сп. е-Обр@зов@ние_бр.37 (2009/2010 - май)

година на иновациитев българското училище

Характеристика на образователната система в предучилищното пространствоФункции на директора на детската градинаДревното китайско учение Фън Шуй като превенция срещу агресията в детската градинаИзискванията на съвременното общество към обучението по математикаСъвременни измерения на партньорството между община и детска градина

2009

РЕКЛАМНА ТАРИФА/цена с ДДС за готов материал/

БАНЕР - ГРАФИКА - ТЕКСТ60 лв./брой; 250 лв./година – до ½ страница90 лв./брой; 400 лв./година – до 1 страница

За въпроси:

СИЕЛА, бул. „Владимир Вазов” 9, тел. 02/954 10 30 вътр. 127 – Г. Пройков

ИЗДАВА: СИЕЛА Софт енд Паблишинг, програма “Обр@зов@ние”и Съюз на работодателите в системата на народната просвета в БългарияИнформационно и научно-методическо издание

ISSN 1312-2886

РАЗШИРЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: (по азбучен ред)

г-н Атанас Матев, доц. д-р Божидар Гьошев, г-н Георги Апостолов, г-н Георги Пройков,

доц. д-р Евгения Пенкова, д-р Евгения Тополска, доц. д-р Ирина Колева, г-жа Надежда Николчева,

доц. д-р Нели Иванова, проф. д-р Петър Балкански, доц. д-р Петя Асенова, проф. д.п.н. Пламен Радев,

проф. Румен Вълчев, проф. д-р Румяна Кушева, доц. д-р Румяна Пейчева, г-н Самуил Шейнин,

Татяна Досева, доц. д-р Чавдар Катански

Адрес: София, бул. “Владимир Вазов” 9, тел.: (02) 954 10 30 вътр. 127, 088 954 10 30http://www.ciela.net/е-mail: е[email protected]; За контакти: Г. Пройков, тел.: 0887 314 666

Формат: 70х100/16

Съдържание:Съдържание:1. ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ...Сдружение знам и мога

Развиващи интелектуални програми. Часове по мислене ........................................42. ДЕТСКА ГРАДИНАПетя Янкова - ОДЗ № 76 , София

Характеристика на образователната система в предучилищното пространство ........ 8Петя Янкова - ОДЗ № 76, гр. София

Функции на директора на детската градина ........................................................ 13Славка Брайкова Велева - детска учителка в ЦДГ № 104, гр. София

Древното китайско учение Фън Шуй като превенция срещу агресията в детската гра-дина ...................................................................................................................18Митка Димчева

Познавателно развитие на децата в предучилищна възраст ................................. 243. НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ Кдоц. Кирил Георгиев Банков - Факултет по математика и информатика, СУ „Св. Кл. Охридски”, гр. София

Изискванията на съвременното общество към обучението по математика .............. 30Ваня Борисова Божилова - СУ „Св. Климент Охридски”, факултет по Педагогика, гр. София

Учителите и учениците – партньори в глобалната мрежа ..................................... 38Милена Иванова Гошева - СПГЕ ”Джон Атанасов”, гр. София

Социониката като инструмент в консултирането на учениците от гимназиален етап на образование ....................................................................................................... 47Д-р Пенка Марчева - Учител в Гимназия с преподаване на чужди езици, гр. Плевен

Възможности на музикалното възпитание за преодоляване на агресията сред подра-стващитe ............................................................................................................564. УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТВиолета Йорданова Иванова

Съвременни измерения на партньорството между община и детска градина .......... 645. ОТ БРОЙ В БРОЙИнформация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТ ....................................................................................................... 706. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИРосица Борисова – юрист РИО гр. Перник

Какви условия трябва да се изпълнят при издаване на заповед? .....................847. ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ Информация за авторите ................................................................................... 86

4

Представяме ви...Уважаеми читатели

2009 година беше обявена за година на иновациите в бъл-гарското училище. На 11.12.2009 г. в София – НДК, сдружение “Професионален форум за образованието”, съвместно с МОМН, СУ “Св. Кл. Охридски” и Столична община организира заключи-телен семинар-дискусия на тема: “Трансфер на модерни и ино-вационни образователни технологии в българското училище – постижения, проблеми, перспективи”

Поради значимостта на темата, списанието ще публикува в няколко последователни броя материали, като организато-рите сами избраха начина по който да се представи събитието и публикациите.

От издателите

Сдружение знам и могаРазвиващи интелектуални програмиЧасове по мислене

Основна цел на сдружениетоl да разработва и прилага специализирани програми за развитие

на способностите и интелекта на деца, младежи и възрастни чрез мето-дите на неформалното образование

Основни дейностиl Разработване и управление на собствени проекти и програми в

сферата на неформалното образованиеl Участие в национални и международни проекти и програми

Развиващи интелектуални програми за деца и младежиl причини за създаванетоl причини за създаванетоl основни цели на програмитеl основни ползи от програмите

Развиваща интелектуална програма ‘аз научавам’ за деца от първи до четвърти клас

Програма ‘аз научавам’Програмата позволява без никакво напрежение в игрова фор-

5

сп. “е-Обр@зов@ние” бр. 37-2010

ма:l да се усвоя-

ват сложни понятия и предмети от околния свят

l да се развиват фантазията и твор-ческите способности на децата

l да се развиват внимание, координа-ция, търпение и прос-транствено виждане

и така нарече-ната “вътрешна спирачка”

П р о г р а м а ‘аз научавам’

Програма -та позволява в игрова форма:

l да се по-добряват спо-собностите на детето към спо-койно общуване с други деца

l да започне изграждането на социални навици при децатаl да се развиват речевите способности на децата

За трети и четвърти клас програмата се предлага и на английски език

Развиваща интелектуална програма ‘аз съм’ за деца от пети до осми клас

Програма ‘аз съм’Програмата се предлага в две направления - хуманитарно и мате-

матическо, които позволяват:

6

Представяме ви...l комплексно развитие на внимание, памет, реч, наблюдателностl развитие на нестандартно мислене чрез решаване на различни

умствени пъзели, главоблъсканици и логически задачиl развитие на организационни способности

Програма ‘аз съм’Програмата позволява:lформиране на рационални начини на мислене, които ще подпо-

магат усвояването на съдържанието на предметите от учебната програ-ма

l работа с различни интелектуални игри, с които се усъвършенства креативното мислене и се засилват познавателните процеси

Програмата за пети клас се предлага и на английски езикПазвиваща интелектуална програма ‘аз мога’ за младежи от

осми до единадесети класПрограма ‘аз мога’Програмата се предлага в четири направления:l комуникативни умения и невербална комуникацияl умения за водене на дебати, дискутиране и отстояване на пози-

7


ция (предлага се и на английски език)

l подобряване си-лата и гъвкавостта на ума и развитие на твор-ческите способности, решаване на казуси и вземане на оптимални решения

l професионално ориентиране

8

Детска градина

Характеристика на образователната система в предучилищното пространство

Съвременните изисквания диктуват промени в образователната система. Изграждането на конкурентноспособна и динамично разви-ваща се икономика основана на знанието, е една от основните цели на Европейския съюз, заложена в Лисабонската стратегия. Реформата обхваща всички звена на системата – предучилищно, начално, средно и висше образование. Динамичните промени в общественото развитие изискват творчески подход, бързо и адекватно реагиране и използване на нови методи на управление от страна на ръководителите на всички нива.

Българското образование има за цел да подготви и формира под-растващото поколение в духа на национални и общочовешки ценности. Условията на пазарна икономика и конкуренция налагат и ново отно-шение към образованието. Като член на Европейския съюз, България е насочила усилията си към преструктуриране на икономиката от гледна точка на факторите, които са в основата на съвременния икономиче-ски растеж. Ролята на образованието в този процес е решаваща. През последните години бе постигнат напредък в осъществяваните икономи-чески реформи, забелязва се определена макроикономическа стабили-зация. Въпреки относително добрите постижения в областта на образо-ванието спрямо доходите на страната, налице е значително изоставяне в сравнение с другите страни членки на ЕС. Една от основните причини за това са все още ниските нива на инвестиране в образованието, в перспективни научни изследвания и в информационните технологии.Българската образователна система утвърждава и продължава да следва като основополагащи принципите:

l право на достъп до образование на всички деца;l право на непрекъснато образование и професионална квали-

фикация;l право на безплатно образование;l задължително и безплатно училищно обучение до 16-годишна

възраст;l равен достъп до образование и професионална квалифика-

ция, като не се допускат ограничения и привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и об-ществено положение;

През последното десетилетие една от целите на предучилищното образование е подготовката на децата за училище и осигуряване

9


на равен старт за учене на всички деца. Тази цел постави зада-чата пред предучилищния сектор, да си разшири материалната база и се осигури 100% обхват на децата през последната година преди пос-тъпването им в първи клас. Освен това предучилищното образование е поставено в системата на задължителното образование, което гаранти-ра приемственост между детската градина и началното училище. Тази приемственост се търси както по посока на готовността на децата за училище, така и по посока образователно съдържание, образователни-те програми, учебните планове и образователните технологии.

Според Закона за народната просвета предучилищното възпита-ние в България е предназначено за всички деца от 3-годишна възраст до постъпването им в училище/официално определената възраст е 7 години/. През последните няколко години се забелязва тенденция на значително нарастване броя на децата, кандидатстващи за прием в детските градини, който се осъществява от Информационна система за обслужване на детските градини / ИСОДГ/. Местата са ограничени, групите недостатъчни и претоварени. Голяма част от децата – за яслена и първа възрастови групи остават неприети, въпреки реконструкцията /разширяването/ на някои детски градини и новото строителството на други. Училищата разкриха подготвителни класове, с оглед пълното об-хващане на 6 годишните децата.

Основната цел на предучилищното образование в България е на-сочено към създаване на възможност за всяко дете да развива своите способности и да се подготвя за училищно обучение чрез въвеждането му в предметната и материалната среда, ориентирането му в общочо-вешки ценности и формиране на определени умения и навици за адап-тиране към новата среда и към ученето. Наред с това детската градина си поставя за цел да съхранява и насърчава детската индивидуалност към самоизява.

Важна задача на предучилищното възпитание е да създава условия за формиране на положително отношение към училището и позитивна мотивация за учене, които са важни фактори за успех в училище.Реализирането на идеята за образование за всички и учене през целия живот предполага актуализиране на целите и задачите на предучилищното образование. За осигуряване на приемственост, интегриране с училище и синхронизиране на целите с изискванията на новото столетие усилията в предучилищния сектор следва да се насочат към:

l Основните компетентности, които децата трябва да при-добият преди постъпване в училище е да се работи върху обогатяване и усъвършенстване на устните езикови заложби на децата;

l Въвеждане на информационните технологии в детската

10

Детска градинаградина – мултимедиа, компютърни и дидактични игри и др.;

l Повишаване ефективността от ранното чуждоезиковообучение – познаването на собствената култура и майчиния език не е достатъчно условие за просперитет в новите реалности;

Преходът към икономика, базирана на знанието, поставя нови пре-дизвикателства пред развитието на човешките ресурси и определя клю-чова роля на учителите. Те са най-важният фактор за състоянието и потенциала за развитие на една образователна система. За да поемат тези предизвикателства, учителите се нуждаят от подкрепа и уважение от страна на държавата и обществото. На този етап са налице сериозни усилия за постигане на консенсус по отношение на политиката за учите-лите, която да се нареди сред важните обществени приоритети.

Професията на детския учител има особен статут. По своя характер и специфика работа му е сложна и многоаспектна, насочена към за-доволяване на такива неотменни човешки потребности като обучение, възпитание и цялостно личностно развитие, социализация на децата от предучилищна възраст. Това определя неговата висока социална отговорност. Професията на детския учител има подчертано социален характер, обуславен от нейния обект, предмети и средства на труда, де-финирани крайни цели в държавните документи и изисквания за проти-чане на педагогическия процес. Като професия извън сферата на мате-риалното производство, чрез нея се реализира интелектуален продукт, който е резултат от т.н.”духовно производство”.

При реформи както в самата образователна система, така и извън нея, учителите са едни от най-засегнатите в обществения сектор, зася-гат се подготовката и квалификацията им, техният подбор, заплащане-то на труда. В този смисъл успехът на всички образователни промени зависи до голяма степен от характера на националната политика за учителите. По отношение на нея са изведени и се следват два основни приоритета:

l повишаване на икономическая и социалния статус на учителите и на преподавателите във ВУЗ;

l развитие на системата за квалификация, преквалификация и продължаващо обучение на учителите

Необходимо е да се върне авторитетът на учителската и препода-вателската професия, да се повишат изискванията към работата им, към резултатите, да се осъществи промяна в системата на заплащане-то на учителския и преподавателския труд. Изискванията и резултатите задължително трябва да следват системата на заплащане. Анализът на състоянието на педагогическите кадри извежда на преден план про-блема с недостига на учители. Процесът на реализация е съпроводен от промяна на учебните планове и програми, което определя политика-та на МОНМ за осигуряване на правоспособни учители и целенасочена

11


квалификация. Налице е стремеж да се подобри дейността по квалифи-кацията на учителите, където усилията са насочени към:

l промяна в нормативната база и философията на квалификаци-ята;

l динамизиране и синхронизиране на квалификациите с потреб-ностите на провежданата реформа и нуждите на пазара;

l създаване на нова система за квалификация и преквалифика-ция на специалисти с висше образование;

l изграждане на основите на пазар на квалификацията на учите-лите;

l изграждане на програма и мрежа за продължаващо обучение и обучение за възрастни;

МОНМ разработи съвременна гъвкава система за квалификация и продължаващо обучение на педагогическия персонал, обвързана с не-говото професионално и кариерно развитие, стимулира се участието в процесите на реформиране и модернизиране на българското образова-ние .

Детските градини в условията на обществото на знанията са изпра-вени пред непрекъснати предизвикателства. Те осъзнават, че традици-онните структури вече не им осигуряват необходимата гъвкавост. За да бъдат по-конкурентноспособни, за да доставят по-високо качество на пазара на образавателните услуги и да бъдат по-отговорни пред ро-дителите и обществото, много от тях се ориентират към нови организа-ционни структури. Все по-голям брой детски заведения откриват, че на-чина да постигнат организационни си цели и да запазят стратегически предимства пред останалите конкуренти е да формират екипи. Целите и задачите, изпълнявани от един екип, не могат да бъдат реализирани от отделни личности самостоятелно поради ограниченото време с ресурси и поради факта, че не съществува отделен човек, които да притежава всички необходими знания, умения и компетентности.

Възможността на учителите да се включват в процеса на участие в управлението на образователните дейности в детската градина през последните 10-15 години се утвърждава като мощен фактор за про-мяната на предучилищната система на образованието. Наличието на многообразни концепции и възгледи по този въпрос е свидетелство за голямата сложност на проблемите за мотивация на личността. От друга страна е огромно значение на този проблем, както за отделния индивид и организация, така и за обществото като цяло.

Системата за оценяване на учителския труд и Нацианалната про-грама за кариерно развитие на учителите, трябва да се използва като основа за по-висока мотивация при изпълнението на трудовите задъл-жения на учителите, за справидливо формиране на тяхното заплащане и планиране на индивидуалното им развитие. Качеството на учителски-

12

Детска градинате постижения трябва да се приеме като основен критерий за възна-граждението на учителския труд.

Съвременният период от развитието на човечеството се харак-теризира с нарастване на зваимните зависимости и влияния в целия свят. Процесите на глобализация, обхващат икономиката на културата, информирането на обществото, оказват влияние върху образованието. Изискват се отговори на въпросите: какво трябва да бъде образовани-ето през ХХІ век? Кое от постигнатото в миналото може да се приложи в бъдещето и от кое е по-добре да се откажем? Това са въпроси на които бъдещето ще даде отговор, а какъв ще бъде той зависи от потен-циала на кадрите и въвеждането на финансови стимули за ефектив-но управление и по-високо качество на образователния процес, както и въвеждането на единен стандарт за финансиране на обучението на дете/ученик.

ЛитеРатуРа:1. Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпи-тание и подготовка / 2006-2015 г./2. Програма за действие в областта на образованието 2006/2007 – национален доклад, С., 2007 г.3. Генев К. и колектив, „Организация и управление на образованието”,Образование –ООД,С., 1993г.4. терзиев Н., „Образованието и животът” - световните тенденции, български реалности, „Евромодел ХХІ”, С.,2006г.5. Крумов В., „Организационни структури и управленски модели в образователната система”, Образование –ООД, С., 1993г.6. Образование за всички /състояние и проблеми/– научен доклад на МОН и НИО, С., 2002г.

Петя ЯнковаОДЗ № 76 , София

13


Функции на директора на детската градина

С настъпването на 21 век, в условията на бързи темпове на техно-логична промяна във всички звена и аспекти на организационния живот и променящи се ценности в обществото, е необходимо образованието да се преориентира и да осъвремени основните си приоритети.

Очертават се няколко организационни тенденции, които определяме като важни промени в областта управление на образованието, а именно:

l Авторитарните управленски стилове стават све по-неподходя-щи

l Засилва се процесът на прехвърляне отговорност върху учите-лите

l Заплащането ще бъде по-директно свързано с изпълнение на работата и крайните резултатите

l Ръководителите възприемат принципа на продължаващо обуче-ние за сметка на традиционната подготовка

Управлението на детската градина по своята същност е ръковод-ство, насочено към реализиране на определени дейности. То е синхро-низиране действията на хората за осъществяване на целите на инсти-туцията. Управляват се не хора въобще, а хора, извършващи определе-на дейност, заради постигане целите на тази дейност. Детската градина като управляема система се състои от две подсистеми: управляващи и управлявани. При системния подход, успеха на управлението зависи от планирането, поставените цели, разпределението на задълженията и контролирането им, информационната система, наличието на бла-гоприятен социално-психологически климат, квалификацията и опита на ръководителя на детската градина и на учителите. Директорът се занимава с управлениено на детската градина, влиза в пряк контакт с учители, родители, деца, помощно-обслужващ персонал и изпълнява различни функции. Функцията е дейност или система от дейности, ко-ито са обусловени от вътрешната структура на организацията и от вза-имодействието и със средата. Съществуват различни класификации на функциите на управление, но функциите на директора на детската гра-дина са специфични, свързани с водещата дейност – учебно-възпита-телната. Имайки предвид това бихме могли да посочим четири функции на управление в детската градина, а именно:

- планиране- организиране- мотивиране- контрол

14

Детска градинаДетската градина като първо звено на образователната система

реализира всички нейни функции, а те от своя страна произтичат от це-лите, осигуряващи единство между елементите и външните прояви на детската градина /връзките със средата/.

ПЛаНиРаНе – функция, която очертава времевите граници на из-пълнение на основните дейности. Свързано е с взимането на стратеги-чески решения за бъдещото развитие на организацията, а така също и с ресурсното осигуряване на взетите решения. Планирането е под-готвителен етап на всеки управленски цикъл. Обоснованият и конкре-тен план е показател за организацията на труда в детската градина. Планът трябва да бъде кратък, точен, и ясен, може да бъде текстови, графически или смесен. Всяка детска градина планира съобразно сво-ята специфика, условия и възможности. Основната цел на планирането е ефективното управление на бъдещето. Планът по своята същност е управленско решение, определящо функционирането и развитието на детската градина. Плановете трябва да са гъвкави, реални, научно обосновани и да дават възможност на системата да реагира съобраз-но динамичните промени на обществото. От формата и съдържанието на различните видове планове и от тяхното реално изпълнение зависи степента на демократизиране на управлението. Функциите планиране и организиране са много тясно свързани. Планирането определя това, което трябва да бъде направено, а организацията създава условия за реализиране на плановете. От умението на директора да прогнозира зависи адекватността и ефективността на планираните дейности.

ОРГаНиЗиРаНе – свързано е със създаване на структура, в която екипът или работната група да могат да изпълняват задачите си по-ефективно. Организирането е функция на управлението, която обхваща система от дейности, насочена към структурирането на институцията, формирането на взаимоотношенията между елементите и установява-не на динамично равновесие със средата. Директорът на детската гра-дина трябва да изгради мрежа от формални взаимоотношения, която е най-подходяща за целите на организацията. Възлагането на задачи на екипите или колегията като цяло трябва да бъде съобразено с ин-тересите и квалификацията им, като се определят и отговорностите на всеки един от членовете на екипа. Основно задължение на директора е да организира педагогически процес, да ръководи решаването на про-блемите, да организира осъществяването на целите и задачите на дет-ската градина. Той трябва да е добър организатор и да ръководи умело работата. Организаторската роля на директора на детската градина в условията на пазарна икономика, демократизация и децентрализация е решаваща. Функцията на директор-мениджър и неизбежна и отговор-

15


на. Питър Дръкър, представител на „емпиричната” школа в управлени-

ето, определя функциите на мениджъра, а именно:- определя целите на организацията, средствата за постигането им

и конкретните дейности на специалистите;- организира, класифицира работата, разпределя я, създава не-

обходимите организационни структури, подбира ръководния състав на звената;

- мотивира, осигурява „подбудителни мотиви” чрез разнообразие от средства - премии, награди, издигане; постига необходимата съгласу-ваност в действията на колегията чрез постоянна връзка, както от себе си към подчинените, така и в обратното направление;

- анализира, проучва дейността на организацията, определя нор-мирането на труда, оценява дейността на тези, които работят в органи-зацията;

- осигурява растежа на специалистите. В зависимост от това, как осъщедтвява функциите си, директорът-мениджър или съдейства за растежа на хората, или напротив затруднява тяхното израстване; или укрепва „единството”, или го разрушава;

Доброто организиране на работата в колектива на детската градина повишава нивото и качеството на управлението. Професионалната ак-тивност на учителите се активира чрез стимулирането и мотивирането.

МОтиВиРаНе – мотивирането обхваща системата от дейности, свързани с използване на икономически, социално-педагогически, пси-хологически и др. лостове чрез които се стимулира професионалната активност на членовете на педагогическия екип. Ако сведем управлен-ската дейност до управление на поведението на хората в процеса на труда, то това е управление на мотивацията. Мотивацията е система от мотиви и стимули, подбудители на човешкото поведение и дейност. В качествата на стимули се явяват идеи, чувства, преживявания, ду-ховни и материални потребности на човека.Особено важно значение имат нравствените мотиви на поведение. При всеки човек съществу-ва относително постоянна устойчива система от мотиви. Мотивацията зависи от това, какво очаква да получи работещият срещу своя труд. Основната мотивационна технология, прилагана от всяко ръководство, е възнаграждение за желано поведение и резултана дейност. Ръковод-ствата на детските градини у нас не разполагат с възможността да по-ощряват персонала си материално. Това, което ръководителят на пре-дучилищното заведение може да направи с цел мотивиране на труда е така да организира работата в екипа, че оценката на отделния индивид да оказва емоционално въздействие върху личността му, да го подтиква към творчество, взискателност и самокритичност. За ефективната орга-

16

Детска градинанизация и ръководство на управленската дейност голямо значение има умението да се различават мотивите на поведение. Неотменна функция на всяка система на управление е контролът.

КОНтРОЛиРаНе – контролът осигурява необходимата информа-ция за фактическото състояние на системата. Чрез контролната функ-ция в детската градина се осъществява обратната връзка относно ре-зултатата от реализацията на основните видове дейности. Чрез контро-ла системата се регулира и саморегулира. Контролната функция на управленито е във функционална връзка и зависимост с останалите три управленски функции: планирането, мотивирането и организирането се контролират, а самия контрол се планира, организира и мотивира.

Контролът като управленска функция представлява верига от действия, насочени към установяване на съответствието между целите, програмите, стратегиите и реалното състояние на организацията, про-изтичащо от изпълнението на взетите решения, отразени в постигнати-те резултати.

Контролирането означава определяне на стандарти, сторед кои-то се измерва изпълнението на плана. Обективността и навременна-та информация, осигурена чрез системен контрол, дава възможност на директора на детската градина бързо да се ориентира в реалната обстановка, да направи преценка на негативните явления и да вземе правилни управленски решения за своевременното им отстраняване. При реализацията на контролната функция директорът влиза в особе-ни отношения с останалите управленски функции - планиране, органи-зиране и мотивиране. Когато ръководителят осъществява контрол, той трябва да е обективен в своята оценка. Обективната оценка стимулира членовете на екипа, предразполага ги към творчество и самоусъвър-шенстване.

От качеството на управлението на детската градина зависи ефек-тивността на учителския екип и творческата атмосфера в него. Всеки директор е длъжен да бъде подготвен за успешното ръководене на сложния и многостранен учебно-възпитателен процес.

В новите пазарни условия на детската градина се налага да се са-моуправлява. Повишава се ролята на научната организация на инфор-мацията и на електронната техника за издигане равнището на управле-нието.

Накратко анализът, който ни доведе до функциите на управление, може да се представи така: директорът на детската градина осъщест-вява пет основни групи дейности, една от които е административно-управленската; тя от своя страна обслужва останалите четири, които

17


по отношение на нея изпълняват ролята на аргумент. Административно-управленската дейност от своя страна е структурирана на четири функ-ции - планиране, организиране, мотивиране и контрол.

ЛитеРатуРа:1. Генев, К. и колектив. Организация и управление на образованието. С. 1992г.2. Крумов, В., Петрова, Р. Контролът в образователната система.С.2004г.3. Крумов, В. Организационни структури и управленски модели в образователната система. „Образование”- ООД, С. 1993г.4. Митрополитски, М. Директорът мениджър. – Управление на образованието, С. 1991г.5. Новев, З. Контролът-основна регулативна функция, ИК „Образоване”,С. 1992г.6. Донали, Дж. и колектив. Основи на мениджмънта.С.,Отворено общество, 1997г.

Петя ЯнковаОДЗ № 76, гр. София

18


Древното китайско учение Фън Шуй катопревенция срещу агресията в детската градина

Напоследък все по-често средствата за масова информация ни за-ливат със съобщения свързани с агресията в детска възраст.

Аз съм учителка в детска градина близо две десетилетия и съм пряк свидетел на промените, които настъпват в детската душевност и пораж-дат агресия. Непрекъснато организираме семинари, практикуми и какви ли не още квалификационни форми за борба с агресията, но те винаги завършват с пожеланията всеки един от нас да намери индивидуално пътя към проблема. Това ме накара да потърся индивидуалния път, съ-четан с програмата „Стъпка по стъпка”, по която работя и да споделя своето виждане по въпроса.

Ще започна от определението за агресия1 – „Всяка форма на пове-дение, вследствие на която е налице оскърбление, обида или нанесена вреда на друго лице”. „Специфична форма на поведение, която се изра-зява в демонстрация на неприязън, а често и груба сила спрямо другите с намерение да им се причини вреда, болка или и двете едновременно”. Изводът от тези твърдения е, че агресията е поведение, което води до посегателство върху личността.

В света, който ни заобикаля все по-често се сблъскваме с най-раз-лични форми на агресия. Агресията може да бъде пряка (физическа) и непряка (вербална), насочена към себе си и околните.

Съществуват различни теории на агресивността. Първият тип са инстинктните теории. Те разглеждат човека като агресивен по природа, т.е агресията като вроден биологичен механизъм, който определя по-стъпките и цялостното поведение на индивида (според Фройд)2.

Вторият тип е теорията за фрустрацията3. Тя обяснява агресивност-та като следствие от разминаването на субективно изградените очаква-ния у човека и реалности от обективната действителност, което води до невъзможността да се постигне силно желаната цел.

Третият тип е теорията за научаване на агресивност. Според нея агресивността може да се осъществи по пътя на подражанието и да стане модел на поведение. Формите на проявление са обида, присмех, ирония, изграждане на комплекс за малоценност (така наречената вербална агресия) и опити за самоубийство, (автоагресия). Най-тежката ̀и проява е физическата

1 http://www.icp-bg.com/agresion.php2 Сава Джонев, Социална психология, том II, изд. “Софи-Р”, София, 19963 Заимов, К., Афективни параадаптивни реакции на личността, Медицина и Физкултура, С., Второ преработено издание, 1985

19


разправа и дори убийство.

Статистик ата сочи, че в послед-ните години значи-телно се увеличават агресивните прояви при децата. Като из-точници на тази аг-ресивност специали-стите сочат семей-ството, приятелския кръг, света, който ни заобикаля.

Семейството е един от основните фактори, които оказ-ват най-силно влия-ние върху психиката на детето. Когато ро-дителите прилагат неправилни методи на въздействие като: свръх из-исквания, авторитарен модел на възпитание, това оказва отрицателно влияние върху поведението на детето.

Според американския психолог Алберт Бандура� чрез експеримен-тални изследвания е установено, че конфликтните деца се възпитават от родители, които са склонни към физически наказания и насилие. Ко-гато подрастващите гледат филм с демонстрирана вербална агресия, те са склонни да подражават на героите.

Друг фактор, оказващ влияние върху агресивното поведение е при-ятелският кръг и взаимодействието със връстници. Децата се влияят изключително от приятелите си и често това обкръжение провокира от-ново насилие и агресия.

Обикновено агресивните деца се присъединяват към други такива, образуват групи и отхвърлят традиционните норми. При някои от тях причините са, че искат да изглеждат големи и да правят впечатление, при други, да всеят страх с подчинение, при трети заради необходимост от внимание. Без значение какви са причините – резултатът е един и същ – агресия.

Важна роля в предотвратяването на конфликтите има духовността като усвояване на нравствени и духовни ценности, както и дисципли-ната като съвкупност от правила и спазване на общоприети норми на поведение.

Особено голямо влияние върху подрастващите оказва средата в

20

Детска градинакоято те живеят и учат. Създаването на уют, спокойствие и хармонич-ни взаимоотношения е гаранция за нормалното протичане на учебния процес и за израстването на детето като личност, на която са чужди агресивните прояви и склонност към насилие. Има много методи за про-тиводействие на агресията, които са познати и изпитани, някои от тях успешни – други не толкова.

Запознавайки се с философията на древното китайско учение Фън Шуй стигнах до извода, че то може да се приложи и в детската градина като превенция срещу агресията.

Фън Шуй датира от преди пет хиляди години. Нарича се още Фенг Шуй и буквално преведено означава „вятър и вода”�.

С течение на годините, от древността до днес, китайските учени не-прекъснато описват живота на хората като начин на живот, условия, кли-мат. Постепенно установяват закономерности, чието спазване води до по-добър живот на всички социални слоеве: от най-богатите до най-бе-дните.

Отначало развитието на Фън Шуй се свързва с описание на влияни-ето на климата и релефа върху човешката дейност. Това дава началото на Сан Хъ (Три Хармонии) или първата класическа школа на формата, която отчита триединството (земя-човек-небе).

Взаимствайки постиженията на астрономията, астрологията, както и откриването на магнитната стрелка, впоследствие компаса, във Фън Шуй започва да се отчита влиянието на планетите, времето и посоките върху човешката дейност.

Именно така възниква друга класическа школа, наречена Сан Юан (Три Цикъла).

Фън Шуй векове наред се предава като тайно знание, предназначено да обслужва интересите на императорите. Много от тайните знания не се споделят от учителите, защото те очакват учениците им да стигнат до тях самостоятелно. Има написани и много фалшиви книги по Фън Шуй. По времето на някои от китайските императори са изгаряни важни научни трудове, като се обявяват за вражески. Дори първият император на обединен Китай Цин Шъхуанди заповядва да се изгорят всички книги, освен „Историята на Цин” и да се заровят живи над четиристотин и петдесет учени.

Въпреки тези жестоки владетели, основните трудове по Фън Шуй достигат до нас през вековете. Китайската нация цени трудовете на сво-ите предшественици и не дръзва да променя доказани учения, което дава гаранция, че вековният китайски опит и мъдрост могат да бъдат в полза на хората и в бъдеще.

В началото на ХХ век, след падането на династията Цин, учението

21


Фън Шуй се забранява в Китай. Учените започват да го разпространяват в други държави като Хонг Конг, Тайван, Австралия, Малайзия, САЩ, Япония.

В края на века, след устремното развитие на китайската икономика и на други континенти, Фън Шуй започва да се цени все повече и това става предпоставка да се създаде Китайски институт по Фън Шуй и кул-тура, който разпространява учението, за да върне старата му слава.

Същността на философията Фън Шуй е проста. Тя съчетава в себе си наука и изкуство за хармоничен и здравословен начин на живот. Състои се от правила и закономерности, които осигуряват най-здраво-словната среда навсякъде около нас. Именно околната среда определя здравето на хората и късмета.

Добивайки знания от Фън Шуй ние започваме да променяме сре-дата около нас, като създаваме благоприятна атмосфера, използвайки положителната енергия (Ци или Чи). Тя е тази, която създава живота и го пренася в различни форми. Не е случайна древната китайска по-говорка: ”Човек може да преживее 30 дни без храна, 3 дни без вода, 3 минути без въздух, но 1 секунда не може без Ци”.

Проучвайки тази китайска философия и проблемите свързани с аг-ресията забелязах, че с помощта на едното може да противодействам на другото. Въпросът е как?

В основата на Фън Шуй лежат принципите на китайската филосо-фия: „Взаимодействието между Ин и Ян”, „Балансът на петте елемента”, „Цикълът на пораждането” и „Цикълът на разрушението”4.

Най-важният компонент на енергията – Шън Ци се създава и нас-лагва там, където е най-благоприятното място за живот. Откриването на тези места е главната задача на Фън Шуй. В същото време трябва да се следи за баланса на разрушителния компонент на енергията Ша Ци и нейната противоположност Ин-Ян. Тези енергии не могат една без друга и взаимно се съдържат и преливат. Активната енергия Ян е бяла, а пасивната Ин е черна. Никоя от двете части не може да съществува самостоятелно. Истината е в това да съумееш да ги ориентираш пра-вилно и да се научиш да ги управляваш.

Ян се свързва със светлината, слънцето, силата, мъжете, топлина-та и звуците. Ин се проявява с тъмнината, луната, слабостта, жените, студа и тишината.

Проявлението на положителната енергия Ци китайците съпоставя-ли с 5-те енергийни трансформации, които заобикалят хората, наречени 5-те елемента. Те са: вода, която символизира промяна, разтворимост, неопределеност; метал – олицетворява здравина и твърдост; огън – символизира горене, достигане до целта; земя – осигурява стабилност

4 Bandura, A., & Walters. Richard H., Adolescent aggression; a study of the influence of child-training practices and family interrelationships. New York: Ronald Press, 1959

22

Детска градинаи непреходност; дърво – свързва се с растеж, издигане.

Според Фън Шуй съществува закономерност между елементите и тяхното взаимодействие. При съзидателния цикъл всеки един елемент поражда другия. В състава на този цикъл е изтощителния, при който пораждащият елемент отдава своята енергия на новия и така изтощава своята собствена. В разрушителния цикъл елементите се контролират взаимно и се проявяват когато липсват всички елементи, необходими за съзидателния цикъл, напр.(огънят разтопява метала, а земята отклоня-ва водата).

С развитието на радиестезията като наука, се създават така наре-чените торсионни полета при въртене и усукване на телата или прос-транството, които имат свойството да акумулират и пренасят инфор-мация. Човешкият мозък има способност да реагира на торсионните взаимодействия и така става част от космическия разум – едно от про-явленията на всемирната енергия Ци. Днес у нас се налага мнението,че анализът на Фън Шуй е недостатъчен без радиестезичното изследване. Съвременните хора са загубили до голяма степен това свое качество и по този начин са затворили сетивата си за „невидимия свят” на енер-гиите и лъченията, които ни заобикалят отвсякъде. Не са малко съвре-менните учебни заведения, в които по един или друг начин се изучават радиестезичните методи.

Геолози, геодезисти, архитекти, конструктори, хидроинженери чес-то преминават специално обучение по геопатология и излъчвания на земните недра. В повечето източни страни нищо не се строи, преди да е взето мнението на водещ специалист по Фън Шуй. Радиестезията е силна в установяване именно на причините за отклоненията от нашето здраве, повечето от които са „невидими” за традиционните медицински диагностични методи, а хората, които упражняват тази професия могат да помогнат за това да се заживее в здравословна среда и да се изба-вим от вредни за здравето лъчения.

Положителните енергии са почитани още от прабългарите. Затова изкуството Фън Шуй се възприема като нещо познато и близко от нас. Древните суеверия се предавали от поколение на поколение и са дос-тигнали до нас като изрази: „Не сядай на ъгъл”, „Не подавай през прага” и др.

Според някои учени прабългарският календар, изграден от цикъ-ла на 12-те животни, е много близък с Китайския. Някои изследователи смятат, че китайците са го взаимствали от прабългарите. През вековете хората започват да използват различни техники на строителство, под-редба и пречистване на енергиите около себе си.

Според учението Фън Шуй се смята, че три вида късмет съпровож-дат човека през живота му. Първият късмет е небесният – той ни дава по рождение това, с което идваме на този свят. Вторият късмет е човеш-

23


кият – той ни дава възнаграждението за нашите действия и постъпки, т.е това, което зависи от нас. Третият късмет е земният – това, което ни дава пространството около нас.

Когато децата са шумни и разсеяни, когато крещят и отказват да се подчиняват на правилата в детското заведение, привържениците на Фън Шуй имат готов съвет. Те считат, че правилно подбраните цветове в стаята и подходящото подреждане на мебелите могат значително да подобрят климата в помещенията.

Основа на подредбата са правилата, които трябва да гарантират свободния поток на енергията Ци в сградата�. Хората, предметите и формите се причисляват според китайската философия към един от елементите вода, дърво, земя, огън и метал и ако тяхното разположе-ние е правилно, то нивото на напрежение ще спадне.

Проучвайки различните теоретични източници стигнах до извода, че има пътища за превенция на агресията в детска възраст. Въпросът е всеки един от нас да го открие и разработи. Тъй като досега не съм срещнала подобни иновационни разработки, смятам да се спра на тази тема и да проуча въздействието на древното китайско учение Фън Шуй върху детското емоционално състояние.

Славка Брайкова Велева, детска учителка в ЦДГ № 104,

гр. София

24


Познавателно развитие на децата в предучилищна възраст

Човек/респективно детето/ е биосоциална система и в нея той про-явява своята уникалност. Затова обяснението на развитието на пси-хиката се търси в реалната човешка дейност. Психичното развитие се осъществява в процес на активно приспособяване на детето към изиск-ванията на средата – към предметите и хората, сред които то живее. И в най-ранните стадии на своето развитие детето приема въздействията на средата не пасивно, а реагира, отговаря на тези влияния по съответ-ния присъщ за него начин. На едни въздействия то реагира по-силно, на други по-слабо, а на трети изобщо не реагира. Типично за развити-ето на всеки психиката конструкт е, че е в тясна взаимовръзка между организма и средата.

Характеристики на развитие на познавателните психични про-цеси в предучилищна възраст.

Известно е, че усещането и възприятието при човека са висши поз-навателни функции, посредством които се изграждат образи, опреде-лени като първични. Първичността се обуславя от обстоятелството, че те се пораждат при непосредствено въздействие на предметите върху сетивните органи.

Всеки човешки индивид носи потенциала си, включително и начи-ните на проява на своята сензорна система(1). Той е концентриран в силата, уравновесеността, подвижността на висшата нервна дейност, в специфичния строеж на нервните клетки в един или друг мозъчен дял. Така зададени, посочените предпоставки очертават границите на дол-ните и различните абсолютни прагове, които са както индивидуално, така и възраството детерминирани. Индивидуалното развитие на усе-щанията не се предопределя в абсолютен смисъл от природните даде-ности. Съществено влияние върху динамиката на усещанията оказват условията на живот и различните дейности, в които се включва детето. Възможно е сенсибилизацията на всеки сетивен орган да се развие сти-хийно. Установено е обаче, че подобна стихийност се повлиява дина-мично в посока организираност, когато средата се структурира по опре-делен начин. Известно е, че чрез първия познавателен процес – усеща-нето, детето получава знания за отделните свойства на предметите. Процесът на изображение на обединените в цяло свойства /части/ на предмета, съставя функцията на възприятието. Колкото по-богат е ин-формационният поток на възможности за образи на усещанията, тол-кова повече нараства възможността възприятният образ на предмета да е по-пълен. Чрез перцептивните процеси детето се ориентира в за-

25


обикалящата го действителност. Синтезът на сетивните данни създава възможности за сравнение на един предмет с друг. Водеща и финална задача на възприятието е възприеманият предмет да бъде отнесен към по-обща група предмети. Изследователите са единодушни, че разви-тието на сетивните процеси е взаимно съответно с развитието на ми-словните процеси. Колкото по-добре са развити възприятията, толкова по-качествено се развиват вниманието, паметта, мисленето, въображе-нието и обратно. Мисловните операции сравнение, синтез, конкретиза-ция се повлияват положително от възприятния масив от образи. От своя страна, колкото по-развити са тези операции, толкова по-ефективно се развиват по-нататък и перцептивните образи като се уточняват , задъл-бочават и обобщават.

Възприеманият предмет придобива значимост и смисъл за инди-вида, когато се отнесе към даден клас. При това е установено, че вклю-чването към даден клас става както на осъзнато, така и на неосъзна-то равнище. Редица изследвания(2) разкриват, че всяко дете се ражда с диспозиции за категоризация. Натрупвайки опит, детето постепенно се научава да класифицира предметите и явленията. Благодарение на това у него се развива готовност за начин на действие с определен предмет, включен в съответна група/клас. Това, което е важно от пе-дагогическа гледна точка е, че отнасянето на предмет към даден клас дава възможност на детето да прогнозира съществуването на свойства, които не е успяло да възприеме непосредствено. Така се разширяват възможностите за адаптиране към околната среда, за разширяване на познавателния потенциал на детето. Доказана е т.нар. вътрешна ак-тивност, която се изразява в прогнозиране, перцептивно сравняване и пр.(3) Тя именно съдейства за намиране на изход от познавателен проблем. Следователно дефиираната вътрешна активност и нейните функции се влияят от педагогическа подкрепа.

В специализираната психологическата и педагогическа литерату-ра са изведени следните особености(4) на възприятната /перцептивна/ дейност:

КонстантностТази особеност на възприятието се описва като код за промяна в

сетивните данни за даден предмет поради промяна в условията като разстояние, степен на осветеност и пр. Определени са няколко вида на константността:

- Константност на величината - представлява възприятие на габа-ритния размер на предметите в тяхната реалност, независимо дали из-глеждат големи или малки;

- Константност на формата – проявява се при възприемане под раз-личен ъгъл на зрение и с нееднаква отдалеченост от окото;

- Константност с цвета на предмета – цветът остава непроменен,

26

Детска градинадори когато се променя степента на неговото осветяване.

Счита се, че константността на перцептивните процеси достига своето сравнително пълно оформяне към 10-годишна възраст. Това оз-начава, че дотогава, особено в най-сензитивния период – 3-7-годишна възраст, педагогическата среда има решаваща роля за осигуряване на адекватни условия за стимулиране развитието на възприятието.

аперцепцияС тази особеност в научната литература се означава зависимостта

на възприятието от опита на човека. Представители на руската школа като В. П. Зинченко, А. В. Запорожец, Л. М. Векер и др. по отношение изясняват механизма и значението на аперцептивните функции. Пер-цептивните действия могат да бъдат разделении в две групи:

- Първата група включва действия, насочени към търсене на пред-мет в пространството, към подготовка и адаптиране главно на окото и ръката за осъществяване на възприятния процесс;

- Втората група действия са тези, които са насочени към събиране на сетивни данни, към построяване на образа на възприемания обект и неговото съотнасяне към определено множество предмети.

От педагогическа гледна точка са изведени взаимосвързани опера-ции за регулиране на познавателно-възприятната активност на детето:

- Откриване: когато то може да отдели фигурата от фона и да оп-редели контура на обекта

- Открояване: в резултат на натрупване на необходимите данни се изгражда образа на предмета. В образа са представени едновременно главните и второстепенните перцептивни елементи – цвят и форма, вре-ме и пространство, вкус и мирис... Образът е обобщено изображение.

- Опознаване: изграденият образ на предмета е съвкупност от глав-ните и второстепенните признаци, която се съотнася с пазени в паметта стари образи, обозначавани като еталони(5). В тях се пазят отличител-ни и постоянни признаци на клас обекти/предмети.

Може да се обобщи, че: до 7-годишна възраст възприятието се от-личава със синкретизъм на познанието. Образните продукти на перцеп-тивните процеси се явяват основа за развитие на следващите психич-но-познавателни образувания – т.нар. вторични образи, основно чрез представата, мисленето, паметта и въображението. В психологическа-та литература представата се определя като познавателен процес и продукт, при който се пресъздава образ за предмет или негови свойс-тва. В представния образ се включват не само предмети, които са били в зрителното поле, но и извън него. Тази панорамност е от значение за ориентиране на детето в околната среда. Обобщеността на представа-та се изразява в групиране на повтарящи се основни и значими външни признаци на предмети от един клас. Създаването на външен „портрет” на обединение от предмети е сложен и продължителен процес. Движе-нието към обобщеност се извършва чрез мисловната операция конкре-тизация, за която е установено, че е най-сложната от всички мисловни

27


операции. Възможно е представните образи да се развиват стихийно и обратно – организирано, преднамерено. Последното е приоритет в работата в детската градина и има приблизително следния педагогичес-ки алгоритъм(6): а/ създаване на начален, неразчленен, пределно общ образ /начален еталон/; б/ обогатяване на общия образ с допълнителни зрителни образи – преход към диференциация на представния образ по посока на детайлизация на неговите части, на обогатяването му /обога-тен еталон/; в/ обобщен образ – той съхранява в себе си отделни части и има потенциал те да бъдат „извикани” в съзнанието и да проявят сво-ята регулираща и разширяваща познанието функция.

Вниманието и паметта оказват структуриращо влияние върху динамиката и съдържанието на всички останали психично-познава-телни процеси. Вниманието осигурява активност /”будност”/, трайност, стройност и последователност на другите психични процеси. Приема се(7), че вниманието е необходимо условие за успешно осъществяване на всяка дейност. То придава избирателен характер на възприятията и представите, а с това се насочва и контролира / регулира познавател-ната дейност на детето. Основните изменения, които се извършват в развитието на вниманието в предучилищна възраст са подчинени на разширяване обема на вниманието. Детето на 5-6-годишна възраст вече може да възприема и последователно да разглежда 2 или 3 обек-та, всеки от тях достатъчно ясно. С възрастта нараства качеството и на друго свойство на вниманието – неговата устойчивост. Съществен по-казател за развитието у децата на способността да се съсредоточават са началните форми на преднамерено внимание, което възниква у 5-6-го-дишните. При преднамереното внимание е характерно полагането на усилия: физическа активност /предполага се непосредствено манипули-ране с предмета, ангажиране на мускулатурата на сетивни органи и пр./; мобилизационна готовност за умствено напрежение. Същевременно е важно да се знае от педагогическа гледна точка, че продължителното упражняване на преднамереното внимание при децата от предучилищ-на възраст води до намаляване на ефективността на представната /и друга познавателна/ дейност. Следователно за педагога е от значение да знае, да открива и поддържа индивидуалния и възрастово обусловен праг на преднамереното внимание.

В качеството на общо условие за ефикасно и ефективно поддър-жане на преднамереното внимание у децата изпъква придаването на даден предмет или дейност на привлекателен, атрактивен характер. Това е приоритетно педагогическа функция на работата с децата в дет-ска градина.

Паметта е е „хранилище” на опита, който се натрупва в резултат на познавателни усилия или емоционални продукти. Същевременно па-метовите процеси са участници в познавателния опит. Има автори(8), които утвърждават, че обект на непосредствено изучаване на паметта следва да станат процесите на запомняне и възпроизвеждане. Когато

28

Детска градиначовек решава дадена познавателна задача, от паметта се извлича оп-ределен образ или понятие. Паметовият продукт посредничи при нами-ране на решение. Полученият резултат от реализирания познавателен акт от своя страна обогатява съответния образ или понятие и той се връща в паметта, готов за включване в нови познавателни ситуации, но вече с уточнено, обогатено и задълбочено съдържание. Установено е, че паметта е динамичен процес, в резултат на който се преустройва запомнения материал. Към края на предучилищна възраст децата ус-вояват началните форми/техники на управление на своята памет. Процесът на преднамереното запомняне и припомняне се стимулира чрез използване на нагледни или други опори, с които да се свързват обектите и явленията, подлежащи на опознаване. Преднамереното запомняне се реализира чрез логическа обработка на материала. Из-вършва се своеобразно кодиране чрез класификация, сравнение, сис-тематизация и пр. Запомнянето е по-фективно, когато материалът се актуализира с паралелното участие на два или три анализатора.

Установено е, че най-голяма роля в човешката познавателна дей-ност има мисленето. То придава специфичния характер на човешката психика. Осигурява възможност за проникване в същността на обекти-те, процесите и явленията, сравнявайки ги, абстрахирайки, обобщавай-ки, синтезирайки, конкретизирайки... Мисленето осигурява разкриване на връзките, отношенята и закономерностите в света. Мисленето се определя(9) като сложен психичен процес, който у децата най-често се явява при решаване на ситуации, възникнали въз основа на непосредс-твени възприятия и съхранени образи-знания. Мисленето се интерпре-тира като самопроизволен, закономерно извършващ се преход от вън-шни действия към вътрешни операции, като движение от синкретични представи към логически понятия(10).

Обособени са няколко стадия в развитието на мисленето.- Нагледно-действеното мислене се явява първи стадий в най-

ранна детска възраст – около 3-годишната възраст. Детето манипулира непосредствено с предметите, при което се изграждат образи за отдел-ните страни на цялостния предмет, за неговите пространствени отно-шения. Манипулирайки с различни предмети, малкото дете достига до определени „заключения” за състава, крехкостта, формата на обектите. Усещанията и възприятията предхождат мисловните образи, влияейки върху неговата точност, бързина, широта, дълбочина.

- Нагледно-образното мислене е характерно за 3-5-годишните. Под влияние на поставена задача се актуализират определени образи. Те се анализират, сравняват, класифицират, в резултат на което се достига до ново знание, най-често с помощта на представите без участие на практическо действие. Създаването на представни или фантазни обра-зи предшества създаването на понятия, съждения, умозаключения като форми на логическото мислене.

- Абстрактно /словесно-логическо/ мислене. Това е мисленето,

29


което се реализира с понятия и започва да се проявява към 6-7-годиш-на възраст. Детето се откъсва от сензорните свойства на предмета или явлението. Според някои автори(11) понятийната мисъл може да се построи по индуктивно-дедуктивен път /движение на мисловния образ от частното към общото/ и дедуктивно-индуктивен път /от общото към частното/. Докато според други автори, като Ж. Пиаже, В. Щерн и др.(12) децата не могат да изграждат индуктивни и дедуктивни разсъждения. Детските разсъждения според посочените автори са трансдуктивни – разбирането на дадено единично се основава на друго единично. Мал-ките деца могат да достигнат до точен резултат, но не могат да дадат обяснение, да формулират общо твърдение, което след това да изпол-зват за обяснение на единичното.

При 7-8-годишното дете разсъжденията вече започват да придоби-ват дедуктивен характер. Стават вътрешно свързани.(13) Познаването на етапите на развитие на детското мислене позволява организира-нето на подходящи педагогически стратегии и взаимодействие с деца-та с оглед усъвършенстване на тяхното мислене. Относно развитието на въображението в предучилищния период е характерно появата на фантазните образи. Постепенно с натрупването на познавателен опит въображението придобива репродуктивен характер и към края на пре-дучилищния период се регистрират елементи на творческо въобра-жение. Развитието се представя като сума от действие на множество фактори, всеки с различно доминиращо влияние. Тук попадат: култур-но-историческите,бихивиористки, когнитивни и дейностни теории за развитие на човека. За всички тях развитието е нещо като вектор, в кой-то се сумира едно множество от фактори. Концепцията за познанието е широко обединяема – включва биологичните фактори, факторите на околната среда и личния когнитивен и социален опит , социални факто-ри, емоции и мотивации. Всички те имат ”движеща” роля в развитието на познавателното развитие на детето.

Митка Димчева

ЛитеРатуРа:1. Б. Минчев, Проблеми на общата психология, С., 19982. а. В. Запорожец, и. Зинченко, Восприятия и действия, М., 19673. Ж. Пиаже, Психология интеллекта, М., 19924. Г. Пирьов, Ст. Желев, Детска и педагогическа психология, С., 19925. а. В. Запорожец, и. Зинченко, Восприятия и действия, М., 19676. Р. Стаматов, Детска психология, П-в, 20007. Г. Пирьов, Ст. Жекова, Детска и педагогическа психология, С., 19928. Ж. Пиаже, П. Фресс, Экспериментальная психология, Т. 4, М., 19739. Г. Пирьов, Ст. Желев, Детска и педагогическа психология, С., 199210. Ж. Пиаже, П. Фресс, Экспериментальная психология, Т. 4, М., 197311. В. Мадолев, Когнитивна психология, Бл., 200012. Ж. Пиаже, Психология интеллекта, М., 199213. Ж. Пиаже, Роль действия в формировании мышления, Вопросы психологии, 1965

30

Начално училище

Изискванията на съвременното общество към обучението по математика1

Повече от две хилядолетия известно познаване на математиката се счита задължително за всеки културен човек. Безспорно е значение-то на математиката за развитието на природните и инженерните науки, технологиите и икономиката. Последните десетилетия ни убеждават, че без математика не са възможни съвременните постижения в медици-ната, селското стопанство, психологията, социалните науки, търговско-то дело, индустрията, бизнеса. Дори такива области като юридически науки, право, изкуства, развлекателна индустрия също се нуждаят от математика. Компютрите значително улесниха извършването на дъл-ги и уморителни пресмятания и намалиха потребността от механични изчислителни умения. Те, обаче не само че не премахнаха нуждата от математическа компетентност, но дори изискват още по-голяма такава.

Нарастващата нужда от специалисти с математическа подготовка е в противоречие с намаляване на броя на хората, които имат такава. Много правителства по света вече обръщат сериозно внимание на този проблем.

Първият въпрос е каква е причината, че все по-малко хора жела-ят да учат математика. Най-разпространените отговори обикновено не отиват по-далеч от отбелязване на факта, че математиката е трудна наука и изисква специални наклонности. Но това е само част от исти-ната. Основният страх от математиката най-често се дължи на пълното неразбиране на нейната същност.

За разбиране на същността на математиката често е полезно да се проучат някои основни моменти в историческото развитие на предмета. Всеки такъв поглед назад ни убеждава, че основните движещи сили за напредъка на математиката са две: (1) практическите нужди на все по-сложно организираните общества; и (2) човешката любознателност.

Математиката се е родила, когато първобитният човек е почувствал нужда да брои. След това практическите нужди са стимулирали разви-тието на много математически идеи и теории. Липсата на такива нужди не е стимул за развитие на науката. Ето един пример. Ако се върнем сравнително „скоро” във времето ще си спомним, че само преди около 200 години е съществувало малобройно затворено общество от около 5000 души, в което математиката не се е придвижила и крачка напред. През 1803 година английски колонисти се заселили на остров Тасма-ния. Британците с учудване установили, че математическият език на 1 Тази работа е частично спонсорирана от фонд “Научни изслед-вания” на СУ “Св. Кл. Охридски”.

31


местните аборигени се състои от три думи, които съответстват на на-шите „едно”, „две” и „много”. Ето един прекрасен пример за това, че развитието на математиката от средство за броене до могъща наука е силно мотивирано от практическите нужди на обществото. Аборигените са живели примитивен живот. Техните „едно”, „две” и „много” са били напълно достатъчни за нуждите на живота им: да преброят вещите си и да разделят плячката от лова.

Друг пример ни отвежда 2000 години назад в древна Гърция, къде-то Евклид изучавал простите числа, т.е. числата, които се делят само на себе си и на 1. Какво ли го е вдъхновило да докаже, че простите числа са безкрайно много? Нищо друго, освен човешката любознател-ност. Едва в наше време откритието на Евклид, че има прости числа с огромно количество цифри е в основата на много системи за сигурност, като например при покупки по интернет с кредитни карти.

В обучението по математика се правят големи усилия, за да станат учебните планове и методи на преподаване адекватни на нуждите на обществото. Световен проблем е, че това не се получава в нужната сте-пен. Най-често срещаните причини са три: или промените стават прека-лено бавно, или няма достатъчно воля те да се извършат, или времето за изучаване на математика е толкова малко, че промените не могат да се реализират.

В наши дни сериозно е застрашено традиционно основното място на математиката в образованието. За да не престанем да изучаваме математика в училище в нужния за обществото обем и вид е нужно про-тиводействие. За целта са нужни конструктивни реформи, и те трябва да дойдат от онези, които разбират и ценят стойността на математика-та. Затова, колкото повече такива хора има, толкова по-добре.

Математиката в училище е предмет, който изисква най-вече ум-ствено напрежение. В съответствие с това в българските ДОИ (Държав-ни образователни изисквания) за учебно съдържание по математика се казва, че: „Изучаването на основните й области: аритметика, алгебра, геометрия, логика, вероятности и статистика, анализ, позволява на уче-ниците да развият умения да мислят и подреждат правилно мислите си, да излагат логически аргументи и да правят верни изводи.” Като ос-тавим настрана планове за бъдещо кариерно развитие на учениците, мотивация да учат математика остава тяхната любознателност.

И така, ако искаме учениците да учат математика, трябва да стиму-лираме любознателността им. Това става основно чрез: (1) непрекъсна-то засилване на интереса към предмета с подходящи учебни материали и увлекателен начин на преподаване; и (2) непрекъснато предлагане на подходящи за възрастта умствени предизвикателства.

Няма да се спирам на това до колко в обучението по математика у нас се стимулира любознателността на учениците. Всеки учител прави,

32

Начално училищекаквото може в това отношение. Освен това, липсват емпирични дан-ни, за да се коментират такива резултати. Затова пък има данни, които показват до каква степен учениците са получили „умения да мислят и подреждат правилно мислите си, да излагат логически аргументи и да правят верни изводи”. Ще разгледам няколко примера, взети от между-народното изследване TIMSS� (6), в което България участва. Оценява-нето е направено върху ученици от 8 клас през май 2007.

Процентът на правилните отговори за учениците от България е 37,2.

Правилният отговор е отбелязан със звездичка. В скоби са даде-ни процентите от българските ученици, отговорили по всеки от възмож-ностите за отговор.

1. Колко е периметърът на квадрат, чието лице е 100 квадратни метра? Отговор: _______________________

2. Диана прави кекс, който е един и половина пъти по-голям от рецептата, която има.

В рецептата пише, че трябва да се сложи 34

чаша захар.

Колко чаши захар трябва да сложи Диана за кекса, който прави?

А) 38

(24,2%) B)* 118

(29,0%) C) 114

(16,2%) D) 318

(7,2%)

Без отговор – 7,2%.

3. В торбата на Соня има 16 топчета: 8 червени и 8 черни. Соня извадила 2 черни топчета. Ако Соня извади трето топче от останалите 14, какво може да се твърди за вероятния му цвят? А)* По-вероятно е то да е червено, отколкото черно. (36,2%) B) По-вероятно е то да е черно, отколкото червено. (14,2%) C) Еднакво вероятно е то да е червено или да е черно. (19,7%) D) Не можа да се каже, кое е по-вероятно, червено или черно. (21,6%)


4. Една стока струва 120 лв. По време на разпродажба тя струва 84 лв. С колко процента е намалена цената на стоката по време на разпродажбата? А) 25 (12,89%) B)* 30 (25,1%) C) 35 (6,5%) D) 36 (46,0%)


33


Да отбележим, че четирите цитирани задачи изискват минимално количество знания, лесни за изпълнение логически стъпки, и са близки до „здравия разум” в смисъл, че са тясно свързани с ежедневния прак-тически опит. В първата задача се иска познаване на понятията пери-метър и лице. Втората е нещо, което всяка домакиня трябва да може да прави. Третата задача използва разбирането на проста вероятност. Четвъртата е свързана с ежедневното вариране на цените на стоките в магазините. Може ли да се примирим с факта, че само около една-трета от българските осмокласници се справят с такива задачи?

Читателят може би ще възрази, че учениците развиват „умения да мислят и подреждат правилно мислите си, да излагат логически аргу-менти и да правят верни изводи” в класовете след осми, до завършване на средно образование. Едно изследване (2, 3, 5) на знанията по мате-матика на студенти, които учат за учители по математика, показва, че

5. Хората, изглежда, имат различни подходи към решаване на задачи с деление на дроби, като, например, задачата .

21

431 =÷ За да направят това по-разбрано за децата, много учители се

опитват да го свържат със ситуации от реалния свят или със задачи с думи. За всяка една от задачите с думи преценете поотделно дали тя е адекватна или не?

Отбележете едно квадратче на всеки ред.

Адекватна Неадекватна Без отговор 1. Двама души имат една цяла торта и

34

от друга торта. Как да разделят

тортите по равно на всеки?. .................................................................................. 63.4 29.3* 7.3

2. Знаем, че лицето на един правоъгълник е равно на произведението от неговата дължина и широчината му. Нека лицето на една правоъгълна дъска е

431 кв.м., а нейната широчина е

21 м. Каква е нейната дължина? ..........................................................................

48.8* 40.2 11.0

3. Вчера карах велосипед от град А до

град В. За 431 часа изминах

21 от

пътя си. За колко време съм изминал целия път? 47.6* 43.9 8.5

4. Имате едно цяло и три четвърти литра течност в кана. Искате да я разделите наполовина, за да може всеки от вас да изпие половината. ....................................................................... 47.6 45.1* 7.3

34

Начално училищетова не е така. Изследването е направено през април и май 2006 годи-на в рамките на международен проект, в който участват шест държави, между които и България. Следните примери са от теста за постижения, даден на бъдещите учители по математика.

В колонките от таблицата вместо квадратчета за отговор са поста-вени процентите на студентите, отговорили по съответните възмож-ности за отговор. Правилните отговори са отбелязани със звездичка. Последната колонка показва процента на неотговорилите за всяка от задачите. Представянето на българските бъдещи учители по математи-ка отново не е добро. Особено фрапиращо е то за първия ред, откъдето ясно личи, че се бърка действието деление на 2 с деление на 1/2.

6. Графиката изразява зависимост между скоростта и времето на колоездач.

Кой от посочените разкази е илюстриран на графиката?

Отбележете едно квадратче на всеки ред.

Да Не Не съм сигурен Без отговор

Колоездачът се е изкачил по някакъв хълм, а след това по второ възвишение, по-високо от първото. 23.2 39.0* 9.8 28.0

Колоездачът е тръгнал по равен път, изкачил се е на хълм, слязъл е от него, карал е по равно и е спрял. 19.5* 47.6 6.1 26.8

Колоездачът се е движил известно време, след което е спрял, после отново е тръгнал, спрял е за втори път и е слязъл от велосипеда. 4.9 47.6* 19.5 28.0

Колоездачът се е движил по път, а графиката представлява извивките на пътя. 29.3 34.1* 8.5 28.0

35


Резултатите ясно говорят за масова неграмотност сред студенти в математически факултети (в тези места се подготвят бъдещите учите-ли по математика) с разчитане на графики. Дори правилният разказ за дадената графика е отбелязан като неверен от почти половината участ-вали в изследването.

Представените примери от международни изследвания показват още една стана от изискванията към обучението по математика. Освен, че е нужно умение да се мисли правилно и да се правят верни изво-ди, задачите са свързани с практиката и ежедневните нужди на хора-та. Дългите и скучни пресмятания все по-често остават като дейност на изчислителната техника. Сложните абстрактни идеи и теореми са приоритет предимно на специалистите. На обществото масово е нужен практицизъм в обучението по математика. Разбира се, не за сметка на безпочвени компромиси с намаляване на съдържанието и изискванията за точност и прецизност в разсъжденията при обосноваване на твърде-ния.

Какво се случва с обучението по математика в България? С всяко появяване на данни от изследване на знанията на учениците по мате-матика нараства безпокойството от лошата математическата подготов-ка на българските ученици. Резултатите от TIMSS показват непрекъснат спад на ученическите постижения по математика в VIII клас в България (1). Подобни резултати се отчитат на националните изпити по матема-тика за прием в профилирани училища след завършен VII клас, както и на кандидат студентските изпити. До преди около десетина години все още се опитвахме да твърдим, че имаме една от добрите образовател-ни системи в света. Но, вече не е тайна, че образованието в България, и в частност обучението по математика, е в дълбока криза (4).

Трябва не само да погледнем в очи тази печалната действителност за обучението по математика (и по други предмети), но и да потърсим истинските причини за нея. Погледът върху официалната документация на обучението по математика ни убеждава, че българските ученици би трябвало да придобиват не по-малко знания от техните съученици в други държави. Следователно основните причини не се крият тук.

На документи образованието не изглежда зле. Но това, което се случва в училище, е далеч от написаното в документите. Специално по математика, масовият ученик не научава заложеното в учебните плано-ве. Вече не е тайна, че не е възможно да се вземе който и да е изпит по математика, ако се разчита само на получените знания в масовото учи-лище. Всеки, който иска да се представи сравнително добре на някакъв изпит по математика, трябва да ходи на частни уроци.

Възпитателната роля на българското училище е съвсем занемаре-на. В училище учениците не придобиват дори елементарни навици за труд. Като преподавател в Софийския университет съм свидетел как

36

Начално училищестуденти по математика масово изпадат в паника от това, че трябва да се напънат, за да направят няколко елементарни алгебрични преобра-зования. А как възпитаваме учениците, като им даваме да преписват на изпити? Добра информация за купчини с еднакви писмени работи могат да дадат проверяващите, например на националните изпити и проверки.

Фактор, който влияе отрицателно върху качеството на образовани-ето у нас, е липсата на мотивация на учениците да учат и на учителите да преподават. Ученето изисква време, средства и много усилия, особе-но това по математика. Как да мотивираме един млад човек да вложи толкова труд, за нещо, което, според него, не си заслужава? Защото ежедневно се сблъскваме с факти как хора с не особено висок образо-вателен статус разполагат със завидна власт, пари и сила.

Изглежда това е черта не само на българското общество. Амери-канският сатирик Скот Адамс е автор на следната теорема на Дилберт� за заплатите, сатирата в която е разбираема дори от учениците, които не са добре по математика.

За това какво учениците научават значение имат формите, начи-

ните, и най-вече задачите, които се дават, на националните оценява-ния на постиженията на учениците. Като се оставят настрана изпитите за профилирани гимназии и кандидатстудентските изпити, останалите оценявания са сравнително нова дейност в нашето образование. Около тях има много въпроси, които чакат решение. Важни за този матери-ал са въпроси като „Оценяваме ли важни и съществени за обучението неща?”; „Стимулираме ли умения за разсъждаване, правилно подреж-дане на мисли и логическа аргументация, или стимулиране механично заучаване на правила, процедури, теореми...?” Отговорите на тези въ-проси съществено влияят върху качеството на обучението по матема-

Теорема: Колкото по-малко знаем, толкова повече печелим. Доказателство: Започваме с добре известното уравнение от механиката, че

работатасилатавремето

= .

Понеже „знанието е сила” и „времето е пари”, получаваме работатазнаниетопарите

= .

От последното равенство следва работатапаритезнанието

= .

И така, когато знаменателят на дробта (знанието) намалява, стойността на дробта (парите) расте. Следователно, колкото по-малко знаем, толкова повече пари печелим.

37


тика, защото учителите обръщат внимание най-вече на онова, което се изпитва в национален мащаб. Освен това, те са склонни да го препода-ват така, както то се поднася в изпитните материали.

Ще се опитам да резюмирам казаното като се върна на противоре-чието, отбелязано в началото на този материал. Общественото разви-тие изисква все повече на брой специалисти с все по-добра подготовка по математика. Обучението по математика, обаче не е готово да изпъл-ни тази задача. Училището като институция действа неадекватно. Не се вземат мерки срещу очевидния спад на постиженията на учениците по математика, нито срещу намаляване на мотивацията им за учене по този предмет. Това дава отражение върху обучението по математика и в университетите. В математическия факултет на Софийския универ-ситет, например, нивото на постъпващите първокурсници от година на година става все по-ниско. То вече е толкова ниско, че не могат да се водят нормални занятия на университетско ниво, а е нужно първите ня-колко месеца да се навакса материал, който учениците е трябвало да научат в училище, но не са го направили. Това на практика намалява времето за истинското академично обучение, а оттам се намаляват и знанията на завършващите специалисти.

Ясно е, че в непрестанните реформи, които се правят в образова-нието, трябва да намери място и реформа, свързана с обучението по математика. Тя би трябвало да изхожда от изискванията на съвремен-ното общество. Казано накратко те са, че е важно не само какво знаем, но как го знаем и до колко то е полезно в живота ни. Това е здравата основа за всяка дискусия по въпросите на такава реформа.

Литература.1. БаНКОВ, К., Подготвя ли българското училище математически грамотни хора? (Един урок от TIMSS-2003). Математика и информатика, 2, 2006.2. БаНКОВ, К. Ефективна ли е подготовката на учители по математика в България? Матема-тика и информатика, 6, 2007.3. БаНКОВ, К. Сравнително изследване на подготовката на учители по математика в шест държави. Математика и информатика, 1, 2008.4. БаНКОВ, К. До кога ще затъваме по математика? В. „Сега”, 23 февруари 2009.5. SCHMIDT, W. et al. The Preparation Gap: Teacher Education for Middle School Mathematics in Six Countries (MT21 Report), MSU, 2007.6. http://timssandpirls.bc.edu/

доц. Кирил Георгиев БанковФакултет по математика и информатикаСофийски университет „Св. Кл. Охридски”

1164 Софиябул. Джеймс Баучер 5

тел. (02) 8161-537e-mail: [email protected]

38


Учителите и учениците – партньори в глобалната мрежа

Да се говори днес за партньорство между учители и ученици е кол-кото модерно, толкова и нещо традиционно. Модернистичният уклон към разбирането на партньорските взаимоотношения произтича от по-вишаващата се взаимозависимост между хората в глобален аспект и от потребността от оказване на взаимопомощ и сътрудничество в ситуа-ция на постигане на общи цели.

А нима можем да мислим извън пределите на партньорството, кога-то училището съществува за учениците и учителите, а не извън тях. То е онази среда, в която ако няма пълноценно сътрудничество, то не би могло да има и пълноценни взаимоотношения и резултат.

Повечето от учителите днес изобщо не поставят под съмнение, че за да могат да постигнат заложените педагогически цели – образова-телни и възпитателни те се нуждаят не само от висока квалификация и отлична педагогическа подготовка, а и от среда, в която мотивира-ният за работа учител среща мотивиран за учене ученик. Проблемът за мотивацията днес като че ли се превръща в крайъгълният камък на партньорството. Невъзможно е да има партньорски взаимоотношения ако партниращите си страни не желаят да си сътрудничат, да работят заедно, ако липсва двустранност, отзивчивост, доверителни отношения, споделяне на общи идеи и ценности. Партньорството като че ли пред-полага мотивацията за работа като иманентно условие, то да се реали-зира. Дали обаче това е достатъчно условие?

Съдържанието на партньорството като взаимоотношение се разби-ра по различен начин. Нека погледнем към някои от най-разпростране-ните разбирания.

В електронният Български тълковен речник не е определено съдъ-ржанието на понятието партньорство, а на понятието партньор, който е „1. Човек, който взема участие в игра заедно с друг.. 2. Човек, който участва в някакви действия или дейност с друг.” (по: 1).

Речникът на английския език определя партньорството като „1. Със-тояние на партньорите; 2. Юридически договор, сключен от две или по-вече лица, в които всеки се съгласява да представи част от капитала и труда за стопанско предприятие. 3. Връзката между отделни лица или групи, които се характеризират с взаимно сътрудничество и отговорност за постигането на определена цел” (по: 9).

Според Collins English Dictionary партньорството е право на:- „договорни отношения между две или повече лица, които извърш-

ват съвместно предприятие, бизнес с оглед на печалба, като всеки пое-

39


ма отговорност за загубите и правото на дял от печалбите;- акт на създаване на такава връзка;- лица, свързани в такива отношения” (по: 8).В посочените източници вижданията варират от тълкуване на по-

нятието като контакти между две или повече страни с намерение за ус-тановяване на каквато и да е форма на сътрудничество, до договорни отношения с точно определени права и задължения на страните. В по-вечето случаи партньорството се свързва със сферата на икономиката, финансите, бизнеса и търговията.

В сферата на образованието (и в социалната област като цяло) партньорството е връзката между отделни лица или групи, между кои-то се изграждат отношения на взаимно сътрудничество и споделена отговорност за постигането на определена цел. Обикновено за парт-ниране се говори тогава, когато контактите между страните са насочени към конструктивни взаимоотношения, а не към конфронтация.

Партньорството може да се реализира на различни нива. В рамките на училището то може да е между учениците от една паралелка, един клас или между различни паралелки / класове. Партньорски взаимоот-ношения могат да се изградят между учители и ученици, както и между самите учители и между учители, ученици и училищно ръководство. Не-забравяйки, че училището не е затворена институция, то партньорски взаимоотношения могат да се изградят и с родителите на учениците, с представители на училищното настоятелство, със заинтересовани граждани, с представители на общността, на населеното място, където се намира училището и др.

Партньорството, връзката между учителите и учениците днес се осъществява и изпълва със съдържание не само в прякото им, непос-редствено общуване. Реални възможности за осъществяване на пълно-ценни партньорски взаимоотношения между учители и ученици има и чрез използването на Интернет мрежата.

Интернет е най-голямата и най-известната засега глобална мрежа. С развитието на информационните технологии тя се превърна в място за търсене на информация и съмишленици, за споделяне на идеи и за учене. Днешните учители осъзнават, че учащите получават информа-ция от два равностойни източника – действителността, в която живеят, учат и общуват (част от която е училището) и компютърния екран с вир-туалните му модели. Затова и интернет постепенно се превръща в средство за връзка между учителите и учениците. Той е среда, която притежава ресурси за повишаване на мотивацията на учащите за учене, среда, която е привлекателна и интересна, и стимулира към по-голяма самостоятелност и творчество. Осъзнаването на този потенциал на гло-балната мрежа помага на всеки учител да разбере и използва интернет не като заместител на традиционните за учебния процес учебни ресур-

40

Начално училищеси, а като допълващо средство, което може да подпомогне учебната работа и да превърне училището в място, където се срещат традицията и иновациите.

Глобалната мрежа като средство предлага много добри възмож-ности за осъществяване на партньорски взаимоотношения между учи-тели и ученици чрез:

- използване на интернет-базирани ресурси за учителите, за учени-ците и партньорството им в прекия учебен процес, в рамките на обуче-нието по различните учебни предмети;

- партньорство при използването на интернет учебни платформи;- партньорство в дейности „извън класната стая”.По-надолу в текста ще се спрем накратко на тези три възмож-

ности.В глобалната мрежа съществуват много педагогически портали (ин-

тернет сайтове), предназначени както за деца, ученици, родители, така и пряко ориентирани в помощ на учителите.

Някои от специализираните сайтове за учители имат опосредства-ща, партньорството учители – ученици, роля. Те съдържат много полез-на информация, която подпомага учителите при планирането на учеб-но-възпитателната работа и методическото разработване на учебното съдържание, при преподаването на учебния материал, когато учителят е в пряк контакт с учениците, както и при оценяването на постиженията на учащите. Например:

- достъп до източници на информация, разпространявана чрез ин-тернет мрежата;

- допълнително ресурсно осигуряване на учебните дейности – оси-гуряване на нова и актуална информация по учебни теми и проблеми, информация за нови подходи на преподаване, достъп до разработени учебни материали в помощ на обучението – информационни листов-ки, методически инструментариум, в т.ч. тестови материали в помощ на оценяването на постиженията на учащите и др.;

- идеи за усъвършенстване използването на традиционните методи за обучение;

- иновационни методи за обучение;- уеб-базирани генератори за конструиране на онлайн тестове за

ученици;- създаване на компютърни симулации за ученици;- задаване на онлайн учебни проекти за учениците;- използване на компютърна анимация за обучение;- образователни сайтове за използване на технологиите в обучени-

ето и др.Други сайтове са ориентирани в по-голяма степен към партньор-

ството между учителите, което се реализира чрез:

41


- обмен на информация, споделяне на идеи между учителите;- изграждане на мрежи за сътрудничество между учители от раз-

лични училища, градове, държави и възможности за партниране в рам-ките на различни проекти;

- онлайн дискусии и конференции;- онлайн размяна на документи и учебни помагала;- осигуряване на помощ за учителите да създадат учебен сайт и да

го популяризират, да създадат групова електронна поща на класа, да обработват и публикуват снимки в интернет, да създават wiki места1 в интернет и др.

Пример за такъв сайт е www.teacher.bg – мрежата на учителите но-ватори. Целта на тази мрежа е създаване на интерактивна платформа за онлайн комуникация между учителите, представяне и споделяне на добри практики, интегриране на новите информационни и комуникаци-онни технологии в класните стаи (по: 4).

На този сайт всеки от регистрираните учители може да:√ споделя създадено от него електронно учебно съдържание;√ дава информация за добри практики, които е реализирал в учеб-

ния процес;√ участва във форум за комуникация с всички членове на мрежата,

както по теми, свързани с учебната работа, така и по теми в специфични области на интерес;

√ създава свой блог�, където да представи себе си, проект, по който работи и др.

√ заяви участие и да участва в обучителни дейности, осъществява-ни чрез виртуалното училище (пак там).

Не са малко и сайтовете, които съдържат уеб-базирани ресурси, в помощ на пряката работа и взаимодействието между учители и ученици в хода на учебния процес:

√ „сайтове с виртуални разходки в музеи (по изкуства, исторически, археологически, етнографски и пр.) (Association of Children’s Museums – http://www.childrensmuseums.org/conferences/inter_2006.htm;

√ общи и специализирани енциклопедии, предоставящи комплексен тип информация за света, в който живеем (www.britannica.com).

√ онлайн библиотеки с пълнотекстови книги и списания; една от най-широко посещаваните електронни библиотеки е QUESTIA The World’s Largest Online Library www.questia.com).

1 Wiki места - “уики” местата в Интернет са за лесно и съвместно създаване на уебстра-ници с други хора. “Wiki“означава част от софтуер, който позволява на потребителите (без да е необходимо да са компютърни специалисти) да създават и редактират съдържание на уебстраница с произволен браузър. Тя е специален механизъм за групова комуникация. “Уики” местата са пред-назначени за изграждане на страници на семейства, училищни класове, спортни отбори, клубове по интереси и др. Фокусът им е върху изграждането на общност и колективно създаване и поддър-жане на общо информационно пространство (2, с.127).

42

Начално училище√ онлайн образователно радио и телевизия (Interactive children’s

television http://www.physorg.com/news2628.html; Interactive TV Play http://www.aplaceofourown.org/activity.php?id=300; www.bbc.co.uk)

√ образователни сайтове за използване на технологиите в обуче-нието − разучаване на продукти за мултимедия, уебдизайн, анимация и др. (The Time Zone Game - Interactive Multimedia Package for Children http://www.adolos.com/case-time_zone.html (по: 2, с. 125 - 126).

С цел създаване на интересна, провокираща мисленето и творчест-вото учебна среда, която стимулира самостоятелността на учениците и подкрепя учителите в използването на новаторски образователни под-ходи през последните години се създадоха различни Интернет базира-ни учебни платформи:

√ сайтове за интерактивно изучаване на езици, съдържащи грама-тика, речници, литература и множество упражнения.

√ сайтове за интерактивно изучаване на природо-математически науки (математика, физика, химия, астрономия), с визуално онагле-дяване на функции, химични и физични експерименти, мултимедийно представяне на Слънчевата система, планетите, лунните фази, зараж-дане на звезди и галактики, виртуални разходки в космоса, интерактив-на таблица на периодичните елементи, молекули и др.

√ сайтове за знания и умения в изобразителното изкуство − с ин-терактивни уроци по рисуване, използване на художествени техники и средства, запознаване с школи, художници и пр.

√ сайтове за знания и умения в областта на музиката − с текстова, визуална и звукова информация за музикални стилове, композитори и произведения, изучаване на солфеж и теория, примери за звучене на различни музикални инструменти, възможност за композиране на музи-ка под формата на игра, и др.

√ сайтове за знания в областта на социалните науки по въпроси на междукултурната комуникация, раси, религии, войни (пак там);

√ сайтове за знания и умения в областта на финансовото образо-вание.

Успешен пример в това отношение е платформата DOLCETA – www.dolceta.eu. Тя съдържа информационни материали, които подпомагат изграждането на финансова грамотност у всички хора като потребители. Отделни нейни модули (Модул 4 и Модул 7) са пряко ориентирани към учителите и учениците. Разработването на тази интернет платформа е сред водещите инициативи на Европейската комисия от 2000 година насам, когато на европейско равнище обект на широка дискусия става проблемът за финансовата грамотност на европейските граждани – го-товността им да разбират и използват различни финансови услуги т.е. да бъдат грамотни финансови потребители. Финансовото образование се приема като особено значимо за подрастващите, за младите хора,

43


които растат и се развиват в условията на глобална икономическа, фи-нансова среда.

Инициативата за разработването на такива уеббазирани учебни материали в областта на финансовото обучение е подета от Европей-ската университетска мрежа за продължаващо образование и обуче-ние, която от началото на 2008 г. започва разработването на модул за подпомагане на преподавателите при осъществяването на финансово обучение – модул „Финансова грамотност”. Уебсайтът се предлага в 27 различни версии, по една за всяка страна – член на Европейския съюз и на 21 европейски езика.

Модулът предоставя на учителите от началните и средни училища готови за използване учебни материали (учебни комплекти), включва-щи:

√ обща базова информация за значението на финансовото образо-вание за съвременните хора и по-конкретно за учениците и ползите от неговото въвеждане в училищна среда;

√ информация за основни (базисни) понятия, необходими за учите-лите и учениците, да разберат по-добре икономическите и финансовите явления и категории;

√ разработени планове на уроци – всеки урок съдържа кратка, ос-новна и логически подредена информация по дадена тема, с възмож-ности за запознаване с допълнителна информация в текстови или мул-тимедийни файлове;

√ методически указания и методически материали, които учителят може да използва в пряката си работа с учениците – казуси, ролеви игри, проектни задачи и други;;

√ тестове за проверка на знанията и обратна връзка за учебния прогрес на всеки учащ;

√ речник с основни термини, улесняващ разбирането на урочното съдържание и обогатяващ финансовата култура на учениците (по: 10).

При използването на ресурсите на интернет учебната платформа и учителите, и учениците са в активна позиция и в постоянен диалог. Те имат възможност за пряко взаимодействие при изпълнението на кон-кретните учебни задачи като учителят подпомага и напътства ученици-те.

Интернет учебните платформи подпомагат и развиват аналитично-то и критичното мислене и въображение на учениците. От друга страна, чрез тях учителите допълват, улесняват и визуализират уроците, стиму-лират самостоятелната подготовка на учениците и автоматизират про-верката на знанията и уменията. По този начин учебният процес става привлекателен и желан, учащите придобиват разнообразни възмож-ности за получаване на много и разностранна информация и за моти-вирано учене, а учителите осъзнават, че не са сами в благородната им

44

Начално училищепрофесионална мисия.

Използването на Интернет ресурси в процеса на обучението подпо-мага не само учебния процес, но и комуникацията между участниците в него. „Уебтехнологията съчетава търсене в бази данни, категоризирана информация в хипертекстова среда� и мултимедийни приложения и е необходимо допълнение към традиционното взаимодействие “учител-ученик” (2, с. 121).

Интернет учебните платформи създават условия и за динамично взаимодействие между участниците в обучението и информационните и комуникационните технологии. С тяхна помощ могат да се пресъздават различни обекти, процеси, явления и учебни ситуации в симулационна среда, която от една страна подпомага аналитичното мислене на уча-щите, развива тяхното творчество и въображение, а от друга учителите имат възможности да допълват и визуализират уроците, да стимулират самостоятелната работа на учениците и да формират у тях умения за взаимодействие с другите ученици, за изпълнение на съвместни учебни задачи.

Развитието на информационните и комуникационните технологии доведе и до създаване на условия за партньорство между учители и ученици „извън стените на класните стаи”. Това са партньорски взаи-моотношения, които могат да бъдат или да не бъдат свързани с прекия учебен процес.

Сред най-разпространените начини за такова взаимодействие учи-тел-ученик са:

√ създаване на блог на учителя, на ученика и/или на класа и из-ползването им като средство за обмен на информация и сътрудничест-во между учителите и учениците;

√ партньорство между учители и ученици при работа по проекти на европейско и международно ниво.

Блогът се определя като „унивесална образователна медия”, чието приложение „не зависи от изучавания предмет и има широк обхват на употреба” (2, с. 130).

Блогът на един учител може да осигурява допълнителна информа-ция и задания за затвърждаване на взет учебен материал, задания за самостоятелна работа или работа в екип на учащите; да съдържа лин-кове към други, интересни и полезни за учениците сайтове и файлове – текстови, аудио и видео файлове; да стимулира обмен на коментари и идеи на учениците по зададена тема.

Взаимодействието между учителя и учениците в блога е по-непо-средствено в сравнение с това в прекия учебен процес в класната стая. Учителят е в ролята на наставник, съветник, посредник, подпомагащ ученето на учениците, повишаването на техните знания и личен опит,

45


изграждане на стратегия за учене и развитие на езиковата им компе-тентност и култура.

Блог може да си създаде всеки учащ, както и отделен клас. На тези блогове най-често се поместват различни съобщения, снимки, полезни линкове, форуми за дискусии и др. „С помощта на блоговете учениците имат лично пространство извън класните стаи, в което да обменят идеи, въпроси, отговори и да развиват социална организация”. Те „могат да се използват от учителите като ефективно средство за ежедневни диску-сии, за отговори на ученически въпроси и съвети за подготовка за изпи-ти, като ръководство за курсови работи, за съхраняване на знания, за ефективна комуникация, за създаване на институционална биография. Те са идеална среда за учене, неограничавана от класни стаи и вре-ме. Блогосферата нараства и с това и значението на блоговете не само като специфичен контекст на комуникацията посредством компютри, но и като образователно поле, подходящо за учащи от всички възрасти, характерно с индивидуалния подход към обучението” (пак там, с. 132).

Друга възможност за изграждане на партньорски взаимоотношения между учителите и учениците осигурява съвместната им работа по про-екти на европейско и международно ниво.

Като пример за това можем да посочим стартиралата в началото на 2007 година програма на ЕК „Учене през целия живот”, с която се съз-дават възможности за обмен на знания и партньорство, сътрудничество между системите на образование и обучение на страните-членки на Ев-ропейската общност.

Секторна програма „Коменски” като част от програма „Учене през целия живот” е насочена изцяло към учениците, учителите, ръководни-те и административни кадри, както и представители на образователната власт, родителски асоциации, неправителствени организации и всички, развиващи дейност в сферата на средното образование (по: 5). Част от тази програма е eTwinning�– европейска програма за работа на учите-ли и ученици през граница, която предоставя възможност за сътрудни-чество между учители и ученици от различни европейски страни чрез реализация на партньорски проекти посредством Интернет.

Съвместното участие на учители и ученици в проекти в изключител-но голяма степен подпомага партньорството и сътрудничеството между тях, развитието на взаимоотношения на доверие и уважение. Работата по проекти в глобалната мрежа предполага и формирането на важни умения у учащите да договарят ясни правила за работа, да разпределят права и отговорности, да работят в екип, да планират задачи и дей-ности, да участват в управлението на процеса по постигане на желаните резултати, да използват съвременни технологии, да общуват онлайн, да използват различни интернет ресурси. В съвместната, с участието на учители и ученици, проектна дейност на практика могат да се преоткри-

46

Начално училищеят основните характеристики на сътрудничеството в учебния процес:

√ споделени знания между учителя и учениците;√ споделена власт между учителя и учениците;√ учителят е в ролята на посредник и партньор;√ интерактивно взаимодействие (по: 2, с. 89-91).В заключение можем да кажем, че глобалната мрежа съдържа раз-

лични възможности за стимулиране на партньорството учители – уче-ници. Много от тези възможности все още не се използват пълноценно – вероятно, защото не се познават добре и/или защото липсва опит, конкретна практика, която да убеди партньорите в учебния процес в предимствата им както за учебната работа, така и за изграждането на отношения на доверие и уважение, които са в основата на доброто съ-трудничество.

ЛитеРатуРа:1. Български тълковен речник. –http://www.t-rechnik.info/search.php?search=%D0%BF%D0%B0%D1%802. Гюрова В., Божилова, В., Г. Дерменджиева, В. Вълканова, Интерактивността в учебния процес или за рибаря, рибките и риболова, С., 2006.3. енциклопедия Британика. – www.britannica.com4. Мрежа на учителите – новатори. – http://www.teacher.bg/story.aspx?id=245. Програма „учене през целия живот”. Център за развитие на човешките ресурси. – http://www.hrdc.bg/plugins/content/content.php?content.26#6. Програма еTwinning. Център за развитие на човешките ресурси. – http://etwinning.hrdc.bg.7. Association of Children’s Museums. – http://www.childrensmuseums.org/conferences/inter_2006.html8. Collins English Dictionary – Complete and Unabridged 6th Edition 2003.9. Dictionary of the English Language, Fourth Edition copyright 2000 by Houghton Mifflin Company. Updated in 2009. 10. DOLCETA, Модул 7 „Финансова грамотност”. – http://www.dolceta.eu/Bulgaria/Mod7.11. Interactive children's television. – http://www.physorg.com/news2628.html.12. Interactive TV Play. – http://www.aplaceofourown.org/activity.php?id=300 13. The Time Zone Game - Interactive Multimedia Package for Children. – http://www.adolos.com/case-time_zone.html14. QUESTIA The World’s Largest Online Library. – www.questia.com

Ваня Борисова БожиловаСУ „Св. Климент Охридски”, факултет по Педагогика

1504 София, бул. „Цар Освободител” 15, тел. 0887 10 40 09, e-mail: [email protected]

47


Социониката като инструмент в консултирането на учениците от гимназиален етап на образование

„Какъв приятел е по-добре да имам – този, с когото най-много си приличам, или този, с когото най-много се различавам”*

На фона на всеобщата социална криза, в която се намира наше-то общество, юношеската криза представлява сериозно предизвика-телство не само за децата, но и за техните родители. Известно е, че емоциите в пубертета са изключително интензивни, често негативни и понякога дори разрушителни. Оказва се, че и родителите и юношите не са подготвени за този сблъсък. Липсата на умения за общуване в тази възраст често провокират междуличностни конфликти, разрушителни прояви и неприемливо социално поведение. Рискът от дезинтеграция е различен в зависимост от възрастта, конкретните социални условия и потенциала на личността за справяне. Във всички случаи обаче про-мените на социално-психологическите условия на живот затрудняват позитивното разрешение на конкретната криза.

Промените в нагласите на учениците, в тяхното поведение и пре-връщането им в социално и личностно отговорни граждани е дългогоди-шен процес, изискващ разбирането и подкрепата, както на училищното ръководство, така и на училищната общност, родителите и обществото като цяло.

В колектив, какъвто е класа, в която и да е организация е много важно да има синхрон между членовете, да бъдат от една страна раз-лични личности, всеки изпъкващ със своята индивидуалност, както и да могат да работят заедно за изграждане на класа като цяло. В училище децата не само се обучават в определена научна област, но и те се формират като самостоятелни личности. За тяхната съвместна, екип-на работа, както и за справянето с евентуални конфликти е необходи-мо да знаем какви типове са и как да подходим при работата си с тях. Индивидуализацията и диференциацията в обучението се основава на индивидуалните и типологическите различия между децата. Възрастта 16-19 години обхваща края на пубертета, където наред с биологичните промени, настъпват и емоционални.

Водещи са стремежът за самоутвърждаване и изява, нерядко съ-проводен с негативизъм и крайно отричане на който и да било авторитет. Но пред учениците стоят много неразрешени проблеми, разрешаването на много спорове в които има нужда от съветник, както и потребност от такъв при тяхното развитие.

Възпитателната работа както на преподавателите, така и на педа-

48

Начално училищегогическите съветници би била улеснена, ако предварително се знаят

*Сократ в диалога на Платон „Лисид” не успява да даде отговор кое е по-важно в приятелството – сходството или различието.

психологичните типове на учениците в училището. Съветването е процес, който помага на хората да преодоляват препятствия в лично-стното израстване и да осъществява оптимално развитие на своите персонални ресурси. Съветването може да бъде инструмент за превен-ция на нормалните проблеми на учениците, на училищните неуспехи и емоционалните разочарования, които могат да се превърнат в по-сери-озни. То може да бъде метод за създаване на здравословна околна сре-да, може да партнира на детето при справяне със стресове и конфликти в неговото израстване и развитие.

Социониката, като сравнително млада наука се оказва подходящ инструмент за подпомагане на консултациите в образователната ни система.

Консултирането в образованиетоКонсултацията в образованието навлиза все с по-големи темпове.

Днес то се използва най-широко в смисъл на съветване със специали-сти, на делово допитване до авторитети, до хора с опит и възможности да решават определен тип проблеми в конкретни области на живота. Консултирането като съветване е основен модел за оказване на помощ, който е все по-широко разпространен днес. Ролята на консултанта като съветник на други специалисти, които работят с хора - учители, възпита-тели, а също и в бизнеса и в промишлеността, бързо нараства.

А. Уилиям и Д. Хол (1996) обобщават мнението на повечето специали сти по отношение на перспективите на консултирането в об-щинските училища. Това са консултанти в началната, средната и горната степен на този тип учебни заведения, училищни психолози и социални работници, възпитатели и ресурсни учители. Всички те са единодушни в това, че работата им трябва да засяга кол кото се може повече ученици.(2)

Консултирането и съветването са до известна степен различни про-цеси, които изискват общи умения. За провеждане на успешна консул-тация, съветникът трябва да е наясно, както с личностните особености на ученика, неговите интереси и предпочитания, така и с възможностите за тяхното реализиране чрез разнообразни образователни и професио-нални форми. При консултирането съветникът информира учениците за различните възможности да изберат един или друг образователен път или професия, съобразно техните личностни особености. Изборът на конкретен вид обучение или професия е работа на самия ученик, проя-ва на достигната от него зрялост, лична и социална отговорност.

При осъществяването на информационната и консултационна дей-ност в областта на професионалното ориентиране, съветникът може да

49


използва:- индивидуални и групови беседи; - доклади;- лекции;- филмови прожекции;- срещи с представители на различни професии;- дискусии;- наблюдение върху изпълнението на професионалните роли и ус-

ловията на труд при определени професии.(4)В теорията на професионалното консултиране стоят:- теорията за вземане на решение;- теорията за психологизиране на професионалното консултиране;- теорията за развитието.Значението на консултирането като фактор за интегриране на ли-

чността в конкретната социално - икономическа среда се свързва с тео-рията за вземане на решение.

Съвременното състояние на професионалното консултиране се свързва с теорията за психологизиране на професионалното консулти-ране.

Теорията за развитието препоръчва гъвкав стил на професионално консултиране, който да е съобразен с динамиката на развитие на всеки клиент, а консултирането е известно като развиващо професионално консултиране.

Независимо дали консултирането е индивидуално, групово или програмно, то разчита на оценката и информацията получена от анали-за, на оценката за личностните качества, както и на умелото хармонизи-ране на отношенията между консултант и клиент.(3)

Работата на педагогическият съветник с класните ръководители е съвместна, за усвояване на умения от учениците за саморегулация и самовъзпитание за създаване на положителна самооценка и самосто-ятелен избор на жизнена позиция. Заедно да преодоляват възникнали проблеми и съвместно да разработват индивидуалните корекционни програми за ученици застрашени от отпадане.

Чрез беседи, консултации и други форми съветникът се информира за намалената успеваемост на отделните ученици по съответни учебни предмети и съвместно с учителите се търсят причините за това. Съвет-никът работи целенасочено с такива ученици, като им помага да прео-долеят тези причини.

Съветникът работи с учителите и по разкриване на деца с особено големи наклонности в дадена област на науката, изкуството или спор-та.

Социониката като наука„Откакто човек мисли, той неминуемо – по принуждение и от любо-

50

Начално училищепитство – размишлява и за себе си, а една от първоосновите, които оп-итва да разбере, е има ли макар и относително единство, някаква поне приблизителна устойчивост в човешкият свят, който на пръв поглед из-глежда безкрайно разнообразен, пъстро несхождащ се и при пълната си индивидуалност, неподлежащ на никаква унифицираща типология. Затова няма да е преувеличено, ако се каже, че темата за човешките типове, за тяхната класификация е вечна и че в самата нея се крие ве-чна привлекателност.” (8)

Социониката е наука, изучаваща обмен на информация между чо-века и външния свят, т.е по какъв начин хората възприемат, преработ-ват и изнасят информация. „По своята същност социониката е един нов подход към личността и анализ на отношенията между хората; тя е една възможност цялостно и всестранно да разбираш другите и себе си, да приемаш другите и себе си, а също така и умението за създаване и ус-тановяване на нужното взаимодействие с различни хора” (1)

Взаимоотношенията между хората могат да бъдат прогнозирани. Така смятат последователите на социониката – сравнително нова пси-хологическа теория. Тези взаимоотношения възникват между 16 типа личности, отнасящи се за всички хора. Типът личност или още наречен социотип не се променя нито за един ден, нито за година.

В социониката се смята, че взаимоотношенията зависят по-силно от типа личност, отколкото от възпитанието. В психологическите науки съществуват различни теории за междуличностните взаимоотношения. Много психолози твърдят, че характерът не влияе на взаимоотноше-нията – всичко зависи единствено от културните и социални фактори, възпитанието, професията и т. н. Но и сред тези, които не пренебрегват връзката между характера на хората и техните взаимоотношения, глед-ните точки се различават.

Психологическите типовеВ основата на социониката стоят психологическите типове. Психо-

логическият тип е нещо различно от възпитанието на човека, неговата култура, професията – това е начин на обмен на информация и поведе-ния с обкръжаващата среда. Всеки тип се отличава не само със силни, но и със слаби страни – за съвършенството в едно се заплаща с несъ-вършенство в друго. Понякога представителите на един тип изглеждат като близнаци, макар да не са дори роднини. Затова се предполага че типът е „програмиран” генетично. (11)

Някои индивиди ориентират вниманието си към обектите и хора-та от външната среда, а други към своя собствен, уединен, вътрешен свят. Първите предпочитат шумните, весели компании, разнообразни контакти, общуването с нови хора, а другите спокойните тихи вечери прекарани в къщи с книга в ръка или с нежна релаксираща музика. Тези две крайности в характерите привличат учените още през 17 век. В

51


своите трудове те отнасят едната крайност до “обръщане на мислите към външни обекти”, а другата до “обръщане на мислите навътре към психиката, душата или духовната реалност”. Така възникват понятията екстраверсия и интроверсия. Съществуват няколко психологии, но най-старата е тази на Юнг. Неговата философия се изразява в постулатите на живота, а именно, че философът философства не само с разума си, но и с волята, с чувствата, с цялостната си душевна настройка и с цялостния си живот. Той е убеден, че светът не може да бъде раз-бран единствено чрез интелекта - в същата степен той може да бъде разбран и чрез чувствата. Следователно екстраверсията е насочване на интереса към обектите в средата, т.е. в екстравертирано състояние човек действа, мисли, чувства, възприема, преживява по отношение на обекта. Личност с подобна нагласа, е склонна да реагира незабавно и пряко на външни стимули. Интроверсията, респективно, е оттегляне на интереса от обекта и насочването му към субекта. В интровертира-но състояние възприятията, мислите, действията, чувствата, преживя-ванията са детерминирани от субективни фактори. Тук вече индивида реагира със по-забавени реакции и действа на основата на субективни съображения, които следват външната стимулация.

Противоположността на типовете като универсално психологическо явление има биологична основа. Типичните нагласи са адаптивни про-цеси, като пример за това Юнг изтъква особеностите на екстраверта, който непрекъснато се раздава на околните и интроверта, който посто-янно се стреми да се защитава от външните изисквания. „Интерeса на индивида – екстраверт е естествено насочен навън към заобикалящата го действителност, към обектите, без значение дали са от конкретно или абстрактно естество и независимо по какви канали са достигнали до него. Интровертирания човек е насочен към вътрешния си живот, въ-трешните си реакции и всичко, което преживява и се случва вътре в него, т.е. едната насоченост е белязана от позитивно, а другата от нега-тивно отношение спрямо обекта.

Двете нагласи обуславят “склонността към определена реакция по отношение на обектите на външния и вътрешния свят, с която се детер-минират начинът на действие, видът на субективния опит и дори начи-нът на компенсация от страна на несъзнаването.”(8)

Мисленето е функция, чрез която логическите отношения се свърз-ват с идеите. Посредством понятийни взаимовръзки и логически след-ствие тази функция цели адаптиране към света и разбиране на явлени-ята в него.

Противоположна на мисленето е функцията чувство. Чрез нея све-тът бива разбран въз основа но оценките от индивида. Процесът на решенията му се базират на личностните и груповите ценности.

Усещането е функция, чрез която нещата се възприемат такива ка-

52

Начално училищеквито са. То се отнася до наблюдаване и възприемане на дадена ситуа-ция, поведение и прочее чрез сетивата. Тази функция служи за превръ-щането на даден физически дразнител във възприятие.

Интуицията също както мисленето и чувството е противоположна функция на усещането. Тя включва възприемане на възможности, зна-чения, взаимовръзки, позволява на възприятието да прескочи рамките на очевидното и да се насочи към възможното бъдеще. Тя е вид ин-стинктивно разбиране, независимо от природата на съдържанията. Ин-туитивното познание се отличава от останалите познания с надежност и несъмненост. (6)

Първите две функции Юнг определя като рационални, тъй като обхващат оценки и съждения. Мисленето включва класифициране на нещата според основни логически принципи и организирането им в сис-тема. Чувстването определя нещата в рамките на приемани - неприе-мани, харесвани- нехаресвани факти и идеи. Това е функция, свързана с емоциите, но тя подрежда съдържанието на съзнанието в идеи съо-бразно оценката за тях, а те от своя страна се съобразяват със законите на разума.

Вторите две функции са ирационални. Те боравят с прости възпри-ятия, без преценка и осмисляне. Постигат своите функционални цели чрез абсолютното възприемане на случайности. .(6,с.104)

Човек разполага и с четирите функции, но те не са разкрити в ед-наква степен у него. Една от тях се издига над останалите три и играе в съзнанието доминираща роля. Тази функция се нарича висша. Ако нещо попречи на действието й, нейното място се заема от друга, спома-гателна или допълнителна функция. (7)

Съществуват и други типологии като типологичният индикатор MBTI, който е разработен на основата на теорията на Юнг за психо-логичния тип от американките Катрин Бригс и Изабел Бригс Майерс. Катрин Бригс работи дълги години върху класификация на хората в за-висимост от начина им на живот още в началото на миналия век. В го-дините на Втората световна война заедно с дъщеря си Изабел правят множество проучвания в стремежа си да изработят научен метод за из-мерване на индивидуалните особености. Тогава се полагат основите на инструмента MBTI (Myers-Briggs Type Indicator). Близо двайсет години продължават изследванията, целящи разработването на единен модел на личността.

MBTI е самооценъчен въпросник, който насърчава хората да разбе-рат сами себе си и личностите на другите. Той трудно си пробива път, но след въвеждането му през 1975г. в САЩ става най-широко използвани-ят психологически инструмент. Намира приложение в най-разнообразни сфери на социалния живот. Катрин Бригс и Изабел Майерс обогатяват теорията на Юнг като към трите добавят четвърта линия на противо-

53


положните предпочитания. Това са нагласите съждение и възприятие. По този начин индикаторът MBTI изследва предпочитанията по четири дихотомни скали:

Екстраверсия E– Интроверсия IУсещане S – Интуиция NМислене T – Чувство FСъждение J – Възприятие PST, NT, SF, NF – тези типове са ориентирани към кариераES, EN, IS, IN – типове ориентирани към използване на инфор-

мацияEJ, IJ, TP, FP – типове,реагиращи на променитеTJ, FJ, TP, FP – типове ориентирани към лидерство и подчине-

ниеВ резултат на взаимното комбиниране се получават 16 личностни

типа. Социониката е науката, изучаваща процеса на психическа пре-работка на информацията, постъпваща от заобикалящата ни среда. Според нея хората се разделят на 16 основни типа според начина, по който преработват информацията. Индивидите, отнасящи към даден тип демонстрират достатъчно характерно поведение в едни или дру-ги условия и при вземането на решения. Определянето на конкретния типаж се извършва посредством тестови процедури или „соционическо типизиране”.

Как възниква социониката?През 60-те години в Литовската съветска социалистическа репу-

блика социологът Аушра Аугустинавичюте - Аугуста изучава щастието в брака. Идеологически порядъчните фактори, които трябва да засича, са как всички извън семейството могат да влияят на двамата млади. Очакваната изненада е, че някои напълно „нормални” – от класова, ико-номическа, образователна и всякакви подобни гледни точки - бракове далеч не се отличават с извънредно щастие. Аугуста започва да чете психоанализа. Което е почти или направо невъзможно занимание за по-вечето съветски хора, но не и за литовците, които преди 1940 година са успели да преведат достатъчно много.

И така, Аугуста, първокурсник по психология започва с Фройд. Ско-ро обаче се натъква на типологията на Юнг и заради нейната систе-матичност я избира пред останалите, с които се е запознала, за да я приложи по отношение на брачните взаимоотношения. По този начин се ражда цялостен модел. Неговото ядро е твърдението, че „хората могат да се класифицират по вродени личностни типове, взаимодействията между които са точно определени”.(8) Точно тази теория Аугуста нарича соционика.

Социониката, като наука придобива вид на обхватна теория със свои методи, опитваща се да обясни разнообразни явления – от структу-

54

Начално училищерата на личността до взаимоотношения на работните колективи. Трибу-на намира в научно-популярната преса (тогавашните съветски списания „Инсайт”), чрез която Аугуста успешно прочува своите типове, предста-вяйки ги в образа на поп-културни персонажи (Дон Кихот, Штирлиц, Жан Габен, Джек Лондон и в този дух, вместо сложно звучащите формули-ровки от сорта на „логико-интуитивен екстраверт, рационален”).

Едва 1985 година соционистите разбират, че на Запад типология-та на Юнг автономно е била развивана по сходен маниер. Установяват обаче, че никой друг не е стигнал от типовете до взаимоотношенията между тях. Известен пример е типология на учителката Изабел Майерс и нейната майка, ученичка на Юнг, Катарина Бригс: лека, разбираема и бързо приложима теория, придружена с тест – MBTI.

От 90те години до днес, социониката, която вече е широко популяр-на в Русия и Украйна, започва да се приобщава обратно към официал-ната, научна психология.

Социониката е инструмент, който дава възможност консултиране-то да бъде успешно, защото като се знае психологическият портрет на всеки член от колектива могат да се разрешават възможни конфликти. На базата на това може да се направи заключение, че един ръководи-тел често се сблъсква с различни проблеми при сформиране на екип и се налага да влезне в ролята на консултант. Най-често срещаните това са проблеми възникващи между учители и родители, между учители и ученици, както между самите ученици помежду си. За разрешаване на такива проблеми важно да се използва както индивидуалното, така и груповото консултиране.

За консултирането според конкретният случай необходимо да се проведат следните мероприятия:

- Определяне на среща, време на срещата;- Схема на беседата или разговора в каква насока ще бъде;- Очаквания след таза среща.По този начин самите участници ще насочат усилията си към само-

анализ на случилото се, както и да успеят да вникнат в противоречията помежду си, както и да успеят да намерят алтернативен вариант за раз-решаване на конфликта.

Може да се използва и външен консултант, какъвто е например пе-дагогическият съветник в училището, но за целта той трябва да има психологическият портрет на всеки един ученик, за да може да подходи с лекота и необходимото разбиране при разрешаване на каквито и да е спорове или проблеми.

За успешната работа на училищните психолози или педагогически съветници е необходимо те да бъдат на разположение на учениците, когато те ги търсят за съвет, както и да бъде популяризирана ролята на консултанта в училище. Съществуват много фактори, които им пречат

55


да бъдат пълноценно отдадени на своята работа. Според Уолъс и Хол професионалните консултанти, работещи в училищата са една от дви-жещите сили и трябва да са готови за преодоляване на многочислени трудности. Съществуват и ограничения, обусловени от ролевите харак-теристики и съ ществуващите стереотипи и норми в училище.

„Съществуват редица причини за съпроти ва от страна на препода-вателите към консултациите. Някои от тях са следните:

1. Класната стая е изцяло „владение” на преподавателя и всички други са странични и неканени. в т. ч. педагогическите съветници, кон-султанти и психолози, които се разглеждат като „помощен” персонал.

2. Компетентният преподавател не се нуждае от помощ и може да се справи с целия клас, да реши всички проблеми с поведението и без помощ отстрани.

3. Сътрудничеството с консултанта се разглежда като признак на сла бост и преподавателят може да бъде сметнат за неспособен от сво-ите колеги или директора, ако се обърне за помощ към него.

4. С родителите трябва да се отнасяш снизходително и да не им обръ щащ много внимание, независимо от обстоятелствата.

5. Подобно на класната стая, в която учителят е пълновластен гос-подар, времето на преподавателя също е ..свещено”, той е прекалено натоварен с отговорности и учебни задължения и няма време за срещи и разговори с кон султантите извън занятията.

6. Даже минимален процент неудачи са недопустими за ад-министрация та, която смята, че в училището не може да има неуспехи.

7. Всяко отрицателно изказване за системата, включително и на външ ните консултанти, се интерпретира от администрацията, управле-нието на училището и някои преподаватели като нелоялност, която на-мира отраже ние в характеристиката.” (2)

Важен момент в консултирането е прогнозата, която трябва да се направи за да се фокусира точната професионална намеса. Много са факторите, които оказват влияние при даден конфликт, както и при не-говото разрешаване.

Задълбоченото познаване на методите и средствата на соционика-та могат да помогнат в различните педагогически дейности, при реша-ване на разнообразни педагогически и възпитателни проблеми.

Описанието на типовете хора дава едно задълбочено разбиране на стила на мислене, мотивацията и действията на конкретния човек, на силните и слабите страни на неговата психика. Типовете темпера-мент се явяват някакви универсални регулатори, които приспособяват свойствата на възприемащия организъм към характера на външното въздействие.

Социониката подсказва формата на обучение, както и особености-те на преподаване за различните типове хора, а също така и целесъо-

56


Възможности на музикалното възпитание за преодоляване на агресията сред подрастващитe

Abstract: An object of theoretically and practical-applied research in the present publication is the musical symbol and its opportunities of over-coming children’s aggression at early school age under conditions of musi-cal education.

Key words: musical symbol, aggression.

Динамичните процеси в обществото оказват влияние и върху учеб-но- възпитателната дейност. Социално- икономическите проблеми, съ-пътстващи прехода, се отразяват особено осезателно върху децата. Драстично нарастват негативни явления като употреба на алкохол, наркомания, тютюнопушене, сектантство, насилие и т. н. Наблюдава се упадък на морално - етични и естетически ценности. Резултат от този процес е нарастване на насилието и агресията между подрастващите.

бразността на едни или други предмети. Социониката е натрупала опит в развитието и описанието на ефективни модели за структурата на чо-вешката психика.

ЛитеРатуРа:1. Александрова. Н., Бояджиева. Н., Сапунджиева. Кл., Коларова. Ц. Социониката в социална-та сфера, УИ”Климент Охридски” София, 2004.2. Бояджиева, Н. „Проблеми и тенденциите на консултирането в училището”, годишник на СУ ”Климент Охридски”, том 983. Божинова. Д, Въведение в консултативната психология, Фенея, София, 2001.4. В. Чолакова Консултиране и супервизия в образованието МОМ 2585. Литов Д., Янев К. Хората като типове и техните взаимоотношения “Инсайт”, София, 2006, № 12.6. Юнг К. Г. Избрано, книга първа, Плевен 1993г7. Юнг К. Г. Избрано, книга втора, Плевен 1993г.8. Юнг, К. Г. Психологически типове, УИ „Климент Охридски”, София, 2005г9. Якоби, Й. Психология на К.Г. Юнг, Плевен, 2000г. http://www.socionika.info/test.htmlhttp://www.socioniko.net/bg/1.begin/index-begin.html

Милена Иванова Гошева, СПГЕ”Джон Атанасов”, София – 1113,

ж.к. „Изгрев” ул.”Райко Алексиев”№ 48, 8720047,e-mail: [email protected]

57


Родителите са ангажирани с ежедневните си проблеми и не успяват да упражнят достатъчен родителски контрол, а пред подрастващите няма алтернативи за свободното им време. Пред училището се поста-вя задачата да търси стратегии за преодоляване на агресията. Един от пътищата за педагогическо въздействие в тази насока е общуването с изкуство.

Възпитателната му роля е проблем, вълнувал още древните гърци. Според К. Горанов «Художествената култура не внушава готови истини, тя помага на всеки да открие истината за себе си, да намери своето мяс-то в живота и своята отговорност. Изкуството е велик възпитател именно поради своята незадължителност, непринуденост, свободна интимност, поради нежеланието да ни налага отвън образи и идеи, поради способ-ността му да убеждава отвътре…”(Горанов, К., 1983, с.12) Смятаме, че незадължителността и непринудеността в процеса на общуване с изку-ство са особено ценни при търсене на възможности за преодоляване на детската агресия. Това е начин да се изразят свободата на духа или поне да се отключи енергията към нея.

В настоящата публикация ще се спрем на един от пътищата за ра-бота в тази насока – музикалното съдържание, разгледано в конкретен негов аспект.

Основната ни теза се свежда до твърдението, че музикалната символика, присъстваща в учебно-възпитателния процес, съз-дава предпоставки за реално педагогическо въздействие, насо-чено към преодоляване на детската агресия.

В този смисъл основни понятия са музикален символ и агресия.По въпроса за агресията съществуват множество публикации. Ние

няма да се спираме конкретно на това понятие, тъй като то е приоритет на психолозите. Ще приемем мнението на Л. Берковиц, че „агресията като форма на поведение е насочена към това, да се причини на някого физическа или психологически вреда.” (Берковиц, Л., 2002, с.24)

Другото основно понятие, което е обект на настоящата публикация, е музикален символ. Въпросът за неговата същност е разработван в други наши публикации. (5,6) В настоящата публикация ще маркираме само някои основни положения, които са от съществено значение за неговото присъствие в нея.

Изходно е понятието символ. Тук бихме искали да подчертаем още веднъж, че символът притежава три основни характеристики:

- живо отражение на действителността; - подлага се на една или друга мислена обработка; - става действено средство за преработка на действителността.”

(По Лосев, А., 1989, с. 62) Въпросът за символа неминуемо засяга проблема за неговата ин-

терпретация.Класическата теория за субективната насоченост в упо-

58

Начално училищетребата на символа е в трудовете на Юнг, който въвежда понятието символна нагласа. (Юнг, К.,1993)

Проблематиката за музикалния символ присъства в трудовете на редица учени- Асафиев, Арановски, Медушевски. Днес, когато съвре-меннното общество се променя с бурни темпове и се наблюдава не-прекъснато разширяваща се глобализиция, интересът към начините за съхранение на идентичността дават нов тласък в изследванията по този въпрос. Определянето на музикалната интонация като символ присъства в трудовете на В. Холопова, О. Ефремова, Е.Бочарова, В.Суханцева. В България по този проблем е разработван от Г.Стоянова, а М.Булева-Петрова въвежда от езикознанието термина „интонема” като непосред-ствен семантичен източник на музикалната интонация във вокалните жанрове.В обобщен вид съдържанието, което ще влагаме в това поня-тие е:

1. Музикалната интонация е знак;2. Музикалната интонация е средство за кодиране и пренасяне на

информация;3. Музикалната интонация се превръща в знак от вида символ, ко-

гато информацията в нея бъде осмислена като такава, т. е. когато стане достояние на личност или колектив;

4. Музикалната интонация означава само, когато звучи, и това я превръща в знак от вида символ;

5. Музикалният символ (интонация) е носител на информация, свързана с културата и опита на дадено общество.(Марчева, П., 2008, с.46)

Към тези изводи бихме искали да добавим, че:1. Процесът на символизация е проява на съзнанието.2. Той протича на основата на активно взаимодействие между ли-

чностното и колективното начало, което го превръща път (начин ) за съхранение на обществена информация, пречупена през призмата на личен опит и светоглед.

3. Може да се каже, че символът е структура, във взаймодействие, с която формите на познание се издигат на по-висока степен на разви-тие. (Марчева, П., 2009, с.48)

Известни са различни класификации на символите, а и според тях различни видове символи. В условията на музикална дейност при деца-та в ранна училищна възраст съществено значение имат изобразител-ните (звукоподражателни) и изразителните символи.

Логично тук може да бъде поставен въпроса по какъв начин музикалната символика би могла да съдейства за преодоляване на детската агресия?

В настоящето изложение ние нямаме за цел да разкрием музикал-но-терапевтични техники, тъй като смятаме, че те са приоритет на пси-

59


холозите. Нашата задача е да разгледаме някои музикално-педагогиче-ски техники, които притежават коригиращ - възпитателен характер, като евентуалния ефект ще оставим на психолозите. Няма да се спираме върху теорията на музикотерапията, но ще обърнем внимание на някои факти.

Още в най-дълбоки времена музиката се използва за предизвик-ване на екстаз и ентусиазъм, за подбуждане на агресивност, за водене на бой, за успокояване или изразяване на чувства, за подпомагане на общуването, за лекуване и т. н.

Първите писмени сведения за прилагане на музиката с лечебна цел се намират в стари египетски папируси, в които се съобщава за опити за повлияване на плодовитостта на жените с помощта на заклинателна музика. Магическо-митологичните представи за лечебното въздействие на музиката са отразени и във епоса на Омир /”Одисея” и “Илиада” / в съчиненията на Овидий, Стария завет и др.

Според Питагор музиката съдържа в себе си принципите на все-мирния ред /хармонията и числата/ и притежава възможности за въ-действие върху човека. Платон разглежда музиката като средство за възпитание на душата. Според Аристотел ритъмът и мелодията имат трайно въздействие върху характера и душата. В древния Рим ца по-знавали успокояващото и възбуждащото въздействие на музиката за оз-дравяване на лошото и потиснато настроение и за овладяване на гнева и омразата. (11)

Eдин от начините за преодоляване на агресията е да се изразяват емоциите. (Берковиц, Л., 2002) Особена роля, според нас в тази насо-ка, може да се отреди на изразителната и изобразителната музикална символика.

За целта сме използвали използвали проективна техника. Музикал-ното послание в творбата, която слушат, децата пречупват през собстве-ната си емоция, изразена чрез използване на цветни петна. Методиката на нейното провеждане е следната: Необходими материали са рисува-телен лист и цветни моливи или водни бои. Избират се две контрастни като послание музикални творби – например „Нощ на голия връх” от М. Мусоргски и „Пролет” из „Годишните времена” на А. Вивалди. Рисува-телният лист се разделя на две части.

На децата се дават следните инструкции: „Чуй музикалната творба (А. Вивалди - „Пролет”), помисли и нарисувай нейното настроение, от-говаря ли то на твоето. Затвори очи и помисли в цветове за това, което чуваш. Когато си готов преброй до 3 и отворите очи. Избери цветни мо-ливи или бои. Нарисувай с цетни петна, това което „видя”, върху едната половина на листа.

В този етап от техниката намират приложение музикални творби със светъл характер , с консонасно звучене, както с полифонична, така

60

Начално училищеи с хомофонна фактура – образци на предкласицизма, класицизма, ро-мантизма.

Втората част от тази техника продължава със същите инструкции, които се дават на децата. Музикалният материал включва творбата на М. Мусоргски „Нощ на голия връх” .

Следващ етап в тази техника е коментарът : „Как се почувства, до-като рисува? Какви настроения те обземат по-често – светли , радост-ни, като при рисуването на първата част от рисунката или по-скоро гняв, като при втората? Защо използва този цвят? Означава ли нещо за теб ? ”

Педагогическото въздействие в тази ситуация протича на следните нива:

- по отношение на музикалната символика – нейното осмисляне стимулира развитието на музикалната интелигентност, тъй като според Гарднър, един от факторите за изявата на всеки вид интелигентност е наличието на адекватна символна система;

- по отношение на емоционалното себеизразяване в случая с из-разните средства на музикалното и изобразителното изкуство като път за преодоляване на детската агресия.

Възможно е учителят да направи за себе си последваща интепре-тация на основата на цветните петна на децата , по посока символиката на цветовете. (Вж. (Речник на символите, 2000.) или Интерпретацията на Игор Соломнин на цветовете в Теста на Люшер (Анисимов, В, 2003,))

Тази проблематика бихме искали да разширим и в музиковедски аспект. Налице са редица проучвания за асоциативната връзка между цветовете и музиката. Като разглежда проблема за посланията на Ба-ховите токати за клавир, В.Гюлева пише: „ Различните тоналности могат да събуждат представи не само за определени емоционални състоя-ния, но и да предизвикват усещане за цвят, светлина или мрак. Според Х. Келер до-мажор – тоналността без диези и бемоли - е цветово нату-рална.

Прибавянето на диези отвежда към топлите тоналности (жълто, червено), към излъчване на светлина и блясък, а на бемоли – към сту-дената гама цветовата палитра, към цветовете, достигащи през сумрак до мрак.” (Гюлева, 2008, с.19-23) Използваме това мнение само, за да разкрием богатството на музикалната символика в случая по отноше-ние на музикалната тоналност. Даваме си сметка, че тоналното опреде-ляне на практика трудно би изграло роля при подбора на музикалните творби. Бихме искали да изразим констатацията от наблюденията си, че цветните петна в листовете на повечето деца наистина бяха в свет-ли и топли цветове и това до голяма степен най-вероятно се дължи на характера на музикалното послание в творбата на Вивалди, на ярка-та звукоподражателна символика в нея. Но ще Ви обърнем внимание

61


върху факта, че това кончерто гроссо наистина е в мажорна – диезна тоналност – Ми мажор.

Друга възможност за изразяване на емоцията като път за преодоля-ване на агресията и като проява на музикална интелигентност е танцът. Музикално-ритмичните движения върху основата на определена твор-ба е разпространена техника да осмисляне на музкикални жанрове, и достъпен начин за педагогическо овладяване на агресията, известен в психологията и психиатрията.

една от съвременните тенденции за овладяване на агресията е изместването й към творческа дейност.

Според епигенетичния подход на Ерик Ериксон тази възраст се оп-ределя като латентен период /6 – 12 г/. Тя се характеризира със стре-межа на детето да учи бързо и страстно. Основни достижения на тази възраст са : 1/ Поема задължения; 2/ Учи се на дисциплина; 3/ Усвоява технологии на правене на нещата; 4/ Взаимодейства с други хора; 5/ Конструира и планира; 6/ Наблюдава и имитира работата на другите. В този възрастов период детето усвоява способността да бъде деятел и да се научава да печели признание, когато произвежда нещо.( Хьелл, Л., Питер, 1999)

Опасността на този етап е създаването на чувство за некомпетент-ност, водещо до чувство за малоценност. Децата, които са пренебрегва-ни, системно обиждани са по-често склонни да проявяват агресия към другите. Зад гнева се крие несигурно поведение, обида, незачитане, липса на оценка на проявената активност от страна на детето. Цел на родителите и учителите е да работят за изграждане на добра самооцен-ка. Децата, които се чувстват ценени и вярват в способностите си, имат високо самочувствие и точно творческата дейност е един от пътищата по посока преодоляване на агресията.

Креативността на децата от тази възраст е още една предпоставка за поставянето на малкия ученик в активна позиция в образователния процес. Творческата дейност в часовете по музика не бива да се отъж-дествява със съчиняването на музика, което изисква наличие на специ-фични способности. Учебно възпитателния процес по музика предпола-га емоционално приповдигната и творчески наситена атмосфера, която създава реални условия за артистични изяви на детето.

Съществува един немалък кръг от активности, които дават възмож-ност за участие на всички деца, независимо от това дали са с изяве-ни музикални способности. Една от тях е импровизирането на танцови движения.

Творческа дейност е опитът за музикално осмисляне на лите-ратурен символ, чрез използване на похват за изграждане на му-зикална характеристика. Музикалният материал включва творбите „Нощ на голия връх” от Модест Мусоргски, „Тройка” – П.Й. Чайковски,

62

Начално училищекакто и „Пролет” из „Годишните времена” от А. Вивалди. Тази дейност предполага взаимодействие между музикална и езикова интелигент-ност. Литературна основа е разказът на Г. Райчев „Две сестри”, който се изучава в трети клас. В него Старата година си тръгва с бухал, а Новата пристига с елени. Еленът и бухалът са достъпни за децата ли-тературни символи.

Общата интерпретация на бухала като символ е тъга, мрак, отте-гляне в самота. В Египет образът на тази птица навява студ, нощ, смърт. (Шевалие Ж.,2000,) В цитираната по-горе диагностика са включени и двете интерпретации, което обогатява неговата съдържателност.

По отношение на символиката на елена също са избрани две от неговите интерпретации. Резултатите от направената диагностика до-казват, че и те са близки до светогледа на децата. Еленът символизи-ра плодовитостта, ритъма на растежа, преражданията. Той е архаичен образ на цикличното обновление. Символ е и на бързина, ала и на боязън. (Шевалие, Ж.,2000 , с.330-331)

При опита за осмисляне на литературен символ чрез изгражда-не на музикална характеристика може да се обобщи, че предложената възможност за взаимодействие между средствата на две различни из-куства – музика и литература е достъпна творческа дейност за децата, т.е. възможен начин за преодоляване на негативна енергия. Подбра-ните два символа – бухал и елен, са достъпни за интерпретация чрез средствата на тоновото изкуство. Според 38 (91%) от учениците подхо-дяща музикална характеристика за бухала, като символ на тъга, мрак и оттегляне в самота, е симфоничната поема „ Нощ на голия връх” от М. Мусоргски.

Ярката колоритност, мощната звучност на оркестъра, изграждаща фантастична страховита нощна картина, се свързва от учениците с му-зикалната характеристика на бухала. Само 4 ученика (9%) определят за този символ като музикална характеристика коренно различните по своя характер музикални творби – „ Пролет” на А. Вивалди и „Тройка” на П. Й. Чайковски.

По подобен начин изглеждат и резултатите от дейността, в която същите три музикални творби са предложени за музикална характерис-тика на елена. За 36 от децата (86%) пиесата на Чайковски „означава” може би бързина, обновление, растеж, каквато е интерпретацията му. Само 6 ученика (14%) свързват елена с останалите две творби – на Вивалди и на Мусоргски, което не може да бъде отчетено като грешка, защото нееднократно бе подчертано, че процесът на символизация е обусловен от „символната нагласа”, опита, светогледа на личността.

Казаното до тук за творческата дейност е още едно доказателство към възгледите на Ериксон, според който основна характеристика на детството е творчеството и съзиданието. Това е възрастта, в която де-

63


тето се учи да твори. По този начин то получава възможност за себеиз-разяване, то гради самочувствие, опознава себе си, разбира, че може. Отрицателната енергия, изразяваща се в агресия, се преобразува в положителна творческа енергия.

Д-р Пенка МарчеваУчител в Гимназия с преподаване на чужди езици – гр. Плевен

Хоноруван преподавател в Педагогически колеж – гр. ПлевенВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”

e-mail: [email protected]

ЛитеРатуРа:1. Берковиц, Л., Агресия, Санкт-Петербург,”прайм-ЕВРОЗНАК”,”Издательский дом НЕВА”, Москва,”ОЛМА-ПРЕСС”, 2002.2. Борисова, В., арнаудова, Р., “Възрастова динамика и диагностика на психичното разви-тие”, Издателство на СУ, 19993. Горанов, К. Съвременникът и изкуството- към социология и психология на художествената култура. “Наука и изкуство”, С., 1983.4. Гюлева, В., За явните и тайните послания в токатите за клавир от Й.С.Бах, Ролята на тоналността – мит или реалност?, „Музикални хоризонти”, бр.2, 2008, с.19-23. 5. Лосев а. Проблемът за символа и реалистичното изкуство, С., 1989.6. Марчева, П., Символът през погледа на педагога (практически аспекти), С., 2009. 7. Марчева, П. Теоретични аспекти на нотното ограмотяване като проява на музикална инте-лигентност в условията на солфежна дейност, С., 2008. 8. Хьелл, Л., Д. Зиглер, “Теории личности”, Питер, 19999. Шевалие Ж. Въведение. Речник на символите. Т. I. “Петриков”. С., 2000. 10. Шевалие, Ж., а. Геербрант, Речник на символите. Ред. Б. Георгиев.Изд.Къща „Петриков”. С., 2000. 11. Юнг К. Избрано. Книга втора, Евразия-Абагар,Плевен,1993.11. Психотерапевтично влияние и музикотерапия amartbg.com/component/option

64

Учене през целия живот

Съвременни измерения на партньорствотомежду община и детска градина

В статията се разглежда актуалния проблем за партньорството на общината с детската градина в съвременните социално-икономически условия. Авторът анализира основни положения по тази проблематика, отразени в официални документи на МОМН и други източници, както и резултати от свои наблюдения и проучвания при осъществеянето на това взаимодействие. Обърнато е особено внимание на функциите и задачите на общината, задълженията на експерта в общината, цели-те и показателите за осъщественото успешно партньорство. Очертано е мястото и ролята на директорите, разглеждани като мениджъри на детските заведения. Основният извод е, че доброто партньорството на общината с детската градина се осъществява на база на синерги-ят, на споделената отговорност, позитивизма в общуването, хуманизма във взаимоотношенията, взаимното доверие и разбиране по въпросите, свързани с обучението и възпитанието на децата.

Ключови думи: партньорство, детска градина, община, директори на предучилищни заведения, детски учители, учаща организация, си-нергия, учене през целия живот

увод:Присъединяването на България към Европейския съюз и привеж-

дането на българското образование към европейските стандарти, нала-га перманентен процес на иновация, усъвършенстване и оптимизация в съответствие с водещите тенденции в развитието на икономиката, де-мокрацията и обществото. Една от новите тенденции в управлението на образованието е свързана с децентрализацията, която се свързва с делегиране на права и отговорности от по- високите към по-ниските етажи на управлението, а именно държава – области – общини - учебни заведения. Това налага детската градина да се превърне постепенно, по пътя на своето иновационно развитие в самоуправляваща се органи-зация, на която са делегирани значителни отговорности и права за уп-равление на ресурси, хора и процеси. Самооправляващата се органи-зация е и саморазвиваща, водеща до повишаване на професионалните компетенции на педагозите, чрез учене през целия живот – тя е учеща организация. Като учеща организация детската градина способства за непрекъснато развитие способностите на учителите, за колективен стремеж за действие, за свободно общуване и насърчаване на инициа-тивността и предприемчивостта при постигане на своите цели. Една от основните характеристики на учещата организация е партньорството с

65


други организации (Катански, 2005) . Ето защо детските градини които започват иновационно развитие в тази посока се стремят да развиват партньорства с подходящи институции, вкл. с общината.

1. Същностна характеристика на партньорствотоДнес партньорството между общината и детската градина е реална

потребност. Тази съвместна, системна, целенасочена дейност е насо-чена към осигуряване на цялостното развитие на детето и подготовката му за училище. В нея се включват всички педагози, деца, родители, слу-жители от различни държавни, обществени институции и организации, а това означава, че се осъществява взаимодействие между поколения, професии, социални групи. От тук целите на ваимодействие между общината и детска градина се осъществяват с:

а) училището, приемник на децата от подготвителна група на дет-ската градина, която се явява един преходен период, през който у него се формира нагласа за предстоящата му социална роля като ученик, за отговорностите, произтищащи от нея. Тази приемственост в детските градини в община Луковит се осъществява по – безболезнено благо-дарение на семейството - чрез по – големите сестри и братя, откри-тите практики пред бъдещите учители, чрез посещението на децата в приемното училище. Посредник за осъществяване на тази дейност е Общината.

б) родителите, които са другата възпитаваща среда. Отношенията между родители, учители и общиата трябва да се градят на основата на разбирателство, единомислие и непрекъснато общуване и взаимо-действие в името на детето. Това взаимодействие се изразява в ор-ганизиране и провеждане от страна на детската градина и общината на система от дейности, насочени към обогатяване и усъвършенстване на психолого-педагогическата култура на родителите и хуманизиране на възпитателните нагласи към детето. Подтвърждение на това са про-ведените родителски срещи, ежемесечните открити практики пред тях, празниците на християнското семейство, спортните празници с участи-ето на родителите и състезанията по безопастност на движението (съв-местно с РПУ гр. Луковит).

в) други общини с които имаме вече добри съвместни практики. Педагози от община Ябланица участват в проведени курсове и открити практики в детските учебни заведения от община Луковит. Директори и детски учители от Общината посещават открити практики при про-ведени обучения в община Ловеч, община Троян и община Велико Търново.

г) социално-педагогически заведения и по-специално с Дневен цен-тър за деца с физически увреждания при ДДФУ гр. Луковит. Осъщест-

66

Учене през целия животвяват се взаимни посещения, съвместно провеждане на празници и тържества;

д) местни структури на държавни институции, осъществяващи по-литиката по заетостта, социалното подпомагане и др. Съществуват про-блеми, свързани със законодателството в страната ни, а именно необ-вързване на детските надбавки и социалните помощи с посещаването на децата в подготвителната група. Да се надяваме, че тези пропуски ще бъдат отстранени и по този начин ще се усъвършенстват механизми-те за контрол. Това от своя страна ще съдейства за по – пълно обхваща-не на децата в задължителна училищна възраст.

е) читалището, чрез което се съхраняват културните традиции в региона и България. Подтвърждение на това е участието на детските градини в общински тържества, конкурси и изложби за: 3-ти март, 6-ти май – празник на града, Коледа, Великден и 1- ви юни и др.

2. Функции и задачи на общинатаНесъмнено мястото и ролята на общината е особено важно за със-

тоянието и развитието на цялостната дейност в детската градина. На територията на община Луковит има шест общински детски градини. Според чл. 36 от ЗНП Общината изпълнява своите функции и задачи във връзка с осигуряване и контролиране на посещаването от децата на подготвителната група. В тази насока се осъществявават следните дейности:

> ежегодно се изготвя списък на децата, които следва да постъпят в подготвителна група, който се изпраща до детските градини;

> ежемесечно се контролира присъствието, като се представят по-именни справки от директорите на детските градини на територията на общината за движението на децата през изминалия месец;

> представители на Общината съвместно с директорите на детски-те градини, неведнъж са посещавали домовете и разговаряли с роди-телите на децата, подлежащи на задължително обучение в подготви-телна група.

Общината осигурява и средствата за финансова издръжка на об-щинските детски градини, както и за изграждане, обзавеждане и осно-вен ремонт на сградите. Освен това обаче, тя изпълнява и друти конт-ролно – методически и обучителни функции като:

- изпълнението на ДОИ , които може да се осъществят само с пра-воспособни педагогически кадри в детските градини / работят на 100% правоспособни детски учители /;

- организицията по провеждане на конкурсите за назначаване на директори в детските градини;

- квалификационната дейност на ръководния и педагогическия пер-

67


сонал. Този процес се осъществя в контекста на европейската интегра-ция на България ,с най-добрите специалисти в съответната област, а именно:

> Община Луковит, съвместно с проф. д–р Ирина Колева СУ „Св. Климент Охридски” Курсовете, които проведе /от 2007 до 2009 година/, са свързани с обучение и подготовка за придобиване на професионал-но- квалификационни степени;

> Общината организира курс с директорите на детките градини през м.февруари 2010 г.под ръководството на доц. д-р Чавдар Катански от СУ „Св. Климент Охридски”, чието обучение бе свързано с управление на прехода към учене през целия живот и въвеждане на новите длъж-ности за учителите;

> Общината през 2007 г. съвместно с експерти от НПО проведе обу-чение с директори и учители от детските градини, относно разработва-не и управление на проекти по европейските структурни фондове;

> Община Луковит през 2007г. съвместно с РИО на МОМН Ловеч организира и проведе курс с лектори и автори на учебни помагала за подготвителна група, в който участваха учители от подготвителните групи. Обучението завърши с открита практика - семинар в ЦДГ”Звънче” гр. Луковит в две направлениея “Математика “ и “Природен свят”, на тема ”Моето най-добро постижение в подготвителна група”;

> организира и проведе общински конференции “Водим бъдещето за ръка “ и докладите с най-добрите споделени практики се включват в Националната конференция, която ще се проведе през м.април 2010г. в гр. Ловеч.

> през 2008г.проведе обучение с директорите на предучилищните заведения за придобиване на компютърна грамотност.

Община Луковит активно работи и с регионални структури като Бюро по труда, служба “Социално подпомагане “ и ”Закрила на детето”. Стреми се да синхронизира работата им свързана с възпитанието на децата. подлежащи на задължително обучение, за да се постигне мак-симален обхват на децата в детските градини.

3. Задължения на експерта по образованието в общинатаДлъжностната характеристика на експерта определя и неговите

основни задължения : - да организира и подпомага цялостната дейност на просветните

институции в Общината;- да познава и прилага норматавните документи и стандарти , тен-

денциите в развитието на образованието в национален и световен ма-щаб, състоянието и проблемите на общинските учебни заведения и тех-ните потребности;

68

Учене през целия живот- да оказва съдействие и методическо подпомагане на ръководи-

телите на детски заведения за изпълнение на основните им функции и задачи;

- да осъществява контакти с министерства, университети и инсти-тути , с цел научно осигуряване управлението , квалификацията е дей-ността на просветните кадри в Общината;

- да осъществява контакти с ръководители и специалисти от други администрации,организации, държавни институции и фирми по въпро-си, свързани с областта на образованието;

- да организира и провежда конкурси за директори на ЦДГ и участ-ва при оценяване на цялостната им дейност.

4. Показатели за успешност на партньорството между Общината и детската градина

На основа проведените от автора наблюдения и от специалното ан-кетно проучване по темата могат да се изведат следните показатели:

4.1. Постигнат е максимален обхват на децата в детките градини, спрямо капацитета им. Тук отчитаме и присъствието на 6 – годишните деца в подготвителните групи, които са на задължителната обучение / съгласно чл.20 от ЗНП /.Обсъжда се и новото задължение за обхват на 5- годишните, което се очаква да бъде записано в новия закон за училищното и предучилищното образование. В общината от 239 деца подлежащи на задължително обучение, през учебната 2009/2010 годи-на в подготвителна група са обхванати 163 деца. Причините, поради ко-ито има необхванати деца в подготвителна група са сложното социално положение на семействата (18 деца), отсъствието на родители, които работят и пребивават в друго населено място (24 деца) или в чужбина (26 деца), липса семействата като цяло от обявения постоянен дрес (8 деца) и др.

4.2. Съществува успешно сътрудничество между експерта по об-разованието в Общината и директорите на детските градини, които са ръководят в своята дейност от принципите на демокрация, интелекту-ализация, хуманизация и партньорство. На този основа се осъществява ръководство, организиране и координиране на всички видове дейности и взаимодействия за цялостното функциониране на детската градина.

4.3. Както е известно директорите са отговорни и за реализирането (от 01.10.2009 г.) на първи стълб “Кариерно развитие на учителите и възпитателите”, модул “Кариерно развитие на учителите и възпитатели-те” от Националната програма “Диференцирано заплащане“. В рамки-те на своето проучване установих че директорите на детските градини са на мнение, че в така представените минималните изисквания за

69


заемане на длъжностите : “младши учител”, “учител”, “старши учител”, “главен учител”, а за в бъдеще и за “учител-методик” съществуват про-пуски, които създават проблеми при осъществяването на процедурата, описана в т.10 на Технологията на Националната програма “Диферен-цирано заплащане”. Според тях те трябва да се променят, като на пре-ден план да излезе придобитата ПКС, а не необходимия педагогически стаж. В тази връзка в Общината се провеждат курсове за придобиване на ПКС. От общо 6 директори и 44 учители в детските градини с ПКС са, както следва:

директори – 1 – І ПКС; 3 – ІV ПКС; 1 – V ПКС ;учители – 26 – ІV ПКС; 8 – V ПКС.

ЗаключениеБазова предпоставка за доброто партньорство между Общината и

детските градини са синергията, споделената отговорност, позитивизма в общуването, хуманизма във взаимоотношенията, взаимното дове-рие и разбиране по въпросите, свързани с обучението и възпитанието на децата. Налице е интерес и желание и от двете страни, да бъдат истински партньори и гарант за осъществянане на успешни реформи в българското образование.

литература:1. Закон за народната просвета – обн. ДВбр.86/1991.2. Правилник за прилагане на Закон за народната просвета – обн.ДВбр.68/1999.3. Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпита-ние и подготовка ( 2006 – 2015)4. Националната програма “Диференцирано заплащане “5. Закон за семейните помощи – обн. ДВбр.32/2002.6. Катански, Ч. Европейски приоритети в български контекст – перманентно образование и учене през целия живот, С., 2005.

Виолета Йорданова Иванова

70

От брой в бройИнформация за публикациите на тема образование в българския печат

ДАЙДЖЕСТЗа повелителното наклонение

на глагола „чета“ (По Даниел Пенак)

Дневник/30.04.2010Глаголът „чета“ не търпи повелително

наклонение. Същото отвращение към заповедната форма проявяват още някои глаголи „обичам“, „мечтая“. Така започва великолепната книга „Като роман“ на съвременния френски писател Даниел Пенак, издадена на български език от „Колибри“. Поводът да го цитирам са данните от националното представително проучване на „Алфа рисърч“ „Читателски практики в България днес“. Сухите факти от него са: .. 27.4% от българите не са прочели нито ред от книга през миналата година .. 14% смятат, че изобщо не е нужно да купуват литература .. 31% са активни читатели, между 10 и 15% са периферните, а останалите четат спорадично или изобщо не четат .. 20% никога не са си купували книга .. броят на българите, които изобщо не посягат към книга, се увеличава през последните три години с близо 4% .. редовните читатели, които отварят книга всеки ден, се топят - за 2009 г. те са 9.5% .. книги на компютър четат 4-5%.

За да не затънем в баналности по темата, още веднъж да се опрем на Пенак.

„Трябва да се чете“ логическа грешка Любопитството не се насилва, то се събужда, пише французинът и едва ли някой би тръгнал да го оспорва. Резултатите за българското образование по отношение на „запалването на искрата“ за четене са катастрофални, по думите на доц. Александър Кьосев, ръководител на катедра „История и теория на културата“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и участник в проучването, цитиран от в.

„Сега“. Само 1% от учениците четат книга по препоръка на учителите си. Всъщност този процент е нормална величина, ако в повечето случаи от останалите 99 на сто четенето се проповядва като догма.

„Твърдо установено е - казва Пенак

- че в училищните програми няма място за удоволствие, защото в удоволствието има нещо безполезно, а училището е фабрика за знания, които изискват усилия.“ Удоволствието е забранена дума в българското образование и учениците рядко възприемат литературата като изкуство. А между шести и 12-и клас три пъти ти преподават дидактично едни и същи български класици, по-вероятно е в резултат да не искаш да чуеш за тях. Сигурно не са много онези, чиито сърца т.нар. задължителна литература е успяла да докосне, ако са я чели по принуда.

Школската догматика освен това се оказва спасителен пояс за онези, които не четат.

Така например миналогодишната SMS кампания „Голямото четене“ излъчи като най-четена книга в България „Под игото“ на Иван Вазов. Че Вазов е ако не най-четеният, то най-популярният автор в България, няма съмнение, доколкото всички сме минали поне през средното образование. Но за качеството му еднозначно говори парадоксът, че мнозинството от анкетираните от „Алфа рисърч“ го смятат за съвременен автор, а съвременната българска литература им е напълно непозната. Явно, защото не е задължителна и защото й се налага да се конкурира с цялата световна литература в книжарницата.

„В книгите има ужасно много думи“ Разривът с книгата дори при детето, на което от малко родителите му четат приказки, е описан детайлно в книгата на Пенак „Като роман“ и изводът е, че вината не е негова.

Българското проучване веднага ни помага с факти 44% от децата, на които родителите са чели книжки, като пораснат, също четат. Докато при децата, които не са отгледани с приказки, четат едва 16%. А като цяло след 15ата си година младежите почти не посягат към литературата. Като оставим настрана всички съвременни електронни изкушения, които без съмнение имат голямо значение за увеличаване на „отбора на нечетящите“, трябва да си дадем сметка, че днешните млади

71


хора са доста „изгубени в превода“ на житейските ценности и стойности и лутането им в „гората на литературата“ често приключва с нейното напускане, защото там има „ужасно много думи“. А те изпитват отегчение, а вероятно и страх от тях, внушен им често от схоластиката в училище или у дома. Така малцина стигат до истината, че „времето за четене, както и времето за любов удължава времето за живот. Освен това и двете са откраднати“, както пише Пенак. И следователно много сладки.

„Читателският кодекс“ на Пенак За успокоение на всички, които ще възразят, че са отлично образовани, добре информирани, културни и възпитани и без да четат книги - ще им признаем това, както и пълното им право да не четат. На финала на романа си Даниел Пенак изброява следните правила от „читателския си кодекс“, които дават пълна свобода на всеки: да не чете, да прескача страници, да не дочете книгата, да препрочита, да чете какво да е, да чете къде да е, да кълве оттук-оттам, да чете на глас, да мълчи за прочетеното.

В „кодекса“ няма нито едно задължение и в това се състои абсолютната свобода на литературата, а и на изкуството изобщо - да събаря стени, вместо да ги издига. Да изкушава, вместо да заповядва. Останалото е въпрос на избор, но все пак - какъв избор правиш доста зависи и от четенето.

Компютър пуска SMS за двойка в училище

Монитор/30.04.2010Компютър, управляван от

специализирания софтуер “Звънче”, пуска SMS до родителите за оценките на децата им в училище. Новото софтуерно решение за комуникация между учители, родители и ученици вече се използва в 11 български училища. Това съобщиха от Министерството на образованието, младежта и науката.

Програмата е уеббазиран инструмент за разпращане на текстови съобщения до мобилни телефони, който е оптимизиран за работа в образователни институции. От края на миналата година до сега с нея са изпратени над 81 000 съобщения отчитат от софтуерната компания «Сирма

Мобайл», която е създала програмата в партньорство с министерството на образованието и науката.

Комуникационната система прави по-лесно общуването между родители и преподаватели във връзка със събития, извънредни ситуации, отсъствия и оценки на учениците.

До момента в системата има над 17 000 регистрирани получатели на съобщения и 448 учители, сочи статистиката. Проектът във всяко от училищата е реализиран за по-малко от седмица след събирането на необходимите данни.

“Инвестициите в образование са инвестиции в бъдещето на едно общество и аз съм убеден, че създаването на нов, ефективен комуникационен канал между педагози, ученици и родители увеличава шансовете на страната ни да заеме своето място в бъдещата икономика на познанието”, заявява Антон Гавраилов, ръководител на фирмата.

Програмата “Звънче” има лесен и удобен интерфейс и работят безпроблемно с него, коментираха преподаватели за “Монитор”. Същевременно се спестяват и разходи, тъй като преди ни се налагаше да използваме личните си мобилни телефони, казват преподаватели. Родителите също са доволни, защото получават информация навреме за всичко важно от училищния живот на техните деца, директно на мобилния си телефон.

Сега се избягва и неудобството и унижението за децата да се коментират оценките им пред всички.

250 лeва за бягство от часСтандарт/30.04.2010

БУРГАС. Солени глоби ще налага община Бургас на родители, чиито деца бягат системно от час.

Санкциите са от 50 до 250 лв. според броя отсъствия. Решението за глобите на зам.-кмета по образование Йорданка Ананиева. 50 лв. е глобата за 10 до 17 неизвинени.

От 18 до 30 часа тя е 70 лева, а над 30 - 100 стотачка. При повторно натрупване на нови неизвинени глобите ще тръгват от 150 лева, а за над 30 отсъствия родителите ще трябва да се бръкнат с по 250 лева.

72

От брой в бройПедагози на бунт за смъртта на

уволнен колегаМонитор/29.04.2010

Учители от основното училище „Н. Й. Вапцаров” в град Бяла се бунтуваха вчера заради смъртта на уволнен техен колега. Те поискаха директорката на школото Калина Петрова да си сложи надпис „Убиец” на челото. Според преподавателите колегата им Иван Иванов, на когото предстояло пенсиониране през септември т.г., не е могъл да преживее уволнението. Те смятат, че в резултат на това е получил заболяване, от което починал в понеделник. Някои от преподавателите коментирали случилото се и пред децата в часовете, разкриха ученици. „Уволних Иванов през февруари т.г., защото имаше системни нарушения. Не спазваше работното време, закъсняваше почти всяка сутрин. Тръгваше си веднага щом му свършат часовете, а ние имаме задължения и след учебния процес. При проверка установих, че не е нанасял текущите оценки на учениците в бележниците. Наказах го първоначално със забележка, но той не се промени, и тогава го уволних”, обяснява директорката на школото. Когато пристигнала вчера на работа, 15-те преподаватели и помощен персонал я повикали в учителската стая и и съобщили, че колегата им е починал и тя е виновна за това. Според тях уволнението било тенденциозно и колективът не е трябвало да губи такъв добър преподавател по български език и литература. Освен това имал и ръководен опит като дългогодишен заместник-директор на училище. „Чух за броженията тази сутрин в училището, а това със сигурност не е добре за децата. Очаквам писмения доклад на директорката, и тогава ще коментирам”, отговори началникът на регионалния инспекторат по образование в Русе Димитър Райнов.

Ну погоди за ученициСтандарт/29.04.2010

Стела Стоянова Държавата ще плаща на частните училища. Тази идея на просветното министерство бе посрещната на нож от радетелите

на социалната правда: ама как така да плаща и за децата на богатите? В страна, където средната класа все още се брои на пръсти, а покрай кризата мнозина започнаха да припознават в нея несъществуващи богаташи, подобно решение поставя на изпитание устоите на справедливостта.

В действителност обаче то не е нищо друго освен въздаване на справедливост със задна дата за нещо, което трябваше да се случи много по-рано.

Държавата да започне да плаща равна издръжка на децата на всички данъкоплатци, все едно къде учат. Въпрос на лично решение оттук нататък е дали родителите ще решат да си доплатят за частно образование, поемайки разликата в цените, или ще предпочетат държавно училище.

В страни като Холандия и Дания например отдавна е така и именно по тази причина децата в частните училища са много по-висок процент, отколкото у нас. При това заради различния стандарт държавата дава на частните ученици много повече, а семействата покриват една доста по-малка разлика в цените. Ако у нас се достигне до този модел, много повече родители ще могат да си позволят да изберат без притеснения училище за своето дете. Оттук ще намалеят и паралелките в държавните и общинските школа, които сега са толкова големи, че правят невъзможна индивидуалната работа с всяко дете.

Ще отпаднат двете смени, в които първолаци и абитуриенти се тъпчат в една и съща сграда, и най-сетне ще се даде възможност целодневното обучение да бъде не просто добро пожелание, а нещо напълно нормално. На практика даването на родителя на възможност да избира ще подобри качеството на образованието, което не може да бъде оправено с цял куп други административни мерки.

Колкото до плащането на децата на богатите, повечето от тях отдавна учат в чужбина. Мит е, че именно отрочетата на баровците пълнят родните частни училища - както се видя в разгара на кризата, това в много случаи са деца на родители, които трудно посрещат високия разход за образование и все повече настояват за разсрочено плащане и банкови заеми, за да насмогнат с таксите.

Съвсем друг е въпросът, че ако

73


държавата започне да плаща на частните школа, трябва да поиска от тях и съответния стандарт, за който прибират пари от родителите. Защото и сега има частни школа, особено гимназии, които се приютяват под наем в сградите на държавни училища, плащат жълти стотинки, съпоставено с размера на таксите си, и нямат нито един квадратен метър собствена материална база. Държавата трябва да започне да изисква от тях именно това, за да има яснота за какво дава парите си. В крайна сметка целта не е държавният бюджет да напълни джоба на собственика на частното школо, нали?

Всъщност въпросът със социалната справедливост касае един друг сегмент от българското училище - този със смесените и средищни училища в селата и малките градчета. Там със сигурност програмата за равен достъп на децата до образованието не работи. За разлика от родителите в големите градове, които доплащат за равния достъп с пари за частни уроци, езикови школи и други екстри, в цели региони въпросният достъп секва още в момента, когато стане време да се сади тютюнът. Десетки деца заменят класната стая с нивите под благосклонния взор на държавата, която просто не е в състояние да направи нещо, за да осигури на децата същите възможности, които получават връстниците им в града. А това става все по-страшно, защото цели поколения по този начин се маргинализират, още преди да са се научили да четат. А научат ли буквите - вече друго не им и трябва. Учители от Черноочене неотдавна се оплакваха, че в момента, в който времето се затопли и децата излязат на къра, те забравят всичко научено, включително и говоренето на български.

Започне ли новата година, пишат турски думи на кирилица - например “таушанчето /зайчето/ си подскачало из гората”.

На тях държавата е дори по-голям длъжник, отколкото на децата в частните училища. Разликата е в това, че родителите им не настояват тя да плати дълга си. А неговото разсрочване все повече ни отдалечава от това, което се има предвид под европейско образование. Това, че парите ще вървят след ученика, е добре. Въпросът е дали /и кога/ ще го догонят.

Бейби бум препълни забавачкитеТруд/29.04.2010

Във Виена частна забавачка струва 280 евро на месец, а в no-бедната София - около 600 лева Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова ударно режат ленти, но не могат да насмогнат В Пловдив се хвалят, че са решили проблема -даже имало и свободни места

Бейби бумът през последното десетилетие препълни детските градини в повечето градове в страната. Столицата е сред първенците по недостиг на места.

И обяснимо. През последните Юг. раждаемостта в София се е увеличила почти с40%. През 2001 г. в града са проплакали 13 306 бебета, а през 2009 г. -18 639.

Плавното нарастване на пеленачетата обаче заварва столицата с намален брой детски градини. Защото в периода 1992 - 2000 г. са били закрити или приватизирани 44 забавачки. А нови започнаха да се строят през 2007 г.

Бойко Борисов и кметицата Йорданка Фандъкова откриват почти всеки месец нова забавачка, но не могат да насмогнат. И тази година близо 12 000 столичанчета няма да се класират за детска градина.

„Все по-често и двамата родители избират да работят и да дадат децата си на градина, за да осигурят по-добра финансова издръжка за семейството”, коментира проблема шефката на дирекция „Образование” в кметството Мария Минчева. С това тя обяснява невиждания наплив към детските заведения.

В яслите е най-големият недостиг. Тази година след първо класиране под чертата останаха близо 6000 хлапета под 3 години от общо регистрирали се за класирането над 9000 малчугани в тази възрастова група.

Затова от общината планират да формират яслени групи в ОДЗ-тата и да разширяват съществуващи с помещения за хлапета от 10 месеца до 3 г.

Експертите на кметството отчитат спад на недостига на места за първа, втора и трета група. Обясняват го със строителството на нови сгради за градини. От 2007 г. досега били открити 30 забавачки, а до края на годината се очаква да бъдат довършени още 16, рапортуват бодро от общината.

4500 малчугани са изпаднали от

74

От брой в бройкласацията за прием в първа група през 2007 година, а т. г. без място са останали 2000. За втора група сега чакат 1000, а за трета -200 деца.

„189 свободни места останаха след първо класиране, но те ще бъдат запълнени на второ”, обясни Минчева.

Най-малко деца чакат в районите „Кремиковци», „Нови Искър», „Панчарево» и „Подуяне».

Най-тежко било положението в „Люлин».

Децата цял ден в клас? Но да няма скука и агресия

24 часа/28.04.2010Вече идват десетки читателски идеи

за училищните реформиИДЕИТЕ ВИ ОТ ДЕНЯ НА ОТВОРЕНИТЕ

ВРАТИ: Учебниците - тънки и здрави Какви уроци: - Избираеми след 10-и клас - Повече чужди езици - Даващи знание за живота - С повече практическа насоченост - Повече история - Повече география и музика - Допълнителни уроци по български език и литература - Повече уроци по математика и български език - Трябва да има уроци по социално поведение, нещо, което на учениците им липсва - Повече трябва да са часовете за движение по пътищата - Всеки ден спорт Какви учебници и колко: - По-малко - По-достъпни, по-разбираеми - сега са като за научни работници - Да не се променят всяка година - Едни за всички - С по-малко грешки и по-подредени - Тънки и здрави Какво преподаване: - Да се набляга на практиката - Спокойно, без бързане - Компетентно и разнообразно - Възможност и за дистанционно преподаване - Максимум затвърждаване на материала - По-атрактивно Матурите: • От тях да се освобождават ученици с успех над 5,50 - По литература и една избираема - По желание или заради нисък успех - Да махнат матурите - Да са по-лесни Дисциплината - как - Интересно преподаване, без задържания на учениците в междучасията - Оценка и за нея - Желязна - Чрез униформи и ред - Да глобяват родители, които не осигуряват присъствие на децата в клас - Родителски бордове в училищата - Да се реши дали учителите могат да стачкуват - Намаляване на поведение - Строга, за да има уважение между учител и ученик Друго: - Униформа и вечерен час - По-активна връзка с родителите -

Повече кръжоци по интереси в училище - компютри, музикални състави, хорове, театрални кръжоци. Така децата няма да се шляят безцелно по улиците - В закон да се допуска полагането на почасов труд от деца над 14 г. Това например го има в Австралия. Така децата ще имат реална представа как се изкарва прехрана и какво е да ходиш на работа. Възможността да се трудиш час-два срещу заплащане ще има и възпитателен ефект. Чудя се защо у нас законът категорично забранява тийнейджъри да се трудят. Има много случаи на кражба на семейно имущество и разпродажбата му, когато родители отказват да дадат достатъчно пари на деца Най-големият проблем в училище: - Дисциплината - Агресията - Арогантността на учениците - Нежеланието на децата да ходят на училище - Материалната база - да оправят сградите на училищата - Учителите трябва да имат по-високи заплати за да са по-спокойни - Некомпетентни учители - Трудни часове ОТ 24CHASA.BG Родителят да решава иска ли предучилищна Поли Христова: Най-много ме притеснява задължителното предучилищно обучение от 5 г. възраст.

Според мен родителите трябва да имат избор - който иска, да праща децата си на предучилищна от 5 г, който не иска - да си продължава по стария начин. Аз съм много против детето ми да ходи на училище от 6-йшна възраст.

I за целодневното обучение родителите грабва да имат избор. Аз бих се възползвала от него до 3-и клас, но след това не. Защото учителите в заниманията са различни след 3-и клас. Те не могат да овладеят дисциплината и затова децата не могат да се подготвят спокойно. Само минете по коридорите да чуете какъв шум се носи от класните стаи по време на занималия. Ужасно е!

Филипов: През 2010 г. изпращам трето) си дете в първи клас. Съгласен съм да е чилище цял ден. Разбира се, ще следя какво учат и какво знаят. Дано този път да не бъда тормозен да плащам, както беше примерно през 2001 г.~ vania: Съгласна съм да има целодневно обучение за децата от първи клас. Моето дете ще е първолак и понеже ние със съпруга ми работим редовни смени няма кой да се грижи за него ако приключват занятията си на обяд. Чудесна идея.

Иванов: Нека децата ни да имат и

75


детство все пак. Аман от експерименти! Ако не изживеят детството си като деца, ще се опитат да го изживеят, когато станат възрастни!

Божидар Иванов: Съгласен съм децата да са на целодневна форма, но само до IV клас. Стресиращо е да са на смени още от малки, особено първите смени и ранното ставане са доста трудни за малките. След това обаче трябва да си е старата система - първа и втора смяна - по този начин децата ще се научат да боравят по-добре с времето си.

Колев: Това дете няма ли нужда от игри, почивка? А родителите, които работят и харесват това предложение, нека да не са егоисти и да мислят само за своето удобство.

Иванова: Целодневното обучение на първокласниците не е в интерес на децата, а само на родители, на които не им се занимава с децата им. От много учебници по един предмет няма смисъл. Има нужда от един, но качествен. 5-годишни деца в подготвителна група?! Защо задължително всички деца? Ако аз не искам детето ми да постъпи в училище на 6 г., защо 2 г. да се подготвя за училище. И един парадокс - нормата учебни часове за първи клас е 22 учебни часа седмично, по 35 мин. всеки, а за подготвителна та група - 24 ситуации по 30 минути.

Силвия Петкова: Аз съм против да заставиш едно дете цял ден да седи в училище, едва ли ще научи нещо повече, като се има предвид, че сегашното училище е едно «опасно» място, пълно с агресия и незаинтересованост от страна на учителите. Първо от правителството да оправят дисциплината, уважението и респекта към учителите и училището като институция, тогава да затварят децата по цял ден заедно. Аман от експерименти.

Андреева: Уважаеми господа от МОМН, и в този проектозакон сте пропуснали да споменете, пък да не говорим да узаконите съществуването и функционирането на училищната библиотека. Ще има ли библиотечно и информационно обслужване на учениците? Кой ще го извършва? Как ще функционира училищната библиотека, ако има такава? Ще има ли финансиране и от кого? Или отново всичко е оставено в ръцете на училищния директор? На •фона на делегирания бюджет познайте колко е заинтересован той да поддържа

такава библиотека, която е вид разход... И това на фона на крещящо неграмотни тийнейджъри и все по-малко четящи деца Възмутена: Що за хора сте да обвинявате родителите в егоизъм и незаинтересованост? Хайде да помислим какво правят всички те с работно време до 18 ч. - напускат работа, намират си такава до обяд или си наемат детегледачка?

Иванова: Докато не се появи закон, който да постави в центъра интересите на детето, нищо няма да се промени. Не желая категорично моето дете да бъде цял ден в училище. Ако финансово пък чак толкова закъсаме, ще помисля за надомна работа. На този етап за мен няма нищо по-важно от детето ми. Не желая да бъде част от пореден експеримент в образованието.

Държавата ще плаща и за частно училище. Падат цени

24 часа/28.04.2010И психолози ще оценяват учениците.

След 9-и клас - документ за компютърни умения.

Децата от частните училища ще получават пълния стандарт за издръжка, както връстниците си от другите школа.

Това обяви вчера образователният министър доц. Сергей Игнатов на кръгла маса с родителски асоциации за проекта за нов закон за училищното образование. Ставало въпрос за 1000-1300 лв. за дете на година. Общо за учениците от частните школа излизало 10-12 млн. лв.

„Парите, получени от държавата, автоматично ще . намаляват таксите в частните училища. Ако например размерът е 5000 лв., родителите ще плащат по 4000 лв. или малко по-малко според стандарта”, обясни шефката на асоциацията на частните училища Милка Славчева. Според нея това ще улесни достъпа до частното образование.

„Тези деца са български, имат равни права с всички други. Те не могат да бъдат изолирани и сочени с пръст.” Така министърът коментира решението за новия текст в закона.

Според него вече не живеем в общество, в което в частното училище учат децата на богаташите. Богатите деца отдавна не учели в България.

И психолози ще оценяват учениците, пише още в проекта за обсъждане.

76

От брой в бройВ ключовите етапи от училищното развитие децата ще минават през т.нар, диагностика на потенциала. Психологическите бележки ще се пишат преди 1-и клас, след 4-и, 7-и, 10-и и 12-и клас. Подобни характеристики учениците ще получават и при преместване от едно в друго училище. Така новите педагози ще са наясно за силните страни и дефицитите на ученика и ще могат по-лесно да работят, обясни Анелия Андреева, която е един от авторите на проекта за закон. Това бил един от начините отпадащите ученици да намалеят.

След 9-и клас ще се издава удостоверение за компютърни умения, каза зам.-министърът Милка Коджабашиева. Тогава приключва обучението по иформатика и информационни технологии.

Идеята била още в училище да се издава международно признат документ, а не след това младежите да се чудят какви курсове да завършат, за да сертифицират знанията си.

Освен задължителните 2 матури абитуриентите ще имат право само на още 2 по желание, пише в проекта. В самия старт на зрелостните изпити имало и по 9 посочени предмета за матура. Стигаше се до ситуации, в които 12 души трябва да обслужат един зрелостник, а той даже не се е явил, обясни Милка Коджабашиева.

Държавата ще финансира и частните училища

Дневник/28.04.2010Частните училища и детски градини

ще получават същата държавна субсидия като държавните. Това ще бъде заложено в новия закон за училищното образование, написан от просветното министерство. Работният му вариант беше обсъден вчера с родителски и други организации.

В момента стандартът за издръжката на един ученик е 1300 лв. годишно, които държавата плаща на училищата. Между 10 млн. и 12 млн. лв. ще бъдат заделени от бюджета, за да могат частните училища също да получат субсидия, заяви образователният министър Сергей Игнатов. Принципът ще бъде „парите следват ученика“ независимо къде учи. Според министъра

няма проблем парите да бъдат заделени, защото са „твърде малка сума на фона на бюджета за образование“. Той обясни предложението с това, че в частните училища „също са български деца, имат равни права с останалите и не трябва да бъдат сочени с пръст“. „Вече не живеем в общество, в което в частните училища учат само децата на богаташите. Богатите деца отдавна не учат в България. Учениците в частните училища пак ще плащат повече“, каза Игнатов и добави, че не се страхува от негативна обществена реакция.

В момента таксите в частните гимназии са между 1900 и 2400 евро годишно, а в детските градини и училищата от първи до седми клас са между 3200 и 3600 евро. Ако промяната бъде приета, пак ще има такси, но те значително ще намалеят, заяви Милка Славчева, председател на асоциацията на частните училища. Тя обясни, че държавната субсидия автоматично ще се приспадне от таксата, която няма да се променя. Това означава, че обучението в частните институции ще поевтинее средно със 700 евро.

Към момента частните училища са 145, като в тях има около 7500 деца, съобщи Славчева. От асоциацията настояваха за тази промяна още докато екипът на предишния министър на образованието Даниел Вълчев пишеше проектозакона. Той обаче не беше приет от парламента.

„Предлаганата промяна не е много целесъобразна, защото на частните училища ще бъде дадено голямо предимство“, заяви Ана Калчева, директор на общинското 35-о СОУ „Добри Войников“ в София.

Министерството на образованието контролира частните училища, като одобрява учебните планове и заверява броя на учениците.

12 млн. лева ще даде държавата за частните училища

Класа/28.04.2010Около 12 млн. лева ще бъдат

отпуснати от държавата за частните училища.

Това заяви вчера в МОМН министърът на образованието Сергей Игнатов. Той допълни, че това е твърде малка сума на фона на бюджета за образование.

77


Игнатов обясни, че тази субсидия е необходима, за да се осигури стандартът за издръжка на учениците в частните училища. Към момента държавата плаща на ученик около 1300 лева. Игнатов обясни, че идеята да се плаща субсидия на частните училища ще залегне в проектозакона за училищното образование.

“Децата в частните училища също са български деца и имат равни права с останалите”, коментира министърът. В момента частните училища в страната са общо 145, като в тях учат около 7500 ученици. Председателят на Асоциацията на частните училища Милка Славчева обясни, че таксите в частните училища ще се запазят, но те ще намалеят, понеже издръжката, която се дава от държавата, ще се приспада от тях.

Ветото на Закона няма сериозни мотиви

Монитор/28.04.2010Просветният министър Сергей Игнатов

и неговия екип вчера представиха идеите си за проектозакона за училищното образование.

Не се притеснявам от ветото на президента Георги Първанов върху Закона за развитието на академичния състав, защото не виждам никакви сериозни мотиви. Това каза вчера министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.

Държавният глава върна за ново обсъждане текстове от Закона за развитието на академичния състав, след като се срещна по тяхна молба с представители на сдруженията на младите учени “Когито” и “Ирион”. Мотив за ветото на президента е, че липсват ясни критерии и изисквания за придобиване на научни степени за заемане на академични длъжности. Според държавния глава размити са критериите между длъжностите “главен асистент”, “доцент” и “професор”, заемането на които ще става с наличието единствено на научната степен “доктор”.

Това са организации, главно на учени от БАН, като “част от тези млади учени са на моята възраст”, коментира министър Игнатов. По думите му същите млади учени са искали съвсем други неща преди около седмица-две. Сега мотивите им са съвършено други, което показва,

че техният прочит е незадълбочен. Попитан кой стои зад тези млади учени, Сергей Игнатов каза, че “някакви кръгове с президента са свързани с тези две организации”.

Частните школа свалят такситеМонитор/28.04.2010

Частните училища ще намалят таксите си с 1400 лева, след като просветното министерство започне да им привежда субсидията, която сега се отпуска за обучение на учениците в държавните гимназии. Това стана ясно вчера по време на обсъждане на проекта за Закон за училищното образование.

Възпитаниците на частните училища също са български деца и имат равни права с останалите, каза министърът на образованието младежта и науката Сергей Игнатов. Той добави, че вече не живеем в общество, в което в частните гимназии се образоват дъщерите и синовете на богаташите, а по думите му деца на заможните отдавна не учат в България.

Родителите на възпитаниците на частните училища пак ще плащат повече, тъй като цената на издръжката там е много по-висока от държавния стандарт за обучение, обясни образователният министър.

В момента средната сума за издръжка за един ученик е в размер на 1400 лева. Средствата служат за покриване на разходите за образователния минимум в обществените училища, заяви вчера Милка Славчева, която е председател на Българската асоциация на частните училища (БАЧУ).

По думите на просветния министър Сергей Игнатов общата сума, която ще трябва да се задели от държавния бюджет, е в размер между 10-12 млн. лева.

Сега частните училища в България са общо 145 и в тях учат около 7500 ученици, заяви Славчева. Според нея таксите в частните училища и детски градини ще се запазят, но «значително ще намалеят при положение, че за всяко дете се получи издръжка от държавния бюджет». Автоматично тази сума се приспада от таксата, категорична бе тя.

В гимназиите в момента таксите се движат между 1900 и 2400 евро годишно, сочат данни от БАЧУ. Целодневното

78

От брой в бройобучение в основните училища пък налага по-висока тарифа, която варира от 3200 до 3600 евро.

Първата крачка за равнопоставеност на децата от частните и обществените училища бе направена от бившия министър на образованието и науката Даниел Вълчев, който въведе безплатните учебници до 7 клас за всички български ученици.

Психооценка в дипломата за средно образование

Новинар/28.04.2010Психологическа оценка, която ще

е неразделна част от свидетелството за завършено основно образование и дипломата за средно, ще бъде въведена с новия закон за училищното образование. Министър Сергей Игнатов обясни, че оценката ще включва обобщен доклад от класния ръководител. Учители и психолози също ще участват в оценяването. Най-вероятно ще се стигне и до попълване на психотестове. В своеобразно досие ще бъде описано развитието на ученика в целия образователен процес, участието му в училищния живот, спазването на дисциплината. В същия доклад ще има препоръки и мерки за дисциплиниране на подрастващия. Игнатов обаче уточни, че основната цел е да се установи в коя област е силен ученикът. Психологическата оценка ще се вписва в дипломата, а дали ще се взима предвид при кандидатстване в университет, ще решава академичният състав на съответното висше училище.

Частните ученици също ще получават в пълен размер държавната издръжка за един обучаващ се. Това съобщи вчера министър Игнатов по време на дискусия с родителски и училищни асоциации по повод готвените поправки в Закона за училищното образование. В момента годишната държавна издръжка за един ученик е между 1000 и 1300 лв., съобщи министърът.Сумата ще бъде приспадана от таксата за частни училища и детски градини. Милка Славчева от Асоциацията на частните училища уточни, че в България има 145 частни училища, в които се обучават 7500 деца. Таксата е различна за основното образование и за гимназията. До осми клас родителите плащат годишно между

3200-3600 евро. Славчева обясни, че сумата е висока, тъй като обучението е целодневно, има осигурен транспорт и храна. Родителите на гимназистите плащат между 1900 и 2400 евро годишно.

Министър Игнатов не се притеснява от негативна обществена реакция срещу промяната. «Тези деца има равни права с всички други.

Те не могат да бъдат изолирани, сочени с пръст, още повече че вече не живеем в общество, в което в частното училище учат децата на богаташите. Всъщност богатите деца отдавна не учат в България», коментира той.

Според него за издръжката на частните ученици ще са необходими между 10 и 12 милиона лева годишно.

Бой за забавачка още от родилнотоСтандарт/28.04.2010

Битка за забавачка още от родилното водят родителите в София. Притеснени да не останат без място в детската градина, майки и татковци регистрират пеленачетата си още преди да са навършили и месец. Веднага щом получат акта за раждане на рожбата си, родителите влизат в сайта за записване за ясла и детска градина и регистрират детето с ЕГН-то му. Тази година амбициозните родители на пеленачета надхвърлят 1500, съобщи столичният кмет Йорданка Фандъкова.

В момента системата за детска градина отчита, че 12 хиляди хлапета си търсят забавачка. «От тях поне 1500 са новородени и те не участват в класиранията, така че цифрата намалява сериозно», коментира Фандъкова. Тя допълни, че родителите могат да регистрират децата си, но те нямат право да посещават забавачки до 10-месечна възраст.

От общината допълниха още, че дългият списък с чакащи не трябва да стряска родителите. Той се увеличава допълнително, тъй като едно дете кандидатства за няколко градини едновременно. Системата за прием обаче класира хлапето само на едно място и тогава останалите бройки се освобождават автоматично. Така реално хлапетата, които нямат да успеят и тази година да се вредят за забавачка, няма да надхвърлят 2000, обясниха от

79


столичното кметство.При яслите в София проблемът

е по-голям, тъй като там местата са ограничени, а желаещите - два пъти повече. Най-вероятно при баба и тази година ще останат над 7500 малчугани.

За да бъдат записани в детска градина, хлапетата задължително трябва да са минали всички необходими имунизации, подчерта Фандъкова. «Ние сме длъжни да запазим живота и здравето на децата. Ако някой родител има друго виждане, той трябва да се грижи сам за рожбата си», категорична бе кметицата. Тя допълни, че преференции за прием ползват децата, чиито брат или сестра са записани в детска градина и не предстои да тръгват на училище. Сред допълнителните критерии е още семейството да живее в района на забавачката. Като бонус ще се отчете и ако хлапето е посещавало ясла преди забавачката.

Многодетните семейства в София са с най-големи привилегии. Фамилия с три рожби плаща с 50% по малко за първото дете, със 75 на сто за второто, а за третото не дължи нищо. От такса са освободени още кръглите сираци, децата на загинал родител при бедствие, както и хлапетата със сериозно заболяване. Рожбите на редовните студенти също получават 50% отстъпка от таксата.

Заради огромния наплив от деца в столицата само за няколко месеца бяха регистрирани 10 нови частни детски градини. Таксите за тях варират от 200 до 1000 лева в зависимост от условията, които предлагат. Най-търсени в момента обаче са детските центрове, които гледат целодневно деца. Таксата при тях е 15 лева за 12 часа гледане. В сумата обаче не влиза храната на хлапето, която всеки родител трябва до осигури.

„Елитното“ обществено училище е парадокс, и то лош

Сега/27.04.2010Ясно си спомням, че в едно от

първите си телевизионни интервюта като министър Сергей Игнатов разказа как момиченце го помолило да сложи край на истерията с изпитите за гимназия след 7 клас, които изтощават деца и родители до предела на емоционалните, интелектуалните и финансовите им сили. И той обещал. Няколко месеца по-късно

все още за “елитните” училища се говори като за нещо справедливо и естествено, което винаги е било така и винаги ще бъде.

А какво означава в една обществена образователна система да има училища, които са елитни, и такива, които не са? Най-очевидният смисъл е, че държавата признава неспособността си да осигури образование със съизмеримо качество на всички деца. Но понеже образователната система се финансира от данъците на всички данъкоплатци и те би трябвало да имат равен достъп до нейните услуги, нужен е някакъв критерий за селекция на децата, който да бъде такъв, че да може “да мине” пред обществото.

Тук на помощ идва инерцията от тоталитарното минало, когато достъп до изучаване на чужди езици, компютри и въобще до прилично образование имаха само шепа хора, избрани да възпроизведат «елита» на държавата и партията. Тогава на повечето родители не им оставаше кой знае каква друга възможна амбиция, освен да се надяват детето им да се промъкне сред този бъдещ елит. Сега обаче обществото, в което живеем, би трябвало уж да се базира на по-различно мислене и ценности и качественото образование не би трябвало да е достъпно само за избрани.

Вероятно «елитните» училища все още успяват да минат за нещо нормално, защото хората, от които зависят решенията в областта на образованието, и досега нямат проблеми да запишат децата си в тях. «Елитните» училища сега наистина са повече и предлагат повече места, а и с условията си за прием са достъпни именно за деца на родители от оформящата се средна класа. Тоест за деца, които живеят в градовете, родителите им са с прилично социално положение, информирани са и могат да си позволят таксите за частни уроци, както и да отделят необходимото време за проучване на възможностите за подготовка, за техническа и емоционална подкрепа по време на кампанията. Съвсем не всички родители могат да направят тези неща.

Не всички деца имат една и съща стартова позиция - някои са от бедни семейства, други са в малки и отдалечени населени места, трети са отглеждани от баби и дядовци, защото родителите им са на работа в чужбина,

80

От брой в бройчетвърти са с един родител или без родители, пети са с увреждания, шести имат трудности в ученето.

Всички те имат капацитет, който трябва да може да бъде развит, и е тяхно право да получат еднакво качество в образованието, което се финансира по солидарен начин от цялото общество. Затова в развитите демократични общества образователните системи целенасочено се стремят качеството на отделните училища да бъде равностойно. Не е случайно, че Финландия, която има най-добри резултати в международните класации за качество на образованието, има и най-малката разлика в средните оценки от матурите между най-силно и най-слабо представящите се училища. Често се цитират думите на Пирьо Синко, която е член на Националния съвет по образование във Финландия: «Нашата образователна система може да гарантира, че децата в столицата и в най-далечните северни райони получават еднакво добро образование, затова не говорим за добри и лоши училища. Ние нямаме елитни училища и образованието е безплатно. Но дори и в общества, много по-нехомогенни в социално отношение, като в САЩ например, има целенасочен стремеж да се свиват разликите в качеството на образованието в училищата в по-бедните и в по-богатите квартали. Годините в прогимназията са формираща част от живота. Това е време, в което децата трябва не само да ходят на частни уроци и да се стягат за гладиаторска битка със съучениците си, а да четат за удоволствие, да играят, да общуват, да се движат, да придобиват социални компетентности, да откриват себе си. Да учат от любознателност и интерес, а не само заради представянето си на един изпит, който да им даде достъп до добро училище. Затова и една от препоръките на The Good Childhood Inquiry - голямото британско изследване на детството, чиито резултати излязоха миналата година, беше «да не се оповестяват данни за отделни училища, въз основа на които те могат да бъдат класирани по престиж».

Остава ми да се надявам, че министърът на образованието ще изпълни обещанието си пред момиченцето, за да може и в България децата да си избират училището, а не училището да си избира децата, поне когато училището е обществено. Но за

да се случи това, предполагам, първо повече хора трябва да си дадат сметка колко зле всъщност звучи изразът «елитно училище».

Училището ни е като лелка в дрехи втора употреба

24 часа/26.04.2010Нашето образование отдавна ми

прилича на позастаряла, по-закръглена от годините учителка, облечена в дрехи втора употреба. Най-плаши погледът й - отчаян, без искрица надежда. И къде отиде пламъкът на възрожденското ни образование? Кога забравихме онази прекрасна дума будители, която някога беше синоним на любимите ни учители. Защо днес в съзнанието ни не изгряват образите на Райна Княгиня или Базовата Рада Госпожина? Българското образование днес не е добро, нито модерно, то просто е извън времето. Една зациклила в затихващ режим машина, за която единствено възможна е генерална промяна в кратки срокове.

Затова моля, господа и госпожи критици, нека дадем шанс на хората, които втори управленски мандат залагат главите си, за да променят образователната ни система. Чест прави на предишния министър - Даниел Вълчев, че имаше куража и волята да започне реформите. Настоящият - Сергей Игнатов, не страда от мания за величие, призна свършеното и реши да гради нагоре. Къде са проблемите? Те започват още от входа на образователната система. През 20-те години преход се оформи пропаст между икономическите възможности на родителите. За едни проблемите са гувернантките с чужд език, за други - хлябът и топлото. Цели социални групи с високо демографско възпроизводство въобще не стигат до въпроса да купуват или не учебници. За тях децата от 4-5- годишна възраст са работна сила. Едно малко дете може много неща - да проси, да краде, да копае на нивата или просто да отглежда по-малките. За тези подрастващи единственият начин да влязат в образователната система е грижа отрано, отдалече. Припомням си онзи знаменателен случай, когато в моето собствено основно училище „К. Арабаджиев” във Варна закарали за първия им ден в подготвителния клас

81


децата от Максуда - ромската махала на града. Оставяйки ги за минути, учителите ги заварили върху секциите в класните стаи - толкова страшно се сторило училището на горките дечица, че решили да се изкатерят възможно най-високо. Похвално е, че страната ни въведе подготвителен клас, още по-добре е, че това ще се случва вече, от 5- годишна възраст. Н^ критиците ще кажа - спрете да мислите за собствените си деца или внучета. Те получават достатъчно подготовка от 2-3-го-дишна възраст. Рано научават какво е училище, започват да държат молива или флумастера, знаят, че учителката ще се грижи за тях и че тя ще ги научи на много нови и интересни неща. Впрочем на френски детската градина се нарича „майчино училище” - много хубав израз.

Цялата базисна култура на по-високостатусните, образовани слоеве на обществото подкрепя детето до влизането му в училище. Но не е така при бедните и необразованите. Подготвителният клас от 5-годишна възраст е шанс за онези деца, за които е проблем да тръгнат на детска градина, чиито родители са неуки и не могат да им помагат в първи клас. Така едно дете на пет години ще има по-добри възможности от тази да се мотае по улиците, да проси или дундурка по-малките, а един ден вместо клиент на правосъдието или социалните служби ще стане свободен, достоен гражданин на обществото ни.

Проучване на МБМД за отпадането от училище на деца от 4-и до 12-и клас, по поръчка на Министерството на образованието през 2006 г., показва, че причините преобладаващо са в семейната среда - липсата на родителски контрол, неграмотност, честа смяна на местоживеенето и училището. Също - скучен, труден за възприемане учебен материал, липса на предразполагаща атмосфера, лошо и недостатъчно развити извънкласни дейности и полуинтернатна форма до 4-и клас.

Едва на трето място идват някои социокултурни фактори - различното отношение към образованието на момчетата и момичетата, ангажирането на децата с изкарването на прехраната и ранните бракове. И трите групи фактори определят като най-рискова за отпадане от училище групата на ромските деца.

Основните изводи от това проучване до голяма степен съвпадат със

заключенията на новото ръководство на МОМН. Няма спор, че дисциплината в училище трябва да се засили, че полуинтернатната форма на обучение трябва да получи развитие и най-вече - че учебното съдържание трябва да се опрости, за да не се оказват изключени от образователния процес децата, произхождащи от по-ниско образовани слоеве, да не се оказват изключени от образователния процес. Добрата атмосфера в училището е ключов фактор, а сред най-тревожните проблеми днес се оказва агресията.

Две стъпки тук са изключително важни. Ако искаме да намалим агресията в обществото, спортът, който сега скандално отсъства, трябва да се върне в училищата. Също и организираните летни лагери, а защо не и бригадите с учебна цел. Другата линия - психологическата подкрепа, е не по-малко важна за подрастващите и за учителите. Затова присъствието на квалифицирани психолози в училище е задължително. На учителите дължим и огромно извинение за униженията, на които бяха подложени в прехода. Нека не забравяме, че даваме в ръцете им най-скъпото - бъдещето ни.

Сергей Игнатов: Учениците ни до 4-ти клас са сред най-добрите в светаКласа/26.04.2010

Децата до 4-ти клас са образовани на нивото на първите 5 - 6 страни от цял свят. Изведнъж в 8-и отиват в графата необразовани, защото вече не се изисква от тях да четат текстове, а да проявят интерпретация и разбиране.

Това обяви министърът на образованието Сергей Игнатов по БНР вчера. По думите му учениците трябва да се разтоварят от обема на учебен материал и да се акцентира на интерактивното, диалогично образование. Подобна била и идеята на подготвения законопроект за училищното образование. Министърът повтори основните идеи в него - основното образование да е до 7-и клас, гимназиалното да е на два етапа първият ще включва 8-и и 9-и клас, а след това ще е профилирано.

Другата промяна е въвеждането на целодневно обучение за децата от 1-ви до 4-ти клас, като в перспектива е то

82

От брой в бройда бъде до 7и. «Всичко това води до промяна на учебните планове, учебното съдържание», обясни Игнатов и добави, че след 3-4 години ще се появят и първите нови учебници. Според него след въвеждането на делегираните бюджети в училищата е нормално да отпадне онази част в проектозакона, която забранява училищните стачки. «Този текст трябва да отпадне, защото не е актуален при наличие на делегирани бюджети. В момента диалогът не е между министерството и учителите, а между директор и учители», обясни министърът.

Детайлите могат да спънат поредната реформа в училищата

Сега/26.04.2010В училищата е на път да се

случи историческа промяна - реално удължаване на задължителното образование с 3 години. Задължителната подготовка на 5-годишните и изискването за завършен X клас се обсъждат от няколко години и вече се приемат като подразбиращи се, но това крие сериозна опасност. И двете решения са насочени преди всичко към децата от образователните периферии - тези, за които всички предпочитаме да не говорим, и точно тук могат да се провалят.

4 години след приемането на програмата за развитие на училищното образование основният въпрос - за обхващането на най-уязвимите групи деца и гарантирането на равен достъп до образование - продължава да стои без отговор. В липсата на яснота за детайлите се губят и други нововъведения като идеята за облекчаване на учебното съдържание, броя и качеството на учебниците, обещаната целодневна грижа за най-малките. Това означава поне две неща - тежък дебат по изготвения законопроект за училищно образование и опасност от приемане на непълна законова уредба, която да прехвърли ключови решения към десетките наредби на образованието. Просветният министър Сергей Игнатов изтъква краткия рамков закон като предимство, което ще развърже ръцете на министерството да е по-гъвкаво на ниво наредби, но това може да означава и точно обратното - слаб закон, дописван по важни въпроси от непрекъснато

изменяни поднормативни актове. Къде са основните пролуки в представения за обсъждане проектозакон?

Гарантирани права или хубави пожелания Още отсега е ясно, че гарантирането на достъп до градините за 5-годишните ще е затруднено в големите градове поради липсата на места. По-големият проблем тук обаче е друг - финансов. Детските градини събират такси, като общините масово не правят разлика между групите на по-малките и задължителната предучилищна група. Просветното министерство не предлага решение на този проблем, макар да обеща. За нещастие най-нуждаещите се от предварителна подготовка деца - тези, които не знаят български език, обикновено са от социално онеправдани групи. Решението е едно - след като задължава общини и родители да осигурят присъствието на децата, държавата следва да поеме изцяло финансовата тежест и таксите за 5- и 6-годишните в градините да бъдат отменени. Това е справедливо на фона на въвеждането на целодневно безплатно обучение в първи клас и ще облекчи местните управи, които така или иначе изнемогват с издръжката на детските градини. Допълнителна трудност носи и липсата на достатъчно време за организация на задължителната детска градина и целодневното обучение в първи клас. Проектозаконът вероятно ще се забави и ще влезе в сила едва от учебната 2011-2012 г., но подготовката за 5-годишните и целодневните занимания за първолаците ще влязат в сила с изменения в съществуващия закон още тази година.

Пожелателни са и текстовете, които би следвало да гарантират, че децата няма да отпадат от училище в периода I-IV клас. Децата без свидетелство за училищна готовност, както и децата, които не успяват да покриват минимума, няма да повтарят, а би следвало да получават допълнителна подготовка в училище. На въпроса как точно ще се осигурява това право е посветено точно едно изречение, а грижата да реши как и кога да го организира е прехвърлена на директорите. Няма предвидено изрично допълнително финансиране за обучението през ваканциите, тоест директорите ще трябва да гарантират това през делегираните бюджети. За отпадащите в периода V-VII клас - 9219

83


деца по данни на НСИ, мерки не са предвидени.

Показателна за трудностите около задължителното образование до X клас е необходимостта от създаване на нов вид училища. Този въпрос стои отпреди години и продължава да е без отговор. В България има 1428 училища до VIII клас, като част от тях трябва да бъдат трансформирани в училища до X клас, за да се подсигури задължителното обучение. Това означава необходимост от нови учители, както и съкращения в основните училища, които няма да се трансформират, защото основното образование става до VII вместо до VIII клас. Вероятно при осигуряването на това обучение ще е нужен и транспорт.

Поправителен за учебните програми С новия закон образованието отива на поправителен по най-съществения въпрос - какво, колко и как трябва да се учи в училище. В училищата предстои поредната промяна на учебните програми, от които зависи какво се учи във всеки един клас и какво да има в учебниците. Тук въпросителните на ниво проектозакон са много, а обещанията, които министър и експерти правят, не са гарантирани нормативно. От просветното министерство обещават, че учебните програми ще бъдат сериозно облекчени като материал и за усвояването на нови знания в училище ще отиват само 60% от учебното време. Останалите 40% ще са за затвърждаване на наученото и връзки с преподаваното по останалите предмети, уверяват експертите. Подобен текст в законопроекта няма, а въпросът е ключов. Изцяло липсва и регламентация на времето, което се заделя за задължителните и избираеми дисциплини. Сега този въпрос е уреден в закона за общообразователния минимум, но той ще бъде инкорпориран в бъдещия закон за училищното образование.

Липсва ясна позиция на просветното министерство и по наболялата тема за броя на учебниците. Проектът мълчи за броя на алтернативните учебници по един предмет, но загатва, че ще има повече от 1 вариант, защото е предвидено учителите да продължат да имат право на избор. Непълно е уреден и проблемът кой и как ще одобрява учебниците. За целта се предвижда създаване на отделна администрация - център, но с какво това ще подобри

процедурата и кой има право да участва в комисиите, все още не се знае.

Изцяло за бъдещите наредби е оставен и ключовият въпрос кой участва в изработването и как се одобряват учебните програми, както и при какви случаи и с чие участие могат да се променят учебните планове. Наистина дори и да се въведе такава регламентация, тя ще е постфактум, защото работата по нови учебни програми в гимназиите вече тече, но липсата на правила и анонимността на този процес са сериозен пропуск. Това е една от причините изработването на новите учебни програми за I-VIII клас от времето на Владимир Атанасов да тече встрани от обществото, с неясни комисии.

В тази връзка в проектозакона липсва достатъчно плътност и на новия втори гимназиален етап - от X до XII клас. От него не става ясно защо това обучение се отделя, освен очевидната причина - задължително обучение до X клас. Тук законът може само да спечели от повече яснота за предвиденото профилиране в XI и XII клас. Абсурдите Не липсват и абсурди. Такова безспорно е правото на учениците да продължат в горен клас при окончателна двойка, непоправена на поправителен изпит, по един предмет. Тук се поставя условие до декември на следващата година ученикът да е взел поправителния, но е наивно да си мислим, че училището ще упорства при това положение в средата на годината да праща детето в долен клас. Това на практика е зелена светлина ученикът да не научи нищичко по някой от задължителните предмети, защото всяка година може да си позволи да има слаб 2 по него. Обяснението, че това се прави, защото ученикът вече ще е в центъра на образователната система, е нелепо.

Надали ще сработи и вездесъщата оценка за поведение по всеки един предмет. Идеята е в края на всеки срок всеки учител да дава оценка на поведението на всеки ученик в класа му, но оценката ще служи само за информиране на родител, класен ръководител, директор. По всяка вероятност това ще се прилага само формално. Няма достатъчно гаранции и че училищата ще успеят да озаптяват отстранените от училище или час деца, които по закон не следва да напускат територията на училището.

84

Въпроси и отговори

Какви условия трябва да се изпълнят при издаване на заповед?

ВъПРОС: Какви условия трябва да се изпълнят при издаване на заповед?

ОтГОВОР: Всеки ръководител на институция при изпълнение на административната си дейност издава заповеди.

По смисъла на закона заповедта е административен акт, с която се създават права или задължения, или се засягат права, свободи или законни интереси.

В качеството си на административен акт, заповедта трябва да има определено законово съдържание, което е определено в чл. 59, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), а именно:

1. Трябва да се посочи органа, който издава акта (т.нар. „шапка”);2. Посочва се наименованието на акта – „Заповед”;3. Адресат на акта;4. Посочват се основанията за издаване на акта, които са правни и

фактически.4.1. Правно основание – това е нормативната разпоредба въз осно-

ва, на която се издава акта. Тя може да се съдържа в закон, наредба или друг нормативен акт. Когато правното основание се съдържа в няколко нормативни акта те се посочват в следния ред: кодекс, закон, правилник за прилагане на закона, наредба или друг подзаконов нормативен акт.

4.2. Фактическо основание – това е факта/обстоятелството, предиз-викали издаването на заповедта.

Например: Заповед за разрешаване на платен годишен отпуск – правното основание е чл. 173, ал.1 и чл.155, ал. 4 (5) от Кодекса на труда, а фактическото молбата/заявлението на съответния работник/служител.

Не винаги при издаването на заповед може да се посочи факти-ческо основание, тъй като някои заповеди се издават в изпълнение на определени нормативни изисквания, без да е необходимо изявление на определено лице/лица. В случаите обаче, когато имаме фактическо ос-нование, то следва да бъде посочено.

5. В административния акт задължително се посочва разпореди-телната част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението.

Разпоредителната част трябва да бъде ясно посочена – „Нареж-дам”, „Разрешавам”, „Определям” и т.н.

В тази част освен начин и срок на изпълнение може да се определи и длъжностното лице/лица, които следва да осъществят контрол върху начина на изпълнение на задължението.

85


6. Разпореждане относно разноските – в случаите, в които се дър-жат такива;

7. Пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;8. Задължително се посочват дата на издаване на акта и подпис на

лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Когато органът, издал акта е колективен се подписва от председателя или негов замест-ник.

Росица Борисова - юрист РИО гр. Перник

АНДРАГОГИЧЕСКА КОМПЕТЕНТНОСТ(УМЕНИЯ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ И ОБУЧЕНИЕ НА ВЪЗРАСТНИ)

Съгласувано със СУ „Св. Климент Охридски” и с Националната агенция за професионално образование и обучение се организират курсове по професионална андрагогика. Те са предназначени за учители и други специалисти от София и от страната, които работят или желаят да работят като щатни и нещатни преподаватели по теория и практика в центрове за професионално обучение, школи, семинари и проекти по програми на бюрата по труда с възрастни – заети и безработни лица над 16 г. С обучението се овладяват и развиват изискваните вече от националните и европейските институции професионални андрагогически умения за преподаване и обучение на възрастни

Програмата на курсовете е гъвкава и адаптивна, насочена е към практическите потребности, провежда се в удобно за обучаваните време и място. Реализира се с активни и интерактивни форми и методи, чрез присъствено и дистанционно обучевие. Завършва с подготовка и защита на индивидуален проект за бъдещата работа и с издаване на удостоверение – образец на СУ „Св. Климент Охридски” за придобита андрагогическа компетентност.

Курсовете са двуседмични с общ хорариум от 80 учебни часа се провеждат в университета или (по договаряне) в друга, отговаряща на съвременните изисквания учебна база. Приeмат се индивидуални, групови и институционални заявки. Цената на обучението за един курсист е 189 лв. и се заплаща в университета.

За информация и подаване на заявки:chavdar_katansky@abv. bг

Тел: 0887 33 61 05

86

От издателитеСписание “е-Обр@зов@ние” е Вашият специализиран форум, форумът,

където ще срещнете Вашите виждания с цялата колегия и сега е моментът да обменим мисли и идеи за българското образование. Екипът на списанието ще се радва на Вашето сътрудничество под формата на статии, практически раз-работки, интересни материали за образованието в България и света. Съвмест-ната ни работа ще е по-ефективна и пълноценна, ако оформяте разработките си в следния формат:

• Заглавие: изразително и информативно заглавие на статията – до 8 думи (набират се с редовни букви). Посочвайте и към коя рубрика е материала;

• Резюме/Анотация – обобщаващ текст за статията. Описват се накратко: какви проблеми се разглеждат в статията, в какъв контекст/ситуации и какви за-ключения/решения се предлагат, т.е. за такива проблеми в такива ситуации, имаме такива виждания и предлагаме такива решения!;

• Основно съдържание/Текст (вкл. илюстрации: графики, таблици, сним-ки...) – разпределено в раздели и подраздели (препоръчваме разделите да се именуват):

• Съдържанието е добре да се дели на раздели: I, II, …; 1, 2..., на подразде-ли: 1.1., 1.2., ..., 2.1., 2.2..., по ваш избор;

• Първият раздел е желателно да бъде кратък – “Въведение” или нещо по-добно, който да съдържа указания за целите на статията, нейната актуалност и кратки сведения за литературата, където въпросът се е обсъждал преди (по възможност)...;

• Последният раздел може да се нарича “Заключение” или “Изводи и пре-поръки” и да съдържа кратки изводи, получени резултати от изследвания, ме-тодически, организационни или специфични препоръки и др., вкл. неформален коментар на автора.

• Приложения (при необходимост и ако има такива). Обширните графични и/или таблични материали е добре да се изнесат в приложения;

• Използвана литература/Библиография – Списъкът с използваната ли-тература трябва да бъде номериран, да съдържа фамилиите на авторите и техните инициали, името на изданието, мястото и годината на публикуване. Списъкът се организира по азбучен ред на фамилиите на авторите, като се започва с произведенията на български език;

• За контакти – заключителната част на статията, която съдържа: име и фамилия на автора/авторите (името наберете с редовни, а фамилията с глав-ни букви); месторабота и длъжност; адрес, телефони, e-mail; снимки и кратки биографични данни (по желание)

Считаме, че така структурирани, тези материали ще бъдат по-разбираеми и по-полезни за потребителите, което ще повиши качеството.

ПРаВиЛа За НаБОР и ПуБЛиКаЦии На Статии/СъОБЩеНиЯ

Уважаеми автори, за статиите в електронното издание “е-Обр@зов@ние” важат възприетите в издателския бизнес правила за набор на текстове. Естест-вено, има и някои специфики. За ваше улеснение ще ви припомним някои от правилата:

1. Публикуваните материали не се хоноруват, но се признават като част от изискванията по Наредба 5 за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета за придобиване на професионално квалификационна степен – чл. 17, ал.1, т.7 и чл.22, т.3. За

87


публикациите ще ви бъдат издадени съответните служебни бележки и завере-ни копия;

2. Статиите си подготвяйте във формат на MICROSOFT(c) WORD – DOC и г и изпращайте на e-mail адреса на изданието:

е[email protected];3. Обемът на статиите да бъде около 3-4, до 6-8 (по изключение до 10)

страници х 1800 знака. Обемът на съобщенията – до 2 машинописни страници, т.е. 3600 знака.

4. Статиите се публикуват, като запазват практически напълно авторската си идентичност, вкл. особеностите на авторския правопис;

5. Илюстрациите се приемат вградени в текста. По изключение, ако не са вградени, трябва да са във формат JPG или PNG;

6. Не се допуска използването в текста на празни редове, освен в случаи-те, когато тези редове са разделител между подтеми или раздели в статията;

7. Текстовите параграфи да са кратки, с кратки изречения и с използване на ключови думи и абревиатури (ЗНП, ППЗНП...), там където е възможно;

8. Между думите в материала се поставя само по един интервал, не по-вече;

9. Да се ползват акценти: цвят, болд (получерно), главни букви... 10. За определени места авторът мо же да подготви и разширен (поясни-

телен) текст и така да удовлетвори различната степен на подготвеност и на по-требност на читателите. Препоръчваме, тези текстове да се маркират в жълто, така че ако читателя прецени, че жълтите текстове са твърде детайлни, прека-лено подробни, например в юридически аспект – да ги прескочи. В легенда да се укаже, че по-подробния текст е в жълто.

11. Преди препинателните знаци: запетайка (,), точка (.), двоеточие (:), точ-ка-запетая (;) и др., не се поставя интервал, интервалът е винаги след тях!;

12. Вековете да се изписват с римски цифри (напр. XIX век, а не: 19 век). При датите, месеца е добре да се изписва с думи (но не е задължително). Кога-то е посочен ден, месец, година, могат да бъдат записвани и: 07.08.2004 г. или 07.VIII.2004 г. (без интервали след точките);

13. Съкращения на думи, имена, названия... – не е желателно, с изключе-ние на общоприети и известни съкращения на величини и термини;

14. За скоби в статиите следва да бъдат използвани полукръглите скоби от клавиатурата – ( ), а не параметричните черти – /, с изключение на случаите в текста, които изискват използването именно на такива черти.

Заб. 1: По желание на автора, за статията може да бъде подготвена ре-цензия. Цена за рецензията –

5 лв./страница (1 машинописна страница – 1800 знака).Заб. 2: Материалите ще се публикуват само ако институцията където ра-

боти автора (училища, детска градина...) е абонат на списанието.

88

От издателите

АНКЕТНА КАРТАВашите мнения, предложения и коментари за публикации, попъл-

нени в анкетната карта или в свободна форма, изпращайте на адреса на СИЕЛА.

89


При поискване, на авторите се предоставя следната служебна бележка:

сп. е-Обр@зов@ние_бр.37 (2009/2010 - май)

Documents