working for the regions, eu regional policy...

BG

Януари 2008

Европейската регионална политика

2007—13 г.

Работа за регионите

Предисловие ........................................................................................................................................................................................................................................................ 1

Накратко: политика за европейските региони ............................................... 2

Защо европейската регионална политика има значе-ние? ................................................................................................................................................................................................................................................................................................................ 4

Как работи тя ....................................................................................................................................................................................................................................................... 6

Кой колко получава и за какво? ........................................................................................................................................ 8

Привличане на инвеститори ........................................................................................................................................................... 10

Да стигнем там: подобряване на достъпността ............................................ 12

Модернизиращи се региони ........................................................................................................................................................ 14

Зелена светлина за устойчивия растеж ............................................................................................ 16

По-добър живот в градовете на Европа ......................................................................................... 18

Инвестиране в хората .................................................................................................................................................................................................... 20

Да харчим по-разумно ................................................................................................................................................................................................ 22

Да работим заедно: сътрудничество отвъд границите .... 24

Има ли разлика? ...................................................................................................................................................................................................................................... 26

Контрол върху парите на данъкоплатците ........................................................................ 28

Да разкажем историята: твоето право да знаеш ...................................... 30

Речник на термините и източници ......................................................................................................................... 32

На вашите услуги ................................................................................................................................................................................................................................. 33

Съдържание

Заглавна: GPS наблюдение от Центъра по Инженерингови Технологии в Ньордлинген, Германия

© CEC: DG REGIO / Mike St Maur Sheil

Редактор: Ana-Paula Laissy, Европейска Комисия, ГД „Регионална Политика”

Отпечатан на рециклирана хартия.

Мненията изразени в тази публикация представляват схващанията на автора и не отразяват непременно възгледите на

Европейската комисия.

1

Скъпи читателю,

Бих искала да те поканя да откриеш новата регионална политика на Европейския съюз,

която е изградена върху многообразието, предизвикателствата и възможностите за

регионите на Европа. Днес 43 % от икономическия продукт и 75 % от инвестициите в

научна дейност и иновации са концентрирани в едва 14 % от европейската територия, в

така наречения петоъгълник между Лондон, Хамбург, Мюнхен, Милано и Париж. Различията

между регионите на Европа значително се увеличават с последните разширявания. Най-

развитата страна членка, Люксембург, сега е седем пъти по-богата от най-бедната, Румъния.

На регионално равнище, разликата е дори още по-голяма. Подобен модел може да бъде

наблюдаван само в нововъзникващите икономики като Китай и Индия, докато различията

в САЩ и Япония са много по-незначителни.

Европейската регионална политика залага на солидарността между европейските

народи. Засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване чрез

намаляване на различията в развитието между неговите региони е фундаментална цел

на ЕС, залегнала в неговия договор. Финансовите средства, предназначени за постигане

на тази цел, представляват повече от една трета от бюджета на ЕС за периода 2007—2013

г. Независимо, че са съсредоточени в най-бедните региони, като им помагат да наваксат

по-бързо, инвестициите на кохезионната политика имат значително въздействие и върху

конкурентноспособността на всички региони и върху условията за живот на техните

жители.

Глобализацията, климатичните промени, застаряването на населението, чуждата

имиграция и нуждата от устойчиви доставки на енергия са предизвикателствата на

европейската територия, които не се влияят от национални, институционални или

политически граници. Европа трябва да намери общи решения на тези предизвикателства

в партньорство с националните, регионалните и местните власти. Те влияят директно на

регионалните и местните общности и изискват от публичните и частните партньори да

работят заедно и да намерят практически и цялостни решения.

Добавената стойност на тази политика отива отвъд растежа и заетостта. Кохезионната

политика повишава и гарантира съответствието с другите политики на Общността –

било то в областта на държавните помощи, околната среда, транспорта, подкрепата за

иновациите или информационното общество. И не на последно място, тя подобрява

и модернизира публичната администрация с цел насърчаване на прозрачността и

поощряване на доброто управление.

Създаването на карта на нуждите и предизвикателствата на Европа не е достатъчно.

Европейската регионална политика има потенциал да превърне общите предизвикателства

във възможности. Това става видно при десетки хиляди проекти, реализирани съвместно

от ЕС и държавите членки и регионите. Подобни проекти могат просто да ни очакват зад

ъгъла. Надявам се тази брошура да ви помогне да откриете, че Европа работи.

Данута Хюбнер

Член на Европейската комисия, отговарящ за Регионалната

политика

Накратко: политика за европейските региониПовече растеж и работни места за всички региони и градове на Евро-пейския съюз – това послание е в сърцевината на кохезионната политика и нейните инструменти в периода 2007—2013 г.

Най-голямата инвестиция, реализирана

някога от ЕС чрез кохезионната политика

ще възлезе на 347,4 млрд. евро за седем-

годишния период, насочени към подпо-

магане на регионалния растеж и насърча-

ване на създаването на заетост. Счита се, че

кохезионните инструменти биха могли да

повишат растежа в новите страни членки

средно с 6 % и да създадат 2 милиона нови

работни места.

Осемдесет и два процента от всички

средства са насочени към регионите по

цел Конвергенция, където живеят 35 %

от населението на Съюза. В останалите

региони около 55 млрд. евро са пред-

назначени за цел Регионална конку-

рентноспособност и заетост. Други 8,7

млрд. евро са отпуснати за трансгранично,

транснационално и междурегионално

сътрудничество по цел Европейско тери-

ториално сътрудничество.

Трите цели се подпомагат от три фонда,

Европейски фонд за регионално раз-

витие (ЕФРР), Кохезионен фонд и Евро-

пейски социален фонд (ЕСФ).

ЕФРР ще финансира програми за регио-

нално развитие, икономически промени,

повишаване на конкурентноспособността

и териториално сътрудничество в целия

ЕС, докато Кохезионният фонд ще бъде

насочен към транспортната и екологич-

ната инфраструктура, както и към енер-

гийната ефективност и възобновяемите

енергийни източници в държавите членки

с брутен национален доход (БНД) под 90 %

от средния за ЕС.

В рамките на цел Конвергенция, действията

на ЕФРР ще се концентрират върху укреп-

ване на инфраструктурата, конкурентнос-

пособността на икономиката, научната

дейност, иновациите и устойчивото реги-

онално развитие. По цел Конкурентнос-

пособност, ЕФРР ще се съсредоточи в три

приоритета: икономика на иновациите и

на знанието, околна среда и превенция

на риска, и достъп – извън градските цен-

трове – до транспорт и телекомуникации.

В рамките и на двете цели за конвергенция

и регионална конкурентноспособност и

заетост, ЕСФ ще осигури в целия ЕС под-

крепа за предвиждане и управление на

икономическите и социалните промени.

Съществуват четири ключови области на

действие: повишаване на адаптивността

на работещите и предприятията; подобря-

ване на достъпа до заетост и участие на

трудовия пазар; засилване на социалното

включване чрез борба срещу дискрими-

нацията и улесняване на достъпа до тру-

довия пазар за хората в неравностойно

положение; подпомагане на реформите в

2

заетостта и включването.

По цел Конвергенция, ЕСФ също ще под-

крепя усилията за подобряване на обра-

зованието и обучението и ще спомага за

развитието на институционален капацитет

и ефективност на публичната администра-

ция.

В рамките на всички кохезионни програми,

основните области на инвестиции1 и

техния относителен дял във финансира-

нето са:

n Знание и иновации: почти 83 млрд.

евро (22 %) ще бъдат предназначени

например за научно-изследователски

центрове и инфраструктура, техноло-

гичен трансфер и иновации във фир-

мите и развитие и разпространение

на информацията и комуникационните

технологии;

n Транспорт: около 76 млрд. евро (28,5 %)

са предназначени за подобряване на

достъпността на регионите, поддър-

жане на трансевропейските мрежи

и инвестиции в екологично устойчиви

транспортни средства, най-вече в град-

ските райони;

n Опазване на околната среда и пре-

венция на риска: инвестиции от около

51 млрд. евро (19 %) ще финансират

водната инфраструктура и инфраструк-

турата за преработка на отпадъци, пре-

махване на замърсяването на почвата с

цел подготовката й за ново икономиче-

ско използване и защита срещу еколо-

гичните рискове;

n Човешки ресурси: 76 млрд. евро (22 %)

ще бъдат изразходвани за програми

за образование, обучение, заетост и

социално включване, финансирани от

ЕСФ.

Другите области на интервенция засягат

насърчаване на предприемачеството,

енергийните мрежи и ефективност, съжи-

вяване градските и селските зони, тури-

зма, културата и укрепването на инсти-

туционалния капацитет на публичната

администрация.

Финансовите инструменти намират своята

юридическа основа в регламентите на

ЕС. Инструментите съфинансират нацио-

нални, регионални и трансгранични про-

грами, които се управляват от национал-

ните и регионалните власти. Комисията и

националните и регионални власти участ-

ват в контрола, разгласяването и оценката

на програмите.

Кратки описания на 423 програми, финан-

сирани между 2007 и 2013 г., могат да

бъдат намерени на интернет страницата

на Европейската комисия: http://ec.europa.

eu/regional_policy

3

1 Моля обърнете внимание, че данните за инвестициите в рамките на кохезионната политика се основават на информация, предоставена от държавите членки през август 2007 г. Това са планирани разходи, които вероятно подлежат на промяна през периода до 2013 г.

4

Защо европейската регионална политика има значение

Новото летище в София, България

Европейският съюз създава 43 % от икономическия си продукт в едва 14 % от своята територия – географ-ският петоъгълник, образуван от Лондон, Хамбург, Мюнхен, Милано и Париж, в който живее около една трета от неговото население.

Икономическите и социални раз-

личия в Европа са значителни и

те чувствително се задълбочават с

последните разширявания. Люксем-

бург, най-развитата страна членка по

доход на човек от населението, сега е

седем пъти по-богата от най-бедната,

Румъния.

На регионално равнище разликите

са дори още по-големи: най-богатият

регион е Инър Лондон с 290 % от сред-

ния брутен вътрешен продукт (БВП) на

човек от населението за ЕС-27, докато

най-бедният е Североизточна Румъ-

ния - с 23 % от средния за ЕС. Неза-

висимо, че БВП не е напълно точно

отражение на жизнения стандарт, тъй

като не отразява относителната цена

на живота, той дава представа за раз-

личията, които съществуват.

Това напомня за модела, наблюдаван в

Китай и Индия: в двете страни регионът

с най-висок БВП на човек от населени-

ето има седем пъти по-висок стандарт

от най-слабо развития регион. В САЩ

тази разлика е само два пъти и поло-

вина, а в Япония - едва два пъти.

Като нещо повече от общ пазар, Евро-

пейският съюз се основава на общи

ценности и политики, съгласувани

между неговите държави членки в

полза на техните народи. Европей-

ската регионална политика въвежда

в действие солидарността между

народите на Европа, и същевременно

засилва конкурентноспособността

на икономиката на ЕС като цяло.

Тя спомага за постигането на една от

основните цели, залегнали в Договора

за ЕО: постигане на икономическо и

социално сближаване чрез намаля-

ване на различията между регионите

и чрез разпределяне на ползите от

общия пазар по-равномерно по тери-

торията на ЕС.

Повече от една трета от бюджета на

ЕС е понастоящем предназначена за

финансовите инструменти на евро-

пейската кохезионна политика: Евро-

пейски фонд за регионално развитие,

Кохезионен фонд и Европейски соци-

ален фонд. За периода 2007—2013 г.

тези инструменти възлизат общо на

България

Отпуснати средства 2007—13 г.Общо: 6,9 млрд. евроКонвергенция: 6,7 млрд. евроЕвропейско териториално сътрудничество: 179 млн. евро

Акцент на програмитеПодобряване на инфраструктурата, човешкия капитал и заетостта, насърчаване на предприемачеството в благоприятна бизнес среда и при добро управление, подкрепа на балансираното териториално развитие

ЦелиПовишаване на реалния растеж на БВП с 0,27 %Създаване на около 36 700 работни места

5

Нови пътища в Естония: магистрала Виа Балтика

347,4 млрд. евро, като около 82 % от тях

ще бъдат инвестирани в най-бедните

региони на ЕС. Добавената стойност

на европейската кохезионна политика

е значителна:

n Кохезионната политика подкрепя така

необходимите инвестиции в инфраструк-

тура, човешки ресурси, модернизация и

диверсификация на регионалните ико-

номики и допринася за повече растеж и

заетост в по-бедните държави членки и

региони.

n Държавите членки и регионите, въз-

ползващи се от тези инвестиции,

постигат над средния растеж и успехи

в заетостта и са по-добре подготвени

да достигнат по-бързо европейското

равнище, отколкото без инвестициите

на кохезионната политика.

n Кохезионната политика повишава и

гарантира съответствието с дру-

гите политики на ЕС – държавна

помощ, околна среда, транспорт,

подкрепа за иновациите или за

информационното общество. Освен

това тя подобрява и модернизира

публичната администрация, насър-

чава прозрачността и поощрява

доброто управление.

В миналото държавите членки и регио-

ните, ползващи се в най-голяма степен от

Европейската регионална политика успяха

да наваксат по-бързо и дори да надминат

средния растеж на ЕС. През следващите

години, тази успешна практика ще про-

дължи за държавите членки, които се при-

съединиха към ЕС след 2004 г.

Същевременно европейската територия

като цяло се изправя пред нови предиз-

викателства. Глобализацията, климатич-

ните промени или застаряването на насе-

лението не се спират пред националните,

институционалните или политическите

граници. Напротив те директно и в раз-

лична степен влияят на регионалните и

местните общности.

Конкурентноспособността на Европа не

може да бъде постигната само от полити-

ките на ЕС, от отделните държави членки

или региони. Икономическият успех е

социален процес, който изисква близко

сътрудничество. Европейската регионална

политика има потенциал да превърне

общите предизвикателства във възмож-

ности. Тя е замислена по такъв начин, че

решенията на ЕС въвличат хората в създа-

ване и изпълнение на стратегии за регио-

нално развитие и местни проекти в полза

на Европа като цяло.

Естония


Акцент на програмитеИнвестиции в образование, научна дейност и иновации, по-добри възможности за връзка, устойчиво използване на околната среда, и балансирано развитие на регионите и техния административен капацитет

ЦелиПовишаване на заетостта до 72 % (от 64,4 % през 2005 г.)Повече инвестиции в научна дейност от компаниите (от 0,42 % до 1,6 % от БВП)Увеличаване на домакинствата, свързани с интернет до 70 % (от 36 % през 2005 г.)По-висок процент до 60 % на преработване на твърдите отпадъци (от 36,6 % през 2005 г.)Запазване до 2010 г. на първичното енергийно потребление на равнището от 2003 г.

6

Как работи тя

Градско благоустрояване в Никозия, Кипър

Партньорства между всички реги-они на Европейския съюз, плани-ране и добро управление са ключо-вите елементи, които гарантират, че регионалното развитие ще остане максимално динамично и ефек-тивно.

Европейската регионална политика,

нейните инструменти и програми

до голяма степен се управляват

децентрализирано от съответните

национални и регионални правителства.

Посредством обща рамка, създадена от ЕС,

държавите членки и регионите избират

приоритетните цели на своята територия,

които ще се възползват от европейските

фондове.

Същевременно всяка програма се разра-

ботва в колективен процес, който включва

властите на европейско, регионално и

местно равнище, социалните партньори и

организациите на гражданското общество.

Този процес гарантира, че всеки партньор

има право на собственост върху про-

грамите за развитие и че те са най-добре

адаптирани към всеки конкретен регион.

Комитети, които включват тези партньори

в проектирането, управлението и мони-

торинга на всяка програма, проследяват

интервенциите на ЕС.

За периода 2007—13 г. държавите членки

и регионите трябва да подготвят „Наци-

онални стратегически референтни

рамки“ и национални и регионални „Опе-

ративни програми“. Европейските регла-

менти и „Стратегическите насоки за сбли-

жаване на Общността“ задават общите

правила за управление на фондовете, като

отчитат глобалните приоритети на страте-

гията на ЕС за растеж и заетост – превръ-

щането му в зона на висок растеж, който

създава нови и по-качествени работни

места.

Като цяло, ще има 423 оперативни про-

грами и около 900 главни проекта. Под-

борът на проектите на място се прави от

националните и регионалните власти,

които работят съвместно с Европейската

комисия по редица въпроси като реше-

нията по главните проекти, както и във

връзка с осигуряването на контрол, пуб-

личност и критерии за оценка.

Пускането в действие на тези програми

не винаги е лесно, което означава, че

ефективното планиране е крайно необ-

ходимо. Стратегическите насоки на

кохезионната политика бяха разрабо-

тени, за да помогнат на този процес. Така

поставените общи цели трябва да бъдат

постигнати от всички програми. Разходите

трябва да бъдат насочени към дейности,

които подпомагат научните изследвания

и иновациите, информационното обще-

ство, устойчивото развитие, енергийната

ефективност и развитието на човешките

ресурси. В регионите по цел „конверген-

ция“ тези приоритети трябва да получат 60

% от всички средства, а във всички други

региони – 75 %.

Кипър

Отпуснати средства 2007—13 г.Общо: 640 млн. евроКонвергенция: 213 млн. евроРегионална конкурентноспособност и заетост: 399 млн. евроЕвропейско териториално сътрудничество: 28 млн. евро

Акцент на програмитеУкрепване на икономиката, подкрепа за бизнеса, общество на знаението и насърчаване на научните изследвания и иновациите, човешки ресурси, заетост и социално сближаване, модернизиране на околната среда, транспортна и енергийна инфраструктура, развитие на устойчиви общности

ЦелиУвеличаване на годишния растеж на БВП от 3,8 % до 4,2 %Повишаване на равнището на заетост от 68,5 % до 71 %Увеличаване на разходите за научно-изследователска дейност до 1 % от националния БВП до 2010 г.Увеличаване на трансферите с обществен транспорт от 2 % до 10 % от всички трансфери

7

Нови тръби за водоснабдителна/ канализационна инфраструктура, Литва

Насоките също очертават редица важни

въпроси. Програмите трябва да насоч-

ват инвестициите към дейности с висок

растеж; да инвестират в двигателите на

растежа и заетостта, които са иновациите

и образованието; да създават подробни

средносрочни стратегии за развитие; да

допринасят за трансевропейската инфра-

структура и устойчивата околна среда; да

мобилизират допълнителни ресурси; да

развиват партньорства между различните

нива на управлението и други.

Всяка Оперативна програма има няколко

приоритета със съответни цели в зависи-

мост от целите на развитие на съответната

държава членка или регион. Тези прио-

ритети групират дейностите и определят

критериите за избор на проектите. Потен-

циалните бенефициенти, както и широката

общественост, имат право да се запознаят

с критериите и с избраните проекти.

Европейските структурни и кохезионни

фондове „съфинансират“ оперативните

програми. Тези фондове могат да пре-

доставят между 50 % и 85 % от общото

финансиране, в зависимост от това под

коя цел на кохезионната политика попада

регионът или страната членка. Останалото

финансиране може да идва от публични

(национални или регионални) или частни

източници. Във всяка оперативна про-

грама са залегнали подробни правила за

допустимост и за равнищата на съфинан-

сиране.

След първото авансово плащане ЕС осъ-

ществява междинни плащания въз основа

на отчети, потвърдени от националните

или регионалните власти. Ако отчетите не

могат да бъдат проверени или съответните

процедури за финансово управление не

са спазени, ЕС може да преустанови сво-

ето финансиране или да иска възстановя-

ване на вече изплатените суми.

За настоящия програмен период редовни

плащания могат да бъдат правени до края

на 2015 г.

Стратегическото и съгласувано планиране

на всички нива е жизненоважна първа

стъпка, но дори и най-добрите планове

имат малка стойност без добро упра-

вление. За да се постигне това, е необ-

ходимо да се укрепи институционалният

капацитет, резултатите и прозрачността на

публичната администрация в държавите

членки и регионите. Инструментите на

кохезионната политика могат да подпо-

могнат изграждането на капацитет – осо-

бено в регионите по цел „конвергенция“.

Европейската комисия улеснява обмяната

на добри практики в управлението на

фондовете чрез информация, семинари и

създаване на мрежи.

Литва


Акцент на програмитеСъздаване на по-висока производителност чрез икономика, базирана на знанието и иновациите, насърчаване на конкурентноспособността и създаване на по-добро качество на живота

ЦелиПовишаване на равнището на заетост от 61,2 до 70 %Увеличаване на разходите на научни изследвания от 0,76 до 2,2 % от БВП

8

Кой колко получава и за какво?

Новият достъп до летището в Рига в Латвия

Финансирането на европейската кохезионна политика е пряко свър-зано с идеята за солидарност между по-високо и по-слабо развитите държави членки.

Да помагаш на по-бедните региони да

наваксат естествено означава, че по-бога-

тите трябва да имат по-голямо участие в

бюджета на ЕС в сравнение с това, което

получават от него. От друга страна, соли-

дарността не е еднопосочна. Модер-

ната инфраструктура и производство,

устойчивото използване на ресурсите и

по-доброто образование и обучение на

хората, живеещи в по-бедните региони е

едновременно от полза и за хората и ико-

номиките на по-богатите страни.

През периода 2007—2013 г. ЕФРР, Кохези-

онният фонд и ЕСФ ще дадат своя принос

за три цели: конвергенция (ЕФРР; ЕСФ и

Кохезионен фонд), регионална конку-

рентноспособност и заетост (ЕФРР; ЕСФ)

и европейско териториално сътрудни-

чество (ЕФРР).

На базата на БВП под 75 % от средния за

ЕС, регионите са включени в цел „Конвер-

генция“, докато всички други региони имат

достъп до цел „Регионална конкурент-

носпособност и заетост“. Географското

включване на регионите по цел „Европей-

ско териториално сътрудничество“ засяга

трансграничните региони, както и тези,

които принадлежат към зони на трансна-

ционално сътрудничество.

Целите, допустимите региони и финанси-

рането са както следва:

n Конвергенция: в ЕС-27 тази цел засяга

84 региона – в 17 държави членки – с

население 154 млн. души, чийто БВП

на човек от населението е под 75 % от

средния за Общността, а с постепенно

намаляваща помощ (phasing-out) – още

16 региона с 16,4 млн. жители и БВП

малко по-висок от този праг в резултат

на статистическия ефект от разширя-

ването на ЕС. Средствата, отпуснати за

цел Конвергенция възлизат на 282,8

млрд. евро, което представлява 81,5 %

от общия бюджет и се разпределят като

средства за регионите по цел конвер-

генция на стойност 199,3 млрд. евро,

докато 13,9 млрд. евро са предназна-

чени за временно и постепенно нама-

ляващо подпомагане (phasing-out) на

регионите, а 69,6 млрд. евро - за Кохе-

зионния фонд, като последният се при-

лага за 15 държави членки.

n Регионална конкурентноспособ-

ност и заетост: включени са общо

168 региона в 19 държави членки,

което представлява 314 млн. жители.

От тях, 13 региона с население 19 млн.

ЛатвияОтпуснати средства 2007—13 г.Общо: 4,6 млрд. евроКонвергенция: 4,5 млрд. евроЕвропейско териториално сътрудничество: 90 млн. евро

Акцент на програмитеРазвитие и ефективно използване на човешките ресурси, укрепване на конкурентноспособността и напредък към икономика, базирана на знанието, подобряване на обществените услуги и инфраструктура като предпоставка за балансирано национално и териториално развитие

ЦелиПоддържане на годишен растеж на БВП от 6—8 % (11,9 % през 2006 г.)Нарастване на заетостта до 70 % (66,3 % през 2006 г.) и понижаване на безработицата под 6 % (6,5 % през 2006 г.)Увеличаване на разходите за научно-изследователска дейност до 1,5 % от БВП от 0,57 % през 2005 г.Повишаване до 85 % (2005 г.: 79,9 %) на процента на младежите от 20 до 24-годишна възраст, които се обучават в горните класове на гимназиятаУвеличаване на относителния дял на гражданите, които ползват услуги за управление на отпадните води до 62 % (2004 г.: 9 %)

9

Пътно-строителна площадка, Полша

жители представляват т.нар. региони

с постепенно увеличаваща се помощ

(phasing-in) и са предмет на специално

финансиране заради своя бивш статут

на региони по цел 1. Сумата от 54,9

млрд. евро, от които 11,4 милиарда са

за регионите с постепенно нарастващо

финансиране, представлява под 16 %

от всички отпуснати средства.

n Европейско териториално сътруд-

ничество: населението, което живее в

трансграничните зони възлиза на 181,7

милиона (37,5 % от общото население

на ЕС), като всички региони и граж-

дани на ЕС са включени в поне една от

съществуващите 13 зони за трансна-

ционално сътрудничество. Сумата от

8,7 млрд. евро (2,5 % от общия бюджет),

предназначена за тази цел, се разпре-

деля по следния начин: 6,44 млн. евро

за трансгранично сътрудничество,

1,83 млн. евро - за транснационално

и 445 млн. евро - за междурегионално

сътрудничество и мрежи.

Методът за изчисляване на отпуснатите

средства е определен в регламентите на

ЕС, които регулират инструментите на

кохезионната политика. Той е различен за

трите цели и крайните съотношения зави-

сят предимно от относителния региона-

лен и национален просперитет, демограф-

ските данни и равнището на безработица.

Финансирането не надвишава приблизи-

телно 4 % от брутния вътрешен продукт на

отделната държава членка.

Цели, структурни фондове и инструменти 2007—2013

Цели Структурни фондове и инструменти

Конвергенция ЕФРР ЕСФКохезионен фонд

Регионална конкурентноспособност и заетост

ЕФРР ЕСФ

Европейско териториално сътрудничество

ЕФРР

Полша


Акцент на програмитеПодобряване на публичната администрация, повишаване на качеството на човешкия капитал, модернизиране на инфраструктурата, подпомагане на конкурентноспособните и иновативните предприятия, повишаване на регионалната конкурентноспособност и развитие на селските райони

ЦелиСъздаване на 3,5 млн. работни места с цел повишаване на заетостта до 60 % през 2013 г. (52,8 % през 2005 г.)Увеличаване на разходите за научни изследвания и иновации до 1,5 % от БВП (в сравнение с настоящите 0,57 %)Утрояване на дължината на магистралната и железопътната инфраструктураУвеличаване на относителния дял на използваната възобновяема енергия до 8,5 % (2,9 % през 2005 г.)Повишаване на БВП на човек от населението от 51 % през 2006 г. до 65 % от средния за ЕС

10

Привличане на инвеститори

Телекомуникационния парк във Валенсия, Испания

Подпомагането на малките и сред-ните предприятия (МСП) и при-вличането на външни инвестиции са ключовите методи, чрез които кохезионната политика подпомага регионалните икономики.

Привличането на инвеститори и повиша-

ването на производствения капацитет на

регионите са от първостепенна важност

за подобряване на техните икономически

резултати и за наваксване от страна на

изоставащите. Около 1,2 милиона пред-

приятия се създават в ЕС всяка година

- приблизително 10 % от общия брой на

предприятията. Едва половината от тях

оцеляват през първите пет години. Освен

това в рамките на ЕС съществуват големи

различия – например в Италия, Испания и

Обединеното кралство нови предприятия

се създават два пъти по-често в сравнение

със средния показател за ЕС.

Кохезионната политика на ЕС е главен

участник в общите инвестиции, осо-

бено в държавите членки по цел „конвер

генция“, където тя създава повече от 20 % от

общия брутен постоянен капитал. Струк-

турните и кохезионните фондове поставят

особен акцент върху подкрепата за създа-

ване или модернизиране на МСП – пред-

приятията с по-малко от 250 работника

и с годишен оборот, който не надвишава

50 млн. евро.

МСП са истинските гиганти на европей-

ската икономика, които представляват

99 % от фирмите в Европейския съюз. Те

създават две трети от всички работни

места в частния сектор. Фирмите с по-

малко от десет служители преобладават

на трудовия пазар в страни като Италия

(47 %) и Полша (41 %), а делът на големите

предприятия в общата заетост във Вели-

кобритания е едва 46 %.

Същевременно МСП обикновено имат

трудности с достъпа до капитал и знания

и често им липсва опит. Регионалната и

кохезионната политика на ЕС имат за цел

да се справят с тези трудности чрез съв-

купност от „твърди“ мерки, като преки

инвестиции и „меки“ мерки, най-вече пре-

доставяне на услуги в подкрепа на биз-

неса, обучение, иновативна околна среда,

финансов инженеринг и технологичен

трансфер, както и създаване на мрежи и

клъстери.

Държавите членки на ЕС, особено онези,

които се присъединиха през 2004 г., отно-

сително успешно привличат инвести-

ции от чужди страни. Същевременно се

забелязват значителни разлики в нацио-

налните показатели в отделните страни.

Например в Естония преките чужди инвес-

тиции (ПЧИ) представляват около 11 % от

нейния брутен вътрешен продукт в пери-

ода 1998—2005 г., докато този показател

Испания

Отпуснати средства 2007—13 г.Общо: 35,2 млрд. евроКонвергенция: 26,2 млрд. евроРегионална конкурентноспособност и заетост: 8,5 млрд. евроЕвропейско териториално сътрудничество: 559 млн. евро

Акцент на програмитеСъздаване на по-атрактивни места за инвестиции и работа, подобряване на знанията и иновациите за засилване на растежа и създаване на повече и по-качествени работни места

ЦелиПовишаване на заетостта от 63,3 % през 2005 г. до 70 % през 2013 г.Увеличаване на разходите за научна дейност и иновации от 1,06 до 2 % от БВППодкрепа за намаляване на емисиите CO2 с 15 %

11

Модернизиране на картографската индустрия в Бробиграфиска, Швеция

е 9 % в България и Република Чехия, 6—7

% в Унгария и Словакия, 4—5 % в Латвия,

Литва, Полша и Румъния и 2 % в Словения.

Друг проблем произтича от факта, че ПЧИ

най-често са съсредоточени в столичните

градове и околните райони, което може да

увеличи регионалните различия вместо

да ги намали.

Потенциалните причини за избора на

инвеститорите да инвестират в опре-

делен регион включват достъпа до нови

пазари, близостта до страната на про-

изход на инвестицията, общ език, ниски

корпоративни данъци и наличие на ква-

лифицирана работна ръка. Регионалната

политика не може да влияе върху всички

тези фактори, но тя може да бъде от зна-

чение в други области, които повишават

атрактивността на регионите – достъп-

ност, образование на работната ръка,

инфраструктура на информационните и

комуникационните технологии и разходи

за научни изследвания и иновации.

В периода 2007—2013 г. програмите на

кохезионната политика ще подпомагат:

n Преки инвестиции във фирми,

предимно тези, свързани с научни

изследвания и иновации, техноло-

гичен трансфер или производство,

щадящо околната среда. Около 42,8

млрд. евро (12 % от общия бюджет)

са насочени към подобни дейности.

n Предприемачество чрез предос-

тавяне на услуги, приспособяване

на работниците, предприятията и

предприемачите, информационни и

комуникационни технологии. Около

44,7 млрд. евро (13 % от всички

отпуснати средства) са предназна-

чени за тази цел.

n Човешки капитал и достъп до зае-

тост. 48,8 млрд. евро (14 % от сред-

ствата) ще допринесат за повиша-

ване на равнището на квалификация

на регионалната и местната работна

ръка.

Швеция

Отпуснати средства 2007—13 г.Общо: 1,9 млрд. евроРегионална конкурентноспособност и заетост: 1,6 млрд. евроЕвропейско териториално сътрудничество: 265 млн. евро

Акцент на програмитеНасърчаване на иновациите и предприемачеството, повишаване на квалификацията и предлагането на работна ръка, улесняване на достъпността и трансграничното сътрудничество

ЦелиСъздаване поне на 33 800 нови работни местаСъздаване на 12 800 нови предприятияПровеждане на обучение на повече от 300 000 човека

12

Да стигнем там: подобряване на достъпността

Мост, свързващ Испания и Португалия над река Гуадиана в Алгарве

Транспортната инфраструктура е един от най-очевидните примери за това, което може да бъде постиг-нато с помощта на структурните и кохезионните фондове на ЕС.

Подобряването на достъпността е от клю-

чово значение за укрепване на регионал-

ните икономики и постигане на сближаване

и конкурентноспособност. Транспортната

политика на Европейския съюз насърчава

устойчивата мобилност за хората и стоките,

която осигурява ефективност и безопасност и

минимизира негативните ефекти върху окол-

ната среда. Съществуват редица дейности,

които обхващат трансевропейските транс-

портни мрежи (TEN-T), въздушния, шосейния,

железопътния, морския и градския транспорт,

както и вътрешните водни пътища, мултимо-

далния транспорт, безопасността и правилата

за държавна помощ.

Кохезионният фонд и особено Европейският

фонд за регионално развитие (ЕФРР) значи-

телно допринесоха за модернизиране на

транспортната инфраструктура в по-слабо

развитите държави членки и региони и ще

продължат да го правят в периода 2007—13 г.

Около 76 млрд. евро (22,2 % от общото финан-

сиране) ще бъдат изразходвани за транспорт,

с приоритет за проектите по TEN-T, получили

38 млрд. евро (15 % от общото финансиране)

през 2000—2006 г. Инвестициите ще обхва-

нат транспортните стратегии на европейско,

национално и регионално равнище, които

създават баланс между шосеен, железопътен

и устойчиви начини на транспорт. Връзките

между кохезионната и транспортната поли-

тика са превърнати в насоки, които гаранти-

рат качеството на проектите, както и редица

приоритети:

n 30 проекти по TEN-T от европей-

ски интерес, разположени в държави

членки и региони, допустими по цел

„конвергенция“. Специално внимание е

отделено на трансграничните проекти.

n Инвестиции във вторични връзки в

контекста на стратегия за интегриран

регионален траспорт и комуникации.

n Железопътен транспорт.

n Екологични и устойчиви

транспортни мрежи.

n Подобряване на връзката на терито-

рии без излаз на море с трансевропей-

ските мрежи.

n „Морски магистрали“.

Инвестициите на кохезионната политика в

транспорт между 2007 г. и 2013 г. ще бъдат

концентрирани в регионите по цел Кон-

вергенция. Те ще бъдат разпределени по

следния начин:

Португалия

Отпуснати средства 2007—13 г.Общо: 21,5 млрд. евроКонвергенция: 20,47 млрд. евроРегионална конкурентноспособност и заетост: 938 млн. евроЕвропейско териториално сътрудничество: 99 млн. евро

Акцент на програмитеУсъвършенстване на квалификацията на работната ръка, насърчаване на устойчивия растеж, гарантиране на социално сближаване, развитие на територията и градовете, подобряване на ефективността на управление

ЦелиПовишаване на дела на професионалните курсове в гимназията до 50 % с цел намаляване на твърде високия процент на незавършилите училище (38 % през 2005 г.)Увеличаване на относителния дял на средно и високо технологичните компании в индустриалния сектор от 3,4 % днес до 6,2 % през 2010 г.Увеличаване на частните и публичните инвестиции в научни изследвания и технологии като процент от БВП (съответно до 0,8 % и 1 % през 2010 г.)

13

Свързване на страните: новата влакова връзка между Унгария и Словения

n Проекти по TEN-T за всички видове

транспорт получават 38 млрд. евро (11 %

от всички инвестиции на кохезионната

политика). Около половината ще бъдат

за шосейна инфрастуктура, а другата

половина за железопътна.

n Близо 41 млрд. евро (12 % от общия

размер) ще бъдат предназначени за

шосейна инфраструктура, включи-

телно TEN-T и национални, регионални

и местни пътища.

n За железопътна инфраструктура са

предназначени общо 23,6 млрд. евро

(6,8 %), включително проекти по TEN-T.

n Другите отпуснати средства обхва-

щат: пристанища и вътрешни водни

пътища: 4,1 млрд. евро (1,2 %), мул-

тимодален транспорт и интели-

гентни траспортни системи: 3,3 млрд.

евро (1 %); летища: 1,9 млрд. евро (0,5 %);

градски транспорт: 1,9 млрд. евро (0,5 %).

TEN-T има за цел да гарантира, че нацио-

налните мрежи за всички видове транспорт

са достъпни, взаимно свързани и работещи.

През 1996 г. ЕС създаде насоки, които опреде-

лят целите, приоритетите и проектите от общ

интерес, както и финансовите инструменти.

Броят на приоритетните проекти нарасна от

14 на 30 в резултат на последните разширя-

вания на ЕС и правилата за грантова помощ

бяха променени, за да позволят възможно

по-голямо съфинансиране за приоритетните

проекти, които преминават през границите

и природните ограничения. Завършването

на мрежите чувствително ще съкрати вре-

мето за пътуване на пътниците и стоките

чрез очаквано 14-процентно намаляване на

пътната претовареност и подобрени железо-

пътни характеристики. Намаляването на еми-

сиите CO2 се очаква да бъде от порядъка на

6,3 млн. тона годишно.

Ирландия

Отпуснати средства 2007—13 г.Общо: 901 млн. евроРегионална конкурентноспособност и заетост: 751 млн. евроЕвропейско териториално сътрудничество: 151 млн. евро

Акцент на програмитеПодобряване на икономическата инфраструктура, предприемчивост, наука и иновации, човешки капитал, социална инфраструктура и социално включване

ЦелиСпомага за постигане на растеж на икономиката с 4—4,5 % годишно при благоприятен международен икономически климат

14

Модернизиращи се региони

ИНТЕХМЕР: научни изследвания за биологично замърсяване на морската среда, Шербур, Нормандия,

Франция

Устойчивият икономически растеж все повече е свързан със способнос-тта на регионалните икономики да се променят и модернизират. Това означава, че много повече усилия трябва да бъдат положени за съз-даването на среда, която да насър-чава научната дейност, изследва-нията и иновациите. Кохезионната политика отчита това чрез значи-телно увеличаване на средствата, предназначени за този приоритет.

Последните статистически данни

потвърждават големите различия

между държавите членки на ЕС и

регионите в областта на научно-изследо-

вателската дейност и иновациите. Разхо-

дите за научно-изследователска дейност

възлизаха средно на 1,84 % от брутния

вътрешен продукт (БВП) на ЕС-27 през

2005 г., като изоставаха неблагоприятно

спрямо САЩ (2,67 %) и Япония (3,2 %).

Финландия и Швеция са единствените

държави членки, които изразходват над

3 % от своя БВП за научно-изследовател-

ска дейност, а само 27 от 268 региона в

ЕС достигат понастоящем това равнище.

Над 100 региона харчат по-малко от 1 %,

като повечето от тях са в Южна Европа и

в новите държави членки.

Три държави членки – Германия, Фран-

ция и Обединеното кралство – реали-

зират две трети от общите разходи за

научно-изследователска дейност на ЕС.

А първите десет региона по разходи

за научно-изследователска дейност са

изразходвали 52,5 млрд. евро през 2003

г. – повече от 25 % от общите разходи на

ЕС. Същевременно погледнато от поло-

жителната страна, най-значителното

увеличаване на разходите за научно-

изследователска дейност за периода

2001—2004 г. е наблюдавано в Естония

(+19 %), Кипър (+18 %), Литва (+14 %) и

Испания (+13 %).

Примери за видовете дейности на реги-

онално равнище, които могат да улеснят

иновациите са: инвестиции в инфра-

структура, съоръжения и оборудване;

укрепване на връзките между индустри-

ално развитите зони и научните инсти-

тути; подпомагане на клъстери, цен-

трове за високи постижения, научни и

технологични паркове; насърчаване на

мобилността на учените и партньорства

между обучаващите институти и мест-

ните технологични предприятия.

Инструментите на кохезионната поли-

тика придават особено значение на

научно-изследователската дейност

в периода 2007—13 г. с общо финан-

сиране от близо 60 млрд. евро (17,3 %

от общия размер), което представлява

съответно удвояване и утрояване на

финансовите средства предназначени за

научно-изследователска дейност и ино-

Франция


Акцент на програмитеПодобряване на конкуретноспособността, насърчаване на заетостта, човешки капитал, регионална атрактивност и инвестиции в заетост, подкрепа за социалното включване, териториално развитие и устойчиво развитие, иновации и икономика на знанието, обучение, развитие на информационните и комуникационните технологии, околна среда, превенция на риска и енергийна политика

ЦелиУвеличаване на относителния дял на частните научни изследвания (1,25 % от БВП през 2006 г.) и доближаване достандартите на Общността в областта на иновациитеНамаляване на енергийната интензивност с 2 % годишно до 2015 г. и намаляване на емисиите на парникови газове средно с 3 % до 2050 г.

15

Филеас: иновации в транспортния сектор, Холандия

вации по цели Конвергенция и Регио-

нална конкурентноспособност и заетост

в сравнение с предходния период.

Освен това 15,6 млрд. евро ще бъдат

предназначени за научни центрове и

инфраструктура, 26,5 млрд. евро - за

трансфер на технологии и научно-изсле-

дователско и иновативно подпомагане

на фирмите и 15 млрд. евро - за инфор-

мационни и комуникационни техноло-

гии.

Дейностите ще бъдат насочени към

четири области. Укрепване на сътрудни-

чеството едновременно между фирмите

и между фирмите и публичните изследо-

вателски институти ще се осъществява

чрез трансрегионални клъстери. Вторият

приоритет е подпомагане на научните

изследвания и иновациите в малките и

средните предприятия. Третият е насър-

чаване на регионалното трансгранично

и транснационалното сътрудничество и

последният е укрепване на инфраструк-

турата за изграждане на капацитет и на

човешкия капитал в районите със значи-

телен потенциал за растеж.

Значително финансиране на иновативни

програми ще бъде осъществено в страни

като Испания, Полша, Гърция, Република

Чехия, Унгария, Португалия и Словакия. В

Полша например помощта за национал-

ната програма „Иновативна икономика“

по линия на структурните фондове въз-

лиза на 8,3 млрд. евро – повече от 12 %

от общото национално финансиране.

Междувременно във Франция и Нидер-

ландия иновациите са основен прио-

ритет за всички регионални програми

и представляват около половината от

общите разходи. Във Финландия акцен-

тът върху иновациите във всички реги-

онални програми отразява ясно форму-

лираната цел за децентрализиране на

Лисабонската стратегия на ЕС за насър-

чаване на растежа и заетостта.

В много от по-малките държави членки

програмите включват иновациите успо-

редно с други приоритети като подобря-

ване на инфраструктурата. Това е харак-

терно за страните по цел „Конвергенция“,

като Балтийските държави, Малта и Сло-

вения, въпреки че това важи и за Дания.

Същевременно това не означава по-

слабо акцентиране върху иновациите.

Литва например планира да отпусне 8

% от всички ресурси за изследователска

инфраструктура и други 8 % за информа-

ционно общество.

Нидерландия


Акцент на програмитеУкрепване на конкурентноспособността чрез концентриране върху иновациите, предпримачество, атрактивност на регионите и градовете, предлагане на трудовия пазар, инвестиране в човешки капитал и сътрудничество със съседните страни

ЦелиСпомага за резултати в областта на научните изследвания и технологичното развитие, иновациите, предприемачеството и информационното общество, по-специално в малките и средните предприятия и във връзка с услугите за гражданите Съдейства за подобряване на достъпа до заетост, за увеличаване на адаптивността на работещите и производителността на труда

16

Зелена светлина за устойчивия растеж

Технологичен ресурсен център за околната среда: Еш-сюр-Алзет, Люксембург

Регионалните политики трябва да бъдат устойчиви и повече сред-ства от всякога са предназначени за инициативи, щадящи околната среда в периода 2007—13 г. Окол-ната среда може да бъде източ-ник на икономически растеж чрез насърчаване на новите чисти тех-нологии, подпомагане на ефек-тивното използване на енерги-ята, развиване на екотуризъм или просто чрез природните ареали, които повишават атрактивността на териториите.

Постигането на устойчиво развитие и

високо равнище на опазване на околната

среда е изискване на всички политики

на Европейския съюз. Правната уредба

и насоките на регионалната политика

посочват също, че икономическите, соци-

алните и екологичните цели трябва да

бъдат равнопоставени. Регионалното раз-

витие може да бъде устойчиво, само ако

щади околната среда.

Регионалната политика на ЕС може да

съдейства за устойчивостта чрез насър-

чаване на технологии, щадящи околната

среда; транспортни, енергийни и инфра-

структурни инициативи, които гарантират

високо качество на водата, въздуха и поч-

вите. В допълнение, когато прилагат про-

грамите на кохезионната политика, държа-

вите членки трябва да провеждат оценки

на въздействието върху околната среда и

да се консултират с властите, които отгова-

рят за околната среда и обществеността.

Общият размер на структурните и кохези-

онните фондове, отпуснати за програми

в областта на околната среда се е удвоил

в сравнение с предходния период, за да

достигне близо 100 млрд. евро — 30 % от

общия размер. Половината от тези инвес-

тиции ще бъдат предназначени за инвес-

тиции в инфраструктура, свързани с

пречистването на вода и преработката на

отпадъци, възстановяване на замърсени

обекти, намаляване на замърсяването и

помощ за опазване на природата и пре-

венция на риска. Другата половина ще

бъде предназначена за инвестиции, които

имат въздействие върху околната среда в

области като транспортните и енергийните

системи, еко-иновациите, управлението на

околната среда от фирмите, градско и сел-

ско съживяване и екотуризъм. Например

повече от 7 млрд. евро са предназначени

за подкрепа на енергийната ефективност

и възобновяемите енергийни източници.

Кохезионният фонд (който действа в

България, Кипър, Република Чехия, Есто-

ния, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта,

Полша, Португалия, Румъния, Словакия,

Словения и Испания) е основният източ-

ник на инфраструктурни проекти, свър-

Люксембург


Акцент на програмитеНасърчаване на създаването на малки и средни предприятияБлагоустрояване на градските центрове, претърпяли икономически промениПодобряване на знанията и иновациите особено в публичните и частните научно-изследователски центровеПовишаване на заетостта, особено сред жените и по-възрастните работници

ЦелиСпомага за постигане на целеви разход за научно-изследователска дейност в размер на 3 % от БВП, особено в частния сектор и за намаляване на емисиите на CO2 с оглед целите от Киото

17

Насърчаване на енергийно ефективните източници: слънчеви панели в Марстал, Финс Амт, Дания

зани с околната среда (особено в областта

на енергийната ефективност, възобновя-

емата енергия, железопътния транспорт и

интермодалните или обществените транс-

портни системи). Той осигурява финанси-

ране за интензивни инвестиционни про-

екти и помага на тези страни да отговорят

на екологичните стандарти на ЕС.

Регионите из цяла Европа все повече

ще се изправят срещу последствията от

климатичните промени, както и срещу

новите предизвикателства по отношение

на енергийното обезпечаване и ефектив-

ност. Тези проблеми ще бъдат различни

в зависимост от региона. Докато 7 % от

населението на Съюза живее в заплашени

от наводнения области, близо 9 % живеят

в области, където над 120 дни в годината

не пада дъжд. Комбинираното въздейст-

вие на климатичните промени ще постави

сериозни проблеми за качеството на

живот, туризма и селското стопанство в

някои европейски региони.

Кохезионната политика може да изиграе

важна роля в подкрепа на усилията за

адаптиране към бъдещите климатични

промени и свеждане до минимум на нега-

тивните последици на регионално рав-

нище. Тя може да подпомага еко-инова-

циите, мерките за защита от екологични

рискове и незамърсяващите предприятия

и да създаде пазарни възможности за фир-

мите в тези области.

Програмите на новата регионална поли-

тика подкрепят повече от всякога разви-

тието на възобновяемите и алтерна-

тивните енергийни източници, което

означава, че за европейските фирми

съществуват възможности за печалба. Раз-

работването на технологии като вятъра,

слънцето и биомасата може да даде на ЕС

водеща роля и да засили конкурентните

му позиции.

Нарастващата зависимост на Европа от

вноса на енергия и постоянното увели-

чаване на претовареността, която засяга

шосейния и въздухоплавателния транс-

порт намаляват конкурентноспособ-

ността на европейската индустрия. Затова

възобновяемите енергийни приложе-

ния и мрежи, по-слабо замърсяващите

видове транспорт и технологиите, щадящи

околната среда, са ключови приоритети

по отношение на модернизацията на про-

изводството и намаляване на емисиите.

В областта на транспорта балансираното

разпределение на средствата между въз-

душен и шосеен транспорт, от една страна,

и железопътен, вътрешен воден транспорт

и морски превози на къси разстояния, от

друга, трябва да отговаря на специфичната

ситуация, която съществува във всяка дър-

жава членка.

Дания


Акцент на програмитеЧовешки ресурси, иновации, повишено използване на информационни технологии, предприемачество, атрактивни региони и подобряване на адаптивността и квалификацията на работната сила

ЦелиПо-висок процент квалифицирани кадриУвеличаване на броя на иновативните предприятияПовишаване на степента на навлизане на информационните и комуникационните технологии в компаниите от 56 % (2005 г.) на 75 %

18

По-добър живот в градовете на Европа

Възстановяване на културното наследство на Малта

Градовете символизират двой-ното предизвикателство, пред което е изправен в момента Европейския съюз: как да подо-бри конкурентноспособността и същевременно да отговори на социалните и екологичните искания.

Градовете на Европа са нейните центрове

на икономическа активност, иновации

и заетост, които вече са изправени пред

редица предизвикателства. Тенденцията

за създаване на предградия, концентри-

рането на бедността и безработицата в

градските квартали, нарастващата прена-

селеност – сложни проблеми като тези

изискват интегрирани отговори относно

транспорта, жилищата и програмите за

обучение и заетост, които трябва да бъдат

приспособени към местните нужди. Евро-

пейската регионална и кохезионна поли-

тика се заема с тези предизвикателства.

Политиките са предназначени да помагат

на градовете като двигатели на реги-

оналното развитие. Насърчаването на

предприемачеството, иновациите и раз-

витието на услугите повишава тяхната

привлекателност. Възстановяването на

кварталите в криза, предимно чрез бла-

гоустрояване на материалната среда, раз-

работването на изоставените индустри-

ални обекти, опазването и развиването на

историческото и културното наследство

допринасят за балансираното градско

развитие. Подкрепата за екологично чист

градски транспорт повишава устойчи-

востта на градовете.

Сумата от 21,1 млрд. евро е предназна-

чена за градско развитие в периода

2007—2013 г., което представлява 6,1 %

от общия бюджет на европейската кохези-

онна политика. От тях 3,4 млрд. евро са за

възстановяване на индустриални обекти

и замърсена земя, 9,8 млрд. евро - за про-

екти за градско и селско съживяване, 7

млрд. евро - за екологично чист градски

транспорт и 917 млн. евро за жилища.

Други инвестиции в инфраструктура в

областта на научните изследвания и ино-

вациите, транспорта, околната среда,

образованието, здравеопазването и кул-

турата също имат значително въздействие

върху градовете.

Чрез интегриран подход кохезионната

политика може да използва синергичните

ефекти от различни политически сфери и

да насърчава диалога между администра-

циите, социалните и икономически парт-

ньори и организациите на гражданското

общество.

Регламентите за новата кохезионна поли-

тика за периода 2007—13 г. осигуряват

инструментите за укрепване на градското

измерение в програмите от ново поколе-

ние. Те акцентират върху необходимостта

Малта

Отпуснати средства 2007—13 г.Общо: 855 млн. евроКонвергенция: 840 млн. евроЕвропейско териториално сътрудничество: 15 млн. евро

Акцент на програмите Поддържане на растежа, конкурентноспособна икономика, базирана на знанието, подобряване на привлекателността и качеството на живот, инвестиции в човешки капитал и повишаване на регионалната характерност на Гозо.

ЦелиПовишаване на БВП на човек от населението спрямо средния за ЕС от 69,2 % през 2005 г. до 74 % през 2013 г.Увеличаване на стойността на износа на стоки и услуги в периода между 2007 и 2013 г. с 4 % за оценяване на постиженията в областта на конкурентноспособносттаПовишаване на заетостта от 54,3 % през 2005 г. до 57 % през 2013 г.

19

Старият градски център в Телк, Република Чехия, привлича туристи

от участие на местните и регионалните

власти в планирането и изпълнението на

програмите.

Националните и регионалните власти

могат да делегират управлението на про-

грамите или част от него на местните вла-

сти, а други частни организации трябва да

бъдат включени като партньори.

През периода 2007—13 г. европейските

градове ще се възползват по много начини

от инструментите, инициативите и сред-

ствата на кохезионната политика:

n Въпросите на градското развитие бяха

включени до голяма степен във всички

регионални и национални про-

грами, подпомагани от структурните и

кохезионните фондове.

n Обмяната на добри практики и създа-

ването на мрежа между създателите на

градоустройствени планове и други

местни експерти се включва в рамките

на програмата URBACT II.

n JESSICA (Съвместна европейска помощ

за устойчиви инвестиции в градската

среда) е нова инициатива на Европей-

ската комисия в сътрудничество с Евро-

пейската инвестиционна банка и Бан-

ката за развитие на Съвета на Европа. Тя

насърчава финансовия инженеринг за

устойчиви инвестиции, икономически

растеж и заетост в европейските град-

ски райони.

n Urban Audit предоставя статистически

данни и информация относно услови-

ята на живот в 357 европейски градове

в 27-те държави членки на ЕС и в Нор-

вегия, Швейцария и Турция. Повече

от 330 показателя за градския живот в

Европа предоставят данни за демогра-

фията, жилищата, здравеопазването,

престъпността, пазара на труда, ико-

номическата активност, различията

в дохода, местната администрация,

гражданското самосъзнание, образо-

вателната квалификация, културната

инфраструктура и туризма.

Република Чехия


Акцент на програмитеПовишаване на конкурентноспособността, подкрепа за научно-изследователската дейност, иновации, развиване на устойчив туризъм, образование, заетост, социално сближаване, развиване на информационно общество, намаляване на административната тежест, подобряване на достъпа до транспорт, устойчиво селско и градско развитие

ЦелиДостигане на икономическото равнище на ЕС-25Увеличаване на заетостта от 64,8 % през 2005 г. до 66,8 %Повишаване на дела в БВП на научно-изследователската дейност от 1,42 % до 2,2 % през 2015 г.

20

Инвестиране в хората

Подготовка за работа в Италия

ЕС се нуждае от 24 милиона работни места повече, за да постигне своето целево равнище на заетост от 70 %. Със застаряването на населението в Европа, заетостта и квалифика-цията на работната сила стават все по-важни.

Равнището на заетост, степента на квали-

фикация и въздействието на демограф-

ските промени се различават значително

в европейските региони и изискват

адекватни отговори. Как да се постигнат

повече и по-качествени работни места и

квалифицирана работна сила, способна да

посрещне бъдещите предизвикателства

е следователно съдбоносен въпрос за

успеха на кохезионната политика.

В периода 2007—2013 г. кохезионната

политика ще инвестира 95 млрд. евро в

хората – 76 млрд. евро чрез Европейския

социален фонд (ЕСФ) и 19 млрд. евро чрез

Европейския фонд за регионално разви-

тие (ЕФРР).

В последните години заетостта нараства,

а равнището на безработица намалява.

Повишаването на заетостта в ЕС възлиза

средно на 1 %, с което равнището на

заетост достига 63,8 % през 2005 г. През

същата година равнището на безработица

спада до 8,7 % от 9,1 % през предходната

година.

В по-слабо развитите европейски реги-

они регионалните равнища на заетост

са сходни в периода 2000—2005 г. и без-

работицата намалява от 13,4 % до 12,4 %.

Същевременно през 2005 г. равнищата на

заетост в тези региони остават все още с

цели 11% по-ниски от тези в останалата

част на ЕС.

Регионите трябва да се справят с необхо-

димите умения, за да останат конкурент-

носпособни в една глобална икономика,

базирана на знанието. Колебанията в рав-

нището на образование са по-ясно изра-

зени между регионите, отколкото между

страните: в по-слабо развитите региони

на ЕС-27 само 14 % от населението в тру-

доспособна възраст има трета степен на

квалификация през 2005 г. в сравнение с

25 % в по-развитите региони.

Предполага се, че населението на Европа

ще започне да намалява някъде през 2020

г. В периода 2000—2005 г., общият естест-

вен прираст беше 0,4 %, като 86 % от този

прираст се дължаха на миграцията. Днес

85 европейски региона – главно в новите

държави членки – преживяват абсолютно

намаляване на населението, а други 76

запазват положителен естествен прираст

единствено благодарение на миграцията.

Тези тенденции ще ограничат възможност-

ите за бъдещо нарастване на заетостта.

Италия

Отпуснати средства 2007-13 г.Общо: 28,8 млрд. евроКонвергенция: 21,6 млрд. евроРегионална конкурентноспособност и заетост: 6,3 млрд. евроЕвропейско териториално сътрудничество: 846 млн. евро

Акцент на програмите Създаване на мрежи на знанието, повишаване на жизнения стандарт, сигурност и социално включване, подпомагане на бизнес клъстери, интернационалнизация и модернизация на икономиката

ЦелиПостигане на средногодишен растеж на БВП между 2,4 и 3,1 % в регионите на конвергенцияПовишаване на заетостта от 45 % до 50 % в тези региони

21

Инвестиране в хората: нов център за детски грижи в ромска детска градина, Словакия

Независимо, че се очаква общата зае-

тост да продължи да нараства до 2017 г. в

резултат на увеличаване на активността на

населението, много вероятно е след тази

дата тя да започне да намалява. Според

оценки на Обединените нации населени-

ето на Европа ще намалее със 70 милиона

до 2050 г.; в същото време населението на

Азия ще нарасне с 1,3 милиарда, а населе-

нието на Африка с 1 милиард. Демограф-

ски промени от такъв мащаб ще окажат

влияние на разпределението на икономи-

ческите дейности.

За периода 2007—13 г. инвестиционните

приоритети на кохезионната политика

отпускат значителни средства за подо-

бряване на адаптивността на работната

сила. Над 70 млрд. евро, отпуснати от ЕСФ,

трябва да бъдат инвестирани в обучение,

заетост и дейности за подобряване на

социалното включване. Освен това ЕФРР

по-специално инвестира в инфраструк-

тура, свързана със заетостта, образовани-

ето и обучението като училища, болници и

средства за детски грижи.

Осъзнавайки голямата възвращаемост на

инвестициите в образование в ранните

етапи от живота, всички държави членки

насочват значителна част от финанси-

рането за модернизация и реформа на

системите за образование и обучение.

Например Дания си поставя за цел 45% от

неквалифицираните работници да вземат

участие в квалификационни мероприятия

в рамките на една година. Някои държави

членки като Германия, Испания, Латвия,

Литва, Кипър, Дания и Естония си поставят

амбициозна цел за постигане на равнище

на заетост от 70 %, а Обединеното крал-

ство – 80 %.

Словакия


Акцент на програмите Инфраструктура и регионална достъпност, иновации, информационно общество и икономика на знанието, човешки ресурси и образование

ЦелиПостигане на 60 % от икономическото равнище на ЕС-15Повишаване на равнището на заетост от 57,7 % през 2005 г. до 63,4 %

22

Да харчим разумно

Съживи Севера: Северна енергийна инициатива, Нортъмбърланд, Обединено кралство

Съществуват няколко нови инстру-мента и инициативи, които имат за цел по-ефективно и устойчиво използване на структурните и кохезионните фондове в периода 2007—13 г. Те споделят опит в упра-влението на проекти или финансо-вия инженеринг, като гарантират, че инвестициите поддържат своето въздействие и допринасят за дъл-госрочното развитие на регионите.

Доброто финансово управление на

инструментите на кохезионната политика

може да увеличи публичните инвести-

ции. За тази цел, Европейската комисия

създава три инструмента съвместно с

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ),

Европейската банка за възстановяване и

развитие (ЕБВР) и Банката за развитие на

Съвета на Европа (БРСЕ). Те съдействат за

техническите аспекти на големите инфра-

структурни проекти, публично-частните

партньорства или финансовия инжене-

ринг между финансовите институции и

държавите членки и регионите.

По-тясното сътрудничество между Евро-

пейската комисия и финансовите инсти-

туции ще спомогне за изграждането на

капацитет в националните и регионалните

администрации.

Трите нови инструмента са:

n JASPERS (Съвместна помощ за подкрепа

на проекти в европейските региони),

който развива сътрудничеството между

Европейската комисия, ЕИБ и ЕБВР, като

споделя опит и подпомага държавите

членки и регионите с големи проекти.

Ключовите области за подпомагане са:

проекти за транспортна и енергийна

инфраструктура (включително тран-

севропейските мрежи); инициативи за

енергийна ефективност и възобновяеми

енергийни източници, по-специално в

областта на оценката на публично-част-

ните партньорства. Съществува екип от

експерти по JASPERS, който се управлява

от седалището на ЕИБ в Люксембург.

n JEREMIE (Съвместни европейски

ресурси за микро- до средни предприя-

тия), инициатива на Европейската коми-

сия, ЕИБ и Европейския инвестиционен

фонд (ЕИФ), която повишава достъпа

на малките и средните предприятия

(МСП) до финансиране. JEREMIE позво-

лява на държавите членки и регионите

да делегират на ЕИФ управлението на

финансовия инженеринг и на програ-

мите за финансиране на МСП. Проду-

ктите включват акции, рисков капитал,

гаранции, заеми и техническа помощ,

които ще позволят да се мултипли-

цира резултата от действието на евро-

пейските фондове чрез използване на

възобновяеми финансови продукти

вместо субсидии. ЕИФ, националните и

регионалните власти ще създадат под-

ходящи схеми за МСП във всички сек-

тори. Очаква се JEREMIE съществено да

спомогне за повишаване на достъпа до

Обединено кралство


Акцент на програмитеПредприемчивост и иновации, квалификация и заетост, устойчивост на околната среда и общините, като се акцентира върху пазарните неуспехи, равноправието, партньорствата с местните власти, по-доброто образование, доброволния и частния сектор и подкрепата за Лисабонската стратегия

ЦелиПовишаване на квалификациятаУвеличаване на инвестициите в научно-изследователска дейност, особено в частния секторНасърчаване на иновациите и предприемачеството

23

Инвестиции в научни изследвания: Минерва Център за биотехнологични изследвания в Шарлероа, Валония, Белгия

финансиране на МСП в около 20 дър-

жави членки, като използва средства от

ЕБВР от порядъка на 2,5 млрд. евро.

n JESSICA (Съвместна европейска помощ

за устойчиви инвестиции в градските

зони), инициатива на Комисията, ЕИБ

и БРСЕ за насърчаване на устойчивите

инвестиции в градски проекти и про-

грами. Тя свързва държавите членки,

регионите и градовете с европейския

банков и финансов сектор за повече и

по-качествени инвестиции в градовете.

Управляващите органи на програмите

по структурните фондове могат да се

възползват от външен опит с цел полу-

чаване на по-добър достъп до заемен

капитал за насърчаване на градското

развитие. Средствата от оперативните

програми, инвестирани по JESSICA,

могат да бъдат прехвърлени към фон-

довете за градско развитие, като съфи-

нансиране може да бъде получено от

общини, банки, пенсионни или инвес-

тиционни фондове.

Белгия

Отпуснати средства 2007—13 г.Общо: 2,3 млрд. евроКонвергенция: 638 млн. евроРегионална конкурентноспособност и заетост: 1,4 млрд. евроЕвропейско териториално сътрудничество: 194 млн. евро

Акцент на програмитеЗасилване на устойчивото териториално сближаване и конкурентноспособността, насърчаване на икономиката на знанието и иновациите, развитие на градовете, развитие на бизнеса и човешките ресурси, научни изследвания, квалификация, намаляване на безработицата, борба с дискриминацията и насърчаване на равноправието

ЦелиСпомага за достигане на равнище от 3 % от БВП за научно-изследователска дейностПовишаване на равнището на заетост до 70 %, 60 % за жените и 50 % за работниците на възраст между 55 и 64 години

24

Сътрудничество без граници

Подновяване на железопътните линии в Словения

Кохезионната политика насърчава регионите и градовете от различни държави членки на ЕС и други страни да работят заедно и да обме-нят опит чрез общи програми, про-екти и мрежи. Съществуват редица инициативи за периода 2007—13 г.

Цел Европейско териториално сътруд-

ничество, финансирана от Европейския

фонд за регионално развитие (ЕФРР), под-

крепя програми за трансгранично, транс-

национално и междурегионално сътруд-

ничество. Бюджетът от 8,7 млрд. евро за

тази цел представлява 2,5 % от общите

средства, отпуснати за кохезионната поли-

тика за периода 2007—13 г.

Освен това съществува и юридически

инструмент за засилване на сътрудничест-

вото през границите, както и редица нови

инструменти за подпомагане на регионал-

ното сътрудничество по външните граници

на ЕС със страните кандидатки и потенци-

алните страни кандидатки и трети страни.

Отделните съставни елементи на цел Евро-

пейско териториално сътрудничество са:

n 53 трансгранични програми по

вътрешните граници на ЕС. Те спома-

гат за насърчаване на предприемаче-

ството и малките и средните предприя-

тия; трансграничната търговия; туризма

и културата; управлението на околната

среда; транспортните, информаци-

онните и комуникационните мрежи;

управлението на водите, отпадъците

и енергията; съвместното използване

на здравна, културна и образователна

инфраструктура и правното и админи-

стративното сътрудничество.

Участие на ЕФРР: 5,6 млрд. евро

n 13 транснационални програми

за сътрудничество покриват по-

широки зони на сътрудничество

като Балтийско море, Алпийския и

Средиземноморския регион. Те се

концентрират върху проекти между

регионите, свързани с иновации,

околна среда и превенция на риска,

достъпност и устойчиво градско

развитие.

Участие на ЕФРР: 1,8 млрд. евро

n Междурегионалната програма за

сътрудничество (INTERREG IVC) създава

рамка за обмяна на опит между регионал-

ните и местните институции на различни

страни. Съществуват два приоритета: ино-

вации и икономика на знанието, и околна

среда и превенция на риска. Съвместно

с програмата URBACT II, тази програма

е основният двигател на европейската

инициатива „Региони за икономическа

промяна“, създадена в подкрепа на реги-

оналните и градските мрежи, които раз-

виват и разпространяват добри практики

за икономическа модернизация.

Участие на ЕФРР: 321 млн. евро

Страни: ЕС-27, Норвегия и Швейцария

n Програма URBACT II събира участници

на местно и регионално равнище с цел

обмяна на опит и улесняване на инфор-

мираността по въпросите на градската

политика. Програмата подпомага тема-

тични мрежи и работни групи между

градовете, конференции и разработва-

нето на инструменти.

Словения


Акцент на програмитеНасърчаване на предприемачеството, иновациите и технологичното развитие, укрепване на човешкия капитал, създаване на работни места и балансирано регионално развитие

ЦелиУвеличаване с 0,75 % на годишния растеж на БВППовишаване на равнището на заетост с 1,7 %

25

Свързване на страните: новата влакова връзка между Унгария и Словения


Страни: ЕС-27, Норвегия и Швейца-

рия

n „Европейската мрежа за наблю-

дение на устройството на терито-

рията“ (ESPON) предоставя научна

информация за развитието на реги-

оните и по-големите територии чрез

приложни изследвания, анализи и

инструменти.

Учатие на ЕФРР: 34 млн. евро

Страни: ЕС-27, Норвегия, Швейцария,

Исландия и Лихтенщайн

n Програма INTERACT II предлага

услуги и инструменти за управление на

програмите за сътрудничество


Проектите за регионално сътрудничество

могат да срещнат трудности, свързани с

различното национално данъчно обла-

гане, трудови или градоустройствени

закони. Европейското обединение за

териториално сътрудничество (ЕОТС)

е нов инструмент, който позволява на

регионалните и местните власти от раз-

лични страни да създават обединения за

сътрудничество с юридическа самолич-

ност. Областите, в които той може да бъде

използван, включват трансграничен транс-

порт, здравни услуги или общи проучва-

ния и изследвания. Членове на ЕОТС могат

да бъдат национални или регионални пуб-

лични организации.

Съществуват два инструмента за регио-

нално развитие в страните кандидатки,

потенциални кандидатки и трети страни

за периода 2007—13 г.:

n Инструментът за предприсъединителна

помощ (ИПП) са основава на партньор-

ства между страните кандидатки за ЕС

– Бивша югославска република Маке-

дония, Хърватия и Турция – и страните

потенциални кандидатки – Албания,

Босна и Херцеговина, Черна гора и

Сърбия, включително и Косово. Той

подкрепя административните, социал-

ните и икономическите реформи, както

и регионалното и трансграничното

сътрудничество.

Участие на ЕС: 11,47 млрд. евро

n Европейският инструмент за съсед-

ство и партньорство (ЕИСП) насър-

чава сътрудничеството и икономиче-

ската интеграция между ЕС и страни

партньорки – Алжир, Армения,

Азербайджан, Беларус, Египет, Грузия,

Израел, Йордания, Ливан, Либия, Мол-

дова, Мароко, Палестинската власт,

Руската федерация, Сирия, Тунис и

Украйна. Той подкрепя партньор-

ствата, които насърчават доброто

управление и социалното и иконо-

мическо развитие. Включени са 15

програми за истинско трансгранично

сътрудничество (ТГС), който рабо-

тят по външните граници на ЕС.

Участие на ЕС: 11,18 млрд. евро, от

които 1,18 млрд. евро за програми за

ЕИСП-ТГС

През 2006 г. Европейската комисия запо-

чна структурен диалог по регионалната

политика с Китай, а през 2007 г. – с Русия.

Унгария

Отпуснати средства 2007—13 г.Общо: 25,3 млрд. евроКонвергенция: 22,9 млрд. евроРегионална конкурентноспособност и заетост: 2 млрд. евроЕвропейско териториално сътрудничество: 386 млн. евро

Акцент на програмитеПодобряване на конкурентноспособността и икономика на знанието, подобряване на бизнес средата и насърчаване на активни политики на трудовия пазар, развитие на човешките ресурси

ЦелиУвеличаване на новите работни места с 4 % Повишаване на производителността на предприятията с 10 % до 2015 г.

26

Има ли разлика?

Превръщане на индустриалното наследство в предимство за региона: Фьолклиндер Хюте, Саарланд,

Германия

По последни данни, кохезионната политика оказва голямо въздейст-вие, спомага за насърчаване на растежа и създаване на работни места в онези държави членки, които най-много се нуждаят от това и играе важна роля за повишаване на жизнения стандарт в Европа.

Всяка програма в рамките на структур-

ните фондове включва „оценяващи дей-

ности”, чрез който държавите членки,

регионите и Европейската комисия осъ-

ществяват редовни оценки на кохезион-

ната политика. Успехът се измерва чрез

индикатори като допълнителен растеж,

създадени работни места или намалено

замърсяване.

Кохезионният доклад на Европейската

комисия за 2007 г. показва, че програмите

са спомогнали за насочване на полити-

ките на държавите членки към инвес-

тиции, насърчаващи растежа и подкре-

пят толкова необходимите инвестиции

в инфраструктура и човешки ресурси,

както и модернизацията и диверсифи-

кацията на регионалните икономики. Те

са спомогнали за намаляване на социал-

ното изключване и бедността чрез осигу-

ряване на квалификация за икономиката

на знанието и укрепване на политиките

на трудовия пазар. На национално рав-

нище Гърция, Испания, Ирландия и Пор-

тугалия – най-големите бенефициенти от

кохезионната политика в годините преди

последните разширявания на ЕС – пости-

гат след 1995 г. впечатляващи успехи по

отношение на растежа.

Гърция намали изоставането си спрямо

останалата част от ЕС-27, като се прид-

вижи от 74 % от средния БВП на човек

от населението през 1995 г. до 88 %

през 2005 г. За същия период Испания

напредна от 91 % до 102 %, а Ирландия

достигна 145 % от 102 %.

Ситуацията е различна в новите дър-

жави членки, където кохезионната

политика тепърва започва да работи.

Започвайки от твърде ниски равнища,

всички те преживяват бърз растеж, често

концентриран в столицата и големите

градове. БВП на трите Балтийски държави

почти се удвои от 1995 до 2005 г. Полша,

Унгария и Словакия също се представиха

добре с повече от двоен растеж спрямо

средния за ЕС. Същевременно дори и да

се предположи, че настоящият растеж

ще продължи на Полша, България и Румъ-

ния отново ще са им нужни повече от 15

години преди да достигнат БВП на човек

от населението в размер на 75 % от този

на ЕС.

На регионално равнище относително

големият икономически растеж през

изминалото десетилетие на страните с

нисък БВП на човек от населението озна-

чава, че регионите на ЕС се сближават.

Между 1995 и 2004 г., броят на регионите

с БВП на човек от населението под 75 %

Германия


Акцент на програмитеНасърчаване на иновациите, укрепване на конкурентноспособността, повишаване на регионалната атрактивност и създаване на повече и по-качествени работни места

ЦелиПовишаване на разходите за научни изследвания и иновации до 3 % от БВП (от 2,5 %)Повишаване на равнището на заетост до 70 % (от 65,4 %)

27

Новата водопречиствателна станция на Данутони до Петросани, Румъния

от средния за ЕС намалява от 78 на 70,

докато броят на тези под 50 % се пони-

жава от 39 до 32. Изоставащите региони

в ЕС-15, които бяха основните получа-

тели на кохезионна подкрепа в периода

2000—2006 г., показаха значително уве-

личаване на БВП на човек от населени-

ето. Между 1995 и 2004 г. БВП на човек

от населението в една четвърт от тях

нарасна над границата от 75 %.

Периодът 2000—2006 г. се характери-

зира с 850 км допълнителна железопътна

линия за високоскоростни влакове в

Испания. Освен това подобряването

на пътищата доведе до спестяване на

близо 1,2 млн. часа. Всичко това е значи-

телен принос за устойчивия транспорт.

За същия период структурните фондове

донесоха разделно събиране на отпадъ-

ците за близо 6,4 милиона души в Италия.

Испания стана свидетел на близо 4 млрд.

евро, инвестирани в приблизително

13 000 научни проекти, включващи около

100 000 научни работници, а 256 000 бри-

тански МСП получиха финансова помощ,

консултации и обучение за управленски

и организационни умения.

Подобни успехи могат да бъдат наблю-

давани и при създаването на работни

места. Между 2000 и 2005 г., регионал-

ните равнища на заетост се доближиха в

рамките на ЕС и безработицата в изоста-

ващите региони на ЕС-15 спадна от 13,4 %

до 12,4 %. Даже през 2005 г. равнищата на

заетост в тези региони са едва 11% по-

ниски от тези в останалата част на Съюза.

Разглеждайки периода 2007—13 г.,

проучванията считат, че кохезионната

политика ще добави около 6 % към БВП

на новите държави членки на базата на

основен сценарий. Например допълни-

телни 9 % растеж на БВП се прогнозират

за Литва, Република Чехия и Словакия;

5,5-6 % за България, Полша и Румъния;

3,5 % за Гърция и около 1-1,5 % за Испа-

ния, Източна Германия и Южна Италия

(Медзоджорно). До 2015 г. инвестици-

ите за сближаване могат да създадат до

2 милиона нови работни места.

Резултатите от кохезионните политики

отиват отвъд растежа и работните

места. Те запазват хармонията с другите

политики на Общността – независимо

дали става въпрос за държавна помощ,

околна среда, транспорт, подкрепа за

иновациите или информационното

общество. Нещо повече, те спомагат за

подобряване и модернизиране на пуб-

личната администрация, насърчават про-

зрачността и доброто управление.

Румъния


Акцент на програмитеИзграждане на базисна инфраструктура по европейските стандарти, повишаване на дългосрочната конкурентноспособност, развитие и по-ефективно използване на човешкия капитал, изграждане на административен капацитет, насърчаване на балансираното териториално развитие

ЦелиПостигане на 15-20 % растеж на БВП до 2015 г.Повишаване на равнището на заетост от 57,4 до 64 %Инвестиране в 1,400 км нови или ремонтирани пътища

28

Контрол върху парите на данъкоплатците

Подпомагане на устойчивия туризъм: велосипедни алеи в региона на Залцбург, Австрия

Разходите по структурните и кохе-зионните фондове възлизат на близо 50 млрд. евро годишно от бюджета на ЕС, плюс националните, регионалните и частните съфинан-сирания. Съществуват общо над 400 национални и регионални про-грами, управлявани от държавите членки, които включват десетки хиляди одобрени проекти всяка година. Как Европейската комисия гарантира, че парите на данъко-платците се управляват правилно и ефективно?

Отговорът се крие в системата за надзор

и контрол на европейско, национално и

регионално равнище. Държавите членки и

регионите трябва да отговарят на редица

минимални изисквания преди дори и едно

евро от структурните и кохезионните фон-

дове да бъде изразходвано за даден про-

ект.

За всяка програма трябва да бъдат опреде-

лени три институции и техните функции:

n Управляващият орган гарантира

съответствието на проектите с кри-

териите за подбор и съгласието на

бенефициента с условията. Той следи

за съответствие с условията на гранта

и регулярно провежда проверки на

място, за да установи напредъка и точ-

ността на планираните разходи. Упра-

вляващият орган коригира или възста-

новява средствата на ЕС в случай на

нередности. Накрая, той изготвя годи-

шен доклад за изпълнението и финален

доклад, който обобщава изпълнението

на цялата програма. Те се проверяват

от Европейската комисия.

n Сертифициращият орган предос-

тавя периодични отчети за разходите и

използването на средствата на Комиси-

ята. Той проверява дали заявленията за

плащане са точни, дали произтичат от

надеждни счетоводни системи и съот-

ветстват на действащите европейски и

национални правила. Той осъществява

контрол, а в случай на нужда и про-

верки на място. Освен това сертифи-

циращият орган следи и съобщава за

нередности и произтичащите от това

възстановяване или отнемане на сред-

ства от бенефициентите.

n Одитиращият орган извършва одити

на системата и осъществява проверка

на проектите. Той информира упра-

вляващия и сертифициращия орган за

системни недостатъци и нередовни

разходи. За периода 2007—13 г. отго-

ворностите на националните одити-

ращи институции се увеличават. Първо,

те трябва да дават становище за съот-

ветствието на системите за управление

Австрия

Отпуснати средства 2007—13 г.Общо: 1,46 млрд. евроКонвергенция: 177 млн. евроРегионална конкурентноспособност и заетост: 1,03 млрд. евроЕвропейско териториално сътрудничество: 257 млн. евро

Акцент на програмитеРегионална конкурентноспособност и иновации, атрактивни региони, подобряване на адаптивността и квалификацията на трудовата сила, териториално сътрудничество, управление

ЦелиНасърчаване на конкурентноспособността чрез укрепване на базата от знания и способността на предприятията за иновацииПодпомагане на научно-изследователската дейностБалансирано регионално развитие, което да подобрява достъпността на регионите и да насърчава заетостта

29

Обществени служби: Дневен център-занималня за деца начална училищна възраст. Ластенкари, Финландия

и контрол. Второ, за всяка програма

трябва да бъде посочен одитиращ

орган, който да поеме официална отго-

ворност за финансовия контрол. Той

трябва да представи одиторска стра-

тегия в рамките на девет месеца след

одобряване на програмата и да изрази

годишно одиторско мнение за работата

на системите. Той трябва също да пре-

гледа цялата одиторска работа в края

на програмния период. Европейската

комисия преглежда внимателно тези

декларации.

Одиторските служби на Европейската

комисия осъществяват контрол пре-

димно чрез одитиране на системите за

управление и контрол на държавите

членки и регионите, който включва

проверки на транзакциите на равнище

бенефициент и контрол на финансовите

потоци към държавите членки. Провеж-

дат се също и тематични одити и там,

където се открият големи слабости в сис-

темите Комисията и държавите членки

съгласуват план за действие с цел попра-

вянето им.

Ако дадена държава членка не пред-

приеме незабавно коригиращи мерки,

Европейската комисия може да спре или

прекрати плащанията и да приложи

финансови корекции за възстановя-

ване на предишни плащания, засегнати

от недостатъците на системата. Тогава

финансовите корекции се прилагат в

равна степен за всички рискови плаща-

ния.

За периода 2007—13 г. Европейската

комисия е приела план за действия за

по-нататъшно интегриране на контрол-

ните и одитни дейности на европейско,

национално и регионално равнище. Това

включва подобряване на координаци-

ята на одиторската работа и обмяна на

одиторски резултати между органите на

държавите членки и Комисията, както и

разпространение на управленските и

добрите практики.

Комисията прилага корекции и за инди-

видуални грешки, открити по време на

нейния собствен одит или при одита на

Европейския съд на одиторите. На

държавите членки се дава възможност да

отхвърлят предложението за финансови

корекции, като те могат да заместят кори-

гирания разход с друг допустим разход, за

да избегнат нетното намаление на финан-

сирането на съответната програма.

Финландия


Акцент на програмитеНасърчаване на бизнеса, подкрепа за иновациите, създаване на мрежи и укрепване на научните структури, компетентност, заетост, заетост и предприемачество, подобряване на регионалната достъпност и околната среда

ЦелиСъздаване на нови предприятия и работни места за повишаване на заетосттаРазвитие на регионалната икономикаУвеличаване на производителността, конкурентноспособността и износа на предприятиятаПовишаване на образователното равнищеУвеличаване на разходите за научни изследвания и иновации до 4 % от БВП през 2010 г.

30

Да разкажем историята: твоето право да знаеш

Спасяване на културното наследство в Атина, Гърция

Публичността и информацията за дейностите, съфинансирани от евро-пейските структурни и кохезионни фондове, са крайно необходими за повишаване на обществената информираност и прозрачността на програмите.

„Да разкажем историята“ на структур-

ните и кохезионните фондове означава в

действителност, че публикациите, интер-

нет страниците, базите данни за добрите

практики и другите източници се съгла-

суват между институциите на ЕС и дър-

жавите членки и регионите с цел да бъде

гарантиран възможно най-добър достъп

до съответната информация. Национал-

ните власти са отговорни, на първо място,

за информирането на своите граждани за

онези дейности, които са съфинансирани

от ЕС.

Акцентът върху точната информация и

комуникация за фондовете на всички

равнища ще бъде засилен през периода

2007—13 г. Държавите членки и регионите

са задължени да предоставят информация

за програмите, съфинансирани от фондо-

вете и да публикуват всички крайни бене-

фициенти, проекти и отпуснати средства.

Правилата на ЕС посочват, че:

n Трябва да съществува комуникаци-

онен план за всяка оперативна про-

грама, който включва стратегия, опре-

деляне на таргет групи, планирани

информационни и комуникационни

дейности и индикативен бюджет. Вла-

стите трябва да посочат службите,

които отговарят за плана и как той ще

бъде оценен.

n Съществуват минимални изисквания

за информиране на широката общест-

веност от страна на управляващите

органи и крайните бенефициенти. При-

мери за подобни изисквания са една

по-значима информационна дейност

при стартирането на програмата и

по една всяка година от нейното пос-

ледващо изпълнение; публикуването

от управляващия орган на списък с

крайните бенефициенти; поставянето

на билбордове и табели на проектни

обекти.

n Трябва да се създадат мрежи между

държавите членки и регионите за

информационни и комуникационни

действия с цел постигане на по-добра

интеграция и използване на добрите

практики.

Гърция


Акцент на програмитеНасърчаване на конкурентноспособността, подобряване на достъпността, постигане на цифрова конвергенция, подпомагане на развитието на човешките ресурси, образование и обучение през целия живот

ЦелиПовишаване на БВП с около 3,5 % и създаване на 95,000 нови работни места до 2015 г.Увеличаване на разходите за научно-изследователска дейност до 1,5 % от БВП (от 0,6 % към днешна дата)

31

Информацията и комуникацията са нераз-

делна част от кохезионната политика, която

добавя стойност към качеството на програ-

мите и проектите в реални условия. Това се

осъществява на практика от националните

и регионалните администрации, крайните

бенефициенти и службите на Европейската

комисия. Освен това е важно да се оценят

и проследят информационните и комуни-

кационните стратегии и тяхната връзка с

общите цели на оперативните програми.

Службите на Европейската комисия инфор-

мират широката общественост за работата

на фондовете във всяка държава членка

чрез публикации, интернет, аудиовизуални

медии и конференции. Достъпни на всички

официални езици на ЕС, тези дейности

имат за цел да повишат информираността

за въздействието на фондовете и да осигу-

рят широкото разпространение на ясна и

точна информация.

Комисията координира и комуникационна

мрежа от служители от всичките 27 дър-

жави членки, която обединява онези, които

отговарят за популяризирането на евро-

пейските структурни и кохезионни фон-

дове. Целта е да се обмени опит и добри

практики, да се открият начини за подобря-

ване на качеството на комуникационните

дейности и обединяване със съществува-

щите национални мрежи.

32

На Вашите услуги

Независимо дали искате да научите повече за това как Европейският съюз подкрепя

регионите, колко средства за какви проекти са отпуснати във Вашия регион или търсите

новини, публикации, презентации на power-point, снимки или филми, моля посетете уеб

страницата на Генерална дирекция Регионална политика на Европейската комисия:

http://ec.europa.eu/regional_policy

Ако имате въпрос или бихте желали да получавате нашите публикации, моля изпратете ни

писмо по електронната поща:

[email protected]

И накрая, Генерална дирекция Регионална политика има информационен и посетителски

център, който е отворен за индивидуални или групови посещения между понеделник и

петък (9:30 ч. — 12:30 ч. и 14:00 ч. — 17:00 ч.).

European Commission, Regional Policy DG

Avenue de Tervuren/Tervurenlaan 41

B-1049 Bruxelles/Brussel

Тел.: +32 (0)2 296 06 34

Факс: +32 (0)2 296 60 03

Речник на терминитеКохезионен фонд: обхващащ държавите членки с брутен национален доход под 90 %

от средния за ЕС, Кохезионният фонд съфинансира проекти в областта на транспорта

и околната среда, включително трансевропейските мрежи (TENs), енергийната ефек-

тивност и възобновяемата енергия. За периода 2007—13 г. 69,6 млрд. евро ще бъдат

предоставени на фонда в рамките на програми, управлявани от държавите членки.

СНО (Стратегически насоки на Общността за сближаване): те осигуряват рам-

ката за интервенцията на структурните фондове.

ЕФРР (Европейски фонд за регионално развитие): заедно с Кохезионния фонд

и Европейския социален фонд, това е един от трите финансови инструмента на

кохезионната политика на ЕС и основен източник на средства за разгръщане на

вътрешния потенциал на регионите. Създаден през 1975 г., ЕФРР може да участва

във финансирането на продуктивни инвестиции, предприемачество, транспортна и

екологична инфраструктура, научни изследвания и технологии, иновации, информа-

ционно общество, устойчиво развитие и други дейности.

ЕСФ (Европейски социален фонд): създаден през 1957 г., той е един от трите кохе-

зионни инструмента на ЕС и основния източник на ЕС на финансова подкрепа за

развиване на способността за трудова заетост и човешките ресурси.

БВП (брутен вътрешен продукт): икономическата стойност на всички стоки и

услуги, произведени на дадена територия за определен период от време. Той е

равен на сбора от брутната добавена стойност от икономическите дейности на тази

територия, плюс всички данъци, минус всички субсидии. Когато се сравняват реги-

оните на ЕС, БВП обикновено се изразява като процент от средния за ЕС (средният

= 100 %). Изразяването на БВП на човек от населението в паритет на покупателната

способност (ППС) прави цените сравними в различните държави членки.

NUTS (номенклатура на териториалните единици за статистиката): класифик-

ационната система, използвана от ЕС за събиране на статистическа информация

на регионално равнище. Всички региони в ЕС са класифицирани в три равнища на

NUTS. Понастоящем съществуват 268 региона на NUTS 2 в ЕС-27. Ниво 2 се използва

за определяне на регионите, допустими за подпомагане от структурните фондове.

НСРР (национална стратегическа референтна рамка): по време на програми-

рането на интервенциите на структурните и кохезионните фондове за периода

2007—13 г., държавите членки трябва да представят НСРР, която гарантира, че интер-

венциите съответстват на насоките на ЕС за сближаване.

Оперативна програма: това е документ, който начертава стратегията за развитие

на дадена държава членка или регион с тясно свързана съвкупност от приоритети,

които трябва да бъдат постигнати с помощта на един от инструментите за структурно

или кохезионно финансиране. Той се предоставя на Европейската комисия.

33

KN

-76-06-538-BG

-C

Работа за регионитеКохезионната политика на ЕС в своята реализация залага принципа на солидарност

в ЕС. Засилването на икономическата, социалната и териториалната кохезия посред-

ством намаляване на несъответствията при развитието на отделните региони пред-

ставлява една от основните цели на ЕС и е заложена в Споразумението. Въпреки, че

инвестициите при Кохезионната политика поставят акцент върху по-бедните региони

на ЕС, като ги подпомагат да настигнат по-богатите области, същите имат положително

въздействие върху всички региони и граждани – като насърчават конкурентноспособ-

ността и подобряването на условията на живот на територията на целия ЕС. Тази бро-

шура обяснява как работи Кохезионната политика на ЕС, какво може да се постигне с

нея и откъде може да се набави повече информация.

InforegioЗа информация относно регионалната политика на ЕС посетете сайта на Inforegio

http://ec.europa.eu/[email protected]

ISBN 92-79-03771-4

7 606538 842575

working for the regions, eu regional policy...

Documents