Коя е тя Вера Кочовска е родина на 27 юли 1945 година в Перник. След ранната смърт на баща си Крум тя постъпва в Дома за сираци в село Кочериново. Когато пострадва при катастрофа, лежи почти два месеца в кома в Пернишката миньорска болница. След това цяла година е в гипсово корито. По това време придобива и феноменалните си способности. Другото, будещо учудване е, че по това време очите й от кафяви станали теменуженосини.

Когато професор Брюховецки открива и заснема “третото око” на Вера, той искрено възкликва: “Такова чудо няма по света, това е уникално, това е феномен”, пише в биографичната книга за Кочовска "Вера - мисия феномен". Тази седмица жената, която е най-близо до гения на Ванга, празнува рожден ден. Наистина ли обаче в света не съществуват или не са съществували хора, притежаващи “трето око”? Със задачата да разбули тази загадка се нагърбва руският професор, доктор по медицина и директор на Общоруския център за очна и пластична хирургия – офталмологът Ернст Мулдашев. Той развива теорията, че по очите на човека се

познава добър ли е той или лош, волева натура ли е или е слабохарактерен и дори поставя диагноза на заболяването му. След задълбочени проучвания Мулдашев открива, че върху тибетските храмове има изображения на гигантски по размерите си очи, а по средата им, малко над веждите, е изрисувана точка. Тя напомня на точките, които индийките си слагат на челата, за да покажат към коя каста от обществото принадлежат, но е по-различна. Мулдашев и колегите му правят възстановка на чертите на лицето на тайнствения човек, чиито очи “гледат” от пагодите. Оказва се, че външността му е странна. Той хем прилича на останалите хора, хем коренно се различава от тях. Носът му например наподобява спираловидна завъртулка, устата му е малка, а челото високо и изпъкнало. Професорът, който години наред изследва човешките очи, предприема експедиции в Индия, Тибет и Хималаите, за да разбере съществували ли са хора с подобна външност, и ако е наистина е имало такива – кои са те и защо са изчезнали. Той констатира, че “практически всеки човек в тези страни е убеден в наличието на “трето око” и в основната му функция – looking inside (да

гледаш навътре). Това, което открива обаче, надхвърля и най-смелите му очаквания. Оказва се, че и в Индия, и в Тибет, и в Хималаите съществуват пещери, в които в състояние на медитация, която местните жители наричат “сомати”, се намират телата на хора, представители на цивилизации, предшестващи нашата. Той описва преживяното в книгата си “От кого сме произлезли”: “Не съм си представял, че освобождаването на организма от негативната психична енергия може да доведе до чудото сомати – до “консервирането” на живо човешко тяло при запазване на жизнеспособността му за хиляди и милиони години”, пише офталмологът. В състояние на сомати, според сведенията на Мулдашев, душата напуска човешкото тяло, но остава свързана с него чрез “сребърна нишка”. Тялото свежда до минимум жизнените си функции и на практика в него не се извършва обмяна на веществата. Така то остава в консервирано състояние за период от пет, десет, сто, хиляда и дори милиони години според свами Дарам. Връщането на душата в тялото пък става по волята на Висшия разум. Вера Кочовска например твърди, че ясновидската й дарба е израз на Висшия разум,

който й “съобщава” за минали и предстоящи събития. От написаното дотук става ясно, че състоянието на сомати напомня на клинична смърт. “Да пребиваваш в състояние на сомати е много полезно, тъй като човек опознава друг живот – животът на душата, осъзнава ролята на Висшия разум и връщайки се в тялото, става по-духовен, неагресивен. Ако хората пребиваваха по-често в състояние на сомати, на земята би се възцарил мир”, казва свами Дарам. “Хората са зрящи слепци. Чувствата и емоциите са преходни явления, те отминават, а духовността е тази, която остава. Висшият разум е над всичко, но хората забравиха Бога, охулиха го и така станаха причина за всички беди, които днес се стоварват върху тях – природни катаклизми, войни, глад и мизерия”, често повтаря Вера Кочовска. Според нея Ванга също е претежавала “трето око”, чрез което е контактувала директно с Висшия разум. Вера била осенена от екстрасензорната си дарба след тежка катастрофа. 12-годишното момиче оцелява, но за цял живот е можело да остане приковано към инвалидната количка. Свръхестествените сили обаче се намесват и след два месеца кома тя отваря очи. И - о, чудо! От кафяви те са станали теменужено сини!

Оттогава цели 45 години Вера насочва силата на взора си към хората и разгадава от раз и най-скритите им болежки. За пръв път Кочовска прилага осенилите я свише способности към мъж, който пристигнал в дома й да дири съвет за бизнеса си. Вместо съвет обаче той чул страшните думи: “Не си дошъл за бизнеса си! Виновен си за убийство!” Той яростно отричал две-три минути, но ясновидката му описала с най-големи подробности какво се е случило. “Бизнесменът” изхвръкнал, облян в студена пот от къщата й и даже се опитал да смени града, в който живеел. Въпреки че общува главно със светове, паралелни на нашия, наследницата на петричката Касандра се гордее с връзките си с елита. По всяко време на денонощието могат да й се обадят по телефона Йордан Радичков, Светлин Русев, Нешка Робева, Иван Татарчев, Николай Чирипов… Голямата й страст са часовниците - в дома й цъкат над 300 уникални експоната, дар от прочути и “редови” “пациенти”. Аз спя по един час в денонощието, разказва за себе си самата Вера. Затова гледам да си легна в един, в два… Какво правя в другите часове на нощта ли? Слушам космическите камбани.

Това, което виждам и слушам и през деня, и през нощта, друг никога не може да издържи, да не дава Господ! Мъртвите не са на едно и също място там горе, разказва за пътуванията си в отвъдното тя. Често са около нас. Помагат ни, особено ако ги помолиш. Но тези сенки от другия свят много често остават при мен още дълго, след като човекът си е тръгнал. Тежко ми е. Следват ме от стая в стая и мълчаливо ме гледат. Според нея апокалипсисът е сега. Все го чакат, все го прогнозират, а той е залял вече света, прелива на улицата, влиза в къщите, често повтаря Кочовска. Всеки ден убиват толкова хора. Безброй са жертвите на изнудване и предателство. Всеки миг могат да те окрадат. Жените масово се отказват да бъдат майки и раждат най-много едно от децата си. Вера Кочовска не е оптимист за бъдещето на човечеството. Русия ще се разпадне на отделни държави през 2015 г., пророкува тя. През 2017 г. Америка ще я нападне. Кочовска не признава други “колеги” освен Нострадамус и Ванга. “По делата им ще ги познаете”, казва тя за контактьорите. Според нея истинският феномен върши необикновени неща, няма полов живот и децата му са осиновени.

Дилян ВЪЛЕВ

ДОСИЕ - Вера Кочовска все още е феномен №1 на България, въпреки че вече не преглежда пациенти заради здравословни проблеми. При гостуването си в Япония през 1999 година тя смая тамошните учени със способностите си и бе поканена от императорското семейство, където предсказа годежа на принц Хирохито. Нашенката обра точките на своите домакини и с друго точно попадение - позна къде се намира древната столица на владетелката Химико. - Освен японците вече са я изследвали китайци и руснаци. Милиони отчаяни люде чакат помощ от нея. Вече близо половин век Вера насочва силата на взора си към хората и разгадава от раз и най-скритите им болежки. С една малка подробност - след прекарания в края на 80-те инсулт наследницата на Ванга “обръща” посоките. Ако имате болка в лявото слепоочие, Вера я “вижда” в дясното и т.н. - По време на сеанс феноменката фосфоресцира, а от устата й излизат невидими за обикновеното око лечебни лъчи. Тя ги нарича “прана” - учените са безсилни да

разгадаят състава им, но проф. Йошио Мичи от Токио успял да ги регистрира с компютър. По време на пътешествие в астралите кръвното на Кочовска скача до уникалната стойност 360! От много години тя почти не спи - подремва около 2 часа на денонощие и се събужда, свежа като кукуряк.

Вера Кочовска - разгневеният ангел

Бог сигурно има още нужда от нас, щом чрез нея ни помага да оцелеем

Румен ЛеонидовДа се добереш до Вера Кочовска е почти невъзможно. Опашката от очакващите да бъдат приети е огромна. Повечето са най-обикновени хора, надяващи се на помощта й, закъсали със здравето си. Предимно търсят съвет

Вера Кочовска

 

за заболявания на децата си или лек за други свидни същества. Търсят я всякакви - и млади, и стари, и богати, и бедни, и бедни духом, вярващи и невярващи, както и здрави, но болни за пари бизнесмени, и болни за власт най-обикновени политически шушумиги и палячовци. Обаче кога и кой ще влезе при Вера решава само тя. Характерът й е чепат, не търпи възражения. Невъзможно е друг да я накара да стори каквото и да е против волята й. Горда и властна като горгона,

не цепи на никого басма отпращала е и отпраща най-високопоставени бизнесдами, отказвала е срещи със съпруги, командващи партийни командири, чакали са я без да я дочакат и президентски прими, иначе добре посрещнати в аристократичните дворове на Европа.Няма по-първа от Вера. Само Ванга бе по-първа по поява и вангелизация. А преди Ванга - преподобна Стойна, единствената българска сестра на св. Георги Победоносец, която съвсем естествено за България, е напълно забравена от църквата, от държавата, от обществото, от повечето българи и българки. Но феномени като Ванга и Вера няма как да я забравят,

защото и трите са част от една общност. Която е чужда на жалките жители на живота, съизмерващи земните цели единствено с проклятието на американизираните мечти за преуспяване. Вера вярва в човешкото у човека, колкото и наоколо то да се среща много рядко, колкото и то да е осакатено, извратено, озверено. Тя лекува снагата, но подобно на Преподобието дава знак към болния и към неговите близки, че душата му е болна. Че всички болести са от греховете ни, които удрят за жалост и по децата. И по децата на техните деца. Българинът е много прост, но и много прозрачен човек -

вярва на очите си, не вярва в невидимото Но ако види чрез всевиждащите очи на Вера, Ванга и Преподобна Стойна прелестта на примера, ако някой му отвори очите и му покаже, че пътят е в нас и ние сме в пътя, тогава и най-простият простак понякога проглежда и вижда оного, за когото се твърди, че никой жив не го е виждал. Вера е служителка на Бога и работи за негова полза. За ползата от неговата любов.Господ отдавна не се осланя само на верните си брокери - свещениците, а праща между хората

и свои човекоподобни воини, мъжествени ангели, достойни за мисията си и земните си мъчения жени, който ни дават даровете на доброто, на доверието. Което обикновено най-обикновените хора не притежават. Тези приземени ангели ни помагат сами да си помогнем. Вера Кочовска е разгневеният ангел, наказан да помага на българите в момент, когато все повече българи не искат да бъдат българи. И мразят да бъдат (с) българи. Силите, които ни пазят, помагат и предупрежданат за опасностите, вече са вдигнали ръце от нас. Духовната ни територия намалява за сметка на блатото в душите н. Ванга я прибраха. Вера я оставиха да гърми с гръмкия си глас,

да тръби с йерохонската си тръбаче Содом и Гомор не са приказки от сънищата на някой навъртял се до калимавката поп, а част от сбъдналата се история, част от религията да вярваме, че не сме случаен плод, а предсказуемо прозрение на Световния разум.Вера има право на свещен гняв. Тя боледува повече от всеки, защото поема повече от разрешената й поносимост, повече от разрешената й непоносимост.

Вера отдавна не може да се примири с бездарната агресия на злото, което ни прави нездрави, неблагодарни и лицемерни. Вера е готова да ни нахока, защото вижда безполезността на цялата си женска и майчинска нежност, на която е способна. И ни гълчи все по-често, защото лошотията не разбира от добра дума, а само по-силният може да я озаптиса. За това за мнозина е кисело грозде, което не могат да достигнат. От Вера не се плашат само онези, чиито грехове са човешки грешки.

Останалите обаче ги е страхче наднича в душевните им пещери, където делата им са складирани, а мислите им са стаени като тайни, до които Вера има свободен достъп. Подобно на Ванга и Предоподна Стойна.В този живот Вера е чедо на Балканите, притежава чудодейната енергия на егейска жрица, на пророчица от пределите на Елада, но лечебната сила на камъка от библейските стени на Ерусалим. В този смисъл Вера е временно и българка, дошла да ни захрани с генератора си за генетични биотокове. Вера е доверено лице на Вярата като доказателство. Самата Вера е доказателство, че Земята е провинциална

планета в общия парад на космическите столици. Последното й свидетелство е описано още в неиздадената книга на Лиляна Серафимова, приятелка и довереница на Кочовска:Неотдавна в. "Монитор" публикува интервю, в което Вера решително се обяви против войната в Ирак. Не заради Саддам, а защото "Ирак е земя на древни цивилизации и световен енергиен център". В същото интервю Вера твърди, че в най-скоро време САЩ ще получат знак отгоре, че не трябва да започват тази война. Предупреждението свише ще дойде с гръм и ще разтърси цяла Америка. Интервюто е взето на 1 февруари 2003 г., между 13,30 и 14 ч, което ще рече броени часове преди да стане трагедията с космическата совалка "Колумбия"." Докато е давала това интервю, Вера е споменала, че й се дават думите Тексас, Палестина, чийто смисъл е неясен за всички присъстващи. Совалката се разби над градчето Палестина, в щата Тексас, откъдето е родом и където ще бъде погребан днешният американски президент Буш. Което на английски буквално означава храст. Кой знае какво още ще изскочи от този храст.Вера знае може би. Ако е пожелала да попита.

Едва ли й остава време за безхаберие при толкова огън около себе си, при толкова людоедство около нея, при толкова люде за изцеление и души за спасение. Ако послането е вече дошло по неведомите пътища на енергийна поща до мозъчния монитор на Вера, тя ще ни го прочете. Но дали има смисъл да ни отваря очите, да ни зове да спрем, за да помислим, да ни моли да се молим за здравето на Бога. Вера редовно ни разчита Евенгелието на Юда, но не щем да вденем, че

не сребролюбието, а човеколюбието ще спаси света

Преди няколко дни българската лъвица Вера отново събра около себе си най-верните си приятели. Неслучайно половината от гостите й бяха лекари. Заедно с руските професори Брюководни и Сухой и чрез международната фондация на нейно име Вера създава клиника в Плевен, в парка "Кайлъка", за спасяване на болни от инсулт и жертви на катастрофи. Това ще става по метода на присаждане на стволови клетки - авангарден и сложен метод от последните постижения на медицината. Лечението в тази клиника ще бъде абсолютно безплатно, а областният управител Николай Маринов е обещал още 20 дка от парка за

благородното начинание. Фондацията "Вера Кочовска" има такива клиники в Русия, Америка и Швейцария.Да й е честито и читаво делото Верино, небесното й привличане, необикновеното у тази земна жена! И да е честита същността на мирната й мисия. Особено днес, когато войната за човешкото у човека навлиза в нова, непозната за планетата фаза. Вера е на страната на Бог и Бог има нужда от нас, щом Вера ни помага да оцелеем, да преодолеем препятствията към него.

Професор Мачи: Вера не принадлежи към човешкия род!

Японските учени, които изследват Кочовска, са потресени от способностите й Капка Георгиева*

"Удивително! Изследвал съм различни феномени, сред които и световно известни, но на човек като нея попадам за първи път... Тя не принадлежи към човешкия род!" Това са думи на японския професор Йошио Мачи, който изследва Вера Кочовска в Токийския

електротехнически институт през октомври 1992 г. Причина за бурната му реакция са резултатите от изследванията му, които освен на науката, противоречат и на здравия човешки разум. За начало проф. Мачи отчита сърдечната дейност на Вера по време на лечебен сеанс. Тя протяга ръце, съсредоточава се и започва да "излъчва" биоенергия. Върху екрана на електрокардиографа се появяват различни по форма и височина вълнообразни линии. Експериментът се извършва пред очите на учени и журналисти. Професорът обяснява:- Тези начупени линии показват, че тя

волево контролира всяка част от сърдечната си система

И още нещо - линиите се появяват само при пациенти, изпаднали в крайно критично състояние (пред кома - б.а.). В този случай, ако не се приложи външен електрошок, смъртта настъпва неизбежно.След това Вера се подлага на томографско изследване, което следва да измери топлинното излъчване на тялото й по време на лечебен сеанс. Проф. Мачи има опит с китайски

лечители, при които уредът измерва волево покачване на температурата и на двете ръце. При Кочовска обаче се наблюдава друго явление, на което японецът за първи път става свидетел - температурата на дясната й ръка се покачва, но едновременно с това се понижава температурата на лявата й ръка. Този асинхрон удивява професора. Подобен ефект е възможен само, ако човек има две отделни сърца! Или двойно кръвообращение!?И тук идва шокът. Екипът пристъпва към измерване на кръвното й налягане. То е нормално преди сеанса, в рамките на 130 на 70. Пo време на сеанса то стремглаво се покачва. Стрелките удрят 360! Долната и горната граница се сливат, след което апаратът блокира. Тогава от гърлото на смаяния професор се изтръгва прозрението, равно по себе си единствено на онзи вик на Мичмана през 1944 г., когато Емо Костадинов в последните секунди от мача ни срещу Франция вкара гол, който ни класира на Световното по футбол: "Господ е българин!"Излязъл от равновесие, д-р Мачи извиква: "Тя не принадлежи на човешкия род!" Чака го обаче още едно шокиращо откритие. "Ще ви покажа източника на своята енергия", съобщава

Вера Кочовска и разтваря уста. Поема дъх и всички в залата виждат как

тя издишва синкаво бял газ, приличащ на димТова прана ли е? Енергията "ки"? Електроплазма? Учените са объркани. Професор Мачи предлага да изследват тайнствения газ с уред, който той лично е изобретил за измерване на енергията, която излъчват сензитивите (хора, надарени със свръхестествени качества -б.а.). Да уточним, че до този момент уредът не е отчитал подобна енергия, въпреки че ученият го е използвал върху други лечители. Този път обаче той дава резултат на часа. Стрелката му се задвижва, отскача рязко и надхвърля крайния предел на скалата, начертана от него самия. "На 27 ноември 1992 г. се случиха неща, нямащи нищо общо със здравия разум", пише на следващия ден японската преса. Заключението на проф. Мачи е следното: "Механизмът, по който Вера действа, е като при китайските лечители, но установихме и много различия. Единственото, което мога да кажа категорично е, че нейните ясновидски, диагностични и лечителски способности са на изключително високо равнище. Не зная дали тя трябва да бъде

поставена редом до най-талантливите китайски лечители или много по-високо от тях. Искам най-искрено да й благодаря за това, че дойде от България, за да експериментира заедно с нас."Това, че Кочовска

изпада в състояние близко до клиничната смърт

по време на сеанс, има своите различни обяснения. В Непал например смятат, че екстрасенсите напускат телата си, за да могат чрез силата на духа си да дават астралните им тела от негативно заредените торзионни полета и така оказват влияние върху метаболизма на тъканите, което ни води до оздравяване на организма.След фурора в Токийския електротехнически институт Вера получава покана да посети най-модерната и най-реномирана клиника в Токио - тази на д-р Шигенори Мизумачи, личен лекар на няколко министър-председатели на Япония. При него се лекуват още политици и видни бизнесмени. Още щом хваща ръката му за поздрав, тя изрича "диагнозата" си - изключително здрав организъм, с леки смущения и тя ги назовава. д-р Мизумачи потвърждава казаното. Кочовска трябва да

докаже феноменалната си дарба, като постави диагноза за различни пациенти. След това те биват подлагани на прецизни медицински изследвания. Изследванията потвърждават 100 %-ово диагнозата й - от кръвна картина до диоптри на очила. Заинтригуван, д-р Мизумачи я моли да постави диагноза по снимка. Снимката е на Накасоне - бивш министър-председател на Япония. Вера сан изброява всичките му болежки, които д-р Мизумачи отлично познава.Следващото чудо, което Кочовска извършва на японска земя, е с основателя и почетния председател на корпорация "Сони" - г-н Ибука. За срещата моли главният мениджър на корпорацията Тоширо Тераучи. Той й показва снимка на Ибука и предава личната му молба за среща с лечителката. Вера се съгласява, въпреки, че "пациентът" е 90-годишен, в инвалидна количка. Отвеждат я в най-луксозния квартал на Токио - Азабу. Жилището на домакина й е смесица от разкош и изтънчен вкус. Въпреки преклонната си възраст, г-н Ибука не страда от склероза. Умът му е бистър, а тялото - изпълнено с желание за живот. Той обаче е преживял инсулт, страда и от атрофия на мускулите в напреднал стадий. Двамата

бързо установяват контакт.

Милиардерът е смаят от ясновидските способности на Вера, която разказва случки от дългия му живот. Що се отнася до лечението му обаче, тя е категорична - безсилна е да помогне. Г-н Ибука сам знае състоянието си и въпреки това моли Кочовска да опита. Вера се съсредоточава и започва "работа". Тя описва движения около него, сякаш го "рисува" и не след дълго основателят на "Сони" започва да усеща ефекта от целебните й ръце. Първо чувства как мъртвите му крайници започват да се затоплят. После пред смаяните погледи на присъстващите той вдига единия си крак и го кръстосва с другия. Г-н Ибука и близките му са затрогнати до сълзи. Той я моли за снимка, която слага на бюрото си, за да се "зарежда" с енергия.Проф. Мачи също не пропуска възможността да види с очите си как Кочовска лекува. Пациентът, избран за експеримента, се нарича Какауей Такахаши и след "преглед" Вера установява, че е хипертоник. Тя започва да извършва характерното за нея "рисуване" от разстояние и болният първо се олюлява после

се навежда назад, сякаш теглен с въже. За миг рязко пребледнява, после отново възвръща нормалния си цвят. Преди сеанса кръвното му налягане е 170/90, след лечението показателите са 110/70. Такахачи обяснява моментното си неразположение с усещането, че все едно е изпил "Ретизид" в по-голяма доза.- Просто прекалих с подаването на енергия - усмихва се Вера.Професорът обяснява на присъстващите, че методите на Кочовска са сходни с тези на китайските лечители и на йогите, придобити след дълго обучение по специална методика.- Аз не съм учила никъде. Моята дарба е дадена от Бога! - репликира го Вера

Вера. Мисия-феномен

Кочовска: Америка ще нападне Русия до десет години! Апокалипсисът е сега, твърди наследничката на Ванга КОЯ Е ТЯ Вера Кочовска е родина на 27 юли 1945 година в Перник. След ранната смърт на баща си Крум тя постъпва в дома за сираци в село Кочериново. Когато пострадва при катастрофа,

лежи почти два месеца в кома в пернишката миньорска болница. След това цяла година е в гипсово корито. По това време придобива и феноменалните си способности. Другото, будещо учудване е, че по това време очите й от кафяви станали теменуженосини.

Когато професор Брюховецки открива и заснима “третото око” на Вера, той искрено възкликва: “Такова чудо няма по света, това е уникално, това е феномен”, пише в биографичната книга за Кочовска "Вера - мисия феномен". Тази седмица жената, която е най-близо до гения на Ванга празнува рожден ден. Наистина ли обаче в света не съществуват или не са съществували хора, притежаващи “трето око”? Със задачата да разбули тази загадка се нагърбва руският професор, доктор по медицина и директор на Общоруския център за очна и пластична хирургия –

офтамологът Ернст Мулдашев

Той развива теорията, че по очите на човека се познава добър ли е той или лош, волева натура ли е или е слабохарактерен и дори поставя диагноза на заболяването му. След задълбочени

проучвания Мулдашев открива, че върху тибетските храмове има изображения на гигантски по размерите си очи, а по средата им , малко над веждите, е изрисувана точка. Тя напомня на точките, които индийките си слагат на челата, за да покажат към коя каста от обществото принадлежат, но е по-различна. Мулдашев и колегите му правят възстановка на чертите на лицето на тайнствения човек, чиито очи “гледат” от пагодите. Оказва се, че външността му е странна.

Той хем прилича на останалите хора,

хем коренно се различава от тях. Носът му например наподобява спираловидна завъртулка, устата му е малка, а челото високо и изпъкнало. Професорът, който години наред изследва човешките очи, предприема експедиции в Индия, Тибет и Хималаите, за да разбере съществували ли са хора с подобна външност и ако е наистина е имало такива – кои са те и защо са изчезнали. Той констатира, че “практически всеки човек в тези страни е убеден в наличието на “трето око” и в основната му функция – looking inside /да гледаш навътре/. Това, което открива обаче

надхвърля и най-смелите му очаквания. Оказва се, че и в Индия, и в Тибет, и в Хималаите съществуват пещери, в които в състояние на медитация, която

местните жители наричат “сомати”,

се намират телата на хора, представители на цивилизации, предшестващи нашата. Той описва преживяното в книгата си “От кого сме произлезли”: “Не съм си представял, че освобождаването на организма от негативната психична енергия може да доведе до чудото сомати – до “консервирането” на живо човешко тяло при запазване на жизнеспособността му за хиляди и милиони години”, пише офтамологът.

В състояние на сомати, според сведенията на Мулдашев,

душата напуска човешкото тяло,

но остава свързана с него чрез “сребърна нишка”. Тялото свежда до минимум жизнените си функции и на практика в него не се извършва обмяна на веществата. Така то остава в консервирано състояние за период от пет,

десет, сто, хиляда и дори милиони години, според свами Дарам. Връщането на душата в тялото пък става по волята на Висшия разум. Вера Кочовска например твърди, че

ясновидската й дарба е израз на Висшия разум,

който й “съобщава” за минали и предстоящи събития. От написаното дотук става ясно, че състоянието на сомати напомня на клинична смърт. “Да пребиваваш в състояние на сомати е много полезно, тъй като човек опознава друг живот – животът на душата, осъзнава ролята на Висшия разум и, връщайки се в тялото, става по-духовен, неагресивен. Ако хората пребиваваха по-често в състояние на сомати, на земята би се възцарил мир”, казва свами Дарам. “Хората са зрящи слепци. Чувствата и емоциите са преходни явления, те отминават, а духовността е тази, която остава. Висшият разум е над всичко, но хората забравиха Бога, охулиха го и така станаха причина за всички беди, които днес се стоварват върху тях – природни катаклизми, войни, глад и мизерия”, често повтаря Вера Кочовска. Според нея

Ванга също е претежавала “трето око”,

чрез което е контактувала директно с Висшия разум. Вера била осенена от екстрасензорната си дарба след тежка катастрофа. 12-годишното момиче оцелява, но за цял живот е можело да остане приковано към инвалидната количка. Свръхестествените сили обаче се намесват и след два месеца кома тя отваря очи. И - о, чудо! От кафяви те са станали теменужено сини! Оттогава цели 45 години Вера насочва силата на взора си към хората и разгадава от раз и най-скритите им болежки. За пръв път Кочовска прилага осенилите я свише способности към мъж, който пристигнал в дома й да дири съвет за бизнеса си. Вместо съвет обаче той чул страшните думи: “Не си дошъл за бизнеса си! Виновен си за убийство!” Той яростно отричал две-три минути, но ясновидката му описала с най-големи подробности какво се е случило

“бизнесменът” изхвръкнал, облян в студена пот,

от къщата й и даже се опитал да смени града, в който живеел. Въпреки че общува главно със светове, паралелни на нашия, наследницата на

петричката Касандра се гордее с връзките си с елита. По всяко време на денонощието могат да й се обадят по телефона Йордан Радичков, Светлин Русев, Нешка Робева, Иван Татарчев, Николай Чирипов… Голямата й страст са часовниците - в дома й цъкат над 300 уникални експоната, дар от прочути и “редови” “пациенти”. Аз спя по един час в денонощието, разказва за себе си самата Вера. Затова гледам да си легна в един, в два…Какво правя в другите часове на нощта ли? Слушам космическите камбани. Това, което виждам и слушам и през деня, и през нощта, др,г никога не може да издържи, да не дава Господ!

Мъртвите не са на едно и също място там горе,

разказва за пътуванията си в отвъдното тя. Често са около нас. Помагат ни, особено ако ги помолиш. Но тези сенки от другия свят много често остават при мен още дълго, след като човекът си е тръгнал. Тежко ми е. Следват ме от стая в стая и мълчаливо ме гледат. Според нея Апокалипсисът е сега. Все го чакат, все го прогнозират, а той е залял вече света, прелива на улицата, влиза в къщите, често

повтаря Кочовска. Всеки ден убиват толкова хора. Безброй са жертвите на изнудване и предателство. Всеки миг могат да те окрадат. Жените масово се отказват да бъдат майки и раждат най-много едно от децата си. Вера Кочовска не е оптимист за бъдещето на човечестото. Русия ще се разпадне на отделни държави през 2015 г, пророкува тя. През 2017 г Америка ще я нападне. Кочовска не признава други “колеги” освен Нострадамус и Ванга. “По делата им ще ги познаете”, казва тя за контактьорите. Според нея истинският феномен върши необикновени неща, няма полов живот и децата му са осиновени.

ДОСИЕ Вера Кочовска все още е феномен №1 на България, въпреки че вече не преглежда пациенти заради здравословни проблеми. При гостуването си в Япония през 1999 година тя смая тамошните учени със способностите си и бе поканена от императорското семейство, където предсказа годежа на принц Хирохито. Нашенката обра точките на своите домакини и с друго точно попадение - позна къде се намира древната столица на владетелката Химико. Освен японците вече са я изследвали китайци и

руснаци. Милиони отчаяни люде чакат помощ от нея. Вече близо половин век Вера насочва силата на взора си към хората и разгадава от раз и най-скритите им болежки. С една малка подробност - след прекарания в края на 80-те инсулт наследницата на Ванга “обръща” посоките. Ако имате болка в лявото слепоочие, Вера я “вижда” в дясното и т.н. По време на сеанс феноменката фосфоресцира, а от устата й излизат невидими за обикновеното око лечебни лъчи. Тя ги нарича “прана” - учените са безсилни да разгадаят състава им, но проф. Йошио Мичи от Токио успял да ги регистрира с компютър. По време на пътешествие в астралите кръвното на Кочовска скача до уникалната стойност 360! От много години тя почти не спи - подремва около 2 часа на денонощие и се събужда, свежа като кукуряк.

Вера Кочовска - разгневеният ангелБог сигурно има още нужда от нас, щом чрез нея ни помага да оцелеем

Вера Кочовска Румен ЛеонидовДа се добереш до Вера Кочовска е почти невъзможно. Опашката от очакващите да бъдат приети е огромна. Повечето са най-обикновени хора, надяващи се на помощта й, закъсали със здравето си. Предимно търсят съвет за заболявания на децата си или лек за други свидни същества. Търсят я всякакви - и млади, и стари, и богати, и бедни, и бедни духом, вярващи и невярващи, както и здрави, но болни за пари бизнесмени, и болни за власт най-обикновени политически шушумиги и палячовци. Обаче кога и кой ще влезе при Вера решава само тя. Характерът й е чепат, не търпи възражения. Невъзможно е друг да я накара да стори каквото и да е против волята й. Горда и властна като горгона,

не цепи на никого басма отпращала е и отпраща най-високопоставени бизнесдами, отказвала е срещи със съпруги, командващи партийни командири, чакали са я без да я дочакат и президентски прими, иначе добре посрещнати в аристократичните дворове на Европа.Няма по-първа от Вера. Само Ванга бе по-първа по поява и вангелизация. А преди Ванга - преподобна Стойна, единствената българска сестра на св. Георги Победоносец, която съвсем естествено за България, е напълно забравена от църквата, от държавата, от обществото, от повечето българи и българки. Но феномени като Ванга и Вера няма как да я забравят, защото и трите са част от една общност. Която е чужда на жалките жители на живота, съизмерващи земните цели единствено с проклятието на американизираните мечти за преуспяване. Вера вярва в човешкото у човека, колкото и наоколо то да се среща много рядко, колкото и то да е осакатено, извратено, озверено. Тя лекува снагата, но подобно на Преподобието дава знак към болния и към неговите близки, че душата му е болна. Че всички болести са от греховете ни, които удрят за жалост и по децата. И по децата на техните деца. Българинът е много прост, но и много прозрачен човек -вярва на очите си, не вярва в невидимото Но ако види чрез всевиждащите очи на Вера, Ванга и Преподобна Стойна прелестта на примера, ако някой му отвори очите и му покаже, че пътят е в нас и ние сме в пътя, тогава и най-простият простак понякога проглежда и вижда оного, за когото се твърди, че никой жив не го е виждал. Вера е служителка на Бога и работи за негова полза. За ползата от неговата любов.Господ отдавна не се осланя само на верните си брокери - свещениците, а праща между хората и свои човекоподобни воини, мъжествени ангели, достойни за мисията си и земните си мъчения жени, който ни дават даровете на доброто, на доверието. Което обикновено най-обикновените хора не притежават. Тези приземени ангели ни помагат сами да си помогнем. Вера Кочовска е разгневеният ангел, наказан да помага на българите в момент, когато все повече българи не искат да бъдат българи. И мразят да бъдат (с) българи. Силите, които ни пазят, помагат и предупрежданат за опасностите, вече са вдигнали ръце от нас. Духовната ни територия намалява за сметка на блатото в душите н. Ванга я прибраха. Вера я оставиха да гърми с гръмкия си глас,

да тръби с йерохонската си тръбаче Содом и Гомор не са приказки от сънищата на някой навъртял се до калимавката поп, а част от сбъдналата се история, част от религията да вярваме, че не сме случаен плод, а предсказуемо прозрение на Световния разум.Вера има право на свещен гняв. Тя боледува повече от всеки, защото поема повече от разрешената й поносимост, повече от разрешената й непоносимост.Вера отдавна не може да се примири с бездарната агресия на злото, което ни прави нездрави, неблагодарни и лицемерни. Вера е готова да ни нахока, защото вижда безполезността на цялата си женска и майчинска нежност, на която е способна. И ни гълчи все по-често, защото лошотията не разбира от добра дума, а само по-силният може да я озаптиса. За това за мнозина е кисело грозде, което не могат да достигнат. От Вера не се плашат само онези, чиито грехове са човешки грешки.

Останалите обаче ги е страхче наднича в душевните им пещери, където делата им са складирани, а мислите им са

стаени като тайни, до които Вера има свободен достъп. Подобно на Ванга и Предоподна Стойна.В този живот Вера е чедо на Балканите, притежава чудодейната енергия на егейска жрица, на пророчица от пределите на Елада, но лечебната сила на камъка от библейските стени на Ерусалим. В този смисъл Вера е временно и българка, дошла да ни захрани с генератора си за генетични биотокове. Вера е доверено лице на Вярата като доказателство. Самата Вера е доказателство, че Земята е провинциална планета в общия парад на космическите столици. Последното й свидетелство е описано още в неиздадената книга на Лиляна Серафимова, приятелка и довереница на Кочовска:

Вера знае може би. Ако е пожелала да попита. Едва ли й остава време за безхаберие при толкова огън около себе си, при толкова людоедство около нея, при толкова люде за изцеление и души за спасение. Ако послането е вече дошло по неведомите пътища на енергийна поща до мозъчния монитор на Вера, тя ще ни го прочете. Но дали има смисъл да ни отваря очите, да ни зове да спрем, за да помислим, да ни моли да се молим за здравето на Бога. Вера редовно ни разчита Евенгелието на Юда, но не щем да вденем, че

не сребролюбието, а човеколюбието ще спаси света!

Какво съм всъщност аз? Сред мъртвите жива, сред живите - самотна, чудновата неразбрана...

Вера Кочовска е родена на 27 юли 1945 г. в гр. Перник. Детството й е тъжно и самотно. Баща й Крум Балкански умира рано и момичето постъпва постъпва в дома за сираци в Кочериново, "един тъжен остров на детската самота", както го нарече тя след време.

На 12 години претърпява автомобилна злополука и получава тежки травми по тялото и главата. Лекуват я в миньорската болница в Перник,където поти 2два месеца прекарва в кома. След това цяла година лежи неподвижна в гипсово корито.

По време на клиничната смърт Вера има всички онези видения, за които пише в книгата си "Живот след смъртта" известният американски анестезиолог-реаниматор д-р Реймънд Муди. Най-напред вижда как "отгоре" и "отстрани" собственото си физическо тяло и работещия реанимационен екип.

След това преминава през дълъг бял тунел и попада в друг, непознат, ослепително красив свят, където вижда духове на свои близки и непознати същества, изтъкани от светлина. В следващите дни постепенно установява, че с нея е станало нещо необикновено и много смущаващо: вижда вътрешните органи на хората в обем, цвят и функциониращо състояние.

След месец открива, че може да чете чужди мисли и знае какво ще се случи на следващия ден. Лекарите и близките й откриват нещо друго, не по-малко странно, че очите й от кафяви са станали...теменужено сини.