Алън Матисън Тюринг

1912-1954

Алън Матисън Тюринг (Alan Mathison Turing) е легендарен британски математик, логик, криптоаналитик, информатик и философ. Има голям принос в развитието на компютърните науки с формализирането на концепциите за „алгоритъм“ и „изчислимост“. Машината на Тюринг е абстрактен модел на компютър с общо предназначение. Алън Тюринг се смята за баща на теоретичната информатика и теорията за изкуствения интелект.

Криптоанализ През Втората световна война създава метод за

криптоанализ и изчислителна електромеханична машина „Бомба“ за дешифриране кодовете на немската шифровачна машина Енигма.Комбинациите от възможни ключове били над 159 трилиона,а германците ги променяли на всеки 24 часа.За всяко възможно положение на роторите машината по електрически път извършвала поредица от логически дедукции и когато установявала противоречие отхвърляла това положение и продължавала нататък.По този начин оставали доста малко на брой положения за анализ.

Към края на войната работят над 200 „Бомби“

Машината на Тюринг ускорява края на войната и спасява милиони човешки животи. Разбиването на кода на германската машина, наречена Енигма, чрез която нацистите всекидневно изпращат съобщения за бойните действия спасява животът на изключително голям брой хора. Кодът на машината се сменял ежедневно и това обезкуражавало екипът, работещ по дешифрирането. Тюринг обаче конструира машина, която да разбива кода всеки ден. Успехът му е оценен като една от основните причини за победата на Великобритания.

Орден на Британската империя

След като германците преминават към роторна шифровъчна машина „Lorenz“, Тюринг предлага за разшифроване да се използват статистически методи и те залягат в принципа на действие на Colossus, един от първите в света компютри с електронни лампи. Самият той не участва директно в проекта, тъй като заминава за САЩ, където работи по проект за шифриране и дешифриране на човешка реч с кодово име Delilah. Тази разработка идва твърде късно, за да намери приложение във войната, макар че Тюринг успява да демонстрира работеща система, която шифрира и дешифрира реч на Чърчил, който казва, че спасяването на толкова много човешки животи е най-голямото постижение на един човек през войната. През 1946 г. Тюринг е удостоен с „Орден на Британската империя“ за работата си в Блечли Парк.

Първите програмируеми компютри

След войната групата по разшифроване е разпусната, но събраният опит по провеждане на изчисления с висока производителност намира приложение в разработването на първите компютри. Алън Тюринг работи в Националната физическа лаборатория, където създава АCE Automatic Computing Engine – един от първите програмируеми компютри. По това време започва да се интересува от математическа биология, пише статии за химичната основа на морфогенезата и предсказва химически реакции, протичащи в колеблив режим като реакцията на Белоусов – Жаботински, наблюдавана за пръв път през 60-те години на XX век.

Тест на Тюринг за изкуствен интелект

През 1948 г. става преподавател в Математическия факултет на Манчестърския университет, където участва в създаването на Марк I (голям компютър за Манчестърския университет, наследник на Манчестърската дребномащабна експериментална машина, известна като Baby) и се убеждава, че няма голяма разлика между това как човекът и машината обработват информацията. В статията си „Изчислителни машини и разум“ (Computing Machinery and Intelligence), публикувана в списание „Mind“ през 1950 г. предлага известния „Тест на Тюринг за изкуствен интелект“.Тестът е предназначен за проверка дали компютърът притежава разум в човешкия смисъл на думата.

Computing Machinery and Intelligence

D.G.Champernowne

Друг принос на Тюринг към ранните компютърни програми е разработената през 1948 заедно с Чамперноун (D. G. Champernowne), програма за игра на шах, предназначена за все още несъществуващ компютър. Програмата използва алгоритъм, наречен „Turochamp“ и е завършена през 1950 и през 1952 той се опитва да я стартира на един от компютрите в Манчестър – Ferranti Mark 1 – но се оказва, че изчислителните ресурси на машината са недостатъчни. Тогава Тюринг симулира работата на програмата, като всеки ход отнема около час, а първата игра на компютър срещу човек (колегата на Тюринг Алик Глени) е добре документирана.

Трагична съдба

През 1952г. Тюринг е изпратен на съд заради хомосексуална връзка и е признат за виновен.За да избегне затвора той се съгласява на хормонално лечение-кастрация чрез инжекции със синтетичен естроген.Унизен от подобно лечение той слага край на живота си през 1954г. като изяжда потопена в цианид ябълка. Някои смятат, че символа на Apple – отхапаната ябълка, е инспириран от неговата житейска история. Властите обявяват смъртта му за самоубийство. На 10 септември 2009 британският министър председател Гордън Браун обнародва дълго извинение по повод на отношението към Тюринг, определяйки го като „ужасяващо“. Гордън Браун изказва съжалението си от ужасяващото третиране на Тюринг и на хиляди други англичани, породено от съществуващите тогава в страната хомофобски закони.

Тюринг – една от 100-те най-знаменити личности на XX век

През 2009 г. след подетата обществена кампания за реабилитацията му министър-председателят Гордън Браун се извинява официално за отношението на държавата към Тюринг, а през 2013 г. кралица Елизабет II го помилва посмъртно.

Списание Тайм посочва Тюринг сред 100-те най-важни личности на 20 век.

В програмата на BBC „100-те най-велики британци“ Тюринг заема 21 място.

Изготвил

Христо Константинов Специалност ИСТ първи курс Факултетен Номер 16251421038