В него не са предвидени асфалтови работи, които възлизат на около 10% от стойността на проектаМилена ВАСИЛЕВА

До три седмици ще бъде подписан анекс с из-пълнителя на автомаги-страла „Люлин“ „Мапа - Дженгиз“. В него ще бъдат указани сроковете и дей-ностите, които ще бъдат изпълнени. Това каза пред журналисти министърът на

регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.

Ако не се спази графи-кът, от изпълнителя ще се търсят неустойки, каза председателят на управи-телния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Божидар Йотов.

От страна на изпълни-

теля са постъпили 38 въз-ражения, като инженерът е одобрил 2 от тях за 7 млн. лева. В близките три сед-мици ще се решават тем-повете на строителството, графикът и цените. Основ-ните възражения са свър-зани с геологията на проек-та, препроектирането и от-чужденията. На въпрос на „Строителство Градът“ кой е поискал препроектиране ръководителят на проекта Франк Вайндорф отгово-ри, че това е станало по же-лание на изпълнителя, но причината е в променените геоложки условия.

Според графика на „Мапа - Дженгиз“ мостът при км 12+550 ще бъде за-вършен до 30 юни 2010 г.,

съоръжението при км 13+ 700 - до 10 декември, мос-тът на км 18+ 400 - до 21 декември, тунелите - до 7 декември, подпорните сте-ни - до 31 октомври, а пре-местването на инженерни-те мрежи е предвидено да стане до 15 май. За земни-те работи срокът е 1 декем-ври, за пътните - 19 декем-ври, за драгажните - 5 де-кември. Прави впечатле-ние, че асфалтовите рабо-ти не са включени в графи-ка, а те възлизат на около 10% от стойността на про-екта.

Графикът е схематичен, каза за „Строителство Гра-дът“ Румен Йовчев, предсе-дател на Българската бран-шова камара „Пътища“. Ще

изчакаме да видим подроб-ната схема. В нея задължи-телно трябва да има сроко-ве поне за първите 5 км.

От „Пътпроект“ съоб-щиха, че предлагат на път-ната агенция да се оттег-лят от авторския надзор на проекта поради неплащане от страна на Агенция „Път-на инфраструктура“. Про-джект мениджърът е на-срочил среща за обсъжда-не на ситуацията. „Пътпро-ект“ са автори на проек-та. Препроектирането на мостовете е на „Мосткон-султ“.

Магистрала „Люлин“ е с дължина 19 км, финансира се по програма ИСПА със 111 млн. евро, останалите 37 млн. евро са българско

съфинансиране. Досега от ИСПА парите по данни на Министерството на финан-сите са използвани 43%.

Изпълнителят представи график за магистрала „Люлин“

9771310983000

>03

33

Брой 3 (639), 25 - 31 януари 2010 г. Цена 1.50 лв.

sg.stroitelstvo.info

Околовръстното на София е един от най-важните транспортни проекти. И най-скъпите. Първата му част получи разрешение за ползване в преди новата 2010 г., а път-ният възел с новите платна се очаква да бъде завършен през лятото на тази година Фотограф Георги Кожухаров

2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

Издава: Градът Медиа Груп, част от Икономедиа

Управител:

инж. Венета Кръстева

e-mail: vkrasteva@thecitymedia.bg

Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: office@thecitymedia.bgРегионални офиси: Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: str_office@press.bgВарна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: varna@thecitymedia.bgПлевен: тел. 064/800 474, e-mail: pleven@thecitymedia.bgРедакционен екип: Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, bstaneva@thecitymedia.bgМилена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, mvasileva@thecitymedia.bg

Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, ntodorov@thecitymedia.bg Гергана Димитрова, 0898/617 160, gdimitrova@thecitymedia.bg Наталия Семкова, 0894/409 054, nsemkova@thecitymedia.bgДеян Тодоров, 0897/846 282, dtodorov@thecitymedia.bg Петя Ралчева (02/958 88 55), 0899/900 489, pralcheva@thecitymedia.bgМаргарита Лозанова (02/958 88 55), 0898/613 133, mlozanova@thecitymedia.bgМария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, msabotinova@thecitymedia.bgСилвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, stcenova@thecitymedia.bg; Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, sdobreva@thecitymedia.bgСилвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, szlatkova@thecitymedia.bg Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, office@thecitymedia.bg, Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, thristova@thecitymedia.bgМаркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558

Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, mnaydenova@thecitymedia.bgАнна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, ageorgieva@thecitymedia.bgЗорница Вълчева - 0898/61 31 35, zvalcheva@thecitymedia.bgНаталия Димитрова - 0897/84 62 71, ndimitrova@thecitymedia.bg Таня Трифонова - 0897/84 62 73, ttrifonova@thecitymedia.bg Светла Неделева - административен директор 032/968 030 0897/84 62 75, snedeleva@thecitymedia.bgАбонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: abonament@economedia.bgБанкова сметка Икономедиа АД:„Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSFДежурен екип: Деян Тодоров, Гергана Димитрова

Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД, София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

БЪЛГАРИЯ

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ГРАДОУСТРОЙСТВО

СЕДМИЦАТА

Постоянната комисия по устройство на територия-та и жилищна политика към Столичния общински съ-вет подкрепи проекта за ак-вапарк в с. Чепинци. Тази

седмица на 25 януари про-ектът ще бъде разгледан и в комисията по инженер-на инфраструктура на СОС и се очаква да влезе в зала на 28 януари.

Планът за аквапарка в с. Чепинци край София влиза в общинския съвет

www.stroitelstvo.info

Европарламентът подкрепя създаване

на Дунавска стратегия

Стратегията трябва да на-сърчава регионалното съ-трудничество за развити-ето на екологична транс-портна система и енергий-на инфраструктура, както и да стимулира икономиче-ското и социалното разви-тие на региона.

Опитите за публично-частно партньорство

се задълбочават, констатира

регионалното министерство

Необходимостта от инвес-тиции чрез сътрудничество между частния и публичния сектор възниква в резултат на недостатъци в инфра-структурата, както и на не-възможността или затруд-ненията на публичния сек-тор да предостави заявени-те услуги. Това се посочва в анализ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, кой-то бе представен на кръг-ла маса по проект по Опе-ративна програма „Админи-стративен капацитет“.

Такса за депониране на отпадъци предвиждат

промени в Закона за отпадъците

Изменението предвижда при обезвреждане на от-падъците чрез депонира-не в регионално или об-щинско депо да се отчис-лява такса „депониране“ в полза на общината, на чиято територия се нами-ра депото. Размерът на таксата ще бъде опреде-лян с решение на Минис-терския съвет по предло-жение на министрите на финансите и на околната среда и водите.

Стартира търгът за избор на

проектанти за плана на жк „Люлин“ в София

Срокът за получаване на ис-кания за документи е до 19 февруари. Предложенията за участие трябва да бъдат получени на 1 март, а отва-рянето им ще бъде напра-вено на следващия ден.

Устройство на територията

обсъждат експертиУстройственото планира-не на национално и регио-нално ниво и инвестицион-ното проектиране са сред основите теми на серия от професионални срещи, ор-ганизирани от Съюза на архитек тите в България.

Децентрализацията е по-важна от магистралите

Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев след първото заседание на Съвета за де-централизация. Съветът е взел решение за създаване на група от експерти, за да се изготви списък от услу-ги, които да се прехвърлят към общините.

Рехабилитация на шести блок в ТЕЦ „Марица-

изток 2“ увеличава мощността му

Блокът трябва да бъде пус-нат отново през юли тази го-дина с работеща сероочист-ваща инсталация към него.

Проектите за ВЕИ ще заемат под 0.002% от земеделските

площиРеалният пазар на фотовол-таични инсталации в Бълга-рия за следващите 5-10 годи-ни ще бъде приблизително 1800 мВ инсталирана мощ-ност, посочва в становище Българската фотоволтаична асоциация.

Задълженията на държавата по сключе-ни и реализирани договори, намалени с 10%, възлизат на 65.8 млн. лв. Спесте-ните пари ще отидат за строителство на пътна мрежа, а в замяна Министер-ството на финансите ще осигури необ-ходимите средства. Инженерите проек-

танти също изискаха сумите, които им дължат държавата и общините за свър-шена работа. Според Камарата на инже-нерите в инвестиционното проектиране само в девет колегии, които са заявили претенциите си (сред тях и София-град), се дължат 3.7 милиона лева.

До март разплащат 65 млн. лева със строителите

Пространствените данни за България влизат в електронна база

Националният портал ще систематизира данните за транс-портни мрежи, селскостопански, горски и градски кадастър, водни територии, геология, планирането на териториите в България. Това предвижда законопроектът за достъп до пространствени данни, който депутатите приеха на първо четене.

Забраната на плащането в брой за имоти мина на първо четене в парламента

При извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху не-движими имоти, страните представят декларация, че сумата, посочена в акта, е действително уговорената цена по сдел-ката, записаха депутатите в промените на Закона за нота-риусите и нотариалната дейност. Предлагат се два вариан-та за извършване на плащания между страните по сделката – по специална банкова сметка на нотариуса или по банкова сметка в избрана от страните банка.

3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

СВЕТОВНИ ПРОЕКТИ

ОБЩИНИ

БЪЛГАРСКИ ПРОЕКТИ ИНФРАСТРУКТУРА

ПАЗАР НА ИМОТИ

Регионалното министерство изготвя листа с най-важните

пътни обекти за проектиране

В МРРБ са постъпили над 30 предложения за път-ни обекти, подлежащи на проектиране, каза минис-тър Росен Плевнелиев. До седмица те ще бъдат под-редени по степен на важ-ност. Поетапно за тях ще бъдат обявени търгове за проектиране. В програма-та на кабинета за първия програмен период са се-дем пътни обекта - лот 3 на магистрала „Струма“, тунелът под Шипка, Со-фия - Гюешево, лот 6 на „Тракия“, или магистрала „Черно море“, Северната скоростна тангента, око-ловръстното на София, София - Калотина. Сър-бия вече строи магистра-ла Ниш - Димитровград - Калотина. В началото на 2010 страната обяви про-грама за 1.1 млрд. евро магистрални връзки - 600 млн. евро от ЕИБ, 268 млн. евро от Световната банка, 150 млн. евро от ЕБВР, 100 млн. евро от Гръцкия план за развитие на Балканите.

До края на февруари завършват

апликационната форма за

магистрала „Тракия“Целта е през март докумен-тът да бъде одобрен от Министерството на транс-порта и до края на март - внесен в Европейската ко-мисия. Търговете за лот 3 Нова Загора - Ямбол и лот 4 Ямбол - Карнобат на „Тра-кия“ са предвидени съот-ветно за средата на февруа-ри и средата на март.

Избраха консултант за метрото

„Метрополитен“ ЕАД под-писа договор с фирма „Кон-трол 99“ ООД, която бе кла-сирана на първо място от четири подадени предложе-ния за надзор на „Метро Со-фия, втори диаметър, учас-тък „Метростанция Обеля - бул. „Ломско шосе“ - пътен възел „Надежда“. Фирма „Контрол 99“ спечели тър-га с 0.23% от строителната стойност на обекта. Класи-рането е на база процент от строителната стойност, тъй като не е приключил избо-рът на строител за участъ-ка от метрото метростанция „Обеля“ - ул.„Бели Дунав“.

ЮБИЛЕЙЩастливо натрупани

са годините, които се отразяват само

на мъдростта и неизмеримото

уважение! При това – не само на тези, които те обичат!

Честита 75-годишнина, арх. Стайнов!

БУЛПЛАН и приятели

Общини ще правят сдружение в подкрепа на развитието на летище Пловдив

Всяка община ще участва във фонда с по 50 стотинки на жител, като събраните средства ще бъдат използвани за споделяне на риска за авиокомпаниите, които ще открият редовни полети до Пловдив.

Община Бургас подготвя строителен търг за Морското казино

Проектът е по оперативна програма „Регионално развитие“ и е на обща стойност 5.546 млн. лева. Предвижда се преу-стройство на всички етажи и помещения на сградата, които в момента са неизползваеми. Част от поръчката е и откри-тата сцена „Охлюва“.

Ново общежитие отваря врати

за студентите на Американския университет в

БългарияТова е четвъртата сграда в комплекса, където вече функционират две обще-жития, академична сграда и библиотеката „Паница“.

Спортното министерство е спазило всички

изисквания за спортната зала в

СофияТова каза министърът на младежта и спорта Свилен Нейков, който беше изслу-шан на заседание на парла-ментарната Комисия за бор-ба с корупцията и конфликт на интереси и парламентар-на етика.

Ипотечните заеми ще нарастват

с 5.3% Над 85% от активите на българите са в недвижими имоти и жилищата остават основен стълб в богатство-то на домакинствата, сочи анализ на „УниКредит груп“.

Пазарът на бизнес имоти трябва да

преглътне над милион квадратни метраАко се съберат незаетите съвременни офиси и индус-триални пространства само в София с административ-ните, складови и търгов-ски сгради, които се строят в страната, се получава су-мата от повече от 1.5 мили-она кв.м, сочат данни, пред-ставени от консултантската фирма Colliers International миналата седмица. Сборът обаче включва и имоти, за които вече има сключени предварителни или оконча-телни договори за наем и продажба, но които още не са завършени.

Жилищните цени падат средно само с 2% в края на 2009 г.

Спадът на цените на жилищата се е забавил значително, сочат данните на Националния статистически институт, ма-кар че това е било петото поред тримесечие, в което стой-ностите са слизали. Спадът на годишна основа се забавя от 28 до малко над 26% спрямо периода юли-септември, но все пак това е третото поред тримесечие със забавяне на темпото на намаленията.

Land Securities обяви проект в Лондон на стойност 655 млн. лири

Трите сгради, всяка от които е проектирана от водещи архи-текти, ще направят Уест енд различен и ще покажат загри-жеността на компанията за бъдещето на Лондон чрез ин-вестиции и разумно проектиране.

4 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

ИНТЕРВЮ

Арх. Петър Диков, главен архитект на София:

София ще инвестира над 400 млн. лева в публични проекти

Арх. Диков, влезе в сила новият Общ устрой-ствен план на Столич-ната община. Какво следва оттук нататък в сферата на планира-нето?

- По отношение на Общия устройствен план това е фи-налът. Ние сме дали много ясен устройствен статут на всички терени на територи-ята на Столичната община. Разбира се, това не означа-ва, че сме си свършили рабо-тата - предстои да се изготви Рамковата програма, специ-ализираните програми и под-робните устройствени пла-нове. Скелетът обаче вече е из-граден и оттук нататък той може да се надгражда много лесно.

Казахте, че ви предстои работа по изработва-

не на подробни устрой-ствени планове. Какви пари за проектиране са заложени в бюджета за тази година и за кои те-ритории може да се оч-аква, че ще има възлага-не на обществени поръч-ки?

- За тази година разполагаме с 2 млн. лв. за устройстве-но планиране и проектиране, което е един значителен ре-сурс.И през миналата година раз-полагахме с толкова пари, но не успяхме да ги усвоим, за-щото за един много важен проект, какъвто е планът за регулация и застрояване на квартал „Люлин“, не успях-ме да стартираме процеду-рите. Този проект вече е обя-вен на открит публичен търг. Предстои възлагане и на плана за квартал „Надежда“, който поради процедурите с

метрото се забави. На практика повече от поло-вината територия в София вече има или е стартирала процедурата за подробни ус-тройствени планове. До средата на тази година планираме да започне възла-гането на новите територии, включени в Общия устрой-ствен план.

Кои са тези терито-рии?

- Вече има план за една та-кава – това е местността Го-ляма локва между бул. „Бо-тевградско шосе“, „Креми-ковско шосе“ и Околовръс-тен път. Към тази територия има сериозен инвестиционен интерес. Планът е по чл. 16 от Закона за устройство на територията. За останалите територии имам намерение да възложим също план по този член от закона.

П етър Диков е роден на 19 септември 1953 г. в София. Завършва ВИАС (сега Универси-тет по архитектура, строителство и геоде-зия), специалност „Архитектура“, през 1978 г. и започва проектантска работа в извест-ната КНИПИТУГА – Комплексен научноиз-следователски и проектантски институт по териториално устройство, градоустройство и архитектура. По-късно основава собстве-но проектантско бюро („Проарх“ АД). В пе-риода 1999-2001 г. е прокурист на Нацио-налния център за териториално развитие, а след това изпълнителен директор до 2006 г., когато след конкурс бе избран за главен архитект на София. Ръководител е на реди-ца проекти в областта на териториалното устройство като „Стратегия за развитие на София - 2001“, „Сценарии за обществено-икономическо и пространствено развитие на София и Столичната община“ и много други. Получава първа награда в конкурса Общ устройствен план на София – 1991 г.

5sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

Приоритети в устройственото планиране

Програмите към общия устройствен планЦялостни подробни устройствени планове на големи те-риторииПланове по чл.16 от Закона за устройство на територия-та на новите територииУстройствени проекти на инфраструктурни обекти – ули-ци, пробиви, третият метродиаметърИнженерни инфраструктурни планове

Задължително е об-щините и държава-

та да правят публич-ни инвестиции, защо-то по този начин зад-вижват икономиката

София трябва да започне да разра-

ботва вече и генерал-ни планове на водо-снабдяването, на ка-нализацията, на елек-троснабдяването – реални планове, които да дадат стратегия на града в близките 20 до 40 години

ОБЕКТИ ОТ ИНВЕСТИЦИОННАТА ПРОГРАМА НА СОФИЯ ЗА 2010 Г.Обект Стойност в млн. левове

Изграждане на метро (два участъка от II метродиаметър за метростанции 1 - 11) 71

Изграждане на участък от първи метродиаметър от метростанции 13 до 19 31.834

Проектиране и изграждане на завод за отпадъци 19.366

Изграждане на депо в Садината 5.5

Проектиране и изграждане на инсталация за компостиране в Хан Богров 3.267

Програма за подобряване на инженерната и социалната инфраструктура в кв. Суходол, Горни и Долни Богров и с. Яна 1.3

Изграждане на кръстовища на две нива 66.080

Основен ремонт на мостови съоръжения 5

Изграждане на пробив „Данаил Николаев“ 2.2

Изграждане на обходен път на ул. „Местност Нова махала“ 1.5

Реконструкция на ул. „Проф. Н. Державин“ и панорамен път от бул. „Цар Бо-рис III“ до „Беловодски път“ 1.7

Изграждане на нови и разширение на детски градини 31.730

Довършване на училище в жк „Стрелбище“ 2.1

Изграждане на начално училище и детска градина в кв. Бусманци 1.72

Корекция на река Владайска 5.5

Придобиване на земя при отчуждаване 20

ОБЕКТИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ИНЖЕНЕРНА И ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА ЗА 2010 Г.

Обект Стойност в лева

Идеен проект за ВиК в Бояна 10 861

Идеен проект за инж. инфраструктура в Малинова долина 9798

Идеен проект за ВиК на мрежа в с. Кокаляне 18 480

Проекти за ЛПСОВ в кв. Гниляне 453 330

Работни проекти за мост по ул. „Адам Мицкевич“ при Бакъ-рена фабрика 105 355

Работни проекти за мост по ул. „601“ на р. Владайска 16 182

Работни проекти за мост по ул. „41“ на р. Владайска 18 214

Какви са ползите от това?

- Първата полза е, че се пла-нира цялата територия заедно. Втората е, че кривите ниви на старите софиянци стават оф-ормени по правилата на ус-тройството урегулирани по-землени имоти.По този начин се избягва ло-шата практика да се урегу-лира по имотни граници и имотите да имат неправил-на форма. Така няма да се чу-дим защо са ни толкова кри-ви имотите и сградите. По си-лата на чл.16 ще бъде изгра-дена публична инфраструк-тура за улици и зелени пло-щи, което дава възможност без процедури за отчуждава-не да се реши въпросът с пуб-лична инфраструктура. Ва-жно е самите инвеститори да са по-спокойни, защото има много случаи, когато с годи-ни наред се мъчат да стигнат до техните имоти, тъй като няма процедура за отчужда-ване на улицата. Идва инвес-титор и казва, че желае да из-гради със собствени средства инфраструктурата. Но ние не можем да му разрешим, защо-то терените не са общинска собственост, а частни имоти. Такъв план започна да се пра-ви в местност вилна зона Си-меоново. Такива случаи има във „Витоша - ВЕЦ Симеоно-во“, „Кръстова вада“, в „Ма-настирски ливади“, Банкя. Не може да се прокара канал, за-щото не е проведено отчуж-даване. За тези територии има проведена регулация, но не е проведено отчуждаване и тези улици не са общински. Ако са правени по чл.16, ули-ците по силата на самия план стават общински.

За тези територии, кои-то изброихте, където за-строяването вече е мно-го голямо, ще се правят ли планове по член 16?

- Няма как да се направят пла-нове по член 16, тъй като та-кива планове се правят само

при първа регулация, а това са територии, които вече са урегулирани, но са урегули-рани формално, защото има регулация на улици, но не е проведено отчуждаване и тези улици не са общински. Ако плановете за тези тери-тории бяха правени по член 16, то тези обекти само по си-лата на самия план стават об-щински. Но иначе в тези слу-чаи – планът е влязъл в сила, не е проведено отчуждаване и вече нищо не може да се на-прави.

Има ли развитие за те-риторията на „Креми-ковци“, която според предвижданията на Об-щия устройствен план е отредена за смесена мно-гофункционална зона?

- За „Кремиковци“ сме на пра-га да се случи това, за което говорихме още преди две го-дини и половина. Сега финан-совата и икономическата об-становка в България и в све-та е много различна и нещата ще станат много по-сложно и трудно, но съм сигурен, че ще станат. Това, което предстои, най-вероятно ще бъде ликви-дация и продажба на активи-те на дружеството. Това, ко-ето ние предлагаме и е ново, е заедно с продажбата да има на практика и проект за това, което може да се случи. А то е на първия етап да оста-нат трите производства, кои-то са възможни за екологиза-ция – това са електропещите, стан 1700, т.нар. горещо вал-цуване, и студеното валцува-не. Тези три производства мо-гат да печелят и според мен в близките няколко години мо-гат да печелят добре. Защо мисля така? Първо, цената на металите започва да се покач-ва и, второ, това е възможност да се изчисти останалата част от комбината. Когато работят електропещите, това означа-ва, че другата част от мета-лургичния комбинат може да се реже и да се претопи.

Когато ги няма заводите, на територията вече може да се развива и викокотехнологич-но производство, може да има офиси и жилища. Проектът за „Кремиковци“ е направен на добра воля, без плащане, без нищо. Той е идея за всички бъдещи купувачи на активите на „Кремиковци“ АД, за да видят, че могат да станат много интересни неща върху тази територия, и да са спокойни, че тези неща могат да станат с подкрепата на об-щината и държавата. Това за един инвеститор е много ва-жно. Това, което сме дали сега като план за територията на „Кремиковци“, е рамката, ко-ято желаем да стане. Тя, раз-бира се, може да търпи про-мени.

Как оценявате инвести-ционната активност в София?

- Оценявам я като добра, за-щото големите инвеститори останаха в София и продъл-жават да развиват бизнеса си в града. Най-много пострада-ха малките инвеститори, ко-ито работеха с пари на кли-ента, а понеже той вече няма средства, те блокираха. Големите инвеститори обаче - и български, и международ-ни, останаха. Освен това Со-фия направи и нещо много ва-жно - подготви публична ин-вестиционна програма за над 400 млн. лева - собствени, ев-ропейски, държавни и пари от кредити. Тази програма е на-сочена главно в публичния сектор – инфраструктура, ме-тро, детски градини. С нейно-то изпълнение, от една страна, ще се подпомогне много сери-озно строителният бизнес, а, от друга - София ще построи планираните обекти на цени, които са поне 30% по-ниски, отколкото бяха преди година и отколкото ще са след 2 годи-ни. От тази гледна точка ние уцелихме точно кога трябва и може да се правят големи публични инвестиции – евти-но и бързо.

Значи според вас шанс и за града, и за строител-ните компании в този момент на криза са пуб-личните инвестиции?

- Още преди година казвах, че периодът на криза е най-добър за публични инвести-ци. И не само че е най-добър, но е и задължително общини-те и държавата да правят пуб-лични инвестиции, защото по този начин задвижват иконо-миката. Ако погледнете Испания, там най-големият проблем е без-работицата - 19.5%. А при-чината за това е, че една чет-върт от икономиката лежи на строителството. Въпреки че в България никой не прави за-дълбочени анализи в тази по-сока, и тук голяма част от икономиката – може би около една трета, беше свързана със строителството.

Важен проект за София е Северната скоростна тангента. Каква е готов-ността по него?

- Този проект е важен не само за София, но и за цяла Бълга-рия, тъй като осигурява преми-наването на коридор №4 през Софийското поле. Приключва-ме търга за проектирането на Северната скоростна тангента. Работи се и по изготвянето на оценката за въздействие вър-ху околната среда, като наме-ренията ни са през юни, кога-то се прави преглед на проек-тите по програма „Транспорт“, Северната скоростна тангента да влезе като проект, финанси-ран по тази програма до 2013 г. Разчетите ни сочат, че до сре-дата на 2011 г. може да започ-не да се строи. С реализация-та на този проект можем да по-стигнем скоро връзка между четирите основни магистрали, влизащи в Софийското поле - „Люлин“, вързана със „Стру-ма“ към Гърция, „Тракия“ в за-падната й част в посока Ниш и Белград, „Хемус“ към Буку-рещ и източната част на „Тра-кия“ към Истанбул.

6 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

ТРЕНД

РАЗРЕШИТЕЛНИ ЗА СТРОЕЖ ЗА ТРЕТО ТРИМЕСЕЧИЕ ПО ГОДИНИВидове сгради 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009

Жилищни сгради 318950 419384 992136 1276607 1786156 2090633 1643495 674192

Административни сгради 28506 56181 51376 78788 71326 75515 136052 54588

Други сгради 245251 451531 730634 793994 944623 1015902 1138224 617892

Общо 592707 927096 1774146 2149389 2802105 3182050 2917771 1346672

РАЗРЕШИТЕЛНИ ЗА СТРОЕЖ ПО ГОДИНИВидове сгради брой

Жилищни сгради 2910 3393 5780 7981 9828 11171 10157 5085*

- брой жилища 7193 10525 21271 32292 53049 72877 49407 16245*

Административни сгради 301 327 360 351 433 448 412 1447*

Други сгради 5175 5852 6746 7102 6604 6606 5680 5297*

Общо 8386 9572 12886 15434 16865 18225 16249 11829*

БРОЙ ПРИЕТИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ И ЖИЛИЩАЗавършени жилищни сгради - - 1500 1843 2074 2534 2926 1911*

Завършени жилища - - 8267 12059 13270 18250 20924 14699*

* За девет месеца. По данни на НСИ

Строителните фир-ми очакват поръч-ки за инфраструк-

тура. Сградното строител-ство е достигнало нивото си от 2005 г., но инженер-ното е малко под състояни-ето за 2008 г.

Като цяло секторът вече е почти на нивото от 2005 г.

Това показва данните на строителния индекс на На-ционалния статистически институт. За ноември той е 111.8 пункта при базова година 2005, приета за 100 пункта. Сградното строи-телство има стойност 99.9, но инженерното е с по-ви-соко - 139.2, което отгова-ря на нивата от 2006 г. и малко под тези от 2008 г.

За изчисляване на ме-сечните индекси се използ-ва човекочасовете на стро-ителни предприятия, чиято

продукция надхвърля 75% от общата строителна про-дукция.

Сградното строителство включва жилищни и нежи-лищни сгради, а инженер-ното - инфраструктура, мо-стове, тръбопроводи, елек-тропроводи, далекосъоб-щителни и други съоръже-ния.

Строителната активност и нивото на поръчките продължиха да намаляват през декември, като оч-акванията за следващите три месеца са дейността да продължи да се свива в резултат на зимния сезон, кризата и намалялото кли-ентско търсене.

Фирмите прогнозират още съкращения на работ-ници. По оценка на пред-седателя на Камарата на строителите в България

Симеон Пешов най-тежки-ят период ще бъде февруа-ри-март, когато се очакват около 35 хил. освободе-ни работници. Към октом-ври заетите лица в стро-ителството бяха 175 871 души на фона на 189 000 през юни и 198 000 през март. Пикът от 241 400 души заети в сектора през 2008 г. обаче едва ли ско-ро ще бъде достигнат. От Камарата на строителите искат да увеличат заетост-та на българските работни-ци, като настояват засиле-но ограничаване на наема-нето на чужди работници на големи обекти в страна-та, като например изграж-дането на магистрала „Лю-лин“ с турски строители.

Намалява и съотноше-нието на заетите в стро-ителството като част от всички заети в икономи-

ката и процентът през ок-томври вече е 7.52% при 9.78% в най-добрата 2008 г. като резултат от замразе-ните за около 2 млрд. лева обекти през миналата го-дина. Изследвания показ-ват, че на всеки работник в строителството се падат по още двама в свързани-те сектори - проектиране, производство на материа-ли, енергия, услуги.

Финансовите пробле-ми като затрудняващ фак-тор изместват несигурната икономическа среда. Дого-вореното с правителството плащане на 200 млн. лева стари задължения на стро-ителния сектор по график се очаква да даде възмож-ност на строителните ком-пании да се разплатят по веригата с подизпълните-лите си и да задържат част от работниците.

Факторите, които фир-мите оценяват в статисти-ческите анкети, са търсене, недостиг на работна сила, на материали и оборудва-не, финансови проблеми, конкуренция в бранша, не-сигурност на икономиче-ската среда.

Друг традиционен ико-номически показател, кой-то илюстрира състоянието на бранша, са

издадените разрешения за строеж

При тях най-ясно се вижда забавянето на стро-ителството, което е факт през 2008 г. Тогава има най-много приети в експлоата-ция довършени обекти, но започнатите нови сгради са по-малко от 2007 г. Оч-акванията са при оконча-телното обобщаване на да-нните за 2009 г. обемите на

разрешеното строителство да се наполовина на данни-те от 2008 г., като най-се-риозен ще е спадът при жи-лищното строителство.

Графиката на жилищата обяснява края на големия строителен бум - от 318 хил. кв.м те достигат 2.09 млн. кв. м през 2007 г., след което намаляват и прогно-зите са за под 1 млн. кв.м за цялата 2009 г. Ваканцион-ните обекти по Черномо-рието бяха основната при-чина за ръста на сградното строителство и неговия го-лям относителен дял в об-щия обем.

При строителството на офиси най-голям е бил обе-мът през 2008 г. - 136 хил. кв.м. Година по-рано този обем беше 75 хил. кв.м. Очакванията за миналата година са те да са под 70 хил. кв.м. СГ

Бизнесът очаквапоръчките за инфраструктураДоговореното разплащане на стари задължения ще подпомогне временно сектора

При разрешенията за строеж най-ясно се вижда забавянето на строителството през 2008 г., въпреки че годината е най-силна като обем строително-монтажни

работи. Тогава са най-много в абсолют-ни числа приети в експлоатация довър-шени обекти, но започнатите нови сгради са по-малко от 2007 г. Очакванията са за

2009 г. разрешенията за строеж да бъдат наполовина на 2008 г. Завършените жи-лища обаче ще бъдат много, защото това са обеми от предходни години.

0.00 50.00 100.00 150.00 200.00

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

Инженерно строителство

Сградно строителствоОбщо строителство

0 5000 10000 15000

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

Завършени жилищни сгради

Разрешителни за строеж на жилищни сгради

Изменение на строителната активност при база 2005 г. = 100 точки за м. ноември

Сравнение на издадени разрешителни за строеж/завършени жилищни сгради

Строителният сек-тор почти е дос-

тигнал нивото на ак-тивност от 2005 г., преориентацията е към инфраструкту-рата. Проследяване-то на активността определя 2007 г. като най-добрата, което ще даде резултат през 2008 г.

Сравнението на из-дадените разре-

шителни за строеж по години и завърше-ните жилищни обек-ти показва темпо-вете на започване на обектите и завърш-ването им с пикове съответно през 2007 г. и 2008 г.

(деветмесечие)

7sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

Трите опорни точки за успешните проекти са качество, бюджет и график

Георгиос Колиопулос, управител на „АДО България“:

Финансирането и остарелите проекти са най-често срещаните проблеми при работата в България

бизнес

Г-н Колиопулос, от 10 години вие участвате на българския па-зар като консултант основно по инфраструктурни проекти. Каква е конкуренцията в този тип търгове?

- Конкуренцията е сериозна. Между-народни компании и консорциуми с местни офиси участват в търговете с много ниски цени.

Сред проектите ви има таки-ва по ФАР, ИСПА и Оператив-на програма „Регионално разви-тие“. По коя от тях се работи най-леко?

- Всъщност проектите не могат да бъ-дат разделени на лесни и трудни спо-ред категорията им. Лесен проект е това, което наричаме зрял проект, то-ест такъв с добре подготвена тръжна документация, с ясни цели и разумно поставени времеви граници за изпъл-нение.

Кои са най-често срещаните проблеми при осъществяване на инфраструктурни проекти в България?

- Финансирането и остарелите про-екти (designs) са най-често срещани-те проблеми при работата. Преди да се провеждат търговете, трябва да се помисли за обновяване на използва-ните преди няколко години проекти.

Единият от проектите, в кои-то участвате - за жп линията Пловдив - Свиленград, много се забави. Как оценявате трудно-стите по него? Моля ви за кра-тък коментар по разпределяне-то на отговорностите за заба-вянето: на държавната адми-нистрация, на супервайзъра, на изпълнителя?

- Беше сложен проект. Важен фактор, който повлия забавянето на изпълне-нието му, беше бавният процес на от-чуждаване.

Как оценявате ролята на про-ект мениджърите в България?

- Aко ми позволите да отбележа, роля-та на проджект мениджърите в Бълга-рия и във всички страни по света е из-ключително важна, ако искаме проек-тите да бъдат качествени, да се вмес-тват в определения бюджет и време-вата рамка.Това са трите опорни точки за успеш-ните проекти - качество, бюджет и график, и ролята на проджект мени-джъра е да гарантира качеството още от първия етап, та чак до последния.

Проектите ви са в различни те-ритории на страната, един от тях е за индустриалните зони - как работите с общините?

- Беше труден, но интересен проект, който включваше индустриалните зони на 24 общини в цяла България. През първия етап на проекта за крат-ко време успяхме да изготвим техни-ческа и тръжна документация за 13

индустриални зони, а Министерство-то на регионалното развитие и благо-устройството продължи с обявяване-то на търговете за строител и супер-вайзър на обектите, започнали в на-чалото на 2009 г. Ние наистина оце-няваме факта, че общините се отзова-ха така добре и оказаха съдействие.При втория етап 7 индустриални зони получиха нашата техническа помощ за подготовката и изготвянето на тръжната документация.Всички участвали 24 общини показа-ха явен интерес и желание за сътруд-ничество с нашите експерти по време на реализирането на проекта.

Какво трябва да е разпределени-ето на изискванията при тръж-ните процедури? Какъв следва да е делът на цената?

- При оценките на търгове обикнове-но разумното процентно съотноше-ние между технически капацитет и цена е 70% на 30%. Гореспоменатото съотношение е приемливо и гаранти-ра добро представяне на консултан-тите, докато търгове с по-висок про-цент на финансовата оферта не могат да си осигурят компетентността на консултанта.

Как оценяване качеството на сключваните с възложителя до-говори?

- Качеството на подписаните дого-вори с българските власти е на мно-го добро ниво. Никога не сме среща-ли проблем при изпълнението на вече подписан договор в България и не бих искал да срещаме. А що се отна-ся до тривиални неща като забавяне на плащания и други подобни - тях ги има във всички страни.

Какви са бъдещите ви намере-ния за участие в български про-екти?

- Очакваме да имаме дълга и плодот-ворна дейност в България. Понасто-ящем ръководим 3 проекта, но кан-дидатстваме в много конкурси в раз-лични сфери, първо, защото сме до-бре позиционирани тук, имаме ком-петентни служители и също защото българският начин на мислене е дос-та по-близък до нашия, отколкото до западноевропейските страни.

Как мислите, ще има ли Бълга-рия магистрала „Тракия“ през 2012 г.?

- Доколкото знам, в момента тече процедура за търг. Така че времето на завършването зависи от това кога ще бъде стартиран всеки лот, финан-сирането на проектите и компетент-ността на администрацията (напри-мер дали проджект мениджърът е ква-лифициран).

Лесен проект е това, ко-ето наричаме зрял про-

ект, тоест такъв с добре подготвена тръжна доку-ментация, с ясни цели и раз-умно поставени времеви граници за изпълнение

При оценките на търго-ве обикновено разумно-

то процентно съотноше-ние между технически капа-цитет и цена е 70% на 30%

Ролята на проджект мени-джъра е да гарантира ка-

чеството още от първия етап, та чак до последния

ADO SA, Атина, Гърция, е неза-висима инженерна консул-тантска фирма, основана през

1989 г., която предлага основно ус-луги в областта на проектирането и управлението на проекти на транс-портни и инфраструктурни проекти, както и управлението на програми, финансирани от международни фи-нансови институции . Освен клон в Солун, Северна Гърция, фирмата е основала филиални фирми в Румъ-ния („ADOROM Консултинг SRL“) и в България („ADO България“). Под-държа връзка с офиси в бившата югославска република Македония (Скопие), Сърбия (Белград), Кипър (Никозия).

Георгиос Колиопулос е президент и управляващ директор на компания-та ADO S.A. (Athens Development Office – Design and Supervision Societe Anonyme). Роден е в Атина, учил е строително инженерство в Национал-

ния технически университет в Атина (1972) и продължава своето обучение в Университета Брадфорд, Англия, Училището по строително инженерство с магистратура по Транспортно инженерство и проектиране. Колиопулос е ра-ботил 35 г. по международни проекти в Европа, Азия, Африка и балканските държави. През 2004 г. основава и е президент на ADOLAB S.A, 100 % филиал на ADO S.A. В периода 2004-2009 е вицепрезидент и акционер (като ADO S.A) в компанията Pavlides Associates S.A.

8 Строителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.sg.stroitelstvo.info

ИНФРАСТРУКТУРА

Транспортната политика по време на испанското председателство

Милена ЧЕРВЕНОВА

От началото на януари до края на юни развити-ето на политиката на Ев-ропейския съюз ще ста-ва под ръководството на испанското председател-ство. Сектор транспорт беше обявен като осно-вен приоритет. Той ще играе главна роля за ико-номическото възстановя-ване на Европа по време и след кризата и за при-етата от континента тен-денция за устойчиво раз-витие на Европа.

В програмата на ис-панското председател-ство в сектор транспорт е записано, че ще бъдат наложени принципите на устойчиво развитие, ино-вации и сигурност, които трябва да бъдат водещи в транспортната политика. Нещо повече, Испания има амбицията да ги за-ложи в новата Бяла книга за транспорта 2010 - 2020 г. и в новата методология на ЕК за преразглеждане на посоките на Трансев-ропейската транспорт-на мрежа. Ще се засили външният обхват на тази политика и ще се поощ-рява сътрудничеството с южните средиземномор-ски страни.

Н а й - у с т о й ч и в и я т транспорт, какъвто е же-лезопътният, ще бъде подпомогнат и разширен чрез подходяща инфра-структура и услуги и по-добряване на интермо-

далността и логистиката. Испанското предсе-

дателство поставя тема-та за безопасността, като акценти там са морският и въздушният транспорт. Заради морската безо-пасност ще бъдат напра-вени промени в Европей-ската агенция по морска безопасност. Въздушната сигурност ще се превър-не в приоритет, като ще се отделя повече ресурс за разследване на авиа-ционни произшествия.

Насърчава се използ-ването на морските ма-гистрали, като се прераз-глеждат критериите за разполагането им, говори се за улесняване на раз-витието морски транс-порт на кратки разстоя-ния.

Според приоритети-те на Испания за периода януари - юни 2010 г. ще бъдат поощрявани и зони за транзитно преминава-не в урбанизирани тери-тории. Приоритет е пла-нът за по-зелени авто-мобили и либерализаци-ята в товарните превози. Остава като приоритет внедряването и използ-ването на интелигентни транспортни системи.

Прави впечатление, че не се говори за корекции в директива 1999/62 за таксуване на тежкотовар-ните превозни средства за ползване на пътната ин-фраструктура. Още през юни 2008 г. беше разра-ботено предложение за

изменение на Директи-ва 1999/62/EО относно заплащането на такси от

тежкотоварни автомоби-ли за ползване на опре-делени инфраструктури.

В него са дефинирани ва-жни понятия, като: „так-са за изминат участък“,

„такса за инфраструкту-ра“, „такса за външните разходи“, „разходи, при-чинени от замърсяване-то на въздуха от превоз-ните средства“, „разходи, причинени от шумовото замърсяване от превоз-ните средства“, „разходи, причинени от задръства-нията“, „среднопретегле-на такса за инфраструк-тура“, „среднопретегле-на такса за външните раз-ходи“.

По въпроса за включ-ване на външните разхо-ди в директивата за так-суването на тежкотовар-ните превозни средства бяха проведени обсъж-дания и страните се раз-делиха на две по този въ-прос. Сред противниците на включване на външни-те разходи в директивата за таксуване на тежкото-варните автомобили е и Испания.

Набляга се на външния обхват на Трансевропейската транспортна мрежа и връзките й със средиземноморските страни

По време на испанското председателство ще бъда поставен акцент върху прераз-глеждане на посоките на Трансевропейската транспортна мрежа. Ще се засили външният обхват на тази политика и ще се поощрява сътрудничеството с южни-те средиземноморски страни

ЛЕГЕНДА

Преминаващи през България коридори

- коридор 4- коридор 7- коридор 9- коридор 9- коридор 10

На 18 януари отвори-ха финансовите предло-жения на участниците в тръжната процедура за изготвяне на идеен про-ект на скоростната магис-трала Северна скорост-на тангента в София. Пет фирми и обединения бяха допуснати да отворят своите оферти с предло-жение за цена, съобщиха от отдел „Обществени по-ръчки“ на Столичната об-щина (виж каре). От об-щинската дирекция отка-

заха информация за цени-те на всички участници. Приблизителните оферти са в интервала от 50 хил. лева до 285 хил. лева.

В търга участват бъл-гарски, хърватски и чеш-ки фирми.

В „Сдружение Судоп ИКП“ влизат варненска-та „Инжконсулт проект“ с дял 75% и чешката „Су-доп Прага“ АД. Чешка-та фирма участва в раз-работването на проекти в България от две години

като техническа помощ при рехабилитация на участъка от железопътна-та инфраструктура Плов-див – Бургас и Мездра – Горна Оряховица.

В търга участват поз-нати в областта на път-ното проектиране фир-ми като „Пътпроект“ (ав-тор на проекти за обек-ти от републиканската пътна мрежа като магис-трали „Струма“, „Мари-ца“), „Виаплан“ и „Тран-сконсулт – 22“ (влизащи

в „Обединение София-север“ и разработили от-сечка от южната дъга на столичното околовръст-но шосе), „Рутекс“ (око-ловръстния път на Мон-тана, проект на част от „Тракия“), обединение-то „Трафикконсулт БГ - Илия Бурда“ (обход на Враца).

Самостоятелно в над-преварата участва и хър-ватската фирма Institut IGH Consulting, проек-тант на повече от 400 км

построени автомагистра-ли, на „Мост на Европа“ в

Испания, който в момен-та се изгражда.

Между 50 хил. и 285 хил. лв. варират офертите за проектиране на Северната тангента на София

Участници в тръжната процедура

�„Сдружение Судоп ИКП“ ДЗЗД�„Обединение София-север“�„Сдружение Пътпроект – Рутекс – Портфолио проджект мениджмънт“�„Обединение Institut IGH Consolting“�„Обединение Трафикконсулт БГ – Илия Бурда“ ДЗЗД

9sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

ПЪТИЩА

Милена ВАСИЛЕВА,Гергана ДИМИТРОВА

Агенцията „Пътна ин-фраструктура“ е договори-ла с „Главболгарстрой“ да бъдат изградени не една, а две ленти на пътен въ-зел „Драгалевци“ от Око-ловръстния път на София, на строящата се отсечка от Бояна. Новината съоб-щи министърът на регио-налното развитие и благоу-стройството Росен Плевне-лиев на пресконференция.

Изпълнителят „Главбол-гарстрой“ има ангажимент за възлагане на проектира-нето. Каква ще бъде цена-та на допълнителния обект все още не може да се каже. Според супервайзъра на обекта „Пътинвестинже-неринг“ се очаква график за проектиране и след това изпълнение на обекта. Ми-нистър Плевнелиев споме-на срок от 3 седмици за ре-шаване на проблема. Ос-вен проектирането има и одобряване на проекта и издаване на строително разрешение. Цялата тази процедура изисква от 2 до 4 седмици в зависимост от организацията. Цената на новото строителство ще стане ясна след одобрява-не на проекта и количест-вено стойностната сметка към него.

Според министъра на регионалното развитие и благоустройството „Глав-болгарстрой“ е обещал от-стъпка от крайната цена на база на извършените и по-ложени видове строителни работи, каза още министър Росен Плевнелиев.

Допълнителните лен-ти при възела са необходи-ми, за да намалят задръст-ванията в района. Минис-тър Плевнелиев се надява

обектът да бъде завършен бързо. Според експертите от изпълнителите се очак-ва краят му да е през юни тази година.

На 23 декември 2009 г.Дирекцията за нацио-

нален строителен контрол (ДНСК) издаде разреше-ние за ползване на завър-шената част от околовръст-ното, включително и ВиК, подпорни стени и друга техническа инфраструкту-ра, казаха от ДНСК, т.е. всичко освен гравитачния водопровод и пътен възел „Драгалевци“. От ДНСК не се ангажираха със срок на завършване на остана-лата част от обекта, кой-то също включва подпор-ни стени.

Обектът „Софийски око-ловръстен път, южна дъга“ е с обща дължина 4.571 км. Началото му е на 630 м преди разклона на „Си-меоновско шосе“ по пътя за Пловдив, а краят - на 450 м преди бул. „Бълга-рия“. Проектът предвижда магистрален габарит 46.00 м на новата отсечка - две платна с по три активни ленти за движение, локал-ни платна, разделителни ивици и тротоари. Автор на проектите е „Пътпроект - 2000“ ООД. По трасето са предвидени два транс-портни възела за квартали-те Симеоново и Драгале-вци. От фирмата проектант „Пътпроект 2000“ заяви-ха, че проектите се изпъл-няват по план, по тях няма корекции, задръстванията са заради строителните ра-боти на гравитачния водо-провод, трудности ще има и когато започне строител-ството на подпорните сте-ни, на фирмата не е възла-гано допълнително проек-

тиране.За завършване оста-

ва пътен възел Драгале-вци. Автор на проекта е ЕТ „Л.К.- Канел“ - инж. Лю-бомир Коларов, той също не е променян, на фирмата не е възлагано допълнител-но проектиране.

Довършва се и грави-тачният водопровод.Финансиране на обекта

Южната дъга на Около-връстното от Драгалевци до Бояна се строи от кон-сорциум „Обединение Юг“ с водещ партньор „Главбол-гарстрой“. Изграждането й е скрепено с три договора на обща стойност според

министър Плевнелиев 60 млн. лева. Строителството започна през ноември 2005 г. по договор за 39.288 млн. лева за 4.5 км. През юни 2008 стана ясно, че обек-тът се оскъпява с 60 млн. лева заради сложна инфра-структура и геология, спо-ред тогавашния транспор-тен министър на обекта са били усвоени 42 млн. лева, през 2009 г. бяха отпуснати нови 18 млн. лева.

Според доклада на стро-ителния надзор трите дого-вора са съответно за 39.288 млн. лева (от 2005 г.), 36 млн. лева за локалите и до-пълнителни строителни ра-

боти (от 2008 г.), 6.5 млн. лева за пътния възел. Извън договора на главния изпъл-нител остана гравитачни-ят водопровод, който е на стойност 5 млн. лева. Така общата стойност на около-връстното дотук е близо 83 млн. лева, отделно са петте милиона за водопровода, а един километър от около-връстното струва между 18 и 19 милиона лева. В смет-ката не са включени парите за отчуждаване.

В бъдеще предстои из-граждане на Околовръст-ното от пътен възел „Мла-дост“ (км 42+800) до но-воизградения участък (км

44+720). Техническият проект е готов (виж каре-то), бави се съгласуване-то със „Софийска вода“. Проектантите са автори и на тръжната документация за строителство на участъ-ка, предвиден от Столична-та община за строителство през тази година.

Още една отсечка от околовръстното чака обя-вяване на тръжни процеду-ри за строителство - от път-ния възел с автомагистрала „Люлин“ до моста над река Какач (виж карето). За нея също има технически про-ект и се чака съгласуване от „Софийска вода“.

Втора лента на Околовръстното при „Драгалевци“ ще разтовари трафика„Главболгарстрой“ възлага проектиране, цената на новото строителство все още не е известна

2 Околовръстен път от възела „Младост“ (км 42+800) до новоизградения участък (км 44+720)Началото на участъка е при км 42+800. След това трасето продължава, като преминава с пресичане на „Бистришко шосе“, предвижда се отклонение за лиф-това станция и бул. „Климент Охридски“ и се включва към изградения участък на околовръстно шосе. Проектът е дело на „Виаплан“ с ръководител инж. Даниела Пенева, а подизпълнител е „Трансконсулт 22“ с управител инж. Тодор Тодоров. В участъка са предвидени две големи съоръжения. Това са надлез при км 43+760 при бул. „Климент Охридски“ и мост-естакада на км 43+023 с дължина 358.10 м. Пресича-нето с „Бис тришко шосе“ е при км 43+155. Ситуаци-онно максимално следва съществуваща ос на пътя и

е съобразено с действащата регулация. „Бистришко шосе“ се включва за всички посоки към локалите на кръгово кръстовище, което е решено на първо ниво.Пресичането на бул. „Климент Охридски“ се осъщест-вява на второ ниво.

3 От пътния възел с автомагистрала „Люлин“ до мо-ста над река Какач Софийският околовръстен път в този участък осъ-ществява връзка между автомагистрала „Люлин“ и пътя за Калотина. Разработката е дело на колектив с ръководител инж. Людмил Коларов. На ниво терен при бул. „Царица Йоанна“ се разви-ва разтеглено кръгово кръстовище, а директното тра-се на околовръстното минава над булеварда в еста-

када. При пътния възел с бул. „Сливница“ нивелети-те на локалните платна са съобразени със същест-вуващото положение на булеварда с цел запазване на изградените съоръжения на инженерната инфра-структура. Директното трасе на околовръстното преминава в естакада. Обслужването на прилежащите територии се осъществява чрез локални платна и светофарно регулирано кръстовище на ниво терен, което е съо-бразено със съществуващия габарит на булеварда. Над р. Какач проектът предвижда изграждане на ново мостово съоръжение с дължина 36 м с два от-вора по 18 м. След мостовото съоръжения в участък с дължина около 150 м се осъществява връзка към съ-ществуващото положение на околовръстното шосе.

Участъци с технически проект. Остава съгласуване със „Софийска вода“

бул. Сливница

бул. Сливница

АМ Люлин

АМ Люлин

бул.

„Че

рни

връх

“бу

л. „

Черн

и вр

ъх“

бул.

„Ал

екса

ндър

Мал

инов

“

бул.

„Ал

екса

ндър

Мал

инов

“

Околовръстен път

Околовръстен път

3

2

1

Новоизграденият участък от околовръстното шосе е означен с цифра 1. Пътният възел с бул. „Черни връх“, който все още се строи, е означен с червен кръг

10 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

Отчетохте инвести-ции за 2009 г. от 50 млн. лева. Един от най-големи-те проекти е канализация на „Модерно предградие“, осигурен ли е вече целият квартал с необходимата мрежа?

- Действително, едни от най-мащабните ни проекти за 2009 г. бяха в „Модерно предгра-дие“. Изградихме основния ко-лектор на голяма част от тери-торията. Това е - дубльор на колектор Н на стойност над 2.5 милиона лева. По този на-чин се създаде възможност да продължи по нататъшното ка-нализиране на „Модерно пред-градие“, като за целта вече Столичната община е канди-датствала за финансиране на уличната канализационна и во-допроводна мрежа по опера-тивна програма „Околна сре-да“. „Софийска вода“ изгради нов водопровод и канал на три улици – „Ростов“, „Вълчо Ге-оргиев“ и „Дружба“. На „Връх Манчо“ също положихме ка-нал. Нашите дейности на прак-тика не са спирали. Въпреки това територията е голяма и канализирането й изведнъж не е по силите нито на „Софий-ска вода“, нито на Столичната община. Важното е постоянно да инвестираме в тази терито-рия, разширявайки услугите ни до все повече наши клиенти и граждани на столицата.

Какви инвестиционни проекти се предвиждат за 2010 г. ? Кои са приори-тетните територии за осигуряване на инженерна инфраструктура?

- 2010-а ще бъде още по-агре-сивна по отношение на инвес-тициите ни в нови канали, ко-ето е приоритет на Столична-та община. За следващата го-дина сме подготвили проекти за изграждане на нови канали на стойност 20 млн. лева при 14 млн. лева за 2009-а. Увели-чението на средствата за кана-лизирането на София е с близо 50%. Разбира се, ВиК система-та на града не се състои само от канали, затова в инвестици-онната ни програма са намери-ли място и доста улични водо-проводи, влагаме в пречиства-телните станции на града, еко-логични проекти и др. Като те-ритории могат да се откроят Горубляне, Симеоново, мест-ността Кръстова вада, Вито-ша-ВЕЦ Симеоново, „Слати-на“, „Бенковски“, „Лозенец“, „Манастирски ливади“.

Приетата от Столичния общински съвет на 17 де-кември м.г. наредба за ин-женерната инфраструк-

Приоритет са инвестициитев нова канализация

тура изисква оператори-те да съгласуват инвести-ционната си програма с общината до 15 октомври, въпреки че това се отнася едва за 2011 г., беше ли на-правено нещо за 2010 г.?

- Това е изключително важен въпрос за софиянци. Ние из-пратихме инвестиционната си програма в частта й за рекон-струкция на съществуващи и изграждане на улични водо-проводи и канали през октом-ври (2009 г. - бел. ред.). Нямам информация дали това е напра-вено и от останалите експло-атационни предприятия. Спо-ред мен водеща роля тук тряб-ва да има Столичната община, за което ние сме готови да съ-действаме изцяло. Ще си про-меним графика на изпълнение на инвестиционната програма, стига с това да причиним по-малко неудобства на софиян-ци.

Заявихте пред комисия на общинския съвет, че има изоставане с изграждане-то на канализацията, как-ви са причините?

- Проблемите са много. На първо място, това е отчужда-ването на частните терени за нуждите на общинската инже-нерна инфраструктура. Проце-сът е бавен, скъп, има възмож-ност недобросъвестни граж-дани да го спрат на различни нива. Забелязва се и нещо като схема за изнудване на общи-ната за по-високи стойности на отчуждената земя. Необхо-дими са законодателни проме-ни, които да облекчат местната

администрация в този процес. Друга трудност създава недоб-рият подземен кадастър на гра-да. Трябва да се отбележи, че това е проблем, трупан през годините, когато София нара-стваше, при това невинаги ре-гламентирано. Друг момент, който изисква координация-та между Столичната община и „Софийска вода“ да е на по-добро ниво, се отнася за слу-чаите, в които ние изграждаме канализация по улици, където на практика самата улица не е окончателно изградена - липс-ват тротоари, бордюри и т.н. В такъв случай за нас е невъз-можно да изграждаме отводни-телна система за повърхност-ните води.

Липсата на информация за налични проводи, ко-лектори и т.н. е основен проблем при ново строи-телство, предвиждате ли нещо в тази насока?

- „Софийска вода“ разполага с изключително модерна гео-графска информационна сис-тема, която на практика пред-ставлява цифровизиран подзе-мен кадастър на нашите съо-ръжения. Информацията в тази система се обновява непрекъс-нато спрямо действителното положение, но все още има из-вестни неточности. Първона-чалният източник на информа-ция бяха архивите, които полу-чихме от Столичната община преди 8 години.

В райони, където не е из-градена ВиК мрежа, инвес-титорите изграждат за

своя сметка обекти. Има ли възможности за облек-чени условия?

- Това е сериозен проблем, кой-то също трябва да бъде разре-шен на национално ниво с под-ходящи законодателни проме-ни. Наистина този, който инве-стира първи в изграждането на дадена мрежа, е в най-неблаго-приятно положение, тъй като всички имоти с лице към новия провод имат право да се „при-качат“ към него. Ние дори на-правихме конкретно предло-жение към Камарата на стро-ителите в България с цел този проблем да бъде разрешен, но като че ли то не беше обсъдено в детайли и прието. Това, кое-то става на практика в случа-ите на изграждане на нови во-допроводи, е, че инвеститори-те ги правят, но нарочно не ги въвеждат в експлоатация, за да не бъдат нанесени в кадастъра. По този начин инвеститорът се опитва да си възстанови вло-женото чрез останалите потен-циални инвеститори - собстве-ници на имоти - и чак тогава въвежда водопровода офици-ално в експлоатация. Този про-блем изисква бързо и прозрач-но решение.

Какви са най-честите проблеми при съгласуване-то на инвестиционни про-екти?

- Проблемът често е в самото съгласуване. Както вече спо-менах, нито едно от предприя-тията - ЧЕЗ, БТК, „София газ“ и т.н., няма много точен под-земен кадастър. Съгласуване-то на практика представлява проверка на отстоянията меж-ду различните типове проводи. Когато те обаче не са на места-та си, човек се пита какво точ-но съгласува. Като прибавим към това и факта, че има дос-та сериозно незаконно строи-телство, то понякога процесът на съгласуване е просто едно скъпо занимание и бавно губе-не на време. Наскоро бях във Великобритания и ми направи впечатление, че там този про-цес не съществува - предприя-тията просто си спазват пред-писанията на стандартите за проектиране. Разбира се, в ни-какъв случай не отричам необ-ходимостта по принцип от съ-гласуване, но явно е необходи-мо доста време, за да се изчис-тят всички грешки от минало-то. Като евентуална препоръка за намаляване на времето бих призовал размяната на данни там, където това е възможно, да става по цифров път - това ще съкрати значително сроко-вете по веригата.

Интервюто взеГергана ДИМИТРОВА

Причина за изоста-ването с изграж-

дане на нова канали-зация са проблеми с отчуждаването на частните терени за нуждите на общин-ската инженерна ин-фраструктура и не-пълноти в подземния кадастър

Добромир Симидчиев, директор „Капиталови дейности“ в „Софийска вода“:

ЮТИЛИТИ

Добромир Симидчиев по-лучава средното си об-разование в техникума

по енергетика „Вилхелм Пик“ (сега „Хенри Форд“). Завършил е Университета по архитекту-ра, строителство и геодезия със специалност инженер ВиК – пречистване на води. Има ди-плома и по бизнес администра-ция - финансово управление, от City University of Seattle. Рабо-ти в „Софийска вода“ от 2004 г., като до този момент е минал през различни позиции и ди-рекции. Основните проекти, с които се е занимавал в компа-нията, са този за водния цикъл на град София, продажбата на намалените газови емисии по Протокола от Киото и др.

В случаите на из-граждане на нови

водопроводи чест проблем е, че инвес-титорите ги пра-вят, но нарочно не ги въвеждат в експлоа-тация, за да не бъдат нанесени в кадастъра

11sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

Директното предос-тавяне на безвъз-мездна финансо-

ва помощ на общини бе-нефициенти е основна-та промяна по оператив-на програма „Околна сре-да“, която беше приета в края на миналата година. Тя ще се прилага в секто-рите „Води“ и „Отпадъ-ци“ - приоритетни оси 1 и 2. Това означава, че към местните власти ще се от-правя директна покана, съобразена с проектната им готовност. Тази стъпка беше наложена от сериоз-ното закъснение в изпъл-нението на ангажименти-те на страната според До-говора за присъединява-не към Европейския съюз. Спрямо тях до юли 2009 у нас трябваше да бъдат изградени 55 регионални депа за отпадъци, отгова-рящи на евродирективата, и които от юли месец да започнат да приемат отпа-дъците от всички населе-ни места, но изграждането на 23 от тях не е стартира-ло. Към средата на мина-лата година депата в екс-плоатация са 27 - Сандан-

ски, Гоце Делчев, Враца, Шумен, Харманли, Тър-говище, Мадан, Хасково, Петрич, Русе, Созопол, Монтана, Силистра, Се-влиево, Троян, Оряхово, Карлово, Разград, Рудо-зем, Горна Малина, Омур-таг, Антоново, Пловдив - Цалапица, Варна - Акса-ково, Добрич - с. Богдан, и Доспат.

Заради сериозното из-оставане средствата по оперативната програма се фокусират именно върху изграждане на регионал-ните системи за битови отпадъци. Първите общи-ни, които би трябвало да получат финансиране за изграждане на регионал-ни системи за битови от-падъци спрямо обявеното пред декември, са Ботевг-рад, Бургас, Малко Търно-во, Перник и София. Без-възмездна финансова по-мощ по оперативната про-грама ще бъде отпусната още за изграждане на ре-гионалните системи за уп-равление на отпадъците в регионите Разлог, Добрич, Провадия, Габрово, Ви-дин, Кочериново, Плевен

и Ямбол, като предвиде-ното финансиране по опе-ративната програма е над 250 млн. лв.

Сходна е ситуацията и в сектор „Води“, приори-тетно ще бъдат финанси-рани проекти за градски пречиствателни станции за отпадъчни води. От-ново според договора за присъединяване до края на тази година всички на-селени места с над 10 хи-ляди еквивалент жители трябва да имат изградени пречиствателни станции. У нас в тази категория по-падат 124 агломерации, като 70 от тях нямат пре-чиствателни станции. СГ

Общините станаха директен получател на еврофинансиране

ОКОЛНА СРЕДА

ИНДИКАТИВНА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА“ - ПРИОРИТЕТНИ ОСИ 1 И 2

Приоритетни оси Бенефициенти Месец на публикуване на обявата

Размер на финансиране

Ос 1: Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в насе-лени места с над 2000 еквивалент жители и под 2000 жители в градските агломерации Подобряване и развитие на инфра-структурата за питейни и отпадъчни води в агломерации над 10 хиляди еквивалент жители

Общини март 333 281 864 лв.

Ос 2: Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъциРазработване и актуализиране на общински и регионални планове за управление на отпадъци

Общини, регио-нални сдруже-ния от общини

март 11 257 042 лв.

Техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти за закриване на общински депа, които не отгова-рят на европейските изисквания

Общини май 11 955 462 лв.

Закриване на общински депа Общини септември 188 298 242 лв.

13 общини ще получат първите пари за депа

Първите общини, които би трябвало да получат финансиране за изграждане на регионални сис-теми за битови отпадъци спрямо обявеното през декември, са: Ботевград, Бургас, Малко Търно-во, Перник, София

Безвъздмезна финансова помощ по оперативната програма ще бъде отпусната още за изграждане на регионалните системи за управление на отпадъците в регионите: Разлог, Добрич, Провадия, Габрово, Видин, Кочериново, Плевен, Ямбол

В средата на тази година сметищата, които не отго-варяха на европейските стандарти, трябваше да бъ-дат закрити и отпадъците от всички населени места да се извозват до новите регионални депа. Но се оказа, че независимо от поетия ангажимент до 2009 г. у нас да бъдат изградени 55 регионални депа за отпадъци изграждането на 23 от тях не е стартирало

12 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

Първи стъпки към децентрализацията на общините

Общините ще имат право да отдават плажовете под наем или на концесия, да носят от-

говорност за незаконното строител-ство на техните територии, обсъжда се и процедурите по определени ка-тегории сгради да бъдат прехвърле-ни на местните власти от Дирекци-ята за национален строителен кон-трол (ДНСК), съществува и предло-жение за обособяване на местна по-лиция и пожарна. Поддръжката на пътищата, ремонтите и зимното по-чистване пък ще бъдат поверени на областните управители. Това всъщ-ност са първите реални стъпки към обсъжданата от години, но така и не-постигната децентрализация.

На този етап отделните министер-ства и представителите на Нацио-налното сдружение на общините ра-ботят върху изготвянето на списък от услуги, които да се прехвърлят към местните власти. Идеята е този процес да продължи през следващи-те три месеца, след което да се из-готви списък от конкретно разписа-ни услуги с точни индикатори как да бъдат финансово обезпечени. Но за да се премине към реална децентра-лизация, ще са необходими проме-ни в около 20 закона, един от които е Законът за устройство на територи-ята. По план те трябва да се случат най-късно до юли тази година, за да могат новите разпоредби да влязат в сила от 2011 г. и да бъдат интегри-рани в държавния бюджет. Това зая-ви след първото заседание на Съве-та по децентрализация министърът на регионалното развитие и благоу-стройството Росен Плевнелиев, кой-то е и негов председател.

„Не е работа на един министър да дава обяснения за състоянието на пътищата, да казва кой път да се ре-монтира и кой не. Това е проблем на гражданите, защото някъде между

кмет и министър дупките по пътища-та си остават. Трябва да се изнесат функциите на регионално и общин-ско ниво, за да има по-силен кон-трол“, допълни още регионалният министър. Стана ясно още, че е съз-дадена работната група към Съвета по децентрализация, която прави и пълен анализ на разписаната преди три години стратегия за децентрали-зация и е създала нова, която обхва-ща периода 2010-2013 г.

Нейни заместник-председатели са заместник-министърът на регионал-ното развитие Екатерина Захариева и кметът на община Сливен Йордан Лечков. Постоянни членове са пред-

ставители на различни министер-ства, сред които заместник-министъ-рът на образованието Сергей Игна-тов, заместник-министърът на ико-номиката Евгени Ангелов, замест-ник-министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, замест-ник-министърът на труда и социал-ната политика Валентина Симеоно-ва и съветникът към политическия кабинет на министър-педседателя Веселин Златев. Участват предста-вители на Националното сдружение на общините и областните управите-ли на Софийска област – Красимир Жевков, на Плевен – Иван Новки-ришки, и на Пловдив – Иван Тотев.

Томислав Дончев, кмет на община Габрово и постоянен член на Съвета по децентрализация:

По отношение на Закона за устройство на територия-та отговорностите в момента са поделени между Ди-рекцията за държавен строителен надзор и общините, като най-проблемните сфери са въвеждането в експлоа-тация и незаконното строителство, и е необходима про-мяна, за да се избегнат досегашните неясноти и свърза-ните с тях нередности. Прехвърлянето на услуги е об-вързано с финансово обезпечаване, което не бива да се постига чрез увеличение на данъците.

Йордан Лечков, кмет на община Сливен и заместник-председател на Съвета по децентрализация:

Безспорен факт е, че през последните години нищо не беше направено за децентрализацията. През следващите десет дни ще се подготвят детайлите, а до месец тряб-ва да се разпише основната рамка. През 2010 г. трябва да бъде направена цялостна подготовка на процеса на де-централизация.

Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините:

Основната цел е качествената промяна на услугите и по-засиленият контрол, като се върви към предоставяне не само на права на общините, но и на повече отговорности. Нашето предложение не е за качествена промяна на наши-те компетенции, а за преосмисляне на досегашните. Ще настояваме за повече права в сферата на образованието. Предложенията ни са базирани на обществените обсъж-дания и на въпросите, които ни задават хората. Една от идеите, която съществува, е за разпускане на общински-те съвети, ако те не приемат бюджетите в срок. Това е свързано с повишаване на отговорността на всеки един от органите, защото реална децентрализация има тога-ва, когато всеки един от тях има самостоятелно право-мощие. Това е само идея, базирана на европейска практи-ка, и ще видим как се приема. Засега Съветът по децен-трализация не е обсъждал темата за преразпределяне на приходите от данък общ доход и от данък добавена стой-ност.

РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

В момента се подготвя списък от услуги, които да се прехвърлят към местните власти

Факт е, че България е една от най-центра-лизираните европейски държави. Факт е също така, че от близо две десетилетия се

говори за децентрализация, но реални стъпки и постигнати резултати до момента няма. А как-то е отбелязано в Европейската харта за мест-но самоуправление, ратифицирана със закон и у нас преди петнайсет години, органите на мест-но самоуправление са една от главните основи на всяко демократично устройство и е право на всеки гражданин да участва в управлението на обществените дела, което е един от основните демократични принципи. Всъщност децентрализацията не е само осигуря-ване на повече свобода на общините, базирана на по-голяма финансова независимост, а по-ско-ро възможност за това важните решения, касае-щи развитието на цели рергиони и общини, да се

взимат по-близо до хората. Нейната основна фи-лософия е и хората по места да участват в опре-деляне на приоритетите. Тя е особено необходи-ма в България, където през последните години основната работна ръка, инвестициите и възмож-ностите за развитие са концентрирани в най-го-лемите градове, особено в София. Развититието на всички региони е и един от ос-новните принципи на местното самоуправление, което в страни като Белгия, Гърция, Испания, Ита-лия и Люксембург е подробно регламентирано в конституциите. В Австрия, Германия, Дания, Ис-ландия и Швеция съществува законов ред за до-развиване на принципите на местното самоупра-вление. Най-добри примери за реална и функци-онираща децентрализация има в скандинавски-те държави и Швейцария, като в Швейцария е заложена в конституциите на отделните кантони.

Решенията да се взимат близо до хората

През тази година трябва да бъдат поставени основите на отлаганата от години децентрализация. Стартира се с прехвърляне на пакет от ус-луги на общините и законодателни промени

13sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Необходима е промяна на нормативната уредба

Не съществува уни-версален модел на децентрализа-

ция. Всъщност тя е сред-ство за осъществяване на важни обществени цели – постигане на по-добри ус-луги за гражданите и биз-неса, по-ефективно из-ползване на ресурсите и по-високо качество на жи-вот. Тя е средство за раз-пределение на отговорно-сти, права и ресурси меж-ду нивата на управление и приближаване на процеса за вземане на решения по-близо до гражданите. Де-централизацията минава първо през промяна в нор-мативната уредба, оси-гуряване на финансовата независимост на общини-те и техния администрати-вен капацитет и капаците-та на отделните общини да се справят с евентуалните нови отговорности.

В разписаната пре-

ди повече от три години Стратегия за децентрали-зация, която към момента е обект на преработка, са очертани следните прио-ритети: �Ускорено прехвърля-

не на правомощия и ре-сурси от държавните ор-гани към общините�Увеличаване на собст-

вената приходна база�Ускорено увеличава-

не на инвестиционния ка-пацитет и на правомощи-ята на общините да про-веждат местната инвести-ционна политика�Прехвърляне на пра-

вомощия за управление на делегираните на общини-те услуги�Създаване на усло-

вия за междуобщинско ко-опериране с цел кандидат-стване и управление на проекти от фондовете на Европейския съюз�Проучване на въз-

можности за изграждане на второ ниво на местно самоуправление.

За съжаление по-голя-мата част от приоритети-те не са изпълнени. Об-щините продължават да се сблъскват с неуредени проблеми в процеса на ко-опериране при кандидат-стване по проекти с ев-ропейско финансиране. Типичен пример за нере-шен проблем е създава-нето и функционирането на регионалните сдруже-ния на общините за тре-тиране на отпадъците. Съ-щото важи в пълна сила и по отношение на местната инвестиционна политика, която разчита основно на предприемчивостта и лич-ностните качества на от-делните кметове. С други думи, процесът на децен-трализация е в началния си стадий и предстои още много работа.

Списък от услуги за предоставяне от държавата към общините, приети от нереализираната

Стратегия за децентрализация от 2006 г.

• Преминаване на професионалните учили-ща с изключение на тези с национално значение към общините като делегирана услуга

• Преминаване на специалните училища с изключение на тези с национално значе-ние към общините като делегирана услуга

• Преминаване на домове за медико-соци-ални грижи към общините като делегира-на услуга

• Преминаване на домовете за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи, с национално значение към общините като делегирана услуга

• Създаване на текущо предоставяне на ал-тернативни социални услуги в общността

• Увеличаване на предоставяните от общи-ните услуги по устройство на територията и контрола в строителството

• Проучване на възможностите за предоста-вяне от общините на услуги като общест-вена полиция, пожарна охрана, топлофи-кация, ВиК, кабелна телевизия и други ти-пични практики в Европейския съюз

• Извършване на анализ и оценка на отго-ворностите на държавата и общините по поддържане на хидротехническите съоръ-жения и речните корита

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и изпълнителният директор на националното сдружение на общините Гинка Чавда-рова след първото заседание на Съвета по децентрализация. В момента се поста-вят основите на нова стратегия, която обхваща периода 2010-2013 година

Гергана ДИМИТРОВА

Съществуването на „Кремиковци“ в сегашния му вид става все по-про-блематично както от ико-номическа, така и от еко-логична гледна точка. Не-зависимо дали металур-гичното производство ще остане в близко бъдеще, ще бъдат необходими ма-щабни инвестиции за еко-логични мероприятия, ос-вобождаване на значител-ни територии, изчистване на почвите от замърсява-ния във и около комбина-та. Икономическият ефект от продължаването на ме-талургичното производ-ство е спорен, отчитайки огромните дългове, кои-то комбинатът постоянно трупа.

Потенциал за територия-та на столичния град

Наличието на компак-тен терен от близо 10 000 дка в непосредствена бли-зост до столичния град, обслужен транспортно и обезпечен с мощна техни-ческа инфраструктура, е потенциал за територията на София.

Местоположението е

стратегическо, защото в непосредствена близост преминава автомагистра-ла „Хемус“, новопроекти-раната връзка с „Тракия“, както и скоростна връзка със софийския околовръс-тен път. Близостта до ле-тището също е фактор за развитие на територията. Важно в това отношение е наличието на изградена инфраструктура – жп ли-нии и газопроводи.

За развитие на транс-портните комуникации значение има предвижда-нето за развитие на метро-политена до територия.

Икономически ефектив-на регенерация

Според изменението на общия план на София, прието с решение на Ми-нистерския съвет на 16 де-кември 2009 г., територия-та на „Кремиковци“ е един огромен резерв за разви-тие на нови зони за биз-нес, търговия и обитаване и може да се трансформи-ра в един сателитен град на София. За да стимули-ра процесите на конверсия и преструктуриране, в из-менението на плана тери-торията на „Кремиковци“

е обособена като дале-коперспективна смесена многофункционална зона (Смфд). Чрез този плани-ровъчен инструмент е да-дена възможност за ико-номически по-ефективна пълна регенерация и бъ-дещо развитие. Предвиж-да се поетапно закриване на замърсяващите и отде-лящи вредности производ-ствени дейности.

Преструктуриране на производствените дей-ности и ново развитие

Проектът за преструк-туриране дейността на металургичния комбинат „Кремиковци“ има за цел постигане на екологичен ефект върху района, как-то и на контактната зона на софийското поле чрез реновиране на производ-ството. Социалното зна-чение на проекта е да се съхранят работни места в сферата на металургия-та и същевременно да бъ-дат открити нови в други сектори.

Първи етап Като първи етап проек-

тът за преструктуриране на металургичния комби-

нат предвижда възстано-вяване на няколко произ-водствени дейности. Това са�Електропещи и не-

прекъснато разливане на стомана�Заводи за горещо и

студено валцуване�Тръбопрокатно про-

изводство�Скрапоцех. Чрез използване на

скрап от отпадналите про-изводства комбинатът ще се самопочисти. Втори етап

След почистване на терените от отпаднали-те производства проек-тът предлага развитие на други дейности, които са допустими според новия

градоустройствен статут на територията.

Съществуващата жп инфраструктура в рамки-те на комбината дава въз-можност за изграждане на интермодален терминал, с помощта на който може да се извършва прехвърля-не на различни товари от жп на автомобилен транс-порт.

Обособява се специ-ализиран високотехноло-гичен парк за чисти про-изводства и научно-тех-ническа дейност. По по-добие на производствени зони, които са били пре-структурирани, се пред-вижда да бъдат привлече-ни фирми в сферата на ви-соките технологии.

За нуждите на работе-щите в парка се обособя-ват и жилищни квартали. Те са разположени на площ от 1080 дка. Пълноценно-то функциониране на сре-дата и общественото об-служване на обитателите е осигурено с офис (адми-нистративна) и обществе-но обслужваща зона. Но-вите обществени сгради са на площ общо 755 дка. Всичко това е обогатено със зелена паркова систе-ма със спортни и атракци-онни обекти.

На площ от 5000 дка върху табаните на рудни-ка е предвидено изгражда-не на мощност от 150 МW за добив на алтернативна енергия.

За „Кремиковци“ в бъдеще време10 000 декара резерв за столицата, върху който израства сателитен град, предвижда идеен проект

Нови улици, жп транспорт, метро и жилищни квартали, офиси и общест-вено обслужващи сгради, озеленяване с паркове, съчетани с възмож-ности за отдих. За осигуряване на бизнес – технопарк, интермодален терминал. Малък град – така могат да се оприличат предвижданията за преструктуриране и конверсия на територията на металургичния

комбинат „Кремиковци“ в София. С други думи, на езика на специалистите по ус-тройствено планиране на мястото на металургични производства ще се изгради комплексен център от регионално ниво със собствена специфика.Едно от най-съществените и целесъобразни предложения, които се приеха с из-менението на общия устройствен план на София, е преструктурирането на „Кре-миковци“ и необходимостта от промяна на устройствения статут на територията на комбината, което създава възможност поетапно да се ограничи неговата дейност и замърсяване. Проект, включващ два етапа на развитие на базата на изменени-ето на общия устройствен план, под ръководството на главния архитект на столи-цата Петър Диков дава отговор на възможностите за развитие при бъдещ потен-циален инвеститор.

Северна скоростна тангента

Северна скоростна тангента

АМ Тракия

АМ Тракия

АМ ХемусАМ Хемус

Ботевградско шосе

Ботевградско шосе

Околовръстен път

Околовръстен път

КРЕМИКОВЦИ

ЛЕТИЩЕ СОФИЯ

СОЛАРЕН ПАРК

В началото на 2007 г. ръководни-ят състав на дружеството представи програма от 97 проекта за преодоля-ване на стари замърсявания. Целта е получаване на комплексно разреши-телно от Министерството на околната среда и водите. Програмата е на стой-ност около 320 млн. лева. Столичната община в лицето на тога-вашния кмета Бойко Борисов и глав-ния архитект Петър Диков обоснова идеята за затваряне на комбината.

През 2008 г. от своя страна държава-та в лицето на премиера Сергей Стани-шев заяви ангажираност за оздравява-нето и намирането на стратегически ин-веститор. Един от официалните канди-дат-купувачи на „Кремиковци“ бе укра-инският инвеститор Константин Жева-го. До конкретен резултат не се стигна.

През август 2009 г. Софийският град-ски съд обяви „Кремиковци“ в несъсто-ятелност.Синдикатите към КНСБ в металургич-ния комбинат „Кремиковци“ през ця-лото време настояват за запазване на предприятието.

През 2010 г. се очаква да стане ясна съдбата на депозирания във финансо-вото министерство оздравителен план на комбината от синдикатите. Според тях, ако планът бъде отхвърлен, ще се пристъпи към ликвидация.

Сагата „Кремиковци“

14 Строителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.sg.stroitelstvo.info

ГРАДОУСТРОЙСТВО

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г.

15sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

ЛЕГЕНДА

4569 дка - запазени терени от МК „Кремиковци“

3920 дка - територии с ново предназначение

Високоскоростни връзки с АМ „Хемус“ и АМ „Тракия“

Високоскоростна връзка с околовръстен път

На мястото на запазени терени от МК „Кремиковци“ се предвижда да има производства- Електропещи и непрекъснато разливане на стомана- Заводи за горещо валцуване- Заводи за студено валцуване- Тръбопрокатно производство- СкрапоцехВърху табаните на рудника се предлага соларен парк

След почистване на терените от отпадналите производства се предвижда

1. Интермодален терминал на София, като се използва част от изградената вече жп инфраструктура

2. Високотехнологичен парк

3. Офис и общественообслужващи сгради

4. Нови жилищни квартали

5. Паркове

1

2

3

4

5

СОЛАРЕН ПАРК

1

1

5

5

44

4

23

33

3

2

2

с. Буховос. Бухово

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТЕРЕНИТЕЕлементи на територията Площ в дка

Запазени терени от МК „Кремиковци“ 4569

Интермодален терминал 500

Технологичен парк 420

Терени за офиси и обслужване 755

Терени за жилищно застрояване 1080

Терени за озеленяване 815

Основна улична мрежа 100

Обслужваща улична мрежа 250

Проект за преструктуриране и конверсия на територията на МК „Кремиковци“

РУСЕРеконструкция, рехабилитация имодернизация на градска зона за отдих –Централна градска градина

Общ бюджет на проекта - 10 147 032 лв.Основни дейности:�Изпълнение на строително-ремонтни и строител-но-монтажни работи за реконструкция, рехабилита-ция и модернизация на градска зона за отдих – Цен-трална градска градина�Население, облагодетелствано от обновената градска среда - 185 253�Хора с увреждания с улеснен достъп -20 573�Брой квадратни метри подобрена паркова среда, озеленени площи, детски площадки – 15 774�Брой квадратни метри изградени/рехабилитирани пешеходни и велоалеи, тротоари - 38 000�Брой квадратни метри реконструирани и рехаби-литирани елементи на уличната мрежа – 3825

Още за проекта: www.sg.stroitelstvo.info

СОФИЯРехабилитация и възстановяване на детски площадки и зони за обществен отдих в меж-дублокови пространства и доизграждане и реконструкция на пешеходни подлези

Стойност на проекта - 8 648 867 лв.

Основни дейности:�Реконструкция на съществуващи детски площадки в районите: „Оборище“, „Сердика“, „Слатина“, „Средец“ и „Триадица“�Реконструкция на съществуващи междублокови прос-транства в район „Подуяне“�Монтиране на информационни табели на всички дет-ски площадки�Довършване на пешеходен подлез под бул. „България“ при жк „Бокар“�Довършване на пешеходен подлез „Изток“

Още за проекта: www.sg.stroitelstvo.info

ПЛОВДИВПодобряване на екологичната и рекреационна среда на града

Стойност на проекта - 2 963 856 лв.Основни дейности:�Лот 1 - „Благоустрояване на 2 обекта в район „Цен-трален“�Лот 2 - „Благоустрояване и паркоустрояване на 2 обекта в район „Западен“�Лот 3 - „Рехабилитация и възстановяване на зелена площ в район „Северен“ от южната страна на ул. „На-предък“ в участъка на бул. „Васил Априлов“ до Руския пазар – кв. „Тодор Каблешков“�Лот 4 - Реконструкция на парк „ Райчо Кирков“, район „Южен“ в кв. „Христо Ботев“ (обект 6)�Лот 5 - Реконструкция на парк „Бели брези“, район „Южен“ в кв. „Въстанически“�Лот 6 - Реконструкция на парков комплекс „Хан Крум“ в ж.р. „Тракия“

РАЗГРАДПодобряване на физическата среда на жилищни квартали извън центъра на града

Стойност на проекта - 8 018 708 лв.Основни дейности:�Благоустрояване на жилищни квартали №54-157�Благоустрояване на жилищен квартал №179�Благоустрояване на жк „Абритус“�Благоустрояване на жилищен квартал „Васил Левски“�Благоустрояване на жк „Лудогорие“�Благоустрояване на жк „Майстор Манол“�Благоустрояване на жк „Млади семейства“ 1 и 2

Още за проекта: www.sg.stroitelstvo.info

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВПодобряване на уличната и парковата инфра-структура

Стойност на проекта - 8 544 759 лв.Основни дейности:�Рехабилитация на 25 улици в гр. Гоце Делчев, ре-конструкция на Градски парк, „Благоустрояване на междублоково пространство

ГОРНА ОРЯХОВИЦАПодобряване на физическата среда и сигур-ността в общината

Стойност на проекта - 5 548 127 лв.Основни дейности:�Изработване на работни проекти в част „Дендро-логия“ и част „Архитектура“ на парк „Пролет“, и част „Конструкции“ на рампа за достъпна среда – из-точен вход на сграда на община Горна Оряховица�Избор на изпълнител за извършване на строител-ни дейности по проект „Подобряване на физическа-та среда и сигурността в община Горна Оряховица“ - I етап

КЪРДЖАЛИИзграждане на парк „Арпезос-север“ и „Биз-нес парк“ - I и II етап

Стойност на проекта - 8 704 368 лв.Основни дейности:�Брой квадратни метри подобрена паркова среда, озеленени площи, детски площадки -238 078�Брой квадратни метри изградени/рехабилитирани пешеходни и велоалеи, тротоари - 52 584�Осигурени паркоместа в близост до възловите транспортни точки на периферните градски зони

Още за проекта: www.sg.stroitelstvo.info

ПОПОВОИнтегрирано подобряване и възстановяване на градската среда

Стойност на проекта - 9 008 818 лв.Основни дейности:�Рехабилитация на настилки на улици и алеи в пе-риферния жилищен комплекс „Русаля“, създаване на детски площадки, озеленяване и паркова мебел�Рехабилитация на улици „Асен Златаров“, „Панайот Волов“ и „Пирин планина“, осигуряващи достъп на жи-телите на кв. „Русаля“ до централната градска част, общинската болница и околовръстния път на Попово за достъп до съседни градове�Архитектурно-ландшафтно обновяване на парк „Градска градина“ в град Попово

Предстоят обществени поръчки за 133 млн. лева по „Регионално развитие“

Изграждане на парко-ви зони, регенерация на зелени площи, нови

детски площадки, тротоари, подлези, велоалеи, рехабилита-ция на улична мрежа, паркинги и монтиране на енергоспестя-ващо осветление, благоустроя-ване на цели жилищни кварта-ли всъщност са малка част от дейностите на одобрените през октомври 18 общински проекта

за подобряване на градска сре-да по оперативна програма „Ре-гионално развитие“. Договори-те за тях бяха подписани през октомври, а през следващите седмици за изпълнението на тези проекти ще се търсят из-пълнители на строително-мон-тажните работи и консултанти.

През октомври миналата го-дина управляващият орган на оперативната програма подпи-

са договори с 18 общини за по-добряване на градската среда – рехабилитация и възстановява-не на зони за обществен отдих като централни паркове, зеле-ни площи или детски площад-ки. Общата стойност на проек-тите е 133 млн. лева. Срокът на изпълнение е 24 месеца, считан от датата на подписване на до-говорите.

По предварително обявения

план същинската работата по проектите, които са със срок на изпълнение 22-24 месеца, би трябвало да стартира през март тази година. В момента повече-то бенефициенти работят вър-ху подготовка на тръжната до-кументация и вече е факт об-ществената поръчка за проек-та „Обновена и модернизирана градска среда в град Нова За-гора“.

Благоевград определи екипа, който ще управлява изпълне-нието на проекта „Здравослов-на и достъпна градска среда“. Миналата седмица общината внесе за одобрение в Минис-терството на регионалното раз-витие и благоустройството гра-фика за провеждане на тръжни-те процедури за възлагане на заложените в проекта строи-телно-монтажни дейности. СГ

Осемнайсет общини работят по подготовката на тръжната документация към проекти, за които договорите бяха подписани през октомври миналата година

ПРОЕКТИ16 Строителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.sg.stroitelstvo.info

ОДОБРЕНИ ПРОЕКТИ СЪС СРОК НА ИЗПЪЛНЕНИЕ 2010-2011 ПО „РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ“

17sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

�Изпълнение на инженерна инфраструктура и архи-тектурно-пространствено оформление на пешеход-на зона по бул.„България“ от ул. „Ал. Стамболийски“ до пл. „Трети март“, зона „А“ в общия устройствен план на града�Благоустрояване на жилищен комплекс „кв. 110“ и „кв.111“

ЛОВЕЧПодобряване на физическата и жизнена град-ска среда в община Ловеч

Стойност на проекта - 9 326 479 лв.Основни дейности:�рехабилитация на парковата зона „Баш бунар“ и изграждане на зелена система в центъра�брой квадратни метри подобрена паркова среда, озеленени площи, детски площадки - 28 500�брой квадратни метри изградени/рехабилитирани пешеходни и велоалеи, тротоари - 8675�брой квадратни метри реконструирани и рехабили-тирани елементи на уличната мрежа - 57 600

Още за проекта: www.sg.stroitelstvo.info

ПАЗАРДЖИКНова визия за централната градска част и интегрирано градско развитие

Стойност на проекта - 9 569 902 лв.Основни дейности:�строително-монтажни работи за осигуряване на достъпност и подобряване на градската физическа среда в град Пазарджик�брой квадратни метри подобрена паркова среда, озе-ленени площи, детски площадки - 76 853�брой квадратни метри изградени/рехабилитирани пешеходни и велоалеи, тротоари - 14 242

Още за проекта: www.sg.stroitelstvo.info

БЛАГОЕВГРАДЗдравословна и достъпна градска среда в общи-ната

Стойност на проекта - 7 830 445 лв.Основни дейности:�строително-монтажни работи за рехабилитация на 2 паркови зони и на елементи на уличната мрежа�подобрена паркова среда, озеленени площи, дет-ски площадки - 25 400 кв.м�реконструирани и рехабилитирани елементи на уличната мрежа - 8500 кв.м

Още за проекта: www.sg.stroitelstvo.info

ПЕТРИЧВъзстановяване и благоустрояване на град-ската среда

Стойност на проекта - 4 160 930 лв.�изпълнение на строително-монтажни работи за рехабилитация на улични участъци и изграждане на детска и спортна площадки�подобрена озеленени площи – 7000 кв.м�изградени/рехабилитирани тротоари - 13 473 кв.м�осигурени паркоместа в близост до възловите транспортни точки

ШУМЕНПодобряване на градската среда - централна-та пешеходна зона и градската градина

Стойност на проекта - 5 657 930 лв.Основни дейности:�лот 1 - рехабилитация на пешеходна ул. „Христо Бо-тев“ и парк „Оборище“�лот 2 - рехабилитация на централна градска пеше-ходна зона в частта между площад „Кристал“ и пло-щад „България“�лот 3 - рехабилитация на централна градска градина между площад „България“ и гаровия площад

Още за проекта: www.sg.stroitelstvo.info

ХАСКОВОПодобряване на паркова среда и пешеходни зони за достъпна архитектурна среда

Стойност на проекта - 9 722 649 лв.Основни дейности:�подобрена паркова среда, озеленени площи, детски

площадки - 195 259 кв.м�изградени/рехабилитирани пешеходни и велоалеи, тротоари - 41 533 кв.м

Още за проекта: www.sg.stroitelstvo.info

НОВА ЗАГОВАОбновена и модернизирана градска среда

Стойност на проекта - 6 430 251 лв.Основни дейности:�рехабилитация на улиците, централна пешеходна зона и междублоково пространство в жк „Загоре“�реконструкция и рехабилитация на улиците - „Хан Крум“, „Поборническа“, „Ангел Кънчев“, „Димитър Бла-гоев“, „Димчо Дебелянов“, „Училищна“, „Черно море“, „Родопи“ и „Петко Енев“

ВЕЛИНГРАДОсигуряване на устойчива и екологична среда и повишаване привлекателността на общината

Стойност на проекта - 7 530 427 лв.Основни дейности:�извършване на строително-монтажни работи за по-добряване на градската среда на община Велинград�подобрена паркова среда, озеленени площи, детски площадки - 94 538 кв.м�изградени/рехабилитирани пешеходни и велоалеи, тротоари - 3973 кв.м

Още за проекта: www.sg.stroitelstvo.info

ЛОМИзграждане и възстановяване на градска крайречна зона

Стойност на проекта - 7 657 351 лв.Основни дейности:�Рехабилитация на подходите към „Дунавски парк“

18 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

Обявиха победителите в конкурса за административния център на Габрово

Приключи конкурсът „Архитектурно-художествено и благоустройствено оф-ормление на административния център на Габрово“, който беше обявен през ноември м.г. За участие в процедурата бяха подадени 11 проекта. По

предложение на техническата комисия и след решение на журито един от тях беше отстранен от участие, защото не отговаря на конкурсната програма. Про-ектите бяха оценявани от 11-членно жури. На първо място е класиран проектът на колектив на фирма „Арт ню вижън“ ООД, второто място е отредено за про-екта на фирма „Аркплан“ ООД, а на трето място бе класиран проектът на проек-тантски колектив арх. Климент Мечкуев – ръководител, арх. Милен Мечкуев, арх. Корнелия Мечкуева. Присъдени бяха и две поощрителни награди - за проекта

на колектив арх. Деян Дечев, арх. Ивелина Панайотова и арх. Александър Пенев за най-подробно и пълно разработен проект и за композиционно решение на площадното пространство и на арх. Петър Попдимитров като единствен проект, въвеждащ пешеходно преминаване над автомобилното движение и новаторско решение на възстановката на девическия манастир, уточни арх. Стойкова. Цел-та беше намиране на подходящо архитектурно решение за осъвременяване на административния център на Габрово посредством подобряване на градската среда, изграждане на връзка между историческите дадености и въвеждане на нови съвременни архитектурни, художествени и благоустройствени елементи. В средата на февруари ще се проведе обществено обсъждане на проектите.

Конкурсният проект представя адекватни, по-лезни и реални мерки и идеи за решаване на ос-новните градоустрой-ствени проблеми на райо-на. Колективът максимал-но се е постарал да запа-зи натрупаното историче-ско наследство на място-то, да подчертае елемен-тите на градската среда, да запази съществуващите зелени площи и да предло-жи нови. Един от основни-те въпроси е решаването на паркирането в района. Предложението на проек-та е подземният паркинг да бъде увеличен от 60 паркоместа на 120, като горното му ниво се вдигне с 1 метър над терена. Това означава, че улица „Скобе-левска“ ще стане с 1 метър по-ниско, с което тя вече визуално няма да разполо-вява площада на две, улич-ният трафик ще „потъне“, като намалее шумът, а па-

рапетът, който се налага от денивелацията, ще оси-гури спокойствие на хо-рата с малки деца. С раз-ширяването на подземния паркинг и реализиране на удобни връзки със сгра-дите в близост,ще се реши проблемът, свързан с пар-

кирането и престоя на ав-томобили в района. Про-ектът предвижда подлез, който е свързан с подзем-ния паркинг, така че из-копните и строителните дейности ще се изпълнят наведнъж. Той ще свър-же пешеходният достъп

от западната и източна-та част на ул. „Скобелев-ска“. Подлезът е замислен не от типа „класически“ подлез, а да бъде привет-лив и атрактивен - да бъде като парк, осветен и прос-торен, свързан с места за почивка и рекреация, мес-

та за срещи и забавления и да даде плавен и естествен преход под ул. „Скобелев-ска“. От източната стра-на на улицата е предвиде-на пешеходна рампа за ди-ректна връзка с библио-теката и парка. Проекти-рани са и два покрити ес-калатора за по-лесен дос-тъп на хората. Проектът предлага още реализира-не на някой нови обекти, като например нова адми-нистративно-офисна част към сградата на областна-та управа. Тя се предлага да бъде реализирана меж-ду община Габрово и Съ-дебната палата. В архите-ктурно отношение сграда-та отговаря на представи-телната функция на тази част от площада и се явява като преход между сгра-дата на съда и общината. Проектът предлага още ново архитектурно реше-ние на фасадите на общи-на Габрово и областна-

та управа, нов фонтан на площада пред общината, създаване на ос, свързва-ща двете администрации, като това се осъществява чрез пасарелка, осигуря-ваща директна пешеходна връзка над подлеза меж-ду двете сгради. Предло-жението на проектантския колектив за костницата е свързано с частично раз-рушение, като се запази само мемориалът като час-тица от историята и сим-вол на периода, за който е построена. Разработка-та предлага изграждане на нов паметник на загина-лите за България - в ос на библиотеката, като с това се подчертава входа й, па-раклис - мястото на новия параклис съвпада с входа на манастира, водещ към съборената църква. Архи-тектурното предложение е храм в парка, изцяло отво-рен, като самият парк ста-ва част от храма.

ВТОРО МЯСТО

ПЪРВО МЯСТО

Съобразявайки се с ис-торическите дадености, ценната растителност, транспортните условия, наличните градообразува-щи фактори и съвремен-ните нужди на общество-то, проектът предлага ос-вобождаване на територи-ята от автомобилен трафик и създаване на условно зо-нирано централно град-ско пространство с пред-ставителни функции, при-влекателни и уютни къто-ве за отдих и места за сми-рение и преклонение. Раз-работката предлага орга-низация на пространство-то като пешеходна тери-тория чрез условно зони-ране. След освобождаване на териториторията от не-нужните обеми на памет-ника-костница и фонтана се създава многофункци-онално пешеходно прос-транство, условно разде-лено на две основни, вза-имно проникващи зони -

агора и парк. Като носите-ли на основната символика са подчертани двете основ-ни визуални оси изток–за-пад и юг–север. Зона пло-щад („Агора“) - предста-вителната част е пред вхо-да на общинската админи-страция, условно рамки-рана от покрита едноетаж-на двойна колонада, водни и зелени площи и ефект-но осветление. В рамките на колонадата са предви-дени пешеходните подходи към подземните нива, мал-ки търговски обекти, места за отдих и обществени ко-муникации. На север, пред входа на зала „Възражда-не“, се появява малка „пиа-цета“, разделена от основ-ното пространство от ед-ноетажния обем на коло-надата, където са намери-ли място интернет кафе и информационен център. Цялото агорно простран-ство е с настилка от ня-колко вида плочи на кате-

горичен ортогонален рас-тер, следващ посоките на основните оси и внушаващ представителност. В сис-темата на растера са и об-рамчващите площада зеле-ни площи, той преминава и на изток, покрай библиоте-ката, за да навлезе в част от градската градина.

Зона парк - съществу-

ващата богато озеленена и наситена с паметни зна-ци градина се запазва мак-симално, но вече оградена с единична колонада – рам-ка на пространството, сиг-нираща границите на няко-гашния метох. Съхранени са традиционните входове, живописните алейни трасе-та, водните и цветните пло-

щи, местата за отдих и уса-мотение, мечката... Тради-ционната детска площад-ка в южния край на парка е запазила ортогоналност-та си, но подчинена на пло-щадния растер и ползвай-ки денивелацията, се е пре-върнала в малък детски те-атър на открито. До южния вход на читалищната сгра-

да е предвиден едноетажен „прозрачен“ обем – кафе-не. На север от сградата на библиотеката като спо-мен за метоха е негатив-ната възстановка на ма-настирската църква - ни-ски каменни зидове, след-ващи контура на съборе-ния храм. Разположен в ос с вертикалния мемориален знак, възпоменателният символ става негово свое-образно хоризонтално от-ражение. На символиката е подчинена и линията на колонадата – ограда, в този участък - сегмент от кон-центрична окръжност.

Проектът предлага изна-сяне на ежедневния трафик под площада, като част-та от булевард „Априлов“ от съдебната палата до об-ластната управа слезе на подземно ниво. Това дава възможност и за захранва-не от вече подземната ули-ца на подземен паркинг на две нива.

„Арт ню вижън“ предвиждат подлези и няколко нови обекта

„Аркплан“ организира пространството като пешеходна зона

ГРАДОУСТРОЙСТВО

19sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

ТРЕТО МЯСТО

ПООЩРИТЕЛНИ НАГРАДИ

Административният център на Габрово е ха-рактерен със симбиоза-та от разнообразни архи-тектурни, художествени и функционални елементи, изграждани през различ-ни културни и политически епохи. Това е довело до образуването на една емо-ционално заредена зона, функционираща посред-ством отделните елемен-ти, като основен проблем е липсата на организация между тях. Проектът цели да обедини основните фак-тори в един цялостен орга-низъм, като за тази цел са предвидени няколко основ-ни приоритета – комуника-ционен, обществен, благо-устройствен, финансов.

Комуникационният при-

оритет предлага възстано-вяване на напречната град-ска връзка като подземна комуникация, както и под-земно прокарване на бул.„Априлов“, като това пре-махва изкуственото разде-ление на административ-ния център и освобожда-ва пешеходното движение. Предвижда се и изгражда-нето на подлез със спирки за градски транспорт, об-ществени тоалетни, биле-тен център и на голям под-земен паркинг. Обособява-не на зони за зареждане на обществено обслужващи функции на горно ниво е друго предложение на про-екта.

Общественият приори-тет залага на оживяване-то на площада, организи-

ране на „обществен маг-нит“, вкарване на общест-вено обслужващи функ-ции. Предвижда се цен-трална озеленена зона, иг-раеща ролята на мемориа-лен парк на загиналите за България, строителство на параклис „Свето Благо-вещение“ и маркиране на стените на манастира чрез места за сядане и отделя-не на зони. Проектът пред-лага параклисът да бъде в близост до паметника-ко-стница, за да демонстрира приемственост и заедно да маркират северната „пор-та“ към административния център. Запазва се памет-никът-костница (без под-земията) и приобщаването му към мемориалния парк. Благоустройственият при-

оритет извежда на пър-во място организиране на строго пешеходен център. Той акцентира още на обо-собяване на допълнителни зелени площи, изграждане на централна, нискоетаж-на, едроплощна общест-вено наситена зона, игра-еща ролята на „магнитен“ обединяващ фактор. Нови-те водни площи по проте-жение на основната ос са напречно на реката, като ръкав на река Янтра. Във финансов план проектното предложение е свързано със създаване на възмож-ност за публично-част-но партньорство посред-ством добавяне на общест-вено обслужващи функ-ции. Предложението дава възможност за етапност на

реализацията.Като последно заявен,

но най-важен приоритет остава човекът. Желание-то е да се създаде свободна пешеходна градска среда, която да съживи админи-

стративния център на гра-да, да го превърне в люби-мо място за разходки, сре-щи и почивка. Може и да е само мечта, но целта на архитектурата трябва да е „човекът“…

Свободна пешеходна градска среда създава проектът

ръководител проект: арх. Климент Мечкуевръководител проект: арх. Климент Мечкуев

Проектът на арх. Петър Попдимитров предвиж-да категорично обедине-ние и същевременно екс-пониране на ценните кул-турно-исторически обек-ти чрез покриване с един-на, цялостна, динамична и експресивна графично-концептуална структура, която служи като свое-образен съвременен прос-транствен фон.

Проектът на колектив с ръководител арх. Деян Дечев предвижда рекон-струкция на площадно пространство с добавяне на нови функции. Целта е намаляване на монумен-талния мащаб на прос-транството, обогатява-нето му със съвременни функции, както и цялост-на подмяна на настилка-та, зелените и водни пло-щи на площада

ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ20 Строителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.sg.stroitelstvo.info

Устойчивостта става част от политиката на световните компании

Устойчивото стро-ителство започ-ва да се очертава

като част от инвестицион-ната стратегия на световни компании, зеленото се пре-върна не само в мода или в част за печеливша PR кам-пания за много корпора-ции, но и се утвърди като сериозно отношение на бизнеса към бъдещето на сектора. Междувременно европейските инвеститори все повече се интересуват от екологичните и социал-ните фактори, когато взе-мат инвестиционни реше-ния. Все пак пред голяма част от тях остава въпро-сът доколко зелената тен-денция може да бъде пече-ливша и защо да влагат в устойчиви проекти, за соб-ствениците е важно да зна-ят доколко са готови нае-мателите да платят повече за зелена сграда, а за стро-ителите - как най-добре да се възползват от предим-ствата на сертификацион-ните системи.

Това са изводите, кои-то правят в редица изслед-

вания, доклади и комента-ри консултантски компа-нии и анализатори от от King Sturge, CB Richard Ellis, CoStar. И ако доско-ро масово предприемачите са мислели в краткосрочен план, то днес вече започват да осъзнават същността на устойчивостта – трайност и дълговечност. А това из-исква по-високо вложение, повече търпение за въз-вращаемостта, но и ста-билност на цените и по-ви-сока стойност на имота.

Според проучване на инвестиционните мени-джъри от инвестиционната компания DEGI

пазарът налага нови пра-вила а това означава промяна в мисленето на инвеститори-те, поглед към устойчивото и преобръщат на фокуса за слeдващите години. Ана-лизаторите коментират, че и именно това е ролята на сертификационните систе-ми. Въпреки конкуренци-ята помежду им всички те са сходни в определящите

ги фактори и елементи, в методологията, която след-ват, но и като гаранция за качество и дълговечност на проекта.

Сертификатът на дадена сграда, независимо дали тя е жилище, офис, търговски обект или производствена, означава изключително ви-сока ефективност не само от финансова гледна точ-ка, но и в социален аспект, както и добавяне на еколо-гична стойност на проекта. Когато дадена сграда се сертифицира, вниманието пада и върху всичко оста-нало, което засяга серти-фикационната процедура. Това означава от проекта, през осъществяване на це-лия строителен процес до управлението и експлоата-ция на имота.

След направени редица проучвания анализатори-те стигат до заключението, че на която и сертификаци-онна система да се заложи в проектирането на дадена сграда, след като бъде по-строена, тя винаги ще бъде с по-висока себестойност спрямо една несертифи-цирана сграда, независимо от икономическата обста-новка. Най-обикновените сметки показват, че ако се инвестира в себестойност-та на сградата за цялата сертификационна проце-дура заедно с всичко необ-ходимо по време на стро-ителство, разликата няма да е по малко от 5% от се-бестойността на сградата. Но ако това се приложи в

една нормална икономи-ческа ситуация, тази сгра-да може да стигне 20% по-висока цена от собствена-та си.

Това, което искат да чуят предприемачите, е, че европейската икономика, която в екологичния и со-циалния си статус се раз-вива и се стреми да бъде водеща в световен мащаб, стимулира т.нар. корпора-тивна социална отговор-ност, коментират специа-листи. Затова не е и слу-чайно, че

зелената идея се изповяд-ва най-яростно от корпорации като Inditex, Marks&Spencer, Starbucks, които са ключови наемате-ли в моловете. Техни кли-енти са младите хора, кои-то са най-зелено настрое-ните, затова в един момент всички тези компании са принудени да отговарят на тази философия и да я при-ложат и в строителство-то, и в търговията. Осъз-навайки всичко това, ми-налата година International Council of Shopping Centers (ICSC) започва да използва английската сис-тема BREEAM, за да позе-лени търговските си пози-ции в Европа. Това е еди-ният канал, по който идва натискът за зелени сгради - от клиентите към търго-вците и от търговците към инвеститорите в молове-те, коментират експерти. Следващите заинтересува-ни по веригата са световни

корпорации като ING, „Ко-ка-Кола“, Siemens налагат като корпоративна поли-тика да наемат само на та-кива места, които са серти-фицирани, защото това ще повиши активите им.

И не на последно място идва още един важен фак-тор – банките и финанси-рането. Това, което вече се случва в Европа, е по-лес-ното кредитиране от стра-на на банките да се строи и да се купуват устойчиви и сертифицирани сгради. Защото за която и да е фи-нансова институция, това е по-голям актив, с по-дълъг живот и по-бърза възвра-щаемост.

Все пак за инвеститора остава под въпрос, влагай-ки повече,

колко ще струва и колко ще спечелиТова е и икономическата логика, която трябва да из-лезе вярна. Затова и анали-заторите дават отговор на това с трите фактора на ус-тойчивото строителство - освен икономическия това са екологичният и социал-ният. Съвременната ситуа-

ция изисква да се разглеж-дат и трите, обясняват те. От следващата година еко-логичният фактор става за-дължителен в ЕС, а Евро-па ще започне да въвеж-да изисквания във всички сфери на устойчивото раз-витие – екология, социал-на отговорност и икономи-ческа оправданост на това, в което се инвестира. Що се отнася до социалния ас-пект, то експертите отново се опират на изследваняи-та, които показват, че уче-ници, посещаващи серти-фицирани училища, имат по-високи резултати, па-циенти, лекуващи се в бол-ници, се възстановяват по-бързо, а търговците отчи-тат по-голяма посещаемост и по-добри обороти, ако са позиционирани в сертифи-циран търговския център или мол. И ако се направи ретроспективен поглед на случилото се през послед-ните години, то Европа е декларирала много ясно накъде се развива. Резул-татът от кризата доказва, че не може да се движим спекулативно, трябва да се движим устойчиво.

В България вече се осъзнава значението на зеленото строителство, убедени са професионалистите

460м л р д . евро за

развитие на зеле-ни технологии ще вложи ЕС в следва-щите 10 години

Устойчивото строителство се явява и като една от неразкрити-те за пазара в България възмож-ности. Сертификатът изисква стриктно наблюдаване и употре-ба на материалите, следи се за качество на материалите, за пра-вилното им прилагане и изразход-ване, което води и до минимум не-предвидени разходи.

Устойчивото строителство в България

Ф акт е, че в България все още не може да се пох-валим със зелени сгради. Макар плахо, все по-вече компании обаче се ориентират към серти-фиицране на своите сгради по световните стан-драти. За да се стимулира устойчивото строи-телство в България като цяло, трябва да се на-ложат данъчни облекчения, смятат професио-налисти в бранша. Според тях това би преди-зивикало по-голям интерес и по-голяма конку-рентноспособност. „По въпроса за сертифика-ционните системи пазарът има нужда от пове-че информираност, от повече прозрачност на това, което се предлага. Все още българският инвеститор не е запознат с тях и с тяхното при-ложение“, казва Таня Косева-Бошова, изпъл-нителен директор на European Trade Cente. Това са наблюденията, които има и Петър Трифонов, мениджър бизнес развитие в „Алфа пропърти мениджмънт“. „Действащите в България сер-тификационни системи българският потреби-тел и инвеститор все още не ги познава. А след като не познава такъв продукт, не го и търси. Ако има повече информираност, ако проектан-тите и строителите го знаят, тогава го преда-гат и го налагат. Освен това не се знаят и пре-димставата на една подобна система – освен енергийната ефективност трябва да се вземат предвид и социалният и екологичният аспект - по-добри условия на труд, опазване на околна-та среда“, допълва той.

50% по-мал-ко е не-

обходимата за отопление енер-гия след рекон-струкцията на магазините C&A Ecostore

21sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

Ричард Колуел, регионален мениджър на BRE Global за Централна и Източна Европа:

Пазарът ще наложи нуждата от сертификация на сградите

Г-н Колуел, трудно ли се про-карват идеи за устойчиво строителство в настояща-та икономическа обстанов-ка?

- И да, и не. В период на криза броят на сертифицираните сгра-ди става все по-голям. По-голяма-та част от тях са проекти, които са в процес на развитие, инвестито-рите се опитват да вкарат все по-вече устойчиви елементи и да ги направят по-добри. Това е тенден-ция обаче за по-скъпите и по-ви-сок клас обекти. Инвеститорите в по-нискобюджетните не искат да харчат повече пари за устойчи-во строителство. Но и не осъзна-ват, че ако сега то струва повече, в дългосрочен план ще донесе по-вече пари.

Това тенденция само в Цен-трална и Източна Европа ли е?

- Не, в цял свят тенденцията е та-кава. Големите и отговорни ин-веститори се опитват да направят сградите си по-зелени. Винаги ще

има предприемачи, които ще ис-кат да платят повече за устойчи-вост.

Какво трябва да знаят ин-веститорите, които искат да сертифицират своя сгра-да?

- Устойчивото строителство може да има различни форми, но начи-нът, по който то се разпознава, е сертификацията на сградата. Инвеститор, който иска сградата му да бъде оценена още на фаза проект, трябва да направи контакт с оценител, който е независим от екипа, проектирал сградата. Това гарантира, че има трета, независи-ма страна. Има възможност да се направи и предварителна оценка на проекта. Това отнема около 4 часа и дава представа на инвести-тора и екипа му на базата на така заложените параметри каква ще е оценката на сградата в момента. Когато проектът е направен и одо-брен, оценителят събира цялата информация за него и пише до-клад, в който според броя получе-

ни кредити се прави оценка. До-кладът се изпраща в централата на сертифициращата компания, къ-дето се прави повторна провер-ка. Ако има неточности в доклада, той се връща на оценителя. След-ва издаване на сертификат на про-ектно ниво, в който пише, че ако дадена сграда се построи по този начин, тя ще получи тази оценка. След като сградата е построена, се изготвя още един доклад - доказа-телство, че заложените параметри отговарят на истината. Прозрач-на и независима система - това е принципът.

Какъв е броят на сертифи-цираните в Централна и Из-точна Европа сгради?

- Около 50 сгради са сертифици-рани, но тези в процес на серти-фикация са стотици. Специално системата ВREEAM е в региона от две и половина години и включ-ва Турция, Румъния, Полша, Ру-сия, Чехия, Гърция. Една от по-следните сертифицирани сгради е търговски център в Истанбул. Оч-акваме следващата година да има такива и в България и Украйна.

Кое може да накара българ-ския инвеститор да вложи в устойчиво строителство?

- В България процесът се случва както и в останалите страни. Най-силните инвеститори движат па-зара и скоро ще започнат да при-лагат принципите на устойчиво строителство. А останалите ще са принудени да ги догонват. Паза-рът ще наложи правила и всички ще трябва да се съобразяват. Освен това сертификатът рабо-ти в съответствие със законода-телството, а не против него. Чрез системата инвеститорът показва, че е по-добър и е една крачка по-напред от законовите изисквания.

Сергей Койнов, изпълнителен директор на „Фортън интернешънъл“

Предприемачите в Бълга-рия се интересуват от възможността да серти-фицират сградите си по определен стандарт за ус-тойчиво строителство, но за някои икономическа-та ефективност на кон-кретните решения поняко-га е по-важна от маркетин-говия ефект. Все повече го-ворят за LEED, за BREЕAM. Има предприемачи, които се интересуват не толкова от оценката, колкото от ефективността на отделни-те решения. Теоретично прилагането им би трябвало да оправдае по-високата стойност на сградата. Определе-но това има значение, защото животът й става по-дъ-лъг, би трябвало по-лесно да намира наематели и не на по-следно място има по-ниски експлоатационни разходи.

Петър Трифонов, мениджър бизнес развитие, „Алфа дивелъпмънтс“

Темата устойчиво стро-ителство има място на българския пазар, няма как да бъде иначе. Това се нала-га както от мястото ни в ЕС, от чиято политика сме зависими, така и от отго-ворността, която носим към околната среда. Доско-ро ситуацията в България предлагаше възможност за спекулативен пазар. Много инвеститори търсеха бързи печалби, пренебрегвайки ка-чеството на средата и на сградите като цяло. Сега, ко-гато имаме по-сложна икономическа ситуация, се създа-ва прекрасна възможност да се обърнат нещата. Логич-но е вече да се обръща внимание на по-качествените про-екти, на пазара да излязат и устойчиви решения.

Георги Ранчев, управител на „Линднер имобилиен мениджмънт“Основна посока в техноло-гичното развитие на нови-те проекти е оптимизира-нето на текущите разходи. Много важна част от тях са стандартите за енергий-на ефективност, към които все повече ползватели ста-ват чувствителни било за-ради корпоративните им етични принципи, било зара-ди желанието им да управля-ват ефективно текущите си разходи. Нашият опит показа, че при продажба обектите минават през сериозно техни-ческо проучване, като всички разходи при изграждане, под-дръжка и експлоатация се вземат предвид при изчисляване-то на справедливата цена. Тоест само проекти с ясни и прак-тични решения ще могат да отстояват добра цена.

Ричард Коуел работи за ан-глийската компания BRE Global от 26 години. В по-

следните 4 години е част от от-дела за международно разви-тие на компанията и отговаря за налагане на системата за оценяване на сгради BREEAM в Централна и Източна Евро-па. Организацията BRE Global притежава и разработва схе-мата BREEAM. Тя издава, одо-брява и издава сертификатите, обучава и лицензира оцените-ли, които към днешна дата са мрежа от над 6000 души в це-лия свят.

22 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

ИНВЕСТИЦИИ

Докато Централна и Източна Евро-па зъзнат в снежна

прегръдка, ледът на паза-рите за инвестиции в имо-ти се пропуква. Глобални-ят консултант CB Richard Ellis обяви, че придо-биванията на недвижи-ма собственост с бизнес предназначение в реги-она във втората половина от годината са нарасна-ли до четири пъти от тези от първата половина като стойност.

Активи, които се дър-жат с цел печалба от на-еми или изменение в це-ната им, са сменили соб-ствениците си в 90 сделки на обща стойност 2.5 ми-лиарда евро. Около 80% от капиталовия поток се е излял след юли.

Тези резултати все още не означават, че инвес-титорите са се върнали към обемите бизнес, ко-ито бяха нормални за пе-риода след 2005 г. Обе-мът на вложенията е бил със 75% под равнище-то, достигнато през 2008 г., и далеч от оборота от 14.2 млрд. евро от 2007 г. Все пак спадът във втора-та половина от годината е намалял до 50% на годиш-на основа, а дъното засе-га остава в първите шест месеца на 2009.

„Този положителен об-рат демонстрира, че дове-рието на инвеститорите в централно- и източно-европейски бизнес имо-ти нарастваше в продъл-жение на 2009“, заяви компанията в последното

си проучване за сектора. „Базирайки се на подо-брените пазарни условия

и икономическите резул-тати във втората полови-на на 2009, има причини

за предпазлив оптимизъм, че оборотът на инвести-ционния пазар ще про-

дължи да нараства в ре-гиона през 2010 г.”, каз-ва Павел Шанка, дирек-тор за капиталовия пазар във фирмата в Централна и Източна Европа.

Движението на инвести-торитее провокирано освен от подобрените икономиче-ски условия и от стабили-зирането на капиталови-те пазари. Намаляването на премията за риск, коя-то тласкаше нагоре нива-та на доходност в Запад-на Европа, и плахото на-чало на растеж на цени-те на имотите на пазари като Великобритания са дали основа за ценообра-зуване и за по-рискови-те развиващи се иконо-мики. Шанка коментира, че фактът, че доходността за първокачествени имо-ти в определени западно-европейски пазари се е стабилизирала, е подкре-пил увереността, че и ни-вата в повечето пазари от

Централна и Източна Ев-ропа са достигнали мак-симума.

Доходността отразя-ва нетния паричен поток, който имотът генерира на година, съотнесен към разходите за придобива-нето му. Разширяване-то й през 2008 и 2009 г. отразяваше възприятия-та на купувачите за пови-шен риск за вложенията в имоти заради слабостта на капиталовите пазари, а впоследствие и заради икономическия спад, кой-то застраши приходите от сградите заради намале-нието на наемите и спад в заетостта.

Нетърпимостта към ри-скае предопределила и пред-

почитанията на инвести-торите да се фокусират върху сгради в най-раз-витите икономики, кои-то могат да им предложат достатъчна дълбочина като предлагане на про-дукт и търсене от страна на големи международни наематели. Югоизточна Европа е станала жертва на защитната тенденция и е отстъпила от дела си в привлечените средства за сметка на централноев-ропейските икономики, в частност Чехия и Полша и отчасти Унгария.

Делът на Централна Европа в общите инвес-тиции се е увеличил от 37 на 56% спрямо 2008 г., а този на Югоизточна Ев-ропа, в която влизат бал-канските страни, се е свил от 25 на 12%.

„Всичко това отразява инвеститорския интерес в относителната сигур-ност на тези активи и па-зари“, отбелязват консул-тантите.

Инвестициите в имоти в Източна Европа нараснаха четири пътиКупувачите са се активизирали през втората половина на годината

Какво правят инвеститорите• Купуват съществуващи активи избира-

телно в най-развитите пазари

• Търсят сгради с дълги остатъчни сроко-ве по договорите за наем, при консер-вативен подход за подбор на защитни инвестиции

• Възприели са настоящите нива на доход-ност, които започват от около 7% за пър-вокласни офис сгради в Чехия и Полша. В София очакваната доходност за офиси е 10%

Инвестициите в бизнес имоти в Централна и Източна Европа

Източник: CB Richard Ellis

23sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

ЦЕНИ (без ДДС) В РУБРИКА МАГАЗИН: рекламно каре (пълноцветно): 33 см2 – 70 лв.; 66 см2 – 130 лв.; 102 см2 – 190 лв.; 136 см2 – 250 лв.

ОФЕРТИ

24 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 25 - 31 януари 2010 г.

Рилският во-допровод е уни-

кално хидро-техническо съоръжение

от 30-те годи-ни, превърнало се в символ не само на стро-

ително нова-торство, но и

на позабравена днес управлен-

ска политика

Това е утопич-ният град на

бригадирите, изникнал око-ло новостро-ящите се за-

води край р. Марица, ко-

пиращ съвет-ските образци в тази посока, логично кръс-тен на вожда

Димитров

Освен шедьовър на строително-то изкуство у нас, катедрал-ният храм „Св. Александър Невски” е и ем-блема на бъл-гарската нация. Заема площ от 3170 кв.м, което я прави втора-та по големина църква на Бал-каните

Ректора-тът заслу-жено се на-режда и сред строителни-те шедьоври на изминало-то столетие. Тържествено-то освещава-не се извърш-ва на 16 де-кември 1934 г.

Не е просто сграда, а оли-цетворение на цяла една епо-ха, предизвик-ваща същин-ска буря от по-ложителни и отрицателни емоции, изгра-дена на куриоз-но-състезате-лен принцип и още по-куриоз-но унищожена

Строен меж-ду 1957-1963 г. в изключител-но сложни гео-ложки условия, язовир Кърджа-ли е уникален не само за Бълга-рия, но и за све-товната прак-тика. Язовирна-та стена е вто-рата по големи-на и единстве-на по форма на Бълканите

Сагата с атомния мас-тодонт започ-ва през 1966 г., когато между България и Съ-ветския съюз е подписан до-

говор за пър-вата атомно-електрическа

централа на Балканите и

в Югоизточна Европа

Виадукти-те през Ста-ра планина по протежение-

то на автома-гистрала „Хе-

мус” са едно от безспорни-

те постиже-ния на строи-телния ни XX

вek

През трите ударни годи-ни на строежа на НДК са из-копани 1.7 млн. куб.м пръст, излети са 335 хил. кубиче-ски метра бе-тон, а вложе-ното количе-ство стомана е по-голямо от това на Айфе-ловата кула

За Моста на дружба-

та, безценна-та страте-

гическа връз-ка с братския румънски на-

род, известен като Дунав

мост, българ-ската държа-

ва се бори още от 1885 г., но

мостът е от-крит 1954 г.

Кой е най-значимият строеж на отминалия век

ИНИЦИАТИВАКласацията е част от кампа-нията на БНТ „Българските събития на ХХ век“. Целта й е да открои най-запомнящите се културни, политически, на-учни постижения в страната. Кой е най-значимият строеж на ХХ век ще стане ясно по

време на живото предаване на БНТ на 28 януари. Дотогава всеки може да гласува за своя фаворит. Гласуването става само с телефонно обаждане, с SMS или писмо по пощата на адреса на БНТ.

Още на: http://vek.bnt.bg