О Т Ч Е Т

По договора на тема: „ ИЗСЛЕДВАНЕ НА МАТЕРИАЛИТЕ И ТЕХНИКАТА

НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТЕНОПИСИТЕ НА ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА, С.

АЛЕКСНДРОВО, ОБЛАСТ ХАСКОВО. АНАЛИЗ. МОНИТОРИНГ НА

СЪСТОЯНИЕТО.” (РД11-408/17.10.2005 г.)

Изготвил:

Китан Китанов

Декември 2005 г.

София

2

2

СЪДЪРЖАНИЕ

І. ВЪВЕДЕНИE.................................................4

ІІ. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ НА ПАМЕТНИКА ............................4

ІІІ. ИЗПОЛЗВАНИ АНАЛИТИЧНИ МЕТОДИ............................5

ІV. МАТЕРИАЛИ И ТЕХНИКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТЕНОПИСИТЕ.........8

А. АРХИТЕКТУРНА СТРУКТУРА. МАТЕРИАЛИ.........................8

1.Архитектурна структура................................8

1.1.Кратко описание ....................................8

2. Основа ............................................. .8 2.1.Градеж ........................................8

2.2.Минероложки анализ.............................9

3.Мазилков Грунд........................................9

3.1.Описание. Стратиграфия.........................9

3.3.Състав ......................................10

4. Живописен слой......................................12

4.1.Кратко описание. Стратиграфия.................12

4.2.Пигменти......................................15

4.3.Свързватели...................................18

5. Изводи .............................................21

Б. ТЕХНИКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТЕНОПИСИТЕ.....................21

1. Градеж на архитектурната структура..................21

2. Мазилков грунд......................................22

3. Живописен слой......................................22

4. Изводи..............................................27

V. МОНИТОРИНГ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ГРОБНИЦАТА..................28

1. Състояние на архитектурната структура...............28

2. Състояние на мазилковия грунд.......................28

2.1.Влажност .....................................28

2.2.Кохезия.......................................28

2.3.Адхезия ....................................28

2.4.Соли..........................................28

2.5.Наранявания...................................28

2.6.Подкожушване..................................28

2.7.Люпежи........................................29

3. Състояние на живописния слой........................29

3.1.Кохезия.......................................29

3.2.Адхезия.......................................29

3.3.Наранявания...................................29

3.4.Подкожушване..................................29

3.5.Устойчивост на вода...........................29

3.6.Ефлоресценции.................................29

3

3

3.7.Хроматични изменения..........................30

3.8.Ерозиране(износване)..........................30

4. Повърхностни наслоявания............................31

4.1.Налепи........................................31

4.2.Състояние на запазеност на аварийното

укрепване.........................................31

5. Изводи за състоянието на гробницата.................32

VІ.ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА БЪДЕЩИ КОНСЕРВАЦИОННИ ИНТЕРВЕНЦИИ ЗА

СЪХРАНЕНИЕ НА СТЕНОПИСИТЕ НА ГРОБНИЦАТА.....................33

VІІ.ПРИЛОЖЕНИЯ..............................................33

1. Минероложко-петрографски изследвания на проби

от основата, грунда и живописния слой..................34

2. Рентгеноструктурни анализи на проби на пигменти и на мазилкови грундове на стенописната структура на

гробницата.............................................56

3.Гранулометричен анализ...............................58

3. Компакт диск (CD) с нумерича фото документация на стенописите и реализирана в периода ноември 2004 г.

от Здровко Баров.

ІХ.БИБЛИОГРАФИЯ..............................................59

4

4

І. ВЪВЕДЕНИЕ

Основните задачи на настоящото изследване бяха свързани от

една страна с различните видове материали и приложената техника на

изпълнение на стенописите на тракийската гробница край с.

Александрово, област Хасково. От друга страна проучването засяга

разглеждането на съществуващите преди и възникналите след

откриването на гробницата проблеми, касаещи състоянието на

стенописите и тяхното опазване.

От съществено значение се оказаха наблюденията направени на

място и на базата, на които бяха направени съответни съществени за

състоянието на стенописите констатации. Осъществени бяха

значително количество от анализи на проби взети от структурата на

стенописите и предоставени за изследване на различни научно-

изследователски лаборатории. Използвани бяха, също така и

натрупаните да момента данни и съвременни научни разработки,

засягащи въпросите на технологията, материалознанието,

деструктивните промени в условия на среда с изявени активни

процеси на въздействие, както и проблемите на консервацията и

съхранението на античната гробнична живопис. Нумерична

фотодокоментация на стенописите на гробницата е представена на

запис на компактдиск (CD) и е част от настощото проучване. Тя е

изготвена от Здравко Баров и с мое участие, като асистиращ

помощник.

Цел на изследването, базиращо се на получените резултати и

направени изводи, бе изясняване на причините за протичащите

деструктивни процеси в структурата на стенописите. Тяхното

правилно анализиране би определило и насоките на бъдещите

консервационни интервенции, отнасящи се както към стабилизиране на

състоянието на стенописите на гробницата, извличането на соли от

живописната структура, повърхностното почистване, така и за

тяхното бъдещо съхранение и опазване.

ІІ. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ НА ПАМЕТНИКА

Тракийската гробница се намира на около 500 м. източно от с.

Александрово. Селото е на разстояние от около 19 км. от гр.

Хасково. Гробницата се намира под могила известна под името

„Рошавата чука”. Насипът на могилата е с диаметър около 70 м. и

височина приблизително 15 м. При направения сондаж се установи, че

в структурата на могилния насип не фигурира каменна

стена(крепида), която да обгражда могилата. Гробницата е открита

в източната периферия на могилния насип.

5

5

Фиг.1 Местоположение на Александровската гробница. Мащаб 1: 500 000

Датирането на паметника е в рамките на средата и преди края на

ІV в. пр. Хр.според данните предоставени от археологическите

проучвания и стилови анализи на стенописите на гробницата.

ІІІ. ИЗПОЛЗВАНИ АНАЛИТИЧНИ МЕТОДИ

1. Извършени изследвания и анализи. Проучването на матералите, техниката, както и установяването

на актуалното състояние на стенописите на гробницата бяха наравени

с помощта на комплекс от аналитични методи, които бяха комбинирани

така че да предоставят максимум информация относно анализирането

на всяка една от взетите от стенаписната структура проби.

Първоначално бяха осъществени in situ визуални наблюдения с

невъоръжено око на стенописната структура, при което бяха

направени констатации за техниката на изпълнение и проявите на

активност на деструктивните процеси, действащи на в и на

повърхността ù. Взети бяха микропроби от отделните съставни части

на стенописите: основа, грунд и живописен слой. Осъществено бе

измерване на влагата и температурта в интериора в трите помещения

на гробницата. Ноправено бе фотозаснемане в пряка и коса светлина

на участъци, характеризиращи както техниката на изпълнение, така

и изявени негативни прояви, протичащи в стенописната структура.

Взетите микропроби бяха предоставени за анализиране на

вниманието на специалисти, работещи в специализирани научни

лаборатории. Целта на този вид анализи бе да бъдат установени

качествените и количествение характеристики на каменната основа,

мазилковите грундове и някои от пигментите.

Изследванията на отделните неорганични компоненти, проучването

на тяхната минероложка и петрогравска характеристика бяха

осъществени от доц. др. Ал. Султанов от МГУ „Св. Иван Рилски”,

Живописта при фигуралните композиции и много тънко положена, а нюансите от смесването на различни

пигменти са многобройни, въпреки че се констатира използването на ограничена палитра (в нея остсъстват

зеления и син цвят.) Това налага използването на портативен анализатор, с помощта на който на място и без да

се наруши цялостта на живописния слой да се изследват различните живописни смеси, както и вида на

свързвателя, използван при изпълнението му, както и евентуалното присъствие на багрила в състава на

живописния слой.

6

6

София. Извършени бяха физико-химични анализи на пробите, като

всяка една от пробите бе подложена на различни аналитични способи,

които взаимно се допълват и дават по-пълна информация за техния

състав, неорганичен свързвател, присъствието или отсъствието в

него на соли и т.н.Конкретно осъществени бяха следните видове

анализи: микроскопски анализ на дюншлифи и аншлифи, микросондов

анализ, РСА, СЕМ, емисионен спектрален анализ, ICP,

гранулометричен анализ.

Анализи на проби за изследване на органичен свързвател в

живописния слой бяха осъщесвени от др. Хр. Бръчков от „Института

по полимери” към БАН. За целта бе използвана Инфрачервена

спектроскопия.

Изготвени бяха напречни срезове (аншливи, с които бе проучена

стратигарфията на мазилковите грундове, живописния слой и налепите

на повърхнастта на живописта.

2.Видове микропроби и локализиране на участъците на

стенописите, от които са взети.

2.1. Проби от мазилковия грунд от стенописите в гробната камера и дромоса.

2.1.1. Бял грунд

- Проба № 1а (Al_M1a) – мазилков грунд на стенописите в гробната камера.

Пробата е взета от пода до входа.

- Проба № 1б (Al_M1b) –мазилков грунд на стенопсите в дромоса на гробницата.

Пробата е взета от стенописите на северната стена, паднали в близост до входа към

преддверието.

- Проба № 2 (Al_M2) – мазилков грунд от фигуралния фриз в гробната камера,

пробата е взета от пода, под участък от липсваща част от грунда с повърхностно нанесена

бадана от фигуралния фриз (между един от конниците и надживописвания лопатар

заобиколен от две кучета (Фрагментът и паднал в периода м. януари- - м. декември 2006 г.

Той бе част от локално изкорубена и подкожушена стенописна структура в зоната на

фигуралния фриз, представящ ловни сцени.).

2.1.2. Оцветени грундаве

- Проба № 3 (Al_M3) – Мазилков грунд от подовата замазка на гробната камера с

оцветен в жълто горен мазилков грунд, южнана част на гробната камера до вертикалната

стена.

- Проба № 4 (Al_M4) – Долен мазилков грунд с разнороден по размери пълнител,

намиращ се под двата мазилкови грунда. Пробата е взета от центъра на подовата замазка на

гробната камера (от мястото на съществуващ разрушен участък).

2.2. Проби от пигменти 2.2.1. Червени пигменти

- Проба № 5 (Al_PB5)– кафяв пигмент от плинта до входа на гробната камера.

- ПРоба Al_PR – Червен пигмент от червения хоризонтален пояс в гробната камера.

Пробата е взета от разрушен участък в южната част (под изображението на конник, убиващ

глиган от горния фигурален фриз).

2.2.2. Жълт пигмент

- Проба № 6а (Al_PJ6a) – Чълт пигмент от жълтия горен хоризонтален пояс на

стенописите в гробната камера (южна част над изображението на конника с червени

панталони на бели кръгове).

7

7

- Проба № 6б (Al_PJ6b) – Жълт пигмент с хроматични изменения. Пробата е взета от

същия участък като този на пр. № 6а.

2.2.3.Черен пигмент

- Проба № 7 (Al_PN7) – черен пигмент със сиво – розова подложка под него,

преддверие на гробницата, до източната стена на преддверието, до входа към гробната

камера .

2.3. Проби за изследване на соли

2.3.1. Нристализирали соли между мазилковия грунд и каменния градеж:

- Проба № 8 (Al_S8) – източна стена на преддверието, вляво от входа към гробната

камера.

2.3.2. Повърхностни бели соли

- Проба № 9 (Al_S9) – източна част на гробната камера, от червения цветен пояс в

гробната камера, западна част, срещу входа и в близост до графита с изображение на мъжка

глава в профил с надпис на гръцки език над нея.

2.3.3. Ефлорисценции върху горния червен пояс в преддверието:

- Проба № 10 (Al_S10) – от горния хоризонтален червен пояс на северната стена на

преддверието на гробницата .

2.4. Проба от структурата на каменния градеж

-Проба № 11 (Al_Pr11) - проби от камъка на градежа на гробната камера .

2.5. Проби за органичен свързвател

2.5.1 Черен пигмент от меандъра в гробната камера:

-Проба № 12 (Al_LN12) – черен пигмент от орнаменталния фриз с меандър в

гробната камера, северна част на гробната камера, над гробното легло.

2.5.2. Червен пигмент

- Проба № 13 (Al_LR13) – от червения хоризонталин пояс, северна част на гробната

камера, над гробното легло.

2.5.3. Жълт пигмент

- Проба № 14 (Al_LJ14) – жълт пигмент от жълтия хоризонтален пояс, северна част

на гробната камера, над гробното легло.

8

8

ІV. МАТЕРИАЛИ И ТЕХНИКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТЕНОПИСИТЕ

А. АРХИТЕКТУРНА СТРУКТУРА. МАТЕРИАЛИ

1.Архитектурна структура

1.1.Кратко описание

Грабницата се намира в източната част на могилния насип. Тя е

изградена от каменни блокове и се състои от три помещения: дромос,

правоъгълно преддверие и кръгла гробна камера. Ориентирана е в

посока изток-запад и се характеризира с нисък и дълъг дромос,

покрит от правоъгълни плочи и стенописи, които покриват стените в

предддверието и гробната камера.

Фиг. 2. План на гробницата (автори Майа и Бойко Бужашки)

Архитектурното съоръжение се датира от средата на ІV в.

пр.Хр. Стенописите, според наличните стилови анализите в

съществуващата до момента налична литература ,са изпълнени в един

по-късен период, т.е. третата четвърт на ІV век пр. Хр.

Подът на гробната камера и придверието но гробницата са

покрити с варова замезка, която в гробната камера е оцветена в

жълто, докато повърхнастта на замазката в преддверието е бяла.

Подът в коридора на гробницата е покрит с оцветен хоросанов

разтвор.

2.Основа

2.1. Градеж

Александровската гробница е изградена от каменни блокове, като

градежът на стените на дромоса се отличават от градежът на

преддверието и конструктивно свързаната с него кръгла гробна

камера. Стените на дромоса са изградени от обработени каменни

блокове подредени в различни по ширина редове, вариращи между 4 и

7 на различните места.Връзката между отделните каменни блокове в

западната част на дромоса се отличават с употребата на спойка от

колово-глинест разтвор между тях, докато в източната част на

коридора е използвана суха зидария.

Преддверието и гробната камера са изградени от прецизно

обработени каменни блокове с рустицирани лицеви повърхности. Тази

зидария от добре обработени каменни блокове е изпълнена в сух

градеж и без употребата на железни скоби и олово. Обработката на

каменните блокове и прецизността на изпълнението на градежа

представят рядък случай на представителна зидария в Тракия.

9

9

Стените на гробната камера, предверието, както и част от

западния край на стените в дромоса са покрити със стенописи.

2.2. Минероложки и петрографски анализ на камъка на градежа От предоставените за анализ проби са направени два дюншлифа,

на основата на които са направени микроскопските описания на

кристалографската структура на камъка. При осъщественият анализ се

установи, че камъкът от градежа на гробницата е представен от два

вида туфи - зелен кисел по състав туф и риолитов туф, бял с розов

оттенък. Структурата на ози вид туфи е псамитна, кристало-

витрокластична.

Първият вид – зелен кисел туф, представляващ късове от

вулканско стъкло, които са зеолитизирани, а най-често превърнати в

микрозърнест монтморилонит, поради което на земната повърхност се

разпадат.

Този тип туфи са характерни и ясно проявени в северните части

на Източните Родопи.

Вторият вид туфа – риолитов туф, бял с розов оттенък е

изграден от вулканско стъкло със слабо изразена зеолитизация.

Количеството на кристалокластите е около 25–30%. Констатират се

единични риолитови литокласти с микролитова структура на на

основната стъклена маса и порфирни биотит и

плагиоклази.Структурата на този тип туфи е също псамитна,

кристало-витрокластична. Обикновено те се намират на по-голяма

дълбочина в земната кора от първия вид туфи.

Трябва да се отбележи, че района изобилства стози тип камък.

От друга страна негативните прояви на неговите качества са

отразени в сачинения на антични автори, което говори, че

тракийските майстори не са били запизнати с особеностите на

различните видове туфи.

3.Мазилков Грунд

3.1.Описание. Стратиграфия

Мазилконият грунд положен върху каменния градеж на гробницата

е двуслоен. Неговата дебелина варира от 0,7 см. до 3 см. взета

сумарно от полагането му върху стените на всички помещения на

гробницата. В частност, грундът положен върху градежа на гробната

камера и преддверието, където той е по-равномерно по причина на

много по-добре обработената повърхност на каменните блокове на

градежа. В тези помещения грундът е положен с дебелина от 0,7 мм

до около 1 см, като горният слой достига дебелина от 2 мм до около

3 мм, а дебелината на долуположения под него е от 3 мм до 4-5 мм.

Фиг. 3 Аншлиф на мазилков грунд на стенописната структура

10

10

Мазилковият грунд на стенописите в дромоса на гробницата е

положен с дебелина, варираща от 1 см. до около 3 см., което се

дължи на факта, че каменните блокове на градежа са по-грубо

обработени и не толкова прецизно положени,което налага полагането

на изравнителен слой с по-голяма разлика във варирането на

дебелината му.

3.2. Състав на мазилковите грундове Долен (изравнителен) мазилков грунд или т.н. хастар е съставен

от вар и кластечен материал, който е около 55%. При изследване на

проба взета от грунда на стенаписите в гробната камера се

установява, че дебелината му варира от 2 мм до 5 мм. Слоят е

порест, а пясъчният пълнител е с различни по състав зърна,

представляващи литити на гнайси, сред които се установява

наличието на кварц, ортоклаз, кисели плагиоклази, мусковит и

микролин. Според гранулометричния анализ, неразтворимият остатък е

25,55%, но като се има предвид, че при обработката на пробата с

HCl, се разтварят заедно с варта и калцитните мраморни зърна. Това

налага предположението, че процентното съдържание на пълнителя би

трбвало да е малко по-завишено.

Горният мазилков грунд е по-бял на цвят за разлика от

долулежащия под него варово-пясъчен грунд. Слоят е със значително

по-висока плътност. Резултатите, които са получени от проба взета

от структурата на стенописите в гробната камера, показват, че в

него като основен пълнител са използвани ръбести мраморни зърна с

размери около 0,25 мм и рядко с размери, достигащи 1 мм. В състава

преобладва микро- до дребнозърнеста калцитно-варова смес, като

единично се установява присъствието на едрозърнест

прекристализирал калцит с динамогенни срастъци. Използването на

смлян мрамор се доказва и от резултатите получени при РСА-анализ.

Фиг. 4 Аншлиф на живописен слой и мазилков грунд. Гробна камера.

При направените визуални наблюдения и тестване на място на

мазилковия грунд в трите помещения на гробницата се установява

съществена разлика в плътността им. С най-голяма плътност се

отличава грундът в гробната камера, докато в преддверието и

дромоса тя е значително занижена. Това се установява и от

направените СЕМ-фотографии.

11

11

Мазилковият грунд на подовата замазка е трислоен и е положен

върху настилка от ломени камъни,споени с хросан, т.е. приложен е

т.н opus signinum.

Горният слой на подовата замазка е с дебелина от 2 мм до 3 мм.

Повърхността му е гладка, а структурата на грунда е разнозърнестта

с преобладаването на едрозърнестта кластична (предимно пясъчен

материал) фракция. В пълнителя лититите на гнайси и кварцити са

най-често срещани, както и различни късове от други литити.

Неразтворимият компонент на пробата е 85,75%, като пясъчният

материал е разнозърнест и несортиран. От направения микросондав

анализ се установи присъствие на 2,72 % на хематит (Fe2O3), с който

е бил оцветен горният мазилков стлой на подовата замазка. Този

факт бе потвърден и от направената СЕМ-фотография, където се

констатират микрофрагменти от пигмента и където се установи, че

структурата му е микрозърнеста.

Дебелината н вторият мазилков слой на подовата замазка варира

около 3мм и е с варово-пясъчен състав. Под нея намиращият се трети

слой е с разнороден по състав пълнител и е процентно изразен в

60,85%, като от него гравийната фракция (литити с размери над 1

мм) е с най-голямо присъствие – 53,33% В нея преобладават ръбести

до слабо заоблени и полузаоблени литити от кварцити, гнайси,

(биотит-мусковити), риолитови туфи и въглефицирани растителни

останки. Тасива въглефицирани растителни останки се регистрират и

във фракции от 1мм до 0,05мм, коато тяхното присъствие постепенно

намалява към по-фините фракции.

Пелитната фракция (литити под 0,001мм( е под 1%, която е

представена от фин кластичен материал, включително и серицит.

При микросондовия анализ количеството на СаО е 49,55%, дължащо

се не само на варта, но и на присъствието на микрозърнест калцит.

Наличието на глинесто вещество се проявява чрез присъствието на

SiO2, Al2O3 и КО2, което изразено в проценти е 29,88%. В този случай

трябва да се има предвид, че част от SiO2 от състава на глинестото

вещество се дължи на фино диспергиран кварц, който се доказва и

чрез РСА-анализ. Установява се неравна микроповърхност и наличието

на пори в структурата на слоя, добре регистрирани от направената

СЕМ-фотография.

12

12

Мазилков

грунд

Код на

пробата

Елементен състав (Тегл. % - С и О изключени)

Ca Mg Al Si Fe Cu S K Други

Грунд от

стенописите, гр. камера

AL_M1a

33.90

0.54

0.67

1.08

0.40

-

0.39

0.05

-

Грунд от

стенописите,

Дромос

Al_M1b

15.18

0.52

4.13

9.65

1.40

-

4.98

2.25

-

Грунд, горен

фиг. фриз, гр. камера

Al_M2

35.54

0.18

0.16

0.24

0.24

-

0.26

-

-

Грунд, подова замазка,

гр. камера

Al_M3

4.77

1.32

6.11

15.73

1.91

-

0.17

1.16

-

Грунд, подова замазка,

гр. камера

Al_M4

35.40

1.41

4.23

9.43

1.80

-

0.38

1.41

-

Фиг. 5 ЕЛЕМЕНТЕН СЪСТАВ НА МАЗИЛКОВИ ГРУНДОВЕ НА СТЕНОПИСИТЕ НА ТРАКИЙСКАТА ГРОБНИЦА КРАЙ С. АЛЕКСАНДРОВО,

ОБЛАСТ ХАСКОВО , ПОЛУЧЕН ЧРЕЗ МИКРОСОНДОВИЯ АНАЛИЗ НА ПРОБИТЕ

4. Живописен слой

4.1. Описание.

Стенописната украса и в трите помещения е представена от

хоризонтални монохроматични хоризонтални пояси, редуващи се с

такива изпълнени с фигурални, геометрични и растителни

композиции. Разпределението, височината, както и броя на отделните

стенописни зони за всяко едно от помещенията са различни.

4.1.1. Дромос

Стенописите в дромоса на гробницата са разположени в най-

източната му част в близост до входа към преддверието. Широчината

на стенописите варира между 6 см. и 110 см. На южната стена

стенописите са изпълнени в 5 хоризонтални зони, докато на

северната стена фигурират само 4 стенописни хоризонтални полета. В

горната част на тази стена липсва геометричния фриз (йонийска

кима, h. 6см.),който е изписан на отсрещната. Следват хоризонтални

полета, върху които на бял фон са представени бойни сцени на

конник и два пехотинеца на южната стена (h. 53 см.) и съответно

бой на конник и пехотинец на северната. Под тях следват тесни

фризове (h. 17 см.), в които са изобразени птици и гноми, по-долу

се редуват бял хоризонтлен пояс,като най-долу е представен жълто

охров плинт (h. 11см.). На източната стена вляво от входа, на

Описанието е съобразено с процеса на изпълнение на стенописите, по тази причина то представя украсата

отгоре надолу, като посоката отвътре навън на процеса на изписването не е взета под внимание.

13

13

нивото на белия хоризонтален пояс, личат следи от права мъжка

фигура. Композициите са силно повредени и трудно четливи.

Фиг. 6 СТЕНОПИСИТЕ НА ЮЖНАТА СТЕНА В ДРОМОСА НА ГРОБНИЦАТА (Нумерична фотография - З. Баров).

4.1.2.Преддверие

Преддверието е правоъгълно по план, но е с неправилна форма.

Ширините му (източна стена – 183 см., западна стена – 186 см.),

както и дължините на стените (северна стена-123 см., южна стена –

118,5 см. ?) имат известни отклонения в размерите. Дромосът е

конструктивно свързан с него (Китов,2004). То е с двускатно

трапецовидно засводяване, като в зените правоъгълната ивица в

зенита е с ширина от 42 см. Тя е покрита с бял мазилков грунд, без

допълнителна украса (фрагментарно запазен). Скосените северна и

южна стени са изписани с едноцветен червен пояс (h.132 см.).

Следват отвесните стени, където в най-горната им част се редуват

геометричен фриз (йонийска кима, h. 4 см); фриз,представящ

растителен повит на черен фон (h. 15,5 см.) и отново геометричен

фриз (овули, h. 5 см.).

По-долу са представени ортостатите, по два на северната и

южната стени, разделени посредством бяла линия (h. 7,5 см.).

Стенописът завършва в долния край с бял цокъл (h. 24 см.).

Фризовете и ортостатите продължават на източната и западната

стени, от двете страни на входовете.

14

14

Над входовете в трапецовидните полета са изписани фигурални

композиции, които са фрагментарно запазени. Композицията на

източната стена представя обърнат надясно конник и вървящ срещу

него пехотинец. От двете страни композицията е окантована с

орнаментален фриз (torsade , h.= ? ). Подобна сцена е фигурирала

вероятно и на западната стена, но от нея е запазен а само част от

ръка, държаща копие, а над нея са представени последователно два

геометрични фриза (йонийска и по-долу лезбийска кими).

4.1.3. Гробна камера

Гробната камера е конструктивно свързана с преддверието.

Входът към камерата е правоъгълен и е с размери: височина от 109

см., ширина от 70 см. Гробната камера е кръгла по план, с d = 346

cm на помещението. Тя има кошеровидна форма и в зенита завършва с

кръгъл ключов камък (d = ?cm.). Цялата повърхност на стените е

била покрита със стенописи, които са оформени посредством 10

хоризонтални зони.

В зенита, където е ключовият камък са изписани 4 триъгълника,

два остроъгълни (бели) и два тъпоъгълни (оцветени в черно и

червено). Те са обърнати обърнати съответно с острите и тъпите си

ъгли към центъра. При вертикалните стени от горе надолу

последователно следват: жълт хоризонтален пояс (h= 92 см.);

геометричен фриз, представляващ лезбийска кима (h=9 см.);

фигурален фриз, в който на бял фон са представени ловни сцени (h=

41 см.); геометричен плетеничен орнамент (torsade) (h= ок. 6 см.)

; фриз от меандър (h=15 см.); фриз с йонииска кима (h= 5 см.);

червен хоризонтален пояс (h= 62 см.); черен релефен пояс (h= 27,5

см.); ортостати, където в източната част е запазен фрагмент със

сцена, представяща угощален пир (?)(h= 63 см.); керемидено-червен

плинт (h= от ок.17,5 см. до 20,5 см.).

В палитрата на художника присъства богата палитра от жълти,

кафяви, червени, сиви и черни тонове. Както при стенописите в

гробната камера така и в останалите две помещения отсъстват

зеленият и синият цвят (изключение прави синьо-виолетовите линии,

украсяваще бялата туника на конника от композицията над входа на

източната стена на преддверието).

Със своите стилови особености стенописите на Александровската

гробница се вписват категорично сред паметниците на гробната

живопис по тракийските земи от периода на втората половина на ІV

в. пр. Хр. и началото на ІІІ в. пр. Хр. Декоративната система на

гробницата чрез хоризонтални монохроматични, орнаментални и/или

фигурални композиции, допълнени с или без релефно изявяване на

накои от поясите, както и със своеобразнната интерпретация на

стенописното пространство в спицифични архитектурни форми (люнети,

тръгълни или трапецовидни)аналогично го доближават до такива

паметници на стенната живопис в Тракия, като Казанлъшката

гробница, гробницата под Сарафово могила край с. Крън или пък тази

от Мъглиж.

Така в стенописната украса на гробницата се редуват

монохраматични хоризонтални пояси с такива, при които

изобразителното поле е изпълнено с орнаментални или фигурални

композиции. Тяхната пластична трактовка е повече или по-малко

изявена, при което има съвместяване на форма и обем с изявена

15

15

стилизация от една страна (геометрични и растителни фризове) в

едно с един много фин и живописен подход при обработката на

формата и детайла от друга страна (фигурални композиции).

Последното е съпътствано от умело боравене на изразните средства,

съчетано със свободно и артистично изпълнение. Богатата гама от

цветови нюанси и тонове, положени велатурно, полупокривно и от

части покривно допълва представата за умението, сръчността и

познанията на майстора относно живописния процес и овладяването на

стенописното пространство.

Стенопистта на гробницата е характерна не само със свободната,

артистична трактовка на фигуралните изображения, но и с видовото

многообразие на детайли, даващи изключително богата иконографска

информация.

4.2. Пигменти

4.2.1. Червен пигмент

Цветът на пигмента при наблюдение пад микроскап варира от

тухленочервен, червен до ярко червен. Пигментът е

микрокристалиннозърнест с примеси на серицит. Дебелината му е

окомо 0,5 мм. И е положен върху добре загладена , равна

повърхност. При микроскопското изследване на дюншлив на проба от

пигмента се установява, че той е с микро- до дребнозърнеста

структура.

При микросондовия анализ на проба от пигмента се констатира ,

че основната част от нея е СаО – 39,19%, дължащ се на калцитно

варовата смес. Пигментът като вид е хематитов, което се показва

от присъствието на 27,89% на FeO.

Фиг. 7 Макроснимка на аншлиф на стенописната структура на фрагмент от живописта

от гобната камера на гробница

Фиг.8 МАКРОСНИМКИ НА ЧЕРВЕНИЯ ПИГМЕНТ.

В СЪСТАВА НА ЧЕРВЕНИЯ ЖИВОПИСЕН СЛОЙ СЕ КОНСТАТИРА ПРИСЪСТВИЕ НА КАЛЦИНТИ МРАМОРНИ ЗЪРНА.

16

16

Микро зърнестата структура на пигмента се доказва от

направената СЕМ-фотография, при която се виждат и микропори по

повърхността му. Като пълнител в него са използвани зърна от

мрамори с размери около 0,5 мм и имащи ръбеста форма. Пълнителят е

около 60-70%.

Фиг. 3 Пр. Ал - 2П. Червен микрозърнест пигмент с пълнител от ръбести мраморни зърна

100 mm

(II)

(+)

100 mm

4.2.2. Кафяв пигмент

Прбата изследване на кафявия пигмент бе взета от плинта на

стенописите в гробната камера. Анализирани бяха две проби на

червения живописен слой. Дебелината на слоя е много тънка и е под

0,01мм, при което на места прозира долулежащия грунд. Наличието

Fe2O3 в пробата при микрасондовия анализ, чието съдържание е от

3,22% определя пигмента като хематит. ПРи СЕМ-фотографията е

изразена ясно микрозърнестата структура на хематитовия пигмент.

17

17

Фиг. 9 Фрагмент от кафявия плинт от стенонаписите в гробната камера

4.2.3. Жълт пигмент

Пигментът е нанесен в тънък слой, чиято дебелина е под 0,01

мм. Структурата му е микрозърнеста. Повишеното съдържание на Fe2O3 –

287,88% е най-голямо в изследваната проба при микросондовия

анализ, показващо,че пигмента е сравнително чист, което от своя

страна обуславя наситения му жълт цвят. Високото наличие на

примеси от калцит и вар в пигмента – 22,00% предполага наличие на

калцит и вър в състава му. Интерес представлява наличието на Pb

(2,61%)в структурата на една от анализираните проби на жълт

пигмент, поради което за по-точното определяне на неговото

присъствие в състава е необходимо провеждането на допълнителни

анализи.

Пигментът от направения СЕМ-анализ се установява, че пигментът

има аморфна структура, което е характерно за лимонита.

Това бе потвърдено от РСА-анализ където бе регистриран гьотит

– αFeO(OH) с отчитане на междуплоскостно разстояние d=4,16Å и

интинзитет І=5. Гьотитът е основна съставка на лимонита

(FeO(OH).nH2O). Лимонитът като минерално вещество представлява смес

от склитокристален гьотит и/или лепидокрокит с обсорбирана вода,

като в състава се включват и някои други вещества в минимални

количества.

4.2.4. Черен

Пробата на пигмента е взета от стенописната структура на

ортостатите в предверието на гробницата. При микроскопското

изследване на пигмента се констатира (, че той има хомогенна

структура. Неговата дебелина е под 0,01мм и неравномерно покрива

повърхността на мазилката.

18

18

Фиг. 10 Микрофотография на мазилкон глунд с челен живописен срой на повърхността.

От направената СЕм-фотография се констатира присъствието на

кристалинно вещество, чиито хибитус на кристалите е характерен за

гипса (неговото присъствие в пробата е доказано и от микросондовия

анализ, където количеството но SO3-йон е 44,53%). От СЕМ – анализа

се изказва предположение, че за черен пигмент е използвано аморфно

саждесто вещество, т.е въглена черна.

Цвят

Код на

пробата

Елементен състав (Тегл. % - С и О изключени)

Ca Mg Al Si Fe Cu S K Други

Кафяв

Al_PB5a

33.42

0.74

1.81

4.45

1.27

-

1.23

0.55

-

Кафяв

AL_PB5b

23.15

0.50

4.51

9.01

2.25

-

0.69

1.01

-

Жълт

Al_PJ6a

15.72

0.44

4.33

6.38

19.52

-

0.65

0.07

Pb=2.42

(!)

Жълт с

жроматични

промени на

пов-стта

Al_PJ6b

38.25

0.33

0.12

-

0.23

-

0.16

0.11

- (!)

Черен

Al-PN7

23.08

-

0.21

0.10

-

0.52

17.82

0.14

Червен

Al_PR

28.00

-

1.66

2.65

21.70

-

-

-

-

Фиг. 11 ЕЛЕМЕНТЕН СЪСТАВ НА ЦВЕТОВЕ НА СТЕНОПИСИТЕ НА ТРАКИЙСКАТА ГРОБНИЦА КРАЙ С. АЛЕКСАНДРОВО, ОБЛАСТ

ХАСКОВО , ПОЛУЧЕН ЧРЕЗ МИКРОСОНДОВИЯ АНАЛИЗ НА ПРОБИТЕ

4.3. Свързватели

За установяването на вида на свързвателя, с който са

реализирани стенописите на гробницата 4 от пробите бяха подложени

на изследване на органичен и неорганичен свързвател. Присъствието

на неорганичен свързвател бе установено чрез качествинея анализ на

електронна микросонда, както и чрез рентгено структурния анализ.

За установяването на органичен свързвател бяха анализирани 4 проби

по метода на Инфрачервената спектроскопия. В резултат на

проведените изследвания чрез метода на Инфрачервената

спектроскопия бе установена, че хоризанталните монохромни пояси в

19

19

червено, жълто и черно са изпълнини с помоща на неорганичин

стързватер – вар.

Фиг.12 Инфрачелвена спектрограма на жълтия цвят от горния хоризонтален пояс на стенописите в

гробната камера на гробницата.

Фиг.13 Инфрачервена спектрогорограма на червета боя от червения хоизонтален пояс на стенописите в

гробната камера на гробницата.

Това бе доказано и от направените минероложки и петрографски

изследвания, както и от оптическите методи на проучване на

живописта, при които бе констатирано силно завишено присъствие на

калцитни и силикатни съставки.

20

20

За разлика от тях, положените в следващия етап на изпълнение

на стенописите, т.е. положения след полагането на основните

хоризантални монохромни слоеве е пристъпено към допърнителен

свързвател, който при осъществения анализ на една от пробите се

оказа, че по всяка вероятност е използван органичен медиум на

базата вероятно на казейн. Пробата, при каято бе констатирано

присъствие на органичен медиум бе в черния пигмент взет от

меандровия орнамент на стенописите в гробната камера на

гробницата. Въпреки че при полученият резултат при направената IR

спектроскопия на повишено присъствие на калцити и силикати, при

3250 cm-1 се регистрират характеристичните валентни трептения на

връзки, характерни за органичен медиум близък до казейна.

Фиг. 14 Инфрачервен спектър на проба от черената боя, взета от меандъра на стенописите в

гробната камера на гробницата.

Според графиката получена при инфрачервената спектроскопия

адсорпционните ивици между 3500 см¹и 3250 см¹ са характерни за казейна, което предполага за използването на този вид органичен

свървател като свързвател на черния пигмент при изпълнение на

орнаменталния фриз с меандър. В научната литература е установено,

че между 4000-2500 см-1 разположени абсорционните ивици за валентни

трептения на връзките O-H, N-H, C-H, S-H P-H.

При останалите две проби на червен и жълт свързвател

резултатът бе отрицателен, което се потвърждава и от направените

микросондов и РСА-анализи, където бе констатирано завишен процент

на СаО в състава на пигментите. Въпреки това един по-чувствителен

анализ за установяване на органичен свързвател е необходим за

добиване на ясна представа за наличието и определяне на точния вид

на евентуално използвания органичен свързвател и вероятното негово

присъствие и в останалата част от стенописите, както и да се

изясни дали е използван едва след нанасянето нанасянето

хоризонталнити цветни пояси a fresco с последващо завършване с

употребата на органичен свързвател (в случая – меандра в гробната

камера) или е използван в процеса на цялостното изписване на

стенописите.

21

21

Използването на казейн като свързвател в стенната гробнична

живопис в Тракия се установява и в Кашанлъшката гробница, както и

в гробница Крън ІІ, край с. Крън , Казанлъшко.

5. Изводи за видовете материали използвани при стенописите на

гробницата

От така направеното изследване могът да бъдат ноправени

следните изводи:

За изпълнението на каменния градеж на архитектурното

съоръжение е използван от туф. Туфът е представен от два вида

– зелен кисел тиф и бял риолитов туф. Тези туфи са характерни

за северната част на Източните Родопи, т.е. прозхода на

материала за градежа на гробницата е от намиращи се в близост

каменни кариери;

Съставите на мазилковите грундове на стенописите се

характеризират с използването на варта за свързвател. Те са

двуслойни, като пълнителят на долният слой е пясък с гравийно

– псамитен кластичен пълнител;

При цветните мазилкови грундове, в зависимост от

местоположението е използван различен по вид пърнител. В

състава на червения мазилков грунд, представящ червените

хоризонтални пояси са използвани литити на калцитни мраморни

късове, който са получени вероятно при смилането на мрамор.

Горният жълт мазилков грунд на подовата замазка е използван

разнозърнест пясъчен пълнител;

Най- долният мазилков (3-ти) слой на подовата замазка е с

разнозърнест до едрокъсов гравиен-пясъчен кластичен пълнител;

Варта, която е използвана за свързвател в мазилковите

грундове е смесвана с микрозърнест клцит (смляно мраморно

брашно);

Използвани са минерални пигменти: червен – хематит; жълт –

гьотит. За черния пигмент е използвана въглена черна

(сажди?);

Органичен свързвател се регистрира в жевописен слой, положен

върху долулежащ червен, според направеното изследване, при

което органичен медиум на основата на казейн се регистрира в

черния живописен слой от меандъра на стенописите в гробната

камера.

Б. ТЕХНИКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТЕНОПИСИТЕ

1. Градеж на архитектурната структура

Гробницата е изградено от различни по размери каменни блокове

от туфа. (Туфата е разпространена в района и до днес се намират

кариери в околността около гробницата. Точният произход или

материчната скала е все още в процес на проучване.)

В гробната камера и предверието на гробницата каменните

блокаве са добре обработени, а лицевата им повърхност е

рустицирана. Отделните каменни блокове са свързани с т.н. „сух

градеж”, без използването на мазилков разтвор. При изпълнението на

22

22

градежа в тези помещения прави впечатление изключителната

прецизност но полагането на каменните блокове, както и

внимателната и точна обработка на каменни блокове със специфичен

профил. Внимание е обърнато и на поправките на места на каменния

градеж, където каменната вставка грижливо е обработено и

внимателно поставено на нарушеното в градежа място.

Стените на дромоса са по грубо издялани и са поставени в

западната част на коридара чрез използването на глинесто – калов

разтвор.

2. Мазилков грунд

За посоката на полагане на мазилковия грунд може да се съди от

наличието на хоризонтални мазилкови шевове (pontati). А именно тя

е в направление от горе надолу.

В резултат на наблюдение на разрушен участък на структурата на

стенописите в гробната камера в зоната на черния пластичен пояс се

установява, че долният мазилков грунд е върху цялата повърхност,

след което е оформен пластичният пояс.

При следващият етап или при полагането на горния варово –

калцитен мазилков грунд посоката на полагане се променя.

Измазването този път е от горе надолу, като едновременно с това се

полагат при всеки регистър, съответния монохромен живописен слой.

Подовата замазка в гробноата камера и предверието е изпълнена

в една вече многократно констатирана за античните паметници по

тракийските земи техника – opus signinum.

1.Горен цветен

мазилков слой;

2.Мазилков слой

със състав на

пълникеля като

първия слой;

3.Мазилков слой с

разнороден

гравиено пясъчен

пълнител;

4.Мазилков слой с

пълнител от чакъл

и ломени камъни.

Фиг.15 СТРАТИГРАФСКА СХЕМА НА ПОДОВАТА ЗАМАЗКА НА ГРОБНАТА КАМЕРА

Върху първоначално тръмбована пръст е положен слой от ломени

камъни и чакъл,споени с хоросан. Над този слой следват три слоя

варово пясачен грунд. Най-долният с дебелина около 2,5см-3см е

съставен от разнороден по състав пълнител с гравийно пасъчен

кластичен състав. Следва слой, който е неприсят с псемитно-пелитен

пълнител, а над него е положен горният слой с аналогичин състав,

23

23

но оцветен с хематит в жълто и по-тънък по дебелина. Повърхността

на горния слой е добре обработена.

3. Живописен слой

След полагането на грунда и пристъпено към изпълнението на

живописния слой. Живописният процес следва посоката на полагане на

горния мезилков грун, т.е. от горе надолу. Основно живописта е

била полагана непосредствено върху все още мократа мазилка.Това

ясна се вижда не само в участъците на мазилковите шевове, при

които долният мзилков грунд, в зоните на шевовете, покрива

положеният в горните регистри грунд заедно с живописния слой,

положен върху него (това ясно се вижда в долната част на червения

хоризонтален пояс в гробната камера и преддверието.

Особен интерес представлява изпълнението на стенописната

украса в гробната камера, където първото нанасяне на мазилковия

грунд е започнало от горната част на стенета и достига до средната

зона или под фигурални фриз, изобразяващ ловни сцени. Неговият шев

със положения под него грунд е в зона, която по-късно е декорирана

допълнително отгоре с орнаментален фриз, представящ меандър. Друг

интересен момент в техническо отношение, че на границата мужду

горният жалт хоризонтален пояс и фриза с лезбийска кима, както и с

фигуралния фриз не се констатират pontati. За сметка на това се

забелязват малки хоризонтални резки (с дължина около 2,5 см.) във

все още мория грунд. На пръв поглед тези репери могът да се

отбележат кано случайни, но като се вземе под внимание факта, че

те се намират в горната част на фигуралния фриз и са разположени

на почти равни растояния една от друга и на едно и също ниво би

трябвало да се търси някакво логично обяснение. Едно предположение

може да бъде свързано с полагането на горния мазилков грунд в

горната част, като както бе отбелязано той достига почти до

стредата на стенописната украса, на границата с червения

хоризонтален пояс. От това следва да се направи заключение, че

фризовото пано с фигуралните сцени е маркирано предварително в

горната си част от врязаните в още мокрия грунд репери, а в

последствие и в долната част посредством червена чиния. Освен това

върху добре полираната повърхност и преди нанасянето на

ограничителната долна линия, фризовото бяло поле е баданосано, за

които свидетелстват наклонените и хоризонтални следи от движението

на широка четка, с която е нанесена варовата бадана.

Следва полагането на червения хоризонтален пояс, под който е

разположен черния пластичен пояс. В чази част на стенописите и при

участък с липстваща стенописна структура ясно се разчита процеса

на изграждане на стенописите от гледна точка на реда на полагане

на мазилковите грундове и последователноста на изпълнение на

монохромните живописните слоеве. Всъщност с първият варово пясъчен

мазилков слой „грубо” е оформен ререфа на пластичния черен пояс.

Както по-горе бе обяснено, полагането на горният варово-калцитен

слой е в обратната последователност.

При черният пластечен пояс окончателно е оформен релефният

отстъп, като трябва се отбележи факта, че при него не е

използвана цветна мазилка, както е например при черните и сиви

релефни пояси на стенописите в гробница Крън ІІ и Казанлъшката

24

24

гробница, а за целта релефната широка лента е оцветена с черна

боя на повърхноста на оформящия го варовия грунд.

Долният регистър е изпълнен последен, като след нанасянето на

финия грунд е пристъпено към изписване на фигурална сцена, заемаща

северо-западната му част. Стенописната украса завършва с кафяв

плинт нанесен директно върху мазилковия грунд, без допълнително

релефно изявяване.

Интерес от гледна точка на техническо изпълнение на живописта

представляват орнаменталните и особено фигурални сцени в трите

помещения на гробницата.

При фигуралния фриз, представящ ловна сцена се установява, че

първоначално фигурите имат подготвителна рисунка, направена със

сива-черна боя на белия фон, както и наличието на графия, която

добре се изявява при наблюдение в косо осветление на стенописите.

Графиите са поставени само при някои от фигурите и то частично,

като са изпълнени върху вече изсъхналия мазилков грунд и са

направени с помощта на фино острие.

В следващият етап на изпълнение – живописното моделирани на

формите на човешките фигури и на представените животни, се

констатират множество корекции на предваритерната рисунка.

При живописната трактовка са използвани многоброени цветни нюанси

на жълти, кавяви, тъмно кафяви, сиви и чирни тонове. Те са

положени велатурно, полупокривно и в някои детайли покривно.

На места в процеса на живописно изпълнение се е налагало да се

правят множество поправки на изображенията с бяла боя, например

при сцената на лопатара и нападащите го кучето, където силуета на

лопотара е допърнително коригиран с бала боя. В близост до тази

сцена се констатира отново поправка с бяла боя, но този път на

заличаване на нарисувано изображение. За доказването на това ще

трябва да се направи проучване с помоща на физични методи и

използването на UV и IR светлина.

Всъщност техниката на живописване само на този фигурален фриз

изисква един много по-детайлен анализ за подробното и цялостно

изследване на живописта. Смятам, че е необходимо и на останалите

фигурални сцени да бъде обърната такова внимание, тъй като при

всяка една от тях се откриват специфични детайли, като например

използването на виолетово-син пигмент за лентата на бялата

туниката на конника от трапецовидната композиция над входа на

зепадната стено над входа, както и много по-деликатната и

изразителна трактовка на човешките и конни фигури на стенописите

на северната и южна стени на дромоса. Всички фигурални сцени са

изпълнени върху бял фон, без пресъздаване на илюзорна

пространствена дълбочина, липсват отражения на сенки, причинени

от осветяването на обетките.

Един паднал стенописен фрагмент от черните отростатите, вляво

от входа към гробната камера, разкрива още един интересен факт,

потвърждаващ начина и посоката на живописване. Върху долулужащата

каменна основа се виждат стичания на червени капки, които са с лек

наклон надясно. Това е в полза на тезата, че изпълнението на

25

25

живопистта в преддверието, а и в останалата част на гробницата, е

започнало от горните регистри.

Фиг. 16 Детайл на паднал стенописен фрагмент,

под който ясно се виждат следи от капки на боя.

Както бе споменото, при фигуралните сцени е частично

използвана графия. В преддверието на гробницата се виждат

отпечатъци на човешки пръсти върху все още мократа мазилка, както

и графия на усукан въжеобразно конец. Графията е силно изявена (на

северната стена в горната част на ортостатите, като натискът откъм

лявата страна бил чувствително по силен, съдейки по дълбочината на

отпечатването на конеца.

26

26

Фиг.16 Отпечатъци от пръсти и усукана корда. Косо осветление.

От друга страна и отново в преддверието на гробницата черният

пигмент, оформящ ортостотите е положен върху розов. Този тон на

места прозира под черния живописен слой, нанесен много тънко (с

дебелина под 0,01мм).

Окончателното дефиниране на техниката на изпълнение на

стенописите на гробницата за момента не може с точност да бъде

направена. От извършените анализи и наблюдения става ясна, че в

едни от случаите изпълнението на стенописите е в техника a fresco,

докато в други може да се предполага прилагането на

органиченмедиум, т.е. на използването на казейнова или темперна

техника. Освен това трябва да се има пред вид, че анализи за

видовете свързватели използвани при фигуралните и геометрични

композиции на са осъществени (с изключение на черния пигмент от

меандъра в гробната камера). За изясняването на вида на

свързвателя, както вече бе споменато е необходимо използването на

портативни анализатори, с които in situ да се направи анализ на

видовото многообразие на пигментни смеси и анализи свързани с

установяването на вида на органичния свързвател.

4. Изводи

Каменният градеж в гробната камера и преддверието е изпълнен

без употребата на хоросанова спойка. Глинесто-калова спойка е

използвана единствено при каменния градеж на стените на

През 2004 г. такова проучване бе осъществено в римската гробница край Констанца от италианска

лоборатория.

27

27

дромоса на гробницата и то най-вече в западната част на

дромоса;

Полагането на мазилковите грундове е в посока от горе на

долу. В гробната камера се установява, че долният мазилков

гренд е положен в обратна посока, т.е от долу на горе, като в

същото време е изграден и релефния пояс. За разлика от него

горният мазилков слой е отново положен в посока от горе

надолу, при което пластичнят пояс е окончателно оформен;

Констатират се хоризонтални мазилкове шевове (pontati) при

стенописите в гробната камера и преддверието на стенописите;

Изобразителното поле на фигуралния фриз, представящ ловни

сцени е придварителна маркирано в горната си част посредством

хоризонтални черти, врязяни във все още мокрия мазилков грунд

и положени на приблизително равни разстояния една от друга,

както и на една и съща височина;

Същото изобразително поле, както и тава с трапицовидна форма,

където е представена сцена с конник и пехотинец, преди

пристъпване към живописвописния процес, грундът е бил покрит

с допълнителна варна бадана;

Използвана е подгответелна рисунка, изпълнена със сива боя

при фигуралния фриз с ловните сцени. Освен нея в

подготвителния процес частично е използвана и графия,

нанесена върху вече изсъхналия мазилков грунд;

Графия нанесена върху мокра мазилка се установява пре

изпълненето на черните ортостати в преддверието на

гробницата;

В процеса на живописване на отделните сцени се констатират

множество корекции направени по време на самото живописване,

като е пренебрегната предварителната рисунка, чрез умишлини

поправки с бяла боя за оформяне/поправяне силуето на фигурата

или изцяло заличаване на съществуваща такава;

От направените анализи и визуални наблюдения се предполага

използването на техника на изпълнение на стенописите е

смесена първоначалните монохроматични слоеве са изпълнени в

техника a fresco, докато друга част –предимно при фигуралните

и геометрични фризове се регистрира присъствието на органичен

медиум, който може да се определи като казейн, т.е прилагане

на темперна техника при следвящият етап от изпълнението на

стенописите. На тази степен на проучване техниката на

изпълниние на стенописния декор на гробницата може да се

направи заключение, че е използвано комбинирането на няколко

стенописни техники, като окончателно заключение би могло да

се направи след изследването на живописта в зоните на

геометричните и фигурални фризове.

28

28

V. МОНИТОРИНГ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ГРОБНИЦАТА

1. Състояние на архитектурната структура

Гробничното съоръжение се намира под могилен насип, т.е. под

непрекъснаото въздействие на капилярна и кондензационна влага. При

направените замервания през 2000 г. се констатират допустими

граници на влага и температура., но не се взима под внимание

развитието на активната микрофлара. Монтираният по-късно микро-

климатик в актуалното си състояние не е годен да изпълнява

предназначените за него функции. При посещение на гробницата през

ноември 2006 г. и направените замервания с портативен електронен

тирмохидрограв се оказа, че има разменаване в отчетените донни.

Портативният термохидрограф отчете вариране на температурата от

13,2 С до 19,3 С°-20,5 С при относителна влажност на въздуха в интериора също варираща от 55,5% до 93,4%. Данните бяха проверени

многократно. За разлика от получените чрез портативния

термохидрограф данни, микроклиматика инсталиран в грабницата

постоянно отчиташе: влажност от 64,3% при относителна температура

от 18 С°, което показва състояние на повреда на микроклиматика.

Констатирано бе съща, че металните врати, протезиращи гробницата

от външни атмосферни влияния, от към вътрешната си страна са

покрити с обилно количество но кондензационна влага, особено

изявена при последната метална врата, която е в непосредствен

допир с микроклимата в гробницата.

2. Състояние на мазилковия грунд

2.1. Климанични условия

В условия на неравновесен климат се констатира следните

деструктевни промени на мазилковия грунд на стенописите на

гробницата:

-Нарушаване на адхезията между основа и мазилков грунд, което се

изразява чрез отстъпи на мазилковия грунд в горната и долна

част варираща от 1,5 см до 4,5 см. в долните зони.Степента на

увеличение на отстъпите, т.е. на отделянето на мазилковия грунд

от градежа се увеличава прогресивно.

-Връзката между отделните мазилкови слоеве в гробната камера и

преддверието е добра. Разслояване на мазилковите грундове се

констатира при стенописите в дромоса на гробницата.

Констатирано бе, че малка част от белия мазилков грунд от горния

фигурален фриз е паднала в резултат на подкожущване на грундовия

слай (!).

2.2. Подкожушване

При първоначалния оглед на стенописите през 2001 г.

степента на подкожушванията бе твърде ограничена. С течение на

времето локалнте връзки на градежа с грунда постепенно са

отслабвали, поради което при актуарното състояние на

стенописите се констатира значително нарастване на нарушаване

на адхезията между градежа и грунда на стенописите и в трите

помещения на гробницата.

29

29

3. Състояние на живописния слой

3.1. Адхезия

Нарушени връзки на живописния слой с грунда се констатират

както при стенописите в гробната камера така и в оставалите две

помещения. Люпежи на живописния слой се констатират при участъци

от дорния регистър,представящ сцена на погребално егощение.

3.2. Устойчивост на вода

През 2004 г. бе осъществено тестване на живописния свой за

устойчивост на вода. Показаните резултати бяха задоволителни,

защото при някои от участъците на живописния смлой все пак се

изискваше определена устойчивост на слоевете при тестването. При

сегашното състояние живописният слой и при най-лек досег с тампон

напоен с вода или при най-внимателно докосване на живописния слой

се предизвиква отделяне на пигментиращ слой от живописта на

стенописите.

3.3. Ефлорисценции

Основно тази повърхностна язвена деструкция е проявена в

грната част на живописта в преддверието на гробницата, като е била

в началото изявена само в най-горните зони на червения

хоризонтален пояс в преддверието на гробницата. В сегашното

състояние тези язвени образувания на повърхността на живопистта са

се разпространили върху целия червен хоризонтален пояс, а освен

това са изявени и върху трапицовидната композиция, представяща

бойна сцена на конник с пехотинец и разположена над западната

стена на преддверието и над входа към гробната камера.

Фиг.17 ФРАГМЕНТ С ЕФЛОРИСЦЕНЦИИ НА ПОМЪРХНОСТТА НА ЧЕРВЕНИЯ ЖИВОПИСЕН СЛОЙ

Проявата на този вид деструкция, представена само в

преддверието на гробната камера все още не е изяснена. Има

вероятност тя да бъде свързана с по-изявената рехавост и порестост

на мазилковите грундове сравнена с грундовете вна стенописите в

гробната камера, но този проблем е все още във фаза на проучване и

за сега окончателен отговор не може да бъде даден.

3.4. Хроматични изменения

Единствените хроматични изменения се констатират при

горния жълт хоризовнтален пояс на стенописие в гробната камера.

30

30

При направени анализи на две от пробите взети от този пояс: една с

проявено жълто оцветяване и второ с почерняване,посивяване и

побеляване на повърхността. Двете проби бяха взети в близко

съседство една от друга. При направените анализи се констатира, че

се отняся за пигмент, чийто състав е определен от менерала гьотит,

като във второто проба бяха котстатирани завишени концентрации на

СаО. Предвид на най-нови проучвания в областта на оловните

пигменти и изобщо на участието на пигменти в състава, на който

влиза и олово считаме, че е необходимо да се направят допълнителни

по-чувствителни анализи за установяване на финомена. Като

доказателство за това може съвсем просто да послужи изследването

на микросондавия анолиз, според който в първата проба наличието на

Pb е 2,42%. При втората проба на същия пигмент, но хроматично

изявена проява не се регистрира присъствие на олово.

3.5. Ерозиране(износване)

Процесът на постепенно изличаване на живописния слой под

дийствието на физико-химични фактори също е проявен при

стенописите на гробницата. Това се отнася както за стенописите от

долния регистър на гробната камера, така и от черните ортостати в

преддверието и особено на стенописите в дромоса на гробницата,

които в сравнение с фотоси, направени при откриването и сегашното

им положение има много голяма разлика, изразяваща се в това, че на

последните изображенията липсват.

3.9. Соли

За установяването на вида на солите в структупата и на

повърхността на стенописите бяха направени редица анализи, в

границата на възможното. Оказа се, че в основна част от

преобладаващите в структурата соли представлява гипс (CaSO4.2H2O),

които е проявен не само на повърхността, но присъства в състава на

някои от използваните пигменти и мазилкови грундове. Наличието на

гипс категорично е установен в пробата, представляваща прозрачно

бели кристали, намиращи се между каменния градеж и мазилковия

грунд и в зоната на черните ортостати в преддверието на гробницата

(Проба Al_S8).

Фиг. 18 СЕМ-ФОТОГРАФИЯ НА ПРОБА ВЗЕТА МЕЖДУ ГРАДЕЖА И МАЗИЛКОВИЯ ГРУНД. КРИСТАЛИННАТА СТРУКТУРА И

ПРЕОБЛАДАВАЩАТА МОНОКЛИННА ФОРМА НА КРИСТАЛИТЕ ДОКАЗВАТ ГИПСОВИЯ СЪСТАВ НА ПРОБАТА.

31

31

Констатира се значително побеляване на фигуралния фриз,

представящ ловни сцени за период от една година.

Соли

Код на

пробата

Елементен състав (Тегл. % - С и О изключени)

Ca Mg Al Si Fe Cu S K Други Кристализирали

соли м/у грунда и

градежа

Al_S8

22.26

0.48

0.37

1.25

-

0.44

19.17

0.07

-

Бели

повърхностни

образувания

Al_S9

38.01

0.42

0.21

0.10

0.72

-

0.47

0.06

-

Ефлорисцeнции

Al_S10

36.20

0.34

0.19

0.23

0.18

-

0.10

0.12

-

Фиг. 19 ЕЛЕМЕНТЕН СЪСТАВ НА СОЛИ ОТ СТРУКТУРАТА НА СТЕНОПИСИТЕ НА ТРАКИЙСКАТА ГРОБНИЦА КРАЙ С.

АЛЕКСАНДРОВО, ОБЛАСТ ХАСКОВО, ПОЛУЧЕН ЧРЕЗ МИКРОСОНДОВИЯ АНАЛИЗ НА ПРОБИТЕ

4. Повърхностни наслоявания. Проблеми

4.1. Налепи

От направените анализи се котстатира, че повъпхността на

живописния слой в голямата си част и покрита от рекристализирал

СаСО3. Освен него има замълсявания от прах и калови налепи. В

дромоса на гробницата, значителна част от стенописните изображения

са подложени на разрушителните фактори предизвикани от корени на

дървета и растения, срастнали се със стенописната повърхност.

4.2. Състояние на аварийното укрепване.

Аварийното укрепване направено през м. ноември – м. декември

2004 г. до момента успешно изпълнява предназначената си функция на

стабилизатор на стенописите. Това негово състояние е временно до

установяването на окончателния вариянт за консервиране и

съхраняване на стенописите. Ако то бъде оставено, без да се

предприети окончателни сериозни мерки за консервационна

интервевця, и за един продължителен период от време, при който ще

трябва да изпълнява функцията на протеза, то стенописите са

изложени на риск по причина на действащите деструктивни процеси,

които ще започнат своето разрушително действие от към вътрешната

част на стенописите, като по този начин ще провокират силни прояви

на изкорубвания и вътрешто отделяне на мезилковия грунд от

градежа, което като цяло застрашава състоянието и запазването на

стенописите на гробницата.

32

32

5. Изводи за състоянието на гробницата

В архитектурното съоръжение съществеват вертикални и

наклонени конструктивни пукнатини;

В наличие са люпежи и разслояване на структурата на камената

основа, в долния край на каменните блокове в гробната камера;

Нарушени връзки на градежа с мазилковия грунд, наличие на

подкожушвания и отстъпи на грунда от градежната структура;

Остлабване на адхезивните свойства на живописния слой;

Развитие на процеса на образуване на ефлорисцинции в горната

зона на стенописите в преддверието на гробницата;

Хроматични изменения при жълния горен хоризонтален пояс;

Ерозиране на изображенията от долните регистри на стенописите

в дромоса, както и на черните ортостати в преддверието на

гробницата;

Наличие на процеси на сулфатизация, което се установява не

само мужду градежната структура, но и на повърхността на

живописния слой;

Действие на разрушителни фактори, предизвикани от действието

на корени от растения и дървета върху стенописите в дромоса;

Аварийното укрепване до момента е стабилно, но неговата

протезираща функция не би могла да спре действащите вътрешни

деструктивни процеси, разрушаващи стенописите.

33

33

VІ.ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА БЪДЕЩИ КОНСЕРВАЦИОННИ ИНТЕРВЕНЦИИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ

НА СТЕНОПИСИТЕ НА ГРОБНИЦАТА

1. Въведение Предложението за консервационна интервенция и съхранение на

стенописите се прави на оновата на направените изследванея,

проучваня, анализи и отчетените резултати и направени изводи.От

направените до сега проучвания е видно, че е необходим екип от

специалисти: консерватар, архитект-конструктор, археолог,

историк, петролог, микробиолог и др.,които да направят програма

за цялостно съхранение на гробницата. Сформирането на екипа да се

възложи на институция отговорна за опазването на паметника.

2. Необходими консервационни дейности На базата на направените проучвания, изследвания и анализи и

направените от тях изводи и заключения е необходимо да се

извършат следните консервационни дейности:

Проучванеи предприемане на мерки за укрепване на

архитектурната структура на гробницата в гробната

камера;

Стабилизиране на микроклимата в интериора на гробницата

и създаване на буферно помещение;

Вземане на окончателно решение по повод на изолиране

прокарването на въздушен тунел около архитектурното

съоръжение;

Геофизическо изследване на могилата за уставовяване на

аномалии в могилния насип и с последващо провеждане на

археологическо проучване ;

Тестване на материали за установяване на консолиданти

за укрепване на на каменния градеж и мазилковите

грундове, детергенти, дезинфектанти;

Пряка консервационна интервенция за запазване на

стенописната структура на гробницата;

Популяризация и социализация на гробницата.

VІІ.ПРИЛОЖЕНИЯ

4. Минероложко-петрографски изследвания на проби от основата, грунда и живописния слой.

5. Рентгеноструктурни анализи на проби на пигменти и на

мазилкови грундове на стенописната структура на гробницата.

6. CD с нумерича фотодокументация на стенописите реализирана в периода м.ноември 2004 г. от Здравко Баров.

34

34

Приложение І.

МИННО-ГЕОЛОЖКИ УНИВЕРСИТЕТ

Катедра “Геология и проучване на полезни изкопаеми”

О Т Ч Е Т

за резултатите от изследване на проби от мазилки, пигменти и материал за градеж

от обект Тракийска гробница край с. Александрово

Изпълнител:

(доц. д-р А. Султанов)

Декември, 2005 г.

СОФИЯ

35

35

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД 2

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНИЯТА 3

А. ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА КРАЙ с. АЛЕКСАНДРОВО 3

1. Проби от мазилковия грунд от стенописите в гробната камера и дромоса 3

2. Проби от пигменти 9

3. Проби за изследване на соли 12

4. Проба от структурата на каменния градеж 14

Б. РИМСКА ГРОБНИЦА КРАЙ с. МАЛКИ ВОДЕН 17

1. Проби от мазилковия грунд от стенописите в гробната камера и дромоса. 17

2. Проби от пигменти: 18

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 20

36

36

УВОД В настоящия отчет са отразени резултатите от изследването на предоставени от худ.

реставратор К. Китанов 17 проби които са на стенописите от Тракийска гробница, с.

Александрово, Хасковска област От Тракийската гробница край с. Александрово, пет от

пробите са от мазилковия грунд на стенописите в гробната камера и дромоса, четири – от

различни пигменти и три от соли.

На всички проби е извършено стереомикроскопско изследване. Въз основа на това и

отчитайки обстоятелството от необходимостта за получаване на максимално точни и

коректни резултати от изследването на пробите, материалът в някои от които е в минимални

количества и съгласно изискванията на заявителя са проведени гранулометричен,

микроскопски, рентгеноструктурен (РСА), микросондов и сканиращо-

електронномикроскопски (СЕМ) анализи. Гранулометричният анализ е извършен само на 5

проби, поради недостатъчното количество на материал от останалите. От 13 проби са

направени 14 дюншлифа – 5 от мазилковия грунд, 2 от пигментите, 3 от солите и 2 от

градежния материал на Тракийската гробница край с. Александрово. Стереомикроскопските

изследвания са извършени посредством стереомикроскоп “Техновал”. Микроскопският

анализ на дюншлифите (в преминаваща светлина) е осъществен с микроскоп Amplival-pol-u.

На по-голяма част от дюншлифите са направени и микрофотографии. Рнтгеноструктурният

анализ е предвидено чрез апарат TUR-60M в лаборатарията на МГУ да бъде извършен на

всичките 15 проби. Поради обективна причина, независеща от заявителя и изпълнителяя това

изследване не беше осъществено въпреки, че пробите бяха предоставени своевременно. За

това резултатите от този анализ, който ще бъде извършен в най-близко време, ще бъдат

предоставени допълнително. Микросондовият анализ на всички проби е проведен с апарат

TRACOR TN-2000 чрез сканиране на площ с размери 110Х100 µm от проби, поставени върху

двустраннозалепващо се тиксо. Едновременно с това са направени и СЕМ-фотографиите.

Тези анализи са извършени в “Изпитвателната лаборатория към Евротест-контрол АД”, бул.

Г.М.Димитров, №16, гр. София.

37

37

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНИЯТА

А. ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА КРАЙ с. АЛЕКСАНДРОВО

І. Проби от мазилковия грунд от стенописите в гробната камера и дромоса

Бели грундове

Проба 1а (Al_M1a) – мазилков грунд, взет от пода до входа на гробната камера.

Грапавата горна повърхнина е с бежов до бежовожълтеникав цвят. По някой от

предоставените за изследване късове се установяват черни дендритовидни манганови

налепи.

Мазилката е снежнобяла, хомогенна, микрозърнеста, реагираща интензивно с

разредена солна киселина (НСІ). В горната и част се установява пълнител от ръбести

мраморни зърна, а в долната – от кластичен пясъчен материал, количеството на който е

около 55%.

При изучаване на напречния срез на фрагмента, от който е направен дюншлифа, се

установява двуслоен строеж на мазилката. Горният слой, който е по-бял има дебелина средно

около 2 mm, а долният – 2-3 mm. В горния слой, както беше отбелязано, пълнителят е от

ръбести мраморни зърна. Той е и по-плътен. Долният е порест (шуплест), не добре уплътнен,

с пясъчен пълнител от различни по състав зърна

При микроскопското изследване се установява, че горният слой е от микро- до

дребнозърнеста калцитно-варова смес (прил. І, сн.1 и 2). Мраморните зърна от пълнителя са

ръбести и с преобладаващи размери около 0,25 mm, рядко до 1 mm. В някои от тях се

наблюдават едрозърнест, прекристализирал калцит с динамогенни срастъци. Долният слой

има равномернозърнозърнест варов състав със следи от калцитни примеси. Пълнителят е от

едрозърнест пясъчен материал. Той е представен от литити на гнайси, в които се установява

наличието на кварц, ортоклаз, кисели плагиоклази, мусковит и микроклин. Има още литити

от кварцити, зърна от кварц, плагиоклази и мусковит.

От гранулометричния анализ се установява, че неразтворимият остатък е 25,55%

(прил. ІІ). По-малкото количество, което е определено в сравнение със стереомикроскопския

анализ се дължи на обстоятелството, че изследваната проба е от двата слоя на мазилката.

Освен това при обработката на пробата с разредена НСІ се разтваря и пълнителя от

мраморни зърна, които както е известно са изградени от калцит. Съставът на отделените

фракции е както следва:

Ф-я 2-1 mm (1,17%) – представена е от ръбести до слабозаоблени предимно салични

(светлооцветени) зърна. Преобладават лититите от кварцити, зърна от кварц – матов, но

често и прозрачен, литити от риолитови туфи – понякога с псевдохексагонален биотит,

каолинитизирани калиеви фелдшпати, плагиоклази, литити от червени пясъчници (рядко), от

гнайси с мусковит, от сиви базалтоиди с порфирни пироксени.

Ф-я 1,-0,5 mm (15,40%) – ръбестата салична съставка преобладава. Представена е от

литити на кварцити, кварц – матов до прозрачен, литити от гнайси, риолитови туфи,

риолити, базалтоиди и амфиболити. Установява се още наличието на плагиоклази,

каолонотизиран калиев фелдшпат, гранат и литити от червени пясъчници.

Ф-я 0,5-0,25 mm (3,85%) – има аналогичен състав. Увеличава се количеството на

кварца, лититите от амфиболити и базалтоиди. Ортоклазът и плагиоклазите са по-често

срещани. Появяват се мусковит и биотит. Има и червеникави до розови зърна от риолитови

туфи.

Ф-я 0,25-0,1 mm (0,95%) – светлооцветена. Увеличава се съдържанието на фемични

(тъмнооцветени) минерали – амфибол, пироксен, биотит и хлорит. Има и единични зърна от

октаедричен магнетит, което индикира вулканския му произход. Кварцът и фелдшпатите

преобладават. Лититите от риолитови туфи са често срещани. Установява се и мусковит.

Ф-я 0,1-0,05 mm (1,17%) – светло кафява с аналогичен състав.

Ф-я 0,05-0,01 (0,58%) – светло кафява. Фемичната фракция намалява значително.

Увеличава се съдържанието на мусковита и биотита.

38

38

Ф-я под 0,01 mm (2,41%) – пелитна светлокафява, преобладаващо глинеста маса с

малко серицит.

Резултатите от микросондовия анализ показват, че най-голямо е количеството на СаО -

47,45% (прил. ІІІ, пр. 1а). То се дължи на наличието на варта и калцита, от които е направена

мазилката. SiO2 е 2,32%, а Al2O3 – 1,25%. Тези компоненти се дължат на примесите от

глинесто вещество, което се доказва и посредством гранулометричния анализ.

От СЕМ-анализа (прил. ІV, сн. 1) се установява неравната горна микроповърхнина и

почти равномерно микрозърнестата структура на мазилката, което се наблюдава и при

стереомикроскопските изследвания.

Проба №1б (Al_M1b) –мазилков грунд от пода в дромоса до входа към преддверието.

Мазилката е светло кремавожълта, хомогенна с микровълновидна до гладка в някои

фрагменти повърхнина. Структурата и е микрозърнеста, а съставът и е предимно варов. С

разредена НСІ реагира слабо. В напречен пререз се наблюдава ясна порестост. Пълнителят

има пясъчни размери и е около 10%. Той е от кварц, амфиболити, биотит, и серицит. Освен

това се установяват единични, восъковидни ръбести кристални зърна, които са крехки, имат

ниска твърдост и не се разтварят с НСІ. Вероятно те имат гипсов състав.

Под микроскоп се установява също предимно варовия състав на мазилката с

незначителни примеси от прахообразен калцит (прил. І, сн. 3, 4). Пълнителят е кластичен с

разнозърнести преобладаващо пясъчни размери и в количество около 10%. Дребните зърна

са главно от кварц, малко биотит и серицит, а едрите са литити от амфиболити и кварц-

хлоритови шисти.

При гранулометричния анализ се установява, че неразтворимият компонент е 16,65%,

от който пелитът е 4,06% (прил. ІІ). Съставът на отделените при този анализ фракции е както

следва:

Ф-я 2-1 mm (0,10%) – представена е от две полузаоблени зърна от кварцити.

Ф-я 1-0,5 mm (1,04%) – разпознават се литити от кварцити, от риолити и зърна от

кварц, с бели налепи по тях. Голяма част от зърната са овални, предимно елипсоидни, бели и

микрозърнести. Не се разтварят в разредена НСІ. Вероятният им състав е гипсов.

Ф-я 0,5-0,25 mm (1,60%) – бяла, в която се различават зърна от кварц, кварцити и

биотит, с бели прахообразни налепи. Половината от зърната (гранули) са овални, бели,

микрозърнести с гипсов състав.

Ф-я 0,25-0,1 mm (2,74%) – по състав е аналогична на описаните по-горе.

Ф-я 0,1-0,05 mm (0,76%) – светлосива кластична фракция с малко гипсови гранули.

Ф-я 0,05-0,01 mm (6,32%) – хомогенна светлокафеникава, кластична, трудно

разпознаваема маса.

Ф-я под 0,01 mm (4,06%) –пелитна предимно глинеста до гипсово-варово-глинеста

светлокафява маса.

При микросондовия анализ се установява, че количеството на СаО е най-голямо

(21,25%), което се обуславя от предимно варовия състав на мазилката и наличните гипсови

гранули (прил. ІІІ. пр. 1б). Съдържащите се SiO2 (20,68%), Al2O3 (7,79%) и К2О (2,70%) се

дължат на примеси от глинесто вещество. Част от SiO2 вероятно е от фино диспергиран

кварц. Високото съдържание на SО3 – 12,45% индикира сравнително голямото количество на

гипс, който изгражда белите микрозърнести гранули, установени при гранулометричния

анализ. Наличието на Fe2O3 (1,99%) предопределя кремавожълтеникавия цвят на мазилката.

От СЕМ-фотографията се установяват гипсови гранули (едри и тъмни) сред

хомогенна микро- до дребнозърнеста предимно варова мазилка (прил. ІV, сн. 2).

Проба №2 (Al_М2) – мазилков грунд от фигуралния фриз в гробната камера; пробата

е взета от пода, под участък от липсваща част от грунда с повърхностно нанесена бадана от

фигуралния фриз (между един от конниците и надживописния лопатар, заобиколен от две

кучета)

39

39

Горната повърхнина на мазилковия грунд е гладка със следи от мангановоокисни

дендритовидни налепи. Той е бял, микрозърнест , хомогенен и реагиращ интензивно с

разредена НСІ. Съставът му калцитно-варов.

При микроскопското изследване се доказва преобладаващото количество на микро- до

дребнозърнестия калцит, който е примесен с микрозърнеста вар (прил. І, сн. 5, 6).

Пълнителят е от ръбести мраморни зърна, с преобладаващи размери от 0,2 до 1,0 mm.

Кварцовите и мраморните зърна са рядко срещани.

Въз основа на микросондовия анализ се доказва преобладаващото количество от СаО

– 49,75%, дължащо се на калцита и варта в мазилката (прил. ІІІ, пр. 2). Следите от останалите

компоненти се дължат главно на незначителни примеси от глинесто вещество.

От СЕМ-анализа се установява равномерната преобладаващо микрозърнеста

структура на мазилковия грунд, сред който могат да се наблюдават единични микропори

(прил. ІV, сн. 3).

Оцветени грундове Проба №3 (Al_М3) – мазилков грунд от пода на гробната камера, оцветен в жълто

горен мазилков грунд, южната част на гробната камера до вертикалната стена.

Мазилковият грунд е бял, микрозърнест, реагиращ слабо с разредена НСІ. Съставът

му е калцитно-варов. Установява се разнозърнест пясъчен пълнител, количеството на който е

около 75-80%. Това количество на пълнителя показва, че калцитно-варовата смес служи като

свързвател на пясъчния материал.

Отгоре върху мазилковия грунд е нанесен кафяв хомогенен пигмент с дебелина 2-3

mm. В него се установяват примеси от вар. Горната повърхнина на пигмента е гладка.

При микроскопското изследване се установява разнозърнестата структура на

кластичния предимно пясъчен материал, от който едрозърнестата фракция преобладава

(прил І, сн. 7, 8). Мазилката е варова с едва забележими следи от микрозърнест калцит. Тя е

хомогенна, жълтеникава и микрозърнеста. В пълнителя лититите от гнайси и кварцити са

най-често срещани. Застъпени са още късове от амфиболити, пясъчници, кварц-хлоритови

шисти, базични вулканити с микролитова структура (андезито-базалти?) с порфирни

плагиоклази и биотит. Има още зърна от кварц, плагиоклази, биотит, ортоклаз-слабо

променен и мусковит.

От извършения гранулометричен анализ се установява че неразтворимият компонент

в пробата е 85,76%, от който пелитната фракция е 3,85% (прил. ІІ). Освен това пясъчният

материал е разнозърнест, несортиран. Съставът на отделните фракции е както следва:

Ф-я 2-1 mm (9,23%) – салична. Преобладават зърната от полупрозрачен кварц,

кварцити и гнайси. Полузаоблените литити от риолити, които са бели до розови с ясна

порфирна структура, са често срещани.

Ф-я 1 -0,5 mm (20,00%) – салична. Зърната от кварц, кварцити, гнайси, риолитови

туфи – розови и риолити – бели преобладават. Лититите от базалтоиди –черни и зърната от

фелдшпати са по-рядко срещани.

Ф-я 0,5-0,25 mm (12,69%) – салична, светло кафява. Полузаоблените литити от

риолитовите туфи преобладават. Те са светлокафеникави до розови. Кварцовите зърна са

често срещани.Има единични литити от кварцити, гнайси и амфиболити.

Ф-я 0,25-0,1 mm (10,38%) – аналогична по състав със зърна от амфиболити,

плагиоклази, каолинитизиран К-фелдшпат. Мусковитът, биотитът и хлоритът са рядко

срещани.

Ф-я 0,1-0,05 mm (22,69%) – светло розова. Представена е от кварц, фелдшпати,

серицит и агрегирана прахообразна неразтворима маса, получена при стриването на

риолитови туфи и риолити.

Ф-я 0,05-0,01 mm (6,92%) – аналогична по състав с тази от предходната фракция.

Ф-я под 0,01 mm (3,85%) – розова пелитна, предимно с глинест състав маса.

Микросондовия анализ показва, че повърхностния слой има сложен състав, тъй като е

изграден от няколко вещества (прил. ІІІ, пр.3). Високите количества на SiO2 (33,70%), Al2O3

40

40

(11,54%) и К2О (1,40%) се дължат на примеси от глинесто вещество. Част от SiO2 вероятно е

от фино диспергиран кварц. Наличието на СаО (6,67%) се дължи на примесите от вар и

налепите от гипс, които се доказват посредством установения SО3-йон, количеството на

който е 2,18%. Кафявият пигмент се дължи на хематит - Fe2O3 (2,72%).

На СЕМ-фотографията се вижда горната неравна микроповърхнина на компактни

микрофрагменти от пигмента (прил. ІV, сн. 4). Установяват се още, че той има микропореста

структура.

Проба №4 (Al_M4) – долен мазилков грунд с разнороден по размери пълнител,

намиращ се под двата мазилкови грунда от центъра на пода на гробната камера.

Мазилковият грунд е бял, микрозърнест, реагиращ интензивно с разредена НСІ.

Съставът му е варово-калцитен. Пълнителят е несортиран, полимиктов преобладаващо

едрокъсов (псефитен-гравиен). Количеството му е около 55-60%. Разпознават се литити

(някои добре заоблени) от гнайси, кварцити, базалтоиди, амфиболити и зърна от кварц и

серицит.

В горната част на изучените фрагменти има замазка, в която се установява двуслоен

строеж. Долният е кафяв с дебелина до 2 mm, а горният – е светлокафяв, хомогенен, дебел до

3 mm и реагиращ с разредена НСІ. В тези два слоя не се открива наличието на пълнител.

Под микроскоп се установява, че варово-калцитната смес от мазилката е

микрозърнеста, хомогенна (прил. І, сн. 9, 10). Пясъчно-гравийният пълнител в нея е от добре

заоблени зърна и има полимиктов състав. Преобладаващо е значението на лититите от

кварцити, изградени от кварц с мозаечно потъмнание и гнайси, в които скалообразуващи са

кварца, плагиоклазите, ортоклаза, биотита и мусковита, при наличието още на амфибол,

епидот, хлорит и титанит. По-рядко срещани са късовете от риолити, базалтоиди с порфирни

плагиоклази, ясписоиди с халцедонови сферолити, кварц-хлоритови шисти, мрамори и

червени пясъчници и алевролити. Пясъчниците са полимиктови и са изградени от кварц,

кисели плагиоклази, пироксен, мусковит, биотит и рядко – циркон. Циментът в тях е

хематит-илитов. Откриват се още зърна от кварц, кисели плагиоклази, пироксени, мусковит,

магнетит и биотит.

При гранулометричния анализ се доказва, че неразтворимия компонент е 60,85%, от

който с най-голямо присъствие е гравийния материал (с размери над 1 mm) (прил. ІІ).

Пелитната фракция е под 1%. Съставът на пълнителя по фракции е следният:

Ф-я над 2 mm (35,73%) – салична. Представена е от ръбести до слабо заоблени литити

от кварцити, гнайси (биотит-мусковитови) – удължени зърна, риолитови туфи и риолити и

рядко от червени пясъчници.

Ф-я 2-1 mm (8,85%) – салична. Преобладават зърната от кварц, който понякога е

прозрачен, кварцити, гнайси, полузаоблени литити от риолитит и риолитови туфи, кварц-

муксковитови и кварц-амфиболови шисти, по-рядко от базалтоиди и червени пясчници.

Ф-я 1-0,5 mm (8,75%) – салична. Представена е от зарна на кварц, понякога прозрачен,

литити от кварцити, риолити и риолитови туфи, гнайси, каолинитизиран К-фелдшпат,

плагиоклази и по-рядко биотит и въглефицирани растителни останки.

Ф-я 0,5-0,25 mm (3,19%) – салична. Зърна от кварц, К-фелдшпати, плагиоклази,

литити от риолитови туфи и гнайси. По-рядко мусковит, псевдохексагонален биотит

(вулканогенен) и въглефицирани растителни останки.

Ф-я 0,25-0,1 mm (1,17%) – салична. Преобладават зърната от кварц, каолинитизиран

К-фелдшпат, плагиоклази и мусковит. Количеството на фемичния компонент, който е

представен от биотит, амфибол, въглефицирани растителни останки и рядко пироксен, се

увеличава.

Ф-я 0,1-0,05 mm (1,48%) – светло кафеникава. Аналогична по състав, като цветът се

обуславя от фино фрагментирани риолити и туфи. Мусковитът е често срещан. Амфиболът и

въглефицираните растителни останки са по-слабо застъпени.

Ф-я 0,05-0,01 mm (0,99%) – светло кафява. Аналогична по състав с предидущата

фракция.

41

41

Ф-я под 0,01mm (0,72 %) – кафява. Пелитна фракция сред която има фин кластичен

материал, включително и серицит.

При микросондовия анализ е изследвана проба от светлосива до бяла замазка от

горната грапава повърхност. Преобладаващото количество на СаО – 49,55% се дължи главно

на варта и микрозърнестият калцит (прил. ІІІ, пр. 4). Незначителна част от него е свързана с

налепи от гипс, който се индикира по установения SО3-йон (0,96%). Установеният и в други

проби MgО (2,35%) най-вероятно се явява като примес в калцита. Наличието на SiO2

(20,21%), Al2O3 (7,98%) и К2О (1,69%) се дължат на примеси от глинесто вещество. Част от

SiO2 вероятно е от фино диспергиран кварц.

От СЕМ-анализа (прил. ІV, сн. 5) се установява, предимно равомернозърнестата

структура на мазилковия грунд, неравната горна микроповърхност и наличието на пори (в

средата).

2. Проби от пигменти

червени пигменти Проба №5 (Al_РВ5) кафяв пигмент от плината до входа на гробната камера.

За анализ са дадени две проби с номера 5а и 5б.

Проба 5а – тухлено червен пигмент, много тънък, поради което на места мазилката

прозира отдолу.

Мазилковият грунд е бял, микрозърнест, хомогенен, реагиращ интензивно с разредена

НСІ и е с калцитно-варов състав. Пълнителят е от ръбести бели мраморни зърна. Наблюдават

се единични пори. Установява се незначително количество от мусковит.

Под микроскоп се установява, че свързвателят в мазилката е с калцитно-варов състав

(прил.І, сн. 14, 15). Калцитът е микро- до дребнозърнест. Пълнителят е от ръбести мраморни

зърна, количеството на които е около 70%. Те нямат добра сортировка. В някои от тях се

наблюдава прекристализирал, едрозърнест калцит с динамогенни срастъци. Срещат се и

единични зърна от кварц, мусковит и биотит.

Резултатите от микросондовия анализ показват, че количеството на СаО - 46,78% е

най-високо (прил. ІІІ, пр. 5а). То, както и в други проби се дължи главно на микрозърнестият

калцит и варта. Незначителна част от него е свързана с налепи от гипс, който се доказва чрез

установения SО3-йон (3,07%). Наличието на SiO2 (9,54%), Al2O3 (3,42%) и К2О (0,65%) се

дължи на незначителни примеси от глинесто вещество. Определеното ниско съдържание на

Fe2O3 – 1,81% се обуславя от обстоятелството, че отгоре има варово-калцитен слой (бадана).

Независимо от това, именно този пигмент предопределя червеното оцветяване (червена

охра).

При СЕМ-анализа (също и при микросондовия анализ) е изследвана проба от бледо

червена горна варова повърхност (вероятно бадана) (прил. ІV, сн. 6). Поради това се

наблюдава агрегиранозърнеста структура на неравна микроповърхнина и неправилни по

форма микропори (тъмно).

Проба 5б – Отгоре върху изследваните фрагменти е нанесен червен микрозърнест

хематитов пигмент (червена охра), дебелината на който е под 0,01 mm. В една част от

фрагментите, върху червения пигмент е нанесена бяла варова “бадана”, която реагира с

разредена НСІ. Непосредствено под пигмента, в мазилката се разпознават остроъгълни зърна

от мрамор, които са служили като пълнител.

Мазилковият грунд е бял,микрозърнест, реагиращ с разредена НСІ и има калцитно-

варов състав. Под слоя, съдържащ мраморни зърна, мазилката е с пясъчен пълнител.

Количеството му е около 30%. Зърната са полузаоблени и са представени главно от кварц и

литити от кварцити и гнайси. Установяват се и единични добре заоблени сивочерни зърна от

вулканити – вероятно базалтоиди.

Чрез микросондовия анализ се доказва, че количеството на СаО – 32,40% е най-високо

(прил. ІІІ, пр. 5б). То се дължи главно на микрозърнестия калцит и варта. Малка част от него

е свързана с гипс във вид на налепи, който се индикира посредством установения SО3-йон

(1,73%). Наличието на SiO2 (19,31%), Al2O3 (8,51%) и К2О (1,21%) се дължат на примеси от

42

42

глинесто вещество. Доказаното съдържание на Fe2O3 – 3,22% показва, че пигмента е от

хематит (червена охра).

На СЕМ-фотографията е изразена ясно микрозърнестата структура на хематитовия

пигмент (прил. ІV, сн. 7). Единичните кристали с ромбични прерези вероятно са от гипс.

жълт пигмент от жълтия фриз в гробната камера

Проба № 6а (Аl_PJ6а) – жълт пигмент от жълтия хоризонтален пояс, северна част

над конника с червени панталони на бели кръгове.

Жълт пигмент от охра, нанесен като фин слой с дебелина под 0,01 mm. Структурата

му е микрозърнеста. Положен е върху бяла микрозърнеста мазилка, която реагира

интензивно с разредена НСІ. В нея явно калцитът преобладава, тъй като варов неразтворим

остатът почти липсва. Пигментът в киселината се разгражда и остава като жълта

прахообразна маса. Горната му повърхнина е микровълниста. Микровключения в него не се

установяват, което показва високата му степен на чистота.

Посредством микросондовия анализ се доказва, че съдържанието на Fe2O3 – 27,88% е

най-голямо в изследваната проба (прил. ІІІ, пр. 6а). Това показва, че пигментът е сравнително

чист, което обуславя и наситено жълтия му цвят. Високо е количеството на СаО – 22,00% и

то се предопределя на примеси от калцит и вар в пигмента. Има и следи от гипсови налепи

(SО3-2,24%). Наличните количества от SiO2 (13,67%), Al2O3 (8,18%) и К2О (0,15%) се дължат

на примеси от глинесто вещество. Установяването на РbО – 2,61% показва, че съществува

вероятност за смесване на жълтия пигмент с боя от типа на оловни белила.

От СЕМ-анализа се установява, че горният повърхностен слой има преобладаващо

компактна, аморфна структура, което е характерно за лимонита (прил. ІV, сн. 8). На фона на

аморфната маса се открояват кристални зърна, преобладаващата част от които вероятно са от

гипс.

Проба №6б (Аl_PJ6а) – жълт пигмент с хроматични изменения. Пробата е взета от

същия участък като този на пр. 6а.

Пигментът е от жълта охра и е аналогичен като този от пр. 6а. Горната му повърхнина

е микровълновидна, микрошуплеста. Нанесен е върху бяла, микрозърнеста, калцитно-варова

мазилка. “Хроматичните изменения” отгоре се дължат вероятно на положения много тънък

светло сив прозрачен пигмент (варова бадана). Този ефект се обуславя от отдолу

прозиращата жълта боя, което се изразява с наблюдавания сивокафеникавт оттенък. В

разредена НСІ жълтия пигмент се разгражда и преминава във прахообразна маса, а замазката

се разтваря изцяло.

Изследваната посредством микросондови анализ проба от охра, върху която е

нанесена варова бадана е съставена почти изцяло от СаО -53,55% (прил. ІІІ, пр. 6б) . Това

обстоятелство потвърждава резултатите от наблюдението под стереомикроскоп за наличния

тънък прозрачен слой с калцитно-варов състав. Останалите компоненти са в незначителни

количества (в рамките на статистическата грешка), което показва високата чистота на този

повърхностен слой.

На СЕМ-фотографията (прил. ІV, сн. 9) се установява агрегатно зърнестата

структура на калцитно-варовия горен слой (бадана). Освен това се наблюдава неравната и

микрошуплеста повърхнина.

Проба №7 (Аl_PJ7) – черен пигмент със сиво-розова подложка под него, преддвери

на гробницата, до източната стена на преддверието, до входа към гробната камера.

Пигментът е предимно кисталиннозърнест.. Не покрива равномерно горната

повърхност на мазилката. Дебелината му е под 0,1 mm.

Мазилката е бяла, микрозърнеста, хомогенна. Реагира интензивно с разредена НСІ.

Съставът и е калцитно-варов. Пълнителят отгоре е от ръбести мраморни зърна, а отдолу е

пясъчен, разнозърнест.

При микроскопското изследване на препарат от горната част на мазилката се

установява микро- до дребнозърнестата и структура (прил. І, сн. 15, 16). Наблюдава се

микро- до дребнозърнест калцит, смесен с вар. Пълнителят е от ръбести, по-често

43

43

изометрични мраморни зърна с размери до 1 mm. По-едрата фракция преобладава.

Количеството му е 65-70%.

Посредством микросондовия анализ (прил. ІІІ, пр. 7) се установява, че в пробата се

най-голямо е количеството на SО3-йон (44,53%). Наличието на СаО – 32,31% и

незначителните съдържания от останалите компоненти дава основание да се предположи, че

пигментът е от финодиспергирани сажди, в който свързвателят е от гипс и възможно от

такъв с органичен произход. Известно е, че посредством този анализ доказването на

съдържания от въглерод е невъзможно, обстоятелство което също е в потвърждение на

горното твърдение.

От СЕМ-фотографията е видна кристалинно зърнестата структура на пигмента,

което се установява и при стереомикроскопските изследвания (прил. ІV, сн. 10). Хабитусът

на кристалите също е характерен за гипса. Тъмната част се дължи вероятно на

прахообразното саждесто вещество.

3. Проби за изследване на соли: - кристализирали соли между мазилковия грунд и каменния градеж:

Проба №8 (Al_S8) – източна стена на преддверието, вляво от входа към гробната

камера.

Бели, удължени кристални агрегати с плоска форма. Те са крехки и не се разтварят в

разредена НСІ. По-тънките киристали са полупрозрачни до прозрачни. Под стереомикроскоп

в някои от зърната се наблюдава небесносин нюанс в оцветяването. Хабитусът на

идиоморфните кристали е моноклинен. Понякога в агрегатите се наблюдават дребни тъмни

включения.

Под микроскоп се установява,че по-тънките и плоски с ясна моноклинна форма

кристали, имат типичните за гипса сиви интерференционни цветове от първи ред.

Агрегираните удължени кристали, дебелината на които е по-голяма, придобиват също

характерни, но ярки интерференционни цветове от първи ред.

При микросондовия анализ (прил. ІІІ, пр. 8). се доказва преобладаващото количество

от SО3-йон (47,91%). Освен това наличието на 31,16% СаО е доказателство, че изследваната

проба е от гипс. Количеството на останалите компоненти е незначително, което показва, че

гипъсът е сравнително чист.

На СЕМ-фотографията се вижда ясната кристалинна структура на изследваната

проба (прилІV, сн. 11). Преобладаващата моноклинна форма на кристалите, някои от които

са в агрегирана форма също е доказателство за гипсовия състав на пробата.

повърхностни бели соли върху червения цветен пояс в гробната камера:

Проба №9 (Al_S9) – източна част на гробната камера, срещу входа и в близост до

грофита.

Пробата е от фино диспергирана маса от червен пигмент и бели люсповидни

микрокристални агрегати. По-голама част от последните се разтварят с интензивно шумене в

разредена НСІ. В капките от киселината остават неразлагащи се и прозрачни люсповидни

микрозърнести агрегати. Тези именно образувания, които имат вероятно гипсов състав, се

явяват и като налепи.

Червеният пигмент се разлага в киселина, но не се разтваря, придобивайки

прахообразна форма.

При микроскопското изследване се установява, че пробата е главно от червен

(непрогледен в преминаваща светлина ) пигмент, който е положен върху микрозърнеста

калцитна замазка. Срещат се и единични, удължени с моноклинен хабитус гипсови кристали,

имащи сиви интерференционни цветове.

Микросондовият анализ на проба от бяло, кристалинно с пластинковидна форма

вещество показва съдържание главно от СаО – 53,20%. Това обстоятелство свидетелства за

наличието на вар и калцит. Слабите индикации на SО3 - 1,1% и Fe2O3 – 1,05% се дължат

съответно на малки количества от гипс и хематит.

44

44

СЕМ-анализът доказва агрегатната миктокристалиннозърнеста структура на

замазката с наличието на единични, удължени гипсови кристали. Виждат се още неравната

микроповърхнина на изследваната проба и наличните микропори.

Ефлорисценции върху горния червен пояс в преддверието:

Проба №10 (Al_S10) – от горния хоризонтален червен пояс на южната стена на

преддверието на гробницата.

Прахообразен червен пигмент с мраморни полупрозрачни, ръбести, изометрични

зърна. Реагират интензивно с разредена НСІ. В пробата има и бяла прахообразна маса,

разтваряща се почти изцяло в киселина, което показва, че съставът е преобладаващо

калцитен. Като неразтворим остава прахообразния червен пигмент. Откриват се и бели,

полупрозрачни плоски кристали с микроклинна (ромбоидална) форма. Тези особености дават

основание да се предположи, че в пробата съществува и малко гипс.

Под микроскоп се установява тъмен до полупрозрачен червен пигмент, който е

положен върху замазка от микрозърнеста, преобладаващо калцитна маса. Възможно е

наличието и на гипс, но в случая дори и при големи увеличения, такъв не се диагностицира.

Въз основа на микросондовия анализ, който е от бял, крехък, микрозърнест фрагмент

от замазката се доказва, че СаО – 50,67% преобладава. Явно е, че и в случая се касае за

наличието в изследваната проба на вар и най-вече на калцит. Малките съдържания на

останалите компоненти показват, че в изследваната проба примесите са незначителни.

На СЕМ-фотографията се вижда почти равномернозърнестата структура на

карбонатната маса. Пробата има неравна микроповърхнина. Установява се и наличието на

микропорестост.

4. Проба от структурата на каменния градеж: Проба №11 (Al_Pr11) – проби от камъка на градежа на гробната камера.

При предварителния оглед на скалните фрагменти в пробата се установява, че те са от

две разновидности – със зеленикаво (резедаво) и бяло с розов оттенък оцветяване. Поради

това бяха направени два дюншлифа. Освен това се счете, че не е необходимо извършването

на други анализи (микросондов и СЕМ) поради полимиктовия състав на скалите.

Зелен (резедав) кисел по състав туф, с по-едри тъмнозелени витрокласти, придаващи

брекчевиден облик на скалата. Поради това в специализираната геоложка литература тези

скали се описват като “туфови брекчи”, “туфобрекчи” и т.н. Тези витрокласти (късове от

вулканско стъкло) са зеолитизирани, а най-често смектитизирани (превърнати в

монтморилонит), поради което на земната повърхност те се разпадат (разграждат). В

резултат на това в скалите се образуват остроъгълни “ямички” с тъмнозелено оцветяване по

стените. Това явление безспорно намалява чувствително декоративно-облицовъчните

качества на този тип скали.

При микроскопското изследване се установява, че туфът е изграден главно от

витрокласти. Микротекстурата им е флуидална, рядко пореста (пемза). Формата им е

остроъгълна, а преобладаващите размери са 0,2-0,5 mm. Съгласно класификацията на

вулканокластиката по размери, в случая става въпрос за вулканска пепел, от която е

образуван туфът. В средните си части витрокластите са слабо зеолитизирани. По-интензивна

е зеолитизацията по външния им контур, което е много добре видно и на приложените

микрофотографии. Установява се и втора генерация от радиалнолъчести зеолити, които

запълват пори, образувайки сферолити. Тези зеолити имат вторичен, вероятно свързан с

постхидротермална дейност, генезис.

Кристалокластите (късове, фрагменти от кристали) са в количество 15-20%. Те са

представени от кварц, санидин, плагиоклаз, биотит и магнетит.

Срещат се и единични литокласти от риолити, които са изградени от порфирни кварц,

плагиоклази, санидин, биотит и непроменено вулканско стъкло.

В резултат на вторични процеси, възможно и екзогенни такива, често застъпена в тези

скали е смектитизацията, която представлява крайната фаза на трансформация на

вулканското стъкло. Такива микроучастъци могат да се видят на приложените

45

45

микрофотографии. Монтморилонитът в случая е микрозърнест, със слабо изразена влакнеста

структура и е със сивожълти интерференционни цветове. При по-интензивни променителни

процеси, в крайна сметка тези скали могат да се превърнат в бентонитови глини.

Обстоятелственото обяснение в случая се налага поради това, че при тези процеси якостните

свойства на скалите намаляват рязко. Успоредно с това се увеличават поглъщателните

(адсорбционните) сввойства на скалата, което се предопределя от вулканското стъкло,

зеолитите и най-вече от смектитите. Това от своя страна обуславя и лошите свързващи

възможности на тази скала с някои от мазилките и в частност с варовата. Известно е

например, че местното население, което е използвало тези туфи за градежен материал от

древността е употребявало глина за тази цел. Това се обяснява с факта, че практически

всички глинести минерали притежават способността да задържат(да адсорбират) водата, т. е

процесите на дехидратацията им е по-бавна, което е по-добра предпоставка за по-трайно

свързване с тези скали.

Структурата на тези туфи е псамитна, кристало-витрокластична.

Този тип туфи се отнасят към Задругата на първия кисел вулканизъм и имат

олигоценска възраст. Обособени са като първа пачка на задругата, която ясно изразена в

северната част на Източните Родопи. Дебелината на тези туфи е до 4—50 m.

Проба 11а - -Риолитов туф, бял със розов оттенък

Изграден е от витрокласти с размери около 0,1 mm. Те имат флуидална и по-рядко

пореста микротекстура. Установява се много слабо изразена зеолитизация.

Кристалокластите, количеството на които е около 25-30% са от кварц, плагиоклази с

ламелъчен и зонален строеж (характерен за вулканогенните образувания), санидин, биотит с

псевдохексагонална форма (индикираща вулкански произход), пироксен, рядко мусковит. В

плагиоклазите има включения от акцесорен апатит, а в биотита – циркон.

Установяват се единични риолитови литокласти с микролитова структур на основната

стъкловидна маса и порфирни биотит и плагиоклази. Наблюдавани са още литити от

микрозърнести ясписоиди с включения от биотит. Има и радиалнолъчести зеолити,

аналогични с установените в резедавите туфи.

Структурата на тези туфи е псамитна, кристало-витрокластична.

Вероятно изследваните туфи са от Задругата на третия кисел вулканизъм, имаща също

олигоценска възраст. Туфите в тази задруга са бели, светлорозови, светлосиви и

светлозелени, слоести или масивни. Пачката, която изграждат тези туфи има дебелина до 100

m. Следва да се има предвид, че за доказване на това твърдение са необходими

допълнителни целенасочени изследваниия.

46

46

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В резултат на извършените изследвания могат да се направят следните изводи:

- относно Тракийската гробница при с Александрово

Изследваните проби от мазилкикови грундове имат различен състав и строеж.

Доказва се, че те са съставени от калцитно-варова замазка, под която следва

варова мазилка (мазилков грунд) с пълнител от ръбести мраморни зърна. Най-

отдолу е разположена също варова (калцитно-варова) мазилка, но с гравийно-

псамитен (или само псамитен) кластичен пълнител;

Варта от мазилките е смесена с микрозърнест калцит (възможно от мраморно

брашно), а в някои от пробите се доказва преобладаващото количество на

последния;

В пробата от пода, като пълнител в мазилковия грунд е използван разнозърнест до

едрокъсов гравийно-пясъчен кластичен пълнител;

Съставът на кластичния пълнител е полимиктов и е характерен за скалите,

разкриващи се в района;

Липса на сортировака на кластичния пълнител показва, че не е пресяван, но е бил

добре промит, тъй като съдържанието на глинеста фракция е незначително;

Доказва се наличието на пигменти от хематит, лимонит и сажди;

От дадените за изследване проби от соли се доказва наличието на гипс, което

показва, че процесите са били застъпени процеси на сулфатизация;

От предоставените проби може да се направи заключението, че гробницата при с.

Александрово е изградена от зелени (резидави) кисели и бели риолитови туфи.

47

47

МИКРОФОТОГРАФИИ НА ДЮНШЛИФИ

Фиг. 1 Пр. 1а ( ). Калцит-варова микрозърнеста мазилка (тъмно) с пълнителот ръбести мраморни зърна и единични фрагменти от кварцити (жълто в средата) и кварц (жълто в ляво)

Al_M1a

100 mm

(II)

(+)

100 mm

48

48

Фиг. Пр. 1б ( ). Варова микрозърнеста мазилка (сиво) с примеси от единичникварцови зърна (светло горе) и мусковит (удължени кристали)

2 Al_M1b

100 mm

(II)

(+)

100 mm

49

49

Фиг. 3 Пр. 2 ( 2). Варово-калцитна микро- до дребнозърнеста мазилка с пълнителот ръбести мраморни зърна (светло)

Al_M

100 mm

(II)

(+)

100 mm

50

50

Фиг. 4 Пр. 3 ( 3). Варова микрозърнеста мазилка (тъмно) с предимно пясъчен пълнител от литити на андезит с порфирен плагиоклаз (средата), кварцит (ляво и горедясно), кварц (средата в дясно)

Al_M

100 mm

(II)

(+)

100 mm

51

51

Фиг. 5 Пр. 4 ( 4). Варово-калцитна микрозърнеста мазилка (тъмно) с пясъчен пълнител от литити на кварцити (горе), гнайси с хлорит - зелено (в едър план)

Al_M

100 mm

(II)

(+)

100 mm

52

52

Фиг. 6 Пр. 4 ( 4). Микрозърнеста вар около зърното (по-тъмно), микрозърнесткалцит(по светло дясно) и част на овално зърно от андезит с порфирниплагиоклази и с микролитова структура

Al_M

100 mm

(II)

(+)

100 mm

53

53

Фиг. 8 Пр. 7 ( ). Калцитно-варова микро- до дребнозърнеста мазилка (тъмно)с пълнител от ръбести мраморни зърна (светло)

Al_PN7

100 mm

(II)

(+)

100 mm

54

54

Фиг. 9 Пр. 11 ( ). Псамитов кисел кристало- витрокластичен туф, главно витро-класти с флуидална микротекстура, зеолитизирани (микрозърнеста обвивка), на местасмектитизирани (монтморилонит - микрозърнест жълт в средата и ивичест в дясно) скристалокласти от кварц (светли до сиви зърна), плагиоклази (в дясно долу) и магнетит (черни зърна)

Al_Pr11

100 mm

(II)

(+)

100 mm

55

55

Фиг. 10 Пр. 11 ( ). Аналогична на фиг. 9 със санидин (сиво зърно в ляво горе) и радиално-лъчести зеолити в пора (средата в ляво)

Al_Pr11

100 mm

(II)

(+)

100 mm

56

56

РЕЗУЛТАТИ ОТ РЕНТГЕНОСТРУКТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ПРОБИ ОТ

СТЕНОПИСИТЕ НА ГРАБНИЦАТА КРАЙ с. АЛЕКСАНДРОВО

І. Проби от мазилковият грунд на стенописите в гробната камера и драмаса

Бели грундове

Проба 1а (Al_M1a) – Мазилков грунд паднал от стенописите на пода пода до входа на

гробната камера.

РСА. Анализът на пробата от бялата микрозърнеста мазилка показва, че тя се състои от

калцит (вж. прил към текста). Показателна в тва отношение е типичната за този минерал

спектрална линия с мещдуплоскостно разстоявие d= 3,02Å и интензитет І=10. Това

овстоятелство също потвърждава, че в мазилкта е използван и калцит, който вероятно е

получаван при смилане на мрамор. Това предположение се подкрепя и от факта, че в

мазилковите грундове като пълнител е използван дребно натрошен мрамор.

Проба №1б (AL_M1b) – Мазилков грунд паднал на пода на дромоса в близост до

входът към преддверието.

Резултатът на РСА. Анализът на пробата е аналогичен на този от проба 1а. В нея също се

индикира наличието на калцит.

Проба №2 (Al_M2) – Мазилков грунд от горният фигурален фриз на стенописите в

гробната камера. Пробата е взета от пода и под непосредствено близост от участъка с

липстващ фрагмент от нея, намиращ се между един от конниците и еленът лопатар,

заобиколен от две кучета.

В изследваната микрозърнеста маса се доказва наличието на калцит.

Проба №3 (Al_M3) – Мазилков грунд от пода на гробната камера, чийто

повърхностен слой е оцветен в жълто. Южна част на гробната камерав близост до

вертикалните стени.

Изследваната проба е от кластично зърно на кварц, който се доказва посредством

междуплоскостни разстояния d= 4,21 и 3,32Å и интензитет І =7 и 10.

Проба № 4 (Al_M4) – Втори мазилков грунд с разнороден по съсатав и размери

пълнител – Долен мазилков грунд с разнороден по размери пълнител, намиращ си под двата

мазилкови грунда. Пробата е взета от разрушен участък в центъра на пода на гробната

камера.

В изследваната бяла микрозърнестамаса сеустановява наличието на кварц и

калцит. Чрез този резултат се доказва изразеното предположение при микросондовия

анализ,че част от SiO2 e под формата на фино деспергиран кварц.

2. Проби от пигменти

-Червени пигменти:

Проба №5 (Al_PB5) – Кафяв пигмент от плинта до входа на гровната камера.

-Жълт пигмент:

Проба №5а – Пробата е взета от жълтия хоризонтален пояс над втория фигурален

фриз.

По причина на малкото предоставено количество от пробата при РСА се доказва

основно наличие на калцит.

Проба №5b – Прба взета в съседство на горе описаната, на с видими хроматични

изменения на повърхвоста.

57

57

В анализа на пробата се доказва наличието на гипс с характерните за него

параметриэот междуплоскостно разстояние d = 7,48 и интензитет І = 2 и 5. Вероятно този

минерал се явява като бял налеп, които при микроскопските изследвания е описан като

„бадъна”.

Проба № 6а ( Al_PJa) – Жълт пигмент от жълтият хоризонтален пояс, северна част на

гробната камера, над конника с червени панталони, украсени с бели кръгове.

Посредством РСА в пробата се установява наличието на калцит и гьотит (?).

Калцитът се индицира с d = 3,303 Å и интензитет = 10. Гьотитът – α-FeO(OH) с d =4,16 Å/ І

= 5 има жълто-кафяв цвят и се явява като основна съставка на гьотита . Известно е, че

лимонитът – FeO(OH).nH2O като минерално вещество представлява смес от скритокристален

гьотит и/или лепидокрит с адсорбирана вода и някой други минерали, присъстващи в

неголеми количества. В природни условия това вещество се получава при изменение

(изветряне) на желязосъдържащи минерали, срещащи се във всички типове скали. Това

изследване потвърждава резултатите получени при микросондовия анализ.

Проба №6б (Al_PJb) – Жълт пигмент с хроматични изменения, взет от от най-

горния хоризонтален пояс, наречен crowing, на стенописите в гробната камера.

В тази проба, която е аналогична на предходната се докадва също наличието на

калцит и гьотит (прил.).

Проба №7 (Al-PJ7) – Черен пигмент със сиво-розова подложка под него, предверие

на гробницата, източна стена, до входа към гробната камера.

Изследването посредством РСА-анали, бяло, микрозърнесто вещество от

повърхността на пробата, въз основа на характерните параметри от междуплоскостно

разстояние d= 7,61 и 4,25, и интензитет І=8 и 9 е определено като гипс. Това определение

потвърждава резултата, получен при микросондовото изследване.

3. Проби за изследване на соли:

-Соли, кристализирали между мазилковия грунд и каменния градеж:

Проба №8 (Al_S8) – източна стена на преддверието, вляво от входа към гробната

камера.

Въз основа ва РСА се доказва чрез много ясно изразените лини с междупоскостно

разстояние d= 7,35 и 4,26 и интензитет І.10, че изследваните кристали са от гипс. Този

резултат потвърждава данните от микросондовия анализ.

-Повърхностни бели налепи от повърхността на червения хоризонтален пояс на

стенописите в гробната камера:

Проба №9 (Al_S9) – проба взета от повърхността на червения пояс, западната част,

над урафита с изображение на мъжка глава и надпис.

При РСА – анализа се доказва единствено наличието на клцита. Хематит или други не

се установяват поради минималното им количество (по-малко от чувствителността на

апарата).

-Ефлорисценции:

Проба №10 (Al_S10) – Проба от горния хоризонтален червен пояс, северна стена на

преддверието.

При извършения РСА се индикира наличието само на калцит (d=3,03Å/І=10р).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

58

58

Резултатите от РСА-и потвърждават данните получените по-рано резултати;

По-голяма част от изследваните проби индикират наличието на калцит, което

показва, че той е използван в мазилките, като е получен вероятно при смилане на

мрамор;

Солите са представени от гипс (проби № 5б, 7, 8);

В две от пробите (проби № 6а, 6б) се доказва наличието на гьотит, което е оновна

съставка в лимонита (жълта охра).

59

59

ІХ.БИБЛИОГРАФИЯ

1. Гетов, Л., Мъглижката гробница, София, 1988

2. Китов, Г., Гробницата в Алексондрово, Известия на Историческия музей Хасково, с. 149-175

3. Китанов, К., Материали и техника на изпълнение на стенописите на тракийска гробница Крън ІІ край с. Крън, Сб.

Консервация и реставрация на музейни и художествени

ценности, София, 2003

4. Маразов, И., Семантика и функция на изобразителния текст във фреските на тракийските гробнци, Проблеми на

изкуството, бр. 3, 2005

5. Петров, И., Старините край село Александрово, Сб. ..., 2000

6. Попов, В., Кадийски, Ц., Мазакова, А., Концепция за опазване на тракийската гробница край с. Александрово, сп.

Пaметници.Реставрация. Музеи., София, 2004, бр. 5-6

7. Conservation of a Thracian tomb with mural painting at Kazanlak – Bulgaria, Report of a UNESCO Commission, UNESCO,

Paris, 1966

8. Barbet, A., Valeva, J., Le tombeau de Maglij (Bulgarie), La peinture funéraire antique, IV

e siècle av. J.C.-IV

e siècle

ap. J.C., 1998

9. Barov, Z., The Thracian Tomb Near Alexandrovo, Bulgaria. General survey and proposal for treatment, 2005,

(дактилографски текст)

10. Brecoulaki, H., Sur la techné de la peinture ancienne d’après les monuments funéraires de Macédoine, Bulletin de

Correspondence Hellénistuque, 2000, 124, 189-216

11. Kitov, G., The newly found Thracian tomb with frescoes, Archeologia Bulgarica, Sofia V, 2, 2001

12. Kitov, G., New discovery in the Thracian tomb with frescoes by Alexandrovo, Archeologia Bulgarika, Sofia, IX, 1, 2005

13. Schmid, W., Preliminary condition survey of the tomb of Alexandrovo, ICCROM, 2004

60

60