Модернизация на стопанскияживот

и българското общество до

средата на XX век

Изготвено от:Изготвено от:

Катерина К. КироваКатерина К. Кирова

Периодътот освобождениетодо

(1912 – 1918 .)войните г

Стопанскоразвитие

Благодарение на отговорната и далновидна икономическа политика на държавата през първото десетилетие на XX век България отбелязва бърз стопански напредък и успешно се

приспособява към европейската икономическа среда.

Индустриално предприятие в началото на Индустриално предприятие в началото на XXXX век век

Индустрия

Българските правителства провеждат последователна политика на държавно покровителство на местното

производство. В страната са изградени над 300 фабрични предприятия с родни и чужди капитали. Усилено се

строят шосета, жп линии, пристанища.

Фабрично предприятие от Фабрично предприятие от XXXX век век

Морско пристанище Морско пристанище Железопътен влакЖелезопътен влак

Развитието на производството се подпомага и чрез изгодни заеми за предприемачите от

основаните държавни банки. Въпреки успехите по степен на развитие на индустрията страната изостава десетки пъти от напредналите западни

държави.

Народната банка в София, 1912 г.Народната банка в София, 1912 г.

Земеделие

Държавата полага сериозни грижи и за развитието на земеделието. Отпускат се държавни средства за закупуване на машини, нови породи животни и качествени семена за

посев, облекчават се данъците на земеделските производители, полагат се грижи за ветеринарното

дело и специалното земеделско образование. През този период е положено началото на кооперативното движение.

Модерно засяване с редосеялкиМодерно засяване с редосеялки

Търговия

Обемът на търговията нарасва неколкократно. Панаирната и разносната търговия са изместени от магазинната.

Характерна черта на външната търговия е преобладаването на вноса над износа. От страната се

изнася предимно евтина земеделска продукция, а се внасят машини, транспортни средства, индустриални стоки.

Основните търговски партньори на България са Германия, Австро – Унгария и Франция.

Магазинна търговияМагазинна търговия

Техническинововъведения

Световните технически изобретения бързо се пренасят в България и модернизират всекидневния живот на столичани и жителите на най – големите

градове.

На границата на двата века в София е проведен първият телефонен разговор (1885 г.), внесени са кинематографът и първият автомобил (1897 г.).

Светва улично електрическо освтление (1900 г.) и тръгва първият трамвай (1901 г.).

Обществени промени

В началото на XX век най – многобройната група в българското общество са дребните и средните

земеделски производители. Малък е броят на едрите земевладелци. Вносът на евтини фабрични стоки води до намаление на числеността на занаятчиите. Появява

се нова социална група – работниците. Нарасва броят на , , чиновниците интелигенцията

военните. Постепенно се увеличава и делът на едритефабриканти итърговци.

 

Семейство на книгоиздателСемейство на книгоиздател

Културно развитие

България бързо се приобщава към модерната европейска култура и

образованост. Откриват се публични библиотеки и музеи, обновяват се

читалищата.

Ярка изява на този процес е откриването на първото висше училище (1888 г.) и на великолепната сграда на

Народниятеатър в София (1906 г.), преобразуването на Българското книжовно дружество в Академия на

науките (1911 г.).

Софийски университетСофийски университетНароден театърНароден театър

Академията на наукитеАкадемията на науките

В областта на литературата, изобразителното изкуство и модерната музика дават своя принос плеяда даровити българи и чужденци. В своите

духовни търсения българите претворяват модерните европейски влияния със здрава опора върху

националните традиции.

Междувоенният период (1919 – 1939 г.)

Стопанскиживот

Загубата на плодородни земи и трудоспособно население, както и непосилните финансови задължения, наложени на България от победителите в Първата световна война, създават сериозни трудности пред българското стопанство.

Индустрия За няколко години българското промишлено производство

достига и надминава довоенното равнище, но световната икономическа криза прекратява този

възходящ процес. След преодоляването й производството отново нараснало, развиват се нови отрасли, съкратява се степента на изостаналост от западните държави.

Хората в протест от Хората в протест от настъпилата икономическа кризанастъпилата икономическа криза

Отчаянието от кризатаОтчаянието от кризата

Земеделие Поради липсата на нови обработваеми площи

съществуващите се разделят на все по – малки участъци. Това пречи на въвеждането на модерни машини и методи за обработка на земята. През втората половина на 30-те години все повече земеделци отглеждат тютюн, памук,

слънчоглед, захарно цвекло, които са по – скъпи и търсени от индустрията. Увеличава се производството на плодове и зеленчуци. И през този период България остава предимно

земеделска страна със слабо развита промишленост.

Търговия• За разлика от времето до 1912 г. делът на зърнените храни

и живите животни в българския износ намалява. Основен износен продукт става тютюнът наред с плодовете, зеленчуците и животинските продукти. Внасят се основно машини и оръжие за армията.

• Силното икономическо обвързване с Германия през 30-те години предопреждава и политическото обвързване на България с Тристранния пакт. Причина за обвързването също е и наближаването на германските граници до българските.

• Понесените жертви и страдания във войните без да се осъществи мечтаното национално обединение оставят тежък отпечатък върху българското общество. Дълбоко е подкопано доверието към демокрацията, към държавните институции и традиционните партии.

Обществени промени

България във България във I I Световна войнаСветовна войнаОтчаяни хора от войнатаОтчаяни хора от войната

• И през този период преобладаващата част от населението (80 %) продължава да се прехранва със земеделие. Броят на работниците се увеличава незначително. Нарасва и делът на занаятчиите, търговците, хората със свободни професии.

• В десетилетията след Първата световна война българското общество продължава своята европеизация. По културен облик и начин на живот то все повече се доближава до западноевропейските.

Културно развитие Културно развитие

• Натрупаните традиции и международни контакти позволяват на българската

наука да постигне напредък във всички клонове и да получи признание в

чужбина. Много от постиженията на българската култура са на равнището

на други европейски култури. Българската интелигенция изпълнява

достойно своята просветителска мисия.