за периода до 30 юни 2016 година

НАЦИОНАЛЕН БЮЛЕТИН ПО РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

ЮНИ 2016 г.

страница 2 от 27

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК

Фенофаза: пшеница - „цъфтеж” - „млечна зрялост” ечемик - „млечна зрялост”

Основни вредители за периода: Житни дървеници: Вредна житна дървеница /Eurygaster integriceps/ Остроглава житна дървеница /Aelia acuminata/ Житни пиявици: Обикновена житна пиявица /Oulema melanopa/ Синя житна пиявица /Lema lichenis/ Пшеничен трипс /Haplothrips tritici/ Овесена листна въшка /Macrosiphum avenae/ Обикновен житен бръмбар (житар) /Anisoplia austriaca/ Складови неприятели Брашнеста мана /Erysiphe graminis/ Септориози: Ран листен пригор /Septoria tritici/ Петносване по класовете /Septoria nodorum/ Ръжди: Кафява листна ръжда по пшеницата /Puccinia recondita/ Жълта ръжда по житните /Puccinia striiformis/ Фузариоза по класовете /Fusarium sp./

Житни дървеници: Вредна житна дървеница /Eurygaster integriceps/ Остроглава житна дървеница /Aelia acuminata/

В края на втората и в началото на третата десетдневка на месец май, във всички региони на страната се наблюдава масово яйцеснасяне на дървениците и начало на излюпване на ларвите. Отчетена плътност на възрастните дървеници варира, както следва: 0,1-1 бр./кв.м. за областите Видин и Силистра, 0-0,5 бр./кв.м. за Варна, Добрич, Ловеч и Монтана, 0-0,8 бр./кв.м. за Враца, 0,5-1 бр./кв.м. за Плевен и Търговище, 4-5 бр./кв.м. за област Сливен.

Плътността на ларвите е: 0,7-1,2 бр. ларви/кв.м. за област Плевен, 0,5-0,8 бр. ларви/кв.м. за Пловдив, 0-1,8 бр. ларви/кв.м.

за Ямбол, 0-2 бр. ларви/кв.м. за област Разград. Женските индивиди снасят яйцата на групички, шахматно, на два или три реда. При снасянето яйцата са зелени и постепенно в процеса на развитие на зародиша те променят цвета си, като по тях се проявяват характерни рисунки. Ембрионалното развитие протича от 8 до 16 дни, в зависимост от температурата. Валежите и понижаването на температурите през месец май оказаха влияние, както за намаляване на яйчната плодовитост на възрастните женски екземпляри, така и за разтегления период на яйцеснасяне, удължено ембрионално развитие и излюпване на ларвите.

Интензивните дъждове от последната десетдневка на месеца събориха новоизлюпените ларви и допълнително повлияха за намаляване на плътността им. Обследванията на есенните посеви показват висок процент паразитирани яйца от яйчните паразити от род Trissolcus (=Asolcus) и род Telenomus до 50-70%, в областите Монтана и Разград. Нападнатите яйца постепенно променят цвета си и от зелени стават светлоохрени, сиви и накрая черни.

Ларвите на житната дървеница нанасят повреди в най-чувствителните фенофази от развитието на пшеницата. Зърната, по които убожданията са направени в „млечна зрялост”, остават спарушени, а повредените във „восъчна зрялост” в мястото на убождането стават


ЮНИ 2016 г.


плоски и леко вдлъбнати. При узрелите зърна със стъклен лом, в мястото на убождане се образува тъмно петно с по-светъл ореол, а при тези с брашнест лом – мястото на повредата не личи ясно. В резултат на повредите се понижава количеството и се влошава качеството на зърното.

Обследването на посевите и определянето плътността на ларвите се извършва с ентомологичен сак в сухо и слънчево време, като се избягват най-горещите часове на деня. За превръщането на данните от обследването в плътност на единица площ, да се използва правилото, че 100 откоса със стандартен ентомологичен сак се равняват на 20 кв.м. Броят на уловените ларви до ІІІ-та възраст включително се умножава по две, тъй като е доказано, че само половината от тях попадат в сака. Към извеждане на химичен контрол се пристъпва, когато 30 % от ларвите са в ІІІ-та възраст

и отчетената плътност е над прага на икономическа вредност: 1 – 1,5 бр. ларви/кв. м. за семепроизводни посеви; 2 бр. ларви/кв. м. при благоприятни климатични условия и нормален посев; 4 бр. ларви/кв. м. при хладна пролет и гъсти посеви. Продължават наблюденията в есенните посеви за развитие, плътност и повреди от

ларвите. Житни пиявици: Обикновената житна пиявица /Oulema melanopa/ Синя житна пиявица /Lema lichenis/

През настоящата година е констатирано повишаване на популационната плътност и разширяване ареала на житните пиявици. В цялата страна се наблюдава масово вредна дейност от ларвите на пиявиците. Установената плътност е над 1 бр./стъбло в районите на: Велико Търново, Враца, Добрич, Габрово, Плевен, Пловдив, Силистра, Стара Загора и Ямбол. В област Пловдив на 30 % от ечемичените посеви плътността на ларвите е висока. Какавидиране на пиявиците е установено на 18 май в област Варна.

Повредите от ларвите на пиявиците са на петна или на хармани в посевите, като по листата се наблюдават надлъжни ивици между нерватурата, с унищожен горен епидермис и паранхим, без да е засегнат

долния епидермис. Да се обърне специално внимание на овеса, като предпочитан гостоприемник на житните пиявици. Да се обследват редовно посевите за установяване на нападнатите участъци, които трябва да бъдат третирани. Праг на икономическа вредност за ларвите:

2 бр. ларви/стъбло или 20% унищожена листна маса. Бръмбарите от новото поколение се хранят по царевицата

и дивите житни треви. Повредите по листата на царевицата, които правят бръмбарите, са изгризани надлъжни ивици, без да е засегнат долния епидермис. Повредите са най-много по връхните части на листата. Опасност има за късно засяти царевични посеви, които са в съседство с житен посев с висока плътност на пиявиците.

Овесена листна въшка /Macrosiphum avenae/ При направените обследвания масово вредна дейност от неприятеля е установена в житните посеви в цялата страна. В резултат на благоприятните метеорологични условия се наблюдава по-силно нападение и намножаване на листните въшки. В районите на Враца и


ЮНИ 2016 г.


Добрич констатирана плътност е 30-40 бр./клас, в област Перник плътността е 5-6 бр./клас. Масовото разселване по класовете започна във фенофаза „цъфтеж” и „начало на млечна зрелост”. Обикновено усиленото размножаване съвпада с млечната зрелост на пшеницата. Една женска въшка ражда по 15-16 ларви и по този начин се сформират колониите.

Химичният контрол на листните въшки е оправдана при праг на икономическа вредност:

30-40 бр./клас във фаза „млечна зрялост”.

Пшеничен трипс /Haplothrips tritici/ Валежите и понижението на температурите намалиха плътността на неприятеля.

Ларвите на трипса имат червен цвят. Те вредят, като смучат сок от цветните плеви, които побеляват и от меките зрънца, вследствие на което те се спаружват. Масово яйцеснасяне и излюпване на ларвите е установено в областите Видин и Враца (19 май), Пловдив (12 май). В района на Пловдив плътността на пшеничения трипс е 0-4 бр./клас, в област Перник достига до 7-8 бр./клас.

Върху намножаването на пшеничния трипс отрицателно влияние имат по-ниските температури (под 15?С) и честите валежи. С повишаването на температурите през месец юни се очаква да се провокира намножаването на популацията и засилването на вредната дейност. Химично третиране срещу ларвите на неприятеля се провежда при установяване на плътност над прага на икономическа вредност:

20 бр. ларви/клас при суха пролет - във фенофаза „млечна зрялост”; 30 бр. ларви/клас при влажна пролет - във фенофаза„млечна зрялост”.

Обикновен житен бръмбар (житар) /Anisoplia austriaca/ Неприятелят вреди по пшеницата, ръжта, овеса, както и по житните треви. В началото

бръмбарите се съсредоточават върху житните треви, които са изкласили, след което преминават по класовете на житните култури. Те са активни в най-топлите и слънчеви часове на деня и прелитат на 5-10 км. Хранят се с меките и неузрели зърна в класовете, като предпочитат основно пшеницата. При храненето голям брой от зърната се оронват и падат на земята, особено ако прибирането на реколтата се забави.

Благоприятни условия за намножаването на неприятеля са меката зима и продължителното узряване на житните култури.

Плътността на възрастните се установява чрез косене с ентомологичен сак, след образуване на зърното. Отчитането да се извършва в топлите часове на денонощието. Към химичен контрол да се прибягва при достигане на праг на икономическа вредност:

3-5 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза „цъфтеж”-„наливане на зърното”; 6-8 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза „млечна”-„восъчна зрялост”. Когато нападението от житара е на хармани, в краищата на посевите да се извърши

окрайчване с регистриран инсектицид. Плътността на житарите се редуцира, чрез пръсканията насочени срещу ларвите на житните дървеници.

Складови неприятели Складовете за съхранение на зърно, складови продукти и материали се нападат от голям брой складови неприятели - гъгрици, брашнояди, молци, акари и др. Тези неприятели


ЮНИ 2016 г.


живеят при сравнително постоянни условия на средата – в затворени, слабо осветени помещения, с ниска влажност и наличие на обилна храна. За кратко време протича развитието им от яйце до възрастно. Популационната плътност на неприятелите нараства в резултат на бързото им развитие, високата плодовитост, липсата на диапауза и наличието на благоприятни условия за живот. Вредите, които нанасят на складираното зърно могат да надминат дори загубите на реколтата, предизвикани от повредите на растенията в процеса на тяхното отглеждане.

С вредната си дейност складовите неприятели унищожават складираната продукция и влошават качеството и, тъй като замърсяват зърното и брашното с екскрементите, които отделят. Предизвикват запарване и плесенясване на зърното, в резултат на което се натрупват вредни микотоксини влошаващи качеството на брашното. Консумацията на такова брашно може да предизвика стомашно-чревни и хранителни разстройства и отравяния, както при животните, така и при човека. Най-често срещаните складови неприятели са: Житната гъгрица /Sitophilus granarius/

Това е най-опасният и повсеместно разпространен неприятел по складираните зърнени храни, продукти и материали. Обитава складове, мелници, домакинства и др. места, където се съхраняват зърнени храни и техни производни. Възрастните насекоми и ларвите повреждат зърната на пшеницата, ръжта, ечемика, царевицата, ориза, овеса и др., както и брашна, трици, макаронени изделия и др. храни. Характерно за неприятеля е, че не поврежда бобовите култури. Развива 3-4 поколения годишно и зимува в местата на хранене като възрастно насекомо, също и като ларва и какавида.

Оптималната температура за развитието на този неприятел е 25-28 оС. Бръмбарът нагризва зърната и другите продукти, а ларвата се развива вътре в зърната и унищожава голяма част от съдържанието им /ендосперма/. В едно зърно се развива една ларва. Освен преките повреди, които нанася, житната гъгрица замърсява нападнатите продукти, влошава качеството им, повишава влажността и температурата на храните, като създава възможност за развитие на вторични неприятели и т.н. Изверженията и хемолимфата на неприятеля съдържат алкалоиди, които са отровни за човека и домашните животни.

Оризова гъгрица /Sitophilus oryzae/ Неприятелят се среща повсеместно, явява се най-често съвместно с житната гъгрица и

може да бъде преобладаващия вид. Развива 4-5 до 8 поколения годишно и зимува основно като възрастно и ограничено като ларва и какавида в складовете. Поврежда същите продукти и материали като житната гъгрица, но предпочита зърната на царевицата и олющения ориз. Поради способността на възрастното да лети, гъгрицата може да повреди и зърната на житните култури на полето, преди да бъдат прибрани. В едно зърно могат да се развият и по две ларви, за разлика от житната гъгрица. Оризовата гъгрица е

по-топлолюбив вид и е по-чувствителна на въздействието на ниските температури, което може да се използва успешно при борбата с нея.

Зърнов бръмбар /Rhizopertha dominika/ Неприятелят е един от най-опасните и устойчиви складови неприятели. Вреди по

зърната на житните растения, но не напада семената на слънчогледа и бобовите растения. Неприятелят развива 4-5 поколения годишно и презимува в складовете във всички стадии на развитие. Снася яйца по семената, като ларвите се вгризват в тях и се хранят с ендосперма. До завършване на развитието си ларвите унищожават около 30 % от сухото вещество на


ЮНИ 2016 г.


пшениченото зърно, след което какавидират в него. Имагиниралите бръмбари при излизане от зърното прогризват отвор с неправилна форма. Със зърно се хранят и ларвите и възрастните, в резултат на което от зърното остава само обвивката.

Зърновият бръмбар е много чувствителен към ниски температури и сравнително бързо измира при охлаждане. Устойчив е спрямо високи температури и трудно се унищожава при загряване на зърното и при изсушаване.

Молец по сушените плодове /Plodia interpunctella/ Разпространен е повсеместно и е един от най-често срещаните неприятели в складове

за зърнени храни, фуражни заводи, консервни комбинати, домакинства и на други места, където се съхраняват растителни продукти. Вреда нанасят гъсениците, които се развиват на повърхността на зърненият слой и оплитат върха на куповете с паяжина и екскременти. Хранят се със зародиша на зърното, но нагризват и ендосперма. При висока плътност се разпълзяват из целия склад, за да търсят места за укритие и какавидиране, където презимуват. В зависимост от температурните условия и

храната молецът развива от 2 до 5 поколения годишно и зимува като гъсеница и по-рядко като какавида. Обеззаразяване на складовете за съхранение на зърно

Мерките, целящи недопускане на зараза и ограничаване разпространението на неприятелите по складираните продукти и материали, започват още преди внасянето на зърното от новата реколта в складовите помещения. Празните складове, силозите, навесите, площадките за зърно, зърнопочистващите машини, сушилните и другите съоръжения трябва щателно да бъдат почистени от миналогодишното зърно, тъй като те са източник на зараза и огнища за размножаване на складовите неприятели. Овършаното зърно трябва да се внася и съхранява в складовете при оптимална влажност (под 12 %).

На празните складове за съхранение на зърно е необходимо да се извърши дезинсекция с регистрирани продукти за растителна защита, която може да е влажна или аерозолна. Влажната дезинсекция - използва се тракторна или друга вид пръскачка, като стените, тавана и пода се напръскват добре с инсектицидния разтвор. Аерозолната дезинсекция - използват се механични, термомеханични и димни аерозоли.

След дезинсекцията складовете се затварят плътно и престояват 48 часа. Дезактивацията /проветряването/ продължава 20 дни. Задължително да се напръскват помещенията отвън, а също така и ивицата около тях. Третираните помещения да се маркират с предупредителни знаци и табели. Варосването на складовете трябва да се извършва винаги след влажната дезинсекция, не по-рано от 14 дни след нейното извършване, тъй като варовия разтвор неутрализира инсектицидите.

Насипването на зърно в третираните складове да бъде съобразено с карантинния срок на използвания продукт за растителна защита!

При наличие на складови неприятели в складирано зърно от миналата реколта, е необходимо да се извърши фумигация. Фумигацията е специализирана растителнозащитна услуга и се извършва от лица, които притежават разрешение за тази дейност, издадено от изпълнителния директор на БАБХ или са вписани в регистъра на лицата, които извършват специализирани растителнозащитни услуги, публикуван на сайта на БАБХ.


ЮНИ 2016 г.


Брашнеста мана /Erysiphe graminis/ Развитието на болестта е в пряка зависимост от метеорологичните условия. Падналите

валежи и трайни сутрешни роси през месец май благоприятстваха бързото покачване на брашнестата мана по горните етажи на житните растения. Единични пустули по горните и средни етажи на растенията са отчетени в областите: Варна и Видин. В районите на Пазарджик и Плевен нападението е по долните и средните етажи, в по-гъстите посеви. В област Пловдив са отчетени първи пустули по флагалния лист. Начало на поява на брашнестата мана по

класа е установено в област Стара Загора на 8 май, а масова поява на 12 май, като степента на нападение е 32-35 %. В област Ямбол е отчетено нападение 35-40 %. Болестта нанася най-големи поражения, когато засегне флаговите листа и класа. Да продължат редовните обследвания за установяване степента на нападение и разпространение на болестта.

Химичен контрол да се провежда при праг на икономическа вредност: 30% степен на нападение и първи пустули върху флагелния лист.

Септориози: Ран листен пригор /Septoria tritici/ Петносване по класовете /Septoria nodorum/

Преваляванията и относително високата температура на въздуха създоха продължителен рисков период за развитие на причинителите на септориозите. Нападението достигна до последния лист на растенията, което наложи провеждане на фунгицидни третирания.

Слаба степен на нападение по най-долните и средните етажи на растенията е установено в районите на: Велико Търново, Видин, Пловдив, Плевен, Монтана, Стара Загора, Сливен, Разград. Средна степен на нападение е установена в областите: Враца, Ловеч, Търговище и на отделни полета в

област Перник. В област Варна, Кюстендил, Разград, Търговище се наблюдават петна по средните етажи и флагелния лист, а в област Видин са установени петна и по класовете на пшеницата.

При опасност от заразяване на флагелния лист и класа, е необходимо третиране с фунгицид. До момента у нас няма утвърден праг на икономическа вредност при септориози.

Нападнатите растения узряват преждевременно и семената са спаружени. Ранното нападение по класа оказва силно влияние върху качеството на зърното и съдържанието на скорбяла намалява с 30 до 50 %. При опасност от заразяване на флагелният лист и класа, е необходимо третиране с фунгицид.

30% степен на нападение и първи пустули върху флагелния лист, във фенофаза от поява на ? -ра от класа до край на цъфтеж.

Ръжди: Кафява листна ръжда по пшеницата /Puccinia recondita/ Жълта ръжда по житните /Puccinia striiformis/

Кафява ( листна) ръжда /Puccinia reconditа/ Метеорологичните условия през месец май

провокираха масовото проявление на болестта в посевите с пшеница. Нападение от кафявата ръжда по пшеницата със слаба степен (5-10%) е установено в областите Благоевград, Добрич, Перник, Плевен, Разград, Силистра. Степен на нападение от 10-15 % до 20 % е отчетена в районите на


ЮНИ 2016 г.


Разград и Плевен. В областите: Варна, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора, Търговище и др. степента на нападение от болестта е 30-35 % и сори по флагелния лист, а в област Ямбол степента на нападение е 35-40 %. Кафявата ръжда се развива през целия вегетационен период, но най-често в периода около изкласяването до узряването. При висока степен на нападение посевите прегарят. Да продължат редовните наблюдения за установяване разпространението и степента на нападение от болестта.

Химично третиране с разрешените за употреба фунгициди да се проведе при праг на икономическа вредност:

30% степен на нападение и първи сори по флагелния лист във фенофаза “край на цъфтежа”.

Жълта ръжда /Puccinia striiformis/ Високата въздушна влажност и умерени температури през месец май бяха

предпоставка за развитието на болестта. В житните посеви в областите Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Кюстендил, Перник, Пазарджик, Пловдив, Плевен, Разград и Стара Загора е отчетена степен на нападение от жълтата ръжда от 10-12 % до 20 % и сори по флагелния лист. В област Ямбол е отчетено нападение 35-40 %. Болестта се проявява по всички зелени органи, но най-типични са проявите по листата. По петурата се наблюдават надлъжно разположени лимоненожълти тесни ивици, с уредоспори, наредени в успоредни редове.

Да продължат редовните наблюдения за установяване разпространението и степента на нападение от жълта ръжда.

Химично третиране срещу патогена с разрешените за употреба фунгициди се провежда при установяване прага на икономическа вредност:

при поява на сори (чувствителни сортове) във фенофаза “поява лигулата на флагелния лист”- „изкласяване”; 5% степен на нападение (останалите сортове) във фенофаза “поява лигулата на флагелния лист”- „изкласяване”.

Черно кореново гниене по житните /Оphiobolus graminis/ Метеорологичните условия през месец май доведоха до преовлажняване на посевите с

есенници, които съчетани с липсата на правилно сеитбообращение, използване на високи сеитбени и торови норми създадоха условия за проява на болестта в отделни полета с есенници в област Велико Търново. Болестта се наблюдава на хармани, като полегнали растения със загнили корени в основата на стъблото. В края на първата десетдневка на месец май е отчетено нападение 10-15 % нападнати растения. Много благоприятни условия за развитието на болестта са високата въздушна и почвена влага и температура на въздуха 19-24?С. Успешната борба с черното кореново гниене включва правилен

сеитбооборот, оптимална дълбочина и гъстота на сеитба, балансирано торене, дълбока оран след прибиране на реколтата за унищожаване на растителните остатъци.

Фузариоза по класовете /Fusarium sp./ Развитието и разпространението на болестта е в пряка зависимост от

метеорологичните условия. Заразяването и развитието на патогена през тази пролет се благоприятства от хладното и влажно време, в периода от „начало на „цъфтеж” до „млечна


ЮНИ 2016 г.


зрялост” на житните култури. През последната десетдневка на месец май в областите Видин, Пловдив и Стара Загора е регистрирано проявление на фузариозата по класовете.

В началото на нападение класовете имат воднист вид, по-късно стават бледокремави, а при влажно време върху тях се развива червеникав плесенов налеп. Зърното в такива класове е спаружено и недохранено, а произведения от такова зърно хляб предизвиква хронични отравяния и тежки заболявания по хората и животните.

При благоприятни условия за развитие на болестта е необходимо да се прибегне към химичен контрол с разрешен за употреба фунгицид. Праг на икономическа вредност:

при поява на макроконидии и над 70% относителна въздушна влажност, във фенофаза „цъфтеж”.

РАПИЦА

Фенофаза: „образуване на шушулки” - „узряване” Основни вредители за периода:

Чернилка (алтернария) /Alternaria brassicae/ Мана /Peronospora parasitica/

Чернилка (алтернария) /Alternaria brassicae/ В години като тази с влажна и по-студена пролет в периода на образуване на

шушулките има по-голяма опасност от нападание на болестта. Шушулките се деформират, по тях се образуват черни лъскави петна. Понякога петната са белезникавосиви с черен ръб. Когато се слеят те могат да засегнат по-голяма част от шушулката. Семената под мястото на нападение изостават в развитието си, те са набръчкани и покрити с тъмния мицел на патогена. Нападнатите шушулки се напукват и неузрелите семена изпадат от тях.

Поради преминаване на подходящите срокове за контрол на патогена, загубите от разпукването на шушулките могат да бъдат намалени с по-ранна жътва.

Мана /Peronospora parasitica/ Падналите валежи и трайните сутрешни роси през месец май създадоха благоприятни

условия за развитие на болестта. Симптомите от мана по шушулките могат лесно се сбъркат със симптомите на сивото гниене. По повърхността на шушулките се образуват кафяви петна със сивкав налеп, които бързо обхващат цялата шушулка. В периода на узряване на семената, патогена предизвика преждевременно узряване и изсъхване на шушулките. ЦАРЕВИЦА

Фенофаза: от „3-ти лист” до „7-ми лист” Основни вредители за периода: Царевичен стъблопробивач /Ostrinia nubilalis / Памукова нощенка /Chloridea (Heliothis) obsoleta/ Кореново и стъблено гниене /род. Fusarium/ Фузариоза по царевицата /Fusarium sp./ Листни въшки /сем. Aphididae/


ЮНИ 2016 г.


Царевичен стъблопробивач /Ostrinia nubilalis/ Неприятелят развива две поколения годишно. Вреда нанасят младите гъсеници, които

веднага след излюпването си проникват във влагалището на листа или на съцветието. Повреждат листния прилистник, като се заселват във връхната част на растенията. Нарасналите гъсеници правят надлъжни ходове и изгризват вътрешността на стъблата, като ги изпълват с извержения и паяжинни нишки. Растенията с повредени стъбла полягат или се пречупват около отвора направен от гъсеницата. Числеността и разпространението на неприятеля е в пряка

зависимост от климатичните фактори, агротехническите мероприятия, дейността на хищниците и паразитите, стопанската дейност на човека. Оптималната температура за развитие на неприятеля е 23-28?С и влажност 95-100 %.

В последните дни на месец май, в област Пловдив е установено масово яйцеснасяне и начало на излюпване на царевичния стъблопробивач. За да се проследи динамиката на яйцеснасяне, e необходимо наблюденията върху царевичните растения да започват 2-3 дни, след констатиране началото на летеж. Женските снасят яйцата на купчинки, обикновено по долната страна на листата.

Химичен контрол се води във фенофаза на културата „6-ти - 8-ми лист”, при праг на икономическа вредност:

10 бр. яйчни купчинки /100 растения при царевица за зърно; 3 бр. яйчни купчинки /100 растения при царевица за семепроизводство.

Памукова нощенка /Helicoverpa armigera = Chloridea (Heliothis) obsoleta/ Памуковата нощенка у нас развива три поколения годишно, като най-големи щети

нанасят гъсениците от второ поколение. Пеперудите снасят яйцата си по едно, по-рядко по две или три, при достигане температура на въздуха до 21-23?С. Гъсениците след излюпване отначало се хранят с листата, а след трета възраст и с плодните органи. Обработките в междуредията по време на излюпването на гъсениците намаляват тяхната плътност и унищожават плевелната растителност, с която те се изхранват.

Характерно за възрастните гъсеници е, че оцветяването им варира от тревисто-зелено, жълто-зелено до розово и червено-кафяво, като върху гръбната страна на тялото са очертани три тъмни и три светли надлъжни ивици.

При необходимост, ефикасен химичен контрол срещу неприятеля да се проведе в

момента на масово яйцеснасяне, който съвпада с началото на излюпване на гъсениците, непосредствено преди вгризването им, тъй като следващите възрасти са по-усточиви на действието на инсектицидите. Следващите третирания да се извършат през 6-8 дни. Важна дейност за регулиране плътността на нощенката е борбата срещу плевелите.


ЮНИ 2016 г.


Фузариоза по царевицата /Fusarium sp./ Симптомите на болестта се проявяват по листата на царевицата в горещите часове на

деня, като внезапно увяхват и придобиват сивозелен цвят. Постепенно след няколко дни листата на цялото растение изсъхват и пожълтяват, след което изсъхват и стъблата. В основата стъблата са меки и при вятър и механичен допир лесно се пречупват. При влажно време по болните тъкани в основата на стъблото се развива бял до розов налеп. При разрез на стъблата се вижда, че паренхимната тъкан е изгнила и неразрушени са останали само проводящите снопчета. Корените на болните растения са изсъхнали, често пъти почервеняват и се изскубват лесно.

Фузариозата се развива при продължително засушаване и горещо време, особено след периода на цъфтеж, при едностранчиво азотно торене, по-голяма гъстота и заплевеленост на посева.

За контрол на заболяването е важно да се провежда дълбока оран след прибиране на реколтата и заораване на нападнатите растителни остатъци, сеитба в оптимални срокове, гъстота и дълбочина, както и обеззаразяване на семената с регистрирани фунгициди.

Листни въшки /Царевична зелена листна въшка /Rhopalosiphum maydis/ През месец май нападение от листни въшки е констатирано в посеви с царевица в областите Благоевград, Видин, Добрич и Монтана. Въшките при храненето си нараняват растителните тъкани и отделят медена роса, която благоприятства заселването на чернилни гъбички и други патогени. Листните въшки са преносители на вируси. При по-силно нападение въшките смучат сок от обвивните листа на формиращите се кочани, причиняват побеляване на люспите на метлицата и не позволяват нормално да се образува прашец, което се отразява неблагоприятно върху опрашването на растенията.

Борба с листните въшки по царевицата се провежда при праг на икономическа вредност:

20-30 % заселени с колонии растения. Наблюденията да започнат седмица преди изметляване. Важно е опазването на

семепроизводните посеви. За целта да се унищожават самосевките и плевелите, по които могат да се развиват тези неприятели. Да се тори в оптимални дози, тъй като предозирането с азотни торове благоприятства намножаването на въшките. СЛЪНЧОГЛЕД

Фенофаза: „4-ти - 6-ти чифт истински листа” - „ начало на бутонизация” Основни вредители за периода: Фома (черни петна) /Phoma macdonaldii/ Фомопсис (сиви петна) /Diaporthe helianthi/ Склеротийно увяхване /Sclerotinia sclerotiorum/ Алтернариоза /Alternaria helianthi/ Листни въшки /сем. Aphididae/

Фома (черни петна) /Phoma macdonaldii/ Причинителят на фомата зимува в нападнатите

растителни части, като се запазва там 2-3 години. Растенията се инфектират по време на растежа. Болестта се развива при достатъчно влага и температура 15 - 35°C. Признаците се наблюдават по всички органи на растението, като най-


ЮНИ 2016 г.


характерни са петната по стъблата, които се образуват в основата на листната дръжка и нарастват на дължина и ширина. Напетняването започва от долните етажи и обхваща по-горните. Некрозата преминава от листа към листната дръжка и достига до стъблото.

По стъблото се образуват черни, елипсовидни, ясно ограничени от останалата зелена тъкан петна, с метален гланц и дължина около 5 см. Засегнатите тъкани често се напукват. По питите се образуват закръглени, вдлъбнати, черни петна, с различни размери. Болната тъкан е тъмнокафява, размекната, но не загнива.

Болестта се развива по-често в години с редуване на сухи с влажни периоди. За ограничаване на фомата е необходимо спазване на 5-6 годишно сеитбообръщение, унищожаване на растителните остатъци, сеитба на оптимална гъстота, позволяваща добро проветряване на посевите и по-слабо задържане на влага по листните петури.

При благоприятни условия за развитие на фомата, химичен контрол се провежда след фаза „бутонизация” на слънчогледа.

Фомопсис (сиви петна) /Diaporthe helianthi/ Симптомите на проявление на фомопсиса се наблюдават в периода на бутонизация или

начало на цъфтеж, по долните и средни етажи на листата. По най-долните листа, в основата на дръжките се образуват светло-кафяви петна, с рзмер 12-15 см. Петната се разрастват и обхващат голяма част от стъблото. Повредите проникват в дълбочина, достигайки проводящите и механични тъкани на стъблото. Растенията се пречупват и изсъхват.

Патогенът се съхранява в семената и растителните остатъци, под формата на пикнидии и перитеции, а заразяването се осъществява във фенофаза „6-ти - 8-ми лист”. Болестта се развива при продължително влажно време, капки по листата и оптимална

температура 20?С. Химичният контрол включва: първо пръскане - фенофаза „6-ти - 8-ми лист”; второ пръскане в периода на „бутонизация”, с разрешени продукти за растителна защита.

Склеротийно увяхване /Sclerotinia sclerotiorum/ Причинителят на склеротинията зимува в растителните остатъци и в почвата като

склероции, които могат да се запазят в нея за 6 - 8 години. Кореновата форма на болестта се наблюдава в райони с богати на органично вещество, влажни и хладни почви. Симптомите са проявяват под формата на мокро, светлокафяво, гниещо петно в основата на стъблото, което по-късно се покрива с бял памуковиден налеп. В сърцевината на стъблото тъканите бързо се разрушават и се образуват черни склероции, а листата увяхват в посока отдолу нагоре.

При по-чести превалявания през вегетацията се проявява цветно-стъблената форма на склеротинията, която нанася най-големи поражения по питите. По обратната страна на питата се появяват светло-кремави петна, които разрастват за 2-3 дни и могат да обхванат цялата пита, а семената опадат. Нападнатите участъци се покриват с бял памуковиден налеп, където по-късно се образуват черни склероции. Тъканите се разрушават бързо, като остава само нерватурата.

За ограничаване на склеротинията се препоръчва 5 - 6 годишно сеитбообръщение, изгаряне на растителните остатъци и дълбока почвена обработка за заораване на склероциите.

При подходящи условия за проява и развитие на болестта (температура и влага на почвата), може да се извърши пръскане с разрешени продукти за растителна защита, във фенофаза „бутонизация” на слънчогледа.


ЮНИ 2016 г.


Алтернариоза /Alternaria helianthi / Причинителят презимува в почвата или в заразените растителни остатъци. Запазва се по-

добре в растителни остатъци оставени върху почвената повърхност, отколкото в заораните. Болестта може да причини сериозни щети при задържането на влага върху листата в продължение на 3-4 дни.

Характерните симптоми на алтернарията са тъмнокафяви петна, почти кръгли, със сив център, тъмнокафяв до пурпурен край, оградени с хлоротичен ореол, които се образуват по листата, стъблата, листните дръжки и питите. При сливане на петната се образуват рани, водещи до пречупване на стъблото.

От агротехническите мерки са важни заораването на растителните остатъци, за да се ускори разграждането им в почвата и правилния сеитбооборот. През вегетацията, при установяване признаци на болестта и благоприятни климатични условия, може да се извърши третиране с разрешените фунгициди, от фенофаза „6-ти - 8-ми лист” до „бутонизация” на слънчогледа.

Листни въшки /Черна бобова листна въшка /Aphis fabae/, Малка сливова листна въшка /Brachycaudus helichrysi/ Въшките нанасят вреда на слънчогледа, от фенофаза „2-ри - 4-ти лист” до прибирането.

Те се заселват по горната страна на листата и смучат сок близо до нерватурата. Тъканите на нападнатите листа пожълтяват, а листата се извиват нагоре. Нападение от листни въшки в слънчогледови посеви посеви е констатирано в областите: Благоевград, Видин, Добрич и Монтана.

С формиране на питите въшките мигрират върху тях и силно нападнатите изостават в растежа си. Голямата вреда от листните въшки е, че те са преносители на опасни вирусни болести. Праг на икономическа вредност:

20 – 25 % нападнати растения преди цъфтежа. ТЮТЮН

Фенофаза: „разсаждане” Основни вредители за периода: Фактори на средата: Излишна влага Див огън /Pseudomonas syringae pv.tabaci/ Мана по тютюна /Peronospora tabacina/ Кафяви листни петна /Alternaria longipes/ Тютюнев трипс /Thrips tabaci/ Листни въшки /сем. Aphididae/

Фактори на средата: Излишна влага Неустойчивото време през месец май на места с продължителни и значителни валежи, провокира проявата на поражения от излишната влага. Листата на преовлажнените растения губят тургура си, клюмват, пожълтяват и изсъхват. Повредите се дължат на загиване на корените, причинено от липсата на кислород. Повредите са разположени на петна в посева и са по-големи на неподравнени площи, където водата се задържа в по-ниските места и в края на нивите.


ЮНИ 2016 г.


Див огън /Pseudomonas syringae pv.tabaci/ Първи петна от див огън са установени в областите: Благоевград, Разград и Пазарджик,

в периода 20-26 май. Болестта напада най-често и най-силно долните листа на тютюневите растения, но при благоприятни условия тя може да се разпространи и по връхните листа. Типичен признак на дивия огън са кръглите жълтозелени петна с малка кафява точка в центъра, заобиколена от хлоротичен ореол.

При установено нападение от болестта заразените листа да се премахват и унищожат. За намаляване на заразата след паднали градушки или проливни дъждове придружени с бури, до двадесет и четири часа да се извърши предпазно третиране с медсъдържащи фунгициди.

Мана по тютюна /Peronospora tabacina/ Условията през пролетта са много благоприятни за проява и развитие на болестта.

През третото десетдневие на месец май са отчетени първи единични петна в областите Бургас и Кърджали. Да се извършват редовни прегледи на площите с тютюн. Първи признаци да се търсят от горната страна на листата, където се образуват единични или многобройни хлоротични петна, покрити отдолу със сивкав налеп, който по-късно се сгъстява и покафенява. При системна форма на мана, върхът се задънва и растенията закържавяват. При по-старите растения може да се наблюдава змиевидно извиване на стъблата и полягане.

Веднага след констатиране на болестта да се оберат нападнатите листа и да се изнесат от полето. Растенията да се третират с някои от разрешените системни фунгициди. При задържане на неблагоприятни

метеорологични условия третирането да се повтори. Кафяви листни петна /Alternaria longipes/

Първи признаци на болестта да се търсят по най-долните листа на растенията, но при влажно време те бързо се разпространяват до връхните листа. Правилното торене и особено торенето с калий ограничава разпространението на болестта. При поява на алтернария нападнатите листа да се оберат. Растенията да се третират с разрешените фунгициди.

Тютюнев трипс /Thrips tabaci/ Тютюневият трипс първоначално напада най-долните листа на тютюна и постепенно

се придвижва към по-горните. Освен с преките повреди, които нанася, трипса е опасен и като преносител на вируса на пръстеновидната некроза (доматена бронзовост) /Tomato Spotted wilt virus/. Добър гостоприемник на трипса и на вируса на доматената бронзовост е плевелната растителност в и около тютюневите ниви, което налага редовна окопаване на тютюна и унищожаване на плевелите.

При инсектицидните третирания срещу трипса е необходимо да се осигури редуване на продуктите, за да се избегне създаване на устойчивост.

Праг на икономическа вредност след разсаждане: единични индивиди на 10 – 12% от растенията;

Листни въшки /сем. Aphididae/ Контрола срещу листните въшки трябва да се извършва навреме. Той е най-резултатен

при масовата миграция на крилатите въшки - разселителки или в началото на вегетация, когато нападението е още слабо. Праг на икономическа вредност през вегетацията:

първо третиране – 5% нападнати растения; второ третиране – 15 - 20% нападнати растения.


ЮНИ 2016 г.


ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ Полско производство

ДОМАТИ и ПИПЕР Основни вредители за периода Върхово гниене по плодовете Краставична мозайка (жилкова некроза) /Cucumber mosaic virus/ Картофена мана по домати /Phytophthora infestans/ Кафяви листни петна (Алтернария) /Alternaria solani/ Мана по пипера /Phytophthora capsici/ Листни въшки /сем. Aphididae/ Оранжерийна белокрилка /Trialeurodes vaporariorum/ Доматен миниращ молец /Tuta absoluta/ Поветицова цикада /Hyalesthes obsoletus/

Върхово гниене по плодовете Масова проява на заболяването се наблюдава, когато след

силен растеж настъпи период на затопляне и засушаване. По върха на зелените плодове се образуват кафяви петна, които са рязко ограничени от здравата тъкан и обхващат по-голяма част от плода. Повредите са свързани с липса или недостиг на калций във връхната част на плодовете, в резултат на нарушеното усвояване на този елемент от корените. Симптомите могат да се преодолеят с внасяне на сатурачна вар, гипс или суперфосфат, както и избягването на обилно азотно торене. Да не се допуска засушаване или преовлажняване на почвата.

Краставична мозайка (жилкова некроза) /Marmor cucumber var. lycopersicovastans/

По младите растящи части на стъблото се образуват тъмнокафяви некротични ивици, които проникват до сърцевината. В резултат на некрозата връхните части на стъблото и колтуците прегарят и изсъхват заедно с листата и плодовете. По-късно засадените домати могат напълно да загинат.

При установяване на болестта да се предприеме унищожаване на болните растения. Останалите растения да се третират с регистрираните инсектициди за контрол на листните въшки, тъй кото вируса се разнася от тях.

Картофена мана по домати /Phytophthora infestans/ При наличие на благоприятни условия болестта може да се развие много бързо и за

кратко време да причини големи загуби. Петната по зелените части се разрастват бързо и се сливат. Растенията покафеняват и изсъхват.

През месец юни да се извършват редовни профилактични третирания, като се използват контактни фунгициди. След проява на симптоми на болестта да се премине към третиране със системни фунгициди.

Кафяви листни петна (Алтернария) /Alternaria solani/ Болестта напада всички части на растението и образува кафяво-черни, разрастващи се петна с концентрична структура. До поява на симптоми по растенията да се третира с


ЮНИ 2016 г.


контактни фунгициди. След поява на симптоми и при благоприятни климатични условия за развитие, да се прилагат системно действащи продукти за растителна защита.

Мана по пипера /Phytophthora capsici/ В началото нападнатите растения увяхват и до наколко дни загиват. При изскубването

на такива растения, в основата на стъблото се наблюдава потъмняване, съпроводено с образуване на бял налеп. При надлъжен разрез се вижда потъмняване на тъканите. Патогена се пренася с поливните води и по въздуха. За да се избегне прякото

намокряне на кореновата шийка и заразяването на растенията, вадите да се продълбочат. Болните растения веднага да се отстранят и почвата под тях да се обеззарази с 2 % амониева силитра. Здравите растения да се напръскат със системни фунгициди, при по-голям разход на работен разтвор.

Листни въшки /сем. Aphididae/ Очаква се плътноста на листните въшки да достигне много над установените прагове

на икономическа вредност: 10 % нападнати растения и образуване на първите колонии – при домати; 5 % нападнати растения с единични колонии - при пипер. Редовно да се обследват площите и при необходимост,

да се извърши незабавно третиране с някои от разрешените инсектициди.

Оранжерийна белокрилка /Trialeurodes vaporariorum/ В края на месец май установената плътност на неприятеля е все още слаба. При

храненето си ларвите отделят „медена роса” и замърсяват листата. Важно за успешния контрол на оранжерийната белокрилката на полето, е навременното и качествено третиране на растенията, с финна струя насочена към долната част на листата.

Доматен миниращ молец /Tuta absoluta/ През месец май в Южна България е отчетено слабо нападение от неприятеля в полска среда. Летежът на пеперудите за седмица е 7-10 броя. Важно условие за успешен химичен контрол срещу молеца е редуването на инсектициди с различен механизъм на действие. Ефектът на третиранията рязко намалява при използването на активни вещества с еднакъв механизъм на действие и завишаване на регистрираните дози, поради лесно създаване на устойчивост в неприятеля.

От 11 април до 30 септември 2016 г. ДФ „Земеделие“ приема заявления за компенсиране разходите на земеделските стопани, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма от мерки за контрол на Доматен миниращ молец Tuta absoluta Meyrick (Lep idop t e ra )”.

Срок за отчитане и представяне на документите по държавната помощ към ДФ „Земеделие” (включително заверка на дневника за проведените химични обработки (ДПХО) и на декларацията за вложените количества продукти за растителна защита от ОДБХ) - до 21 октомври 2016 г.

Срок за сключване на договори и изплащане на средствата от ДФ „Земеделие” - до 30 ноември 2016 г.

Поветицова цикада /Hyalesthes obsoletus/ През юни се очаква масова поява на цикадата. Неприятелят обитава главно долната страна на листата, а често пълзи и по повърхността на почвата. Редовно да се унищожават плевелите в близост до зеленчуковите култури. При


ЮНИ 2016 г.


третиранията с инсектициди да се направи окрайчване на ивицата плевелна растителност около културата. Праг на икономическа вредност:

2 бр. възрастни/10 откоса със сак – след разсаждане в начало на вегетация, юни-юли.

КРАСТАВИЦИ Основни вредители за периода: Мана /Pseudoperonospora cubensis/ Брашнеста мана /Sphaerotheca fuliginea/ Листни въшки /сем. Aphididae/

Мана /Pseudoperonospora cubensis/

Редовно да се обследват площите. Първи признаци на болестта да се търсят по най-долните листа. От горната страна на листата се наблюдават различни по размери жълтеникави петна. От долната страна, петната са покрити с рехав виолетово-сив налеп. При установяване на първи признаци да се третира със системни фунгициди през 7 дни.

Брашнеста мана /Sphaerotheca fuliginea/ По листата се появяват дребни, кръгли петна, покрити с бял брашнест налеп. Петната в

едни случаи могат да са от горната, а в други случаи от долната страна на листата. При поява на първи признаци от болестта до нейното ограничаване третиранията да се извършат през интервал от 12 дни с някой от регистрираните фунгициди.

Листни въшки /сем. Aphididae/ През месец май започна миграцията на листните въшки. Отчетена е слаба до средна плътност по краставици. Очаква се през месец юни плътността им да се повиши. Праг на икономическа вредност:

краставици – 15-18% нападнати растения – през месец юни. ЛУК Основни вредители за периода: Мана /Peronospora destructor/ Минираща муха по праза /Napomyza gymnostoma/

Мана /Peronospora destructor/ При продължаване на валежите, както и заплевелените площи, където се задържа

влага, рискът от болестта ще продължава да съществува. При откриване на светлозелени продълговати петна със спорообразуващ налеп с различна големина, да се третира с някой от разрешените продукти за растителна защита със системно действие.

Минираща муха по праза /Napomyza gymnostoma/

Излюпените ларви се хранят с паренхима, без да засягат епидермиса. Образуваните мини са почти прави, насочени към основата на растенията. При праза ларвите навлизат в по-вътрешните обвивни листа на стъблата.


ЮНИ 2016 г.


През месец юни се очаква масов летеж на мухите от второ поколение на неприятеля. За да не се допускане неприятеля на полето, разсада да се третира една седмица преди разсаждане, а в полски условия – 10 до 12 дни след разсаждане.

При третиране на луковите култури да се прибавя прилепител! ЗЕЛЕ Основни вредители за периода Листни въшки /сем. Aphididae/ Зелеви бълхи /Phyllotreta sp./ Зелева нощенка /Mamestra brassicae/

Листни въшки /сем. Aphididae/ Въшките смучат сок от листата и връхните части на растенията. Зелето със силно

повредени млади листа не завива глави. Редовно да се унищожават плевелите около площите със зеле, гостоприемници на листните въшки. Третиране да се проведе при праг на икономическа вредност:

5 % нападнати растения при средно ранно зеле.

Зелеви бълхи /Phyllotreta sp./ При масово нападение листата са силно надупчени, побеляват и изсъхват. Третиране

да се проведе през вегетацията, при праг на икономическа вредност: 10 % унищожена листна масса.

Зелева нощенка /Mamestra brassicae/ В началото гъсениците се хранят от долната страна на

листата, като ги нагризват. По-късно те дълбаят ходове в главите на зелето и ги изпълват с екскременти. При цветното зеле нагризват съцветието. Третиране да се проведе при праг на икономическа вредност:

средно ранно зеле - 12-15 броя гъсеници на 100 растения;

цветно зеле - 5 броя гъсеници на 100 растения. При третиране на зелевите култури да се прибавя прилепител!

КАРТОФИ

Фенофаза: „поникване” - „масов цъфтеж” Основни вредители за периода: Картофена мана /Phytophthora infestans/ Кафяви листни петна (Алтернария) /Alternaria solani/ Колорадски бръмбар /Leptinotarsa decemlineata/ Листни въшки /сем. Aphididae/

Картофена мана /Phytophthora infestans/ Валежите, високата атмосферна влажност и подходящете температури през месец май

създадоха условия за протичане от един до три критични периода. При ранното производство на картофи първите петна от патогена се наблюдавани от средата на месец април, а при средно ранното производство от средата на месец май. Преди установяване на петна по листата, да се ползват фунгициди с контактно действие.


ЮНИ 2016 г.


Кафяви листни петна (Алтернария) /Alternaria solani/ Агрометеорологичните условия през месец май бяха много благоприятни за развитие и

разпространение на болестта. Към средата на месеца е установена слаба степен на нападение, в областите Пазарджик и Смолян, в района на Плевен степента на нападение е от 5 до 8 % нападната листна повърхност. Значителни прояви на болестта са констатирани в района на Пловдив. Химичният контрол срещу алтернарията да се проведе едновременно срещу картофената манна, с някой от регистрираните продукти за растителна защита.

Колорадски бръмбар /Leptinotarsa decemlineata/ През периода вредят ларвите и презимувалите възрастни. Ларвите имат четири

възрасти. Най-лакоми и с най-продължително развитие са ларвите от четвърта възраст. Те се хранят денонощно, а при дъждовно време се крият под листата и в пукнатините на почвата. Химично третиране да се проведе при праг на икономическа вредност за възрастните:

5 бр. възрастни на 100 растения при 15-25 см височина на растенията; 10 бр. яйчни купчинки на 10 растения при 15-25

см височина на растенията; за ларвите:

150 бр. ларви на 100 растения при 15-25 см височина на растенията; 10 % нападнати растения във фенофаза „бутонизация”.

Листни въшки /сем. Aphididae/ Редовно да се обследват площите. Химично третиране да се проведе при праг на икономическа вредност:

картофи за консумация - 2-5% нападнати растения; картофи за семепроизводство - единични екземпляри.

ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ

СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Фенофаза: „нарастване на плодовете” Основни вредители за периода: Ябълков плодов червей /Laspeyresia pomonella/ =/Cydia pomonella/ Ябълков молец /Yponomeuta (Hyponomeuta) malinellus/ Кръгломиниращ молец /Cemiostoma scitella / Калифорнийска щитоносна въшка /Quadraspidiotus perniciosus/ Листни въшки /сем.Aphididae/ Червен овощен акар /Panonychus ulmi/ Струпясване по ябълка и круша /Venturia inaequalis; Venturia pirina/ Брашнеста мана по ябълката /Podosphaera leucotricha/ Огнен пригор /Erwinia amylovora/

Ябълков плодов червей /Laspeyresia pomonella/=/Cydia pomonella/ Температурните колебания, нестабилното време и падналите валежи през месец май

повлияха върху развитието на първо поколение на неприятеля. Променливото време се отрази върху динамиката на летеж на пеперудите и удължи ембрионалното развитие и излюпването на гъсениците. Въпреки наблюдаваното много ранно яйцеснасяне в периода 20-24 април, в областите Пловдив, Пазарджик и София област, в резултат на понижаване на температурите


ЮНИ 2016 г.


през месец май, повсеместно в страната начало на излюпване на гъсениците от първо поколение е отчетено през втората половина на месеца. Гъсениците се хранят със семките и семенната кутийка, като я унищожават изцяло. Една гъсеницата може да повреди 2-3 плода. Повредените плодчета през месец юни окапват, а в сърцевината им се развиват плесени. Повредата често остава незабелязана поради юнското опадване на завръзите. След изхранването си гъсеницата напуска повредения плод. Спуска се с копринена нишка или пълзи по ствола и в пукнатините на

кората прави пашкул, в който какавидира. Химично третиране да се извърши срещу излюпващите се гъсеници, преди вгризването им в плодовете, с разрешени за употреба контактни инсектициди. Праг на икономическа вредност за първо поколение:

0,8-1% пресни вгризвания в плодовете. Ябълков молец /Yponomeuta (Hyponomeuta) malinellus/

През месец май масово по ябълковите дървета се наблюдаваха гъсенични гнезда на неприятеля. В гнездата гъсениците се хранят, като скелетират и изяждат завитите листа, нагризват и попадналите в гнездата плодове. Ако не са изхранени, гъсениците правят ново гнездо на съседен клон. Изхранените гъсеници какавидират в бели пашкули, в мястото на повредата.

През месец юни да се проследи летежът и яйцеснасянето на пеперудите на неприятеля. Женските снасят яйцата си на купчинки по клоните. Яйцата са наредени като люспи на риба.

Отгоре са покрити със секрет от придатъчните полови жлези на женските, който се втвърдява и образува щитче. След приключване на зародишното развитие, гъсениците се излюпват, но остават да зимуват под щитчето.

Кръгломиниращ молец /Cemiostoma scitella /=/Leucoptera malifoliella/ През настоящата година, в областите с доказана популационна плътност от неприятеля

- Бургас, Видин, Пловдив и Пазарджик, в сравнение с предходните години се наблюдава ниска плътност и стеснен ареал. Динамично променящите се климатични условия през месец май допринесоха за разтегленото развитие в биологията на първо поколение. Първи видими мини са констатирани в областите Бургас, Видин, Пазарджик и Пловдив, в периода 14-22 май.

През месец юни по средните етажи на короната се развива второ поколение на неприятеля. Вреди гъсеницата, като прави спираловидни ходове, които изглеждат като концентрични кръгли петна от оставените вътре черни ивици с екскременти. При силно нападение, на един лист може да има десетки мини, понякога сливащи се в общи петна. Повредените листа имат намалена фотосинтезираща повърхност и окапват преждевременно.

Химичният контрол да се проведе при констатирана висока плътност, в началото на летеж и яйцеснасяне на пеперудите, като се използват инхибитори на хитиновия синтез. Контактни инсектициди да се използват срещу излюпващите се гъсеници и при пресни мини. Праг на икономическа вредност:

2-3 броя яйца и мини на лист.


ЮНИ 2016 г.


Калифорнийска щитоносна въшка /Quadraspidiotus perniciosus/ В област Кюстендил начало на летеж на мъжки индивиди е наблюдаван на 16 май. В

областите Пловдив, Пазарджик и Стара Загора в ябълкови градини и стари овощни насаждения, начало на раждане на ларвите от първо поколение е констатирано в периода 18-26 май. През месец юни ще настъпи масово раждане на ларвите от първо поколение на неприятеля, които заедно с възрастните женски смучат сок от всички надземни части. При храненето си ларвите инжектират ензими в мястото на убождането и разрушават клетъчните стени на растителните тъкани. Клоните

се сбръчкват и изсъхват, плодовете и листата се изпъстрят с червени, кръгли петънца, с точица по средата (щитчето на въшката).

Щитчето, с което е защитено тялото на вредоносните стадии (ларви и възрастни женски) е основната причина за изключителната устойчивост на калифорнийската щитоносна въшка на инсектициди. Контролът е насочен срещу чувствителните стадии на вида - тези без щитче (възрастните мъжки и подвижните ларви от първа възраст).

Праг на икономическа вредност: 0,5 бр. ларви на еднометрова клонка; 2-3 % нападнати плодове.

Листни въшки /сем.Aphididae/ През месец май се наблюдава висока популационната плътност и масова вредоносна

дейност от листни въшки. За кратко време се оформиха плътни колонии от ларви по леторастите. Плътност над ПИВ - 10-19 бр. колонии/100 леторасти е констатирана в областите Благоевград, Пазарджик и Плевен. В областите Враца, Кюстендил, Перник, Силистра и Ямбол наблюдаваната плътност е под и около ПИВ - 8-10 бр. колонии/100 леторасти.

При масово нападение от листни въшки листата се деформират, завиват, изсъхват и окапват, физиологичните

процеси на растенията се нарушават, а плодовете остават дребни и деформирани. Листните въшки нанасят не само преки повреди на овощните видове, но пренасят и опасни вирусни болести. При плътност над ПИВ да се третира с един от разрешените продукти за растителна защита. Праг на икономическа вредност:

ябълки, круши, сливи - 10-15 бр./колонии на 100 леторасти; череши, вишни - 10% нападнати леторасти.

Червен овощен акар /Panonychus ulmi / С понижаването на температурите и падналите валежи през месец май временно се

ограничиха повредите от смесените популации на вида. В областите Бургас, Кюстендил, Пловдив и Пазарджик отчетената плътността е под и около ПИВ (2-4 бр./лист). В област Благоевград констатираната плътност на подвижни форми е над ПИВ (10-14 бр./лист). С повишаване на температурите през летните месеци се очаква повишаване на популационната плътност на летните поколения на

червения овощен акар. Вредят ларвите, нимфите и възрастните, като смучат сок предимно

от долната страна на листата. В мястото на убождането се появяват


ЮНИ 2016 г.


светли петънца, които постепенно се сливат и листата добиват сивозелен до сребристосив цвят. При силно повредените листа хлорофилното съдържание е намалено, а транспирацията увеличена. Тези листа не фотосинтезират, изсъхват и окапват преждевременно

Химичен контрол се провежда при достигане на праг на икономическа вредност: ябълки - 3-4 бр./подвижни форми на лист; круши - 5-7 бр./подвижни форми на лист; сливи - 3-5 бр./подвижни форми на лист ; праскови - 4-5 бр./подвижни форми на лист.

Струпясване по ябълка и круша /Venturia inaequalis;Venturia pirina/ Падналите валежи през месец май благоприятстваха развитието и разпространението

на патогена и рязко повишиха степента на нападение по листата и плодовете. Първи петна по листата са установени в периода 03-16 май, в областите Благоевград, Бургас, Видин, Враца, Монтана, Плевен, Пазарджик, Перник, Разград и Търговище. Първи петна по плодовете са констатирани в периода 09-21 май, в областите Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Кюстендил, Пловдив, Перник, Стара Загора и Кърджали. Степента на нападение по листата и плодовете е от слаба до

средна. Силна степен на нападение по листата е отчетена в отделни градини с чувствителни сортове, в област Кюстендил.

Заразените тъкани по листата покафеняват, а по-късно прегарят. Силно напетнените листа засъхват и окапват. По младите заразени плодчета се образуват тъмномаслени петна, които пречат на нарастването им и предизвикват деформации.

В зависимост от степента на зараза и преваляванията, да продължат третиранията до преустановяване на фенофаза „нарастване на плода”. Да се осигурява оптимално опръскване на листната маса и нарастващите плодове. Да се редуват продукти за растителна защита на различни активни бази и с различен механизъм на действие, за да се избегне придобиването на резистентност на патогените. При засушаване де се предпочитат фунгициди с контактно действие.

Брашнеста мана по ябълката /Podosphaera leucotricha/ Дъждовното време през месец май задържа развитието на болестта и в голяма част от

градините тя се прояви ограничено. Локалната форма на брашнеста мана по листата е установена в периода 08-20 май, в областите Благоевград, Бургас, Кюстендил, Монтана, Пловдив, Пазарджик и Силистра. Отчетената степен на нападение е от слаба до средна. Силна степен на нападение е констетирана в градини с чувствителен сортов състав, в областите Благоевград и Пловдив.

За предпазване от локални заразявания от брашнестата мана, е необходимо системно пръскане на дърветата, като третиранията се извеждат

едновременно със струпясването. Огнен пригор /Erwinia amylovora/

В сравнение с предходните години, през 2016 г. степента на нападение от патогена е увеличена. В периода 09-14 май нападение от бактерията по листа, леторасти и завръзи на ябълки и круши, е установено в областите Благоевград, Кюстендил, Пазарджик и Пловдив. Отчетената степен на нападение е от 3-8 % нападнати клони. Повредените растителни


ЮНИ 2016 г.


части увяхват внезапно, некротират и остават по дърветата, като им придават опожарен вид. Най-характерният симптом е кукообразното завиване на връхните клонки. При влага върху заразените тъкани се отделят капчици бактериален ексудат.

При констатиране на болестта, да се проведе третиране с разрешен медсъдържащ продукт за растителна защита. При силна проява на заболяването се предприема внимателно изрязване на болните клони до здрава тъкан (30-40 см под мястото на инфекцията) и изгарянето им, за да се преустанови пренасяне на заразата. КОСТИЛКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Фенофаза: „нарастване на плодовете” Основни вредители за периода: Черешова муха /Rhagoletis cerasi/ Сливов плодов червей /Laspeyresia funebranа/ = /Grapholita funebrana/ Източен плодов червей /Grapholitha molesta/ Прасковен (клонков) молец /Anarsia lineatella/ Бяла ръжда (Цилиндроспориоза) по череша и вишна /Blumeriella jappii/ Брашнеста мана по прасковата /Sphaerotheca pannosa/ Късно кафяво гниене /Monilinia fructigena/

Черешова муха /Rhagoletis cerasi/ В резултат на високите температури в началото на тази пролет, още от средата на

месец април е отчетен летеж на черешова муха. Последвалото захлаждане през месец май разтегна имагинирането на възрастното. След обилен валеж, на жълтите лепливи уловки се наблюдава непрекъснат и дружен летеж на мухата. През месец юни продължава летежа на мухата при средноранните и късни сортове череши и вишни. Женските предпочитат да снасят яйцата си в избистрените, започнали да зазряват плодове. Повредените плодове от ларвите, които се

хранят с месестата част на плода, преждевременно узряват, загниват и хлътват в мястото на повредата. Химичен контрол да се провежда срещу възрастното, преди яйцеснасяне. Съобразявайки се със сроковете на беритба, да се използват разрешените за употреба срещу вредителя продукти за растителна защита, с кратък карантинен срок.

Сливов плодов червей /Laspeyresia funebranа/=/Grapholita funebrana/ През месец май във всички райони на страната е отчетено излюпване, вгризване и

вредна дейност на гъсениците от първо поколение на сливовия плодов червей. Отчетени са от 0,7 до 1,5 % пресни вгризвания. През месец юни летят пеперудите от второ поколение на неприятеля. Женските снасят на следващия ден след появата си. Излюпената гъсеница се вгризва в плода непосредствено до мястото на снесеното яйце, навлиза в дълбочина и изгризва галерия в месестата част на плода, около костилката, която е изпълнена с окръглени зърнести екскременти и огризки.

Повредените плодове преждевременно дават признаци на узряване и окапват. Химично третиране да се извършва срещу възрастните преди яйцеснасяне и срещу гъсениците, в момента на излюпване (ориентировачно 2-3 седмици след излитане на пеперудите). Праг на икономическа вредност:


ЮНИ 2016 г.


2 бр. пеперуди./уловка/седмица; 0,8-1 % пресни вгризвани.

Източен плодов червей /Grapholitha molesta/ Повсеместно през втората половина на месец май е регистрирано масово излюпване и

изхранване на гъсениците от първо поколение на неприятеля. За всички региони плътността остава устойчиво над ПИВ. През месец юни летят и яйцеснасят пеперудите от новото поколение на неприятеля. Гъсениците от второ поколение нанасят повреди, като се вгризват във върховете на младите леторасти и се хранят със зелената невдървесинена тъкан. Повредените леторасти клюмват, изсъхват

и в мястото на повредата се наблюдава смолотечение. Това поколение гъсеници нанасят повреди и в месестата част на плодовете.

Химичния контрол да се проведе срещу възрастните преди яйцеснасяне, с хормонални препарати (инхибитори на хитиновия синтез) и срещу излюпващите се гъсеници, преди вгризването в леторастите или плодовете, с контактни инсектициди, при достигане на праг на икономическа вредност:

млади градини - 1-1,5% нападнати клонки; плододаващи градини - 1,5% повредени леторасти и плодове.

Прасковен (клонков) молец /Anarsia lineatella/ В резултат на захлаждане на времето и честите валежи, през масец май е наблюдаван

по-слаб и удължен летеж на пеперудите. През втората десетдневка на месеца в районите на Благоевград, Пловдив и Силистра има отчетено излюпване на гъсеницете от първо поколение.

През месец юни гъсениците от първо поколение нанасят повреди основно по леторастите. Нападнатите леторасти клюмват, връхната им част изсъхва заедно с листата, а растежът им спира. Макар и рядко гъсениците нападат и

плодовете, като унищожват цялата вътрешност на младите плодчета, а в по-големите изгризват къс ход в месестата част. Една гъсеница поврежда 1-2 летораста и/или един плод. Химично трениране да се проведе при праг на икономическа вредност:

3% повредени леторасти и плодове от гъсеницита. Бяла ръжда (Цилиндроспориоза) по череша и вишна /Blumeriella jappii/

Благоприятните климатични условия през месец май създадоха оптимални условия за масовото разпространение и проявление на бялата ръжда.

По горната повърхност на заразените листа се появяват дребни пурпурни петна. При влажно време върху долната повърхност на петната се образуват бели купчинки от спори. При силно нападение листата пожълтяват, покафеняват и преждевременно окапват. Плодовете от дървета с повредени от болестта листа са дребни, слабо оцветени и безвкусни. За опазване на листната масса, в градини с отчетено

силно нападение от болестта, след приключване на беритбата е необходимо да се извърши третиране с един от разрешените за употреба фунгициди.


ЮНИ 2016 г.


Брашнеста мана по прасковата /Sphaerotheca pannosa/ Патогенът се развива, както при влажно, така и при сухо време, но честите и обилни

валежи значително потискат развитието на болестта. Първи петна по плода са установени през последната десетдневка на месец май, в област Благоевград. По още зелените плодове се образуват дребни до едри, кръгли, бели до бледокафяви плесенови налепи. Повредените плодове не нарастват нормално, напукват се, окапват или загниват.

Третирания да се провеждат при откриване на първи петна, през интервал от 10-12 дни, като се ползват разрешените

за употреба продукти за растителна защита. Късно кафяво гниене /Monilinia fructigena/

Първоначално върху заразените плодове се развиват дребни кафяви петънца, които бързо се разрастват и обхващат цялата повърхност. При висока влажност и умерено висока температура върху повредените части на плода се образуват спорообразуващи туфички, с охрен цвят. Туфичките са наредени в концентрични кръгове, които постепенно покриват целия плод. Повредените плодове най-често остават в короната. В резултат на обилните валежи и хладния месец май, плодовете на черешите и вишните се напукаха и в

образуваните входни рани болестта се прояви масово, появиха се и първите кафяви петънца с туфички по сливите. До момента степентта на нападение е от слаба до средна. В област Пловдив е отчетено нападение по плодовете на кайсии, със слаба степента на нападение.

За да се намали опасността от поява на късно кафяво гниене, е необходимо при поява на първите симптоми и благоприятни условия за развитие на болестта, да се проведат третирания, като се използват разрешени продукти за растителна защита и се следят внимателно карантинните срокове на прилаганите фунгициди и сроковете за беритба на плодовете. ЛОЗЯ

Фенофаза: „грахово зърно” - „затваряне на грозда” Основни вредители за периода: Шарен гроздов молец /Lobesia botrana/ Лозова щитовка /Pulvinaria vitis/ Лозова пъстрянка /Theresimima ampellophaga/ Тетранихови акари /сем. Tetranychidae/ Мана по лозата /Plasmopara viticola/ Брашнеста мана /Oidium tuckeri/

Шарен гроздов молец /Lobesia botrana/ От средата на месец май в областите Благоевград,

Бургас, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Търговище и Хасково е установено излюпване на гъсениците от първо поколение на неприятеля. Отчетената плътност е около и над ПИВ. През месец юни да се проследи летежът, яйцеснасянето и излюпването на гъсениците от второ поколение. Гъсениците от това поколение на неприятеля повреждат зърната с


ЮНИ 2016 г.


големината на грахово зърно (ягорида), като нагризват, изгризват вътрешността и семената на зърната и слабо ги оплитат с копринени нишки. Една гъсеница поврежда от 7 до 24 зърна. Да се извърши третиране срещу гъсениците, при праг на икономическа вредност за второ поколение:

десертни сортове – 6-7 гъсеници на 100 реси; винени сортове – 11-12 гъсеници на 100 реси.

Лозова щитовка /Pulvinaria vitis/ През месеца се наблюдава масовото излюпване на ларвите и разселването им по листата, леторастите и чепките на грозда, откъдето смучат сок. Химичен контрол да се проведе срещу младите ларви, с един от регистрираните продукти за растителна защита.

Лозова пъстрянка /Theresimima ampellophaga/ През юни започва летежа на пеперудите от първо поколение на неприятеля, снасяне на

яйцата и излюпване на гъсениците. Гъсениците от първите две възрасти изгризват долния епидермис и паренхима на листата, а по-възрастните изгризват отвори или скелетират листата, като остават неповредени само дебелите жилки. Лозовата пъстрянка напада по-силно лозя, които са заплевелени. За контрол на вредителя, през първата половина на

юни се прави обработка на почвата, за унищожаване на гъсениците какавидиращи в нея. Тетранихови акари сем. Tetranychidae: Жълт лозов акар /Schizotetranychus viticola/; Червен овощен акар /Panonychus ulmi/

По лозата се срещат всички стадии от различните поколения на двата вида акари. Те смучат сок от долната страна на листата, които се деформират, стават груби и при смачкване хрущят. Леторастите на силно нападнатите лози закъсняват в развитието си.

През месеца развитието на акарите се ускорява и те увеличават популационната си плътност. Химичен контрол се провежда срещу възрастните и ларвите, при достигнат праг на икономическа вредност:

5-8 бр./лист - до края на месец юни. Мана по лозата /Plasmopara viticola/

До края на месец май в различните райони на страната са протекли от 1 до 3 инкубационни периода на болестта. Първи „мазни петна” по листата са установени в периода 03-25 май в областите Стара Загора, Ямбол, Враца и Пазарджик. Отчетената степен на нападение е от слаба до средна.

По заразените листа болестта се проявява в образуване на два вида петна - мазни и мозаечни. При влажно време от долната им страна се образува бял спорообразуващ налеп. Нападнатите дръжки и чепки на гроздовете се покриват с бял

налеп, изсъхват, а някои дори опадват. Наедрелите зърна се заразяват откъм дръжките, като кожицата около тях става бледокафява, зърната завяхват, покафеняват и се мумифицират.

Третиранията срещу маната по лозата да продължат, като интервала между тях зависи от: климатичните условия, чувствителността на сорта, интензивността на нарастване на зелените части и от вида на използвания фунгицид. При контактни фунгициди интервалите са от 3 до 7 дни, при локално-системни от 7 до 10 дни, а при системни от 10 до 14 дни. При чести превалявания и наличие на зараза интервалите се сгъстяват. За предпазване от


ЮНИ 2016 г.


резистентност да се редуват продукти с различни активни бази и механизъм на действие, при максимум три приложения на един и същ фунгицид, за един вегетационен период. Брашнеста мана /Oidium tuckeri/

В областите Благоевград и Пловдив са наблюдавани начални прояви на болестта по листа, леторасти и реси. Отчетената степен на нападение е слаба. От горната страна на листата се образуват жълтозелени петна, със сиво-бял налеп, под който тъканите некротират. По заразените леторасти се образуват сивкави петна, които впоследствие стават тъмнокафяви. По нападнатите зърна се образуват малки петна с лъчиста структура, покрити първоначално със сивобял налеп, под който тъканите прегарят. Третиранията срещу брашнестата мана да се комбинират с тези срещу маната.

_____________________________________________________________________________ __________________________________________________________

За повече информация ползвайте Бюлетините на Обрастните дирекции по

безопасност на храните! За извеждане на борбата с болестите, неприятелите и плевелите да се прилагат само разрешените за употреба продукти за растителна защита при съответната култура,

вредител и в регистрираната доза! __________________________________________________________

______________________________________________________________________________

Съгласно чл.107, т.3 от Закона за защита на растенията (обн. ДВ бр.61 от 25.07.2014 г.) се забранява прилагането на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане !

Като изключение от забраната, продукти за растителна защита могат да се прилагат чрез въздушно пръскане само след писмено разрешение, издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), когато е на лице опасност за растенията и растителните продукти, посочена в чл.109 ал. 1 от Закона за защита на растенията.

Съгласно Закона за пчеларството (обн. ДВ, бр. 57 от 24.06.2003г.)

Чл. 33. (1) Забранява се употребата на продукти за растителна защита и препарати за дезинфекция и дезинсекция върху земеделски и горски култури, трайни и крайпътни насаждения и медоносна растителност, намиращи се във фаза на цъфтеж и през периода на отделяне на мана.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При масово проявление на вредители и авиационно третиране на земеделски и/или горски култури с продукти и/или препарати за растителна защита по ал. 1 в райони, в които има пчелини, собственикът на земеделската и/или горската култура осъществява третирането след писмено разрешение на областната дирекция по безопасност на храните.

Закупуването на продукти за растителна защита трябва да става само от

търговски фирми, притежаващи Разрешение/Удостоверение за търговия с ПРЗ! Изготвили: Таня Динова – главен експерт в отдел ОРЗККППЗ Снежана Проданова – главен експерт в отдел ОРЗККППЗ Татяна Величкова – главен експерт в отдел ОРЗККППЗ

за периода до 30 юни 2016 година -...

Documents