http://nauka.bg 1П р о е к т “ П о ч е т и м и ”w w w . r e a d m e . n a u k a . b g

НАУ Ч И

ПОВЕЧЕ !

Българска

Брой 49 Лято 2012Наука

w w w . n a u k a . b g Н

АУ Ч И

ПОВЕЧЕ !

http://nauka.bg 2

http://nauka.bg 3

(Не)обикновените животни Чавдар Черников

(Не)обикновените животни... Би било вярно да се каже, че животните и взаимоотно-шенията между тях описани в книгата са необикновени и уникални, но все пак ми-сля, че скобите са на място, защото всичко, което се случва в живата природа е просто част от живота на планетата Земя. Читателят ще се срещне със скорпиони, отровни жаби, охлюви и октоподи, дори отровни птици, ще се запознае с малко познатите страни на паразитизма, любовното поведение и канибализма в животинското цар-ство.

Издателство “Българска Наука”

Поръчай

Книгата

Сега!

Търсете книгата по книжарниците на верига „Пингвините”в цялата страна.

http://nauka.bg 4

6 НАУКА - Откриваме. Опознаваме. Опаз-ваме.

27 КНИГИ- Богомилите и презвитер Козма. Поредица Богомилството и Евро-па- В началото бе словото...- Кой кой е в средновековна - Жените в Априлското въстание- Съчинения. Том 1: Църква и ис-тория- България и Балканите в начало-то на ХХІ век- Траки. Исторически и културен обзор- Мисленето- „Албанският фактор в социа-листическа република Македония (1945 - 1981)”

40 МЕДИЦИНА- Синдром на марфан- Атеросклероза – тихият убиец

55 БИОЛОГИЯ- Семейство Скунксови (Mephitidae) - Птиците в България

69 АСТРОНОМИЯ- Пасаж на Венера – 06.06.2012

76 ИСТОРИЯ - Две учителки чехкини по българ-ските земи преди освобождението- Летец рисува самолети над Бъл-гария- Интериор на български къщи от 19-ти век- Управлението на Диоклециан и Константин и реформите в им-перията- Ръкополагането на жени в мон-танизма

159 ЗЕМЯ- Същност и значение на Расти-телната Защита в съвременните условия на развитие на Европей-ския съюз и България

172ХУМАНИТАРИСТИКА - За българите и българското в стихотворението на Райко Жин-зифов- Сравнителни политики между читалищата в град Добрич, Ка-варна и Тервел

ADMIN@NAUKA.BG

СЪДЪРЖАНИЕ

5

64

91

6

http://nauka.bg 5Български войник и загинал боен другар, някъде около Айваз баба, 1912 г.Снимката е от Изгубената България.- http://www.lostbulgaria.com/

Навършват се сто години от Балканската война.

Нашите прадядовци се изправиха срещу старата империя и направиха всичко по силите си, за да се съберат в едно Отечество. Не се посрамиха по бойните полета из Тракия, превзеха уж непревземаемата Одринска крепост и изненадаха света. Може би щяха дори да влязат в Цариград, ако съдбата беше на тяхна страна. Който от тях не загина при Одрин и Чаталджа, скоро след това отиде да се сражава при Дойран. Поколението от 1912 изкара седем години почти непрестанна война в името на... нас. Те се биха заради нас.

Мина век. Светът е друг, ние сме други. Има ли причина да откажем почитта си на онези железни мъже, захвърлили рало и писалка, нива и книга, които изгазиха калните пътища на Балканите, биха се като лъвове и вярваха колкото в Бога, толкова и в своите офицери. Списание “Българска наука” , “Красива Европа”, Клуб “Военна История” и др. сметнаха за подобаващо да посветят един документален филм на славната войнишка памет. Това е най-малкото, което можем да направим дори не толкова за войниците, колкото за собствените си съвести. Искаме да припомним и да си припомним обикновените хора във войната - тези иначе мирни селяни и чиновници, които се оказаха принудени да се сражават, не се уплашиха и доблестно извършиха своето.

http://nauka.bg 6

НАУКАОткриваме. Опознаваме. Опазваме.

Памет и паметници. Да съхраним паметта си за бъдещото поколение.

„Всяка реликва съществува едновременно в миналото и в настоящето. Това, което ни тласка да идентифицираме нещата като остарели или древни, варира със средата и историята, с иднивида и културата, с историческата чувствителност и склонността към историята.”1

„По-открити от писмените документи – сградите, паметниците и старите пътища... оставят отпечатък върху ума дори на невежата и безразличния.”2

От1-виаприл2012г.неформалнагрупа(НГ)„Български паметници“ с ръководител БлагойАневстартирапроект„Културно-историческитепаметници в област София-град“. Проектът ефинансиранпопрограма„Младежтавдействие“иеспродължителностеднагодина.

Нашата столица има изключително богатокултурно-историческо наследство, което зажалост не винаги е добре експонирано, а частотнегодориеоставенанапроизволанасъдбатаи не се полагат грижи за консервацията иреставрациятанаредицакултурно-историческипаметници.Потазипричинаипорадилипсатана лесно достъпен регистър на паметницитениерешихмедасъздадемкаталогподформатана интернет страница, включващ възможнонай-много културно-исторически монументи,в тесния смисъл на думата, мемориалникомпозицииисградисисторическазначимоствобластта.Надявамесетовадабъдепървастъпкакъмосъществяванетонадалечпо-мащабниянизамисълдасъздадемнационаленкаталог.

Предвиждат се следните основни дейностипопроекта:заснеманенапаметницитевобластСофия-град; създаване на кратки експозетаза тях; създаването на интернет страница;популяризиране на по-слабо познатитепаметници в социалните мрежи и интернетпространството; почистване и облагородяванена най-занемарените обекти и пространствотооколотях.

По този начин ще дадем своята лепта зазапазване на културно-историческото нинаследство и ще превърнем столицата си ведно по-приятно място за живеене. Наред стова очакваме инициативата ни да намериширок отзвук сред столичната младеж и даангажирачастотнеяскаузата.Спревежданетона каталога на четири европейски езика –български, английски, немски и испански,се цели развитието на културния туризъм вобластСофия-градида се даде възможностна

1 Лоуентал, Д. Миналото е чужда страна, ИК КХ, С., 2002. 2 Люис Мъмфорд, Culture of cities, p.4

http://nauka.bg 7

НАУКА

всичкибългариинагоститениотчужбинадасезапознаятсцялатапъстротаимногообразиенастоличнитекултурно-историческипаметници,анедасеограничаватсамодонай-популярнитеиразположенивцентъранаграда.

Стазистатияискамедаизяснимзащоимаметакова огромно желание да осъществим тозипроектидавключимимладихоравнего,катокатализатори на идеи, на културни иновации,набъдеще.

Паметниците представляват културно-историческотонаследствонаединград,регион,държава. Паметникътнеслучайноносикорена„памет” . Ниточовек, нито дадена група, нитоедноцялообществомогатдаживеятбезпамет–паметтасеотъждествявасидентичността.Човек(или група)безпаметекатодървобезкорени–товазначиданезнаешкойси,аследователноиданямашцел,данямашмечти,данезнаешнакаквосиспособен,данезнаешкойтеесъздаликакваетвоятаистория.

Паметта е онова, което свързваднешнияденс утрешния, миналата година със сегашната,миналия век с бъдещия. Липсата на паметотваря дълбока пропаст, в която човешкитецивилизации биха се изгубили и сега светътнямашедаесъщият.

„Паметниците, били те писмени, визуални,подформатанасгради,бюстове,изобразителноизкуство,литератураит.н.,саначинът,покойтохоратапоказват,чеиматпамет.”

Представете си историята на човешкотосъществуване като перлена огърлица, апаметниците–катоперлите,коитояобразуват.Ако дори само една перла липсва, огърлицатасеразпадаивсичкиперлисъществуватотделносамизасебеси.Каквобистаналосъссвета,аковсеки човек в дадено общество съществувашесам за себе си, без чувство за съобщност, засъидентичност с останалите? Ами той отдавнавеченямашедасъществува.

България,катостранасбогатаистория,ебогата

http://nauka.bg 8

за нашето си, за родното, за наследството ни,заобщатанипамет–далиотпреди50години,дали отпреди 150 годиниили отпреди 5 века–няма значение. Тя енашаобща памет, коятовнаукатаенареченаколективна.Колективътеонази „институция”, заради която човешкатацивилизацияепросъществувала, еволюиралаисееразвивала,благодарениенанадгражданетовърху вече съграденото – посредствомпаметта, посредством реликвите, артефактите,паметницитенапредишнатацивилизация.

„Артефактитенепрестаннобиватизтривани,независимодалищебъдатвнезапноразрушениот земетресение или наводнение, война илинякакваформанаиконоборство,илипъкбавноще загиват от ерозия. От миналата седмицаоцелява по-малко, отколкото от вчера.”3 Именно това трябва да имаме предвид, когатосе обръщаме към културно-историческитепаметници.Безсъмнениетевсенякогащезагубятсвоето значение. Новите поколения винагище се интересуват ище съграждат нови неща.Всъщностонова,коетоенай-важно,е,чениесмещастливцидасмесвидетелинареликвитепредитедабъдатзаличениотвреметоиотбъдещето.

НАУКА

и на културно-исторически паметници. Доритолкова богата, че някои от тях са забравени,други – унищожени, трети – игнорирани,четвърти –изолираниот човешкото внимание.Българияепреживяламноговъзходиипадения,разнообразни владичества, политическиуправления и режими и все пак е запазиласвоетоимеи своятаидентичностна световнатакарта – дали благодарение на розовото масло,на запазените римски, византийски, турски,старобългарски останки, било заради киселотомляко. Но можем да бъдем убедени, че тованямаше да е така, ако ние като българи бяхмеизгубилисвоятапамет–колективнаикултурна,заисториятананашатадържава.

За съжаление обаче напоследък витае едновсе по-надвисващо усещане за разпокъсанаидентичност на българите. Въпреки всичкитрадиции, които и до ден днешен се почитат,човекимачувството,чевсекигледаикътасамоза себе си, че гледа да „спаси собствената сикожа”. Опитваме да открием по-добър животв чужди страни, като загърбваме чувството сина патриотизъм и национално самосъзнаниезарадиедно,далипо-устойчивоилине,чувствоза глобализъм, за обща световна идентичност.Затовавсепо-рядкоставамесвидетелинадебата

3 Лоуентал, Д. Миналото е чужда страна, превод Милен Русков, ИК КХ, С., 2002.

http://nauka.bg 9

„Но когато другите реликви са изчезнали,възпоменателните творения оставатединствените неща, които ни напомнят заминалото,впечатляватниснеговатазначимост.Монументите и паметниците разкрасяватминалото, като извикват великолепието нанякояепоха,силатаилигениянанякояличност,някаквоединственопородасисъбитие.Всичкитези извиквания на миналото имат едно общокачество: те са направени след събитието; течестватминалотовпо-къснамаска.”4

Паметникът е нещо като манифестацияна паметта. Паметникът е писмената формана паметта, онази форма, която можеш дапипнеш,дадокоснеш,давидиш.Акопаметтаевъображениетозаспомена,паметникътенеговиятобраз. Паметникът, заедно с другите реликви,е директен прозорец към човешкото минало,който говори безмълвно, но безпристрастно заминалотоипредшествениците.

НАУКА

Ако паметта е онази движеща сила, живаистория, която реконструира миналото внастоящето, топаметникът е връзканаживитес мъртвите, представител на вече отминалото,мъртвото.

Можедасекаже,че„функциянапаметтаенедапазиминалото,адагоадаптира,задаможетода обогати и управлява настоящето”.5 Паметтани помага да разберем миналото и споменитесиотдистанциятанавремето,даградимвърхупостроеното от предишните поколения, даработим за безсмъртието на човешкия ум испособности.

Паметтаемостмеждуминалотоибъдещето,който трябва винагида сеподдържаида бъдесъс здрави основи. Паметта е и връзка междупоколенията. В момента българската държавасрещадвепоколения,коитомногосеразличаватвмирогледаси–поколениетоотпредипроменитеот 89-а година и поколението след това. Двете

4 Лоуентал, Д. Миналото е чужда страна, превод Милен Русков, ИК КХ, С., 2002. 5 Hunter, Memory, pp. 202-203. .

http://nauka.bg 10

НАУКА

поколениявсяческисеопитватдасеразграничатедно от друго, всяко поколение се стреми даутвърди плюсовете на своето време. Вместо даувеличаваме по този начин пропастта междутезидвепоколения,некадасеопитамедавземемкаквотоможемотминалото,задавлеземсновисили в бъдещето, опрени на сигурната основана настоящето. Настоящето, в което дебатътза отминалите политически режими не взимастрана,амъдроотсявадобритеилошитестрани.Настоящето,вкоетоновотопоколениесеучиотстарото. Настоящето, в което обществото не сеопитваданеглижираидазабравинеща,коитосабиливажнизаотминалотовреме, а ги признава каточаст от своята история, отсвоятаидентичност.

Как паметницитереконструират миналотов настоящето и какте са места на памет,където се осъществяваприемственост междупоколенията? Споредфилософа и културологИвайло Знеполски,темата „Места на памети конструиране нанастоящето” идва даотговори на един двоенстремеж – теоретичен ипрагматичен. От еднастрана,дастимулираеднанованаучнапроблематика,от друга – да спомогне затърсенето на пътища заизлекуване на „раненатапамет” – паметта напосткомунистическиячовек.

Понятиетозапамет,скоетоработиПиерНора,еколективнапамет–резултатотпродължителниборбимеждупаметта,принадлежаланаразличнииндивиди, групи и съсловия и превърнала сев памет, селекционирана от дълга и славнаистория,преодолялаантагонизмитеначастнитепамети.Докатонашатасъбитийна(политическаи социална) история все още се пише, ПиерНорапредлагадругвидистория,коятосеопирана елементи, изграждащи конструкцията нанационалната идентичност. Тя е последица отпресищането с историческа памет и в същотовреме реакция на опасността от замъгляваненанационалнатапаметвпостмодернатаепоха.ТозидругвиднационалнаисторияНоранарича

„символнаистория”.”6

Има и български места на памет. Затоваимаметакъвбогаткалендаротвъзпоменателничествания. Тях ги е имало винаги, през всичкирежими,самочевголямастепенсамитеобектиначестванесасепроменялиили,най-малкото,сеепроменяламотивациятанатяхноточестване.

Знеполски се пита дали местата на паметзадължително са мемориални, възпоменателниилимогатдабъдатиместа травматични,ранинапаметта,негативни,изтласкваниотпаметта?Ниепъксепитамедалитенесаинаднационални

места? От една страна,българската държава сестреми да възстановицялосттанаисторическатаси памет, от другастрана, трябва да лекуватравмите от отминалипериоди, да се стреми даизгражда колективнатаси национална памет.Дали не трябва давъзприемем една новаполитика за интегриранев европейскотопространство и данаправим от паметницитеедни наднационалниместа на почит къмисторията? Очевидное време отново да сеобърнем към корените сиидапотвърдимсобствениясипроизходиистория, задаможенашетокултурно-историческонаследстводазаеме своето подобаващо

мястовсвета.

Монументалната история „стои в основатана вярата в свързаността и непрекъснатосттана величието във всички времена: тя сближаванещата, които не си приличат, обобщава гии ги обявява за идентични. В този смисълмонументалната история се стреми „да натикаиндивидуалността на миналото в една общаформа.”7 Така семинава от индивидуална къмколективнаистория,такахората„сепривързват...къмродинатаироднитеобичаи.”8

6 Става въпрос за книгата Места на памет. От репу-бликата до нацията, Том 1., Дом на науките за човека и обществото, 2004, с предговор от Ивайло Знеполски.7 Пак там, с. 450-451.8 Пак там.

http://nauka.bg 11

От друга страна, разсъжденията на социологаМорисХалбвакссвързваттрипозиции.Миналотонеесъхранено,а сереконструиранабазатананастоящето. Понеже изолираният индивид ефикция, паметта заминалото е възможна самоблагодарениенасоциалнитерамкинапаметта,или, индивидуалнатапаметимареалност самодотолкова, доколкото участва в колективнатапамет.

Две са мненията, които критикуват идеятана Халбвакс, че индивидуална памет няма ипаметта е социално явление. Според МаркБлок (Marc Bloch) съществува комуникациямеждуиндивидите,съставляващиколективнатапамет. Според Роже Бастид (Roger Bastide) имаинтуициянавзаимнопроникваненасъзнаниятаипаметтаможедасесхващакатомястонасреща.Противопоставянето между индивидуално иколективно се размива в нещо като взаимновлияние между групите и съставляващите гииндивиди. Въпреки че „колективната памет”не се изразява задължително в най-тясноинституционните или политически употребина миналото, въпросът за социалните условияна създаване на споделени репрезентации наминалотоилинапубличниилиодобрениразкази

НАУКА

за миналото, които в крайна сметка придаватсмисъл на индивидуалните спомени,оставазначим.

Една много интересна теория се споменавав статията на Алайда Асман, един от виднитетеоретици на паметта, в сборника „ОколоПиерНора...”.ТяенаЕрнестРенанзанациятакато общност на спомена: „Нацията, това еедна душа, духовен принцип. Тази душа, тозидуховенпринципсаобразуваниотдвесъставки,всъщностотедноцяло(...)Човекътнесесъздавапо приумица. Нацията, подобно на индивида,ерезултатотпродължителноминало,наситенос усилия, жертви и самоотдаване (...) героичноминало, велики личности, слава (истинската),това е общественият капитал, върху който серазполагаеднанационалнаидея”.9

От централно значение за Ренан енационалната памет, избирателнотоконструиране на миналото, което става обща

9 Ернест Ренан, Какво е нация? В: Асман, Алайда, Места на памет между триумфа и травмата, В : Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето, Дом на науките за човека и обществото, поредица АК-ТОВЕ под научното ръководство на Ивайло Знеполски, С., 2004

http://nauka.bg 12

НАУКА

отправна точка за един вътрешно хетерогененколектив. Ренан определя нацията като групаот хора, чиито отделни членове не само сиспомнятзамногообщинеща,нои„многонещасазабравилизаедно”.

Според Алайда Асман проблемът приАндерсън(„Въобразенитеобщности”1983г.)заразликаотРенане,четойнеправидостатъчнаразликамеждудвапътянаобразуваненанациите

(коитонеезадължителнодасеизключватединдруг):пътятнамодернизацията,отеднастрана,ипътятнамитологизацията,отдруга.Тоймногонагледноописвазначениетонатакивафакторина модернизацията като книгопечатането,ограмотяването, романа и пресата в процесана демократичното образуваненанациите.Нотези неща казват твърде малко за измерениетона нацията именно като въобразена общност –въобразенитеобщностивсепаксанещоповечеот функционални системи. Митологичнотоизмерение, което Андерсън пропуска да

забележи, е проблематизирано точно 100години преди него от Ренан – той подчертавазначениетонаколективнатапамет:„Наследствоот ликуване и покруса в миналото, обща целв бъдещето; съвместни страдания, радости инадежди – всичко това струва много повече отмитническите съюзи и прокараните съобразностратегическиизискванияграници;тосеразбира–инезависимоотрасовитеиезиковиразличия.Предималкоказах„съвместнитестрадания”–да,

страданието обединява по-здраво от радостта.Като национален спомен поражението струваповече от победата, защото вменява в дълг,подбуждасъвместнитеусилия.”10

Според Ренан нацията придобива своятаидентичност благодарение на една насоченакъм бъдещето воля. Разбира се, тази воля биваподплатена с конструирането на едно общоминало.Мито-моторният потенциал на общиянационален исторически спомен се състои

10 Пак там.

http://nauka.bg 13

в необходимото признаване от настоящетокато епизод от един разказ, който обхваща всебе си кактоминалото, така и бъдещето. Товаподчертаваитезата,която засегнахвначалото,чепаметта,конструиранавнастоящето,трябвада играе ролята на мост между миналото ибъдещето и между поколенията. Нещо повече,акоизползвамепонятието„нация”,акатонеговсиноним думата „общност”, за да опишембългарскотоколективносамосъзнание,неможемда не се съгласим, че няма как да придобиемсвоята идентичност (като общност), ако несе обединим около „насочена към бъдещетоволя”,итоволя,конструирананабазатанаобщнационаленисторическиспомен.

Нацията се основава на символи, коитофиксират, обобщават и обединяват спомена игоправят годенда бъдепредаванпо традицияот поколение на поколение. Чрез символноприпомняне и честване спомените могат дабъдат стабилизирани отвъд границите междупоколенията. Такива символи са монументи ипаметници,годишнинииритуали–тепредлагат

НАУКА

напо-къснитепоколенияповодида севживеятвспомена.Българскатадържаваимамножествотакива символи. За да може да се възстановивръзката между поколенията и общността давярвавсобственатасиидентичност,задасеборизапо-добробъдещенастранатаси,тезисимволитрябва отново да се свържат с националнатапамет.Живеемссвятнаглобализиранимедиииикономика, къдетона националнатанипаметй е всепо-труднода обърне внимание саманасебе си. Въпреки това, символният капитал нанашата национална памет е изключителнобогат,силениголям,задаорганизирагрупитеоколо общи възпоминателни практики, къдетосамосъзнанието за общност да се засили.Асман подчертава още, че „националнатапамет проявява способност да включи в себеси исторически моменти както на възход, такаи на падение, стига само те да могат да бъдатпреработени в семантиката на една героичнапредставазаисторията.”11Неможемдаотречемвсепо-засилващиясевсветовенмащабстремеж

11 Пак там.

http://nauka.bg 14

НАУКА

към антинационализъм, стремеж към отпаданена границитеинапредразсъдъците.Тукобачеще си позволя да използвам съвсем простаметафора: гората не може да съществува бездървета,адърветатанемогатдасъществуватбезкорени.

Какво всъщност представлява паметта и защо е толкова важно да разберем нейното значение за човешкия колектив?

Паметта се основава наминалото.Миналотовъзниква именно тогава, когато се съотнесемс него. В спомена миналото се реконструира.Чрез спомена миналото живее в настоящето.12 Паметтаееднаабстрактнамашинанавремето.

Защо колективната памет е важна, за да може една общност да бъде сплотена, да има своя идентичност, отличаваща я от другите

общности?

През 20-те години на XX век френскиятсоциолог Морис Халбвакс създава идеятаза „колективната памет”, разгърната в тринеговикниги:“Lescadessociauxde lamemoire”(„Социалните рамки на паметта”), “Latopographielégendairedeévangilesenterresainte.Étude de mémoire collective („Топография налегендитезасветитеместаспоредЕвангелието”)и“Lamémoirecollective”(„Колективнатапамет”).

Централната теза, която Халбвакс застъпванавсякъде в своите трудове, е социалнатаобусловеност на паметта. Той изцяло сеабстрахира от физическата, т.е. мозъчната иневрофизиологичната основа на паметта, ивъвежда на нейно място социалната отправнарамка,безкоятонеможедасеизградиисъхраниникояиндивидуалнапамет.

Според него човек придобива памет едвав процеса на социализация. Вярно е, чепамет притежава само отделният индивид,

12 Асман, Ян. Културната памет. Писменост, памет и политическа идентичност в ранните високоразвити култури. Изд. Планета 3, 2001.

http://nauka.bg 15

НАУКА

но тази памет е колективно обусловена. Такаче колективната памет не бива да се схващаметафорично.

Халбвакс въвежда колектива като субектна паметта и спомена и създава понятия като„групова памет” и „памет на нацията”, къдетопонятието памет вече приема и метафориченсмисъл.Предимстватанатазитеориясесъстоятвтова,ченаредсъсспоменатяевсъстояниедаобясниизабравата.Акочовекът–иобществото–савсъстояниедасиспомнятсамоонова,коетов рамкитена съответнотонастоящеможеда сереконструира като минало, то забравено можедабъдеточноонова,коетовтованастоященямаотправнирамки.13

„Паметта живее и се съхранява вкомуникацията; ако тя бъде прекъсната, акоизчезнатилисепроменятотправнитерамкинакомуницираната действителност, последицатае забрава.”14 Комуникацията може да бъде въввсякакви форми – устно и писмено общуванеедин с друг, реклама, визуално изобразяване,изобразително изкуство, както и другитеизкуства. Важнотопри комуникацията е някой

Другдабъдедокоснат снякаквопосланиеилисъобщение. Именно заради нашия стремеж(на НГ „Български паметници”) да възкресимпаметтакатоприемственостмеждупоколенията,избрахме да осъществим чрез този видкомуникация–каталогвъвформатанаинтернет-страница, да покажем културно-историческитепаметницикатознацинанационалнатаистория.

Асманстигадоизвода,чеколективнатапаметдействавдветепосоки:назадинапред.Паметтавъзстановяванесамоминалото,тяорганизираиопитананастоящетоибъдещето.

Според Халбвакс пък миналото е социаленконструкт, изграден от нуждата за смисъл и вотправните рамки на съответното настояще.Миналотонееестественоявление,тоекултурноявление според него. Ако историята държи дазапазиобразанаминалото,койтодаимамястов днешната колективна памет, тя съхранявасамо онова, което продължава да интересуванашитеобщества,атовасатвърдемалконеща.Колективнатапаметеединнепрекъснатпотокнамисленето;тяпазиотминалотосамоонова,коетоеощеживоилиспособнодаживеевсъзнаниетона групата, която го поддържа.По дефинициятяненадхвърляграницитенатазигрупа.Когато

13 Пак там.14 Пак там.

http://nauka.bg 16

НАУКА

единпериодпреставадаинтересуваследващия,небитрябвалода значи,чееднаисъщагрупазабравячастотсвоетоминало:всъщностимадвеследващисееднаподирдругагрупи.Историятаразделя вековете на периоди, но групите гисвързват.

Според Халбвакс събития като една войнаили революция издълбават дълбока пропастмежду две човешки общества, сякаш едноцяло междинно поколение е изчезнало, но енеобходимообществотодаживее.„Дорикогатосоциалните институции ще бъдат дълбокопреобразувани, най-доброто средство те дапуснаткоренедабъдатподкрепениотвсичко,което може да се вземе от традициите – да сезапочне от точките на прекъсване, от основитенанещата.”15

В случая на българската действителност,кактоказваипроф.Знеполскивъввъведениетона сборника „Около Пиер Нора...”, следпромените от 89-а забелязваме едно блокираненапаметта заблизкотоминало,тенденциякъмзабрава, а не към памет.Множество културно-исторически паметници и знаци от миналотобиватизтласкваникатоневажни,незначителни,

неактуални, дори нередни. Това се случвапорадиредпричини,коитотукнатезистраницинямада засягаме.Обачетазипропаствнашатанационална памет не може да продължава дазее.Задаможеобществотодапродължинапредсувереноствсебесиивбъдещето,тотрябвадазапълни пропастта със знание, с информация,сфакти.Необходимоеможеби,зарадисамитесебе си, да оставим дебатът за отминалитеполитическирежимидапродължи,нотозипътдагопогледнемотразличнагледнаточка.Атова,коетосеопитвамеданаправимниеот„Българскипаметници” е да покажем уважението си къмкултурно-историческото наследство на нашататеритория. Надяваме се да провокираме товауважениеиувас.

В „Културната памет” Ян Асман разработваформите на колективна памет, които спореднего биват комуникативна и културна.Комуникативната памет обхваща спомените,отнасящи се до близкото минало. Това саспомените, които човекът споделя със своитесъвременници. Типичен случай е паметтана поколенията. Тази памет исторически сесраства с групата; това възниква във времето иси отива с него, по-точно със своите носители.Когатоносителите,коитоявъплъщават,умрат,

15 Халбвакс, Колективната памет, изд. КХ

http://nauka.bg 17

тя отстъпва място на нова памет. Най-общокомуникативнатапаметотразявакомуникациятамеждупоколенията,предаванетонапаметта,наспомените.

Културнатапаметпъксенасочвакъмопорниточкивминалото.Внеяминалотосъщонеможедасесъхраниотсамосебеси.Миналотовтазиформанапаметпо-скорозастивавсимволичнифигури,закоитосеулавяспоменът.Митоветесапримерзаспоменнифигури.

На съотнасянето с миналото се основаваидентичността на спомнящата си група. Чрезспомена заисториятаичрез възстановяваненабазиснитеспоменнифигуригрупатасеуверявавсвоятаидентичност.

СпоредАсманвкултурнатапаметгрупатасевключва чрез с(ъ)борност и лично присъствие.За такава съборност трябвадабъдат създадениповоди: празниците. Празниците и ритуалитеобикновено имат за цел чрез редовната сиповторяемост да посредничат при предаването

на идентифициращото знание и по тозиначин при възпроизвеждането на културнатаидентичност.Ритуалнотоповторениеосигурявакохерентност на групата в пространството ивремето.Ритуалитеимитоветеописватсмисълана действителността. Тяхното грижливоспазване,съхраняванеипредаваненаследващитепоколения заедно с идентичността на групатаподдържаиходанасвета.

Чрез културната памет човекът си набавявъздух в един свят, който му е станал твърдетесен с „реалността на всекидневния живот”.Това се отнася също и най-вече за споменаза миналото. Тук Асман цитира Маркузе:„Споменътзаминалотоможедадопуснепояватанаопаснипрозрения, аустановенотообществоизглеждасестрахуваотподмолнитесъдържаниянапаметта...Спомнянетоеначинзаоткъсванеотдаденостите,начинна„посредничество”,коетозакратъкмигнарушававласттанададеностите.16H. Marcuse, 1967. В: Асман, Ян. Културната памет. Писменост, памет и политическа идентичност в ранни-те високоразвити култури. Изд. Планета 3, 2001.

http://nauka.bg 18

НАУКА

Паметтаизвиквавспоменаминалиужаси,кактоиминалинадежди.”16Потозиначинобществататрябва чрез бягство в света на своята памет данавлязат в истинския смисъл на човешкотосъществуване, чиято опора са ценностите,великите личности, великите изобретения,произведенията на изкуството, архитектурнитепостиженияидруги.

Пространството играе основна роля вколективната и културната мнемотехника, в„културатанаспомена”.Дорииименноцялостнипространства могат да служат за средство накултурната памет. Тогава те не се разглеждаттолкова като знаци („паметници), а по-скорокатоцялобиватиздигнативрангназнаци,т.е.семиотизират се. Най-впечатляващ примерв това отношение представляват тотемнитепространства на австралийските аборигениспоредАсман.Навърховнипразницитеотиватна поклонение на определени места, свързанисъсспоменазадуховетенапредците,откоитотепроизхождат.Вдревносттанай-вечеРимсъздава„сакралнапространственост”,кактосеизразяваАсман. Тук идва въпросът за същността наместатанапамет.Каквисаикаквитрябвадасате,задасъхраняватпаметтакатокомуникативнаи културна за бъдещите поколения?

Сакрални,митологизирани, исторически? Илипростоместа за възпоминаниенаминалото,наотминалото,напреживяното,намъртвите?

Според Асман възпоминанието на мъртвитепарадигматично е памет, „която създаваобщност”.17 Чрез споменната обратна връзкас мъртвите общността се уверява в своятаидентичност. В обвързването с определениимена винаги се крие и обвързаност сопределенасоциално-политическаидентичност.Паметниците са „създаване на идентичностна останалите живи”.18 Когато, както е привойнишкитепаметници,именатасахиляди,иликогато, както при паметниците на незнайниявоин, възпоминателната съотнесеност еанонимна, идентификационният моменте на преден план. В своята „Въобразенатаобщност” Андерсън пише: „Макар в тезигробници да липсват отъждествими тленни17 K. Schmidt, 1985, cit. В: Асман, Ян. Културната па-мет. Писменост, памет и политическа идентичност в ранните високоразвити култури. Изд. Планета 3, 2001.18 R. Koselleck, 1979 , cit. В: Асман, Ян. Културната па-мет. Писменост, памет и политическа идентичност в ранните високоразвити култури. Изд. Планета 3, 2001.19 B. Anderson, 1983, cit. В; Асман, Ян., Културната па-мет. Писменост, памет и политическа идентичност в ранните високоразвити култури. Изд. Планета 3, 2001.

http://nauka.bg 19

останки или нетленни души, те са изпълненис духовни националнифантазии.”19 Култъткъмреликвите същопринадлежикъмтози кръг на обединяваща и стабилизиращавъзпоминателност. Катедралите насредновековните градове като централниидентифициращи символи за гражданскапринадлежност, а и църквите и манастирите,са били издигани над реликви на значителнисветци.Потозиначинтесъщоса„паметници”,„местанапамет”илизнацинаисторията.

Как възникват тези традиции, как възниква необходимостта от създаване на паметници, реликви, писмени доказателства за исторически моменти или моменти от миналото, ритуалното честване, празниците?

Асман говори за прехода от памет къмтрадиция, който задоволява нашето питанев случая. Според него в комуникативнатапамет спомените по природа са ограниченосъхраними. В действителност тя е застрашена

и затова се появява нуждата от „културнофиксирана памет”.20 Изглежда, че Халбваксразличава „памет” и „традиция” по същияначин. Интересува го най-вече преходът отживспомен,„mémoirevecue”(живапамет),къмдве различни форми на писмено фиксиране,коитотойнарича“histoire”и“tradition”.Наредс историята – този критически поход къмминалото и това безпристрастно архивиране,съществува и живият интерес – да се улови

НАУКА

20Асман, Ян., Културната памет. Писменост, памет и политическа идентичност в ранните високоразвити култури. Изд. Планета 3, 2001.

http://nauka.bg 20

НАУКА

и съхрани отпечатъкът на избледняващотоминало с всички средства. Необходима естабилна традиция, вместо все нови и новиреконструкции. Тази традиция се откъсва откомуникативната съотнесеност с живота и сепревръщавканоничнозапаметеносъдържание.

Защо общността има нужда да си спомня? Защо социумът има нужда от тези традиции, свързани със съживяване на спомена и пренасянето му от миналото през настоящето към бъдещето?

Можеби зарадистремежа за връщаненазадкъм изначалата, към човешкия произход иразвитие, които да послужат като опора забъдещитеидеи, бъдещитеиновации, за новитеумове,нановитемайкиибащи.

Асман споменава лекцията на РюдигерШот на тема „Историческото съзнание набезписмените народи” (1968) в Мюнстер.Шот дефинира „чувството за история” като„елементарно свойство на човека, свързано

с неговата способност за култура”. Тазидефинициясеосноваванапо-раннитвърденияна културантрополога Ротхакер през 1931 г.,според когото историческото съзнание, или„чувството за история”, е първичен нагон „дасе улавят събития и образи от миналото, да сезапаметяватипреразказват.”21

Атова,коетоШотнарича„чувствозаистория”,американският социолог Е. Шилс нарича„чувство за минало”: „Знание за миналото,почит, привързаност, подражание, отричаненаминалотонебимоглодаимабезединтакъвдуховенорган.”22

Понякога хора, оказали се близки поради

21 E. Rothacker, Das historische Bewusstsein. В: Zeitschrift fur Deutschkunde, 45, 1931, В : Асман, Ян., Културната памет. Писменост, памет и политическа идентичност в ранните високоразвити култури. Изд. Планета 3, 2001.22 Асман, Ян, Културната памет. Писменост, памет и политическа идентичност в ранните високоразвити култури. Изд. Планета 3, 2001.

http://nauka.bg 21

НАУКА

изискванията на общото дело (партия,литературен кръг, религиозна общност), серазделятнамножество групи.Никойот тяхнеможе вече да възпроизведе цялото съдържаниена предишното мислене – спомени от общияживот, общото минало – разделят ги някаквинастоящи бариери.23 Затова за да се започнееднотаковаобщоначинаниезареконструиране,възстановяване значимостта на паметницитеза обществото, трябва да се обърнем къмколективната памет като единствената, която еспособна да реконструира общото ни минало,общатаниидентичност.

Всеки човек носи със себе си багаж отисторически спомени, който може да увеличичрезразговорииличетене.Събитията,коитосасеслучвали–исторически,културно-исторически,всякакви промени и т.н.,са оставили дълбокаследа в националното мислене не само защотоса променили институциите, а и защотопреданието за тях се е запазило живо в единили друг регион, група, политическа партия,провинция, професионална общност и даже внякое семейство, или у хора, лично познавалисвидетелинатезисъбития.

Товасапонятия,символи.Задаможемдасиги

представимнай-добре,трябвадаимапредметенкапитал – ето защо са значими културно-историческите паметници. Ако социалнатасреда от миналото съществува за нас само висторическибележкииархиви,акоколективнатапамет съдържасамодатииопределения, тябиостаналадалечназанас.Паметницитеозначаватнещо повече – те са безмълвно съграденатаистория, която говори повече за времето, откоятоидаеисторическабележка.24

„Когатопаметтазапоредицаотсъбитиянямавече заносителдаденагрупаисеразпръсквавиндивидуалнитеумове,разпиляващисевновиобщества,коитонепроявяватинтерескъмтезифакти, защото са им напълно чужди, тогава,доригрупатадаеучаствалавсъбитиятаидаетърпялатехнитепоследици,дориидаебилатамилидаечулаживияразказнанепосредственитеавтори и зрители, единственото й средствода спаси такива спомени е да ги фиксира понякакъв начин – било чрез паметници, билочрез честванияи т.н.Нониеимаме власт самонаднастоящето.”25Тоестможемдавлияемсамовърхунего,номожемдасислужимсминалото.Под формата на реликви, под формата напаметници.Нозадавлияемвърхунастоящето,трябвадасеобединимвобществособщацел–нашатаколективна националнапамет.

Как се ражда понятието за „исторически паметници” във Франция?

23 Халбвакс, Морис, Колективната памет, изд. Критика и хуманизъм, 1996. 24 Пак там.25 Пак там.

http://nauka.bg 22

НАУКА

места на памет, които са всичко онова, коетоправиминалотодаприсъствавнастоящето.

Как се изтъква по-добре наследството – впатетичната или живописна руина с белезитена времето по нея, или в триумфалнореставриранияпаметник?ПрезXIXвекидватаподхода съжителстват: единият се подхранваот чувство на поетическа носталгия; другиятотговаря на преклонението пред настоящето.25 СпоредФ.ДьоШенвиер27акоеднаобластнямасредства или воля да изследва собствения сифонд, наследството постепенно се превръща внещоненужноиостаряло.СпоредАндреШастелФранция е една от страните, в която големитеблагоустройствениплановесабилисвързванивтечениенацялвексидеологиятанапрогресаиспренебрежениетокъмнаследството.Ненужнитекомплекси, замъци, руини, укрепления никоганямадасвършат.Отпадайкивечепочтинапълноот интереса на всекидневието, старините саоставени на интелектуалците, художниците,учените, които усърдно изследват тяхнатаистория и възстановяват предишната имвъншност.Селянинът,койтобитрябвалодазнаевсичкозасвояроденкрай,сечудинаархеолога,проучващтези„останки”.28Неелиситуациятав България абсолютно същата? Не е ли времеда си спомним знаците от миналото, така чеда не потънат те в пропастта на миналото, ада построят мост на последователност междупоколенията?Не трябва ли, както казваАндреШастел29,„дасепотърсидълбокатавръзкамеждуграда и местонахождението, между градските

СпоредсборникаподръководствотонаПиерНора „Места на памет” изразът „историческипаметници”сесрещазапървипътвпроспектана Ален-Луи Милен към неговия сборник снационални старини (1790 г.): „Ще се спремглавнонаисторическитепаметници”,катоподпаметниквслучаясеразбирасгради,гробници,статуи, стъклописи, всичко, което може дададе представа, да илюстрира и конкретизиранационалнатаистория.

Материалите от архитектурата и изкустватабилипризнатисъсзначителнозакъснениекатоцивилизационнифакти.Ставаналожителнодасе предприеме действие за събиране, опазване,

съхраняване на културно-историческотонаследство. Бързо трябвало да се предвидинякаква административна структура идържавна иснтитуция. На 21 октомври 1930 г.един доклад на Гизо предлага създаването надлъжността„главенинспекторнаисторическитепаметници”. Тогава се появява и формулата„Опознай,задаопазиш”.Проектът„Културно-историческите паметници в област София-град” се надява да възроди тазиформула и дая пренесе на родна територия, в българските

27 Ф. Дьо Шенвиер, Изследвания, 1847 г. В: Нора, П., Мес-та на памет.28 Шастел, Андре, Понятието наследство, В: Нора, П., Места на памет.29 Шастел, Андре, Понятието наследство, В: Нора, П., Места на памет, с. 389.

http://nauka.bg 23

очертанияияркитеточкиспаметниците,атоваозначавадасевидиподходящатаприемственостс миналото.” В този нов период , нареченпостиндустриален, растежът, възприеманкато непрекъсната експанзия, продукция,консумация, се явява заплаха, разрушаващаосновите, изчерпваща ресурсите, нарушаващаестественатасреданаобществата,коитоизвличатполза от него. Необходимо е ново отношениекъм наследството, нова стратегия, от която сенуждаевсякообщество►скомплексноивсеощенепълнопроученонаследство. Трябва обачедасеимапредвиднещомноговажно–„въввсякообществозагубатананаследствотоежертва,ноизаопазванетомусанеобходимижертви”.30

Андре Шастел дава и друг безценен съвет:„Единственият начин да се противопоставимна премахването на патримониалния фондпосредством разгръщането на индустриалнатацивилизация е да се използват нейнитеневероятнивъзможностивъввсякаобласт,къдетотясеопитвадасрине„благоустройството”.Такаможе да се обясни (по-скоро оправдае – бел.авт.) парадоксът да се вкара в компютър тозивид информация.31 Пример за такъв парадоксеименноцелтананашияпроект – аименно –каталогизиране и описване на паметниците вСофия- град , така че информацията за тях дабъдедостъпнавИнтернет-пространството.

Всички предполагам ще се съгласите, чепаметницитевБългариясаизключителномного,повечетооттяхсанеизвестни,непознати,доринеоткриваеми.Независимонакойисторическипериод принадлежат, паметниците са факт, тевсепаксапостроениотнякогоснякаквацелиниенеможемданегипризнаемкаточастотнашетокултурно-историческонаследство.ЗатованиеотНГ„Българскипаметници”искамедапокажемтези паметници. Безпристрастно ще разкриемтяхнотоместоположениеивнушителност,свашапомощщегипочистимотследитенавреметоина човешката намеса ище ги оставим сами даразкажат своята история. Нека ги изслушамекаквоиматданикажат.Бездагисъдим.

30 Шастел, Андре, Понятието наследство, В: Нора, П., Места на памет, с. 389.31 Пак там.

Фотография: Благой АневТекст: Елица Барукчиева

Редактор: Венета Ангелкова

e-mail: bgmonuments@gmail.comhttp://www.facebook.com/BulgarianMonuments

НАУКА

http://nauka.bg 24

НАУКА

http://nauka.bg 25

InternationalJournalonITandSecurity(IJITS)eнаучносписание,насоченокъминформационнитетехнологии,

информационнатасигурност,полити-китезасигурностииновациите,коетосеотпечатванаанглийскиезик.Поли-тикатанасписаниетоедаразпростра-няваактуалнииоригиналнирезултатиотнаучниизследванияиразработкивпосоченитеобласти.Зарецензиранесеприематиразширенистатииотпред-ставенинаконференциидоклади,катосеизисквапоне50%обновяваненасъ-

държанието.Предлаганитестатиинетрябвадасапубликуванивдругиизданияилидасапредложенизапубликуване.Приемане-тозапубликуванеставаследрецензи-ранеотпонедвамаучениотмеждуна-роденредакторскибордилипоканенирецензентиотстранатаичужбина.

Процедуратаеследната:

International Journal on Informa-tion Technologies and Security

ISSN 1313-8251web site: www.ijits-bg.com

НАУКА

http://nauka.bg 26

международнияредакторскиборд(ред-колегиянасписанието)савключениизявениученивобластитенаIJITSотБългария,Белгия,Германия,Гърция,Италия,Испания,Кипър,Македония,Полша,Португалия,Словакия,Сърбия,Франция.ПериодичносттанаIJITSeчетириброягодишно,катозаосигуряваненарегу-лярносттаепредвиденасхемата:

IJITS сепредоставянаводещинаучно-техническибиблиотекиунасивчужбина(Албания,Литва,Молдова,Румъния,Русия,САЩ,Словакия,Украйна).ПубликациитенаIJITSсеиндексиратисевключватвнаучнинитебазиданниAcademicSearchCompleteиComputers&AppliedScientificCompleteнаEBSCOPublishing(USA)иEBSCOhostConnection,USA.Статииотсписаниетосерефериратв„Реферетивныйжурнал”

(Информатика),Русия.

Всякагодина,презмесецсептемри,сепровеждаМеждународнанаучно-приложнаконференцияпоИнформационнитехнологии(Interna-tionalConferenceonInformationTech-nologies–InfoTech),сширокобхватнанаучнитеобласти.Конференцията,коятотазигодинаимасвоето26-тоиздание,обединяваутвърдилисефорумивследнитенаправленвия:üСистемизаавтоматизациянаинженерниятрудинаучнитеизследнияüТехнологичниаспектинае-управлениетоизащитатаналичнитеданниüПолитикизасигурностüСистемизае-обучениеивзаимодействие„човек-компютър”Избранидоклади,представенинаконференцията,сепредлагатзаотпечавтаневсписаниеIJITS.СайтътнаконференцияИнфоТехеwww.tu-sofia.bg/saer/.ДопълнителниподробностизасписаниеIJITSизаконференцияInfoTechможедасеполучиотпроф.РадиРомански(rrom@tu-sofia.bg).

Брой № No 1 No 2 No 3 No 4Предлагане на статии

15 15 април

15 юли 15

Март Юни Септември Декември

НАУКА

http://nauka.bg 27

Богомилите – едно малко познато явле-ние

Богомилите са истинско явление в християнската, а до голяма степен и в литературната история на България от Х век. Те са идейни последователи на учението на нашенски свещеник, известен като поп Богомил, живял по времето на цар Петър I (927-969 г.). В своя ръкопис „Богомилите и презвитер Козма” екзарх Стефан разглежда об-стойно поддържаните от богомилите тези – отричането на земния живот, обявяването срещу брака, възхвалява-нето на самоубийството и критичните възгледи и отношение на Презвитер Козма спрямо тях.

http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=37692

Богомилите и презвитер Козма. Поредица Богомилството и ЕвропаЕкзарх Стефан

http://nauka.bg 28

През вековете мненията за богомилите са полюсни. Те са смятани за крайни еретици, за проповедници на религия-та на отчаянието или за представители на прогресивно мислене в тъмната епоха на Средновековието. Но каквито и да са били в действителност, бого-милите безспорно са оставили своя отпечатък не само в българската, а и в европейската история.„Богомилите и презвитер Козма” е книга с наистина необичайна съдба. Тя излиза за първи път през 1920 г. в Швейцария на френски език като ди-сертация на екзарх Стефан, чието ис-тинско име е СтоянПопгеоргиев Шоков. По време на за-щитата пред Фрибурския католически университет авторът е на 42 години – зряла възраст, в която той успява да из-ложи пространно и да защити успешно задълбочените си анализи и изводи, чийто принос за българската християн-ска история е голям.Възприемайки глобалната картина, пресъздадена от критичното перо на Презвитер Козма, екзарх Стефан се сдобива с възможността за обективен, но същевременно и нюансиран поглед към тази епоха, както и за реална оцен-ка на движещите я фактори. Това, кое-то прави екзарх Стефан изследовател от наистина висока класа, е умелият начин, по-който той успява да постави границата между теология и история на културата в своя труд. Отправяйки значителен брой богословски обвине-

ния срещу богомилската доктрина, в същото време авторът отдава и важно място на културно-историческия при-нос на богомилството. Той изтъква високата за времето ерудиция на бого-милите, техните образованост и кул-турно развитие. Дисертацията на ек-зарх Стефан сочи България като един от изворите на развитието на идеите в Средновековна Европа. Приносите и културно-историческите достижения на богомилската книжнина, твърди ав-торът, са основен мост на общуването между Изтока и Запада в Средновеко-вието. Освен че старобългарският език и старобългарската книжнина преми-нават като водещи в южнославянски-те страни, в Молдова и Русия, в тези страни и в Западна Европа се пренасят важни идеи, цели течения.„Богомилите и презвитер Козма” е първата книга от поредицата „Бого-милството и Европа”, която е съв-местен проект на издателство ИК „Изток-Запад” и Университет по биб-лиотекознание и информационни тех-нологии. Поредицата има за цел да по-ложи основите на част от българската история, която е малко позната у нас.

http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=37692

НАУКА

http://nauka.bg 29

Сборник статии и студии (1967–2011 г.), които очерта-ват полувековния творчески път на Костадинка Паскале-ва, изследовател на среднове-ковното културно наследство на България и на основния символ на Източното хрис-тиянство – иконата, дълго-годишен директор на Музея за икони в Криптата на хра-ма „Св. Александър Невски“, инициатор и организатор на изложби на български икони в различни страни в света.

http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=34916

В началото бе словото...Костадинка Паскалева

http://nauka.bg 30

“Кой кой е в Средновековна България” е незаменим справочник за специалисти, студенти, учители и ученици. За всички, които искат да съхранят историческата памет на българския народ.В 800 статии авторите са събрали 1 000 имена, разположени във времето и пространството, и чрез личностна характеристика са ги подредили в хронологичната рамка VII-XIV век.

http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=37408

Кой кой е в средновековна Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

http://nauka.bg 31

Тази малка книжка има амби-цията да открие и разтълкува оскъдните и разпръснати доку-

ментални, мемоарни, художествени и

историографски свидетелства, за да напише историята на жените в Ап-рилското въстание. Стремежът й е не само да назове поименно Вазовата героиня от „Епопея на забравените”, но да възкреси и уплътни с премълча-вани или неизвестни факти биогра-фичните силуети на десетки храбри „априлки” – от христоматийната Райна княгиня, през забравените ба-тачанки Фота Манчова, София Вран-кова и Лаза Богданова, до напълно неизвестната Мина Балиндрекова от Панагюрище... Силен акцент е поста-вен върху женски фигури, останали из-вън националния пантеон - като спа-сителката на Горна Оряховица Елена Грънчарова или „черната сватбарка” от Клисура Анка Козинарова, самоу-била се заедно с четирите си деца... Очертани са над десет типа женски проявления във въстанието. Преос-мислено е мястото на баташките и новоселски новомъченици, чийто тих подвиг убедително се съимерва с този на поборничките. Така се гради една нова епопея на забравените (българки) от лето 1876.

http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=36379

Жените в Априлското въстаниеКатя Зографова

http://nauka.bg 32

Варненски и Преславски митрополит Си-меон (1840–1937) е деец на Българското възраждане и на църковнонационалната борба, най-младият митрополит на Бъл-гарската екзархия, станал такъв едва на 32 години и управлявал епархията си в продължение на 65 години – безпреце-

дентен случай в православния свят. След Освобождението е един от „строители-те на съвременна България”, държавен и просветен деец, председател на III ОНС (1882–1883); публицист, учен-елинист, преводач, редовен (1884) и почетен член на БАН (1923). По многообразните си дарования, дела и заслуги, по мащаба на своята личност митрополит Симеон може да бъде сравняван не толкова със съвременниците му, колкото с големите духовни дейци и книжовници на минало-то от величината на патриарх Евтимий.

Според авторитетното свидетелство-признание на акад. Михаил Арнаудов (1930) митрополит Симеон е “жива история на българските усилия за цър-ковно, културно и национално въздигане в последните 70 години”, в дейността си той е примирил „ония разнородни нрав-ствени подбуди, които движеха прота-гонистите на Българското възраждане от Паисия до Илариона Макариополски”, а неговият живот е пример за „апостол-ско служене на християнския и народен дълг”.

Съчиненията на Варненски и Преславски митрополит Симеон се издават за пръв път.

http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=35716

Съчинения. Том 1: Църква и историяВарненски и Преславски митрополит Симеон

http://nauka.bg 33

Венелин Цачевски е роден през 1948 г. в град София. Има ма-

гистърска степен по международни икономически отношения в Уни-верситета за национално и световно стопанство в София. Работил е в Ин-ститута за външна политика „Иван Башев“, Института по международни отношения и др. През 1975 г. защита-ва докторска дисертация по между-народна икономика. На 32-годишна възраст става старши научен сътруд-ник, а през 1989 г. получава втора на-учна степен – „доктор на науките“.

http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=35347

България и Балканите в началото на ХХІ векВенелин Цачевски

http://nauka.bg 34

Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тра-кийската история и култура

от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създава-нето на Дунавската българска държа-

ва през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите мо-менти в оформянето, генезиса, живо-та и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбре-жие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на тракийската диаспора, която в своето историческо съществуване се разпростира върху обширна територия. През различните периоди това разселване обхваща още земите от Карпатите до р. Дунав, райони на Мала Азия, покрива зони на Северното Черноморие, Кавказ, Поду-навието, различни пунктове на Източ-ното Средиземноморие, а също така и от Двуречието, Египет, Северна Аф-рика и римските провинции. Послед-ните места бележат периферията на тракийската диаспора.

http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=35229

Траки. Исторически и културен обзорДимитър Попов

http://nauka.bg 35

Даниъл Канеман, удостоен с Нобелова награда през 2002 г. за интегрирането на психоло-

гическите изследвания в икономиката – особено на човешката преценка и процеса на взимане на решения в усло-вия на несигурност, е ученият, който успя да обедини психологията и иконо-миката. Преди него икономистите са си блъскали главите, опитвайки се да проумеят защо изчислените от тях модели изведнъж не действат, а хора-та се държат не така, както се по-лага според теорията, защо борсата изведнъж се срива или хората извед-нъж се втурват към банките, за да си изтеглят влоговете и да обменят една валута с друга... Канеман пред-лага в своята книга „Мисленето” (ИК „Изток-Запад”) генерално обединение на всички свои досегашни идеи, синте-зирайки внушителен анализ на света, който ни заобикаля.

TED: Даниел Канеман: Загадката „преживяване срещу памет“

http://www.ted.com/talks/view/lang/bg//id/779

http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=37864

МисленетоДаниъл Канеман

http://nauka.bg 36

ДаниълКанеманниповежданавъл-нуващопътешествиеиздебритенаумаиниобяснявадветесистеми,коиторъководятначина,покойтомислим.Система1ебърза,интуитив-наиемоционална.Система2ебавна,съзнателнаилогична.Канеманраз-криваизключителнитехарактеристи-ки–иположителните,иотрицател-ните–набързотоибавнотомислене,показвайкиколкосилновлияятна-шитеинтуитивнивпечатлениянамо-зъкаиповедениетони.Въздействиетонаотвращениетоотзагубатаипрека-ленатасамоувереноствърхукорпора-тивнитестратегии,затруднениятанидапредскажемкаквощенинаправищастлививбъдеще,предизвикател-ствата,свързаниспоставянетонарисковете(наработаиудома)впод-ходящитерамки,дълбокиятефектнакогнитивнитедеформациибуквалновърхувсичко–отигратанакапитало-вияпазардопланиранетонаследва-щатанипочивка...Всичкотоваможемдаразберемединственокаторазучимкакдветесистемиформиратнашитепреценкиирешения.

Книгатаувличачитателявинтересендиалогзаначина,покойтомислим.Такатяниразкривакъдеможемикъденеможемдавярваменасвоитеинтуицииикакможемдастигнемдодароветенамисленето.Канеманнипредлагапрактическиипросветля-ващипрозрениязаначина,покойтовзимамесвоитерешения–кактовбизнеса,такаивличниясиживот.Освентованидемонстриракакмо-жемдаизползвамеразличнитехники,

задасепредпазимотразличниот-клонениявмисловнияпроцес,коитонидокарватпроблеми.Накратко:„Мисленето”изцялопреобразявана-чина,покойтомислимзамисленето!

КанеманелауреатнаНобелована-градазаикономиказаплодотворнияситрудвобласттанапсихологията,анализиращрационалниямоделнаоценяванетоивземанетонарешения.Тойеединотнай-важнитемислителинанашетовремеиидеитемуоказватдълбоковлияниевразличниобластинанаукатаиживота–включителновикономиката,медицинатаиполити-ката.Досегаобачетойнебеобобща-валведнакнигарезултатитеотсвои-тедългогодишниизследванияитованесъмненопревръщапубликуванетона„Мисленето”вистинскосъбитие.

Любопитнаподробност:„Мисленето”ечастотамбициознатапублицистич-напоредица„Красивум”,вкоятодосегабяхапредставениакламиранизаглавияиавторикато„12-теправиланамозъка”наДжонМедина,„Изця-лоновомислене”наДаниълПинки„Какработиумът”наСтивънПин-кър.

НАУКА

http://nauka.bg 37

В продължение на повече от две столетия албанският фактор в Македония е

една обективна и динамично променяща се реалност. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Марияна Стамова, автор на книгата „Албанският фактор в социалистическа република Македония (1945 - 1981)”, която бе представена в Института по балканистика - БАН. В книгата е проучен и анализиран научно значимият и политически актуален проблем за положението и статута на албанското малцинство в югославската федерация, но с основен акцент на албанците в Македония в периода от края на Втората световна война

„Албанският фактор в социалистическа република Македония (1945 - 1981)”

Марияна Стамова

http://nauka.bg 38

до косовските събития през 1981 г., които слагат своя отпечатък и въздействат върху това население. В научното изследване се разглежда проблемът в двата му аспекта – като вътрешен за Югославия и съответно Македония и като част от югославско (македонско)-албанските отношения, каза Марияна Стамова.

„Наред с положението на албанците в Косово, което се очертава като обществено-политически, икономически, образователен и културен център на албанците в югославската федерация, специфично място заемат и проблемите, свързани с положението на албанците в Македония. За разлика от Косово, македонското ръководство и след решенията на преломния в развитието на албанците в Югославия „Брионски” пленум

на ЦК на СЮК през 1966 г., не допускат навлизането на албански кадри във всички области на обществено-политическия живот в републиката. След промените в Косово и разширяване правата на местните албанци македонското ръководство все пак бива принудено да се съобрази с новите реалности в СФРЮ по националния въпрос. Но в Македония съумяват на първо време да удържат албанците в рамките на правата на националните малцинства в републиката и да не допуснат прояви на автономизъм и стремеж към обединение с Косово. За осъществяване на своята политика Скопие дозирано въвежда елементи на културно-просветна автономия и не допуска преки контакти с Тирана като всичко се централизира чрез съответните македонски ведомства и институции”, каза Марияна Стамова.

НАУКА

http://nauka.bg 39

http://nauka.bg 40

СиндромътнаМарфан(налатинскиезик:Marfansyndromum)емултисистемно

нарушениенасъединителнататъкансъсзначителназаболеваемостипреж-девременнасмъртностснай-честипроявивсърдечно-съдовата,скелет-натаиочнатасистема.Тойеоткритиописанзапървипътпрез1896г.отпарижкияпрофесорпопедиатрияАнтоанБернарЖанМарфан (1858-1942г.),койтосъобщавазанеоби-чайнодългитеитънкикрайнициипръстинаръцетеикракатаизадру-гискелетнианомалии,констатираниприпрегледана5-годишнотомоми-

ченцеГабриел. Етозащоидоднессиндромътсенаричананеговоиме.

Генетичнотозаболяванесепредавапоавтозомно-доминан-тенпътизасягаседнаквачестотаидватапола,катонепоказварасовиразличияилигеографскипредпо-читания.ЧестотатанакласическиясиндромнаMарфанеоколо2-3навсеки10000души. Околоедначет-въртотзасегнатитеиндивидиняматфамилнаанамнезазазаболяването,коетопоказва,чевнякоислучаисекасаезанововъзникналимутации.Уврежданетоселокализиравсъстав-

МЕДИЦИНА

СИНДРОМ НА МАРФАН Статия от конкурса „Обясни Науката“ Автор: Александър Генков Конаков

Резюме: Синдромът на Марфан или MFS, е едно от най-честите генетични заболявания на съединителната тъкан, което се характеризира със скелетни, сърдечно-съдови и очни анома-лии. Той се наследява като доминантен ген. Синдромът се причинява от ген, наречен FBN1,

който кодира протеин на съединителната тъкан, наречен фибрилин-1. Честотата на забо-ляването е около 1 на 20 000, като продължителността на живота е силно понижена главно

поради настъпването на сърдечно-съдови усложнения.

http://nauka.bg 41

катаколагенвсъединителнататъкан.ЗаболяванетоседължинаразличнимолекулнидефективгенFBN1,ко-диращобразуванетонафибрилина.Тозигенелокализиранвхромозома15q21.1.Фибрилинътегликопроте-ин,секретиранотфиброобластите,койтосамиливкомбинациясраз-личнипротеиниобразувамикрофи-бриларнаекстрацелуларнамрежавсъединителнататъкан. Диагнозатасепоставянабазатанахарактернитесимптомиибелезиназаболяванетоисепотвърждавасмолекулярно-био-логичниизследваниязаоткриваненамутациивFBN1гена.

Съвкупносттаотдългиитън-кикрайници,дислокациянаочнаталещаидефектинаклапитенасърце-тоиаортатаобикновеносадостатъч-ни,задасепоставидиагнозасиндромнаМарфансдостатъчнаувереност.Имаповечеоттридесетдругикли-ничнихарактеристики,коитовраз-личнастепенсасвързанистозисинд-ром,включващинай-вечепораженияпоскелета,кожатаиставите.Инте-ресное,чеинтелектътприпациенти-тесъссиндромнаМарфаненапълносъхраненинесезасягаоттоватежкозаболяване.

Фиг.1

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 42

Повечетоотлесновиди-митепризнацисасвързанисскелет-натасистемаиопорно-двигателнияапарат.МногохорасъссиндромнаМарфаниматмногопо-високръст

отсреднатависочина(Фиг.1).Пове-четооттяхиматиздълженитънкикрайницисдългиитънкипръстинаръцетеикраката(Фиг.2),специфич-нисъстоянияпознатинамедицинатакатодолихостеномелияисъответноарахнодактилия(Фиг.3).Ръцетенаотделнияиндивидмогатдабъдатнепропорционалнодългистънкиислабикитки.Вдопълнениекъммноговисокияръстиабнормалнитепро-порциинакрайниците,синдроманаМарфанможедадоведеидодругискелетнианомалии,катонеобичай-ноизкривяваненагръбначниястълб(т.нар.сколиоза),патологичнивдлъб-натина(pectusexcavatum)илиизда-тина(pectuscarinatum)нагръдната

кост(Фиг.3).Другисимп-томисане-обичайнагъвкавостнаставите,ви-соконебце,плоскостъ-пие,екстен-зияналакът-нитестави,наведенира-мене,необяс-нимистриипокожата,кактоиня-кой лицеви

аномалии–енофтал-мия,долихоцефалия,ретрогнатия.Синд-ромътможесъщодапричинииболкивставите,костите

Фиг.2

Фиг.3

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 43

имускулитепринякоипациенти.НякоихорасМарфаниматговорнинарушения,произтичащиотсимп-томатичновисокотонебцеималкитечелюстите.Понякогаможедасепоя-виираненостеоартрит.

СиндромътнаМарфансеотразявамногосериозновърхуочитеизрението,катонай-честитеофтал-мологичнипроявисакъсогледствотоиастигматизмът,ноевъзможнораз-витиеинадалекогледство.Другиха-рактернисимптомисасублуксацията(разместването)накристалнаталещаведнотоилидветеочи,коетоводидовроденакатарактаиектопиянаоч-наталеща(еctopialentis)при80%отпациентите.Второстепеннипроявинасиндромасаплоскатароговица,удълженатаочнаос,хипопластичнияирисилихипопластичнияцилиаренмускул,причиняващмиоза.Някоиоттезианомалиимогатдабъдатоткри-типриобикновенпрегледиотофтал-мологилиоптиометрист,азадругисеизискватспециализираниизслед-ванияиапаратура.Понякогапробле-митесочитеизрениетосепоявяватвпоследствие,следотслабванетонасъединителнататъкан,коетоможедадоведедоридоотлепваненаретина-та.Раннатапояватанаглаукомаможедабъдедругпроблем,свързансъссиндроманаМарфан.

Най-сериознитепризнациисимптоми,свързанисъссиндроманаМарфанвключватсърдечно-съ-доватасистема.Безпричиннаумора,задух,сърцебиене,висококръвноилиангинапекториссасамонякоиот

множествотопроявиназаболяване-то.Студенитеръце,дланиистъпаласъщомогатдабъдатобяснениисвър-занисъссиндрома,защотосапосле-дицаотнарушенотокръвообращениеициркулациянакръвта.Сърдечнитешумове,отклонениятавЕКГ,илисимптомитенастенокардиясъщомогатдаманифестиратсиндромнаМарфан.БременнитесъссиндроманаМарфанмогатдаполучатразкъс-ваненааортата(т.нар.аортнадисе-кация),коетовповечетослучаиефа-тално.Етозащокатопрофилактичнамяркасеприлагаехокардиографиянавсеки6до10седмициотбремен-ността.Симптомитенарегургита-цияотпролапснамитралнатаклапа(т.е.хлабавиидългихорди–залав-нисухожилия)илиаортнатаклапа(коитоклапиконтролиратпотоканакръвтапрезсърцето)садругаживо-тозастрашаващапоследица,свързанасъссиндромнаМарфан.Освентова,основнитепризнаци,коитобихана-каралиболниядаотиденалекар,койтодасвържесърдечно-съдовитемуоплакваниясъссиндромаеразши-рениетонааортнатаклапаилиаорт-натааневризма,коетоерезултатотразрушаванетонаеластичнатамрежавнейнатастена(Фиг.3). ЗасяганетонааортатаприсиндроманаМар-фанможедадоведедоразкъсванетонатозинай-голямкръвоносенсъдворганизма,коетовлечеследсебесиизключителнотежкипоследици–отмасивенкръвоизливдолеталениз-ход.

ПациентитесъссиндромнаМарфансапредразположеникъм

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 44

развитиенаспонтаненпневмоторакс.Приспонтаненедностраненпневмо-торакс,въздухаизлизаотбелитедро-бовеинавлизавплевралнатакухина,междубелитедробовеигръдниякош.Белитедробовесапритиснатиимогатдаколабират.Последнотоможедастанепричиназаразвитиенаци-аноза,болка,повърхностнодишане,аакотезиусложнениянеселекува–товаможедадоведедориидосмърт.СиндромътнаМарфанеасоцииранощесъссъннатаапнеяиидиопатич-натаобструктивнабелодробнабо-лест.

Засъжаление,товатежкозаболяванеенеизлечимо,атерапия-та,коятосеприлагаесамосимптома-тичнаицелиоблекчаваненамомент-нотосъстояниетонапациентаизаба-вянеразвитиетонасърдечно-съдови-теаномалии.Стандартнафармаколо-гичнатерапиянасиндромапоотно-шениенасърдечнатанедостатъчностисвързанитеснеяусложненияеприложениетонабета-адренергичниблокери,коитонамаляватилипро-филактиратаортнатааневризмаидисекация,тъйкаторедуциратстре-санастенатанавъзходящатааорта.Ползатаимседължиинаотрицател-нияинотропенихронотропенефект.Принеуспехотмедикаментознотолечение,сепредприемахирургичнаинтервенция.Приболнисмитраленклапенпролапс,митралнарегургита-цияиаортнарегургитациясепрепо-ръчваантибиотичнапрофилактикасцелпревенцияотендокардит.Пре-попъчвасесъщоиредовенконтролнакръвнотоналяганеипулсанабо-

лнитесъссиндромнаМарфанипод-държанетоимвнискистойности,тъйкатовисокотокръвно(хипертонията)еосновнатапричиназаформиранетонааортнатааневризма,разкъсванетонакоятоможедабъдефаталносъщокактоприразриванасърце.

Прислучаитесповишенрискзаотлепваненаретинатаиглаукома,сеизисквапроследяванеотофталмологиимплантациянаизкуственилещиилихирургичнаафакияследдостиганенаопределенавъзраст.Деформациитенакостнатасистема(кифозаисколиоза)изискватконтролотортопед,авнякоислучаи–ихирургичнанамесаиинтервен-ция.

Интересенфакте,чеспо-редканадскиятегиптологАлвинБъридж(AlwynBurridge)първотоиз-ображениеначовек,койтоестрадалотсиндроманаМарфанeегипетски-ятфараон АменхотепIV(Ехнатон),живялпрезпериода1424-1388г.пр.Хр.,койтоесиннаАменхотепIII.Следователносиндромътнееновозаболяване,атаковасъществуващоотпредихилядигодини.

АменхотепIVЕхнатон(Фиг.4)еизвестенкато“фараона-революционер”,тъйкатотойепро-менилрелигиятанадревенЕгипет–отполитеизъм,т.е.отвяравмногобоговевмонотеизъм,т.е.вярасамовединбог–АтонилибогаСлънце,носъщотакаеостаналвисториятаикатосъпругнакрасавицатаНефер-тити.Освенсрелигиознатареформа,АменхотепIVЕхнатонеизвестенис

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 45

новаторствотосивизобразителнотоизкуство–запървипътпонеговотовремефараонътинеговотосемействосарисуваникатоживихора.

Благодарениенаостанали-теизображениянаглаватаипръсти-тенаАменхотепIVЕхнатон,коитосвидетелстватзадолихоцефалияиарахнодактилия,кактоимногоброй-нитескулптури,показващинеговатахабитуалнаструктура(високръстидолихостеномелия),ученитесмятат,четойестрадалотсиндроманаМар-фан,чиитоусложнениявероятносадовелидораннатамуипреждевре-меннасмърт.

Другиизвестниисториче-скиличности,прикоитосъщоепо-ставенадиагнозатасиндромнаМар-

фан,саиталианскиякомпозиторивиртуозенцигуларНиколоПаганини(1782–1840год.),кактоишестнаде-сетиятпрезидентнаСАЩипървиятпрезидентотРепубликанскатапар-тия-АбрахамЛинкълн(1809–1865год.).Спекулирасе,честовагене-тичнонарушениеебилиОсамаБинЛаден(1957–2011год.)–основателятнатерористичнатаорганизациятаАлКайда,отговорназаАтентатитеот11септември2001г.вСАЩ!

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 46

Библиография/

References

1. Judge D., Dietz H.Marfan’ssyndrome.Lancet2005;366:1965-76;

2. Ho N., Tran J., Bektas A.Marfan’ssyndrome.Lancet2005;366:1978-1981;

3. Marfan MA-B.Uncasdedeformationcongenitaledesquatremembres,plusprononceeauxextremites,caracteriseeparl’allongementdesosavecuncertaindegred’amincissement.BullMemSocMedHopParis1896;13:220–6;

4. Pyeritz RE.Marfansyndromeandotherdisordersoffibrillin.In:RimoinDL,ConnorJM,PyeritzRE,eds.PrinciplesandPracticeofMedicalGenetics.3rdedn.NewYork:ChurchillLivingstone,1997:1027–66;

5. Murdoch JL, Walker BA, Halpern BL, Kuzma JW, McKusick VA.LifeexpectancyandcausesofdeathintheMarfansyndrome.NEnglJMed1972;286:804–8;

6. Motro M, Fisman EZ, Tenenbaum A.CardiovascilarmanagementofMarfansyndrome.IMAJ2008;10:182–5;

7. Nahum Y, Spierer A.OcularfeaturesofMarfansyndrome:

diagnosisandmanagment.IMAJ2008;10:179–81;

8. Avivi E, Arzi H. Paz L, Caspi I, Chechik A.SkeletalmanifestationsofMarfansyndrome.IMAJ2008;10:186–8;

9. Maron BJ, Chaitman BR, Ackerman MJ, et al. Recommendationsforphysicalactivityandrecreationalsportsparticipationforyoungpatientswithgeneticcardiovasculardiseases.Circulation2004;109:2807–16;

10. De Paepe A, Devereux RB, Dietz HC, Hennekam RC, Pyeritz RE.ReviseddiagnosticcriteriafortheMarfansyndrome.AmJMedGenet1996;62:417–26;

11. http://www.marfan.org/marfan/-NationalMarfanFoundation;

12.http://www.ima.org.il/imaj/

Снимки и схеми:

http://www.marfanvic.org.au

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 47

Едвапрезпоследнотодесетиле-тие,благодарениенабурноторазвитие на медицината, сепостигна едно по-добро раз-

биране на връзките между обмянатанахолестеролаирисковитефактори,водещидообразуванетонатовазабо-ляване.Атеросклерозатаебавнопрог-ресиращаболест,характеризиращасес отлагането на мазнини в големитеартерии,водещидопостепеннотоимстесняване и затрудняване на кръво-обращениетовтях.Всекиединкръвоносенсъдеизграденот три обвивки (до някъде изключе-ние са най-малките такива – капиля-рите).Най-вътрешниятслойсенари-ча intima, и е изграден от ендотелниклетки.Неговатафункцияедасекре-тираредицаактивнивещества,чиятоглавнафункцияедарегулиракръво-съсирването, като спира възможност-

тада сеобразуватвътресъдовитром-би.Средниятслойеmedia.Тойедобреразвитименноприартериите.Съста-влява се от гладко-мускулни клетки,коитоуправляватпроменитевдиаме-търанасъдавзависимостотнуждитенаорганизма(прифизическадейносткръвосните съдове на крайниците исърцетосеотпускат,задаулесняткръ-воснабдяването на тъканите). Най-външниятслойеadventitiaнасъда.Тязалавясъдазаоколнитетъканикатогоправистабиленимупозволявадаус-тояванакръвнотоналягане.Атеросклеротичнитепроменизасягатпърво съдовете, където кръвотокът еразнообразенпосвояхарактернадви-жение, това са аортата, коронарнитесъдовеимозъчнитеартерии.

Атеросклероза–тихиятубиецСтатия от конкурса „Обясни Науката“ Автор: Александър Петров

Сърдечно-съдовите заболявания са главният отговорник за смъртността в развитите общества. Тяхното ниво се увеличава в повечето западни държави, достигайки най-високи стойности през 50-те години на ХХ-ти век, а през последните 20 години проблемът придобива глобални мащаби, обхващайки и развиващите се държави (в това число и България), извоювайки си с право наименованието „болести на съвременния живот”. Причините за това се коренят във фактори като тютюнопушене, намалената физическа активност, храна, богата на животински мазнини и разбира се стрес, неизменни спътници в ежедневието.

Към тази група от заболявания на сърцето и кръвоносните пътища, спадат инфарктът на миокарда, исхемичната болест на сърцето, мозъчният инсулт и хипертонията, които са „бич” за модерния човек. Това, което обаче е по-малко известно, е, че всички тези болести имат един общ корен – атеросклерозата.

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 48

Novogen Artery Lumen

Механизъмнавъзникване:

Вмеханизманавъзникваненаатерос-клерозатасъществуватдвакомпонен-та: дислипидемия и ендотелна дис-функция.Дислипидемията е процес, на пови-шаванениватана„лошия”,испаданениватана„добрия”холестерол.Тукемоментътдасеразясни,чехолесторо-лътвтялотоеединисъщ,съществуваобачебалансмеждутранспортнитемучастици.LDL(lowdensitylipoproteins)илиниско-плътностнилипопротеини

сатези,които„въвеждат”холестеролав клетките за извършването на мета-болитнитеимпроцеси,докатовисоко-плътностните липопротеини – HDL(highdensitylipoproteins)свързватиз-лишнияхолестероли гопренасятдочерния дроб. Нарушаването на тозикрехъкбалансводидопрекомерноот-лаганенахолестеролвкръвоноснитесъдове.Ендотелната дисфункция може даима най-разнообразни причинители:механично увреждане, при възпали-телнипроцеси,диабет,тютюнопуше-не,стресидруги.Комбинациятаотдватафактораводиприкрепяне на кръвни клетки (мо-ноцити и тромбоцити) към ендотел-

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 49

ната стена, последвано миграциятаим в подендотелното простванство.Таммоноцитите се трансформиратвмакрофаги (от гръцки μακρός-голям,иφάγος-ям),коитоекспресиратнапо-върхността си специфичен вид кле-тъчен рецептор, наречен scavenger(почистващ). Вече увредената съдо-ва стена става силно пропусклива заLDL-частици, които се отлагат в по-дендотелното пространство. Там тепретърпяват процес на химическомодифициране,следствиеназахарендиабетнапримериливисоконивонасвободни радикали, синтезирани отимунните клетки. Вече с промененаструктура липопротеините стимули-ратрецепторитенамакрофагите,кои-тогипоглъщатисепревръщатвт.н.“пенести”клетки,образуващилипид-ни петна. Изменените LDL-частицифактически предизвикват възпалите-лениимунненотговор,впроцесанаатерогенеза.Товаводидомигриране-тонаТ-лимфоцити,отделящиспеци-фичнивещества,нареченицитокини,коитодопълнителностимулиратраз-витието на макрофагите, затваряйкипорочен кръг. Така хронифициращпроцесът води до превръщането налипиднитепетнаватероматознипла-ки,коитопостепеннонамаляватпро-ходимостта на артерията. Активира-нетоиумножаванетонамакрофагитев процеса на възпалението активираиредицатехниензими,коитодопъл-нителноувреждатендотелаиразши-ряватзонатанапоражение,катовпо-късен етаппредизвикват и некроза втезиучастци.Товаотсвоястранасти-мулиратромбоцитите,коитоотделят

фактори на съсирването и покриватплакатасбелтъчнинишки,нереченифибрин.Тезимеханизмиобясняватпредразпо-ложениетокъмразкъсваненаплаките,коетоможедадоведедообразуваненатромби,частичноилипълнозапушва-ненапросветанасъда.Именновтовасе корени възникването на болестикатомиокарднияинфаркт,инсултаиисхемичнатаболестнасърцето.

Cell, Vol. 104, 503–516, February 23, 2001, Copyright ã2001 by Cell PressAtherosclerosis: The Road Ahead

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 50

Така изглежда една артерия, поразена от атеросклероза.

Етиология (Причини):

Атеросклеротичният процес все ощенеедобреизяснен.Въпрекитовавечесадоказанивъздействиятанаредицарисковифактори,имащипряковлия-ниевърхуобразуванетонаплаки:

- Хипертония- Диабет- Затлъстяване- Тютюнопушене- Други

Хипертония

За високо кръвно налягане говорим

тогава,когатоврамкитена24ч.стой-ноститемусапо-високиот130/85присистемно измерване. Чрез тези стой-ности се активира еднацяла каскадаот вътресъдови изменения, иниции-ращи атеросклеротичните процеси.Порадиповишенотоналяганесести-мулира деленето на гладко-мускул-никлеткивсъдоветеипостепеннотозадебеляване на стената му. По тозиначинтойгубиеластичнитесисвой-стваипотозиначиннамаляваадапта-ционнатасиспособност.Товаотсвоястранаводидоповишаванесинтезанасвободнирадикаливкръвно-съдоватастена. Те стимулират по този начинимунната активация и възникванетонавъзпалителенпроцес,койтоувреж-да ендотелните клетки. Ендотелът,вече увреден отделя в циркулациятафактори(ICAM-1intercellularadhesion

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 51

molecule1,VCAM-1vascular adhesionmolecule1,E-Selektin,MCP-1monocytechemoattractant protein-1), които до-пълнително стимулират миграциятана имунни клетки (Т-лимфоцити имакрофаги), т.е вечепознатиятмеха-низъмнаатерогенезасезадейства.

Диабет:

Диабетът има изключително значи-мо действие върху формирането наатеросклерозата.За съжалениемногочестадиагнозаприболнитекактоотдиабет тип 1, такаиот тип 2 саин-фарктътиинсултът.Ролятаназахарнатаболествсинтезатанаатеросклеротичнитеплакисеизра-зява въвповишенотонивонакръвназахар,коятоимасвойствотовпо-голе-миконцентрациидасесвързвасъссъ-единенияотнормалнияметаболизъм,катопотозиначинпроменяприрода-таимигиправиболестотворни.Катоследствиеседостигадонарушениявкръвосъсирванетои анти-тромботич-ните свойства на кръвта и по-високафинитетнамакрофагитекъмглюко-зилиранитевечеLDL-частици.Прихронифицираненатезипроцесисе достига и до постепенното пони-жаваненавит.С,койтоиграеролянаантиоксидант, с което броят на сво-боднитерадикалирастеиводидоув-режданетонасъдовияендотел.Освентоваприсъствиетонаактивникисло-родниформиограничавадействиетонаазотнияоксид(NO),синтезиранотендотела, който е естествен съдораз-ширител и има анти-тромботичнисвойства,катопораждат.н.оксидати-

венстрес.

Затлъстяване:

Даннитенаредицакличничниилабо-раторниизследванияотсветовнина-учницентровепоцелиясвятдоказаха,чеобщотозатлъстяванеепричиназавъзникванетонаредицазаболявания.Причинатазатоваедислипидемията.Къмтозисиндромсепричисляватхи-перхолестеринемията (> 220 mg/dl),повишаванетона концентрациятанаLDL- (LDL > 155 mg/dl) и съответноспаданетонаHDL-частиците (HDL<40mg/dl).Отлаганетона„мазнини”винтиматанасъдаеединотраннитебелезизаза-почващатаатеросклероза.Въпреки генетичната си обуслове-ност,затлъстяванетозависидоголямастепенотначинанаживотначовека.Известно е, чемастните клетки (ади-поцити), достигат своя максималенброй по време на пубертета, така чезатлъстяването в ранна възраст води,напрактика,доизключителнотрудноотслабваневзрялавъзраст.Консуми-рането на високоенергийни храни инапитки, съчетани с обездвижването,като продължителното седене предкомпютъра,вколатаилинаработно-томясто водят до развитиетона ате-росклероза.

Тютюнопушене:

Напланетатаживеятоколо1милиардпушачи.Системнатаупотребанаци-гари увеличава риска от коронарна,мозъчно-ипериферно-съдоваатерос-

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 52

клероза.През2000-тагодинатютюно-пушенетоепричинило1.69милионасърдечно-съдови смъртни случай,коитосаоколо11%отсърдечно-съдо-вите смъртни случай по целия свят.Последните изследвания установиха,че тютюнопушенетоповишаварискаот миокарден инфаркт с около 36%.Тоимамножествоефектикоитомогатдапредизвикататерогенезата,чрезсъ-дововъзпалениеиоксидативенстрес,ноточниятмеханизъм,покойтотовастававсеощенеедобреизяснен.Пушачите имат по-висока степен нациркулиращи левкоцити и възпали-телнимаркери(С-реактивенпротеин,интерлевкин1и6).Освентоваприпу-шачите сенаблюдаваповишаваненареактивнитекислородниформи,при-чиняващивъзпалителнипроцеси.

Рисковите фактори могат да се сис-тематизират в следната таблица:

Фактори със генетична основа

Фамилна обрамененост

При наличие на такава индивидът трябва да бъде особено внимателен към начина си на живот;

Депресия и стрес Научни изследвания на редица западни центрове вече доказаха пряката връзка между прогреса на атеросклерозата и непрекъснатите тревоги;

Пол Под 60 годишна възраст мъжете развиват два пъти по-често ИБС от жените;

Чести възпалителни процеси

Повишените нива възпалителни елементи като С-реактивния протеин се свързват с развитието на ИБС и ревматоиден артрит;

Метаболитни разтройства

Най-често свързани с резистентност към инсулин (при диабет тип 2);

Външни фактори

Високо мастна диета

От всички изброени фактори най-голямо значение има диетата. Приемът на високо-мастни и холестеролови храни води в почти 100% от случайте до развитиетието на атеросклероза при експериментални животни;

Тютюнопушене Клинично доказани са ползите от спирането на този навик;

Липса на физическа активност

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 53

Прогноза на заболяването и превен-ция:

СамовСАЩоколо1.5милионадушивсяка година заболяват от остър ми-окарден инфаркт, като една третаот тези случай завършват с фаталенизход. Преживелите инфаркт иматнеблагоприятна прогноза, тъй катоопасността от внезапна сърдечнасмъртпритяхнараствамежду1,5до15 пъти за разлика от здравите хорана същатавъзраст.Висторическиас-пект,например,25%отмъжетеи38%отженитепрекаралиинфарктумиратврамкитена1годинаслединциден-та, въпреки съвременните методи налечение.Нещоповече,средпретърпе-литеинфаркт18%отмъжетеи34%отжените претърпяват втори инфарктпрезследващите6месеца,а7%отмъ-жетеи6%отженитеумиратвнезапнопрезсъщияпериод.Най-ефективнияти вероятнонай-ев-тиниятначинзанамаляванетона за-боляваниятакатоцялоепрофилакти-ката.Инфарктът,исултът,исхемична-таболестнасърцетосакраенстадийотразвитиетонаатеросклерозата.Натозиетапзаболяванетоенапрактиканеобратимои въпреки съвременнитеметодинамедицинатапреживяемост-танапациентитенеевисокаитакаинесестигадопълновъзстановяване.Лесноможедасеснижирискаотсър-дечно-съдовите заболявания. Редов-ното изминаване на около 2 киломе-трапешаза30минути,3пътивседми-цата едостатъчнодаповишинивотонаHDL-холестеролдотрипъти.Акоотделянетонатовавремееневъзмож-

но,товсекидневномогатдасеправятняколкоминутни упражнения, катоизкачванетонастълбитевофиса,раз-ходка около сградата на работата вобеднатапочивка,илиограничаване-то на ползването на автомобила. Из-следователите доказаха, че упражне-нията дори без загуба на тегло иматсилно положителен ефект върху по-добряванетонаниватанадобрияхо-лестерол.По отношение на храненето, Аме-риканската сърдечна асоциация(American Heart Association) счита заправилно мазнините да представля-ват около 25-30% от менюто за деня.Консумирането на някои храни зна-чителноможедаподобриздравослов-нотосъстояниекатоцялоидаповли-яе иключително добре сърдечно-съ-довата система, например броколи(регулираткръвнотоналягане,холес-терола,предпазват отракови заболя-вания), портокали, моркови, чесън,зърненихранииособенориба. Здравната култура на българина засъжаление не е изградена в положи-телнапосока,доринапротив.Хорататрябва да разберат, че изгражданетона здравословни навици по отноше-ние на храненето и редовната фи-зическа активност още от най-раннадетска възрастще намали драстичновсякакъв вид заболявания, включи-телноиатеросклерозата.Акочовексегрижисистемноиотранозасвояор-ганизъм,тойщесерадвадастабилноидълготрайноздраве.

МЕДИЦИНА

http://nauka.bg 54

Използваниизточници:

1.Glassetal.(2001);Cell,104:503-5162.Lusis(2000);Nature,407:233-2413. Yan et al. (2003); Circ. Res., 93:1159-11694. Creager et al. (2003); Circulation,108:1527-15325.Grundy(1997);Circulation,95:1-46. Perlstein et al. (2006); ATVB, 26:250-

2567. Barnoya et al. (2005); Circulation,111:2684-26988. http://emedicine.medscape.com/article/153647-overview9.Novogen_2011_ArteryLumen.JPG 10.230px-Atherosclerosis,_aorta,_gross_pathology_PHIL_846_lores.jpg

МЕДИЦИНА

DONATEпомогни на БГ Наука

Ако списанието Ви харесва

Сметка в лева:

Банка: Обединена Българска БанкаIBAN: BG28UBBS80021033843020

BIC: UBBSBGSFРосен Христов Теодосиев - за Българска

Наука

http://nauka.bg 55

„Les enfants du diable”илидецанадявола!СтазифразакатолическиятмисионерГабриелСагард-Теодатги

описвавсвоята„ИсториянаКанада“през1636г.НеобичайноуголеменитезаразредХищницижлезивосноватанаопашкатанаскункса,откоитотойиз-стрелватечностснепоносимамиризмасрещупотенциалнитенеприятели,сапричиназанеговаталошаслава.ПриЗурлестияскункснаМолина(Conepatuschinga)напримертозисекретимасиленсеренмирис(C4H7SH).ДълговремеСкунксовите(Mephitidae)бяхасчитанизачастотсемействоПо-рови(Mustelidae).ПоследнитеДНКанализипоказватповечеблизостдоProcyonidae(Енотови)идоридомор-скитехищнициPhocidae(тюлени),Odobenidae(моржове)иOtariidae(мор-скилъвове).Семействотовключва2подсемейства,4рода,12съвременнивидаи60подвида.

1видеУязвим,нямаизчезналиот1600г.насам.СрещатсевпочтицялаАмерикаотПатагониядоКанадаивнякойчас-тинаЮгоизточнаАзия(МиризливитеязовциMydaus).Обитаватпочтивсичкивъзможнихабитативрайонасинараз-пространение,сизключениенасуро-витепустинииместатасмногостуденклимат.

Mephitidaeсасравнителнодребнибо-зайници.Наймалкиятпредставителе300грамовия,миниатюренПетнистскунксджудже(Spilogalepygmaea),анай-едриятСеверноамериканскиятзурлестскункс(Conepatusleuconotus),4кг.Менютоимвключвабезгръбначни,дребнивлечуги,плодове,катонесеот-казватиотмърша.

Въпреки„миризливата“сипопулярност,всъщностскунксоветесамногочистиживотниищомимсеотстранятжлезитеставатдружелюбнидомашнилюбимци.

БИОЛОГИЯ

Семейство Скунксови (Mephitidae) Повече тук - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12089

Нова рубрика, в която ще ви запознаем с бозайниците.Автор: Константин Йорданов

http://nauka.bg 56

Явански миризлив язовец (Mydaus javanensis)

Палавански миризлив язовец (Mydaus marchei)

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 57

Северноамерикански зурлест скункс (Conepatus leuconotus)

Зурлест скункс на Молина (Conepatus chinga)

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 58

Ивичест зурлест скункс (Conepatus semistriatus)

Зурлест скункс на Хумболт (Conepatus humboldtii)

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 59

Качулат скункс (Mephitis macroura)

Ивичест скункс (Mephitis mephitis)

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 60

Петнист скункс джудже (Spilogale pygmaea)

Източен петнист скункс(Spilogale putorius)

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 61

Западен петнист скункс(Spilogale gracilis)

Южен петнист скункс(Spilogale angustifrons)

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 62

Птиците в Българияhttp://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7344

БИОЛОГИЯ

Полска чучулига - Alauda ar-vensis (ДТ 18 см). Постоянен вид у нас. Изхранва малките си с насекоми, но главната храна на възрастните са семена. Среща се сред открити равнини и поляни, обитава и обработваеми земи. Мъжкият най-често може да се види в полет, когато се издига или спуска вертикално нагоре и надолу в небето, изпълнявайки брачната си песен. Гнезди по земята.

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 63

Дебело клюна чучулига - Melanocorypha calandra (ДТ 19 см). Живее в степи и открити пространства, песъчливи и тревисти местности. Една от едрите чучулиги. Познава се по дебелия клюн и черната шарка на врата. Гнезди на земята. През зимата образува ята.

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 64

Късопръста чучулига - Calandrella cinerea (brachydactyla) (ДТ 14 см). Среща се по сухи терени - пасища, целини, карст - но и по обработваеми земи. Гнезди направо на земята сред рядка растителност. Песента й е мелодично „фити-фити“, което се чува, докато птицата лети нагоре или надолу.

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 65

Ливадна бъбрица - Anthus pratensis (ДТ 14,5 см). Среща се по време на прелета и като зимуващ вид. Насекомоядна птица. Може да се види сред ливади и други открити пространства. През зимата търси близостта на вода, мочурливи ливади, блата, устия на реки, често на ята.

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 66

Червеногрьдка - Erithacus rubecula (ДТ 14 см). Среща се в гори, градини, паркове. Крилете й са маслиненокафяви, а лицето и гърдите - керемиденочервени. Песента й е мелодична. Постоянно трепка с крила и опашка. Глав-ната й храна са насекомите. Гнездата си прави в дупки и пукнатини на стари зидове.

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 67

Кос - Turdus merula (ДТ 25 см). Обитател на гори, паркове, градини и всички населени места с повече зеленина. Мъжките са с изцяло черно оперение и яркожълт клюн, женските са кафяви. Денем се храни по земята, сутрин и вечер пее от върха на някое дърво. Гнездата си прави невисоко над земята по разклонени храсти и ниски дървета.

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 68

Поен дрозд - Turdus philomelos (ДТ 23 см). Обитава гори, паркове и овощни градини. Крилата му са кафяви, а долната страна на тялото е белезникава и изпъстрена с многобройни тъмни петна. Под крилата си има жълти пера. Песента му е силна и мелодична. Храни се с насекоми и голи охлюви. Гнездото си строи на скришно място и го облепва с кал.

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 69

НаблюденияотЗемятанапреминаваниянапланетипреддисканаСлънцетосавъзможнисамозаВене-

раиМеркурий–единствените„въ-трешни”планети,чиитоорбитисаразположенимеждунасиСлънцето.ЗаМеркурийвтечениенаединвексенаблюдават13пасажа,нозаВенераявлениетоерядко–за243годинисеслучватчетирипасажа,коитосепов-тарятвследнатапоследователностпрез8;105.5;8;121.5години.Следва-щиятпасажнаВенеращебъдена11декември2117г.(нонямадаможедасенаблюдаваотнашатастрана–яв-лениетощееприключилоприизгре-ванаСлънцето).Сравнителнатаряд-костнаявлениетоседължинатова,чеорбитатанаВенераенаклоненанаоколо3.4градусаспрямоземнатаикогатоВенерасенамирамеждуЗемя-таиСлънцето,видимотяенаюгилисеверотСлънчевиядиск.Задана-

стъпиПасажнаВенератрябвасаматапланетадабъдевдолносъединение(тоестмеждуЗемятаиСлънцето)иосвентовадасенамираиблизодоонезиточкиоторбитатаси,вкоитотяпресичаравнинатаназемнатаор-бита–т.нар.възли(възходящиниз-ходящ). ПасажътнаВенераможедасеизползвазаопределяненаастроно-мическатаединица(разстоя-ниетоСлънце–Земя).Наблюда-вайкиявлениетоедновременноот2точкинаЗемята(виждамепланетатапроектирананаразличниместавър-хуслънчевиядиск),можемдаопре-делимразстояниетодоВенера,аиз-ползвайкиитретиязаконнаКеплер,можедасеопределииразстояниетоСлънце-Земя.Необходимисаиня-коидопълнителниданни–напримерразстояниетомеждунаблюдателитеипериодитенаобикаляненаЗемятаиВенераоколоСлънцето.Знаейки

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

Пасаж на Венера – 06.06.2012аВтор: Янко николоВ

Преминаването на Венера пред диска на Слънцето (пасаж) е интересно явление – в продължение на няколко часа Венера, чийто видим размер е около 1 дъгова минута, се “плъзга” като черна капка по

Слънцето.

http://nauka.bg 70

стойносттанаастрономическатаеди-ница,могатдасеизмерватиразстоя-ниятадоблизкитезвезди. ПървотопресмятанезатовакогащесеслучипасажнаВенера,седължинаКеплер–през1629г.тойпресмята(умишленоизбягвамдума-тапредсказва),чещенастъпипре-минаваненаВенерапреддисканаСлънцетопрездекември1631година,катоединмесецпо-ранощеимаипасажнаМеркурий.Засъжалениетойумирапрез1630година.ПовременапасажнаВенерапрез1761г.Ло-моносовзабелязваореолоколопла-нетата,койтотойинтерпретиракатоналичиенаатмосфера.ПасажитенаВенерасаотбелязваниисмножествоекспедициипосвета;можебинай-интереснатаетазинаДжеймсКук,койтонаблюдавапасажанаВенерапрез1769г.отТаити.Повечезасамо-тоявлениеиекспедициите,коитоса

правенизанаблюдениятамуможеданаучитеот:http://www.transitofvenus.org/. Внашиднитоваявлениебудилюбопитствоисрядкосттаси.Чувст-вамсещастлив,чеуспяхданаблюда-вам2пасажа–тозипрез2004отас-трономическатаобсерваториянаСУипоследнияна6юни2012.Прездекември2011г.частоткръ-жокапоастрономиякъмастрономи-ческатаобсерваториянаСУ(койтоеоснованотакад.КирилПоповиимавековнатрадиция)решихмедаотидемнаинтересномясто,заданаблюдавамеявлението.СпряхмесенапланинатаОлимпвГърцияпорадиблизосттаидонас.Нопо-ва-жнатапричиназаизборабеше,чевдревногръцкатамитологияОлимпедомътнабоговете,аголямачастотмитоветезасъзвездиятасасвързанисгръцкитебогове.

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 71

ИзгледкъмОлимп-вдалечнинатасевижданай-високиятвръх-Митикас-2917м.ВлявоможедазабележитеиЛуната.

Наоколо6часапътотСофиявподножиетонаОлимпсенамиракитнотоградчеЛитохоро.

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 72

Олимпестръмнапланина,пътекитесевиятвсерпентиниипочтинямаравномясто.Акоходитепрезлятото,сипригответеимноговодазаносе-не.Първоначалнатаидеябешеданаблюдавамеявлениетоотнай-висо-киявръх,нобяхмемногозависимиотвремето.На5-тиюниатмосференфронтсмногогръмотевиципреминанаднас.Знаейкикойеглавниябогнапланинатаикоееоръжиетому,нисеналожидаизчакамедаотминефрон-та.Затоватръгнахмев23:30–прог-нозитезавреметопоказваха,чещесеразчистикъм4часасутринтаиповременапасажащебъдеясно.Зами-сълътнибешедасекачимвъзможнонай-високоидаимамеизгледкъммястото,откъдетощеизгрееСлънце-

то–азимут59градуса. Към3:30сутринтапристигнах-мевзаслонSpiliosAgapitos–2100м.н.в.(тамепоследнотомясто,откъ-деточовекможедасеснабдисвода),харесанитерасатаназаслонаипо-важното:давашенидобъризгледнасевероизток.Решихмедаизчакамеизгреванатовамясто.Половинчаспредиизгревавсеощенаднасимашеплътниоблацииперспективитезанаблюдениенебяханикакдобри,всеощенеидвашежеланоторазчистване.Десетинаминутиследизгревакъсме-тътнисеусмихнаисевидяСлънце-то,аоблацитезапочнахабързодасеразчистват.Струвашесикачванетоиусмивкитеотновосепоявиханалица-тани.

Вочакваненаизгрева.

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 73

ВсеощеВенераезадоблаците

Наблюдениенапасажа

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 74

Успяхмеданаблюдавамепасажадокрая.Следтоваоставихмечастотбагажавхижатаисекачихмедо2866метранасъседниявръхнаМитикас–Скала.Оттамдопървенецанаплани-натасестигаскатерене.Саматапла-нинанепредложимногогледкипри

изкачванетони–скороследизгреванаСлънцетосеобразувахаплътнимъгли,коитосамоотвременавремевятърътраздухваше.Близосттанапланинатадоморетопозволяваследкатосисеизкачилнанея,слизайкивечертадасеизкъпешвморето.Така

Серия от снимки направени с фотоапарат Olimpus E-500 и телескоп Телементор с D=63mm и F=840mm.

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 75

завършиинашатаекспедиция.Доследващата,можебисъвсемскоро–на15юлисутринтаЛунатапреминавапредЮпитер

Гледка от площадката за наблюдение - вижда се и Егейско Море.

КОСМИЧЕСКИ НАУКИ

http://nauka.bg 76

Врамките на Османскатаимперия и при силниягръцки духовен натиск

през ХІХ в., българският народ успя-ва да изпълни програмата, която на-чертава пред него отец Паисий ощев средата на ХVІІІ в. Хилендарскиятмонах в своята скромна по обем, ноогромнапозначение„Историяславя-нобългарска“показанасвоянарод,чеитойеималсвоебляскавоминало,ве-ликицареипатриарси, самостоятел-нацъркваи,ненапоследномястопо-значение,своябогатакултураиобра-зование,коитоснищонееотстъпват

оттезинасъседнитенамнароди,аидоринатезиотЕвропа.Товасазада-чите,коитонамиращиятсеподчуждавласт български народ е трябвало заизпълни.Иврамкитенамалкоповечеот век всяка еднаот тях тойдовеждадо успешен край. Тукще се спра наединмалъкдетайлприизпълнениетонаеднаоттезизадачи–изграждане-то на новобългарската просвета и ролята на две чешки учителки в нея – Фани Майзнер и Богдана (Йозефа) Ираскова-Хитева.

Училището през Възражданетониедемократичнопосвояхарактери

ИСТОРИЯ

Две учителки чехкини по българските земиПреди освобождението Автор:гл.ас.д-рЛюбомилаСоленкова

ИнститутзаисторическиизследванияприБАН

http://nauka.bg 77

многочестовнегонамиратизявави-днибългари,коитооставятяркадиряу своите ученици със идеите, разби-раниятаизнаниятаси,съссвоитеоб-ществени и революционни прояви.Товаса:НайденГеров,ТодорИконо-мов,ПеткоСлавейков,НеделяПетко-ва,КонстантиниДимитърМиладино-ви, Добри Чинтулов, Захари Круша,Йоаким Груев, Васил Левски, ИлияБлъсков,АнастасияТошева,ЕлисаветаПулиеваГоранова-Карминковаиощемн.др.Честотесаполучилиобразова-ниетосиизвънрамкитенаимперия-та,вкоятоживеят.Тамтеприобщаваткъмбългарскатакаузасвоисъученицииприятелиитовасепревръщаведнаотпричинитепоследнитедаидватидаработяткатоучителисреднародани.Другапричиназатоваставатня-кои политически събития в Европа,откоиточужденцитърсятспасениевпривидно спокойната Османска им-перия.ОщевкраянаХVІІІв.предста-вител на други народности започватда учителстват по българските земи– сърби, хървати, словенци,руснаци,украинци, швейцарци, унгарци, по-ляциидр.,нонай-голямата„армия“отучителиеотчешканародност.Товаможедасеотдаденабългаро-чешкатаипо-скоронаславянскатавзаимност,коятоимасвоитесолидникорениоще

дълбоковсредновековието.Любопитно: под „славянска взаим-

ност“ сред изследователите се раз-бират общите корени на славян-ските народи и оттук стремежът да се поддържат тесни култур-ни, икономически и политически връзки между тях. Днешното зна-чение на това понятие първи дава Ян Колар през 1837 г. Според него взаимност е „съвместно приемане, съвместни влияния и единни пре-живявания”. Вникне ли се внима-телно в думите на Колар, може да се намери ключа към развитието на идеята на славянската взаим-ност. Според него, а и преди това според П. Шафарик и Й. Добров-ски, съществува един славянски народ, а чехи, поляци, руси и т.н. са разклонения на народността. Постепенно с развитието на нау-ките и по-детайлното опознаване на отделните народи се утвърж-дава мнението, и при Колар и при другите учени, че чехи, поляци, руси и т.н. трябва да се приемат като самостоятелни народи, бо-рещи се за своето утвърждаване и свобода. Тази тенденция обяснява и засиления през първата половина на ХІХ в. стремеж към славянска взаимопомощ и единение. Една от най-ярките негови прояви е прове-дения през 1848 г. първи Славянски конгрес в Прага.

Чуждестранните учители по

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 78

българските земи отначало работятв началните училища, а по-късно –главновкласнитемъжкиидевическиучилища. Те съдействат и за усъвър-шенстването на организацията им,за подобряване на учебните програ-мииучебно-възпитателнатадейност,заурежданетоимпообразецнатезиотпо-напредналитестранивЕвропа,подтикват българите да обръщат по-голямо внимание на обучението намомичетата.

Значимаролявтезипроцесииг-раят споменатите вече две учителкиот чешки произход –ФаниМайзнериБогдана(Йозефа)Ираскова-Хитева.Дошли по различни причини в Бъл-гариятеоставятяркадиряворгани-зиранетонаучебнияпроцесунасивсвоитевъзпитаницииприятели.

І.ЗаФани (Франтишка) Майзнер

сезнаетвърдемалко,доринеизвестниоставатгодинитенанейнияживот.Неможекатегоричнодаседокаже,чеимародствена връзка между нея и нами-ращиясепотовавремевбългарскитеземиЙозефМайзнер.ТоватвърдениеизказваВлади-мирСиспрез1934г.Но,въпрекитазинеяснота,иметонаФаниМайзнер остава свързано завинаги систорията на Стара Загора през Въз-

раждането,свързаноспротестантска-тапропаганда,снякоинововъведениявоблеклото,вукрасатаиурежданетона дома, въведени посредством ней-нитеученичкииприятелки.

Любопитно: Йозеф Майзнер (1828-1893) е чех, учител, участник в българското националноосвобо-дително движение и в Пражкото въстание през 1848 г., след поту-шаването на което е принуден да емигрира в Сърбия. Участва в Кримската война. Под името Йо-зеф Миланович учителства в Шу-

Фани Майзнер с Джеймс иУили Кларк

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 79

мен (1850-1860). Известно е че, Й. Майзнер до 1860 г. работи и за ми-сионери американци, като им дава сведения за тежкото положение на българите, но след като разбира истинските им цели се оттегля.

След оповестяването на Хати-хумаюна през 1856 г. (реформен акт,обявен от султан АбдулМеджид I, скойто се дават равни възможностимежду мюсюлмани и немюсюлма-ни)вОсманскатаимперияпристигатмножество протестантски и католи-чески проповедници. Привличанетонаподаницитенасултанакъмтяхна-тарелигия,кактосевиждаподумитенанякоимисионери,сеоказвамноготрудно.Пристигналиятпрез1858г.вСтараЗагорапротестантскимисионерТеодор Л. Байнгтън, споделя: „…по-интелигентните българи боготворятобразованието…българите очевидноиматнамерениедаполучатотнасвъз-можнонай-многосветскоивъзможнонай-малкорелигиознообучение“.ПотовавремеиН.Г.КларкпишевсъщиядухдоДжеймсКларк:„Сегахоратасазапленени от идеята за образованиекато нещо по-важно от Евангелието.Товаегрешка,коятощепродължиданизатруднява“.Затоватесенасочваткъморганизиранетоиподдържанетонаучилищакатовъзможенпътзапо-

стиганенапоставенитесицели.Българите не приемат без ре-

зерви действиятана протестантскитеи католическите мисионери. КогатопристигавСтараЗагора,Т.Байнгтънискадавидидалиможедаразчитанаподкрепаотместнотонаселениеилине. Затова,макариформално, търсимнениетонабългарскатаобщина.От-таммуотговарят:„…неказнаегоспо-динмисионерът,чеобщинатаниимагрижата за възпитанието и образова-нието, както на момчетата, тъй и надевицитеси,адобритемисионеримо-гатда отидатдапросвещаватдивитенародивАфрика“.

Любопитно: Традицията в образо-ванието в Стара Загора е засвиде-телствано още през 20-те години на ХІХ в., когато в града има 3 килийни училища. През 1841 г. е открито първото светско учили-ще, а през 1858 г. в града вече има 5 мъжки и три девически училища с около 800 ученици.

Въпреки отказа Байнгтън искаот Джеймс Кларк да му се изпратятдве учителки и пари, за да откриепротестантски девически пансион.ОтАмерикапристигаМериРейнълдс(или Ронас, според различни сведе-ния).КатовтораучителкаеизпратеначехкинятаФаниМайзнер,„католичкапорождение.Тяживяизвестновреме

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 80

в семейството на г-н Кларк във Фи-липопол [Пловдив – б.м. Л.С.], къде-тоебилаприетавцърквата,давайкиочевидно достатъчно свидетелства заблагочестивост. Тя започна работа вучилищетоот1януари[1863г.–б.м.Л.С.].Следняколкоседмицитобешезатворено поради клевети и проти-вопоставяне, но беше отново отворе-нопрезмайикъмвреметонаотчета[неепосоченаточнадата–б.м.Л.С.]наброяваше20ученици,катополучиподкрепатанавлиятелнисемействаие гледано с добро око от по-виднитеграждани“.Преди1863г.ФаниМай-знер живее в Пловдив в семействотонаДжеймсКларкиработикатогувер-нантканадецатаму–ДжеймсиУили.

http://clubs.dir.bg/Стара Загора, края на ХІХ в.

Протестантскотодевическоучи-лище и пансион с тригодишен курснаобучениесареалностотначалотона1863г.Макаривначалотодасре-щатрудности,както се видяпо-горе,училището бързо става популярно.Следадаптациятасикъмбългарскитеусловиятовмногоотношенияпревъз-хождаместнитебългарскиучилища–с организация, програма (граматика,аритметика, география, начални по-знанияпоанатомия,физиология,хи-гиена, умствена числителница, ръко-делие,пеене),начиннапреподаванеивъзпитание.Аидветеучителкивнего

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 81

сеоказватосвендобрипедагожки,нои отворени към местното население.ОсобенопопулярнаеФаниМайзнер,защототя,освенчеговориединблизъкдобългарскияславянскиезик,можедапокаженаместнитемомичетаиженикак да се ушие дреха по съвременнаевропейскамода(акояженаебезраз-личнакъммодните тенденции?), каксеплетебрюкселскадантелаикаксебродира тюл. Също така демонстри-ра и някои новости в домакинствотоиуредбатанадома.Занейнотовлия-ниесредбългаритесесъдииотфакта,четяечестгоствдомоветеим,къдетоосвен заевропейскитеновостиразго-варятизарелигия.Стовачехкинятапривързвакъмучилищетожаднитезаучениемомичета. В него идват да сеучатмомичетаотКазанлък,Русе,Сви-щов,Сливен,Пловдив.

Вотговорстарозагорскотограж-данствовъзлаганаАнастасияТошевадаорганизирадевическокласноучи-лище. То става реалност също през1863г.

Любопитно: Анастасия Тошева (1837-1919) е учителка и видна общественичка. Тя стои в основа-та на модерното девическо образо-вание в България. Създава женски дружества в Стара Загора и Габро-во.

Търпимостта и добрият тон се

запазватдо1867г.,когатокатомиси-онер в града на мястото на БайнгънидваЧарлзМорс.

Любопитно: Американецът Чарлс Морс е протестантски мисионер, известен сред българите още през 1858 г. като абонат на „Българ-ски книжици“ от Бебек, един от най-богатите квартали в Цари-град. Там той учи български език при Драган Цанков. Автор е на пълна българска граматика и ма-лък българо-английски речник: C. F. Morse. An English and Bulgarian vocabulary. Constantinople, 1860.

Арогантното му и „развратно“поведение ставапричина за закрива-не на училището и прекратяване напротестантската пропаганда в СтараЗагора.

Любопитно: Конкретен повод ста-ва случаят с ученичката Марий-ка Генчева, която приема протес-тантството и отказва да се върне в собствения си дом и получава убежище от Морс в мисионерска-та къща в Стара Загора. Общест-веността приема това като на-меса във вътрешните български работи. Група младежи, водени от Иван Салабашев (впоследствие ученик в Чехия, математик, ака-демик и министър в правител-ството на Стефан Стамболов и първото на Александър Малинов), изпотрошили прозорците на ми-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 82

сионерския дом и обругали с ви-кове постъпката. Това слага край на протестантската пропаганда в града, въпреки че Морс спечелва съдебния процес за нанесените ма-териални щети.

Каква е съдбата наФаниМайз-нерследтованесезнае,ноебезспор-на следата,коятотяоставявпътянаградапрезмодерната епоха.Неоспо-римоеи,чепосредствомдейносттанамисионерскитеучителкииучителисепоставяиначалотонаизучаванетонаанглийски език сред възрожденскатамладежнаСтараЗагора.

ІІ.

Вторатаучителкаотчешкипро-изходвБългарияпреди1878г.,накоя-тощесеспратук,еБогдана (Йозефа) Ираскова-Хитева. Тя е родена през1844 г. в Храдец Кралове, Чехия (то-гаваКьониггрец,Австрия).ПристигавКарловона22 годиниисвързва за-винагиживотасисБългарияисней-натасъдба.Завършваосновнообразо-ваниевродниясиград.СледтовасезаписвадаучипрестижнотопооновавремеВисшепедагогическоучилищев Прага (средно учебно заведение заподготовка на педагогически кадри).Заможни българи също насочват дъ-

щеритесидаучаттам.Такасъученич-кинаЙозефасасестритеЕлисаветаиМарияПулиеви-ГорановиотКарлово.

Любопитно: Елисавета (Ека) и Ма-рия (Мина) Пулиеви-Горанови са едни от първите българки, рабо-тещи за развитието на българско-чешките връзки през ХІХ в. Техен наставник в Прага е В. Д. Стоянов. Ека присъства на сказките, които изнася нейният настойник. Взима участие в славянското движение в Прага, чиято дейност следи с ин-терес. Тя е позната с видни чешки общественици: Ян Ев. Пуркине, В.

Богдана Ираскова-Хитева

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 83

Напръстек, д-р Фр. А. Браунер и др. През 1866 г. сестрите се завръ-щат в Карлово. Ека сътрудничи по литературни и педагогически въпрос в сп. „Читалище“ и „Пра-во“ в Цариград. В Пловдив осно-вава дружество „Постоянство“, което работи за професионалното женско образование. А през 1910 г. в Калофер основава първото ин-дустриално дантелено дружество „Трудолюбие“.

Името на Мария (Мина) се свързва с първата любов на Христо Ботев. Смята се, че тя заминава по-късно от сестра си за Прага (някъде през 1864 г.). Дотогава учи в Калофер при своя роднина Ботьо Петков, баща на поета и също не-гов учител. Въпреки противоречи-ята в сведенията за тази връзка, тя не е останала сред обикновени-те му познанства. В лицето както на Мина, така и на брат ѝ Богдан, Ботев намира млади хора, които могат да го разберат, а у момиче-то – и неравнодушна към чувства-та му девойка. И неслучайно той ѝ посвещава стихотворението си „Пристанала“, печатано в бр. 4 на „Дума“ от 17 юли 1871 г. (под заглавието му стои посвещение-то: „Посветява се на г-ца М. И. Г-ва”). В същия брой на „Дума“ е отпечатано и стихотворението му „Борба“, посветено на брат ѝ „Б. И. Г-ву“ (Богдан Ив. Горанов), но посвещението на Мина е водено

от други чувства. И стихът в „До моето първо либе“ — „Ти имаш глас чуден ... “, и либето с черни очи в „На прощаване“ подсещат за образа на Мина. Има още един ин-тересен факт свързан с двамата. Първата любов на синът на Мина големият български актьор Сава Огнянов е Иванка Ботева дъщеря-та на Христо Ботев. Дали заради старата връзка или заради това, че той е карагьозчия (актьор на турски), Венета Ботева не разре-шава на дъщеря си да се омъжи за него.

Тритемомичетаквартируватза-едновдоманавидниячешкиботаникЛадиславЧелаковски,синнапоетаиславяноведа Франтишек Л. Челаков-ски. Това полага основите на дълго-годишното им приятелство, което сеоказваиопределящовпо-нататъшнияживотначехкинята.

Завършват образованието сипрез1866 г.В същата годинаизбухвавойнамеждуАвстрияиПрусия.Бра-тятанаЙозефарешаватдаяизпратятнапо-сигурномястоитакатязамина-ванагостинаприятелкитесивКар-лово.Пътуванетопродължава20дни.ВБългария тябързонаучавабългар-скиезикисеприобщавакъмсредата.Когатовойнатасвършва,младатачех-киняне се завръща в родината си. В

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 84

българскитеземиязадържаткрасота-танаприродатаилюбовта,коятосре-ща.ЗапознавасесИванХитевродни-нананейнитеприятелкиискороследтоватесеженят.МладатачехкиняЙо-зефапреминававправославнатавяраиприемаиметоБогдана,нохоратаислед това продължават да я наричатЙоза.

Младатаженапопадаведнана-пълноновазанеяимногоинтереснасреда,коятоописвавписмадосвоитероднини.ТяидваотпрекраснатаЗлат-на Прага във възрожденското градчеКарлово,коетопомащаби,архитекту-ра,нрави,обичайит.н.неможедасемерисобстановкатавсърцетонаЕв-ропа,ноимасвоетообаяние.Вероят-носживописнитесиписмасъбуждаиголемияинтереснабратсихудожни-каЯрославИрасек,койтояпосещавадвапътивКалофер.Каторезултатоттезимупътуванияпрез1874г.вилюс-трования седмичник „Светозор“ из-лизапоредицаотстатии„КартиниотпътуванетомиизБългария“,някоиоткоитосапридруженисилюстрации.

ВКарловотязапочвадапракти-кувапрофесиятасинаучителка,катопрез 1867 г., или година по-късно, енаета като такава вместното девиче-ското училище.Женското дружество„Възпитание“, което се занимава с

просветатанадевойкитевграда,очак-ваотнеядавъведепо-добърредвучи-лището.Скороследтоваобачезапоч-ватспороведаличехкинятадаостанеучителкаилидабъдеосвободена.Всепактяеоставенасусловиедабъдепоцялденвучилищетоиосвенръкоде-лие,дапреподаваинякоидругинау-ки.Богданаработисголямостарание.Сутрин отива много рано и стои докъсно,подреждамомичетатастакова„благочиние“,накоетоникойнесеенадявал. В същото временастоява дасеназначиглавнаучителка,защотое трудно самадаръководи всичко. Восноватанаинтригитеилошотоотно-шениестоиотецХристо,койтоепро-тивчехкинята,защотоискаданаложисвоятаволязауредбатанаучилищетоизаплащанетонаучителките.Скороеосвободена.

Следтезинеуредици,вначалотона1871г.,БогданаХитевасепремест-ва в Калофер, където с помощта наХристо Караминков, съпруга на ЕкаГоранова,започвадапреподаваръко-делиеи български език.Като учебенпредметръкоделието,макариопити-тедасевъведе,кактосевидяпо-рано,всеощееновоствбългарскитеучили-щапотовавреме.БогданаХитевасамасъставя програма по чешки образец,изграждаметодикатаиопределячасо-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 85

вете.Тяучиместнитеженинакласиче-скитеиновитепохвативтозизанаят,показва им съвременната европейскамодавдетските,мъжкитеиженскитедолниигорнидрехи.Такаинтересъткъм ръкоделието нараства толковамного,чечестигостивдомаставатбогаташкитемомииневести,задасеучаткактонашефикройка,такаинановоститевдомакинството.Домътначехкинятасепревръщавсвоеобразно

стопанскоучилищебеззаплащаненатакса.Толковабилипогълнатиот за-ниманиятаси,четепродължавалидокъсновечер„доклесесмръкнелоико-гатоговедатасеприбиралиотпаша“.Това предизвикало недоволството нанякоиотчорбаджиите.

БогданаХитеваучастваактивнои в обществения живот на града. Тясе включва в основаното в Калоферпоинициативананейнатаприятелка

Světozor, 1881, č 5, s. 58Хисарски минерални бани, художник Ярослав Ирасек

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 86

Екаженскодружество„Просвещение“за подпомагане на бедни ученички,за снабдяванена девическото учили-щесучебници,помагала,книгиит.н.Калоферки се включват с желание внего.Доринай-беднитеправятдаре-ния.Всяканеделяженитесесъбиратвдевическотоучилище,къдетоЕкаКа-раминкова,БогданаХитева,Парашке-ваШушулковаизнасятсказкинараз-личнитеми.

ВсъщотовремеБогданаучастваивбългарскотореволюционнодвиже-ние.ДобресепознавасАнгелКънчев.ОтспоменитенадаскалДимитърРа-лов, председател на революционниякомитетвс.Ябълково,севижда,четяе„сигурензакрилник“вкомитетскатамрежа.

Любопитно: През ранната есен на 1870 г. в село Алмали (дн. Ябъл-ково, Хасковско) пристигат като строители на жп линията Од-рин–Белово чешките инженери Георги Прошек, Антон Пелц и Антонин Свобода заедно с поляци-те Станислав Домбровски и пан Банковски. Бързо се сприятеляват с председателя на местния рево-люционен комитет даскал Дими-тър Ралов и с неговия заместник Иван Попкалинов. С тяхна помощ те наемат квартира у поп Калин, който през 1871 година постро-

ява за тях специално жилище от 4 стаи. Тъй като то се ползвало с консулска екстериториалност станало неприкосновено седалище на единствения в България Славян-ски таен революционен комитет, образуван от българи, чехи и поля-ци. За прикритие на дейността си организирал и образцово училище, което получило названието „Про-шеково школо”. Като инженери по железниците Пелц и Свобода са пътували и пренасяли важни све-дения и други материали от и до Цариград, Стара Загора, София и Букурещ, дори оръжие. Прошек пък бил постоянен кореспондент на вестници в европейските сто-лици и там редовно отразявал без-чинствата на османските пороби-тели.

По време наАприлското въста-ние (1876 г.) Богдана става свидетелна ужасите от турските безчинства,вижда как башибозукът се разправяс българските въстаници и мирнотонаселение.Едвауспявада спаситри-тесидеца,най-малкотопотовавремееедвана40дни,благодарениеедин-ствено на австрийския си паспорт.ПринуденаеданапуснеКарлово,къ-детосевръщавначалотонасъбития-та.Мъжът,койтовзимаучастиевъввъстанието, трябвада сеукриваинеможе да помогне на семейството си.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 87

Богдана търсипомощотпротестант-скатамисиявПловдивиспомощтанаДж.Кларк пристига в града, а оттампод закрилата на австрийския кон-сулотивавЦариград.Попътясрещамножествонавързаникерваниотпле-ненихораи висящинабесилкитру-пове.Прис.Кара-Топрак(дн.Черно-земен, Пловдивска област) тя срещагрупавързани,измъчени,вечеосъде-нисприсъдинавратоветекарловци,които „разярените“ заптиета връщатвКарлово,задагиобесяттамзанази-дание. Тези покъртителни гледки тяправидостояниенаевропейскитеко-респондентиидипломативтурската

столица.Описвагисъщоивписматадо своите братя вЧехия.Част от тяхте публикуват във вестник „Покрок“и това дава още една възможност дасе запознае европейската обществе-ностсъссъбитиятанаБалканите.ПрисрещатаимсКонстантинИречеквъвВидинпрез1882г.тойевпечатленотразказитезаужаситевКарловопреззиматана1877г.,накоитотяесвиде-теликойторазказнамираотражениевнеговия епохален труд „ПътуванияпоБългария“.

Humoristické listy 18, č 31, s. 245Българи в плен на черкези

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 88

В Цариград Богдана Хитева исемействотоеприютеноотХристоД. Караминков и съпругата му Ека.Малко след това тепомагат да по-стъпинаработавдевическияпансионнаг-циХиршвБебек.Тампреподавабългарскиезикнадесетинатабългар-ски деца от Батак, Перущица и др.,останали сирачета през 1876 г. Дъл-гоБогдананямавестиот съпруга си.Едва, когато руските войски са предСанСтефано,Дж.Кларксъобщава,чесъпругътИванежив,намирасевСвищовиевзелучастиевРуско-тур-скатавойна.

След Освобождението на Бъл-гария Богдана се завръща във своятавторародина.Продължавадаработикатоучителкаипреводачкаощедъл-гигодини.През1878г.тяеназначеназа директор на училищата в Пазар-джик. След две-три години се местивъвВидин,следтоваотивавСамоков,отновонадиректорскадлъжност.Към1887-1888г.ХитеваставауправителканадевическияпансионвСтараЗаго-ра,къдетоработидо1893г.До1895г.еуправителканапансионакъмдеви-ческатагимназиявПловдив.

Любопитно: Първата директорка на Пловдивската девическа гим-назия е също чехкиня – Франциска

Сенлер-Шоурекова (1844-1919). За поста я предлага Иван Салабашев, замесен в събитията в Стара За-гора през1867 г., и поканена лично от Йоаким Груев. Фр. Сенлер прис-тига в Пловдив през пролетта на 1881 г. и веднага от съществува-щото още от 1862 г. девическо училище сформира Областна-та девическа гимназия. Освен на училището тя е директор и на Девическия пансион, създаден към гимназията за деца сираци и от други населени места. През 1883 г. Франциска се омъжва за учителя по математика Антон Шоурек, по-късно професор в Софийския университет.

След това Богдана Ираскова-ХитевасеместивъвВарна(до1897г.),където преподава в девическата гим-назиявсеобщаистория, стопанствоикраснопис.През1898г.преподаваге-ографияибългарскиезиквПървасо-фийска девическа гимназия. Веднагаследтовачехкинятазаемадлъжността„началница“ на Пловдивското сиро-питалище,къдетооставадо1ноември1903г.,когатосепенсионира.БогданаХитевапосвещава36годиниотживо-тасинаучителскатапрофесия.

Най-яръкпримерзаидеитевпедагогическата работа е запазениятобстоен,прецизноразработенучебен

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 89

планпостопанство,вкойтоезащите-наосъзнататаползаотдобреуреденаградинасразнообразиеотзеленчуци,овошкиподправки,суреденалехазалековитибилки,съсзасетииндустри-ални растения. Проследени са кактовсекидневните задължения на дома-кинята за почистване и поддържане

наредавкъщата,такаиумениятадаприготвя вкусна храна, да поддържаестетическимасата, да подготвя зим-нинаимн.др.Успехътпо тозипред-метвъвварненскотодевическоучили-щеенай-висок–мн.добър4,82 (припетобалнасистеманаоценяване).

СледпенсиониранетосиХитеваживеевСофиядосмърттана11август1929г.Туктясеотдаванапреводаче-скадейност.Превеждаразкази,книгиипиесиглавноотчешкинабългарски.Сътрудничинамногонашисписанияи вестници: „Извор“, „Женски свят“,„Мода и домакинство“, „Учител“,„Училищендругар“,„Зора“,„Вестникнажената“,„Черноморе“.Внеинпре-водсепоставятнасценатанаНарод-ния театър вСофияпиесите „НощвКарлщейн“отЯрославВръхлицки,ко-медиите„Ловзамъже“и„Сирена“отЙозефЩолбаи„Процесът“отЮлиусРодерихБенедикс(преводотнемски).Начешкиезикпревежда„СтоянчоотВетрен“отИванВазови„Разковниче“отИванЕ.Гешов.

БогданаИраскова-Хитеваоставависториятакактонабългарскатапе-дагогика, такаивисториятаначеш-ко-българските културни контакти.Въпреки трудностите, жестокости-

Světozor,1874,č.19,s.224Камбанария в българска църква, художник

Ярослав Ирасек

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 90

те, понякога отхвърлянето , коитопреживява, тя е ценена и търсена отбългарите.Съссвоятапрецизнаино-ваторска педагогическа дейност тя ечастотисториятанаеманципиранетонабългарскатаженавонезитежкизародинатанивремена–краянаосман-скотовладичество,Априлскотовъста-ние,Руско-турскатавойна,създаване-тоипървитекрачкинамладатадър-жававЮгоизточнаЕвропа.

* * *

Дейността на много от учите-лите чужденци, кактои тазина бъл-гарските,честограничисгероизъмиподвигиживотътиделатаим заслу-жават да бъдат направени достояниенанашиянарод.Такива, силнии за-служаващинашетовниманиеиискре-но възхищение, са двете учителкиотчешкипроизходдошливродинатанииоставилияркадирявживотанабъл-гаркатапопътянанейнатаеманципа-ция.Кактосевидяотразказапо-горе,Фани Майзнер и Богдана Ираскова-Хитеваизлизат отрамкитенаборба-та за новобългарска просвета и кул-тура,защототяхнатадейностемногопо-мащабна.Косвеноилипрякотесевключват в борбата за духовно и на-ционално освобождение, за издигане

надуховнатаиматериалнатакултурана народа ни.Незаменима е тяхнатаплодотворна педагогическа работа инеуморнатаимкултурна,общественаистопанскаизвънучилищнадейност,коятое свидетелство запривързанос-ттаимкъмбългарскиянародинего-вата кауза. Голяма е тяхната роля инаполетона българо-чешкатаи сла-вянската взаимност. Фани Майзнер и Богдана Ираскова-Хитева са частотоназиплеядачехи,междукоитосаЙозефМайзнер,КонстантинИречек,братя Шкорпил, братя Прошек, ЯнМърквичка, Ярослав Вешин, ВацлавДобруски,ВладимирСисимн.др.,за-почналидаидватвБългарияощепре-ди освобождениетои станали частот духовното, културното, политиче-ското и икономическото изгражданенабългарскатанацияидържава.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 91

Еднооторигиналнитехрум-ваниянабългарскатапоща,задаугодинависокитеиз-искваниянафилателистите

къмвиданапощенскитемарки,едаповериизготвянетонахудожественияпроектнапоредицатазавъздушнапоща,издаденапрез1940г.,наистин-скилетец.Засъжалениенесаизвест-ниподробностикаксеестигналодотоварешениеикойедалпредложе-ниезанего.

В1938-1939г.вбългарскатафилател-напресасеповдигаистоиоткритвъ-просътзаиздаваненановипощенскимаркизавъздушнапощасразноо-бразнисюжетииноминалнистойно-сти,коитодазаменятупотребявани-тедотогава.„Нашатафилателиянеможедасепохвалисдостатъчнови-довеикачественодобриихудожест-веноизпълненимаркизавъздушнапоща-започваединкоментарпотозиповод,поместенвсп.„Българскамарка”.-Презпоследнитегодини,когатосеявихаколекционерисамонамаркизавъздушнапоща,многопо-щенскиадминистрациипобързахадасенагодятстоваиусиленопочнахадафабрикуваттакива.Някоиадми-нистрации,катоиталианската,оти-

дохадотам,чекъмвсякаредовнаиливъзпоменателнапоредицапощенскимаркииздавахаиотделнатакавазавъздушнапощаитостлъстисвръхтакси.Втовавремениеподдържаменуждитенавъздушнатапощаиин-тересанафилателиститекъмбългар-скитемаркисамоседнапоредицаот7къса,всичкисединисъщисюжет,долнокачественаизработка,върхуобикновенахартияиотпечатананаобикновенвисокпечат,коятоевече9годинивобръщение...”

Идеятазаотпечатваненановипо-щенскимаркизавъздушнапоща,повдигнатав1938г.,каточелиенапътдасереализираощепрезследва-щатагодина:впланазамаркоиздава-неза1939г.сабилизаложени„новимаркизааеропланнапощасъссюже-тилетящиавионинадкрасивимест-ности”.Такивамарки,обаче,несепоявяватвпосоченотовреме„порадилипсанаподходящисюжети”.

Имамеоснованиедасчитаме,чера-ботатапоновотоизданиемаркинеезамрялав1939г.Простотогавасееработилопосъздаванетонасюжети-те,коетоепротеклоспреодоляванетонаспецифичнитрудности.

Летец рисува самолети над Българияhttp://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13375 Автор:К.ГЕРБОВ

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 92

Къмтозиизводнинасочваписмотоот13септември1939г.наБюротозапощенскимаркикъмГлавнатади-рекциянапощите,телеграфитеителефонитевБългария,скоетоепо-ръчаноотпечатванетонамарките,по-знатинафилателиститеиотразяванивъвфилателнитекаталозиподимето„Въздушнапоща-изгледиот1940г.”.Вписмотоеотбелязано:„Съгласнопланътнаслужбатазапощенскитемаркиза1939г.,даденабепоръчканаспециалиста-художникавиаторКонстантинД.Икономовдаизработипроектитезановитемаркизавъздуш-напощапоидеиисюжети,посочениотГлавнатадирекция.Художникътизпълнидобресвоятазадачаипред-ставенитеотнегопроекти,следня-колкократнипоправкииизменения,бяхаприетиоттехническатакомисияприКомитетазапощенскимарки...”

Цитиранияттекстнипоказва,ченахудожника,койтоебилилетец,сададени„идеиисюжети”,покоитотойеизготвилхудожественипроекти.Какепротекъл„творческиятпроцес”,намирамеобясненопаквъвфилател-натапреса,така:„Сюжетитезамарки-тесаизработениотлетеца-художникКонстантинИкономов,койтоосвенхудожническитесидарби,срискнаживотасиепрелетялсъссамолетнаднай-красивите,нонай-опасниместананашатародина,заданидадеори-гиналниикрайнохудожественисю-жети.”

Можемдаседосетим,челетецъте

заснелсфотоапаратподходящитеизгледииследтовагиепрерису-вал.Възможноенякоифотосюжетидасаизваденинафотохартияидаенаправендопълнителенретушнаизображениетоитакадаесъздаденпроектътзасъответнатамарка.Съссигурностеизползванфотомонтажнасамолетите,летящинадобектите.Тесадобавенипофотопъткъмиз-гледите.Всепакнеможемданеда-демвисокаоценканамайсторствотонахудожника-летец,закоетовединфилателенкаталогот1947г.четем:„Художникът-летецК.Икономовотличенопит,добитприлетенияинаблюдения,еуспялдапредадеполе-танааеропланавразличникрасивиположениянадсполучливоподбраниместаотнашатародина.”

Маркитеотпоредицатасапуснативупотребана22февруари1940г.

1 лев. Излитащ самолет.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 932 лева. Самолет прелита над Асеновата крепост.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 94

4 лева. Самолет прелита над Бачковския манастир.

10 лева. Пощенски транспорт: самолет в полет, парен локомотив и пощенски

мотоциклет в движение.

6 лева. Самолет

на летище Божурище

край София, товари поща от пощенски автомобил.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 95

12 лева. Самолети прелитат над Двореца в София.

16 лева. Самолет прелита над връх Ел Тепе (Вихрен) в Пирин.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 96

19 лева. Самолет прелита над езерата в Рила.

45 лева. Самолет прелита над храм-паметника „Св. Александър Невски” в София.

30 лева. Самолет и лястовица в полет. На марката е направен паралел между тяло

на самолет и тяло на лястовица. Както е известно „авиация” произлиза от латинската

дума „avis”, която означава птица. Самолетът действително много прилича на лястовица, затова и някои твърдят,

че последната била символ на българското въздухоплаване.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 97

Месецследпояватанамаркитепопощенскитегишета,в„Българскамарка”саотпечатаниследнитевъз-торженислова:

„Новатафилателистичнабългарскагодиназапочнаблестящо.Тянидо-несекрасиватапоредица„Въздушнапоща”,коятовкарасамозатриднивНароднабанка18милионалевавценначуждавалута.Поръчкитева-ляткатоградотцелиясвят.Нашитетърговцинесавсъстояниедагииз-

пълнят.Тиражътнамаркитесеоказанедостатъчен.

Замисленивъввремето,когатохоратавсеощеимахавяравсвоитевалути,новатабългарскапоредицаискашедабъдежеланаитърсеначрезсвоямалъктираж.Тясенагодикъмтоваусловие,катоизлезесамов50000пъл-нипоредици,нокогатобешепуснатанапазара,войнатавечебушувашепогрешнатаземя,инейнитеобитатели,имайкиопитаотминалото,севтурна-

70 лева. Самолет прелита над прохода Шипка, Паметника на Свободата на връх

„Свети Никола” и Орлово гнездо.

100 лева. Самолет в устрем към висините, на фона на сияещ вензел на цар Борис ІІІ.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 98

хадазапазватсвоитеценности,чрезнай-здраватавалута-пощенскатамарка.Ниесмещастливците,внима-ниетонавсичкидабъдеспрянопре-димнонанашата„Въздушнапоща...”

Тезиредовесаписаниотфилателист,койтоеичиновникнависокпосткъмпощенскатаадминистрация.ТоваеЯнкоРусинов,началникнаспоме-натотоБюрозапощенскимаркикъмГлавнатадирекциянаПТТ,голямрадетелзапостиганенаавторитетнабългарскатапощенскамаркавчуж-бина.Личисималкоприповдигната-тарекламанаизданието.Нофакте,чекомплектнатапоредицасвършвабързо.Тявключваистойността100лева,коятоепродаванасамовком-плектсостаналитемаркиотпоре-дицатаитосамовнякоипо-големипощенскистанции.Отпечатанаевотносителнонискиятиражот50000броя.

ВЦарствоБългарияпощенскитемаркисабилиценникнижа.ТесаиздаваниотМинистерствотонафи-нанситеиследотпечатванетоимсасе

съхраняваливХранилищетозадър-жавниценникнижа.Оттаммаркитесаразпращанипобанковитеклоновеиагентуривстраната,откъдетосагиполучавалипощенскитестанции.Номакариценнакнига,сбългарскатапощенскамарканееможелодасепазарува,кактоеспарите.Аконебъдеизползванапопредназначение,пощенскатамаркаследтоваможедабъдереализиранаединственонавто-ричнияфилателенпазар.Инанегоценатайсеопределяоттърсенетоипредлагането.

Пощенскатамаркасъщоеикултурнаценност,авслучаяпоредицата„Въз-душнапоща”от1940г.битрябвалоидаевиддокумент.Засеганедокрайразчетен.Изображениятанамарки-теповдигатвъпросазагражданскатаавиацияповременаЦарствоБълга-рия.

Забългарскотовоенновъздухопла-ваневпериода1912-1944г.еписанодоста:имаотделнистатии,имаикни-ги,изцялопосветенинанего.АкаквоставасгражданскатаавиациявБълга-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 99

рияпотовавреме?Пощатасеепрена-сялаповъздуханеотвоеннисамолети,аотграждански,нопочтинищо,май,нееписанозатях.

Засъжалениенитоархивите,нитофи-лателнатапресаиспециализиранатафилателналитера-турасаниоставилинякаквиконкретнисведениязатипанаизобразенитевърхумаркитесамолети.Можемвсепакдасеопитамеданапра-вимнякакъванализидаобобщимре-зултатите.

Публикуванитеот-четизавъздушнатапощавБългариязапериода1929-1932г.нидаватдвеос-новнисведения:вБългарияредовна„аеропланнапоща”имамеслед1929г.;в1932г.тясепренасяоттриавиокомпании:полската„Лот”,френската„Сидна”игерманската„Луфтханза”.(През1933г.„Сидна”сесливасощеня-колкокомпанииисеобразува„ЕърФранс”.)

Къмтезисведениящедобавимощенякои.ВЦарствоБългариянямарегистриранастабилнабългарскаавиокомпания.През1927-1929г.енаправенопитдасеналожикатотакава„БУНАВАДЪ”.Тяпредлагапътническиипощенско-товарнипревозимеждунякоилетищасамо

Отчети за въздушната поща в България през 1929-1932 г.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 100

вБългария.Съссамолетинакомпа-ниятаепревозванаипощавмалкиколичестваинередовно.През1930г.компаниятапреставадасъществува.След1929г.вБългариясеразменясамомеждународна„аеропланна”или„въздушнапоща”(отБългариязачужбинаиобратно)итясепренасяотчуждестраннисамолети.

Възникватогававъпросът:каквисасамолетите,нарисуванинапоредица-та„Въздушнапоща-изгледи”от1940г.?

Очевиднотесъщосаграждански:иматмонолитенпокрив,наличиетонаняколкоилюминаторапоказвасъщо,чесаималикапацитетзапо-вечеотдвеместа,повечетосадвумо-торни,имаичетиримоторен.Самиятхудожникнамаркитее„подсказал”,честавадумазасамолетинаграждан-скатаавиация,катонаповечетооттяхепоставилрегистрационнообо-значение,започва-щос„LZ”.Товасаопознавателнитезнацинаграждан-скитесамолети,регистрираниилипререгистриранивБългарияслед1931г.

Некаведнагадакажем,чехудож-никътсиепоз-волилизвестнаманипулация.Наизобразените

върхумаркитесамолетиличаткъдепо-яснокъденесъвсем,знаците:LZ-PIRвърху2лв.,4лв.и70лв.;LZ-HAL(?)върху10лв.;LZ-HETвърху30лв.;иLZ-ILAвърху100лв.ПрисправкасналичниятРегистърнагражданскитесамолетивБългариядо1945г.,пуб-ликуванвhttp://www.goldenyears.ukf.net/reg_LZ-.htm,севижда,чесамо-летистакиваобозначениявБългариянесасъществували!

Пакотсъщиярегистървиждаме,ченай-близопоконструктивниособе-ностинасамолетитеотпощенскитемарки,самоделитеCaudronC.444GoelandиJunkersJu52/3mSovaоттаблицата.ВЕнциклопедияБъл-гария,том1встатията„въздушентранспорт”сеспоменава,чепрез1934г.зануждитенагражданскиявъздушентранспортвБългарияотФранциясабилизакупенидвашестместнипътническисамолетатип„Ге-оланд”.

Caudron C.444 Goeland

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 101

Катонеспециалистпоавиационно-тоделовБългариянемогадакажанищоповече.Намиприличатса-молетитеотмаркитенитона„Ге-оланд”,нитона„Юнкерс”.Нопакщеподчертая,чезаменмаркитеса

документ,додоказваненапротивно-то.Надявамсе,чепо-запознатитещекажатнещопо-определенозаграж-данскатаавиациявБългариявпери-ода1934-1940г.

Junkers Ju52/3m Sova

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 102

Ипрез19-тивек,кактоднес,еималобедниибогатихора,коетоедалоотражениевбита

наобитаванитеоттяхдомове.

Днеспо-бедниятбитотвреметонаВъзраждането,можедасевидиглав-новкъщи-музеинаизвестнилично-сти.Доколкоеавтентичентозибитетруднодасекаже,тъйкатоповечето

къщисареставрирани,анякоиина-новопостроениотамбициознихора,катотезикоито„възстановяват”двор-ците,стенитеицърквитенаЦаревециТрапезицавъвВеликоТърново.

Характерниза„народниябит”вкъ-щите-музеисатрадиционнотоогни-ще,пиростиятаитрикракитестолче-таоколонея,лавицитепостенитес

Интериор на български къщи от 19-ти векДоколко е автентичен?http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13233 Автор:К.ГЕРБОВ

1. Арбанаси, стара къща

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 103

нареденитепотяхкерамичниибакъ-ренисъдове.Акоразгледатеснимкисинтериороттакивакъщи,коитоснимкисаправенивразличнигоди-ни,щеоткриетеизвестниразличиявдетайлите.Например,присравнениемеждувторатаитретатаснимкапо-долу,коитосеотнасятдоединисъщобект-възстановенатароднакъщанаХристоБотеввКалофер,щеустано-витеявниразлики.Любопитное,чепо-претрупанатасинвентар„одая”отвторатаснимкаесниманапо-рано.Явнопо-късниятуправителнакъща-таехаресвалпо-семплатаатмосфераиеразредилпредметите.Тозифактниводикъмконстатацията,че„ав-тентичността”наобстановкатавтезиновопостроени„исторически”памет-ници,зависиотвкусанатози,койтосегрижизатях.

Вкъщитенабогатитечорбаджииитърговциобстановкатаепо-луксоз-на-имаевропейскимебели:изящнистолове,маси,спални.Оттаванитевисятизящниполилеи.Какви,обаче?Тези,коитовиждамеднес,саселек-трическилампи!Възможное,когатодържаватаестаналасобственикнасъответнатакъща,внеядействителнодаеималоелектричество.Нопъкереднокатопоказвамеавтентиченбитотпредивреме,дасепостараемтойдействителнодабъдетакъв.

Катотърсихинформациязаинтери-оравкъщите-музеиоткрихтоваобяс-нение,коетосеотнасязатриотизо-браженията,показанипо-долустекст„Пловдив,КъщатанаБирдас”:

„ОтфамилиитеБирдасиМардас[вСтарияПловдив]саостаналидвевещивавтентиченвид-единполи-лейибароковаспалня.Останалитемебелисакупуванипо-късно,носаоригиналниисанаправенивстиланавреметоси.Голямачастотмебели-ровката-бюфети,шкафове,креслаимаси,еделонабългарскимайсторивхарактерниязаоновавременациона-ленстил.Идеятаебилатойдастанетипичнобългарски,затовавнегосаизползванинационалнисимволикаторози,грозде,знацинаплодо-родието,всичкотовапримесеносъссецесион.

ЯбълковатаспалняведнаотстаитееизработенавПловдивисъщопоказ-

3. Калофер, къща-музей

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 104

ваамбициятадабъдесъздаденединбългарскистилвмебелнотоизкуство.Внеяимаелементиотцърковнатадърворезба,подобнинаиконостаси,носъссветскоприложение.

Вдругаотстаитееподреденизященансамбълмебелизаспалня-нощнишкафчета,тоалеткаимасичкаскра-сивимраморниплотове.Вкъщатаиманяколкостаринничасовникавстилсецесион.Освенспортретисте-нитесадекорираниискартини,об-рамченискадифенирамки,накоитовърхурисуванакопринабатиксаизобразеничетиритегодишнивреме-на.”-http://www.segabg.com/article.php?sid=2007062700040002201

Азпоказвамснимки,правенивпе-риода1970-1990г.Днесвинтернетвиждам,чеинтериорътвнякоиотпоказанитекъщимайнеесъщият.(Очевидносъответнияуправителилихудожник-аранжьоресменен!)

Несъмвлизалскоровтакивамузейниобекти,вкоитоимасмесваненановоистаро.Незнам,далиднесевъведе-нопосочванетокоипредметивтяхсаавтентичниикоине.Навреметокатоученициниводехаизтакивакъщи,нонесиспомнямдасиниказвали,чеимасъвсемновинеща.Иниесими-слехме,чевсичкоеавтентично.

2. Калофер, къща-музей „Христо Ботев”, стаята на майката Иванка (?)

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 105

Днес,мисля,чеедобре,посетителитевкъщите-музеидабъдатинформи-ранизаоригиналнитевещиидоне-сенитеотдругомясто,чеиотдруговреме.Вархеологическитеиисто-рическитемузеисеуказваткопията.Можебизабитовитеекспонатищеепо-добредасепишекоееориги-нално,защототоявноепо-малко.Ноистинскиятценителтърсидавидиименнотакиванеща.

Имахоравпечатлителниинякои,влизайкив„роднатакъща”наХрис-тоБотев,вероятносипредставяткакбабаИванкаБотйовицавъртичекръ-ка.Нямалошо,кактосеказва,нотазикартиначовекможедасияпредставивиртуалноибездаходивКалофер.Струвасичовекдаотидедотам,задавидинещоавтентично.

4. Калофер, къща-музей „Христо Ботев”, кът на бащата Ботйо

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 106

5. Клисура, Павурджиевата къща

7. Жеравна, кът „Златна Ореша” в хотела

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 1076. Клисура, Павурджиевата къща

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 108

8. Грудово, къщ

а-музей „Тодор Грудов”

9. Ет

ъра, Битоват

а къща

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 109

10. П

ловдив, дом на Съюза на българскит

е художници

11. П

ловдив, дом на Съюза на българскит

е художници

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 110 12. Сливен, къща-музей на сливенския бит през ХІХ в.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 11113. Копривщица, Лютовата къща, синята одая

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 112 14. Копривщица, Лютовата къща, синята одая

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 11315. Копривщица, Лютовата къща, таван и холкел (архитектурен преход между тавана и стената)

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 114 16. Копривщица, Лютовата къща, алафранга (декоративна ниша)

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 11517. Копривщица, Ослековата къща, синята одая

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 116 18. Копривщица, Ослековата къща, червената одая

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 117

Създаване на Домината

Диоклециан/илиДиокъл/билилириецпопроизход,кактоиповечетовойнишкиимпе-

ратори.Кариератасинаправилвармията,къдетодостигналдодлъж-носттапреторианскипрефект.Билпровъзгласензавладетелотпретори-анцитеследкатодругиятпреториан-скипрефектАпърубилимператорНумериан.Признатотлегионитенаизток,ДиоклецианпобедилбратанаНумериан,императорКарин,вбит-катаприрекаМорававМизияипрез284г.станалгосподарнацялатаим-перия.ПовременауправлениетосиДи-оклецианокончателносесправилсполитическатаисоциалнанеста-билност,такахарактернизаIIIвек,скоетодовършилзапочнатотовъзста-новяваненаимпериятаотАврелиан.Разгромътнаварварите,недоволнитегражданиимногобройнитеузур-паториизискваликонцентрациянаполитическатавластизасилваненамонархията.ТовабиласистематанаДомината,установенаотДиоклеци-аниприемницитему:робовладелскавоено-бюрократичнамонархияотиз-точентип,елиминиралапоследните

остатъциотрепубликанскитеформинауправление.Всъвремененсмисълтовабиладиктатуранаимперскитеробовладелци.

Налаганетонатакъвтипстройседължалонафакта,чепрезIIIв.рим-скотостопанствовзначителнасте-пенсенатурализирало.Градскитецентрове–средищанатърговияизанаятисилнопострадалиотмежду-особицитеиварварскитенашествия.Търговскитевръзкимеждупровин-циитебилинарушени,постояннитеконфликтисПерсияпречелиинаизточнататърговия.Пиратствотов

ИСТОРИЯ

Управлението на Диоклециан и Константин и реформите в империятаhttp://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12345&st=20 Автор:ВладимирПопов

http://nauka.bg 118

Средиземноморебилоповсеместно.Такаупадъкътнаградоветедовелидоикономическакризавимперията.Засметканатяхселскотостопанство,макарисъщозасегнатоотнепрестан-нитевойни,севъзстановилопо-лесно.Развитиетонааграрнитеотношенияврезултатанакризатадовелодобумнаколоната/закрепостяваненанасе-лението/,съпроводеносъсзасилване-тонаролятанаедритеземевладелцивуправлениетонадържавата.Пове-четооттяхбилисвързанисармията.Товабилвоенно-бюрократиченноби-литет,опиращсенаогромнитесила-тифундиисхилядиробииколонивтях.Най-големитеземевладелцибилиестественоимператорите.Послед-нитеконцентрирайкивласттавсвоиръцесесправилисмасовитеселскивъстаниявГалия,ИспанияиЕгипетнат.нар.багауди/борци/срещуземевладелците.

Реорганизацията на властта и възстановяване на империята

СледпобедатасинадКаринДиокле-цианнесепреместилвРим,анапра-вилсвоястолицаНикомедия,къдетоибилпровъзгласензаимператор.Таковапренебрежениекъм‚ВечнияГрад‘сеобяснявасняколкопричини.Напървомястоизтокътнебилобвър-зансрепубликано-сенатскитетради-ции,господстващивсеощевИталия.Наизтокотхилядолетияединствени-яттипуправлениебилсамодържав-натадеспотичнамонархия,такава,какватоискалдасъздадеДиоклециан.ОсвентоваНикомедиябиланай-

близодоуязвимитеточкинаимпе-рията–дунавскиялимеспрезкойтонепрекъснатонахлуваливарваритеиСирия,заплашванаотвъзроденатаПерсийскаимперия.Най-важнатапричинаобачесекоренялавъвфа-кта,чеизточнитепровинции,колко-тоидабилиопустошениотнепре-къснативойни,билимногопо-богатииикономическипо-стабилниотзападните.Тукзанаятитеитърговия-тасесъхранили,кактосезапазилаикултурата.ВНикомедия,билсъздаденпищендворцовцеремониал.ПовременааудиенцииидворцовитържестваДиоклециансепоявявалскоприне-ниобшитисъсзлатодрехи,обувкиукрасенисъсскъпоценникамъни,анаглаватамуималодиадема/бялалента,обшитасперли/.Достъпътдоимператорабилмноготруден.Евну-сите,дежурнитеофицери,придвор-нитечиновнициотразличенрангистражатаследелистриктноспаз-ванетонадворцовияцеремониал.Тези,накоитосепадалачесттадасесрещнатсимператора,трябвалодападнатпоочипреднего.ОфициалноДиоклецианзапочналдасеименуваDominus/владика,господар/инего-ваталичностсеобожествявала.ПриКонстантин,церемониалътстаналощепо-пищенитържествен.Импе-раторътокончателностаналбожест-вен/авпоследствиесприеманетонаХристиянството–‚божинаместник/.Неговатаволябиласвещенаисеявя-валаединствензакон.Целтанатазипоказностбиладасеподчертаепредпростолюдиетонео-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 119

бикновенаталичностнаимператора,асъщоиасеминимизирарискътотпокушенията,откоитосиотишлапо-голяматачастотимператоритепрезIIIвек.Въпрекиполучениясвръхестественореолнапротежениенауправление-тосиДиоклецианоставалнеуморенвоинипрактиченполитик.През.В285-287г.ТойуспешновоювалпопоречиетонаДунавиразбилкарпитеисарматите.През287г.врезултатнауспешенпоходсрещуперсите,тойсивъзвърналАрмения,къдетовъдворилримскопротеже,апрез290г.сложилкрайнаарабскитенабезивСирия.

Тетрархия

ЗащитатанаЗападнатачастнаим-периятабилаповеренанаМаркАврелийВалерийМаксимианблизъкприятелнаДиоклециан.През285г.тойгоназначилзацезаритакаимпе-риятаполучиладвамаимператори.ЗастолицановиятсъвладетелизбралМедиолан.Оттамтойнанесълредицатежкипоражениянабагаудите,разо-ряващиимениятанаедритеземевла-делци.СледтоваМаксимианвоювалуспешносъсстаритепротивницинаРим–франкитеиалеманите.Многоотпобеденитегерманцибилизасе-ленивГалияипопълнилиредоветенаармията,коятовсеповечесевар-варизирала.СрещуМаксиминобачевъстаналначалникътназападнатафлотаКараузий,койтоустановиледноличенрежимвБритания.

Към293г.станалоясно,чеидоридвамаимператоритрудносесправятсвъншнитеивътрешнитепроблеми,затоватерешилидасиназначатпоединпомощник/цезар/.На1март293г.,ДиоклецианвНикомедияиз-бралзасвойцезарГайГалерийВале-рийМаксимиан,синнапростовчар.ПосъщотовремеМаксимианизбралзацезарчовекотзнатенрод-ГайФлавийВалерийКонстанцийХлор.Дваматановисъправителибилиоже-ненизадъщеритенаавгуститеитакатетрархиятабиласкрепенадинастич-но.ВъпрекичебилипомощницинаДиоклецианиМаксимиан,цезарите

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 120

получилизауправлениечастотим-перията.НаГалерийсепадналодауправляваБалканскияполуостров/безТракия/срезиденциявСирмий,анаКонстанцийХлор–ГалияиБри-таниясрезиденциявТреверум.Тазидецентрализация,освенвоенна,ималасъщополитическаиикономи-ческаобосновка.СпоредДиоклецианформатанаколегиалноуправлениетрябвалодагарантираустановенреднапрестолонаследяване,задасеиз-бегнатгражданскитевойнивбъдеще.Всекиавгуст,след20годишноупра-влениетрябвалодапредадевласттасинацезаря,койтоотсвоястранатрябвалоданазначиновприемникнадосегазаеманотоотнегомясто.

Отдругастранаикономикатанаимпериятасенатурализираладотол-кова,чедасеподдържаединствотонадържаватаставаловсепо-трудно.Отделнитеобластисепревръщаливикономическизатворениединициикултурнитевръзки,аоттамиедин-ствотомеждутяхотслабвали.Добрезамисленатасистеманатетрар-хатаобачебилаживасамодокатонейниятсъздателдържалбраздитенауправлението,зарадиогромниямуавторитет.Когатослед20годиниДиоклециансеоттеглил,създаденотоотнеготворениесъщомногобързослязлоотисторическатасцена.Норазделениетонавласттавкон-кретнияисторическимоментсвър-шилоработа.СновиясипомощникДиоклециансмазалвъстаниетовЕгипетиотблъсналблемиите/296г./.Следтовазапочналановапродъл-

жителнавойнасперсите,завладялиАрменияиМесопотамия.ОтначалоГалерийбилпобеденоттях,носледтоваспомощтанаДиоклециансивъзвърналАрмения.СледмирниядоговорсъсСасанидите/297г./им-периятаполучилаизначителначастотМесопотамия.Галерийуспешносесправилсязигитеикарпитеиукре-пилдунавскиялимес.Максимиануспешнодействалсре-щумавритевАфрика,аКонстанцийХлорпобедилприемниканаКарау-зий–АлектисивъзвърналБритания/296г./.Така,повременатетрархатаимпериятаокончателносесправиласвъншнитесиградовеилокалнитеузурпатори,границитебилиукрепе-ниидажебилизавладениновитери-тории.

Оттеглянето на Диоклециан от властта и борбата между прием-

ниците му

През305г.сенавършили20годи-ниотуправлениетонаДиоклецианиМаксимианисъгласноосновнияпринципнаТетрархатадваматаав-густисеоттеглилиотпрестола,анаследницитеимГалерийиКонстан-цийвстъпиливдлъжност.Назнача-ванетонановитецезариДиоклецианпоръчалнаГалерий.ПоследниятиздигналзацезарнаЗападаФлавийВалерийСевер,азацезарнаИзтока–племенникасиВалерийМаксиминДая.МаксимианиКонстанцийХлорбилинедоволниотизбора,тъйкатоидваматаималипълнолетнисинове

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 121

исенадявалитедабъдатизбранизасъуправители.Такадошъликраятнатетрархията.През306г.КонстанцийумрялвБри-танияивойскататампровъзгласилазаавгустсинамуКонстантин.Гале-рийпървоначалнигопризналзаце-зар,апослеизаавгуст.ЕдновременностовавборбатасенамесилиМакси-

миан,койтовъпрекиоттеглянетосиподнатисканаДиоклецианявнонесподелялидеитемузапоетапнасмя-нанавластта.Използвайкинедовол-ствотоотуправляващиявРимСевер,МаксиманпредложилзакандидатзацезарсинасиМаркАврелийМаксен-ций.СледкатовРимизбухналовъс-тание,Максимиансепровъзгласил

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 122

отновозаавгуст.Галерийнеостаналпо-назадиповишавайкититлатанаСевердоавгустмупоръчалдаводивойнатасрещуМаксимианиМаксен-ций.Започналадългавойнавходанакоя-тоСеверзагинал.НанеговомястоГа-лерийназначилновавгуст–ВалерийЛицинианЛицинийзауправителнаИлирик.ВтовавремеобачедругиятизбранотГалерийзацезар–Макси-минДаясеобявилзаавгустиполу-чилпризнание.Такавимпериятакъм308г.съществували4законниавгуста–Галерий,Лициний,КонстантиниМаксиминДаяиединнезаконенвРим–Максенций.ВАфрикапъксепоявилузурпаторътЛуцийДомицийАлександър.ТакъвбилрезултатътототтеглянетонаДиоклециан.Макси-мианпотовавремебилизпадналвнемилостипотърсилзакрилавГалияотКонстантин,носледнеуспешензаговорбилпринудендасесамоубие.През311г.започналвториятетапотборбатазавърховнавласт.ГалерийпочиналинеговотомястонаследилЛициний.ПрезтовавремеМаксен-цийликвидиралафриканскияузур-паторивстъпилвсъюзсМаксиминДаясрещуЛицинийиКонстантин.

Константиндотозимоментнепри-емалучастиевъввойната,аотразявалнападениятанафранкитеиалема-ните,опитващиседапроникнатвГалия.През312г.тойнахлулвИта-лия,победилМаксенций/койтосеудавилвТибърспо-голяматачастотбягащатаармия/иприсъединилкъмвладениятасиостаналатазападна

частнаимперията–Италия,АфрикаиИспания.ДваматасЛицинийсесрещналивМедиолан/Милано/през313г.,къ-детоиздалипрословутияМиланскиедикт,признаващравноправиетонаХристиянството.Катозалогзаприя-телствоЛицинийсеоженилзасестра-танаКонстантин.Мирътмеждудваматаавгустинепро-дължилдълго.СледкатоЛицинийразбилМаксиминДаявМалаАзия,започналфиналниятетапнаборбата.През313г.умрялиДиоклециан,кой-тоималнещастиетодавидикраханаизмисленатаотнегосистема.През314г.дваматаавгустисескарализарадинеуредениграницинапод-властнитенатяхбалканскитерито-рииизапочналибойнидействия.Дорешителнаразвръзканесестигнало,нопомирниядоговорвсичкипро-винциинаполуостровабезТракияпреминалиподконтроланаКонстан-тин.През323г.започналановавойна.КонстантинпобедилЛицинийприАдрианополигообсадилвНикоме-дия.Лицинийсепредалподклетва,ченямадабъдеубит,нонаследваща-тагодинабилекзекутиранвТесало-ника.

Единовластието на Константин

Такапрез324г.ФлавийКонстантин,нареченотЦърквата„Велики“,ста-наледноличенуправителнаимпе-рията.Тойпобедилсъперницитесизащотобилпресметлив,далновиден,

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 123

коваренибезпощадножесток.Тойпродължилзапочнатитеадминистра-тивниивоенниреформинаДиокле-цианимакарчедействаледнолично,всепакизбралзасъуправителинего-витесинове.ПървиятмусинФлавийЮлийКриспврангнацезарот317г.защитавалрейнскатаграницапрез320и322,апрез324г.разбилфлотатанаЛицинийприБосфор.През326г.обачеизпадналвнемилостибилекзекутиран.Останалитетримасинаврангнацезариполучилиотделничастинаимперията.КонстантинIIуправлявалИспания,ГалияиБри-тания,Констант–Италия,ИлирикиАфрика,Констанций–азиатскитепровинциииЕгипет.

Създаването на нова столица

Най-значимотоделонаКонстантинбилопреместванетонаимперскатастолицаотРимвъвВизантион,дото-гавамалъкгръцкиград,разположеннаБосфора.Завъзроденатаимперияпобедилиятедноличенвладетелвъ-велноварелигия,билонеобходимодасесъздадеметрополияосвободенаотезическитесикорени.НовиятРимбилразширенипреустроенсвсич-китеадминистративнисгради,харак-тернизаеднастолица.Болшинствотоотримскиаристократисепремести-ливтозиновград.На11май330г.столицатабилаосветенатържественоиполучилаиметоКонстантинопол/градътнаКонстантин/.Частотобре-дитебилиезически,ачастхристиян-ски,ауправлениетобилоорганизи-ранокатовРимсъсСенат,съставенотпреселилитесеримскипатрициииградскипрефект.ПричинитезаизборанаВизантионзастолицабилиичистостратегически.ОтеднастранаградътконтролиралпроливитеотЧерновСредиземноморе,аотдругастрана–товабилмостът,койтосвързвалЕвропасАзия.МестоположениетонаКонстантино-полмупозволилидапреживеепада-нетонаЗападнатачастнаимперията,многобройнитеготски,хунски,авар-ски,славянски,арабскиибългарскинашествия,оставайкисредищенаимпериятадо1453г.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 124

Административни реформи

Реорганизация на провинциите и нови длъжности

Задасапо-удобнизауправление/аизадасеизбегнеконцентрациятанавласттавръцетенанаместниците/старитеголемиримскипровинциибилираздробенидо100наброй.ЗаедносРим,койтобилотделенкатоадминистративенокръгсособенста-тутброятимстанал101.Управителитенапровинциитеилиректорите/rectores/билиразлич-нипоранг-проконсули,консули,корректориипрезидии/praesides/.Всичкитеспадаликъмт.нар.viriclarissimi/светлейшимъже/,титла,коятовепохатанаПринципатаносе-лисамосенаторите.Погеографскипризнакмалкитепро-винциибилиобединенив12диоце-

за/dioeceses/:1)Източен/Египет,Киренайка,Сирия,МесопотамияиАрабия,2)Понтийскидиоцез,3)Азия/МалаАзия/,4)Тракия/идолнаМизия/,5)Мизия/сДакияРипензис,Македония,Ахая,ЕпириКрит/,6)ПанонияиНорик,7)Италия/сРе-цияиСицилия/,8)Виенскидиоцез/южнаГалия/,9)Галия,10)Британия,11)Испанияи12)Африка.

Диоцезитебилиуправляваниотгубернатори,нареченивикарии/vicarii/.Тебилисрангvirispectabiles/високороднимъже/.Самитедиоцезисегрупиралив4префектуриподначалствотонапре-торскипрефекти/praefectipraetorio/-Галия,Италия,ИлирикиОриент.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 125

Първоначалнопрефектитебилидва-ма,завсекиавгуст,акогатопоследни-теизбралицезарите,сепоявилиощедвамапрефекти.Префектитебилиснай-висшиярангviriillustres/сиятел-нимъже/.ПрефектътнаГалия,резидиращвТреверум/Трир/,управлявалвика-риянаИспания,викариитенагер-манскитеигалскитепровинцииивикариянаБритания.ПрефектътнаИталия/вРим/управлявалвикариянаИталия,викариянаИлирик/Дал-мация,ПанонияиНорик/ивикариянаАфрика.НапрефектанаИлирик/станувалвСирмий/сеподчинява-ливикариитенаМакедонияиДакияРипензис/КрайдунавскаДакия/.НапрефектанаОриента/Изтока/срезиденциявКонстантинополсепод-

чинявалвикариятнаИзтока/Палес-тина,ФиникияиСирия/,викариятнаЕгипет/ЕгипетиЛибия/,викари-итенаПонтаиТракия.Особенакате-гориясъставлявалипровинцияАзияиАфрика/вепохатанапринципата–ПроконсулскаАфрика/,тебилиподръководствотонаназначенитеотимператора‚приятели‘/comitesprimiordinis/;ститла,еквивалентнанатазинапроконсула.ПриКонстантинподобноуправлениеполучилапро-винцияАхая,априТеодосий–Па-лестина.ПриравняванетонаИталиясос-таналитеимперскипровинцииоз-начавалозагубанапривилегиитей–т.е.свободаотналозиислужба.Диоклецианяразделилна8окръга:Транспадана,Венеция-Истрия,Еми-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 126

лия-Лигурия,Фламиния-Пиценум,Етрурия-Умбрия,Кампания-Сам-ниум,Лукания-Брутиум,Апулия-Калабрия.Тебилиподуправление-тоначиновници-корректори/correctorеs/.Корректорисенаричалиипредставителитенаимператора,контролиращидейносттанаместнатаадминистрация.ПовреметонаКонстантинРимиКонстантинополбилиобособениотсъставанапрефектуритеподупра-влениетонаградскитепрефекти/praefectiurbis/.Освентовабилобосо-бендиоцезРим,вкойтовлизалицен-тралнаиюжнаИталия,аДиоцезМи-зиябилразделенанадиоцезДакияидиоцезМакедония.Египетсъщобилотделенвдиоцез.Такаброятнадио-цезитестанал15исезапазилнепро-менендо5век.

КолкотодоградскотоустройствовРим,тоостаналосъщотоотепохатанаПринципата.Градътбилуправля-ванотградскияпрефект,заснабдява-нетомуотговарялpraefectusannonae/илиpraefectusfrumentidandi/.Про-дължилидасъществуватразличнитекомисиизахлябиводоснабдяване,застроежнахрамове,обществениичастнисгради,заукрепваненабрего-ветенаТибър,почистванетонаули-цитеипр.КуриитесъщосъществувалинесамовРим,ноивъввсичкиградове.Тех-нитечленове–декурионииликури-алибилиотговорнизасъбиранетонаданъците,коетобилонеприятнозанимание,защотоакоградскатаоб-щинанемогладасиплатиналозите,декурионитетрябвалодавъзстановятнедостигащатасумаотсвояджоб.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 127

Такабюрократичниятапаратнаим-периятаполучилстройнаорганиза-ция.Разликитемеждудлъжностите,заеманиотконническотосъсловиеисенаторирскитетакиваизчезна-ли.Всичкичиновницибилистрогоразпределенипоранговеизвания/завършекътнатазиреформабилповреметонаКонстантин/.

Централни органи на управление

Съществуващитеприимператорскиядворранговевключвалиогромноколичествочиновницисразличнозваниеититли.Най-висшиятранг/virillustris/,ос-венпрефектитена4-теПрефектуриималиощеначалникътнаимпера-торскатаспалня/praepositussacricubiculi/,началникътнаслужбите/magisterofficiorum/,квесторът/quaestor/,изпълняващзаконодател-нифункции,комитътнафинансите

/comessacrarumlargitionum/,коми-тътнадържавнитедомени/comesrerumprivatam/идватакомитидо-местици/comitesdomesticorum/,командоващиконнитеипехотнитеотрядинаимператорскатагвардия/comesdomesticorumequitumиcomesdomesticorumpeditum/.ДоместицитекатодворцовагвардиясепоявилиповреметонаKoнстантин,койтораз-пусналпреторианскатагвардия.Рангътvirispectabilesнаредсвика-риите,притежавалипримицериятнаимператорскатаспалня/primiceriussacricubiculi/,примицериятнано-тариите/primiceriusnotariorum/,икономътнадвореца/castrensissacriPalatii/,завеждащдворцовитеслужбии4-теначалниканаканцелариите/magisterscriniorum/.Магистъроффициорумкомандвалдворцоватагвардия,разделенанасхоли,съставениотскутарии,арма-туриигентили,многократноупоме-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 128

наваниотМарцелин.Гвардиятасенабираланай-честоотгерманците.Отделнасхоласъставлявалит.нар.agentesinrebus/императорскиаг-енти/-тайнатаполициянаимпера-торите.Тазисхолазаменилат.нар.фрументарии,занимаващисепо-ра-носъссъщатадейност/събираненасведениязавъншнитеивътрешнитевраговенарежима/.Нотариитесъщобилиотделенивсхолаисезанимава-лиспротоколитеотзаседаниятанаимператорскиясъвет/consistoriumprincipis/иливпоследствиеприКон-стантин/sacrumconsistorium/.

Военнни реформи

Реорганизациятанаармиятазапоч-налаприДиоклецианипродължилаприКонстантин.ОпирайкисенаопитанаГалиенвсъздаванетонамобилниконниотряди,Диоклецианразделилармиятанадвечасти.Поле-ватаармия/комитат/билапредназ-наченазапотушаваненавъстанияиборбасмасивниварварскиинвазии,

аграничнитевойски/лимитани/,съставениотзакрепостенитечастинаранноимперскителегионииливарвари-колониститрябвалодапазятотреденитеимграничнитеритории.Общотоколичествонавойскатадос-тигнало350хиляди.ПричинатапорадикоятоДиоклеци-анпонижилстатусанасъществува-литедотогавалегионибилапрека-ленатаимпривързаносткъмместатаналагеруване,тяхнатанемобилност,нежеланиетоимдавоюватнаотдале-ченитеритории,кактоичеститебун-товесрещуцентралнатавласт,когаторазквартируванителегиониизбивалисвоипретендентизапрестола.Създаденитеимперскикомитати/comitatenses/,билиразположенивъввътрешнитепровинцииимоглибър-зоилеснодабъдатпрехвърлянитамкъдетобилонеобходимо.Понякога,заподкрепленияналимитанитебилиизпращанидопълнителничасти,на-речениpseudo-comitatenses.Такаврезултатнареформатаизчез-наликласическите6000-нилегиони,азаедностяхипостътlegatuslegionis.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 129

Численосттанаподразделениятасесмалиладо1000или500човека.Тепродължавалидасенаричатlegiones,vexillationes,auxilia,cohortes,alae,cuneis,асъщотакаnumerisиequites.СъздавалисеиновиподразделенияполучилииметоIoviani/създадениотДиоклециан/,Herculani/създаде-ниотМаксенций/.Командвалигиофицериврангнатрибун/tribunus/илипрефект/praefectus/.Кактоивуправлениетонапровинциите,такаитукизчезналиразликитезапостовететрибунипрефект,итемоглидабъ-датзаеманиотвсекизаслужилвой-ник,анесамоотпредставителитенаконническотоисенаторскосъсловие.Цялатаимпериябилаподеленанавоенниокръзи–дуксове–Изток,Тракия,Илирикит.н.,подкоманд-ванетонавождове/dux/.Дуксоветенаотделнитепровинциисеподчиня-валинаединдукс.НапримерДуксътнаГалия/DuxperGallia/,командвалвождоветенавойскитевцелиядиоцезидействалсъвместносвикарияму.

Дуксоветепорангсъщоспадаликъмvirispectabiles.Върховниятглавнокомандващнаимперскитесилибилестественоим-ператорът.ПриКонстантин,вместопреторианскитепрефекти,занего-виподчинениипомощницибилиназначенидвависшиначалника-magistrimilitum.Тозиспо-високрангкомандвалцялатапехотаисенаричалmagisterpeditum,адруги-ят,командващконницата-magisterequitum.Теспадаликъмнай-висшияранг-viriillustres.Занимавалисесцялаталогистика,свързанасорга-низациятанавоеннитедействия,снабдяванетонаармиятаипр.Под-чиненитенамагистритесенаричаликомити/comes/,командващинякол-коотряда.Тесъщоспадаликъмvirispectabiles.

ВРимиКонстантинополсенами-ралиидворцовитевойски/auxiliapalatinа/,кактоителохранителитенаимператора/protectoresdomestici/.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 130

Тебилисъздаденинамястотонаста-ратапреторианскагвардияотКон-стантин.Ядротонаримскатаармиясъставля-валинаемници,постъпилидобровол-нонаслужба.Приизвънреднисъби-тия,когатодоброволцитенестигали,сеприбягвалодопринудителнозачисляваненаграждани.Службатаобачебиланепривлекателназатях/мнозинадажесиотрязвалипалците,заданеотбиватвоеннаповинност/,такачепопълванетоставалозасметканапоселенитегерманскиколонистинатериториятанаимперията.Такаармиятаокончателносеварваризи-рала,коетосеотразилонанейнатабоеспособност,екипировкаиоргани-зация.ДориофицерскитедлъжностиприКонстантинбилизаетивпо-голяматасичастотгерманци,анеотрим-ляни.

Финансова реформа и данъчна политика

ВъпрекимонетнатареформанаАвре-лиан,целящадаспреинфлаци-ята,поло-жениетовимпериятанесестабили-зирало.Ди-оклецианнасвойредпрез286г.провел

същотакавареформа,задаповишипаричнотообръщениеидавъзвърнедовериетокъмримскатавалута.ВРанноимперскияРимот327грамазлатосесекли40ауреуса.ПрезIIIвек,врезултатнаобезценяванетоидоба-вянетонапримесивауреусите,втяхпочтинеостаналозлато.Задавър-недноминаланаауреусапрез301г.Диоклецианразпоредилот327грамазлатодасеотсичат60ауреуса,отсъ-щотоколичествосребро–96денария/сребърнамонета/,аотсъщотоко-личествомед–30сестерции.Такабитрябвалоедназлатицадасъдържа5,5грамазлато.Номеркитенямалиже-ланиярезултат.Новитезлатицибилиизземаниотобръщениеиспестявани,увеличилосеотновоколичествотона

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 131

нискокачествениауреуси,коетодо-велодоощепо-голямообезценяваненапаритеиинфлация.Зачестилиивъстанията,напримервАхилея/Еги-пет/.

Задабъдатуспешниреформитевадминистративнияапаратиармията,изискващиголемиразходизазаплатиначиновницитеивойниците,Диок-лецианпроменилисъбиранетонаданъци.През1-2вексъбиранетонаданъциитаксибилодостасложноиобъркано.Някоичастинаимпериятаизобщонеплащалиданъци,какъвтоеслучаятсИталия,другиплащалиснатуралнистоки/Египет,Афри-ка/.Вповечетопровинцииданъцитебилиипарични,ивнатура.Диоклецианунифициралнапълноданъците.През289—290г.билиз-вършенгенераленпреписнанасе-лениетоисъгласнотоваоформеноразпределянетонаналозите/census/.Цензътсепровеждалнавсеки5годи-ни.Втезисписъцисевписвалихора,земяиимущество.Селянитебилиобложениспоголовно-поземленна-лог/capitatio–iugatio/.Заплатежнаединицасесчиталаглавата/caput/.Нанеясеравнявалединвъзрастенгражданинземеделец/независимоотстатусаму/,двежени/женатасебро-ялазаполовинглава/,определеноколичествообработваемаземяижи-вотни.Земятабилаобложенаст.нар.iugum/ярмо/,размеритенакойтозависелиоткачествотоназемята,засаденатакултураипр.Напримерюгумнакойторастялопросотобилспо-големиразмериоттози,накойто

растялогроздето.Гражданитеплащалиналозивърхузанаятите/chrysargyrum/итърго-вията/negotiatorumcollation/.Чи-новницитеиветеранитебилиосвобо-дениотналози.КатоцялоналоговатареформанаДиоклециансеотразилатежковърхуактивнотоработещонаселение.Тянесамоувеличилаобщатасуманавна-сянитеданъци,носъщотакадовеладоувеличениеначиновническияапа-рат,койтобилзаетсустановяванеко-личествотоземеделскаплощибройнаселение.Съдържаниетонановитечиновнициестественосъщобилозасметканаданъкоплатците,пъкиса-матасистемадопускалавсевъзможнизлоупотребиикорупция.Заданесеместинаселениетоотмястонамяс-тоидасеплащатданъцитередовно,процеситеназакрепостяванесезаси-лили.Тъйкатодържаватаискаладазнаеколкоточноколонапритежавададенземевладелец,тенямалиправоданапускатвладениятамуподстрахотсмъртнонаказание.Доризанаят-чиитенямалиправодасеместятотградоветевкоитоживеели.Тебилизакрепеникъмсвоитеколегии,коитоследелизаредовнитеимвноски.Де-курионите/иликуриалите/отгова-рялизатовагражданитепокуриитедавнасятизискванитеданъците,впротивенслучайтеплащалиотсвояджоб.Тъйкатоврезултатнапроменитеинфлациятапродължаваладарас-те,Диоклециансеопиталданаложификсираниценинанякоиважнипродуктинапазара.През301г.бил

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 132

издаденЕдиктзаценитенастоките/Edictimdepretiisrerumvenalium/,целтанакойтобиладафиксираце-нитенастокитеиуслугите,кактоизаплащанетозаположениятруд.Билипредставенисписъцисопреде-ленитарифизаразличнитезанаятиипрофесииимаксималнитепродажниценизастокитеотпървапотребност,занеспазванетонакоитосепредвиж-далодорисмъртнонаказание.Едик-тътобачесеоказалнеефективениспекулатапродължиладарасте,тъйкатонаредснеподлежащатанакон-тролповсеместнанатуралнаразмянадържаватанебилавсъстояниедарегулирапроизводството.

Религиозната политика на Диок-лециан и Константин

ЗареформиранатасиимперияДиок-лециантърселнесамоматериална,ноиидеологическаопора.Създате-лятнадоминатарешилдавъзродиримскатарелигияидаянаправивсе-имперска.СледкатоКаракалапрез212г.дарилримскогражданствонавсичкижителинаимперията,отпад-наланеобходимосттановитеримскигражданидаседоказватпочитайкичуждизаидеологиятаимбогове.ЗадаподчертаепринадлежносттасикъмтрадиционнатарелигияДи-оклецианприелофициалнататитлаIovis/т.е.синнаЮпитер/,аМак-симиансетитулувалкатоHerculius/синнаХеркулес/.Вимпериятапотовавременай-голямапопулярностималиизточнитерелигии–Митраи-

зъм,Християнство,култъткъмИзидаиНепобедимотослънце/въведенотАврелиан/,асъщотакадуалистич-нитеучениякатоманихействоигно-стицизъм.Най-голямаопасноствладетелятвиж-далвлицетонахристияните,коитонезачиталикултакъмимператораи‚развращавайкипосредствомлекове-риетонахоратаобщественитенра-ви,свсякаквинадеждизабъдещетотевъзбуждалиумоветенанарода‘.През303г.,следпожарвдворецамувНикомедия,закойтобилиобвине-нихристияните,Диоклецианиздаледикт,забраняващпрактикуванетонатазирелигия.Домоветенахристи-янитебилиразрушавани,храмоветеимзатваряни,аимуществото–кон-фискувано.По-упорититевъввяратасибилиекзекутирани.МаксимианиГалерийпровеждалисходнаполити-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 133

ка,единственоКонстанцийХлорнеприлагалрепресии,тъйкатовГалияиБританияХристиянствотонебилотолковаширокоразпространенокатонаизток.Гонениятапродължилидо311г.,когатонезадългодосмърттасиГале-рийгиотменил.През313г.дошли-тенавластКонстантиниЛицинийиздализнаменитияМиланскиедикт,даващравниправанаХристиянство-тосостаналитеофициалнирелигиивимперията.МакарчеКонстантиностаналезичникдокраянаднитесиичакнасмъртниясиодърприелкръщенетоотарианите,през325г.заурегулираненаспороветемеждураз-личнитетечениявХристиянствотоотнегобилсвиканипроведенНи-кейскиятсъборнакойтопризнаниеполучилоПравославието.Постепен-нопринаследницитенаКонстантиностаналитерелигиибилизабранени.Такаобновенатадържаваполучиланай-накраяунифициращатасирели-гия,предкоятовсичкинационалниистатусниразличиябилибеззначение.Отсеганататъквсекиримскиграж-данинбилсъответноихристиянин,аимператорът,утвърденотЦърква-та,билбожиятнаместникназемята.Тъйкактоимператорътразполагалснеограниченаедноличнавласт,такатятрябвалодабъделегитимиранаипотвърденаотединственияБогнане-бето,задасезапазицелосттаиедин-

ствотонадържавата.Църкватаполу-чилаобширнипоземленивладенияибилаосвободенаотналози.Впослед-ствиеконфискуванотоимуществоотезическитехрамовепостъпиловней-натахазна,скоетонейнотобогатствоивлияниенарасналинеимоверно.Назападпоследнатацитаделанастара-таримскарелигия,изповядванаотаристокрациятастаналРим,нонитоопититенаЮлиандаяреформира,нитопоследнатавойнанаезичници-тесрещуизточнияимператорТеодо-сийималиуспех.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 134

Днес названието “монтанизъм”неговоринищонаповечетола-

ици и специалисти с изключение намалцината,коитосаизучавалиилисезанимават с древнатацърковнаисто-рия.Монтанизмътехристиянскомис-тично и апокалиптично движение,коетовъзниквапрезвторатаполовинанаІІв.внаселенатастракималоазий-ска провинция Фригия. То получаваиметосиотсвояосновател–селянинаМонтан,койтоследпокръстванетоситвърди,чеполучаваоткровенияотСв.ДухдаповедекатопророкЦърквата,за да посрещне наближаващия крайна света. Подпомогнат от две жени– Максимила и Присцила, Монтанзапочва да събира мнозина последо-ватели,коитопроповядват заСтраш-ниясъдизануждатаотсуровморалипокаяние.Тезабраняватвториябрак,налагат нови пости, отричат божест-венатасъщностнаЦъркватаиотказ-ват да простят грехове, извършени

следкръщението.Монтанкритикувацърковната йерархия като корумпи-ранаинеспособнаипоставянапървомясто харизматичното пророчество.Занегоединственовъзможенхристи-янскиидеалеотшелничествотоипре-зрениетокъмсвета.

Отначало монтанистите търсят въ-трешнаобнованаЦъркватачрезвъз-ражданенарелигиознияентусиазъм,който е характерен за най-раннатаепоха на християнството.Но през ІІІв. те създават обособениразколниче-скиобщности,вкоитоседаваеднаквавъзможностнажениимъжедастанатдякони,презвитери,койнонииепис-копи.Някоиотнеговитеразклоненияизпадатвмонархианствоилиобожест-вяватМонтан.Повременагонениятамонтанистите съзнателно търсят мъ-ченичество.Може би най-известниятпривърженик на монтанизма е Тер-тулиан в Северна Африка, наричан

Ръкополагането на жени в монтанизмаСтатия от конкурса „Обясни Науката“

Автор: Архимандрит проф. д-р Павел Стефанов (Шуменски университет)

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 135

“бащаназападнотобогословие”.Каторадикално духовно и харизматичнодвижение монтанизмът представляваявна опасност за църковната йерар-хия.Тойеосъденотредицаотциисъ-бориипрезІV-Vв.понасяударитенадържавнитеукази,новнякоизатънте-ничастинаМалаАзияпродължавадасъществувадоVІ в., когато е оконча-телноликвидиран.

Изворитеговорятзаразличнимонта-нисткигрупи.Еднаоттяхсаквинти-лианите, които според св. Епифанийръкополагат жени за духовници. Теспоменават като свои предшествени-ци Аароновата сестра Мариам (Изх.15:20) и дъщеритенаФилипицити-рат Гал. 3:28. Щом в Христос “нямамъжкипол,ниженски”, заключение-то е, че жените същомогат да бъдатпрезвитери и епископи. Амброзиас-тер съобщава, че катафригийскоторъкоположениенаженизадяконисеоправдавасвръзкатамеждудяконииженив1Тим.3:8-13.1Отдругастранаподобнонагностицитеквинтилиани-тетачатЕвакатопърватажена,вкуси-лаотдървотонапознанието.Оттуктеправятизвода,чеженитесадостойнида бъдат членовена клира.2Св. Епи-фаний отвръща на тяхното предиз-

викателство,катоцитираБит.3:16и1Тим. 2:14. Монтанистката почит къмЕваможебиереакцияназасиленотоотричаненанейнатаролякато“пър-ва грешница” от ортодоксалните бо-гословипрезІV-Vв.

Блаж. Августин също пише за висо-котоположениеиръкополаганетонажените в малоазийския разкол.3 Тойнамеква,четазиособеностесвързанасвидениетонаКвинтила(Присцила)наХристос вженски вид, но не даваподробности.Св.ЙоанДамаскин,кой-тообобщаватрудоветенапо-раннитеотци, порицава пепузианките, коитосе ръкополагат за духовници.4 Нямасъмнение,чеНовотопророчествоимаженскиклир.Товаседоказванесамоотортодоксалнитеполемисти,ноиотепиграфиката.

ПрезвторатаполовинанаІVв.,кога-топишесв.Епифаний,някоимонта-нисткивсеощеносяттитлата“проро-чици”.Тойсъобщава,чевобщинитенаквинтилианитеседемдевици,кои-то са облечени изцяло в бяло, носятсветилнициипророкуват,катоучаст-ват многократно в богослужението.Молитватаим е вдъхновена, емоцио-нална, призоваваща към покаяние.5 Настроен скептично, св. Епифаний

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 136

сравнявапроявитенадевицитестран-сананеобузданите вакханки.6Шепе-лерн същоизпадавкрайност, когатотърситукуспоредицискултанаАтиси Кибела.7 Клауитър предполага, чедевицитеучастватвопелотоХристовонаРазпетипетък.8Тованеевярно,за-щотовтекстасеотбелязвамногократ-нотоимучастиеитематазагреховетена човечеството и нуждата от пока-яние. „Действото” на седемте деви-ципо-скородраматизираХристоватапритчазапеттебуднидевици,коитосъсзапаленилампадиочакватидване-тонамладоженеца(Мат.25:1-12).

В тази мистерия прозира образност-таисимволикатанаАпокалипсиса.Втазикнигаизобилствачислотоседем.9 Синът Човешки се явява сред седемсветилника, които са седемте църквинаМалаАзия(Откр.1:12),идърживдесницатаСиседемзвезди(1:16),кои-тосеоказватангелитенатезицъркви(1:20). По-нататък се допълва, че Тойима“седемтедуховеБожии”(3:1).Тезидуховесатъждественисъсседемтеог-ненисветила,коитогорятпредБожияпрестол(4:5).Приквинтилианитесъ-четаниетоотбялаодеждаизапаленилампадиподсказва,чедевицитесеос-мисляткатоносителинаоткровение.

ТрябвадасеприпомниЕрминеговотовидениенажена,коятоолицетворяваЦърквата.Тяносисветладреха.ПриПреображението одеждите на Хрис-тосстават“беликатосветлина”(Мат.17:2).Въпрекичесачистидухове,анге-литесеявяватнаправедницикатооб-леченивбелиилисветлидрехи(Мат.17:2,28:3;Марк.16:5;Деян.1:10,10:30).ВАпокалипсисасбелиилисветлино-сиисеотличаватангелитеиспасенитехора(4:4,7:9,13,15:6),женатанаАгне-ца (19:8), небесните воинства (19:14).Цветът символизира “праведносттанасветиите”(19:8).Църквитесаосъде-низарадиоскверняванетонатехнитеодежди (3:4)или сапохвалени, защо-то са достойни да носят бели дрехи(3:18). Контекстът на литургическитедействиянаседемтедевицисенамирав пророческо-апокалиптични тексто-векатоАпокалипсиса,аневезическиритуали.

Блаж. Йероним предава повече под-робностизамонтанисткатайерархия.ОртодоксалнатаЦърквасеуправляваот епископите, а монтанисткият раз-кол–отпатриарситевПепуза.Натяхсаподчиненикойноните,каточакнатрето място са епископите.Йеронимвижда в тази преобърната структура

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 137

приложениенаевангелскияпринцип:“Мнозинапървищебъдатпоследниипоследни – първи” (Мат. 19:30).10 Ла-пидарнитенадписипотвърждаватне-говатаинформация.Известнисадва-ма монтанистки епископи, които секазват Диога и Артемидор. Първиятсепридружаваотръкоположенаженасфригийското имеАмион.Нейниятепитаф е намерен в развалините нацърквата„Св.КонстантиниЕлена”вУшак(древнияТраянополис),ноднесеизгубен.Нанеготяехарактеризира-накато“презвитера”,нозаразликаотдругитеплочитукеизобразенахурка,вретенои гребен, анекръстилили-тургическиутвари.Табърнийпредпо-лага,чеотслужванетонаЕвхаристия-таневлизавнейнитезадължения,нотовапротиворечинанейнияочевиденсан.11

Естествено е, че ръкополагането нажени от монтанистите предизвик-ва тревога в ортодоксалната Църква.Примерътсеоказвазаразителен,кое-то се доказва от решенията на събо-равЛаодикиявъвФригия,проведенпрезІVв.(неизвестнокогамежду343и381 г.).Неговият11канон забраня-ваназначаванетовцърквитенат.нар.презвитиди (жени презвитери), а 44

канон забранява на жените достъпдоолтара.12Каквотрябвадасеразби-рапод“презвитиди”?КардиналЖанДаниелуприемабуквалнотозначениенатозитермин,койтосепревеждасъс“женистарейшини”ипредполага,четоедругоопределениеза“вдовици”,които най-често са възрастни.13 По-близодоистинатаеНиколайАфана-сиев. Той е сигурен, че тези жени саназначеникатопрезвитери(свещени-ци) в някои фригийски ортодоксал-ниенории,повлияниотмонтанизма.Възможните причини според него садве – подражание на явно успешенчужд опит или усилие да бъдат за-държани по-активните жени в орто-доксалното лоно, защото биха моглидабъдатпривлечениотмонтанисткипроповедници. Вероятно явлениетозапочва да придобивамасовост,щомсеналагаснегодасезанимавапомес-тенцърковенсъбор.Засъжалениенеразполагамессведениядаличинътнаортодоксалните“презвитиди”еизко-рененскороследтоваилипродължа-ва да съществува в продължение надесетилетиявМалаАзия.

Един слабо проучен паметник нахристиянската древност е „Заветътна нашия Господ Иисус Христос”

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 138

(TestamentumDomini).Акосесъдипонеговиялитургическичин,койтостоинай-близо до каноните на св. Ипо-литРимски,тойдатиранай-вероятноотсредатанаІІІвекипроизхождаотАнтиохия.14Църковнатайерархияна„Завета”включванесамодякони,дя-кониси,презвитерииепископи,нои„трипрезвитиди”(1.35,2.19).Вероят-нотозипаметникпроизлизаотмонта-нисткасреда.

В гробищена гръцкия остров Тера енамеренахристиянсканадгробнапло-чанаЕпикта,коетоеженскоиме.Над-писътя окачествявакатоπρεσβύτης –презвитида илижена-свещеник. Тя еживялапрез III или IV в.Можеда сепредполага,чееводачнамонтанист-каобщина.15

На подобно влияние се натъкваме вкъсния апокриф, озаглавен „ДеяниянасветияапостолМатей”.Предполагасе,чеесъставенотанонименмонахвЕгипетпрезІVв.Споредкнигатадухътна апостола се връщана земятамис-териозноследнеговотовъзнесение,задаръкоположибившияезическицарФулванзапрезвитер,синамуна17го-дини–задякон,царицата–за„женапрезвитер” (презвитида), а снахатасъщона17 години– задякониса (гл.

29).16 „Деянията” явно произхождатотепохатапредиКартагенскиясъборот419г.,чието22-топравилонареждавъзрасттанадяконадаенай-малко25години.ИмператорЮстинианІВели-кипотвърждаватоваправилосъс123-тасиновела,коетоправииШестиятвселенскисъборс14-ясиканон.Ръко-положениетонааристократказапрез-витидадоказва,чеобщината,коятоесъздала„Деянията”,изповядвамонта-нистки убеждения. За това свидетел-стваи друг епизод в това произведе-ние-кръщениетонацаряотепископ,койтонарежданавладетелядасвалидрехитесииоглеждадълготялотому.ИздателкатаИ.Свенцицкаясмята,четозистраненпрегледседължина„по-верие за„лоши” (дяволски) знаципотялото на нечистия човек. Нейнотообяснение е неправилно. Всъщностстававъпросзапроверкасъщоотмон-танисткитип, зада сеустановидаличовекът е вече кръщаван като дете иимананесенитатуировкинаХристо-вотоиме,закоитопишатблаж.Авгу-стинисв.Епифаний.

В Центурипе (Сицилия) е намеренгръцки епитаф от IV-V в. на някоясиКали,която„живялабезукорно50години”.Пред името стои опреде-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 139

лениетоπρεβ, което е съкращениеотπρεσβυτέρα(презвитера)илиπρεσβύτις(презвитида).Предполагасе,чеКалиеръкоположенажена.17

Добрезапазенамозайкавбазиликатанаблаж.АвгустинвИпон(днесАна-бавАлжир),коятоедатиранаотепо-хатана вандалското господство (след431 г.), разкрива епитафиянапокой-ницата“GuiliaRunapresbiterissa”.Тяеумрялана50-годишнавъзраст.ИметоДжулия e вандалско, което означава,че тя не е православна, а привърже-ничканаарианскатаерес.Туктрябвадасеподчертаетитулаpresbyterissa–жена-свещеник, който е различен отpresbytera–женанасвещеник(попа-дия).18

В катакомбатанаТропея вКалабрия(Южна Италия) е открит надпис отсредатанаVв.,койтоотбелязваиметонаpresbitera(вм.presbytera)Лета.Тяеумряланавъзраст40години,осемме-сецаиосемдни.Надгробнатаплочаепоставенаотмъжа,койтонеепрез-витер. Ако беше такъв, неговият саннепременнощешедабъдеспоменат.19 СпоредиздателянанадписаА.Крис-постававъпросзаженанапрезвитер(свещеник).20

Но неговото мнение противоречи

на 14-то послание на папа Геласий І(ок. 492-496 г.), отправено през 494 г.до епархиитевЛукания (дн.Базили-ката), Брутиум (дн. Калабрия) и Си-цилия. Понтифексът се оплаква, чецъркватавБрутиумедопусналаженида служат в свещените олтари (sacrisaltaribusministrare)идаизвършватоб-реди, запазени само замъже. Занеготова е „divinarum rerum despectum”(незачитане на божествените неща).Дж.Отрантоеправ,чепапскиятгняве отправен срещумонтанисткипрез-витeри(презвитиди)ичеЛетаотгор-ниянадписееднаоттях.21

Другпримерсенамираведнопосла-ниеотVІв.,написанооттриматагал-скиепископиЛицинийТурски,Мела-нийРенскииЕвстохийАнжерски.Не-говадресатсабретонскитесвещенициЛовокатиКатихерн(EpistulaLovocatoetCatihernopresbyteris).22Посланиетоги осъжда, че разрешават участиетонаженивбогослужениетоиобвиня-вазатовапопълзновениятанамонта-низма, който нарича “ужасна секта”(horrenda secta). Жени помощнициилисътрудници(socias)участваткатосъслужители (conhospitae) в литурги-итеидаватпричастиенавярващите.ЗахристиянскаГалиятазипрактикае

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 140

нововъведениеисуеверие(superstitio).Този документ потвърждава извест-нияпсихологическимодел,чеколко-топовечеедночуждоинеприемливоявление се отдалечава във времето,толкова повече неговите действител-ни контури се губят и то се демони-зира. Галските епископи не познаватпряко монтанизма, защото цитират“източни отци” (patres orientales),коитосеборелисрещу“пеподитите”(Pepodites).Тованазваниеепогрешновместо “пепузианите”, споменати отсв. Епифаний. Фарсът достига своявръх, когато епископите дори извеж-датгенеалогиятанадвижениетоотиз-мисленияводачПеподий.Й.Фридрихпредполага,чепосланиетодоЛовокатиКатихернепо-ранноипроизхождаотвреметонаблаж.Йероним(поч.420г.).Спореднеготезиsociasсаcenones(койнони,“спътници”)–титла,даванасамонаженивмонтанизмакатопри-емницинаПрисцилаиМаксимила.23 Всъщностобратнотоевярно-койно-ните са по правило мъже, но многорядкожени.

ОтТернивсреднаИталияпроизхож-даеднанадгробнаплочавероятноотVIв.Тясегасепазивримскатацърк-ва „Св. Павел извън стените”. Ней-

ният лапидарен надпис съобщава засмърттана„почтенатажен[а]епископК[…]” (venerabilis fem[ina] episcopaQ[…]).Ако тя беше съпругана епис-коп, той непременно щеше да бъдеотбелязан.НееизключеноК.даедъ-щеряилимайкана епископ,нонай-вероятносамататяеръкоположенавтакъвсан.24

През567г.въвфренскияградТурссесъстоявацърковенсъборподръковод-ството на св. Анахарий. Неговият 14забраняванаепископибезepiscop[i]aдабъдатобслужваниотдругижени.Всъборнитерешениясъпругитенаду-ховницитевинагисеобозначаваткатоuxor,атуксанътецърковен.21канонзабранява на жените, които са през-витери, дякониси и иподякониси, даспятсмъжетеси.Нарушителитесеза-плашватснизвержениеиотлъчване. ГериМейсисмята,чевпървияслучайсеимапредвиджени,коитосасъпру-зи на свещеници, но не са самите теръкоположени.

Впараклиса„Св.Зенон”наримскатацърква„Св.Пракседа”сенамирамо-зайка,накоятоеизобразенаEpiscopaTheodora с квадратен нимб. Споредедин надпис Теодора е ктиторка напараклиса и майка на папаПасхал I

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 141

(817-824). Съвременните мнения саразделени. Феминистките смятат, четяеръкоположенавепископскисан,аримокатолиците твърдят, че episcopaепочетнозвание,даденонанеякатомайка на понтифекса.25 Прави обачевпечатление,ченамозайкатаТеодорае представена с плътна бяла забрад-ка,коятонапълноскривакосатаиеприсъща самонанеомъженижениимонахини,ане заомъжениматрони.Ощевдревност саправениопитидабъдеизтритапоследнатабукваАвду-матаЕpiscopa,коетонееслучайно.

Ортодоксалната църква възприемакатоинституционалнаопасностучас-тиетонаженивтайнстватакръщениеи Евхаристия. Пророчицата на Фир-милиан от Кападокия служи литур-гия,освещавахлябаикръщава.Занеясеказва,чеслужиправилно.Единстве-ниятпроблеме,четяежена.СпоредДидахията(Х.7)пътуващитепророци(полътимнесеуточнява)могатдаиз-вършват Евхаристията и вярващитенетрябвадаимпречат.

Монтанизмът задържаи задълбочаваегалитарнитетенденции,коитосапо-тиснатииотхвърлениотортодоксал-ните среди. Тойне се обявява срещуцърковната йерархия, а я запазва и

допълвасновичинове,чиитонаиме-нования са заимствани отСтария за-вет(патриарси)илиезичеството(кой-нони).26Най-раннитецърквикатоко-ринтскатапрез50-теи60-тегодининаІв.изобилстватсразличнидлъжнос-ти и призвания: апостоли, пророци,учители,чудотворци,застъпници,уп-равници,глосолали(говорещичуждиезици)идр.(1Кор.12:28).ВначалотонаІІв.вАнтиохиясв.ИгнатийБого-носец налага тричастна йерархия вцърквата.27Не е изключеноназваниякато “койнони” (спътници) и “сти-лой”(стълбове)презІІв.дасаизполз-вани само като временни определе-нияиликомплименти,нопостепеннотесеоформятвпостояннидлъжностивмонтанизма.

Отхвърлянетонанововъведениятаотортодоксалните християни предиз-виква огорчение у катафригийците,коетосеизразявавукорииобидина-примервтрактатитенасуровияТер-тулиан. Той е мирянин, а не свеще-ник.Близкиятдонегоавторнамъче-ничествотонаПерпетуанееантикле-рикалнонастроен,въпрекичевтекстасесрещаединепизод,койтоможедасетълкувавтазисветлина.Сатуримавидение, в което той и Перпетуа из-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 142

слушват оплакванията на епископаОптатКартагенскии свещеникаАс-пазий, които се съдят (ІІІ).28 Дваматаса изненадани, че трябва да решаваткойекривикойеправ,въпрекичеиз-поведниците, включително иженитесредтях,сеползватсголямавторитети почит в древнатаЦърква. Възмож-ноесценатадазагатвазаразногласиясреддуховницитевКартагенпоповоднаНовотопророчество,коетотукнееобособенокаторазкол.

Подобно на Тертулиан, Монтан нее духовник, а мирянин, който нямалични йерархически амбиции. Едваслед отхвърлянето на основаното отнего движение започва втвърдяване-тонадихотомиите: “духовни”срещу“душевни”, клирици срещу миря-ни,епискописрещупророцииненапоследно място – мъже срещу жени.Щом се отделят от Църквата, монта-нистките водачи се оказват без кон-куренция.Тесапатриарси,пророци,презвитери, койнони, администрато-ри – членове на клир, който започвадасеразвивапособственитесизаконибезничияопека.Стечениенавреме-тотяхнатайерархиязапочвадаставаанахронична,защотозапазваелемен-ти, които са изоставени от ортодок-

салните. Монтанистите поддържатвярата,чеДухътизвисяваинадарявакактомъже,такаижени.

На какво се дължи това убеждение?Клауитър е сигурен, че статутът намонтанистките като членове на цър-ковния клир зависи от тяхната ролякато изповедници и мъченици.29 Ос-новният му довод е т.нар. „власт наключовете” – правото на бъдещитемъченици да връзват и развръзватгрехове. Това им дава възможност дапрощават дориотпадналите от вяра-та,коетопопринципепривилегиянапрезвитеритеиепископите.Вримска-таортодоксалнацъркваосвободенитеотзатвораизповедницимогатдаста-нат презвитери. Клауитър уподобя-ватозипрецедентнаслучаясмонта-нистките.Каквисанеговитедоводи?

1.ОтпосланиетонацърквитевЛиони Виена се узнава, че освободенитеизповедници (вероятно монтанисти)предизвикат проблеми. Те повечесвързват, отколкото развързват30 ититлатаmartysсепредоставянахора,коитонесапострадалидосмърт.31Из-глежда,чесв.Иринейискаданамаливластта на освободените изповедни-ци, която е свързана с привилегиятаимдавръзватиразвръзват.Тертули-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 143

ан потвърждава, чеДухът наНовотопророчествопредявявапо-строгиизи-сквания.32ОттукКлауитързаключава,честатутътнаизповедникимъченикеваженизточникнавластзакатафри-гийците.

2. Според него такива монтанистки„мъченици”секлерикализират.Осво-боденият изповедник Александър„упражнява властта да връзва и раз-връзва”,адруг„мъченик”–Темисон,сеопитваданаложивластта си, катосъставя и разпространява църковнопослание.

3. Мъченичеството на св. Перпетуав Картаген и особено виденията нанейния брат Динократ показват, чеизповедникът, хвърлен в тъмница,притежава свещеническата „власт наключовете”,въпрекиченесеизполз-ва езикът на връзването и развръзва-нето.ПодобнонапрактикатавРим,където става въпрос за мъже, вМалаАзия изповедничеството, затворни-чествотоимъченичествотообясняватклерикалния статут на пророчицитеитяхнотоправодапритежават„власт-танаключовете”.

ТоваобяснениенаКлауитърнезвучиубедително. Несъмнено християнитевярваттвърдовсилатанаизповедни-

ците. Тертулиан саркастично описвакак тъмниците гъмжат от прелюбо-дейци, отпаднали от вярата и другижалки грешници, които търсят про-щение на греховете си. Той намеква,чевърхунякоиженисеоказванатискда заплатят благодатта с тялото си.33 Кризатасотказалитесеотхристиян-ствотовКартагенпо-късно,повреме-тонасв.Киприан(ок.250г.),свидетел-ствазазначениетонаизповедницитевхристиянскияживоттогава.34Нопря-ката връзка, коятоКлауитър прави сженитеръководителкивмонтанизма,епроизволнаинеиздържакритика.

Първо,нееяснодоколковдревнатаЦърква има изповедници от женскипол.Акоима,далисамотесеиздигатнайерархическипостовеилищомсеустановиведнъжпрецедент,товамо-гатдапостигнатиженисдругиприз-вания?Клауитърпише,чеизповедни-чеството е „един от пътищата” да сеполучивласттанаключовете,но тойне уточнява кои са останалите пъти-ща особено за жените. Според негоинституцията на жените презвитерии епископи възлиза къмначалото намонтанизма вМалаАзия.Самият св.Епифанийне твърди, че тази тради-цияпроизхождаот учениетоипрак-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 144

тиката на първите пророци, но тойопределено не я свързва с дейносттанамъчениците.ПроблемътнаКлауи-тър е, чеизворитенеказватнищо застатутаифункциитенаосвободенитежениизповедницивМалаАзия.Зато-ванеговатааргументацияе съшитасбеликонци.

ПоотношениенаТемисонАполонийпита саркастично дали новият про-рок прощава грабежа на мъченика,или мъченикът прощава алчносттанапророка.35Подразбира се, чепри-тежаването на пророческия дух даванапророка„власттанаключовете”.Вримокатоличествототазивластобик-новено се свързва лично с апостолПетър(Мат.16:18-19),нотрябвадасеиматпредвидидругидуминаХрис-тос(Мат.18:15-20).Несамоконкретенапостол,ноицялатаЦъркваимапра-вотоизадължениетодапрощавагре-хове.ТовапотвърждаваиПараклитътспоредТертулиан.НомонтанисткиятДухпредпочитапо-скорода„свързва”,отколкотода„развръзва”.Несамоиз-поведникът,ноипророкътпритежаваправотодапрощава.Средизвестнитеизточници(надписи,пророчицатанаФирмилиан) не се среща нито един,койтодапотвърди,чеимажениизпо-

ведници.

КлауитърнепроявяваголяминтерескъмПрисцилаиМаксимила.Тяхнотослужение не е тъждествено с йерар-хическа степен или власт в ортодок-салниясмисълнадумата,въпрекичевероятно „свързващият”Дух действачрезтях,кактоичрезМонтан.36Църк-ватаимаправотодапрощавагрехове,даденоотХристос,ноПараклитътчрезпророка не потвърждава това право.Властта, която притежава Църквата,тукнесесвързвасизповедничеството,аспророческатадейностнаПаракли-та. Нито Монтан, нито Присцила иМаксимиланесенаричатизповедни-циилимъченицивизворите.

Колкото повече се развива Новотопророчество,толковаповечетопрене-брегвайерархическитестепени,коитонесеосноваватнахаризматичнопре-възходство. Засилва се процесът налаицизация (господство на светскияелемент). Позицията на монтанистаТертулиан не се променя особено отвремето,когатоечленнаортодоксал-нотокрило.Тойвинагиевярвалвду-ховнотосвещенствонавсичкихристи-яни (Откр.1:6, 5:10; 1Петър2:5;Рим.12:1),въпрекичесмятайерархически-те степени за запазена територия на

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 145

мъжете.37Тертулианникоганеотричавластта на духовниците. Но в мон-танисткия си период той критикуваепископите, коитопрощават грехове,смятанивечеотнегозанепростими,38 ипрезиратезиоттях,коитонесеинте-ресуватотпророческитедарования.39 Спореднего правото да се прощаватгреховеедаденонадуховнатаЦъркваинаводещия„духовен”апостолилипророк.40

КатоцитираОткр. 1:6, картагенски-ятбогословнастоявадасезасилиро-лята на миряните и дори е готов даим предостави известни свещениче-ски функции. Тертулиан търси опо-ра в пасажаМат. 18:16-17, който тойтълкува различно от времето, когатоне е монтанист.41 Индивидуалисткинастроеният, но дълбоко консерва-тивен Тертулиан се намира далеч отцентъра на движението. Щом той еготов да възприеме по-егалитарен идухоносенвъзгледзаЦърквата,такъвподходтрябвадаемногопо-присъщнановитепророцивМалаАзия.Защоединственоилипредимноизповедни-чествототрябвадаепървотостъпаловцърковнатакариеранажените?

Различните разбирания за клерика-лизацията на монтанистките зависят

отразличнитевъзгледизамонтанист-ката еклесиология. Ортодоксалнатапозиция е отразена в документитеотЛиониВиена.Те са огледалото, вкоето виждамеЦърквата катоМайкаДевица, която преносно ражда раз-пнатияХристос за светачрез кръсто-носнитеформинамъченицитежени(Бландина)имъже.СпоредКлауитъридеалътнакатафригийствотоеподо-бен.Неговапотеозедевицата,коятовижда Христос във вид на жена илимъж и която катожена представляваХристосвсвета.Тезипредстависаиз-разнаспецифиченвъзгледзаЦърква-таинаотношениетонаХристоскъмнея,анесасамиявъзглед.ТрябвадасеотбележиощееднаслабоствдоводитенаКлауитър.

Неговият анализ предполага, че из-поведничеството е непременно усло-вие, задамогатженитедапостигнатвисок статут в монтанизма. Оттукможедасезаключи,чемонтаниститесеотнасяткъмгонителитеснескритаагресивност.Клауитърпредставясил-ното желание за мъченичество катопричина за отхвърлянето на НовотопророчествоотортодоксалнатаЦърк-ва. Тя смята тази жертвоготовност за„самоубийствена,ирационалнаираз-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 146

рушителна”.42 У. Табърний с правонесподелятовастановище.Кървавипреследваниянахристияните се сре-щат рядко през различните столетияирегионинамонтанисткатаистория.Щом не всички монтанисти търсятдоброволно страданията и смъртта,очевидно предоставянето на „свеще-нически пълномощия” и издиганетонамонтанистки вцърковнатайерар-хияерядкоявление.ИзворитеотІVв.гопредставятедвалинекатонорма.НоКлауитърне обяснява кога и каквлизатвдействиедругимеханизмизаизрастваненаженитевмонтанисткияклир.

В тезите на Клауитър се забелязваразвитие. В неговата дисертация тойтвърди, че катафригийките получа-ват достъп до йерархията благодаре-ние на вътрешни процеси на разви-тиевдвижението,коитосекоренятвтехниявисокстатуткатопророчици.Езическото обкръжение вМалаАзиясъщооказвавлияние,защотовредицаместнирелигиижените заематръко-воднипостовекатооракули,жрициихрамови служителки. Едностранчивиограниченепо-късниятвъзгледнаКлауитър,чеженитевмонтанизмасеосвобождаватотподчиненотосисъс-

тояниесамоблагодарениенаучастие-тосивмъченичествотокатоактуали-зираненаХристовитестрадания.Тойзаключава,чемонтанистките,прежи-велиизтезания,несевръщаткъмсъс-тояниетонавярващивторакатегорияза разлика от ортодоксалните жениизповедници.Но подобно допусканее произволно и необосновано. Визи-ята на жените за ново устройство ипреразпределениенаролитевЦърк-ватаможедасеосъществисамоакосъ-ществуваобективнанагласазанейно-товъзприеманеиосъществяване.АкоНовотопророчествоняматазивизия,едва ли затворническите преживява-ниянашепастрадалцисавсъстояниедапроменятнагласитеидаразместятпластоветевЦърквата.

Кристин Тревит е на друго мнение.Според нея общественото служениенамонтанисткитедорикатоклирициседължинавяратанаразколницитевустановяванетонановоцърковноус-тройствонатретия заветподводаче-ствотонаДуха.Тазивяраобясняваисъщотослужениенамъжетевмонта-низма.Вочитенамонтаниститетоваустройство съответства повече на за-мисъланаХристосинаравноправие-тонаполовете,отколкотонапракти-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 147

катанаортодоксалнотокрило.

Кои саизточницитена вярата в товацърковноустройство?Теса:Евангели-етоотЙоан,коетообявяваПараклитаза подател на „всяка истина”; апока-липтичнитеписания,коитокритику-ватрязкотяхнатаепоханакомпроми-си; Галатяни 3:28; Йоил 2:28-29 (срв.Деян.2:16-21),коитовещаятноваПет-десетница.ЗаоснователитенаНовотопророчествоитехнитепоследователипророчествотонаЙоилсеосъществя-ва не само на християнската Петде-сетница,кактосмятатортодоксалнитехристияни, но и в съвременната имЦърква.43 Те са убедени, че ортодок-салнатаЦъркваживеесамосминалотоинеобръщавниманиенасъбитията,коитоставатвсаматанея.Вечесеиз-ливатизвънреднитедарове,обещанизапоследнитевремена,икактоЙоилепредсказал,женитесъщополучаватДухаипроповядватзаНего.Цитатътот Йоил в Тертулиан разкрива осъ-ществения превод от века на ЗаконакъмвеканаЕвангелието.44Картагене-цътсепозоваванатозипасажпоотно-шение на сънищата, Петдесетница и само веднъж като доказателство заистинносттанаНовотопророчество.45 НитопророкЙоил,нитоапостолПе-

тървДеянияапостолскинесепроти-вопоставят на това обетование и нетвърдят,чеженитенемогатдаслужатвЦъркватаилинемогатдаобявяватБожията воля. В монтанизма весттаза обещанияПараклитне е свързанас ограничения модел на активнитемъжедуховнициипасивнитемиряни(мъжеижени).

Азпредлагамтретахипотеза за гене-зиса на монтанисткия женски клир.Тъй като Христос и апостолите сасамо мъже,Православната църква отнейнотоосноваванедосеганедопускаръкоположениетонажени.Всредатана І в. апостолПавел препоръчва наримскатахристиянскаобщина„Фива,нашасестра,дяконисаприцъркватавКенхрея” (16:1).46ДоХІІ в. въвВизан-тия служатдякониси с литургическииблаготворителнифункции,нотях-ното посвещение от епископите не етъждествено с ръкоположението намъже.ВеврейскиятекстнаСтарияза-ветБогобикновеносеозначавастер-минаеl вмъжкирод,койтоозначава‘сила, власт’. Често се среща вариан-тътеlohim,койтонеевединствено,ав множествено число. Православнатаекзегетика обяснява тази особеносткато алюзия за божествената троич-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 148

ност, а либерално-протестантскитеученияинтерпретираткатосвидетел-ствозаблизкоизточноезическовлия-ние.Коренътнаеlohimeeloahвженскиродипоненатеорияозначава ‘боги-ня’.Вевангелскитепритчизадесеттедрахми (Лука15:8-9)и за тритемерибрашно(Лука13:21)ИисусХристосиз-ползваженскиобрази,задапредставиотношението на Бога към падналоточовечество.АвторътнагностическотоЕвангелиенаФилипотІІв.отхвърляс възмущение твърдението, че ДеваМария е “непразна отДухаСветаго”(Мат. 1:18), защото не може си пред-ставижена да забременее от жена. В19-тапесеннаСоломонсетвърди,чесредствотозазачеваненаЛогоса(Сло-вото)отДеваМарияемлякото,коетотече от гърдите на андрогинния БогОтец.СинътБожиечашата,откоятопиеснасладавярващият.47Можедасепредположипрякавръзкамеждулак-талнатасимволикана19-тапесениса-кралнатаупотребанамлякоисиренеотнякоиадептинамонтанизма.

Подобнаидеяеразвитаивримокато-лическатакъсносредновековнамисти-ка.Внякоиминиатюриепредставенженствениятсв.ЙоанБогослов,койтосучемлякоотгърдитенабожествена-

таПремъдрост–Христос,представенкато жена. Съпровождащият надписгласи:„DeDominipectorisfontepotavit”(ТойпиотизворанаГосподнятагръд).СценатасепозоваванаЙоан7:37-38иОткр. 22:1-7.Тукмлякото символизи-ра в буквален смисъл Евхаристията,авпреносенсмисъл–небеснитетай-ни, откритинаХристовата „невеста”Йоан.48 Видният цистерциански бо-гослов Бернар Клервоски (1090-1153)веднъжколеничипредстатуятанасв.Богородица в катедралата наШпеерпрез1146г.исемолисдумите:„По-кажи,чесиМайка”.Споредлегендатастатуята оживява и от гърдата ня-колкокапкимлякопадатвърхуустни-тенаБернар.Тазисценаеизобразява-начестовизкуствотонаСредновеко-виетоиРенесанса.

ТезатазафеминисткотобитиенаСв.Дух е доведена до крайност в гнос-тическото Евангелие на египтяните,в което се говори за три божествениогдоади на Отца, Сина и Майката.49 Сирийският апокриф „Деяния наТома”отІІІв.съдържадвемолитвизаосвещаване(епиклези),коятосаотпра-веникъмженскидух,наречен„Май-ка”,„СпътницанаМъжа”и„Гълъб”. Някоиученисмятат,четозипаметник

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 149

катоцялоесъздаденотхристияниен-кратити, но във въпросните пасажие претърпял гностическо влияние.50 Строгоправославният св. ЕфремСи-риец (ок. 306-373) в неговите химнипродължавасъщататрадицияичестоизползва женски метафори по отно-шениенаБогаиЦърквата.Апостол-ските постановления (Сирия, ок. 380г.)предписватдабъдатпочитанидя-конисите„катообразнаСветияДух”(ІІ.26.6).По-къснотезиидеиминаватвнелегалностирядкосепоявяватнапо-върхността.Впараклиса„Св.Яков”доУршалинг,Бавария(ХІVв.),фрескитевключват изображение на БогСиниБог Отец, прегърнали жена – олице-творениенаСветияДух.Куриознотое,чевтазицъркванесеоткриванитоедно изображение на Дева Мария.51 Кабалистът-икуменистГийомПостел(1510-1581) също предвижда, че привторото Си пришествие Христос щесеявивъввиднажена,коятодорищеимапотомство.

Ръководителки от нежния пол са на-лице само в гностическите секти имонтанисткия разкол.54 По принципсветогледните позиции на гностици-теимонтаниститесеосноваватнади-аметралнопротивоположнипредпос-

тавки. Според мен аргументацията,коятообосноваваприеманетонаженивйерархиятаеедноотмалкотосъвпа-дения и може би заемки между тезидве раннохристиянски движения. Тяседължинафакта,чена еврейскиисирийскиезиктерминът“дух” (ruah)eотженскирод.ВхристиянскатаТро-ицаБогСинсевъплъщавакатоХрис-тос, Който е мъж. Неговото съответ-ствиееСв.Дух (Параклитът),Коготомонтаниститеконцептуализираткатоженственасъщност,способнадасесъ-единимистичнонесамосмъже,ноисжени.Следователноносителкитенанеговите (илинейните)даровесадо-стойнидасвещенодействат,благосла-вятиосвещават.

В запазените извори за монтанизма,писани само от мъже, ударението есложено върху жените. Но би билопогрешно да се предполага, че мон-танизмът привлича предимно тях(обвинение, отправяно често срещухристиянскисекти)иличевнегоже-ните упражняват по-голяма власт отмъжете. От лапидарните надписи несеполучаватаковавпечатление.Мон-танисткитесаобсъжданииосъжданиотересиолозите, защототяхнотораз-крепостеноповедениеможедаповли-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 150

яе колебаещи се или разочарованиортодоксалнижениилизащотоизпо-вядванетооттяхучениепротиворечинаофициалното.

Развитиетонавсичкирелигиисепод-чинява на определени закономер-ности. Едва липророчицатаНана отедин монтанистки надгробен памет-никможедасесравнявасМаксимилаидругите водачкиотначалната епо-ха на монтанизма. Въпреки неговитевиденияилюбовкъммъченичествотоТеодотАнкирскине е замесен от съ-щототестокатоМонтан.Първоначал-ният плам, който някои възприематкато истерика и бяс, постепенно по-вяхва. Служенията и обредите в раз-кола се формализират. Въпреки чеимпериите се сменят, гонителите ос-тават.Предитесаримскичиновницииозверенатаезическатълпа,асегасавизантийски служители и ревностниенориаши,насъскваниотепископите.Нокъснитемонтанистинесалишениотвъодушевление,коетоседоказваотжилавосттанатяхнотодвижение.

Нееизвестенвподробностиживотътнанепокорнитежени,коитосапрота-гонистинанякоиапокрифниДеяния.Можесамодасегадаезасъществува-нетои залеза на другинееретически

групи,вкоитомъжетеиженитеиматравниправаизадължения.Щосеот-насядоравенствотомеждуполоветевмонтанисткитеобщности,ниенераз-полагамесинформациязанего.Можебитосеотнасясамозадуховната,аневременната сфера. Някои жени катоПерпетуа и пророчицата на Фирми-лиан следват призванието си, без датърсятодобрениеилиоправданиеотобществото.Теопределенонесаобик-новенимонтанистки.Едвалитехнитесемейства серазличаватот останали-те патриархални семейства през Ан-тичността и раннотоСредновековие.Нана и подобните на нея общуват сангели,ноесъмнителнодаликоманд-ват мъжете си. Днес нямаме възмож-ностдаузнаемцялатаистина.

Би било погрешно да се възприематтези жени като съзнателни светски„феминистки”. Те се осъзнават като„дъщеринаЕва”,анекатопотомкинаАдам.Технитеубежденияидействияседиктуватнапървомястоотхристи-янскатаимпринадлежност,допълне-на от вяра в изгрева на Третия завети изливането на Духа върху мъже иженибезразлика.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 151

(Endnotes)

1 Epiphanius.PanarionXLIX.2,1-5.

2 Ambrosiaster. Ep. I ad Tim. III,8-11.–PL,XVII,496.Вж.Lunn-Rockliffe, S. Ambrosiaster’s Political Theology.Oxford,2007 (Oxford Early Christian Studies), p.116.

3 Epiphanius.PanarionXLIХ.2-3.

4 Augustinus. Dehaer.XXVII,LXXXVI.

5 Joannis Damasceni. DeHaeresibusLXXXVII.

6 Epiphanius.PanarionXLIX.1.

7 Ibid.XLIX.2.

8 Ibid.XLIX.3.

9 Schepelern, W.DerMontanismusunddiephrygischenKulte.Tübingen,1929,127-128.

10 Klawiter, F. C.TheRoleofMartyrdomandPersecutioninDevelopingthePriestlyAuthorityofWomen inEarlyChristianity:A Case Study of Montanism. – ChurchHistory,49,1980,№2,251-261.

11 Klawiter, F. C.TheNewProphecyinEarlyChristianity:TheOrigin,NatureandDevelopment of Montanism AD 165-220.PhDdiss.UniversityofChicago,1975,p.27;Powell, D.TertullianistsandCataphygians.–VigiliaeChristianae,29,1975,№1,p.47.

12 Collins, A. Y. NumericalSymbolismin Jewish and EarlyChristianApocalyptic

Literature. - In: Eadem. Cosmology andEschatology in Jewish and ChristianApocalypticism.Leiden,2000,122-127.Срв.Schlütter, R. Sieben. Eine magische Zahl.München,2011.

13 Hermas. VisionesII.1,2.

14 Hieronymus.Ep.XLIadMarcellam,3.Срв.Cod.Just.I.5.20.3.

15 Gibson, E.MontanistEpitaphsatUşak.–Greek,Roman,andByzantineStudies,16, 1975, 437-438; Idem. The ‘Christiansfor Christians’ Inscriptions of Phrygia:GreekTexts,TranslationandCommentary.Missoula (MT), 1978 (Harvard TheologicalStudies, 32), p. 136; Tabbernee, W. MontanistRegionalBishops:NewEvidencefromAncientInscriptions.–JournalofEarlyChristian Studies, 1, 1993, № 2, 250-251;Tabbernee, W. Montanist Inscriptions andTestimonia:EpigraphicSourcesIllustratingtheHistoryofMontanism.Macon(GA),1997(NorthAmerican Patristic Society PatristicMonographSeries,16),66-72,№4.

16 Hefele, C. J. AHistoryof theChristianCouncils.Vol.I,pt.1.Edinburgh,1871, p. 303. Срв. Dehandschutter, B. Primumenimomnesdocebant:Awarenessof Discontinuity in the Early Church.TheCase of EcclesiasticalOffice. - In: TheApostolicAge inPatristicThought.Ed.byA.Hilhorst. Leiden, 2004 (Supplements toVigiliae Christianae. Texts and Studies ofEarlyChristianLifeandLanguage,70),219-227;O‘Meara, T. F., O.P.BeingaMinisteringChurch: Insights from History. - In: LayEcclesial Ministry: Pathways Toward theFuture. Ed. by Z. Fox. Lanham etc., 2010(Sheed&WardBooks),53-66.

17 Daniélou, J. The Ministryof Women in the Early Church. London,

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 152

1961. За вдовиците в древната Църквавж.Osiek, C.TheWidowasAltar:TheRiseand Fall of a Symbol. - Second Century,3, 1983,№3,159-169;Thurston, B. B. TheWidows:AWomen’sMinistryintheEarlyChurch. Minneapolis (MN), 1989; Rossi, M. A. Priesthood,PrecedentandPrejudice.– Journal of Feminist Studies in Religion,7, 1991,№1,73-93;Methuen, C. Widows,Bishops, and theStruggle forAuthority inthe Didascalia Apostolorum. – Journal ofEcclesiastical History, 46, 1995, № 2, 197-213; Bremmer, J. N. Pauper or Patroness:TheWidowin theEarlyChristianChurch.– In: Between Poverty And The Pyre:Moments in the History of Widowhood.Eds.J.BremmerandL.v.d.Bosch.Londonand New York, 1995, 31-57; Krause, J.-U. Witwen undWaisen imRömischenReich.Bd. 4. Witwen und Waisen im frühenChristentum. Stuttgart, 1995 (HeidelbergerAlthistorische Beiträge und EpigraphischeStudien, 19); Walsh, Е. M. Wealthy andImpoverishedWidowsintheWritingsofSt.JohnChrysostom.-In:WealthandPovertyin Early Church and Society. Ed. by S. R.Holman. Grand Rapids (MI), 2008 (HolyCross Studies in Patristic Theology andHistory),176-186.

18 Afanasiev, N. Presbytides orFemale Presidents. – In: Women and thePriesthood. Ed. By T. Hopko. New York,1983,61-74.

19 Gain, B. Fragmentsgrecsinéditsdu“Testamentum Domini” attribués à SaintBasile.-Augustinianum,32,1992,№2,261-277.

20 Издания:TestamentumDomininostriJesuChristi.Edidit,latinereddiditetillustravitIgnatius Ephraem II Rahmani, PatriarchaAntiochenus Syrorum. Moguntiae, 1899,p. 126; http://www.archive.org/stream/

testamentumdomi00ephrgoog;2nded.2010;Cooper, J., A. J. Maclean. The Testamentof Our Lord, an English Translation,with Introduction and Notes. Edinburgh,1902; Sperry-White, G. The TestamentumDomini. Cambridge, 1991 (Joint LiturgicalStudies).

21 Torjesen, K. J. When WomenWere Priests: Women’s Leadership in theEarly Church and the Scandal of theirSubordination in the Rise of Christianity.SanFrancisco,1993,p.10.

22 Издания: Acta ApostolorumApocrypha.Edd.R.A.LipsiusetM.Bonnet.Vol.II.1.Leipzig,1903(reprint,Hildesheim,1972), 217-266;Acts andMartyrdomof St.Matthew the Apostle. - In: Ante-NiceneFathers.Vol.8.Ed.byA.C.Coxe.Buffalo,1885(reprint,Peabody,MA,1994),528-534;http://www.ccel.org/ccel/schaff/anf08.vii.xxxii.html;Деянияимученичествосвя-того апостолаМатфея.Пер.И.С.Свен-цицкой. - В: Книга апокрифов.Некано-ническиеЕвангелия.М.,2007(Антологиямудрости), 363-415. Изследване: Bovon, F. Women Priestesses in the ApocryphalActs of Philip. – In:Walk in theWays ofWisdom. Essays in Honor of ElisabethSchüssler Fiorenza. Eds. S. Matthews, C.BriggsKittredgeandM.Johnson-Debaufre.Harrisburg, 2003, 109-121 (reprinted in:Idem. New Testament and ChristianApocrypha:CollectedStudiesII.Tübingen,2009 (Wissenschaftliche UntersuchungenzumNeuenTestament,237),246-258).

23 Максимович, К. А.НовеллаCXXIIIсв. императораЮстиниана I. - ВестникПравославногоСвято-ТихоновскогоГу-манитарногоУниверситета, I, 2007,№3(19),24–54.

24 Свенцицкая, И. Съдбитена апос-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 153

толите.Митове и реалност. Варна, 2010(Загадкинаисторията),с.232.

25 Manni Piraino, M. T. Iscrizionigreche lapidarie del Museo di Palermo.Palermo,1972(ΣΙΚΕΛIΚΑ,VI),36-37,№13,pl.VII.

26 OrdainedWomenintheEarlyChurch: A Documentary History. Ed. andtr.byK.MadiganandC.Osiek.Baltimore,2006,197-198,n.99.

27 Corpus Inscriptionum Latinarum.T. X. Pars 2. Inscriptiones Bruttiorum,Lucaniae, Campaniae, Siciliae, SardiniaeLatinae. Collegit T. Mommsen. Berolini,1881,№8079.

28 Crispo, A. Antichità cristiane dellaCalabria prebizantina. – Archivo storicoperlaCalabriaelaLucania,14,1945,p.134;Tabbernee, W. Montanist Inscriptions andTestimonia..,p.67.

29 Otranto, G. Note sul sacerdoziofemminile nell’ antichita in margine auna testimonianza di Gelasio I. – VeteraChristianorum, 19, 1982, 343-353; Idem. Priesthood, Precedent, and Prejudice onRecovering the Women Priests of EarlyChristianity.-JournalofFeministStudiesinReligion,7,1991,№1,78-94;http://www.womenpriests.org/traditio/otran_1.asp.Вж.OrdainedWomenintheEarlyChurch:ADocumentaryHistory,193-202.

30 Labriolle, P. de.LesSourcesdel’histoiredumontanisme.Textesgrecs,latins,syriaques publiés avec une introductioncritique,unetraductionfrançaise,desnoteset des “indices”. Fribourg et Paris, 1913(Collectanea Friburgensia. Nouvelle série,24)(reprint–NewYork,1979),226-230.

31 Epiphanius.PanarionXLIX.2,3.

32 Friedrich, J. ÜberdieCenonesder Montanisten bei Hieronymus. –Sitzungberichte der Bayerische Akademieder Wissenschaften, 26, 1895, 207-221;Tabbernee, W. MontanistRegionalBishops,260-261.

33 Corpus InscriptionumLatinarum.Vol.XI. InscriptionesAemiliae,Etruriae, Umbriae Latinae. Pars II, fasc. 1.InscriptionesUmbriae,viarumpublicarum,instrumenti domestici. Edidit E. Bormann.Berolini, 1901 (impr. iter. 1968), № 4339;Eisen, U. E. Amtsträgerinnen im frühenChristentum.EpigraphischeundliterarischeStudien.Göttingen,1996 (ForschungenzurKirchen- und Dogmengeschichte, 61) (ан-глийски превод – Women Officeholdersin Early Christianity: Epigraphical andLiterary Studies. Collegeville (MN), 2000),S.317.

34 Hefele, J. v. Conciliengeschichte. 2.Aufl. Bd. 3. Freiburg, 1877, 45-46;ConciliaGalliae. Еd. C. DeClercq. Turnhout, 1963(Corpus Christianorum, series Latina,148A),p.184.

35 Macy, G. The Hidden History ofWomen‘s Ordination: Female Clergy inthe Medieval West. New York, 2007, p.60, 75. Срв. Armstrong, A. The End ofSilence: Women and Priesthood. London,1993;Goddard, L., C. Hendry.TheGenderAgenda:DiscoveringGod’splanforchurchleadership. Nottingham, 2011. Женско-торъкоположение секритикуваотпра-вославни позиции от Azkoul, М. Orderof Creation/Order of Redemption: TheOrdination of Women in the OrthodoxChurch.Rollinsford(NH),2007.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 154

36 Irvin, D.TheMinistryofWomenin the Early Church: The ArchaeologicalEvidence. –DukeDivinity SchoolReview,1980,№2,76-86;Torjesen, K.Op.cit.,9-10;Eisen, U. E.Op.cit.,194-195.Срв.Lyman, R. WomenBishops inAntiquity:Apostolicityand Ministry. – In: The Call for WomenBishops.Ed.H.HarrisandJ.Shaw.London,2004,37–50;Methuen, C.Vidua-Presbytera-Episcopa: Women with Oversight in theEarly Church. – Theology, 108, 2005, №843,163-177(препечатанов:WomenwithOversight:EvidencefromtheEarlyChurch.– In: Women and the Episcopate. Ed. J.Rigney.London,2006,83-102).

37 Зараннохристиянското заимства-не на езически термини вж. Orselli, А. М. Migrazione di idiomi nel tardoanticocristiano. - In: Atti del convegno di studi.Incontri tra culture nell‘oriente ellenisticoeromano,Ravenna11-12marzo2005.Еdd.T.GnoliandF.Muccioli.Milano,2007,215-225.

38 Clarke, A. D. A PaulineTheology of Church Leadership. London,2008 (Library of New Testament Studies,362),42-78.

39 Ignatius Antiochen. Trall.III,1.

40 Neymeyr, U. Die christliche LehrerimzweitenJahrhundert.IhreLehrtätigkeit,ihr Selbsverständnis und ihre Geschichte.Leiden, 1989 (Vigiliae Christianae.Supplements,4),107-112.

41 Bremmer, J. N.TheVisionofSaturusin the Passio Perpetuae. - In: Jerusalem,Alexandria, Rome: Studies in AncientCultural Interaction in Honour of TonHilhorst. Eds. F. García Martínez and G.Luttikhuizen.Leiden,2003,55-73.

42 Trigg, J. W. MartyrsandChurchmen.–StudiaPatristica,15,1984,242-246.

43 Klawiter, F. C. TheRoleofMartyrdomandPersecution..,p.254.

44 Hippolytus. Trad.Ap.X.1;RefutatioIX.12,1-13.

45 Eusebius. HEV.2,5-6.

46 Ibid.V.2,2-3.

47 Klawiter, F. C. TheRoleofMartyrdomandPersecution..,254-255.Срв.Apost.Const.VIII.23.

48 Tertullianus. Depudic.XXI.7;срв.XXII.

49 Eusebius. HEV.18,5-10(Аполо-ний).

50 Trumbower, J. A.Perpetua’sPrayerfor Dinocrates. - In: Idem. Rescue for theDead: The Posthumous Salvation of Non-ChristiansinEarlyChristianity.Oxford,2001(OxfordStudiesinHistoricalTheology),76-90.

51 Tertullianus. Depudic.XXII;IIAduxor.IV.1;Admart.I.6;Depaen.IX.4;Descorp.X.8.

52 Cyprian. Ep.XXI;XXII;XXVII;XXXIV.

53 Eusebius. HEV.18,6-7.

54 Tertullianus. Depudic.XXI.7.

55 Bevénot, M. Tertullian’s Thoughtsabout the Christian “Priesthood”. – In:Corona Gratiarum: Miscellanea patristica,historica et liturgica E. Dekkers XII lustra

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 155

complementiablata.Vol.I.Ed.A.J.SmedtetP.deCloedt.Brugge,1975,125-137;Rankin, J. I. Tertullian’sConsistencyofThoughtonMinistry.–StudiaPatristica,21,1989,p.276.

56 Tertullianus. Debapt.XVII.4-5;Devirg.vel.IX.1;Adv.Marc.III.22,6;IV.1,8.

57 Idem. Decor.mil.III.3.

58 Idem. Depudic.XVIII.18.

59 Ibid.XXI.5-6.

60 Ibid.XXI.

61 Срв.Idem. Deexhort.cast.VII.3.

62 Срв.Idem. Debapt.VIиDefugaXIV.1,обобщенивDepudic.XXI.10,16-17.

63 Klawiter, F. C. TheRoleofMartyrdomand Persecution.., p. 261;Weinrich, W. C. Spirit and Martyrdom. Washington (DC),1981,202-203.

64 Klawiter, F. C. TheRoleofMartyrdomandPersecution..,p.261.

65 Tabbernee, W.EarlyMontanismandVoluntaryMartyrdom.–Colloquium,17,1985,№2,33-44.

66 Pass.Perp.I.3-4.

67 Tertullianus. Adv.Marc.V.2,4-5;V.11,4;V.17,4;DefugaVI.4.

68 Idem. DeanimaXLVII.2.

69 Idem. Adv.Marc.V.8,6;Deres.mort.X.2;LXIII.7.

70 Idem. Deres.carn.LXIII.7.

71 Лебедев, П. Ю. Календарные за-метки на 16 сентября: память святойФивыдиаконисы.-http://www.bogoslov.ru/text/1089254.html.

72 Warner, M.Alone ofAllHerSex: TheMyth and the Cult of the VirginMary. London, 1976, p. 195; Corrington, G. P. The Milk of Salvation: Redemptionby the Mother in Late Antiquity andEarly Christianity. - Harvard TheologicalReview,82,1989,№4,393-420;Matthews, C. Sophia–GöttinderWeisheit.SolothurnundDüsseldorf,1993,161-163;Engelbrecht, E.God‘sМilk:AnOrthodoxConfessionofthe Eucharist. - Journal of Early ChristianStudies, 7, 1999,№ 4, 509-526; Pierre, M. J. Lait et miel, ou la douceur du Verbe. -Apocrypha, 10, 1999, 139-176; Schäfer, P. Mirror ofHis Beauty: Feminine Images ofGod from theBible to theEarlyKabbalah.Princeton,2002,148-152;Garbe, T. M.Godas Mother: Rediscovering The MaternalDivine In Prayer. M.Div. Diss. EmmanuelSchoolofReligion,2010,3-48.

73 Hamburger, J. F. St.JohntheDivine:TheDeifiedEvangelistinMedievalArtandTheology.Berkeley,2002,p.132,n.97-100.Срв.Барт,Р.Винотоимлякото.–В:Същият.Въображениетона знака.С.,1991,108-111.

74 France, J. MedievalImagesofSaintBernardofClairvaux.Kalamazoo(MI),2007,p.207,209.

75 Издание: Das ÄgypterevangeliumvonNagHammadi (Das heilige Buch desgroßen unsichtbaren Geistes) nach derEditionvonA.Böhlig,F.Wisse,P.LabibinsDeutscheübersetztundmiteinerEinleitungsowie Noten versehen. Wiesbaden, 1974(Göttinger Orientforschungen. VI. Reihe:Hellenistica. Bd. 1). Рускипревод: „Еван-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 156

гелиеегиптян”–памятникмифологиче-ского гностицизма.Вступ. статья,пер.икомм.Е.Б.Смагиной.–Вестникдревнейистории,1995,№2,230-251.

76 Myers, S. E. Spirit Epicleses inthe Acts of Thomas. Tübingen, 2010(Wissenschaftliche Untersuchungen zumNeuenTestament,2.Reihe,281).

77 Klijn, A.F.J. The Acts of Thomas:Introduction, Text, and Commentary. 2nd rev. ed. Leiden, 2003 (Supplements toNovum Testamentum, 108), p. 15. Срв.Ruzer, S., A. Kofsky.SyriacIdiosyncrasies:TheologyandHermeneuticsinEarlySyriacLiterature.Leiden,2010 (JerusalemStudiesinReligionandCulture,11).

78 Murray, R. Symbols of Churchand Kingdom: A Study in Early SyriacTradition. London, 1975, 142-150, 312-330;Mansour, T. B.LaPenséesymboliquede Saint Ephrem le Syrien. Kaslik, 1988(Bibliothèque de l‘Université Saint-Esprit,16), 81-83; Richardson, J. E. R. FeminineImageryoftheHolySpiritintheHymnsofSt.EphremtheSyrian.PhDdiss.University

of Edinburgh, 1990; Brock, S. The HolySpiritasFeminineinEarlySyriacLiterature.- In:AfterEve:Women,Theologyand theChristian Tradition. Ed. by J. M. Soskice.London,1990,73-88;McVey, K. E.Ephremthe Syrian‘s Use of Female Metaphors toDescribetheDeity.-ZeitschriftfürAntikesChristentum,5,2001,№2,261–288.

79 Ciolina, Е. Der Freskenzyklus vonUrschalling.Geschichteund Ikonographie.München, 1980 (Miscellanea BavaricaMonacensia, 80; Neue Schriftenreihe desStadtarchivsMünchen,101),3-127.

80 Brach, J.-P. Son of the Son ofGod:The Feminine Messiah and Her Progeny,accordingtoGuillaumePostel(1510–1581).-In:AlternativeChrists.Ed.byO.Hammer.Cambridge, 2009, 113-130. Срв. Petry, Y. Gender, Kabbalah and the Reformation:The Mystical Theology of GuillaumePostel(1510–1581).Leiden,2004(StudiesinMedievalandReformationThought,98).

81 Стефанов,П.,архим.Ялдаваот.Ис-тория и учение на гностическата рели-гия.С.,2008,347-352.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 157

ЗЕМЯ

Същност и значение на Растителната За-щита в съвременните условия на разви-тие на Европейския съюз и БългарияСтатияотконкурса„ОбясниНауката“ Автор:ГерганаСтефанова

Растителнозащитнатадей-ност,катообективносъ-ществуващпроцесечастот

световниястопанскипрогрес,насоченкъмопазваненарастителнатапродук-ция,чрезагрохимическаибиологичнаборбасрещувсичкизначимивидовеплевели,неприятелииболести.Всякагодинавредителиунищожаватоколо35%отвъзможниядобивнарастител-натапродукциявсвета1.ВразвититестраниотЕСиСевернаАмерика,Япо-нияиКитай,кактоивБългарияпора-

1 Рангелов, Л., „Управление и организация на растителната защита”, С., „Земиздат”, 1997 г., с.6

дицеленасоченирастителнозащитнимероприятияиприлаганенапродуктизарастителназащитазагубитеса3пътипо-малки.Независимооттоваго-дишнитезагубиотнамаляваненадо-бивитеивлошаванекачествотонапро-дукциятапорадиненавременноилинеправилноизползваненарастителнозащитнипрепаративъзлизатнаоколо400милионалева.

Химическитеметодизазащитанарастениятасебазиратнаприлаганетонаопределенихимическивещества.Тезихимическивеществасенаричатпестициди.Наименованиетоимпро-

http://nauka.bg 158

излизаотлатински„pest”-вреда,“cide”-убивам,вбукваленпреводнаименованиетоимозначава„веще-стваубиващивредители”.СпоредсвояхимическисъставПЗпрепаратибиватдваосновнивидаорганичниинеорганични.Химическатасъставка,коятоопределязащитнотодействиенаразличнитевидовепестицидисенаричаактивно(действащо)веще-ство.Пестицидитеили,кактопо-честосмесвикналидагинаричамевпрактиката-РЗпрепаратисасредствазатретираненарастителнитекулту-рите,задабъдаттезапазениздрави.Най-общоказаноРЗпрепаратисарастителнозащитниятеквивалентналекарствата,използваниотлекаритезаопазваненанашетоздраве.Прило-жениетонарастителнозащитни(РЗ)препаративрастениевъдствотоспо-собстваактивнотовеществодабъдевконтактсопределенитевидовевреди-тели,коитомогатдабъдат:бактерии,гъби,насекоми,нематоди,акари,болестиидругивидовенеприятели,катоплевелинапример.ВследствиенатоваРЗпрепарат,чрезсвоетоак-тивновеществопроявявасвоятасилаипосоканадействие,срещуиконо-мическиопаснитеболести,неприяте-лиивредители.ПорадитазиосновнапричинаРЗпрепаратисенанасят

непосредственовърхупричинители-тенаболеститеинеприятелитеиливърхутяхнатахрана(плодове,зелен-чуци,зърненожитникултури,масло-дайниидр.видовекултури),катосевпръскватвърхуповърхносттавърхукоятоседвижат,впочвата,въввъзду-хаиливскладовитепомещения.

Според групата на вредите-лите, срещу които се използват пестицидите се подразделят на три главни групи - фунгициди, херби-циди, зооциди.Катоотсвоястраназооцидитемогатдабъдат:инсектици-ди,акарициди,родентицидиинема-тоциди.

Фунгицидите представляватсредстваизползванивселскостопан-скатапрактиказапредпазванеибор-баспричинителитенаболестипорастенията.Най-честитепричините-линаболестипорастениятаса;гъби,бактерииивируси.Групатанафун-гицидитееголямаидобрепредста-венаотРЗпрепаративнасянивБъл-гарияосновноотТНК.СъществуватитъйнареченитеБиофунгициди2,нотенесепредлагатотТНКиРЗФвБългария,тъйкатопредставляватби-ологичнисредствазаборбасболести-тепорастенията.Най-честосреща-нитефунгицидисеподразделятна:2 Пак там (Д.В., бр. 67, 2001г., наредба №32 от 9 юли 2001г)

ЗЕМЯ

http://nauka.bg 159

Бактериоциди-използватсесрещуфитопатогеннибактерии

Фунгициди-намиратпри-ложение,срещуфитопато-геннигъбички

Хербицидите сасредствазаборбасплевелитевобработваемитеинеобработваемитеплощи,асъщоиобластитенахидромелиоративнитеканалииводоеми.Важноедасеотбе-лежи,чесхербицидисетретиратнесамополскитеиземеделскиучастъци,айспортнитеплощадки,напоител-нитеканали,пътищата,жптрасетата,стопанскитедворове,двороветенадетскитеградини,междужилищнитетревнитерени.Хербицидитеотсвоястранасеподразделятнаощедвеос-новнигрупи:

Дефулантитеса-средствазаобезлистваненаразличнипол-скикултури.Унищожаваненалис-татасеизвършвасцелпо-леснотоприбираненаготоватареколта.Честоразпространеноеизползва-нетонадефулантиприприбираненаслънчогледигрозде.

Десиканти-средстваиз-ползванизаизсушаваненарасте-ниятанасамиякорен.

Арбоциди-използватсесрщупаразитнитедървеснивидо-

веАлгициди-срещунашест-

виетоотводораслиИнсектицидитесасредстваза

борбасвреднивидовенасекоми.Отсвоястранатесеподразделятсъщонадвеподгрупи3:Атрактанти–специфичниве-

ществапривличащивреднитенасекоминаопределениместа.Типичноичестоизползванисаферомоновитеуловки(привли-чатнасекомитевразмножител-нияимпериодчрезопределентипмиризма).

Репелейти–специфичниве-ществаотблъскващивреднитенасекоминоигризачи,птициидругинеприятелипорасте-нията.

Акарацидите представляватспецифичнисредствазаборбасрещурастителнитеакари.

Родентицидитесасредствазаборбасрещунанасящивредиищетигризачи.

Нематоцидите сасредствазаборбаснематодите(малкиедвазабе-лежимичервеи).

НякоиспециалистивобласттанаРЗвсеощесапривърженицинатъйнареченитебиоинсектицидии

3 ТНК- транснационални корпорации

ЗЕМЯ

http://nauka.bg 160

биоагенти.Многогодишниятопитедоказал,четовасаприродносъобраз-ниметоди,отговарящинаекологич-нитеизискваниязабиологичноземе-делие,нотенедаватвисокииконо-мическирезултати.ЕтозащотенесепредлагатотРЗФвБългария.Преди90-тегодининаминалиявекзабио-логичнаборбавстранатасасъщест-вувалиспециалноизграденибиоло-гичнистанциизазащита,снавлизаненанормативнитеизискваниянаЕСзабиологичноземеделиетезистанциимогатдасевъзродятотново.

Според начина на действие РЗ препарати се подразделят на:

Контактни- проникватвъввредителитедиректнопрезтяхнатавъншнаобвивка.Тозивидпестицидисеизползватзатретираненавечеза-сегнатиучастъци,площиилиполез-ниорганизми;

Трансламинарни-Тепроникватврастителнитетъкани,нонемогатдасепридвижатсистемноврастението.Тесенанасятвърхуповърхноснияслойналистатанарастението.Из-ползватсенай-вечеприхимическазащитасрещу-листнивъшкиибе-локрилки;

Системни-Тепроникватвъввредителитепоестественпътсвди-шаниявъздух,чрезкореноватасис-

тема.Използватсезапредпазваненавсеощенезасегнатиплощиилипо-лезниорганизми.

ТНКпроизвеждатипредлагатнаРастителнозащитнитефирмисис-темаоткомплекснимероприятиязаборбасрещуболестите,неприятели-теиплевелитепорастенията,затовавтяхнатапродуктовалистанаредсвсичкиразновидностинаширо-коспектърниРЗпрепаратисевключ-ватиминерални торове.Теотсвоястранасеподразделятспоредсвояминераленсъставнамакро и микро торове.Къмгрупатанамакро торо-

витесеотнасятвсичкиазотни,фосфорни,калиеви,сложниикомбинираниторове.

Къммикро тороветесеотна-сятвсичкиобогатенисопреде-ленимикроелементиторове(молибден,желязо,мед,маг-незийидр.)ивсичкитечниисуспензионниторовезалистноподхранване.

Според начина си на производ-ство торовете се разделят на:

Минерални-получаватсевре-зултатнагеохимичнипроцесиилиследнезначителнапрера-ботка.

Синтетични- Тесаизцялопро-

ЗЕМЯ

http://nauka.bg 161

дуктнахимическоипромиш-ленопроизводство.

Органични- Такивасаобор-скияилиптичитор.Целулоза-та,катоотпадъкследпроизвод-ствотонахартия.Според броя на хранителните си компоненти, торовете са:

Еднокомпонентни(прости)то-рове;

Многокомпонентни(сложни)торове;Според комбинацията от хра-нителни елементи, торовете се разделят на:

БлендираниКомплексни

Според начина си на действие торовите биват:

Спрякодействие;Скосвенодействие;Сконтролирано,бавноосво-

бождаваненаактивновеще-ство;

Според своето агрегатно състояние торовете се разделят на:

Твърди;Течни;Газообразни;

Задасеспомогнезаподобря-ваненадействиетонапредлаганитеРЗпрепарати,ТНКиРЗФ,коитогипредставят,предоставятитъйнаре-

ченитеподобрители,коиточестово-дятдозанижаванедозатанаизполз-ванитеРЗпрепаратисъс10до15%.КъмнякоиконтактниРЗпрепаратисепредлагатотРЗФ,таканаречени-теприлепители,коитоспомагатнаприлаганияРЗпрепаратданесеот-миеследдъждилиотстраниотполе-тонадействие,прикоетоефектамусенамалявамногократно.Такивасеприлагатприпшеницата,царевицатаиособеноприлука.

КогатовнасянетонаРЗпрепа-ратисеизвършвачрезавиацияпрималообемнопръскане(2до3литъранадка)сепредлагатотРЗФтъйнаре-ченитеутежнители.ТенепозволяватотлитанеиразпиляваненаРЗпрепа-ратиилихимичниторове.

Растителнозащитнатадейностесвързанаиспредлаганетонави-сококачествениивисокодобивнихибридиисортовесемена,кактоисобеззаразяването,заготовкатаика-либриранетонасемена.ТоваееднаотосновнитепричиниРЗФвБълга-риядаизвършватсобственасемепро-изводственадейност.Задаотговорятадекватнонаизискванетосеменатадасасвисокакълняемостиустойчивостсрещуболестиинеприятели,ТНК,разполагатсизпитателнистанцииивисокотехнологичнилаборатории,

ЗЕМЯ

http://nauka.bg 162

койтонесамоче,наподобяватсемепроизводственитестанцииинаучниинститутипо-генноинженерство,ноигизадминаватпо-технологиченка-пацитетиикономическипотенциал.

Начинитеисредстватазарас-тителназащитанакултуритеотвре-дителисамногоиразнообразни.Го-лямачастотмикроорганизмитеиматкапацитетдастанатголемивредите-ли,ноповечетооттяхсаконтролеру-емиоткомбинациинакултурнимер-кииустойчивостнарастенията-гос-топриемници,съчетанисбиологиченконтрол.Пестицидитесеизползват,къдетотезидругимеханизмизакон-тролнеподдържатвредителитеподприемливияпрагнаразпростране-ние.Приконтролаотзаплевеляване,недостиганатрудилинеоправданияразходнатрудсаосновнитеповодизапостепеннопреминаванеотръчниимеханизиранисредствакъмцеле-насоченоизползваненапрепаратизарастителназащита.Използванетонапестицидиотсвоястрана,водидоредицановипроблеми:биологични-теагентизаконтролмогатдабъдателиминирани,иливредителитемогатдастанатрезистентни(устойчиви)наизползванитеРЗпрепарати.Пре-комернотоилипрекаленолибералноизползваненапестицидисъщоможе

данаврединачовешкотоздравеиоколнатасреда.Липсатаназнания,инеправилнотоизползваненаРЗпрепаратиееднаотголемитезапла-хиприпровежданенарастителназащита.Агресивнитетехникизапро-дажби,честоводятдозлоупотребаилипрекомернаупотребанапести-циди.ОрганизациятапопрехранаиземеделиенаОбединенитенации(ФАО)насърчаваизследваниятазапредотвратяванеинамаляваненавредителитевсветовенмащаб.Тезиизследванияобхващатнамаляване-тонапопулациятанавредители,използваненакултурниметодизаповишаваненаустойчивосттанарас-тенията-гостоприемниции,когатоеуместно,идентификацияиизползва-ненабиологичниагентизаконтрол.Изследваниятаобхващатйпроцесанаразработванеиоткриваненановипестициди,кактоитяхнотоприлага-ненапрактика,асъщоиизследваниявърхувръзкатамеждуизползванитепестицидииопазванетонаоколнатасреда.

Принасърчаванепровежданетонарастителнозащитнимероприятия,ФАОподчертаваролятанаинтег-рираноуправлениенавредителите(IPM).Полевитеизследваниясепра-вят,задасеопределиподходящата

ЗЕМЯ

http://nauka.bg 163

технологияIPMвземеделскирайонинастраните-участнички.Тезиизпит-ваниявключватидентифицираненаестественитевраговенаосновнитенасекомнивредители,кактоиизборнаефективниметодизаборбасвре-дителите,наблюдениеипрогнози-раненанасекомниатакиповременавегетация.Тезипроектисакактоснаучна,такаисвисокотехнологичнастойност.Теразкриватреалнитеизи-скваниязаприложениеиизползваненаРЗпрепарати.Някоиоттезипро-ектислужатзаустановяваненана-ционалниилирегионалниизследо-вателскиспособности,докатодругистимулиратразширяванетонапод-ходящиметодологиизаземеделскитепроизводители.Основнапрограма,изпълненаотФАОвмоментавпро-цеснаразработкаеприлаганетонаIPMвпроизводствотоназеленчуци.Работатанаорганизациятаповсич-киаспектинаIPMепрякосвързанасустойчивоселскостопанскопроиз-водство.

Международнатаконвенциязарастителназащитапокриваобласттанарастителнатакарантина.ФАОслу-жикатосекретариатнаконвенциятаикатозвенозаобменнаинформациязаразпространениенавредителитеиприложимитепритяхпестициди.

КонвенциятанаФАОсебазиранахармонизираненапринципитеназаконодателствотонарастителназащита,напринципитенанаучнидоказателствазарастителнокаран-тиннимерки,инарастителнокаран-тиннипроцедури.Отикономическагледнаточкаеважнодаотбележим,приеманетоотстрананаФАО(1985)наМеждународенкодексзаповеде-ниеприразпространениеиупотребанапестициди.Кодексаеизмененидопълненмногократноспринципитезапредварителноинформираносъ-гласие.Растителнозащитнатаиндус-трия,чрезмеждународнатагрупананационалнитеасоциациинаагрохи-мическитеПроизводителите(GIFAP)иПрограматанаООНзаоколнатасредапоотношениенаклаузазапредварителнообоснованосъгласие,помагатнаФАОвизпълнениетонаразпоредбитенакодекса.Екологичнигрупиизползваткодакатокритерийзаоценканауправлениетонапести-цидивразвиващитесестрани.Кодътеподкрепенотнаборотръководнинасоки,разработенисъссъдействиетоисъветитенаекспертиотстраните-членкинаФАО.Тезинасокиобхва-щаттакиваобласти,каторегистрацияиконтролнапестициди;даннитезаефикасностпритяхнотоизползване,

ЗЕМЯ

http://nauka.bg 164

необходимидокументизарегистра-ция;екологичникритерии,даннизаостатъчниколичества,етикетиране,опакованеисъхранениеиизхвърля-ненаотпадъчнипестицидиипес-тицидиконтейнери.Всякадейност,коятодопълвакодаепредоставяненатехническапомощзаукрепваненанационалнитеирегионалнисхемизаконтролнапестицидите,задасесъздадатнеобходимитеаналитичнисъоръжения,идаседадатосновнитенасокизабезопасноиефикасноиз-ползваненарастителнозащитнипре-парати. ВсътрудничествосъсСветовнатаор-ганизацияпоземеделие(СЗО),ФАОпредлагамаксималнодопустимитегранициипоносиминиванаприем,възоснованатоксикологичнитедан-ни,предоставениотстрананапра-вителстватаииндустриятаипрегле-даниотОрганизациятапопрехранаиземеделиенаОбединенитенации,катоекспертнагрупа.Стандартитезауправлениенакачествотоприпро-изводство,разпространениеиприло-жениенаРЗпрепаратисаподготвенинабаза25активнисъставнивещества,образуващивсичкивидовепестици-дите.Тезистандартисеизползватотнационалнитеправителства,включи-телноиотБългария,приформули-

ранетонасвоетозаконодателствоизаустановяваненаконтролвърхувносаимеждународнататърговиясрасти-телнозащитнипрепарати..

Аконесепровеждатрасти-телнозащитнимероприятия,загу-битеотпроизвежданатарастителнапродукциящебъдатповечеот35%,докатопринейнотосистемноиме-тодичноосъществяванетесасведенипод11%.4ВБългария,къмнастоящиямоментнаикономическоразвитиесеизвършваосновноагрохимическарастителназащита,заразликаотпре-ди15години,когатовстранатанисеизползвашеинтегриранарастителназащита(РЗ)*.Всветасеизползва,как-тоагрохимическа,такаибиологичнарастителназащита.Тезипроцесисаобективнооправдани.Наложенисанесамоотнеобходимосттазауве-личаваненапроизводството,ноизаподобряваненанеговотокачество,согледзапазванездраветонахора-та,чрезеднопо-доброекологичноравновесие.Стопанскитесистеми,особенофирмитесрастителнозащит-

4 Биофунгицидите се базират на производство и размножение на полезни за човешката дейност организми, които по силата на своите биологични особености унищожават вредителите. Такива са трихограмата, фитосейлусът, златоточицата, а от микробните препарати ендобактеринът, диплеят и др.-Всички те се произвеждаха и разпространяваха в България до началото на 90те години.

ЗЕМЯ

http://nauka.bg 165

надейност,задасапроспериращи,щетрябвадасесъобразяватнесамосикономическитеусловия,ноисприродните,биологични,социални,технологичниинай-вечеекологичнифакторинавъншнатасреда.

Вначалотона2009г.вЕвропей-скияпарламентсеприепредложениезарегламент,отнасящседопускане-тонаевропейскияпазарнапродуктизарастителназащита.Стовареше-ниесезаменидиректива91/414/ЕИО–хармонизиранавнашетозаконо-дателствовЗаконзаЗащитанаРас-тенията.От2010г.вБългариявечееутвърдениработиновиятрегламентзарастителназащита.Вследствиенатозирегламент,предстои,всичкиактивнивеществадабъдатоценениотново,съгласнопосоченитекрите-риизаодобрениеитези,коитопопа-датподобсеганатезикритерии,щебъдатзабраненизаупотреба.Тозирегламентседопълваотрегламентазамаксималниостатъчниколичества(MRLRegulation)5.Съгласнокойто,акоостатъцитеотпестицидисаврамкитенапозволениятолеранс,сепозволявавноснатакивахрани,от

5 Наредба №32 от 9 юли 2001г. за контрол на растения и растителни продукти, торове и хранителни среди, и за изпитване, регистрация и контрол на фитофармацевтични препарати., Д.В., бр. 67, 2001г.

Европа,третиранисъсконкретниак-тивнивещества.

Европейскатаасоциацияпорастителназащита–ECPA,действакатопосланикнарастителнозащит-натаиндустриявЕвропа,предста-влявайкимрежатанатазииндустриявЕвропейскиярегион.Тянасърчаваземеделскататехнологиявконтекстанаустойчиворазвитиеипроизвод-ствотоназдраваземеделскапродук-ция. ECPAезащитникнаполитикатаизаконодателствотонаЕС,насър-чаващинаучнияподходприсинте-зиранеипроизводствонановиРЗпрепаратисотчитаненариска,привъвежданенаиновациивтозинетол-ковапредсказуемсектор.СтремежътнаЕСРСедасепостигнепропорцио-наленилипо-голямикономическиефект,спрямовложенитесредстваиресурсизаоткриването,разработва-нето,дистрибутирнетоиприложе-ниетонановпестицид,независимооткоягрупанаприложениее.Всичкотовапозволяваефективнаработанаиндустрията,защитанаинтелекту-алнатасобственостипоощряваненавъвежданетонановитехнологиивобласттанаРЗпрактики.

Европейскатаасоциацияпорас-тителназащита–ECPAе разположе-навБрюксел.Нейнитечленоветеса:

ЗЕМЯ

http://nauka.bg 166

националниасоциациипорастител-назащитаиотделникомпаниивЕв-ропа,включителноотновоприсъеди-нилитесестраниотЦентралнаиИз-точнаЕвропа.УправленскитеорганииработнитегрупинаECPAпредос-тавятопитистратегическиуказаниянацялатаРЗмрежа.Внейниясъставнатозивремевиетапвлизат:17транс-националникомпании,28национал-ниасоциациии37работнигрупи.

Транснационални корпора-ции, членки на Европейската асоци-ация по растителна защита

Таблица1

Нафигура1сапоместениос-новните организационниниванаЕвропейскатаасоциацияпорасти-телназащита(ЕСРА),катонафи-гуратасапредставенисамочастотекспертнитегрупиинай-значимитепроектнииспециализираниекипи.ЕвропейскияпазарнаРЗпрепаративъзлизанастойност6,7млрд.евро6.Тазистойностпредставляваточно1/3отсветовнияпазарнаРЗпрепарати.СпоредевропейскатаасоциациятазаРЗ,Европаеводещавиновационни-тетехнологиивпродуктовотопози-ционираненапрепаратизаРЗ.При-близително,около200млн.Евросеинвестирасамовсъздаванетонаедин

6 Европейска асоцияция по растителна защита, 2010

ЗЕМЯ

http://nauka.bg 167

РЗпродуктисанеобходимиоколо9годиниминималенсрокзанеговотопроучванеиизпитване,докатотозипродуктсепоявинаРЗпазар.

Организационни нива на ECPA

Фиг. 1 Организационни нива на Европейската асоциация по рас-тителна защита

ОрганизациятанаЕСРАсесъ-стойосновноот3екипапосъответ-нитеполитики(нарегулирането,агроекологичнаиРЗполитиказаЦентралнаиИзточнаевропа.)Воб-

хватаивлизат15експертнигрупи(нафиг.1сапредставенисамочасоттях)исъщо10специалниекипа,и19проектни.ОбщокъмЕСРАработят47работнигрупи.Нафиг.2сапред-

ставенистойноститевмилониевронеобходимизалабораторниизслед-ванияразработванеирегистрациянановивидовеРЗпрепаративЕС.

ЗЕМЯ

http://nauka.bg 168

Фиг. 2 Разходи за откриване и разработване на нови РЗ препара-ти

Европейскатарастителноза-щитнаиндустрияпрякоучаствавпостиганетонацелитенаЛиса-бонскиядоговор,катозаделя6.7милиардаеврозаРЗзаевропейскипазар,коетопредставлява(29.2%отсредстватазаделенизаРЗнагло-балния,световенпазар.)ВобласттанаРЗ,европейскияпазарбележи6.4%ръстзапериода2005-2006.Раз-ходитезадовежданенановрасти-телнозащитенпродуктдоевропей-скияилисветовенпазар,възлизат

на200милионаевро7.Средновре-мето,необходимозадовежданетонаединпродуктдопазарае9го-дини.Товаеединдълъг,изпълненсмногоизследвания,изпробванияидокументациипериод,койтообачееспазваниеобоснован,по-радисложнияикомплексенхарак-тернапредлаганитеРЗпродуктинарастителнопроизводственияпазар.Наследващатафигурасевиждамногократноусложненатаструктурапрезгодинитезаре-гистрациянаРЗпродуктиитри-кратноувеличенитеразходипорегистрациянаРЗпрепаратиследприеманеивъвежданенарегла-ментазаменящдиректива91/414отстрананаЕС.

Следвъвежданенадиректива91/414ЕЕСнаЕСидопълнителни-терегламенти,касаещиРЗдейност,броянаизискваниятаиформуля-ритепорегистрациянаРЗпродуктзаЕвропанараствадвойноспрямоСАЩ(600изискваниязаЕвропа,спрямо300заСАЩи250заЮжнаАмерика).Тазисъпоставкапоказва

7 Шмидер, Фридхайм, Европейска асоцияция по растителна защита, 2010 г., Националните асоциации, членки на Европейския съюз към Европейската асоциация по растителна защита, могат да се видят в приложение 2

ЗЕМЯ

http://nauka.bg 169

неимоверноусложненатапроцеду-рапорегистрациянаРЗпрепаратинастарияконтинент

Основните стратегически обла-сти и целите на Европейската асоци-ация по растителна защита са:

• Постиганенадалновиднапо-литикипоотношениенаин-телектуалнатасобственост,отговорността,създаването,производствотоитърговиятасРЗпрепарати.Съчетаваненатазицелсинтереситенабизне-саинасърчаванеразвитиетонаиновативнатасферанадейностиуправляванатаотзнанието

индустрия,кактоезалегналовРешениятаотЛисабонскиядо-говор.

• Постиганенаразбиранеипри-еманенаползатаотпродуктитезарастителназащитаотпотре-бителите,участницитевъввери-гатазапроизводствонахранииизползващитерастителнапро-дукцияклиенти.

• Създаваненамрежаотпрофе-сионалниасоциациинапро-изводителитенапродуктизарастителназащитавцялаЕв-ропа,коятодазащитавастрате-гическитецелинаасоциациятананационалнонивоиактивнодасъдействазапостиганетонастратегическитецелинанивоЕС.

ЗЕМЯ

Фиг. 3 Усложнена структура за регистрация на РЗ продукти след приемане на директива на ЕС 91/414

http://nauka.bg 170

Катонай-значимиоттяхсапри-лаганенадиректива91/414ЕЕСнаЕСидопълнителнитерегламенти,касаещиРЗдейностввсичкиновоприсъединилисестраничленкинаЕС,какъвтоеслучаяиснашатастра-на.Другваженприоритетеинтег-рираненавръзкитенаЕвропейскатаасоциацияпорастителназащитаснационалнитеполитикинастранитезапроизводствотонахранисрастите-ленпроизход.Предимстватанатозистратегическиподходнаинтеграциящеспомогнатза:

СподеляненаинформациятанаЕвропейскатаасоциацияпорас-тителназащитасвсичкинейничленове–ТНКвопериращивобласттанаРЗивсичкичлену-ващикъмнеянационалниРЗасоциации.

СъвместноразработваненапозициинаРЗиндустрията,включваненачленоветеивединниплановезазащитанаинтересите,комуникациитеиизследователскатадейноствРЗсфераисъвместнаработасяснопоставенизадачииотговорно-стизапостиганенаопределениикономическирезултати.

Осигуряваненакоординацияи

разпространениенанай-добри-тепрактикисредевропейскатамрежаотнационалниРЗасоци-ации.

ЧрезфункциониранетонаЕвропейскатаасоциацияпорасти-телназащитасепостига:Просле-дяване,предусещанеипреодоля-ваненасоциалнитеиикономиче-скитенденциивобществото;По-лесноирегламентираноборавенесвсичкиинституционалнитеаген-ции,касаещиРЗсферанадейност;Ефективнооптимизиранеиупра-влениенаотношениятанаЕвро-пейскатаасоциацияпорастителназащитасрегулаторнитеиадмини-стративниоргани,сполитицитеиправителстватанаотделнитестраничленуващивасоциацията;сверигатанапроизводствотонахранитеихранителнитепродукти,кактоисверигатанахимическотопроизводство,включващосъздава-нетоактивнивеществавлизащивсъставанаРЗпрепарати.

Необходимосттаотцеленасо-ченаикомплекснадейностотстра-нанаЕвропейскиясъюзвобласттанаРЗ,намираизразвсъздаванетонаЕвропейскатаасоциацияпорас-тителназащита.Чрезнеяпо-лесно

ЗЕМЯ

http://nauka.bg 171

ипо-комплексно(собединениусилия)сереагиранапроменитенавъншнатасреда,катосеследятвсичкиевропейскииглобалнисъ-бития,засягащиРЗсферанадей-ност,предлагатсеясниплановезадействие,съгласуванисобщатаниполитиканаЕС;Предоставясесъв-местенопитзафункциониранеиизгражданенамрежазаподкрепаивзаимопомощвобласттанаРЗ;Неминуемоедноотнай-големитепредимстванафункциониранетонаЕСРАеразработванетонаобщистратегическипозициивобласттанаРЗ,кактоиразпространяванетонаосновнипосланияипозициимеждусвоитечленовеивсички

опериращифирмисвързанисРЗдейност.

Растителнатазащита,катообективеницеленасоченонеоб-ходимзачовечествотопроцесеправно,социално,технологичноиикономическидобререгламенти-ранаиобезпеченанасъвременнияетапотикономическоразвитие.Европейскиясъюзсвсичкирам-ковидоговореностиирегламентипосвоитепрограмиифондовезаподмомаганеиразвитие,трайноиправноопределяправилатаизадължениятаповъвеждане,функ-циониранеирегламентираненацелиярастителнозащитенпроцесвЕвропавтовачислоивБългария.

ЗЕМЯ

http://nauka.bg 172

Българска поезия в епохатана Възраждането се създаваглавно на принципа на под-ражанието на чужди високи

образци - руски, гръцки, по-къснои френски. Затова се смята, че въз-рожденската поезия не следва старо-българските образци, макар първитеформинамеренаречунасдасепоя-вяватнай-напредврелигиознатакни-жнина(основновтазинабългарскитекатолици). ДимитърПопски, книжо-вник от кръга наСофронийВрачан-ски, е автор на едно от най-раннитестихотворения–“ОдазаСофроний”.Видни представители на така наре-чената“даскалскапоезия”отепохатана Възраждането са Неофит Рилски,НеофитБозвели,СтефанИзворскиидр.Тезипървистихотворниопитисе

ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКОТО В СТИХОТВОРЕНИЕТО НА РАЙКО ЖИНЗИФОВ

“ГУСЛЯР В СОБОР” (1862)АВТОР: ИРЕНА ТАУШАНОВА

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 173

приематкатопериодотразвитиетонабългарскатапоезия,коятоуспявадаседоближи до нивото на съвременнаталитературност в творчеството на ви-днитепредставителиотОдескиякръг-НайденГеровиДобриЧинтулов, втова на самоукия поетически генийПетко Р. Славейков, а по-късно и вреволюционнатапоезиянаГеоргиС.Раковски,ЛюбенКаравеловиХристоБотев. РайкоЖинзифов (1839-1877) за-почвасвоятапоетическадейноствна-чало на 60-те години, но като че ли,неснеяоставаизвестенвбългарскатаистория,апредимносширокоизлага-нитесиславянофилскивъзгледиисъсстремежа си да създаде литературенбългарскиезикчрез сливанетона за-паднобългарски и източнобългарскиезикови особености. Заради учител-скатаипублицистичнатасидейност,той бива определян повече като ми-рен народен будител и родолюбец,отколкото като равностоенна своитесъвременници-поети,творец.Същест-вува един широко застъпен възгледза липсата на богатство и жизненостна поетическия му език и служенетому с груби, необработени диалектниформи, който е мотивиран основноот сравненията междуЖинзифовототворчество и съпътстващото го презцялотомуразвитие-Славейково,кое-то го превъзхожда във всяка възмож-на за критика област. В “Историянановата българска литература” (томтрети) Боян Пенев определяЖинзи-фовкато“незначителенпоет”,койтоенеспособендапредадехудожественаформанасвоитеемоциииидеи,слу-

жещсиосновноспрозаиченипубли-цистичен тон, което прави стиховетему “непоетични”. Достойнствата нанеговото творчество, изследователятвиждавкачествотомунаединотпър-вите изразители на народните стра-данияпо времена робството вмаке-донските земи. Различните чуждивлияния, под които попада Жинзи-фоввжизнениясипът(основнопрезобразованието си: първоначално подгръцко,аследтоваподруско)опреде-лят насоката на поетическитему оп-ити и публицистичната му дейност.Като представителни за епохата наВъзраждането, негови произведениясапризнати книгата с оригиналниипреводни стихотворения “Новобъл-гарска сбирка” (Москва, 1863) и пое-мата“Кървавакошуля”(1870). Основанията ми да разгледамименно това Жинзифово произведе-ние(“Гуслярвсобор”)садалечотли-тературнитетърсениязаезикифор-минавъзрожденскатапоезия.Смятам,чеизтъкнатавечелипсанахудожест-веновъображениеиумениявпоети-ческото творчество наЖинзифов, сеоказва полезна за проследяването наавторовата емоция и съпричастиетому с народа, който припознава катосвойиблизък (общите славянскико-рени).Именнопублицистичниятезикидиалектите, с които си служи, анеследването на високи художествениформи на изразяване, предполагатдоверие,по-голямаяснотаипо-силнавръзкасдействителността.Интересзаменпредставляватавторовитемотививконкретнотопроизведениеивръзка-таимсдействителността,коятощена-

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 174

прави възможно вглеждането в еднихарактерни за възрожденската епохапроцесиинароднитепредставизатях.За целтане трябва да гледамена ав-торитеотоновавремекатоналично-сти,представящииндивидуалнатасисъдбаиобщественотосимясто,акатонаотразителинапроцесите,засягащицялото общество и формирането мукатотаковавоновавреме.Произведе-ниетосегаеизточник,откойтоможемдачерпиминформация,анепоетиче-скатворба,коятоможемдавъзхваля-ваме или критикуваме. Как близкиядонародаавторпредставябългарите,техните идеали, страхове и нужди втогавашнатаОсманскаимперия? Задаразберемосновнитеавторо-вимотиви,свързанисконкретнияпе-риоднасъздаваненапроизведението,енеобходимоданаправимприблизи-телнапериодизация.Книгатаму“Но-вобългарска сбирка”, издадена 1863г.вМосква,откоятоечаст,вероятноскоро преди това създаденото стихо-творение“Гуслярвсобор”,граничиспериоданаеднаотвръхнитеточкинаборбата за църковна независимост –Великденскатаакцияот3април1860.Народнотонедоволствоотопититезаелинизираненанаселениетоевразга-раси.Определеникръговеотбългар-ският(интелектуален)елитосъзнаватцърковнатаборбата снейнияизцялополитическиинационаленхарактер.Известни книжовници, прокарвалипротивогръцкататенденциясредбъл-гарскотонаселениеследПаисий,кой-тозапръвпътразкриваусловиятанагръцкотодуховноробство,саНеофитБозвели, Добри Войников, Славей-

ков и Раковски. Според Боян Пеневцялата възрожденска литература от30-те, до началото на 70-те години ебелязанаотидеите,надеждитеираз-очерованията на борците за духовнанезависимост.Товаепървиятпериодотвъзрожденскаталитературасясноопределеноидейносъдържание.Вто-рияттакъвпериод,койтосъвсемявнозаменяпросветителскитеидеисрево-люционните, започва следрешаване-тоначерковниявъпрос. РайкоЖинзифовеотонезипро-светни дейци, които приемат ролятанамирнибудители(П.Р.СлавековиТ.Икономов,макартедасеотличаватсъсзначителнаполитическадейност).Голяма част от стихотворенията муса директно насочени срещу гръц-кото духовенство (“Гулаб”, “ПиталаеБългария”,“Сон”идр.),а статиитему оказват влияние и върху рускотообщество,информирайкигозасъби-тия и настроения около църковнатаборба.Важноедаспоменемиродно-томястонаавтора–Македония,еднаот зонитеподнай-силногръцковли-яние, като мотивиращ основните мувъзгледи,фактор. Жинзифовобаченее средбор-цитезацърковнанезависимоститоваличиясновстихотворението“Гуслярв собор”. Неговата борба е в посоканаизгражданеипробужданенабъл-гарско самосъзнание и духовно ос-вобождение в смисъла на културнаи национална независимост. Това еиосъзнататаборбананарода.Имен-ноотнеговоимеговорилирическиятгеройвпроизведението.Вслучаятойе едновременно вролятананароден

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 175

будител и говорител. Обръщението,скоетозапочвастихотворениетоеад-ресиранодиректнокъмфанариотите,с обещание за готовност и очакване.Назрял е моментът, в който народътразпознаваясносвоитевраговеиосъз-наванеобходимосттанавсякаценаисвсякаквисредства(мирниилине)даизвоюваправотосинанезависимост.

“O, гърци, гърци, чуйте нас,чуйте наш народен глас!Знайме ми, разбираме мизлобна цел, коя криете ви.Досега не погърчихте нас,

занапред храбро чекаме вас.Време ет дошло, не ет далеч,

с остро ли перо, с остър ли мечке делим, ке ся караме ми

в сегашни дни и в подирни дни,в широко поле,- в планиназа народност и за правина,

за бащина, за майчин язик...

И в товапроизведение езикът еедин отнай-важнитемаркеринана-ционалнатаидея.Занародатойепре-дадендиректноотбащатаимайката,затова е белег на неуспорима иден-тичност.Кактознаем,фанариотскатавластнеебиласамодуховнаииконо-мическа, а е засягалав голямачастиобразованието. Макар, то още да нее осъзнавано като инструмент за из-гражданенаидентичност,едействалокатотакъв.Самиятавтор(кактоиго-лямачастотбългарскияелит)еполу-чилначалнотосиобразованиевгръц-коучилище.

Други белези, чрез които се иденти-

фицира народът са: земята – прос-транствата,коитосеприпознаваткатосвои и родни; българските имена,коитозвучатпосходенначинисасъв-семразличниотгръцкитеиблизкитехора–родът,койтоотнай-раннавъз-раст типомага да определишкой сиикакъвси.Едниотнай-светлитеиде-ализавсекибългаринсаописаничрезсловатанамладомомиче,характерноза ранните години на възрожденска-та епоха – необразовано, но със сил-норазвитосамосъзнаниеичувствонапринадлежност.

Милкана - “една македонка”, разпоз-нава себе сикатобългаркаи “чиста славянка”, “ в Булгария родена/ от бул-гарски род/ и булгарски плод”.Майкайебългарка,всичкитейроднинисабъл-гари,щесеомъжизабългарин(“Дра-гана”) и плодътйщеноси българскоиме(“Боян”),анегръцко(“Ксенофон”, “Демофон”).Надететойсъщощебъдепредадензаветадапродължирода,за-едноснароднитеценности,накоитоестаналносител.Явнотоотграничениенасвоеотчуждоепобрановповтаря-щатасереплика:

Гърк за меяе враг.а бугарин - драг.

РоднатаМакедонияенай-милаичуд-на. Това е подчертано с описаниенаприродата, която е достойна да бъдезащитавана пред цял свят. Земятапомни страданията на бащите и дя-довците.Животътвподчуждавласт,превръща трудът на обикновеннитебългари по селата в робско и тежко

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 176

бреме:

И гледаят они, че безплодна ет нива,пълна сос троскот, она със търнйе расла,

при диво оранйе, при работа дивазърно мъртвеяло и сила му гасла.И видеха на дедови им слепенйе

и нихно страданье, глупаво търпенйе,че стари години, златното време

мина с съдни мъки и с тежко бреме.

Младитеосъждатглупавототърпениенадедитесииизразяватготовностсизапромяна.По-интереснотукежела-ниетозаобединениенасилите,коетоеподкрепеноосновноотобщитесла-вянскикорени:

Сме славяне как московци.сърби, чехи и поляци,чърногорци, ерцеговции хървати, и бощняци.Братя, вече дошла доба,да испием първа чаша

не за завист, не за злоба,но за братство, дружба наша.

Вуводнатачастна“Българскаталитература от епохата на национал-нотовъзраждане”(2009)НиколайАре-тов отбелязва безспорното съществу-ваненабалканскакултурнаобщноствепохатанаВъзраждането.Общиха-рактеризиращичертимеждубалкан-ските народи се откриват в религи-ознияимживот,общатаисторическасъдба, елементи на общи етническикорени, сходна народопсихология,близка природна среда и условия идр.ИванДуйчевговориза“византий-ско-славянска общност”, а Николай

Генчевподкрепятезатазавъзникване-тона“балкано-ориенталскакултурнаобщност” непосредствено след ос-манскотонашествие,коятосеразпадапо време на Възраждането на отдел-нинационалникултури,поемащипоразличнипътищанаразвитие.Товаенай-силноподкрепянататезаднес. РайкоЖинзифовебилсреднай-пламенните крепители на идеята забратсказадружностмеждупоробени-теславянскинароди,асъщоисРусиякато светъл пример за силна славян-ска общност(която става негов домимудававъзможностзаобразованиеиширокополенаобщественаизява).Занеобразованатачастотбългарско-тонаселениепооновавреме,разгра-ничениятасеосноваватповечевърхурелигиозни, езикови и властови ха-рактеристики,отколкотоетнически. Това са масовите настроения,на които авторът даваизраз в своетопроизведение.Младите,укоито“бъл-гарскотослово”оживява,припознаватсебесиивсичкисвоибратяпосъдбакатославяни. Разбирасе,неможемдатвърдимуверено,чеосновнитемотививпоети-ческото творчество на един родолю-бивемигрант(родът,езикът,роднитепространства, борбата срещу общиявраг) са били стожерите на възрож-денското общество. Друг е въпросът,че трудно можем да говорим за съ-ществуванетонатаковавраннитего-дининапериода.Съссигурносттовасаидеалите,върхукоитосеосновавати конструират идеологиите на еднаособенначастотбългарите–образо-вания интелектуален елит, към кой-

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 177

то можем да причислим и автора на“Гусляр в собор”. Всички тях можемда обобщим под названието “народ-ни будители”. Ролята им на общест-венициграничистазинапросветенибудителинанароднотосъзнание,ха-рактеризиращи се със способност да

създават,пренасятиразпространяватемоциииидеи,коитодапредизвикватреакции.Товаеядрото,вкоетосесъ-държаособеннияхарактернавъзрож-денскатаепоха,нетолкованаситенатайсъбитийност.

СРАВНИТЕЛНИ ПОЛИТИКИ МЕЖДУ ЧИТАЛИЩАТА В ГРАД ДОБРИЧ, КАВАРНА И ТЕРВЕЛ

НЯМА ДРУГ НАРОД, РАВЕН НА БЪЛГАРСКИЯ, КОЙТО В ПРЕИЗПОДНЯТА НА МРАКА НА РОБСТВОТО ДА СЕ ВЪЗДИГНЕ И СЪЗДАДЕ ТАКАВА ДЕМОКРАТИЧНА,

ОБЩОЧОВЕШКА И ОБЩОДОСТЪПНА ИНСТИТУЦИЯ НАРЕЧЕНА ЧИТАЛИЩЕ...

Уилям Гладстон

ЧиталищеДора Габе

Деветдесет години, близо векТова са дългите годинина многодетния човек,

а твоите лета - неизброими!Защото с всяко поколение вървиш ти,

чрез наш възход или погром -на свободата - топлото огнище,

на робството - приют и дом!О, детство наше скъпо,

о, твои мъдри книги,с които кръв във наш’та кръв преля -

искрата, що в душата скъта.Кога звъняха тежките вериги -

до днеска не изтля!Благодариме ти, че разшири

очите нида виждат надалеко,

че пламъка в душите ни гори,че дишаме по-леко!

ст.“Читалище”епосветенона90годишнияюбилейнанародночиталище“Йордан

Йовков”гр.Добрич

Едвалиимабългарин,койтоданетрепнеприспоменаванетонасъкровенатадума-читалище.

Дълбоковдушатанивсекиотнасескъталмагиятанапървотодокосванедознаниетовсътворенияотдуховнатажаждананашитевъзрожденци„неръкотворен храм на истинност и духовност“изразенискрилататафразапоставенавъввсякочиталище:„Да Те възвися...“,коятосеотнасязаБог,вяра,народност,култураивсякознание.

Днессепрекланямепредфеноменалниягенийнадедите,койтовмраканаробството„повече от всички зрящи“савиждали,чебезсвободанавярата,безсвободанасловотоисвободана„просветения дух“ неможедасепостигнефактическатасвободаивъзкръсваненабългарскадуховност.

ТаканакартатанаБългариясепоявяватдуховниогнища,коитоблагодарениенаонази„Божия

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 178

искра“,закоятоВазовпише:„...не се гаси туй що не гасне ...“.

Туквтози„храм“нанадеждата„тайно и полека народът пораства на няколко века“,туквчиталищатасееродила„народнатасвяст“,тукбългаринътеполучил,аиполучава„достоен за живот и саможертва“,тукбе„венчан“отдяконаЛевскизасвободата,туктойеотхвърлилотчаяниетоинамерилсмисълнасъществуванетоси.

„Никъде проблемът за съществуването на читалищата не е поставян с такава острота, както това става в Добруджа.“Тезидуми,скоитопроф.АсенЗлатаровзапочвапърватасилекциявДобрич,стимулиратинициативатаотнасдаизследваменай-големитечиталищевДобруджа.ЧиталищатавДобрич,катообластенцентър,Каварна,катокултурноиикономическипроспериращградиТервел,защотоецентърнаетническисмесенрайон.Щесеопитамедаизследвамекултурнотоизмерениенатезичиталищаднесиролятаимвобществото.

Първитечиталищевъзникватпочтиедновременнопрез1856г.натериториятанаосманскатадържававрамкитенаднешнаБългария.ИзразителинадуховнияподемнабългаритеставатградоветеСвищов,ЛомиШумен.ПървоточиталищевДобруджаосноваватбуднитебългаринагр.Тулчапрез1861г.,апрез1870г.еоснованочиталище„Просвещение“днешнотонародночиталище„ЙорданЙовков“вХйджиоглуПазарджик-сегашенДобрич,свидетелствозакоетоедопискатапоместенана7март

1870г,визлизащиятвЦариградв.“Македония“през1890г.еоснованонародночиталище„Съгласие“-гр.Каварнапрез1893г.еоснованонародночиталище„Саморазвитие“сегашнотонародночиталище„ДимитърДанчев-Доктора“вселоКуртбунар-сегашенградТервел.

ЗаполитикитепровежданиотнастоятелстватаначиталищатавДобрич,КаварнаиТервелчетемвприетияуставнатезинародничиталища.Вглавапърваозаглавена„Намерениеначиталището“савключенидватекста,откоитопървиятгласи:„Читалището има намерение и грижа да може да научи всеки члин по-малко да чете и да пише и да очислява, като му ся види силата,“авторият:„читалището ще има грижа да набавя и нужното улеснение за напредъка на учениците независимо от тяхната възраст, пол и вероизповедание, с книжки и други средства влизащи мъдрост и правилно морално развитие.“

ВпървитегодиниследосвобождениеточиталищетовДобрич,кактоичиталищатавСилистра,БалчикиКаварнаразвиватсвоетокултурноизмерениеиролятавобществото,превръщайкисеотсъхранителвразпространителисъздателнакултурниценности.Добрич,Каварнапо-късноивТервелпървивпечатляващистъпкиправисамодейнияттеатър,читалищетовДобричсе„оглася“отхоровитеизпълнениянаградскиясмесенхор„Добруджанскизвуци“-превърналсесгодинитевсветовноизвестенхорнасветовнонивосъссвоядиригентЗахариМедникаров.Проведенисамноговечеринки,събранитеоттяхсредстваса

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 179

даряванинабедниталантливидеца.ЧиталищатавДобричиКаварнаставатаудиториинасвоеобразнинародниуниверситети.ВДобричиКаварнасъссвоилекциигостуватнай-големитебългарскиучениотобластите:селскостопанство,българскалитература,история,медицинаиизкуство.

Презвременабалканскатамеждусъюзническатаисветовнатавойначиталищатаопустяват.Първата(1913-1916)ивторатарумънскаокупацияевремепрезкоетобългарскотонаселениевДобруджаеподложенонапостояннаасимилация.ВобръщениекъмновоназначенитепрефектинаСилистра,Тутракан,Добрич

иБалчиккралятнаРумънияподчертава:„Съдбата на Велика Румъния е във Ваши ръце, това което ние покорихме с оръжие, Вие трябва да покорите с дух и истина. Историята ви е призвала да обединим румънският народ около светите идеали на Отечеството и да сме безкомпромисни спрямо всички, които подлагат на съмнение или рушат извоювания с толкова жертви просперитет“.

ВрезултатнатазиполитикавДобруджаоставатсамо4българскиучилищаот112българскицърквиневзетиотрумънцитеоставатсамо5,каторазрешениезабогослужениенабългарскиезикседавалона14селищасредтяхДобричиКаварна,в

Кинотеатър “Сплендид” /дн. сграда на Народно читалище “Йордан Йовков”/ в гр. Добрич /Базарджик/ в средата на 30-те години на ХХ век

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 180

Тервелкатосмесенетническирайонрумънскатавластсеопиталадапротивопоставяетносите.Затворенибиливсичките57читалища,акнижниятимфондбилунищожен.СъсзаповеднапрефектитенаПазарджик(днешенДобрич)иБалчикхудожественитесъставиразформировани.БългаритевДобруджанеискалидасепримирятстезиусловия.Повсеместносеосновани„БългарскиКултурниОбщества”,нопроявитеимбилиразрешенисамовСилистра,Тутракан,Пазарджик(Добрич)иКаварна.Годинитенаокупациясавременажестокоизпитаниенабългарскитеценности.СледподписванетонаКрайовскаспогодба(07.09.1940г.)ЮжнаДобруджаеосвободенаотумънскавласт.ВДобричсезавръщатвиднипредставителинадобруджанскатамисълпросветаикултура.Средтяхеголемияткомпозитор,диригентимузикаленпедагогЙосифДуйчек-чехпопроизход.ЗавърналсевДобричтойвъзстановяваоснованияотнегодетскидуховоркестъриизползвайкивъзможноститенавъзстановенотонародночиталище„ЙорданЙовков“сформирасимфониченоркестър.КраткотовремеследосвобождениетонаДобруджаотРумънскаокупацияебелязаноснебивалкултуренподем.ВДобрич,КаварнаиТервелсевъзстановявабазата,търсятсевъзможностизаразширяване.Библиотекитев

тезиградовеполучаватдаренияотвсичкикраищанастраната,възстановяватсенаучнитеихудожественитесъстави.Възстановяватсъществуванетоси,получавайкиметодическапомощотводещидраматурзи,музикантиихореографи,подобрявасерепертоарът.Вгодинитенавторатасветовнавойнатозиустремепрекъснат.Читалищатаобезлюдяватзавторипът.Деветосептемврийскияткомунистическипреврат(от1944г.)превръщачиталищатавидеологическооръдиенакомунистическатапартията.Повремена„диктатурата на пролетариата“скритзадлозунгитезанародовластие,равенствоибратствонат.н.„отечествено - фронтовско правителство“,репресивнияткомунистическиапаратизвършвала„пречистване“начиталищатаот„вражески, разложени елементи“, коитобиха„отвеждани в трудово - възпитателни лагери, където намираха смъртта си или завинаги погребваха мечтите си.Това беше време на решителна, безкомпромисна борба с вътрешната реакция и повсеместно издигане на ръководната роля на Партията в цялостния живот на българина.“Запостиганетазицелнапълнобенарушенналиваниястолковатрепетиприетстолковавълнениеинадежда„Уставнанереднитечиталища“.Приподборнаръководителинанародните

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 181

читалищаитехнитеекипи,членоветенанароднитечиталищатрябвалодасесъобразяватсдиректив3205/1951изпратена„за сведение и изпълнение, в която е записано: При подбор на ръководи тели в сферата на културата, както и на техните екипи, комитетите и бюрата на БКП да се съобразяват с изискванията ръководителят

- да е член на БКП;- да е верен на идеите на марксизма -

ленинизма;- да познава, широко да прилага

в работата си и постоянно да пропагандира съветският опит и съветската култура;

- да има правилно отношение към упадъчната западно-европейска култура;

- да не е съден (осъждан);- да няма близки съдени (осъждани)

от народния съд;- да е пример за обществото, да

няма изказвания или действия срещу народната власт;

- да има нужното образование или да му се помогне да завърши такова;

ТакаБългарскатаКомунистическаПартияпрониквавъввсичкисферинаобщественияживот,контролирайки,манипулирайкиинаправлявайкислекотатрудовиитворческипроцеси,издигайкинаръководниролидалечненай-умнитеинай-добрите,апослушните,склоннитенавсякаквикомпромиси„верни, нейни синове и дъщери“.ВаналогнатезимислисаинасокитенаЦКнаБКП,изпратенидонизовитепартийниорганизации

ипубликуванивНаръчник на агитатораотавгуст1961г.СледкатоправипъленобзорназагриженосттанаПартиятазавсичкисфериназнаниетоивсичкипроявинабългарскатакултурачетем:и...в народните читалища, като членове, симпатизанти и самодейци навлизат много граждани, сред тях и вражески елементи и техните деца. Партийните бюра и партийните членове трябва да бъдат бдителни, защото някои безпартийни с така наречените „свободни разбирания“ се домогвах до ръководни постове. (...) задължение на партийните комитети е да „филтрират“ само дейците, особено онези, които ще представят социалистическата ни Родина зад граница“.Провежданатаполитикавтоталитарнатавластиуправителнисъветинанароднитечиталищаепостепеннотопревръщаненатазиинституциявпансионинакомунизма.Запостиганетонатазицелвчиталищатасеизвършватмногоположителнидейности,катообновяванеиосъвременяваненабазатаначиталище„Съгласие”гр.Каварна,изграждасевнушителнатаадминистративнасградананародночиталище„ЙорданЙовков”,гр.Добрич,издигаръстчиталище„ДимитърДончев-Доктора“вгр.Тервел.Създаденатабаза,оборудванаснай-съвременнатехниказавреметосииздигачиталищатадовисотатананай-съвременнитекултурниинститути.

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 182

Периодичниятпечатмакарвключващсамобългарскиисъветскиизданияебилвинагиналицеиширокодостъпен.Бързонарастваикнижниятфондначиталищата.

Презпетдесеттеишестдесеттегодининаминалиявек„школите”повишаватролятаначиталищатавкултурнияживотнастраната.Информациязашколитеначиталищата„ЙорданЙовков“гр.Добрич,“Съгласие”гр.Каварнаи„ДимитърДончев–Доктора”гр.Тервел:

• НародноЧиталище„ЙорданЙовков“гр.Добрич

- музикалнаташколаеоснованапрез1956г.обучилаповечеот8000ученика;

- школазаизучаваненачуждиезици,основана1956г.обучилаок.6700ученика;

- школазаизобразителноизкуство,основана1966г.,обучила1200ученика;

- балетнашколасповечеот50г.история,обучила730ученика;

• НародноЧиталище„Съгласие“гр.Каварна

- музикалнаташколаеоснованапрез1961г.катоеобучилаок.960ученика;

- школазаизучаваненачуждиезици,съществуваспрекъсванеот1963г.обучилаоколо480ученика;

- школазаизобразителноизкуство,съществувас

прекъсванеот1975г.обучила211ученика;

- балетнашкола,съществуваспрекъсванеот1967г.,обучилаок.210ученика;

• Народночиталище„ДимитърДончев-Доктора“-гр.Тервел

- музикалникръжоци-пианоиакордеон-функциониратот1968г.;

- класовеезиковообучениепофренскиианглийскифункциониратот1970г.;

- балетнагрупа,функционираот1966г.;

Народнитечиталищасепревръщатвогромницентровезаразвитиенаизкуствотонамногобройнисъстави,доказалисвоетовисокомайсторствонабългарскаимеждународнасценаидонеслипрестижнинаградиипризнаниезабългарскотоизкуство.Етонякоиоттях:

• Народночиталище„ЙорданЙовков”гр.Добрич

- Смесенхор„Добруджанскизвуци”носителнапрестижнибългарскиимеждународнинагради,започвасвоетосъществувамевчиталището;

- ДобричкисимфониченоркестъросновенотЙосифДуйчек1940г.,предидасепревърневпрофесионаленоркестър,тойтръгваотчиталището;

- -Ансамбълзапесниитанци,основателАтанасГенчев,започвасвоетосъществуваневчиталището,петгодинипо-

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 183

късноставапрофесионаленансамбълизвестенкатоАнсамбъл„Добруджа“

- Младежкитеатър-носителнамногопрестижнинаградиотбългарскитеатралнифестивали-днеснесъществува;

- Детскитеатър„Зорница“-носителнамногопрестижнинаградиотбългарскитеатралнифестивали;

- Куклентеатър-носителнамногопрестижнинаградиотбългарскифестивалинаКукленитеТеатри-днеснесъществува;

- Детскиструненоркестър-носителнамногопрестижнинаградиотбългарскидомеждународнимузикалнифестивали,средкоитоиНеерпелт-Белгия1977-Днеснесъществува;

- ДетскаАкордеоненоркестър-носителнамногопрестижнинаградиотбългарскиимеждународнимузикалнифестивали,средкоитоеиКупатанаЕвропа,връченанаоркестъранафестивалавКан-Франция1978г.,днеснесъществува;

- ДетскиДуховОркестър-носителнамногопрестижнинаградиотбългарскиимеждународнимузикалнифестивали,днеснесъществува;

- ДетскаФилхармония-носителканамногопрестижнинаградиотбългарскиимеждународнимузикални

фестивали,средкоитонаградитеотНеерпел–Белгия2003,Виена2003идр.(РосенТеодосиевиПетърТеодосиевприсъствахменатезиизявиивзимахмеучастиенавсичкиконцертиот2000до2007година);

- Съставзастариградскипесни-носителнамногопрестижнинаградиотбългарскифестивали;

• НародноЧиталище„Съгласие”гр.Каварна

- Младежкитеатър„проф.ГочоГочев“-носителнамногопрестижнинаградиотбългарскитеатралнифестивали;

- Детскитеатър-носителнамногопрестижнинаградиотбългарскитеатралнифестивали;

- КукленТеатър-носителнамногопрестижнинаградиотбългарскифестивалинакукленитетеатри;

- Хор„МеденКавал”-носителнамногопрестижнинаградиотбългарскиимеждународнимузикалнифестивали,средкоитоитазиотЛайпциг-Германия,днеснесъществува;

- Детскихор„Морсказвезда“-носителнамногопрестижнинаградиотбългарскиимеждународнимузикалнифестивали;

- Вокалнагрупа„ШареноКоланче“-носителкана

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 184

наградиотбългарскимузикалнифестивали;

- Детскифолклоренансамбъл„Бизоне”-носителнамногонаградиотбългарскиимеждународнифестивали;

- Съставзастариградскипесни-носителнамногопрестижнинаградиотбългарскифестивали;

- Роксъстав„Акеес“-признаниетотепървапредстои;

- ДуховОркестърносителнамногопрестижнинагради-днеснесъществува;

• НародноЧиталище„ДимитърДончев-Доктора”гр.Тервел

- МладежкиТеатър-носителнанаградиотбългарскитеатралнифестивали;

- Детскитеатър-носителнанаградиотбългарскитеатралнифестивали-днеснесъществува;

- Куклентеатър-носителнанаградиотбългарскифестивалинакукленитетеатри-днеснесъществува;

- ДуховОркестър-носителнанаградиотбългарскифестивалинадуховитеоркестри-днеснесъществува;

- МладежкиФолклоренАнсамбъл-носителнанаградиотбългарскимузикалнифестивали-днеснесъществува;

- ДетскиФолклоренАнсамбъл„КалинкаВълчева”-носителнапрестижнинаградиот

българскиимеждународнифестивали;

- Вокалнагрупа-признаниетотепървапредстои;

Политиката,коятокомунистическатапартиятаводивгодинитенатоталитарногосподство,белязвасогромнокултурностроителствоинебивалразцветнахудожествената„самодейност”,въпреки,чеимаголеминедостатъци.Стремежакъмобновяваненабазата,амбициятазапострояванетонановатакава,постепенноеизразителнабългарскатамегаломания.Наместа(кактотовастававгр.Тервелсасестроилиогромни,несъответстващинануждитенанаселенотомясточиталища,коитоднесстоятпразниилиседадениподнаемзанесъответстващисдейносттаначиталищетотърговскидейности.Директиватанакомунистическатапартиятавуправлениетоначиталището(управителниясъветиадминистративнияапарат)давлизатсамонейничленовелишихачиталищатаотсвежамисълиновинестандартниидеи.Главниятнедъг,откойтоощедългощестрадасаматаинституцияе,чепрезтезигодинибългаринътсенаучи,ченетрябвадамисли,чевсякаинициативаенапразна,чесамотрябвадабъдемногопослушенистарателнодаизпълнявамъдритерешенияна„Партията ръководителка”.РазделянетонаработещитевчиталищатаначленовенаПартиятаи„други“,следенетона

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 185

тези„другите“,обсъжданетонавсекитехенпрофесионаленилиличенпроблем,еубиваловсякожеланиезаналаганетонановетилнаработаиетласкало„другите“ворбитатанапосредствеността.Занесполукитена„други“„мъдрата”„Партияръководителка”еималабезотказносредство.Тяеизпращала„характеристика”иако„непослушният”евеченазначеннаработасееосвобождавал,ааконеебилназначен,тооставялдълговремененазначен.ТакаКостаПачевсеезавърналвДобрич,следкатоспечеликонкурсазаработавсимфоничнияоркестърнаБългарскотонационалноРадиоиТелевизияиеработилтримесеца,аАнгелАнгеловнеебилназначаваннащатнадлъжноствпродължениенашестгодини.

Българскатаграндоманияистремежътдасмепървивъввсичко,сеепроявилнай-вечевхудожественатасамодейност.Лавинообразнотонарастванена„самодейнитесъстави”,затруднявалоконтролиранетоимотпартийнитекомитетиисъветитезакултурапооновавреме.Стремейкиседаразрешибързоиефикаснотозипроблемна12.05.1974г.ЦКнаБКПпрепоръчанаминистерствотонакултуратавокръжнитецентроведабъдатразкритицентровезахудожественасамодейностсъсзадача:

• дапоощряватизграждането,развитиетоиизявитенасамодейнитеколективи;

• даодобряватикартотекират

ръководителитенасамодейнитесъстави;

• дадаваткатегориянаръководителитенасамодейнитесъстави;

• дапредлагатръководителизазвания,ордени,медалиидругиотличия;

• даодобряватрепертоараиконцертнияплан,катостриктноследятспазванетонапропорциите:

- 55%-отпроизведениятаетрябвалодабъдатотсъветскикомпозитори;

- 20%-произведенияотбългарскикомпозитори;

- 15%-произведениянакомпозиториот„братските”социалистическистрани;

- 10%-произведениянадругикомпозитори;

• дакатегоризирасамодейнитесъстави,отговарящинасъвременните„естетическите”изисквания;

• дапредлагатизявенитесъстави,постигналивисокихудожественирезултатизазванието„представителен”наминистерствотонакултурата;

• даполучавапоканитезафестивалииконкурсивчужбинаидапреценявакоисъставидапредставятбългарскатакултура;

ЧрезцентроветезахудожественасамодейностПартиятавсякаксеестремяладаподчининаинтереситесиидаконтролираучастващитевкултурнитепроцесиприизявитеимв

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 186

Българияичужбина.Вписмо586/1975наминистерствотонакултуратаадресиранодоокръжнитесъветизакултураиокръжнитецентровезахудожественасамодейностсеказва:„…преди всяко пътуване в чужбина на самодейците да се направи инструктаж. Това в особена сила важи за пътуващите в капиталистическите европейски държави. На самодейците трябва умело да се обясни грабителската политика на империализма на която се дължи „благоденствието им и се подчертаят грижите на Партията за всеки член на социалистическото общество, нежната високохуманност, проявена във всички сфери на живота, както и превъзходството на съветската култура. (…) …за сигурността на самодейците по време на пътуването и участие в международни фестивали и конкурси, съставите да се съпровождат от специалист от Центъра за художествена самодейност, както и представител на МВР, които да ограничат до минимум различните вред ни влияния, както и среща с различни упадъчни и вражески елементи.”Призванидаовладеятпроцеситеипоставятсамодейнитеколективинапрофесионалнаосновацентроветезахудожественасамодейностнеизпълнявалипредназначениетоси.

- несауспявалидаобединятчиталищата,нещоповечеспристрастнитесиоценкитесанапълносагиразединили;

- несауспявалидаизградятможещиизнаещихудожествениръководители,нещоповече,

школатаимзаръководителинасамодейнисъставивПловдивебилашколанапосредствеността;

- воделисадвойственаполитикаспряморъководителитеисъставители.Доднеснееизвестенпринципа,покойтосеопределялисъставитеисаседопускалидоучастиенамеждународнифестивалииконкурси.Системнотонеучастиевмеждународнифестивалииконкурси,разколебавалоучастниците,разбивалосъставитеиспираловъзходящоторазвитиенаръководителите;

- задаотчитатръстнасамодейността,теприкривалипосредственитесъставиисъставите„еднодневки“,коитосасепоявявалисамовъвфестивалнитегодини.

ВкраянаосемдесеттегодининаминалиявекЦентроветезаХудожественаСамодейностпрестаналидасъществуват.„Златниятвекнабългарскатакултура”обявенотБългарскатаКомунистическаПартиязаезавършиласдуховенколапс.Настъпилитепрездеветдесеттегодининаминалиявекпроменизавариличиталищатанеподготвени,неспособнидасесправятсводовъртежанасъбитията,койтонепрестанногиетласкалкъмдъното.ЧиталищатавДобрич,КаварнаиТервелдълговремесамоглидапредложатполитикана

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 187

оцеляване.Доголямастепенитритечиталищанесабилиспособнидапродаватпродукциятаси.Свикналидадействатподдиктовкатана„Партиятаръководителка”,която„мъдро“ерешавалавсичкивъпросиирешениятайнесаподлежалинакоментар,вгодинитенапреходнесееродилаиналожиладългосрочнаполитикачертаещабъдещетоначиталищата.Политикатаначиталищатанай-отчетливосеепроявявалакъмизползваненабазатайицялотойимущество.Презгодинитетакаинесастигналидотрайнаидългосрочнаполитиказасъхранениеиремонтнабазата.Затварянетозадълъгпериодотвременаконцертниирепетиционнизали(ДобричиТервел),затварянетоначиталищатазадълъгпериодотвремепреззимата(Добрич,Каварна,Тервел),порадипроблемиилиневъзможностзаотопление(Тервел)носинесамоогроменущърбнафинансоватаполитиканачиталищата,нопредивсичко-сривнадовериетовинституциятачиталище.Медалнавиднатафинансоваполитиканадаванетонаплощиподнаемидаванетонаплощинанищожендългосроченнаемтоталносъсипвачиталищата.Гласуваниятзаконзанароднитечиталища,койтотрябвашедабъдефундаментнаполитикитезасъхранениеипреодоляваненапроблемитенатезиинституции,несамоченеразрешипроблемите,ногизадълбочи.Човешкиятегоизъм

взевръх.Девизътнадедитени„Да Те възвися...” стана:„Да се възвися...” появихасечастничиталища,параванзасъмнителнадейност.Безцеремоннотоотношениекъмбазата,липсатанакакватоидаедалновиднаполитиканапрактикастимулирахаразграбванетоначиталищата.Зажалостцелиятозитайфун,койтопреминапрезчиталищатастанапредочитенахоратавпродължениенамногогодини,преднеедноправителствоинеединместенекипнадирекция„хуманитарнидейности”.ТезипроцесинеподминахачиталищатавДобрич,КавернаиТервел.Някогашната„златенвек”,проявенвъвфестивалнитегодинисеразвавпримирение,паника,безсилие.Постепенноотнастоятелстватасабилиизтласканихорапосветилиживотасинабългарскатакултураипридобилизавиденопитвуправлението(вмоментапродължаватгоненията).Натяхномястосабили(аипродължаватдабъдат)избиранихоранепрочелииеднакнигавчиталището,носпособнидазащитаватнечиичуждиначиталищнотоинтереси.Воденатаотгодиниполитиканабезхабериеипубличнонасажданотомнение,чечиталищатасаотживелицаипонеумолимитезаконинавреметотрябвадапотънатвисториятадопълнителнопоощрявахаразграбванетоим.

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 188

Библиотека

Воденитеполитикинаспасяваненатова,коетоевъзможно,всепо-трудниятабонаментнапериодичнияпечат,разчитанетонановикнигипредимноотдарения.Трудностиприподдържаненакнижнияфонд,правинапрактикабиблиотекитенеактуални.

Преустройствотонабиблиотекитевмощниинформационницентровеебавенитруденпроцес.Занемаренаталекционнаработалишаваоределиякръгчитателиотновоститевнаукатаикултурата.Унищоженатапрезтоталитаризмаинициативноствсеощесереанимира.Премиеритенакнигинадобруджанскиавторисанедостатъчнизарекламиранеипопуляризираненабиблиотеките.

Масовотобракуванеипредаваненавторичнисуровининакнигиснаучносъдържание,самозащотосаиздадениповреметонакомунистическотоуправлениеилисанарускиезикебягствоототговорност.Притиснатаот

разрастващатасехудожественасамодейностбиблиотекатапостепенносеезатворилавсебесиинеможедаизползва„художественатасамодейност”засвоицеди.

Школите

Школитеначиталищатанесамоглидаиздействатстатутнаначалниучебнизаведения,обединениетоимвшколипоизкустватанедаденужнияфинансовипедагогическирезултат.Настъпилитепрез90-тегодининаминалиявекиводената„пазарна“политика,коятосебазираланаповишаваненатаксите,аненапредаваненахудожественатапродукцията.

Постояннопременящиятсеобликнаградоветепрезтезигодини,силнотонамаляваненараждаемостта,принудиломнозинапреподавателиданаправяткомпромисиидазабравятвисокитеизискванияисъвременнитепрограмиисведатработатасидопривличаненаповечеученицисцелпо-голямапечалба.Наместачовешкиятегоизъм

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 189

толкованадделява,чешколитесасепревърналивсдруженияотпреподаватели.Тезинеобяснимиформациисаотхвърлили(частичноилинапълно)катооскъпяващообучениепосолфежимузикалналитературавмузикалнитешколи.

Наградитенабезбройнитефестивалииконкурсисапараван,задкойтосекриятпроблемитеинарастващатапропаствтезиинституции.

Самоделните колективи

Сразвитиетонателевизиятаипояватанакабелнателевизияиособеноследпояватанаинтернет,самодейнитеколективисабилиподложенинаголямоизпитание.Къмтоватрябвадаприбавимнискатараждаемостиогромнитефинансовипроблеминачиталищата,кактоинеспособносттанахудожественитеръководителиначиталищнитесъставидаводятпоследователнаполитиказасъхранениеиразвитиенасъставасивтезиекстремалниусловия.

ЛипсатанадългосрочнакултурнаполитиканачиталищатавДобрич,КаварнаиТервел,коятодаесъобразенаснуждитенаместнотонаселение,коетоданалагасъхранениетонанякоиемблематичнисъставитласнамногосъставикъмпреустановяванесъществуванетоси.Философскататенденция,ченеобходимосттараждаилиунищожавакултури„оправдава”липсатанадългосрочнаполитикасъхраняващаценноститеиоправдавапреставанетонасъществуванетонанеединсъстав.

Читалищатавтезитриградавмоментасасенасочиливзабогатяваненасвоитеръководнислужители,коитоправятогромниремонтивчастотсградитеси,къдетосепоместватскъпиилуксознизаведенияимагазини.

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 190

http://nauka.bg 191

Р едакторски колектив

Главен редактор:Росен ТеодосиевПетър Теодосиев

Редакционна колегия в състав:Неделин Бояджиевд-р Чавдар ЧерниковРадослав ТодоровКрасимир ИванчевВелислава ШурулинковаБорислав Богданов

Авторски колектив:

Неделин Бояджиевд-р Чавдар ЧерниковРадослав ТодоровКрасимир ИванчевВелислава ШурулинковаВладимир ПоповИрена ТаушановаГергана СтефановаАрхи. проф. д-р Павел Стефанов К.ГЕРБОВгл. ас. д-р Любомила СоленковаЯнко НиколовКонстантин ЙордановАлександър Петров Александър Генков КонаковЕлица Барукчиева

Лого: Йордан Жам НгуенПредпечат: Петър ТеодосиевФотографии: Благой Анев

Списание “Българска Наука” се издава от Българска Наука ООД

Сдружение “Форум Наука”

ISSN: 1314-1031

ADMIN@NAUKA.BGNGO@NAUKA.BG

За реклама и контакти:Петър Теодосиев - 0885811386Росен Теодосиев - 0885435938

Харесайте страницата на „Българска наука“ във Facebook! Използвайте бутона Like!