Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и

политик.

Роден е на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията.

П. Р. Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Независимо от това, усилено се самообразова с много четене в библиотеките на манастирите около Велико

Търново.

Трявна Преображенски манастир

През 1843 г. Славейков става

учител във Велико Търново.

Работи като учител в първото класно

училище в Елена и му дава името

Даскалоливницата.

Развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и

поговорки.

От 1852 г. отпечатва първите си книги — „Смесена китка“, „Песнопойка“, „Басненик“.

В Цариград П. Р. Славейков издава вестник „Гайда“ (1863–1867),

вестник„Македония“ (1866–1872), списание „Ружица“ (1871),

сп. „Пчелица“ (1871), сп. „Читалище“ (1872–1873), „Звънчатий глумчо“ (1872), в. „Шутош“ (1873–1874),

„Костурка“ (1874

Цариград

След освобождението Петко Славейков става един от

водачите на новообразуваната Либерална партия.

Става председател на Народното събрание,министър на народното

просвещение (1880) и министър на вътрешните работи (1880–1881).

По време на Режима на пълномощията (1881-1883) заминава

за Пловдив, където преподава в Пловдивската гимназия.

След завръщането си в България отново е вътрешен министър (1884-1885) в новия кабинет на

Каравелов.

Пловдивска гимназия