СТОМАНОБЕТОННИ КОМИНИ Раздел i ОСНОВНИ...

3.Б.4. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПРОМИШЛЕНИ СТОМАНОБЕТОННИ КОМИНИ

Нормите за проектиране на промишлени стоманобетонни комини са разработени

от Институт "Промстройпроект" - София, с участието на специалисти от Висшия

институт по архитектура и строителство (ВИАС) и Научноизследователски стро-

ителен институт (НИСИ) - София.

Глава първаОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел IОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл.1. Тези норми определят изискванията при проектиране на свободносто-

ящи промишлени комини, изпълнени от ненапрегнат стоманобетон.

Чл.2. Нормите не изключват възможността да се използват след съответна-

та обосновка и по-точни методи на изчисляване и оразмеряване.

Чл.3. Основните елементи на комина са:

1. тяло;

2. постамент;

3. фундамент;

4. димоотводна тръба;

5. конзоли;

6. глава;

7. пепелосъбирателни устройства.

Чл.4. Тялото на комина трябва да осигурява отвеждането на димни или дру-

ги отработени газове в атмосферата и да предава на постамента натоварвания,

действащи върху него.

Чл.5. Постаментът предава натоварванията от тялото върху фундамента на

комина, като в него се проектират отворите на димоходите.

Чл.6. Фундаментът трябва да осигури предаване върху земната основа на

всички натоварвания, действащи върху него.

Чл.7. (1) Димоотводната тръба трябва да защити конструктивните елементи

на комина от химичните и температурните въздействия на изходящите газове.

(2) Димоотводната тръба - еднослойна или многослойна, се проектира в зависи-

мост от химичния състав и температурно - влажностния режим на изходящите газове.

Чл.8. Конзолите трябва да поемат натоварванията от вътрешната димоот-

водна тръба и да ги предават на тялото на комина. Те се проектират от стомано-

бетон или стомана.

Чл.9. Пепелосъбирателният бункер се проектира на нивото или под нивото

на подовата конструкция на димоходите и служи за събиране на утаилите се от

изходящите газове твърди частици и кондензат.

Чл.10. За поемане на температурните и химичните въздействия на изходя-

щите газове на върха на тялото на комина се проектира пояс, който се състои от

глава и шапка.

2.В

4

1

Строителна библиотека - Том 2 Сгради и съоръжения

Норми за проектиране на промишлени стоманобетонни комини

Чл.11. В зависимост от конкретния случай, на комина могат да се проекти-рат и следните елементи:

1. външни и вътрешни стълби и площадки;2. дневна и нощна маркировка за осигуряване безопасността на въздуш-

ния транспорт;3. мълниезащитна инсталация;4. контролно - измерителни устройства;5. устройства за ремонтни работи;6. отоплителна и вентилационна инсталация;7. товаро - пътнически асансьори, необходими за експлоатация.

Раздел IIПРОЕКТИРАНЕ

Чл.12. Годността на строителната площадка за изграждане на комин се доказва синженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания по задание на проектанта на комина.

Чл.13. Сгради и съоръжения, водопроводни и канализационни мрежи, насип-ни депа и железопътни коловози в близост до комина се разполагат след съгласу-ване с проектанта с оглед осигуряване експлоатационната надежност на комина.

Чл.14. Типът на конструкцията на комина и видът на строителните матери-али, необходими за изпълнението му, се избират при вземане под внимание на ек-сплоатационните условия (температурни, химични и механични въздействия).

Чл.15. При проектиране на комина трябва да се спазват изискванията за висока тех-нологичност на конструкцията при използване на прогресивните методи за изпълнение.

Чл.16. Заданието за проектиране на комин трябва да съдържа следните данни:1. вид и химичен състав на горивото за промишлените агрегати;2. брой на присъединените към комина агрегати;3. режим на работа на агрегатите (постоянен, променлив, периодичен);4. количество на изходящите газове - общо и за всеки агрегат поотделно

(максимално, минимално и работно);5. разпределение на налягането на газовете върху стената на димоотвод-

ната тръба при най-неблагоприятен режим на работа;6. скорост на изходящите газове (максимална, минимална и работна);7. температура на входящите газове в зоната на постамента (максимал-

на, минимална и работна);8. химичен състав и влажност на изходящите газове;9. температурна точка на оросяване на газовете;10. количество на пепелта и кондензата за едно денонощие;11. височина на комина над кота подравнен терен;12. светъл вътрешен диаметър при върха на комина или брой и светъл ди-

аметър на вътрешните димоотводни тръби при многотръбен комин;13. ситуационно разположение, основни размери и коти на отворите, ко-

ито трябва да се оставят в постамента за включване на хоризонтал-ните димоходи;

14. начин за контролиране на изходящите газове по време на експлоата-цията на комина;

15. архитектурни изисквания към външната форма на комина.Чл.17. Проектите за комини трябва да съдържат и решения за технологията

на изграждане, изискванията към бетона и материалите, антикорозионната защи-та, противопожарната охрана, въвеждането в експлоатация и контролирането нарежима на работа на комина.

2.В

4

2


ПРОМИШЛЕНИ И СКЛАДОВИ СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

Глава втораМАТЕРИАЛИ

Раздел IОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл.18. (1) Строителните материали за комина се избират в зависимост от хи-

мичните, топлинните и механичните въздействия на изходящите газове върху тях.

(2) (Изм.) В зависимост от вида и количеството на агресивните газове, от

предвиждащото се времетраене на експлоатацията на комина при температура на

изходящите газове, по-ниска от температурата на оросяване, и от местоположени-

ето на оросяването, газовете се категоризират като слабоагресивни, средноагре-

сивни и силноагресивни.

Чл.19. (1) (Изм.) Групите агресивни газове в зависимост от вида и концент-

рацията им се определят по таблица 1, като:

1. газове група А - слабоагресивни;

2. газове група В са средноагресивни;

3. газове група С са силногресивни;

Таблица 1

(2) Агресивността на газове със съдържание на серен триокис до 50 mg/m3,

в зависимост от местоположението на оросяването и часовете в годината, при ко-

ито температурата е под точката на оросяване, се определя по таблица 2.

Таблица 2

Слабоагресивни Средноагресивни Силноагресивни

По вътрешната повърхност на

димоотводната тръба

Между димоотводната тръба

и тялото на комина

от 20 до 100 от 100 до 2000 над 2000

от 50 до 500 от 500 до 2000 над 2000

Местоположение на оросяване

Часове в годината, при които температурата е

Степен на агресивност

под точката на оросяване

A B C

Въглероден двуокис над 2000 - -

Амоняк от 0.2 до 20 над 20 -

Серен двуокис от 0.5 до 10 над 10 над 200

Флуороводород от 0.05 до 5 от 5 до 10 от 10 до 100

Сероводород от 0.01 до 5 от 5 до 100 над 100

Азотни окиси от 0.1 до 5 от 5 до 25 от 25 до 100

Хлороводород от 0.05 до 5 от 5 до 10 от 10 до 100

Хлор от 0.1 до 1 от 1 до 5 от 5 до 10

НаименованиеКонцентарция, mg/m

3

2.В

4

3



(3) При други стойности на серния триокис часовете по таблица 2 се изме-

нят обратнопропорционално на съдържанието на серен триокис. Ако не се знае

точното съдържание на серния триокис, същото се приема до 2% от съдържани-

ето на серния двуокис.

Таблица 3

(4) При изходящи газове с температура, по-ниска от 100 °С, и относителна

влажност, по-голяма от 80 %, агресивността им е с една степен по-висока от та-

зи, определена по таблица 1 за дадената концентрация на газовете.

(5) Агресивността на газовете се определя по таблица 3 в зависимост от тем-

пературата и относителната влажност на газовете.

(6) Видът на степента на химичната агресия в колона 5 на таблица 3 се оп-

ределя по таблица 1 и 2.

Раздел IIБЕТОНИ

Чл.20. (1) За комини се използват следните класове бетон по якост на натиск:

1. В15, В20, В25, В30, В35, В40, В45, В50 - за обикновен бетон;

2. В15, В20, В25, В30, В35, В40 - за олекотен бетон;

3. В15, В20, В25, В30, В35, В40 - за огнеупорен бетон с андезит, диабаз, базалт;

4. В15, В20, В25, В30, В35 - за огнеупорен бетон с шамот.

(2) Отделните конструктивни елементи на комина се проектират от обикно-

вени и олекотени бетони по БДС 7268 и от огнеупорни бетони по БДС 12770 съг-

ласно таблица 4.

Таблица 4

Минимален Гранична температура за

клас на натиск прилагане на бетона, °C

1 Обикновен бетон:

а) за тялото на комина, постамента и конзолите; В25 200

б) за фундамента. В15 250

2 Олекотен бетон - шистопоритен с естествен пясък:



3 Огнеупорен бетон със съдържание на портландцимент, ситно

смляна добавка и добавъчни материали от базалт, диабаз и андезит:



4 Огнеупорен бетон със съдържание на портландцимент, ситно

смляна добавка и добавъчни материали от шамот:


Вид на бетона и място на употребата му№

Група на Температура на изхо- Относителна Степен на

газовете дящите газове, єC влажност, % агресия

A от 120 до 300 от 30 до 45 Ниско съдържание на агресивни газове Слаба

Ниско съдържание на агресивни газове;

съществува опасност за образуване на кондензат

C до 80 над 90 Високо съдържание на химични агресивни вещества Силна

C до 40 до 75 С образуване на кондензат и пари Силна

Средна

Вид на химичната агресия

от 80 до 120 от 45 до 90B

2.В

4

4



(3) Не се допуска за обикновени и олекотени бетони употребата на матери-

али от варовикови и седиментни скали.

Чл.21. Леки бетони по БДС 7268 и леки огнеупорни бетони по БДС 12770 се

допускат само за топлоизолационна защита и с минимално допустим клас бетон

по якост на натиск В25.

Чл.22. (изм.) При агресивни изходящи газове тялото на комина се проекти-

ра от бетон с клас по якост на натиск, не по-малка от В25, като се използва ци-

мент, в чийто клинкер съдържанието на С3А не надвишава 8 %.

Чл.23. (1) Минималните класове на бетона по мразоустойчивост се приемат по

приложение 1, а изискванията за бетона са дадени в приложения 2, 3 и 4, като са при-

ети съгласно Нормите за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции.

(2) При агресивни изходящи газове минималният клас на бетона по мразо-

устойчивост се приема F200.

Таблица 5

Забележка: *Когато особените натоварвания по т. 1.2 се вземат с допълнителен коефи-циент за условие на работа, съгласно предписанията на нормите (например при сеизмични на-товарвания - γγВ = 1.2) се приема γγВ2 = 1.00.

Чл.24. Минималните класове на бетона по водонепропускливост се избират

както следва:

1. при употреба на обикновен портландцимент ПЦ 350, ПЦ 450 и ПЦ

550 - W = 0.8 MРa;

2. при употреба на сулфатоустойчив портландцимент - W = 0.6 MРa.

Чл.25. Изчислителните съпротивления на бетона за гранични състояния от

първа група - Rb и Rbt и за гранични състояния от втора група - Rb,ser и Rbt,ser, в

зависимост от класовете на бетона по якост на натиск, се приемат съгласно при-

ложение 3, респ. приложение 2.

Чл.26. Изчислителните съпротивления на огнеупорните бетони се приемат

както за съответните класове на обикновен бетон.

Означение Стойност

1. Продължителност на натоварванията.

1.1. При отчитане на постоянните, продължителните и кратковременните натоварва-

ния с изключение на натоварванята, чиято продължителност е малка (натоварване

от кранове, транспортни средства, вятър, или натоварвания, възникващи при

изготвянето, транспортирането, изграждането и др.), и при отчитане на особените

натоварвания, предизвикани от деформации на пропадащи, набъбващи и други

видове почви - за обикновен и олекотен бетон.

1.2. При отчитане в разглежданото съчетание кратковременни натоварвания, чиято

продължителност е малка, или при особени натоварвания*, които не са посочени

в т. 1.1. за всички видове бетон

1.3. Независимо от продължителността на натоварването, при изчисляване на

напречната сила по наклонени сечения.

2. При вертикално бетониране с обикновен или олекотен бетон. γВ5 0,85

3. Многократно замръзване и размръзване по прило-

жение 4γВ6

γВ2 1,10

γВ2 0,90

Коефициент за условие

Фактори, които налагат въвежднето на коефициент за условие на работа на бетона на работа на бетона

γВ2 1,00

2.В

4

5



Чл.27. Изчислителните съпротивления на бетона за гранични състояния от

първа група Rb и Rbt се умножават с коефициенти за условия на работа γγbi от

таблица 5 и със съответните коефициенти от приложение 4, което е прието съг-

ласно Нормите за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции.

Таблица 6

Чл.28. (Изм.) При замонолитване на съединенията на сглобяеми комини кла-

совете на замонолитващия бетон или разтвор по якост на натиск и по мразоустой-

чивост се приемат съгласно Нормите за проектиране на бетонни и стоманобетон-

ни конструкции еднакви с бетона на готовите елементи, като не трябва да преви-

шава следващия по-висок клас по якост на натиск.

Чл.29. (1) При изчисляване на конструктивните елементи, работещи в усло-

вия на повишени (50 до 200 °С) и високи (над 200 °С) температури, изчислителни-

те съпротивления на бетона Rb и Rb, ser се умножават допълнително с коефициент

за условие на работа γγbt, а изчислителните съпротивления на бетона Rbt и Rbt, ser - с

коефициент за условие на работа γγbt,t. Коефициентите за условие на работа при на-

тиск γγbt и при опън γγbt,t се вземат от таблица 6. За междинни температури стойнос-

тите на коефициентите се определят чрез линейна интерполация.

(2) За конструктивни елементи, които по време на експлоатация са подложени

на циклично нагряване, коефициентите γγbt и ββ се намаляват с 15%, а γγbt,t - с 20%.

50 70 100 200 300 500 700 900 1000

кратковременно 1,00 0,85 0,90 0,80 0,65 - - - -

продължително 1,00 0,85 0,90 0,80 0,50 - - - -

продължително

с овлажняване

кратковременно 1,00 0,70 0,70 0,60 0,40 - - - -

продължително 1,00 0,70 0,70 0,50 0,20 - - - -



кратковременно

и продължително



кратковременно 1,00 1,00 1,00 1,10 1,00 0,90 0,60 0,30 0,20

продължително 1,00 1,00 1,00 1,00 1,70 0,40 0,20 0,06 0,01

кратковременно 1,00 0,85 0,80 0,65 0,60 0,50 0,40 0,20 -

продължително 1,00 0,85 0,80 0,65 0,40 0,20 0,06 - -

кратковременно

и продължително0,50 0,32 0,32 0,181,00 1,00 0,90 0,75

βb

γbtt

Обикновен олеко-

тен шистопоритен

бетон с естествен

пясък

1,00γb6

γbtt

γbt

Огнеупорен бетон

по табл. 4

-

1,00 0,90 0,80 0,60 0,40 - - - -

- -

1,00 0,50 0,20 0,40 - - - -

0,40 - - -

Вид на бетона

1,00 0,50 0,30

- -

γbt

при опънγbt,t коефициент βi при температура на бетона, °CИзчисляване за

нагряване Коефициент

Коефициент за условие на работа на бетона при натиск гbt и

1,00 0,65 0,40 0,60 - - -

2.В

4

6



Чл.30. (1) Началният модул на еластичност на бетона при натиск и опън се

приема по таблица 7.

Таблица 7

(2) Когато бетонът е подложен на многократно замръзване и размръзване,

стойността на Eb от таблица 7 се умножава с коефициента за условие на работаγγbt, който се определя от приложение 4.

(3) Когато бетонът е подложен на температурно въздействие, стойността на

Eb от таблица 7 се умножава с коефициент ββt от таблица 6, в зависимост от тем-

пературата на бетона и вида на нагряването.

Чл.31. (1) Коефициентът на линейна температурна деформация на бетонаααbt, в зависимост от температурата и скоростта на повишаването �, се взема от

таблица 8. Той е в зависимост от съсъхването на бетона от температура при крат-

ковременно и продължително нагряване.

Таблица 8

Таблица 9

(2) Стойността на коефициента ααbt при кратковременно нагряване е дадена

за скорост на повишаване на температурата 10 °C/h и повече. При по-малка ско-

рост на повишение, при кратковременно нагряване, коефициентът ααbt се намаля-

ва със стойностите ∆∆ααbt, определяни по формулата

50 100 200 300 500 700 900

кратковременно 0,0 0,0 0,7 1,0 - - -

продължително 6,0 5,5 3,0 2,5 - - -

кратковременно 0,0 0,5 0,9 1,1 1,5 1,4 -

продължително 7,0 6,5 3,5 2,8 2,5 2,4 -

кратковременно 8,0 0,5 0,9 1,1 1,5 1,4 2,3

продължително 7,0 6,5 3,5 2,8 2,8 2,4 3,2

бbt 10-6

град -1

при температура, °C

3

1,2

4

Коефициент на линейна температурна деформация на бетона Вид на бетона по

табл. 4

Характеристика на

нагряването

50 100 200 300 500 700 900

кратковременно 10,0 10,0 9,5 9,0 - - -

продължително 4,0 4,5 7,2 7,5 - - -

кратковременно 9,0 9,0 8,0 7,0 6,0 5,0 -

продължително 3,0 3,5 5,7 5,5 - - -

кратковременно 8,5 8,5 7,5 7,0 5,5 4,5 4,0

продължително 1,5 2,5 4,9 5,3 4,5 3,5 3,1

3

4

бbt 10-6

град -1

при температура, °C

Коефициент на линейна температурна деформация на бетона Вид на бетона по

табл. 4

Характеристика на

нагряването

1,2

В15 В20 В25 В30 В35 В40 В45 В50

1 и 3 - при естествено втвърдяване 25,0 27,5 30,0 31,5 33,0 35,0 36,5 37,5

1 и 3 - подложени на топлинна обработка

при атмосферно налягане

2 16,2 18,5 20,0 21,0 22,5 24,0 - -

4 18,0 19,5 21,0 22,0 23,0 - - -

34,0

Начални модули на еластичност Eb10-3

в MPa при

Вид на бетона по табл. 4 натиск и опън, при клас на бетона по якост и натиск

22,5 25,0 27,5 28,5 30,0 32,0 33,0

2.В

4

7



∆∆ααbt = 0.075(a - b)(10 - v) (1)

Където а е стойността на коефициента ααbt при кратковременно нагряване;

b - стойността на коефициента ααbt при продължително нагряване;

v - скоростта на повишаване на температурата, °C/h.

Чл.32. (1) Температурното разширение на бетона при повторно въздействие на

температурата след кратковременно или продължително нагряване се определя, като

към коефициентът на линейна температурна деформация ααbt се прибавя абсолютна

стойност на съответния за кратковременното или продължителното нагряване коефици-

ент на температурно съсъхване на бетона ααcs. Коефициентът ααcs се приема по таблица 9.

(2) Коефициентите на температурно съсъхване на бетона ααcs са дадени при

кратковременно нагряване за скорост на повишение на температурата 10 °C/h и

по-висока от тази. При кратковременно нагряване със скорост на повишение на

температурата под 10 °C/h коефициентът ααcs се намалява със стойността ∆∆ααcs, ко-

ято се определя по формулата

∆∆ααcs = 0.075(b - a)(10 - v) (2)

Където а е ααcs за кратковременно нагряване;

b - ααcs за продължително нагряване;

_

v - скоростта на повишаване на температурата, °C/h.

Чл.33. (1) При определяне на приведеното сечение на бетона коефициентът

на еластичност v, характеризиращ еластично-пластичното състояние на подложе-

ния на натиск бетон, се отчита по таблица 10, в зависимост от температурата и

продължителността на нейното въздействие.

Таблица 10

_(2) Стойностите на v в таблица 10 са за кратковременно нагряване за скорост

на повишаване на температурата 10 °C/h и повече. При скорост на повишаване на

температурата под 10 °C/h стойностите на се определят по формулата

_

v = а - 0.075(a - b)(10 - v) (3)

където a и b са стойностите на v при кратковременно и продължително

нагряване;

v

_

- скоростта на повишаване на температурата, °C/h.

(3) При продължително нагрявяне и овлажняване на бетони 1 и 2 от таблица

4 стойностите на v се умножават с коефициент 0.5.

(4) При наличие на натискова армировка в елемента с µµ ≥≥ 0.7 % стойности-

те на коефициента се умножават с (1 - 0.11 µµ'), но се приемат не по-малки от 0.5.

Чл.34. Коефициентът на Поасон и модулът на хлъзгане се приемат съгласно

Нормите за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции.

Вид на бетона Характеристика

по табл. 4 на нагряването 50 70 100 200 300 500 700 900

кратковременно 0,85 0,65 0,70 0,70 0,65 - - -

продължително 0,30 0,25 0,25 0,25 0,20 - - -

кратковременно 0,85 0,80 0,80 0,75 0,70 0,53 0,32 0,15

продължително 0,28 0,24 0,24 0,22 0,21 0,07 0,03 0,01

Коефициент на еластичност v при температура на бетона, °С

1,2

3,4

2.В

4

8



Чл.35. (1) Средната плътност на бетона с естествена влажност се приема по

таблица 11.

(2) Средната плътност на бетона в сухо състояние при нагряване над 100 ?C

се намалява със 150 kg/m3.

Таблица 11

(3) Средната плътност на стоманобетона при процент на армиране µµ ≤≤ 3 % се при-

ема със 100 kg/m3 повече от средната плътност на съответното състояние на бетона.

Раздел IIIПОЛИМЕРБЕТОН

Чл.36. (Изм.) Полимербетонни облицовъчни изделия и фасонни тела се

употребяват при изграждане на вътрешни димоотводни тръби на комини с макси-

мална температура на изходящите газове 40 °C.

Чл.37. (1) (Изм.) Полимербетонните облицовъчни изделия и фасонни тела се

изготвят от студеновтвърдяващи се синтетични смоли, дълготрайно устойчиви на

агресията на изходящите газове, с водопопиваемост под 4 % киселиноустойчивост

на добавъчните материали над 95 %, плътност над 1.9 kg/dm3 и с якост на натиск:

1. при 20 °C - не по-малко от 50 N/mm2;

2. при 50 °C - не по-малко от 25 N/mm2.

(2) Изчислителните съпротивления на натиск и опън и модулът на еластич-

ност на полимербетонните тела се приемат равни на 40 % от съответните им якос-

тни деформационни стойности при 20 ° ± 2 °C.

РАЗДЕЛ IVСТРОИТЕЛНИ РАЗТВОРИ И КИТОВЕ

Чл.38. (Изм.) При комините се използват строителни разтвори по БДС 9340,

БДС 13018, БДС 4604.

Чл.39. Нормативните и изчислителните съпротивления на разтворите се при-

емат съгласно Нормите за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции

като съпротивленията за съответните класове бетонни разтвори се умножават със

съответните коефициенти за условия на работа по таблица 5 и 6 и приложение 4.

Чл.40. Класовете на разтворите се определят по таблица 12.

Таблица 12

Марка на разтвора по якост на натиск по БДС 9340 М15 М20 М25 М30

Клас на разтвора по якост на натиск по тези норми В12,5 В15 В20 В25

Вид на бетона по табл. 4 Средна плътност на бетона при естествена влажност, kg/m3

1 2200-2500

2 1800-2000

3 2400

4 2000

2.В

4

9



Чл.41. (1) Китовете за фугиране и полагане на облицовката, в зависимост от

степента на агресивност, вида на агресивния агент и температурата на изходящи-

те газове, могат да бъдат водностъклени или от студеновтвърдяващи се синтетич-

ни смоли (реактопласти).

(2) При избора на кита трябва да се имат предвид неговата сцепляемост, неп-

роницаемост, несвиваемост и течливост при натиск и топлинни въздействия.

Чл.42.(1) Китовете, прилагани при температура на изхвърляните газове до 300

°C, са киселиноустойчиви, неорганични и с температуроустойчивост до 300 °C.

(2) (Изм.) При наличие в изхвърляните газове на серен двуокис, серен трио-

кис, оцетен анхидрид, фосфати и други съединения, образуващи силикатни крис-

тални соли, за свързващо вещество се прилага калиево водно стъкло.

Чл.43. При температура на изходящите газове от 300 до 400 °C се прилагат

неорганични китове, устойчиви на температури до 450 °C.

Чл.44. При температура на изходящите газове до 140 °C могат да се изпол-

зуват китове от синтетични смоли, устойчиви до 140 °C, а при газове с темпера-

тура до 200 °C - китове от смоли, устойчиви до 200 °C.

Раздел VЗАЩИТНИ ПОКРИТИЯ

Чл.45. Материалите за защитните покрития трябва да са плътни, устойчиви,

без да променят свойствата си при температурата, която ще им действа, да са не-

горими и достатъчно устойчиви на стареене.

Чл.46. Защитни покрития с дебелина до 700 µm се използуват като самосто-

ятелна защита само там, където е осигурена възможност за контрол и ремонт. Ми-

нималната им дебелина не може да бъде по-малка от 100 µm.

Чл.47. Защитните покрития трябва да имат добро сцепление с повърхност-

та, върху която се полагат, и да се нанасят така, че да се изключва възможността

от приплъзване или слягване.

Чл.48. Защитни покрития с дебелина над 700 µm могат да се проектират от

материали, отговарящи на изискванията за дълготрайна устойчивост на агресия и

температура при съответните условия.

Чл.49. Материалите за вътрешната димоотводна тръба трябва да са устой-

чиви на агресията и температурата на изхвърляните газове.

2.В

4

10



Раздел VIМЕТАЛИ

Чл.50. В конструктивните елементи на комина се използуват следните кла-

сове армировъчни стомани:

1. горещовалцувани гладки, клас АI по БДС 4758 и БДС 2592;

2. горещовалцувана, с периодичен профил, клас AII по БДС 4758 и БДС 4880;

3. горещовалцувана, с периодичен профил, клас АIII по БДС 4758 и БДС 4880;

4. горещовалцувана, с периодичен профил, клас АIV по БДС 4758 и БДС 4880.

Чл.51. (1) Нормативните и изчислителни характеристики на армировъчните

стомани са дадени в таблица 13.

Таблица 13

Таблица 14

(2) Коефициентът за условие на работа да се определя от таблица 14.

(3) За междинни стойности на температурата по таблица 14 коефициентите

за условие на работа се определят чрез линейна интерполация.

Чл.52. (1) (Изм.) Изчислителните съпротивления на опън на напречна арми-

ровка (стремена и огънати пръти) се получават от изчислителните съпротивления

на опън на надлъжната армировка Rs чрез умножаване с коефициент за условие

на работа γγs1 = 0,8.

(2) При наличие на заварени съединения на напречната армировка изчисли-

телните съпротивления се получават чрез допълнително умножаване с коефици-

ент за условие на работа γγs2 = 0,9.

Чл.53. Модулът на елстичност на армировката се приема Es = 20.104 MPa.

Коефициентът ββа, отчитащ намалението на модула на еластичност на армировка-

та при нагряване, се приема по таблица 14.

50 100 200

A-I γst - 1 0,95 0,85

αst град-1

, 10-6 11,5 11,7 12,50

βa - 1 1 0,96

A-III γst - 1 1 0,90

αst град-1

, 10-6 11,5 12 13

βa - 1 1 0,96

A-II

A-IV

Стойност на коефициентите при

Армировка клас Коефициент Единица мярка температура на армировката, °С

Тяло Фундамент

A-I 6-40 235 190 225 225

A-II 10-40 295 240 280 280

A-III 10-40 410 320 375 375

A-IV 12-32 590 430 - 400

Изчислително съпротивление [MPa]

Опън, Rs Натиск, Rsc

Клас на

армировкатаДиаметър, mm

Нормативно съпротив-

ление, Rsn [MPa]

2.В

4

11



Таблица 15

Чл.54. Коефициентът за линейно температурно разширение на армировкатаααst се приема съгласно таблица 14.

Чл.55. Листовата и профилната стомана за конструктивните елементи на коми-на се избират в съоветствие с Нормите за проектиране на стоманени конструкции.

Чл.56. Нормативните и изчислителните съпротивления на валцуваните, лис-товите и профилните въглеродни, нисколегирани и корозионноустойчиви стома-ни са дадени в таблица 15.

Чл.57. (1) Димоотводни тръби от стомана се проектират със защита от коро-зия, съобразена с агресивността на изходящите газове и температурата им.

(2) При слаба и средна агресивност на газовете и температура до 70 °С могатда се използуват въглеродни стомани ВСт3сп, защитени със синтетични покрития.

(3) Допуска се при силно агресивни газове и температура по-висока от 70 °С,да се използуват ВСт3сп, като се нанесат метални покрития (оловни и др.).

(4) Минималната дебелина на защита от оловни покрития при температурана газовете до 200 °С е 3 mm.

Чл.58. При режим на експлоатация на комина, който не позволява да се нап-рави правилен подбор на антикорозионната защита, към статически необходима-та дебелина на ламарината се предвижда добавка за корозия.

Чл.59. Добавката за корозия се определя в зависимост от:1. предвиждащата се обща продължителност на експлоатация на комина;2. честотата на периодите със занижен експлоатационен режим;3. честотата на пускане и спиране.4. производствените престои;5. вида на конструкцията.

Вид на Нормативно Изчислително

валцуваната съпротивление, съпротивление,

стомана МРа МРа

лист до 16 225 205

профил до 16 235 215

до 16 225 215

17-25 215 205

профил до 16 235 225

лист до 9 345 300

10-20 325 285

21-32 305 280

лист до 9 375 325 БДС 5314

10-20 355 310 БДС 6176

21-32 345 300 БДС 6176

5-9 355 310

10-20 345 300

21-30 325 285

до 4 375 325

5-20 355 310

21-30 345 300

до 4 450 375

5-9 410 355

10-30 390 340

5-10 352 305 БДС 4563,

11-30 352 305 БДС 5176

12Г2БФ по ОН 3370374 лист БДС 3992

лист14Г1С по ОН 3370374

09Г2Б по БДС 4880 БДС 9328лист и профил

10Г2СТ по ОН-3370374 лист БДС 11793

ГОСТ 26020профил

09Г2С по БДС 4880

профил10Г2 САФ по БДС 4880

ГОСТ 8239ВСт3пс и ВСт3сп

по БДС 2592

лист

Стандарти за

изделиетоДебелина, mmМарка на стоманата

БДС 2612ВСт3кп по БДС 2592

2.В

4

12



Чл.60. При нелегираните стомани, когато температурата на изходящите га-

зове е с 20 до 50 °С по-ниска от точката на оросяване на киселините, или спада

под точката на оросяване на водните пари, изнасянето (отнемането) на материала

в резултат на корозия на върха в обсега на 3 пъти диаметъра на комина и в зона-

та на включване на хоризонталните газоходи се приема 3 g/m2.h. За останалите

места на комина се приема изнасяне на материала 1.5 g/m2.h.

Чл.61. (1) При димоотводни тръби с височина на етажите под 50 m корози-

онната добавка се приема по таблица 16.

Таблица 16

(2) При използуване на корозионноустойчиви стомани корозионната добав-

ка се намалява съобразно химичната им устойчивост.

Чл.62. Шапката на комина се изпълнява от материали, устойчиви на агресив-

ността на изходящите газове и на температурата им (чугунени отливки и др. п.).

Чл.63. Употребяваното като антикорозионна защита олово трябва да е с ка-

чества по БДС 209 и БДС 3212.

Раздел VIIТУХЛИ

Чл.64. При слаба агресия и температура на изходящите газове до 500 °С за

димоотводната тръба се употребяват плътни тухли, без да са киселиноустойчиви,

с марка най-малко 15 и водопопиваемост най-много 12 %.

Чл.65. При средна и силна агресия и температура на изходящите газове до 400 °С

се използват киселиноустойчиви тухли с качества, не по-ниски от тези по БДС 3534.

Чл.66. При температура на изходящите газове от 500 до 900 °С се употребя-

ват огнеустойчиви тухли с качества, не по-ниски от тези по БДС 4748 и БДС 4749.

Очаквана корозионна

агресивност 10 години 20 години

Слаба 4 6

Средна 6 8

Силна 8 10

Корозионна добавка, mm, при експлоатационна годност

2.В

4

13



Глава третаИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КОМИНИ

Раздел IНАТОВАРВАНИЯ И ВЪЗДЕЙСТВИЯ. КОЕФИЦИЕНТ НА НАТОВАРВАНЕ. СЪЧЕТАНИЯ И КОЕФИЦИЕНТИ НА СЪЧЕТАНИЯ НА НАТОВАРВАНЕ.

Чл.67. Конструктивните елементи на комините се изчисляват за следните

натоварвания и въздействия:

1. постоянно действащо натоварване от собствено тегло на елементите

на комина, тегло на опиращите се върху тялото, постамента или фун-

дамента на комина димоходи, вентилатори и бункери, тегло на почва-

та и др., наричано за краткост "натоварване от собствено тегло";

2. временно продължително действащи въздействия вследствие разли-

ката между температурата на изходящите газове в димоотводната тръ-

ба и на външния въздух извън тялото на комина, наричани за краткост

"температурни въздействия";

3. продължителни временни натоварвания от теглото на натрупана про-

изводствена прах или пепел върху бункерната плоча, когато е възмож-

но такова натрупване;

4. кратковременно натоварване от вятър, което е сумарен резултат от

действието на статичната и динамична компонента на скоростния на-

пор и на инерционните сили при ветров резонанс, наричано за крат-

кост "натоварване от вятър";

5. кратковременни въздействия от слънчева радиация, наричани за крат-

кост "слънчево нагряване". При оразмеряване на вертикалните сече-

ния на тялото и постамента на комина се приема температурна разли-

ка в стената 15 °С, действаща отвън навътре;

6. кратковремено натоварване от тегло на хора, складирани материали и др.,

се приема в размер на 400 daN/m2 нормативен равномерно разпределен

товар само при изчисляване на площадки. Носещата конструкция на пло-

щадката (греди, конзоли и др.) се проверява и за нормативна единична

концентрирана сила 1.5 kN, поставена в най-неблагоприятно положение;

7. особено натоварване от земетръс;

Чл.68. (1) Нормативните стойности на постоянните и временните натовар-

вания при комините се определят съгласно Нормите за натоварвания и въздейст-

вия върху сгради и съоръжения.

(2) Натоварванията от земетръс се определят съгласно Нормите за проекти-

ране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.

(3) Температурните въздействия се определят съгласно раздел II на глава

трета от тези норми.

2.В

4

14



Чл.69. (1) Коефициентите за натоварване се приемат съгласно Нормите за

натоварвания и въздействия върху сгради и съоръжения.

(2) Коефициентът за натоварване от собствено тегло се приема γγg = 1.0

(3) (Изм.) Коефициентът на натоварване от вятър γγf се приема в зависимост

от височината на комина, както следва:

1. при H ≤ 150 m, γγf = 1.4;

2. при H > 150 m, γγf = 1.5.

Таблица 17

Забележка: При особеното съчетание в експлоатация се взема ψψ2 = 0.3 отнормативната стойност на вятъра.

Чл.70. Конструктивните елементи на комина и земната основа се проверяват

за най-неблагоприятните съчетания от постоянните и временните натоварвания, ко-

ито могат да възникнат по време на строителството и експлоатацията на комина.

Чл.71. Коефициентите на съчетание на натоварвания ψψ1 за продължително

действащите, ψψ2 за кратковременно действащите и ψψ3 за особените натоварва-

ния са посочени в таблица 17.

Чл.72. При определяне на постоянните товари в периода на изграждане на

комина се взема под внимание само собственото тегло на тялото, постамента и

фундамента на комина.

Раздел IIТЕМПЕРАТУРНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

Чл.73. Температурата на отделните слоеве на димоотводната тръба, стената

на тялото и на постамента на комина се определя за максимална температура на

изходящите газове.

Чл.74. Температурата на изходящите газове се приема постоянна по цялата

височина на димоотводната тръба.

Чл.75. При определяне на температурното въздействие на изходящите газо-

ве върху стената на тялото и постамента на комина се приема, че температурата

на въздуха около комина е минус 10 °С.

Tемпературни Натоварване от Слънчево

въздействия ψ1 вятър ψ2 нагрявяне ψ3

1 Основно - 0,7 0,9 -

2 Особено - - 0,3 0,8

3 Основно 0,95 0,9 0,9 -

4 Особено 0,95 0,3 0,4 1,0

Коефициенти на съчетанието на натоварванията - към временните

I. В периода на изграждане на комина

II. В периода на експлоатация на комина

натоварвания и въздействия (или към предизвиканите от тях

усилия и деформации)

Земетръс ψа

Вид на съчетанието№ 2.В

4

15



Чл.76. Ако коминът е с вентилируемо пространство, при определяне темпе-

ратурата на отделните слоеве трябва да се отчете и влиянието на вентилацията.

Чл.77. При определяне топлоустойчивостта на строителните материали се

приема, че температурата на въздуха извън комина е плюс 30 °С.

Чл.78. При отношение между вътрешния диаметър и дебелината на съответ-

ния слой, по-голямо от 10, температурните въздействия се определят, като се пре-

небрегва разликата в площта на топлоприемащата и топлоотдаващата повърхност.

Чл.79. Коефициентът на топлоприемане, W/m2. °С, на вътрешната повърх-

ност на димоотводната тръба се определя по формулата

αα вътр. = 8 + v (4)

където v е средната скорост на изходящите газове, m/s.

Чл.80. Коефициентът на топлоотдаване на външната повърхност на тялото

на комина е αα вън. = 24 W/m2 . °С.

Чл.81. При комини с вентилируемо пространство коефициентът на топлоот-

даване на външната повърхност на димоотводната тръба и коефициентът на топ-

лоприемане на вътрешната повърхност на тялото на комина е ααср. = 8 W/m2 . °С.

Чл.82. При комини с невентилируем въздушен слой между димоотводната

тръба и тялото на комина, когато температурата в този слой е по-малко от 80 °С,

се приема коефициентът на топлоотдаване на външната повърхност на димоот-

водната тръба по чл. 80 и коефициент на топлоприемане вътрешната повърхност

на тялото на комина ααср. = 12 W/m2 . °С.

Чл.83. Когато се определя топлоустойчивостта на строителните материали,

коефициентът на топлоотдаване на външната повърхност на тялото на комина се

приема ααвън. = 6 W/m2 . °С.

Чл.84. Коефициентите на топлопроводимост за различните видове материа-

ли, в условия на въздействие на повишени и високи температури, се приемат съг-

ласно Нормите за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции.

Чл.85. Разпределението на температурата в отделните слоеве на стената на ко-

мина се изчислява съгласно Нормите за проектиране на топлофикацията на сгради.

Раздел IIIОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЕРИОДИТЕ И ФОРМИТЕ НА СОБСТВЕНИ ТРЕПТЕНИЯ

Чл.86. (1) (Изм.) Периодите и формите на собствени трептения на комина, с

отчитане на деформациите на огъване, хлъзгане и подаване на земната основа, се

определят по формулите

(5)

(6)

++++

++==

H

h

2

5sinB

H

h

2

3sinA

H

h.

2sin.

KH

h1

1x

ji

ji

j

j

ijππππππ

]s[,Bg100

AAH2T

ffb0

i

2

1

γγγγλλππ ++

==

2.В

4

16



където (7)

(8)

λλi , Ai , Bi - коефициентите, които за първите три форми на соб-

ствени трептения се определят по графиките на при-

ложение 5 в зависимост от параметрите: ; и

;

H - височината на тялото на комина (m), мерена от горния ръбна фундамента;

hi - височината (m) от горния ръб на фундамента до разглежда-ното сечение;

A0, io - площта [m2] и инерционния радиус [m] на напречното се-чение на стоманобетонната тръба в основата на тялото накомина; AF - напречното сечение (m2) на основната плоскостна фундамента;

J1, J0 - инерционният момент (m4) на площта на сечението, съот-ветно на върха и в основата на тялото на комина;

Cz - коефициентът на еластичния равномерен натиск на земнатаоснова (kN/m3), който се определя опитно или се приема потаблици в зависимост от изчислителното съпротивление напочвата съгласно Нормите за проектиране на фундаменти,подложени на динамично натоварване от машини;

Аf - площта [m2] на напречното сечение на облицовката в осно-вата на тялото на комина;

AF - площта на основната плоскост на фундамента на комина;E = Eb- модулът на еластичност на бетона от тялото на комина,

[kN/m2].g - земното ускорение, равно на 9.81 m/s2;B - коравината на сечението, (kN/m2) в основата на тялото на ко-

мина, която се определя по формулата

(9)

където М е огъващият момент (kN/m) в основата на тялото на комина, за

който се определя изчислителната стойност на кривината;

1 / ρρ - изчислителната кривина на тръбата (m-1), която се опреде-

ля по формула (37) или (38).(2) При много здрави почви (скален тип) поддаването на земната основа мо-

же да се приеме равно на нула, като в този случай периодът и формите на свобод-

ните трептения се определят по формула (5) и (6), а коефициентите λλi , Ai , Bi - по

графиките на приложение 5 за αα0 = 0.

==

ρρ1

MB

HAC

EJ23

0

Fz

0==αα 0i

H

0

1

J

J

0

0

A

Ji0 ==

−−== 1

J

J75.0K

0

i

2.В

4

17



Раздел IVИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РЕЗОНАНС

(Изм.)

Чл.87. (1) За комини с цилиндрична и конична форма, освен изчисляването

на вятър с отчитане на статичната и динамична компонента се извършва и изчис-

ляване на резонанс.

(2) Проверката на резонанс се извършва в случаите когато критичната скорост

на вятъра при i-та форма на собствени трептения на комина се намира в границите

където wm е нормативната стойност на натоварването от вятър на висо-

чина 10 m над нивото на терена в [kN/m2]; приема се по чл.

62 от "Нормите за натоварвания и въздействия върху сгра-

ди и съоръжения"-1989 г.

Чл.88. Критичната скорост на вятъра при i-та форма на собствени трептения

на комина, която предизвиква резонансни трептения в направление, перпендику-

лярно на посоката на вятъра, се определя по формулата

(10)

където d е външния диаметър на тялото на комина, [m]; за комини с цилин-

дрична и със слабо конична (с наклон до 1.2%) форма d = d1n, ка-

то d1n е външния диаметър на най-горното сечение на комина; за

комини с конична форма с наклон по-голям от 1.2% за d се при-

ема диаметърът на средното по височината на комина сечение;

Ti - периодът на собствените трептения на комина по i-та му фор-

ма, [s].

Чл.89. Интензивността на аеродинамичната сила, действуваща върху коми-

на, се определя по формулата

(11)

където F(x) е амплитудата на аеродинамичната сила, действуваща на

ниво x; определя се по формулата

F(x) = F0αα(x) (12)

F0 - е амплитудата на аеродинамичната сила за свободния край

на комина, [kN/m];

αα(x) - относителната ордината на i-та форма на собствени трептения;

- кръговата честота при i-та форма на собствените

трептения.

i

iT

2ππωω ==

d0002.0F 2

i,cr0νν==

(( )) (( )) tsinxFt,xF iωω==

]s/m[,T

d5

i

i,cr==νν

s/m25w1002 i,crm≤≤≤≤νν

2.В

4

18



Чл.90. Резонансната амплитуда на преместванията при собствените трепте-

ния Yres(x) и резонансната амплитуда на огъващия момент Mres(x) за дадено сече-

ние на ниво x се определя съответно по формулите

(13)

(14)

където Yst(x) и Mst(x) - са съответно преместването и огъващият момент

от статически приложеното натоварване F(x);δδ = 0.3 - логаритмичен декремент на затихване.

Чл.91. Изчислителните стойности на амплитудите на трептене и на огъва-

щите моменти от статичното и динамичното действие на ветровото натоварване с

отчитане на ветровия резонанс в сечение на ниво x се определят по формулите:

(15)

(16)

където:

Yst(x) и Mst(x) са съответно преместването и огъващият момент в се-

чение x от статичната компонента на ветровото натоварване

wcr,i, което съответства на изчислената по формула (10) кри-

тична скорост vcr,i ; wcr,i [kN/m2], се определят по формула

(17) и се допуска в изчисленията да се приема с постоянна

стойност по цялата височина на комина;

(17)

Ydyn(x) и Мdyn(x) - амплитудните стойности съответно на премества-

нето и на огъващия момент в сечение x от динамичната ком-

понента на ветровото натоварване wcr,i; определят се с отчи-

тане на първите s броя форми на собствените трептения;

(18)

(19)

където числото s се определя от условието

vcr,s ≤≤ 25 m/s < vcr,s+1

∑∑==

==s

1i

2

idyndyn )x(M)x(M

∑∑==

==s

1i

2

idyndyn )x(Y)x(Y

x

2

i,cr

i,cr c1600

vw ==

2

dynst

2

res )]x(M)x(M[)x(M)x(M ++++==

2

dynst

2

res )]x(Y)x(Y[)x(Y)x(Y ++++==

)x(M8.0)x(M stres δδππ==

)x(Y8.0)x(Y stres δδππ==

2.В

4

19



Раздел V

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ ПРИ ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТЯЛОТО И ПОСТАМЕНТА НА КОМИНА

Чл.92. (1) Основният изчислителен модел на тялото и постамента на комина,

при който се определят разрезните усилия и хоризонтални сечения, е конзолен прът,

запънат във фундамента, без да се вземат под внимание отворите в постамента.

(2) Когато дебелината на стената в даден сегмент от тялото или постамента

на комина е по-малка от 1/40 от външния диаметър, разрезните усилия се опреде-

лят в пространствен изчислителен модел.

(3) Усилията, които имат локален характер на разпределение (например при

концентрирано натоварване от конзоли или при местно ограничено диформиране

на тялото на комина от плочи, пръстени и др.), се определят също в пространст-

вен изчислителен модел.

Чл.93. Разрезните усилия се определят в меродавни напречни сечения, дос-

татъчни за проверка на носещата способност и с пригодност за нормална експло-

атация на тялото и постамента на комина. За тази цел коминът се разделя по ви-

сочина на подходящ брой сегменти, за които се определя припадащото им се на-

товарване или въздействия.

Чл.94. Тялото и постаментът на комина се изчисляват за натоварвания и въз-

действия съгласно раздел I от тази глава. В изчисленията се вземат под внимание

и допълнителните огъващи моменти М"dyn, предизвикани от натоварването от соб-

ствено тегло, действащо върху деформираната ос на комина вследствие ветрово-

то натоварване, завъртането на фундамента, слънчевото нагряване, строителната

неточност при изпълнението и при земетръс.

Чл.95. Тялото и постаментът на комина се изследват за две групи гранични

състояния:

1. първа група - проверка за носеща способност;

2. втора група - проверка за експлоатационна годност.

Раздел VIИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТЯЛОТО И ПОСТАМЕНТА НА КОМИНА ОТПЪРВА ГРУПА ГРАНИЧНО СЪСТОЯНИЕ

Чл.96. (1) Първа група гранично състояние включва проверка за носещатаспособност на тялото и постамента на комина в меродавни хоризонтални и вер-тикални сечения.

(2) При проверка на първа група гранично състояние се взима под вниманиеразвитието на пластични деформации в бетона и армировката, както и наличиетона пукнатини.

Чл.97. Първо гранично състояние в хоризонтални сечения се приема, че нас-тъпва, когато:

1. равномерно разпределената опънна вертикална армировка пластифи-цира до центъра на тежестта на опънната зона (фиг. 1);

2. напреженията в натисковата зона на бетона достигат до изчислител-ните приземни съпротивления;

2.В

4

20



3. на приетото гранично състояние съответствува трапецовидна диагра-

ма на натисковите напрежения, като за опростяване на изчисленията

се приема правоъгълна диаграма (фиг. 1);

4. изменението на средните деформации по височината на сечението на

тялото и постамента на комина, в участъците между пукнатините, се

приема по линеен закон.

Фиг. 1. Означения към формули (20) и (21): Ys - разстояние от теоретичния

център на пръстеновидното сечение до центъра на тежестта на опънната зо-

на; Yb - разстояние от теоретичния център на пръстеновидното сечение до

центъра на тежестта на натисковата зона; r1 - външен радиус на пръстено-

видното сечение; r2 - вътрешен радиус на пръстеновидното сечение;

r = (r1+r2) / 2 - среден радиус на пръстеновидното сечение; r3 - среден радиус на

вертикалната армировка; ββ - половината от ъгъла на натисковата зона;

h - дебелината на стената на тялото или на постамента на комина;

b = 100 по периметъра на тръбата; As = As1 + As2 - сумарна площ на напречно-

то сечение на външната и вътрешната вертикална армировка за 1 m' по

периметъра на тялото и постамента на комина

2.В

4

21



Чл.98. Първо гранично състояние във вертикалните сечения се приема, че

настъпва, когато се пластифицира хоризонталната опънна армировка.

Чл.99. Изчислителните напрежения в неотслабени с отвори хоризонтални сече-

ния се определят по формули (20) и (21). Приетите означения са показани на фиг. 1.

1. Напрежение в опънната армировка

(20)

2. Напрежение в натисковата зона на обекта

(21)

където

(22)

(23)

(24)

(25)

- ядреното разстояние на пръстеновидното се-

чение на тялото на комина;

Es - модулът на еластичност на армировката, който се отпределясъгласно чл. 53;

Eb - началният модул на еластичност на бетона, който се определясъгласно чл. 30;

ββb - коефициентът, зависещ от средната температура на стената на тяло-то или постамента на комина, който се приема съгласно таблица 6;

N - изчислителната нормална сила в разглежданото пръстеновидносечение вследствие натоварването от собственото тегло, опреде-лено съгласно чл. 68 и чл. 72;

M - изчислителният огъващ момент в разглежданото пръстеновидносечение от сумарното въздействие на най-неблагоприятното съ-четание, който се определя съгласно чл. 71 и съответните допъл-нителни огъващи моменти, дефинирани в чл. 102.

1

2

2

2

1n

r.4

rrr

++==

bb

s11

.E

E.4

ββµµαα ==

h.b

As1

==µµ

r.N

MC0

==

h.r.2

Nnb

==

(( ))1

0b

bF1

1sin

Cn

ααππββββππ

σσ++

++−−

==

1

0b

sF.

1sin

Cn

µµππββ

ββ

σσ

−−

==

2.В

4

22



Чл.100. (1) Изчислителният огъващ момент в сечение "К" на тялото или пос-тамента на комина, на разстояние Xk от горния ръб на фундамента, вследствие на-товарване от вятър, се определя по формулата

(26)

където Mk,w,st е изчислителният огъващ момент в сечение "К" от тялото или

постамента на комина вследствие действието на статичната

компонента на изчислителното ветрово натоварване Pijst;

Mk,w,dyn - изчислителният огъващ момент в сечение "К" от тялото

или постамента на комина в резултат на действието на

изчислителното динамично ветрово натоварване Pijdyn.

(2) Изчислителният огъващ момент в сечение "К" от статичната компонента

на ветровото натоварване се определя по формулата

(27)

(3) Изчислителният огъващ момент в сечение "К" от динамичната компонен-

та на ветровото натоварване се определя по формулата

(28)

където Mik,w,dyn е изчислителният огъващ момент в сечение "К" от тялото

или постамента на комина за i-тата форма на собствени трептения;

(29)

Чл.101. (1) Изчислителният огъващ момент в сечение "К" на тялото или пос-

тамента на комина вследствие сеизмично въздействие се определя по формулата

(30)

където Mik е изчислителният огъващ момент в сечение "К" от тялото

или постамента на комина от сеизмично въздействие при i-

тата форма на собствени трептения, като

(31)

(2) Изчислителните сеизмични сили Eij при i-тата форма на собствени треп-

тения, действуващи на разстояние xj от горния ръб на фундамента, се определят

съгласно чл. 68, ал. 2.

(( ))∑∑==

−−==n

kj

kjijE,ik xxEM

(( ))∑∑==

==3

1i

2

E,ikE,k MM

(( ))∑∑==

−−==n

kj

kjijdyndyn,w,ik XXPM

(( ))∑∑==

==3

1i

2

dyn,w,ikdyn,w,k MM

(( ))∑∑==

−−==n

kj

kjijstst,w,k XXPM

dyn,w,kst,w,kkw MMM ++==

2.В

4

23



Чл.102. (1) Допълнителните изчислителни огъващи моменти в сечение "К"

на тялото и постамента на комина, предизвикани от натоварването от собствено

тегло, действуващо върху деформираната ос на комина, вследствие ветрово нато-

варване, завъртане, на фундамента или земетръс, се определя по формулите

(32)

(33)

(34)

където yj,w , yj,f , yj,E са хоризонталните премествания на оста на комина при

приложната точка на товара Gj вследствие ветрово натоварва-

не, завъртане на фундамента и от действието на земетръс;

yk,w , yk,f , yk,E - също, на ниво "К";

yf - разпределя се линейно по височина на комина;

Gj - собственото тегло на сегмента.

(2) Допълнителните изчислителни огъващи моменти в сечение "К" на тяло-

то и постамента на комина, предизвикани от натоварването от собствено тегло,

действуващо върху деформираната ос на комина вследствие слънчево нагряване

се определят по формулата

(35)

където yj,s са хоризонталните премествания по смисъла на ал. 1

вследствие слънчево нагряване;

yk,s - хоризонталните премествания по смисъла на ал. 1, но на ниво "К".

(3) Допълнителните изчислителни огъващи моменти в сечение "К" на тяло-

то или постамента на комина, предизвикани от натоварването от собствено тегло,

действуващо върху отклонената от вертикалната ос на комина, вследствие неточ-

ност при изпълнението, се определят по формулата

(36)

където yj,v , yk,v са хоризонталните премествания на оста на комина, на

ниво "j" и "К", определени по линеен закон при мак-

симално отклонение на върха на комина 1/500 H, но

не повече от 20 cm.

(( ))∑∑==

−−==n

kj

v,kv,jjV,KG yyGM

(( ))∑∑==

−−==n

kj

s,ks,jjS,KG yyG"M

(( ))∑∑==

−−==n

kj

E,kE,jjE,KG yyG"M

(( ))f,kf,j

n

kj

jf,KG yyG"M −−== ∑∑==

(( ))∑∑==

−−==n

kj

w,kw,jjW,KG yyG"M

2.В

4

24



Чл.103. (1) Хоризонталните премествания y от вятър или земетръс при двузнач-

на диаграма на напреженията в хоризонталните сечения се определят с помощта на

диаграмите на кривините на оста на комина, разгледани като фиктивно натоварване.

(2) Кривините на оста на комина от вятър или земетръс се определят по формулата

(37)

като при ββ < 90° се допуска кривините да се определят по формулата

(38)

(3) Напреженията в армировката σσSF и в бетона σσbF се определят по форму-

ли (20) и (21), като се използуват моментите от вятър по формула (26) или земет-

ръс - по формула (30).Чл.104. Деформацията на огъване по височина на комина вследствие слън-

чево нагряване се определя по формулата

(39)

където H е височина на комина, мерена от горен ръб на фундамента;

x - разстоянието от горен ръб на фундамента до разглежданото сечение.

Чл.105. (1) Необходимият централен ъгъл на натисковата зона 2ββ за устано-

вяване на напреженията по формули (20) и (2) се определя от зависимостта

(40)

или с помощта на графиката, дадена в приложение 6.

(2) Изчислителните напрежения вследствие вертикално и хоризонтално на-

товарване в отслабени с отвори хоризонтални сечения се определят с помощта на

графиките, дадени в приложение 6.

Чл.106. (1) Хоризонталното сечение се изчислява по метода на последова-

телните приближения, като се определят последователно хоризонталните премес-

твания yj и допълнителните огъващи моменти M"dyn от действието на собствено-

то тегло Gj върху деформираната ос на комина.

(2) Итерационните цикли се продължават, докато разликата в хоризонтални-

те премествания в два последователни цикъла стане по-малка от 5%.

−−++

−−−−++==++ ββππ

ββββββππ

ββββββ

αααα

sinC

sin.

)cos1(

cos11

01

1

2x.H

005.0)x(y ==

(( ))ββσσ

ρρ cos1r.E5.0

1

s

SF

++==

−−

++

++==

ββππββ

σσµµαασσ

ρρ sin1rE6.0

1

s

bF

1

1SF

2.В

4

25



Чл.107. Хоризонталните премествания от вятър или земетръс при еднознач-

на диаграма на напреженията в хоризонталните сечения, когато

(41)

се определят както за конзолна греда с променлива коравина, равна на

(42)

където rn, ββbEb са същите, както на фиг. 1, а J е инерционният момент

на пръстеновидните хоризонтални напречни сечения на тяло-

то или постамента на комина.

Чл.108. (1) Сумарното изчислително напрежение в натисковата зона на бето-

на, като се вземат предвид температурните въздействия, се определя по формулата

(43)

където σσbF е изчислителното напрежение в бетона от вятър или земетръс;σσbt - изчислителното напрежение в бетона вследствие темпера-

турната разлика, което се определя по формулата

(44)

(2) Във формула (44):1. ββb, v зависят от температурата на най-силно нагрятата повърхност и

се приемат съгласно таблица 6, чл. 33.

2. 1 / ρρc е температурната кривина и се определя по формулата

(45)

където ααb и ααb1 са коефициентите на линейно разширение на бетона в

зависимост от температурата съответно на най-силно (tb) и

най-слабо (tb1) нагретите повърхности на сечението на сте-

ната на тялото на комина;

nt - коефициентът на прегряване, който се приема равен на 1,1.

Чл.109. Определеното сумарно натисково напрежение в бетона по формула

(36) трябва да удовлетворява условието

(46)

където γγb = 0.85 е коефициентът на условие на работа при вертикално

бетониране;γγbt - коефициентът на условие на работа в зависимост от темпера-

турата на най-силно нагрятата повърхност на бетона, който с

приема съгласно таблица 6;γγk - коефициентът на условие на работа, който се приема равен на

1.2 при особена комбинация на съчетание на натоварванията

и на 1.0 - при основна комбинация;

Rb - изчислителното съпротивление на бетона се приема съгласно чл. 26.

bkbtbb R...9.0 γγγγγγσσ ≤≤

t

bbbb

t

n.h

t.t.111

ααααρρ

−−==

hb

t

bt E..v.h1

25.0 ββρρ

σσ ==

btbFbσσσσσσ ++==

JE..8.0B bbββ==

r

r

r.N

MC n

0<<==

2.В

4

26



Чл.110. (1) (изм.) Определеното опънно напрежение в армировката σσS = σσSF

по формула (20) трябва да удовлетворява условието

σσs ≤≤ γγst γγk Rs (47)

където γγst е коефициентът на условие на работа в зависимост от температура-

та на армировката, който се приема съгласно чл. 51, таблица 14;γγk - коефициентът, както в чл.109;

Rs - изчислителното съпротивление на армировката, което се

приема съгласно чл. 51, таблица 13.

Чл.111. (1) (Изм.) При изчисляването на хоризонтални сечения опънните

напрежения σσs,t във вертикалната армировка се определят както следва:

1. При c0 < rn / r по формулата

(48)

2. При c0 ≥≥ rn / r:

а) за v ≥≥ 1, σσs,t се определя по формула (49) при изчисляване за отва-

ряне на пукнатини, и по формула (20) - при изчисляване на якост;

σσs,t = 1.5 σσsF ψψs2 (49)

б) за v < 1 - по формула (50)

(50)

където

(51)

(52)

σσsF се определя по формула (20) за нормативната стойност на нато-

варванията;ααb,t - съгласно чл. 31, в зависимост от температурата на бетона на

ниво на армировката;

tb - температурата на бетона в най-силно нагрятата част от сечени-

ето на армировката;

ts - температурата на армировката в най-слабо нагрятата част на

сечението;

0

st,smbt,b

1t h

tt1 ααααρρ

−−==

0

1t

s

ssF

h1

E

5.1v

==

ρρ

ψψσσ

1s

t,sm

t,s ψψσσ

σσ ==

t,mt,s σσσσσσ ==2.В

4

27



ααsm,t - средната стойност на коефициента за температурно разшире-

ние на армировката, работеща в бетон с пукнатини, която се

определя по формулата

(53)

σσs,t - коефициентът за температурно разширение на армировката,

който се определя по таблица 14;

k - коефициентът, който зависи от процента на армиране с над-

лъжна армировка; определя се по таблица 18;

(54)

γγbt - приема се по таблица 6;

Rbt,ser - приема се съгласно чл. 25

(55)

където ξξc е относителната височина на натисковата зона и се определя

по формулата

(56)

ββb - определя се по таблица 6 за температурата на най-силно наг-

рятата повърхност на бетона;

A's , A'

s1 , A's2 са съответно общото напречно сечение на надлъж-

ната армировка, напречното сечение на надлъжната арми-ровка, разположена по външната и вътрешната повърхностна тялото на комина:

(57)

(( ))µµζζσσ

γγ

ψψ

ct,sm

ser,btt,bt

2

0

1s

5.01

Rh

h234.0

1

1

−−

++

==

0

1s

0

2ss

h100

A

h100

AА ==−−==µµ

bb

s

E

E3

ββµµαα ==

)v1(q −−== αα

q22

2

c++

++−−== ααααζζ

)1(h1

E c0

1t

st,smζζ

ρρσσ −−

==

µµσσ

γγψψ

sF

ser,btbt

2

0

s3.1

Rh

h234.0

1

−−==

k)( t,bt,st,bt,smαααααααα −−++==

2.В

4

28



(58)

(59)

(60)

γγbt,t - определя се по таблица 6 в зависимост от температурата набетона на ниво на армировката.

(2) За междинни значения на отношението M1 / Mk и процента на армиранепо таблица 18 стойностите на "К" се получават чрез линейна интерполация.

Чл.112. Напреженията във вертикалната армировка, определени по форму-ли (48), (49) и (50), трябва да отговарят на условието

(61)

където σσst се приема по таблица 14;

Rs - съгласно таблица 13

Таблица 18

Чл.113. Напреженията в пръстеновидната армировка при изчисляване на

вертикалните сечения се определят по формулата

(62)

където σσst - се приема по таблица 14;Rs - се приема по таблица 13;σσ3mt - се определя по формула (55);ψψs1 - се определя по формула (57).σσsmt, ψψs1 се определят за ξξc при q = αα и за коефициент на арми-

ране µµ, отнесен за пръстеновидната армировка, разположе-на по външната повърхност на тялото на комина.

sst

1s

t,sm

st Rγγψψσσ

σσ ≤≤==

Отношение на момента M1 при изчисляване

по гранично състояние от втора група към

момента М при изчисляване по гранично 2% и

състояние от първа група повече

1.0 0.90 0.95 1.00 1.00 1.00

0.7 0.75 0.90 0.95 1.00 1.00

0.2 0.20 0.55 0.70 0.80 0.95

Коефициент К, при процент на армиране на

1.0%0.7%0.4%0.2%

сечението с надлъжна армировка:

sstt,s Rγγσσ ≤≤

µµσσγγ

ψψsF

ser,btt,bt

2s

R53.07.01 −−==

)5.01)(1(C ccζζζζ −−−−==

++

++

==αααα

αα

86.0h

h

68.0h

h

h

h

K

0

0

3

0

1

1

C

K17.01

11s

1

≤≤≤≤++

ψψ

2.В

4

29



Раздел VIIОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТЯЛОТО И ПОСТАМЕНТА НА КОМИНА ПО ВТОРА ГРУПА ГРАНИЧНИ СЪСТОЯНИЯ

Чл.114. Изчисляване на тялото на ненапрегнатите стоманобетонни комини погранични състояния от втора група пригодност за нормална експлоатация включва:

1. определяне на широчината на пукнатините в хоризонталните и верти-калните сечения;

2. определяне на периодите и формите за собствени трептения;3. изчисляване на резонанс;4. определяне на деформациите, предизвикани от слънчево нагряване.

Чл.115. Натоварванията при изчисляване по гранични състояния от вторагрупа са дадени в чл. 67, като се спазват изискванията на Нормите за натоварва-ния и въздействия на сгради и съоръжения.

Чл.116. Изчисляването на тялото на комина на ненапрегнатите стоманобе-тонни комини по гранични състояния от втора група се извършва като за елемен-ти от трета категория на пукнатиноустойчивост.

Раздел VIIIИЗЧИСЛЯВАНЕ ЗА ОТВАРЯНЕ НА ПУКНАТИНИ В ХОРИЗОНТАЛНИТЕ И ВЕРТИКАЛНИТЕ СЕЧЕНИЯ

Чл.117. Допустимата ширина на пукнатините в хоризонталните и вертикал-

ните сечения на тялото на комина се приема:

1. при експлоатация в неагресивна среда;

а) за горната третина от височината на тялото на комина - 0.2 mm;

б) за останалата част от тялото на комина - 0.3 mm;

2. при експлоатация в слабо-, средно- и силноагресивна външна среда -

съгласно изискванията на "Защита на строителните конструкции от

корозия. Норми и правила за проектиране".

Чл.118. (1) Широчината на отваряне на пукнатини за хоризонталните сече-

ния от тялото на комина се определя за усилията от нормативните постоянни на-

товарвания, за усилията от нормативното натоварване от вятър и за усилията от

температурни въздействия.

(2) При c0 < rn / r се допуска широчината на хоризонталните пукнатини в сте-

ната на тялото на комина се определя за усилията от температурни въздействия.

(3) Широчината на отваряне на пукнатини за вертикалните сечения от тяло-

то на комина се определя за усилията от температурни въздействия.

2.В

4

30



Чл.119. (Изм.) Широчината на отваряне на хоризонталните пукнатини за

усилията от най-неблагоприятната комбинация на съчетание на натоварванията и

въздействията се определя по формулата

(63)

където σσsm е средното напрежение в опънната армировка и се определя

по формули (64) и (65), като се приема по-голямата от две-

те стойности

σσsm = σσ'sm,t (64)

σσsm = 1.5 σσsF ψψ's2 (65)

където σσsm,t се определя съгласно чл. 111;σσsF по формула (20) за нормативните стойности на натоварването;ψψs2 - по формула (60).

Чл.120. Разстоянието между пукнатините се определя:

1. за приетото σσsm по (65) - по формулата

(66)

2. за приетото σσsm по (64) - по формулата

(67)

където µµ1 е коефициентът на надлъжно армиране, който се определя по

формула (24) към чл. 99;

(68)

(69)

ξξc - относителната височина на натисковата зона, която се определя

по формула (56) към чл. 111;ββb,t - коефициентът, който се определя за температурата на бетона на

ниво на армировката по таблица 6

(70)

S - периметърът на армировката по номиналния диаметър, без да се

взимат под внимание ребрата. За армировка от един и същ диаме-

тър u = ds / 4, където ds е нормалният диаметър на армировката;ηη - коефициентът, който зависи от вида на опънната армировка и се

приема за пръти с периодичен профил - 0.7; за гладки горещо-

валцувани пръти - 1;

S

Au s==

t,bb

st

E

En

ββ==

(( )) 25.01n.

nt.4.1292.0K

ct

2−−

−−++==

ζζµµµµ

ηηu.nKl t2crc==

ηηµµ

1

crc

ul ==

crc

s

smcrc l

Ea

σσ==

2.В

4

31



µµ - коефициентът на армиране, който се определя по формула (71),от количеството на надлъжната армировка, разположена по вън-

шната повърхност на тялото на комина

(71)

където As е напречното сечение на надлъжната армировка за 1 m' по пе-

риметъра, разположена по външната и вътрешната повърх-

ност на тялото на комина;

As2 - напречното сечение на надлъжната армировка за 1 m' по периме-

търа, разположена по вътрешната повърхност на тялото на комина.

Чл.121. (1). Широчината на отваряне на вертикалните пукнатини се оп-

ределя по формули (63), (64) и (65), като се вземат под внимание и изисква-

нията на чл. 113, ал. 1 и 2.

(2) Коефициентът на армиране ? при изчисляване на широчината на верти-

калните пукнатини се определя по формула (72) от количеството на пръстеновид-

ната армировка, разположена по външната повърхност на тялото на комина;

(72)

където Asr е напречното сечение на пръстеновидна армировка за 1 m' по

височина, разположена по външната повърхност на тялото

на комина;

Asr2 - напречното сечение на пръстеновидната армировка за 1 m' по висо-

чина, разположена по вътрешната повърхност на тялото на комина.Раздел IXЗЕМНА ОСНОВА И ФУНДАМЕНТИ

Чл.122. Земната основа и фундаментите на стоманобетонните комини се

проектират в съответствие с изискванията на тези норми и на следните норма-

тивни документи:

1. "Плоско фундиране. Правилник за проектиране";

2. "Пилотно фундиране. Норми за проектиране";

3. "Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции"

Чл.123. (1) Начинът на фундиране (плоско, пилотно или комбинирано) се

избира въз основа на технико-икономически анализ, като се вземат под внимание

инженерно-геоложките, хидрогеоложките и сеизмичните условия на строителна-

та площадка и сроковете на строителството.

(2) Фундирането на комини в карстови райони се допуска при условие, че с про-

ектното решение се осигуряват уплътняване и стабилизиране на карстовата основа.

(3) Дълбочината на фундиране на комините се определя въз основа на изис-

кванията на "Плоско фундиране. Правилник за проектиране" и на Нормите за

проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, като се вземат пред-

вид нивото на почвените води и близостта на построени сгради или съоръжения.

За нескални почви дълбочината на фундиране на комините е най-малко 2.0 m.

0

2srsr

h.100

AA −−==µµ

0

2ss

h.100

AA −−==µµ

2.В

4

32



Чл.124. Гранично допустимите деформации на земната основа на комините

се приемат по таблица 19, освен ако в заданието за проектиране не са посочени

други изисквания.

Таблица 19

Чл.125. (1) При плоско фундиране на комините изчислението на земната ос-

нова на носеща способност се извършва за основно или особено съчетание на то-

варите и обхваща проверки за:

1. разрушаване на земната основа под фундамента;

2. плъзгане по основната плоскост на фундамента;

3. преобръщане на комина около външния ръб на фундамента;

(2) Проверките по т. 2 и 3 се извършват съгласно чл. 89 на "Плоско фунди-

ране. Правилник за проектиране".

(3) При хоризонталната основна плоскост на фундамента и липса на влия-

ние на откоси носещата способност на еднородна и консолидирала земна основа

се определя по формула (16) и приложение IV на "Плоско фундиране. Правилник

за проектиране", а при скална основа - по формула (11) от същия правилник.

(4) (Изм.) При ползуването на формулите, посочени в ал. 3, се допуска

площта на фундамента на комина да се замени с еквивалентен по площ квадратен

фундамент, размерите на страните на който се определят:

1. при кръгъл фундамент на комина - по формулата

a = b = 0.886D (73)

2. при пръстеновиден фундамент на комина - по формулата

(74)

където D е диаметърът на кръглия фундамент;

AF - площта на пръстеновидния фундамент;

а = b - страната на еквивалентния по площ квадратен фундамент.

Чл.126. При особено съчетание и когато се отчитат земетръсните въздейст-

вия, се спазват и изискванията на Нормите за проектиране на сгради и съоръже-

ния в земетръсни райони.

Чл.127. При проверката на плъзгане по основната плоскост на фундамента

коефициентите на триене между бетона и почвата (ако няма експериментални

данни) се вземат от Нормите за проектиране на подпорни стени.

Чл.128. При случаи на нееднородни почви, влияние на откоси, неконсолиди-

рали почви и др. п. носещата способност на земната основа се определя по Гра-

фоаналитичния метод на кръгово-цилиндричните повърхнини.

FAba ====

№ Вид на граничната деформация Гранично допустима стойност Единица мярка

1. Средно слягане на фундамента S ср 20 cm

2. Общо наклоняване на фундамента

tg и = tg и1 + tg и2

*H е общата височина, мерена от горния ръб на фундамента до върха на комина

rad1/2H, не не повече от 0.004

2.В

4

33



Чл.129. Изчисляването на земната основа на деформации се извършва за ос-

новно съчетание на товарите, като от ветровото натоварване се включва само ста-

тичната компонента. Използуват се нормативните (средните) стойности на моду-

ла на обща деформация Es на почвите съгласно "Плоско фундиране. Правилник

за проектиране" и БДС 8004.

Чл.130. (1) При изчисляването на земната основа на деформации се определят:

1. слягането на комина Sср;

2. наклоняването на фундамента, предизвикано от ексцентрицитета на

резултантната в основната му плоскост tgθθ1;

3. наклоняването на фундамента в резултат на нееднородност (изклиня-

ване) на почвените пластове под него tgθθ2.

(2) Граничните стойности Sср, респ. общото наклоняван tgθθ = tgθθ1 + tgθθ2 са

съгласно таблица 19.

Чл.131. Слягането Sср на плоски фундаменти (обща плоча или пръстенови-

ден фундамент) се определя съгласно "Плоско фундиране. Правилник за проек-

тиране", а при висящо пилотно фундиране - съгласно "Пилотно фундиране. Нор-

ми за проектиране", като се допуска пръстеновидният фундамент да се замени с

еквивалентен по площ кръгъл фундамент.

Чл.132. (1) Наклоняването tgθθ1 на кръгли и правоъгълни фундаменти се оп-

ределя в съответствие с "Плоско фундиране. Правилник за проектиране". Допус-

ка се основната плоскост на пръстеновидни фундаменти да се заменя с еквива-

лентен по площ кръгъл фундамент.

(2) Наклоняването tgθθ2 се определя по формулата

(75)

където S1 и S2 са сляганията под срещуположните точки на кръглия фун-

дамент или под средите на срещуположните ръбове на квад-

ратния фундамент. При замяна на кръглите и пръстеновид-

ните фундаменти с еквивалентни по площ квадратни фунда-

менти се определят напреженията в дълбочина под средните

точки на срещуположните ръбове на фундамента.

Чл.133. При определянето на усилията във фундаментната плоча се приема,

че тя е подпряна по средния периметър на постамента и натоварена със земната

реакция (симетрично натоварване - от собствено тегло, и несиметрично натовар-

ване - от огъващия момент) вследствие най-неблагоприятното съчетание на нато-

варванията, действуващи в основната плоскост на фундамента. При определяне

на земната реакция от симетрично натоварване не се вземат под внимание собс-

твеното тегло на фундаментната плоча и насипът върху нея.

Чл.134. Оразмеряването на фундаментната плоча се извършва съгласно изис-

кванията на Нормите за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции.

)d(a

S

)d(a

SStg 212

2

∆∆θθ ==−−==

2.В

4

34



Глава четвъртаКОНСТРУКТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл.135. Минималната дебелина на стената на тялото и постамента на комина,

както и начинът на изменението � по височина на комина, се определят по таблица 20.

Таблица20

Чл.136. Стената и постаментът на комина, проектирани за изпълнение по

монолитен начин, се армират с външна и вътрешна вертикална и хоризонтална

армировка, като минималният процент на армиране, минималните и максимални-

те разстояния между армировъчните пръти, както и минималните и максимални-

те им диаметри, са дадени в таблица 21.

Чл.137. Минималната дебелина на бетонното покритие на армировката е 30

mm. При въздействие на силноагресивни газове върху тялото на комина мини-

малната дебелина на бетонното покритие е 40 mm.

Чл.138. Снаждането на армировката с периодичен профил в едно сечение от

стената на тялото на комина не трябва да надвишава 50%. Не се допуска снажда-

не на армировката с куки.

Чл.139. (изм.) Гладка армировка от клас А-I в стената на тялото на комина

се снажда с куки, чрез застъпване, като в едно сечение може да се снажда най-

много 25% от армировката

Таблица 21

Забележки: 1. Минималният процент на армиране е за бетон клас В25-В35 и СтА-III.2. За друг клас стомана ?min е обратнопропорционално на границата на привличане.3. При дебелина на стената, по-голяма от 500 mm, се допуска максималното разстояние

между вертикалните пръти да се увеличи на 1/2 от дебелината на стената, но не по-вече от 400 mm.

min м [%] lmin [mm] lmax [mm] Фmax [mm] Фmin [mm]

Външна армировка 0.20 125 250 28 12

Вътрешна армировка 0.15 125 250 28 12

Външна армировка 0.20 125 200 22 10

Вътрешна армировка 0.20 125 200 22 10

Разположение на армировката

Хоризонтално

Вертикално

Начин за изменение на дебели-

ната на стената по височина на

тялото и постамента на комина

Монолитно изпълнение с

преместваем кофраж

Монолитно изпълнение с Стъпаловидно или плавно

катерещ се кофраж изменение

Монолитно изпълнение с

пълзящ кофраж

Сглобяемо изпълнение 160 Стъпаловидно изменение

160

180 Плавно изменение

Минимална дебелина на стената,

mmТехнология на изпълнението

160 Стъпаловидно изменение2.В

4

35



Чл.140. Дължината на застъпване при снаждането на армировката в стената

на тялото на комина е 40 пъти диаметъра на прътите от стомана клас АI и AII и

50 пъти номера на профила при пръти от стомана клас AIII и AIV.

Чл.141. В случаите на сглобяемо изпълнение при снаждането на вертикал-

ната армировка на тялото на комина с конструктивни мерки се осигурява проек-

тното � положение (например със застъпване, муфи, болтове, заваряване и др.).

Чл.142. При сглобяемо изпълнение и използуване на канали за монтиране на

носещата вертикална армировка в проекта се дава и технология за замонолитва-

не на армировката.

Чл.143. За осигуряване на добро сцепление между замонолитващия разтвор

и бетона на готовия елемент стените на каналите трябва да бъдат награпавени или

подходящо профилирани.

Чл.144. Ако в зоната на отворите по изчисления е доказано, че не е необхо-

дима специална армировка, постаментът на комина по контура на отвора се арми-

ра, както следва:

1. с допълнителна вертикална армировка само за едната страна, която е рав-

на на 2/3 от площта на прекъснатата от отвора вертикална армировка;

2. площта на допълнителната хоризонтална армировка само за едната

страна на отвора е равно на 2/3 от площта на прекъснатата хоризон-

тална армировка. Центърът на тежестта на допълнителната хоризон-

тална армировка трябва да отстои на 1/3 от широчината на отвора.

Допълнителната хоризонтална армировка се обхваща от стремена с

височина 3/4 от широчината на отвора. Закотвянето на допълнителна-

та хоризонтална армировка зад ръба на отвора е 0.6 от широчината на

отвора, но не по-малко от изискванията на чл. 140;

3. площта на допълнителната наклонена армировка само за единия ъгъл

на отвора е равна на 1/4 от площта на допълнителната хоризонтална

и вертикална армировка.

Чл.145. (1) Фундаментът се армира с горна и долна армировка. Минималният

процент на армиране поотделно за горната и долната радиална и тангенциална арми-

ровка е 0.15% от статистически необходимата височина, или 0.5% от общата височина.

(2) Разстоянието между армировъчните пръти във фундамента е от 125 до 330 mm.

Чл.146. Минималната дебелина на бетонното покритие на армировката във

фундамента е 40 mm, а при наличие на почвени води - 50 mm.

Чл.147. При наличие на агресивни подпочвени води фундаментът се защи-

тава съгласно " Защита на строителни конструкции от корозия. Норми и правила

за проектиране".

Чл.148. (1) Димоотводната тръба трябва да може да се деформира свободно

във вертикална и хоризонтална посока, без да предизвиква допълнителни нато-

варвания върху тялото и постамента на комина.

(2) При многотръбни комини димоотводните тръби трябва да се деформират

независимо една от друга.

Чл.149. При многослойни димоотводни тръби отделните слоеве не трябва да

възпрепятствуват свободната деформация на димоотводната тръба като цяло тяло.

Чл.150. При комини с проходимо пространство максималната температура

на въздуха не може да бъде по-висока от 50°C изчислена при температура на вън-

шния въздух 25°C.

2.В

4

36



Чл.151. Отношението на цялата височина на комина или на отделен негов

участък към съответствуващия външен диаметър трябва да бъде не повече от 20.

Чл.152. Широчината на вертикалните и хоризонталните фуги на лицевата

страна на тухлената зидария е до 5 mm.

Чл.153. При димоотводните тръби от стомана топлинната изолация трябва

да осигурява температурна разлика между газа и вътрешната повърхност на сте-

ната, не по-голяма от 2°C.

Чл.154. Външните и вътрешните стълби и площадки трабва да отговарят на

изискванията на БДС 9869.

Чл.155. Коминът трябва да бъде означен с дневна и нощна маркировка, коя-

то да отговаря на изискванията на Наставлението за летищни съоръжения - ГА-74.

Чл.156. Съобразно експлоатационните условия, при необходимост се пред-

виждат контролни прибори за замерване на температурата, скоростта, налягането

и химичния състав на изходящите газове.

Чл.157. При подземни или приземни хоризонтални димоходи в постамента

се предвижда отвор за почистване на пепелта и влизане за контролни огледи и ре-

монт с размери най-малко 600/1200 mm.

Чл.158. Преди въвеждане в експлоатация всички конструктивни елементи

на комина да са получили проектните си якости и да са защитени от термичните

и химичните въздействия на изходящите газове.

Чл.159. В проекта се предвиждат изисквания, които трябва да се спазват при

въвеждане на комина в експлоатация.

Чл.160. Хоризонталните димоходи се отделят от тялото и димоотводната

тръба на комина с дилатационна фуга, която позволява извършване на ремонтни

работи в газохода, без да се допуснат повреди в комина.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§1. Тези норми се издават на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за територи-

ално и селищно устройство.

§2. Нормите са утвърдени със заповед № РД-02-14-405 от 29. 12. 1988 г. на

председателя на Комитета по териториално и селищно устройство и влизат в си-

ла от 01. 07. 1990 г.

§3. Нормите отменят "Правилник за високо свободно стоящи комини" - 1949 г.

§4. Указания по прилагане на нормите дава председателят на Комитета по

териториално и селищно устройство.

2.В

4

37



ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Минимални проектни класове на бетона по мразоустойчивост


Нормативни съпротивления и изчислителни съпротивления на бетона загранични състояния от втора група

B15 B20 B25 B30 B35 B40 B45 B50

Натиск (приземна якост) обикновен 11.0 15.0 18.5 22.0 25.5 29.0 32.0 36.0

олекотен 11.0 15.0 18.5 22.0 25.5 29.0 - -

Осов опън обикновен 1.15 1.40 1.60 1.80 1.95 2.10 2.20 2.30

олекотен с

естествен пясък- -1.60 1.80 1.95 2.10

БетонВид на съпротивлението

1.15 1.40

Нормативни съпротивления и в МРа и

изчислителни съпротивления за гранични

състояния от втора група и в МРа, при клас

на бетона по якост на натиск

I II III

1.Променливо замръзване < - 10 °C 101-125 200 150 100

и размръзване: - 5 °C ÷ - 10 °С 76-100 150 100 75

а) във водонапито състояние - 1.5 °C ÷ - 5 °С 50-75 100 75 50

> - 2.5 °С под 50 75 50 35*

б) при водонасищане в отделни < - 10 °C 101-125 100 75 50

случаи (например надземни кон- - 5 °C ÷ - 10 °С 76-100 75 50 35*

струкции, подложени постоянно - 2.5 °C ÷ - 5 °С 50-75 50 35* 25*

на атмосферни въздействия) > - 2.5 °С под 50 35* 25* -

в) във въздушно сухо състояние < - 10 °C 101-125 75 50 35*

(например констукции на - 5 °C ÷ - 10 °С 76-100 50 35* 25*

открито, но защитени от - 1.5 °C ÷ - 5 °С 50-75 35* 25* -

атмосферни въздействия) > - 2.5 °С под 50 25* - -

2. Въздействие на отрицателна тем-

пература в отделни случаи

а) във водонапито състояние < - 10 °C 101-125 75 50 35

(например конструкции в почва - 5 °C ÷ - 10 °С 76-100 50 35 25

или под вода) - 1.5 °C ÷ - 5 °С 50-75 35* 25* -

под 50 25* - -

3. ………………………

* - не се изисква за обикновен бетон.

жението по норми за

натоварния въздействия

Среден брой дни годишно

на преминаване

температурата през °C

Средномесечна

минимална температура

за месец януари

При категория на съоръ-

Климатични фактори

Минимални проектни

Мразоустойчивост

класове на бетонаЕксплотационни условия

Характеристика на режима

2.В

4

38




Изчислителни съпротивления на бетона за гранични състояния от първа група


Коефициенти за условия на работа на бетона при многократно замръзване и размръзване

Средна месечна мини- Среден брой дни годиш-

мална температура но на преминаване на

за месец януари температурата през °С

Многократно редуващо се < - 10 °C 101-125 0.85 0.90

замръзване и размръзване във - 5 °C ÷ - 10 °С 76-100 0.90 1.00

водонаситено състояние - 2.5 °C ÷ - 5 °С 50-75 0.95 1.00

> - 2.5 °С под 50 1.00 1.00

Многократно редуващо се зам-

ръзване и размръзване с водо-

насищане в отделни случаи

За обикновен

бетон

За олекотен

бетон

независимо от

температуратанезависимо от броя дни 1.00 1.00

Условия на експлоатация на

конструкциите

Коефициент за условия на

работа при многократно

замръзване

Климатични фактори

B15 B20 B25 B30 B35 B40 B45 B50

Натиск (приземна якост) обикновен 8.5 11.5 14.5 17.0 19.5 22.0 25.0 27.0

олекотен 8.5 11.5 14.5 17.0 19.5 22.0 - -

Осов опън обикновен 0.75 0.90 1.05 1.20 1.30 1.40 1,45 1.55

олекотен

(естествен пясък)

Изчислителни съпротивления за гранични

състояния от първа група и в МРа, при клас

на бетона по якост на натиск

Бетон

Вид на съпротивлението

0.75 0.90 1.05 1.20 1.30 1.40 - - 2.В

4

39




Графики за определяне на коефициентите Аi, Вi, Лi (i=1, 2, 3) за трите форми на собствени колебания

2.В

4

40



2.В

4

41



Забележки:

1. Графиките за определяне на коефициентите Ai, Bi, ?i от формула 5 в чл. 86, ал. 1 запървите три форми на собствени трептения се използват при изчисляване на коминис цилиндрична и слабо конична форма (с наклон до 1.2%).

2. Периодите и формите на собствени трептения на комини с конична форма с нак-лон, по-голям от 1.2%, с отчитане на деформациите на огъване, хлъзгане и подда-ване на земната основа се определят по общите принципи на динамиката.

3. Допуска се, за комини с конична форма с наклон, по-голям от 1.2%, които са фун-дирани върху здрави почви (от I група категории почви), периодите за първа и вто-ра форма на собствени трептения да се определят по формулите:

(5a)

(5б)

където c е коефициент, който се определя по фигура А и таблица 5.1.

Фиг. А

Таблица 5.1

h / (H+h) 0 (конус) 0.264 0.501 0.754 1 (цилиндър)

с 0.719 1.101 1.368 1.695 1.788

1T25.0T2

==

Bg100

AA

i

cHT

ffbb

0

2

1

γγγγ ++==2.В

4

42




Графики за определяне на ъгъл ββ и на напреженията в армировката и бетона при нецентрично натиснато пръстеновидно сечение

2.В

4

43



ϕϕ = 60°; θθ = 20 °, rh2

Nn,

nAc,

n

.Aa b

b

bF

b

bFa ======σσσσµµ

2.В

4

44



ϕϕ = 60°; θθ = 25 °, rh2

Nn,

nAc,

n

.Aa b

b

bF

b

bF1 ======σσσσµµ

ϕϕ = 45°; θθ = 20 °, rh2

Nn,

nAc,

n

.Aa b

b

bF

b


2.В

4

45



ϕϕ = 45°; θθ = 25°, rh2

Nn,

nAc,

n

.Aa b

b

bF

b


θθ = 25°, rh2

Nn,

nAc,

n

.Aa b

b

bF

b


2.В

4

46



θθ = 35°, rh2

Nn,

nAc,

n

.Aa b

b

bF

b


СТОМАНОБЕТОННИ КОМИНИ Раздел i ОСНОВНИ...

Documents