гр. Перник 2013 г.€¦ · 2011 г. става 7,7‰ . През 2012 г. от...

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПЕРНИК

гр. Перник 2013 г.

- 2 -

стр.

ВЪВЕДЕНИЕ ………………………………………………………………. 3

І. СЪСТОЯНИЕ НА ЗДРАВЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО…………………. 4

1. Здравно-демографска характеристика на област Перник ……………. 4

1.1. Численост и структура на населението ………………………….…. 4

1.2. Раждаемост …………………………………………………………... 6

1.3. Детска смъртност ………………………………………………….… 8

1.4. Обща смъртност …………………………………………………..…. 11

1.5. Естествен прираст ………………………………………………….... 16

1.6. Заболеваемост и болестност ………………………………………... 19

1.7 Хоспитализирана заболеваемост …………………………………... 23

2. Основни проблеми на здравето на населението …………………….. 25

2.1 Болести на органите на кръвообращението ……………………….. 25

2.2 Заболявания от активна тубелкулоза по форма на заболяването…. 26

2.3 Диабет ………………………………………………………………… 26

2.4 Психични заболявания ………………………………………………. 27

2.5 Новообразования …………………………………………………….. 27

ІІ ИЗВОДИ …………………………………………………………………. 29

ІІІ. СЪСТОЯНИЕ НА СИСТЕМАТА ЗА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ….. 32

3.1 Първична извънболнична медицинска помощ …………………….. 32

3.2 Специализирана извънболнична медицинска помощ...……………. 35

3.3 Болнична медицинска помощ………..……………………………… 39

3.4 Спешна медицинска помощ…………………………………………. 42

3.5 Обекти за търговия на дребно с лекарствени продукти …………… 46

3.6 Осигуреност на регионалната здравна мрежа с ЧР ……………….. 47

SWOT анализ на състоянието на системата на здравеопазване в област

Перник ……………………………………………………………………….

49

ІІІ. ОСНОВНИ НЕДОСТАТЪЦИ НА ЗДРАВЕОПАЗНАТА СИСТЕМА

В ОБЛАСТТА………………………………………………………………..

50

- 3 -

ВЪВЕДЕНИЕ:

Населението на Област Перник живее в 168 обособени населени места, от

Киото 6 града, 161 села и една махала , на територия от 2 390 кв.км, 2,2 % от

територията на страната.

Административно-териториално са утвърдени 6 общини:

Перник - има 20 села – от тях планински - 12 села;

Радомир - има 29 села – от тях планински - 4 села;

Брезник- има 35 села – от тях планински - 33 села;

Трън - има 50 села – от тях планински - 50 села;

Земен - има 19 села – от тях планински - 10 села;

Ковачевци - има 9 села– от тях планински - 9 села.

Планинските села са определени съгласно Наредба №14/ 01.04.2003 г. за

определяне на населени места в планинските райони.

Географските граници на здравните райони съвпадат с тези на

общините.

Област Перник е сред „рекордьорите” в страната по отрицателен естествен

прираст на населението. За област Перник около -11;-12 срещу -5; -9 за страната.

Изключително напредналият процес на демографско стареене (над 30% на

възраст 60+ години) има за резултат нарастващо хронифициране на

заболяванията, изискващо повече ресурси за продължително лечение и

рехабилитация.

Основните индикатори на общественото здраве са демографските

показатели; данните за заболеваемостта на населението; физическото развитие и

дееспособност.

Промени и преструктуриране на здравната система без да се оценява риска

за пациентите, без гаранции за крайните резултати, свързани със специфичните

особености (географски, икономически, инфраструктурни, здравно-демографски

и т.н.) на област Перник, може да доведе до голямо влошаване на обслужването,

а даже и до блокиране на Областната здравеопазна система.

Преходът към пазарна икономика доведе до значителни промени и трайни

последици в социално-икономическата обстановка. Градовете в областта се

настаниха трайно в списъка на бедните градове с рестриктивни тенденции и

висока безработица.

Спецификата на икономиката, основен дял от която принадлежеше на

минната и металургичната промишленост и машиностроенето и процесът на

конверсия, силно засегнаха икономическото състояние на жителите в областта.

Високото ниво на безработица и общият спад на икономическото развитие,

увеличават психологическото напрежение и засилват усещането на несигурност

и безпомощност сред голяма част от населението.

Основен проблем на здравеопазването в областта е конфликтът между

ограничените ресурси и постоянно увеличаващите се разходи.

- 4 -

І. СЪСТОЯНИЕ НА ЗДРАВЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО

1. Здравно-демографска характеристика на Област Перник

1.1 Численост и структура на населението.

Напредналият процес на демографско стареене на населението в областта,

особенно в районите на Трън, Земен, Ковачевци е показателен, че е налице

реална депопулация в тези райони.

Демографската картина в областта се характеризира с трайна тенденция

към намаляване на общата численост на населението.

Население на област Перник към 31.12.2012 г. (за тригодишен период)

Год.

Население в

областта -

общо

мъже Отн. дял жени Отн. дял В градо-

вете Отн. дял В селата Отн. дял

2010 134 694 64 986 48,2 69 708 51,8 102 265 75,9 32 429 24,1

2011 131 987 64 622 48,9 67 365 51,1 103 945 78,8 28 042 21,2

2012 130 230 63 736 48,9 66 494 51,1 102 887 79 27 343 21

Население на област Перник към 31.12.2012 г. по възраст

Възраст

(в навършени

години)

Общо Мъже Жени В

градовете В селата

Общо 130 230 63 736 66 494 102 887 27 343

0-4 4323 2259 2064 3745 121

5-9 4965 2558 2407 4304 578

10-14 5011 2580 2431 4254 661

15-19 5169 2685 2484 4444 757

20-24 5451 3036 2415 4641 725

25-29 7597 4012 3585 6604 810

30-34 8860 4744 4116 7598 993

35-39 9697 5003 4694 8244 1262

40-44 9352 4866 4486 7887 1453

45-49 8935 4578 4357 7461 1465

50-54 10057 5050 5007 8286 1474

55-59 10166 4997 5169 8118 1771

60-64 10163 4767 5396 7505 2048

65-69 8891 3887 5004 6060 2658

70+ 20662 8207 12455 12926 7736

- 5 -

Не се забелязва динамика в половата структура, като жените имат превес

над мъжете.

Относителният дял на лицата над 60 години (30,5 %) и намаляването делът

на децата от 0 до 17 години (13,9 %) говорят, че възрастовата структура е от

регресивен тип. Демографското остаряване на населението е особено изразено в

селата и в селските общини Трън, Земен, Ковачевци, Брезник.

Възрастова структура на населението в Област Перник към 31.12.2012 г. ( По Е. Росет)

Години

Възрастови групи

Общо 0-17

% от

общия

брой 18-59

% от

общия

брой 60+

% от

общия

брой

Общо

2010 134694 18765 14.0 76066 56.5 39863 29.6

2011 131987 17199 13 85268 64.6 29520 22.4

2012 130 230 18141 13.9 72373 55.6 39716 30.5

В градовете

2010 102265 15932 15.6 62464 61.1 23869 23.3

2011 103945 15847 15.2 61776 59.4 26332 25.3

2012 102764 15613 15.2 60783 59.1 26368 25.7

В селата

2010 32429 2833 8.7 13602 41.9 15994 49.3

2011 28042 2531 9 11966 42.7 13454 47.9

2012 27466 2528 9.2 11590 42.2 13348 48.6

13.9

55.6

30.5

15.2

59.1

25.7

9.2

42.2

48.6

0%

20%

40%

60%

80%

100%

ОБЩО ГРАД СЕЛО

до 17 години 18-59 години над 60 години

Фиг. 1 Възрастова структура на населението в област Перник за 2012 г. (в %)

Забележка: Данните за населението се получават от Териториално статистическо

бюро на съответната област.

- 6 -

Възрастните хора са носители на повече от едно хронично заболяване, те

имат значително променена структура на здравните потребности и изисквания

към тяхното задоволяване. Старото население има и значително социални,

икономически, психологически и деотологични проблеми и последствия.

Област Перник е с гъстота на население в изключително голям диапазон.

Най-гъсто населена е община Перник, а най-ниско населена е община Трън.

Населени места с и под 5 жители в областта са:

с. Къшле - 1 жител;

с. Шипковица - 3 жители;

с. Проданча - 5 жители;

с. Богойна - 4 жители;

с. Озърновци - 4 жители;

с. Брусник - 3 жители;

с. Билинци - 5 жители.

общини територия население Население

2012 г.

Гъстота на

населението

км 2

Р.България

Дка. км 2

1.Брезник 412 031 412 6 662 16,2 Х

2.Земен 253 568 254 2 635 10,4 Х

3.Ковачевци 136 843 137 1 570 11,5 Х

4.Перник 465 700 466 95 038 203,9 Х

5.Радомир 549 120 549 20 272 36,9 Х

6.Трън 573 197 573 4 053 7,1 Х

ОБЛАСТ 2 390 459 2 390 130 230 54,5 65,6

1.2 Раждаемост.

Показателят бележи тенденция за намаление след тригодишен период

(2008; 2009; 2010) на леко покачване (8; 8,7; 8,2 на 1 000 души население) през

2011 г. става 7,7‰ . През 2012 г. от всички 959 бр. по община са както следва:

Община Перник – 736;

Община Радомир – 121;

Община Брезник – 46;

Община Трън – 33

Община Земен – 18;

Община Ковачевци – 5

Раждаемост на 1 000 души население

Година Перник Р България

2010 г. 8,2 10,0

2011 г. 7,7 9,7

2012 г. 7,4 9,5

- 7 -

Най-често раждат жени на възраст от 25 до 29 години. Повъзрастовата

структура на населението прави подвластни на себе си жените в областта.

Жените във фертилна възраст (15 г.- 49 г.) 26 137 намаляват за сметка на по-

възрастните, които са 33 031.

Факторите, които в настояще време са предмет на „обвинение” за

намалената раждаемост могат да се групират като: икономически, социални,

социално-психологически, медицински и т.н. Тези фактори имат сумарно

влияние над раждаемостта и нито едни от тях не би могъл да играе решаваща

или самостоятелна роля.

Влияние над раждаемостта има и броят на извършените аборти.

За 2012 г. са регистрирани 391 бр. аборта, което е 15 ‰ жени във фертилна

възраст, сравнено с 2011 г. регистрираните аборти са 387 или 14,8 ‰ жени.

Като цяло в последните години броят на абортите намалява и то за сметка

на тези по желание, за 2009 г. са извършени 534 аборта, за 2010 г. – 412 аборти.

Мъртвореждаемостта в област Перник с известно колебание е общо взето

със стабилни показатели.

Година Брой

мъртвородени

2009 9

2010 4

2011 8

2012 7

Раждаемостта в област Перник е една от най-ниските в страната. Голямото

ниво на безработица, силно снижения стандарт на живот, променената ценностна

система на хората и липсата на алтернатива на свиващата се до липсваща тежка

промишленост, не мотивират създаването и отглеждането на деца.

5

6

7

8

9

10

11

България 7.9 8.8 9 8.6 8.5 8.5 9 9.7 9.6 9.8 10.2 10.7 10 9.7 9.5

О бласт Перник 6.4 6.8 6.9 6.7 5.9 6.3 6.5 7.4 7 7.5 8 8.7 8.2 7.7 7.4

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012

Фиг. 2 Раждаемост в област Перник и страната (на 1000)

- 8 -

Раждания и аборти в област Перник (за тригодишен период)

година Брой

На 1000 жени

от 15 до 49 години

Раждания Аборти Раждания Аборти

2010 1103 412 37.8 14.1

2011 1013 387 37.7 14.4

2012 966 391 37 15

Забележка: Данните за се получават от ТСБ,

1.3 Детска смъртност

Един от основните индикатори за добро здравеопазване е детската

смъртност (0-1 г.). На нея се обръща специално внимание и тя се приема за критерий при определяне на здравното благополучие на населението. Счита се, че по нивото на детската смъртност може да се съди за икономическото и културното ниво на един народ, както и за степента и грижите, които се полагат за отглеждане на поколението му.

Стойностите на този показател у нас, въпреки значителното благоприятно повлияване в продължение на десетки години, са все още по-високи в сравнение с развитите европейски страни.

Показателят е по-висок в селата в сравнение с градовете, като се наблюдават различия по общини, особено в тези с по-висока концентрация на етническо население (общините Трън и Земен).

5

7

9

11

13

15

България 13.3 14.4 13.3 12.3 11.6 10.4 9.7 9.2 8.6 9 9 8.4 7.8

Област Перник 7.6 10 13.9 8.8 6.2 7.6 6.1 13.4 10 9.3 7.3 6.9 6.3

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012

фиг. 3 Детска смъртност в област Перник и страната (на 1000 живородени деца)

- 9 -

Мъртвораждаемостта е важен показател, допълващ характеристиката на

детската смъртност. Причините за мъртвораждаемостта остават неустановени

приблизително в около 20%.

Динамиката на умиранията през различните периоди на кърмаческатата

възраст - перинатален, неонатален и постнеонатален, е от голямо значение за

практиката на общественото здравеопазване с оглед профилактиката на риска и

намаляване на умиранията.

Перинаталната смъртност е с по-висок интензитет от неонаталната и

постнеонаталната.

Неонаталната смъртност се свързва най-вече с ендогенните причини:

вродени аномалии, недоносеност и др.

Водещи причини при постнеонаталната смъртност са: болести на

дихателната система, вродени аномалии, инфекциозни заболявания и т.н.

Детска смъртност (умрели деца до 1г. възраст) в област Перник

година

общо В градовете В селата

брой На 1000

живородени брой

На 1000

живородени брой

На 1000

живородени

2010 8 7,5 7 7,3 1 8,5

2011 7 6.9 7 6,9 0 0

2012 6 6,3 6 6,3 0 0

Перинатална, неонатална и постнеонатална детска смъртност в област

Перник

(на 1 000 родени деца)

Година Перинатална ДС Неонатална ДС Постнеонатална ДС

2010 7.3 2.7 4.6

2011 8.8 1.0 3.0

2012 3.1 0 3.1

Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната

област.

Съществено влияние върху нивото и структурата на детската смъртност

оказват факторите, свързани със стила и начина на живот на семействата;

несъблюдаване на някои правила за отглеждане и закаляване на децата през

първата година от живота им; наличие на някои заболявания: хипотрофия, рахит,

ексудативна диатеза; неблаприятни жилищни и материални условия за живот в

смейството; ниска здравна култура на родителите и др.

- 10 -

Детска смъртност по причини

№ на

класа

НАИМЕНОВАНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ

ПО МКБ-10

2011г. - област 2012 г. - област

брой на 1000


относителен

дял ( % ) брой

на 1000


относителен

дял ( % )

ОБЩО I – XIX клас 7 6.9 100 6 6,3 100

I Някои инфекциозни и паразитни

болести 1 1,0 16,1

II Новообразувания

III

Болести на кръвта, кръвотворните

органи и отделни нарушения,

включващи имунния механизъм

IV

Болести на ендокринната система,

разстройства на храненето и на

обмяната на веществата

VI Болести на нервната система 1 1.0 14.5

IХ Болести на органите на

кръвообращението 1 1.0 14.5

Х Болести на дихателната система 1 1.0 14.5

ХI Болести на храносмилателната

система

ХVI Някои състояния, възникващи през

перинаталния период 1 1.0 14.5 4 4,2 67,8

ХVII

Вродени аномалии [пороци на

развитието], деформации и

хромозомни аберации

2 2.0 29 1 1,0 16,1

ХVIII

Симптоми, признаци и отклонения от

нормата, открити при клинични и

лабораторни изследвания,

некласифицирани другаде

1 1.0 14.5

ХIX

Травми, отравяния и някои други

последици от въздействието на

външни причини

Структура на детската смъртност по причини – анализ

Показателят е в пряка зависимост с ниската раждаемост и с различия в

нивото при различни етнически групи, като най-високо е при циганското

население в областта. Непроменени остават години наред факторите, оказващи

влияние върху детската смъртност:

нездравословен начин на живот на майките и децата;

вредности в околната среда;

ранна бременност;

недостатъчно качество на акушерската и педиатричната помощ;.

недостатъчно наблюдение и грижи за деца до 1 години;

нисък социален статус, особенно при някои етнически групи;

незадоволителна здравна култура, поведение и навици;

висок процент на недоносените и деца с малформации.

- 11 -

От съществено значение за снижаване на детската смъртност е организацията

на медицинското наблюдение на бремените и децата през първата година от

живота им, организацията на родилната помощ и медицинската помощ за

болните деца.

След умиранията при децата от „състояния, възникващи през перинаталният

период (МКБ-Х, клас ХVІ)” и “Вродени аномалии” (клас ХVІІ) са починалите

деца от болести на дихателната система.

1.4 Обща смъртност

Най-надежден и точен измерител на здравното състояние на хората е

показателят за общата смъртност.

Интензитетът на умиранията е по-голям при мъжкото население в

сравнение с женското.

Селското население има по-висок интензитет на умиранията в сравнение с

градското.

Смъртността в България е много по-висока, отколкото в другите страни на

ЕС, а тази на област Перник е по-висока от Р България.

10

12

14

16

18

20

България 14.3 14.3 14.2 14.7 14.5 14.8 14.5 14.3 15 14.8 15

Област Перник 15.9 16.4 17.1 16.7 17.2 17.3 17.4 17.5 17.9 19 19.1

2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012

фиг. 4 Обща смъртност в област Перник и страната (на 1000)

- 12 -

При запазване на сега съществуващите тенденции, прогнозата за

смъртността и при двата пола е, че тя ще нарасне. Изключително тревожен е фактът, че през последните години повишаването на общата смъртност става за сметка на увеличаването на умиранията в активна и творческа възраст, причини за които са „социално-значимите“ заболявания. „Подмладяването” на смъртността в годините е явление с много сериозни близки и далечни демографски, медицински и социални последици. Тази смъртност е предотвратима контролирайки рисковите фактори, водещи до нея. Наблюдаваната многогодишна тенденция за нарастване на смъртността на сърдечно-съдовите и злокачествените заболявания продължава и през последните години. На тези заболявания се дължат 70-75% от умиранията. По-неблагоприятният възрастов състав на населението в общините Трън, земен, Брезник, Ковачевци (над 50% от населението е над 60 г.) увеличава броя на умиранията. Не може да се пренебрегват високите нива на смъртност в изброените общини и да не се съпоставят с броя на лечебните заведения и лекарите в районите. Не бива да се омаловажава и това, че за високата смъртност от някои групи заболявания, а занижена в други, е от значение и надеждността на водене на първичната здравна информация. Съществуват известни несъвършенства в диагностичната практика (особено сред селското население); Медицинските съобщения за смърт не се попълват във всички случаи точно; липсва патологоанатомично верифициране на причините на умиранията. Водещо място по причини за умиранията в областта е на болестите на органите на кръвообращението, следвани от злокачествените заболявания, тези на дихателната система и т.н. При болестите на дихателната система (трети в ранговото класиране като причина за смърт) се вижда известна стабилност, но макар и по –стабилни показателите са по-високи от тези за страната, което не е изненада за района поради изключителната екологична обремененост от десетилетия, свързана с индустрията на областта. Смъртността от травми и отравяния също бележи раздвижване към по-високи стойности и отново по-високи за района от тези за страната. Причини за високият травматизъм са: различни материално икономически поддържащи в постоянна неизправност и необезопасеност на предприятията в района; организационен безпорядък на трудовите процеси; принудата да се работи на повече от едно място, за да се осигури семейството, което води до преумора, често пъти и при незадоволително здравословно състояние на работника, лежат в основата на промишления травматизъм.

- 13 -

Област Перник

№ на

класа

НАИМЕНОВАНИЕ НА

БОЛЕСТИТЕ ПО МКБ-10

2011 г 2012 г.

брой

на 100000

от


Относ.

дял ( % ) брой

на 100000

от


Относ.

дял ( % )

ОБЩО I – XIX клас 2509 1900.9 100 2 488 1 910,5 100

I Някои инфекциозни и

паразитни болести 21 15.9 0.8 12 9,2 0,5

II Новообразувания 470 359.1 18.7 441 338,6 17,7

III

Болести на кръвта,

кръвотворните органи и отделни

нарушения, включващи

имунния механизъм

4 3.0 0.2 4 3,1 0,2

IV

Болести на ендокринната

система, разстройства на

храненето и на обмяната на

веществата

133 100.8 5.3 151 115,9 6,1

V Психични и поведенчески

разстройства 0 0 0 0 0 0

VI Болести на нервната система 37 28.0 1.5 60 46,1 2,4

VII Болести на окото и придатъците

му 0 0 0 0 0 0

VIII Болести на ухото и мастоидния

израстък 0 0 0 0 0 0


кръвообращението 1383 1047.8 55.1 1 376 1 056,6 55,3

Х Болести на дихателната система 195 147.7 7.8 161 123,6 6,5

ХI Болести на храносмилателната

система 88 66.7 3.5 90 69,1 3,6

ХII Болести на кожата и

подкожната тъкан 0 0 0 0 0 0

ХIII

Болести на костно-мускулната

система и на съединителната

тъкан

1 0.8 0.04 0 0 0

ХIV Болести на пикочо-половата

система 46 34.9 1.8 74 56,8 3

ХV Бременност, раждане и

послеродов период 0 0 0 0 0 0

ХVI Някои състояния, възникващи

през перинаталния период 1 0.8 0.04 4 3,1 0,2

ХVII


развитието], деформации и

хромозомни аберации

2 1.5 0.08 1 0,8 0,04

ХVIII

Симптоми, признаци и

отклонения от нормата, открити

при клинични и лабораторни

изследвания, некласифицирани

другаде

53 40.2 2.1 39 29,9 1,6

ХIX

Травми, отравяния и някои

други последици от

въздействието на външни

причини

75 56.8 3.0 75 57,6 3

- 14 -

В последните години нарастват и умиранията от самоубийства. И макар

отражението им върху характеристиката на смъртността да не е голямо, тяхната динамика е един от важните параметри на начина и качеството на живота.

ОПИТИ ЗА

САМОУБИЙСТВА САМОУБИЙСТВА

2010 2011 2012 2010 2011 2012

брой брой брой брой брой брой

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПО ПОЛ

ОБЩО 49 60 54 16 28 24

МЪЖЕ 8 30 17 14 21 18

ЖЕНИ 41 30 37 2 7 6

ПО МЕСТОЖИВЕЕНЕ

ОБЩО 49 60 54 16 28 24

ГРАДОВЕ 47 55 47 14 25 20

СЕЛА 2 5 7 2 3 4

СОЦИАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ

ОБЩО 49 60 54 16 28 24

БЕЗРАБОТНИ 12 21 19 6 13 7

РАБОТЕЩИ 20 27 18 3 5 5

ПЕНСИОНЕРИ 11 4 11 7 8 11

УЧАЩИ 6 8 6 1

ДОМАКИНИ

ИНВАЛИДИ 2

ЗАТВОРНИЦИ

ВОЕННОСЛУЖЕЩИ

СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ

ОБЩО 49 60 54 16 28 24

ДЕЦА НА РАЗВЕДЕНИ

РОДИТЕЛИ 1 1 5

СЕМЕЙНИ 27 30 27 4 7 10

НЕСЕМЕЙНИ 13 25 16 11 4

РАЗВЕДЕНИ 3 2 1 3 4 4

ВДОВЕЦ/А/ 5 2 5 5 6 6

- 15 -

ОПИТИ ЗА

САМОУБИЙСТВА САМОУБИЙСТВА

2010 2011 2012 2010 2011 2012

брой брой брой брой брой брой

СПОСОБ НА СУИЦИДНИЯ

ОПИТ

ОБЩО 49 60 54 16 28 24

САМООТРАВЯНЕ

МЕДИКАМЕНТОЗНО 36 43 46 2

САМООТРАВЯНЕ С ХИМИЧ.

В-ВА 6 5 2 1 1

С ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ 1 1 5 4

ПОРЯЗВАНЕ С ХЛАДНО

ОРЪЖИЕ 4 6 3

ОБЕСВАНЕ 1 9 15 14

ХВЪРЛЯНЕ ОТ

ТРАНСПОРТНО СРЕДСТВО 1

ДРУГ СПОСОБ

УДАВЯНЕ 1 1

ХВЪРЛЯНЕ ОТ ВИСОЧИНА 2 2 2 6 4

ПРОБОЖДАНЕ С ХЛАДНО

ОРЪЖИЕ 5

ИЗГАРЯНЕ 1 1

ПО ВЪЗРАСТ

ОБЩО 49 60 54 16 28 24

10-15Г. 2 3 3 0

16-20Г. 9 7 7 0 1

21-30Г. 5 13 10 0

31-40Г. 15 17 13 5 6 3

41-50Г. 4 8 8 1 7 5

51-60Г. 4 8 5 4 8 7

61-70 Г. 5 3 1 2 3 2

71-80 Г. 3 1 5 2 3 1

Над 80 Г. 2 2 2 1 5

НАСОЧЕНИ ЗА

ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ

ОБЩО 49 60 54 - 28 24

ДА 42 60 53 - 1

НЕ 7 1 - 27 24

ПРАВЕНИ ОПИТИ ПРЕЗ

НАСТОЯЩАТА ГОДИНА

ОБЩО 49 60 54 16 28 24

ДА 2 3 5 14 1 1

НЕ 47 57 49 2 27 23

- 16 -

Смъртност област Перник 2012 година

клас Х

6.50%

клас ІІ

17.70%

клас ІV

6.10%

клас IX

55.30%

клас ХІХ

3.60%

Други

10.80%

Фиг. 5 Структура на общата смъртност по причини за умирания в област Перник през 2012 г. ( Отн. дял -%)

1.5 Естествен прираст

Намалената раждаемост и увеличаващата се смъртност обуславят намаляването на естествения прираст в областта. Естественият прираст представлява разликата между ражданията и умиранията. Години наред умиранията са много повече от ражданията.

Естественият прираст е подвластен и на емиграционния поток (емигрират предимно млади хора в репродуктивна възраст).

Регионът като цяло влиза в отрицателни стойности на естествения прираст през 1982 е (–)0,3 ‰. По това време вече Земенската община е с (–)22,2‰, Трънската – (–)20,59‰, такава е тенденцията и през следващите години. Община Перник последна преминава в отрицателната скала през 1991 г.(–)1,5 ‰.

Оттам на сетне непрекъснато стойностите растат с отрицателен знак, т.е.

естествения прираст намалява.

Показателят за област Перник е (–11,7)‰, сравнен с този на Р България (–

5,5)‰ е значително по-висок.

-15

-10

-5

0

5

България -5.1 -5.6 -5.8 -5.7 -5.2 -5.4 -5.2 -5 -4.3 -3.6 -4.6 -5 -5.5

Област Перник -9.4 -9.2 -10 -10.1 -10.6 -9.3 -10.2 -9.8 -9.4 -8.8 -9.6 -11.3 -11.7

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012

фиг. 6 Естествен прираст в област Перник и страната (на 1000)

- 17 -

Естествен прираст по общини в област Перник

2010г. 2011 г. 2012 г.

брой На 1000

души брой

На 1000

души брой

На 1000

души

Перник -611 -6,4 -740 -7.7 -773 -8.1

Радомир -298 -14,1 -329 -15.9 -319 -15.7

Брезник -163 -21,7 -197 -28.9 -212 -31.8

Трън -76 -15,3 -83 -20.3 -94 -23.2

Земен -94 -27,2 -96 -35.3 -72 -27.3

Ковачевци -54 -19,5 -51 -32 -59 -37.6

Област -1296 -9,6 -1496 -11.3 -1529 -11.7

Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната

област.

8.7

17.5

-8.8

8.2

17.9

-9.6

7.7

19

-11.3

7.4

19.1

-11.7

-15

-10

-5

0

5

10

15

20

2009 2010 2011 2012

Раждаемост Смъртност Естествен прираст

Фиг. 7 Основни демографски показатели в Област Перник за периода 2009-2012 г.

ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ В ПЕРНИШКА ОБЛАСТ ПО ОБЩИНИ


Община Перник

Община Радомир

Община Брезник

Община Трън

Община Земен

Община Ковачевци

Р.България

2011г 2012г 2011г 2012г 2011г 2012г 2011г 2012г 2011г 2012г 2011г 2012г 2011г 2011г 2011г 2012г

Родени деца 1013 966 781 741 134 122 45 46 31 34 11 18 11 5 71402 69678

в градовете

в селата

Раждаемост на 1000 общо 7.7 7.4 8.1 7.8 6.5 6 6.60 6.90 7.5 8.3 4 6.8 6,9 3,2 9.7 9.5


в селата

Умрели лица общо 2509 2488 1521 1509 463 440 242 258 114 127 107 90 62 64 108258 109281


в селата

Обща смъртност

19 19.1 15,8 15,9 22.4 21.7 35,5 38,7 27,9 31,3 39.4 34.2 38.8 40.8 14.8 15 на 1000


в селата

Естествен прираст общо -11,3 -11,7 -7.6 -8.1 -15.9 -15.7 -28,9 -31,8 -20.3 -22.9 -35.3 -27.3 -32 -37.6 -5 -5.5


в селата

Умрели деца до 1г. 7 6 6 6 1 0 0 0 0 0 0 0 0 0 601 536

в градовете 6 6 5 6 1 0 0 0 0 0 0 0 0 0

в селата 1 0 1 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

Детска смъртност 1000 6,9 6,2 7.6 8.2 7.4 0 0 0 0 0 0 0 0 0 8.4 7.8

в градовете 6,2 8.2 0 0 0 0 0

18

19

1.6 Заболеваемост и болестност

Картината на заболеваемостта и болестността в региона показва развитие,

идентично с това за страната и влияещо се от същите фактори. Макар и с еднакви тенденции на развитие с тези за страната, в региона заболяванията години наред, в повечето нозологични групи е по-висока.

Данните показват, че през последните десетина – петнадесет година не се наблюдават съществени изменения в структурата на регистрираните заболявания в региона.

Болестност и заболеваемост сред населението в област Перник 2011 г.

№ на

класа

НАИМЕНОВАНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО

МКБ-10

Болестност Заболеваемост

Регистри

рани

заболява

ния

На 1000

души от

населен

ието

Относит

елен дял

Регистр

ирани

заболява

ния

На 1000

души от

населен

ието

Относит

елен дял

ОБЩО I – XIX клас 269270 204 100 124541 943.6 100

I Някои инфекциозни и паразитни болести 4150 31.4

1.5 3205 24.3 2.6

II Новообразувания 5134 38.9 1.9 1907 14.5 1.5

III

Болести на кръвта, кръвотворните органи

и отделни нарушения, включващи


1312

9.9

0.5 492 3.7 0.4

IV


разстройства на храненето и на обмяната

на веществата

19550 148.1

7.3 3832 29 3.1

V Психични и поведенчески разстройства 7243 54.9

2.7 2543 19.3 2

VI Болести на нервната система 12805 97.

4.8 4563 34.6 3.7

VII Болести на окото и придатъците му 20070 152.1

7.5 11056 83.8 8.9

VIII Болести на ухото и мастоидния израстък 7031 53.3 2.6 4587 34.8 3.7


кръвообращението 60814

460.8

22.6 10426 79 8.4

Х Болести на дихателната система 53763 407.3

20 38416 291.1 30.9

ХI Болести на храносмилателната система 9724 73.7

3.6 4822 36.5 3.9

ХII Болести на кожата и подкожната тъкан 8886

67.3

3.3 5822 44.1 4.7

ХIII Болести на костно-мускулната система и

на съединителната тъкан 16314 123.6 6.1 7087 53.7 5.7

ХIV Болести на пикочо-половата система 18790 142.4

7 10306 78.1 8.3

ХV Бременност, раждане и послеродов

период 1972

14.9

0.7 640 4.9 0.5


перинаталния период 67

0.5

0.02 40 0.3 0.03

20

ХVII Вродени аномалии [пороци на развитието],

деформации и хромозомни аберации 481

3.6 0.2 162 1.2 0.1

ХVIII





6590 49.9

2.5 5055 38.3 4.01

ХIX


последици от въздействието на външни

причини

14549 110.2

5.4 9596 72.7 7.7

Забележка: Данните са получени след обработка на годишните статистически отчети на

ЛЗ за извънболнична помощ в областта.

Болестност и заболеваемост сред населението в област Перник 2012 г.

№ на

класа

НАИМЕНОВАНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО

МКБ-10

Болестност Заболеваемост

Регистри

рани

заболява

ния

На 1000

души от

населен

ието

Относит

елен дял

Регистр

ирани

заболява

ния

На 1000

души от

населен

ието

Относит

елен дял

ОБЩО I – XIX клас 266583 2047 100 118975 913.6 100

I Някои инфекциозни и паразитни болести 8381 64.4 3.1 6768 52 5.7

II Новообразувания 4579 35.2 1.7 1961 15.1 1.7

III

Болести на кръвта, кръвотворните органи

и отделни нарушения, включващи


1054 8.1 0.4 421 3.2 0.4

IV


разстройства на храненето и на обмяната

на веществата

19734 151.5 7.4 3614 27.8 3

V Психични и поведенчески разстройства 7852 60.3 2.9 2211 17 1.9

VI Болести на нервната система 12864 98.8 4.8 4818 37 4

VII Болести на окото и придатъците му 27735 213 10.4 11420 87.7 9.6

VIII Болести на ухото и мастоидния израстък 6516 50 2.4 4207 32.3 3.5


кръвообращението 57169 439 21.4 10011 76.9 8.4

Х Болести на дихателната система 47354 363.6 17.8 30517 234.3 25.6

ХI Болести на храносмилателната система 7458 57.3 2.8 3743 28.7 3.1

ХII Болести на кожата и подкожната тъкан 9343 71.7 3.5 6472 49.7 5.4

ХIII Болести на костно-мускулната система и

на съединителната тъкан 18210 139.8 6.8 9012 69.2 7.6

ХIV Болести на пикочо-половата система 16763 128.7 6.3 9002 69.1 7.6

ХV Бременност, раждане и послеродов

период 1351 10.4 0.5 382 2.9 0.3


перинаталния период 82 0.6 0.03 49 0.4 0.04

21

ХVII


развитието], деформации и хромозомни

аберации

778 6 0.3 469 3.6 0.4

ХVIII





6103 46.9 2.3 4413 33.9 3.7

ХIX


последици от въздействието на външни

причини

13263 101.8 5 9490 72.9 8


ЛЗ за извънболнична помощ в областта.

През 2012 г. в област Перник са регистрирани 266 583 бр. заболявания,

което формира болестност по обръщаемост на населението за медицинска помощ от 2 047 ‰ души от населението.

Заболеваемостта освен, че бележи увеличение, показва и териториални различия. В община Перник различията между града и селата са почти заличени, докато в другите общини (Трън, Земен, Брезник), разликите са силно подчертани, поради това, че селата са отдалечени от града и помежду си. Медицинското обслужване в голяма част от селата няма, а придвижването до града или село с лекар е трудно. Филиалите на ЦСМП в цитираните общини разполагат с една линейка, което води до несвоевременно отзоваване на повикването. Медицинската помощ се търси само в краен случай, често пъти късно. Населението прибягва до нетрадиционна медицина, разширява се самолечението. Не се регистрират всички платени медицински услуги. На лице е лоша комуникация между отделните структури и нива на лечебната мрежа.

Различават се изискванията на отчетността към РЗИ и РЗОК, което води до изкривяването на статистическата информация. Налице е дублиране на данни. Поради изброеното медико-статистическата информация трябва да се приема с известна условност.

Заболеваемост в област Перник

при децата от 0 до 18 години

Клас ХVІІІ

4.00%

КласХІІ

4.70%

Клас ІХ

5.10%

Клас VІІ

13.60%

Клас І

12.90%

Клас Х

42.40%

Други

17.30%

фиг. 8 Структура на заболеваемостта при децата от 0 до 18 години от област Перник през 2012 г.

22

В структурата на болестността по класове, най-висок относителен дял

имат болестите от клас ІХ – на кръвообращението- 21,4% , заболявания – бр. или 439на 1 000 души от населението, следвани от болестите от клас Х – на дихателната система с относителен дял -17,8 % , регистрирани заболявания бр. на 1 000 души от населението – 363,6‰. По ранг заболяванията се подреждат: ендокринни с относителен дял – 7,4% , болести на пикочополовата система – с относителен дял – 6,3% .

В структурата на свежата заболеваемост (новооткритите) с най-голям дял са болести на дихателната система - клас Х 30 517 бр. или 234,3 на 1 000души от населението, следвани от клас VІІ болести на окото и придатъците му 11 420 бр.или .87,7 на 1 000души от населението

Болестност в Област Перник

Други

36.20%

IX

21.40%

Х

17.80%VІІ

10.40%

ІV

7.40%

ХІІІ

6.80%

Заболеваемост в област Перник

Други

41.20%

X

25.60%

VІІ

9.60%ІХ

8.40%

ХІІІ

7.60%

ХІV

7.60%

Фиг. 9 Структура на болестност и заболеваемост на населението за област Перник през 2012 г.(отн.дял)

23

1.7 Хоспитализирана заболеваемост

В лечебните заведения за болнична помощ през 2012 г. са хоспитализирани

14 903 болни или 1 144,4‰0 е хоспитализираната заболеваемост. Най-често се хоспитализират пациенти с дихателни, сърдечни заболявания,

травми и отравяния и др. Нарастването на относителния дял

на възрастовата група 65 и повече

години, води до нарастване и на делът на лекуваните в болница. Въвеждането на формата на финансиране на болничната помощ от НЗОК-

клинична пътека, структурата на хоспитализираната заболеваемост се промени много, особено по определени класове болести и отделни диагнози.

Хоспитализацията на пациентите по по-скъпо заплащаните пътеки води до изкривяване на статистическата информация и затруднява анализа на заболеваемостта по причини за хоспитализация.

Хоспитализирана заболеваемост в Област Перник за 2011г.


ПО МКБ-10

Изписани

болни

На 10 000 души

от населението

Относителен

дял

ОБЩО I - XIX клас 15804 1197.4 100

I Някои инфекциозни и паразитни болести 772 58.5 4.9

II Новообразувания 289 21.9 37.4

III

Болести на кръвта, кръвотворните органи и

отделни нарушения, включващи имунния

механизъм

1 0.08 0.01

IV Болести на ендокринната система, разстройства

на храненето и на обмяната на веществата 513 38.9 3.3

V Психични и поведенчески разстройства 407 30.8 2.6


VII Болести на окото и придатъците му 535 40.5 3.4

VIII Болести на ухото и мастоидния израстък 213 16.1 1.4

IХ Болести на органите на кръвообращението 2683 203.3 17


ХI Болести на храносмилателната система 1620 122.7 10.3

ХII Болести на кожата и подкожната тъкан 620 47 3.9

ХIII Болести на костно-мускулната система и на

съединителната тъкан 237 18 7.2

ХIV Болести на пикочо-половата система 1215 92.1 7.7

ХV Бременност, раждане и послеродов период 1374 104.1 8.7


перинаталния период 201 15.2 1.3

24


деформации и хромозомни аберации 4 0.3 0.03

ХVIII

Симптоми, признаци и отклонения от нормата,

открити при клинични и лабораторни

изследвания, некласифицирани другаде

206 15.6 1.3

ХIX Травми, отравяния и някои други последици от

въздействието на външни причини 1034 78.3 6.5

ХХІ

Фактори, влияещи върху здравното състояние

на населението и контакта със здравните

служби

1876 142.1 11.9


ЛЗ за извънболнична помощ през 2011 г.

Хоспитализирана заболеваемост в Област Перник за 2012г.


ПО МКБ-10

Изписани

болни

На 10 000 души

от населението


дял

ОБЩО I - XIX клас 14903 1144.4 100

I Някои инфекциозни и паразитни болести 906 69.6 6.1

II Новообразувания 371 28.5 2.5

III

Болести на кръвта, кръвотворните органи и

отделни нарушения, включващи имунния

механизъм

0 0 0

IV Болести на ендокринната система, разстройс-

тва на храненето и на обмяната на веществата 408 31.3 2.7

V Психични и поведенчески разстройства 387 29.7 2.6


VII Болести на окото и придатъците му 524 40.2 3.5

VIII Болести на ухото и мастоидния израстък 185 14.2 1.2

IХ Болести на органите на кръвообращението 2265 173.9 15.2


ХI Болести на храносмилателната система 1634 125.5 11

ХII Болести на кожата и подкожната тъкан 540 41.5 3.6

ХIII Болести на костно-мускулната система и на

съединителната тъкан 343 26.3 2.3

ХIV Болести на пикочо-половата система 1117 85.8 7.5

ХV Бременност, раждане и послеродов период 1776 13.9 1.2


перинаталния период 179 13.7 1.2

25


деформации и хромозомни аберации 3 0.2 0.02

ХVIII

Симптоми, признаци и отклонения от норма-

та, открити при клинични и лабораторни

изследвания, некласифицирани другаде

198 15.2 1.3

ХIX Травми, отравяния и някои други последици

от въздействието на външни причини 1021 78.4 6.9

ХХІ

Фактори, влияещи върху здравното състояние

на населението и контакта със здравните

служби

2063 158.4 13.8


ЛЗ за извънболнична помощ през 2012 г.

0

5 000

10 000

15 000

20 000

25 000

брой хоспитализации

брой хоспитализации 15 581 20 843 19 399 19 841 19 505 18 369 16 621 20485 15899 15804 14903

2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012

Фиг. 10. Брой хоспитализации в област Перник за десетгодишен период (2002-2012 г.)

2. Основни проблеми на здравето на населението от областта.

2.1. Болести на органите на кръвообращението- клас ІХ .

В структурата на заболеваемостта те заемат „лидерска” позиция в

ранговото класиране. Най-голям дял в структурата на болестите от този клас има

хипертоничната болест (есенциална хипертония, сърдечна хипертония, бъбречна

хипертонична болест) – хипертонична болест - 33 751, исхемична болест на

сърцето – 4 644. Регистрираните заболявания от мозъчно-съдова болест са 5 753.

Артериалната хипертония е едно от най-разпространените заболявания и

главен фактор при ИБС, МСБ и основна предпоставка за периферно-съдови

болести. Тя определя здравния статус и смъртността на населението и в бъдеще

ще зависи доколко ще успеем „да овладеем” хипертонията, за да намалим МСБ,

ИБС и т.н.

Починали от болести на кръвообращението са 1 376 от общо починалите за

2012 г. 2 488 души.

Водещи причини за смърт в този клас ІХ – болести на органите на

кръвообращението са:

26

МСБ – 577 души,

от тях – мозъчните инсулти са 477.

ИБС – 238 души;

Други болести на сърцето -349 души

2.2. Заболявания от активна туберкулоза по форма на заболяването

(брой)

Форма на заболяването 2011 2012

брой На

100 000 брой

На

100 000

Общо 65 49.2 49 37.6

в т.ч. новооткрити 51 38.6 39 29.9

Туберкулоза на дих. органи 58 43.9 43 33

в т.ч. новооткрити 51 38.6 33 25.3

Туберкулоза на костите и ставите 0 0 0 0

в т.ч. новооткрити 0 0 0 0

Туберкулоза на пикочо-половите органи 1 0.8 0 0

в т.ч. новооткрити 1 0.8 0 0

Други форми на активна туберкулоза 6 6.1 6 4.6

в т.ч. новооткрити 4 3 6 4.6

2.3 Диабет.

Диабетът е хронично, ендокринни, тежко протичащо заболяване,

поразяващо най-често лица в зряла възраст.

Диабетът води до тежки усложнения, засягащи органите на

кръвообращението, нервната система, очите и т.н.

2010г.

2011г.

2012г.

на 100 х. на 100 х. на 100 х.

Регистрирани с диабет 5154 3826.4 5757 4361,8 5179 3976,8

От тях –

новорегистрирани:

745 557 669 506,9 602 462,3

Деца 24 131,2 41 238,4 22 121,3

Регистрирани с инсулинозависим диабет са:

• 2010г. – 2 825;

• 2011г. – 2 142;

• 2012 г. – 2 103.

Честотата на заболяването е по-голяма при жените. Смъртността от диабет

е също по-голяма при жените.

27

Отнесена към тази за страната смъртността от диабет в региона е в пъти

повече.

на 100 000 д. Област Перник Р България

2010 г. 2011 г. 2012 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г.

жени 8,6 119,5 135,4 25,9 23,9 25,1

мъже 10,8 76,8 95,7 21,8 19,7 21,02

2.4 Психични заболявания.

Остри психогенни фактори, водещи до психични разстройства по пътя на

шоково действие или чрез натрупване на психотравми, водят до увеличаване на

психичните заболявания в областта.

Изключително тежката социално-икономическа обстановка в региона –

безработица (една от най-високите в страната); финансов недоимък,

престъпност; ниска обща култура и образование през последните години доведе

до социалният дистрес до истинско епидемично разпространение - масов по

честота, тежък по степен и хроничен по протичане.

Психичните разстройства причиняват сериозни вреди, влошавайки

качеството на човешкия живот и водейки до големи икономически загуби.

След населението в областта с психични и поведенчески разстройства се

регистрирани:

2010г. – 5 733, от тях новорегистрирани – 2 657 души;

2011г. – 7 243, от тях новорегистрирани – 2 543 души;

2012 г. – 7 852, от тях новорегистрирани – 2 211души

От общо регистрираните децата са:

2010г. – 416 , от тях новорегистрирани – 194 деца;

2011г. – 396 , от тях новорегистрирани – 241 деца;

2012г. – 404 , от тях новорегистрирани – 237деца;

2.5. Новообразувания.

Злокачествените новообразувания в последните години вървят с леки

колебания към увеличаване на показателите заболеваемост и болестност.

Докато преди време онкозаболеваемостта е поразявала предимно по-

възрастни контингенти, сега се наблюдава „подмладяване” на смъртността и в

тази група заболявания.

Различията по пол са в полза на мъжете, които боледуват по-често от

жените от злокачествени заболявания.

По-поразени от онкозаболявания са селските жители.

Най-честа локализация има :

28

ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В ОБЛАСТ ПЕРНИК

2010г 2011г 2012г

Общ

брой

Нови

брой

Общ

100 х

Нови

100х

Общ

брой

Нови

брой

Общ

100 х

Нови

100 х

Общ

брой

Нови

брой

Общ

100 х

Нови

100 х

ОБЩО 3485 517 2587.3 383.8 3670 501 2780.6 379.6 6163 758 4732.4 582

Устни,устна кух фаринкс 75 17 55.7 12.6 71 9 53.8 6.8 145 23 11.3 17.7

Хран.с-ма 485 94 36 69.8 520 117 394 88.6 1077 178 827 136.7

1.стомах 42 11 31.2 8.2 47 18 35.6 13.6 130 34 99.8 26

2.Д.черво 252 32 187.1 23.8 259 39 196.2 29.5 479 61 367.8 46.8

3.ректум, ректосигмоидна област и анус 149 29 110.6 21.5 167 31 126.5 23.5 357 49 274.1 37.6

Дихателна система 196 69 145.5 51.2 203 66 153.8 50 358 78 274.9 60

1.ларингс 65 8 48.3 5.9 64 10 48.5 7.6 135 8 103.7 6.1

2.трахея,бял дроб,бронхи 127 61 94.3 45.3 133 53 100.8 40.2 209 66 160.5 50.7

Кости и ставен хрущял, съед. тъкан 4 1 3 0.7 5 1 3.8 0.8 9 1 6.9 0.8

Меланом и др. на кожата 622 49 461.8 36.4 646 49 489.4 37.1 978 70 751 53.8

1.меланом 60 15 44.5 11.1 65 6 49.2 4.5 86 10 66 7.7

2.др.на кожа 562 34 484.1 25.2 581 43 440.2 32.6 892 60 684.9 46.1

Мл.жлеза 665 64 493.7 47.5 691 52 523.5 39.4 1118 78 858.5 59.9

Женски полови органи 711 69 527.9 51.2 743 71 562.9 53.8 1073 131 823.9 100.6

1.мат.шийка 285 29 211.6 21.5 303 28 229.6 21.2 384 42 294.9 32.3

2.тяло на мат 287 25 213.1 18.6 292 22 221.2 16.7 492 27 377.8 20.7

3.яйчник и др.придатъци 111 11 82.4 8.2 121 19 91.7 14.4 157 23 120.6 17.7

Пикочна системама 238 55 176.7 40.8 253 36 191.7 27.3 423 50 324.8 38.4

1.пик.мехур 170 40 126.2 29.7 182 27 137.9 20.5 287 31 220.4 23.8

Друга и неут. Локализация

1.гл.мозък 27 8 20 5.9 35 9 26.5 6.8 61 11 46.8 8.4

2.щит.жлеза 45 5 33.4 3.7 47 1 35.6 0.8 86 1 66 0.8

Х.Лимф. и кръвот. орг 134 28 99.5 20.8 145 16 109.9 12.1 263 23 202 17.7

Мъжки полови органи 204 34 151.5 25.2 23 52 174.3 39.4 380 62 291.8 47.6

1.простата 147 29 109.1 21.5 172 49 130.3 37.1 292 58 224.2 44.5

ИЗВОДИ:

Анализът на здравното състояние на населението в областта показва някои

акценти, които изискват повишено внимание:

1.Демографските параметри:

а) Застаряването и намаляване числеността на населението, особено в селата. Все повече става актуален въпросът за постигане на активно и автономно дълголетие на възрастните хора, за стимулиране на остатъчни физически и психически възможности, т.е. нарастват здравните им потребности, а това води до необходимост от увеличаване на финансите.

б) Нарастване на смъртността и нейното „подмладяване” (преждевременна смъртност на икономически активната възрастова група). Снижаването на смъртността в тази група от населението се свързва с предоставяне и овладяване действието на редица фактори, които я обуславят:

вредни навици (тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и психотропни вещества); нездравословно хранене и обездвижване; психо-социален стрес, предизвикан от безработицата, намалени доходи, влошена структура на разходите и потреблението и т.н. травматизъм (транспортен, производствен и битов); вредни за здравето фактори на околната, производствената и битова среда.

в) Увеличена детска смъртност, за чието снижаване следва да се разрешат множество въпроси, свързани с: комплексна профилактика на недоносеността; качеството на родилната и неонаталната помощ; правилно отглеждане на децата до 1-годишна възраст; качеството на първичната и специализираната извънболнична помощ.

г) Постоянно снижаваща се раждаемост. За да се очаква подобрение на показателя раждаемост, следва:

да се въвежда и институционализира практиката семейно планиране като важна предпоставка за желана репродуктивност и качествено поколение; да се реализира ранен обхват на бременността и ефективно

диспансерно наблюдение на бременността на майките; да се провежда рационална и качествена профилактика и лечение на жените в ранна и фертилна възраст; да се промени съотношението аборти:раждания в полза на

ражданията.

д) Емиграцията на значителна част от лицата в млада възраст и с

висок герминативен потенциал.

29

30

2. Увеличаваща се заболеваемост. За снижаване на заболеваемостта и предотвратяване на последствията от

заболяванията се предвижда: осъществяването та комплекс от здравни дейности и програми – промотивни, специфични и неспецифични форми на профилактика; утвърждаване на здравословен стил на живот; своевременно и адекватно лечение.

3. Недостатъци на здравната система. неефективност на профилактиката;

ниско качество на медицинското обслужване; хроничен недостиг на финансови средства за здравеопазната

система.

4. Рискови фактори, влияещи върху здравето на населението в Област

Перник.

Рязкото влошаване на здравния статус на населението в Областта, особено

подчертано в гореизброените общини, през последните години, се дължи преди

всичко на високото равнище на неговата рискова поразеност.

Рисковите за здравето фактори имат само неблагоприятни здравни

последици, могат да бъдат коригирани, съдействат за поява на тежки болести с

висока смъртност.

Основните видове рискови фактори са:

Поведенчески:

- Тютюнопушене;

- Алкохолна консумация;

- Нерационално хранене: прехранване, увеличена консумация на сол и

тлъсти храни, други нездравословни хранителни навици;

- Обездвижване;

- Психосоциален дистрес: сериозни психотравмени изживявания,

повлияват обществения здравен статус, негативно и повлиява

неблагоприятно равнището на смъртността.

Биологични: пол,възраст, раса, наследствени фактори;

На околната среда: природна, трудова, битова.

Заболявания рискови фактори: артериална хипертония, диабет,

хиперхолестеролемия, затлъстяване;

Здравеопазване: качествена медицинска помощ, своевременност,

ефективност;

Взаимоотношението „рискови фактори – смъртност” е една обективно

съществуваща реалност. Необходимо е своевременно разпознаване на ранните

форми на сърдечно-съдовите, онкологичните, белодробните, психичните и

другите СЗЗ. Всеки практикуващ лекар трябва да е активен участник в

31

ежедневните профилактични дейности при контактите си с болните. За да стане

това лекарите е необходимо постоянно да повишават знанията си в областта на

превантивната медицина и да повишават квалификацията си по отношение на

рисковите фактори, СЗЗ, здравословния начин на живот.

5. Заключение.

Икономическият просперитет на всяка нация зависи от нейния „човешкия

капитал”.

Необходимо е и хората коренно да променят своето отношение към

поведенческите рискови фактори, което е най-важното, най-трудното. Българите

живеят твърде нездравословно и това е едно от основните причини за рязкото

влошаване на здравословният им статус.

Здравната култура на хората под формата на здравни знания, умения,

навици, здравно поведение е крайно незадоволителна и това следва да се

промени.

Значение за здравното състояние на хората имат: психосоциалния дистрес,

факторите на околната и трудова среда; състоянието на здравната мрежа и кадри.

Здравния статус на населението в областта не е добър. Върху здравното

състояние на хората в Пернишкия регион оказват влияние всички хаотични

тенденции в процесите на развитие, които влияят и върху здравното състояние

на населението в страната.

Изучаването на заболеваемостта от СЗЗ позволява да се изучава

динамиката на заболяванията и въздействието на различните рискови фактори,

което дава възможност за прогнозиране и оценка на здравните събития и вземане

на адекватни решения.

Здравеопазната система има безпорно, но не решаващо място при

решаването на демографските проблеми на населението.

Основните демографски характеристики на населението в Област Перник,

които имат пряко отношение към здравеопазната система и потребностите от

здравни услуги на населението са:

Застаряване на населението с регресивен тип възрастова структура, с

постепенно намаление на относителния дял на децата и лицата в

трудоспособна възраст;

Високо ниво на смъртност и неблагоприятна динамика, особено в

активна възраст;

Висок относителен дял в структурата на общата заболеваемост и

болестност.

32

3. Състояние на системата за медицинска помощ

3.1 Първична извънболнична медицинска помощ

Към 31.12.2012г. са регистрирани 193 лечебни заведения за първична

извънболнична помощ, от които 72 лечебни заведения са регистрираните

индивидуални практики от лекари и 106 лечебни заведения, регистрирани от

лекари по дентална медицина.

В регистрираните 6 групови практики за ПМП в областта работят 20

лекари. Лекарите по дентална медицина са регистрирали 9 групови практики, в

които работят 29 зъболекари. От тях 7 са регистрирани в Община Перник.

Характерно за областта е, че все още продължава да преобладава

индивидуалната практика като форма на организация на работа, пред груповите

практики в извънболничната помощ.

Разпределението на регистрираните лечебни заведения е неравномерно при

запазваща се трайна вариация.

Най-слаба е осигуреността с лечебни заведения за първична медицинска

помощ в общините Трън, Земен и Ковачевци.

Сравняването на данните през годините показва, че проблемите на

неравнопоставеност в разпределението на ПМП е траен и трудно обратим

процес.

Осигуреността на населението е 6,97 ОПЛ на 10 000 души за областта, като

обслужвани са 1 435 души от 1 ОПЛ.

Наблюдава се намаляване на регистрираните ИП ПИДП, докато ИП ПИМП,

ГП ПИМП и ГП ПИДП .

Неравномерното разпределение на практиките (концентрирани в Перник,

Радомир); незаети в села на Трън, Земен, Ковачевци, води до неравнопоставеност

на населението по отношение достъпа на здравни услуги.

Основен проблем е достъпът на пациенти до медицинска помощ, поради

отдалеченост на населението от ОПЛ и ненавременното й търсене.

Неравнопоставеност и несправедливост по отношение възможностите на

избор на личен лекар и на осигурено 24-часово медицинско обслужване в

малките селища (само един личен лекар).

Видове ЛЗ 2010 2011 2012

ИП ПИМП 69 69 72

ИП ПИДП 112 109 106

ГП ПИМП 7 6 6

ГП ПИДП 9 9 9

33

69

7

69

6

72

6

2010 2011 2012

ИП ПИМП ГП ПИМП

Фиг.11 Регистрирани практики за първична медицинска помощ (ИП и ГП)

за период 2010-2012 г.

112

9

109

9

106

9

2010 2011 2012

ИП ПИДП ГП ПИДП

Фиг . 12 Регистрирани практики за първична дентална помощ (ИП и ГП)

за период 2010-2012 г.

34

Лечебни заведения за първична медицинска и дентална извънболнична

помощ по общини в област Перник през 2012г.

община Брой по здравна карта

Брой регистрирани в РЗИ (физ.лица)

В инд. Практики В групови практики

лекари дентални лекари дентални лекари дентални

1.Перник 77 98 48 87 20 24

В т.ч. в

градовете 68 88 44 82 20 24

В селата 9 10 4 5 0 0

2.Радомир 16 18 12 11 0 3

В т.ч в

градовете 11 13 9 7 0 3

В селата 5 5 3 4 0 0

3.Брезник 6 7 6 3 0 2

В т.ч в

градовете 3 4 3 2 0 2

В селата 3 2 3 1 0 0

4.Трън 4 3 3 3 0 0

В т.ч. в


В селата 1 - 0 0 0 0

5.Земен 3 3 2 1 0 0

В т.ч. в


В селата 1 1 0 0 0 0

6.Ковачевци 2 2 1 1 0 0

В т.ч. в

градовете - - - - 0 0

В селата 2 2 1 0 0

Област

Перник 108 131 72 106 20 29

От общия брой общопрактикуващи лекари (титуляри на практика) – 84

бр., с придобита специалност ”Обща медицина” са 23 лекари, като от тях 17

притежават специалност „Обща медицина”, а 6 (шест) ОПЛ имат и втора

специалност (ВБ или Педиатрия).

Зачислени за „Обща медицина” – 19 лекари, а такива, които не са

зачислени за „Обща медицина” – 5 бр. (1 с АГ и 1 с Пневмология и фтизиатрия).

Дванадесет лекари (9 лекари със придобита специалност „Вътрешни

болести” и 3 - с „Детски болести”) са зачислени за придобиване на специалност

по „Обща медицина”.

От тримата общопрактикуващи лекари в община Трън, само един от тях ( и

то пенсионер), отговаря на изискванията на § 94 и § 95 от ЗИД на закона за

здравето (има придобита специалност „Вътрешни болести”).

35

3.2 Специализирана извънболнична медицинска помощ

Специализирана извънболнична медицинска помощ в Областта се

осъществява от 83 лечебни заведения, от които:

диагностично-консултативен център – 1;

медицински център – 8;

медико-дентален център - 1 ;

дентален център- 1.

И самостоятелни медико-диагностични лаборатории – 5;

самостоятелни медико-технически лаборатории - 16;

хосписа – 2.

Най-голям брой регистрирани лечебни заведения за специализирана

помощ в извънболничния сектор има в Община Перник 68 , следвана от Община

Радомир с 3. В Община Брезник има регистрирана една индивидуална СМП. В

Общините Трън, Земен и Ковачевци няма регистрирано лечебно заведение за

специализирана извънболнична помощ.

Тясното сътрудничество между ОПЛ и специалистите от различните

профили следва да осигурява висока ефективност и качество на диагностично-

лечебната дейност и комплексност на здравните грижи.

Неравномерното разпределение на специализираната извънболнична

помощ и концентрирането й в по-големите градове, принуждава пациентите от

по-малките общини да пътуват за извършване на специализирани изследвания и

консултации.

Голяма част от лекарите-специалист работят на няколко работни места, в

това число и в болнични заведения. За 2012 г. са издадени 47 бр. удостоверения

по чл. 81 от ЗЛЗ за недостатъчност на лечебни заведения за СМП за 77

специалисти.

За Област Перник осигуреността на 10 000 души от населението с лекари

специалисти е 12,1 ‰0 157 лекари.

В системата на извънболничната специализирана помощ през 2012 г. са

извършени 139 830 прегледа. На 1 жител от областта се пада по 1,1 прегледа.

На деца до 17 год. възраст са осъществени 1 361 прегледа или 0,9 на дете.

За същата година лекари – специалисти са осъществили 1 010 посещения

по домовете на пациенти.

От извършените прегледи 5 880 са профилактични, от тях на деца до 17

год. възраст са прегледа.

Най-висока е обръщаемостта към специалистите:

невролози – 18 900;

офталмолози –18 854

кардиолози –18 523;

ендокринолози – 11 472;

АГ –10 778;

УНГБ – 6 238;

КВБ – 5 833

36

Лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ по видове

за област Перник за 2012 г.

Видове ЛЗ 2010 2011 2012

ИПСМП 72 72 67

ИПСДП 2 1 0

ГПСМП 5 5 5

ГПСДП 0 0 0

МЦ 11 11 8

МДЦ 1 1 1

ДКЦ 1 1 1

ДЦ 1 1 1

МДЛ 5 5 5

МТЛ 16 16 16

хоспис 2 2 2

Област Перник 116 115 106

Забележка: Данните се вземат от водения в РЗИ регистър на ЛЗ за извънболнична помощ

Лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ

по общини за 2012 г.

община ИПСМП ИПСДП ГПСМП ГПСДП МЦ ДЦ МДЦ ДКЦ МДЛ МТЛ хосписи

Перник 63 0 5 0 7 1 1 1 5 14 2

Радомир 3 0 0 0 1 0 0 0 0 2 0

Брезник 1 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

Трън 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

Земен 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

Ковачевци 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

Област

Перник 67 0 5 0 8 1 1 1 5 16 2

Забележка: Данните се вземат от водения в РЗИ регистър на ЛЗ за извънболнична помощ

37

Изпълнение на здравната карта на област Перник по видове специалност –

2012 (сключили договор с НЗОК)

Специалност НЗК

Брой

специалисти

в ИБМП ,

сключили

договор с

НЗОК

Превишение /

намаление % на

изпълнение

/+/-/ (кол.3-кол.2)

1 2 3 4 5

Акушерство и гинекология 7 11 4 157

Алергология 0.4 1 0.6 250

Анестезиология 2 -2 0

Вътрешни болести 10 8 -2 80

Гастроентерология 2 1 -1 50

Дерматовенерология 2 4 2 200

Детски болести 4 7 3 175

Други 0.4 0 -0.4 0

Кл. Лаборатория 6 4 -2 67

Микробиология 1 2 1 200

Образна диагностика 8 11 3 138

обща и кл. Патология 0.2 1 0.8 500

Ендокринология 4 7 3 175

Инфекциозни болести 0.3 1 0.7 333

Кардиология 6 10 4 167

Кл. токсикология 0.1 0 -0.1 0

Мед. паразитология 0 0 0 0

Неврология 6 15 9 250

Неврохирургия 0.1 1 0.9 1000

Нефрология 1 1 0 100

Онкология 1 0 -1 0

Ортопедия и травматология 4 9 5 225

Ото-рино-ларингология 4 6 2 150

Офталмология 6 10 4 167

Психиатрия 2 7 5 350

Пулмология 1 3 2 300

Ревматология 0.4 1 0.6 250

Урология 1 4 3 400

Физиотерапия 2 2 0 100

Хематология 0.4 -0.4 0

Хирургия 4 14 10 350

Общо: 86.3 141 54.7 163

38

Брой прегледи от специалисти в извънболничната помощ в област Перник

през 2012 г.


Общо

Посещения в амбулаторията при специалисти

през 2012 г.

Посещения

по

домовете Всичко На 1

жител

в това число

деца

до 17

год.

На 1

дете профилактични

от тях

деца

до 17

год.

общо 139830 1.1 16550 0.9 5880 1361 1010

интернисти 9979 0.1 7 0.0004 0 0 44

гастроентеролози 558 0.004 0 0 0 0 17

ендокринолози 11472 0.1 3 0.0002 0 0 18

кардиолози 18523 0.1 18 0.001 22 0 6

ревматолози 640 0.005 0 0 0 0 3

пневмофтизиатри 3847 0.03 19 0.001 0 0 0

нефролози 0 0 0 0 0 0 0

хематолози 0 0 0 0 0 0 0

алерголози 0 0 0 0 0 0 0

педиатри 7254 0.1 6774 0.4 0 0 102

хирурзи 7995 0.1 1140 0.1 0 0 165

ортопедотравматолози 8616 0.1 1623 0.1 170 0 0

уролози 2221 0.02 93 0.005 1013 17 0

неврохирурзи 73 0.001 5 0.0003 5 5 6

акушер-гинеколози 10778 0.08 224 0.01 2616 5 0

инфекционисти 290 0.002 110 0.006 0 0 0

офталмолози 18854 0.1 3243 0.2 2010 1320 1

оториноларинголози 6238 0.05 1324 0.07 0 0 0

невролози 18900 0.1 299 0.02 14 14 617

психиатри 5670 0.04 181 0.01 30 0 31

дермато-венеролози 5839 0.04 987 0.05 0 0 0

физиотерапевти 1850 0.01 500 0.03 0 0 0

други

Забележка: Данните се получават след обработка на годишните статистически отчети на

НЦЗОА за ЛЗ за извънболнична помощ

39

3.3 Болнична медицинска помощ

В болничния сектор на областта са ситуирани 3 (три) лечебни заведения: 1-

МБАЛ; 1- специализирана за активно лечение; и 1 - специализирана за

долекуване, продължително лечение и рехабилитация.

Всичките са публични лечебни заведения.

Общият брой на леглата за областта са 509 , от които с определено ІІ-ро

ниво на компетентност са 379 легла за активно лечение, а с ІІІ–то ниво са 10

легла. За долекуване, продължително лечение и рехабилитация са 120 легла.

В МБАЛ”Р.Ангелова”леглата са 294, разпределени по различните профили

в 15 отделения.

В „СБАЛББ – Перник” ЕООД леглата са 95, като 35 са фтизиатрични и 60

белодробни.

Броят на леглата в „СБДПЛР” Перник ЕООД са 120.

Легла в лечебните заведения за болнична помощ по видове

Област Перник към 31.12.2012 г.

Видове легла

2012 г.

Брой легла към

31.12.2012

Осигуреност на

10 000


дял

Общо 509 39,1 100

За реанимация и интензивно лечение 10 0,8 2

За активно лечение 284 21,8 55,8

В т.ч. Терапевтични 64 4,9 12,5

Гастроентерологични

Ендокринологични

Кардиологични

Ревматологични

Пневмофтизиатрични 95 7,3 18,7

Нефрологични

Хематологични

Педиатрични 15 1,2 3,1

Детски кърмачески

Неонатологични 15 1,2 3,1

Хирургични 45 3,5 9

Ортопедотравматологични 10 0,8 2

Урологични 10 0,8 2

Неврохирургични

Гинекологични 7 0,5 1,3

Родилни 15 1,2 3,1

Патологична бременност 8 0,6 1,5

Инфекциозни 15 1,2 3,1

Офталмологични 10 0,8 2

Оториноларингологични 10 0,8 2

Дермато-венерологичи 10 0,8 2

Психиатрични 25 1,9 4,9

40

Неврологични 25 1,9 4,9

Дерматологични

токсикологични

онкологични

За долекуване и продължително лечение 120 9,2 23,5

Дневен стационар спешни

Забележка: данните се вземат след обработка на годишните отчети за болнична

помощ. На ред 1 се отразява действителния брой легла към 31.12.(кол.1, шифър 01 от раздел

V, т.1 от статистически формуляр „З”-365 Б.

Лечебни заведения за болнична помощ област Перник

за тригодишен период

Видове заведения 2010 г. 2011 г. 2012 г.

Брой Легла Брой Легла Брой Легла

Лечебни заведения за болнична

помощ-всичко 7 607 5 545 3 509

Публични лечебни заведения - - 5 545 - -

Многопрофилни болници 2 337 1 294 1 294

Многопрофилна болница за активно

лечение 2 337 1 294 1 294

Специализирани болници 4 255 3 235 2 215

Специализирана болница за активно

лечение 3 135 2 115 1 95

Специализирана болница за

долекуване и продължително лечение - - - - - -


долекуване, продължително лечение и

рехабилитация

1 120 1 120 1 120


рехабилитация - - - - - -

Диспансери - - - - - -

За пневмофтизиатрични заболявания - - - - - -

За кожно-венерически заболявания - - - - - -

За онкологични заболявания - - - - - -

За психични заболявания - - - - - -

Психиатрични болници - - - - - -

Частни лечебни заведения 1 15 1 16 - -

Многопрофилни болници - - - - - -

Многопрофилна болница за активно

лечение - - - - - -

Специализирани болници 1 15 1 16 - -

Специализирана болница за активно

лечение 1 15 1 16 - -


долекуване и продължително лечение - - - - - -

Специализирана болница за - - - - - -

41

долекуване, продължително лечение и

рехабилитация


рехабилитация - - - - - -

Забележка: данните се вземат след обработка на годишните отчети за болнична

помощ. На ред 1 се отразява действителния брой легла към 31.12.(кол.1, шифър 01 от раздел

V, т.1 от статистически формуляр „З”-365 Б.

Дейност на стационарите на болничните лечебни заведения

Видове

заведения

2011г.

Легла

средно

годише

н брой

Постъпи

ли

болни

Изписани

болни Умрели

Премина

ли болни

Проведе-

ни

леглодни

Използ

ваемос

т на

леглата

(дни)

Използва

емост на

леглата

(%)

Обор

от на

легла

та

Среден

престо

й на 1

лекува

н

болен

Летал

и-тет

(%)

Общо 545 18782 18399 493 18840 128257 235.3 64.5 34.6 6.8 2.6

Многопрофил

ни болници 294 13366 13004 442 13406 80493 273.8 75 45.5 6.0 3.3

МБАЛ-

„Р.Ангелова”А

Д ПЕРНИК

294 13366 13004 442 13406 80493 273.8 75 45.5 6.0 3.3

Специализира

ни болници 235 4884 4863 51 4902 46731 198.9 54.5 20.9 9.5 1.0

СБАЛББ

ЕООД-

ПЕРНИК.

95 2406 2389 36 2416 26188 275.7 75.5 25.4 10.8 1.5

СБДПЛР ЕООД

– ПЕРНИК 120 2121 2120 12 2127 18047 150.4 41.2 17.7 8.5 0.6

СБАЛВБ”Д-Р

Й.СТЕФАНОВ”

ЕООД –

БРЕЗНИК

20 357 354 3 357 2496 124.8 34.2 17.9 7.0 0.8

Публични

заведения-

общо

- - - - - - - - - - -

Частни

лечебни

заведения

16 532 532 - 532 1033 64.6 17.7 33.3 1.9 -

СХБАЛ”Еврика

„ ООД

гр.Перник

16 532 532 - 532 1033 64.6 17.7 33.3 1.9 -

42

Дейност на стационарите на болничните лечебни заведения

3.4 Спешна медицинска помощ

Спешната медицинска помощ включва всички медицински дейности,

насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи

нарушения и поддържане на виталните функции на организма.

Отдалечеността и по-трудната подвижност на по-възрастното селско

население, наличието на незаети практики по селата, кара населението да ползва

за медицинските си нужди линейки и екипи на ЦСМП.

Неправилното разбиране на гражданите за функциите и предмета на дейност

на спешната помощ е основен фактор за повишената обръщаемоста на

населението към спешната помощ. Много граждани считат, че ЦСМП е

структура, към която могат да се обръщат по всеки повод и при всеки възникнал

проблем и която е длъжна да им предоставя своевременно и безплатно

поисканата услуга. Все още голям брой пациенти с неспешни състояния се

обръщат към ЦСМП и Спешно отделение за разрешаване на здравни проблеми,

които следва да са обект на неотложната първична и специализирана

извънболнична помощ.

Системата за спешна медицинска помощ продължава да изпълнява ролята

на буферно звено, което следва да компенсира всички „луфтове” и

организационни проблеми на системата. Всичко това е свързано със значителен

Видове

заведения

2012г.

Легла

средног

одишен

брой

Постъпи

ли

болни

Изписани

болни Умрели

Премина

ли болни

Проведе-ни

леглодни

Използ

ваемост

на

леглата

(дни)

Използва

емост на

леглата

(%)

Обор

от на

легла

та

Среден

престо

й на 1

лекува

н

болен

Летал

и-тет

(%)

Общо 509 18 040 16 986 554 18 884,5 116 072 228 62,5 37,1 6,1 2,9

Многопрофилн

и болници 294 13 580 13 094 491 14 903,5 78 952 268,5 73,6 50,7 5,3 3,2

МБАЛ-

„Р.Ангелова”АД

ПЕРНИК

294 13 580 13 094 491 14 903,5 78 952 268,5 73,6 50,7 5,3 3,2

Специализиран

и болници 215 3 951 3 892 63 3 981 37 120 172,7 47,3 18,5 19,3 1,6

СБАЛББ ЕООД-

ПЕРНИК. 95 2 342 2 298 48 2 369,5 22 447 236,3 64,7 24,9 9,5 2,01

СБДПЛР ЕООД

– ПЕРНИК 120 1 609 1 594 15 1 611,5 14 673 122,3 33,5 13,4 9,1 0,9

Публични

заведения-

общо

-

Частни

лечебни

заведения

-

43

разход на ресурси и чести конфликтни ситуации и недоволства от страна на

пациентите.

В дейността си ЦСМП, освен оказване на спешна медицинска помощ

продължава да оказва и медицинска помощ, която е следвало да бъде

осъществена от личните лекари. Така средства от бюджета на центърът са

насочвани за оказване на медицинска помощ, която е трябвало да бъде

заплащана от РЗОК

Извършването на медицинска помощ, извън спешната от ЦСМП е

предпоставка за изместване на целите и задачите, за които е създаден центърът,

както и допълнително натоварване на екипите, което влияе върху навременното

и ефективно оказване на спешна медицинска помощ.

В Област Перник е разкрит ЦСМП с филиали в гр. Перник, гр.

Радомир, гр. Брезник, гр. Трън, гр. Земен. Филиалите са снабдени с

мониторираща апаратура, оборудване и транспорт.

В ЦСМП не се отказват повиквания на адрес. Работи се според изискванията

на Правилника за устройството и дейността на спешните центрове.

Центърът оказва необходимия обем от спешна медицинска помощ на всяко

лице, нуждаещо се от такава, независимо от неговото гражданство, пол, възраст,

раса и осигурителен статус.

През 2012г. постъпилите повиквания са 25 072, като то тях 15 582, а

неотложни – 8 818. Изпълнените повиквания са 25 072, а забавените повиквания

по вина на екипите са 453.

По повод травми са изпълнени 2 414 повиквания, отравяния – 517, раждане

– 125.

Всички починали - 361, до пристигането на екипа - 337, починали по време

на обслужването - 28 и при транспортирането - 1. От всичките 15 836

повиквания и изпълнението им се оказва, че 528 са за санитарен транспорт и 419

от изпълнените са безрезултатни. В крайна сметка са обслужени 14 889 лица.

По диагнози най-чести са мозъчните инсулти – 625; ритъмни и проводни

нарушения на сърдечно съдовата система – 675; черепно-мозъчни и гръбначно-

мозъчни травми – 272; нестабилна стенокардия – 310; инфаркт на миокарда –

251; наркотични зависимости – 20; суицидни – 17;

Всички филиали в областта: Земен, Радомир, Брезник, Трън, извършват

освен посещения на адрес по постъпили повиквания и амбулаторни прегледи на

място, въпреки това се изпълняват и повиквания за неспешни състояния.

Във филиала Перник, всяко постъпило по телефона повикване се

регистрира автоматично. Постъпилата информация се регистрира и обработва с

помощта на компютърна информационна система, която се съхранява на

магнитен носител за срок от три години.

Във филиалите Брезник, Земен, Радомир и Трън постъпилите повиквания

за медицинска помощ се регистрират в журнал. В зависимост от подадените

симптоми от повикването се определя дали то е спешно или неотложно. След

като пациентът е обслужен в журнала се попълва диагнозата и часа на

приключване на обслужването.

44

В ЦСМП има утвърдени по щат 174 длъжности, от тях 154 са заети.

Както в цялата страна основен проблем е кадровата обезпеченост с висши

медицински кадри. Голямото текучество на висши медицински кадри е поради

липса на мотивация, непривлекателни условия на труд, рисков труд, ниско

заплащане, ограничени възможности за квалификация.

Общо в ЦСМП по щат лекарите са 46, като заети длъжности, включително

по съвместителство са 26. Със специалност са 10 души.

Персоналът по здравни грижи /фелдшери, акушерки, медицински сестри/

са 54 души.

В спешния център работят 54 шофьори.

Има 20 санитарни моторни превозни средства / линейки / със специален

режим на движение. От тях 11бр. – „Ситроен джъмпер” , „Ланд роувър” – 1 бр.,

УАЗ – 1 бр., „Ситроен-ZX” – 1 бр., „Фолксваген” – 4 бр. , „Форд” – 2 бр.

Във филиал Перник работят: 1 реанимационен екип, 2 лекарски и 1

долекарски. В Радомир има 1 реанимационен екип и 1 стационарен

фелдшерски. Всички други филиали разполагат с по един лекарски екип и 1

стационарен фелдшерски.

Всички филиали работят на непрекъснат денонощен режим на работа, като

работният график се изготвя на база на 12 часови дежурства и екипна

организация на труда.

Амбулаторни прегледи се реализират във филиалите: Радомир, Брезник,

Трън, Земен. През 2012 г. амбулаторните прегледи са 12 030:

От всички изпълнени повиквания за 2012 г. 25 072, за спешна медицинска

помощ са били 15 582 повиквания, 8 818 повиквания са били за неотложна

помощ, останалите за санитарен транспорт.

От обслужените лица 3 119 са деца до 17 год. възраст.

По повод заболяване са изпълнени 20 774 повиквания. Най-често са

диагностицирани:

Мозъчен инсулт – 625 пациента;

Ритъмни и проводни нарушения на сърдечната дейност – 675;

Нестабилна стенокардия – 310;

Остър инфаркт – 251;

За 2012 г. травмите, обслужвани от ЦСМП са 2 414, като от тях деца – 393.

Най-чести са битовите - 2 072, следвани от транспортните – 170.

Общата оценка за дейността на ЦСМП през 2012г. е добра, пациентите

разчитат на безотказната медицинска помощ получавана от ЦСМП.

45

Общо за ЦСМП, всички филиали:

2010г. 2011г. 2012 г.

постъпили повиквания 24 338 26 017 25 072

изпълнени повиквания 24 338 26 017 25 072

забавени повиквания:

- от оператора

- от екипите

252

0

252

383

0

383

453

0

453

безрезултатни изпълнени 577 599 553

умрели

- до пристигане на екипа

- по време на обслужване

- при транспорт

408

381

20

6

436

424

9

3

361

337

23

1

амбулаторни прегледи 14 349 11 584 12 030

Забележка: данните се вземат след обработка на годишните отчети за болнична помощ

(ПСО) и отчетите на ЦСМП

24 338

26 017

25 072

24 338

26 017

25 072

252

383

453

0 5 000 10 000 15 000 20 000 25 000 30 000

2010г.

2011г.

2012 г.

постъпили повиквания изпълнени повиквания забавени повиквания:

Фиг.13 Брой постъпили, изпълнени и забавени повиквания от ЦСМП

тригодишен период(2010-2012г.)

46

408 436 361

381 424 337

20 9 23

6 3 1

¨ умрели

- до пристигане на екипа

- по време на обслужване

- при транспорт

2010г. 2011г. 2012 г.

Фиг.14 Брой умрели, от тях: до пристигане на екипа, по време на обслужването и при

транспорт - тригодишен период(2010-2012г.)

След земетресението на 22 май 2012 г. в Перник през спешно отделение на

МБАЛ „Р.Ангелова” АД гр. Перник за периода 24.05.2012 г. – 30.05.2012 г. са

преминали 646 пациенти, като от тях 35 са хоспитализирани. През неотложния

кабинет на „МЦ – Перник” ЕООД гр. Перник са преминали 94 пациенти. Според

данни от ЦСМП повикванията са завишени минимално, като са регистрирани

нервни кризи, на са констатирани сърдечно-съдови индиценти.

3.5 Обектите за търговия на дребно с лекарствени продукти по реда на

ЗЛПХМ и ЗКНВП.

В област Перник фунционират 65 бр. аптеки за 2012 г., от които 26 бр.

аптеки притежават разрешително за продажба на лекарства, съдържащи

наркотични вещества.

Община Ковачевци остава общината от областта, където няма разкрита

аптека. На една АИППМП е издадено разрешение за съхраняване и продажба на

лекарствени продукти в края на 2011 г.

Брой аптеки по общини в област Перник

общини години

2011 2012

1.Брезник 2 2

2.Земен 2 1

3.Ковачевци 0 0

4.Перник 62 55

5.Радомир 3 6

6.Трън 2 1

ОБЛАСТ 71 65

47

Кадровата обезпеченост за 2012 г.в аптеките е следната:

Магистър фармацевт - 82

Помощник-фармацевт- 41

Друг персонал - 38

През 2011 г. в аптеките са работили - 86 маг. фармацевта, 44 пом.

фармацевти, друг персонал 43 души.

През 2012 г. функциониращите дрогерии в областта са 2 (две), като едната

е в гр. Трън, докато техния брой за 2011 г. е бил 4 (четири).

3.6 Осигуреност на регионалната здравна мрежа с човешки ресурси

Медицински персонал /физ.лица/ в лечебните и здравни заведения в

Област Перник към 31.12.2012г.

година 2010 г. 2011 г. 2012 г.

Лекари 472 350 392

Лекари по дентална медицина 138 154 145

Фармацевти 5 5 4

Специалисти по здравни грижи 588 546 465

в т.ч. : - - -

фелдшери 26 23 25

акушерки 36 32 46

медицински сестри 377 371 374

Лаборанти (клинични и рентгенови) 76 60 61

помощник-фармацевти - - -

Друг персонал 412 408 324

472

350

392

138

154

145

588

546

465

лекари лекари по ДМ специалисти ЗГ

2010 г. 2011 г. 2012 г.

Фиг.15 Лекари, лекари по ДМ и специалисти по ЗГ (физ.лица)

в област Перник – 2010-2012 г.

48

Лекари по специалности /физ.лица на осн.тр.договор/- общо

Видове специалности

2010 Г. 2011 Г. 2012 Г.

Брой на 10000 от

населението брой

на 10000 от

населението брой

на 10000 от


Лекари - всичко 328 24.4 350 26.5 392 30,1

в т.ч. интернисти 31 2.3 32 2.4 34 2,6

гастроентеролози 3 0.2 2 0.2 4 0,3

ендокринолози 5 0.4 6 0.5 9 0,7

кардиолози 6 0.4 9 0.7 11 0,8

ревматолози 0 0 1 0.08 1 0,07

нефролози 2 0.1 3 0.2 2 0,2

хематолози 1 0.1 1 0.08 1 0,08

алерголози 2 0.1 1 0.08 2 0,2

анестезиолози 12 0.9 13 1 12 0,9

Хирурзи 20 1.5 21 1.6 28 2,2

неврохирурзи 1 0.1 1 0.08 1 0,08

уролози 4 0.3 5 0.4 9 0,7

ортопедотравматолоз

и 9 0.7 10 0.8 16 1,2

акушер-гинеколози 14 1 17 1.3 27 2,1

Педиатри 10 0.7 15 1.1 16 1,2

офталмолози 9 0.7 11 0.8 14 1,1

оториноларинголози 7 0.5 6 0.5 11 0,8

Невролози 19 1.4 18 1.4 19 1,5

Психиатри 10 0.7 8 0.6 13 1

пневмофтизиатри 3 0.2 5 0.4 7 0,5

дерматовенеролози 7 0.5 7 0.5 8 0,6

рентгенолози 6 0.4 13 1 20 1,5

физиотерапевти 7 0.5 5 0.4 4 0,3

лабораторни лекари 7 0.5 7 0.5 7 0,5

микробиолози 1 0.1 3 0.2 2 0,2

инфекционисти 2 0.1 2 0.2 4 0,3

патолози 2 0.1 2 0.2 1 0,08

Съдебна медицина 3 0.2 2 0.2 2 0,2

Спешна медицина 28 2.1 28 2.1 5 0,4

Други специалности 6 0.4 7 0.5 12 0,9

ОПЛ 93 6.9 89 6.7 81 6,2

49

SWOT анализ на състоянието на системата на здравеопазване в

област Перник

Силни страни Слаби страни

Гарантиран достъп на гражданите до

медицинска помощ извън системата на

здравното осигуряване – спешна

медицинска помощ, хемодиализа,

скъпоструващо лечение и др.

Раздробена извънболнична помощ, която

не може да предостави комплексни

медицински услуги(екип от лекари

терапевти, педиатри, АГ); неравномерно

разпределение на практиките

Достатъчен брой практики по ОЗК. Загуба на време на пациентите от чакане

пред кабинетите;

Осигурено оборудване с медицинска и

компютърна техника.

забавяне в диагностиката и лечението

(потвърдено с нарастналия брой

хоспитализации, както и случаите с

усложнения);

Неотложната медицинска помощ остава

понятие без съдържание. В извънработното

време на ОПЛ, когато най-често се

консумира неотложниа помощ, същият е

само безуспешен опит за телефонна връзка

на нуждаещия се пациент ;

Непрофесионално ограниченият достъп до

специализирана медицинска помощ - липса

на направления до специалисти.

Специализираната ИБМП е откъсната от

стационара, което води до деквалификация

на кадрите.;

Силно деформирана към високоплатените

клинични пътеки болнична помощ.

структурата на здравната система в

областта се определя от пазарни, а не от

реални потребности на населението от

медицинска помощ (особено показателно в

общините – Трън и Земен)

Благоприятни възможности Заплахи

Подобряване на координацията и

взаимодействието между болничната

помощ, извънболнична помощ и спешният

център

Нивото на заболеваемостта и смъртността

в региона да продължи да се увеличава

Повишаване информираността на

населението за здравословния начин на

живот и заплахите за тяхното здраве

Пълна загуба на доверие от страна на

пациентите в болничния сектор.;

Повишаване на информираността на

ползващите здравни услуги;

Процъфтяване на „черният пазар” на

медицинските услуги;

Планиране и осигуряване на

медицински специалисти по вид дейности,

съобразно потребностите на населението в

областта от определена здравна помощ

Блокиране на реформите в

здравеопазването;

По-голямо нарастване на броя на

хоспитализациите, поради късна диагностика

и настъпващи усложнения.

Още по-голямо увеличение на

застаряващото население.

50

ООссннооввннии ссллааббооссттии ии ннееддооссттааттъъцции ннаа ззддррааввееооппааззннааттаа

ссииссттееммаа вв ООббллаассттттаа::

1. Предимно индивидуална организация на дейността на ОПЛ и малък брой

на регистрираните групови практики.

2. Неравномерно териториално разпределение на лечебните заведения за

извънболнична помощ, водещо до неравнопоставеност на населението по

отношение на достъпа до здравни услуги.

3. Отдалечеността и разпръснатите селища в Трънския и Земенския край,

липсата на междуселищен трнспорт, водят до оказване на

несвоевременна медицинска помощ, която е неефективна - заболяванията

хронифицират, поради късно диагностициране и лечение.

4. Обособяване на голям брой индивидуални специализирани практики за

сметка на ДКЦ и МЦ, водещо до лоша координация и нарушаване на

интегритета на лечебно-диагностичния процес.

5. В част от съсловието е налице демотивация и натрупана умора в резултат

на непрекъснато променящи се нормативи и изисквания.

6. Изтичане на медицински специалисти – лекари, медицински сестри,

акушерки и т.н. и оголване на цели сектори в системата.

7. Недобре регламентираните отношения и липсата на добро

взаимодействие между болничната и извънболничната помощ на фона на

една силно регулирана система на финансиране на медицинските

дейности от страна на НЗОК, която монополно определя правилата и

условията в системата.

8. На настоящият етап извънболничната помощ неможе да осъществи

изцяло основната си цел, да осигури на населението достъпна и

качествена медицинска помощ, която да позволи да се намалят

потребностите от значително по-скъпата болнична помощ.

9. На лице е засилваща се неудовлетвореност на пациентите на фона на

нарастващи потребности, изисквания и очаквания;

10. Загуба на доверие от страна на пациентите в здравеопазната ни система,

подхранвана непрекъснато от медиите – местни и национални, в много

случаи в търсене на сензации съвсем неоснователно.

гр. Перник 2013 г.€¦ · 2011 г. става 7,7‰ . През 2012 г. от...

Documents