СКИНИЯТА – СВЕТИЛИЩЕТО

СКИНИЯТА – СВЕТИЛИЩЕТО 1

I. Пророчески символи за Христос в скинията и нейната цел 2

II. Двора и завесите му 4

III. ВХОД, ВРАТА И ЗАВЕСИТЕ 5 1. Първа входна врата (завесите) 6 2. Вратата на светилището - втората врата 7 3. Вратата към Светая Светих - третата врата 7

IV. МЕДНИЯТ ЖЕРТВЕНИК (Изход 27:1-8). 8

V. МЕДНИЯТ УМИВАЛНИК - Изход 30:17-21 10

VI. СРЕБРОТО НА УМИЛОСТИВЕНИЕТО И НЕГОВАТА УПОТРЕБА 12

VII. СВЕТИЛИЩЕТО И ДЪСКИТЕ МУ 14

VIII. СВЕЩЕНИТЕ ЦВЕТОВЕ В СКИНИЯТА 17

IХ. ПОКРИВ ОТ ОВНЕШКИ И ЯЗОВСКИ КОЖИ 19

Х. ПОКРИВАЛО ОТ КОЗИНА И ПОКРИВАЛО ОТ ЛЕН С ОБРАЗА НА ХЕРУВИМИ 21

ХI. ЗЛАТНИЯТ ОЛТАР ЗА КАДЕНЕ 23

ХII. Златният светилник 25

ХIII. Трапезата и хлябовете на предложението 27 Хлябовете на предложението 27

ХIV. Пресвятото място - Светая Светих и ковчега на завета 29 КОВЧЕГЪТ НА ЗАВЕТА (Изход 25:10-15) 29

ХV. ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ 31

ХVI. Приношение за грях (Левит 14 и 16 глави) 32

ХVII. Приношение за престъпление (Левит 5:14-19, 6:17) 34

ХVIII. Принос за всеизгаряне (Левит 1:1-9, 6:8-13) 35

ХIХ. Примирителна жертва (Левит 3:1, 7:11-29). 36

ХХ. Хлебно приношение 38

ХХI. Жертва на посвещение (Левит 8:22-28) 39

ХХII. Тамянът или приношение на тамяна (Изход 30:34-38). 40

ХХIII. СИМВОЛИ НА ОБЛЕКЛАТА НА СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ 42

I. Пророчески символи за Христос в скинията и нейната цел

"И да Ми направят светилище, за да обитавам между

тях. По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности - така да я направите" (Изход 25:8-9).

"А даже при първия завет имаше постановление за богослужение, имаше и земно светилище. Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове, която част се казва святото място, а зад втората завеса беше оная част от скинията, която се казваше пресвятото място, гдето бяха златната кадилница и ковчега на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя и плочите на завета и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището, за които не е сега време да говорим подробно. И когато тия неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да вършат богослужение, а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание" (Евр. 9:(-7).

В едно от най-тържествените си беседи с юдеите Господ Исус Христос се представи пред тях като изпратен от Бога Месия и каза следните думи: "Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене" (Йоан 5:39).

Почти всичките Старозаветни книги свидетелстват за Христос. След възкресението Си Исус вървеше към село Емаус с двама от учениците Си. Той им изясни писаното за Него в Стария завет, като почна от Мойсей и всичките пророци. И каза: "Тези са думите, които ви казах, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни все, що е писано за Мене в закона Мойсеев, пророците и псалмите. Тогава им отвори ума да разумеят Писанията" (Лука 24:44-45).

Когато четем внимателно Стария завет под ръководството на Святия Дух, ще открием, че навсякъде Словото Божие изявява Исус Христос. Главната цел на нашето изследване на Старя Завет е да разкрием и да видим Исус Христос за всичко, що е писано за скинията, жертвите и свещенството в книгите от Изход 25 глава и Левит 8 глава.

Ще се потрудим да разгледаме скинията, двора, Светая и Светая Светих и принадлежностите им, които са "сянка на бъдещите добрини" (Евр. 10:1). Ще видим Исус Христос и Неговото изкупително дело, ще видим и различните жертви, и накрая свещенството на нашия прославен Господ.

Господ заповяда на Своя народ да Му построи Скиния - дом. Израилевият народ започна своето съществуване от онзи ден, в който Бог го избави от Египетското робство посредством Агне: "Агнето трябва да бъде непорочно, мъжко и да се заколи привечер, като бащата внимателно вземе кръвта и се поръси горния праг и двата странични стълба на вратата. Агнето е символ на Исус Христос. "Христос Пасхата наша, биде заклан за нас" (1Кор. 5:7).

Както кръвта на Пасхалния Агнец спаси израилтяните в Египет от последната страшна язва, така и вярата в Христовата кръв ще спаси и нас и ще ни осигури излизането то този свят, уподобен на Египет, и ще ни гарантира влизането в небесния Ханаан. (Изход 36:1-7).

"И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях" (Изход 25:8).

"Внимавай да ги направиш по образеца им, който ти бе показан на планината" (Изход 25:40).

Тази заповед ни уверява, че Бог е копнеел да се приближи до човека и да се снижи до неговата немощ.

В този момент Израил, обзет от страх и трепет, стоеше в стана в подножието на планината Сион, която гореше с огън. И замолиха Мойсей: "Ти говори на нас, а ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем" (Изход 20:19).

"Бог, Който при различни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете" (Евр. 1:1-2). (Изход 35:4,29-35).

Христос все на Себе Си човешка природа с всичката й външна нищета, немощ и нищожество, за да можем ние да се приближим до Него с нужното страхопочитание, и то без страх. "И Словото стана плът" (Йоан 1:1) т.е. Словото стана човек.

Въплътяването на Исус бе една велика тайна (1Тим. 3:16). Той се отрече от всичко, "като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците, и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст" (Филип. 2:7-8).

"Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта. Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него" (Евр. 13:12-13).

II. Двора и завесите му 1. "Да направиш двора на скинията; за южната страна,

към пладне, да има за двора завеси от препреден висон, дължината им за една страна да бъде сто лакти..." (Изход 27:9). Виж Изход 27:10-18.

Ако сте чели цялото описание на скинията в книгата Изход, вероятно сте забелязали, че Бог, давайки плана на Мойсей, му показа първо най-тържествените места на Своето жилище. Първо му показа ковчега на завета, който бе в Светая Светих, след това Светая, където е масата с хлябовете на предложението, светилника, кадилния олтар, съдовете в двора и най-накрая - самия двор и сградата отвътре и отвън.

Христос излезе из най-святото място в небето - престола на Своето Божествено величие и се спусна през завесата - Своята плът, за да дойде на земята между нас. (Евр. 10:20). Целта Му бе да изпълни чрез Святото място Своя земен живот, и със съвършена преданост - волята на Отец. И след това да отиде до крайната цел и да предаде Себе Си като Агнец Божий на медния олтар - жертвеник - Кръста, за изкупление на грешниците!

Ще направим описание на скинията от външното и отидем към вътрешното отделение, ще проследим пътя, по който трябва да мине човек.

Ако някой искаше да се приближи до скинията и да я разгледа, той трябваше да влезе в двора, който бе сто лакти дълъг и 50 лакти широк, обиколен от чисти бели завеси, увиснали върху 60 стълба. Тези завеси бяха направени от препреден висон - лен. Този плат е струвал много скъпо, повече от коприната. Бил е бял, много чист и с прекрасен блясък. Скинията е била оградена от всички страни с него. Той е символизирал "праведните дела на светиите" (Откр. 19:8).

Белите завеси символизират Исус Христос в Неговата чистота. Тук Той е посочен като безгрешен и непорочен. Апостол Павел казва: "Той стана за нас от Бога мъдрост, правда, освещение и изкупление" (1Кор. 1:30). Исус от рождението до смъртта Си следваше един свят, чист и непорочен характер. Дори Пилат, осъждайки Исус на смърт, призна пред тълпата, казвайки: "Не намирам никаква вина в Него" (Йоан 19:4).

Всеки израилтянин е имал право да влиза в двора на скинията, за да бъде зад завесите. В първото отделение (Светая на скинията са влизали само свещенослужителите по определен график, а в Светая Светих, второто отделение, веднъж в годината е влизал първосвещеникът.

В лицето на Исус Христос, нашия Изкупител, и в Неговата непорочна правда на тебе и на мен се подарява сватбена дреха - дрехата на спасението!

2. Завесите на двора представляваха правдата на Христос

Вън от завесите, греха и грешниците могат да действат с всякакво нечестие, проклятие, осъждение и проказа. Тези бели стени са били едновременно преграда и граница между всичко онова, което е било чисто и онова, което е било нечисто и несвято. "Давид каза, едно съм поискал от Господа, това и ще търся да живея в дома Господен през всичките дни на живота си" (Пс. 27:4-5).

Първият предмет в двора е бил медният жертвеник, върху който огънят е пояждал положената жертва. Това е означавало - отдаването на Невинния за виновния, изявявало, че мерзостта на греха е наказанието, което е Божията справедливост е изисквала. След жертвеникът е медния умивалник, който е бил пълен с вода, напомнящ за живите води - нужни на бедния грешник, жаден за мир. "И в онзи ден ще има извор, отворен заради греха и нечистотата" (Захария 13:1).

Онзи, който влизаше в двора и изповядваше греховете си, биваше оправдан и получаваше опрощение!

Както жертвеникът, така и умивалника се намираха точно на пътя към Светая и Светая Светих - пътят към Бога!

Завесите включват в себе си близост до Бога и приемането на грешника.

Израилтянин, който е бил отстранен от двора на скинията, е бил и отлъчван, както от Бога, така и от стана. Това е ставало поради някакъв грях, нечестие, или проказа. Днес не можем да имаме пълна представа за отлъчения грешник, понеже живеем при други обстоятелства.

Христос не е само наш Изкупител и Спасител, Който ни оправдава, но образец и пример в живота. Както скинията беше чисто облечена в бял лен, също така и Христос стои пред нас чист: "Както е Той, така сме и ние в този свят" (1Йоан 4:12). "... или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, който е във вас, Когото имате от Бога" (1Кор. 6:19). Къде се намираме ние, вън от двора на скинията, или вътре в него?

III. ВХОД, ВРАТА И ЗАВЕСИТЕ

Изход 27:16 Завесите на двора бяха бели като сняг и нямаше

@примес от друг цвят. Но при входа виждаме четири цвята завеси, които много често се появяват в Библията. Те са: синьо, мораво, червено и бяло, които имат символично значение.

а) Синият цвят - цветът на небето, представя всичко небесно.

б) Моравият цвят - пурпур - свидетелства човешката царствена висота и величие.

в) Червеният цвят показва цвета на кръвта. В него е включен животът, тъй като душата на всяко тяло се намира в неговата кръв. (Левит 17:14).

г) Белият цвят означава непорочност и правда. Освен завесите на двора, имаше втора врата - вход за

скинията, която водеше към светилището. И тази врата бе покрита със завеси, но имаше и трета врата - вход от Святото място към Светая Светих. Тези врати бяха също направени от един и същи материал и цветове.

Тези три входа изтъкват една и съща истина, разкриват Христос като врата, чрез която можем да достигнем до Бога.

1. Първа входна врата (завесите) Входът на двора ни показва, че Христос е вратата,

чрез която достигаме с примирение при Бога. Към това трябва да се стремим като грешни човеци. Щом нарушим една от десетте Божии заповеди, не можем да получи опрощение, въпреки искрено покаяние!

Прощение можем да получим само чрез една Врата - Исус, през която можем да минем и вътре има жертвеник, чрез който можем да се срещнем с Бога.

При разпятието на Исус завесата на храма в Ерусалим се разкъса от горе до долу от Божията ръка и агнето побягна, което показва на народа, че трябваше да престанат принасянето на жертви, тъй като истинската жертва - Христос беше вече принесена. (Мат. 27:51).

Слезналият от небето втори Адам - Исус - Царят на човечеството - Праведният даде Своя живот за неправедните и възкръсна от мъртвите (2Кор. 5:21).

Той е нашата врата, през която имаме достъп до Бога и вход за Неговото вечно царство.

Той, Безгрешният, слязъл от небето не в греховна плът, но в подобие на греховна плът, осъди греха в плътта. Исус ни изкупи от проклятието на закона, като проклет за нас, защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво" (Гал. 3:13; 19-21). "... като имаме чрез кръвта на Христа дръзновението да влезем в Светилището през новия, живия път, Който Той е открил през завесата (сиреч плътта Си) и като имаме Велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце и пълна вяра". Приемайки Христовата жертва, човекът бива опростен и оправдан. (Йоан 3:16, Исая 53:8-10 и 2Кор. 5:21).

Христос казва, че Той е вратата и всеки, който не мине през тази врата, е разбойник и крадец. (Йоан 10:7-9). Каин избра друг път в живота вместо пътя на примирението. Той не се яви с агне, което да принесе в жертва за грях, а

принесе плодове от земеделието. Но Бог не прие тази жертва.

2. Вратата на светилището - втората врата Вратата на светилището (Светая) ни учи, че Христос е

входа към истинското светилище. Чрез Христос ни се дава не само оправдание и примирение, но и освещение. Бог Го направи за нас: "...освещение, изкупление, премъдрост и правда" (стих...).

Ако някой съгрешил е влязъл в двора, принесъл своето агне върху жертвеника и се е примирил с Бога, и пожелае да влезе по-нататък, то вижда медния умивалник, напълнен с прозрачна вода за умиване. След това се е отваряла вратата на светилището, през която свещениците влизали във вътрешното жилище на Бога, за да служат. Апостол Павел писа: "Моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва, жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето духовно служение" (Римл. 12:1).

В земното светилище, което беше направено от човешки ръце, можеха да влизат само свещениците. В Новия завет ние всички имаме привилегията да влезем в светилището. Поради жертвата на Христос, Святият Дух е записал: "няма грък, юдеин, обрязан, необрязан, варварин, скит, роб, свободен, но Христос е всичко във всички" (Гал. 3:28).

Колко жалко, че много от Божиите чада се схващат своето греховно състояние, и затова остават вън от двора и никога не влизат в светилището т.е. в Неговото присъствие.

Само Христос е вратата към освещението. Христос е светилището, в което трябва да бъдем и ходим. (Йоан 8:12).

За да се храним от Духовния хляб (Христос) трябва да влезем в светилището, в постоянното присъствие на Бога!

3. Вратата към Светая Светих - третата врата Скинията, която бе Божие жилище, състоящо се от

Светая Светих, се наричаше Скиния на събранието или "шатър за срещане". Бог и човек се срещаха там. Нашият блажен Спасител ни казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Мат. 5:8). Блажено е общението с Отец и Исус Христос. (1Йоан. 1:3). Както всички свещеници и левити, служещи в Скинията, трябваше да минат през вратата на Светилището и да се приближат до Святото място, така и ние в Новия завет трябва с вяра да минем през духовната врата - нашият Спасител, който казва: "Аз съм вратата, през Мене, ако някой влезе, спасен ще бъде". "Влезте през тясната врата, защото широк е пътят, който води към гибел.

Тесни са вратите и стеснен е пътя, който води в живот и малцина са, които го намират" (Йоан 10:9 и Мат. 7:13-14).

Блажени ще бъдат ония, които когато се затвори вратата, останат отвътре. Молим Бог да сме от разумните девици и да влезем в двора на Светилището и преминем през вратата на Скинията: "Готовите влязоха и се затвори вратата" (Мат. 25:10).

Завесата, която се намираше пред Светая Светих, ни говори, че Христос е вратата към вечната слава. Само първосвещеникът можеше да влезе в Светая Светих и то само един път в годината с цел да попръска с кръвта на жертвата и веднага да излезе. Първата скиния (земната) вече не съществува. Със смъртта си Исус раздра завесата между Светая и Светая Светих, и пътят за нас към Светая Светих бе открит. "Като ни възкреси, тури ни да седнем с Него в небесните места в Христа Исуса" (Ефес. 2:6).

Да, Исус "може да ни съхрани безгрешни и да ни постави непорочни в радост пред Неговата слава" (Юда 24).

IV. МЕДНИЯТ ЖЕРТВЕНИК (Изход 27:1-8). Главните предмети в двора са били: медният жертвеник

и медният умивалник. Медният жертвеник е имал следните размери: около 2,25 метра дължина и толкова ширина, а високо около 1,35 м. "Да ми направиш олтар от ситимово дърво, пет лакътя широк, четвъртит да бъде олтара и височината му да бъде три лакътя" (Изход 27:1). Бил е наречен "жертвеник за всеизгаряне" или "Господня трапеза". Погледът на всеки израилтянин, който е влизал в двора, е бил насочен върху този жертвеник. Те са гледали на него като място, където могат да се срещнат с Бога, с цел да се примирят с Него, да получат опрощение на греховете и да получат мир с Бога. Материалът, от който е бил направен жертвеникът е ситимово дърво. От същото бе направен и златният жертвеник, трапезата за хлябовете за предложението, цялото светилище и самият ковчег на завета. Това дърво е било най-здравото, преобраз на живота. Това дърво е египетската акация (салкъм) негниещо. В това дърво виждаме Човешкото естество на Господа Христа. "Той израсна като корен от суха земя" (Исая 53:2). Не знаеше нито грях, нито порок. То участваше в плът и кръв" (Евр. 2:14). Той беше "Семето на жената" (Бит. 3:15 и Гал. 4:4). Беше и Син Давидов, но и Родоначалник на новото поколение. Исус бе Син на дева Мария, но в същото време Той беше и Бог, Който се яви в плът\ (1Тим. 3:15).

Само Исус можеше да стане посредник за жертва - примирение с грешния човек и Святия Бог. (1Тим. 2:5.6).

Господ нареди на Мойсей да обкове жертвеника с мед. В Йов 20:24-25 четем за нечестивия: "Когато бяга от желязното оръжие, стрелата на медния лък ще го прониже".

Стрелата се изтръгва и пронизва тялото: "Небето над главата ти ще бъде мед и земята под тебе - желязо" (Втор. 28:23 и Левит 26:19). В Откровение 1:15 четем: "Нозете Му са подобни на лъскава мед, като пещ нажежена" Те са медни, защото Исус се готви да извърши чрез тях страшен съд над злото в света!

В ситимовото дърво, от което бе направен жертвеника, отново виждаме Исус Христос. И медта, с която жертвеника е покрит, ни напомня за строгото и справедливо Божие правосъдие. Това правосъдие се изля над Христос заради нас. Исус бе обхванат от голяма скръб и обкръжен от разярените езици, както жертвеникът, покрит с мед, трябваше да посрещне огнените езици, които обгаряха жертвата. В лицето на жертвите, жертвеникът ни разкрива страдащия Христос и разпнатия Спасител.

От мед бяха направени и всички принадлежности към жертвеника: "гърнета, лопати, тасове, вилици и въгленици" (Изход 27:3). Умивалникът и подложките на стълбовете бяха направени също от мед.

Първо трябва да отидем при жертвеника, за да стигнем до Светилището. Трябва да отидем до страдащия Христос, а след това при прославения Христос. Първо трябва да уредим сметките си с Бога - при медния жертвеник, а след това да пристъпим към златния олтар, за да принесем на Бога върху святия огън нашите поклонения и жертви на хвала.

Щом някой израилтянин идваше до съзнанието, че е извършил някакъв грях, той отиваше при стадото си и от него трябваше да избере едно живо мъжко агне, което да е без недостатък, без порок и тогава отиваше в двора на скинията. Тук свещеникът взимаше агнето от ръцете му и вероятно го връзваше за роговете на жертвеника. Тогава онзи, който принасяше жертвата, слагаше ръцете си върху главата на агнето и изповядваше своите грехове. По този начин грешникът възлагаше греховете си върху невинното агне. След което го заколваше, една част от кръвта се внасяше в Светая и жертвеникът биваше попръскван от всички страни с нея, а по-голямата част от кръвта се изливаше в подножието на жертвеника. Всичко наоколо се опръскваше с кръв, с изключение на мястото, където стоеше свещеникът. Израилтянинът биваше пуснат на свобода, а невинното агне изкупваше неговата вина. По този път на служение виждаме в Стария Завет, че Бог не прощава греховете произволно, а напротив, опрощава само онзи грях, на който Неговото правосъдие е получило пълно удовлетворение.

Да погледнем на Великия образец - Исус Христос: "Ето Агнецът Божий, Който взема греховете на света" (Йоан 1:29). И сам Бог "възложи на Него беззаконията на всички нас" (Исая 53:6, 1Петр. 2:24 и 2Кор. 5:21).

Колко тежко са лежали всичките ни грехове върху Христос? Ви Го там в Гетсимания, приближаваше часът, когато товарите на нашите грехове трябваше да бъдат

сложени върху Него! Исус изпълни волята на Отец, чрез доброволната жертва на Голгота, но се молеше преди това: "Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша, но нека бъде Твоята воля. Прескръбна е душата Ми до смърт" (Мат. 26:38).

Неописуеми душевни мъки, които можеха да сложат край на живота на Христос, Го обземаха всеки миг. "И като беше на молитва, молеше се по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята" (Лука 22:44).

Цялата човешка история познава само един човек, на който потта се е обърнала на кръв в предсмъртната му агония. Това е бил Карл ХII Шведски, който дошъл в такова тежко състояние на угризение на съвестта поради големите кръвопролития през време на множеството войни, които е водил, че потта му се превърнала в капки кръв. Карл ХII Шведски умрял. Но @ве

на слава на Христос, че Той издържа трудностите до Голгота и на кръвта умря за греховете ни!

Закланото агне, лишено от живот, се слагаше върху жертвеника, в който гореше огън, готов да изгори жертвата. Жарта, която никога не угасваше и не изстиваше, нито денем, нито нощем, веднага обхващаше и изгаряше всичко, докато се стане на пепел. Тази пепел, свидетелстваше на израилтяните, че всичко е изпълнено, и че не оставаше храна за огъня. Пепелта се събираше от жертвеника и се изнасяше вън от светилището, далеч от Божието лице. "О пръст ми издигни олтар и жертвай върху него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овцете си и говедата си". При преместването на скинията вътрешността на жертвеника отново се изпълваше с пръст" (Изход 20:24).

Голгота (място на кости) и издигнатият кръст на него, нямаше никакъв привлекателен вид за очите на човек, а онази, който увисваше там, беше презрян и отхвърлен от всички.

Разпнатият Христос принадлежи на целия свят и не се изискват жертви на животни, а съкрушено и покаяно сър.е. При пътуването на израилтяните в пустинята, те идваха с жертви при жертвеника, а днес ние трябва във всяка страда на издигаме Исус Христос и то разпнат! Истинската жертва за нашите изповядани грехове! Елате и се примирете с Бога! Елате по близо! Според обещанието, Христос чрез Святия Си Дух присъства навсякъде по земното кълбо. Исус ни предлага чрез жертвата Си вечен живот" (Йоан 17:3).

V. МЕДНИЯТ УМИВАЛНИК - Изход 30:17-21 Между медния жертвеник и вратата на скинията се

намираше друг важен предмет - медният умивалник. Тук на определено време свещениците се окъпваха и умиваха ръцете и краката си. Той прилича на голяма котел (кръгъл),

направен от медни огледала, дадени от жените израилтянки (Изход 38:8). Имал е кранове от всички страни, чрез които свещениците са измивали ръцете и нозете си преди да влезнат в светилището, за да принесат жертва и благовонно кадене на Господа. Цялата церемония е била символична.

В Соломоновия храм медното море, което замести умивалника, поставен в скинията, е събирало 3000 вати вода - т.е. около 70 000 литра (2Лет. 4:5).

Медният умивалник бе направен от мед, както медния жертвеник. Тук няма и следа от ситимово дърво. Медта представляваше осъждението то Божието правосъдие. При медния жертвеник Божието правосъдие е насочено към нашета собствена личност, тъй като хората и свещениците идваха със своята нечистота, за да се измият и да се очистят. Свещеникът започваше да прилага Божието правосъдие над всичко, което е извършил като беззаконие и грях в мисли, думи и дела. За да ходим в нов живот, трябва да сме духовно измити. Както Закхей и хиляди, които извикаха поради смущението и тревогите в сърцето си: "Какво да сторя, мъже братя?" (Деян. 2:37).

Истинският символ на медния умивалник е: "И в онзи ден ще се отвори извор за Давидовия дом и за Ерусалимските жители за грях и за нечистота" (Захария 13:1).

Историята на разбойника на кръста, разпнат заедно с Исус, представлява една интересна картина. Висейки на кръста, той хулеше Господа, но замълча. Другият разбойник, разпнат от дясната страна на Христос каза: "Ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили". След това обръщайки се към Исус, замоли: "Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в славата Си". Исус отговори: "Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мен в рая - царството на Отца Ми" (Лука 23:42, 43). Разбойникът се потапя в очистителния извор - Христовата чиста кръв и излиза от там умит и по бял от сняг и е готов да влезе с Христос в небесната скиния. Каква голяма разлика между медния жертвеник и медния умивалник! При умивалника намираме изобилно освежителното и очистващото вещество - водата, която се изливаше свободно, умиваше и очистваше, докато изчезваше всяко петно. Христос, Божият Агнец, Който бе натоварен с нашите грехове, трябваше да се срещне с огъня на Божия гняв. "Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда" (1Йоан 1:9). "Затова ще начерпя от извора на Спасението" (Исая 12:1-3).

"Както Мойсей издигна змията, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син и всеки, който погледне на Него, да бъде простен и спасен (Йоан 3:14-15).

Когато Аарон и неговите синове застанаха пред Божието лице, за да бъдат посветени в Свещенство, Мойсей веднага ги преведе при този умивалник и ги уми, облече ги в

свещенически дрехи и ги помаза с миро. Това означава, че бяха чисти от петата до главата - измити веднъж завинаги. Това еднократно и пълно умиване на свещениците е преобраз на Христос. "На Този, Който е възлюбил и умил греховете ни с кръвта Си" (Ефес 5:26). "Но измихте се, но осветихте се, но оправдахте се с името на Господа Исуса, и Духа на Бога" (1Кор. 6:9-11).

Днес Исус казва: "Умитият няма нужда да се умие, освен нозете си, но е цял чист" (Йоан 13:10)-

За на първото умиване е кръщението, което не трябва да се повтаря, а второто умиване е Господната вечеря, която трябва в определен период от време да се повтаря - постоянно. Едното е свързано с нашето оправдание, а другото е нашето очистване. Едното засяга нашите грехове, а другото - нашата природа.

Грешникът принася върху жертвеника жертвата си, а при умивалника получава очистване, и след това пристъпва към светилището за служене.

Апостол Йоан на остров Патмос вижда "спасените пред Божия престол, облечени в бели дрехи, които идват от голямата скръб и са опрали и избелили дрехите си в кръвта на Агнето", затова са пред престола Божий и служат Нему ден и нощ в Неговия храм, и Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях" (Откр. 7:13-15).

Дано днес нашата обхода и живот бъдат все по-чисти и святи, всеки ден. Дано нозете ни бъдат постоянно в скинията на Бога и да умиваме ръцете и нозете си в невинност, за да ни преобрази Христос в Неговия образ и в Неговото подобие и облече с бели дрехи (Христовата правда) и с вярност, готови да Го видим, когато дойде в славата Си, да ни зарадва с наградата - вечен живот.

Бог възлюби и даде най-милото Си - Единородния Си Син за нашите грехове. Ние сме длъжни като Негова собственост да правим жертви: себеотрицание, гостоприемство, милост, състрадание и искрена любов към Бога и ближните, с които сме заедно.

VI. СРЕБРОТО НА УМИЛОСТИВЕНИЕТО И НЕГОВАТА УПОТРЕБА

Изход 30:11-16 и Изход 27:17-19

Бог даде на Мойсей особена заповед, съгласно с която

всеки един от двадесет години нагоре, който бе зачислен в Божието войнство, трябваше да внесе за душата си половин сикъл сребро (около 3 златни лева), за да не го нападне язва. Чрез среброто на умилостивнието, Бог посочи пътя, по който грешникът може да се примири с Него. Това Божие

постановление ни дава скъп пример, чрез който се разкрива Агнето - Христос, Когото Бог даде за нашето изкупление.

Важен фактор е, че цената на умилостивението се заплаща със сребро. В онова време - Стария Завет - при всички покупко-продажби и всевъзможни сделки, винаги се употребяваше сребро. То е било метал на търговеца - пари. Йосиф е бил продаден за двадесет сребърника, Авраам купи нива със сребро в пещерата Махпелаг. Небесният Спасител е бил продаден от Юда за тридесет сребърника. Като знаете, че не с тленни неща (сребро и злато), сте били изкупени от суетния живот - но със скъпоценната кръв Христoва, като Агнец чист и без недостатък" (петр. 1:18-19).

Както среброто в скинията винаги говори за изкуплението и умилостивението, така винаги, когато се говори за кръвта Христова в Божието Слово, тя свидетелства за същото нещо, и несравнимо по-скъпа е за нас днес.

"Човешкият Син не дойде да Му послужат, а даде живота Си за мнозина." (Мат. 20:28). "Вие не сте свои си, защото сте били с цена купени, затова прославете Бога с телата и душите си, които са Божии" (1Кор. 6:19-20, Откр. 5:9). Цената на нашето изкупление е вече платена от Христос, за нас остава да приемем това с чиста вяра.

Израилтянин, който влизаше в преброяването, влизаше от непълнолетие в пълнолетие пред Бог. Роденият от плът и да е бил най-добрият от израилевото семейство, не бе достоен да даде на човека право да бъде зачислен в Божието войнство, ако не беше платена цената на умилостивението. Никой не можеше да заплати за друг човек, но всеки лично трябваше да внесе сумата, цената на умилостивението.

Теглото на среброто беше точно установено. Бог сам държеше везните. И днес Бог изисква от всяка душа определена цена. Теглото на умилостивението - Христовата кръв - това е единствената цена, призната от Бога.

Всичко, което не може да достигне до тази стойност, и всеки който не принася тази истинска цена, остава под проклятие. Над тях виси присъдата: "Претеглени си на везните и си намерен недостатъчен" (Дан. 5:27).

Да, благочестиви християнино-грешниче, ти който считаш себе си за толкова добър в сравнение с другите познати, ти който имаш добри намерения, се нуждаеш толкова от Христовата кръв, както се нуждае един крадец, пияница, убиец, лъжец, който търси спасение. "Бирниците и блудниците ви изпреварват в царството Божие" Мат. 21:31). Сравнени, разбойникът на кръста и богатият младеж от Евангелието на Матей, се вижда голяма разлика в социално и нравствено отношение - единият разбойник приема Исус, а другият благочестив богат младеж си отива отхвърлен от Христовата благодат!

За какво се употребяваше среброто в скинията на събранието (шатъра за срещане)? "И да приемеше среброто на умилостивението от израилвите синове и да го употребиш в

служба на скинията на събранието и да го употребиш в служение" (Изход 30:16). Среброто е било употребявано за най-хубавите украшения на стълбовете, завесите, куките на стълбовете и връзките им (Изход 27:10). Сребърни куки, към които бяха закачени завесите и сребърни пръчки, които свързваха един с друг стълбовете. Блестящи, бели, красиви, съответстващи на белия лен на завесите - символ на Исус Христос.

Всеки отдал се на Бога и всяко Божие чадо в своето примирение вижда Исус Христос като желания, драгоценен Спасител, тъй като Той даде Своя живот за изкуплението на целия човешки род (Йоан 3:16).

От среброто са били изливани също дъските на светилището (Изход 38:27). От среброто на сто таланта подложки са били излени подложките на светилището, подложките на завесите - сто подложки от сто таланта. Цялата скиния е лежала върху сребро. Тук виждаме църквата на Христос да почива в удовлетворението на Неговото велико изкупление. Виждаме Исус и Неговото тяло като Онзи избран крайъгълен Камък, на Който почива цялото здание. Само изкупените от драгоценната Христова кръв ще бъдат спасени, другите нямат дял в Него. "Христос умря за всички, за да не живеят за себе си, но за Този, Който е умрял и възкръснал" ((2Кор. 5:15). Не е достатъчно пред Бог само да Го видим с очите си, но трябва напълно да почиваме в Христос, за да може Той винаги да ни пази, утешава, насърчава и безопасно да ни води към небесното Си царство. Искрената ми молитва към всички е да приемем със искрено сърце Исус, да Му служим от душа с любов, ум и сила. Христовият чист и верен отговор е: "Добри и верни рабе, на малкото си верен, на много ще те поставя, влез в радостта на Господаря Си" (Мат. 25:21,23).

VII. СВЕТИЛИЩЕТО И ДЪСКИТЕ МУ

Изход 26:15-30 Да, Словото Божие прилича на една златна мина,

експлоатирането на която е само започнало и трябва по-дълбоко да копаем в нея с молитва, защото има богати съкровища, разумяващи сърцето, както стана и с Даниил (Дан. 10:12).

Външният вид и устройството на Скинията нямаха нищо привлекателно в себе си. Тя не представляваше художествено-архитектурна постройка, която да привлича вниманието на човек. Погледнато отвън, се виждаше един голяма сандък, дълъг 30, широк 12 и висок 10 лакти. Един лакът е равен на 46 см. Приблизителната дължина на скинията е 14 метра, широчина - 5,50 метра и височина - 4,60 м. Отвън скинията бе покрита с няколко покривки.

Предната част заема две трети от мястото и се наричаше Светая, а втората заемаше една трета и се наричаше Светая Светих - Пресвятото място.

Материалът, от който бяха направени дъските, е същият както при олтара (жертвеника) - ситим или акация (салкъм). При жертвеника всичко е покрито с мед, а тук всичко (отвън и отвътре) - със злато. Златото има съвсем друг символ в сравнение с медта. То представлява най-чистия, най-благородния, най-красивия и най-съвършен скъпоценен метал. Блясъкът му превишава другите метали. Благото е божествен, небесен метал, поради което тук и в цялата скиния, той означава Божествения характер на Христос.

Тук виждаме Исус в Славата Му, която имаше преди създаването на света, като Божествен и Велик Спасител (Исая 9:6, Йов 17:5). Това е значението на скинията - шатъра за среща с Бога. Поотделно разглеждани всички предмети се отнасят за Христос и за Неговите деца, които са едно с Него в смъртта, във възкресението и в славата Му. Всичко се отнася и към Неговата църква. Всички членове в нея трябва да бъдат съединени в едно (Йоан 17:21) , както тези дъски бяха съединени със златото, което ги покриваше. "Те станаха съучастници на Божественото естество (2Петр. 1:4). Северната стена бе съставена от 20 дъски, южната от 20, а западната от 8 - всичко 48 дъски. Всички дъски имали една и съща ширина и височина - т.е. едно и също достойнство. Христовата църква е съставена (както многото дъски) от много членове - "голямо множество", което никой не може да изброи от всички народи, люде и езици (Откр. 7:9) - голямото множество от миналото, настоящето и повярвалите в бъдеще в Исус Христос. Основавайки се на Неговите страдания и смърт, на основа на Неговите славни и големи заслуги, те се освобождават, чрез покаяние от собствените си грехове. Те стоят на сребърната основа на вечното Христово изкупление и са зачислени в редовете на ония, които пеят хвалебната песен на Агнето (Откр. 5:9).

Дъските стояха и сияеха една до друга с онзи блясък, който се отразява от златото, с което бяха покрити. Всяка дъска имаше по пет златни халки през които минаваха по пет върлини от единия до другия край на скинията, които здраво ги свързваха една с друга и винаги бяха в изправно положение. Така Бог доказва на членовете в Неговата църква да се поддържат един друг в божествени отношения помежду си (Кол. 3:1 и Ефес 4:11,13). Позволяваме ли на Божието Слово богато да се всели в нас? Учите ли се, увещавате и насърчавате ли се, когато се срещате и събирате заедно? "Едно тяло и един дух, както и бяхте призвани към една надежда на званието ви в един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всичко, чрез всички, във всички" (Ефес 4:4-6). Само чрез Неговата помощ ние можем истински да се обичаме един друг, както

Исус ни е възлюбил и предаде Себе Си за нашето изкупление и спасение.

Целта на тези позлатени ситимови дъски бе: свързани тясно помежду си, да съхраняват Божиите тайни тук на земята. Тези позлатени дъски ограждаха скъпоценни и тайнствени предмети, които малцина можеха да видят, а още по-малко да разбират значението им. Вътре се намираше златния светилник, който освещаваше цялата вътрешност на Светая със седемте си светила. Златният жертвеник (кадилен олтар), от който се издигаше към Господа благоуханно кадене. Тук се намираше и трапезата, която имаше златен венец наоколо и върху която се слагаха и 12 хляба на предложението, които бяха изложени пред Господа, употребявани за храна на онези, които служеха там. В Светая Светих бяха поставени ковчегът на завета, който беше олицетворение на Божията святост - правдата и на Неговата безгранична благодат. В нея бяха поставени ковчегът на завета с двете плочи (Божиите заповеди), златната кадилница, Аароновия жезъл - процъфтял и златната стомна с манна (Евр. 9:2-5). Тези предмети сочат на Христос и Неговата църква: "Чрез нея сега стана позната многообразната премъдрост Божия, на небесните началства и власти" (Ефес. 3:4,10).

За света не е известно, че един жертвеник гори посредством Христовата църква, която никога не угасна, чийто огън непрекъснато се поддържа от великия Първосвещеник, Който никога не престава да излива върху нея Своите благовонни кадения. Молитвата на членовете на Христовата църква е:

"Макар да мълчи устата и мисли непрестанно, но все се моли душата, възлизат към небесата". Светът не знае нищо за духовната храна, която дава

живот и за хляба, който слиза от небето, от който постоянно се храним.

Тези позлатени дъски от ситимово дърво имаха и друга цел - да образуват жилище на Бога тук на земята. Той бе казал на израилтяните, че на това място ще присъства между тях. Това място се казваше: "скиния на събрание", "шатър за срещане", "Божие жилище". Щом бе издигната скинията, веднага и облакът покри шатъра за посрещане на Господната слава и изпълни скинията. От там Мойсей и неговите приемници получаваха всички откровения би заповеди.

Къде живее Бог днес? "Аз обитаваме на високо и свято място, а също с онези със смирен и съкрушен дух, за да съживявам духа на смирените" (Исая 57:15). Ние сме и трябва да бъдем храм на живия Бог, както казва Бог: "И ще се заселя между тях и между тях ще ходя", "и ще им бъда Отец и те ще ми бъдат люде" (2Кор. 6:16).

Бидейки покрити целите със злато, дъските бяха сами по себе си прекрасни. Тяхното предназначение бе да се виждат от всякъде от самия стан на израилтяните. Те бяха

изградени нависоко, така, че всеки, който погледнеше към двора, виждаше святата сграда. Така и Христовата църква трябва да бъде носителка на чудните съвършенства на Своя Господ и като погледне човек на нея, да вижда отразен Исус. "Люде, които създадох за Себе Си, за да оповестяват славата Ми" (Исая 43:2). Всеки един нека така да свети в този свят, че да отразява Христовата любов и добродетели, та светът да вижда Христос в тях.

VIII. СВЕЩЕНИТЕ ЦВЕТОВЕ В СКИНИЯТА

Изход 25:3,4 и Изход 28:6 Цветовете на скинията (Пс. 12:6), имат много важно,

символично значение. Ние ги виждаме във входа на двора, при входа на светилището, в завесите при Светая Светих, в покривалата, които покриваха скинията. Още - в одеждите на свещениците. Записани са точно 24 пъти в петте книги на Мойсей.

1. Синият цвят - присъства почти навсякъде. Той отразява цветът на небето и на всички небесно, което се простира по целия небосклон в безкрайното пространство на Вселената. Във всяка точка от земното кълбо човек вижда синия цвят на небето. Този цвят ние срещаме в много преобрази на небесните неща, които намират своето изпълнение в Исус Христос. Синият цвят разкрива небесния характер на Божия Син, като Творец, Изкупител и бъдещ Спасител, изпратен от небето за нас. "Никой не е възлязъл от небето освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч Човешкия Син, Който е на небето" (Йоан 3:13). През целия Си живот на тази земя Исус работеше за небето. Той дойде тук на земята да основе небесно царство, върна се на небето, за да приготви място и ще дойде втори път от небето, за да вземе Своите Си и ги заведе в Неговото небесно царство (Йоан 14:3). Синият цвят сочи Христовата любов, благодат и милосърдие. Той привлича погледа, но не заслепява. "Всяко листенце, всяка тревичка, всеки аромат на цветята и песента на птичките говорят, че Бог е любов". (Пътят към Христа 8). Размишлявайки върху безкрайния всемир и неизмеримото синьо пространство ние откриваме: "Дължината, шината, височината и дълбочината на Божията любов, която се изяви на дело, чрез Голгота на кръста" (Римл. 8:39).

2. Багреният - пурпурният цвят характеризира земно величие. Почти всички земни царства са търсили в този цвят израз на своето величие. Такъв е бил обичаят на древните времена и до известна степен и до днес. Божието Слово го уподобява като символ на царска власт. Например с цел да подиграят Спасителя, войниците на Пилат Го представиха

като земен Цар. Обличайки Го в багреница от пурпур и сложиха в ръката Му тръст, вместо Скиптър.

Пурпурният или още наречен морав цвят, изтъква Христос като цар на земята.

След грехопадението човекът веднага загуби царския си престол и царското си достойнство. Той бе Господар на животинския и растителния свят, но сам попадна във веригата на Сатана и стана жалък роб на греха. Но Бог изпрати Своя Син като "Цар на царете и Господ на господарите" (Откр. 19:16).

Скоро ще дойде време, когато в Исусовото име, "ще се поклони всяко коляно, племе, език от небесните, земните и подземните, и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ за слава на Бога Отца" (Фил. 2:10,11). И всеки ще види, че на дрехата и бедрото Му имаше написано име: "Цар на царете и Господ на господарите" (Откр. 19:16).

3. Червеният цвят - цветът на кръвта на живота, символизира великата жертва на Исус Христос, Който пострада за нас. Без смъртта "Господа на Славата" не бихме могли да участваме в небесната слава. Всички, които принадлежат на Исус, се освобождават от вечната смърт чрез Неговата смърт. "Както в Адам всички умират, така в Христа всички ще оживеят" (1Кор. 15:22). Едничкото пшенично зърно, слезнало от небето, бе сам Христос! Той падна на земята, умря и принесе много плод!

Опознай голямата мъка на Небесния Син и святата жертва, принесена от Него на Голгота за мен и за теб с цел: "Да избави всички, ония които поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство" (Евр. 2:14-15). С нашите очи и очите на всички хора можем да открием главният център на нашето Спасение и онова, което привлича нашето сърце, ум, сила към Исус. Това е Неговата смърт, която представлява КУЛМИНАЦИОННАТА точка на Божията любов: "Ето Агнеца Божий, Който взема греховете на света" (Йоан 1:29).

4. Белият цвят - цветът на невинност и непорочност. В Него виждаме Божията правда, която получаваме даром по благодат, като сме се облекли с Христос. Исус трябваше да слезе от небето, да предостави Своето Величие, да мине през Голгота, но и да влезе в Славата на небето. Белият цвят е Христовата правда! Святост и непорочност съставляват онази основа, върху която получаваме своето пълно достойнство във всичката Неговата красота и съвършени качества!

Между тези четири цвята съществува тясна връзка, употребени в покривките, завесите, ефода и пояса на свещениците. В древния Израил тези цветове съединяват в Христос небето и земята, Бог и Човек, най-висшата слава и нейното унижение: "Достойно е Агнето, което е било заклано да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество,

почест и слава и благоволение до веки веков" (Откр. 5:12-13).

IХ. ПОКРИВ ОТ ОВНЕШКИ И ЯЗОВСКИ КОЖИ

Изход 26:14 "Тоже да направиш покрив на скинията от червено

боядисани овнешки кожи и отгоре едно покривало от язовски кожи" (Изход 26:14).

Позлатените стени на скинията са били така покрити с покривала и покрив, че нито един лъч от блясъкът и не е могъл да проникне навън.

Четири покривала, с които е била покрита скинията са скривали напълно вътрешната красота от външни погледи. Една от покривките е била от изкусно изтъкан ленен плат и бяла козина. Другите покривала са били от кожи на животни. Едно от покривалата е било от ленен план, изкусно изтъкано, обшито с образи на херувимите. Горната му част била нимида за всеки, който е стоял в скинията, и падала върху позлатените страни. Тази покривка била съставена от десет отделни платове и покриваше както страните, така и задната стена като същевременно образуваха тавана. След него идваше друго покривало от козина. То бил толкова дълго и широко, колкото първото, затова напълно го покривало, така че да не се вижда нито отвън. Над тези две покривала лежали други две от кожи. Тези две по две покривала от плат и кожи изобразяваха две различни страни на Исус Христос.

Едните показват за Неговата святост, а другите Неговото унижение. Понеже и двата вида покривала лежаха върху позлатените дъски, символично говорят за Христовата църква. Истините, които покривалата разкриват Христос, се отнасят и за църквата.

1. ЯЗОВСКИ КОЖИ: Тази покривка бе най-външната и бе

видимата част на покрива. В нейно лице виждаме Исус Христос във външния си вид - в образа на слуга. Ако погледнем на Него с нашите плътски очи и видим тази покривка от груби язовски кожи, ние не бихме Го приели. Милиони хора не приемат Исус в тази външност на БОГОЧОВЕК, и за непосредствения наблюдател Исус винаги ще казва: "нямаше благообразие, нито приличие, за да Го гледаме, нито красота, за да Го желаем" (Исая 53:2).

Викаха с един глас, но Той нямаше вид, с който да ни привлече.

В техните очи Той е Човек, Който не може да спечели милостта или благоволението на хората. Пророк Исая казва: "че лицето Му било погрозняло повече от лицето на кой и да е човек" (Исая 52:14).

Всяка дума, която излезе под перото на Шилер или Гьоте, всичко онова, което ни говори за Платон и Питагор, за древни и съвременни мъже герои: за Айнщайн, Маркс, Лунин, се четат с жажда и повтарят се хиляди пъти!

Всички тези мъже стоят пред човека в чудни образи, в златни лаври, въздигнати на пиедестал, пред който се прекланят с благоговение! Днес младите се безумно влюбени в неморални романи, радио, телевизия, театър, цирк с единствената цел - задоволяване на плътта!

А ХРИСТОС Е ПОГРЕБАН в гроба на Йосиф. Христос е под кожен покрив.

Пророк иСая Го представя: "Като Човек, от Когото отвръщат някои лицето си. Презрян и за нищо не Го счетохме" (Исая 53:3).

"Аз съм укор на човеците и презрян от народа. Ругаят Ме всички, които Ме гледат, отварят устните си, кимат с глави и казват: "Той упова на Господа, нека Го избави..." (Пс. 22:7-8). Такъв е днес Исус за целия свят!

Как изглежда Христос в моите и в твоите очи, в моето сърце? Дали Той е под покривалото от язовски кожи? Ние се молим чрез Неговата благодат да просвети мислите и отвори очите ни, да смекчи каменните ни сърца, за да Го познаем "Него, единният Бог и Исус Христос Спасител".

ОВНЕШКИ КОЖИ - втора покривка на скинията "Ако Мене търсите, оставете тези да си отидат" - каза

Исус. Давайки живота Си за учениците, както овца в ръцете на онзи, който я стриже" (Исая 53:3).

"Червените овнешки кожи образуваха втората покривка на Скинията. Този преобраз ни сочи на още по-големи и жестоки страдания. Той изтъква страшната смъртна агония на Спасителя на Голгота. Тези червени кожи са взети от овни, които са били пренесени в жертва пред Бога и тяхната участ е била смърт. Както апостол Павел казва за Исус: "Проклет всеки, който виси на дърво= (Гал. 3:13).

Грубата покривка от язовски кожи, както и червените покривки от овнешки кожи бяла толкова необходими, колкото и разкошните покривала под тях. Унижението на нашия Господ бе изключително много важно за Великото изкупително дело, за да се изпълни волята на Отец и се потвърди Спасението на грешните. "Знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че богат като беше за нас, стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия". Тези покривки от язовски и овнешки кожи предпазваха предметите в Скинията от различни атмосферни промени, горещини, роля, ветрове, дъжд, роса и други външни влияния при пътуването на Израилевия народ през пустинята.

Кой друг, освен възлюбленият Божи Син, е бил изложен на всички изкушения, намиращи се в света на човека? Той се отрече от Себе Си и прие да върши по пътя на слуга - в смирение, срам и презрение. Чашата, която ми даде Отец, да

я не пия ли? (Йоан 18:11). Той умря на Голгота, но не отстъпи от пътя на Своя Отец. Така Той победи смъртта и възкръсна.

Днес Неговите представители тук на земята се намират в подобие Нему положение (в подобно на Неговото положение) по времето на своето пътуване през пустинята на този свят. Животът на Исус е животът на Неговата църква - преминаване през големи страдания, а в края на пътя облечена във висон и спасена. "Черна съм, но хубава съм Ерусалимски дъщери, като кидарски шатри на Соломоновите храмове" (Песен на песните 1:5). В очите на света и различните религиозни общества Неговата църква изглежда почерняла, но тя е в борба със своите недостатъци и грешки. На Божия народ предстои да носи още по-големи страдания до края на своето пътуване в пустинята на този живот, подобно на своята Глава - Исус Христос. Онези, които гледат отвън, не ще могат да видят Господната невяста в славна украса на царска дъщеря, а ще виждат постоянно облечена в язовски и овнешки кожи: "Още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както е" (1Йоан 3:2).

Не трябва да се облечем в монашески дрехи, за да изявим своето следване на Господа, а в същото време под тези дрехи да се крие едно несъкрушено и необърнато сърце, изпълнено с гордост, завист и себелюбие.

"Нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна, тежка наслада за нас, които не гледаме на видимото, а на невидимото, защото видимите са временни, а невидимите са вечни" (2Кор. 4:17-18).

Идва ден, когато дрехите от язовски и овнешки кожи ще ги смени Исус и ще ни облече в "бели дрехи на Христовата правда".

Х. ПОКРИВАЛО ОТ КОЗИНА И ПОКРИВАЛО ОТ ЛЕН С ОБРАЗА НА ХЕРУВИМИ

Изход 26:1-13

"И ние, които принадлежим към Неговия народ, не само

сме спасени от клетвата на закона и наказанието, но сме облагодетелствани от Него, бидейки участници в Неговата слава, която Ти ми даде, Аз дадох на тях" (Йоан 17:22).

В Старозаветното богослужение козите се принасяха в жертва на Бога по време на големи празници - главно за греховете на народа. Денят на Умилостивението беше най.големият празник за израилевия народ (Левит 16 глава). "Бидейки длъжници, те принасяха жертва на Иехова за грях - два яреца, които представляваха истински преобраз т.е. израилтяните хвърляха жребие между двата яреца, единият от

които беше принасян в жертва за Господа, а другият остава жив. Кръвта на заклания козел се внасяше в двора на светилището и в Светая Светих за примирение с Бога. След това първосвещеникът изповядал над главата на живия козел греховете на целия народ, след което с определен човек живият козел отвеждаше в пустинята и го оставяше там. С този нагледен пример на израилевия народ бе показано по какъв начин Бог можеше да бъде удовлетворен - само чрез жертва и по какъв начин можеше да бъде опростен грешника. Червената покривка от овнешки кожи завинаги отстъпи мястото си на бялата покривка от козина. Христос пострада за греховете ни, но бялата покривка от козина показва, че Той възкръсна за оправданието на греховете ни. Покривалото от козина винаги трябваше да напомня на израилтяните, които влизаха в двора, чистотата на покривалото на Христовата правда. То бе направено с четири лакти по-широко от другите, като излишъкът от плат висеше пред входа на скинията.

"Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса" (Римл. 8:1).

Погледнете на този чуден преобраз! Тези 11 покривала от козина на блестящо бяло покривало покриваха скинията от изток, запад, север, юг и отгоре. Така Христос ни закриля всецяло и съвършено като най-блажено прибежище. Хиляди човеци говорят за минали опитности, за простени грехове; притчата за блудния син, самарянката, Мария Магдалена, Йосиф, Даниил и неговите другари, Мойсей, Йоан Кръстител, Илия, Закхей, Корнилий, Никодим и други са герои на вярата.

Христос и днес във всичко е наше убежище, жилище и всяко добро, от което се нуждаем. Нека гледаме на Христовата правда и тя ще се отрази в нас.

В покривалото с изображение на херувимите е съсредоточена чудната личност на Христос. Тук отново виждаме четири свещени цвята - изкусно изтъкани, подбрани, съединени, които представляват прославения Христос, Който е съвършеният Господ-Изкупител. Тук Бог е имал за цел да вложи в сърцата на израилтяните духовното значение на тъканите. С тези цветове Бог отново ни запознава по-отблизо с характера на Сина Си и желае ние в живота си да откриваме съвършените цветове на Небесния характер. Защото Бог ни е дал не само прощение, мир, освещение, осиновление, радост и всички духовни дарби, но и Свое единствен Син (Пс. 73:25-26).

След възкресението Исус каза: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята" (Мат. 28:18). Погледнете към покривалото с херувими, които разпростират криле на своето могъщество. Неговата църква, както и всяка отделна душа, която е приета в Неговите обятия, почива в мир и то завинаги, щом изпълнява волята Му.

Не е ли изгряло над Църквата Слънцето на правдата, с изцеление в крилата си - в лицето на Христос? Неговото желание е да я събере под крилата Си както птицата събира пиленцата си под кроите крила. Хищният орел може да се вие над църквата и членовете й, но не може да се докосне до Божиите чада (виж Захария 2:8). Членовете на църквата се молят да се изпълнят думите: "Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой на когото уповавам" (Пс. 91:2).

Ние виждаме тези висши същества още в Пресвятото място, където Бог в милостта Си се явяваше. Изработените от чисто злато и поставени върху ковчега на завета, с криле разпространени върху него. Този капак на ковчега на завета се наричаше: "Престол на благодатта" (умилоствивилище).

Само свещениците са имали привилегията да съзерцават покривалата в скинията. Но когато Христос издигна кръста на Голгота, завесата в храма се раздра и така се премахна преградата между двете отделения (Светая и Светая Светих). Днес всички искрено вярващи могат с духовните си очи да влезат в двора на светилището, в Светая и в Светая Светих с блажен мир в Христос, опростени, благословени, осветени с небесен мир. О, дано пораснем в познанието на прославения наш Спасител и Му останем верни до второто Негово идване! Бог да ни даде сила и изпълни казаните думи: "Всичко мога чрез Христа, Който ме укрепява" (Филип. 4:13).

ХI. ЗЛАТНИЯТ ОЛТАР ЗА КАДЕНЕ

Изход 30:1-10 "Първият предмет, който среща погледа ни при

влизането в скинията, е златният олтар или жертвеник. Той стоеше точно срещу входа на скинята, близо до завеса, която отделяше Пресветото място и можеше да се види веднага щом човек повдигне краищата на завесата, която закриваше входа на скинията. По устройство прилича на медния жертвеник, но беше пет пъти по-малък от него, и имаше друго предназначение. На него не се принасяха кръвни жертви, нито възвишаваха хлебни приноси. Само веднъж в годината във великия ден на очистването, след като първосвещеникът е бил в Светая Светих и седмократно е попръсквал ковчега на завета с кръвта на жертвата за грях, се връщаше в Светая и попръскваше к кръв този златен олтар. След това тук не се внасяше кръв до следващия ден т.е. следващата година на Очистването. Но във Светая всекидневно се изгаряше благовонна жертва пред Господа, като приятно благоухание.

Този златен олтар разкрива възкръсналия Христос. В двойния материал от ситимово дърво и злато виждаме двойното естество на нашия Господ - Бог и Човек. Строго бе

забранено принасянето на каквато и да е храна върху този олтар. Така и Христос, Който се намираше в слава влезе: "веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление" (Евр. 9:12). Фактът, че златният олтар се намираше в Святото място, а не в Пресвятото ни посочва преобраза на Господа в небето преди разпятието Му.

Другото значение на златния олтар представлява Христос като наш: "Ходатай и Посредник".

Божието Слово на много места ни посочва, че горенето на Благовонен тамян пред Господа е символ на молитви и благоволение (Пс. 141:1-2). В Откровение 5:8 се споменава и за "златни чаши, които бяха пълни с тамян и представляват молитвите на светиите: "и друг ангел дойде та застана пред олтара, държейки златна кадилница. И нему се даде много тамян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола" (Откр. : ). И Исус стои отдясно на Бог и ходатайства за нас (Евр. 7:25). Това ходатайстване е свързано с неговата първосвещеническа служба. Така както в миналото само първосвещеникът можеше да принася драгоценният тамян върху златния олтар. В старозаветната скиния първосвещеникът Аарон влизаше със златната кадилница, пълна с жар, която бе взел от медния жертвеник в двора. След това Той посипваше драгоценен тамян, който разпространяваше благоухание. Всяка сутрин и вечер тук се изсипваше прясна жар и се разпръсваше свежо благоухание.

Този увенчан златен олтар сочеше личността на Христос, а благовонните аромати - Неговите свойства и съвършенства!

Там на двора стоеше народът гледащ първосвещеника, който влизаше в Светая с кадилница и жар. След това той излизаше пред народа със сияещо лице и с издигнати ръце, за да го благослови по указание на Йехова. Първосвещеникът произнася със силен и ясен глас благословението, дадено от Господа в Числа 6:24-27. "Благословен Бог и Отец на Господа, нашего Исуса Христа, Който е благословил нас с всяко благоволение в небесно блаженство в Христа (Ефес. 1:3).

Когато разглеждаме историята на Израил, забелязваме че се разделяше на три класи: народ, левити и свещеници. Ап. Петър изявява, че днес три категории се сливат в едни и същи личности. "И вие, като живи камъни се вграждате в духовен дом" (1Петр. 2:5). Нека да принасяме жертви, защото сме свещеници и това трябва да вършим чрез Христос. Той е нашият златен олтар и само чрез него жертвите ни биват благоприятни пред Бога. Първата жертва е жертвата на хвала от нашите устни, с които прославяме името Му.

"На Тебе ще принеса жертва на хваление и името Господно ще призовем" (Пс. 116:17). Спомнете си за Мойсей и сестра му Мариам след преминаването на Червеното море. В

Новия завет дева Мария величае Господа, Елисавета, Захария, стария Симон и Анна. В Деяния на апостолите - цялата църква принасяше жертва на Бога. Трябва да принасяме себе си и всичко, което е наше да сложим на Божия олтар - дух, душа и тяло и всички духовни и материални неща. Всички жертви, които принасяме на Бога, трябва да бъдат с чист и съвършен небесен огън. Трябва съвършено да отстраним от нашите собствени кадилници и олтари собствения си огън. Всичко трябва да бъде сложено чисто на златния олтар. "Истинските поклонници с дух и истина ще се покланят" (Йоан 4:24). Днес не трябва както някога да се кланяме само при определена планина (хълма Мория) в Ерусалим, понеже тогава само в Ерусалим се наминеше преобраза на Христос в храма и в скинията. Днес Исус е навсякъде по целия свят. Той е драгоценния златен олтар, чрез Който с дръзновение можем да отидем при Бога и да Му принесем жертва с аромат от нас.

ХII. Златният светилник

(Изход 25:3-10, Изход 27:20-21) Един от главните предмети в Светая бе златният

светилник със принадлежностите си. Светилникът бе много красив предмет, направен от къс злато, тежък един талант (около 42 кг). Направата му бе масивна стойка с шест колони, излизащи от двете му страни и чашки, подобни на бадемови цветове. Ябълките и цветовете, които го украсяваха, всички те бяха изковани от едно и също парче злато. Сам Бог показа на Мойсей на планината Синай всички подробности за предметите на скинията, двора, принадлежностите и материалите за изработка. И Бог подготви мъдри майстори, за да направят всичко за скинията.

Светилникът беше поставен в Светая, да осветлява богослужението на свещениците. Според Божието намерение, тази необикновено, но свята Божия светиня, която златният светилник представяше, бе да осветлява небесните преобрази в изпълняваното богослужение.

Светилникът представлява по символ Исус Христос. Исус е светлина, която осветлява всеки човек. И Христос осветлява с вечна светлина, като Той сам изпълнява Божията светлина, в която и ангелите желаят да надникнат. Дано и ние видим Исусовата светлина и бъдем светлина. (Мат. 5:16).

Златният светилник представлява отново Христос и Неговата църква. Тези седем разклонения на светилника бяха родословието на Твореца в лицето на Исус Христос. От Него са израснали малки и големи клони (Откр. 1:20).

Христос и Неговите деца в продължение на хиляди години стоят в светилището - църквата. Христос и Неговите изкупени са тясно свързани помежду си и съставляват едно цяло с Него. Седем клони са свързани помежду си (Евр. 2:11).

Обработката на този благороден метал е извършена под тежките удари на чука. Най тежки удари са паднали и върху Исус - Изкупителя. "Когато дадеш душата му приношение за престъпление, под тези удари ще види потомство, ще продължи дните си" (Исая 53:10). Божият народ с неговото потомство, неговото семе, е роден от страданията му. Те трябва да минат през много скърби, за да станат годни за Небесното царство.

"...всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога" (Римл. 8:28). Христос е нашият златен светилник даващ Божия светлина и единствено чрез Него получаваме благословение.

Той е Слънцето на правдата, който донесе със Себе Си светлина на света и озари този земен мрак, но и донесе истинско изцеление със Своите лъчи. И нареди на Своята църква да носи светлина в тъмнината, тъй като целта на клоните беше да светят както и стеблото. "Бог ...е, Който е огрял в сърцата ни" (2Кор. 4:6).

Светилникът в Светая даваше светлина само в Светая - място служащо само за свещениците, които влизат да служат там. Но днес Исус желае да бъдем фарове, звезди в този тъмен свят. "...а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат" (Лука 8:16). И Той каза: "Аз съм светлината на света" (Йоан 8:12). Светът не знае на кого се кланя. Наша длъжност е да осветим пътя на златния жертвеник - Исус. Милиони са в тъмнината на своето сърце и в помрачението на своя разум. Ако всеки от нас отразява пълната Христовата светлина, ще донася растене, мир и благословение на окръжаващите го. Всяка сутрин и вечер виждаме свещеника да идва тук, за да премахва всеки недостатък от светлината.

Нашият велик Първосвещеник Исус беше помазан с елей на радост. Налагаше се понякога свещеника да потърси и помощта на щипците, за да почисти фитилите и непрекъснато да се долива елей. Господ ще продължи да почиства с щипците, както лозарят почиства лозата, за да даде повече плод. Светлината трябва да свети винаги - денем и нощем, пролет, лято, есен и зима. Ние сме длъжни винаги да светим, при всички обстоятелства на живота. Така Христос непрестанно и с ненамаляваща сила сияеше със светлината на живота. Господ иска да светиш, защото Той ходи сред тебе, както ходеше и сред Своите златни светилници. "Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени" (Лука 12:36).

И когато дойде Исус, да сме готови да го посрещнем с напълнени и украсени светилници и да влезем в Неговата радост. (Мат. 25:1-10).

ХIII. Трапезата и хлябовете на предложението

(Изход 26:23-30, Левит 34:5-9). Последният предмет в светилището е трапезата.

Златният олтар стоеше пред самата завеса посред две стени, а трапезата с хлябовете на предложението беше поставена към север надясно от олтара в светилището. Трапезата не беше голяма. Тя бе направена от ситимово дърво, обковано със злато. Нейните размери бяха: два лакътя дължина, един лакът ширина и 1,5 височина т.е. (92 см дълга, 46 см широка и 69 см висока). Тя имаше една златна превръзка, широка една длан (около 12 см). Това бе маса за царска трапеза, царска храна, за която пише цар Давид. "Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми" (Пс. 23:5). На трапезата се слагаха дванадесет хляба в две редици, според числото на Израелевите племена, с които Господ беше направил завет. Те бяха хлябовете на възпоменанието. Тези хлябове се сменяха всяка събота и се слагаха нови.

Хлябовете на предложението В тази позлатена трапеза и в самите хлябове на

предложението виждаме Исус Христос като хляба на живота. На Бог бе угодно чрез този символ да ни даде истинската храна и истинския хляб за душите ни, от които трябва да се храним, и Писанието казва, че Христовото тяло е истинската храна и този преобраз ни сочи пак на Христос: "Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее" (Йоан 6:35). Исус даваше 40 години манната - небесния хляб в пустинята. И днес Исус дава небесен хляб на гладните души, но гордото човешко сърце не иска да приеме Исус. Хлябовете за богослужение са били приготвени от най-хубаво пшенично брашно, което е символ на Човешкия Син, Който е пшеничното зърно (брашно), което трябва да умре и възкръсне. Тук няма квас, символ на фалшиви учения: "Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите и от кваса на Ирода" (Марко 8:35).

Прясното тесто и изпечените от него хлебчета на символ на чиста истина и святост. Тази трапеза на пресни хлябове сочеше на чистия и непорочен Божий Син. Вглеждайки се в живота, обходата, говора и мислите на Исус, които бяха открити за всички, се открива един светъл и правдив Божествен характер. Исус бе изпълнен с благодат, състрадание, любов, кротост и с всички дарби от плодовете на Святия Дух.

Тези хлябове в продължение на седем дни бяха изложени в светилището пред Бога и носеха названието "присъствени хлябове" (Изход 25:30). В края на седмия ден сам Бог ги даваше за храна на свещениците. Хлябът можеше да даде живот само след като бъде изяден. Така и Исус беше даден на нас чрез "тайната вечеря". "Аз съм вашата храна и Аз съм вашето питие, вземете яжте и пийте от нея всички".

Първосвещеникът и синовете му откриваха входа на Светилището и отиваха при трапезата, върху която стояха хлябовете на предложението. Те не идваха тук да изповядват греховете си или да принасят жертви. Те идваха да участват в един съвършен празник в присъствието на Йехова. Тук, на тази царска трапеза можеха да присъстват само левити (свещеници) и се хранеха само веднъж седмично в "събота" (Евр. 4:9).

Хиляди Божии чада страдат от немощ, болести и постоянна угасване, понеже не взимат от храната на Христос. Чрез духовната и физическа храна ние порастваме в съвършенство и по характер приличаме на Него.

Христос трябва да храни и вашата надежда. Той е нашият живот, нашата храна и източник на всяко наше блаженство. "Не можете да пиете чашата Господня и бесовската чаша, не можете да участвате в Господната и бесовската трапеза" (1Кор. 10:21). Моля да скъсаме всякакви връзки, които може да ни отделят от Господа!

Застанете на святата земя и ще видите, че пред нас се намира сложена трапеза.

Хлябовете на предложението бяха хлябове на светилището, от които свещениците даром се хранеха. Исус е най-големият безплатен Дар за всички вярващи - храна за грешната душа, храна за бедни, богати, учени и малограмотни, но искрено вярващи с надеждата, че ще получат здраве, мир и блаженство. "Оставиха Мене извора на живота вода, и си изкопаха щерни - ровове, разпукани щерни (Еремия 2:13). "Послушайте ме с внимание и ще ядете благо и душите ви ще се наслаждават от истината" (Исая 55:2). Имаме голяма нужда да се храним от небесния хляб - Исус Христос, за да пораснем за небесното царство!

Погледнете на всички участници при трапезата на хлябовете на предложението и вижте чудното братско общение, което съществува между тях. Там се събират свещениците, синовете на Аарон и сам Бог присъства между тях. Бог, Който бе приготвил тази трапеза, се явяваше като един Отец на Своите съучастници. Съвършеното равенство, което съществуваше между отделните членове на това събрание от свещеници, около тази трапеза, беше най-голямата привилегия. Защото нито възраст, дарби и характери, не оказваха влияние за това равенство, всички бяха облечени в едни и същи дрехи на слава и великолепие, и бяха извити в един и същи умивалник (Изход 28:40). О, да можеше цялата Христова църква два дойде по-скоро до това

състояние, че Христос, Който е хлябът на живота, да стане единствен център, в който всички да се съединяват в единство. (Йоан 17:21).

ХIV. Пресвятото място - Светая Светих и ковчега на завета

(Изход 25:10)

Светая Светих бе два пъти по-малко по размер от

Святото място и се намираше в задната част на скинията. Тук можеше да влезе само първосвещеникът, веднъж в годината. Това място бе тъмно, защото не се осветяваше. Тук присъстваше ПРЕСВЕТИЯТ БОГ. Това място бе преобраз на небето или мястото на СЛАВАТА НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ.

Сега това място не е така тъмно, понеже завесата между Светая и Светая Светих се премахна, разкъсана отгоре до долу на две. И лъчите на светлината със седемте светила проникват отчасти в Светая Светих. Сега всички свободно можем да гледаме, влизаме и се наслаждаваме на всичко, което се намира там.

В действителност и небето ни става известно само чрез Христос като място, което Бог е приготвил за нас. Днес чрез Исус е светло в Светая Светих. В пресвятото място се намираше златния ковчег с двете скрижали, които съдържаха и от двете страни десетте заповеди, написани от Бога, златната кадилница и златната стомна от манна и Аароновия жезъл, който бе процъфтял. Златният ковчег представляваше един сандък, обкован отвън и отвътре със злато. Беше дълъг два и половина лакти (около 115 см), широк един и половина (69 см) и толкова висок. Отгоре имаше капак за умилостивение, което в някои библейски преводи е наречен "ПРЕСТОЛ НА БЛАГОДАТТА". От двете страни на ковчега имаше херувими, направени от чисто злато. Това беше Божия престол, мястото, от което Той се явяваше и говореше на Израел.

КОВЧЕГЪТ НА ЗАВЕТА (Изход 25:10-15) 1. Ковчегът на завета беше най-святата и главна

принадлежност в цялото Светилище. Той излъчваше Освещение и Святост и ги предаваше на всичките останали преобрази. Тук се Откриваше Божието откровение и на мястото, откъдето Бог изявяваше волята Си.

Това място с голям с голям авторитет и се наричаше: "ПРЕСВЯТО МЯСТО" -или "СВЕТАЯ СВЕТИХ", за разлика от Святото място и двора. Ковчегът на завета имаше преимущество и при пътуването на Израеля през пустинята.

Денем и нощем Бог придружаваше народа Си с облак (денем за сянка) и огнен стълб (нощем за светлина).

Когато преминаха пълноводната река Йордан, свещениците по заповед на Исус Навин спокойно влязоха във водата, защото вярваха,че водите ще отстъпят пред Божия ковчег. Докато стояха свещениците с ковчега в коритото на реката, Израелевият народ премина по сухо, понеже водата, идваща отгоре, застана като висока стена. През време на войните, водени от Израел, ковчегът предвождаше войската и другите народи вярваха, че това е Израелевият Бог (Исус Навин 6:5).

От всички принадлежности на скинията само златният ковчег бе пренесен в Соломоновия храм. Всички останали принадлежности бяха отстранени, а други по-големи и славни заеха местата им, но ковчегът не се промени.

Единствената причина за това голямо достойнство бе фактът, че ковчегът представляваше Христос по много съвършен начин. Човешките ковчези служат за поставяне на скъпоценни неща, за да се запазят. Ковчегът на завета имаше същото предназначение.

Бог направи завет още с първия човек в Рая и го благослови, и постави Господар на растителното и животинското царство, при едно условие. От човека се изискваше детско послушание към Божия завет (Изход 34:10, Мат. 19:23 и Осия 6:7).

След известно време Бог в своята милост обърна поглед с любов към Авраам, в чието лице трябваше да бъдат благословени всички народи. Христос трябваше да бъде носител на вечния живот. Той е обещаното духовно семе на Авраам (Галатяни 3:6). "Като за едного и на семето, което Христос" (от къде е този стих?)

О, на каква славна основа е поставено сега нашето спасение, намирайки се изцяло в Христовите ръце. "... пак Моята благодат няма да се оттегли от теб" (Исая 54:10).

Вътре в ковчега на завета намираме двата скрижала на Божия закон - Десетте заповеди.

Святият Бог не създаде някакво подобрение, но нещо ново, затова и заветът Му е с нов завет (Еремия 31:31-33). "...Ще положа закона Си във вътрешността им... и ще го напиша в сърцата им. Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои люде" (Евр. 8:10). Затова и Неговото завещание Господната вечеря също се нарича нов завет (1Кор. 11:25).

2. Върху капака на ковчега беше "шекината - умилостивението", върху престола на благодатта - многобройни капки кръв, поръсени от всички страни. Тези капки кръв ни обясняват, че Христос стана жертва за грях. Той влезе сам със собствената си кръв (Евр. 9:14,22). Тази кръв, за която се казва, че ни очиства от всеки грях, е кръвта на Агнеца Божи (Йоан 1:29 и Пс. 51:7).

Тук не виждаме онази страна, която ни показва Божието осъждение и наказателното Му правосъдие, а напротив, че се

открива Бог във всяка благодат. От двете страни на ковчега стояха представители на Неговата слава и величие - златни херувими, не с огнени мечове както при грехопадението, но готови да изпълнят всяко предписание на Божието милосърдие (Евр. 1:14, Изход 33:2).

Когато благодатта обсипва с благословение грешника, който е бил осъден на смърт, законът не може да противоречи на благодатта. "Там ще се срещам с теб; и отгоре на умилостивилището между двата херувима, които са върху ковчега с плочите на свидетелството, ще говоря с теб" (Изход 25:1).

3. Аароновият жезъл намира място в Светая Светих, разкривайки на всички, че Аарон бе избран от Бога за първосвещеник, след като Корей и неговите съмишленици оспорваха първосвещеническото достойнство. Мойсей нареди да се представят дванадесет жезъла (по един за всяко племе). И онзи от тях, който се разклони и процъвти и върже плод, щеше да е избраният от Бога. Когато на следващия ден бяха изнесени от светилището, Аароновият жезъл бе отделен - процъфтял, отрупан със сладки бадеми. Това бе Божият печат върху първосвещеничеството на Аарон. Това доказателство сочи на Христос, на Неговото дело, на плодовете от делата Му. (Исая 11:1, 53:10, Псалом 22:31). А жезълът открива ръководството на църквата под Божията воля.

4. Златната стомна с манна. Тук Христос се явява отново във вегетарианската храна, дадена още в Едемската градина на първата семейна двойка - Адам и Ева (Битие 1:29, 31 и 2:8). Бог даде вегетарианската храна до потопа - 1656 година от сътворението на света. Излизайки от Египет и пътувайки към земния Ханаан в период от 40 години, великият Бог хранеше израилевия народ с ангелски хляб - манна (Псалом 78:25).

От 6. 06. 1863 г. на Божия народ, който пътува към небесния Ханаан, е дадена отново светлината за вегетарианската храна. Сам Исус показа пример в земния си живот според пророчеството: "...сгъстено мляко и мед ще яде, когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто" (Исая 7:15).

Исус е хлябът на живота. Хлябовете в Светая се изяждаха всяка събота от свещениците, а днес Христос е слезлият от небето хляб, нужен за всички.

За верния остатък в последните дни е обещано: "...хляб ще му се даде и водата няма да му липсва" (Исая 33:16).

ХV. ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

(Левит 4:1-12)

До този момент разгледахме всички предмети в двора и скинията, които разкриват единствената велика тайна, че "велика е тайната на благочестието" (1Тим. 3:16).

Христовата смърт е най-важният предмет за изучаване, разбиране и приемане с вяра в сърцето ни за спасение. Това е великото изкупително дело, кулминационната точна на послушанието и любовта на Христос към Бог-Отец. И Бог бе наредил постоянно да се напомня за великата жертва - Божия Агнец чрез принасяне на жертви.

Левитското богослужение имаше голям брой различни приношения. Осъществяваха се шест главни приношения:

* приношение за хляб (Левит 2:1), * приношение за всеизгаряне (Левит 1:3), * примирителни жертви (Левит 3:1), * приношение за грях (Левит4:3), * приношение за престъпление (Левит 5:15) и * приношение за посвещение (Левит8:22). И като седмо приношение можем да прибавим

благоуханното кадене на тамян. Сам Господ раздели тези приношения на две групи: а именно - тези, които служат за благоухание на Бога, а втората група се отнасят към "приношение за грях и престъпление".

ХVI. Приношение за грях (Левит 14 и 16 глави) Израелтянинът, който го принасяше, се явяваше като

просещ грешник, независимо от иерархичното положение, което заемаше в стана - слуга, началник или свещеник. Той разбираше за своето състояние едва след като бе съгреших, когато се узнаеше греха му (Левит 14:23-27). Това може да е някаква вина или грешка. Това бе първото приношение, което човек принася за себе си. Такова приношение се принасяше както за първосвещеника, за народа, така и за самото светилище. И когато грешникът се явеше пред Бога, това изискваше неговата смърт. "Заплатата на греха е смърт" (Римл. 6:23). Всички жертви, които принасяха, трябваше да бъдат без порок и недостатък - символизиращи Исус Христос, "Който стана приношение за грях, без да познава греха" (1Петр. 2:22).

Човекът, извършил грях, принасяше животно, което понасяше смъртта - умираше.

При съгрешаване се извършват четири последователни действия:

а) представяне на приношението пред Бога, б) възлагане ръцете върху невинното животно, в) заколване на животното и г) изнасяне на животното от стана за изгаряне. Тези действия имат дълбоко значение. А) Исус се яви пред Бога за нашите грехове, непорочен

и пълен със свят живот, Б) Господ възложи на Него беззаконията на всички ни.

В) Грехът изискваше смърт. Така стана и на Голгота на кръста. Ако желаем да се освободим от собствените си грехове, трябва да ги изповядаме и сложим на Христос, както правеше някога всеки израилтянин, който бе съгрешил. Чрез жертвоприношение на грях - Исус изповядва нашите грехове т.е. чрез признаване на греховете си с вяра ги възлагаме на Исус. Сам Бог Йехова изравни сметките с нашите приношения за грях с Господ Исус Христос. Бог възложи на Него пълно наказание, с което грехът се заплаща. Агнето, водено за клане, не отваряше устата си. Той прие възложеното на Исус беззаконие на всички човеци, заедно с присъдата и последствията от нея.

Г) Животното, която кръв първосвещеникът внасяше в светилището за греховете, телата им се изгаряха вън от стана и затова и Исус, за да освети народа Си чрез собствената си кръв, пострада вън от градските порти (Лука 23:26,33 и Евр. 13:11-13). Исус излезе от светилището, но и вън от града на лобното място - Голгота. Там Бог скри лицето Си от Исус. А Той извика силно в огорчение на душата си: "Ели, Ели, лема савахтани? т.е. Боже Мой, Боже Мой, защо Си ме оставил?" (Мат. 27:46 и Псалом 22:11). Още топла кръвта, изтичаща от животното, се внасяше в светилището, преди трупа да е бил изнесен вън от стана. Там, непосредствено пред завесата, с кръвта биваше поръсвано седем пъти пред Господа. Част от нея поставяха върху роговете на олтара за благовонно кадене, а останалата част се изливаше в подножието на медния олтар. Кръвта е животът, който се принасяше в жертва. И този живот, принесен за грешника, осъден на смърт, донасяше примирение на виновния. Правосъдието изискваше живота. Този живот беше даден при медния олтар, а кръвта свидетелстваше за очистването на грешника. Смъртта, която погуби Христос, погуби и греха и не съществува вече в Христос.

Какво означаваше изгарянето на бъбреците и булото от черния дроб върху олтара на всесъжението? Това бе най-нежната част на пожертваното животно. "Това е храна, пожертвана чрез огън, за благоухание, всичката тлъстина принадлежи на Господа" (Левит 3:15-16).

В Левит 8:15 ни се разкриват три скъпоценни истини за резултатите, произлизащи от принасянето на жертвите за грях. След принасянето на жертва за грях наставаше:

* ОЧИСТВАНЕТО НА ГРЕХОВЕТЕ, * ОСВЕЩЕНИЕ И * ПРИМИРЕНИЕ. Очистването на греховете означава да станем

безгрешни. Освещение е премахване на всяко недоразумение и всяка вражда и води към ОСИНОВЕНИЕ. Синът на Отца взима нашето място и стана това, което бяхме ние - грешен, а ние взимаме Неговото място и ставаме Божии синове и дъщери. Не са ли наследници тези Христови богатства. Примирение

означава взаимоотношения в чистота, вярност и нежност в истината и благодатта на Бога като верни Негови чада.

ХVII. Приношение за престъпление (Левит 5:14-19, 6:17) Моля Онзи, Който съединява всичко в Своята личност и

Който е неизчерпаем в съкровищницата, да ни покаже в Своята светлина новия скъпоценен Дар, предназначен за нас - "приношение за престъпление".

Именно такава разлика съществува и между грешника и престъпника, както и между приноса за грях и приноса за престъпление. Станах грешник по рождение и по дела. За първото се нуждаем от принос за грях, а второто от принос за престъпление. Аз и ти всички трябва да бъдем изкупени!

Имаше два вида приношение за престъпление. Единият вид се отнасяше до човека, извършил грях срещу Бога и изискванията на Йехова, а другият се отнасяше до прегрешения на човек срещу човек. Ако някой извърши престъпление и от незнание съгреши пред Господа, то за престъплението трябваше да принесе от стадото си непорочен овен.

Да, ако и да ходиш с чиста съвест нашата обхода не е задоволителна (1Кор. 4:4). Само, ако бъде покрита със съвестта на Исус, ние можем да задоволим Божиите изисквания!

В Йоан 6:3-5 са описани прегрешенията бяха против ближния. Тук не се казва, че те могат да бъдат извършени по погрешка или незнание. Защото те са толкова близки до нашите чувства, че всяко ограничаване на правадата, дадени от нашия ближен, трябва да бъде забелязано от нас (Мат. 7:12).

Тук намираме същия овен и същото заплащане за понесената от ближния ни загуба, заедно с прибавената към него една пета част от жертвата принос. Овенът се принасяше в жертва за престъпление, като се изгаряше на Божия олтар, а една пета част се даваше на потърпевшия. Същите истини, които видяхме при съгрешаване против Бога, намират приложение и при съгрешаване против ближния.

Бог изисква от теб и мен преди всичко да отдадем уважение на близките си и напълно възстановим по-ранните си отношения с тях. При това и да понесем някаква загуба. Да отдадем една пета част, като направим отношенията си към тях още по-добри, искрени, сърдечни, а след това да възложим товара на своето прегрешение върху жертвата на престъпление, която е принесена за нас от нашия Господ. И само тогава вашият мир ще стане съвършен. "Когато донасяте дара си пред олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави там дара си. И иди първо се примири с брата си и тогава елате и принесете дара си" (Мат. 5:23-25). В този преобраз на Христовата жертва

виждаме колко нежно са съединени "оправданието и освещението" (Тит 2:10).

ХVIII. Принос за всеизгаряне (Левит 1:1-9, 6:8-13) Нито едно свещенодействие не се извършваше без това

приношение, и всяко друго приношение се съпровождаше с това всеизгаряне. То може да бъде принесено както от обикновения израилтянин, така и от княза, от свещеника и целия народ. То се нарича приношение за всеизгаряне (по еврейски "ОЛАХ").

Според мнозина богослови приношение за всеизгаряне се казва "възвишаване" или "издигане нагоре". Тази жертва, изяждана от огнения пламък, се издигаше нагоре към небето.

Както самият начин на пренасяне, така и названието й, показват, че това бе нещо съвършено! От приношението за всеизгаряне не може да се отдели нито частица, тъй като цялото принадлежеше на Бога! В това приношение виждаме Христос, Който отдаде Себе Си всецяло и на смърт, за да изпълни Божията воля и подпечата с кръвта Си великият изкупителен план. Исус всецяло принесе Себе Си - дух, душа и тяло, като се предаде доброволно на неизказани страдания и на най-позорна, мъчителна смърт. Всичките Му сили, време и воля, и целият Му живот бяха доброволно отдадени в безгранична любов и служба на Отца. Само Отец и никой друг не бе в състояние да види и разбере, да оцени размера на това себеотдаване до крайност. Дори и ангелите не са в състояние да разберат : "Колко дълбоко е да вкусват от това, Христовото съвършенство, отдаване на Отца" (?цитат ли е и от къде е). Неговите изкупени вкусват само една капка от онова, което е в действителност. "Божията чудна благодатна цел: "тайната на изкупителната любов, е тайна, в която "ангели желаят да погледнат" и тя ще бъде за тях предмет за изучаване през безкрайните векове. И изкупените и непадналите същества ще намерят в кръста на Христос своята наука и песен" (Животът на Исус 7).

"Аз съм добрият Пастир, добрият Пастир дава живота Си за овцете... Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да Го взема пак" (Йоан 10:11,17).

"АЗ СЪМ!" Онези, които след това вързаха ръцете Му, не се ли дръпнаха назад и паднаха на земята? (Йоан 18:5-6). Исус доброволно се предаде в ръцете им, за да Го разпнат. Той се предаде доброволно и всецяло в приношение за всеизгаряне на Бога. "Жертва и принос не Си поискал, но приготвил Си Ми тяло" (Евр. 10:5-6). "Драго ми е, Боже Мой, да изпълнявам волята Ти и законът Ти е вътре в сърцето Ми" (Пс. 40:8).

"Главното значение на приношението за всеизгаряне е да: 4бъде прието от Бога" (Левит 1:3). Колко малко се интересуваме от онова, което Отец получи чрез тази жертва на Своя Син, поради липсата на която се лиши от спасението

й (не е ясно)?? Както храната беше за Христос изпълнение волята на Бога, така и волята на Бог беше в това дело - послушанието на Христос. Това бе: "благоугоден" принос за Бога. Тази най-велика жертва за греховете на човеците може да бъде разбрана само чрез Божия Свят Дух. Животното, предназначено за приношение, трябваше да бъде от мъжки пол, без порок. (Левит 1:2-3). То се взимаше от стадото и се въвеждаше в двора на скинията заедно с онзи, който го принасяше. Тук се виждаше едно радостно лице, тъй като този доброволно избран и съвършен дар се принасяше, за да получи Божието благословение. И (с?) тази надежда на приносителя почиваше върху главата на приношението. Достойнството на жертвата се вменяваше на приносителя.

Колкото по-богоугоден (?) на Бога е нашият принос за всеизгаряне в сравнение с приносите на Израеля, толкова сме и ние Христови. Нашата радост и доверие почиват на Него "Сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус" (Римл. 8:1).

Медният олтар биваше поръсван с кръв от всички страни и тогава отделните части на жертвата се слагаха на дървото, за да бъдат веднага обхванати от пламъците и възнесени нагоре към небето. Веднъж запален, трябваше винаги да горят.

Само Христос стои вечно пред лицето на Отца. Великият първосвещеник принесе вечно благоухание пред лицето на Своя Баща. Сега е благоприятно време, и днес е време за спасение". Гледайки на тази пълнота от благословения, които се изливат чрез Христос за Неговия народ, ние с радост възкликваме: "Блажен си ти, Израелю, кой е подобен на тебе народе, спасяем от Господа, Който е щит на помощ и меч на превъзходството ти! Ще ти се поклонят враговете ти и ти ще стъпиш на високите места" (Второз. 33:29).

ХIХ. Примирителна жертва (Левит 3:1, 7:11-29). "Що да въздам на Господа за всичките Му благодеяния

към мен? Душата иска да сложи нещо върху Господния олтар в благоуханен принос" (от къде е Пс. ). Тази примирителна жертва се нарича още "благодарствена". Тя представлява една добра връзка за отношение между човека и Бога, която трябва да включва в себе си: доверие за другарство, общение, мир и блаженство, изразени от грешния човек с благодарно сърце и с това показваща своето искрено общение със своя Бог-Творец.

С пълно съзнание ние разбираме, че всичко е съвършено възстановено между нас и Господа, и че няма и сянка от недоразумение между нас и Него. И от това произхожда постоянна радост в сърцата ни, благодарност и постоянно доброволно отдаване Нему. "Благославяй, душо моя, Господа" (Пс. 103:1). Дано по-скоро дойде времето, когато

хвалението и благодарението ще се издигнат непрестанно към Бога от целия Му народ в Неговото небесно царство.

При благодарствения принос или обрек към жертвата се прибавяха пресни питки, смесени с дървено масло (елей). Или такива, които биваха само намазани с елей и пити от чисто брашно, смесени с елей, а може и един безквасен хляб (Левит 7:12-16).

Човекът се явява като дете, осиновено от небесния Баща и участва в радост. Кървавият принос показваше, че човек не получава това чрез своя заслуга или достойнство. Всичко се дължеше изключително на приношението на животното, което умираше вместо грешника. Чрез тази жертва грешният човек получаваше всички благословения, обещани от небето, чрез жертвата на Христос. Наистина Христос и Неговата смърт са основата на нашите блаженства в Бога, а не онова, което представляваме от себе си. Ние сме осигурени и сме станали наследници на Бога и членове на Христовото тяло. Тази истина трябва винаги да бъде в съвестта и сърцата ни.

Благодарственият и доброволният принос както и обрекът, имат и друг състав. Тук се принасяха пресни питки с елей, пити от чисто брашно. Тези неща се намираха във всяко израелево семейство. Във всеки дом имаше брашно и съдове с елей. Ако пресните безквасни хлябове служеха като преобраз на безгрешния Исус Христос, то квасният хляб представлява самите нас.

Макар че съвестта ни е свободна от грях и вина, приносите за грях и престъпление, все пак свидетелства чрез Божието Слово и личната ни опитност, че квасът на старото естество - зло, е още в нас и може отново да се прояви, ако Христос не е в нас. Но като носители на безквасните пити представляваме Христос в Неговата чиста обхода в живота.

Примирителната и благодарствената жертви бяха съвсем различни по начина на принасяне на всички други. Онези, които принасяха жертвите, а също и свещеникът, получаваха от Господа богати части от тази жертва, след като Бог получаваше своя дял.

Това приношение приличаше на голяма обща трапеза и в нея участваха Господ, първосвещеникът и този, който правеше приноса.

Исус, Който изпълнява волята на Отца, храни моето сърце. Тук е сложена трапеза, която доставя вечна храна на мир. При този принос намираме общение и от друг вид. Човек се явява съединен с Бога, но и човек с човека. При себелюбието, човек е отделен от другите хора и от Бога. Когато пък с любов служим на Бога и ближния, преградата, която ни делеше е развалена вече, враждата е унищожена чрез Неговата плът и Той създаде в Себе Си един нов човек (Ефес 2:14-15). Христовата смърт имаше за цел спасението на човека и възстановяване на единството в църквата.

Единството между Бог-Отец, Исус Христос и Святият Дух с човеците може да се постигне само чрез смъртта на единородния Божи Син.

Колко свободно трябва това да прави общението ни с Бога. С каква радост трябва да влизаме зад завесата на Светая Светих? Колко уверени трябва да застанем там и като се връщаме да сме уверени, че принесените ни там молитви са чути?

След като израилтянина отдаваше тлъстината, кръвта и бъбреците на Господа, след като се отделяха гърдите и плешките за свещениците, останалото бе дял на приносителя, който след подвижването му можеше да ги вземе след като и то беше подвижено пред Господа на всички посоки.

Храната на свещеника се състоеше само в онова, което беше посветено на Господа. Той я получаваше направо от Него и беше храна от Господната трапеза.

Както вече разгледахме, приношенията за грях, престъпление и всеизгаряне, предшестваха примирителните жертви. Двете първи приношения отговорят на нуждата на грешника, понеже неговото наказание падаше върху жертвата, а третото (примирителните жертви) отговаряше на изискванията от Бога-Отец. Това олицетворение на Христос, Който отдаде Себе Си на смърт и с това изпълни волята на Отца, придобивайки съвършеното Му благоволение. В тези три приношения виждаме изпълнението на Божия съд и всецяло изпълнение на Неговата воля.

Нашият Господ ни нарисува чудно хубава картина, когато се връща блудният син - гол, гладен, слаб и мръсен, но в истинско покаяние. "Дошъл на себе си" в чисто покаяние, че е съгрешил пред небето и баща си. Любещият и прощаващ Баща Исус Го прие с голяма радост и Го загърна с Христовата дреха на правдата да покрие нечистотата му. Дадоха му и нови обувки и му подари пръстен (в знак на доверие) и закла угоеното теле. Слага Божия трапеза за нещастния син - грешник. И почнаха да се веселят след храната (Лука 15:24). Тази действителност видяхме в преобраза на последната, разгледана от нас жертва. Бог Отец в общение с върналия се син, празнува около заклания Агнец - радостно възстановяване на блаженото общение и вечното съединяване. Сам Христос казва: "Аз съм хлябът на живота, който дойде при Мене, няма да огладнее, който вярва в Мене, няма да ожаднее" (.......).

ХХ. Хлебно приношение Хлебното приношение представляваше Божественото

хранително вещество, което служи за храна, принос за Йехова и храна за Неговия народ. Както първосвещеникът, така и свещениците и народа имаха право да принасят този принос.

Първосвещеникът трябваше да принася на Господа хлебно приношение всеки ден. Половината от него се изгаряше сутрин на медния олтар, а другата половина привечер. Нито първосвещеникът, нито свещениците можеха да изядат дори и частичка от хлебното приношение, понеже цялото принадлежеше на Господа и биваше изгаряно върху огъня за Него. Друг стоеше въпросът с приношението, което обикновеният израилтянин принасяше. Мярката на брашното и броя на хлябовете не се определяха. Всеки можеше да принася колкото искаше. От този дар Господ получаваше само определена шепа брашно и един хляб, или само една кора и дървено масло (лей) ливан и сол, а останалото беше за храна на свещениците.

Любещото Божие сърце и ухо чуват болните стенания на грешните човеци, които след приносите и изповядване на греха си получаваха небесната радост и Христов мир.

Както Исус доброволно послушен на волята на Отца, Той също е доброволната храна и за Своите изкупени. Той е животът, а също и средство за живеене и храна за Своите Си. Както естественият хляб се намира винаги на трапезата ни и поддържа нашето телесно здраве, така и Духа на Исус е хляба на живота.

"Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден" (Йоан 6:54,57 и Левит 2:1-11).

ХХI. Жертва на посвещение (Левит 8:22-28) Жертвата на посвещение се принасяше в двора на

скинията. Тя е последната от преобразите ??? до тук жертви. Колкото за жертвата на посвещение, тя не е спомената като отделна жертва в стария завет, но е описана при посвещаването на Аарона и синовете му. Причината за това може би е, че тя бе предназначена само да една определена класа хора и се принасяше за тях само веднъж в живота им- Тя беше жертва само за свещениците. Тя беше една от най-главните жертви и е поставена към другите от самия Господ както пише в Левит 7:37. В други преводи на Библията това приношение има двойно значение: "приношение на посвещение" или "приношение за изпълнение". Двете названия изразяваха два факта, които се извършваха над Аарон и синовете му при пренасянето на тази жертва. Чрез сея се посвещаваха с жертвата на посвещението, а в същото време биваха подготвени за своето Свещеническо служене. С жертвата на посвещението ни се разкрива една нова истина, а именно - разпятието на Исус Христос, Който стана за нас: "правда, мир, питие и наше освещение и святост" (1Кор. 1:30). Той ни направи свободни, за да влезем в светилището" (Евр. 10:19). А ние днес "нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и тяло изпити в чиста вода" (Евр. 10:22).

От състояние на грешници и след повярване и изповядване на всички грехове, Исус ни издига до самия Семе Си. Като велик наш първосвещеник Той ни покрива чрез Своята правда (Своята святост). По този начин Той е нашата святост.

След всичко това вече не възлагаха ръцете Си на никой в жертва, но жертвата Христос се даваше в ръцете им, чрез вяра в която, те се явяваха в пълни ръце, сърце и съвест пред Бога.

В преобраз видяхме, че кръвта се слагаше първо на дясното ухо (Левит 8:24). Ние чуваме Божия глас с ухото си, но гласът и на дявола също може да влезе в нас както с Ева в Едем. "И отвори ухото си за гласът на змията" (Битие 3:6). След това кръвта се слагаше на дясната ръка на свещениците. Това е главният орган от човешкия организъм, с който си служим (Левит 8:24). "И Аарон и синовете му извършиха всичко що Господ заповяда чрез Мойсея" (Левит 8:36).

ХХII. Тамянът или приношение на тамяна (Изход 30:34-38). "Тамянът беше единственото приношение, което се

слагаше върху златния олтар и се изгаряше вътре в светилището. Така и нашият Спасител пострада и умря тук на земята, а не на небесата. Там Той влезе, след като принесе жертвата Си в жертва за умилостивение, за да може да се яви пред Отца с плодовете на това съвършено спасение.

Тамянът беше съставен от три скъпоценни аромата. Първият от тях се наричаше "ониха", което на еврейски означава "капки". Той представлява ароматна смола, която се получава от едно високо около три и половина метра дърво, което на гръцки се нарича "стофака". За получаването му се правят дълбоки нарези на различни места в кората на дървото, от което изтича лепкав сок, който образува капки, и изтича в специални малки съдове, които се прилепват към дървото. Тази течност е много ценна и се поставя върху въглени, издава много приятна миризма. Христос е онази приятна миризма, Който под острия нож на страданията и смъртта стана благоухание до най-голяма съвършенство. Дълбокото нараняване на дървото причинява изтичането на благоуханната течност.

Същото значение има и другото вещество, което се нарича "стакти". Това е горната черупка на морска мида, която живее в Червено море. Тя издава друг вид аромат, много силен и траен. Преди да влезе в състава на този благовонен тамян, черупката трябва да бъде строшена и напълно стрита на прах. По същия начин и Христос преди да се издигне в благоухание пред Отца, трябваше да се сломи и стрие чрез Голгота.

Третото вещество, влизащо в състава на тамяна бе "Галван". То се описва като смола, която се получава от

особен храст, растящ по Сирийските планини. Когато се гореше отделно, издаваше такава силна, неприятна миризма, че с дима си пропъждаше змиите. Но смесено с другите аромати, това вещество усилваше благоуханието им. В преобраз веществото е сам Христос, тъй като някои от качествата на нашия Господ привидно като че ли противоречаха на останалите Му съвършенства. А в същност, благодарение на Своята противоположност, само ги допълваха и издигаха. Нека си спомним за Неговото безпристрастно и Свято правосъдие спрямо Себе Си, с което застана пред Бога за нас, а след това като кротко агне на кръста. В устата Му нямаше нито противоречие, нито оправдание и не изискваше за Себе Си съдействие, милост или оправдание. Имаше само една цел: съвършено и напълно да задоволи Отец и Неговия свят закон. Когато се изпълняваше несправедливата присъда, Той бе изпълнен с милост и грижа към онзи, който заслужава проклятие. "Възлюбил Си правда и си намразил безчестие, затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя" (Пс. 45:7). Галванът, който се намираше в Христос, пропъждаше с бягство старозаветната змия, която е Сатана.

Бог беше заповядал на Мойсей да вземе по равни части от всяко вещество и не бе дал определена мярка за съставните части на тамяна. Това много подхождаше на Христос, Който сам беше истинското приношение на тамяна пред Бога.

Най-важното бе че всичките Христови качества имаха еднаква мярка на съвършенство и нито една от тях не се издигаше за сметка на другите, нито отстъпва в полза на другите. Исус бе прелестен във всяко едно отношение: "устата му са много сладки; и той целият е прелестен" (Пес. пес. 5:16).

След съединението на тези примеси, трябваше да се счукат в хаван на прах. Колкото по-ситно беше счукана сместа, толкова по-силно благоухание издаваше, когато беше слагана върху въглищата на златния олтар. Но всяка частица от ароматната смес, трябваше да понесе тежките удари на чука. Не можеш да си представиш през колко вътрешни и външни изкушения и удари трябваше да минат святите качества на Богочовека - Христос от детинството Му до самия гроб, за да стигне до пълна зрялост! Тамянът трябваше да бъде смесен чрез изкуството на мироварец. Не трябваше да попада в сместа нищо нечисто, никакво друго чуждо вещество. Колко блажено е да знаем, че Господ е съвършеният и единствен принос от тамян, Който напълно отговаря на всичките изисквания на Йехова. "Пред Бога ние сме Христово благоухание и молитвите ни ще се оправят пред Него" (2Кор. 2:15), "като тамян", като вечерна жертва (Пс. 141:2).

Благоуханието на приношението за всеизгаряне възлизаше към небето всеки ден и нощ в двора, пред очите

на целия народ. А вътре в Светилището (Светая) от златния олтар също се издигаше благоуханието на тлеещите аромати. Но този аромат не можеше да се види от народ, тъй като тамянът беше в непосредствена близост до Бога.

Трите състояния на човека - грешник в двора, свещеник в Светая и първосвещеник в Светая Светих, общуват с Бога.

А. Исус в двора е представен като човек в страдания - там всичко е от мед. Той представлява Божието осъждение над грешника в лицето на Неговия Син.

Б. В Светая всичко е от чисто злато. Там Исус е прославеният Христос, нe старият човек, но човек в ново създание - новорождение, схваща небесните качества и се приема с просветено съзнание от Святия Дух за небесно състояние.

В. В Светая Светих е принесена чистата кръв на козела, поръсена върху ковчега на завета и Бог чрез Христос оправдава и чрез Исус - първосвещеникът благославя народа Си (Съдии 6:17-19), изкупен чрез Христовата кръв.

От цялата история на скинията ние научаваме, че тя е преобраз на Христос, на грешника и на Христовата църква

Когато се приключи работата но скинията: "Тогава облак покри шатъра за срещане и Господната слава изпълни скинията". (....глава, стих). И Мойсей не можа да влезе в шатъра. И когато облакът се дигаше, тогава и скинията и израилтяните тръгваха на път. Когато облакът спираше, оставаха да почиват до деня на тръгването. Защото Господният облак беше над скинията денем за сянка, а нощем в огнен стълб за осветление и то пред очите на целия израелев дом през всичките им пътувания. (Изход 40:34-38).

ХХIII. СИМВОЛИ НА ОБЛЕКЛАТА НА СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ

(Изход 28:2-43 и 39:1-31)

"А ти вземи при себе си между израилтяните брата си

Аарона и синовете му с него, за да ми свещенодействат. ... И да направиш свят одежди на брата си Аарона за слава и великолепие. Ето одеждите, които ще направиш: нагръдник и ефэод, мантия и пъстростъкан хитон, митра и пояс и да направиш свети одежди на брата си Аарона и синовете му, за да ми свещенодействат. И нека те приемат от людете приносът им от злато, синьо, мораво, червено и препеден висон" (Изход 28:5).

Както в устройството на скнията видяхме различни цветове и установихме тяхното символично значение, така и при облеклото на свещенослужителите отново срещаме същите цветове: синьо, мораво, червено и бяло. Тяхното символично

значение разгледахме подробно при скинията. Тук ще разгледаме златните предмети, взимащи участие в облеклоното на свещенослужителите. Кои са те? (Изход 28:7-27).

1. "Да направиш ефодът от изкусна работа от злато, синьо, мораво, червено и препеден висон. На двата му края да има презразми, които да се връзват и държат заедно" (Изход 28:6,7).

2. "И препаската върху ефода, която ще е над него, да бъде еднаква с него и по направата му и част от самия ефод, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон" (Изход 28:8).

3. "Да вземеш и два ониксови камъка и да изрежеш по тях имената на синовете на Израиля. Шест от имената им на единия камък и имената на останалите шест на другия камък - по реда на рождението им. С изкуство на каменорезец, както се изрязва печат, да изрежеш на двата камъка имената на синовете на Израеля и да ги положиш в златните гнезденца" (Изход 28:9-11).

4. Да сложиш тия два оникнови камъка на презрамките на ефода, камъни за спомен на израелтяните, и Аарон ще носи имената им за спомен пред Господа, на двете си рамене. И да направиш златни гнезденца и две верижки от чисто злато, изплетени от венцееобразна работа. И да закрепиш плетените верижки в гнездата им" (Изход 28:12-14).

5. Да направиш съдебен нагръдник, изкустна разработка според направата на ефода - от златно, синьо, мораво, червено и препреден висон да го направиш. Да бъде четвъртит, двоен, една педя дълъг и широк (около 26 см). И да закрепиш на него камъни в четири реда:

6. а) ред - сар, топаз смарагд, б) ред - антракс, сапфир, адамант, в) ред - лигири, ахат и аметист г) ред - хрисолин, оникс и яспид да бъдат закрепени на златните колелца. (Изход 28:17-

19). "Камъните да бъдат дванадасет - според имената на

синовете на Израеля. Всеки камък според името му" (Изход 28:21).

7. "И на нагръдника да направиш венцеобразни златни верижки и да връзват нагръдника чрез колелцата му, за колелцата на ефода със син ширик. За да бъде изкусно изработената препаска на ефода, да не се отделя нагръдника от ефода. И със син ширит, за да бъде над изкусно изработената препаска на ефода, за да не се отделя нагръдника от ефода" (Изход 28:28).

"Така Аалрон , когато влиза в Святото място, ще носи винаги имената на синовете на Израиля върху съдебния нагръдник на сърцето си, за спомен пред Господа" (Изход 28:29).

8. "На съдебния нагръдник да положиш и "УРИМА И ТУМИМА", които да бъдат на Аароновото сърце, когато влиза пред Господа Аарон да носи винаги съда на израелтяните на сърцето си пред Господа" (Изход 28:30). На УРИМА Бог одобряваше със светлина или звук службата на Израелевия народ. ТУМИМА, когато потъмняваше, бе знак от Божието неодобрение за службата на Израелевия народ" (Изход 28:32).