ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ 2007 – 2013 г...общински план за...

ОБЩИНА МОНТАНА

ООББЩЩИИННССККИИ ППЛЛААНН ЗЗАА РРААЗЗВВИИТТИИЕЕ 22000077 –– 22001133 гг..

юли, 2005 г.

МОНТАНА

Община Монтана - Общински план за развитие 2007 - 2013г.

СЪДЪРЖАНИЕ 1. ВЪВЕДЕНИЕ_____________________________________________________________ 3 2. РЕЗЮМЕ_________________________________________________________________ 7 3. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ __________ 8 3.1. ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ_________________________________________________ 8 3.1.1. Общо географски характеристики и местоположение______________________________ 8 3.1.2 Административна обособеност ________________________________________________ 9 .

.

.

. _____________________ 36 3.4.9.

.

риложение 2 ___________________________________________________________________ 94 Приложение 3 ___________________________________________________________________ 95

3.1.3. Население и демографско развитие – основни тенденции __________________________ 9 3.2. СЕКТОРЕН АНАЛИЗ ______________________________________________________ 14 3.2.1. Стопански сектор __________________________________________________________ 16 3.2.2. Туризъм __________________________________________________________________ 19 3.2.3. Културно наследство и неговият потенциал _____________________________________ 19 3.2.4 Селско стопанство__________________________________________________________ 22 3.2.5. Горско стопанство__________________________________________________________ 25 3.3. ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ _____________________________________________________ 27 3.3.1 Образование ______________________________________________________________ 27 3.3.2. Заетост и безработица_______________________________________________________ 30 3.4. РАЗВИТИЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА___ 32 3.4.1. Пътна мрежа и услуги _______________________________________________________ 32 3.4.2. Ж.п. транспорт ____________________________________________________________ 33 3.4.3. Водоснабдяване и канализация________________________________________________ 33 3.4.4. Телекомуникации __________________________________________________________ 33 3.4.5. Електроснабдяване _________________________________________________________ 33 3.4.6. Газификация ______________________________________________________________ 34 3.4.7. Управление на отпадъци_____________________________________________________ 34 3.4.8 Жилищна политика ___________________________________

Социална инфраструктура ___________________________________________________ 36 3.5. ИНСТИТУЦИОНАЛНА ОБЕЗПЕЧЕНОСТ/БЮДЖЕТНО

ОСИГУРЯВАНЕ/ОБЩИНСКИ БЮДЖЕТ ____________________________________ 40 3.6 СЪТРУДНИЧЕСТВО С ДРУГИ ОБЩИНИ ____________________________________ 46 3.7. S.W.O.T. и L.O.E.D. анализи _________________________________________________ 46 4. СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА МОНТАНА_____________________ 51 ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ И МЕРКИ ЗА РАЗВИТИЕ ДО 2013 г. ______________________ 52 Цели _________________________________________________________________________ 61 Мерки и дейности ________________________________________________________________ 61 ФИНАНСОВА ИНДИКАТИВНА ТАБЛИЦА _____________________________________ 62 МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА____________________________________________________ 82 Приложение 1 ___________________________________________________________________ 90 П

2


1. ВЪВЕДЕНИЕ

Общинският план за развитие на Община Монтана е разработен в съответствие с изискванията на Закона за регионално развитие, приет от Народното Събрание на Република България през м. февруари 2004 г., публикуван в ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г.

Той определя целите и приоритетите за развитието на община Монтана като елемент на развитието на страната и в частност на Северозападния район за планиране. Общинският план за развитие е отворен и динамичен документ. Подлежи ежегодно на отчет, актуализация и допълнение.

Общинският план за развитие е разработен в съответствие с предвижданията за Областната стратегия и схема за развитие и устройство и Националната стратегия за регионално развитие. Неговата структура позволява той да бъде координирано управляван и да допринесе за реализацията на Плана за развитие на Северозападния район за планиране на Република България. С оглед на последващото приемане на Областната стратегия и схема за развитие и устройство и Националната стратегия за регионално развитие, така разработения общински план за развитие следва да бъде съгласуван с другите два документа.

Общинският план за развитие на Община Монтана обхваща периода 2007 – 2013, но заедно с това съблюдава изпълнението на основните стратегически цели и приоритети за развитие на общината и за периода 2005 - 2007 година.

Основните задачи на плана за развитие на община Монтана са: • Да дефинира стратегическите цели на общинското развитие за периода до 2013 г.

• Да очертае изпълнима стратегия за постигане на тези цели чрез определяне на основните приоритетни направления, мерки и проекти, институционалното и финансово осигуряване на плана.

• Да послужи за мобилизиране на собствените и привличане на външни ресурси за постигането на мотивираните цели.

• Да създаде работещ ефективен “контакт” с очакваните структурни фондове на ЕС и привличането им в територията на общината. Финансирането на местни проекти от външни източници в бъдеще ще бъде изключително трудно, ако същите не са част от планов документ, по който има обществено съгласие.

• Да интегрира всички заинтересовани страни към изпълнението на мерките, заложени в плана и по този начин да разшири демократизацията на управлението и чрез разширяване на социалната основа на стратегическото планиране.

Принципът на партньорство е приложен при всички етапи на разработване на плана. В неговото изработване основно участие взеха общинската администрация, деконцентрираните държавни служби на територията на общината и консултанти на Фондация за реформа в местното самоуправление. Изработването на плана премина последователно през следните фази:

• Предварителни проучвания: В тази фаза бяха проучени наличните документи за стратегическо планиране в общината и събрана актуална статистическа информация. Бяха създадени и разпространени секторни анкети за допълнителна информация от общината;

• Теренни проучвания и консултации: Организирани бяха познавателни проучвания на 23 села и проведени интервюта с кметове и кметски наместници. Бяха направени профилирани консултации с общинска администрация. За консултиране с общественото мнение беше направено допитване до определени граждански групи и неправителствени организации и местния бизнес;

3


• Междинно съгласуване, принос на партньорите: В работни срещи с представители на общинска администрация, Общински съвет бяха обсъдени основните проблеми на общината, стратегическите цели и приоритети. Представителна група на общинския съвет оформи информирано мнение по визията, приоритетите и мерките на плана в рамките на работни срещи на комисиите на ОбС – Монтана.

• Предварителен проект: Настоящият проект на плана подлежи на предварително обсъждане от общинския съвет. След отразяване на забележките и препоръките, той ще се бъде преработен в “Окончателен проект” и представен отново за официално приемане.

Общинският план за развитие представлява по-висок етап на развитие на планирането на приоритетите, целите и мерките за тяхното изпълнение, опиращ се и на Стратегията за развитие на общината, изработена през 2000 година. Планът е разработен в период, когато Република България приключи преговорите за присъединяване към Европейския съюз и навлезе в периода на бързи трансформации, както на организационни структури, така и на регулиращи регионалното, устойчиво и балансирано развитие документи. До началото на 2007 година страната ни трябва да разработи всички необходими планови и регулиращи документи, за да е в състояние да започне активното си участие като равноправен член на ЕС с усвояването на вече определената финансова рамка за периода 2007 – 2009 година.

Именно в този контекст е разработен Планът за развитие на Община Монтана, който отговаря на основните изисквания на регионалната политика на България в периода преди пълноправно участие в ЕС:

• последователност и съответствие с регламентите и изискванията на ЕС;

• дългосрочност на целите и приоритетите;

• краткосрочност на програмата за реализация и индикативната финансова таблица в рамките на специфични периоди – в конкретния случай - периодът до края на 2007 година;

• възможност за развитие в следващия период – 2007 – 2013 година, когато средата за реализация на конкретните мерки ще бъде променена и същевременно постигането на целите ще се основава на постигнатото в периода 2005 – 2007 г.

Общинският план за развитие на Община Монтана съдържа: анализ на

икономическото и социалното развитие на общината; анализ на силни и слаби страни, предимства и заплахи; приоритетите и специфичните цели и мерки за развитие на общината; описание на съвместни дейности и проекти, които допринасят за постигане целите на развитието чрез сътрудничество със съседни общини; индикативна финансова таблица, обобщаваща възможните ресурси за реализация на дейностите и проекти; реда и начина за осигуряване на информация и публичност на плана.

Основните методи, използвани при разработването на Общинския план на развитие на

община Монтана са: • балансирано и поетапно планиране на ресурсите на базата на анализ на ситуацията и

постигнатите през последните 4 години резултати;

• интегрирано развитие на дейностите в съответствие с ресурсите, традициите и националната и регионална рамка за развитие;

• идентифициране на спецификата на общината и ориентиране на ресурсите и дейностите в посока нейното развитие.

4


5

Стратегическата роля на общината, в процеса на претворяване в действителност на виждането за бъдещето се определя от нейната ВИЗИЯ:

ВИЗИЯ НА ОБЩИНА МОНТАНА ЗА ПЕРИОДА 2007 - 2013 Устойчиво икономическо развитие на община Монтана, насочено към здравни,

социални, професионални, културни и екологични придобивки за нейните граждани чрез постигане на Европейските стандарти на модерния и технологично ориентиран

стил на живот. Обособените в Общинския план за развитие приоритети отговарят на националните и областни приоритети и цели, както следва: Приоритет 1: РРааззввииттииее ии ееффееккттииввнноо ииззппооллззввааннее ннаа ооббщщеессттввееннааттаа ииннффрраассттрруукк--ттуурраа,, ооссииггуурряявваащщаа ввииссоокк жжииззннеенн ссттааннддаарртт

(Приоритетът е в съответствие с Национален Приоритет 1) Цел 1.1: Въвеждане на съвременни стандарти и технологии за управление на общинската

инфраструктура. Цел 1.2.: Обновяване и подобряване на техническата и социална инфраструктура,

обслужваща населението на общината. Приоритет 2: РРааззввииттииее ннаа ииккооннооммииккааттаа ннаа ттееррииттоорриияяттаа ннаа ООббщщииннаа ММооннттааннаа ии ууввееллииччааввааннее ннаа ннееййннааттаа ккооннккууррееннттооссппооссооббнноосстт

(Приоритетът е в съответствие с Национален Приоритет 2) Цел 2.1: Повишаване на конкурентоспособността на местната икономика чрез привличане и задържане на инвестиции.

Цел 2.2: Осигуряване на възможности за инвестиции и развитие на леката и машиностроителната промишлености, електроника, електротехника, транспортни и логистични дейности.

Цел 2.3: Създаване на условия и стимулиране развитието на малкия и среден бизнес. Цел 2.4: Развитие на селското стопанство като традиционен отрасъл и осигуряване на

трайна заетост в селските райони на общината. Приоритет 3: ППооддооббрряяввааннее ннаа жжииззннееннааттаа ссррееддаа ии ууттввъърржжддааввааннее ннаа ооббщщииннааттаа ккааттоо ппррееддппооччииттаанноо ммяяссттоо ззаа жжииввоотт ии ррееааллииззаацциияя

(Приоритетът е в съответствие с Национален Приоритет 4) Цел 3.1: Изграждане на удобна и съвременна жизнена среда. Цел 3.2: Повишаване на ефективността на енергопотребление на битовите и обществени

потребители. Цел 3.3: Подобряване условията за живот на младите хора. Цел 3.4: Адаптиране на социалната инфраструктура към определени обществени групи –

социално слаби, хора с увреждания, възрастни хора, деца в неравностойно положение, малцинства и др. Цел 3.5: Подобряване на здравеопазването на населението на Община Монтана

Приоритет 4: ППооввиишшааввааннее ннаа ааддммииннииссттррааттииввнниияя ккааппааццииттеетт ии ккааччеессттввооттоо ннаа ррааббооттннааттаа ссииллаа

(Приоритетът е в съответствие с Национален Приоритет 3) Цел 4.1: Повишаване на професионалното равнище на работната сила чрез допълнителна

квалификация, съобразно потребностите на пазара на труда. Цел 4.2: Изграждане на съвременна и компетентна администрация. Цел 4.3: Развитие и укрепване на институционалната среда за усвояване на европейските

фондове, създаване на публично-частни партньорства и реализиране целите и задачите на плана.


Приоритет 5: ББааллааннссиирраанноо ррааззввииттииее ннаа ннаассееллееннииттее ммеессттаа вв ооббщщииннааттаа вв ккооннттееккссттаа ннаа ууссттооййччииввооттоо ррееггииооннааллнноо ррааззввииттииее

(Приоритетът е в съответствие с Национален Приоритет 5) Цел 5.1: Анализ и планиране на потребностите и икономическо развитие на селата. Цел 5.2: Намаляване на различията между селските райони и града. На практика в настоящия стратегически документ е достигната висока степен на

съответствие в себе си всички нормативни изисквания, съобразява се с реалностите и потенциала за развитие на общината и отчита мненията на основните заинтересовани страни, което е важна предпоставка за бъдеща успешна реализация.

Принципите, на които се базира Плана на развитие са изцяло подчинени на принципите на балансираното развитие на политиката на Европейския съюз за регионално развитие: единен подход; концентрация на ресурсите; партньорство, публичност и прозрачност, допълняемост на финансирането, координация на дейностите, съгласуваност на политиките, инструментите и дейностите, спазване на законовата и подзаконова нормативна уредба на страната и регулациите на Европейския съюз.

Бяха създадени четири работни групи по тематични сектори. Основните задачи пред екипа на тези групи беше да събере и анализира необходимите данни в сектора, като използва различни методи и техники, да направи изводи за тенденциите и процесите на развитие, да предложи приоритети и цели за развитие на сектора.

Работните групи координираха своите действия във всички главни етапи на работата по Общинския план за развитие.

♦ Работна група “Инфраструктура, благоустройство и екология” с ръководител инж. Вивиан Григоров - Директор “ОТС”.

♦ Работна група “Местно икономическо развитие” с ръководител Соня Тодорова - Директор “ИРИП”.

♦ Работна група “Местна администрация, образование, култура и социални дейности” с ръководител Александър Герасимов - Директор “ХД”

♦ Работна група “Здравеопазване, спорт и младежки дейности” с ръководител Даниела Йорданова - гл. експерт “СМД”

Водещ консултант, партньор и фасилитатор на процеса е екип на „Юропиън

Дивелъпмънт Консултинг” ООД, София.

В разработването на настоящия план е използвана цялата налична информация и компетенции на партньорите. Въпреки всичко, планът има аспекти на несигурност. Заплахите за реализацията му се коренят в недостатъчни ресурси и все още силен централизиран ведомствен подход в планирането и управлението. Това води до недостатъчна координация на финансовите ресурси.

Планът за развитие на общината е разработен съгласно Методическите указания на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за разработване на Общински планове за развитие до 2013 г.

обратно в Съдържание

6


2. РЕЗЮМЕ Община Монтана е разположена в Северозападна България като общинският център

град Монтана се намира на 160 км северозападно от столицата София. Тя попада в териториалния обхват на Северозападния район за планиране, в който са обособени три области – Враца, Монтана и Видин.

Област Монтана обхваща централната част на Северозападна България с площ 3618 км2, което е 3,2 % от територията на страната. На север област Монтана граничи с река Дунав и са създадени естествени условия за преки връзки с Румъния и другите страни от Дунавския басейн. На югозапад е в съседство с Република Сърбия и Софийска област, на изток - област Враца и на северозапад – област Видин.

Административен център на областта е Община Монтана. Тя е разположена по протежение на река Огоста, между Стара планина и Дунавската равнина, на площ от 676,11 кв. км. Регионът има приятен климат, лесен транспортен достъп и е подходящ за развитие като един икономически, транспортен, туристически и културен център. Община Монтана е административен център на областта. Населението на община Монтана е повече от 60 000 жители, на средна възраст 34,7 години. Машиностроенето, шивашката промишленост, земеделието, хранително-вкусовата промишленост и производството на керамични изделия са добре развити в общината. Регионът е екологично съхранен с плодородна земя и има един от най-големите язовири в Европа, осигуряващ отлични възможности за индустриално и земеделско развитие, както и за рекреация. Община Монтана се явява важен транспортен възел с добре изградена инфраструктурна обвързаност със столицата от една страна, и със северната част на България от друга. През територията на Община Монтана минават някои от основните комуникационни артерии в страната.

Населението на общината е концентрирано в общинския център Монтана, а две от малките населени места са с по-малко от 100 жители, което поставя редица въпроси за функционирането, ефективността и качеството на редица социални услуги в сферата на здравеопазването, образованието, комуникациите. Община Монтана ще разглежда своите възможности за развитие в контекста на присъединяването на България към ЕС и произтичащите от това възможности и изисквания.

ДЕЙСТВАЩИ ПЛАНОВЕ И РАЗРАБОТКИ Визират се следните планови документи:

• Стратегия за развитие на Община Монтана 2000 – 2006 година. • Общинска програма за енергийна ефективност за периода 2005 – 2007 г. • План на Община Монтана за местно икономическо развитие - актуализира се всяка

година • Общинска за управление на отпадъците - актуализира се всяка година • Маркетингова стратегия на Община Монтана • Етичен кодекс на служителите на Община Монтана • План за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства 2004 –

2008 г. на Община Монтана • Стратегия за закрила на детето • План за регионално развитие на Северозападния район 2007-2013г. • Стратегия за развитие на област Монтана 2007-2013г.


7


3. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ

3.1. ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

3.1.1. Общо географски характеристики и местоположение

3.1.1.1. Географско положение Община Монтана е разположена на площ от 676.11 км² в Северозападна България и

граничи със следните общини: на север – Брусарци, Медковец, Якимово и Бойчиновци, на юг – Чипровци, Георги Дамяново, Берковица и Вършец, на изток – Криводол, област Враца, и на запад – Ружинци, област Видин. Територията и се пресича от основните пътни артерии в страната - Е 79 (Видин-София-Кулата), и ж.п. линия София - Бойчиновци. Връзките със съседните общини се изразяват в:

• икономически - обмен на суровини, материали;

• транспортно-комуникационни – потоци от стоки и хора;

• социален сервиз – обекти с над-общински мащаб – образование, наука, култура, здравеопазване, спорт;

• административно обслужване – областна администрация, съд, прокуратура, деконцентрирани служби;

• ежедневни трудови пътувания – по повод заетост в “областния център”.

3.1.1.2. Климатична характеристика

В климатично отношение районът на Общината попада в умерено-континенталната климатична област и по-конкретно в климатичния район на високите полета на Предбалканска подобласт. За формирането на климата на общината съществено влияние оказва преобладаващия северозападен пренос на силно трансформирани океански въздушни маси, идващи от Северозападна Европа, идващите от север-североизток континентални въздушни маси и проникващите от юг топли тропични въздушни маси. Отличава се със сравнително студена зима и горещо лято. Средногодишната температура е 11.9°С, средноянуарската е 2.0°С, а средноюлската – 22.5°С. През зимата често явление са приземните термични инверсии, свързани с ниски минимални температури и мъгливо време, а през лятото – значителни засушавания. Средногодишните валежи – 586 мм, са под средните за страната с максимум през началото на лятото (май – юни) – 188 мм, и минимум през зимата (януари – февруари) – 97 мм. Поради активен пренос на влажен и неустойчив въздух, а също и допълнителна термична конвекция през втората половина на май и през юни, се развива мощна гръмотевично-дъждовна облачност със силни валежи и дори градушки. Снежната покривка се задържа средно около 50 дни. Преобладават северните и северозападните ветрове, съответно 39.2% и 21.9%, с най-големи прояви през студеното полугодие.

3.1.1.3. Геоложка характеристика

В геоложко отношение теренът на Община Монтана принадлежи към Предбалкана и е сравнително разнообразен. Установени са триаски, юрски и долнокредни плиткоморски утаени скали: червени пясъчници, конгломерати, варовици, мергели, песъчливи варовици и др. В местата по долината на р. Огоста и притоците й преобладават неозойски наслаги и алувиални отложения. Главна тектонска структура тук е Монтанската антиклинала (между с. Винище и гр. Криводол), като повечето изследователи я причисляват към Белоградчишката

8


мегаантиклинала, която завършва на изток периклинално към Пъстрина. Южното бедро на Монтанската антиклинала е по-цялостно, докато северното е по-ерозирано.

3.1.1.4. Полезни изкопаеми с национална значимост

В Община Монтана полезните изкопаеми са с местно значение. Преобладава добивът на инертни материали – баластра, пясък (различни фракции), трошен камък, глина, златоносен пясък.

3.1.1.5. Водни ресурси

Подземните води са важно звено във водния баланс на разглежданата област. Най-благоприятни условия за събиране на грунтови води съществуват в алувиалните наслаги на речните тераси и наносните конуси.

В Пъстринския карстов комплекс се образуват значително количество ненапорни води, излизащи като извори по периферията на рида. Най-значителни от тях са изворът при с. Палилула, общ. Бойчиновци, Стублата при с. Стубел и др. по-малки в местностите Ракитата, Клисурското, Дълбоки дол, които обикновено през лятото пресъхват.

Карстовият извор при гр. Монтана е един от най-големите в тази част на страната и е със средногодишен дебит над 200 л/сек, но варира в стойности многократно по-големи, което се дължи на комплексно подхранване от язовир Огоста.

Второто по големина в България изкуствено водохранилище се намира на 600 м южно от гр. Монтана и събира водите на реките Огоста, Бързия и Златица. Водосборният басейн е с площ 948 км2. Средногодишната водна маса на язовир Огоста е 384 млн. м3, а общият обем - 506 млн. м3.

Районът се отводнява от реките Огоста и Цибрица и техните притоци. Най-многоводни са през периода март-юни следствие снеготопенето и пролетно-летния валежен максимум. Дъждовното подхранване на реките тук представлява 35-40%, а снежното – 20-30%.

3.1.1.6. Почви

Почвите в региона са излужени черноземи, песъкливо-глинести, алувиално-ливадни по течението на р. Огоста и сиви горски в хълмистите райони.

3.1.2. Административна обособеност

Населените места в община Монтана са 24, от които 1 град, и 23 села. На територията на общината е обособена една вилна зона с общ брой 23 вили.

Административен център на общината е град Монтана. Обособени са 23 села – Безденица, Белотинци, Благово, Винище, Вирове, Войници, Габровница, Горна Вереница, Горно Церовене, Доктор Йосифово, Долна Вереница, Долна Рикса, Долно Белотинци, Клисурица, Крапчене, Липен, Николово, Славотин, Смоляновци, Стубел, Студено Буче, Сумер и Трифоново.

Около 15% от територията на общината е заета от селища с малък демографски потенциал. Там се наблюдава подчертана тенденция към депопулация.

Поляризация на селищната мрежа рефлектира и в структурата на местното самоуправление – 17 села са със статут на кметства, а останалите шест – с кметски наместничества. Пет от кметствата са близо до нормативния демографски минимум (250 жители) и са застрашени да изгубят статута си на самоуправляващи се общности.

3.1.3. Население и демографско развитие – основни тенденции

9


Населението на Община Монтана към края на 2004 г. по данни на преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства, проведено от Националния статистически институт е 59262 души.

Табл. 1 Население на селата, 2004

№ Населено място Общо население

В т.ч. до 18 г.

18 г. - 64 г. Над 64 г. В т.ч.

мъже В т.ч. жени

1. Безденица 351 67 148 136 183 1682. Белотинци 638 53 230 355 320 3183. Благово 612 65 325 222 320 2924. Винище 331 55 148 128 169 1625. Вирове 454 114 185 155 221 2336. Войници 86 7 32 47 40 467. Габровница 1 237 169 590 478 615 6228. Горна Вереница 231 3 82 146 121 1109. Горно Церовене 502 49 190 263 242 260

10. Доктор Йосифово 760 136 329 295 383 37711. Долна Вереница 217 16 69 132 101 11612. Долна Рикса 276 38 97 141 137 13913. Долно Белотинци 721 117 326 278 354 36714. Клисурица 177 5 53 119 89 8815. Крапчене 338 19 137 182 160 17816. Липен 443 12 101 330 215 22817. Николово 459 47 239 173 231 22818. Славотин 630 39 184 407 299 33119. Смоляновци 1 246 149 612 485 643 60320. Стубел 775 91 296 388 395 38021. Студено Буче 499 76 218 205 239 26022. Сумер 294 21 73 200 129 16523. Трифоново 163 2 38 123 79 84

Общо 11 440 1 350 4 702 5 388 5 685 5 755

За 3 години жителите са намалели с около 1125 души, което е 1,84% от населението – т.е. намаляването на населението е в рамките на пренебрежими граници и това не е основен проблем пред развитието на човешкия ресурс на общината. Динамика на населението Табл. 2 Население – брой и динамика

2001 2002 2003 2004 Монтана 61 104 60 254 59 979 59 262

Област Монтана 179 741 176 963 173 596 Северозападен район за планиране 531 149 521 951 512 593

България 7 891 095 7 845 841 7 801 273 Индекси (2001=100)

Монтана 100,0 98,60 98,16 96,99 Област Монтана 100,0 98,45 96,58

Северозападен район за планиране 100,0 98,27 96,51 България 100,0 99,43 98,86

10


Естественият прираст в общината е – 0,0072 с тенденция на намаляване през последните

няколко години. Проблемът се задълбочава постепенно в града, а се откроява значително по-силно в селата. Величините са над средните за страната и по-ниски от тези на общините от Северозападния район.

• Живородени деца - 502 (2001), 488 (2002), 500 (2003).

• Коефициент на раждаемост – 8,2‰ за 2001 г., 8,1‰ за 2002 г., 8,33‰ за 2002 г.

• Починали – 840 (2001), 880 (2002), 854 (2003).

• Коефициент на смъртност – 13,75‰ за 2001 г., 14,6‰ за 2002 г., 14,24‰ за 2003 г.

• Детска смъртност – 16 ‰ – по-висока от средната за страната (12,34 ‰).

Табл. 3 Естествено движение на населението – 2003 г.

Смъртност (‰)

Детска смъртност (до 1 г. на 1000 живородени)

Раждаемост (‰)

Монтана 14,24 16 8,33 Северозападен район за планиране 19,53 12,64 7,72 България 14,35 12,34 8,63

Демографското развитие на общината може да се обособи в два периода:

• Непрекъснато нарастване на населението до средата на 80-те години на ХХ век (с най-високи темпове през 1957-65 г.);

• Намаление за периода 1986-2003 г., с по-висок темп след 1992 г.

Динамиката в броя на населението е съпроводена и с промени в неговата възрастова структура. Очертава се застаряване на населението – броят и делът на лицата под 15 г. постепенно намалява. Увеличава се броят и делът на лицата в трудоспособна възраст, но причината е в променените възрастови граници за тази категория след 2000 г. Процентният анализ на възрастовите групи на населението показва доминиращо присъствие на възрастовата група на активното трудоспособно население от 18 до 64 години – 62,77%. 15,52% са младите хора и децата до 18 години; и 21,71% е населението над 64 години. При такъв възрастов състав на населението общината разполага с човешки ресурс за развитие в средносрочен план, но в разрез на дългосрочно планиране не прави изключение от общата тенденция на застаряване на населението на страната.

80,7% от населението на общината е концентрирано в общинския център град Монтана. 21 от населените места са с население под 1000 жители. Общият брой на населените места с население под 1000 жители е 21, което е 87,5% от всички населени места в общината. Като цяло, селското население е застаряло, но вътрешните структурни различия дават основание за обособяване на три групи села: • Първа група – села с нормална, ненарушена възрастова структура – 2 Те са разположени в

близост да общинския център; основен принос за поддържането на демографския баланс имат ромските общности в тези села;

• Втора група – села с влошена възрастова структура – 14;

• Трета група – 7 села със силно влошена възрастова структура – това са много малки и малки села и махали разположени главно в периферията на общината.

11


12

Тези данни категорично показват тенденцията за концентрация на населението към по-големите с изградена инфраструктура селища и рамкират възможните посоки за развитие на общината като цяло. Те поставят и редица въпроси за функционирането, ефективността и качеството на редица социални услуги в сферата на здравеопазването, образованието, комуникациите. Опустяващите населени места изискват ясна стратегия на общината за тяхното бъдеще и като сграден фонд и като неизползвани потенциални възможности в сферата на нетрадиционни видове туризъм. Етническата структура на общината е близка до тази за страната. Основен етнос е българският (92.6%), следван от ромския (6.4%, при среден за страната – 4,7% и бележи покачване). Фиг. 1 Етнически състав на населението, 2001 г.

Делът на ромската общност е по-висок от средния за страната. Основно вероизповедание в общината е източноправославното християнство, което обхваща 94 % от общото население на общината. Табл. 4 Динамика на етническа структура на населението на община Монтана

Април, 1992 01 Март 2001Българска 93.4 92.60Турска 0.1 0.03Ромска 6.0 6.40Друга 0.5 0.30Не се самоопределя - 0.07Непоказано - 0.60Общо 100.0 100.00

Доходи на населението: През 2003 г. доходите на населението, измерени чрез ДДФЛ на 1 жител, растат

абсолютно – от 2632 лв. през 2002 г. на 2888 лв. Това води и до относително им нарастване спрямо средните за страната – от 85,15% на 88,05% за съответните години. На фона на останалите общини, Монтана има по-високи доходи на глава от населението от средното за страната, които, обаче, дължат на приходи от личните стопанства, а не на доходи от заплати. По равнище на възнагражденията Монтана отстъпва значително спрямо средното за страната.

Анализът на наличните данни за равнището на доходи от наемен труд на лицата, работещи по трудови правоотношения в общината показва следното (вж. Таблица 5).


92.60%

0.03%

6.40%0.97%

ДругаРомскаТурскаБългарска

Община Монтана - Общински План за Развитие 2007 - 2013г.

13

Табл. 5 Доходи от наемен труд на лицата, работещи по трудови правоотношения в общината, 2003 г.

Община Монтана Област Монтана България Икономически дейности Общо Обществен

сектор Частен сектор Общо Обществен

сектор Частен сектор Общо Обществен

сектор Частен сектор

Общо 2 888 3 806 2 366 3103 3921 2222 3 280 4 118 2 790 Селско, ловно, горско и рибно стопанство 2 251 2 895 2 081 2336 3068 2107 2 424 3 009 2 315 Добивна промишленост 3 561 2 870 3332 - - 5 167 5 740 4 513 Преработваща промишленост 2 582 4 001 2 576 2593 5089 2413 2 951 4 526 2 861 Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода 5 419 5 517 3 835 8043 - - 6 137 6 156 5 932

Строителство 2 827 2 857 2 824 2569 3822 2211 2 788 3 552 2 669 Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството 1 879 2 706 1 868 1763 3198 1749 2 413 5 343 2 385

Хотели и ресторанти 1 463 1 457 1373 2312 1286 1 948 2 983 1 853 Транспорт, складиране и съобщения 3 311 3 926 1 928 3403 3876 2533 4 108 4 631 3 245 Финансово посредничество 5 420 - 5 107 5544 5692 5489 7 508 7 361 7 544 Операции с недвижими имоти и бизнес услуги 1 942 4 254 1 844 2006 3358 1749 2 985 3 541 2 785

Държавно управление; задължително обществено осигуряване 5 144 5 144 - 4528 4528 - 5 182 5 182 -

Образование 3 307 3 362 1 309 3222 3232 1709 3 567 3 544 4 550 Здравеопазване и социални дейности 3 629 3 863 1 846 3341 3515 1911 3 567 3 766 2 131 Други дейности, обслужващи обществото и личността 1 615 1 549 2 086 1536 1479 2038 2 324 2 080 2 812


3.2. СЕКТОРЕН АНАЛИЗ

Развитие на икономиката – тенденции, процеси, проблеми

След кризата през 90-те години, общината успя да започне процес на преустройство в икономиката си и сега е една от общините в страната, развиващи се с плавен, умерен, но и динамичен темп. Според последните оценки, общината се класира на 38 място в страната по БВП на човек (според доклада на ПРООН за ИЧР, 2002 г.).

Независимо от нарастването, ръстът на инвестициите в града е недостатъчен за по-значително структурно преустройство на неговата икономика. Този недостиг е сред основните причини за недоброто състояние на някои от големите промишлени фирми, определящи доскоро облика на общината, а и на областната икономика.

Общината е на 25 място по конкурентоспособност на икономиката (по данни за 2003 година), по проучване на ПРООН. Конкурентоспособността на общината в случая се разглежда като резултат от действието на следните три фактора: потенциал (природен и антропогенен), равнище на социално - икономическо развитие и човешко развитие. На свой ред потенциалът се оценява въз основа на следните шест показателя – територия, относителен дял на земеделските територии, относителен дял на горските територии, гъстота на населението, относителни дялове на населението „под” и „над” трудоспособна възраст.

Това подсказва, че Монтана разполага с определен потенциал да ускори своето развитие от икономическа и социална гледна точка.

По показателя БВП на един жител община Монтана се нарежда в групата общини, които са над средното равнище за страната. Според информацията за 2003 г. общината е високо равнище на този показател и спрямо областната икономика. Показателят БВП на ниво общини е твърде условен, но все пак дава възможност за сравнителна съпоставка на икономическото равнище на отделните общини.

14


Фиг. 2 Карта на индекса на БВП по области и общини

По данни на Териториалното статистическо бюро, през 2003 или 2004 г.

производствено-икономическият комплекс на Община Монтана реализира 365 721 000 лв. нетни приходи от продажби и ангажира 15 883 наети души.

Териториалното разпределение на икономическите дейности е недостатъчно балансирано

като голяма част от заетостта все повече се формира от търговията и услугите. Наблюдава се значителен спад на заетостта в производствения сектор заради потичащите процеси на преструктуриране.

Икономическият облик на селата е селскостопански, с подчертан самовъз-производствен характер. Увеличава се производството върху арендована земя до над 50%, реализирано от външни стопански субекти, както и това в дребни стопанства за лична консумация. Като цяло, в селата липсват възможности за трудова заетост, обезпечаваща добра жизнена кариера на млади хора.

Отраслова структура на икономиката спрямо заетите лица Разпределението на наетите лица в общината е близко до средното за страната. В

частния сектор, най-голяма заетост през 2003 се създава от търговията и услугите – 39,9%. Индустриалният сектор (промишленост и строителство) е допринесъл за 38,9 % от заетостта, при средно за страната – 35,4%. На фирмите от селското стопанство се падат 3,2% от работните места. Трябва да се има предвид, че значението на селското стопанство в заетостта е много по-голямо, тъй като значителна част от производителите не са регистрирани по

15


търговския закон.

Фиг. 3 Разпределение на наетите лица по отрасли

6.8%

23.1%

17.2%

4.9%4.1%

11.5%7.3%

25.0%

Промишленост

Търговия и услуги

Здравеопазване, образование,социални и административниуслугиФинансови, бизнес итранспортни услуги

Строителство

Земеделие и гори

Хотелиерство иресторантьорство

Регистрирани безработни

Монтана разполага с добре обучена и мотивирана работна ръка, която се подготвя да работи в конкурентна пазарна икономика. Това стимулира фирмите за воденето на бизнес в региона. Наличният широк спектър от умения, които притежава работната сила в Монтана, кара инвеститорите да произвеждат нови продукти, услуги и партньорства. Жителите на Монтана са в крак с използването на съвременните интернет-технологии в глобалната икономика, а компютрите и мобилните телефони са навлезли в живота на населението. Работещите са заети в различни области – от селското стопанство до леката промишленост и машиностроенето, от търговията до комуникациите.

3.2.1. Стопански сектор

3.2.1.1. Промишленост

Отрасловата характеристика на икономиката на община Монтана се доминира от дейностите, свързани с машиностроенето, електротехника и хранително-вкусовата промишленост. От значение са и фирми работещи в леката промишленост, строителната индустрия и преработвателната промишленост. В Монтана работят редица добре развити и разнообразни компании, които имат успешни партньорства с международни фирми за инвестиции, производство и продажби: МОНБАТ МОНБАТ е водещо предприятие в Монтана, което произвежда над 1 млн. оловно-кисели батерии годишно, с продажби в Гърция, Македония, Унгария, Беларус, Румъния, Русия, Украйна, Сърбия, Турция, Англия, Норвегия, Швеция, Чехия, Южна Америка и Средния Изток. Работещите в МОНБАТ са над 450 човека, които проектират и произвеждат акумулатори за леки и товарни автомобили, локомотиви, военни самолети и хеликоптери. МОНБАТ е приватизирана през 1998 г. и в момента е собственост на “ПРИСТА ОЙЛ” и Texaco. Техните инвестиции в местното производство са за над 6 млн. долара. Фирмата е фокусирана върху подобряване на качеството чрез непрекъснато осъвременяване на оборудването, технологията, проектирането и процесите. Доказателство за техния ангажимент към качеството е фактът, че те са единствената фирма в страната в своята област, която притежава ISO-9001, ISO-14001, ISO-18001, както и Сертификат на НАТО. Близостта на

16


Монтана до София позволява на фирмата да работи в близко сътрудничество с Българска академия на науките, която е един от четирите водещи институти в света със специална насоченост в областта на акумулаторите. МОНБАТ е също така лидер в опазването на околната среда чрез използването на ефективни технологични процеси за рециклиране на стари акумулатори. МОНОЛИТ Над 250 работници в МОНОЛИТ добиват и преработват естествени каменни блокове, които се използват за външна и вътрешна стенна облицовка, подова настилка и архитектурно проектиране на елементи и сгради. Варовикът и мраморът са извличани от 8 каменни кариери, собственост на фирмата. МОНОЛИТ изнася каменни плочки за облицовка и подова настилка по целия свят, включително Европа, САЩ, Канада и Далечния Изток. МОНОЛИТ непрекъснато осъвременява своите основни технологии и осигурява висококачествена продукция с висока издръжливост, устойчива на атмосферно налягане и практически без необходимост от поддръжка. Доказателство за качеството на производството на МОНОЛИТ е използването на техни изделия за изграждането на много паметници, сгради и др., включително стадион “УЕМБЛИ” в Лондон, Англия. АВА Спорт Специализирана е в проектирането и производството на висококачествени и комфортни ремъци и седалки за парашути и съпътстващи аксесоари за много развити в тази област международни фирми. В момента във фирмата работят над 70 човека. Продажбите на произведената продукция бързо се увеличават по целия свят, включително Канада, Европа, Япония, Среден изток и САЩ. Техните продукти са наградени с DHV международен сертификат в Германия. Фирмата организира ежегодно състезания в тази област. БАЛКАН Българско-холандската компания произвежда метални изделия – мрежи, багажници за колелета, тръбни и телени конструкции за износ за Великобритания, Франция, Австрия, Холандия, Германия, Белгия, IKEA – Швеция и Полша. В момента в БАЛКАН работят 130 човека и фирмата притежава Сертификат ISO-9001. БЕРГ МОНТАНА ФИТИНГИ Това е най-голямата испанска инвестиция в България. Фирмата произвежда галванизирани и чугунени тръбни фитинги за износ в страните от Европейския съюз. Фирмата е водещ работодател в Монтана с персонал над 600 човека. Берг Монтана Фитинги е сертифицирана със Сертификат ISO-9001. КРОС От 1993 г. фирма КРОС произвежда велосипеди за спортуване и високопланински колелета, които се изнасят основно за Европейския пазар, включително Великобритания, Холандия, Русия, Финландия, Гърция, Сърбия и Македония. КРОС удовлетворява нуждите на своите клиенти, като произвежда висококачествени части за колелета, както и проектира рамките за тях, което, от своя страна, води до възможности за комфортно и леко колоездене на достъпна цена. Във фирмата работят около 200 човека. КЕРАМИК ИНВЕСТ Над 285 човека са ангажирани с производството на теракотени и фаянсови плочки, произведени с висококачествено покритие и продавани на националния и европейския пазар. ПОДОВА КЕРАМИКА има над 1 000 000 € чуждестранни инвестиции. МАЙ Водещо предприятие в проектирането и производството на дамска конфекция, което

17


произвежда над 800 000 облекла годишно. В предприятието работят над 700 човека. Фирмата работи за износ за Франция, Германия, Белгия, Великобритания, Италия и Холандия. МИР Предприятието произвежда специализирани метални конструкции, лентови транспортьори, ролки и др. Чрез партньорството си с MANNESMANN-DEMAG, DURR, RIELA и ACCO фирма МИР увеличи своето производство и пазари. Компанията е сертифицирана със Сертификат ISO-9001. Във фирмата работят над 200 човека. МОНТ-ПИГМЕНТ Фирмата произвежда над 500 тона годишно неорганичен пигмент за Balkan Color Ltd и съвместно с италианския партньор Color Trading Ltd и за износ за цяла Европа. Във фирмата работят 30 човека, които с високата си квалификация и ползването на модерна технология осигуряват високо качество на продукцията. Пигментите са проектирани за керамика, емайл, порцелан, стъкло, циментови смеси и мозаечни блокове. ТРИМОНА ТРИМОНА произвежда ежедневни и спортни обувки и домашни пантофи в продължение на 40 години. В последните години ТРИМОНА получи престижни национални награди за качеството и дизайна на обувките, които произвежда. В партньорство с европейски фирми, тя продължава да осъвременява своята продукция с нови технологии за продажби в България и Европа. В момента в ТРИМОНА работят над 480 човека.

3.2.1.2. Търговия и услуги Общи икономически показатели

На територията на Община Монтана има 2127 предприятия, като близо 95% от тях са

частни. По численост на персонала предприятията се разпределят, както следва:

Табл. 6 Разпределение на заетите според типа предприятия

Брой ПроцентОбщо 15,883 100.0%Микро - до 10 заети 4,618 29.1%Малки - до 50 заети 3,042 19.2%Средни - до 250 заети 3,934 24.8%Големи - над 250 заети 4,289 27.0%

Тип предприятие Община Монтана

Секторното разпределение в икономиката в проценти по брой предприятия е, както следва:

• Селско и горско стопанство, лов и риболов – 3,85% • Промишленост – 11,55% • Строителство – 3,41% • Търговия и услуги – 52,34% • Хотели и ресторанти – 10,73% • Транспорт – 4,63% • Други -13,5%

18


Фиг. 4 Секторно разпределение по брой предприятия, 2003г.

3.85% 11.55%

3.41%

52.33%

10.73%

4.63%

13.50%

Селско и горско стопанство, лов и риболов ПромишленостСтроителство Търговия и услугиХотели и ресторанти ТранспортДруги

Приоритети на общината в областта на икономическото развитие са:

• Привличане на инвестиции

• Откриване на работни места

• Стимулиране на традиционни за общината индустрии

Особено важна в това отношение е подготовка на общинското ръководство за изграждане на Индустриален парк и зони, разположени в близост до транспортна инфраструктура. Това ще осигури на общината редица сравнителни предимства към момента, когато от София ще започнат да се пренасочват част от инвестициите. Приоритетни направления на индустриалния парк са екологично чист, основаващ се на науката бизнес в следните отрасли: логистика и спедиция, складове, електроника, хранителна и преработваща промишленост. Монтана е подходяща също и за развитие на земеделието, машиностроенето, електрониката, строителството, шивашката промишленост, производството на обувки и хранително-вкусовата промишленост. В допълнение, наличните сгради и изградени инфраструктурни благоустройства правят възможно бързото развитие на фирмите и намаляват техните капиталови инвестиции.

3.2.2. Туризъм

Сравнително малкият брой туристически атракции на територията на община Монтана ограничават развитието на туризма. Въпреки това градът разполага с добре развита мрежа от хотели и ресторанти. Същевременно, обаче, доста от съседните на Монтана общини разполагат с множество туристически атракции, но нямат развита хотелска и посетителска база и имат ограничен кадрови потенциал.

Ето защо Монтана трябва да се възползва от средищната си роля в северозападния район и да насочи усилията си към хотелско и екскурзоводско осигуряване на туристопотока към съседните общини.

3.2.3. Културно наследство и неговият потенциал Състояние на културно-историческото наследство.

Районът на Монтана традиционно остава встрани от историческите процеси протичащи на Балканския полуостров. Това се обуславя от различни природогеорграфски и

19


исторически фактори. В епохата на античността тук няма важни политически центрове на траките. Друга особеност е, че районът не попада в обхвата на гръцката колонизация. Едва през римската епоха /от ІІ век пр. Хр. до ІV век/ тук започват по-динамични процеси, свързани с изграждането на градски център като Монтана. Той се оформя предимно във връзка с близостта на римския лимес – границата на римската империя по р. Дунав в един период от няколко века. В Ранното средновековие районът е заселен от славянски групи, но що се отнася до Първото българско царство регионът не представлява значителен интерес. Музейна мрежа и състояние на археологическите проучвания.

Поради историческите особености на региона Монтана разполага са с по-ограничено културно наследство в сравнение с други общини. Това обяснява защо музейната мрежа в тук е в известна степен по-малко развита отколкото в други региони. Това се дължи и на факта, че от Освобождението на България през 1878 досега тук се провеждат по-малко на брой и по-незначителни по обхват археологически проучвания.

Към настоящия момент в Монтана функционира Исторически музей.

Проблеми на културното наследство.

• Физическо опазване. Характерен за цялата страна и се изразява основно в постоянните иманярски набези над археологически обекти.

• Информация. Разпределението на отговорностите на администрацията във връзка с културното наследство създава редица проблеми по отношение на информацията за него. Информацията за отделните археологически обекти се съдържа в “Археологическа карта на България” която обаче е с режим на ползване – “за служебно ползване” и не се разпространява свободно. Гражданите и различните организации на практика нямат свободен достъп до тази информация, нито до информацията съдържаща се в регистъра на Националния музеен фонд, воден от НЦМГИИ, който съдържа информация за всички движими паметници на културата. Проблемът с липсата на информация има и други измерения - за редица обекти няма публикации с научен характер, а обектите, за които има туристическа информация от какъвто и да е вид са около 5-10% от всички обекти. На туристическите карти много от обектите не са отбелязани, няма ги и в различните туристически материали, които се изработват. Туроператорите и сродните им също не разполагат с подобна информация.

• Социализация. Проблемите, свързани със социализацията на културното наследство в Монтана са сходни с проблемите в останалата част на страната, но са подчертано по-остри като се има предвид и общата изостаналост на региона по икономически показатели. На първо място това е почти пълната липса на достъпност за недвижимите паметници на културата и липсата на прилежаща инфраструктура, която би позволила паметниците да бъдат социализирани и включени в туристически дейности. За движимите паметници на културата това е липсата на експозиционна площ и лошото стопанисване на музейните фондове. Лошата социализация се поражда от различни фактори, вкл. липсата на конкретни дейности по социализацията на паметниците като консервация и реставрация, липсата на мащабни археологически проучвания и реставрационни дейности, липсата на информация, липсата на проекти по международни програми, насочени към тези проблеми и др.

• Човешки фактор. В региона кадровият потенциал от специалисти е по-нисък особено що се отнася до археолози, музейни работници, специалисти по консервация и реставрация, специалисти по културен туризъм. Наличните кадри в голямата си част са в пенсионна възраст, включително и работещите в културните структури на общините. Основно кадровият потенциал е концентриран в Монтана.

20


Потенциал на културното наследство

Традиционно в нашата страна културното наследство, а и културата в по-широк план, са схващани като част от непроизводствения сектор. Същевременно в периода от 1944 до 1989г. се практикуваше една тотална система на субсидиране, в която културното наследство и свързаните с него хора и организации на практика бяха извадени от обхвата на реалните икономически процеси и бяха превърнати в субсидиран сегмент , от който не се очаква да произвежда обществен ефект различен от образователен и възпитателен. Тези нагласи у хората, работещи в сферата на културното наследство са една от пречките за реалната му социализация и включването му в реалната икономика.

Основният икономически потенциал на културното наследство се свързва със сферата на туризма, а така също и с определени поддържащи го отрасли като извършването на строителни работи, изработването и търговията със сувенири, отпечатването и разпространението на туристически материали и др.

На второ място движимото културно наследство в близките няколко години - движимите паметници на културата собственост на физически и юридически лица - ще се оформят като част от търговията с дефинираните от ЕС “културни ценности”. Връзка с туризма

Различни експертни оценки правени от Министерството на културата и туризма предвиждат, че около 20-25% от туризма у нас ще се свързва с културното наследство на страната. Това е значителен потенциал, който в момента не се използва. Той е особено значим за Монтана, който не обхваща значителни морски или планински курорти и трябва да компенсира тази даденост с други атрактивни дестинации. Алтернативният подход е създаването и експлоатирането на маршрути, които включват обекти от региона и са свързани с действащите големи курорти. Потенциал за развитие на туризъм, свързан с културното наследство, има във връзка с движението на туристи по р.Дунав.

Трябва да се отбележи, че потенциалът на културното наследство в Монтана способства за развитие на форми на туризъм, при които се посещават както културни, така и природни забележителности. Този комплексен подход – използването на хибридни форми като съчетаване на еко-туризъм с културен туризъм – увеличава привлекателността на района. Природните дадености на района допускат по-специални форми на туризъм като спелеоложки туризъм, катерачество, екстремни спортове и др. Съчетаването им с културен туризъм ще доведе до повишаване на привлекателността на региона. Археологически проучвания и консервация и реставрация.

За да се осигурят достатъчно привлекателни дестинации за туризъм, както и по принцип да се увеличи потенциала на региона в сферата на културното наследство, следва да се стимулират дейностите свързани с археологически разкопки, консервация и реставрация на недвжими и движими паметници. Изграждане на прилежаща инфраструктура и осигуряване на физическа охрана на недвижими паметници и археологически обекти.

Следва към всеки от набелязаните като перспективни обекти, както и други, които ще бъдат определени като такива, да се изгради необходимата прилежаща инфраструктура. За всеки обект се ползва предварително набраната информация или се правят нови заснемания и огледи. Елементите, които трябва да се изграждат, се определят за всеки конкретен обект. Като

21


цяло те са: - пътища, пътеки, стълбища, парапети, табели, маркировка, тоалетни, спирки, посетителски центрове, обезопасителни съоръжения, охранителни системи, камери и др. Включване на социализираните обекти в туристически пакети.

Подготвените за посещения обекти, както и музеите, следва да се включат в туристически пакети с различен обхват. Тъй като регионът не е достатъчно богат сам по себе си, основният акцент трябва да се търси в услуги, при които групи се водят от други региони или големи курорти с цел посещение на конкретни обекти. Това не се отнася за специфичните видове туризъм като спелеоложки туризъм и екстремни спортове, където могат да бъдат развити пакети само за региона на Монтана. Трябва да се подготвят пакети за групови и индивидуални обиколки. Всеки пакет трябва да е обезпечен с рекламни материали, включително и дигитални представяния на културно-историческите обекти, музейните сбирки и т.н. Пакетите трябва да са съобразени с наличната леглова база и да включват ползването на разработени туристически наръчници на западни езици. Пакетите трябва да се предлагат на национални и международни туроператори, а също така да се рекламират на регионални, национални и международни срещи и панаири, туристически борси. Перспективно е да се организира във Монтана туристическа борса с участието на фирми от трите съседни държави, която да бъде тематична и посветена на културния туризъм. Това ще позволи изработването и на международни пакети, както и ще стимулира контактите между туроператорите. В тази насока са перспективни и т.нар.поклоннически туризъм, спелеоложкия туризъм и др. Изграждане на посетителски центрове, офиси по туризма, обучение на кадри.

За да се повиши туристическия потенциал, свързан с културно – историческите ценности, трябва да се обезпечи туристическия поток към съответните обекти посредством осигуряването на достатъчно информация и услуги за туристите. Това се отнася в особена степен до индивидуалните туристи, които не посещават региона организирано. Следва информацията за културно-историческите обекти и музеите да се представи широко в туристическите офиси. Следва да се направят посетителски центрове за всеки по-голям обект, където да могат да се ползват услугите на подготвени екскурзоводи, да могат да бъдат закупени сувенири и др. Възможно е такива центрове да се изграждат както на самите обекти, така и в близки населени места.

Следва туроператорите , местните власти и граждански организации, занимаващи се с туризма, да бъдат кадрово обезпечени. За целта трябва да се проведат обучения, за които да бъдат привлечени специалисти от университети, развиващи специалности като туризъм, културен туризъм и др.

3.2.4. Селско стопанство

3.2.4.1. Земеделие Обработваемата земя на община Монтана възлиза на 454 142 дка, разпределена както следва:

22


Фиг. 5 Разпределение на обработваемата земя

В община Монтана са възстановени напълно земеделските площи, като при това положение делът на частната собственост върху земеделските земи става водещ, следван от общинската (18 833 дка). На територията на общината съществува и държавна собственост върху земеделски терени, държавната и поземлената собственост на Българската православна църква.

Собственост на земята, в това число: Общинска частна - 18 833 дка. Частна - 394 552 дка. Държавна частна - 8 220 дка.

Основните проблеми пред развитието на земеделието в община Монтана не правят изключение от националните:

1. Разпокъсаност и маломерност на основната част от земеделските земи и създаване на затворени /семейни/ земеделски стопанства – 7 207 бр. собственици и 80 899 бр. имоти. Средната площ е 5.6 дка.

2. Липса на модерна високоефективна селскостопанска техника за този етап на земеделие

3. Липса на национална и общински стратегии за растителна защита. 4. Липса на селскостопански борси, което силно деформира цените в

селскостопанския сектор. 5. Липса на реален пазар на земята. Тези негативи в развитието на земеделието водят и до определени отрицателни

тенденции: 1. Чувствително намаляване на добивите от единица площ за всички видове

земеделски култури. 2. Унищожаване на хидромелиоративните съоръжения, изградени за едро земеделско

производство. 3. Непрекъснато увеличаване площта на необработваемите земи – над 300 хил. дка за

2005 г.

315.2

123.5

12.1 2.6 0.8

-

50.0

100.0

150.0

200.0

250.0

300.0

350.0

хил. дканиви

ливади и пасища

овощни градини

лозя

зеленчукови градини

23


Фиг. 6 Разпределение на обработваемата земя по култури в дка – 10.06.2005 г.

71.6

47.4

16.6 0.6 2.6 0.8 0.6

0

20

40

60

80хил. дка

Пшенца Слънчоглед ЦаревицаЕчемик Лозя ЗеленчуциТрайни насаждения

Арендувана земя: От общата площ на обработваемите земи - 454 142 дка, в момента се

обработват 155 342 дка, от които 87 603 дка с арендни договори.

3.2.4.2. Животновъдство

Дребното животновъдство (в малки частни стопанства) продължава да покрива преобладаващия дял на статистическите количества. Забелязва се и тенденция към увеличаване на отглежданите птици – 352 878 бр., и пчелни семейства – 2 942 бр. (към 01.04.2005 г.). Фиг. 7 Разпределение на дребното животновъдство

Овце 13 966

Говеда 2 943

Свине 2 842

глави добитък

Въпреки необходимостта от разнообразяване на икономиката устойчивото развитие на аграрния сектор е от ключово значение, особено в близко бъдеще. Един от начините за повишаване ефективността на отрасъла е да се стимулира обединяването на малките производители в производствени обединения. Потенциалът на малките производители за развитие на отрасъла и за създаване на заетост в селските райони не бива да бъде подценяван. Трябва да се има предвид, че големите производители не са непременно по-ефективни от малките. В региона високоинтензивните култури и продукти (животни и зеленчуци) се произвеждат главно в дребните стопанства, които са основен източник на заетост и заемат около една трета от обработваемата земя. В същото време едрите арендатори и кооперации

24


произвеждат главно зърнени култури с екстензивни методи. Ето защо те са много по-нископроизводителни на единица площ (но не и на един зает в производството) от дребните стопанства. Може да се окаже, че задържането и дори нарастването на обема на някои производства понастоящем се дължи главно на дребния сектор, а не на едрите стопанства, независимо че те би трябвало да са много по-производителни от гледна точка на използване на земя и техника.

Една от често коментираните17 причини за трудностите в развитието на селското стопанство е раздробената собственост върху земеделската земя. Този раздел поставя въпросите доколко това е проблем за нейното ефективно стопанисване и дали уедряването на земята може да има принос за цялостното развитие на селските райони.

3.2.5. Горско стопанство

Площта на горите в община Монтана възлиза на 12 867 ха, от които: • Залесена площ - 11 907 ха; • Незалесена площ - 960 ха; • Недървопроизводителна - 400 ха.

Лесистостта на община Монтана е 27%. Горите в общината са разпределени както

следва според техните функции: • Гори и земи основно с дървопроизводителни и средообразуващи функции 12 350

ха – 96%, от които залесена площ са 90%; • Гори със защитни и рекреационни функции и защитени територии 517 ха – 4%, от

които всичките залесени. Горите са разположени в преобладаващата си част на стръмни терени – 30% и

наклонени терени – 40% при надморска височина от 150 м н.в. до 400 м н.в. Горите на територията на Община Монтана попадат в долния равнинно-хълмист и

хълмисто предбалкански пояс на дъбовите гори (0 – 600 м н.в.). Растителните формации са главно от зимен дъб, благун, цер, клен, мъждрян и

съпътстващите ги храстови видове. Те са предимно издънкови формации с ниска производителност (IV – V бонитет). На по-голяма н.в. са формирани насаждения от бук, зимен дъб, габър, липа и съпътстващите ги дървесни и храстови видове и имат важно стопанско значение с висока производителност (I–II бонитет). Част от горите са реконструирани като са създадени култури от черен бор, бял бор, акация и др., общото състояние, на които е задоволително. Част от насажденията са подмладени и са създадени култури от бял бор, смърч, зелена дуглазка, бук и зимен дъб.

Реституираните частни гори са с обща площ около 7000 ха, а горите стопанисвани от общината са с обща площ 207 ха.

Средната възраст на горите е 35 години, средният запас на ха е 69 м3, а общият среден годишен прираст на гората е 25 000 м3.

Обликът на гората в община Монтана се дава от насажденията с естествен произход заемащи 70% от общата залесена площ.

От иглолистните дървесни видове с най-голям дял е черният бор, който заема 10% от

общата залесена площ и 12% от общия запас. Общо иглолистните заемат 690 ха или 5% от залесената площ.

От широколистните дървесни видове с най-голям дял е церът, заемащ 17% от общата залесена площ и 20% от общия запас, следван от благун – 12% от площта и 10% от запаса.

Основни насоки и направления на стопанисването на горите На територията на община Монтана горите с основно дървопроизводителни и

средообразуващи функции заемат 96% от залесената площ. В тези гори организацията на стопанисването следва да бъде насочена към разширено възпроизводство на дървесина с

25


високи технически качества. Според съществуващите условия на месторастене следва да се проектират подходящи сечи, залесявания и други технологични мероприятия.

Горите със специални функции заемат 4% от залесената площ на общината. В тях насоките на стопанисване да са в насока за запазване и повишаване на екологическите и социалните им функции. В тези гори ползването на дървесината следва да бъде второстепенна задача.

Оползотворяване на горския фонд Намаляващото структурно значение на горското стопанство в икономиката на общината ще даде шанс за фокусиране върху защитните и рекреационните функции на гората. Съществуването на много други алтернативи за стопанска дейност в общината прави този модел на ползване перспективен, полезен и устойчив. Стопанисването на горския фонд е добре институционализирано (Държавно лесничейство – Монтана и Община Монтана). Общинският план следва да посочи подкрепящи и насочващи мерки за оползотворяване на този потенциал.

Всички гори на територията на община Монтана следва да се стопанисват в следващото десетилетие въз основа на стриктно изпълнение на лесоустройствения проект. В проектираните мероприятия като главна сеч, отгледна сеч, санитарна сеч и сеч за реконструкция следва около 75% да имат отгледните и санитарните сечи.

Размера на годишното ползване в горите да се определя от лесоустройствения проект съгласно определените стопански класове. Общият размер на ползването от всички видове сечи средногодишно може да възлиза на около 5000 м3 без клони.

Специално внимание да се обърне на добива на сортименти от лесосечния фонд. Добива на едра строителна дървесина може да бъде около 10%, на средна около 15% и на дребна около 10%.

Начина на възобновяването на зрелите насаждения трябва да се определя конкретно за всяко насаждение в зависимост от типа месторастене, възобновителната му способност, бъдещия видов състав, водените до сега мероприятия от икономическа гледна точка.

В горите с дървопроизводителни и средообразуващи функции залесяването трябва да има предимно производствена цел. В горите със социални функции залесяването следва да се проектира с оглед увеличение на защитно-водоохранните, защитно-противоерозионните и здравно-украсните им функции.

Естествено възобновяване да се предвиди като основен метод в зрелите насаждения от всички стопански класове и видове гори.

Общо следва за територията на община Монтана да се предвиди средногодишно за залесяване площ от около 20 ха, като от тях около 30% да бъдат иглолистни видове. Залесяванията трябва да се извършват съобразно лесоустройствения проект. При възможност е добре да се осигури механизирана почвоподготовка за залесяване.

Страничните ползвания в горите на община Монтана е възможно да включва пашата на добитък, добив на сено, добив на листников фураж, добив на билки и горски плодове.

За правилното реализиране на лова и риболова на територията на общината е необходимо да се разработи ловоустройствен проект, като неделима част от лесоустройствения проект.

За да се предотвратят ерозионните процеси в териториалния обхват на община Монтана е необходимо да се направи анализ на протичащите ерозионни процеси и се предвидят мерки за борба с ерозията. Като основен метод за борба с ерозията е необходимо да се използва зеленото укрепване. Като следствие на посочените мерки трябва да се предвидят мероприятия за овладяване разпространението на площната ерозия в общината.

За обезпечаване охраната на горите в общината трябва да се предвидят 5 охранителни участъка, които да обхващат всички гори (държавни, общински и частни) с обща площ по около 1000 ха. Мероприятията за опазване на горите да включват опазване на гората от болести, вредители и други повреди. Борбата срещу болестите и вредителите да включва устойчиво водене на химична борба с тях.

26


С оглед на изработване на план за пожарна безопасност горите в община Монтана е необходимо да се разделят в два класа на пожарна опасност:

• С голяма пожарна опасност, която да обхване около 40% от общата площ на горите. Тук може да се включат площите с иглолистни култури, както и широколистните насаждения на много сухи и сухи месторастения;

• С малка пожарна опасност, която да обхване около 60% от площта на горите в общината, като се включат териториите с широколистни култури и насаждения на свежи и влажни месторастения.

Необходимо е да се предвидят мероприятия за противопожарно устройство на горите в територията на общината.

За реализирането на политиката в горите на община Монтана средногодишно ще бъдат необходими по около 250 000 лева, което да включва:

• Залесявания; • Подпомагане на възобновяването на горския фонд; • Осветление на култури и насаждения; • Отглеждане на подраста; • Противопожарни мероприятия; • Пътно строителство и поддръжка. Средствата е възможно да се осигурят от собствена дейност на горското стопанство

чрез продажба на дървен материал. обратно в Съдържание

3.3. ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

3.3.1. Образование

Образователното ниво на населението на общината при преброяването към 1.03.2001 г.

по данни от Националния статистически институт е следното:

Табл. 7 Образователното ниво на населението на общината

Степен на образование брой в проценти

Община Монтана Общо 61 422 100.00%

Висше 4 847 7.89% Полувисше 2 874 4.68% Средно 26 063 42.43% Основно 14 294 23.27% Начално и незавършено начално 9 295 15.13% Неграмотни 383 0.62% Деца 3 368 5.48% Непоказано 298 0.49%

Образователни дейности

Монтана има сравнително добре развита образователна система, която подготвя успешно ученици и студенти за местния бизнес. 23 училища с 805 квалифицирани преподаватели обслужват повече от 8 900 ученици. Училищата предлагат различни технически, хуманитарни, бизнес специалности и курсове по изкуствата, създадени в отговор на специфичните нужди на широк кръг от работодатели. Програмите на училищата позволяват на учениците да се фокусират в специални сфери на обучение. Съществуват занимания по интереси в началните, средните училища и гимназиите, с цел да стимулиране

27


напредъка на учениците.

Предучилищно образование На територията на Община Монтана 20 детски градини: в гр. Монтана - 12, а селата

общо 8: Благово, Габровница, Горно Белотинци, Горно Церовене, Д-р Йосифово, Долно Белотинци, Смоляновци и Стубел.

В град Монтана има и 4 дневни детски ясли.

Начално и основно образование В град Монтана има 5 основни и 5 средни - общообразователни училища. Други 5

основни училища се намират в селата Габровница, Д-р Йосифово, Смоляновци, Стубел и Студено Буче.

Средно образование Гимназия с преподаване на чужди езици Гимназията е специализирана в преподаване на английски и немски език, но се

изучават също така френски, испански и японски. Училището има паралелка по немски език, випускниците на която получават немска езикова диплома.

Природо-математическа гимназия Училището предлага обучение в няколко профила: математика, география, биология,

химия.

Професионални училища

В пет професионални училища се обучават повече от 2 500 ученици годишно, като им се осигурява професионална квалификация за посрещане потребностите на местния бизнес. Най- търсени специалности са счетоводство, архитектура и строителство, икономика и мениджмънт, автомобилизъм, шивашко производство и дизайн и електротехника. В професионалните училища има висококвалифицирани преподаватели, като съотношението учители/ученици е 1/12. Освен това, училищата предлагат разнообразие на курсове и програми за местната работна ръка, ориентирани към местната индустрия. Броят на новозаписаните ученици в професионалните училища през последната година е нараснал с 15%.

983 ученици завършват средно и средно специално образование през учебната 2004/2005 година.

Фиг. 8 Разпределение на учениците в средните училища

9%

13%

17%

19%

15%

16%

11%

Природо-математическа гимназия

Гимназия с преподаване на чуждиезици

Професионална гимназия поелектротехника

Професионална техническа гимназия

Финансово-стопанска гимназия

Професионална гимназия построителство, архитектура и геодезия

Професионална гимназия по лекапромишленост

28


Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия Учениците изучават архитектура и строителство, изследване на земята, конструиране на

транспортни системи, строителен монтаж и др. Финансово-стопанска гимназия Специалностите в него включват бизнес – администрация, индустриален мениджмънт,

компютърно-информационни процеси, счетоводство, мениджмънт, мениджмънт на ресторанти.

Професионална гимназия по лека промишленост Училището подготвя кадри за шивашката, обувната промишленост и плетачеството.

Професионална техническа гимназия В ПТГ се обучават над 450 ученика в 10 специалности от професионалните области –

машиностроене, транспорт и енергетика. Професионална гимназия по електротехника Училището предлага стабилна професионална подготовка по стратегически за

икономиката на България професии в областта на електротехниката, електрониката и комуникациите.

Изградени частни училища и детски градини Училище ЕВРОПА

Авторитетното международно частно училище предлага обучение по чужди езици, най-вече по английски и немски, но също така има капацитет и за обучение по руски, френски и испански език в отговор на нуждите на учениците. През 2002 г. учениците от Училище “Европа” – клон Монтана печелят първо място на езиков конкурс измежду учениците на всички други училища “Европа” в България. Учениците в езиковото училище са на възраст над 7 години.

ИКОМ ИНТЕЛЕКТ Частно бизнес училище по бизнес-администрация, компютърни технологии и

електроинженерство, което осигурява обучение по “Бизнес колеж” на български и английски език. ИКОМ ИНТЕЛЕКТ е клон на COOK'S INSTITUTE по електроинженерство, който е частен институт за висше образование в САЩ и предлага алтернативни, нетрадиционни програми за получаване на образователни степени “ бакалавър” и “ магистър”. Изискване към студентите е да вземат курсове от различни области, включително английски език, което обогатява тяхното обучение и им помага в развиване на редица умения. ИКОМ ИНТЕЛЕКТ е акредитиран от МОН през 1996 г.

Дружество ЗНАНИЕ Училището е основано е през 1992 година. Предлагат се обучения по английски,

немски, испански, френски и италиански езици и компютърни умения. Дружество ЗНАНИЕ предлага подготвителни курсове за издаване на международни сертификати за владеене на чужд език и компютър.

Заетост на учителските кадри Значим проблем в общината е наличието на млади хора с педагогически специалности,

които не могат да намерят професионална реализация в сегашните учебни програми. Изявената потребност от засилено обучение по информатика би могла да се трансформира в преквалификация на част от тези кадри.

Състояние на сградите Физическото състояние на сградния фонд в преобладаващите случаи не е добро. През

2002-2004 г. в някои училища са направени основни или “козметични” ремонти, преди началото на учебната година. Шанс за рязко намаляване на експлоатационните разходи (особено за отопление) дават провизиите на новия Закон за енергийна ефективност –

29


преференциални кредити за топлинно саниране. Затворените селски училища се рушат в очакване на инициативи за нови функции. Отдих, туризъм, социални дейности, чисти производства – това са част от възможните/желани дейности, които биха могли да се настанят във все още годната база на закритите училища.

Сигурност в училищата Сигурността в училищата трябва да бъде изведена до приоритетен, всеобщ проблем в

образователната система на общината. Конвенционалната общинска охрана се оказва неефективна и недостатъчна.

Образователна интеграция на ромските деца Качеството на образованието в селските училища (на територията на община Монтана

е тревожно ниско. Преобладаващите контингенти в училищна възраст от селата са ромски деца. Проблемът е осъзнат, признат и институционализиран. Предстои разработване и приемане на Общинска програма за интеграция на ромските деца Ключов партньор трябва да е неправителственият сектор. Очаква се мерките и ресурсите, предвидени в новоприетата от МОН “Стратегия за образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства” да подпомогнат общинската програма.

Участие в продължаващо обучение Един от “буферите” за последствията от структурната реформа в икономиката е

създаването на районни центрове за преквалификация, за професионална подготовка и за повишаване квалификацията на човешките ресурси в сферата на информатиката, преработвателната промишленост – сладкарство, готварство, в строителството. Създаването на нов тип образователно-професионални центрове ще бъде съпроводено с преструктурирането на част от съществуващото професионално училище.

На територията на Община Монтана функционира и Обединен детски комплекс, в който деца от различни възрастови групи се занимават с приложни изкуства. Ежегодно през комплекса в различни кръжочни дисциплини преминават около 950 деца.

3.3.2. Заетост и безработица

Профилът на безработицата на територията на общината показва тенденция за постоянна регистрирана безработица на ниско квалифицираните жители на общината и тези без квалификация. Средномесечният брой регистрирани безработни през 2004 г. по данни от Дирекция “Бюро по труда” Монтана са:

Общо: 4 736 От тях: 1 637 или 34,6% с работнически професии;

1 163 или 24,6% специалисти (висше и средно образование); 1 936 или 40,8% без квалификация.

Възрастовата структура на безработните лица средномесечно за 2004 г. (при мъже – 50,1% и жени – 49,9%) е следната:

до 19 г. – 4,2 % от 20-24 г. – 9,5 % от 25-29 г. – 10,3 % от 30-34 г. – 11,4 % от 35-39 г. – 11,1 % от 40-44 г. – 11,4 % от 45-49 г. – 12,5 % от 50-54 г. – 14,4 % над 55 г. – 15,2 %

30


Общият брой на безработните, съотнасен към броя на населението в активна възраст между 18 и 64 години, представлява 12,3 % от трудоспособното население в активна възраст – процент по-нисък от някои райони на страната, но движещ се около средните национални показатели. Поради социалните и икономически структурни реформи в Монтана се задържа сравнително висок броят на безработните (17.6 % средно за 2004 г.) с тенденция към леко намаляване. Това от своя страна създава среда на високо квалифицирани безработни, готови за работа. Машиностроенето е било особено засегнато от тези промени като повече от 1500 човека от тази индустрия са безработни. От друга страна, в последните години е нараснал броят на работещите в шивашката промишленост, търговците на дребно и такива от сферата на услугите, в областта на комуникациите и оборудването.

При ромите безработицата е пъти по-висока от официалните показатели за областта. Голяма част преживяват от социални помощи за безработни, бедни и инвалиди.

Програмата на МТСП “От социални помощи към осигуряване на заетост” доведе до ангажиране на част от трайно безработните – 1 411 през 2003 г. и 1 245 през 2004 г., включително и немалка част от трайно безработните роми. Временната и сезонната заетост през лятото са също начини за прехрана. Данни за пазара на труда в община Монтана:

1. Динамика на безработицата по месеци за 2003 и 2004 г.:

6 436

6 270

5 861

5 548

5 368

5 224

5 043 4 993

4 828

4 682

4 896

5 628 5 523

5 161

4 956

4 751 4 648

4 504

4 358 4 304

4 247 4 326

4 429

5 393

4 000

4 500

5 000

5 500

6 000

6 500

януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември

20032004

Фиг.9 Динамика на безработицата по месеци за 2003 и 2004 г.

2. Общ брой новоразкрити работни места обявени в Дирекция “Бюро по труда” Монтана за 2004 г. е 2393 бр., от тях:

• частен сектор – 1 929 • обществен сектор – 333 • селско, горско и рибно стопанство – 131

Най-търсените безработни от страна на работодателите с професионална квалификация са в преработващата промишленост – 843, търговия, транспорт и услуги – 524, образование – 262, селско стопанство - 131.

31


3. Общ брой безработни лица, включени в активни мерки към декември 2004 г. – 4 200 души, от тях:

по Програма за заетост - 3 225 по Мерки за заетост - 468 Квалификационно обучение - 507

Средномесечният брой безработните специалисти през 2004 г. е 1365, като най-голям е

делът на тези с техническо образование – 51,6%, следвани от икономистите – 25,2%, селско стопанство – 8,3%, педагогическо образование – 6,6%.


3.4. РАЗВИТИЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

3.4.1. Пътна мрежа и услуги

На територията на Община Монтана съществува сравнително добре изградена пътна мрежа, но нейните елементи – габарити, настилки, отводнителни съоръжения, маркировки, сигнализации, не отговарят на европейските стандарти за сигурност и комфорт на пътуване.

Фиг. 10 Пътна мрежа в община Монтана

Категорията на републиканската пътна мрежа на територията на общината е следната: - I клас – 49.1 км - II клас – 36.1 км - III клас – 39.9 км

32


- IV клас – 70.6 км - Пътищата без настилка са с дължина 11.6 км и са от IV клас. Голяма част от обществения транспорт е автомобилен.

3.4.2. Ж.п. транспорт

ковица от

ационалната ж. п. мрежа. През общината преминава ж. п. линия с дължина 18 км.

Град Монтана се намира на железопътния възел Бойчиновци – Берн

3.4.3. Водоснабдяване и канализация

лзват рационално – има недост

ина и имат нужда от ремонтиране. На много места се използва питейн

а на територията на общината е 92 км. В град Монта

на кана

гория, а в участъ

5 хил. дка земеделски земи на територията на Област Монтана. На него има зграден ВЕЦ.

На територията на общината съществуват 14 каптажа, 5 дренажа, 16 тръбни и шахтови кладенци, които са добри в количествено отношение, но не се изпо

иг на вода в някои от населените места (Липен и Долна Рикса). Водоснабдителната мрежа на територията на общината е 322 км, която е остаряла и

около 90% от нея се нуждае от подмяна и реконструкция. По-голяма част от водоизточниците са строени преди 1962 год

а вода за напояване. Съществуващата канализационна системна е 86 км, от които неизградени – 9 км. В селата се използват преди всичко септични ями и попивни кладенци. За отвеждането лизационните води е необходимо да се изгради мрежа с приблизителна дължина 56 км. Водните ресурси в общината се формират от оттока на реките и подземните води.

Средното годишно количество за жител е около 2300 – 2400 м3, а използваемата част от него е от 800 – 1000 м3 на жител годишно. Ползването на достъпни води се ограничава от влошените им качества в резултат от замърсяването им с битово-фекални и промишлени отпадъчни води. Ето защо пречистването на отпадъчни води придобива изключително важно значение. В община Монтана съществуват фирми и предприятия с изградени пречиствателни станции, пречиствателни съоръжения, мазниноуловители, каломаслоуловители. Отпадъчните им води се заустват в градската канализация. Приемник на водите е р. Огоста, която е II ра кате

ка от вливането на отпадните води до вливането на р. Ботуня е III та категория. Област Монтана има наличие на добри водни ресурси, осигурявани от подземна

водоснабдителна система, 5 главни реки и 16 язовира. Язовир Огоста, намиращ се в периферията на града, е вторият по големина язовир на Балканския полуостров и един от най-големите в Европа. Той е разположен на 24 хектара и е изграден с основно предназначение за напояване на 86и

3.4.4. Телекомуникации

о осигурява отл н дународните стандарти.

•

ем, практически 100% от домакинствата имат възможност за

• оператори, предлагащи и безжичен интернет-достъп – Мобилтел, Глобул и Мобиком.

Монтана е включена в изградената оптична система в България, коят

ич и възможности за комуникация, отговаряща на меж• Цифрова телефонна централа, изградена от БТК.

Високоскоростна интернет-връзка (до 1 Gbit/sec), осигурена от двама интернет-доставчици – ОПТИЛИНК и НЕТ-СЪРФ, предлагащи най-съвременните интернет-услуги. Понастоящинтернет-достъп. Изградени мрежи с пълно покритие на три различни мобилни

3.4.5. Електроснабдяване

33


Електроенергийната система в общината е добре развита и оразмерена да поеме много по-голямо натоварване, което би улеснило бъдещи консуматори и би стимулирало икономическото развитие. Недостатъчна е мощността в мрежата от трансформаторни постове. 10% от мрежата подлежи на реконструкция и ремонт.

3.4.6. Газификация

Град Монтана има 100% изградена газопреносна мрежа. Тя е собственост на частно търговско дружество - "Монтанагаз" АД.

3.4.7. Управление на отпадъци В Община Монтана са взети следните мерки за подобряване на системата за

управление на отпадъците: 1. От септември 2001 г. старите 4 м3 контейнери са заменени с нови метални от 1,1 м3.

Фирмата, която осигурява извозването на боклука "Комунални дейности" ЕООД е общинска собственост. Закупени са два нови камиона за извозване на отпадъците.

2. Отстранени са 33 изоставени и замърсени бивши сметища на територията на общината.

3. Въведе се система за сметосъбиране в 9-те села, в които все още не се предлагаше тази услуга. За целта се използват големите 4 м3 контейнери от гр. Монтана.

4. Разработен е конкретен план за разделно събиране на стъкло, хартия и пластмаси в тясно сътрудничество с всички общини в областта с цел прилагане на еднакъв подход в сметосъбирането, рекламната кампания и сключването на изгодни договори с едни и същи фирми за рециклиране.

5. Подготвя се изграждане на специална площадка, разположена или на новото сметище, или на площадката на фирма за управление на отпадъците, където гражданите могат да носят обемните си отпадъци (градински, строителни и др. отпадъци). Отпадъците ще бъдат сортирани на площадката. Тази дейност също ще осигури работни места.

6. Обсъждане на разделното събиране и рециклиране на строителни отпадъци с ангажираните с дейността фирми и институции. Общините и областта могат да стимулират рециклирането на стар бетон и камъни, като наредят да се употребяват за изграждане или ремонтиране на пътища.

7. Разделното събиране на опасни отпадъци ще бъде подготвено в сътрудничество с всички общини в област Монтана и с ангажираните фирми, имащи лиценз за разделно събиране на някои видове опасни отпадъци като акумулатори, използвани машинни масла и др. Ще бъде разработен план за въвеждането на разделно събиране при пълно сътрудничество, включващ необходимото оборудване от специални камиони за сметосъбиране, временни складове, обществена кампания, персонал, договори с фирми за рециклиране и обработка на отпадъците и т.н.

8. Община Монтана е изготвила план за действие за разделно събиране на биологични отпадъци и тяхното компостиране.

3.4.7.1. Генерирани отпадъци по видове и източници

Табл. 8 Генерирани отпадъци в кубически метри:

Вид на отпадъците 2001 2002 2003 2004

ТБО на депо гр. Монтана 47 496 47 518 47 542 47 579 Строителни отпадъци 3 492 3 530 3 560 3 600 Промишлени отпадъци 4 996 5 003 5 010 5 040

34


3.4.7.2. Опасни отпадъци Опасните отпадъци на територията на общината са 130 м3 препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност (пестициди). Те са обезвредени и запечатани в 26 Б-Б кубове. В момента няма опасност от замърсяване.

3.4.7.3. Начин на третиране, съоръжения, местонахождение, обхванато население от организираното сметосъбиране.

Организираното сметосъбиране обхваща 100% от домакинства на територията на

общината. Градът се обслужва от 3 контейнеровоза и 2 сметосъбиращи автомобила за контейнери тип “Бобър”. Обслужват се 177 контейнера от 4 м3, находящи се в селата на общината, 47 контейнера от 2 м3 и 868 контейнери тип “Бобър” – 1,1 м3. Събраните битови отпадъци се депонират на сметището, находящо се на 8 км от гр. Монтана, в местността “Неделище”. Площта му възлиза на 100 дка.

3.4.7.4. Стари замърсявания с битови отпадъци

Отстранени са 33 изоставени и замърсени бивши сметища на територията на общината.

3.4.7.5. Предприятия за събиране на вторични суровини На територията на Община Монтана има 4 пункта за събиране на вторични суровини

(метални отпадъци) и 3 за хартия.

3.4.7.6. Риск за замърсяване на: водоизточници за питейно водоснабдяване, за водопой на животни, на водни обекти, за замърсяване на чувствителни екосистеми и т.н.

Използването на септични ями и попивни кладенци води до замърсяването на подземните води, замърсяване на р. Огоста, на питейните водоизточници по терасата на реката, след вливането на отпадните води и следователно замърсяване на Дунавския басейн.

Липсата на пречиствателни съоръжения е причина за безконтролно изпускане на замърсени води в реките и причинява замърсявания на околната среда.

Съществуващите локални пречиствателни съоръжения за промишлени води са недостатъчни и неефективни, което води замърсяване на земеделски площи.

3.4.7.7. Чистота на територията на населените места и местата за отдих извън тях – състояние, честота на почистването, на миенето на улиците, кошчета за отпадъци.

За поддържане на чист и приветлив вид на благоустроените територии се грижи

общинско предприятие “Комунални дейности” ЕООД.

3.4.7.8. Замърсяване на въздуха

Град Монтана е включен в НАСЕМ – мониторинг на въздуха. Контролирани показатели за прах, Pb, SO2, NO2, H2S. Емисионният контрол се провежда в 1 пункт – пункт РИОСВ. Замяната на твърдите и течните горива в промишлеността и административно-комуналния сектор води до намаляване общото количество на отделяните емисии 5.8 пъти.

35


Количеството на SO2 и прахта намаля значително. Въглеродните съединения намаляват 4.8 пъти. Известното повишаване на NO2 в атмосферния въздух при използване на природен газ не надхвърля ПДК ср.

В последните години не са регистрирани замърсявания на въздуха. В селищните територии на общината не се намират крупни производствени замърсители на атмосферата, водите и почвата. Проблеми, свързани със замърсяването на атмосферата, създават автомобилният транспорт в града и битовият фактор – прахта от неблагоустроените улици, битовите отпадъци и най-вече отпадните газове и прахта от жилищно-битовия сектор: през отоплителния период – ПДК ср. дн. се надхвърля от 1.6 – 2.6 пъти, като броят на дните с превишение е от 25.5 до 62%. В извън отоплителния период ПДК ср. дн. е надхвърлена от 1.2 до 1.7 пъти, а броят на дните с превишение е 9 – 50%. В последните години се наблюдава завишено шумовото натоварване.

3.4.8. Жилищна политика Средностатистическият стандарт на жилищно потребление в общината (468 жилища на

1000 човека) е сравним с европейския (420/1000). Стойностите на този макропоказател за жилищна задоволеност варират в широкия диапазон. В повечето случаи високите стойности се дължат не на високи стандарти на потребление, а на депопулация и наличието на голям брой необитавани жилища (предимно в селата на общината). За реална база на жилищното потребление би трябвало да се използва само фондът от стандартни обитавани жилища. Жилищните дефицити се определят като разлика между приети стандарти за жилищно потребление и действителното потребление. Локализирани в територията, те касаят само града и няколко села с големи ромски общности. Обект на приоритетно внимание трябва да стане групата от граждани обитаващи кварталите “Огоста” и “Кошарник” в гр. Монтана, които обитават жилища в условия на крайна пренаселеност и неотговарящи на установените норми на жилищно (по 3 и повече лица на стая). В допълнение, около 80% от тази група обитават примитивни жилища.

Благоустроеността на жилищата е сравнително добра. В град Монтана над 90% от жилищата имат стандартните елементи – електричество, вода и канал. Стандартът на селските жилища е значително по-нисък – в с. Липен и с. Долна Рикса липсва водопроводна, а във всичките села липсва канализационна мрежа.

Основните констатации и изводи от анализа на жилищната система са: • Общината не се нуждае от масово ново жилищно строителство;

• Необходими са програми за социални жилища и обновяване на съществуващия фонд (включително топлинно саниране);

• Селищните сгради в предпланинския регион са подходящи за отваряне на нови престижни пазари за еднофамилно обитаване (включително и за чужденци);

3.4.9. Социална инфраструктура

3.4.9.1. Здравно обслужване и инфраструктура

Здравеопазването в общината е осигурено от добре развита мрежа на доболнична и

болнична помощ. Статистическата осигуреност с болнични легла (51,8 на 10 000 от населението), лекари (общо 257 или 25,8 на 10 000 от населението) и стоматолози (общо 56 или 6,8 на 10 000 от населението) е добра, макар и под средната за Област Монтана и страната: осигуреност с лекари съответно 42,8 и 36,1 на 10 000 и със стоматолози съответно 9,3 и 8,3 на 10 000. Средният и друг медицински персонал е 1 034 човека за цялата община. Проблемът при болничната помощ е недостигът на средства, незадоволителното състояние на сградния фонд и невъзможността да се отделят целеви средства за ремонти.

36


Доболничното обслужване се осъществява от 83 лекарски практики (65 в града и 18 в селата) в медицински центрове и селски лечебно-профилактични заведения. Проблем е навременното осигуряване на здравна помощ в отдалечените села и тези без лекарски практики. В допълнение, достъпът до здравни услуги е проблем и за голяма група лица без здравно осигуряване. Общината не разполага с преки нормативни и финансови инструменти за решаване на тези проблеми, но би трябвало да потърси свои решения. Здравните заведения и служби в Община Монтана са добре структурирани и разполагат с добро оборудване. Многопрофилна болница за активно лечение “Стамен Илиев” има акредитация – четири звезди, висококвалифициран медицински персонал, който е на разположение 24 часа в денонощието. Построеният през 2000 г. Център за спешна медицинска помощ е един от най-добре оборудваните в България. Всичките българи имат медицински застраховки с правото на свободно избрано медицинско обслужване.

Здравното обслужване на населението на общината се осъществява от следните здравни заведения:

• Многопрофилна болница за активно лечение в гр. Монтана • Диагностично консултативен център в гр. Монтана • Център за спешна медицинска помощ

При анализиране на данните за лечебните и здравните заведения и показателите за

леглата и персонала в заведенията трябва да се имат предвид някои специфични особености на дейностите по медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко с обслужването на населението само на едно населено място. МБАЛ - гр. Монтана обслужва и част от населението на съседните общини.

През последните няколко години бяха изградени съоръжения по улиците и към административните сгради, осигуряващи достъпна социална среда: например: достъп до общинска и областна администрация, централни пешеходни зони, културни институции (театър, читалище и др.).

Въпреки това, тези усилия са крайно недостатъчни и се налага да бъдат разработени допълнително проекти свързани с реконструкция на училищата, административните сгради и тротоарите с подстъпи за инвалиди и детски колички.

3.4.9.2. Инфраструктура на културата

Многообразието на културно-историческото наследство на Монтана е повлияно от различните култури, които са живели в региона в продължение на много години. Културните паметници и архитектурните забележителности могат да бъдат намерени както в Историческия музей, така и в Регионалната библиотека “Гео Милев”, Читалище “Разум” и Галерия “Кирил Петров”. Галерията съдържа повече от 2 350 произведения на изкуството. Институциите в Монтана организират и провеждат непрекъснато концерти, литературни събития, изложби, а също и лекции. През 2001 г, Община Монтана откри „Лапидариум”, показващ епиграфски паметници от І-ви и ІІ-ри век. Други културни паметници в близост до парка са Православният храм, Мюсюлманската джамия, къщата-музей, построена в Ренесансов стил и паметник, издигнат по времето на комунистическия режим. Театрите, училищата и клубовете за култура също обогатяват културния живот на града чрез провежданите в тях спектакли на български народни танци и песни, допълващи се от модерните танци, музика и театър. Всяка година в Монтана се провеждат редица тържества, фестивали и съвместни културни събития

Обединена школа по изкуствата “Добри Христов” - откриване и развитие на артистични таланти у деца в областта на изкуството, музиката и танца. Възпитаниците на школата участват в градски, национални и международни събития. Ученици на школата имат

37


спечелени престижни международни състезания по рисуване за деца. Младежки дом Монтана организира дейности, включително концерти, кафе-театър, лекционни курсове, изложби и конкурси.

Читалище “ Разум” има 5 групи по интереси: две от групите са за фолклорни танци, една за фолклорни песни и група за стари градски песни. Фолклорен танцов ансамбъл “Пъстрина” и хор “Монтана” са получили много награди от фестивали както в България, така и в чужбина.

Клуба на дейците на културата съчетава и развива разнообразни интереси на местните артисти, включително литература, театър, танци и журналистика.

Театър “Драгомир Асенов” представя атрактивни пиеси; Кукления театър в Монтана изнася спектакли в детските градини в региона Град Монтана е известен с организирането на Националното честване на духовите оркестри

“Дико Илиев” на всеки 2 години. Читалищата в общината развиват културна дейност чрез библиотеки, различни школи по изкуства и езикова подготовка. На територията на Община Монтана функционират 21 читалища и 2 са в процес на пререгистрация. Основни читалищни дейности:

• Развитие и поддържане на библиотечното дело. Периодичен печат и абонамент за художествена литература Всички библиотеки функционират с основните си отдели – художествена литература, детски четива, техническа литература и изкуство.

• Художествена самодейност – в различните читалища работят най-разнообразни по жанровост любителски състави - музикални, хорови, драматични, фолклорни, танцови, театрални, ръководени от професионалисти. Те имат многобройни участия в общината, областта, на национални прегледи и в чужбина.

• Образователно-просветна дейност. В Школата по изкуства се провеждат обучения по различни видове музикални инструменти, езици, танци.

• Концертна дейност – това е съвместна дейност организирана от читалищата и най-различните професионални импресарски агенции, къщи, продуценти и организатори. Тази дейност протича през цялата година и е от най-разнообразен характер – поп-фолк изпълнители, рок-състави, класическа музика, драматични спектакли, конкурси за красота, модни ревюта. Липсата на достатъчно средства е една от основните пречки и за нормалното

функциониране на повече от културните институти в града и за разширяване на дейността им. Активната работа на общината по привличане на донорски фондове би позволила реализацията на различни проекти.

3.4.9.3. Спортна инфраструктура

В Монтана съществуват добри спортни традиции. Съоръженията са съсредоточени предимно в града. Статистическата задоволеност със спортни площи е недостатъчна. Следва да се подобряват условията за развитието на спорта в училищата и да се осигури достъпност за използване на спортните съоръжения от младежите. Съществува остра необходимост от обновяване на спортните терени и съоръжения към функциониращите селски училища.

Основните спортни съоръжения на общината са Стадион “Огоста” в гр. Монтана и Спортна зала „Младост”. Като цяло спортните съоръжения са недостатъчни и морално остарели. В общината има 2 спортни зали и физкултурни салони към училищата, но липсват игрища за по-широк кръг спортове.

Регистрирани спортни клубове:

♦ Футболен клуб “ Монтана - 1921”

38


♦ СК “ Атлет” – лека атлетика ♦ СК “ Слава “ – борба ♦ СК “ Слава 83” – спортен клуб по бойни спортове ♦ Карате Клуб “Монтана” ♦ Спортен клуб по волейбол “Монтана” ♦ Баскетболен клуб “Монтана 2003” – баскетболен клуб (жени) ♦ Баскетболен клуб “Слава 99” – баскетболен клуб (юноши) ♦ Баскетболен клуб “БАСК - 2002” – женски профил

3.4.9.4. Зелени площи. Градска среда. Рекреационна инфраструктура

Зелените площи в населените места на общината са 24 м2 на 1 жител, което покрива

норматива за съответния тип населено място. Зелените площи се поддържат в следните степени: интензивно – 60%, средно – 30% и слабо – 10%, а луксозно поддържане и изоставени няма. Основният проблем е недостигът на средства.

Парковете за отдих извън населените места на общината са с обща площ 328 дка и с лесо-парков характер. Състоянието им е лошо, поради слабо поддържане. До всички паркове са изградени пътни връзки, но както и останалата инфраструктура в тях, се нуждаят от реконструкция. Въпреки това посещаемостта е голяма.

На територията на Община Монтана са изградени около 35 детски площадки за деца от всички възрасти, но в по-голямата си част се нуждаят от основен ремонт. Намеренията на общинското ръководство са да се възстановят съществуващите и изградят нови детски площадки. Проблеми на социалната инфраструктура:

• Затруднения по осигуряване на финансови ресурси за поддържане и обновяване на съществуващата инфраструктура – на здравеопазването, на образованието, на културата и на спорта

• Намаляващите контингенти ученици пренасят във времето проблема “училища в криза”; необходима е готовност за ново преструктуриране на селската образователна мрежа;

• Неосъвременени програми в общообразователните училища – недостатъчно застъпено обучение в съвременни информационни технологии и езикова подготовка;

• Отсъствие на програми за стимулиране на талантливи деца (възможно е с настоятелства и спонсориране);

• Нерешени проблеми с интеграцията на ромските деца – необходимост от разширяване и укрепване на действащата общинска програма;

• Несъответствие в специализациите на професионалните училища и търсенето в пазара на труда – необходими са детайлни проучвания и предложения, адресирани към МОН;

• Нискокачествена здравна помощ и тромава схема на обслужване на населението; • Силно ограничена и до голяма степен недостъпна обществена среда за възрастни

хора, хора с увреждания и др. • Увеличава се броят и нуждите на възрастните хора – необходимост от разширяване

на мрежата от специализирани заведения; проблемът е решим чрез адаптиране на съществуващ фонд и коопериране със съседни общини.


39


3.5. ИНСТИТУЦИОНАЛНА ОБЕЗПЕЧЕНОСТ/БЮДЖЕТНО ОСИГУРЯВАНЕ/ОБЩИНСКИ БЮДЖЕТ

Съгласно закона за административно-териториалното устройство на Република

България (ДВ бр. 63 / 14.07.1995 година) общината е основна административно-териториална единица. Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) определя общината като юридическо лице на бюджетна издръжка с право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Общината е основната единица, в която се осъществява местното самоуправление.

Настоящата численост на персонала в администрацията на община Монтана е 163

души, разпределени както следва:

Общински структурни звена Щат

I. Общинско ръководство

Кмет 1

Зам. кмет 2

Секретар 1

II. Дирекции

Дирекция „Финансово-стопански дейности” 15

Отдел „Счетоводство“ 10

Сектор “Бюджет“ 3

Дирекция „Административно-правно и информационно обслужване” 32

Отдел “Административно обслужване на населението“ 8

Отдел “Център за услуги и информация на гражданите“ 6

Дирекция „Икономическо развитие и инвестиционна политика” 15

Отдел “ Устойчиво развитие и евроинтеграция “ 6

Сектор “Търговия, транспорт и защита на потребителя “ 3

Дирекция „Хуманитарни дейности” 12

Дирекция „Общинска техническа служба” 23

Главен архитект 1

Отдел “ Устройство на територията “ 13

Отдел “ Благоустройство, строителство и комунални дейности “ 8

Дирекция „Общинска собственост” 10

ІІІ. Кметства и населени места 52

40


Възрастово–образователната характеристика на общинската администрация е следната:

Възрастова структура Образователна структура

Под 30 г. 8 Висше техническо образование 24 30 – 39 г. 34 Висше хуманитарно образование

(в т.ч. икономическо) 21

40 – 49 г. 57 Полувисше 24 50 – 54 г. 38 Средно специално 80 55 – 59 г. 16 Средно общо образование 14 60 + г. 10 Основно образование --

Възрастовата структура е сравнително добре балансирана, като е осигурен приток на

млади хода (под 30 годишна възраст). Това е предпоставка за успешно изпълнение на функциите от общинската администрация, съчетаваща опита с по-модерните знания и идеи за развитие и функциониране на публичната администрация. Образователната структура е благоприятна и осигурява качествено развитие на капацитета на общината.

Броят на членовете на Общинския съвет е 33. Възрастово–образователната характеристика на общинските съветници също е благоприятна и има следната структура:

Възрастова структура Образователна структура

Под 30 г. -- Висше техническо образование 10 30 – 39 г. 4 Висше икономическо образование 5 40 – 49 г. 17 Друго висше образование 16 50 – 54 г. 4 Полувисше и средно специално 1 55 – 59 г. 4 Средно общо образование 1 60+ г. 4

Анализът и наблюденията показаха кои са приоритетните области за инвестиции в обучения и повишаване на капацитета:

• за общински съветници: управление на общинска собственост, стратегическо планиране, местни финанси и бюджет, европейска интеграция.

• за ръководството на общината: стратегическо планиране, управление на персонала, административен мениджмънт, управление на проекти, обслужване на гражданите, европейска интеграция, местни финанси и бюджет, международно сътрудничество;

• за служители: управление на общинска собственост и градско планиране, обслужване на гражданите, управление на проекти, информационни технологии, организационно култура и работа в екип, местни финанси и бюджет.

В общината е изградена добре работеща система за обслужване на гражданите, но е

необходимо създаването на гише на предприемача или друга форма, но е необходимо да се внедрят допълнителни инструменти, което значително да намали административните бариери.

Общината разполага с не лоша хардуерна обезпеченост и отличен високоскоростен достъп до Интернет. Към момента се разработва и дообогатява собствената интернет страница. Друг информационен канал е модула на община Монтана в специализирания инвестиционен сайт за български общини – www.invest.bg. Това решително разширява нейните възможности за представяне пред по-широк кръг потенциални партньори и инвеститори и други заинтересовани страни.

От гледна точка на взаимодействието между общинската администрация и други представители на местната общност (граждани, бизнес, НПО, синдикати и пр.) може да се посочи, че засега тези връзки са все още не достатъчно динамични и ефективни, по-скоро междуличностни, отколкото междуинституционални. На територията на общината има

41

http://www.invest.bg/


регистрирани над 100 неправителствени организации (сдружения и фондации). Бизнесът е все още не достатъчно организиран и симптоматично се включва в решаването на общински проблеми. Засилването на контактите и координацията между местните НПО, бизнеса и общинската администрация и общинския съвет е потенциал, който следва да се използва за целите на устойчивото развитие на Монтана.

Ясно се налага изводът, че общината разполага с добър институционален капацитет за изпълнението и актуализацията на стратегическите документи за местно социално-икономическо развитие.

Основните дейности на общината са законно регламентирани в Конституцията, ЗМСМА, Закон за устройство на териториите, Закон за общинската собственост, Закона за общинския бюджет, ЗАТУ, ЗМДТ и други нормативни и поднормативни актове.

Издръжката на отраслите и дейностите, който са обект на бюджетното финансиране се предопределя от добре разчетените параметри на общинските финансови ресурси. За стриктната реализация на бюджетното планиране през съответната година, общинският съвет, кметът и общинската администрация осъществяват поредица от действия, засягащи:

• процедурите по изготвянето на общинския бюджет, т. нар. бюджетно планиране; • финансово администриране; • бюджетно счетоводство; • бюджетен контрол; • отчет за изпълнение на общинския бюджет.

Бюджетното осигуряване има своето място в аналитично-оценъчната част на Стратегията за развитие на община Монтана, тъй като то играе ролята на един от факторите гарантиращи нормални условия за развитието на всички онези отрасли и дейности, които са на бюджетна издръжка. Такива са:

• издръжката на органите и структурите на местната общинска власт • образование, предучилищното възпитание и детски градини; • здравеопазването; • социално осигуряване и грижи • културни дейности; • благоустройствените дейности; • и др.

За оценка на бюджетното осигуряване на община Монтана обект на обобщени анализи са основните параметри на отчетите на общинските бюджети за последните 3 години: 2003 г. и 2004 г., както и планираните средства, заложени в бюджета за 2005 г.

Предмет на разглеждане са размерите и структурата както на приходната, така и на разходната част на общинските бюджети за посочените години. От началото на 2003 г., стартира финансовата децентрализация на общините. Чрез нея от една страна се определиха и разделиха дейностите, изпълнявани от органите на местната власт на делегирани от държавата дейности и на общински дейности, а от друга страна се определиха източниците за финансиране на разходите за тези дейности: държавни дейности, чрез преотстъпения данък върху доходите на физическите лица и чрез обща допълваща субсидия, а общинските дейности – чрез местни данъци и не данъчни приходи и обща изравнителна субсидия. В допълнение бяха изработени и приети национални стандарти за издръжка на държавните дейности, като конкретните натурални и стойностни показатели за всяка община се регламентираха в Постановление на Министерски съвет за изпълнението на държавния бюджет на Република България. От добре обоснованите разчети, заложени в двете основни части на бюджета на община Монтана до голяма степен се предопределя характера и финансовите параметри на провежданата от общинските структури политика. Размерът на бюджетните ресурси се определя на базата на очакваните собствени (данъчни и неданъчни) приходи в бюджета. Община Монтана подобно на преобладаващата част от останалите общини в страната

42


допълва размера на своите бюджетни приходи и по линия на трансфера (субсидията) от Републиканския бюджет. Втората важна страна, засягаща структурата на общинския бюджет е във възможно по-високата степен на обективизиране на потребностите от бюджетни финансови ресурси, необходими за развитието и издръжката на социалните и благоустройствени дейности и мероприятия. Бюджетни приходи Анализът на приходните части на бюджетите на община Монтана за периода 2003-2005 г. показват, че планираните средства в приходната част на бюджетите за съответната година са в следните размери:

• 2003 г.: План – 14 785 хил. лева; Отчет – 14 131 хил. лева; • 2004 г.: План – 15 439 хил. лева; Отчет – 14 499 хил. лева; • 2005 г.: План – 14 955 хил. лева.

Колебливата динамика в размерите на приходната част в общинските бюджети за разглежданите три години се дължи основно на структурни промени след 2003 г. и различния размер на субсидията от Републикански бюджет. Този размер се определя по съответна методика от Министерство на финансите, така че намесата на местните общински власти до голяма степен се елиминира. Структурата на общинските бюджети на община Монтана, засягащи трите бюджетни години е функция от действащата нормативно-правна уредба в тази сфера. В нея по съответен начин са структурирани финансовите средства, осигурявани за бюджета по съответните приходоизточници. Сред тях се разкриват две основни групи:

• Собствени приходи; • Субсидии от Републиканския бюджет.

В групата на собствените приходоизточници, основно място до 2003 г. заемаха данъчните приходи. Те имат съответна вътрешна структура и се диференцират на приходи от данък върху доходите на физическите лица, приходи от имуществени данъци, приход от данък върху превозните средства, пътен данък и др. С въвеждането на винетна такса от края на 2004 г. отпада като приходоизточник към данъчните приходи и пътния данък. Това доведе до значително намаляване на относителния дял на данъчните приходи. Анализите на бюджетите за трите години показват, че данъчните приходи като относителен дял в общата структура на бюджетните приходи варират в границите на 6,72 % спрямо общите приходи и 14,62 % спрямо приходите за местни дейности. Второто направление, по което се осигуряват постъпления в общинския бюджет от местни приходоизточници са неданъчните приходи. Те включват общинските такси и глоби, вноски от прихода от общински фирми, наеми от общинско имущество, лихви по текущи банкови сметки и т. н. Тяхното участие в приходната част на общинския бюджет е по-висока, от това на данъчните постъпления. Относителният им дял към общите приходи е 23,32 %, а към приходите за местни дейности е 50,72 % с тенденция те да са основните приходоизточници през следващите бюджетни години. Най-висок относителен дял от собствени приходи се запазва трайно таксата за битови отпадъци – 19,21%, следвана от административните услуги - 3,8 %. С въвеждане на новите структурни промени, с които се освобождават данъчните поделения от ангажимента за събиране на приходите за сметка на общината, все повече ще се променя структурата на приходоизточниците. Както бе отбелязано, приходната част на бюджета на община Монтана разчита на определен трансфериран размер на приходите от Републиканския бюджет (т.нар. субсидия), който за отделните години е с различен размер:

• 2003 г. – 2 322 хил. лева; • 2004 г. – 8 604 хил. лева; • 2005 г. – 9 673 хил. лева.

43


Колебливата тенденция на промяна размера на субсидията от Републиканския бюджет се дължи преди всичко на промяна начина на отчитане на приходите от облагане доходите на физически лица, които се централизираха и общините получават съответната част като държавен трансфер. В съответствие с приемания ежегодно закон за държавния бюджет, субсидията за общината е обща допълваща, обща изравнителна и целева за капиталови разходи. Върху размера на получаваните субсидии общината не може да оказва влияние. Реализацията на заложените в бюджета средства, които следва да бъдат осигурени по линия на основните приходоизточници не могат да бъдат гарантирани без наличието на висока събираемост. Данните за планираните приходи и отчетите за реализацията им показва, че в общината са създадени предпоставки за относително висока събираемост на местните данъци и такси. Бюджетни разходи За анализа, който се прави значително по-голямо значение имат данните за разходната част на общинския бюджет. От техния размер и структурата им до голяма степен се определя функционирането на социалните дейности в общината и осигуряването на средства за благоустрояването на населените места. Анализът на бюджетните разходи е извършен в две насоки:

• по параграфи на бюджета; • по основни функции (отрасли и дейности), чието развитие и издръжка се

финансира от общинския бюджет. Обект на анализ са бюджетните разходи за посочените вече години, но акцентът е поставен върху тези за 2004 г. Най-общата констатация е, че разходите се диференцират по следните основни параграфи на бюджета:

• разходи за труд. Включват заплатите на бюджетните служители, всички видове осигуровки и някои други възнаграждения;

• разходи за веществена издръжка на социалните дейности и други дейности на бюджетно финансиране. Такива са разходите за храна, за инвентар, лекарства, облекло, отопление, осветление и други подобни;

• инвестиционни разходи - основно за ремонт; за придобиване на ДМА и НДМА Поради наличието на икономически негативни процеси, които обективно водят до необходимостта от свиване на бюджетните разходи в общинския бюджет на община Монтана (подобно и на останалите общински бюджети) е заложен висок относителен дял на разходите за труд. В бюджета за 2004 г. тези разходи възлизат общо на 48,97 % от общите разходи, спрямо 53,29 % за 2003 година. Причината за намаляване на разходите за труд в бюджета за 2004 г. в сравнение с тези за 2003 г. са в по-малкия брой на персонала в делегираните от държавата дейности, който е на бюджетна издръжка. В общата структура на бюджетните разходи, след тези предназначени за заплащане на труда на бюджетните служители, следват разходите за веществена издръжка. В бюджета за 2005 г. те са около 38,61 % от общия размер на всички разходи. За отчетната 2004 год. издръжката се разпределя по функции, както следва:

• образование 45,64 % • жилищно строителство и БКС 14,13 % • общи държавни служби 13,63% • култура 4,79%

Капиталовите разходи заемат нисък относителен дял от общите бюджетни разходи в бюджетите за трите анализирани години. В този за 2003 са отчетени само 514 хил. лв., за 2004

44


те са 886 хил. лв., а за 2005 г. – 1 350 хил. лв. рязкото нарастване на капиталовите разходи се дължи преди всичко на търсене на допълнителни източници за финансиране. Структурата на бюджетните разходи по основни дейности дава определена представа за мястото и значимостта на социалната сфера и на благоустройствените мероприятия в общината. Анализът на бюджетните разходи за 2003 г. и 2004 г. дава представа за това кои дейности са с най-голяма тежест в бюджетното финансиране в община Монтана. Същите са отделени в таблица по-долу. Табл. 9

ПРИХОДИ Бюджет 2002 (в лева)

Бюджет 2003 (в лева)



Собствени приходи 6 702 195 8 385 773 3 906 061 4 787 323

Данъчни 4 917 650 6 466 180 1 135 250 1 015 000

- данък върху доходите на физическите лица 3 797 890 5 458 900 - -

- имуществени данъци 1 119 760 1 007 280 1 135 250 1 015 000

Неданъчни приходи 1 784 545 1 919 593 2 770 811 3 772 323

- приходи и доходи от собственост 263 873 203 096 2 431 100 336 750

- други неданъчни приходи 1 390 912 1 566 497 1 628 711 1 898 473

- приходи от продажба на държавно и общинско имущество

129 760 150 000 899 000 1 537 100

Получени субсидии от ЦБ 4202 300 2 322 428 8 604 782 9 673 972

ВСИЧКО ПРИХОДИ 11 999 000 11 315 000 13 020 000 14 955 000

Дефицит (излишък) 1 094 505 606 799 509 157 493 705

Разходната част на общината има следната структура:

Табл. 10

РАЗХОДИ Бюджет 2002 (в лева)




Общо разходи 11 999 000 11 315 000 13 020 000 14 955 000

Здравеопазване 436 000 550 698 589 508 661 509

Образование 5 616 500 5 633 080 6 443 323 6 710 872

Социално осигуряване и грижи 2 246 200 1 011 085 722 365 685 900

Жилищно строителство и БКС 1 586 000 1 428 071 1 297 600 2 070 120

Общинска администрация 1 153 900 1 485 442 1 851 485 2 206 868

Отбрана и сигурност 60 000 64 544 103 501 104 170

45


Почивно дело и култура 396 600 405 880 578 218 640 726

Физкултура и спорт 70 000 80 000 84 000 131 000

Икономически дейности и услуги 433 800 656 200 1 180 000 1 593 835

Други разходи - - 20 000 30 000

Резерв за непредвидени разходи - - 150 000 120 000

От бюджета на общината се финансират дейностите по издръжка на образованието,

социалното осигуряване и подпомагане, здравеопазването, културата, БКС и опазването на околната среда, издръжката на общинската администрация.


3.6. СЪТРУДНИЧЕСТВО С ДРУГИ ОБЩИНИ

Направленията за интензифициране на връзките със съседните общини са:

• подобряване на техническата инфраструктура; • подобряване на транспортното между-общинско обслужване; • обмен на иновационни практики в сферата на общински услуги, маркетинг,

“общинско предприемачество”; • съвместни стопански/бизнес проекти; • съвместни/регионални туристически продукти • съвместни екологични проекти.

3.7. S.W.O.T. и L.O.E.D. анализи

Прилагането на този аналитичен инструмент позволява:

• пределно синтезирано представяне на една комплексна картина на общината;

• изграждане на предварителна представа за решимостта на разкритите проблеми;

• насочване към приоритетните сфери на развитие;

• насочване към приоритетните проблеми за решаване;

46


S.W.O.T. L.O.E.D.

Силни страни 1. Стратегическо географско положение до

транспортни коридори 4 и 9 2. Близост до столицата на България 3. Свободна квалифицирана

нескъпоструваща работна ръка 4. Достъп до транспортни мрежи 5. Приятелски настроена към бизнеса местна

власт 6. Добре развита професионална

образователна система 7. Екологично чист район 8. Съществуваща материално техническа база

за лека и тежка промишленост 9. Ниска престъпност 10. Ниски наеми и ниски цени на имотите 11. Развита телекомуникационна мрежа 12. Наличие на обективни предпоставки за

отопление и промишлени нужди на гр. Монтана с природен газ;

Надграждане 1. Популяризиране на географското

положение 2. Реализиране на инфраструктурните

проекти по коридор 4 3. Повишаване на квалификацията за

приоритетните индустрии 4. Подобряване състоянието на пътищата 5. Привличане на структура на български или

чуждестранен университет 6. Подобряване на материално техническата

база на училищата и разкриване на специалности, свързани с приоритетите

7. Разширяване на парковото пространство и поддържане на спортно техническата база.

8. Недопускане на производства, замърсяващи околната среда

9. Програми за работа с непълнолетни и малолетни

10. Преференциални условия за инвеститорите

11. Изграждане на цифрова централа Слаби страни 1. Остър недостиг на финансов ресурс за

поддържане на съществуващата и за из-граждане на нова техническа инфраст-руктура;

2. Единна централизирана данъчна система 3. Недостатъчно развити бизнес-услуги 4. Амортизирани производствени зони,

непривлекателни за нови инвестиции; липса на устроени нови зони за инвес-тиции; неизползвани възможности на селските територии за изнасяне на про-изводства;

5. Остаряло оборудване и технологии, ниска конкурентноспособност, ограничени местни пазари.

Преодоляване 1. Осъществяване на общинските програми

за подобряване на инфраструктурата 2. Лобиране за законодателни промени за

стимулиране на инвестиционните процеси 3. Осъществяване на проекти за развитие на

бизнес-информационен център, бизнес-инкубатор, индустриален парк

Възможности 1. Достъп до пазарите в Западна Европа,

Русия и Близкия Изток 2. Близост до международно летище София 3. Достъп до голямо пристанище на р. Дунав 4. Общината отговаря на много от условията

на новите приоритети на структурните фондове за участие в бъдещи проекти;

5. Предприети активни действия към привличане на нови инвестиции плюс наличието на специалисти са отлична възможност при намиране на стабилен инвеститор за развитие на иновации;

Използване 1. Бърза и ефективна реализация на

продукцията 2. Организиране на търговски изложения 3. Евтин транспорт 4. Отдих и туризъм 5. Производство на ел. енергия

47


Заплахи 1. Липса на финансови средства 2. Слаба популярност 3. Продължаващо увеличение на вътрешно –

общинските различия, особено между общинския център и малките населени места;

Защита 1. Кандидатстване по проекти. Намиране на

спонсори. Създаване на фонд за развитие на общината

2. Агресивна рекламна кампания 3. Балансирани и аргументирани инициативи

за преодоляване на различията

Силни страни (S.W.O.T.) и как да подсилим техния ефект (L.O.E.D.) Стратегическо географско положение. С много условност приемаме това като силна страна,

поради следните факти: (1) международно летище на 100 км разстояние, (2) пристанище на р. Дунав на 49 км, осигуряващо най-евтиния транспорт, както до централна Европа, така и до Украйна и Черноморския басейн, (3) Монтана е разположена на магистрален път Е-79 и на европейски коридор No 4, (4) близост на гранични пунктове към Румъния (70 км) и Югославия (55 км). Разбира се, презумираме, че Монтана печели от стратегическото географско положение на България като цяло, поради близостта и традиционните връзки с три пазара: западноевропейски, пост-съветски и близкоизточен.

Близост до столицата на България. Акцентираме върху този поделемент на географското положение, поради специфичните предимства, които дава близостта до столицата, посолства, консулски и търговски служби, както и възможността за достъп до повече услуги. Начините да подсилим ефекта от тези две силни страни са два: популяризиране на географското положение чрез агресивна рекламна кампания и лобиране пред централната власт за приоритетно осъществяване на инфраструктурните проекти по коридор 4 и тунел под Петрохан.

Свободна квалифицирана нескъпоструваща работна ръка. Наличието на тази работна сила е една от силните страни, която носи най-мощните стратегически предимства на Монтана. То създава възможност за ниска себестойност на продукцията и оттам – повишаване на конкурентно-способността.

Работните заплати в общината са по-ниски от средните за страната за различните длъжности и професии. Те варират от 0,31 евро на час до 0,90 евро на час. Минимумът за страната е 0,25 евро на час (2000г.).

Безработните, регистрирани към декември 2003 са около 17%, което по-високо от средното за страната, но значително по-ниско от това за Северозападния регион (2003г.) – 23%.

Свободната работна сила в общината е сравнително добре квалифицирана, особено в някои отрасли, поради добре развитата професионална образователна система – (1) средни технически училища и (2) програми за преквалификация, които гъвкаво посрещат нуждите на местния бизнес.

Начинът да подсилим тази силна страна е чрез повишаване квалификацията на специалистите за приоритетните отрасли, както и чрез постоянно проучване на нуждите на пазара на работна сила в Монтана. Сериозен тласък за развитие в тази насока би било привличането на структура на български или чуждестранен университет.

Достъп до транспортни мрежи. Най-краткият път от Западна Европа към Гърция, Турция и Близкия изток минава през Монтана, която е разположена на Европейски коридор No 4 и на главен път Е79. Общината е част от добре развита пътна и железопътна система, осигуряваща достъп до международно летище София – 100 км по шосе и 179 км ж.п. линии, както и до второто по големина българско пристанище на река Дунав – Лом 49 км по шосе и 59 км по ж.п. линии.

Подобряването на състоянието на пътищата е начинът за подсилване въздействието на тази силна страна.

48


Приятелски настроена към бизнеса местна власт. Това е основно предимство на община

Монтана. Общинска администрация ясно разбират ролята на инвеститорите и нуждата да им съдействат, за да ги привлекат да се установят в общината. Възможностите за развиване на тази силна страна са многобройни и разнообразни: (1) създаден е специален отдел за икономическо развитие, чиято основна функция е да работи със съществуващия в общината бизнес и с потенциални инвеститори, като им съдейства максимално при разрешаване на проблеми и установяване на бизнеса; (2) създаване на гише на предприемача, където по технологията на one-stop-shop, да му се осигурява достъп до всички съгласувателни институции от едно място; (3) създаване на структура в общинската администрация, която да подпомага потенциалния инвеститор от момента на заявения интерес до момента на реалната инвестиция; (4) легализиране на отношенията между местната власт и бизнеса, чрез създаване на съвместни структури; (5) организиране на регулярни срещи с представителите на местния бизнес, с цел идентифициране на нужди и проблеми; (6) подпомагане на бизнес сдруженията и агенциите за икономическо развитие.

Добре развита професионална образователна система. На територията на общината има 25 училища, включително езикова гимназия, математическа гимназия, техникуми и др. Над 8000 ученици са обхванати в тази система, обучавани от 816 квалифицирани учители. Съотношението учители/ученици е 1/11. Специалностите в техникумите до голяма степен отговарят на нуждите на местния бизнес. Петте техникума обучават над 2000 ученици, като им предоставят професионална квалификация. Освен това, съществуват разнообразни курсове и програми за обучение на местната работна сила и техният учебен план е съобразен с нуждите на бизнеса.

Начин да се подсили тази силна страна е подобряването и осъвременяването на материално-техническата база на училищата и разкриване на специалности, свързани с приоритетните отрасли.

Екологично чист район. В общината, а и в целия регион, няма замърсяващи производства. Допълнително преимущество е непосредствената близост на Национален парк „Северо-западен Балкан”.

Това, което може да се направи, е да се разшири парковото пространство, да се поддържа и развива спортната база и да не се допускат производства, замърсяващи околната среда.

Ниска престъпност. Равнището на престъпността е едно от най-ниските в страната, като намаляването на престъпността през 2004 г. в сравнение с 2003 г. е 10,03%. Това е предпоставка за спокойствие и сигурност на гражданите и посетителите на общината. Това, което допълнително може да се направи е осъществяване на програми за работа с криминално проявени непълнолетни и малолетни лица.

Ниски наеми и ниски цени на имотите. Пазарната цена на земята в община Монтана варира между 17 и 40 евро на кв.м. , което е около 8 пъти по-ниско от средното за Европейския съюз. Цената за закупуване на магазинна площ е между 150 и 400 евро на кв.м., а цената на офис-пространството е между 180 и 350 евро на кв.м., което отново е десетки пъти по-ниско от страните от Европейския съюз, и 3-4 пъти по-ниско от страните от Централна Европа (Унгария, Чехия, Полша). Цената на недвижимите имоти (10 до 45 евро на кв.м.), както и цената на наемите (0,50 до 5 евро на кв.м.) е изключително ниска в сравнение с Европейския съюз и САЩ.

Ефектът от тази сериозна разлика в цените и наемите може да бъде подсилен допълнително от общински програми, даващи още по-изгодни условия за потенциалните инвеститори в две насоки: (1) цена и (2) качество, т.е. достъп до пълен пакет utilities (комунални услуги). Общината е необходимо да създаде индустриален парк върху общинска земя на

49


удобно място, като се прокарат всички видове utilities – електричество (вкл. с производствена мощност), газификация, телефонни услуги, водоснабдяване и канализация, пътна мрежа. Така изграденият терен ще се парцелира според нуждите на потенциалните инвеститори, а земята ще се продава на подходящи цени на компании, за които се прецени, че ще развият сериозно производство в приоритетен отрасъл.

Представената синтезирана картина на общината съдържа мозайка от позитивни и негативни фактори, позволяваща формулирането на следните изводи:

• Ресурсните предпоставки, обективните процеси и изявените намерения за развитие доминират;

• Повечето проблемни аспекти са идентифицирани отдавна; някои са овладяват и към тях постоянно се насочват мерки (техническа инфраструктура, екология, социална инфраструктура);

• Развитието на стопанския сектор съдържа огромни предизвикателства - привличане на инвестиции, технологично обновяване, постигане на конкурентноспособност;

Накрая трябва да се отбележи и фактът, че общината е притежател на Сертификат “Община готова за бизнес”. Това е признат международен стандарт, означаващ че общината е конкурентна, извършва планирани и насочени инициативи в областта на местното икономическо развитие, подкрепя запазването и развитието на местния бизнес, реализира ефективно дейности за привличане на нов бизнес, познава добре своите ресурси и потенциал и осъществява успешно техния маркетинг, може професионално да обслужва инвеститорски интерес, както чуждестранен така и от страната.

ОООссснннооовввнннииияяяттт ииизззвввоооддд еее:::

ОООбббщщщииинннааа МММооонннтттааанннааа ииимммааа дддоооссстттааатттъъъчччнннооо оооссснннооовввааанннииияяя дддааа пппрррииилллооожжжиии “““АААГГГРРРЕЕЕСССИИИВВВНННААА СССТТТРРРАААТТТЕЕЕГГГИИИЯЯЯ””” нннааа рррааазззвввииитттиииеее...


50


4. СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА МОНТАНА

Визията е консолидирана, обобщена представа/желание на една общност за стандарта на живот и качествата на средата, която тази общност изгражда, поддържа и обитава. Мнението на представителна група общински съветници и бизнесмени от общината е прието като достатъчно представително и информирано, за да залегне в мотивацията на плана за развитие на общината.

Жителите на Монтана искат да имат “висок жизнен стандарт”, да обитават “добре устроена жизнена среда” и да чувстват “сигурност” в живота си и този на децата им (в жилището, на работното място, на улицата, в училищата).

На въпроса “какви искат да бъдат общината и градът им”, монтанчани се обединяват около мнението, че общината трябва да отстоява и развива имиджа и същността си на “административен, културен и индустриален център с развити високи технологии и селско стопанство”.

На тази основа е формулирана и визията за развитие на общината:

ВИЗИЯ НА ОБЩИНА МОНТАНА ЗА ПЕРИОДА 2007-2013

Устойчиво икономическо развитие на община Монтана, насочено към здравни, социални, професионални, културни и екологични придобивки за нейните граждани чрез постигане на Европейските стандарти на модерния и технологично ориентиран стил на живот.

VISION

Sustainable economic development of Montana municipality for health, social, professional, cultural and ecological benefits and savings for it’s citizens towards reaching the EU standards of quality for modern and technological oriented style of life.

Визията очертава крайния желан резултат от усилията на всички в развитието на общината. Обективните фактори и стимули за такова развитие са:

• Изграден “имидж” на индустриален център с възможности за развитие на високотехнологични производства;

• Концентриране на административни, икономически, културни, търговски, транспортни функции; привличане на структура на български или чуждестранен университет и развитие на системата от професионални училища; развита обслужваща сфера и инфраструктура; всичко това превръща града в един от големите стопански центрове на Северозападна България;

• Средищно място и транспортно-комуникационен възел от висок ранг, висока транспортна достъпност, наличие на карго-летищен комплекс (Габровница), увеличаващ възможните алтернативи за транспортна дейност, обслужваща производството;

• Висока степен на изграденост на енергийната, съобщителната и водостопанската системи в общината;

• Натрупан опит и традиции в развитието на индустриалните и обслужващи отрасли, независимо от протичащите негативни демографски процеси и миграция на квалифицирана работна сила.

Паралелно се отчитат и факторите, задържащи развитието:

51


• Икономически спад, обхванал структуроопределящите производства в града и общината и ликвидиране на една значителна част от тези производства;

• Недостатъчни връзки с новите европейски и световни полюси на концентрация на икономическа дейност и предприемачество;

• Амортизирани производствени зони, нуждаещи се от скъпа рехабилитация, за да посрещнат предизвикателствата на съвременни производства;

• Липса на добре екипирани пространства, които да внесат необходимия нов импулс в развитието и обновяването на икономиката.

През 2007 г. България ще стане част от общоевропейския пазар. За голяма част от бизнеса, за да оцелее в новата конкурентна среда и продължи да се развива, е необходимо да инвестира в материални активи и оборудване, в човешки ресурси, в нови технологии, а оттам и в качество, бързина и коректност. И в осъществяването на местни партньорства. След 2007 г. българските компании ще трябва да реагират по-бързо на конкуренцията.

Общината е очертала чрез визията си ясна картина на очакваното бъдеще. Това предполага огромни усилия за мобилизиране на всички свои ресурси и привличане на външни. Това предполага още подреденост в действията и следване на подходяща стратегия. Основният извод от проведените анализи е, че общината може и следва да приложи “агресивна стратегия” на развитие.

Съдържането на предложената ““ААГГРРЕЕССИИВВННАА ССТТРРААТТЕЕГГИИЯЯ”” е: • Предприемане на изпреварващи стъпки в подготовката за интегриране в

европейските пазари – привлекателни полета за нови инвестиции на основата на сравнителните предимства, маркетингова реклама, информиран и мотивиран местен бизнес, обединение на усилията, въвеждане на стандарти и технологии, предполагащи конкурентноспособност;

• Общината залага на секторите на растеж и ги подкрепя с всички възможни средства (позволени от закона, приемливи за гражданите на общината и подкрепени от тях);

• Общината прави стъпки към “изпреварваща децентрализация” – укрепва капацитета си за въздействие върху цялостното развитие на общината (ресурси, администрация, партньорства, информация);

• Общината се подготвя за максимално усвояване на средства от структурните фондове на ЕС, създавайки “банка стратегически проекти”;

Прилагането на такава стратегия предполага изграждането на жизнен икономически комплекс и достатъчно приходи за ре-инвестиране в хората и жизнената им среда. ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ И МЕРКИ ЗА РАЗВИТИЕ ДО 2013 г.

Приоритетите за развитие на община Монтана произтичат от визията за развитие и поставената стратегическа дългосрочна цел.

Основната стратегическа цел на развитие на община Монтана е:

Постигане на стабилен икономически растеж и подобряване на качеството на живот и възможностите за реализация в общността.

Тя определя посоката на развитие и рамката на инвестиционни усилия от страна на

общината. При условията на бюджетни рестрикции е особено важно да се намери оптимална форма за съчетаване на нуждите на общината, с наличния финансов ресурс – вътрешен и външен, спрямо постигане на поставените стратегически, дългосрочни цели.

52


Благоприятното транспортно-географско положение на общината и в частност гр. Монтана и добрият транспортен достъп е едно от важните стратегически предимства на общината и характерна черта на нейната конкурентноспособност. Освен функциониращите първокласни шосейни и ж.п. трасета, Монтана очаква изграждането на планираните европейски транспортен коридор №4, както и газопреносна инфраструктура.

Организирането на все още спонтанната инвестиционна инициатива и устройването на “контактни зони” за очакваните интензивни потоци на стоки и хора, вече е непосредствено предизвикателство за общината. Намирането/извоюването на удачни решения по този въпрос ще осигури на общината допълнителен мощен потенциал за развитие. И обратно – недостатъчните или неудачни “контактни зони” ще минимизират очакваните ползи и ще доведат само до “инкасиране” на негативни екологични ефекти и неудобства от транзитни потоци. Общината може и трябва да се намесва активно в окрупняването, подреждането и стимулирането на инвестиционните инициативи. За общината това би означавало да заиграе ролята на “предприемач в обществена полза”. Приоритет 1:Приоритет 1: РРааззввииттииее ии ееффееккттииввнноо ииззппооллззввааннее ннаа ооббщщеессттввееннааттаа ииннффрраассттррууккттуурраа,,

ооссииггуурряявваащщаа ввииссоокк жжииззннеенн ссттааннддаарртт Цел 1.1: Въвеждане на съвременни стандарти и технологии за управление на общинската

инфраструктура

Мярка 1.1.1: Развитие на съвременните стандарти, съобразени със законодателната рамка за управление на общинската инфраструктура

Проекти: • Въвеждане цифров модел на кадастъра за цялата община/Създаване на кадастрални

карти на населените места и специализирани кадастрални карти • Актуализиране и разработване на подробни устройствени планове на населените места • Изготвяне на подробни устройствени планове на ромските квартали в населените места

Цел 1.2.: Обновяване и подобряване на техническата и социална инфраструктура, обслужваща

населението на общината

Мярка 1.2.1: Пътна инфраструктура – разширяване и трайно подобряване на състоянието й Проекти:

• Реконструкция и разширение на четвъртокласната пътна мрежа • Програма за идентификация и развитие на обслужваща инфраструктура по Е-79 и

връзка с международен коридор № 7 – TIR паркинг (и), мотел (и), крайпътни заведения, логистични терминали, складове и др.

• Доизграждане и реконструкция на уличната мрежа и пешеходните зони в населените места на Община Монтана

• Доизграждане на околовръстния транспортен пръстен около гр. Монтана. • Реконструкция на бул. „Ал. Стамболийски”

Мярка 1.2.2: Изграждане и реконструкция на водопреносни мрежи, предотвратяване на потенциални бедствия и гарантиране на качеството на водата.

Проекти: • Изграждане на Градска пречиствателна станция за отпадни води (ГПСОВ) и

инсталация за преработка на отпадъка • Изграждане на градска пречиствателна станция за питейни води • Изграждане и реконструкция на водопреносните мрежи на населените места на

Община Монтана • Изграждане на канализационни мрежи в населените места на Община Монтана

53


• Изграждане на локални пречиствателни станции за отпадни води • Реконструкция и разширение на канализационна мрежа на град Монтана • Инвестиционна програма за отстраняване на свлачища, отводняване на терени със

стопанско значение, корекции на реки и реконструкции на язовири, почистване на замърсени води и др. мероприятия по управление на водите

• Поддържане и почистване на речните корита и дерета • Корекция на река Огоста и реконструкции на язовири в общината • Пречистване водите на яз. "Огоста" от тежки метали • Изграждане на поливна система за зелените площи на гр. Монтана

Мярка 1.2.3: Изграждане на високоефективни преносни мрежи и въвеждане на енергийно-ефективни технологии

Проекти: • Развитие на газопреносната мрежа • Изграждане на мощности за производство на електроенергия от възобновяеми

енергийни източници (ВЕИ) и газоцентрала • Изграждане на мощности от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в МБАЛ,

детски градини и детски ясли в Община Монтана – слънчеви термични инсталации • Въвеждане на енергоспестяващи мерки и сертифициране на сгради над 1000 м2 полезна

площ, общинска собственост (съгласно Закона за енергийната ефективност) • Изграждане и реконструкция на мрежите за улично осветление в населените места на

Община Монтана

Мярка 1.2.4: Разширение и модернизация на инфраструктурата, осигуряваща чиста и здравословна околна среда

Проекти: • Изграждане на завод за разделяне на отпадък, преработка и компостиране на

биологичен отпадък • Предприятие за преработка на отпадъци • Изграждане на инсталация за обезвреждане на болнични отпадъци за Северозападна

България • Изграждане на депо за строителни отпадъци • Изграждане на депо за хумус • Програма за подобряване качеството на атмосферния въздух

Мярка 1.2.5: Изграждане и реконструкция на инфраструктурата с висок социално-икономически ефект Проекти:

• Реконструкция на болнични заведения • Реконструкция на градския стадион и спортните обекти в общината • Рехабилитация на ж. п. и автогара в гр. Монтана • Изграждане на пазари (пазар на производители на плодове и зеленчуци, пазар за

животни, пазар на коли и др.) • Реконструкция на гробищни паркове в населените места на Община Монтана • Изграждане и осъвременяване на общински жилищен фонд • Реконструкция на общински сграден фонд

Приоритет 2:Приоритет 2: РРааззввииттииее ннаа ииккооннооммииккааттаа ннаа ттееррииттоорриияяттаа ннаа ООббщщииннаа ММооннттааннаа ии

ууввееллииччааввааннее ннаа ннееййннааттаа ккооннккууррееннттооссппооссооббнноосстт

54


Цел 2.1: Повишаване на конкурентоспособността на местната икономика чрез привличане и задържане на инвестиции

Мярка 2.1.1: Подобряване на бизнес-средата за инвестиции

Проекти: • Разработване и изпълнение на инвестиционни програми в подкрепа на местния бизнес • Развитие на система от преференции за развитие на бизнеса и включването им в

нормативните документи на общината • Развитие и промоция на Индустриален Парк, Монтана • Усвояване на нови технологии за повишаване на конкурентоспособността на местните

фирми • Изграждане на водопроводна, канализационна, пътна и др. мрежи към промишлена/

индустриални зони • Кампании за промоции и реклама на възможностите за бизнес в Община Монтана • Разширяване на контактите с чужди бизнес-партньори, организиране и участие в

бизнес-форуми и срещи

Мярка 2.1.2: Стимулиране на инвестициите във високотехнологични и иновационни производства. Проекти:

• Програма за стимулиране на инвестициите във високотехнологични и иновационни производства.

• Проучване и развитие на високотехнологичен Бизнес Инкубатор.

Мярка 2.1.3: Създаване на подпомагащи развитието на бизнеса структури и мрежи Проекти:

• Създаване на Консултативен съвет за местно икономическо развитие. • Изграждане на Бизнес-център 2, Монтана

Цел 2.2: Осигуряване на възможности за инвестиции и развитие на леката и

машиностроителната промишленост, електроника, електротехника, транспортни и логистични дейности

Мярка 2.2.1: Насърчаване на инвестициите в областта на леката и машиностроителната

промишленост, електроника, електротехника, транспортни и логистични дейности Проекти:

• Програма за стимулиране инвестициите във водещите за общината отрасли • Участия в специализирани международни панаири и изложения, фестивали и

празници.

Мярка 2.2.2: Стимулиране на публично-частни партньорства в областта на леката и машиностроителната промишленост, електроника, електротехника, транспортни и логистични дейности

Проекти: • Изграждане на карго-терминал на летището в Габровница • Изграждане на производствени мощности и на клъстер в областта на машиностроенето • Разработване на инвестиционен план за обособяване на транспортни и логистични

депа

Цел 2.3: Създаване на условия и стимулиране развитието на малкия и среден бизнес.

Мярка 2.3.1: Повишаване ефективността на малките и средни предприятия Проекти:

55


• Подпомагане дейността на бизнес инкубатора. Съдействие за рекламиране на дейността и осигуряване на контакти за намиране на допълнителни пазари

• Развитие на партньорството с бизнес сдружения и неправителствени организации: БТПП, БСК, АРР и БЦ 2000, браншови камари и др.

• Организиране на съвместни бизнес мисии от и до побратимени на Монтана градове • Създаване на партньорства чрез програми за трансгранично сътрудничество (ТГС)

между местни фирми и тези от гранични държави – Румъния и Сърбия • Създаване на Гаранционен фонд

Цел 2.4: Развитие на селското стопанство като традиционен отрасъл и осигуряване на трайна заетост в селските райони на общината

Мярка 2.4.1: Развитие на селата и земите извън селищата чрез създаване на алтернативна заетост и изграждане на ефективни селскостопански производства

Проекти: • Изграждане и поддръжка на селскостопанските пътища • Реконструкция и разширение на напоителни системи • Стимулиране развитието на ловните и рибовъдни стопанства • Рекултивация на нарушени терени • Развитие на производството от трайни насаждения (овощни, лозя и ягодоплодни) и

лечебни растения • Създаване и развитие на частни животновъдни ферми • Оземляване на малоимотни и безимотни на територията на общината

Мярка 2.4.2: Изграждане на агро-структури от европейски тип Проекти:

• Подкрепа за изграждане на сдружения на селскостопански производители (маркетингови кооперации)

• Обучение, правно-организационно и специализирано подпомагане на предприемачите в селското стопанство вкл. за развитие на алтернативни производства

• Програма за подпомагане на местните земеделски производители за покриване на европейските стандарти и изисквания.

• Проучване и развитие на аграрен клъстер • Изграждане на производствени мощности за преработка на земеделска продукция

Мярка 2.4.3: Подобряване състоянието и стопанската значимост на горския фонд на територията на общината

Проекти: • Залесяване на изоставени и ерозирали земи, осигуряване на съвременно оборудване и

технологии за залесяване и сеч • Развитие на производството от горскоплодни насаждения • Развитие на производството на ценни дървесни видове • Възстановяване на опожарени гори • Подобряване и изграждане на горски пътища

Приоритет 3:Приоритет 3: ППооддооббрряяввааннее ннаа жжииззннееннааттаа ссррееддаа ии ууттввъърржжддааввааннее ннаа ооббщщииннааттаа ккааттоо

ппррееддппооччииттаанноо ммяяссттоо ззаа жжииввоотт ии ррееааллииззаацциияя

Цел 3.1: Изграждане на удобна и съвременна жизнена среда

Мярка 3.1.1: Развитие на инфраструктура, осигуряваща възможности за висок жизнен стандарт

56


Проекти: • Възстановяване и реконструкция на Лесопарк "Калето” • Облагородяване на междублоковите пространства и рекреационната инфраструктура в

жилищните квартали • Изграждане на парк в кв. Кошарник • Залесителни кампании в селищата на общината • Инвестиционна обезпеченост за благоустрояването на централната част на населените

места • Програма за развитие на паркове, пешеходни и зелени зони • Оптимизиране на системата за сметосъбиране и сметоизвозване • Подмяна на ВиК системата на МБАЛ • Реконструкция на отоплителната система на Драматичен театър • Реконструкция и ремонт на спортен комплекс по борба, самбо и джудо • Изграждане на Аквапарк, Монтана. • Изграждане на спортно-атракционен комплекс "Огоста” • Изграждане на Зоопарк в района на парк Огоста • Изграждане на Планетариум • Изграждане на картинг-писта, писта за авто- и мотокрос • Поставяне на фасадно осветление на обществени сгради • Изграждане на система за наблюдение и охрана в централната градска част и рискови

обекти в общината • Изграждане на обществени паркинги • Поставяне на светофарни уредби • Ремонт на Общински медицински център – Монтана и Стоматологичен център –

Монтана. • Изграждане на многофункционална спортна зала • Изграждане на тренировъчни футболни игрища • Изграждане на хоспис

Мярка 3.1.2: Създаване и развитие на културни, литературни и др. контакти, взаимодействия и съвместни дейности с побратимените градове, европейски и др. страни

Проекти: • Създаване на литературен и културен диалог с водещи деятели от балкански и други

европейски страни • Учредяване на ежегодна литературна награда • Учредяване и издаване на ежегоден литературен и културен алманах • Осъществяване на литературно-медийно партньорство с национален и международен

характер • Създаване на Златен фонд на българския литературен Северозапад

Мярка 3.1.3: Опазване и обогатяване на културно-историческото наследство в Община Монтана

Проекти: • Консервационни и реставрационни дейности за паметници на културата • Съхраняване и обогатяване на народните традиции, художествените занаяти и културни

празници на всички етнически групи, представени на територията на общината • Подобряване на материално-техническата база на културните институти и повишаване

квалификацията на кадрите им • Изграждане на културни средища в ромските квартали - осигуряване на помещения и

разработване на програми за набиране на средства

57


Мярка 3.1.4: Развитие на туризма и обогатяване на регионалния туристически продукт

Проекти: • Развитие на туристическа инфраструктура в общината • Създаване на рекламен пакет, промотиращ регионалния туристически продукт • Изграждане на високо-категориен хотел насочен към нуждите на бизнеса • Създаване на уебсайт за туристическите дестинации в северозападна България • Създаване на трансгранични маршрути със Сърбия и Румъния

Цел 3.2: Повишаване на ефективността на енергопотребление на битовите и обществени

потребители. Мярка 3.2.1: Стимулиране използването на енергийно ефективни мерки от битови и обществени потребители.

Проекти: • Изготвяне и реализация на план за саниране на обществени и частни сгради, училища

и детски градини • Изготвяне на програми за енергийната ефективност и възобновяеми енергийни

източници и реализацията им • Създаване на Информационен Център по енергийна ефективност.

Цел 3.3: Подобряване условията за живот на младите хора

Мярка 3.3.1: Стимулиране на младежите за включване им в обществения живот

Проекти: • Развитие на младежки центрове, дейности и спорт • Ремонт на Младежки дом, Драматичен театър и Обединен детски комплекс • Възстановяване и изграждане на детски и спортни площадки на територията на община

Монтана, доизграждане на скейтборд площадка в гр. Монтана Мярка 3.3.2: Подобряване на качеството на образованието

Проекти: • Подобряване достъпа (специализирани училищни автобуси) и сигурността чрез

наблюдение с технически средства в училищата • Обновяване на учебната и материално-техническата база в училищата, детските

градини и детските ясли. Оборудване на кабинетите с учебно-технически средства, отговарящи на съвременните изисквания

• Създаване на модерна спортно-техническа база в училищата и детските градини • Квалификация и периодична преквалификация на педагогическите кадри • Подобряване на околната среда и възможностите за хранене в училищата • Създаване на възможности за летен отдих и занимания на децата по интереси

Цел 3.4: Адаптиране на социалната инфраструктура към определени обществени групи – социално

слаби, хора с увреждания, възрастни хора, деца в неравностойно положение, малцинства и др.

Мярка 3.4.1: Подобряване на инфраструктурата, ползвана от групи в неравностойно положение.

Проекти: • Реконструкция на социални домове • Изграждане на съоръжения за достъп до административни сгради и по основните

пешеходни зони и пътеки за хора с увреждания

58


• Изграждане на съоръжения за достъп до класните стаи и кабинетите в училищата за деца с увреждания

• Реконструкция на сгради, общинска собственост с цел подобряване на достъпа до тях за хора с увреждания

• Изграждане на Център за социална рехабилитация и интеграция

Мярка 3.4.2: Стимулиране на обществената активност и въвеждане на “добри практики” за приобщаване на целеви групи

Проекти: • Изграждане на кризисен център за деца и семейства • Програми за адаптация на деца в риск • Програма за превенция на наркомании • Организиране на обществени форуми за проблемите на групите в неравностойно

положение

Мярка 3.4.3: Социална и образователна интеграция на малцинствени групи Проекти:

• Разработване и реализация на програми за придобиване на квалификация на младежи от ромски произход

• Изготвяне на дългосрочни програми на Община Монтана, свързани с интеграцията на ромите

• Подобряване здравния статус на ромите чрез образователни програми • Подобряване достъпа до образование на деца от малцинствата и предприемане на

мерки, стимулиращи образователната им интеграция в българските училища • Изграждане на здравен пункт за медицинско обслужване на пациенти в кв. Кошарник • Организиране на публични дебати по проблемите на ромското население в община

Монтана • Популяризиране на културата, традициите и занаятите на етническите общности

Цел 3.5: Подобряване на здравеопазването на населението на Община Монтана

Мярка 3.5.1: Подобряване на здравния статус на населението на Община Монтана чрез образователни програми. Мярка 3.5.2: Механизми за подобряване достъпа до здравните услуги. Мярка 3.5.3: Превенция и контрол на заразни и паразитни заболявания. Приоритет 4:Приоритет 4: ППооввиишшааввааннее ннаа ааддммииннииссттррааттииввнниияя ккааппааццииттеетт ии ккааччеессттввооттоо ннаа ррааббооттннааттаа

ссииллаа

Цел 4.1: Повишаване на професионалното равнище на работната сила чрез допълнителна квалификация съобразно потребностите на пазара на труда

Мярка 4.1.1: Подобряване качеството на образованието на младежите и квалификацията на работната сила

Проекти: • Разработване и внедряване на система от професионални обучения, квалификационни

и преквалификационни програми • Привличане и установяване на структура на български или чужд ВУЗ на територията на

общината

59


• Създаване на Програма за развитие на работната сила и общински консултативен съвет за партньорство в образованието и обучението

Цел 4.2: Изграждане на съвременна и компетентна администрация

Мярка 4.2.1: Развитие на капацитета на Община Монтана за комплексно и професионално обслужване на гражданите

Проекти: • Ежегодно обновяване на материалната база: оборудване, програмни продукти, хардуер

и обзавеждане • Сертифициране на общинската администрация по стандарта за качество ISO 9001-2000 • Разширяване, модернизация, ремонти и дооборудване на общинските сгради, служби и

кметства (ежегодно) • Обучителни модули за повишаване квалификацията на служителите от общинската

администрация и общинските съветници • Разработване и въвеждане на комплексни административни услуги на местно ниво • Развитие на ОЦУИГ, разработване на електронни услуги и интегриране на

административното обслужване с това на национално ниво (“Електронно правителство”)

• Създаване и развитие на съвременни средства за информация и комуникация в общината

• Изграждане и поддръжка на функционална и динамична Интернет страница на общината

• Разработване на подробни каталози на услугите, информационни табла и брошури

Цел 4.3: Развитие и укрепване на институционалната среда за усвояване на европейските фондове, създаване на публично-частни партньорства и реализиране целите и задачите на плана

Мярка 4.3.1: Създаване на капацитет за ефективно планиране, програмиране, управление, контрол, наблюдение и оценка и подготовка за усвояване на средствата по структурните инструменти на ЕС, а така също от национални и местни източници

Проекти: • Изграждане на център за обществена информация и информация за Европейския съюз

в читалищните библиотеки • Създаване на Общински консултативен съвет за развитие на човешкия потенциал с

участието на представители на социално-икономическите партньори • Международно сътрудничество в контекста на директивите за трансграничното

сътрудничество - България, Сърбия и Румъния • Създаване на “Банка проекти за фондове на ЕС”

Мярка 4.3.2: Поддържане и разширяване участието на Община Монтана в местни, регионални, национални, международни мрежи и партньорства

Проекти: • Сътрудничество и партньорство с НПО на местно, национално и международно ниво • Развитие на проекти с висок социално-икономически ефект за Област Монтана,

Северозападен район за планиране и интегриране в европейски регионални мрежи • Реализиране на съвместни инициативи с побратимени градове и развитие на нови

международни връзки • Изграждане и развитие на обществено-частни партньорства в подкрепа на местното и

регионално развитие

60


61

Приоритет 5:Приоритет 5: ББааллааннссиирраанноо ррааззввииттииее ннаа ннаассееллееннииттее ммеессттаа вв ооббщщииннааттаа вв ккооннттееккссттаа ннаа ууссттооййччииввооттоо ррееггииооннааллнноо ррааззввииттииее

Цел 5.1: Анализ и планиране на потребностите и икономическо развитие на селата

Мярка 5.1.1: Стимулиране на балансираното развитие на населените места

Проекти: • Създаване на 4 агро-бизнес центъра • Общинска програма за комасация на земеделски земи

Цел 5.2: Намаляване на различията между селските райони и града

Мярка 5.2.1: Повишаване на стандарта на живот в селските райони Проекти:

• Изграждане на еднотипни автобусни спирки в селата от общината • Възстановяване и изграждане на детски и спортни площадки в населените места • Благоустрояване на жилищни квартали, включително и ромските, в селата • Стимули, облекчени режими и такси за дребните предприемачи в селата • Осигуряване на качествени комуникации и Интернет във всички селища

При определяне на приоритетите е използван секторен подход, при който мерките и

дейностите към даден приоритет са насочени към решаване на проблеми в определен сектор. Поради значимостта на целите, мерки по два или повече приоритета се отразяват в реализиране и постигане на една и съща цел.

Цели

Постигането на стратегическите цели се основава на правилно определяне на

приоритетите за развитие на общината. Определянето на приоритетите е динамичен процес, който зависи от степента на изпълнение на заложените мерки, както и от външни фактори. Това може да стане причина за промяна на приоритетите при определени условия. Процесът на тяхното определяне и актуализиране е задължение на общината, като за целта е препоръчително успоредно с мониторинга по изпълнение на Общинския План за Развитие, да се извърши и средносрочен преглед на документа с цел неговото адаптиране към актуалните условия.

Мерки и дейности

Разработените мерки и дейности съответстват на изведените приоритети, и са

съобразени с възможностите на общината да финансира определени проекти от една страна, и с възможностите за финансиране, които предлагат предприсъединителните програми на Европейския съюз, инициативи на чужди правителства в България, други донорски организации.



ФИНАНСОВА ИНДИКАТИВНА ТАБЛИЦА в хил.лв.

Източник на финансиране Приоритети, цели, мерки и дейности Обща стойност

на проекта ЕС фондове Общински бюджет

Държавно финансиране Заеми НПО Други

донори Частен сектор

ВСИЧКО 433 352 185 573 24 919 75 934 6 160 2 222 46 087 92 457 433 352 185 573 24 919 75 934 6 160 2 222 46 087 92 457

в т.ч. 2007 29 816 12 749 1 715 5 292 421 133 3 364 6 142 2008 39 370 16 803 2 246 6 872 541 181 4 307 8 420 2009 47 677 20 429 2 745 8 355 661 244 5 070 10 173 2010 63 270 27 086 3 647 11 131 882 316 6 860 13 349 2011 73 650 31 631 4 270 13 053 1 062 394 7 855 15 386 2012 84 105 36 028 4 835 14 695 1 192 444 8 818 18 094 2013 95 464 40 848 5 461 16 536 1 402 509 9 814 20 894

Приоритет 1 – Развитие и ефективно използване на общинската инфраструктура, осигуряваща висок жизнен стандарт

251 670 105 570 14 140 48 800 4 010 - 39 900 39 250

251 670 105 570 14 140 48 800 4 010 - 39 900 39 250 в т.ч. 2007 18 875 7 918 1 061 3 660 301 - 2 993 2 944

2008 23 909 10 029 1 343 4 636 381 - 3 791 3 729 2009 27 684 11 613 1 555 5 368 441 - 4 389 4 318 2010 37 751 15 836 2 121 7 320 602 - 5 985 5 888 2011 42 784 17 947 2 404 8 296 682 - 6 783 6 673 2012 47 817 20 058 2 687 9 272 762 - 7 581 7 458 2013 52 851 22 170 2 969 10 248 842 - 8 379 8 243

Специфични цели Цел 1.1: Въвеждане на съвременни стандарти и технологии за управление на общинската инфраструктура

3 450 1 440 1 610 400 - - - -


3 450 1 440 1 610 400 - - - -

• Въвеждане цифров модел на кадастъра за цялата община/Създаване на кадастрални карти на населените места и специализирани кадастрални карти

2 800 1 100 1 400 300

62


• Актуализиране и разработване на подробни устройствени планове на населените места. 490 255 160 75

• Изготвяне на подробни устройствени планове на ромските квартали в населените места 160 85 50 25 Цел 1.2.: Обновяване и подобряване на техническата и социална инфраструктура, обслужваща населението на общината

248 220 104 130 12 530 48 400 4 010 - 39 900 39 250

Мярка 1.2.1: Пътна инфраструктура – разширяване и трайно подобряване на състоянието й

40 010 9 000 4 010 15 500 2 000 - 1 000 8 500

• Реконструкция и разширение на четвъртокласна пътна мрежа 8 500 2 000 1 000 5 000 500

• Програма за идентификация и развитие на обслужваща инфраструктура по Е-79 и връзка с международен коридор №7 – TIR паркинг(и), мотел(и), крайпътни заведения, логистични терминали, складове и др. и реализацията й

12 510 3 000 10 1 000 1 000 7 500

• Доизграждане и реконструкция на уличната мрежа, включително пешеходни зони, в населените места на Община Монтана

10 000 4 000 2 000 2 000 1 000 1 000

• Доизграждане на околовръстния транспортен пръстен около гр. Монтана 3 000 3 000

• Реконструкция на бул. "Ал. Стамболийски" 6 000 1 000 4 500 500 Мярка 1.2.2: Изграждане и реконструкция на водопреносни мрежи, предотвратяване на потенциални бедствия и гарантиране на качеството на водата.

123 300 68 000 2 870 25 400 - - 25 680 1 350

• Изграждане на ГПСОВ и инсталация за преработка на отпадъка 32 000 24 000 8 000

• Изграждане на градска пречиствателна станция за питейни води 6 000 5 000 1 000

• Изграждане и реконструкция водопреносните мрежи на населените места на Община Монтана 23 000 10 000 1 000 10 000 1 000 1 000

• Изграждане на канализационни мрежи в населените места на Община Монтана 8 500 5 000 1 500 2 000

• Реконструкция и разширение на канализационна мрежа на град Монтана 2 350 1 000 250 750 350

• Изграждане на локални пречиствателни станции за отпадни води 15 000 15 000

63


• Инвестиционна програма за отстраняване на свлачища, отводняване на терени със стопанско значение, корекции на реки и реконструкция на язовири, почистване на замърсени води и др. мероприятия по управление на водите

1 600 1 000 50 450 100

• Почистване и поддържане на речните корита и дерета 150 20 100 30

• Корекция на река Огоста и реконструкция на язовири в общината 4 000 2 000 2 000

• Пречистване водите на яз. "Огоста" от тежки метали 30 000 4 500 200 1 500 23 800

• Изграждане на поливна система за зелените площи на гр. Монтана 700 500 100 100

Мярка 1.2.3: Изграждане на високоефективни преносни мрежи и въвеждане на енергийно-ефективни технологии.

44 200 13 200 890 2 100 2 010 - 2 000 24 000

• Развитие на газопреносната мрежа 25 000 5 000 20 000 • Изграждане на мощности за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и газоцентрала

6 000 2 000 4 000

• Изграждане на мощности от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в МБАЛ, детски градини и детски ясли в Община Монтана – слънчеви термични инсталации

1 400 900 90 100 310

• Въвеждане на енергоспестяващи мерки и сертифициране на сгради над 1000 кв.м полезна площ, общинска собственост (съгласно Закона за енергийната ефективност)

11 000 5 000 500 2 000 1 500 2 000

• Изграждане и реконструкция на мрежите за улично осветление в населените места на Община Монтана

800 300 300 200


20 450 2 230 1 300 900 - - 11 020 5 000

• Изграждане на завод за разделяне на отпадък и преработка и компостиране на биологичен отпадък

8 000 2 000 1 000 5 000

• Предприятие за преработка на отпадъци 11 150 150 11 000 • Изграждане на инсталация за обезвреждане на болнични отпадъци за Северозападна България 900 900

64


• Изграждане на депо за строителни отпадъци 110 80 30 • Изграждане на депо за хумус 150 90 60 • Програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 140 60 60 20

Мярка 1.2.5: Изграждане и реконструкция на инфраструктурата с висок социално-икономически ефект

20 260 11 700 3 460 4 500 - - 200 400

• Реконструкция на болнични заведения 400 300 50 50 • Реконструкция на градския стадион и спортните обекти в общината 3 200 1 900 300 600 200 200

• Рехабилитация на ж.п. и автогара в гр. Монтана 850 650 200 • Изграждане на пазари (пазар на производители на плодове и зеленчуци, пазар за животни, пазар на коли и др.)

3 100 2 500 400 200

• Реконструкция на гробищни паркове в населените места на Община Монтана 210 210

• Изграждане и осъвременяване на общински жилищен фонд 6 500 3 000 1 500 2 000

• Реконструкция на общински сграден фонд 6 000 4 000 1 000 1 000

Приоритет 2: Развитие на икономиката на територията на Община Монтана и увеличаване на нейната конкурентоспособност

89 175 34 265 3 306 6 140 150 305 2 080 42 929

89 175 34 265 3 306 6 140 150 305 2 080 42 929 в т.ч. 2007 5 351 2 056 198 368 18 125 2 576

2008 8 026 3 084 298 553 27 187 3 864 2009 9 809 3 769 364 675 34 229 4 722 2010 12 485 4 797 463 860 43 291 6 010 2011 14 268 5 482 529 982 20 49 333 6 869 2012 17 835 6 853 661 1 228 30 61 416 8 586 2013 21 402 8 224 793 1 474 100 73 499 10 303

Специфични цели Цел 2.1: Повишаване на конкурентоспособността на местната икономика чрез привличане и задържане на инвестиции

32 797 10 830 1 792 4 450 - 65 1 760 13 900

Мярка 2.1.1: Подобряване на бизнес-средата за 30 550 9 970 1 570 4 450 - - 1 500 13 060

65


инвестиции • Разработване и изпълнение на инвестиционни програми в подкрепа на местния бизнес 9 500 3 500 6 000

• Развитие на система от преференции за развитие на бизнеса и включването им в нормативните документи на общината

4 500 500 4 000

• Развитие и промоция на Индустриален Парк, Монтана 2 600 1 200 300 300 800

• Усвояване на нови технологии за повишаване на конкурентоспособността на местните фирми 10 150 3 500 150 1 500 5 000

• Изграждане на довеждаща водопроводна, канализационна, пътна и др. мрежи към промишлена/индустриална зони

3 200 1 500 700 - 1 000

• Кампании за промоции и реклама на възможностите за бизнес в Община Монтана 400 150 50 200

• Разширяване на контактите с чужди бизнес-партньори, организиране и участие в бизнес-форуми и срещи

200 120 20 60

Мярка 2.1.2: Стимулиране на инвестициите във високотехнологични и иновационни производства. 2 040 720 205 - - 55 260 800

• Програма за стимулиране на инвестициите във високотехнологични и иновационни производства 40 20 5 5 10

• Проучване и развитие на високотехнологичен бизнес инкубатор 2 000 700 200 50 250 800

Мярка 2.1.3: Създаване на подпомагащи развитието на бизнеса структури и мрежи 207 140 17 - - 10 - 40

• Създаване на Консултативен съвет за местно икономическо развитие 7

66

7

• Изграждане на Бизнес-център 2, Монтана 200 140 10 10 - 40 Цел 2.2: Осигуряване на възможности за инвестиции и развитие на леката и машиностроителната промишлености, електроника, електротехника, транспортни и логистични дейности

20 173 3 405 268 - 150 - - 16 350

Мярка 2.2.1: Насърчаване на инвестициите в областта на леката и машиностроителната промишлености, електроника, електротехника, транспортни и логистични дейности

180 75 55 - - - - 50

• Програма за стимулиране инвестициите във водещите за общината отрасли 30 25 5


67

• Участия в специализирани международни панаири и изложения, фестивали и празници 150 50 50 50

Мярка 2.2.2: Стимулиране на публично-частни партньорства в областта на леката и машиностроителната промишлености, електроника, електротехника, транспортни и логистични дейности

19 993 3 330 213 - 150 - - 16 300

• Изграждане на карго-терминал на летището в Габровница 5 050 2 000 50 3 000

• Изграждане на производствени мощности и на клъстер в областта на машиностроенето 9 370 1 300 70 8 000

• Разработване на инвестиционен план за обособяване на транспортни и логистични депа 5 573 30 93 150 5 300

Цел 2.3: Създаване на условия и стимулиране развитието на малкия и среден бизнес. 1 560 590 600 50 - 70 70 180

Мярка 2.3.1: Повишаване ефективността на малките и средни предприятия 1 560 590 600 50 - 70 70 180

• Подпомагане дейността на бизнес инкубатора. Съдействие за рекламиране на дейността и осигуряване на контакти за намиране на допълнителни пазари

120 50 20 10 30 10

• Развитие на партньорството с бизнес-сдружения и неправителствени организации: БТПП, БСК, АРР и БЦ 2000, браншови камари и др.

150 50 20 20 30 20 10

• Организиране на съвместни бизнес мисии от и до побратимени на Монтана градове 150 40 40 20 50

• Създаване на ТГС партньорства между местни фирми и тези от граничните държави – Румъния и Сърбия

240 150 20 30 30 10

• Създаване на Гаранционен фонд 900 300 500 - 100 Цел 2.4: Развитие на селското стопанство като традиционен отрасъл и осигуряване на трайна заетост в селските райони на общината

34 645 19 440 646 1 640 - 170 250 12 499

Мярка 2.4.1: Развитие на селата и земите извън селищата чрез създаване на алтернативна заетост и изграждане на ефективни селскостопански производства

26 271 14 980 196 560 - - 200 10 335

• Изграждане и поддръжка на селскостопанските пътища 2 271 2 130 96 10 35


• Реконструкция и разширение на напоителни системи 2 700 2 000 100 300 200 100

• Развитие на ловните и рибовъдни стопанства 2 800 700 2 100 • Рекултивация на нарушени терени 2 000 1 750 250 • Развитие на производството от трайни насаждения (овощни, лозя и ягодоплодни) и лечебни растения

13 000 7 000 6 000

• Създаване и развитие на частни животновъдни ферми 3 500 1 400 2 100

• Оземляване на безимотни и малоимотни на територията на общината -

Мярка 2.4.2: Изграждане на агро-структури от европейски тип 2 214 1 210 100 310 - 170 50 374

• Подкрепа за изграждане на сдружения на селскостопански производители (маркетингови кооперации)

480 280 30 50 50 70

• Обучение, правно-организационно и специализирано подпомагане на предприемачите в селското стопанство вкл. за развитие на алтернативни производства

500 350 70 70 10

• Програма за подпомагане на местните земеделски производители за покриване на европейските стандарти и изисквания

564 300 50 70 50 94

• Проучване и развитие на аграрен клъстер 670 280 20 120 50 200 • Изграждане на производствени мощности за преработка на земеделска продукция -


6 160 3 250 350 770 - - - 1 790

• Залесяване на изоставени и ерозирали земи, осигуряване на съвременно оборудване и технологии за залесяване и сеч

3 000 2 000 100 200 700

• Развитие на производството от горскоплодни насаждения 1 200 400 50 150 600

• Развитие на производството на ценни дървесни видове 880 400 30 150 300

• Възстановяване на опожарени гори 620 150 70 250 150

68


• Подобряване и изграждане на горски пътища 460 300 100 20 40

Приоритет 3: Подобряване на жизнената среда и утвърждаване на общината като предпочитано място за живот и реализация

82 011 40 758 5 795 19 809 2 000 1 444 3 210 8 995

82 011 40 758 5 795 19 809 2 000 1 444 3 210 8 995 в т.ч. 2007 4 921 2 445 348 1 189 120 87 193 540

2008 6 561 3 261 464 1 585 160 115 257 720 2009 9 021 4 483 637 2 179 220 159 353 989 2010 11 481 5 706 811 2 773 280 202 449 1 259 2011 14 762 7 336 1 043 3 566 360 260 578 1 619 2012 16 402 8 152 1 159 3 962 400 289 642 1 799 2013 18 862 9 374 1 333 4 556 460 332 738 2 069

Специфични цели Цел 3.1: Изграждане на удобна и съвременна жизнена среда 19 726 7 618 1 951 2 084 - 347 1 421 6 305

Мярка 3.1.1: Развитие на инфраструктура, осигуряваща възможности за висок жизнен стандарт

13 528 4 865 1 555 1 624 - 135 800 4 549

• Възстановяване и реконструкция на Лесопарк "Калето" 900 500 150 250

• Облагородяване на междублоковите пространства и рекреационната инфраструктура в жилищните квартали

1 720 1 200 200 100 70 150

• Изграждане на парк в кв. Кошарник - • Залесителни кампании в селищата на общината 260 140 70 35 15 • Инвестиционна обезпеченост за благоустрояването на централните части на населените места

1 050 300 300 200 150 100

• Програма за развитие на паркове, пешеходни и зелени зони 419 280 40 25 60 14

• Оптимизиране на системата за сметосъбиране и сметоизвозване 1 274 300 100 84 150 640

• Подмяна на ВиК на МБАЛ 800 200 600 • Реконструкция на отоплителната система на Драматичен театър 30 20 10

• Изграждане на Аквапарк, Монтана 675 25 - 650

69


• Изграждане на спортно-атракционен комплекс "Огоста" 1 115 15 1 100

• Изграждане на Зоопарк в района на парк "Огоста" -

• Изграждане на Планетариум - • Изграждане на картинг-писта, писта за авто- и мотокрос 370 20 50 300

• Поставяне на фасaдно осветление на обществени сгради 110 25 35 25 25

• Изграждане на система за наблюдение и охрана в централната градска част и рискови обекти в общината

110 50 30 30

• Изграждане на обществени паркинги 1 760 200 210 50 1 300 • Поставяне на светофарни уредби 130 50 65 15 • Ремонт на Общински медицински център и Стоматологичен център, Монтана 600 350 50 100 100

• Изграждане на хоспис 385 230 15 110 5 25 • Изграждане на тренировъчни футболни игрища - • Изграждане на многофункционална спортна зала 1 820 1 000 200 300 320 Мярка 3.1.2: Създаване и развитие на културни, литературни и др. контакти, взаимодействия и съвместни дейности с побратимени градове, европейски и др. страни

685 140 95 150 - 200 70 30

• Създаване на литературен и културен диалог с водещи деятели от балкански и други европейски страни

-

• Учредяване на ежегодна литературна награда - • Учредяване и издаване на ежегоден литературен и културен алманах -

• Осъществяване на литературно-медийно партньорство с национален и международен характер

685 140 95 150 200 70 30

• Създаване на Златен фонд на българския литературен Северозапад -

Мярка 3.1.3: Опазване и обогатяване на културно-историческото наследство в Община Монтана

2 405 1 220 225 280 - 175 430 75

70


• Консервационни и реставрационни дейности за паметници на културата 865 400 50 100 15 300

• Подобряване на материално-техническата база на културните институти и повишаване квалификацията на кадрите им

895 400 105 110 160 70 50

• Съхраняване и обогатяване на народните традиции, художествените занаяти и културни празници на всички етнически групи, представени на територията на общината

645 420 70 70 60 25

• Изграждане на културни средища в ромските квартали - осигуряване на помещения и разработване на програми за набиране на средства

-

Мярка 3.1.4: Развитие на туризма и обогатяване на регионалния туристически продукт 3 793 1 533 171 180 - 37 191 1 681

• Развитие на туристическа инфраструктура в общината 2 240 1 400 140 145 25 180 350

• Създаване на рекламен пакет, промотиращ регионалния туристически продукт 70 30 5 5 5 10 15

• Изграждане на високо-категориен хотел насочен към нуждите на бизнеса 1 315 15 1 300

• Създаване на уебсайт за туристическите дестинации в Северозападна България 8 3 1 2 1 1

• Създаване на трансгранични маршрути със Сърбия и Румъния 160 100 10 30 5 15

Цел 3.2: Повишаване на ефективността на енергопотребление на битовите и обществени потребители.

21 680 14 270 1 850 1 400 1 000 40 840 2 280

Мярка 3.2.1: Стимулиране използването на енергийно ефективни мерки от битови и обществени потребители

21 680 14 270 1 850 1 400 1 000 40 840 2 280

• Изготвяне и реализация на план за саниране на обществени и частни сгради, училища и детски градини

18 310 13 000 1 400 1 400 10 500 2 000

• Изготвяне на Програми за енергийната ефективност и възобновяеми енергийни източници и реализацията им

3 170 1 200 420 1 000 310 240

• Създаване на Информационен Център по енергийна ефективност. 200 70 30 30 30 40

71


Цел 3.3: Подобряване условията за живот на младите хора 37 273 17 200 1 688 15 570 1 000 790 620 405

Мярка 3.3.1: Стимулиране на младежите за включване им в обществения живот 5 015 2 950 520 210 - 630 620 85

• Развитие на младежки центрове, дейности и спорт 740 400 30 210 30 20 50

• Ремонт на Младежки дом, Драматичен театър и Обединен детски комплекс 3 900 2 400 400 600 500

• Възстановяване и изграждане на детски и спортни площадки на територията на община Монтана, доизграждане на скейтборд площадка в гр. Монтана

375 150 90 100 35

Мярка 3.3.2: Подобряване на качеството на образованието 32 258 14 250 1 168 15 360 1 000 160 - 320

• Обновяване на учебната и материално-техническата база в училищата, детските градини и детските ясли. Оборудване на кабинетите с учебно-технически средства, отговарящи на съвременните изисквания

30 000 13 000 1 000 15 000 1 000

• Подобряване достъпа (специализирани училищни автобуси) и сигурността чрез наблюдение с технически средства в училищата

1 300 800 50 150 300

• Създаване на модерна спортно-техническа база в училищата и детските градини -

• Подобряване на околната среда и възможностите за хранене в училищата -

• Създаване на възможности за летен отдих и занимания на децата по интереси -

• Квалификация и периодична преквалификация на педагогическите кадри. 958 450 118 210 160 20

Цел 3.4: Адаптиране на социалната инфраструктура към определени обществени групи – социално слаби, хора с увреждания, възрастни хора, деца в неравностойно положение, малцинства и др.

3 332 1 670 306 755 - 267 329 5

Мярка 3.4.1: Подобряване на инфраструктурата, ползвана от групи в неравностойно положение 1 025 520 220 213 - 52 20 -

• Реконструкция на социални домове 500 400 50 50

72


• Изграждане на съоръжения за достъп до административни сгради и по основните пешеходни зони и пътеки за хора с увреждания

193 50 100 23 20

• Изграждане на съоръжения за достъп до класните стаи и кабинетите в училищата за деца с увреждания

-

• Реконструкция на сгради, общинска собственост с цел подобряване на достъпа до тях за хора с увреждания

87 70 17

• Изграждане на Център за социална рехабилитация и интеграция 245 70 140 35

Мярка 3.4.2: Стимулиране на обществената активност и въвеждане на “добри практики” за приобщаване на целеви групи.

853 390 70 143 - 120 130 -

• Програми за адаптация на деца в риск 333 150 35 43 55 50 • Изграждане на кризисен център за деца и семейства -

• Програма за превенция на наркомании 360 140 25 100 45 50 • Организиране на обществени форуми за проблемите на целевите групи 160 100 10 20 30

Мярка 3.4.3: Социална и образователна интеграция на малцинствени групи 1 454 760 16 399 - 95 179 5

• Разработване и реализация на програми за придобиване на квалификация на младежи от ромски произход

742 350 250 42 100

• Изготвяне на дългосрочни програми на Община Монтана, свързани с интеграцията на ромите 25 20 5

• Подобряване здравния статус на ромите чрез образователни програми 173 75 55 15 28

• Подобряване достъпа до образование на деца от малцинствата и предприемане на мерки, стимулиращи образователната им интеграция в българските училища

311 200 7 50 35 19

• Изграждане на здравен пункт за медицинско обслужване на пациенти в кв. Кошарник 62 50 2 10

73


• Организиране на публични дебати по проблемите на ромското население в община Монтана

60 40 1 19

• Популяризиране на културата, традициите и занаятите на етническите общности 81 25 1 15 3 32 5

Цел 3.5: Подобряване на здравеопазването на населението на Община Монтана - - - - - - - -

Мярка 3.5.1: Подобряване на здравния статус на населението на Община Монтана чрез образователни програми

-

Мярка 3.5.2: Механизми за подобряване достъпа до здравните услуги -

Мярка 3.5.3: Превенция и контрол на заразни и паразитни заболявания -

Мярка 3.5.4: Намаляване на детската смъртност - - - - - - - -

• Оптимизиране на детското здравеопазване - • Подобряване качеството на родилната помощ - • Здравно образование на майките за рационално отглеждане на децата -

• Издигане качеството на детските консултации и педиатричната помощ -

• Повишаване обхвата с имунизации при децата - • Съвременно здравно образование на децата и на родителите -

Приоритет 4: Повишаване на административния капацитет и качеството на работната сила

8 056 3 420 1 298 980 - 473 870 1 015

8 056 3 420 1 298 980 - 473 870 1 015 в т.ч. 2007 483 205 78 59 - 28 52 61

2008 644 274 104 78 - 38 70 81 2009 886 376 143 108 - 52 96 112 2010 1 208 513 195 147 - 71 131 152 2011 1 450 616 234 176 - 85 157 183 2012 1 611 684 260 196 - 95 174 203 2013 1 772 752 286 216 - 104 191 223

74


Специфични цели Цел 4.1: Повишаване на професионалното равнище на работната сила чрез допълнителна квалификация съобразно потребностите на пазара на труда

2 751 1 150 94 585 - 62 500 360

Мярка 4.1.1: Подобряване качеството на образованието на младежите и квалификацията на работната сила

2 751 1 150 94 585 - 62 500 360

• Разработване и внедряване на система от професионални обучения, квалификационни и преквалификационни програми

1 395 700 55 250 50 200 140

• Привличане и установяване на структура на български или чужд ВУЗ на територията на общината

1 125 300 25 300 300 200

• Създаване на Програма за развитие на работната сила и общински консултативен съвет за партньорство в образованието и обучението

231 150 14 35 12 20

Цел 4.2: Изграждане на съвременна и компетентна администрация 1 534 625 624 185 - 20 75 5

Мярка 4.2.1: Развитие на капацитета на Община Монтана за комплексно и професионално обслужване на гражданите

1 534 625 624 185 - 20 75 5

• Ежегодно обновяване на материалната база: оборудване, програмни продукти, хардуер и обзавеждане

470 140 200 100 - 30

• Сертифициране на общинската администрация по стандарта за качество ISO 9001-2000 40 40

• Разширяване, модернизация, ремонти и дооборудване на общинските сгради, служби и кметства (ежегодно)

340 130 210

• Квалификация и преквалификация на служителите от общинската администрация и общинските съветници

324 210 49 25 20 20

• Разработване и въвеждане на комплексни административни услуги на местно ниво 50 15 20 5 10

75


• Развитие на ОЦУИГ, разработване на електронни услуги и интегриране на административното обслужване с това на национално ниво (“Електронно правителство”)

140 70 25 35 5 5

• Създаване и развитие на съвременни средства за информация и комуникация в общината 65 30 30 5

• Изграждане и поддръжка на функционална и динамична Интернет страница на общината 15 5 10

• Разработване на подробни каталози на услугите, информационни табла и рекламни брошури 90 25 40 15 10

Цел 4.3: Развитие и укрепване на институционалната среда за усвояване на европейските фондове, създаване на публично-частни партньорства и реализиране целите и задачите на плана

3 771 1 645 580 210 - 391 295 650

Мярка 4.3.1: Създаване на капацитет за ефективно планиране, програмиране, управление, контрол, наблюдение и оценка и подготовка за усвояване на средствата по структурните инструменти на ЕС, а така също от национални и местни източници

1 291 590 220 60 - 231 40 150

• Изграждане на центрове за обществена информация и информация за Европейския съюз в читалищните библиотеки

205 130 15 30 30

• Създаване на Общински консултативен съвет за развитие на човешкия потенциал с участието на представители на социално-икономическите партньори

16 10 5 1

• Международно сътрудничество в контекста на директивите за ТГС - България, Сърбия и Румъния

590 400 150 40

• Създаване на “Банка проекти за финансиране от фондовете на ЕС” 480 50 50 30 200 150


2 480 1 055 360 150 - 160 255 500

• Сътрудничество и партньорство с НПО на местно, национално и международно ниво 380 180 35 30 70 65

76


• Развитие на проекти с висок социално-икономически ефект за Област Монтана, Северозападен район за планиране и интегриране в европейски регионални мрежи

170 75 25 20 10 30 10

• Реализиране на съвместни инициативи с побратимени градове и развитие на нови международни връзки

730 350 150 160 70

• Изграждане и развитие на обществено-частни партньорства в подкрепа на местното и регионално развитие

1 200 450 150 100 80 420

Приоритет 5: Балансирано развитие на населените места в общината в контекста на устойчивото регионално развитие

2 440 1 560 380 205 - - 27 268

2 440 1 560 380 205 - - 27 268 в т.ч. 2007 195 125 30 16 - - 2 21

2008 244 156 38 21 - - 3 27 2009 293 187 46 25 - - 3 32 2010 366 234 57 31 - - 4 40 2011 390 250 61 33 - - 4 43 2012 439 281 68 37 - - 5 48 2013 512 328 80 43 - - 6 56

Специфични цели Цел 5.1: Анализ и планиране на потребностите и икономическо развитие на селата 1 600 1 000 205 155 - - - 240

Мярка 5.1.1: Стимулиране на балансираното развитие на населените места 1 600 1 000 205 155 - - - 240

• Създаване на 4 агро-бизнес центъра 1 200 800 100 100 200 • Общинска програма за комасация на земеделски земи 400 200 105 55 40

Цел 5.2: Намаляване на различията между селските райони и града 840 560 175 50 - - 27 28

Мярка 5.2.1: Повишаване на стандарта на живот в селските райони 840 560 175 50 - - 27 28

• Изграждане на еднотипни автобусни спирки в селата от общината 33 20 13

77


78

• Възстановяване и изграждане на детски и спортни площадки 95 60 20 - 15

• Възстановяване и обновяване на жилищни квартали в селата 330 200 100 12 18

• Стимули, облекчени режими и такси за дребните предприемачи в селата 280 200 30 50

• Осигуряване на качествени комуникации и Интернет във всички селища 102 80 12 10



Финансови ресурси и разпределението им по приоритети и години

Планът за развитие на общината предвижда осъществяването на проекти и програми на обща стойност от 406 982 000 лв. През първата година е заложена сравнително по-малка сума – 26 983 000 лв. Размерът на усвояваните средства през годините постепенно се увеличава за да достигне 88 496 000 лв. през 2013 г. Фиг.11 Стойност на проектите по години

2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

95 166

83 846

73 417

63 089

47 53439 267

29 738

-

20 000

40 000

60 000

80 000

100 000

в хиляди

лева

Стойност на проектите по години

56% от предвижданите средства са за осъществяване на Приоритет 1 – Развитие и

ефективно използване на общинската инфраструктура, осигуряваща висок жизнен стандарт. 21,9% от средствата се планират за Приоритет 2: Развитие на икономиката на територията на Община Монтана и увеличаване на нейната конкурентоспособност. 19,5% от средствата ще се използват за осъществяване на Приоритет 3: Подобряване на жизнената среда и утвърждаване на общината като предпочитано място за живот и реализация, а останалата част от средствата са за другите два приоритета – 4 и 5. Фиг. 12 Разпределение по приоритети в хиляди лева

Разпределение по приоритети в хиляди лева

251 67089 175

80 716

8 0562 440

Приоритет 1Приоритет 2Приоритет 3Приоритет 4Приоритет 5

79


Голяма част от средствата за осъществяване на плана ще се привлекат от ЕС фондове – 45,6%, като те ще бъдат допълнение със средства от частния сектор – 22,7%, държавно финансиране под различни форми – 17,7%, средства от общинския бюджет – 6,5% и други източници на финансиране.

Фиг.13 Източници за финансиране

Източници на финансиране в хиляди лева

184 493

24 914

76 07445 807

92 487

6 1602 122

ЕС фондовеобщински бюджетдържавно финансиранезаемиНПОдруги доноричастен сектор

Средствата за финансиране от ЕС се разпределят равномерно по приоритети, както

следва: Фиг.14 Финансиране от ЕС по приоритети в хиляди лева

0

30 000

60 000

90 000

120 000

150 000

Приоритет 1 Приоритет 2 Приоритет 3 Приоритет 4 Приоритет 5

Финансиране от ЕС по приоритети в хиляди лева

финансиране от ЕСдруго финансиране


80


ОСИГУРЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНОСТ И ПРОЗРАЧНОСТ, ПРОЦЕДУРИ НА ПАРТНЬОРСТВО

Планът за развитие на община Монтана е подготвен от екип експерти, които са

работили в тясно сътрудничество с кмета на общината и неговия екип. Като част от програмата си екипът на местната власт предвижда тясно сътрудничество с формациите на гражданското общество, със социалните и икономически партньори.

Управленският екип на местната власт избира пътя на съгласуване и обогатяване с мненията и предложенията на гражданите на вече създаден проект за Общински план за развитие. По такъв начин екипът поема отговорността за стратегическата насоченост на Плана във връзка с управленската си програма, но я съгласува и подчинява на вижданията и партньорството с гражданското общество.

Проектът на План за развитие ще бъде представен на обществено обсъждане, преди да бъде одобрен от Общински съвет за развитие. По такъв начин пред местният парламент ще бъде представен един завършен проект и мнението на обществеността за него, което е основа за конструктивни обсъждания и решения.

Общественото обсъждане на Проекта за План за развитие ще се проведе чрез: Представяне на Основните цели и приоритети на плана в местните медии; обсъждане на целите, приоритетите, мерките и конкретните проекти на срещи, организирани от общинската управа; организиране на събирането на предложения на гражданите чрез поставяне на кутии за предложения в сградата на общината, читалището и други обществени места – кина, средно училище, видео клубове и др.; създаване на временна комисия за събиране и обобщаване на предложенията след изтичането на срока за тяхното представяне; провеждане на среща на кметската управа с гражданите по повод подготовката на Проекта за общински план за развитие в местния парламент.

Следваща стъпка е осъществяването на граждански контрол на реализацията на Плана и изграждането на обществени нагласи за дефиниране на целите и приоритетите на общината през първия планов период на участие на България и Община Монтана в Европейския съюз – от 2007 до 2013 година. Публичните отчети и обсъждания на постигнатите резултати са основни инструменти на гражданския контрол върху изпълнението.

Партньорство Основни партньори на местната власт в процеса на подготовка, съгласуване и контрол

на Плана за развитие са социалните и икономически партньори на територията на общината. Това са представители на организации на работодателите, професионалните съюзи, НПО, други най-значими организации в просветната, научната, културната, здравната и др. области.

Участието на партньорите на всички нива на подготовка, съгласуване и обсъждане, контрол на изпълнението, гарантира прозрачност, компетентност, ефективност и реалистичност на Плана за развитие. Чрез тях той се обогатява така както с друга гледна точка, освен тази на местната власт, така и с инструментите на гражданското общество, които се основават на прякото участие на гражданите и техните организации.

Местният частен бизнес играе все по-голяма роля в развитието на местните общности, поради своя нарастващ стабилитет, все повечето наемна работна ръка, ангажирана в частни компании и възможностите и за развитие на малкия бизнес. Развитието на общината е невъзможно без участието на частната инициатива – като партньор, като коректив, като инвеститор и като генератор на нови инициативи за развитие.

Информационно осигуряване на процеса на подготовка, обсъждане, съгласуване и контрол на общинския план за развитие

Основните източници за информационно осигуряване на подготовката на плана са:

81


• Официални статистически издания на НСИ; • Работна статистика, работни документи и бележки, притежание на експертите,

изготвили Плана; • Статистически данни, предоставени от Кметския екип, притежание на местната власт

община Монтана; • Данни от лични стопанства, от запитвания или интервюиране на работници и

работодатели; • Предишни разработки и студии за регионалната социално-икономическа среда, или за

групи от отделни фактори; • Предишни осъществени планове и проекти на областно, или местно ниво, друга

информация достъпна за работните групи. МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА

Мониторингът и оценката на общинския план за развитие са неразделна част от процеса на неговото съставяне, изпълнение и отчитане. Под мониторинг се разбира текущо наблюдение на изпълнението на плана, който включва събиране, обработка и анализ на информация в предварително определени сфери и по определени показатели. Обект на мониторинга са напредъкът, промените и последиците от предприеманите програмни действия.

Оценката е количествено измерване на резултатите, ефекта и въздействието от реализацията на плана. Нейната цел е да направи систематичен преглед на конкретните управленски дейности за осигуряване на информация за пълния спектър от краткосрочни и дългосрочни въздействия върху бенефициентите и потребителите.

Мониторингът и оценката са част от цялостния процес на контрол върху управлението и процеса на вземане на решения. Предвижда се те да се осъществяват текущо, от независим, обществен орган.

Мониторингът и оценката на общинския план за развитие включват следната последователност от действия:

1. Избор на критерии и показатели за мониторинг и оценка на плана;

2. Мониторинг на изпълнението;

3. Съпоставка на постигнатото с целево състояние;

4. Предлагане и предприемане на коригиращи действия.

Съгласно възприетите приоритети и мерки в плана за развитие на община Монтана, се предлагат следните основни показатели за мониторинг и оценка: Приоритет 1:Приоритет 1: РРааззввииттииее ии ееффееккттииввнноо ииззппооллззввааннее ннаа ооббщщеессттввееннааттаа ииннффрраассттррууккттуурраа,, ооссииггуурряявваащщаа ввииссоокк жжииззннеенн ссттааннддаарртт

Цел 1.1: Въвеждане на съвременни стандарти и технологии за управление на общинската инфраструктура.


• 100% дигитализация на общинската територия • 27 кадастрални карти с покритие 30 700 дка

Цел 1.2.: Обновяване и подобряване на техническата и социална инфраструктура, обслужваща населението на общината.

Мярка 1.2.1: Пътна инфраструктура – разширяване и трайно подобряване на състоянието й • Дължина на реконструирана четвъртокласна пътна мрежа – 71 км

82


• Инвестиции в пътната мрежа – 40 млн. лв. • 45 000 (75%) от жителите на общината обслужвани от реконструирана

четвъртокласна пътна мрежа • Дължина на ремонтираната улична мрежа в населените места – 240 км • 60 броя ремонтирани обекти на образованието, здравеопазването, социалните

грижи, културата, спорта и младежките дейности • Инвестиции в обекти на образованието, здравеопазването, социалните грижи,

културата, спорта и младежките дейности – 14,5 млн. лв. Мярка 1.2.2: Изграждане и реконструкция на водопреносни мрежи, предотвратяване на потенциални бедствия и гарантиране на качеството на водата.

• Дължина на изградена канализационна мрежа - 156 км • Брой на населението, обслужвано от канализационна мрежа – 50 000 • Относителен дял на населението, обслужвано от канализационна мрежа – 85% • Инвестиции в канализационната мрежа – 8,5 млн. лв. • Изградена ГПСОВ • 75% от населението се обслужва от ГПСОВ • Дължина на изградена водопроводна мрежа – 230 км • Дължина на рехабилитирана водопроводна мрежа – 14 км • Обем на изградени водоизточници – 6 млн. м3 • Инвестиции за изграждане и рехабилитиране на водоснабдителната мрежа – 23

млн. лв. • 54 000 жители, обслужвани от новите (рехабилитирани) водопроводни мрежи • Относителен дял на населението с режим на водоползване – 98% • Относителен дял на населението с достъп до водопровод – 98%

Мярка 1.2.3: Изграждане на високоефективни преносни мрежи и въвеждане на енергийно-ефективни технологии.

• 45 км изградена газопреносна мрежа • Брой на населението, обслужвано от газопреносна мрежа – 6 000 • Относителен дял на населението, обслужвано от газопреносна мрежа – 10% • Инвестиции в газопреносната мрежа – 25 млн. лв. • Дължина на изградената мрежа на улично осветление – 240 км • 3 броя изградени мощности от възобновяеми енергийни източници


• Изградени мощности за разделяне на отпадък, преработка и компостиране на биологичен отпадък • Изградена инсталация за обезвреждане на болнични отпадъци за Северозападна България • Изградено на депо за строителни отпадъци • Изградено на депо за хумус • Реализирана програма за подобряване качеството на атмосферния въздух

Мярка 1.2.5: Изграждане и реконструкция на инфраструктурата с висок социално-икономически ефект.

• 3 реконструирани болнични заведения • Реконструиран градски стадион и 6 спортни обекти • Рехабилитирани ж. п. и автогара в гр. Монтана

83


• Изградени Пазар на производители на плодове и зеленчуци, риба и рибни продукти, Пазар за животни, Пазар за коли, Пазар на дребно за риба • 190 дка реконструирани гробищни паркове

Приоритет 2:Приоритет 2: РРааззввииттииее ннаа ииккооннооммииккааттаа ннаа ттееррииттоорриияяттаа ннаа ООббщщииннаа ММооннттааннаа ии ууввееллииччааввааннее ннаа ннееййннааттаа ккооннккууррееннттооссппооссооббнноосстт

Цел 2.1: Повишаване на конкурентоспособността на местната икономика чрез привличане и задържане на инвестиции.

Мярка 2.1.1: Подобряване на бизнес-средата за инвестиции • Разработени и изпълнени инвестиционни 3 програми в подкрепа на местния бизнес • Внедрена система от преференции за развитие на бизнеса и включена в нормативните документи на общината • Създаден Индустриален Парк, Монтана • 150 местни фирми-бенефициенти от дейности по тази мярка • Реализирани 10 кампании за промоции и реклама на възможностите за бизнес в Община Монтана

Мярка 2.1.2: Стимулиране на инвестициите във високотехнологични и иновационни производства.

• Реализирани инвестиции във високотехнологични и иновационни производства в размер на 2 млн. лв. • Създаден Високотехнологичен Бизнес Инкубатор

Мярка 2.1.3: Създаване на подпомагащи развитието на бизнеса структури.

• Създаден Консултативен съвет за местно икономическо развитие • Изграден Бизнес-център 2, Монтана

Цел 2.2: Осигуряване на възможности за инвестиции и развитие на машиностроителната

промишленост, електроника, електротехника, транспортни и логистични дейности. Мярка 2.2.1: Насърчаване на инвестициите в областта на машиностроителната промишленост, електроника, електротехника, транспортни и логистични дейности.

• Реализирана програма за стимулиране инвестициите във водещите за общината отрасли • 10 участия в специализирани международни панаири и изложения, фестивали и празници

Мярка 2.2.2: Стимулиране на публично-частни партньорства в областта на машиностроителната промишленост, електроника, електротехника, транспортни и логистични дейности.

• Изграден карго-терминал на летището в Габровница • Изградени нови производствени мощности в областта на машиностроенето • Разработен инвестиционен план за обособяване на транспортни и логистични депа

Цел 2.3: Създаване на условия и стимулиране развитието на малкия и среден бизнес. Мярка 2.3.1: Повишаване ефективността на малките и средни предприятия.

• Осъществени 6 съвместни бизнес мисии от и до побратимени на Монтана градове

84


• Създадени 7 партньорства чрез програми за трансгранично сътрудничество (ТГС) между местни фирми и тези от гранични държави – Румъния и Сърбия • Създаден Гаранционен фонд

Цел 2.4: Развитие на селското стопанство като традиционен отрасъл и осигуряване на

трайна заетост в селските райони на общината Мярка 2.4.1: Развитие на селата и земите извън селищата чрез създаване на алтернативна заетост и изграждане на ефективни селскостопански производства

• 150 км изградени на селскостопанските пътища • 6 470 дка реконструирани и разширени системи за напояване • 700 дка рекултивирани нарушени терени • Развити 30 хил. дка площи с трайни насаждения (овощни, лозя и ягодоплодни) и лечебни растения • Създадени нови 20 частни животновъдни ферми

Мярка 2.4.2: Изграждане на агро-структури от европейски тип

• Изградени 3 нови сдружения на селскостопански производители (маркетингови кооперации) • Обучени 120 предприемачи в селското стопанство вкл. за развитие на алтернативни производства • Реализирана програма за подпомагане на местните земеделски производители за покриване на европейските стандарти и изисквания


• 350 дка залесени изоставени и ерозирали земи • Създадени 60 дка нови площи с горскоплодни насаждения • Създадени 40 ха нови площи с ценни дървесни видове • 180 дка възстановени опожарени гори • 65 км подобрени и доизградени горски пътища

Приоритет 3:Приоритет 3: ППооддооббрряяввааннее ннаа жжииззннееннааттаа ссррееддаа ии ппрреевврръъщщааннее ннаа ооббщщииннааттаа вв ппррееддппооччииттаанноо ммяяссттоо ззаа жжииввоотт ии ррееааллииззаацциияя

Цел 3.1: Изграждане на удобна и съвременна жизнена среда Мярка 3.1.1: Развитие на инфраструктура, осигуряваща възможности за висок жизнен стандарт.

• Възстановен и реконструиран Лесопарк "Калето” • Облагородени 300 дка от междублоковите пространства и рекреационната инфраструктура в жилищните квартали • Изградени обществени паркинги с 500 парко-места • Поставени 5 светофарни уредби • Изградена многофункционална спортна зала • Изграден хоспис

Мярка 3.1.2: Опазване и обогатяване на културно-историческото наследство в Община Монтана.

• 20 паметници на културата, обхванати от консервационни и реставрационни дейности • Подобрена на материално-техническата база на 2 културни института

Мярка 3.1.3: Развитие на туризма и обогатяване на регионалния туристически продукт.

85


• Създаден рекламен пакет, промотиращ регионалния туристически продукт • Изграден високо-категориен хотел, насочен към нуждите на бизнеса • Създаден уебсайт за туристическите дестинации в северозападна България • Създадени 3 трансгранични маршрута със Сърбия и Румъния

Цел 3.2: Повишаване на ефективността на енергопотребление на битовите и обществени

потребители. Мярка 3.2.1: Стимулиране използването на енергийно ефективни мерки от битови и обществени потребители

• Изготвен план за саниране на обществени и частни сгради, училища и детски градини • Изготвена програма за енергийната ефективност и възобновяеми енергийни източници и реализацията им • Създаден Информационен Център по енергийна ефективност

Цел 3.3: Подобряване условията за живот на младите хора. Мярка 3.3.1: Стимулиране на младежите за включване им в обществения живот.

• Ремонтиран Младежки дом • Възстановени и изградени 35 детски и спортни площадки на територията на община Монтана • Доизградена скейтборд площадка в гр. Монтана

Мярка 3.3.2: Подобряване на качеството на образованието

• Подобрена учебна и материално-техническа база в 12 училища, 5 детски градини и 3 детски ясли • 200 преподаватели обхванати от програми за квалификация и преквалификация на кадрите

Цел 3.4: Адаптиране на социалната инфраструктура към определени обществени групи –

социално слаби, хора с увреждания, възрастни хора, деца в неравностойно положение, малцинства и др. Мярка 3.4.1: Подобряване на инфраструктурата, ползвана от групи в неравностойно положение.

• Реконструирани 3 социални дома • Изградени 80 съоръжения за достъп до административни сгради и по основните пешеходни зони и пътеки за хора с увреждания • Реконструирани 20 сгради, общинска собственост, с цел подобряване на достъпа до тях за хора с увреждания • Изграден Център за социална рехабилитация и интеграция

Мярка 3.4.2: Стимулиране на обществената активност и въвеждане на “добри практики” за приобщаване на целеви групи.

• 250 деца в риск обхванати от програми за адаптация • 150 души обхванати Програма за превенция на наркомании • 5 обществени форума за проблемите на групите в неравностойно положение

Мярка 3.4.3: Социална и образователна интеграция на малцинствени групи

• 250 души обхванати от програми за придобиване на квалификация на младежи от ромски произход • 600 души обхванати образователни програми за подобряване здравния статус на ромите

86


• 200 деца обхванати от програми за подобряване достъпа до образование на деца от малцинствата и предприемане на мерки, стимулиращи образователната им интеграция в българските училища • Изграден здравен пункт за медицинско обслужване на пациенти от кв. Кошарник • Организирани 4 публични дебата по проблемите на ромското население в община Монтана

Приоритет 4:Приоритет 4: ППооввиишшааввааннее ннаа ааддммииннииссттррааттииввнниияя ккааппааццииттеетт ии ккааччеессттввооттоо ннаа ррааббооттннааттаа ссииллаа

Цел 4.1: Повишаване на професионалното равнище на работната сила чрез допълнителна квалификация съобразно потребностите на пазара на труда.

Мярка 4.1.1: Подобряване качеството на образованието на младежите и квалификацията на работната сила.

• Внедрена система от професионални обучения, квалификационни и преквалификационни програми • Привлечена структура на български или чужд ВУЗ на територията на общината • Създадена програма за развитие на работната сила и общински консултативен съвет за партньорство в образованието и обучението

Цел 4.2: Изграждане на съвременна и компетентна администрация. Мярка 4.2.1: Развитие на капацитета на Община Монтана за комплексно и професионално обслужване на гражданите

• Сертифицирана общинската администрация по стандарта за качество ISO 9001-2000 не по-късно от 2008 г. • Осъществени 10 обучения за повишаване квалификацията на служителите от общинската администрация и общинските съветници • Внедрени 8 комплексни административни услуги на местно ниво • Внедрени 21 електронни услуги • Изградена функционална и динамична Интернет страница на общината не по-късно от 2008 г.

Цел 4.3: Развитие и укрепване на институционалната среда за усвояване на европейските

фондове, създаване на публично-частни партньорства и реализиране целите и задачите на плана. Мярка 4.3.1: Създаване на капацитет за ефективно планиране, програмиране, управление, контрол, наблюдение и оценка и подготовка за усвояване на средствата по структурните инструменти на ЕС, а така също от национални и местни източници.

• Изграден център за обществена информация и информация за Европейския съюз в Читалищните библиотеки • Създаден Общински консултативен съвет за развитие на човешкия потенциал с участието на представители на социално-икономическите партньори • Създадена “Банка проекти за фондове на ЕС” до края на 2008 г.


• Реализирани 8 съвместни инициативи с побратимени градове • Изградени 4 обществено-частни партньорства в подкрепа на местното и регионално развитие

87


Приоритет 5:Приоритет 5: ББааллааннссиирраанноо ррааззввииттииее ннаа ннаассееллееннииттее ммеессттаа вв ооббщщииннааттаа вв ккооннттееккссттаа ннаа ууссттооййччииввооттоо ррееггииооннааллнноо ррааззввииттииее

Цел 5.1: Анализ и планиране на потребностите и икономическо развитие на селата Мярка 5.1.1: Стимулиране на балансираното развитие на населените места

• Създадени 4 агро-бизнес центъра • Общинската програма за комасация на земеделски земи реализирана в землищата на поне 4 селища

Цел 5.2: Намаляване на различията между селските райони и града Мярка 5.2.1: Повишаване на стандарта на живот в селските райони.

• Изградени 50 еднотипни автобусни спирки във всички селата от общината • Възстановени и изградени 30 детски и спортни площадки в населените места • Осигурени качествени комуникации и Интернет във всички селища

По предложение на кмета на общината, общинският съвет определя работна група за

наблюдение, която извършва мониторинга и оценката на изпълнението на плана за развитие. Постоянната работна група изпълнява следните задачи:

• разглежда и утвърждава индикаторите за наблюдение на изпълнението на плана; • периодично извършва преглед на постигнатия напредък по отношение на целите; • анализира резултатите от изпълнението на мерките и степента на постигане на

целите; • разглежда резултатите от междинната оценка; • разглежда предложения за преразпределение на средствата по мерките; • предлага промени, свързани с постигането на целите на плана. Кметът изисква регулярни отчети от работната група извършваща надзора и оценката

за осъществяване на плана. В отчетите се оценява прогреса при реализацията на задачите и мерките, обсъжда се изпълнението на посочените показатели на реализацията (посочва се дали задачата/мярката е осъществена или не; ако е реализирана - какъв е прогресът, а ако не - причината за неизпълнението или закъснението ).

Заключителната оценка се извършва след изтичане на плановия период и включва: • оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси за изпълнение

на плана за оценка на общото въздействие • анализ на положителните и отрицателните фактори при изпълнението на

програмата • оценка на степента на постигане на целите и на устойчивостта на резултатите • изводи и препоръки относно прилагането на политиката за регионално развитие

По резултатите от заключителната оценка и анализа на социално-икономическите

фактори се изготвя нов план за следващия период на планиране. Оценката за осъществяването на плана може да бъде вътрешна или външна. За

външната оценка се наема независима професионална институция. За вътрешната оценка е достатъчна същата институция, която е координирала реализацията на плана и упражнявала надзор по неговото осъществяването.

Оценките се възлагат от кмета на общината.


88


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА • Закон за регионално развитие – обнародван в ДВ, бр.14 / 20.02.2004 • Национален план за икономическо развитие за периода 2003-2006г. (актуализиран юни,

2003) АИАП • Стратегия за участието на България в структурните и Кохезионния фонд на ЕС • Методология за разработване на ОПР • Интернет

o www.mrrb.government.bg o www.namrb.org o www.nssi.org o www.undp.bg o www.flgr.bg o www.government.bg o www.montanabg.net

89

http://www.mrrb.government.bg/

http://www.namrb.org/

http://www.nssi.org/

http://www.undp.bg/

http://www.flgr.bg/

http://www.government.bg/

http://www.montanabg.net/


Приложение 1

ЗА РЕФЕРЕНЦИИ:

Приоритети на структурните фондове на ЕС за периода 2007-2013 г.

Европейски фонд за регионално развитие

Финансирани основни приоритети и мерки за периода 2007-2013

Конвергенция/Сближаване Регионална

конкурентоспособност и заетост

Европейско териториално сътрудничество

• Изследвания, технологии и развитие, иновации и предприемачество

• Информационно общество • Околна среда • Предпазване от рискове • Туризъм • Транспорт: трансевропейски мрежи и чист градски транспорт

• Енергия, вкл. трансевропейски мрежи

• Образование • Здравеопазване • Директни помощи за инвестиции в МСП

Заб.: Регионите с БВП под 75% от средното за Общността имат право на достъп до тази цел

• Иновации и икономика на знанията

– капацитет за изследвания, технологии и развитие, и иновации

– иновации в МСП – предприемачество – финансови инструменти и

инкубаторни възможности • Околна среда и предпазване от рискове

• Достъп извън основните градски центрове до транспортни и телекомуникационни услуги от общ икономически интерес

Заб.: Всички региони от ЕС, които нямат право на достъп до цел “Конвергенция”, отговарят на условията по тази цел

• Трансгранични социално-икономически дейности

• Транснационално сътрудничество

• Работа в мрежа и обмен на опит между регионалните и местните власти

Европейски фонд за регионално развитие

Финансирани основни приоритети и мерки за периода 2007-2013 по специфични райони

Селски райони Райони с природни

препятствия Градско измерение

• Инфраструктура • Телекомуникационни мрежи и услуги

• Развитие на нови дейности, извън аграрни и рибния сектор

• Засилване на връзките между градските и селските райони

• Развитие на туризма и услугите в селата

• Достъпност • Икономически дейности, свързани с културното наследство

• Устойчиво използване на природните ресурси

• Туризъм

• Възстановяване на физическата среда

• Преустройство на нарушени терени

• Развитие на историческото и културното наследство с мерки за насърчаване на предприемачество на местно ниво

90


Финансирани приоритети и мерки по европейски фондове – избираеми за периода 2007-2013

Европейски социален фонд (ESF) Фонд “Сближаване” Селско развитие

• Адаптабилност на работниците • Достъп на търсещите работа до заетост и предпазване от безра-ботица

В районите по цел “Конвергенция”, Европейския социален фонд се намесва с цел: • Разширяване на инвестициите в човешкия капитал

• Засилване на институционалния капацитет на публичните адми-нистрации в следните области:

- икономика - заетост - социална сфера - околна среда - законова рамка

Приоритетната ос, свързана с транснационалното сътрудничес-тво, трябва да бъде включена в оперативна програма.

• Трансевропейски транспортни мрежи

•Опазване на околната среда

• Устойчиво развитие - Енергийна ефектив-ност

- Възобновяема енергия - Транспорт Забележка: Това засяга държавите членки с БВП под 90% от средното за Общността

• Подобряване на кон-курентоспособността в селското и горското стопанство

• Мениджмънт на земите:- Устойчиво използ-ване на земеделските земи

- Устойчиво използ-ване на горските земи

• Диверсификация на селската икономика и качеството на живот в селските райони

• Подходът Лидер

Изследвания, технологии и развитие 2007-2013

7-ата Рамкова програма за изследвания, технологии и развитие трябва да бъде фокусирана върху следните 6 приоритета:

1. Създаване на европейски центрове of excellence чрез сътрудничество между лаборатории

2. Лансиране на европейски технологични инициативи 3. Стимулиране творчеството на фундаменталните изследвания чрез конкуренция

между екипите на европейско ниво 4. Придаване на повече привлекателност на Европа за най-добрите изследователи 5. Развитие на изследователската инфраструктура в европейски интерес 6. Подобряване на координацията на националните изследователски програми

Образование и обучение 2007-2013 Новата програма се подразделя в 4 оси: • Комениус (Comenius): Участие на учениците от ЕС в общи дейности • Еразмус (Erasmus): Възможност за получаване на висше образование в чужбина • Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci): Обучения в предприятия и обучителни центрове в

друга европейска страна • Грунтвиг (Grundtvig): действия, свързани с мобилност

Култура 2007 Програмата възнамерява да засили: • мобилността на работниците • транснационалното движение на работници и културно-художествени произведения • междукултурен диалог

91


PACE 2006-2010 Програма на Общността за подпомагане на предприемачеството и конкурентоспособността на предприятията

Предложението на Европейската комисия е структурирано около 4 основни цели, подразделени на 18 действия. 4-те основни цели са: Цел 1 : ускоряване адаптирането на индустрията към структурните

промени; Цел 2 : насърчаване създаването на среда, благоприятна за

инициативи и за развитие на предприятията, особено на малките и средните предприятия;

Цел 3 : насърчаване създаването на среда, благоприятна за сътрудничество между предприятията;

Цел 4 : засилване на по-добрата експлоатация на потенциала на политиките за иновационно, изследователско и технологично развитие.

18-те действия са: 1. Насърчаване и засилване на интеграцията на информационните

и комуникационните технологии в бизнес стратегиите 2. Насърчаване на корпоративната социална отговорност и устойчивото

производство 3. Засилване на конкурентоспособността на предприятията и

адаптирането им към промените в специфични сектори 4. Насърчаване на предприемаческия дух 5. Подпомагане поемането на риск от страна на предприемачите 6. Свързване на предприятия с цел растеж и конкурентоспособност 7. Насърчаване достъпа до финанси за предприятия, особено за МСП 8. Създаване на благоприятна за предприятията регулаторна и

административна рамка на национално ниво 9. Засилване на ТГС между компании от ЕС 10. Насърчаване и улесняване на международните бизнес връзки за

предприятия от ЕС 11. Функциониране на европейските мрежи за подкрепа на бизнеса 12. Засилване на иновациите чрез по-добри знания и по-ефективен

мениджмънт на интелектуалната собственост 13. Насърчаване на технологичния трансфер и клъстери 14. Насърчаване на организационните и други не-технологични

иновации, вкл. и дизайн 15. Анализ и мониторинг за подобряване разбирането на

вътрешните фактори за конкурентоспособността и иновативността на предприятията

16. Принос за подобряване качеството на регулаторната рамка на Общността

17. Оценка 18. Разпространение

План за действие в областта на иновациите Публикуване през април 2004 г. на консултативен документ, фокусиран върху следните 6 цели:

• иновиране навсякъде • поява на иновацията на пазара • знания навсякъде • инвестиране в иновацията • умения за иновации • ефективно управление на иновациите

92


Околна среда 2007-2013 Възможности за финансиране чрез следните инструменти:

• LIFE – Демонстрационни проекти • Натура • Трети страни • Подпомагане на екологични организации.

План за действие в областта на предприемачеството

Представяне на сайта на Генерална дирекция “Предприятия” на 5 цели и 9 ключови действия: http://europa.eu.int/comm/enterprise/entrepreneurship/action_plan.htm Цели:

Подхранване на предприемаческия дух

Насърчаване на повече хора да станат предприемачи

Свързване на предприемачи с цел растеж и конкурентоспособност

Подобряване на финансовия поток

Създаване на по-благоприятна за МСП регулаторна и административна рамка 9-те ключови действия са:

1. Предприемачество и младежите 2. Намаляване на риска от провал в бизнеса 3. Улесняване на трансфера на бизнес дейности 4. Подобряване на социалната сигурност на нови собственици на малък бизнес 5. Подпомагане “по мярка” на жените и етническите малцинства 6A. Улесняване сътрудничеството на малкия и средния бизнес на вътрешния пазар 6B. Подкрепа за иновативните кластери 7. По-голяма справедливост (equity) и по-силен баланс 8. Вслушване в предложенията на МСП 9. Намаляване сложността с цел справяне с данъчното законодателство

Услуги от общ интерес Публикуването на Бялата книга по този въпрос е от юни 2004 г. Тази Бяла книга предлага Комисията: • да приеме решение за прилагането на чл. 86 от Договора за държавната помощ във вид на

компенсация за публична услуга, предоставяна по някои доверени задачи при функционирането на услуги от общ икономически интерес, до юли 2005 г.,

• да приеме общностната рамка за държавната помощ във формата на компенсация за публична услуга, до юли 2005 г.

• да приеме изменение на Директива 80/723/EEC за прозрачността на финансовите връзки между държавите членки и публичните задачи, до юли 2005 г.,

• да доизясни при какви условия компенсациите за публична услуга могат да бъдат държавна помощ по силата на чл. 87 (1), до юли 2005.


93

http://europa.eu.int/comm/enterprise/entrepreneurship/action_plan.htm



Инвестиционни фондове, опериращи в България Avlar Bioventures Fund 2 (www.avlar.com/evlar_site_in_pro.htm) Период на действие: 2001-2006 Региони: ЕС (15+10), България, Румъния, ЕАСТ Проекти, които се финансират от Инвестиционния фонд: • Здраве, социална сфера, нови технологии, политика на МСП, Иновации, Икономика,

Финанси; • Подкрепа на фирми от сферата на биотехнологиите и здравеопазването (при създаването

и в ранен етап на развитие) • Фондът участва до 10 % от рисковия капитал на компанията, с максимум до 3.3 млн. Евро Годишен бюджет на фонда - 45-75 млн. евро; Финансиране на проекта: до 3.3 млн. евро Baring Private Equity Partners (www.bpep.com/bpep/index.asp) Региони: ЕС(15+10), България, Румъния,Нови независими държави, Азия Проекти, които се финансират от Инвестиционния фонд: • капиталово финансиране за средния предприятия, които планират разширяване; Фондът ще държи мажоритарен или миноритарен дял Годишен бюджет - 15 млн. евро; финансиране на проекта: между 5 и 10 млн.евро DBG Eastern European Fund LTD 2 (www.dbgee.com) Период на действие: 2003-2013 Региони - България, Румъния, Балкани Проекти, които се финансират от Инвестиционния фонд: • Услуги, Политика на МСП, Индустрия, Заетост, Икономика, Финанси, Местно развитие • Капиталово финансиране за периферни компании; насърчаване на инвестициите,

насърчаване на производството Бенефициенти - корпорации, малки и средни фирми Годишен бюджет - 80 млн. евро; Финансиране на проекта: между 3 и 12 млн. евро Black Sea Fund L.P (www.globalfinace.gr) Региони - България, Румъния, Нови независими държави, Балкани Проекти, които се финансират от Инвестиционния фонд: • Услуги, Политика на МСП, Индустрия, Иконимика, Финанси • Капиталово финансиране за компании с потенциал за растеж • Малки и средни предприятия; Фондът участва с инвестиция, не по-поляма от 15 % от поверения капитал на всяка една компания. Годишен бюджет - 100 млн. евро; Финансиране на проекта: между 2.2 и 10.1 млн.евро


94

http://www.avlar.com/evlar_site_in_pro.htm

http://www.bpep.com/bpep/index.asp

http://www.dbgee.com/

http://www.globalfinace.gr/



УКАЗАТЕЛ ЗА ТЕРМИНИ, ПОНЯТИЯ И СЪКРАЩЕНИЯ

ЗРР Закон за регионално развитие, приет от Народното Събрание на Република България през м. февруари 2004 г., публикуван в ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г.

СЗРП Северозападен район за планиране

МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството

НОПРР Национална оперативна програма за регионално развитие

НСРР Национална стратегия за регионално развитие

ОПР Общински план за развитие

ПРОПР Програма за реализация на ОПР

ОСР Областна стратегия за развитие

РПР Регионален план за развитие

ССВЗ/SWOT Силни, слаби страни, възможности и заплахи

ЕС Европейски съюз

БТПП Българска търговско-промишлена палата

АРР Агенция за регионално развитие

БСК Българска стопанска камара

Клъстер Понятието “клъстер” е въведено от английското “cluster” и означава буквално “грозд”. Икономически смисъл: Клъстерите са географски концентрирани взаимосвързани компании и институции. Интеграцията може да бъде както хоризонтална (между сродни фирми), така и вертикална - от каналите с доставчици до клиентите. В много от клъстерите участват правителствени и други институции като университети, държавни агенции по инвестиции, малки и средни предприятия, професионални училища, търговски асоциации, сдружения на бизнеса, чиято цел е да осигурят специализирана подготовка, обучение, информация, техническа подкрепа на съвкупността от предприятия.

Карго-терминал Специализирано съоръжение за обработване и складиране на товари


95

ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ 2007 – 2013 г...общински план за...

Documents