Българска

Наука

Историята на

Капоейра

ЖИВОТ В

ГАЛАКТИКАТА

Цунами

Хусерл

Римските

Династии

МЪЖЕ, вече може да си пожелаем – СИН

или ДЪЩЕРЯ да имаме!

“Българска наука Бр. 11 Декемви 2006

Съдържание :

Новини 3

Цунами 7

Живот в галактиката 9

Мъже! Можем да си

пожелаем

син или дъщеря да имаме!19

Ботаника 23

Римските династии 29

България след Петър 31

Личност : Хусерл 37

За реклама в списанието

и сайта :

ICQ 1: 6984840

ICQ 2: 256414809

e-mail: admin@bg-science.info

http://bgnauka.com/ads.html

Екип от университета Джон Хопкинс откри екзотични роднини

на протоните и неутроните

Екип от учени от университета Джон Хопкинс откридве нови частици на податомно ниво – редки, но важнироднини на познатите ни протони и неутрони.Наречени „Сигма-съб-би” (Sigma-sub-b) частици, дветеекзотични и невероятно бързо разпадащи се частици сакато редки бижута, изкопани от цели планини данни.Тези частици са членове на „барйонната” фамилия,наименувана след гръцката буква „барис”, коятоозначава „тежък”. Барйоните съдържат по три кварка,които са фундаменталните градивни частици наматерията. Най-простите барйони са протона и

неутрона, които изграждат ядрата на атомите наобикновената материя. Новите членове на фамилията,обаче, са нестабилни и краткотрайни, но те ни помагатда разберем силите, които свързват кварките заеднов материя.Съдържайки вторият най-тежък кварк b (от“bottom” – дъно/дънен), новите частици са най-тежките барйони, които дори са по-тежки от цялхелиев атом, който съдържа два протона, носъщевременно частиците са по-леки от литиев атом,в чието ядро има три протона.Колко редки са Сигма-съб-би? Екипа е разгледалсто трилиона сблъсъка между протони иантипротони в Теватрон (Фермилаб) – най-мощниятускорител на планетата – и е открил само 240Сигма-съб-би кандидати. Това се дължи на факта,че новите частици живеят само за части отсекундата.Малко по малко учените придобиват представа каккварките изграждат материята и как сили наподатомно ниво свързват кварките. Това откритие,

което е било предречено по-рано, помага зазапълването на така наречената „периодична таблицана барйоните”.Има шест различни вида кварки: up (горен), down(долен), strange (странен), charm (чаровен), bottom(дънен) и top (върхов), които биват означавани сбуквите u, d, s, c, b и t. Едната, от двете новооткритичастици, се състои от два горни и един дънен кварк (u-u-b), а другата от два долни и един дънен кварк (d-d-b).За разлика протоните са u-u-d, докато неутроните са d-d-u.Ускорителят Теватрон помогна на учените дапресъздадат условията от ранния период на Вселената,възпроизвеждайки екзотичната материя, която есъществувала малко след Големия взрив. Докатоматерията около нас е изградена само от горни и долникварки, екзотичната материя се състои от всякаквикварки.Теватрон се намира в националната лабораторияФерми, позната още като Фермилаб. Теватрон ускорявапротони и антипротони до скорост близка до тази насветлината и ги кара да се сблъскват. При сблъсъкаенергията се трансформира в материя, както предричанебезизвестното уравнение на Айнщайн E=m .Случаите на произвеждане на дънни кварки, при коитоте се трансформират в Сигма-съб-би са изключителномалки според законите на квантовата физика, ноучените са успели да ги засекат благодарение наголемия брой сблъсъци, които може да възпроизведеТеватрон.

Новини

3

Спътникът Swift, пуснат да ловува за различни гамааномалии, засече най-мощното изригване на веществоот зведа. И това се случвадоста близо до Земята - 135светлинни години.Астрономите утвърждават, четова е най-силният взрив наповърхността на звезда,засичан досега.Това грандиозно явление сеслучило през декември 2005 гв двойната система II Pegasi.,но незнайно защо ученитесъобщиха за него чак сега насимпозиума за изучаване настудените звезди.По оценката наастрофизиците, мощността натози изблик на вещество е стомилиарда пъти по-силна отобикновено слънчевоизригване. Енергията му есравнима с енергията от взривяването на 50 милионатрилиона атомни бомби.

"Взривът беше толкова мощен, че отначало сипомислихме, че се взривява звезда", - казва Рейчъл

Остен (Rachel Osten) отуниверситета в Мериленд. -Знаем много за слънчевитеизригвания, но в тозислучай става дума за другобект. Благодарение на товасъбитие за първи път ни сепредстави възможност заизучаване на подобниактивности в далечназвезда".От анализа на данните,механизмът на изригванетое същият както и приСлънцето.Ако някой ден такъв взривсе случи и на Слънцето, тоЗемята ще остане безатмосфера. Последствията,както може да се досетите,

ще бъдат фатални.

Засечено е най-мощното изригване на вещество от звезда

Делфинът бил хваната от японскирибари на 28 октомври покрайбрежието на град Вакаяма.Необичайният улов, те предалина местния музей на китобойнияотрасъл и така привлекливниманието на научнитесътрудници.Въпреки, че делфини и китове сподобни аномалии били хващании преди, този 5 годишен делфин сдължина от 2.72 метра е уникаленекземпляр: за първи път ученитепопадат на млекопитаещо с добреразвити симетрични плавници.Втората двойка перки е много по-малка от първата:„допълнителните устройства” саголеми колкото човешка длан.„Предполагам, че тези плавнициможе да са останали от времената в които предците на

делфините са живели на сушата. Това ебезпрецедентно откритие”, - казваСейджи Осуми (Seiji Osumi) от Японскияизследователски институт на китовете.По негово мнение, делфин с четириперки е още едно потвърждение натеорията, че океанските млекопитаещиса имали четири крака и са живели насушата.Директорът на музея съобщи, че в скоровреме ще бъде направен рентген и анализна ДНК на делфина.А между другото миналата годинаавстралийци откриха неизвестен видделфини.

Предоставено от: docScott

Японци хванаха делфин с още една двойка перки

Новини

4

Учени намериха растение изчезнало преди 115 години

Индийски ботаници, работещи в тропическа горанамираща се в североизточната част на страната им,откриха в щата Аруначал-Прадеш (Arunachal-Pradesh),лечебно растение, което за последен път било видянопреди 115 години.Тази бегония (Begonia Tessaricarpa) първо била описанаот британския учен Чарлз Кларк (C. B. Clarke) през1879 г. Нейните лечебни свойства били открити отместните племена – те използвали растението за дапрогонят болката в корема, против обезводняване и заборба с пиявиците.Повече от век никой не бил виждал това растение, носега за повторната поява на бегонията е публикуванастатия в последният брой на индийското научносписание – Current Science.Ботаниците казват, че растението живее само в няколкоскалисти, влажни места в щата. За съжаление не можеда се предвиди бъдещето на този вид.Между другото, за последната година това е второтоголямо откритие идващо от Индия – скоро там бешенамерен нов вид птица.

Учени, използвайки сателита Swift, се сблъскаха сдоста рядко явление: две супернови почти опрени еднадо друга. Големите галактики стават свидетели на 2-3супернови на век, но NGC 1316 за последните 5 месецасе взривиха 2, а за 26 години - 4.Първата супернова се вижда от дясно на снимката,била засечена на 19 Юни 2006 и се нарича SN 2006dd.Втората звезда, ляво, засечена на 5 Ноември тазигодина, се слави с каталожния номер SN 2006mr.NGC 1316, масивна елиптична галактика намираща сена 80 милиона светлинни години от нас, наскоро се сляс друга спираловидна галактика и това обяснявасуперновите, защото така се образуват повече и по-масивни звезди, които бързо умират и се взривяват. Новсички 4 супернови са от типа Ia, разновидност закоито не беше смятано, че може да се появят присливане на галактики.

Двойна супернова в далечна галактика

Новини

5

Discovery STS-116

Тази седмица на стартова пбощадка 39B техницитезавършиха горивните операции. Тези операциивключват зареждането на орбиталната система заманевриране и системата за реагиране с гориво(монометил хидразин) и оксилител (азотентетраоксид). Също така бяха заредени с хидразинбустерите и APU. В сряда беше завършен теста затечове от главните двигатели. Тестовете захермeтизиране на кабината и на SPACEHAB ще бъдатзавършени в неделя.

За повече информация...

Експедиция 14 извърши първата

си космическа разходка

Командир Майкъл Лопез-Алегрия илетателен инженер Михаил Тюринизвършиха първата космическаразходка, назначена на експедиция14 в четвъртък. Те се върнахаобратно на Международнатакосмическа станция през модулаПирс, след като прибрахаекипировка, която беше монтиранаотвън, инсталираха новексперимент ии н с п е к т и р а х аантената Курс наскачения съсстанцията товаренкораб Прогрес. Най-интересният моментот разходката бешезаснемането нареклама за голфекипировка. МихаилТюрин удари топказа голф, която полетяв орбита. Това бешечаст от рускатакомерсиална програма на МКС.Летателният инженер Томас Райтър

остана в станцията, за данаблюдава бордовитесистеми и да асистирадвамата астронавти,които извършваха извънбордовата дейност.Космическата разходка продължи 5часа и 38 минути.Междувременно НАСА иРоскосмос обявиха екипажа на

Експедиция 15, която ще поеме къмМКС през следващата година:

Командир ФьодорЮручкин е рускикосмонавт. Той епосещавал станцията

през октомври 2002 година на мисияSTS-112.

Летателен инженер ОлегКотов също представяРоскосмос. Той екомандира на капсулата

Союз.Летателен инженерСанита Уилямс ще замениТомас Райтър по време наследващия полет на

совалката Дискавъри и още останеизвестно време с Експедиция 14, апосле ще се включи в Експедиция 15.

Летателен инженерКлейтън Андеръсн щелети на совалкатаИндевър на мисия STS-

118 и ще смени Санита Уилямс, катоостане в екипажа на Експедиция 15.

Летателен инженерДейниъл Тени ще смениКлейтън Андерсън на STS-120, като остане за малко

с Експедиция 15, но после ще сезасече с Експедиция 16. Той ще севърне на борда на Дискавъри намисия STS-122 .

Космическият турист Чарлс Саймъни, роден в Будапеща (Унгария)и завършил математика и компютърни науки в университет в САЩще лети на борда на Союз с Експедиция 15 и ще се върне обратнос Експедиция 14. Той е работил в Майкрософт и е един отсъздателите на програмите Word и Excel. В момента притежава

собствена софтуерна компания.

Новини

6

Цунами

Цунами също така нареченосеизмична морска вълна илиприливна катастрофална океанскавълна, обикновено причинена отп о д в о д н оземетресение, отподводно илик р а й б р е ж н освличане, или отизригване навулкан.Терминътцунами идва отяпонската дума за" п р и с т а н и щ н авълна". Терминътприливна вълна ечесто използван затакъв вид вълни, ноупотребата му енеправилна затакива, които няматвръзка с приливите.

След земетресение или другпричинен импулс, последиците сапрогресивни вълни,

разпространяващи се на огромниразстояния по повърхността наокеана във непрекъснато-увеличаващи се кръгове,

приличащи на вълните породени отпадането на камъче в плитка локва.В дълбините цунамито може да седвижи с 800 км (500 мили) в

час.Дължините на вълните саогромни,около 100-200 км (60 до120 мили), но височиннитеамплитуди са много малки , само

около 30 до 60 см (1 до 2 фута).Периодите на вълните(дължините за време запоследователни гребени иликорита да преминат една точка) са

много дълги, варират от 5 минутидо по-дълги от час. Тези дълги

периоди, съчетани с крайно нискатастръмнина на вълните ,им

След като бъде породено отподводно земетресение илисвлачище, цунамито можеда се разпространяванезабелязан над големипротежения на откритияокеан преди да достигнемаксимално плитка вода ибрегова линия.

Превел: Велина Неделчева Стамова

Природа

7

позволява да бъдат напълнозамъглени в дълбоката вода и данарастват от нормални вълнипричинени от вятъра.Кораб воткрито море изпитвапреминаването на цунами катонищожно възвишение и падане отсамо половин метър, което трае отпет минути до час или повече.Когато вълните наближаткрайбрежието на континент,триенето с надигащото се морскодъно намалява скоростта навълните. Когато скоросттанамалява, дължините на вълната сескъсяват и амплитудите на вълнитенарастват. Крайбрежните водимогат да се надигат на около 30 м отнормалното ниво на водата за 10-15минути. От незадоволително добреразбран процес, водите наконтиненталния шелф започват давибрират след покачване на нивотов морето. Между три и пет главнитрептения генерират повечето отповредата, често появявайки се катомощните "засилки" на втурващатасе вода изкореняваща дървета,поваляща сгради до основите им,понасяща лодките далеч от брега,затривайки цели плажове,полуострови и други ниско-намиращи се крайбрежни строежи.Често последващото изтичане наводата е точно толковаразрушително колкото засилкатаили дори повече.Във всички случаи, трептениятамогат да продължават за няколкодни докато повърхността на океанадостигне равновесие.

Като всяка друга обикновена вълна,цунамитата се отразяват ипречупват от топографията наморското дъно близо до брега и отконфигурацията на бреговаталиния. Като резултат, технитеефекти варират на високиразстояния от място на място.Обикновено, първото пристигане нацунами до крайбрежие може дабъде коритото на вълната, и в този

случай водата се оттегля и разкриваплиткото морско дъно. Такъвслучай имало в залива на Лисабон,Португалия, на 1 ноември, 1755 г.,след голямо земетресение многолюбопитни хора бяха привлеченикъм залива, и голям брой от тяхбеше повлечен от гребена навълната, който го заля само минутипо-късно. Най разрушителнотоцунами, което някога e записано сеслучило на 26 декември 2004 г.,след земетресение с магнитут 9.0изместило дъното на океана близодо индонезийският остров Суматра.Два часа по-късно, вълни високиоколо 9 м. (30 фута) ударилиизточните крайбрежия на Индия,Шри Ланка, на около 1,200 км (750мили). Седем часа следземетресението, вълните сеизместели към брега на рогът наАфрика, на повече от 3,000 км(1,800 мили) на другата страна наИндийският океан. Повече от200,000 души били убити, повечетоот тях на Суматра, но хиляди другив Тайланд, Индия, и Шри Ланка ипо-малък брой в Малайзия,Мианмар, Бангладеш, Малдивите,Сомалия, и други райони.Предишно до това събитие, най-разрушителното цунами от гледнаточка на живота на човека бешепричинено от грандиознотоизригване на вулкана Kракатау на26 и 27 август, 1883 г. ...Тези серииот удари, които потопиха островътна Раката между Суматра и Ява,създадоха вълни с височина 35метра (115 фута) в много източниместоположения на Индия, убилиповече от 36,000 души. Най-голямото земетресение, коетонякога е записано (с магнитут от9.5) се случило през 1960 г. близо докрайбрежието на Чили, топричинило цунами, което погубилоприблизително 2,000 души в Чили,61 души 15 часа по-късно в Хавай,и 122 души 22 часа по-късно вЯпония.

Опасностите, които са представениот цунамитата накарали многострани намиращи се в Тихия океанда установяват системи запредупреждение от заплахата.Предупреждението може да започнес тревога до геоложкото общество,че земетресение, достатъчноголямо да безпокои повърхносттана океана (например, магнитут от7.0 или по-високо) се е случило.Метеорологичните станции могаттогава да докладват необичайнипромени в нивото на морето, и следтова центърът за предупреждениемогат да комбинират тазиинформация с данни задълбочината и отличителните чертина океана, за да изчислят пътя,магнитута, и времето на пристиганена цунамито. Зависейки отразстоянието от земетръснотосмущение, властите могат даполучат известие за предприеманена мерки по няколко часоваевакуация на крайбрежнитеобласти. Тихоокеанският център запредупреждение на цунами,разположен близко до Хонолулу,Хавай, беше установен през 1949 г.,три години след като цунамигенерирало от подводноземетресение близо до Алеутскитеострови ударило островът на Хавайоколо Хило, убивайки повече от 170души. Той служи като един от дватарайонни центрове запредупреждение за Съединенитещати – другият се намира в Палмър,Аляска - и от 1965 г. също служикато център за предупреждение за26 страни, които са организирани отМ е ж д у п р а в и т е л с т в е н а т аOкеанографска Комисия наЮНЕСКО в Международната Групаза Координация за Системата запредупреждение на цунами в Тихияокеан. След бедствието прездекември 2004 г., ЮНЕСКОопредели за цел да установиподобни системи за Индийскияокеан и рано или късно цялотокълбо.

Природа

8

Спекулациите подобни нахипотезата за Гея, ни подтикват дане разглеждаха не традиционноторазграничение между биологичнотои физичното като нещонеразрушимо, особено напланетарно ниво. Ако физичнитепроцеси, довели до възникването наС л ъ н ч е в а т ас и с т е м а ,съдържаха в себеси възможносттада пораждат живот,както това ереализирано наЗемаята, то умесное в изследването нафизичната среда дасе включи иизучаването наи з в ъ н з е м н и т еформи на живот.Знаем, че за дас ъ щ е с т в у в а тхимични форми наж и в о т ,температурата нетрябва да е многониска, за да не замръзнат важнитесъединения, каквито савъглеродният диоксид и амонякът.Тя обаче не трябва да е и прекаленовисока, за да не се разлагатпрекалено бързо молекулите.При много широко тълкуване напонятието за благоприятни условиятози температурен интервал сепростира между 200 К и 6000 К.Един по – реалистичен интервал бисе оказал значително по – тесен, даречем от 250 К до 750 К. И в двата

случая подходящите топлинниусловия за живот в Слънчеватасистема съществуват само намалките вътрешни планети.

Ако една планета се държи катоабсолютно черно тяло, тоестпоглъща всичката падаща върху неяслънчева енергия и излъчва обратно

в пространството топлината си подформата на инфрачервено лъчение,и ако разчита само на слънчеватарадиация, тя може да достигнемаксималната стабилнатемпература. Ако разглеждаме тазипланета като идеална проводящасфера, която поглъща част отслънчевата енергия, а излъчва катоабсолютно черно тяло, можем даизчислим нейната температура. Зацелта се използват данните засветимоста на Слънцето,

о б р а т н о п р о п о р ц и о н л н а т азависимост от квадрата наразстоянието и законът на Стефан.За планетите който имат атмосфера,температурата следва да се увеличис множителя 2¼. Въз основа натакива изчисления се вижда, чесамо Меркурий, Венера, Земя и

М а р сп р е д о с т а в я тусловия заразвитието нахимчни форми наживот. От тезип л а н е т иМ е р к у р и йизглежда напълномъртъв, за тозимомент и Марс неизглежда поразлично. Венераси оставазагадъчна инегостоприемна итвърде възможное живот да се еразвил само наЗемята. За

момент ще оставим на странахипотезите за юпитеровата лунаЕвропа.За да бъде наблюдаем животът вдругите части на Галактиката, тойби трябвало да е развил общество,чиято материална основа са наукатаи техниката. В противен случай какбихме могли да го забележим илида встъпим в контакт с него. Аконие не считаме, че физичниятпроизход на Слънчевата система ерезултат от твърде редки и във

ЖИВОТ В

ГАЛАКТИКАТА

Космос

9

висша степен неправдоподобнисчетания на обстоятелства или пък,че произхода на живот на Земята есъщо така невероятен, то битрябвало да приемем, чеГалактиката гъмжи от живот.Въпросът е до колко?

Разбира се, на този въпросизобщо не може да се дадеедностранен отговор. Неяснитемоменти са твърде многобройни.Най-многото което можем данаправим, е да отделим факторите,които имат отношение по въпоса,биологичните и социологичнитепроцеси, които са в основата наразбирането на проблема, и дапреценяваме съдържателнитедогадки за горните и долнитеграници на техническитецивилизации. За момента има понеедна такава цивилизация – нашатасобствена цивилизация. Ако всяказвезда дава живот на еднатехническа цивилизация, то вГалактиката би трябвало да има 10¹¹такива цивилизации. По такъвначин ние веднага можем да кажем,че броят на цивилизациите е между1 и 10¹¹. А може ли да се стеснитози огромен интервал?

За образуването наедна звезда санеобходими десеткимилиони години. Дапредположим тогава, чепри подходящи условияза около 1 000 000 000 сепоявява техническацивилизация. Възрасттана Галактиката сеизчислява на 10¹º годинитоест десет пъти повечеот времето за създаванетона една цивилизация. Етозащо честотата, с която сепоявяват техническитецивилизации трябва да еравна на честотата с коятоса се появили подходящизвезди преди около 1 000000 000 години. Честотатана образуването назвездите, били те

подходящи или не, е физичнавеличина, която можем грубо даоценим по факта, че една звездаживее около 10¹º и че в Галактикатаима около 10¹¹ звезди.Ако тази цифра характеризира едноравновесно състояние, при коетоумират толкова звезди колкото и сераждат, то среден живот от 10¹ºгодини на звезда означава, чегодишно се раждат между една идесет звезди. Ако всяка звездаражда техническа цивилизация, тогорната величинаби отразявала ичестотата, с коятовъзникват ит е х н и ч е с к и т ец и в и л и з а ц и и .Съвършено ясное, че е невероятнода се реализиратази ситуация вдействителност.Не всички звездиф о р м и р а тп л а н е т н исистеми, а по-масивните пъкмогат да

еволюират прекалено бързо, за даможе животът да се развие вдостатъчна степен. Дори и когатосъществуват планети, по един илидруг начин животът може да недостигне интелектуалното ниво,което е необходимо за наука.Разбира се, подобни фактори трябвада намалят честотата на възникванена технически цивилизации понедесет пъти. По такъв начингодишно могат да се появяват неповече от една напредналацивилизация. Това е максималнатачестота. Оценките за тази величина,правени от астрофизиците (в товачисло Сейгън, Школовски) варирамежду 1 и 10¯² годишно. Истинатае, че никой няма каквато и да е яснапредстава за всичко това.

Какво може да се каже засредната продължителност наживот на една техническацивилизация? От кога датирагалактичната същност на нашетособствено общектво? Ототкриването на радиото? Във всекислучай става въпрос за възраст поскоро десетки от колкото стотици ихиляди години. Но това време едостатъчно, за да излязат на явемножество опасности, на които еизложено едно технологичнообщество – ядрена и биологичнавойна, замърсяване, пренаселване,които могат да изтощят, и макар и

Космос

10

не винаги, да унищожатчовечеството. Продължителностана живота на напредналитеобщества може би не надвишаваняколко стотици години. Технипаметници може би са безплоднитепрашни планети. А може би пъкживотът на една такавацивилизация продължава докатоеволюцията на нейното слънце ипозволява, това е време от порядъкана 10¹º години. За сега тук се криенай – голямата неопределеност.Каква е средната продължителностна живота на високо развититетехнологични общества? Да сезадава този въпрос насъвременната социология е всеедно да се задава на ТалесМилетски вапросът, какъв епериода на полуразпад на уран238. Оценките за среднапродължителност нацивилизованите обществапроявяват склонност да варират винтервала между 10 000 и 10 000000 години, а това грубо казано е иеволюционната времеконстанта.След 10 000 000 годиниобществото вероятно еволюирадалеч от научнотехнологичната сифаза към нещо същественоразлично. Вероятно е и подобно надинозаврите то да загине. Търсейкиистината пипнешком, в своетоневежество ние може би бихмемогли да оценим и по – злеправдоподобната горна граница напродължителността на еднацивилизация от тези 10 000 000години, които възприемаме вместопървоначалните 10¹º години. Акосме крайни песимисти, ние можемда приемем, че долната граница е 10000 години.

Като умножим честотата навъзникване на техническицивилизации по средното време натехния живот, получавамепостоянния им брой в Галактиката.Максималния брой се получава приумножаване на максималнатачестота от една техническа

цивилизация годишно по помаксималната продължителност наживота им от 10 000 000 години.Това дава 10 000 000 цивилизации вГалактиката. Минималният брой сеполучава като вземем минималнатачестота от 10¯² цивилизациигодишно и я умножим наминималното време на живот от 10000 години. Това дава 100цивилизации. Тогава следмножество уговорки можем датвърдим, че по всяко време вГалактиката има между сто и десетмилиона технически цивилизации.

Ние можем да използваме

среднана плътност на звездите, зада оценим средното разстояниекоето разделя планетарнитеобщества. Ако те са само сто вцялата Галактика, то всяка от тях еотдалечена от най-близкия си съседна около 4000 светлинни години.Ако обаче те са 10 милиона,отдалечението е само 100светлинни годин. Но дори и 100светлинни години е значителноразстояние. Ако електромагнитнотолъчение е в действителност най –бързия способ за пренос наинформация във физичният свят, то200 годишната пропаст междувъпрос и отговор не дава никаквавъзможност за остроумни диалози.В наши дни в отсъствието наизмислените от фантаститехиперпространствени преходи и

мигновени предавания наинформация, дори и да съществувацивилизация, подобна на нашата, наразстояние стотици или хилядисветлинни години, ние не можем дая разглеждаме като нещо повече отобикновен интелектуален куриоз.Струва си обаче да се замислим забезкрайните възможности коитопроцесът на еволюцията може дапороди, тъй като тези възможностибиха могли да се реализират някъдев нашата безкрайна галактика. Товавъзраждане на елементи надревногръцката философия и поспециално на Платоновототвърдение, че всяка интелектуалнаформа на живот има своематериално въплащение, води доотрезвяващата мисъл, че може бидори ние все още сме на твърдепримитивна фаза на развитие, за даможем да възприемаме природатаи моща на високо развититегалактични култури. Ако всичко,което може да еволюира, вдействителност еволюира някъде,то може да се окаже твърдеразлично от това, което ние сипредставяме или бихме могли даси представим. Така стигаме дооще по – отрезвяващата мисъл, че

то може да присъства някъде околонас и въпреки това ние бихме моглида не го разпознаем.

Радослав Станчевraddo@mail.bgIAU – A79

Космос

11

Историята на

Капоейра

Бойни изкуства

В началото бе робството в плантациите за тютюн,захарна тръстика и кафе, в Бразилия. Негри биликарани от Африка като роби, в Бразилия през 3пристанища – Бахия, Рекифе и Рио Дежанейро. Робитев Рекифе са смес от различни култури, а често ивраждуващи племена, което затруднявалообединяването им и вдигането им на въстание. Заразлика от робите в Рекифе, в Рио Дежанейро и Бахия,робите са предимно от един край с обща културнанасоченост от племената Банту, от западна Африка.

След като се оказва, че положението е непоправимо,започват да недоволстват и се опитват да бягат отплантациите. В Рекифе група от 40 роби се въздигатсрещу господарите си, убиват господарите си ислужителите им, дори и белокожите, и изгарят къщатаи плантацията. След като се освободили, решават да синамерят място, където могат да се скрият от ловцитена роби. Поели на дълги пътешествия към планините,като пътешествията траели цели месеци, благодарениена помощта получена от местните индианци, без коитотова начинание е било невъзможно. След като стигатисканите места, където мислят, че ще е безопасно,попадат на място осеяно с много палмови дървета и гинаричат палмарес, заради палмите. Робите достигналитези места, оформят свои общества, и започват първитеопити, да се създаде някакъв начин, с който робите дасе защитават от господарите си и ловците на роби

Палмарес

С течение на времето, разпилени колонии сенастаняват трайно в планините, като най-големитестигали до над 20 000човека, включително ибелокожи и индианци,съпричастни с робите итехните цели. За първи пътнепознати племена, иливраждуващи племена илиплемена с различна култура,загърбват различията си и сеобединяват с обща цел. Врезултат се получаваобщество с много богато иразнообразно културноминало, и споделяйкисвоите обичай, танци, игри,и религия. Като резултат отцялато това споделяне иобединяване на всички тези култури, се появяватформи на капоейра, примитивни форми включвайки по18 – 20 бойни и защитни движения в заимствани от

цялото това споделяне и обединяване на културите. Вкапоейра има и много танцови движения, което щеизиграят важна роля в развитието на капоейра.

Палмарес се разраствали много бързо, и все повечеизбягали роби, се присъединяват в тези колонии.Хората от палмарес-ите слизали от планините вравнините, за да търгуват с плодове и животинскикожи, и често нападали плантации и освобождавайкироби. С освобождаването на все повече роби,палмарес-ите започват да имат все по-голямо влияниевърху плантациите, причинявяйки икономическизагуби и липса на работна ръка.

На бразилците не им стигат проблемите с Робите, а ипрез 1630 година Холандия напада Бразилия. Робитеведнага се възползват от ситуацията, като указватпомощ с какво то могат от техните колонии, и биейкисе срещу португалската армия, раздвоявайкивниманието и между холандското нападение инападенията на хората от палмарес.

Използвайки това раздвоение, през 1644 г. датчанитепечелят войната, но африканците от палмарес неспират до там. Малко след спечелването на войната, сеподготвила добре финансирана и екипиранаекспедиция от датчаните да се намерят тези колониипалмарес, но без успех. Малко след първата, се еорганизирала втора, по-добре подготвена, но и тя сепроваля. Важно е да се знае, че експедициите са водениот и в тях участвали само добре въоръжени и добретренирани и опитни войници. Ранните техники накапоейра известни още като Jungle war (война в

джунглата) илиjungle ambush(засада вд ж у н г л а т а ) ,и з п о л з в а й к иосновно елементана изненада,бързи и ловкидвижения ивнезапни атаки иззасада, хората отпалмарес бързоп р и ч и н я в а л из н а ч и т е л н итравми нав о й н и ц и т е ,и з п о л з в а й к и

капоейра като основно оръжие. Така капоейра сепревръща в техен символ на свободата.

Бойни изкуства

14

Ако все пак ловци на роби са успявали да прибератроби обратно в плантациите, те не знаели какво правятреално. В неделя, когато е бил свободният ден наробите, те практикували капоейра от заловените робиот Палмарес. В последствие се добавя и ритмичнатрадиционна музика, което допринася задопълнителното маскиране на бойното изкуство. Кактобе споменато по-рано в материала много движения оттанци са включени в капоейра, и ритмичната музикапомагат това смъртоносно бойно изкуство да семаскира като народен танц на фона на музиката, и такаскрито от гледна точка на незапознатия, те танцуват, ареално скрито тренират, упражняват и се обучават насмъртоносно бойно изкуство, което е основенинструмент за извоюване на тяхната свобода.

В следващите 25 години, робите възстават на 11успешни възстария срещу робството, и извоювалисвободата си. Някои от тях се върнали в Африка, другиостанали в Бразилия. Повечето от робите коитоостанали зарязали живота в малките градчета и сенасочили към големите градове. Като последица оттова преселение, безработицата в големите градовенараснала. Бившите роби, които знаели занаят и/иливладеели капоейра преживявали като телохранители наважни политици и обществени личности и занаятчии,тези, които нямали занаят и не владеели капоейра сегрупирали в престъпни банди, които правителствотонарича “чума”.

Основната дейност на “капоеиристите” (хора, коитотренират капоейра) била да обърква политическиятживот на държавата. През 1890 г. много влиятелнихора, на високи места във властта практикуваликапоейра, което било прието като заплаха отправителството, и президента създал специалниполицейски отряди, да овладеят ситуацията. Очевидноусилията не довели до резултат. В резултат на това билнаписан нов много жесток наказателен кодекс, катооще във втора глава, има 10 постановления запрестъпни действия, в които е замесена и капоейра. Врезултат на това по-късно и с лекота се приемапоправка, която гласи, че всеки, който учи, владее,обучава други, или тренира/упражнява капоейра щебъде прогонван. Така Правителството иска да наложинасилствено мнението, че да си капоерист еравносилно на това да си боклук, престъпник, отрепка,нищожество, утайката на обществото. За да постигнецелите си, президента наема човек на име Сампаио,който има славата на най-жестокият и безскрупуленполицейски началник в цялата история на Бразилия.Интересен факт е че същият Сампаио владее капоейра,и че е известен като живият терор и кошмар за

уличните банди. Сампаио водейки специалниятполицейски отряд, обучава отряда си на капоейра, зада може да предизвикат бившите роби. Поради слабатасъпротива на робите и помощта на влиятелни иобществени личности, дават сериозни прогнози, чеСампаио ще успее в начинанието си.

Един инцидент сложил край на безмилостнотопреследване на капоейристи, водено от Сампаио. Тойарестувал човек с името Джука, от дребнотодворянство, затова че тренира капоейра и билпредложен за прогонване. За голям късмет на Джука,баща му е добре познаван, ценен и влиятелен човек вправителството и управляващите среди, и това епричина мерките срещу Джука да бъдат моменталноотменени.

Президентът моментално свикал спешно събрание, ислед 18 дни преговори, двама важни души от кабинетана президента приемат мерките на Сампаио и Джука епрогонен. След това действие идват неизбежнипромени, в полза на капоейристите. Опозициятасъздава така наречената “Черна милиция”, чиятоосновна цел е да защитава капоейристите и да спъваработата на президента и правителството попреследването и прогонването на капоейристите. Тазимилиция е сформирана от опитни капоейра бойци ибързо успяла да завземе територии и да всее ужас въввластите и спокойствие в капоейристите.

Полицията е безпомощна и когато нямало как да станипо-зле, Бразилия започва война с Парагвай. Чернатамилиция била изпратена на предните фронтове, и отизмет, се превърнали в национални герои обичани иценени от всички. С това започва нова ера в развитиетона капоейра.

Никой не може да отрече голямото африканско влияниевърху Капоейра. Няма съществуващи историческиданни потвърждаващи възникването на капоейра вАфрика, за това, това твърдение се смята за спекулация.Първите исторически записи за капоейра се появяватпрез 1770 година, дълго след като робството еотпаднало, и в годините до 1800 г., няма други данни,а в годините от 1800 до към 1920 г. се намиратисторически документи за капоейра, основно отразнообразни полицейски документи от полицията в Рио Дежанейро.

Модерна история на капоейра

Законът забраняващ практикуването на капоейра е всила до 1920 година, и капоейра остава маскирана като

Бойни изкуства

15

народен танц, по тайните и скрити места, където се епрактикувала. Това отново помага на капоейра за вторипът. Маскирано като народен танц, помагала капоейрада се възприеме от общество. В тези години, името исамоличността на капоейриста се държали в тайна икапоейриста е имал по 2 или 3 прякора, коетозатруднявало полицията, защото известни с 2 или 3прякора, без да се знае истинската самоличност,полицията буквално гонила призраци, често пъти единчовек бил объркван с друг, един човек се представял за

друг или полицията търсейки 3-ма души не отчитат, четова може да е един човек с 3 прякора. Такакапоейристите избягвали конфронтации с полицията.Тази традиция се спазва и днес, при приемането на новчлен, трениращ капоейра му се дава прякор.

През 1937 година, немислимото станало. МайторБимба, най-влиятелният и най-важният средмайсторите получил покана от президента, да отидат в

столицата, където да демонстрират новото бойноизкуство. След като демонстрациите минали успешно,с разрешение от правителството, майстор Бимба отваряпървата обществена школа по капоейра в Бразилия. Неслед дълго, Капоейра се развила значително и билаобявена за национален спорт, и част от културата настраната, и се изучава в училищата, университети,спортни клубове, армия и полиция. В наши днитанците от рода на break са взаимствали част отдвиженията си от капоейра.

С времето се обособяват 2 основни стила Капоейра:

“Ангола” традиционният стил капоейра, който е по-малко познат по-малко разпространен. Това е бойниятстил на негрите роби от Ангола (откъдето носи и иметоси), за който първите исторически сведения датират от16 век. Първоначално е бил примитивен стил,съвкупност от танците на африканските роби и бойни

Бойни изкуства

16

техники на индианците, тези примитивни стиловесъдържали по 18 – 20 защитни и нападателни техники,но с времето тази форма се развивала, все повече и по-ефективни техники, подчертава се фолк характера и натанцувалния характер, тренира се на ритмична музика,и така се маскира като народен танц. В този стил сеподчертават мотивите на народна музика и народнитанци, за да се прикрие бойният характер на този стил

.“Регионал” Това е новият стил на Капоейра, той еизвестен, масово разпространен и е по-динамичен, по-акробатичен, по-зрелищен стил спрямо традиционния.След като Капоейра е обявена за национален спорт,Този стил на Капоейра се развива и в него имадобавени множество единични техники взаимствани отазиатските бойни изкуства – само тези, които са

съвместими с капоейра. В този стил бойният характере по-ясно изразен.

Капоейра се тренира с ритмичен музикаленакомпанимент, Музиката и нейното темпо играемного голяма роля в капоейра:

1. музиката е помагала капоейра да се прикрие и да сепредстави като народен танц, с което е трябвалонепознатият да се заблуди, че това не е смъртоносенбоен стил, а просто народен танц.

2. Скоростта на двамата капоейристи се определя отритъма на беримбау, еднострунен инструмент, който сее превърнал в един от главните символи на капоейра.Беримбау е придружено от пандейро и атабак, и такасе оформя уникалният ансамбъл от инструменти. Къмтова се присъединяват и колективни песни вдиалогичен стил. Ритми в капоейра се наричат toques.Те се явяват последователност от тонове, изсвирени отberimbau. Музикантите използват dorbao (монета илиплосък камък) за да изменят дължината на струната,като по този начин получават три различни тона: нисъктон при свободна струна, висок тон при допряно доструната dorbao и приглушен тон, когато dorbao едвадокосва струната.

Темпото се определя от свирещия, и по правило се

забързва в хода на играта. По този начин музикантите"подканват" участниците в родата да играят по-интензивно. Когато свирещият реши да смени ритъмаили да привлече вниманието на играещите, той започванастойчиво да свири нисък тон. Играещите трябва дасе върнат в позиция pe do berimbau (начална позиция).

Песните в капоейра не са само акомпанимент наритъма, създаден от беримбауто. Пеенето с другите повреме на играта е важна част от капоейра. Има триосновни вида песни:

Бойни изкуства

17

LADAINHA е въвеждаща песен за играта. Пее се отсолист преди започването на всяка roda (танца ибойните техники). По време на нея играчите сеподготвят физически и психически. Ladainha може даописва история, да предизвиква, да се обяснява влюбов и т.н.

CORRIDO са едно или двустишия, които се пеят отсолиста, а хорът отговаря под формата на припев. С тяхсе отбелязва началото на самата игра.

QUADRA са четиристишия, които се пеят по време наиграта и припевът се пее хорово. В quadra често сеимпровизира.

Музикални инструменти в капоейра:

BERIMBAUB erimbau е еднострунен инструмент иима формата на лък с дължина около 7 педи (verga). Задвата края на лъка е закачена стоманена струна (arame).Обикновено струната се прави от жица, взета отавтомобилна гума. В края на лъка се закача cabaca,която служи за акустична кутия. На berimbau се свирикато струната се докосва с дървена пръчка (baqueta).Когато свирещият докосва струната с монета (vintem),може да извлече различни модулации на основния тон.Има три типа berimbau и в идеалните случаи всички теприсъстват в родата:

Berimbau Gunga Притежава най-дълбокия звук. Играеролята на бас. Държи ритъма и обикновено изпълняваосновната тема без вариации.

Berimbau medio свири върху основния ритъм. На негосе изпълнява основната мелодия и вариации по нея.Подобно е на ритъма на китарата

Berimbau Viola или Berimbau Violina (един и същиинструмент) Има най-острия звук. Играе ролята насоло китара.

PANDEIRO - Бразилски вариант на дайрето

ATABAQUE - Ударен инструмент, подобен натарамбуката.

Превел: Кристиян Александров

МЪ

ЖЕ

, в

еч

е м

ож

е д

а с

и

по

жел

аем

да и

мам

е –

СИ

Н и

ли

ДЪ

ЩЕ

РЯ

!

Бойни изкуства

18

Пола на детето зависи отпсихологическата настройка на

майката.

Със сигурност, тази тема щепредизвика много дискусии,коментари, противоречия.Безразлични няма да има. Тъй като,ще даде повод и за много личниразмисли, въпроси, вълнения. Затова преднамерено в подробностище опиша целият логически път,който следвах и по който минах, зада стигна до тези любопитни иизненадващи изводи. Моля ви,наблюдавайте и следете запропуски!Тези от читателите на сп.„Българска Наука, които са чели заидеята ми, за нова наука “Географияна психологията”, вече знаят запроблемите, които срещам снейното практическо реализиране.И тъй следвайки притчата “ Когатопланината не отива при Мохамед,Мохамед отива при планината”реших да тръгна по обратния път.По наличието на определенистатистически данни, да потърсяначин и да открия общизакономерности в поведението нахората по райони. Примернопредполагам, че в райони сприблизително еднакво количествочужди инвестиции на човек отнаселението, или спестовност, илипотребителско търсене, или ниво наобразование, или пък престъпност,или етнология, или дорип а р т и й н о п о л и т и ч е с к апринадлежност, хората ще саприблизително еднакви по общитепсихо-поведенчески модели наповедение, които съм предложил.От пръв поглед е ясно, че по-тозиобратен начин, това е малковероятно, и разбира се по-скоробиха се открили някои случайнисъвпадения, отколкото сериознаматематическа закономерност. Нокой знае?Като се говори за статистика,разбира се, първо разгледах сайта

на НСИ. После на края, отидох и врегионалното поделение наинститута в Смолян. Първо, там мисъобщиха какви им са тарифите, /ниски са / и после съответно мидадоха да разгледамСтатистическия годишник насмоленска област за 2005 г.Запрелиствах го, и стигайки доглава “Население”, ми направивпечатление, че почти във всичкиобщини на областта, презизминалата година са се родилиповече момчета отколкотомомичета. Това никак не съвпадаше снасадената ми представа, че женитеса преобладаващата част отнаселението на България, а ивъобще по света. Но оказа се, ченаистина е така. Като бързозабелязах, това идва основно от по-продължителния с около 10-15процента живот на нежната част начовечеството, спрямо силната.Докато почти навсякъде и то вцялата страна, при самото ражданеброя на момчетата преобладава надтози на момичетата. Например вСмолян за първото полугодие на2006 година са проплакали 211мъжки рожби, и само 178 женски. Внякои части на странатасъотношението е още по-засилено вполза на момчетата. Сега, причини за тази сериознаполова диспропорция може да сепредположат хиляди. От нивото наздравеопазване, от замърсеносттана въздуха, от радиацията напочвата, от водата за пиене, отглобалното затопляне, от озоноватадупка, от количеството и маркатамастика, от космическитепришълци и въобще от всичко. Но нали интереса ни е насочен,главно към психическата нагласа ипсихо-поведението на хората порайони. И понеже имам представаза бита на хората по общините всмоленска област, забелязва седоста интересна зависимост.Колкото повече в дадено място,

преобладават все ощепатриархалните отношения на бити живот, толкова там се раждатповече момичета, отколкотомомчета, като на някои места, дорималките момиченца изпреварватмомченцата в съотношението.Преди години пък, наблюдавайкисемействата на моите съученици иприятели, бях забелязал и еднадруга зависимост, и често сешегувах. При по-ниските,наднормено дебелите и плешивитемъже, наследниците им в повечетослучаи, също са от мъжки пол.Но, какво тогава е общото??? И в по-светския Смолян, и в свръхсветската София, пропорцията наниските, дебелите и плешивитемъже спрямо всички, със сигурносте почти същата, колкото и в най-патриархалния район. Ами тогаважените - по-красивите, по-слабите,или по-умните какви ги раждат?Трябва да се провери. И тук запърви път през главата ми мина:“Ами психо-поведението на мъжа ижената и техните взаимоотношенияв отделното семейство”. Желателно е да се уточни, че оттукнататък ще се взимат и ще се иматпредвид само средностатистическиданни. Иначе българите сме царе ив най-редкия случай или прецедент,да търсим определеназакономерност. Случвало ми се е, ислед десет логични довода ипримера, някой да каже: “А аз пъкзнам случай, когато...” Разбира се,че никога и нищо, не е, и не е билона сто процента сигурно. Например,като правило жените живеят повечеот мъжете. Но това не означава, че исред напълно случайно избрани1000 души няма да се случи, четъкмо най-възрастния човек средтях, да е някой дядо столетник, и тос толкова младежки дух, чедяволито да щипе младите невестиоколо него. Или пък обратното,мъжете като правило са по-едри ипо-тежки от жените, но и сред 2000души може така да се случи, че най-

Медицина

19

едрия и тежкия индивид сред тях,да е тъкмо някоя мощна лелка,шампионка по ядене на шоколадовиторти. Въобще отдавна е известно,че тъкмо изключенията, най-точнопотвърждават правилата. И какво ли щях да правя, аконямаше Интернет? Въобще и историците, истатистиците, а и обикновенинаблюдатели по света са открилидосега десетки и десетки примери,на характерни и то понякога големиразличия при съотношението народените момчета спрямомомичетата. Известно е, ченормалната пропорция е: - на 105бъдещи кавалери, да се падат по 100малки дами. Установено е например, че по-времена войни и непосредствено следтях, значително се е увеличавалброя на новородените момчета. Същото се е забелязало и следголеми природни бедствия икатаклизми. Интересно, но и в семействата сбащи страдащи от диабет,карциноми, сърдечно съдови,психически и други заболяваниясъщо се раждат доста повечемомчета, като съотношениетопреминава 130 към 100 момичета.Като рекорда по доказанитестатистически данни принадлежина град във Великобритания, къдетослед авария в локален атоменцентър и облъчени и болнипредимно мъже, през следващитегодини съотношението е стигнало141 към 100./ Доста търсих, но не открихподобни данни да имат украинците,след аварията в Чернобил, както ияпонците след бомбардировкитенад Хирошима и Нагасаки. Можеби, просто такива не са правени, ане че реално не съществуват. /Наблюдавана и установена е иобратната полова диспропорция.При моряци, геолози,изследователи и въобще приработещите на места, на голямо

разстояние и дълговременноразделени от семействата им,преимуществено става обратното.Тогава пък се раждат повечемомичета спрямо момчета. Катодори са регистрирани случаи,когато на 100 малки дъщерички сасе раждали едва 36 синове. Същатадиспропорция се наблюдава и сувеличаване на възрастта надвойките. Колкото са по-възрастниса мъжът и жената, толкова шансада им се роди момиче е по-голям. Факти и статистики безспорно има.Но какво е общото между всичкитях??? И защо като примери се дават, истатистически съотношения имасамо спрямо бащите? Ами спрямомайките? Търсих, никъде не открих. Отдавна е известно, че всъщностмъжете са главни носители наеволюционните промени вчовешкото развитие. Те са многопо-диференцирани спрямо жените.Даже, сред всички тях, тазидиференциация е най-характерна запредставителите на европеиднатараса. Тъкмо сред мъжете най-честосе срещат свръх талантливи учени,писатели, композитори, моделиери,художници и т.н. Но сред тях са инай-многото алкохолици,наркомани, психопати, тъпанари,идиоти и т.н. Следователно мъжкияпол е много по-разтегнат побиологични признаци и качестваспрямо жените. Докато жените,като цяло са доста по-еднородни иеднакви. Но пък зарадидиспропорцията в тяхна полза, тереално имат доста по-големивъзможности при избор напартньора си. И това е било заложено в нашитепрадеди, за да оцелеем като вид.Промените в обкръжаващата средаса трудно предвидими. Затова ебило нужно да има запас отвъзможно най-много качества. Катотехни носители са главно мъжете,поради по-голямото сиразнообразие. И когато това стане

необходимо, тъкмо нужното веволюционния моментположително качество да се проявии да спомогне за оцеляването. Атези представители, при коитомеждувременно са се появилиотрицателни, всъщност умиралибез да ги предадат.И точно мъжът, който е имал най-много от това необходимо вмомента качество за оцеляването еможел да го предаде на бъдещитепоколения тъкмо чрез най-многожени. А докато тя, само на своетодете. Но и да се затвърди по-бързо,би следвало, да се родят повечемомичета, като негови носители,отколкото момчета. И така еставало. Всъщност да не забравяме,че при сто хиляди години човешкаистория, семейните двойки са сеобособили, като фактор, едва предиоколо десет хиляди години,непосредствено след периода наматриархата. Преди това секса средхората е бил най-общо казано -безразборен. Дори според теория,на един от западните научниинститути, за малко не смеизчезнали от земята зарадионанизма сред мъжете. Трябвало лие да се мъчиш, когато имало по-лесни начини за достигане наудоволствието. За щастие на всички ни, ако е биловярно, изглежда са се намерили итакива мъже, не пренебрегващиизцяло и жените в племето, иблагодарение на тях сме оцелели идосега.Но да се върнем в съвремието ни.Смолян е сравнително малък град.Все пак могат да се срещнатдесетки разнообразни случаи.Например на нормални по-стариили пък по-модерни семейства, но сродени три и повече женски деца, ибез нито едно момче. Такова есемейството на прекия миначалник. Както и на добър мойприятел. И още на десетина, закоито си спомних, включителнотакова беше и на дядо ми по

Медицина

20

майчина линия. И пак се замислих:Какво е общото между всички тях? И спомняйки си характера на дядоми, /мир на праха му/ взех даразбирам. Той беше много уверен всебе си човек. Такъв е и настоящиями началник. Такъв е и приятелями. Такива са и всички останалимъже, без изключение, в тезисемейства, за които си спомних.Дори само по факта, че след вече

родени две момичета, те уверено сасе решили и на трето, твърдоубедени, че ще е син. Между другото, за добро или лошо,известно е, че жените презпоследно време, пред всички другикачества, /но, след парите/предпочитат най-вече уверените всебе си мъже. А когато става думаза истински чувства и любов, идори парите минават на заден планпред увереността на партньоритеим.

Но какво е най-общото, между този,а и всички останали примеридадени по-горе??? Все пак, за да се появи такавазакономерност при тези сериозниполови диспропорции и то в дветепосоки, би следвало да има понеедна причина. Затърсих нещонаистина грандиозно и сложно, новсъщност се оказа доста лесно.Всичко идва от желанието на

жената, с което тя приема мъжа всебе си. Нали има разлика, когатоправи това по задължение илинасила, или пък когато е с истинскастраст, желание и любов? Имаразбира се. И в случаите, когато епринудена от обстоятелствата илипо задължение /най-често брачно/преимуществено се раждатмомчета. Когато прави това слюбов, желание и преклонение къммъжа до нея, преимуществено сераждат момичета.

Нека всеки, сам открие тази истинав примерите дадени по-горе. Аз щедам още няколко. За да убедя в товаи мъжете. Опитните и умни женичетящи статията, вече са сигурни вправотата ми. Знае се, че жените, които водят, и саводили безразборен полов живот, вповечето случаи раждат тъкмо отпартньора, когото най-много сахаресвали и това най-често е

момиче. По същата причина, предиерата на презервативите,изтърваните деца на жриците впубличните домове също са билиглавно от женски пол. Тъкмо зарадиредките случаи на момчета, се епоявила и най-тежката обида виспаноговорящите страни.Самия аз си спомних случаите внашия град, когато по клюкарски,но обосновано хората са сочилидруг за баща, вместо законниясъпруг. С едно изключение в

Медицина

21

ситуациите, за които разбира сезнам, децата са само момичета. Илогично. При възможности заизвънбрачна връзка, сред огромнияизбор на мъже извън семейството,жената ще реши да прави любовсамо с този, когото наистинахаресва. Та нали и бигбрадърскотодетенце е момиченце. Каквиточувства и мисли да заявява сегамайка му, когато го е зачевала тянаистина е харесвалабаща му. В противенслучай, нямаше и да гозадържи, и да сподели,и да приеме риска зараздяла с законния сисъпруг.

И накрая ще дампример с животните.Или по-точно с моятанемска овчарка Джина./За тези, които мепознават - товавсъщност е истинскияпрототип на Рея. /Между другото имашемоменти, когатосъщото това мое кучебе много по-популярнои известно и от самиямен. Най-вече, зарадип е р ф е к т н а т адресировка и обучение,които бе получило. Тъйкато тогава, освенстандартните, върхунего добронамереноекспериментирах исътворих няколко измислени отмен, но наистина страхотнидресьорски прийоми и методи. Иразбира се, доста хора приевентуалното му раждане искаха даполучат от мен малко кученце. Носе случи така, че ми се наложи даотсъствам за дълго от Смолян, изатова закарах Джина на село. Итам помолих баба и дядо да сегрижат за нея докато отсъствам. Нослед две седмици, когато сезавърнах я заварих заобиколена от

над десетина безпородни селскипесове, един след друг свършилиработата си. Но веднага, още всъщия час, качих кучето в колата сии го закарах при познат притежавашелитен мъжки екземпляр. И прираждането се надявах поне на едно,той да е бащата. Но какво беучудването ми и бях приятноизненадан, когато всичките 7 малкикученца се оказаха с породист

произход. Две години по-късно пък,поради същата причина в един исъщи ден заведох Джина при двамаразлични елитни мъжкаря вразстояние на два часа. Този пътвсички малки бяха само от първия.Познат ми разказа и за неговотобезпородно дворно женско куче,което в продължение на години ебило оставено напълно свободно дасе среща с десетки мъжкари. Ивъпреки това, в продължение насъщите години, малките са били

само от един от тях. Не най-едрияили силния, а всъщност най-приличащия по външен вид ихарактер на самото женско куче.Какво по-голямо доказателство оттова, в спорните моменти оттеорията на Дарвин, как епротичало еволюционноторазделяне на видовете.Напоследък, много съвременнинаучни институти са доказали, че

същата взаимосвързаности симпатия съществува исред хората. В пълнопротиворечие напритчата, чепротивоположноститеповече се привличат.

Така че, със сигурностутробата на женитепритежава специфичнифункции, които сезадействат инстинктивно.И в определени случаип р о п у с к а тсперматозоидите, когатохаресват партньора исъответно ги задържат иунищожават, в обратнияслучай. И не случайно,тъкмо поради товаемпирически е доказано,че наистинаизнасилените, а не уж,жени много рядкозабременяват.А в случаите, когато са сезачеват момчета, самомъжките сперматозоиди,

наистина се държат като мъже иуспяват да пробият отбранатаидваща от пасивната съпротива нажената, не харесваща в моментапартньора си.И всичките тези процеси ворганизма на жената протичат наподсъзнателно, на инстинктивнониво. Не изцяло, но е нещо подобнона оргазма. С един мъж, една исъща жена винаги получаваоргазъм, с друг понякога, с третиникога. И това става, абсолютно

Медицина

22

независимо, и понякога, дори ипротив нейното съзнателно желаниеили намерение. И за да ме разберати всички мъже, ще поясня, че нещоподобно има и при ерекцията ни.Една дама веднага, друга понякога,трета никога и то въпреки нашетосъзнателно желание или намерение.При това на нас мъжкия пол, в най-критичните моменти помага и по-добре развитото ни въображение. Ипри жените въображението също ефактор, но в тези случаи имасмисъл само когато влияе и нанейното подсъзнание.Неизбежно беше, да споделя всичконаписано по-горе и с надтридесетина мои познати омъженижени от Смолян. Дори се бяхзапасил и с лист и химикал да сиводя статистика. Но не се наложи.Защото всички, макар и по различенначин, покрай неизбежното зажените първоначално “ глупости...”“Ама, аз винаги...” или и една илидруга по вид усмивка, след като имразясних в подробности, целта навъпросите ми, те откровенопризнаваха, че понякога им харесвада правят любов със съпруга им,понякога не, понякога си мислят занего, а понякога въпреки че той е втях, си мислят за друг. Съгласиха се,че оргазъм съзнателно не сеполучава, а съзнателно се симулира.Съгласиха се, че сигурно съм правкакъв ще е пола на децата,прехвърляйки през главата си исобствения си опит, и припомняйкиси съпружеските отношения впознатите им семейства. Факт е и ченакрая, усмивката на всички бешепо-различна, при по-откровенитеискрена и забавна, при по-потайните замислена.След всичко написано логичноназрява въпроса: Дали е възможносъзнателно да се повлияе наподсъзнанието на жените, така че дасе предскаже с голяма вероятносткакъв ще е пола на бъдещетодетенце. Нали съм озаглавилтемата: “Мъже, вече може да си

пожелаем – син или дъщеря даимаме” Разбира се. Благодарение нанай-новото направление впсихологията - НЛП или нейро-лингвистичното програмиране.Основоположник на което е MiltonErickson, и доразвито през 90-тегодини от Richard Bandler ипрофесорите John Grinder, и Gre-gory Bateson.Така че мъже, вече знаем че можем.И от тук нататък би следвало и да сенаучим как с голяма вероятностсами да решаваме и творим какъвда е пола на наследниците ни.

Има ли опасност знанието на тазитеория за избора на пола да доведедо вреда за бъдещето на хората?Не!!! И ще го докажа в някой отследващите материали.Нещо повече, поглеждайки презпризмата на тази теорията за изборна пола в исторически аспект, вечеможе да се дадат отговори надесетки научни въпроси и доримистериозни загадки. И заМатриархата, като човешкосоциално явление и неговитеевентуални цикли, и за съдбата нанякои народи, държави, кралскидинастии, и дори за мистериятаоколо Распутин и още десеткидесетки други.

Мнения, коментари и повечеинформация - Link

С уважение към всички читатели наBG Science:Минчо Красимиров Хаджиев

Сл

едва

: Бот

ани

ка

Медицина

СЕМЕЙСТВОКОНСКОКЕСТЕНОВИ

(Hippocastanaceae)

Това малко семейство обхваща самодва рода с общо 15 вида. Единият отродовете му се нарича Билия (Billia)и неговите 2 вида са много редкирастения. Срещат се само в някоирайони на Централна и Южна

Америка. Другият род е Конскияткестен (Aesculus) с около 13 вида,които са обитатели предимно насубтропичните области в Севернотополукълбо. Единственият мудиворастящ представител, койторасте при умерени климатичниусловия, е конският кестен,разпространен и в нашата страна.Конскокестеновите растения салистопадни дървета, много рядко

вечнозелени или храстовидни(някои от представителите на родБилия). Отличават се с двуполовиправилни цветове, събрани всвоеобразни пирамидалнисъцветия. Всеки цвят е съставен от5 чашелистчета, 4 — 5венчелистчета и 5 — 8 тичинки. По-голямата част от видовете насемейството имат в цветовете синектарници с формата на малък

диск.Най-забележителни са плодовете наконскокестеновите. Те са едрикълбовидни кутийки. Повърхносттаим е покрита с много шипчета илибрадавички. Във всеки плод има поедно едро лъскаво семе, което ниеобикновено наричаме „кестен".Растенията, които се числят къмсемейство Конскокестенови, саентомофилни.Преди много столетия хората саоценили значението наконскокестеновите растения каточудесни декоративни дървета запаркове и улични алеи. И още презXVI век конският кестен започналмасово да се отглежда и развъжда вевропейските страни, но никой незнаел откъде всъщност е започналонеговото първоначално разселване.Едни предполагали, че отечествотому е Индия, а други - СевернаАмерика. Едва през XIX векстанало ясно, че единствениятдиворастящ конски кестен нанашата планета произхожда отБалканския полуостров (той иманяколко ограничени находища вБългария, Гърция и Албания) .През последните десетилетия сеустановило, че семената на конскиякестен съдържат гликозиди,сапонини и масла. Така започналоизползуването им в медицината заизготвяне на някои лечебнипрепарати и в парфюмерийнатапромишленост. От семената нарастението се получава и скорбялнобрашно.

Конски кестен(Aesculus bippocastanum)

Някои от вас сигурно ще помислят,че това е конският кестен, с който сазасадени много градски паркове иулични алеи. Тук не става дума занего, защото всички паркови иалейни дървета са културни форми,произлезли от кръстосването надиворастящите видове конскикестен, между които е и

единственият представител на родав нашата страна. Тъкмо за него щеви разкажем. Той расте само вИзточна Стара планина — в оназинейна част, известна катоПреславски Балкан. Там, впрохладните и влажни долове крайДервишка и Зурлева река, ецарството на конския кестен.

Ботаника

24

Природата е надарила този вид смощна коренова система, коятодържи здраво високите и масивнистволове на дърветата. Кората настволовете е тъмносива, плитконапукана във вид на малки инеправилни по форма плочки.Клоните са приповдигнати иобразуват силно развита закръглена

и гъста корона.На височинаконският кестендостига 25 — 30м.През майконският кестенсе разлиства иогромни зеленив е т р и л ап о к р и в а ткороната му.Листата муизглеждат така,защото сасъставени от 5до 7 отделни,свързани само восновата сиедри листнидяла, коитон а и с т и н априличат наг о л я м ор а з п е р е н оветрило. Тезилиста са сложнии ботаниците гин а р и ч а тд л а н е в и д н оперести листа.Отделните имдялове имату д ъ л ж е н ао б р а т н оя й ц е в и д н аформа с късоизточена из а о с т р е н авръхна част, аръбът им едвойно назъбен.Дяловете саразлични по

размер — най-малките са околомястото на прикрепването на цялатапетура за дръжката й, а най-едритеса в средата на „ветрилото".Дължината на един лист от конскиякестен може да стигне до 35 см.Цветовете на конския кестен сепоявяват много скоро следразлистването му. Те са двуполови,

съставени от 5 сраснали в камбанкачашелистчета, 5 бели с розовипетна венчелистчета и 5 до 7нишковидни тичинки, а навътре оттях е разположен удължениятконусовиден плодник с едностълбче. Цветовете са събрани ведри, изправени и своеобразноустроени сложни съцветия, коитоботаниците наричат „тирс". Икогато всички „тирсове" на конскиякестен разцъфтят, дървото сепревръща в огромен и красивбелоснежен букет. Тазипривлекателна картина може да севиди през втората половина намесец май.В края на лятото из короната наконския кестен се появяватпричудливи зелени топки смногобройни израстъци поповърхността им. Това са плодоветему. Те са месести кутийки съсзаострени, но меки шипчета. Въввсяка кутийка се развива по едноедро меднокафяво и лъскаво семе,което узрява през септември. Тогавакутийката се разпуква и то изпадаот нея.Когато разглеждахме семействоБукови, ние ви запознахме собикновения кестен (Castaneasativa). Съвпадението в имената нетрябва да ви заблуждава, че междудвата вида има сходство. Напротив,те са членове на дведалечнородствени семейства, асходството в устройството наплодовете им е само привидно,защото те са образувани по съвсемразличен начин. Купулата наобикновения кестен всъщностотговаря на обвивката на плоднатакутийка на конския кестен, асъщинският плод на обикновениякестен („кестените", кактообикновено хората ги наричат)отговаря на семената на конскиякестен.Конският кестен е забележителнодърво не само заради особените силиста, съцветия и плодове, но и смного ограниченото си

Ботаника

25

разпространение. Той расте в дивосъстояние, както научихте отобщата характеристика насемейството, към коетопринадлежи, единствено из някоипланински гори в Гърция, Албанияи у нас. А това означава, чеконският кестен е балканскиендемит.Конският кестен е полезнорастение. Освен че е красиво дървои от него чрез кръстосване сапроизлезли много паркови форми,семената му съдържат полезнивещества (гликозиди, сапонини имасла), които могат да се използватв медицината и в парфюмерийнатапромишленост. От семената можеда се добива и скорбялно брашно.Пределната възраст, до коятодоживява конският кестен, е 200години.

СЕМЕЙСТВО МАСЛИНОВИ(Oleaceae)

Името на семейството произлиза отрода Маслина (Olea), но в него сечислят още 29 рода с около 600

вида. Те са разпространени и вСеверното, и в Южното полукълбо.Обитатели са главно на тропичнитеи субтропичните области, но сесрещат и в умерените климатичнирайони на Земята. Някои от тяхобразуват горски съобщества, други— обширни храсталаци, трети сасъставна част на своеобразни

съобщества, известни катотревисто-храстови савани, ачетвърти дори проникват вполупустините.Между маслиновите растения имадървета, храсти и съвсем малкоЛиани. Тревисти представители втова семейство няма. Една част отвидовете са вечнозелени, а друга —

Ботаника

26

листопадни растения.Маслиновите са с двуполови илиеднополови правилни цветове, счашка и венче, съставени от по 4листчета, а тичинките им най-честоса само 2. Макар и по-рядко, номежду тях се срещат ипредставители с цветове без чашкаи венче. Обикновено цветовете имса събрани в съцветия — щитче илиметлица и само при един род —Смин, те са единични.Много разнообразни са плодовете,които маслиновите растения

образуват. Едни от тях иматкостилков плод, други —ягодовиден, трети — кутийка, ачетвърти — крилатка.Голяма част от растенията,обединени в семейство Маслинови,са ентомофилни, а малко видове саанемофилни.В нашата страна семейството епредставено от 5 рода (Ясен,Люляк, Грипа, Птиче грозде, Смин)с общо 8 вида. Най-богат на видовеи най-широко разпространен еясенът.

Семейство Маслинови е дало нахората много полезни растения. Напърво място ще споменеммаслината, чиито плодове засредиземноморските народи саважна храна, а за нас — високоценен и търсен деликатес.Цветовете на голяма част отмаслиновите растения съдържатетерично масло, което в многострани се използва въвфармацевтичната промишленост. Адървесината на някои отпредставителите на семейството емного здрава, жилава и многотърсена в мебелната промишленост.Кората на редица видове същодопринася полза — от нея сеполучават дъбилни вещества,нужни в кожарската промишленост.Сред маслиновите има идекоративни растения, които санеотменна част на парковитекомпозиции или на уличните алеи внаселените места. Ще споменемсамо за ясена, люляка, жасмина,птичето грозде, форзицията, за дави припомним, че наистина нямаградина, парк или улична алея,където да не откриете поне един оттези родове

МЪЖДРЯН(Fraxinus ornus)

Мъждрннът е листопадно дърво,рядко расте храстовидно. Среща сеиз цялата страна, но никъде необразува гори и обикновено растеиз широколистните гори впредпланинския и долнияпланински пояс, достигайки 1200 мнадм. в. Често ще го срещнете издъбовите гори или пък единичнидървета се заселват по каменливи исухи почви.Мъждрянът се отличава с добреразвита коренова система, която по-силно се разраства встрани,отколкото на дълбочина. Стволътму е прав, покрит с гладкажълтеникава или сивожълта кора.Клоните образуват неправилно

Ботаника

27

закръглена и рехава корона. Нависочина мъждрянът стига до 12 —15 м.Късно напролет короната намъждряна се раззеленява. Появяват

се листата, които първоначално сасветлозелени, меки, а послепотъмняват и стават кожести напипане. Листата са сложни,нечифтоперести, съставени от 7 или9 листчета, нареденисрещуположно. Отделните листчетаса яйцевидни илизаостреноелипсовидни, по края са

напилени и се прикрепват към остана листната петура с къси дръжки.През май по клонките на мъждрянасе появяват бледожълтите цветове,събрани в съцветия — метлица.

Обикновено съцветията са повърховете на младите клонки и тедобре се открояват по краищата накороната. Цветовете са двуполови иса съставени от дребна, зелена,сраснала 4-делна чашка и венче от4 бледожълти или бели несрасналивенчелистчета. Тичинките са две, аплодникът е конусовиден с късо

стълбче на върха с двуделноблизалце.През есента клонките на мъждрянасе обсипват с кичури от увисналижълтозелени крилатки — плодовете

на растението. Всякакрилатка е съставена отедно продълговато орехче,за което е захванатоплоското продълговатокрилце. На върха то честоима малка вдлъбнатинка.По крилцата щезабележите няколкоуспоредни жилки.Плодовете узряват презсептември — октомври,вятърът лесно ги откъсваот тънките им дръжки и тес лекота прелитат големиразстояния до падането имвърху почвата ипокълването им.У нас растат още 3 вида отрод Ясен — планински(Fraxinus excelsior), полски(Fraxinus oxycarpa) икосмат (Fraxinus pallisae).Всички те обаче иматцветове без чашка и венчеи по този белег веднага щеги разграничите отмъждряна.Мъждрянът е полезнодърво. Той има здрава ижилава дървесина, която сеизползва в мебелнатапромишленост, а също и заизработване на дръжки заразлични инструменти.Мъждрянът е и медоноснорастение. Народнителечители са открили идруго негово полезно

качество. Ако се направи разрез накората на по-младите клонки, оттамизтича сладък, втвърдяващ се навъздуха сок, който съдържавещества, действащи катослабително средство и противкашлица.

Ботаника

28

РимРимски царе

(753 – 509 г. пр. Хр.)

Ромул (753 – 715)Нума Помпилий (ок. 715 – ок – 672)

Тулий Хостилий (ок. 672 – 640)Ануий Маруий (640 – 616)

Тарквиний Стари, на латински Lucius TarquiniusPriscus (616 – ok. 578)

Сервий Тулий (ок. 578 – ок. 534)Тарквиний Великолепни, на лат. Lucius Tarquinius

Seperbus (ok. 534 - 509)

Римска република(509 – 31/27 г. пр. Хр.)

Първите години на Римската република са белязаниот борбата на плебеите срещу патрициите. Следпадането на монархията политическата власт се

поделя между магистратите (изпълнителната власт),сената и народното събрание (законодателната власт).

Магистратите т.е. консулите, също и сенаторите, сапатриции. Създаването на трибунатите на плебса е

първата победа за плебеите, които през 367 г. успяватда постигнат правото един от двата консулски постада бъде за тях. В началото III в. те почти успяваха да

получат еднакви граждански права с патрициите.Обявяването на републиката (509)

Консулска институция (509)Трибуната на плебса (493)

Издаване на Дванайсетте таблици, прокламиращиравенството на всички пред закона (451 – 450).

Законите на Луции (възстановяване на консулата,премахнат през 444 – 367)

Цензура на катон (185 – 184)Трибунат на Триберий Гракх (133)

Трибунат Гай Гракх (123 – 122)Първи консулт на Марий (107)

Последователното избиране на Марий за консул (104– 100)

Консулат на Сула (88)Диктатурата на Сула (88 – 79)

Бунт на Спартак (73 – 71)Консулат на Крас и Помпей (70)

Заговор на Каталин (63 – 62)Първи триумвират (Цезар, Крас, Помпей) (60)

Консулат на Цезар (59)

Втори консулат на Крас и Помпей (55)Помпей стаява единствен консул след смъртта на

Крас (52)Начало на гражданската война между Цезар и

Помпей (49)Цезар обявява диктатура (49), умира Помпей (48)

Цезар е обявен за диктатор за 10г. (46)Убийството на Цезар (44)

Втори триумвират (Октавиан, Антоний, Лепид) (43)Елиминирането на Лепид (36)

Октавиан става единствен господар на римския свят(31)

Октавиан приема името Август (27)

РИМСКИ ИМПЕРАТОРИ ДО

ПАДАНЕТО НА ЗАПАДНАТА

РИМСКА ИМПЕРИЯАвгуст и Юлиево – клавдиевска

династия(27г. пр. Хр. – 68г. сл. Хр.)

Август (27г. пр. Хр. – 14г. сл. Хр.)Тиберий (14 – 37)Калигула (37 – 41)Клавдий (41 – 54)Нерон (54 – 68)

криза от 68 – 69 г.Галба (юли 68 – ян. 69)Отон (ян. 69 – април 69)

Вителий (април 69 – дек. 69)

Династия на Флавиите (69 – 96)

Веспасиан (69 – 79)Тит (79 – 81)

Димициан (81 – 91)

Династии

29

Династия на Антониите (96 – 192)

Нерва (96 – 98)Траян (98 – 117)

Адриан (117 -138)Антоний (138 – 161)

Марк Аврелий (161 -180)Луций Вер (присъединил се към империята) (161

– 169)Комод (180 – 192)

Епохата на Северите(193 – 235)

Пертинакс (193 – царува 87 дни)Дид Юлиан (193 – царува 66 дни)

Септимий Север (193 – 211)Каракала и Гета (211 – 212)

Каракала (212 – 217)Макрин (217 – 218)

Елагабил (218 – 222)Александър Север (222 – 235)

Период на военна анархия (235 – 268)

Максимин I (235 – 238)Гордиан I и Гордиан II (238 – май – юни)

Балбин и Пупиан (238)Гордиан III (238 – 244)

Филип Арабина (244 – 249)Деций (249 – 251)Галий (251 – 253)

Валериан (253 – 260)Галиан (260 – 268)

Илирийски императори (268 – 284)

Клавдий II Готик (268 – 270)Аврелиан (270 – 275)

Тацит (275 – 276)Пробий (276 – 282)Карий (282 – 283)

Нумериан (283 – 284)Карин (283 – 285)

Тетрархия (286 – 310)

За да подържа императорската власт в цялатаимперия, Диоклециан, обявен за император през

284г. въвежда от 286 г. нова система науправление – тетрархия. Римската империя се

управлява от четирима императори – двамаавгусти и двама августи и двама цезари. Всеки

август има за наследник един цезар, коготоизбира с основание.

Диоклециан (А) (286 – 305)Максимиан (А) (286 – 305)

Констанций Хлор (Ц) (293 – 305)Галер (Ц) (293 – 305)

Констанций Хлор (А) (305 – 306)Галер (А) (306 – 306)Север (Ц) (305 – 306)

Максимин Дая (Ц) (305 – 306)Галер (А) (306 – 307)Север (А) (306 – 307)

Константин (Ц) (306 – 307)Максимин Дая (Ц) (306 – 307)

Галер (А) (307 – 310)Луциний (А) (307 – 310)

Максимин Дая (Ц, А през 308) (307 – 310)Константин Ц, А през 310) (307 – 310)

Константинова династия (306 – 363)

Константин и Луциний, единствен император(325 – 337)

Константин II (Западна римска империя) (337 –340)

Константин I (Италия, Африка, Западна римскаимперия след 340) (337 – 350)

Констанций II (Източна римска империя) (337 –350)

Констанций II, единствен император (350 – 361)Юлиан Апостат (361 – 363)

Царуване на Йовкиан (363 – 364)Валентинианова династия

(364 – 395)

Валентиниан I (Западна римска империя) (364 –375)

Валент (364 – 378)Грациан (375 – 383)

Валентиниан II(Илирия, Италия, Африка ) (375 –392)

Теодосий (Източна римска империя) (379 – 392)Теодосий, единствен император (392 – 395)

Императори на Западната римска империя (395 –476)

Хонорий (395 – 425)Валентиниан III (425 – 455)

Петроний (юли 445 – окт. 456 )Мажориан (457 – 461)

Север (461 – 465)Антемий (467 – 472)

Олибрий (април 472 – дек. 472)Глицерии (474 – 475)

Ромул (Августул (475 – 476)

Династии

30

ВАРВАРСКИТЕ НАШЕСТВИЯ

При завръщането си от Българияслед потушаването на въстаниетона Делян император Михаил IVвече агонизирал и затова той и братму Йоан Орфантроф (който нямалпретенции за трона порадиголямата си непопулярност)заповядали на императрица Зоя даосинови племенникът им Михаилнаричан Калафат, за да стане тойимператор.На 10 септември 1041 г. Михаил IVумрял и бил наследен отплеменника си Михаил Калафат.Типично по византийски първатаму работа била да прати назаточение Йоан Орфантроф койтому бил помогнал да се качи натрона. След това пратил в затвора иЗоя. Напълно неочаквано обачеобщественото мнение застанало вполза на Зоя и законнатамакедонска династия. Започналибунтове в цялата империя и скороимператор Михаил V Калафат билпометен от народното недоволство,на 20 април 1042 г. и ослепен.Властта поели директно Зоя иТеодора. Те обаче дотолкова семразели и не разбирали нищо отуправлението на империята, че сеналожило на 11 юни 1042 г. - 64годишната Зоя да бъде омъжена зазнатния сенатор Константин

Мономах, който станал императорКонстантин ІХ.Но да се върнем към ставащото набалканите засягащо прякобългарските земи. През 1042 г.ромейска армия нахлула в Дукля и яразорила страшно, но приоттеглянето била разгромена в еднаклисура. От там започнал възходана Дукля, Княз Стефан Воиславзавладял Требине, Захълмие, Боснаи Рашка изграждайки силнадържава. Някъде в началото на 50-те години княз Стефан Воислав билнаследен от сина си княз МихаилСтефанович. При неговото иместраната получила ново име - Зета.Около 1055 г. той сключил съюз сВизантия и получил титлатапротостратор. Докато в тема България серазвивали събитията описани впредходната глава, то в темаПаристрион политическото ивоенното положение се променилодрастично. Както вече бе казано,след разгрома на Българияпеченегите завладелиотвъддунавска България. Акоромеите в началото си мислели, чепеченегите ще спрат дотук, твърдескоро се оказали излъгани… Вминалото варварите на вълнинахлували в Европа по т. нар. „пътна народите”, от Азия впричерноморските степи, оттам впридунавските области и накрая

прехвърляли Карпатите и сеустановявали в Панония. Когатобългарите изградили своятадържава варварските преселениябили прекратени с едно изключение- маджарите. Тези варвари успелида преминат България и да заематПанония. Там маджаритенеобезпокоявани от други варвариуспели да се цивилизоват и даизградят могъщата си държава –Унгария. Когато в началото на ХІвек печенегите заели отвъддунавскаБългария те се оказали блокирани впо-нататъшния си път от Унгария.Единствения свободен път бил тозина юг към Византия, и печенегитене закъснели да започнатграбителските си набези в темаПаристрион.Тук обаче се налага краткоотклонение, за да се разкаже занеща свързани с българите, коитобяха пропуснати в първата глава.През декември 1025 г. както вече секаза умрял император Василий ІІ ина власт дошъл брат му КонстантинVІІІ, който бил изключителнонепопулярна фигура. От това севъзползвал и магистър ПресианБългарина (както бил известенбившият български владетел князПресиан ІІ). Той заедно с българитеБогдан, Глава (известнивоеначалници) и зет си РоманКуркуа (женен за сестра муЕкатерина) организирали преврат за

БЪЛГАРИЯ СЛЕД ЦАР ПЕТЪР ІІБОРБИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ

НАРОД СРЕЩУВИЗАНТИЙСКОТО

ВЛАДИЧЕСТВО (1018-1185 г.)

История на България

31

свалянето му. Превратът обаче сепровалил и заговорниците билизаловени и ослепени. Пресиан билпощаден и само бил заточен. През1029 г. царица Мария и синът иПресиан планирали нов преврат.Той трябвало да се ожени заимператрица Теодора (тя биласъгласна) и да стане ромейскиимператор като свали императорРоман ІІІ Аргир. За нещастиезаговора бил разкрит и Пресианослепен. По късно той заминал заУнгария където и починал през1026 г.Сега е време отново да се върна къмразказа за ставащото в Паристрион. През 1026 г. огромно множествопеченеги нахлули в Паристрион изапочнали да го опустошават.Срещу тях през 1027 г. потеглилстратегът на тази тема КонстантинДиоген начело на силна армия. Тойуспял да разгроми печенегите и даги отхвърли зад Дунав. Тази победана първо време възпрялапеченегите, но няколко години покъсно те отново нападналиПаристрион. През 1032 г. тепреминали Дунав, разорили Мизияи се изтеглили. През 1034 г. повремето на император Роман ІІІАргир печенегите предприелиголямо нахлуване дълбоко вромейски земи. Те успели даразорят Мизия, Средецко,Македония и части от Тракия катостигнали чак до Солун. Богатонатоварени с плячка те се изтеглилиоще същата година. През 1035 г. и1036 г. печенегите предприели двенови нахлувания, при коиторазорили Паристрион. През 1040 г.печенегите предприели ново голямонахлуване. Този път те разорилиМизия и Тракия стигайки почти додългите стени.Тези нашествия предизвиквалиразнопосочни процеси вПаристрион. От една странаромейската власт започнала даотслабва и да се засилва ролята наместните български боляри. За да се

борят с печенегите те усилваличувствително своите бойнидружини. От друга страна обачебили опустошавани български земии местните боляри били принуденида искат все по голяма помощ отЦариград, за да удържатпеченежките нашествия. Може биоще през този период малкипеченежки групи започнали да сезаселват в Мизия. След тованастъпило известно затишие впеченежките нашествия.Междувременно сред печенегитетечели процеси на обединение намногобройните им самостоятелниплемена и родове. Най значителенот владетелите бил хан Тирах койтоуспял да обедини повечетопеченеги под своя власт.Едва през 1048 г. войски на ханТирах нахлули в Паристрион и гоопустошили. В една битка обачепеченегите били победени отромеите. Около 1050 г. хан Тирах успял даизгради голям печенежки племененсъюз обхващащ левобережнаУкрайна (Украйна на запад от р.Днепър), Молдова и Влашко.Печенежките апетити къмПаристрион започнали данарастват. Те обаче не могли да сереализират тъй като само следняколко години били нападнати отузите - друго варварско племедвижещо се по пътя на народите.В започналата война се проявил ханКеген. Въпреки цялата храброст напеченегите те загубили украйна ибили изтласкани зад р. Днестър.През 1054 г. между хан Тирах и ханКеген избухнала война. Кан Тирахбил подкрепян от 11 рода, а ханКеген от 2. В решителната биткаКеген бил разгромен напълно.Първоначално той имал намерениеда поиска помощ от узите, но послесе отказал. През 1055 г. хан Кегенпоискал от император КонстантинІХ да се засели с хората си вПаристрион като федерат.Императора веднага приел, тъй като

ромеите имали двойна полза оттова. От една страна те можели даизползват печенегите като наемнибойци, а от друга се надявали да гиползват като щит срещу другитепеченеги и варварите въобще.Така през 1055 г. в Мизия сезаселили голям брой печенеги. Следкато хан Кеген се укрепил вПаристрионтой започнал да нападахан Тирах. Войната между дваматапеченежки вождове била повече отяростна. По някое време хан Тирахизпратил послание до императорапослание, в което заявил, че еромейски съюзник и не е редно дабъде нападан от един ромейскиподчинен като Кеген, искайки отимператора да го възпре да воюва.Императорът обаче не пожелал данаправи нищо за удовлетворяванемолбите на кан Тирах.Тук се налага кратко прекъсване.На 11 януари 1055 г. умрялимператор Константин ІХ. По товавреме вече била мъртва и Зоя.Властта поела престарялата вечеТеодора. Не и било писано обаче давластва дълго над ромеите. Тяумряла в началото на септември1056 г. предавайки властта на единстарец, който получил иметоимператор Михаил VІ. Товаестествено не се харесвало намного хора и скоро срещу него сеобяви известният аристократ ИсакКомнин, чиято жена Екатерина билабългарска принцеса и упражнявалавърху него голямо влияние. На 8юни 1057 г. той се самообявил заимператор Исак І Комнин. Следкратка гражданска война на 1септември 1057 г. Михаил VІ билсвален от трона.Междувременно хан Тирах решилда отмъсти на ромеите. През зиматана 1056 г. огромна печенежка армиякомандвана лично от хан Тирахпреминала по леда на р. Дунав инахлула в Паристрион. Печенегитеопустошили страшно Паристрион иникой не бил в състояние да гиспре. През лятото на 1056 г., обаче

История на България

32

сред печенегите се разразилаголяма епидемия от дизентерия.Много хора умрели, а останалитеболедували, боеспособността наармията спаднала главоломно. Товадало възможност на местните силина хан Кеген, българите и ромеитеда нападнат хан Тирах и да мунанесат унищожително поражение.Печенегите капитулиралибезусловно и много от тях билиразселени в софийско, нишко ицентрална Македония.Разгромът на хан Тирах ипреселването на големи печенежкимаси на балканите подрили силномощта на печенегите, които отновобили нападнати от узите.Трябва да се отбележи, чеприблизително от този моментромеите започнали да приематмнението, че изконните ромейскиземи са до стара планина, апаристрион е варварска земяслужеща за буфер между варвари иромеи.През 1059 г. положението набалканите отново се нажежило,случили се три събития наведнъж.Унгарците започнали война ипревзели Белград, Ниш и дориСредец. По същото времепеченегите воюващи в ромейскатаармия в Азия се разбунтували ипред дарданелите навлезли набалканите. Опустошавайки всичкопо пътя си те стигнали до Средец,където разбунтували и другипеченеги.По това време имало и голямопеченежко нашествие вПаристрион.Силна ромейска армия командванаот император Исак І Комниндостигнала до Средец, къдеторазгромила напълно унгарците,принуждавайки ги да сключат мири да се откажат от заетите градове.След това тази армия навлязла вМизия и край Ловеч нанесла тежкопоражение на обединените сили напеченегите, които билипреследвани чак до р. Дунав. На

връщане ромеите направили лагер воколностите на Ловеч. Скилицаразказва „В деня когатохристияните честват СветаВеликомъченица Текла (24септември), паднал проливен дъждс преждевременен сняг , койтодонесъл много злини инеприятности на войската...Почтицялата конница и повечетонамиращи се там измрели от студа идъжда понеже били необучени инеподготвени”. Тогава император Исак І Комнинзаболял тежко и през декември 1059г. предал властта на новияимператор Константин Х Дука.За известно време положението набалканите било стабилизирано.Следващите години напиращите задузите многобройни кумани силноги притискали и те били принуденипрез печенежките земи да сепридвижват на запад.През 1064 г. унгарците нападналиВизантия и превзели Белград.Същата година огромна маса от 600000 узи се стоварила върхуПаристрион. Те разорили страшноМизия и се заселили там. След товате продължили на югопустошавайки Тракия иМакедония, достигайки дори доСолун и тесалия. Опустошениетобило толкова страшно че споредАталиат „цялото население наевропа мислело да се изселва”.Узите награбили невероятниколичества плячка, но за тяхнонещастие зимата дошла рано и сеслучила необичайно тежка. Те билипринудени да изоставят всичко и понай жалък начин да се приберат вМизия. През 1056 г. в Цариградзапочнало събирането на голямаармия, която да воюва с узите.Съвсем неочаквано обаче дошлавестта, че сред узите върлува чумнаепидемия, а страдали и от силенглад. Огромен брой узи билиумрели от тях, а тези, които оцелелибили победени от живеещите вМизия българи и печенеги. Част от

оцелелите избягали на север от р.Дунав, но огромната част от тяхоставали в Мизия очаквайкимилостта на императора.Император Константин ІХпристигнал в Паристрион с малкаармия, колкото да приемекапитулацията на оцелелите узи. Поголямата част от тях били заселенив Македония, а останалите в Мизия.Следващото голямо събитие серазвило през 1066 г..Тогава в Тесалия избухнало силнонедоволство на местните жители-българи, гърци и власи срещувисоките данъци. Назряващотонедоволство заплашвало да сепревърне в стихийно въстание.Местнит едър земевладелец,дълбоко уважавания от хоратаНикулица Делфина отрано следялнедоволството и отранопредупреждавал императора затова, но Константин ІХ не муповярвал. Накрая очакваното сеслучило и въстанието избухнало. Тобързо се разраснало и бунтовницитепоканили за свой водач НикулицаДелфина, тъй като той имал силенвоенен отряд, а и бил уважаван отхората. Първоначално той непожелал да се замесва в тованачинание, но после се съгласил.Още в самото начало той се опиталда прекрати въстанието, на власитенапример напомнил, че стадата имса в тема България и българите катоверни поданици на императорамогат да им ги вземат. Нищо непомогнало, бунтовницитенастоявали за военни действия.Тогава Делфина разделил армиятана две части. Едната (по малката)потеглила към солунския залив ипревзела крепостта Китрос.Другата част начело със самияНикулица потеглила на север инаближила Сервия. Близо доСервия те били посрещнати отуправителя на крепостта заедно спомощниците му. Той обявил, че еготов да капитулира. Вместо да гозадържи и да влезе в Сервия

История на България

33

Никулица Делфина го пуснал да сивърви. Той естествено се завърнал вСервия и отказал да капитулира.Тогава бунтовниците обсадилиСервия. След тридневна обсада, безда се стига до сражение гарнизонакапитулирал. Тогава НикулицаДелфина написал тайно писмо доимператор Константин Х, който потова време бил в Солун. В него тойписал, че е готов да се подчини и гоприканвал по скоро да изпратиармия към Сервия. В резултат натова Константин Х изпратил писмодо Никулица Делфина, в коетообявявал опрощаване на данъците.Към Сервия бил изпратен катепанана България Андроник Филоколес сколкото войски успял да събере.Пристигането му под Сервия обачене довело до нищо, защотовъстаниците били доста помногобройни и катепанът сестрахувал, че ако се стигне до биткаще бъде разгромен.Тогава Никулица Делфина събралбунтовниците и показалимператорското писмо, обявявайкиуспеха и края на въстанието. Някойот бунтовниците обаче обявили, чене са съгласни и ще продължатвъстанието. Никулица запазилсамообладание и заповядалнедоволните да бъдат арестувани.Повечето хора били съгласни сНикулица Делфина и бързоарестували и затворилинедоволните. След товабунтовническата армия биларазпусната, а Никулица Делфина сепредал на катепана на България.Андроник Филоколес от своястрана го изпратил в Цариград,където той бил почетен отимператора с висок сан и богатинагради.Настъпилото затишие на балканитеобаче не траяло дълго.През 1070 г. зетски войски нахлулив тема България и я опустошили.През 1071г. срещу тях била пратенаромейска армия, която гиразгромила и изтласкала от

България.През май 1067 г. умрял императорКонстантин Х Дука и властта билапоета от вдовицата му Евдокия,като регентка на малолетните имсинове Михаил, Андроник иКонстантин. Същевременно силнонараствала опасността отселджукците които били смазалиарабите. Това предизвикалореакция и във Византия къдетоЕвдокия се омъжила на 1 януари1068 г. за пълководеца кападокиец(област в централна Мала Азия)Роман Диоген. През 1068 г. и 1069 г.император Роман ІV Диогенизвършил два успешни походасрещу селджукците, а при третия врешителната битка при манцикертна 19 август 1071 г. ромеитепретърпели катастрофалнопоражение. Император Роман ІVбил пленен, въпреки това, макар и вплен той успял да сключи изгоденмирен договор.Междувременно обаче реалноуправляващите страната кесар ЙоанДука (брат на починалия императорКонстантин Х) и Псел убедилиЕвдокия да обяви за императорсинът си Михаил. Това и станало на24 октомври 1071 г. Последвала кратка гражданскавойна между императорите РоманІV Диоген и Михаил VІІ Дука.Накрая Роман ІV бил победен,предал си и бил ослепен. Презлятото на 1072 г. той умрял отраните си.След това настъпила истинскакатастрофа, селджукците нахлули вМала Азия и започнали да язавоюват. Техният владетел сеоправдавал, че трябва да отмъсти заприятеля си Роман.Същевременно през 1071 г.норманите на Робер Гискарпревзели Бари, последнатаромейска крепост в Италия.Реално управлението на Византиябило поето от омразния на всичкилоготет Никифорица. Срещуимператор Михаил VІІ се обявил

кесаря Йоан Дука, който сесамопровъзгласил за император. Спомощта на командващиянормандските наемници УрселБелиул той започнал война. МихаилVІІ пък от своя страна поискалпомощ от селджукците. Те успелида разгромят Йоан Дука, пленили гои го предали на военачалникаАлексий Комнин.Това временно успокоилоситуацията, макар на изтоккатастрофата да продължавала.

ВЪСТАНИЕТО НА ГЕОРГИВОЙТЕХ

Неуспехите на ромеите подтикналинякой български боляри да сезамислят за въстание.Допълнително масло в огъняналивал и Никифорица-алчниятминистър на финансите койтосъбирал огромни данъци и повсякакъв начин ограбвал хората.През 1072 г. на въстание се решилигрупа боляри водени от ГеоргиВойтех, представител на старкавхански род. Те били готовиведнага да поведат привърженицитеси в битка, но им липсвал цар.Представителите на царскитеродове отдавна воювали далеч наизток със селджукците и връзката стях била трудна, а може би боляритеоще си спомняли за Алусиан и негорели от желание отново да сезабъркат в такава каша.Все пак цар бил намерен. Кактовече се каза през 1070 г. зетскивойски нахлули в България, но през1071 г. ромеите ги разгромили.Работата била там, че съпругата назетският княз Михаил Стефановичбила внучка на цар Самуил идъщеря на Косара, втората дъщеряна цар Самуил. Поради товабългарите изпратили молба до князМихаил Стефанович да изпратинякой от синовете си за българскицар. Той веднага се съгласил иизпратил най малкия от седемте сисина Константин Бодин.

История на България

34

Въстанието било обявено в Косово,където се събирали отрядите навъстаниците - това станало презесента на 1072 г. Скоро Константинпристигнал в Призрен начело наотряд от 300 сърби командвани отвоеводата Петрила. В Прищинабили уговорени подробностите иКонстантин Бодин бил коронясън зацар под името Петър ІІІ С товацеляло да се покаже приемственостмежду първото българско царство ивъстаниците. Случващото се вКосово привлякло вниманието наромеите и срещу въстаниците билаизпратена армия. Тя билакомандвана от стратега на СкопиеНикифор Карантин и дука наБългария Дамян Даласин. Ромеитебързо достигнали Прищина къдетобили посрещнати от въстаническатаармия. Битката била тежка иожесточена и накрая завършила спълна победа на българите.Никифор Карантин и ДамянДаласин били убити, а ромейскиятлагер пленен с всичко в него. Следтова българите поели на юг и без даим се оказва съпротива заелиСкопие. Въпреки тези успехивъстанието не протичало добре. Тобило обявено твърде прибързано ипросто не стигнало време всички(или почти всички) боляри да бъдатубедени да участват в него.Допълнително недоверие внасялосръбското участие, тъй като многобългари били убедени, че засърбите (Зета по това време е найсилната сръбска държава) това епросто възможност да овладеяттема България. След заемането наСкопие въстаниците се разделилина две части. Едната армиякомандвана от Петрила потеглилакъм Костур, а другата командванаот цар Петър ІІІ настъпила на северкъм Ниш. Георги Войтех билоставен в Скопие с малобройничасти. Това събитие сфаворизирането на Петрила иясното пренебрежение на ГеоргиВойтех още повече убедило

българите в нечистите намеренияна сърбите.Армията на Петрила настъпила наюг, без да среща съпротива. Скоровъстаниците овладели градове катоДебър, Охрид, Битоля и други.Единствено Девол оказал съпротиваи бил обсаден. Трудно е да се кажекой е отбранявал Девол, но като сеима предвид, че ромеите отстъпиликъм Костур, най вероятно са билиместни българи. Скоро въстаницитещурмували и превзели Девол. Следтази победа те потеглили къмКостур. По това време в Костур сесъбирала ромейска армия, там вечебили пристигнали стратезите наОхрид, Девол и Костур. Към тях сеприсъединил и голям българскиотряд командва от влиятелнияболярин Борис-Давид. Въстаницитеобсадили Костур и след кратъкщурм го превзели. Напълноизненадващо обаче под Костур сепоявила ромейска армияпристигнала от Солун. Тянападнала въстаническия лагер подграда. Поражението на въстаницитебило пълно, Петрила с малцинаоцелели едва успели да избягат.Докато ставало всичко това царПетър ІІІ успял да превземе Ниш инегови отряди дори опустошавалибелградско (кога византийците са сивърнали Белград, който изгубилипрез 1064 г. ми е неизвестно). Каторазбрал за катастрофата при костуртой събрал армията си в Нишчудейки се какво да предприеме. Напърво време Петрила бил изпратенв Зета да събере нова армия.Същевременно цар Петър ІІІзапочнал да се държи повече катосръбски принц загрижен заразширяването на Зета отколкотокато български цар. Товапредизвикало недоволството намного българи, в резултат, на коетоцар Петър ІІІ предприел репресиисрещу тях (някой дори убил).Същевременно голяма ромейскаармия съставена от германскинаемници и командвана от Михаил

Саронит наближила Скопие. Знаещза ставащото в Ниш Георги Войтехпредпочел да капитулира предромеите. Скоро обаче се разкаял запостъпката си и изпратил тайнописмо до цар Петър ІІІ да побързакъм Скопие и да избие безгрижнитеромеи. Вероятно някъде по товавреме Петрила се завърнал вКосово с наемна армия съставена отсърби и нормани. Михаил Саронитобаче разкрил Георги Войтех и взелбързи мерки. Армията билапостегната и навлязла в Косово.Ромеите организирали засада набългарите при Таоний. Когатопоходните колони на въстаницитенавлезли в теснината ромеите гинападнали и разгромили напълно.Самият цар Петър ІІІ бил пленен.Когато армията на Петриларазбрала за станалото настъпилоразколебаване. Ромеитепредложили на норманите повечепари и те минали на тяхнастрана.Тогава сърбите побързали дасе завърнат в Зета.През пролетта на 1073 г. ромеитепревзели Ниш, а вестарх НикифорВриений получил задача дапревземе българските крепостиоколо охридското езеро. Това билонаправено почти без съпротива отбългарска страна. Боеве ималоединствено при Преспа къдетогерманските наемници разграбилиградът, разрушили дворците на царСамуил, както и разграбили иразрушили църквата Свети Ахил наострова.Георги Войтех починал на път заЦариград от мъченията на коитобил подложен. Константин Бодинбил заточен в един цариградскиманастир. Впоследствие с помощтана венециански авантюристи той сезавърнал в Зета където по къснонаследил баща си.Никифор Вриений бил назначен задук на Драч със задача да воюва съсЗетци. През 1073 г. зетска армиянахлула в България и я опустошила.През 1074 г. ромеите успели да

История на България

35

разгромят зетците и да ги изтласкатот България. Никифор Вриенийнавлязъл в Зета начело на силнаармия. Той нанесъл решителнопоражение на зетските войски истрашно опустошил страната. Следтова сърбите били принудени дазапочнат партизанска войнапонасяйки тежки удари от ромеите.Практическата окупация на Зетапродължила до 1077 г., когатоНикифор Вриений се вплел в борбаза ромейския трон и армията му сеизтеглила от Зета.Тогава се случило и еднознаменателно събитие. През 1077 г.княз Михаил Стефанович получилот папата титлата ”Крал”. От тозимомент сръбските владетели вечене били князе, а крале.

Хусерл

(1859 - 1938)

"Науките за чиститефакти

превръщат хората вголи факти."

Е. Хусерл, Кризата наевропейската наука

и трансценденталнатафеноменология

Личност

Феноменологията като мечта застрога наука.

Феноменологическата редукция.Кризатата на Европейската

наука. Привидността в метода ив природата.

От Френсис Бейкън насам, неприемем ли, че цялатаНовоевропейска философия е"забележка под линия наПлатоновите диалози",философията има един отличаващ яот другите науки изследователскипроблем - проблемът заистинността на самото изследванекато метод за постигане напредмета й. ОтХегел насамт р а д и ц и о н н о т офилософстване се епростило свидимостта, чеметодът е външенспрямо изследванияпредмет и еподръчно средствоза производство назнание, прилаганокъм срещаните вопита дадености.Тези почтиа к с и о м а т и ч н иположения иматдалеч отиващиследствия, коитонадали гидетронират отмястото им напървооснования, нопък пораждат силнисъмнения приприложението им:приложението невинаги може да избегне затварянетов темата "Изследването като чистаметодология"; приложението невсякога приема, че дори и да не евъншно за предмета условие,методът никога не е единствен.Защото беше ли само единствен,той би произвел предмети, коитотъкмо в единствеността си биха

натрапили едноизмерно тълкуване,според което някои емпиричнисъзнания биха били по-съзнателни,някои истини - по-истински, а някоидействителности - най-действителни. Съответно еднинауки биха станали по-научни отдруги, което вече крие опасносттавсичко да потъне в самовлюбености доволство от постигнатото знаниеи да се изроди в репресии спряморазличието. Както историята нанауките, така и чисто общественатаистория изобилстват с примери затова, че леталният изход в многослучаи е пряко следствие отвъобразени предимства. В

лечението на мисловността, водещадо смърт на инакомислещите -смърт и в преносен, и в букваленсмисъл - са се препоръчвали и сепрепоръчват много и различнисредства, отлагащи или правещиневъзможно умирането - на човека,науката, знанието; но идеята нафилософията е и в това да се открие

универсалният изход към еднавинаги жива действителност.В началото на XX век за таковасредство усилено се предписвафеноменологията, на чиито рецептинеизменно стои: "Към самитенеща". Аптекарските метафори сасъвсем оправдани: разработената отХусерл изследователска методиканаистина навява усета застерилност с точното посочване напредметите, с дозирането наанализите, с педантичността вотделянето на субстанциите, тадори и с почти Галеновататерминология, стриктноразбърквана според обекта на

лечение. Този обект еотровената отгосподството нап с и х о л о г и я т афилософия, вследствиена което последнатарешава познавателнитеси задачи чрез свежданена мисловния свят къмабстрактни определенияза иначе емпирическиустановими даденостина усещанията,в ъ з п р и я т и я т а ,представите ипонятията: все неща,които имат не самосубективна валидност икоито не зависят отслучайното състояниена познаващия субект.Търсенето нан е о б х о д и м о т о ,валидното във всичкиобласти на знанието нечрез конвенциите напсихологическия опит

отвежда Хусерл към света нафеномените - неща, които показватсамите себе си, които са "самитенеща". Според Хусерл това сепостига в едно тройно изключванеили "феноменологическа редукция"и се характеризира със следнатапостъпателност:- изключване в изследването на

Личност

37

всичко субективно, което ще рече"незаинтересованост наизследователя и за съществуванетоили несъществуването на даденпредмет": предметът е явен, явен иясен;- отказ от

придобитото според някакватеория, хипотеза, всекидневнанужда или практически опит свъпросния предмет;- изключване на всякаквамирогледна (религиозна,

идеологическа, етическа,естетическа, регионално-историческа и пр.) традиция.След такова съзнателно прогонванена всичко "ценностно" и"онтологично" се придобива

нагласата на феноменологията "туки сега", чиято изключителност седообосновава от едно двойноудържане на имания пред видпредмет, а именно:- насочване единствено към

"същността" ("каквината") нададеното;- отказ от всичко (заскобяване),съпровождащо преживяването напредмета.Така се постига затварянето на

изследователския интерес в еднополе, наречено "тема". Разбира се,тематичните полета могат да бъдатбезброй - колкото са всъщностфеномените; могат и да се смесват- колкото са всъщност

Личност

38

изследователските нагласи. И ако оттук изниква някаква задача, то тя нее в това, едно от полетата да бъдепредставено като единственонеобходимо, а в това да бъдеразбрана необходимостта на всякоот тях, за да може да се удържиреалният свят. Затовафеноменологът може да кажесмислено не само "Всички неща сареален свят", но и "Всяко нещо сареални светове"; може да каже несамо "всяко нещо е съществуващо",но и "всяко нещо са съществуващинеща". Ето защо феноменологиятане винаги се съобразява сграматиката - дори в този отказ отобичайносттатя търсизапазването нао н о в аучудване, откоето се ер о д и л афилософиятак а т осъзерцание нав и д и м ое с т е с т в е н инеща пов и д и м онее сте ственначин.Редът ото т к а з и т ес п р я м оестественатанагласа -н а г л а с а ,с ъ в с е моправдана във всекидневието, ноочевидно "неестествена" в науката("в науката се изисквасебеотрицание, героизъм наразума") - образува собствено това,което се и нарича "поток насъзнанието". Но този поток не епреживяването на емпиричното,винаги мое, съзнание, в което иматредността си случайни хрумвания,смесвания на преживелици,спирания на познанието въввсеизвестни образи, а е потокът на

онази субективност, която Хусерлнарича "трансцендентална". Тя сеизгражда от очевидностите наистината (и истините) за всичкивъзможни светове, в които могат дасе пресекат и всички феноменалниредове. Този извод, който сякаш енеминуем за един математик,какъвто по образование е Хусерл,отвежда размишлението къмПлатоновия свят на чистисъщности, към света на идеите.Идеите не са видимите образци,нито пък някакви скрити "зад гърбана феномените" двигатели намногообразието: те са образците намисленето, което постоянно

с ъ з е р ц а в аистината. А тя,от своя страна,присъства втова мисленек а т оочевидност нафона наразнообразнипреживявания,присъства каток а ч е с т в е н оединна. Затовапод "съзнание"не се разбира"моето" или"твоето", а саморедът наочевидности впотока на

преживяванията, които могат дабъдат както действителни, така ивъобразени. Феноменалнотопостигане на такава очевидност еакт на изказване и обозначаване(осмисляне), което може да бъдесъобщено всекиму, който никак нее длъжен да има тъкмо "тези"преживявания и точно този опит,както и да говори на "този" език: задвсичко това "говори" потокът начистото съзнание, което свеждафеномените. Не беше ли така, би

било чудно как хората се разбиратчрез знаци и символи, как"проникват" в света на друготосъзнание.От тук идва и задачата нафилософията като феноменология.Тя не се състои в това да доказваистинността на външни дадености,а най-вече в това да показвасъзнателните актове в чист вид,който преживява очевидността. Втова показване се случва истината,т.е. срещат се поне двафеноменални реда, дваинтенционални лъча и в тази срещаединият ред играе роля на фон,върху който изпъква другия.Удържането на "случая", мислен вгорното значение, кръстосването надве феноменални възможностиводи до очакването, че подобнисрещи предстоят, а това не е нищодруго, освен основание нанадеждата, че познанието никога неможе да завърши актуално, ченаличието на очевидност за мен е исаморазбиране на очевидността задругия. Така идва и другата задача:тя се състои не вече в проникването,а в разбирането на нещата, гледаникалейдоскопично, не само от единъгъл.Всичко това е мечтата за строганаука - едно непривичнословосъчетание, представящо еднатвърде идеализиранаизследователска нагласа. Накъсо тяможе да се изрази така: да сеизследват условията, които водятпри валидно мислене до онезиразнообразни очевидности,явяващи се в конкретното съзнаниетака, че всяко от тези съзнания даможе да разбере свят, изграден отдруги. Хусерл нарича таковаразбиране "интерсубективност".Ние можем да го наречем просто"мечта за човещина в науката" или -ако искаме да бъдем в крак с модата- "онтология на плурализма". Заразлика обаче от Лайбницовата,тази онтология може да минеспокойно без "монада над

Личност

39

монадите" - на това място Хусерлпоставя единствено истината.

Кризата на европейските наукии трансценденталната

феноменология

В късното си творчество Хусерлразкрива движещите неговоторазмишление основания: те не сасамо научни или породени отработата му катоматематик. Макар това ида представлява отказ отс т р о г и т еф е н о м е н о л о г и ч н иизисквания, една откоито е тъкмо отказ оти з в ъ н н а у ч н ипредпоставки, то нипредставя едно гледище,без което светът днес бибил не само по-беден, нои по-нечовешки. Такатой се вписва в оназифилософска традиция,която има за целзапазването на човешкотодостойнство в каквито и да саситуации. А ситуациите, в коитопопада човекът на XX век, могат дасе опишат накъсо с една дума:"криза".Попадналият в криза е склонен дапита за смисъла; той може и дапопита и за това кому е нужно да сеобсъжда "кризата", когато нещатаса ясни и без размишления и никакне върви ясните неща да се скриватс неясни термини, напр." т р а н с ц е н д е н т а л н афеноменология". Каква връзка иматте с познати всекиму неща, събранив смисъла на думата "криза"? Защосе търси подобна връзка между койзнае как хрумнали някомусловосъчетания и очевидности? Идо "европейска наука" ли ни е сега,когато грижата за насъщния правине само суетно, но и някакнеморално размишлението заотвъдности? Когато липсват опоривъв всекидневието, науката е

толкова илюзорен съветник,колкото и всяка извъннаучна форма:кризата според науката и кризатаспоред всекидневието имат толковадопирни точки, колкото и когатонякой каже, че за него е кризисносъстояние, ако това лято не почивана Канарските острови, а друготвърне, че за него криза е тогава,когато не си купи хляб. Каквианалогии има тук? Може би

" к р и з ат аизобщо" етова, коетопозволявад о п и р а ?Но пак щесе обадизд р а в и я тразсъдък:"Кризат аи з о б щ осъвсем нееоснованиед а

равнополагаме научното страданиес чисто телесното; лекарят, койтоказва, че организмът е в криза,защото "медицината учи..." и"изследването показва..." в никакъвслучай няма преживяванията напациента; ученият, който говори закризата в основанията на теориятаси, ще разбере кризата в моетовсекидневие, когато слезе в него -зареди се на опашки, загрижи се запрехраната, страда от глад и студ."*Тези доводи са дотолкова обичайни,че не си струва труда да бъдатобсъждани: всички бихме сесъгласили с тях и ако някойспомене, че все пак всекидневиетотрябва да се издигне до науката, зада разбере кризата, бихме го взелиза непоправим идеалист, ако ощепреди това не му се изсмеем.Защото никой не е длъжен даразсъждава строго научно, когато *Настоящият учебник се пише повреме, когато у нас кризата се усещафизически и затова "реалните" са

така заострени, но дори и временана блаженство биха разбрали закакво става въпрос. В случая сезадават въпроси, смислово близкидо онези, с които Хусерл започвастатиите си "Кризата наевропейските науки ит р а н с ц е н д е н т а л н а т афеноменология" през 1935/6 г.гладува: някак е, казват ни,"неморално или мазохистично"...И все пак: защо се съгласяваме стези обичайни доводи; защо гиразбираме; защо степенуваме пожизнена важност кризите; защосмятаме, че чисто физическотострадание е "по-опасно за живота"от теоретическото? Лесно е да сеотвърне: "Защото сме телеснисъщества, мисленето е обусловеноот здрав организъм, а той има своиизисквания и т.н." За много от нас, адори - и за всички, това саочевидности и тяхното признаванесякаш изгражда основата, на коятосе крепи разбирането. Но товаразбиране е еднопосочно: тозабранява отиването към други, непо-малко мощни основания инаправило вече ценностен избор,поставя мините под диалога междунаука и всекидневие. То изисква:"Науката да служи на практиката!","Да помага на всекидневието!", "Дабъде конкретна и разбираема!" - иизпълни ли това, ще е "морална".Това, разбира се, също еочевидност. И ако я споменаваме, тое, защото сега трябва да навлезем втемата тъкмо за кризата в науката,която е подготвила всекидневиетода задава тези тъй "критични"въпроси.Впрочем ние вече сме в тази тема:въображаемите диалози,сериозните серии въпроси,обичайните доводи, които бяхапривеждани, са само израз на оняразпаднал се диалог между наука ивсекидневен, жизнен опит.Не Хусерл е първият, койторегистрира такова разпадане.Описанието на напрежение между

Личност

40

всекидневие и наука, между теорияи практика, между живот и мечтатръгва още от Талес, минава презАристотел, Лайбниц, Кант, Хегел,Маркс; но Хусерл е първият, койтотака сменя ракурса вразмишлението, че прави отговорнасамата наука. Разбира се, и това не еособено ново: недоверието спрямонауката е стар мотив наевропейската култура, избуяващ вепохи на жизнени кризи, смяна наценности, обществени революцииили икономически катастрофи. Ноне това е мотивът на Хусерл. Акотрябва да го изразим накъсо (атрябва, защото "кризата" не обичапространности), този мотив биизглеждал така: упреците навсекидневието спрямо науката сачисто научни. Това вече изглеждапрекалено; това сякаш е старатафилософска суета да се даватотговори на сериозни въпроси попарадоксален начин. Разгледаме лиобаче Хусерловите основания,парадоксът ще изчезне.Какво значи това: "Упреците навсекидневието спрямо науката сачисто научни". Най-напред: това,което ние смятаме за всекидневие,по същество е опредметена наука.Тя е опредметена в строгия смисълна думата: във всекидневието сепостига научният идеал заедноизмерност, проверимост,фактичност, непротиворечивост. Нокак? Нима всекидневието не еобластта на отделните интереси, наслучайното и чисто субективното?Хусерловият отговор е следният: да,така е, но това е всекидневнатаочевидност, а тя е обективна в тозисмисъл, че поставя пред всеки отнас готовите, валидни нагласи, скоито отвръщаме на срещаните вопита събития и ги отнасяме къмсебе си като към тяло: те са външенсвят, действителност. Тъкмоевропейската наука, имащаначалата си в древна Гърция,формира тази насоченост намисленето "навън", търсейки

единствено верния метод запостигане на предметния свят. Товае европейската философия, но не всмисъл на дисциплината"философия", а в смисъла, споредкойто казваме "моята философия етакава и такава", като имаме предвид нагласата, знанието, мотивитеза дадена дейност. Дейността наевропейската наука е постояннототворене на външен свят като вещен,като свят от служещи предмети. Чевсичко това ни изглежда "вън отнас", съвсем не опровергава факта,че изглеждащото ни е следствие наопределено методическоподхождане към някаквидадености. Такова подхождане евинаги рационално, то отхвърляслучайностите и търси чистатапредметност. Отличен пример затова е Галилеевата революция вприродознанието: разглеждането нададеностите от околния свят каточисти, математизируеми същности,които могат да бъдат пресмятани, екрайният израз на една избрананасока, която винаги биваблокирана от предметен свят икоято винаги се самооткрива в него.Това, което ни изглежда напълноестествено, природно, е самоотрязък от света; то е принуденовнимание точно към тези и тезинеща и във всекидневните си актовение не правим нищо друго, освен дапреповтаряме вече постигнатото.Очевидно това не значи, че ние смеучени, но значи, че някакнесъзнателно преиграваме научнатанагласа и скъсяваме възможноститена жизнения си свят.Една от тези възможности емисленето като творческа дейност,като постоянно скъсване страдицията. Но европейската наука,произвела света "вън от нас",описала го в теории и закони,възпитала съответната нагласа и на"извън-научния" човек, пазитрадицията на незабелязването, четова не е единственият свят;жизненият свят на всеки от нас

очевидно е различен от този на друг.И тъкмо науката, търсеща истинатакато "откриване на същността нанещата", скрива и забранява еднавъзможност - тази на различиетомежду световете. Тя не сеинтересува от него или ако все пакго стори, тръгват класификативнитетаблици, където човешкатачувствителност стои наред сматематическите формули,борсовите акции,метеорологичните прогнози. Човек,впрегнат в "точните науки", започвада изглежда като ходещодоказателство за господството наедин метод, чиято крайна спирка еовеществяването; това е човекът-формула. И идва кризата:мисловността бива блокирана вочевидности, в алгоритми от типа"така се прави" и науката - първоточедо на разума - започва да раждаизчадия.Затова служенето на разума егероизъм: при толкова реализиранинаучни проекти, с които се едресирала човешката природа, сеизисква наистина себеотрицание дапродължиш да бъдеш учен.Всичко това за Хусерл ефеноменологично обосновано.Характеристиката на типаобосноваване лежи в девиза наранното му творчество - "Къмсамите неща": това е стремежът към"другото", към освобождаването муот "външни" за него дадености. Нослед казаното този девиз може да седопълни: "Към самите неща, но поразличен начин", т.е. къмосмислянето на света да сеподхожда нетрадиционно, а това щерече - лично-отговорно. Когатоличната отговорност може да бъдесподелена с друг и разбрана отдругия не защото се търсинепременно съгласие междудвамата, а съгласие междуподходите към иманата пред видтема, то се постига и идеала нафеноменологията: феномените саравноценни, не се степенуват в

Личност

41

редове и са еднакво необходими зацялостта на света - кактопрашинката, така и Вселената,както науката, така ивсекидневието, както философията,така и овощарството, както ученият,така и метачът. Всеки и всичко имасвоя жизнен свят, колкото и мизеренда изглежда отвън и затоваизискванията този свят да станедруг, ако не са мотивирани иразбрани "вътрешно", от само себеси, подготвят онази криза, която всеще намери време и начин даизбухне и да унищожи всичкивъзможни светове - за това едостатъчно да бъде унищожен самоедин от тях, именно "моят".Хусерл - един учен в най-чист вид -е пример за такава личнаотговорност. За кризата той бимогъл да обвини много неща -историята, икономиката,политическите партии, лошатаВаймарска конституция, злия демонХитлер: все разбираеми неща, имали се пред вид, че когато пише"Кризата на европейските науки ит р а н с ц е н д е н т а л н а т афеноменология" на него, като наевреин, е забранено да посещаваУниверситетската библиотека, камоли да публикува в Германия(впрочем първите статии отспомената работа излизат вБелград). Хусерл не търси вината"навън", а в това, което разбира най-добре и сигурно - най-обича:науката. И дори обвинението да не есправедливо, самият му факт епример за отговорност. Липсва литя, идва кризата.

***Едмунд Хусерл е роден през 1859 г.в с. Попице (Моравия, в Австро-Унгария); завършва образованиевъв Виена и започва работа катоасистент по математика при един отнай-големите математици на XIX в.- Вайерщрас. Чистоматематическите проблемипридобиват за Хусерл философско-

логическо значение и на тяхноторешение са посветениизследванията, които той започвапрез началото на века. Те гоотвеждат до традиционнатафилософска проблематика, на чиетопреосмисляне Хусерл посвещава несамо жизнения, но ипрофесионален път: като доцент ипрофесор по философия той работипоследователно в Хале, Прага,Гьотинген и Фрайбург (Брайсгау),събирайки около себе си онезипоследователи, които, възпитанивъв феноменологическататрадиция, дават началото на най-влиятелните в наше времефилософски направления: М.Хайдегер, Н. Хартман, М. Шелер,Ж.П. Сартр, М. Мерло-Понти, О.Бекер, А. Шютц и мн. др. В цеха нафеноменологията Хусерл подготвямножество лекционни курсове,статии, програми, които - в над 45000 страници ръкописи -съставляват неоценимо философсконаследство; днес то е съсредоточенов Хусерловия архив в Лувен(Белгия), където е пренесено през1938 г. - еврейското потекло наХусерл е правело опасно дори ипребиваването на ръкописи вГермания.Основни произведения: "Логическиизследвания" (в три тома, две части- 1900 и 1901); "Идеите на едначиста феноменология ифеноменологична философия"(1913); "Формална итрансцендентална логика" (1928);"Картезиански размишления"(1931); "Кризата на европейскитенауки и трансценденталнатафеноменология" (1936).ЛИТЕРАТУРА1. Е. Хусерл, "Феноменологията", сп.Философска мисъл, кн. 1 от 1983 г.2. Е. Хусерл, Из "Лекции повътрешното осъзнаване на времето", в"Идеята за времето", 1985 г.Задачи:1. Каква е разликата между "феномен"и "явление".2. Има ли науката "всекидневие"?

3. Анализирайте статията на М.Хайдегер "Какво е това -философията? -в сп. "ФИЛОСОФИЯ", кн. 1/1991 отгледище на феноменологията.

Главоблъсканица

Мухата и автомобилите.

Едно шосе е дълго 300 мили.Един автомобил А тръгва наобед от единия край и пътувапрез целия път с 50 мили/ч, адруг автомобил Б тръгва всъщото време с постояннаскорост 100 мили/ч от другиякрай заедно с една муха,чиято скорост е 150 мили/ч.Щом мухата срещнеавтомобила А, веднага сеобръща и лети към Б.(1) Кога мухата среща Б?След това мухата се обръщапо посока на А и продължавада прелита назад и напредмежду А и Б.(2) Кога мухата ще бъдесмачкана от дватаавтомобила, ако те сесблъскат, а тя не се махне отпътя?

Отговор на главоблъсканицатаот миналия брой:

Свадливите деца. Всеки родителе имал при женитбата по тридеца, а след това са се родилишест.

42

Технологиите серазвиват!

Не изоставай!

http://bgtech.org/