ДЕПАРТАМЕНТ ПО ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ И СПОРТ

СЕКТОР „СПОРТ“

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ИЗУЧАВАНИЯ СПОРТ

БАСКЕТБОЛ ТЕМА №8

Отборна тактика в нападение

(МАТЕРИАЛИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ ПО ДИСЦИПЛИНАТА „СПОРТ“ ЗА СТУДЕНТИ ОТ МУ – СОФИЯ)

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ

ст.пр. Жасмин Цанкова - j.tsankova@deos.mu-sofia.bg

Тел: 0898677473

ТЕМА 8

Отборна тактика в нападение

Смисълът на баскетболната игра е реализиране усилията на целия отбор и то в цялата продължителност на срещите, в целия сезон.Тук се реализират всички видове подготовка теоретична, технико-тактическа, физическа.Всяко отборно нападение или защита зависи от качествата на състезателите на отбора, техните тактико-тактически умения, игрови опит, конкретния съперник и др.

Принципите за класификация на отборната тактика са:

1. Според времето, за което се достига до избор за отбелязване на кош- кратковременни и последователни.

2. Според частта на игрището, където се провеждат – на 1/4, 1/2, 2/3 и цяло игрище.

3. Нападения срещу лична, зонова и смесена защита. 4. Според начина, по който действа защитата:

нападения с различни формации- начално разположение на нападателите;

нападение само с външни нападатели; нападение с един постови играч и четирима периметрови

нападатели; нападения с двама постови играчи и трима периметрови

нападатели. Общи правила за всяко нападение Един отбор трябва да разполага с :

1. Нападения против всички видове защити. 2. Нападението да има ритъм- да се редуват бързи пробиви и

постепенни атаки. 3. Нападението да е балансирано. 4. Нападателят да има три възможности: да стреля в коша, да

подаде в опасно направление, да подаде на съотборник. 5. Нападението да се стреми да стреля в коша от зоната с висок

процент на ефективност.

6. Избор на отборна тактика, която се основава напохвати за придвижване без топка, владеенето на техническите похвати с топка.

В съответствие с класификацията на тактиката в нападение отборната тактика се осъществява срещу неорганизирана защита и срещу организирана защита.

Срещу неорганизирана защита се използва бърз пробив , а срещу организирана защита постепенно нападение, кратковременно нападение.

Нападение срещу неорганизирана защита

Нападение с бърз пробив.Той е система на нападение, основна за всеки един отбор за всички възрасти и майсторство.Целта е да се създаде числено или игрово превъзходство над съперника, като изпревари организирането на неговата защита и по този начин да отбележи бърз и лесен кош.Бърз пробив се провежда :

• При несполучлива стрелба на съперника в коша от игра (може и при сполучлив)

• При несполучлив последен наказателен удар (и при сполучлив) • При техническа грешка на съперника в близост до собствения кош • При техническа грешка или пресечено подаване на всяко място от

игрището бързото устремяване към коша на съперника се нарича контраатака.

Бързият пробив е отлично организирано отборно нападение с участието на петима състезатели и се провежда в рамките на 5-8 s и се развива в три фази, докато при контраатаката първата фаза липсва.Тези фази са:

• Овладяване на отскочилата от таблото топка и изходно подаване-първа фаза

• Заемане на трите коридора на игрището-двата странични и централния –втора фаза

• Завършване на бързия пробив –трета фаза.

Нападение срещу организирана защита

Постепенно нападение – нападения, които могат да се играят в цялата продължителност на 24-те секунди.

В съвременния баскетбол се утвърждава тенденция на универсални постепенни нападения, които се прилагат срещу:

1. лични, 2. зонови 3. и смесени защити

Нападение срещу лична защита – основни принципи:

1. Срещу лична защита дрибълът се използва повече, макар че не трябва да се прекалява с него .

2. Заслоните са силното оръжие на нападението. 3. Пресечките от слабата към силната страна са по-ефективни,

отколкото обратното. 4. Индивидуалните действия с и без топка се проявяват повече срещу

лична защита, отколкото срещу зонова. 5. Груповите действия изискват повече точност и времеви синхрон,

поради малките свободни пространства.

Срещу лична защита могат да бъдат използвани различни видове изходни формации за начало на постепенното нападение: 1-2-2 ; 1-3-1 ; 1-4 ; 2-1-2

Нападение срещу зонови защити – основни принципи:

1. Добрата стрелба и бързият пробив са най-силното оръжие за противодействие срещу зонова защита.

2. На зонова защита с нечетен брой защитници в първата линия се противодейства с четен брой нападатели, които се разполагат между първата и втората защитна линия, и обратно.

3. Нападението срещу зонова защита изисква относително по-малко движение, отколкото срещу лична защита.

4. Заслоните се използват по-малко и то по периметъра. 5. Дриблирането срещу зонова защита е ограничено и контролирано.То

се извършва предимно в междините на отделните защитни линии, с цел да се събере повече от един защитник.

6. Пресичането през зоновата защита се изпълнява с цел да се увлече защитник и при предаването му да се получи нарушаване на относително постоянните разстояния между защитниците.

7. Ключът за разбиването на зоновата защита е преместването на топката синхронизирано с придвижванията на нападателите при пресичане и натежнявяне.

8. Придвижванията за насищане на определена зона с повече от един играч се нарича натежняване и е основен начин на противодействие срещу зонова защита.Натежняванията са два вида – триъгълни и квадратни.

Нападение срещу смесена защита – основни принципи

Един отбор трябва да е подготвен за смяна на защитната тактика дори в рамките на едно нападение.Поради тази причина в отборната тактика като допълнителни нападения се включва и този вид.За да са успешни, те трябва да се основават на следните принципи:

1. Главното е да се „разчете” видът на смесената защита. 2. Нападението си играе обичайното нападение срещу

зоновазащита, като силния нападател, който е пазен лично заеме един от постовете, като по този начин наруши формацията назоновата защита.

3. Точно когато трима или четирима защитници са в зона, заслоните са много успешни за освобождаване на силния нападател.

Нападение при особени случаи.Това са нападения, при които се отбелязва бърз кош:

1. Вкарване на топката от крайната линия. 2. Вкарване на топката от страничната линия. 3. При започване на играта - от спорната топка. 4. При изпълнение на последен наказателен удар – оставащи 2-3

секунди и в зависимост от резултата.