БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

НАУКАТА В БЪЛГАРИЯ В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК

А Н А Л И З

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

НАУКАТА В БЪЛГАРИЯ В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК

А Н А Л И З

София • 2009АКАДЕМИЧНО ИЗДАТЕЛСТВО „ПРОФ. МАРИН ДРИНОВ“

Анализът е обсъден на заседаниe на Управителния съвет на БАН.

© Българска академия на науките, 2009© Константин Атанасов Жеков, художник на корицата, 2009© Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2009

ISBN 987-954-322-382-4

р

у

з

р

з

СЪДЪРЖАНИE

1. УВОД7

2. НАУЧНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ9

3. ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАУЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ14

4. ФИНАНСИРАНЕ НА НАУКАТА В БЪЛГАРИЯ28

5. ИНОВАЦИОНЕН КАПАЦИТЕТ НА ИКОНОМИКАТА44

6. ЧОВЕШКИ ПОТЕНЦИАЛ В НАУКАТА52

7. НАУЧНА ПРОДУКЦИЯ64

8. БЪЛГАРСКАТА НАУКА В ЕВРОПЕЙСКОТО И СВЕТОВНОТО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ПРОСТРАНСТВО (КАЧЕСТВО И ЕФЕКТИВНОСТ)

80

9. ПАТЕНТНА ДЕЙНОСТ90

10. ОБУЧЕНИЕ НА КАДРИ ЗА НАУКАТА103

11. НАУКАТА И ОБЩЕСТВОТО127

Предложеният аналитичен материал, разрабо-тен от учени в БАН, не претендира да обхване всички съвременни проблеми, свързани с развитието на наука-та в България. До момента обаче в страната не съ-ществува друг пълен анализ на условията, в които се развива българската наука, и на нейното състояние 20 години след големите обществени промени в България. Това е основната причина, поради която опитите да се създаде национална стратегия за развитие на на-уката у нас в краткосрочен, средносрочен и дългосро-чен аспект не завършиха с успех. Очевидно е, че такава стратегия за бъдещето не би могла да бъде създадена, ако не се основава на реалностите и на състоянието на проблемите, на коитосме свидетели в момента. А национална стратегия за развитие на науката еналожително да бъде изработена, особено като се имат предвид присъединява-нето на България към Европейския съюз и необходимостта националните науч-ни изследвания да се впишат като част от общоевропейското изследователскопространство.

В началото на ХХІ век е време всички институции, от които зависи разви-тието на българската наука, да заговорят на един език и да обединят усилия задвижение в една посока. Това е особено важно, като се има предвид, че по почтивсички показатели, от които зависи развитието на научната дейност, Българиязаема последните места сред страните – членки на Европейския съюз. В също-то време по качество на научните резултати академичната общност у нас е надобро място в Европа. Следователно, ако заложи на научния си потенциал и гоизползва ефективно, България има шанс да бъде равностоен партньор в европей-ското семейство.

Представеният анализ включва основните проблеми, които са свързани сразвитието на науката: състоянието на научното законодателство; основни-те институции, извършващи научна дейност; финансирането на изследовател-ската дейност; реалната картина на българската икономика по отношение нанейния иновационен капацитет; човешките и материалните ресурси в науката;подготовката на нови генерации учени. Особено ценно е, че в този материал запръв път у нас са събрани и анализирани данни за резултатите, които постиганационалната наука – включително през погледа на международните системиза оценяване, за нейното място в европейското и световното изследователскопространство, както и за връзките £ с обществото като цяло.

В резултат на анализа във всеки раздел са обособени основни изводи, коитодават добра възможност да се очертаят мерките, необходими за подобряванена ефективността на изследователската дейност и за адекватното £ насочва-не в служба на обществото.

Надявам се, че направеният от Българската академия на науките анализще има съществен принос за решаване на проблемите на българската наука.

Акад. Никола Съботинов Председател на БАН

7

1. УВОД

През последните 20 години в политическия и икономическия живот наБългария се извършиха радикални промени към демократизация на обществе-ните отношения, преход към пазарно стопанство и отваряне към външния свят.С приемането на страната в Европейския съюз тя се изправи пред предизвика-телството да бъде равноправен и пълноценен член на общността и да участвав постигането на нейната основна цел, поставена в Лисабонската стратегия –изграждане на икономика и на общество на знанието.

В този процес науката е основното стратегическо средство, без което неможе да се постигне поставената цел. В съвременния свят конкурентоспособнаикономика може да се развива само върху основата на знанието, развитието нановите високи технологии и на иновациите. Затова страните от ЕС си поставятзадачата за икономически растеж, заетост и конкурентоспособност в икономи-ката на знанието. В т.нар. Зелена книга1 е описана главната цел на Лисабонскатастратегия за развитие, която Европа следва от 2000 г. – укрепване на потенциалана ЕС в науката и иновациите, глобализация и взаимно проникване на научнитедейности с цел да се създаде Европейско изследователско пространство (ЕИП).То трябва да е средството за изграждане на икономика и общество на знанието.В това общество изследванията, образованието, обучението и иновациите санапълно мобилизирани, за да изпълнят икономическите и социалните амбициина Европейския съюз и амбициите в областта на икономиката, социалните дей-ности и природната среда, се казва в документа.

Първоначално се предвиждаше до 2010 г. страните от ЕС-27 да инвестиратсредно 3% от БВП за изследвания и развитие. Затруднения при постигането натази цел наложиха стратегията от Лисабон да бъде актуализирана и обновена.Сега задачата е до 2010 г. да бъде постигнато ниво 2,96% от БВП, като бъдатпредприети ускорени мерки. А 3% инвестиции за наука са отложени като целза 2013 г. Като ядро на втория етап на Лисабонската стратегия, който започваот 2008 г., се посочва способността на Европа като цяло и на отделните странида поддържат конкурентоспособност и на базата на знанието и технологиитеда постигат растеж и нови работни места. България, която от повече от двегодини е пълноправен член на Европейския съюз, би трябвало да следва тазипрепоръка.

За съжаление у нас далеч не се обръща достатъчно внимание на научнитеизследвания като средство за икономически просперитет и особено на полити-ката за финансирането им, която трябва недвусмислено да покаже отношениетона държавата към науката. България не само влезе в ЕС като страна с един от

1 Зелена книга „Европейско изследователско пространство: Нови перспективи“ (SEC,2007, 412).

8

най-ниските проценти от брутния вътрешен продукт, който се отделя за раз-витие на научните изследвания, но и остава трайно на тази позиция. Докатопо-развитите страни продължават прехода си към икономика, основана върхузнанието, от България се очаква да изгради базовите си инфраструктури, даувеличи инвестициите в човешкия капитал и да осъществи преструктуриранена икономиката с цел да повишава конкурентоспособността си.

Тъй като неравномерното развитие на различните държави е един от го-лемите проблеми на Европейския съюз, това още повече налага да се взематспешни мерки в съответствие с българските реалности за догонване на по-раз-витите страни и за превръщането на България в равностоен партньор в ЕС. Домомента обаче на държавно ниво в България не е направен адекватен анализ засъстоянието на науката като цяло и на организациите, в които тя се осъществя-ва; на качеството на научните изследвания в страната и на традиционно силни-те научни сектори, които биха позволили да се набележат ниши, към които дасе съсредоточат финансовите и човешките ресурси; на проблемите на науката унас и на нейното място в международната научна интеграция. Липсата на такъванализ предопределя и невъзможността да се изработи ефективна националнастратегия за развитието на научните изследвания и за тяхната връзка с иконо-миката в близките години.

Основните фактори, които определят развитието на науката и трябва вни-мателно и задълбочено да бъдат анализирани, са:

• Законовата база, която създава условия за научното развитие.• Структурите, в които се извършват научните изследвания.• Финансовата осигуреност на научните изследвания.• Кадровият потенциал в сектора на науката.• Иновационният капацитет на икономиката.• Научните резултати, получени в страната.• Патентната дейност.• Мястото на България в Европейското и световното научно простран-

ство.• Обучението на кадри за науката.• Комуникациите на науката с обществото.В този материал се прави опит да се характеризира състоянието на науката

в България по горепосочените теми до 2009 г. с цел да се изведат адекватниидеи за бъдещото развитие на научните изследвания в България. В анализа саизползвани наличните данни от официални информационни източници (наци-онални и чуждестранни) с цел да се очертае актуалното състояние на науката вБългария и на тази основа да се изведат адекватни идеи за бъдещото развитиена научните изследвания в страната. Анализът е подготвен в периода от юли доноември 2009 г. (поради това в някои глави се използва предишното наименова-ние – Министерство на образованието и науката).

Представеният анализ на състоянието на българската наука може дапослужи като добра основа за разработването на модерна и ефективна на-ционална стратегия за научните изследвания в България.

9

2. НАУЧНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В БЪЛГАРИЯ

Състояние

Действащите в момента в България закони и други нормативни документи,които уреждат материя, свързана с научните изследвания, са:

• Закон за научните степени и научните звания, приет през 1972 г.• Закон за БАН, приет през 1991 г.• Закон за висшето образование, приет през 1995 г.• Закон за насърчаване на научните изследвания, приет през 2003 г.• Закон за държавния бюджет.• Закон за авторското право и сродните му права, приет през 1993 г.• Закон за патентите и регистрация на полезните модели, приет през 2006 г.• Иновационна стратегия на Република България, приета през 2004 г.• Закон за Селскостопанската академия, приет през 1999 г. и изменен през

2008 г. 1. Действащият Закон за научните степени и научните звания2 е приет

през 1972 г. и след 1990 г. в него са внесени малки промени3. До момента вНародното събрание са внесени около 40 проекта за нов закон, но нито един оттях не е приет. Основният „препъни камък“ е в острия спор в самата общностдали да съществува централизирано присъждане на степени и звания или товада стане право на всяко висше училище и институт. При наличието на 51 висшиучилища и на институти с твърде различно качество на дейностите пълнотодецентрализиране на процеса на присъждането на степени и звания неминуемоби довело до девалвиране на критериите за тяхното присъждане и до субективи-зъм. Поради това приемлив вариант за близките години е да се децентрализирапри определени изисквания присъждането на звания (длъжности), но научнатаоценка и присъждането на научните степени да продължи да се осъществява пообщи за страната критерии и процедури. В този смисъл има готов законопроект,изготвен от екип на Българската академия на науките, Софийския университети Съюза на учените, който обаче досега не е внасян в Парламента за обсъжда-не. Този проект би било добре да се има предвид при евентуална работа по новЗакон за научните степени и научните звания.

2. България има традиции в законодателното уреждане на въпросите, свър-зани с науката. Първият закон за науката е приет през 1912 г. – „Закон за БАН“, с който създаденото преди Освобождението – през 1869 г. Българско книжов-но дружество се преименува в Българска академия на науките. През годинитеЗаконът за БАН се е променял няколко пъти. След политическите промени в

2 ДВ, бр. 38 от 9.05.1972 г.3 ДВ, бр. 10 от 2.02.1990 г.

10

страната Законът за БАН от 1991 г.4 залага на демократизацията и автономия-та, конституира Академията като национална автономна организация за научниизследвания, която обхваща академичните институти и обединява академиците,член-кореспондентите, хабилитираните учени от академичните звена, както ичуждестранни членове. Според закона Академията извършва фундаменталниизследвания и подготовка на висококвалифицирани специалисти – самостоя-телно и съвместно с висшите училища; изследва историята, езика и литера-турата на българския народ и приносите му в световната култура; разработвапрогнози и дългосрочни програми за развитието на страната; дава становищаи оценки по програми от национално значение; издава научни трудове и попу-ляризира научните изследвания; извършва производствена, търговска и другидейности, свързани с научните изследвания. Висш ръководен и управленскиорган на БАН е нейното Общо събрание, което избира Управителния съвет. Ди-ректорите на звената се избират чрез конкурс. БАН се финансира от държавниябюджет, от приходи от договори, реализация на научни продукти и от дарения.Народното събрание предоставя в собственост на БАН стопанисваните от неятерени и имоти. Разпореждането с тях се прави от Общото събрание и само винтерес на Академията. Недвижимите £ имоти се отчуждават само с решениена Народното събрание. Тези законови текстове помогнаха през последните го-дини да се опазят голяма част от имотите на Академията от реституция, прива-тизация и пренасочване за други цели.

3. В края на 1995 г. бе приет Закон за висшето образование5, в който имараздел за научните изследвания в университетите, насочени към създаването нанови научни знания или научно-приложни продукти, както и за обосноваване иразвитие на обучението. Дава се свобода за осъществяване на съвместни науч-ни проекти между висши училища и между висши училища и научни органи-зации. Научните изследвания се финансират от субсидия от държавния бюджети от собствени приходи на университетите. Законът предвижда субсидията навсяко висше училище за научна дейност да е в размер 10 на сто от издръжкатаму. Това правило, което изрично осигурява средства на висшите училища занаука, бе реализирано на практика едва през последните две години, когато суб-сидиите за висшите училища в частта им за научни изследвания бяха увеличенисъществено. Със закона бе създаден и Съвет на ректорите, който задължителновзима отношение към всички въпроси, засягащи политиката за висшето обра-зование. В закона не е решен въпросът за терените и имотите на държавнитевисши училища, които не са им предоставени в собственост от държавата. Товапозволи немалко терени и имоти, ползвани от университетите, да бъдат рести-туирани, приватизирани и да им бъде променено предназначението.

4. През 2003 г. бе приет Закон за насърчаване на научните изследванияв България6. На практика той включва предимно правила за работата на съз-дадения през 1990 г. и преструктуриран в последните години фонд „Научниизследвания“ към МОН. Мерки и идеи за насърчаване на научните изследвания(фискални стимули, правила за пазар на научните продукти, за създаване наспин-оф фирми около науката и др.) в документа на практика не са включени.

р

4 ДВ, бр. 85 от 15.10.1991 г.5 ДВ, бр.112 от 27.12.1995 г.6 ДВ, бр. 92 от 17.10.2003 г

11

Наложително е правилникът на фонд „Научни изследвания“ да бъде изваден оттакъв закон и той да бъде изпълнен със съдържание – обща рамка за насърчава-не на научните изследвания, структури и дейности.

5. През 2004 г. бе приета Иновационна стратегия на Република Бълга-рия7, която е във връзка с реализацията на едни от стратегическите приоритетина страната – постигане на устойчиво развитие и реален растеж и отговарянена изискванията за членство в Европейския съюз. Иновационната стратегияна Република България предлага мерки за повишаване на конкурентоспособ-ността на българската индустрия и подобряване на способността за справянес конкурентния натиск на пазарните сили, действащи в ЕС. В стратегията бяхаразработени тези за необходимостта от стимулиране на научните изследва-ния – изработване на държавни приоритети в областта на науката; развитиена научния потенциал, на финансирането на изследванията и др. Документътпредвиди увеличаване на научния потенциал в индустрията и на иновативност-та на малките и средните предприятия, развитие на междуфирмените взаимо-отношения с цел участие в изследователски проекти и прилагане на научнитепродукти, подкрепа за стартиращи малки предприятия, технологични парковеи др. В съответствие със стратегията бе създаден и Иновационен фонд към Ми-нистерството на икономиката. За съжаление средствата в този фонд останахатвърде малко през годините, а разпределянето им за проекти бе затруднено отправилата на ЕС за предоставянето на държавни помощи (каквито са средства-та за подобни проекти) за бизнес сектора. Може да се каже, че Иновационнатастратегия все още не е изпълнила своята роля на стимулатор за развитието наизследванията в сектора на икономиката и за повишаване на финансирането заизследвания от страна на бизнеса.

6. Съдбата на Селскостопанската академия бе сложна в годините на пре-хода. Създадена през 70-те години на ХХ век като автономна научна органи-зация, тя промени статута си през 1999 г., когато със закон автономията £ бе отнета и тя бе преименувана в Национален център за аграрни науки в съста-ва на Министерството на земеделието. И до днес тя остава ведомствена науч-на организация, макар че през 2008 г. с промяна в закона8 £ бе върнато име-то – Селскостопанска академия (ССА). В момента, според закона, тя формираприходи от държавни субсидии, приходи от научни проекти, от реализация наинтелектуални продукти, дарения и др. Превръщането на Академията във ве-домствена не изигра положителна роля за развитието на аграрната наука, частот земите за опитни стопанства бяха отнети и препродадени, унищожени бяхаелитни породи животни. Контрол върху ССА се упражнява от аграрния минис-тър, съгласувано с министъра на образованието и науката. На ССА по законе вменено да разработва стратегия за развитие на научните изследвания в об-ластта на аграрния сектор, което може да се оцени като положителен факт, тъйкато споменатата тематика е въпрос най-вече от нейната компетентност. ССАсе ръководи от Управителен съвет, чийто председател (председател и на ССА)се назначава от премиера, а 16-те членове на съвета – от министъра на земеде-

7 Иновационна стратегия на Република България и мерки за нейната реализация. –Реш. на МС № 723 от 8.09.2004 г. (изм. с Реш. на МС № 385 от 22.05.2006 г.).

8 ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г.

12

лието. В съвета влизат председател и 16 членове – представители на ССА, нааграрните университети, на БАН. Изпълнителен орган на УС е изпълнителнотобюро. Научната, научно-приложната дейност и обучението на докторанти сеизвършват от научни институти към ССА, които са юридически лица. Експери-ментално-производствената, приложната и обслужващата дейност се осъщест-вяват от опитни станции и от експериментални бази към институти, които садържавни предприятия по смисъла на Търговския закон. За директори на науч-ните институти се избират хабилитирани лица. Селскостопанската академия нее ясно обособена в структурата на Министерството на земеделието и храните,което затруднява нейната международна дейност, както и връзките £ с другиинституции на знанието в България. Положително обаче е, че МС предоставяза управление на Селскостопанската академия стопанисваните от нея държавниземи, терени, сгради – публична държавна собственост, както и машини, съоръ-жения, апаратура, книжен фонд, парични средства и др.

* * *В последните няколко години поради многото промени „на парче“ в Закона

за висшето образование стана очевидна необходимостта от Национална стра-тегия за висшето образование и на нейна основа – от нов Закон за висшетообразование. Проблемите в това отношение са по-скоро в частта за обучението,отколкото в частта за научните изследвания. За съжаление не бяха подготвенинито национална стратегия, нито нов закон. Това е пречка пред по-нататъшнотоефективно развитие на мрежата от висши училища в страната.

Особен проблем се създаде с изготвянето на Национална стратегия занаучните изследвания. В Министерството на образованието и науката бе под-готвен вариант, който обаче бе отхвърлен от научната общност на Националенфорум за науката през април 2009 г. Документът на МОН обаче бе изготвен оттесен кръг специалисти, които и до момента остават неизвестни на общността.Документът бе изготвен без какъвто и да било анализ за състоянието на наукатав България, а в идеите му се съдържат елементи на едностранчивост и тен-денциозност, противопоставящи университетските и академичните общности.Стратегия за развитието на научните изследвания би следвало да се подготвипри широко участие на самите учени и след сериозно обсъждане.

Следва да се отбележи, че единен модел за развитие на висшето образова-ние, на образователните и научните структури, както и на научните степени извания в Европа няма. Поради това при изготвянето на нови нормативни доку-менти в тези области у нас трябва да се отчитат добрите практики в европей-ските страни, като се акцентира и върху развитието на добрите традиции в тезисектори у нас. Разбира се, задължително условие е създаването на нормативниактове, засягащи сложните сектори на науката и висшето образование, да ставас участието на академичните общности, а не с тяхното заобикаляне от странана държавната администрация. В този дух са всъщност и препоръките, коитоЛисабонската стратегия отправя към страните членки.

В момента у нас почти не съществува координация при финансирането напроекти от различни министерства за различни научни колективи по общи теми.Няма координиране и между сходни проекти на екипи от научните организации

р

р

13

и висшите училища, както и на проекти, свързани с поръчки от страна на пред-приятия и неправителствени организации. Много често екипи за необходимипроекти се подбират на сравнително случаен принцип, а не се търсят онезиизследователи и колективи, които имат богат опит и резултати в съответнотонаправление. Това се отнася и до разработването на глобални и методологичнипроблеми и стратегии за развитието на науката и на самото образование – исредно, и висше. В България са изхарчени огромно количество пари (в случаяизточникът им не е от значение) за създаването на огромен брой разработки иконцепции от неизвестно как и от кого подбрани екипи, понякога дори случай-ни, които след това се забравят и нямат никакъв резултат. В по-лошия случайподобни разработки могат да нанесат и огромни вреди, когато се представятза меродавни, без да се отчита качеството им. Много често търсенето на най-подходящия изпълнител на дадена научна задача с обществена значимост сеизбягва чрез възможността за възлагане на обществени поръчки не чрез търг иконкурс, а чрез възлагане с поканване на конкретни изпълнители. Това води доразпиляване на усилия и ресурси, без да се стига до най-ефективния резултат,постигнат от най-добрите специалисти по темата. Полезно е този проблем да серешава в рамките на цялата европейска общност, но е задължително преодоля-ването му и на национално ниво.

Възможен подход за оптимизиране на дейностите е например във фонд„Научни изследвания“ екипите по сходни теми от различни институции дабъдат насърчавани за обединяване на усилията им в общ проект с по-широ-ки измерения и приложение. Координация на темите, по които различните ми-нистерства финансират проекти, може да се прави с помощта на Националниясъвет за научни изследвания, който в момента съществува само привидно, нона практика не функционира. Особено важно е при осигуряване на средстватада се стимулира създаването на звена за научен мониторинг и мениджмънт внаучните организации, в университетите, в по-големите предприятия, в минис-терствата. Такива звена биха издирвали компетентно онези изследователскиекипи, които биха свършили най-добре дадена работа, и биха ги свързвали сконкретни предприятия и обществени структури, потребители на резултата оттехния труд. Разпиляването на усилия и дребнотемието ще се намалят същест-вено при такъв подход.

В този смисъл огромен проблем в България е, че нямаме достатъчно, за дане кажем нямаме изобщо, подготвени специалисти в областта на мениджмънта,мониторинга и управлението на науката. Учените от различните области на на-уката не са достатъчно подготвени в областта на мениджмънта и управлението,а завършилите икономически специалности по управление не познават същ-ността на науката, нейните параметри и проблеми. Във връзка с това е подхо-дящо във водещите университети, особено в икономическите, да бъде въведенаспециалност „Управление на науката“, така както съществуват „Управлениена икономиката“, „Управление на селското стопанство“ и др. Науката е твърдеспецифичен отрасъл, чийто мениджмънт изисква компетентност и специфичнипознания. Би било полезно обучението на подобни кадри да бъде съвместно ив него БАН може да помогне със своите специалисти – както за подготовка научени и преподаватели в областта на мениджмънта на науката, така и на иконо-мисти в областта на наукознанието.

14

9 Green Paper COM, 2007,161.

р

3. ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАУЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ

Организация на научните изследвания в Европейския съюз

В Европейския съюз има 3 основни типа структури9, в които се провеждатнаучни изследвания:

• Изследователски институти и организации.• Висши училища (университети).• Индустриални и ведомствени изследователски институти.Няма единен модел за организацията и структурата на трите вида институ-

ции, в които се осъществяват научни изследвания. Вариантите са много различ-ни според традициите и спецификата на всяка държава. Във всички държавиобаче съществува широка мрежа от разнообразни институции, занимаващи се снаучни изследвания – фундаментални, приложни и отраслови (пряко свързанис икономиката). В България след ликвидирането на отрасловите научни инсти-тути през 1991 г., секторът на отрасловите и в голяма степен на приложнитеизследвания бе съкратен до минимум и известна част от тях бяха поети от Бъл-гарската академия на науките и от някои университети.

В Европейския съюз около 35% от научните изследвания се провеждатв университетите (табл. 3.1.). Останалите са в изследователските институ-ти и организации и в индустриалните изследователски сектори.

Разнообразен е и моделът на структурите от групата на публичните орга-низации за научни изследвания, които като структура представляват общностот научни институти и други научни звена. Развиването и разширяването намрежите от научни институти във всички държави се засилва рязко след Втора-та световна война.

В ЕС се води статистика за 769 публични организации, предназначени самоза научни изследвания, в България те са две – БАН и ССА. В много страни имапо няколко организации за научни изследвания, понякога – десетки на брой,като всяка от тях се състои от научни институти. Обикновено една от тези на-учни организации е водеща за държавата. Във всички европейски страни тозитип научни организации се финансират основно от държавата – средно 80%от бюджетите им идват от държавна субсидия и 20% са собствени приходи отдоговори, продажби на научен продукт, дарения и др. Сравнението показва, чесобствените приходи на БАН и ССА – вече близо 50% от субсидията, надвиша-ват като процент собствените приходи на почти всички сродни научни органи-зации в Европа.

15

10 Източник: Eurostat.

Основни неуниверситетски научни организации, които представляват ком-плекс от научни институти от различни научни области, има в повечето странина Европейския съюз. Те се наричат по различен начин. Много от тях носятнаименованието Академия на науките – например в Австрия, Швеция, Гер-мания, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Румъния, България. В други странисъщите по дейност, организация и структура научни организации се наричат подруг начин – Национален център за научни изследвания (Франция), Национа-лен съвет за научни изследвания (Испания и Италия), изследователски общно-сти, изследователски общества в рамките на Националната академия на науките(Германия) и др.

Колкото и различни да са в детайлите обаче, академиите на науките в Ев-ропа и аналогичните им научни организации с различно наименование имат инякои основни общи черти и характеристики. Те се финансират основно от дър-жавния бюджет, но са независими и автономни. Освен това в страните от Запад-на Европа (както е и в САЩ) съществен дял във финансирането от държаватаза тези институции минава през бюджетите на местните структури на властта(лендери и др.) В България такава практика все още няма, макар че известноначало се поставя със създаването от страна на БАН на регионални научни цен-трове в големи градове на страната. Тези конгломерати от научни институти встраните на ЕС осъществяват фундаментални и приложни научни изследванияв различни научни области, подготвят кадри с висша квалификация за науката,в повечето случаи участват или оглавяват изработването на националната поли-тика за развитие на науката и координират всички научни изследвания в съот-ветната държава. В много страни съществуват отделно и други самостоятелни

Таблица 3.1. Изследователи в университетските структури10

№ Страна Университетски изследователи от общия брой, %

1 ЕС-25 36,6 2 Германия 24,6 3 Франция 32,7 4 Чехия 31,3 5 България 25,9 6 Дания 29,4 7 Гърция 60,2 8 Испания 49,0 9 Полша 65,1 10 Словения 19,4 11 Швеция 31,1 12 Великобритания 27,7 13 САЩ 14,7 14 Китай 21,6 15 Япония 25,5

16

национални и професионални научни организации, съставени от институти,които се занимават с приложни изследвания.

Националните академии на науките и националните центрове за научниизследвания в Европа в повечето случаи са автономни самоуправляващи сеинституции. Управлението им (вкл. това на БАН) се основава на принципа наизборността и на колективните органи, а висш орган за тяхното управлениее Асамблеята от делегирани представители на научните звена в съответнатаструктура.

Организация на научните изследвания в България

Организациите в България, които създават ново знание и развиват инфра-структура за неговото разпространение, са – както и в Европа – академичнизвена, висши училища и индустриални звена. По данни на НСИ през 2007 г. вБългария е имало 483 организации, провеждащи научни изследвания. От тяхспоред данните на статистиката 264 са в сектора на предприятията (уточнениеза този брой – по-долу в текста), 147 в държавния сектор, 58 в сектора на висше-то образование и 14 в сектора на нетърговските организации.

Българска академия на наукитеБългарската академия на науките е националният комплексен център за

научни изследвания в страната. Това е най-старата научна организация у нас,създадена от родолюбиви българи преди Освобождението – през 1869 г., катоБългарско книжовно дружество (БКД) с идеята „да се обърне то в истинна ака-демия наук“, както е записано в първия брой на неговото Периодично издание. БКД е преименувано на Българска академия на науките със закон през 1912 г.

От началото на 90-те години в БАН по решение на Общото £ събрание се осъществи продължителна реформа, чийто резултат е съкращение на 27%от структурните звена и 46% от служителите на академията. С промяната насчетоводната отчетност на държавно ниво в годините на прехода БАН загубистатута си на първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, което няма съ-ществен смисъл от организационна гледна точка, но се явява пречка за гъвкаво-то изпълнение на нейните задачи.

От 1991 г. изследователската дейност на Академията се извършва на прое-ктен принцип. Днес БАН включва 52 научни института, 12 централни лабора-тории и 4 научни центъра. Звената на Академията са юридически лица. Следдопълнителни съкращения през 2008 г. днес в БАН работят 3500 учени, коитоса 17% от общия брой на учените в страната. Учените от БАН произвеждат надполовината от научната продукция на България, 50% от защитените българскипатенти и изпълняват 40% от проектите, финансирани по европейските рамко-ви програми. През 2008 г. самостоятелните научни звена на БАН са работилиобщо по 3844 научни и научно-приложни проекти. Академията изпълнява и ре-дица общодържавни дейности, с които обслужва редица министерства, ведом-ства и сектори в страната. БАН има сключени договори за съвместна дейностс 18 висши училища в страната, със Селскостопанската академия и с няколкоминистерства.

17

През 2007 г. в БАН бяха създадени и 15 проблемни съвета (по-късно реду-цирани на 12) в различни научни направления, които координират дейносттапо научни проекти и програми. БАН работи по научни приоритети, които бяхаприети от Общото събрание през 2003 г. и актуализирани през 2007 и 2009 г.В момента Академията е сравнима със сродни академии и научни центрове вевропейските страни (табл. 3.2.).

Таблица 3.2. Академии на науките и сродни институции в някои страни от ЕС

11 Proposed Standard Practice for surveys of research and experimental development„FRASCATI MANUAL“. OECD, Paris, 2002.

До средата на 90-те години съотношението между фундаменталните иприложните изследвания в БАН бе 60 към 40%. Постепенно нарасна дялът наприложните изследвания и в настоящия момент съотношението фундаментал-ни – приложни изследвания е 30 към 70%. Тези съотношения се определят съ-гласно критерии от Фраскати11 за дефиниране на фундаменталните и приложниизследвания.

През последните няколко години в БАН функционират звена за укреп-ване на иновационната и трансферната дейност. От 1997 г. Академията е ак-тивен участник и партньор в дейността на Европейския иновационен център(Innovation Relay center), който се финансира основно по линия на Европейскиясъюз. През 2000 г. бе създаден по подобие на немската фондация „Щайнбас“и с нейно съдействие Трансферен център за подпомагане на внедряването нанаучни разработки на учени от БАН в български малки и средни предприятия.

№ Страна Институция Състав 1 Чехия Академия на науките 54 института 2 Полша Академия на науките 79 института 3 Унгария Академия на науките 40 института 4 Румъния Академия на науките 64 института 5 Словакия Академия на науките 54 института 6 Австрия Академия на науките 65 института 7 Германия Общество Макс Планк

Общество Лайбниц

Общество Фраунхофер

Общество Хелмхолц

80 института

83 института

56 института

15 института 8 Франция СНРС – Национален център за научни

изследвания

ИНРА – Национален институт за изследвания в агрономството

СЕА – Комисариат за атомна енергия

1 256 лаборатории

257 института

9 научни центъра 9 Италия Национален съвет за научни изследвания 107 института 10 Испания Висш съвет за научни изследвания 143 института 11 Холандия Организация за приложни научни изследвания 17 института

2

18

Целта на тези структури е създаването на връзки между притежателите на зна-ния и технологични продукти, от една страна, и предприятията, от друга. БАНе най-големият учредител на фондация „ГИС Трансферен център“, регистри-рана през 2000 г., която прерасна в национална инфраструктура за трансферна научни знания и през последната година разшири дейността си в посока засъздаване на регионални структури. Центърът значително допринася за раз-пространение на знания за иновации и проучване на потребностите на пазараи предприятията.

Институционализацията чрез използване на съвременни информационно-комуникационни технологии (ИКТ) намира проява чрез създаването на елек-тронния портал „Технологичен пазар“, който играе важна роля за разпростра-нението на информацията за изследванията и разработките на институтите наБАН в областта на иновациите. Радикална стъпка по пътя на институционали-зиране на иновационната дейност в БАН е създаденият през 2005 г. Център заиновации за разпространение на знания. Центърът има задачата да координираиновационните звена, изграждани в отделните институти, които имат активнаиновационна дейност. Макар че все още съставът е малък и по-скоро се свеждадо съвместяването на допълнителни функции от сътрудници на съответнотозвено, в случая е от значение институционализирането и развитието на проце-са. Тази активност на централно равнище още през 2005 г. доведе до изгражда-не на звена за трансфер към някои институти.

Важна насока в институционалното развитие на БАН е провежданата от2008 г. нова регионална политика на Академията. В резултат през 2008 г. сасъздадени два регионални центъра:

1. Регионален академичен център в Пловдив. Той обединява общо 25 науч-ни и индустриални организации. В него участват седемте академични звена наБАН в Пловдив – Централната лаборатория по приложна физика, която е един-ственото самостоятелно юридическо лице от БАН в Пловдив и е организатор насъбитието, Националният институт по метеорология и хидрология, Институтътпо управление и системни изследвания, Институтът по микробиология, Инсти-тутът по органична химия с център по фитохимия, Институтът по математика иинформатика и Геофизичният институт. Също така участват и петте пловдивскиуниверситета – Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, Универси-тетът по хранителни технологии, Аграрният университет, Медицинският уни-верситет и Филиалът на Техническия университет – София в Пловдив. Членовена Регионалния център са и двата отраслови института на територията на Плов-див – Институтът по растителни генетични ресурси и Институтът по консервнапромишленост. Бизнес организациите от региона са представени от 10 фирми,чиято дейност е свързана с дейността на седемте института при БАН и петтеуниверситета – „Витанеа“ ООД, „Инженекс“ ООД, „Милко Ангелов Консулт“ЕООД, „Векатех“ ЕООД, „Реми“ ООД, „Филикс М“ ЕООД, „ЛазерАрт“ ООД,„Симаконт-Сервиз“ ООД, ЧПГ по информатика и „Фотоника“ ООД. Основнатацел на създаденото сдружение е консолидация на научния потенциал от акаде-мичните организации и техническите възможности на свързаните с тях фирмив Пловдив и областта за успешен трансфер на знания от науката към бизнеса,които са от значимост за региона и страната.

р

р

р

19

2. Регионален академичен център във Варна на основата на постояннитенаучни звена на БАН в града: Институт по океанология и Институт по хидро- иаеродинамика. БАН направи сериозна крачка за развитието на морската наука,като привлече за сътрудничество към регионалния център и ВВМУ „НиколаВапцаров“. Целта е Академията на науките и ВВМУ да работят по съвместниизследователски програми, заедно да търсят финансиране за дейността си, не-зависимо дали то ще е вътрешно или по линия на НАТО и Европейския съюз,или на частни източници. Новият Варненски научен център ще помага както заобучението на бъдещите морски кадри, така и за разработването на иновациии нови технологии. В подписаното рамково споразумение участва и ОбщинаВарна, която също ще подкрепи финансово дейността на новия морски наученцентър.

Тъй като българските предприятия проявяват слаб интерес към внедрява-нето на нови технологии и иновации, в последните месеци БАН реши да под-помогне българската икономика, като започне да създава малки предприятияза производство на готови научни продукти, създадени в Академията (спин-оффирми). В този процес институтите на Академията ще използват максималноразлични форми на публично-частно партньорство. Създадени са правилата засъздаването на малки наукоемки производства и за запазването на интелекту-алната собственост.

В периода ноември 2008–ноември 2009 г. по искане на БАН се проведемеждународно оценяване на институтите на Академията от експерти на Евро-пейската научна фондация. БАН е единствената институция в страната, в коятосе провежда такъв одит. Резултатите от оценката ще се имат предвид при по-нататъшните реформи в Академията.

Селскостопанска академия

Основна институция за научни изследвания в страната в областта на аг-рарните изследвания е Селскостопанската академия (ССА), която е създаденапрез 1961 г. През 1999 г. тя бе преименувана на Национален център за аграрнинауки, а през 2008 г. наименованието ССА бе възстановено при ново наимено-вание на закона – Закон за Селскостопанската академия. ССА е организация занаучни изследвания, за приложна, обслужваща и спомагателна дейност в об-ластта на земеделието, животновъдството и хранително-вкусовата промишле-ност. В структурата на НЦАН през 2006 г. са включени 21 научни института, 13регионални центъра за научно-приложно обслужване (РЦНПО), 1 Националенагробиотехнологичен парк, Център за научно-техническа информация и Наци-онален земеделски музей. След последните реорганизации през 2008 г. звенатав състава на ССА са: 24 научноизследователски института, 1 Институт за ин-формационно осигуряване на системата, Селскостопански музей и организира-ни като държавни стопанства 19 опитни станции, 2 експериментални бази и 1система за агропазарна информация.

Съгласно чл. 6 на приетия закон за ССА от 2008 г. научната, научно-при-ложната дейност и обучението на докторанти се извършват от научни институ-ти към Селскостопанската академия, които са юридически лица. Експеримен-тално-производствената, приложната и обслужващата дейност на Селскосто-

20

панската академия се осъществяват от опитни станции и от експерименталнибази към институти, които са държавни предприятия. Спомагателната дейноств Селскостопанската академия се осъществява от Националния земеделски му-зей, който е юридическо лице на бюджетна издръжка.

До края на месец декември 2008 г. научните институти в ССА притежаватобщо 378 сертификата за сортове растения и породи животни. От всички изда-дени и поддържани сертификати в това направление в Патентното ведомствоССА притежава общо 74%. Селскостопанската академия има общо 19 свиде-телства за регистрации на марки, от които 8 – за научните списания, които из-дава, и 8 за сортове растения, съгласно със Закона за марките и географскитеозначения.

В ССА дейността за разпространение на знания за иновации е организи-рана в Регионални агротехнически паркове, които са съсредоточени в шесттерайона за планиране в страната: Северозападен със седалище Враца, Северенцентрален със седалище Плевен, Североизточен със седалище Шумен, Югоиз-точен със седалище Карнобат, Южен централен със седалище Пловдив и Юго-западен със седалище София.

Регионалните агротехнически паркове са консултативни звена в структура-та на ССА за координиране на дейността и осъществяване на оперативна връзкас областните дирекции „Земеделие и гори“, с Националната служба за съвети вземеделието и органите на държавната власт за регионално развитие. Те „сле-дят световните тенденции и динамичните промени в земеделието в странатаи съобразно потребностите на региона определят приоритетите в приложнитенаучни изследвания и внедрителската дейност“. Регионалните агротехническипаркове обединяват аграрните научни звена на прилежащата територия.

Към Института по зеленчукови култури „Марица“ – Пловдив е създаденЦентър за трансфер на технологии по проект на Програма ФАР, който предос-тавя консултантски услуги на бизнеса и земеделските производители в област-та на зеленчукопроизводството.

Към същия институт е създаден „Балкански изследователски център позеленчуците за трансфер на европейски знания, изследвания и практики – EU-BALKANVEGETABLES“, финансиран от VII Рамкова програма на ЕС12.

–

р12 Информационен бюлетин на ССА, бр.12, 2008 г.13 Източник: Отчетен доклад на НЦАН, 2005.

Таблица 3.3. Структура на агротехпарковете по региони през 2006 г.13

Регион Институти Регионални центрове за научно-приложно

обслужване – РЦНПО

Други

Северозападен - 1 - Северен централен

5 - -

Североизточен 3 4 - Югоизточен 1 2 - Южен централен

5 5 -

Югозападен 7 1 3

21

Селскостопанската академия има сключени рамкови договори за съвмест-на дейност с Българската академия на науките и с основните аграрни универ-ситети в страната, което позволява да се изграждат съвместни изследователскиколективи за участие в конкурси за финансиране на проекти у нас и в Европей-ския съюз. Това води до намаляване на дублирането в изследванията в областтана земеделието.

Сектор на висшето образование

В сектора на висшето образование (ВО) според нормативната уредба на-учноизследователска дейност се осъществява във всички висши училища. Ре-ално обаче далеч не всички от тях осъществяват научни изследвания и в товаотношение развитието на сектора е крайно неравномерно. Общият брой висшиучилища (ВУ) е 51, като от тях 42 са университети. Висшите училища обаче сатвърде нееднородни по степен на развитие на науката в тях, едва 6–7 универси-тета създават научна продукция, която е призната в международен план – предивсичко Софийският университет, Медицинският университет – София, Хими-котехнологичният и металургичен университет – София, Бургаският универси-тет „Проф. Асен Златаров“ (вж. Глава VІІ).

Научноизследователската дейност във висшите училища се осъществявав различни структурно обособени звена, които имат разнообразна насоченост– от фундаментални до приложни и развойни изследвания и услуги: научноиз-следователски сектори (НИС), центрове, катедри, департаменти и самостоятел-ни научни институти и лаборатории към ВУ. Основната и най-разпространенаформа на научноизследователска и приложна дейност във висшите училища ена т.нар. НИС – научноизследователски сектор. НИС осъществява дейносттаси чрез договори като изпълнител, възложител, инвеститор или обслужващаорганизация (посредник). По-значителна дейност през последните години раз-виват НИС към основните университети в страната, особено тези с техническаориентация. Понастоящем в сектора на ВО в страната действат 7 научноизсле-дователски сектора (НИС) – към Софийски университет „Св. Кл. Охридски“,Технически университет – София, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Тех-нически университет – Варна, Химикотехнологичен и металургичен универ-ситет – София, Университет „Проф. Асен Златаров“ – Бургас, Аграрен уни-верситет – Пловдив; както и Център за научно изследване и проектиране къмУниверситета по архитектура строителство и геодезия – София и Научно-при-ложни лаборатории за обслужване на промишлеността в региона – Техническиуниверситет – Варна.

Водещ изследователски университет в системата на висшето образованиее Софийският университет „Св. Кл. Охридски“, който е и единственият български университет, включен в повечето европейски и световни класациина най-добрите вузове в Европа. Научноизследователският сектор при СУ об-хваща дейността на академичния състав по организирането, обслужването иизвършването на фундаментални и приложни изследвания, консултантска, екс-пертна, технологична и други дейности, осъществявани въз основа на догово-ри. НИС работи на принципа на стопанската сметка – приходите и разходите навсеки проект се водят на отделна счетоводна партида и разходите са в рамките

22

на приходите. Чрез НИС ежегодно се изпълняват над 300 договора, от коитонад 60 са по програми на Европейската комисия и около 40 – с международнифирми и организации от Европа, Япония и САЩ. В НИС при Софийския уни-верситет са изпълнявани 47 проекта към български организации и фирми, 143към фонд „Научни изследвания“ на МОН, 54 с финансиране от програмите наЕС и 31 към чуждестранни организации и фирми. Университетът има склю-чени споразумения за сътрудничество с висши училища от 61 страни, както ис франкофонски университети и Франкофонската университетска агенция. ВСУ функционира Център за трансфер на технологии. Добра практика има иЦентърът по технологии на информационното общество на СУ, който извършванаучноизследователска дейност и обучение по технологии на информационно-то общество.

Медицинският университет в София с четирите си факултета е водеща организация в страната, в която се осъществяват научни изследвания в областтана медицинските науки. Той се нарежда на второ място сред висшите училищау нас по научна продукция и качествени научни изследвания. За целите на из-следователската дейност в университета се използва и базата на 13 универси-тетски болници. Резултатите от научноизследователската дейност на универси-тета ще бъдат проследени в следващите раздели на този документ. Създадена еи специална Комисия по етика на научните изследвания.

Научноизследователският сектор (НИС) на Химикотехнологичния и ме-талургичен университет (ХТМУ) – София, има над 40-годишна история. Из-следванията обхващат широк спектър от направления в областта на химичнитетехнологии, химичното инженерство, металургията, материалознанието, инфор-мационните технологии, биотехнологиите и др. Досега в него са разработенинад 3000 национални и над 200 международни проекта по научните приоритетина ХТМУ. Освен научните, научно-приложните и инженерно-внедрителските,се разработват и чисто теоретични теми. НИС при ХТМУ – София работи втясно сътрудничество с всички академични научноизследователски институтии звена в областта на химичната и металургичната технология както в наша-та страна, така и с редица висши училища и университети в Европа, Азия иАмерика. Активно участва в международните научни програми COPERNICUS,COST, V и VІ Рамкова програми и др. Научните изследвания в ХТМУ се про-веждат чрез пряко договаряне с предприятия и фирми, чрез конкурсно участиена наши научни колективи по линия на МОН и международни научни проекти.През 2001–2002 г. общият брой на разработваните научно-изследователски темикъм НИС е над 150. Значителна част от договорната тематика е със стопанскиорганизации и има важно значение за приоритетни области на икономиката настраната като енергетика, екология, военна промишленост, металургия и др.

Научноизследователският сектор (НИС) при Бургаския университет„Проф. д-р Асен Златаров“, е създаден през 1965 г . Дейността му е насоче-на към организиране и интегриране на научноизследователската и развойнадейност с оглед ускорена реализация на научните и технологични продукти впрактиката на министерствата и фирмите, както и за по-пълно съчетаване нанаучноизследователската работа с учебния процес. Чрез НИС всяка годинасе изпълняват повече от 100 договора. През 2005 г. се работи по 7 договора врамките на програмите на Европейската комисия и 20–25 договора с междуна-

р

–

23

родни фирми и организации от Европа, Япония, САЩ и Канада. Общият бройдоговори за периода 2000–2005 г. е 568, като през последната година приходитеот тях са нараснали с 41% в сравнение с 2000 г. В структурата на договорите,сключени по НИС през 2005 г., тези с български фирми са 13%, докато тези смеждународни организации са два пъти повече, т.е. и тук се потвърждава из-водът, че все още българският пазар за продуктите на научните организациие слабо развит. За отбелязване е също, че относителният дял на договорите сбългарските фирми след 2002 г. бележи тенденция към почти двойно намалява-не – от 23 на 13%. В същото време участието по програми на ЕС се увеличава,както и договорите с международни организации.

Техническият университет в София има изградени Научноизследова-телски сектор, малки предприятия и Учебно-експериментално предприятие. Всъответствие с вътрешната нормативна уредба, НИС се реализират от научно-преподавателския и помощно-техническия персонал на ТУ – София, от собст-вения персонал и от привлечени външни консултанти и извънщатни сътрудни-ци. През 2005 г. персоналът на НИС е 130 души, от които 40 – научен персонал.Голяма част от тях участва в учебния процес и в извън аудиторната работа съсстудентите като хонорувани преподаватели. Чрез НИС през 2005 г. е работенопо над 500 договора с реализиран обем над 3 млн. лв. Освен щатния персонална НИС, в договорите като основни водещи изпълнители и ръководители саучаствали над 500 преподаватели. НИС при ТУ – София осъществява и меж-дународна научна дейност по Европейските програми в т.ч. Леонардо, V и VIРамкова програма.

Данните за 25 университета, включени в проучване на Витоша Рисърч през2006 г. показват, че в тяхната структура преобладават изследователските лабора-тории, каквито имат 95,8% от проучените университети. На второ място се нареж-дат центровете за развитие на кариерата, посочени от 62,5% от организациите.

Университетите все още не отделят достатъчно внимание на научноизсле-дователската дейност, както и на дейността по трансфер и иновации. Офисиза трансфер на технологии имат само 2 организации, а звена за иновации – 7организации (29,2%).

Развитието на трансферните структури на университетите е една от целитеим. Редица от прилаганите през последните години инструменти – финансовии организационни, са насочени към засилване на комерсиализирането на резул-татите чрез трансфера на знания и технологии от университетите и публичнитеизследователски организации. Сред тях безспорно най-важни са създаденитепрез 2007 г. Центрове за технологичен трансфер (ЦТТ) към няколко универси-тета. ЦТТ са създадени по програма ФАР – проект „Създаване на ЦТТ в бъл-гарските висши училища и държавни научноизследователски организации“ иса финансирани като едногодишни проекти, чиято цел е изграждането на спе-циализирани звена за технологичен трансфер в структурата на съответната ор-ганизация. Програмното финансиране покрива 75% от разходите по изгражда-нето на ЦТТ и възлиза средно на 40 000 €.

Друга мярка в тази насока са Центровете по предприемачество, създаденикъм Лесотехническия университет – София, Техническия университет – София– филиал Пловдив, Техническия университет – Габрово и Техническия универ-ситет – Варна. Центрове са създадени към следните организации: СУ „Св. Кли-

24

мент Охридски“, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Бургаски университет„Проф. Асен Златаров“, Технически университет – Габрово, Селскостопанскиуниверситет – Пловдив, Институт за космически изследвания – БАН, Институтпо обща и неорганична химия – БАН, Институт по зеленчукови култури „Ма-рица“ – Пловдив, Военноморска академия „Никола Вапцаров“ – Варна. Товае важ на стъпка към развитието на университетската инфраструктура за транс-фера на знания и иновации. Като цяло обаче структурните трансформации всектора на висшите училища, насочени към развитие и интегриране с другитеелементи на иновационната система на страната, се осъществяват бавно. По-специално следва да се отбележи, че прилагането на принципа на публично-частното партньорство по отношение създаването на такива структури къмдържавните висши училища среща редица законодателни пречки.

Центрове с научен статут към министерства

В страната функционират и няколко центрове със статут на научни орга-низации, които са в структурата на отделни министерства. Най-характерниятслучай са 7-те центъра към Министерството на здравеопазването: Националенцентър за радиобиология и радиационна защита, Национален център по здравнаинформация, Национален център по опазване на общественото здраве, Нацио-нален център по заразни и паразитни болести, Национален център по наркома-нии, Национален медицински координационен център, Национален център потрансфузионна хематология. Научните изследвания в тези центрове са нерав-номерно развити, но някои от тях имат съществена научна продукция, която епризната като принос в световното научно пространство. Националният центърпо заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) например е национална институция,която има за цел да разработва научните основи на борбата с инфекциознитезаболявания и методите за нейното осъществяване. НЦЗПБ е сред неунивер-ситетските институции в страната, акреди тирани от Националната агенция пооценяване и акредитация към Министерския съвет. Тя има права да подготвядокторанти и специализанти в областта на инфектологията – епидемиология,микробиология, вирусология, паразитология и имунология и алергология.

В структурата на Министерството на отбраната е включена Военно-меди-цинската академия, която осъществява научна дейност и разполага с хабили-тиран научен състав.

Индустриален сектор

Секторът на предприятията според данните на НСИ неадекватно е харак-теризиран като сектор не само с най-голям брой научни организации (!), но запериода 2000–2007 г. те са се увеличили с 89 броя, за разлика например от дър-жавния сектор, където са намалели с 22 броя. Увеличението на научните звенав сектора на предприятията се наблюдава след 2005 г. От методиката на НСИобаче следва, че за научна организация в сектора на предприятията се броивсяко звено, в което има дори 1 човек, занимаващ се през съответната годинас изследователска или развойна дейност. Поради това тези данни не могат дададат достатъчно обективна информация за капацитета им и за развитието наизследванията в този сектор. Няма данни за разпределението на предприятиятаи организациите, осъществяващи НИРД в бизнес сектора.

25

От тези данни не трябва да се правят прибързани изводи за важността наотделните институционални сектори за научните изследвания в страната катоцяло. За целта е необходимо да се анализират и научните резултати на отдел-ните сектори, което е направено в следващите раздели на представения анализ.Тревожни за България данни са отчетени в службата на Европейската коми-сия Eurosat в доклада от 2007 г. – едва 16% от нашите предприятия ползватиновации при 42% среден процент за ЕС-27. След предприетите от Румъниямерки България остана на последно място в ЕС-27 по брой на иновационнитепредприятия и по доходи от иновационни предприятия (главно поради това, ченашите иновационни предприятия са почти единствено само в областта на ин-формационните технологии и повече от половината са в областта на услугитеи търговията, а не в производството). Предприятията в България инвестират занаука 0,05–0,1% от общите инвестиции за наука в страната при среден процентинвестиции за наука от предприятията 50–55% в ЕС-27.

Сектор на нетърговските организации

Според данните на НСИ в последните години у нас се развиват и неправи-телствени научноизследователски звена – главно в областта на общественитенауки. Техният брой до момента е 14 (много малък процент от съществуващитев страната НПО). Тези изследователски звена у нас се развиват след 1989 г. подвлияние главно на американски опит и финансиране. В развитите страни подоб-ни организации функционират като т.нар. think thanks, финансирани от частнилица, фондации и бизнес организации, опитващи се да налагат съответни пуб-лични политики. Този модел на функциониране на социални науки се налага и вБългария като специфичен начин на правене на политика. Въпросните звена сефинансират по частен път, главно от чуждестранни фондации и центрове като„Отворено общество“, „Конрад Аденауер“, „Фридрих Еберт“ и др. Част от тезиинститути осъществяват много агресивна маркетингова стратегия и се опитватмаксимално да влияят на текущите политически дебати. Отделни институти де-

Фиг. 3.1. Брой на предприятията и организациите, осъществявали НИРД, по институционални сектори и по години, НСИ

175

169

60 6

178

154

65 17

224

146

56 7

264

147

58 14

Предприятия Държавен сектор Висшеобразование

Нетърговскиорганизации

По институционални сектори:

2000 2005 2006 2007

26

монстрират силна идеологическа ангажираност и активен натиск върху посоки-те на взимане на политически решения. Те играят ролята на „интерпретатори“на политиката и конкретни събития за медиите. Това от своя страна им създаваизвестност и подпомага набирането на средства. Техни потребители и целе-ви групи са държавният сектор, партийните централи, обществото като цяло,други изследователски институти и разнообразни организации. От края на 90-те години започва да се променя средата на работа на тези институции, чиетовъншно финансиране отслабва, а учените от БАН и университетите започватпо-активно да заемат заетите преди това от тях ниши. По това време се прави ипървото специализирано изследване на тези организации у нас, но съществено-то е, че по начало за тях се отбелязва, че те съвсем не функционират на пазаренпринцип, както твърдят някои техни представители, а че това са „частни орга-низации, които функционират на нестопански принцип, независимо от своятаправна структура и организационна форма“.

През 1999 г. е издаден и справочник на тези организации у нас – „Спра-вочник на „мозъчните центрове“, подготвен от организацията „Фрийдъм хаус“в България. Според данните в него, общият им годишен бюджет по това времее над 6 млн. долара. Сред известните организации от този тип са Центърът залиберални стратегии, Центърът за изследване на демокрацията, Институтът запазарна икономика, Центърът за икономическо развитие.

* * *

Изключително важен е въпросът за засиленото сътрудничество и съвмест-ните дейности между научните организации и висшите училища, както и меж-ду тях и бизнеса. БАН от години предлага в България да се въведат и стимулиратизвестните в Европа форми на това сътрудничество, включително със законовоуреждане на двустранното или тристранното финансиране на съвместни лабо-ратории, курсове, на ползването и продажбата на научните продукти и пр. Засе-га обаче бюджетните и счетоводните разпоредби не създават добри условия заподобно сътрудничество, а относително ефективно се използват само формитена сътрудничество, предвидени в договорите за съвместна дейност, сключенимежду БАН и 18 висши училища в страната.

Посоченото насърчаване на съвместни дейности с обща полза за всичкиучастници се отнася в много голяма степен и за общностите в дадена дейностот съвместен интерес (т.нар. клъстери). Би било крайно нерационално, вред-но и разхищаващо средства и човешки усилия, създаването на някакви новитехнологични паркове, центрове и иновационни клъстери за свързване на на-учните изследвания със сектора на предприятията – каквито намерения се из-казват в документите на някои министерства. Съществуването на технологич-ни платформи у нас се приема едва ли не като обособяването им като отделниструктури, докато в европейското разбиране тези платформи са не структури, а„съвместни изследователски програми, включващи всички финансово заинте-ресовани лица – изследователски институции, бизнес, граждански, обществе-ни организации и т.н.“.

В цяла Европа, пък и в света, тези технологични паркове, центрове иликлъстери са съставени от съществуващи научни, университетски и бизнес

д

дд

27

структури, които се финансират от държавни и частни източници и се обединя-ват трайно или временно за решаването на конкретни задачи от икономическиили обществен интерес. Общите правила за уреждането на подобни форми – непо принуда, а под натиска на взаимния интерес, не е станало досега в нашитезакони и би следвало да се осъществи, за да даде свобода на участниците в тяхпри гаранции за контрол и препятствия пред евентуална корупция.

В тази ситуация, когато България като цяло е на незавидно място поусловия за научна дейност, трябва да започнем да възприемаме понятиетооптимизиране и преструктуриране не като рушене и ново (вече недопус-тимо) свиване на системата, а като търсене на начин с възможни усилияда възродим каквото е възможно и да използваме и укрепваме максимал-но съществуващите ефективни структури. Всъщност, това се изисква и вт.нар. Зелена книга на ЕК за науката.

Това, което може да се направи стъпка по стъпка, е да започне стимулира-не на изграждането на внедрителски звена в научните организации, висшитеучилища и предприятията чрез приоритетно насочване на проектни средстваи на средства от структурните фондове към такава дейност. Да продължат сповече средства конкурсите за обновяване на апаратурната база на лаборатори-ите. Да се използват за целта и инфраструктурните фондове на ЕС, като се дадевъзможност да се кандидатства с проекти за научна инфраструктура. В Зелена-та книга структурните фондове се посочват като важен източник за развиванена научната инфраструктура. България е единствената държава в ЕС, която непредвиди оперативна програма за науката, но въпреки това би могло да се на-мерят начини част от структурните фондове все пак да се използват за целта(в съвместни усилия с министерствата на икономиката, на труда и социалнитегрижи, на земеделието и на екологията).

Необходимо е да бъдат насърчавани приоритетно проекти за съвместнадейност между научни организации, висши училища и предприятия (чрездоговори между тях за двустранни и клъстерни дейности). Да бъде насър-чавано съвместното поддържане и използване на научни лаборатории внаучните организации за обучение на докторанти и магистри от висшитеучилища. Да бъде променена организацията на дейностите във висшитеучилища, така че възнаграждението на преподавателите да не зависи самоот хорариума часове (360 на година), а да включва задължително занима-ния с научна дейност с включване на студентите и докторантите. Да севъведе изискване поне 10% от събраните от студентски такси средства дасе инвестират задължително в научна дейност във висшите училища.

28

4. ФИНАНСИРАНЕ НА НАУКАТА В БЪЛГАРИЯ

Общи разходи (GERD)14

През 2007 г. в ЕС-27 общите разходи за научноизследователска дейност(GERD) са 1,85% от БВП на Съюза. През същата година в САЩ те са 2,6%от БВП, а в Япония – 3,4% от БВП. Като отчита това изоставане и предвидзначението на финансовото осигуряване на науката за нейното развитие в Ли-сабонската стратегия на ЕС е заложено постигането на разходите за наука на3% от БВП. От тях 1% трябва да са публични инвестиции и 2% – от бизнеса.В доклада на Европейската комисия за общоевропейското пространство наизследванията, технологиите и конкурентоспособността е посочено, че за пе-риода 2000–2006 г. финансирането на науката в ЕС-27 е нараснало с 14,8%,в САЩ ръстът е 10,1%, в Япония – 21,9%. Но в същото време, разходите набизнеса в ЕС за наука са се увеличили едва с 1,84%, докато в САЩ – с 4,6%.Докладът отчита също, че ръстът на разходите в отделните страни на ЕС екрайно неравномерен – от 3,4% в Белгия, през 100% в трите прибалтийскидържави и Кипър до 211% в Естония. Нарастването на разходите за наука енад 60% в Унгария, Румъния, Чехия, Ирландия и Испания. Новите страничленки от Източна Европа като цяло увеличават разходите си за наука. Че-хия и Словения вече са надхвърлили границата от 1.5% от БВП. През 2007 г.Естония (1,14%), Унгария (0,97%), Литва (0,82%), Латвия (0,63%) и Румъния(0,57%) все още са с ниски относителни дялове, но с ясна тенденция на тях-ното увеличение. Единствено при България, Полша, Словакия и Гърция делътна разходите за наука в БВП е нисък и е с тенденция към намаление. Следкато Румъния и Полша увеличиха разходите си за наука през последните 2години, през 2007 г. с по-ниски показатели от България (0,48%) са вече самоСловакия, която за посочения период е намалила относителните си дялове наразходите от 0,64% на 0,46% от БВП, и Кипър, който въпреки почти двукрат-ното увеличение на показателите си – от 0,24 на 0,45%, е на последно мястосред страните от ЕС (фиг. 4.1.) В държавния бюджет на Р България за 2010 г.обаче разходите за наука се намаляват до 0,3% от БВП.

14 GERD – Gross Domestic Expenditure on R&D – Брутни (общи ) разходи за научно-изследователска дейност.

29

Още по-изразително това се вижда в проценти (табл. 4.1.).

15 Източник: Eurostat.16 Източник: Eurostat.

Фиг. 4.1. Разходи за наука (GERD) в ЕС (% от БВП)15

Таблица 4.1. Разходи на някои страни за НИРД (2007 г.) в% от БВП16

0 0,5 1 1,5 2 2,5 3 3,5 4 4,5

ЕС 27

Швеция

Финландия

Австрия

Дания

Германия

Франция

Белгия

Великобритания

Холандия

Словения

Чехия

Ирландия

Испания

Порту галия

Естония

Италия

Унгария

Литва

Латвия

Полша

Малта

Гърция

Румъния

България

Словакия

Кипър

2000 2007

Страна % Страна % Япония 3,40 Люксембург 1,62 САЩ 2,67 Чехия 1,54 ЕС-15 1,92 Словения 1,45 ЕС- 27 1,85 Ирландия 1,31 ЕС-12 (новите членки) 0,82 Испания 1,27

30

В предприсъединителните документи през 2003 г. България пое ангажиментда увеличава разходите си за наука и развитие с 0.15% от БВП всяка година, нотова не бе изпълнено. Нещо повече, във връзка с настъпилата финансова кризаЕС прие антикризисни мерки, сред които основно място заема изискването дасе увеличат средствата за научни изследвания или поне да се запази досегашно-то им равнище. В противовес с това изискване с ПМС 196 (ДВ от 14 август 2009г.) бяха орязани средствата, предназначени за развитие на науката от бюджетитена БАН и висшите училища, което при съществуващото и досега недостатъчнофинансово осигуряване ги обрича на нови финансови затруднения.

В абсолютни числа разходите за наука в България се увеличават всяка го-дина, но това става с темпове, по-ниски от нарастването на БВП. Затова и от-носителният дял на тези разходи от БВП в периода 2000–2007 г. не нараства,което важи както за общите разходи, така и за разходите за наука, отделяни отдържавния бюджет. Тези тенденции са още по-тревожни, ако се сравнят с да-нните на другите страни членки на ЕС. От фиг. 4.1. се вижда, че относителнитедялове на разходите за наука от БВП в България са 3 пъти по-ниски от среднитеза Европейския съюз (1,83% – 2007 г.). От развитите страни в света само Шве-ция, Финландия и Япония имат разходи над 3% от БВП. Повечето от старитестрани членки на ЕС и САЩ са разположени в границата между 1,8 и 2,7%.

През последните години българското правителство предприе политика наувеличаване на разпределяните средствата за наука по линията на проектнотофинансиране чрез фонд „Научни изследвания“ към МОН. Докато през 2005 г.субсидиите за фонда са 19 млн. лв., през 2008 г. те нарастват до 60 млн. лв., аза 2009 г. – достигат 100 млн. лв. (над 5 пъти спрямо 2005 г.). В последните двегодини се отбелязва и ръст на целевите субсидии за научни изследвания въввисшите училища. Според Закона за висшето образование, висшите училищатрябва да получават за научни изследвания и издателска дейност субсидии вразмер на 10% от тяхната издръжка. През 2007 г. тази разпоредба на закона бенарушена и част от целевите средства се разпределяха на конкурсен принципсамо за висшите училища чрез фонд „Научни изследвания“. Тази практика не

р

Продължение на таблица 4.1.

Швеция 3,60 Естония 1,14 Финландия 3,47 Италия 1,09 Швейцария 2,90 Унгария 0,97 Исландия 2,75 Хърватия 0,81 Австрия 2,56 Литва 0,80 Германия 2,54 Латвия 0,70 Дания 2,45 Малта 0,59 Франция 2,08 Гърция 0,57 Белгия 1,87 Румъния 0,53 Португалия 1,83 България 0,48 Великобритания 1,79 Словакия 0,46 Холандия 1,70 Кипър 0,42 Норвегия 1,64

31

бе достатъчно ефективна, тъй като нарушаваше основния принцип на държав-ното конкурсно финансиране – да се заделят средства за най-добрите научнипроекти, независимо от коя институция в страната са представени. От 2009 г.фондът не се намесва в разпределянето на средствата за наука за висшите учи-лища и те получават целевите си субсидии за изследвания и издателска дейностдиректно по бюджетите си, при това – в размер на 10% от издръжката. Това еположителен факт, особено като се има предвид, че развитието на научнитеизследвания в сектора на висшето образование не е на желаното равнище. Въ-преки това, усвоените средства като дял от БВП за 2008 и 2009 г. са под тези за2000 г. и трудно може да се говори за решителна промяна на политиката. Оставаи проблемът с големите разлики в обема и качеството на научната дейност вразличните висши училища. Еднаквият начин на отпускане на средствата завсичките 37 държавни висши училища не е издържан и това поставя задачатада се прецени в кои от тях следва да се насочват приоритетно целеви средстваза научни изследвания (табл. 4.2.). Световна практика е публичните средства занаука да се насочват към онези висши училища, в които наистина се прави на-ука, при това – с качество, сравнимо с международното. Едновременно с това,трябва да с изработи методика за подпомагане на онези висши училища, коитов момента не развиват достатъчно качествена наука.

На този фон в БАН увеличение на субсидиите за изследвания на практи-ка няма, което е неразбираемо на фона на всички декларации на държавата заадекватно участие на България в Лисабонския процес. Академията системнополучава и по-нисък ръст на годишните си субсидии в сравнение със среднотониво за висшите училища. Нещо повече, БАН реално не получава (или тя е

17 Източник: НСИ.

Фиг. 4.2. Разходи за наука в България (% от БВП)17

2,2

1,3 1,

4

1,1

0,8

0,62

0,52

0,51 0,57

0,57

0,52

0,47 0,49 0,5

0,5

0,49

0,48

0,48

0,280,3

0,320,34

0,340,34

0,310,

370,41

0,42

0,35

0,180,240,

30,370,440,46

0,75

0

0,5

1

1,5

2

2,5

1990

1991

1992

1993

1994

1995

1996

1997

1998

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

Общи разходи Бюдж. разходи

32

р

18 Източник: Бюджети на висшите училища, 2009 г., перо Научни изследвания и изда-телска дейност, сайт на Министерството на образованието, младежта и науката.

Таблица 4.2. Средства в позиция Научни изследвания и изследователска дейност по Висши училища18

пренебрежимо малка) субсидия за извършване на научна и издателска дейност.Не се финансират целево и общодържавните дейности, с които БАН обслужвавсички ведомства и отрасли в страната. Изследователската дейност в Акаде-мията се осъществява изключително само чрез спечелени проекти в конкурси

ВУЗ лв. Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ 3 279 586 Технически университет – София 2 811 506 Медицински университет – София 2 228 205 Тракийски университет – Ст. Загора 1 558 623 Университет за национално и световно стопанство – София 1 351 959 Пловдивски университет „П. Хилендарски“ 1 335 576 Национална спортна академия 1 144 467 Югозападен университет „Неофит Рилски“ 1 130 023 Медицински университет – Пловдив 1 128 307 Русенски университет 1 122 822 Великотърновски университет 951 063 Технически университет – Варна 888 936 Медицински университет – Варна 885 681 Университет по архитектура, строителство и геодезия – София 799 230 Икономически университет – Варна 711 701 Аграрен университет – Пловдив 708 710 Медицински университет – Плевен 671 289 Химикотехнологичен и металургичен университет – София 658 482 Шуменски университет 640 789 Стопанска академия – Свищов 622 934 Технически университет – Габрово 619 274 Лесотехнически университет 598 289 Национална художествена академия 457 902 Бургаски университет „Проф. Асен Златаров“ 454 483 Университет по хранителни технологии – Пловдив 432 734 Минно-геоложки университет „Св. Ив. Рилски“ – София 430 453 Национална музикална академия 381 872 НАТФИЗ 306 028 Висше техническо училище „Тодор Каблешков“ 270 034 Академия музика и танци – Пловдив 241 130 Специализирано висше училище по библитекознание и информационни технологии – СВУБИТ – София

198 666

Висше строително училище „Любен Каравелов“ 186 655 Колеж по телекомуникации и пощи – София 106 741

Общо: 29 314 150

33

у нас и в чужбина. Една от причините за посоченото състояние е и насадено-то от няколко години неправилно разбиране за т.нар. програмно финансиранена научните изследвания като контрапункт на институционалното финансира-не. Лансира се погрешната теза, че програмното финансиране трябва да бъдевместо институционалното и за сметка на него. Докато в Европейския съюз, аи навсякъде в модерния свят, финансирането на програми и проекти надграж-да институционалното финансиране, което си остава базово по отношение напроектното. За да се изпълняват каквито и да било научни проекти и в европей-ските, и в българските програми за финансиране на научни проекти, се изисквапреди всичко да има базова организация, която се финансира като институция.Всички тези несъответствия във финансирането на науката създават дисбалансв сектора и увеличават и без това голямата разлика във финансирането на Ака-демията спрямо сродните научни организации в Европа. Възможен вариант заразрешаване на тези проблеми е да се направи специален запис, гарантиращфинансирането на тези дейности, извършвани от учените от Академията, в За-кона за насърчаване на научните изследвания и Закона за бюджета на страната.

В същия ред на мисли може да се посочат две изследвания за ефектив-ността на научната дейност, изразена като научна продукция спрямо вложенисредства. Според българска методика, приета впоследствие като еталон и вЮНЕСКО, ефективността на научната дейност се измерва като съотношениена производителността на труда (публикации) спрямо вложени средства. Поброй публикации спрямо направени разходи за наука българските изследова-тели са на второ място в света след Естония и се намират в зона на опаснаинтензивност, сочи проучване, направено в БАН през 2006 г. (фиг. 4.3.). Затова

0 50 100 150 200 250 3000

1

2

3

4

5

6

7

8

Фиг. 4.3.

Производителност

(статии/пари

)

Разходи за изследвания на изследовател – 2001 г. (хил. €)

3

34

не може да се твърди, че българската наука работи неефективно. Но въпросът екак ефективността £ да се увеличи още при едновременно излизане от опаснатазона на прекалена интензивност при ниско финансиране.

Подобно изследване е направено и от учени в Румъния през 2007 г. Резул-татите от него са почти идентични с това на изследването на БАН (фиг. 4.4.),като България вече е на първо място по брой публикации спрямо направениразходи за тях.

яр

Фиг. 4.4.

Брой публикации по ISI за 1 млн. евро

35

Източници на финансиране

Особеност на финансирането на науката в България е относително високи-ят дял на държавното участие в общите средства за наука – 57,7% от общите разходи през 2007 г. Макар и с тенденция към намаляване на относителния дялна средствата от бюджета при финансирането на научните изследвания, тазиособеност ще е доминираща и през следващите години поради невъзможносттана бизнеса в България да поеме по-голям дял при финансирането на науката.В годините преди началото на прехода към пазарна икономика, индустриятаосигуряваше между 65–70% от общите разходи за научни изследвания. Стра-тегията и политиката в областта на финансирането на науката следва да бъдатнасочени към промяна на това съотношение в полза на бизнеса, което ще бъдегаранция за устойчиво нарастване на необходимите за развитието на наукатасредства.

Най-големият източник за финансиране на науката в България продължавада бъде държавата. Средствата, които отделя бизнесът за финансиране на из-следванията все още са значително по-малко от тези, отделяни от държавниябюджет. Този проблем се предопределя от самата структура на бизнес секторав България – предимно малки предприятия, главно в сферата на услугите. Всравнение с другите страни членки на ЕС България все още е страната с единот най-високите относителни дялове на държавата като източник за финансира-не на науката през последните години. През 2006 г. в ЕС-27 правителствениятсектор е осигурявал 33,5% общите разходи за наука. За сравнение – в САЩ тозидял е 27,1%, а в Япония – 16,2%. В ЕС-27 по-висок относителен дял на държа-вата във финансирането на науката от България има само Кипър с 66,5%. Висо-ките относителни дялове на правителствения сектор като източник на средстваза развитие на науката в структурата на разходите понякога се тълкуват като

19 Източник: ИНТЕРНЕТ сайтове на съответните организации за 2005 г.

Таблица 4.3. Справка за финансирането на сродни на БАН организации в Европа, 200519

№ Страна Институция Щатен състав

Бюджет (млн. евро)

Субсидия от бюджета

1 Германия Общество Макс Планк 21 000 1380 82 % 2 Германия Общество Лайбниц 12 500 1160 82 % 3 Германия Общество Фраунхофер 12 400 1250 40 % 4 Германия Общество Хелмхолц 24 000 2200 70 % 5 Германия Изсл. център Росендорф 650 60 88 % 6 Австрия Академия на науките 35 000 няма данни няма данни 8 Франция СНРС – Национален център

за научни изследвания 30 000 2700 82 %

9 България Българска академия на науките

7500 45,1 69 %

10 България Национален център за аграрни науки

2700 16,2 54 %

36

доказателство, че държавата си е свършила работата и по-нататъшното увели-чение на разходите за наука в страната трябва да бъде заслуга единствено наиндустрията. В действителност тези дялове не само са далеч от Лисабонскатацел – 1% от БВП, но с 0,28% от БВП България е с един от най-ниските показате-ли сред ЕС-27, тъй като само Малта и Словакия имат по-нисък относителен дялна държавата като източник на средства за развитие на науката – 0,21% от БВП.Това идва да покаже, че у нас държавата все още е в дълг към финансиранетона науката и в близките години този дял трябва да расте с оглед постиганетона европейските стандарти. За това свидетелства и доклад на ЕК от 1993 г., вкойто е отбелязано, че в малките европейски държави страни с недостатъчносилна икономика, каквато е България, е препоръчително държавата да запазиводещата си роля при финансирането на научната дейност, за да не се загу-би перспективата за бъдещо развитие на икономическия сектор с помощта нанауката. С оглед преодоляване на огромното изоставане на България въвфинансовото осигуряване на науката е необходимо научните изследванияда се изведат като национален стратегически приоритет в държавния бю-джет, като до 2013 г. публичните разходи за целта достигнат 1% от БВП.

През последните години се забелязва повишаване на относителните дяловена бюджетите средства, насочени за научни изследвания (GBAORD)20 в САЩ иЯпония. Ако през 2000 г. бюджетите на САЩ и Япония са отделяли съответно0,85 и 0,65% от БВП за наука, през 2007 г. те са вече 1,03 и 0,68% от БВП. Презсъщия период в ЕС се наблюдава намаляване на този дял – от 0,72 на 0,67% отБВП, което се дължи и на ниските относителни дялове на държавното участиевъв финансирането на науката на новоприсъединилите се страни. Това е еднаот причините разликата между ЕС и САЩ по отношение на дяловете на бю-джетните средства, насочвани за развитие на науката, да нарасне от 0,13% през2000 г. на 0,36% през 2007 г. Този факт потвърждава правилността на взетоторешение от ЕС за увеличаване на тези разходи до 1% от БВП.

Високи относителни дялове на бизнеса в общото финансиране на наукатаса характерни за най-развитите в икономическо отношение страни. През 2006 г.65,2% от разходите за наука в САЩ и 77,1% в Япония се осигуряват от бизнессектора. Тази особеност се наблюдава и в страните от Европейския съюз. През2006 г. 55,4% от общите разходите за научни изследвания в ЕС се осигуряватот бизнеса, 33,5% от бюджета, 8,6% от чужбина и 2,5% от други източници. Нодиапазонът на относителните дялове на бизнеса между отделните страни в ЕСе твърде голям. Той се простира от 15,9% за Кипър и 26,2% за Литва, до 66,3%за Финландия.

От новоприсъединените страни само Словения с 65,2% е с относителен дялна бизнеса, като източник на средства за научни изследвания, по-висок отколко-то средния показател за ЕС. В Чехия той е 54,1%, Румъния – 44,0% Унгария –39,4%, Словакия – 35,6%, Полша – 30,3%. На този фон, бизнесът като източникза финансиране на науката в България все още е далеч от средните показатели вЕС, независимо че през последните години се забелязва нарастване на относи-телния дял на бизнеса във финансирането на научните изследвания – от 24,3%през 2000 г. на 34,2% през 2007 г.

д

20 Government Budget Appropriation or Outlays for R&D.

р

37

За да бъде стимулиран бизнесът в България да инвестира повече заизследвания и иновации, особено в ситуацията на икономическа криза, енеобходимо в Закона за насърчаване на научните изследвания най-сетнеда бъдат включени текстове за данъчни и други фискални преференцииза фирми, които правят разходи за целта, преследвайки конкурентоспо-собност чрез наукоемки продукти, както и за научни организации и уни-верситети, които подпомагат развитието на иновативни малки и среднипредприятия. Такива преференции са въведени във всички страни на ЕС и еедно от основните изисквания, залегнали в Лисабонската стратегия. У нас сеслучва тъкмо обратното – от 1 януари 2007 г. научната дейност се облага с ДДС,а вносът на апаратура и консумативи за научна дейност – с мита и такси. Всичкотова се отразява твърде негативно върху научноизследователската дейност. Втози смисъл е вярна констатацията, че: „България е единствената държава в ЕС,която няма цел, свързана с Лисабонската стратегия“.21

21 “EU: Key Figures 2007 on Science, Technology and Innovation”, p. 54.22 Източник: НСИ.23 Gross domestic expenditure on R&D by source of funds – abroad.

Фиг. 4.5. Източници за финансиране на науката в България (хил. лв.) 22

0

20000

40000

60000

80000

100000

120000

140000

160000

180000

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007

Бизнес сектор Държавен сектор Висше образование

Нетърговски организации Чужбина

Все по-нарастващ източник на средства за развитието на науката в Бълга-рия започва да играе външното финансиране (abroad)23. Това са финансовитесредства, получени по линията на участие в международни научни програми.От 0,25% от общите средства за наука (1996 г.), те нарастват на 7,6% през 2007 г.Въпреки значителното нарастване на този показател, все още той е под среднияпоказател за ЕС – 8,6% през 2006 г. Членството на страната ни в ЕС откриванови възможности този източник на средства да увеличи своя дял, особено въввръзка със средствата по международните проекти. Висок процент на външнофинансиране през 2005 г. има Латвия – 18,5%, Естония – 18,5% (2005 г.), Ун-гария – 11,1% (2007 г.), Литва – 19,6% (2007 г.). Традиционно високи са тезипоказатели за Австрия (17,6% за 2005 г.) и Великобритания (17,2% за 2004 г.) .

38

Твърде големи са различията и в усвояването на финансови ресурси по ли-нията на международното научно сътрудничество. Страни като Латвия, Гърцияи Австрия през последните 5 години са сред страните с най-висок процент наусвояване на финансови средства от този източник. През различните годинидялът на средствата, получени от чужбина, в Латвия е достигал 35,6%, в Гърция21,6%, в Австрия 21,4%. България със 7,6% (2007 г.) е сред страните, които са сотносителен дял близко, но все още под средното за Европейския съюз. Обна-деждаваща в случая е тенденцията към нарастване на дела на средствата, полу-чени по линията на международното научноизследователско сътрудни чество.Това показва, че българските учени успешно участват и печелят договори поразличните международни научноизследователски проекти – Рамковите про-грами на ЕС, научните програми на НАТО и др.24 В съответствие с възмож-ностите на научния потенциал на страната, не по-малко от 10–15% от общитесредства за наука могат да бъдат привлечени по линията на външното финанси-ране. За целта е необходимо още по-активно участие в различни международ-ни научноизследователски програми, за да се запази положителната тенденция към нарастване на средствата, усвоявани по линията на международните науч-ни програми.

Структура на разходите, финансова осигуреност, заплащане

След 1990 г. като следваха грешната политика за орязване на средстватаза някои сектори на икономиката с цел да „разтоварят“ бюджета, управлява-щите взеха единственото „логично“ решение да съкратят рязко субсидиите занаучноизследователска дейност. Подобно рязко съкращаване на разходите в де-ликатна дейност като науката е недопустимо и е категорично доказателство залипса на национална стратегия и политика в тази област. През периода 1990–1995 г. бе регистрирано такова шоково намаление на финансовите средства занаука, което не бе отбелязано в нито един отрасъл или дейност в икономикатана България. През периода 2000–2007 г. намалените вече финансови средствафактически служат главно за покриване на разходите за работни заплати назаетите в сферата на науката, като относителният им дял надхвърля 50% от бю-джетната субсидия.25 Заедно с другите текущи разходи през последните годините представляват около 94% от субсидията, като за капиталови разходи и занаучната дейност остават по-малко от 6%.

24 През 2008 г. учени от БАН са участвали в разработването на 1234 проекта по дого-вори с организации и фирми от чужбина (Отчет на БАН за 2008 г., Приложение 2). Сред-ствата, постъпили по линията на международните програми и споразумения, възлизат на17 млн. лв. (пак там, с. 144).

25 В БАН през последните години относителният дял на работните заплати и осигу-рителните вноски са около 80% от общия размер на бюджетната субсидия на академията.През 2008 г. той е 78%. (вж. БАН Годишен отчет 2008 г., с. 144).

39

Подобна структура на разходите не е подходяща и не може да има нор-мално протичане на научноизследователския процес, тъй като не се осигуря-ват достатъчно финансови средства за апаратура и консумативи, необходимиза провеждането на научните изследвания, както и средства за придобиване надълготрайни активи. Това сериозно затруднява работата на научноизследова-телските колективи и въпреки че преобладаващата част от разходите се използ-ват за формирането на фонд работна заплата, все още равнището на работнатазаплата на учения в България е твърде далеч от средното за ЕС, още повече, чефинансовата осигуреност на учените в България съществено се различава и еобезпокоително далеч от тази на учените от научните институции в ЕС. Тозифакт е твърде показателен и означава, че през последните 15–20 години пред на-уката в България стои единствено алтернативата за нейното оцеляване, защотов рамките на подобна финансова рестрикция не би могло да се говори за какво-то и да е успешно развитие на науката. И ако българските учени продължаватда подържат науката в България на равнището на европейските стандарти, тотова не е благодарение на някакво добро финансово осигуряване, а по-скоровъпреки него (фиг. 4.7.)

Изключително тежък проблем остава заплащането на труда в изследова-телския сектор в България. Ниското заплащане е основната причина за отливана млади хора от науката и от преподаването. През 2008 г. бяха лансирани идеиза установяването на начална заплата за младите учени – 600 лв. за научни съ-трудници и асистенти, при съответни стъпки нагоре за следващите длъжностив науката. Спешна задача е въвеждането на начална заплата в скàлата на запла-щането на длъжностите в България.

Фиг. 4.6. Разходи за науката в България по елементи (хил. лв.)26

0

50000

100000

150000

200000

250000

300000

2000 2002 2004 2006 2007

Разходи - общо За работна заплата Други текущи разходи Разходи за осн. капитал

26 Източник: НСИ.

40

р

р

27 Източник: ИНТЕРНЕТ сайтове на съответните организации. 28 Източник: ИНТЕРНЕТ сайтове на съответните организации.

Фиг. 4.7. Месечна финансова осигуреност на един учен, €27

Таблица 4.4. Средна годишна заплата на учените в Европа, 2007 г.28

От табл. 4.4. се вижда, че заплащането на учените в България е твърде,твърде далеч от средните европейски стандарти. В ЕС-27 средната годишназаплата през 2007 г. е била 37 948 евро. Заплатата на българския учен е и мно-гократно по-ниска в сравнение и със заплатите на учените от бившите социа-листически страни – Чехия, Унгария, Полша и др. Тя е дори два пъти по-ниска

2995

0

2974

4

2215

6

2193

7

2101

0

1635

7

1588

2

1458

3

7874

5733

4848

2929

1515

1013

0

5000

10000

15000

20000

25000

30000

35000

Хелм

холц

-Герм.

Макс

Планк

-Герм

.

Инсерм

-Фр.

СНРС

- Фр.

Инра

- Фр.

Лайбниц -

Герм

.

ВСНИ

- Ис

п.

СЕА

- Фр.

Франхофе

р -Герм

.

Австрийска

АН

Полска

АН

Чешк

а АН

Словаш

ка АН

БАН

29 9

50

29 7

44

22 1

56

21 9

37

21 0

10

16 3

57

15 8

82

14 5

83

7874

5733

4848

2929

4848

1013

№ Страна Заплата, евро

№ Страна Заплата, евро

1 Швейцария 82 725 16 Италия 36 201 2 Люксембург 63 865 17 Испания 34 908 3 Австрия 61 355 18 Португалия 29 001 4 Дания 61 355 19 Малта 28 078 5 Ирландия 60 727 20 Словения 27 756 6 Нидерландия 59 103 21 Гърция 25 685 7 Норвегия 58 997 22 Чехия 19 620 8 Белгия 58 462 23 Унгария 15 812 9 Германия 56 132 24 Литва 13 851 10 Швеция 56 053 25 Естония 11 748 11 Великобритания 56 048 26 Полша 11 659 12 Франция 50 879 27 Латвия 10 488 13 Исландия 50 803 28 Словакия 9 178 14 Кипър 45 039 29 Румъния 6 286 15 Финландия 44 635 30 България 3 556

41

от заплатата на учените в Румъния, която е непосредствено пред нас в тазисвоеобразната класация.

През последните години се създадоха съществени диспропорции в запла-тите на учените в различните институции. Във висшите училища средната за-плата на един учен е доста по-висока от тази на един учен в БАН, тъй като въввузовете заплатите се допълват със средства от студентските такси. В моментасредната заплата в България е 527 лв. Средната заплата в БАН е в същия размер,а основната заплата на ст.н.с. І ст. с най-висшата квалификация е под 800 лв.

Разходи за наука по сектори

Разходите за наука по сектори на изследванията показват какви са възмож-ностите на отделните институционални сектори да усвояват средства за фи-нансиране. Държавният сектор в България според НСИ изразходва средства,равняващи се на 0,28% от БВП, следват секторът на предприятията – 0,15%,висшето образование – 0,05% и символични суми, изразходвани в сектора нанетърговските организации. Трябва обаче най-сетне да се разбере, че тези дан-ни са изцяло неточни, тъй като отчитат по различен начин компонентите запла-ти и разходи за наука в различните сектори (вж. анализа по-долу). Като се иматпредвид тези неточни числа, много често се спекулира с това, че държавниятизследователски сектор в България е прекалено раздут и трябва да се провеждаполитика на пренасочване към останалите сектори. В действителност пробле-мът не е в това, че държавният сектор изразходва прекалено много средства, ав това, че останалите сектори не са достатъчно добре развити. В страни катоСловения, Германия, Франция, Чехия и Финландия държавния сектор израз-ходва по-голяма част от техния БВП. Същото се отнася за САЩ и за Япония.Но в тези страни останалите сектори и особено секторът на предприятията саразвити много по-добре отколкото в България, затова разходите на държавниясектор не изглеждат толкова големи.

Поради структурата на държавния бюджет в България през последнитегодини се допуска една съществена неточност при описването на средствата,заделяни за науката по сектори. Крайно неприемливо е, че по принцип сектор„Наука“ се включва в позицията „Общи държавни служби“, заедно с министер-ствата и другата държавна администрация. Научната дейност няма нищо общос дейността на държавната администрация и не може да се подчинява на еднак-ви финансови правила с нея. Необходимо е сектор „Наука“ да бъде изведен насамостоятелен ред в държавния бюджет.

Като следствие от посоченото неефективно структуриране на бюджета сеполучава, че в субсидията от държавния бюджет средствата за заплатите и из-дръжката на научните организации се включват в позиция „Наука“, докато въввисшите училища те се намират в позиция „Образование“. Средствата за из-следвания във висшите училища са в позиция „Наука“ също както и средстватаза изследвания в БАН. Или средствата за Академията (заплати и издръжка) сесмятат като разходи за наука, докато тези на висшите училища са разделени вдве бюджетни позиции – за заплати и издръжка в „Образование“ и отделно заизследвания в „Наука“. Така в Министерството на образованието и науката не-

42

коректно се представят разходите за наука – всичките средства за Академията сесравняват само със средствата за наука на висшите училища. От това „логично“следва неверният извод, че голямата част от бюджета за наука е насочен в пуб-личния научен сектор (БАН) и много малка част – във висшите училища. Всъщ-ност е обратното. През 2009 г. субсидиите за БАН са 94,2 млн. лв., а субсидиитеза държавните висши училища – 420,5 млн. лв. Но от тези средства парите заизследвания във висшите училища са общо 43,5 млн. лв., а за БАН са предвиде-ни около само 340 хил. лв. Резултатът е почти двойно по-малко разходи на единзает в БАН в сравнение на разходите на един зает в останалите организации– висшите училища. Наред с положителния факт на увеличаването на средства-та за изследвания в сектора на висшето образование, следва да бъде поправенаситуацията с БАН, защото изглежда като недоразумение там, където основнатадейност са изследванията, всъщност да не се отпускат средства за тях.

д

29 Източник: НСИ. 30 Източник: Закон за държавния бюджет на Р България – 2008 и 2009 г.

Фиг. 4.8. Разходи за наука в България по сектори, хил. лв.29

0

20000

40000

60000

80000

100000

120000

140000

160000

180000

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007

Държавен сектор Бизнес сектор Висше образование Други

Таблица 4.5. Държавна субсидия (хил. лв.) на някои научни организации в България30

№ Институция 2008 г. 2009 г.

1 Българска академия на науките в т.ч. за изследвания

82 100 150

94 200 340

2 Висши училища в т.ч. за изследвания

254 700 16 900

420 500 43 500

43

Анализът на различните аспекти от развитието на науката в Българияпрез последното десетилетие недвусмислено показва, че един от основнитепроблеми пред науката, и може би най-важният, е икономически и е свър-зан с нейното финансово осигуряване. В него са настъпили твърде тревож-ни изменения. Вече е преминато онова минимално равнище, представля-ващо праг на риска, зад който не би могло да се говори за финансиране,осигуряващо нормално протичане на научноизследователския процес.Под този праг финансовите средства са крайно недостатъчни и това можеда предизвика необратими дегенеративни процеси в системата на наука-та. Ниското равнище на финансова осигуреност затруднява изключителномного учените в България в тяхната научноизследователска дейност. Топредставлява и онази бариера, която вече реално стои пред науката в Бъл-гария и застрашава съществуването на системата наука като цяло.

44

5. ИНОВАЦИОНЕН КАПАЦИТЕТ НА ИКОНОМИКАТА

Създаването на нови знания и повишаването на технологичния капацитетна икономиката са сред ключовите инструменти за осъществяването на Лиса-бонската стратегия. За разлика от почти всички останали страни в ЕС, къдетоучастието на бизнеса във финансирането и реализирането на научната продук-ция се дължи на изследователските сектори на големите предприятия и кор-порации, в България самата структура на икономиката предопределя нискияпроцент на участие на бизнеса в този процес.

От съществено значение при определянето на пътищата за развитие на на-уката в България и на приоритетните £ направления е анализът на икономи-ческия модел на страната. По редица основни показатели България сериозноизостава от средните показатели в Европа – брутен вътрешен продукт, произ-водителност на труда, работни заплати, разходи за НИР в сектора на предпри-ятията. Постигнатата до момента макроикономическа и финансова стабилности задоволителният годишен икономически растеж са положителни явления,но в близко бъдеще те не могат да помогнат на България да съществува каторавностоен участник на европейския пазар, за чието развитие технологичнотообновяване все повече се превръща в главен фактор. Ключова предпоставка заосигуряването на конкуренто способно производство и заемане на определениниши на европейския пазар са науката, висшите технологии и иновациите.

В последните 20 години в България не бе разработена стратегия в областтана науката и иновациите. Нещо повече – в началото на 90-те години бяха лик-видирани т.нар. ведомствени или отраслови научни институти, които дотогавабяха трансмисията на науката към икономическите сектори. Те бяха закритиили приватизирани дори преди самите предприятия, материалната им база беразпродадена и разграбена. Създаването отново на такива институти е невъз-можно при сегашната икономическа ситуация в страната и особено в условиятана икономическата криза. В последните години техните функции за връзка нанауката с производството и пазара до голяма степен се поеха от институти наБАН, Селскостопанската академия и някои висши училища. Това доведе и допромяна на съотношението между фундаменталните и приложните изследва-ния – в БАН например към 2009 г. то е около 70:30 в полза на приложните из-следвания. Все повече расте броят на проектите, които академичните институтиизпълняват по договори с конкретен икономически възложител – отраслово ми-нистерство или иновационни и производствени фирми.

Реалното прилагане на научните продукти в практиката се определя в из-ключителна степен от структурата на икономиката. В структурата на българ-ската икономика в последните години преобладават микро-, малки и среднипредприятия. През 2007 г. предприятията (без банките) в страната, по данни на

р

–

45

НСИ, са били 282 615. Около 90% от тях са микрофирми с персонал до 10 души,малките предприятия с персонал до 49 души са около 9%, средните предприя-тия с от 50 до 100 работещи са около 2%, предприятията с персонал от 100 до500 души, които са най-перспективни за въвеждане на наукоемки производства,са едва 0,3%. При това, там където се отчита въвеждането на иновации, многочесто става дума просто за технически рационализации, а не за продукти, съз-дадени на базата на ново знание. Освен това около 60% от отчитаните в Бълга-рия иновации се отнасят до организационни и маркетингови иновации, които,макар и важни за развитието на предприятията, не носят същински иновацио-нен принос за конкурентоспособността на самото производство.

Още по-неблагоприятна за внедряването на наука изглежда картината поотношение на предмета на дейност на фирмите. От общо 282 615 предприятия,212 121 са в секторите на строителството, търговията, услугите, хотелиерство-то, операциите с недвижими имоти, показват данните на НСИ. Едва 70 494 отвсички предприятия (33,2%) са ангажирани с дейности, които биха могли даусвоят научни и научно-приложни продукти – технологии и иновации. От тяхпък 61 283 (86,9%) са микропредприятия с персонал до 10 души. Средните фир-ми с до 50 човека работещи са 9560, предприятията с до 300 души, които бихамогли да усвоят наука и иновации, са само 2927. И тези числа обаче не очерта-ват точната картина на предприятията, които са иновативни, защото далеч невсички посочени фирми ползват научни продукти. В условията на криза част отфирмите фалират – процесът вече започна, а повечето от по-големите произво-дители са собственост на чуждестранни фирми, които почти не се интересуватот български научни продукти и ако изобщо ползват висши технологии, те сасъздадени извън България.

Според НСИ, от всички предприятия едва 18% заявяват, че правят разхо-ди за НИРД, 75% откровено признават, че нямат изобщо разходи за НИРД. Затакава дейност те нямат нито материален, нито кадрови капацитет. Според да-нните в доклада „Иновации.бг“ на фондация „Приложни изследвания и кому-никации“, фирмите, предоставили иновативни процеси и продукти през 2006 г.,са 19,2% от всички фирми в страната.

Сходна картина показват данните в Eurostat (февруари 2007 г.). Българияе на последно място в ЕС по брой на предприятията, които ползват иновации– едва 16% от всички предприятия за 2007 г. (при това те усвояват единственоинформационни технологии и по-голямата част са в сектор Услуги и търговия,а не Производство), докато за ЕС-27 средният процент на иновативните пред-приятия е 42%. По този показател предпоследна преди нас е Румъния с 20%иновативни предприятия. Най-висок брой предприятия, усвояващи иновации,имат Германия (65%), Люксембург и Естония (50,7%). Тъй като структурата наикономиката в Естония се различава коренно от тази в България, не са адекват-ни някои изказани идеи, че България можела да следва пътя на Естония.

46

Тази структура на българската икономика обяснява в голяма степен защостраната ни е на последните места в ЕС по иновационен индекс.

Трябва да се отбележи, че България заема в тази класация незавидното най-ниско място сред т.нар. догонващи държави, което налага ускорен процес на ин-вестиции за наука в предприятията и други мерки. По данни на Eurostat броятна заетите във високотехнологичните сектори на промишлеността в Българиякато процент от общата заетост е намалял от 0,57% през 2000 г. до 0,45% през2005 г. Аналогичните данни за 2005 г. за ЕС-25, ЕС-15 и ЕС-10 са съответно1,11, 1,11. и 1,13%. Следователно, повече от двойното изоставане от средноев-ропейските показатели не само не намалява, но и се увеличава.

Силно изостава страната ни по отношение на степента, в която предпри-ятията ни поемат наука (фиг. 5.1). По брой на предприятията, заети с високитехнологии, всъщност не сме на последните места в ЕС (ЕК отчита, че в Бъл-гария има 1247 предприятия на високите технологии – което е завишено чис-ло спрямо реалностите). Но по произведен от тези предприятия продукт (526млн. евро) твърдо държим отново последното място – продуктът ни е почтинаполовина от този дори на Словакия, която има 442 предприятия на високитетехнологии и продукт от тях за 1166 млн. евро. Това означава 6,3 пъти по-ни-

р

Таблица 5.1. Предприятия, реализиращи иновационни дейности

Таблица 5.2. Структура на икономиката в България по вида на фирмите

Фирми Строителство търговия услуги

Производители

282 615 121 121 70 494 до 10 човека до 50 човека до 300 човека 61 283 9 560 2 927

p

№ Страна Предприятия, реализиращи иновационни дейности, %

1 ЕС-27 39,3 2 Германия 65,0 3 Австрия 53,0 4 Белгия 51,7 5 Чехия 37,5 6 Франция 32,6 7 Полша 24,3 8 Словакия 22,0 9 Малта 21,2 10 Унгария 21,0 11 Румъния 20,0 12 Латвия 18,0 13 България 16,0

47

ска производителност на нашите предприятия от тези в предпоследната странаСловакия. Посочено е, че в България бизнесът практически не инвестира париза изследователска дейност (0,05% до 1% от всички средства за наука). Докатов ЕС-27 бизнесът инвестира средно 50–55% от всички средства за наука.

Според обобщените данни на ЕК в сборника на Eurostat от 2007 г. „Наука,технологии и иновации в Европа“ по равнище на иновациите, иновационнитепредприятия и конкурентоспособността на икономиката държавите в общност-та са разделени на 4 групи. По тези показатели България е в четвъртата, най-изоставащата група: Естония, Испания, България, Полша, Словакия, Румънияи Турция. В третата група преди нас от новите членки на ЕС са: Словения,Унгария, Чехия, Литва, Латвия, Кипър и Малта (заедно с Португалия и Гърция).Според т.нар. иновационен индекс (развитие на иновациите) за 2003–2005 г.България е посочена като държава в застой, а само Румъния е след нас пониво на иновациите. Румъния обаче от 2006 г. изпълнява Национален план заразвитие, според който до 2013 г. иновационните £ предприятия трябва да сеувеличат с 50%.

Фиг. 5.1. Иновационен индекс на икономиките31

31 Източник: Еuropean innovation scoreboard 2006. Comparative analysis of innovationperformance – prepared by the Maastricht Economic Research Institute on Innovation andTechnology (MERIT) and the Joint Research Centre (Institute for the Protection and Security ofthe Citizen) of the European Commission.

48

Очертаната ситуация в България налага да се набележи стратегия, коятоотговаря на реалните условия в страната. Членството на България в ЕС налагада възприемем политика, която ни приближава към останалите в Съюза, защотоедна от целите на Лисабонската стратегия е преодоляването на различията врегионите.

От иновационните продукти у нас малка част са ориентирани към външ-ните пазари, т.е. когато над 70% от фирмите у нас декларират, че връзката набизнеса с науката е слаба, трябва да се има предвид, че по-голямата част отсамите предприятия в България по своя характер нямат потенциал да прилагатнаучни продукти. Най-висок потенциал за внедряване на същински иновации,ако се съди по данните за реалното състояние в момента, имат средните фирми.В преработващата промишленост през 2005 г. иновационна активност са проя-вили една трета от предприятията, като над 20% от иновациите са били по отно-шение на продуктите и двойно по-малко – по отношение на процесите (главнов средни фирми). Би трябвало конкретните данни за необходимостта от научнообслужване на секторите в икономиката да се събират и поддържат в информа-ционна банка с данни (възможно към Иновационния фонд към Министерствотона икономиката и енергетиката).

Всичко това е причина българските научни продукти да се внедряват ос-новно в предприятия в чужбина, което не носи печалба за собствената ни дър-жава, а често насочва българските учени към разработването на продукти в ин-терес на чуждестранни заявители.

Препоръки за промени в законодателството

Като спешна мярка в България се налага законово да се въведат фи-скалните стимули за насърчаване на науката и иновациите, които могатда заинтересуват предприятията да влагат средства за изследвания. Товаможе да стане и в специалните икономически закони и в Закона за насър-чаване на научните изследвания, който в момента е по-скоро правилникза фонд „Научни изследвания“ към МОН и не е изпълнен със съдържаниепо същество. През 2002 г. Европейският съвет отправи пожелание инвес-тициите за наука и развитие да се доближат до 3% от БВП до 2010 г., катодве трети трябва да идват от частния сектор. В своя план за действие заинвестиране в науката Комисията подчерта, че докато изследванията иразвитието играят основна роля в постигането на успех в производител-ността и в икономическия растеж, обществото често влага в тази областинвестиции, по-високи от тези на предприятията, реализиращи резултати-те от изследванията. Единствено публичната намеса може да оздрави товаизкривяване на пазара.

В комюнике на Европейския съюз още на 29 април 2003 г. се посочва: „Щосе отнася до фискалната политика, фискалните стимули все повече се използватза поддържане на изследванията в частната индустрия, защото тези системи на-маляват цената на науката и иновациите за голям брой различни предприятия,вкл. за малки и средни предприятия, оставяйки ги да изберат съдържанието наизследванията“.

р

Ем

з

рз

м

49

В специално съобщение на Европейската комисия (Съобщение IP/06/1598,Брюксел, 22.11.2006 г.) бе посочено: „Европейската комисия прие Комюнике запо-ефективното използване на фискалните стимули в полза на изследваниятаи развитието с цел да бъдат стимулирани инвестициите в тази област, дасе ускорят създаването на работни места и икономическият растеж в Евро-па. Комюникето уточнява юридическите правила, които произтичат от юри-спруденцията на ЕС и фиксира няколко ръководни принципа и добри практикивъв връзка с концепцията за фискалните стимули в полза на изследванията иразвитието. Тя насърчава държавите членки да подобрят използването настимулите по специфичните въпроси на изследванията и развитието и да гикоординират по-добре“.

„Секторът на изследванията и развитието (R&D) е жизненоважен за на-шата икономика и нашата конкурентоспособност във все по-глобализиращиясе свят. Фискалните стимули в полза на науката и развитието ще направятЕвропа по-конкурентна и ще допринесат за създаването на повече работниместа и на растеж, благодарение на една добра координация между държа-вите членки“ – декларира комисарят Ласло Ковач. „Каня държавите членки,заедно с индустрията и учените, да направят фискална среда по-еднородна ипо-благоприятна за иновации и за трансгранично коопериране“.

„Констатирахме, че фискалните стимули са средство да бъдат насър-чени още повече частните инвестиции в сектора на изследванията и разви-тието“ – заяви Янез Поточник, европейски комисар, отговорен за науката иизследванията. „Ние искаме да премахнем бариерите, които пречат на обще-ството и на учените да работят заедно, прехвърляйки вътрешните границитака, че да създадат европейското изследователско пространство. Общатастратегия по отношение на фискалните стимули ще бъде стъпка в добра по-сока“.

„В последните години фискалните стимули се превърнаха в един от основ-ните инструменти, употребявани от множество държави за стимулиране наизследователските дейности в предприятията. Едновременно с това, индус-трията приема модела на отворените иновации и трансграничното коопери-ране за всекидневие, особено в сектора на висшите технологии. Въпреки това,заради разнообразието на съществуващите режими европейският пейзаж поотношение на фискалното третиране на изследванията е все по-сложен, кое-то пречи на кооперирането в рамките на Европа.

В резултат на това комисията уточнява, че фискалните стимули, коитопозволяват използването на фискални мерки единствено за изследователски-те дейности, осъществени върху национална територия, са несъвместими сизискванията на Европейската комисия. Важно е също да се направи на прак-тика така, че фискалните стимули за изследователската дейност, които санасочени към група или отделен сектор, да бъдат способни да провокиратдържавна помощ и всъщност трябва да бъдат съизмерими с правилата наобщността, които се прилагат към държавните помощи. Оттук нататъкпрактически важно е държавите членки да отбележат, че новата рамка задържавните помощи за наука и иновации, която бе приета днес едновременно,може да има пряк ефект върху техните фискални стимули за наука и развитие(вж. съобщението за комюникето за държавните помощи IP/06/160).

4

50

Според тези принципи, фискалните стимули трябва:– да са лесно достъпни за широк кръг изследователски и развойни пред-

приятия;– да имат прости практически и административни правила и приемливи

разноски;– да предвиждат правила за оценяване;– да се използват в желаното време ефикасно и предвидимо.Комисията кани също държавите членки да работят заедно, когато смя-

тат, че фискалните мерки по някои въпроси са от общ интерес – в частност,финансирането на големи транснационални изследователски проекти, разви-тието на млади иновативни предприятия, трансграничната мобилност научените и финансирането на науката с идеална цел (с дарения). Комюникетопредставя конкретни препоръки в тези области.“

Нарастващ брой държави (15 членки на ЕС) неотдавна въведоха или раз-виха повече фискалните стимули за предприятията, предназначени да усилятнаучните дейности.

Други стъпки

Това, което може да се направи стъпка по стъпка, е да започне стимулиранена изграждането на внедрителски звена в научните организации, висшите учи-лища и предприятията чрез приоритетно насочване на проектни средства и насредства от структурните фондове към такава дейност:

• Да продължат с повече средства конкурсите за обновяване на апаратурна-та база на лабораториите. Да се използват за целта и инфраструктурните струк-турни фондове на ЕС, като се даде възможност да се кандидатства с проектиза научна инфраструктура. В Зелената книга структурните фондове се посоч-ват като важен източник за развиване на научната инфраструктура. България еединствената държава в ЕС, която не предвиди оперативна програма за науката,но въпреки това би могло да се намерят начини част от структурните фондовевсе пак да се използват за целта (при съвместни усилия с министерствата наикономиката, на труда и социалните грижи, на земеделието и горите, на окол-ната среда и водите).

• Да бъдат насърчавани приоритетно проекти за съвместна дейност междунаучни организации, висши училища и предприятия (чрез договори между тяхза двустранни и клъстерни дейности).

Друга мярка, която БАН например вече предприе, е създаването на т.нар.спин-оф фирми – малки предприятия, които да използват за производство науч-ните продукти – технологии и иновации, създадени в институтите. След времеподобни успешни фирми могат да се развият и в по-големи производства, коитода намерят своя ниша на европейския пазар. За да се подтикне иновационниятпроцес, трябва да се мотивират учените за такива дейности. Интересът наизследователите да доведат до краен продукт своите разработки премина-ва през създаването на spin-off фирми към изследователските институти иуниверситетите. В тях трябва да е гарантирана интелектуалната собстве-ност на учения над получения продукт под формата на дяловия капитал.

д

д

д

51

След това с механизмите на пазарното стопанство този продукт ще намеришироката си реализация. Финансово трябва да бъдат подкрепяни проектиза създаване на технологични паркове към научни институции, в коитостартиращи и развиващи се иновативни фирми ще могат да ползват необ-ходимата им техническа и научна инфраструктура. Реализацията на тезипроекти ще става на основата на съфинансиране на разходите за изграж-дането на технологичния парк, като държавата се ангажира да предоставитолкова средства, колкото научната институция привлече от небюджетниизточници.

Не може да очакваме развитие на икономика, основана на знанието,без изграждането на силни и устойчиви връзки между институциите, коитосъздават, и предприятията, които ползват научните резултати, без въвеж-дане на съответните организационни и финансови инструменти, насърча-ващи бизнеса, да инвестира в научни изследвания и иновации, а научнитеинституции – да потърсят пазарна реализация на своите научни разработ-ки. За целта трябва да се регламентират правила за продажбата на научнипродукти при съблюдаване на правата на интелектуалната собственост, всъответствие с препоръките на Лисабонската стратегия. Намаляването наброя на работните места в промишлеността и увеличаването на тези в сфе-рата на услугите изисква намесата на ефективна иновационна система,основаваща се на корпоративна наука, както и интензивно и трайно парт-ньорство между научните институции и бизнеса. ЕК изисква комбиниранеи кохерентност между национални, регионални и европейски политики.Необходимо е България да уеднакви пазарната си политика с тази на ЕС,като отчита и стимулира повишаването на дела на иновативните продуктив динамиката на пазара и търговията.

Патентната дейност трябва да бъде подпомагана, като таксите за меж-дународните патентни услуги бъдат заплащани от финансови институциии производители с подходящи нормативни мерки за техни облекчения в ня-кои области, при запазване на правата на авторите в дългосрочен период.

52

6. ЧОВЕШКИ ПОТЕНЦИАЛ В НАУКАТА

Обща характеристика. Тенденции

Европейският съюз полага сериозни усилия за провеждане на ефективнаполитика по отношение на учените, но въпреки това техният брой спрямо об-щия брой на заетите остава нисък – налице е недостиг от около 700 000 учени соглед постигане на целта за средно 8 учени на 1000 души в трудоспособна възрастдо 2010 г. Средният показател за ЕС-27 все още е 5,1 учени на 1000 (данните са за2006 г. и са посочени в доклада на Европейската комисия „A more research intensiveand integrated European Research Area. Science, Technology and Competitivenesskey fi gures report 2008–2009“), докато за същия период в САЩ техният брой е9,1 на 1000, а в Япония – 10,1 на 1000.

Наред с това продължава процесът на отлив на учени (т.нар. „brain drain“)към САЩ и някои развити азиатски държави. Това се отнася с пълна сила заБългария, в която „изтичането на мозъци“ се определя като много интензивно.Недостатъчната атрактивност на научната кариера, определена от по-нискотозаплащане в сравнение с други сфери на заетост, недотам привлекателните ус-ловия за работа, както и отсъствието на добра комуникационна среда за пред-ставяне на образа на учения в масовото съзнание са някои от основните причи-ни за ниския дял на младите хора с интерес към научна кариера въпреки тен-денцията за масовизация на висшето образование. Все още са налице бариерипред мобилността както на учените в рамките на ЕС, основно поради все ощенеотстранените различия в осигурителните системи, така и на учени от третистрани, по отношение на които ЕС не прилага обща имиграционна политика.

Дълбоките социално-икономически промени в България през 90-те годи-ни на XX век, съпътствани от известна дезинтеграция на обществото, общакриза на ценностите и регулативните системи, разпадане на връзката междуобразоваността и успеха в живота, доведоха до значително понижаване на ико-номическия и общия социален статус на учените. В съчетание със сериознатанедофинансираност на науката, особено през изминалите близо 20 години, тезифактори се отразиха неблагоприятно и върху материалната база на изследова-телските институции и върху достъпа до модерна научна инфраструктура и на-учни бази-данни и в крайна сметка върху осигуряването на изследователскатадейност с необходимите човешки ресурси. Науката е секторът у нас, който водипо намаляване на броя на заетите сред всички останали отрасли – по даннина НСИ от 1991 до 2007 г. заетите с наука в България са намалели повече от 6пъти.

С директното унищожаване на стотици отраслови приложни научни инсти-тути през 1991 г. страната бе лишена от структури за трансмисия между наукатаи производството, които съществуват във всички държави на ЕС. С това бе уни-

53

щожена и възможността за бъдещо развитие на конкурентоспособни отрасли викономиката.

В момента близо 50% от заетите с наука в ЕС работят в предприятията,докато в България в предприятия работят едва 14,1% от заетите с наука, като итова число в статистиката е силно завишено спрямо реалността. Това се дължина факта, че научната квалификация в предприятията у нас не се търси, не сецени и не се заплаща адекватно. В реалния сектор не се заплащат дори полага-щите се възнаграждения за научна степен.

В последните 20 години немалко висококвалифицирани учени потърсихапо-добри условия за научна работа в чужбина. Интензивни процеси на „изти-чане на мозъци“ се наблюдаваха не само към научноизследователски институ-ции в други държави, но и към производството и услугите („преквалификацияна учените“). В същото време отсъстват достатъчно стимули за завръщане нависококвалифицираните ни учени, работещи в чужбина, а още по-малко – запривличане на чуждестранни изследователи.

Твърде малко са младите хора, изкушаващи се от научна кариера, което всъчетание с динамичните процеси на „изтичането на мозъци“ води до сериознозастаряване на научния състав. Например при справка с регистъра на академич-ния състав на висшите училища, поддържан от Министерството на образова-нието и науката, би могло да се види, че през 2008 г. няма нито един професорпод 35 г. и едва 12 са между 35 и 44 г. Над 600 професори (от общо 1290) са над65 г., както и 55 асистенти. Финансовите рестрикции също са причина за товасъстояние на нещата, тъй като не дават достатъчно възможности за назначаванедори на временен щат на млади учени.

За да се открои тенденцията в човешките ресурси в науката в последнитегодини, добре е да проследим динамиката на процесите в началото на ХХІ веки в последните години.

Според данните на НСИ заетите с научна и развойна дейност в Българияпрез 2004 г. (учени, технически и обслужващ персонал) са 18 025, или с редук-цията за пълна заетост по общия за ЕС метод „Фраскати“ – 15 647 души. За-етите в отрасъл „Наука“ в това време са 0,54% от работещото население. Презсъщата 2004 г. на 1000 работещи в ЕС-25 се падат средно 13,2 заети в отрасъл„Наука и развитие“; в ЕС-15 – 14,3; в ЕС-10 се падат средно 7,7 заети в отрасълнаука и развитие, докато у нас – 5,4. През 2002–2004 г. ЕС отчита ръст на брояна учените в общността средно с 3% годишно. Нещо повече – тъй като заетитев отрасъл „Наука и развитие“ след 2004 г. у нас продължават да намаляват, вмомента Eurostat отчита, че в България на 1000 работещи се падат 3-ма заети втози отрасъл.

От тези данни се вижда, че България е силно изостанала по брой на за-етите с наука и иновации спрямо средните равнища в ЕС-27 още през 2004 г.Освен това за периода 2004–2006 г. заетите с изследователска и иновационнадейност у нас са намалели с още 0,24%. Съществено намалява техническият ипомощният персонал в научните дейности и неговият дял в България е с 3,8%по-нисък спрямо същия дял в ЕС-25. За периода 2000–2005 г. учените с научнизвания са намалели с 8,5%, а нехабилитираните учени са намалели от 13 833 на11 886 души (с 14%), научните сътрудници са намалели с 22,3%. Спад има и вброя на професорите – с 16,4%, а на старшите научни сътрудници – със 7,3%.

54

През 2005 г. на възраст между 55 и 64 г. са 30,3% от учените с висша квалифи-кация, 51,1% от професорите и 49% от доцентите.

През този период всички държави от ЕС увеличават броя на работещите внаучния сектор, следвайки директивите на Лисабонската стратегия.

Според данните на НСИ за последния период през 2007 г. общият брой назаетите с научноизследователска и развойна дейност е спаднал до 19 933 души.Неблагоприятната картина се потвърждава и от статистиката на Eurostat (табл.6.1.).

Таблица 6.1. Учени и инженери като процент от работната сила, 2006 г.32

32 Източник: Eurostat.

р

№ Страна % учени и инженери от работната сила

1 Израел 8,5 2 Швейцария 8,1 3 Белгия 8,0 4 Ирландия 7,9 5 Финландия 7,2 6 Швеция 7,1 7 Дания 6,6 8 Нидерландия 6,4 9 Германия 6,0 10 Словения 5,6 11 Франция 5,5 12 Великобритания 5,5 13 Норвегия 5,4 14 Люксембург 5,3 15 ЕС-27 5,1 16 Испания 4,8 17 Кипър 4,8 18 Литва 4,5 19 Естония 4,4 20 Гърция 4,4 21 Румъния 4,3 22 Унгария 4,1 23 Малта 3,9 24 Латвия 3,8 25 Чехия 3,5 26 Австрия 3,4 27 Италия 3,2 28 Португалия 3,1 29 България 3,1 30 Словакия 2,8 31 Турция 1,6

55

От данните личи, че България е на предпоследните места по брой на уче-ните спрямо 1000 заети. Следва да отбележим, че според данните на Eurostatпрез 2004 г. след нас се нареждаше и Румъния. Но след като през 2006 г. Румъ-ния прие своя Национална стратегия за развитие на науката и технологиите, втечение на вече две години тя полага усилия за увеличаване на броя на заетите снаука и иновации, което я измества по-напред в класацията. Според стратегиятадо 2013 г. броят на учените в Румъния трябва да нарасне три пъти, докторантитеда се увеличат с над 50%, а иновационните фирми да се удвоят. Пак по данни наEurostat за периода 2001–2006 г. България е единствената страна в общността,в която броят на учените е намалял (макар че Европейската служба отбелязва,че тяхната квалификация е висока). България е и единствената държава в ЕС,чиято национална научна система по отношение на кадрите е съществено ока-стрена и неразумно намалена до под „санитарния“ минимум. Сравнението погодини също не показва нищо успокоително (фиг. 6.1).

33 Източник: Eurostat.

Фиг. 6.1. Научен и изследователски персонал (% от работната сила)33

0,0

0,5

1,0

1,5

2,0

2,5

3,0

3,5

FI SE LU DK NO AT BE JP DE FR

EU-1

5 IE ES NL CZ

EU-2

7 EL SL EE IT HU LT MT LV SK PT HR PO CY BG TR RO

2000 2005 2006 2007

За да преценим дали заетите с НИРД в България са много или малко, трябвада ги сравним с тези от другите страни – членки на Европейския съюз. От фиг.6.1. се вижда, че България е на предпоследно място сред страните членки попроцент на изследователите спрямо работещото население. Това е 2,5 по-малкоот средното за Европейския съюз и 4–5 пъти по-малко от данните за скандинав-ските страни. Изоставането на България при продължаващото намаляване наброя на заетите с наука е опасно на фона на желанието на страната ни да бъдеравноправен партньор в развиваща се Европа.

По сектори Данните за персонала, зает с научноизследователска и развойна дейност

(НИРД), дават много по-точна представа за важността на отделните инсти-

56

туционални сектори в българската наука. Според НСИ през 2007 г. от общо19 933 души, заети с научноизсле дователска дейност, 10 691 са били заети вдържавния сектор, 5956 – в сектора на висшето образование, 3090 – в предпри-ятията и само 196 – в нетърговските организации. Изчислени в еквивалент напълна заетост, те са били общо 16 940, от които 10 124 – в държавния сектор,4269 – в сектора на висшето образование, 2422 – в предприятията и 125 – в не-търговските организации (фиг. 6.2.).

Фиг. 6.2. Персонал, зает с НИРД през 2000–2007 г., по сектори34

2273 23052960 3090

2137 2062 2463 2422

11353 10893 10912 10691 10662 10172 10255 10124

3166

5030 49765956

24143367 3464

4269

61 410 146 196 46 252 139 125

2000 2005 2006 2007 2000 2005 2006 2007

БРОЙ ЛИЦА В ЕКВИВАЛЕНТ НА ПЪЛНА ЗАЕТОСТ

предприятия държавен висше образование нетърговски организации

34 Източник: НСИ.

Най-значим според НСИ продължава да бъде държавният сектор, с малкоповече от половината от общия брой на заетите, следван от сектора на висше-то образование и сектора на предприятията. Това обаче не е така. Съществувапроблем в самата методика на НСИ. Очевидно е, че при отчитането на броя научените във висшите училища НСИ допуска съществена грешка – не всичкипреподаватели във висшите училища се броят за учени. В случая не е ясно койперсонал НСИ отчита като учени във висшите училища, може би се отчитатединствено хората с длъжности научен сътрудник и старши научен сътрудник всектора НИС, а това е крайно неправилно, защото априори изключва повечетопреподаватели от категорията учени. Тази грешка, която се допуска от години,следва да се поправи незабавно в методиката на НСИ. По данни на НСИ препо-давателите във висшите училища през 2004 г. са общо 22 621 и от тях само про-фесорите са над 1000 и доцентите – над 4000. В същото време като учени въввисшите училища НСИ отбелязва само 3379 души, вероятно това е персоналът,зает в секторите на НИС. Крайно неправилно е останалите преподаватели в тяхда не се броят за учени.

При тази „снимка“ на ситуацията се вижда доколко грешката в методикатана НСИ за отчитане на учените във висшите училища изкривява картината начовешкия потенциал в българската наука. В действителност учените във вис-шите училища са повече от тези в т.нар. държавен сектор (БАН, ССА, центровекъм министерствата).

57

Според НСИ през 2007 г. във висшите училища у нас има 15 129 препода-ватели с научни степени и звания и само 4017 изследователи. Както отбелязах-ме, броят на изследователите реално е по-голям, защото всеки преподавател снаучна степен и звание би трябвало да осъществява изследвания, свързани снаучното му израстване. Като се прибави и участието им в проекти с външнофинансиране, относителният дял на изследователите спрямо преподавателитене би трябвало да е по-малък от 60–70%, което прави 10 000–12 000 души.Възможността за увеличаване на броя на изследователите в сектора на висше-то образование е свързана с постепенното преодоляване на съвместителството.Работата на две или повече места намалява физическия брой на преподавате-лите, а допълнителните ангажименти им пречат по-активно да се занимават сизследователска работа. Когато грешката в отчитането се отстрани, картинатаизглежда доста по-обективна (фиг. 6.3.).

35 Източник: НСИ.

Фиг. 6.3. Брой на учените и изследователите по институционални сектори за 2007 г.35

468

5228

15129

41591

64404917

1421318

6178

3605

1020

2000

4000

6000

8000

10000

12000

14000

16000

предприятия държавен висше образование нетърговскиорганизации

Сектори

Учени Изследователи- брой Изследователи-ЕПРВ

В България през последните две години твърде нашироко се обсъждашеидея, насаждана от МОН, за пренасочване на изследователи или на цели орга-низации от държавния сектор в сектора на висшето образование с цел да се под-силел последният. Такава практика не съществува никъде по света и предизвик-ва единствено конфронтация у нас. От сравнителните данни за страните – член-ки на Европейския съюз, се вижда, че това би било безсмислено упражнение,защото механични премествания под административен диктат няма да доведатдо увеличаване на общия брой на заетите с НИРД в страната, България пак щеси остане на последно място по относителен дял на заетите с НИРД. Това обачеще погуби изградени вече колективи и ефективно работещи структури.

58

В сравнителен план държавният сектор в България не е толкова голям ипрез последните години непрекъснато намалява. След последните съкращенияпрез 2008 г. относителният дял на този сектор спрямо общия брой на заетите е0,29%. Това е по-ниско, отколкото във Финландия, Люксембург и Словения ина равнището на Норвегия, Чехия и Унгария. В страни като Германия, Испания,Франция, Италия и Хърватска се наблюдава тенденция на непрекъснато увели-чаване на заетите в държавния сектор.

По възрастВъзрастовата структура на персонала, зает с НИРД в България, е неблаго-

приятна. Младите хора под 34 г. са по-малко от 20% от общия брой на заетите,а преобладават средните и високите възрастови групи (фиг. 6.4.).

р

36 Източник: НСИ.

Фиг. 6.4. Персонал, зает с НИРД, по възрастови групи през 2007 г.36

0%10%20%30%40%50%60%70%80%90%

100%

Общо в т.ч. изследователи изследователи в БАН

под 25 г. 25 - 34 г. 35 - 44 г. 45 - 54 г. 55 - 64 г. 65+

Подобна е възрастовата структура и на изследователите. Това неблагопри-ятно състояние определено е показател, че заниманията с наука и изследванияне са привлекателни за младите хора. Основната причина е ниското равнищена заплащането в тази сфера. Данните категорично говорят за трудности въввъзпроизводството на изследователите в България. Ако не се вземат решителнимерки за увеличаване на броя на младите изследователи, след 10–15 години поестествен начин броят на изследователите (а и на преподавателите) ще намалеенаполовина. Това, което за мнозина може да изглежда изненадващо на фона нанасажданите в обществото от страна на МОН отрицателни настройки към БАН,е, че относителният дял на изследователите над 65 г. в Академията е съизмеримсъс средния в страната. Това показва, че са неоснователни критиките срещуБАН за това, че уж в нея работели прекалено много изследователи на възрастнад 65 г. Проблемът във възрастовата структура на изследователите е еднакъвза цялата страна и това е най-тревожното.

59

В групата изследователи на възраст 25–64 г. обаче разпределението на по-коленията не е равномерно. Според данните на Европейската комисия 44.8%от всички български учени (25–64 г.) са на възраст 45–64 г. Противоположнона разпространеното мнение обаче, по застаряване на научния персонал Бълга-рия е близо до средното равнище в ЕС – заетите в науката според статистикатана Eurostat на възраст 50 до 64 г. у нас са 26.8% при средно равнище 25.2% вЕС-27.

Най-тревожното, което трябва да имаме предвид, е, че според прогнозитедо 2013 г. в България ще се пенсионират една трета от учените, повече от по-ловината от професорите и почти половината от доцентите. В същото времезаради безпрецедентно ниските заплати в науката голям процент от младитехора или се отказват от изследователска кариера и търсят друго поприще, илизаминават на работа в чужбина по време или веднага след магистратура и док-торантура. Мерки за задържането им в България не се предприемат. През учеб-ната 2006–2007 г. докторантите са намалели с 347 спрямо предходната година.В същото време, както бе споменато, Румъния предвижда до 2013 г. да утроинаучния си потенциал и да удвои докторантите, а заплатите на учените да бъдатмежду 2900 и 4300 евро месечно.

По области на науката и секториУчените в България са разпределени сравнително равномерно в отделните

области на науката – между 3500 за медицинските науки и 4500 за естественитенауки. Единствено изключение са селскостопанските науки, където броят име около 1000. В повечето от областите преобладават като брой преподавате-лите от сферата на висшето образование. Изключенията са две – естественитеи селскостопанските науки. По подобласти учените от БАН преобладават въвфизиката, химията, биологията и геологията, като в геофизиката, астрономиятаи астрофизиката повече от 90% от тях са съсредоточени в БАН. Учените от ССАса най-много в областта на селскостопанските науки, както и в двете им по-добласти – агрономия и животновъдство. Учените са представени слабо в сек-торите на предприятията и нетърговските организации. В първия сектор през2007 г. има само 468 учени, от които най-много са в: техническите науки – 191,в медицинските науки – 183, и в естествените науки – 86. Тяхната концентрацияв отделните подобласти може да се разглежда и като показател в областите наспециализация на изследванията в индустрията.

На постоянна работа в сектора на нетърговските организации има само4-ма учени. Всички те са в областта на обществените науки в подобласт „Ико-номика, организация и управление“.

Тук трябва да се отбележи, че самата статистика за броя на преподаватели-те във висшите училища у нас е за втори път затруднена от двойното отчитанена преподавателите – веднъж по основен трудов договор, и втори път общо – за-едно с приходящите преподаватели на хонорар. Т.нар. приходящи обаче работятна основен договор в определена институция, поради което на практика тях ста-тистиката отчита два пъти – веднъж на мястото на основния им трудов договори втори път – на местата, където работят допълнително. Известна яснота в товаотношение внасят данните на НСИ за учебната 2008–2009 г. Според тях броят

60

на преподавателите в университетите и специализираните висши училища е21,1 хил. На основна работа са 13,1 хил., или 61,9% от общия им брой. Пре-подавателите в колежите са 1566, от тях 666, или 42,5%, са на основна работа.Следователно преподавателите, работещи на основна работа в институциите нависшето образование, са общо 13 766 души. Това са и потенциалните изпълни-тели на научна дейност в сектора на висшето образование.

Държавният сектор преобладава чувствително в естествените, селскосто-панските и хуманитарните науки, докато обществените науки чувствително

Фиг. 6.5. Учени по области на науката и сектори (към 31.12.2007 г.)37

37 Източник: НСИ.38 Източник: НСИ.

2233

916403 747

277 652

2155

3269

2728

428

33903159

0500

10001500200025003000350040004500

Естествени Технически Медицински Селскостопански Обществени Хуманитарни

предприятия държавен сектор висше образование нетърговски организации

Фиг. 6.6. Персонал, зает с НИРД, по области на науката – 2007 г. (брой лица)38

0

500

1000

1500

2000

2500

3000

3500

4000

Естествени Технически Медицински Селскостопански Обществени Хуманитарни

Предприятия Държавен сектор Висше образование Нетърговски организации

61

преобладават в сектора на висшето образование. В техническите науки тритесектора – на предприятията, държавният и на висшето образование, са почтиизравнени, с леко преобладаване и превес на сектора на предприятията.

Съотношенията между отделните сектори на областите на науката са същи-те и когато броят на заетите с НИРД е измерен в еквивалентна пълна заетост.

По степен на образование и квалификацияТвърде голямо разнообразие се наблюдава в образованието на персонала,

зает с НИРД, по институционални сектори. В сектора на предприятията с най-голям дял са бакалаврите и магистрите, следвани от персонала със средно и по-ниско образование, докато докторите и докторите на науките са по-малко от 5%от общия брой на заетите. В държавния сектор почти поравно са представенидокторите и докторите на науките, както и бакалаврите и магистрите, следваниот персонала със средно и по-ниско образование. Най-голям дял в сектора нависшето образование заемат докторите и докторите на науките, следвани отбакалаврите и магистрите, докато другите два сектора имат съвсем символичноприсъствие. В сектора на нетърговските организации най-много са бакалавритеи магистрите, следвани от докторите и докторите на науките. Организацията снай-голям брой доктори и доктори на науките, съсредоточени на едно място, еБългарската академия на науките.

39 Източник: НСИ, собствен анализ.

Фиг. 6.7. Персонал, зает с НИРД, по категории, степен на образование, сектори – 2007 г.39

0%20%40%60%80%

100%

Предприятия Държавенсектор

БАН Висшеобразование

Нетърговскиорганизации

Доктори и доктори на науките Бакалаври и магистриСпециалисти по … Друго образование

Съотношение на доктори на науките към доктори

В квалификационната структура на научните кадри се наблюдава тенден-ция на понижаване (фиг. 6.8.). За периода 2000–2007 г. броят на докторите нанауките се е понижил (от 1566 до 1391 човека, почти с 14%), докато броят надокторите се е повишил (от 10 214 до 10 540 човека, т.е. с повече от 4%). Акопрез 2000 г. на един доктор на науките са се падали по 6,5 доктори, то през 2006г. се падат вече по 7,6 доктори. За същия период ръстът на докторите е поло-

62

жителен (3%), а на докторите на науките е отрицателен (–12%). За последния5-годишен период се наблюдава отрицателна тенденция в ръста на докторите нанауките (–7,6) и положителна – в ръста на докторите (76).

За изследвания период се наблюдава следната картина на висококвалифи-цирания научен състав. Професорите през 2007 г. са намалели с 9% в сравнениес 2000 г., а доцентите са се увеличили с 13%. През същия период са намалеликакто преподавателите и асистентите (с около 20%), така и научните сътрудни-ци (с около 24%). Това показва, че най-висококвалифицираните кадри в бъл-гарската наука в последните години намаляват, намалява и броят на младитеизследователи, стъпващи тепърва на научното поприще.

Недобра тенденция е също намаляването на броя на научните работницис научна степен. Това означава снижаване на квалификационното равнище наизследователите в България.

Изследователски персонал по региони

д

д

д

Фиг. 6.8. Динамика на съотношението на научните работници със и без научни степени в България40

0 10 20 30 40 50 60

2000

2003

2005

2007

с н.ст. без н.ст.

Фиг. 6.9. НИРД персонал (дял) по сектори и региони41

0.56

0.16 0.3

4

0.35

0.23

1.27

0.22

0.56

0.18 0.3

1 0.36

0.28

1.21

0.22

0.000.200.400.600.801.001.201.40

ОБЩО CЗ СЦ СИ ЮИ ЮЗ ЮЦ

2005 2006

40 Източник: НСИ, собствен анализ.41 Източник: Eurostat.

63

* * *

И от анализите на НСИ, и от тези в Eurostat ясно личи една и същаобща тенденция. Изправени сме пред все по-нарастващата опасност до 5години да няма кой да осъществява научна работа в България, нито кой дапреподава на студентите във висшите училища.

Най-спешната мярка по отношение на сектор „Наука“ в Българиятрябва да бъде приоритетното увеличаване на заплащането на изследова-телите, което стратегически трябва да изпреварва заплащането на персо-нала в другите сектори на икономиката и обществото. Както в повечетострани на ЕС, така и у нас следва да се определи конкретно количественоизражение на необходимото увеличаване на персонала, зает с наука. В съз-далата се ситуация с кадрите би следвало да се преосмислят законовитеограничения за пенсиониране, въведени през последните 20 години един-ствено за сектора на науката и висшето образование. Без поставянето натакава цел и взимането на мерки за осъществяването £ освобождаването с лека ръка на учени от по-възрастното поколение и стихийното наемане намлади кадри ще обезкръвят сектора на изследванията в страната.

Ефективният път за увеличаване на персонала, зает с научни изслед-вания, минава и през въвеждането на стимули за насочване на талантливистуденти към изследователския сектор във висшите училища и в акаде-мичните научни организации. Налага се да се предприемат спешни меркии за въвеждане на стимули за кандидатстване в непредпочитаните в мо-мента специалности от природните науки, които са най-важни за бъдещоторазвитие на икономиката. Съществени мерки трябва да се предприематза насърчаване на предприятията да наемат научен персонал – временноили за постоянно. Задължително е възнагражденията за научна степен дасе изплащат и на доктори, работещи в сектора на икономиката, което вмомента не се прави.

Освен това при допълнителното влошаване на ситуацията заради не-достига на млади кадри остро стои за решаване въпросът за политикатапо отношение на пенсионирането на изследователи и учени, особено катосе имат предвид намеренията за увеличаването на пенсионната възраст завсички категории работещи. В реално създадените условия по-адекватнаби била системата на атестирането на учените и на преподавателите, коетода определя заемането на щатна длъжност, без да е водещ критерият въз-раст. Обратното заплашва системата с обезлюдяване.

64

7. НАУЧНА ПРОДУКЦИЯ

Световната практика е научните институции да се оценяват по количествои качество на научната продукция. В условията на непрекъснато нарастващ ин-формационен поток най-голяма тежест имат научните публикации в рефери-рани издания. Останалите публикации, макар в отделни случаи да имат регио-нално значение, не се поддават на статистически анализ и практически не оп-ределят влиянието, което отделна научна институция (или страна) оказва върхусветовната научна общност.

Най-реномираната съвкупност от бази данни, използвани в целия свят, е накорпорация „Томпсън“ (САЩ). Тук ще бъдат представени резултати от базитеданни на Томпсън Science Citation Index (SCI) и „Essential Science Indicators“(ESI).

Публикационна активност на българските учени в сравнение с другите страни

В базата данни на SCI до 05.08.2009 г. са регистрирани 61 889 документа савтори и съавтори от България. Броят на тези документи за периода 1999–2008 г.(10 години) е 22 170, т.е. около 36% от общия брой регистрирани публикациина страната.

Съгласно ESI (където не се отчитат всички документи, а само научни ста-тии) за периода 01.01.1999–30.04.2009 г. (10 г. и четири месеца) броят на публи-куваните статии с автори или съавтори от България е 17 795. По този показателстраната се намира на 45-о място в света, като са класирани общо 144 държави(табл. 7.1.). Основната част от страните, които ни изпреварват, са високораз-вити държави като САЩ, Япония, Русия, Китай, Индия, Канада, Австралия,Сингапур, Тайван, Южна Корея, членките на ЕС-12 и повечето от новите стра-ни – членки на ЕС. От бившите социалистически страни почти всички са прединас в класацията. България се намира между Словения и Хърватска. След насостават някои бивши югославски републики и Албания.

Интересни са разместванията в класацията, настъпили в период от 2 годи-ни. Някои страни от бившия СССР губят позиции. Например Русия и Беларусспадат с по две места в класацията. Сингапур, Португалия и Иран чувствителноподобряват позициите си.

Табл. 7.1. не отчита големината на отделните страни. За по-задълбоченанализ в табл. 7.2. данните са нормирани за милион население. В този случайБългария се намира на 39-о място, като за 2 години е отстъпила с една пози-ция и е изпреварена от Литва.

Фиг. 7.1. представя разпределението по години на публикуваните от бъл-гарски учени статии за периода 1999–2008 г. Наблюдава се засилена публика-ционна активност през 2007 и 2008 г. Това може да се свърже с чувствителното

д

р

–

65

повишаване на бюджета на фонд „Научни изследвания“. Малкият спад през2008 г. в сравнение с 2007 г. би могъл да се дължи на съкращенията в БАН през2008 г.

Таблица 7.1. Класиране на отделните страни по брой публикувани научни тру-дове за периода 01.01.1999–30.04.2009 г. по данни от ESI. Представени са първите60 места в класацията. В колона 2 са отразени промените, настъпили за две години

Анализът на данните от SCI показва, че за повечето страни е налице ста-билен растеж на броя на публикуваните научни трудове за последните 10 г. Заразвитите страни, чиято база е висока, този растеж е около 150% (вж. напр.Австрия – фиг. 7.1.). Бившите социалистически страни, които първи се присъе-диниха към ЕС (напр. Полша и Чехия – вж. фиг. 7.1.), бележат по-висок растеж– около 200%. Интерес представлява сравнението с Румъния и Литва (коятони изпреварва в класацията, представена в табл. 7.2.). И двете страни показват

5

№ Изм. Страна Статии № Изм. Страна Статии 1 2 3 4 1 2 3 4

1 САЩ 2 890 103 31 −1 Нова Зеландия 52 178 2 Великобритания 818 263 32 −1 Аржентина 51 762 3 Япония 769 578 33 +2 Португалия 50 881 4 Германия 745 108 34 −1 Унгария 47 655 5 +1 Китай 617 919 35 −1 Ю. Африка 46 693 6 −1 Франция 533 552 36 +2 Иран 45 793 7 Канада 411 040 37 −1 Украйна 42 225 8 Италия 391 396 38 −1 Ирландия 38 113 9 +1 Испания 294 516 39 Египет 30 250 10 +1 Австралия 266 959 40 Чили 28 021 11 −2 Русия 264 694 41 Румъния 27 406 12 +1 Индия 243 263 42 −1 Тайланд 24 548 13 −1 Нидерландия 228 983 43 +1 Словакия 22 392 14 Южна Корея 227 880 44 Словения 20 210 15 Швеция 170 030 45 България 17 795 16 +1 Бразилия 166 299 46 Хърватска 17 634 17 −1 Швейцария 165 984 47 +1 Малайзия 15 636 18 Тайван 148 902 48 −1 Сауд. Арабия 15 288 19 Полша 133 983 49 +6 Пакистан 12 454 20 Белгия 124 827 50 +6 Тунис 11 300 21 +1 Турция 119 882 51 Венецуела 11 202 22 −1 Израел 106 700 52 Мароко 10 706 23 Дания 90 045 53 +1 Нигерия 10 671 24 Австрия 87 147 54 −4 Беларус 10 420 25 Финландия 84 067 55 +2 Колумбия 9 678 26 Гърция 72 766 56 +2 Литва 9 314 27 Мексико 66 366 57 +2 Естония 7 515 28 Норвегия 63 107 58 +4 Алжир 7 476 29 Чехия 58 395 59 −6 Югославия 7 424 30 +2 Сингапур 55 267 60 Куба 6 846

66

много висок темп на растеж – съответно 380 и 480%. Румъния, която засега ешест места след нас в класацията, ни изпреварва, ако се разгледат данните самоот 2008 г.

От първите 100 страни в класацията устойчив спад бележат само Русия,Беларус и Узбекистан. Спад за известни периоди се наблюдава и при Украйна,Мароко и Зимбабве.

Фиг. 7.1. Брой статии по ISI на някои страни за периода 1999–2008 г.

д

67

Таблица 7.2. Класиране на отделните страни по брой публикувани научни трудове,нормирани за милион население, по данни от ESI. Обхванат е периодът 01.01.1999–

30.04.2009 г. Представени са страните с над 1000 статии за 1 000 000 население

Може да се направи изводът, че нарастването на броя на публикациитена българс ките учени (i) не е устойчиво и (ii) e много ниско в сравнение сдругите страни от ЕС.

Качество на научните публикации По-горе бяха разгледани само публикации в реферирани международни

издания, което е гаранция за тяхното качество. Количествена оценка за качест-вото на отделните научни трудове обаче е тяхната цитируемост.

До 05.08.2009 г. в базата данни SCI са регистрирани 326 916 цитираниявърху трудове на български автори. Това прави среден индекс на цитируемостна български научен труд от 5.28.

Табл. 7.3. представя класирането на отделните страни по брой полученицитати, нормирани за 1 милион население. Данните са по ESI и обхващат самопериода 01.01.1999–30.04.2009 г. Вижда се, че и в този случай България е на39-о място в света. Сравнението с табл. 7.2. показва, че класирането по брой

№ Страна Статии за 1 милион население

№ Страна Статии за 1 милион население

1 Швейцария 21 510 25 Япония 6 020 2 Швеция 18 920 26 Чехия 5 730 3 Дания 16 680 27 Естония 5 590 4 Финландия 16 120 28 Гренландия 5 210 5 Израел 15 690 29 Португалия 4 880 6 Исландия 15 260 30 Южна Корея 4 735 7 Нидерландия 14 090 31 Унгария 4 730 8 Великобритания 13 775 32 Словакия 4 150 9 Норвегия 13 770 33 Люксембург 3 960 10 Австралия 13 270 34 Хърватска 3 910 11 Канада 12 880 35 Кипър 3 680 12 Нова Зеландия 12 850 36 Полша 3 510 13 Сингапур 12 750 37 Литва 2 710 14 Белгия 12 000 38 Кувейт 2 330 15 Австрия 10 740 39 България 2 290 16 Словения 10 130 40 Русия 1 850 17 САЩ 9 850 41 Чили 1 760 18 Ирландия 9 480 42 Турция 1 670 19 Германия 9 020 43 Латвия 1 545 20 Франция 8 890 44 Аржентина 1 350 21 Испания 7 130 45 Румъния 1 250 22 Италия 6 800 46 Тунис 1 130 23 Тайван 6 800 47 Беларус 1 060 24 Гърция 6 570 48 Южна Африка 1 020

68

публикации и брой цитати е подобно. Разместванията около нашата позициявключват Чили (изпреварва ни по брой цитати) и Кувейт (който остава следнас).

По брой цитати на една статия (5,38 за периода) България се намира на102-ро място сред анализираните страни. Трябва да се отбележи, че този пока-зател не е съществен. На първите места в тази класация се намират голям бройдържави с незначителен брой научни публикации, чиито високи показатели седължат на участието на учените от тези страни в международни колективи, до-вело до публикуването на високоцитирани статии.

Фиг. 7.2. показва индекса на цитируемост на българските статии по пери-оди на публикуване. Вижда се, че той рязко нараства след 1990 г., което може дасе свърже с либерализацията на режима на публикуване. По-ниската стойностза периода 2001–2005 г. се дължи на факта, че за цитиране на една статия сеизисква определен период от време.

Таблица 7.3. Класиране на отделните страни по брой цитирания на научни трудове,нормирани за милион население. Данните са по ESI и обхващат само статиите и ци-татите за периода 01.01.1999–30.04.2009 г. Представени са страните с над 5000 цитата

за милион население

№ Страна Цитати за 1 милион население

№ Страна Цитати за 1 милион население

1 2 3 1 2 3 1 Швейцария 338 000 25 Естония 45 000 2 Швеция 249 000 26 Тайван 40 500 3 Дания 235 000 27 Унгария 40 000 4 Исландия 203 500 28 Чехия 38 750 5 Финландия 198 000 29 Гренландия 38 200 6 Нидерландия 194 500 30 Португалия 37 800 7 Великобритания 180 000 31 Люксембург 29 800 8 Израел 176 000 32 Южна Корея 28 700 9 Норвегия 153 500 33 Словакия 22 800 10 Канада 152 000 34 Кипър 22 200 11 Белгия 143 000 35 Полша 21 000 12 САЩ 141 500 36 Хърватска 19 000 13 Австралия 140 500 37 Чили 14 000 14 Австрия 122 500 38 Литва 12 350 15 Нова Зеландия 121 000 39 България 12 300 16 Германия 105 500 40 Кувейт 10 200 17 Франция 97 500 41 Аржентина 9 500 18 Сингапур 95 500 42 Латвия 9 232 19 Ирландия 95 000 43 Русия 7 800 20 Италия 71 000 44 Южна Африка 7 300 21 Испания 65 500 45 Турция 7 100 22 Словения 60 250 46 Бразилия 5 300 23 Япония 55 500 47 Румъния 5 100 24 Гърция 46 500

69

За да се елиминира факторът време, на фиг. 7.3. са представени български-те статии в петгодишни периоди, както и цитиранията върху тези статии само за анализирания период. Фигурата ясно показва тенденция към повишаване нацитируемостта на българските научни трудове през последните 10 години.

2

4

6

8

10

2000 - 2004

2001 - 2005

2002 - 2006

2003 - 2007

2004 - 2008

2005 - 2009

1999 - 2003

16542 1764419499

2153723465

2759130484

7720 7700 7977 8211 8662 9301 9788

0

10000

20000

30000

2005 - 2009

2004 - 2008

2003 - 2007

2002 - 2006

2001 - 2005

2000 - 2004

IS

I

1999 - 2003

Фиг. 7.2. Индекс на цитируемост на статиите с автори от България по петгодишни периоди

Фиг. 7.3. Брой статии и цитати (по ISI) за България по петго-дишни периоди. Цитатите са само за съответния период

70

Може да се направи изводът, че качеството на публикуваните българ-ски научни трудове (цитируемост) е по-ниско от средното за света. Все пакто плавно и устойчиво нараства с времето. Рязко повишаване се наблюда-ва след 1990 г., което е свързано с либерализацията на режима на публику-ване.

Международно сътрудничествоВисококачествените научни изследвания се благоприятстват от между-

народното сътрудничество. В последните години около половината от науч-ните трудове на български учени са в сътрудничество с чуждестранни колеги.Табл. 7.4. показва процента на български статии в съавторство. Традиционнипартньори са немските учени, а на второ място са учените от САЩ. Налице езасилване на сътрудничеството през последните години – процентът на съв-местните статии с почти всички основни страни партньори се е увеличил 1,5–2пъти, слаб спад се наблюдава единствено в броя на съвместните научни трудовес руски учени.

р

л

Табл. 7.4. Научни трудове на български учени в съавторство с учени от различни страни (%). Представени са първите 10 страни

№ Страна Общо За периода 1999–2008 г.

1 Германия (вкл. ФРГ и ГДР) 8,67 13,03 2 САЩ 4,94 8,45 3 Русия (вкл. СССР) 4,74 4,06 4 Франция 4,14 6,74 5 Италия 3,50 5,91 6 Великобритания 3,12 5,74 7 Испания 2,17 3,93 8 Чехословакия (вкл. Чехия и Словакия) 1,93 2,83 9 Полша 1,91 3,22 10 Белгия 1,69 3,53 11 Швейцария 1,50 2,60 12 Унгария 1,45 2,15 13 Гърция 1,32 2,41 14 Нидерландия 1,27 2,12 15 Япония 1,24 2,18 16 Румъния 1,00 1,77 17 Швеция 0,98 1,74 18 Австрия 0,94 1,57 19 Финландия 0,78 1,29 20 Индия 0,78 1,28

71

Разпределение по научни областиСъгласно ESI научните трудове се разпределят в 22 научни области (вж.

табл. 7.5.). Научната област, в която най-интензивно се работи в световен мащаб,е клиничната медицина (21% от всички публикувани научни трудове за периода01.01.1999–30.04.2009 г. – вж. фиг. 7.4.). Първите 8 области са отговорни за над70% от публикуваните научни трудове. По правило цитируемостта е различнав различните области, като най-общо е по-висока за модерните (молекулярнабиология и генетика) и областите с по-голяма тежест (клинична медицина).

Табл. 7.5. представя разпределението на българските научни трудове по на-учни области съгласно ESI. Отново е разгледан периодът 01.01.1999–30.04.2009 г.Сравнението с фиг. 7.4. и анализът на данните от ESI показват, че най-общоразпределението на българските научни трудове по научни области отговаряна това в света. Най-очевидното отклонение е сравнително ниският процент набългарски статии в областта „Клинична медицина“. В табл. 7.5. са представении местата, които заема страната ни в световните класации по отделни научниобласти. Сравнително добре са класирани наука за материалите, химия, био-логия и биохимия, науки за космоса и физика. В тези области могат да се търсяттрадиционни постижения на българската наука при определяне на национал-

Таблица 7.5. Относително тегло на отделните научни области в България(по брой публикувани научни трудове). Данните са от ESI

за периода 01.01.1999–30.04.2009 г.

№ Научна област Брой статии за периода

% от общия брой

Брой цитати за периода

Индекс на цитируемост

Място в света

1 Химия 3 775 21,2 23 523 6,23 39 2 Физика 2 769 15,6 20 130 7,27 40 3 Наука за материалите 1 657 9,31 6 274 3,79 35 4 Биология и биохимия 1 563 8,78 6 833 4,37 39 5 Инженерни науки 1 295 7,28 4 924 3,80 48 6 Клинична медицина 1 216 6,83 8 721 7,17 56 7 Ботаника и зоология 1 031 5,79 4 169 4,04 50 8 Математика 830 4,66 1 973 2,38 43 9 Науки за Земята 531 2,98 2 735 5,15 44 10 Науки за Космоса 440 2,47 2 309 5,25 38 11 Фармакология и

токсикология 377 2,12 2 551 6,77 42

12 Компютърни науки 361 2,03 450 1,25 45 13 Околна среда и екология 332 1,87 1 571 4,73 58 14 Молекулярна биология и

генетика 297 1,67 3 096 10,42 44

15 Селскостопански науки 294 1,65 1 138 3,87 55 16 Невро- и поведенчески науки 251 1,41 2 277 9,07 42 17 Микробиология 239 1,34 1 421 5,95 48 18 Мултидисциплинарни 190 1,07 56 0,29 17 19 Имунология 124 0,70 715 5,77 54 20 Социални науки 97 0,55 196 2,02 78 21 Психиатрия/психология 71 0,40 575 8,10 56 22 Икономика и бизнес 55 0,31 90 1,64 56 ОБЩО 17 795 100 95 727 5,38 45

72

ните приоритети. Предното място, което заема страната ни в областта на мулти-дисциплинарните науки, се обяснява с публикуването на значим брой статии вширокопрофилирани списания (което се потвърждава и от изключително нискияиндекс на цитиране). Очевидно трябва да се вземат сериозни мерки за допълни-телно развитие на клиничната медицина. Вероятно е необходимо допълнителноразвитие на социалните науки. В този случай поради сравнително ниската тежестна тези науки в световен мащаб не се очаква мерките да са мащабни.

Разпределение по институцииСъгласно базата данни SCI до 10.08.2009 г. са публикувани 61 889 доку-

мента с автори или съавтори от България. Разпределението им по институциие представено в табл. 7.6. Показано е както общото разпределение, така и раз-пределението за последните 10 г. и за първите 7 месеца на 2009 г. (в последнияслучай статистическата грешка, особено за институциите с ниска научна про-дукция, е значима). Вижда се, че трите основни научни институции в България(около 80% от научната продукция) са (i) Българската академия на науките (с по-вече от половината от научната продукция), (ii) Софийският университет „Св. Кл.Охридски“ и (iii) Медицинският университет – София. Непосредствено след тяхсе нарежда Химикотехнологичният и металургичен университет – София. Ощесамо 4 университета „произвеждат“ по над 1% от научната продукция: Бурга-ският университет „Проф. Асен Златаров“, Техническият университет – София,Пловдивският университет „П. Хилендарски“ и Тракийският университет – Ст.Загора.

Най-общо може да се направи изводът, че основаването на десетки универ-ситети през последните години и кампанийните целеви мерки за поощряване на

Фиг. 7.4. Разпределение на научните трудове в света по дисциплини

х

м

4.57 %

4.29 %

5.63 %

5.89 %8.12 % 29 %9.26 %

21 %12.2 %

÷клинична медицина

други

социални науки

наука за материалите

ботаника и зоология

биология и биохимия

инженерни науки

физика

химия

73

„университетската наука“ не са довели до чувствителни изменения в съотно-шението на научната продукция.

Само 4 български институции са надхвърлили прага на публикуване/ци-тиране, за да попаднат в базата данни ESI. Това са: БАН (в 6 области – физика,химия, инженерни науки, биология и биохимия, наука за материалите и бо-таника и зоология), Софийският университет „Св. Кл. Охридски“ (в три обла-сти – физика, химия и инженерни науки), Медицинският университет – София(клинична медицина), и Университетска болница „Св. Анна“ – София (клиничнамедицина). Табл. 7.7. показва общото класиране и класирането по области натези институции сред наблюдаваните 4050 научни институции в света. Специ-ално отбелязване заслужават 86-ото място на БАН в науки за материалите и112-ото в областта химия и влизането на Университетската болница „Св. Анна“в класацията.

Таблица 7.6. Разпределение на научните трудове на България по институции

№

Институция % от 61 889

статии 1965–2009

% от 22 170 статии

1999–2008

% от 1 455 статии

за 2009 г. (до 01.08.)

1 Българска академия на науките 54,66 54,02 53,95 2 Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ 15,49 16,21 16,98 3 Медицински университет – София 9,05 9,45 9,90 4 Химикотехнологичен и металургичен

университет – София 3,22 3,69 4,67

5 Бургаски университет „Проф. Асен Златаров“

1,88 1,67 0,82

6 Технически университет – София 1,83 3,41 3,02 7 Пловдивски университет „П. Хилендарски“ 1,71 2,17 2,13 8 Тракийски университет – Ст. Загора 1,04 1,60 2,20 9 Медицински университет – Пловдив 0,87 1,61 0,14 10 Стопанска академия – Свищов 0,72 0,77 0 11 Шуменски университет 0,62 0,69 0,28 12 Русенски университет 0,59 1,07 0,82 13 Университет по хранителни технологии –

Пловдив 0,59 0,82 1,37

14 Медицински университет – Варна 0,56 1,10 0,96 15 Медицински университет – Плевен 0,54 0,74 0,55 16 Аграрен университет – Пловдив 0,47 0,59 0,69 17 Университет по архитектура, строителство и

геодезия – София 0,42 0,65 0,62

18 Минно-геоложки университет „Ив. Рилски“ – София

0,35 0,56 0,21

19 Технически университет – Варна 0,32 0,66 0,69 20 Лесотехнически университет 0,27 0,60 0,48 21 Югозападен университет „Неофит Рилски“ 0,25 0,44 1,03 22 Технически университет – Габрово 0,20 0,47 0,07 23 Великотърновски университет 0,13 0,19 0 24 УНСС 0,04 0,07 0 25 Икономически университет – Варна 0,04 0,05 0

74

При оценка на научната дейност един от основните показатели е продук-тивността на отделните учени. Трябва да се отбележи, че в повечето страни всвета се очаква до два пъти по-висока продуктивност на учените, работещи внаучни институции, в сравнение с учените от университетите. Табл. 7.8. пред-ставя средната продуктивност на учените от основните научни звена в Бълга-рия. Трябва да се има предвид, че индивидуалната продуктивност на отделниучени е в пъти по-висока поради наличието на съавтори в повечето научни ста-тии. От табл. 7.8. се вижда, че най-висока е научната продуктивност в БАН,както следва и да се очаква от естеството на тази научна институция. Със срав-нително висока продуктивност (> 0,1) се характеризират пет висши училища:Химикотехнологичният и металургичен университет – София, Софийскиятуниверситет „Св. Кл. Охридски“, Медицинският университет – София, Бурга-ският университет „Проф. Асен Златаров“ и Университетът по хранителни тех-нологии – Пловдив. Много ниска е ефективността на УНСС, Икономическияуниверситет – Варна, и Великотърновския университет.

Друг начин за определяне на ефективността е „цената“ на един научентруд. В табл. 7.9. са представени научните трудове на отделните институции,нормирани за 1 000 000 лв. държавни дотации за наука. Трябва да се отбележи,че тази таблица е само ориентировъчна, тъй като реалната цена на един научентруд включва и средства за заплати, средства, привлечени по проекти, и т.н.Изключителното високите показатели на БАН в този случай се дължат на прак-тическата липса на бюджетна субсидия за научни изследвания, каквато през по-следните години се отделя за висшите училища. Дори да не се разглежда БАН,резултатите показват огромни разлики (с над два порядъка) за ефективносттана отделните висши училища. Прави впечатление, че класирането по различнипоказатели за ефективност води до близки резултати (срв. табл. 7.8. и 7.9.).

Таблица 7.7. Класиране в световен мащаб на българските научни институции по брой научни трудове по научни дисциплини

Институция

Oбщ

о

Наука

за

материа

лите

Химия

Био

логия и

биохим

ия

Физика

Инж

енерни

науки

Ботаника и

биол

огия

Клин

ична

мед

ицин

а

Българска академия на науките 374 86 112 220 238 310 311 - Софийски университет „Св. Кл. Охридски“

986 - 506 - 453 937 - -

Медицински университет –София

2064 - - - - - - 1 567

Университетска болница „Св. Анна“ – София

2 596 - - - - - - 1 357

Общ брой наблюдавани институции

4 050 604 907 687 662 1 039 835 2 904

75

Може да се направи изводът, че научните институции и в частност уни-верситетите в България се характеризират със силно различаваща се ефек-тивност на научните изследвания. Това налага преосмисляне на досега съ-ществуващата политика за финансиране на научните изследвания.

В табл. 7.10. са представени процентите от статиите на българските науч-ни институции с други институции от страната и в частност с БАН. Вижда се,че като най-мощна научна институция в страната БАН има най-нисък процентот научната продукция в съавторство с други научни институции в страната.За повечето университети процентът се колебае – 15 и 30. В два университетанад половината от научните трудове са в сътрудничество с учени от страната.Основната научна институция, с която повечето университети си сътрудничат,е БАН. Нисък процент на съвместни статии с БАН имат медицинските универ-ситети в Пловдив и Варна и УАСГ (което се определя от естеството на технитеизследвания).

Таблица 7.8. Ефективност на научните изследвания в България по институции. Брой статии годишно (средно за последните 5 години) за научен работник.

Данните са по SCI и МОН №

Институция Среден брой

статии за година

Брой учени

Брой статии на учен годишно

1 Българска академия на науките 1 319,6 3 711 0,356 2 Химикотехнологичен и металургичен

университет – София 97,4 362 0,269

3 Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ 390,4 1 738 0,225 4 Медицински университет – София 265,2 1 509 0,175 5 Бургаски университет „Проф. Асен Златаров“ 41,6 271 0,154 6 Университет по хранителни технологии –

Пловдив 24,6 205 0,120

7 Технически университет – София 100,4 1 158 0,087 8 Пловдивски университет „П. Хилендарски“ 65,6 825 0,080 9 Медицински университет – Варна 31,4 391 0,080 10 Медицински университет – Пловдив 47,4 668 0,071 11 Аграрен университет – Пловдив 15,0 217 0,069 12 Тракийски университет – Ст. Загора 39,4 575 0,069 13 Стопанска академия – Свищов 17,8 265 0,067 14 Технически университет – Варна 22,4 371 0,060 15 Лесотехнически университет 14,8 254 0,058 16 Медицински университет – Плевен 22,2 386 0,058 17 Минно-геоложки университет – София 28,0 524 0,053 18 Русенски университет 12,0 228 0,053 19 Университет по архитектура, строителство и

геодезия – София 14,6 374 0,039

20 Технически университет – Габрово 10,8 298 0,036 21 Шуменски университет 19,4 549 0,035 22 Югозападен университет 13,4 466 0,029 23 Великотърновски университет 4,4 588 0,007 24 Икономически университет – Варна 1,2 264 0,005 25 УНСС 1,2 725 0,002

76

Важен е въпросът за качеството на научните изследвания в отделнитеинституции. Табл. 7.11. представя забелязаните цитирания, разпределени поинституции. Над 60% от тях са свързани с Българската академия на науките.Индекс на цитируемост над средния за страната имат Софийският универси-тет, Българската академия на науките и Бургаският университет. Макар и дасе очаква индексът на цитируемост за последните 10 г. да е по-нисък от общия(поради по-ограничения период от време), прави впечатление повишаването натози индекс на Медицинския университет – София, за последните години. Мно-го университети имат общ индекс на цитируемост под 3, което е крайно ниско.

H

Таблица 7.9. Ефективност на научните изследвания в България по институции. Брой статии годишно за 1 000 000 лв. целеви държавни субсидии за научна дейност.

Броят на статиите е осреднен за последните 5 г.

№

Институция Брой статии

за субсидия от 1 000 000 лв.*

Цена на 1 научна статия

(хил. лв.)

Инвестиция за учен

(хил. лв.)

1 Българска академия на науките 3676 0,27 0,097 2 Химикотехнологичен и металургичен

университет – София 148 6,76 1,819

3-4 Софийски университет „Св. Кл. Охридски“

119 8,40 1,887

3-4 Медицински университет – София 119 8,40 1,477 5 Бургаски университет

„Проф. Асен Златаров“ 92 10,93 1,677

6 Университет по хранителни технологии – Пловдив

57 17,59 2,111

7 Пловдивски университет „П. Хилендарски“

49 20,36 1,619

8 Медицински университет – Пловдив 42 23,80 1,689 9 Технически университет – София 36 28,00 2,428 10 Медицински университет – Варна 35 28,21 2,265 11 Медицински университет – Плевен 33 30,24 1,739 12 Шуменски университет 30 33,03 1,167 13 Стопанска академия – Свищов 29 35,00 2,351 14 Минно-геоложки университет – София 28 35,87 1,888 15 Тракийски университет – Ст. Загора 25 39,56 2,711 16 Технически университет – Варна 25 39,68 2,396 17 Русенски университет 25 40,10 2,143 18 Лесотехнически университет 25 40,42 2,355 19 Аграрен университет – Пловдив 21 47,25 3,266 20 Университет по архитектура,

строителство и геодезия – София 18 54,74 2,137

21 Технически университет – Габрово 17 57,34 2,078 22 Югозападен университет 12 84,33 2,425 23 Великотърновски университет 5 216,15 1,617 24 Икономически университет – Варна 2 593,08 2,696 25 УНСС 1 1 126,63 1,865

* Взета е частта от бюджета на БАН за научни изследвания. За ВУЗ-овете са взети целевите средства за научна дейност.

77

Напоследък като мярка за качество на научните изследвания все по-честосе използва т.нар. Н-индекс. H-индексът представлява броят на статии с понеH цитата. Първоначално H-индексът е предложен за оценка на индивидуалниучени, но напоследък все по-често се използва като характеристика на научниинституции или научни области. Друга мярка за качеството на научната дей-ност (която може да се нормира за щатен състав), е броят статии с над опреде-лен брой цитирания.

Табл. 7.12. показва Н-индекса на България и на отделни български научниинституции, както и броя статии с по над 100 цитата. Ясно се откроява нали-чието на три основни научни институции в България (БАН, Софийския уни-верситет и Медицинския университет – София). Показателите на повечето отостанали институции са по-ниски от индивидуалните показатели на множествоучени от БАН и Софийския университет.

Таблица 7.10. Научно сътрудничество между българските научни институции

От тях №

Институция % статии в

съавторство с български институции

с БАН с други

1 Българска академия на науките 11,45 - 100 2 Технически университет – Габрово 15,32 57,90 42,10 3 Медицински университет – Варна 15,94 23,65 76,35 4 Медицински университет – София 17,25 69,80 30,20 5 Тракийски университет – Ст. Загора 17,52 29,22 70,78 6 Бургаски университет

„Проф. Асен Златаров“ 18,74 66,54 33,46

7 Технически университет – Варна 18,91 57,91 42,09 8 Русенски университет 19,29 47,90 52,10 9 Великотърновски университет 20,00 93,75 6,25 10 Стопанска академия – Свищов 20,09 67,40 32,60 11 Медицински университет – Пловдив 23,32 22,38 77,62 12 Софийски университет

„Св. Кл. Охридски“ 23,82 82,79 17,21

13 Технически университет – София 24,12 47,26 52,74 14 Минно-геоложки университет – София 25,35 47,26 52,74 15 Медицински университет – Плевен 25,52 41,85 58,15 16 Университет по архитектура, строителство и геодезия

– София 26,05 26,49 73,51

17 Пловдивски университет „П. Хилендарски“

26,48 58,38 41,62

18 Аграрен университет – Пловдив 29,79 45,99 54,01 19 Химикотехнологичен и металургичен университет –

София 33,05 74,80 25,20

20 Университет по хранителни технологии – Пловдив 33,42 62,60 37,40 21 Шуменски университет 34,64 48,87 51,13 22 УНСС 40,91 44,44 55,56 23 Лесотехнически университет 43,11 62,51 37,49 24 Икономически университет – Варна 50,00 45,46 54,54 25 Югозападен университет 69,74 65,08 34,92

78

В последната колона на табл. 7.12. в скоби са поместени и статиите с понад 100 цитата без чуждестранни съавтори. Резултатите показват, че само двеинституции в страната могат да провеждат висококачествена научна дейностсъс собствени сили (БАН и Софийският университет).

* * *

Очертават се следните основни изводи:• В сравнение с другите нови членки на ЕС ръстът на научната дей-

ност в България е много нисък и недостатъчен.• Средното за страната качество на научните изследвания не е доста-

тъчно високо.

Таблица 7.11. Разпределение по институции на цитиранията върху научните трудове на България

1965–2009 г. 1999–2008 г. № Институция % цитати (326 916)

Индекс на цити-руемост

% цитати (109 907)

Индекс на цити-руемост

1 Българска академия на науките 62,44 6,03 59,15 5,43 2 Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ 18,17 6,20 20,14 6,16 3 Медицински университет – София 7,74 4,52 10,02 5,26 4 Химикотехнологичен и металургичен

университет – София 2,71 4,45 3,19 4,07 5 Бургаски университет „Проф. Асен

Златаров“ 1,95 5,49 1,50 4,44 6 Пловдивски университет „П. Хилендарски“ 1,16 3,58 1,54 3,53 7 Тракийски университет – Ст. Загора 0,77 3,88 1,24 3,84 8 Технически университет – София 0,76 2,19 1,10 1,60 9 Шуменски университет 0,53 4,49 0,55 3,98 10 Медицински университет – Пловдив 0,47 2,89 0,86 2,65 11 Стопанска академия – Свищов 0,40 2,95 0,33 2,16 12 Университет по хранителни технологии –

Пловдив 0,37 3,31 0,57 3,45 13 Медицински университет – Варна 0,36 3,44 0,83 3,77 14 Медицински университет – Плевен 0,34 3,32 0,39 2,60 15 Русенски университет 0,29 2,57 0,45 2,10 16 Лесотехнически университет 0,25 4,93 0,62 5,23 17 Аграрен университет – Пловдив 0,23 2,63 0,28 2,38 18 Минно-геоложки университет „Ив. Рилски“

– София 0,20 3,05 0,35 3,09 19 Университет по архитектура, строителство

и геодезия – София 0,19 2,39 0,28 2,10 20 Технически университет – Варна 0,12 2,00 0,25 1,84 21 Технически университет – Габрово 0,09 2,48 0,24 2,49 22 Югозападен университет „Неофит Рилски“ 0,08 1,78 0,15 1,71 23 Великотърновски университет 0,02 0,86 0,03 0,67 24 УНСС 0,01 2,14 0,03 1,94 25 Икономически университет – Варна 0,01 1,50 0,01 0,82

79

• Продължава необмисленото финансиране на научната дейност.• С изключение на клиничната медицина разпределението на научните

изследвания в България отговаря на разпределението им в развитите страни.• Основна научна институция е БАН. От университетите водещи по от-

ношение на науката са Софийският университет „Св. Кл. Охридски“ и Меди-цинският университет – София. В известна степен добра научна продукцияимат и ХТМУ – София, и Бургаският университет „Проф. А. Златаров“.

Таблица 7.12. Н-индекс на отделни научни институции в България и брой статии, цитирани над 100 пъти

№ Научна институция Н-индекс Статии със 100+ цитата

- БЪЛГАРИЯ 119 182 (54)* 1 Българска академия на науките 104 112** (39) 2 Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ 66 33** (13) 3 Медицински университет – София 56 19 (1) - С. T. Петков – БАН 44 15 (6) 4 Бургаски университет „Проф. Асен Златаров“ 33 2 (0) 5 Химикотехнологичен и металургичен университет –

София 32 3 (2)

6 Институт по онкология и Нац. онкологичен център 26 5 (0) 7-8 Пловдивски университет „П. Хилендарски“ 22 1 (0) 7-8 Тракийски университет – Ст. Загора 22 - 9 Технически университет – София 20 - 10 Медицински университет – Пловдив 18 - 11-12 Шуменски университет 17 - 11-12 Медицински университет – Варна 17 - 13-16 Стопанска академия – Свищов 16 - 13-16 Университет по хранителни технологии – Пловдив 16 - 13-16 Лесотехнически университет 16 - 13-16 Медицински университет – Плевен 16 - 17-19 Минно-геоложки университет – София 13 - 17-19 Русенски университет 13 - 17-19 Аграрен университет – Пловдив 13 - 20 Технически университет – Габрово 11 - 21 Университет по архитектура, строителство и

геодезия – София 10 -

22-23 Югозападен университет 9 - 22-23 Технически университет – Варна 9 - 24 Нов български университет 6 - 25-26 Великотърновски университет 5 - 25-26 УНСС 5 - 27 Икономически университет – Варна 3 -

* В скоби са представени научните трудове без чуждестранни съавтори.

** БАН и СУ имат 5 съвместни статии с по над 100 цитата, две от които са без чуж-дестранни съавтори.

80

8. БЪЛГАРСКАТА НАУКА В ЕВРОПЕЙСКОТО И СВЕТОВНОТО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ПРОСТРАНСТВО

(КАЧЕСТВО И ЕФЕКТИВНОСТ)

Участие на българските учени в Рамковите програми на ЕС

Ефективен механизъм за влияние върху приоритетите на българската на-учна политика и върху характера на провежданите изследвания е участието набългарските учени в проекти по Рамковите програми за научни изследвания итехнологично развитие на ЕС.

За страните в преход участието в европейските изследователски програмие много важен, а в случая с България – и основен източник на средства за собст-вена изследователска дейност, за обновяване и поддръжка на инфраструктура-та, за осъществяване на международни контакти. С това то неизбежно ставаизточник и на приоритети за научните организации, изследователските групии отделните учени, започва до голяма степен да играе ролята на заместителна националната и институционалната научна политика, активно да определярелефа на националната изследователска и технологична активност, да ориен-тира институционалните и индивидуалните изследователски планове. Способ-ностите на учени, научни групи и институции у нас да се включат пълноценно впо-широкото европейско и световно научноизследователско пространство чрезсъвместни проекти и активно партниране им помогнаха да преодолеят трудно-стите на прехода.

Австрийски изследователи обръщат внимание на структуроопределящатароля на Четвъртата и Петата рамкова програма върху релефа на изследовател-ска активност на страните от Централна и Източна Европа, като отбелязват, чеподобно, макар и не така силно влияние те имат дори и върху такива развитисистеми на изследвания и разработки, каквато е немската.

Всичко това дава основание да се твърди, че международното научно-тех-ническо сътрудничество на етапа на неговата интернационализация с допъл-нителен ресурс спрямо класическите елементи на научния потенциал (кадри,финанси, информация, материално-техническа база) се превръща за Българиявсе повече в основно при обновяването на научноизследователската дейност ипри използването на нейните резултати.

Интегрирането на българската научна общност – особено на учените отБългарската академия на науките – в общоевропейската научно-технологичнадейност, организирана и координирана от Европейската комисия, датира от

–

р

81

1990 г., когато България е приобщена към програмата ФАР (PHARE) на ЕСза икономическо безвъзмездно подпомагане на източноевропейските страни впреход. Това се случва две години преди да започне постепенното отваряне наРамковите програми за научни изследвания и технологично развитие на ЕС къмстраните от Централна и Източна Европа.

В предшестващия отварянето на Рамковите програми период – 1990–1992 г. – учени от Българската академия на науките и от висшите училища у нас участ-ват активно в първите две специфични програми в рамките на програмата ФАР,предоставени за източноевропейските страни:

• ТЕМПУС – за сътрудничество в областта на висшето образование. Врамките на успешните проекти по програмата ТЕМПУС десетки млади българ-ски учени от БАН и от български висши училища специализират в европейскиуниверситети, а изтъкнати наши учени получават възможност да четат лекциив същите университети, да се присъединяват към изпълнението на европейскинаучни проекти, насочени към усъвършенстване на висшето образование у нас,да участват в международни научни форуми.

• ACE – за сътрудничество в областта на икономиката. 26 успешни проек-та на БАН за периода 1991–1998 г., изпълнявани от Икономическия институт, сважно приложно значение за протичащите през същия период радикални про-мени в страната.

България има единични участия още във Втората (1987–1991) и Третата(1990–1994) рамкова програма. Много по-активно е нашето участие в Четвър-тата рамкова програма (1994–1998), като пълноправното участие на странатани започва с Петата рамкова програма (1998–2002), продължава интензивно вШестата (2002–2006), както и в настоящата Седма рамкова програма (2007–2013).

• Трета рамкова програма (1990–1994)Третата рамкова програма – чрез създадената през 1992 г. в нея специфич-

на подпрограма „Научно и технологично сътрудничество със страните от Цен-трална и Източна Европа“, осигурява за първи път от страна на Европейскатакомисия редица възможности за източноевропейските учени (краткосрочни идългосрочни научни специализации в западноевропейски лаборатории, включ-ване в европейски научни мрежи, участие в европейски конференции и семи-нари, съвместни проекти в някои определени научни области, присъединяванекъм текущи проекти на ЕК и на програмата COST).

• Четвърта рамкова програмаБългарските изследователи участват в 247 проекта по Четвъртата рамкова

програма. Участието на отделни български организации е представено в табл.8.1.

6

82

Ако разгледаме проектите от гледна точка на участието на академичнатани общност като цяло, данните сочат, че в 176 проекта (70%) участва поне еднаинституция от академиите на науките. Институциите от системата на висшетообразование са регистрирали общо 86 участия в 82 проекта (в четири проектавземат участие по две ВУ), или участието на системата на висшето образованиекато цяло е в близо 1/3 от проектите по Четвърта рамкова програма с българскоприсъствие в тях.

р

р

Таблица 8.1. Участие на български организации в проекти на Четвърта рамкова програма на ЕС42

42 Източник: Cordis.

№ Научна институция Проекти % от всички

1 Българска академия на науките 127 51,42 2 Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ 24 9,72 3 Технически университет – София 16 6,48 4 Медицински университет – София 11 4,45 5 Технически университет – Русе 8 3,24 6 Селскостопанска академия 7 2,83 7 Университет по архитектура, строителство и

геодезия – София 4 1,62

8 Бургаски университет „Проф. Асен Златаров“ 4 1,62 9 Институт по генно инженерство – Костинброд 3 1,21 10 Институт по консервна промишленост 3 1,21 11 Нац. център по радиобиология и защ. от рад. 3 1,21 12 ВИХВП – Пловдив 3 1,21 13 Минно-геоложки университет – София 3 1,21 14 Фондация за енергийна ефективност 3 1,21 15 Център по заразни и паразитни болести 3 1,21 16 Агромашина – Русе 2 0,81 17 ЕQЕ България ООД 2 0,81 18 ЗИТА – Русе 2 0,81 19 Изоматик – София 2 0,81 20 Институт за защ. на растенията – Костинброд 2 0,81 21 Институт по компл. трансп. проблеми 2 0,81 22 Комитет за пощи и телекомуникации 2 0,81 23 Полистил ООД 2 0,81 24 Президентство 2 0,81 25 Химикотехнологичен и металургичен университет –

София 2 0,81

26 Център за изсл. на малцинствата 2 0,81 27 Център за стратег. бизнес и полит. изсл. 2 0,81 28 Център по транспортна кибернетика 2 0,81 29 Център за европейски изследвания 2 0,81 30 Център за изследване на демокрацията 2 0,81 Общо за България 247*

* Сумата надхвърля броя на проектите за страната поради участие на две или повече организации в някои проекти. 44 Институции с по едно участие не са включени в таблицата.

83

• Пета рамкова програмаВодещата роля на частните фирми и институти е резултат и от политиката

на ЕС при провеждане на тази рамкова програма. От данните на CORDIS неможе да се установи обаче дали в случая не става дума за съвместно участиев проектите на частни фирми с публични научни институти. Представителитена академичната наука – БАН и ВУ – отбелязват общо 57% от всички участия.За сравнение ще посочим, че в предишната, Четвърта рамкова програма делътна тяхното участие надхвърляше 70% (35). Относително най-висок е делът научастията в програмата EESD – 27% от участията са с проекти от нея, следванот проектите в IST – 24% от участията. От академичните институти най-многоучастия има Институтът по океанология на БАН (11 участия), следван от Нацио-налния институт по метеорология и хидрология на БАН (8) и Института по яд-рени изследвания и ядрена енергетика на БАН (8). Сред университетите водяткласацията СУ (22 участия) и ТУ – София (15 участия). Сред частните фирми иинститути най-много участия е отбелязал Софийският енергиен център ООД (7броя), а сред публичните – Черноморският енергиен център (6 броя).

• Шеста рамкова програмаШестата рамкова програма за научни изследвания и технологично разви-

тие на ЕС приключи в края на 2006 г. Нейната основна цел е изграждането наединно Европейско научноизследователско пространство (ERA).

За 4-годишния период от действието на 6-ата РП са регистрирани общо 248успешни и утвърдени за финансиране български проекта, от които БАН има 135проекта (54,4%). В успешно участвалите институти на БАН са постъпили ди-ректно над 11 801 364 евро, което представлява 67,4% от платената от Българиятакса за участието £ в 6-ата РП.

Финалната равносметка от участието на Българската академия на на-уките в 6-ата Рамкова програма показва, че от подадените за целия четириго-дишeн период от нейното действие (2002–2006) 460 проекта:

– 135 проекта от БАН са утвърдени за финансиране от общо 270 успеш-ни проекта за България (50%);

– Близо 12 млн. евро европейски субсидии са постъпили директно в ус-пешно участвалите институти на БАН. При заплатена от България на Европей-ската комисия такса за участие в 6-ата РП от 17,5 млн. евро за четиригодишнияпериод само благодарение на успешното участие на учените от БАН значителначаст от нея беше възстановена още преди приключване на програмата.

Резултатите от успешните проекти на БАН в 6-ата РП са предмет на:– Около 1000 научни публикации; – 32 трансфера към производствени фирми (10 в България и 22 в чужбина в

страни като Германия, Англия, Белгия, Италия, Испания, Полша и др.); – 11 патента. За целия период 1992–2006 г. от участието си в Рамковите програми за

научни изследвания и технологично развитие на ЕС Българската академия нанауките има ОБЩО: 427 успешни проекта, получили европейско финансира-не – близо 26 млн. евро европейски субсидии, постъпили директно в успешноучаствалите нейни институти.

84

Следва да се отбележи, че в 5-ата и 6-ата РП общо в България е спечеленофинансиране за 11 центъра за висококласна наука „Centres of Excellence“, откоито 8 са в БАН.

• Седма рамкова програмаЗа периода 2007–2008 г. броят на всички утвърдени български проекти по

7-ата РП e 187, от които 74 (40%) са с участие на институти от БАН.За съжаление достъпната информация у нас за участието на висшите учи-

лища в рамковите програми на ЕС е оскъдна. В отчетния доклад на ректора наСофийския университет проф. Иван Илчев от март 2009 г. намираме данни запроектите на СУ (табл. 8.2.).

Таблица 8.2. Брой на договорите на СУ „Св. Кл. Охридски“ по програми на ЕК

Програма 2004 2005 2006 2007 2008 Леонардо да Винчи 10 15 16 17 16 V Рамкова програма 17 15 15 8 4 VІ Рамкова програма 6 15 18 21 17 VІІ Рамкова програма - - - 2 12 Сократес 2 5 5 5 5 Еразмус 1 2 2 2 2 НАТО 2 2 2 2 2 ЕВРОАТОМ 2 2 2 3 2 ФАР - - - 1 1 Други 2 1 - 3 3 ОБЩО 42 57 60 64 64

Тревожен факт обаче е, че участието на България като цяло в Общоевро-пейското изследователско пространство (ERA) за момента не може да бъдеоценено като добро в сравнение с останалите страни на ЕС. Това се дължи внай-голяма степен на 20-те години ниско финансиране на науката у нас, изоста-ването в материално и кадрово отношение, както и останалите пречки, коитобяха изброени в предишните раздели.

В доклада на експертната група на Европейската комисия за ERA „Challen-ging Europe’s Research: Rationales for the European Research Area (ERA)“ за2008 г. е посочен делът на страните в изграждането на общото европейско из-следователско пространство (фиг. 8.1.). Както се вижда, мястото на Българияе достатъчно незадоволително. В голяма степен това се дължи на липсата наизследователска дейност в предприятията на страната, тъй като в страните наЕС техният дял в изграждането на ERA е съществен. Липсата на инвестицииза изследователска дейност от страна на бизнес сектора предопределя високиядял на държавното финансиране за наука у нас, което обаче като обем е най-ни-ското в рамките на ЕС. Несъмнена причина за това положение на страната ни еи посочената в предишните раздели липса на оперативна програма по еврофон-довете, която да е насочена целево за развитие на самата наука.

85

Доста напред обаче излиза страната ни по показателя „брой участия в евро-пейските програми на 1000 учени“ (фиг. 8.2) – намираме се малко под среднотониво за Европейския съюз. Активността на българските учени при участиетоим в европейските програми е по-висока от тази на техните колеги от страникато Швеция, Испания, Франция, Германия и др. Но спечелените грантове катопроцент все още са недостатъчни, което се дължи на факта, че водещи в проек-тите (съответно – с по-голям дял от финансирането) по-често са партньори отзападните страни.

По принцип в ЕС делът на финансирането на науката, който се получаваот международни договори и рамковите програми, е съществено по-нисък отдържавните разходи за изследвания (фиг. 8.3.).

Делът на финансирането, което идва от структурни фондове на ЕС, можеда се види на фиг. 8.4. Изоставането на България в това отношение няма как дане се отрази върху участието ни в общоевропейското научно пространство. Бибило целесъобразно и далновидно определен процент от средствата по действа-щите оперативни програми за България, разпределяни чрез различните минис-терства, да се насочва целево за научни изследвания и иновации, включителноза развитие на научната инфраструктура.

Фиг. 8.1. Процент на грантовете по страни на получаващите институции43

43 Източник: Eurostat.

86

Фиг. 8.2. Брой участия в европейски програми на 1000 учени44

44 Източник: Eurostat.

87

Фиг. 8.3. Структура на субсидиите за научна и развойна дейност в ЕС45

Фиг. 8.4. Средногодишни субсидии от фондове за научна и развойна дейност в ЕС46

45 Източник: “Challenging Europe’s Research: Rationales for the European Research Area(ERA)”.

46 Източник: “Challenging Europe’s Research: Rationales for the European Research Area(ERA)” .

88

Представителство в международни научни организации

Следва да се отбележи, че значителен дял от международното научно съ-трудничество на България се осъществява от Българската академия на науките,което се дължи на нейните многогодишни традиции в реализирането на актив-на политика, насочена към международно научно партньорство.

БАН има сключени двустранни договорни отношения със сродни научниинституции и други национални научни звена – с 36 научни институции в ЕС ис още 11 в други части на света, като проектите, които се изпълняват в рамкитена тези договори, са над 200. Освен това БАН членува в 8 междуправителстве-ни научни организации и в 16 неправителствени.

Международни класации за качеството на науката в България

Анализът, който вече бе представен в седма глава, е направен върху осно-вата на пълна извадка от данните на Международната служба ISI към кор-порацията „Томпсън“ (със седалище във Филаделфия) и дава възможно най-вярната представа за това къде се работи качествена наука в България. Споредданните на ISI БАН заема 374-то място сред 4050 научни институции и универ-ситети в света, Софийският университет – 1283-то място (табл. 7.7).

Прави впечатление, че 53% от включените в световния анализ научни ста-тии от България са от БАН, както и че 54% от цитиранията на български статииса за статии от БАН.

Прегледът на рейтинга показва позицията на Академията сред утвърдени-те научноизследователски центрове и университети в света. Между сроднитеакадемии пред БАН са Макс Планк общество (2-ро място), Китайската акаде-мия на науките (22-ро място), Руската академия на науките (48-о място), НАСА(86-о място), Чешката академия на науките (220-о място), Полската академияна науките (249-о място), Унгарската академия на науките (360-о място). СледБАН са Австрийската академия на науките (675-о място), Китайската академияна медицинските науки (908-о място), Руската академия на медицинските науки(1106-о място) и Световната банка (1207-о място).

В рейтинга са включени и университети, в които се извършва научноизсле-дователска дейност. На първо място е Университетът Харвард, следван от поре-дица американски и английски университети. На 83-то място е Университетътв Хайделберг, на 134-то място – Хумболтовият университет в Берлин, на 153-томясто – Университетът във Фрайбург, на 292-ро място – Московският универси-тет „Ломоносов“, на 550-о място – Университетът в Любляна. След Софийскияуниверситет са университети като: Университета в Инсбрук – 1325-о място,Шанхайския университет – 1339-о място, Университета в Букурещ – 1358-омясто, Университета в Манхайм – 1385-о място, Националния университет наИрландия – 1387-о място и т.н. В класацията на 4050 институции попадатсамо още две български институции – Медицинският университет – Со-фия, и Университетската болница „Св. Анна“. Тази класация може да слу-жи и като един от ориентирите при определянето на научните приоритетив страната ни.

рр

д

89

Следва да се отбележи, че от 2008 г. с усилията на МОН бяха платени на-ционални лицензи за достъп на учените ни до научна информация в няколкосветовни бази данни, свързани с науката и развитието, особено до базите наISI. С това най-сетне бе преодоляна изолацията на българските учени от тезибази данни, която особено след присъединяването на България към ЕС бе теж-ко препятствие за адекватното интегриране на науката ни към световната и заопределянето на мястото £ в европейското и световното изследователско прос-транство.

Още едно международно класиране би могло също да се използва като ин-дикатор за качеството на отделните научни институции в България. То е напра-вено от международната експертна група International Ranking Expert Group през 2007 г. по критерий „представяне на научната продукция в интернет прос-транството“. В тази класация БАН заема 55-о място сред европейските научниинституции и 132-ро място сред 500 водещи научни институции в света. СУ екласиран на 1001-во място сред 3000 водещи висши училища в света.

* * *

По-нататъшното развитие може да бъде свързано с общи принципи, га-ранции за качество и съвместно оценяване на европейските, националните ирегионалните програми и практики в помощ на рационалното финансиране наизследванията, се казва в т.нар. Зелена книга на ЕС за науката. Вероятно несамо за България е важен и нерешен въпросът за международната оценка нанационалните научни изследвания. Редките опити за международно оценяванеу нас ни убеждават в правотата на думите на бившия комисар по науката ФилипБюскен, който в края на мандата си постави остро въпроса за това кой тряб-ва да оценява научните дейности – европейските чиновници и определени оттях анализатори или подбраните най-компетентни европейски учени в даденаизследователска област. Чиновниците са си присвоили много власт, която битрябвало да принадлежи на учените, а това не води до желаните добри резулта-ти, алармира тогава Бюскен. В Зелената книга се предлага да се използват сред-ствата от структурните фондове, за да може националните научни организациида привличат международни експерти. За съжаление при липсата на българскаоперативна програма, насочена конкретно за използване на структурните фон-дове за укрепване на капацитета на националните науки, тази възможност етрудно реализуема за България. Въпреки това по своя инициатива БАН тазигодина покани представители на Европейската фондация за наука да направятмеждународна оценка на дейността и структурата на Академията, като резулта-тите ще се имат предвид при предстоящите реформи за оптимизиране на дей-ността на БАН.

Би следвало международна оценка да бъде предприета за научнатадей ност и в сектора на висшето образование, както и в останалите секто-ри, в които има организации, свързани с научни изследвания. При такъвподход ще може да се направи съпоставителен анализ за качеството на бъл-гарската наука, която е конкурентоспособна в международен план и коятоможе да даде своя принос за икономическото и общественото развитие наБългария.

90

9. ПАТЕНТНА ДЕЙНОСТ

През 1993 г. в България бяха приети Закон за патентите и Закон за автор-ското право и сродните му права, като след това и двата закона бяха изменяни идопълвани, за да бъдат хармонизирани със Споразумението за свързаните с тър-говията аспекти на правата на интелектуална собственост (TRIPS Agreement)и Конвенцията за издаване на европейски патент (ЕПК). От 1997 г. е в силаЗаконът за закрила на новите сортове растения и породи животни, а от краяна 1999 г. действат Законът за марките и географските означения, Законът запромишления дизайн и Законът за топологията на интегралните схеми. В зако-нодателно отношение патентното дело в страната е уеднаквено с това в Евро-пейския съюз.

По данни на Патентното ведомство годишно у нас се издават около 550 па-тента за изобретения и полезни модели и по брой на издадени патенти Българиясе равнява със страни като Беларус, Чили, Колумбия, Египет, а около 60 страниимат по-малък брой издадени патенти. Сред европейските страни България ена 30-о място. Според статистиката на Международната организация за инте-лектуална собственост през 2004 г. сред общо 160 държави страната ни е заела51-ва позиция с 24 заявки за патенти по Договора за патентно коопериране,ратифициран и прилаган от 128 страни.

Интересен е анализът в доклада за патентната активност на Световнатаорганизация за интелектуална собственост (WIPO Pаtent Report, 2007). Споредстатистиката на Световната организация в България през 2005 г. са регистри-рани 261 нови патента, а общо в сила са 536. След нас по брой на патентите састрани като Словакия, Латвия, Литва, Исландия, Люксембург, Естония, Кипъри др. По брой на международните заявки за патенти (24) България през 2006 г.изпреварва Беларус, Белгия, Дания, Естония, Латвия, Литва, Португалия и др.Съседна Румъния обаче вече излезе на по-предна позиция от България.

Най-интересни са сравнителните данни на WIPO по отношение на брояпатенти спрямо вложените за създаването им средства. Например по брой па-тенти на милион население България изпреварва Естония, Литва, Португалия,Словакия, Турция и др. По количество патенти на милион долара от БВП ниесме почти сравними с Унгария и Полша и по-напред от Белгия, Кипър, Естония,Гърция, Латвия, Литва, Португалия, Словакия, Турция. И нещо изключител-но важно – по брой патенти на милион долара инвестиции за наука Българиясе нарежда преди Австрия, Белгия, Кипър, Исландия, Израел, Литва, Испания,Швеция, Швейцария!

Ако обърнем внимание на това, как международната общност оценява сте-пента на защита на интелектуалната собственост в България, данните показват,че според индекса за защита на правата на интелектуалната собственост през2006 г. България е на 51-во място от 65 страни с индекс 3,5, а през 2007 г. – на56-о място от 115 страни с индекс 4,9. Наред със страната ни по този показател

91

през 2007 г. са Коста Рика, Литва, Мавриций, Мали, Панама, Тунис, Уругвай(източник: International property rights index 2006, 2007). В табл. 9.1. са сравне-ни индексите на България, регионите на Централна и Източна Европа и Русияи Западна Европа за 2006 и 2007 г. Може да се забележи, че съобразно тозииндекс страната ни е подобрила защитата на интелектуалната собственост насвоята територия.

Таблица 9.1. Индекс за степента на защита на интелектуалната собственост за Бъл-гария и регионите на Централна и Източна Европа и Русия и Западна Европа47

• Подадени заявки за защита

През 2006 г. в България са подадени 256 заявки за патентоване на изобре-тения, през 2007 г. – 185, а за периода януари – ноември 2008 г. – 153. Голяматачаст от патентите и заявките са от учени и институти на БАН, останалите са отфирми. Единични заявки са подавани от някои вузове (най-много от МУ – Со-фия), но защитени от тях патенти почти липсват. Което съвсем не означава, чете нямат приложни разработки. В този раздел са използвани данни на Патент-ното ведомство на Р България.

Причините за намаляването на заявителската активност на българскителица са комплексни. В края на 2006 г. бяха приети промени в патентното зако-нодателство на страната, една от целите на които беше да се направят по-атрак-тивни режимът на защита и притежанието на полезни модели. Не е изключенотова да е повлияло по-скоро негативно върху мотивацията за патентоване наизобретения. В същото време заявителската активност на чуждестранни лицаслед приемането на страната в ЕС нараства. Ръст отбелязва също броят на съв-местно подадените заявки през 2008 г., като надминава броя на тези от 2006 г.Тези данни може да се приемат като индикатор както за повишаване на атрак-тивността на българския пазар, така и за повишаване на доверието към страна-та ни като член на ЕС.

Относителните дялове на подадените заявки от български и чуждестран-ни лица и съвместно подадените заявки от български и чуждестранни лица сакакто следва на фиг. 9.1. Данните по този показател показват, че членствотона страната ни в ЕС по-скоро не се е отразило благоприятно на заявителска-та активност. Това е особено валидно за първата година на членството, когато

47 Източник: International property rights index 2006, 2007.

Страна/регион 2006 г. 2007 г. Западна Европа 7,6 7,5 Източна Европа и Русия 4,4 3,9 Унгария 6,0 6,2 Чехия 5,6 5,8 Румъния 3,4 5,0 България 3,5 4,9

92

намалява броят на заявките за патентоване на изобретения у нас, подадени отвсички категории заявители – български лица, чуждестранни лица, българскилица заедно с чуждестранни партньори.

Обобщените данни за заявките за патентоване на изобретения, подадени унас само от чуждестранни лица за периода 2006–2008 г. (без декември), могатда бъдат проследени на фиг. 9.2.

Съвместно подадените заявки са от партньорски екипи от следните страни:Япония и САЩ (две заявки), Франция и Германия, Израел и САЩ (фиг. 9.2.).Водещите позиции на Унгария и Чехия вероятно могат да се обяснят с тради-циите в отношенията, обусловени десетилетия наред с членството в СИВ, но втози смисъл буди недоумение позицията на Русия, особено в сравнение с пози-циите на представители на страни като Бермудите и Тайван.

Интересно е да се отбележи, че при почти всички категории български за-явители се потвърждава тенденция на спад на заявителската активност по от-ношение на изобретенията след присъединяването. Това от своя страна обачемотивира потенциалните заявители да търсят партньори, с които да осъщест-вяват съвместни изследвания и патентоване (и съответно да споделят риско-вете, свързани с тях). Така броят на заявките, подадени съвместно от българ-ски физически лица и фирми, нараства през 2007 г. и бележи лек спад през2008 г., като броят им надвишава този от 2006 г. Въпреки това заявките, пода-дени съвместно от български фирми и физически лица, са твърде малко (между2 и 5 годишно).

По подобен начин стои въпросът и с другата комбинирана форма на пода-ване на заявките – съвместно от български научноизследователски институции(университети, научни институти, висши училища, колежи) и физически лица.Броят на тези заявки бележи увеличение през 2007 г. и спад през 2008 г., катоотново случаите са единични (между 2 и 7 годишно). Не по-редки са случаите,

Фиг. 9.1. Подадени заявки за патентоване на изобретения в Патентното ведомство на Република България по националност

на заявителя

93

Фиг. 9.2. Подадени заявки за патентоване на изобретения в България от чуждестранни лица по националност на заявителя за периода 2006–2008 г.

(до ноември вкл.) по брой на заявките

при които поради липсата на финансов ресурс у институцията тези служителиполучават разрешение за подаване на заявката от собствено име, въпреки четехнологичният продукт може да е създаден във връзка с трудовоправни от-ношения. Поради тази причина е трудно да се установи както действителниятброй на заявките, подадени съвместно от научноизследователски институции ифизически лица (които не са техни служители), така и този на заявките за про-дукти, създадени в научноизследователски институции.

Възможно решение за оптимизиране на тази дейност е при подаване назаявката от физическо лице да бъде изисквано подписването на декларация затова, как е създадено техническото решение – дали напълно самостоятелно,или по силата на трудовоправни отношения, и с кого са те, ако случаят попадав тази категория. По този начин Патентното ведомство ще е в състояние дапроследи тази информация при поискване от страна на заинтересовани лица иоргани на публичната власт.

94

р

Фиг. 9.3. Относителен дял на подадените заявки за патентоване на изобретения в България от чуждестранни лица по националност на заявителя за периода

2006–2008 г. (до ноември вкл.)

95

Фиг. 9.4. Подадени заявки за патентоване на изобретения в България по вид на заявителя

В тази статистика българските фирмени заявки са под 20%, а тези на на-учноизследователските институции – под 10%. Ако проследим абсолютнитестойности, отговарящи на тези проценти, се оказва, че фирми са подали под30 заявки за патентоване годишно, а научноизследователски институции – под15. Явно е, че освен съвместните форми на заявяване заявяването от странана български фирми и научноизследователски институции също не е особенопопулярно. Причините за това са комплексни, но сред тях могат да се посочатнепознаването в достатъчна степен на системата за защита на интелектуалнатасобственост, недостигът на финансов ресурс, както и липсата на достатъчностимули за създаването и внедряването на технологични решения в дейността.

Какво показват данните за полезните модели, заявени през периода януа-ри–октомври 2006? Относителните дялове на подадените заявки за патентованена полезни модели съобразно вида на заявителя са, както следва на фиг. 9.5.Най-активни заявители отново са българските физически лица, главно инди-видуално и дори в по-висока степен в сравнение с изобретенията – над 60%.Интересна е позицията на българските фирми, чийто относителен дял е достапо-висок в сравнение с този при изобретенията. От посочените данни може дасе направи извод, че фирмите оценяват положително по-ниските критерии зазащита и разходите по нея, свързани с полезните модели. Една е и заявката, по-дадена от научноизследователска институция – Национален център по радио-биология и радиационна защита. Няма съвместно подадена заявка и от българ-ско и чуждестранно лице.

96

Фиг. 9.5. Относителен дял на подадените заявки за патентоване на изобретения в България по вид на заявителя

за периода 2006–2008 г. (до ноември вкл.)

Друг показател, който можем да анализираме, е към кои технологични об-ласти е концентриран интересът на заявителите. Данните показват, че подава-ните заявките за патентоване на изобретения у нас са в разнообразни техноло-гични области съобразно с Международната патентна класификация (260 приобработка до група от МПК). Същевременно повишен интерес към патентованесе наблюдава в далеч по-малък брой технологични области. Само 35 са техно-логичните области с относителен дял от общо заявените над 0,55 %, като теформират общо около 56% от заявените изобретения. На фиг. 9.7. са показаниданните именно за тези области по години в брой. Технологичните области, вкоито интересът към патентоването е най-голям, са А 61 К (препарати за меди-

р

Фиг. 9.6. Относителен дял на подадените заявки за патентоване на полезни модели в България по вид на заявителя

за периода януари–октомври 2006 г.

97

цински и тоалетни цели) – с 14%, C 07 D (хетероциклични съединения) – с 5%,А 61 Р (терапевтично действие на препарати) – с 3%, F 03 D (ветрови двигате-ли) – с 2%, а останалите в групата са с под 2% (по-долу е приложена таблица зазначенията на коментираните най-популярни индекси съгласно версия на МПК2006.01.).

Явно е, че интересът на заявителите не е много концентриран. Най-попу-лярните области за патентоване на изобретения са препаратите за медицински,стоматологични и тоалетни цели (А 61 К), хетероцикличните съединения (C 07D), терапевтичното действие на химически компоненти или медицински препа-рати (А 61 Р) и ветровите двигатели (F 03 D). Интересът към тези области обачесъщо не е постоянен. На основата на тези данни може да се направи изводът,че доколкото изобщо може да се говори за концентрация, тя е в областта нахимията и най-вече с медицинско и терапевтично приложение.

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

100

A 61 K

C 07 D

A 61 P

F 03 D

C 12 NH 01

L

G 01 N

A 01 N

B 65 DH 02

K

A 61 B

C 07 C

E 04 BF 03

B

C 02 F

G 01 R

C 04 B

C 01 F

C 07 K

C 22 B

F 24 J

H 04 L

A 61 N

C 08 GF 16

H

F 42 B

G 06 F

B 23 B

B 23 CC 08

L

G 06 K

B 61 L

B 64 CH 01

H

H 04 R

200620072008

Фиг. 9.7. Заявени за патентоване изобретения за периода 2006–2008 г. (до ноември вкл.) по години по брой на подадените заявки за технологична област

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

100

A 61 K C 07 D A 61 P F 03 D

200620072008

Фиг. 9.8. Заявени за патентоване изобретения за периода 2006–2008 г. (до ноември вкл.) по години по брой на подадените заявки за водещите

технологични области за периода

7

98

В БАН за защита на интелектуалната собственост на учените е създаден Па-тентен отдел. Патентната дейност през последните 5 години (2003–2007) по дан-ни от публична презентация на акад. Никола Съботинов от 2009 г. се състои в:

• Поддържане на патенти в институтите на БАН – 252 бр.• Поддържане на патенти от изобретатели от БАН и външни фирми –

378 бр.• Подадени заявки и заявки в процедура на нови патенти в институтите на

БАН – 280 бр. + 5 европейски патента.• Подадени заявки и заявки в процедура на нови патенти от изобретатели

от БАН и фирми – 398 бр., в това число 24 европейски.

• Издадени защитни документиИздадените защитни документи за изобретения и полезни модели по на-

цио нален ред през 2006 г. са 386, през 2007 г. – 300, а за периода януари–ноем-ври 2008 г. – 362. Интересно е да се проследят тенденциите за периода 2006–2008 г. по отношение на издадените защитни документи и националността напритежателите на изключителното право. От фиг. 9.9. може да се види, че приизобретенията по-голямата част от документите са притежание на чуждестран-ни лица (над 70% от документите за периода), докато при полезните моделизависимостта е обратна – близо 100% от свидетелствата са притежание на бъл-гарски лица.

• Закрилата на полезните модели е по-достъпна от гледна точка на: проце-дура по закрила (много по-кратка, отколкото при изобретенията) и финансовиангажименти от страна на заявителя (таксите за закрила на полезните моделиса много по-ниски от таксите за закрила на изобретенията).

• Българските заявители търсят закрила на своите технологични продуктиповече чрез полезни модели, защото критерият за изобретателска стъпка се оп-

р

Фиг. 9.9. Издадени защитни документи 2006–2008 (ноември) по националност на притежателя и по вид на защитения обект

0

50

100

150

200

250

Изобретения2006

Изобретения2007

Изобретения2008

Побезни модели2006

Полезни модели2007

Полезни модели2008

Български лицаЧуждестранни лица

р

99

ределя на по-ниско ниво в сравнение с изобретенията и това позволява доритехнически решения, които са на средно технологично равнище да получат за-крила.

Причините за това могат да се търсят в следните посоки. Физическителица са с най-голяма активност по отношение на закрилата на технологичнипродукти като изобретения и полезни модели. Този факт е труднообясним, тъйкато създаването на технологични продукти изисква множество ресурси – фи-нансови, технически, кадрови, с които физически лица рядко разполагат. Час-тично обяснение е, че технологичните продукти, защитени от физически лица,се създават с ресурси на организациите, в които работят те, но тъй като порадиедна или друга причина организациите нямат интерес от закрила на създадени-те технологични продукти, физическите лица подават заявки самостоятелно исъответно получават защитни документи.

За периода 107 фирми са получили патенти/свидетелства за закрила на сво-ите решения. Много малко са обаче са тези, които имат повече от един патент. Втабл. 9.2. са представени най-активните български фирми патентопритежатели.

Таблица 9.2. Фирми с най-висок брой издадени защитни документи за изобретения и полезни модели за периода

2006–2008 г.

48 Източник: Патентно ведомство на Р България.

Фирма Брой защитни документи

Софарма АД 21 Арсенал АД 19 Балкан Рекорд АД 3 Биовет АД 3 Дафлорн ООД 3 Микропроцесорни устройства и системи за транспорта (МУСАТ) АД

3

На фиг. 9.10. може да се проследи активността в издадените защитни доку-менти за закрила на технологичните продукти – изобретения и полезни модели,за целия период по вид на собственика.

От чуждестранните лица най-голям интерес към българския пазар проя-вяват физически и основно юридически лица от САЩ (23%); Германия (20%);Франция (8%); Великобритания (5%) и Белгия (5%). Много малко са съвместнопритежаваните документи от български и чуждестранни лица – 3 патента, съп-ритежавани от български лица и представители на Австрия, Италия, Македо-ния и САЩ, и 2 свидетелства – от български лица и представители на Русия иВеликобритания.

100

Сред най-активните чуждестранни патентопритежатели са фирмите AventisPharmaceuticals (САЩ), Janssen Pharmaceutica N.V (Белгия), Pfi zer Products Inc.(САЩ), Schering Aktiengesellschaft (Германия) и Aventis Cropscience S.A. (Фран-ция).

я

д

Фиг. 9.11. Патенти/свидетелства за полезни модели по вид на притежателя

020406080

100120140160180200220240

физическо

лице

група

физически

лица

фирма

НИ институция

физическо

/и лице

/а и фирма

НИ институция

и физическо

/и лице

/а

държавна

институция

българско

/и и чуждестранно/и

лице

/а

фирма и

НИ ин

ституция

секретен

чуждестранно

/и лице

/а

Фиг. 9.10. Патенти за изобретения по вид на притежателя

05

101520253035404550

физическо лице

група физически

лица

фирма

НИ институция

физическо/и лице/а

и фирма

НИ институция

и физическо/и

лице

/а

държавна

институция

българско/и и

чуждестранно

/и лице

/а

фирма и

НИ ин

ституция

секретен

чуждестранно

/и лице

/а

Анализът на данните показва, че издадените патенти и свидетелства у нас за периода са в разнообразни технологични области съгласно с Международ-ната патентна класификация (което до голяма степен повтаря и тенденциите в

200620072008 - без декември

200620072008 - без декември

101

заявителската активност). Но само 16 (за изобретения) и 38 (за полезни модели)са технологичните области с относителен дял от над 0,55% от общия брой тех-нологични области, в които са защитени техническите решения. При патентитетези 16 технологични области формират над 75% от общо издадените защитнидокументи. При полезните модели 38 технологични области представляват над65% от издадените свидетелства.

• Международни аспекти Българските лица не се възползват достатъчно интензивно от възможност-

ите за международно подаване на заявки за патентоване на изобретения. През2006 г. български заявители са подали 12 заявки за европейски патент. На бъл-гарски заявители през годината са издадени 4 европейски патента. През 2007 г.ситуацията остава почти непроменена – български заявители са подали 12 за-явки за европейски патент, а защитни документи са издадени за 6 изобретения(Източник: Европейско патентно ведомство, 2006, 2007).

Що се отнася до интереса на чуждестранни лица към българския пазар,той е по-висок – закрила чрез европейски патент на територията на Българияпрез 2006 г. е предоставена на 618 лица, а през 2007 г. – на 1027 лица, коетопредставлява ръст на издадените защитни документи с 66% за една година (Из-точник: Патентно ведомство на Република България, 2006, 2007).

През 2006 г. действащите европейски патенти на територията на Българияса 808, а през 2007 г. – 1795 (данните са към 31.12. на съответните години) (Из-точник: Патентно ведомство на Република България, 2006, 2007), което е яснодоказателство за повишаване на интереса на чуждестранни лица към българ-ския пазар.

Ако трябва да сравним данните за интереса на българските лица към па-тентоване и стопанска реализация на създадените от тях технологични проду-кти по отношение на европейските страни с този към друг важен пазар – САЩ,тенденцията не е много по-различна – през 2006 г. български лица са подали 47заявки за патентоване, а през 2007 г. – 55. Що се отнася до броя на издаденитепатенти на български лица, през 2006 г. те са 4, а през 2007 г. – 7. За сравнениеможе да се каже, че има години, през които за тази територия български лицаса подавали заявки и „получавали“ патенти в пъти повече. Следва да се отбе-лежи и това, че лицата, в полза на които са издадени патенти, са индивидуалниизобретатели, а не стопански организации (Източник: Ведомство за патентии търговски марки на САЩ). Това определено поставя под въпрос начина нафункциониране на иновационната система в страната, като предпоставя и не-обходимостта от стимули по създаването/ внедряването и използването на тех-нологични продукти от фирмите.

* * *

Както от данните на Европейското патентно ведомство, така и от тезина Ведомството за патенти и търговски марки на САЩ е явно, че българ-ските лица имат нужда от схеми за подпомагане на патентоването на чуж-ди пазари.

102

Във вътрешен аспект основната пречка, която стои пред патентова-нето на нови научни продукти, е липсата на средства за регистрация иподдържане на патентите, особено на европейските. Пълна е липсата насредства за патентна дейност – научните звена главно със собствени сред-ства покриват многобройните такси по заявяването и получаването на па-тент (средно от 2000 до 4000 лв.). Но по-неприятното е, че при наличнатаструктура на българската икономика тя проявява малък интерес да ре-ализира промишленото използване на изобретението, защитено с патент.Затова учените все повече търсят партньори от бизнеса преди подаване-то на заявката вместо след това. Така патентът се оказва притежание нафирмите, не на учените. Разбира се, и това е в полза на България. Но пъкнауката трудно може да разчита на нормалния за европейската практикадоход от патента. Отделно поради нисък интерес и слаби възможности завнедряване в наши производствени предприятия голямо количество па-тенти на български разработки се купуват от чужди фирми, на които но-сят високи печалби от въвеждането в производство. Броят на „изтеклите“по този начин изобретения у нас дори не е известен. По същата причинаакадемичните учени се насочват все повече към пряка продажба на готовитехнически решения и технологии, за да може приходът да се реинвестираза изследователска дейност. Затова една от необходимите мерки е да се съз-даде публично-обществен фонд с държавни и дарителски фирмени сред-ства, от който да се финансират разходите за патенти.

103

10. ОБУЧЕНИЕ НА КАДРИ ЗА НАУКАТА

Във връзка с целите, поставени от Лисабонската стратегия – изгражданена общество и на икономика на знанието, увеличаване на трудовата заетост вобластта на иновационните производства и превръщане на Европа в притега-телно място за квалифицирани специалисти, в последно време и в Българияособено значение придобива проблемът за възпроизводството на кадри с ви-сока квалификация (доктори и доктори на науките). Възможността България вобоз римо бъдеще да се доближи по технологично равнище до развитите странив света основно зависи от интелектуалния потенциал в областта на науката,чието възпроизводство се осъществява по пътя на качествено реализиранатадокторантура.

Шансовете за осъществяване на технологични пробиви зависят не самоот състоянието на българската икономика, от мащабите и качеството на подго-товка на специалисти с висша квалификация, а също така и от състоянието надокторантурата като първи етап в изследователското поприще. Затова от осо-бена важност са грижите и особено инвестициите, предназначени за научнатаквалификация на младите кадри в страната.

Хронологичната рамка на изследването е периодът след 2000 г. Той сехарактеризира с интеграционния процес в науката и образованието, включващ:формиране на единно Общоевропейско изследователско пространство в съот-ветствие с Лисабонската стратегия; формиране на обща политика на водещитеевропейски университети под егидата на документа, получил наименованието„Велика харта на университетите“, и обединение на националните системи заобразование и наука в европейско пространство с единни изисквания, критериии стандарти.

За изследване на тенденциите на докторантурата в България са използва-ни статистически данни от изданията на Националния статистически инсти-тут (НСИ), годишните отчети на БАН, справки от Софийския университет „Св.Климент Охридски“ (СУ), Селскостопанската академия (ССА) и Техническияуниверситет – София (ТУ).

• Обучаващи институции в докторантураДокторантурата у нас се организира във висши училища, в Българската

академия на науките и в Селскостопанската академия по специалности, полу-чили при акредитацията оценка „много добър". В момента броят на висшитеучилища в България е 51, от тях 32 са получили при институционалната сиакредитация оценка „много добър“ и следователно имат право да обучават док-торанти.

В БАН за подобряване на подготовката на докторантите и за оптимизиранена разходите по обучението чрез концентриране на обучението по някои общи

104

предмети, като езиковата подготовка, през януари 1997 г. с решение на Упра-вителния съвет на БАН и в съответствие със Закона за висшето образование(ЗВО), Закона и Устава на БАН, е създаден Център за обучение (ЦО). Неговатацел е да организира и координира обучението на български и чуждестранниграждани по образователната и научна степен „доктор“, както и в други фор-ми на специализация, квалификация и преквалификация. Той има характер наДокторантско училище, подобен на образователните структури в Европейскиясъюз.

В по-малък обхват са някои структури, създадени специално във връзка собучението на докторанти в СУ и в ТУ–София. Докторантско училище в СУфункционира от 2004 г. към Философския факултет с цел подобряване на ка-чеството на обучение чрез концентрация на ресурси, интердисциплинарност ивъвеждане на конкурсното начало. Освен специализираното обучение по катед-ри в СУ докторантите получават възможност да избират интердисциплинарникурсове и семинари, които им дават по-широки теоретични и методологичниперспективи и обогатяват тясно специализираното им знание. Франкофонскомеждународно училище за докторанти в областта на инженерните науки къмТУ–София е създадено през 2004 г. в сътрудничество с Университетската аген-ция за франкофонията (AUF) и с педагогическата и финансовата помощ наФренското посолство в България.

• Сравнителен анализ за мястото на докторантската институция у нас и в ЕС като цяло

Както вече бе отбелязано, по процента от БВП на инвестициите за научниизследвания, както и по номинален размер на вложенията България се нареждав опашката на ЕС.

Сравнителните данни в доклада на ЕК за основните параметри в областтана науката, технологиите и конкурентоспособността („Science, Technology andComрetitiveness key fi gures report 2008/2009“) показват, че финансирането наобразованието в България е в малко по-добри позиции, отколкото финансира-нето на науката.

Посочените данни са за средното и висшето образование общо, но въпрекитова от тях може да се очертае тенденцията. Известно съмнение предизвик-ват данните за това, че 0,62% от БВП влага в образованието частният сектор унас (вероятно обаче такива данни са предоставени на Eurostat от МОН) (табл.10.1).

Данните на националната и международната статистика показват, че об-разователната структура на населението в България се подобрява. Периодът2000–2006 г. се характеризира с нарастване на дела на хората със средно ипо-високо образование, което поддържа по-добрата образователна структура унас в сравнение със средните показатели за ЕС.

Може да се направи изводът, че по-доброто финансиране дава и по-добрирезултати. Въпреки разпространеното мнение по брой на завършилите висшеобразование, които са потенциален резерв за увеличаване на заетите с наука,страната ни не стои така лошо в рамките на Европейския съюз. Според данни-те в доклада на ЕК за основните параметри в областта на науката, технологи-

105

ите и конкурентоспособността („Science, Technology and Comрetitiveness keyfi gures report 2008/2009“) България през 2005 г. се намира около средното нивов общността по процент на населението с висше образование на възраст 25–64години (фиг. 10.1).

Таблица 10.1. Разходи за образование по източник като процент от БВП за всички образователни нива, 2005 г.

Държава Публични източници

Частни източници

ЕС-27 4,73 0,67 Австрия 5,04 0,47 Белгия 5,65 0,35 България 3,83 0,62 Великобритания 5,03 1,25 Германия 4,17 0,92 Гърция 3,95 0,25 Дания 6,83 0,57 Естония 4,81 - Ирландия 4,26 0,29 Исландия 7,12 0,74 Испания 4,10 0,53 Италия 4,23 0,44 Кипър 6,01 1,21 Латвия 4,74 0,76 Литва 4,54 0,49 Лихтенщайн 2,14 - Люксембург 3,73 - Македония 3,31 - Малта 2,93 0,16 Нидерландия 4,59 0,43 Норвегия 5,67 0,05 Полша 5,38 0,55 Португалия 5,26 0,42 Румъния 3,33 0,40 САЩ 4,85 2,36 Словения 5,31 0,81 Словакия 3,66 0,70 Унгария 5,12 0,49 Турция 3,81 0,11 Финландия 5,84 0,13 Франция 5,45 0,55 Хърватска 4,59 0,15 Чехия 4,17 0,61 Швейцария 5,54 0,57 Швеция 6,19 0,19 Япония 3,38 1,54

106

От същия документ се вижда, че България изпреварва доста страни в ЕС ипо процент на висшистите магистри на 1000 души население на възраст 20–29г. (табл. 10.3.).

Достатъчно добре се представя страната ни и по брой на получилите док-торска степен през 2005 г. (табл. 10.4.).

По индикатора завършили докторанти по математика, естествени науки итехнологии на 1000 души население на възраст 20–29 г. за България обаче сеотчита намаляване с 3 пункта на дела на завършилите, докато в страните на ЕСтози дял се увеличава (табл. 10.5.).

Друга закономерност, която се откроява при анализа, е, че в страните с по-слабо финансиране на националната наука броят и делът на жените, работещи втази сфера, са сравнително по-големи. По тази закономерност България е с над50% участие на жените в третата степен на обучение. По-нисък е техният дял вШвейцария и Германия (табл. 10.6).

Фиг. 10.1. Дял на населението на възраст 25–64 години със средна и по-висока степен на образование – %50

Таблица10.2. Разходи за образование като процент от БВП49

49 Източник: Eurostat.50 Източник: Eurostat.

0

5

10

15

20

25

30

35

40

Finland

Denmark

Norway

Estonia

BelgiumCyprus

SwedenIre

landSpain

Switzerla

nd

Netherlands UK

Lithuania

France

Luxembourg

Germany

EU-27

Bulgaria

Iceland

Greece

SloveniaLatvia

Poland

Hungary

Austria

Slovakia

Czech Republic

Portugal

Italy

Malta

RomaniaTurkey

% sh

are

2000 2005

Страна 2001 2002 2003 2004 2005 ЕС-27 4,94 5,06 5,14 5,06 5,04 България 4,97 5,08 5,17 5,09 5,06 Дания 8,44 8,44 8,33 8,43 8,28 Малта 4,46 4,38 4,70 4,85 6,82 Исландия 6,24 6,79 7,70 7,48 7,61 Норвегия 7,18 7,58 7,54 7,47 7,02

107

Таблица 10.3. Лица с трета степен на висше образование (20–29 г.) на 1000 население по област на образование и среден годишен ръст (2000–2005 г.)51

51 Източник: Eurostat.

Една от основните цели на Болонския процес е повишаване качеството наевропейското образование, което в съвременните условия означава нарастванена кадровия потенциал за развитие на образованието, науката и наукоемкитетехнологии, за приобщаване на повече млади хора в научните изследвания.

Всички области Естествени науки Инженерни науки

Държава 2005 Среден год. ръст 2000–2005

2005 Среден год. ръст 2000–2005

2005 Среден год. ръст 2000–2005

ЕС-27 56,9 6,3 5,7 5,4 7,2 5,0 Австрия 31,7 5,4 3,2 12,3 6,4 3,2 Белгия 61,2 3,4 5,0 5,8 5,8 -0,5 България 41,2 1,5 2,0 7,4 6,6 5,2 Великобритания 82,3 4,3 11,6 0,7 6,6 -2,3 Германия 35,6 2,6 3,9 6,1 5,8 1,4 Гърция 37,5 0,0 5,6 0,0 4,6 0,0 Дания 78,7 7,7 6,6 8,4 8,3 2,3 Естония 59,6 7,8 6,3 19,2 5,7 1,9 Ирландия 85,0 4,1 13,8 -1,7 10,2 2,7 Исландия 67,7 10,0 6,1 1,4 3,9 8,5 Испания 43,5 2,0 4,6 2,8 7,3 4,4 Италия 42,2 10,8 2,9 8,2 7,0 12,4 Кипър 30,0 1,2 2,9 13,2 0,5 -21,5 Латвия 77,8 10,7 3,7 4,0 6,1 6,5 Литва 86,2 10,5 4,5 11,9 14,3 5,2 Лихтенщайн 29,9 - 2,3 - 10,4 - Македония 17,6 7,8 1,5 9,9 2,5 -2,1 Малта 45,8 5,0 1,8 3,4 1,7 -1,8 Нидерландия 54,4 7,6 4,1 15,3 4,6 3,1 Норвегия 56,7 2,8 4,6 2,6 4,3 2,3 Полша 78,4 5,8 5,2 21,6 5,8 4,6 Португалия 45,7 6,0 5,3 21,8 6,9 9,6 Румъния 46,0 20,6 2,3 15,4 8,1 18,8 Словения 53,8 6,8 2,2 12,0 7,7 0,2 Словакия 39,5 9,3 3,6 18,0 6,6 12,3 Унгария 48,7 5,4 1,7 15,1 3,4 -1,1 Турция 20,3 6,9 1,9 7,1 3,8 4,8 Финландия 59,1 0,7 5,2 3,7 12,5 1,5 Франция 83,2 5,9 10,2 1,3 12,2 5,2 Хърватска 31,7 - 1,9 - 3,8 - Чехия 34,8 9,3 2,8 2,8 5,5 12,9 Швейцария 69,8 - 6,5 - 9,5 - Швеция 53,3 7,2 4,4 3,4 9,9 4,6

108

През последните години в България интересът към докторантурата (доколкотого има) е породен по-скоро от липсата на достатъчно добри условия за про-фесионална реализация в останалите сфери на обществения живот и само вотделни случаи е резултат от наличието на действителен стремеж за развитие вразличните области на науката. Не се наблюдава засилен интерес към докторан-

Таблица 10.4. Лица с докторска степен по точни науки, % дял от общия брой, 2005 г.52

52 Източник: Eurostat.

Държава Естествени науки

Инженерни науки

Общо

ЕС-27 27,7 13,3 40,7 Австрия 22,1 18,2 40,3 Белгия 35,9 13,6 51,5 България 16,9 16,1 33,0 Великобритания 31,7 14,3 45,9 Германия 25,8 9,0 34,8 Гърция 41,6 20,1 61,7 Дания 22,0 20,8 42,8 Естония 29,0 19,1 48,1 Ирландия 44,3 12,7 57,0 Исландия 7,1 7,1 14,3 Испания 28,4 9,1 37,5 Италия 27,6 18,2 45,8 Кипър 60,0 0,0 60,0 Латвия 17,5 34,2 51,8 Литва 15,6 17,4 33,0 Македония 12,0 14,1 26,1 Нидерландия 17,6 19,3 37,0 Норвегия 29,5 14,8 44,3 Полша 15,9 16,2 32,1 Португалия 26,9 14,7 41,6 Румъния 5,5 8,5 14,1 САЩ 22,8 12,9 35,7 Словения 24,9 23,6 48,5 Словакия 20,5 20,2 40,7 Унгария 14,7 4,3 19,0 Турция 16,0 15,2 31,2 Финландия 21,0 19,7 40,7 Франция 46,3 9,8 56,1 Хърватска 24,7 18,7 43,4 Чехия 25,3 26,3 51,6 Швейцария 33,2 11,5 44,7 Швеция 21,0 22,5 43,5 Япония 15,7 21,9 37,6

109

турата като форма на повишаване на квалификационното равнище. Независимоот това засега броят на докторантите по отношение на общия брой на студенти-те е стабилен като цяло (табл. 10.7). По индикатора чужди студенти, обучаванив страната, България значително изостава от лидерите в ЕС (табл. 10.8). По

Таблица 10.5. Завършили (ISCED 5-6) математика, естествени науки и технологии на 1000 души население на възраст 20-29 г.53

Таблица 10.6. Процент на жените в трета степен на образованието54

53 Източник: Eurostat.54 Източник: Eurostat.55 Източник: Eurostat.

Таблица 10.7. Съотношение на броя на докторантите и студентите в някои страни на ОИСР55

Страна 2002 2003 2004 2005 2006 ЕС-27 11,1 12,1 12,5 13,2 13,0 България 11,7 8,3 8,5 8,6 8,5 САЩ 10,0 10,9 10,2 10,6 10,3 Дания 11,7 12,5 13,8 14,7 13,8 Япония 13,0 13,2 13,4 13,7 14,4 Литва 14,6 16,3 17,5 18,9 19,5 Франция - 22,0 - 22,5 20,7 Ирландия 20,5 24,2 23,1 24,5 21,4

Страна 2002 2003 2004 2005 ЕС-27 54,5 54,8 54,9 55,1 България 52,8 52,5 52,1 53,5 Германия 49,5 49,4 49,6 49,7 Швейцария 44,2 44,9 46,0 46,9

1998 г. 2004 г. Държава Сту-

денти Докто-ранти

%* Сту- денти

Докто-ранти

%* Измен., 1998–2004 %**

България 234 182 2 558 1,1 207 340 4 834 2,3 1,2 Франция 1 452 786 97 311 6,7 1 543 761 101 309 6,6 - 0,1 Италия 1 823 210 12 369 0,7 1 926 956 37 608 1,9 1,2 Швеция 263 760 16 952 6,4 390 371 22 460 5,8 - 0,6 Великобритания 1 279 679 70 318 5,5 1 645 232 89 378 5,4 - 0,1 Норвегия 166 758 3 061 1,8 205 142 4 356 2,1 0,3 Чехия 155 599 11 960 7,8 262 530 23 282 8,9 1,1 Унгария 250 688 4 005 1,6 394 021 7 835 2,0 0,4 Полша 1 157 935 16 419 1,4 1 989 889 32 054 1,6 0,2 * Съотношение брой докторанти–студенти ** Разлика в съотношението брой докторанти–студенти

110

индикатора нови „доктори“ на 1000 души население между 25–34 години (табл.10.9) България значително изостава от средното ниво в ЕС. И докато тенденци-ята за увеличаването на този индикатор за Финландия и Швейцария напримерза периода 2000–2005 г. е забележителна, то за България увеличението презтози период е едва с 0,2 процентни пункта.

Важен индикатор за развитието на икономиката на страната е процентътна докторантите по естествени и инженерни науки. В Табл. 10.10. са посочениданни за този индикатор. България в сравнение с Финландия и дори с Чехияима доста по-ниски стойности.

Таблица 10.8. Дял на чуждестранните докторанти в % по области на науката56

56 Източник: Key Figures 2003-2004.57 Източник: Key Figures 2003-2004.58 Източник: Eurostat.

Таблица 10.9. Нови „доктори“ на 1000 човека население възраст 25–34 г.57

Таблица 10.10. Докторанти по естествени и инженерни науки, % от населението на възраст 20–29 г.58

Интересно е сравнението с параметрите еталони в ЕС в областта на док-торантурата. Тези еталони би трябвало да са идеалът, към който трябва да сестреми България (табл. 10.11.). Еталонът представлява най-добрите стойностина различните индикатори на страните с най-добри показатели.

Държава Естествени науки

Инженерни науки

Общо

Великобритания 16,2 16,3 26,4 Австрия 14,1 14,1 13,6 Германия 11,2 12,1 12,9 България 3,6 2,1 2,7

Държава 2000 г. 2005 г. България 0,2 % 0,4 % ЕС-27 1,2 % 1,4 % Финландия 2,7 % 3,2 % Щвейцария 2,7 % 3,0 %

Страна 2002 2003 2004 2005 2006 България 0,14 0,16 0,19 0,20 0,22 Чехия 0,59 0,67 0,73 0,79 0,68 Швейцария 0,58 0,63 0,69 0,73 0,75 Финландия 1,33 1,23 1,32 1,33 1,36

111

От краткия сравнителен статистически преглед за мястото в ЕС набългарската докторантска институция може да се направи извод, че засе-га докторантурата в България стои сравнително добре в рамките на общ-ността, като обаче и в нея започва да се наблюдава спад в основните пара-метри. Което означава, че държавата следва да обърне сериозно вниманиена докторантурата като средство за развитие на човешкия потенциал вобластта на изследванията.

• Обща картина на докторантурата в БългарияВ България се публикуват твърде малко данни, които дават представа за

докторантурата и дори за броя на докторантите в отделните висши училища и вСелскостопанската академия. Единствено БАН публикува на интернет страни-цата си данните от годишния си отчет, включително тези за обучението на док-торанти. Данните за докторантурата, които оповестява НСИ, са твърде общи.

По данни на НСИ, към 31.12.2008 г. у нас се обучават 3949 докторанти,като от тях 51,3% са жени. В сравнение с предходната 2007/2008 г. броят надокторантите намалява с 404 души, или с 9,3%. Така се запазва тенденцията занамаляване на броя на докторантите от 2005/2006 г. след нарастването им презпредходните години. Чуждестранните докторанти, обучаващи се в България,са 226, или 5,7% от общия брой. В структурата на докторантите по области наобразованието при мъжете най-висок относителен дял заемат докторантите вобласт „Технически науки и технически професии“ – 23,9%, следван от тези надокторантите в области „Здравеопазване“ – 12,7%, и „Науки за обществото и

Таблица 10.11. Индикатори за научно-техническия потенциал на еталона и България59

59 Източник: Eurostat.

№ Индикатор Еталон България 1 Разходи за образование като процент от БВП 8,28 5,06 2 Разходи за образование, сравнени с ВПР на

глава от населението 48,7 (Швеция)

46,0

3 Жени в трета степен на образованието, % 49,7 (Германия)

53,5

4 Завършили по математика, естествени науки и технологии на 1000 души население на възраст 20–29 г.

21,4 (Ирландия)

8,5

5 Дял на чуждестранните докторати в % по области на науката

16,2 (Великобр.)

3,6

6 Съотношение на броя на докторантите и студентите (‰)

8,9 (Чехия)

2,3

7 Нови „доктори“ на 1000 човека население 3,2 (Финландия)

0,4

8 Докторанти по естествени и инженерни науки

1,36 (Финландия)

0,22

112

човешкото поведение“ – 9,6%. Структурата по тесни области на образованиетопри жените е следната: най-висок е относителният дял в област „Науки за об-ществото и човешкото поведение“ – 13,6%, следван от област „Здравеопазване“– 11,7% и „Хуманитарни науки“ – 11,2%. Зачислените докторанти през 2008г. са 924, от които 496, или 53,7%, са жени. Броят на новоприетите докторантинамалява с 3,9% спрямо предходната учебна година.

През 2008 г. образователна и научна степен „доктор“ са придобили 601души, от които 319 жени. При мъжете най-голям е броят им в област „Техни-чески науки и технически професии“ – 19,9% от общия брой на завършилитемъже, а при жените – в област „Науки за обществото и човешкото поведение“– 12,9%. Следва да се отбележи, че във важни за технологичното развитие об-ласти като физика, химия, биология процентът на докторантите в България епо-нисък.

• Новоприети докторантиПрез годините след 2005 г. се наблюдаваше рязко намаляване на работните

места в науката, но увеличаване на подготовката на докторанти. Този факт епарадоксален, ако не се отчита повишаването на докторантските стипендии,извършено на два пъти, което очевидно играе ролята на стимулиращ факторв насочването на младите към докторантура. В последните две години обачеотново се наблюдава отлив от обучението за степен „доктор“. Увеличаването надокторантите би било много положителен факт за самата наука, ако те оставатда работят в нея след завършването на докторантурата. Това обаче не е точнотака, защото голяма част от защитилите докторска дисертация се насочват къмтрудова дейност в бизнеса, несвързана с квалификацията им, или извън страна-та. Би трябвало България да предприеме мерки, за да следва световната тенден-ция за увеличаване на броя на докторантите и формиране на качествен „човеш-

Фиг. 10.2. Брой новоприети докторанти по гражданство и учебни години60

60 Източник: НСИ, собствен анализ.

113

ки капитал“, осигуряващ както производителността на труда, така и присъщатана науката иновационна дейност, даваща мощни импулси за преобразования викономиката, техниката, образованието и културата.

Попълването с нови докторанти е показано на в табл. 10.12. Пикът на брояна докторантите в България е през 2005/2006 г. – 5163 души. През 2007/2008г. броят на докторантите е нараснал с 27% в сравнение с 2000/2001 г. Трябвада отбележим, че от 2000/2001 г. в БАН и редица университети се провеждатпо два конкурса за прием на докторанти, което неминуемо се е отразило върхуувеличаването на новоприетите докторанти. За съжаление и повишаването настипендията не спомогна за привличането на младите кадри в науката. От учеб-ната 2006/2007 г. започва намаляване на броя на новозаписаните докторанти.Тенденцията е негативна.

Таблица 10.12. Записани докторанти за периода 2002–200861

2000/1 2001/2 2002/3 2003/4 2004/5 2005/6 2006/7 2007/8

в т.ч. частниобщо за страната

3414

39984440

4834 5079 51634816

4353

23 60 56 77 54 55 61 67

0

1000

2000

3000

4000

5000

6000

От фиг. 10.3. се вижда, че броят на докторантите, които са в частни уни-верситети и в платено обучение, е изключително малък – от 1 до 1,5% от общияброй докторанти.

Фиг. 10.3. Динамика на броя докторанти в България62

Изборът на научната кариера от младите хора е особено актуален за стра-ните от ЕС. За съжаление докторантите у нас, избрали вече този път на раз-витие, нямат ясна представа и перспектива за своето бъдеще. У тях липсва иусещането за стабилна тенденция към положителна и целенасочена промянана условията за научна дейност. Освен това перспективата за ниските заплати,

61 Източник: Образованието в Р България.62 Източник: НСИ, собствен анализ.

Брой докторанти 2000/1 2001/2 2002/3 2003/4 2004/5 2005/6 2006/7 2007/8 Общо 3 414 3 998 4440 4834 5079 5163 4816 4353 В т.ч. частни 23 60 56 77 54 55 61 67

8

114

които се получават в сектора на науката, не може да бъде стимул за насочванекъм изследователска дейност, напротив е основна причина в последните годи-ни за отлива на млади хора от научната кариера. С това частично може да сеобясни отливът на младите от докторантурата през 2006/2007 и 2007/2008 г. Всеоще поради липсата на обобщени данни не може да се каже дали финансовотостимулиране, което бе предприето с ПМС 130 от 6 юни 2008 г., се отразява наинтереса към докторантурата – докторантските стипендии бяха увеличени на450 лв. чисти пари без облагане, като бяха въведени и допълнителни финансовистимули за завършване на докторантурата в срок.

Тази стъпка може само да бъде приветствана, но тя доведе до нова диспро-порция в системата на науката, тъй като заплатите на учените не бяха увели-чени със съответната стъпка. Получи се така, че реалната заплата на научнитесътрудници и асистентите остана по-ниска от тази на докторантите. Това по-ложение предизвика изключително силно брожение в научните среди и следваспешно да бъде поправено, като се увеличат основните заплати на най-нискитедлъжности в науката, а оттам и на следващите в йерархията длъжности съссъответната стъпка. Навсякъде в ЕС преминаването на следващо стъпало в на-учната йерархия носи и съществено увеличение на доходите.

• Структура на докторантите по области на знаниетоДинамиката на броя на докторантите по различните науки е показана на

фиг. 10.4. Най-голям е броят на докторантите в инженерните, обществените иестествените науки.

При прехода към общество на знанията все по-голямо значение се отделяна равнището на развитие на науката и иновационния потенциал, увеличава сетърсенето на нови технологии. Изоставането в иновационното развитие нама-лява възможността на държавата да участва в конкурентната борба за създава-нето и притежаването на най-нови технологии и знания, води до отслабване на

р

Фиг. 10.4. Динамика на докторантите по области на знанието

хум. хум.хум.

хум. хум.

общ.общ.

общ. общ.

общ.ест.

ест. ест. ест.ест.

инж.инж.

инж. инж. инж.

ссел. ссел. ссел. ссел.ссел.

мед. мед. мед. мед. мед.

0

5

10

15

20

25

30

2002/3 2003/4 2004/5 2005/6 2006/7

хум. общ. ест. инж. ссел. мед.

115

равнището на научно-технологичната безопасност. За България този проблем емного тежък.

Стратегическият път на развитие на България трябва да е осигуряване нависоко равнище на развитие на иновационната икономика, опираща се на най-новите постижения на науката и новия технологичен потенциал. Именно къмтова трябва да е ориентирано по-нататъшното усъвършенстване на организа-цията на науката, на механизмите на нейното ефективно функциониране, насистемата за подготовка на научни кадри.

Отрасловата структура на докторантите в България далеч не е оптимална.Както се вижда, докторантите в областта на хуманитарните и обществените на-уки са около 38% от общия брой, те са почти два пъти повече от докторантитев естествените науки и с 10–15% повече от докторантите в инженерните науки.Положителна тенденция е увеличаването на броя на докторантите за периода2002/2003–2006/2007 г. в областта на инженерните науки. Делът на докторан-тите от естествените науки през 2006/2007 г. нараства и отново се доближавадо този от 2002/2003 г.

63 Източник: Собствени изчисления по Образованието в Р България.64 Източник: Собствени изчисления по Образованието в Р България.

Таблица 10.13. Отраслова структура на докторантите в България, %63

Ръстът на докторантите в различните области на знанието за периода2000–2007 г. е показан в табл. 10.14. Най-висок е ръстът на докторантите в ин-женерните науки, а най-нисък в хуманитаристиката и обществознанието. Товаотчасти може да се интерпретира или като възраждане на икономиката и търсе-нето на инженерни знания от страна на българската индустрия, или като търсе-не на повече инженерни специалисти в страните от ЕС и САЩ.

Таблица 10.14. Ръст на докторантите по области на знанието за периода 2002–2007 г.64

Области на знанието 2002/3 2003/4 2004/5 2005/6 2006/7 Хуманитаристика и обществознание 37,3 39,5 36,0 35,6 33,5 Естествознание 17,6 15,9 15,4 15,7 17,4 Инженерство 22,3 24,0 25,0 25,1 25,5 Селско стопанство 3,6 3,6 3,6 3,8 2,9 Медицина 9,3 9,8 10,2 9,9 10,5 Други 9,9 7,2 9,8 9,9 10,2

Области на знанието 2002 2007 Ръст Хуманитаристика и обществознание 1665 1458 -207 Естествознание 799 757 -42 Инженерство 976 1100 124 Селско стопанство 120 126 6 Медицина 412 457 45 Други 468 455 13

116

Съотношението на докторантите и учените по специалности през 2007 г.е показано на фиг. 10.5. От фигурата се вижда, че попълването с висококвали-фицирани научни кадри става в същата пропорция, както и разпределението научените.

0

2000

4000

6000

8000

хо е и сс ме

докторанти

научни работници

докторанти научни работници

65 Източник: Собствени изчисления.

Фиг. 10.5. Докторанти и научни работници през 2007 г.65

За ликвидиране на диспропорциите, наблюдавани в отрасловата структурана докторантите, и с отчитане на потребностите на страната ни от висококвали-фицирани специалисти планът за докторантурата следва да се формира с уве-личаване на приемането на докторанти по инженерните и естественонаучнитеспециалности.

• Разпределение на докторантите по форма на обучениеПредпочитаната форма на придобиване на образователната и научна сте-

пен „доктор“ е редовната докторантура, както показват данните от табл. 10.15.Половината от докторантите предпочитат редовната форма на обучение. Товаотново може да се дължи на атрактивността на размера на стипендиите в ре-довната форма на обучение. Сравнително висок е броят на докторантите и насамостоятелна подготовка. Мъжете докторанти определено предпочитат задоч-ната и самостоятелната форма на обучение, както показват данните. Очевидное, че това е свързано с необходимостта от достатъчна издръжка за младите се-мейства, което налага главата на семейството като правило да работи, докаторазработва дисертацията си. Тази тенденция, която се наблюдава в значителнастепен дори при студентите, е отрицателна по отношение на качеството на обу-чението и особено на подготовката за научна дейност.

117

• Завършване на докторантурата (със защита в срок)Динамиката на основните показатели на докторантурата за 2002–2007 г.

е показана в табл. 10.16. През 2007 г. в докторантура в научните организациии университетите на България са приети 4353 души. Анализът на основнитепоказатели на докторантурата показва, че през 2007 г. броят на докторантитев сравнение с 2006 г. е намалял с 463 души (10%), а в сравнение с 2002 г. с87 души (2%). Завършилите докторанти обаче са се увеличили през 2007 г. всравнение с 2002 г. с 239 души, или с 39%, което е положителна тенденция. Запериода 2002–2007 г. се увеличава и делът на завършилите докторанти спрямообщия брой приети докторанти.

Таблица 10.15. Форма на обучение на докторантите в България66

Таблица 10.16. Динамика на приетите и завършилите докторанти в България за периода 2002–2007 г.67

66 Източник: Образованието в Р България.67 Източник: Образованието в Р България.

На фиг. 10.6. е показана картината на завършването на докторантурата. Броят на завършилите е съпоставен с броя на приетите с 3-годишна разлика, колкото е срокът на докторантурата. От фигурата се вижда, че докато приемът на докторанти расте значително, броят на завършилите не се променя забеле-жимо. Независимо че тенденцията е положителна, „положителният изход“ от края на докторантурата практически не се е изменил: в срок защитава средно дисертацията си едва всеки десети докторант.

Докторанти 2002 2003 2004 2005 2006 2007 Приети 4440 4834 5079 5163 4816 4353 Завършили 382 401 392 528 583 621 Завършили, % 8,6 8,3 7,7 10,2 11,9 14,3

Година Редовно обучение Задочно обучение Самостоятелно брой % мъже % брой % мъже % брой % мъже %

2000 1590 46,6 45,1 870 25,5 49,5 954 27,9 53,6 2001 1898 47,5 44,0 1116 27,9 59,2 984 24,6 53,2 2002 2329 52,4 43,4 1188 26,7 58,2 923 20,9 51,6 2003 2741 56,7 46,5 1117 23,1 53,9 976 20,2 53,3 2004 2902 57,1 46,7 1213 23,9 56,3 964 19,0 53,2 2005 2868 55,5 47,2 1274 24,6 53,8 1021 19,9 51,4 2006 2644 54,9 49,0 1190 24,7 53,8 982 20,4 49,6 2007 2214 50,9 47,8 1204 27,6 54,2 935 21,5 49,2

118

Анализът на завършилите по форма на обучение показва, че най-висок еброят на завършилите докторанти на самостоятелна подготовка (табл. 10.17).Те са между 45 и 50% от завършилите. Най-нисък е броят на завършилите за-дочна форма на обучение.

Картината мъже–жени показва, че жените по-често защитават дисертаци-ята си в срок от мъжете. С изключение на 2005 г. през останалите години катоцяло защитилите жени докторантки са повече от мъжете. Като цяло преоблада-ващата част от завършващите в срок докторанти са жени. При завършващитедокторанти на самостоятелна подготовка по-висок е делът на завършващитемъже. При задочната форма на обучение няма съществена разлика в броя меж-

р

68 Източник: Образованието в България, собствени изчисления.69 Източник: Образованието в Р България.

Фиг. 10.6. Динамика на приетите и завършили доктори с отчитане на 3-годишен лаг за образование68

0

1 000

2 000

3 000

4 000

5 000

6 000

2002 2003 2004 2005 2006 2007

приети завършили

Таблица 10.17. Основни показатели на завършилите докторанти за периода 2003–2007 г.69

Показатели 2003 2004 2005 2006 2007 Общ брой 401 392 528 583 621 мъже жени мъже жени мъже жени мъже жени мъже жени 194 207 193 199 273 255 274 309 281 340 Редовни 69 95 73 93 107 135 120 148 128 178 Задочни 15 17 41 31 41 35 55 30 46 58 Самостоятелни 110 95 79 75 125 85 99 131 107 104

119

ду мъжете и жените докторанти. България не прави изключение от световнататенденция. В развитите страни в последните години на ХХ в. се наблюдават по-ложителни размествания – расте делът на жените, заети с висококвалифицирантруд. В тези страни преходът към постиндустриално общество се характеризи-ра с доминиране на жените като професионалисти и предприемачи. Типичниятинформационен работник в информационното общество вече е жената. Освентова при спецификата на нашата страна, при която поради ниското заплащанепопрището на науката губи своя престиж, мъжете напускат науката по-често ипоради това протича феминизация на научния и на преподавателския състав.

По области на знанието разпределението на завършващите през 2007/2008г. е показано на фиг. 10.7. Както се вижда, завършилите докторанти по об-ществени и хуманитарни науки са 31,6% от всички завършили през 2007/2008г., което надхвърля 2 пъти защитилите докторанти по естествените науки, 3пъти защитилите медици и 7 пъти защитилите докторанти по селскостопанскинауки.

70 Източник: Образованието в Р България, собствени изчисления.

Фиг. 10.7. Разпределение на завършилите докторанти през 2007/2008 г. по области на знанието70

0

5

10

15

20

25

30

35об.и хум.

ест.н

инж

селстоп

мед

други

Като цяло може да се каже, че ефективността от докторантската дей-ност в страната е крайно ниска. Има осезаема нужда от сериозно прераз-глеждане на нормативната база и на организацията на докторантурата, на съо-бразяването с реалната проблематика на съвременната наука, за да се повишиефективността на докторантурата и да се намали броят на „вечните докторан-

120

ти“. Вниманието трябва да се съсредоточи особено върху стимулирането на за-щитата на дисертационните работи в срок. Със споменатото вече ПМС 130 от2008 г. с дата 1 януари 2009 г. бяха въведени допълнителни финансови стимулиза завършването на докторантурата в определения срок – ако докторантът пре-даде дисертационния си труд в рамките на тригодишния законов срок, получавапремия от 1000 лв. Ако защити дисертацията си в срок, получава още 1000 лв.Средствата за насърчителните мерки – 4 млн. лв., трябва да се предоставят чрезфонд „Научни изследвания“ в Министерството на образованието, младежта инауката. Предвидено бе чрез Фонда да се финансират и докторантски програ-ми – определеният бюджет за това е 1,8 млн. лв. Изключително важно е да несе намаляват тези средства с оглед на бюджетните икономии, налагани зарадиикономическата криза. Освен това финансирането на докторантската дейност биследвало да става с отделно перо в субсидиите на БАН, ССА и висшите учили-ща, което да зависи от показаните реални резултати при подготовката на док-торанти.

• Постдокторска форма на подготовкаПостдокторската подготовка е форма за научна квалификация, която се

прилага широко в Европейския съюз, но в България все още не е намериласвоето място. Голяма част от завършилите докторантура у нас самостоятелноили с помощта на базовата си организация (институт или висше училище) на-мират път към различни програми и грантове за постдокторски специализацииот типа на стипендиите „Мария Кюри“ в чужбина. Това обаче води обикновенодо засилване на „изтичането на мозъци“ от България, защото при тези специ-ализации добре подготвените български доктори в повечето случаи получаватшироки възможности за намиране на постоянна работа в чуждестранни изсле-дователски организации и висши училища.

За въвеждане на постдокторската форма за научна подготовка у нас се го-вори от няколко години, особено след приемането на Закона за насърчаване нанаучните изследвания, който за съжаление не бе изпълнен с адекватно съдър-жание. В момента БАН и някои университети се въвеждат постдокторски спе-циализации, което обаче се осъществява инцидентно и трудно поради липсатана средства за такава дейност. На практика въвеждането на научни специали-зации, включително на доктори от други страни, може да се осъществява самосъс собствени средства на институциите.

Една от налагащите се мерки за спешна реализация е именно законовотоуреждане на постдокторската форма за научна подготовка като начин за издига-не на качеството на научната дейност в страната.

• Сравнителна характеристика на докторантурата в БАН, ССА, СУ и ТУ–София

Обща картина на докторантурата

Динамиката на броя на докторантите в БАН, ССА и ТУ–София за периода2001–2007 г. е показана в табл. 10.18 (в тази част на анализа са използванипублично достъпните данни за 4-те институции). В БАН през целия изследван

121

период се наблюдава неравномерност в броя на докторантите, като пикът наобучаваните докторанти е през 2002 г. Същата картина се наблюдава и в ССА.В ТУ–София има непрекъснато повишаване на броя на обучаваните докторантиза периода 2001–2007 г., което се дължи на засилващия се интерес към инже-нерните специалности и на повишената държавна поръчка за докторантури втози университет.

На фиг. 10.8. е показан броят на докторантите през 2007 г. в БАН, СУ, ССА иТУ–София. От фигурата се вижда, че БАН и СУ имат почти еднакъв брой док-торанти (в БАН са 700). Обучаваните в БАН докторанти представляват около23% от всички докторанти в страната, а в БАН и СУ се обучават почти полови-ната от докторантите в България. Следователно при управлението на системататова трябва да се има предвид, като в тези институции се насочват повече целе-ви средства за докторантските дейности. Следва да се отбележи, че държавнатапоръчка за обучение на докторанти и приемът в свободна докторантура трябвада са съобразени и с потенциала от учени в академиите и висшите училища.

71 Източник: Годишни отчети на БАН, изискани данни от ССА, СУ и ТУ – София.72 Източник: Данни от институциите, собствен анализ.

Таблица 10. 18. Динамика на броя на докторантите в БАН, ССА и ТУ–София71

Фиг. 10.8. Брой на докторантите през 2007 г. в БАН, ССА, СУ „Св. Климент Охридски“ и ТУ – София72

Организация 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 БАН 688 750 741 707 666 681 708 ССА 73 106 137 144 118 73 68 ТУ - София 252 301 382 431 499 477 524

0

100

200

300

400

500

600

700

800

БАН СУ ССА ТУ

БАН СУ ССА ТУ

122

Към края на 2008 г. по данни, представени от синдиката „Висше образованиеи наука“ към КНСБ, преподавателите и учените в СУ са 1953, в ТУ–София са1119, в БАН – 3378, и в ССА – около 700. Най-висок ръст на приетите в док-торантура за последните две години бележи ТУ–София, докато в БАН и СУотпусканите бройки за обучение не са така съществено увеличени.

Броят на докторантите в БАН за периода 2000–2007 г. се е увеличил 16,4%.Най-голямо е увеличението в обществените и в математическите науки – почтидва пъти, а в хуманитарните няма увеличение.

Докторанти по различни науки На фиг. 10.9. е показана картината на обучаваните докторанти по науки в

БАН и СУ. Докторантите в областта на хуманитарните и обществените наукиот СУ по брой превъзхождат тези от БАН, но по всички останали науки БАНобучава повече на брой докторанти.

р

р

Фиг. 10.9. Брой на докторантите по науки в БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ през 2007 г.73

73 Източник: Изискани данни от институциите, собствен анализ

0

50

100

150

200

250

300

350

мат физ хим биол земя инж хум общ

БАН СУ

В динамиката на броя на докторантите по различните науки в БАН най-го-лям е броят на докторантите в биологическите, обществените и хуманитарнитенауки. Вероятните причини за това състояние са по-големият брой институтив БАН, занимаващи се с проблеми от областта на биологията, обществените ихуманитарните науки, както и по-големият брой завършващи студенти по об-ществените и хуманитарните дисциплини. Сред причините са и сравнителностабилното сътрудничество с университетските среди на част от състава на тезиинститути (близо 600 учени от БАН четат курсове във висшите училища, коетоопровергава твърденията за изолираност между двете общности); променените

р

123

социално-икономически условия в страната, вследствие на което икономиката,социологията и правото станаха високодоходни професии. През 2001 г. от вто-рия конкурс за прием на докторанти, изглежда, са се възползвали само общест-вените науки, защото само там има повишаване на броя на докторантите.

Динамиката на броя на докторантите в БАН за периода 2000–2007 г. поразлични науки е показана в табл. 10.19.

74 Източник: Годишни отчети на БАН.

Таблица 10.19. Динамика на броя на докторантите в БАН по науки74

Науки 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007

БАН общо 608 688 750 741 707 666 681 708 Математика 49 51 51 56 56 57 66 80 Физика 69 74 58 65 61 80 63 53 Химия 61 65 79 85 86 91 99 93 Биология 138 139 152 139 118 107 120 132 За земята 88 91 101 85 72 74 81 89 Инженерни 45 58 56 65 65 67 54 52 Хуманитарни 98 97 120 113 127 109 95 98 Обществени 63 67 117 133 133 101 103 111

Натовареност на хабилитирания състав с обучение на докторанти

За да се види по-точно натовареността с подготовката на докторанти, щеразгледаме относителния дял на докторантите, отнесени към един хабилитиранучен. В БАН през 2007 г. на 1 хабилитиран се падат по 0,4 докторанти. Презсъщата година на 1 хабилитиран в СУ се падат по 0,85 докторанти, в ССА – по0,15, и в ТУ–София – по 1,2 докторанти. От това следва, че най-ефективно санатоварени с обучение на докторанти преподавателите от ТУ–София. Това оба-че не е точно така, защото в ТУ–София успеваемостта на докторантите е най-ниска. Данните категорично показват, че хабилитираните учени в БАН, чийтоотносителен дял спрямо отделните университети е най-голям, не са достатъчноизползвани за обучение на докторанти.

В началото на изследвания период в БАН най-висок е относителният дялна докторантите на един хабилитиран учен от биологическите науки и наукитеза Земята. През 2005 и 2006 г. рязко се повишава натовареността в обществе-ните науки, а през 2001–2005 – в инженерните науки. Относителният дял надокторантите на един хабилитиран учен в БАН през последните години е най-нисък във физическите науки (табл. 10.20.).

124

Като цяло степента на използването на висококвалифицираните учени вБАН, СУ, ССА и ТУ–София е твърде ниска за потребностите на разширенотоинтензивно възпроизводство на научния потенциал (табл. 10.21.). Изключител-но неблагоприятна е тенденцията за развитието на хабилитирания състав за бъ-дещи периоди поради предстоящо пенсиониране на голяма част от учените ипреподавателите. Сериозна заплаха за възпроизводството на висококвалифици-рани кадри у нас е и отрицателният ръст на докторите на науките през послед-ния петгодишен период. По степен на възпроизводство на доктори на науките(учени с висша квалификация) на челна позиция излиза БАН.

75 Източник: Собствени изчисления по годишните отчети на БАН.76 Източник: Собствени изчисления по годишните отчети на БАН.

Таблица 10.20. Натовареност с подготовката на докторанти в БАН, %75

Таблица 10.21. Квалификационен резерв в БАН и степен на използване на възможностите на научния потенциал за подготовка на докторанти76

Основният извод, който може да се направи от данните, е, че възмож-ностите на хабилитираните учени за подготовката на нови доктори се из-ползват в недостатъчна степен. При приета норма за подготовка на не пове-че от 3–4 докторанти от едно хабилитирано лице фактически установилотосе съотношение в България между хабилитираните и наличните докторантие 1:0,64. Изключително ниска е и степента на възпроизводство на защитили-те доктори спрямо наличните.

Науки 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 Математика 0,24 0,27 0,27 0,28 0,28 0,26 0,30 Физика 0,26 0,28 0,23 0,26 0,23 0,30 0,23 Химия 0,30 0,30 0,39 0,40 0,40 0,44 0,49 Биология 0,40 0,43 0,50 0,45 0,38 0,36 0,40 За земята 0,40 0,37 0,40 0,34 0,30 0,30 0,32 Инженерни 0,33 0,40 0,40 0,48 0,45 0,45 0,38 Хуманитарни 0,32 0,39 0,40 0,37 0,40 0,35 0,31 Обществени 0,38 0,60 0,70 0,80 0,67 0,56 0,59

Организация Квалификационен резерв

(научни работници : докторанти)

Степен на използване на

научния потенциал (хабилитирани

лица : докторанти)

Степен на възпроизводство (д-ри : защитили)

БАН 1 : 0,20 1 : 0,37 1 : 0,01 СУ 1 : 0,47 1 : 0,85 - ССА 1 : 0,09 1 : 0,17 1 : 0,05 ТУ – София 1 : 0,60 1 : 1,20 1 : 0,08

125

Докторанти по форма на обучение

Предпочитаната форма на придобиване на образователната и научнатастепен „доктор“ и в четирите посочени институции е редовната докторантура(табл. 10.22.). Сравнително висок е броят на докторантите на самостоятелнаподготовка в БАН и ССА през 2000 г. Броят на самостоятелните докторантиобаче от 2001 г. започва да спада. Като цяло съотношението между редовнитекъм останалите докторанти възлиза средно за периода на 1:1,2. Това показвавсе още подценяване на редовната докторантура, която предоставя най-благо-приятни възможности за подготовка на висококвалифицирани научни кадри,независимо че тя е свързана с допълнителни текущи разходи на обществото.Тези разходи се възвръщат многократно в бъдеще за сметка на по-добре подгот-вените специалисти в науката.

77 Източник: Собствени изчисления по данни от Годишни отчети на БАН, изисканиданни от ССА, СУ и ТУ – София.

78 Източник: Годишни отчети на БАН.

Таблица 10.22. Динамика на докторантите в БАН, ССА и ТУ – София по форма на обучение77

Таблица 10.23. Форма на обучение на докторантите в БАН78

Картината на докторантите по форма на обучение в БАН е показана в табл.10.23. Най-предпочитаната форма на обучение от докторантите в БАН е редов-ната. Например през 2006 г. 60% от докторантите са предпочели редовната фор-ма. Това в голяма степен се дължи на по-активното включване на докторантите внаучни проекти, специализации, международни научни конференции и др.

Редовно, % Задочно, % Самостоятелно, % Година БАН ССА ТУ БАН ССА ТУ БАН ССА ТУ 2000 47,0 35,1 57,2 22,4 31,3 30,1 30,6 33,6 12,7 2005 58,9 57,6 61,9 27,0 32,7 31,2 14,1 9,7 6,9 2006 59,8 57,5 47,9 25,8 41,7 32,5 14,4 0,8 9,0 2007 53,8 57,4 59,2 28,2 37,6 39,7 8,0 5,0 1,1

Година Редовно обучение, % Задочно обучение, % Самостоятелно, % 2000 47,0 22,4 30,6 2001 54,5 26,4 19,1 2002 58,9 26,9 14,2 2003 59,0 29,7 11,3 2004 58,7 28,1 13,2 2005 58,9 27,0 14,1 2006 59,8 25,8 14,4 2007 53,8 28,2 18,0

126

Завършване на докторантурата (със защита в срок)

След изтичането на срока на обучение на докторантурата докторантитеили защитават дисертация, или се отписват със или без право на защита. Втабл. 10.24. са показани данни за броя на отчислените и защитили докторанти вБАН, ССА и ТУ–София. При съпоставянето на обучаващите се докторанти съсзащитилите и отписаните се вижда голямата разлика между броя на успешноприключилите обучението си докторанти и общия им брой. От таблицата севижда, че най-висока е успеваемостта на докторантите в ССА, а най-слаба вТУ–София.

* * *

Основна подкрепа за талантливите млади учени е да им се осигури въз-можност да работят в качествени научни колективи, които печелят меж-дународни проекти и имат възможност да включат в тях младите учени ида ги изпращат на специализация в чуждестранни научни организации.Обменът и повишаването на квалификацията чрез временно пребиваванев чуждестранни лаборатории е основен лост за професионално развитие,посочен в Зелената книга на ЕС. В този смисъл поради липсата на финан-сов ресурс в институциите е добре да се разшири подкрепата от фонд „На-учни изследвания“ за млади учени, които са задължени след подкрепенатафинансово от фонда специализация да се върнат на работа в България.

79 Източник: Изискани данни от институциите.

Таблица 10.24. Успеваемост на докторантите79

р

р

–

Организация 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 БАН 0,2 0,2 0,13 0,12 0,15 0,19 0,23 ТУ – София 0,06 0 0,03 0,09 0,03 0,08 0,06 ССА 0,16 0,6 0,8 0,4 0,6 0,5 0,41

127

11. НАУКАТА И ОБЩЕСТВОТО

„В обществото на знанието всяка власт, която е демократична, трябва даосигури на гражданите начини за достъп до избора на възможности, които на-учните изследвания и технологиите предоставят. Последните данни на социо-логическата служба на ЕС Eurobaromеter обаче показват, че гражданите на ЕСимат доверие в науката, но половината от тях само декларират интерес къмнауката, а мнозинството се чувства зле информирано по отношение на науч-ния и технологичния прогрес.“ Това се казва в Плана за действие „Науката иобществото“, приет от Европейската комисия през 2002 г. като продължение наработния документ на ЕС „Наука, общество и гражданите на Европа“ от 2000г. Основната цел, която се поставя с Плана за действие от 2002 г., е активно-то навлизане на науката във всички сфери на обществото и превръщането £ воснова за развитието на обществото. Без това не може да се изпълни целта отЛисабон.

Планът за действие, приет от Европейската комисия, включва три основнинаправления:

Обвързване на образованието с научната култура Науката и технологиите трябва да станат по-достъпни за хората, се казва

в документа. За целта трябва да се засили тяхното присъствие в медиите и вобразованието в Европа, като това ще стимулира и насочването на младите къмпопрището на науката и технологиите, ще усили диалога между науката и об-ществото.

За да може прогресът на науката и технологиите да отговорят на нуждитена гражданите и да стигнат до тях, обществото трябва да разполага с разбира-ема и качествена информация и със свободен достъп до тази специфична култу-ра. Медиите, учените, научните организации трябва да се погрижат за тази ин-формация, да умеят да комуникират и да водят диалог по професионален начин,едновременно агресивно и атрактивно. Представителите на пресата трябва даподнасят компетентна научна информация, като за целта Европейската комисияще създаде медийна агенция за научна информация, включително за телевизии-те – чрез организиране на Европейски фестивал на научните филми.

Според проучване на Европейската комисия 32% от европейците смятат, чемедиите представят науката и технологиите в твърде негативна светлина. Товастановище се споделя от 41% от жителите на Люксембург, 39% от Франция и38% от жителите на Италия. Друга 1/3 от европейците (31%) не са съгласни стова мнение. Това становище защитават 48% от жителите на Холандия, 41%– на Дания и 39% – на Белгия, Финландия и Гърция80. У нас 24% са съгласни,

80 Special EUROBAROMETER 224 “Europeans, Sciemce&Technology”, 2005, p. 34.

128

че медиите представят науката в неподходяща светлина, 19% са на противнотостановище, като твърде голям е относителният дял на тези, които не са изрази-ли ясно своето мнение – 19% .

Едно от успешните мероприятия е организирането на Европейска седмицана науката и технологиите, която бе създадена от Комисията през 1993 г. и ста-на част от Рамковата програма за наука и технологии. Подобни инициативи сеорганизират и на регионално и национално ниво в различните държави.

В демократичното общество, базирано върху знанието, гражданите трябвада притежават поне основна научна и технологична култура. Това става толкованеобходимо, колкото познаването на азбуката и смятането. Освен това Европатрябва да притежава резерв от учени, осигуряващи нейното социално и иконо-мическо развитие. Образованието трябва да дава на всеки ученик базови позна-ния за активна позиция пред научните факти и за насочване към научна карие-ра. Педагогическите методи за обучението по принцип и особено по отношениена научните сфери създават отношението на младите към науката. Тези методитрябва да стимулират интереса на младите към науката – например въвеждане-то на интердисциплинарни иновационни програми в училище и в гимназиите.

Има естествена връзка между създаването на Европейското научно прос-транство и висшето образование. Болонският процес, стартирал от 1999 г.,пред полага приоритет и на дейностите за създаване на Европейско простран-ство на качественото висше образование, както и обучение на възрастните презцелия живот.

Твърде висок процент (82%) от европейците са на мнение, че интересътна младите хора към науката е основният фактор за бъдещия просперитет настраните им, и само 5% не са съгласни с това. В тази своеобразна класациябългарите са с най-нисък (70%) процент на хората, които изразяват съгласие сподобно твърдение, при 7% изразили своето несъгласие с това81.

Науката – основа за дефинирането на политикитеПолитиците в Европейския съюз трябва да се опират на научен и техно-

логичен потенциал при вземането на решения и тези решения следва да се ос-новават на научни постижения, отговарящи на етичните норми. Трябва да сеподобри етичната база на научните дейности, като се отчитат рисковете приразвиването на прогреса, което може да създаде тежки етични проблеми. Потози въпрос Европа има нужда от по-систематична информационна система,свързана с етичните проблеми в науката, особено с рисковете, свързани с меди-цината и околната среда.

Във всекидневния си живот сме заобиколени от рискове от всякакво ес-тество. Затова имаме нужда от експерти, които да ни успокоят, да ни преду-предят, да ни обяснят често противоречивите факти, които се случват в обще-ството. Експертите помагат за детерминиране на проблемите. Особено такивакато глобалното затопляне на климата или генномодифицираните организми.Има множество пътища, по които мнението на експертите може да премине в

р

р

р

р

81 Special EUROBAROMETER 224 “Europeans, Sciemce&Technology”, 2005, p. 100.

129

политиките, основани на науката. Добре е структурирана системата от научникомитети на ниво Европейски съюз, които оценяват рисковете, опазват здраветона гражданите от рискове при консумацията на храни.

При това обаче трябва да се постигне добро разбирателство между тези,които дават идеите, и тези, които ги приемат. Освен това научните мнения честоса противоречиви и различни, затова при вземането на решения трябва да бъдатизбирани най-добрите експерти, а не такива, които удобно се съгласяват с пред-варително взети решения. Трябва да бъдат чувани всички мнения, но трябва даима контрол и конструктивен дебат. Опитът показва, че когато по даден въпроссе съединят мненията на учените и на регламентиращите държавни власти,различията между партиите намаляват и се получава по-широк консенсус заприетите решения. Европейската комисия работи за осигуряването на по-добранаучна помощ за тези, които вземат решенията. В това отношение трябва да сеизползва цялото разнообразие от методи и модели в Европа. Научната основана вземаните решения следва да бъде укрепена и чрез официални регламенти-ращи процедури.

По отношение на връзката наука–общество България изостава от реализи-рането на общия европейски план за действие. Нещо повече – документите наЕС по тази тематика остават извън вниманието както на държавните органи,така и на самите учени и на обществото. По принцип българите имат довериев науката, но търсят мнението £ главно в случаите на природни катаклизми –поройни дъждове, циклони, наводнения, земетресения, пожари и пр. Все ощеобаче научните изследвания и техните резултати не са станали основа за мис-ленето на гражданите, както предполага това европейската стратегия. За товасвидетелстват резултатите от социологическото проучване на Eurobarometer,където някои показателите за страната ни са под средното за ЕС. Това се отнасяза ролята на науката и технологиите за решаването на проблеми, свързани кактос осигуряването на по-лек и здравословен начин на живот (78% за ЕС срещу68% за България), така и с борбата с болестите (88% срещу 83%). Докато повъпросите, свързани с решаване на проблемите с осигуряването на прехранатаи преодоляването на бедността, 47% от българите (при 39% средно за ЕС) са намнение, че науката и технологиите ще помогнат за решаването им. Подобна енагласата на българина и по отношение на въпросите, свързани с опазването наприродните ресурси (32% срещу 23% средно за ЕС)82.

По отношение на образованието е необходимо да се преформулират учеб-ните програми и учебниците в средното училище в България, като бъдат ат-рактивно представени аспектите на науката и технологиите с цел да бъде фор-миран у учениците вкус към тях. Практиката на някои институти при БАН даорганизират кръжоци и курсове за ученици от гимназията е добра, но не е дос-татъчна за формирането на масов вкус към изследователската работа. Особе-но важно изискване, поставено в този раздел, е да се засили ангажиментът научастниците в изследователска дейност към образованието и образователнитедейности. В това отношение БАН има вече опит, защото близо 1000 от нейнитеучени преподават във водещите университети у нас, а институтите на Академи-

82 Special EUROBAROMETER 224 “Europeans, Sciemce&Technology”, 2005, 53-60.

9

130

ята развиват разнообразни по форма дейности за работа със студенти и ученициот гимназиалния курс за привличането им към попрището на науката и за ранноиздирване на таланти. Този тип отношения трябва максимално да бъдат раз-нообразени и разширени с усилията и чрез идеите на самите изследователскиколективи, както и на директорите на училища и на учителите, на ректорите ина самите студенти.

Въпросът за ролята на медиите в утвърждаването на научна култура унаселението стои с особена острота в България. Съществен е проблемът с ос-ведомяването на гражданите за дейностите на науката и на нейните резултати.„Европейската изследователска политика трябва да бъде дълбоко вкоренена вевропейското общество“. В това отношение без усилията и волята на медиитенапредък не може да има. В последните години единствено БАН се опитва даприсъства системно в медийното пространство със своите научни дейности ирезултати. Ефект от усилията има. Но все още медиите в страната нямат доста-тъчен афинитет към науката и разпространяването на знания.

За съжаление, адекватното представяне на научната дейност и на резулта-тите от нея все още е по-скоро изключение в българските медии, отколкото пра-вило. Изключително охотно в медийните институции се приемат единственофакти, които могат да бъдат представени като скандал или сензация. В наукатаобаче истинските сензации не се случват така често, а когато се случват, оставатизвън вниманието на журналистите. Като най-прост пример могат да се посочатпубликациите в областта на археологията – всяко намерено парченце тракийскозлато предизвиква еуфория в медиите, докато най-стойностни от гледна точкана науката открития на културни паметници с особено значение за познаванетона нашата история се подминават без внимание. Същите примери могат да седадат и в областта на точните науки и медицината. Всяко споменаване на „па-нацеи срещу рака“ например веднага попада в емисиите на електронните медиии на страниците на вестниците. Стигна се дори до тъжния куриоз в рамкитена европейската инициатива „Нощ на учените“ през 2008 г. да бъде награденс първа награда журналист, публикувал очевидна за всеки образован човек лъ-жесензация за лъжеоткритие на „лекарство“ срещу рака. При това в изяватаучастваха както Министерството на образованието и науката, така и неправи-телствената организация Съюз на учените в България. Такива случаи обаче неса просто куриоз, те формират у гражданите едно превратно отношение къмнауката и нейните резултати. Те приучават населението да търси атракцията,не сериозните научни решения. Затова с масов интерес се посрещат и публи-кациите за всякакви псевдонаучни измислици и дори мошеничества около нау-ката. Оправданието „Това продава вестника“ е крайно порочно, защото води до„перпетуум мобиле“ от дезинформация и погрешно насочване на интереса наобществото. Лансирането на всякакъв род екстрасенси и на сензационни прог-нози за земетръси и предстоящи катаклизми води единствено до понижаване наинтелектуалното ниво на гражданите, а не до формиране на научна култура уедно общество, основано върху знанието. Европейските изисквания за ролятана медиите в обществото на знанието водят в съвсем различна посока. Сами-те учени в България би следвало много по-активно да осъзнаят ролята си заинформираността и образоваността на гражданите и да преодолеят известнапасивност, която проявяват в момента по отношение на лъженаучните публи-

р

131

кации. Просперитетът на обществото днес зависи от научния и технологичнияпрогрес. Единствено приобщаването на гражданите към този процес води доуспех в постигането на модерно развитие на страните от ЕС и до развиване наикономика на знанието. Медиите в държава членка на ЕС като България следвада преосмислят отношението си към науката. Атрактивността на една публика-ция, свързана с науката и технологиите, съвсем не е в разрез с професионалнотои разбираемото за хората представяне на научните факти. БАН планира също даорганизира курсове за обучение на учени как да общуват ефективно с медиитеи обществото и на пишещи по проблемите на науката за нейната специфика.

Преодоляването на тези слабости минава през нов подход в подготовкатана журналисти, пишещи за наука. Трябва решително да се променят програ-мите за обучение на журналисти във висшите училища. Първо, те трябва давключват обучение по множество дисциплини, създаващи широка обща кул-тура – например задължително история, история на философията, литература,математика, биология. Второ, трябва да се въведат специализирани курсове понаучна журналистика в по-горните университетски курсове и особено в програ-мите за магистри.

Колкото до участието на науката при вземането на управленски реше-ния, може да се каже, че такъв процес засега върви на ниво министерства –някои министерства, като Министерството на отбраната, Министерството наоколната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката, честосе обръщат към науката за разработването на целеви теми, които са от интересза съответния отрасъл. Това обаче далеч не е практика за всички министерства,а на равнище Министерски съвет по-скоро процесът не е започвал. Самите ор-гани на държавната власт слабо търсят науката дори когато става дума за изра-ботването на нормативни документи, засягащи самата наука.

Становището на българите, че политиците трябва повече да прибягват досъветите на учените (71%), се доближава до средното за ЕС – 73%. Но диапазо-нът между страните в ЕС е твърде голям – от 87% при гърците, 83% при поля-ците и 82% при унгарците до 52% при датчаните, 62% при естонците и 64% припортугалците83. Показателното в случая е, че във всички страни от ЕС повечеот половината от хората споделят мнението, че учените трябва да бъдат при-вличани като експерти при вземането на важни управленски решения. Що сеотнася до ролята на обществото за развитието на науката и научните изследва-ния, показателно е, че само 26% от българите смятат, че обществото ни участвапри вземане на решения, отнасящи се до науката и технологиите, докато 38% сана противното становище. В ЕС значителна част от хората (68%) също смятат,че обществото не участва активно при вземането на решения, отнасящи се донауката84 Това е твърде показателно и е повод за промени, в резултат на коитомнението на обществото при вземане на съответните решения, отнасящи се доразвитието на науката и технологиите, да бъде чуто.

В академичните и университетските среди по много от въпросите има раз-личие в мненията, но през последните години се направиха вече достатъчно

83 Пак там, с. 90.84 Пак там, с. 98.

132

опити да се стигне до консенсусна позиция в професионалната общност. До-бър пример в това отношение бе Националният форум за наука под егидатана президента на страната, организиран от Съюза на учените със съдействи-ето на БАН, СУ и Съвета на ректорите. Форумът излезе с единно решение нанеодобрение за предлаганата от Министерството на образованието и наукатастратегия за развитие на науката в България до 2015 г. Основното възражениебе свързано с опита на МОН да наложи стратегия, без да бъде направен анализза състоянието на науката и с елементи на противопоставяне и неравнопоста-веност между научните организации и университетите, както и между самитеуниверситети. Подобни тенденции за налагане на решения за присъжданетона научните степени и звания, удовлетворяващи интересите на определен кръглица от общността, се наблюдават и в момента. При такива спорни въпросиразумният подход е да се налага мнението на тези учени и научни институции,които са показали водещи резултати в научната си дейност, признати в между-народен план и според международните критерии за качество. За съжаление,в България много по-активни в публичните си изяви чрез медиите са лично-сти и кръгове, които лансират удовлетворяващи интересите на ограничен кръгпредставители на общността. Този разнобой, често толериран от управленскиинституции, в никакъв случай не работи в полза на доброто утвърждаване нанаучните принципи в обществото като цяло.

Допреди 20 години БАН имаше статут на министерство, в началото на 90-те години председателят на БАН бе конституиран като наблюдател в заседа-нията на Министерския съвет, но тази практика бързо бе забравена. Следва даотбележим, че в последните години в страни като Унгария, Австрия, Румъниянационалните академии на науките получиха статут на съветник на правител-ствата при вземането на управленски решения, отнасящи се до развитието насъответната страна, и дават своето одобрение за съответните управленски стъп-ки. В България подобен подход би бил само от полза за ефективността на при-еманите управленски решения, но до момента не се практикува. В руслото нацелите на Лисабонската стратегия би следвало БАН да получи своя статут понена наблюдател в МС и нейният потенциал да бъде много по-активно използванот държавните ведомства.

Помощ в обвързването на науката и обществото може да осигури и Седмарамкова програма на ЕС за наука. В програмата „Капацитети“ например имаспециална подпрограма „Вписване на науката в обществото и интеграцията нанауката и технологиите в европейското общество“. Нейната цел е именно из-граждането на отворено, ефективно и демократично европейско общество, ба-зирано на знанието, като се стимулира стабилна връзка между науката и граж-даните и засилване на интереса им към научните и технологичните постижения;комуникирането с научните резултати и дебатирането на значението на наукатаи технологичното развитие за живота на всеки европейски гражданин.

В подпрограмата са включени няколко дейности:• Укрепване на вземането на политически решения; мястото и ролята на

научните публикации и мерки за подобряване на достъпа на общественосттадо научни публикации и резултати; мерки за защита на научните продукти отзлоупотреби, плагиатство и измами.

р

133

• Широко ангажиране на учените и на обществеността като цяло в обсъж-дането и изясняването на политически и социални въпроси, вкл. и етични въ-проси.

• Дебат за мястото на науката и технологиите в обществото – история, со-циология и философия на науката и технологиите.

• Утвърждаване на жените в науката, равнопоставеност (следва да отбеле-жим, че в България не стои проблемът за равнопоставеност на жените и мъжетеучени, единственият проблем е по-слабото ангажиране на жените учени на ръ-ководни позиции в науката).

• Създаване на благоприятна среда, която да засили интереса на младитехора към науката чрез подобряване на научното образование на всички нива.

• Подобряване на обмена на информация и връзките между научната общ-ност, от една страна, и политици, медии и граждани, от друга, чрез стимулиранена по-добро и атрактивно комуникиране и представяне на изследователскитеразработки и постижения.

Социологически поглед към научните изследвания

Оценка на състоянието на науката и научните изследвания от гледна точка на наличието на стратегия и политика за развитието им85

Липсата на национална стратегия и политика за развитието на науката вБългария се оценява като съществен недостатък и пречка за бъдещето на науч-ните изследвания. Това състояние се оценява като много лошо от 27,0% от уче-ните от научните институти и преподавателите във висшите училища. Повечеот половината го приемат като лошо – 52,7%, и само 17,1% като добро и едва3,2% като много добро. Показателно е, че близо 80% оценяват липсата на стра-тегия за развитие на науката и научните изследвания като съществен пропуск на

85 През 2007 и 2008 г. в страната се проведоха две представителни емпирични из-следвания, свързани с науката и образованието в България. Изследването „Нагласи и от-ношение към българската наука“ е осъществено от колектив от Института по социологияпри БАН през 2007 г. с научен ръководител ст.н.с. І ст. Светлана Съйкова. Изследването епредставително за населението на страната над 18-годишна възраст. В него участват 1000лица, избрани на принципа на случайния подбор. Информацията е събрана по метода настандартното интервю (допитване). По-нататък в текста този информационен източник еозначен като „Изследване на ИС“.

През 2007–2008 г. в рамките на научноизследователски проект „Образованието и на-уката в България в контекста на присъединяването към Европейския съюз“ по договор сфонд „Научни изследвания“ колектив от Икономическия институт при БАН (ст.н.с. ІІ ст.Матю Матев и н.с. І ст. Ирена Зарева) проведе емпирично изследване с цел да се оценисъстоянието на образованието и науката в страната и да се очертаят насоки за бъдещотоим развитие в контекста на членството в ЕС. Изследвани са четири съвкупности на прякозаети в сферата на образованието и науката – преподаватели в средните училища, пре-подаватели във висшите училища, лица, занимаващи се с научна работа (БАН и ВУ), истуденти. В областта на науката са интервюирани учени от БАН и ВУ. По-нататък в текстатози информационен източник е означен като „Изследване на ИИ“.

134

управляващите, защото адаптирането към Лисабонската стратегия за развитиена научните изследвания в Европейския съюз задължава страните членки даизработят своя стратегия, съобразена с европейските критерии и показатели.

Оценка на учените за финансовото състояние на науката

Изключително лошото финансово осигуряване на науката и научните из-следвания в България несъмнено е дало отражение и върху отговорите на анке-тираните. Почти половината от тях смятат, че то е много лошо – 48,9%. Същовисок е относителният дял и на тези, според които то е лошо – 45,7%, и само5,4% са на мнение, че е добро. Учените и преподавателите със становище, чефинансирането е лошо и много лошо, са почти 95%. Показателен е фактът, ченито един от анкетираните не е дал отговор, че то е много добро.

От гледна точка на източниците на финансиране отговорите отново са ка-тегорични, че финансирането от бюджета е много лошо – 43,7%, и лошо –45,7%. За добро го смятат 10,6% от анкетираните.

Финансирането от бизнеса също е под очакванията на учените – според31,0% то е много лошо, според 39,9% – лошо, 25,8% – добро, 2,6% – много до-бро и 0,7% – отлично. Финансирането от страна на местния бизнес се оценявакато лошо и много лошо от 77,8% от анкетираните, докато това от чужбина – от 62,3%. Значително подобреното финансиране от чужбина проличава в по-високия процент на анкетираните, които смятат, че то е добро – 32,7%, многодобро – 4,3%, и отлично – 0,7%, в противовес на финансирането от бизнес из-точници от страната, съответно 20,6%, 1,3% и 0,3%.

За по-голямата част от анкетираните финансовото осигуряване на научнитеизследвания по линия на различните фондове и програми се оценява като лошо

––

–

р

Фиг. 11.1. Състояние на научните изследвания в зависимост от наличието на стратегия за развитие на науката в България (оценка на учените – %)86

27

52,7

17,1

3,2

0

10

20

30

40

50

60

много лошо лошо добро много добро

86 Източник: Изследване на ИИ.

135

– 49,3%, и много лошо – 8,8%. Като добро го възприемат 35,2%, много добро– 6,0%, и отлично – 0,7%. Различията настъпват, когато отговорите се диферен-цират по източници от фонд „Научни изследвания“ и от рамковите програмина ЕС. Показателно е, че като лошо (51,0%) и много лошо (16,5%) се оценявафинансовото осигуряване от фонд „Научни изследвания“, докато от рамковитепрограми на ЕС тези оценки са съответно 35,0 и 10,1%. Като добро е оцененофинансирането по рамковите програми от 45,3% от анкетираните, много добро– 8,3%, и отлично – 1,3%, а от фонд „Научни изследвания“ резултатите са съот-ветно 27,4%, 4,5% и 0,6%.

Анализът на отговорите за финансирането по фондове и програми показва,че финансовото осигуряване на научните изследвания от фонд „Научни изслед-вания“ е под очакванията и поради това 67,5% от анкетираните смятат, че то елошо и много лошо. За сметка на това голям е относителният дял на учените,които са на мнение, че полученото от рамковите програми на ЕС е довело додобро, много добро и отлично финансово осигуряване на техните научни ин-ституции – 54,9%.

На въпроса: „В каква посока и степен на значимост трябва да се развиваструктурата на разходите с цел подобряване на финансовата осигуреност нанауката и научните изследвания“, учените отговарят по следния начин:

1. Чрез повишаване на общите разходи за наука като % от БВП.Предвид изключително ниския относителен дял на разходите за наука и

научни изследвания от БВП в страната ни по-голямата част (56,2%) от анкети-раните смятат, че неговото повишаване е твърде важно. Голям е делът (33,1%) ина тези, които са на мнение, че то е важно. Малка част от тях (7,7%) смятат, чее с малко значение и едва 3,0%, че е без значение.

Фиг. 11.2. Финансово осигуряване на науката (оценка на учените)87

87 Източник: Изследване на ИИ.

Лошо46%

Добро5%

Много лошо49%

136

Твърде високият относителен дял от анкетираните, които споделят тезата,че за подобряване на финансовото състояние на науката в България е от изклю-чително значение същественото повишаване разходите за научни изследвания,показва, че сред научната общност съществува единство в това отношение. Вотговорите за степента на значимост на увеличаването на разходите от различ-ните източници – бюджет, бизнес, външно финансиране и др., учените смятат,че е необходимо повишаване на разходите и от всички възможни източници.

2. Чрез повишаване на разходите за наука от държавния бюджет. От анкетираните 90,6% са на мнение, че повишаването на разходите за на-

ука от държавния бюджет е важно или твърде важно: важно (44,6%) и твърдеважно (46,0%). И по този показател твърде малка част от учените смятат, че по-вишаването на средствата от бюджета е без значение (1,7%) или малко значимо(7,7%) за подобряването на финансовото състояние на науката.

3. Чрез повишаване на разходите за наука от бизнеса. Преобладава становището, че то е важно (51,2%) и твърде важно (36,6%),

10,5% го смятат за малко значимо и само 1,7% – без значение.На въпроса, как може да се стимулира бизнесът да влага повече средства

в науката и научните изследвания, отговорът е категоричен, че това трябва дастане чрез създаване на подходящи облекчения и стимули за него в съществу-ващата нормативна уредба.

Анкетираните почти единодушно подкрепят идеята за облекчения и стиму-ли за бизнеса, насочени към подобряване на инвестирането в научни проекти,дори и при съществуващата нормативна уредба (92,4%), като само 7,6% не виж-дат смисъл във въвеждане на стимули при сега действащата уредба.

Привържениците на въвеждането на облекчения и стимули за бизнеса, нопри нова нормативна база, се увеличават на 94,3%, а противниците намаляватна 5,7%.

Възможност за активизиране на бизнеса по отношение на финансиранетона науката чрез по-активни действия от страна на научните институции виждат82,1% от анкетираните. Другите 17,9% не споделят това мнение.

За по-ефективното включване на бизнеса във финансирането на наукатав България анкетираните предлагат приемането на стратегия за развитието наиндустрията в страната ни, в която да бъде поставен и въпросът за облекчени-ята и стимулите по отношение на инвестициите в научни проекти. Засегнат еи въпросът за създаване на смесени научноизследователски и научноприложниорганизации заедно с бизнес организации.

4. Чрез повишаване на разходите за наука от външни източници (между-народни договори).

По-голямата част от учените споделят мнението, че евентуалното увели-чение на средствата по външни договори е важно (54,0%) и е твърде важно(36,3%). Тази своя позиция те свързват с възможностите, които се откриват полинията на международното научно сътрудничество и участието в проекти наЕС и НАТО. Респективно нисък е делът на тези, които не отдават значимото нафинансовите постъпления от външни договори – общо 9,7%.

5. От други източници.

137

Отговорите се разпределят почти равномерно между тези, които смятат, четова е с малка значимост (33,0%) и важно (33,3%); 19,5% са отговорили, че товае твърде важно за подобряване на финансирането на науката, а 14,2% изразяватстановище, че то е без никакво значение.

Оценки на учените за състоянието и насоките за подобряване на нормативната уредба на науката

Състоянието на науката от гледна точка на нормативната уредба е оцененокато много лошо от 10,0% от учените и преподавателите. Заедно с тези, коитосмятат, че то е лошо (45,8%), те съставляват мнозинството от анкетираните –55,8%. Немалка част от тях обаче са на мнение, че нормативната уредба е добраи отговаря на европейските стандарти – 44,2%. Тук може би се крие отговорътна въпроса, защо толкова дълго време се протака приемането на редица нор-мативни актове, имащи отношение към науката и научните изследвания. Явнонемалка част от членовете на научната общност не споделят намеренията заизграждането на нова нормативна уредба на науката, като по-скоро са за запаз-ване на съществуващата и са склонни само на някои изменения, които няма дадоведат до радикални промени.

Не по-различни са и отговорите на въпроса, свързан със състоянието на са-мата нормативна уредба на науката и научните изследвания от гледна точка нанейното качество, на наличието на необходими законови и подзаконови норма-тивни актове, на обввързаността на отделните нормативни документи с другинормативни актове в страната.

По отношение на качеството на съществуващата нормативна уредба7,5% от анкетираните отговарят, че то е много лошо, 55,2% го оценяват католошо, 36,6% – като добро, и 0,7% – като много добро.

8

45,8 44,2

05101520253035404550

много лоша лоша добра

Фиг. 11.3. Функционалност на съществуващата нормативна уредба в областта на науката (оценка на учените – %)88

88 Източник: Изследване на ИИ.

138

Обвързаността на отделните нормативни документи в системата нанауката е оценена като много лоша от 7,3%, като лоша от 60,2%, като добра –от 31,8%, и като много добра – от 0,7%.

Обвързаността на нормативните документи в системата на науката сдруги нормативни актове в страната се оценява като много лоша от 10,0% отанкетираните, като лоша – от 63,8%, като добра – от 25,5%, и много добра – от0,7%.

И по различните показатели се откроява отрицателното становище на анке-тираните за състоянието на нормативната уредба на науката в България. Твърдевисок е относителният дял на отговорилите с „лошо“ и „много лошо“ на въ-просите, свързани с качеството на съществуващата нормативна уредба, с нали-чието на необходимите за нормалното функциониране на науката нормативнидокументи, с обвързаността както помежду им, така и с други нормативни до-кументи в страната.

В свободните отговори се срещат становища, които определят същест-вуващата нормативна уредба като „безкрайно тромава и безхаберна“, където„няма подкрепа за кадърните учени“. Според някои „непрекъснатите поправкизатрудняват“ и е нужен „контрол при спазването на нормативните изисквания“.Споделено е, че нормативната уредба трябва „да отговаря на сегашните усло-вия“, „да урежда проектното финансиране“, да има „връзка с целите на научна-та политика“ и да съдържа „намерение за spin of company“.

Според анкетираните по-важните насоки за подобряването на норма-тивната база на науката и научните изследвания са следните:

Частични промени на съществуващата нормативна уредба. Повече от по-ловината – 55,5%, от анкетираните отговарят, че частичните промени в същест-вуващите нормативни документи няма да доведат до подобряване им; 36,9%смятат, че това е важно за подобряването на нормативната база.

Цялостното обновяване на съществуващата нормативна уредба получа-ва подкрепата на преобладаващата част от анкетираните. Общо 71,8% са от-говорили, че това е важно (39,0%) и много важно (32,8%). Тези, които са намнение, че то няма да окаже съществено влияние върху подобряването на нор-мативната уредба, са общо 28,2% (8,5% от тях смятат, че не е важно, а според19,7%, е малко важно).

Близки до тези отговори са получени и по разработване на съвършенонова нормативна уредба – 64,1% смятат, че разработването на съвършено нованормативна уредба е пътят за подобряването £ (34,8% са на мнение, че това еважно и 29,3% за много важно). 16,6% не смятат, че това ще реши проблема, исподелят, че това не е важно, а 19,3% го смятат за малко важно.

При показателя, отразяващ подобряване на обвързаността между отдел-ните нормативни актове в системата на науката, особено висок е относи-телният дял на отговорилите, че това е вярната посока за усъвършенстване нанормативната уредба. Общо 89,9% са споделили, че това е важно (58,6%) имного важно (31,3%). Само 2,0% не смятат, че е важно, и 8,1% са на мнение, чее малко важно.

Подобен е резултатът и при въпроса, свързан с подобряване на обвърза-ността на нормативните актове в системата на науката с други норматив-ни документи. Тук 90,3% са на мнение, че това е важно (54,7%) и много важно

139

(35,6%). Общо 9,8% смятат, че това не е от значение и няма да доведе до подо-бряването на нормативната уредба.

Анализът на отговорите, очертаващи насоките, по които следва да се раз-вива нормативната уредба на науката в България, показва, че участниците ванкетата не споделят идеята за частични промени (изменения и допълнениясамо в някои от съществуващите законови и подзаконови актове) в норматив-ната уредба и са по-скоро за цялостното £ обновяване и дори разработване насъвършено нова. Твърде много са анкетираните, които смятат, че подобряване-то е свързано и зависи от обвързаността между нормативните актове вътре всистемата на науката, а също и с други нормативни документи.

В свободните отговори се споделя, че нормативната уредба на науката у нас трябва да има „съответствие с тази на Европейския съюз“. Необходимо есъщо да се следва „балансиране с идеологията, целите и стратегията на наука-та“, както и възможността на нормативната уредба да съдейства за формиране-то на „пазар за научни знания и умения“. Според анкетираните една от важнитенасоки и задачи на подобряването на нормативната база на науката е „да не сезагуби научният потенциал“.

Оценки на учените за състоянието и насоките за усъвършенстване на институционалната структура на науката

При оценяването на функционалността на съществуващата институци-онална структура преобладава схващането, че тя по-скоро функционира добре(52,9%), отколкото лошо (34,4%) и много лошо (5,6%); 6,8% смятат, че е многодобре функционираща, като 0,3% дори я определят като отлична.

Перспективността на съществуващата институционална структура доголяма степен е свързана и с нейната функционалност. Поради това оценкитеза перспективността £ са аналогични с тези за функционалността на институ-циите в науката. 45,0% дават добра оценка за тяхната перспективност, 6,7% я

Фиг. 11.4. Функционалност на съществуващата институционална структура в областта на науката (оценка на учените – %)89

5,6

34,4

52,9

6,8

0,3

0

10

20

30

40

50

60

много лоша лоша добра многодобро

отлична

89 Източник: Изследване на ИИ.

140

оценяват като много добра и 0,6% – като отлична. Не са малко и учените, коитосмятат, че перспективите пред наложилата се през последните години институ-ционална структура са лоши – 39,9% , а 7,8% са на мнение, че те са дори многолоши.

По отношение на взаимодействието между институциите, имащи от-ношение към сферата на науката (БАН, университети и др.), оценките грави-тират към определянето на взаимодействието като по-скоро добро – 49,4%, имного добро – 5,0%, отколкото лошо – 41,5%, и много лошо – 4,1%.

Не така обаче стои въпросът за взаимодействието между институциитев науката и другите институции (министерства, ведомства, бизнес органи-зации). Голямата част от анкетираните смятат, че взаимодействието е лошо –61,7%, и много лошо – 11,1%. Като добро взаимодействие е оценено от 25,0%от анкетираните и 2,2% го смятат за много добро.

Би могло да се каже, че по отношение на функционалността и перспек-тивността на институционалната структура на науката в България и по взаи-модействието между институциите, имащи отношение към сферата на науката,оценките на учените са по-скоро положителни – добри и много добри. Докатопо отношение на взаимодействието на институциите в науката с други инсти-туции – министерства, ведомства и бизнес средите, те категорично клонят къмлоши и много лоши.

В свободните отговори се поставя въпросът за „повишаване автономност-та на научните организации“, за необходимостта от „взаимодействие на БАНс университетите“ и „врастване с паневропейските научни институционалниструктури“. Поставят се изисквания, свързани с достигане на „европейско нивона изискванията на ВАК за научните степени и научните звания“.

Оценките по различните показатели дават своето отражение и върху по-важните насоки, по които трябва да се усъвършенства институционалнатаструктура на науката.

Една от тях свързва усъвършенстването на институционалната структура сподобряването на дейността на научните институции в рамките на същест-вуващата структура. Оценките на анкетираните са категорични, че това е ва-жно (54,0%) и много важно (20,0 %); като малко важно са го оценили 19,0% иневажно – 7,0%.

Необходимостта от подобряване на взаимодействието между институ-циите в сферата на науката е смятана за много важна от 39,4% и за важна от52,7% от анкетираните. Само 7,6% и 0,3% от тях са на мнение, че то е съответномалко важно и не е важно.

Нуждата от подобряване на взаимодействието между институциитев сферата на науката с други институции се подкрепя от мнозинството отучените. Общо 95,3% смятат, че то е много важно (44,8%) и важно (50,5%) заусъвършенстване на институционалната структура на науката в България; 4,4%смятат това за малко важно и 0,3 %, че не е важно.

По отношение на въпроса за необходимостта от изграждане на нова ин-ституционална структура учените не са така категорични, както при предиш-ните показатели: 30,7% са на мнение, че това е важно, но със същия относи-телен дял са и отговорите, че е малко важно; като много важно оценяват тазинеобходимост 24,8%, а 13,8%, че не е важно.

р

141

От анализа на въпросите, свързани с подобряването на институционалнатаструктура на науката, следва, че усилията трябва да се насочат главно към по-добряване на дейността на научните институции в рамките на съществуващатаструктура, към подобряване на взаимодействието между отделните институциив сферата на науката и към подобряване на взаимодействието с другите инсти-туции – министерства, ведомства и т.н. Към необходимостта от изграждане нанова институционална структура на науката трябва да се пристъпва след точенанализ на позитивите и негативите от подобни промени.

В свободните отговори учените споделят, че решаването на проблемите,свързани с усъвършенстването на институционалната структура, „трябва да сеповери на професионалисти“. Посочва се, че е необходимо да се осъществява„взаимодействие с научни институции на Европейския съюз“, както и да се „ук-репва фонд „Научни изследвания“. Усъвършенстването на институционалнатаструктура в науката трябва да се извършва чрез „намаляване на броя за сметкана качеството“ на научните институции.

Оценки на учените по отношение на броя на учените и броя на научните организации в България

На въпроса: „Смятате ли, че е нужно да се намали, да се увеличи или дане се променя броят на учените в България и защо?“, по-голямата част от ан-кетираните отговарят утвърдително на въпроса, трябва ли да се увеличи броятна учените у нас – 45,6%. Други 44,3% смятат, че сегашният брой е достатъчени не е нужно той да бъде променян. Само 10,1% защитават тезата, че броят научените в България е голям и трябва да бъде извършено съкращаване на науч-ния персонал у нас.

Анализът на отговорите недвусмислено показва, че анкетираните споделятпо-скоро становището за необходимостта от увеличаване или поне от запазванеброя на учените в България. Посочени са почти всички перспективни научнинаправления, като биотехнологии, нанотехнологии, информационни техноло-гии и др., които трябва да се развиват. За целта ще е необходима подготовкатана млади учени, за които трябва да се създават подходящи условия за работа.Подчертава се, че материалната база е вече твърде остаряла и е необходимо сво-евременното £ привеждане в унисон със съвременните изисквания, като по тозиначин ще бъдат привлечени нови, млади хора в сферата на науката.

В свободните отговори учените споделят своите виждания относно необ-ходимостта от увеличение, респ. намаление, на броя на учените или запазване-то на броя им на сегашното ниво. Според тях е нужно провеждането на държав-на политика в областта на кадровия научен потенциал, която да има отношениекъм „изтичането на научни кадри“. Споделя се, че броят на учените у нас „епод средното равнище в ЕС и е недостатъчен“, „увеличава се средната възрастна учените и няма приток на млади хора в науката“, „професията ще изчезне“.Други са на мнение, че „броят на учените е оптимален и няма нужда от уве-личаването му“, трети, според които „има институти, където учените се водятсамо на книга“,смятат, че не е необходимо увеличаване на техния брой.

142

В социологическото проучване, публикувано в Eurobarometer90 68% от ев-ропейците споделят становището, че на Европа са необходими по-голям бройучени, като само 6% не са съгласни това да стане. За увеличаване броя на уче-ните пледират 83% от кипърците, 76% от гърците и 74% от италианците, докатов страни като Швеция, Дания, Финландия и Великобритания желаещите да сеувеличи броят на учените е значително по-малък – 54–55%. Това е разбираемо,тъй като с най-голям брой учени на глава от населението са именно тези стра-ни. В България хората, които са изразили съгласие с евентуалното увеличаванеброя на учените, са 74%, като само 3% не са съгласни с това. В същото време67% от анкетираните смятат, че твърде много изявени учени напускат Европа изаминават за САЩ.

На въпроса: „Смятате ли, че е нужно да се увеличи, да се намали или дане се променя броят на научните организации в България?“, по-голямата част(62,8%) от анкетираните отговарят, че не е необходима промяна на сегашнияброй научни организации; 23,9% са на мнение, че броят трябва да се намали, и13,3% са за увеличаване на научните организации.

Тези, които са за намаляване на броя на научните организации, изтъкватследните причини:

• Да се намали броят на неясно нововъзникнали институти.• Да се намали броят на научни институти с ниско ниво на критерии за

работа.• Да се закрият институти поради лошото финансиране.• Да се намали броят на институтите, за да не се разпилява научният по-

тенциал.• Броят да се намали за сметка на отделни центрове с конкретни научни

направления.• Броят на институтите да се регулира по естествен път.• Като подходящи за закриване се посочват институтите в почти всички

научни направления – биологически, технически, науки за земята, природо-ма-тематически, химически, хуманитарни, обществени и др.

Тези, които смятат, че броят на научните организации трябва да се увели-чи, са посочили следните причини:

• Новите технологии налагат появата на нови научни институти.• Увеличаване на броя по пътя на възникването на нови научни центрове с

конкретни научни задачи.• Да се увеличи броят, за да може да се привличат млади кадри.• Да се възстановят отрасловите научни организации. • Поява на нови институти, освен в традиционно развитите направления,

се предвижда и в научни направления като нанотехнологии, информационнитехнологии, космическа физика, биотехнологии, генетика, геномика, екологияи др.

Тези, които не са склонни да се променя броят на научните организации,изтъкват, че:

• Всички промени ще имат отрицателни последици.• Необходимо е укрепване на съществуващите научни организации.

рр–

90 Special EUROBAROMETER 224 “Europeans, Sciemce&Technology”, 2005, p. 114.

143

• Припокриването не е повод за ликвидиране.• Ще се разпилее научният потенциал.• Дългите години научна работа са доказали правото на живот на всяка

научна институция.

Оценки на учените в България за техния социален статус

Нерешените проблеми с финансовото осигуряване на науката в Българияи със заплащането на труда на учените оказват негативно отражение върху со-циалния статус на учения. Ниското равнище на финансиране на научнитеизследвания оказва въздействие върху формирането на работната заплата наниско равнище и предимно на принципа „на всекиго по малко“. За това свиде-телстват двете емпирични изследвания.

Оценката на социалния статус и при двете проучвания е формирана въз ос-нова на следните критерии заплащане труда на учения, престижност на профе-сията учен, авторитет на учените сред обществото и възможност за професио-нално и интелектуално развитие на личността.

В анкетата, проведена от колектива от ИИ на БАН, на въпроса: „Какъв спо-ред Вас е социалният статус на учения в България?“, мнозинството от анкети-раните учени изразяват категорично становището, че той е преди всичко „лош“– 50,6%; 29,1% го определят и като „много лош“. Тези, които смятат, че той е„добър“, са 19,9% и само 0,4% го определят като „много добър“ (фиг. 11.5.).

Тази обща оценка за състоянието на социалния статус на учения в Българияв анкетните проучвания е диференцирана в съответствие с избрани критерии,които позволяват социалният статус да бъде представен от различни гледниточки с цел получаване на обективна оценка на социалния статус на учените.

91 Източник: Изследване на ИИ.

Фиг. 11.5. Обща оценка на социалния статус91

29,1

50,6

19,9

0,4

0

10

20

30

40

50

60

Много лош Лош Добър Многодобър

144

Определянето на социалния статус в зависимост от заплащането, от пре-стижността на професията, от оценката на обществото и от възможността запрофесионално и интелектуално развитие на личността намира своя отговор воценките на учените по отделните показатели (табл. 11.1. и фиг. 11.6.).

я

92 Източник: Изследване на ИИ.93 Източник: Изследване на ИИ.

Таблица 11.1. Статус на учения в България92

Фиг. 11.6. Оценка за социалния статус на учения в зависимост от възможността за професионално и интелектуално развитие на личността93

Лош 30,40%

Много добър17,30%

Добър 46,80%

Отличен 1,70% Много лош3,8%

Лош 30,40%Много лош 3,8%

Отличен 1,70%Много добър

17,30%

Добър 46,80%

В зависимост от заплащането. Прави впечатление големият процент отанкетираните, които са изразили становището, че статусът на учените е „многолош“ – 56,1%, „ лош“ – 40,1%, като само 3,4% го определят като „добър“.

В зависимост от престижността на професията. Отговорите се разпре-делят почти поравно между „много лош“ (13,7% ), „лош“ (39,4%), от една стра-на, и „добър“ (37,8%), „много добър“ (8,8%) и „отличен“ (0,3%), от друга.

В зависимост от оценката на обществото. Отговорите отново се разпре-делят приблизително поравно между „лош“ (46,9%), „много лош“ (5,3%), илиобщо 52,2%, и „добър“ (42,1%), „много добър“ (5,1%) и „отличен“ (0,6%), общо47,8%.

Оценка В зависимост от мн. лоша лоша добра мн. добра отлична Заплащането на труда 56,1 40,1 3,4 0 0 Престижността на професията учен

13,7 39,4 37,8 8,8 0,3

Авторитета на учените сред обществото

5,3 46,9 42,1 5,1 0,6

145

В зависимост от възможността за професионално и интелектуално раз-витие на личността . Тук преобладаващи са отговорите, които определят ста-туса като „добър“ (46,8%), „много добър“ (17,3%) и „отличен“ (1,7%), докатотези, които го определят като „лош“, са 30,4% и „много лош“ – 3,8%.

Оценките за статуса на учения в зависимост от възможността за професио-нално и интелектуално развитие на личността заслужава специално внимание.От фиг. 11.2. е видно, че преобладаващата част от учените (65,8%) са на мнение,че възможността за професионално и интелектуално развитие е онова, коетоспоред тях определя техния социален статус като „добър“, „ много добър“ и„отличен“. Това може би е и основният мотивиращ фактор, който формира же-ланието за работа в сферата на науката и привлекателността на професията научен.

Анализът на отговорите недвусмислено показва, че учените не са доволниот социалния си статус (фиг. 11.1.). В зависимост от различните критерии от-говорите са различни. Особено категорични са изказаните становища относнозаплащането: 96,5% от анкетираните споделят мнението, че социалният статусна учения в България е „много лош“ и „лош“. Това говори, че по отношение назаплащането съществуват много нерешени проблеми, които пречат на нормал-ната работа на учения.

От гледна точка на другите два показателя съществува известен паритетпо отношение на мненията за „лош“ и „добър“ социален статус. Това идва даподскаже, че почти половината от анкетираните учени смятат, че да си ученв България все още е престижно и той може се радва на позитивно отноше-ние от страна на обществото. Това проличава и в отговорите, където статусътна учения е изведен от възможностите, които научната дейност предоставя запрофесионална и интелектуална реализация. Логично тук оценките клонят към„добър“ и „много добър“ социален статус.

Отношението на обществото към учените

В сравнителен аспект от емпиричното изследване на ИС по отношениена социалния статус на учените в България са получени резултати, които несе отличават съществено от получените резултати от анкетата, проведена средучените. Единствено при оценяването на социалния статус в зависимост от за-плащането разликите са малко по-големи, тъй като учените в по-голяма степеноценяват социалния си статус като „лош“ и „много лош“. Това е логично, за-щото отговорите са получени в резултат на преки впечатления и усещания отсамите учените.

Анкетираните отговарят на въпроса, какъв е социалният статус на учения вБългария в зависимост от заплащането на труда, от престижността на професи-ята учен и от авторитета на българските учени сред обществото (табл. 11.2.).

Общо 77,5% от българите определено смятат, че по заплащане статусътна българския учен е много далеч от онова, което реално следва да се очаква.Например само 8 от общо 1000 лица смятат, че според заплащането статусът набългарския учен е „много добър“. Малко са и онези, за които статусът споредзаплащането е „добър“ – 21,8%. За сравнение – едва 3,4% от учените смятат, чеимат „добър“ социален статус от гледна точка на заплащането.

10

146

Според престижността на професията учен в България малко повече отполовината (57,8%) от анкетираните лица от населението смятат, че социалниятстатус по този критерий е „добър“ и „много добър“. Останалите – около 42%– го категоризират като „лош“ и „много лош“. Според 46,9% от учените той е„добър“ и „много добър“, а според 53,1% – „лош“ и „много лош“.

В зависимост от авторитета на учените в обществото преобладаващата частот анкетираните смятат, че той е по-скоро „добър“ и „много добър“ – 65,6%, от-колкото „лош“ и „много лош“ – 34,4%.

Резултатите от двете изследвания красноречиво говорят, че оценката за со-циалния статус на учения е по-скоро негативна, особено когато той е оценяванот гледна точка на заплащането на труда на учения. Ако все пак се срещат и по-високи оценки, то е, когато статусът се оценява в зависимост от престижносттана професията на учения и респ. отношението на обществото към работата му.Според нас основната причина, поради която все още има желаещи да се зани-мават с наука, е възможността, която тя разкрива за професионалното и инте-лектуалното развитие на личността.

Оценки на учените за отношението им към научната работа

В резултат на негативните оценки от страна на учените по отношение натехния социален статус логично следва въпросът за отношението им към ра-ботата на учения. На въпроса, бихте ли се разделили с научната работа, мно-зинството от анкетираните (78,2%) отговарят, че въпреки ниския си социаленстатус не биха се разделили с научната работа, а 21,8%, че са готови да го на-правят.

На въпроса: „Защо и в кои случаи бихте се разделили с научната работа?“,отговарят 21,8% от всички анкетирани. Това са тези, които са посочили, че саготови да се разделят с научната работа (табл. 11.3.).

На въпроса: „Кои са причините, поради които не бихте се разделили с на-учната работа?“, отговарят 78,2% от всички анкетирани.Това са тези, които неса готови да се разделят с научната работа – табл. 11.4.

На въпроса: „Бихте ли напуснали работното си място?“, 69,8% от анкети-раните отговарят отрицателно; 30,2% са готови да го направят, като причини-те отново са преди всичко свързани със заплащането на учените. Като други

р

94 Източник: Изследване на ИС.

Таблица 11.2. Статус на учения в България94

Оценка В зависимост от мн. лоша лоша добра мн. добра общо Заплащането на труда 23,1 54,3 21,8 0,8 100 Престижността на професията учен

6,2 36,1 47,4 10,3 100

Авторитета на учените сред обществото

5,6 28,8 52,9 12,7 100

147

причини за готовността за напускането се изтъкват „лошата колегиална среда“,„липсата на обществена оценка на труда“, „лошата материална база“ и „умора-та“. Когато говорим за мобилност сред учените, трябва да имаме предвид, честава въпрос за готовността на учените да сменят работното си място, без данапускат сферата на науката.

Желанието за работа на същото работно място е свързано главно с удовлет-вореността от научната работа, макар че заплащането определено се оценявакато крайно неприемливо. Подчертава се, че икономиката и обществото зависятот работата на учения. Като основателна причина се изтъква и възможността заработа с млади хора.

Анализът на отговорите показва, че в своето мнозинство учените обичатсвоята работа и това е основната причина, поради която те не са склонни да на-пуснат попрището на науката (96%). Друг съществен аргумент е възможносттаза професионално израстване (73,3%) и мобилността на учените (54,8%).

Тези, които са готови да напуснат научната работа, изтъкват като основна

Таблица 11.3. Отношение към научната работа (причини за напускане)95

95 Източник: Изследване на ИС.96 Източник: Изследване на ИС.

Таблица11.4. Отношение към научната работа (причини за ненапускане)96

Защо Да (%)

Не (%)

A Защото работата на учения не ме удовлетворява 20,9 79,1 B Защото заплащането е ниско и не съответства на

квалификацията ми 91,4 8,6

C Защото не съществуват възможности за мобилност на учения

50,7 49,3

В кои случаи: 51,7 51,7

D При първа възможност и при всякакви условия 9,0 91,0 E При предложения за по-високо заплащане 84,1 15,9 F При създаване на възможности за по-висока

мобилност на учения 59,1 40,9

Защо Да (%)

Не (%)

A Защото работата на учения ме удовлетворява 96,0 4,0 B Защото заплащането е приемливо 11,8 88,2 C Защото съществуват възможности за

професионално израстване 73,3 26,7

D Защото съществуват възможности за мобилност на учения

54,8 45,2

E При предложения за по-високо заплащане 84,1 15,9 F При създаване на възможности за по-висока

мобилност на учения 59,1 40,9

148

причина ниското заплащане на учените, което не съответства на квалификаци-ята им (91,4%). От техните отговори става ясно, че те са по-скоро удовлетво-рени от работата на учения (79,1%), но са готови да напуснат кариерата си припредложение за по-високо заплащане (84,1%). Само 9,0% са готови да напуснатработата си веднага и при всякакви условия.

В свободните отговори като причини за напускане на научната работа се изтъкват освен основната – „ниското заплащане“, още и „липсата на подходящанаучна среда и възможност за провеждане на научни изследвания“, „лоша мате-риална база“, ,,търсене на по-добри условия за научна работа и модерни науч-ни направления“, очаквания за „допълнителна работа“, както и традиционните„поради възраст, пенсиониране“ и др.

Причините, които задържат учените в сферата на науката, гравитират от„постигане на вътрешна мотивация“, очаквания за „подобряване статута научения“, „свободата да избирам и насочвам изследванията си“ до „хоби“, кактои признания от рода, че „не бих зачертал всичко направено досега“, и това, че„обичам работата си и професията си“.

Пътища за подобряване на социалния статус на учените

Възможностите за подобряване на социалния статус на учения в изследва-нето на ИС са класифицирани в няколко направления, като във всяко от тях сапосочени степените на важност.

Чрез подобряване на заплащане. 59,7% смятат, че това е много важно заподобряването на социалния статус на учените, 39,4% са на мнение, че това еважно, и само 0,9% поддържат становището, че това е малко важно.

Чрез повишаване престижността на професията. Висок относителен дялна отговорилите, че това е много важно – 54,3%, и важно – 40,3%; 5,1% считат,че това е малко важно, и 0,3%, че не е важно.

Чрез повишаване информираността на хората за значимостта на нау-ката и учения за развитието на обществото. Повишаването на информира-ността на хората за мястото и ролята на науката и учения за повишаването насоциалния статус на учения е много важно според 52,5% и важно според 39,0%от анкетираните; 6,9% смятат, че това не е много важно, и 1,6%, че това съвсемне е важно.

Чрез повишаване мобилността на учените. Повишаването на мобилност-та на учените се смята за твърде важно според 31,4% и важно според 50,6%;15,7% и 2,2% поддържат тезата, че съответно това е малко важно и никак не еважно.

Анализът на отговорите сочи, че за подобряването на социалния статусна учения имат значение и четирите показателя (а не само за първия, свързансъс заплащането). Отговорите, че това е много важно и важно за повишаванетона статуса на учените и при четирите показателя, са в диапазона от 82,0% – замобилността на учените, до 99,1% – за значението на заплащането за повиша-ването на социалния им статус.

В свободните отговори на анкетираните повишаването на социалния ста-тус на учените се свързва преди всичко с въпросите, свързани със заплащането,

г

149

като се посочва, че е необходимо „да се повишат заплатите“, „да се подобрифинансирането“, „да се подобри материалната база на науката“, „да се въведедиференцирано заплащане“, „да се въведе нова нормативна уредба“, „да се оси-гури въвеждането на световни критерии за оценка на работата на учения“, „дасе осигури възможност за работа и квалификация в Европейския съюз“, „да сеосигури участието на учените с мнения при вземане на решения от управлен-ските органи“ и др.

Социални нагласи и отношение към българската наука

Европейското научно пространство е основата, върху която желаното об-щество на знанието трябва да се изгради. Постигането на висока иновативнакултура и капацитет, повишаването на конкурентоспособността на българскатаикономика и развитието на другите социални области трябва да са основниятфокус на икономическата, образователната и научната политика на Българияпрез следващите години. Този абсолютен приоритет следва да бъде подкрепенсъс съответните законодателни, административни и финансови инструменти.Изследването на ИС показва какви са нагласите на българите в тази насока:

Българинът вярва в своите учени и се гордее с тях. Независимо от труд-ностите и съмненията, които съпровождат промените в обществения и соци-алния живот, науката се радва на високо доверие сред хората. По мнениетона 59,9% от изследваните лица българската наука има благородна и отговорнамисия, пряко свързана с националния просперитет на страната.

Впечатлява категорично изразеното положително отношение на бъл-гарската общественост към науката и нейната мисия за просперитета наобществото. Свидетелство за това са преди всичко следните обобщени данни:първо, повече от 2/3 от изследваните лица (69,7%) оценяват високо ролята имястото на науката за развитие на познанието, за образованието и културата нанацията; второ, 83,6% от тях са категорични, че науката е безспорно значимфактор за образователното и културното развитие на нацията. Всеки втори отзапитаните (48,6%) вижда в науката най-важния фактор за културното разви-тие на българската нация; трето, преобладаващата част от запитаните (77,2%)смятат, че добрите изяви на българските младежи на международни конкурсисе дължат и на грижите и усилията на българските учени.

Българинът се интересува от наука и иска да е информиран за най-но-вите открития и постижения. Повече от половината от изследваните лица(562 лица) проявяват силен личен интерес към определени клонове на науката.Сред най-често сочените мотиви се нареждат желанието на хората да са инфор-мирани за новостите в областите, свързани с упражняваната от тях професия,естествената човешка любознателност и потребността на хората да знаят каквоново се случва в света на учените. Такива са мотивите на почти половината отучастниците в изследването (45,9%).

Българинът се гордее със своите учени. На въпроса: „Имат ли българ-ските учени постижения, с които обществото ни може да се гордее?“, 81,9%изразяват твърдо убеждението си, че има такива. Над половината от изслед-ваните лица (64,6%) могат да посочат имена на изтъкнати съвременни учени.

150

Любопитното е, че често се повтарят едни и същи имена – тези на учени, коиторедовно се изявяват в масмедиите. Има основания да се предположи, че попу-лярността им се дължи не само на личните им постижения, но и на умелия PR.

За съжаление, популяризирането на постиженията на науката все още екрайно недостатъчно. Българинът настоява за повече прозрачност в намерени-ята и действията на българските научни институции. Той иска да е информиранповече и да знае не само за новостите в науката, но и – което е не по-малковажно – проявява несъмнен интерес към съществуващите противоречия, къмнерешените тук проблеми, иска да е наясно и за отношението на управляващи-те към науката. И какви конкретни мерки се вземат за тяхното преодоляване ирешаване.

Българинът за приносите на науката за българското общество днес.В масовото съзнание най-сериозен е приносът на българската наука за опаз-ване на националното историческо и културно наследство. То е изведено катопринос общо от 75,4% от изследваните лица. Положително оценяват приносана науката за издигане престижа на България 78,4% от изследваните лица; заповишаване самочувствието на нацията – общо 71,3% от тях. Като умерен идалеч от пълния си потенциал се оценява приносът на българската наука заповишаване ефективността на производството на стоки и услуги. Общо 58,9 %е делът на хората, за които науката има принос в това отношение. Но за многосериозен принос говорят само 10,9% от лицата. Малко повече от половината отлицата (59,2%) оценяват приноса на науката за околната среда като сериозен,докато делът на избралите най-високата позитивна оценка е 16,6%. В същотовреме всеки пети счита, че науката има много по-голям потенциал за въздейст-вие върху процесите по опазване на околната среда. Но практическите ползивсе още остават далеч под възможностите на учените.

Оценки за социалния статус на учените в България. Оценките са съ-отнесени към три показателя – заплащането на труда, престижността на про-фесията учен и авторитета на българските учени сред обществото. За каквосвидетелстват обобщените отговори на този въпрос? По заплащането на труда

р

р

Фиг. 11.7. Оценки за значението на българската наука (дялове в %)97

12,5

9,6

15,9

9

13,3

57,2

43,5

50

25,9

50,8

29

41,3

30,7

8,4

33

16,7

2,9

1,3

5,6

3,4

Развитието на познанието за света и обществото

Развитие на образованието и културата на нацията

Достойното ни представяне в ЕС

Много високо Високо Ниско Много ниско

97 Източник: Изследване на ИС.

151

анкетираните определят социалния статус на българския учен като „много лош“(23,2%) и „лош“ (54,3%). Общо 77,5% от българите смятат, че по този показа-тел българският учен е много далеч от онова, което реално следва да се очаква.Логично очакван резултат от това са и вижданията на хората за престижносттана професията учен в България. Малко повече от половината (57,7%) смятатстатуса на учените по този критерий за „добър“ и „много добър“. Останалитеоколо 42% го категоризират като „лош“ и „много лош“. В непосредствена връз-ка с това са и оценките за авторитета на учените сред обществото. На запита-ните очевидно им е трудно да свържат високия авторитет с несъответстващотозаплащане труда на учените. Трудно оспорим е и фактът, че постиженията иавторитетът на българските учени се оценяват и признават традиционно първов чужбина, а едва след това у нас.

Може да се създаде впечатление за противоречие между категоричнотопризнание на безспорната роля на учените и ниските оценки на техния соци-ален статус. Всъщност противоречие няма. Без съмнение, за хората е ясно, чеосвен от реалния принос на дейността на науката, престижът на професията ев пряка зависимост и от заплащането. А едва ли би могло да се говори за пре-стижна професия, когато тя е мизерно заплащана.

В различна степен високите оценки и безспорното признание на българ-ската наука и нейната действителна роля прозират в почти всички отговори визследването. Изводът е важен сам по себе си като разкриващ отношението набългарското общество към науката и ролята £ за просперитета на България. Тойе важен още и заради явното разминаване между това какво мисли обществотои каква е реалната политика и действия на управляващите към науката.

Държавата към науката: декларативна загриженост без реално по-критие. През последните години са приети редица документи, уреждащинормативно различни аспекти от научната дейност – Закон за насърчаване нанаучните изследвания, Национална стратегия за научни изследвания и др. Поредица показатели обаче ножицата между нормативното и фактическото със-тояние, вместо да се свива, се разтваря. И практическата полза от тях е многосъмнителна.

В това отношение българинът е категоричен: бъдещето на българскатанаука е изцяло в „ръцете“ на държавата. Изследваните лица изказват своятакатегорична убеденост, че за да има българска наука, е необходимо най-напреддържавата да покаже по убедителен начин, че има желание и готовност да ми-сли по европейски – като приема и прилага адекватни управленски решения поотношение на научните институции и техните изследвания. Израз на тези грижиби било приемането на нова стратегия и провеждането на реална политика заразвитие на науката и научните изследвания. Ето какво показва изследването:

Независимо от приетите документи, в които развитието на науката се опре-деля като национален приоритет, засега всичко остава само в зоната на добритепожелания. Вярно е, макар да звучи абсурдно, че в началото на 2006 г. България се оказва единствената страна, която в проекта си за Национална стратегиче-ска рамкова програма (за използване на структурните фондове на ЕС) не пред-вижда средства за наука въпреки препоръката на Европейската комисия затази област от дейности да се отделят 5–10% от средствата, предвиденивъв фондовете за страната.

152

За обществото е очевидно, че трябва да бъде изградена нова държавнастратегия и при финансирането на науката. Сред хората преобладава мне-нието, че държавата все още е „длъжник“ на българските учени. Фактически тяне е изпълнила поетия ангажимент ежегодно да увеличава дела на разходите занаука. Засега този дял остава на минималното ниво от 0,4% от БВП. За сравне-ние, средно за ЕС той е 2,8%. Тази ситуация добре е уловена, тя се знае и усещаот изследваните лица, които са категорични – „Държавата трябва да отделяповече средства за наука“. В това отношение са неразумни всякакви компро-миси – такова е посланието на преобладаващата част (96,5%!!!) от българскитеграждани.

За да стане възможно това, е необходимо не на думи, а на дело осигуряване на облекчения и стимули за развитието на науката. Такива са всъщност„пътните карти“ на развитите държави. Представителите на всички со-циодемографски общности защитават нуждата от повече грижи за развитие-то на българската наука. Това отношение на хората придобива още по-голямаважност в контекста на ниското жизнено равнище у нас. Добре известно е, чезначителен дял от българите днес се борят за оцеляването си. И въпреки товаизследваните лица оценяват нещата не от гледна точка на днешния си бит, а отпозициите на по-доброто бъдеще за България. Парадоксално е, че българинътуспява да надскочи личните си интереси в името на националните, а управля-ващите – не.

Бизнесът – огромен потенциал за развитието на науката. Една отстратегическите линии в развитието на научните изследвания в рамките на Ев-ропейския съюз е увеличаване дела на финансирането от страна на бизнеса– целта е до 2010 г. финансирането на научни изследвания да достигне до 3%от БВП, от които 1% ще се покрива от държавния бюджет, а останалите 2% щеса инвестиции от фирми. Резервите в това отношение са налице. Делът на съ-трудничеството на български учени в предприятията е най-ниският от всичкиевропейски страни и е нужно десетократно увеличение на броя им. В странитена ЕС и сега в една трета от промишлените фирми и една четвърт от фирмите за

98 Източник: Изследване на ИС.

Фиг. 11.8. Необходимостта от нова стратегия и политика на държавата (съгласие в %)98

0,6%3,0%53,4%

43,0%

Напълно

До голямастепенПо-скоро не

Определеноне

153

услуги се правят собствени научни изследвания или се използват постиженияна науката за развойната им дейност. За съжаление, ние сме още далеч от това.Въпреки настояванията и конкретните предложения от страна на научната общ-ност държавата все още прави малко (да не кажем нищо) за данъчни облекче-ния за изследователската дейност и за фирмите, спонсориращи и инвестиращив науката.

В изследването е отделено съществено внимание на обществената оценкана ролята на бизнеса за бъдещето на българската наука.

Мнозинството, практически почти всички изследвани лица (97,5%), очакваот българските бизнесмени сериозна подкрепа за науката. Най-категорични сахората с по-високо образование, живеещи в град, в активна трудова възраст(40–49 г.).

Фиг. 11.9. Необходимостта бизнесът да отделя повече средства за наука (съгласие в %)99

99 Източник: Изследване на ИС.100 Меморандум по проблеми на науката и висшето образование, свързани с европей-

ската интеграция. София, Съюз на учените в България, 2006, с. 14.

37,4%60,1%

2,4% 0,1%Напълно

До голямастепенПо-скоро не

Определено не

Посланието на изследваните лица към българския бизнес е да преодолееспецифичната си „егоцентричност“ и да се насочи към инвестиране в научнипродукти, които да носят и за тях по-голяма печалба в конкретните ситуации ив перспектива.

Изследваните лица виждат големи перспективи в отношението наука–биз-нес. Развитието на тези отношения е едва в началото. Необходимо е изгражда-нето на отраслови, регионални и местни центрове за иновации като постояннодействащо партньорско звено между бизнеса и науката; създаване на държавнии частни структури за прилагането на научните резултати в бизнеса, осигуря-ване на предпоставки – нормативни, данъчни и т.н., за формирането на частнинаучни организации и за развитие на научните изследвания в големите фирми,търсене на нови форми на контакти и подобряване връзките между бизнес инаука и др.100

Българинът – оптимист за бъдещето на науката. Днешният българине запазил традиционното възрожденско отношение към науката като висшеблаго и неотменна част от националния икономически и културен напредък на

154

нацията. Това се свързва пряко с изграждането на позитивен образ на Българияпред света и със съхраняване на уникалността, богатството и самобитността набългарската народност. Затова не изненадва фактът, че българите биха искалида видят българската наука преуспяваща и даваща много повече поводи за на-ционална гордост. На въпроса: „Бихте ли отправили някакво пожелание къмбългарските учени?“, са получени 710 отговора (при общо 1000 запитани лица)и отговорите са свидетелство за голямото уважение, но също така за очаквания-та на хората за реална полза за България от развитие на научните изследвания.

* * *

Следва да се отбележи, че това става на фона на всеизвестния в го-дините на прехода тотален нихилизъм, подценяване и пренебрежение напостиженията във всички други социални дейности у нас. За науката товаочевидно не важи. Към нея българинът е запазил уважението, оптимистич-ните си надежди и очаквания. Този факт сам по себе си е сигурен показателза категорично положителното отношение на обществото към българскатанаука и учените.

Пожеланията и препоръките на хората впечатляват с прозиращото втях искрено уважение и дълбоко разбиране на важната социална мисия нанауката и учените при развитието на обществото. Прозира и разбиранетоза науката като за най-важен фактор за просперитета на нацията и подо-бряване качеството на живота в страната. Тя трябва да стане не на думи, ана дело приоритет на социалното управление.

Особено впечатлява духът на толерантност и добронамереност в кри-тичните оценки за онова, което днес науката не е успяла да направи и не ниудовлетворява. Опитът на много от участниците в изследването да форму-лират собствени идеи и предложения за преодоляване на съществуващитев тази област проблеми е друг сигурен показател за положителното отно-шение на българското общество към науката и учените.

Явно изразени са надеждата и очакванията, че държавните органи ибизнесът ще осъзнаят необходимостта от създаване на такива условия занауката, които да оптимизират дейността на учените и да повишават ней-ната ефективност, за да не остане България в „задния двор“ на Европей-ския съюз.

НАУКАТА В БЪЛГАРИЯВ НАЧАЛОТО НА XXI ВЕК

Българска Първо издание

Художник Константин ЖековПредпечатна подготовка Даниела Василева

Формат 70×100/16Печатни коли 9,75

Печатница на Академично издателство „Проф. Марин Дринов“1113 София, ул. „Акад. Г. Бончев“, бл. 5

ISBN 978-954-322-382-4