ИЗПОЛЗВАЙТЕ МОЗЪКА СИ...ОЩЕ ПО - ПЪЛНОЦЕННО

НАЙ-ВЕЛИКИЯТТЪРГОВЕЦ

В СВЕТА

ВИЕ МОЖЕТЕ ДА ПРОМЕНИТЕЖИВОТА СИ С БЕЗЦЕННАТА МЪДРОСТ

НА ДЕСЕТ ДРЕВНИ СВИТЪКА

ОГ МАНДИНО

www.elan.truden.com

1

ПЪРВА ЧАСТ............................................................................................................................................................. 6МИСИЯ УСПЕХ...................................................................................................................................................... 6

1.......................................................................................................................................................................... 62.......................................................................................................................................................................... 73.......................................................................................................................................................................... 94......................................................................................................................................................................... 125......................................................................................................................................................................... 136......................................................................................................................................................................... 147......................................................................................................................................................................... 158......................................................................................................................................................................... 16СВИТЪК С НОМЕР I........................................................................................................................................ 169......................................................................................................................................................................... 18СВИТЪК С НОМЕР II....................................................................................................................................... 1810....................................................................................................................................................................... 19СВИТЪК С НОМЕР III...................................................................................................................................... 1911....................................................................................................................................................................... 20СВИТЪК С НОМЕР IV...................................................................................................................................... 2012....................................................................................................................................................................... 22СВИТЪК С НОМЕР V....................................................................................................................................... 2213....................................................................................................................................................................... 23СВИТЪК С НОМЕР VI...................................................................................................................................... 2314....................................................................................................................................................................... 24СВИТЪК С НОМЕР VII..................................................................................................................................... 2415....................................................................................................................................................................... 25СВИТЪК С НОМЕР VIII.................................................................................................................................... 2516....................................................................................................................................................................... 26СВИТЪК С НОМЕР IX...................................................................................................................................... 2617....................................................................................................................................................................... 27СВИТЪК С НОМЕР X....................................................................................................................................... 2718....................................................................................................................................................................... 29

ВТОРА ЧАСТ........................................................................................................................................................... 31КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА..................................................................................................................................... 31

ОГ МАНДИНО СИ СПОМНЯ........................................................................................................................... 331......................................................................................................................................................................... 342......................................................................................................................................................................... 363......................................................................................................................................................................... 384......................................................................................................................................................................... 405......................................................................................................................................................................... 426......................................................................................................................................................................... 447......................................................................................................................................................................... 478......................................................................................................................................................................... 509......................................................................................................................................................................... 52ПЪРВИ ОБЕТ НА УСПЕХА.............................................................................................................................. 5210....................................................................................................................................................................... 53ВТОРИ ОБЕТ НА УСПЕХА.............................................................................................................................. 5311....................................................................................................................................................................... 54ТРЕТИ ОБЕТ НА УСПЕХА............................................................................................................................... 5412....................................................................................................................................................................... 55ЧЕТВЪРТИ ОБЕТ НА УСПЕХА....................................................................................................................... 5513....................................................................................................................................................................... 56ПЕТИ ОБЕТ НА УСПЕХА................................................................................................................................. 5614....................................................................................................................................................................... 58ШЕСТИ ОБЕТ НА УСПЕХА............................................................................................................................. 5815....................................................................................................................................................................... 59СЕДМИ ОБЕТ НА УСПЕХА............................................................................................................................. 5916....................................................................................................................................................................... 60ОСМИ ОБЕТ НА УСПЕХА............................................................................................................................... 6017....................................................................................................................................................................... 61ДЕВЕТИ ОБЕТ НА УСПЕХА............................................................................................................................ 6118....................................................................................................................................................................... 62ПОСЛЕДЕН ОБЕТ НА УСПЕХА...................................................................................................................... 6219....................................................................................................................................................................... 63

www.elan.truden.com

2

ОГ МАНДИНО

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ТЪРГОВЕЦ В СВЕТА

Ще упорствам, докато успея!

Не съм роден на този свят за поражение,неуспехът не тече във вените ми.

Не съм овца, която чакапобутването на овчаря си.

Аз съм лъв и отказвам да разговарям, да ходя и спя с овцете.

Касапницата на провала не е моя участ.

Ще упорствам, докато успея!

От древния свитък с номер IIIв

НАЙ-ВЕЛИКИЯТТЪРГОВЕЦ

В СВЕТА

www.elan.truden.com

3

Днес Ог Мандино е най-четеният в света автор за просветлението и самопомощта. Неговите 14 книги са продадени в повече от 25 милиона екземпляра на 18 езика. Хиляди и хиляди хора от всички професии хранят искрено уважение към него за това, че е променил живота им и за чудото, което са открили в думите му. Книгите му на мъдрост, просветление и любов включват: „Университет за успех", „Христовият Завет", „Дарът на Анабар", „Най-голямото чудо в света", „Най-великата тайна в света", „Най-големият успех в света", „Изборът", „Най-великият търговец в света — Мисия: успех", 1 кн., „Най-великият търговец в света — Краят на историята", 2 кн., „По-добър начин за живот", „Завръщането на вехтошаря"

Всички права за препечатване или излъчване по радиото и телевизията или на откъси от това издание на български език принадлежат на Силва Метод, България

Преводач Майя Караджова

Редактор Слава Николова

Художник Теменужка Маркова

www.elan.truden.com

4

Тази книга

се посвещава с уважениена един голям търговец,

съчетал любов, състраданиеи уникална търговска система

във философия за успех в живота,която всяка година

подтиква и ръководи хиляди хора в намиране

напо-голямо щастие,

добро душевнои физическо здраве,

душевен мир,сила

и богатство.

www.elan.truden.com

5

ПЪРВА ЧАСТ

МИСИЯ УСПЕХ

1

Хафид се позабави пред бронзовото огледало — разглеждаше отразения си в лъскавия метал образ.

„Само очите са си запазили младостта" — промърмори той, като се извърна и бавно тръгна по просторния мраморен под. Мина между двете колони от оникс, издигнати, за да подкрепят блестящите от среброто и златото тавани. Застаряващите крака го преведоха покрай изваяни от махагон и слонова кост маси. От дивани и канапета проблясваше полирана черупка на костенурка, а инкрустираните със скъпоценни камъни стени блещукаха в най-усърдно наредени брокати. В бронзови съдини около фонтан от алабастрови хикфи се извисяваха невъзмутимо огромни палми, а съдържанието на осеяни със скъпоценни камъни цветарници заслужаваше не по-малко внимание. Никой, посетил дома на Хафид, не можеше да се съмнява, че той е страхотно богат човек.

Старецът мина през покритата градина и влезе в склада, който продължаваше още петстотин крачки извън замъка. Главният му счетоводител Иразмус го очакваше точно до входа.

„Приветствам Ви, сър!" — Хафид кимна и мълчаливо продължи. Иразмус го последва. Не успя да прикрие загриженото си изражение от необичайното желание на господаря си да се срещнат тук. Край платформите за товарене Хафид поспря, за да погледа как се прехвърля в различни тарги и отмята стоката от товарните вагони.

Имаше вълна, фини ленени платна, пергамент, мед килими и масла от Мала Азия; стъкло, смокини, ядки и балсами от родната му страна; тъкани и лекарства от Палмир; джинджифил, канела и скъпоценни камъни от Арабия; зърно, хартия, гранит, алабастър и черен порцелан от Египет; гоблени от Вавилон; картини от Рим и статуи от Гърция. Въздухът беше наситен с аромата на балсам, но чувствителният нос на стария Хафрид улови присъствието на сладки сливи, ябълки, сирене и джинджифил.

Най-после се обърна към Иразмус „Стари приятелю, колко натрупано богатство има сега в съкровищницата?"

Иразмус пребледня. „Всичкото ли, господарю?"„Всичкото.”„Скоро не съм проучвал подробно цифрите , но по моя преценка са над седем милиона

златни таланта."„А ако стоката във всичките ми складове и магазини се обърне в злато, колко би

донесла?"„Този сезон описът ни още не е завършен, но бих сложил най-малко три милиона

таланта още."Хафид кимна. „Не купувайте повече стока. Незабавно организирай необходимото, за да

продадеш всичко каквото имам и да го обърнеш в злато."Счетоводителят отвори уста, но от нея не излезе никакъв звук. Отстъпи като ударен, а

когато накрая успя да проговори, изричаше думите с усилие.„Не разбирам, сър. Това е най-доходната ни година. Всички големи магазини отчитат

увеличаване на продажбите в сравнение с миналия сезон. Дори Римските легиони са ни клиенти сега. Нали преди две седмици продадохте на прокуратура в Йерусалим двеста арабски жребци? Простете ми за нескромността. Рядко съм поставял под съмнение Вашите разпоредби, но тази заповед не мога да проумея..."

Хафид се усмихна и кротко хвана ръката на Иразмус.„Верни приятелю, паметта ти достатъчно силна ли е да извика спомена за първата ти

получена от мен заповед от преди много години, когато те назначих?"За момент Иразмус сви вежди, но после лицето му засия. „Приятно ми беше, че

всяка година изнасяхте от съкровищницата половината от печалбата и я раздавахте на

www.elan.truden.com

6

бедните’’„А тогава не ме ли смяташе за глупав търговец?"„Имах много лоши предчувствия, сър’’Хафид кимна и протегна ръце към товаро-разтоварните платформи. „А сега ще

признаеш ли, че напразно си се притеснявал?"„Да, сър’’„Тогава ми позволи да настоявам да не губиш доверие и в това решение, докато не

обясня плановете си. Вече съм стар и нямам особени нужди. Откак ми беше отнета многообичаната Лиша, след толкова години на щастие, желанието ми е да разпределя цялото си богатство сред бедните от този град. Ще запазя само толкова, колкото да не завърша живота си в лишения. Освен пласирането на наличните стоки, бих желал да подготвя необходимите документи за прехвърляне на собствеността на всички големи магазини на тези, които сега ги управляват вместо мен. Също да им разпределя пет хиляди златни таланта в отплата за дългогодишната им преданост, а и за да могат да презаредят щандовете си по собствено желание”

Иразмус понечи да заговори, но вдигнатата ръка на Хафид го принуди да замълчи. „Неприятна ли ти се струва задачата?"

Счетоводителят поклати глава и направи опит да се усмихне. „Не, сър, само че не мога да разбера причините. Говорите като човек, чиито дни са преброени."

"В характера ти е, Иразмус, да: се безпокоиш за мен, вместо за себе си. Не мислиш ли за собственото си бъдеще, когато се разпадне търговската ни империя?"

„От много години сме другари. Как мога сега само за себе си да мисля?"Хафид прегърна стария си приятел и отвърна:„Не е необходимо. От теб искам незабавно да прехвърлиш 50 хиляди златни

таланта на свое име и те моля да останеш с мен, докато изпълня едно обещание, което дадох много отдавна. Щом удържа думата си, ще ти завещая този палат и складовете, защото тогава ще съм готов да отида при Лиша'

Старият счетоводител, неспособен да възприеме чутите думи, гледаше втренчено господаря си.

„Петдесет хиляди златни таланта, палата, складовете... аз не заслужавам..”Хафид кимна. „Винаги съм смятал, че твоето приятелство е огромно предимство за мен.

Това, което ти подарявам, е незначително в сравнение с безкрайната ти преданост. Ти овладя изкуството да не живееш единствено за себе си, а и за другите, и тази загриженост те определи преди всичко като човек сред хората. Сега настоявам да побързаш да изпълниш моите планове. Времето е най-ценната стока, която притежавам, а часовникът на живота ми бие последния час'

Иразмус извърна лице, за да скрие сълзите си. Гласът му трепереше, когато попита: „А какво е обещанието, на което още държите? Въпреки че бяхме.като братя, никога не съм чувал да говорите за такова нещо".

Хафид скръсти ръце и се усмихна. „Ще се видим отново след като изпълниш днешните ми разпоредби. Тогава ще разкрия една тайна, която повече от тридесет години не съм споделял с никого, освен с любимата си съпруга."

2

Така и стана. Скоро от Дамаск тръгна сериозно охраняван керван, натоварен със свидетелства за собственост и злато за всеки от тези, които управляваха големите търговски центрове на Хафид. На всеки от десетте управители от Обед в Джопа до Рюъл в Петра беше съобщено за оттеглянето на Хафид. И всеки от тях, онемял от смайване, получи подарък. След последния си престой в търговския център на Антипатрис мисията на кервана беше окончателно завършена.

Най-мощната по това време търговска империя вече не съществуваше.С натежало от мъка сърце Иразмус изпрати вест на господаря си, че складовете са

празни, а големите магазини не носят вече гордата емблема на Хафид. Пратеникът се върна с покана Иразмус да се срещне с господаря си до фонтана в перистила, веднага.

Хафид погледна внимателно лицето на приятеля си и попита: „Изпълнено ли е?"„Изпълнено."„Не тъгувай, скъпи приятелю, а ме последвай."Когато поведе Иразмус към мраморната стълба в Дъното, в огромната стая отекна

само звукът от сандалите им. Забави за момент ход край уединена кристална ваза върху висока поставка от цитрусово дърво. Наблюдаваше как слънчевата светлина променя стъклото от бяло до виолетово. Старческото му лице се усмихна.

www.elan.truden.com

7

После двамата стари приятели заизкачваха вътрешната стълба, водеща към стаята в купола на палата. Иразмус забеляза, че вече я няма въоръжената охрана, която винаги стоеше на първото стъпало. Накрая стигнаха до. една площадка и спряха, защото и двамата се бяха задъхали от усилието при изкачването. След малко продължиха до втората площадка и Хафид извади от колана си малък ключ. Отключи тежката дъбова врата и бутна с тяло, докато не изскърца. Иразмус се колебаеше, но когато господарят му махна да влезе, пристъпи плахо в стаята, до която повече от три десетилетия никой не беше допускан.

Сива, прашна светлина се просмукваше от куличките горе. Иразмус сграбчи ръката на Хафид, докато очите му свикнат с полумрака. Леко усмихнат, Хафид го наблюдаваше как се оглежда в празната стая, в която имаше само един малък кедров сандък в ъгъла сред сноп слънчева светлина.

„Разочарован си, нали, Иразмус?"„Не знам какво да кажа, сър."„Не си ли разочарован от обзавеждането? Безспорно съдържанието на тази стая е било

тема за разговор на много хора. Не си ли се чудил, не те ли е тревожела тайнствеността около това, което има тук и което толкова дълго и така ревностно охранявам?"

Иразмус кимна. „Вярно е. През тези години много се говореше, имаше и много слухове за онова, което господарят ни държи скрито в кулата."

„Да, приятелю, чувал съм повечето от тях. Говореше се, че тук има бурета, пълни с диаманти и златни кюлчета, или диви животни, или редки птици. Веднъж един персийски търговец намекна, че вероятно тук поддържам малък харем. Лиша се смя на идеята, че имам колекция държанки. Но, както можеш да забележиш, тук няма нищо освен един малък сандък. Пристъпи сега напред'

Двамата мъже се приведоха до сандъка и Хафид внимателно започна да развива кожената лента, която го опасваше. Вдиша дълбоко кедровия аромат от дървото и накрая натисна капака. Той тихо отскочи. Иразмус се наведе напред и се вторачи през рамото на Хафид в съдържанието. Погледна господаря си и поклати смутено глава. В сандъка нямаше нищо, освен свитъци — стари ръкописи... кожени свитъци.

Хафид посегна и нежно взе един от тях. За миг го притисна до гърдите си и затвори очи. Кротко спокойствие заля лицето му и заличи следите от старостта. После стана на крака и посочи сандъка.

„Дори стаята да беше пълна догоре с диаманти, нямаше да е по-скъпа от това, което съзират очите ти в простата дървена кутия. Целият успех, цялото щастие, любов, душевен мир и богатство, на което съм се радвал, могат веднага да се открият в тези свитъци. Никога не ще изплатя дълга си към тях и към мъдреца, който ми ги предаде да се грижа'

Изплашен от нотката в гласа на Хафид, Иразмус отстъпи назад и каза: „Това ли е тайната, която имахте предвид? Свързан ли е този сандък по някакъв начин с обещанието, което все още трябва да изпълнявате?"

„Отговорът на двата ти въпроса е „Да".Иразмус поразтърка с ръка потното си чело и погледна недоверчиво Хафид.„Какво е написано в тези свитъци, та ги прави по-ценни от диамантите?"„С изключение на един, всички свитъци съдържат принцип, закон или основна истина,

написани по неповторим начин, та да се помогне на читателя да разбере значението. Човек трябва да научи и да практикува тайната от всеки свитък, за да стане майстор в търговското изкуство. Когато ги овладее, той притежава силата да забогатее колкото желае."

Иразмус се взираше смаяно в старите свитъци.„Дори колкото Вас да забогатее?"„И много повече, ако иска."„Казахте, че с изключение на един, всички тези свитъци съдържат търговски принципи.

А в последния какво има?"„Последният, както го нарече, трябва да се чете пръв, защото са подредени за четене в

строга последователност. А първият свитък съдържа тайна, дадена само на шепа мъдреци в цялата човешка история. Всъщност той дава инструкции как най-резултатно да се научи написаното в другите свитъци”

„Изглежда като урок, който всеки може да овладее'„И то урокът не е сложен при условие, че човек желае да заплаща с време и

концентрация, докато всеки принцип стане част от личността му, докато всеки принцип се превърне в обичаен начин на живот”

Иразмус посегна към сандъка и извади един свитък. Като го придържаше внимателно с всички пръсти, той го насочи към Хафид. „Простете, господарю, но защо тогава не сте споделили принципите с другите, особено с тези, които са работили за Вас толкова дълго? Винаги и по всички въпроси сте проявявали великодушие, как така всички търгуващи за Вас не са получили възможността да прочетат тези думи на мъдростта и също да забогатеят? С такова безценно познание всеки най-малкото би станал по-добър продавач на стоките. Защо

www.elan.truden.com

8

сте запазили за себе си принципите през всичките тези години?"„Нямах никакъв избор. Преди много години, когато ми бяха поверени свитъците, бях

принуден да обещая под клетва, че ще споделя съдържанието им само с един човек. Все още не разбирам причината за това странно изискване. Както и да е, беше ми наредено да прилагам принципите от свитъците в собствения си живот до деня, в който се появи някой, нуждаещ се от помощта и ръководствтото, вложени в тях, много по-нуждаещ се от мен на младини. Казано ми беше, че по някакъв знак ще разпозная на кого да предам свитъците, въпреки че е възможно той дори да не подозира, че ги търси.

Чаках търпеливо, а докато чаках, прилагах принципите, както ми беше разпоредено. С познанието от тях станах това, което много хора наричат най-великия търговец в света, точно както беше провъзгласен на времето човекът, който ми завеща свитъците. Сега, Иразмус, вероятно най-после ще разбереш, защо в миналото някои мои действия в работата ти изглеждаха особени и неприложими и все пак се оказваха успешни. Решенията и делата ми винаги се ръководеха от свитъците; следователно не чрез собствената си мъдрост придобих толкова много златни таланти. Аз бях само инструмент за изпълнение'

„Още ли вярвате, че който трябва да получи тези свитъци, ще се появи след толкова време?"

„Да."Хафид нежно прибра свитъците и затвори сандъка. Коленичил, той заговори тихо: „Ще

останеш ли при мен до този ден, Иразмус?"Счетоводителят приближи в меката светлина и те стиснаха ръце. Кимна веднъж и се

отдалечи от стаята, сякаш по неизказана от господаря му команда. Хафид обви отново кожения ремък около сандъка, стана и отиде към малка куличка. От нея пристъпи към скелята, която обкръжаваше купола.

В лицето на стареца лъхна източният вятър, който носеше отвъдния мирис на езера и пустиня. Стоеше високо над покривите на Дамаск и се усмихваше, а мислите му прескачаха назад във времето.

3

Беше зима и лют студ скова Маслиновата планина. През тесния процеп на долината Кидрон от Йерусалим се носеше миризма на пушек, тамян и горящо месо от Храма и тази мръсотия се смесваше с уханието на планинските терпентинови дървета.

На открития склон, съвсем близо под село Бетпейдж, нощуваше огромният търговски керван на Петрос от Палмир. Беше късен час и дори любимият жребец на .великия търговец не преживяше в ниските фъстъчени храсти, а се беше разположил до мекия лавров плет.

Зад дългата редица смълчани палатки около четири стари маслинови дървета бяха навити дебело усукани конопени въжета. Образуваха четвъртит лагер за добитък, приютяващ безформени очертания на камили и магарета, сгушени едно в друго, за да се топлят с телата си. Освен двамата пазачи, които обикаляха край товарните каруци, в лагера се долавяше единствено движението на високата подвижна сянка, очертана на стената от козяк в голямата палатка на Петрос.

Вътре Петрос ядосано крачеше напред-назад, понякога спираше, за да се намръщи и заклати глава към плахо коленичилия до вратата младеж. Най-после положи болното си тяло на килима с втъкани златни нишки и махна на момчето да приближи.

„Хафид, винаги си ми бил като собствен син. Странната ти молба ме обърква и озадачава. Не си ли доволен от работата си?"

Момчето беше забило поглед в килима. „Не, сър”„Тогава повтори, ако обичаш, молбата си. И включи с твои думи причините за нещо

толкова необичайно."„Желанието ми е да стана продавач на стоките Ви, а не само да обслужвам камилите.

Искам да бъда като Хадад, Саймън, Калеб и другите, които тръгват от товарните ни каруци с животни, едва ли не пълзящи под тежестта на стоките Ви, и се връщат със злато за Вас, а и за себе си. Желая да подобря ниското си житейско положение. Като камилар съм нищо, но като Ваш търговец мога да добия богатство и успех."

„Откъде знаеш това?"„Често съм Ви чувал да казвате, че няма друг занаят или професия с по-големи

възможности да се издигнеш от бедност към богатство от търговията."Петрос кимна, но поразмисли и продължи да разпитва младежа: „Вярваш ли, че си

способен да работиш като Хадад и другите продавачи?"

www.elan.truden.com

9

Хафид погледна сериозно стареца и отвърна: „Много пъти съм дочувал Калеб да Ви се оплаква от лошия си късмет, с който обясняваше слабите си продажби и много пъти съм чул да му напомняте, че всеки би могъл да продаде всичката стока от складовете Ви за много кратко време, стига да се съсредоточи и да научи търговските принципи и закони. Ако вярвате, че Калеб, наричан от всички глупак, може да научи тези принципи, тогава не мога ли и аз да усвоя специалното знание?"

„Ако овладееш принципите, каква ще е целта в живота ти?"Хафид се поколеба и каза: „По цялата страна се говори, че сте велик търговец. Светът

никога не е виждал такава търговска империя, каквато сте изградили благодарение на търговското си умение. Амбицията ми е да стана дори по-велик от Вас, най-великият продавач, най-богатият и най-велик търговец в цял свят."

Петрос се облегна и загледа внимателно младото тъмно лице. Дрехите на младежа още миришеха на животни, но с поведението си не показваше голямо смирение.

„А какво ще правиш с цялото огромно богатство и страхотната власт, която несъмнено ще го придружава?"

„Това, което правите Вие. Семейството ми ще бъде осигурено с най-чудесните земни блага, а останалото ще деля с тези, които се нуждаят'

Петрос поклати глава. „Богатството, синко, никога не трябва да бъде цел в живота ти. Говориш красноречиво, но това са просто думи. Истинското богатство е в сърцето, а не в кесията/'

Хафид упорстваше: „Вие не сте ли богат, сър?"Старецът се усмихна на смелостта му. „Колкото до материалното богатство, Хафид,

между мен и най-долния просяк вън от палата на Херод има една единствена разлика. Просякът мисли само за следващото си ядене, а аз — само за яденето, което ще е последно. Не, синко, не се вдъхновявай от богатството и не работи, само за да забогатееш. Вместо това се стреми към щастие, да бъдеш обичан и да обичаш, и най-важното — да постигнеш душевен мир и спокойствие."

Хафид продължаваше да упорства: „Но тези неща са невъзможни без злато. Кой може да живее в мизерия с душевно спокойствие? Как може някой с празен корем да бъде щастлив? Как може човек да покаже любовта към семейството си, ако не е способен да го нахрани, облече и подслони? Точно Вие сте казвали, че богатството е добро, когато носи радост на другите. Защо тогава амбицията ми да съм богат не е добра? Мизерията може да е привилегия и дори начин на живот за монах в пустинята, защото трябва да издържа само себе си и да угажда единствено на своя бог, но аз смятам, че бедността е отличителен знак за липса на способност или амбиция. Аз притежавам достатъчно и от двете качества."

Петрос се намръщи. „Коя е причината за този внезапен изблик на амбиция? Говориш за осигуряване на семейство, въпреки че след като чумата прибра майка ти и баща ти нямаш други освен мен, твоя осиновител."

Потъмнялата от слънцето кожа на Хафид не можа да скрие внезапно бликналата руменина по бузите му. „Докато лагерувахме в Хеброн, преди да отпътуваме насам, срещнах дъщерята на Калнех. Тя... Тя..."

„О-хо, сега истината изплува. Не благородни идеали, а любовта те е превърнала от камиларче в силен боец, готов да се бори със света. Калнех е много богат човек. Дъщеря му и камилар? Никога! Но дъщеря му и богат, млад и красив търговец... а-а, това е друго нещо. Много добре, млади боецо, ще ти помогна да започнеш търговията и кариерата си'

Младежът падна на колене и сграбчи робата на Петрос. „Сър, сър! Как мога да изразя с думи моята благодарност?"

Петрос се освободи от Хафид и отстъпи назад. „Предлагам за сега да задържиш благодарностите си. Каквато и помощ да ти дам, ще бъде като песъчинка в сравнение с планините, които трябва сам да преместиш!"

Радостта на Хафид веднага помръкна, щом попита: „Няма ли да ме научите на принципите и законите, които ще ме превърнат във велик търговец?"

„Не. Не повече от това, че не ти угаждах и не направих ранните ти години спокойни и леки. Често бях критикуван, че съм осъдил осиновеното си дете на кошмарен живот, но аз вярвах, че ако отвътре гори подходящият огън, рано или късно той ще излезе наяве, а тогава вече ти ще си далеч по-възмъжал от дългогодишния тежък труд. Тази вечер молбата ти ме направи щастлив, защото огънят на амбицията блести в очите ти, а лицето ти сияе от изгарящо желание. Това е добре, налице е истинността на оценката ми, но ти все пак трябва да докажеш, че зад думите ти има нещо повече от въздух'

Хафид мълчеше и старецът продължи: „Първо, трябва да докажеш на мен, а още повече — на себе си, че можеш да понесеш живота на търговец, защото не си избрал лек жребий. Наистина много пъти си ме чувал да казвам, че ако човек успее, наградата е огромна, но е огромна, само защото толкова малко успяват. Много отстъпват пред

www.elan.truden.com

10

отчаянието и неуспеха без да осъзнават, че вече притежават всички необходими средства за придобиване на огромно богатство. Други посрещат всяка пречка по пътя си със страх и съмнение и я смятат за враг, а препятствията всъщност са приятели и помощници. Необходими са за успеха, защото в търговията, както и във всички сериозни кариери, победата идва само след много битки и безброй поражения. Всяка битка обаче, всяко поражение усилват способностите и силите, решителността и издръжливостта, умението и увереността ти — и така всяка пречка е „другар по оръжие" и те принуждава да ставаш по-добър... или да се махаш. Всеки неочакван неуспех е възможност да се придвижиш напред; ако ги загърбваш, ако ги избягваш, убиваш бъдещето си'

Младежът кимна и понечи да заговори, но старецът вдигна ръка и продължи: „Освен това се залавяш с най-самотната професия в света. Дори презрените бирници по залез слънце се връщат по домовете си; и Римските легиони имат казарми, които наричат дом. А ти ще наблюдаваш много залези далеч от всички приятели и любими същества. Нищо не може така бързо да предизвика болката от самотата, както когато минеш край чужда къща вечер и видиш в осветената от лампа стая как цялото семейство разчупва хляба си."

„В тези периоди на самота ще се сблъскаш с изкушението — не млъкваше Петрос. Начинът, по който го посрещнеш, ще повлияе много на кариерата ти. Чувстваш се странно и често изплашен, когато си на пътя само с животното си. Понякога временно забравяме перспективи и стойности и ставаме като децата, копнеем за сигурността и любовта, които ни принадлежат. Намереният заместител е бил краят на кариерата на много, дори хиляди приемани, че имат огромни възможности в търговското изкуство. Освен това, няма кой да те развеселява или утешава, когато не си продал никаква стока; никой освен тези, които искат да те разделят с торбата ти с пари."

„Ще внимавам и ще се вслушвам в предупрежденията Ви."„Тогава да започваме. Засега няма да получиш повече съвети. Стоиш пред мен като

зелена смокиня. Докато не узрее, тя не може да се нарече смокиня; докато не се откриеш за знание и опит, не можеш да се наречеш търговец."

„Как да започна?"„Сутринта ще се обадиш на Силвио при товарните каруци. Той ще предаде в твоя

отговорност една от най-чудесните мантии без шев. Изтъкана е от козя вълна и ще издържи и най-силните дъждове. Боядисана е в червено с корени от брош, така че цветът никога няма да се промени. От вътрешната страна до подгъва ще откриеш зашита малка звезда. Това е знакът на Тола, чиято гилдия изработва най-фините мантии в цял свят. До звездата е моят знак — кръг в квадрат. И двата са познати и уважавани надлъж и шир в страната и сме продали безчет такива мантии. Толкова дълго съм търгувал с евреите че знам как е тяхната дума за дреха като тази. Наричат я абейя.

Вземи мантията и едно магаре и призори тръгни към Витлеем, селото, през което премина керванът ни преди да пристигнем тук. Досега никой от нашите продавачи не е ходил там. Казват, че било загуба на време, защото хората са твърде бедни. И все пак там преди много години продадох стотици мантии на овчарите. Остани във Витлеем, докато я продадеш."

Хафид кимна — напразно се опитваше да скрие вълнението си. „На каква цена да продам мантията, господарю?"

„В главната счетоводна книга срещу твоето име ще впиша задължение един сребърен динарий. Когато се върнеш, ще ми го възстановиш. Задръж всичко, получено в повече, като твоя комисионна и така всъщност ти сам поставяш цената на мантията. Може да посетиш пазарището до южната врата на града или може да пожелаеш да окажеш внимание, като посетиш всяка къща поотделно — сигурен съм, че има над хиляда. Разбира се, че е възможно да се продаде там една мантия, не си ли съгласен?"

Хафид отново кимна, а умът му беше вече зает със следващия ден.Петрос нежно сложи ръка на рамото му. „Ще назнача някой на мястото ти, докато се

върнеш. Ако откриеш, че нямаш сили за тази професия, ще те разбера и не трябва да смяташ, че си опозорен. Никога не се срамувай от опит и неуспех, защото който никога не се е провалял, той никога не е опитвал. Като се върнеш, ще те разпитам надълго и нашироко за преживяванията ти. След това ще реша как да постъпя, за да помогна чудните ти мечти да се сбъднат'

Хафид се поклони и се обърна, за да излезе, но старецът не беше свършил. „Сине, има едно правило, което трябва да запомниш, защото започваш нов живот. Винаги го имай наум и ще преодоляваш привидно непреодолими препятствия — те непременно ще се изправят пред теб както пред всеки с амбиция."

Хафид чакаше: „Да, сър?"„Неуспехът никога няма да те застигне, ако е достатъчно твърдо решението ти да

успееш."

www.elan.truden.com

11

Петрос пристъпи по-близо до младежа: „Схващаш ли напълно значението на думите ми?"

„Да, сър."„Повтори ги тогава."„Неуспехът никога няма да ме застигне, ако решението ми да успея е достатъчно

твърдо'’

4

Хафид бутна настрана недоядения хляб и се замисли върху нещастната си съдба. Следващият ден ще е четвъртият във Витлеем, а червената мантия, единствената, която толкова уверено отнесе от кервана, е още в пакета върху гърба на добичето, завързано за кол в пещерата зад страноприемницата.

В претъпканата трапезария гледаше навъсено недовършеното си ядене без да чува шума около себе си. В душата му нахлуваха съмнения, както при всеки търговец от незапомнени времена.

„Защо хората да не ме изслушват? Как да задържи човек вниманието им? Защо затварят вратите си, преди да съм казал пет думи? Защо загубват интерес и се отдалечават? Всички ли в този град са бедни? Как да реагирам, като ми кажат, че харесват мантията, но не могат да се решат да я купят? Как други продават, а аз не мога? Какъв е този завладяващ страх, когато приближавам затворена врата, и как мога да го преодолея? Дали цената ми не отговаря на цените на другите продавачи?"

Разтърси глава с презрение към неуспеха си. Може би, не това е неговият живот. Може би, трябваше да си остане камилар и да продължи да печели дребни грошове за всекидневния си тежък труд. Като rpодавач на стоки наистина би бил късметлия, ако се сдобие с някаква печалба, докато се върне при кервана. Как го беше нарекъл Петрос? Млад боец? За миг му се дощя да е отново при животните си.

След това се замисли за Лиша и за непреклонния й баща и съмненията бързо изчезнаха от душата му. Довечера отново ще спи в планината, за да спести средства, а утре ще продаде мантията. Ще говори красноречиво и ще изкара добра печалба. Ще започне рано, малко след зазоряване, и ще застане близо до градския кладенец. Ще се обръща към всеки, който приближава, и много скоро ще пътува назад към Маслиновата планина със сребро в кесията.

Посегна към недовършения хляб и, докато ядеше, се замисли за господаря си. Петрос щеше да се гордее с него, защото не се беше отчаял и върнал като пораже-нец. Четири дни наистина са твърде дълго време за продаването на една единствена обикновена мантия, но той знаеше, че успее ли да го направи за четири дни, ще научи от Петрос как да го прави за три дни, а после — за два. След време ще стане толкова изкусен, че всеки час ще продава по много мантии. Тогава наистина ще бъде знаменит търговец.

Излезе от шумната странноприемница и тръгна към пещерата и добичето. Леденият въздух беше сковал земята с тънка покривка от скреж и всяко стръкче пропукваше недоволно под натиска на сандалите му. Хафид реши да не язди тази вечер до планината, а вместо това да отпочине с добичето си в пещерата.

Той знаеше, че следващият ден ще е по-добър, въпреки че вече разбираше, защо другите подминаваха бедното село. Разчуло се бе, че тук не стават никакви продажби и всеки път, когато някой откажеше да купи мантията му, си го спомняше. Но преди много години Петрос беше продал стотици на това място. Може би времената са били други тогава, пък и той е велик търговец.

Една мъждукаща светлина от пещерата го накара да ускори ход — уплаши се, че вътре има крадец. Втурна се през отвора във варовика, готов да победи престъпника и да си върне вещите. Но при гледката, която се разкри пред него, напрегнатото му тяло веднага се отпусна.

Малка свещ, втъкната в една цепнатина в пещерната стена, едва осветяваше сгушените плътно един до друг брадясъл мъж и млада жена. В нозете им, във вдлъбнат камък, в който обикновено се държи фураж за добитъка, спеше пеленаче. Хафид не разбираше много от тези неща, но по набръчканата кожица на бебето личеше, че е новородено. За да не изстине, цялото, без малката главица, бе увито в плащовете на мъжа и на жената.

www.elan.truden.com

12

Мъжът му кимна, а жената се премести по-близо до детето. Всички мълчаха. После жената потрепери и Хафид видя, че тънката дреха едва я предпазва от влагата в пещерата. Отново погледна детето. Наблюдаваше очарован как малката устичка се отваря и затваря, почти в усмивка. Усети нещо странно. Незнайно защо се сети за Лиша. Жената отново потръпна от студа и внезапното й движение върна Хафид от мечтите му.

След няколко мъчителни мига на нерешителност, бъдещият продавач на стоки отиде до добичето си. Внимателно развърза възлите, отвори пакета и взе мантията. Разпери я и потри ръце в материята. Червената боя грееше на светлината на свещта. На вътрешната й страна можеше да се види знакът на Петрос и знакът на Тола. Кръгът в квадрат и звездата. Колко пъти през последните три дни беше я държал в изморените си ръце? Струваше му се, че познава всяка нейна гънка, всяка нишка. Беше наистина мантия с високо качество. Ако я пази, човек може да изкара с нея цял живот.

Хафид затвори очи и въздъхна. След това бързо тръгна към малкото семейство, коленичи върху сламата до пеленачето и внимателно премести от яслата първо дрипавия плащ на бащата, а после — и на майката. Подаде ги на собствениците им. И двамата бяха твърде шокирани от неговата сърцатост, за да реагират. Сетне Хафид разгърна скъпоценната червена мантия и нежно уви с нея спящото дете.

Когато извеждаше добичето си от пещерата, на бузата му още имаше влага от целувката на младата майка. Точно над него блестеше най-ярката звезда, която някога беше виждал. Загледа я, докато очите му се насълзят, и насочи добичето по пътеката към главния път за Йерусалим и кервана в планините.

5

Хафид яздеше бавно, така че вече не виждаше звездата, която разстилаше пътека от светлина пред него. Защо извърши тази глупава постъпка? Не познаваше хората в пещерата. Защо не се опита да им продаде мантията? Какво щеше да каже на Петрос? Ами на другите? Ще се натъркалят по земята от смях като научат, че е подарил поверената му мантия. И то на чуждо бебе в някаква пещера. Той потърси в ума си подходяща измислица, която да заблуди Петрос. Би могъл да каже, че са откраднали мантията от добичето, докато е бил в гостилницата. Дали Петрос ще повярва на подобна история? В края на краищата в този край има много бандити. И ако му повярва, дали няма да го упрекне за небрежността?

Не усети, как стигна до пътеката, която минаваше през Гетсиманската градина. Слезе близо до кервана и тръгна изтощен пред мулето. От светлината над него се виждаше сякаш беше ден, а ужасяващата го среща бързо се осъществи — съзря Петрос, излязъл от палатката си и вторачен в небето. Хафид остана на мястото си, но старецът го забеляза почти веднага.

Имаше благоговение в гласа му, когато приближи младежа и попита: „Направо от Витлеем ли идваш?"

„Да, господарю."„Не те ли смущава, че те следва една звезда?"„Не съм забелязал, сър."„Не си забелязал? Не съм помръднал от това място, откак преди около два часа видях,

че тази звезда изгрява над Витлеем. Никога не съм виждал по-обагрена и по-ярка звезда. И после, докато наблюдавах, започна да се движи по небето и да приближава към кервана ни. Сега, когато е точно над главите ни, се появяваш ти и, за Бога, тя повече не мърда'

Петрос отиде до Хафид и, разглеждайки отблизо лицето на младежа, попита: „Участвал ли си в някакво необичайно събитие, докато беше във Витлеем?

„Не, сър'Старецът смръщи вежди, сякаш дълбоко се замисли. „Никога не съм чувал за такава

нощ и такова преживяване/'Хафид трепна. „И аз никога няма да забравя тази нощ, господарю."„Охо, значи наистина нещо се е случило вечерта. Защо се връщаш в този късен час?"Хафид мълчеше, докато обърнатият старец буташе с остена товара върху мулето му.

„Празен е. Най-после успех. Влез в палатката ми и разкажи какво преживя. Откак боговете превърнаха нощта в ден не мога да спя и вероятно думите ти ще ни подскажат, защо звезда следва едно камиларче."

Петрос се облегна в леглото-люлка и заслуша със затворени очи дългия разказ на Хафид за безкрайните откази и провали и обидите, срещнал във Витлеем. От време на време кимаше, например, когато Хафид описваше търговеца на грънци, който със сила го изхвърлил от магазина си, и се усмихна като чу как римският войник хвърлил мантията в лицето на младия продавач, защото му бил отказал да намали цената.

www.elan.truden.com

13

И накрая с дрезгав, приглушен глас започна да описва всичките съмнения, които го бяха нападнали вечерта в странноприемницата. Петрос го прекъсна: „Хафид, пре-разкажи ми, доколкото си спомняш, всяко съмнение, минало през ума ти, докато седеше и се самосъжаляваше."

Когато Хафид ги изреди по най-добрия за паметта му начин, старецът попита: „Сега, коя мисъл влезе последна в главата ти, за да изтласка съмненията и да ти даде нова смелост за решение да опиташ на следващия ден пак да продадеш червената мантия?"

За миг Хафид размисли върху отговора и каза: „Мислех само за дъщерята на Калнех. Дори в тази отвратителна странноприемница знаех, че никога не ще мога отново да застана пред нея, ако не успея." След това гласът му трепна: „Но както и да е, аз не оправдах надеждите й."

„Ти не оправда надеждите й? Не те разбирам. Ти не върна мантията със себе си."Случката с пеленачето и мантията в пещерата Хафид разказа с толкова тих глас, че се

наложи Петрос да се наведе напред, за да чува. Често поглеждаше отворения край на палатката и ярката светлина, която още озаряваше лагера, докато младежът говореше. На озадаченото му лице се появи усмивка и не забеляза, че момчето беше прекъснало разказа си и вече хлипаше.

Скоро сподавеният плач стихна и в голямата палатка се възцари тишина. Хафид не смееше да погледне господаря си. беше се провалил и доказал, че не е готов да стане нещо повече от камилар. Бореше се с импулса да скочи на крака и да избяга от палатката. Тогава почувства ръката на големия търговец и си наложи да го погледне в очите.

„Синко, от това пътуване не спечели много."„Не, сър."„Но аз спечелих. Звездата, която те следваше, ме излекува от слепотата. Не бях

склонен да я призная, но ще ти го обясня чак като се върнем в Палмир. Сега ще те помоля за нещо."

„Да, господарю."„Продавачите ни ще започнат да се завръщат в кервана утре преди залез слънце, а

добичетата им ще се нуждаят от грижите ти. Желаеш ли засега да се върнеш към задълженията си като камилар?"

Хафид стана покорно и се поклони на своя благодетел. „Ще направя всичко, което поискате от мен... и съжалявам, че Ви разочаровах'

„Тогава върви и се приготви за завръщането на хората ни, а ние ще се срещнем отново в Палмир."

Когато Хафид излезе през входа на палатката, отгоре за миг го заслепи ярка светлина. Потърка очи и чу, че Петрос го вика отвътре.

Младежът се обърна и влезе отново в очакване старецът да заговори. А той посочи към него и каза: „Спи спокойно, защото не си се провалил'

Ярката звезда остана над тях цялата нощ.

6

Около две седмици след прибирането на кервана в Палмирската база, Хафид беше

събуден в сламената си постеля в обора, за да се яви при Петрос.Той забърза към господарската спалня и застана неуверено до огромното легло.

Собственикът му изглеждаше като джудже в него. Отвори очи, едва се измъкна от завивките и се понадигна да седне. Лицето му беше измършавяло, а по ръцете му изпъкваха вените. На Хафид му беше трудно да повярва, че това е същият мъж, с когото само преди дванайсет дни беше говорил.

Петрос му кимна и младежът приседна на ръба на леглото и зачака старецът да проговори. Дори звучността . и силата на гласа бяха различни от последната им среща.

„Синко, много дни имаше да размишляваш върху амбициите си. Още ли желаеш да станеш велик търговец?"

„Да, сър."Остарялата глава закима: „Така да бъде. Възнамерявах да прекарам с теб много време,

но както можеш да видиш, за мен има други планове. Въпреки че се смятам за добър търговец, не съм способен да се спазаря със смъртта да се отлкони от моята врата. Тя чака от дни, както гладно куче чака пред кухненската врата. И тя като кучето знае, че накрая вратата ще остане без пазач."

www.elan.truden.com

14

Кашлицата прекъсна Петрос, а Хафид седеше неподвижно, докато старецът си поемаше въздух. Най-после кашлицата спря и Петрос безсилно се усмихна: „Кратко време ще бъдем заедно, затова нека започваме. Извади, първо, малкия кедров сандък, който е под леглото'

Хафид коленичи и издърпа привързана с кожен ремък малка кутия. Постави я до леглото под краката на Пет-рос. Старецът се изкашля, за да прочисти гласа си: „Преди много години, когато имах по-ниско положение дори от камилар, имах удоволствието да спася нападнат от двама бандити пътник от Изток. Твърдеше, че съм спасил живота му и искаше да ми се отплати, въпреки че не чаках никаква отплата. И тъй като нямах нито семейство, нито приятели, настоя да отида с него у тях при роднините му. Там ме приеха като свой.

Един ден, след като свикнах с новия си живот, ме посвети в тайната на този сандък. Вътре имаше десет кожени свитъка — всеки с пореден номер. Първият съдържаше тайната за научаването. А другите — всички тайни и принципи, необходими да преуспееш в изкуството на продажбата. Цяла година всеки ден бях обучаван в мъдрите думи от ръкописите и в тайните за научаване в първия свитък. Накрая запаметих всяка дума от всеки свитък така, че бяха станали част от мисълта и живота ми. Превърнаха се в моя същност.

Най-после ми връчи сандъка с десетте свитъка, запечатано писмо и кесия с петдесет златни монети. Писмото не трябваше да отварям, докато новият ми дом не се скрие от погледа ми. Сбогувах се със семейството и го отворих чак на търговския път към Палмир. Съдържанието ми разпореждаше да взема златните монети, да приложа наученото от ръкописите и да започна нов живот. По-нататък ми повеляваше винаги да деля всяко придобито богатство с по-необлагодетелстваните, но кожените свитъци не трябваше да се подаряват или споделят с никого до деня, в който не ми бъде даден специален знак, за да ми се покаже кой е следващият избран да ги получи.

Хафид поклати глава: „Не разбирам, сър''„Ще ти обясня. От много години внимателно следя за човека с таен знак, а през това

време прилагах наученото от свитьците и натрупах огромно състояние. Почти бях повярвал, че такъв изобщо няма да се появи. Така беше до твоето завръщане от Витлеем. Първото подозрение, че ти си избраникът да получи свитъците, ме обзе, когато се появи под ярката звезда, последвала те от Витлеем. Опитах в сърцето си да разбера това събитие, но се покорявам и не оспорвам действията на боговете. А когато ми каза, че си подарил мантията, която означаваше толкова много за теб, нещо в сърцето ми заговори, че моето дълго търсене е завършило. Най-после бях открил следващия предопределен да получи сандъка. Странно, щом узнах, че съм открил когото трябва, жизнеността ми започна бавно да изчезва. Вече приближавам края, но дългото ми издирване приключи и мога да напусна този свят в мир'

Гласът на стареца затихна. Стиснал костеливите си юмруци, се наведе по-близо до Хафид: „Слушай внимателно, синко, защото няма да имам сила да повторя тези думи'

С влажни очи Хафид приближи господаря си и ръцете им се докоснаха. Великият търговец с усилие пое въздух: "Сега ти предавам този сандък и ценното му съдържание, но първо има определени условия, които трябва да приемеш. Вътре има кесия със сто златни таланта. С тях ще можеш да живееш и да набавиш малък запас от килими, с който да влезеш в търговския свят. Можех да те даря с огромно богатство, но това би ти причинило ужасна вреда. Далеч по-добре е със собствени сили да станеш най-богатият и велик търговец в света. Виждаш, че не съм забравил целта ти.

Веднага тръгни за Дамаск. Там ще откриеш неограничени възможности за прилагане на бъдещите ти уроци. Като си осигуриш подслон, ще отвориш само свитъка със знак I. Трябва да го четеш и препрочиташ, докато напълно разбереш тайния метод, описан в него, който ще използваш, когато учиш принципите на успеха в търговията, побрани в останалите ръкописи. Докато изучаваш всеки един, можеш да започнеш да продаваш купените килими и, ако съчетаеш наученото с придобивания опит и продължиш да учиш всеки свитък, както е посочено, продажбите ти ще се увеличават всеки ден. Първото ми условие значи е да положиш клетва, че ще следваш инструкциите от свитък, обозначен I. Съгласен ли си?"

„Да, сър."„Добре, добре... а когато приложиш принципите от свитъците, ще забогатееш много

повече, отколкото някога си мечтал. Второто ми условие е постоянно да прехвърляш половината от печалбите си на по-нещастните от теб. Ще трябва да го спазваш. Ще се съгласиш ли?"

„Да, сър."„А сега най-важното от всички условия. Забранено ти е да споделяш с когото и да било

свитъците или мъдростта в тях. Някой ден ще се появи човек и ще ти се даде таен знак, точно както звездата и безкористната ти постъпка. Ще го разпознаеш дори преносителят

www.elan.truden.com

15

му да не знае, че е избраникът. Убеди ли се сърцето ти, че си прав, ще предадеш на него или нея сандъка със съдържанието му. Когато това се изпълни, няма да е нужно да се поставят условия на получателя, както бяха поставени на мен и сега — на теб. Писмото, което получих толкова отдавна повеляваше, че третият получател на свитъците, ако желае, може да сподели със света заветите им. Ще обещаеш ли да спазваш това трето условие?"

„Да."Петрос въздъхна с облекчение, сякаш от него беше свален тежък товар. Усмихна се

едва забележимо и обгърна с костеливите си ръце лицето на Хафид. „Вземи сандъка и потегляй. Повече няма да се видим. Моите пожелания за успех и любовта ми ще те придружават. Дано твоята Лиша сподели цялото щастие, което бъдещето ще ти донесе."

Когато Хафид взе сандъка и го пренесе през отворената врата на спалнята, по бузите му, без никакво стеснение. се стичаха сълзи. Поспря отвън, постави сандъка а пода и се обърна към господаря си: „Неуспехът никога няма да ме застигне, ако решението ми да успея е достатъчно твърдо, нали?"

Старецът едва се усмихна и кимна. Вдигна ръка за сбогом.

7

Хафид и добичето му влязоха в огромния град Дамаск през източната порта. Яздеше по улицата, наречена Стрейт, а колебанията и трепетът, шумът и виковете от стотици магазини едва ли разсейваха страха му. Да пристигнеш в голям град с влиятелен търговски керван като Петросовия е едно, а да си сам и незащитен е съвсем друго. От всички страни към него се втурваха улични търговци със стоки в ръце и крещяха един от друг по-силно. Мина край магазини, подобни на килийки, и през базари, отрупани с майсторски изработки на бакърджии, златари, сарачи, тъкачи, дърводелци; при всяка стъпка на мулето пред него заставаше нов амбулантен търговец, ридаещ и бълващ думи на самосъжаление.

Точно насреща му, оттатък западната градска стена, се издигаше връх Хермон. Макар да беше лято, най-високата му част все още беше в бяло. Той сякаш търпеливо и снизходително наблюдаваше какафонията долу на пазарището. Най-после Хафид се отби от прочутата улица и се осведоми за квартала. Не се затрудни — откри една странноприемница, наречена Мосча. Стаята му беше чиста. Предплати наема за един месец, с което веднага извоюва репутацията си пред Антонин — собственика. След това настани добичето си в яхъра зад хана, изкъпа се във водите на Барада и се върна в стаята.

Сложи малкия кедров сандък в края на леглото и почна да развива кожения ремък. Капакът се отвори лесно и той се втренчи в кожените свитъци. После бръкна и докосна кожата. Тя се изви под пръстите му сякаш беше жива и момчето бързо отдръпна ръка. Стана и пристъпи към решетъчния прозорец, през който се вливаше звуковият поток от шумния и отдалечен почти на половин миля от него пазар. Като погледна в посока на приглушените гласове, страхът и съмненията отново се върнаха и усети как увереността му изчезва. Затвори очи, облегна глава на стената и заплака с глас. „Колко съм глупав да мечтая, че един ден аз, простият камилар, ще бъда провъзгласен за най-великия търговец в света, а дори нямам смелост да яздя по улицата сред сергиите на продавачите. Днес с очите си видях стотици продавачи до един много по-добре от мен подготвени за професията си.. Всички бяха самоуверени, ентусиазирани и упорити. Всички изглеждаха готови за оцеляването си в джунглата на пазара. Колко е тъпо и нахално да се надявам, че мога да се състезавам с тях и да ги надмина. Петрос, скъпи Петрос, страхувам се, че пак ще те разочаровам'

Хвърли се на леглото и изтощен от пътуването рида, докато заспи.Когато се събуди, беше утро. Още преди да отвори очи, чу чуруликане. После седна и

погледна с невярващи очи врабчето, кацнало върху отворения капак на сандъка със свитъците. Изтича до прозореца. Навън хиляди врабчета се скупчваха на гроздове по смокините и яворовите дървета и всяко посрещаше деня с песен. Докато наблюдаваше, някои кацаха на перваза, но при най-лекото помръдване на Хафид отлитаха. След това се обърна и отново погледна сандъка. Пернатият гостенин виреше глава и гледаше втренчено младежа.

Хафид бавно, с протегната ръка приближаваше. Птичето скочи в дланта му. „Хиляди като теб са навън и се страхуват. А ти има смелостта да влезеш през прозореца'

Птичето клъвна рязко кожата на Хафид и той го пренеесе до масата, където в бохчата му имаше хляб и сирене. Отрони трохички и ги сложи пред малкия си приятел, който започна да яде. На младежа му хрумна нещо и се върна до прозореца. Опипа с ръка

www.elan.truden.com

16

дупките на мрежата. Бяха толкова малки, че изглеждаше почти невъзможно врабчето да е влязло от там. После си спомни гласа на Петрос и повтори високо думите: „Неуспехът никога няма да ме застигне, ако решението ми да успея е достатъчно твърдо'

Върна се при сандъка и бръкна вътре. Един кожен свитък беше по-остарял от останалите. Извади го от кутията и внимателно го разгъна. Страхът, който изпитваше, изчезна. Тогава погледна към врабеца. И него го нямаше. Само трошици хляб и сирене бяха останали като свидетелство за посещението на малкото смело птиче. Хафид се загледа в свитъка. Заглавието му гласеше „Свитък I” Започна да чете...

8

СВИТЪК С НОМЕР I

Днес започвам нов живот.Днес свалям старата си кожа ,страдала твърде дълго от контузиите на неуспеха и раните

на посредствеността.Днес се раждам отново, а родното ми място е лозе, в което има плодове за всички.Днес ще бера гроздовете на мъдростта от най-високите и най-богатите лози, защото са

засаждани поколение след поколение от най-мъдрите предшественици на моята професия.Днес с наслада ще опитам вкуса на гроздето от тези лозя и наистина ще погълна

зародиша на успеха, скрит в него. И в мен ще покълне нов живот.Избраното поприще е отрупано с възможности, но е изпълнено със съкрушение и

огорчение и, ако телата на неуспелите се натрупваха едно върху друго, купът щеше да хвърля сянка върху всички пирамиди в света.

Но аз няма да се проваля като другите, защото сега в ръцете си държа картата, която ще ме води в опасните води към бряг, до вчера бил само една мечта.

Моята награда за борбата няма да е вече неуспехът. Както природата не е предвидила тялото ми да търпи болка, точно така не е предвидила животът ми да търпи неуспех. Неуспехът, подобно на болката, е чужд в живота ми. В миналото го приемах, както приемах болката. Сега го отхвърлям и съм готов за мъдростта и принципите, то ще ме изведат от сянката към светлината на богатството и щастието много по-далеч и от най-чудатите ми мечти —дори златните ябълки от градината на Хесперидите ще ми се струват само една заслужена награда.

Времето учи на всичко живеещия вечно, но аз не разполагам с лукса на вечността. И все пак в определеното ми време трябва да упражнявам изкуството на търпението, защото природата никога не действа прибързано.

Сто години са необходими за създаването на маслиновото дърво, царя на всички дървета. Лукът израства за девет седмици. Живях като луковите насаждения. Не съм доволен. Сега ще стана най-великото маслиново дърво, а в действителност, най-великият търговец.

Но как? Защото нямам нито знание, нито опит да постигна величие и вече се препънах в невежеството и се потопих във водите на самосъжалението. Отговорът е прост. Ще започна пътуването си без да се обременявам с ненужно знание, нито с незначителен опит. Природата ми е осигурила много повече знание и инстинкт от всеки горски звяр, а стойността на опита обикновено се надценява от старците, които кимат мъдро и говорят глуповато.

Опитът всъщност обучава съвършено, въпреки че курсът от уроци поглъща годините на човек и ползата намалява с времето, необходимо да се придобие специалната мъдрост. Накрая, когато човек умре, той изчезва. Освен това опитът може да се съпостави с модата; действие, оказало се успешно днес, утре ще бъде неприложимо и непрактично.

Само принципите устояват и сега ги притежавам, защото законите, които ще ме водят към величие се съдържат в свитъците. Те ще ме учат повече как да се предпазвам от неуспех, отколкото как да постигам успех, защото какво друго е успехът освен душевно състояние. Ще се намерят ли двама от хиляда мъдри мъже да дефинират успеха с едни и същи думи; а провалът винаги се описва само по един начин. Провалът е неспособността на човек да постигне целите си в живота, независимо какви са те.

В действителност единствената разлика между успелите и неуспелите се крие в различните им навици. Добрите навици са ключ към пълен успех. Лошите навици са отворена врата за неуспеха. Така че първият, предхождащ всички други, закон, на който ще се подчиня, е: Ще създам добри навици и ще стана техен роб.

www.elan.truden.com

17

Като дете бях роб на импулсите си; сега като всички възрастни хора, съм роб на навиците си. Отказах се от свободната си воля в полза на натрупваните с години навици, а делата в досегашния ми живот вече са начертали път, заплашващ да ограничи бъдещето ми. Действията ми се ръководят от желания, страст, предразсъдъци, алчност, любов, страх, обкръжение, навици — а най-лошият от всички тези тирани е навикът. Следователно, ако трябва да бъда роб на навик, нека да съм роб на добри навици. Лошите трябва да се изкоренят и да се подготвят нови бразди за добро семе.

Ще създам добри навици и ще стана техен роб.А как ще извърша трудния подвиг? Ще го направя чрез тези свитъци, защото

всеки съдържа по един принцип, който ще премахне от живота ми един лош навик и ще го замести с друг, водещ ме към успех. Защото това е още един от законите на природата — навикът може да се премахне само от друг навик. Така че, за да изпълнят написаните думи специалната си задача, ще възпитам първия от новите си навици, който е следният:

Ще чета всеки свитък по тридесет дни, както е определено, преди да продължа със следващия.

Отначало, когато ставам, ще чета думите наум. После ще ги чета наум след като изям обяда си. За последен път ще ги чета точно преди да легна, когато денят си отива и много важно е, че този път ще ги чета на глас.

Следващите тридесет дни ще повторям този ред на действие. После ще премина към поредния свитък и ще повтарям процедурата още тридесет дни. Ще продължавам, докато преживея с всеки свитък по тридесет дни и четивото ми стане навик.

А какво ще постигна с този навик? Тук се крие тайната на всички човешки постижения. Като повтарям думите ежедневно, те ще станат част от моя активен ум и по-важното - ще проникнат и в другия ми ум, загадъчния никога не заспиващ източник, творец на мечтите ми, който често ме принуждава да действам по непонятни за мен начини.

Думите от свитъците се поглъщат от мистериозния ми ум, затова всяка сутрин ще започна да се събуждам с непозната досега жизненост. Силата ми ще се увеличи, ще се повиши ентусиазмът ми, желанието да опозная света ще победи всички страхове, познати от ранните ми години. Ще бъда по-щастлив, отколкото някога съм предполагал, че е възможно в този свят на борба и болка.

Накрая ще открия, че реагирам на всички ситуации, с които се сблъсквам, по начина, изискван от свитъците, и скоро ще ми стане лесно да действам и реагирам така, - защото.с практика всичко става лесно.

Ето как се заражда нов и добър навик — едно действие стане ли лесно чрез повторение, се изпълнява с удоволствие, а щом е удоволствие, в човешката природа е да го изпълнява често. Тогава то става навик, а аз — негов роб, и това е моето желание, щом навикът е добър.

Днес започвам нов живот.И си давам тържествена клетва, че нищо няма да забави развитието на новия ми живот.

Няма да пропусна нито ден без да чета, защото този ден не може да се върне, нито да се замени с друг. Не трябва и няма да нарушавам навика си всеки ден да чета от свитъците. Отделяните по няколко минути за новия навик наистина са много ниска цена за щастието и успеха, с които ще се сдобия.

Прочитайки и препрочитайки думите от свитъците, които ще следвам, никога няма да допусна краткостта им или простотата им да породят небрежно отношение към посланията в ръкописите. Хиляди гроздове се намачкват, за да се напълни една кана с вино, а люспите и останалата каша се изхвърлят на птиците. Така е и с гроздовете на мъдростта през вековете. Много нещо е прецедено и изхвърлено като безполезно. Само пречистената истина е останала в думите, които следват. Ще пия според указанията и няма да разлея нито капка, И непременно ще погълна зърното на успеха.

Днес старата ми кожа се разпада. Ще се извисявам сред хората, а те няма да ме познаят, защото от днес съм нов човек с нов живот.

9

СВИТЪК С НОМЕР II

www.elan.truden.com

18

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. Защото това е най-голямата тайна за успех във всички рисковани дейности. Мускулите могат да разцепят щит и дори да унищожат живот, но единствено невидимата сила на любовта може да отвори сърцата на хората и, докато не овладея това изкуство, ще остана само един амбулантен търговец на пазара. Ще направя любовта най-силното си оръжие и към когото го обърна, няма да може да устои на силата му.

Може да отблъскват доводите ми; може да не вярват на думите ми; може да не одобряват облеклото ми; може да не приемат вида ми; може дори да им се сторят подозрителни сделките ми; но любовта ми ще смекчи всички сърца като слънцето, чиито лъчи омекотяват и най-втвърдената глина.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.А как ще го направя? Отсега нататък ще гледам всичко с любов и ще се родя отново.

Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми; но и дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми. Ще обичам светлината, защото ми показва пътя; но и тъмнината ще обичам, защото показва звездите. Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми; но и тъгата ще понасям с търпение, защото отваря душата ми. Ще приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията ще посрещам с удоволствие, защото са моето предизвикателство.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.А как ще говоря? Ще възхвалявам враговете си и те ще ми станат приятели; ще

насърчавам приятелите си и те ще ми станат братя. Винаги ще търся причини да се възхищавам; никога няма да изнамирам оправдания за слухове. Когато се изкушавам да критикувам, ще захапвам езика си; когато започвам да хваля, ще крещя от покрива.

Та нали птиците, вятърът, морето и цялата природа говорят с музиката на възхвалата към твореца си? Не мога ли със същата музика да говоря на неговите Деца? Отсега нататък ще помня тази тайна и тя ще промени живота ми.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.А как ще.постъпвам? Ще обичам най-различни хора, защото всеки има качества за

възхищение, дори и да са скрити. С любов ще разкъсам изградената около сърцата им преграда от подозрение и омраза и на нейно място ще построя мостове, за да може любовта ми да влезе в душите им.

Ще обичам амбициозните, защото могат да ме въодушевяват! Ще обичам неудачниците, защото мога да се уча от тях. Ще обичам кралете, защото са над човешките същества; ще обичам смирените, защото са божествени. Ще обичам богатите, защото са самотни; ще обичам бедните, защото са толкова много. Ще обичам младите за вярата, която имат; ще обичам старите за мъдростта, която споделят. Ще обичам красивите заради тъгата в очите им; ще обичам грозните заради мира в душите им. Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.

Но как ще реагирам на действията на другите? С любов. Както любовта е средство за.отваряне на сърцата на другите, точно така е и мой щит, който отблъсква стрелите на омразата и копията на гнева. Злополучие и обезсърчение ще удрят в новия ми щит и ще се превръщат в най-тих дъждец. Моят щит ще ме закриля на пазара и ще ме подкрепя, когато съм сам. Ще ме съживява в моменти на отчаяние, но ще ме успокоява, когато се екзалтирам. С употребата ще се засилва и повече ще ме предпазва, докато един ден го захвърля и без закрилата му тръгна сред пъстрея поток от хора, но когато го направя, името ми ще е издигнато високо в пирамидата на живота.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. А как ще се държа с всеки срещнат? По един единствен начин. Тихо, в себе си, ще се обръщам към него и ще казвам — Обичам Те. Въпреки, че са казани наум, тези думи ще греят- в очите ми, ще изглаждат бръчките по челото ми, ще предизвикват усмивка на устните ми, ще звучат в гласа ми; и сърцето му ще се отвори. А ще има ли някой да се откаже от стоките ми, когато сърцето му чувства моята любов?

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.И най-много от всичко ще обичам себе си. Защото правя ли го, ревностно проверявам

всичко приемано от тялото ми, от ума ми, от душата и сърцето ми. Никога няма да угаждам прекалено на плътските си желания, а ще храня тялото си повече с чистота и умереност. Никога няма да допусна умът ми да бъде привлечен от злото и отчаянието, а с желание ще го извисявам с многовековното познание и мъдрост. Никога няма да допусна душата ми да стане самодоволна и пресита, предпочитам да я храня с медитация и молитва. Никога няма да допусна сърцето ми да стане дребнаво и жестоко; а ще го раздавам и то ще расте и ще топли земята.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.Отсега нататък ще обичам цялото човечество. От този момент всичката омраза изтича

от вените ми, защото нямам време да мразя, имам време само да обичам. В гози момент

www.elan.truden.com

19

правя първата необходима стъпка да стана ювек сред хората. С любов ще увелича продажбите триратно и ще стана велик търговец. Ако нямам никакви други качества, мога да успея само с любовта. Без нея няма да успея, дори да притежавам всички знания и умения на света.

Ще посрещна днешния ден с любов и ще успея.

10

СВИТЪК С НОМЕР III

Ще упорствам, докато успея.В Ориента младите бикове се проверяват за арената по определен начин. Всеки се

завежда до ринга и се пуска да атакува пикадор, който го боде с пина. После внимателно се преценява смелостта му според броя на опитите, демонстриращи желанието му да щурмува, въпреки раните от острието. Отсега нататък ще приема, че животът всеки ден ме проверява по същия начин. Ако упорствам, ако продължавам да опитвам, ако продължавам да атакувам напред, ще постигна целта си.

Ще упорствам, докато успея.Не съм роден на този свят за поражение, неуспехът не тече във вените ми. Не съм

овца, която чака побутването на овчаря си. Аз съм лъв и отказвам да разговарям, да ходя и спя с овцете. Няма да чувам онези, които хленчат и се оплакват, защото болестта им е заразна. Да вървят при овцете. Касапницата на провала не е моя участ.

Ще упорствам, докато успея!Наградите от живота са в края на всяко пътуване, а не наскоро след тръгването; не ми

е дадено да знам колко крачки са необходими, за да стигна до целта си. Може да срещна неуспеха дори след хиляда крачки и все пак успехът се крие зад следващия завой на пътя. Никога няма да узная колко е близо, ако не завия.

Винаги ще правя нова крачка. Ако е безрезултатна, ще направя още една и още една. Наистина стъпка по стъпка не е толкова трудно.

Ще упорствам, докато успея.Отсега нататък ще смятам всекидневното си усилие само за един мой саблен удар

срещу могъщ дъб. От първия ми удар дървото може да не потрепери, нито от втория, нито от третия. Всеки от тях може да е незначителен и да изглежда несъществен. Но накрая дъбът ще се катурне от десетките удари. Така ще стане и с днешните ми упорити опити.

Ще приличам на дъждовна капка, която отмива планина; на мравката, която поглъща тигър; на звездата, която озарява земята; на робът, който строи пирамида. Ще построя замъка си тухла по тухла, защото знам, че ако се повтарят, незначителните опити ще завършат всяко начинание.

Ще упорствам, докато успея.Няма да мисля за поражение и ще изчистя речника си от думи и фрази, като зарязвам:

не мога, неспособен, невъзможен, недопустим, невероятен, неуспех, неприложим, безнадежден и отстъпление; защото са думи за глупаците. Ще избягвам отчаянието, но ако се заразя от тази душевна болест, ще продължавам отчаяно да работя. Ще работя като роб и ще издържа. Ще пренебрегвам спънките по пътя и ще следя високите си цели, защото знам, че в края на сухата пустиня расте зелена трева.

Ще упорствам, докато успея.Ще помня древния закон за загубите и ще го насоча в моя полза. Ще упорствам със

знанието, че всеки неуспех в продажбата ще увеличава шанса ми за успех при следващия опит. Всяко не, което чуя, ще ме приближава до смисъла на да. Всяка гримаса, която уловя, само ще ме подготвя за предстоящата усмивка. Всяка беда, с която се сблъскам, ще носи в себе си зародиша на утрешния добър шанс. Трябва да преживея нощта, за да оценя деня. Трябва често да се провалям, за да успея само веднъж.

Ще упорствам, докато успея.Ще опитвам и опитвам и отново ще опитвам. Всяка спънка ще приемам като

обикновено прекъсване по пътя към целта и събуждане на желанието ми за професията. Ще упорствам и ще развивам уменията си, както морякът своите — всеки път когато се измъква от яростта на бурята.

Ще упорствам, докато успея.Отсега нататък ще науча и ще прилагам още една от тайните за превъзходство в моята

работа. В края на всеки ден, независимо дали е бил успешен или не, ще опитвам да реализирам още една продажба. Когато измореното ми тяло мислено потегля към къщи, ще устоявам на изкушението да тръгна. Ще пробвам отново. Ще направя още един опит, за да

www.elan.truden.com

20

приключа с победа, а не сполуча ли, ще опитам пак. Никога няма да допусна ден, завършил с неуспех. Така ще посея семето на утрешния успех и ще спечеля непреодолима преднина пред онези, които спират работа в определен час. Когато свършва борбата на другите, моята ще започва и урожаят ми ще бъде богат.

Ще упорствам, докато успея.Няма да допусна също вчерашният успех днес да ме приспива в тихо задоволство,

защото то е дълбокото начало на неуспеха. Ще забравя какво ми се е случило през изминалия ден — и добро, и лошо, и ще приветствам изгряващото слънце убеден, че предстои най-хубавият ден в живота ми.

Ще упорствам, докато дишам. Защото сега знам един от най-чудесните принципи на успеха: ако упорствам достатъчно дълго, ще победя.

Ще упорствам.Ще победя.

11

СВИТЪК С НОМЕР IV

Аз съм най-великото чудо на природата.Откак свят светува, не е съществувал човек с моя ум, моето сърце, моите очи, уши,

ръце, коса, уста. Няма човек, роден някога или живеещ сега, или който ще се появи утре, да ходи, говори, да се движи и мисли точно като мен. Всички хора са мои братя и все пак се различавам от тях. Аз съм неповторимо създание.

Аз съм най-великото чудо на природата.Въпреки че съм от животинското царство, само възнаграждение за животни няма да ме

удовлетвори. В мен гори предаван през безброй поколения пламък и топлината му постоянно подтиква духа ми да става по-добър - и така ще бъде. Ще разпалвам пламъка на недоволството и ще обявя пред света своята неповторимост. Никой не може да направи точно копие на щрихите ми с четка, нито на знаците ми с длето, никой не може да възпроизведе моето потомство, нито почерка ми и дейсвително никои не притежават способността да продава точно като мен.

Аз съм най-великото чудо на природата.Няма повече да правя безплодни опити да имитирам другите. Вместо това ще разкрия

неповторимостта си на пазара. Ще я разгласявам, нещо повече —ще я продавам. От сега започвам да подчертавам своите отлики и да крия приликите. И същия принцип ще прилагам за стоките, които продавам. Продавач и стоки, различни от всички други, и горди, че са необикновени.

Аз съм уникално природно създание.Изключителен съм, а всичко изключително има стойност; следователно мога да бъда

оценен. Аз съм краен продукт на хилядолетна еволюция; следователно ми са дадени ум и тяло по-добри, отколкото на всички предхождащи императори и мъдреци.

Но моите умения, ум, сърце и тяло ще залинеят, загният и изчезнат, ако не ги употребявам правилно. Имам неограничени възможности. Но действам само с малка част от мозъка; само незначителна част от мускулите ми са подвижни. Мога да увелича вчерашните си постижения стократно или повече и точно това ще направя, като започвам от днес.

Никога вече няма да се задоволявам с предишни завоевания, нито ще се отдавам на самохвалство за дела, които реално са твърде маловажни дори за признаване. Мога да постигна много повече от постигнатото и ще го направя; та защо трябва чудото, което ме е възпроизвело, да свърши с моето раждане? Защо да не може да продължи в сегашните ми дела?

Аз съм най-великото чудо на природата.Не съм случайно на тази земя. Тук съм с цел и тя е да прерастна в планина, а не да се

смаля до песъчинка. Отсега нататък ще влагам всичките си усилия да стана най-високата от всички планини и ще напрягам силите си, докато започнат да крещят за милост.

Ще увеличавам знанията си за човечеството, за себе си, за продаваните от мен стоки и така продажбите ми ще се умножават. Ще практикувам, усъвършенствам и изглаждам думите, произнасяни при продажбата на стоките, защото това е основата, върху която ще градя кариерата си и никога няма да забравя, че много са постигнали огромно богатство и успех

www.elan.truden.com

21

само с един отлично проведен търговски разговор. Освен това постоянно ще се стремя да усъвършенствам добрите си обноски и благоприличие, защото те са захарта, която привлича всички.

Аз съм най-великото чудо на природата.Ще концентрирам енергията си, за да докажа способностите си в момента, и действията

ще ми помогнат да забравя всичко друго. Домашните ми проблеми ще бъдат оставени вкъщи. Няма да мисля за семейството си, когато продавам, защото това ще разсейва вниманието ми. Но също и търговските проблеми ще оставям на пазара и няма да мисля за професията си у дома, защото това ще угнетява любовта ми.

На пазара няма място за семейството ми, нито вкъщи има място за търговия. Ще ги отделя едно от друго и така ще се свържа завинаги с двете. Те непременно трябва да са разделени или кариерата ми ще загине. Този парадокс съществува от векове.

Аз съм най-великото чудо на природата.Дадени са ми очи да виждам и ум да мисля, а сега най-после узнавам и схващам най-

великата житейска тайна — всичките ми проблеми, душевни болки и обезсърчение в действителност са прикрити чудесни възможности. Външният им вид вече няма да ме мами, защото очите ми са отворени. Ще гледам зад завесата и няма да бъда заблуждавам.

Аз съм най-великото чудо на природата.Животните, растенията, дъждът, вятърът, скалата и езерото нямат моя произход,

защото съм заченат с любов и роден с цел. В миналото не съм се замислял върху този факт, но отсега нататък той ще моделира и ръководи живота ми.

Аз съм най-великото чудо на природата.А природата не познава поражение. Накрая се появява победоносно и точно. Така ще

се появявам и аз, а с всяка победа следващата битка става по-лесна.Ще победя и ще стана велик търговец, защото съм неповторим.Аз съм най-великото чудо на природата.

12

СВИТЪК С НОМЕР V

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.А какво да правя с този последен ценен ден, останал в мое владение? Първо ще

запечатам жизнения резервоар, така че върху пясъка да не се разпилее нито капка. Няма да изгубя минута за оплакване на вчерашни несполуки, поражения и душевни болки — защо да упорствам напразно?

Може ли пясъкът в пясъчния часовник да тече нагоре? Ще изгрее ли слънцето, където залязва, и ще залезе ли, където изгрява? Мога ли отново да преживея вчерашните грешки, за да ги поправя? Мога ли да стана по-млад от вчера? Мога ли да взема обратно изречените зли думи, нанесените удари, причинената болка? Не! Вчерашният ден е погребан завинаги и няма повече да мисля за него.

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.Тогава какво ще правя? Няма да помня вчерашния ден, нито ще мисля за утрешния.

Защо напразно да рискувам настоящето за може би! Може ли утрешният пясък да изтече в часовника преди днешния? Тази сутрин слънцето ще изгрее ли два пъти? Мога ли да изпълня утрешните дела, докато стоя на днешната пътека? Мога ли да сложа утрешното злато в днешната си кесия? Може ли днес да се роди утрешното дете? Може ли утрешната смърт да хвърли сянката си назад и да затъмни днешната радост? Трябва ли да ме засягат събития, на които може никога да не присъствам? Трябва ли да се измъчвам с проблеми, които може никога да не се появят? Не! Утре е заровено заедно с вчера и аз няма повече да мисля за него.

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.Този ден е всичко, което имам, а часовете сега са моята вечност. Поздравявам

изгрева с радостна молитва, като помилван от смърт затворник. Издигам ръце в благодарност за този безценен дар — нов ден. Но също така сърцето ми с благодарност ще

www.elan.truden.com

22

тупти, когато мисля за всички, които са поздравили изгрева вчера, а днес не са вече между живите. Аз наистина съм щастлив човек и днешните часове са само незаслужена награда. Защо ми е разрешен един допълнителен ден, щом далеч по-добри от мен са си отишли? Да не би да са осъществили целите си, а аз все още да не съм постигнал своята? Не е ли това още една възможност да стана какъвто знам, че мога да бъда? В природата има ли цел? Това не е ли денят на моето превъзходство?

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.Имам само един живот и той не е нищо повече от мярка за време. Когато пилея

едното, разрушавам другото. Ако прахосам днешния ден, унищожавам последната страница от живота си. Следователно ще милея за всеки час от деня, защото той никога не може да се върне. Не може да се вложи в банка днес, за да се изтегли утре, та кой може да впримчи вятъра? Ще улавям с две ръце всяка минута от деня и ще се отнасям мило, с любов, защото няма равностойна цена за нея. Кой умиращ може да купи още една глътка въздух, въпреки че с готовност би дал всичкото си злато? Каква цена се осмелявам да сложа на предстоящите часове? Аз ще ги направя безценни.

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.Яростно ще избягвам прахосниците на време. С действие ще унищожа отлагането; ще

заровя съмнението под вярата; ще разпръсна страха със самоувереност. Ако се говорят празни приказки, няма да слушам; няма да се мотая там, където има бездейни ръце; няма да ходя, където има лениви хора. Отсега нататък знам, че ако се домогвам до безделието, крада храна, дрехи и топлина от тези, които обичам. Аз не съм крадец. Човек на любовта съм и днес е последната ми възможност да докажа любовта и величието си.

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.Днешните задължения ще изпълня днес. Днес ще милвам децата си, докато са малки;

утре те ще си отидат, а също и аз. Днес ще притискам жена си в прегръдка и нежно ще я целувам; утре няма да я има, както и мен. Днес ще помогна на приятел в нужда; утре той вече няма да вика за помощ, нито аз ще чуя виковете му. Днес ще се отдам на саможертва и работа; утре няма да имам нищо за даване и няма да има кой да получава.

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.А ако е последният, ще бъде най-чудесният ми паметник. Ще направя този ден най-

хубавия в живота си. Днес ще изпивам всяка минута до дъно. Ще опитвам с наслада вкуса й и ще благодаря. Ще направя всеки час значим, а всяка минута ще разменям само срещу нещо ценно. Ще работя по-усилено от всеки друг път и ще напрягам мускулите си, докато изкрещят за разтоварване, а и тогава пак ще продължа. Ще правя по.сещения повече от всякога. Ще продавам стоки повече от всеки друг път. Ще печеля злато повече от всеки друг път. Всяка днешна минута ще бъде по-ползотворна от вчерашните часове. Последната трябва да бъде най-чудесната.

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден.А ако не е, ще падна на колене, за да отдам благодарност..

13

СВИТЪК С НОМЕР VI

Днес ще бъда господар на емоциите си.Приливите настъпват и се оттеглят. Зимата си отива и идва лятото. Лятото отминава и

студът се увеличава. Слънцето изгрява и залязва. Има пълнолуние и новолуние. Птиците долитат и отлитат. Цветята цъфтят и вехнат. Семената се сеят; реколтите се прибират. Цялата природа е кръговрат от настроения, а аз съм част от нея, така че настроението ми ще се повишава и понижава.

Днес ще бъда господар на емоциите си.Един от почти неразбраните природни трикове е всеки ден да се събуждам с

настроение, различно от вчерашното. Вчерашната радост ще стане днешна тъга; но от днешната тъга ще води началото си утрешната радост. Дълбоко в мен има колело, което постоянно се върти от тъга към радост, от възбуда към потиснатост, от щастие към меланхолия. Както при цветята, сега разцъфналата ми радост ще посърне и изчезне в униние и все пак ще помня, че както увехналото цвете носи семето на бъдещия разцвет, така и днешната тъга носи зародила на утрешната радост.

Днес ще бъда господар на емоциите си.А как ще овладея емоциите,.за да бъде ползотворен всееки ден? Защото, ако

www.elan.truden.com

23

настроението ми не е подходящо, денят ми ще бъде неуспешен. За да виреят, дърветата и растенията зависят от атмосферните условия, а аз изграждам собствените си условия, нещо повече — пренасям ги със себе си. Ако на клиентите си занеса нещастие, униние, мрачно настроение и песимизъм, те ще реагират с нещастие, униние, мрачно настроение и песимизъм и няма да купят нищо. Ако нося радост, ентусиазъм, духовитост и смях, моето настроение ще ми даде богат урожай от продажби и цял хамбар злато.

Днес ще бъда господар на емоциите си.А как ще овладея емоциите си така, че всеки ден да е щастлив и ползотворен? Ще

науча тази вековна тайна: слаб е, който разрешава мислите да контролират действията му, силен е който заставя действията си да контролират мислите. Всеки ден, щом се събудя, ще следвам този план за борба, преди да са ме завладели силите на тъгата, самосъжалението и неуспеха:

ако се чувствам подтиснат, ще пея;ако се чувствам тъжен, ще се смея;ако се чувствам болен, ще работя двойно повече;ако чувствам страх, ще се хвърля напред;ако се чувствам малоценен, ще облека нови дрехи;ако се чувствам несигурен, ще повиша глас;ако чувствам бедността, ще мисля за предстоящото богатство;ако се чувствам нищожен, ще си спомня целите си.Днес ще бъда господар на емоциите си.Отсега нататък ще знам, че само хора с посредствени способности могат винаги да са

на собствената си висота, а аз не съм посредствен. Някои дни ще трябва непрекъснато да се боря срещу сили, които рязко биха ме. повалили. Такива като отчаяние и тъга се разпознават лесно, но има други, приближаващи с усмивка и приятелска ръка. Те също могат да ме унищожат. Никога няма да изоставям контрола и срещу тях.

Ако стана прекалено самоуверен, ще си припомня неуспехите си.Ако си угаждам прекалено много, ще си спомня глада в миналото.Ако усетя тихо задоволство, ще помисля за конкуренцията.Ако ми се усладят моменти на величие, ще си спомня моменти на срам.Ако се почувствам всемогъщ, ще се опитам да спра вятъра.Ако постигна огромно богатство, ще си спомня за една ненахранена уста.Ако се възгордея извънредно много, ще си спомня момент на слабост.Ако почувствам, че съм неповторимо опитен, ще погледна звездите.Днес ще бъда господар на емоциите си.И с това ново знание ще разбирам и различавам настроенията и на онзи, към когото

се обръщам. Ще проявявам снизхождение към гнева и раздразнението му в този ден, защото не знае тайната на контрола на ума. Мога да издържа стрелите и обидите му, защото знам, че утре ще се промени и близостта с него ще бъде удоволствие.

Никога вече няма да преценявам човек от една среща; никога вече няма да пропускам в утрешния ден да посетя отново онзи, който днес ме посрещна с омраза. В този ден той няма да купи златни колесници за грош, докато на следващия би сменил дома си за едно дърво. Това тайно знание ще бъде ключът ми към огромно богатство.

Днес ще бъда господар на емоциите си.Отсега нататък ще познавам и откривам мистерията на настроенията в цялото

човечество и в мен. От този момент съм готов да контролирам различните личности, които се събуждат в мен всеки ден. Ще овладея настроенията си с положителни действия, а овладея ли ги, ще контролирам съдбата си.

Днес аз контролирам съдбата си, а тя е- да стана най-великият търговец в света.Ще овладея себе си.Ще стана велик.

14

www.elan.truden.com

24

СВИТЪК С НОМЕР VII

Аз ще се смея на света.Нито едно живо същество освен човека не може да се смее. Дърветата може да

кървят, когато са ранени, зверовете в полето вият от болка и глад, но само аз притежавам дарбата на смеха и мога да я използвам, когато искам. Отсега нататък ще изграждам навика да се смея.

Ще се усмихвам и храносмилането ми ще се подобри; ще ликувам и бремето ще ми се вижда по-леко; ще се смея и животът ми ще се удължи, защото това е великата тайна за дълъг живот и сега тя е моя.

Ще се смея на света.А най-вече ще се смея на себе си, защото човек е най-комичен, когато се приема

твърде сериозно. Никога няма да вляза в този капан на ума. Защото дори да съм най-великото чудо на природата, не съм ли просто едно зрънце, подхвърляно от ветровете на времето? Наистина ли знам откъде съм дошъл и накъде съм се запътил? Няма ли след десет години да ми изглежда глупава грижата за днешния ден? Защо да разрешавам на днешните маловажни случки да ме безпокоят? Какво може да се случи преди залез слънце, което няма да изглежда незначително в потока на вековете?

Ще се смея на света.А как мога да се смея, когато се сблъсквам с човек или действие, толкова обидни, че

предизвикват у мен сълзи или ругатни? Ще се упражнявам да казвам четири думи, докато ми станат толкова силен навик, че веднага да се появяват в ума ми, когато доброто настроение заплашва да ме напусне. Тези подадени от древните народи думи, ще ме превеждат през всяко бедствие и ще поддържат хармония в живота ми. Четирите думи са:

Ще се смея на света.Защото наистина всичко светско ще отмине. Когато ми тежи душевна болка, ще се

утешавам, че тя също ще отмине; когато се задъхвам от успехи, ще се предупреждавам, че те също ще отминат. Когато се задушавам от бедност, ще си казвам, че това също ще отмине; когато съм отрупан с богатство, ще си казвам, че и това ще отмине. Да, наистина, къде е този, който е построил пирамидата? Не е ли погребан в камъните й? И няма ли един ден пирамидата също да бъде погребана в пясъка? Ако всичко отминава, защо да се безпокоя за днешния ден?

Ще се смея на света.Ще обагря този ден със смях; ще настроя нощта с песен. Никога няма да работя, за

да бъда щастлив; по-скоро ще продължавам да действам усилено, за да не бъда тъжен. На днешното щастие ще се наслаждавам Днес. То не е зърно, да се съхранява в кутия. Не е вино, да се запази в делва. Трябва да се сее и жъне в един и същи ден и точно това ще правя отсега нататък.

Ще се смея на света.И със смеха ми всичко ще намалява до точните си размери. Ще се смея на неуспехите

си и те ще изчезват в облаците на нови мечти; ще се смея на успехите си и те ще се свиват до истинската си стойност. Ще се смея на злото и то ще умира неизпитано; ще се смея на доброто и то ще цъфти и избуява. Всеки ден ще бъде победоносен само, ако усмивките ми предизвикват усмивки у другите, и това правя от егоизъм, защото на които се мръщя, не купуват стоки от мен.

Ще се смея на света.Отсега нататък ще проливам само пот, защото проливането на сълзи от мъка,

разкаяние или безсилие не се цени на пазара, докато всяка усмивка може да бъде сменена за злато, а всяка мила дума, казана от сърце, може да построи замък.

Никога няма да разреша да стана толкова важен, мъдър, горд и властен, че да забравя как да се смея на себе си и на своя свят. В това отношение ще остана завинаги дете, защото само детето у мен е надарено със способността да гледа другите почтително, а докато гледам другия с уважение, никога няма да се простирам извън чергата си.

Ще се смея на света.А докато мога да се смея, никога няма да съм беден. Тогава това е един от най-

чудесните природни дарове и аз повече няма да го пилея. Само със смях и щастие мога наистина да постигна успех. Само със смях и щастие мога да се наслаждавам на плодовете на труда си. Ако не беше така, щеше да е много по-добре да се проваля. Щастието е виното, отварящо апетит към храната. Трябва да го имам, за да се насладя на успеха, а смехът ще е

www.elan.truden.com

25

девойката, която ми сервира.Ще бъда щастлив.Ще бъда преуспяващ.Ще бъда най-великият търговец, който светът е познавал.

15

СВИТЪК С НОМЕР VIII

Днес ще увелича цената си стократно.Черничево листо, докоснато от човешкия гений, става коприна.Глинено находище, докоснато от човешкия гений, става замък.Кипарисово дърво, докоснато от човешкия гений, става параклис.Парче овча кожа, докоснато от човешкия гений, става царска одежда.Ако е възможно стойността на листата, глината, дървото и кожата да се увеличи

стократно, дори хилядократно от човек, не мога ли да направя същото с глината, носеща моето име?

Днес ще увелича цената си стократно.Приличам на пшеничено зърно, пред което има три перспективи. Пшеницата може да

се сложи в чувал и да се стовари в обора, за да нахрани свинята. Или може да се мели на брашно и да се превърне в хляб. Или оставена в земята, да си расте, докато златистият връх се раздели и от едното се родят хиляди зрънца.

Аз приличам на пшениченото зърно, но с една разлика. Пшеницата не може да избира дали да бъде храна за свиня, смляна за брашно, или засадена за размножаване. Аз имам избор и няма да разреша животът ми да бъде храна за свиня, нито да бъде смлян под камъните на неуспеха и отчаянието и да бъде разкъсан и погълнат от волята на другите.

Днес ще увелича цената си стократно.За да се отгледа и размножи, пшениченото зърно трябва да се скрие в

тъмнината на земята. Тъмнината, в която аз съм скрит, за да узрея, е моето невежество, неспособност, отчаяние и неуспех. Както пшениченото зърно ще напъпи и цъфне само, ако се подхранва с дъжд, слънце и топли ветрове, така и аз трябва да се грижа за тялото и ума си, за да осъществя мечтите си. Но за да порасне в пълен ръст, пшеницата трябва да се надява на капризите на природата. При мен не е необходимо, защото имам власт да избирам съдбата си.

Днес ще увелича цената си стократно.А как ще го изпълня? Първо, ще поставя цели за деня, седмицата, месеца,

годината и живота си. Както трябва да падне дъжд преди пшеницата да пропука люспата си и да покълне, така и аз трябва да имам крайни цели преди животът ми да добие определена форма. Когато поставям целите си, ще обмисля най-добрата си проява в миналото и ще я увелича стократно. Това ще е стандартът, по който ще живея в бъдеще. Никога няма да се тревожа, че целите ми са твърде високи — та не е ли по-добре да насоча копието си към луната и да ударя само орел, отколкото да насоча копието си към орела и да ударя само скала?

Днес ще увелича цената си стократно.Височината на целите няма да всява страх у мен, въпреки че може често да се

препъвам преди да ги постигна. Ако се препъвам, ще се надигам и паданията няма да ме безпокоят — та нали всеки човек трябва често да се препъва, за да стигне до вечния дом. Само червеят не се тревожи, че ще се препъне. Аз не съм червей. Не съм лукова глава. Не съм овца. Аз съм човек. Нека другите строят с глината си пещера. Аз ще построя с моята замък.

Днес ще увелича цената си стократно. Както слънцето трябва да затопля земята, за да роди тя младите пшенични стръкчета, така думите в свитъците ще затоплят живота ми и ще превръщат мечтите ми в реалност.

Днес изпълнението на всяко действие ще превъзхожда вчерашното. Ще изкача днешната планина до върха на способностите си, но утре ще се изкача по-високо от днес, а в други ден ще бъде по-високо от утре. Да надминавам действията на другите не е кой знае какво, по-важно е да надминавам собствените си действия.

Днес ще увелича цената си стократно.И точно както топлият вятър води пшеницата до зрялост, същите ветрове ще отнесат

гласа.ми към тези, които ще слушат, а думите ми ще съобщят моите цели. Веднъж

www.elan.truden.com

26

изречени, няма да смея да ги оттегля, да не би да изгубя престиж. Ще бъда като пророк на себе си и въпреки че всички може да се смеят на словото ми, ще чуят моите планове и ще узнаят мечтите ми — така че няма къде да бягам, докато думите ми не станат дела.

Днес ще увелича цената си стократно.Няма да извърша ужасното престъпление да се прицеля твърде ниско.Ще работя това, което един некадърник няма да захване.Винаги ще посягам по-далеч от възможното.Никога няма да се задоволявам с постигнатото на пазара.Постигайки целите си, винаги ще си поставям по-високи.Винаги ще се стремя да организирам следващия час по-добре от настоящия.Винаги ще заявявам целите си пред света.Но никога няма да обявявам постиженията си. Вместо това, нека светът се обърне към

мен с похвала и дано имам мъдростта да я приема със скромност.Днес ще увелича цената си стократно,Пшениченото зърно, размножавайки се стократно, ще даде сто филиза. Размножи

стократния им брой десет пъти и те ще нахранят всички градове на света. Нима не съм повече от едно пшеничено зърно?

Днес ще увелича цената си стократно.А щом го направя, ще го направя отново и отново и то реализирам в себе си думите

от свитъците, величието ми ще буди почуда и удивление.

16

СВИТЪК С НОМЕР IX

Мечтите ми не струват нищо, плановете ми са бъркотия, целите — невъзможни.Всички са без стойност, ако не ги последва действие.Ще действам сега.Никога не е имало карта, колкото и внимателно да е изработена в детайли и мащаб,

която да е пренесла притежателят й дори и на един земен инч. Никога закон, написан на пергамент, колкото и да е справедлив, не е предотвратявал престъпление. Никога не е имало свитък — дори като този в моите ръце, който да е спечелил един грош или да е предизвикал едничка дума на одобрение. Само действието е огнивото, подпалващо картата, пергамента, свитъка, мечтите, плановете и целите им в горяща сила. Действието е яденето и питието, които ще хранят успеха ми.

Ще действам сега.Влачещото ме назад протакане беше родено от страх, а сега познавам тайната,

изровена от дълбините на всички храбри сърца. Сега знам, че за да победя страха, трябва винаги да действам непоколебимо и ускореният ми пулс ще изчезне. Сега знам, че действието смалява ужасяващия лъв в спокойна мравка.

Ще действам сега.Отсега нататък ще помня урока за светулката, която отдава от светлината си само,

когато лети, само когато е в движение. Ще стана светулка и блясъкът ми ще се вижда дори и през деня, въпреки слънцето. Нека другите приличат на пеперудите, горди с крилата си, но жизнено зависими от великодушието на цветята. Аз ще приличам на светулката и светлината ми ще озарява света.

Ще действам сега.Няма да прехвърлям задачите от днешния ден и да обременявам утрешния, защото

знам, че утре може да значи никога. Нека действам сега дори и действията да не ми донесат щастие или успех. По-добре е да действаш и да се провалиш, отколкото да загазиш без да действаш. В действителност плодът на щастието може да не е откъснат от действието ми и все пак с бездействие всички плодове ще загинат на лозата.

Ще действам сега.Ще действам сега. Ще действам сега. Ще действам сега. Отсега нататък ще повтарям

тези думи постоянно, всеки час, всеки ден, всички дни, докато свикна с думите като с дишането, а явилите се като последствие действия станат инстинктивни като мигането на клепачите ми. С тези думи мога да подчиня ума си да изпълнява всяка дейност, необходима за успеха ми. С тях мога да подчиня ума си, да посрещна всяко предизвикателство, което поражението избягва.

Ще действам сега.Ще повтарям тези думи постоянно и отново.Когато се събуждам, ще си ги казвам и ще скачам от леглото, а поражението ще

остане да си доспива още час.

www.elan.truden.com

27

Ще действам сега.Когато вляза в пазара, ще си ги кажа и веднага ще се изправя срещу първите си

изгледи за успех, докато поражението все още премисля вероятността за рязък отказ.Ще действам сега.Застана ли срещу затворена врата, ще ги казвам и ще чукам, докато поражението чака

отвън със страх и треперене.Ще действам сега.Срещна ли изкушение, ще ги казвам и веднага ще реагирам, за да се отдалеча от

злото.Когато се поблазня да се оттегля и на следващия ден да започна отново, ще ги кажа и

веднага ще действам за извършване на още една продажба.Ще действам сега.Само действието определя цената ми на пазара и, за да я увелича, ще умножавам

действията си.Ще ходя там, където Неуспехът се страхува да отиде. Ще работя, когато поражението

търси почивка. Ще говоря, когато провалът остава безмълвен. Ще посетя десетина, които могат да купят стоката ми, докато поражението гради грандиозни планове за едно посещение. Ще казвам — изпълнено е, преди поражението да каже, че е твърде късно.

Ще действам сега.Защото настоящето е всичко, което имам. Утре е ден, отреден за труда на

мързеливите. Аз не съм мързелив. В утрешния ден злите ще станат добри. Аз не съм зъл. В утрешния ден слабите ще станат силни, Аз не съм слаб. В утрешния ден некадърните ще успеят. Аз не съм некадърник.

Ще действам сега.Когато е гладен, лъвът яде. Когато е жаден, орелът пие. И двамата ще загинат, ако не

действат.Аз съм гладен за успех. Жадувам за щастие и душевно спокойствие. Ако не действам,

ще изгния в живот от неуспехи, мизерия и безсънни нощи.Ще командвам и ще се подчинявам на командите си.Ще действам сега.Успехът няма да чака. Ако отлагам, ще се обрече на друг и ще го загубя завинаги.Сега е времето. Това е мястото. Аз съм човекът.Ще действам сега.

17СВИТЪК С НОМЕР X

Кой е такъв неверник, че да не се е обръщал към своя Бог в момент на голямо бедствие или душевно терзание? Кой не е крещял, изправен срещу заплаха, смърт или мистерия извън нормалните му преживявания и възприятия? Откъде произлиза този дълбок инстинкт, който се изплъзва от устата на всяко живо същество в момент на смъртна опасност?

Махни рязко с ръка пред очите на някой и клепачите му ще замигат. Чукни някого по коляното и кракът му ще отскочи. Накарай някого да изпита таен ужас и устата му Ще изрече: „Господи" от същата дълбока подбуда.

Не е необходимо религията да е изпълнила живота ми, за да позная най-великото тайнство на природата. Всички същества, които ходят по земята, включително човекът, притежават инстинкта да викат за помощ. Защо притежаваме този инстинкт, тази дарба?

Нашите викове не са ли вид молитва? Не е ли непонятно защо в свят, управляван от природни закони, се дава на агне, или муле, или птица, или човек инстинктът да вика за помощ, ако някой велик ум не е осигурил този вик да се чуе от висша сила, способна да чува и откликва на вика ни? Отсега нататък ще се моля, но виковете ми за помощ ще бъдат само молби за ръководство.

Никога няма да се моля за материалните неща на света. Не подвиквам на слуга да ми донесе храна. Не поръчвам на ханджия да ми осигури стая. Никога няма да се стремя към доставяне на злато, любов, добро здраве, дребни победи, слава, успех или щастие. Ще се моля само за напътствия, посочващи ми пътя към спечелването на тези неща и молитвата ми винаги ще има отговор.

Напътствията, които търся, може да се появят или да не се появят, но нима и двете не са отговор? Ако едно дете поиска хляб от баща си, но хлябът не дойде, бащата не е ли отговорил?

Ще се моля за ръководство и ще се моля като търговец, по следния начин:

www.elan.truden.com

28

О, Създателю на всичко съществуващо, помогни ми. Защото днес излизам в света гол и самотен и без твоята напътстваща ръка ще се лутам далеч от пътеката, водеща към успех и щастие.

Не те моля за злато или дрехи, или дори за шансове, отговарящи на способностите ми, а да ме водиш така, че да мога да придобия способности, равностойни на шансовете ми.

Научил си лъва и орела как да ловуват и да преуспяват със зъби и нокти. Научи ме как да ловувам с думи и да преуспявам с любов, за да мога да стана лъв сред хората и орел на пазара.

Помогни ми да остана смирен сред препятствия и поражения, но не крий от очите ми наградата, която ще дойде с победата.

Възложи ми задачи, с които другите не са се справили, но ме научи как да откъсна от техните поражения семената на успеха. Изправи ме срещу ужаси, които ще калят духа ми; но ме дари с храброст да се смея на опасенията си.

Отдели ми достатъчно дни за постигане на целите; все пак ми помогни да живея днес така, сякаш е последният ми ден.

Напътствай ме в думите така, че да ми носят резултати, но ме оставяй ням за слухове, за да не наклеветя никого.

Възпитай в мен навика да опитвам и опитвам отново; и все пак ми покажи как да използвам закона за търговските загуби. Подкрепи бдителността ми да разпознава възможностите, но ме дари с търпение, което ще концентрира силата ми.

Потопи ме в добри навици, за да се удавят лошите, но ми дай състрадание към слабостите на другите. Позволи ми да узная, че всичко ще отмине, но ми помогни да мисля за даровете на днешния ден. Подложи ме на омраза, за да не ми е чужда, но напълни чашата ми с любов, за да превърна непознатите в приятели.

Но нека всичко това стане само, ако е такава волята ти. Аз съм малък самотен грозд, здраво закрепен за лозата. И все пак си ме направил различен от всички други. Сигурно наистина има специално място за мен. води ме. Помогни ми. Покажи ми пътя.

Нека стана всичко, което си предвидил за мен, когато си посял моето семе и си избрал да покълне в лозето на света.

Помогни на смирения търговец.Води ме, Господи.

www.elan.truden.com

29

18

И така се случи, че Хафид чакаше в усамотения си палат този, който трябваше да получи свитъците. Старецът, само в компанията на доверения си счетоводител, наблюдаваше как сезоните настъпват и си отиват, а старческата му немощ вече не му разрешаваше да прави друго, освен да седи кротко в покритата градина.

Той чакаше.Чака почти цели три години, след като прехвърли земното си богатство и разпусна

търговската си империя.И тогава от пустинята на изток се появи слабата куцукаща фигура на странник, който

влезе в Дамаск и незабавно пое по улиците, докато не спря пред палата на Хафид. Иразмус, обикновено модел на учтивост и коректност, решително застана на входа, а посетителят повтаряше молбата си: „Бих искал да говоря с господаря ти."

Видът на непознатия не вдъхваше доверие. Сандалите му бяха отпрани и завързани с въже, загорелите му крака бяха нарязани и одрани и на много места бяха възпалени, отгоре около бедрата висеше свободно дрипава камилска кожа. Косата му беше заплетена и дълга, а зачервените му от слънце очи сякаш горяха отвътре.

Иразмус стискаше здраво дръжката на вратата. „За какво търсиш господаря ми?"Странникът пусна торбата да падне от раменете му и стисна ръце в молитва към

Иразмус. „Моля те, любезни човече, разреши ми господарят ти да ме изслуша. Не му мисля злото, нито искам милостиня. Нека чуе думите ми, а после бързо ще си отида, ако се засегне'

Иразмус все още неуверен бавно отвори вратата и кимна навътре. После се обърна без да поглежда назад и с куцукащия посетител бързо тръгна към градината.

Там Хафид дремеше и Иразмус спря колебливо пред него. Покашля се и господарят му се размърда. Отново се покашля и старецът отвори очи.

„Простете за безпокойството, господарю, но има един посетител'Хафид, вече разсънен, седна и премести погледа си върху чужденеца, а той се поклони

и заговори: „Нали Вас наричат най-великия търговец в света?"Хафид се понамръщи, но кимна. „Така ме наричаха в годините, които отминаха. Тази

корона не е вече на старата ми глава. А ти какво искаш от мен?"Малкият посетител застана смутено пред Хафид и потърка ръце в спластената дреха

на гърдите си. Премига с очи в меката светлина и отвърна: „Наричат ме Саул и сега се връщам от Йерусалим в родното си място Тарсус. Но моля Ви, господарю, нека външният ми вид не Ви заблуждава. Не съм бандит от пустинята, нито просяк от улиците. Гражданин съм на Тарсус, а също и гражданин на Рим. Моите хора са фарисеи на еврейското племе Бенджамин и, въпреки че занаятът ми е да изработвам палатки, аз съм учил при великия Гамалиел. Някои ме наричат Пол." Той се олюляваше, докато говореше, и Хафид, не съвсем разсънен до този момент, извинително посочи на посетителя си да седне.

Пол кимна, но остана прав. „Идвам при теб за напътствия и помощ, която само ти.можеш да ми дадеш. Ще разрешиш ли, господарю, да ти разкажа историята си?"

Зад посетителя Иразмус поклати раздразнено глава, но Хафид се престори, че не забелязва. Внимателно разгледа смутителя на съня си и после кимна. „Твърде стар съм, за да продължавам да гледам нагоре в теб. Седни в краката ми и ще те слушам." Пол побутна торбата си настрана и коленичи до мълчаливо чакащия старец.

„Преди четири години сърцето ми беше ослепяло за истината от натрупаното знание през дългогодишното обучение и в Йерусалим станах официален свидетел срещу свят мъж, наречен Стефан. Пребиха го с камъни. Беше осъден на смърт от еврейския санхедрин за богохулство срещу нашия Бог”

Хафид го прекъсна с озадачен глас: „Не разбирам какво общо имам с това събитие'Пол вдигна ръка сякаш искаше да успокои стареца. „Ще обясня бързо. Стефан беше

последовател на човек наречен Иисус. По-малко от година преди пребиването на Стефан, Той беше разпънат на кръст от римляните за подмолна дейност срещу държавата. Вината на Стефан беше в твърдението, че Иисус е месия и появяването му е било предсказано от еврейски пророци и че Тамплиерите са се споразумели с Рим да убият този Божи син. Такова порицание срещу властниците можеше да се накаже само със смърт и както вече казах, аз станах съучастник.

При това с фанатизма си и с младежкия си жар бях снабден с писма от главния свещеник на Тамплиерската църква и ми беше поверена мисията да дойда в Дамаск, за да издиря всички последователи на Иисус и да ги върна оковани в Йерусалим за наказание.

www.elan.truden.com

30

Както казах, това стана преди четири години'Иразмус хвърли поглед към Хафид и се стресна — в очите на стареца имаше израз,

какъвто верният счетоводител не беше виждал от години. В градината се чуваше само плясъкът на водата от фонтана, докато Пол отново не заговори.

„Така, приближавайки Дамаск с убийство в сърцето си, от небето внезапно се появи светкавица. Не си спомням да ме е засегнала, но се намерих на земята и, въпреки че не можех да видя, чух глас да казва в ушите ми: „Саул, Саул, защо ме преследваш?" Отговорих: „Кой си ти?", а гласът отвърна: ..Иисус, когото преследваш, но вдигни се и влез в града и ще ти се каже какво да правиш."

Станах и спътниците ме поведоха за ръка към Дамаск. Там останах три дни в къщата на един от последователите на разпнатия и нито можех да ям, нито да пия. После ме посети човек на име Ананкас, който ми каза, че във видение са му съобщили да дойде при мен. Постави ръце върху очите ми и аз отново изгубих зрение. А след това ядох и пих и силата ми се възвърна'

Хафид се наведе от пейката и запита: „Какво се случи после?"„Заведоха ме в синагогата, а присъствието ми като преследвач на Иисусовите

последователи вся страх в сърцата на съмишлениците му, но въпреки всичко произнесох проповед и думите ми ги обърнаха, защото вече говорех, че разпнатият на кръста е наистина Божи син.

И всички слушатели подозираха, че им поставям измамна клопка — та нали точно аз направих поразии в Йерусалим?

В Йерусалим се повториха събитията от Дамаск. Нито един последовател на Иисус не се приближаваше към мен, въпреки че се беше чуло за проповедите ми в Дамаск. Както и да е, продължавах да проповядвам в името на Иисус, но беше безрезултатно. Навсякъде, където говорех, предизвиквах враждебно отношение у слушателите, докато един ден отидох в църквата на Тамплиерите и, докато наблюдавах в двора продажбата на гълъби и агнета за жертвоприношение, гласът отново се появи в мен."

Дози път какво ти каза?" — изрече Иразмус, преди да може да се овладее. Хафид се усмихна на стария си приятел и кимна на Пол да продължи.

„Гласът каза: „От четири години имаш Словото, но почти не си показал просветление. Дори Божието слово трябва да се продава на хората, иначе няма да чуят. Нали за да ме разбират всички, говорех с притчи? С оцет ще хванеш малко мухи. Върни се в Дамаск и потърси този, който е провъзгласен за най-великия търговец в света. Ако желаеш да разнасяш словото ми по света, нека той покаже как."

Хафид бързо погледна Иразмус и старият счетоводител усети мълчаливия въпрос. Това ли беше така дълго очакваният човек? Великият търговец се наведе напред и сложи ръка върху рамото на Саул. „Разкажи ми за този Иисус."

Пол, с оживен от нова сила и звучност глас, разказа за Иисус и живота му. Докато двамата слушаха, той говореше за дълго очаквания от евреите Месия, който ще дойде да ги обедини в ново и независимо царство на щастие и мир. Каза за Иван Кръстителя и за появата на историческата сцена на човек, наречен Иисус. Разказа за извършените от него чудеса, за беседите му с тълпите, за вдигането на мъртвите, отношението му към сарафите, разпъването му на кръста, погребението и възкресението му. Накрая, сякаш за да въздейства още повече с разказа си, Пол бръкна в торбата до него, извади една червена мантия и я сложи в скута на Хафид. „Сър, в ръцете си държите цялото земно имущество, оставено от Иисус. Всичко свое е делял със света, дори живота си. И в подножието на кръста му римляните са теглили жребий, за тази мантия. Аз я притежавам след много усърдно издирване през последното си посещение в Йерусалим'

Лицето на Хафид пребледня, а ръцете му се разтрепериха, докато обръщаше робата с кървави петна. Иразмус, разтревожен от вида на господаря си, се приближи до стареца. Хафид продължи да разгръща дрехата, докато намери малката, зашита на плата звездичка... — знака наТола, чиято гилдия изработваше мантиите, продавани от Петрос. До звездата беше зашито кръгче и в него — квадрат ... — знакът на Петрос.

Пол и Иразмус наблюдаваха как старецът повдигна мантията и я погали нежно в бузата си. Поклати глава. Невъзможно. Тола беше изработила хиляди други мантии, а Петрос ги беше продал през годините на великия си търговски поход.

Без да изпуска дрехата, Хафид заговори с дрезгав шепот:,,Разкажи ми какво се знае за раждането на Иисуса”.

Пол изрече: „Той напусна нашия свят с малко, но е дошъл в него с още по-малко. Роден е в пещера във Витлеем по време на преброяване на населението на Август'

Усмивката на Хафид се стори на двамата мъже почти детинска. Продължиха да го гледат учудено, защото по набръчканите му бузи потекоха сълзи. Изтри ги с ръка и попита: „А над родното място на бебето не е ли изгряла най-ярката звезда, която човек е виждал?"

www.elan.truden.com

31

Пол отвори уста, но не можа да отговори, а и не беше нужно, Хафид вдигна ръце и го прегърна и този път сълзите на двамата се смесиха.

Накрая старецът се надигна и направи знак на Иразмус: „Верни приятелю, иди в кулата и се върни със сандъка. Най-после открихме нашия търговец.

www.elan.truden.com

32

ВТОРА ЧАСТ

КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА

www.elan.truden.com

33

ТОЙ беше мой любим приятел 12 години и винаги седеше до мен търпеливо, нощ след нощ, когато се измъчвах с оформянето на изреченията в параграфи, параграфите в страници, страниците в книги.

Много често късно през нощта се унасяше в дрямка, докато се трудех над шумната си пишеща машина, но клепачите му никога не се затваряха докрай, сякаш продължаваше да бъде нащрек, в случай че ми потрябва.

През тези години обсъждах с него стотици проблеми по произведенията и той винаги слушаше с огромно разбиране и търпение. Като резултат от извлечените от него идеи се оправяха толкова много изкривявания в характерите и сюжетите, че не съм сигурен ще мога ли изобщо да работя без него.

Специалното му канапе до бюрото ми сега изглежда много голямо и много празно. Все още с мъка преглъщам сълзите си, когато забравя и се обърна да му кажа нещо. Тогава осъзнавам, че не е на любимото си място и никога няма отново да бъде.

Слипърз, моя стара ловджийска хрътка, адски ми липсваш и ако тази книга някога се публикува, както и всички други в бъдеще, ще стане само защото знам, че си там горе на малкото си небесно диванче и продължаваш да лаеш и насърчаваш стария си другар.

Тази книга и цялата ми любов са за теб, момчето ми..

www.elan.truden.com

34

ОГ МАНДИНО СИ СПОМНЯКато се изключи петстотният сполучлив удар в кариерата на Мики Ментъл, първата направена в света

трансплантация на човешко сърце от д-р Кристиян Бърнард и изпълнението на Барбара Стрейзънд в Сентръл парк, 1967 не беше много добра година.

Имаше расови размирици в Кливлънд, Нюак и Детройт. Израелската и арабската нации си обявиха шестдневна кървава война. Китайската народна република взриви първата си водородна бомба. Американски самолети бомбардираха Ханой, а трима американски астронавти изгоряха при катапултиране.

И сред всичките тревоги и страх, докато светът се люшкаше на ръба на изчезването, тази есен изпитах един знаменит и незабравим за мен момент на самоуважение, когато в ръцете си най-после държах екземпляр от първото издание на моята мъничка книжка „Най-великият търговец в света".

Не беше надобро, че първият ми белетристичен опит се публикува в такава хаотична година, на фона на страхотни нови книги от писатели като Гор Видал, Айзък Башевис Сингър, Торнтън Уайлдър, Уилям Голдинг и Л иън Юриз. Притчата ми за камиларче от времето на Христос — категория необещаваща успех в която и да е епоха, изглежда имаше участта на хилядите други новопредставени тази есен книги да мине в забвение, въпреки героичните опити на издателя ми Фредерик Фел да рекламира, както настойчиво твърдеше, една от най-важните книги, които е публикувал за двадесет и пет години.

И тогава чудото стана. Всъщност две чудеса. Ръководителят на застрахователна корпорация, Клемънт Стоун, на когото бях посветил книгата в знак на благодарност за помощта и приятелството му, така се развълнува от историята, че поръча десет хиляди екземпляра от „Най-великият търговец в света", за да се раздаде на всеки служител и акционер на огромната му обединена компания. В същото време Рич де Вос, съосновател на Емуей интърнешънъл, започна в речите си по цялата страна да съветва разпространителите си да научат и прилагат принципите за успех, които дава книгата на Ог Мандино,

Двамата влиятелни ръководители оказаха добро въздействие. За мое огромно удоволствие и удивление продажбата на книгата се увеличаваше всяка година и се ускоряваше от растящата група читатели, спонтанно съдействащи на една от най-широките устни кампании в издателската история. До 1973 г. беше отпечатана 36 пъти, почти нечувано, бяха продадени повече от 400,000 броя с твърди корици, а Пол Натан от „Паблишърз уикли" я провъзгласи за „книга с непознато досега търсене". Много пъти се появяваше във всякакви национални бюлетини за най-търсени книги докато Бентъм Букс доби издателските права, издигна я в национален мащаб и през 1974 г. публикува първото й издание.

Непрекъснато съм свързан с широк спектър читатели, повлияни от разказа ми как десет ръкописа за успех и щастие са станали притежание на смело камиларче, след като една вечер случайно е отишло в един обор във Витлеем. Осъдени затворници писаха, че са научили наизуст всяка дума, която съдържат смачканите им копия на ТЪРГОВЕЦА. Пациенти, отказващите се от алкохол и наркотици признаха, че спят с книгата под възглавниците си, 500 командири строеви офицери на Фочън разпространиха хиляди копия сред подчинените си, а суперзвезди като Джони Кеш и Майкъл Джексън продължават да я хвалят в песните си.

За човек, който никога не е сънувал, че някой би чел литературния му опит, освен, може би, най-близките в семейството му, е трудно да възприеме, че „Най-великият търговец в света" е продадена в повече от 9 милиона екземпляра на 17 езика и че за търгуващите хора от цял свят е станала най-търсената книга за всички времена.

През тези години в писмата често имаше предложение да помисля за написване на продължение на моята търсена вече две десетилетия книга, щом, за разлика от литературния си образ, не съм се оттеглил. Откакто ТЪРГОВЕЦЪТ видя бял свят, успях да напиша още дванадесет книги, а също продължавам и да снова по света и да произнасям речи на тема „Успех" пред големи аудитории от приятели на НАЙ-ВЕЛИКИЯ ТЪРГОВЕЦ.

В началото напълно отрицателно приемах идеята моят търговец да се извика на бис. Написването на книгата промени живота ми и живота на семейството ми завинаги и не исках да рискувам да напиша продължение, което би могло да разводни или навреди по някакъв начин на оригинала. Освен това, щом като приемах, че за въображаемия ми герой трябва да са изминали двадесет години — както за мен в реалния живот, той трябваше да е поне на шейсетгодишна възраст в каквото ида е продължение, а аз не бях уверен мога ли да се справя с толкова възрастен приятел. И тогава, докато една сутрин пътувах със самолет към Лисабон, за да ръководя годишното събранието на най-силните производители от Северо-американската компания, внезапно осъзнах, че съм две години по-възрастен от Хафид, а ето че все още летя по света и произнасям речи, и радио и телевизионните медии ме интервюират, да не говорим, че още мога да запратя топка за голф на повече от 250 ярда. Щом аз все още мога да работя и да действам, той също би могъл! Ето кога реших, че най-великият търговец в света трябва да излезе от уединението си.

Независимо дали сте стар приятел на Хафид, или това е първият Ви контакт с него, Ви поздравявам с любов, Четете и се наслаждавайте. и дано думите и идеите, които откриете тук облекчат бремето Ви и осветят пътя ви както предшестващите забележимо повлияха на толкова много хора.

Скотсдейл, Аризона

www.elan.truden.com

35

1

В покрайнините на Дамаск, в заобиколен от огромни палми великолепен палат от полиран мрамор живееше много особен човек, на име Хафид. Вече ликвидирана, огромната му търговска империя някога не е имала граници. Простирала се е през толкова много земи от Партия до Рим и Британия, че той навсякъде е бил провъзгласяван за най-великия търговец в света.

До оттеглянето на Хафид от търговската сфера, след двадесетгодишен небивал растеж и печалба, вдъхновяващата история на издигането му от скромно камиларче до могъщото състояние на власт и богатство беше обиколила всички цивилизовани страни.

По това време на голям смут и дълбоки промени, докато целият цивилизован свят покорно се прекланяше пред Цезар и армията му, славата и репутацията на Хафид го бяха извисили почти до жива легенда. Особено .сред бедните и потъпквани хора в Палестина, краен район към източната граница на империята, Хафид от Дамаск беше превъзпяван в песни и поезия като блестящ пример за възможностите да усъвършенстваш живота си въпреки препятствията и несгодите.

И все пак за човек, оформил такова паметно завещание и натрупал състояние от няколко милиона златни таланта, най-великият търговец в света далеч не беше щастлив в уединението си.

Призори една сутрин Хафид излезе от задния вход на голямото си жилище, както беше правил толкова много дни през отминалите години и като стъпваше внимателно по оросените, полирани базалтови плочки, тръгна решително през огромния двор. Щом първите сребърни и златни слънчеви лъчи засияха от изток над пустинята, някъде далеч изкукурига самотен петел.

Хафид спря до осмоъгълния фонтан в центъра на широкия вътрешен двор, пое дълбоко въздух и закима одобрително към гъстия килим от бледожълти жасминови цветове, притиснати във високата каменна стена, която обкръжаваше имението му. Затегна кожения пояс на кръста, подръпна леката ленена туника, продължи с по-бавна крачка, докато минаваше под естествения свод от кипарисови клони, и застана пред издигнатия гранитен надгробен камък без никакви орнаменти.

„Добро утро, моя любима Лиша" — тихо прошепна той, посегна и нежно погали бялата пъпка на роза, която се протягаше от самотен висок храст пред тежката врата на гробницата. После се върна към близката пейка от украсен махагон и седна, загледан в криптата, приютяваща останките на любящата жена, споделяла живота, борбите и победите му.

Хафид почувства върху рамото си тежест на ръка и още преди да отвори очи, чу познатия дрезгав глас на дългогодишния си счетоводител и предан другар Иразмус.

„Простете, господарю..."„Добро утро, стари приятелю'Иразмус се усмихна и посочи към слънцето, вече точно над главите им. „Утрото си отиде

вече, господарю., Добър ден'Хафид въздъхна и поклати глава. „Още една неприятност на старческата възраст. Човек никога

не заспива през нощта, винаги става призори, а после дреме като коте цял ден. Няма логика в това. Никаква'

Иразмус кимна и скръсти ръце в очакване да чуе още една печална лекция за остаряването. Но днешната не беше като всяка друга сутрин, защото Хафид внезапно скочи на крака и с дълги стъпки се засили към надгробния камък, докато го докосна. После се обърна и високо възкликна: „Превърнал съм се в жалко извинение на човешко същество. Кажи ми, Иразмус, колко време измина откак започнах този егоистичен и уединен живот, отдаден само на чувството на самосъжаление?"

Иразмус го погледна с широко отворени очи и сетне отвърна: „Голямата промяна у Вас започна със смъртта на Лиша и внезапното Ви решение след погребението й да ликвидирате всичките си търговски центрове и кервани. Изтекоха 14 години откакто решихте да обърнете гръб на света'

Очите на Хафид бяха овлажнели. „Безценен приятел и брат, как си успял да издържиш толкова дълго ужасното ми поведение?"

Старият счетоводител гледаше втренчено ръцете си. „Били сме заедно почти 40 години и любовта ми към Вас е безусловна. Служих Ви в моменти на най-голям успех и щастие и сега Ви служа със същата готовност, въпреки че ме тормозеха безнадеждните Ви мъки, които сякаш желаехте. Не можехте да върнете живота на Лиша, затова се опитвахте да отидете при нея в тази гробница. Помните ли, когато преди много години ми наредихте да взема храст червена роза и да го засадя до бялата след като умрете и Ви положат да почивате тук?"

„Да — отвърна Хафид — да не забравяме и постоянното ми напомняне, че след смъртта ми палата и складовете ще бъдат твои. Малка отплата за дългогодишната ти верност и приятелство и всичко понесено от мен след загубата на Лиша".

Хафид посегна, отчупи стеблото на единствената бяла пъпка, отнесе я до пейката и я сложи в скута на стария си приятел. „Самосъжалението е най-ужасното заболяване, Иразмус, а аз се измъчвах

www.elan.truden.com

36

много, много дълго. Много глупаво се откъснах от цялото човечество поради огромната си мъка и се превърнах в отшелник в този мавзолей, в който живеем двамата. Достатъчно. Време е за промяна."

„Но годините не бяха прахосани, господарю. Големите Ви благотворителни дела за непривилегированите хора от Дамаск..."

„Пари? — прекъсна го Хафид. — Каква саможертва беше това за мен? Всички богати приспиват съзнанието си със златни подаръци за бедните. С помощите подхранват илюзиите си — и своити, и на гладните; правят всичко, за да разбере светът за щедростта им, а тя за тях е по-малка от шепа грошове. Не, скъпи приятелю, не възхвалявай милосърдието ми, а ми съчувствай за нежеланието да давам повече себе си".

„Но все пак усамотението Ви направи известно добро — протестира Иразмус — Нали изпълнихте библиотеката си с творби на най-известните световни умове и посветихте безброй часове на изучаване на идеите и принципите им?"

Хафид кимна. „Опитвах всякак да ангажирам дългите си дни и нощи, образовайки се много повече, отколкото в младостта си, и усилието ми отвори очите към чудесен многообещаващ свят. В преследването на злато и успех нямах време да го оценя. Все пак твърде много продължи скръбта ми. Този свят ми е осигурил всичко, което човек би могъл да желае. Време е да започна да изплащам дълга си като правя всичко възможно да помогна животът да стане по-добър за целия човешки род. Не съм готов още за последното си място за почивка, а червената роза, предвидена да засадиш при смъртта ми тук, до бялата, любимата на Лиша, тя трябва да почака."

По набръчканите бузи на Иразмус течаха радостни сълзи, а Хафид продължаваше: „Ливий пише историята си на Рим, когато е на 75 години, а Тибериус управлява империята почти до 80 годишнината си. В сравнение с тях аз съм само дете, здраво 60-годишно дете! Дробовете ми са чисти, плътта ми е издържлива, зрението - отлично, Сърцето — силно, а умът ми —буден, както беше на 20-та ми година. Мисля, че съм готов за втори живот...!"

„Това е велико чудо! — извика Иразмус с поглед към: небето. — След години тихо терзание и скръб за състоянието Ви, молитвите ми накрая се чуха. Кажете ми, сър, кое причини това удивително възкресение на човека така обичан и уважаван от света?"

Хафид се усмихна. „Лиша".„Лиша?"„Спомняш ли си навремето, това което Лиша сънуваше, колко пъти в края на краищата се

случваше?"Иразмус кимна. „Информацията, която ни даваше, когато се събудеше, често ни възпираше да

влизаме в търговски споразумения, струващи ни големи състояния."Хафид посочи към пейката. „Тази сутрин, докато дремех тук, ми се присъни Лиша. Държеше ми

ръката и ме развеждаше по улиците на Дамаск, за да ми покаже колко много хора в тълпата изглеждаха гладни или болни, огорчени, отчаяни, бедни, нещастни. Чух гласа й нежно да ми казва, че не може повече да пренебрегвам тези хора. Напомни ми, че по целия свят има легиони като тях и няма към кого да се обърнат и аз не трябва да затварям повече очите си за състоянието им, не трябва да си изравям дупка и да се крия като червей".

„За Лиша никога не е бил характерен този начин на обръщение към Вас, сър".„Напомням, Иразмус. Тя не е имала причина да го прави някога. Но почакай, има още от съня

ми. После тя ми каза, че животът ми започва отново и ме предупреди, че свършват отшелническите ми дни, защото пред вратата ми още днес ще дойде странник и не трябва да го отпращам, както съм правил толкова пъти в миналото. Странникът, рече Лиша, ще ми осигури ключ за откриване на бъдещето ми, което ще въздейства на живота на много хора. Иразмус? Иразмус, защо пребледня толкова много? Какво има?"

„Моля за прошката Ви, сър, но в огромната си радост от изненадващата промяна у Вас, пропуснах да съобщя, че един посетител очаква благоволението Ви в библиотеката."

„Приятел ли е?"„Непознат, поне за мен. Каза, че името му е Галинъс. От Йерусалим е и има делово

предложение за Вас."„Защо не го отпрати, както толкова много години си правил по мое поръчение с всичките

посетители?"„Имаше нещо особено в този човек. Не можех да си наложа да го помоля да напусне'Той не знае ли, че отдавна са отминали дните, когато изслушвах делови предложения?"Иразмус се усмихна и лукаво наведе глава. „Не. Нито пък знае, че за присъствието му вече е

съобщено в един сън. Все още ли желаете да го отпратя по пътя му?"Смехът на Хафид проехтя из целия двор за първи път след повече от десет години. Двамата

стари приятели се прегърнаха и се обърнаха към палата.„Да побързаме, Иразмус. Човек никога не трябва да пречи на съня да се сбъдне."

www.elan.truden.com

37

2

Странникът стоеше близо до езерцето със златни рибки в средата на обширна библиотека, загледан с благоговение в хилядите пергаментови свитъци, грижливо наредени върху рафтове от орехово дърво, които се издигаха от тъмния мраморен под до очертания с керамични синьозлатисти плочки висок таван.

Галинъс не беше висок. Ниско подстриганата му бяла коса силно контрастираше с тъмното му лице. Въпреки неголемия си ръст, в него имаше властност, внушаваща, че е човек, който изисква и получава уважение. След като представи посетителя на господаря си, Иразмус отстъпи назад.

"За мен е чест най-после да се запозная с Вас, най-великия търговец в света — каза Галинъс като се поклони дълбоко.— Поразен съм от тази стая. Каква великолепна колекция! Дори император Клавдий би позеленял от яд'

Хафид кимна гордо. „Да, тук мога да се съветвам с Хораций и Виргилий, Катулас и Лукреций и дузина други, надарени с огромно проникновение и мъдрост. А на Южната стена е, може би, единствената пълна сбирка от творбите на Варо...шестотин и двадесет тома в седемдесет и четири книги. Съмнявам се обаче, че сте дошъл тук да обсъждаме моята колекция и моля за извинение, че Ви карам да чакате така дълго. Да седнем тук". И посочи диван с облегалка, инкрустирана със скъпоценни камъни и полирана черупка на костенурка.

По примера на решителния тон на Хафйд Галинъс бързо пристъпи към целта на посещението си. „Сър, дадено ми беше да разбера, че тъй като някога сте контролирали необятна търговска империя, умеете красноречиво да говорите езика на евреите и на гърците, и на римляните. Вярно ли е?"

Хафид се намръщи и хвърли поглед към Иразмус, който вдигна рамене и се загледа настрани. „Съмнявам се, че думите ми са много красноречиви — отвърна той, — но съм се обучавал поне да общувам и на трите езика."

Галинъс се наклони към домакина си. „Най-почитан търговецо, навлизаме в епоха, в която жаждата за знание на човечеството сякаш не познава граници. Извършва се революция на ума и духа. Провежда се от обикновения човек, несъгласен повече да остане такъв. Той търси ръководство, съвет и добри уроци за подобряване на житейския жребий чрез по-мъдро прилагане на притежаваните по рождение таланти. За да задоволят това масово преселение в света на самоусъвършенстването, хиляди учители и оратори сега пътуват от град на град и споделят знание и опит на всевъзможни теми.от астрология до фермерство, инвестиране, медицина.

Изнасят лекции пред образовани и необразовани огромни тълпи по хълмове, в гимнастически школи, във форуми, театри и дори в храмове."

Галинъс прекъсна за евентуален отговор от домакина, но продължи, тъй като Хафид остана безмълвен. „Разбира се, че сред този легион от лектори има щарлатани със сребърни езици. Разнасят безполезна информация, а откровенията им са с несравнимо по-ниска стойност от исканата от тях висока входна такса. От друга страна, има извънредно добри майстори в ораторството по традициите на римляните, като и Цицерон, които черпят от борбите и житейските си наблюдения и предоставят на слушателите си ценни уроци и похвати за подобряване на всеки живот. Много пътуващи оратори са изградили големи групи последователи и печелят на подиума огромни състояния."

С търпелива усмивка на уста Хафид вдигна ръка. "Добре съм запознат, сър, с тези майстори на риторичното изкуство. Като изключим малцината будещи тревога, аз се възхищавам от усилията им да направят този свят по-добър за всички. Но каква връзка има всичко това с мен?"

„Велики търговецо — каза Галинъс, — аз съм опитен организатор на изложения, игри и други развлекателни прояви за народните маси. През изминалите двадесет години съм поставял и представял дебати, лекции, концерти, боксови състезания, мачове по борба, пиеси и безброй надпреварвания по бягане и с колесници. Явявал съм се в Атина, Йерусалим, Александрия, Рим и стотици по-малки градове и градчета из целия цивилизован свят."

„Наистина това е интересно, Галинъс, и аз съм впечатлен. Но защо сте тук?"В гласа на посетителя се появи лек трепет. „Сър, бих желал в няколко лекционни тура да

представя най-великия търговец в света. Убеден съм, че с Вашата опитност сигурно има какво да съобщите за надеждата и успеха и то би могло да промени живота на много, след като чуят внушителното Ви мнение. Знам, че бихте могли да го изкажете много авторитетно. Тъй като Вашата известност може да осигури навсякъде огромни тълпи, желая да Ви издигна върху трибуните и сцените в този свят, за да Ви се даде възможност да обучавате и вдъхновявате обикновения човек в техниките за сбъдване поне на някои от мечтите му. Светът дълбоко се нуждае от опитното Ви ръководство, Хафид."

Няколко минути бяха необходими на Галинъс, за да се възстанови от шока, след като Хафид моментално прие предложението му. След обяда, през който Хафид разказа странния си сутрешен сън и предсказанието на Лиша, двамата продължиха да обсъждат на голямата маса от тиково дърво в

www.elan.truden.com

38

библиотеката, а Иразмус непрекъснато записваше.„Първата ни обиколка — обясни Галинъс — ще е кратка, но от значение за добиване на

опитност, докато работите върху усъвършенстването на стила си и привикнете с някои от основните принципи на добро ораторство чрез практикуване пред малък брой слушатели. Ще Ви съветвам при първите няколко речи и ще Ви предлагам всичко, което по мое мнение ще подобри изказа Ви. Работата в близките села и градове ще Ви послужи и като пробен период. Началните четири-пет лекции биха Ви помогнали достатъчно да решите дали искате, или не да продължите към столиците на света, където тълпите ще наброяват не стотици, а хиляди'

„Много мило от Ваша страна — усмихна се Хафид. — Ако ще изглеждам глупак, добре е само малцина да станат свидетели на неуспеха ми."

Галинъс се засмя. „Не вярвам това да се случи. С Ваше разрешение, ще тръгна сутринта и ще започна да уреждам всичко необходимо за появяването Ви в четири-пет заселени места, на не повече от половин ден път едно от друго. После ще се върна и ще Ви придружавам в цялата обиколка. Мога ли да се надявам, че човекът, чиито кервани обхождаха света, все още има в оборите си достатъчно голяма, здрава и закрита карета,-за да пътуваме с личния си багаж в известен комфорт?"

„Имам любима кола, но може да се нуждае.от някои поправки, след като не е била в движение толкова много години. Иразмус, разбира се, също ще ни придружава. Каретата е достатъчно голяма четирима да спят в нея. Необходим й е впряг от четири коня. Както и да е , имам няколко сиви, арабски и те заедно с господаря си могат да прекъснат уединението. Бяха ми подарени от управителя на Юдея, Понтиус Пилат, най-малко преди петнадесет години, след като му определих добра цена за двеста първокласни жребеца за разквартируваната му в цезарията конница."

„Отлично. Във всеки град ще наемам най-подходящата трибуна за лекцията Ви, независимо дали е театър, спортна зала, арена или училище и ще вербувам онези необходими местни хора, които най-силно подкрепят появяването Ви пред обществото."

Накрая Иразмус прекъсна дългото си мълчание. „Галинъс, споменахте за натрупаното огромно богатство от някои пътуващи оратори и аз търпеливо очаквам да представите предлаганото за тази дръзка работа финансово споразумение'

„Разбира се. Първо, всички разходи като храна, подслон, наем за помещение за лекциите, обор и заплащене на организаторите на програмата ни от всеки град се удържат от общата сума, събрани за вход пари. После задържам двадесет и пет процента от баланса за своя хонорар и изплащам остатъка на Хафид. Най-уважаваните в професията ни изискват този стандартен размер на заплащане'

„Струва ми се съвсем честно и справедливо — каза Хафид. — Прехвърляйте всичките ми приходи на Иразмус. Много години той държи касата и не виждам защо да си променяме навиците в тази напреднала възраст. По-късно можем да решим какви благотворителни помощи да дадем'

Галинъс каза: „Ще отсъствам най-малко две седмици, за да уредя маршрута Ви. Докато ме няма, ще имате време да подготвите лекцията си и да репетирате нейното изнасяне. Всъщност познатите ми велики оратори ми казват, че всякога упражняват...че една лекция е репетиция за следващата.и че думите, които използват сякаш винаги се променят, за да се пригодят към слушателите важните новости за момента и дори времето."

Хафид вече драскаше на късче пергамент. „Колко време трябва да продължи лекцията, Галинъс?"

„Няма установена продължителност. Познавам прочут философ, известен с това, че държи речи по четири и повече часа, а казва малко. Но досега все още си спомням млад проповедник в планина близо до Йерусалим. Със способностите си и любовта си развълнува всички присъстващи слушатели с беседа, по-кратка от половин час. Предлагам да напишете реч, която можете да произнесете за час време и после да запаметите достатъчно от нея, така че да не се налага да четете, а говоренето Ви да звучи естествено. След повече от час дори и най-преданата публика започва да страда от ужасно сковаване на седалищните части'

Иразмус хвърли неспокоен поглед към господаря си.„Имате ли представа на каква тема ще бъдат лекциите Ви пред хората, сега в началото?"Хафид стана и закрачи по настлания с плочки под, сякаш вече упражняваше. "Често съм

мислил за такива срещи през отдавна минали години, когато всички управители се събираха тук, точно в тази стая, за да прегледат резултатите от изтеклата година и бъдещите си задачи. Винаги съм им говорил не за качеството на стоките или постигнатото количество продажби, а по-скоро, как всеки от тях вижда бъдещето и какъв контрол е възможно да упражни в предстоящата година, като използва по-добре таланта и способностите си. Често говорех за промяна и колко болезнена, но необходима е тя, и напомнях на хората си, че ние постоянно се развиваме, независимо каква е възрастта ни, за разлика от полския крем, който цъфти, превръща се в слама и се зарива в земята или се отнася от вятъра. Непрекъснато им напомнях за големите чудеса, способни да извършат, стига да се научат денонощно да се пазят от възможно най-злия си враг — себе си. Днес човек само трябва да се разходи по някоя от улиците на Дамаск или който и да е друг град, за да види с очите си колко

www.elan.truden.com

39

много хора са се объркали. Лиша, благославена да е душата й, ми показа тази сутрин в съня. И от собствени наблюдения знам, че този свят не е щастлив. За всеки усмихнат — десет проляти сълзи. В нещо грешим, много грешим. Бог ни е дарил с всички необходими средства за постигане на всяка цел, но сме загубили плановете и чертежите, така че освен къщи на скръбта, не изграждаме нищо друго. Може би мога, по скромен начин, да помагам на Бог, като пръсна няколко камъчета, за да маркирам пътя за тези, които търсят ръководство, точно както много отдавна аз бях воден от друг по моя път.

3

И така се случи, че на възраст, в която повечето хора ще бъдат доволни да си седят на сянка със спомените си, най-великият търговец в света се впусна в нова кариера.

С първата си реч се яви в една плесенясала зала за събрания в покрайнините на цезария Филипи пред по-малко от сто души аудитория. След това, на вечеря в недалечна спирка за кервани, Хафид заедно с двамата си спътници прегледа отново речта.

„Посланието Ви беше и силно, и простичко — каза Галинъс — и съм сигурен, че многото принципи за успех, представени от Вас, бяха ценни за всички присъствуващи, независимо от положението им. Е, разбира се, никой, от която и да е трибуна, не може да говори от Вашето гледище, защото жив човек не е постигал успеха Ви. Сърцето ми трепка в очакване като си помисля за появата Ви в големите градове на света като Рим и Йерусалим. Ще е необходимо да говорите много вечери, без значение колко многолюдни са форумите, докато задоволим огромните тълпи, събрани да се учат от най-знаещия. Колко приятна мисъл!"

Хафид бутна чинията настрана и без усмивка каза: „Галинъс, ако обичате задръжте комплиментите си, докато наистина ги заслужа. Засега просто ми кажете как мога да подобря слабото си тази вечершно представяне"

„Това беше едва първата Ви изява, Хафид. Не трябва да сте толкова строг към себе си. Умението в ораторското изкуство не се придобива лесно. Забелязах тази вечер, че забравихте няколко точки, по които смятахте да говорите, но така спокойно продължихте, че се съмнявам някой в залата да е разбрал грешката Ви. Вероятно ще пожелаете да помислите за повече движение на тялото докато се изказвате. От време на време отивайте по-близо до спушателите, прекъсвайте, а после се обръщайте и без да кажете нищо, се отдалечавайте от тях. Помнете, че добрият оратор преди всичко е добър актьор. Жестикулирайте с ръце, когато искате да наблегнете на мисъл и също така повишавайте и понижавайте гласа си. Най-важното — работете над това — да гледате в очите колкото е възможно повече хора от публиката, един по един, точно като че ли водите личен разговор с всеки, въпреки разстоянието помежду ви.

Хафид поклати тъжно глава. „Много имам да уча’'Галинъс го потупа по ръката. „Търпение, приятелю, търпение. Знам, че не сте станал това,

което сте - най-великият търговец, за един ден. През тези години съм работил със стотици изпълнители и трябва да Ви кажа, че тази вечер бях смаян от Вашето спокойствие и себеобладание. Но като погледна назад, не би трябвало да се изненадвам. След всичките предизвикателства, с които през живота сте се срещали и преодолявали, вероятно вечерта не Ви обезпокои много'

„Точно обратното — въздъхна Хафид, — не съм сигурен, че посланието ми имаше голяма стойност за тези хора. Струва ми се, че не се развълнуваха от думите ми, а накрая имаше малко ръкопляскания’'

„Ще стане, сър, ще стане" — увери го Иразмус.Но не стана. Не успя да възпламени публиката си нито в Бетсаид, нито в Коразин или в Капернаум.Последното му планирано явяване в първата обиколка беше в селото на склона — Назарет, и тъй

като там се кръстосваха и военни и търговски пътища, Галинъс и помощниците му бяха съумели да скупчат почти триста души в трапезарията на единствената гостилница.

По-късно Хафид ясно осъзна, че решението му да говори в Назарет оказа огромно влияние върху останалата част от живота му. След жалката вечер в Капернаум, в която със сигурност не оправда надеждите на публиката си от рибари и търговци, едва не отмени последния планиран престой, за да се върне в Дамаск. Само навикът му никога да не се отказва от нищо започнато и умението му никога да не изрича думите „Отказвам се", го отведоха насила в Назарет. Въпреки че словото на Хафид се подобряваше с всяко представяне, в Назарет не беше забележително. На втория ред от пейки обаче седеше и внимателно слушаше всяка дума един стар и уважаван приятел, Сергиус Полъс, дългогодишен римски губернатор на остров Кипър. До края на речта се усмихваше и кимаше насърчително и веднага, щом Хафид произнесе заключителните слова, стана на крака, силно аплодирайки.

След като Хафид отговори и на последния слушателски въпрос, двамата стари пприятели, ръка за ръка, се изкачиха по стълбите на странноприемницата, следвани от Галинъс и Иразмус.

www.elan.truden.com

40

Сергиус запали газените лампи в тъмната стая, преди с жест да покани гостите си да влязат.„Това помещение е несравнимо по-лошо от което и да е в палата ми в Пафос — усмихна

се той и отново прегърна Хафид, — но само фактът, че виждам Вас — най-великия търговец, и верния Ви другар Иразмус, е достатъчен разкош за мен. Колко време изтече?" — попита той, докато сипваше в четирите бокала вино от голям мех.

„Почти двадесет години, губернаторе, но не сте остарял нито с ден."„Аха, дори и най-великият търговец понякога изопачава истината'' — отвърна Сергиус, и

докато посръбваха от виното, Иразмус разказа на Галинъс за дългите щастливи години на изгодна търговия, водена между керваните на Хафид и кипърците.

Най-сетне Хафид зададе въпроса, който затаи в душата си, щом зърна за пръв път Сергиус сред слушателите. Какво правеше почитаният губернатор на остров Кипър толкова далеч от областта си и защо беше в такова осамотено селце като Назарет?

„Отчасти, Хафид, Вие сте причината да съм тук. Говори ли Ви нещо името Саул или Пол от Тарсус?"

„Разбира се. Малък проповедник с мощен глас. Опитваше се да предаде на хората нова религия, основана на учението на един човек, наречен Христос, разпънат на кръст от Понтиъс Пилат за подмолна дейност срещу Рим. Срещнах Пол, когато всички бяха срещу него и животът му беше в опастност. Заяви, че идва при мен след като чул глас, докато се молел в еврейския храм в Йерусалим. Гласът му бил казал, че ако иска да популяризира вярата си, трябва да се научи от най-великия търговец в света как да го прави'

„А Вие съгласихте ли се да му помогнете?''„Да."Сергиус кимна и се усмихна. „Сигурно сте му дали отлично обучение. Пол се осмели да дойде в

Кипър и да ме помоли за аудитория, на основание на приятелството си с Вас. След два дни бях покръстен в неговата вяра. От тогава съм последовател на Христос."

„Вие? Римлянинът?"„Да. Доколкото знам, може би, съм първият. Този дребен човек не се ли опита да покръсти и Вас,

след като сте му дали толкова ценен съвет как да популяризира идеи, лесно като стока?"„Не. Същата нощ замина и изобщо не съм го виждал оттогава, въпреки че през тези години често

ми е писал. Но все още не сте ми обяснили, Сергиус, защо сте тук в това забравено от Бога място?"Губернаторът се засмя, „Забравено от Бога? Едва ли. Най-сетне реших, че чашата на живота ми е

почти пълна и пожелах да повървя по стъпките на Иисус, тук в Палестина, преди да умра. Оставих управлението на Кипър в способни ръце и взех тримесечна отпуска, за да видя каквото мога от света, в който Иисус е живял и въздействал на толкова много животи."

„А какво е значението на Назарет?"„Тук Иисус е прекарал младостта си и е възмъжал. Помагал е на баща си в малка дърводелска

работилница...„Но той не е роден тук" — прекъсна го Хафид.Сергиус пребледня. „Откъде знаете това, щом не сте последовател?"„Бях с новородения Иисус, скоро след раждането му в един витлеемски обор."Шокиран от чутото, Сергиус закри устата си с две ръце и зачака Хафид да продължи.„Бях камиларче в големия керван на Петрос, но прекарах три тежки дни във Витлеем, като се

опитвах да продам една единствена червена мантия без шевове. Петрос ме беше накарал да я продам, за да докажа, че трябва да бъда повишен от камилар в продавач. Надвечер на третия ден, след като стотици пъти се бях провалял с продажбата на дрехата, хапнах хляб в странноприемницата и после отидох зад сградата в една пещера, където беше вързано добичето ми. Въздухът беше мра-зовит, затова реших да спя в сеното край любимото си магаре, вместо да яздя до възвишенията. На следващия ден, след една хубава нощна почивка, щях да бъда готов да вложа върховно усилие, за да продам мантията, и бях сигурен, че накрая ще успея. Но когато влязох в обора, попаднах на млад мъж и млада жена, седнали до една единствена свещ, а в краката им имаше открита ясла, в която обикновено се държи фураж за добитъка. Върху малко слама в нея спеше пеленаче и можех да видя, че беше покрито само с дрипавите мантии на майката и бащата, а те почти не го предпазваха от студа."

„И какво направихте?"Хафид стисна здраво ръцете си и пое дълбоко въздух. Няколко мига се измъчвах, като си

представях какви ужасни неща ще последват след завръщането ми в кервана без робата или парите от продажбата й. Накрая я свалих от гърба на добичето и внимателно завих с нея бебето, а увехтелите дрехи подадох на смутените родители. Знаете ли, Сергиус, това се случи преди почти петдесет години, но все още виждам прекрасната млада майка как ридаеше от благодарност, когато се приближи до мен и ме целуна по бузата.”

Хафид стана и с ръце на гърба закрачи напред-назад, а тримата му слушатели слушаха внимателно. "Яздих на връщане към кервана като покрусено от разочарование дете. Не бях изпълнил задачата си и вече бях сигурен, че вечно ще рина камилската оборска тор. С наведена глава от

www.elan.truden.com

41

пълното поражение дори не забелязах, че през целия път на връщане от Витлеем до лагера на кервана ме е следвала ярка звезда, но Петрос, господарят ми, я беше съзрял. Въпреки късния час ме чакаше в края на редицата от палатки и, като сочеше ярко осветеното небе, ме попита в какво удивително събитие съм учавствал. Отговорих му, че не е имало никакво събитие. Той обаче прие светлата звезда като специален знак от Бога и ми предаде десетте свитъка за успеха, които използвах ден и нощ, за да постигна, добри неща в живота, повече отколкото човек заслужава. Освен това Петрос ми препоръча с никого да не споделям за свитъците до деня, в който, каза той, ще ми бъде даден специален знак от човека, предопределен да ги получи, въпреки че било възможно лицето дори да не осъзнава, че той или тя ми представят този знак."

Сергиус се усмихна. „И Пол (Павел) беше човекът, който накрая получи от Вас свитъците?"„Точно така. Три години след като разформировах търговската си империя. Тогава почти бях

изгубил надежда, че ще ги предам някому".„Как разбрахте, че точно Пол е трябвало да ги получи? Кой беше отличителният знак?"„В пътната му торба имаше червена мантия без шевове, за която каза, че е била любимата на

Иисус, и той я носил през целия си живот. На нея имаше тъмни кървави петна от бичуването, понесено от него преди да бъде разпънат на кръста. За моя изненада до канта на мантията открих познатия знак на гилдията, произвеждаща за Петрос тези известни мантии. Открих също и неговия знак — кръг в квадрат. Все още несигурен какво държа в ръцете си, попитах Павел дали знае някои подробности около раждането на Иисус и тогава той ми разказа, че Иисус е бил роден в един обор във Витлеем, а над обора е светела най-ярката звезда, наблюдавана някога от човек. Така разбрах, че Павел притежаваше точно тази мантия, с която бях завил малкото телце на Иисус в съдбоносната нощ. По-добър знак не ми беше необходим. Иразмус, присъстващ на срещата, отиде в кулата на палата ми, където се съхраняваха свитъците на успеха. Подарихме ги на Павел с любов."

„Сигурно мъдростта в тези свитъци е имала голяма сила — каза Сергиус. — Мои представители докладват, че Павел се радва на огромен успех, привличайки в своята вяра хора от градовете Песинон, Икония, Пергия, Антиохия, Листра и безброй още."

„Не съм изненадан" — отвърна Хафид.Сергиус пресуши чашата си и запита: "Къде ще изнесете следващата си реч?"„Засега няма повече планирани. Утре тримата ще се върнем в Дамаск, а след няколко дни ще се

съберем и опитаме да преценим цялостно опита от беседите, преди да решим дали на трибуната има бъдеще за мен и усилията ми да подобря живота на хората."

„Бихте ли пожелали да останете в Назарет още един ден, ако представя достатъчно сериозна причина?"

Хафид внимателно се вгледа няколко мига в набръчканото лице на приятеля си преди да кимне с глава.

Старият губернатор сграбчи и двете му ръце и каза: „Велики търговецо, в утрото на утрешния ден ще се срещнеш отново с жената, която целуна бузата на младия камилар в онзи обор преди толкова много години!"

4

На следващата сутрин двамата стари приятели се срещнаха до единствения в Назарет кладенец, който беше от страната на главния път край центъра на града. Въздухът беше изпълнен с прах и дрезгави викове, плач и смях от дългата опашка жени и деца, чакащи реда си да напълнят гърнета и стомни от открития улей.

Хафид наблюдаваше с голям интерес, как до водата спря огромен търговски керван и няколко камиларчета много пъти отново пълнеха и пълнеха широки каменни бъчонки, докато жадните добичета се наситиха.

Сергиус побутна с лакът приятеля си. „Това ли правехте някога, когато работехте за керваните на Петрос?"

„Това беше едно от най-приятните ми задължения” Хафид се усмихваше докато зловонните животни се движеха тромаво по тясната калдъръмена улица.

Двамата търпеливо изчакаха да се освободи място на каменното водохранилище, потопиха ръце в хладната вода и пиха. „Йисус и майка му са идвали тук всеки ден" — каза Сергиус с благоговение.

Хафид се усмихна съчувствено на благочестивото отношение на стария си приятел към такъв обикновен и мръсен обществен кладенец, ползван и от хора, и от животни. „И е ходил по този калдъръм, дишал е този въздух и е играл на тези поляни" — отвърна му закачливо, но Сергиус не се усмихна в отговор.

„Да — каза тихо губернаторът. — Прекарал е почти тридесет години от живота си тук — работил е занаята на баща си с трион, чук и ренде. Вече съм купил някои мебели от селяните, които, казват, са направени от неговите ръце. Когато се върна в Кипър, ще приготвя за тях специална стая

www.elan.truden.com

42

в палата”Те почти бяха излезли от селището, когато Сергиус най-после спря и посочи малка,

четвъртита варовикова къща, сгушена под две нарови дървета. „По-голямата част от живота си Иисус е живял тук. Дърводелската му работилница е само една малка стаичка в задната част."

„Може би, не трябва да безпокоим старата жена" — каза Хафид, докато Сергиус бързаше по буренясалата пътека. Накрая стигнаха до небоядисвана от години врата.

Губернаторът потупа леко ръката на Хафид. „Не се безпокойте. Миналата седмица гостувах много пъти на Мария и станахме добри приятели. Рано тази сутрин изпратих човек да извести, че днес ще Ви доведа."

Хафид пое дълбоко дъх. „Напомнихте ли й за нашата твърде отдавнашна среща в онзи обор във Витлеем?"

„О, не, това би развалило изненадата. Само съобщих, че водя стар приятел. Присъствието Ви няма да я разтревожи, Каза ми, че е свикнала с непознати, желаещи да се срещнат и говорят с майката на Иисус. Повечето от тях са добронамерени."

„Сама ли живее?",,Да — отдавна е вдовица, а децата й са или умрели, или не живеят тук. Синът й Джеймс често

я посещава, въпреки че сега дните му са много натоварени, защото ръководи една нова църква в Йерусалим."

След като Сергиус почука два пъти, вратата тихо се отвори, полюшвайки се на старите си кожени панти.

„Мир Вам, многообичана госпожо" — каза Сергиус, нежно хвана протегнатата старческа ръка и я докосна с Устни.

„И на Вас, Сергиус" — каза тя и топло се усмихна на Хафид, когато беше представен. Сервира им във високи чаши козе мляко, сирене и сложи наблизо голям поднос с нарове и смокини, докато разговаряха на разни те за селището. Хафид беше очарован от големите като маслини очи на Мария и лъскавата й почти черна коса, макар да беше сигурен, че е поне десет години по-възрастна от него.

Дори гласът й даваше невярна представа за възрастта.„Вие ли говорихте снощи в странноприемницата?" Попита тя и наклони глава към Хафид.„Да, но се страхувам, че нямах голям успех."„Как разбрахте?"„Слушателите почти не реагираха. Ако Сергиус не беше започнал да ръкопляска, съмнявам се

дали изобщо щеше да има някакви аплодисменти."Мария се усмихна леко. „Поне не заплашваха живота Ви. Иисус говори само веднъж тук, в

Назарет, в Синагогата, докато се опитваше да реши как да насочи живота си след четиридесетдневната медитация, прекарана в пустинята. В съботното утро думите му така вбесиха хората, че те го сграбчиха и поведоха към най-високата канара, но избяга преди да успеят да го хвърлят от нея."

„Не знаех това — възкликна Сергиус. — Това същите хора ли са, които бяха израснали с него, играли и заедно ходили на училище?"

„Същите — отвърна Мария. — Повечето не можеха да проумеят защо техният приятел и съсед, дърводелецът, изведнъж беше започнал да говори сякаш имаше специално пълномощие от Бог. За тях това беше богохулство и според закона ни се наказва със смърт."

„И никъде другаде ли дотогава не беше говорил публично?"„Беше първата му публична изява и почти цялата сутрин имах чувството, че ще бъде и

последената."Сергиус се обърна към Хафид. „Тези случки трябва да се съхранят, но доколкото знам, все още

никой не ги записва. Колко жалко."Губернаторът отново насочи вниманието си към Мария, а Хафид, изпълнен с възторг,

наблюдаваше как един от най-могъщите чиновници на империята се отнасяше с възрастната жена — нежност и уважение, каквито никога дотогава не беше съзирал в Сергиус. „Как постъпи Иисус при това заплашително посрещане и държане?"

„Заличи го от съзнанието си и следващата събота произнесе проповед в синагогата на близкия Капернаум. Там хората го посрещнаха с любов и внимание. По-късно, когато разговаряхме за ужасното му преживяване тук, си спомням, че само се усмихна и каза, че е трябвало да знае, че никой пророк не е почитан в родния си край ‘’

Сергиус отметна глава назад и затвори очи. 'Тези истории трябва да се записват, трябва!"Хафид изчака Мария да напълни отново чашата му със студено мляко, после каза „От

малкото, което знам за Иисус, разбирам, че никога не е проповядал извън Палестина. Като негова майка сигурно сте имала много възможности да слушате сина си и неговото послание."

Мария кимна. "В началото, докато създаваше публика от последователи и обучаваше апостолите си, често го слушах. Но когато Санедрин и римският управител започнаха да изпращат съгледвачи да шпионират действията и думите на сина ми, той настоя аз да се прибера и остана тук,

www.elan.truden.com

43

в безопасност. Не веднъж, когато минаваше с хората си през Назарет, сядаше, хващаше ми ръката и се опитваше да ме подготви за предстоящите събития."

Мария прехапа долната си устна и извърна глава. Сергиус погледна Хафид и кимна. Сега беше моментът. Губернаторът се наклони напред и нежно положи ръка на гърба на жената.

„Благословена госпожо, имам нещо специално да Ви кажа."„Да, Сергиус?"„Този мой стар приятел, Хафид, ме придружи дотук днес, защото много желаеше отново да Ви

види."„Отново ли? — Мария сви вежди и изправи глава. — Откак пристъпи този праг бях сигурна, че

го познавам, но след като нищо не се спомена, просто си казах, че феша поради възрастта си. Срещали ли сме се преди, велики търговецо?"

„Само веднъж, преди много години, Мария' Майката на Иисус придърпа шала около врата си и се наведе през масата към Хафид. Той

безмълвно се приближи до нея, а Мария повдигна протегнатите си ръце и обгърна лицето му. Прокара пръсти по бузите му и каза, „Кога беше? Преди тази прекрасна брада да покрие лицето Ви?"

„Много преди това/'Десният и палец нежно милваше дълбоката бръчка на брадичката, докато се взираше в сивите му

сега овлажнени очи. Внезапно тя се обърна към Сергиус, полуотворила уста, без да сваля ръце от лицето на великия търговец, а по набръчканите й страни се стичаха сълзи.

„Познавам го — сподавено изплака тя. — От момента, в който прекрачи прага ми, усещах нещо специално в маниера му, Познавам го, Сергиус! Още едно чудо е това!"

„И кой е той?" — нежно се усмихна Сергиус.Мария привлече лицето на Хафид и кротко го целуна по бузата. "Моят малък ангел върху

добиче. Само няколко часа след раждането на Иисус, във влажния яхър във Ветлеем, той се появи от тъмнината и зави бебето ми с топла червена мантия. После отпътува в нощта и никога не ми се отдаде възможност да му благодаря."

Хафид докосна бузата си и каза тихо: „Благодарихте ми. Целунахте ме и тогава, както сега и от тази нощ животът ми се промени."

„И сега вероятно отново ще се промени" — каза тя като се надигна и отиде до голям сандък в отсрешния ъгъл на стаята. От там взе кожена торба и, когато се върна до масата, я сложи в ръцете на Хафид. „Това е Ваше, скъпи човече. Той би желал да го притежавате."

Когато Сергиус Полъс мълчешком коленичи до стола на приятеля си, Хафид бавно извади от торбата червената мантия любимата ма Иисус. Докато приглаждаше леко с ръце меката червена тъкан, отново с мъка преглътна сълзите си. „Последния път, когато я видях, беше собственост на Пол. Каза ми, че след дълго търсене в Йерусалим открил римския войник, който я спечелил на зарове след... след... разпъването на кръста." Мария кимна. „Павел ми върна мантията преди няколко години. На единия край имаше петна от кръвта на Иисус при бичуването му преди да го убият. Не можех да понасям гледката, затова часове наред ги изкисвах в избелващ разтвор."

Хафид продължаваше да гали дрехата. „Каква забележителна майсторска изработка! Погледнете, цветът не е избелял, а тъканта след повече от петдесет години е протъркана само от едната страна. Поразително!"

„Иисус я обличаше при всеки подходящ случай, особено когато трябваше да се появи пред голяма група хора. Казваше, че наред с молитвите, усещането на мантията върху раменете му давало пълната увереност, необходима да се справи с всички ситуации. Вероятно ще дава увереност и на Вас. Не казахте ли, че снощи думите Ви не са предизвикали бурна реакция сред слушателите?"

Хафид сгъна мантията и я подаде на Мария. „Не мога да приема тази безценна дреха. Тя трябва да бъде изложена на възвишено място за поклонение, да я види целият свят, а не да се дипли около недостойните ми рамена."

„Моля Ви — каза Мария, като сложи малката си ръка върху неговата. — Приемете я. носете я. Когато Иисус беше дете, често му разказвах случката — как друго малко момченце го беше посетило много скоро след раждането му и беше подарило тази мантия, за да го стопли. Беше най-добрият известен ми начин да го науча на истинското значение на любовта — когато човек, за да помогне на другия, дава всичко, което може, без да мисли за някаква отплата. Той добре научи този урок благодарение на Вас. Не е възможно да вярвате, велики търговецо, че след всичките тези години само случайността отново Ви събира с мантията. За компания имам множество други вещи на сина си, а също и нежни спомени за дълги години. Най-накрая мантията се връща на законния си собственик."

„Никога няма да забравя този ден" — каза сподавено Хафид, като повдигна червената дреха и я притисна нежно до влажните си страни.

www.elan.truden.com

44

5

След тръгването от дома на Мария двамата мъже мълчаха, задълбочени в мислите си. Като стигнаха до главния път, Сергиус спря и,се обърна към приятеля си.

„Много съм Ви благодарен за компанията днес"„И дума да не става — възрази великият търговец, като придържаше изправена торбата с

мантията на Иисус. — Моето сърце е сърцето, което прелива от благодарност'„Изморен ли сте?"Хафид поклати глава.„Ще очакват ли да се върнете скоро в елегантния си фургон?"„Не. Казах на Иразмус, че може да отсъствам целия ден. Сигурно той и Галинъс са заети с

оправяне на счетоводството и изплащане на задълженията за снощната публична реч."Сергиус се изви и посочи над главата си към стръмен хълм, който рязко се издигаше от дясно на

пътя. „Казаха ми, че това е най-високият хълм на Назарет. Виждате ли онова огромно смокиново дърво на самия връх?"

Хафид засенчи очите си с две ръце. „Да."„Предполагате ли, че Вашето остаряло тяло ще е способно да се изкачи там, ако и аз

подсигуря помощ?"„Римското високомерие наистина никога не изчезва, напи? — промърмори Хафид. — Ако Вие

можете да се справите със стръмнината, убеден съм, че и аз ще успея... и без никаква помощ. Но защо да искам с мъка да си пробивам пътя през кър от магарешки бодили и да губя килограми, за да седна под една нещастна дива смокиня, след като имам няколко горички от тях в Дамаск — и ранен, и късен сорт?"

Сергиус се подсмихна. ?,Но не и като тази, могъщи продавачо. Вчера, след посещението ми при Мария, на връщане тя ме предружи до кладенеца и, когато минахме покрай това място, вдигна поглед към самотното дърво и каза, че от много ранна възраст Иисус ходел там, когато искал да се уедини. Вижте вдясно тясната пътека, която води към върха. Щях да се изкача вчера, но когато се разделих с Мария слънцето вече залязваше, а освен това не желаех да пропусна беседата Ви. Бихте ли се съгласил сега да се покатерите до там с мен? Мисля, че трудното стигане до върха си заслужава заради изгледа'

„Водете!" — извика Хафид, като метна кожената торба на рамо и се нареди зад Сергиус. Двамата се изпотиха и задъхаха, докато стигнат билото, където единствената растителност беше самотната смокиня, а склоновете на сивата скала бяха покрити тук-там от тънки нишки мъх. Хафид подпря торбата на ствола на дървото преди да отпусне върху гладкия камък изнуреното си тяло до Сергиус.

В краката им, в ниското, се простираше село Назарет с разпръснатите си къщи от варовик, зелени ливади и тъмнокафеви градини. Тесен път го разделяше почти наполовина и водеше на юг към Йерусалим, а на север към Дамаск. Хафид кимна и се усмихна, когато Сергиус му посочи група мънички фигурки, които все още се суетяха край кладенеца.

На запад беше връх Кармил, а отвъд него можеше да се види издигащата се от средиземноморските води мъгла. Двамата мъже се обърнаха бавно, онемели от благоговение, докато се взираха в широката Ездрелонска равнина, планината Тавър, тъмните склонове на Самария и мъгливата Гилид планина. На изток Генисаретското езеро блестеше ясно, а далеч на юг зелената долина на Йордан сякаш сменяше цветовете си пред очите им. Лек ветрец немирно шумолеше в огромните листа на древното смокиново дърво над тях, а далеч в безоблачното кобалтовосиньо небе с напълно разперени, но неподвижни крила бавно кръжеше самотен орел.

Хафид пръв наруши необичайната планинска тишина, но думите му бяха изречени така бавно, сякаш беше почти в транс. „Убеден съм, че никога през дългите години на моя живот не съм бил на такава височина и с толкова огромен свят в нозете си. Не е трудно да се разбере, защо Иисус е идвал тук често. Човек оставя там долу всички грижи и проблеми — каза, сочейки към селото, — а ако има Бог, от тази височина ще бъде, струва ми се, много по-лесно, да се общува с него'

Сергиус посочи на север в далечината, към величествения покрит със сняг хребет на планина Хермон, почти на два дни път и все пак издигнат над хоризонта. „Някога на онази висока планина Иисус е говорил с Бог".

„На Хермон? Имате ли доказателства?"„Трима от най-близките му апостоли са били очевидци."„А какво е изрекъл Бог?"„Това е моят обичан син; чуйте го"„Само толкова ли?"„Да, толкова" — отвърна усмихнато Сергиус.„Вярвате ли на подобно съобщение от тримата му най-близки приятели?"„Достатъчно, за да си издигна малък дом в тази планина възможно най-близо до мястото, на

което тримата дават сведение, че са чули Божия глас. Поддържам го добре зареден с храна, там през

www.elan.truden.com

45

цялата година живее иконом и всяко лято се опитвам да прекарвам в него поне две седмици. Много пъти съм се изкушавал да Ви поканя да дойдете и споделите с мен този особен мир и спокойствие, но знаех, че се бяхте уединили след загубата на Лиша и не желаех да Ви безпокоя. Сега ще ми окажете голяма чест, ако приемете поканата да ми гостувате. Доведете Иразмус. Останете в този благословен подслон колкото обичате, моля. Преди да се разделим, ще Ви нарисувам карта, за да откриете лесно моето убежище. От дома Ви в Дамаск е по-малко от един ден път'

„А на това възвишено място Бог говорил ли е и на Вас?"„Не, но обикновено аз разговарям с него през целия си престой/'Хафид въздъхна и поклати глава, като повдигна високо нагоре кожената торба с мантията на

Иисус;„С Вашата любящя и лоялна вяра, Сергиус, тази мантия трябваше да притежавате Вие, не аз'„О, не — откликна Сергиус с вдигнати ръце. — Майката на Иисус знаеше точно какво прави.

Мантията е в добри ръце. Това е желанието на Бог."Хафид се надигна и застана с ръце на колене, като се взираше в планината Хермон. „Ако Бог

разговаря с мен какво допускаш, че би казал за новата кариера, в която на моята възраст вероятно глупаво се впуснах?"

Сергиус сключи пръстите на ръцете си, затвори очи и преклони глава. След няколко минути вдигна поглед към Хафид и, когато заговори, гласът му звучеше по-дълбоко от обичайното.

„Никога не бих се осмелил да говоря от името на Бог, велики търговецо, но допускам, че той пръв би Ви поздравил за решението да си отидете от живите мъртъвци. Да посветите остатъка от дните си в помощ на другите чрез далновидните си и мъдри уроци за успех е много похвално, обаче..."

Хафид се обърна и погледна в очакване приятеля си."... обаче, ако снощната Ви беседа беше обичайното Ви представяне, въпреки че беше отлична,

мисля, че й е необходимо още нещо. За много, които идват да Ви слушат, обикновено репутацията и огромното Ви богатство са известни и, докато присъствието и речта Ви Може да им направи впечатление, има голяма вероятност да слушат думите Ви със затворено съзнание... съзнание, говорещо, че те никога, никога не биха могли да постигнат постигнатото от Вас. Как отваряте съзнанието им? Това можете да направите само, като ги накарате да усетят скромния Ви произход, юношеските Ви стремежи и затрудненията, които сте преодолели, за да осъществите мечтите си'

„А как да го сторя?"„Като използвате най-силните думи за изграждане в съзнанието им на сцени, които никога няма

да забравят. Нека усетят с обонянието си изтребваната камилска тор, да видят сълзите на разбитото Ви сърце, да се измъчват за претърпените неуспехи в борбата Ви за по-добър живот. Накарайте ги да си тръгнат от беседата с мисълта: „Ако Хафид със скромното си начало е успял да постигне толкова много, защо пък аз, с толкова повече, да съжалявам за условията си на живот?" Тъй като се съмнявам, че някога, когато сте се представяли, сте споменавали за предишните си тревоги и борба, вероятно, Хафид, на слушателите Ви им се струва, че сте човек с кралски привилегии и роден с късмет, радвал се винаги на огромно богатство и успех. Как един дребен търговец или фермер, който трябва всеки ден да полага толкова усилия само, за да сложи на масата храна за семейството си, може да приеме мисията Ви на водач за подобряване на живота му, ако не схване, че някога сте се сблъсквали с подобни на неговите затруднения и сте ги победили?"

„Това е отличен съвет, Сергиус, и аз ще се вслушам в него. Нещо друго?"Сергиус отвори уста, но наведе очи и замълча.„Моля Ви — насърчи го Хафид. — Близки сме като братя. Кажете какво имате наум. Помогнете

ми."„В съкровищницата Ви има ли все още злато в изобилие?"„Повече отколкото някога ще е нужно за мен и Иразмус. Дори и сега всеки ден храним и

обличаме тълпи хора в Дамаск."„Както очаквах. Хафид, има поговорка, толкова стара, че източникът й се губи в древността. Ако

дадеш на човек една риба, му даваш храна за един ден. Ако го научиш да лови риба, му даваш храна за цял живот."

Хафид приклекна до Сергиус и хвана ръката му. "Не съм сигурен, че разбирам какво общо имам аз с тези мъдри думи."

„Като всички други оратори таксувате входа за лекциите си, така че най-нуждаещите се от посланието Ви не го чуват, защото са твърде бедни, за да присъстват. Те са същите хора, които сега храните и обличате. Променете начина си на действие. Вместо на комисионна, назначете на седмична заплата организатора си Галинъс и го изпратете в широкия свят с достатъчно средства да Ви наема възможно най-големите помещения във всеки град. Дайте му указания също да набира и заплаща на толкова хора от града, колкото му подсказва опитът, които да разгласяват, че ще говори най-великият търговец в света, да съобщават часа и, че входът е свободен!"

„Свободен ли? Много ще дойдат само, за да се забавляват или да си прекарат времето през деня, без да се замислят да разберат как да подобрят жребия на живота си."

www.elan.truden.com

46

„Несъмнено сте прав. Много високо интелигентни хора твърдят, че ако не заплатиш, или не работиш упорито за нещо, никога не го оценяваш напълно. Но въпреки всички онези от публиката, за които ще изхабите думите си напразно, само си представете колко удовлетворен ще бъдете, ако разберете, че в тълпата е имало поне едно бедно камиларче или уличен хлапак, чийто живот може да поеме пътя на възхода вследствие на казаното от Вас. Зная колко много желаете да промените света към добро, приятелю, но трябвада запомните едно нещо,., една проста истина."

„И коя е тя?"„Това, което желаете, може да се постигне, като всеки път се променя по един човек."Хафид се наклони напред и прегърна любимия си приятел. „Благодаря Ви. Ако Бог говореше, не

би могъл да го изрази по-добре."

6

Керванът на успеха с ясно изписано име на латински, гръцки и староеврейски език с червени и златисти надписи върху всеки от дванадесетте фургона за багаж, се беше настанил,на лагер на открита ливада близо до центъра на Рим. В най-широката от многобройните палатки, заобикалящи фургоните, Хафид вдигна винената си чаша към бокалите на Иразмус и Галинъс. „За нашата най-голяма победа" — обяви гордо той.

„Наистина беше нощ, която ще се запомни" — въздъхна Иразмус. Осветен от повече от двеста маслени факли, наредени около издигнатата сцена и покрай пътеките във величествения театър на Помпей, възстановен по-късно от Август, на свечеряване Хафид беше произнесъл вдъхновените си слова пред небивала навалица — над осемнадесет хиляди ентусиазирани римски граждани. Здраво стиснал протритата червена мантия на Иисус, която обличаше на всяка беседа след отдавна направеното посещение в Назарет, Хафид радостно благодареше на възторжените овации, продължили почти час след заключителните му думи.

Великият търговец отпи глътка от виното си и каза: „Галинъс, вечно ще Ви бъда благодарен, че ме убедихте да произнасям, речите си вечер, а не по пладне, като всички други оратори. По-бедните работници и дребните търговци в града, към които най-много се стремим, не биха могли да присъстват по никое друго време. Дочуха се изказвания, че много от тях никога досега, през целия си живот, не са имали възможност да слушат оратор'

„Бяхте великолепен тази вечер, сър — отвърна Гали-нъс, — и боравехте с езика, сякаш Ви беше роден'

„Благодаря. Съжалявам само, че Сергиус не можа да присъства. Очаквах сега, след оттеглянето му от служба и завръщането му в Рим, че ще дойде при нас в тази триумфална нощ; както и да е, дано се възстанови от болестта. Ще му изпратя известие за огромния ни успех и той ще бъде много доволен. Ако преди повече от петнадесет години не беше мъдрият му съвет, тази вечер нямаше да сме тук, а аз вероятно щях отдавна да съм при любимата Лиша, в последния ни дом за почивка."

Галинъс кимна. „Все още си спомням първите дни с един единствен фургон. Сега керванът ни се е разрастнал почти колкото онези, които използвахте през най-усилените си търговски години. Освен фургоните имаме шестнадесет камили и. водачи плюс осем души въоръжена охрана с оседланите си добичета, двама готвачи, дувина помощници и повече от четиридесет коня за удобното ни извозване от град до град. Да не говорим за десетте плавателни съда, които трябваше да наемем от по-рано приетата покана до Атина за транспортиране на всички ни заедно с обзавеждането и животните. Обходихме света, сър, безплатно пренасяйки посланието си на обикновените хора от Александрия, Мемфис, Йерусалим, Вавилон, Багдад, Ефис, Смирна, Спарта, Атина и стотици по-малки градчета, а сега и столицата на света — Рим. И, като слушам как хората откликват на думите Ви, знам, че се докосвате до живота на хиляди'

Иразмус каза: „Наистина сякаш не са изминали петнадесет години от случайната среща на господаря със Сергиус Полъс в Назарет'

„Не вярвам, че срещата беше случайна — проговори Хафид. — За мен тя беше само още един пример за Шахматната ми игра с Бог, така често играна през моя Живот. Убеден съм, че се намесва в живота на всички ни понякога и предизвиква появата на някои събития. После очаква да види как се справяме с хода му. Някои реагират по начин, който ще обогати бъдещето им. Други може да отвърнат на удара с ярост и отчаяние. А има и такива, които изобщо не действат. Те са живи мъртъвци и сред нас има много от тях. Прекарват времето си във вайкане и оплакване и никога не правят опит за промяна и подобряване на живота си. Ето защо такава голяма част от думите ми са посветени на обучението как бедните и потъпкваните, слабите и затруднените да се справят с всяка появила се пред тях пречка. Те винаги напомнят на борещите се човешки същества, че щом Бог ни предизвиква, иска от нас да побеждаваме. Опитвам се да ги науча да побеждават и съм най-удовлетворен, когато след години се върна в някой град и слушам разкази за успехи, започнали след като някой е чул думите ми и ги е взел присърце."

www.elan.truden.com

47

„А сега — изрече колебливо Иразмус — сме чужденци на римска земя, в която императорът наистина вярва, че е бог, контролиращ от златния си палат живота на всичките си поданици. Можем да сме сигурни, че тази вечер сред слушателите ни е имало шпиони, които проверяваха има ли опастност думите на Хафид да подстрекават масите, точно както бяха обвинени последователите на Иисус, че с песните си спомагат за възтържествуването на духовното царство. Нерон дори ги обвини, че са предизвикали големия пожар миналата година и тези, които не са арестувани и екзекутирани на арената все още се крият в катакомбите под града. Страхувам се, че вярата им има ужасна цена."

„Чудно — каза усмихнато Хафид — как би реагирал Нерон, ако знаеше, че мантията, с която съм облечен, когато говоря, пренадлежи на Иисус

„Моля Ви, сър — обърна се кротко Иразмус, — нека това остане наша малка тайна."Часовоят от охраната пред главната палатка се наведе през вратата и съобщи, че Хафид има

посетител.„Поканете го да влезе" — извика Хафид, като напълни винените чаши отново.Гостът им носеше тъмносиня туника, пристегната с шнур на кръста, която се спускаше ниско

до земята. Дългата му кестенява коса беше прошарена със сиви нишки, а загорялото му лице — набраздено от дълбоки бръчки. Когато заговори, гласът му прозвуча дружелюбно и убедително.

„Мир вам и божия милост. Казвам се Люк и идвам с поръчение за най-великия търговец в света от неговия стар приятел Пол (Павел) от Тарсус."

Хафид скочи на крака. „Павел тук ли е, тук в Рим?"„Той е затворник в Преториума и очаква съдебен процес'„Това не може да бъде — протестира Хафид. — В най-скорошното му писмо имаше добра новина,

че след като е страдал, окован четири години в Цезария и Рим, най-накрая е бил освободен поради липса на доказателства'

„Отново е арестуван и този път заявяват, че имат свидетели, които ще потвърдят, че са чули Павел да провъзгласява Йисус за цар. Според римския закон да признаваш която и да е друга власт освен Цезар е престъпление, наказуемо със смърт'

„Мога ли да направя нещо? — попита Хафид — Моля Ви, кажете ми'„След сегашния арест Павел като че ли е изгубил желание да живее. Повечето му приятели и

последователи са го изоставили, а той само седи в килията, почти не говори и яде единствено тънко намазани сухари. Бях се уплашил за здравето му, но тази сутрин му съобщих, че по апинския път се веят знамена в прогласа на появяването Ви в помпейския театър. Едва след като чу името Ви, сър, започна да се държи като човека, когото съм обслужвал така дълго. Изпраща Ви своята любов, прославени търговецо, приветства Ви с добре дошъл в Рим и Ви моли да го посетите в затвора. Тъй като не са ни уведомили кога ще съдят Павел, надявам се, че скоро ще го посетите'„

„По всяко време - без колебание каза Хафид. – кога можете да ме заведете?"„Дните не се различават от нощите в тъмните килии на това омразно място. Офицерите там ми

имат доверие. Дори сега можем да отидем, ако не сте твърде изморен."-Иразмус гледаше неодобрително към Люк. „Господарят много често забравя, че е почти

седемдесет и петгодишен. Изявата му тази вечер изчерпи голяма част от енергията му и той трябва да ляга."

„Не — рече Хафид. — Никога няма да съм прекалено изморен, ако този богоугоден човек ме вика. Заведете ме сега, Люк."

На тръгване Хафид спря в центъра пред отворения си шкаф за дрехи до стълба. Посегна и взе мантията на Иисус, намятайки я върху рамената си докато излизаше навън. „Може би, като види отново тази специална и благословена дреха — обясни той на Люк, — духът на Павел ще се повдигне, както винаги става с мен."

В сивия мрачен затвор на хълма Капиталин до палатите на Нерон се настаняваха само затворници, извършили углавни престъпления срещу държавата. Охраняваше се от специален отряд ветерани от легионите под командването на префекта на цялата преторианска кохорта. Никой никога не беше избягал от килиите му. Офицер от централния вход на партера разпозна Люк и след като почакаха малко, ги поведоха с Хафид надолу по стръмни каменни стълби. Сивкавият под беше мокър и, докато двамата следваха високия пазач, по гъмжащия с плъхове коридор се усещаше студена влага. Той спря пред една килия и завъртя ключа на вратата. „Ще трябва и двамата да ви заключа със затворника — каза, — но не се безпокойте. Когато сте готови за тръгване, само извикайте и ще дойда."

Той задържа вратата полуотворена, докато двамата мъже влязоха в лошо осветената килия. След това я остави сама да се затвори и трясъкът на железните пръти отекна по целия етаж.

„Люк — извика дрезгав глас от най-тъмния ъгъл. — Люк, ти ли си?"„Да, Павел, и вижте... Довел съм приятел!"Очите на великия търговец постепенно привикнаха към мрачния интериор на малката килия и

все пак първо почуства ръцете на Павел след това видя лицето му. „Хафид — сподавено изплака дребният човек — Вие ли сте? Наистина ли сте Вие? Моят велик приятел и благодетел. Този, който

www.elan.truden.com

48

много отдавна спаси живота ми като ми подари свитъците на успеха, давайки ми възможността да популяризирам посланието на моя Бог към света. Толкова пъти ми се искаше да Ви посетя в Дамаск, но винаги приятелите ме предупреждаваха, че сте се уединил и никого не приемате. Но в писмата си никога не можах да изразя колко много Ви дължа. Много съжалявам, че ме виждате в такива условия, но благодаря на Бога, че дойдохте. Доволен съм да отбележа, че годините са били добри към Вас'

Сега Хафид можеше да види изпитото лице на Павел, на което изпъкваха две големи очи под сключени вежди и широко набраздено чело. Спластената му занемарена коса се спускаше свободно върху измършавелите бузи, а дрипавият плат около бедрата предлагаше оскъдна закрила от студа. Павел се притискаше до Хафид, както изплашено дете би се притискало до родителя си. Накрая Люк посочи малка небоядисана масичка. „Елате — каза, — да седнем и да поговорим'

Павел не се нуждаеше от повече насърчение. Отговори на няколкото въпроса на двамата си посетители с дълъг разказ за някогашното си видение по пътя за Дамаск и как животът му завинаги се е променил. Припомни си посещението при Хафид и подаръка от свитъци, многобройните си пътувания до прочутите градове в света, предишните си престои в затвора, почти фаталното корабокрушение до остров Малта и непрестанната си борба за разпространяване на посланието сред хората отвъд границите на Палестина, няколкото си помощници и незначителните средства. Силата в гласа му нарастваше, докато говореше, но накрая спря и се усмихна стеснително, внезапно осъзнавайки как е обсебил разговора. „Простете, скъпи приятели. Много дълго съм сам тук. Всеки добър проповедник, ако попадне на слушатели, независимо колко са, ще продължава безкрай, все едно.как, не е ли истина, велики търговецо?”

Хафид се усмихна и вдигна рамене. „Не бих могъл да знам, тъй като не съм проповедник'„О, не — възкликна Павел и се обърна към Люк. — Слушайте този човек! Хафид, осъзнавате или

не, аз и Вие вършим едно и също. И двамата се борим за спасяване на хора, мъже и жени, от ада. Адът, от който се опитвате да ги избавите, е тук... и сега. Адът, от който аз искам да ги предпазя е утре... и вечно. И двамата се мъчим да убедим онези, които искат да чуят, че животът в рая тук и рая във вечността изисква еднакви качества — обич, внимание, милосърдие и усърдна работа. Никога не съм Ви слушал, когато произнасяте прочутата си реч, сър, но от приятелите си научавам, че провъзгласяваните от Вас принципи за добър живот съвсем спокойно можеха да бъдат изказани от Мойсей или Соломон, или Исайя... или Иисус. Казаха ми, че думите сякаш бликат от душата Ви с огромна мощ и влияят на умовете и сърцата на всички, които Ви чуят. Това е велика дарба, Хафид. Съжалявам само, че не сте на наша страна". Той помилва червената мантия върху гърба на Хафид. „Но пък, може би — усмихна се, — Вие сте, без дори да го осъзнавате'

Краката на Хафид започнаха да вкочанясват от студа. Стана и закрачи напред-назад из малката килия. „Свитъците, които Ви предадох много, много отдовна — какво стана с тях?"

„Изгубих всичките си вещи миналата година при корабокрушението. Почти тридесет години успях да ги запазя до себе си, дори в затворите, но накрая океанът си ги присвои. И десетте обаче са като част от мен, както очите или ръцете ми. Мога да си спомня и да цитирам всеки свитък, дума по дума, и вече не помня колко пъти са ми спасявали живота, като всеки път са ме извеждали в правилната посока."

Хафид трепна и затвори очи, олюлявайки се назад на петите си сякаш беше ударен. Обърна се с гръб към приятелите си и унило облегна глава на железните пръчки. Най-после тихо изрече: „Тези безценни кожени свитъци бяха така изпълнени със сила и живот, че някак винаги съм бил убеден, че са вечни. Все пак, ако са оцелели до миналата година, те вече са били според моите изчисления на повече от сто години. Кажете ми, Павел, споделяхте ли при всеки възможен случай мъдростта от свитъците, както бях Ви научил, за да могат другите да възкръснат от мъртвия живот и да се радват на нов, пълен с щастие, постижения и любов?"

„Навсякъде, където ме отвеждаха пътешествията, велики търговецо, точно както Ви обещах. Винаги щом успявах да покръстя някого, го обучавах и в принципите от свитъците, за да е по-добре подготвен той или тя да пренесе и предаде истината на други. Особено през последните десет години имаше стотици, а може и хиляди копия, изработени и на папирус, и на кожа и разпространени по целия свят... от Йерусалим до Рим'

Хафид протегна двете си ръце и поглади спластената . коса на Павел. „Пътувал сте извънредно много, велики предвестнико. Вместо този противен дом на гризач човечеството трябва да Ви отдава почит в палат от злато и сребро. Тежи ми на сърцето, а се чувствам така безпомощен. Какво Ви очаква?"

Павел скръсти ръце върху слабите си голи гърди. Гласът му беше спокоен. „Страхувам се, че дойде време за моето последно отпътуване. Готов съм. Много се борих и мисля, че завършвам пътя си. Люк ми беше верен съюзник и другар дълги години и накрая го убедих да напише наученото от мен върху пергамент. След много месеци той почти е приключил тази бавна задача и сега имам известна надежда, че посланието ми може да ме надживее. Хафид, а Вашите принципи на успеха и златните Ви мисли записани ли са, за да могат бъдещите поколения да се възползват от основното във възвишените Ви речи?"

www.elan.truden.com

49

„Не, все още не."„Трябва да го направите.,, и то скоро. Не знаем деня и часа, когато Бог ще ни повика да отидем

при него, а за света би било огромна загуба, ако тайните Ви за успех и Щастие бъдат погребани с Вас. Обещайте ми, че ще се погрижите за това и то скоро."

Хафид се усмихна насила и потупа хлътналата буза на Павел. „Обещавам."Павел кимна. „А когато го направите, моля Ви, помислете как да използвате някаква форма,

подобна на оригиналните десет свитъка, които така силно повлияха върху живота и на двама ни. Съмнявам се, че някога е имало по-мощна техника при нечие обучение на някого за постигане на целта от използваната в свитъците система. Като съчетаете този метод още и с огромното си познание, ще се получат резултати, които със сигурност ще направят чудеса в живота на много хора. А сега тръгвайте, умолявам Ви!"

Тъмничарят вече стоеше до затворническата врата. Време беше. Павел прегърна първо Люк, после пристъпи плътно до Хафид, който обгърна с ръце крехкото полуголо тяло на апостола.

„Бог да Ви закриля от небесното си царство — каза Павел, поемайки дълбоко дъх. — Велики търговецо, благодаря на Бог, на когото служих, че Ви направи част от моя живот."

Павел се отдръпна назад, когато вратата на килията се отвори и Люк излезе в коридора. Тъмничарят чакаше вече нетърпеливо, а Хафид поспря на прага, обърна се и бързо съблече червената мантия, с която после обви слабите рамена на трескавия апостол.

„Стоплете се, скъпи приятелю — каза той. — Обичам Ви."„И аз Ви обичам. Вечно!"

7

Иразмус се отдръпна назад като ударен. „Не съм убеден, че старите ми уши чуха правилно, господарю." Гласът на Хафид издаваше умората му. „Казах, че снощи беше много студено в този ужасен подземен зандан, а Павел нямаше достатъчно дрехи, затова му дадох мантията си'

„Но през всичките тези години сте произнесъл поне осемстотин речи, облечен със старата износена дреха на Иисус. Много пъти съм Ви чувал да казвате, че когато я почувствате върху раменете си, духът Ви се повдига и се изпълвате с увереност. Ако не бъде върната навреме за следващата Ви беседа, как ще действате без нея?"

Хафид затвори очи и рече: „Почти не се надявам някога да видя мантията отново, защото се страхувам, че дните на Павел са преброени. Дори той, който прекара живота си в предизвикателство към многочислен неприятел, призна, че краят наближава. Нека мантията утешава нашия малък смел приятел в последните му. дни."

„Но без нея възможно ли е изпълнението Ви?" — попита тревожно Галинъс.„Няма да е необходима. Знам, че двамата с Иразмус сте планирали да продължим на север до

Пиза и Геноа, а, може би, и до Гаул и моля да ми простите за внезапното решение, обаче моята ораторска дейност приключи. Снощи беше последното ми представяне от трибуната.

Иразмус се приближи и погледна втренчено Хафид, право в очите. „Болен ли сте, господарю? Да доведа ли лекар?"

„Да не би вече да си забравил, че снощи бях с Люк, мъдър и опитен лечител? Не, Иразмус, здравето ми е добро. Но снощи, след като се върнах от този затвор, не можах да заспя. Прощалните думи на Павел тегнеха на сърцето и душата ми и реших да последвам мъдрия му съвет, докато все още съм здрав."

„Не разбирам, сър'„Довечера ще вечеряме със Сергиус Полъс и съпругата във вилата му, нали?"„Да. Донесоха поканата за трима ни снощи след като Вие с Люк бяхте тръгнали към затвора."„Тогава умолявам ви, имайте търпение само още няколко часа и на вечерята ще съобщя на

всички бъдещите си планове."Вилата на бившия губернатор, сгушена в подножието на планината на запад от Тибер, не беше

голяма колкото палата в Кипър, но имаше просторен салон за хранене, и вече се предпочиташе от римската аристокрация. Стените му бяха инкрустирани със седеф, а в тапицирания с коприна таван имаше стотици ажури, в които всеки ден се втъкваха току-що откъснати цветя. Мраморни статуи на всеки диктатор в кръг охраняваха стаята, а в средата имаше огромна кръгла бронзова маса, инкрустирана със слонова кост и злато.

На вечерята имаше само четирима гости и се бяха събрали в единия край на грамадната маса, по двама от всяка страна на Сергиус Полъс и четиридесетгодишната му съпруга, Корнелия, често усмихната, но мълчалива по време на храненето, С Хафид, Иразмус и Галинъс беше знаменитият поет, есеист, адвокат и оратор Сенека, някога учител на Нерон, консул и на дело премиер, докато преди не повече от четири години се оттегли в имението си наблизо. Хапваше си по малко от многобройните поредни блюда и, когато Хафид изрази съчувствието си за затрудненото му дишане, отвърна, че страда от астма много години и сега всеки път, когато вдишва, само упражнява как да

www.elan.truden.com

50

умре, поемайки последния си давещ дъх.Хафид каза: „Чел съм много от произведенията Ви и за мен е чест да съм с Вас в една стая"Бледите страни на Сенека пламнаха. „Много любезно, могъщ търговецо, но аз съм този, който е

много признателен на губернатора за дадената ми възможност да се запозная с Вас. Десетки години се възхищавам на постиженията Ви, първо в търговията, а сега в ораторството и никога не съм и мечтал пътищата ни да се срещнат. Да се постигне самият връх на успеха в две несродни професии, както направихте, е необикновен подвиг и аз Ви поздравявам. Снощи присъствах на вдъхновяващата Ви реч и с огромен интерес слушах посланието Ви. Съгласен съм с философията Ви относно най-добрия начин да се справим с този живот."

„Благодаря."Сенека вдигна ръка и кимна. „Най-много от всичко се възхищавам на възвишената Ви честност,

когато започнахте беседата с признание колко много имате все още да учите за нашия свят, защото сте само мъничък фрагмент в тази безкрайна вселена. Много от така наречените мъдреци, надути с фалшиво достойнство, никога не признават, че всички ние сме само отлитащи мигове във вечността. Необичайно беше такова признание да дойде от човек с Вашето положение."

„Бях само искрен — отговори Хафид. — Кажете ми, вярно ли е, че повече по никакъв начин не се замесвате в делата на Рим?"

Сенека се засмя приглушено. „Много години усилено се трудих да превърна едно чудовище в човешко същество и очевидно не успях. Преди няколко години прехвърлих по-голямата част от богатството си на Нерон, като в замяна ми разреши да напусна правителството. Сега прекарвам дните си в спокойно размишление, а също и записвам върху пергамент колкото мога повече от мислите и заключенията си, преди лудият ни император да реши, че дори аз, в преклонната си възраст, съм заплаха за него и трябва да умра'

Хафид вдигна чашата си. „Все още много имаме да учим от Вас. Пожелавам Ви още петдесет години живот'

"А как вървят нещата при Вас, Хафид? — попита Сенека като отпи от виното си. — Наистина ли за големия си успех дължите много на мъдрост, научена от десет специални свитъка, които са Ви подарени в младежките години? Подготвяте ли се да предадете завещанието на утрешните деца, като напишете в свитъци мъдрите си принципи за успех и живот? Въпреки че сабята на Нерон не е надвиснала над главата Ви както над моята, трябва да осъзнаете, че и за Вас наближава съдбовният ден, в който ще поемете последната си скъпоценна глътка въздух'

Преди Хафид да успее да отговори в стаята, следван от двама прислужника, се втурна Люк, извинявайки се на господаря им, че влиза без покана. Задъханият стар лекар дишаше тежко и шумно, сякаш беше пробягал дълго разстояние. Едра пот покриваше челото му.

„Моля да. ми простите, че скверня това щастливо и мирно събиране — изрече запъхтяно той, — но за съжаление съм носител на тъжни новини, които знаех, че всички бихте искали да научите възможно най-бързо'

„Скъпи Люк, изглеждате изтощен — каза загрижено Сергиус. — Ето, поседнете и съберете мислите си. Може би, глътка вино?"

„Не — възрази Люк, с мъка сдържайки сълзите си. — Моля, нека да остана прав. Идвам направо от затвора. Там ми съобщиха, че тази сутрин са съдили Павел и са го признали за виновен за предателство срещу Рим'

Люк наведе глава. „Осъдили са го на смърт и незабавно са го повели към малък участък от общинската земя до осианския път и са го обезглавили — Той изхлипа: -Не са присъствали никакви свидетели или приятели. Когато вечерта пристигнах там, управата ми връчи тленните му останки в чувал и, въпреки че слънцето беше залязло, погребах нашия приятел в градината на един последовател, който живее до Преториума."

„А какво стана с червената мантия, с която беше облечен?" — попита Иразмус и, като видя как Хафид гневно го стрелна с поглед, веднага съжали за думите си.

Люк изтри сълзите си. „Само неговите... неговите останки бяха в чувала. В мъката си изобщо не ми мина през ум да попитам за мантията. Страхувам се, че е изчезнала'

Хафид стана и нежно сложи ръка на рамото на Люк. Думите му бяха към всички. „Нека често се молим за нашия обичан Павел. Но, разбира се, да не проливаме сълзи на мъка. Той не би заменил с никой от нас мястото, на което е отишъл тази вечер'

„Учудвам се, постоянно се учудвам как безстрашно посрещат смъртта последователите на Иисус; ужасната смърт на арената, на гилотината и дори разпъване на кръст. Повече години отколкото ми се иска да преброя, чувам слухове, че тялото на Иисус е било преместено от гроба от най-близките му ученици, след това го скрили и твърдели, че е Бог, защото възкръснал от мъртъвците. Миналата седмица обаче тук, в Рим, казали на човека, който минавал за най-близък на Иисус — Петър, че животът ще му бъде пощаден, ако само признае пред властите, че Иисус не е възкръснал от мъртвите. Казаха ми, че по негова молба, Петър бил разпънат на кръст с главата надолу, за да не умре по начина, по който е умрял Иисус. Е, ако Петър знаеше, че тялото на Иисус е било преместено от гроба — а ако това дело е било извършено, щеше да е известно точно на него, а

www.elan.truden.com

51

не на някой друг — защо все пак е желаел да умре заради една лъжа? И ето, блестящият Павел също даде живота си. Не знам! Не знам! Във всичко това се крие толково много, че не мога да го проумея. Знам обаче, че ако бях по-млад и животът все още беше пред мен, щях да се помъча да узная повече за човека, наречен Иисус и неговото учение'

„Човек никога не е твърде стар, Сенека, — каза Сергиус. — Бихме Ви посрещнали с отворени обятия'

„Ние? Видният дългогодишен римски губернатор на Кипър е обърнал гръб на римските богове? Един от тях ли сте?"

„Един от тях съм."Сенека поклати недоверчиво глава и се обърна към Хафид.„А Вие, търговецо, най-велик от всички, на кого се прекланяте?"„Някога не се прекланях на никого, дори и на Цезаря. Но един ден, преди много години, със

Сергиус Полъс се изкачихме на най-високия хълм над малкото селце Назарет, след като бяхме посетили майката на Иисус както седяхме там горе така близо до небесата, внезапно разбрах, че е завършило житейското ми търсене на вяра, която ще ме води и подкрепя. Знаех без никакво съмнение, че получената от Мария торба съдържаше много повече от червената мантия без шевове на друг беден проповедник. Сигурен бях, че притежавам плаща, така дълго закрилял тялото на Божия син'

Сергиус Полъс се наведе напред и целуна великия търговец по бузата. Никой не проговори.По-късно, когато Хафид, Люк и Иразмус се прибираха в кервана, последният се приближи до

господаря си и попита: „А по-нататък, сър? Къде следва да отидем?"„Ще се върнем в Дамаск — отвърна Хафид, — веднага, щом подготвим всичко, а там ще

разпуснем кервана. Възнамерявам да се оттегля в библиотеката си и ще се бавя, колкото на Бог е угодно, за да напиша моите десет най-важни принципа за добър живот върху свитъци във форма, подобна на подарените ми, когато бях просто камиларче."

„А после...?" — попита Иразмус.„А после ще бъда готов да ти помагам в управлението на бързи вестоносци, които могат да

разнасят копия на свитъците ми в четирите посоки на света. Така ще достигнем до милиони, вместо хилядите, идващи да ме слушат как говоря."

„За мен би било чест да Ви помагам в тази възвишена задача — каза Люк. — Почеркът ми е отличен и бих желал да записвам върху пергамент думите, произнасяни от Вас."

„Лечителю, имате по-важна мисия. Изпълнете молбата на Павел. Напишете всичко, което знаете за неговите странствания и борби, и също всичко, което сте научили за живота на Иисус, включвайки историята на раждането му в обора във Витлеем, дето Ви разказах снощи навръщане към фургоните'

„Хафид — извика Сергиус. — Току що Бог ме дари с голяма идея. Помните ли, когато много отдавна бяхме заедно в Назарет, че Ви казах за моя дом, построен на планината Хермон, едно убежище много близо до мястото, на което Бог е говорил с Иисус?"

„Помня и много пъти съм съжалявал, че никога не приех великодушната Ви покана да гостувам там'

„Не е толкова късно. Изслушайте ме. Сега съм твърде стар, за да пътувам повече до Хермон, така че скоро ще прехвърля собствеността на това особено място на пазача Стефанас, служил ми предано в района през всичките тези години. Обстановката в близост до мястото, където Бог е говорил, би била чудесна да се концентрирате и творите десетте свитъка'

„Пътят от пристанището Сидон до Дамаск минава много близо до планината" — каза насърчително Галинъс.

„Ами Стефанас?" — попита Хафид.„Стефанас по моя писмена инструкция, която ще му предадете, спокойно може да се върне при

семейството си в близката цезария Филипи и да Ви остави в пълно уединение, докато изпълните плана си. Какво идеално място да свършите най-чудесната си работа! Само вятърът ще нарушава концентрацията Ви освен, разбира се, ако Бог не реши да говори с Вас. После, след като приключите, можете да се върнете в двореца си в Дамаск, само на половин ден път, и Иразмус може да ръководи разпространението на Вашите въодушевяващи слова'

Хафид погледна потъналия в мълчание Иразмус. Това решение той трябваше сам да вземе.Сергиус Полъс продължи. „Сега е последната Ви възможност, Хафид. Догодина Стефанас и

цялото му семейство вероятно ще се настанят в тази къща. Идете, умолявам Ви!"

8

Преди керванът да тръгне от Рим, Хафид, воден от Люк, посети дузина магазини в близкия район за книги. Накрая, след няколко часово пазаруване, беше купил няколко шишета от най-чистото черно мастило, внесено от Египет, кутия метални писалки и гъши пера и дузина неизползвани пергаментови свитъка, приготвени от изсушена козя кожа.

www.elan.truden.com

52

Беше вече пладне, когато двамата най-поспе решиха да се върнат в кервана и бяха извървели не повече от петдесет стъпки, когато Хафид изведнъж спря и посочи очукан кедров сандък с тъмни петна, който лежеше на една страна до външна сергия. „Празен ли е този стар сандък?"— развълнувано извика на дремещия търговец, подпрял се на съседна маса.

„Не само, че е празен, сър, но се и продава'Хафид отиде по-близо. „Бъдете любезен да го отворите."Търговецът качи сандъка на масата и отмести резето. После вдигна дървения му капак и го пусна

да падне назад, разкривайки праха вътре.Хафид се обърна към недоумяващия Люк. „Подайте ми няколко от купените свитъци."Люк бръкна в кожената торба, която носеше, и извади три свитъка. Хафид ги постави внимателно в

сандъка. „А сега ми дайте още седем, моля."Седемте го изпълниха догоре. Хафид затвори леко капака и се обърна към продавача. „Колко струва?"„Само сто динара, сър'Хафид посегна под наметалото за торбичката си с пари, но Люк го спря. „Сър — възнегодува той,

— за подобна стара кутия такава цена е десет пъти по-висока! Погледнете как са раждясали пантите, а каишите са толкова изтъркани. Елате, знам чудесен магазин наблизо. Там ще намерите голямо разнообразие от по-подходящи за нуждите Ви сандъци и на по-сносни цени'

„Люк, оценявам Вашата загриженост, но аз искам точно този сандък. Не мога да повярвам на старите си очи, но изглежда съвсем като сандъка с десетте свитъка, които получих, когато бях камилар, преди повече от шестдесет години."

Люк се усмихна търпеливо. „Видът му е достатъчно стар и овехтял, за да е точно същият'Хафид плати на търговеца и каза: „Не е просто случайно стечение на обстоятелствата, че открих

сандъка в този момент от живота си. Ето че отново Бог ме предизвиква и това е добър знак. Сега ще имам отлична опаковка за ръкописите си, след като ги напиша!"

След две седмици Керванът на успеха акустира в пристанището на Сидон, а един ден по-късно бяха стигнали кръстопътя, на изток водещ към Дамаск, а на юг — към планината Хермон.

Хафид слезе от големия фургон, дълги години използван от него и придружаващите го, когато обикаляше да изнася беседи. Отзад имаше по-малък, пълен с кашони с храна, облекло и принадлежностите за писане. Коларят му приближи до водача си и каза: „Всичко е в изправност, сър" — и подаде камшика на Хафид. Иразмус и Галинъс бяха вече при господаря си. Хафид се обърна към стария си счетоводител: „Ще се върна в нашия дом веднага, щом приключа работата върху ръкописите, може би след около две седмици."

Иразмус не можеше да скрие притеснението си. „Господарю, бъдете така любезен да обмислите решението си още веднъж и да ми разрешите да Ви придружа. От много, много години не сме се разделяли."

„Освободи се от страха си, Иразмус. Трябва да свърша това сам, за да не се разсейвам. Ще издържа. Времето е топло и имам предостатъчно храна за няколко седмици. Скоро отново ще бъдем заедно. Пазиш ли още твоето копие от картите, които ни даде Сергиус Полъс, упътването към къщата на Хермон?"

Иразмус потупа мантията си. „Тук е, сър'Хафид поклати глава, привличайки верния си приятел към гърдите си. „След около месец, ако се

почувстваш самотен и аз не съм се върнал, можеш да ме посетиш. Иди си засега в дома ни в Дамаск и вземи със себе си за компания Галинъс, както се разбрахме. Той ще ти помогне много и за разпускането на кервана. За момента се сбогувам с теб. Довечера ще спя сам на мястото, на което Бог някога е говорил."

Пътят от подножието на планината Хермон се извиваше нагоре така плавно, че на Хафид му беше трудно да усети, че изкачва величествената планина, която, гледана отдалеч, сякаш докосваше небесата. Не насилваше двата жребеца да бързат, защото вдишваше с наслада аромата на склоновете с зелен дъб, глогина и бадемови дървета, а край пътя цъфтяха зюмбюли, циклама и лютиче. След повече от час мина покрай исполинска колона от неизгладен бял камък, извисяваща се на повече от петдесет аршина над купчини малки заоблени блокове. Знаеше, че според картата в момента е само на две мили от целта си.

За негова радост, докато пътуваше, светът от лявата му страна сякаш проявяваше щедро гостоприемство. От морето Галилей в далечината искреше светлина и великият търговец напрегна очи да зърне на изток любимия Дамаск, но в тази посока над пустинята се стелеше гъста мъгла. Отдясно, много високо, успя да види планинския връх и разбра, че снегът, който в далечината изглеждаше равна блестяща бяла покривка, беше всъщност натрупан само в котловините и процепите.

Нарисуваната от Сергиус Полъс карта сочеше, че пътят накрая ще извие сред горичка от дива планинска хвойна, която скриваше къщата на стария губернатор от минаващите пътници. Щом фургонът се оказа под зелените клони, Хафид бързо спря. Точно пред него беше целта му, с покрив, докосващ ниските клони на няколко дървета.

Широкоплещест мъж, облечен в животинска кожа, стоеше до входната врата на малка къща и с

www.elan.truden.com

53

любопитство наблюдаваше как Хафид слиза от фургона. Изчака колебливо докато великият търговец вдигна ръка за поздрав, и след това извика: „Загубихте ли се, страннико?"

„Мисля, че не. Вие Стефанас ли сте?"

„Да."„Вашият приятел и господар, Сергиус Полъс, Ви поздравява. Изпраща Ви също писмо с

указания."Стефанас пое малкия пергаментов свитък, счупи печата и припряно прочете словата. После с

уважение се поклони към Хафид и каза: „Добре дошъл, сър. Нека да внеса багажа. Ви и да Ви помогна да се настаните в този особен дом."

Хафид улови дясната ръка на младия мъж и постави в мазолестата му длан две златни монети. „Много съжалявам, че Ви местя от дома Ви, но няма да е задълго, а Сергиус някак успокои притеснението ми, като ме извести, че имате наблизо семейство."

Стефанас кимна, вторачил невярващи очи в новопридобитото богатство. „Много пъти съм чувствал угризение на съвестта, че това лято още не съм посетил майка си и баща си. Сега моментът е удобен."

В къщата имаше само четири стаи, но беше боядисана и обзаведена със същия вкус, проявен от Сергиус и в палата, и във вилата му. Най-доволен Хафид остана от голямото писалище, на което постави писалките, мастилото и свитъците. Старият купен в Рим сандък бутна под масата. След като Стефанас разтовари храната и другите провизии от фургона, внесе няколко цепеници за огромната каменна камина.

„Преди да тръгна, сър, имате ли някакви въпроси? Има ли още нещо, което мога да Ви покажа?"Хафид се беше загледал навън през отворената врата в сенчестата дъбрава зад къщата. „Да —

тихо отвърна той. — Можеш ли да ме заведеш на мястото, където са чули Бог да говори?"„Елате — рече Стефанас и поведе възрастния мъж по пътека, покрита с маргаритки. Накрая спря и

се облегна на едно дърво. — Само преди няколко години Петър се върна на това място, придружен от Сергиус, и каза, че се е случило тук. Погледнете, наредил съм кръг от кръгли камъни, за да очертая мястото. Явно Петър, Яков и Йоан са придружавали Иисус от цезария Филипи и тримата са били така уморени, че скоро след като са пристигнали, са заспали на земята. Петър каза, че са се събудили от светлина, която едва не ги е заслепила и е сияела оттам, където Иисус, коленичил, все още се молел. После над тях се спуснал светъл облак и в тишината чули един глас да казва: „Това е моят възлюблен син; чуйте го”

„Какво стана после?"„Петър каза, че продължило само няколко мига. Скоро облакът избледнял и звездите останали

единствените свидетели."Хафид мина зад големите обли камъни и закрачи бавно по неравната земя, докато приближи

средата на кръга. Въпреки студа почувства внезапен топъл полъх върху лицето и сърцето му се разтуптя. Сепна го гласът на Стефанас: „Ако няма друго какво да Ви услужа, ще тръгвам, за да прехвърля планината преди залез слънце."

Хафид проследи отдалечаващата се фигура на Стефанас, докато изчезна в сянката. После коленичи до най-големия камък и положи скръстените си ръце върху неравната му повърхност. Отново почувства тайнствения топъл полъх и разбра, че част от ежедневието му, докато е в планината, ще бъде всяка сутрин да коленичи точно край този камък и да моли за помощ, за да завърши свитъците.

Тази нощ спа малко. Вторачен в тъмнината, планираше какво да напише. „Това — високо изрече той — е най-голямото предизвикателство в живота ми. Бях уважаван за търговската империя и ораторското изкуство, но да съумея да извая върху пергамента думи, които имат силата да променят бъдещето на читателите им, е върховно постижение и само по себе си чудо. Знам, че сам не мога да изпълня такова неосъществимо начинание. Помогни ми, Господи, умолявам те!"

Когато се зазори, Хафид направи лека закуска и излезе навън. Пое няколко пъти дълбоко въздух, после приближи до кръга от камъни, коленичи и отново се помоли за помощ. След това се върна в къщата, настани се удобно в тапицирания с кожа стол до писалището, отвори празен свитък, потопи перото в тъмното мастило и започна да пише...

Два пъти на ден, сутрин и вечер преди да се оттегля, ще чета словата в този свитък. Вечер трябва да чета наглас. Ще продължавам по този начин седем дни, включително и в събота, преди да премина към поредния следващ свитък. Така след десет седмици ще съм завършил основата за изграждане на нов и по-добър живот.

Разбирам, че не мога да осигуря бъдещето си, ако пропускам четенето един или няколко дни. Осъзнавам, че висотата на успеха, който мога да постигна чрез тази мъдрост, както в самия живот, е правопропорционална на изразходваното за целта усилие...

www.elan.truden.com

54

9

ПЪРВИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Роден съм, за да постигам целта си, не да се провалям.Роден съм, за да тържествувам, не да прекланям глава поразен.Роден съм, за да вдигам наздравица за победи, не да се вайкам и хленча.Какво стана с мен? Кога се стопиха всичките ми блянове в сива посредственост, в която

обикновените хора се възхваляват като превъзходни?Никой никога не може да бъде измамен от друг така, както от самия себе си. Страхливецът си

измисля, че е само предпазлив, а скъперникът винаги смята, че се учи на пестеливост. Най-лесно е човек да се самоизмами, защото лесно можем да повярваме в онова, което желаем. Никой в целия ми живот не ме е мамил толкова, колкото сам съм го правил.

Защо винаги се опитвам да прикрия незначителните си постижения със завеси от слова, обясняващи работата ми, или с извинения за некадърността ми? Най-лошото е, че съм повярвал на оправданията си, така че доброволно продавам дните си за ситни грошове, като се утешавам с мисълта, че нещата можеха да бъдат и по-лоши.

Стига толкова!Време е да изследвам отражението си в огледалото и да осъзная, че най-пакостният враг за

себе си съм самият аз. Най-после, в този вълшебен миг с първия свитък булото на самозблудата започва да се вдига от очите ми.

Сега знам, че на света има три категории хора. Първата се учат от собствения си опит — те са мъдри. Втората се учат от опита на другите — те са щастливи. Третата не се учат нито от собствения, нито от чуждия опит — това са глупаците.

Аз не съм глупак. Отсега нататък ще се осланям на собствените си сили — изхвърлил съм завинаги ужасните патерици от самосъжаление и самооскърбление.

Никога вече няма да се самосъжалявам и самоподценявам.Колко глупав бях, когато стоях отчаян до пътя и завиждах на преуспяващите и богатите, докато

те се перчеха до мен.Да не би да са благословени с уникални способности, необикновена интелигентност, героична

храброст, неугасваща амбиция и други отличителни качества, които аз не притежавам? Повече часове ли са отделяли всеки ден за изпълнение на трудните задачи? Изпълнените им със състрадание сърца и преливащите им от любов души различни ли са от моите? Не! Бог няма любимци. Всички сме създадени от еднаква глина.

Сега знам, че тъгата и неуспехите не са единствено в моя живот. Дори най-мъдрите и най-преуспяващите на света преживяват съкрушителни епизоди и поражения, но за разлика от мен са научили, че няма спокойствие без тревога, няма почивка без напрежение, няма смях без мъка, няма победа без борба и това е цената, която всички плащаме, за да живеем. Имаше време, когато я плащах доброволно и спокойно, но постоянните разочарования и поражения разядоха първо моята увереност, а после и решителността ми, както водните капки след време разрушават дори най-здравия гранит. Сега обръщам гръб на всичко това. Вече не съм един от живите мъртъвци, вечно стоящ в сянката на другите и скрит зад жалките си извинения и алиби, докато годините се изнизват прахосани.

Никога вече няма да се самосъжалявам и самоподценявам.Сега знам, че търпението и времето могат да направят повече дори от силата и страстта.

Годините на безсилие са готови да дадат плод. Всичко, което съм успял да постигна, и всичко, което се надявам да постигна, е и ще бъде постигнато чрез този бавен и тежък, усърден и неуморим процес, изграждащ мравуняка частичка по частичка, мисъл по мисъл, стъпка по стъпка,

Когато сполуката дойде за една нощ, често си тръгва със зората. Сега съм подготвен за щастие докато съм жив, защото най-накрая приех могъщата тайна, скрита през годините на сурово отношение. Неуспехът, в известен смисъл, е пътят към успеха, както всяко направено от нас откритие на лъжа ни повежда към ревностно търсене на истината и всяко ново преживяване ни разкрива някаква грешка, която след това внимателно ще избягваме. Пътеката, която извървях, често напоявана от сълзите ми, не беше безполезно пътешествие.

Никога вече няма да се самосъжалявам или самоподценявам.Благодаря ти, Господи, че постъпи добре с мен, като даде в ръцете ми безценните свитъци. Бях в

най-затрудненото си положение в живота, но трябваше да знам, че винаги точно в тази момент приливът започва.

Никога вече няма да поглеждаме печал към миналото. То никога няма да се върне. В замяна, с тези свитъци ще оформя настоящето, защото е мое, и ще вървя напред, за да срещна загадъчното бъдеще без страх, без съмнение, без отчаяние.

Създаден съм по подобие на Бог. Мога да постигна всичко, ако опитам.Никога вече няма да се самосъжалявам и самоподценявам.

www.elan.truden.com

55

10

ВТОРИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Вече съм различен и по-добър човек.Изминаха само няколко дни, откакто живея по нов начин с помощта на свитъците, но сега нещо

непознато и силно се надига в сърцето ми, чувство на ново упова-ние, почти изчезнало през из.миналите години.

Най-после съм изведен от лоното на отчаянието и съм благодарен. Със словата от първия обет на успеха, все още трептящи по устните ми, вече съм повишил значимостта си в собствените си очи и съм сигурен, че тази моя нова самопреценка накрая ще се възприеме и от другите. Сега знам една велика истина. Единственият валиден етикет за цена е този, който сами си прикрепваме. Ако се оценяваме твърде ниско, светът ще се съгласи. Но и, ако си дадем най-високата оценка, светът с охота ще я приеме.

Благодаря ти, Господи, че ми даде в ръцете ми безценните свитъци. Това е преломният момент в живота ми и аз не бива и няма да се оттегля от това предизвикателство, както съм го правил толкова пъти в миналото. Сега знам, че за всеки през дългото странстване в този живот има свети места и в тях човек чувства близост с божественото; там небесата сякаш се снижават над главите ни и ангелите идват, за да ни помагат. Това са местата на жертвоприношение, местата за молитва за смъртни ибезсмъртни, шатрите на изпитание, в които се повеждат големите битки на човешкия живот. Миналите ми поражения са вече почти забравени. Дори болката и покрусата. И наистина ще съм щастлив в бъдните години, ако мога да разбирам, хвърляйки поглед назад към този особен момент, че най-после съм вкусил победата.

Но първо трябва да се науча да прилагам на практика втория обет на успеха: никога вече няма да посрещам зората без съставен план.

В миналото ми се струваше, че да си поставям важни или маловажни цели не беше нищо повече от тренировка на глупостта, защото почти не вярвах в способностите си. Питах се, защо да имам дребни и незначителни цели, само за да задоволявам скромните си дарби ли? С какво променяше това нещата? И така, всеки ден вървях с неуверени стъпки сред хората, блуждаещ, без план, с надежда да оцелея до залез слънце, лицемерно убеждавайки се, че само очаквам подходящия момент или шанса си за промяна и все пак никога не вярващ, дори за миг, че бъдещето с нещо ще се различава от миналото.

Леко е да те носи ден след ден течението. Никакви умения не се изискват, нито усилие, нито старание. От друга страна, изобщо не е лесно да определиш цели за ден, или за седмица, или за месец и да ги постигнеш. Ден след ден си казвах утре ще започна. Тогава не знаех, че утре се намира само в календарите на глупците. Сляп за лекомислените си грешки, пропилявах живота си в обмисляне на не знам си какво и, ако не бяха тези свитъци, щях да протакам, докато не стане твърде късно. Късно е съвсем близо до твърде късно.

Никога вече няма да посрещам зората без съставен план.Живял съм в задънената улица на глупака. Винаги да възнамерявам да обновя и подобря живота

си, но никога да не намеря време да се заема с това е все едно да отлагам яденето, пиенето и спането от единия ден за следващия, докато умра. Дълги години бях убеден, като много други, че единствените цели, които имат смисъл, са богаташките — с щедри възнаграждения от злато,слава и власт. Колко много съм грешал. Сега знам, че мъдрецът никога не си поставя цели с огромни измерения. Той нарича колосалните по размери планове мечти и ги лелее близо до сърцето си, където другите не могат да надникнат и да се присмеят. Но посреща всяко утро с цели само за деня и преди да заспи проверява дали всичко планирано е изпълнено. Скоро постиженията от всеки ден се натрупват едно върху друго, както мравката трупа песъчинките си и накрая се издига замък, достатъчно голям, за да побира всяка мечта. В действителност не е трудно да се изпълни, щом веднъж съм се научил да обуздавам нетърпението си и да се справям с живота ден по ден. Мога да го направя. Непременно ще го направя.

Никога вече няма да посрещам зората без съставен план.Победата на успеха е наполовина постигната, когато човек добие навик да планира цели и да ги

постига. Дори най-скучната дребна задача ще стане поносима, когато ежедневно показвам убеждението си, че всяка работа, независимо колко тежка или досадна е, ме отвежда по-близо до осъществяване на мечтите ми. Колко приятен начин да се справям с живота си, защото ако утрото не

www.elan.truden.com

56

ме е дарило с никакви нови радости, когато свършва работният ми ден, или ако вечерта не ми донесе удоволствие от изпълнените задачи, не би си струвало дори да се обличам и събличам. Сега съм убеден, че животът може да бъде радостен като детската игра, стига човек да се събуди с предчувствието, че го очаква ясно очертан път.

Сега знам къде съм.Знам и къде искам да ме отведат моите цели.За да стигна оттук дотам в момента не е необходимо да познавам всички извивки и завои на това

пътуване.Най-важното е, че съм възприел първия свитък и втория и вече никога няма да поглеждам назад в мрачното минало, когато дните нямаха начало и край, а аз се лутах в пустинята на безсилието и пред себе си нямах нищо освен поражение и смърт..

Утре ще имам цели! И вдруги ден! И в по-други ден!Никога вече няма да посрещам зората без съставен план.Някога се пазарях с живота за грош и той не плащаше повече, но годините на труд за робско

възнаграждение свършиха. Сега знам, че каквато и отплата да бях поискал от живота, той охотно би я платил.

Слънцето не грее над мен, за да размишлявам с тъга за вчерашния ден. Миналото е погребано и аз едва не допуснах да се погреба с него. Вече никакви сълзи. Нека слънчевите лъчи огряват утрешните надежди... и мен.

Никога вече няма да посрещам зората без съставен план.

11

ТРЕТИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Аз съм буден.Изпълнен съм с радостно предчувствие.Сега, когато посрещам всеки нов ден с радост и увереност, вместо със самосъжаление и страх,

усещам, че в сърцето ми бушува непозната сила.Който страда, запомня. Сега, като имам ръководството на свитъците, никога няма да повторя

несполуките и безмислените грешки на миналото.Всеки ден ще тръгвам по света, придружен от три силни нови съюзника: увереност, гордост и

ентусиазъм. Уверен съм, че мога да се справя с всяко предизвикателство, гордостта изисква да действам, доколкото ми позволяват силите, и всичко ще се изпълни, защото съм преоткрил специална сила, която ми е липсвала още от дете — силата на ентусиазма.

Всяко забележително дело в историята на света е триумф на ентусиазма. Никога нищо велико не се е постигало без него, защото внася ново значение във всяко занимание или препятствие, независимо колко е страшно или трудно. Без ентусиазъм съм обречен на посредствен живот, а с него мога да постигна чудеса.

Съществуването ми придоби ново значение. Неуспехът вече не ми е постоянен спътник. Незначителността, усамотението, безсилието, тъгата, раздразнението и отчаянието от миналото са изчезнали от деня, не чак толкова отдавна, в който си спомних как се усмихвам. Вече усмивката и вниманието ми се отразяват върху другите. С радост споделям светлика на щастието и любовта.

Дните ми винаги ще са изпълнени с прекрасния жар на ентусиазма.Ентусиазмът е най-ценното качество в света. Скритата му цена далеч превъзхожда парите, властта

и влиянието. Без чужда помощ ентусиастът убеждава и управлява, докато богатството, натрупано дори от множество работници, едва би събудило капка интерес. Ентусиазмът погазва предразсъдъка и съпротивата, отхвърля с презрение бездействието, щурмува цитаделата на целта си и като лавина смазва и поглъща всички препятствия. Научил съм чудесен урок — ентусиазмът е моята вяра в действието. С вяра ще успея.

Дните ми винаги ще са изпълнени с прекрасния жар на ентусиазма.Някои от нас се ентусиазират от време на време, а още по-малко дори запазват своята

пламенност ден или седмица. Всичко това е добре, но аз трябва и ще си създам навик да поддържам ентусиазма си неограничено, честно и откровено, за да може успехът, на който се радвам днес, да се повтори утре и следващата седмица и следващия месец. Ентусиазмът, любовта към всяко нещо, което извършвам в момента, действа по удивителен начин. Не ми е необходимо дори да се опитвам да го разбирам, но със сигурност знам, че ще допълва жизнените сили на мускулите и ума ми.

Ентусиазмът във всичко извършвано от мен с упорит труд ще стане навик. Първо ние трябва да създаваме навиците, а после, добри или лоши, те създават нас. Ентусиазмът ще бъде колесницата ми към по-добър живот. Вече се усмихвам в предчувствие за идващото добро.

Дните ми винаги ще са изпълнени с прекрасния жар на ентусиазма.Ентусиазмът може да премества замъци и да омагьосва зверове. Природата му е откровението и

истината рядко побеждава без него. И аз, като много други, съм живял живота си с лъжливи идеи за

www.elan.truden.com

57

истински награди, уверен, че целта ми трябва да бъде лукс и удобство, докато, за да бъдем всички ние наистина щастливи, се нуждаем само от нещо, за което да се ентусиазираме. За бъдещето ентусиазмът ми ще бъде по-полезен от живителния пролетен дъжд за пшеницата.

Отсега нататък всичките ми дни ще са различни от онези в миналото. Каквото и да се налага да правя, никога вече няма да смятам, че се трудя, за да поддържам съществуването си, защото ще чувствам напрежение от принудата за работа и ще ми се струва, че часовете на деня продължават цяла вечност. Вместо това, да забравя, че трябва да работя, за да се храня, и да пристъпя към тежкия работен ден с цялата си енергия, внимание и добро настроение. С тези качества ще се справям много по-добре от преди, часовете ще минават бързо и, ако с ентусиазма продължавам да съм ден след ден все така продуктивен, убеден съм, че ще бъда по-ценен за себе си и за света.

По мое мнение на всеки човек, деяние и тревога може да се въздейства за подобряване.Дните ми винаги ще са изпълнени с прекрасния жар на ентусиазма.За първи път ще мога да видя в ярката светлина на жарта всички добрини на живота, скрити от

мен през онези безсмислени години. Точно както младият влюбен има по-изострено усещане и поглед и съзира в обекта на чувствата си стотици добродетели и обаяние, невидими за другите очи, така и аз, овладян от ентусиазъм, съм увеличил способностите си за възприятие, а зрението ми е така засилено, че мога да видя красотата и очарованието, които за някои остават скрити. Това компенсира огромния товар на робския труд, лишението, страданието и-дори жестоките гонения. При ентусиазъм мога да се примиря с всяка ситуация и, ако се спъвам от време на време, както и най-надарените понякога правят, ще надигна и ще продължа с живота си.

Дните ми винаги ще са изпълнени с прекресния жар на ентусиазма.Колко силно въодушивление усещам като знам, че притежавам прекрасната способност с моето

отношение да променям дните си и целия си живот. Колко жал изпитвам към легионите незнаещи, че могат да използват за направляване на бъдещето тази велика сила, сила, която е в душите им.

Ще върна календара назад и ще възприема очарованието на младостта, покоряващо с ентусиазма, който клокочи като планински извор. Младостта не вижда пред себе си мрак, нито клопка без изход. Забравя, че в света има такива неща като неуспех и вярва, че през всички тези векове човечеството е чакало него или нея да дойде да освободи истината, силата и красотата.

Днес ще въздигна своя плам до небесата и ще се усмихвам на всички.Дните ми винаги ще са изпълнени с прекрасния жар на ентусиазма.

12

ЧЕТВЪРТИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Аз притежавам удивителна сила.Знам тайната как да влияя на мислите и действията на другите, когато сме заедно.Само това познание, мъдро използвано, е дало възможност на десетки амбициозни личности през

вековете да се извисят до големите върхове на славата, богатството и властта.За жалост малцина осъзнават, че притежават такава сила, докато мнозинството заплаща за

невежеството си с ужасна цена, в съкрушение и несгоди. Приятелите са изгубени, вратите— затворени, възможностите са изчезнали, а мечтите са разбити.

Досега бях сред жалкото мнозинство, непрестанно погубвайки шансовете си за сполука и щастие, защото глупашки злоупотребявах с една сила, която дори не знаех, че притежавам.С помощта на този свитък очите ми се отвориха. Тайната е така простичка, че всяко дете я разбира и използва в своя изгода. Можем да влияем на другите като се отнасяме с тях, както бихме искали те да се отнасят с нас. Всички ние сме отражения един на друг, с подобни усещания, подобни чувства, подобни надежди, подобни страхове, подобни грешки и еднаква кръв. Ако някой го сърби, съседът му се чеше. Ако друг се усмихва, приятелят му откликва по същия начин.

Колко неосведомен съм бил. Знам, че успех не се постига като си сам. Знам, че не съществува самосъздаден мъж или самосъздадена жена. За това осъзнавам, че никога не мога да постигна целите си без помощта на други и все пак, размишлявайки за миналото си, разбирам, че моите действия са ме държали в плен зад решетките на мъката.

Защо пък всеки да е трябвало да иска да съдейства за успеха ми?Когато се мръщех, в отговор ми се мръщеха.Когато крещях ядосан, ми отвръщаха ядосани гласове.Когато се оплаквах, ме пронизваха остри погледи. :Когато проклинах, в мен се вторачваше

омразата.Собствените ми действия ме бяха осъдили да бъда в свят, в който никой дори не се усмихва,

светът на неудачниците. Глупаво осъждах другите за жребея си, но сега разбирам, че вината е била

www.elan.truden.com

58

моя.Най-накрая очите ми се отвориха.Тържествено обещавам да не нарушавам този специален обет на успеха до края на живота си.Ще бъда винаги приветлив към всички живи души.Ще се усмихвам и на приятел, и на зложелател и ще полагам всички усилия да открия в него или

нея похвално качество, защото сега разбирам, че най-силният копнеж на човешката природа е непреодолимото желание да бъде оценена. В действителност всички ние имаме достойни за похвала черти и трябва салдо да съм сигурен, че правя комплиментите от сърце и с искрен глас.

Да похвалиш, да се усмихнеш, да покажеш интерес към другите е благотворно, както за дарителя, така и за получателя на едно такова доброжелателство. Тази чудесна способност, която въздейства толкова силно върху другите, ще направи чудеса в собствения ми живот, защото тяхната благодарност ми се връща по много начини. Усмивката остава награда за всеки и е най-евтиният подарък, но силата й може и кралства да победи. А тези, към които се отнасям мило и възхвалявам, скоро ще започнат и у мен да долавят добри, незабелязани дотогава мои качества.

Ще бъда винаги приветлив към всички живи души.Свършиха дните ми на хленч и оплакване от другите. Няма по-лесно нещо от мърморенето. За да

започнеш да роптаеш, не се изискват нито талант, нито себеотрицание, нито умствени способности, нито характер. Нямам вече време за толкова жалко занимание. Най-много да очерни личността ми така, че никой да не иска да общува с мен. Така беше едно време. Никога повече.

Толкова съм благодарен за тази втора възможност.С мръщене, въсене и сърдити погледи пропилях години с благоприятни случаи, а една усмивка и

една мила дума щяха да отворят много врати и да смекчат безброй сърца. Те може би щяха да протегнат ръце за помощ. Едва сега усвоявам великото изкуство в живота — да се възползвам от безценния момент на шанса и да долавям доброто около нас.

Ще бъда винаги приветлив към всички живи души.В заключение, една усмивка и едно ръкостискане са просто действия на обич. Вече знам, че

животът не се състои от големи жертви или задължения, а от дребните неща, в които усмивките, любезността и незначителните услуги, дарявани навсякъде и всякога, когато е възможно, побеждават и закрилят всяка душа. Най-добрите дялове от човешкия живот са малките жестове на загриженост и внимание. Милите думи изграждат собствения си образ в душите на хората, а той е прекрасен. Те утешават, успокояват и облекчават слушателя. Засрамват го и го принуждават да се отърси от мрачните си, сърдити и груби чувства. Все още не съм започнал да употребявам необходимото богатство от мили думи, но с практика непременно ще се усъвършенствам. Кой ще е толкова глупав да не опита, щом щастието му се колебае?

Ще бъда винаги приветлив към всички живи души.Мога да почувствам, че при взаимоотношенията в ежедневието обич и уважение се печелят и

запазват чрез незначителните жестове на любезно доброжелателство отново и отново всеки ден, дори всеки час, с думи, тон, жестове и погледи. Колко е лесно за едно доброжелателно същество да доставя удоволствие на другите край себе си и колко вярно е, че от доброто сърце блика радост и кара всички наоколо да сияят в усмивки. Всяка вечер, когато се отпускам, се моля да съм направил поне едно човешко същество малко по-щастливо или малко по-мъдро или поне само малко по-довол-но от себе си.

Как може да се разочаровам от този момент нататък, ако удържа тъжественото си обещание, направено в този свитък — в бъдеще въздухът, който дишам, да грее от любов и благопожелания.

Ще бъда винаги приветлив към всички живи души.

13

ПЕТИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Слънцето не винаги грее.Гроздето не винаги е узряло.Гробарите не винаги са без работа и мирът не винаги цари.Сега за жалост разбирам още една истина. Въпреки че чрез тези свитъци вече съм вкусил

силното вино на успеха, знам че не мога да очаквам да премина останалите си дни по планинските върхове. Независимо колко се старая, колко упорствам и колко изпъквам в избраната работа, ще има все пак дни и седмици, и месеци, в които всичко, което опитвам, ще завършва с осуетяване на плановете и неуспех. Всички ние, дори най-силните и храбрите, изживяваме твърде много от дните си в страх от провал. Притежаваме ли торби злато и скъпоценни камъни? Не са достатъчни. Други имат повече. Защитени ли сме, в безопастност ли сме? Безопастност от какво? Имаме ли много любящи приятели и семейство? Можем ли изобщо да се доверим на приятелството? Ще издържи ли

www.elan.truden.com

59

тази любов?Страхът от бедствие, водещо до провал, хвърля ужасна сянка върху всичките ни дни от живота.

Формите и цветовете му са разнообразни, въображаеми и реални, смътни и ясни, временни и постоянни. Бедствието тероризира работника, борещ се да запази службата си,бащата, шепнещ молитва да може да изхрани семейството си, търговеца, надяващ се, че ще продаде стоката си, войника, повеждащ другите в битка. Той еднакво измъчва всички, принца и просяка, мъдреца и глупака, светеца и престъпника. Преди нямах понятие как да се справям с бедствията и получените от пораженията рани бяха достатъчно тежки, за да замъглят надеждите ми и да разбият амбициите ми. Никога повече. Това е нов живот и вече знам тайната за извличане на полза от пораженията, когато и да се натъкна на тях.

Винаги и във всяко бедствие ще търся зрънце от победата.Няма по-добра школа от бедствието. Всяко поражение, всяка мъка, всяка загуба, съдържат свой

собствен кълн, свой собствен урок как да се осъвършенствам при следващата изява. Никога повече няма да спомагам за поражението си като отказвам да погледна истината в очите и да се поуча от миналите си грешки. Опитът е най-ценният екстракт от страданието, но едно от ужасните условия в живота е, че неговата мъдрост не може да се предаде на друг. Всеки трябва да посети собствената си школа и за всеки уроците са различни. Няма никакъв друг начин. Бедата обаче винаги е първата пътека към истината и аз съм готов да науча, което ми е необходимо да знам, за да подобря условията си на живот.

Винаги и във всяко бедствие ще търся зрънце от победата.Сега съм по-добре подготвен да се справя с всяка беда. За първи път разбирам колко бързо

преминават и отминават всички случки и събития, лоши и добри, важни и маловажни, дело на човека, както и на природата. Всичко в живота не само постоянно се променя, но чрез взаимодействие причинява постоянни и безгранични промени.

Всеки ден заставам на един тесен риф. Зад мен е бездънната бездна на миналото. Пред мен е бъдещето, което ще погълне всичко случило се днес. Независимо каква съдба ми е отредена знам, че ще й се насладя или изстрадам за много, много кратко време. Толкова малко хора разбират тази очевидната истина, а останалите оставят мечтите и целите си да изчезнат веднага, щом трагедията ги повали. Тези нещастни хора носят до смъртта със себе си собствения си венец от тръни и всеки ден очакват от другите съчувствие и внимание. Бедата никога няма да съсипе личност с храброст и вяра. Всички ни проверяват в пещта на бедствието, но не всички излизат от нея. Аз ще изляза. Златото може да остане цял месец в горящи въглени, без да загуби прашинка, а аз съм по-ценен от всяко злато.

Всичко ще отмине.Винаги и във всяко бедствие ще търся зрънце от победата.Сега виждам, че от бедата има голяма, но почти непризната полза. Единствено с нея, като на

кантар, мога да претегля онези, които заявяват, че са ми приятели и така да науча истината. Тя е и състоянието, в което много лесно се запознавам с духовната си същност, и има удивителната възможност да ме предразполага към таланти, които в обстоятелства на благополучие вероятно биха останали неизползвани.

От раждането до погребението бедата е с нас.Скъпоценният камък не може да се шлифова без търкане, а аз не мога да се осъвършенствам

без изпитания. Приемам, че прегарянето от горещината и прогизването от дъжда на живота са били полезни за мен и все пак признавам, че след всяко преживяно нещастие съм крещял от гняв и негодувание срещу небето. Защо Бог да ми причинява толкова ужасни моменти? Защо Бог ме лишава от идни или други така важни за мен неща?

Вече знам, че никога шансът да съществуваш и да действаш не са така цялостно обединени както при преживените от душата мъчителни бедствия. Тогава всичко зависи от това дали изправям глава, или я обронвам, дирейки помощ. Ако прибягна до обикновени уловки и трикове, шансът се губи завинаги и ще се окаже, че не съм нито по-богат, нито по-велик — за мое огорчение, може би, дори по-затруднен, по-беден и по-дребен. Но ако се обърна към Бог — и отсега нататък ще го правя, всеки злополучен момент може да се превърне в победоносен поврат в живота ми.

Винаги и във всяко бедствие ще търся зрънце от победата.Занапред, когато съм повален от някое страшно поражение, винаги след като премине

болката ще се питам как мога да превърна бедата в полза. Каква чудесна възможност може да представи този момент... да приема горчивия корен, който държа, за да го трансформирам в ароматна цветна градина.

Винаги и във всяко бедствие ще търся зрънце от победата.!

www.elan.truden.com

60

14

ШЕСТИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Аз съм се самозалъгвал прекалено дълго.Служил съм на работодателите си само на думи и съм съжалявал за всеки час отекчителен според

мен труд. За мен работата ми беше противната цена, която трябваше да плащам, за да съществувам, защото боговете не са сметнали за подходящо при раждането ми да сложат злато в ръцете ми и корона на главата ми. Какъв глупак съм бил.

Вече знам, че резултатът, извлечен от труда, е най-сладкото от всички удоволствия и ако геният може да слага началото на велики дела, само трудът може да ги завършва.

С тези свитъци-очите ми най-после са отворени.Колко по-лека ще бъде работата ми, ако в старанието си да подобря качеството положа толкова

усилия, колкото съм употребил в търсене на извинения, че не съм я изпълнил.Има една много извисена тайна на успеха, в сравнение с която всички други правила изглеждат

нищожни. Непременно ще се включва в бъдните столетия и хилядолетия във всеки списък от утвърдени истини, водещи до по-добър живот, въпреки че по-голямата част от човечеството непрестанно ще я отхвърля като трудноизпълни-ма. Богатство, положение, слава и дори уклончиво щастие накрая ще са Мои, ако реша всеки ден да правяповече и по-добри услуги, отколкото ми се заплаща за тях. Има още един, по-ефикасен начин да се запомни този труден урок на живота — когато помолят човек да извърви една миля, той трябва охотно да извърви две. От векове насам, а дори и днес, малцина само притежават твърдостта да следват тази велика тайна на преуспяващите и те ще бъдат възнаградените.

Започвам от днес.Винаги ще изпълнявам всяка задача според най-добрите си възможности.Вече знам, че за да израстна и преуспея, трябва стриктно да си гледам работата и малко да

изпреварвам времето. До върха стигат онези, които не се задоволяват само с изпълнение на задълженията си. Правят повече. Изминават по още една миля. и още по една. Никога не им идва наум за размерите на възнаграждението. Знаят, че накрая ще получат отплатата. Има един единствен метод за постигане на целите и той е упорит труд, умствен и физически. Ако не желая да плащам тази цена за отличие, трябва да съм готов да се примиря с бъдеще от сълзи и бедност и със самосъжаление да си скубя косите за безсмисления живот, лишен от усмивки и награди. Вече не се самосъжалявам. Отдръпнах се от този задънен път.

Винаги ще изпълнявам всяка задача според най-добрите си възможности.Не съм прикован за работата си. Не съм роб. Дори и да ме отвращават задачите за изпълнение,

разбирам, че е необходим и черен труд, за да извадя наяве съкровищата на душата си, за да направя жребия си по-добър, както за резултатите на земеделците спомагат браносването и разсаждането. Вече всяка поставена ми задача може да е лекоизпълнима за мен при условие, че никога не забравям, че съм дете на Бога, родено да побеждава.

Каквато и да е работата, оставете ме да я свърша с любов и няма да се проваля.Може трудовият ми дял да не е максималният за деня, но фактът, че е трудов, го прави ценен.

Обществото не прогресира, движено само от мощните мишци на героите, а и от обединените от леки тласъци на всеки честен труженик. Тайната на надеждата за успех в работата е истинската любов към нея, не заради паричното възнаграждение, не заради прекараното време или приложените умения, а за гордостта и удовлетворението от изпълнението на самата работа.

Достатъчно възнаграждение за нещо, добре изпълнено, е да си го изпълнил.Винаги ще изпълнявам всяка задача според най-добрите си възможности.Отсега нататък, щом дневната ми работа свърши, ще учудвам света. Ще оставам над задачата си

още малко и ще влагам това допълнително усилие в следващия си ден. С подобно отношение, толкова необичайно за егоистичния свят, който населяваме, не мога да се проваля.

И все пак, ако се трудя така неуморно, ако упорствам в изминаването на допълнителната миля, трябва да съм готов за присмеха на онези, които никога не участват в честен труд. Разбирам, че, за да извърша нещо велико в този кратък живот, трябва да се захвана за работата с такава концентрация на ума, мускулите и времето си, че на живеещите в нищетата на безделието да им се струва, че съм загубил разсъдъка си. Така да бъде.

Винаги ще изпълнявам всяка задача според най-добрите си възможности.Дайте ми любов и работа, само тях двете, и ще мога да изживея живота си доволен.Не мога да съм щастлив дълго без храна, вода, дрехи и подслон, но може да имам абсолютно

всички от тях и все пак да съм нещастен. Кое е най-доброто за една река? Да продължава да тече. Ако

www.elan.truden.com

61

спре, се замърсява. Най-доброто за мен е това, което поддържа хода на движението. Малко хора осъзнават колко много от щастието им зависи от тяхната работа, от това, че са постоянно заети и не могат да подхранват празни илюзии. Аз съм нищо без работата си. Основната тайна на щастието е да се прави нещо.

Винаги ще изпълнявам всяка задача според най-добрите си възможности.Никога вече няма да пропускам да изминавам допълнителната миля или да отдавам по-малко,

отколкото заслужава възнаграждението.Отсега нататък ще изпълнявам работата си с всичката енергия, която мога да вложа — не просто

работата и — край, но още малко, това мъничко допълнително, което след време ще струва колкото всичко останало. И ако страдам, както често ще бъде, и ако се съмнявам в ползата от усилията, както и ще се налага в някои случаи, аз все пак ще изпълнявам работата си. Ще вложа сърцето си в нея и небето ще се проясни и от самото страдание и съмнение-ще се роди най-висшата радост на живота.

Винаги ще спазвам този специален обет на успеха: винаги ще изпълнявам всяка задача според най-добрите си възможности.

15

СЕДМИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Разпилял съм усилията си в толкова много посоки.Пропилях толкова много сезони в тичане от една небесна дъга до следващата.Прекарах безброй години в спускане на празни кофи в празни кладенци.Продължавах да се надявам, че някой ден ще имам успех, щастие и богатство.Чаках напразно. Без чудото на тези свитъци можех вечно да чакам. Колко печално. По улицата на

бъдещето накрая човек пристига в дома на неизпълненото.Вече съм обърнал гръб на всичко това.Сега разбирам защо успехът ми се е изплъзвал. Човек, който непрекъснато се двоуми кое от две

неща да направи, няма да направи нито едното, нито другото. Ако се колебая между два плана, между две цели и вятърът постоянно ме накланя като лилия във всяка посока на компаса, никога няма да постигна нещо велико или полезно.

В света прогресират тези, които се съсредоточават само върху една цел за момента. Велики са тези мъже и жени, които никога не омаловажават отличителните си качества, нито глупаво пилеят своята индивидуалност. Вече знам великата тайна — бил съм много заслепен за да я видя, а тя винаги е била пред очите ми.

Винаги и изцяло ще се отдавам на работата, която извършвам в моментаГолямата разлика между успяващите и неуспяващите не се заключава в извършеното от всеки

количество работа, а в количеството на интелигентната работа. Много от неуспяващите действат наистина нечестно за да постигнат огромен успех, но напредват с усилие наслука във всяка възложена задача, изграждайки нагоре с едната ръка, за да смъкнат рязко надоло с другата. Не долавят обстоятелствата, за да ги превърнат в добри възможности. Нямат никаква дарба да обръщат честните загуби в големи победи. С достатъчно възможности и изобилие от време, основните елементи на успеха, те вечно мятат напред-назад празна совалка и никога не изплитат истинската мрежа на живота си.

Никога вече няма да се захващам насила за работата си, когато трябва да ангажирам цялото си същество. Най-после очите ми се отвориха. Отсега нататък каквото правя, ще го правя така, сякаш нищо друго няма значение в този свят.

Сътворяването на хиляди гори се намира в един единствен жълъд.Концентрацията и упорството са построили големите пирамиди в египетските равнини.Добрият майстор в един занаят може да изхранва семейство. Майстор на седем занаята не може

да изхрани себе си. Вятърът никога не помага на моряка, който не знае към кое пристанище е поел. Сега знам къде искам да отида и как да пристигна на предназначеното място.

Винаги и изцяло ще се отдавам на работата, която извършвам в момента.Нашият свят изисква най-високо постижение за едно нещо, а не много, но извършени криво-ляво.

Който разпилява усилията си, не може да се надява на успех.Ако разсечете дъждовник на две, предната половина ще бяга напред, а другата назад. Който

раздвоява намерението си, напредва по същия начин. Успехът е винаги подозрителен към разпилените енергии,

Готов съм за големи промени в живота си. Обществото ще знае, че съм поел в друга посока. Каква огромна власт над живота е умението да имаш преки цели. Гласът, дрехите, видът, самите ми движения и жестове ще се променят, когато изживявам дните си целенасочено.

www.elan.truden.com

62

Как съм могъл, подобно на много други хора, да остана сляп за такава велика истина?Който знае едно нещо и го прави по-добре от всички, дори и да е само изкуството да се отглежда

леща, получава заслужения венец. Ако отглежда най-хубавата Леща, съсредоточавайки всичките си сили до края, той е благодетел за човечеството и е възнаграден като такъв.

Винаги и изцяло ще се отдавам на работата, която извършвам в момента.Ще се спирам на целите си и постоянно ще мисля за тях. Намираме само това, което търсим с

цялото си сърце. Ако от живота не искам нищо конкретно, ще намеря точно това. Пчелата не е единственото насекомо, спохождащо розата, но е единственото извличащо мед. Няма значение колко богат е материалът, събран бавно и внимателно.от училищните ни години и черния труд през ллладостта ни. Ако излезем в живота без добре определена идея за бъдещата си работа, можем да сме сигурни, че никакви щастливи и случайни обстоятелства няма да подредят действията ни във внушителна структура с великолепни пропорции.

Често ни е казвано да имаме висока цел в живота, но ние трябва да се стремим към това, което бихме искали да постигнем. Не е достатъчно неконкретно намерение. Изстреляната от лъка стрела не блуждае, търсейки какво може да улучи по пътя си, а лети право към мишената.

Ефектът от разпръснатия надалеч тътен от буря е нищо в сравнение с един едничък концентриран гръм от светкавица.

Сега знам, че ако с всички способности на ума си преследвам непрестанно и упорито достойна цел, не може да не успея. Мога лесно да запаля огън, дори в най-студените зимни дни, ако съсредоточа слънчевите лъчи в леща за запалване.

Винаги и изцяло ще се отдавам на работата, която извършвам в момента.Най-слабото живо създание, концентрирайки способностите си върху едно намерение, може да

постигне добри резултати, докато най-силното, пръскайки усилие за много незначителни работи, може да не успее да постигне нищо. Непрекъснато падащи капки вода пробиват пътя си през най-твърдите скали, а бързият поток се втурва върху тях с ужасен шум и не оставя след себе си никаква следа.

Аз ще оставя следи. Светът ще знае, че съм бил тук.Винаги и изцяло ще се отдавам на работата, която извършвам в момента.

16

ОСМИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Бил съм толкова сляп.Някога, когато шансът е присъствал в живота ми, изобщо не съм го разпознавал, защото винаги

е бил предрешен като усилен труд.Никога преди не съм обръщал внимание на тази златна колесница, очакваща да ме отведе към по-

добър живот, защото очите ми бяха винаги пълни със сълзи на самосъжаление, докато се лутах по задните задънени улици на живота.

Манталитетът ми вече не накърнява моята проницателност, защото съм го променил.Сега разбирам, че благоприятните случаи никога не се явяват с описана картинно върху им

възможност за богатство или успех, или почести. Всяка работа, която върша, трябва да изпълнявам с най-голямо старание, или рискувам, без предупредителен камбанен звън, да ми се изплъзне най-добрият ми шанс. Един ден започва, точно както всички други дни, а в него проблясва един час, съвсем подобен на всички други часове, но е възможно в този ден и този час да се изправя срещу добрия шанс на живота. Единственият начин да сграбча със сигурност най-големите шансове, когато дойдат, провъзглас ни с фанфари или както обикнавено, скрити под прашна покривка е да посрещна решително всяка работа, неза висимо колко е трудна и робска.

Предишното ми аз, презиращо ежедневния труд и изсипващо безсилието си върху всеки, до когото се докосвах, никога не е било способно да поеме задължението да обсади шанса. Сега с тези свитъци отново строя живота си и отсега нататък ще вървя напред с високо вдигната глава, търсейки добри възможности така ожесточено, както гладният лъв търси храна.

Винаги вече ще очаквам и ще се надявам да се възползвам от шанса.Обърнал съм гръб на миналото си. Никой от онези неуспехи няма да забави новата ми широка

крачка към светлата страна на успеха и щастието, където ще прекарам остатъка от живота си. Вече знам, че ако искам да пея, винаги мога да намеря песен.

Сега поглеждам назад, само за да разказвам спомени. Колко жалък неудачник съм допуснал да стана. Има стара поговорка, която гласи: „Радвай се на малкото, което имаш, докато глупакът търси повече' Тъкмо в това вярвах и така действах в миналото, всички ли стари поговорки казват истината? Не! Започвам нов живот и съм променил тази поговорка, точно както и действията си от изтеклия

www.elan.truden.com

63

живот. Сега поговорката гласи: „Докато глупакът се радва на малкото, което има, аз ще търся повече!"

Винаги вече ще очаквам и ще се надявам да се възползвам от шанса.През тези няколко седмици вече съм усъвършенствал много качества в характера си, така че

сега съм по-добре подготвен да разпозная шанса и да претендирам за своя дял. Вече съм изкоренил дърпащите ме назад противни навици, като всеки ден повтарям думите от тези свитъци, но преустройването само е започнато. Нека тръгна от където съм, дори с някои качества в мен, които често ме карат да се презирам. Нека се погрижа за тях, едно по едно и да използвам божията сила, за да помагам на слабостите си. Най-малкото, ще бъда по-добър от сега, ако имам смелостта да достигна недостъпното и достатъчно вяра, за да помисля, че мога да бъда това, което би трябвало да бъда.

В миналото безразсъдно разреших на провалите и скръбта така да ме притиснат, че трябваше винаги да се движа с ниско наведена глава и забити в земята очи. Сега, когато тежкият товар от миналото е отхвърлен и погледът ми е вдигнат високо, навсякъде, където погледна мога да видя отворени, приветливо водещи ме към по-добър живот врати.

Винаги вече ще очаквам и ще се надявам да се въз-полвам от шанса.Всеки ден, когато записвам задачите си, съвсем в началото на списъка ще си напомням, че

трябва да съм нащрек за добри възможности. А сутрин, когато се събуждам, ще излизам да посрещна деня с усмивка, независимо срещу колко неприятни задачи съм изправен. Шансът, като любовта, никога не се привлича с униние и отчаяние. Вече знам, че най-преуспяващите в живота са винаги весели и вярващи хора, които се залавят за работата си с усмивка на лице и с хумор и добро настроение се възползват от възможностите и промените на простосмъртния живот, приемайки еднакво бруталното и прекрасното, както дойде. Мъдри са мъжете и жените, които винаги създават повече шансове, отколкото откриват.

Как съм могъл да живея без да доловя така ясната за мен сега истина? Защо става така, че виждаме как златните мигове минават стремително покрай нас в потока на живота, а не разпознаваме нищо освен пясък. Защо ангелите ни спохождат, а ние узнаваме за тях чак след като си отидат?

Много пъти благоприятните моменти са така незначителни, че не ги съзираме и все пак често са зародиши на големи начинания. Освен това са навсякъде, така че винаги трябва да сме с готова въдица. Когато най-малко очаквам, ще изплува огромна риба.

Винаги вече ще очаквам и ще се надявам да се възползвам от шанса.Не съм човекът, който Лях само преди няколко седмици.

За мен шансовете никога вече няма да останат скрити.Повече няма да ридая и да раздирам дрехите си, и да проклинам света, защото за мен няма

добри неща в живота. Все още съм недоволен от жребия си, но сега е недоволство, което устоява на дъжда и търси в небосвода синьо небе и звезди. В този свят има два вида недоволни, които работят и които кършат ръце. Първите получават каквото желаят, вторите губят каквото имат. Знам какъв съм аз. Харесвам се такъв. Благодаря ти, Господи.

Сега разбирам, че шансът не чука на никоя врата. Ще отговори само, когато аз почукам. Ще чукам винаги и силно.

Винаги вече ще очаквам и ще се надявам да се възползвам от шанса.

17

ДЕВЕТИ ОБЕТ НА УСПЕХА

Бил съм прекалено снизходителен към себе си.Затварял съм тефтера за деня извънредно бързо.Никога преди лягане не съм отделял време за пресмятане на доброто и злото през деня.Никога не съм дръзвал смело и честно да прегледам отново мислите, думите и действията си

от един ден, за да построя следващия по-добре.Истината за успеха и как да се постигне не е била никога скрита от мен. Просто съм бил така

увлечен в борбата за оцеляване, че не съм я разпознал.При завършването на деня аз приключвах с него. Всички глупави грешки, неуспехи и

премеждия, помрачаващи часовете ми, бързо бяха оправдавани. Давах си надежда, че следващият ден енорден. Може би животът ще е по-мил с мен. Грешах!

Най-после погледът ми се проясни.Сега виждам, че светът е пазар и всичко в него е с твърда цена и аз трябва да отстоявам

решението си — каквото и да купувам , труда и находчивостта си, независимо дали е богатство,

www.elan.truden.com

64

спокойствие, слава, почтеност или знание. Никога не трябва да действам като дете, което щом закупи едно нещо, съжалява, че не притежава друго. Ако е трудно да се сменят професиите, които изпълнявам в един период от живота си, нека занапред съм убеден, че със своя труд и пот натрупвам дълготрайни ценности. Единственият начин това със сигурност да стане е всеки ден преди сън да изпълнявам специално упражнения.

Винаги вечер ще преглеждам внимателно делата си от изминалия ден.Най-лошите ми пороци и навици ще изчезнат от самосебе си, ако всеки ден им се иска отчет.

Каква радост, какъв блажен сън ще идва след такъв личен контрол.Без много усилие в главата ми се пораждат въпроси:С какъв недостатък се справих днес?На каква страст се .противопоставих?На какво изкушение устоях?Каква добродетел придобих?

Чрез тези свитъци вече започнах да посрещам всеки нов ден с план, така че магистралата, по която пътувам е добре маркирана. Сега в края на деня внимателно ще обмислям напредъка 14 проблемите в пътешествието и този най-последен от добитите добри навици ще сътвори в.ума ми дневвик за днешния ден и учебник за утрешния.

Винаги вечер ще преглеждам внимателно делата си от изминалия ден.Вечер, когато свещта угасне, мислено ще се връщам назад в деня, час по час, и няма да

допускам нищо да ми се изплъзне. Защо да се страхувам да погледна грешките си, щом имам силата да се поуча и да си простя?

Може би съм бил малко по-язвителен в някой спор. Спокойно бих могъл да спестя мнението си, защото причинява остра болка, но не носи полза. Било е истина, но не всички истини трябва да се казват по всяко време. Трябвало е да си държа езика, защото няма съперничество нито с глупаци, нито с началниците ни. Вършил съм зло, но вече няма да е така.

Човечеството винаги, е наричало своите безразсъд-ства и беди житейски опит. Не трябва да е така. Днешните уроци могат да станат основа за утрешния по-добър живот, стига да имам желанието да се уча от тях и го правя.

Винаги вечер ще преглеждам внимателно делата си от изминалия ден.Нека премислям отново действията си, нека се наблюдавам, както най-големият ми враг би го направил и ще стана най-добрият си приятел. Започвам веднага да бъда този, който желая да съм отсега нататък. Нощта може да падне, но сънят няма да замъгли очите ми, докато докрай не съм премислил събитията от деня.

Какво трябваше да се свърши, а съм го оставил несвършено?Кое от свършеното би могло да се направи по-добре?

Една от най-големите неоткрити радости в живота идва, ако всичко, с което се залавяш, извършваш според силите си. Има особено чувство на удовлетворение, гордост при огледа на такава работа, в завършен вид, пълна, точна, цялостна от всички аспекти. Нея повърхностният човек, зарязал я на средата, никога не може да познае от опит. Добросъвестната завършеност превръща всяка работа в изкуство. Най-дребната добре изпълнена задача става чудо на постижението.

Днешното творение ще бъде надминато утре. След проучването и премислянето идва непрестанното усъ-вършестване. Всеки днес трябва да е по-мъдър от вчера.

Винаги вечер ще проучвам внимателно делата си от изминалия ден.Издържах ли да не се самосъжалявам през деня?Посрещнах ли зората с план и цел?Бях ли мил и любезен с всички, които срещнах?Опитах ли се да извървя допълнителната миля?Запазих ли бдителността си за добри възможности?Търсих ли доброто във всеки проблем?Усмихвах ли се пред гнева и омразата?Концентрирах ли силата и намерението си?

Кое може да е по-полезно от това всекидневно преразглеждане на живота ми, така че да го изживея с гордост и удовлетворение?

Никога вече денят ми няма да свършва, когато залезе слънцето. Сега има да се изпълни още едно действие.

Винаги вечер ще проучвам делата си от изминалия ден.

www.elan.truden.com

65

18

ПОСЛЕДЕН ОБЕТ НА УСПЕХА

Обещавам....Кълна се:Давам тържествен обет... никога да не забравям, че най-възвишеният талант, с който Бог ме е

дарил, е способността да се моля. В триумф и отчаяние, любов и скръб, възторг и страдание, възхищение и отхвърляне, успех и провал, в сърцето ми с молитва винаги може да засвети пламъкът на вярата и да ме води невредим през бездната на съмнението, черния мрак на безсилието, тесните трънливи пътеки на болестта и мъката и коварните пасажи на изкушението.

Сега знам, че Бог ще чуе само думите на сърцето ми.Сутрин молитвата е ключът, който ще ми разкрие съкровищата на божия благодат, а вечер,

който ми дава божията защита.Докато е възможно да се молим, винаги има надежда. Без молитва не мога много да направя; с

нея всичко е възможно. Нека този десети последен обет непрестанно да ръководи поведението ми в живота.

Чрез молитвата винаги ще поддържам връзка със своя създател.Колкото по-малко думи, толкова по-добра молитва.Сред молитвите си ще поставя и тези простички редове...Мой специален приятелю, благодаря

Ти, че ме слушаш. Знаеш колко упорито се опитвам да оправдая твоето доверие в мен.Благодаря Ти още за дома, в който живея. Не оставяй нито работата, нито действията,

независимо колко са удовлетворителни и славни, някога за дълго да ме отделят от обединяващата скъпото ми семейство обич.

Научи ме как да се включвам в играта на живота с честност, храброст, твърдост и увереност.Погрижи се да имам няколко приятели, които ме разбират и все пак ми остават приятели.Дари ме с милостиво сърце и душа без страх да пътува, дори ако пътят не е начертан.Дай ми чувство за хумор и малко свободно време без никакви дейности.Помогни ми да се стремя към Най-високата допустима награда за достойнство, амбиция и добър

шанс, но и никога да не допускам да забравям с удоволствие да протягам подкрепяща ръка на Нуждаещите се от поощрение и помощ.

Дай ми сила да посрещна всичко, което ми предстои, да съм храбър в опасност, твърд в изпитание, въздържан в гнева и винаги готов за промяна на съдбата.

Дай ми възможност да се усмихна, вместо да се мръщя и да кажа не груба и язвителна, а весела и любезна дума.

Направи ме състрадателен към скръбта на другите, осъзнавайки, че скрита неволя има във всеки живот, независимо колко е възвишен.

Поддържай ме постоянно спокоен във всички житейски дейности, нито прекален самохвалко, нито с комплекс за малоценност, което е по-сериозен грях.

В скръбта душата ми да се ободрява от мисълта, че ако няма сянка, нямаше да има слънчева светлина.

Запази вярата ми при неуспехЗапази ме скромен при успех.Дай ми опора да изпълня възможно най-добре всичко, което ми се полага и още, и ме спри, когато е

изпълнено, плати ми по Твое желание плата и ми разреши да кажа с любящо сърце... благодарствено Амин.

19

На дървена пейка до огромния фонтан в двора седеше Иразмус, облегнал лакти на коленете си. Не отдръпна вторачения си поглед от сандалите дори като чу приближаващи стъпки.

„Какво има, Иразмус?" неуверено попита Галинъс.„Колко време е сам в онази планина?"Галинъс се усмихна. В последните седмици слушаше по много пъти на ден един и същи въпрос.

„Откакто се разделихме с Хафид, до сега са изминали двадесет и осем.

www.elan.truden.com

66

Иразмус поклати унило глава и стана. „Галинъс, моля Ви, поразходете се с мен. Компанията и усмихнатото Ви лице бяха безценно предимство в тези изпълнени с тревога дни'

Скоро стигнаха до северната част на живописния заден двор и застанаха под арката от кипариси, приютяваща гроба на Лиша. Иразмус кимна към близката махагонова пейка и каза’' Всяка сутрин, когато Хафид е у дома, сяда там и разговаря с неговата Лиша, сякаш тя е наблизо и бере цветя. После задремва. Често казваше, че единственото нещо, което не харесва в лекционните си турнета е, че му липсват ежедневните разговори с любимата му."

„Никога, когато съм се разхождал, не съм се осмелявал да идвам в този край на двора" — каза организаторът, продължавайки в посока към въздигната мраморна гробница, докато Иразмус почиваше на любимата пейка на Хафид.

„Колко необикновена роза!" — внезпно възкликна Галинъс и коленичи пред бодливия зелен храст, който пазеше единствената бронзова врата на гроба.

„Какво можа да е толкова необикновено в една бяла роза? — въздъхна Иразмус. — Там е, защото беше любимата на Лиша. Накрая, когато погребат до нея Хафид, той помоли да засадим една червена роза до бялата на Лиша'

„Иразмус! — изкрещя Галинъс. — Трябва да дойдеш тук! Веднага!"Сепнат от настойчивостта в гласа на госта си, старият счетоводител скокна и забърза към Галинъс,

който седеше на земята с полуотворена уста и с трепереща ръка сочеше към разцъфнала кичеста роза.

„Гледай, Иразмус!"Почти цялото високо растение беше осеяно с китки от бели рози, пъпки и цветове, но Галинъс

сочеше точно една роза.„Не може да бъде — изхлипа Иразмус и падна на колане. — Не може да бъде."„Но е" — каза високо Галинъс, втренчил невярващ поглед.„Нещо се е случило с Хафид — изпъшка Иразмус. — Трябва да отидем при него. Веднага!"След по-малко от час малка карета, направлявана от Галинъс, напусна с пълна скорост

конюшната на палата и до обяд стигнаха подножието на планина Хермон. Скоро след като започнаха да се изкачват Иразмус се консултира с картата и когато стигнаха по черния път до едно разклонение в три посоки, посочи на Галинъс надясно. По-късно минаха покрай огромна каменна колона и Иразмус каза: „Много скоро трябва да сме там. Веднъж Сергиус ми каза, че малкото му убежище е усамотено в една горичка."

„Ето го" — извика Галинъс, като размахваше камшика към заградената с бели скали и подвижни пясъци хвойна. Веднага щом влязоха в горичката, Галинъс спря каретата.Отпред само на няколко аршина, стоеше фургонът на Хафид, с юзди, преметнати върху дебел ствол пред малката къщичка.

„Очевидно се приготвя за връщане в Дамаск — каза Иразмус, докато излизаха с Галинъс от каретата. — Може би Хафид най-после е свършил работата си и се прибира у дома. Изглежда пътуването и притесненията ни бяха напразни'

Галинъс почука няколко пъти на входната врата, но нямаше отговор. Обърна се към Иразмус, който без да се двоуми отвори бавно с усилие вратата и извика „Хафид! Хафид! Иразмус е. Моля Ви, отговорете ми!"

Отговор не дойде. Още като влязоха, Иразмус видя голямото писалище с гъшите пера и шишетата с мастило. На масата имаше още един познат предмет. „Гледайте, ей го стария сандък, който Хафид купи в Рим!"

Сандъкът беше отворен и пълен догоре със свитъци. „Галинъс, вижте Хафид как е номерирал тези свитъци от външната страна на всяка кожа. Точно така бяха отбелязани другите свитъци, които получи много отдавна. Ако не знаех, че не е така, щях да се закълна, че гледам истинския сандък и свитъците, дадени от Петрос на господаря ми, когато беше само камилар. Наистина това е ден на чудеса."

Иразмус бръкна в сандъка, извади свитъка, номериран с римската цифра X, развърза мйлката зелена панделка и бавно разгъна пергамента.

„Благодаря на Бога — каза усмихнато и обърна пергамента така, че Галинъс да види почерка на Хафид. — Господарят е завършил мисията си. Това е последният свитък. Сега да намерим човека, за да се приберем заедно у дома. Не може да е далеч."

Викайки името му, излязоха през входната врата, бавно си проправиха път към задната част на къщата и оттук за първи път можаха да видят кръга от заоблени бели камъни.

„Ето го — извика Иразмус — наведен до най-големия камък! Слава на Бога! Хафид! Хафид!"Иразмус не можеше да се движи бързо като по-младия си спътник. Докато пристигне до камъка,

Галинъс вече беше станал от коленете си с вдигнати нагоре ръце. По бузите му се стичаха сълзи и той хълцаше” Иразмус, приятелят ни е мъртъв. Най-накрая Хафид е с любимата си Лиша'

Иразмус изстена и се свлече на земята, полюлявайки до гърдите си безжизненото тяло на господаря си. Тялото е още топло. Ако бяхме пристигнали по-рано, можеше да го спасим. Умря самотен. Това не е справедливо. Умря сам. О, Хафид, моля Ви, простете ми. Смилете се над мен, че не се грижих по-добре за Вас. Обичам Ви. Съжалявам, че трябваше да умрете самотен'

www.elan.truden.com

67

Ненадейно задуха топъл бриз от планината. Галинъс коленичи до Иразмус и каза: „Пресуши сълзите си, стари счетоводителка Господарят ти. не умря самотен'

„Какво искате да кажете?"'—извика Иразмус, като не спираше леко да поглажда челото на Хафид.„Той не умря самотен — повтори Галинъс. — Погледни!"В дълбоката си печал и мъка никой не беше забелязъл, че раменете на най-великия търговец в

света бяха обвити с червена мантия., протрита, червена мантия.

Край

www.elan.truden.com

68