НАЙ-ВЕЛИКИЯТНАЙ-ВЕЛИКИЯТ БЪЛГАРИНБЪЛГАРИН

НАЙ-ВЕЛИКИЯТНАЙ-ВЕЛИКИЯТ БЪЛГАРИНБЪЛГАРИН

ВАСИЛ ЛЕВСКИВАСИЛ ЛЕВСКИ

“Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната

воля”

Васил Иванов Кунчев, Апостола на свободата, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК

СЕМЕЙСТВОТО

ИВАН КУНЧЕВ

ГИНА КАРАИВАНОВА

ХристоПетър Ана

Марийка

ВАСИЛ

Гина Караиванова

Васил Левски с брат си / в средата/

Васил Левски

•Роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово . Учи във взаимно училище в Карлово. •През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството.

• От 1855 г. - послушник при вуйчо си хаджи Василий в Хилендарския манастир в Карлово. Две години учи в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир„Св.Спас“

• 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон

• 1861 под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.

Революционна дейност 1862 г. заминава за

Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

Втора българска легия (1867-1868 г.)

• 1864 г., на връх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.

• 1864–1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско

• 1867 учителства в Еникьой, Северна Добруджа. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.

• 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във

Втората българска легия на Раковски (1867–1868). След разтурянето и прави опит да

премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от

сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния.

След това отново се връща в Зайчар.

Левски във Втората българска легия,1867/68 г.

Панайот Хитов

Организиране на революционни

комитети• 1868 г- 1869 г. Левски

започва агитационна обиколка из България – създаване на местни революционни комитети

• Края на1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило.

• 1870 г. Ловеч се определя за център на ВРО — „Привременно правителство в България“.

1871 г. За помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.

22 септември 1872 г. Димитър Общи организира

обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.

Левски решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.

ЗАЛAВЯНЕ

27 декември 1872 г. Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче. При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.

Заловен е този, от когото трепери цялата империя. Завързан и окован в пранги, Левски е върнат пак в Ловеч, откъдето е закаран първо в Търново, а след това в София. На 19 февруари 1873 г. завършва един живот, за да започне вечното безсмъртие на идеите му.

 

Шествия от полиция, войници и турски

големци го съпровождат до бесилката. Още е рано, но улиците са пълни с възбудени турци и цигани. Бесилото се изправя на фона на снежната белота - “като отворен към вечността портал”.

   

Когато най-после е свален от бесилото, за да бъде погребан, страх и ужас сковават града и никой след това не може да каже къде е неговият гроб. В този “ничий” гроб под снеговете на София лежала само една празна черупка, докато по цяла България огнените семена вече тлеели в хиляди живи сърца в очакване само да премине бурята и да секнат риданията.

И до днес се спори за името на

предателя — поп Кръстю Никифоров (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин поп Луканов (председателя на комитета).

ПРЕДАТЕЛСТВОТО

През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски. Съществуват и мнения, че предател не е имало.

Поп Кръстю

Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. През 1956 г. при археологически разкопки в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.

 Много писатели, поети и учени са писали за Васил Левски. Колкото и да се пише и говори за Левски, то винаги ще бъде недостатъчно. Левски поразява с богатството на своята личност, съчетала в себе си най-ценните качества и най-възвишените черти на една целеустремена, завършена личност, която умее да дава без да търси възмездие, облаги и почести. Възхищаваме се на неговата изключителна скромност и чистота, себеотрицанието му и голямата, безгранична любов към поробената родина.     

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила,защо тъй жално, тъй милно плачеш?Гарване, и ти, птицо проклета,на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,затуй, че ти си черна робиня,затуй, че твоят свещен глас, майко,е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град Софиястърчи, аз видях, черно бесило,и твой един син, Българийо,виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,псета и вълци вият в полята,старци се молят богу горещо,жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,вихрове гонят тръни в полето,и студ, и мраз, и плач без надежданавяват на теб скръб на сърцето.

ХРИСТО БОТЕВ

Ще минат още много години, десетилетия и векове, но едва ли българската земя ще роди по-завършен образ на човек и борец от Васил Левски - Апостола на нашата свобода.

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ЛЕВСКИ

• Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля

• Народната работа стои над всичко• Днешният век е век на свобода• Ще имаме едно знаме, на което ще

пише “Чиста и свята република”

АКО СПЕЧЕЛЯ, ПЕЧЕЛИ ЦЯЛ НАРОД,

АКО ЗАГУБЯ, ГУБЯ САМО МЕНЕ СИ!

В. Левски