ФИШ ПЗ

БРОЙ-1МАРТ

ГОДИНА 2015МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ

Има нещо!Има нещо!Театър

Музика Изложби

Книги Кино

20 страници за

Има нещо!Има нещо! Като че повечето информационни канали в областният град са изключили културните събития от погледа си.Телеграфен и позакъсняващ, културния афиш на Община Пазарджик, очертава недоизяснени форми на бъдещи събития. А винаги представянето на предстоящо събитие, както и коментара му след неговото случване имат пряко влияние, добавят или отнемат от ИСТИНСКАТА му стойност. КАК Афиш Pz ще се постарае да задоволи нуждата в тази сфера/ С коментар, интервю или репортажно ще се опита

ФИШ

да запознае публиката и с успехите на нашите съграждани тук и извън пределите на града.Афиш Pz се издава независимо и с некомерсиална цел. Задачата на изданието е разгласяването на културни събития и продукти, а не производството им. Мисията на изданието е да направи избора на заинтересуваната публика информиран, както и да предложи компетентен коментар за отминали изяви, заслужаващи повече внимание.

ПЗ

Има нещо!20 страници за

Герган Ценов

КАМЕРЕН АНСАМБЪЛ „ЦЕНО” НЮ ЙОРК

Роден е през 1974 г. в гр. Монтана. От същата 1974 година семейството му се премества и се установява да живее в град Пазарджик. Започва музикалното си образование на 5-годишна възраст. На 10 години изнася първия си самостоятелен концерт. Първите отзиви за успешните му изяви и във Фестивала „Зимни музикални вечери“ – Пазарджик датират от 1981 г.През 1984 г. Герган Ценов постъпва в Националното музикално училище „Добрин Петков“ в Пловдив в класа по пиано на Росица Иванчева. През 1993 г. Герган Ценов постъпва в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София със специалност пиано в класа на проф. Жени Захариева и със специалност оперно и симфоническо дирижиране в класа на проф. Васил Казанджиев. От 1999 г. Герган Ценов живее и работи в САЩ, където завършва последователно Montclair State University, (Държавния

университет в Монтклеър Ню Джърси) с магистърска степен по пиано и Juil-liard School в Ню Йорк с магистърска степен по оркестрово дирижиране.В България Герган Ценов е гостувал като диригент на оркестъра на Софийска филхармония, на Нов симфоничен оркестър, на Симфоничния оркестър на Н М А „Панчо Владигеров“ и многократно на Пазарджишкия симфоничен оркестър.1984 г. -Втора награда на Националния конкурс за певци и инструменталисти „Светослав Обретенов“1987 г. - Първа награда на Националния конкурс за пианисти „Димитър Ненов“1992 г. - международен дебют като пианист, при гостуването на оркестъра на НМУ „Добрин Петков“- Пловдив в Страсбург, Франция. 1996 г- Трета награда на Международния конкурс за пианисти „Албер Русел“.

1996г. - Втора награда (при неприсъдена първа) на Международния конкурс „Музиката и Земята“, композиция - Трио за пиано, цигулка и виолончело.2007 г.- стипендия за участие в един от най-авторитетните международни музикални фестивали в света – Aspen Music Festival (САЩ) Наградата на Фондация „Отворено Общество“.Наградата на Международната академия на изкуствата „за успешни изяви в областта на съвременното българско изкуство“.

Наскоро научихме за новосъзда-дения в Ню Йорк Камерен ан-самбъл „Ценов”. Основател и му-зикален директор на ансамбъла е нашият съгражданин Герган Ценов, а участници в него са мла-

ди музиканти (повечето българи), които са за-вършили едни от най-престижните музикални училища в САЩ. Основна задача на новосфор-мирания ансамбъл е да изпълнява и популяри-зира българската класическа музика

Какво те отведе в Америка? В Америка ме отведе една съвсем конкретна цел и това бе да кандидатствам и уча в едно от най-престижните училища в света – Джулиард Скул в Ню Йорк. Съвсем друг е въпросът – как-во ме задържà в тази страна цели 15 години. И мисля, че то е свободата да върша онова, за което съм призван.

Какво не могат 13 струнни инструмента? Ако говорим конкретно за 13-те струнни ин-струмента от Камерен ансамбъл „Ценов”, мога спокойно да каже, че няма нещо, което те да не могат. Всеки от музикантите, които съм поканил да участват в оркестъра, е, така да се каже, „вой-ник от специалните части”. Тук говоря не само за професионална подготовка, а най-вече за мотивацията, която за мен е от решаващо зна-чение.

Кои са хората, застанали зад проекта ти? Зад проекта ми твърдо застанаха всички пред-ставителни български институции в САЩ – По-солството на България във Вашингтон, Консул-ският отдел в Ню Йорк, Българската мисия на ООН в Ню Йорк, както и Посолството на Бъл-гария в Канада. Не по малко важна е и подкре-пата, която получаваме в социалната мрежа от приятели, колеги или просто съмишленици.

Така или иначе бързо разрасналата се популяр-ност на ансамбъла – от Пазарджик, та чак до Сан Франциско – до известна степен показва, че ние, българите, можем да действаме сплоте-но в името на една обща кауза.

В какво състояние е днес мо-дерната българска музика? През последните няколко десетилетия си оти-доха много големи наши композитори и след тях остана един тягостен вакуум. Според мен причината този вакуум да не бъде запълнен толкова дълго време, колкото и налудничаво да прозвучи това, се крие в така наречената „свобода”, която съвсем ненадейно ни споходи през 1989 г. Спомням си, че преди години попи-тах моя професор по пиано проф. Марк Пакман (руснак, избягал от Русия през 1970-е години) как е било възможно през 30-е години на ми-налия век, в годините на най-черния сталински терор, съветска Русия да има интелигенция, каквато никоя друга държава никога не е има-ла и по всяка вероятност няма и да има. Отго-ворът на моя професор бе много сух и кратък: “Герган, всяко действие поражда равно на него и обратно на посоката му противодействие”. И действително, ако разгледаме историята на на-шата класическа музика, ще видим, че най-сил-ните години на нашия така наречен “български авангард” бяха именно в периода между двата големи преврата – деветосептемврийския и де-

сетоноемврийския. Това бе време, в което ком-позирането, както и всяка друга интелектуална дейност, бе въпрос на отстояване на принципи с цената на живота. Използването на сериална техника1 или алеаторика1 бе колкото естети-ческа, толкова и чисто политическа позиция. Днешните творци – не само композиторите и не само в България – са доволни и щастливи. Освен това под влияние на редица фактори, най-вече икономически, в последно време критериите за голямо изкуство драстично се измениха, да не кажа „занижиха”. Композитори, писатели и художници вече не искат да проме-нят света, а се оставят той да ги променя и той да ги направлява.

Има ли опасност българската музика да се окаже изпълня-вана повече в чужбина отколкото в България?Надявам се никога да не станем свидетели на такава мрачна картина и ако в момента се оп-итвам да създам оркестър зад граница, чиято главна цел да бъде изпълнението и популяри-зирането на българската музика, това е най-вече с цел да възвърнем у самия българин интереса към собствените ни класици. Макар в момента да изглеждам повече като после-довател на Раковски и неговата идея за осво-бождение отвън чрез легии, дълбоко в себе си съм фанатичен привърженик на Левски и неговата идея за освобождение отвътре и със собствени сили. Така че по-трудната задача все пак си остава в ръцете на моите колеги в България.

Смяташ ли че интересът към музиката ни в чужбина е устойчив? В Ню Йорк, където живея, съществуват така на-1 Алеаторика – модернистично течение в европейската музика, при което някои елементи от композирането са оставени на моментната преценка на изпълнителя (б.а.).

речените „български концертни вечери”, които се провеждат ежемесечно в сградата на Кон-сулството на България и които са организира-ни от група млади и изключително талантли-ви български музиканти. И макар че подобни концертни прояви се провеждат не само в Ню Йорк, но и в други градове в Америка, до този момент България все още не е съумяла да из-гради солиден облик, какъвто имат на практика почти всички останали източноевропейски стра-ни. Именно тук се крие и основната задача на моя проект – не само да изпълняваме творби на български композитори, но да спомогнем за из-граждането на едно силно и постоянно присъст-вие на българската култура зад граница, така че, когато в чуждестранна компания се каже „бъл-гарска музика”, да няма неловко мълчание.

Имаш ли наблюдения върху музикалното образование в България днес? Искаш ли да кажеш нещо на младежите, които учат музика в Бълга-рия? Начинът, по който се развива музикалното ни образование, не просто ме тревожи, но ме кара да се стряскам в съня си. Когато аз кандидат-ствах в Музикалната академия в София, изна-сянето на списъците с новоприетите студенти беше инфарктен момент, защото всички знаех-ме, че повече от половината от явилите се ще са „под чертата”. Сега, доколкото знам, такава черта въобще не съществува. Естествено отново трябва да вни-кнем в истинските причини за такава една „чер-на” статистика, без да прибързваме със заклю-чения от типа на “младите хора нямат интерес към музиката”. Напротив, младите хора имат достатъчно голям интерес към музиката, но по мое мнение не са създадени достатъчно адек-ватни условия за развитието и поощряването на този интерес. С огромна тревога наблюда-вам как държавата прехвърля все повече от своите отговорности на частни спомощество-

ватели. Създават се десетки частни университе-ти и училища, в които дипломата няма реално покритие, а знанията, които се преподават, са внимателно съобразени с нивото на студенти-те, така че да няма непредвидени “инфекции”. После същите тези “галени” студенти стават професори и така все по-надолу и по-надолу. Мое дълбоко убеждение е, че културата и об-разованието трябва да бъдат приоритет на държавата и категорично не приемам идеята, че преди да се помогне на културата, трябва да се помогне на други, „по-важни” сектори. Няма по-важен сектор от културата за една държава, която мисли за бъдещето си. Това, което е оста-нало от древна Гърция, са единствено културни паметници и документи. Въпросът пред нас е какво искаме да остане от нас след 2,500 годи-ни. Що се отнася до някакъв съвет към младите хора в България, не мога да им кажа нищо дру-го, освен това, което е казал един възпитаник на Конфуций: „Моят учител е най-великият в империята, защото той не се предава даже когато знае, че няма надежда”.

Какво мислиш за безплатни-те концерти на симфоничния оркестър на община Пазарджик? В Щатите организират ли се безплатни за публиката сим-фонични концерти? И в предишни мои интервюта съм казвал, че Пазарджик през последните няколко години ми прилича на Флоренция от времето на Ме-дичите. А това, че концертите са безплатни, е феномен, който ме радва, но и малко ме при-теснява. Радва ме, защото всеки гражданин на Пазарджик има възможност безплатно да се наслади на класически концерт, но ме притес-нява, тъй като само мога да се надявам, че след края на управлението на кмета Тодор Попов не-говият наследник също ще гледа на културата на града като на основен приоритет. В Щатите

безплатни концерти има много, но обикновено това са или благотворителни концерти, или из-яви на любителски оркестри.

При какви обстоятелства би се върнал да работиш в България? В България бих се върнал при всяко положение, което включва безмерен идеализъм у хората, с които бих работил. През последния четвърт век в съзнанието на българина настъпиха мно-го сериозни промени и бих казал, измествания, в резултат на които понятия като „идеализъм” и „самоотверженост” не само загубиха истинско-то си значение, но и придобиха един ироничен, даже циничен характер. Фигури като Левски и Добрин Петков често будят всеобщ присмех, какъвто в Америка например е напълно немис-лим и недопустим по адрес, да речем, на Ей-брахам Линкълн и Ленард Бърнстейн. Особено тъжно за мен е да виждам при всяко мое завръ-щане талантливи, но обезверени младежи, кои-то като че ли са изгубили интерес към живота. В това отношение Америка не прощава и без да звуча „жестоко-научно”, много бързо отделя не-годните за оцеляване от стадото. Нищо не може да ме предпази по-успешно от завръщане в България, както думите „зарежи, нищо няма да стане, само си хабиш нервите”. А и какво лошо има да се поизхабят малко нерви особено ако е в името на добра кауза?

Какво си пожелаваш сега, в началото? Доверие в каузата на Камерен ансамбъл „Це-нов”. За такава кауза са работили много по-го-леми български диригенти от мен и ако моето скромно име не е достатъчен гарант за това, което преследвам като цел, нека тогава спо-мена имената на Саша Попов, Добрин Петков, Константин Илиев, Димитър Манолов и Васил Казанджиев.

На 12 март от 19.00 часа в ДКТ ”К. Величков” – голяма сцена, гр. Па-зарджик, Държавна опера-Стара Загора представя най-новия си спектакъл – комичната опера „Се-вилският бръснар” от Джоакино

Росини. Защо не бива да пропускате това пред-ставление в никакъв случай?! Защото ще види-те, как….

„СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР”

…сложна и заплетена история се получава, когато искаш да спечелиш любовта на момиче, а целият свят е против теб. На помощ на граф Алмавива да завладее сър-цето на любимата Розина идва Фигаро. Той е ненадминат специалист по връзките с обществеността, маркетинга и рекламата! Още е - сватбен агент, сватовник, пси-хотерапевт от Севиля, Испания. Фигаро умее да дава съвети по писане на любовни писма, по актьорско майсторство и др., той е сценарист, актьор и режисьор от класа - едновременно в спектаклите на своя живот и на живота на другите. Фигаро умее да прави сложни, но здрави връзки – на богатите с бедните, на влюбените - с коравосър-дечните, на невинните –с интригантите. Фигаро извлича лична полза за себе си, но и всеки получава това, което иска – в операта „Севилският бръснар“ по пиесата на Пиер дьо Бомарше и музика на Джоакино Росини.

Новият спектакъл надгражда художествено предишния едноименен, поставен на самата сцена на операта и предназначен за деца от 7 до 15 години. Той бе създаден с подкрепата на Община Стара Загора, а премиерата бе на 17 април 2013 година. Малките зрители, включени в различни номера и заедно със самите певци-актьори на сцената преживяваха в тези спекта-кли чудото, наречено „опера“. Този път младият режисьор Славчо Николов работи заедно с диригента Красимир Къшев и –отново- с хореографа Ромина Славова и худож-ника на декора Александър Гьошев. В ролята на Фигаро ще имате изключително-то удоволствие да видите най-новият солист на Държавна опера-Стара Загора Валери Турманов, който получи блестящи отзиви за дебюта си от публиката и от пресата. Граф Алмавива е Ивайло Йовчев. Розина е Яница Нешева, Доктор Бартоло е Евгений Арабаджиев, Дон Базилио – Алексан-дър Марулев, Берта – Михаела Берова, солисти балет – Петя Вънева, Яна Кафалиева, Александър Желев, Драгомир Христов, Ивелин Христакиев. „Севилският бръснар“ от Джакино Росини е поставена на сцената на Държавна опера Ста-ра Загора за първи път на 4 декември 1927 г. Следващите премиери са на 3 януари 1945 г., 19 ноември 1957 г., 29 април 1972 г., 18 септември 1980 г., 20 май 1991 г., 9 октомври 1998 г.

С удоволствие приех поканата да участвам в представянето на но-воизлезлия Хронограф на „Зимни музикални вечери „Проф. Иван Спасов”, съставен от Марин Мари-нов и издаден със съдействието

на Община Пазарджик, в деня на откриването на юбилейното 40-то издание на фестивала. От-давна не бях присъствала на тези вечери и пъ-тувайки натам, сякаш пътувах назад във време-

Анди Палиева

По повод ЗИМНИТЕ МУЗИКАЛНИ ВЕЧЕРИ ИВАН СПАСОВ

По повод ЗИМНИТЕ МУЗИКАЛНИ ВЕЧЕРИ ИВАН СПАСОВ

то, спомнях си ярките празници, сътворявани от Иван Спасов и Пазарджишкия симфоничен оркестър, с премиерите на Константин Или-ев и Иван Спасов, с емблематични опуси на Лазар Николов, Йордан Дафов, Георги Тутев, Васил Казанджиев... Незабравими мигове на докосване до онези кулминации в музикална-та ни летопис, които градяха представите ни за българския музикален авангард. А редом с тях – и знаменити творби на ХХ столетие, до-пълващи облика на Зимните вечери като „Фес-тивал за симфонична и съвременна музика”. Припомнях си и онези изпълнителски върхове с участието на най-добрите ни солисти – този постоянен кръг около Иван Спасов на висок професионализъм, какъвто той се стремеше да изгради и в своя оркестър. И съумя – като диригент и педагог, с европейския си вкус и култура, с мащаба и яркото излъчване на своя-та необикновена, силна личност и безкрайна енергия да превърне Пазарджишкия оркестър в респектиращ интерпретатор на съвременна музика, а фестивала – в един от най-притега-телните акценти в музикалния ни календар. С такова постоянство и съзнание за просвети-телската си мисия Иван Спасов възпитаваше и своята публика – със стилно изградени кон-цертни програми, с непосредствения контакт на аудиторията с автори и изпълнители в раз-лични срещи, лектории. Така създаде тази уди-вително „вярна” публика, която изпълва и днес концертната зала в Пазарджик. ... Забравено преживяване – трудно да си на-мериш място на симфоничен концерт сред множеството от най-различни възрасти, дори и деца. Градът живее със своя музикален фес-

тивал, пази неговата традиция с подкрепата на цялата общественост, с истинската съпри-частност на Община Пазарджик и нейния кмет Тодор Попов (уникално явление, без аналог в днешната ситуация у нас са „отворените вра-ти” на всички концерти!). Тук действително съ-ществува и една интелектуална среда, която се стреми да съхрани духовното наследство, паметта за културните събития във времето – в лични архиви, в обществените библиотеки и фондове, в съзнанието. Едно доказателство е и появата на този Фестивален хронограф. Изпълнена съм с дълбоко уважение пред въз-рожденската отдаденост на културната исто-рия на града на Художника Марин Маринов (автор и на книга за 100 години от историята на Пазарджишкия театър), който не само е събрал и подредил концертните програми от тези 39 издания, но е посочил в отделни разде-ли всички изпълнявани български и чужди ав-тори по години, състави, диригенти, солисти, както и опис на отзивите в периодичния печат. С това Хронографът се превръща в изчерпа-телна картина на част от летописа на цялата ни музикална култура, ценен библиографски справочник. Дотук с радостните емоции. Нямам намерение да рецензирам концер-та - откриване на Фестивала (с доста вялото, „дежурно” прозвучаване на „Вардар” , послед-вано от цигулковия Първи концерт на Пагани-ни, чието изпълнение от съвсем младия Елин Колев за жалост не покри очакванията от предварителната реклама и впечатляващата му творческа биография, за да завърши с „Дон Жуан” на Рихард Щраус, към който явно пре-ди всичко са били съсредоточени усилията на диригента и ръководител на фестивала Гри-гор Паликаров). Но много размисли пробуди включената по средата на програмата (пре-ди Щраус) Микросюита за камерен оркестър по Шекспировата „Дванайсета нощ” на Иван Спасов - своеобразно десетинаминутно „от-читане” пред патрона. С интерес и удоволст-вие слушах за първи път тези изящни, очаро-вателни, театрално образни пет миниатюри,

носещи различни елементи от по-ранното творчество на композитора в началото на 60-те години. И за всеки, който е слушал повече творби от изключително мащабното му на-следство, е било, сигурна съм, едно полезно допълнение на познанията за обширния ди-апазон на неговата стилистика. Но за по-мла-дите, или за първи път чуващи негова музи-ка едва ли това бе достатъчно, за да създаде представа за внушителния образ на патрона на този фестивал. И така ли трябваше да из-глежда въобще програмата на юбилейното му издание? Впрочем с огорчение констатирах, че и през 2014, в годината на 80-ия юбилей на самия Иван Спасов, с пиетет почетен на раз-лични други форуми из страната, точно тук, на създадения от него фестивал, са прозвуча-ли отново само камерни миниатюри (както и през последните няколко години, а в някои и въобще нищо негово не е било изпълнявано). Защо всъщност? Информация за творчеството му, както и музикален материал има в изоби-лие, редица произведения са и в самия репер-тоар на Пазарджишкия оркестър. А другите, неизсвирени досега тук ?Представям си как би могъл да изглежда един истински фест – по повод юбилей на „Зимните музикални вечери” и на техния създател – с по-лагаемия се авторски концерт на Иван Спасов, или поне с изпълнението на някоя от мащабни-те му творби, обекти на постоянни сериозни на-учни изследвания, изучавани от ученици и сту-денти в музикалните ни учебни заведения, но – рядко прозвучаващи „на живо”. Това би тряб-вало да е във възможностите на Пазарджишкия симфоничен оркестър и неговия диригент. Та-къв концерт би бил съпроводен и със съответ-ната изложба – партитури, книги, компактдско-ве на Иван Спасов, защо не и разговор за него, или филм, медиен запис... Неизчерпаеми са възможностите, които творческото наследство и многостранната личност на Иван Спасов биха предоставили на въображението на реално по-желалите да сторят нещо за неговата памет и за духовността на нашето съвремие.

Афиш пз ще публикува инфор-мация за бъдещи събития. Изпращайте ни материалите си, на електронната ни поща afishpz@abv.bg, както и на фейсбук страницата АФИШ ПЗ,

най - късно до 25-то число на текущия месец и ще направим всичко възможно да ги пуб-ликуваме. Ще оценим коструктивната и обо-снована критика, отзиви и мнения за минали събития. аФИШ пз ще предостави платформа за изява на всеки компетентен коментар.

Благодарим Ви предварително!

Източник в. КУЛТУРА

ПРОГРАМ ФИШ ПЗ

6 март, петък18.00 ч. галерия „Г. Машев”

Откриване на изложба „За жената” Дружеството на пазарджишките художници поздравява всички дами с празниците 1-ви март и 8-ми март! Във връзка с това ще бъде открита изложба посветена на жената.

ЗАПОВЯДАЙТЕ!

9 март, понеделник19.00 ч. ДКТ „К. Величков” – голяма сцена

„Мъже под чехъл“от МИРО ГАВРАНпостановка ВЛАДЛЕН АЛЕКСАНДРОВсценография ИВАН КАРЕВ

Ако един оправдан след погрешна присъда затворник внезапно се завърне при разведе-ната с него жена? Ако, понеже няма къде да отиде, поиска да живее в апартамента, който отчасти му принадлежи и който тя обитава с новия си съпруг? Ако новият прояви разбира-не и каже, че няма нищо против? Ако учени-ците и (защото тя е учителка) започнат да и се подиграват, че живее с двама мъже по (казано на техния език) „системата сандвич”? Ако два-мата неочаквано сприятелили се мъже толко-ва я вбесяват, че ги изгонва да спят заедно на дивана, а тя остава сама в брачното ложе? Ако внезапно се появи още една жена и заедно с това неудържим пристъп на ревност?Всички тези въпроси трябва да си зададе ве-ликолепната комедийна актриса

АЛБЕНА КОЛЕВА

в звездното обкръжение на

ТОНЧО ТОКМАКЧИЕВ и КИРИЛ ЕФРЕМОВ.ИЗТОЧНИК - www.theatre-pz.info

10 март, вторник12.30 ч. ДКТ „К. Величков” – камерна сцена

„Хензел и Гретел“

11 март, сряда18.30 ч. зала „М-ро Г. Атанасов”

КОНЦЕРТ СИМФОНИЧНА МУЗИКАДиригент: Методи Цветанов В. А. Моцарт – Увертюра „Отвличане от сарая” Б. Бритън – „Симпъл симфони” Й. Хайдн – Симфония № 104, ре-мажор

12 март, четвъртък

10.30 и 15.00 ч. Библиотека „Н.Фурнаджиев”

Прожекция на филма „ИВАН И АЛЕКСАНДРА”

Режисьор: Иван НичевВ ролите: Климент Чорбаджиев, Моника Бу-дьонова, Мария Статулова и др.

Времето не просто оставя следа в душата на Иван и Александра - то (де)формира характе-рите им.

12.30 ч. ДКТ „К. Величков” – камерна сцена

„Хензел и Гретел“

19.00 ч. ДКТ „К. Величков” – голяма сцена

„Севилският бръснар” гостува опера Стара Загора

13 март, петъкДКТ „К. Величков” – камерна сцена

„Хензел и Гретел“

14 март, събота11.00 ч. ДКТ „К. Величков” – камерна сцена

„Рибарят и златната рибка“

Куклен спектакъл по приказката на АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН

Постановка ВЛАДИСЛАВА ДЖАМБАЗОВА

Сценография ИВАН КАРЕВМузика ВЛАДИМИР ДЖАМБАЗОВУчастват актьорите ТАНЯ ГИГОВА и АЛЕКСАНДЪР БРАТОЕВ

Приказка, която винаги се е разказвала и ще се разказва. Приказка за благодар ността и за алчността.

„Възпитателят е длъжен да се държи така, че всяко негово движение да възпитава, и ви-наги е длъжен да знае, какво иска в дадения момент и какво не иска. Ако възпитателят не знае това, кого би могъл да възпитава.

Александър С. Пушкин

Спектакълът е предназначен за деца от 3 до 13 години

Времетраене 45 минути

16 март - 30 априлкъща музей „КонстантинВеличков“Изложба „Учениците имат должност“, гостуват Национален музей на образо-ванието – Габрово.

17 март, вторникХудожествена галерия „Станислав Доспевски”откриване 18.00 часа

Изложба „Стоян Венев - 110 години от рождението на художника”

Стоян Венев (21.09.1904 – 20.03.1989) е роден в село Скриняно, Кюстендилско. Един от най-са-мобитните български майстори. Венев е типичен балкански художник със собствен почерк и стил. Рисува предимно битови сцени и образи от бъл-гарското село. Създава и илюстрирани книги с народни анекдоти, както сам ги определя „пи-перливи и солени”. Много от тях излизат от об-щоприетите норми. Стоян Венев от една страна е пролетарски и революционен творец, а от друга – дълбоко лиричен, дори стигащ до неподозирана смелост в изобразяването на еротичността в ония години, когато подобен директен начин за пред-ставяне на най-интимното далеч не е смятан за нормален.Стоян Венев е един от малкото българ-ски художници избран за народен представител. В Народното събрание издържа само два месеца…

18 март

спортна зала „Васил Левски” начало - 19.00 часа

Ансамбъл „ПИРИН” е един от най-известните български фолклорни ансамбли и посланици на българското народно изкуство по света.

През 2015 година фолклорен ансамбъл „Пи-рин” ще отбележи с Национално турне 60 го-дишнината си. Цена на билетите 8,10,12,15 лева ( специални цени за групови посещения, за фолклорни формации, за организирани ученически и пенсионерски групи). Жела-ещите могат да правят заявки за билети на мобилни номера 0879 988 085, 0878 987 065, на имейли : padalski@abv.bg , myconcert@abv.bg. Безплатна доставка на билети до офиси на Еконт Експрес.

19 март, четвъртък

10.30 и 15.00 ч. Библиотека „Н.Фурнаджиев”

Прожекция на филма „БАРИЕРАТА”

„Трагична притча за преградите, които ни от-делят от духовността и чистата красота“.

„Сребърен медал” за най-добър филм на ре-жисьора Христо Христов от Международния филмов фестивал в Москва /1979/.

Драма.България, 1979г., 105 мин.По едноименния роман на Павел Вежинов.Сценарий Павел ВежиновРежисьор Христо ХристовОператор Атанас ТасевМузика Кирил ЦибулкаВ ролите: Инокентий Смоктуновски, Ваня Цве-ткова, Иван Андонов, Евгения Баракова и др.

19.00 ч. ДКТ „К. Величков” – голяма сцена

Спектакъл „Село, село, пусто село”Постановка: Невена МитеваХореография: Лъчезар Захариев

Спектакълът е създаден по най-популярните разкази на гениалния Чудомир. В него оживя-ват колоритните герои: Кака Сийка, Чолпанка, Тотка Парясницата, Сирак Павли, Лъжлив Съби, Ламби, Поп Ставри и др. Пъстрият, архаичен и омаен език на Чудомир гали ухото и ни връща с

носталгия в един забравен свят. Звучи прекрас-на музика, вият се кръшни хора, шарени костю-ми плетат една красива българска шевица.

Участват: Ружа Николова, Илия Костадинов, Лилия Димитрова, Силвия Боева, Надежда Петкова, Елизабет Попова, Цветина Петрова, Светослав Славчев, Петко Петков, Димо Димов и Валери Радев

21 март, вторник11.00 ч. ДКТ „К. Величков” – камерна сцена

„Хензел и Гретел“

23 - 27 март 09.00 – 16.00 ч. Етнографска експозиция, ул. „Отец Паисий“ № 8„Великденска работилница“ – писане на яйца

26 март, четвъртък10.30 и 15.00 ч. Библиотека „Н.Фурнаджиев”

Прожекция на филма „ТРИМАТА ОТ ЗАПАСА”

България, 1971г., 97 мин.

Сценарий Павел ВежиновРежисьор Зако ХескияОператор Христо ВълчановКомпозитор Симеон ПиронковХудожник Любен Тръпков

В ролите: Георги Парцалев, Никола Анастасов, Кирил Господинов, Стойчо Мазгалов, Тюнде Сабо, Васил Попилиев, Белла Цонева, Вълчо Камарашев, Никола Дадов и др.

16.30 ч. зала „М-ро Г.Атанасов” – малка зала

Творческа среща с Валерия ВелеваВалерия Велева е личност, която мнозина у нас причисляват към най-добрите журналисти и най-точните анализатори на обществено-по-литическите процеси в България. Понастоя-щем е зам.главен редактор на в. Преса.

18.30 ч. зала „М-ро Г.Атанасов”

КОНЦЕРТ СИМФОНИЧНА МУЗИКА Диригент: Нино Лепоре (Италия) Солист: Паскуале Яноне (Италия) - пиано Л. ван Бетховен – Увертюра „Кориолан”, оп. 62 Л. ван Бетховен – Концерт № 5 за пиано и оркестър, оп. 73 Л. ван Бетховен – Симфония № 5, оп. 67

27 март, петък 18.00 ч. ДКТ „К. Величков” – камерна сцена

Спектакъла „Дядо вади ряпа” – премиера

28 март, събота

11.00 ч. ДКТ „К. Величков” камерна сцена

Спектакъла „Дядо вади ряпа”

31 март, вторник19.00 ч. ДКТ „К. Величков” – голяма сцена

Спектакъл „Щъркели на кръстопът” гостува ДТ Ямбол

адаптация и постановка - Атанас Атанасовсценография и костюми - Пламена Дичеваучастват - Милен Каракамушев, Георги Ружич-ка, Волен Митев, Цветелина Кънева, Пламен Петков

Пешо и Ефтим – двама приятели - бягат от родния дом, за да търсят щастието другаде. В очакване, на кръстопът, при тях се спират не-познати хора, които им споделят проблемите си. Дали тези срещи ще им помогнат да решат накъде да поемат.... това е част от пиесата на Никола Русев. Кое провокира режисьора Ата-нас Атанасов да я постави днес, за първи път на сцена, след силното й екранно пресъздава-не във филма „Щурец в ухото”? Дали историята се повтаря, докога ще сме изправени на кръс-топът и дали всичко, което си мислим, че е ми-нало не ни връхлита отново и отново...

Емблематични имена, образи и текстове пред-ставят развитието на българското образова-ние в неговите основни етапи.

ПРОГРАМ ФИШ ПЗ

На клуба за фантастика, евристика и прогностика„Аркадий и Борис Стругацки “

Младежки Дом – Пазарджик Начало 19.30 часа, Битова Стая

06.03 – „ СЛЕПОГЛЕД“ – разговор за книгата на Питър Уотс

13.03 – “CYPHER”

Режисьор : Винченцо НаталиВ ролите : Джеръми Нортъм, Луси Лиу, Найджъл Бенет, Тимъти Уебър и др.Държава : САЩГодина : 2002Времетраене : 95 минути

20.03 – Трилогията „Първият Закон“ – на Джо Абъркомби

Представя Ив. Величков.

27.03 – Гостува писателят Бранимир Събев

Разговор за съвременната българска фантастика, фентъзи и хорър

Защо точно „Хензел и Гретел“?Защото е предизвикателство. От една страна – безкрайно познато заглавие. От друга обаче – трябва да се намери точната мярка и да не се отива в никоя от двете крайности: захаросан инфантилен преразказ или мрачна, потискаща интерпретация на историята. Освен това „Хен-

Приказка за деца и техните пораснали родители

Разговор с режисьора Владислава Джамбазова по повод премиерния спектакъл „Хензел и Гретел“ в ДКТ „Константин Величков“, Пазарджик

„Хензел и Гретел“

зел и Гретел“ е една от малкото останали класи-чески приказки, над която не тегне визуалният „Дисни“-стереотип. Когато си изгледал десетки серии на „Мечо Пух“ много трудно ще повяр-ваш, че той и приятелите му могат да изглеж-дат по различен начин. Все едно да направиш Мики Маус зелен.Малката русалка отдавна вече се нарича Ариел. На когото не му харесва – негов проблем.

ТЕАТЪР

“

ЗА

С какво историята вълнува днес?„Хензел и Гретел“ се оказа много актуална при-казка. За съжаление. И не затова, че непрекъсна-то слушаме за изоставени деца; това е следствие. Истинският проблем е притискащата ни отвся-къде беднотия, която може да ни обезличи или да ни подтикне към ужасяващи постъпки, ако ѝ позволим. На децата винаги трябва да се говори честно. Да се казва истината, поднесена според възрастта им по подходящ начин. Хензел и Гретел не са се изгубили в гората, докато са брали цветя например, както често се случва в други приказки. В тази точно те са изоставени от родителите си (в нашия вариант – от бащата и мащехата им), поради въпросната беднотия. Дали успяват да се спасят? Разбира се. Това е приказка. Щастливият край е га-рантиран. За да расте все пак човек с надеждата и да вярва, че каквито и ужасни неща да ти се случат, най-накрая доброто неминуемо ще победи. Ако не вярваме безрезервно в това, как бихме могли да продължим? Отвсякъде ни дебнат примамли-ви захарни къщички, мними търговци и откро-вени шарлатани ни обещават живот пълен с удо-волствия… Вълшебната думичка е „пари“. И ние се чувстваме напълно изгубени и сами. Дали ще успеем да се спасим, зависи само от нас. Едно от най-хубавите неща в историите за деца (особено в класическите приказки) е, че нещата са наречени с истинските им имена. Черното си е черно, бялото – бяло, лошият – лош, а добрият си личи от пръв поглед. Това помага на малкия човек да се ориен-тира по недвусмислен начин за важните неща в живота. Полагат се морални норми: лошо е да си алчен, да лъжеш, да убиваш… Побеждава винаги доброто, безкористното, смелото. Ако възрастни-ят постави под въпрос тези човешки качества и накара детето да влиза в положението на злодея или, не дай Боже, да му стане толкова симпатичен, че да започне да се отъждествява с него, тогава сме изгубени. Житейски примери – колкото щеш. Все още вярвам, че има смисъл в това да чуеш, че „царят е гол“. Без съображения и без уговорки. Теа-търът е едно от малкото житейски пространства, в които това е възможно да се случи.

Какви бяха предизвикател-ствата пред постановъчния екип?Най-важното беше да говорим за много сериозни, дори ужасяващи неща по разбираем начин. За-щото „Хензел и Гретел“ си е мрачна приказка, как-то повечето приказки на братя Грим. Не можем да „покажем“ само захарната къщичка. Зад нея стои история и тази история далеч не е весела. Въпре-ки това всичко в спектакъла е поднесено с необ-ходимата доза хумор, за да бъде достъпно за мал-ките зрители. Може би не всички знаят, че братя Грим са преразказвали приказки, измислени не само за деца. Не префинени салонни истории, а груби, често брутални разкази от народния бит.

Разкажете за екипа на спектакъла.Актьорите са трима - младите Ралица Стояно-ва и Константин Костадинов и едно утвърдено през годините име – Чавдар Бозаджиев. Драма-тургията и режисурата са мои, сценографията и куклите – на едни от надеждите на българска-та куклена сценография – тандемът Ива Гикова и Ивайло Николов (номинирани за наградата „Икар“ 2015). Музиката е, разбира се, отново на композитора Владимир Джамбазов, добре по-знато име на театралната публика. В Кукления театър в Пазарджик правят впечат-ление много нови лица…Да, през последните два сезона постъпиха цели шестима актьори, дошли направо от НАТФИЗ. Млади, образовани, красиви и та-лантливи. Това си е цяло богатство. Дошли са в Пазарджик с единствената мечта да правят хубав театър. Защото не може да става дума за печелене на пари. Заплатите ни са малко над социалния минимум и 2/3 от тях отиват за път – има хора от София, Варна, Пловдив. Дано успеем да ги задържим. Това зависи както от качеството на репертоара, така и от отноше-нието на публиката, а и на града към театъра. Защото е важно да оценяваме това, което има-ме сега, докато го имаме.

Къде и кога може да се гледа спектакълът?На камерната сцена в нашия театър. Почитате-лите на кукленото изкуство в Пазарджик знаят, че всяка събота от 11 часа имаме редовни кук-лени представления. Понякога се организират и през седмицата, за конкретни училища или дет-ски градини, но разбира се и на тях никой инди-видуален малък посетител няма да бъде върнат. Тук е мястото да благодаря на малцината ди-ректори и учители, поели ангажимента да водят децата в театъра, както го правят родителите. Защото театър се прави и се гледа в театър. Той е магия, вълшебство, особено кукленият. Може да звучи клиширано, но е така. При нас бога-тото осветление и качественият звук са част от магията. Представете си дневна стая в детска градина и сцена, окъпана в приказни цветове от десетки прожектори! Няма място за сравнение. Така че, заповядайте при нас, в Театъра. Там е мястото.

През март!

„Село, село, пусто село”

Изложба Стоян Венев

Ансамбъл „ПИРИН”

През март!

iаfishpz@abv.bg

започваме от 6 март