Състоянието на подземните води през 2016 г.*

През изминалата година беше установено голямо пространствено разнообразиеи слабо изразена, но положителна тенденция в изменението на водните ресурси.Тенденцията беше регистрирана при 61 наблюдателни пункта или в около 59% отслучаите, представящи различни басейни с подземни води. Не беше установенадобре изразена тенденция на изменение в 5% от наблюдаваните случаи.

През годината максимални стойности на дебита на изворите бяха регистриранив периода от февруари до май, но най-често през март. Превишаването намаксималните месечни стойности на дебита спрямо съответните средни стойности намесечните максимуми е от 101 до 708%, наблюдавано най-често през първото ипоследно тримесечие на годината и по-рядко през май-юни. Преобладаващиположителни отклонения на максималните стойности на дебита бяха регистрирани вбасейна на масива Голо бърдо, в Скакавишки, Гоцеделчевски (Струмски водосборенбасейн), част от Разложки, Чепински и Перущица-Огняновски карстови басейни,разположени предимно в Южна България. Най-големи (от 201 до 708%) бяхаположителните отклонения на максималните стойности на дебита през първототримесечие на годината, по-рядко през май-юни и ноември в Нишавски, Искрецки,част от Бистрец-Мътнишки, Ловешко-Търновски, Котленски, в части от Разложки иНастан-Триградски карстови басейни, както и в басейните на масива Голо бърдо и вчаст от Стойловска синклинала (Странджански район). Преобладаващи максималнимесечни стойности на дебита под средните стойности на месечните максимуми бяхарегистрирани през трето и четвърто тримесечие на годината в Искрецки, Милановски,Етрополски и Котленски карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска иПреславска антиклинали, разположени предимно в Северна България.

Минимални стойности на дебита на изворите бяха регистрирани през периодасептември-декември, но най-често през септември. Преобладаващ брой случаи наминимални месечни стойности на дебита, които превишават средните стойности намесечните минимуми, бяха регистрирани в басейните на северното бедро наБелоградчишка антиклинала, масива Голо бърдо и Стойловска синклинала, както и вчаст от Бистрец-Мътнишки, Ловешко-Търновски, Скакавишки, Гоцеделчевски(Струмски водосборен басейн), част от Разложки, Чепински, Перущица-Огняновскикарстови басейни. Преобладаващ брой случаи на минимални месечни стойности надебита, които не превишават средните стойности на месечните минимуми, бяхаустановени в Искрецки, Милановски, Етрополски, Котленски и в част от Разложкикарстови басейни, както и в басейна на Преславска антиклинала.

През по-голямата част на годината, в 60% от наблюдаваните басейни сподземни води, средномесечните стойности на дебита бяха над съответните месечнинорми с отклонения от 101 до 883%. Преобладаващ брой случаи на средномесечнистойности на дебита, превишаващи съответните месечни норми, бяха установени вчаст от Бистрец-Мътнишки, Ловешко-Търновски, Скакавишки, Гоцеделчевски(Струмски водосборен басейн), Разложки, Чепински, Перущица-Огняновски карстовибасейни, както и в басейните Златна Панега и масива Голо бърдо, в сарматскиводоносен хоризонт, барем-аптски и малм-валанжски водоносени комплекси наСевероизточна България (Фиг. 1а).

Фиг.1а. Отклонения на средномесечните стойности на дебита, превишаващи нормите(в %)

През по-голямата част на годината, в 37% от наблюдаваните басейни сподземни води, средномесечните стойности на дебита бяха под съответните месечнинорми с отклонения от 9 до 99%. Преобладаващ брой случаи на средномесечнистойности на дебита, непревишаващи месечните норми, бяха установени в част отБистрец-Мътнишки, Етрополски и в част от Настан-Триградски карстови басейни,както и в басейните на Преславска антиклинали, Башдерменска синклинала(Странджански район) и на студени пукнатинни води в Рило-Пирински район (Фиг. 1б).

Фиг.1б. Отклонения на средномесечните стойности на дебита, непревишаващинормите (в %)

В 3% от наблюдаваните басейни не бяха установени преобладаващиотклонения на дебита от месечните норми.

В изменението на дебита на изворите през периода 2007 – 2016 години бяхаустановени много по-добре изразени тенденции на покачване в около 69% отнаблюдаваните басейни с подземни води. Положителните тенденции на дебита бяханай-добре изразени в Градешнишко-Владимировски, Скакавишки, Бобошево-Мърводолски, Разложки, Перущица-Огняновски, Настан-Триградски и Куклен-Добростански карстови басейни, както и в басейните Златна Панега и студенипукнатинни води в Източнородопски район, на сарматски водоносен хоризонт, барем-аптски и малм-валанжски водоносени комплекси на Североизточна България (Фиг. 2а).

Фиг. 2а. Положителни тенденции на дебита на изворите (2007 – 2016 г.)

За същия годишен период в 17% от наблюдаваните басейни с подземни води,голямата част от които разположени в Северна България, бяха установени добреизразени тенденции на спадане на дебита. Отрицателните тенденции на дебита бяханай-добре изразени в част от Бистрец-Мътнишки, Искрецки и Милановски карстовибасейни, както и в басейните на Тетевенска антиклинала и студени пукнатинни води вРило-Пирински район (Фиг. 2б).

Фиг. 2б. Отрицателни (и без) тенденции на дебита на изворите (2007 – 2016 г.)

Без добре изразени тенденции на изменение за периода 2007 – 2016 години едебитът на изворите в около 14% от наблюдаваните случаи, съответно в басейна насеверното бедро на Белоградчишка антиклинала, в част от Бистрец-Мътнишки,Етрополски и Ловешко-Търновски карстови басейни, както и в басейна наБашдерменска синклинала (Фиг. 2б).

През годината беше установено голямо пространствено разнообразие навариациите на водните нива в кладенците спрямо съответните месечни норми исредномногогодишни месечни стойности и с по-добре изразена тенденция напокачване, регистрирана в 40 наблюдателни пункта или в 58% от наблюдаванитебасейни с подземни води.

Максимални стойности на водните нива бяха регистрирани в периодафевруари-юни, но най-често през март. Преобладаващи положителни отклонения нанивата от нормите и средномногогодишни месечни стойности (от 101 до 491%, вотделни случаи и по-големи) бяха установени в 41% от басейните, които са кактоследват: Белене-Свищовска и Айдемирска низини, на места в терасите на рекитеОгоста, Скът, Искър, Янтра, Струма и Тунджа, в Софийска, Кюстендилска и в част отСливенска котловини, а също в по-голяма част от Горнотракийска низина. Близки донормите, но предимно положителни, са отклоненията на средномесечните водни нивав част от сарматски водоносен хоризонт, в голяма част от барем-аптски и малм-валанжски водоносени комплекси на Североизточна България, както и в Средногорскаводонапорна система и приабонска система в обсега на Пловдивски грабен (Фиг. 3а).

Фиг.3а. Отклонения на средномесечните стойности на водните нива, превишаващинормите (в %)

Минимални стойности на водните нива бяха регистрирани в периодите август-октомври и декември-януари, но най-често през декември. Преобладаващиотклонения (от 59 до 99%) на средномесечните стойности на нивата, които непревишаваха съответните месечни норми и средномногогодишни месечни стойности,бяха регистрирани в около 23% от басейните, които са: Карабоазка низина, на места втерасите на реките Лом, Камчия, Места, Марица и Факийска, в част от Горнотракийсканизина, в Казанлъшка котловина, Хасковски басейн, в част от барем-аптскиводоносен комплекс на Североизточна България, както и в подложката на Софийскиграбен и Ихтиманска водонапорна система (Фиг. 3б).

Фиг.3б. Отклонения на средномесечните стойности на водните нива, непревишаващинормите (в %)

В изменението на нивата на подземните води в периода 2007 – 2016 годинибяха установени добре изразени тенденции на покачване в 59% от наблюдаванитеслучаи. Най-добре изразени бяха положителните тенденции на водните нива нивата,установени във Видинска, Арчар-Орсойска и Белене-Свищовска низини, на места втерасите на реките Огоста, Янтра, Камчия, Струма и Тунджа, в части отГорнотракийска низина, Софийска, Кюстендилска, Карловска, Казанлъшка иСливенска котловини, в сарматски водоносен хоризонт и малм-валанжски водоносенкомплекс на Североизточна България, както и в Средногорска водонапорна система иприабонска система в обсега на Пловдивски грабен (Фиг. 4а).

Фиг.4а. Положителни тенденции на водните нива в кладенците (2007 – 2016 г.)

За същия годишен период в 32% от наблюдаваните случаи бяха установенидобре изразени тенденции на спадане на водните нива. Най-добре изразени бяхаотрицателните тенденции на нивата установени на места в терасите на рекитеРусенски Лом, Марица и Русокастренска, в Дупнишка и в част от Казанлъшкакотловини, а също и в част от Хасковски басейн. В барем-аптски водоносен комплексна Севироизточна България, както и в подложката на Софийски грабен и Ихтиманскаводонапорна система тенденциите бяха преобладаващо отрицателни (Фиг. 4б).

Фиг.4б. Отрицателни тенденции на водните нива в кладенците (2007 – 2016 г.)

Без добре изразени тенденции, в периода 2007 – 2016 години, останаха ниватана подземните води в около 9% от наблюдаваните случаи, установени на места втерасите на реките Лом, Искър, Марица и Факийска, а също и в части отГорнотракийска низина, Софийска, Карловска и Сливенска котловини.

*Оценката на състоянието на подземните води за 2016 г. е направена на базата на оперативната хидрогеоложкаинформация от хидрогеоложки наблюдателни пунктове и станции, включени в месечния хидрометеорологиченбюлетин на НИМХ.

Изготвил: Доц. М.Мачкова