bell (2011): Promoting Children’s Rights in Social Work and Social Care; A Guide to Participatory Practice. Jessica Kingsley Publishers London and Philadelphia

C. КАК ДА РАЗГОВАРЯМЕ С ДЕЦАТА ЗА ПРАВАТА ИМ

– CRAE (2006): Children’s Rights Activity Book. Children’s Rights Alliance for England.

– Unicef at al.: United Nations Convention on the Rights of the Child in Child Friendly Language.

– Unicef: Little Book of Children’s Rights & Responsibilities

– Save the Children Scotland (2010): Promising Rights: Introducing children’s rights at school. The Save the Children Fund 2005 Registered Charity No. 213890

– Nancy Flowers (2007): Compasito - Manual on human rights education for children. Council of Europe Publishing


D. НАРЪЧНИЦИ, ИНСТРУМЕНТИ И ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ

– Ruth Dalzell and Clare Chamberlain (2006): Communicating with Children: A Two Way Process. National Children’s Bureau

– Martin Goodwin, Cath Edwards, Jennie Miller (2015): Communicate with Me: A Resource to Enable Effective Communication and Involvement with People Who Have a Learning Disability. Speechmark Publishing

– The ITHACA Toolkit for monitoring Human Rights and General Health Care in mental health and social care institutions (2010). http://www.ithacastudy.eu

– WithScotland (2014): Child Protection and Disability Toolkit. http://withscotland.org/resources/child-protection-and-disability-toolkit

– Mayer Johnson: Picture Communication Symbols (PCS). http://www.mayer-johnson.com/

E. ТРАВМА И ПТСР

– Karen A. Reitman (2011): Attorneys For Children Guide to Interviewing Clients: Integrating Trauma Informed Care and Solution Focused Strategies. http://www.nycourts.gov/ip/cwcip/Publications/attorneyGuide.pdf

– Christopher Menschner and Alexandra Maul (2016): Key Ingredients for Successful Trauma-Informed Care Implementation. http://www.chcs.org/media/ATC_whitepaper_040616.pdf

– Roy H Lubit, MD, PhD (2016): Posttraumatic Stress Disorder in children. http://emedicine.medscape.com/article/918844-overview?src=refgatesrc1

– Jessica Hamblen, PhD and Erin Barnett, PhD: PTSD in Children and Adolescents http://www.ptsd.va.gov/professional/treatment/children/ptsd_in_children_and_adolescents_overview_for_professionals.asp

– The Royal College of Psychiatrists & The British Psychological Society (2005): Post-Traumatic Stress Disorder. The Management of PTSD in Adults and Children in Primary and Secondary Care. NICE Clinical Guidelines, No. 26. National Collaborating Centre for Mental Health (UK). https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmedhealth/PMH0015848/

– Massachusetts Advocates for Children (2009): Helping Traumatized Children Learn. https://traumasensitiveschools.org/wp-content/uploads/2013/06/Helping-Traumatized-Children-Learn.pdf

– Patrick Tomlinson (2013): Communicating with traumatized children: Lecture for Foster and Residential Carers in Japan, October 2013. Published in The goodenoughcaring Journal, Vol. 14, December. 2013. http://pactcharity.org/sites/default/files/Communicating%20with%20Traumatised%20Children.pdf

ВЪВЕДЕНИЕ







ОБУЧИТЕЛЕН НАРЪЧНИК 119





1. ОБУЧИТЕЛЕН НАРЪЧНИК. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 119

ПРИЛОЖЕНИЕИнтерактивни задачи за практикуване на комуникация с деца . . . . . . . . . . . 129


1. РЪКОВОДСТВО ЗА ОБУЧЕНИЕ

Insert reference Box with adequate colour codes: Вж. също: Наръчник за монито-ринг, Наръчник за комуникация, Правен наръчник и Наръчник за мониториращи лица Настоящото ръководство за обуче-ние предоставя насоки за подготовка на интердисциплинарни екипи за мониторинг на човешките права с фокус върху изследването на живота на деца с пси-хични увреждания, настанени в институции/ резидентни услуги. Основава се на интердисциплинарна методология, разработена с цел осъществяване на всеобхватен мониторинг на човешките права в резидентни заведения, където има деца с психични увреждания.

Ръководството за обучение определя структура за обучителни екипи, която се основава на съдържанието на произведените наръчници, ръковод-ства и инструменти. Фокусира се върху изграждането на знание, умения и нагласи на интердисциплинарни екипи с оглед на тяхната подготовка за осъществяване на мониторинг на човешките права. Следва да се използва като отправна точка за лидери на мониторингови инициативи, излагайки логически и тестван подход, изпробван в четири държави. Международно-то законодателство за човешки права е в ядрото на методологията, очер-тавайки ясни стандарти, релевантни в контекста на различни юрисдикции. Методите за обучение включват комбинация от слайдове/ презентации с упражнения, казуси, DVD и групови задачи. Теоретичните аспекти на човеш-ките права и мониторинга се съчетават с различни интерактивни задачи, които позволяват осигуряването на цялостно интерактивно обучение за екипи.

Предполага се, че участниците се избират от различни професионални сре-ди, тъй като мониторингът на човешките права е най-ефективен, когато се провежда от мултидисциплинарни екипи. Участващите групи трябва да имат балансиран състав от лица с юридически, здравен и социален профил. Екипите в идеалния случай се състоят от професионалисти, работещи директно с деца или в системата за закрила на детето, инспекторати, регионални и централни органи, представители на неправителствени орга-низации, завършили студенти от съответните области и др. Пълни указа-ния за сформирането на мониторингови екипи могат да бъдат намерени в Наръчник за мониторинг: Глава 3 A2. Това ръководство за обучение насърча-ва дискусията между професионалисти от различни среди, за да приведат колективната си експертиза във форма, годна за прилагане в извършване-то на ефективен, независим мониторинг.


– Наръчник за мониторинг

– Наръчник за комуникация

– Правен наръчник

– Инструментариум


Конкретните цели на обучението са следните:

1. Въвеждане на международна законодателна рамка в областта на човешките права, специфичните права на децата с психични увреж-дания и задълженията на държавите (по-специално: свобода от изтезания или малтретиране и правото на живот/ включване в общността);

2. Предоставяне на информация за конкретните форми на злоупотре-ба, на които могат да бъдат подложени децата с умствени увреж-дания в институциите, и свързаните с тях стандарти;

3. Насърчаване на участниците да разсъждават критично за инсти-туционализацията като нарушение на човешките права;

4. Споделяне на основните принципи и методологии за провеждане на мониторинг на правата на човека;

5. Предоставяне на възможност на участниците да упражняват ключови умения за мониторинг, включително комуникация с деца с психични увреждания, наблюдение, оценка на документацията, три-ангулиране на информация и др.;

6. Планиране и подготовка на мисия за мониторинг на правата на човека в дадена институция, разпределяне на роли и задачи.

Обучението е предвидено да продължи три дни, по 6 часа всеки ден. Добре е да бъдете гъвкави по отношение на графика. Имайте предвид, че основ-ните приоритети са практическото усвояване на методологията и обуче-нието на добре квалифицирани мониторингови специалисти.

Рамката по-долу очертава темите на всяка сесия и дава описание, което обучителите/модераторите могат да използват при своето планиране. Сесиите трябва да са силно интерактивни, да се ръководят от опит-ни мониторингови професионалисти и фасилитатори, както и да бъдат включени експерти по опит. Описанията на всяка сесия са кратки, което означава, че обучителите трябва да изберат методи, които са подходящи за конкретните групи. Всяка сесия препоръчва списъци с ресурси, които могат да бъдат използвани, но модераторите се насърчават да търсят и други налични ресурси на националните езици.

След матрицата на обучението е предоставено по-подробно описание на някои ключови интерактивни задачи, които могат да бъдат използвани.


ОБУЧИТЕЛЕН ДЕН 1

СЕСИЯ ТЕМИ ОПИСАНИЕ

9:00 – 09.40

– Представяне

– Оценка на входящото знание и очакванията

Обучителите представят целите и задачите на обучението. Обясняват, че е интердисциплинарно, че методологията за мониторинг се основава на международното законодателство за човешки права и е разработена с цел да бъде приложима в широк европейски контекст (10 минути).

Участниците се представят един друг по двойки: говорят около 5 мин. на човека до себе си, след което всеки представя другия (вкл. обучителите и експертите от опит) (20 минути).

Участниците споделят своите очаквания от обучението и нивото на текущите си знания, обучителите събират очакванията (10 минути).

Източници: n Инструментът CHARM: Въведение

09:40 – 10:40

– Човешки права – международна рамка

– Подход, основан на човешките права

– Различни форми на насилие над деца

Запознайте участниците с правната рамка на международното законодателство за човешки права (30 мин.).

– Използвайте много примери, направете съдържанието достъпно за професионалисти с неюридически профил.

– Представете видовете човешко-правна защита срещу всички форми на злоупотреба (30 минути):

– (i). неглижиране, (ii). лошо отношение, (iii). психическо насилие, (iv). физическо наказание, (v). тормоз, (vi). нарушаване на физическия интегритет, (vii). имобилизация, (viii). сексуална злоупотреба и експлоатация.

Източници:n Правен Наръчник – Глава 2 и 4


10:40-11:00 КАФЕ ПАУЗА


11:00-12:30 – Какво е институция?

– Какво представлява институционалната грижа и деинститу-ционализацията?

– Защо е необходим мо-ниторинг на човешки-те права?

– Какви са човешко-прав-ните инструменти?

– Презентация, очертаваща основната статистика за институционална грижа за деца с увреждания в международен план и във Вашата държава;

– Еволюция на институционализацията и деинституционализацията;

– Противоречиви дефиниции на „институция” и ключови елементи (45 минути).

Въведение в мониторинга на човешките права (45 минути):

– Какво представлява независимият мониторинг на човешките права и защо е необходим;

– Защо да се мониторира насилието над деца в институции;

– Международни и национални задължения;

– Фундаментално значение на принципа за „най-добрия интерес” на детето;

– Закрилата срещу всички форми на злоупотреба е абсолютно право на всяко дете.

Източници: n Правен наръчник – Глава 3n Наръчник за мониторинг – Глава 2DVD: Изоставените деца на България https://www.youtube.com/watch?v=UQZ-ERQczj8

12:30-13:00 ОБЯД

13:00 – 14:00

– Видове вреда, характеристики и форми на злоупотреба

– Примери на злоупотреба и малтретиране

– Дефиниции на различни форми на злоупотреба

Видове вреда (нараняване), характеристика на всеки тип, знаци, примери (60 минути).

– Интерактивна задача – идентифицирайте основните типове злоупотреба, сформирайте групи – по една за всеки основен вид злоупотреба (напр.физическо нараняване/ неглижиране/ сексуално насилие/ тормоз); по групи съберете примери за възложения Ви тип злоупотреба (сложете всеки пример на отделно лепящо се листче); представете примерите/ видовете злоупотреба на останалите групи, лепейки листчетата на флипчарт;

– Дискусия: Институции и злоупотреба – има ли връзка? (Връзка с предходната презентация за институциите и институционалната грижа).

Източници: n Инструментариум - Инструмент 1



14:00 – 14:45

– Критична рефлексия за нагласите към лицата с психични увреждания

Упражнение за ценностите (45 минути)Въпрос: Как се възприемат децата с психични увреждания от обществото, общностите, медиите, семействата и самите деца? Какви стереотипи и предразсъдъци съществуват?

– Интерактивна задача: подгответе колажи, визуализиращи нагласите на различните заинтересовани групи (напр. обществото/ официалната училищна система/ самите лица с психични увреждания);

– Дискусия: сравнете чрез колажите на групите нагласите на различни обществени групи;

– Насърчете рефлексия върху лични истории, личен опит/ преживявания на участниците.

Материали: Снимки, картинки, вестници, картички, рисунки, моливи, химикалки, ножици, лепило;Флипчарт, лепящи се листчета.

14:45 – 15:00

– Съберете обратната връзка на участниците

Обратна връзка за деня (15 минути):Какво харесаха участниците днес?

– Към какво биха желали да се върнат? Имаше ли нещо, което остана неясно?

– Какво ще отнесат със себе си? Кое е било най-интересно/най-ново?

– Обратната връзка се използва, за да се договорят промени в предвидената програма/график за следващия ден.


ОБУЧИТЕЛЕН ДЕН 2СЕСИЯ ТЕМИ ОПИСАНИЕ

9:00 – 9:30 – Опит с живота в институция: повишаване на чувствителността

– Събиране на опит с хора със специални комуникационни нужди

· Практикуване на умения за общуване

Презентация на житейска история – експерт от опит разказва за собствените си преживявания от ежедневието на живота в институция.

Експертът от опит трябва предварително да получи насоки за въпросите от модератора на сесията, за да се подготви за целите, съдържанието и функциите на тази част от обучението:

– Въпроси & отговори – нека интересът на участниците да бъде водещ в тази част; модерирайте задаването на въпроси от страна на обучаемите, като създадете пространство на сигурност и комфорт.

9:30 – 10.30

– Принципи на мониторинга на човешките права

– Какво да се прави и какво да се избягва

– Специфики на мониторинга на човешки права в сравнение с останалите форми на мониторинг/ инспекция/ регулация

Въведете и обяснете на участниците принципите на независимия мониторинг на човешките права (60 мин.):

– Не наранявайте; Познавайте стандартите; Бъдете любопитни и любознателни; Уважавайте властите и персонала; Демонстрирайте независимост и безпристрастност; Необходимост от последователност, постоянство и търпение; Съберете надеждна информация и я съхранявайте безопасно; Извършвайте редовен мониторинг; грижа за себе си, супервизия и оценка; Публикувайте, разпространявайте и лобирайте/ осъществявайте застъпничество;

– Въвлечете участниците с въпроси от вида: „Какво мислите?” „Как да…?” „Защо е важно?”

– Споделете добри и лоши примери от опита си в провеждането на мониторинг на човешките права: бъдете много практични.

Източници: n Наръчник за мониторинг – Глава 2




11:00-12:30 – Теоретични основи на комуникацията с деца с психични увреждания

– Практикуване на умения за интервю и наблюдение

– Акумулиране на опит в комуникацията с хора със специални комуникационни потребности

– Рефлексия върху предизвикателствата на комуникацията

Въведение в общуването с деца с психични увреждания; специфики; характеристики на успешната комуникация; бариери и тяхното преодоляване (30 минути).

– Интерактивна задача 1 „Хайде да общуваме”

– Практикуване на умения за интервюиране, подготовка на участниците за интервю с деца (60 минути);

– Интерактивни задачи 3-5 „Индивидуализирайте”, „Помощници в комуникацията”, „Слушане без реч”– в малки групи може да изпълнявате различни задачи или всички двойки може да работят по една и съща задача; бъдете гъвкави.

Рефлексия, дискусия след всяка изпълнена задача:

– Обсъдете причините защо за децата е толкова трудно да споделят с нас за злоупотреба; разказване и разкриване, как можем да насърчим и да помогнем на дете, което е неуверено.

Източници: n Наръчник за комуникация – Глава 2 и Глава 3n Интерактивни задачи 3-5 „Индивидуализирайте”, „Помощници в комуникацията”, „Слушане без реч”

12:30-13:00 ОБЯД

13:00 – 14:45

– Стъпки на мониторинговата визита

– Преглед на мониторинговия процес (подготовка, посещение, проследяване)

Представете мониторинговия процес – стъпките за осъществяване на мониторингова мисия (105 минути):

– Преминете заедно с участниците през 15-те стъпки;

– Бъдете много практични, обяснявайки всяка стъпка;

– Поставете обучението в контекста на мониторинговите стъпки;

– Наименувайте и обяснете добрите и лошите практики.

Източници: n Наръчник за мониторинг – Глава 3

14:45 – 15:00

– Вземете обратна връзка от участниците

Обратна връзка за деня (15 минути)

– Какво харесаха участниците днес?

– Към какво биха желали да се върнат? Имаше ли нещо, което остана неясно?

– Какво ще отнесат със себе си? Кое е било най-интересно/най-ново?

Обратната връзка се използва, за да се договорят промени в предвидената програма/ график за оставащото време.


ОБУЧИТЕЛЕН ДЕН 3СЕСИЯ ТЕМИ ОПИСАНИЕ

9:00 – 10.00 Система за оплаквания

– Как изглеждат съществуващите системи за жалби?

– Какви са характеристиките на добрата система?

– Какви биха могли да бъдат потенциалните слабости на една система за оплаквания?

– Индивидуална и институционална отговорност

Започнете деня с професионалните знания и опит на участниците:

– Отделете достатъчно време, за да могат професионалистите да споделят лични, комплексни и чувствителни преживявания;

– Какво се случва на практика, ако даден помагащ професионалист забележи, че друг професионалист злоупотребява с дете;

– Как да избягваме злоупотреби в предоставяната грижа на индивидуално ниво?

Допълнителна интерактивна задача: практикувайте по двойки – сценарии на оплаквания:

– Дете, което посещавате, Ви споделя за практики свързани със злоупотреба;

– Същата ситуация, но с член на персонала, който Ви казва, че се е опитал да докладва за зловредна практика, но си е навлякъл неприятности, заплахи за уволнение и пр.;

– Вербализирайте знаците, за които следва да внимавате: очи, уши, критично мислене и отворено съзнание – всичко това е необходимо за успешен мониторинг.



10:00 – 11:00 – Политика за закрила на детето

– Обясняване на правата на децата

– Представяне на проекта на децата

Сформирайте 3 малки групи, които да разгледат всяка от следните три теми, като след това отделните групи презентират пред останалите.

Запомнете: обучаемите ще усвоят знания и опит при изпълнението на различни задачи и в работата си; мотивирайте ги да изпробват различни техники, да бъдат смели; справянето с предизвикателства е най-добрият начин да се предизвика критичен размисъл и да се справят с трудността.

1. Задача: Прочетете Политиката за закрила на детето и представете на останалите групи чрез примери какво да правят, в случай че забележат някаква форма на злоупотреба.

2. Интерактивна задача 2 „Представете се” – Възложете на участниците да практикуват тази задача по групи и след това да представят пред всички най-добрата версия въз основа на опита в малките групи.

3. Задача: Инструктирайте групата да чете и презентира инструмента „Интервюиране на персонала”; представянето в идеалния случай се осъществява в ситуация на ролева игра; докато практикувате играта по роли, се опитайте да изиграете членове на персонала с различно отношение и нагласи – напр. тихи/ срамежливи/ ядосани/ прегорели и пр.

Предвиждайте време за рефлексия, дискусия след всяка изпълнена задача. Пояснете, ако е необходимо.

Източници: n Приложение: Примерна политика за закрила на дететоn Интерактивна задача 2 „Представете се”n Инструментариум – инструмент 4 – Интервюиране на персонала




11:20-12:30 – Сформиране на мониторингови екипи

– Подготовка за мониторингова визита

– Роли в мониторинговия екип

– Инструмент за наблюдение

– Интервюта с деца

– Инструмент за анализ на документацията

– Бланка за мониторингов доклад

Сформирайте финални мониторингови екипи и идентифицирайте лидерите:

– Равенство и баланс на половете, интердисциплинарност и предходен опит на професионалистите са сред основните критерии.

След това лидерите на мониторинговите екипи планират мониторинговите посещения с екипите си.

– Презентация на основна информация за институциите:

– Дайте насоки на участниците за обществено достъпна налична информация за целевите институции.

– Подготовка за посещението:

– Уточняване на ролите, задачите и отговорностите на всеки участник.

– Групите се съгласяват с ролите си в рамките на екипите.

– Представете нови инструменти (за преглед на документация, провеждане на интервюта с деца, наблюдение).

– Представете бланката за мониторинговия доклад и обяснете ключовите аспекти на добрия мониторингов доклад.

Източници: n Наръчник за мониторинг - Глава 3An Инструментариум - Инструменти 2, 3, 5, 8Предварително събрани материали, документи за целевите институции

12:30-13:00 ОБЯД

13:00 – 14:45 Планиране на визитата Продължете с предходната работа в рамките на мониторинговите екипи.

14:45 – 15:00 Събиране на финална обратна връзка от участниците;Формуляр за оценка след обучението

Благодарете на обучаемите за участието им в рамките на обучителните дни.Не забравяйте да им дадете цялата методология!

Източници: Готов за употреба разпечатан Инструмент CHARM


ПРИЛОЖЕНИЕ: Интерактивни задачи за практикуване на комуникация с деца

ЗАДАЧА 1 – ДА ОБЩУВАМЕ!

– Цел: Съберете характеристиките на ефективната комуникация с деца с психични увреждания препратка към Наръчник за комуникация – Глава 2

– Метод: Групова дискусия, чиито ключови моменти се записват върху флипчарт

– Попитайте: Какво представлява добрата комуникация с деца с психични увреждания;

– Фокус върху разнообразието на комуникационните потребности, като напр. деца, които са невербални, с интелектуални затруднения, аутизъм, инструменти за алтернативна и аугментативна комуникация (ААК);

– Подготовете списък с неща, които да направите при затруднение препратка към Наръчник за комуникация – Глава 3E;

– Напр. бавна реч – бъдете търпеливи; постелка за комуникация – запознайте се с предпочитания от детето начин/ инструмент за комуникация.

ЗАДАЧА 2 – ПРЕДСТАВЕТЕ СЕ

Цел: Упражнете се да обяснявате целта на мониторинговите визити и човешките права на децата препратка към Правен наръчник – Глава 3 и Наръчник за комуникация – Глава 3

1. Първо обсъдете следните въпроси в рамките на упражнение „мозъчна атака” с мониториращите лица:

– Какво би могло да е казано на децата по отношение на нас – като мониториращи лица преди посещението?

– Какво трябва да знаят децата?

– Какво биха могли да искат да знаят децата?

– Какво говорят децата за нас? За кого ни мислят?

2. Ролева игра – мониториращите лица са помолени да работят по двойки. Вземайки предвид специалните характеристики на комуникацията с деца с психични увреждания (събрани в Задача 1 „Да общуваме”), опитайте се да обясните един на друг целта на мониторинговата визита, да опишете позицията си и да предоставите информация за човешките права.

– Инструкции към двойките: Използвайте кратки изречения, избягвайте жаргон и се уверете, че Ви разбират. Ако детето не Ви разбира, бъдете гъвкави, изберете друга комуникационна стратегия (напр. бъдете по-конкретни и по-малко абстрактни/ покажете картинки/ илюстрирайте с предмети/ използвайте игрови подход/ потърсете помощ).


ЗАДАЧА 3 – ИНДИВИДУАЛИЗИРАЙТЕ

Цел: Упражнете се в целенасочено внимание към индивидуалните потребности на детето препратка към: Наръчник за комуникация – Глава 3B

1. Обучаемите са помолени да сформират двойки и да разиграят по роли ситуация на интервю. Един от участниците изиграва ролята на детето, а другият – на интервюиращия:

a. Интервюиращият трябва да събере информация за качеството на храната и предпочитанията към храна на детето, както и за навиците за хранене в институцията; задават се въпроси с не повече от три думи;

b. Детето: вербално с ехолалия (винаги повтаря последната дума на интервюиращия 3 пъти, пред да отговори); разбира въпроси, които съдържат не повече от три думи.

2. Дебрифинг – обсъдете с участниците коя част е протекла добре, коя част се е оказала предизвикателство. Обсъдете опита на всички двойки.

ЗАДАЧА 4 – ПОМОЩНИЦИ В КОМУНИКАЦИЯТА

Цел: Практикувайте интервю Препратка към: Наръчник за комуникация – Глави 2E и 3

1. Сформирайте групи от трима и упражнете включването с помощ на трета страна (член на персонала), който съдейства на детето да предаде възгледите и мнението си. Ролите може да се разменят, ако групите се затрудняват.

a. Интервюиращ, който трябва да разбере защо даден помагащ професионалист редовно крещи на децата;

b. Преводач, който се опитва да скрие информация, която детето иска да предаде;

c. Дете, използващо инструмент за ААК (напр. комуникационна таблица).

2. Дебрифинг – обсъдете с участниците коя част е протекла добре, коя част се е оказала предизвикателство. Вербализирайте преживяното. Обсъдете опита на всички двойки.

ЗАДАЧА 5 – СЛУШАНЕ БЕЗ РЕЧ

Цел: Да се придобие опит с невербално дете Препратка към Наръчник за комуникация – Глава 2D и Инструментариум – Инструмент 9

1. Проведете интервюта по двойки, като единият е интервюиращият, а другият – невербално дете; съберете информация за ежедневните хигиенни практики за грижа за тялото; използвайте картинки.

a. Препоръчва се да покажете картинките (Инструментариум: инструмент 9) и да демонстрирате тяхната употреба по време на обучението. В идеалния случай експерт или участник от групата с опит в използването на картинки при работа с деца, които предпочитат този метод, може да направи демонстрация. Картинките визуализират определени теми, които може да възникнат при дискусия с дете. Покажете как да се използват картинките като илюстрация на вербалния език.


b. Това са инструменти, които изискват много индивидуален подход, за да бъдат използвани по правилен начин.

c. Чувствайте се свободни да ги използвате за илюстрация на вашата вербална комуникация.

d. Ако детето ви предложи свои собствени рисунки/ книга/ система от символи, бъдете отворени да ги включите в процеса на интервюиране. Детето ще бъде по-добре запознато със своя инструмент.

2. Дебрифинг – обсъдете с участниците коя част е протекла добре, коя част се е оказала предизвикателство. Вербализирайте преживяното. Обсъдете опита на всички двойки.

ВЪВЕДЕНИЕ







ИНСТРУМЕНТАРИУМ 135





ИНСТРУМЕНТ 1 Контролен списък за идентифициране и реакция при злоупотреба . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 135

ИНСТРУМЕНТ 2 Интервюиране на деца. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 144

ИНСТРУМЕНТ 3 Проверка на документацията в институциите . . . . . . . . 147

ИНСТРУМЕНТ 4 Интервюиране на персонала . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 149

ИНСТРУМЕНТ 5 Контролен списък за наблюдение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 154

ИНСТРУМЕНТ 6 Оценка на взаимодействие с дете . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .157

ИНСТРУМЕНТ 7 Модел на дебрифинг на екипа. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 158

ИНСТРУМЕНТ 8 Бланка за отчет. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 159

ИНСТРУМЕНТ 9 Снимки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 161


ИНСТРУМЕНТ 1Контролни списъци за идентифициране и реакция при злоупотреба

I. Физическо неглижиране(занемаряване)

Предупредителни знаци и ситуации

Физическо неглижиране (занемаряване) може да е налице, ако детето:1

– мирише зле и е мръсно;

– е с неизпрано или неадекватно облекло;

– изглежда гладно;

– взема храна или пари без разрешение;

– яде много в рамките на едно хранене или крие храна за по-късно;

– има чести и нелекувани обриви от пелени;

– живее в неподходяща среда;

– се оставя без надзор и грижа за дълги периоди от време;

– показва лош растеж или лошо наддаване на тегло;

– няма достатъчно дрехи, храна или материали за посрещане на основни физически потребности;

– изпитва комбинация от горепосочените обстоятелства.

Персоналът в институцията трябва:

– да осигурява адекватен надзор и безопасна среда;

– да гарантира, че на децата и младежите, които се нуждаят от по-мощ, са осигурени средства за своевременно комуникиране на необхо-димостта да отидат до тоалетна или да удовлетворят други свои физически нужди;

– да гарантира, че хигиенните потребности на децата и младежите са удовлетворени;

– да осигурява достатъчна, питателна и здравословна храна и вода;

– да осигурява адекватни условия на живот, включително отоплени стаи, топла вода и чисто обкръжение;

– да осигурява достатъчно и подходящо облекло (вкл. достатъчно на брой редовно почиствани дрехи с адекватен размер и подходящи за възрастта на детето).

1 Вижте публикацията на Национално сдружение за превенция на жестокостта към деца: „Занемаряване: Знаци, симптоми и ефекти”: https://www.nspcc.org.uk/preventing-abuse/child-abuse-and- neglect/neglect/signs-symptoms-effects-neglect/ (последен преглед на 15.02.2016 г.)


II. Емоционално и психологическо неглижиране (занемаряване)


Емоционално и/ли психологическо неглижиране може да е налице, в случай че:

– детето е оставяно самò и без продъл-жителен човешки контакт за продъл-жителни периоди от време;

– на детето се отказва емоционална отзивчивост (напр. липса на отговор на естествената детска потребност от обич и топлота);

– на детето се отказва емоционална подкрепа;

– възрастните игнорират детето;– детето е изложено на тежки конфликти или насилие;

на детето се отказва достъп до достатъчна и адекватна информация за света извън институцията.Персоналът в институцията трябва:

– да може да общува с деца по разбираем за тях начин;

– да осигури на децата човешки контакт, напр. чрез включването им в общи или групови дейности;

– да защитава децата от вредна за тях информация (напр. информация, свързана с насилие, злоупотреба, унижение, с незаконно или сексуално съдържание).

III. Неглижиране на здравето на детето


Занемаряването по отношение на здравословното състояние може да бъде идентифицирано, ако детето:

– има нелекувани наранявания и травми;– има медицински или стоматологични проблеми, които не са адресирани;– има голям брой наранявания поради липса на надзор;– има повтарящи се заболявания или инфекции;– не получава подходящите или предписаните медикаменти за лекуване

на здравословните му проблеми;– пропуска медицински прегледи, като напр. ваксинации;– има лош мускулен тонус или силно изпъкнали стави;– има кожни рани, обриви, ухапвания от бълхи, краста или тения;– има хлътнал или подут стомах;– има анемия;– страда от прекомерна умора;– е с колебаещо се тегло или ръстът му не отговаря на възрастовия

етап в неговото развитие (известно е като „провал на процъфтява-нето”);

– има лоши езикови, комуникационни или социални умения.

Допълнителна информация се съдържа в:

n Правен наръчник, глава 4: “Насилие над деца”

n Наръчник за мониторинг: глава 3: “B4. Провеждане на интервюта с ключови информатори”



– да осигурява адекватна медицинска грижа, вкл.:– профилактични прегледи на общото, стоматологичното, психичното

или гинекологичното здраве;– адекватни медицински и психологически грижи в отговор на всякакъв

характер болка или страдание, която детето може да е преживяло;– предоставяне на необходимата грижа в случай на болест, нараняване,

неразположение;– да осигурява достъп до абилитация и рехабилитация в зависимост от

потребностите на детето;– да осигурява необходимите хигиенни (чувствителни към половите

особености) и санитарни условия в рамките на институцията;– да има подходящи протоколи за предоставянето на интимна лична

хигиена;– да осигурява достатъчно насоки (чувствителни към половата иден-

тичност) и информация за поддържане на лична хигиена;– да осигурява достатъчна и достъпна информация (чувствителна към

особеностите на пола) за здравето на детето и младия човек, сексу-ални и репродуктивни права, вкл. използването на контрацепция.

IV. Неглижиране по отношение на достъпа до образование, развлекател-ни и културни дейности


– На децата не са осигурени възможности за редовно обучение– Ниска посещаемост на училище– Липса на индивидуализирани учебни планове или необходима подкрепа– Не са осигурени дейности за пълноценно прекарване на свободното

време, активен отдих и културни развлечения


– да гарантира правото и задължението на детето да получи начално образование на равна основа с останалите деца и въз основа на инди-видуалните образователните потребности:

– децата трябва да имат възможност да посещават несегрегирано, масо-во училище в техния район;

– на децата трябва да се осигури адекватна подкрепа, вкл. настаняване в приемливи условия, за да продължат образованието си;

– според капацитета и образователните си потребности, децата и мла-дите хора трябва да бъдат подкрепени, за да продължат средното и висшето си образование;

– да осигури възможност на детето и младия човек да участва в различ-ни развлекателни, културни и спортни програми по избор;

– да предостави необходимата подкрепа на децата в общуването;– да подкрепя децата в усвояването на необходимите умения за незави-

сим живот (напр.:– готвене, чистене, пазаруване, използване на транспорт);– да осигури на децата и подрастващите адекватно оборудвани прос-

транства за отдих, развлечения и игра;


– да осигурява контакт със света извън институцията, напр. чрез общи дейности с деца извън институцията или посредством редовни посе-щения на места и съоръжения извън институцията;

– да гарантира правото на детето да посещава и участва в културни, спортни и развлекателни събития по избор извън институцията.

V. Неглижиране на личното пространство на детето и право-то му на семеен живот

Недопустимо е:

– да се изисква от детето да носи институционално облекло или унифор-ми;

– да има общи дрехи, четки за зъби и пр.;

– да се разкрива информация за личната история на детето или да се споделя информация с другите деца без съгласие;

– да се отказва личното право на детето да изследва своята сексуал-ност и полова идентичност;

– лишаването на детето от възможности да се грижи за личната си хи-гиена самостоятелно, в уединение, винаги когато има необходимост;

– лишаването на детето от право на участие в избора на помощник при грижата за личната хигиена;

– използването на механизми за наблюдение, електронни или други, кон-тролиране на телефонни, телеграфни или други форми на комуникация, подслушване или записване на лични разговори и дейности;

– лишаването от възможност за притежаване и съхранение на лични вещи в условия на сигурност и безопасност;

– произволното претърсване и намеса в личното пространство и вещи на детето;

– ненужно или произволно ограничаване на използването на мобилни те-лефони, обществени телефони или други средства за комуникация, като напр. имейл;

– ненужно или произволно ограничаване на външни посещения, включи-телно, но не единствено, от страна на членове на семейството на детето;

– публикуване или несигурно съхранение на всякакъв вид чувствителна информация за деца, вкл. аудио или визуални материали;

– отказване на правото на детето да познава семейната си история и произход, вкл. расов, национален, лингвистичен или етнически произход, членове на семейството и информация, свързана със семейството;

– отказването на разрешение на детето да прекарва време извън ин-ституцията с членовете на семейството си.


– да осигури на децата право на избор на облекло и отделно обособено пространство за съхраняване на лични вещи;


– да гарантира, че децата имат достъп до цялата налична информа-ция за своята история, както и до разполагаемите източници, където може да бъде открита такава информация;

– да вземе всички необходими мерки за гарантиране на правото на лично пространство и на семеен живот на детето.

VI. Физическа злоупотреба (насилие)

Предупредителни знаци и ситуации:

Белези за наличие на физическо насилие, упражнявано над децата, биха могли да бъдат следните обстоятелства:

– използването на легла-клетки за ограничаване движението на деца-та;

– фиксирането на децата в текстилни чували или връзването им към мебели;

– използването на други форми на физическо ограничение – като каиши или белезници, парцали или плътно завиване с чаршафи с цел възпира-не на движението;

– изолиране на детето в помещение-изолатор;

– използване на електроконвулсивна терапия („ЕКТ”) с цел контролира-не на поведението на детето;

– прекомерна и опасна употреба на седативни и други успокоителни лекарства;

– удряне, шляпване, пляскане (с ръка или предмет);

– ритане или хапaне; насилствено хранене; изгаряния по кожата; раз-търсване, хвърляне;

– драскане, щипане, скубане на коса или зашлевяване по ушите;

– поставяне на децата в неудобни или болезнени пози, със или без при-нуда;

– намаляване на храната;

– други форми на прилагане на сила спрямо деца или млади хора с цел наказание;

– извършване на някое от следните действия без адекватното учас-тие на детето или младия човек във вземането на решение:

– извършване на медицински процедури, които не са необходими за опазването на живота и здравето на детето;

– медицински или научни експерименти;

– използване на контрацепция;

– използване на седативни или други успокоителни медикаменти;

– използване на други видове лекарства, които не са необходими за непосредственото опазване на здравето на детето;

– стерилизация или аборт.


Индикатор, че детето може да е жертва на физическа злоупотреба (наси-лие), са следните знаци:

– монотонна повтаряща се игра, представляваща аспекти на травма-тично събитие;

– визуални спомени за събитията във и извън играта;

– повтарящи се въпроси или декларации за травматичното събитие;

– свръхвъзбуда (повишено състояние на психическо или физиологично напрежение);

– кошмари, нощни страхове, проблеми с лягането, нарушения на съня нощно напикаване,

– загуба на контрол на движението на червата;

– социално отдръпване;

– ограничен афект (ограничен спектър на емоционално изразяване/ екс-пресивност);

– промени в отношението към себе си и околните;

– чувство и твърдения (изказвания) за липса на бъдеще;

– повишена реакция при стряскане;

– раздразнителност;

– съществени нарушения на вниманието и концентрацията;

– агресивност към връстници, възрастни или животни;

– страх от тъмното, страх от ходене до тоалетната самостоятелно, фобии;

– симптоми на тревожност: повишен страх от непознати, паника, въз-буда, изблици на раздразнение.


– да осигури достатъчен и постоянен надзор на децата;

– да се въздържа от поощряване на насилието между връстници;

– да информира децата по разбираем за тях и доброжелателен начин за отрицателните последици от тормоза на връстници, насилието и агресията;

– да разработи ясни и ефективни процедури и насоки за предотвратява-не на тормоза и насилието и да се увери, че се прилагат на практика;

– да разработи ясни насоки и политики за превенцията на всички фор-ми на насилие над деца, включително на агресията и тормоза между деца;

– да създаде работещ механизъм за обучение на персонала и децата за това как да избягват, разпознават и докладват за насилие или тормоз;

– да осигурява незабавно и ефективно разследване на всички форми на насилие или злоупотреба сред деца;


– да осигурява адекватна, но несанкционираща, реакция към всяка форма на тормоз или насилие, напр. под формата на участие в образователна дейност по проблема;

– да предоставя необходимата психологическа и медицинска помощ за справяне с проблема на всички жертви на тормоз или насилие, вкл. на тези, които имат склонност към самонараняване;

– да гарантира, че има налична подкрепа и терапии, вкл. за извършители-те на насилието;

– да предприема незабавни действия срещу всеки възрастен, за кого-то се смята, че е извършител на насилие срещу деца, вкл. сезиране на органите на полицията и службите за закрила на детето по надлежен ред.

VII. Сексуална злоупотреба (насилие)


Следните ситуации са примери за сексуална злоупотреба:

– принуда, насилване или склоняване на дете или младеж към форма на сексуална дейност;

– използване на заплахи или психическо насилие с цел въвличане на дете в сексуална дейност;

– използване на власт, доверие или влияние над дете, за да бъде във-лечено в сексуална дейност;

– използване на деца в проституция или друга форма на комерсиална дейност, свързана със секс;

– използване на снимки, аудио или друг визуален материал, показващ сек-суална злоупотреба с деца;

– използване на снимки, аудио или друг визуален материал, показващ деца, с цел използване в сексуална дейност.

Следните действия и обстоятелства могат да бъдат знаци, че дете-то е жертва на сексуална злоупотреба:2

– неуместни сексуални действия с играчки или предмети;

– неприсъщо за възрастта сексуално поведение;

– мастурбиране на обществено място;

– кошмари, проблеми със съня;

– затваряне в себе си (отдръпване) или „прилепчивост”;

– необичайна потайност;

– внезапни необясними личностни проблеми, промени в настроението и привидна несигурност;

– регресиране към поведение, присъщо за по-ранна възраст, например нощно напикаване;

– необясним страх от определени места или хора;


– изблик на гняв;

– промени в хранителните навици;

– използване на нови думи, характерни за възрастните, които служат за назоваване на части на тялото, без да е явно откъде са ги научили;

– споменаване на нов, по-възрастен приятел и необясними пари или по-даръци;

– самонараняване (рязане, изгаряния или други нараняващи действия);

– физически белези, като необясними кожни наранявания или синини около гениталиите или устата, сексуално предавани болести, бремен-ност;

– бягство;

– нежелание да се прекарва време насаме с определен човек.

Физическите предупредителни знаци за наличие на сексуално насилие мо-гат да включват:

– болка, обезцветяване, кървене или течения в областта на гениталии-те, ануса или устата

– постоянна или повтаряща се болка при ходене до тоалетна;

– случаи на мокрене или зацапване на бельото, които не са свързани с липсата на умения за ходене до тоалетна.

Персоналът в институциите трябва:

– да бъде адекватно обучен в разпознаване на знаците за сексуално на-силие;

– да има разгърната процедура при случаи на подозирано сексуално наси-лие и връзки на тясно сътрудничество с други професионалисти (пси-хотерапевти, организации за сексуално насилие, юристи и полиция);

– да е преминал през обучение за детско развитие и сексуалност;

– да гарантира наказателно преследване на възрастните извършители на престъплението.

VIII. Психическа злоупотреба (насилие)

Предупредителни знаци и сигнали:

– поставяне в изолация, в тъмни помещения или други унизителни усло-вия;

– плашене, тероризиране, заплашващо поведение към дете или млад чо-век;

– изолиране, игнориране или отхвърляне на дете или млад човек;

– обиди, прякори, унижаване, присмех или емоционално нараняване;

– говорене за децата като обект в тяхно присъствие или сякаш ги няма;


– излагане на агресия или материал, който може да бъде вреден/ опасен за дете или младеж;

– лишаване от сън;

– тормоз или подигравки във всякаква форма;

– използване на деца и младежи или техен образ с цел облага;

– снимане на деца и млади хора в чувствителни ситуации, като напри-мер къпане, хранене, преобличане и пр.;

– създаване на уронващи достойнството, унизителни, стереотипни или осмиващи образи на дете или млад човек;

– идентифициране или предоставяне на достатъчна информация за идентифицирането на деца жертви или млади правонарушители с ин-телектуални затруднения и психични разстройства;

– публикуване на лична или чувствителна информация, която може да бъде вредна за детето или младия човек.

Персоналът в институциите трябва:

– да включва децата във всякакви дейности и въпроси, които ги зася-гат;

– да имат работещ, добре огласен, чувствителен и релевантен към проблемите на децата и на хората с увреждания механизъм, който да дава възможност на децата, гарантирайки им поверителност, да се обръщат за консултации и да подават жалби за отношението към тях;

– да прилага наблюдение и други механизми, необходими за деца без вер-бална комуникация и дълбока степен на интелектуални затруднения.

IX. Мониторинг на тормоза

Предупредителни знаци и ситуации:

– насилие под всякаква форма сред деца;

– персоналът си затваря очите и игнорира насилието сред деца;

– даване на прякори, дразнене или заплашващо поведение между деца;

– изолация или изключване на деца от групови дейности;

– кражба или унищожаване на лични вещи от деца.


– да има вътрешна стратегия и политика за превенция и реакция при тормоз;

– да бъде обучен да разпознава случаи на тормоз и да предприема адек-ватни мерки.


n Наръчник за общуване

n Наръчник за мониторинг, Глава 3: „B4. Провеждане на интервюта с ключови информатори”


ИНСТРУМЕНТ 2Интервюиране на деца

1. ДОВЕРИЕ

Помнете, че, когато интервюирате дете - клиент на резидентна услуга, то няма основания да Ви се довери. Вие сте възрастен. Изглеждате като официално лице. Говорите с персонала. Децата може да не разберат как и по какъв начин се различавате от персо-нала, което означава, че трябва да положите максимални усилия, за да изградите доверителна връзка с детето. Седнете до него. Помнете, че в очите му изглеждате много „голям”. Следвайте сигналите, които Ви подава, и осъществявайте контакт с очите. Имайте готовност да обясните защо сте там на език, достъпен за детето.

2. МЕТОДИ НА ОБЩУВАНЕ

Използвайте наличните помощни материали: моливи, хартия, картинки, играчки и пр. Персоналът може да присъства по време на срещите Ви с децата, което означава, че е двойно по-важно да моделирате общува-не, основано на уважение и честност, подходящо за съответната въз-раст. Опитайте се да задавате отворени въпроси, за да насърчите детето да се отпусне и „разкрие”: „Как е там?, „Защо живееш там?” Насоките към различните теми на следващата страница посочват при-мерни въпроси на леснодостъпен език, но при все това думите, образи-те и картините, които използвате, ще зависят от възрастта и спо-собностите на детето, което означава, че трябва да адаптирате своя език по съответния начин.

3. ТРУДНОСТИ С ОБЩУВАНЕТО

Ако детето има трудности в общуването, е възможно да се нуждаете от помощ, за да го разберете. Опитайте се да идентифицирате дове-рено за него лице, което да Ви съдейства, за да го разберете, като имате предвид, че трябва да се стремите да интервюирате детето насаме. Може да се наложи да обясните това на човека, който Ви пома-га. Ако детето иска определено лице да присъства в стаята, опитайте се да осигурите неговото присъствие. В случай, че не разбирате нещо от това, което детето казва, не се страхувайте да го помолите да го повтори. „Съжалявам. Не разбрах. Може ли да ми кажеш отново?”

4. ТЕМИ ЗА ОБСЪЖДАНЕ

Дори да имате контролен списък, оставете детето да Ви води в раз-говора, когато е възможно; не се придържайте стриктно и неотклонно към списъка си с въпроси. Ако искат да говорят за дрехите си или за


листата навън, отделете време за това. Подобни разговори може да са важни за осъществяването на връзка и практикуване на общуване. Винаги може да насочите разговора обратно към набелязаните теми на по-късен етап. Стремете се да покажете, че слушате активно.

5. КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ И ОБЕЩАНИЯ

Никога не давайте обещания, които не можете да спазите. Отнасяй-те се към споделената информация като към лична и поверителна и не я споделяйте с други хора без изрично разрешение. При все това, ако на детето са причинени вреди или имате основания да вярвате, че то може да бъде наранено, задължително говорете с ръководителя на еки-па си и следвайте процедурите, разписани в политиката за закрила на детето.

6. ПОРЕДНОСТ НА ВЪПРОСИТЕ

Няма конкретно определен единствен правилен ред на въпросите, кои-то трябва да зададете. По- малко заплашително е да задавате първо по-лесните и по-малко чувствителните въпроси и да пристъпите към по-трудните и по-болезнените на по-късен етап. Не скачайте направо към теми като сексуална безопасност и тормоз.

1. ДОС ТОЙНСТВ О И ЛИЧНО ПРОС ТРАНС ТВ О

Хубаво ли е тук? Това твоите дрехи ли са? Сам ли си ги избра? Сам ли избра как да се подстрижеш? Има ли сигурно място, където да съхраняваш вещите си? Може ли да заключваш вратата на тоалетната? Какъв е персоналът? Кой е любимецът ти? Кого не харесваш? Защо? Можеш ли да си купуваш разни неща? Как прекара последния си рожден ден? Какво най-много ти харесва тук? А какво не харесваш? Имаш ли възможност да оставаш сам, ако искаш?

2. НАС ТАНЯВ АНЕ В ИНС ТИТУЦ ИЯТ А

Защо живееш тук? Откога живееш тук? Поддържаш ли връзка със семейството и приятелите си? Кога дойде тук? Как се чувстваше, когато се премести да живееш тук? Къде искаш да живееш? Някой попита ли те дали искаш да дойдеш тук? Знаеш ли кога ще напуснеш това място?

3. АЛТЕРНАТИВ И НА ИНС ТИТУ ЦИОНАЛИЗАЦ ИЯТА

Имаш ли семейство? Поддържаш ли връзка с тях? Имаш ли леля, чичо или братовчеди? Някой друг грижил ли се е за теб? Как се чувстваш тук? Има ли друго място, където би искал да живееш?

4. РАЗВ ЛЕЧЕНИЯ И ОТД ИХ, С В ОБОД НО В РЕМ Е И КУ ЛТУ РНИ Д ЕЙН ОС ТИ; С ОЦ ИАЛНО ВК ЛЮЧВ АНЕ

Какво правиш през свободното си време? Какви игри играете тук? Имаш ли книги? Участваш ли в общи дейности с другите деца? Можеш ли да ми разкажеш в какви? Бил ли си на екскурзии/излети/разходки/ посещения? Кое беше последното пътуване/ излет/ излизане, в което ти участва? Имаш ли приятели извън институцията? Колко често ги виждаш?


5. ОБ РАЗОВ АНИЕ

Ходиш ли на училище? Разкажи ми за уроците си. Училището ти тук ли е или някъде другаде? Какво учиш? Какво би искал да правиш, когато пораснеш? Участваш ли в някакви квалификационни курсове? В класа ти има ли деца без увреждания?

6. ПЛАНИРАНЕ НА Г РИЖАТА И У ЧАС ТИЕ

Какви са плановете за теб тук? Някой обясни ли ти ги? Именно това ли искаш? С кого можеш да разговаряш за своите планове? Участвал ли си в срещи за планиране на твоето бъдеще? Служителите казват ли ти, когато правят планове за теб? Изслушват ли твоето мнение? Кой е твоят ключов специалист/ водещ на случай? Харесваш ли го? Мислиш ли, че те разбира? Може ли да ми покажеш личната си тетрадка?

7. ГРИЖА ЗА ФИЗИЧЕСК ОТО РАЗВ ИТИЕ И СЪГЛАСИЕ

Здрав ли си? Кога за последно беше болен? Приемаш ли някакви лекарства? Кога за последно беше на зъболекар/ очен лекар? Поставяли ли са ти инжекции? Съгласен ли си да приемаш медикаменти, добре ли ти действат? Някой попита ли те за твоето мнение? Оперирали ли са те? Някой обясни ли ти какво и защо ще ти се случи?

8. НАС ИЛИЕ

Чувстваш ли се в безопасност тук? Някога чувствал ли си, че не си в безопасност? Защо? Някога бил ли си нараняван тук? Как? Какво прави персоналът, ако някое дете е разстроено/ядосано? На теб случвало ли ти се е? Има ли място, където изпращат непослушните деца? Има ли тормоз? С кого можеш да говориш, ако се почувстваш тъжен? Кого харесваш тук? Кого не харесваш? Защо?

9. ОПЛАК В АНИЯ

Някога оплаквал ли си се? Това помогна ли ти? Как могат децата да се оплачат, ако не харесват нещо? Знаеш ли къде е кутията за оплаквания? Оплакванията вземат ли се на сериозно? С кого можеш да говориш, ако си ядосан на някое решение? Имаш ли застъпник?


ИНСТРУМЕНТ 3Проверка на документацията в институциите

Документацията на институцията се проверява с оглед на получаването на обща информация за практики (например регистрирани инциденти, прилагането на мерки за фиксиране и изолация и пр.). Също така, документацията се проверява с цел триангулиране на информацията (прилагане на различни методи за изследване на една и съща информация, за да се направи съпоставка). Ако някое дете е споделило с вас нещо, кое-то Ви тревожи, опитайте се да откриете нещо в личното му досие, кое-то потвърждава или опровергава казаното от него. Посочените по-долу теми биха могли да помогнат при мониторинга за оценяване на предоста-вената документация на базата на различни проблемни направления.

ТЕМА ВЪЗМОЖНА ДОКУМЕНТАЦИЯ


Има ли списъци/ регистри с личните вещи на детето? Какво е записано в регистрите във връзка с отношението на детето към институцията? Има ли информация за това, което е било направено за рождения ден на детето?

– Списъци на личните вещи– Индивидуални досиета на

децата– Регистри на децата

2. ЗАК ОНОС ЪОБРАЗНОС Т НА ИНС ТИТУ Ц ИОНАЛИЗАЦ ИЯТА НА Д ЕТЕТО

Какво пише в регистрите във връзка с причината за институционализирането на детето? Има ли налични правни документи?

– Съдебни заповеди– Договори за

предоставяне на социална грижа


Има ли доказателства, че са били разглеждани и алтернативи на институционализацията? Има ли запис на проведените разговори между детето и персонала за причините за настаняването му в институция? Има ли писмени свидетелства за предпочитанията на детето по отношение на предоставяната грижа?

– Индивидуални досиета на децата

– Планове от грижи и протоколи от редовни оценки

– Лични тетрадки на децата, съдържащи техните предпочитания


n Наръчник за мониторинг, Глава 3: „B3. Налична информация за консултиране”


3. ОБРАЗОВ АНИЕ, РАЗВ ИТИЕ, СВ ОБОД НО В РЕМ Е И Г РИЖА

Има ли план от грижи, обхващащ образованието, развитието, подготовката за трудова заетост, начините за деинституционализация, живота след институцията? Има ли план за това как и каква грижа да се предоставя на детето? Наблюдава и проследява ли се развитието на детето?

– Официални образователнидокументи – напр. доклади,

справки, оценки и пр. Оценки на речта и езика Сесии за терапия/групова работа

4. УЧАС ТИЕ В ПЛАНИРАНЕТО НА Г РИЖИТЕ

Какви доказателства може да откриете за проведени дискусии за мнението на детето относно това, от което се нуждае по време на престоя си в институцията и след напускането й? Детето правило ли е оплаквания? Как са били адресирани?

– Индивидуални планове от грижи

– Регистри на оплаквания и резолюции

5. С ЕКС У АЛНО ЗД РАВ Е И БЕЗОПАС НОС Т

Има ли свидетелства за сексуално обучение? Предоставяне на подходящи здравни и санитарни продукти? Има ли индикации за дискусии във връзка с лични взаимоотношения? Има ли записи за сексуални злоупотреби, в които детето е било жертва? Какви действия са били предприети?

– Подходяща за деца информация на достъпен език/ дипляни за секс и връзки

– Списъци с материали за лична хигиена и контрацептивни продукти

– Записи на инциденти, оплаквания и резолюции

6. ГРИЖА ЗА ФИЗИЧЕСК ОТО ЗДРАВ Е И ИНФОРМ ИРАНО С ЪГЛАС ИЕ

Има ли записи за проведени здравни интервенции? Какви медикаменти взема детето? Има ли информация за ваксинации? За зъболекарски прегледи? Очни прегледи? Има ли доказателства, че детето е дало съгласието си за съответното лечение, и какви? Има ли доказателства за използването на нетерапевтични лечения, като например употребата на седативни медикаменти с цел управление на проблемно поведение или регулиране на съня?

– Медицински документи Формуляри за съгласие Политики за получаване на съгласие от деца за лечение

– Схеми за прием на лекарства

7. Ф ИЗИЧЕСК А ЗЛОУ ПОТРЕБА, НАС ИЛИЕ, ИГНОРИРАНЕ НА ТОРМ ОЗ

Има ли данни за използването на изолиране/ физическо ограничение/ фиксиране? Има ли свидетелства за тормоз? Ако е имало инциденти, има ли доклади за тях? Какви действия са били предприети?

– Дневници за инциденти– Дневници за фиксиране/

физическо ограничаване Лични досиета на децата Правна документация

8. С ОЦ ИАЛНО В К ЛЮЧВ АНЕ

Има ли документация за опитите за включване на децата в широката общност извън институцията? Използване на местни съоръжения/ база? Има ли свидетелства за образователно- развлекателни занимания и обучение извън институцията? Има ли план за реинтеграцията на детето обратно в семейството или в среда, близка до семейната?

– Записи за дейности, излизания или събития

– Записи на семейни посещения и политики


ИНСТРУМЕНТ 4Интервюиране на персонала

Служителите в институциите обикнове-но не получават добро заплащане, работ-ното им време е дълго, професията не е престижна, полученото обучение е малко или въобще липсва и им се налага да след-ват указанията на по-висшестоящите в организацията. Също така, е възможно да се притесняват да не „кажат грешните неща” или да не си навлекат проблеми, ако разговарят с Вас.

Опитайте се да изглеждате като професионалист и любопитен човек и избягвайте обвинителния тон. Ако правят нещо, което намирате за нежелателно, ги попитайте защо постъпват така. Защо правят нещата по начина, по който ги правят? Има ли писмена процедура, установяваща изискваните стандарти? Получават ли подкрепа, обучение и супервизия? Предложеният по-долу набор от възможни въпроси може да бъде използ-ван за иницииране на дискусия по различни теми, но те по никакъв начин не са изчерпателни.


– Как се казва детето? Има ли си прякор или умалително име? Какво може да кажете за това дете?

– Какво обича да прави? А какво не обича? Къде държи личните си вещи?

– Децата могат ли да носят собствени дрехи?

– Какво се случва, ако детето няма дрехи или лични вещи? Колко често се перат дрехите на детето?

– Къде могат да отидат децата, ако искат усамотение? Кой може да влиза в стаи-те на децата?

– Как са облечени децата? Кой им помага за това?

– Какви са правилата за къпане и вземане на душ? По отношение на пола?

– Как се празнува рожденият ден на детето?

– Детето има ли ключов специалист/ водещ на случай?

2. НАС ТАНЯВ АНЕ В ИНС ТИТУЦ ИЯ

– Защо детето живее там?

– Защо детето не може да живее със семейството си/ в своята общност?

– Какво разрешение/ постановление има за настаняването на детето? Съдебна заповед? Договор?

– Детето било ли е включено в решението за настаняването? Потърсено ли е мнението му, когато се е подписвал договорът/ по време на съдебното производ-ство?

– Какво е мнението на детето за живота му в институцията?

– Колко често се преразглежда решението за настаняването на детето? От кого? Какъв е бил изходът от последното преразглеждане?

– Кой е законният настойник на детето?

– Колко често законният настойник на детето го посещава?


n Наръчник за мониторинг, Глава 3: „B4. Провеждане на интервюта с ключови информатори”



– Какви алтернативи са разгледани, преди детето да бъде настанено тук?– Има ли услуги, предоставяни в институцията, които са налични и в общността?

Какъв е процесът/ процедурата за напускане на институцията?

– Разглеждани ли са възможности за приемна грижа/ осиновяване/ настаняване при роднини?

– Има ли план за връщане на детето в общността? Може ли да го видя/ примерен план? Как персоналът координира действията си с услуги, базирани в общността, при планирането на напускането на детето?

– Има ли голям списък на чакащи за тази институция? Защо?

4. ОБРАЗОВ АНИЕ, ОТД ИХ, РАЗВ ЛЕЧЕНИЕ И Д ЕЙНОС ТИ

– Може ли да ми покажете какви книги/ играчки/ дейности са на разположение на децата?

– Как са избрани тези материали?

– Има ли компютри? Децата могат ли да ползват Интернет? Какво образование се предоставя на децата тук?

– Децата в институцията ли се обучават или някъде другаде?

– Мога ли да видя учебната програма/ примери за работата на децата?

– Колко деца са записани във формално образование?

– Какви развлекателни дейности се организират тук? Може ли да видя списък? Има-те ли ресурси за деца с различни увреждания?

– Какви техники използвате при общуването с децата?

5. УЧАС ТИЕ В ПЛАНИРАНЕТО НА Г РИЖАТА

– Може ли накратко да ми разкажете за подхода за планиране на грижата, който се прилага

– тук?

– Как са въвлечени децата в този процес?

– Колко често се преразглеждат плановете от грижи на децата? От кого? С учас-тието на детето?

– Какви са различните части на плана от грижи за детето?

– Какви професионалисти са ангажирани в предоставянето на грижи и лечение на детето? Какви регистри се водят във връзка с мнението/ възгледите на децата? Как се търсят мненията/ възгледите на децата?

– Кой е ключовият специалист на детето? Колко често го посещават?

– Как се процедира, ако детето е несъгласно с някоя част от своя план от грижи? Или ако искат техният ключов специалист да бъде сменен?

– Как се процедира с оплакванията на децата? Имало ли е случаи на оплаквания? Може ли да ми разкажете за тях?

– Кой прави оценка на потребностите на децата?

– Може ли да ми разкажете за индивидуалните потребности на това дете? Каква подкрепа получава?

– Какви са целите на плана от грижи за това дете? Какви планове има за насърчава-не на развитието/ автономността на това дете?

– Имате ли курсове за житейски умения? Готварство, съставяне на бюджет, лична грижа, пътуване, здраве, домашни дейности и др.?

– Каква подкрепа ще получи това дете по време на прехода? Връщане у дома, наста-няване в приемно семейство, подготовка за самостоятелен живот и т.н.


6. С ЕКС У АЛНО ЗД РАВ Е И БЕЗОПАС НОС Т

– Каква информация/ обучение се предоставя на младите хора във връзка с

– междуличностните отношения, секса, пубертета? Какви санитарни продукти има за момичетата?

– Какви контрацептиви има? Как могат младежите да получат достъп до тях при съблюдаване на конфиденциалност и дискретност?

– Дава ли се контрацепция на момичетата? Информирани ли са за опциите, които имат?

– Разрешава ли се на младите хора да имат лични връзки?

– С кого децата могат да разговарят относно връзки, секс, пубертет?

– Как се справяте с твърдения за сексуален тормоз от деца?

– Имало ли е оплаквания от сексуален тормоз? Срещу персонала? Срещу други мла-дежи? Какво се случи?

– Какво обучение се предоставя на персонала по въпроси, свързани със сексуалното здраве и безопасност?

7. ГРИЖА ЗА ФИЗИЧЕСК ОТО ЗДРАВ Е И С ЪГ ЛАС ИЕ

– Колко често се провеждат медицински прегледи за децата? Стоматологични пре-гледи?

– Очни прегледи?

– Какви ваксинации получават децата? Може ли да ми покажете регистрите си? Моля, кажете какъв е протоколът при болест или нараняване/ травма на дете? Какъв медицински персонал посещава институцията? Колко често?

– Какво съгласие се търси, ако някое дете се нуждае от медицинско лечение? Търси ли се съгласието на детето?

– Какви лекарства се осигуряват на детето? Каква е причината за даване на това лекарство? Какво се случва, ако някое дете реши да не приема лекарството/ съ-гласие за лечение/ операция?

– Кой предписва лекарства и лечение/ терапия? Какви документи/ регистри се во-дят в такива случаи?

– Каква здравна информация е на разположение на децата?

– Как се постъпва в случай на инфекциозни заболявания? Имало ли е епидемии от заразни болести?

– Какъв персонал е обучен в предоставяне на първа помощ? В какво се състои обуче-нието? Какви материали за предоставяне на първа помощ са налични в отделение-то/ службата/

– институцията?

– Какви регистри се водят във връзка с болести, инциденти и травми? Може ли да ги видя? Къде се съхраняват лекарствата? Кой има достъп до тях? Може ли да видя схемите за прием на лекарства?

– Как се документира съгласието или отказът от лечение на детето? Може ли да видя образец на формуляра, който използвате?

8. ОПЛАК В АНИЯ

– Как могат да се оплакват децата?

– Има ли кутия за оплаквания? Може ли да видя формуляр за оплакване?

– Пази ли се документация, свързана с оплаквания на децата, в досиетата им?

– Какви записи/ регистри се водят по отношение на оплакванията? Може ли да видя дневника/ книгата за оплаквания?


– Как се разследват/ разглеждат оплакванията на децата?

– Каква подкрепа се предоставя на деца, които желаят да направят оплакване? Де-цата имат ли достъп до независим застъпник/ независима консултация?

– Какво се случва, ако някое дете не е съгласно с решение на ключовия му специа-лист/

– законния настойник/ член на персонала/ директора на институцията? Може ли да го

– обжалва?

– Как се третират оплаквания с чувствителен или сериозен характер?

– Колко оплаквания са получени през последните 6 месеца/ година? Каква статисти-ка е налична? Как се категоризират оплакванията?

9. ОБУЧ ЕНИЕ НА ПЕРС ОНАЛА

– Какво е задължителното обучение за персонала?

– Какви проверки се правят за персонала, който работи в институцията? Персона-лът получава ли обучение за:

– Здраве и сигурност? Закрила на детето? Детско развитие?

– Психично здраве? Интелектуални затруднения? Аутизъм? Алтернативна и ауг-ментативна комуникация (“AAК”)? Човешки права?

– Нормативни стандарти/ национални политики?

– Физически грижи за децата? Лична грижа за деца? Ключов специалист?

– Идентифициране на злоупотреба/ насилие?

– Третиране на оплаквания?

– Предписване/ даване на лекарства?

– Изисква ли се от персонала да участва в такива обучения?

– Каква документация/ регистри се водят във връзка с обучението на персонала?

10. ЗЛОУ ПОТРЕБА/ НАС ИЛИЕ

– Как се отнасят с децата, ако не се държат добре?

– Какви санкции се налагат на децата, които не се държат добре?

– Как се адресират агресията/ гневът? Какви техники за деескалация (намаляване, успокояване) се използват? Какво обучение се предоставя във връзка с прилагане-то им? Какви регистри се водят във връзка с инциденти?

– Използват ли се стаи за усамотение/ тихи стаи? За каква цел? Колко дълго де-цата могат да бъдат затваряни в такава стая? Кой решава? Какви регистри се водят и съхраняват? Може ли да ги видя?

– Използват ли се физическа имобилизация (фиксиране)? (Ремъци, колани, катарами, въжета, вериги, легла или столове с ремъци за връзване, легла-клетки с метал или мрежа, белезници и пр.) С каква цел? Колко дълго може да бъде фиксирано детето? Кой решава? Какви регистри се водят? Може ли да ми покажете?

– Персоналът използва ли техники за физическа разправа/ държи децата, за да огра-ничи

– движението им? Може ли да ми обясните как се прави това?

– Използват ли се седативи? Какви видове? С каква цел? Кой решава? Какви регис-три се водят?

– Как се докладват случаи на изолиране на дете/ физическа имобилизация/ седиране (упояване с лекарства)? На кого? Какви са времевите рамки? Как се удовлетворя-ват емоционалните потребности на децата? Как се третират случаи на тормоз?

– Има ли случаи на тормоз между деца? Какви типове тормоз?


– Имате ли политика срещу тормоза? Може ли да ми дадете едно копие? Как децата се

– информират за политиката срещу тормоза? Какво се прави при бой между деца?

– Каква е процедурата, ако някое дете Ви каже, че е било наранено? От друго дете? От член на персонала?

– Каква подкрепа/ рехабилитация/ терапия се предоставя на деца, които са били жертва на злоупотреба?

– Имало ли е сериозни инциденти скоро/ през последните 6 месеца/ в последната година? Тук има ли особено уязвими деца? Какво ги прави по-уязвими? Как се отнася персоналът към тези уязвими черти/ обстоятелства?

– Какви форми на грижа се предоставят на много малки деца/ деца с множество ув-реждания/ с комуникационни затруднения/ с психично-здравни проблеми/ с аути-зъм/ тийнейджъри?

– За колко деца отговаря всеки ключов специалист? Колко време прекарват с деца-та? Колко често ги посещават?

11. С М ЪРТ И С ЕРИОЗНИ ИНЦИДЕНТИ

– Колко деца са умрели в тази институция? През последната година/ през последни-те 5 години?

– Какви регистри се водят за смъртните случаи/ за сериозни инциденти? Причини за смъртта/инцидента?

– Какъв е протоколът, ако някое дете умре? Кой бива уведомен? Полиция? Лекар? Надзорен орган?

– Къде се оставя тялото на детето?

– Какво разследване се провежда в случай на смърт на дете? Вътрешно/ независи-мо?

– При какви случаи се информира полицията за смърт/ сериозни инциденти? Как се информират семействата в случай на смърт/ сериозни инциденти?

– Как се информират останалите деца, ако някое от децата умре? Има ли мемориал за починали деца? Каква подкрепа се предоставя на децата, за да се справят със смъртта на свой приятел?

12. С ОЦ ИАЛНО В К ЛЮЧВ АНЕ

– Доколко включени са семействата в грижата за децата си?– Как се фасилитират (подкрепят) посещенията на децата от техните семейства/

приятели? Могат ли семействата да получат финансиране на пътни разходи за осъществяване на посещение на децата си?

– Колко често децата напускат институцията? Могат ли да посещават семейства-та си? Как се подготвят децата за напускане на институцията?

– Колко дългото децата остават там? Кой е максималният период на престой из-вън институцията?

– Къде се обучават децата?

– Има ли програми за подготовка на млади хора за независим живот?

– Какви развлекателни дейности са на разположение на децата? Колко често деца-та ходят на екскурзии/ ваканционни почивки? Къде?

– Как децата могат да се свържат със своите семейства/ приятели/ близки? Колко често могат

– да използват телефон? Каква подкрепа се предоставя на децата със затрудне-ния/ нарушения в комуникацията?

– Каква е политиката и практиката по отношение на писма/ лична кореспонденция?


n Наръчник за мониторинг, Глава 3: „B2. Посещение на място”


ИНСТРУМЕНТ 5Контролен списък за наблюдение

Мониториращите лица ще трябва да из-ползват всичките си сетива, когато се разхождат из помещенията на институ-цията. По-долу е поместен примерен спи-сък, който може да помогне при провеж-дането на наблюдения, но при все това мониториращите лица трябва да бъдат внимателни към заобикалящата ги среда, да предприемат любозна-телен подход и да водят подробни записки за всички свои наблюдения. По-някога незначителни детайли могат да се окажат изключително важни на по-късен етап, когато се триангулира с информация от други източници, като например интервюта или документация.

1. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И ЗАОБИКАЛЯЩА СРЕДА

– Къде е разположена институцията? В град? Урбанизирана територия? Селска? Има ли достъп до институцията с градски транспорт?

– Колко отдалечена е от най-близкия град/ село? Достъп до институцията:

– Има ли порта? Заключва ли се?

– Има ли пазач/ проверка на посетителите и на излизащите лица? Можете ли Вие/ посетителите/ резидентите да влизат и излизат?

– Колко сгради има там? Отделения? Стаи?

– Има ли външни пространства? Оборудвани ли са? Има ли достъп до тях от сгра-дите?

2. МАТЕРИАЛНИ И ФИЗИЧЕСКИ УСЛОВИЯ

– Има ли вътрешно осветление?

– Има ли прозорци? Може ли да се отварят? Каква е температурата?

– Какво е обзавеждането? В какво състояние: ново/ старо/ повредено?

– Каква е хигиената на територията на заведението? Опишете. Въздухът чист и свеж ли е? Има ли силни миризми? Влага? Има ли оборудване? Опишете.

– Има ли врати за влизане в отделенията? В спалните? Отворени ли са или заклю-чени? Вратите имат ли прозорци или отвори за наблюдение?

– Къде са разположени дръжките на вратите? На високо/ ниско място? Достъпни ли са за децата?

– Колко широки са вратите/ Може ли през тях да мине инвалидна количка?

– Има ли асансьори/ рампи/ повдигащи платформи? В добро състояние ли изглеж-дат? Работят ли?

– Има ли достъпна вода за пиене? Работят ли кранчетата? Каква е температурата на водата?

3. ПРОСТРАНСТВО И СПАЛНИПОМЕЩЕНИЯ – Какъв е размерът на отделенията? Колко стаи има? Опишете разположението.

– Има ли врати или стаи, които са заключени? Какво има в тях?

– Колко деца живеят в отделението? Колко присъстват по време на посещението? Ако


– всички деца не са налице, къде са отсъстващите?

– Какъв е размерът на спалните? Колко деца са настанени в една стая? Колко легла? Има ли легла, които се споделят от няколко деца? Колко близо едно до друго са леглата?

– Има ли място за инвалидни колички / повдигащи платформи и т.н.?

– Децата могат ли да избират с кого да са в една стая?

– В какво състояние са леглата? Има ли чаршафи/ найлоново покритие? Матраци? Изглеждат ли чисти?

– Децата в легла ли са? Плътно ли са завити? Ако това е така, попитайте някое от децата

– дали може леко да го отвиете?

– Колко големи са общите пространства? Колко деца ги използват?

– Има ли лични вещи наоколо? Отделни шкафчета/ гардероби за дрехи? Отворени ли са или се заключват?

– Има ли отделни пространства за момчета/ момичета/ деца на различни въз-расти? Лесен ли е достъпът до външните площи?

– Има ли стълби? Перила? Рампи?

4. ХРАНЕНЕ И ХРАНА

– Къде се хранят децата?

– Има ли столова? Размер/ брой на местата за сядане.

– Каква храна се осигурява? Има ли възможност за избор между няколко опции? Температура? Размер на порциите? Специални диети? Ястия/ зеленчуци/ плодове? Апетитно ли изглеждат?

– Какъв е вкусът на храната? (Забележка: мониториращите лица трябва да помо-лят да опитат храната, която се предоставя на децата.) Ароматна и питателна ли е? Безвкусна? Солена? Пасирана ли е?

– Добре хранени ли изглеждат децата?

– Има ли на разположение напитки/ закуски извън времето за хранене? Децата имат ли достъп до тях? Има ли прясна вода?

– Каква посуда и прибори са осигурени? Чисти ли са?

– В случаите, когато децата са много малки или имат физически увреждания, помага ли им се да се нахранят? В каква позиция се хранят (седнали/ лежащи)? В рамките на колко минути им се оказва помощ за хранене?

– Колко членове на персонала са на разположение да помагат по време на обяд? Кол-ко деца се нуждаят от помощ? Има ли достатъчно персонал и време за подкрепа-та на всяко дете?

– Има ли менюта? Какви храни виждате? Как се поръчва храната? Децата могат ли да поръчат храна отделно или храната им се осигурява само по време на стан-дартните хранения?

– Попитайте кухненския персонал:

– Какъв е дневният/ седмичният/ месечният бюджет? Какъв е предвиденият бю-джет за едно дете?

– В менюто има ли плодове/ зеленчуци/ месо?

– Как се съхранява храната? Има ли хладилник? Има ли сух склад? Чисти ли са и в добро състояние ли са?

– Как е оборудвана кухнята? Цялото ли оборудване работи? Има ли газ/ гориво?

– Има ли проверки за качеството и безопасността на храната, която се дава на децата? Къде е документацията за тях?

– Кухнята/ столовата чиста ли е? Има ли миризми? Препарати и материали за по-чистване?


5. ХИГИЕННИ СЪОРЪЖЕНИЯ

– Къде са душове / баните?

– В какво състояние са душове/ баните? Почистват ли се редовно?

– Може ли децата да се къпят индивидуално или помещенията са общи? Зачита ли се достойнството им и правото на лично пространство?

– Има ли достатъчно течаща вода, студена/ топла? Температура? Предоставят ли се чисти кърпи, сапун, душ гел и пр.?

– Къде се държат четките за зъби и пастата за зъби? Всички деца ли имат собст-вени четки и паста за зъби?

– Баните достъпни ли са за деца с физически увреждания?

– Колко често могат да се къпят децата?

– Тоалетните работят ли и в какво състояние са (функциониране, хигиена)? Зачита ли се личното пространство?

– Има ли достатъчно тоалетна хартия?

– Осигурена ли е процедура за безопасно изхвърляне на замърсени или опасни мате-риали?

– Редовно ли се изхвърлят кошчетата за боклук?

– Има ли отделни помещения за момчета/ момичета/ деца на различна възраст?

– Персоналът отделни помещения ли използва?

6. ФИЗИЧЕСКО ИМОБИЛИЗИРАНЕ И ИЗОЛИРАНЕ

– Има ли стаи за изолация/ усамотение? Опишете ги внимателно: пространство, температура, оборудване, съоръжения, прозорчета за наблюдение.

– Има ли документация за използването на стаите за изолация/ усамотение? Помо-лете да Ви я покажат.

– Използват ли се физически ограничения? Помолете да Ви ги покажат и да Ви обяс-нят как се използват.

– Каква документация има за използването на физическо ограничаване? Помолете да Ви я покажат.

– Има ли деца, които са изолирани или ограничени в момента на посещението Ви?

– Помолете да разговаряте с тези деца.

– Има ли признаци за използването на неформално ограничаване? Напр. парцал/ чар-шаф, с който децата се връзват за леглата?

– Белези от връзване по ръцете/ краката на децата? Деца, които се завиват плът-но в леглата, за да не могат да се движат свободно? Деца, завързани за столове или инвалидни колички? Каква е причината, с която Ви обясняват тези мерки?

– Дават ли се химически ограничения/ седативни лекарства на децата? Напр. има ли деца, които спят през деня или след хранене?

– Има ли заградени легла? Напр. легла с метални решетки, деца, оградени с мрежа, дървени креватчета с високи решетки, кошари и пр.? Опишете ги внимателно.


ИНСТРУМЕНТ 6Оценка на взаимодействие с дете

Мониториращите лица се насърчават да разсъждават критично за своите преживявания при общуването с деца в институции и да развиват своите умения в управление на взаимодействия и взаимоотношения. Следният на-бор от въпроси може да бъде полезен за разглеждане от мониториращите лица.

1. Какво е работило добре по време на взаимодействието и защо?

2. Какво не е работило толкова добре и защо?

3. Какво е било състоянието на детето:

– В началото на взаимодействието?

– По средата/ по време на взаимодействието?

– В края на взаимодействието?

4. Как се чувствахте по отношение на нивото на езика, който използва-хте?

5. Колко ангажирано е било детето по време на взаимодействието?

6. Как гарантирахте неприкосновеността на личното пространство и личната информация, както и чувството за сигурност и безопасност?

7. Колко добре, по Ваши наблюдения, детето разбираше темата?

8. Как се чувствате по отношение на качеството на информацията, коя-то получихте?

9. Какво бихте искали да направите по различен начин следващия път?

10. Управление на емоциите: как се чувствахте по отношение на сесията?


ИНСТРУМЕНТ 7Модел на дебрифинг на екипа

След напускане на институцията екипът за мониторинг трябва да се събере и да има дебрифинг сесия. Таблицата по-долу съдържа някои от основните компоненти на този дебрифинг и може да се използва от ръ-ководителя на екипа за мониторинг с цел структуриране на сесията. Дебрифингът трябва да се проведе възможно най-скоро след напускане на институцията.

С ЪБИРАНЕ НА ДАННИ И СЪПОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ РАЗЛИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ

– Всеки член да сподели събраната информация.

– Проверете дали направените констатации са потвърдени („триангулиране”).

– Направете съпоставка на фактическата информация. Обсъдете несъответствия в събраните данни, ако има такива. Съберете всички бележки, документи, записи и т.н.

ОСНОВНИ КОНСТАТАЦИИ И СЕРИОЗНИ ПРОБЛЕМИ

– Какви позитивни практики са били идентифицирани?

– Какви проблеми/ опасения са били идентифицирани?

– Има ли значими рискове по отношение на закрилата на детето или за неговото здраве и безопасност, които изискват незабавно проследяване? (Следва се процедурата регламентирана в Политиката за закрила на детето.)

– Членовете на екипа, които са присъствали по време на визитата или са събрали информация, трябва да изготвят становище за това за досието.

– Определя се един член на екипа за проследяване на специфични проблеми.

ДАВАНЕ И ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОДКРЕПА

– Осигурете пространство за членовете на екипа, за да могат да изразят своите чувства, свързани с визитата/ вентилиране.

– Обсъдете проблемите, които са възникнали по време на мониторинга.

ОЦЕНЯВАНЕ

– В какво всеки член на екипа се е справил добре? Какво е можел да направи по различен начин?

– Колко ефективно е било общуването в екипа? Екипът постигнал ли е целите на мониторинга?

– Индивидуалните членове на екипа имали ли са възможност да реализират ролята си в екипа?


ИНСТРУМЕНТ 8Бланка за отчет

При изготвянето на мониторинг доклади от посещения в институции трябва да бъдат взети под внимание следните еле-менти. Важно е авторът (ите) да има(т) ясно разбиране за това, към кого ще бъде насочен полученият доклад. По принцип е препоръчително докладите да бъдат достъпни за широката общественост, което означава, че е важно поверителността и самоличността на ключовите информатори да бъде защитена, особено по отношение на децата, които пребивават в инсти-туцията.

1. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО ЗА МОНИТОРИНГ

a. Име, адрес, телефонен номер на институцията

b. Име и данни за контакт на директора

c. Тип институция (напр. болница, социален дом, психиатрична институция)

d. Дата(и) на посещението(ята)

e. Членове на екипа за мониторинг

f. Методологии използвани за мониторинг:

i) Наблюдение: Колко отделения са посетени? Как е било структурирано наблюдението?

ii) Интервюта: Колко интервюта са били проведени и с кого (напр. персонал, деца и пр.)? Кога?

iii) Преглед на документацията: Каква документация е била прегледана? Отказан ли е достъп до някой вид от информацията, която е била поискана?

2. ДАННИ ЗА ИНСТИТУЦИЯТА

a. Местонахождение

b. Достъп в институцията

c. Финансиране на институцията

d. Предишен мониторинг:

i) Институцията била ли е обект на мониторинг преди това?

ii) От кого? Колко често?

iii) Налични ли са някои от предходните мониторинг доклади?

e. Резиденти

f. Персонал

3. СТАНДАРТИ И УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ

a. Материални и физически условия

b. Пренаселеност и комфорт

c. Хранене и храна

d. Облекло

e. Как изглеждат спалните помещения? Колко човека са настанени в тях?

f. Хигиена


n Наръчник за мониторинг: Глава 3: „C3. Доклад и препоръки”


4. ЖИВОТ В ОБЩНОСТТА

a. Намерете информация за налични алтернативни (на институционализацията) услуги и политики за деинституционализация, които са Ви известни.

5. КУЛТУРЕН ЖИВОТ, РАЗВЛЕЧЕНИЕ И ОТДИХ, СВОБОДНО ВРЕМЕ И СПОРТ

a. Опишете дейностите, в които децата участват

6 ОБРАЗОВАНИЕ

a. Брой деца, които получават образование

b. Къде се предоставя обучението

7. МЕХАНИЗМИ ЗА ОПЛАКВАНЕ

a. Как могат да се оплачат децата? Какви са наличните механизми за оплаквания и жалби?

b. Какви са резултатите от оплакванията? (Данни за брой оплаквания и предпри-етите в резултат на тях мерки, налична документация и пр.)

8. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ, КОИТО СА ИДЕНТИФИЦИРАНИ (УВЕРЕТЕ СЕ, ЧЕ СА СЪОБРА-ЗЕНИ СЪС СТАНДАРТИТЕ ЗА ЧОВЕШКИ ПРАВА)

a. Проблем 1 b. Проблем 2 c. Проблем 3

9. ИДЕНТИФИЦИРАНИ ПОЗИТИВНИ/ ОБЕЩАВАЩИ ПРАКТИКИ (УВЕРЕТЕ СЕ, ЧЕ СА СЪОБРАЗЕНИ СЪС СТАНДАРТИТЕ ЗА ЧОВЕШКИ ПРАВА)

a. Практика 1 b. Практика 2 c. Практика 3

10. ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

a. Препоръките следва да отразяват задълженията по отношение на спазване-то на човешките права

b. Мултидисциплинарен подход, центриран около детето

c. Препоръки към управлението на институциите

d. Препоръки към надзорния орган на институцията

e. Препоръки към централната власт (министерства)

ИНСТРУМЕНТ 9Снимки


✂

ВЪВЕДЕНИЕ







ПРИЛОЖЕНИЕ: МОДЕЛ НА ПОЛИТИКА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО 187


ПРИЛОЖЕНИЕ: МОДЕЛ НА ПОЛИТИКА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО



1. ВЪВЕДЕНИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 187

2. КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 187

3. ПРАВНА РАМКА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 188

4. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 188

5. КОДЕКС ЗА ПОВЕДЕНИЕ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 189

6. ПРОТОКОЛ ЗА ДОКЛАДВАНЕ И РЕАКЦИЯ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 190

7. РОЛИ И ОТГОВОРНОСТИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 191

8. ПОВЕРИТЕЛНОСТ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 193

9. МОНИТОРИНГ И ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПОЛИТИКИ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 193

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Процесът на докладване на опасения, свързани със закрила на детето . . . . . 194

ПРИЛОЖЕНИЕ 2: Формуляр за докладване на подозирана злоупотреба или опасения, свързани със закрила на детето, от всякакъв характер. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 195

ПРИЛОЖЕНИЕ 3: Докладване на опасения във връзка със закрила на детето в различните държави в проекта . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 197



Настоящата политика е създадена като набор от насоки, отнасящи се до всички хора, които е вероятно да имат контакт с деца при изпълнение на дейностите по проект „Идентифициране и превенция на насилието над деца с интелектуални затруднения и психични разстройства, настанени в институции” (номер на проект: JUST/2013/FRAC/AG/6348, наричан оттук нататък „Проектът”). Тя също така се отнася до всички лица, участващи в управлението на хора, имащи контакти с деца. Целта на тази политика е да защити децата от нанасяне на вреда, да гарантира, че принципът за най-добрия интерес на детето винаги се съблюдава, да опише процедури-те, необходими за докладването на проблеми, свързани със закрила на дете-то, и да осигури ефективно и навременно адресиране на всички разпознати проблеми.

2. КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ

За целите на настоящата политика:

– Изразът „деца с психични увреждания” включва всяко човешко същество на възраст под 18 години, което има интелектуален, когнитивен, про-блем в развитието и/или психологически проблем;1

– „Институция” включва всяка резидентна услуга, която осигурява цело-дневна грижа извън дома за деца, които са етикетирани като деца с увреждане, като това ги изолира и сегрегира от техните семейства и общност; .

– „Резидент” се отнася за дете, за което се полага целодневна грижа в институция;

– „Признаци на увреда” включва физически и поведенчески индикатори, кои-то сигнализират, но сами по себе си не доказват, че детето е преживяло или преживява злоупотреба или занемаряване (неглижиране);

– „Риск от насилие” се отнася до вероятността дадено дете да е прежи-вяло или в момента да преживява злоупотреба или неглижиране от друг човек, най-често възрастен, който е отговорен за неговата грижа;

– „Значителна увреда” обозначава ситуация, сериозно застрашаваща бла-госъстоянието на детето, което оправдава задължителната намеса на орган в най-добрия интерес на детето;

– „Насилие” означава лошо отношение или увреждане на здравето или раз-витието. „Развитие” означава физическо, интелектуално, емоционално, социално или поведенческо развитие. „Здраве” означава физическо или психично здраве. „Лошо отношение (малтретиране)” включва сексуална злоупотреба и форми на малтретиране, които не са физически (като, но не само, психически тормоз).

1 Децата с психични увреждания като цяло имат по-големи трудности в сравнение с останалите деца по отношение на интелектуалното и адаптивното функциониране поради дългосрочно състояние, което присъства от раждането или от най-ранна възраст. Децата с увреждания в развитието се определят като имащи затруднения в развитието, включително церебрална парализа, разстройство от аутистичния спектър и разстройство от спектъра на феталния алкохолен синдром. Децата с когнитивно увреждане имат трудности с ученето и обработка на информация, които могат да бъдат свързани с придобита мозъчна травма или инсулт.


3. ПРАВНА РАМКА

Тази политика е разработена на базата на законодателство и добри практики за закрила на детето, включващи:

– Конвенцията на ООН за правата на детето;

– Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

– Закон за закрила на детето 2000 г. (България);

– Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето от 2003 г. (България);

– Акт № 359/1999 Coll. за социалната и правната закрила на детето (Република Чехия);

– Акт № 108/2006 Coll. за социалните услуги (Република Чехия);

– Постановление № 473/2012 Coll. за прилагане на някои разпоредби на Закона за закрила на детето (Република Чехия);

– Акт № 109/2002 Coll. за упражняване на институционалнаи закриляща грижа в образователните институции;

– Акт XXXI/1997 за закрила на детето и института на настойничество (Унгария);

– Постановление № 149/1997 (IV. 10.) (Унгария) на органите по настойни-чество и процедурата за закрила на детето и за настойничество;

– Закони за детето 1989 и 2004 г. (Великобритания).

4. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Ние признаваме, че:

– Във всички действия, засягащи детето, най-добрият интерес на дете-то трябва да бъде първостепенно съображение;

– Всички деца имат правото да живеят с родителите си, ако им осигуря-ват здравословни и безопасни условия на живот. Всички деца трябва да имат семейство, което да им осигурява защита от вреда и трябва да бъдат предприети мерки за овластяване и развиване на капацитета за закрила на семейството.

– Всички деца имат право на равна защита от всички форми на насилие, злоупотреба, експлоатация, дискриминация и потисничество, независимо от тяхната възраст, увреждания, пол, раса, етническа принадлежност, религиозни убеждения, сексуална ориентация, социално-икономически статус или други аспекти на тяхната идентичност;

– Насилието или злоупотребата могат да бъдат под различни форми, включително: физическа, сексуална, вербална, психическа, емоционална и финансова злоупотреба или неглижиране, като едно дете може да пре-живее множество форми на злоупотреба;


– Някои деца са допълнително уязвими към злоупотреба поради въз-действието на предишен житейски опит, трудни семейни обстоятел-ства, физически или психични увреждания и специфични допълнителни нужди. Ето защо специалистите трябва да бъдат особено бдителни по отношение на евентуалната необходимост от предоставяне на навре-менна помощ за тези деца и да им осигурят подходящо настаняване, за да се гарантира, че са в състояние да общуват и да сигнализират за проблеми на равна основа с останалите;

– Всички деца с увреждания трябва да имат пълноценен и достоен живот в условия, осигуряващи им достойнство, поощряващи самостоятел-ността и способстващи за активното участие на детето в общност-та.

5. КОДЕКС ЗА ПОВЕДЕНИЕ

Хората, участващи в проекта, трябва:

– да поддържат най-високите стандарти на професионализъм и уважение към всички деца, с които влизат в контакт;

– да се стремят да общуват с детето на предпочитания от него език и стил на комуникация;

– незабавно да записват и докладват на своя супервизор всякакви без-покойства, свързани с децата (вижте т. 6. „Протокол за докладване и реакция” по-долу);

– да предприемат надлежни действия, според изискванията или получени-те инструкции, в случаите, когато научават, че едно дете е преживяло или преживява вреда или злоупотреба;

– да докладват за своите опасения на органа, оправомощен да извършва допълнителни проверки и да присъства на срещи или по-нататъшни дискусии, според изискванията на разследващите;

– да мислят за непосредствената безопасност на детето/ децата и за сигурността на други деца или възрастни, които могат да бъдат засег-нати от докладваните обстоятелства, поради което има вероятност също да бъдат изложени на риск;

– да въвличат децата в решенията, които ги засягат;

– да вземат предвид необходимостта от обратна връзка към детето в дискусиите с хората, които извършват разследването;

– да спазват поверителността на споделеното от децата и да разкриват релевантна информация за живота им единствено на подходящите хора в случаите, когато децата преживяват или са застрашени от значител-ни вреди. Това не засяга задължението да докладват за всички опасения или проблеми по отношение на закрилата на детето на своя супервизор.


Хората, участващи в проекта, никога:

– не бива да подценяват или игнорират ситуация, в която детето прежи-вява или е застрашено от значителна вреда;

– не бива да причиняват каквато и да било вреда на дете;

– не бива да поставят дете в риск от вреда от всякакъв характер;

– не бива да участват в действие с дете, което не попада в заданието на настоящия проект;

– не бива да прекарват продължителни периоди от време насаме с дете;

– не бива да участват в сексуални или друга неподходяща дейност;

– не бива да дават обещания на дете, които не могат да спазят.

Неспазването на тези стандарти ще доведе до дисциплинарно производ-ство и незабавно отстраняване на лицето от неговата длъжност в про-екта до приключване на дисциплинарното производство.

6. ПРОТОКОЛ ЗА ДОКЛАДВАНЕ И РЕАКЦИЯ

Всички хора, участващи в проекта, са длъжни да наблюдават внимателно лечението на децата, заобикалящата ги среда и взаимодействията им с персонала и останалите около тях. Ако имат опасения във връзка с нещо, е жизнено важно да споделят загрижеността си с националния координа-тор незабавно и да предприемат спешни действия, ако разберат, че дадено дете, с което са били в контакт, е преживяло, преживява или е застрашено от значителни вреди.

Трябва внимателно да се обмисли дали и други деца не са изложени на риск. От специалистите, които участват в проекта, се очаква да използват своята професионална преценка и, ако не са сигурни какво действие след-ва да се предприеме, да се обърнат за съвет към длъжностното лице за закрила на детето чрез координаторите на проекта и ръководителя на проекта. Координаторите на проекта трябва да се осигурят система за комуникация и достъпност, като след всяко посещение следва да гаранти-рат, че са на разположение на участниците. Неспазването на протокола може да доведе до дисциплинарно разследване.

Когато за едно дете стане известно, че е в непосредствена опасност от значителни вреди, съответното лице трябва да отбележи релевантната информация и да се свърже с координатора за съответната държава или с ръководителя на проекта, които ще се обърнат за съвет към служителя за закрила на детето.

Когато за едно дете е известно, че е в непосредствена опасност от значи-телни вреди, съответното лице трябва - в съответствие с национални-те правни разпоредби – да докладва за това пред отговорните национални органи (полиция, социални услуги, и т.н.).


7. РОЛИ И ОТГОВОРНОСТИ

– Служител за закрила на детето: Стивън Алън (Steven Allen) е служите-лят за закрила на детето на водещата организция MDAC. Служителят за закрила на детето:

– е основната точка за контакт за ръководителя на проекта;

– е отговорен за прилагането на настоящата политика в рамките на целия проект;

– предоставя съвети, насоки и консултации на ръководния екип на про-екта относно всички въпроси, свързани със закрилата на детето;

– разследва оплаквания на деца от различни хора;

– може да вземе решение да потърси външна експертиза, ако има нужда, или да предприеме смекчаващи действия в специфични ситуации.

– При обстоятелства, в които има жалба, която засяга служителя за закрила на детето, разследването се извършва от изпълнителния директор на MDAC.

– Ръководител на проект: Стивън Алън е ръководителят на настоящия проект от водещата организация MDAC. Ръководителят на проекта отговаря за координацията и плавното протичане на проекта като цяло и изпълнението на планираните дейности в Унгария. Ръководителят на проекта:

– има задължението да информира всички хора в рамките на този про-ект за настоящата политика;

– е основната точка за контакт за координаторите на отделните държави и експертите, участниците в обученията и посещенията за мониторинг в Унгария и за всички други лица, участващи в проекта, по отношение на въпросите за закрила на детето;

– има задължението да регистрира и докладва незабавно опасения или проблеми във връзка със закрила на детето от всякакъв характер на служителя за закрила на детето;

– създава и поддържа конфиденциален защитеа регистър на всички доклади за закрила на детето и запитвания от хора, участващи в проекта, по отношение на въпроси за закрила на детето.


– Национални координатори: координаторите за различните държави (Валентина Христакева в България, Шарка Душкова в Чехия и Сара Гоф във Великобритания) отговарят за управлението на проекта и изпъл-нението на планираните дейности на национално ниво. Националните координатори:

– са основното звено за контакт за участниците в обученията и посе-щенията за мониторинг в собствената си страна;

– имат задължението да регистрират и да докладват незабавно опа-сения или проблеми във връзка със закрила на детето от всякакъв характер на ръководителя на проекта и служителя за закрила на детето;

– имат задължението да се свържат незабавно със съответните местни разследващи органи, в случай че разпознаят, че детето е изложено на значителен риск от увреждане;

– имат задължението да следват процедурата по сезиране, да гаран-тират, че тя действа, и да се информират за резултата;

– следва да планират (в дискусия със собствените си ръководители, с ръководителя на проекта и със служителя по закрила на детето) какви действия да се предприемат в случай, че са недоволни от лип-сата на адекватни мерки за опазване и защита на деца или възрастни в риск;

– създават подходящи системи за регистриране и безопасно съхране-ние за всички поверителни материали;

– предоставят информация на ръководителя на проекта и служителя за закрила на детето относно възникващите в рамките на проекта въпроси на закрила на детето, които ще бъдат съхранявани в регис-тър при условия на поверителност.


8. ПОВЕРИТЕЛНОСТ

Служителят за закрила на детето и ръководителят на проекта ще съх-раняват при условия на сигурност поверителен регистър за споделена-та информация и предприетите последващи действия. Чувствителната информация ще бъде конфиденциална.

9. МОНИТОРИНГ И ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПОЛИТИКИ

Всеки месец служителят за закрила на детето на MDAC ще извършва пре-глед на документацията за закрила на детето на висше ниво, за да се гаран-тира спазването на тази политика. Всички наблюдения или инструкции за действие ще бъдат предоставени в писмен вид и споделени с ръководителя на проекта и релевантните членове на екипа на проекта.

Изпълнителният директор на MDAC е упълномощен да предприема ad hoc управленски прегледи (преразглеждания) на цялата документация за закри-ла на детето.

Тази политика ще се преразглежда редовно, най-малко два пъти годишно, от служителя по закрила на детето, ръководителя на проекта, изпълнителния директор на MDAC и националните координатори.


ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Процесът на докладване на опасения, свързани със закрила на детето

Мониторингова визита: участникът

прави наблюдения в институцията

Участникът незабавно информира националния

координатор и ръководителя на проекта

ПОДОЗРЕНИЕ ЗА ЗЛОУПОТРЕБА

НЕ СЕ ИЗИСКВА ДЕЙСТВИЕ ЗА ЗАКРИЛА

НА ДЕТЕТО

Участникът документира опасенията си, използвайки бланката за докладване на

опасения, свързани със закрила на детето (Приложение 2), и изпраща доклада до

ръководителя на проекта

Ръководителят на проекта съхранява доклада в заключената папка за въпроси относно закрила на детето и информира длъжностното лице за закрила на детето

Длъжностното лице за закрила на детето дава насоки и инструкции на

ръководителя на проекта и националния координатор

Необходимо ли е да се докладва на

съответния национален орган?

Националният координатор се свързва с отговорния държавен

орган

ДА

ДА

НАЦИОНАЛНИЯТ КООРДИНАТОР

ПРОСЛЕДЯВА СЛУЧАЯ НА ДЕТЕТО

НЕ

НЕ


ПРИЛОЖЕНИЕ 2: Формуляр за докладване на подозирана злоупотре-ба или опасения, свързани със закрила на детето, от всякакъв характер

1. Информация за докладващия

1.1. Име:

1.2. Роля в проекта:

1.3. Длъжност:

1.4. Работно място:

1.5. Опишете връзката си с детето:

1.6. Данни за контакт:

– Имейл:

– Телефон:

– Мобилен телефон:

2. Информация за детето

2.1. Собствено и фамилно име(на) на детето:

2.2. Пол на детето:

2.3. Възраст на детето:

2.4. Данни за контакт на детето:

– Имейл:

– Телефон:


– Адрес:

2.5. Настойник(-ци) на детето:

2.6. Данни за контакт с настойника:

2.7. Институция, в която живее детето:

2.8. Директор на институцията:

2.9. Данни за контакт с директора:

– Имейл:

– Телефон:



3. ПРОБЛЕМЪТ

3.1. Характер на проблема – напр. предполагаема физическа/ емоционал-на/ психическа/ сексуална злоупотреба , неглижиране, риск от нара-няване или други опасения:

3.2. Вашите лични наблюдения (моля, правете ясно разграничение меж-ду факти и мнения):

3.3. Информацията, събрана чрез разкриване от страна на детето (моля, посочете това, което то Ви казва възможно най-точно):

3.4. Информация, предоставена от други източници (моля, посочете и Вашия източник):

3.5. Местоположение на предполагаемия инцидент:

3.6. Дата и час на предполагаемия инцидент:

3.7. Информация за предполагаемия извършител(и):

4.0ПРЕДПРИЕТИ ДЕЙСТВИЯ

4.1. Опасението беше докладвано директно на :

4.2. Дата на докладване на служителя по закрила на детето:

4.3. Предприето действие:

Настоящият доклад ще бъде третиран като поверителен и ще се съхра-нява в заключена папка на сървъра на Център за застъпничество за пра-вата на лица с умствени увреждания (MDAC). Докладът ще бъде достъпен единствено за служителя за закрила на детето на MDAC и за ръководи-теля на проекта.

Дата:

Подпис на докладчика Подпис на служителя за закрила на детето


ПРИЛОЖЕНИЕ 3: Докладване на опасения във връзка със закрила на детето в различните държави в проекта

БЪЛГАРИЯ

Терминът „дете в риск” е дефиниран в Закона за закрила на детето, пар. 1 (т. 11) от Допълнителните разпоредби. Чл. 7 постановява: „Лице, на кое-то стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане”, Държавната агенция за закри-ла на детето или Министерството на вътрешните работи.”Пар. 1. от допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Зако-на за закрила на детето определя термина насилие и видовете насилие.

Установен е координационен механизъм за междусекторно сътрудничест-во за работа по случаи на насилие или риск от насилие над деца, както и за кризисна интервенция. Разработена е подробна процедура за реакция, коя-то е подписана от всички ресорни органи. Приложение 1 към процедурата определя ролите на съответните заинтересовани страни. Приложение 2А очертава мерките, които да бъдат предприети и времевата рамка за реакция.


РЕПУБЛИКА ЧЕХИЯ

АГЕНЦИИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Член 6 от Законодателен акт №359/1999 Coll. за социално-правна закри-ла на детето (наричан по-нататък „законът”) определя работна дефи-ниция за „дете в опасност”, което е в юрисдикцията на местния орган за социално-правна закрила на детето, който разработва индивидуален план за защита на детето. Деца, настанени в някаква форма на институ-ционална грижа за период по-дълъг от 6 месеца, или, които са поставяни там редовно, попадат автоматично в тази категория. Деца, настанени в институционална грижа по силата на Законодателен акт № 109/2002 Coll. за упражняване на институционална грижа (..), попадат автоматично под надзора на прокуратурата.

ПРАВО НА ДОКЛАДВАНЕ

Член 7 от Закона посочва, че всеки човек може да докладва свои притесне-ния, свързани с упражняването на родителски задължения, на органа за социално-правна закрила на детето. И, тъй като всеки може да направи онова, което не е изрично забранено от закона, логично е, че всяко лице има правото да докладва всякакви притеснения и тревоги за благосъстояние-то на дете, настанено в институция.

Всеки човек може да докладва притеснения и тревоги относно дете на:

– всеки орган за социално-правна закрила на детето;

– местния полицейски участък.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ДОКЛАДВАНЕ

Няма специфично вменено задължение на всяко лице да докладва своите опасения за безопасността на дете, освен ако институцията или физиче-ското лице не заема специално упълномощена позиция (напр. училищните и институционалните власти, лицата, овластени по силата на чл. 48 от Закона). Задължението им за докладване е ограничено от тяхното профе-сионално задължение за спазване на конфиденциалност, което обаче може да не се прилага в случаи на съмнения за насилие, които трябва винаги да се докладват на органа за социално-правна закрила на детето.

Съществува, обаче, общо задължение за докладване, учредено от Законо-дателен акт № 40/2009 Coll. от Наказателния кодекс. Според чл. 368, за престъпно деяние се счита недокладването пред съответните органи на съмнение за извършено престъпление (т.е. злоупотреба с дете).

Налице е също така задължението да се предоставя информация, която органът за закрила на детето изисква от социалните услуги. Това задъл-жение произтича от чл. 53, ал. 1 от Закона. Социалната услуга не може да се позове на задължението за конфиденциалност в случаите, когато е налице съмнение за малтретиране или неглижиране на дете.


УНГАРИЯ

ПРАВНА РАМКА

Раздел 17 (1) от Законодателен акт XXXI от 1997 г. за закрилата на детето и института на настойчничеството (наричан оттук нататък унгарският закон за закрила на детето) гласи, че всички физически лица и институции, вкл. НПО, ангажирани в дейности от системата за закрила на детето, са длъжни да:

– докладват опасенията си за сигурността на детето;

– сезират ресорните власти, ако детето показва признаци за сериозно неглижиране или ако са налице други условия, сериозно застрашаващи детето, и/ли ако детето представлява опасност за себе си.

Неизпълняването на гореописаните задължения може да доведе до дисци-плинарно производство.

Раздел 17 (2) от унгарския закон за закрила на детето гласи, че всички унгар-ски граждани и неправителствени организации, застъпници за интересите на детето, имат правото да сигнализират за свои опасения във връзка със закрилата на детето пред системата за повишаване благосъстоянието на децата и да сезират съответния орган в случай на съмнение за злоупо-треба.

ДО КОГО СЕ АДРЕСИРАТ ОПАСЕНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗАКРИЛАТА НА ДЕТЕТО, В УНГАРИЯ

Тревоги и опасения във връзка с дадено дете могат да бъдат докладвани от всяко физическо лице на:

– местния орган за благосъстоянието на детето;

– местния център за закрила на детето;

– местния полицейски участък.

Данните на физическото или юридическо лице, подаващо сигнал, свър-зан със закрила на детето, може да се запазят в тайна при декларирано желание.


ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

В Англия/Обединеното кралство опасения за благосъстоянието на дете (всяко лице под 18 г.) трябва да бъдат докладвани пред районната служба за социална грижа за детето в съответствие с Националния координационен механизъм за съвместни действия в защита на децата от 2015г.; опасения, изискващи спешни действия за непосредствената безопасност на детето, следва да бъдат докладвани на полицията (999), а опасения или подозрения за персонала следва да бъдат докладвани на определеното длъжностно лице от местната власт.

Опасения от всякакъв характер по отношение на безопасността или бла-госъстоянието на възрастно лице също трябва да бъдат обсъждани и разглеждани в съответствие с политиката за закрила на възрастните за съответната страна; във Великобритания Ръководството към Глава 1 на социалното законодателство от 2014 г. (2014 Care Act) предоставя насоки за докладване пред службите за социална грижа за възрастни на опасения за безопасност/ злоупотреба с възрастни.

www.mdac.org/charm-toolkit