ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ - cefules · вливат и се сливат, имат свободна...

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

1

ÅÂÃÅÍÈ ÃÅÍ×ÅÂ

2

Обичам теЛирика

Евгени Генчев

2014 г.

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

3

ПРОЛЕТ

Два топли кръга около очите.Две капки роса в една сълзасе сляха. Един дъждец самотен,жребче леко тропваше с копитце.

Сълза сребърна и нежна, плъзнасе надолу. Окоси тревата. Мъглатавдигаше се като перла, две душиможеха да продължат нагоре, сляти.

Казаното казано е между двама.И трети няма да припари. Можестреснат да остане. Сълзата радвасе за двама. Любов без измама.

Прегръща ги росата, не иска да гиизостави. Два топли кръга околоочите. Ще живее тази драма. И васще ви прегръща една сълза голяма.

Две вечности се сляха. Мъжът вжената. Жената пожелала него.Две слънца горещи, ще пърляткато свещи, таз любов избрана.


4

НЕ Е РАЗДЯЛА

Тази утрин, отсечено дърво ли станах.Трескав разсъждах, най-красиво. Еднамечта за теб замислих. Мечтаната мечта.Обмислях чистото ӟ съдържание.

В пустошта на моята греховност, трепнах.Изгърмя небето някъде наблизо. Има всякоправо!Отвори се вълшебно. Видях го гордо.Беше подранило. Като моята мъжка сила.

Моята слабост в твоята радост оживява.Искам да кажа, двама жадуваме наслада.Не мога да отричам степените на небето.Ти една жена си, тръпнещо неовладяна.

Неуморима си в сън и в песен. В глъчтана тази есен. Разбирам, не си доволна.Мислиш тайно за раздяла. Избор лош е.Пред нас разстила безкрая наслада.

Няма да повярваш. Бързо всичко сеподрежда. Като шега, като сезоннатаодежда. Мога да ти дам моята надежда.любов и мяра. Днес до нас се свеждат.

Ще бъдем летящи. Като в сън отприказка за пеленаци. Млякото нанашата вселена ще ни подклажда.Моята сила и твоята велика жажда!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

5

ПРИРОДАТА Е СМЕЛА УЧАСТ

Сливах се с природата неволно,неволно я унищожавах. Защо гоправех. Нали я уважавах. Налитя живота дава с въображение.

Сливах се с хора от разстояние.Отчаяние ли беше. Или съдба невинна.Като сладко от боровинки.Като листа висящи от дървета.

Сливах се, а съжалявах. Може лида не я обичах. Не вярвам. Обичамда се сливам с нея, не да съдя. Даживея, размислям и съществувам.

Моята природа е силна. Не личи,но се долавя. В гората сам попаднахтайно, сладко. Да обичам честно. Дасе радвам на природата в мелодия.

Птица пойна сутрин да ме пробужда.Наистина ли се сливах с природата.Уважение изпитах, изпитания получих.Научих да се размислям, и сполучих.

Оставям я в мирът да живее. Да нетърся помощ. Смело предложение.Усета нашепна: спри, и слей се с нея,това е най-мъдрото решение!


6

ПРОЛЕТ И ДУША

Тази пролет цвете ще разпука своятаприрода. Ще бъде меланхолия съдбовна.Ще бъде вятър, ще бъде уханието насвободата лековита, сам да чакам края.

Ще минават хората един край друг, безда се познават. Но ведро с радост ще сепоздравяват радушно, хубавото времеви очаква. Искам и аз да се разсмея.

Няколко листа от дърво зелено линееханад мене. Животът винаги ще продължава.Тази пролет ще бъде дъждовита. Еднакобилка бяла там в гората е заживяла.

Очаквах пролетта като глас от звуцитена птици. Вятъра нежно ще погалва дървоцвете и потоци бликащи и ведри. Не узнахзащо така се случи всичко, лесно бързо.

Зимата отмина. Бяло чудо претопено.Сега е друго време в пътя на съдбата.Кого да съдя. Че имал съм претенции.Чакам смъртта, смел в старостта си.

Скоро ще премина в своята реалност.Тук не успях да я открия. Магията несе получи. Но къде отидоха мечтите...Вече се приготвих - пролетта дошла е.

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

7

БЯЛАТА ПЪРТИНА

Многолюбие вживот, сритъм от свободентанц, дух особен,стъпваш горда ти,погледнала нагоре в уморенотонебе, очаквала си птиче ято,видяла кедровите ми очи,шарят в простора чисти,препирните,обичат да гълчат,помълчи!... случило себеше и преди,днеска съм угрижен, мисляза нашата самотност, доореха притиснати сме,наоколо дъжда вали, сърцетоот кръв обляно пулсира имолитвено кънти,остава още малкосняг да ни посипе,ще оставимследи в бялата пъртина,страшна мисъл, горестнасълза...


8

ЕДНА ГОЛЯМА РАДОСТ

Вървеше майката голяма, сълзиоставяха отпечатък на земята,една душа ли имаше за мен тогава,хлапак, изпаднал в мелодрама.

Къде изчезна майката всевишна,защо само спомена остана да бъдевдишван, колко време веч измина,синът мълчейки с хората се слива.

Едно дете бе родила, но детето,беше причудливо, имаше и другасила, необикновена, а тъй човешка,бликаща от душата му зрялост.

До Отца застанал, в сатана загледан,какво ли става на земята, ясно всичкобеше, и всичко знаеше детето - еднамолитвена душа смълчана, не за слава.

Една радост и едната мъка най-велика,вдишваше детето, откъснато отдавна отутробата избрана на родната му майка,бога я посочи, нека я обичаме такава.

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

9

СВЕТЪЛ СВЯТ

...Искамда те виждам,отново пак и пак,усмихната, щастлива,в този светъл свят,искам да съм с теб,питам точно за какво,но отговор не търся,все едно защо...

ТВОРБА

...търсещият,потъналв мисъл, в мисъл извук, попита:- Кой създадеме, Кой създадеизобилен Рог...ядосан беше малкиятразбойник,в въглената нощ,право даде си дапреразмисли,какво създаде в човекаБог,- ...Коя е Силата, създала Бог!...


10

СИГУРНО НЕ ВЯРВАШ

Продадох всичко, къщата, оджака,дланите от мек кобалт, душата отопален камък, още двора, пилците,петела, камънака, сламата, топора,

исках теб, моя орис, облеченав зелен сатен, твоят глас да чувам,много време да си с мен, неожънатжитен клас, да те притежавам,

ще те чакам до последен час,там на първият ни бряг, къдетотоплихме телата си, мечтахме закъщата от кал, дърво и слама,

искаш ли отново да сме двама,макар и остарял, друга къщаще направя, да живеем в сговор,весел смях, сигурно не вярваш,

виждаш отдалеч, къщата обитавадруг човек, не се гневи свирепо,ела, сама, имам сила не за къщаобикновена, белите крила,

ще получим ценност щедра,нова младост, къща от сребро,злато, стъкло, още мога, и словоза слънчевия дом, дар от Бога!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

11

СЛАДКО СЪНОТВОРЕНИЕ

Предлагам ти една илюзия, можеби не е илюзия, признание, скитамсам в желания, сънотворения отопределения, прости намерения,

предлагам ти едно вълнение,ще ти потрябва, може да ме няма,то само живее, живее ли, с теб съм,галя твоите нежни нарицания,

искам да добавя шепа милостиня,не е съжаление, нарекох любовтаси милост, прости и прегърни ме,предлагам голямо упование,

далеч от нас вилнее извор бликащ,вместо мен, можеш да го обикнеш,извора пак ще бъда аз, няма да темамя, мое чисто увлечение,

предлагам повече от едно смирение,пред прага на детска люлка, при насще дойде мъничко създание, ще гообикнем, ще бъдем майка и баща,

ще гукаме над него, разговарям впредложение, мое сладко сънотворение,да те обикна, да го обикнем, обещавамда отдам своята мъжка чест и обаяние!


12

ОБИЧАМ ТЕ!

Чудно беше нашето въвличане,приказна дъга, връзката нистранна, нощен танц на пеперуди,скрито се съблича гола е,

дори цветята се задъхваха, прашецатегнеше листата им, будните в тозичас пернати песен бълваха, светът лиспеше, или бяхме рано се събудили,

искам нещо да ти кажа, но словатабягат от уста ми, как да бъда точноопределящ се в чувствата си млади,удължаваме дните на дружбата,

не мисля, че отмиват чувствата,искам да прокъсам паяжината,мога да издържам думата си,казвам невероятното „Обичам те“,

чудо е призванието да се любимв мълчание, може стон остротоухо да чуе, има ли значение, щомчудо процъфтя в бялото сияние!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

13

СИЛНА ВРЪЗКА

Влюбени са дъждовете, един в друг севливат и се сливат, имат свободна воля,избират между небето и земята, тяхналюлка детска е реката, там след всекиплясък си почиват, после поемат своитеспирали, не по път във водитена блато застояли, като оси бръмчатнавред, не се отричат от любовта си,за бъдеще не мислят, волно галятнебеса си, не искат да чуват заразлъка, спрат ли да вилнеят, далечса от живота, близко до смъртта си,влюбват се дъждовете във ветровете,край тъмната гора среща определят,идва час, в който тихо, тихо се разделят,не да скъсат по между си, връзката сичиста по-силна изковават, а рекатаим се усмихва, и тя се вълнува,потърсила тяхната венчавка!...


14

ПОЗВОЛИ МИ ДА ТЕ ОБИЧАМ

Река от лилавите цветя, поток от сребро,трева от пурпурната свян, от бога е отбрана,и една мечта, легнала в таз земя, как да неповярвам в чудеса, в тези времена надрани

Небе от лазурни кристали, ръцете ти,нежните опали, гърдите овални от копнежи,косите ти, от реалност в черно, и буднитеочи, очи на детето, чисти са засмяни

Как по-бързо да избягам, някъде отвсичко надалече, как ме увлече, какнощем луната от прозореца наднича,да вижда как сам обречен разсъждавам

Как трогнат пак пропадам, как цветето втебе пулсира, как сърцето ти в устнитесе спира, и как, прости ми прекрасна, какуспя да ме хвърлиш в треската небесна

Да не мога да те забравя, да ми е труднобез тебе, река от лилавите цветя стича сепо твоето тяло, детето вече бе разбрало,че тук времето етично до нас е спряло.

Ела и без страх вземи ръката ми, с нея можеда ти даря душата, как тихо мърка коткатав тебе, дали узнал съм най-сетне, че е ясновсичко, в краят на тази вечност най-голяма.

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

15

КАЖИ МИ

Тaнцува самодивата,с талия на цвете крехко,сяда междуминзухарите,причинява вятър,оголва костите, освобождавасъс вятър перата им,белите, после хуква нагоре,нали е вятъра,и с багрите на папагалите същоиграе си, Ниагарски водопад,от ад пристигаща,водата ӟ е силното налягане,става взризовоопаснодори за гигантите,за мамонтите и съблезъбите,идват на помощ динозаврите,зъбите им изгниливече не вършат работа,тънцува самодивата,разбираща, че е излъгана,този път не е от природата,от едно съзнание,дошло в съзерцание,чудни влеяния,с една мечта летятпонякога Елфите,но днес е чудна епоха,когато ехото свивасе заедно със знамето,идват добрите създанияима само един свещен път,да уважаваш Любовта и даи казваш: Прекрасна си!...


16

ПРИЗНАЙ

Признай, че ме обичаш, че междунас има топъл дъх, признай, че моретоясно ни обгръща пак със влажен лъх,признай пред Бог, че всичко знаеш,

разкажи на Бог-а, колко пъти мепрегърна, колко още се мъчиш даизбягаш, без да съм те спирал, кояси, знам, че можеш да побеждаваш,

зная, че ти не можеш да намразиш,даже за добро, един дъх остана помеждуни дели, лятото отмина, пристига пъстраесента със свои багри и сълзи,

признай пред Бог-а, кое най-много теранява, че те изоставих, или че заграбих,душата ти, разпалена от моите ръце, къдеще стигнат тези глуми, просто Му кажи!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

17

ОГЪН ВЕЧЕН ЩЕ ВАЛИ!

Чувство трапчиво ме подклажда,под една липа, една женапиташе как живея, крайстарата река, питаше ме тазжена щастлива, дали ли съм сам,разбрала, силата на слабостта,в този и този час, се чувствам толкова зает,със своето безверие, не в любовта,в себе си надничам, дали пък не е суета,таз жена скъса дрехата, черниятси шал кресна полудяло:- Хвърляй дъждобрана от сълзи,ела прегърни ме, не разбираш ли,огън вечен ще вали...


18

КЪМ ЗВЕЗДИТЕ

Откритието на деня е утрото,когато слънцето изгрява,виждам сиянието магнетично,в мисъл се долавям, различно,виждам облаците прегърнати,разведиляването е особеновероятно към звездите,земята гръб обърнала е,смее се, готвя се за веселбата,отиде си горещо лято,здравето на планетатасе влушава, търся вшкафа одеало, да я завия,после ще почакам, лицетода загрее, някъде дочувамехото на планината, знаяче е здраве, слагам тялотоси едро, на олтара,там приличам на палячо,облякал се в черно,отдолу - пъстра дреха...

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

19

ПОЕМА ЗА КАТОРЖНИК

Понасяше каторжник труд,в студ, пек, душа му искаше да еспокойна, може ли каторжник всичко,скиташе с мисъл, пропъдил умора,в миг падеше за час, надигаше сетежко със силата си страховита,можеше всичко да понася,исках да го питам лично,не ме погледна, работеше в упорствотой каторжник щастлив в нещастиевелико, вече зная, замислил, бягствопрез железни порти, издържалтруд, упорството на моите въпроси,ясно стана, душа му бе голяма,навярно жена с деца загубил,жестока участ, по любов отнета,не питах вече,тупнах рамо: - Момко, нямам нищо, каторжникставам!... - Не, ставай! Станеш ли, няма дада избягаш!...


20

ПОБЕДЕНИ ВОИНИ

Съзвучие от ромони на птици,още много пъстрота, прекраснатамелодия, надига глас в нощта,пречупено от мълчание съществоизгаряше своето присъствие, една рекаот бисерна вода с нежност,спускаше се долу, изправенбор, зленееше в приказната осанка,една жена изправила се снага,танцуваше тъгата по оназлюбов незрима, дошла с буйнитепробои, паднали в нейнете нозе,с вик на победени воини!

ХРОНОЛОГИЯ

Сравнителното похищение,маговете, магиите, молците,тръгване в обръщение, взори поколения, хронологияза истината, тази, откритата,страстната, независимата.

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

21

ЛЮБОВТА Е ТУК

Гори земя в изнемога,звезди милват и челото,сова клокочи в дъбрава,забрава я понася, впокоите на водосвети,вълни от гореща пара,огън пося жарта си,любов дошло е тука,лъчи протяга, ликувасилата на светлината!

РАЗБИРАЕМО

Издирването на пътятпродължава, чакайкисвоята награда, колкопъти, пътят отминава,край безкрая живеем,търсейки устои, частицасветлина от бога,в сърце - тревога, разлъкатапътя вгорчава, влюбенитепобеждават, когатонощвите на желаниятагорят разпалени в нощите!


22

БЕЗДУМНО

Мисли за обсъждане,изнемогата, на птиците,чистят рани, със смисъл,клонките на храстите, чакатвластите, часовете, виятв безлунието, барабанинебето, с бисеритена дъждовете, чудните,питайте бездумно капките,любов ли крият, думите!

МОЛИТВЕНОСТ

Любов в любов, любовта къмдругите, отдих в ранимостта,светли пътища... към другите,молитвеност за възкръстване,път, в пътя света на волята,сън в съня, коловоз по друмите!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

23

ВИНАГИ РАЗЛИЧЕН

Вехт човек с име, поетнаричан, понякога не е поет,вехтошар е, с дълга лятнамисъл, дали се плаши,сигурно ликът на хората,преобрази ли се поета,вехтошар ще бъде вечността,вехт човек, симпатичен,нима ридае, с лилавите очиостана винаги различен!

ИСТОРИЯ НА ДЖУНГЛАТА

Неопитността проваля всичко,може, бистрата вода на кал дазаприлича, неувереноста пораждасъмнения, не увлича, несретникпокрив търси, в палт да го превърне,опитността в лъвът и силата,могат да го изиграят, и ако такасе случи-трябвало е, цярат вджунгла ще гладува, плячкатабудува, смелостта изчезне ли,няма магия от омаи, дали такаще бъде, кой може да узнае,плътта ще иска своето до края,така повелят строгостите наопитната джунгла, лъвът загинели, тя невесело ще се обърне!


24

ПОНЯКОГА...

Както е според природата,всичко се разменя, понякогаживота трудност е, понякогарадостта в задругите,в света обитават духове,не всякога са бели, така било еи така ще бъде, дори споредканоните, черните убиват,изкушават, мачкат, белитесе сражават, защитават, каквиса средствата, знаем ги, такаживеем, от безконечно време...

САГА

Дъжд лееше земята, студенобеше, отвътре топлината,врабче скачаше в локвите, чирикав изнемога, есента отминава, чакапо-студена зимата, дерзая слънце,в парка майки, децата да люлеят,природата живее трудна,птица да запее ли копнея, слагамв душа своето умение, калявамтвърдината в себе си, горещодиря пътищата в друмите!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

25

ДЪЛБОКА НЕУСЕТНО

С руйно вино закърмен отдядовата механа, с погача билнагощаван от бабина ръка,всеки ден бил е празник, докатоотраснал, в близост с едновълшебство, създадено да гообиквам, беше старата скала,там където се спускат каторомон, не единствен спомен,един остана, до скалата крехкатамома, в шарена носия, в дълбоканеусетност, в бъдещето начертано,хормонията сляти, след годинитев своите занаяти, заживяхменеусетно с веселото на децата.

НА СЕВЕР

Преминава промяната в свистене,цветният озон на морското студено,в плоскостта на идилията, щастиетое с мен, отивам някъде на север,където плуват, морски лъвовете,айсберги рушат се бликат в своятбял вселен, хъскита се скитат поледовете, търсейки храна, мечкитевбесяват се, с лапа сразят ги, щеприключат, хищните на север,пингвина снася яйцата си,остава в северната ледовина!


26

ПОВЯРВАЙ

Казвах ти, че сме малко вода,огън тлен, че моретата, къдетоплувахме понякога, ще остават в нас,целуваха ни те, моретата, като деца,често звезда дарявах ти, не самовлюбването, акта, взаимна прямота,мислех над това в нощите,когато оставах сам, връщаха се образите,държаха ме в плен, измина време,вярвахме в пълното прераждане,вечността, сега сме в бялата магия, и ощеповече любов в бляновете живеят кълновете,а пътят широко отворен е пред нас!

ЧУВСТВЕНО

В очарованието на вечерта съмнениеме гложди, но мога спокоен да заспя,в уханната прeгръдка свежа приемах мисълта,миг преди да се разсъмва, да съм твоетодобро, да оцеля в миговете, на животасвоето ждрело, докато възкръсненежността, с която те владея, такаще премине деня, в интензивна близост,с небето, което ми е баща, блясваттвоите ръчици, пред прага на отворенаврата ще застана като свещ, да те изгарям,колко мъдрост има в това, дъхът тида изпия, да проумея чувствената яснотадо корабната мачта на наш’та, наш’та орисия!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

27

МИСЛИТЕ ЗА НАС

В утрото притихнало дишах напресекулки, в небето бягаха заспалопеперуди и светулки, някакво птичеврещеше на проклето, но явно бешеспало до мигът на прозирането,когато слънцето в лилаво се издигаше,ръката ми към гладкото бедропристигаше, чувах лекият ти ромонда продължавам, с ноктите си трепнали,устните ти шепнеха:- ... скъпи!,птичето проклето изврещя,заклокочиха невроните,с поредното обличане на мислите,нали в прелестите се увличахме!

ВРЕМЕННИ ОКОВИ

Виждам странното лице,ударило ме в ритъма на пулса,пристигнал тука, паднахапървите сълзи на идващатаблагост, сетне лица в образот икона, есента похлопвана плещите от кедър, другасвежест, идвам с всичкитеканони, да обичам в коренитеот вени, със своите закони,когато съм готов, ще го направя,идват времена да те притежавам,скъсвайки със хласт временни окови!


28

ОЧАКВАНЕ

Свелини, зад тях бреметона бронята, огъната,не бива да се чупи, може дапонася удар, може безмълвнода ръждяса, като леденитекълнове, които раждат звуцитекогато иде пролет, със свежотополъхване!

ВГЛЕЖДАНЕ В СЕБЕ СИ

Летенето е като радостта ми детска,думи да подреждам, дрешка да почиствам,да се вглеждам в себе си и да се откривам,да виждам в огледалото душата, нанякой по-различен, да не бъде като мене,ревнив, влюбчив и нежен, понякогаужасен и капризен, друг с бръчки начелото, и една сълза, там в края, набрега, светлината целунала се с добротодори в черното море, където падат гроздоветеот небето, пристигат дроздовете и гиизкълвават, какво не искам да сеслучи, вечност да ми обещават, товане е човечност, летенето е радост,на него никой няма да ме учи,само жаждата на детската ми участ!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

29

СИЛАТА

Ще греят ли слънцата, жълтите,големите, ще пеят ли пламъците,черните, изгарящи, ще живеятли хомотите на хората, оплетени,не в интригите, любовните,облечени в думите, самотните, щеговоря ли отново за любимата, щекъсам ли цветя от градината, щебъда ли мъжът, който пак поваляс нежност и със силата, щескоча ли във езерото, там, къдетоплуват светлините, ще падна лиотново от високото, но падам линяма да се моля, защото пак политам!


30

ЛЮБОВТА НЕ СИ ОТИВА!

Като ехото дойде, тръпки откопнеж обхванаха ме, лъхнавремето на отлива, друго време,време на твоята ранимост,от порива суров, на бурята раждащапоемите, бляскавото утро пак дойде,с теб да се прегърнем, видя ли как ехотосе спря, слънце на луна, преобърна се,не бързай, ела, не давай гръб,поличба за истина, вяра, любов,в огън може да се превърнем, и пътятна нашите тела имат силната надежда,да предем в тиха белота най-красиватаодежда, добър е този ден да ти поднесапризнание, че любовта не си отива,че някога съм бил в тъмната гора подедно дърво, прегърнал те с нежност,и гъвкавостта беше твоята безбрежност!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

31

КРАЯТ НА БЯЛАТА МИШКА

В едно съдбовно утро с цигара в уставървях прекрасно влюбен в една бреза,докато римувах в детска стъпка, най-трудна всвета, поредният си стих, видях аз мишкабяла да тича ужасено пред черен котарак,и бягаше мишлето, от ужас май обзето,спасявайки кожухчето си бяло, с последнисили, и сърчицето разтуптяно, но етонай-ужасен миг настана: настига котарака чертози малък стих, захапва го и го разтърсва,започва да вали, ех, че край, ех, какъв еживота на белият мишок, вече няма дапохапва хлебец, сам стана на храна, амаче беля, ама че ужасна история, в утринта... . .


32

ЩЕ УЧА УРОКА

В мигове на спокойствие, докатослушам тишината, легнал в тревата,откривам каква пропаст е зейнала,какво слънце е грейнало, ставам,тръгвам, но спъвам се рязко, политам,имам криле, приказка страшна,хората явили се, земята заселили,със чудните разкази, за миговетена тишината, някой ме пита:- Какво си направил ти за земята?- Трябва ли?!Казва:- От тази приказка те отпращам...- Каква приказка?!К`во те прихваща!... още не схващам!...разбирам, живота отдавна вървив посока веселие и радост, днесще уча урока, и щом го науча, накитара ще свиря на плодни дръвчетасъс златните струни, на добритехора, приятели драги и мили!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

33

ТВЪРДЕНИЕ

Толкова е трудно да постигнешравновесието, изглежда лесно,тръгнеш ли към него, можешда го следваш, то напред да бягаи да казва със смях доволен:- Аз съм Съвършенство!Колко трудно е днес да бъдасебе си - уверен, постоянен, да съмкрасив като явор, да давам дар ухаенкато мечтата си , да съм нехаен,да бъда бляскавото злато, да съм ясенизправен над земята, орел виещ сеотгоре, да съм здрав и силен, да съмвятъра упоен, да, колко трудно е да съмдостоен, да постигна равновесие,без да мисля, че е съвършенство,но пътя няма да е лесен, и песен неще да бъде пак живота, ще съмчовек достоен, не в съвършествов равновесие, ще съм камък,останал свеж след дъжд пороен!


34

ЕДИН С ДРУГ

Стига ли една любов, но любовтаедна ли е, виждам в черничевите тиочи толкова радост преплетена втанц със сетивност от светлината,дали любовта наистина една е, немога да се закълна, но ето как сеспуска слънцето над здрака, дарадва твоята снага, и как полятаразцъфтяват в шепите на твоитедлани, къде се дяна онова момичемалко, което някога било си ти,навярно съм сънувал сън магичен,има ли по-силно от любовта, едва ли,звучи като текст заучен, но нямамяра за това, една любов на менми стига, твоята любов, в тозисвят тя не е една и съща, различна,като лилия и липов цвят, сега евреме за разходка в парка създаденот мечти, с мисълта за Бог, отдаденина сладостта, ръката ми ще държиръката ти, и всичко ще е просто!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

35

ЛЮБОВ ВСЕМИРНА

В езерото ляга бяло Цвете,с любвеовила си в Лебед,с най красивите криле,и перата по ръба да састрашно черни, каква Любов,тънцува Лебеда с крила,изпивайки Всемира, времеза разтуха, ах как се леесладка вечерта, как се любятв мрежата мечтите, тазинощ Цветето въздиша езернов звездите, Лебед бял нямада заспива, ще тънцуват еднокрило и едно цветче, ще сесвържат в игра безспирна,не, не бива дори за миг да сабезмълвни, утрото ще дойдев огнен вик, да ги пробудис Вълните на любов Всемирна,но без заблуди, чудна светлина!


36

ФЕЯТА И ВЯТЪРА

Пристигаше стихийно Вятъра,над пъстрите поля нежен лягашедо брега на ручея, изчакал бързатавода, от нея раждаше се Феята,Вятъра направи ӟ букет цветя,втъкна ги в косите, тези, нейните,като в приказка за вечността,после хукваше на воля, далеч впросторите, където пеят песниоблаците страстни, със своятбурен топъл дъжд, тогава, разлясе лятото в свободата с вик,отиде нейде Вятъра, никой незнаеше къде, една тревичка натопка сви се:- Не беше ли това Принца наЗората, живял в небесата с векове?...Отговори Вятъра със гърлен тътени безспорна мощ:- Вече съм готов да се завърна!Чакаше го Феята край бързата вода!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

37

ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ

Спускам се в Нищото, и Нищото спускасе в мене, казват, „Ербаплия!“ - цял съм врани, в дъното на небето нали там лежиподхранено детето, нали звездите светятза него, заради умното чело, очите големи,за сладките усмивки и бъдните поеми... нализатова момче роди се да пише и да пее, налииска с Нищото да се пребори, нали си бешемалко любовник и... Нищото над негобдеше сурово!

АНГЕЛ В САМОТНА НОЩ

Колко пъти срещам любовта ти,а не зная, че е любов, колко пътилунно злато разпилявам, тамнакрай безбрежният покров,колко време трябва да измине, даразбереш - за теб и днеска съм готов,да бъда твоят Ангел в самотна нощ, нодали съм се лъгал, че съм смел всвоите води, бил съм риба, налитака ми каза... помня силен бях,както е по житейски, съдбата нираздели, измина време, разтърсих тялонамерих сили, под дълбокото небе,омерзено тръгнах на дълъг път,към теб, дори не чул могъщият тикопнежен зов... нали съм твоят Ангелв самотната ти дълга нощ!


38

САМО С ТЕБ!

По-добър съм бил и по-щастлив,отражение в река, блато в блатото -злато, бил съм по-ревнив, по-ясенкато слънчев ден, така ли беше някогакогато бил съм млад, че по-добре щебъде да остана духом с теб, да тепрегръщам в ръцете светли, да целувамчерните очи, да милвам огнените веждис цвят на тъмен плам, кажи ми откогане мога да си спомня вече, с теб съмв една къщурка под топлият таван...

ВЕНЧАВКАТА

Пламтяха ръцете ти от лято, горещиветрове дойдоха да те видят, за тебда се оженят, да ти сложат булченскотобяло, да те впримчат с пръстени, и магиятана цветята, доброто да казва свойте топли думи,като дъжд да падат мечтите ти от злато,и не една картина да рисуват пред очитети приятелите, които тъй добре познаваш,но едно око от завист обладано, скри сесред букет от хора, беше огнено кафяво,разигра се драма, коя да бъде първа дама,после всичко секна, беше тихо седнал твоятмъж до олтара, държеше в ръце венчилотона вашата венчавка, толкова мечтана...

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

39

ИЗМЯНА

Спомних си как, отпочинах от жегататази, любящата с която живеехме, какбавно минавахме през долинити, и търсехменовите пътища, как скалите ехтяхасъс своето гръмотевично ехо, спомнихси как долу бълбукаха изворите, с коитоумивах следите от котките... спомних си,да, колко обичах следите от стъпките, тамна брега, където започваха задълбоченоразкопките... после вдигахме поглед в небето,помниш ли как бурята дойде и бясно отминалото омете ни..., само завета че сеобичаме, помня, ти помниш ли... но защо точносега ме остави и ме подведе!


40

ПРЕГРЪДКА

Къде отиде, моя малкарадост, защо останав мечтите недопяти,защо крило ти станах,някъде шуми реката,там били сме двама, имаили няма ревност внай-чистата наслада,какво оставихдо твоето бедро отмрамор, какво, не могада отгатна, към тебе лудо бягам,първа грешка,паля пак цигара,кашлям, имам споменсилен, първата прегръдкапламък ли изчезна,от любов ли бягам,небето ще разкъсам,воалът хванах,съблякох те и казах:- Скъпа, ела до мен,в прегръдка!Много ли съм казал,може би греша,къде без грешка...светът ли претворяме,или открих твоятасамотност, тъй гореща!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

41

ОБСЕБВАЩО

Заспивах в ръцете ти толковавреме, милваш ме със вълнитена тази ефирна поема, започнатя да се плъзга страшно надолу,където бдят обсебващи Ангели,без цвят и мириз, без смисъла нацветните думи, тези, с които летяи нося от прекрасна земя най-чудните глуми, днес цветята полявесело дъжд от смях на тревички,една силна ръка набра наръч съссъчки, тази нощ под небето щебдим, и ще се любим, едно чернонебе, не се страхувай, няма теб дапогуби, може би има на ум задача,връзката, нашата, чистата, далечда прокуди... ех, тези мои детскистрахове и заблуди...


42

МЕЧТАНИЕ

Искало дете да литне, да се сражава с ветроветепъстри, от луна наивна било огряно, будувалов мечтание, във вярната посока да срещнепъстрооката, в приказка мечтал соколда бъде, слънце да изгрява, но идва урагана,пак криле надява, литва сладкопойно горе,вятър иска да пребори, ех, момче, не отивайдалече от домът си, във гората любовта щекацне, но вятър ли шумоли, едно е ясно,в този час всеки сънува сънища различни,пъстроочката при теб ще дойде, най-обично!

ОБИЧАНЕ

Обичам те в пререкание, обичам тев радост, обичам те в наслаждение,обичам те в ненавист, обичам те вградежа на любовта ни, който познаване само растежа,не без основание, днес паднах до тебот любов и надежда,не способен на анализи, нима можехда анализирам любовта си,нима можех да виждам къде си,след ярката сила, споила и душите,и телата ни наши,обичане неясно с лапите страшни!...

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

43

ГЛАДКИ НОКТИ

Ти ли си самотността, облечена в дрехаот прекрасни звуци, тези на цигулка, наскъсаната партитура, а толкова я обичахмепомниш ли детсвото на село, кучето на дядо,острият зъбер над реката... ти ли бешесамотността ми, но защо ли, защо, налитова чудесно лято бяхме нерестаннов прегръдка... не ти ли стигна, аз се уморихот бързеите на гладките ти нокти,ето виж, нося онази стара партитура зацигулка... тя възпя любовта ни... . .нашата самотност и, Боже мой, трудна,смела авантюра...


44

ЛЮБВЕОВИЛНО СЪЗДАНИЕ

Знаеш ли как косите на раменете типадат, като студена вода по ръцете намрамора, знаеш ли колко изкусителнаси тази нощ, когато спиш със дългияттанц на вселената, не знаеш, но сиусетила веселие в съня, там къдетоскитат комети и звездите светят опитнов радости, пиранята във морето е гладна,о, мое детско съзнание, да, във съняне само танца усети, не студуват звездите,тази нощ в душата живеят, прекрасно,кажи, мое любвеовилно създание,тази нощ бях по морски вглъбен, едвасутринта ме възприемаш като гладнаморска пирания, забрави ли - ние въввселена летим, и няма смисъл от страдание...

ЖЕЛАНИЕ

Искам да имам достатъчно.Искам да зная достатъчно.Искам да се познавам достатъчно.Не искам да имам хилядизалези, изгреви,на тази планета достатъчна.Искам да бъда Човек счувства силни, достатъчно!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

45

ВИНАГИ НА ПЪТ

Възкръсват мъртвите, в които имасила за живот, възкръсват белязаните,те не могат за умрат, възкръсват силните,които не се боят от живота, от смъртта,но защо възкръсват смъртните, нали те сазнак за безсмъртие в закрилност, сили имъдрост в пространствата отвъд, кажете,нима живота не е магията, предвещала наш’табъдност, вечност, винаги на път!

ОПИТ ЗА УСМИВКА

Още ли край пътя да заставам,там където живота процъфтява,където хиляди ръчици детски,хвърлят хвърчилата си от клечки,да летят в небесата, ах, как да гиуплаша днеска, веч я няма бабаЯга, да, още ли да чакам тука,но какво ли чакам, любовта е знайна,и се разбира, че нали чакам свояталюбима от път да се завърне,с дете да ме дари, а аз със радостда я обичам за поредно, не, не катоза последно...


46

ГАЛАКТИКА

Мога ли да те забравя след оназинощ, когато звездите ни прегръщаха,може ли да те забравя, щом галактикателата ни огряваше, можеш ли да мезабравиш, щом високо литнаха ръцетени, там където брулят ветровете бодри,в дланите и между пръстите докоснати,можем ли да се забравим, щом пламъксме разпалили, една китара свирна Яркакато съзвездие от Вяра, че наистинанякога сме се обичали, може ли да забравимне забравимото, да, може, нали за товагосподари на не умолимото...!

НЕ БЕЗВЕЧЕН

Една алегория ме измами, че съм честен,че не мога да излъжа никой, че съм билне със две ръце, а в миналото бил съмсторъки Шива, и пирамиди съм строилстрашен със заповеди до небето онемяло,не, не е едно начало това за мене, останато, миналото надалече, скитах по света,не безвечен, край сянките на други хора,сега ли пак да мисля, че ме ограбват,или се опитват да ми слагат пранги робски,може би не звуча тъй ясно и прекрасен,а всичко е толкова просто - един човек, искалда остане недокоснат, а пораснал...

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

47

ОГЛЕДАЛОТО

Тялото ти е като арфа, докосна ли говибрира в акорди от брилянти, разпилявазвуците като вселена, а жена си силна,толкова не възможно силна, всичко самапосяваш, и Любовта си и труда си, иплодовете на живота къпеш със ръце ведна не земна, а чудновата песен, и силана божество дошло от недрата на Касиопея,така Нежна и така кармично подредена въввсяко начинание, даже в любовта си,ах тези бели зъбчетаи таз усмивка ярка, и този глас, благ, катонаслада...ти си любовта ми, друга няма, и няма да потърся,днеска пак се карах в огледалото, откъдетопристигаш със светлината си.... но сега е нощ и вероятнотихо спиш с тишината ми...

СКРИЖАЛИ ОТ ЛЮБОВ

Предеше светлината своите къдели,конник яхнал бялата кобила, скиташев простора край реките, и пак се връщахагорещи дните, тези с лъчи от мекотосияние от сферата на въображението,от писани скрижали, където и нашаталюбов лежи описана, и само Тя и и теживяли сте, но къде се крие тайната,на желанията, живота да е нарицаниена търпението между двете крайности,кажи любима, наистина с теб тайна ли сме...


48

БЯЛА ПЕСЕН

Едно лице от бял сатен изваяно светнавъв нощта, една луна изпищя ущипано,звезда ли бе това чудовище, разсмяло сесама, и таз луна нещастно чувственоотпусна се, до крилата на по-голяматасестра, и тя Земя се казваше, плуваща впод звездни небеса...едно само същество лежеше там до морето,голо, чисто, смело, чакаше прилива да сеумие, а сетне отлива с него да го вземе, другживот да заживее...небето звездно пак е весело усмихнато, съслудата луна какво ли става в тези крайности,едното надълбоко горе,другото врящо във чудовната вода...

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

49

ОРЛИЦАТА, ОРЕЛЪТ

Ветровете пак се преобръщат, изоранив браздата на небето, една птицас криле огромни мълчаливо скитав облаците, пак приета...беше време, когато никой не протягашепера към нея, но ето стигна орловотооко целта на своята велика фея, и Абаносоволице на Орелът, проговори с клюна си в простора,една идея падна покосена, когато ореласпусна нокът, отрони орлицата прахта,след вятъра на крилете в браздата,преорала на небесата, още миг небетотежко пареше отгоре, щом слънцето иднеска все още чисто и по детски свети...

ЦЕЛУВКАТА

Мравката гради своят дом в земята,не там да властва, птицата щом живеев небесата, едва ли иска да са нейни,всеки облак, и всеки вятър...лъва щом е сила страшна, нима искавсяка животинка да поробва...но ето, срещнах стар познат, свещенникстанал, прегърна ме и ме целуна страстно,после каза:- Нали знаеш, друже мой, щомотидеш Горе, какво да кажеш?...... онемях - не, не знаех...


50

КРАЙ ОГЪНЯ

Властно падаха есенните листи, тук надтази угар, угар, видяла и посев и вятър,ех, тази стара песен, но ето че нощтапристигаше със мисъл блудна как ще легне,как ще се отпусне, как дявола ще я целуне, какогнището ще лумне..., и супа от зеленитеполяни ще закъкри, там където пропълзялибяха топлите животни...едрата ръка на господаря намести грубото ситяло до оскъдната трапеза, сигурно си мислите,че е нещастен... доволен той е таз година отурожая, запомнил, не - забравил живота си,преминал край огъня, и угарта, дарила силатаси за един живот, потулен в унес, и забрава...

БЕЗ СЪМНЕНИЯ

Наистина ли птицата днес не иска далети високо, или този миг е някакмалък, като човка на колибри, а замахътна крилата са могъщо уморени,наистина ли днес живота е така приятен,не се съмнявам, сравнявам го със дветела в един чаршав изпъкнал, да сенадбягват... кой пръв ще спре за миг,а сетне бягството му дълго да продължаванаистина, до днеска бяха само двама,навярно скоро щеше да се появи очакванотоусмихнато вълшебство...

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

51

ФИЛОСЛОВИЕ

Вричане в плоскостта напаметта на цветята чаровни,техните листи леки и сочни,времето бе лакатушно, тузавали, ту слънце изгрее, насело душите човешки свилисе бяха, цветята и стеблата наплодните дръвчета, падаха вколапс от не възможност, да сеживее, и ако питам някойновопристигнал, как намираживота на село, вероятно щешеда хвърли в прахта своят калпаки откровен ще извика:- Защо живее тука?Отговорих му с моята мъка:- Божи човече, ние сме двамапияници, третият по душафилософ е, по цял ден пишетрактати, никой не знае каквона ум мисли, и ако мисли,каква философия съзидава,едва ли нещо наистина прави,все пак философ е и знаене за живота на село, за проблема,наречен Живот и вселена, азмога да позная човек по очите,там всеки от нас крие коренана лудостта си, и мечтите, горкоонзи, който не ги пази!


52

ЦИВИЛИЗАЦИЯТА

1.Свързва се със себе личността ни,еволюцията не е безразсъдна, помолитва на човека, да разчита вдъжд и пек, запретнал дреха, тежъктруд, за чаша вино, и прегръдкана жената, жива котка, във сърцесе свива, мистичността пристига, ...и се предлага, не е ясно защо избрачовека, тази митолофигиз, иливсичко една фантазия, без броня... . !2.Силата е ум, изграден неслучайно, всичко е логичнотрайна митология,от други светове, сега сметука, философия, могъщакосмическа наука, и митологияпонякога ухаена цветя и разум в утринта им,прегръщам своята половинка,тогава вселената е свенлива -розова калинка!3.Нощем се потапям, в някакво странноБратство, правя го, после го забравям,продължавам по нататък, корабъттръгва бавно, видимо се отдалечава,така било в морета, и океани, хоратавнимателно ще са подбрани. Никойжив случайно няма да остане!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

53

ПЪТИЩА

Понякога се срещам с тебобикновено нощем, когатовсички спят. Размишлявамдълго защо поех този път.Листата капят като дъжд, без да съмсе молил както трябва,както гласовете бесни ми крещят.Поел съм вече таз съдба,с мъртви нощем да говоря, пред Бог-ада мълча,да следвам неговата воля!Да съм твоята мечта.

ПОД ДЪГАТА ЛЕДЕН ДЪЖД

Под една липа се бяхме впили,корен във стебло, най-добриятзнак за любота ни бе небеснотозлато, и макар да беше златнозаревото все още те обичах сизгоряла плът, казват, че това нее по силата на Любовта, виждамприлепите нощем подсказватнай-добрият вариант, целящикак да бъдем мили, кога да знаемда се съединиме, щом нещатане вървят, сега е трудно и щестава по-младолика, без силано мислимо наречено, Любовтя винаги ще скита!


54

СЪПРОТИВА

1.Нося мощ със себе си, но мощта не емоя, тя е само фасадата ми на обикновенчовек, спрял се на завоя, звездната врата семъча да я отключа, а не мога да сполуча,тайна ли си има, има тя за това е тайнаникой да не я вижда, ако дъжда койтов мене нося тогава той ми е оръжието,любовта е тя, най-свирепата, ужаснатаот изневярата, не виждам основание, даусложнявам пак нещата, за съжалениетов моята мисъл, на Истината дълги саръцете, искам да видя ӟ краката!2.В клони свири обреченият вятър,и така ще бъде дълго, ако няма чест,и няма свое мнение, не вятъра,клоните, импресия в брукат, обвитсъс злато, и без да съм ценител наскъпите камъчета и метали, рухвамтам, където място съм намерил, азсъм птица леко крила, с меден глас,античен театър, големи котки, иматам, привързвам се към малка стая,грабнал борова гора, моля се наБога, отново да ми подаде, допир снегово крило, всички хоризонтипо света едно и също казват:- Здравей, Слънце, грей ни за добро!Ех, майчице Земя, обичам те, една сити една!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

55

ВЪЗМОЖНОСТ

1.Уважаваш ли поне част от моите думи,чуваш поне част от тях, с които нежноте мамя, искаш на вън във нощта, пътв небе да направим, да литнем с крилетена думите, с които борява, обожавамвсяка частица от твоите думи, те са чистиопали, прости мембрани, как иначе да течуя, а веднъж, когато тебе те нямаше, азлеко с мисълта политнах, тогава се събуди,крещейки на Любовта най-милите думи!

2.Как изглежда вселената отвътре,където другите, летят, и закусват,човека от друга епоха е дошъл занас децата на космоса планети извездите, биха искали да прочетат,нещо за дедите, тези, ние, коитоне бяхме заможни, чисто и простозле платени опитни мишлета, и роби,със своите различни заложби, но доедин сме чедата на Бога, дори да неискам и мога сам да го кажа, и нямеряначин да го докажа!...


56

СЛЪНЦЕ И ЛУНА

Твърдението, потвърждава потвържданията,неволно усложнявайки простото, така ли щепремине епохата, в лъжи, кърви и грабежитвърденията са не потвърждения, на друг, сдруго тяло, дух, и костите на други хора,философията на мъдрата вселена, наднича,където хората са се скрили, побояли готовиза вселенски упражнения, философияи радост, всеки който се усмихва и смее,елате го ритнете, жал ни е за него, и той еформа на живот в този свят от без светлие,безверие, търся за духа спасение!

ПРЕРАЖДАНЕ

Когато гроздето се превърна във вино,а устата ти на дракон легна в скутитена себичният Океан от сини вени изваян,и изписан от ръцете на гейшите, ела и микажи... - МАХНИ СЕ НЕГОДНИКО!за да се преродиш във ... невинност...

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

57

СЪНИЩА

И ако кажат пеперудите, тази нощем, чеса вампирясали, че са ожаднели а не сасколасали, нека бледата луна мед да стане,хората вече спяха, с пеперудите мирясали,в едно легло са легнали, а не се понасяли,питах, има ли война във вселената, една пеперудами разказа, как била бичувана от странници,да си трае се заканили, тази нощ пеперудите,тихо спят отнесени, впили човки във Лунатарозова, колко леко стъпват те и потъват на дълбоков сънищата ледени, до един айсберг, със своитенадежди паднали...

СВЕТО УСЕЩАНЕ

в нежно светието на любовта на мравката,прозира силата на великана, обърнал тозисвят наопаки, плоско дънно се усмихнал, набезсилието и гордо любието на едно детепроходило в светлината на човечеството,забравило мириса на угарта и хляба, но ощеобичаха се... до кога... до века, когато с огън,месото ще опекат, за зверовете, за себе си щеоставят вкуса на божествени храни и набилки ароматни, романтични нощи, когатоще вечерят с печените кестени, и песните надревни хора, заслужили да тръгнат, по пътяна пъстри звездни въртележки...


58

НЕ БЕШЕ ФАРС

Беше мрамор бял,или дух от длетотоотлепена, там на края,където никой няма да я види,само слънце и лунада я целунат от две страни,да отмине Кралят, да не я заварив този вид заспалв таз фасада, а не беше фарс,беше чудо, така започна всичко ново,една среща с нея,за мене беше вече приключение,и звездитебродеха в небето,но не било сън,реална беше красотата, в нашеблаго дължение, кога луна ислънце, от векове наредиграят свой двуличенсвят, беше ли възможно да се обичат,а да не искат очи в очидаже миг за отстоят,виждат и обичат...

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

59

ПО-ХУМАНЕН

Ти къде понесе звездите, сак нагърба, винаги мечтал съм да бъдана друга планета, там където плодовеи цветята си правят компания,и Орфей, ги занимаваше със своетоможене, наистина можеше, послесе тръгна на горе по урвата, мъдратапума опашката мяташе, не бешегладна и жадна, значи беше сикотенце, в една друга звезда пеехапсалмите налудните вярващи,само във себе си, дали без да искамда ви тревожа, вече изтласкахмена Бога мечтите, да създаде другчовек, по-хуманен и простичък,днес е ден благословен да празнуватпразнуващите, в лунната ерест тегненебето, ще бъдем там като в морето...


60

ОРИЕНТИРАНО

Хоризонтално се готвя за сън, земен,не вечен, заплаши ме за 20 стотинки,една едра тигрица, тръгнала ориентирано,човешки миражи, виждаше, а сетне дасъбираше, какво ли - размишляваше,миропомазан, никога не бях виждал,за поредно, заблуждавах се, но влюбвахсе не до любвайки, светинята, от коятовсичко тръгва, а аз просто в тъмното,дърпам се за да изследвам дирята...!

ПОЕМА

Признай, че отново пак ти се доспива,в таз дъбрава и зелената трева насмешните часовници, отброили точнодва в обяд, кажи ми че в четири ти себлизва от сладоледа, обикновено отягоди, покрити с мед, ... кажи ми, че сивече пораснала, и не искаш залъгалкивъв вид на някакви представи от мечти,че искаш сини вени да те стискат, и синида са очите, твоите рахвръляни коси чеедин е вятъра, който ще ги носи далеч,високо, където звездите ярки всяка думанежна ще преглътнат, небето ще мълчи!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

61

ВЕЛИЧИЕ

И гняв да плъзне във високото,където някой свеж титан мълчи,защо придаваш на мало важнотосериозен тон, и тежките сълзи, каживидиш ли че високо е небето,нали не мислиш да падаш, от тазиканара,нали не те е страх във дън душа,колко е жестоко, щом мъжеството,само се ражда, и пада на тази рана,взела своята едничка самотнатвърдина... прелюдие къмдолината...

СЪН

Пухти небето, и облаците страшноплачат над земята, и една е урватани страшна, тази, пламнала и страстна,като шепа огън в ръката, където нямада изчезне, но още повече ще пламне,лъжи ме пак, поете, с песен раснах всъня Ти!


62

ВЪЛНЕНИЕ

Нека се носят сънища натрошени идеи,без смисъла на своето щастие,и дали щастие имаше, във този ден,превърнал се в копнежно безлуние,и звезди бисерно, в този миг посърналогледат земята, но къде о, Боже, къде Сиразперил ръката, тази Твоята, Която Твории Създава, кажи Господи, защо тази нощлюбовта ми, всичката тихо, тихо пада влистата на умилението на бебето, когато сехрани, расте и със смехът си ми се налага...

ЛАСКА

Огнън и пара от небеса се изтресе,Бога ли беше небесен, или идващанощ, и луна чиста като лъснала есен,не, не сега е момента, нужна е моятапесен, но... нежна ще бъде тя, надедна чудна жена лумнал унесен,ще я гледа до вечност откъснат вреалност от чудни опали, и няма датърси нечия ласка, скоро ще бъдекато парата нежен, и към облак щесе изчисти лесно разнесен...

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

63

ТИ ОСТАНА!

По-властна си в съня ми, където пакне вярваш че те обичам, и където облацитекато дрипи, нося ти , не помниш ли чебяхме „хипи“, ... и дрипите ни правеха щастливи,голяма част от 2 юли, и бъдното си беше тъйзаплюто наше, и сега не си го даваме наникой, ... забрави ли, че пяхме песен, и бе„ЧЕРНА НОЩ“ живота между ПЪРПЪЛ, срещу„ДЖУЛАЯ МОРНИНГ“, колко лесно ми личи,нали скъпа моя, как съм остарял със нашитепесни и как език чужд не проговорих, ...ти остана млада, млада и гореща...... не помниш ли как ухае утринта на изяденитеснощи стриди... и онзи дъх на мъдри водорасли,и оцелели миди!


64

ВЪЛК

Аз съм песента наречната риба, даже малкоЛюбов,аз съм вълк и овца, и лъвсъм доста спокоен,и ако огладнея,откъде да започне моята вечеря,ще изям вълка,да не пречи,овцата ще я, близна заподслада, към блюдоголямо, къдетолежи уловена изпечена риба,и вкусно в устата сладни,аз съм и песента и вкуса, наедна малка стихия,о, Земя, и тук ли водата люти...сигурно тука са изхабили зъбите сивеликите хора, ...

... ставам и поемам своят път, къмвсемирни вълни...

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

65

НА ЧОВЕКА В БОГ...

1.Нима съм тръгнал вече, на своятДълъг, бистър път, и потока тук доНего само мълчаливо гъгни въвБълбукане добро, нима поиска вечеДа си ходя от градината на твоятаПрелестна душа, онази която някойДен ще нарисувам с уморенатаРъка...

2.Едно дихание далечно може самоДа ме спре, да кажа „Не!“ на твоитеПръсти, описали чертите на лицетоМи от кал, и като Бог, Свише СлязълЧовека Небесен бе Създал!...


66

ЦЕННА ДРЕХА

Любовта може всичко, даже камъкда събуди, в едно пространство, неголямо, тя може всичко да огрее, любовтаможе да се сърди, да воюва, да пада

и да става, без награда, любовта незная дали е вечна но всичко иска иго получава, днеска щях да съм тук,същият само че не и на земята, сам

себе си запитах, дали хоризонт,да видя как топи се слънце в океана,как моряци пият вино, възпяватлюбовта си, моряк да си е трудно

- хей боклук, махай се оттука! -цинизъм е, така го нарекох, къдеще заживее онази нежна плът,нарекох я харизма, ценна дреха!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

67

КОСИТБА

Разплаквашклепките ми твърди,да мисля за земятакато за жена,

когато небетос дъжд от ледовевилнееше,лед от ледовепосредлято и гласътна певеца,който в музикатасе е врекал,

аз те чакамв лудоста си,паднал отдопира навълшебнатаръка... .

... ех, тези златнидлани, и коситбата,на жито къдетос нежност лягахмев нощта,

не, искам да мълча,гневът ми, не е гняв,Любов се казва тази,моя, търсена жена!...


68

МОРЕТА И ОКЕАНИ

1.Може би отвътре гласове да чувамкато свои, да мисля за звезди и всенякъде да ходя - в джунгла на разходка,в парка за лов на бегълците, зная, чеедно не им достига, и при мен така е,малко огън, малко жар, малко смелост,да отворя пак мечтите, кой ги няма,може би твоите криле, снощи ръчищабяха... къде отми лицето си луната...2.В страхът се поражда оцеление, все отнякъденастъпват враговете, лакоми за откъсванена времето като на любов, отдалеч се вижда,че не съществува, иска ӟ се да мине за такава,и Господ изпитва отвращение, когато децата мусе сблъскат без причина и без съзнание, тозипът поклон ще правя на онези, в името налюбовта си, нови хоризонти са ни дали, сегае време за дълбоки размишления, заспалина дъното на морета и океани, там почиват,обичат се и радват, дори човешки твари!3.Когато лягат морски бризове, и когато нещобяга заради бягството, не от увлечение, оттихо чувство на съмнение, че наоколо имаДух помогнал, или объркал всичко - мечилапи, вероятно за мен важало, че днес времетоотмина, и поривите на луната са страшни,качвам се на своят кораб и продължавам,за къде ли, не зная щом всички казват -„объркал е пътя, нека го упътим“... аз съм черноогледало, и в него всичко редовно се повтаря!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

69

ПРИЕМСТВЕНОСТ

1.Гръм ли падна, или аз се срутих внозете ти доскоро белий мрамор, добрешлифован, небе ли мръщи свойте вежди,гарван грачи ли във небето, или бешесмъртната реалност между земята и небето,и без да има нужда, заплющяха катоградушка обидни думи, неочакванисъбития, ела, любов, не, не идвай вече,миришеш ми на отдавна прегоряла есен,съжалявам, днеска бе последен, този адв този рай - мъдър, но без радост.

2.Кой дойде при мен, дали не беше сянка,и тихо ме погали по лицето, сложено врамка, кой създаде толкова приемност,в нашите видения, и онези смешни, яднилунни затъмнения, и ако Рекъл Бог е вечеда не те срещна във светлината на звездите,и ти си дявола във женски образ, как дате обичам, обясни ми, как да те прегърна,да те целуна, да наистина ако дявола си,си красива, и всяко нещо е рисунъка потебе, но ако съм се лъгал сам през цялотовреме, че сме двама, намеси се и друг, съсдруга сила и друга вълнуваща фасада...


70

МАКОВЕ

Помислих,че те губяза днес, за утре,за онова далечно бъдеще,което тъйподреждам в скрина,виждал съмбаба да го прави,мама да повтаря,татко да цепидърва в двора,на пилетатахвърлял съм трохички,всички мислехаче е смешно,да гледам как кълватзърно и хляб, после къмнебе поглеждам,да открия колко многоми донесе Бог,как да Благодаря,в земяда гледам,как са лумналимакове големи,как розите горят.

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

71

ДВЕ СЪСТОЯНИЯ

1.Днес горестта ми се яви на яве,А бе отишла на гроздобера,Какъв ти гроздобер в товаЛюбовно време, щом всичкоПод небето е легнало, забравилоТеглата, истината и прямотата,И като винаги се намира поЕдно голямо нищо, да те тормозиИ притиска, да те лъже че теОбича, и разбира се да те мрази,Да гледаш как от любов и отЧувства на прилежност, катоЛед топи се, и казва че хубаваБила нощта е, и че вижте,Как младее младостта ине остарява, и че всичко, коетоказва е монета златна, неприета,кой ли бе човека, изрекал тезидуми, не днес-от века!2.Откъде идваше силата му странна,Сам не знаеше и не искаше даЗнае, а защо страдаше, и това неМожеше да каже, дали го гледашеСъс зли очи съседа, и го мразешеОткровено, няма място за опитомяване,Всичко бързо се спотайваше, въвУсамотението, когато всичко най-Прекрасно, в кървава приказка,Лесно превръщаше, че любовта,Понякога жестока става, до онзиМиг в който вече може да прощава,тогава тя, земята скъсва, и възпява...


72

ДВЕ ПРИЗНАНИЯ

1.Наричат ме нравоучителят,не съм можел да обичам,наричат ме бабаит, от приятелствонищо не съм разбирал,от любов понятие съм нямал,бил съм прозаичен,от кухнята във банята, а послекогато във въздишка се превърнахс радостна се изказаха:- Боклук! От него нищичко неставаше...... това за мен се казваше...

2.Не мога да осъдя миналото,освен ако го помня трайнообичам го, понякога еобъркано и болно, заравям гов пепелта на огъня,могада си купя верска тайна, койсъм бил преди да дойда тука,ако е тайна, ще я търся трайно -миналото не винаги е виновно,Прозвуча кухо, но отговорно!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

73

РЕПЛИКИ

Изгрява звездата щастлива, подкриле на една птица красива,ляга в перата ӟ, милва и гали, товали значи нашето щастие, все така

двамата да се гушкаме, да се ровимв косите си, да бълнуваме репликинито царски нито божи, простолюбовни, срещу 30 сребърника,

някой избяга през времената,появи се днеска в първите дни,на това скъпоценно лято, че казвамколко богатство има в недрата,

изгря първата звезда, не звезда,в мъгли обвита планета, кой изащо ме постави в уютнитепрегръдки, хармонично нехаен,

как игра ще играя, щом не съмспазил правилата, които ме мъчатв безсъница, може в този миг да месмила, с воля голяма и силна!


74

ВЪЛЧИ ВОЙ

Ела при мен, погледни очите,докосни ръцете, осъзнай ума.Отгатни страстта. Спри времетопо ръба на устните.

Отдели сянката от тялото -не забранявай да мечтае.Ела в гората виж елените.поели страстите, гордоразхождат се.

Дъжда който лее се -за теб се е излял,Докосни го - ще тепрегърна - утеха щети дам.

Въоражен със зъби ноктии див копнеж от вълчи войела при мен - във моят свят. .

Но падне ли нощта едналюбов ще се откъсна от небеа ти щастлива ще тънцувашв ритъм свой.В страсти да живеемв страсти да умрем...

Докоснем ли веднъж ръце,времето ще блесне в миг.За теб е. Ти си - вряла пещ.Подай ръка.Самотен вълчи вой.Не казвай да мълча.

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

75

КАРТИНА НА ГОГЕН

Пред строшеното пианолягам всяка нощ, сутринсе събуждам от фалшивиятму звън.

Навярно натиснал съмневолно болният клавиш,поглеждам бегло огледалото,с ден съм остарял.

До мен мастилницататайно се усмихва, вероятнонещо съм прозрял.

Името на любовта си спомнямбегло, лицето-ярък спомен,инициалите с мастилото залял.

Умирам бавно в мигаповдигнат, когато съм живял.Сега времето е съдник,къде съм сбъркал -къде раната презрял.

Сутрин е приятно, споменанатрошен е на хиляди мечти,сега навярно съм заспалпод куп неверни мисли итайно заключени врати.

Едно остана в бялата ми стая-картина на Гоген-Тайтянката сеизлежава гола, а аз мигът съмпропилял...


76

ДЪЖД

Искам с вятър да пътувампогледнал през дъжда.В очите на жена коренот любов съм пуснал,тих, силен и могъщ.

Какво вълшебство отдалечни времена...да пътуваме, да сънуваме,да бъдем двама,дъжд чудесен, срутен,чисти небеса.

С омаен жест, ще пеем,под тез дълбока светлина.Да се слеем, да се смеем,вкопчили тела.

През дъжд да минем,със дъжд да се умиемот вятър да се научим,колко прелест има влюбовта.

Да блесне ярко любовтани... мъничка звезда, вс една жена останал,в поток от светлина.

И нямаше умора моят ум,потърсил чистота, и блясъкв минало едно, когато утродойде, щастието само ще едошло...

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

77

АРОМАТ

Копнежа в себе сипоискал да убие,притиснат от тъмнанереалност сътворен,умирал не веднъж,а всеки час и всеки ден.

Подвластен на съдбата,да затворя тишината,един живот живял,желал го като вечен огън,като топъл дъх.

Късно идва този стих,умиращ, а неволнопритча сътворил,за оназ разкъртенаврата, в нея себе сиоткрил.

Приел съдбата, мъжът,във жена потайна дожестокост влюбен бил...Копнежът в него нежнозаговорил, какво е искалда докаже, и какво,наистина е победил!

Истина открил-не искалда остане сам. Заслушанв тишината себе си внея притаил...


78

БЕЗВРЕМИЕ

Навън отнова среброто надъжда вали. Дръзка е нощтасъс своите въпроси. Безумни.Хищник, ловуващ самота.Сянка на самотник под луна.

Въздишката ти е като ехо.В спомените диша. Малкае нощта. Логично си далечот мен. Блестят опално, пакзвездите. Приличаха на теб!

Допуснах фалш. Не биваше даказвам нищо. Беше утро. Сиво.Похотливо. С друга. Сега съмсам. В мен е пустошта. Ревнива.Размишлявам. В ранен час.

Кой за теб съм бил. Навярно неболката преглъщаш. Да ме виждаш.Да те виждам. Тази нощ, безвремиеще нося. Навън бурята могъща, отшумя.В душата тъжна - кухината диша!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

79

В ТРЕВИТЕ

Горещи бяха времената, изживяни.Потънали в тревите, където тръпнехатела ни. Забравени. Делихме любовтаси. Летежи в безсмъртни небеса ли.

В полет ли си сега, ще те намеря.С радост ще те нахраня. Част отлюбовта ни. Лъчи от слънце. Звездив нощта ни. Чисти диаманти.

Искам да те разбирам. С чувство дами отговаряш. Приказка сънувам несе срамувам. Как с криле от нежностте закрилям, летя, и чудеса откривам

и дарявам, има ли мост между двама,да свързва не да ни разделя, че днессъм онзи който някога мечтаех - тихспокоен, излят като от стомана!


80

КВАЗИМОДО НЕ Е ФЕБ

Ти жена си замечтана, със устнизажадняли. Истински и топли, отмене разгорени. Не ме пожали. Беззвук заби във мен огнени кинжали.Квазимодо живее в кръвта ми!

Отмъщение ли беше от жена гореща.Закопняла друг живот. Студ легна вдуша ми. Мога ли без теб? Какъв въпрос!Отговор безумен: Квазимодо не е Феб!“Есмералда ме помаза с любовта си!

Кой може да живее в разделение отЛюбовта си неразбрана, кой може даПрекъсне връзката във вени, не товае пътят. Моя ли си, Есмералда. Не бъдистудена, не ставай зимен ден за мене!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

81

ПОСЕЙДОН ПРЕГЪРНА

Видях усмивката ти тиха.Преди малко повече от час.Някъде съм бързал. Искахда си спомня. А фатално неуспях. Не, не съм отчаян.

Не забравях усмивка тичиста. Чипото носле. Миг,след като ме забрави, смелавлезе в морето. Посейдонпрегърна. Цялото море изпи.С радостна наивност го прие.

Да, Посейдон прегърна, нознаех, че прегръщаш мен.Блестеше устата ти от пяна.Истинската среща ще сесбъдне. След миг горещ.

Следващият ден мрака теобгърна. Посейдон те грабна,прегърна те и те отне. После океанастихна. А ти още по-прекраснасе завърна, и любяща ме превзе!


82

ЩРИХЪТ

Щрих нахвърлен на платното.Чудесни цветове изписани седничка мисъл. Да я нарисувам.Приказката да оживее тука.

Знам, ще дойде време, и католуна в небето ще увисна. Далитолкова те обичам. Или виждамсмисъл в тази здрачна самота.

Дъжд запръска от мрачнотонебе. В себе си улисан, загубихмного време. Толкова дни иценни часове. Мигове ще върна.

Щрих нахвърлен в тихото небе.Дай ми право. В себе си да сеогледам. Да заслоня платното.С крясък стряска ме. И ме зове.

Щрих вълшебен сега нахвърлям.Имам мощ и сила. Щрихът всичкоще ти разкаже. Като притча ще гообрисувам. Цветен сън за теб, дете.

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

83

В ТОЗИ ДЕН

С тебе да препусна в утротопропукло. Като мисъл светла.Не иска да умре!Дъх поставихна устните ти изгорели!Смели!

Словата голи. Фалшиви ореоли.Към слънце полетели от радостдива. Сега са променени. Чуй ги.Помисли. Усети ги. Имаш сетива!

В замък леден си заживяла. Една!Искала си да летиш сама. Сърцетоти в далечна мисъл е различно.В печал, летяла си. И до днес така!

Търсела си чудеса. На лъжи сиподдала. Видения от дъжд ималаси. Как любов да ти даря? Конятуморен е. И пада той. Като мен.

Ако те зарадвам, напукан отпричини сладки. С длан ще тепогаля семпло. Мъж обикновенсъм. Тук в този час, и в този ден!

Любовта не ми е чужда. Ще тия даря. В прекрасен миг, ще сищастлива. Ако си повярваш. Ина път тръгнеш с мен. На юг!

В храм от илюзии ще те отведа.Ще те превърна в живот. Не земнакрасота! Не успея ли, пак ще сисвободна в своето утро. Светлина


84

МАЖОРНО

Появи се в живота микато като ехо. Като стрък,окъпана трева. Като синяезерна вода.

Приюти ме. Подаде миръка. В отговор мълчах.Очуден, роля ли играх.В мисли зашумях.

Любовта ми, обреченотерзание, завърна се. Вмоя ден роден те чух:“Тук съм. Твоя! И сама!“

Виждах, как реки от огънизвираха край теб. Бяхщастлив. Осъзнах. Любовбила си ти. Любов за мен!

В миг мажорно оживявах.Факла, стоплена за кратко.Любовта ми се превърна вв идея. Тих и светъл час!

Една история приключи. НадНея, никой няма власт! Бог,лъчи протегна. Взе ръцетеИ ги съедини. Любовта ивъображение. Радостни вълни!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

85

ЛЮБОВ и ДУМИ

В лицето не поглеждай.Ручеят блика в очите.Всичко ще ти разкажат.Всяка тайна. Всяки лист.

Попитай , дали си спомнятза виното което поделихме.И вишневият цвят на радостта.Попитай ноща. Ще ти отвърне.

Ще ти разкаже сладка тайнакоято не разбра. Мисъл жадна.Въпрос назрял, а звездите всебе си заключих, и прозрял,

В заключените мисли, до менСтои сянка от дъждовна блян.Защо не ме поглеждаш вече,наистината съм остарял.


86

ЕДНА ВЪЛНА

В прегръдка от самота се бяхмеслели. Поели посока странна, непонятна, без известна. Сън ли беше.При морето бурно, бурни спрeли.

До водите, като огледало. Силуетноцелувахме устните се жадно, гладно.Ветрове плющяха. Не беше страшно.После ти избяга. Гневна и крещяща:

„Самотата става твоят остров вече!“Вятър слезе от небето. Повъртя мекато лист от златна есен. Преди дапотъна в морето. Борих се с него.

Усетил как пристига краят. Една вълнавълшебна кипнала и страстна грабнаме и ме отнесе. Не бе трагично. Знак задруга обич. Истинска и лична. Вдишвам.

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

87

НЕ СМЕ ЕДНАКВИ

Заживяла си самичка лицетоскрила си от всичко. Посадиласъмнение в мен. Нежна ли си.Или приличаш на звездичка.

Без да знам как да те наричамна живота азбуката сричам. Исам някъде напред затичан. Сепитам:изящтница ли си и за мен!

Не съм забравил чувствата.Няма да ги изричам. Виждам.В любовта не сме еднакви.Ти си лято. Аз съм пролет.

И река си нежна сляла се в менДа аз дете съм зряло самичкозаживяло. Детството щастливое заспало, потънало в този ден.

Искала си да делиме всичко. Еднострадание, облечено в стара дреха.Но детето, вече не е дете. В мъж сепретворило. Нали не се Страхуваш!

Размисли добре. Слънцето изгрява.Небето розово позира. Пред тебзастава. Не мърда. Ако наистина гообичаш. Приеми любовта му пак!

Съдбата шанс ти дава. Като нова,дрешка!Вземи я. Бъди различна,днеска!За утре не мисли. Радостта,гореща без да пита ще те посети!


88

ПРИЗРАЧНО

Преживял съм мъка. Чувството погрешноне съм разбрал. Имам сили да приематази наша самота. Призрачна раздяла.В тъмни коридори дълги болка съм таял.

Скитащи и голи. Били сме живи. И дали.Сигурни в едно. Любовта поиска. Всичко!Имах нужда от обвивката на твойто тяло.Аз съм свещица прегоряла. Ухае и топи!

В тревата окосена паднах. Под небето щеживея в забрава. Истина с истина се сливатв равни части слава. Любовта не е забрава.Самичка и добра. Живее в забрава. Прие това.

Но защо се връщам там, където изгоряпослената наслада. Последният чезнещмиг. Прозаично те разгръщам. Потъвамбавно в жегата на твоита нежна гръд!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

89

НЕ ЗАБРАВА!...

Вселена ти си. Аз мъничка планета.Уморена в небе. Вик самотен. Наднад пропаст съм застанал. Гадая. Ипричина търся. Защо така съм сам.

Навярно забравих правилата. Оскотялае кръвта във кипналите вени. Страстни.Планета аз съм-звезда си ти. Мъничкочовек съм. Проумял, истини извечни.

За пътя извървян. За всичко което имах.И което даром дал. Не чакал нищо. Самомалката си незабрава. На спомен оживял.Самотно е дървото корен. До листо.

Едно размислях. Как да стигна до оназпустиня. Вик силен да надам. Един ли бебаща ми. Един ли бе Адам. Ева ли роди ме.Имам майка родна!Ева ли е тя? Не знам!


90

ТОПЛИНА

Там, където стъпиш с голитенозе, ще никнат буйно пак треви.Дърветата, които галиш с мигли,ще разцъфват с пъпки от листа.

Земята спечена, която галиш сдлани, ще се превръне в топлина.Ветровете повикаш ли, ще хукнат.Буйни светове, младост ще трепти.

Поглед ако впериш към звездите,нощта ще бъде празник светъл.За самците с небрежна неизбежност.Да ровиш в не издълбани светове.

Поискаш ли да разместиш планините,Бог ще помогне с благостта. А някъдегоре във висините горди ще се пъчатвинаги скалите. Със своята твърдина.

Но стъпиш ли неволно и погрешно,ще си отиде любовта. Един учуденмъдрец ще те гледа мило, огрян отсветлина. В старост трудна. Самота.

Ти си мъничката радост, преродена.Ще линееш тиха като птица. Дала отсвоята безплътна топлина. На хоратабезпътни. Ти - истинската светлина.

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

91

ЛЕГЕНДА...

Ада ли да бъде моят край, моята съдба.Забравил своят малък Земен Рай, останахв плен на самота. Аз, Каин, Авела убил. Влегенда ли се превърнах, с печален край.

И защо Кръвта заровена от мен в чернапръст бе извикала за мъст. Бог ли дапоправи моят Кръст, Ада ли ще бъдемоят вечен свят. Легенда мръсна. Еретик!

Мислеше мъстителят от съмнение обзет.И със вик безнадежден възкликна силно:„Боже, прости на своят Раб!“Но дали Богбе го чул, или мъдро премълчал. Със власт!

Едно остана вярно. Каин във вечносттаАвел бе убил, погубил своят Земен Рай!И легенда стана. С лоша слава. Не греша!Каин низко падна. Чер, в страсти от калта!


92

ОТКРОВЕНИЕ

Когато бях дете попитахбаща си, защо Бог е създалжената. Татко ме погледнас твърдост бегла. Отвърна.

Тя е радост и блаженство задушата на мъжът в миг илиминута трудна. След тежък труд!Какво блаженство. Каква душа!

В ден чудесен срещнах една жена.Мило тя в своето тайнство посветиме. Уверих се колко прав е добриятми баща!Да, велико чудо е жената!

Тя е Ангел, загадъчно потайна.Непридвидима. Всеки миг. Вечевярвах. Опознал чудната ӟ сила.Божи дар. Откровение богато!

Без великата ӟ сила няма радост,няма и деца. Колко мъдър е били свободен моят добър баща!Пулсираше сърцето в мисълта!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

93

ВЪЛШЕБСТВО

За миг забравих всяка мисъл.За моята майка замилял. Да ярадвам. С вълшебство като син.Да я загърна, да ӟ подам ръка!

Да говоря за добрият път в тозживот, есенни пейзажи. Да ӟ даря.Всички родени сме от майка. НоМайка и земя не се забравят.

Изпълват ни със своят смисълскрит. Отворя ли очи. Отпушауши. Винаги ще виждам и щечувам на майка милият ӟ глас.

Тя е моята сила. Моята вола. Моятсмисъл. И свят. И както сезонитесе сменят. И както цветята даватсвоят аромат. Така обичам майка.

Така живея по-добре. Без нея докъде ще стигна. До какъв мираж.Може би няма да съм щастлив.Вълшебен край е моята звезда.

Майка няма да забравя. Няма дапредам. Гол ще падна в Пръста.дошъл съм гол. Гост във този свят.Гол живях. И гол искам да умра!


94

САМОТНОТО НЕБЕ

Вървейки в една дъждовна нощбезцелно, срещнах стар приятелсъс скъсани и плувнали от водатадрехи, в окаян и разплакан вид.

не бях го виждал тъй разчувстванв други мигове, попитах го защо,не отговори, докосна с ръка небе,дъжда секна неусетно, замълча.

вгледах се в лицето тъмно - хемпознато, хем различно, ужас меобзе, потърсих причината за мен,лична, приятелят ли бе приятел.

Прогърмя небето за последно,всичко стихна, картината изчезна,не приятел бях видял, а друготолице на истините лични. Стени.

Тръгнал бях в нощта, причинатърсех да избягам от личнанелогичност. Не приятел срещнах.Самотното небе измислено.

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

95

БОГ ПОИСКА!...

Един човек загледан в свойтастарост, нежна картина безапомнил от безметежнатаси сладка младост! Помъдрял.

Любовта му, първата любов -огнено дихание до него, поискапак да го прегърне, вече пътятбеше набелязан. Божи дар!

Бог поиска, човека в спомениувлечен, невинна картина дазапомни, любов видял, животумислил, човека беше онемял.

На лицето му играеше усмивкачиста!“Уморена вече е , мойтасила!“-открадна от небе звездащастливо. Щастливата звезда!

На остров нов в мислите си съседна жена бе отишъл, първатадо която беше дишал, отмалял.Бог поиска нов живот да му даде!

Летяха бурно от сили странни,облаците горе. Човека гледашеусмихнат закачливо. Какво ли небе видял. Колко време бе живял.

Тичаше пред него едно Видение.Призрак преоблечен. Ангел, наднего бе изгрял. Вяра Беше имал.Не бе забравил. Бог до него бдял!


96

ПРЕРОДЕН

В нощите самотни спомениме сполетяват, тъмни облацитеплуват, и ако не си плувец, щесе удавиш, няма да те спасяват,

добричка птичка пееше мипесен, че съм роб на страсти,влюбен в простори властнисласт прекрасна, прероден,

но къде изчезна вятъра отсила странна вдъхновен.съдбата ли се разсърдиедна жена добра ме срещна,

запалила цигара дълга,преценила великолепиетона живота за насладагледаше с дълбока тегота,

после дим изпусна внезапносе извърна погледа й светешес блаженно чувство, времебързо, жената стана, тръгна...

спомена красив запомних, съсдобри очи, в радост прегърнах,на ласката отвърнах, с дълбокаблагост, после я прегърнах!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

97

НОТИТЕ ВИЛНЯХА

Душата легна разболяна. Отживота на късче разпиляна.Към Бог обръщам се за тазтъга злочеста. Умора честна.

Гърмяща сила. Развихрила седрама. Надвиснала над всичко,въпроси, си задавам, какво могада дарявам. Когато нищо нямам.

Не е по моите сили да търсяистина и думи мили. Вятърсвири, на своите струни сини.китарите уморени бяха.

Валяха чисти ноти. Човека в менсе свива и в молитва шепне. Ное мое право въпроси да задавам.Да предизвиквам враговете.

Валяха мелодиите, най-спокойно.Черно е небето и всяка дума бешеерес, всяка мисъл истинска победа.Знае Бог, безмълвно какво е дал.

Светли нотите вилняха. Пълнехадушите. Ако душата си погубих.Към кого да се обърна. Към Бога.Да прощава. Душата ми валеше.Чувството гореше, нотите вилняха!


98

ОБИЧ в ОБИЧ...

Часът е нощен, сам толковасам, жадувам да ме целуваш,устните ти да не ме убиватчувства ме сломяват, съживи ме,

пристига ден, облаците черни,вода и огън бълват, мълниите сав мен, обичам, само обич в обичда се вричам когато съм ранен.

Обрече на Любов, в една постеля,със крилете на страст, тела в тела греем,под небесните простори, зад облацитедрипави парцали, спомени останали в мен.

страстта на Любовта не ме напусна...не ме осъждай, без обич, в обич часъте късен, чакам променен, без илюзиида ровя, да бъдеш някога до мен.

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

99

ЧУДЕН Е СЕЗОНА

Цветя огромни цъфнали вполята, свободни, и мечтанищастие такова за мене стига,една Любов, ли бяха да се върна

сега готов съм да ги прегърна,чуден е сезона, и е най-красив,дал ни вече Бог, цъфтят, цветятав нивята, как да ги докосна

с пламъци ме изгарят, от съняси се пробудих кръвта шепти,вятъра уморено в мен дишапогледна ме и беше жива,

в мен остана, радостта мипламнала в кръвта, ревнивасезона влажен отшумявакрай мен реката отминава.

не пожелала да ми каже нищо,в моят свят, има време легнал, взелени висини да чакам, дивов мен крещи нещо непознато.


100

НЕСТИНАРКА

Утрото е нежно - Зорницатаогрява кътче в душа, в мисли.Как да я обличам, в страстина щастливите пейзажи...

Развълнувано палитра отживота взех, да я възпеясветлината да запомня,свобода след нас остава!

Стремеж безумен, към сининебеса, не мъка да удавя, самоутрин тишината. Радост дани разтърси, реалност в двама.

Танцувай с мен, ти жена красива,стопли ме, съживи ме!Утре пакще бъде бистра любовта ни!Играли бе в душите ни копнежни?

Слънце ще изгрее, ще стопличисти водопади, зелените морави,нали си ти щастлива, появила се отземна светлина, свенлива!

Танцувай , нестинарка дива, щомима жар под твоите нозе, дазавърша таз картина, палитра тяе жива за твоята душа пенлива!

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ

101

ЗДРАВЕЙ, ПОСЛЕДНА ЛОЛИТА

Здравей, Лолита, пак ли изтръгнана дървото корена, здравей, прекрасна,пак ли небето окоси със нокти от синсюрприз на умозрение, здравей,

детенце мило на живота, създаденада бъдеш любена, здравей, могъщаптица, в цвят от сласти по дрехите ти,разхвърчани, тук ли си Лолита...

знам, че никога не ти достига, странна миЛолита, оптегни тялото си като лък, внимавайсъс Тетивата, здравей ли да кажа на теб, ти симоето откритие, моето дихание всеки ден,

на живо ще ти прошепна, може би сикубе на Храм, пак ще те обмисля, чувашли мое убежище, веднъж до края кажиЛолита, че телата за Рая не са готови,

не ме плаши, стреми се в радост, не чакай край,с лъка внимавай, със сетивата, и ръцете,някой ден срещна ли те в Рая, ще повярвам,за теб съм бил като водата, тука съм валял!


102

Природата е смела участНякъде се лутах

Любовта умее да прощаваИдеална прямота

Позволи ми да те обичамЕдна голяма радост

Едно слънце закъснялоЧесто вслушвам се в себе си

Нещо случваше се в душата...

ЕВГЕНИ ГЕНЧЕВ

ÎÁÈ×ÀÌ ÒÅ - cefules · вливат и се сливат, имат свободна...

Documents