razdel b tehn specifikacii iziskvania na vazlojitelja

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Европейски фонд зарегионално развитие

Проект № DIR-5102117-1-12 "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Видин"

Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”www.ope.moew.government.bg

Договор № DIR-5102117- С001

РАЗДЕЛ Б

ТЕХНИЧЕСКИ СПЕСИФИКАЦИИ И

ИЗИСКВАНИЯ НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ

Проектът се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.", съфинансирана от Европейския фонд за Регионално Развитие и от Кохезионния фонд на

Европейската Общност и от държавния бюджет на Република България.

Този документ е създаден в рамките на Проект № DIR-5102117-1-12. Цялата отговорност за съдържанието му носи Община Видин и при никакви обстоятелства не може да се счита, че отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган

Технически спесификации и изисквания на Възложителя за обществена поръчка с предмет: „Инженеринг за обект „Регионално депо за битови отпадъци в регион Видин”

http://www.ope.moew.government.bg/





1. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1 ДЪРЖАВА НА БЕНЕФИЦИЕНТА

Република България

1.2 ОРГАН, ПОДПИСВАЩ ДОГОВОРА – ВЪЗЛОЖИТЕЛ

Община Видин, пл. „Бдинци” № 2, 3700 Видин, БългарияРегионалното депо за битови отпадъци в регион Видин включва общините от област Видин: Видин, Белоградчик, Бойница, Брегово, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Руженци и Чупрене. За водеща организация при изпълнението на проекта е определена Община Видин, като всички останали общини са партньори. Бенефициент по договора за безвъзмездна помощ е Община Видин.

1.3 РЕЗЮМЕ

Новото регионалното депо за битови отпадъци Видин е част от цялостната система за управление на отпадъците в регион Видин, която ще бъде реализирана на два етапа:Етап 1 включва: Изграждане на площадката на новото депо и помощна инфраструктура, в т.ч.:

- Изграждане на Клетка 1;- Помощна инфраструктура;- Необходимите съоръжения за депото;

Стопански двор; Съоръжение за обезвреждане и оползотворяване на строителни отпадъци; Инсталация за компостиране; Закриване и рекултивация на съществуващото депо.Изпълнението на Етап 1 се финансира по оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.” с договор за безвъзмездна финансова помощ за Проект № DIR-5102117-1-12 „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Видин”.

Етап 2 обхваща периода 2031г. – 2032 г. и включва: Изграждане на Клетка 2; Закриване и рекултивация на Клетка 1.Изпълнението на Етап 2 ще бъде финансирано с генерирани от настоящия проект собствени средства.










Предназначението на новото регионалното депо за битови отпадъци Видин е да приема неопасни отпадъци, образувани на територията на област Видин. Инвестиционното предложение включва: изграждане на две клетки за депониране на неопасни отпадъци; изграждане на инсталация за третиране на строителни отпадъци; изграждане на инсталация за компостиране; стопански сектор – административна и битова сграда; гараж за транспортни машини; трафопост, автомивка, резервоар и водопровод за техническа вода; помпена шахта; дезинфекционен трап; електронна везна с автоматична регистрация; закриване и рекултивация на съществуващото депо в община Видин. В зависимост от темпа на генериране на отпадъците се предвижда ефективен период на експлоатация най-малко 20 години при общ обем 700 000 м3 с ежедневно запръстяване. На регионалното депо се предвижда депониране на неопасни отпадъци от всички населени места на общините в област Видин.Новото регионално депо се предвижда да бъде изградено в землището на с. Жеглица, м. „Рамова ливада” („Козя гърбина”), на около 13 км от гр.Видин. Достъпът до него се осъществява по път, естествено продължение на съществуващия път, обслужващ общинското депо Видин. Предвидени са вътрешни пътища с трайна настилка, осигуряващи достъп до всички обекти и временни пътища за достъп до клетките на депото. Строителните и работни характеристики на депото са определени на базата на количествата отпадъци, които се предвижда да бъдат депонирани. Предложените технически и организационни решения са базирани на проучване на действителното състояние във вид на геоложки и климатични данни и топографско проучване. Местоположението и техническите характеристики на инсталацията за компостиране и съоръженията за обработка на строителни отпадъци също са част от концептуалния проект.Изграденото регионално депо трябва да отговаря на изискванията на Възложителя, определени в настоящите технически спесификации и документацията за възлагане на обществената поръчка, на процедурните изисквания на Европейския Съюз за структурните фондове, на българските норми, въведени със Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за опазване на околната среда, Националната програма за управление на дейностите по отпадъците 2009-2013г., на директивите на Европейския съюз, както и на други съответни нормативни регулации.

2. ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ НА ПОРЪЧКАТА

Предметът на обществената поръчка е инженеринг за изграждане на регионално депо за битови отпадъци в регион Видин, включващ проектиране, строителство, доставка на машини, съоръжения и материали, необходими за строителството, пускане в експлоатация на обекта, обучение на експлоатационния персонал и отговорност в периода на съобщаване на дефекти.Изпълнителят на обществената поръчка ще изпълнява функциите на проектант и строител по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Инвестиционното предложение предвижда създаването на мрежа от съоръжения и инсталации, която осигурява обезвреждането на отпадъците. Чрез изграждането и експлоатацията на депото ще се осигури контролирано и ефективно третиране на отпадъците.










На територията на площадката на новото регионално депо се предвижда изграждането на следните обекти:

Клетки за твърди битови отпадъци /ТБО/ - 2 броя, разделени посредством временен път, с изпълнена изолация по дъното и откосите на клетките;

Система за събиране, отвеждане и третиране на отпадъчните води (инфилтрат); Охранителни канали за защита от повърхностен отток; Система за събиране и третиране на биогаза; Инсталация за третиране на строителни отпадъци; Инсталация за компостиране; Пътища: експлоатационен път с трайна настилка; път до съоръженията за третиране на

инфилтрата; път с трайна настилка до всички обекти на стопанския сектор; временни пътища за компактора до всяка клетка;

Стопански сектор – в него се включват следните обекти: административна и битова сграда с необходимите санитарни възли; гараж за транспортни машини; трафопост, автомивка, резервоар и водопровод за техническа вода; площадкови ВиК; кало-маслоуловител към автомивката; помпена шахта; дезинфекционен трап; електронна везна с автоматична регистрация; външен обходен път;

Охранителни канавки – основна канавка – охранителна канавка на пътя; Охранителна сграда – КПП с автоматична бариера; Лесозащитен пояс; Система за мониторинг, осигуряваща ефективна работа и поддръжка на всяка част от

депото.Разположението на отделните обекти и съоръжения е съобразено с потенциалните възможности на площадката на депото, формирани от морфоложките, геоложките и хидрогеоложките условия.

2.1. ИЗРАБОТВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИИнвестиционните проекти за изграждане на новото депо за битови отпадъци се изготвят в съответствие с етапите на реализация на системата за управление на отпадъците в регион Видин.

Проектната разработка за Етап 1 се подготвя и представя във фаза технически проект: Изграждане на площадката на новото депо и помощна инфраструктура, в т.ч.:

- Изграждане на Клетка 1;- Помощна инфраструктура;- Необходимите съоръжения за депото;

Стопански двор; Съоръжение за обезвреждане и оползотворяване на строителни отпадъци; Инсталация за компостиране; Закриване и рекултивация на съществуващото депо; Доставка на машини и съоръжения, необходими за работата по време на експлоатацията на

депото.










Проектната разработка за Етап 2 се подготвя и представя във фаза идеен проект: Изграждане на Клетка 2; Закриване и рекултивация на Клетка 1; Закриване и рекултивация на Клетка 2.

2.2. СТРОИТЕЛСТВОВ предмета на настоящата обществена поръчка се включва изграждането на обектите от Етап 1, на базата на одобрени технически проекти и издадено разрешение за строеж от Община Видин.Закриването и рекултивацията на съществуващото депо трябва да бъдат съобразени с необходимото време за изграждане на новото депо. Депото трябва да функционира до въвеждане в експлоатация на Клетка 1. Върху площта на съществуващото депо се определя зона с необходимите размери за поемане на едногодишно количество битови отпадъци, генерирано на територията на общината при височина на натрупване 2,5 м. Обособяват се три зони:

1. Зона в процес на рекултивация с изградена мрежа за извличане на биогаз.2. Зона подготвена за рекултивация; през зоната преминава временен експлоатационен път,

изграден от стомано-бетонови панели.3. Зона за депониране на битови отпадъци.

След построяване и въвеждане в експлоатация на Клетка 1 от новото депо, се рекултивират зоните от т.2 и т. 3.

3. ПЛОЩАДКА НА ДЕПОТО ЗА ТВЪРДИ БИТОВИ ОТПАДЪЦИ

3.1. Общи бележкиПредвидената за изграждане на регионално депо площадка е разположена в местността Рамова ливада (Козя гърбина) на 13 км. от гр. Видин. Теренът е общинска собственост, регистриран като поземлен имот № 000090, ЕКАТТЕ 29043. Отредената за депото площ е 67,244 дка (скица от кадастъра № К00011/23.03.2004) от бивша кариера за глина.Бъдещата площадка на новото депо, наречена Рамова Ливада, е разположена на територията на село Жеглица, местност „Рамова ливада”, в долината югозападно от съществуващото депо. Новата площадка заема приблизително 221.020 хра.Площадката на депото е разположена относително далеч от населените места и е на по–малко от 1 км. западно от река Дунав. В крайния доклад от Геоложкото и Хидро–геоложко проучване, се потвърждава подходящото разположение на площадка Рамова Ливада, имайки предвид хидро – геоложките, геоморфоложките и гео – механичните аспекти. Хидро – геоложките аспекти, определено са благоприятни поради ниската пропускваемост на почвата и отсъствието на подпочвен водоносен хоризонт.Югозападната част на площадката представлява обширна вдлъбната форма с обширна вдлъбната форма с полегати склонове и височина около 15 -18 м, северната половина от която е собственост на община Видин. В следващите фази на проектиране да се обърне особено внимание










стабилизиране и ерозионен контрол на външните източни склонове към река Дунав, които имат малки прояви на нестабилност. Основната част от оставащата площ, северна и източна части е основно заета от съществуващото депо. Източната част на площадката е повлияна от свлачища в горната част и заблатен терен в долната части е неподходяща за извършване на строителни дейности без допълнителн укрепващи съоръжения. Върху площите на съществуващото депо не се предвижда изграждане на съоръжения. Зоните за разполагане на стопанския двор са ситуирани от двете страни на съществуващия експлоататационен път. Изключително притиснените условия наложени от конфигурацията на терена и развиващите се свлачищни процеси не позволяват разширение на пътя. При извършване на строително-монтажните работи по изграждане на депото и стопанския двор ще се създаде организация на работа така, че да не се допусне възпрепятстване депонирането на битовите отпадъци в зоната, определена въху съществуващото депо.

3.2. Генплан на площадката на депото 3.2.1. БАРИЕРА И КППСитуирани на входа на депото в непосредствена близост до отклонението от път от държавната пътна мрежа.Входният контрол и контролът на трафика са необохдими за:

- предотвратяване на нерегламентиран достъп;

- насочване на превозните средства към съответната дейност;

- минимизиране на инцидентите;

- контролирано разтоварване.

За целта се предвижда електричека бариера, която да се разработи в работния проект. Доставката и монтажа на бариерата не са включени в предмета на настоящата обществена поръчка.

3.2.2. Площадка за компостиране и строителни отпадъциПлощадката е ситуирана в дясно от експлоатационния път. Конфигурацията на терена изисква задигане котата на площадката с 1.50 м спрямо нивото на пътя и вкопаване в ската. Това налага изграждане на подпорни стени с височина от 1.5 до 3.5 м. Препоръчва се стените да се изградят от габиони запълнени с камък. Общата дължина на стената е 150 м.

3.2.3. Производствена площадкаПлощадката ще бъде изцяло с бетонова настилка. На нея ще се изградят (по номерацията от генплана):

2 Административна сграда3 Електронна везна5 Гараж за транспортни машини 6 Резервоар за техническа вода










7 Автомивка 8 Станция за измиване и дезинфекция9 Кало - маслоуловител10 Помпена станция13 Открит паркинг15 Пречиствателна станция за инфилтрат

19 Басейн за инфилтрат

3.2.4. Площадка за разполагане на Система за високотемпературно обезвреждане на биогаз 11 Открит склад 12 Система за високотемпературно обезвреждане на биогаз от депото; 14 Трафопост

3.2.5. Съществуващо депо за битови отпадъциСъгласно Програмата за управление на дейностите по отпадъците на Община Видин съществуващото депо е включено в групата на „Депа, които не отговарят на нормативните изисквания”. Достъпът до депото е затруднен, водещият до депото бетониран път е в лошо състояние. Няма водо- и електрозахранване. Депото е изградено без полагане на долен изолоционен екран и не отговаря на действащата в страната нормативна уредба. За предотвратяване разпиляването на отпадъците и за защита на пътя от републиканската пътна мрежа, в миналото са изграждани бетонни подпорни стени, които в по-голямата си част са разрушени. Пряко замърсената площ е около 23 дка. Депото за отпадъци се експлоатира от 1991 година. През 2005 година, операторът е изготвил План за привеждане в съответствие на депото, където са определени стъпките за реализирането на плана в съответствие с нормативната уредба -Наредба№8/2004 година на МОСВ за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Планът е утвърден от РИОСВ Монтана с Решение № 06-09-00/ 30.09.2005 г. Предвидено е изграждане на ново депо за БО /битови отпадъци/ като същевременно се предприемат мерки за подобряване експлоатацията на съществуващото депо до закриването му. Технологията на обезвреждане на БО е депониране без предварително третиране.Депото е охарактеризирано на база информация, предоставена от МОСВ и общината. При обследване на съществуващото общинско депо е използван унифициран системен подход, описан в “Наръчник за оценяване и третиране на старите замърсявания в България” и Методика за оценка на депа и стари замърсявания. Последната е разработена на база Саксонската методика за оценяване и третиране на стари замърсявания (GEFA). Цялата оценявана информация и получените резултати от оценка на риска за отделните компоненти на околната среда са въведени в база данни, поддържана от програмата GEFA.










В резултат от обработване на данните и извършените изчисления с GEFA за съществуващото депо за отпадъци на община Видин са установени следните обобщени резултати за приоритетното групиране на депото, от гледна точка на необходимите мерки за саниране и срочността на тяхното изпълнение:

– от гледна точка на необходимите видове последващи действия за в бъдеще депото попада в рискова група II, с оценка на риска – депа със среден риск. Съгласно методиката за депата от II приоритетна група (депа със среден риск) трябва да започне допълнително детайлно проучване в дългосрочен период от време. Депото за отпадъци на община Видин остава в регистъра, но се планира мониторинг и мерки за саниране в дългосрочен план.

– от гледна точка на срочност на изпълнение на необходимите последващи действия за в бъдеще депото попада в рискова група II – депа със среден риск. Приоритизацията по срочност на предвидените мерки е извършена по максималния среден риск (рмакс.ср.) за защитавани обекти – води и почви. Съгласно методиката, за депата от II приоритетна група (депа със среден риск) са необходими мониторинг и действия в дългосрочен план. Депото остава в регистъра. В случай, че данните от мониторинга покажат изменение на обстановката, се провеждат допълнителни изследвания.

На база обобщените резултати по-горе за оценката на риска за общинското депо за отпадъци, както и въз основа на неговия обем, отстояния от регионалното депо и изискванията на законодателството за закриване на съществуващите депа, неотговарящи на нормативните изисквания, е изготвен график за закриване. Графикът за закриване на съществуващото депо е съобразен с времето, необходимо за пускане на новото регионално депо в експлоатация. Депото трябва да функционира в продължение на една година. Върху площта на съществуващото депо е определена зона с размери да поеме едногодишното количество БО, генерирано на територията на общината при височина на натрупване 2.5м. Обособени са три зони:

1. Зона в процес на рекултивация с изградена мрежа за извличане на биогаз. 2. Зона подготвена за рекултивация - през зоната преминава временен експлоатационен път

изграден от ст.бетонови панели.3. Зона за депониране на БО.

Горният дренажно - хдроизолационен екран се състои от следните елементи:– Площен дренаж за биогаз от дренажна рогозка тип ”Енкадрейн”,

представляваща високоякостни нишки термично свързани в наподобяваща коренова система структура, едностранно каширани с геотекстил в съчетание с дренажни жили с трапецовидно напречно сечение и монтирани HDPE тръби, перфорирани за извличане на биогаз. Дренажните жили заустват в газовите кладенци;

– Изолация от HDPE фолио с d=1.5 mm;– Площен дренаж за атмосферни води - дренажна рогозка тип ”Енкадрейн”,

представляваща високоякостни нишки термично свързани в наподобяваща










коренова система структура, едностранно каширани с геотекстил в съчетание с дренажни жили с трапецовидно напречно сечение и монтирани HDPE тръби, перфорирани за извличане на биогаз.

Върху дренажа за атмосферни води се насипва 0.70 см земен пласт и 0.30 см хумус. В подходящ сезон и съгласно работен проект се извършва биологична рекултивация на депото.

3.2.6. Геометрично оформяне тялото на депото.Вертикалната планировка на обекта е неразделна част от техническата рекултивация на депото. Съгласно графичните приложения, в съответствие с Наредба№8/2004 г. на МОСВ за гарантиране на носимоспособност, устойчивост и дълготрайност на конструкцията на депото, тялото на депото се оформя с откоси 1:3 и берми с ширина 4,00 м.Конструкцията на горния изолационен е приета в съответствие с изискванията на Наредба №8 и Директивата на ЕС по Депата (1999/31/EC). Конфигурацията на площадката предопределя смесен тип на експлоатация на депото - запълване на естествената негативна форма с височина 10-15м и височинна схема на експлоатация над тази кота с височина от 12-18м. Съгласно графичните приложения максималната височина на депонираните битови отпадъци е:

Профил А- А h= 29.00m от които 28.00m ефективна височина 1.00m екултивиращ земен пласт;Профил B - B h= 34.00m от които 33.00m ефективна височина 1.00m екултивиращ земен пласт; Профил C- C h= 14.00m от които 13.00m ефективна височина 1.00m екултивиращ земен пласт;Профил I- I h= 35.00m от които 34.00m ефективна височита 1.00m екултивиращ земен пласт;

3.2.7. Система за улавяне и провеждане на подземните (подпочвените) води.

Под депонираните отпадъци да се предвиди дренажна система за улавяне и отвеждане на подземните води под депонираните отпадъци, с цел да не влизат в досег с тях. Уловените подземни води ще бъдат доведени до специални обеми за задържане (бетонови басейни) в най-ниската част на площадката. Така събраният отток ще се контролира и, ако е необходимо, ще се третира преди да бъде изпускан.

3.3. Долен изолационен екранСъгласно инженерно-геоложкия доклад за депото естествената геоложка основа отговаря на изискванията на Наредба № 8/2004 година на Министерство на околната среда и водите. Това обстоятелство позволява в елементите на долен изолационен екран да не се включва изолация от два пласта по 25 см глина. По тази причина долната изолационна система, използвана за дъното и склоновете на клетките, ще се състои от (от долу нагоре):

- Естествена геоложка основа с коефициент на филтрация K=1,0 x 10-9 m/s;










- Хидроизолационна геомембрана от HDPE фолио сd=2mm;

- Защитен пласт Геотекстил устойчив на инфилтрат с тегло 1200гр/м2

- Дренажна система – дренажен материал с d= 0,5m.

Дъното на Клетка 1 ще има среден общ наклон в югоизточна посока от около 2%, докато наклона на дъното на Клетка 2 ще бъде 3,5% на североизток. Двете клетки ще бъдат рзделени посредством временен път за достъп, разположен върху 5 м висока дига и с наклон на откоса от 1:2. Южната дига, която затваря от юг клетка 2 е висока около 2,5 метра с наклон на откоса 1:2. Горната част на тази дига е широка 3,5 метра. Запълването на клетките ще се извършва по поетапен план за запълване.Изпълнителят следва да определи коефициента на филтрация по действащите стандартизирани методи съгласно изискванията на българските стандарти или по други изчислителни методи и одобрени еквивалентни методики, които осигуряват точност, не по-малка от стандартизираните методи. В случай, че определения коефициент на филтрация отговаря на изискванията на чл.19, ал.2 от Наредба № 8/2004 година на Министерството на околната среда и водите, за основа на долния изолационен екран ще се използва естествена геоложка основа. В друг случай е необходимо да се предвиди минерален запечатващ пласт. Видът и съставът на отделните елементи на изолиращия екран да се определят в зависимост от:

характеристиките на геоложката основа в качеството й на геоложка бариера срещу проникването на замърсявания от отпадъчното тяло на депото;

приетата технология на депониране;

геотехническите показатели на депонираните отпадъци.

Долният изолиращ екран задължително да включва изолационна геомембрана и дренажна система.

Долният изолиращ екран заедно с геоложката основа и откосите да се изчисли за носеща способност и устойчивост за основно и особено съчетание на натоварванията.

Долният изолиращ екран, положен по откосите на изкопи и насипи, да се изчисли на обща устойчивост срещу хлъзгане (свличане), заедно с геомембраната (фолиото) и нейния защитен слой. Коефициентът на сигурност да се определя за следните случаи:

хлъзгане в контактната повърхнина между изолационната геомембрана и минералния запечатващ пласт;

хлъзгане в контактната повърхнина между изолационната геомембрана и нейния защитен слой.

Изолационната геомембрана трябва:










да поема деформациите от слягането в минералния запечатващ пласт (в случай че се предвижда такъв) и геоложката основа;

да осигурява заедно с минералния запечатващ пласт и геоложката основа защита на почвата и подземните води срещу течове и просмуквания на образувалия се инфилтрат от отпадъчното тяло на депото;

да е химически и биологически устойчива срещу въздействието на образуваните в отпадъчното тяло на депото микроорганизми, газове и инфилтрат.

да е устойчива на въздействието на ултравиолетовите (UV) лъчи и на стареене при атмосферни условия.

Изолационната геомембрана, трябва да е произведена от първичен синтетичен материал (полиетилен висока плътност или друг материал, сертифициран за изграждане на изолационни геомембрани), да е с гладка или структурирана повърхност в съответствие с предвижданията на проекта и да удовлетворява следните общи изисквания:

дебелина ≥ 2.0 мм – определена съгласно EN ISO 2286-3 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 5 %;

ширина на ивиците (ролките) – минимум 5.0 м;

якост на опън при скъсване – ≥ 25 МРа и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно EN ISO 527-3 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %;

якост на опън при границата на провлачане – ≥ 15 МРа и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно EN ISO 527-3 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %;

деформация (удължение) при скъсване – ≥ 700 % и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно EN ISO 527-3 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %.

деформация (удължение) при провлачане – ≥ 10 % и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно EN ISO 527-3 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %.

съпротивление на пробождане – ≥ 300, 400 или 500 N, за геомембрани с дебелина съответно 1.5 мм, 2.0 мм и 2.5 мм, определена съгласно FTMS 101, метод 2065, или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %.

съдържание на сажди – 2÷3 %, определено съгласно ASTM D 1603 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %.










индекс на топене – ≤ 1.0 гр/10 мин при тегло на пробата 2,16 кг или ≤ 3.0 гр/10 мин при тегло на пробата 5,0 кг, определен съгласно EN ISO 1133 (190 ºC) или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %.

време до започване на окисление – ≥ 100 мин, определено съгласно ASTM D 3895 (при температура 200 ºC в среда с чист кислород при налягане 1 атм.) или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %.

устойчивост срещу напукване – ≥ 300 часа, определена съгласно ASTM D 5397 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %.

За предпазване на изолационната геомембрана да се предвиди защитен слой от геотекстил или от друг подходящ материал. Геотекстилът, използван за механична защита на геомембраната, трябва да бъде произведен от първични полимерни влакна от полиестер (полиетилентерефталат), полиетилен, полипропилен, полиамид 6, полиамид 6,6 или комбинация от тях и да съответства на БДС ЕN 13257 и на следните общи изисквания:

площна маса – ≥ 300 гр/м2, определена съгласно EN 965 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %;

якост на опън при скъсване – ≥ 15 kN/м и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно EN ISO 10319 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %;

гранична деформация (удължение) при скъсване – ≥ 50% и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно EN ISO 10319 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %;

съпротивление на статично пробождане (CBR тест) – ≥ 3000 N, определена съгласно EN ISO 12236 или еквивалентен метод. Допустимо отклонение ± 10 %.

динамично пробождане (изпитване с падащ конус)– ≤ 20 мм, определено съгласно EN 918. Допустимо отклонение ± 10 %.

3.4. Дренажна система

Дренажната система за събиране и отвеждане на инфилтрата на долния изолиращ екран следва да съдържа:

площен дренаж, с дебелина най-малко 0,50 м, от промита баластра, със зърнометричен състав, осигуряващ коефициент на филтрация ≥1.10-3 м/сек, който се поддържа стабилен при дълготрайна експлоатация на депото;

мрежа от дренажни тръби за събиране и отвеждане до събирателна шахта на получения в тялото на депото инфилтрат;

събирателна/и и ревизионни шахти;










тръбопровод (отвеждащ колектор) за отвеждане на инфилтрата извън тялото на депото;

ретензионен басейн;

помпена станция и локална пречиствателна станция, пречиствателно съоръжение;

оросителна система.

В края на главния дренажен колектор трябва да се предвиди помпена станция, за изпомпване на инфилтрата към инсталацията за предварително третиране или за системата за рециркулация (необходимо е да се предвиди възможност за обратно връщане - препомпване и разпръскване на инфилтрата върху отпадъците).

Проектантът трябва да оразмери точно дренажната система за събиране на инфилтрат и помпената станция. На база на водния баланс на депото и изчислителните количества инфилтрат следва да се оразмери централната шахта, която да е в състояние да поеме инфилтрата от дъжд.

Количествата инфилтрат и неговото разпределение през годината са съществени за проектиране на инсталацията за предварително третиране на инфилтрат и отпадъчни води. Проектантът трябва да направи оценка на база подробен баланс на водите от депото по време на запълване и след закриване и рекултивация.

Проектантът трябва прецизно да оразмери колекторната система за инфилтрата и помпената станция.

3.5. Охранителни каналиЗа предпазване района на площадката от стичащите се повърхностни води да се предвидят охранителни канали. Те трябва да бъдат оразмерени за очакваното водно количество от водосборната област, прилежаща на всеки охранителен канал.

3.6. Инсталация за събиране и оползотворяване или изгаряне на биогаз

Изпълнителят трябва да проектира газоотвеждаща система, като представи съответните необходими технически условия и спецификации, включително за фундирането на газови кладенци. Газоотвеждащата система следва да включва:

газов дренаж;

вертикални газоотвеждащи кладенци;

контролни шахти;

газоотвеждащи тръби.

Газоотвеждащата система на депата се изгражда от материали, които отговарят на изискванията за безопасност и устойчивост срещу физичните, химичните и биологичните въздействия на отделяните газови емисии от отпадъчното тяло.










Да се проектира съоръжение за изгаряне във факел.

Събирането, отвеждането и изгарянето на газовете трябва да се извършва по начин, който не води до риск за живота и здравето на хората и до риск или увреждане на околната среда.Акумулирането и отделянето на газовете от депата следва да се контролира през експлоатационния период и след закриването на депото в съответствие с предвижданията на плана за контрол и мониторинг.

3.7. Горен изолационен екранСлед полагане на изравнителен земен пласт върху БО се изграждат:

Газов дренаж - газовият дренаж се състои от дренажни колектори ф 80 HDPE, перфорирани, положени в канавки с трапецовидно напречно сечение, запълнени с дренажен материал 16-32 и площен дренаж за биогаз, представляващ рогозка от високоякостни нишки термично свързани в наподобяваща коренова система структура, каширана с геотекстил.

Изолация от фолио d=1.5мм;

Дренаж за атмосферни води – дренажна рогозка от високоякостни нишки, свързани термично в наподобяваща коренова система структура, каширана с геотекстил и дренажни колектори от РVС перфорирани тръби, положени в канавки с трапецовидно напречно сечение, запълнени с дренажен материал.

Върху дренажа за атмосферни води се насипва 0.70 см земен пласт и 0.30 см хумус. В подходящ сезон и съгласно работен проект се извършва биологична рекултивация на депото.Мотивите за избора на елементите на горния изолационен екран са при гарантиране статическа стабилност на тялото на депото, да бъдат вложени материали, отговарящи на техническите норми, които да позволяват бързо и качествено полагане с възможност за контрол с доказана икономическа, екологична и социална ефективност.Предлаганият площен дренаж отговаря на изискванията за коефициент на филтрационния >=1.1³м/сек, полага се ръчно и не е зависим от атмосферните условия. Този дренаж е елемент на добрите практики в ЕС и в съчетание с дренажните колектори, запълнени с дренажен материал 16-32, удовлетворява изискванията на Наредба№8/2004 год. Дебелината на дренажната рогозка е приета 1.5 см.










4. Пречистване на инфилтрата от депото

Изискванията към качествата на пречистените отпадъчни води за заустване в приемника, река от водосборния басейн на р. Дунав (“чувствителна зона”) изискват, замърсената вода да премине пълно биологично пречистване с отстраняване на азота и фосфора и при необходимост - обеззаразяване.Известно е, че съставът на инфилтрата от депото варира в широки граници през различните периоди от експлоатацията на депото. Съставът зависи и от видът на отпадъците, експлоатацията на депото, сезонът и др. Предлагаме двустепенна схема – първа степен – третиране на инфилтрата и втора степен – биологично пречистване с нитрификация и денитрификация и допречистване.

4.1. ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОЦЕС – КРАТКО ОПИСАНИЕА. Инсталация за предварително пречистване на инфилтрат – I степенИнсталацията за предварително пречистване на инфилтрата, която има следните съоръжения:

1. Приемна камера 2. Тангенциален пясъкозадържател

Обемът на пясъкозадържателя осигурява 2-3 мин. времепрестой на водата, което е достатъчно за отделяне на пясъка с размери на частиците над 0.2 мм.

3. Задържателни резервоари Двата резервоара работят циклично. Времето на един цикъл е 5-7 дни. Обемите се хомогенизират с потопени миксери. При напълване на единия резервоар, операторът взема проба за рН и амонячен азот и неразтворени вещества, добавя се варно мляко и железен трихлорид за коагулация, хомогенизира се и след коагулация се изчаква да протече утаяване в статични условия (не по-малко от 4 часа.) Следва изваждане на утайките с шламова центробежна помпа от дъното на резервоара към силоза за утайки. След изваждането на утайките в обема отново се добавя варно мляко до покачване на рН над 11.










Инфилтрата се подава към стрипинг колона за обдухване на амонячния азот, чрез вкарване в противоток на свеж въздух от вентилатор. По този начин остатъчните стойности на амонячния азот се намаляват до 100-150мг/л.След утаяването отново се проверяват качествата на водата с анализ.

4. Междинен резервоар за пречистена вода 5. Силоз за утайка

Силоза се зарежда от помпите за утайка. За избистрената вода не е предвидено индивидуално устройство отделяне. Използува се преливната система. Предвидена е възможност за допълнителна обработка на утайката в силоза чрез коагулиране с варно мляко и железен трихлорид при необходимост. При коагулацията се използва потопения миксер за хомогенизиране на реагентите с утайката.Когато утайката стане подходяща за обезводняване, обема на силоза се хомогенизира отново с миксера и утайката чрез помпа се подава в пресата за утайки.

6. Камерна преса за утайка

Б. Пречистване на водите – II степен1. Входна помпена станция

Към помпената станция постъпват средно денонощни отпадъчни води. Работата на помпите се автоматизира по ниво с ултразвуков нивосигнализатор. Ако водите надвишат капацитета на първата помпа се включва автаматично и втората помпа.

2. Първичен утаителХоризонтален тип първичен утаител.

3. Биобасейн - SBR реакторБиологичното е основното пречистване, при което се отстраняват органичните замърсяващи вещества от водата. В биостъпалото органичните замърсявания се отстраняват чрез колонии от аеробни бактерии и микроорганизми, образуващи “активна утайка”. Излишната активна утайка е сурова, има около 65 - 70% органично съдържание и може да загнива. Пречиствателния процес ще се провежда в SBR реактор - съоръжение, в което в последоветелен ред протичат процесите на биологичното разграждане (нитрификация), денитрификация, разделяне на фазите “пречистена вода-активна утайка” чрез гравитационно утаяване и извличане на пречистената вода. Предимствата на SBR-реакторът са във възможността да приема и пречиства подавания на порции предварително третиран инфилтрат от депото.

За допречистване може да се използват лагуни при необходимост.Утайковото стопанство може да бъде обединено. 1. Принципът, който е възприет при този тип пречиствателни станции SBR (комбиниран

биореактор) допуска пълен режим на обработка в един обем, в който е гарантирано самозахранване и самоподдържане на процеса .

2. Процесът става изключително устойчив при различни условия на средата.3.Друго преимущество е ниският разход на консумативи.










4.Не е необходимо физическото разделяне на отделните пречиствани трактове – химически и биологически – те са в едно пространство.

В избраната схема е взета предвид устойчива работа на ПСОВ при различни натоварвания.









Договор № DIR-592113-C001

5. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТА

Пълната проектна документация да бъде изготвена на български език, заедно с необходимите съгласувания и разрешителни съгласно действащите български закони, включително допълнителните изменения, за сметка на Изпълнителя.

Технически проект Техническият проект трябва да обхваща всички области и изисквани одобрения, включително получаването на необходимите съгласувания, становища и Разрешение за строеж от съответните органи, както и разрешение за обезвреждане на радиоактивна замърсена почва, събрана от площадката, и отвеждане на повърхностните и дренажни води до приемащите водни течения. Изпълнителят следва да извърши допълнителни инженерингови и геоложки проучвания на площадката за набавяне на необходимата информация за изработване на работния проект.

Проектиране на строителните работиПроектирането на строителните работи се извършва съгласно клауза 5 от Договорни условия на FIDIC за технологично оборудване и проектиране – строителство на електро - и машинно- монтажни работи и за строителни и инженерни обекти, проектирани от Изпълнителя, наричани за краткост “Жълта Книга”, издание 1999 г. и в изпълнение на българските нормативни изисквания относно безопасните и здравословни условия на труд, опазването на околната среда, изискванията на здравната, трудовата и противопожарната нормативна уредба. Представя се екзекутивна документация, заедно с екзекутивно заснемане.

Проектиране на машини и съоръженияВ техническия проект трябва да бъдат включени всички машини, съоръжения и оборудване, необходими за работата и експлоатацията на депото. Същите да се предвидят със срок на експлоатация не по-рано от 2025 г., по изключение отделни елементи на системите могат да бъдат с по-къс проектен живот. В проекта да се представи таблица със срокове за подмяна на оборудването.

Указания за въвеждане в експлоатация на депото за битови отпадъци и отчет за въвеждане в експлоатацияС цел да се извърши правилно и ефикасно пускане в експлоатация Изпълнителят следва да разработи и представи на Възложителя указания за въвеждане в експлоатация (пускови инструкции), включващи обхвата и процедурите за извършване на пуска, заедно с подробен график за включване на всяка една част от завършените инсталации и съоръжения.Пусковите инструкции се предават на български език, в три (3) екземпляра, не по-късно от 14 дни преди планираната дата на пуска.По време на пуска и пробната експлоатация Изпълнителят изготвя отчети, а когато процедурите приключат, представя окончателния отчет за одобрение на Инженера и Възложителя.Окончателният отчет следва да включва:- описание на операциите, извършени по време на пуска и пробната експлоатация, и тяхното съответствие с инструкцията, включително методическо описание (method statement) на процедурата за вземане на проби, подробно описание на изпитанията със спецификации за всички съответни оборудвания за одобрение от Инженера;- протоколи от проведените различни пускови изпитания;- протоколи от завършването на последователните етапи на пуска и окончателния протокол от приключването на операциите;- списък на технологичните параметри, достигнати при експлоатацията и сравнение с параметрите, възприети в работния проект;






- описание на проблемите, възникнали при пуска и пробната експлоатация, придружено от начините за тяхното предотвратяване и отстраняване;- заключения и препоръки за правилното функциониране на инсталациите и съоръженията.

Инструкции за експлоатация и поддръжка на депото за битови отпадъциИнструкциите за експлоатация и поддръжка се изготвят на български език и се предоставят в три (3) екземпляра не по-късно от 4 седмици преди датата на окончателната проверка. Документацията за всеки елемент следва да бъде придружена и от обща инструкция, отнасяща се по-специално до пусковите операции и процедурите за изключване. Тези инструкции, освен обичайните описания, отнасящи се до функциите и операциите, трябва да включват и аварийните ситуации и отстраняването на повреди, инструкции за безопасни условия на труд и противопожарна безопасност, както и всякакви възможни последствия.Частите от ръководството, отнасящи се до поддръжката и опазването, следва да включват всички необходими инструкции за поддръжка и ремонтни работи. Необходимо е да се издадат общи инструкции, които ясно да групират типовете оборудване. Събиране на наръчниците с инструкции от отделните доставчици не е достатъчно.Следва да се представи таблица за поддръжката, в която да са обобщени всички необходими дейности за поддръжка и която да препраща към инструкциите за повече подробности.

6. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРОИТЕЛНО-МОНТАЖНИТЕ РАБОТИ

Строително-монтажните работи включват:• Обеззаразяване на площадката;• Изграждане на дренажна система или алтернативни мерки като техническа бариера срещу високи подпочвени води и подсигуряване на основите; • Заравняване и оформяне на терена;• Изграждане на халетата за компостиране, включително на съоръженията за складиране на отпадъците и компоста, и други възможни строителни обекти, които може да се изискват съгласно изработения проект и изпълнената технология;• Изграждане на системата за компостиране; • Изграждане на сградите за администрацията и персонала, обслужващ депото;• Изграждане на всички вътрешни съоръжения и системи, необходими за снабдяване на инсталацията с вода и електричество, топлина и осветление; • Изграждане на всички вътрешни съоръжения и системи за управление на повърхностните, дренажните, битово-фекалните води и водите, използвани в технологичния процес. Това може да включва предварително третиране на излишните води.• Монтиране на телефонна система; • Устройство на терена, включително изграждането на огради, пътища, площадки, тротоари, зелени площи и др.




Технически спесификации и изисквания на Въъзложителя за обществена поръчка с предмет: „Инженеринг за обект „Регионално депо за битови отпадъци в регион Видин”

1






• Всички други строителни работи, които могат да се окажат необходими за експлоатацията на депото и инсталацията и/или за изпълнение на законовите и нормативни изисквания.

Доставка и монтажДоставка и монтаж на необходимите материали, изделия и строителни продукти за изграждане на депото за битови отпадъци, в съответствие с одобрените проекти и нормативните изисквания.

Доставка на машини и оборудванеДоставката на част от машините и оборудването, необходими за правилната експлоатация на депото, не е включена в предмета на настоящата обществена поръчка и ще бъде възложена след провеждане на отделна обществена поръчка с предмет доставка на машини и съоръжения, в т.ч.:

Машини и съоръжения за депото: булдозер – верижен тип, над 200 к.с., дъска – 2,80-3,20 м; компактор – 300-350 к.с.; челен товарач – 200-250 к.с., обем на кофата 3,5-4,5 м3, задна багерна кофа 0,5-0,8 м3; камион бордови самосвал – 20 т; микробус;

Машини и съоръжения за инсталация за компостиране: колесен челен товарач – заден, 200-250 к.с.; обем на кофата 3,5-4,5 м3, обръщач на пластите – самоходен или прикачен тип, комплект с овлажняваща инсталация с годишна производителност до 8 000 тона компост; барабанен филтър - комплект с овлажняваща инсталация с годишна производителност до 8 000 тона компост; шредер с магнитен и въздушен сепаратор, с механична подаваща система и контейнер за нарязания материал - комплект с овлажняваща инсталация с годишна производителност до 8 000 тона компост; многофункционален колесен трактор – пригоден за зимни условия, оборудван с прикачен чеханизъм, плуг, въртяща се четка за почистване и ремарке за транспорт;

Машини и съоръжения за оползотворяване на строителни отпадъци: полуподвижна трошачка на материалите с магнитен сепаратор и гумено-транспортни ленти – комплект с производителност зо 33 т/ч, полумобилно сито за материалите – комплект с производителност до 33 т/ч със сита минимум за три фракции и гумено-транспортни ленти; колесен товарач – до 250 кс; екскаватор колесен с хидравличен чук – до 250 к.с.

Пусково-наладъчни работиПусково-наладъчни работи, изпитания, въвеждане на депото в режим на постоянна експлоатация, включително гарантирано предаване на всички документи, необходими съгласно ЗУТ, за да може Възложителят да получи разрешение за ползване.

Обучение на персонала на ВъзложителяОбучение на персонала на Възложителя за работа на депото по време на пусковия период и пробната експлоатация. Всеки обучен член на персонала получава съответно удостоверение от Изпълнителя в потвърждение на успешно преминатото обучение, подписано от двете страни.





2






Преходен експлоатационен период на инсталациятаСлед построяването на депото и успешното преминаване на изпитанията Изпълнителят следва да осъществява надзор над работата му в продължение на една година, като носи отговорност за нея съгласно предложените от него гаранции.

Резервни частиВсички резервни части и инструменти, необходими за експлоатацията за 2 години, считано от датата на приемо-предавателния сертификат, трябва да са налични на обекта и представляват част от доставката.

Сервизни проверки през гаранционния срокСервизните проверки през гаранционния срок се осъществяват в съответствие с инструкциите за експлоатация. Две седмици преди окончателното приемане се извършва последна сервизна проверка на всички функционални единици, която се документира.

Документи, съхранявани от Възложителя Община Видин, в качеството й на Възложител, съхранява и осигурява достъп до следните документи непосредствено след подписването на Договора:• Застроителен план (мащаб 1:1000), дата 01.09.2010. Заглавие: Регионално депо за неопасни отпадъци.• Планиметрични и контурни карти (мащаб 1: 1000).• Оценка на въздействието върху околната среда на инвеститорското предложение, “Изграждане на интегрирана система за управление на отпадъците в регион Видин”.

7. СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ

Всички предприети дейности, включително изготвените проекти, извършените работи, доставените материали, машини и оборудване, свързани с Договора, трябва да съответстват на изискванията на тръжните документи.Предоставените на Участниците документи (оферта) са част от Договора и определените там изисквания са обвързващи за Участника.Участникът, на базата на познанията и опита си, трябва също така да включи допълнителни елементи на депото, инсталацията, съоръженията и оборудването и операциите, които не са изброени в Изискванията на Възложителя, но са свързани и са необходими за осигуряване на правилното им функциониране. Решенията, представени в Офертата, трябва да гарантират постигането на целта.





2






Характеристиките на строителните материали и елементи, машините и оборудването трябва да съответстват и да са във връзка с данните, описани в техническите изисквания.

8 СТРОИТЕЛНA ПЛОЩАДКА

8.1 Обезпечаване на обекта по време на работа

Изпълнителят е длъжен да осигури и поддържа безопасността на строителния обект и зоните извън строителната площадка по време на строителните работи, свързани с Договора, като обърне особено внимание на:а) осигуряване на съответните условия за безопасност на лицата, които изпълняват дейности, свързани със строителството, и сигурност на собствеността им, използвана за предприетите дейности;б) обезопасяване на района на строителния обект срещу достъп на неупълномощени лица;в) поставяне на подходящи означения с информация, например информационни табла и паметна табела (commemoration plaque).За да се осигури разпознаваемост на партньорите, участващи в проекта, следните информация и мерки за публичност следва да се изпълнят:

8.2 Билбордове

На площадката на проекта следва да се поставят билбордове. Те трябва да съдържат запазено пространство за посочване участието на Европейската общност. Размерът на билбордовете трябва да е 2,4x2,4 m.Частта, запазена за Европейската общност, трябва да отговаря на следните критерии:Да заема не по-малко от 50% от общата площ на билборда,Да съдържа стандартната емблема на Европейската общност и текста, даден в приложения към точка 6.3 пример.Когато отговорната институция не постави билборд, информиращ за собствения й принос във финансирането на проекта, подкрепата на Европейската общност следва да бъде огласена на отделен билборд. В този случай горните разпоредби, отнасящи се до запазената част за Европейската общност, се прилагат по аналогия.Билбордовете се премахват не по-късно от 6 месеца след завършване на строителството, като на тяхно място се поставя паметна табела в съответствие с разпоредбите на точка 6.3.

8.3 Паметни табели





2






На места, достъпни за широката общественост, се поставят паметни табели. В допълнение към емблемата на Европейската общност в тези табели трябва да се посочва приносът на Европейската общност за осъществяване на проекта. Като ориентир за изискваното съдържание може да се използва следният текст:“Настоящият проект е съфинансиран в рамките на .... % от Европейската общност. При завършването му през ......(посочва се годината) общата стойност на проекта бе ........ (национална валута), а общият размер на европейската помощ възлезе на ....(национална валута)”.

- ПРИМЕР –Наименование на проектаМестоположениеЕвропейската емблема

Финансиран от:Европейски съюз (субсидия) … лева …

(национална валута)

МВФ (заем) … лева …(национална валута)

Институция изпълнител: {Министерство на …}{Агенция за …}

Собственик: {име на собственика}Надзор и управление: {име на дружеството}Изпълнител: {име на изпълнителя)

Разходите за изработване и поставяне на информационните билбордове и паметните табели следва да бъдат включени като отделна еднократна сума в ценовото предложение на участника.

8.4 Табели с данни

Оборудването следва да бъде предадено с табели с данните или друг траен способ на описание, необходимо за идентифициране на оборудването и за безопасната работа с него. Всички означения, поставени върху оборудването, и табели с данни, както и инструкции, предупреждения и др. трябва да бъдат на български език.

8.5 Опазване на околната среда по време на периода на строителство

По време на периода на строителството Изпълнителят трябва да осигури съответните условия за опазване на окръжаващата околна среда на строителния обект, като обърне специално внимание на:

ограничаване на шумовите емисии; ограничаване на емисиите на вредни вещества в атмосферата;





2






предотвратяване на замърсяването на подпочвените и повърхностни води; защита на растителността;

Договорната цена трябва да включва всички разходи за обеззаразяване на площадката.

8.6 Ръководен екип на Изпълнителя на строителния обект

Изпълнителят гарантира осигуряването на квалифициран ръководен персонал, който да контролира строителните работи на обекта. Целият ръководен персонал трябва да притежава необходимите удостоверения, изисквани от ЗУТ.

8.7 Временни обекти на строителната площадка Преди започване на строителните работи (най-малко 7 дни от издаване на заповедта за начало на строителството) Изпълнителят представя за одобрение на Инженера плана за разполагане на:- Офиса на Изпълнителя на строителния обект- Складовите помещения и площадки на Изпълнителя - Паркинга за превозните средства и оборудване;- Други временни съоръжения, необходими за предприемането на дейности, свързани с Договора- Информационни табла, изисквани по смисъла на ЗУТ, националната и европейската нормативни уредби за проекти, финансирани с подкрепата на структурните фондове (виж информацията на адрес: http://ec.europa.eu/europeaid/work/visibility/index_en.htm. )

8.8 Съхраняване на материали

Всички материали трябва да се съхраняват по начин, който да гарантира защита срещу кражба, повреда и запазване на качеството им.

9. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОЕКТНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ СЪС ЗУТ

Инвестиционният проект, подготвен като част от Договора за изпълнение на настоящата обществена поръчка, заедно с екзекутивната документация (включваща документацията на обекта, актуализирана с настъпилите по време на строителството изменения, и екзекутивното заснемане) трябва да се подготвят в съответствие със ЗУТ.Проектантът е отговорен за:





2






изготвянето на техническия проект в съответствие с Подробния устройствен план (ПУП), с действащото българско законодателство и стандарти, в това число ЗУТ, Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и др.;

получаването на необходимите разрешителни, становища, съгласувания и проверки на проектните решения в съответствие с действащото българско законодателство и норми;

изготвянето на обяснения на всички въпроси във връзка с проекта и представените решения;

авторския надзор от страна на проектанта върху извършваните строително-монтажни работи.

9.1. ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОЕКТ И РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЕЖ

Техническият проект, разработен в съответствие с Договора и на чиято база се издава разрешението за строеж, трябва да отговаря на изискванията на следните нормативни документи:

Наредба № 8 от 24 август 2004 година за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци

Наредба № 4 от 21 май 2001 година за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти ПУП на с.Жеглица, местност „Рамова ливада”

Проекта подлежи на одобрение, въз основа на одобрения технически проект се издава разрешението за строеж.

Съдържание на техническия проектТехническият проект трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 4 и да включва:

Устройство на терена, подготвено в съответствие със съществуващите планиметрична и контурна карта, включващо границите на строителния обект, местоположението и очертанията на съществуващи и проектирани съоръжения, системата за дрениране на подземните води и инфилтрати, пътната система, разполагането на зелените площи заедно с посочване на характерните елементи, размери, височинни координати и отстояния,

Архитектурнен и строителен проект, описващ функциите на самостоятелните обекти в депото, тяхната форма и конструкция, екологични характеристики, както и предлаганите технически решения, инсталации и материали за използване,

В зависимост от необходимостта, съответните договори за снабдяване с електроенергия, вода, за отвеждане на отпадните води и условията за присъединяване към водоснабдителната система, електроенергийната мрежа, телекомуникациите и отоплителната система,

Резултати от геоложките, инженерните и геотехническите условия за основите на съоръженията, в зависимост от необходимостта.





2






Съгласно българското законодателство е необходимо да се изготви план за опазване на околната среда и здравето, свързан с техническия проект.

Изготвяне на техническия проект в съответствие със ЗУТ Техническият проект се изработва съгласно ЗУТ, като се прилагат принципите на оразмеряване, графично представяне и надписване, дефинирани в българските стандарти. Проектната документация се изготвя в шест (6) подвързани екземпляра, формат A-4, с ясна графична техника. В частност:

a) Земеустройственият план (вертикална планировка) включва обяснителна записка и чертежи: В обяснителната записка се определят предметът и обхватът на инвестицията,

съществуващата ситуация заедно с представяне на предстоящите изменения, по-специално що се отнася до обеззаразяването на площадката с оглед наличното радиоактивно замърсяване, решението за дрениране на площадката, проектираното устройство с оформяне на терена и зелените площи, информацията, отнасяща се до характера и особеностите на съществуващите и предполагаеми рискове за околната среда и безопасността на труда, както и други данни, произтичащи от специфичността, характера и степента на сложност

Чертежите трябва да онагледяват топографията на терена, оформянето на зелените пространства заедно със съществуващите количества земна маса, предвидена за адаптиране или отстраняване, разположението и очертанията на съоръженията, разположението на пътните връзки, на мрежовата и кабелна система, на оградата, на противопожарното оборудване и др.

б) Архитектурната и конструктивната проектни части включват кратко техническо обяснение и чертежи:

В техническото обяснение се посочват целта на съоръжението, предназначението му и програмата за използването му, характерните технически параметри, като специално внимание се отделя на описанието на обемите и площите, височините и отстоянията, архитектурната форма, адаптиране към ландшафта, конструкцията на съоръжението, конструктивните и материални решения, геотехническата категория на съоръжението, фундамента, основни технологични данни, решения, свързани с основната сграда и инсталационно оборудване, решения и функциониране на основното оборудване на техническите системи и др.

На чертежите се дават необходимият брой височинни отметки (elevations), изясняващи архитектурната форма, проекциите на всички характеристични нива, функционалната и пространствена конфигурация, конструктивните и инженерни решения, положението и нахождението на височинната точка (height-point) спрямо нивото на земята, вътрешни обеми





2






на съоръжението, основни елементи на техническото оборудване, съоръжение за пречистване на инфилтрата, система за компостиране, обработка и изгаряне на биогаза, обезводняване, настаняване на администрацията и персонала, санитарни съоръжения и оборудване, отоплителни системи, климатична инсталация, електрическа инсталация, телекомуникационни системи и др.

в) Заглавната страница на обяснителната записка за всяка част от проекта трябва да включва:

Наименование, адрес, номер на чертежа за всяко съоръжение Наименование и адрес на Възложителя Наименование и адрес на проектанта Име и фамилия на проектантите, които изготвят всички части на проекта, включително:

o част, по която е работено, специалност, номер на проектантска правоспособност;o дата на изготвяне на документите и подписи.

Съдържание на проекта, включително спецификация на изискваните и приложени съгласувания и решения, разрешителни и/или мнения

Име и фамилия на лицата, които проверяват проекта, включително специалност, номер на проектантска правоспособност и удостоверение за строителна квалификация, дата и подписи.

г) Чертежите трябва също така да включват таблица, която да представя:

Наименование на съоръжението и адрес; Заглавие, номер на чертежа, мащаб; Име и фамилия на проектанта, специалност, номер на удостоверение за строителна

квалификация, дата и подпис; Име и фамилия, специалност, номер на удостоверение за строителна квалификация, дата и

подпис на лицето, което проверява;д) Всички страници и листа на проекта трябва да бъдат номерирани.

Разрешение за строеж Съгласно разпоредбите на ЗУТ, чл. 144, (1) инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на:

1. документи за собственост, а за сгради на жилищностроителни кооперации - и влязло в сила решение на общото събрание за приемане на проекта;

2. (изм. - ДВ., бр. 61 от 2007 г.) виза за проектиране в случаите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6;





2






3. три копия от инвестиционния проект в обхват и съдържание, определени с наредбата по чл. 139, ал.5;

4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) административните актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда или специален закон;

5. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2004 г.) оценка за съответствието, изготвена по реда на чл. 142, ал. 6.6. (нова – ДВ, бр. 65 от 2006 г.) разрешително за изграждане на водовземно съоръжение за

подземни води и/или разрешително за водовземане, и/или разрешително за заустване на отпадъчни води, издадени по реда и в случаите, предвидени в Закона за водите.

9.2 Доклад за оценка на въздействието върху околната среда

В съответствие с решението за определяне на условия за устройството и използването на поземления имот и във връзка с инвестиционния проект, е направена оценка на въздействието върху околната среда за бъдещото депо. Документът ще бъде предаден на Изпълнителя от Възложителя.

9.3 Екзекутивна документация

Обхватът на екзекутивната документация включва всички одобрени изменения, направени по време на строителството.

9.4 Указания за въвеждане в експлоатация, отчети за пуска и пробната експлоатация

С цел правилното и ефективно въвеждане в експлоатация Изпълнителят разработва и представя на Възложителя пускови инструкции, включващи обхвата и процедурите за въвеждане в експлоатация, заедно с подробен пусков график за всяка част от завършената инсталация. Изпълнителят предава описания на методите за взимане на проби, измервания и тестове.Указанията за въвеждане в експлоатация се предават на български език, в три (3) екземпляра, не по-късно от 14 дни преди датата на планирания пуск.

По време на пуска и пробната експлоатация Изпълнителят изготвя отчети, а след приключването им представя окончателен отчет на Инженера и Възложителя за одобрение.

Окончателният отчет трябва да съдържа:

Описание на извършените операции по време на пусково-наладъчните работи и пробната експлоатация от гледна точка на указанията,

Протоколи от направените различни проби при пусково-наладъчните работи,





2






Протоколи от приключването на последователните етапи на въвеждане в експлоатация и окончателен протокол от приключването на операциите,

Описание на технологичните параметри, достигнати при експлоатацията, и сравнението им с параметрите, възприети в работния проект;

Описание на проблемите, възникнали при пуска и пробната експлоатация, придружено от начините за тяхното предотвратяване и отстраняване;

Заключения и препоръки за правилното функциониране на депото.

9.5 Инструкции за експлоатация и поддръжка

Инструкциите за експлоатация и поддръжка се изготвят и се представят в три (3) екземпляра не по-късно от 4 седмици преди датата на окончателната проверка. Тези инструкции, освен обичайните описания, отнасящи се до функциите и операциите, трябва да включват и аварийните ситуации и отстраняването на повреди, инструкции за безопасни условия на труд и противопожарна безопасност, както и всякакви възможни последствия.Частите от ръководството, отнасящи се до поддръжката и опазването, следва да включват всички необходими инструкции за поддръжка и ремонтни работи. Необходимо е да се издадат общи инструкции, които ясно да групират типовете оборудване. Не е достатъчно представянето на отделни брошури с инструкции на всеки доставчик. Представя се и списък с всички дейности по поддръжката, който препраща към инструкциите за повече подробности.

10. ПРОЕКТНИ ДОПУСКАНИЯ

10.1. Местоположение на площадката и заобикалящата я територия

Предвидената за изграждане на регионално депо площадка е разположена в местността Рамова ливада (Козя гърбина). Намира се в съседство със село– имот 000090, EKATTE 29043, община Видин. Бъдещата площадка на новото депо, наречена Рамова Ливада, е разположена на територията на село Жеглица, местност „Рамова ливада”, в долината югозападно от съществуващото депо. Новата площадка заема приблизително 221.020 хра с приблизителна височина от 15 м.Площадката на депото е разположена относително далеч от населените места и е на по–малко от 1 км. западно от река Дунав. В крайния доклад от Геоложкото и Хидро–геоложко проучване, Геокомплекс потвърждава подходящото разположение на площадка Рамова Ливада, имайки предвид хидро – геоложките, геоморфоложките и гео – механичните аспекти.Хидро – геоложките аспекти, определено са благоприятни поради ниската пропускваемост на почвата и отсъствието на подпочвен водоносен хоризонт.





2






Според проучванията е необходимо да се обърне по-голямо внимание на стабилността. Действащите и латентни свличания в района изискват внимателна оценка при инженерните дейности на площадката на депото.GPS координати: Х (позиция изток) = 22.82291; Y (позиция север) = 43.88327; LL (WGS84);Фигура 2.1 Географско местоположение на предвижданото регионално депо

Теренът на площадката за изграждане на регионално депо за твърди битови отпадъци (ТБО) е разположен в югозападната част на цялата площ, която представлява обширна вдлъбната форма с полегати склонове и височина около 15 м. Предназначаването на тази площ се предвижда за изграждане на клетки 1 и 2 на новото депо за ТБО.





3






Северната част на площадката е частично заета от съществуващото депо, но оставащите терени са свободни за инфраструктурата на новото регионално депо, ато стопански двор, пречиствателна станция за инфилтрат и съоръжение за изгаряне на биогаз.Обширната площ, заета от съществуващото депо, след неговата рекултивация ще бъде използвана за раполагане на куповете за компостиране и съоръженията за третиране на строителни отпадъци. Двете клетки на депото ще заемат северната половина от негативната форма, докато южната е подходяща за бъдещо разширяване на депото.

Фигура 2.2 Сателитна снимка на предвиждания за депо район „Рамова Ливада”

В рамките на проекта е извършено геодезично заснемане на терена, определен за изграждане на регионално депо за битови отпадъци. Обезпечено е и геодезично заснемане и на терена около определения за строителство имот.





3

200 m

Бъдещо регионално депо

Съществуващо депо






2.2 Климатични данни за района на площадката

Площадка Рамова ливада, попада в умерено-континенталната климатична област, район на Дунавската равнина. Климатичната характеристика е направена по данни на хидрометеорологичната станция Видин (35 m). Средномесечните стойности на основните метеорологични параметри съгласно Климатичен справочник на Република България са представени в Таблица 2.2.1.

Таблица 2.2.1 Средномесечни стойности на основните метеорологични параметри

Месец І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІТемпература,°С -2.2 0.4 5.1 12.1 17.2 17.2 20.7 22.9 17.9 11.6 6.0 0.7Максимална температура,°С 1.2 4.6 10.4 18.3 23.7 27.5 30.1 29.8 25.4 17.9 9.8 4.0

Минимална температура,°С -6.0 -3.7 0.2 5.9 10.6 14.0 15.5 14.5 11.0 6.1 2.5 -2.5

Влажност, % 84 80 75 68 70 66 64 65 69 76 84 86Обща облачност,

7.4 6.9 6.3 5.7 5.2 4.5 3.3 2.8 3.5 5.1 7.4 7.4

брой дни2.3 2.6 2.7 2.2 1.9 1.9 1.9 1.7 1.6 1.6 1.8 1.8

Данни за средногодишната роза на ветровете са представени в Таблица 2.2.2 Графично са представени на Фигура 2.2

Таблица 2.1.2 Данни за средногодишната роза на ветроветеза ст. Елена

Посока N NE E SE S SW W NWСкорост, m/s 2.9 2.4 2.5 1.9 1.7 2.3 3.5 3.7Честота, % 5.4 8.9 14.8 7.9 5.5 13.3 25.3 18.9

Фигура 2.3 Средногодишна роза на ветровете





3






0

10

20

30N

NE

E

SE

S

SW

W

NW

Скорост, m/s

Честота, %

Тихо време (безветрие) е със средногодишна честота 23,2%, като най-тихо е през м. август (28,2% от случаите).Средната месечна скорост на ветровете е сравнително ниска - между 1,6 и 2,7 m/s, а средната годишна е сравнително ниска (2,0 m/s).Преобладават западните ветрове, с честота 25,3%, които са най-чести през 11 месеца годишно. Само през един месец (ноември) преобладават източните ветрове с честота 23,8%. По честота следват северозападните ветрове (18,9%), но те не са преобладаващи.Годишно около 26 дни са с мъгли, основно през периода октомври-март. За района е характерна сравнително високата стабилност на относителната влажност на въздуха. Най-висока е в периода ноември-януари (между 84 и 86%), а през лятото спада до 64% (м. юни). Средногодишната влажност на въздуха е 74%.С най-малка облачност е м. август (2,8 дни). Средната годишна от средномесечната облачност в района е около 5,5 дни.За характеризиране на валежите са използвани данни от дъждомерната станция Видин, която се намира на около 12 km от площадката. Най-малка е средномесечната сума на валежите през м. февруари (37 mm); вторият минимум е през м. август-септември (38-36 mm) (Таблица 2.3). Средногодишната сума на валежите е 583 mm, като през зимата падат около 23%, през пролетта – и около 27%, през лятото – около 26% и около 24% през есента. Средната месечна сума на валежите има максимум – през м. май-юни (64-69 mm) и вторичен максимум през м. ноември – декември (56-53 mm). Около 10% от общата валежна сума е от сняг.

Таблица 2.2 Основни характеристики на дъждовете





3






Параметър

ІІІ

ІІІ

ІV

VVІ

VІІ

VІІІ

ІХ

ХХІ

ХІІ

Зима

Пролет

Лято

Есен

Годишно

Средна месечна и годишна сума на валежите, mm

41 37 40 51 64 69 47 38 36 49 56 53 131 156 154 142 583

Среден месечен и годишен максимален денонощен валеж, mm

13 13 16 17 19 24 22 15 16 19 17 15 - - - - 41

В заключение по отношение на климата и качеството на въздуха, територията на площадка Рамова ливада, има следните особености:

- Климатичните условия са умерено-континентални, с топло лято и студена зима; снежната покривка в района е сравнително устойчива и продължителна. Годишните температури са средно 11,2°С, средните януарски температури са сравнително високи -2,2°С, а средноюлските са около 22°С. Годишната амплитуда на температурата на въздуха е голяма. Пролетта и есента (април и октомври) са с приблизително еднакви температури;

- Няма данни за поява в района на силни ветрове със скорост ≥14 m/s. Най-чести от силните ветрове са западните (около 38% от случаите), следвани от северозападните (около 31% от случаите).

- През по-голямата част от годината (11 месеца) преобладаващи са западните ветрове (с честота 25,3% и скорост 3,5 m/s). Източните ветрове са преобладаващи през 1 месец (ноември) в годината; те са с честота 23,8%, но са с по-ниска скорост (2,5 m/s). С по-малка честота са северозападните ветрове (18,9%); те обаче са с най-висока скорост (3,7 m/s);

- Средномесечните стойности на скоростта на вятъра са ниски (средно 2,0 m/s). Тихото време в района обаче е малко (23,2%), което предполага сравнително добри условия за разсейване на





3






вредните вещества в атмосферата и ограничава задържането им в приземния слой, в случай че техните емисии са с високи стойности;

- При разширението на юг на съществуващото сметище на Община Видин за целите на регионално депо съществува риск от пренос на замърсен въздух от площадката към с. Жеглица при преобладаващите в района един месец източни ветрове – те са със значителна честота, но са със сравнително малка скорост.

3. Хидро-геоложки и геотехнически проучвания

Площадка Рамова ливада е била проучена от Геокомплекс за МОСВ (окт. 2006 – ян. 2007). В следващите параграфи са описани по-конкретни геоложки и хидрогеоложки детайли, свързани с инжинеринга на депото.

Геоморфологични характеристики

Проучената площадка e в Западната подобласт на Дунавската платформена равнина. Тя се характеризира с низинен и плоскоридов релеф.От проведеното геоморфоложко картиране на бъдещата площадка “Рамова ливада” се установяват следните форми на релефа:ерозионнно-акумулативни, речни, акумулативни, склонови, ерозионнно-гравитационни и антропогенни (Фигура 3.1).





3






Фигура 3.1 Геоморфоложка карта на площадката на бъдещото депо

Ерозионно-гравитационните форми и процеси са представени от едно старо (плейстоценско), дълбоко и условно стабилизирано свлачище и множество по-млади (холоценски и съвременнни), плитки свлачища в неговата тилна и челна част.Тилната част на плейстоценското свлачище се бележи от откос с височина 30-40 m формиран в глини, глинести варовици и алевролити на Криводолската свита. От този откос в края на средния и началото на горния плейстоцен се е откъснало свлачищно тяло с характер на челен вал. Върху него са запазени няколко стъпала, които в момента са консолидирани и нямат съществена роля, но при обработката им при изграждане на депото е възможно да се проявят дестабилизиращи ги склонови процеси.Между откоса и вала на дълбокото плейстоценско свлачище е оформено голямо свлачищно понижение с трайно и временно заблатяване на най-ниската му част. Тук има прокарани два сондажа





3






– С-2 и С-5, в които блатните наслаги достигат дебелина до 7-8 m. Те са представени от черни до тъмносиви блатни глини, които в долните нива имат зеленикав до светлокафяв цвят, като в тях присъстват и варовити конкреции. Подхранването им с материал посредством плоскостната ерозия се е осъществявало от запад.По стръмните затревени склонове в тила и челото на плейстоценското свлачище вторично са формирани и отложени като колувиално-свлачищни наслаги млади (холоценски и съвременни) плитки свлачища. Те временно са стабилизирани, но при подходящи климатични условия и антропогенно въздействие могат да се активизират. Това особено много касае челната източна част от валовидното свлачищно тяло, което е подложено и на хидроложките промени на река Дунав.Антропогенните форми в площадката са представени от едно действащо сметище за битови отпадъци.Геоморфоложката характеристика на площадка Рамова ливада показва, че използването й е подходящо за депо за твърди битови отпадъци най-вече в централната й част. Не е препоръчително да се използва склонът към р. Дунав, като по-добре е за сметка на това да се увеличи площта й на юг-югозапад.

Геоложки характеристики

Геоложкия обзор на района е направен по геоложката карта в М 1:100000, к.л. Видин и обяснителната записка към нея (Филипов и др., 1992, 1995), като са характеризирани разкриващите се на повърхността неогенски седименти и кватернерни образувания.Проучваната площака попада изцяло върху Криводолската свита (kr N1s). Свитата е въведена от Коюмджиева, Попов (1988). Типовият й разрез се намира в дола, северно от с.Ракево, Врачанско, като включва и Ракевския клинСедиментите на свитата са означавани като „сарматски глини”, „мергелно-песъчлив хоризонт на сармата”, „глинеста задруга на долния сармат”, „глинесто-песъчлива задруга на средния сармат” и др. (Берегов, 1937; Желев, Гочев, 1938; Попов и др. 1964). Криводолската свита е трансгресивна на с Делейнската свита и нормална с Фуренската свита. Криводолска свита На повърхността на Криводолската свита седиментите са опочвени и са покрити на големи площи от льосовидни глини.е покрити на големи площи от льосовидни глини. Свитата е изградена от тъмносиви до сивосинкави, алевритни, често слоисти, плътни глини. Карбонатното съдържание е в различни пропорции. Сред тях са установени тънки прослойки и лещи от глинести варовици, алеврити и пясъци. При изветряне, глините придобиват светлокафеникав до жълтеникав оттенък. На места се наблюдават неправилни, ръждиви или сивобели петна и различни по големина късчета от варовици.Площадка Рамова ливада се намира на Дунавския бряг, непосредствено на запад от о. Голям Близнак. Най-близо разположените селища до площадката са гр. Дунавци (на 3 km СЗ от площадката) и с. Жеглица (на 1 km западно). За Дунавския бряг в този район са характерни свлачищни явления, предизвикани от ерозионното действие на р. Дунав, което е довело до разкриването на глинестите неогенски наслаги. Подобни





3






свлачища са развити по Дунавския бряг, от гр. Дунавци до устието на р. Искър. Те са стари, дълбоки и са условно стабилизирани.





3






Фигура 3.2 Геоложа карта на региона по Филипов, 1992, 1997





3










4






Морфологията на терена около площадката е типично свлачищна. Наблюдават се типичните форми за големите свлачища – свлачищен откос, свлачищни стъпала, понижения със заблатяване, свлачищен вал и др. Районът около площадката е изграден главно от глинести материали на Криводолската свита, а на изток от нея - от алувиални и пролувиални наслаги.





4






Фигура 3.3 Геоложка карта на проучваната площадка

Инженерногеоложка характеристика на земната основа

Съгласно Геоложкия доклад на Геокомплекс (2005) основата на терена, както в предвижданите депо и стопански двор са основно представени от слоеве, определени съответно като “слой 3” и “слой 4”, описани по-долу (Фигура 3.4 и Фигура 3.5).Прахова глина, кафява, жълтеникава, сивокафява, в слоеве с високо съдържание на аморфен варовик, твърдопластична до твърда – пласт 3.1. Глината изгражда горните слоеве на земната основа, в склоновите участъци. Дебелината й варира между 2 и 4 m. От глината са изследвани 8 броя ненарушени земни проби, които класифицират пласта като “прахова глина”.





4






Прахова глина, кафява, тъмносива, в слоеве с аморфен варовик, твърдопластична до твърда – пласт 3.2. Изгражда дънните теренните слоеве в обсега на негативната, частично замочурена форма. Дебелината на слоя варира между 2,5-6 m. От глината са изследвани 3 броя ненарушени земни проби, които класифицират пласта като “прахова глина”. Прахови глини, в слоеве до високо пластични, кафяви, бежовокафяви с ръждиви ивици и бледосиви петна, плътни, твърдопластични – пласт 4. Глините изграждат горните слоеве на сарматския финодисперсен комплекс, в южната и северна част на обследвания район. Често отложенията са с високо съдържание на аморфен варовик и прехождат във варовити глини. Текстурата на глините е масивна. Дебелината на пласта на места достига до 30 m. От глината са изследвани 15 броя ненарушени земни проби, които класифицират пласта като “прахова глина”.





4






Фигура 3.4 Геоморфоложка карта на проучвания район





4










4






Фигура 3.5 Геоложки разрези на проучвания район

Земно-механичните характеристики на почвите са определени съгласно изискванията на БДС. Изчислителните стойности на компонентите на якостта на срязване са получени чрез разделяне на нормативните със съответните коефициенти на сигурност, за φизч = 1,2 и сизч = 1,8. Стойностите на изчислителното натоварване Rо важат за общи фундаментни плочи и фундаменти с ширина 1 m и дълбочина на фундиране 2 m. При всякакви други значения на Rо се въвеждат корекции на изчислителното натоварване, съгласно приложение № 3 към чл. 57 на нормите.





4






По геотехнически свойства в района се групират 5 инженерногеоложки елемента – насипни материали, включващи и съвременното тяло на сметището – пласт 1; делапсивни материали, изграждащи телата на съвременните, активни свлачищни циркуси – пласт 2; склонови и преотложени изветрителни теригенни отложения – пласт 3, изграждащи повсеместно горния теренен слой с не голяма дебелина /до 3-5 m/; основни инженерногеоложки единици – сарматските глини, пластове 4 и 5. По якостни и деформационни свойства, глините пластове 3, 4 и 5 се класифицират към група Б строителни почви – притежават средна до ниска слегаемост и добра носимоспособност. Изразените им набъбващи свойства, при промяна на естественото им водно съдържание, определени по основните параметри – относително набъбване вариращо в диапазона 3-5 % и съответстващо напрежение – 50-160 кРа. Физико-механични параметри на отделните литоложки видове (глини от слоеве 3 и 4) са подходящи заизграждане на минералния запечатващ слой на дъното и склоновете на бъдещото депо. Глините от пластове 3 и 4 имат стабилна зърнометрична крива, като глинестата фракция е значима – над 45 %.Коефициентът на филтрация, в лабораторни условия (компресионен апарат), варира от 1,0х10 -14 m/s до 3,4х10-10 m/s.Съгласно Наредба 13/6. 11. 1998 г, естествената земна основа притежава качества отговарящи за изпълнение на конструктивен долен слой на тяло на сметищно депо – минерален запечатващ пласт.





4






Таблица 3.1 Осреднени геотехнически параметри на инженерногеоложките елементи

Три инженерни геоложки региона са групирани в бъдещата площадка.





4

Показатели ИндексПластове №

3 4 5

Специфична плътност ρs (g/cm3) 2.67 2.71 2.74

Обемна плътност ρn (g/cm3) 1.94 1.92 1.76

Обемна плътност на скелета ρd (g/cm3) 1.56 1.50 1.26

Водно съдържание Wn % 24.0 28.1 40.0

Порен коефициент Е 0.700 0.811 1.194Показател на пластичност Ip % 21.5 27.6 35.7

Наименование БДС 676-85Прахова

глинаПрахова

глинаПрахова

глинаПоказател на консистенция Ic 1.0 0.87 0.72Степен на водонасищане Sr 0.90 0.94 0.93

Ъгъл на вътр. триене – върхови стойности

φ (град)-нормативен

25.0о 10.0о 13.0о

φ (град)-изчислителен

21.0о 8.5о 11.0о

Ъгъл на вътр. триене – остатъчни


25.0о 10.0о 12.0о


21.0о 8.5о 10.0о

Сцепление – върхови стойности


62.3 90.0 80.7


34.6 50.0 44.8

Сцепление – остатъчни


53.7 59.0 52.4


29.8 32.8 29.1

Компресионен модул при верт. товари0.1 МРа 6.7 4.6 4.80.2 МРа 7.6 8.1 5.80.3 МРа 8.8 12.1 7.2

Относително набъбване δн % 4.6 3.1 5.0

Напрежение на набъбване σн кРа 50.0 164.0 50.0

Модул на обща деформация Ео (МРа) 15.0 16.0 11.0

Таблично изчислително натоварване Ro (МРа) 0.30 0.30 0.27

Филтрационни свойства /в компресионен апарат/ – Кф (х10-10 м/сек)

To 50 kРа 0.90 0.50

To 100 kРа 0.84 0.42

To 200 kРа 1.75

To 300 kРа 1.10-4

Категория на изкоп Тежка земна






Фигура 3.6 Геоложки регион на бъдещата площадка





4










5






Район І-ви. Обхваща телата на активните свлачищни циркуси и прилежащи стръмни терени. Коефициентът на устойчивост, на активните свлачища, е Куст ≤ 1. Те имат ограничен обхват и пространствено заемат периферни участъци. Строителство и разполагане на сметищно тяло, в техния обсег, не може да се извършва, освен ако не се изготви проект и се заздравят слабите участъци. Свлачищният циркус, в западния край на площадката (над съществуващото депо), е наложително да се стабилизира. Район ІІ-ри. Обхваща склонът в западната част на новата площадка за депо. По терена не се наблюдават съвременни деформации, причинени от активни свлачищни явления. Изчисленият коефициент на устойчивост на склоновия сектор е Куст = 1,13 – невисока стойност, не обезпечаваща в достатъчна степен стабилността на земната основа. Строителство в този район може да се извършва при съблюдаване на възможен минимален обхват на изкопни работи (без необходимо укрепване и заздравяване на земната основа) и подходящо отвеждане на временния повърхностен отток през валежни периоди. Проектните разработки трябва да спазват изискванията на гл. VІІІ на НППФ 2-03-01/96 и Наредба № 1/12 за проектиране на геозащитни строежи. При стабилитетните изследвания да се работи с изчислителната стойност на якостта на срязване на пластове 4 и 5 φ = 10,5о и с = 28 кРа. Район ІІІ-ти. Обхваща склонови сектори с по-малка височина, следователно и по-устойчиви - Куст > 1.50. И тук, както в район ІІ-ри, проектирането следва да спазва цитираните нормативни източници.Район ІІІти обхваща негативната структура и склонови сектори с по-малка височина, следователно и по-устойчиви - Куст > 1,50 И тук, както в предходния инженерногеоложки участък, проектирането следва да спазва цитираните нормативни източници.

Сеизмични характеристики

Западната част от територията на област Видин попада в VI степен на сеизмичност – най-ниската за територията на цялата страна. Североизточната част на областта, където попадат териториите на общините Брегово, Ново село, Видин, Димово, Ружинци и Чупрене, сеизмичността е VII степен.





5






Фигура 3.7 Сеизмична карта на България

Съгласно сеизмичната карта на България, проучваният участък попада в район с интензивност от VII степен и сеизмичен коефициент Кс = 0,10

Хидро-геоложко изследвания

Подземните води в района се отнасят към Мизийския хидрогеоложки регион. Видинската низина се явява основният колектор на подземни води с плитка циркулация в района. Чакълесто-песъчливият слой на алувиалната речна тераса на р. Дунав се характеризира с много високи филтрационни свойства и водопроводимост и значими естествени подземни водни ресурси.Сарматските глини, изграждащи долинните склонове и платовидни заравнености в землището на с. Жеглица, се разглеждат като неводоносни слоеве. Глините са в голям процент високо пластични, т.е. като хидрогеоложка единица се отнасят към водоупорни слоеве. От падналата валежна вода голям процент се изпарява, а останалата част се оттича по овражната система. На места в негативните зони,





5






плоскогория и по-песъчливи и напукани глинести слоеве (вследствие свлачищните процеси), са създадени условия за незначителна инфилтрация на валежна вода. Формират се локални колектори на подземни води, практически без ресурси и минимални запаси. Хидравлическата връзка между водоносните слоеве (по скоро водонаситени) е в голяма степен прекъсната. Направените проучвателни изработки по площта на сметището от Геокомплекс, не са установили водоносни хоризонти с издържано простирание и изявени филтрационни свойства. На места са разкрити подземни води с незначителни ресурси, капсулирани в отделни слоеве. Такива зони се явяват напуканите и засегнатите от древните свлачищни процеси глини, с формирани порово-пукнатинни слабо напорни подземни води. В хидрогеоложки план, тези зони трябва по-скоро да се разглеждат като водонаситени глинести слоеве, практически с липса на ресурси на подземни води. Локално, в североизточния край на съществуващото сметище, е установена леща от слабо свързани разновидности, с грубозърнеста и песъчлива компонента, с акумулирани подземни води. Това е слой от варовити песъчливи глини с високо съдържание на мидени черупки (сондаж № 1, интервал 9 - 10,5 m от терена). Ресурсите са слаби, като по хидравлични свойства колекторът е слабо напорен.

Таблица 3.2 Установени водонаситени зони и водни нива в сондажите

Сондаж №/годинаДълбочина на изработката

м

Поява вода(дълбочина от

терена – m)

Статично ниво(дълбочина от

терена – m)Забележка

С-1/03 15.0 9.0 4.3

С-2/03 12.0 5.5 не е формираноУстановена е слаба,

сълзяща вода

С-3/03 15.0 - -Липсват водоносни

зониС-4/03 18.0 12.0 9.2

С-5/03 3.0 - -Липсват водоносни зони

С-6/03 8.0 1.2 не е формираноУстановена е слаба, сълзяща вода


С-1/06 30.0 17.5-18.0 Около 14.0С-2/06 15.0 Около 7.0 На ниво терен



С-5/06 15.0 Около 6.0 2.40С-6/06 20.0 - - Липсват водоносни





5






зониС-7/06 15.0 13.5 7.2

Практически, от направени 14 броя сондажи с различни дълбочини, само в 5 броя са установени водоносни зони. Те са съсредоточени в негативната морфоложка струтура, но въпреки това, и тук, липсват издържани в пространствен план водоносни слоеве.Ресурсите на водонаситените зони се набавят изцяло от инфилтрация на валежна вода. Областта на подхранване заема участъци от билните заравнености и плоскогория, в западна посока от сметището. Водосборната област, от която постъпват води към сметището, може да се оцени към 1,5 km2. Eстествените водни ресурси, локализирани във водонаситените зони, в обхвата на сметището приемат стойност до Qест = 48 m3/d = 0,55 l/s. Основната посока на филтрация на подземната вода е от WSW на ENE, като се дренира от главната отводнителна артерия в района – р. Дунав

Геохимични характеристики на подпочвените води

Химическият състав на подземната вода е изследван в два пункта – в новата част, предвидена за разширение на сметището и непосредствено до съществуващото депо за битови отпадъци. Тези пунктове характеризират състоянието на подземната вода извън района на сметището (сондажи С-2/06 и С-4/03) и в обхвата на евентуално потенциално замърсяване (сондажи С-7/06 и С-1/03). За сравнение на хидрохимизма на подземната вода, ще дадем и данни за химическия състав на подземната вода, формирана в Криводолската свита, на пункт разположен южно от гр. Видин. Трябва да се има предвид, че сарматските отложения на Криводолска свита в хидрогеоложко отношение се разглеждат като неводоносни – водоупорни слоеве. Ето защо, мониторингови изследвания за химизма на водите в тази свита по принцип не се правят и наличните данни са твърде оскъдни. В табличен вид, по участъци на взетите и изследвани водни проби, са дадени основните стойности на химическите показатели (Таблица 3.3).

Таблица 3.3 Химически показатели на изследваните водни проби

Показатели Мярка

Съдържания Извън сметището Обсег на сметището Район

южно от Видин

С-4/03 – прот. № В-

629-2/03

С-2 – прот. №

В-743-1/06

С-7 – прот. № В-743-

2/06

С-1 прот. № В-629-

1/03Обща минерализация

mg/l 3075.96 3568.93 2170.93 3394.29 2523

Обща твърдост mg-eqv/l 35.52 47.42 27.01 38.92 2.78Акт. реакция (рН) 6.85 6.74 7.33 6.64 7.85





5






Окисляемост mgО2/l 2.62 11.3 3.12 4.16 1.23Натрий mg/l 201.58 113 66.74 240.87 768Калий mg/l 6.72 2.34 14.17 25.76 6.47Хлор mg/l 31.43 18.55 31.97 405.75 299Амоняк mg/l 0.78 1.28 0.55 6.55 2.2Калций mg/l 456.34 571 340 534.36 29.44Магнезий mg/l 154.91 230 122 148.9 15.93Сулфати mg/l 1674.87 2018 900 1338.92 1107Нитрати mg/l 3.88 13.89 29.0 12.5 2.7Бикарбонати mg/l 544.9 600 655 680.11 271.84Манган g/l 248 216 332 328 12Тежки металиОлово g/l < 1 < 30 < 30 30Кадмий g/l < 0.5 < 4 < 4 < 0.004Мед mg/l < 0.004 < 0.004 0.005 < 0.004Цинк mg/l 0.104 < 0.007 10.89 < 0.004 Анализът ясно показва, че подземните води формирани в Криводолската свита са естествено химически замърсени. Съгласно Приложение № 3 към чл. 20 т.3 на Наредба № 1/7.07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води, много от химическите показатели на подземната вода надвишават чувствително прага на замърсяване на водите. Над допустимия праг са общата минерализация (праг 1 g/l); натрий (праг 100 g/l); хлор (праг 100 g/l); сулфати (праг 150 g/l) и манган (праг 50 g/l). Съгласно чл. 84 на Наредба № 1 подземната вода според предназначението си се категоризира към ІV категория – подземни води, които не са пригодни за ползване.

Филтрационни параметри на основните хидрогеоложки единици

За изясняване на филтрационните параметри на геоложката основа на площадка Рамова ливада са изпълнени 8 експресни опита – 5 водоналивания и 3 водочерпения. Те са проведени в изградените проучвателни сондажи С-1, С-2, С-3 и С-5. Всеки опит е изпълнен при различна дълбочина на сондиране, респ. при различна разкритост на сондажния ствол и различна височина на водния стълб.Въз основа на резултатите от хидрогеоложката картировка, проучвателното сондиране и експресните опити в района на площадка Рамова ливада могат да се отделят две ниско рангови хидрогеоложки единици: слабо проницаем пласт и много слабо проницаема зона.Слабо проницаемият пласт е установен в най-горната част на геоложкия разрез (до дълбочина 5-10 m). Регионално е сравнително добре издържан, но в ниските части на ерозионните релефни форми е с незначителна дебелина или напълно отсъства (напр. в района на сондаж С-2). Слабо проницаемият пласт е изграден от слабо уплътнени кватернерни и неогенски прахови глини и глини. Коефициент на филтрация на тези седименти варира в твърде широк диапазон – от 0,01 до 0,11 m/d. При





5






прогнозните изчисления е прието, че средният коефициент на филтрация на слабо проницаемия пласт е 0,06 m/d.Много слабо проницаемата зона е формирана в много слабопропускливи твърди и плътни глини с неогенска възраст. Те изграждат разреза на Криводолската свита. Тя е изградена от тъмносиви до сивосинкави, в различна степен варовити, алевритни, често слоисти, плътни глини. Сред тях са установени тънки прослойки и лещи от глинести варовици, алеврити и пясъци. Общата дебелина на тези материали надхвърля 70-100 m. С изградените сондажи дебелината на слабо проницаемата зона е премината до дълбочина 30 m. По данни от проведените в тях експресни опити коефициентът на филтрация варира в границите от 0,0009 до 0,004 m/d. Вероятно на по-голяма дълбочина в разреза седиментите са по-уплътнени, а техният коефициент на филтрация е с един-два порядъка по-нисък. При моделните изследвания с голям инженерен запас сме приели, че коефициентът на филтрация на слабо проницаемата зона е 0,004 m/d.

Отпадъци, постъпващи на площадката

Въз основа на горните предположения и данните, разработени и посочени в доклада – допълнение към прединвестиционното проучване са прогнозирани следните количества генерирани и събрани отпадъци в регион Видин за избрани периоди, виж таблицата по-долу.

Таблица Прогноза на генерираните и събирани отпадъци в регион Видин, т Общо В т.ч. от градско население В т.ч. от селско население

Година

Генери-рани

Несъб-рани

Домаш-но

компо-стирани

Съб-рани


Несъб-рани

Домаш-но


Съб- рани


Несъб-рани

Домаш-но


Съб-рани

2013 33892 3321 360 30211 19688 0 0 19688 14204 3321 360 105222019 34479 2317 1385 30777 19731 0 0 19731 14748 2317 1385 110462025 33271 1585 1685 30002 19162 0 0 19162 14109 1585 1685 108402031 32683 1548 1855 29280 18910 0 0 18910 13773 1548 1855 103702032 32683 1546 1910 29227 18924 0 0 18924 13759 1546 1910 10303

От общо генерираните отпадъци на годишна база ще се рецеклират и оползотворяват следните видове отпадъци:

Биоразградими - тяхното количество е 14486 т. и през години ще се рециклират при домашно и централизирано компостиране в депото следните количества: 4305 т през 2013 г., 6011т. през 2025 г. и 5962 т през 2032 г.





5






Строителни отпадъци - тяхното количество е определено на 9483 т. и дял 27,9 % от генерираните отпадъци през 2008 г. По проект се предвижда през 2013 г. да се рециклират 7500 т строителни отпадъци за три тримесечия, и по 10000 т. през 2025 и 2032 г.

От общо генерираните отпадъци като поставена цел за 2013 год. за регион Видин е да се рециклират и оползотворяват 34,15 % от попадащите в регионалната система отпадъци.

За постигане на горните цели за повторна употреба и рециклиране се прогнозират следните количества по видове отпадъци, указани в таблицата по-долу:

Тонове рециклирани отпадъци в регион Видин към 2013 г.

фракции тоновеБиоразградими 4305Строителни 7500Пластмаса 98Хартия и картон 104Стъкло 93Метал 20Гума, текстил и кожа 63

Капацитет на депото

При проектирането е необходимо да се вземат под внимание следните данни:Площадката на новото депо покрива 221 ха с приблизителна височина от 15 м, с общ капацитет 516.000 тона отпадъци и 20 години ефективен експлоатационен живот. Съгласно разработеното инвестиционно проучване до края на 20 годишния период на експлоатация към 2032 год. се очаква депонираните отпадъци да достигнат стойност 490 654 тона. За правилното функциониране на депото и постигане на целите и индикаторите за управление на отпадъците в Регион Видин по преработване на отпадъците ще бъдат инсталирани: (i) съоръжение за оползотовряване на строителни отпадъци; (ii)инсталация за компостиране.Няма да се използва претоварна станция, временно съхраняване на отпадъците и сепарираща инсталация. Събирането на битови отпадъци и отпадъци от опаковки ще се извършва чрез контейнери, разположени на тротоара, собствени/отделни кофи или контейнери тип Бобър. Капацитетът за третиране на отпадъци ще бъде развит на местно ниво и то за биоразградими отпадъци, включително домашно и малотонажно компостиране. След изграждането на новото депо съществуващите сметища в региона ще бъдат закрити и рекултивирани. Търсенето на услуги по управление на отпадъците в регион Видин е оценено въз основа на следните променливи:

съществуващото към момента население и очакван ръст на населението до 2032 г.;





5






съществуващото в момента количество образувани отпадъци на глава от населението и очаквани промени до 2032 г.;

съществуващ към момента състав на отпадъците и очаквани промени в рамките на времевия хоризонт на проекта 2013 – 2032 г.;

Населението на регион Видин е основният източник на генериране на отпадъци. В допълнението към прединвестиционното проучване (ДПИП) е актулизирана прогнозата за генериране на отпадъци от населението в градовете и селата на региона.За 2008 г. е отчетено събрано количество отпадъци в обем от 33 989 тона. При изграждане на прогнозата за търсене е прието генериран отпадък на жител годишно 308 кг., от които за градско население нормата е 359 кг/жител, а за селското 256 кг/жител.

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

ТЕХНИЧЕСКО ОПИСАНИЕ





5






Депото е проектирано с две клетки, стопански двор с инфраструктура, като помещения за персонала и обслужващи сгради, исталация за измиване, кантар и др. са също част от изготвения идеен проект. Инсталацията за изгаряне на биогаз и съоръжението за пречистване на инфилтрата допълват необходимите съоръжения, взети предвид в идейния проект.

1. Обем на запълване, плътност и ефективен експлоатационен живот

Количествата на отпадъците, които ще се депонират са:

Таблица 3 Остатъчни отпадъци, които да бъдат депонирани

ГодинаОбразувани

отпадъци тон

Натрупани отпадъци

тонГодина

Образувани отпадъци

тон

Натрупани отпадъци

тон2009 32 172 32 172 2019 25 070 323 3032010 32 514 64 686 2020 24 092 347 3952011 32 411 97 097 2021 23 369 370 7642012 31 603 128 700 2022 22 724 393 4882013 30 415 159 115 2023 21 911 415 3992014 29 673 188 787 2024 21 308 436 7062015 28 361 217 149 2025 20 667 457 3732016 27 740 244 889 2026 19 977 477 3502017 27 198 272 087 2027 19 374 496 7252018 26 147 298 233 2028 18 840 515 565

Очакваният състав на отпадъците е посочен във Фигура 1 и Таблица 2:

Фигура 4 Очакван състав на отпадъците





5






Таблица 4 Състав на отпадъците за депониране

Настоящ Среден 2009-2026

Фракции отпадък % %Органичен отпадък 33,24 28,60

Хартия и картон 9,60 9,38Пластмаси 8,30 6,28

Стъкло 7,95 2,57Метали 2,60 0,79Текстил 3,62 3,20Инертни 30,04 26,95

Други фракции 4,64 22,23100,00 100,00

Независимо от началното увеличение на органиката и предвид факта, че фракция “други” е съставена основно от остатъчен отпадък от дейностите по сортиране на различни фракции отпадъци, събирани смесено, може да предположим, че съставът на остатъчния отпадък, който ще се депонира, на практика е еднакъв през разглеждания период от време, както и за целите на настоящите оценки (плътност и биологично разлагане на депонираните отпадъци).





6






За твърдите битови отпадъци със сходен състав спрямо разглежданите е приета начална плътност от около 0.80 mg/m3 след катркотрайно слягане поради механично притискане. Това обичайно се постига при използване на компактор и съответните експлоатационни процедури.След насипване се получава дългосрочно слягане на депата посредством различни механизми:

- Биоразграждане;

- Компресиране от физическо приплъзване;

- Физическо-химично разлагане;

- Взаимодействие;

- Втвърдяване.

Два механизма за дългосрочно слягане (биоразграждане и компресиране от физическо приплъзване) са от първостепенна важност в депата. Слягането поради биоразграждане е резултат от биологични процеси, превръщащо целулозата и водата от отпадъците основно в метан и въглероден диоксид, които впоследствие напускат депото. Това превръщане на твърди вещества в газ, води до вертикално движение надолу (слягане). Известно дългосрочно физическо слягане може също да се получи в депото, като вторичен ефект от биоразграждането. Този механизъм за слягане е свързан с еластична деформация на структурата на оставащия инертен материал след биоразграждане. Този елемент от слягането е наречен компресиране от физическо приплъзване и стойността му е изчислена на 2 % от дебелината на запълване за дълъг времеви цикъл, въз основа на проучванията на слягането на депата, проведени от Watts and Charles (1990).Сравнение на сляганията поради горните два механизма показват, че бъдещото слягане на депото поради биоразграждане ще бъде 70-75 % от общото бъдещо слягане.Като последствие, за пресмятане на общия необходим нетен обем на запълване на депото, практичеси метод, основан на слягането поради биоразлагане е използван съгласно следното уравнение:

FRT STOS където:ST = определени бъдещи слягания, поради биоразлагане O = десетичният еквивалент на процента от разградимата органика като тегло по време на насипването TR = дебелина на отпадъците

SF = фактор на слягане = Ta

a1

a1 = бъдещо образуване на газ (по време T от затваряне на депото)aT = общо образуване на газ





6






тук можем да допуснем, че:O = 0,30TR = 12 ma1 = 8,432E+04 Mg (виж приложение 1 Определяне на образуването на газ)aT = 2,191E+05 Mg

SF = Ta

a1 = 0,3848

имайки:ST = 0,3 * 12 * 0,3848 = 1,3853 m ≈ 12%Следователно необходимият нетен обем на запълване за периода 2010-2028 е определен на:515.565 Mg ÷ 0,8 Mg/m3 * (100 – 12)% = 567.122 m3Зa получаване на общия обем на депото, почвата за ежедневно запръстяване следва също да се вземе предвид, като количеството може да бъде изчислено като 20 % от нетния обем на запълване:567.122 m3 * 1,2 = 680.546 m3съответстващ на ефективен експлоатационен период от 20 години между 2009 и 2028, съгласно с пресметнатото генериране на отпадъци в сценарий 2 за управление на отпадъците..

ПЛЪТНОСТ НА ОТПАДЪЦИТЕ (КАТО ЕДИНИЧНО ТЕГЛО) Единичното тегло на твърдите отпадъци е основно за определяне на статичното и сеизмично поведение на депото (деформация и стабилност). Независимо от това, за него е налична относително малко информация.В допълнение към високата вариативност в състава на отпадъците, процесите на разграждане, протичащи в депата, качеството и количеството на материала за запръстяване, основно почва, стратегиите за управление на инфилтрата и биогаза определят специфични условия за всяко депо в даден момент.Типичният състав на отпадъка, съгласно показаното в Таблица 4.3., води до по-малко средно единично тегло от 3,8 kN/m3, но по-тежкият състав дава 16,3 kN/m3 единично тегло. Подчертавайки, че това са единичните тегла на отделни частици, а не тези на агрегата и вземайки предвид порьозността и влагосъдържанието, стойности между 7 и 14 kN/m3 се получават в резултат от различния състав и влагосъдържание на депонирания отпадък.

Таблица 5 Типичен състав на депонираните отпадъци и единично тегло (Van Impe, 2006)

Фракция на отпадъка % в тегло Сухо единично тегло Влажно единично





6






(kN/m3) тегло(kN/m3)

храна 5 42 1,0 1,0зеленчуци 4 20 0,3 0,6хартия 20 55 0,4 1,2пластмаси 2 15 1,1 1,1текстил 0 4 0,3 0,6дърво 0,4 15 0,45 1,0метали 6 15 6,0 6,0стъкло 2 15 2,9 2,9инертни 0 15 1,8 2,0

Наличните данни за единчното тегло на ТБО показват стойност от 8 до 10 kN/m3, често използвана в практиката за относително сухи депа може да подцени единчното тегло, особено в дълбочина в депото. Допълнително, наличните данни показват, че едичното тегло на влажни и разградени отапдъци от депа с рециркулация на инфилтрата и биореакторни депа е значително по-голямо от единичното тегло на отпадъка от относително сухи депа. Единичните тегловни стойности за влажни и разградени ТБО са често по-големи от 15 kN/m3 и понякога надхвърлят 20 kN/m3.

2. Стопански двор и обслужващи сгради

БАРИЕРА Контролът на входния и вътрешния трафик на площадката е решаващ за реда при работа. Входът на депото ще бъде контролиран от приемащия персонал в приеното време и ще бъде затворен през останалото време за предотвратяване на нерегламентирано насипване на отпадъци.Входният контрол и контролът на трафика са необохдими за:

- предотвратяване на нерегламентиран достъп;- насочване на превозните средства към съответната дейност;- минимизиране на инцидентите;- контролирано разтоварване.

За целта е предвидена електричека бариера, както и регулиране на влизащите самосвали, позволяващо редовно обработване на депото, избягвайки надхвърлянето на работните часове капацитет.

Фигура 2 Схема на електрическа бариера





6






ВЕЗНА За пестене на време и максимално увеличаване на приозводителността на приемащия персонал, както и за осигуряване на по-точно отчитане на влизащите отпадъци, ще бъде инсталирана електронна везна с дистанционно наблюдение и контрол на измерващото устройство.За целта на настоящия проект са избрани следните характеристки:

▪ Капацитет за измерване: 60 Mg

▪ Размер на платформата: 18 m x 3 m

▪ Шахтово или повърхностно разположена инсталация

▪ Сплетено въже от неръждаема стомана, устойчиво на гризачи

▪ Електронен терминал с принтер и сериен порт

Серийният порт на електронното устройство на везната ще бъде свързан с персонален компютър, снабден със специализиран софтуер.

3. Описание на клетките и цялостен баланс на площите

Изграждането на клетките за ТБО се осъществява, чрез изкопаване и ограждане.Изкопните и оградните диги следва да бъдат с максимален ноклон от 1:3 (височина:ширина), като изграждането на клетката се осъществява с преоформяне и приобщаване на естествените склонове на изток и запад от площадката на депото и чрез затваряне на южната страна с оградна дига.





6






Дъното на всяка работна зона да бъде оформена с подходящ наклон за осигуряване дренирането на пропуснатата вода и инфилтрата. Дъното на клетка 1 трябва да има среден общ наклон в югоизточна посока от около 2%. Двете клетки да бъдат рзделени посредством временен път за достъп, разположен върху 5 м висока дига и с наклон на откоса от 1:2 (височина:ширина). Южната дъга, която затваря от юг клетка 2 е висока около 2,5 метра с наклон на откоса 1:2 (височина:ширина). Горната част на тази дъга е широка 3,5 метра и може да се използва като път. Запълването на клетките ще се извършва по поетапен план за запълване (описан в точка 4.6 “поетапен план план за запълване”). След запълване на клетките, горните изолиращи слоеве трябва да бъдат оформени с подходящи наклони, позволяващи отвеждането на дъждовните води. Наклонът на запечатващите слоеве трябва да бъде на-малко 5% и ще има максимална стръмност от 1:3.Страничните наклони на двете кетки на изток и запад са разделени на части от временни пътища (три на източната и две на западната страна). Отделните части няма да са по-високи от 12 метра.

Фигура 3 Схематичен профил на депото (Север-Юг)

Фигура 4 Схематичен профил на депото (Изток-Запад)

Основните топографски особености са:Клетка 1:

- Минимална кота на дъното.................................51,8 m

- Максимална кота на дъното...............................56,6 m

- Максимална кота на склоновете........................90,8 m

- Максимална височина на склоновете................33,8 m (разделена на три части)

- Максимален наклон на склоновете....................1:3





6






- Максимална кота на отпадъчното тяло.............91 m

Клетка 2:

- Минимална кота на дъното ................................55 m

- Максимална кота на дъното ..............................60,8 m

- Максимална кота на склоновете .......................91 m

- Максимална височина на склоновете................31 m (разделена на три части)

- Максимален наклон на склоновете....................1:3

- Максимална кота на отпадъчното тяло.............91,4 m

Балансът на дейностите със земни маси е:

Клетка 1:

- Изкопаване...........................................................51.150 m3

- Ограждане............................................................21.660 m3

- Натрупване на глина за горен изолиращ екран 15.670 m3

- Почва за повърхностно покриване.....................55.220 m3

Клетка 2:

- Изкопаване...........................................................65.390 m3

- Ограждане............................................................1.810 m3

- Натрупване на глина за горен изолиращ екран 11.290 m3

- Почва за повърхностно покриване.....................37.630 m3

Дейностите по оформяне на клетките ще позволят получаването на следните налични обеми (нетни

обеми на запълване):

- Клетка 1................................................................552.000 m3

- Клетка 2................................................................368.000 m3

- Общ обем на депото .....................................920.000 m3





6






Долна изолационна система

На площадката е налична естествена геоложка основа, отговаряща на изискванията на Наредба № 8 на Министерство на околната среда и водите, така че не се налага поставянето на изкуствена геоложка основа. По тази причина долната изолационна система, използвана за дъното и склоновете на клетките, следва да се състои от (от долу нагоре):

- Естествена геоложка основа: K=1,0 x 10-9 m/s; thickness ≥ 1m

- ПЕВН изолационна геомембрана: 2mm

- Геотекстил

- Дренажна система: дебелина 0,5m

В случай, че естествената геоложка основа не отговаря на горепосочените изисквания, тя може да бъде укрепена по други начини, осигурявайки равностойна защита, в този случай изкуствено изградената геоложка основа не трябва да бъде с дебелина под 0,5м.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРОЕКТПрофила на дъното трябва да се проектира, отчитайки необходимостта от изкопаване и отстраняване на наносният почвен слой от дъното и склоновете. ПЕВН фолиото трябва да се постави върху стабилна геоложка повърхност, подравнена и загладена с валяк. Евентуалните нестабилни части от склоновете, каквито са налични в западния фланг на района, трябва да се отстранят и построят отново с уплътнена глина, достигаща необходимия коефициент на пропускливост и осигуряваща стабилността на склона.

Съгласно Договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Околна среда 2007-2013", съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на ЕО за проект № DIR-5102117-1-12 Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Видин", проектирането на клетка 2 е включено в предмета на настоящата обществена поръчка, а изграждането й не е включено в предмета на настоящата обществена поръчка.

4. Система за отвеждане на инфилтрата

Прогноза за образуване на инфилтрат

Пълният воден баланс на депото зависи от множество фактори, като следва да се отчете влиянието на следните входящи и изходящи потоци:Входящи: валежи, повърхностни течащи води от съседните площи, инфилтриране на подпочвени води, рециркулация на инфилтрата, образуване на вода при биохимичните процеси.





6






Изходящи: изпарение, изтичане на инфилтрат, вариации на влажността на входящите отпадъци, отток, свързване на вода при биохимичните процеси, организирано отвеждане на инфилтрата.Въпреки различните потоци на водния баланс, се счита, че валежите са основният фактор и по тях може да се направи груба преценка за типичното количество инфилтрат в депата.Отчитайки характеристиките на регионалното депо, можем да сметнем, че 20% от общите валежи върху повърхността на депото с временно покритие и 100% оттези върху култивационната площ попадат в инфилтрата.На основание на годишното количество депонирани отпадъци и поетапния план за запълване се предполага обща площ от 4400 m2 годишно, култивационна площ от 2000 m2, заедно с годишни валежи, възлизащи на 583 mm.Дъждовните води, които не падат директно върху площта, покрита с отпадъци, следва да се събират преди да са замърсени при евентуален последващ контакт с отпадъците. За тази цел проектът предвижда временни шахти за дъждовни водина края на всеки колектор за инфилтрат за отвеждане на дъждовните води от участъците от депото, които не са заети с отпадъци, към поставените отдолу тръби за дъждовна вода.Инфилтрата се отвежда извън депото гравитачно, за осигуряване на минимално задържане на инфилтрат в дъното на депото. Кладенец за инфилтрат, опрян на източния склон на клетка 1 също е предвиден, за осигуряване извеждането на инфилтрата, включително в аварийни ситуации или дейности по поддръжка на хоризонталните тръби за отвеждане на инфилтрат.Типичните концентрации на различни замърсители в инфилтрата, са представени в таблица 5, за да се направи оценка на предполагаемото качество на инфилтрата.

Таблица 4. Оценка на образуваното количество инфилтрат

Година Образуван инфилтрат m3

Година Образуван инфилтрат m3

2009 1436 2019 65662010 1949 2020 70792011 2462 2021 75922012 2975 2022 81052013 3488 2023 86182014 4001 2024 91312015 4514 2025 96442016 5027 2026 101582017 5540 2027 106712018 6053 2028 11184





6






Таблица6 Типични данни за състава на инфилтрата (H.J. Ehrig, 1989)

Третиране на инфилтрата

Техниките за третиране основно са:

- химично-физично третиране;

- физично третиране като филтруване и обратна осмоза;

- термично третиране (изпарение).

Химично-физичните методи се ползват рядко при третиране in-situ, освен ако няма директна връзка с близка ПСОВ. Причина за това са високите инвестиционни и експлоатационни разходи и нуждата от площи, които обикновено не са налични в рамките на депата, заедно с ниската ефективност на пречистване, която не може без допълнително биологично третиране да осигури постигане на нормите за заустване в природен водоем. Другите методи имат за основна цел да концентрират замърсителите в по-малък обем, чрез отделяне на определен процент вода и изпускането й в природен водоем или във въздуха като пара.И в двата случая концентрираният инфилтрат ще съответства на около 30-50% от първоначалния обем и той следва също да бъде третиран или, в съответствие с националното законодателство, да бъде рециркулиран в тялото на депото.





6






В случай на термично третиране, високата енергоемкост и високите инвестиционни и експлоатационни разходи ще доведат до още по-лош резултат от икономическа гледна точка в сравнение с обратната осмоза.Този вид пречиствателна станция за инфилтрат се използва в случайте, когато другите възможности са неприемливи или са много скъпи, поради местните условия и налични големи количества биогаз.В случая на депо Видин, пречиствателна станция за физчно третиране се счита за най-добър вариант, поради близостта на подходящ естествен воден обект (Дунав). Независимо от малките дневни количества инфилтрат, които са първоначално предвидени от новото депо, настоящият идеен проект предвижда изграждането на пречиствателно съоръжение с по-висок капацитет на пречистване (15000 m3/година). Тази възможност е оценена, като най-добра, предвиждаща пречистването в същото съоръжение също на инфилтрата, образуван от рекултивираното старо депо, чиято тенденция в образуването ще следва крива, противоположна спрямо тази на новото депо, т.е. големи количества през първите години, намалявайки във времето.В рамките на различните възможни варианти за пречистване и технологиите, резултатите доказват, че обратната осмоза емного ефективен инструмент за пречистване на инфилтрата от депо, ако всички проектни критерии и изисквания, специфични за инфилтрата са взети предвид и се използва адаптирана модулна система.

Таблица 7 Ефективност на система за двустепенна осмоза за пречистване на инфилтрата от депото в Wijster (Холандия)1

Показател Необработен инфилтрат

След втора степен на двустепенната осмоза

Ефективност на системата (%)

БПК (mg/L) 60 2 93,7ХПК (mg/L) 1600 8 99,5Азот (mg/L) 480 10 97,4Хлориди (mg/L) 2250 45 97,9pH 8,2 5,6 -Капацитет (m3/час) 35 27 -

Много промишлени системи са достъпни на пазара и са изпробвани на европейски депа с добри резултати. Различните технологии и различния брой и вид на етапите на пречистване се прилагат съобразно конкретните характеристики на пречиствания инфилтрат.Остатъка от различните етапи най-общо се връща в предходни етапи, връща се в депото (остатък от първи етап) или в някои случаи термично се третира (изсушава) и транспортира до специализирано депо.

1 Treatment of Landfill Leachate, M. Bodzek, J. Surmacz-Gorska, and Y.-T. Hung, in “Hazardous industrial waste treatment”, L.K.Wang et al. (2006)





7






В таблица 7 са разгледани консумацията на енергия и експлоатационните разходи на пречиствателна станция с двустепенна обратна осмоза и аерация, като първи вариант.

Таблица 8 Експлоатационни данни за пречиствателна станция с двустепенна обратна осмоза

Цена на електроенергията €/Kwh 0,11

Капацитет m3/ден 50

Дни в годината бр.° 300

Годишен капацитет m3/година 15.000

Консумация на енергия

Ултрафилтрация Kw 39

Осмоза Kw 33

Аерация Kw 25

Общо инсталирана консумация Kw 97

Експлоатационни разходи Евро/година Евро/m3

Енергия 53.500 3,6

Реагенти 25.800 1,7

РЕзервни части 12.500 0,8

Общо 91.800 6,1

ПРЕПОРЪКИ ЗА ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРОЕКТТехническия проект трябва да оцени въздействието върху околната среда от различните варианти за управление на остатъка (концентрата): рециркулация в депото, третиране на място или предаване на външна фирма за третиране.По-точна оценка на генерирането на инфилтрат, както от новото, така и от старото депо следва да бъде извършена, с цел уточняване капацитета на пречиствателната станция.На тази основа, подробния проект трябва да определи най-добрата технология, предвид:

- очаквано качество и количество на инфилтрата коойто ще се третира, отчитайки пречистването на инфилтрата от рекултивираното депо;

- управлението на остатъка от различните етапи на третиране.





7






Проектиране на система за отвеждане на инфилтрата

Системата за отвеждане на инфилтрата е съставена от мрежа от хоризонтални дренажни и събирателни тръби, довеждащи инфилтрата до събирателен кладенец, разположен в най-ниската точка на клетка 1 и допрян до нейния източен склон. От събирателния кладенец, инфилтрата се довежда до специализираната пречиствателна станция, разположена до стопанския двор. Котата на станцията е 41 м над морското равнище, докато на най-ниската част на събирателния кладенец е съответно 51,6, така че инфилтрата може да бъде отвеждан до станциятабез да се налага изпомпването му. Въпреки всичко е предвидено изграждането на малка помпена станция в близост до пречиствателната станция, с цел гарантиране нормалната работа на пречиствателното съоръжение.Хоризонталната събирателна мрежа е изградена от два вида ПЕВП тръби: OD125 перфорирани тръби за събиране на инфилтрата и тръби OD200 за пренос на инфилтрата. Тези тръби са поставени върху предпазна геомембрана, положени върху дренажния слой. Дренажният слой е дебел 0.5м и се състои от промит чакъл с гранулометричен състав от 16 до 32 мм. Дренажните разклонения са разположени на всеки 20-30м. Разположението и посоката на дренажните тръби са предвидени по начин, осигуряващ оптимален капацитет на събиране, при максимално отделяне на дъждовните води, попадащи върху участъците на клетките, които не са използвани. Поради това, че формата на дъното на депото не позволява естественото оттичане на дъждовната вода са предвидени следните решения:

- подробния анализ на валежите показва, че максималното количества дъждовни води които трябва да се отвеждат са около 6,5m3/s. Естествената земна форма предпоставя издигането на дъждовните води на 11 м за достигане на безопасна точка на заустване. Тази хипотеза предполага значителни разходи за изпомпване.

- предвидено е друго решение. То се състои в събиране на дъждовната вода в ниска точка, разположена южно от депото и нейното отвеждане в река ДУнав посредством бетонна тръба с яйцевидна форма, висока 1,8 м, която преминава под основата на депото. Извън тялото на депото, където котите позволяват преминаване по земната повурърхност, яйцевидната тръба може да се замени с квадратен отворен канал, широк 1,5 м и висок 1м. С цел поддържане наклона на каналав правилните граници, които се отразяват на ниската скорост на оттичане са необходими един или два ревизионни бента. Дъждовните води ще се заустват в Дунав. За целта е необходимо пресичането на път.

- с цел събиране на водата в предвижданата всмукателна тръба и за недопускане достигането й до депото е предвидена глинена дига, разположена южно от клетка 2. Тя ще бъде висока 2,5 м и ще играе ролята на преграда за дъждовната вода, събрана от територията раположена южно от депото. Допълнително, двете клетки на депото ще бъдат разделени от друга дига, висока около 5 м, което ще позволи отделяне на водите падащи върху клетка 1 от тези, които падат върху клетка 2





7






- дъждовните води, падащи въдху неизползваните сектори от депото могат да бъдат събрани от систмата за отвеждане на инфилтрата и насочени към колектора за дъждовна вода. Това може да се постигне, чрез байпасни събирателни басейни, свързващи тръбите за събирне на инфилтрат с колекторите за дъждовни води. Байпасите трябва да бъдат затворени при започавне експлоатацията на съответните сектори. Това ще доведе до значително намаляване на формирането на инфилтрат.

Предвидена е система за събиране на повърхностните води, която ще бъде описана по-долу.Подробностите, размерите и наклона на системата за отвеждане на инфилтрата са показани на приложените схеми. Следващата фигура показва начина на полагане на тръбите и чертеж на свръзката между инфилтрата и тръбата за събиране на дъждовна вода.

Фигура 5 Схема на система за отвеждане на инфилтрата





Полагане на дренажната система

1 Битови отпадъци променлива

2 Дренажен слой 0,5m

3 Геотекстил -

4 ПЕВН изолационна мембрана2mm

5 Геоложка основа >1m

6 Тръба за отвеждане на инфилтрата

OD 125

7

1

2

3

4

56

DRAINAGE SYSTEM LAYING MODEscale 1:20

3% 3%






Оценка на образуването на инфилтрат е проведена с цел правилното проектиране на системата за събиране, отвеждане и съхранение на инфилтрата.

4. Система за събиране на биогаз

Сметищният газ (биогаз) е продукт на разлагането на биоразградимите отпадъци (всяка органична материя, която може да бъде разградена от микроорганизми, като хартия, дървесина, хранителни продукти) и типично съдържа метан (64%) и въглероден диоксид (34%), както и набор от други компоненти. Съотношението на тези компоненти зависи от специфичната фаза на разлагане, протичаща в дадения момент. Активността на образуване и качеството на биогаза, зависи от редица фактори:

- Темп на влагане на отпадъци;- Околно pH;- Околна температура; - Плътност на отпадъците (плътно или отпуснато пакетирани);





7






- Специфична стратегия/ стратегия за управление на площадкат.Налягането на газа също се влияе от много фактори:

- Степен на образуване на биогаз: По-висока степен на образуване на биогаз води до увеличение на налягането в депото.

- Пропускливост на слоевете с отпадъци и/или геолжки тип (скален тип): По-пропусклив тип отпадък и/или скала ще доведе до ниски налягания, като те ще позволят на биогаза да мигрира по-далече отколкото по-непропускливите видове.

- Промени в нивата на инфилтрата: Увеличение в нивата на инфилтрата води до намаляване на обема, респ. налягането в депото нараства.Биогазът представлява потенциална опасност, което води до изискване в Европейското законодателство за провеждане на коректни процедури за мониторинг. Възможните локални ефекти варират от пожар или експлозия до токсичност, задушаване и унищожаване на растителността. Един от проблемите възниква от факта, че биогазът не е стационарно раположен. В зависимост от околните нива на плътност, биогазът може да се придвижва странично (по слабите места в отпадъците), вертикално (около газовите/ инфилтратни кладенци) и също през зоните на контакт, където депонираните отпадъци граничат с околните скали.Биогазът може също да напусне площадката посредством:

- Дефекти, пукнатинити и кухини в ограждащите скали;- Антропогенни конструкции, като канализация, минни шахти и тръбни/ кабелни трасета;- Разтваряне в инфилтрата или подземните води;- Отделяне от разлагането на инфилтрата, като по този начин се отделя на разстояние от

площадката.Както вече беше споменато, биогазът е потенциално опасен в локален мащаб, поради което следва да бъде извършван съответен мониторинг. Съществуват обаче и по-мащабни въздействия в резултат от биогаза. Основателно безпокойство за състоянието на околната среда се поражда от факта, че биогазът е съставен основно от парникови газове. Метанът има потенциал за глобално затопляне 31 пъти по-голям от въглеродния диоксид за 100 годишен времеви хоризонт и предвид схващането, че депата допринасят за приблизително 30% от антропогенните емисии на метан в ЕС, биогазът е значителен фактор по отношение на вредата за околната среда. В допълнение, компонентите с минимално съдържание (следи) съдържащи се в депата, могат да предизвикат други локални и глобални ефекти върху околната среда като неприятни миризми, намаляване на озоновия слой и образуване на приземен озон.Поради това е важно стратегиите за управление на депата да контролират образуването и изпускането на биогаз. За проектирането на подходяща система за управление на газа, предвид горните аспекти, е от решаващо значение да се предскажат, на база на налични данни (най-общо качество и количество на очакваните отпадъчни потоци), общото количество образуван биогаз и степента на обрауване.





7






Прогноза за образуване на биогаз

Няколко математически модела са разработени за тази цел от 70-те години насам, систематизиращи експериметални данни въз основа на заключения и осигуряващи прости и достоверни инстументи за проектиране на депа.Моделът за прогнозиране, избран за целите на настоящия концептуален проект е LandGEM (ver.3.02), разработен от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, който е основан на уравнение от първа степен за оценяване на емисиите от разлагане на депонираните отпадъци в депа за ТБО.

n

i j

ktioCH

ijeM

kLQ1

1

1,0 104

където:QCH4 = годшно образуване на метан в годината на пресмятане (m3/год.)i = 1-годишно нарастванеn = (година на пресмятане) – (начална година на приемане на отпадъци)j = 0,1- годишно нарастванеk = степен на образуване на метан (годишно-1)Lo = потенциален капацитет за образуване на метан (m3/Mg)Mi = маса на приет отпадък през i-та година (Mg)tij = възраст на j-та секция от отпадъчна маса Mi приета през i-та година (десетични години, напр. 3,2 години)Използвани са следните входни данни:Година на отваряне на депото 2009Година на затваряне на депото 2028Годишно влаган отпадък вж. Таблица 4.1Степен на образуване на метан, k 0,050 годишно-1

Потенциален капацитет за образуване на метан, Lo 170 m3/MgСъдържание на метан 50% по обемСледващите фигури представят прогнозната степен на образуване на биогаз:





7






Фигура 6 Оценка на образуването на биогаз





7










7






Система за събиране и обработка на биогаз

Напълно проектирана система за управление на газа общо се състои от следните елементи:- Газови кладенци и извеждаща система;- Тръбопроводи за пренос на биогаза;- Помпена станция и факел;- Система за оползотворяване на енергията.

5. Газови кладенциИма широка вариантност в проектите за газоотвеждащи системи и най-вече в подробния проект за газови кладенци и практическите въпроси по изграждане и експлоатация.По същество обаче целите на всяка отвеждаща система са еднакви – да изтегли максимален обем газ с минимално засмукване по икономически най-изгоден начин.Проектът за предлаганата газоотвеждаща система е основан на литературни данни по въпроса, както и на личния опит на експертите при отчитане на особеностите на регионалното депо.Вид и особености на кладенцитеВисока степен на образуване на биогаз се предвижда от първите години на депониране. Поради тази причина и в съответствие с българската Наредба №8 за депата, изграждането на стандартни





7






вертикални кладенци от основата по време на депонирането на отпадъци е избрано като най-добра налична техника.Този вид кладенци, както е описано по-долу, позволяват да се:

- извлича биогаз от началото на неговото образуване, намалявайки неконтролираните емисии;- намаляват отрицателните ефекти от слягането на отпадъците, поради високата гъвкавост на

системата, която може да понесе значителни деформации без значителни зауби на нейната ефективност;

- намалят концентрираните товари върху дънния слой на депото в сравнение с други по-негъвкаво изградени системи (напр. подпорни кладенци)

- изгражда газовите кладенци по време на експлоатацията на депото, по лесен начин от операторите на депото.





8






Фигура 7 Схема на стандартен вертикален кладенец

Разпределение на кладенците

Проектното разпределение на газовите кладенци зависи от няколко фактора, повлияни, както от характеристиките на отпдъците (напр. пропускливост, хомогенност), така и от вида на кладенците (основно обвивка на кладенеца и диаметър на отвора). Вида, конструкцията, експлоатационното управление, състава на отпадъка, геометрията на депото, дълбочината на отделните клетки, съпътстващото и допълнителното влагосъдържание, първоначална плътност на компактиране на депото и плътност и дебелина на междинните и окончателният покриващ слой, например, създават уникален обект с набор от определени условия, които ще определят предварително ефективността на газоизтеглящата система.





8






Поради доказаната сложност, адекватен математически модел на вътрешните дейности по отвеждане на газа не е разработен. Още повече, че при проектирането на газоотвеждаща система, значителните неопределености спрямо реалните депа и отпадъци трябва да се вземат предвид.Българската Наредба №8 изисква (Приложение 2, 5.4) вертикалните кладенци “да бъдат на разстояние от 50-100 м един от друг ”.Разстояние от 50 м отговаря на 25 м радиус на въздействие на всеки индивидуален кладенец, чиято така определена зона на въздействие в приблозително 2.000 м2, по същия начин 100 м разстояние между кладенците отговаря на площ на въздействие от приблизително 8.000 м2.По този начин цялата площ на регионалното депо е приблизително 90.000 м2, общият брой на газовите кладенци варира от минимум 10 до максимум 50.

Фигура 8 Фази на изграждане на газови кладенци





8










8






Въз основа на практическия опит и техническата литература по въпроса и във връзка с прогнозните характеристики на отпадъците и предложения проект на регионално депо, следните параметри и конструкция са оценени като подходящи за адекватна ефективност на газоотвеждащата система, въз основа на гореописаната конструкция на кладенците:

- ефективност на отвеждане от един кладенец (дебит) 1,0÷3,0 m3/hr x mmH2O (засмукване от главата на кладенеца)

- радиално въздействие на един кладенец 25÷30 m

- общ изчислен брой на кладенците nr. 43

- производителност на един кладенец 40÷50 m3/hr максимален дебит

Фигура 9 Схематичен план на системата за управление на биогаз

ТРЪБИ ЗА ПРЕНОС НА БИОГАЗ Дължината на тръбната мрежа на депото трябва да се минимизира за намаляване на отрицателните ефекти от слягането. По тази причина, различните линии са свързани с периферна събирателна





8






линия с нарастващ диаметър, която е разположена по външните граници на депото. Преди влизането в периферната събирателна линия, колекторите на единичните кладенци са свързани с тръбни колектори, снабдени с контролна и регулираща система за всеки отделен кладенец (Фигура 10).





8






Фигура 10 Тръбен колектор за биогаз

Колекторите и транспортните тръби трябва да бъдат интегрирани със сепаратори за кондензат на всяка ниска точка на тръбопровода. Сепараторите за кондензат трябва да бъдат поставени по посока





8

Единичен колекторен кладенец

Към периферния колектор

Клапи за контролиране и регулиране






на движение на биогаза за избягване на турбуленция или трябва да се използват тръби с по-голям диаметър за намаляване на скоростта. За осигуряване оттичането на кондензата трябва да бъде приет наклон по-голям от 5% за тръбите. Кондензатът може да бъде инжектиран в депото или да бъде третиран заедно с инфилтрата.Дори и изчисленията да водят до по-ниски стойности, практическият опит педлага, като по-добра опция да се използва следният най-малък номинален диаметър на тръбите:

- Колектор на единичен кладенец 90 mm- Перифрен колектор 315 mm

Различните мрежи от тръби за биогаз, трябва да бъдат проектирани, при използване на следните скорости на транспортиране:

- v < 5 m/s без сепаратор за кондензат и с различна посока на движение на газа и кондензата;- v < 10 m/s със сепаратор за кондензат.

Загубите от триене могат да бъдат изчислени чрез използване на следните уравнения (Colebrook and White) и предложени стойности:

D

k

Rf e 7,3

51,2log2

1

където

g

u

D

L

hf f

2

2

(коефициент на триене)

и L = дължина на тръбата (m)D = 4A/P хидравличен диаметър (M)A = мокра зона (m2)P = мокър периметър (m)u2/2g = скорост на напора (m)Re = uD/v коефициент на Рейнолдсk = грапавост (mm) (50m за прави тръби от ПЕВН със леки извивки)u = скорост на потокаПЕВН NP6 тръби ще се използват за всички колектори.

ПОМПЕНА СТАНЦИЯ И СЪОРЪЖЕНИЕ ЗА ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА Българската Наредба № 8 за депата изисква (Приложение 2, 5.1) “газовите емисии да бъдат оползотворени или изгорени на факел” и (Приложение 2, 5.5) “в проектите на депата задължително се предвиждат съоръжения за изгаряне на факел или инсталации за оползотворяване на биогаза”.





8






Производството от регионалното депо, предвидено за целите на настоящия концептуален проект (виж по-горе в настоящата глава) предполага оползотворяване на енергията от биогаз като ценно, изгодно и екологосъобразно решениеВъпреки всичко, дори в случай на изграждане на инсталация за оползотворяване на енергията от биогаза, поставянето на факел е също препоръчително.Добро техническо и икономически изгодно решение за инсталациите за оползотворяване на енергията в общия случай е поставянето на модулни устройства, удвояващи капацитета за оползотворяване с нарастване на отделянето на биогаз във времето.Това решение позволява да се степенуват инвестиционните разходи и да се намалят спадовете на производство на енергия, поради дейности по поддръжка или аварии, постигайки високи нива на производство.Съоръжението за изгаряне на биогаз (най-често високотемпературен факел) е необходимо за изгаряне на излишъка от биогаз, както и цялото количество газ при авария на системата за оползотворяване на енергия или дейности по поддръжка, запазвайки извличането от депото постоянно и съответстващо на реалната скорост на образуване, получена от отпадъчното тяло.Всъщност скоростта на отделяне на биогаз от депото е изключително променлива, поради различните ефекти от различните фактори, поради което дебита на биогаза може да има широки промени в количеството и качеството през деня, сезонно и в зависимост от времето (основно атмосферно налягане).За разлика от устройствата за оползотворяване, за които обхвата на промени в качеството и количеството на газа е малък и точно определен, факлите за биогаз позволяват висока ефективност на извличане и изгаряне при широк диапазон от условия.За целите на настоящия концептуален проект е предвидено изграждането на подходящ факел за биогаз от началото на експлоатация на депото (в рамките на първата работна година). Система за оползотворяване на енергията, силно препоръчителна след третата работна година, не е включена, т.к. нейните инвестиционни и експлоатационни разходи са балансирани от приходи от продажби на енергия.

Фигура 11 Пример за инсталация за изпомпване и изгаряне на факел на биогаза





8






Факлите и помпените станции за биогаз, изпълняващи европейските (и българските) технически изисквания са съоръжения изработвани от няколко производители (Фигура 11).В зависимост от предвидената скорост на отделяне на биогаз и приемайки ефективност на системата за събиране от 85%, следните данни за факела са определени:

Дебит на газа 40 - 500 Nm³/hКонценрация на метан 30 - 50 vol. % Температура на изгаряне 1'000 - 1'200 °CВремепрестой > 0.3 sСтепен на намаляване 1:5 Първоначално налягане на газа 80 - 100 mbar

Фигура 12 Схема на инсталация за изпомпване и изгаряне на факел





8






Емисии

Въз основа на предвиденото отделяне на биогаз, са изчислени неорганизираните (без изгаряне на биогаз на факел) и организираните (остатъчни свободни емисии+емисии от изгаряне на факел) от регионалното депо.Метан (CH4) и въглероден диоксид (CO2) са основна съставна част на биогаза, който също съдържа и малки количества неметанови органични вещества.В биогаза са открити повече от 100 различни вещества, повече от които са органични. Видът и концентрацията на тези следи от вещества зависи от състава на отпадъците. Те могат да се променят поради химични и биологични процеси, протичащи във вътрешността на депото.В зависимост от тяхното образуване, два вида следи от вещества могат да бъдат получени:

- Следи от вещества, образувани при анаеробното разлагане в депото (основно кислородни съединения, серни съединения и въглеводороди);

- Следи от вещества, образувани от хората и депонирани заедно с отпадъците (основно ароматни въглеводороди и хлорирани въглеводороди).





9






Други емисии свързани с депата за ТБО включват продукти на горене от съоръжението за контрол и оползотвотяване на биогаза. Те включват въглероден оксид (CO), азотни оксиди (NOx), серен диоксид (SO2), хлороводород (HCl), прах (PM) и други продукти на горене.Очакваните емисии от регионалното депо тук са изчислени на база на предвиденото отделяне на биогаз, при използване на AP-42 Сборник от емисионни фактори за замърсители във въздуха на EPA, във връзка със следните компоненти:

- CH4 от неорганизирани емисии- CO2 от неорганизирани емисии- НМВВ неметанови въглеводороди от организирани и неоранизирани емисии- CO от организирани емисии- PM от организирани емисии- NOx от организирани емисии- PM от организирани емисии

Направени са следните допускания:- Ефективност на газоотвеждащата система 85% (% биогаз изведен и изгорен на факел)- Контролна ефективност на изгаряне за CH4 100% (% ефективност на изгаряне на CH4)- Степен на отделяне на CH4 50%- Степен на отделяне на CO2 50%- Работа на факела за изгаряне на биогаз 100%

Предвидените емисии от регионалното депо са напълно представени в Приложение 1.

Горен изолационен екран на депо за отпадъциСпоред нормативната уредба за изпълнение на окончателното закриване на депата, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:Закриването, ще бъде осъществено чрез многослойна структура, състояща се от следните елементи, от горе на долу:

1. горен почвен слой с дебелина не по–малко от 1 m. Този пласт трябва да спомогне за развитието на растителните видове и да осигури достатъчна защита от ерозионни процеси. Почвеният слой трябва да осигури и защита на по–долните пластове от влиянието на температурните вариации;

2. дренажен слой с минимална дебелина 0,5 m. Този пласт способства отвеждането на дъждовната вода;

3. геотекстил, предназначен да отдели и предпази отделните слоеве;4. HDPE уплътнение, с дебелина най-малко от 1.5 мм. Представлява преграда за LFG емисии и

предпазва от дъждовните води;5. минерален слой, изграден от уплътнена глина с дебелина над 0,3 m и ниска хидравлична

проводимост;6. газово–дрениращ слой. Неговата дебелина е минимум 0,3 m;





9






7. регулиращ слой. Предназначението му е да коригира полагането на лежащите отгоре елементи. Той се състои от дрениращи материали с варираща дебелина (около 20 cm).

След достигане на окончателната височина на отпадъците, в двете клетки може да започне окончателното запечатване. То се извършва по описаната схема.

Фигура 13 Схема на горно запечатване

Посяването на тревни смески в горния почвен слой, ще се осъществи след съответно подготвяне на почвата, нейното разстилане и култивиране на повърхността и. Тези дейности трябва да се извършват през пролетта. Тревните смески се подбират сред характерни за района видове и такива, подходящи за специфичните климатични условия на областта. Газово-дрениращият слой трябва да се изгради от устойчиви на химично и биологично активни вещества материали.

Горски защитен поясДепото трябва да бъде подсигурено с горски защитен пояс. Той е предназначен за изпълнение на следните цели:

- намаляване на шума; - намаляване на праха и замърсяващите вещества;- подобряване на ландшафта и обогатяване на биоразнообразието;





9






- визуално ограждане на депото. Горският защитен пояс се състои от високостеблени дървесни видове. Той трябва да е разположен успоредно на оградата на депото и да продължава покрай нея от всички страни. Горският защитен пояс е предназначен, да предпазва околната среда от замърсяване с леки частици, носени от вятъра. Ширината на този пояс трябва да бъде около 5,00 m. Дървесните и храстовите видове трябва да са с добри декоративни и защитни качества. Те трябва да са студоустойчиви и устойчиви на замърсяване.

6. Програма за мониторинг

Трябва да се разработи пълна програма за мониторинг на депото. Тя трябва да включва пробовземане на повърхностните води, подпочвените води, качеството на въздуха и сметищните газове, близо до повърхността.Операторът на депото трябва да осъществява одобрена от местните власти програма за мониторинг на депото, описваща честотата на пробовземане, параметрите на мониторинг, аналитичните методи и процедури и прилаганите методики. Програмата за мониторинг на депото се разработва при отчитане на следните указания:Целите на мониторинговата система трябва да са ясно дефинирани в процеса на проектирането и, така че да се получава необходимата информация.Целите на мониторинговата програма на депото са:▪ Да изпълнява мимималните изисквания за мониторинг (Наредба №8, Приложение №3) и по-

специално:- Приемането на отпадъци в депото става според критериите за категорията му;- Системите за защита на околната среда работят според очакванията;- Изпълнени са условията на разрешението за работа на депото.

▪ Отчитане присъствието или липсата на замърсяване или сметищни газове;▪ Определяне произхода и разпространението на замърсяването или сметищните газове, ако

наличието им е установено;▪ Разработка на планове за коригиране на въздействията.Изискванията за мониторинг са приети, при отчитане на постановките на Наредба №8, Приложение №3 и отчитане на конкретните условия и планирането на депото.

Метеорологични данни

Трябва да се изгради метеорологична станция, включваща следните апарати:▪ Барометър▪ Уред за измерване на количеството на дъждовете ▪ Термометър▪ Уред за измерване на скоростта и посоката на вятъра ▪ Уред за измерване на изпаренията





9






▪ Уред за измерване на влагатаМетеорологичната станция трябва да бъде оборудвана със система за отчитане на данните. Получените показания на апаратурата, трябва да се записват в офиса на депото в персонален компютър, да се обработват периодично и разпечатват (поне веднъж месечно).

Подпочвени води

Направените проучвателни изработки по площта на сметището не установиха водоносни хоризонти с издържано простирание и изявени филтрационни свойства. На места се разкриха подземни води с незначителни ресурси, капсулирани в отделни слоеве. Такива зони се явяват напуканите и засегнатите от древните свлачищни процеси глини, с формирани порово-пукнатинни слабо напорни подземни води. В хидрогеоложки план, тези зони трябва по-скоро да се разглеждат като водонаситени глинести слоеве, практически с липса на ресурси на подземни водиПрактически, от направени 14 броя сондажи с различни дълбочини, само в 5 броя са установени водоносни зони. Те са съсредоточени в негативната морфоложка струтура, но въпреки това, и тук, липсват издържани в пространствен план водоносни слоеве. Ресурсите на водонаситените зони се набавят изцяло от инфилтрация на валежна вода. Областта на подхранване заема участъци от билните заравнености и плоскогория, в западна посока от сметището. Водосборната област, от която постъпват води към сметището, може да се оцени към 1,5 km2.Основната посока на филтрация на подземната вода е от WSW на ENE, като се дренира от главната отводнителна артерия в района – р. ДунавСистемата за мониторинг на подпочвените води е проектирана така, че се събират проби от водите, разположени близко до повърхността в участъци, които биха били засегнати от депото. Тя се състои от 3 пиезометъра. Системата за мониторинг на подпочвените води е проектирана така, че пиезометър 1 (Р1) да събира данни за възходящите потоци, а 2 и 3 (Р2 и Р3) за низходящите.Неконтролираното изтичане на инфилтрат от старото сметище може вече да е засегнало подпочвените води. Техните химични параметри трябва, да се измерят преди началото на работата на новото регионално депо (според точка 4.1.2. на Наредба №8, Приложение 3).Следните параметри и периодите на тяхното отчитане трябва да се възприемат при мониторинга на подпочвените води:Точки на измерване: пиезометри Р1, Р2 и Р3;Ниво на подпочвените води: всеки месец;Периодичност на пробовземане: на всеки 3 месеца;Химичен състав: на всеки 3 месеца.Алармените нива следва да бъдат определени непосредствено след предварително тестуване в зависимост от определения химичен състав.





9






Повърхностни води

По този начин повърхностните води от депото и външните склонове са изцяло събрани от бетонната тръба с яйцевидна формапоставена под тялото на депото, която отвежда дъждовните води до Дунав. Необходимо е обособяването на пробоотборна точка преди заустване на водите в Дунав.Предвижданите повърхностни води ще са съставени единствено от дъждовни води, поради което мониторинг на качеството и обема не може да бъде планиран, защото зависи от валежите. Съгласно Наредба № 8, Приложение 3 – част 3, точка 7 е необходимо разработване на план за собствен мониторинг на качеството на повърхностните води от компетентните оргни, въз основа на ОВОС. Необходимо е да се предвиди ежедневна визуална проверка на точка за мониторинг и на канала, за установяване на следи от инфилтрат, особено през периодите на суша.

Инфилтрат

Съставът на инфилтрата и неговото количество трябва да се следят. Наблюдават се следните характеристики:Точка на измерване: басейн за инфилтрат;Измерен обем: всекидневно;Периодичност на пробовземане: на всеки 3 месеца;Химичен състав: на всеки 3 месеца

Сметищни газове

Качеството и съставът на сметищните газове трябва да се определят всяка седмица. Това се извършва във всеки сектор на системата за събиране на сметищни газове. Целта на тази дейност е да се следи качеството на сметищните газове в различните части на депото и да се проверява работата на тази система за CH4, CO2 и O2. Кладенците от системата за събиране на сметищни газове се проверяват, за да се оптимизира извличането им. Планът за преработка на тези газове трябва да се съобрази с: количествата сметищни газове, обема на системата, количествата на CH4, CO2 и O2.

Качество на въздуха

Kaчеството на въздуха, трябва да се контролира, при спазване на следните условия в два измервателни пункта по посока на вятъра и срещу нея:Периодичност на пробовземане: всеки месец;Химичен състав: CH4, CO2, O2, H2S,





9






Тяло на депото

Мониторингът на тялото на депото има за цел определяне на място на обема и установяването на отпадъците. Топографско изследване на цялото тяло на депото трябва да се извършва всяка година.

7. Инсталация за компостиране

Обща структура

Предвидено е изграждане на инсталация за рециклиране на биоразградими отпадъци в северната част на района на депото. Той, ще се намира в близост до стопански двор. Изборът на местоположението му е направен след отчитане на:

- Възможност за ползване на благоприятните инфраструктурни условия за работа на инсталацията и доставка на суровини (разположение в близост до стопанския двор);

- Ползване на същите структури и средства за работа, като пътища за достъп, уред за измерване теглото на постъпващите товари и гараж;

- Отдалеченост от населени места и близост до депото.Процесът на компостиране е според избраната в дадения случай технология за резиклиране – аеробна преработка на биоразградимите отпадъци. Процедурите по преработка, ще бъдат описани по-подробно в следните подточки:Основните цели на дейността на инсталацията за компостиране са:

- Да обезпечи подходящи условия за преработка на органичната част от събраните общински отпадъци според поставените цели;

- Структурите и технологиите трябва да позволяват оптимално управление на процеса на преработка на фазите и да не позволяват излишни усложнения при прилагането на процесите в инсталацията;

- Работният план трябва да е опростен, ефикасен и подходящ за прилагане при различни по състав отпадъци;

- Системата за защита на околната среда, трябва да осигурява безопасно събиране и съхраняване на опасните вещества;

- Да позволява лесно повишаване на производствения капацитет на системите в инсталацията за в бъдеще.

Максималният капацитет на инсталацията за компостиране е проектиран, за да отговаря на прогнозите в план 2 (виж доклада по задание 3). Той е 10 000 t годишно. Нужната площ е около 5000 m2. Предприятието разполага с площ от 7.500 m2, разделена, както е показано в приложената таблица:





9






Склад за биологични отпадъци 510 m2

Склад за структурни материали 1350 m2

Пространство за разполагане на пластите 4000 m2

Склад за зрял компост 1600 m2

Повърхността ще бъде покрита с асфалт с показатели, отговарящи на условията за преминаване на тежки камиони. Цялата площ на инсталацията за компостиране ще бъде оградена с подходяща за целта ограда. Ще бъде поставено водоизолационно покритие на определени площи за гарантиране на подхоящо събиране и третиране на дъждовните води. Профилът на местността показва слаб наклон от север на юг. Площта ще бъде разделена на два подравнени участъка, за да се осигури правилното събиране на дъждовната вода и изпълнение на предвидените дейности. Площадката ще бъде разделена на по-малки части, свързани с рампи. Отпадъците ще преминат през следния контрол и процедури:

1. Приемане, визуален контрол, проверка на документите и претегляне;2. Разтоварване и складиране на отпадъците;3. Разстилане и подготовка на сместта за компостиране;4. Ускорен стадий на компостиране (първите 10–20 дена) натрупване на сместа за

компостиране на пластове;5. Стадий на компостиране (обикновенно продължава 1 до 3 месеца);6. Стадий на пречистване (пресяване и премахване на неблагоприятни компоненти).

Технологичната схема на процеса е показана на следната фигура.





9






Фигура 13 Технологична схема на компостиране

Приемане и претегляне

Органичният материал не може да бъде ефективно компостиран, ако в него не присъства значително колочество структурен материал, представен от градински отпадъци - такива от публични площи и паркове. Материалът, пристигащ в инсталацията за компостиране, се очаква да бъде основно от 2 типа:

- Органичи отпадъци от Видин и Белоградчик;

- Стуктурен материал, съставен от дървесина и клони. Когато е подходящо нарязан и смесен с зеленчукови отпадъци, този материал е порест, осигуряващ лесен достъп на кислород във вътрешните му части.

Пристигащият материал ще бъде претеглен на везна и контролните дейности ще се извършват преди разтоварването му.

Разтоварване и складиране на отпадъците

Материалът, ще се разтоварва на определените за това площи според типа му. Той ще се разстила на пластове, за да се групира по подходящ начин.





9






Разстилане и подготовка на сместа за компостиранеСуровините ще се извличат с челен товарач от куповете, за да се поставят в машината за нарязване. Челният товарач трябва да е от стандартен тип с напълно затворена кабина за шофьора. Машината за нарязване трябва да е от специален тип, пригоден за дървени отпадъци и такива от градини и паркове. Машината за нарязване трябва да има възможност да нарязва материал с диаметър до 100-150 mm и дължина над 2 m. Тя трябва да е оборудвана с входящ контейнер/хопър и механична подаваща система. Входящата система трябва да е с ползване на челен товарач. Трябва да има подходящ конвейер за разтоварване и натрупване на нарязания материал по съответен начин. Новополучените купчини трябва да са с подобни размери и да са изградени от сходен по състав материал. Те трябва да се складират според датата на подготвянето им през периода на ускорената фаза на компостиране. Разграничаването на натрупания материал трябва да продължи възможно най-дълго време, дори през следващия стадий, за да се изчисли времето за престой на всеки куп.

Фигура 14 Нарязване на суровините за компостиране

Ускорен стадий за компостиране

Налага се периодично обръщане на материала за компостиране, за да се осигури правилно окисление на сместа и тя да престои 5 дни при минимална температура от 60°C. Температурата трябва да се





9






проверява периодично с подходящ измервателен уред. Тези измервания ще определят и броя на обръщане на материала за компостиране. По-старият материал ще се премества в зоната за компостиране.

Стадий на компостиране (зреене)

Този стадий е продължителен. Куповете материал за компостиране трябва да са около 4 m широки и да се обръщат периодично, за да се поддържа постоянно нивото на кислород в цялата маса. Процесът на обръщане се осъществява от теглен от трактор обръщач. Материалът ще се премества при всяко обръщане към мястото, освободено от най-стария куп. Процесът на зреене ще продължи до пълна стабилизация на органичното вещество и след това до пълното му компостиране.

Фигура 15 Обръщане на пластите





1






Стадий на пречистване

Стадият на пречистване следва този на компостиране. Той се състои от пресяване и отстраняване на чуждите тела. Пресяването ще се осъществи посредством въртящи се барабанни сита, специално проектирани за инсталации за компостиране. Те трябва да са монтирани на ремарке, за да се осъществява преместването им в работните площи. При нужда на разтоварващия конвейер трябва да се инсталират въздушни сепаратори за пластмасови частици. Тази дейност може да се осъществи и от отделно оборудване.

Фигура 16 Стадий на пречистване, въртящи се барабанни сита

Събиране и управление на дъждовните води

Всички зони на рециклиране на биоразградими отпадъци трябва, да са покрити с настилки и водоизолирани. Това се налага, за да се избегне замърсяване на почвите или подпочвените води чрез пренос на биологични отпадъци. Предвидено е изграждане на система за събиране и съхраняване на дъждовна вода. Площите, предназначени за съхранение и обработка на материала, ще се оформят с наклон от 1 % и съоръжат със събирателна мрежа и тръби. Тези площи, ще се обособят, като отделни модули, за се осигури управлението на дъждовните води, паднали в зоните за съхранение на биоразградими отпадъци и тези от чистите или неизползвани в момента участъци. Всяка





1






събирателна тръба трябва да е окомплектована с байпас, позволяващ подбиране на отвеждането на дъждовната вода до резервоара за съхранение или директно до водоотвод. Обемът на резервоара за съхранение се изчислява, така че да осигури събирането на първите 5 mm валеж от цялата площ:0,005m * 7500 m2 = 37,5m3

Всички разнообразни материали трябва да бъдат покрити с водоизолационен материал през дъждовните дни.

Третиране на строителни отпадъци

Прогнозните количества отпадъци от този тип възлизат на 80,000 Mg годишно според този план.Възможността за разполагане на инсталация за обработка на такива отпадъци в пределите на Регионалното депо са представени в Концептуалния проект. Предложеното решение е да се разположи инсталацията за строителни отпадъци и тези, получени при разрушаване на стари сгради на горната част на старото депо, която не е предвидена за други цели. Оценени са следните характеристики на инсталацията за строителни отпадъци и тези получени при разрушаване на стари сгради:▪ Годишен приток на отпадъци: 80.000 Mg▪ Работни дни годишно: 300 ден/г▪ Работни часове на ден: 8 ч/ден▪ Минимална производителност на час: 33 Mg/ч▪ Плътност на инертните отпадъци и рециклирани материали: 1,6 Mg/m3

▪ Капацитет за съхранение на инертни отпадъци: 15 дни = 4.000 Mg ≈ 2.500 m3

▪ Остатъчен капацитет за съхранение на рециклирани материали: 15 дни = 4.000 Mg ≈ 2.500 m3

▪ Средна височина на складираните отпадъци: 4 mПлощта, необходима за съхраняване на постъпващите инертни отпадъци и изходящите рециклирани материали, възлиза на около 1.100м2.Предвид основата на площадката - старо депо, не е удачно изграждането на стационарна инсталация, поради несъответстващи коефициенти на основата, може да се използва мобилна или полу-мобилна инсталация. Полу-мобилното съоръжение е по-евтино от мобилното и е най-подходящо, т.к. ще се експлоатира на определена площадка, поради което не се нуждае от често преместване.Заводът се състои поне от два вида оборудване:

- Трошащ елемент;

- Пресяващ елемент.

Това оборудване се предлага от много производители и е с различен производствен капацитет. Устройството му е схематично представено на по-долните фигури:

Фигура 17 Полуподвижна инсталация за трошене на инертни материали





1






Фигура 18 Схема на полуподвижна инсталация за трошене на инертни материали





1






1. Челюстен трошач 2. Вибрираща надстройка

3. Поясен конвейер (трансмисионен ремък) под трошача

4. Реверсионнен поясен (трансмисионен ремък) конвейер

5. Страничен поясен конвейер

6. Основа

7. Дизелов двигател 8. Магнитен сепаратор 9. Пункт за управление10. Обслужваща зона 11. Система за управление на праховите частици12. Стабилизиращи подпори

13. Ротационнен поясен конвейер

Фигура 19 Полуподвижна инсталация за пресяване

Фигура 20 Схема на полуподвижна инсталация за пресяване





1






1. Вибрираща надстройка

2. Подаващ поясен конвейер

3. Защитен поясен конвейер

4. Страничен поясен конвейер

5. Извличащ поясен конвейер

6. Обслужваща зона





1






7. Вхддящо устройство – хопър

8. Дизелов двигател 9. Защитен щит

10. Стабилизиращи хидравлични подпори

11. Обръщаща мрежа 12. Предвижващ механизъм

Нужната площ за разполагане на съоръженията за трошене и пресяване е около 1,000 m2.Общата площ, за заводите за строителни отпадъци и тези, получени при разрушаване на стари сгради, е определена както следва:

- съхранение на инертни отпадъци 1.100 m2

- рециклиран материал и остатъчни материали 1.100 m2

- пеработващо оборудване 1.000 m2

- пътища и площадки (25%) 800 m2

- обща площ 4.000 m 2

Цялата площ трябва да бъде покрита с настилка и оградена. За обработка на материала е необходим товарач, с подходящ капацитет. При отчитане на средна продуктивност от 35 Mg/h размера на обработващия товарач може да бъде съответно подбран.Времето на един основен производствен цикъл (товарене, разтоварване, пътуване) от 1,20 min е предвиден като 100 % продуктивност:Възможни товарни цикли за час= 60 min/1,20 min = 50.Продуктивността е важен фактор, при избора на апаратура и определяне на действителното време за работа на час. Тя се намалява от времето за почивка на обслужващия персонал и други непредсказуеми забавяния. Ефективната продуктивност при отчитане на тези фактори е приета за 75 % и ефективната стойност възлиза на 38 товарни цикъла за час.При тези параметри можем да изчислим необходимият полезен товар за цикъл, като разделим производителността на час с ефективния брой цикли на час:Необходимият товар за цикъл = 105 Mg/h / 38 цикли /h ≈ 3 Mg/ цикли.Необходимият товар за час е определен предвид това, че въртящият се товарач ще извършва три различни манипулации на час: да зарежда обработващото оборудване, да премести изходният материал до мястото за съхранение, да натовари материалите от мястото за съхранение на транспортиращите ги в последствие транспортни средства. Размера на кофата = m3 свободен материал на цикъл/ пълнещ фактор на кофата.Пълнещият фактор на кофата зависи основно от типа материал и варира между 60%-75% за лошо разтрошени скали, които трябва да се обработят, до 85%-95% за добре дезинтегрирани материали – обработената фракция. В нашия случай е подходящо да приемем ниската до средна стойност от 75%:Размер на кофата = (3 Mg/ цикъл / 1,6 Mg/m3) / 0,75 ≈ 2.50 m3Работен капацитет на въртящият се товарач = 2.50 m3 x 1600 kg/m3 = 4.000 kgКапацитетът на избраната машина, трябва да е по-висок от по-горе изчисления. Размерът на кофата трябва да е по-голям от 2,5 m3.





1






ПРИЛОЖЕНИЯ:1. Доклад за ОВОС на регионално депо за твърди битови отпадъци на област Видин.2. Решение по ОВОС на регионално депо за твърди битови отпадъци на област Видин.3. Комплексно разрешително на община Видин за „Регионално депо за твърди битови

отпадъци на област Видин”.4. Концептуален проект.5. Застроителен план на площадката.





1


razdel b tehn specifikacii iziskvania na vazlojitelja

Documents

en iso 10319

en iso 527

bg dir

dir

sbr

www

moew

astm