Да знаем повече (09,2012)

СПИСАНИЕ

ДА ЗНАЕМ ПОВЕЧЕ СЕПТЕМВРИ 2012

„Триумфът” на

българските сериали

Камили VS Крави:

Войната на виметата

Застрахователни

полици Apollo 11

ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ!

Измислено след консумация на летално големи количества кофеин и захарни

изделия, но пък в приятна компания, “Да Знаем Повече” е безплатно дигитално научнопопулярно списание, излизащо през месец. То представлява подбрана селекция с висока добавена стойност, презентирана в интерактивен PDF файл. При създаването му имахме следните съображения:

- Съвременният млад човек почти не консумира, това което традиционните медии предлагат. Същевременно предпочита да чете и сърфира в интернет от мобилния телефон или таблета си. Затова проектът е таргетиран и предназначен основно за тези потребителски среди.

- За разлика от другите информационни източници, претоварени с негативизъм и силиконови форми, нашите статии и новини не “кървят”, а се фокусират върху позитивното и любопитното. Нека да кажем, че ще се опитаме да култивираме малко оптимизъм и надежда за един по-балансиран и нестресиращ живот.

- “Да Знаем Повече” представя разнообразни и увлекателни статии за това, което се случва в света на науката, скорошните технологични достижения, вечните загадки на звездното небе и необятния космос, опазването на околната среда и животинския свят, медицината и редица здравни тематики, находките от древното минало, интересни акценти от съвременното изкуство и

култура, пътешествия до непознати кътчета на планетата, както и кратки фрагменти за науката на статистиката, визуализирана посредством куриозни инфографики.

- В същото време осъзнаваме, че в епохата на интернет и социалните мрежи, всеки може да бъде журналист. Затова списание “Да Знаем Повече” ще даде гласност и възможност за изява на всяка ярка личност с професионален усет и вдъхновение по дадена тема. Естествено, вашата творба трябва да ни грабне и да не е била публикувана никъде другаде досега.

А сега....пожелаваме Ви приятно четене!

ЛЕТЯЩ СТАРТ

РЕДАКЦИЯ

Главен Редактор и Дизайн: Иво Русев

Автор; Редактор правопис и стилистика: Добромир Василев

Автор: Боян Новаков

E-mail: [email protected]

http://daznaempoveche.com

http://daznaempoveche.com/

6 „Триумфът” на българските сериали10 360°: Африка в снимки18 Какво ядат олимпийците19 Камили VS Крави: Войната на виметата22 Как функционира растителната клетка?24 Рафлезия Арнолди27 Как работи Кувьозът? 28 Как снася яйца кокошката?40 1 година без космическата совалка 42 “Застрахователни полици Apollo 11”46 “Истинската” Велика Китайска стена58 Девет неща, които може да видите във всеки филм на Тим Бъртън 68 Статистика: Обичате ли бира?

Задна корица: Събития Септември - Октомври

ТЕХНОЛОГИИ

36 стрOS X 10.8 –Кралят на Планината

КОРИЦА

30 стр

ДНК ЗАГАДКА

ИСТОРИЯ

44 стрКак е била построена Венеция?

ИЗКУСТВО

54 стр“Партизан за бой се стяга”.... в Музея на соц.изкуството

1862 – Ейбрахам Линкълн обявява робите в САЩ за свободни

АЕЦ “Козлодуй” започва да работи 1974

В Лондон е извършено покушение срещу Георги Марков

1978“Викинг-2” каца на Марс

1976

В щата Мичиган е Основана компанията Дженерал Мотърс. BuIck е Първата им марка коли.

МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ В ИСТОРИЯТА

“Викинг-2” каца на Марс

1976

1908

1942 – Първи полет на B-29 Суперкрепост

1891 – Родена е Агата Кристи

6 сп. Да Знаем Повече

„Триумфът” на българските сериалиУспешни български сериали се правят много преди актьорите от сегашните сериали изобщо да са били родени.

Много се говори в последно време за възраждането на

българското кино, а от около 2 години - за „триумфа” на българските сериали. И ако е вярно, че трите национални телевизии произвеждат гледаеми и успешни сериали от 2010 год . насам, то не по-малко вярно е, че българските сериали всъщност имат дълги традиции. Идеята, че в България сериали се произвеждат отскоро не изглежда толкова странна, като се има пред вид, че в от 1989 година производството им е почти замряло – частните телевизии дълго не смееха да се решат да инвестират в проект от такъв мащаб, а редките опити на БНТ в телевизионното кино имаха променлив успех, както е видно от сериалите „Клиника на третия етаж” и „Дунав мост” – и двата произведени през 1999 год. - може да се каже, че първият имаше успех сред зрителите заради младите и симпатични актьори, но вторият бе запомнен най-

вече с разкрепостените за времето си еротични сцени, които навлякоха доста критики на създателите му – на българина сякаш не му хареса действителността, която се представяше в сериала, и го отхвърли.

Въпреки че за младите поколения сериалите, произведени от Българската телевизия преди 1989 год,. са почти непознати, то спокойно може да се каже, че телеви-зионното кино в България не изостава като развитие от „брат-ските” социалистически страни. Трябва да се има пред вид, че в България по онова време ,за разлика от Западна Европа, частни медии просто няма и БТ е единствената телевизия производител на наричаните по онова време „многосериини филми”.Затова и България не може да съперничи на Западна Европа по количество заснети сериали, но пък не отстъпва по жанрово разнообразие и интересни теми. Друг е

въпросът, че заради времето , в което са създадени, част от тези сериали са в голяма степен подчинени на идеологията и пропагандата.

Към средата на 60-те години Българската телевизия решава да се заеме със сложната задача за заснемането на телевизионен сериал. За престижната титла „първи български сериал” се борят семейната драма в 12 епизода „Семейство Калинко-ви” по сценарий на Николай Хайтов и разузнаваческият „С пагоните на дявола”, заснет по случай 50-годишнината от Октомврийската революция. Все пак сред киноисториците се приема, че титлата се полага на „Семейство Калинкови”, тъй като е излъчен по БТ през 1966 год., а „С пагоните на дявола” – една година по-късно. Освен,че ос-тава в историята като първият български сериал, „Семейство Калинкови” печели зрителите с човешките проблеми и истории, които разглежда – историята на братята Милко и Калин Калин-кови, дошли да живеят в града разказва за конфликти за имоти, отношения родители-деца, борба на млади хора да защитят любовта си – теми, в които действително българинът може да се припознае. Незаслужено забравен, сериалът всъщност е едно от най-значимите произведения на Българската телевизия.

Затова пък сериалът „На всеки километър” (снимка), заснет през 1969 год. в 13 серии и до днес е често споменаван и коментиран в медиите по ред причини. Историята за приклю-ченията на Майор Деянов и Митко Бомбата, участници в

7 м. Септември 2012

комунистическата съпротива на БКП срещу „фашисткия” режим преди 9 септември 1944 год. превръща актьорите Стефан Да-наилов и Григор Вачков в това, което днес наричаме „звезди”. Огромният успех на сериала води и до неговото продълже-ние, отново в 13 серии, където действието се развива след 9-ти септември. Безспорно това е един добре направен сериал с умело написан сценарий и силна актьорска игра, с които спечелва зрителите; от друга страна обективното представяне на събития и исторически личности е меко казано „спорно” – не бива да се забравя, че сериалът е заснет по случай 25-годишнината от 9-ти септември и замисълът му е да бъде и средство за идеологическа пропаганда – песента от сериала „Нас червеното знаме роди ни” е красноречиво доказателство. След 10-ти ноември сериалът дълго време събира прах в архивите на БНТ, без да бъде излъчен, сега отново е достъпен и за младите поколения, които имат избора, който не са имали родителите им – те могат да го зачеркнат заради откровено пропагандния му характер, или пък да посочат слабостите, но и достойнствата му.

Натрупала опит в създаването на сериали, през 70-те години Българската телевизия продължава да навлиза в нови жанрове. През 1971 год. е излъчен 10-серийният телевизионен филм „Демонът на империята”, в който актьорът Илия Добрев се превъплъщава в образа на Васил Левски, а Георги Калоянчев влиза в ролята на основния противник на Дякона – Ибрахим бей. Ре-жисьорът Вили Цанков избира оригинален подход, заснемайки един историко-приключенски сериал – особено ефектна е началната сцена, с която за-

почва всеки епизод – Левски е заобиколен от турците, които стрелят по него, той върви сре-щу тях и вместо да падне убит, им се явява в различно облекло и ги обърква. Представянето

на една от най-почитаните ис-торически личности в българ-ската история като български Зоро, борещ се срещу тираните, не допада на голяма част от зрителите преди 40 години, но въпреки това „Демонът на империята” си остава един от най-значимите и интересни сериали на Българската телевизия – фактът, че е посветен на личност от периода преди Освобождението го спасява от опасността да бъде използван за пропагандни цели. Българските зрители могат да гледат криминални истории не само на кино, но вече и пред телевизора – сериали като „Синята лампа”, излъчен през 1974 год. разказват за работата на тогавашната милиция по тежки престъпления.

В края на 70-те години на екран се появява сериал, който ще се окаже съдбоносен за създателя си и то не в позитивен план. Става въпрос за „Завръщане от Рим” (снимка), ко-продукция с италианската телевизия „Рай”, излъчен по БТ през януари

1977 год. Сериалът разказва историята на д-р Милев, който след 3 години работа в Италия се завръща в България и се изправя пред проваления брак със съпругата си, също лекар. Макар че сериалът е драма по жанр и без никакви политически аспекти, той е забранен, тъй като „пропагандира западния начин на живот и руши партий-ните догми в културата”. За да се разберат по-точно при-чините за кампанията срещу филма от страна на партийния ешелон, трябва да се има пред вид, че негов режисьор е Иля Велчев – син на Борис Велчев – функционер на БКП, който през 70-те години се издига до втори човек в държавата, което в един момент го превръща в заплаха за Първия – Тодор Живков. Атаката срещу сериала на сина му е с цел да бъде компрометиран той самият – в резултат на това Борис Велчев е свален от високите постове в БКП. Забранената от тогавашната власт песен «Ако си дал» на Емил Димитров, всъщност Иля Велчев написва в отговор на сваления сериал.По неясни причини години наред държавната телевизия, вече носеща името БНТ, не излъчва „Завръщане от Рим” – това се случва едва през юни 2012 – 35 години след премиерата си сериалът най-сетне получава „реабилитация”!

Никоя дискусия по темата не би била пълна без да се спомене един от най-добрите български сериали, които се помнят и до днес, а именно – „Капитан Петко Войвода”, излъчен през 1981 год. в 12 серии – разказ за войводата и революционер Петко Кирков Калоянов. Сценарият на Николай Хайтов и силната игра на Васил Михайлов превръщат „Капитан Петко Войвода” в любим на поколения българи.

ИЗКУСТВО


Говорейки за български сериали, не може да се пренебрегне един жанр, в който са създадени изключително успешни произведения, а именно – детските филми – сериали като „Васко да Гама от село Рупча” и „По следите на капитан Грант” по романа на Жул Верн, заснети през 80-те години се радват на голям интерес от по-малките зрители. В същото време, 20 години след излъчването на „Семейство Калинкови”, по телевизията се завърта нов селиал тип „семейна драма”, в който се разказва за сложните отношения и изпитания , на които е подложено едно семейство – „Дом за нашите деца”, последван от продълженията „Време за път”, „Неизчезващите”, „Бащи и синове” – в семейната сага са ангажирани някои от най-известните български актьори като Коста Цонев, Невена Коканова, Стефан Данаилов, Емилия Радева. Заснемането на поредицата и интересът на зрителите показва, че хората имат нужда да гледат и сериали със съвременни, актуални сюжети, в които да познаят собствените си злободневни проблеми.

По Българската телевизия така и не се появява българска многосерийна сапунена опера подобна на английската „Коронейшън стрийт”, нито пък успешен фантастичен сериал, но въпреки това телевизионното кино създава известни и обичани продукти. Популярността на тези сериали се дължи и на липсата на конкуренция, както и на значително по-ограничения избор на забавления по времето, в което са създадени, но разбира се само донякъде – успешните български сериали от онова време просто са направени така, че да бъдат интересни и гледаеми, за което разбира се допринася и актьорската игра. Не всички разбира се са издържали теста на времето, а някои са обречени да бъдат определяни като „пропаганда” – и все пак ги е имало. Сега на екран в новите сериали можем да видим много от актьорите ветерани от българското кино и телевизия – Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Илка Зафирова, Тодор Колев, Васил Попов. Гледайки новите сериали с тяхно участие, все пак не трябва да забравяме, че нищо не започва от днес и че телевизиите в България действително преоктриха телевизионното кино, но успешни български

сериали се правят много преди младите актьори от новите сериали изобщо да са били родени.

Тодор Колев - водещ на “Сутрешен блок”

Автор: Добромир Василев

Мама Еми се завръща на екран през есента

http://tv7.bg/sutreshen-blok/

http://www.btv.bg/seriali/domashen-arest/


ИЗКУСТВО

ЗА ВАШАТА РЕКЛАМА

ГОРЕЩО...

...МЯСТО...

Африка в снимки

ЕГИПЕТ Сфинксът в Гиза

КЕНИЯ Samburu боец и момиче от племето Daasanach


ЕТИОПИЯ Зебри в галоп


Шарено: Twitter поглед върху Олимпиада 2012

Олимпиадата...гледахте я във вкъщи или на живо от стадиона

в Стратфорд, следяхте ненаситно новини, публикации, блогове и дискусии в интернет форуми, НО надали видяхте игрите от нашата гледна точка – баскетболни снимки от камера, поставена над коша, плувни кадри от пода на басейна. Птичи поглед на джудо борбите. Тези и куп други снимки, поднесени с пикантни описания, ни предложиха организаторите от Лондон в 6 специализирани Twitter профила. # #

@L2012TableCam “Всички си заминаха, а ние още седим“

@L2012MatCam Ура! Победаа!

@L2012PoolCam “Хмм, това медуза ли е?“

Статуси, споделяния, тагване, хешове, клипове … социалните мрежи експлоадираха, а олимпиадата в Лондон бе най-обсъжданата досега в историята.

Шарено: Twitter поглед върху Олимпиада 2012

@L2012TableCam “Всички си заминаха, а ние още седим“

@L2012PoolCam “Хмм, това медуза ли е?“

Статуси, споделяния, тагване, хешове, клипове … социалните мрежи експлоадираха, а олимпиадата в Лондон бе най-обсъжданата досега в историята.


ЗДРАВЕ

@L2012gymcam “Художествената гимнастика - най-красивият, грациозен и изящен женски спорт”

@L2012PoolCam

“Един ретуит за това красиво синхронно гмуркане, моля!”

@l2012bballcam “Баскетболистите хич не си поплюват, когато трябва да отнемат топката.”

Първите олимпийски игри са проведени

през 776 пр.Хр. Още тогава се е считало, че високопротеиновата диета е от съществено значение – някои древни текстове споменават за шампион по бягане, който спечелил на няколко пъти в дисциплината, карайки само на месо. Най-много сведения присъстват за легендарния борец Мило от Кротон, който спечелва 5 последователни титли от 532 to 516 пр.Хр. Дневно изяждал 9 кг месо, 9 кг хляб и изпивал 8.5 литра вино (57,000 kcal)!

Атлетите често са били от богати семейства, които можели да си позволят месо, но диетата им още включвала козе мляко, сирене, плодове и естествено зехтин. Един популярен съвет бил да се избягва хлябът и да се ядат сурови смокини в нощта преди състезание.

Голямата разлика между преди и сега е в консумацията на алкохол. Напълно забранена в днешни дни, древните олимпийците били дори

поощрявани да пият вино преди и след игра, за да облекчат евентуалната мускулна треска.

1896 – 2012 г

Едно от първите изследвания за

дневните навици на олимпийците е от игрите през 1952 г в Хелзинки. Резултатите са представени като усреднени величини, а полът и специфичните категории спорт не са взимани под внимание. Данните показват, че средно 40% от енергията идва от въглехидрати, 20% от протеин и 40% от мазнини. В края на 60те и началото на 70те години, е общоприето схващането, че високият прием на въглехидрати е от полза при дисциплини с дълги разстояния, но пък няма никакъв ефект при по-къси дистанции. Възприето е,

че същият ефект върху представянето има и кофеинът. Днес всеки атлет е формулирал идеалната за него диета на принципа “проба-грешка”. Носителят на Световните и Олимпийски рекорди в бягането на 100 метра - Юсейн Болт, например, поддържа форма с балансирана диета, съдържаща около 60 % протеин, 30 % въглехидрати и 10 % мазнини. Дневно изяжда около 196 гр протеин, а любимата му храна са сладките картофи – добър източник на въглехидрати, витамин A и C.

Твърди се, че рецептата за спечелването на олимпийски медал включва 60 % генетика (височина, капацитет на белите дробове и др); 20 % тренировки; 10 % подходящо хранене; 10 % ролята на адреналина. Също и 10 % късмет!


Какво ядат олимпийците: Преди и Сега


Камили VS Крави Войната на виметата или защо кравето

мляко губи пазарен дял за сметка на камилския си еквивалент


Вече стотици години, кравите доминират пазара на мляко в

САЩ. Но това съвсем скоро може да се промени! През 2009 г.

Американската администрация за храните и лекарствата одобри

евентуалното производство и консумация на камилско мляко, а

днес, 3 години по-късно 5 000 камили кротко пасат и дават мляко

из различните щати на страната. Дали американците, а и българите

биха възприели тази изчанченост.... Нека съревнованието започне!

Кое от двете е по-здравословно?

КАМИЛИ – В Близкия изток, Африка и Азия, камилското мляко е избор № 1. Сравнено с кравето има три пъти повече Витамин C и 10 пъти повече желязо. Освен това кремообразното питие е наситено с пробиотици, антиоксиданти, ненаситени мастни киселини и протеин, подобен на инсулина. Толкова е здравословно, че се използва за лечение на болести като Улцерозен колит, Крон, рак на гърдата, аутизъм и диабет. Едно изследване демонстрира, че болните от Тип 1 Диабет и пиещи камилско мляко, имат нужда от значително по-малко инжекции инсулин.

КРАВИ – Оставяйки настрана, подуването, газовете и широко разпространената лактозна нетолерантност, кравето мляко се свързва като източник и на доста други проблеми – астма, надебеляване, сърдечни болести, рак на яйчниците и гърдата. Хормони, химия, антибиотици…ако намерите сигурен източник, от който да купувате, млякото е един полезен коктейл от протеин и калций.

А как стои въпросът с доенето?

КАМИЛИ – Камилите не се дават лесно. Женските са дори доста инатести, ако някой тръгне да им пипа виметата. Фермерите трябва и да стоят прави, докато ги доят, тъй като камилите са доста високи. Но това не са единствените проблеми. Животинките не дават мляко, ако не виждат бебето си наблизо. Та дори и при най-добрите условия, камилите не дават повече от 7 литра мляко на ден.

КРАВИ – През вековете хората са отгледали породи крави, даващи 26 литра на ден без оплаквания или нужда от компания. Доячите отдавна са заменени от машини. Тук имаме явен победител!


ЗДРАВЕ

С кое от двете се прави по-хубаво сирене и кашкавал?

КАМИЛИ – За разлика от кравето, козето, и овчето мляко, камилското не притежава онзи протеин (Казеин), необходим за коагулацията – процеса на ферментация и отделяне на суроватка. Но пък от камилското мляко се прави чудесен шоколад и сладолед.

КРАВИ – Правенето на сирене датира още от Древен Египет и често е било изобразявано по стените на гробниците. Тогавашното сирене било много кисело и солено заради голямото количество сол в него, необходима за съхранението му и запазването му пр-и горещите температури и сухия климат.

Чии изпражнения миришат по-приятно?

КАМИЛИ – Високо- ефективни и добре адаптирани към горещия климат, камилите не прахосват и капка вода. Като резултат техните изпражнения са толкова сухи, че могат веднага да бъдат изгорени и използвани за биогориво.

КРАВИ – Кравите консумират от 20 до 40 кг трева и до 130 литра вода на ден, което прави….68 кг фекална материя на ден. За щастие, изпражненията съдържат

азот и фосфорна киселина, което ги

прави чудесни за наторяване. Но кравите

изпускат и метан в огромни количества.

Неслучайно са най-големите виновници за

Глобалното затопляне.


Клетъчна мембранаОбособява и ограничава клетката като самостоятелно тяло. Контролира всички субстанции, които постъпват от външната среда и излизат като непотребни вещества.

ЦитоплазмаЖелеподобната вътрешна среда на клетката. Запълва пространството между клетъчната мембрана и ядрото.

РибозомаНемембранни клетъчни органели, които участват в синтезата на клетъчни протеини.

ЯдроЕдна от най-важните структури на еукариотната клетка. В него се осъществяват основните процеси, свързани с възпроизвеждането и реализацията на наследствената програма на клетката.

Открити от Робърт Хук, създателят на сложния микроскоп, растителните

клетки са еукариотни – тоест притежават ядро, което служи като команден център на клетката, и в което е събран генетичният материал. Всичко вътре в клетката се задържа от полупропускливата клетъчна мембрана. В тази мембрана плува море от цитоплазма - вътрешната среда на клетката, в която са потопени останалите структури на клетката. Те имат специфични функции и се наричат “мини органи” или “органели”.

Има доста прилики между растителната и животинската клетка. Но има и някои ключови разлики. Например, животинските са по-големи и формата им е най-разнообразна. Докато и двете имат клетъчна мембрана, животинските нямат клетъчна стена и централна вакуола. Растенията произвеждат глюкоза от слънцето, но животните трябва да абсорбират храна от растения или други животински източници. Разликата е, че растителните клетки имат хлоропласти, а животинските - не.

Как функционира

растителната

клетка?


ПРИРОДА

Хлоропласт Хлоропластите са като слънчеви панели, които улавят слънчевата светлина и я използват, за да образуват органични вещества – процес, който се нарича фотосинтеза. В хлоропластите се съдържа и багрилото хлорофил, което придава зелен цвят на листата на растенията.

ВакуолаМехурче, образувано в цитоплазмата на клетката, който служи за запасяване с вода, електролити, въглехидрати и пигменти. Определя тургора на клетката.

Клетъчна стена Образувана е главно от полизахарида целулоза, поддържа и защитава клетката, като същевременно позволява на водата и газовете да преминават през нея.

ЯдърцеЧаст от ядрото на клетката. Неговата функция е свързана с образуването на рибозомните субединици.

Апарат на ГолджиСтруктура с мехурчеста форма, разположена около ядрото. Основната функция е сортиране и модификация на протеини, предназначени за другите части на клетката.

Ендоплазмен ретикулумТази мембрана служи за транспортиране на протеини в клетката и извън клетъчната стена.

ПероксизомаПероксизомите са органели, който съдържат ензими за разграждане и изхвърляне на токсините от клетката.

МитохондрияОрганели, произвеждащи по-голямата част от енергията, нужна на клетката.


РАФЛЕЗИЯ АРНОЛДИ – Най-голямото, най-тежкото и най-смърдящото цвете на света

Това е необичайно растение, което няма нито корени, нито стъбло, нито листа, с които да провежда фотосинтеза. Открито е през 1818 г. от

английския пътешественик Арнолд по време на експедицията му в Суматра:

„В Пуло Лебас край река Манна съвсем случайно попаднах на най-голямото според мене чудо на природата. Тъкмо се бях отделил за малко от групата, когато изведнъж дотича един от малайските ми прислужници и с израз на безкрайно учудване започна да вика: „ Господарю, ела бързо с мене, огромно цвете, прекрасно, необикновено!”. Побързах след него и след около 100 метра навътре в джунглата видях огромен цвят, израснал направо от земята. Честно казано, ако бях сам, без свидетели, нямаше да се осмеля да съобщя размерите на този цвят, толкова много надвишаваше големината на цветята, които бях виждал и за които бях чувал. Само единият цвят имаше диаметър точно 1 ярд (91 см) и това беше най-поразително.”


ПРИРОДА

Наименованието на растението произлиза от презимето на откривателя му - Арнолд - и

на спътниците му в експедицията – семейство Райфълз. Познати са 22 вида, по-голямата част от които се срещат на островите Суматра и Борнео в Индонезия. Цветето има 5 обемни и месести листа, покрити със ситни светли петна - при най-едрияпредставител на род рафлезии, Рафлезия Арнолди (Rafflesia arnoldii) цветът има диаметър повече от 1 метър, а теглото на цвета може да достигне 11 - 15 кг! Всъщност най-голямото цвете на света е паразит. То разчита изцяло на своя домакин, лозата Tetrastigma, за да му предостави своите корени, листа, стъбло и хлорофил. Но Рафлезията яде и мухи и бръмбари, които привлича чрез пъстрите си цветове или с миризмата на мърша, която създава около себе си.

Как расте Рафлезията?

В началото животът на цветето започва като пъпка

на основата на приемащата лоза и отнема около девет месеца до зрялост и отворен цвят. Рафлезията често расте по пътечки, по които минават слонове. Според някои изследователи тези тежки животни смачкват намиращите се в краката им растения заедно с плода и пренасят полепените по стъпалата си семена. Разпространяването на семената може да се извърши и от гризачите, които ядат плода. Изключителното при рафлезиите е, че животът им продължава само 6 - 9 дни. След период на цъфтеж, рафлезията се разлага в продължение на няколко седмици и се превръща в отвратителна безформена черна маса.

Котешки слушалки..WTF??

Уважаеми читателю, някога бил ли си в позиция да

имаш котка и 1000 лева в излишък? Е, вече няма за какво да се притеснявате, защото имаме идеалното предложение за решаване на проблема. Това е съвместен проект между Sol Republic и Проф. Д-р Мяуингтънс и не е нова кошарка, нито дърво за драскане с нокти, направено от норка и златна нишка. Това са слушалки за вашето

любимо домашно животинче. Компанията Sol Repub-lic е известно име в света на преносимите аудио системи. Тяхното мото е, че слушането на хубава музика трябва да е удобно. Проф. Д-р Мяуингтънс, от друга страна, е обожаваната котка – компаньон и честа муза на известния хаус изпълнител DJ deadmou5. Такава комбинация би заглушила каквото и да било съмнение

Автор:Боян Новаков

за качеството на този продукт. Самите слушалки са много стилни и ако котката ви проявява хипарски наклонности, то стайлингът им ще бъде по-неустоим от най-новите котешки храни с вкус на херинга и черен хайвер. Технологията, вложена в този продукт, не отстъпва дори на качествени еквиваленти, предназначени за най-добрия приятел на котката. Някои от екстрите са куче-изолация, i4 Sound Engine, както и дистанционно с три бутона и интегриран микрофон с технологията ClearTalk™. Ако това ви е впечатлило, то побързайте, защото има само 10 такива в целия свят и се продават като... Е, да кажем, че се продават.

Връщайки се обратно в реалния свят, колкото и абсурден да е този продукт, той е с добра цел. Всички приходи от 10-те бройки ще бъдат дарени на Американската Общност за Превенция на Жестокост към Животни. Това, поне за мен, прави този продукт не толкова излишен и далеч по-малко ексцентричен. Той е за хора, които дотолкова обичат животните, че биха измъчили дори и за малко собствения си домашен любимец с една изчанчена покупка.

Пастьоризацията е процес на загряване и след това охлаждане до

специфична температура с цел спиране на растежа на патогенните организми. Тази техника е наречена на името на нейния откривател, френския учен Луи Пастьор и е най-често използвана при производство на млечни продукти за намаляване (НЕ убиване) броя на опасни бактерии, вируси, плесени и дрожди като E coli, Salmonel-la, Listeria, Campylobacter и Staphylococ-cus aureus. Съществуват 2 варианта на пастьоризиране на млякото. Първият е като температурата на млякото се повишава до 72 градуса за 15-20 секунди, а вторият включва загряване до по-висока температура от 138 градуса за 2-5 секунди. Именно този втори подход е масово предпочитан, логично, заради много дългия срок на годност, който гарантира. Млеката с надпис UHT (Ultra high temperature), които спокойно можете да забравите години наред в шкафа, се произвеждат така.

Какво представлява пастьоризацията?

1. Изкупеното от фермери прясно мляко постъпва за загряване.

2. Загряваща секция – гореща вода от външната страна на пластините загрява млякото до 72 C, променяйки свойствата на ензимите, отговорни за растежа на бактериите.

3. В тази фаза млякото се изстудява до 4 C.

4. Готовото пастьоризирано мляко се изпраща за пакетиране и дистрибуция.

http://fuckyeahmeowingtons.tumblr.com/

http://fuckyeahmeowingtons.tumblr.com/

http://www.youtube.com/watch%3Fv%3Disie2VF3VGw



Как работи КУВЬОЗЪТ? Защо някои новородени имат нужда от кувьоз, а други - не?

Хората са хомеотермни – с други думи, ние сме способни да поддържаме

температура в определена граница. Същото важи и за новородените – но в по-малка степен. Обикновено някои от тях, тези родени преждевременно, могат да поддържат своята температура в много малки граници. В практиката всяко дете с телесна маса от 1000 до 2449 грама и с височина 35-45 см се нарича недоносено. Над 7000 новородени годишно, или 10,3% от всички раждания в България, са именно на недоносени бебета. Малко увеличаване или намаляване на температурата за тях може да е фатално. Те често имат изключително незрели и непълноценни бели дробове, централна нервна система и сърдечносъдова система. На едва 31 седмици (7 месеца), при преждевременно родените не е завършен процесът на кератинизация, процес който е необходим за защита на кожата от изсушаване. Това налага поредица от грижи за тях.

Основна задача на неонаталния инкубатор (кувьоз) е да поддържа постоянна температура, приток на въздух с по-голямо съдържание на кислород и влажност на въздуха в затворено пространство, елиминирайки външните условия. Модерните инкубатори имат система за серво-контрол, който регулира температурата на въздуха вътре с терморезистор, окачващ се към стомахчето на бебето за мониторинг. За извънредно недоносени бебета може да е необходима администрацията на въздух с носна тръбичка.

Стойка за инфузииМясто за окачане на нужни за бебето торби с венозни инфузии.

Отделение за бебетоМатракът е направен от по-малко термопроводим материал.

Дигитален дисплейПоказва точни данни за температурата в кувьоза и на бебето.

Воден резервоарХигрометърИзмерва влажността на въздуха и показва точни данни.

Системи за серво-контрол на топлината

Оттук медицинският персонал има директен достъп до бебето.


Как снася яйца кокошката?

ЯйчникОвоцитът навлиза в яйцепровода (фалопиевата тръба) – процес наречен “овулация”.

СлоевеПътувайки във фалопиевата тръба, овоцитът е покрит в слоеве от защитни съставки, вкл белтъка.

Черупка Последният слой, който покрива яйцето е съставен от калцит.

Заден отвор

Клоака

КонтракцииКогато кокошката снася яйцето, нейните черва и вътрешната част на клоаката са блокирани от движещото се яйце. Серия от мускулни контракции избутват яйцето през клоаката.

ЕмбрионВ оплодените яйца се образува пилешки ембрион. Неоплодените яйца просто ще бъдат снесени с жълтък и белтък вътре.

Вечният дебат кое е било първо - кокошката или яйцето, все още продължава. Но нека поне видим как пилето се появява от яйцето…

Кокошките снасят не повече от едно яйце на ден (при

естествени условия). Хората често слагат изкуствена светлина в кокошарника, “заблуждавайки” кокошката, че е време за мътене. Процесът започва, когато светлина влезе в окото на кокошката и активира фоточувствителната жлеза (епифиза), разположена наблизо. Веднъж стимулирана, тази жлеза възбужда освобождаването на овоцит от яйчника на кокошката. Всяка кокошка снася, независимо дали има петел. Той е нужен само при оплождане.

Черупка Последният слой, който покрива яйцето е съставен от калцит.

Заден отвор


НАУКА

OMG! А Знаете ли,че кокошката се смята за най-близкият жив роднина на Тиранозавър Рекс!

Кокошки – математици!

Кокошките снасят по едно яйце на ден, докато не

излюпят точно 12 яйца. Ако човек всеки ден взима по едно яйце, кокошката постоянно ще снася, докато не образува люпило. Ако гнездото е топло, ембрионът може да чака до 2 седмици, тоест периодът нужен за събиране на пълно люпило. Веднъж събрала точния брой яйца, кокошката ще стои в гнездото три седмици, докато ембрионът се развие. Яйцата трябва да се излюпят по едно и също време.

Развитие на ембриона Как оплоденият жълтък се превръща в пиленце...

Ден 1 – Жълтък Оплоденият жълтък съдържа всички необходими за ембриона вещества – колкото е по-тъмен той, толкова по-добре. Структура, наречена chalaza и направена от белтък, придържа жълтъка в кръгова и постоянна форма.

Ден 4 – Сърце След няколко дена сърцето вече е формирано и започва да бие самостоятелно. В тази фаза главата, очите и краката започват да се формират, както и репродуктивните органи. Съдържанието на яйцето се свива, създавайки пространство, изпълнено с въздух.

Ден 10 – СкелетСлед 10 дена ембрионът все още няма да има пера, но ще започне да издърпва калций от черупката, позволявайки на краката и гръбначния стълб да се развият.

Ден 16 – Подготовка за излюпванеКраката и крилете стават все по-здрави и силни. Вътрешните органи са почти напълно развити.

Ден 20 – ИзлюпванеМежду ден 16-ти и излюпването, ембрионът ще е разбил с клюна си вътрешната мембрана, за да има достъп до повече въздух. Белите дробове започват да функционират. Жълтъкът е изцяло използван от ембриона. Пиленцето усуква тялото си и чупи яйцето с главата си.


ДНК ЗАГАДКАКолкото повече научаваме за човешкия геном, толкова по-малко изглежда да знаем какво всъщност е ДНК. Няколко открития от тази седмица съвсем ни объркаха!

“Порок на сърцето: 99 % вероятност за ранна смърт. Точна продължителност на живота: 30.2 години”

Още при раждането му, времето и

причината за смъртта на Винсънт Фриймън са били вече ясни. Неговите “невалидни” гени от зачеване по естествен път предопределят съдбата му да принадлежи към най-нисшата социална класа и да слугува в общество на генетично усъвършенствани хора.Така започва “Гатака” –научно-фантастичен филм, представящ едно бъдеще, в което потенциалът на човек

се определя само от неговите гени. Пуснат през 1997 г, когато Проектът “Човешки геном” е бил все още действащ, сюжетът отразява вярванията на хората по това време – че скоро ще можем да предвиждаме всичко за хората въз основа на техните гени.

И така, днес тази перспектива ни се струва дори по-далечна от тогава. Макар че проектът беше завършен успешно през 2003 г и като резултат се изясни пълната ДНК секвенция (последователност), трудното тепърва предстои. Резултатите от друг мащабен проект

“Енциклопедия на ДНК елементите” (ENCODE), целящ да се разбере коя частица какво прави, бяха разкрити тази седмица. Оказва се, че човешкият геном е далеч по-сложен и мистериозен, отколкото учените си представяха преди десетилетие.

Обратно в 60-те години на миналия век, за изобразяване на ДНК е предложен моделът на двойна спирала.Почти всяка човешка клетка съдържа едни и същи гени. Разликата е в тяхното изразяване – по различно време, на различни места и в разнообразни комбинации. Преди се е смятало, че ДНК се


състои изцяло от гени за конструиране на белтъци. Днес, излиза че само 1.2 % от генома са инструкции за кодиране на белтъците. А останалото? Някои учени допускаха, че все има някаква функция, а други пък бяха доста крайни да твърдят, че “90 % от нашето ДНК е боклук” (Сусумо Оно, 1972).

Оно обаче, знаел че част от ДНК, която не служи за конструиране на белтъци, също има важна роля. Например, процесът на пренасяне на генетична информация – транскрипция – е с участието на групи протеини, наричани “транскрипционни фактори”, които контролират активността на гените, като или засилват, или блокират транскрипцията, а тези секвенции, с които се свързват са познати като регулаторна област на ДНК или “превключватели”.А каква част от ДНК служи като “превключвател”, или ДНК има и някаква друга непозната за нас функция? Отговор може да получим от проекта

“Енциклопедия на ДНК елементите” (ENCODE). Първите предварителни резултати, обявени през 2007 г, успяха да покрият едва 1 % от човешкия геном. Миналата седмица обаче, резултати от изследването на целия геном бяха публикувани в редица авторитетни журнали. Използваната методология обхваща изучаване действието на вече познати за учените “транскрипционни фактори” и частите на ДНК, към които тези протеини се свързват. Досега те са открили

повече от 4 милиона “превключватели”, покриващи 8.5 % от генома – доста повече от очакваното. Но дори тази цифра е вероятно доста грубо подценяване на истинската цифра, която може би ще знаем някой ден. От ENCODE все още не са изследвали всеки вид клетка и всичките познати за тях свързващи протеини.

“Екстраполирайки, цифрите които обявяваме са 18-19 %. Открихме много повече “превключватели”, отколкото очаквахме –


излезе, че почти всяка частица от генома има такава функция”, споделя Ewan Birney от Европейския Институт по Биоинформатика в Кеймбридж.

Нека да вмъкнем едно голямо НО – тези открития не посочват дали регулаторите всъщност правят нещо полезно. Много от тях са имали роля в миналото, но днес след хиляди години еволюция са “изключени”. Доста по-сложен е и начинът, по който те работят. Едно друго проучване на ENCODE разкрива, че индивидуалните “превключватели” взаймодействат с множество гени. Освен това, голяма част от гените се влият от няколко регулатора едновременно.

“Приблизително всеки ген физически докосва други части от ДНК, не само една, а често 5, 8 и дори 10. От своя страна всяка ДНК секвенция взаимодейства с РНК, протеини, хистони”, споделя Job Deker от Масачузетския технологичен институт.

Резултатите сочат, че до 80 % от преди сочената за “излишна” или “боклук”, част от ДНК играе активна роля в някакъв процес – тоест, участва в някаква биохимична реакция и се използва в голяма степен всеки ден.

“Но транскрипцията (пренасянето на генетична информация) на точно тази част от ДНК, не означава, че тя има някаква функция”, Ryan Gregory, Университетът в Гуелф, Канада.

Човек е обект на хиляди мутации през живота си. Повечето от нас преживяват от 1 до 5 мутации, които негативно афектират върху функцията на тази част от ДНК, която служи за конструиране на белтъци. Ако по-голяма част от нашето ДНК беше активно, естественият подбор нямаше да може да се справя със значително увеличения брой мутации и щяхме да сме свидетели на едно поколение с доста неприятни наследствени черти. А впрочем броят на мутациите в човешкия

геном се е увеличил с 1,5 милиона през последните десет хиляди години.

Със сигурност сме далеч от пълното разбиране на човешкия геном, представено във филма “Гатака”. Всъщност, може никога да не достигнем това ниво, защото колкото повече научаваме за генома, толкова всъщност знаем по-малко за него. Част от тази сложност произтича от многото начини, по които взаимодействаме със заобикалящата ни външна среда. Ефектът от промените в нашето ДНК биха могли да станат по-предвидими и евентуално предотвратени. Наследеното от родителите ни ДНК не определя изцяло нашата съдба, а зависи и от волята и действията ни. До някаква степен дори сценаристите на “Гатака” са съгласни по този въпрос. Въпреки “невалидните” си гени, Винсънт отказва да приеме генетичната си обреченост и в края на краи+щата постига своята цел да стане астронавт и да напусне Земята.


ФАКТИ ЗА коралите• Римляните вярвали, че коралите

предпазват от зли сили. Затова по старинен техен обичай ги връзвали на вратовете на децата си за защита.

• Северноамериканските индианци подарявали бижута от червен корал на жените си, за да бъдат те по-плодовити.

• Дарвин описва кораловите рифове като оазиси в пустинята на океана.

• Коралите получават своя цвят от водораслите, които подслоняват.

• Растат много бавно (0.5 – 2 см на година).

• А знаете ли, че ако се порежете на корал и не почистите раната, коралът вътре ще започне да расте.

• Макар само 0.1 % от Световния океан, кораловите рифове са дом на над 25 % от морските обитатели.

• Над 500 милиона човека зависят от тях за своята храна и оцеляване.

• Кораловите рифове са на път да станат първата екосистема, изцяло елиминирана от човешката дейност!


OS X 10.8: Пумата беше пусната в дивата джунгла на 25ти юли. Дали ще ухапе конкурентите си?



КРА

ЛЯ

Т Н

АП

ЛА

НИ

НА

ТА


Само година след предшественика си OS X 10.7 Lion, версия 10.8 е тук и впечатлява с над 200

нововъведения и промени. Нека резюмираме по-съществените отдолу:

На пръв поглед изглежда, че OS X се опитва да догони по-използвания си събрат, а именно iOS. Вече може да получавате и изпращате iMessages, да използвате подобен на Siri гласов асистент, да включите като монитор вашия Apple TV и да играете игри през Game Center. Но като че ли впечатляващото около новата версия всъщност е Notification Center-а. Още една концепция взета от iOS и адаптирана към Mac десктопа. Представете си всяко уведомление на множеството програми, които са вградени или инсталирани от Вас, събрани на едно място.

Ужасно лесно и удобно. А вероятно сте чули за 400 000 -те зомби приложения в App Store? Apple са решили да затегнат сигурността на операционната си система и затова с приложението Gate keeper ще можете сами да решите от кои източници да може да се инсталират програми на компютъра ви. Разбира се, има и дребни пропуски и бъгове. Потребители споменават за внезапното спиране на работа на браузъра Safari 6 и приложението Notes, произволен рестарт, по-ниска производителност в сравнение с Lion, загуба

на Wi-Fi връзка след събуждане, изчезване на курсора на мишката и критична грешка в ядрото. Освен това, само някои по-стари Mac могат да се ъпгрейднат до новата 10.8 версия. И макар че марката Apple е синоним на думата”иновация”, днес, след 28 години промени и нововъведения, графичният интерфейс на операционата им система не се различава принципно. Не се различава дотолкова, че да трябва да се учите отново къде е старт менюто или как се излиза от вече отворена програма.



Дали тотално сбърканият Metro интерфейс на Windows 8 (или по-скоро пренебрегването на потребителите, използващи клавиатура и мишка) би пренасочило точно тези хора към, от друга страна, по-лесната за използване OS X? Едно е сигурно - новият продукт на Apple добива все по-нарастваща популярност като само за месец вече се използва от 10 % от всички с Mac компютър.

Миналото лято НАСА официално прекрати

програмата “Космическа совалка”, а оцелелите кораби бяха насочени към различни американски музеи. Така след 3 десетилетия беше сложен край на една златна ера, за да се даде път на нови амбиции и цели, а именно изпращането на астронавти на дълбоки космически мисии до Марс и отвъд. За този период бяха осъществени общо 135 космически полета.

1 година без космическата совалка!

1 година без космическата совалка! ColumbiaChallenger

AtlantisEndeavour

Discovery


Мисия “Apollo 11”: Как ли астронавтите са подсигурили бъдещето на семействата си, в случай че загинат?

Застраховките “Живот” са необходими, но и доста

скъпи. Особено пък за хора, на които им предстои да излетят с ракета и да кацнат на Луната за първи път. А в крайна сметка, с всичките си опасности и рискове, астронавтите са държавни служители, чиято заплата явно не е била достатъчно висока. По това време един капитан е получавал около 17 000 долара годишно, а застраховката му „Живот“ пък би струвала около 300 000 долара в днешни пари. Когато Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин се качват на “Apollo 11” през 1969 г., те са наясно, че това може да е последното нещо, което правят. Но

същото са мислели и всички в застрахователния бранш. Това, което триото астронавти тогава прави, за да подсигури финансово семействата си, се превръща в легенда. Тъй като някои от участниците в предишните мисии “Apol-lo” получават настинки и гадене по време на полетите, от НАСА въвеждат карантинна процедура преди излитанията. Така около месец преди да излетят, те са били заключени заедно в изолирана стая, а в многото си свободно време се заемат с това да осигурят семействата си по единствения начин, по който са можели тогава — подписвайки стотици автографи.

Знаейки, че ако загинат при мисията, техните автографи ще станат изключително ценни, те изписали имената си на пликове, украсени с различни космически изображения. Тези пликове често са наричани "Застрахователните полици Apollo". За да са сигурни, че автографите ще се сдобият с максимална стойност, Нийл, Майкъл и Едуин слагат марки на пликовете и ги дават на приятел, който да ги пусне по пощата, така че да получат клеймо от 16 юли 1969 г., а друга партида на датата на кацане на Луната – 20 юли 1969 г.

Мисията минава повече от добре и тримата мъже дават хиляди автографи след завръщането си. Но старите „Полици“ все още съществуват, а цената им достига до 30 000 $.


КОСМОС

"Телстар 1" е изстрелян на 10 юли 1962 от Кейп Канаверал и е изведен на променлива орбита, варираща от 950 км до 5630 км над повърхността. Сферичният спътник, приличащ в умален размер на Звездата на смъртта от “Междузвездни войни”, тежи 77 кг и обикаля Земята за два часа и половина. Първите кадри, видени от телевизионните зрители от двете страни на Атлантическия океан, са на Статуята на свободата в Ню Йорк и на Айфеловата кула в Париж. Програмата е трябвало да започне с изявление на президента Джон Кенеди, който закъснява. Докато го чакат, излъчват мач по бейзбол между филаделфийски и чикагски отбор.Днес сателитната комуникация е приета за даденост. Всеки може да позвъни на приятел от другата част на света или да улови множество тв канали с чинията си. Но нито едно от тези неща не би било възможно без помощта на “Телстар 1”.

Първият телекомуникационен спътник навърши 50 години

Физици твърдят, че унищожаването на запътил се към Земята астероид е невъзможно. Може ли Брус Уилис все пак да спаси света?

Знаете ли, винаги сме мислили, че идеята, реализирана във филма “Армагедон” може да спаси Земята от

унищожение. В блокбъстъра от 1998 г. Уилис каца на астероид и поставя ядрена бомба, която след като се взриви, го раздели на две части и Земята беше спасена. Да, ама НЕ! Физици от Лестърския университет, Великобритания,

са изчислили че взривяването на астероид с подобни размери, около 1000 км в диаметър, би изисквало да се използва милиарди пъти по-мощна бомба от съветската “Цар Бомба”, детонирана през 1961 г. Екипа учени взели предвид кинетичната енергия, нужна за неутрализирането на заплахата, използвайки като мярка размерите, скоростта и отдалечеността от Земята на астероида от известния филм. Излиза че е нужно да се отдели 800 трилиона тераджаула енергия, а за справка – взривяването на “Цар Бомба” отделя едва 418 000 тераджаула. В допълнително изследване се констатира, че телескопът „Хъбъл“ ще може да открие астероида едва тогава, когато се намира на около 13 млн. км. от Земята. Именно на това разстояние обаче той ще трябва да бъде сцепен на две. А всъщност може и да не е толкова невъзможно, колкото учените твърдят – но със сигурност ще е далеч по- трудно, отколкото филмите показват.

https://physics.le.ac.uk/journals/index.php/pst/article/viewFile/390/243


Земята, върху която Венецианските дворци лежат е доста мека, заблатена тиня.

За да бъдат основите по-стабилни, са се забивали колове, дълги два метра и половина и с диаметър от 25 до 30 см, които слягат почвата отдолу. Прътовете не загниват, тъй като не влизат в контакт с въздуха.

КАК Е БИЛА ПОСТРОЕНА ВЕНЕЦИЯ?Как градът на великите умове, таланти, събития, престъпления и открития, победи и поражения, един от най-обичаните и романтични градове е построен…..върху блато.

Въпреки, че Венеция е най-красивият град в света, всъщност

е един архитектурен и логистичен кошмар. Построен основно върху блато – лагуна, от която само 8 % е земя, градът е дом на едни от най-тежките и обемни религиозни и административни сгради в Италия. Това, естествено поражда въпроса как Венеция все още се крепи над водата? Как е възможно сгради да устоят на ерозията на времето вече 400 години?

Над коловете стои платформа от две слоя – дърво и слой с камъни с дебелина 40-60 см. Вече може за започне строителството.

Над коловете стои платформа от две слоя – дърво и слой с камъни с дебелина 40-60 см. Вече може за започне строителството.


ИСТОРИЯ

Дъждовната вода се събира в кладенци.

Шахтата е изолирана от заобикалящата я вода чрез слой от глина.

Дъждовната вода се събира и чрез система от камери по улиците и се филтрира от тънък слой пясък.

Ключ към разгадаването на тази мистерия е древна технология - повдигнатите основи и ниво на сградата, позволяват сградите да бъдат защитени от приливите и отливите. Това включва забиването на хиляди колове, направени от елша (Alnus), дърво известно със своята водоустойчивост. Потопено във водата, в среда с ниско съдържание на кислород, то не загнива така бързо, както на повърхността. Дори става твърдо като камък в резултат на притока на минерално-богата морска вода. Върху поставените колони се изгражда основата от дърво и мрамор, а върху нея започва строителството и на самата сграда.

С течение на времето, каналите около построените сгради неизбежно се задръстват от натрупаните наноси и фекални материали от вливащата се в тях канализация.

Затова е необходимо да се почиства леглото на канала постоянно, или чрез екскаватор, или от работници след изолиране и изсмукване на водата. Любопитен е и започнатият през 2003 от Италианското правителство проект MOSE, чиято цел е създаването на 79 надуваеми и подвижни понтона около входа на лагуната. Те ще могат по-всяко време да изолират Венецианската лагуна от Адриатическо море и така да предпазят града от високи приливи (до 3 метра) и наводнения.

Истинската Велика

Китайска стена

Знаете ли, че примамливите снимки на Великата Китайска стена, залепени

на витрините на туроператорите са всъщност от една и съща секция, а “истинската” стена не е тази, по която болшинството туристи се разхождат и снимат! Ако наистина ви интересуват приключенията и древната китайска култура, по-добре не посещавайте брутално бетонираната и комерсиализирана секция на стената в Пекин – “Badaling”, а вместо това си прокарайте свои маршрути из живописните девствени земи и неподправена природна красота.

Започваща от прохода “Jiayu-guan”, дългата 21 196 км система от отбранителни съоръжения минава през живописни планини, пустини, долините на големите реки и свършва в Жълто море. Често части от наричаната на китайски Wàn Li Cháng Chéng се използват като източник на строителен материал за къщи на местните жители. Някои секции пък са станали жертва на вандали и графити, а други просто са изринати, защото са били на пътя на големи инфраструктурни проекти.Над 60 км от Великата Китайска стена в провинция Гансу ще ерозират и изчезнат през следващите 20 години, вследствие на силните пясъчни бури, а на места височината на стената е вече не повече от 2 метра полуразрушен земен насип.

Стената се слива с билото на планината.

Където няма буйна растителност, пък е доста стръмно.

Гуанг, провинция Шанси - само кулата е останала.

“Valley of a Hundred Fengsui” - тук можем да преброим повече от 40 сигнални кули.

Останки от кула, секция Jinshanling

Стените на династия Хан


"Партизан за бой се стяга”.... в Музея на социалистическото изкуство

През 2011-та година столицата на

България се сдоби с нова забележителност, която, както сам се убедих, привлича значителен брой туристи от различни държави. Може би ще прозвучи странно, че гости на София от САЩ и Южна Америка са решили да посетят именно...Музея на социалистическото изкуство. Разположен в квартал „Изгрев” и впрочем доста труден за откриване, музеят разпали сериозна обществена дискусия при откриването си. Последното едва ли е изненадващо, като се има предвид, че експонатите

вътре са символи на „онзи” строй – периода, наричан с умиление от някои „Бай-Тошово време”, а от други – тоталитаризъм и диктатура. Каква е всъщност целта на начинанието – окончателното изпращане на социализма в историята или напротив, неговата реабилитация? И каква е ползата от музея за младото поколение?

На самия вход ни посреща Петолъчката от Партийния дом, която след години забвение отново е на показ.Музеят е разделен на три части – картинна галерия, видеоархив и

скулптури. В първата част могат да се видят картини, изобразяващи исторически събития като Деветосептемрийския преврат, както и платна, представящи ежедневието на „трудовите хора” в ТКЗС-то. В двора посетителят се разхожда под строгите погледи на бюстовете на Ленин и Сталин, а видеоархивът предлага половинчасова компилация от кинопрегледи – акцентите са върху постиженията на бригадирското движение и градежа на комунистическа България. В книгата за гости са събрани много мнения– повечето


ИЗКУСТВО

положителни, и което е още по-интересно – по-голямата част са писани от чужденци от различни крайща на света, които са посетили музея целенасочено, а не са го видели случайно, докато се разхождат из центъра на София.

Идеята за музей на социалистическото изкуство е действително противоречива – не само заради самия социализъм, но и защото е поднесен само един аспект от него – изкуството, и в частност изобразителното изкуство и скулптурата – не е отделено никакво място на, да речем, пропагандната литература или политическите песни. За сравнение, в Берлин функционира Музей на ГДР , в който са представени най-различни страни от живота на източногерманците – предмети от бита, известни лица от спорта и киното по онова време, а разбира се и Трабантът. На фона на германския музей, софийският изглежда доста скромен по отношение на изложените предмети и оставя впечатлението за „кърпена работа”. Това е и една от най-сериозните критики на десните партии в България – че

не е представена цялата истина за социализма, а само един малък детайл. В интерес на истината музеят не си и поставя за цел да прави подробен анализ на периода 1944-1989 год. във всичките му сфери, а се стреми единствено да припомни на по-старите поколения и да запознае по-новите с онова, което днес наричаме социалистическо изкуство – картини и монументи в стил социалистически реализъм, силно повлияни от пропагандата и идеологията, изобразяващи партизани, бригадири и партийни ръководители като Георги Димитров и Тодор Живков; историческата обективност на голяма част от произведенията наистина е твърде съмнителна. И тук идва дилемата – не е ли такъв тип музей подвеждащ за младото поколение?

Отговорът според мен е – НЕ – защото годината е 2012 и всеки млад човек, който се интересува от темата, има на разположение огромен брой източници, включително и на чужди езици, от които да се информира за историческите събития

и от гледна точка на собствените си мироглед и убеждения да направи оценка на музея и събраното в него. Надали някой средно интелигентен съвременен човек би приел видяното за 100-процентова истина – затова и не е коректно да се твърди, че музеят ще подведе младото поколение. Другият интересен въпрос е – какво следва да се направи с картините и скулптурите, ако го няма този музей? Вариантите са два – или да бъдат унищожени, или да залежават в някой склад години наред. И двата варианта не са особено добри – все пак, ескпонатите в музея, са своеобразен документ за времето, в което са създадени, и част от миналото ни, независимо дали това ни харесва или не. Изложените картини са дело на творци, които са вложили труда, но и душата си, докато ги изработят – и в много от случайте, резултатът съвсем не е лош, независимо от това, че събитията и хората са представени в съответсвие с официалната партийна линия, а не по свободната воля на художника. Излагането на показ на тези картини, които повече


от 20 години са събирали прах някъде, може би е реабилитация за авторите им, но не е реабилитация на режима – защото сега те са изложени в музей на една отминала епоха, докато преди 1989 год. са на показ в държавни институции и учреждения.

Цялата дискусия ококоло Музея на социалистическото изкуство доказва за

пореден път, че макар и от края на социализма да са изминали няколко „петилетки”, неговото присъствие в съвременна България е все още осезаемо. Създаването на музея не е лоша идея сама по себе си, но оставя едно усещане за половинчатост – музей на социализма, по

подобие на този в Берлин, където са представени всички сфери на живота и изкуството от онзи строй, би бил далеч по-удачен. Не по-малко важно е в такъв музей да има информация за дейността на тайните служби преди 1989 год., за репресиите, на които са подлагани противници на режима – ако ще се говори за социализма, трябва да се каже цялата истина и да не бъде спестено нищо

– авторите на картините в музея заслужават произведенията им да бъдат отново изложени на показ и да получат оценка от днешните млади хора, била тя добра или лоша; но хората, станали жертви на режима, в много по-голяма степен заслужават тяхната история да

стане обществено достояние, а не спомен, известен единствено на тях и семействата им – така например в музея в Берлин има макет на затворническа килия , където са задържани заподозрени в противодържавна дейност. През последните месеци се лансира интересната идея за откриването на музей на Държавна Сигурност (ДС), който да разкрие на обществеността методите, с които са си служили тайните служби на Народна Република България. Ако тази идея се осъществи, съвременната българска държава ще покаже, че периодът на социализма не включва само внушителни монументи и картини на партизански отряди, но също така и насилие над невинни хора, преследване и тормоз. Що се отнася до Музея на социалистическото изкуство, той все пак дава една прилична, макар и непълна, представа за изкуството от времето на социализма, което е дало и своите интересни и стойностни произведения, но е завинаги белязано от пропагандата и идеологическите догми на времето, в което е създадено...

Автор: Добромир Василев


ИЗКУСТВО


9 неща, които може да видите във всеки филм на Тим Бъртън

Всички сме чували за ексцентричния режисьор Тим Бъртън и неговия фанатичен професионален афинитет към мрачните сцени, шантавите костюми, странни

прически и порцеланово белия грим, съчетан с много спирала за очи. Но това не са единствените неща, които той обожава да повтаря отново и отново. Вижте 9-те типа герои и моменти, които не пропуска във всеки свой нов филм.

1) Лукавият Никой не се доверявай на усмихващия се дебеланко!

• Ото – Бийтълджус (1988)• Бийдъл Бамфорд - Суини Тод: Бръснарят

демон от Флийт Стрийт (2007)• Лимбо - Планетата на маймуните (2001)• Близнаците Туидъл Ди и Туидъл Дум -

Алиса в страната на чудесата (2010)• Августус Глуп - Чарли и шоколадовата

фабрика (2005)• Финис Евърглот - Булката труп (2005)• Пингвинът - Батман се завръща (1992)

2) Проблясъкът от миналото Ретроспекцията - какъв по-хубав похват да обясниш болката, която изпитва определен образ.

• Емили пее за своята смърт - Булката труп (2005)• Брус Уейн сънува родителите си - Батман (1989)• Ишабод Крейн и кошмарите с убийството на майка му - Слийпи Холоу (1999)• Уили Уонка с неговите спомени за детството му без сладки неща - Чарли и шоколадовата фабрика

(2005)• Целият филм Голяма риба

(2003) е ретроспекция след ретроспекция

• Суини Тод си спомня за семейството си, преди да му бъде отнето - Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт (2007)

• Алиса и Шапкаря - Алиса в страната на чудесата (2010)


ИЗКУСТВО

6) Едни и същи актьори Докато има такива, които са се снимали в 2-3 ленти, има и актьори, които се “натрапват” в почти всеки филм:

• Джони Деп• Хелена Бонам Картър (това е съпругата на Тим

Бъртън)• Кристофър Лий• Джефри Джоунс

3) Кошмарното лицеВсъщност ние никога не виждаме лицето, но знаем, че е толкова страшно, че подскачаме от ужас в киното.• Целувката на безскрупулния бизнесмен Макс

Шрек с Жената котка - Батман се завръща (1992)• Вещицата в гората - Слийпи Холоу (1999)• Трансформацията на Жокера. •

4) Фигурата на родителяНякой има нужда от прегръдка! В филмовият свят на Бъртън често истинските родители са убити, липсват или въобще не им пука за нещастното си дете. Но пък я има тази възрастна фигура, която да събере парчетата и да утеши главния герой.

• Изобретателят - Едуард Ножиците (1990)

• Пег/Бил - Едуард Ножиците (1990)• Барбъра/Адам - Бийтълджус (1988)• Каруби - Планетата на маймуните

(2001)• Иконома Алфред - Батман (1989) и

Батман се завръща (1992)• Дядо Джо - Чарли и шоколадовата

фабрика (2005)

5) Вещицата Дали неразбрана или просто зла, Бъртън обожава да вмъква образа на вещицата, за да раздвижи сценария. Всяко от тези дами е с изключителни сили, които използват, за да постигнат целите си.

• Анджелик Бучард - Тъмни сенки (2012)

• Г-жа Ван Тасел - Слийпи Холоу (1999)

• Вещицата - Голяма риба (2003)

• Г-ца Лавит - Суини Тод (2007)• Червената кралица - Алиса в

страната на чудесата (2010)• Жената котка - Батман се

завръща (1992)


7) Младата бунтарка Неразбраните госпожици, затворени в света на мечтите си. Често тези бунтарки са гласа на разума в лудия свят на Бъртън.• Лидия Дийтц - Бийтълджус (1988)• Ари - Планетата на маймуните (2001)• Каролин Щодард - Тъмни сенки (2012)• Алиса - Алиса в страната на чудесата (2010)• Сали - Ужас преди Коледа (1993) • Емили - Булката труп (2005)

8) Невинната и наивна блондинка Другата страна на монетата. В последния му филм “Тъмни сенки”, тя за пръв път е брюнетка.

• Сандра Блум - Голяма риба (2003)

• Катрин Ван Тасел - Слийпи Холоу (1999)

• Ким - Едуард Ножиците (1990)• Йоанна - Суини Тод (2007)• Вики Вейл - Батман (1989)• Даена - Планетата на маймуните

(2001)• Бялата кралица - Алиса в

страната на чудесата (2010)

9) Изчанченият и отхвърлен от обществото главен геройЕдуард Ножиците, Бийтълджус, Пий Уий, Лудият шапкар, Уили Уонка, Ед Ууд, Суини Тод и вампира Барнабас Колинс….несъмнено рецептата за успех на Тим Бъртън.

6 места, които всеки фен трябва да посети

Националният парк “Долина на смъртта”, САЩ

Дроидите R2-D2 и C-3PO са се разхождали многократно на същите пясъчни дюни в района на Stovepipe Wells. Там се намира и дворецът на Джаба.


“Шот ел-Джерид”, Тунис

Поради екстремните климатични условия (годишни валежи от 100 мм и температура достигаща 50 C°) водата в Шот ел Джерид се изпарява, като остава само солта на дъното на езерото. Това е пейзажът, който може да видите, когато Люк излиза от дома си на планетата Татуин. А всъщност самата постройка се намира в бербероезичното и скучно градче Матмата.



Националният парк “Редуд”, САЩ

Паркът се състои от дъждовни иглолистни гори в които растат вечнозелените секвои, най-високите и големи дървета на планетата. Известна е като зелената луна - Ендор, където се води последната битка с Империята. Основният вид, който населява луната, са дребните и космати еуоки, чието ниво на технологично развитие е доста примитивно.



Заливът Пхангнга, Тайланд

Известен още с намиращия се там "Остров на Джеймс Бонд", там е снимана битката при Кашуик от "Епизод 3 - Отмъщението на Ситите". Роден дом на Чубака.


Тикал, Гватемала

Планетата Явин IV служи за база на Бунтовниците по време на Галактическата гражданска война. От нея тръгва атаката срещу първата „Звезда на смъртта“, в която Люк Скайуокър унищожава космическата станция.

Кралският дворец в Казерта, Италия Най-големият палат в Европа, вписан през 1997 г. като

световно наследство на ЮНЕСКО. Още познат като Двореца на планетата Набу от първите три епизода

на поредицата. Може да ви е още познат от “Мисията Невъзможна 3” и американския филм по роман на Дан

Браун – “Ангели и демони”.


Потребители: “Германската бира може да е най-добра, но нашата любима е холандската”

Техническа информация за статистическата извадка:Извадката се състои от 6000 собственици на мобилни устройства, които са отговорили на допитването между 14ти и 16ти Март 2012:

• 63% от тях са от Европа, 29% от Северна Америка и останалите 8% от останалите кътчета на света;

• 73% са мъже, а 27% - жени;

• 34% са на възраст под 25 години, 52% между 25 и 39 г и 14% над 40 годишна възраст;

• 23% са ученици или студенти, 13% работят в ИТ сектора.

Бирата е не само първа като

избор, но и едно от най-ранните човешки алкохолни произведения. Но какво е световното мнение за златокосата хмелянка? Е, ако сте си задавали този въпрос и не ви е давал мира, тази статия ще ви помогне. Събрали сме статистики от кол и въже, за да ви информираме какво става в бирените хладилници по цял свят.

Нека да започнем с общата картина. Бирата е третата по

популярност течност след водата и чая. 47% от участниците казват, че предпочитат да утолят жаждата си с бира, а 33% дори заявяват, че биха предпочели препотената бирена бутилка пред елегантната чаша вино и дори шот-дозата коктейл. 70% от запитаните си признават, че поне веднъж седмично си позволяват от златистия елексир. Това удоволствие идва и с финансовата си страна. Тук публиката се разделя на две равни групи: тези,


СТАТИСТИКА

които дават средно по-малко от $10 (47%) и тези, които дават средно по над $50 на седмица (46%). Купоните с приятели са причина за 36% от консумацията на бира, баровото пийване е на второ място с 28%, а телевизорът и спокойната вечер на домашния диван водят до изпиване на 21% от пивото в хладилниците.

От маркетингова гледна точка тези привидно безинтересни проценти са много важни и са изследвани от глава до пети с комерсиални цели. Но разбира се, че всяка бирена реклама твърди едно и също нещо: “Ние сме най-добрата марка бира!”. Нека и тук да видим

какви отговори са дали тези 6000 представители на човечеството. По популярност и по избор, Холандия взема медала с една от най-широко разпространените марки с малка червена звездица на етикета. Хайни-звездата е в главите на 80% от запитаните, а цели 23% са се заклели във вечна вярност на зеления кен. Учудващ е също фактът, че най-големите почитатели на зелената холандска бутилка са от Азия, където 38% харесват марката.

Но какво прави една бира, любимец? Всеки харесва различни неща в едно пиво, от газираност до проценти алкохолност и мътност. Използвайки познатата схема от 1

до 5, вкусът на бирата взима превес над всички останали параметри с 4.4 от 5. Близко второ място заема вида бира (ейл, лагер или ламбик) с 3.5/5. Цената определя третото място с рейтинг от 3, избутваща на четвърта по важност позиция произхода на пивото, последвано накрая от процента алкохолно съдържание.

А сега нека потвърдим или разбием някои митове и легенди. “Германците правят най-добрата бира” е част от биро-митичността, което се потвърждава като вярно и статистически - голяма част от запитаните отговарят, че Германия е водеща сред другите

Обичате ли бира?

НE, изобщо27 %

Неутрален отговор26 %

ДА 47 %


държави по качество на бирата. Като европеец също ми беше странна легендата, че на Стария континент се консумират повече помпозни напитки, отколкото бира. За щастие можем да разбием този мит - 34% от европейците предпочитат бира. Ето и още една легенда, която се радвам, че мога да погреба. “Хубавата бира се познава отдалеч”. Е, според статистиката е така, ако първо си се посъветвал с всичките си приятели. 45 % от респондентите казват, че маркетингът от

уста на уста е основната причина, поради която биха опитали нова марка. Любопитството и TV рекламата пък са основен повод при съответно 38 % и 9 % от запитаните.

А сега да видим кой е пил преди да навърши годинки? Оказва се, че 56 % от американците са опитали за пръв път бира преди легално позволената възраст от 21 години.

Та, нека да обобщим... Американците са малолетни пияндета,

азиатците искат да завземат Холандия, а германската бира винаги се е ползвала с добро име. Заключението, което може да си направим от целия този наниз от проценти е, че хората са харесвали, харесват и ще продължават да харесват марки, които са признати от тяхното социално обкръжение. Хайнекен, Гинес, Корона и Будвайзер са най-опитваните, най-разпространените, но и най-харесваните марки бира в световен мащаб...

Според Вас коя страна произвежда най-добрата бира?

ГерманияБелгияИрландияСАЩХоландияВеликобританияФранцияДанияМексикоИспанияПортугалияКанадаЯпонияАвстралияДруги

Автор: Боян Новаков

СТАТИСТИКА

Кои от тези марки сте опитвали?

Холандската бира Хайнекен е била опитана от най-много хора.

Коя от тези марки ви е любима? Хайнекен е не само

най-познатата, но и най-предпочитаната.

Северна Америка

Европа

Азия

Останалите континенти

Азиатците са най-големите фенове на Хайнекен.


събитияСептември / Октомври

Празник, посветен на червеногушата гъска, организиран от БДЗП и Община Шабла - 22/23 Септември.

Спектакъл „Чудесата на България”

Кулминацията на кампанията за определяне нови кандидатури от материалното и нематериалното културно-историческо наследство на България, които да бъдат предложени за включване в списъка на ЮНЕСКО.

3ти октомври в зала 1 на НДК

ON! Fest събира най-интересното в съвременното градско изкуство, спорт и лайфстайл - 21/24 Септември.

Варна ще събере заедно майстори на рисуваното кино от цял свят, млади автори и публика за 8-мия Световен фестивал на анимационния филм.

10/15 септември

На 21 Септември в Пловдив ще се проведе „Нощ на музеите и галериите” – едно от най-успешните и атрактивни събития в културния живот на града.

Sofia Dance Week (29 септември/6 октомври) е международен фестивал за съвременен танц, който включва минимум 7 спектакъла от Европа, Азия и Америка.

Международният фестивал за уличен и куклен театър “Панаир на куклите” ще се проведе от 16 до 22 септември.

https://www.facebook.com/kitefestivalshabla

http://onfest.bg/bg

http://www.varnafest.org/%3Flang%3Den

http://www.facebook.com/museum.night.plovdiv

www.bgchudesa.com

http://www.onfest.bg./bg

http://edno.bg/sofia-dance-week-2012/festivalat

https://www.facebook.com/museum.night.plovdiv

http://edno.bg/sofia-dance-week-2012/festivalat

https://www.facebook.com/kitefestivalshabla

http://www.sofiapuppet.com/index.php/bg/main/festival_info

Да знаем повече (09,2012)

Documents