ПРОЛЕТНИТЕ ПРАЗНИЦИ СА СВЪРЗАНИ С ИДЕЯТА ЗА ВЪЗРАЖДАЩАТА СИЛА НА ПРИРОДАТА.

ПРЕЗ ТОЗИ СЕЗОН ДРЕВНИТЕ ХОРА СА ВЯРВАЛИ,ЧЕ В ПРИРОДАТА СЕ СЪБУЖДАТ ДОБРИТЕ И ЛОШИТЕ СИЛИ.

В миналото хората са се страхували от природните сили - от гръмотевиците, от земетресенията, от ветровете, от вулканите. Затова четяли молитви и поднасяли дарове на природните стихии .

Баба Марта (1 март)

Хората вярвали,че с помощта на магически символи могат да умилостивят

природата.Един от тези символи е мартеницата с

характерните червен и бял цвят.

Червеният цвят-цветът на огъня,на кръвта,на живота се свързва с предпазването или

прогонването на тежките болести.Поверието разказва,че той има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.Извор е на сила

и здраве.

Белият цвят е цвета на душевната чистота и дълголетието.

Мартенички се връзват и на малките домашни животни, както и на плодните дръвчета в къщата. Мартеницата се носи, докато се види първият щъркел и тогава се закача на някое плодно дърво.

Благовещение (25 март)

През този ден стопанката взема една пръчка, връзва на единия край парцала, с който изтрива домакинските съдове през годината, запалва го и кара едно от децата да обиколи двора с него. Вярва се, че окадяването на двора, ще изгони змиите от къщата.

Раздават се питки за здраве .

Седем седмици преди Великден са Месните заговезни – последният ден, на който е разрешено да се яде месо.

Следващата неделя – Сирни Заговезни, се прави за последен път трапеза с млечни и яйчени ястия.

На този ден се палят огньове, момците ги прескачат за здраве и хвърлят огнени стрели за изчистване от “лошотията”.

След вечеря се прави “хамкане” с вързано яйце или бяла халва, а децата и младите искат “прошка” от възрастните.

Тодоровден

Празнува се в съботата след Сирни Заговезни и се нарича Конски Великден. Свързан е с поверието, че Свети Тодор, яхнал коня си, за да се яви пред Господ и да измоли плодородно лято.

На този ден жените месят краваи, за да са здрави конете, а мъжете устройват надбягвания – “кушии” с нагиздени коне.

Лазаровден

е в съботата преди Цветница.

Малки и големи момичета – “лазарки”, нагиздени в пъстри премени, украсени с цветя и накити, обикалят домовете, играят и пеят за всички членове на семейството. Те пожелават здраве и благополучие, а стопанката ги дарява с яйца.

Цветница

Празникът е в неделята преди Великден.

На този ден къщите се окичват с върбови клонки за здраве, а момите правят “кумичене” – обичай, в който гадаят за бъдещия си жених.

 

Седмицата преди Великден българите наричат „Великата” или „Страстната неделя” и тя е свързана с редица забрани и ограничения за хората.

През цялата седмица не се пеят песни освен черковни, не се играят хора и не свири музика .

Велики понеделник

От този ден започва голямото великденско чистене. 

Велики вторник

Тогава моми и невести ходят за „мълчана” вода. Това е прясна вода, донесена от три извора, и през цялото време докато се носи, не трябва дума да се проговаря.

После мият главите си с нея за здраве.

Велика сряда

На този ден жените не работят женска работа - не шият, не предат, не тъкат. Децата берат здравец и балдаран, правят ги на китки и ги подготвят за боядисването на яйцата на следващия ден.

Велики четвъртък

Стопанката на дома боядисва яйцата, като първите две са винаги червени. Те са най-пресните, взети от полога в ранно утро същия ден.

Първото стои до иконата, а следващата година се заравя в първата бразда на нивата. С второто червено яйце жената отрива лицата на всяко дете за здраве, после го скътва и с него лекува хора и животни.

Велики петък

Народът го нарича още „Разпети петък”.

Никой нищо не работи, защото вярват, че ако се наруши забраната, градушка ще бие реколтата.

Не се пере, а момите и жените правят великденските кукли и хлябове.

Обредните хлябове за са разнообразни - кръгли, с дупка в средата, елипсовидни или във вид на плетеница, но навсякъде в тях се поставят червени яйца.

Велика събота Наричат я още Одушна или

Погребенна, защото в този ден жените обикновено посещават гробищата.

Преливат и прекадяват, палят свещи,  раздават  боядисани яйца,  варено жито и хляб за душите на мъртвите близки.

ВЕЛИКДЕН

Великден (Възкресение Христово) е денят, в който християните празнуват възкресението на своя

Господ Исус Христос.

Най-големият пролетен християнски празник.

Гергьовден( 6 май )

Свързан е със скотовъдството и земеделския труд.

Чества се и като празник на Българската армия.

Свети Свети Константин и Елена( 21 май )Чества се за предпазване от градушки.

В този ден в някои селища между Странджа и

Черно море се извършва обичаят нестинарство.

След този пролетен празник започва лятото.

ИЗГОТВИЛ:

ЛЮБОМИР АТАНАСОВ МАРИНОВ VІ клас

ОУ”Свети Климент Охридски”

село Изворско

РЪКОВОДИТЕЛ:

РОСИЦА ЗЛАТИНОВА